Предимството да си възпитан

като златаровец.

Златаров. За нас не си само

име. Само портрет. Само

житейски пример. Ти си нашата

к р а ч к а — р е ш и т е л н а и

вдъхновяваща—нашата крачка

към Бъдещето. И ние сме

сигурни, че хоризонтът с теб ще

бъде широк, защиген от бурите,

свободен за нашите мечти.

Името му ни прави

г о р д и , н е п о к о р н и ,

амбициозни. Мечтатели.

Едновременно стъпили на

земята и на луната. Кара ни

да вършим своите малки

чудеса. Незабележими и за

самите нас. Не им обръщаме

внимание, но те ни дават

кураж в трудни моменти.

Без да го искаме. Естествено,

логично и съвсем навреме—

като протегната родителска

ръка. Идваме в училище,

часовете минават един подир

друг, тръгваме обратно. Утре

отново—ученическото

т е м п о п р е н а р е ж д а

неусетно света ни. Не го

забелязваме, но той е

там—на портрета, край

който си казваме

―здравей, добро утро, как

си днес?‖. Той енашата

тайна молекула живот.

Винаги с нас, винаги

една крачка напред. За

да имаме една крачка

предимство пред другите.

Започнахме тържествено—с

ритуал по посрещане

знамето на училището.

Дворът беше изпълнен с

весели лица, настроение,

гости и цветя—като на

празник. Небето се въсеше

немилостиво, но не успяваше

да попречи на нашите

планове. Приветствени думи

към златаровци отправи

директорът на ПГИТ

инж.Светла Данаилова:

―Особено ми е приятно на

този ден да се обърна към

вас, наследниците на

Златаров, с думи на радост и

гордост от постигнатото.

Успехите на нашето

училище са и ваши

лични успехи. Те са

нашият общ гарант за

бъдещето. А то ще бъде

подкрепено от силната

личност и примера на

н а ш и я п а т р о н

А.Златаров‖.

Н а г р а д е н и б я х а

участниците в конкурса

за есе под мотото ―Ние,

златаровците‖ и конкурса

з а м у л т и м е д и й н а

презентация. Грамоти за

участие в деня на

у ч е н и ч е с к о т о

с а м о у п р а в л е н и е

п о л у ч и х а в с и ч к и

ученици, които се

изявиха вместо ръководството

н а у ч и л и щ е т о ,

администрацията и в часовете

по различни предмети. .

Т ъ р ж е с т в е н а т а ч а с т о т

празника завърши с поставяне

на цветя пред паметника на

народните будители от

членове на ученическия съвет

и ученическия актив, както и

о т п р е д с т а в и т е л и н а

ученическите компании.

Елена Велянова, Хв клас

Посвещава се на патронния празник на училището

В Б Р О Я

Ч Е Т Е Т Е

Легендата за

Св.Валентин

2

стр.

Езическите

корени на

празника

3

стр.

Празнични

рецепти

4

стр.

Любов и вино 5

стр.

B U S I N E S S N A M E

МЕЖДУЧАСИЕ

Ф Е В Р У А Р И 2 0 1 1 Г . П Г И Т ” П Р О Ф . Д - Р А . З Л А Т А Р О В ”

ЗЛАТАРОВ

Празникът в цветове и думи

„Това, което младите

пожелаят, ще бъде истината за утрешния

ден”

Асен Златаров

2

Ден на ученическото самоуправление

Н а 1 6 ф е в р у а р и

П Г И Т ‖ П р о ф . д - р

А.Златаров‖ бе поверена

на учениците. За пореден

път ученици и учители си

размениха ролите в Деня

н а у ч е н и ч е с к о т о

с а м о у п р а в л е н и е .

Традицията датира от

учебната 2008/2009год.,

когато за пръв път

златаровци показаха, че

м о г а т д а н о с я т

отговорност и за самото

осъществяване на учебно-

възпитателния процес,

като поемат върху

плещите си не само

преподавателски, но и

управленски функции.

