КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 26.05.2004 г. COM(2004) 366 final

КОМЮНИКЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС

Доклад на Комисията в съответствие с Член 3 на Директива 2001/77/EC, оценка на въздействието на законодателните инструменти и други политики на Общността върху разработване на приноса на енергията от възобновяеми

източници в ЕС и предложения за конкретни действия

{SEC(2004) 547}

2 СЪДЪРЖАНИЕ

Изпълнително резюме....................................................................................................................4 1. ВЪВЕДЕНИЕ..............................................................................................................................8

1.1. Глобални предизвикателства .............................................................................................8 1.2. Ролята на Европа .................................................................................................................9 1.3. Обхват на настоящото Комюнике ...................................................................................12 1.4. Нови държави-членки.......................................................................................................13

2. ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ПОСТИГНАТИЯ НА НАЦИОНАЛНО НИВО НАПРЕДЪК ПО ПОСОКА НА ЦЕЛИТЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, ПРОИЗВЕДЕНО ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ (ВЕИ-E)......................................................14

2.1. Използвани източници на информация...........................................................................14 2.2. Цялостна картина ..............................................................................................................15 2.3. Оценка на напредъка на национално ниво .....................................................................17 2.4. Практически изисквания, заложени в Директива 2001/77/EC.....................................18 2.5. Гаранции за произхода .....................................................................................................20 2.6. Пояснение за ролята на гаранциите за произход при изчисляване на напредъка по посока на националните цели .................................................................................................21 2.7. Процедури при нарушение...............................................................................................22 2.8. Развитие на електричеството от вятърни централи, биомаса и слънчева енергия .....22

2.8.1 ........................................................................................................................................23 2.8.2. Енергия от биомаса ...................................................................................................24 2.8.3. Енергия от слънчеви фотоволтаици (ФВ) ..............................................................26

2.9. Заключения относно развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници....................................................................................................................................................26

3. УСИЛИЯ И РЕЗУЛТАТИ ЗА 2010 г. .....................................................................................27 3.1. Правна рамка, разработена от 2000 г. насам ..................................................................27 3.2. Действия на държавите-членки .......................................................................................29 3.3. Инструменти на Общността за подкрепа........................................................................29

3.3.1. Програми на Общността за подкрепа ....................................................................29 3.3.2. Разпространение – Кампании за осведомяване на обществеността .................31

3.4. Постигане на заложената цел 12% – въздействието на законодателството на Общността.................................................................................................................................32

3.4.1. Законодателство за енергийната ефективност ..................................................32 3.4.2. Законодателство за енергията от възобновяеми енергийни източници ............35 3.4.3. Биогорива ....................................................................................................................35

3.5. Възобновяеми източници за производството на топлинна енергия.............................37 3.5.1. Тенденция при геотермалната енергия ...................................................................38 3.5.2. Топлина от слънчева енергия. ...................................................................................38 3.5.4. Дървесна биомаса.......................................................................................................40 3.5.5. Обобщение ..................................................................................................................40

3.6. Заключение: Сценарий за дела на енергията от възобновяеми източници през 2010 г. .................................................................................................................................................41

4. КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ......................................................................................................42 4.1. Нови инициативи за укрепване на финансирането за енергия от възобновяеми източници – действия от страна на държавите-членки ........................................................42

4.2. Нови инициативи за укрепване на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност – действия на европейско равнище............................................44 4.3. Други мерки .......................................................................................................................46

4.3.1. План на Общността за биомасата .........................................................................46 4.3.2. Развитие на енергията от възобновяеми източници в отоплението .................46 4.3.4. Енергия от слънчево лъчение ...................................................................................48 4.3.5. Научни изследвания и технологично развитие .......................................................48 4.3.6. Използване на основните инструменти за финансиране от Общността..........49 4.3.7. Пускане на биогоривата на пазара ..........................................................................49 4.3.8. Навременни данни ......................................................................................................50

5.2. Конференцията в Йоханесбург и нейното продължение ..............................................51 5.3. Роля на целите на ниво ЕС ...............................................................................................54

6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ........................................................................................................................55

