20 февруари 2014, година 11, брой 2 (111) - втора част lmdbg@press.bg; bg.mondediplo@gmail.com www.bg.mondediplo.com 8 стр.

БРЮКСЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИЦИ В РУМЪНСКИТЕ СЕЛА стр. 6-8С

ЪВ

МЕ

СТ

НО

И

ЗД

АН

ИЕ

С

(На стр.2-3)

ЗА сетен път Корейската народнодемократична република (КНДР) зае

централно място в между-

ДИНАСТИЧНА ДИКТАТУРА И СВОБОДЕН ПАЗАР

Ñåâåðíà Êîðåÿ âèæäà ñåáå ñè êàòî áúäåù äðàêîíВодачите на Корейската народнодемократична република често се силят да приличат на своя карикатурен образ. Както при последните чистки в Корейската трудова партия или миналогодиш-ния ядрен опит. Ала зад тези зрелищни акции се очертава една нова икономическа картина. Дали ще е задълго?

ПАТ РИК МОРЮС*

народните новини. Арестът през декември 2013 г. на Чан Сон Тек (съпруг на лелята на ръководителя Ким Чен Ун) по време на заседание на Полит-бюро, а след това процесът срещу него и екзекутирането му – всичко това само за че-тири дни – предизвикаха сен-

зация. Роденият през 1946 г. и относително млад по местните критерии Чан Сон Тек често бе смятан за втория човек на режима. Според местния печат той извършвал „заговорниче-ска дейност“. Характерът на престъплението, в което бе обвинен, така и не бе уточнено, което подхрани подозрението, че става дума за политиче-ска присъда. Някои западни коментатори го описаха като неверен съпруг, други пък информираха, че бил разкъсан жив от изгладнели кучета... Специалистът по Северна Ко-рея Брус Къмингс с право каз-ва, че КНДР подлудява онези, които се занимават с нея.

Това изключително експе-дитивно и зрелищно право-съдие – кадри от ареста бяха показани по телевизията – би могло да наведе на мисълта, че нищо не е помръднало в севернокорейския съдебен апарат. Но макар адвокатът да продължава да заклеймява собствените си подзащитни и обикновено да благодари на съда за произнесената присъ-да, изглежда, че там вече не хвърлят в затвора без процес. През октомври 2013 г. много съдилища бяха „в ремонт“, т.е. в очакване да бъде пренапи-сано правото. Още по-показа-телно е несъмнено затварянето на два от шестте най-големи

лагера за интерниране, за което съобщи южнокорейската аген-ция „Йонхап“.

Противно на закостенелите

представи, режимът не е блок от гранит. По-правилно е да се говори за „монолитна по-ликрация“ – грубоват израз, който обозначава разлагането на държавата, неуспяла да изхрани населението си по време на кризата от 90-те го-дини, запазването на военната машина, появата на еднолични предприемачи и на специални икономически зони, както и наличието на конфликти меж-ду държавните органи.

МОДЕЛЪТ НА МЕДИИТЕ – ПРИТИСНАТ ОТВСЯКЪДЕ

Ùå îöåëåå ëè „Ôðàíñ ïðåñ“ ïðè ñåãàøíèÿ óïàäúêíà âåñòíèöèòå?Агенция „Франс прес“ (АФП), една от трите най-големи осве-домителни агенции в света, попада пряко както под ударите на тежката криза, засегнала френската печатна преса, така и на конкуренцията на социалните мрежи и на любителските видео-филми. Въпреки това тя остава незаменима в световен мащаб благодарение на своята широкообхватна мрежа, особено на фона на останалите медии, които пренебрегват международната инфор-мация в полза на клюките и криминалната хроника. Агенцията обаче не успява да осигури своя финансов баланс...

МАРК ЕНДЕ В Е Л Д*

AФП с а д о б р е известните инициали на

„Франс прес“, с които третата по големина информационна агенция в света подписва свои-те осведомителни материали. Тя присъства денонощно в

редица електронни и печатни медии, а вече и в интернет. Агенция „Франс прес“, осно-вана през 1945 г., е същинска катедрала на информацията. За нея работят две хиляди двес-та и шестдесет сътрудници от всякакви националности, които предават информация от сто шестдесет и пет стра-

ни на шест езика: френски, английски, немски, порту-галски, арабски и испански. Непосредствено след края на Втората световна война за всяка от великите сили е било особено важно да заеме място в Съвета за сигурност на ООН или в недалечна перспектива да се сдобие с атомна бомба, но

също така и да притежава своя международна осведомителна агенция.

Днес, близо седемдесет години по-късно, АФП предос-тавя всеки ден по пет хиляди известия, две хиляди фотома-териала и стотици телевизион-ни новини. Разполага с двеста

офиса по целия свят и пет ре-гионални центъра – в Париж, Вашингтон, Монтевидео, Ни-козия и Хонконг. През 2012 г. АФП направи оборот от 289,6 милиона евро. Неоценимата ѝ стойност се дължи на географ-ския ѝ обхват и на разнообраз-ната информация.

* Професор в Националния инсти-тут за източни езици и цивилизации (Inalco), автор на La Corée dans ses fables (Корея в своите легенди), Actes Sud, Арл, 2010. (На стр.4-5)

* Журналист.

220 ФЕВРУАРИ 2014 - МОНД дипломатик

(От стр. 1)Историческите ѝ конку-

ренти са „Асошиейтед прес“ (АП) – кооперативна агенция, възникнала от сдружението на няколко водещи вестника в САЩ, която работи главно в сферата на влияние на САЩ, и „Ройтерс“ – англо-канадската агенция, която се е специали-зирала основно във финан-совата информация и чиято компания-майка се котира на борсата. Сред най-прочутите водещи новини, за които пър-ва съобщава АФП, са смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г., взимането на израелски спор-

Äâàíàäåñåò áþðà â Áëèçêèÿ èçòîê

тисти за заложници по вре-ме на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., ката-строфата на френския самолет „Конкорд“ край Париж през 2000 г., както и бягството от Тунис на Зин ал Абидин бен Али през 2011 г. (1).

По традиция осведомител-

ните агенции набират и пре-дават широкообхватна сурова информация от национален и международен мащаб на клиентите си (вестници, ра-диостанции и телевизионни канали), които я обработват, оформят и разпространяват.

ИНТЕРНЕТ и цифровите устройства разрушават това разделение на тру-

да. С тяхна помощ всяко част-но лице може да разпространи дадена информация и тя да стане достъпна навсякъде по света. „Преди бързината на разпространение на вестите беше абсолютен монопол на „Франс прес“ и тя нямаше конкуренция за водещите новини. „Туитър“ преобърна всичко“, отбелязва с прискър-бие журналист от агенцията. И настина, постоянно расте броят на ключовите новини, които се съобщават най-на-пред по социалните мрежи. Така се случи на 8 февруари 2013 г., когато председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви в „Туитър“, че европейските управници са постигнали споразуме-ние относно бюджета на Ев-ропейския съюз за периода 2014-2020 г. Същото стана на 6 ноември 2012 г., когато Барак Обама потвърди преиз-бирането си чрез съобщение в „Туитър“, което гласеше „Още четири години“. Четири часа по-късно то вече беше пре-пратено над петстотин хиляди пъти, заедно със снимка на президента, прегърнал съпру-гата си Мишел...

Днес, покрай интернет

(ползван на компютър, таблет или смартфон) и 24-часовите новинарски телевизионни канали, информационните агенции са изправени пред множество международни конкуренти: CNN, „Ал Джази-ра“, BBC Worldwide, „Гугъл“, „Туитър“ и др. „Помня вре-мето, когато именно АФП налагаше темпото. Нямаше пресконференция, която да за-почне без неин представител. Журналистът от АФП беше едва ли не цар“, си спомня с горчивина друг колега от агенцията.

За да съхрани тежест-

та на агенцията в един раз-търсван от промени меди-ен свят, ръководството на АФП приканва журналисти-те да си направят собстве-на страница в „Туитър“ – истински поврат в принципите на агенцията: „Този призив на ръководството върви срещу максимата журналистите

на АФП да стоят в сянка, обяснява един от тях. По-рано, само колеги можеха да дават отзиви за наши статии. Со-циалните мрежи преобърнаха из основи някогашната ни система на работа. Сега при най-малката наша грешка „Туитър“ незабавно реаги-ра“. „Ройтерс“ понастоящем има над три милиона и по-ловина абоната в „Туитър“, „Асошией тед прес“ – над два милиона и половина, а АФП – малко над четиристотин хиля-ди (на английски и френски).

„Социалните мрежи са

безспорно зорки наблюдатели на събитията, съгласява се Еманюел Ог, главен изпъл-нителен директор на АФП, когато ни приема в централ-ната сграда на агенцията, разположена на Площада на Борсата в Париж, срещу фа-садната колонада на двореца „Броняр“ – отминал символ на френския капитализъм (2). Но водещите медии по света не могат без агенции те. Ние им гарантираме две неща – по-стоянна реакция на събити-ята и непрекъсната дейност през цялата седмица. „Туи-тър“ може да е мрежа, но не е редакция. За разлика от медийните шумотевици, ние предлагаме надеждност“. Филип Масоне, директор по информационната политика на АФП, ни уверява в същото: „Днес нашата работа се със-тои в това да поставяме но-вината в контекст, в истори-ческа и бъдеща перспектива.“ Намерението е похвално, без-спорно, но понякога се оказва толкова трудно да издържиш на натиска на мигновената информация... и стават гафове (вж. карето на стр. 3).

Масоне държи да изтъкне

значението на световната мре-жа на агенцията и сочи към окачената на стената карта на света, на която са отбелязани всички бюра на АФП. Това действително е един от най-силните ѝ козове: „Клиенти-те ни все повече се нуждаят от информационните аген-ции, защото на много места не могат да си позволят да поддържат постоянно жур-налисти, докато агенциите продължават да си вършат работата в цял свят.“ Про-

тивно на доста медии, които само мислят как да пестят на всяка цена, АФП поддържа своята мрежа и така запазва присъствието си в изоставени от повечето международни медии страни. „В началото на 2013 г. в Сирия фактически останаха само информацион-ните агенции, един-двама специални пратеници, някой и друг журналист на свободна практика“, напомня инфор-мационният директор.