Разбира се, те разчитат на

с ъ в е т и т е и

компетентността на

с в о и т е

―предшественици‖ - в

лицето на директор,

заместник -директори,

у ч и т е л и и

администрация. Денят е

чакан точно защото е

различен от другите дни

в училище. Амбицията

да покажеш, че можеш

да вземаш решения, да

ръководиш, да изразиш

своята позиция по

в а ж н и у ч и л и щ н и

в ъ п р о с и — е т о к о е

изкушава всички да

у ч а с т в а т в т а з и

И н и ц и а т и в а . В с е к и

златаровец тайничко си

мечтае поне за ден да бъде

на мястото на своя учител.

Да провери себе си. Да

опита да погледне към своя

клас с други очи. Не всеки

има силата да прекрачи

бариерите, които сам си е

поставил. Затова—браво на

смелите. Бъдещето обича

амбицията и риска.

Елизабет Станоева, Хв клас

М Е Ж Д У Ч А С И Е

" Човек е роден, за да служи на живота в името на човека” А.Златаров

Директорски

изпитания за

Александър от ХІІв

В училище трябва да е

идеална чистота

Вили от ІХг е

педагогически

съветник

Джесика Малинова от Хг

клас грабна призовото

т р е т о м я с т о в

регионалното състезание

по професията сервитьор,

което се проведе на 25-26

февруари в Банкя. В

колекцията от награди на

ПГИТ в състезанията по

професии липсваше точно

Момент от състезанието

Щастлива с наградата

т а з и . Н а ш а т а

с ъ с т е з а т е л к а б е

п о д г о т в е н а о т

п р е п о д а в а т е л я

К р а с и м и р И л и е в .

О с т а н а л и т е

състезатели—Димитър

Мазноков, подготвен от

Летка Кърпачева, и

Розали Кърпачева, която

се състезаваше при

барманите, също се

представиха достойно. Не

им достигна опит и може би

шанса на начинаещия, за

да се завърнат с награди.

Ще им стискаме палци за

достойно класиране на

следващите състезания от

календара на МОМН.

Кирил Петров, ХІв клас

„ Дайте идеал на

младите, идеал,

който да

задоволи тяхното

сърце, идеал на

човещина, идеал

на правда и

красота”

Асен Златаров

Розали от Хв като

заместник-директор по

учебната дейност

С административната

работа се нагърви

Камелия от Хд

ІІІ място за Джесика

Състезателите на ПГИТ

3

Спортният дух в нашето

учил ище не остан а

незабелязан и през

празничния ден в чест на

н а ш и я п а т р о н .

Организирани бяха три

турнира—по шахмат, тенис

на маса и волейбол. Най-

масово бе участието в

колективния спорт. За

купата на ПГИТ при

момичетата се пребори

сборният отбор на Х-те

класове. При момчетата

н а д п р е в а р а т а

беше още по-

оспорвана, но в

крайна сметка

п о б е д и

спортсминският

дух, а купата

отиде при сборния

отбор на ХІ-те

класове. При състезателите по тенис на маса

двубоите предизвикаха амбицията на

десетокласниците да покажат, че са най-

добрите тенисисти.

Първото място

обаче грабна Иван

Андонов от ХІг

к л а с . Н е г о в и

подгласници са

Стоян Опренов, Ха

почетните второ и трето място в конкурса.:

Калинка Манова и Величка Николова от Хб

клас—на второ и Джесика Манова и Славка

Делева от Хг клас—на трето място.

Победителите в конкурса за мултимедийна

презентация бяха наградени с грамоти и книги

с българска

класика.

Директорът

н а П Г И Т

и н ж . С в е т л а

Д а н а и л о в а

н а г р а д и с

г р а м о т и

в с и ч к и

участници в

Деня на ученическото самоуправление, а

грамоти и книги получиха победителите в

двата конкурса—за презентация и за есе на

тема ―Ние, златаровците‖.

Тържеството за

п р а з н и к а

почетоха и бивши

преподаватели и

п ъ р в а т а

з а м е с т н и к -

д и р е к т о р к а

А н а с т а с и я

Бояджиева. Сред гостите

бяха Лилия Стамчева,

преподавател по практика

на професия хлебар,

Й о р д а н А н д р е е в ,

п р е п о д а в а т е л п о

философия, живко Илиев,

преподавател по практика

за професията готвач.

Празникът приключи с

демонстрации на нашите

състезатели за професиите

готвач, сервитьор и барман.

