VUZF REVIEW

ОNLINE JOURNAL FOR ECONOMICS

Finance, Financial Markets, Banking, Marketing, Insurance,

Accounting and Control, Business, Entrepreneurship,

Application of Mathematics and ICT in Economics

Quarterly, Volume 3 (6), Number 3, 2018

Editor-in-Chief: Grigorii Vazov

Editorial Board: Ali Veysel, Bisser Rainov, Daniela Koleva, Evgeni Evgeniev, Irena Markova,

Julia Dobreva, Manyu Moravenov, Natalia Futekova, Radostin Vazov, Stanislav Dimitrov, Yakim

Kitanov, Virginia Zheljazkova, Zheljo Hristozov

International Advisory Board: Bojan Durankev (Bulgaria), Desislava Josifova (Bulgaria), Grigor

Dimitrov (Bulgaria), Hans van Meerten (The Netherlands), Jurgita Sekliuckiene (Litva), Liudmila

Bagdonienė (Litva),Metodi Hristov (Bulgaria),Mihail Dinev (Bulgaria), Mustafa Erdogdu (Turkey),

Ognjana Stoichkova (Bulgaria), Panagiotis Kontakos (Cyprus), Radoslav Gabrovski (Bulgaria),

Reinhard Magenreuter (Germany), Sava Grozdev (Bulgaria), Snejana Basheva (Bulgaria), Tomasz

Wnuk-Pel (Poland)

Technical Committee: Rositsa Petrova, Irena Malinova

© VUSF REVIEW ®

The Journal is edited by

VUZF University of Finance, Business and Entrepreneurship

Postal address:

VUZF, room 410

1 Gusla street, 1618 Sofia

Tel. +359-2-40-15-819; e-mail: r_petrova@vuzf.bg

All rights on the title, logos and published materials are reserved.

ISSN 2534-9228 (on line)

1

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ВЛИЯНИЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА СОЛИДАРНОСТ И

РАВНОПОСТАВЕНОСТ ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЗДРАВНАТА

СИСТЕМА, Григор Димитров..............................………………………………………....2 – 11

2. КАЧЕСТВЕНИ ПАРАМЕТРИ НА АГРЕГИРАНИЯ

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПОРТФЕЙЛ: ГЕНЕЗИС, РИСКОВИ АСПЕКТИ И

ВЪЗМОЖНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ В ОБЩОТО

ЗАСТРАХОВАНЕ, Орлин Пенев…………………………………………………..… 12 – 29

3. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА КРИЗАТА В ТУРЦИЯ И

ОЧАКВАНИ ПОСЛЕДИЦИ, Юлия Добрева………………………………............30 – 33

4. ПОЛИТИКАТА НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА КРЪГОВАТА

ИКОНОМИКА, Виржиния Желязкова …………………………………….………….34 – 42

5. NON-FINANCIAL DECLARATION. THEORETICAL ASPECTS,

Yakim Kitanov…………………………………………………………………………..……43 – 56

6. ADEQUATE AND SUSTAINABLE PENSIONS - WHERE IS THE

BALANCE BETWEEN PAY-AS-YOU-GO PUBLIC PENSIONS AND

CAPITAL PENSIONS, Stanislav Dimitrov…………………………………..…..…….57 – 67

7. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ………………………….………………....68 – 70

8. ТЕМПЛЕЙТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИ………………………….…....71 – 73

2

ВЛИЯНИЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

НА СОЛИДАРНОСТ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ

ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

Григор Димитров

THE INFLUENCE OF THE PRINCIPLES OF

SOLIDARITY AND EQUITY ON THE EFFECIVENESS OF

THE HEALTH SYSTEM

Grigor Dimitrov

Резюме: От особена важност за създаването на ефективна здравноосигурителна система

е да се преразгледа и преосмисли съдържанието и приложението на принципа на

солидарността в осигурителната система. Нужни са нови механизми, с които да се

обвърже приносът на лицето в осигурителната система и неговата отговорност за

опазване на здравето му. Предлага се да се преразгледат правата, задълженията и

отговорностите на участниците в системата. Подчертава се, че нарушаването на

баланса между тях прави системата непривлекателна, загубва се доверието в нея и се

пораждат конфликти между участниците в нея.

Ключови думи: солидарност, осигурителна система, равнопоставеност, пазар на здравни

услуги, права, задължения и отговорности

Abstract: It is of particular importance for the establishment of an effective health insurance system

to review and rethink the content and application of the principle of solidarity in the social security

system. New mechanisms are needed to link the person's contribution to the social security system

and his responsibility to protect his health. It is proposed to review the rights, obligations and

responsibilities of system participants. It is underlined that disturbing the balance between them

makes the system unattractive, lost confidence and conflicts arise among the participants.

Keywords: solidarity, social security system, equality, market of health services, rights, obligations

and responsibilities

Здравето е единственото благо,

което всеки си отнема сам.

Михаил Мамчич1

1Член на Съюза на руските журналисти.

3

Според Тълковния речник солидарност означава единомислие, единодушие,

общност на интересите. Солидарността означава свързаност на еднакви възгледи,

интереси, споделяне на отговорности. Според Речника за чуждите думи в българския

език солидарност означава взаимно задължение или единодушие, съгласие, съвпадане

в интереси, мнения и схващания. Според Оксфордския речник solidarity означава

единство, съгласие на чувства или действия на лица с общ интерес. Вобластта на

социологията и политиката солидарността е чувство на единство, което се основава на

общност на интереси, цели или предпочитания сред хората.2

Счита се, че за да сме солидарни, е необходимо: да имаме общи възгледи и

цели, които изразяват личния интерес на всекиго поотделно, и заедно с това да

имаме общи действия за отстояването и постигането им, да споделяме

отговорността за последствията от действията си. Проф. Ц. Воденичаров определя

солидарността като „групово ориентирана отговорност за грижи за по-слабите и

уязвими членове на общността“.3

Под солидарност разбираме осъзнат, взаимен процес, в противен случай е налице

деформация на основна социална ценност. Солидарността се проявява в социалните

осигурителни системи, като отговорност за тяхното съществуване, съучастие в

акумулирането на средства, необходими за дейността им, и съучастие в тяхното

разпределение.

Солидарността се проявява в разпределяне на отговорността върху всеки

индивид за състоянието и развитието на осигурителната система.

Когаторазпределениетоназадължениетозасъхранението на системата е

върхувсички членове на общността, тогава е налице идеалният вариант на

солидарност. При него е налице грижата на всички членове на общността да

участват в съхранението и развитието на системата, като при нужда на всеки от

тях се осигурява защита или подкрепа.

Солидарността се изразява в механизма на натрупване на необходимите

средства за дейността на осигурителната система. В индивидуален план

солидарността се изразява чрез внасяне на здравно осигурителни вноски с

еднаква за всички ставка независимо от размера на доходите им. За някои лица –

пенсионери, деца, безработни, инвалиди и други групи, които са временно или

постоянно нетрудоспособни, вноските се правят от държавата.

Солидарността се проявява също така и в разпределянето на ресурсите между

осигурените лица. Акумулираните средства се използват за предоставяне на

всички осигурени лица на еднакъв по своето съдържание и обхват пакет от

здравни услуги и медицинско обслужване, независимо от размера на

направената от тях осигурителна вноска.

2Подробна информация от Wikipedia.

3Воденичаров, Ц. Етика на здравната политика. Сб. Етиката в българското здравеопазване. ИФИ БАН.

С., 2007, с. 21.

4

Основните субекти в здравноосигурителната система са държавата, осигурителите-

работодатели и самите осигурени лица. Всяка от страните има определени със закон

права, отговорности и задължения, спазването на които ги прави солидарни и

равнопоставени в здравноосигурителната дейност. Спазването на принципа за

солидарност изисква в новите условия да се преразгледат участието, правата,

задълженията и отговорностите на всеки един от участниците в системата.

Нарушаването на баланса на права и отговорности между тях прави системата

непривлекателна, загубва се доверието в нея и се пораждат конфликти между

участниците от една страна, и между тях и администрацията на системата . Освен

това нарушаването на тези принципи води и до създаване на сериозни рискове за

осигуряване на устойчивост и доверие към здравната система.

В тази връзка от особена важност при оценяване на рисковете при провеждане на

реформа е да се преосмислят и преразгледат съдържанието и приложението на

принципа на солидарността в здравноосигурителната система. Възниква обективна

потребност в новите условия на здравно осигуряване тясно да се обвържат приносът на

лицето в осигурителната система и неговата отговорност за опазване на здравето му.

Принципът на солидарността е фундаментален принцип на организацията,

управлението и финансирането на социалните системи и е ключов за ефективното им

функциониране и развитие. По мнение на проф. Ц. Воденичаров, отличителна черта

на солидарността в здравната политика е нейното свързване с принципа на

равнопоставеност.4 Спазването на този принцип означава отговорността за здравето

на уязвимите групи да се поема от обществото и от големи групи от хора.Това обаче е

традиционното разбиране на този принцип, което през последните години

непрекъснато се популяризира главно в услуга на политически и популистки цели.

Продължава да се утвърждава разбирането, останало като наследство от минал

период, че само и единствено държавата е отговорна за здравето на отделния

индивид и по този начин изцяло върху нея трябва да се делегират грижата и

отговорността. Подобно разбиране по принцип е правилно. Отговорността за здравето

на нацията е конституционно задължение на държавата. Но заедно с това не само че

не трябва да се подценява, а e необходимо да се акцентира и да се преразгледат

отговорността и личният принос на индивида за състоянието и опазването на

собственото му здраве.

Ограничаването на рисковете, свързани с устойчивостта на здравната система,

в голяма степен зависи и от отношението на осигурените лица към собственото им

здраве. Справедливо се отбелязва, че „българинът нарушава принципа солидарност

много често. По отношение на своето здраве е безотговорен, а очаква другите да се

грижат за него и да плащат за всеки негов здравен проблем...“.5 Спазването на

принципа за солидарност изисква от всеки участник в здравната система да спазва и

4 Воденичаров, Ц. 10-те принципа на мениджъра. С., 2010, с. 76.

5Проданов, В. Етични ценности в българското здравеопазване. Сб. Етиката в българското

здравеопазване. ИФИ БАН. С., 2007, с. 95.

5

със своето поведение да не нарушава баланса от лични права и отговорности като член

на осигурителната общност.

Справедливо се отбелязва, че „личната отговорност за здравето става все по-

значима… и е нужна взаимна и реципрочна солидарност, при която човек не само

получава подкрепа от другите, но и сам ограничава предявяването на искания за

маргинални здравни услуги в полза на другите“.6Най-общо това задължение

включва не само система от грижи и поведение, насочени към опазване на личното

здраве, но и носене на отговорност за ползване на ненужни и необосновани от гледна

точка на състоянието на здравния му статус здравни грижи. Всяко нарушаване на този

баланс води до деформации при прилагането на принципа на солидарността и е

основание за недоволство от коректните участници, лоялно изпълняващи своите

задължения към системата. Защото има осигурени лица, които, полагайки грижи за

здравето си, дават нещо повече на здравноосигурителната система, на Касата и на

останалите осигурени лица освен дължимата вноска. Като пример може да се посочи

задължителното явяване на профилактичен преглед. В този смисъл отделният човек

трябва по подходящ начин да бъде стимулиран да проявява грижи, да инвестира в

личното си здраве и това на семейството си. Тук следва да включим и възможните

разходи – не само на пари, но и на време и отношение, които отделя човек, за да бъде

здрав.

В тази връзка с основание възникват въпросите:

Трябва ли коректните участници да носят отговорност за поведението на

некоректните?

Как колективната солидарност и преразпределението трябва да бъдат

съчетани с лична отговорност и индивидуалната свобода за избор?

Как трябва личните рискове да бъдат комбинирани с лична отговорност за

собствения избор на поведение?

Справедливо се поставя проблемът за обвързването на принципа за солидарност и

индивидуалния начин на живот на осигуреното лице, който влияе върху неговия

здравен статус.

Първо. В тази връзка показателна е практиката неизпълнението на задълженията на

осигурените лица да се подлагат на предвидения в Националния рамков договор и

осигурен с ресурс профилактичен преглед. Данните показват, че не повече от 30% от

осигурените лица са провели профилактичния си преглед, който е тяхно задължение.

Тази недобросъвестност, която често е проява на ниска здравна култура, води по

правило до допълнително увеличаването на размера на разходите за тези лица при

евентуално последващо заболяване.Резултатите от подобна практика са за сметка на

коректните към системата, на тези които изпълняват добросъвестно своите задължения.

6Воденичаров, Ц. Етика на здравната политика. Сб. Етиката в българското здравеопазване. ИФИ

БАН.С.,2007, с.21.

6

Очевидно е, че трябва да се търси по-строго решение от предвидената санкция в НРД за

тези некоректни лица. Нашето предложение елицата, които не са извършили своя

профилактичен преглед, да се лишават от осигурителни права, докато го

проведат. Това изисква промени в съответната нормативна уредба. Разбира се,

въвеждането на подобно изискване, неизпълнението на което води до тежки

последствия за системата, изисква създаването на подходяща организация от личните

лекари за провеждане на профилактичните прегледи, своевременното информиране и

осигуряване на необходимия финансов ресурс за тази дейност. Обикновено с бюджета

на касата се осигуряват средно около 37% от необходимия ресурс.

Второ. Воденето на нездравословен начин на живот оказва трайно въздействие

върху здравето на индивида. Известно е, че здравето на хората се определя от редица

поведенчески фактори –нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа

активност, злоупотреба с алкохол и др. Те заемат водеща роля и пряко оказват

влияние върху здравния статус.

Данните от световната статистика показват следното финансово измерение на

влиянието на поведенческите фактори върху финансовата устойчивост на здравната

система:

Според оценките на Световната банка цената, която плаща здравната система

на дадена държава за последствията за здравето от употребата на тютюневи

изделия, съставлява между 0,1% и 1,1% от брутния вътрешен продукт в

различните страни.

Ежегодните разходи за лечение на заболяванията, предизвикани от

злоупотреба с алкохол в страните от ЕС, съставляват 17 милиарда евро, а

загубата на производствен потенциал се оценява на 36 милиарда евро.7

В структурата на разходите на семействата за 2017 г. делът на разходите за

алкохол и тютюневи изделия е близък до този на разходите за лекарства. На

диаграма 1 е показана динамиката за периода 2010 -2016г. През 2017 г.

средният разход на домакинство за алкохолни напитки и тютюневи изделия

достига до 501 лв. на година и до 218 лв. на лице от домакинството.8

диаграма 1

7 Национална здравна стратегия 2014/2020.

8 НСИ. Разходи на домакинствата.

7

НСИ

Тревожен е факта, че темпът на увеличение на разходите на

домакинствата за алкохол и тютюневи изделия за периода 2010 – 2017г. е

около 40% и значително изпреварва темпа на увеличение на разходите за

храна – 23,7%.

Обхватът на лицата, които са пушачи и консумиращи алкохол, е изключително

голям и обхваща всички възрасти. За съжаление се наблюдава трайна тенденция за

постоянно намаляваща начална възраст на консумация на алкохол и цигари.Към тази

група следва да се прибавят и автопроизшествията от причинени от водачи, които са

консумирали алкохол. За преодоляване на последствията от тях се разходват

значителни финансови средства, които лишават от качествено медицинско обслужване

коректните към осигурителната система граждани. Забравя се, че всяка медицинска

дейност има своето финансово измерение и усилия на медицинския персонал.

Очевидно за всички тези лица трябва да се въведе нормата: всяко увреждане на

здравето от самото лице трябва да бъде свързано с допълнителни плащания към

осигурителната институция. Трябва да се въведат също така, както е в

застраховането, регресивни искове към лицата, предизвикали по своя вина катастрофи,

за погасяване на част от разходите за лечението на всички пострадали, включително и

за тяхното лечение. Подобна практика трябва да има правно решение и да е задължение

на осигурителните институции.

Ето защо е необходимо нормативната уредба да бъде допълнена с конкретни

правни и други норми, които да отчитат по справедлив финансов начин приноса

на всяко лице от спазването на принципа за отговорност към собственото здраве и

към здравноосигурителната система.

Трето. Към горното следва да се добави, че в близко бъдеще не можем да очакваме,

без да сме песимисти, да се изменят рисковете за устойчивостта на здравната

система, свързани с ниското равнище на здравната култура на населението.

Повишаването на здравната култура предполага да се повиши грижата за опазване на

собственото здраве и по тези причини логично да се генерира потребност да се

прехвърлят финансови средства от собствения бюджет за разходи, свързани с опазване

на собственото здраве, за сметка на намаляване на потреблението на цигари, алкохол и

0

50

100

150

200

250

300

350

2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016

Алкохол и тютюн. изделия

Здравеопазване

Транспорт

8

т. н. Показателно за отношението към опазването на здравето от населението у нас е, че

въпреки финансовата криза и намалелите доходи на населението разходите за алкохол

и цигари непрекъснато се увеличават и по абсолютна стойност се доближават до

разходите за здравеопазване.9 Разходите за пушенето, основен рисков фактор за

здравето, продължават да растат. Подобно е и при разходите за съобщения – ползване

главно на мобилни устройства, – те са се увеличили с 39% през последните години.

По мнението на наши и чужди експерти повишаването на здравната грамотност е

неизползван досега ресурс в усилията за подобряване на здравния статус и

медицинското обслужване на българските граждани. Данните от Европейското

проучване на здравната грамотност на населението показват, че 46,3% от европейците

са с ограничена здравна грамотност. От участващите в проучването държави –

Холандия, Германия, Австрия, Испания, Ирландия, Полша, Гърция – България се

нарежда на „първо” място: 61,4% от анкетираните българи са с ограничена здравна

грамотност.

Този факт се отразява на цялостното медицинско обслужване, защото такива

пациенти попадат по-често, за по-дълго и в по-тежко състояние в болница, допускат

грешки в приема на медикаменти, затрудняват лечението. Анализите и наблюденията

показват, че тези пациенти обикновено са с по-висок риск от хоспитализация; имат по-

дълъг болничен престой и противоречиви резултати от проведеното лечение.10

Наличието на ниски равнища на здравна грамотност има определена висока

икономическа цена. Например, по данни на СЗО, в САЩ тя се изчислява на стойност

между 106 и 236 млрд. долара.

За да стане системата привлекателна и да се запази нейният солидарен

характер, се изисква да се осигури спазването на принципа за справедливо

участие на всички осигурени лица на входа на системата. Важно условие е размерът

на вноските на осигурените лица за задължително здравно осигуряване да осигурява

баланс между справедливост, възможност и достатъчност. Това налага да се

преосмисли и промени съществуващата практика при определяне на размера на

реалната здравноосигурителна вноска, която прави държавата за осигуряваните от нея

лица. Анализите категорично показват, че размерът на здравноосигурителните вноски

за осигуряваните от държавата лица не съответства на реалните разходи, които се

правят за тяхното медицинско обслужване.

Здравноосигурителни вноски за сметка на Републиканския бюджет се внасят

запенсионери, деца, ученици, безработни с право на обезщетение, студенти, затворници

и т. н. Данните показват, че това е най-рисковата група здравноосигурени лица по

отношение на заболеваемостта. Средната месечна здравноосигурителна вноска,

която прави държавата за цялата тази група от над 4400 хил. души, е около 19,50

9 По данни на НСИ.

10 Подробно: Готова, Ц. Здравната грамотност, бедността и здравето на населението – взаимовръзка,

икономически и социални последици. С., 2013. Шипковенска, Е. Основни резултати от проучване на

здравната грамотност в Република България, 2012; Делчева.Е. Конкурентоспособност на

здравеопазването. Изд. УНСС, 2006.

9

лв. на човек.11

За децата и учениците средната месечна здравноосигурителна

вноска е 18,8 лв., същата е и за социално слабите и за затворниците, а нейният

размер за групата на пенсионерите 27,8 лв. В същото време средната месечна

здравна вноска, която правят осигурените лица от реалния бизнес, е около 65,7

лв., или тя е около три пъти по висока от тази на осигурените от държавата.12

Тази група обхваща повече от 65% от обслужваните от Здравната каса лица и за

нейното здравно обслужване се инвестират не по-малко от 70% от ресурса, с който

разполага Здравната каса. Този факт поставя с основание въпроса доколко държавата е

коректна и солидарна към всички осигуряващи се лица. Подобно поведение на

държавата поставя качественото и достъпно медицинско обслужване в рискова

ситуация.

Считаме, че е правилно, с цел да се спазва принципът на солидарността и

справедливостта, размерът на средната здравноосигурителна вноска на

осигуряваните лица от държавата да е най-малко равен на средната

вноска, която правят останалите осигурени лица.

Съобразяването с направеното по-горе предложение за размера на вноските на

осигурените лица за задължително здравно осигуряване създава условия и

предпоставки да се осигури необходимият баланс между справедливост, възможност и

достатъчност в дейността на осигурителната система. По тези причини се предлага

основа при определяне на реалния размер на вноската за различните групи да бъдат

реалните разходи, които се правят за тях, с цел осигуряване на финансова стабилност

на системата. Подобна практика на държавата силно деформира солидарния

характер на здравната система, отблъсква коректните платци и прави системата

непривлекателна.