Изпълнително резюме 1. Както е изложено в Зелената книга за сигурността на доставките на енергия (2000), основните приоритети на енергийната политика на Европейския съюз са да се работи върху нарастващата зависимост на Съюза от вноса на енергия от нови части на света, както и да се преодолява изменението на климата. Гледайки напред към следващите двадесет до тридесет години, Зелената книга насочи вниманието към структурните слабости и геополитическите, социални и екологични слабости на снабдяването с енергия на ЕС, особено по отношение на Европейските общности в рамките на Протокола от Киото. Насърчаването на енергията от възобновяеми източници ще играе важна роля при двете задачи. От 1997 г. насам Съюзът работи за постигане на амбициозната цел за 12% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното потребление на територията му до 2010 г. През 1997 г. делът на енергията от възобновяеми източници беше 5.4%; до 2001 г. той достигна 6%. 2. Това Комюнике прави оценка на състоянието на развитие на енергията от възобновяеми източници в Европейския съюз. То служи на три цели: - Официалният доклад, който Комисията трябва да изготви съгласно Член 3 на Директива 2001/77/EC, даващ оценка на напредъка постигнат от ЕС-15 в посока постигане на целите за 2010 г. за енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ); - Оценка на перспективите за постигане на целта за дял 12% на енергията от възобновяеми източници в цялостното потребление на енергия в ЕС-15 през 2010 г. (включително отопление, електричество и транспорт), имайки предвид законодателството на ЕС от 2000 г. насам, както и други мерки относно енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност; - Предложения за конкретни действия на национално ниво и на ниво Общност, за да се гарантира постигането на целите на ЕС за 2010 г. за енергия от възобновяеми източници, в контекста на Световната конференция в Бон за възобновяемите енергийни източници (юни 2004 г.) и надграждайки върху нея - линията за възприемане на сценария за 2020 г. 3. В съответствие с Директива 2001/77/EC всички държави-членки са приели национални цели за дела на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. Те са главно съобразени с референтните стойности, дадени в Приложение I на Директивата. Ако държавите-членки приемат мерките, необходими за постигането на техните национални цели, делът на енергията от възобновяеми

енергийни източници в производството на електричество в ЕС-15 ще се приближи до дела от 22%, заложен като цел от Директивата. Обаче анализът на докладите за напредъка, който държавите-членки са представили на Комисията, показва, че политиките и мерките, изпълнявани в момента, ще постигнат вероятно само 18-19% през 2010 г., в сравнение с 14% през 2000 г. Една от причините за това разминаване изглежда е, че голям брой от държавите-членки все още не са въвели активни политики в съзвучие с целите, които са заложили. Комисията ще осъществява близък мониторинг на ситуацията в държавите-членки, както и върху пълното изпълнение на всички изисквания на Директивата, за да подготви последващи действия на по-късен етап. 4. От 2000 г. насам Комисията е предложила значителен брой нови правни инструменти за стимулиране на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност. Европейският парламент и Съветът са приели по-голямата част от тях. Останалите са в напреднал етап на процеса за разглеждането им между институциите. Приетите предложения са следните: - Директива 2001/77/EC за стимулиране производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (OJ L283/33, 27.10.2001 г.) - Директива 2003/30/EC за стимулиране на биогоривата (OJ L123/42, 17.05.2003 г.) - Директива 2002/91/EC за енергийната ефективност на сградите (OJ L1/65, 04.01.2003 г.) - Директива 2004/8/EC за насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия (OJ L52/50, 21.02.2004) - Директива 2003/96/EC за облагане с акциз на енергийните ресурси и електрическата енергия. (OJ 283/51, 31.10.2003 г.) - Директива 2000/55/EC за изискванията за енергийната ефективност на дроселите за флуоресцентно осветление (OJ L279/33, 01.11.2000 г.) - Директива на Комисията 2002/40/EC за етикетирането на домакински електрически фурни (OJ L128/45, 15.05.2002) - Директива на Комисията 2002/31/EC за етикетирането на битови климатици (OJ L86/26, 03.04.2003 г.) - Директива на Комисията 2003/66/EC за етикетирането на хладилници (OJ L170/10, 09.07.2003 г.) - Регламент 2422/2001/EC за поставянето на етикет „Energy Star” за офис оборудване (OJ L332/1, 15.12.2001) Предложенията, които са в процес на разглеждане от Европейския парламент и Съвета, са: - COM (2003)453 от 01.08.2003 г. за изискванията за екологичен дизайн на продукти, използващи енергия