Благовест Чопаков, Хв

Патронният празник

и з о б и л с т в а ш е о т

събитията, които чакаха да

бъдат ―щракнати‖ за фото

историята на училището.

Както винаги златаровци

бяха в позицията на

в о д е щ и — и н а

професионалното поприще,

и на сцената на талантите.

Сред инициативите за

празника бе и конкурсът за

презентация, представяща

живота и делото на Асен

З л а т а р о в .

Д е с е т о к л а с н и ц и т е с

ръководители Мариана

Кючукова и Мария Ризова

заеха първите три места.

Най– запомнящо бе

представянето на Мартин

Илиев от Ха клас. Два

дамски екипа заеха

„Това, което младите пожелаят, ще бъде истината за утрешния ден”

Празничен фоторепортаж

и Благой Костадинов, Хд

клас.В шахмата Тодор

Стоянов от Ха клас, водещ

н а т ъ р ж е с т в о т о з а

п а т р о н н и я п р а з н ик ,

показа, че може не само

хубаво да рецитира, но и

знае как да матира

п р о т и в н и к а с и н а

шахматната дъска. Втори в

състезанието по шахмат е

Димитър Атанасов от Хг

клас и трети—Борис

Тупаров от ІХб клас.

Величка Тасева, Хв клас

СПОРТНИ СТРАСТИ В ПГИТ

Победителите с техните

преподаватели

4

На състезание в Банкя

Учителите ми - те ме научиха на всичко Тя се казва Джесика Пандева

Малинова. Всички в училище я

познават като вечно усмихнатото

момиче с големите замислени очи.

В клас е кипяща от енергия, в

коридорите—винаги забързана за

някъде, а сред приятелите—пълна с

идеи за нови, интересни начинания.

Родена е на 4 април 1994г. От 1

до 5 клас учи в 59 СОУ „Васил

Левски‖ гр.София, след това

семейството й се мести в Петрич

и вече е сред възпитаниците на

СОУ „Антон Попов‖. Още от

малка хобито й е да танцува.

Лудо, освобождаващо тяло и дух

танцуване, в което намира своя

начин да покаже колко щастлив

може да бъде живота с малките

неща около нас—приятелите,

р о д и т е л и т е , п р а з н и ц и т е ,

ваканциите и още толкова

неща, които ни заобикалят, а

ние ги подминаваме, без да

им отделим дори няколко

минути от безценното си

време.Мисли за себе си като

за танцуващото момиче,

защото това е нейният начин

да изрази себе си. Зодия

овен е и затова нейният

девиз гласи „Аз съм‖. А тя

допълва—такава съм и ако

ме харесват, добре, ако –не,

здраве да е‖, не без ирония

към себе си, разбира се.

Винаги е искала да

танцува, но откакто се

занимава сериозно със

специалността „Кетеринг‖

осъзнава, че това е нейното

бъдеще. Затова участва в

училищното състезание за

о п р е д е л я н е н а

представителния отбор и

печели правото да защитава

ч е с т т а н а П Г И Т в

регионалните състезания по

професии за званието ―Най-

добър млад сервитьор/

сомелиер‖. От Банкя се

завърна с 3-то място сред

състезатели от 18 отбора.

От училището очаквам

да ми даде знания и хъс,

че мога и съм готова да

продължа да се развивам

в посоката, която съм

избрала и в която,

надявам се, ще направя

кариера, за каквато

всеки млад човек мечтае. К а к в а б е ш е

а т м о с ф е р а т а н а

състезанието?

- Аз лично бях доста

притеснена, но бях

повече от сигурна, че

знам какво трябва да

направя , че съм готова и

трябва да дам всичко от

себе си, за да представя

добре училището. Не

мисля, че и другите

участници не бяха

притеснени. Наблюдавах

и техните стъпки,

забелязах грешки, но

когато всичко започне,

п р и т е с н е н и е т о е

последното нещо , което

трябва да те ръководи.

Джесика, защо избра да

у ч и ш в н а ш е т о

училище?

- Ако трябва да бъда

честна, не бях много

сигурна дали това е

правилният избор, но сега

съм убедена, че е повече от

правилен, защото тук

намерих себе си и

възможност да покажа най

-доброто, на което съм

способна.