Спазвайки тази логика и позиция за коректност към осигурителната система,

съществуват редица деформации, породени от нарушаването на солидарните

принципи при определянето и внасянето на осигурителни вноски в

здравноосигурителните фондове от осигурените лица:

наличие на значителен брой задължително осигурени лица, които не плащат

здравноосигурителни вноски или укриват доходите си;

скрито поощряване на сивия осигурителен пазар – плащат се

здравноосигурителни вноски върху значително по-нисък доход от реалния,

което не се отразява на правото му за ползване на целия пакет от здравни

услуги;

скрито поощряване на черния трудов пазар – лицето е регистрирано като

безработен и държавата плаща вноските му, а той работи „на черно” и не прави

вноски за получаваните по този начин доходи;

11

Закон за бюджета на НЗОК 2016 и собствени изчисления.

12 Закон за бюджета на НЗОК 2017. Мотиви; собствени изчисления.

10

вноските за задължително здравно осигуряване на пенсионери, деца до 18

години, безработни и др. се плащат от държавата, независимо от доходите и

имуществата им.

наличието на максимален осигурителен доход поставя в привилегировано

положение лицата с високи доходи – в нарушение на принципа на

равнопоставеност тази група осигурени лица на входа не заплащат

осигурителна вноска върху целия получаван от тях доход, а само за част от него.

немалко хора с високи доходи се осигуряват от държавата, без реално да се

нуждаят от това – пенсионери и други лица / с привидно ниски доходи/, които

получават доходи от имущество, наеми, дивиденти, рента и т. н., които не влизат

базовия доход, върху който се правят здравни осигуровки. В този случай

заплащаните от държавата вноски имат характер на социално подпомагане.

На база на посоченото по-горе и от анализа на различните рискове, които влияят

върху поведението и развитието на здравната система, възникват много

предизвикателства, които изискват решения, свързани с по-справедливото и солидарно

участие на осигурените лица при формиране на финансовия ресурс на системата:

как да се намали сивият сектор в здравното осигуряване;

размерът на вноските, които прави държавата за осигуряваните от нея лица,

да се обвърже и да е солидарен с реалните доходи, които имат тези лица;

да се обмисли: необходимо ли е на входа на системата да има ограничение за

максимален осигурителен доход или да се внася вноска върху целия

получаван доход;

пенсионерите и други лица, които получават доходи от имущество, наеми,

дивиденти, рента и т. н., да правят вноски върху общия размер на всички

получавани от тях доходи;

здравната вноска за децата и учениците да се разпределя между държавата и

родителите, в зависимост от дохода на семейството.

Очевидно това са невралгични въпроси, по които трябва да се проведе дискусия,

която да обхване всички членове на обществото, доколкото повдигнатите въпроси

засягат поведението и отношението на всички тях. Целта не е само да се наберат

допълнителни средства за системата, а здравната система да стане, с помощта и

участието на цялото население, по-справедлива и привлекателна. В резултат да се

създадат условия (правни, икономически, социални, организационни и етични)

принципът на солидарност да обхване и да стане осъзната необходимост в

поведението на всички осигурени по отношение на здравната система, на

останалите участници в системата и не на последно място – в грижата към себе си.

По въпросите за съдържанието, обхвата и характеристиките на солидарността в

здравното осигуряване в съвременните условия има сериозна научна дискусия и се

налага да се вземат спешни законодателни решения.13

13

Подробно: Воденичаров, Ц. Етика на здравната политика; Йотов, Ст., Солидарност и разпределение в

здравното осигуряване; Проданов, В. Етични ценности в българското здравеопазване. В сб. Етиката в

11

ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES

Христосков, Й. (2010). Реформите в социалното осигуряване. София:

Издателство ВУЗФ.

Воденичаров, Ц. (2010). 10-те принципа на мениджъра. София.

Проданов, В. (2007). Етични ценности в българското здравеопазване. Сб.

„Етиката в българското здравеопазване”. София: ИФИ БАН.

Павлов, Н. (2007). Либерализация на социалното осигуряване. Издателство

„Абагар”.

Димитров, Гр. (2014). Организация и финансиране на здравната система. София:

Издателство ВУЗФ.

Димитров, Гр. (2018). Рискове и предизвикателства при реформиране на

здравната система. София: Издателство ВУЗФ.

Делчева. Е. (2006). Конкурентоспособност на здравеопазването. София:

Издателство УНСС.

Петрова, Зл. & Димитров, Гр. (2017). Предизвикателства и решения за промени в

управлението и финансирането на здравноосигурителната система, Здравна политика и

здравен мениджмънт, т. 17, N3.

МФ.(2004). Финансиране и управление на здравеопазването.Теоретични

основи,модели,проблеми и тенденции.

Prof. Grigor Dimitrov, PhD

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: gr_dim@abv.bg

българското здравеопазване. ИФИ БАН.С., 2007; Борисов, В. Лекарят между етиката и икономиката. Сп.

Здравен мениджмънт, 2001, с. 44 и др.

12

КАЧЕСТВЕНИ ПАРАМЕТРИ НА АГРЕГИРАНИЯ

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПОРТФЕЙЛ: ГЕНЕЗИС, РИСКОВИ

АСПЕКТИ И ВЪЗМОЖНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ

В ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

Орлин Пенев

QUALITY PARAMETERS OF THE AGGREGATED

INSURANCE PORTFOLIO: GENESIS, RISK ASPECTS

AND POSSIBLE MANAGEMENT SOLUTIONS

IN GENERAL INSURANCE

Orlin Penev

Резюме: Статията разглежда по-значимите за застрахователния мениджмънт качест-

вени характеристики и параметри на агрегирания застрахователен портфейл на общо-

застрахователното дружество. Изследват се генезисът, някои от рискови и управленски

аспекти на качествените портфейлни параметри. Вниманието е фокусирано предимно

върху портфейлната диверсификация. Тя се разглежда като един от основните „генера-

тори” на различни ефекти в застраховането, включително на важни качествени харак-

теристики, параметри и типове застрахователни портфейли. Подчертава се също, че тя

е ефикасно средство за преодоляване на портфейлната асиметрия, небалансираност, кон-

центрацията на риска и за оптимизиране на портфейлната ефективността. Индика-

тивно, предложени са някои възможни оптимизационни управленски решения.

Ключови думи: агрегиран застрахователен портфейл, генезис, качествени параметри, дивер-

сификация, асиметрия, концентрация на риска, управленски решения.

Abstract: The article deals with some of the qualitative characteristics and parameters of the

aggregated insurance portfolio of the non-life insurance company. Investigated are the genesis,

some of the risk and managerial aspects of qualitative portfolio parameters. Attention is primarily

focused on portfolio diversification. It is considered as one of the main "generators" of various

effects, including important quality characteristics, parameters and types of the insurance

portfolios. Emphasized it is also considered as an effective practical means of optimizing portfolio

asymmetry, imbalance, risk concentration and portfolio effectiveness. Indicatively, some feasible

optimization solutions are finally suggested

Keywords: aggregated insurance portfolio, genesis, quality parameters, diversification, asymmetry,

risk concentration, management decisions

Въведение

Един от най-важните компоненти и интегрална част на застрахователния риск ме-

ниджмънт, особено в условията на единния Европейски регулативен режим, е управле-

13

нието на агрегирания корпоративен застрахователен портфейл1. Това е така, защото в

условията на съвременния динамичен, високо конкурентен застрахователен пазар, а и с

налагането на новия хармонизиран, рисково базиран, надзорен режим в ЕС, формира-

нето и управлението на оптимален и ефективен застрахователен портфейл е абсолют-

но необходимо условие и гаранция за нормалното функциониране и стабилността

на бизнес организацията. По същество, това предполага формирането и поддържане-

то на адекватен по обем, структура, качества и ефективност портфейл, който да

гарантира необходимия баланс между доходност, рентабилност и риск в дейността

на застрахователните дружества. Именно с тези обстоятелства се свързва актуал-

ността на настоящата статия.

Основната цел на разработката е да провокира и повиши вниманието на заст-

рахователната практика още повече към същността, ролята и значението на качес-

твените параметри на агрегирания застрахователен портфейл с оглед на неговото по-

рационално управление.

Изследователската теза се свързва с факта, че понастоящем българските

застрахователи все още насочват усилията си предимно към количествените и

рисковите параметри на застрахователния портфейл, а на качествените аспек-

ти практически се обръща сравнително по-слабо внимание, недооценяват се и та-

ка те остават на второстепенни позиции; в резултат на подобен подход, при пре-

обладаващата част от функциониращите на пазара дружества са налице не осо-

бено рационални и неефективни портфейлни структури и профили2.

Обект на изследването е агрегираният застрахователен портфейл на общо-

застрахователното дружество, а предметът са някои основни качествени порт-

фейлни параметри3 и тяхната роля за неговата и тази на застрахователното дружество

рисковата изложеност. Акцентира се също така и върху необходимостта от прилага-

нето на специализиран, рисково ориентиран, портфейлен мениджмънт в рамките

на общия корпоративен мениджмънт. На такава база се правят някои обобщени, прин-

ципни, предложения за оптимизиране на портфейлните структури и профили.

1. Теоретико-практически обзор върху качествените параметри

на агрегирания застрахователен портфейл

Агрегираният корпоративен застрахователен портфейл е генетически, т.е.

производен продукт (резултат) на взаимоотношенията, процесите, както и на

1 В настоящата работа като агрегиран или корпоративен застрахователен портфейл разглеждаме цялата

съвкупност от всички отделни застраховки, за които застрахователните дружества имат лиценз за пред-

лагане и продажби. Двете понятия ще се използват тъждествено. 2 Доказателство за това са официалните статистически данни на КФН, отчетите на самите застрахова-

тели и дискусиите относно мащабите, структурата и профила на застрахователните портфейли на пове-

чето дружества, функциониращи на националния пазар и представени в статистиката

3 В настоящата работа разглеждаме „качествените характеристики” и „качествените параметри като две

близки по смисъл понятия, но с тази разлика, че първото отразява повече типичните, отличителните,

особености и свойства на портфейла, а второто – степента (величината) на тяхното проявление. В някои

случаи, по необходимост и за запазване на логиката и семантиката в текста, двете понятия се употребяват

почти равнозначно, но разликата се долавя и е разбираема.

14

цялостния паричен оборот (главно в основната застрахователна дейност) в рам-

ките на застрахователното дружество и извън него. В патримониума на застраховател-

ното дружество, а и в бизнес пространството, портфейлът се проявява като сложен

феномен, съвкупност, където се пораждат, преплитат и си взаимодействат множество

разнообразни материални и нематериални компоненти - сложни процеси, фактори, вза-

имоотношения между хора, институции, права, правни и икономически интереси, па-

рични потоци, отношения и пр. Именно те очертават неговата многокомпонентна,

сложна, същностна природа и характеристика и генерират съответното многообра-

зие от качества, типове, структури, форми, организационно -управленски аспекти и пр..

В рамките на застрахователното дружество и бизнес пространството агрегира-

ният застрахователен портфейл се проявява и съществува по принцип чрез три основ-

ни характеристики и параметри, а именно: количествени, качествени и резултатив-

ните от тях рискови аспекти. Индивидуално или в своето взаимодействие, те фор-

мират съответно неговите количествени, качествени структури и общият му про-

фил, а оттам и съответният рисков тип. Затова, тези параметри се считат като

основни и приоритетни целеви предпоставки за предприемането на съответни оптими-

зационни управленски решения и действия.

В качеството си на основна застрахователна категория и като фундаментален

обект на корпоративния застрахователен мениджмънт, агрегираният застрахова-

телен портфейл, задължително трябва да бъде изследван многостранно и достатъчно

задълбочено в оптимални времеви граници, особено в конкретни екстремални ситуа-

ции. Разбираемо е, че това налага прилагането на съвременен специализиран, адекватен

и рационален портфейлен мениджмънт, базиран на научнообосновани теоретико-

практически методи, аналитичен оценъчен инструментариум и алгоритми. Важно място

в това отношение се пада на предшестващия решенията и действията субстанциона-

лен управленски портфейлен анализ.

С оглед на казаното по-горе, а така също във връзка с идеята и предмета на тази

работа, подчертаваме, че управленските органи вече трябва добре да осъзнаят и задъл-

жително да обръщат по-голямо внимание, системно да изследват, опознават и въздейс-

тват адекватно освен на количествените, така и качествените параметри на портфейла.

В теоретически и практически аспект, понятието „ качествени параметри” на

застрахователните портфейли се свързва най-общо с техните качествени характеристи-

ки (особености). По смисъл и съдържание двете понятия са твърде широкообхватни и

многозначни. Те се идентифицират и дефинират в зависимост от техния генезис, пре-

допределен от проявлението и влиянието на споменатите вече специфични за застра-

ховането фактори. В рамките на агрегирания застрахователен портфейл това са добре

познатите на специалистите общи, специфични и най-вече уникалните, браншови осо-

бености, формирани под влиянието на различните обективни и субективни, външни и

вътрешни, обстоятелства в застрахователното дружество. Но както при количествени-

те, така и върху качествените портфейлни характеристики, параметри и състояния най-

силно влияние оказват компетентностите, управленските решения и действията

на субективния фактор при организирането, формирането и управлението на корпо-

ративния агрегиран застрахователен портфейл през целия негов жизнен цикъл. В своя-

15

та съвкупност и взаимодействие, така посочените фактори формират общия качест-

вен профил, статус и съответния тип на портфейла.

Във връзка с изясняването на определени трактовки, наложително е, макар и

накратко, да бъдат изведени и някои по-значими особености на агрегирания застрахо-

вателен портфейл, които имат по-пряка връзка с разглежданата проблематика.

На първо място, следва да се отчита реалният факт, че качествените характе-

ристики и параметри, и в крайна сметка, общият „качествен” профил на застраховател-

ния портфейл се формират и поддържат в резултат на количествените натрупвания

и комбинирането на количествените характеристики и параметри във времето и

пространството. Следователно, в този случай е валиден диалектическият закон за коли-

чествените натрупвания и качествените изменения. Това не е случайно, а е напълно

нормално и се явява като изключително важно обстоятелство за застрахователния

бранш. В тази сфера обаче, процесът и механизмите на количествени натрупвания се

проявяват много по-специфично, неравномерно, алеаторно и уникално. Важно е да се

има предвид също и да не се пренебрегва много съществения за застраховането факт,

че за разлика от някои други бизнес сектори не всички количествени натрупвания и

не винаги големите обеми от физически (натурални) и стойностни параметри на

застрахователния портфейл водят до желаните целеви качества, рационалност,

оптималност и ефективна стабилност. Практиката е доказала с много примери, че

при проявен от застрахователите повишен, неразумен и агресивен рисков апетит, несъ-

образен със собствения им рисков капацитет или по други субективни съображения, се

стига до съответните негативни ефекти и последици.

Второ. В застрахователната теория и практика като количествени портфейлни

параметри по принцип се възприемат фактическият брой застраховани обекти,

броят действащи застрахователни договори, съвкупността от покритите заст-

рахователни рискове, обемът на поетата застрахователна отговорност, (общата

застрахователна сума) и пр.. Проучванията показват, че много чуждестранни застра-

хователни специалисти (Рубин, 1994), (Никулина & Березина, 2010), (Жигас & Рязан-

цев, 2009), (Чалдаева & Шибалкин, 2011), (Яшина, 2003) отъждествяват, дефинират и

обосновават индивидуално или консенсусно,4 по един или друг начин и аргументи,

същността и съдържанието на застрахователния портфейл, именно с някой от тези ко-

личествени варианти. Отбелязваме този факт, тъй като той има пряка връзка и влияние

върху генезиса, същността и ролята на качествените портфейлни параметри, които ще

бъдат разгледани по-долу.

Трето. Изследването на качествените характеристики и параметри на застрахо-

вателния портфейл е наложително и с оглед на други, изключително важни за застрахо-

вателя, негови аспекти. Става въпрос за това, че в своята съвкупност, динамика и взаи-

мообусловеност, количествените и качествените параметри на портфейла предопреде-

лят проявлението и влиянието на неговите рискови параметри. Така се формират об-

щия му рисков профил и се поражда съответната му рискова изложеност, която е

4 Имаме предвид възприемането от едни автори на концепции, становища и дефиниции, представени от

други автори и специалисти.

16

основният и най-важен, обект и проблем на корпоративния застрахователен риск

мениджмънт.

Четвърто. Следва да се има предвид още, че в застраховането, по принцип, за

оценката на качествените портфейлни характеристики и параметри липсват конкрет-

ни, общоприети (единни) стандартни норми и измерители или специфични пока-

затели. Въпреки това, обаче, портфейлите биха могли да бъдат ранжирани (степену-

вани и класифицирани) според значимостта на качествените им параметри за струк-

турната им ефикасност, ефективност и най-вече за идентифициране на риско-

вата изложеност и финансовата стабилност на портфейла и на конкретното заст-

рахователно дружество.

След всичко казано дотук, в следващото изложение, доколкото позволява ре-

дакционният регламент, е извършени най-общ анализ и оценка на основните и най-

значими 5 за стабилността на застрахователното дружество качествени характеристики

и параметри на агрегирания застрахователен портфейл. Освен посочените по-рано съ-

ображения, вниманието е фокусирано и в дълбочина върху определени детайли в спе-

цификата на разглежданите явления в застраховането. Така става възможно разкрива-

нето на някои латентни (скрити) специфични или производни свойства, вътрешни

и външни зависимости, причинно-следствени връзки и пр., на базата на които се

идентифицират и прецизират методите и параметрите на последващи оптимизационни

управленски решения и действия.

Анализите в настоящата работа са осъществени на базата на дедуктивния систе-

мен и логическия подход. Следвана е известна последователност, а именно в посока от

анализ на най-значимите и приоритетните характеристики и параметри към анализа на

техните производни (резултативни), субординирани варианти и комбинации. На съот-

ветните места се подчертават и поясняват техните конкретни рискови аспекти и „при-

носът” им за реалната или потенциалната портфейлна рискова изложеност. За илюст-

рация, като доказателства на твърденията, където е наложително, са представени съот-

ветните официални цифрови данни от националната застрахователна статистика и

практика.

2. Портфейлната диверсификация и качествените параметри

на застрахователния портфейл

В съответствие с поставените цели на разработката вниманието е фокусирано

предимно върху портфейлната диверсификация. Водили сме се от убеждението, че тя е

един от основните „генератори” на различни диверсификационни ефекти в застра-

ховането, включително на важни качествени характеристики, параметри и типове зас-

трахователни портфейли. В застрахователния мениджмънт, в една или друга степен, тя

се прилага отдавна като необходима управленска стратегия. В тази сфера е доказано,

че диверсификацията се явява като много ефикасен, целенасочен комплексен управ-

ленски процес и средство за оптимизиране структурите на корпоративни агрегирани и

5 В случая съвсем не се подценяват и множеството други портфейлни особености, характеристики и па-

раметри, но те се споменават само там, където е наложително.

17

индивидуални застрахователни портфейли с цел редуциране на риска и оптимизиране

на доходността. Практически, с диверсификацията се цели тяхното рационално прест-

руктуриране, трансформиране и комбиниране за постигането на оптимални структурни

съотношения между индивидуалните застраховки, между формите (доброволни и за-

дължителни, индивидуални и групови) на застраховане, застрахованите субекти, а така

също и между предлаганите застрахователни продукти. Така диверсифицирането на

структурите и обемите на застрахователните съвкупности (портфейли и подпортфейли)

допринася за повишаването на положителните икономически и финансови резултати,

за поддържането на платежоспособността и за стабилизирането на застрахователното

дружество като цяло.

От изложеното дотук става ясно, че целите при портфейлната диверсификация

са многопосочни. Те обаче са синтезирани и фокусирани предимно върху усилията за

постигането на ефективни застрахователни портфейли с нормално поносима (за

конкретното дружество) рискова изложеност6 и оптимален баланс между риска

и доходността. Крайните положителни или негативни ефекти от портфейлната дивер-

сификация зависят от съответното рационално преразпределение, комбиниране и пос-

ледващото взаимодействие на частните (при индивидуалните застраховки) ефекти от

конкретните и специфичните по природа, произход, мащаби, локализация и други кри-

тични вътрешни и външни рискови фактори. Затова, убедени сме, че диверсификацията

в застраховането все по-нашироко ще се налага като специфичен подход, техника и

ефикасен механизъм на застрахователния риск мениджмънт. Обстоятелството, че

практически портфейлната диверсификация е основна предпоставка и генератор на

редица важни, в тази сфера, качествени оценъчни критерии, характеристики и парамет-

ри е основанието тук тя да бъде разгледана приоритетно в по-важните за портфейлния

мениджмънт аспекти и форми на проявление.

В управленската теория и практика е налице изключително голямо разнообра-

зие7 от концепции, дефиниции, форми и класификации на диверсификацията като

стратегически управленски подход. В застраховането, и по-конкретно в управлението

на застрахователни портфейли, те също са валидни и приемливи, но там, по обясними

причини, диверсификацията се проявява и въздейства по-специфично, а понякога се

модифицира в по-сложни и уникални форми и комбинации. Казано накратко, прилага-

нето на диверсификацията и нейните варианти в застрахователния сектор зависи главно

от ландшафта на бизнес средата, конкретната ситуация и корпоративните цели, свърза-

ни със стремежа към редуциране на риска и оптимизиране баланса между него и до-

ходността.

Портфейлната диверсификация, както беше подчертано, се явява като генератор

на важни за мениджмънта качествени портфейлни характеристики и типове. Те могат

да бъдат идентифицирани и дефинирани по определени за целта критерии, а именно:

6 Прилагането на различните подходи, методи и инструменти на застрахователния риск мениджмънт

фактически не променят рисковата изложеност, т.е. тя остава същата. 7 В настоящата работа това голямо разнообразие не е предмет на изследване и анализ, тъй като пробле-

матиката е твърде широкообхватна и дискусионна.

18

диверсифицираност, симетричност, браншова концентрираност8, балансираност,

както и на някои производни и модифицирани техни варианти.