Това постоянство, кое-

то позволява на агенцията да съхрани авторитета и ау-диторията си, представлява обаче значително финансово и човешко усилие – АФП поддържа дванадесет бюра в Близкия изток. В Кабул близо десетина души работят посто-янно за агенцията. По време на войната в Либия през 2011 г. единствено „Франс прес“ имаше бюро в Триполи. За да отрази така желаната от Ни-кола Саркози – и от Бернар-Анри Леви – военна операция, АФП изпрати около тридесет журналисти, които бяха ко-мандировани на смени на територията на Либия в про-дължение на общо две хиляди и деветстотин командировъч-ни дни. Тази мобилизация бе възнаградена – на 20 октомври 2011 г. именно АФП бе аген-цията, която първа публикува снимка на окървавеното тяло на Муамар Кадафи.

Подобна стратегия обаче

невинаги е доходоносна. Кол-кото повече се задълбочава кризата, толкова повече се заплита финансовото урав-нение. Като „търговец на едро“, който продава суро-ва информация на медиите, агенцията е пряко засегната от финансовите затруднения на клиентите си. Търговската дирекция се мъчи всячески да ги задържи, тъй като повечето настояват за предоговаряне и намаление на тарифите, като не се колебаят дори да спрат абонамента си. През 2004 г. безплатният всекидневник Метро се отказа за известно време от услугите на аген-цията. А през 2009 г. няколко регионални всекидневника от групата „Ерсан Медиа“, сред които Прованс, Нис Матен, Вар Матен, Пари Норманди и Юнион, прекъснаха договора си с АФП. Същото стори и безплатният 20 минути през 2010 г.

За да парира отказа от абонаменти, „Франс прес“ съз-даде собствена нискотарифна служба, която нарече Есансиел. На половин цена на класиче-ския абонамент тя предлага на регионалната всекидневна преса 30% от обема на нови-ните на френски език и 50% от чуждестранните вести. То-гава някои вестници като Пари Норманди и 20 минути решиха да се върнат към АФП и да опитат отново. Въпреки всичко оборотът на френскоезичния новинарски отдел спадна от 55 милиона евро през 2010 г. на

около 50 милиона три години по-късно.

Независимо от това, спо-

ред Еманюел Ог, „главното е, че както списъкът с клиенти, така и общият оборот на „Франс прес“ растат“. Той залага на „предоговарянето с регионалната всекидневна преса“, „експерименталните нововъведения“ и „интерна-ционализацията на клиенте-лата“: „Докато преди АФП беше нещо като „французи говорят на французи“, днес агенцията има клиенти от осемдесет националности в сто и петдесет държави! Убеден съм, че има възмож-ности за още по-голям рас-теж.“ Един от белезите на въпросната интернационали-зация е, че в Азия журналисти-те на АФП са англоговорящи и материалите им се превеж-дат на френски. През 2011 г. делът на френската преса в приходите на АФП е само 9%, срещу 13 % през 2004 г., докато от същата година при-носът на международната дейност в общия оборот на агенцията достига 54% (сре-щу 47% шест години по-рано). На първо място на външния

Ðàçöâåò íà ñïîðòíàòà èíôîðìàöèÿ

пазар остава Европа, следвана от Азия, Северна Америка, Близкия изток, Африка и Ла-тинска Америка.

Кои от изброените регио-ни са перспективни за „Франс прес“? Еманюел Ог привет-ства „оживлението на аф-риканския пазар“ – следствие от отдръпването на „Ройтерс“ от континента. Но Африка все още има съвсем незна-чителен принос в оборота на АФП, като дори изглежда, че съществуват „затруднения поради неплатежоспособ-ността на клиентите от френскоговорящата зона“. Латинска Америка също не е особено доходоносна зара-ди сериозната конкуренция – там, наред с испанската агенция ЕФЕ, „Ройтерс“ и АП, присъстват също агенции от Италия и Германия. Един-ствено в Азия се очертават възможности за растеж, но там кризата на печата удари японската агенция „Джиджи прес“ – изключителен дистри-бутор на АФП на архипелага, поради което тя преразгледа и съкрати с 20% договора си с АФП на стойност 8 милиона евро годишно (3).

НЕЗАВИСИМО от по-средствените финансо-ви резултати на служба-

та за англоезична информация на АФП (приблизително 19 ми-лиона евро през 2013 г.), аген-цията продължава да насочва усилията си към нововъзник-ващите пазари в страни като Индия, където печатната преса процъфтява (4). Там агенция-та разполага с четири бюра и около тридесет постоянно назначени журналисти. Също така има присъствие в Брази-лия, където предстоят големи спортни събития: Световното първенство по футбол през

юни-юли 2014 г., а две години по-късно и Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

И наистина, спортът е на

почетно място сред стратеги-ческите обекти на агенцията. Той заема 25% от текстовата и 35% от снимковата ѝ продук-ция. През 2010 г. по повод Све-товното първенство по футбол в Южна Африка тя изпрати сто и петдесет души да помагат на бюрото в Йоханесбург. Из-ключително доходният пазар на спортната информация е в пълен разцвет. Но тук „Асо-шиейтед прес“ има преднина,

Ùå îöåëåå ëè „Ôðàíñ ïðåñ“ ïðè

(1) Вж. Hamida Ben Salah, „La chance d’annoncer au monde la fin d’un dictateur“ (Шансът да оповестиш пред света кончината на един дик-татор), Making-of, 18 декември 2013, http://blogs.afp.com/makingof.

(2) До 1998 г. там се помещава Парижката борса.

(3) В замяна на това на-

маление от 20% „Джиджи прес“ предостави на АФП правото за търговско разпространение в Япо-ния на извънмедийни информационни продукти, включително и по цифрови канали.

(4) Вж. „Papering over the cracks“, Икономист, Лондон, 8 ноем-ври 2011.

МОДЕЛЪТ НА МЕДИИТЕ –

Сградата на АФП в Париж

МОНД дипломатик - 20 ФЕВРУАРИ 20143

тъй като съвместно с компа-нията „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок тя контролира агенция STATS LLC, световен шампион в тази област. През 2011 г. АФП направи неуспе-шен опит да влезе в партньор-ство с нея за Европа.

Още едно доказателство за

привлекателността на спорт-ния пазар е, че преди три години компанията за иконо-мическа информация „Блум-бърг“ също се включи в над-преварата, като лансира отдел за бейзбол и американски футбол, преди да се насочи към Европа и нейния футбол: „Както във финансите, ние искаме да се наложим като световен лидер в анализа на спортни данни“, заявява Бил Скуадрън, директор на „Блум-бърг Спортс“ (5). „Разчитаме на тридесетгодишен опит в разработката на алгоритми за финансите“. „Франс прес“ все още не е овладяла тази все по-високо ценена компетент-ност (6).

„От 70-те години насам

АФП успешно се разгърна в международно отношение, но не съумя да вземе техноло-гическия завой“, призна Ерик Шерер, бивш редактор в АФП, който впоследствие се специа-лизира в електронните медии и се премести на работа във „Франс Телевизион“. АФП има всички предпоставки за успех, тъй като е културно многолика и владее инфор-мационния поток. Тя обаче плаща сериозен данък за това, че отсъства от полето на фи-нансовата информация, къде-то се борави изцяло с новите инструменти на модерната информатика.

В резултат на това през

2013 г. оборотът на звеното, което отговаря за Мрежата и мултимедийните услуги (около 14 милиона евро), спадна с 20 % заради загубата на крупен до-говор с портала „Яху“. За смет-ка на това, от две години насам агенцията увеличи значително своята видеопродукция, която днес възлиза на двеста видео-материала на ден, общо за всички езици. „Ако искаме младите хора да четат и да се осведомяват, трябва да обо-гатим нашата информация с визуални средства“, изтъква Филип Масоне.

АФП изгражда също

собствена платформа за уеб услуги със своя търсачка, която дава възможност на клиентите да ползват архи-вите и документите ѝ. Както пояснява Еманюел Ог: „Така преминаваме от просто за-хранване към едно по-задъл-бочено ползване на доставя-ната от нас информация“. А услугата „e-diplomacy“ (елек-тронна дипломация) позволява да се проследи на глобална кар-та в реално време активността по страниците в „Туитър“ на над четири хиляди държавни глави, министри, посланици или крупни бизнесмени по

цял свят, както и на влиятелни блогъри, професионални жур-налисти и лобита (7).

Тъй като печатната преса загива, основна задача днес е както да се устоява на натиска на цифровите медии, така и да се търсят нови бизнес възможности. С помощта на значителни инвестиции „Рой-терс“ и „Асошиейтед прес“ вече прилагат тази стратегия. Отсега нататък водещите ос-ведомителни агенции не могат да си позволят да отсъстват от прояви като най-голямото све-товно изложение за мобилни телефони, което се провежда всяка година в Барселона. „Откакто съществуват со-циални мрежи, трудно можем да разграничим B2B (от бизнес към бизнес) от B2C (от бизнес към потребител). Всъщност, именно широката публика е първоизточник на всички изо-бретения, които впоследствие се прилагат в изделията за професионалисти“, заяви през 2010 г. Том Глоусър – бивш главен изпълнителен директор на „Томсън Ройтерс“ (8).

Ето защо, още щом заста-

на начело на „Франс прес“, Еманюел Ог настоя тя да под-държа пряк диалог с широката публика. После агенцията лансира свое приложение за айфон на английски, испан-ски, португалски, немски и арабски, както и приложение за айпад на английски, испан-ски и португалски. На френ-ски няма такава услуга, тъй като във Франция проектът се сблъска с бързия и твърд отпор на печата, който има сериозно представителство в управителния съвет на АФП и до голяма степен определя

съдържанието на издавания от агенцията информационен материал.