- COM (2003 г.)739 oт 10.12.2003 г. за услуги за енергийна ефективност и енергия 5. Комисията внесе също така предложение за многогодишната програма Интелигента енергия – Европа (Intelligent Energy - Europe, EIE), надграждаща върху постигнатите успехи от предходни програми за подпомагане в Общността (ALTENER, SAVE и РТД). Европейският парламент и Съветът приеха предложението през юни 2003 г. с бюджет 250 млн. евро. 6. Като се имат предвид въведените мерки, Комисията прогнозира, че делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС-15 е на път да достигне 10% през 2010 г. Разликата до заложената цел за 12% се дължи на бавния ръст на пазарите на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане, което води до заключението, че са необходими значителни допълнителни действия в този сектор, за да бъде възможно да се достигнат пълните 12%, заложени като цел. Обаче, тази преценка приема, че има пълно спазване на изискванията на законодателството на ЕС от националните и местните органи на властта. Примерът с Директива 2001/77/EC показва, че такова изпълнение не може да бъде прието за даденост. Ако тази Директива осигури дял само 18-19% на енергията от възобновяеми източници на пазара на електричество през 2010 г., тогава делът на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия като цяло ще достигне не повече от 9%. Като се има предвид законодателната рамка на Общността, която е въведена, именно върху държавите-членки пада отговорността да гарантират, че договорените цели и мерки действително се изпълняват на практика. Това ще изисква широк диапазон национални действия, включително усилия за да се направи така, че създадените фирми в отрасъла електроснабдяване да плащат дял от разходите за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Комюникето обявява също така голям брой допълнителни конкретни действия на ниво Общност, за да се оказва подкрепа на усилията на държавите-членки с оглед постигането на дял от 12 % в ЕС-15. 7. Световната конференция за енергията от възобновяеми източници, която ще се състои в Бон през юни 2004 г., ще се съсредоточи върху стимулирането на енергия от възобновяеми източници в целия свят като средство за борба с изменението на климата, насърчаване на сигурността на доставките на енергия и главно за развиващите се държави - намаляване на бедността. Една подготвителна Европейска конференция, проведена в Берлин през януари 2004 г., прецени, че прилагането на цялостните, принципни цели за енергия от възобновяеми източници трябва да се разшири и след 2010 г. Тази конференция отбеляза група от

технически проучвания, въз основа на които се предлага заложена цел най-малко 20% енергия от възобновяеми източници в цялостното потребление на енергия в ЕС-25 през 2020 г., като се използват инструментите, установени в съществуващото законодателство на Общността, и допълнителни действия за постигане на резултати. Комисията пое ангажимента да допринася за успешния изход от тази конференция и изтъкна голям брой действия, които ще предложи като отправна база за международната програма за действие.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Глобални предизвикателства Както е изложено в Зелената книга за сигурността на доставките на енергия (2000 г.), основните приоритети за енергийната политика на Европейския съюз са да се работи върху нарастващата зависимост на Съюза от вноса на енергия от малко на брой части на света, както и да се преодолее изменението на климата. Гледайки напред към следващите двадесет до тридесет години, Зелената книга насочи вниманието към структурните слабости и геополитическите, социалните и екологичните слабости в снабдяването с енергия на ЕС, особено по отношение на Европейските общности в рамките на Протокола от Киото. Насърчаването на енергията от възобновяеми източници ще играе важна роля и при двете задачи. От 1997 г. насам Съюзът работи за постигане на амбициозната цел за 12% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното потребление на неговата територия до 2010 г. През 1997 г. делът на енергията от възобновяеми източници беше 5.4%; до 2001 г. той бе достигнал 6%. (За сравнение, нефтът заема 40%, природният газ - 23%, ядрената енергия - 16% , и твърдите горива - 15%). В допълнение енергията от възобновяеми източници допринася за подобряване качеството на въздуха, капацитета за иновации, създаването на нова бизнес дейност, трудова заетост и развитие на селските райони, в контекста на укрепването на 3 стълба на устойчивото развитие. В световен мащаб потреблението на енергия бързо нараства – с 15% през десетилетието 1990-2000 г. Очаква се то да нараства дори още по-бързо между 2000 г. и 2020 г. Изкопаемите горива (въглища, газ и петрол) възлизат на около 80% от световното потребление на енергия. Световното потребление на изкопаеми горива нарасна в съзвучие с цялостното потребление на енергия през 90-те години. Използването на изкопаеми горива се очаква да нараства дори по-бързо от цялостното потребление в периода до 2020 г. Изкопаемите горива предлагат много преимущества. Те са сравнително евтини за добив, удобни за употреба и широко разполагаеми. Инфраструктурата за тяхната доставка е налице. Отраслите, които ги доставят, са добре организирани и предлагат доставки в повечето части на света. Те имат два основни недостатъка. Първо, когато се изгарят, изпускат замърсители и парниковите газове, които причиняват изменението на климата. Второ, държави без съответните запаси от изкопаеми горива – особено петрол, са изправени пред все по-големи рискове за сигурността на техните доставки на енергия. Зависимостта от вноса и