На първо място насочваме вниманието към най-прекия ефект от диверсифика-

цията на застрахователния портфейл, т.е. към качественото „прилагателно” портфейл-

на диверсифицираност. В застраховането тя се възприема като основен и важен ка-

чествен критерии, по който се определят и класифицират някои основни типове и

видове корпоративни застрахователни портфейли и подпортфейли. От гледна точ-

ка на корпоративните цели, стратегии, политики и приложените управленски решения,

портфейлната диверсифицираност се проявява в най-разнообразни аспекти, варианти и

подвидове. Темата е интересна, но е твърде обширна за настоящата разработка. Затова,

тук вниманието е ограничено и фокусирано само върху онези аспекти, които имат по-

пряка и най-съществена връзка с качествените характеристики и параметри, с рискова-

та изложеност и рационалното управление на агрегирания застрахователен портфейл.

В застрахователната теория и практика, относно портфейлната диверсифицира-

ност обичайно и най-често се квалифицира чрез двете основни понятия „диверсифици-

ран” или „недиверсифициран” портфейл. По принцип, те са приемливи, но отразяват

портфейлните характеристиките много общо. Възражението ни е, че така не се разкрива

достатъчно точно и прецизно постигнатата степен на оптималност и ефективност

на диверсифицираността, които са едни от най-важните целеви параметри в порт-

фейлния мениджмънт. Освен това, така не се очертава и достатъчно ясно порт-

фейлната типология, т.е. какъв е конкретния тип и актуалният статус на даден

портфейл определен момент или период във времето и пространството.

В застраховането следва да се отчита още един полезен аспект на портфейлната

диверсификация, а именно, реципрочната връзка между нея и презастраховането.

Известно е, че пасивното презастраховане се прилага с цел диверсифициране и израв-

няване на риска и затова предимно тези ефекти най-често се изтъкват в застраховател-

ната теория и практика. От друга страна, когато се прилага рационално, диверсифика-

цията се явява ефикасен метод и средство за оптимизиране на портфейла чрез намаля-

ване потребността от презастраховане и излишния „износ”(отстъпване) на пре-

миен приход.

В подкрепа на значимостта на казаното по-горе, могат да бъдат приведени много

примери от националната застрахователна практика. Така например, ЗАД „АВС”9 от

всички 18 броя статистически обобщени и наблюдавани от КФН видове застраховане

(Статистика на КФН, 2012-2016), дружеството предлага и сключва 17 вида застраховки.

Подобно положение свидетелства, че в този качествен аспект агрегираният портфейл

на дружеството е силно (чрез много големия брой предлагани застраховки) диверси-

фициран. Това може да се приеме като положително и успокоително, но приведените

по-долу данни за дружеството показват друго състояние.

Таблица № 1. Относителен дял (в %) на основните (големите) и на другите застраховки в аг-

регирания портфейл на ЗАД „АВС” според брутния премиен приход за периода 2012 – 2014 г.

8 В случая става въпрос за портфейли, при които 2-3- застраховки заемат преобладаващ, много висок дял

в структурата на агрегирания портфейл. 9 Дружеството реално функционира и е едно от водещите на националния застрахователен пазар.

19

ГОДИНА

„Каско

МПС”

Пожар, стих.

бедствия и

други имущес-

тва”

ГО на МПС

ОБЩО

Други

застра-

ховки

2012

27.6

34.4

26.7 88.7 11.3

2013

39.7

29.5

14.1

83.3 16.7

2014 41.7 30.1 13.7 85.5 14.5

2015 44.6 28.0 12.6 85.2 14.8

2016 47.5 26.8 12.2 86.5 13.5

Източник: Изчисленията са на автора на база статистиката на КФН за периода

2012 – 2016 г.

От данните в таблицата ясно се вижда, че през наблюдавания период трите ос-

новни (т.нар. „големи”) застраховки заемат индивидуални дялове в агрегирания порт-

фейл в диапазона между 12.2 – 47.5 %. Всички други (т.нар. „малки”) застраховки зае-

мат дялове от 0.2 - .6 % до 1.1. – 1.6 %, а общият им дял е между 11.3 – 16.7 %. Следо-

вателно, вече може да се направи изводът, че от гледна точка на мениджмънта сте-

пента на диверсифицираност на застрахователния портфейл на дружеството не е

особено нормална и по-скоро - неефективна. За подобно твърдение свидетелстват рис-

ковите показатели, базирани на статистическите данни през последните години.

Приведеният пример не е изключение за националната застрахователна практика

и именно затова обръщаме внимание на тази проблематика. Статистиката на КФН сви-

детелства, че години наред на застрахователния пазар функционират някои застрахова-

телни дружества, при които около 92 – 95 % се заемат от 2 – 3 застраховки, а при ня-

кои даже от една застраховка. Естествено е, тези дружествата, по един или друг начин,

да изпитват ефектите от подобна портфейлна „диверсифицираност”, но така или иначе,

те все пак се задържат на пазара.

След така изразените констатации, смятаме, че целесъобразно би било да се

прилага една класификация, ранжираща и формираща типовете портфейли по степен-

та на рационалност и ефективност на тяхната диверсифицираност. По-

конкретно, идеята е типологизацията на портфейлите да бъде базирана на следните

степенувани, прецизиращи и уточняващи, характеристики: недиверсифицирани, слабо

диверсифицирани, умерено диверсифицирани, рационално диверсифицирани, опти-

мално диверсифицирани. Разбираемо и задължително е да се отчита фактът, че при

различните застрахователни дружества така степенуваните качествени характеристики

се проявяват с различни параметри, обусловени от конкретно формиращите ги фактори.

Друга важна в застраховането характеристика, влияеща върху общия качествен

профил и статуса на агрегирания застрахователен портфейл е портфейлната симет-

ричност (респ. асиметричност). Като качествена характеристика, тази характеристи-

ка е повече конфигуративен профилен параметър. Тя може да се прояви като произ-

водна (резултативна) последица от портфейлната диверсификация или по други причи-

ни. За застрахователя по-голям интерес и като управленски обект представлява нега-

тивният аспект - портфейлната асиметричност, тъй като в определени периоди и

20

ситуации тя също може да се прояви и да въздейства като специфично, на съществе-

но, рисково обстоятелство.

В застраховането портфейлната симетричност ( респ. асиметричност) се иденти-

фицира по различни начини, но предимно на базата на конфигурацията на относител-

ните тегла на премийния приход или на общата застрахователна сума при агрегирания

застрахователен портфейл10

. По споменатите по-горе причини, степента на значимост,

ефектите и типологизацията на портфейлите и тук са почти същите като при портфейл-

ната диверсифицираност.

На базата на данните в табл. № 1, портфейлната симетричност при ЗАД „АВС” е

представена на следващата графика.

Фиг. 1. Портфейлна симетричност при ЗАД „АВС” за периода 2012 – 2016 г.

Обстоятелството, че графиката красноречиво показва реално повишена асимет-

ричност на агрегирания портфейл, прави подробните коментари излишни.

Според критериите „диверсифицираност” и „симетричност”, както и според

дисбалансът при реалните количествени параметри, общия качествен профил на агре-

гирания застрахователен портфейл на ЗАД „АВС” може да се определи като портфейл

от не особено рационално асиметрично диверсифициран тип.

Следващият ефект от диверсификацията на агрегирания застрахователен порт-

фейл, който се проявява като негова качествена характеристика е т. нар. „браншова

(субпортфейлна) концентрираност”11

. В случая имаме предвид и съвсем не пренеб-

регваме възприетото и популярно във финансовата сфера понятие „концентрация на

риска”. Отчитаме и подчертаваме обаче реалния факт, че всъщност рисковата концент-

рация е следствие и пряк ефект от браншовата (субпортфейлната, подпортфейлната)

концентрираност, при която много малък брой (1- 2 или 3 бр.) бизнес линии (индивиду-

ални застраховки) заемат значително преобладаващ общ дял (напр. 80 – 90 %)12

в обща-

та структура на агрегирания портфейл. Подобен кумулиращ ефект може да се прояви

10

Този подход съвсем не изключва възможностите за търсене на симетрия/асиметрия и в други направ-

ления – форми на застраховане, застрахователни субекти, продукти и пр. 11

Поясняваме, че чрез „браншовата концентрираност” на отделни застраховки се подчертава причина-

та за качествената характеристика, докато „концентрацията на риска” е следствието, което може да бъде

както реално, така и потенциално. по принцип смисълът на двете понятия е един и същ, докато тук разг-

раничаването в терминологията е само уточняващо и подчертава значимостта на предпоставката за след-

ствието. 12

Както вече споменахме, на застрахователния пазар в РБ функционират дружества и с още по-голяма

браншова концентрираност. За справка виж: Статистика на КФН, общо застраховане за 2012 – 2016 г.

21

също и по отношение на поетата застрахователна отговорност, при формите на

застраховане, застрахователните суми, застрахованите субекти, рисковото пок-

ритие и пр. Особено неблагоприятно влияние браншовата концентрираност оказва

върху т.нар. „по-чувствителните” към риска индивидуални застраховки.,

На базата на данните от табл. № 1 браншовата концентрираност при ЗАД „АВС”

е представена чрез брутния премиен приход на следващата графика.

Фиг. № 2. Браншова концентрираност при агрегирания застрахователен портфейл

на ЗАД „АВС” за периода 2012 – 2016 г.

Освен браншовата концентрираност и концентрацията на риска, горната графика

визуално и по категоричен начин, представя крайният синтезиран ефект от трите разг-

ледани до тук качествени характеристики. В това отношение графиката още по-ясно

очертава като нерационален13

общия качествен профил на агрегираният застрахо-

вателен портфейл на ЗАД „АВС”. За подобно твърдение също свидетелстват неприем-

ливо високите стойности на рисковите показатели, особено при автомобилното застра-

ховане на дружеството през последните няколко години,14

Практиката е доказала, че причините за браншовата и рисковата концентрира-

ност са комплексни. Най-често обаче, те интуитивно се свързват с инерцията, нави-

ците и предпочитанията на бизнес фирмите и гражданите към по-популярните и

традиционните за българския пазар застраховки. По-съществените фактори за подобно

поведение са общата застрахователна култура, подценяването на собствената рискова

изложеност и риска при търсенето на застрахователна защита на индивидуалните мате-

риални и нематериални интереси. Много често като причина се изтъква и недостатъч-

ният разполагаем доход за застрахователна защита, интензивната, понякога ожесточе-

на, пазарна конкуренция и пр. До голяма степен подобна ситуация се дължи и на не-

достатъчната разяснителна работа от страна на посредниците (брокерски, агентски и

пр.) при популяризирането на другите застраховки, за сметка на повишена стремеж към

аквизиция при масовите, най-конкурентните застраховки, каквито у нас са главно авто-

мобилните застраховки.

13

Има се предвид, че профилът може да бъде нерационален, но в същото време да не се очертава като

неефективен, както това е при инвестиционния портфейлен мениджмънт. 14

На базата на статистиката на КФН по изчисления на автора в дисертационен, непубликуван, проект

22

В застрахователния мениджмънт като важна комплексна качествена характерис-

тика се счита и портфейлната балансираност.. Проучванията показват, че най-много

публикации, становища и препоръки по въпроса са налице в руската научна литература

(Яшина, 2003), (Бокарева, 2013), (Потапов & Соколова, 2015), (Васильева, 2017). Почти

всички руски автори декларират, че застрахователният портфейл трябва да бъде балан-

сиран и посочват някои от начините, характеристиките и параметрите, които следва да

се постигнат. Акцентира се главно върху качеството „балансираност на портфейла” и

неговата структура съобразно: обемът и дяловете (относителните тегла) на отделните

застраховки, броя на застрахованите обекти, техните застрахователни суми, формите на

застраховане, покрити рискове, отпаднали и новосключени договори и пр.. Повечето

от руските специалисти (Яшина, 2003), (Бокарева, 2013), (Потапов & Соколова, 2015) и

др.) представят портфейлните характеристики по-общо и на такава база идентифици-

рат определени, сложно комбинирани типове (профили) застрахователни порт-

фейли, които практически трудно или почти невъзможно биха били формирани. В

някои публикации типологизацията и класификацията на портфейлите се „доближава”

до тези от теорията и практиката на инвестиционния портфейлен мениджмънт. (Яши-

на, 2013), (Сидоров, 2016), при което прозира по-скоро «интуитивен пренос и адапти-

ране» на понятието към застрахователната сфера. Други руски специалисти (Васильева,

2017) конкретизират още по-подробно основните характеристики и критерии за балан-

сираност на портфейла.

Представените в цитираните публикации постановки и становища са основател-

ни, но реално са приемливи само частично и с известни условности. Основните ни

аргументи за подобно твърдение се свеждат до следното:

а) В условията на съвременната тотална динамика на живота, баланс се постига

трудно и със сравнително краткотрайна устойчивост във времето и пространст-

вото.

б) Застрахователният портфейл и неговите структурни компоненти (подпорт-

фейли, обеми, стойности и пр.) обективно са в непрекъсната динамика15

, колебания в

една или друга посока, съществени обстоятелства, водещи до висока степен на чувст-

вителност (уязвимост), неопределеност и множество рискове от всякакво естество

в) Балансираността на застрахователния портфейл е комплексен, синтетичен и

многоаспектен, качествен показател, зависещ още и от определени пазарни и непазарни

фактори. При взаимодействието си тези фактори възпроизвеждат допълнителни синер-

гични и вероятностни. крайни ефекти. Някои от тези фактори са във властта на застра-

хователното дружество и до голяма степен то може да им въздейства, но други са неп-

редвидими, неподатливи и неконтролируеми16

. Затова абсолютен и точен баланс и рав-

новесие при застрахователните портфейли не може и не бива да се търси.

г) В практиката, понякога стремежът към постигането на по-висока степен

на портфейлна балансираност може да стане причина за „задържане” или отхвърляне

15

Имаме предвид, че застрахователните портфейли са отворени съвкупности, които непрекъснато про-

менят обема, натуралния и стойностния си състав. 16

Като такива фактори ние смятаме природните явления, пазарната конюнктура, поведението на някои

контрагенти и пр.

23

на рационални бизнес инициативи и пропускане на реални икономически възможности

и изгоди.

На базата на посочените по-горе, а и на други, съображения и обстоятелства,

портфейлната балансираност в застраховането следва да се възприема не абсолютно,

а относително и с определени условности. Това е така защото според един или ня-

колко критерия застрахователният портфейл може да бъде балансиран, но спо-

ред други – балансът изобщо може да не се очертава. Казано по друг начин, възмож-

но е един нормално функциониращ и генериращ положителни ефекти и резултати пор-

тфейл едновременно да се окаже „двуаспектен”, т.е. едновременно да бъде баланси-

ран и небалансиран в зависимост от гледната точка и приложените критерии. Затова,

макар, че максималната портфейлна балансираност е желателна, тя е рядко и трудно

постижима, а в определени случаи, при някои дружества и ситуации, се оказва даже

като препятстващ и ограничаващ бизнес инициативите и корпоративния рас-

теж фактор.

В контекста на качествените портфейлни характеристики и параметри могат да

се идентифицират и други разновидности. Така например, ние разкриваме една от най-

важните за застрахователното дружество характеристика на агрегирания застраховате-

лен портфейл – неговата ”продуктивност”( „производителност”), която най-общо

дефинираме като „генеративен потенциал”. В случая става въпрос за способността,

респ. неспособността, на портфейла да генерира (възпроизвежда) оптимални за заст-

рахователя количествени и качествени икономически, финансови ефекти и да гаранти-

ра функционалността, ефективността и стабилността на застрахователното дружество.

Генеративната способност се проявява чрез:

а) физическия (натуралния) обем на портфейла – брой на застрахованите обек-

ти, интереси, застрахователни договори и пр.

б) стойностния обем на портфейла – общ премиен приход, обща застраховател-

на сума, генериран финансов резултат, собствен капитал, резервен капитал, задълже-

ния, печалба/загуба, но също така и „генерираните застрахователни обезщетения”,

други загуби и пр.

в) генерираните нетни парични потоци от оперативна (основна, присъща) дей-

ност.

г) генерираните гаранционни резерви и инвестиционни ресурси.

В крайна сметка, синтезът между посочените количествени и присъщите качест-

вени характеристики и параметри на портфейла „генерират” неговия общ рисков про-

фил и изложеност, от които зависи общата икономическа и финансова ефективност

(рентабилност). Затова те се явяват централни целеви обекти на корпоративния застра-

хователен (риск) мениджмънт. В контекста на този мениджмънт вече осезателно се на-

лага познаването на множеството рискови и управленски аспекти на качествените пор-

тфейлни характеристики и параметри. Най-съществените от тях са представени накрат-

ко в следващото изложение.

24

3. Рискови аспекти на качествените портфейлни характеристики и параметри

В контекста на разглежданата тук проблематика рисковите аспекти на качестве-

ните портфейлни характеристики и параметри се третират като израз и потенциална,

понякога незабележима, превърната форма на рисковите предпоставки и обстоятел-

ства за проявлението и ефектите на риска върху общия статус на портфейла. Те се ак-

тивират и въздействат главно в случаите на нерационална и неефективна диверси-

фицираност, асиметричност и небалансираност на застрахователния портфейл.

Обстоятелството, че проявлението на тези състояния в най-голяма степен зависи от

целите, решенията и действията на субективния фактор, е показателно, че в преоб-

ладаващите случаи те и техните параметри до голяма степен са управляеми.

Рисковите аспекти на качествените портфейлни параметри и свързаните с тях

негативни ефекти се дължат в много голяма степен на нерационални управленски ре-

шения и действия, водещи до формирането на неефективни портфейлни структури и

състояния, повишаващи рисковата изложеност до критично опасни равнища. Някои от

тях могат да бъдат следните:

а) Портфейли с концентрация (преобладаващ дял) на малък брой индивидуални

застраховки (браншова концентрираност) и кумулирани сходни рискови покрития,

включващи сравнително еднородни, взаимно зависими, щетоносни явления. Подобна

ситуация е валидна и за продуктовата концентрация в застрахователните портфейли.

б) Портфейли с кумулирана анормална обща застрахователна отговорност (обща

застрахователна сума), поета в обеми над действителния рисков капацитет в резултат

на повишен и агресивен рисков „апетит” на застрахователя.

в) Неефективно териториално диверсифицирани портфейли и териториална кон-

центрация на риска, водещи до анормално повишаване на вероятността за настъпване

на риска и кумулиране на загубите.

г) Портфейли с концентрация на повишено корелирани и взаимозависими заст-

рахователни интереси, отговорности и щетоносни явления (рискове). Корелационният

ефект се проявява чрез асиметрично кумулирани високи стойности на портфейлните

рискови индикатори и на размера на загубите.

д) Концентрация с преобладаващ дял в портфейлната структура на т.нар. „рис-

ково чувствителни” и „дефицитни” застраховки с повишена волатилност и застрахова-

телно-технически риск.

Освен така представените портфейлни рискови аспекти, в реалната практика са

възможни и други, по-сложни, латентни и непредвидими варианти, като резултат на

комбинации между повече или по-малко на брой някои от посочените по-горе ситуа-

ции.

4. Управленски аспекти и възможни оптимизационни решения

Представените по-горе ситуации и състояния са показателни, че за преодолява-

нето им и за оптимизирането на качествените портфейлни параметри и на портфейла

като цяло, са наложителни съответни управленски решения. Именно чрез тях се проя-

вяват техните управленски аспекти. От своя страна последните предопределят и нала-

25

гат предприемането на адекватни и ефективни за конкретните случаи, рационални оп-

тимизационни реакции и реални действия от страна на застрахователния мениджмънт.

В това отношение застрахователната практика разполага с богат арсенал от съвременни

научно-практически управленски методи и инструментариум, които са известни на зас-

трахователната практика, но както показва официалната статистика, реално намират

недостатъчно или не съвсем адекватно приложение.

В зависимост от конкретния профил, тип и локализация на портфейла, с оглед

на преследваните цели и сигналите на пазара, оптимизационните методи и действия

биха могли да бъдат ориентирани към някои по-ефикасни и ефективни направления.

Организационни и застрахователно-технически мероприятия. Застрахова-

телно-техническите мероприятия са интегриран процес, насочен към постигането на

оптимален и ефективен застрахователен портфейл и рентабилен генеративен потенци-

ал. Те се свеждат до общия комплекс от предшестващи управленски и актюерски

проучвания, анализи, практически действия и процедури, насочени към идентифи-

цирането на критичните зони в портфейлната структура, определянето на конкретните

направления, вид и методи на последващите оптимизационни мероприятия, към управ-

лението на рисковия апетит и толеранс, поддържането на оптимални портфейлни

структури и стойности на застрахователно-техническите величини.

Актюерските анализи и процедури следва да се насочват към ревизиране и ак-

туализиране на величината на застрахователните премии, разноските, резервите и пр.

При реални възможности, а понякога целенасочено, могат да бъдат разработени вари-

анти или пакети за стимулиране на клиентелата чрез разумни отстъпки, бонуси, допъл-

нителни услуги и други мотивиращи сключването на застраховки инструменти.