Управителен съвет ръко-води „Франс прес“ от 1957 г., когато се приема уставът ѝ. Масоне го нарича „юридиче-ска странност“ заради това, че определя агенцията като „автономна организация с граждански облик“, която обаче „функционира по пра-вилата на търговията“. Така уставът, който брани незави-симостта и авторитета на аген-цията, се превръща и в нейна основна слабост. Юридически АФП е устроена като частно дружество, което обаче не при-тежава капитал. „Все едно е мултинационална корпорация с бюджет на малко или сред-но предприятие!“, загрижено възкликва Масоне. Агенцията все по-трудно финансира раз-витието си и заради това, че френските ѝ клиенти – печатът, държавните електронни медии и държавата – са членове на управителния съвет и непрес-танно настояват да се намалят цените на абонаментите им...

„Подобни претенции съз-

дават постоянен конфликт на интереси. Тези хора гле-дат единствено да бъде по-евтино и не се вълнуват от интернационалния размах в дейността на агенцията“, възмущава се журналист, член на Националния профсъюз на журналистите към Общата конфедерация на труда. Друг функционер на АФП обобщава: „Това е компания с много висо-ки постоянни разходи. 80% от приходите ѝ отиват за за-плати, а трябва да се бори на един свръхконкурентен пазар, докато генерира много малки

печалби. При това положение как да финансира развитието си? Кооперативният модел на АП работи, понеже САЩ са най-големият медиен пазар на света. Нашият случай е различен...“

Липсата на инвестицион-

ни средства води до нелепи ситуации. През 1998 г. АФП си сътрудничеше с агенцията за снимкови изображения и видео филми „Worldwide Television News“ (WTN), която беше сериозен конкурент на АП на американския пазар. По онова време WTN си търсеше купувач. АФП влезе в прегово-ри, но тъй като нямаше финан-сова възможност за сделката, а държавата отказа да ѝ отпусне допълнителни средства, тя бе принудена да се откаже, въпреки относително ниска-та за подобна операция цена (10 милиона долара). Накрая WTN бе купена от АП. „Ако се бяхме сдобили с инфраструк-турите на WTN, нямаше да изостанем с петнадесет годи-ни в областта на мултимедия-та и видеофилмите“, отбеляза със съжаление журналист от агенцията.

АФП все пак успява да

сключи забележителни парт-ньорства. В областта на фо-тожурналистиката работи в сътрудничество с престижна-та американска фотографска агенция „Гети имиджис“ (9). А пък в Япония от 2006 г. насам предлага интерактивна информационна услуга по интернет в сътрудничество със „Софтбанк“ – една от най-силните телекомуникационни компании в страната. От 2008 г. захранва с обща и полити-ческа информация филиала

„Франс прес“ е предизвикателство за властта. Затова агенцията е подложена на постоянен натиск от различни посоки. Който твърди обратното, говори празни приказки!“, поривисто заявява бивш шеф на редакция в АФП. На въпрос за автономността на работата на журналистите упорито се цитира уставът от 1957 г., който трябва да пази независимостта им (вж. статията по-горе). Други са по-слово-охотливи: „Съществува автоцензура по някои деликатни теми. Нямаме конкретни нареж-дания, но в работата ни се налага известна доза предпазливост“.

Избягват ли се неудобните теми? „Както

във всички медии и при нас се получават те-лефонни обаждания, но професията ни учи как да не се съобразяваме с подобни „приятелски“ съвети. Много хора смятат, че АФП е прос-то разпространител на комюникета, което говори за пълно непознаване на същината на работата ни. Журналистът на АФП има задачата да степенува информацията. Не се пуска всичко!“.

Трябва да се стремим към простота, без да

допускаме опростенчество: „Поднесеното от АФП следва да е понятно както за кабинета на министър, така и за редовия читател на регионална всекидневна преса“, уточнява друг журналист. Дадена новина се помества винаги след многократен прочит и одобрението на началниците. Това понякога се оказва доста деликатно. По време на мандата на Никола

Саркози данните за безработицата създава-ха напрежение между главната редакция и социал ните служби.

„Във Франция имаме склонност да се

осланяме на официалните новини, никак не ни е присъща културата на разследващата журналистика, а пък и нашите клиенти не очакват това от нас!“, заявява със съжаление парижки журналист. Но въпреки че за разлика от англосаксонските агенции АФП рядко пуб-ликува разследвания, тя всекидневно предлага множество репортажи от цял свят: лагерите за бежанци в Южен Судан, хомосексуалистите в Африка, мизерията в Колумбия... Безброй теми, които френските медии рядко отразя-ват, тъй като са обсебени от самата Франция и ги привличат най-вече произшествията и клюките.

„Франс прес“ е като резонатор, в който отек-ва напрежението, идващо от другите медии: „Новинарските канали ни карат все повече да бързаме. И понякога правим гафове...“, признава представител на агенцията. Така през януари 2010 г. АФП се сдобива с фотоматериал за земетресението в Хаити от „Туитър“ и го подава на своите клиенти, сред които агенция „Гети имиджис“, без да подозира, че снимките са работа на професионален фотограф. Той завежда дело и американски съд осъжда АФП и „Гети имиджис“ да заплатят глоба в размер на 900 000 евро…

M. E.

„Дау Джоунс нюзуайърс“ на осведомителната компания за финансова информация „Дау Джоунс и компания“ (собстве-ност на „Нюз Корпорейшън“). Извънмедийните партньор-ства са все още малко – АФП предоставя информационни материали на рекламната кор-порация „Джей Си Деко“ за нейната мрежа „Абрибюс“ (рекламно оформление на автобусните спирки). Сътруд-ничи си и с „БНП Париба“ за приложението „Mes actus“ (Моите новини).

Държавата няма стратеги-

ческа линия за „Франс прес“, макар като клиент да внася 120 милиона евро, или почти по-ловината от общия ѝ бюджет. Агенцията не е нито държавно предприятие, нито държавно учреждение, но се издържа основно с абонаментите на администрацията. През 2010 г., след постъпване на жалба, Европейската комисия, винаги „загрижена“ да не се престъп-ват принципите на „свобод-ната и лоялна конкуренция“, прецени, че абонаментите са прикрито държавно субсиди-ране. В момента френската държава води преговори с Брюксел, с цел да убеди ЕС, че част от това държавно фи-нансиране е необходимо за „изпълнението на обществено полезни дейности“.

Междувременно финан-совото положение на „Франс прес“ се влошава. Това най-напред се изразява в нама-ление на бюджета за хонора-ри в някои отдели (средно с 10,3%) и на командировъчните (с 12,7%). Бивш член на упра-вителния съвет неприкрито изразява своя песимизъм: „Аз съм на мнение, че АФП е из-чезващ вид. В съвременната цифрова екосистема принци-път за оценка се прилага също спрямо „Туитър“. А не виждам АФП да предлага достатъчно новаторски услуги, които да обърнат кривата на спадащи-те приходи. С катедралите е свършено. Днес работи добре моделът на малките, много по-енергични екипи“. Фабрис Бакуш, съветник на френския министър-председател Жан-Марк Еро и бивш заместник главен изпълнителен директор на агенцията, е на обратното становище: „Франс прес“ е най-голямата световна марка в областта на информацията. Това разкрива огромни въз-можности!“...

(5) Монд, 15 ноември 2012.(6) Вж . Simon Kuper, „La

fée Statistique ensorcelle le football“ (Феята Статистика омагьосва футбола), Монд дипломатик, март 2013.

(7) http://ediplomacy.afp.com. (8) „Thomson Reuters: WikiLeaks

n’est pas un concurrent“ („Томсън Рой-терс“: „Уикилийкс“ не е конкурент), Buzz Média Orange – Le Figaro, 9 де-кември 2010, www.lefigaro.fr.

(9) През август 2012 г. компа-нията „Карлайл“ купи агенция „Гети имиджис“ за 3,3 милиарда долара.

МАРК ЕНДЕВЕЛД

ñåãàøíèÿ óïàäúê íà âåñòíèöèòå?

Под натиск

LE MONDE DIPLOMATIQUEПревод Христина Костова

ПРИТИСНАТ ОТВСЯКЪДЕ

420 ФЕВРУАРИ 2014 - МОНД дипломатик

(От стр.1)Разпадането на държава-

та не означава, че тя загива. Става дума по-скоро за упадък на държавната власт, като се започне от органите, които бяха натоварени да разпреде-лят продоволствието за 60% от население то във времето на икономическа криза и глад. На-ричан на местна почва „труд-ният поход“, гладът продължи от 1995 до 1997 г. Според различните оценки между 3 и 10% от населението е заги-нало през този период. Близо петдесет години след като бе установена, властта, доколкото наистина е била народна преди това, доказа неспособността си да отговори на елементарните нужди на народа.

Разбира се, тя може да

изтъкне „американската агре-сия“, т.е. ембаргото, затегнато още повече, след като миналата година Северна Корея изстреля няколко ракети. Последствията са реални – дори Китай, един-ственият съюзник на Пхенян, публикува през октомври 2013 г. стотина страници със стоки, забранени за износ в Северна Корея. След няколко дни във вечерната си международна емисия в неделя северноко-рейската телевизия Мансуде ТВ, която е много популярна, излъчи канадски документален

филм за стоките менте, най-ве-че китайски...

Тези разяснителни прийоми на средствата за информация, върху които държавата има мо-нопол, пораждат скептицизъм у населението. То възприема „трудния поход“ като война: глад, липса на обществени ус-луги, повсеместна контрабанда. Във всички райони, засегнати от мизерията, и преди всичко в източната част на страната, хо-рата мислеха само как да оцеле-ят. Ресурсите бяха разграбвани и продавани под всевъзможни форми – от контрабандата до свободния пазар (1). Заводите един след друг затваряха врати поради липса на енергия и бяха демонтирани, обществените сгради – съборени, а металите от тях – разменени срещу храна в Китай.