повишаващия се дял на вноса може да предизвика загриженост заради риска от прекъсване или затруднения в доставките. Обаче сигурността на доставките не трябва да се схваща само като въпрос на намаляване на зависимостта от вноса и засилване на местното производство. Сигурността на доставките изисква широк диапазон от инициативи, целящи, наред с другото, диверсификация на източниците и технологиите, и да не се пренебрегва геополитическият контекст и неговите последствия. Европейската комисия декларира на различни места своите идеи за преодоляването на тези проблеми - особено в своята Зелена книга за сигурността на доставките на енергия (2000 г.)1 и своето Комюнике за сътрудничество в енергетиката с развиващите се държави (2002).2 Като заместител на изкопаемите горива енергията от възобновяеми източници може да помогне да се преодолее изменението на климата. Тя може да подобри сигурността на доставките чрез засилване на диверсификацията в производството на енергия. Доводите в полза на енергията от възобновяеми източници се засилват и поради ефектите върху запазването на качеството на въздуха и създаването на нови работни места и фирми – много то тях в селските райони. В наши дни инвестициите в енергия от възобновяеми източници по принцип не са най-евтиният начин да се намалят емисиите на парникови газове. По-евтино е енергията да се използва по-ефективно. Обаче инвестициите в енергия от възобновяеми източници са от жизненоважно значение в дългосрочен план. Опитът в сектори като производството на вятърна енергия е показал, че редовните инвестиции водят до иновации, които правят по-евтино използването на енергия от възобновяеми източници. Обратно, разходите за допълнителните мерки за енергийна ефективност се повишават, след като „дълго узрявалият плод” бъде обран. Необходими са инвестиции и в двете направления.

1.2. Ролята на Европа Европейският съюз - дори и в разширен вид с 25-те държави-членки, се очаква да даде само 7% от ръста в световното потребление на енергия между 2000 г. и 2020 г. Повече от една трета се очаква да дойде от Китай и Индия. Решенията тук и в други индустриализиращи се държави ще имат все по-голямо влияние върху нивото и модела на потребление на енергия в света. Европейският съюз и другите държави от ОИСР ще играят както морална, така и практическа роля в създаването на възможност за индустриализиращите се държави да възприемат политики, които ще им помогнат да си осигурят доставките на енергия, да се държи под

1 “Европейска стратегия за сигурността на доставките на енергия”, COM (2000.) 769. 2 “Сътрудничество в енергетиката с развиващите се държави”, COM (2002) 408.