Преструктуриране и реорганизация на застрахователния портфейл. На ба-

зата на задълбочен управленски анализи и оценки на количествените, качествените

портфейлни характеристики и параметри и на общия портфейлен профил, в зависимост

от естеството на конкретните проблеми, се предприемат конкретните действия за опти-

мизиране на портфейлната структура и обемите по застрахователни линии, форми

(доброволни и задължителни, индивидуални и групови), субекти на застраховане

(физически и юридически лица), по застрахователни продукти и пр. За установява-

нето на степента на браншовата концентрация и необходимостта от диверсифициране,

управленските анализи се фокусират върху:относителните им дялове; съотношенията

им в рамките на корпоративния застрахователен портфейл; обемът на индивидуалните

застрахователни портфейли, които могат да бъдат коригирани и пр. По-специално

внимание, както беше казано вече, следва да се обръща на т. нар. „рисково чувствител-

ни” и дефицитните застраховки и на такава база да се предприемат съответните адек-

ватни мерки за оптимизиране на техния дял в приемливи стойности и съотношения в

корпоративния застрахователен портфейл.

Оптимизиране на териториалната портфейлна структура.. По принцип

значимостта на териториалната диверсификация за стабилността на застрахователните

портфейли не е непознат феномен за застрахователите. Интуитивно или съзнателно и

целенасочено, тя се осъществява в една или друга степен. Когато обаче е наложително

неотложно оптимизиране на структурите и рисковата изложеност на портфейла, заст-

рахователите трябва да се насочват към повишаване интензивността и ефективността

26

на аквизиционната дейност (на продажбите) и обслужването, особено в администра-

тивни региони, области и общини с подчертано ниско или незадоволително равнище

на застрахователно потребление и регионална застрахователна плътност.

Оптимизиране на маркетинговите политики, посредническата и аквизи-

ционната дейност. В случая се имат предвид реалните възможности за разширяване

или ограничаване17

на застрахователното поле чрез аквизиционната дейност. В това

отношение има много възможности и широко поле за работа, като например при заст-

раховките „Обща гражданска отговорност”, „Помощ при пътуване” „Гаранции” и в

други, неконкурентни, пазарни сегменти, които заемат незначителен дял на застрахова-

телния пазар. Не липсват възможности за оптимизиране и чрез предлагането на подхо-

дящи „пакети” от гъвкави, клиентско-ориентирани, алтернативни и адаптирани застра-

хователни продукти. Това обаче не трябва да става самоцелно, а на базата на анализ и

селекция на адекватни на конкретните ситуации и състояния в рамките на дружеството

и на застрахователния пазар.

Освен набирането на нови клиенти, маркетинговите политики следва да бъдат

насочени и към задържането на „старата” клиентела, особено на ключовите едри и

„рентабилитетни” клиенти. В това отношение все пак не трябва да се пренебрегва се-

лективната политика. В никакъв случай не трябва да се подценява и оптимизирането на

рисковия апетит съобразно реалния рисков капацитет на застрахователя и другите ин-

дивидуални особености на застрахователния портфейл и на дружеството като цяло.

Смятаме, че към тази група мероприятия следва да се отнесе решаването на още

един много важен проблем. Става въпрос за ревизиране и оптимизиране компетент-

ността и качеството на дистрибуторските канали. Всеизвестно е, че понастоящем заст-

раховане реално и нашироко се предлага от различни нерегламентирани в дейността

субекти, „продължения” и „разклонения” на действителни канали, мрежи и посредници

с цел разширяването на тяхната клиентела. Най-често това са автосервизи, автоморги и

други подобни. Проблемът се свежда до реалния факт, че повечето от тях нямат необ-

ходимите застрахователни познания, квалификация и застрахователна култура. Те ра-

ботят предимно в собствен интерес и в интерес на ангажиралия ги посредник. При това

положение в аквизиционния процес (пласмента) те не предлагат необходимия селекти-

вен подход, а работят на количествения принцип „сключване на застраховката на всяка

цена”, без оглед на рисковите особености на застрахованите обекти и на клиента. Така

се стига до включването в индивидуалните портфейли и в агрегирания портфейл на

застраховки, които стават причина за повишаване на тяхната рискова изложеност, де-

балансираност, до повишаване концентрацията на риска и нарушаване на ефективност-

та им.

Оптимизиране на презастрахователната програма. В случая се има предвид

другият ефект от двустранната връзка „презастраховане – диверсификация” в диверси-

фикационния процес, за която стана реч по-рано. Чрез активното, презастраховане се

постига пространствена (географска) диверсификация и изравняване на риска, ко-

ято с основание можем да наречем „входяща”. В случая имаме предвид, че така заст-

17

Ограничаването е наложително за намаляване на браншовата концентрация, когато е налице подчер-

тан стремеж на посредническите и другите пласментни канали към определени застраховки поради соб-

ствени интереси и предпочитания (напр. по-високи комисиони)

27

рахователят включва (добавя) нови застрахователни обекти, отговорности и свързаните

с тях рискове от други, външни, по-различни, географски територии и съвкупности,

с други количествени, качествени и рискови параметри. В резултат на това „привнесе-

ните портфейлни характеристики, параметри и рискове” „се размесват” с „ло-

калните”, „оригиналните”, което логически неминуемо променя качествените пара-

метри, цялостния профил, следователно и рисковата изложеност на застрахователните

портфейли в една или друга (благоприятна или неблагоприятна) посока.

От друга страна, чрез пасивното презастраховане, според нас, се осъществява

своеобразна „изходяща” пространствена диверсификация на риска както по съ-

щество, така и в териториален аспект. По този начин „износът” на рискове също спо-

мага за диверсифицирането на портфейла, редуциране на портфейлната (браншовата)

концентрация и изравняването на общия портфейлен риск. В условията на новата регу-

лативна рамка, пасивното презастраховане се явява като ефикасен и ефективен инстру-

мент и за оптимизиране параметрите на изискуемите капиталови изисквания и пос-

тигането на други ефекти.

В зависимост от реалния структурен и рисков статус на агрегирания застрахова-

телен портфейл, при явна необходимост, застрахователите следва да предприемат реви-

зиране, реаранжиране и оптимизиране на презастрахователните си програми в

съответните направления и адекватни презастрахователни покрития.

Изложените до тук идеи и предложения са само принципни и индикативни. В

практиката са възможни и други варианти, по-рационални и иновативни комбинации от

съвременни оптимизационни методи и средства. Най-важното при тяхното прилагане

обаче е те да са достатъчно разумни, адекватни и достатъчно ефикасни за формирането

на качествен и ефективен агрегиран застрахователен портфейл, гарантиращ нормално

функциониране и стабилност на застрахователното дружество.

Заключение

Представените в тази работа проблематика се основава на реалния факт, че аг-

регираният застрахователен портфейл на застрахователното дружество е базата, върху

която се организира цялостната негова функционалност, текущата и стратегическа дей-

ност. Следователно, той се явява като основен и най-важен фактор, от които зависи

икономическата и финансовата стабилност на дружеството. Подчертава се, че с оглед

на рационалното управление на агрегирания застрахователен портфейл, освен на коли-

чествените, съществено внимание и значение следва да се отдава и на неговите качест-

вени характеристики, параметри и на общият му качествен профил.

Във връзка с основната цел и изследователската теза, най-общо са представени

някои от по-значимите и критични за управлението на агрегирания корпоративен заст-

рахователен портфейл негови качествени характеристики и параметри, техният генезис,

аспектите и вариантите на проявление. Акцентира се предимно върху диверсификация-

та и нейните разновидности като предпоставки и ключови фактори за противодействие

на рисковата концентрация и оптимизирането на ефективността на застрахователните

портфейли.

28

Представените подходи, методи и средства за оптимизиране качеството, рацио-

налността и ефективността на агрегирания портфейл са достатъчно познати на застра-

хователната практика. Препоръчва се само те да бъдат разумно и ефикасно прилагани в

съответствие с уникалните особености на застрахователното дружество и пазарната

ситуация.

В крайна сметка, трябва винаги да се има предвид важното обстоятелство, че

оптимален и ефективен застрахователен портфейл може да се формира и управлява

преди всичко чрез рационалното съчетаване на качествените и количествените пара-

метри на застрахователните обекти, рисковите покрития, рисковите групи и пр.. Така

чувствително се разширяват възможностите за оптимизиране и постигане на оператив-

ните и стратегическите бизнес-цели на застрахователното дружество.

БЕЛЕЖКИ/NOTES:

http://lego.biuss.ru/paragraf/230

http://myinsurance.bg/zastrahovatelen-portfejl-268.

htmlhttp://dic.academic.ru/dic.nsf/lower/18517

Статистика на КФН, 2012-2016 г.

ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES

Габровски, Р. (2013). Тезисни лекции за застрахователни специалисти.

[Gabrovsky, R. (2013). Tezisni lektsii za zastrahovatelni spetsialisti.]

Габровски, Р. (2006). Въведение в застраховането. Свищов: АИ „Ценов”.

[Gabrovsky, R. (2006). Vavedenie v zastrahovaneto. Svishtov: AI „Tsenov”,]

Габровски, Р., Ир. Мишева (2014). Общо застраховане, Курс за дистанционно

обучение за специализация. София: ВУЗФ, с. 139 [Gabrovsky. R. , Ir. Misheva (2014).

Obshto zastrahovane, Kurs za distantsionno obuchenie za spetsializatsia. Sofia: VUZF, s.

139]

Васильева, М. В. (2017). Анализ сбалансированости страховых портфелей ком-

пании. Саратов: «Экономика и социум» № 1 (32). [Vasil'yeva, M. V. (2017). Analiz

sbalansirovanosti strakhovykh portfeley kompanii. Saratov: «Ekonomika i sotsium» № 1 (32)]

Сидоров, А. Г. (2016). Роль страхового портфеля в формировании стратегии

страховой компании, Финансы и налогообложение, № 14, Окт. [Sidorov, A. G. (2016).

Roll strastnyy portfel' strategiy strategii dlya strashnykh kompaniy. Finansy i

nalogooblozheniye № 14, Oct.].

Чалдаева, Л. И. & A. A. Шибалкин (2011). Страховой портфель, его качественные

и количественные характеристики, Дайджест-Финансы, № 5, сс.25-28 [Chaldaeva L. I.

& Shibalkin A. A. (2011). Strahovoy portfel, ego kachestvennыe i kolichest-vennыe

harakteristiki, Daydzhest-Finansi, № 5, ss.25-28]

Яшина, Н. М. (2006). Теория формирования сбалансированного страхового пор-

тфеля (Монография). Саратов: ФГОУ ВПО «Саратовский ГАУ» , 10,25 п. л. [Yashina,

29

N. M. (2006). Teoria formirovania sbalansirovannogo strahovogo portfelya (Monografia).

Saratov: FGOU VPO «Saratovskiy GAU», 10,25 p. l.]

Яшина, Н. М. (2007). Концепция формирования и управления сбалансированнос-

тью страхового портфеля предпринимательских рисков (Монография). Саратов: Сара-

товский источник,. – 26 п.л. [Yashina, N. M. (2007). Kontseptsia formirovania i upravlenia

sbalansirovannostyyu strahovogo portfelya predprinimatelyskih riskov (Monografia).Saratov:

Saratovskiy istochnik, - 26 p.l.]

Яшина, Н.М. (2013). Классификация типов страхового портфеля по видам финан-

совой устойчивости. Москва: Международный журнал прикладных и фундамен-

тальных исследований, № 8-3, с. 75-79 [Yasina, N. M. (2013). Klassifikatsiya standartnogo

portfelya tsennykh bumag v sootvetstvii s finansovoy ustoychivostyu. Moskva:

Mezhdunarodnyy zhurnal biznesa i fundamental'nykh issledovaniy, № 8-3, s. 75-79]

Mr. Orlin Penev

PhD student

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: orlin.penev@allianz.bg

30

ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА КРИЗАТА В ТУРЦИЯ

И ОЧАКВАНИ ПОСЛЕДИЦИ

Юлия Добрева

REASONS FOR THE TURKISH CRISIS

AND FUTURE FORECASTS

Julia Dobreva

Резюме: Спадът на турската национална валута е събитие, което продължава вече две

години, т.е. от август 2016 година. Причините за постепенното обезценяване са

нарастващия дефицит по текущата сметка, натрупването на чуждестранен дълг, както

и авторитарното управление на президента Реджеп Таийп Ердоган и упорството му да

държи ниски нива на лихвените проценти. Въпреки това, очевидно е, че рязкото потъване

има повече политически, отколкото икономически причини и видимо се влияе от

позициите на двамата лидери – Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган.

Ключови думи: турска криза, лихвени проценти, дефицит, текуща сметка

Abstract: The downfall of the Turkish national currency is a process that has been going since

August 2016. The reasons for the devaluation of the Turkish lira are the growing of the current

account deficit, the accumulation of foreign debt as well as the authoritarian rule of the president

Regep Paiyp Erdogan. Despite this, it is evident that the sudden downfall has political rather than

economic reasons and it is influenced by the positions of the two leaders – Donald Trump and

Regep Erdogan.

Keywords: Turkish crisis, interest rates, deficit, current account

1. Причини за възникването на кризата в Турция (август 2018)

Въпросът за кризата с турската национална валута циркулира в глобалното

публичното пространство и поражда съставянето на редица прогнози на икономически

експерти за съдбата на турската икономика. Още по-вълнуващ е за нас, българите,

поради съседските ни отношения и зависимостта на пазарите на стоки и услуги,

особено в туристическия и земеделския сектор.

Като начало, важно е да отбележим, че спадът на турската национална валута не

е събитие от последния месец, а продължава вече две години,т.е. още от август 2016

година. Причините за постепенното обезценяване са нарастващия дефицит по текущата

сметка, натрупването на чуждестранен дълг, както и авторитарното управление на

президента Реджеп Таийп Ердоган и упорството му да държи ниски нива на лихвените

проценти. Въпреки това, очевидно е, че рязкото потъване има повече политически,

отколкото икономически причини и видимо се влияе от позициите на двамата лидери –

Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Осен това, остава не съвсем ясно дали

освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън е действителният проблем за

31

развихрилата се търговска война. Съвсем възможно е това да е само претекст, зад който

стоят други интереси на САЩ, насочени към подкопаване не само на турската

икономика, но и на икономиките на държавите в региона и този план да е отдавна

замислен.

Обективно погледнато, според макроикономическите индикатори няма

конкретни икономически причини за разразяване на трайна криза в страната. По данни

на Евростат1 и Световната банка

2, турската икономика се нарежда на 17-то място в

света по номинален БВП, който към 2018 г. е 849.5 млрд. щатски долара и на 13-то

място по покупателна сила на населението. Към края на 2017 г. БВП на глава от

населението се равнява на 26 453 щатски долара. За сравнение в България БВП на глава

от населението е 650 евро и това ни нарежда на последно място в ЕС, където средното

ниво е 32 000 евро. Също така, към края на миналата година в Турция е отчетен 7%

ръст на БВП, при средно 3.5% за ЕС. Най-голям принос за икономиката има секторът

на услугите (64%), следван от индустрията (27%) и земеделието (9%). Основни

държави, към които е насочен износът на страната са Германия, Великобритания, Ирак,

ОАЕ, Франция, Испания и Италия. Съответно вносът се осигурява от Китай, Германия,

Русия и Италия. По отношение на САЩ, вносът и износът са равни в процентно

съотношение (5.5%) и съпоставими с този на Италия, ОАЕ и Ирак. Интересен факт е,

че по данни на сп. Форбс само в Истанбул живеят 37 милиардера, което поставя

държавата на 5-о място в света по брой олигархи, а средната нетна заплата е 8 000

щатски долара. Около 32 милиона (или малко по-малко от половината от 83

милионното население) съставлява работната сила, а безработицата в Турция към м.

март 2018 г. е 10%, но предвид факта, че голяма част от тази безработица е

концентрирана в изостаналия източен регион, този процент е напълно приемлив и

съответстващ на мащабите на икономиката и наличния човешки капитал. Според

статистиката на ООН на ден в Турция се раждат над 2 000 деца, което прави средно над

800 000 на година. Всички тези данни сочат, че турската икономика се характеризира с

динамичен темп на развитие и догонва нивото на много европейски държави.

На фона на тази икономическа обстановка е трудно да се разберат причините за

развихрилата се буквално в рамките на месец криза, довела до бързото обезценяване на

турската валута – със 17% само за един ден (10 август, т.г.) и с 40% загуба на

стойността й до момента спрямо американския долар. В резултат от подкопаването на

националната валута, инфлацията нараства и само за един месец от юли 2018 до август

2018 от 15% достига 101%. Факт е, че само за една година около 5 000 турски граждани

с имуществено състояние от над 1 милион щатски долара са напуснали страната в

резултат от репресивната политика на правителството върху свободата на медиите,

ограниченията върху чуждестранните инвестиции и обезценяването на турската валута.

Факт е също така, че дефицитът по текущата сметка към 2018 година достига 7 млрд.

щатски долара и е един от най-високите дефицити в световен мащаб, а турските банки

и големи компании увеличават кредитите си, които са предимно в чуждестранна

валута. За да финансира този дефицит и нарастващ дълг Турция ще трябва да намери

около 200 млрд. долара на година.Нo не бива да се забравя и факта, че Турция има

1www.eurostat.com

2www.worldbank.org

32

верни, влиятелни и богати партньори в Арабския свят, сред които са Саудитска Арабия

и Катар, а и не толкова за подценяване са търговските й отношения с Русия и Китай.

Когато се разглежда състоянието на турската икономика е важно да се отбележи

също, че от 2004 година и в резултат на амбициите на президента Ердоган за

присъединяване към ЕС, Турция изпълнява критериите от Маастрихт за 60% публичен

дълг. Освен това за периода от 2002 до 2011 бюджетният дефицит е намалял с повече

от 10% и вече е под 3%. След този отчетен напредък, през 2012 и 2013 година водещите

агенции Муудис и Фич повишиха кредитния рейтинг на Турция. Сигналите за срив на

националната валута обаче ги принудиха през май тази година отново да снижат

рейтинга на южната ни съседка до т.нар.“junk“ статус.

2. Къде са „пробойните“ в турската икономика?

Много от анализаторите виждат причината за случващото се в политиката на

президента Ердоган, концентрирана основно върху строителния сектор, където се

говори, че той е позиционирал много приближени фирми от този бранш. Известен факт

е, че настоящият финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на Ердоган, преди

да стане член на правителството е бил в управлението на една от най-големите

строителни фирми в Турция - Чалък Холдинг. Проблемът с назначението му не се

състои в явния непотизъм, сходен на модела на Тръмп, който назначи за съветници в

Белия дом дъщеря си Иванка и нейния съпруг ДжаредКушнър. Проблемът е, че след

заемането на поста финансов министър,Албайраквъвежда редица промени в данъчното

законодателство, с което спестява милиони долари данъчни задължения на холдинга,

който преди това е ръководел.

От началото на управлението на Ердоган през 2003 г. досега вече 15 години

икономическият растеж на Турция се дължи главно на бум в строителството,

осигуряващ над 20% от растежа на БВП на страната и предоставящ заетост на над 2

милиона турски граждани3. Това мащабно строителство, включващо небостъргачи,

молове и дори ново международно летище в Истанбул, е финансирано основноот

кредити в чуждестранна валута, на ниски лихви и с осигурено допълнително държавно

подпомагане. Според данни на Ройтерс, обаче, към м. май 2018 година в Турция има

над 2 милиона непродадени жилищни и административни сгради и след срива на

националната валута строителните дейности рязко спират, защото повечето материали

се търгуват в щатски долари. Според данни на правителството към края на 2016 година

почти 90% от кредитите на строителните фирми в Турция са в чуждестранна валута.

Само в Истанбул от 2008 година са построени 69 небостъргача с над 100 метра

височина, метро, което минава под Босфора и ново летище, което е в процес на

изграждане и според изчисленията ще струва над 10 милиарда евро. Интересно е да се

проследи влиянието от срива на валутата – кредитът за новото летище, който през 2015

година е бил 5.7 млрд. евро (или 18 млрд. турски лири) сега вече е 40 млрд. турски

лири, т.е. двойно по-голям.

3Вж. https://www.theguardian.com/cities/2018/aug/23/how-turkeys-lira-crisis-was-written-in-istanbuls-skyline

33

3. Има ли решение за турската криза?

Основното бързо и ефективно решение за овладяване на кризата е увеличаване

на лихвите и въвеждане на валутен борд. Към момента обаче е очевидно, че Ердоган не

симпатизира на тези мерки. Възможно е държавата да прибегне и до спасителен план

на МВФ, по подобие на гръцката криза, но и това ще има своята цена. Друга карта, на

която Турция би следвало да заложи е да увеличи износа си. Въпросът е към кой

търговски партньор ще се насочи? Най-бързият начин за достигане на увеличение на

износа е в търсене на пазари извън традиционните западни държави. Износът на

Турция за ЕС прогресивно намалява и през 2013 година достига едва 30%, но от

началото на тази година отново е над 50%. От друга страна, влошените търговски

отношения със САЩ биха могли да бъдат заменени с подобрени и засилени такива в

лицето на Русия и Китай. При всички случаи плановете за действие са различни и

предстои да видим какъв курс на управление ще поеме турското правителство за

излизане от кризата. Със сигурност може да се твърди, че на този етап Турция е далеч

от навлизане в рецесия и ситуацията би могла да бъде овладяна с разумни действия, а и

Ердоган има интерес това да се случи в най-скоро време. Ако обаче негативните

сигнали продължат без да се предприемат съответните оздравителни мерки, напълно

възможно е до 1 година страната да навлезе в рецесия.

4. Ще има ли отражение случващото се върху българската икономика?

Разбира се, проблемите в южната ни съседка няма как да не се усетят и у нас.

Конкретно негативно отношение върху българската, а и върху европейската икономика

не се очаква да има. Всъщност, нормално е да се наблюдава увеличаването на вноса ни

от Турция в резултат от обезценяването на турската валута, но това не би следвало да

окаже влияние върху цените у нас. В банковата ни система също не би следва да се

очакват проблеми. Реално прогнозите са за увеличаване на търговския обмен и на

настоящия етап България би могла да спечели от засилване на сътрудничеството си с

Турция в тази насока.