Х а р е с в а л и т и

специалността, която

учиш? Как тя ще

предопредели бъдещото

ти развитие?

Харесва ми, забавно е,

всеки ден научавам нещо

ново и най-важното —

доставя ми огромно

удоволствие.

Какво очакваш от

училището?

Научи ли нови неща

за професията по

в р е м е н а

състезанието?

- Определено, ДА .

Научих, че за да бъдеш

добър, не са нужни

само знания, а и

желание. Ако нямаш

желание, няма смисъл

от всичкия положен

труд при подготовката ,

всичкия хъс, който са

ти вдъхвали учителите

и всички средства,

вложени в теб, в твоето

Продължение на с.5

С ръководители и

съотборник на

регионално състезание

М Е Ж Д У Ч А С И Е

На фестивал с

училищния танцов

състав

„ Дайте идеал на младите - идеал, който да задоволи тяхното сърце” Златаров

С учителката си

по сервиране

Светла Кръстева

Джесика

Как се ражда победата

Със съученици от Хг Подготовка за

състезание в кабинета

по сервиране

5

аплодисментите на

публиката, която бе

изпълнила кабинета по сервиране до краен

предел.На масата за гости бяха поканени

бившите учителки по практика в ПГИТ

Анастасия Бояджиева и Лилия Стамчева, а

сред публиката бе и техният колега Живко

Илиев, както и Йордан Андреев, бивш

учител по философия. Всички те бяха дошли

лично да пожелаят

успех на младите

з л а т а р о в ц и в

предстоящата изява.

Показаха го нашите

състезатели като част от

п о д г о т о в к а т а с и з а

регионалните състезания за

п р о ф е с и и т е б а р м а н ,

сервитьор /сомелиер и

готвач, организирани от

М О Н М в к р а я н а

февруари.Демонстрациите

бяха част от празничната

програма и предизвикаха

огромен интерес сред

ученици и учители.

Джесика Малинова, Розали

Кърпачева и Димитър

М а з н о к о в з а с л у ж их а

Продължение от с.5 обучение.Ако не оценяваш всичко това, се губи целият

смисъл. И страшно много искам да благодаря на учителите, които ме подготвиха за

това състезание. Искам да знаят, че дадох всичко от себе си и наистина съм им

страшно благодарна за всичко, което направиха за мен, защото чувството, че си

направил нещо важно за училището, е страхотно . Обещавам следващия път да се

представя още по-добре и не само заради себе си ( защото преди всичко трябва ти

самият да бъдеш доволен от себе си), а и заради тях, защото те го заслужават.

Какви възможности открива пред теб участието в подобни състезания?

Като за начало - даде ми повече самоувереност, както и ми помогна да направя една

огромна крачка към професионалното ми развитие. А и най-важното, това е голям плюс при следването. Ти като професионалист как мислиш, какво е най-важно в посрещането на гостите?

Стойка, усмивка, самоувереност. Това са трите най-важни неща. Но не можеш и

без знанията. Те също са една важна част, защото първите думи към клиента

създават и първото впечатление, което определя и настроението при обслужването,

и крайната му оценка.

На какво те научиха твоите ръководители Кр. Илиев и Светла Кръстева ?

Учителите ми ... те ме научиха на всичко, което имах възможност да покажа на

състезанието . Тяхна е заслугата и за мястото, и за уважението, което спечелих.

Постарах се всичко,което ми бяха показали, да го проложа, да се отлича със свой

стил и да не ги разочаровам. Надявам се да се гордеят с мен и искам да им кажа

само едно огромно БЛАГОДАРЯ !

„Младежта е съкровището на човечеството, най-свидния негов цвят ” Златаров

Колко знаем и можем

Доволна от

наградата

Интервю на Вили Тасева, Хг

Момент от

състезанието

Димитър Мазноков

Декантиране на вино

Транжиране на пиле

Розали Кърпачева

Всичко е готово

С усмивка за гостите

Успех на състезанието! Меню на шампиони

6

ГРАФИТИТЕ СА ПРОТЕГНАТА РЪКА

Вървели ли сте безгрижно по

улицата и изведнъж нещо да ви

сграбчи за дрехата и да ви

изправи до стената? Стената,

на която има някакви ―шантави

драсканици‖. Това е първото

впечатление за графитите.