Присъствието на държавата бе отслабено, включително по отношение на полицията. Много бежанци свидетелстват, че броят на осъдените да изле-жават присъда в лагер заради трафик или опит за нелегално преминаване на границата е намалял. Един ден несъмнено ще стане ясно какво наистина се е случило и по-специално как традиционни структури са се възродили, за да заменят отсъстващата държава.

Ïðèçíàê íà ñëàáîñò èëè ñèëà?

МЕЖДУВРЕМЕННО по телевизионните екрани се появяват кадри от

този период на спрени заводи, жилища без електричество, пустеещи ниви и сняг. Както във филмите за войната. Това наистина бе война, казва теле-визията, което поражда заклю-чението, че е имало враг, но по-ложението вече се подобрява.

Как тогава да обясним фак-

та, че на режима му се наложи да арестува и ликвидира един от най-изтъкнатите си членове? Това признак на сила ли е или на слабост? За да се разбере каква борба бушува по върхове-те, първо трябва да се зачеркне клишето за противопоставяне между консерватори и рефор-матори, тъй като всички са „реформатори“. И наистина, дори най-затъпелият бюрократ знае, че официалните речи вече нямат никакво въздействие. В резултат на „трудния поход“ вече никой не обръща внима-ние на пропагандните призиви. Никой не вярва, че ще настъпят по-добри времена. Вярно е, че все още действа непрекъснато активираната националистиче-ска реторика, която припомня, че на Север няма чужди войски, докато на Юг има американски батальони, или дърпа струната на страдалчеството (всички истории на Корея, и на Север, и на Юг, представят страната като жертва на чужди агресии). Но това вече не е достатъчно, за да се раздвижи населението. Затова е необходимо магазини-те да са добре снабдени.

Конфликтите в ръковод-ството са за това кой да управ-лява развитието на страната, а не за контрола на властовия апарат. Ким Ир Сен беше „ба-щата на отечеството“, неговият син Ким Чен Ир олицетвори реформата. Внукът Ким Чен Ун може да се опре само на приемствеността, тъй като ле-гитимността му идва от нея (2). Но за да са трайни, икономиче-ските му успехи не могат да се основават само на по-доброто разпределение на стоките.

Извънредно трудно е да се

обясни икономическото съжи-вяване, когато човек се връща от КНДР. Всеки е запечатал в съзнанието си апокалиптич-ните кадри на глада, макар впоследствие положението да се подобри постепенно. През последните месеци всичко се ускори. Щандовете на магази-ните се изпълниха със стоки, има отново електричество. Високите сгради в перифери-ята на града, които миналата година тънеха в мрак, сега са осветени. Властта даде тласък на предприемачеството на всички нива. По-рано тя реор-ганизира селото, като намали размера на производствените стопанства до семейни ферми. Операцията за съживяване на производството бе успешна. В същото време обяви за непри-косновени икономическите и финансовите интереси на ар-мията (един милион души), но се отказа от прословутия прин-цип „най-напред армията“ – официален лозунг, който да-

ваше приоритет на огромните разходи в тази област. Воен-ните запазват привилегиите си, но се задължават да бъдат неутрални към новата поли-тика.

Следователно конфликтът

е между реформаторите по китайски образец (пазар плюс една партия) и привържени-ците на партията-държава по стария образец. Първите залагат на потреблението – ма-газините на Пхенян са пълни, всички жители на градовете търгуват, бизнесът процъфтява по китайската граница, три-те специални икономически зони (вж. картата) са във възход. Колкото до оцелелите привърженици на партията-държава, загубили напълно авторитета си заради глада, те не се противопоставят не-пременно на реформите, а на всяко начинание, което би ги лишило от власт. Ким е в по-добра позиция, но нещата са едва в началото. Засега пред-приемачеството няма никаква законова основа. Това е като игра без предпазна мрежа.

Ким имитира баща си, кой-

то не изхвърли старата гвардия, но в същото време я дублира с млади кадри, истински спе-циалисти, назначавани в нови, малки „министерства дубльо-ри“. Те подпомагат официал-ните, които явно не се справят, например в селскостопанския сектор. Такъв е случаят с ми-нистерството по „опазване“ на земите и горите – ново наименование, с което сякаш официално се признава необхо-димостта да се... опазва.

В този контекст какъв би

могъл да бъде смисълът на елиминирането на Чан Сон Тек? Прекалено прокитайски настроен ли е бил? Стар навик на режима е да се опира на една тенденция, за да я про-тивопостави на друга, а после да я ликвидира. Прекомерната зависимост от трета страна представлява политическа за-плаха, тъй като националната

независимост си остава почти единствената все още действа-ща идеологическа спойка.

Във всеки случай икономи-ческият обмен с Китай нараства с гигантски темпове. През 2011 г. той отбеляза ръст от 62,5% и достигна 5,63 милиарда до-лара (3). През август 2013 г., по време на посещение на... Чан Сон Тек, китайският зам.-министър на търговията Чън Цзян прикани предприятията да инвестират в Северна Корея. Междувременно непрекъснато расте списъкът на големите икономически партньори – от Индия до Египет, от Индоне-зия до Тайланд. Южна Корея продължава да бъде вторият доставчик и клиент чрез спе-циалната икономическа зона Кесън – макар тя да бе затворена от април до септември по реше-ние на Ким. Търговският обмен между двете Кореи, който от-беляза спад от 10%, възлизаше на 1,71 милиарда долара през 2013 г. Южнокорейските ин-дустриалци желаят да сключват споразумения със Севера.

Можем да сме оптимисти от-

носно изгледите за отваряне към света. Всяко връщане назад не само ще навреди на интересите на китайците, които са главните инвеститори, но и ще се сблъска със съпротивата на населението. Режимът изигра всичките си

карти, остава му само картата на потреблението.

Кои са оръжията му? Енер-гийното обновление. По време на кризата остарялата земедел-ска политика и обезлесяването доведоха до тежки наводнения, които разрушиха мини и пъти-ща, основата на икономическо-то богатство на Севера – което до 1975 г. изпреварваше това на Юга. Помощта на Пекин (съвсем не безкористна) даде възможност в голяма степен да се разреши този проблем, макар и да не мина без трудности. Ки-тайските инженери, работещи там, ни обясниха, че изпомп-ването на водата от мините изисква време и много пари и че мините са били експлоатирани с остарели съоръжения. Благо-дарение на различни бартерни сделки или междудържавна помощ (Китай, Южна Корея и Япония) бяха направени нови сондажи, преди всичко за пе-трол на югозапад от Синъйчжу, точно срещу Китай, и бяха построени много микроязови-ри. Когато лети от Пхенян към Шънян в Китай, човек придо-бива представа за мащабите на строителството. Така Северна Корея възстанови положението в енергийната област, което бе много важно. Тя обаче още не е възстановила промишлеността си. За това ще са необходими далеч по-големи капитали.

 ñóïåðìàðêåòèòå èìà âñè÷êî

ВТОРОТО оръжие на властите е реформата на земеделието. Според

неправителствени организа-ции най-трудното е свършено. Тези организации обаче силно се затрудняват да обяснят на международни институции, че трябва да спрат доставките на храни, тъй като има опас-ност да дестабилизират произ-водството, и че е по-добре да установят сътрудничество като с развиваща се страна. Първата реформа, която отреди централно място на частните,

а не на държавните пазари, е в ход. Кооперативите мастодонти вече не са на дневен ред.

Създаването на частни

предприятия с наемна работна ръка може да се окаже мал-ко по-труден етап, тъй като значителен брой трудещи се продължават да са заети в зе-меделието. Макар да е трудно да се посочат конкретни данни, може да се каже, че все още са необходими няколкостотин работници, докато във Франция за същата продукция е достатъ-

ДИНАСТИЧНА ДИКТАТУРА И СВОБОДЕН ПАЗАР

Ñåâåðíà Êîðåÿ âèæäà ñåáå ñè êàòî

Картина от поредицата „Прекрасното бъдеще“, плод на сътрудничеството на Ник Бонър и Доминик Джонсън-Хил със севернокорейски художници. Творбите са представени на Седмицата на дизайна в Пекин през 2013 г.

МОНД дипломатик - 20 ФЕВРУАРИ 20145

LE MONDE DIPLOMATIQUEПревод Мария Петрикова

ОриентириСтолица: Пхенян.Площ: 120 540 кв. км.Население: 24 346 000 жители, от които 38% под 25 години.„Велик вожд“ на страната: Ким Чен Ун.Държавен глава (формал-на роля): Ким Йон Нам.Министър-председател: Пак Пон Чжу. Той заема този пост от септември 2003 г. до април 2007 г.Грамотност: 100%.Износ към: Китай (67,2%), Южна Корея (19,4%), Индия (3,6%).Внос от: Китай (61,6%), Южна Корея (19,4%), Европейски съюз (3,6%).

Източници: Оценки за 2011 г.,The World Factbook, ЦРУ.