БЕЛЕЖКИ/NOTES:

https://www.eurostat.eu

https://www.worldbank.org

https://www.theguardian.com/cities/2018/aug/23/how-turkeys-lira-crisis-was-written-

in-istanbuls-skyline

Assoc. Prof. Julia Dobreva, PhD

Department of Finance

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: jdobreva@vuzf.bg

34

ПОЛИТИКАТА НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА Виржиния Желязкова

EU POLICY TOWARDS

THE CIRCULAR ECONOMY Virginia Zhelyazkova

Резюме: Понятието кръгова икономика се появява през втората половина на ХХ в.,

въпреки че концепцията, която стои в основата му, е много стара. Може да се каже, че

тя е свързана с развитието на стопанските отношения, но е била оставена на заден план

през годините на бърз икономически подем в резултат на индустриализацията.

Европейският съюз отчита необходимостта постепенно да се изостави линейния модел

на икономическо развитие и да се върви в посока към кръгов. Настоящата статия

очертава някои основни направления на политиката на ЕС в това отношение.

Ключови думи: линеен модел, кръгова икономика, рециклиране

Abstract: The term circular economy appeared in the second half of the XXth century though the

concept behind it is very old. It could be said, that it is related to the development of economic

relations, however, it was left aside during the years of fast economic growth as a result of

industrialization. The European Union realizes the importance of the gradual shift from linear to

circular model and is putting a lot of efforts in that direction. The current paper aims at outlining

certain basic tendencies of EU policy in that area.

Keywords: linear model, circular model, recycling

Увод

Понятието кръгова икономика се появява през втората половина на ХХ в.,

въпреки че концепцията, която стои в основата му, е много стара. Може да се каже, че

тя е свързана с развитието на стопанските отношения, но е била оставена на заден план

през годините на бърз икономически подем в резултат на индустриализацията. При

поглед от по-близо става ясно, че в човешката история до новото време

икономическите отношения са били предимно "кръгови".

Постепенно започват да се наблюдават редица тревожни явления, свързани със

замърсяването на околната среда и влошаването на качеството на живота. Разкриват се

множество слабости на линейния модел на икономическото развитие, според който,

35

след като благата се произвеждат и консумират – накрая се изхвърлят, без да се търсят

начини за последващото им използване.

Концепцията за кръгова икономика предлага напълно различен подход – след

като изпълнят функциите, за които са били създадени, благата (различните предмети и

материали) трябва да се рециклират и да влязат обратно в състава на нови блага. По

този начин кръгът на използването на материалите ще се затвори и постепенно ще се

стигне до състояние на икономика без отпадъци.

Повечето водещи страни в света вече признават необходимостта от

осъществяване на преход от линейния към кръговия икономически модел и са приели

тази цел като приоритет в икономическото си развитие. Отворен обаче остава въпросът

как точно да се извърши преходът. Пред него стоят редица значими, често и

фундаментални трудности, които изискват силна политическа воля и много аналитична

работа, за да бъдат преодолени.

Политиката на ЕС в посока преход към кръговата икономика.

Основни насоки.

За страните-членки на Европейския съюз ефективното използване на ресурсите

също е приоритет. Той е залегнал в Стратегията 2020 и в приетата през 2011 г. Пътна

карта за ресурсно-ефективна Европа. В този документ са определени конкретните

действия, която всяка страна-членка трябва да предприеме, за да се постигне общата

цел Така, както е дефинирана в 7-ма Програма за действие в областта на околната

среда, тази цел гласи: ЕС да се ―превърне в ресурсно ефективна, зелена и

конкурентоспособна нисковъглеродна икономика‖.1

Към момента в ЕС поетапно се дефинират конкретни цели по отношение на

използването на ресурсите и ефективността на този процес. Германия прави

изключение, като има ясно зададени цели. На национално ниво се наблюдава

разработването на програми и стратегии за ефективно използване на ресурсите – и в

тези документи като правило стремежът естествено е да се адресират проблеми на

конкретната икономика. Първоначално тези проблеми обхващат енергийното

потребление и рециклирането на отпадъците, но във времето постепенно се

разпростират и върху други области. Такива са например замърсяването на околната

среда, необходимостта да се гарантира сигурност на доставките на ключови суровини,

които се изчерпват във времето, тенденциите на нарастващи цени на енергията и на

суровините, климатичните промени и отражението им върху екоситемите и др

(TheEuropeanenvironment — stateandoutlook 2015).

В резултат на вече действащите отделни политики и инициативи в някои от

страните, в края на м. декември 2015 г. с решение на Европейската комисия2

1За повече информация вж. Decision no 1386/2013/EU of the European Parliament and of the

Council of 20 November 2013 on a General Union Environment Action Programme to 2020 ‗Living

well, within the limits of our planet.‘, Official Journal of the European Union, 28.12.2013, L354/171. 2За повече вж. Circular Economy Strategy.Closing the loop - An EU action plan for the Circular

Economy. Available at: http://ec.europa.eu/environment/circular-economy/index_en.htm, retrieved on

19 August 2016.

36

Европейският съюз обявява за свой приоритет постепенното преминаване от линеен

към кръгов модел на икономиката. Оттогава насам постепенно започва да се работи за

изграждане на цялостна концепция за начина, по който ще се извърши този преход и

анализите и документацията са оформени в специален пакет. Основен акцент се

поставя върху законодателството в областта на третирането на отпадъците, тъй като

именно тяхното неправилно акумулиране и затваряне в рамките на бунища води до

редица негативни последици както за икономиката, така и за околната среда.

Анализите, които се извършват, показват, че икономическите ползи от промяната на

модела ще бъдат значими. Освен мерки, насочени към управлението на отпадъците,

създаденият за целта План за действие спрямо кръговата икономика обхваща целия

производствен цикъл – от създаването на отделните продукти до начините на тяхното

преработване. Конкретни цели в тази насока са очертани в анекса към Плана за

действие (TheEuropeanenvironment — stateandoutlook 2015).

Тъй като управлението на отпадъците, както вече стана дума, играе ключова роля

в прехода към кръгова икономика, важно е да се отбележи какви са новите цели, които

ЕС си поставя в тази област. На първо място до 2030 г. се планира да се рециклират

75% от опаковъчните отпадъци и 65% от отпадъците по общини. На второ място се

предвижда максимум 10% от отпадъците, генерирани по общини, да се изхвърлят в

депа за отпадъци. Също така се въвежда забрана за функционирането на депа за

разделно изхвърляне на отпадъците. В допълнение към тези мерки се въвеждат

различни икономически стимули за закриване на депата за отпадъци, конкретни мерки

за стимулиране на индустриалната симбиоза (изпозлването на отпадъците от една

индустрия като суровина за друга), за подкрепа на различните схеми за рециклиране и

пр. 3

Осъществяването на плана за преминаване от линейна към кръгова икономика

изисква концентрирани усилия във всички области на икономическия живот. В

документ на Европейското бюро по екология от м. март 2015 г. до Европейската

комисия е представен концентриран анализ на необходимите мерки, които трябва да се

предприемат в ЕС (ЕЕВ, 2015).

Европейското бюро идентифицира четири основни области, в които следва да се

действа:4

трайност на продуктите и възможностите за тяхното поправяне;

поощряване на търсенето;

подобряване на продуктовия дизайн;

третирането на отпадъците посредством нови подходи.

В първата област – увеличаване на трайността на продуктите и разширяване на

възможностите за тяхното поправяне – са необходими редица конкретни действия. Така

например, още когато продуктите са в проектна фаза трябва да се обмисля как да бъдат

изработени така, че полезният им живот им да се удължи. Това изисква много анализи

и опити. Удължаването на живота на продуктите води след себе си и редица други

3За повече информация вж. сайта на ЕК: Circular Economy Strategy. Closing the loop - An EU

action plan for the Circular Economy.: http://ec.europa.eu/environment/circular-

economy/index_en.htm, достъпенна 4.05.2018 г. 4Пак там.

37

последици. Ако даден продукт ще се ползва по-дълго време, той трябва да бъде

създаван по такъв начин, че да се предвиждат възможности за сравнително лесното му

поправяне. За да може това да се осъществи, е необходимо да се предвидят и да се

произведат необходимият брой резервни части. Също така трябва да съществуват и

организации, които да имат готовност да извършват необходимите ремонтни дейности.

Това включва, освен наличието на нужните резервни части в достатъчно количество,

също и на работна ръка със съответстваща на нуждите квалификация.

Следователно, образователната система също трябва да се включи активно в

усилията за осигуряване на основа за развитие на кръговата икономика. Трябва да се

планира създаването на специалисти, които да имат познания именно в областта на

поправянето на различни продукти.

Друг не по-малко важен въпрос е свързан с дизайна на продуктите. Ако даден

продукт ще се ползва дълго време, той не само трябва да бъде здрав и устойчив на

повреди. Дизайнът следва да бъде емоционално устойчив

(emotionallydurabledesign), т.е. да не остарява бързо, за да задоволява и тази част от

потребностите на икономическите субекти, която е свързана с нематериалната изгода,

т.е. с удоволствието от притежаването на даден продукт. Следователно трябва да се

мисли за разработването на такива дизайни на отделните стоки, които да са издръжливи

на потребителските желания. Тук много важна роля се пада от една страна, на

образователната система, от друга – на медиите. Това са двете системи, които имат

лостовете да въздействат най-силно върху потребителските навици, ценности, желания

и следователно потребности. Образователната система следва да насочи усилията си

към възпитаване сред младите хора на култура, ценяща кръговата икономика във

всички нейни проявления. Което означава отдаване на предпочитание на трайните

предмети, основано на разбирането, че изпозлването на даден предмет дълго време

вместо изхвърлянето му и заменянето му с друг, без за това да има реална нужда, води

до негативни последици не само за околната среда (допринася се за увеличаването на

отпадъците), но и за личното икономическо благосъстояние на собственика на този

предмет. Това обаче означава сериозна трансформация в потребителското мислене в

Европа, характеризиращо се с предпочитание към непрекъснатото потребление и

търсене на нови и нови продукти. Този начин на мислене в Европа (а и не само) се

култивира с важната помощ на медиите, докато същевременно обаче те получават

средства за реклами от самите производители и дистрибутори на стоките.

Следователно, производителите и дистрибуторите трябва да имат силен икономически

стимул, за да променят поведението си на пазара.

Именно създаването на цялостна система от мерки, насочени в тази област, е от

ключово значение за промяна на общественото съзнание – насочването му от

консуматорството към рационалността, без което успехът на никоя голяма политическа

промяна не е възможен.

В тази насока препоръките на бюрото са насочени към създаването на два вида

стимули. От една страна, за да се поощряват фирмите, които извършват и ще извършват

ремонтни дейности, като данъчното бреме за тях да бъде намалено. Така ще се създадат

икономически стимули, които да бъдат смислени, и които ще се предадат по веригата

на стойността на предлаганите от тях услуги. Когато услугите по поправка на

38

отделните продукти са икономически достъпни, тогава относително повече

потребители биха предпочитали да дават за ремонт предметите, които използват,

отколкото да отделят средства за нови.

От друга страна, данъчното бреме за секторите на производство, които са

ресурсоемки, следва да се увеличи. Това ще доведе до оскъпяване на крайните цени на

изделията на тези сектори и така, когато тези цени бъдат съпоставяни с разходите за

поправка на вече придобити изделия, потребителите ще прибягват до покупка на нови

изделия само в краен случай.

Използването на продуктите за относително по-дълго време има и много други

аспекти. Така например трябва да се обмисли удължаването на производствените

гаранции, които, разбира се, ще бъдат различни за различните продукти. Освен това е

необходимо производителите да бъдат задължени да предоставят пълна информация за

начините, по които да могат да бъдат ремонтирани продуктите, а също така и на пазара

да съществуват резервни части за дълъг период (например за 10 години) след пускането

на конкретния продукт в експлоатация.

Следващата област на действие в ЕС за преминаването към кръгова икономика

е свързана с поощряването на търсенето на всички видове услуги и съпътстващи

продукти (резервни части, резервни софтуерни кодове и др.), свързани с поддържането

на по-дълъг живот на продуктите. За целта е необходимо да се разгърне широка

обществена кампания, която да информира, както стана дума по-горе, за ползите от

дълготрайната употреба на отделните продукти, а също така от използването на

отделни елементи или изделия, изработени от рециклирани материали. Когато става

въпрос за отделния потребител – домакинство или малка фирма – изборът става на

индивидуално ниво. Големите консуматори на различни продукти обаче са мощните

предприятия, корпорациите с голям брой служители, държавната и общинската

администрация. Много е важно да има зададени конкретни условия за избор на

доставчици за нуждите на такива организации по строго определени критерии, даващи

предимство на фирмите, които използват трайни продукти, работят с екологично чисти

суровини и/или с рециклирани материали, или осигуряват рециклирането на

отпадъците от съответната дейност.

Търсенето на горепосочената група стоки и услуги може да се поощри косвено по

линия на по-широкото разгръщане на разнообразни схеми, които предполагат

споделено потребление на определени услуги и продукти или ползване по лизингови

схеми. Споделеното потребление е една от трите модерни тенденции, променили света

през последните години при която се цели «максимално използване на ресурсите на

планетата чрез споделено потребление на продуктите от повече потребители»

(Андонов, 2014).При споделеното потребление разходите за поддръжка на даден

предмет се поделят между ползвателите, а при лизинговите схеми отново се залага на

ползването на продуктите, а не на закупуването им.

За да се улеснят дейностите, свързани с ремонтите на отделните изделия, е

необходимо производителите да бъдат задължавани да предоставят детайлна

информация относно материалите, от които са съставени, наличието на опасни

субстанции в тях, начините за поправка, очакваната продължителност на живота на

тези изделия, всички техни функционалности и др. Това може да стане чрез

39

въвеждането на паспорт за всеки продукт, в който да бъдат описвани неговите най-

значими особености. Ако липсва важна информация, ремонтът на изделията ще се

затрудни до невъзможност и потребителите отново ще започнат да се връщат към добре

познатия линеен модел на поведение.

Подобряването на продуктовия дизайн е следващата ключова област, в която

трябва да се работи систематично, за да се осъществи преминаването към кръгова

икономика.

Под «подобряване» в случая се имат предвид няколко конкретни неща, които

частично обобщават някои от разсъжденията, представени до момента.

На първо място, продуктите трябва от самото начало да са проектирани така, че

да издържат дълго време. Както вече стана дума, удължаването на живота на

продуктите е ключово за намаляване на отпадъците.

На второ място, дизайнът трябва да позволява ремонтирането на продукта. Всяко

едно изделие трябва да бъде създадено от отделни елементи, така че, ако един от тях

престане да функционира правилно, да може да бъде заменен от друг.

На трето място, важно е дизайнът да позволява надграждане. Тъй като

продуктите ще имат дълъг живот, а с течение на времето ще възникват подобрения на

функционалностите им, изключително важно ще бъде те да могат да бъдат

надграждани, като за целта ще се сменят само отделни елементи, докато основата на

продуктите ще се запазва.

На четвърто място, дизайнът трябва да позволява да бъде модернизиран. В

настоящия момент поради ниската цена на редица стоки, особено такива за ежедневна

употреба, за потребителите е много по-лесно да ги изхвърлят и да купят нови на тяхно

място, отколкото да търсят начини за поправка, както и веднага щом се появи нов

модел на дадена стока, да заменят стария с него. Затова е много важно отделните

изделия да бъдат констуирани по такъв начин, че да се оставя възможност моралната

им амортизация да бъде компенсирана с подновяване на външните им характеристики.

Следващата област на целенасочени усилия за установяването на кръгова

икономика в ЕС се състои в третирането на отпадъците посредством нови подходи,

така че количеството им да бъде намалено за сметка на две неща – удължаването на

живота на продуктите и преработването на изхвърляните материали и стоки.

Организирането на правилно третиране на отпадъците е ключова дейност в

усилията за постигане на кръгова икономика. То не би могло да бъде успешно, ако в

основата му не се поставят различни форми на икономически стимули и санкции, които

да подтикват отделните икономически субекти в желаната посока. Икономически

мерки в това направление могат да бъдат например по-високите данъци за

производителите на стоки, които не подлежат на рециклиране (или поне не с

настоящите технологии), и които съдържат вредни за човешкото здраве и за околната

среда съставки и, от друга страна, данъчни преференции за производители на

рециклируеми изделия (ResourceProductivityStatistics, 5).

За да има успех управлението на различните процеси, допринасящи за кръговата

икономика, много важно е те да бъдат измервани. Един от основните показатели, които

се използват не само в ЕС, но и в останалите страни по света, е производителността на

ресурсите. Този показател се изчислява като съотношение между БВП и вътрешното

40

потребление на ресурси за дадена държава и Евростат е приел той да се измерва в

евро/кг.(ResourceProductivityStatistics, 5)

Вътрешното потребление на ресурси (ВПР) от своя страна представлява

количеството суровини, извлечени в рамките на територията на дадена държава, като

към него е добавен нетният внос на ресурси (вносът минус износа). Измерва се в тонове

на човек от населението. Тъй като във ВПР не се отчита използването на суровини и

други ресурси, които имат отношение към износа и вноса с произход извън

териториите на държавата, като допълващ индикатор се използва показателят

потребление на суровини (ПС), тъй като обхваща в по-голяма степен използването на

ресурсите, които се търгуват.

Евростат се стреми да поддържа статистика за ВПР както за съюза като цяло, така

и по отделни страни. Към момента обаче само за няколко държави в ЕС има данни за

производителността на ресурсите, а на ниво ЕС са налице само прогнозни данни, които

се моделират от Евростат (TheEuropeanenvironment — stateandoutlook 2015, 6).

Данните на Евростат показват, че в периода между 2000 и 2012 г. (това са най-

актуалните данни за производителността на ресурсите) се наблюдава ясно изразена

тенденция на увеличаване на производителността на ресурсите в ЕС като цяло, като за

ЕС-29 увеличението е в размер от 29%, а за ЕС-15 е 39%. Това показва, че през 2012 г.

икономиката на ЕС генерира повече блага от суровините и другите материали,

използвани в производството, отколкото през 2002 г. Явно усилията за повишаване на

ефективността на ресурсите дават резултати.

Страните, които се отличават с най-висока производителност на ресурсите, са

Швейцария, Люксембург, Холандия и Великобритания, а най-голям ръст на този

показател за разглеждания период се наблюдава в Ирландия, Испания, Словения,

Унгария, Чехия, Италия, Кипър и Великобритания. Наред с множеството причини от

историческо и икономическо естество, това вероятно би могло да се обясни и с

обстоятелствата, че страните-лидери са и географски ограничени (Великобритания е

островна държава, Холандия разчита на земя, извоювана от морето, Люксембург и

Швейцария са малки планински страни) и това по естествен начин ги е подтиквало да

търсят механизми за увеличаване на производителността на ресурсите, с които са

разполагали. Държавите, при които се наблюдава значим ръст по този показател, от

своя страна започват активна политика от сравнително скоро и от много ниска база, за

разлика от лидерите. Това би могло да обясни и големия ръст в производителността на

ресурсите, който се наблюдава за десетте години между 2002 и 2012 г.

Изводи

Кръговата икономика представлява нов термин на съществуващо от хилядолетия

понятие. В исторически план поради редица дадености човечеството е следвало

предимно кръгов икономически модел, при който суровините са били влагани в

създаването на блага, а след края на полезния живот на тези блага са се използвали за

създаването на нови. Липсата на технологии за преработка на суровини и материали

във вида, в който ги познаваме днес, е налагала този тип икономическо поведение.

Научно-техническият прогрес води до нови възможности за създаване на разнообразни

41

блага на достъпни цени, което постепенно довежда и до разширяване на потреблението.

В резултат на тези процеси постепенно започва да се налага линейният икономически

модел. За него е характерно изхвърлянето на благата на сметища след края на полезния

им живот. Това с течение на времето поражда редица екологични проблеми и възниква

необходимостта от преосмисляне на този начин на функциониране на икономиката.

Наложилата се в развитите страни политика на преход към кръгова икономика,

породена от промените в климата и нарастващите проблеми със замърсяването, налагат

предприемането на политики на държавно ниво за справяне с новите

предизвикателства. В тази посока са решенията на ЕС за превръщането на проблема за

опазване на околната среда в приоритетна област на политиките и действията на

държавите в съюза.

БЕЛЕЖКИ/NOTES:

1. Circular Economy Package 2.0. Some Ideas to Complete the Circle. March

2015. European Environmental Bureau. Изтеглен от:

http://www.eeb.org/index.cfm?LinkServID=1E2E1B48-5056-B741-DB594FD34CE970E9

на 4.05.2018 г.

2. Circular Economy Strategy. Closing the loop - An EU action plan for the

Circular Economy. Available at:

http://ec.europa.eu/environment/circular-economy/index_en.htm,

retrieved on 19 August 2018.

3. Cross-country comparisons / Resource efficiency – material resource efficiency

and productivity. Briefing Published 18 Feb 2015, достъпен на:

http://www.eea.europa.eu/soer-2015/countries-comparison/resource-efficiency#tab-related-

interactive-charts

4. Decision no 1386/2013/EU of the European Parliament and of the Council of

20 November 2013 on a General Union Environment Action Programme to 2020 ‗Living

well, within the limits of our planet.‘, Official Journal of the European Union, 28.12.2013,

L354/171.