контрол изменението на климата, без да излага на опасност техния икономически растеж. Средният гражданин на ЕС-25 употребява около пет пъти повече енергия от изкопаеми горива в сравнение със средния гражданин на Азия, Африка и Близкия изток (същото важи и за гражданите на района на Япония и Тихия океан. Гражданите на САЩ употребяват близо 12 пъти повече). Ако най-богатите държави не направят своето потребление на изкопаеми горива по-умерено, имат неголеми перспективи да убедят по-малко заможните държави да направят това – особено когато на толкова голям брой хора в развиващите се държави им липсват адекватни енергийни услуги. Европейския съюз има конкретен практически принос в областта на възобновяемата енергия, именно чрез разработването на по-добри и по-евтини технически и институционални решения. Европа е пионер в разработването и прилагането на съвременни техники за енергия от възобновяеми източници. Западна Европа, с нейните 16% от потреблението на енергия в света, реализира 31% от увеличението в света на генерирането на електричество от биомаса между 1990 г. и 2000 г.; 48% от увеличението на хидроенергията и 79% от увеличението на вятърната енергия. Европейският съюз и неговите държави-членки са играли пионерска роля в уреждането на аспектите на политиката и регулирането - като заложените цели, договореностите и финансовите схеми, необходими за тласкане напред на енергията от възобновяеми източници. Европейските компании са водещи в света в технологията за енергия от възобновяеми източници. Ако Европа желае да продължи да играе своята роля, тя не трябва да остава безучастна. Както показват диаграмите, делът на енергията от възобновяеми източници в Европа все още изостава от този на енергията от твърди горива, петрол, газ и ядрена енергия. Диаграма:

Брутно потреблението в ЕС по горива, ЕС 25, 2000 г. твърди горива 18,5% петрол 38,4% природен газ 22,6% ядрени 14,4% възобновяема енергия 5,8% други 0,3% Диаграма: Производство на електричество по горива, ЕС 25, 2000 г. твърди горива 30,4% петрол 6,1% природен газ 17,0% ядрени 31,5%

възобновяема енергия 13,8% други 2,2% Европейският съюз се нуждае от енергия от възобновяеми източници на приемлива цена, която да допринесе за разрешаването на неговите собствени проблеми със сигурността на доставките и за да може да постигне своите заложени цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Признавайки обширните ползи от енергията от възобновяеми източници, Европа подтиква разработването на технологични и институционални решения, които могат да се прилагат също така и в световен мащаб. Но докато енергията от възобновяеми източници ще играе значителна роля, то, от друга страна, е важно да не се пренебрегват някои затруднения. Първо, има технически и практически лимити за разполагаемостта на възобновяема енергия при ефективност на разходите. Съществуват значителни географски вариации в сферата на вятърната и слънчевата енергия. Производството на биомаса трябва да се конкурира с други начини на земеползване, особено със земеделието. Има лимити за броя на речните долини, които могат да се използват за производството на хидроенергия. Работният документ на служителите на Комисията, който се публикува едновременно с настоящото Комюнике, съдържа внимателен анализ на потенциала за енергия от възобновяеми източници във всяка държава-членка. Предстои да се направи един по-задълбочен анализ, както се съобщава в това Комюнике. Второ, възобновяемите енергийни източници се нуждаят от резерв от конвенционални енергийни източници. Вятърната и слънчевата енергия не са непрекъснати и са непредсказуеми. Климатичните фактори създават силни вариации в наличието на биомаса и хидроенергия през всяка следваща година. По тези причини има лимити върху дела на енергията от възобновяеми източници, който нашите днешни системи за доставка на енергия могат да поемат. Това може да предизвика излишен свръхкапацитет на традиционни източници, който води до известни допълнителни разходи. Разработването на възобновяеми източници може също така да изисква нови инвестиции в съществуващите енергийни системи, като например електрическите мрежи. Енергийната политика има нужда от развитие на набор от различни източници на енергия – след като вече е извлечена поуката за необходимостта от диверсификация, това не бива да се забравя. Накрая, развитието на една по-диверсифицирана и по-сигурна енергийна система, включително по-голям дял на енергията от възобновяеми източници, продължава да бъде в наши дни, най-общо, политика на по-високи разходи. Вярно е, че използването на