Техният смисъл не плува на

повърхността и затова мнозина

считат уличните послания на

младежите за изкуство. И по-

точно—за субкултура. Защо

ли?! Нима надрасканото с

флакон крещяща до болка боя е

въображение или пък поглежда

отвъд—нормите, видимостта,

―художествените‖ послания?

Дали човекът зад ярките

цветни петна върху стената е

някакъв съвременен Пикасо на

ърдърграунд културата? Може

ли да се твори на шега? Има ли

което бяха включени

преподавателите по

български език и

л и т е р а т у р а Я н к а

К о с т о в а , С н е ж а н а

Л а м б р е в а , Б и с т р а

Таракова и Розалина

Добрева, бе затруднето в

избора коя творба да

заеме първото място.

Многото стойностни

текстове обговориха

самочувствие то н а

нашите ученици като

п р о д ъ л ж и т е л и н а

завещаното от един

голям учен, благороден

ч о в е к и д о с т о е н

българин, какъвто е

нашият патрон проф.д-р

В конкурса за есе на тема

‖Ние, златаровците‖ се

включиха ученици с

литературни заложби от

в с и ч к и к л а с о в е и

с п е ц и а л н о с т и , к о е т о

показва, че писането

изкушава всеки, който има

какво да каже за себе си и за

света.

Журито на конкурса, в

Асен Златаров. Първото

място в конкурса е за

Христина Гогова от Хд,

в т о р о – . Н и к о л а й

Костадинов, ІХг и трето—

Славянка Керимова, ХІІа.

М Е Ж Д У Ч А С И Е

”Човек затова е човек, защото носи недоволство,бленува за свобода, красота и истина.”

го полетът извън

в р е м е т о и

пространството—към

бреговете на духовното,

макар и дръпнати рязко

и плашещо искрено?

Въпроси, които все още

са притиснати до

стената с плътни

пластове ацетонова боя.

Н и е н е с ъ з н а т е л н о

т ъ р с и м а л ю з и и т е ,

загубени в шокиращите

форми и цветове.

Вървим си спокойно и

и з в е д н ъ ж н я к о й

анонимен гуру на

графитите ни изправя до

стената. Задава ни

своите въпроси. И чака

отговори. Първо се

стряскаме. После се

замисляме. А дали се

п р о м е н я м е ? Д а л и

ставаме по-добри?

Едно момче от нашето

училище задава същите

въпроси: за целите и

ценностите, за смисъла и

неговото губене по пътя, за

младите и бъдещето, за

мечтите и техния шанс да

оцелеят. Тое на 16, носи

царското име Константин.

Едва ли се бори за

историческото Велики, но

иска едно—да бъде чут, да

бъще открито неговото

графити съкровище, защото

то крие бисерите на

младостта. На свободата. На

ярките лъчи от цветни

стрели в небето над главите

ни. Онова, което ни вика с

гласа на неумиращите звезди.

Да бъдем добри. Да обичаме.

Да потърсим и открием себе

си. Вили Тасева, Хв

„Човек се отличава

от останалия

животински свят по

две свои първични

склонности: жажда

за знания и за по-

добро...затова

човешката история

е история за

търсене на

истината и бунт за

свобода”

Асен Златаров

НИЕ, ЗЛАТАРОВЦИТЕ

7

По конкурс сме ний избирани -

знаещи и мотивирани,

послушни и ученолюбиви,

амбициозни, талантливи.

За изява дума става-

златаровци се пак задават.

С малко труд и много знания

печелят всички състезания.

Любознателните ученици

редят шестици след шестици

и с професии добри

в бъдеще достигат висоти.

Икономистите уроците следят

и се готвят предприятие да основат,

а компютърните специалисти

стигат чак до програмисти.

Екскурзия ли искаш ти-

към туристите се обърни,

ако се чудиш за хотел-

попитай кетъринговия отдел.

Готвачите не подминавай,

бързо диетите забравяй,

защото едва ли ще устоиш

на страхотния сладкиш.

За всички тези постижения

на учителите дължим благодарения.

Те в трудности ръка подават

и проблемите се разрешават.

Училището отваря ни врати

към сбъдване на нашите мечти

и дори когато остареем,

че сме златаровци ще се гордеем!