5. Resource productivitiystatistics. Eurostat. March 2016. Reached to:

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-

explained/index.php/Resource_productivity_statistics#DMC_and_GDP_growth_rates_in_EU

-28_and_Member_States_between_2000_and_2014_and_decoupling_issues.

6. The European environment — state and outlook 2015 / Cross-country

comparisons / Resource efficiency — material resource efficiency and productivity. Briefing

Published 18 Feb 2015, достъпен на:

http://www.eea.europa.eu/soer-2015/countries-comparison/resource-efficiency#tab-related-

interactive-charts

7. The European environment — state and outlook 2015 / Cross-country

comparisons / Resource efficiency — material resource efficiency and productivity. Briefing

Published 18 Feb 2015, достъпенна: http://www.eea.europa.eu/soer-2015/countries-

comparison/resource-efficiency#tab-related-interactive-charts

42

ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES

Andonov, S. (2014). Marketing Positioning, Sofia: Iztok-Zapad.

Assoc. Prof. Virginia Zhelyazkova, PhD

Department of Finance

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: vzhelyazkova@vuzf.bg

43

NON-FINANCIAL DECLARATION.

THEORETICAL ASPECTS

YakimKitanov

НЕФИНАНСОВА ДЕКЛАРАЦИЯ.

ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ

Яким Китанов

Abstract: Upon the changes in the accountancy legislation in the European Union, new

requirement of art. 48 of The Accountancy Act regarding publication of Non-Financial Declaration

along with Annual Financial Statements was issued with relevance to all companies in Bulgaria

having more than 500 employees. This new requirement translated into efforts on the part of these

companies to come up with such declarations. The aim of the current paper is to present an

investigation on the theoretical aspects of the non-financial declaration as the author believes that

this would facilitate the practical sides of the matter, especially given the lack of internationally

accepted standards on it at the present moment.

Keywords: non-financial declaration, non-financial reporting, environmental reporting

Резюме: В резултат на промените в счетоводното законодателство в Европейския съюз, в

сила влязоха нови разпоредби, уредени в чл. 48 от Закона за счетоводството, изискващи

съставянето на нефинансова декларация като част от годишния финансов отчет на

дружествата. Тези разпоредби към момента засягат фирмите, които имат персонал от

500 и повече на брой служители. Целта на настоящото изследване е да се проследят и

анализират теоретичните аспекти на нефинансовата декларация, което би помогнало

съставянето й на практика, особено като се отчита липсата на единни задължителни

международни стандарти, които да предписват правилата за съставянето й.

Ключови думи: нефинансова декларация, нефинансова отчетност, екологична

отчетност

INTRODUCTION

Business environment is constantly changing, modifying the conditions which

companies need to consider in order to be successful (Zhelyazkova, 2013). Certain global

changes in contemporary business such as the increasing importance of services, knowledge,

creativity and digitalization create a new type of economy (Lazarova, 2018).

The latest changes in EU accountancy legislation require companies with more than 500

employees to prepare non-financial declaration in addition to their Annual Report on

activities. Directive 2014/95/EUlaysdowntherulesondisclosure of non-

financialanddiversityinformationbylargecompanies.

44

Thisdirectiveamendstheaccountingdirective 2013/34/EU. Companies

arerequired to include non-financialstatementsintheirannualreportsfrom 2018 onwards(Non-

Financial Reporting, 2018).This requirement has translated in Bulgarian legislation as well.

Coming up with non-financial declaration poses the question on how it needs to be prepared

and hence – what the theoretical aspects of it are.

In order to answer this question, we need to review the basis of non-financial reporting

for the purposes of presenting the performance of an organization.

Non-financial reporting has been gaining momentum in the past twenty years due to a

number of factors. Accelerating climate change issues, environmental pollution, and the rise

of social responsibility concerns have led to the gradual adoption of a number of voluntary

reporting schemes aiming at presenting various aspects of the non-financial performance of

organizations. After all, keeping the same course of action cannot lead society to a more

sustainable world – new methods are needed to get new results (Koleva&Dobreva, 2015).

While financial performance is tangible and can be clearly presented, its principles

transparent and in most of the cases non-negotiable, non-financial performance proves to be

much more difficult to measure, evaluate and therefore present.

First of all the scope of the non-financial performance needs to be defined. It proves to

vary significantly among industries and organizations, depending on their scale. There are a

number of reporting initiatives that aim at capturing the most important traits of non-financial

performance to at offering some kind of standardization of the ways of reporting.

Non-financial declaration is a type of reporting mechanism through which non-financial

performance could be presented at least in its most important aspects for the particular

organization. It is an obligatory part of annual financial reporting for companies in the

European Union (EU) with 500 and more employees. Thus a large number of firms need to

start collecting information on their non-financial performance in a systematic way so as to be

able to compile the declaration when the time for it comes.

The results of the present paper are included in Economy&Business vol. 12, 2018,

International Scientific Publications, ISSN 1314-7242.

THE IMPORTANCE OF NON-FINANCIAL INFORMATION AS THE BASIS

OF THE NON-FINANCIAL DECLARATION FOR THE EVALUATION OF AN

ORGANIZATION

There has always been a clear consensus in financial world on the importance of purely

financial indicators presenting the performance of an organization for the evaluation of its

soundness and the perspectives ahead of it. Decision making has traditionally placed utmost

significance on producing purely financial indicators which to reveal in a most accurate way

the state of an organization. Veysel stresses that conventional accounting stresses on

presenting the financial performance and the financial results of the organization (Veysel et

al., 2016) Not only decision making within an organization, for the purposes of its

management, but also outside of it – on the part of investors, creditors, insurers and other

stakeholders have been placing the focus on solely financial parameters. All other aspects of

the life of the organization – how it treats its staff (Koleva, 2015),whether it uses child labor,

how it affects neighboring communities, what is the impact from its activities on the

45

environment, etc. have been considered largely as side issues now having direct influence, if

any at all, on its performance.

This has been the dominant theoretical paradigm in finance until recent times when

certain significant changes started to take place in the surrounding environment affecting the

way organizations perform. One such change is related to climate. Irrespective of the reason

for it - whether caused by human activity or a natural phenomenon, climate change is already

an indisputable fact. More and more research proves that human activity is affecting it.

Another important phenomenon of our time is massive environmental challenges. They

materialize in domino effects of negative events such as air pollution, spreading of diseases

such as allergies and respiratory problems, soil and water pollution and the consequent plant

and food contamination with harmful substances. These are the so-called ‗global problems of

the mankind‘that affect population of the entire planet and the solution of which requires the

joint efforts of all governments around world (Petkov, 2014). When the normal life patterns of

people are affected, demand and supply for various goods and services is respectively

changing so as to meet the new needs of customers. Thus business and financial performance

of companies are affected as well. Dimitrov states that in the process of evaluation of pension

insurance administrator it has to take into account not only financial quantitative indicators

but also quality performance and he proposes ten such quality indicators (Dimitrov, 2012).

All these in conjunction with the aftermath of the last global financial and economic

crisis placed stress on the importance of various problems related to risk management and

information of stakeholders (Dimitrov, 2013) and on starting to review financial efficiency in

all its applications not only as a numeric value but to analyze it in broader terms (Dimitrov,

2014).

Consequently organizations with their way of production and operations patterns

slowly, and in many cases, reluctantly, become open to investigating the impact from their

activities on the environment (Harizanova and Koleva, 2011). The Annual Financial Statement

is the main document through which, as Holmes and Sugdens have stated in 1998,

"shareholders and other stakeholders are informed about a company's activities, progress and

future plans." Dimitrov supports the paradigm that quality and quantity factors are influencing

the financial performance and the evaluation of a company (Dimitrov, 2010).

However, as stated by Zhelyazkova, assessing the environmental impact of a company's

activities requires some changes in the way information is provided in the annual financial

statements. Back in 1996, a study by the European Federation of Financial Analysts (EFFA)

states that only a small number of investors take into account information about a company's

environmental performance when making investment decisions and concludes that this is

most likely due to the lack of standardization with regard to the presentation of this type of

information as well as the unification of the ways in which it should be interpreted

(Zhelyazkova, 2017).

Zhelyazkova goes further to say that in 1995, in a document to the European

Commission dedicated to environmental issues in financial reporting, the Advisory Forum of

Accountants provides information on the definitions, recognition, measurement and

publication of information on the environmental performance of companies with a financial

dimension. The proposal is to demand the publication of the following information where

appropriate (Zhelyazkova, 2017):

46

environmental provisions in the balance sheet;

accounting policy in relation to environmental financial information;

contingent liabilities relating to the environment;

capitalized environmental costs;

fines and other penalties imposed on the company to satisfy third parties as a result of

loss or damage from environmental pollution;

references to the company's environmental statement (if any), etc.

For companies, however, compiling records that present data in respect of that part of

their business is initially always considered as an atypical and unfamiliar activity– spurs of

action, such as green activities or one-off initiatives (Koleva, 2010). Organizations'

management is presented with a number of questions, namely:

what indicators should be collected,

how to organize the process of this activity,

what methodology to calculate,

which organizations could audit these data and

what standards it will be doing auditing,

what is the risk exposure (Vazov, 2014),

what type of insurances must be done according to the climate changes (Zhelyazkova

& Vazov, 2015).

Another important issue is the form in which environmental reporting is being prepared.

Here too, there are a variety of practices, as there is no mandatory form under which this

should be done.

As Zhelyazkova stresses, environmental challenges are shaping the environment in

which business operates (Zhelyazkova, 2014).

Some organizations include environmental reporting in their annual reports, others

produce separate annual reports, which they name in various ways - environmental reports,

sustainable development reports, corporate and social responsibility reports, where they

present the data on environmental reporting. Others reject another approach - the prepared

environmental reporting data is presented directly on the organization's website and this is

done in addition to an informative, formerly marketing goal - many organizations want to be

socially associated with the idea of environmental friendliness and thus attract customers.

What are the positive and what are the negative aspects of different approaches to

accountability? The leading positive aspect of the environmental performance report,

separated from the main and most important report - the annual financial statement of the

organization, is that in this way the information on ecological accountability is differentiated

from other financial data, more space is allocated to it , because of the need to compile a

complete separate document, a relatively larger amount of information is applied compared to

cases where environmental reporting is part of the financial statements. The main weakness of

this approach is the need for a team to take care of such a type of report or a consultant to

assist the organization.

This complicates and makes the production of a stand-alone report more expensive

along with the fact that it engages a lot of internal resource for the organization. For the

47

compilation of such a document it is necessary to have a high level of expertise inside the

organization regarding the environmental problems, the impact of the company on it and what

precise indicators are relevant for the assessment of this impact.

Also, in order to create and maintain benchmarks, even where guidelines from different

organizations involved in such activity are used, there is a need to make a number of attempts

to clarify the methodology on which data is collected.

At the same time, if environmental reporting data is presented as part of the annual

financial statement (which in this case is renamed in an annual financial and environmental

report or similar), then the need to produce detailed information on the organization's

environmental performance is eliminated. Reporting is limited to selected indicators, usually

in tabular form, accompanied by the presentation of dynamics or their features in concise text.

Therefore, more and more organizations are using this approach, and the preparation of a

separate document on environmental impact is made by companies that, due to their specific

activities and expertise, find it worthwhile. Examples are companies, the direct environmental

effects of which are significant, such as the chemical, mining, metalworking, refining

industries, as well as the world's largest companies, which do not lack the resources to

produce the necessary documentation.

At present, environmental reporting is not mandatory in most countries around the

world. Its preparation and maintenance by the individual organizations takes place on a

voluntary basis. However, especially large companies in highly developed countries are

becoming more and more oriented towards adopting such accountability. In this way, they

judge and maintain a reputation among the society that helps them build their overall image

and supports their efforts to expand the market share.

NON-FINANCIAL DECLARATION SPECIFICITIES

1. Main non-financial reporting frameworks

The voluntary nature of environmental reporting allows individual companies, as has

been said, to choose the ways in which they will carry it out. The world practice in this area

knows different voluntary environmental accounting schemes. They are a form of framing,

accompanied by guidelines on how to collect information, which indicators need to be

compiled, what evidence should be provided by reporting organizations about the validity of

the data.

A survey of the Federation of European Accountants, devoted to existing reporting

frameworks, highlights the following five frameworks:

1. The Prince of Wales Accounting for Sustainability Project, or as it is known - A4S (from

"Accounting for Sustainability");

2. Indicators of the German Association for Financial Analysis and Asset Management

(Deutsche VereinigungfürFinanzanalyse und Asset Management) for environmental, social

and governance key performance indicators (KPIs for ESG);

3. Sustainable Value Project of the European Academy of Business in Society;

4. The Global Reporting Initiative (GRI) Guidelines for Sustainability Reporting;

48

5. UNCTAD's guidelines for the development of CSR indicators and documents relevant to

them(EFESG, 2011).

Herein below a critical review of the first four frameworks is provided. UNCTAD

guidelines will be the object of a separate study as they require further in depth attention.

1.1. The Prince of Wales Accounting for Sustainability Project

The Sustainability Reporting Project, or, as it is known, A4S (from "Accounting for

Sustainability") was created in 2004 by Charles, Prince of Wales. The aim of this project is to

support the implementation of the concept of sustainable development, an integral part of

which is also the care of the environment, in the core activities of the organizations or, in the

words of the prince himself, in their DNA. For this purpose, financial leaders in individual

companies and other institutions are expected to be the engine of change (Koleva, 2015).

The Prince and his adherents support the view that in the modern world the ways in

which financial and accounting systems traditionally operate do not adequately meet the

realities. This is because they are structured in a way that suggests focusing on short-term

financial results, while not taking into account the increasing dependence of financial success

on the state of the environment and society. Although some companies are beginning to

realize the need for change, the majority of organizations are still far from such an

understanding. For this reason, it is necessary to actively work on the reflection of the new

realities and on their coverage in all aspects of the activities of the organizations. However,

this can hardly be done without having a form of tracking the effect of the effort, so it is

necessary to create and maintain adequate accountability standards. For this purpose, with the

support of the Prince, work is done with chief financial officers and other financial

professionals, accountants, investors and politicians.

In this process, two professional networks, associated with the project - the financial

directors and the accounting organizations - play an important role. The first network seeks to

influence the change of accounting and reporting practices across companies through the

financial directors' lobby. In the second, over 1 million (accounting for two thirds of all)

accountants from all over the world are members. The goals of this network are several. On

the one hand, using the vast professional potential of its members, it produces a number of

opinions that support the technical side of the introduction of sustainable development

accountability. On the other hand, it develops different training for accountants so as to be

prepared for new types of accountability.

As already mentioned, A4S is guided by the belief that, for the purposes of

stakeholders, organizations' accountability should not only cover purely financial information

about its performance, but also clearly show how the organization is impacting society and the

environment. However, in order for such accountability to be meaningful, it should be placed

in the context of the overall strategy, risk assessment and organization presentation. In

general, A4S aims to contribute to the fundamental transformation of accountability. This

quest is in line with the growing dissatisfaction with the nature of traditional accountability. In

many publications and expert opinions, it is believed that, on the one hand, it is too narrow in

nature and incomplete, on the other - in many cases it is characterized by unnecessary

complexity and volume.

49

That is why the project is working hard to promote the so-called "integrated reporting‖,

presented in brief in Fig. 1 though an illustration of the International Federation of

Accountants (IFAC). The term itself appeared for the first time in 2010 (Veysel, 2018).

As mentioned above, this accountability is by nature holistic. Asenov clearly points out

that the present world functions as a dynamic system, i.e. one whole comprising

interconnected elements which influence each other (Asenov, 2006). This interconnected ness

and mutual influence lead to a number of changes on conventional business environment. As

Zhelyazkova points out, not only the effects of those changes are difficult to define and

predict, but also predictions are very dynamic (Zhelyazkova, 2013).

The idea is for the data to help its users understand the place the organization that

produced it has in society and in the environment. As pointed out by Petkov, the main benefit

of such reporting is the possibility to get a clearer idea of long term companies‘ performance

and how the risks that will influence the company will reflect on its business model (Petkov,

2013).

As a result of the project's efforts, concrete guidelines are also given to accountants and

financiers on how integrated reports should be prepared. The purpose of these guidelines is to

provide organizations with a clear and comprehensible method to link their strategic policy

stance, financial performance, and environmental, social and business aspects.

Fig. 1. Integrated reporting

Source:International Federation of Accountants.

LongTermValueCreationThroughIntegratedReportingQuestionsandAnswersfor Professional

AccountancyOrganizations (PAOs), available at: https://www.ifac.org/publications-

resources/long-term-value-creation-through-integrated-reporting

Retrieved on: 30 July 2018

50

1.2. Indicators of the German Association for Financial Analysis and Asset

Management (Deutsche VereinigungfürFinanzanalyse und Asset Management) for

environmental, social and governance key performance indicators (KPIs for ESG)

DVFA was established in 1960 as an organization bringing together specialists from

Germany working in the field of investment activity. At present, it has more than 1100

members, representing in turn over 400 different organizations - banks, asset management

companies, investment companies, consulting firms and other institutions. It is part of an

international network of industrial associations and is a member of the European Federation

for Financial Analysis and Asset Management, with over 17,000 experts from Europe as well

as the Association of Certified International Investment Analysts, covering over 30,000

professionals from all over the world.

DVFA is therefore well placed in the investment community, and thanks to its long

tradition, the concentration of highly specialized knowledge and close links with other

professional organizations has the capacity to create indicators that are not only meaningful to

the stakeholders but also gain wide publicity.

Key performance indicators for ecology, society, and governance have undergone some

changes since their original creation so far. Currently their third version is valid since 2010.

The document in which they are described was created by DVFA jointly with the European

Association of Financial Analysts (EAFA) and is published under the title "Key Performance

Indicators for Ecology, Society and governance - guidelines for the integration of

environmental, social and governance issues into financial analysis and business appraisal."

The main presumption of the concept that DVFA offers through indicators is that

"corporate sustainability focuses both on minimizing environmental, societal and governance

risks, as well as on proactive search for ways of using environmental issues , society and

management in the portfolio of products and services it owns. " Indicators inherently include

issues and topics that reflect the risks and opportunities for the company, but which need to be

seen both in terms of their materiality and the ability to be expressed in numbers. Indicators

are based on 114 sub-sectors of the main 41 economic sectors presented in the Stoxx Industry

Classification Benchmark (ICB). This is the most detailed breakdown within this

classification (ICB).

This in practice means that the organization that has decided to maintain this kind of

accountability first has to determine in which of these 114 subsectors it falls and only then

start compiling the content of the indicators. When a company has activities in several

subsectors, one should consider who is the lead. Then, it is necessary to decide to what level

of detail the indicators will be produced.

1.3.Sustainable Value Project of the European Academy of Business in Society

(EABIS)

The initiative behind the creation of the Sustainable Value project stems from the

European Commission which created the European Alliance for Corporate Social

Responsibility in 2006. It is this alliance that organizes the project in order to clarify the

specifics of accountability in relation to environmental, social and governance issues and to

propose a methodology for its preparation. The members of the academy are actively involved

51

in the project. The Academy itself was established in 2002 and is an association of over 100

institutional members, both from the corporate world and from academic circles. Its purpose

is to explore and propose working solutions on how accountability can integrate different

aspects of business-to-society relationships.The specific title of the guidance document on this

issue, issued in 2009, is "Sustainable value - a research project of the European Business

Academy in Society - CSR, market assessments and measurement of financial and non-

financial performance of the company" (EABIS, 2009).The purpose of this project, as defined

in the document itself, is to explore the ways in which an organization's performance on

environmental, social and governance issues can influence the drivers of its success, how

organizations explain these peculiarities to investors, as well as how investors themselves

perceive information about them. The document states that research over many years has

failed to demonstrate unequivocally that an organization's efforts and achievements in

environmental protection, respect for human rights, or improving governance traditions lead

to a comprehensive improving its financial position. The report argues that in order to be able

to assess objectively the effects of these efforts on the organization, the value created by it

must be looked at in a different way from the traditional one so far.

In particular, it is proposed that the results of efforts in the field of environmental

protection, community support in various ways, and improved management be viewed as an

integral part of the value creation process in the company, which value is proposed to be

defined by the term "sustainable value". The thesis is that when taking business decisions into

account their environmental, social and governance aspects, the value that is created is more

durable than the one that occurs when these aspects are ignored and is thought only in terms

of pure economic logic(ACCA Global). This thesis has been extended and analyzed by Bansal

in the article ―Building Sustainable Value Through Fiscal And Social Responsibility‖, an

excellent illustration of which is presented in Fig. 2 below.

Fig. 2. Sustainable Value

52

Source: Bansal, T. Building Sustainable Value Through Fiscal And Social

Responsibility, Ivey Business Journal, available at:

https://iveybusinessjournal.com/publication/building-sustainable-value-through-fiscal-and-

social-responsibility/, retrieved: 30 July 2018

The main obstacles preventing the adoption and introduction of the concept of

sustainable value in company accounts and hence in their accountability may be characterized

as follows:

Owners and managing companies do not believe that potential investors in their

business would be interested in information about how the company is working in terms of

the environment and society, and exactly what model of management it has chosen.

Another obstacle in the minds of these persons is the lack of traditions, knowledge and

experience within organizations to prepare and maintain such information.

A third obstacle is that there is currently no uniform standard for how this activity

(accounting and / or accounting) is to be carried out.

As a fourth issue, one can point to the great ambiguity in the terminology related to

environmental, social and governance issues and their reporting, which leads to further

confusion and reluctance to start tracking their impact on value formation.