хидроенергия и традиционното използване на дървесина са конкурентни на конвенционалните форми на енергия и че вятърната енергия се доближава до тях по конкурентно-способност в някои места, където средните скорости на вятъра са високи. Въпреки това много от формите на енергия от възобновяеми източници – например електричество от биомаса и от биогорива – струват два или три пъти повече от техните конвенционални алтернативи, ако се сравняват поотделно без да се взема предвид ефекта от цената на цялостната енергийна система. Други, като например фотоволтаичната енергия, все още са по-скъпи.3 Следователно, продължават да съществуват някои бариери пред разработването на възобновяеми енергийни източници. Докато сегашното състояние на технологично развитие не позволява да се визуализира свят, в който конвенционалните източници на енергия са изцяло заменени с енергия от възобновяеми източници, то със сигурност може да се предвижда един подход с по-разумни стъпки. Появяват се вече подобрени аналитични и управленски инструменти, които би трябвало да спомогнат за развитието на подходяща реакция спрямо тези предизвикателства и основни бариери. Сред тях са по-сложните модели на остойностяване, които вземат предвид въздействието на увеличените дялове на енергията от възобновяеми източници върху разходите на цялостната енергийна система, като комплексните инструменти за изготвяне на прогнози за времето могат да бъдат интегрирани в модерни системи за управление на енергията, за да се постигне по-добро съответствие между търсенето и предлагането. Затова се предвижда да се извърши навременен допълнителен анализ, както се казва по-долу в настоящия документ.

1.3. Обхват на настоящото Комюнике От 1997 г. насам Съюзът работи в посока на общата цел за увеличение до 12% на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното си потребление на енергия в ЕС-15 през 2010 г., в сравнение с 5.2% през 1995 г. Най-големият риск за постигането на тази заложена цел е липсата на баланс между различните държави в нивата на 3 “Wind Energy – the facts” (European Wind Energy Association, 2004 г.) дава разходите за най-доброто генериране на вятърна електроенергия от порядъка на 4 до 5 евроцента на kWh. “Renewables for power generation” (International Energy Agency, 2003 г.) дава разходи за фотоволтаична електроенергия най-малко 17 евроцента на kWh; а за разходите за електроцентрали с биомаса - 7 евроцента на kWh или повече. Обаче, разходите могат да се намалят, когато биомасата се използва в централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (намаление на 5 до 6 евроцента на kWh) или за смесено горене с изкопаемите горива, където разходите за инвестиции за цикъл;а на производство на електроенергия се избягват (намаление на 2-4 евроцента на kWh). За сравнение цената на едро на електричество произведено от конвенционалните електроцентрали в момента е около 3 евроцента на kWh. Комюникето на Комисията “Alternative fuels for road transportation and on a set of measures to promote the use of bio-fuels” (COM (2001) 547) цитира разходи от порядъка на €500/1000 литра за биогоривата, в сравнение с €200-250/1000 литра за петролни горива - USD 30/барел.

поетия от всяка от тях ангажимент за разработване на възобновяеми източници. За да се постави фокус за по-бърз напредък, Европейският съюз от 2000 г. насам е заложил чрез законодателството две ориентировъчни цели за енергията от възобновяеми източници : - увеличение до 22% на дела на електричество, генерирано от възобновяеми източници през 2010 г. за ЕС-15 (в сравнение с 14% през 2000 г.);4 - увеличение до 5.75% на дела на биогоривата в дизеловото гориво и бензина, използвани за транспорт през 2010 г. (в сравнение с 0.6% през 2002).5 Комисията е предложила също така значителен брой нови правни инструменти за насърчаване на енергийната ефективност. Европейският парламент и Съветът са приели по-голямата част от тези предложения, а останалите са на напреднал етап от разглеждането им в междуинституционалния процес. Това Комюнике служи на три цели: - Официалният доклад, който Комисията трябва да изготви съгласно Член 3 на Директива 2001/77/EC, давайки оценка на постигнатия от ЕС-15 напредък в посока на постигането на националните цели за 2010 г. за енергия от възобновяеми енергийни източници; - Оценка на перспективите за постигане на целта 12% дял на енергията от възобновяеми източници в цялостното потребление на енергия в ЕС-15 през 2010 г. (включително отопление, електричество и транспорт), като се има предвид законодателството на ЕС от 2000 г. насам, както и други мерки за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност; - Предложения за конкретни действия на национално равнище и на равнището на Общността, за да се гарантира постигането на целите на ЕС за енергия от възобновяеми източници за 2010 г., в контекста на Световната конференция за възобновяемите енергийни източници в Бон (юни 2004 г.) и надграждайки върху това, подходът, който да се възприеме за сценарий за 2020 г.