15 август 1945 г. Край на японската окупация и разделяне на Корейския полуостров по 38-я паралел: съветската армия – на север, американската – на юг.Март 1946 г. Аграрна реформа. Юли 1946 г. Вълна от приватизации (банки, транспорт, индустрия и др.) и утвърждаване на равенството между половете.10 май 1948 г. Първи избори след заминаването на японците.9 септември 1948 г. Обявяване на Корейската народнодемокра-тична република (КНДР). Ким Ир Сен става председател.25 юни 1950 г. Начало на войната между двете Кореи.27 юли 1953 г. Примирие в Панминчжон. Боевете са прекратени, но не се сключва мир. Оттогава положението не се е променило.1985 г. КНДР подписва Договора за неразпространение на яд-рените оръжия.24 септември 1991 г. Едновременно приемане на двете Кореи в ООН.8 юли 1994 г. Умира Ким Ир Сен, наследява го синът му Ким Чен Ир.1995 г. Начало на „трудния поход“, период на убийствен глад, който продължава до 1997 г.15 юни 2000 г. Обща декларация на държавните ръководители на двете Кореи в Пхенян. Две години по-късно в Кесън е съз-дадена специална икономическа зона, където се установяват южнокорейски фирми.Май 2001 г. Европейският съюз установява дипломатически отношения с КНДР. Франция и Естония са единствените страни, които не са я признали.29 януари 2002 г. Американският президент Джордж Буш включ-ва Северна Корея в „оста на злото“, в която влизат още Ирак и Иран.2003 г. През януари КНДР се оттегля от Договора за неразпро-странение на ядрените оръжия. През август започват шестстран-ните преговори (двете Кореи, Китай, САЩ, Япония и Русия), за да се избегне ескалация на напрежението.2006 г. Изстрелване на ракети със среден и далечен обсег през юли, последвано през октомври от първия севернокорейски ядрен опит.17 декември 2011 г. Умира Ким Чен Ир, наследява го синът му Ким Чен Ун.12 декември 2012 г. КНДР извежда в орбита спътник.12 февруари 2013 г. Втори ядрен опит.3 април – 16 септември 2013 г. Севернокорейският режим решава да затвори достъпа до специалната икономическа зона Кесън.13 декември 2013 г. Екзекуция на Чан Сон Тек (съпруг на лелята на севернокорейския ръководител), смятан дотогава за втория човек на режима.

чен един земеделец с техника. По време на гладния период и на големите наводнения цяло-то население, в това число и висшите служители, трябваше да участват във възстановява-нето на пътищата. Естествено без асфалт, наложи се дори в Пхенян да се събират пръснати отломки, да се разтопяват на огън и с тях да се запълват дуп-ките с чукове или лопати. Това дава представа за мащабите на предизвикателството, което представлява днес повторната механизация.

Другата карта на властта е

финансовото, а после и търгов-ското отваряне. „Свободните пазари“, които съществуват от години, вече са част от пейзажа, макар все още да е строго забранено да се снимат най-институционализираните от тях, като пазара „Тонгил“ в Пхенян. Други структури вече ги изпревариха, но те не могат лесно да бъдат описани поради липса на официален или поне обществен статут.

Макар слабото място да си

остава прехраната, преди всич-ко със свежи храни, в големите магазини на Пхенян може да се намери всичко: дрехи, гримове, електроника, мобилни телефо-ни, велосипеди и т.н. Цените не са преграда хората да паза-руват активно. Това съвсем не са магазини, предназначени за номенклатурата, още повече че националната валута вече свободно се обменя и всеки притежател на чужда валута може да си купи вонове. Във всеки голям магазин, както и във всеки хотел, има обменно гише с плаващ курс. Това пречи да се развие черен пазар. Вярно е, че може да се видят петдесет-годишни жени да предлагат об-мен на пари около свободните пазари. Целта им обаче е да се сдобият с валута, за да купят някои вносни или качествени стоки, а не да спекулират с курсовете. Отварят врати все повече луксозни бутици в нови сгради с ресторанти и сауна, обърнати към улицата. Всички валути са в обръщение.

Тези колективни магазини

са публично-частна мъглявина. Вътре, както и на сергиите на улицата, е лесно да се ориен-тираш – когато стоките са качествени, най-често става дума за частна търговия. В повечето случаи структурите технически все още принад-лежат на държавата, но това е, както го определя истори-кът и специалист по Север-на Корея Андрей Ланков (4), „законова фикция“.

Желанието да се консуми-

ра, да се пазари, нуждата да се намери изход вършат остана-лото. В китайските погранични градове Дандун и Янцзи, разпо-ложени близо до двете големи специални икономически зони Хуангумпьон и Расон, се стичат много търговци от Северна Ко-рея, търговията им е скромна, с човешко измерение, толкова колкото човек може сам да пре-

несе. Китайският град, както обикновено, много бързо се приспособява към това търсе-не, насърчавано от властите. В една пътническа агенция в Дандун ни увериха, че само тя организира до четири хиляди пътувания на китайци на годи-на. Ясно е къде Пхенян намира част от капиталите, необходи-ми за обновлението.

В Цзян, от китайската стра-

на на границата, северноко-рейци обясняват, че идват да работят по няколко седмици или няколко месеца, след кое-то се връщат със спечеленото. Други граждани на Северна Корея пък са изпратени в Ки-тай от държавата в рамките на мащабна програма, която им позволява да работят и живеят доста свободно. По-голямата част от заплатата им обаче отива за севернокорейските власти. Това са преди всичко дървосекачи и шивачки. Ко-рейците са практикували тези занаяти в Манджурия и Сибир много преди да бъде създадена КНДР.

И докато страната показва

определена икономическа ди-намика, сегашното ръководство е затруднено да даде юридиче-ска форма на политиката си. Търговията с чуждестранните фирми се осъществява с кон-кретни сделки, на място, и няма никаква законова уредба, съответстваща на новата ико-номическа ситуация. Тъй като не е разработена реторика, коя-то да замести съществуващата, налице е теоретично статукво. Снимането на свободните па-зари е все така забранено... Единствено в специалните ико-номически зони има лавина от правилници и, ако се вярва на пресата в Китай, конфликтите с китайски предприятия са многобройни. Арбитраж обаче липсва.

Макар пълното подчинение

спрямо Пекин (или поне насе-лението го възприема по този начин) да е несъмнено пагубно за режима, тъпченето на място има същия ефект. През 2009 г. в отговор на кризата Пхенян се беше опитал да извърши една колкото дръзка, толкова и енер-гична финансова и данъчна ре-форма: радикална девалвация и конфискация на основната част от спестяванията, вложени в спестовните каси. Тези пари обективно не струваха нищо, тъй като по онова време не можеха да се заменят за стоки. Но властта, която не се беше огънала при много по-тежки кризи, този път се поколеба пред съпротивата на градска-та средна класа. За няколко дни реформата бе изоставена. Заедно с нея – и инициаторът ѝ (но без екипа му).

Така че Ким отлично знае

какво искат и какво не искат средните съсловия, предста-вляващи между 20 и 25% от населението, тоест служите-лите, жителите на големите градове и работниците, които имат връзка с чужбина. Ким е

решил да въплъти желанията им. Облечен като баща си, сресан като дядо си, но придру-жаван от фотогенична съпруга (традиция и модерност...), той непрекъснато открива нови обекти или услуги.

Младият водач, чист про-

дукт на системата, до голяма степен непознат, преди да взе-ме властта, засега се радва на определена популярност. За да добие човек представа за това, е достатъчно да седне в някое кафене на Пхенян в понедел-ник. Докато главните събития от живота на Ким се редуват на един от многобройните пуб-лични телевизори, атмосферата малко по малко се успокоява и погледите се обръщат към ек-рана. Предаването продължава четиридесет и пет минути, през които вождът открива или ин-спектира един след друг своите големи обекти.

Пред погледа на всички

столицата се изпълва със сгра-ди, жилища, развлекателни паркове, плувни басейни и болници. Ако човек посети в неделя някой от тези паркове или басейни с огромни водни пързалки, може много да научи. Ще види автобуси, пълни със селяни, излезли на еднодневна разходка. Тя е организирана от съответното им предприятие и ще завърши с посещение на масовия спектакъл Ариранг.

Ще се превърне ли КНДР

в следващия азиатски „малък дракон“? Технически е въз-можно, ако тази политическа линия се запази и ако бъде из-градена една модерна държава. След чуждите интервенции през миналия век, японската колонизация, установяването на комунистическия режим и възстановяването след граж-данската война севернокорей-ците за пети път изживяват икономически скок. На тяхна страна е опитът. Изправени са обаче пред безпрецедентно идеологическо и юридическо (а не само икономическо) пре-дизвикателство.

áúäåù äðàêîíКИТАЙ

РУСИЯ

ЮЖНА КОРЕЯ

Расон

Янцзи

Чхънджин

Цзян

Дандун

Хуангумпьон

Пхенян

Сеул

Синъйчжу

Кесън

СЕВЕРНА КОРЕЯ

Японско море/Източно мореКорейски

залив

Сунчхън

Уънсан

Кимчхък

Хамхън

Демаркационна линия, демилитаризирана зона

Специални икономически зониСъществуващиПланирани

(1) Вж. Barbara Demick, Vies ordinaires en Corée du Nord (Обикно-веният живот в Северна Корея), Albin Michel, Париж, 2010. Като се изключат няколкото страници, в които авторката дава политиче-ски уроци, книгата представлява честно и информирано описание на този ужасяващ период, потвърдено от севернокорейските официални лица, които започват да говорят за това време.

(2) Вж. Bruce Cumings, La

dynastie Kim ou les deux corps du roi, (Династията Ким или двете тела на царя), Le Monde diplomatique, фев-руари 2012.

(3) Статистики на Корейската търговско-инвестиционна агенция, Сеул, 2012.

(4) Вж. Andreï Lankov, The Real North Korea: Life and Politics in the Failed Stalinist Utopia (Истинската Северна Корея: живот и политика в несбъднатата сталинска утопия), Oxford University Press, 2013.

Шестдесет години разделение

620 ФЕВРУАРИ 2014 - МОНД дипломатик

ЗАБЪРЗАНА „РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ“ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Áðþêñåëñêè ïðîïîâåäíèöè â ðóìúíñêèòå ñåëà

* Журналист.