Last but not least, the lack of serious regulatory pressure for the introduction of such

accountability over the past years also explains the state of insufficient interest of individual

organizations at the moment. Only recently has the EU adopted regulations requiring the large

companies (those with 500 employees and above) to disclose non-financial information.

On the other hand, for investors, besides the above mentioned barriers, the problem is

also the lack of reporting standards to support comparability of data for different companies,

so that this information can be helpful in making investment decisions.

1.4.The Global Reporting Initiative (GRI) Guidelines for Sustainability Reporting

The most commonly used framework of corporate reporting guidelines is that of the

Global Reporting Initiative (GRI).GRI is an international independent organization that

originated in the late 1990s to help businesses, governments and other organizations in their

efforts to communicate to society the impact their activities have on the environment, climate

change changes, corruption and other issues relevant to sustainable development. For this

purpose, in partnership with the UN, ISO and OECD, GRI develops specific guidelines that

are used to create and maintain accountability across different indicators. These guidelines are

currently applied in more than 90 countries around the world and are used by companies in all

areas of economic activity at their request. At present, 93% of the world's top 250 companies

provide sustainable development information and 82% compile their reports, following the

recommendations formulated in the GRI guidelines.

Reporting on guidelines begins with the definition of the so-called essential or basic aspects

and boundaries typical of the company for which the report will be compiled. Essential

aspects are considered to be those issues that are of major importance to the organization's

activities and on the basis of which the basic decisions are taken (Dobreva, 2015).

53

Fig. 3. The Reporting Boundary

Source: Deloitte. Heads Up — IIRC releasesthe International IntegratedReporting<IR>

Framework, available at: https://www.iasplus.com/en-us/publications/us/heads-up/2013/ir-

framework, retrieved: 30 July 2018

The next step is to determine which of these essential aspects have meaning only for the

organization, and which - for third parties. This process in the guidelines is called border

definition and is essential to assess the effects of the company's business. The GRI Guidelines

provide specific guidance on how to do this.

There are two types of reporting according to G4. The first type is common standard

reporting, the second type is specific reporting.

Within the first type of reporting, general information is provided about the organization and

how the reporting process is structured within the organization. It applies to all organizations,

and there are seven types of standard reporting. Each of these seven types is devoted to a part

of the organization's activities. Examples of these types are, for example, how the

organization deals with ethical issues, what its strategy is to deal with different issues of

sustainable development, how staff and other stakeholders are involved in the process, etc.The

specific reporting is, in turn, two types. One type covers the organization's management

approach, the other type - specific indicators. Taking into account the management approach,

information is provided on three things:

1) what are the essential aspects of the organization's activity and why they are

considered essential,

2) how the effects are managed, what are the consequences they generate and

3) how they are then evaluated in terms of how successful the management approach

has been (Zhelyazkova, 2017).

Taking account of the management approach therefore represents a comprehensive

overview of the organization's ways and actions with regard to the economic, environmental

and social effects of its activities.

54

Accountability with the use of specific indicators implies that the organization collects,

calculates and maintains data about those aspects of its activity that it considers essential.

The G4 guidelines offer a variety of types of indicators on different issues of sustainable

development and each organization can choose for its reporting purposes those that it

considers relevant to its activity and the information from which it would be useful to the

various stakeholders(GRI).

CONCLUSION

As in the field of environmental accounting and reporting, summarizing information on

the representation of organizations on the various environmental issues, there is currently no

single framework for all. Non-financial declaration needs to be prepared to a certain extent

on the discretion of the companies that need to do this. The lack of a single standard leads, on

the one hand, to a number of difficulties in compiling ecological accountability, to doubts

among companies' management of how much such accountability is needed, problems in the

interpretation of data related to it, especially when comparisons between different companies

with investment objectives.

On the other hand, however, at present (2018), a great deal of experience has been

accumulated in the development of methodologies for the compilation of ecological

accountability. These methodologies generally treat environmental reporting along with two

other new types of reporting - those about organizations' activities in terms of society and the

governance aspects of their functioning. A number of flagship frameworks have emerged

globally, recommending the compilation of such reporting.

Preparing non-financial declaration will slowly, though certainly lead to a gradual

establishment of more sustainable business practices as it will place focus on non-financial

impact from the activity of organizations. In many cases, this is cost-neutral and can become a

source of competitive advantage for companies, operating in various economic sectors

(Dobreva, 2015). Changes, however, need to be internally undertaken, and internal

transformation needs to be done in tight collaboration with the external environment

(Dobreva, 2016).

NOTES/БЕЛЕЖКИ: REFERENCES

1. About GRI. https://www.globalreporting.org/information/news-and-press-

center/press-resources/Pages/default.aspx

2. An Introduction to G4. Thenextgeneration of sustainabilityreporting. Accessibleat:

https://www.globalreporting.org/resourcelibrary/GRI-An-introduction-to-G4.pdf

3. Environmental, SocialandGovernance (ESG) indicatorsinannualreports (2011).

Anintroduction to currentframeworks. FEE Sustainability Group,available at:

http://effas.net/about-us/commissions/cesg-environment-social-and-governance.html,

Retrieved 22.05.2018

55

4. ЕnvironmentalAccountingandReporting. ACCA Global. Accessibleat:

http://www.accaglobal.com/za/en/student/exam-support-resources/professional-exams-study-

resources/p1/technical-articles/environmental-accounting-and-reporting.html

5. Jones, K. StudyonenvironmentalReportingby Companies.

CentreforEnvironmentalInformaticsUniversity of Sunderland

6. Non-Financial Reporting (2018), available at: https://ec.europa.eu/info/business-

economy-euro/company-reporting-and-auditing/company-reporting/non-financial-

reporting_en

7. Sector Classification ICB. https://www.stoxx.com/sector-classification-icb].

8. SustainableValue – EABIS Research Project - CorporateResponsibility, Market

ValuationandMeasuringtheFinancialandNon-FinancialPerformance of theFirm, September

2009: http://www.investorvalue.org/docs/EabisProjectFinal.pdf

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Asenov, E. (2006). Sustainable Development and the New Corporate Reporting. Sofia:

UNWE.

Dimitrov, St. (2010). Corporate Finance. Sofia: VUZF Publishing house, Sofia

Dimitrov, St. (2012). Organization and management of a pension insurance company.

Sofia: Sv. Gr. Bogoslov, Sofia

Dimitrov, St. (2013). Development of Capital Pension Funds. Sofia

Dimitrov, St. (2014). Efficiency Increase in Capital Pension Insurance: the Case in

Bulgaria. In: VUZF Yearbook.

Dobreva, J. (2016). Business Development through Innovation and Co-Creation.

Economy&Business, ISSN1314-7242, Volume 10, 339-346.

Dobreva, J. (2015). Socio-economic Implications for Sustainable Business.

Economy&Business, ISSN1314-7242, Volume 9, 582-588.

Harizanova, M. & Koleva, D. (2011). Trends in the management of business processes

in the conditions of a financial crisis (3 – 16), In: Economic Alternatives, Sofia: UNWE:

Sofia.

Koleva, D. (2010). Problems and boundaries for the successful implementation of

corporate social practices in Bulgaria, In: Conference proceedings of International Scientific

Conference “Vanguard Scientific Instruments in Management – Ravda, Bulgaria”.

Koleva, D. (2015). Strategic management – an educational aid, Sofia: VUZF

University.

Koleva, D. (2015). The Importance of Mentoring Programs in Business, 15th

International Academic Conference, Rome, Italy.

Koleva, D. & Dobreva, J. (2015). Managing Sustainable Enterprises and Promoting

Open Innovation inBulgaria, The 8th International Conference for Entrepreneurship,

Innovation and RegionalDevelopment, Sheffield, UK.

Lazarova, T. (2018). Innovative HR Management. Sofia: Sv. Gr. Bogoslov Publishing

House.

56

Petkov, V. (2013). Opportunity to Use Control as a Tool for Sustainable Development.

Sofia: VUZF Yearbook, Vol. IX.

Petkov, V. (2014). The World Economy: New Issues of the Theory and the Practice. Sofia:

Gorex Press.

Vazov, R. (2014). Risk management of the cash flow in insurance company. Sofia:

UNWE.

Peycheva, M, Veysel, A. & Dineva, V. (2016). Corporate Social Responsibility –

Theory. Sofia: Reporting and Audit.

Veysel, A. (2018). Audit Engagements for Expressing Assurance on Integrated

Reports. Sofia.

Zhelyazkova, V. (2013). Climate Change and Environmental Risk Managmenet in the

Activities of Financial Institutions. Sofia: Publishing House SvetiGrigoriiBogoslov.

Zhelyazkova, V. (2013). Current Financial Practices and Products Directed towards

the Environmental Protection. In Sofia: VUZF Yearbook, Vol. IX.

Zhelyazkova, V. (2014). Comparative Analysis of Methodologies for Environmental

and Social Risk Management in Lending Applied by International Financial Institutions.

Journal of International Scientific Publications: Ecology and Safety Volume 8, ISSN 1314-

7234 (Online), Published at: http://www.scientific-publications.net.

Zhelyazkova, V. (2017). Circular Economy. Financial Aspects. Sofia: Sv. Gr.

Bogoslov.

Zhelyazkova, V. Vazov, R. (2015). Innovative insurance approaches in respect of

climate change, In Sofia: VUZF Yearbook (in print).

Assoc. Prof. Yakim Kitanov, PhD

Department of Finance

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: kitanov.j@abv.bg

57

ADEQUATE AND SUSTAINABLE PENSIONS - WHERE IS

THE BALANCE BETWEEN PAY-AS-YOU-GO PUBLIC

PENSIONS AND CAPITAL PENSIONS

Stanislav Dimitrov

АДЕКВАТНИ И УСТОЙЧИВИ ПЕНСИИ – КЪДЕ Е

БАЛАНСЪТ МЕЖДУ PAY-AS-YOU-GO ПУБЛИЧНИТЕ

ПЕНСИИ И КАПИТАЛОВИТЕ ПЕНСИИ

Станислав Димитров

Abstract: In most countries of the European Union the population is ageing and there is a pressure

on financing the current levels of pensions. Terms like “adequate” and “sustainable” are well

perceived among politicians and researchers as long-term goals in pension security. The question is

how to reach and preserve this state in the light of the macroeconomic and demographic trends.

The different decisions in pension security design are creating confusion among market players,

beneficiaries and are increasing fragmentation, decreasing the pension product efficiency and

erodes the trust. One solution of the problems is to adopt integrated approach. The report deals with

analyzing these problems and seeking solutions for better saving for the households.

Keywords: private pensions, integrated approach, pension security, adequate pensions, sustainable

pensions

Резюме: В повечето страни-членки на Европейския Съюз населението застарява и е

налице натиск върху финансирането на пенсиите. Термини като “адекватни” и

“устойчиви” са разпространени сред политици и анализатори за цели в областта на

пенсионното осигуряване. Въпросът е как да се достигнат тези цели предвид

макроикономическите и демографски тенденции.

Различните решения при дизайна на пенсионната система създава объркване сред

пазарните участници, увеличава фрагментацията, намалява ефективността и подкопава

доверието. Възможно решение е прилагането на интегриран подход. Докладът анализира

тези проблеми и търси решения за подобрение пенсионното богатство на

домакинствата.

Ключови думи: частни пенсии, интегриран подход, пенсионно осигуряване, адекватни

пенсии, устойчиви пенсии

Introduction

The study is motivated by the desire for detailed analysis how to improve the pension

coverage in the European Union (EU) and how to solve existing problems in pension security

in the Member States (MSs). Focus is given to Bulgaria and the analysis of the whole pension

system that consists of pensions from public systems and pensions from capital provisions.

58

The continuous ageing in most countries in EU1 and the high size of the government

debt2 are posing questions how the pensions from the public systems (Pay-As-You-Go,

PAYG pension) will be financed in the future (the size of the government debt to GDP stands

at 81.6% of the EU as of the end of 2017 with pre-crisis level from 57.5%), especially as,

contrary to the common belief, government debt is not risk-free (Kitanov, 2015). Also, new

types of investment risks are emerging which is leading to an internal, endogenous

understanding of the importance of the implementation of a holistic approach on risk

management (Zhelyazkova, 2016) on the part of investors.

So it is expected PAYG pensions to be less generous in the future compared to

nowadays. At the same time, there is pressure from the society not to decrease the size of the

pensions and opposite to increase them. The policymakers and the experts3 are seeing solution

the smaller replacement ratio from public pensions to be compensated from supplementary

pensions.

Because the social policy is within the discretion of each Member State (MS) and there

is no harmonization in social security there are various pension system designs in EU. That

leads to huge differences in pension replacement ratio among EU4 which is an impediment for

developing of a single market.

The thesis of the study is that adopting integrated approach in pension security leads to

better coverage and improved efficiency both from public and capital pensions. Capital

pensions have to be regarded as a solution from governments and regulators not only as an

option.

The aims of the research are reached through the following stages: description of the

current situation of pension security in EU; analysis of the tendencies and factors; justification

of the integrated approach for development of public and capital pension systems and pointing

directions for changes and improvement.

We assume that when this solution idea (for integrated pension approach) is adopted it leads

to more active role of the policymakers and better information toward individuals. First thing,

is to know in clear understanding what problem we are facing today. Investments require the

immediate participation of the investor in the process of choosing the object in which the 1 Eurostat, http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-datasets/-/tps00200

2 Eurostat, http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=teina225&plugin=1

3 European Commission, Action plan on building capital markets union, September 2015,

https://ec.europa.eu/info/publications/action-plan-building-capital-markets-union_en; European Parliament,

Resolution of 19 January 2016 on stocktaking and challenges of the EU Financial Services Regulation: impact

and the way forward towards a more efficient and effective EU framework for Financial Regulation and a

Capital Markets Union, 2015/2106(INI), point 20, http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-

//EP//TEXT+REPORT+A8-2015-0360+0+DOC+XML+V0//EN; European Council conclusions of 28 June

2016, EUCO 26/16, point 11 http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/28/euco-

conclusions/; Heller, P., “The IMF’s Involvement with Pension Issues: 2006 - 15”, http://www.ieo-

imf.org/ieo/files/completedevaluations/SP%20-%20BP1%20-

%20The%20IMFs%20Involvement%20with%20Pension%20Issues,%202006-15%20-%20Web.pdf; Soto, M.,

“Pension Shock”, IMF, Finance and Development Department quarterly publications, 06.2017,

http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2017/06/soto.htm; OECD, Pension Markets in Focus, 2017,

http://www.oecd.org/finance/private-pensions/pensionmarketsinfocus.htm 4 Eurostat,

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tespn070&plugin=1

59

investment is going to be done (Kitanov, 2016). Secondly, there is need for better

understanding the strengths and weaknesses of both public and capital pensions. Thirdly,

policymakers could take improved decisions for the pension system design and for the

regulation and the supervision over these markets. After that, the aims and the opportunities

have to be communicated to individuals. And last, efforts have to be made the stakeholders to

take active part in building and developing of the pension markets. The results of the present

paper are included in Economy&Business vol. 12, 2018, International Scientific

Publications, ISSN 1314-7242.

Pressure on PAYG pensions

The public pension systems depend on the incoming contributions. These

contributions tend to decrease. There are tendencies for ageing of the population and

increasing longevity (20 years is the life expectancy at age of 65 in EU average as of the end

of 2016 which is more than one year higher compared to a decade earlier – 18.7 in 2006)5.

The two trends are increasing the period of receiving pension. As a consequence – there is a

threat the pension expenditures to increase. The process of ageing for the population in EU is

described in the following figure.

Figure 1

Source: Eurostat, http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-datasets/-/tps00200

The projected old-age dependency ratio in the EU is supposed to almost double from

the current levels – from 28.8 for 2015 up to 51.6 in 2060 – now 100 persons aged between 15

and 64 have to support 28.8 people 65 and over 65 years and in 2060 100 persons in working

age have to support 51.6 economically inactive persons aged over 65.

Public pensions face the situation with less money to cover greater amount of

expenditure. This requires additional money from the state budgets. The budget possibilities

for increase are limited. The share of pension expenditure to GDP is 11.2% as of the end of

5 http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tps00026&plugin=1

60

2015. It is expected to increase up to 12.9% in 2060. The following figure shows the

expenditure for pension in EU countries now and as a projection in 2060.

Figure 2

Source: Eurostat,

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tps00153

It is striking that in countries with high pension expenditure the government debt is

also very high – for example countries like Italy, Greece, Portugal and Spain6 (Italy, Greece,

Portugal and Spain have respectively 131.8%, 178.6%, 125.7% and 98.3% government debt

as percentage of GDP compared to average 81.6% for the EU as of 31.12.2017). The state

budgets are not in position to support increasing pension expenditures. The reason is that there

is pressure to increase the share of other expenditures. The latest EU policies are to channel

more resource to areas as defense, education, health, environment and migration7.

Based on the above-mentioned we can draw conclusions that the PAYG systems have

difficulty to support adequate pensions – the amount of pension compared to workers’ income

prior retirement. Other problem is that public pension schemes are facing difficulties to ensure

for long period of time the pensions’ obligations – another conclusion is that the sustainability

of pensions is under question.

So the problem is how to finance the expectations the pension system to provide 80%

replacement ratio. Alone PAYG is not able or it will be at great costs. So it is not sustainable.

The possible solution is the main part from the pension security to be through PAYG (50-

60%) and another 20% to come from capital pensions. Voluntary products can top up more.

Here are popping the questions: what to be the proportion and what design to have for the

capital pensions?

Increasing role of supplementary pensions

6 Eurostat, http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=teina225&plugin=1

7 https://ec.europa.eu/commission/future-europe/eu-budget-future_en

61

Supplementary pensions are increasing their role in the last years. The main

characteristics of these schemes are the accumulation of funds on name and account for an

individual, investment of these funds and payment of pension calculated on the basis of the

accumulated funds. As a consequence, they are referred as capital, private or funded pensions.

From the following table can be judged the increasing role of supplementary pensions

in the total pension security in selected EU member states.

Table 1: The role of private pensions in the total pension security

indicator as % of GDP as % of total pension expenditure

country /year 2013 2060 2013 2060

Netherlands 5.2 6.5 43.2 45.5

Denmark 4.6 5.8 30.8 44.7

Sweden 2.5 3.9 21.7 34.2

Lithuania 0 2.2 0 32.2

Estonia 0 2.2 0.2 25.9

Croatia 0 1.6 0 19

Latvia 0 1.1 0 12.8

Romania 0 0.8 0 9.3

Spain 0.7 0.8 5.3 6.9

Portugal 0.3 0.2 2 1.5

Source: European Commission: The 2015 Ageing Report, p. 82

Among the countries with the highest proportion of private pensions in the total

pension security are Netherlands, Denmark, Sweden, Lithuania and Estonia. Not all member

states gave the relevant information for the data in the report – only 10 member states

provided accurate data. Private pensions have significant role also in countries like United

Kingdom, Germany, Ireland, Finland and Austria. In countries members of the Organization

for Economic Cooperation and Development (OECD) private pension assets are estimated at

over USD 38 trillion8 (the data encompasses 36 states members of OECD from Europe, Asia-

Pacific, North and South America.). Four countries from Central and Eastern Europe (CEE)

further developed private pensions9 (Croatia, Estonia, Latvia and Romania).

Nevertheless pension security is within the discretion of each member state the EU has

some internal common rules10

. In addition, in June 2016 the European Commission issues a

8 OECD, Pension Markets in Focus 2017, http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/Pension-Markets-in-

Focus-2017.pdf, p.3 9 European Commission, “The 2015 Pension Adequacy Report: current and future income adequacy in old age in

the EU”, Volume 1, p. 180 10

Council Directive 98/49/EC of 29 June 1998 on safeguarding the supplementary pension rights of employed

and self-employed persons moving within the Community, OJ L 209, 25.7.1998, p. 46

Directive 2014/50/EU of the European Parliament and of the Council of 16 April 2014 on minimum

requirements for enhancing worker mobility between Member States by improving the acquisition and

62

proposal11

for regulatory framework for development of pan-European personal pension

product (PEPP). It is expected the Regulation to be adopted end of 2018 or in the beginning of

2019. Another projects by the European Commission are RESAVER12

and tracking service

for pension entitlements13

(TTYPE). RESAVER is an opportunity for occupational pension

provision for research staff enabling the mobility between research institutions in EU. TTYPE

is a project for creation a “Track and Trace Your Pension in Europe” service to help people

track information about their pension entitlements across Member States.

One conclusion from the analysis is that in the future the individual has to make more

decisions about financial and security matters like pensions, providers, products and others.

There is a clear trend that greater responsibility (also often associated with risk) to be carried

by the individuals. An individual (as well as an institutional one) investor places free financial

resources in various instruments aiming at achieving a certain amount of return in absolute

terms (Kitanov, 2016). Another conclusion is that an individual has to save more. Based on

these conclusions comes the finding that there is no sufficient research how interact different

pensions, how are integrated the different targets, what means in overall, in average, for

medium earners, for low income people.

Integrated pension approach

The integrated approach can be seen in different areas such as: the policy level; the

regulation; the interaction between different authorities and the supervision. From the point of

view of the policy level it could be searched in defining country specifics, analysing the

problem, formulating analytical apparatus, developing strategy, defining EU level policy,

tendency and measures. Furthermore, decision makers can set the targets - long term, medium

term, short term. Another elements of the integrated approach are to define and execute

appropriate communication strategy to the society and different stakeholders’ groups.

Examples of instruments are the sources of financing the pension obligations, targeting

high percentage of penetration in terms of participation and contributions payment and

imposing good corporate governance of the providers. The target replacement ratios from

pensions are also part of the integrated approach. The current pension replacement ratios in

EU are shown in the following figure.

