14
БАГРИТЕ НА ЕСЕНТА в стихове и цвят Автори на стиховете са учениците от 4 „в“ клас, ОУ „Любен Каравелов“, гр. Бургас Публикувани са стихотворения от български автори, изображенията са създадени с програмата MS Paint, използвани са фотоси от Интернет. Ноември, 2011 г.

The Autumn poems and pictures

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Autumn lirics and pictures by my students at 4th grade

Citation preview

Page 1: The Autumn poems and pictures

БАГРИТЕ НА ЕСЕНТА

в стихове и цвят

Автори на стиховете са учениците от 4 „в“ клас,

ОУ „Любен Каравелов“, гр. Бургас

Публикувани са стихотворения от български автори,

изображенията са създадени с програмата MS Paint,

използвани са фотоси от Интернет.

Ноември, 2011 г.

Page 2: The Autumn poems and pictures

ЕсенЧудна есен пак

дойдес четка и бои в

ръце.И нашари тя

земята с цветовете на

дъгата. Автор: Никол Калчева

Рисунка: Никол Калчева

Page 3: The Autumn poems and pictures

ЕсенКрасивата плодотворна есен пак дойдеи обагри гората с пъстри цветове.Ябълки и круши има навред,за да, може децата да ядат занапред.

ЕсенГората е пълна с пъстри цветове,в които има много плодове.Есента е прекрасна,но ...понякога е и опасна! Автор на стиховете: Емилия Тасева

Page 4: The Autumn poems and pictures

ЕСЕНЕсен, златна есен,като нежна песен!Падат жълтите листаи покриват твърдата земя.

Щъркели крилатина ята летяти към юг поемат,за да се спасят.

Автор на стиховете: Женя Дерменджиева

Page 5: The Autumn poems and pictures

Рисунка: Филип РадевЕсен

Хиляди птици на дълги редицисе приготвят за топлия юг.Всеки разбра, че есента е стъпила тук.Замлъкна птичата песен.Узряха плодовете, заваляха дъждовете,задухаха ветровете.Слънцето зад облака се скри.Остави есента да рисува с цветни бои.

Автор: Филип Радев

Page 6: The Autumn poems and pictures

ЕсенСпря птичата песен.

Внезапно беше дошла златна есен.Постели пъстри килими,

узряха ароматни маслини.

Небето рони често студени сълзици.Духат ветрове и прогонват останалите птици.

Те си търсят топли местада се скрият от студената слана.

Автор: Васил Бояджиев

Page 7: The Autumn poems and pictures

Есен

Идва пъстроцветна есен.Децата тръгват с песен.

Птичките и те са вън,Чува се страхотен звън.

Автор: Яна Кадиева

Рисунка: Яна Кадиева

Page 8: The Autumn poems and pictures

Есен ,Есента настъпва вече

.Шаро сложишарено елече Брули вятърът листата и

.засипа той земята По пъстрото килимче чудно

, !Шаро стъпва мудно мудно ,Срещна той по път Писана

.гледа я засмяна

: Автор Бояна Георгиева

Page 9: The Autumn poems and pictures

Есента настъпи

Настъпи златна есен,замлъкна птичата песен.Листата на дърветататанцуваха, като балерини,облечени в цветни пелерини.Есента нарисува картинии постели пъстроцветни килими.

Автор: Сузанне Недялкова

Page 10: The Autumn poems and pictures

Ах, колко е хубаво!

Ах, колко е хубаво! Листата са всичкисякаш от блокче за водни боички:виж ясенът, който цял в пламък червен е,се моли на бука: -Дай жълто на мене! -а жълтият бук му отвръща: - Съгласен,но дай ми ти първо червенко от ясен!...

Валери Петров

Рисунка: Мирослв Добрев и Павлин Жеков

Page 11: The Autumn poems and pictures

Къде са?Къде са птичките, които

пяха?На юг те отлетяха.А зелената трева?Май вече пожълтя.

А безгрижните игри-кой от тях ни лиши?А, досещам се сега,Май дошла е есента.

С жълтата си пелеринатя навсякъде премина.

А от дядовото лозеще берем сочно грозде.Автор: Иван Петров

Page 12: The Autumn poems and pictures

ЕсенГлъхнат вред полята,

хълмове, горички.Няма ги да пеят

веселите птички.

Към предели южнинякъде далече -зад морето бялоотлетяха вече.

Капят и листатаот унили клони,златошита есен

златни сълзи рони.

Трайко Симеонов

Рисунка: Димитър Костадинов

Page 13: The Autumn poems and pictures

ЕсенЛятото си отиде. Дойде

есента.Постила килими от

шарени листа.Пойните птици се

подредиха на редици.Те бързат, за да

изпреварятстудените сълзици.

Автор: Женя Радева

Page 14: The Autumn poems and pictures

Есенна поемкаМинах през Враца, където

птица не каца. От шарените килими и узрелите малини разбрах, че есента е дошла. Една врана очакваше храна.

Мина баба Костадина. Носеше храна. Носеше „лионка“ за двамина. Враната надуши това и ето - имаше вече храна. Баба Костадина остана без „лионка“.

Но нали беше есен, подкара на гладен корем с песен.

Автор: Радослав Коларов