АВТОМОБИЛЪТ на Министерството на земеделието напуска Букурещ и с включен антирадар поема на

пълна скорост през полето. В подножие-то на Карпатите американската фирма „Пионер“ очертава с дискретни колчета насажденията си от генномодифицирана царевица. Стоманени скелети на бивши мастодонти от тежката промишленост стърчат самотно сред стотиците хектари житни насаждения на „Агро Инвест“.Румънският гигант на промишленото зе-меделие излага на огромни билбордове намерението си да завладее нови тери-тории чернозем, най-плодородната почва в Европа. „Вижте!“, възкликва Габриел Гарбан, директор по комуникацията на Агенцията за развитие на селските ра-йони и риболова. „Това сте вие!“ Край пътя се издигат комините на нов завод „Мишлен“. Малко по-далеч, летящ сокол зорко следи седемдесетгодишен селя-нин, поседнал насред избуялата трева. Оставил косата на земята, с книга в ръка, човекът вдига глава, за да нагледа един-ствената си крава. „Повишава културата си…“, отбелязва дълбокомислено Гарбан и думите му напомнят за известната фра-за на румънския философ Лучиан Блага: „Вечността е родена на село.“

На влизане в Серкая, в централна-та част на страната, установяваме, че вечността сериозно се е придвижила напред. „Пътуващият екип на Нацио-налната програма за селскостопанско развитие (НПСР) пристига в твоето село!“, съобщава плакат на вратата на кметството. На общинското футболно игрище, под специална палатка, шест „служители по европеизация“ в синя униформа прожектират „проект за фи-нансиране на обор“. От 2007 г. Румъния ползва средства от Европейския земе-делски фонд за развитие на селските райони, който съфинансира такива инициативи. Целта е да се превърнат в „потенциални предприемачи“ трите милиона и половина румънци, които разполагат с по-малко от десет декара земя за собствени нужди. В този район хората, живее щи от земеделие, бележат европейски рекорд – 30% от активното население, срещу 28% през 1989 г. След падането на комунизма промишленият сектор се сви и доведе до „връщане към земята“. Често разпокъсаните парцели заемат средно по 20 декара, срещу 550 във Франция.

„Селянинът, когото срещнахме, е типичен за румънското земеделие – той не е конкурентоспособен, отбеляз-ва с известно раздразнение Гарбан. Как да излезем на европейския пазар с пет литра мляко на човек?“ Препоръчват ни да потърсим отговор в прожекция та на НПСР, на която присъстват тридесе-тина жители на Серкая. „Много важно е да убедим хората, които влияят на общественото мнение. Попът и учителят са дошли“, радва се Каталина Мушат, колежка на Гарбан. На екрана се излагат „оперативни икономическо-финансови цели“, които биха позволи-ли на всеки земеделец да произведе „24 хиляди килограма домати за пет години“, срещу „инвестиция от 23754 евро, от които 7400 евро безвъзмездна държавна помощ“. Г-жа Мушат уточнява: „Дребните производители не са по-тенциални бенефициенти. Обръщаме се главно към хората, които искат да започнат бизнес.“

Сред тях е Александру Стръмту. Този

31-годишен инженер агроном ни кани да посетим за малко младата му плантация от биологични боровинки. Европейският съюз е финансирал проекта наполовина – с 300 000 евро, останалото е за негова сметка. „Задлъжнях, но нещата вървят успешно. Продавам цялата продукция на една португалска фирма, която изнася моите боровинки в Германия, в Чили… Понякога откривам плодовете си дори и тук!“

– Този превоз из целия свят не е много екологичен за биопродукт?

– Откровено казано, въобще не ме интересува.

Картофите в супермаркета са италиански, германски…

На следващия ден в покрайнините на Бърла, Южна Румъния, ни посреща Хади Хури – тридесетгодишен ливанец, президент и главен изпълнителен ди-ректор на компанията „Хадитон“: „Добре дошли във фермата ми! Бихте ли сло-жили тези облекла?“ За да не заразим 120-те хиляди кокошки в четирите халета на бивша земеделска кооперация (1), Хади ни облича в бели работни комби-незони. В съдружие с дванадесет други бизнесмени, повечето от Близкия изток, той произвежда една четвърт от яйцата,

консумирани в Румъния: „Ако нямаш печат от Европейския съюз, банките дори не те поглеждат. Ако имаш, те сами идват при теб!“ Европейският земеделски фонд за развитие на сел-ските райони е подпомогнал с 1 милион евро обновяването на птицефермата на Хури. „Румъния е чудесно място, радва се младият инвеститор. Сградите на бившето комунистическо стопанство не ми струваха почти нищо, заплатите на двадесет и петимата работници са мизерни, а европейските субсидии са значителни. Проблемът идва от поляците.

- Конкуренция ли ви правят? - Нелоялна. Санитарните им норми

са по-ниски, а субсидиите са по-високи от тукашните. Това е проблемът с Европа, дава пари за модернизация – чудесно, но всички сме в конкуренция.“

Теодор Никулеску – местен депутат

и бивш държавен секретар на правосъ-дието, коментира: „Успехът на Хади е пример за всички нас. Благодарение на Европейския съюз ставаме конку-рентоспособни и създаваме условия свободният пазар да функционира и да управлява поведението на хората.“

Вечерта ни настаняват в стая от

шестдесет квадратни метра, с баня, облицована с мрамор, в изоставен турис-тически хотел, отворен отново с помощта на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Седнали на чаша, г-н Гарбан и г-жа Мушат спо-менават за родителите си – физици и модни стилисти, чиято професия ги е на-карала да изоставят наследените от по-коления земи. Въпреки това семейният чифлик остава преобладаваща форма на обществена организация в страната. Къща, двор, стопански помещения и градински парцел. Йон Неагу, шофьорът на министерството, обяснява, че е дал под наем трите хектара ниви, наследени от родителите му, на земеделец, който ги обработва в съдружие и му плаща рента (2). „По-добре да просиш в Париж, отколкото да обработваш земята…“ Твърдението кара готвача на хотела да подскочи като ужилен: „ Аз си обработ-вам чифлика. Гледам прасета, кокошки, крави. Как иначе да преживявам със сезонна работа?“ Младата сервитьорка се възползва с удоволствие от чифлика на родителите си, но за нищо на света не би хванала мотиката: „Държа много на кръста си“. Неагу, напротив, желае да прекара старините си в чифлика на своите деди, защото „там е сърцето му“… Отношението към земеделския труд неусетно се променя. Семействата започват да го загърбват и все повече се

изоставя производството за собствени нужди (3).

Триста километра по-нататък, да-

леч от рекламната кампания на НПСР, трудно можем да повярваме на Теодор Вингарзан, който твърди, че се занимава със земеделие за собствени нужди върху площ от петдесет хектара. „Ела с мен“, подканва ни към стопанския двор синът му Лучиан. 34-годишният инженер е останал в семейната ферма във Винцу де Жос и предпочита да я обработва, вместо в най-добрия случай „да печели 300 евро в града“. В обора младият мъж ни показва трите си крави. Издоява най-старата и подава купичка топло мляко. „Ето я модернизацията!“, подхвърля шеговито, докато изплаква съда на прикрепеното към стената кранче. „Те-чаща вода имаме отскоро!“ Семейство Вингарзан използват оборския тор за подхранване на нивите с житни култури, предназначени единствено за фураж на животните: „В края на годината ни остава едно прасе за Коледа, мляко и яйца.“

Кой носи вина за това принудител-

но самозадоволяване, за този „робски труд“? „Мръсният Европейски съюз, ядосано заявява бащата, чийто по-малък син е емигрирал в САЩ заради безработицата. Нашето местно произ-водство е отлично, всичко е био… Но продуктите от Западна Европа ни смазват! Дават им много по-големи субсидии и са по-механизирани. Така че са много по-евтини от нашите. Тук произ веждам всичко, но не мога нищо да продам. Разходете се в супермарке-та – картофите са италиански, гер-мански, френски…“ Отначало, Вингар-зан вярвал в новото. Пътувал на Запад през първите седмици след падането на Николае Чаушеску, в края на 1989 г. След като посетил модерни белгийски, френски и австрийски стопанства, взел решение да купи допълнителни ниви около най-сетне реституираните семейни владения, да се снабди с тех-ника, да разшири стопанството. „Бях предаден…“

Милиони румънци преживяват, като обработват парче земя за собствени нужди. В името на конкурентоспособността Евро-пейският съюз е решил да сложи край на това. „Дейци на евро-пеизацията“ шетат из страната и ни връщат към отминали времена. Далеч от рекламните им клипове населението, което изпитва на гърба си ограниченията, наложени от международ-ните институции, оказва съпротива.

СПЕЦИ А Л Е Н П Р А Т Е НИК ПИЕ Р СУШОН*

(1) Земеделските кооперативи, представля-ващи държавни структури, бяха закрити по силата на поземления закон от 1991 г., по-специално чрез ликвидация на активите им.

(2) Законът за земеделските дружества, гла-суван през 1991 г., с цел да се предотврати разпо-късването на земеделието след деколективизацията, дава възможност за няколко форми на сдружаване: търговски дружества, семейни сдружения и „зе-меделски дружества“, признати юридически лица, съставени от различен брой съдружници.

(3) Вж. Patrick Champagne, L’Héritage refusé. La crise de la reproduction sociale de la paysannerie française, 1950-2000 (Отказано наследство. Криза в общественото възпроизводство на френското селячество, 1950-2000), Seuil, coll. „Points Essais“, Париж, 2002.

Румънски фермери, 1995. Снимка: Barry Lewis

МОНД дипломатик - 20 ФЕВРУАРИ 20147

(На стр.8)

Противно на очакванията, Аким Ири-меску, държавен секретар по селското стопанство, съзира голямо преимущество

в това земеделие за собствени нужди: „То играе много важна социална роля, уверява ни той в букурещкия си кабинет.