Figure 3

preservation of supplementary pension rights, OJ L 128, 30.4.2014, p. 1,

Directive 2016/2341/EU of the European Parliament and of the Council of 14 December 2016 on the activities

and supervision of institutions for occupational retirement provision (IORPs), OJ L 354, 23.12.2016, p. 37 11

Proposal for a Regulation of the European Parliament and of the Council on a pan-European Personal Pension

Product (PEPP), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/ALL/?uri=CELEX%3A52017PC0343 12

http://www.resaver.eu/ 13

http://ttype.eu/

63

Source:Eurostat,

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tespn070&plugin

=1

The huge differences (more than two time in some cases) in the size of the pension

replacement ratio among MSs is another prove of need for more active role of the

policymakers.

Through the integrated approach it will be established link between all pension forms

in a given country. This link has to be reflected in the social, labour and fiscal law. There are

interdependencies between the pension forms. If a country promotes fiscally or socially one or

the other pillar, the other pillars are affected by this (Immergut, Anderson, and Schulze,

2007).

The integrated approach has to take into account the advantages and disadvantages of

both the public and the private pensions. For example, one advantage of the public pensions is

that the government easily can index the size of the pension. As disadvantage is regarded the

lack of inheritance of the accumulated rights in case of death of the individual prior to

retirement. For the private pensions clear advantage is the direct relation between the accrued

assets and the size of pension. Also the full inheritance of the accumulated funds in case of

early death. One disadvantage could be the size of the costs of the service. Other disadvantage

of the capital pensions could be that wealthy people can benefit more from this form of social

security compared to middle and low income people (known as the “Matthew effect”). Also it

is well known that charges and investment return are among the major factors that influence

the size of the pension from capital schemes based on defined contributions. Influencing the

size of the pension can be done partly by choosing the instrument in which to invest.

Currently new types of investments are gaining speed, one such example is the so-called

socially-responsible investments (SRI), which have been gaining important for the last ten

years (Zhelyazkova, 2015).

Any successful pension design in any country should start by taking into account all

existing pension forms (Hagemeijer, 2009). The integrated approach contains analysis of the

current state, the traditions and achievements of the existing pension systems. It has to take

64

into account the forecasts of macroeconomic developments and other factors that have an

impact on the state of pension systems. Further it goes to formulating long-term and

intermediate goals. After that is the provision of tools to achieve the intermediate and long-

term goals. It comes with the formulation of the basic parameters of the solidarity and the

capital system. Part of the structure are the mechanisms for subsequent analysis and

establishment of institutional units for policy, analysis and control over both systems.

Implications for Bulgaria

Some of the objectives of the 1999 reform were to include in the pension protection

individual initiative, personal responsibility and private capital. The targets were that the state

pension would be replacing 40%-45% from the working income, another 15%-20% to come

under the supplementary mandatory pension from the UPF and additional 10-20% to come

from the voluntary pension. It could be said that these goals were realistic, but their poor

performance over the next nineteen years has failed this reform. From today's date we can say

that the state failed in the pension reform. This failure has four very clear expressions: lack of

consistent policy; lack of adequate regulation; failure to build and carry out effective

supervision, and failure to create and develop a competitive market. We are referring to the

pension reform and its results because we believe that the lack of integrated approach was one

of the fundamental reasons for the state failure.

Following the lack of consistent policy another mistake was made in 2016 - the

pension model was slightly changed. The second pillar insurance in Universal pension fund

was changed from mandatory to voluntary one. The insured person chooses whether to insure

for a capital pension or to transfer the contribution for an increased amount of the solidarity-

based pension. For the UPF insurance periods, the individual coefficient (serving for the

calculation of the PAYG pension) is reduced by the ratio between the contributions of the

UPF and the Pensions Fund of the Social Insurance Fund for the respective period. Here is

one of the details of the amendments that unjustifiably give priority to the solidarity pension.

In this case the PAYG pension is reduced taking account the official size of the contribution

for Solidarity Pension Insurance Fund. The real size of the contribution is almost two times

bigger as the State Budget is paying approximately half of the expenses for pensions. Through

calculating with nominal size of contribution not the real one unfair and unduly is reducing

the PAYG pension of those who are insured in Universal pension fund. Three other priority

areas were not addressed by the legislator - the impartiality of insurance contributions,

improved investment results and risk management.

At the same time, in Europe, the debate is how to increase the share of capital

provision and improve the results of its operation. This debate discusses in detail the

characteristics of individual capital pensions and capital-related occupational pensions

schemes. For example, European Commissioner for Employment, Social Affairs, Skills and

Labour Mobility Marianne Thyssen clearly puts two emphasis on the development of pension

protection in the Member States14

, namely a longer period of work and an increase in the role

of supplementary, capital-based pensions. The EC places a mandate on governments and

14

https://www.governmenteuropa.eu/marianne-thyssen-pension-adequacy/88099/

65

social partners to "actively promote" capital pensions by clearly demonstrating the "economic

benefits of supplementary pensions".

The integrated approach could have positive effect in Bulgaria on both PAYG system

and capital pensions. The development of insurance in Voluntary pension fund is shown in the

following figure.

Figure 4

Source: Financial Supervision Commission www.fsc.bg and authors calculations

It is evident from the information that during 2007-2009 crisis the voluntary

contributions declined significantly. Four years were needed to regain the trust – since 2014

there is an increase in the paid contributions. These figures show that there is a great potential

for increase of pension protection through capital pensions.

Politicians, labour unions, employers’ organizations, regulator and supervisory bodies

have to follow clear communication strategy toward the society. They have to send clear

signals to the public about the role of the private pensions, the reasons for its development, the

possibilities to the insured, about the risk, the problems and the potential solutions.

Part of the strategy for development is the set of incentives for insurance. In our

opinion the regulators have to create good environment for employer’s plans.

Another conclusion is that both voluntary and mandatory has to be well developed at

the same time. The extreme cases did not lead to good results. Examples are Poland with

strong development of mandatory insurance between 1998 - 2008 and Czech Republic with

well developed voluntary pillar for the period of 1994 – 2011.

Taking into consideration the above mentioned it can be formulated five spheres as

priorities: long-term strategy for development of capital pension as part of the whole pension

system; financial sustainability of the schemes; adequate supervision and legislation; effective

asset management and constant cost control.

Conclusion

66

The current study leads to a conclusion that it is a time to undertake decisive package

of measures from the European Commission and each Member States to adopt integrated

approach for pension security.

This integrated approach means to develop policy strategy for development of both

public and private pensions. Organizational bodies, target ratios, analytical instruments, data

base, regulatory and supervisory framework, market analysis and policy measures are

elements of this approach. An additional instrument is the proper communication to

individuals, employers and shareholders in service providers. These measures will lead to

adequate and sustainable pensions.

The research brings an evidence that following the integrated approach in Bulgaria

will attract additional resources in public and private pensions which will increase the pension

coverage of the population.

NOTES/БЕЛЕЖКИ:

1. Council Directive 98/49/EC of 29 June 1998 on safeguarding the supplementary

pension rights of employed and self-employed persons moving within the Community, OJ L

209, 25.7.1998, p. 46

2. Directive 2014/50/EU of the European Parliament and of the Council of 16 April

2014 on minimum requirements for enhancing worker mobility between Member States by

improving the acquisition and preservation of supplementary pension rights, OJ L 128,

30.4.2014, p. 1

3. Directive 2016/2341/EU of the European Parliament and of the Council of 14

December 2016 on the activities and supervision of institutions for occupational retirement

provision (IORPs), OJ L 354, 23.12.2016, p. 37

4. European Commission, “The 2015 Pension Adequacy Report: current and future

income adequacy in old age in the EU”, Volume 1, p. 180

5. European Commission, Action plan on building capital markets union, September

2015, https://ec.europa.eu/info/publications/action-plan-building-capital-markets-union_en

6. Heller, P., “The IMF’s Involvement with Pension Issues: 2006 - 15”,

http://www.ieo-imf.org/ieo/files/completedevaluations/SP%20-%20BP1%20-

%20The%20IMFs%20Involvement%20with%20Pension%20Issues,%202006-15%20-

%20Web.pdf

7. OECD, Pension Markets in Focus, 2017,

http://www.oecd.org/finance/private-pensions/pensionmarketsinfocus.htm

8. OECD, Pension Markets in Focus 2017,

http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/Pension-Markets-in-Focus-2017.pdf,

p.3

9. Soto, M., “Pension Shock”, IMF, Finance and Development Department quarterly

publications, 06.2017, http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2017/06/soto.htm

67

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Hagemeijer, K. (2009). Rights-based approach to social security coverage expansion,

in: Holzmann, R., Robalino, D. and Takayama N. (ed.), Closing the coverage gap.

Washington: World Bank, 57-71.

Immergut, E., Anderson, K. & Schulze, I. (2007). The handbook of West European

pension politics. Oxford: Oxford University Press, 23-38.

Kitanov, Y. (2016). Investment Management Fundamentals. Sofia: VUZF University

Publishing House.

Kitanov, Y. (2015). Are Risk Free Government Bonds Risk Free Indeed? Economy &

Business ISSN 1314-7242, Volume 9, 523-530.

Kitanov, Y. (2016). Portfolio Investment Risks – Typology and Mitigation. Economy

& Business ISSN 1314-7242, Volume 10, 332-338.

Zhelyazkova, V. (2015). SRI Strategies in Asset Management: Typology and

Application Trends. Economy & Business ISSN 1314-7242, Volume 9, 516-522.

Zhelyazkova, V. (2016). Levels of Environmental Risk Management in Universal

Banks. Ecology & Safety ISSN 1314-7234, Volume 10, 480-486.

Assoc. Prof. Stanislav Dimitrov, PhD

Department of Finance

VUZF University

1, Gusla str.

Sofia 1618

E-mail: dim_stanislav@yahoo.com

68

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИТЕ

ЗА СПИСАНИЕ "VUZF REVIEW”

Редакционната колегия на списанието „VUZF Review“разглежда ръкописина

български или английски езикв обем до 10 страници, изпратени на адрес

r_petrova@vuzf.bgСтандартна word програма трябва да се използва за оформяне на

ръкописите, които се прилагат като приложение (attachment) към съпровождащото ги

електронно писмо. Изпращането на ръкописа, записан на диск, също е допустимо.

Подготовка на ръкописа

Общи указания

Текстът трябва да бъде въведен във файл във формат WinWord 2000/2003 или по-

нов, с шрифт Times New Roman. Форматирането трябва да бъде, както следва:

1. Размер на листа - А4, полета: ляво – 25 мм, дясно – 25 мм, горно – 25 мм,

долно –25 мм, Header - 12.5мм, Footer - 12.5мм (1.25см), междуредие – 1,15.

2. Заглавие без никакви съкращенияна основния език на статията (български или

английски) - размер на шрифта 16, удебелен, главни букви, центриран.

3. Един празен ред - размер на шрифта 14, нормален.

4. Имена на авторите – име и фамилия, на основния език на статията, без звания

и научни степени - размер на шрифта 14, нормален, центриран.

5. Един празен ред - размер на шрифта 14, нормален.

6. Заглавие на език, който не е основният на статията (български или английски) -

размер на шрифта 16, удебелен, центриран.

7. Един празен ред - размер на шрифта 14, нормален.

8. Имена на авторите – имеи фамилия, на език, който не е основният на статията,

(български или английски) - без звания и научни степени - размер на шрифта 14,

нормален, центриран.

9. Два празни реда - размер на шрифта 14, нормален.

10. Резюме на основния език на статията, до 8 реда - размер на шрифта 11, italic,

bold.

11. Ключови думи на основния език на статията, до 2 реда - размер на шрифта

11, нормален.

12. Два празни реда - размер на шрифта 14, нормален.

13. Резюме и ключови думина език, който не е основният на статията, до 8 реда -

размер на шрифта 11, italic, bold.

14. Ключови думина език, който не е основният на статията, до 2 реда - размер

на шрифта 11, нормален.

15. Страниците не се номерират.

16.Основните раздели на статията (Увод, Изложение, Заключение,

Благодарности, Литература) се форматират в едноколонен текст, двустранно

подравнено, както следва:

a. Наименование на раздел или на подраздел - размер на шрифта 12, удебелен,

центрирано, един празен ред преди наименованието и един празен ред след него -

размер на шрифта 12, нормален.

69

b. Текст - размер на шрифта 12, нормален, отстъп на първи ред на параграф – 10 мм;

разстояние от параграф до съседните (Before и After) за целия текст – 0.

c. Текстът на формулите се позиционира вляво на отстояние 3 интервала след

номера на съответната формула, който е в кръгли скоби; отстояние от съседните

параграфи – 6 pt. Желателно е текстът на формулите да бъде в Math Type или Microsoft

Equations.

d. Фигури - центрирани, разположение спрямо текста: “Layout: In line with text”.

Номер и наименование на фигурата - размер на шрифта 11, нормален, центрирано.

Отстояние от съседните параграфи – 6 pt.

е. Таблици - центрирани, разположение спрямо текста: “Layout: In line with text”.

Номер и наименование на таблицата - размер на шрифта 11, нормален, центрирано.

Отстояние от съседните параграфи – 6 pt.

f. Статията завършва на отстояние два празни реда шрифт 14с: научно звание, име и

фамилия, научна степен, поделение (департамент, факултет, учебен съвет или

катедра),университет (организация), пощенски адрес, e-mail адрес, с шрифт 11,

надебелено на английски език, дясно подравнено.

Бележки и литература

Цитирането на литературни източници трябва да бъде на латиница. Източниците на

кирилица се представят с превод на английски език. Примерите по-долу показват как

това трябва да стане.

Списъкът на използваната литература трябва да съдържа литературни източници,

които са достъпни за проверка или справки. Цитирането на интернет източници не се

препоръчва, но ако това наистина е необходимо, мястото им не е в литературата, а в

бележките, и то в предпочитания portable document format (pdf). Мястото на бележките

се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси.

Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в APA

стил (вж. Publication Manual of the American Psychological Association), който се

използва широко в обществените и хуманитарните науки, включително в науката за

образованието.

Ето основните примери:

Списания:

Mochrie, S.G.J. (2011). The Boltzmann factor, DNA melting, and Brownian ratchets: topics

in an introductory physics sequence for biology and premedical students. American J.

Physics, 79, 1, 121 – 1126.

Ако източникът е на български език, той трябва да се появи в списъка на

литературата по следния начин:

Platikanov, D. (2016). Development of the university physical chemistry in two

historic epochs. Chemistry, 25, 12 – 20 [In Bulgarian].

Горните два източника се цитират в основния текст като: Platikanov (2016) или

(Platikanov, 2016).

Botev, B., Tsonev, I. & Doychev, P. (1988). Ecology: its problems and environ

protection. Biologia & Khimiya, 20 (6), 15 – 17.

70

Ако трябва да се цитира списание, в която номерацията на всяка книжка от даден

том започва със страница 1, тогава номерът на книжката също трябва да се посочи в

библиографското описание на източника – ето така:

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting

methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29 (1), 14

– 24.

Книги

Atkin, J.M., Black, P. & Coffey, J. (2001). Classroom assessment and the national science

education standards. Washington: National Academies Press. (в кръгли скоби може да се

постави броят на страниците на книгата ето тока: pp 456 и/или ISBN …)

Книги/сборници с редактор/сборници от конференции

Lakatos, I. (1970). Falsification and the methodology of scientific research programs (pp. 59 –

89). In: Lakatos, I. & Musgrave, A. (Eds.). Criticism and growth of knowledge. Cambridge:

Cambridge University Press.

Bizhkov, G. & Kraevski, B. (2009). Basic methodological requirements for doctoral studies

and some typical errors in their realization (pp. 44 – 104). In: Ganchev, I. & Toshev, B.V.

Theory and methodology of leaning in sciences and mathematics. Blagoevgrad: Neofit Rilski

University Press.

71

ЗАГЛАВИЕ ЗАГЛАВИЕ ЗАГЛАВИЕ /на бълг. ез./

РАЗМЕР НА ШРИФТА 16, УДЕБЕЛЕН, ГЛАВНИ БУКВИ

Име Фамилия /на бълг. ез./ Размер на шрифта 14, нормален

ЗАГЛАВИЕ IN ENGLISH /на англ. ез./

TIMES NEW ROMAN 16, BOLD, CAPITAL LETTERS

Name Family name /на англ. ез./ Times New Roman 14, normal

Резюме: Резюмето да бъде не по-дълго от осем реда. Размер на шрифта 11, bold, italic.

Резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме,

резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме,

резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме, резюме.

Ключови думи: Не повече от два реда. Размер на шрифта 11, нормален. Ключови думи,

ключови думи, ключови думи, ключови думи, ключови думи.

Abstract: Up to 8 lines; Font size 11 pt, bold, italic. Abstract abstract abstract abstract abstract

abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract

abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract

abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract abstract.

Keywords: Up to 2 lines; Font size 11 pt, normal, Keywords, keywords, keywords, keywords,

keywords

1. Увод (Въведение) - размер на шрифта 12, удебелен, центриран

Текстът на статията трябва да бъде въведен във формат WinWord 2000/2003 или

по-нов, едноколонен, с шрифт Times New Roman, с размер 12, нормален. Отстъп на

първия ред на параграф – 10 мм; разстояние от параграф до съседните (Before и After)

за целия текст – 0 pt.

Препоръчително е основните раздели на статията да включват: УВОД (постановка

на задачата), ИЗЛОЖЕНИЕ (изпълнение на задачата), РЕЗУЛТАТИ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ,

БЛАГОДАРНОСТИ (ако има такива), ЛИТЕРАТУРА.

2. Изложение (Заглавие на раздел или подраздел) - размер на шрифта 12, удебелен,

центриран

Размерът на листа за статията е А4. Полета: ляво – 25 мм, дясно – 25 мм, горно –

25 мм, долно – 25 мм, Header – 12,5 мм, Footer – 12,5 mm, междуредие – 1,15.

Страниците не се номерират.

72

Цитиране в текста на литературен източник – Platikanov (2016) или (Platikanov,

2016), или (Platikanov et al., 2016).

Всички математически формули да бъдат написани в Microsoft Equation или Math

Type. Номерацията на формулите се дава вляво на реда с отстъп 10 мм, в кръгли скоби.

Текстът на формулите се позиционира след номера на отстояние 3 интервала от него.

Разстояние от формула или таблица до основния текст (Before и After) – 6 pt.

Пример:

(1)

dpdpD

Dp

sD

tDhpR

sD

Dzstg

SO

SO

SO

SO

SO

SO

),()(2

1),,(

222

2

0

2

2

Фигурите са центрирани, номерирани и озаглавени, размер на шрифта - 11.

Разположението спрямо текста е: “Layout: In line with text”.

Пример:

NCC

NCC Appr m1

m3

m2

Фиг. 1. Наименование на фигурата

Таблиците са центрирани спрямо текста, номерирани и озаглавени. Заглавието на

таблицата е с размер на шрифта 11, ляво подравнено спрямо рамката и и е неразделна

част от нея (например, поместено в първия ред на таблицата).

Пример:

Таблица 1. Наименование на таблицата

Детектор Оценка без шум SNR=6:1 SNR=2:1 SNR=1:1

Roberts E1 0,885938 0,885938 0,383501 0,085898

E2 0,987302 0,987302 0,566543 0,533308

Marr-Hildreth E1 0,923361 0,179512 0,074316 0,076793

E2 0,923529 0,733366 0,723352 0,727049

Canny E1 0,885938 0,159281 0,064276 0,071995

E2 0,987302 0,441255 0,436695 0,434551

Цитираните литературни източници се подреждат в списък според APA стил (вж.

Publication Manual of the American Psychological Association), който се използва широко

в обществените и хуманитарните науки, включително в науката за образованието.

Пример:

NOTES

73

1. https://mail.google.com/mail/u/0/#inbox

2..http://www.buenosearch.com/?q=bulghttps%3A%2F%2Fmail.google.com%Fu%2F0

%2F%23inbox&babsrc=SP_ss&mntrId=F84EE02A82E1F9CF&affID=128403&tt=220

514_ctrl&tsp=5256

REFFERNECES

Mochrie, S.G.J. (2011). The Boltzmann factor, DNA melting, and Brownian ratchets:

topics in an introductory physics sequence for biology and premedical students. American J.

Physics, 79, 1, 121 – 1126.

Platikanov, D. (2016). Development of the university physical chemistry in two historic

epochs. Chemistry, 25, 12 – 20 [In Bulgarian].

Botev, B., Tsonev, I. & Doychev, P. (1988). Ecology: its problems and environ

protection. Biologia & Khimiya, 20 (6), 15 – 17.

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting methods

as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29 (1), 14 – 24.

Atkin, J.M., Black, P. & Coffey, J. (2001). Classroom assessment and the national

science education standards. Washington: National Academies Press. ( pp 456) ( ISBN 978-8-156-7).

Lakatos, I. (1970). Falsification and the methodology of scientific research programs

(pp. 59 – 89). In: Lakatos, I. & Musgrave, A. (Eds.). Criticism and growth of knowledge.

Cambridge: Cambridge University Press.

Bizhkov, G. & Kraevski, B. (2009). Basic methodological requirements for doctoral

studies and some typical errors in their realization (pp. 44 – 104). In: Ganchev, I. & Toshev,

B.V. Theory and methodology of leaning in sciences and mathematics. Blagoevgrad: Neofit

Rilski University Press.

Assoc. Prof. John Ivanov, PhD

Economics Department

Varna Technical Univesrity

132, Blvd. Smirnenski

9000 Varna

E-mail: iivanov@tu-varna.bg