Калинка Манова, Хб клас,

специална награда

♥♥♥ Някой преди време ми беше казвал,

че ако искам да живея в каменна къща

като остарея, трябва да нося камъните

докато съм млад!Тогава не разбрах тези

простички думи и дори ме се сториха

безсмислени.Та кой строи къщи от

камъни днес? И то толкова дълго……?

Мина време, но не забравих

този съвет и днес вече знам какво

означава.Дори спокойно мога да заявя,

че напълно открих смисъла на онези

думи, откакто уча в училище „Асен

Златаров‖.

Началото беше трудно.В

класа си не познавах никого,

н е з н а е х п о ч т и н и щ о з а

специалността, която ще изучавам

и за преподавателите, които ще

срещна.Пред мен имаше много

неизвестности, но вече не е

така.Със съучениците ми бързо

станахме екип, преподавателите не

се оказаха толкова страшни…Но

най-горд се почувствах, когато

прочетох биографията на човека,

чието име носи моето училище –

проф.д-р Асен Златаров.

Преди това за него не

знаех почти нищо, но сега твърдо

мога да кажа, че той е моят стимул

да се справям с нелеките задачи,

които стоят пред мен.

Асен Златаров е една от

най-интересните културни фигури

в живота на България от 20-те и 30-

те години на ХХ век.Много често е

посочван като светъл пример за

една интелектуална личност.

Реализирал се като учен,

литературен критик, общественик.

Продължава на с.8

През живота си човек изживява няколко периода, които осмислят съществуването му. На първо място е,

разбира се, семейството – то възпитава и гради личността. После идва училището – много е важно къде, с кого и

как учиш, какви знания получаваш и кой път напред ще избереш.Третата стъпка е пак семейството, този път

което сам ще създадеш и запазиш, както и работата, която ще чертае хоризонта на следващите десетилетия.

Мнозина смятат, че училището е най-хубавата част от живота, там са най-верните приятели, най-

емоционалните спомени.

Ние, златаровците наистина ще помним нашето училище. Винаги ще носим в сърцата си първия училищен

звънец, усмивките, с които прекрачихме за пръв път училищния праг. Тези спомени ще изплуват през годините

и ще ни връщат към хубавата част от нашия живот. Всеки от нас чувства училището различно: за едни то е

задължение, за други – забавление, за трети – отговорност. Сама за себе си не мога да избера нито едно от тези

определения.. Може би защото не го приемам като задължение, не ми тежи, но невинаги ми носи удоволствие.

Аз просто го обичам.

Сега седя и пиша тези редове за моето училище, за моите мисли и чувства, свързани с него, и ми е някак

тъжно. Усещам тежест в гърдите, сякаш губя нещо. Остават броени дни до абитуриентския ми бал и да, аз

наистина губя – приятелите ще се разпилеят по големия свят, учителите ще посрещнат нашите заместници,

друг ще седне на моя чин, ще чуе звънеца за влизане, ще подаде бележника за изпитване.Друг, не аз. Аз се

отдалечавам. И все пак се усмихвам, защото всеки край е едно ново начало.

Ние, златаровците научихме много неща – за професията, за човека, за живота. Научихме се както да

обичаме, така и да мразим – да обичаме истината, доброто, благородството, да мразим несправедливостта и да

се борим срещу нея. Учат ни и думите на Златаров: „Човек е роден, за да служи на живота в името на човека‖.

Ние ще живеем, за да се борим – за нашето бъдеще, за бъдещето на България. Да запазим човешкото,

красивото. Да разцъфти доброто, да подреди света по своите правила.

Продължавам да пиша, а вече виждам дните напред. Вратата се затваря. Чувам милите думи „На добър час и

продължавайте по дългата пътека, наречена живот!‖ И аз, един златаровец, с насълзени очи протягам ръка за

сбогом. Дълбоко в себе си усещам онази болка, която човек изпитва, когато се разделя с нещо любимо. В

последния ни ден тук, така бленуван и дълго чакан, с дълбок поклон ще кажем „Благодаря‖. С поклон и

уважение, с гордост. Защото точно тук, в нашето училище ние, порасналите златаровци, разбрахме какво е да

учиш, да учиш другите, да знаеш, да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото, търсейки, откриваш себе

си.