Благодарение на него маса хора се спасяват от безработицата и оцеля-ват, без да чакат помощи от прави-телството.“ Независимо от това, този член на Консервативната партия желае „да ги включи в пазара и да ги направи конкурентоспособни благодарение на програмите на Европейския съюз за помощ на дребните производители“. „Онези, които не направят необхо-димите постъпки, ще изчезнат, тъй като повечето са възрастни и няма кой да поеме дейността им. Такова е естественото развитие.“ Докато излага подробно прилаганите мерки (увеличе-ние на минималния размер на площите, позволяващи да се ползват фондовете, инвестиции само при условие че се при-добиват нови земи), той посочва, че този законодателен арсенал вече е намалил с „триста хиляди получателите на преки плащания“, което показва, че процесът не е чак дотам „естествен“…

Лайтмотивът за „конкурентоспособ-ността“ се пее в хор, както във Франция след 60-те години (4), от специалистите в земеделието. Така Кристина Покол – доктор по селско стопанство в универ-ситета за селскостопански науки в Клуж-Напока, изрежда дълъг списък „румънски слабости“: разпокъсани парцели, слаба производителност, едва прохождаща механизация… Дава за пример ябълкова овощна градина, показана по телевизията:

„Огромна площ, всичко е компютъризи-рано, конкурентоспособна продукция. Точно този път трябва да следваме.“

Прекалено скъп мед за местните хора

Окрилен от посещенията си в Китай и Германия, Тибериу Бириш е опитал да следва новата линия. Създал в Блаж пчеларска кооперация, която обединява двеста производители с най-модерна технология и произвежда днес 400 тона мед годишно. Почти цялото количество се изнася. „Румънският мед не е за румънците, съжалява Теодор Пъръу, собственик на двеста кошера. Произ-веждаме прекалено скъп мед спрямо покупателната способност. Ето защо медът се изкупува от големи западни вносители.“ Посредниците до такава степен теглят цените надолу, че Би-риш се опасява, че „скоро ще трябва да закрият кооперацията“. При това, няма съмнение, че румънският мед е „конкурентоспособен“ – килограмът струва близо два пъти по-малко от произвеждания в Западна Европа…

МАРИУС ГАРИ Г И КЛИО

РАНДИМБИВОЛОЛОНА*

СЛЕД първоначалното несъгласие на Парла-мента от януари 2013 г.

европейските власти постиг-наха съгласие по бюджета за 2014–2020 г., от който зависи общата селскостопанска по-литика (ОСП). На нея се падат 373 милиарда евро, т.е. 12% по-малко, отколкото за периода 2007–2013 г. Далеч по-пока-зателен от самата сума обаче е новият модел на разпреде-ление на средствата между Двадесет и осемте. Намерение-то на Съю за е да възстанови баланса на помощите между най-старите членки и приетите след 2003 г., главно от източ-ната част на континента (1). В края на периода – през 2020 г., всички ще трябва да достигнат до минимално финансиране от 196 евро на хектар.

По-малък бюджет, по-

добро разпределение. Според Александър Мартинес, аташе по земеделието във френското посолството в Полша, това раз-витие ще позволи на полските земеделци да получат преки помощи от около 185 евро на хектар през първите години, т.е. 80% от средната сума в Европа. Те дори се надяват „да достиг-нат до 240 евро на хектар към средата на периода“, споделя френският дипломат.

Тази подкрепа би тряб-вало да позволи „по-висока конкурентоспособност“ на местното земеделие, което бележи бърз възход. „Полша изнася все повече млечни про-дукти към Русия, Европейския съюз и Турция“, потвърждава Мартинес, т.е. пазарите, които привилегирова и Франция. „Поляците са много по-кон-курентоспособни от нас. Тук

Ñåëñêîñòîïàíñêàòà ïîëèòèêà íà ÅÑ â Èçòî÷íà Åâðîïà

* Журналисти.

данъците са почти нищожни, а работната ръка – евтина.“ Пьотр Долигалски, собственик на ферма за млечни крави в Ко-врожие, потвърждава: „Девет години след влизането в ЕС до-казваме, че Полша не е залята от западни селскостопански стоки. Дори напротив.“

Не беше сигурно, че ще стане така. „След падането на Стената малките полски сто-панства бързо се стопиха“, спомня си Гиом Руе, председа-тел на френската професионал-на организация на свиневъдите. Селското земеделие, основано на производителността на тру-да, се сблъска с интензивното западно земеделие, почиващо на рентабилността на капитала (2). Навлизането на пазарната икономика и спадането на цените бяха пагубни за най-бедните селяни. „За осем го-дини загубихме триста хиляди стопанства. Повечето от тях обработваха по по-малко от пет хектара“, подчерта през 2012 г. Марек Савицки, бивш министър на земеделието на Полша. Когато влязоха в ЕС, източноевропейците прекрати-ха износа си поради несъответ-ствие с европейските норми, а на Запад износителите потри-ваха ръце, тъй като „западните силно субсидирани земеделски продукти заляха Полша“.

На Полша ѝ се наложи да

се приспособи – да бетонира подовете на фермите, да прави микробиологичен анализ на водата, да съхранява млякото в специални помещения… Въ-преки въвеждането на специ-фични помощи, дребните сто-пани не успяха да се справят. А тези, които оцеляха, са пред ново предизвикателство. „Цел-та е да се увеличи не броят на стопанствата, а големината на съществуващите“, твърди Андрей Грос, директор на Бюрото за преструктуриране и модернизация на земеделието

в област Куявско-Поморские. „Ако не растеш, изчезваш“, допълва собственик на сто-панство с близо четири хиляди хектара земи в Ходешек, на запад от Варшава. В Унгария е същото – „европейските програми помогнаха само на най-големите стопанства – до 45% субсидии за проекти като управление на оборската тор, 25% за модернизация на инфраструктурата“, отбе-лязва изследователката Перин Ванденбрук (3).

Вследствие на това в но-

вите държави-членки укреп-наха експортно ориентирани-те стопанства, за сметка на практикуващите традиционно земеделие и самозадоволява-не. С растящата подкрепа на Брюксел източните страни се подготвят за завладяване на па-зарите във и извън общността. Така например, предвиденото за 2015 г. премахване на квоти-те за производство на мляко не би трябвало да засегне Полша, която след влизането си в ЕС бързо изпълни своята млечна квота. Полските животновъди се готвят да отговорят на все по-голямото търсене на меж-дународния пазар.

Това развитие изглежда не

притеснява френските произ-водители. „Днес за качествено мляко в Полша, Румъния или Унгария трябва да се плати поне толкова, колкото във Франция“, смята Фредерик Шосон, директор на коопера-тивното развитие в „Содиаал“ (кооперативно стопанство, включващо марките „Кандия“, „Антремон“, Йопле“ и др.). „Така че не смятаме тези произ водители за конкурен-ти.“ Напротив, френските индустриалци разглеждат тези страни като пазари за про-дукцията си. В Централна и Източна Европа покупателната способност на населението расте два пъти по-бързо, от-

колкото на запад. В Унгария „вносът на плодове и зеленчу-ци нараства с 25% годишно от 2004 г. насам благодарение на новите, по-евтини продукти с „по-добър външен вид“ от Холандия или Германия“, обяс-нява Ванденбрук.

Във Франция се притес-

няват по-скоро от спадане-то на приходите, свързано с уеднаквяване на субсидиите в отделните страни. Тази политика, желана от Евро-пейския съюз, би довела до помощ от средно 250 – 260 евро на хектар за френските земеделци. За животновъдите от областта Бретан, например, това би означавало намаление на приходите с 13%. Не само те ще бъдат губещи. Зърноп-роизводителите се опасяват от дисбаланс между френ-ските субсидии и субсидии-те в останалите европейски страни. Според синдиката на производителите на зърно и маслодайни култури, през периода 2014–2020 г. при тази селскопанска политика едно френско зърнопроизводител-но стопанство от 150 хектара ще получава средно 182 евро на хектар, срещу 293 евро в момента.

Комбинацията от външна и

вътрешна конвергенция (сход-ство в развитието) може да обърне нещата в полза на изтока. „Опасяваме се, че през 2014 г. ще получаваме по-малко на хектар от румънците“, зая-вява Никола Ференци от Гене-ралното сдружение на произ-водителите на пшеница във Франция. При това първите пе-челивши от това двойно сход-ство в развитието няма да са селяните. „Много от големите стопанства, получаващи тези помощи, дори не са румънски, а испански, германски, австрий-ски и др. Това са фирми, които са купили земи в Румъния, за да ги обработват“, свидетелства

Атила Соч, отговарящ за ОСП в рамките на дружеството „Еко Руралис“.

И наистина, всяка държава сама преразпределя субси-диите на своя територия. В Румъния помощите за най-го-лемите стопанства само уско-риха завладяването на земите, започнало след падането на комунистическия режим в края на 1989 г. Условията за това бяха налице. Съветското на-следство предлагаше чудесни предимства за инвеститорите – изградиха се огромни планта-ции на базата на бившите коо-перативи. „Това, което кара чуждестранните компании да инвестират тук, е на първо място цената на земята, но и европейските помощи. Когато те нараснат, завладяването на земите ще стане драма-тично“, предвижда Соч.

„Олигарсите получават

десетки милиони евро“, до-като пет милиона и седемсто-тин хиляди дребни селяни са лишени от помощи поради бюрокрация та и наложения минимален размер на земе-делските площи, недостижим за повечето от тях. „51% от субсидиите се получават от 1% от селскостопанските производители в Румъния“, посочва Соч.

(1) Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Словения (2004), България и Румъния (2007), Хърватия (2013).

(2) Вж. Catherine Darrot, „Les paysans polonais à l’épreuve de la PAC“ (Полските селяни, подложени на изпитание от ОСП), дисертация, защитена през 2008 г. в университе-та в гр. Рен (Agrocampus), http://tel.archivesouvertes.fr.

(3) Perrine Vandenbroucke, „Dynamique e t durab i l i t é des exploitations agricoles dans la zone périurbaine de Budapest“ (Динамика и трайност на земеделските стопан-ства в крайградската зона на Буда-пеща), дипломна работа, защитена в Agro-ParisTech, 2007.

(4) За кратко обобщение на тези изказвания, вж. François Colson, „Le développement agricole face à la diversité de l’agriculture française” (Развитието на селско-то стопанство при разнообразните форми на френското земеделие), Economie rurale, № 172, Париж, 1986.

LE MONDE DIPLOMATIQUEПревод Станимир Делчев

820 ФЕВРУАРИ 2014 - МОНД дипломатик

Какво представлява „трансатлантическият пазар“?

Книгата на Патрик Льо Ярик „ДРАКУЛА СРЕЩУ НАРОДИТЕ. Големият трансатлантически пазар “ за първи път предлага на обществеността текста, по който от 6 юли 2013 г. Европейската комисия преговаря тайно с правител-ството на САЩ за създаване на „трансатлантически единен пазар“.

Европейската комисия и правителствата крият този текст от общество-то. В книгата съдържанието му е разшифровано и разнищено, с цел да се разберат по-добре целите му. Как се появи проектът и кой го задвижва? На кого служи?

В тази книга, в която твърденията са подкрепени с цитати, Партик Льо Ярик показва как европейските и американските ръководители се опитват да въведат една система, пагубна за демокрацията, за суверенитета на народите, за правото на качествени храни, здравеопазване, съхранена околната среда и заетост. Дракула се надига срещу народите.

LE MONDE DIPLOMATIQUEПревод Станимир Делчев

Очаквайте следващия брой на 6 март 2014 г.

Вестник „МОНД дипломатик“

Директор проф. д.ф.н. Венко КЪНЕВ

Отговорен редактор Юрий БОРИСОВ

РедакториДора Чичкова, Павлина Колева

„Монд дипломатик“ започва да излиза на български език през ноември 2004 г.

под името „Свят и дипломация“. От ноември 2005 г. българското издание носи сегашното си име. От началото на

2010 г. „Монд дипломатик“ излиза всеки първи и трети четвъртък на месеца

като приложение на в. „Дума“.

Във Франция вестникът се издава от SA Le Monde diplomatique,

в което акционери са SA Le Monde, Асоциация Gunter Holzmann и Асоциацията на приятелите на Le Monde diplomatique.

ДиректорSerge HALIMIГлавен редакторPierre RIMBERTОсновател:

Hubert BEUVE-MÉRYПредишни директори:

François HONTI (1954–1972), Claude JULIEN (1973–1990),

Ignacio RAMONET (1990–2008)

За контакт с българската редакция:София –1000, ул. „Позитано“ 20 А

Вестник „Дума“ (Монд дипломатик – българско издание)тел. +359 2 8773447; +359 2 9705 209, e-mail: lmdbg@press.bg; bg.mondediplo@gmail.com

www.bg.mondediplo.com

(От стр. 6)

Патрик Льо Ярик „ДРАКУЛА СРЕЩУ НАРОДИТЕ Големият трансатлантически пазар“ L'Humanité, Париж, 2013.

Патрик Льо Ярик е френски журналист и политик, директор на вестник

Юманите, евродепутат.

Парадоксът на либерализма в земе-делието се резюмира по следния начин: румънското земеделие печели пазарни дялове в чужбина, но е неспособно да изхранва страната. 70% от консумирани-те продукти са вносни. Насърчавана от Европейския съюз, тази свободна и твър-де изкривена конкуренция е стимулирала развитието на едно земеделие, основано на рентата – за десетина години близо един милион хектара, т.е. 6,5% от обра-ботваемата земя (5), са преминали под контрола на чуждестранни инвеститори. Процесът на концентрация продължава, подхранван от европейските субсидии, ниските цени на земята и евтината работ-на ръка. В края на 2013 г. правителството внесе проектозакон, предвиждащ пълна либерализация на продажбите на земя. Преди година министърът на земеделие-то Даниел Константин трябваше да търси оправдания за това, че е взел назаем няколкостотин хиляди евро от един от основните собственици на земеделски стопанства в страната (6). Вярно е, че двама от предшествениците му, Валериу Табъра и Стелиан Фуя, бяха бивши слу-жители на мултинационалната компания „Монсанто“…

Конфликтите на интереси са оче-видни и политическата линия е ясна – в замяна на две споразумения, подписани с Международния валутен фонд през 2009 и 2011 г., Букурещ съкрати 200 хи-ляди щатни работни места в държавния сектор, намали с една четвърт заплатите на държавните служители и увеличи данъка върху добавената стойност с пет пункта – на 24% (7). Пазарът на труда,

ЗАБЪРЗАНА „РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ“ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Áðþêñåëñêè ïðîïîâåäíèöè â ðóìúíñêèòå ñåëà

който предлага най-често ниско платени работни места със слаба социална за-крила, подтиква румънците да емигрират. През 2007 г. около 12% от тях са работи-ли в чужбина, най-често на длъжности, изискващи слаба квалификация. (8)

„Дори Чаушеску не можеше да мечтае за това!“

Далеч от подобни размишления, Общата селскостопанска политика (ОСП) предлага на страната точно същите ин-струменти, като възприетите от Западна Европа през 60-те години. По онова време обаче въпросът за самозадово-ляването с храни беше решен, а пазарът на труда поемаше нискообразованата ра-ботна ръка, идваща от село, като често ѝ предоставяше възможност за обществен възход в града. През ХХІ век в Румъния договорните условия, предлагани от пътуващата мисия на НПСР (селяните трябва по собствена инициа тива да се обърнат към инстанция, финансираща икономически проекти), водят до задъл-бочаване на съществуващото неравен-ство между районите с едро или дребно земеделие, между производителите, които произвеждат за собствени нужди, и промишлени стопанства с по-големи възможности за достъп до европейски фондове (9). Румънските села вече познават проповедниците на „доброто по-ведение“. Още през 1948 г. по нареждане на дирекцията за агитация и пропаганда на Комунистическата партия в страна-та е обикаляло „пътуващо кино“. То е прожектирало съветски филми, а после и румънски, прославящи заслугите на колективизацията (10)…

„Толкова ми е тъжно да ги убивам…“ Чезара Фит – учителка по история на музиката в гимназията на Алба Юлия, гледа телата на току-що закланите в гра-дината тридесетина кокошки. Съпругът ѝ Йосиф Фит, член на Националния съюз на румънските композитори, подрежда на масата домашни продукти – домати, краставици, червено вино и сливова ра-кия. „Предлаганите на пазара чудесни местни зеленчуци, продавани от въз-растни жени, са много скъпи, оплаква се г-жа Фит. В супермаркетите цените са достъпни, но продуктите идват отдалеч и са претъпкани с химия.“ Ето защо двамата наскоро са решили да се посветят на животновъдство, което е от полза и на една от дъщерите им, също учителка. Месечната ѝ заплата от 180 евро не ѝ стига да си плаща сметките… Линията на строги ограничения, нала-гана от международните институции, стимулира в крайна сметка земеделието за собствени нужди. В Гърция след „спа-сителните плановете“ на МВФ десетки хиляди граждани се върнаха към земята (11). Композитори и учители работят на полето: „Дори Чаушеску не можеше да мечтае за това!“, шегува се г-н Фит.

Отвратен от „прогнилата“ политиче-

ска класа, той вижда изход само в „Мал-тусиански шок“ за излизане от пропаст-та: „Една голяма световна катастрофа би довела до два-три милиарда жертви. Оцелелите ще възстановяват върху по-морална основа.“ По същите причи-ни пък Вингарзан желае „да се завърне монархията“. Рамона Доминичою и Атила Соч, активисти на „Еко Руралис“ – единственото румънско сдружение за

защита на дребното селячество, се опитват да съберат средства за опаз-ване на доматеното семе и отхвърлят изцяло „политиците, понеже всички са корумпирани“.

Осъждана от всички, включително

от държавния глава Траян Бъсеску, който я превърна в основен противник, корупцията не позволява да се видят в управлението евентуални решения на проблемите на страната. Тя дори кара хората да мислят, че политиката се свежда единствено до стремеж към лично обогатяване. Европейската коми-сия действително упреква от време на време Букурещ за начина, по който се използват фондовете на общността, но не и за следвания курс: „Влизането в Европейския съюз (…) беше придружено от мащабни реформи, които допри-несоха за модернизация на страната, от което румънските граждани се възползваха“, заяви наскоро с чувство на удовлетвореност председателят ѝ Жозе Мануел Барозу (12). МВФ, от своя страна, смята, че споразуменията, подписани с Румъния, са „увенчани с успех“ (13).

Тези „бляскави“ политически успехи

позволиха на бившия министър на земе-делието Дачиан Чолош да бъде назначен през 2009 г. за европейски комисар по земеделието и развитието на селските райони. В това си качество той току-що предоговори реформата на ОСП. Чудно защо селяните в собствената му страна не виждат в това никакво основание за гордост…

(5) Judith Bouniol, „L’accaparement des terres en Roumanie, menace pour les territoires ruraux“ (Завзе-мането на земите в Румъния – заплаха за селските райони), Ecoruralis – Transnational Institute - Hands off the Land Alliance, януари 2013.

(6) Attila Szocs, „Scandal hits Romania’s newly appointed minister for agriculture“ (Скандал с ново-назначения министър на земеделието в Румъния), 6 февруари 2013, www.arc2020.eu.

(7) Mirel Bran, „La bataille des deux Roumanie“ (Битката на двете Румънии), Le Monde.fr, 30 ноември 2012.

(8) Despina Vasilcu, Raymonde Séchet, „Vingt ans d’expérience migratoire en Roumanie postcommuniste“ (Двадесет години миграционен опит в посткомунис-тическа Румъния), Espace, populations, sociétés, № 2, Лил, 2011.

(9) Béatrice von Hirschhausen, „Les sociétés rurales roumaines face à l’irruption des programmes de développement“ (Румънските селски общности и на-влизането на програмите за развитие), Revue d’études comparatives Est-Ouest, № 4, vol. 39, Париж, 2008.

(10) Пак там.(11) Tania Giorgopoulou, „Le retour à la terre, version

grecque“ (Връщането към земята, гръцки вариант) (I Kathimerini), Courrier international, 8 април 2011.

(12) Комюнике на Министерството на външни-те работи на Румъния, Букурещ, 2 декември 2012.

(13) „La Roumanie redemande une cure de FMI“ (Румъния отново иска помощ от МВФ), Le Monde.fr (с АФП), 16 юли 2013.

Снимка: Dennis Jarvis