ЩЕ НИ ЛИПСВАШ ПРЕКРАСНО УЧИЛИЩЕ, ВИНАГИ ЩЕ СИ В СЪРЦАТА НИ!

Славянка Камберова, ХІІа клас, ІІм в конкурса за есе

„Това, което младите пожелаят ще бъде истината за утрешния ден” А.Златаров

НИЕ, ЗЛАТАРОВЦИТЕ

8

Продължение от с.7

Уважаван и ерудиран преподавател в Софийския университет, чиято страст винаги е била науката.

Ние сме златаровци и винаги трябва да се гордеем, че сме потомци на този велик българин.И това не е някакво

прозвище или просто наименование, а име, което сплотява и те кара да се почувстваш част от едно голямо семейство.

Впечатлен съм от духа на новото ми училище, което много бързо спрях да чувствувам като ново.Цялата атмосфера

тук поражда в мен чувството за принадлежност.Принадлежност към една идея, една мисия, а именно – да градя.Да

изграждам себе си, да научавам за света и да мога все повече и повече.С веки изминал ден моите способности се

увеличават, придобивам нови знания и самочувствие.

А заедно с мен расте и моя каменен зид.Сега е съвсем малък, но вярвам, че в края ще стане стабилен подслон, който

няма да спра да надграждам.

Николай Костадинов, ІХг клас, втора награда в конкурса за есе ―Ние, златаровците‖

НИЕ, ЗЛАТАРОВЦИТЕ

Професионална гимназия по икономика и туризъм е моят пръв и непоколебим

избор в живота. Името Асен Златаров, което носи моето училище, говори за чест,

достойнство, любов към науката и всеотдайност. Погледът от портрета на великия

професор ме приветства всеки път, когато влизам в училището. Той ме милва, дава

ми кураж и вяра в овладяването на науката, дава ми сили да бъда оптимист и

сигурен в себе си. От портрета сякаш чувам онези думи, които ме укрепват,

защитават, дават ми крила, с които да се издигам високо в областта на знаещия и

можещия. Образът на Златаров ме убеждава, че трябва да се боря честно и

упорито, за да достигна своите цели и мечти.

Вървя по коридора и си мисля: Колко ли поколения ученици са минавали по пътя, по който минавам аз? Колко ли

ръководители, учители, специалисти - достойни българи - са седели в нашите класни стаи? Безспорно оттук са поели

своя път професионалисти. Заставам пред кабинета по информатика и отново се замислям: Как ли са обучавани

някога моите предшественици без това богатство, което е компютърната технология-и пак са успявали?! Всичко е

подредено-компютрите, масите и столовете създават атмосфера за творческа работа. Сядам и се вслушвам в нежния

глас на учителката... Чувствам се като малко дете, хванато за ръка, когато прохожда.

До мен са моите приятели-съучениците ми. Винаги усещам доброта в очите им, топлина в сърцата им и готовност за

помощ.

Урокът тече... Знанията, които така умело се поднасят, изпълват душата ми. Знам, че именно оттук ще поема по

трудния път към бъдещето. Чувствам се удовлетворена и доволна от себе си. Урокът

постигна своите цели-аз научих, че за да успееш, трябва да се бориш!

Ние сме Златаровци! Около мен се носи мелодията на химна на моето училище

„...Бъди Златаровец и вечен бъди, светилниче любов!‖.

Гордея се, че съм част от задружното ято, което оглася пътя към моето училище,

радвам се, че пред мен хоризонтите са светли и слънчеви! Щастлива съм, че имам

верните рамене на моите учители и съученици! Доволна съм от своя избор!

Чувствам се Златаровец, защото винаги ме посреща и изпраща портретът на

професор доктор Асен Златаров-бележит учен и достоен българин!

Това усещане за златаровец го дължа, разбира се, и на моите учители. Те ме

карат да се гордея, че съм избрала мястото, в което мъдри хора ме правят човек!

Христина Димитрова Гогова , ІXд клас, първа награда в конкурса за есе по повод патронния празник

“Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце.” Златаров

За този брой работиха ученици от Хв, ХІв и

ХІІа под ръководството на Бистра Таракова