1.4. Нови държави-членки За десетте нови държави-членки на ЕС важат изискванията на Директива 2001/77/EC за енергия от възобновяеми енергийни

4 Директива 2001/77/EC за стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар. 5 Директива 2003 г./30/EC за стимулиране на използването на биогорива или други горива от възобновяеми източници за транспорт. Цифрите включват приноса на 10 присъединяващи се държави. Цифрата за ЕС15 за 2000 г. е била 0.7%.

източници. Националните ориентировъчни цели за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници във всяка от новите държави-членка са заложени в Договора за присъединяване. Взети заедно, те означават, че колективната цел за ЕС-25 е делът на енергия от възобновяеми източници да достигне 21% през 2010 г. За ЕС-15 Директивата изисква от Комисията да приеме първи доклад за напредъка през 2004 г. Глава 2 на настоящото Комюнике служи за тази задача. По тази причина тя е съсредоточена върху ЕС-15. По отношение на новите държави-членки първият доклад за напредъка въз основа на националните доклади, които трябва да се изготвят от въпросните държави-членки, се изисква не по-рано от 2006 г. Затова тяхното положение в този аспект не се оценява в Глава 2. Обаче, в Главата се цитират, за информация, някои примери за добри стъпки напред в генерирането на енергия от възобновяеми източници в новите държави-членки. За новите държави-членки важат изискванията на Директивата за биогоривата (2003 г./30/EC). Комисията ще изготви първи доклад за напредъка съгласно тази Директива през 2006 г. Той ще обхваща всичките 25 държави-членки. Целта за 12% дял на енергията от възобновяеми източници в цялостното потребление на енергия е цел на ЕС-15. Напредъкът в посока на тази цел се оценява в Глава 3 на това Комюнике. Както и Глава 2, тя е съсредоточена върху държавите-членки, за които важи тази заложена цел. Отново и тази Глава 3 цитира отделни примери от новите държави-членки, за да илюстрира темата. Глави 4 и 5 са посветени на бъдещите политики и действия. Те се отнасят за целия ЕС. Работният документ на служителите на Комисията, който се публикува паралелно с настоящото Комюнике, обхваща всички държави-членки.

2. ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ПОСТИГНАТИЯ НА НАЦИОНАЛНО НИВО НАПРЕДЪК ПО ПОСОКА НА ЦЕЛИТЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, ПРОИЗВЕДЕНО ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ (ВЕИ-E)

2.1. Използвани източници на информация Съгласно Член 3.4 на Директива 2001/77/EC от Комисията се изисква да направи оценка до каква степен: “- държавите-членки са постигнали напредък по посока на постигането на техните национални ориентировъчни цели, - националните ориентировъчни цели съответстват на световната ориентировъчна цел - 12% от брутното национално потребление на енергия до 2010 г. и по-конкретно с ориентировъчен дял 22.1% на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в цялостното потребление на енергия в Общността до 2010 г.”

Съгласно Членове 3.2 и 3.3 на Директивата държавите-членки трябва да приемат национални доклади, залагащи техните национални цели и анализиращи успеха им в постигането на тези цели. Докладите за националните цели имаха за срок 2002 г. Всичките държави-членки на ЕС-15 са ги приели. Докладите за напредъка по посока на националните цели бяха със срок октомври 2003 г. Всички държави-членки - с изключение на Финландия, Люксембург и Италия, са ги изпратили на Комисията (виж Документа на Работната група към Комисията). Комисията е направила анализи на тези доклади и е назначила няколко консултации за извършване на оценка на въздействието от мерките, описани в докладите (виж Документа на Работната група към Комисията).

2.2. Цялостна картина Първото заключение е, че целта, приета от всяка държава-членка, е в съответствие с националната референтна стойност, посочена в Приложение I към Директива 2001/77/EC, макар че Швеция е използвала различен метод за определяне на различна стойност6. Ако държавите-членки изпълнят тези национални цели, цялостният дял на енергията от възобновяеми източници в ЕС-15 ще достигне целта 22% през 2010 г., както се изисква от Директивата. За съжаление националните политики, мерки и постижения, съобщени в докладите от държавите-членки, разкриват една по-малко розова картина. Трябва да се подчертае, че е трудно да се предскаже точно как възприетите в момента мерки ще повлияят върху дела на енергията от възобновяеми източници през 2010 г. Обаче, моделираните сценарии, изложени в Работния документ за служителите на Комисията водят до второто заключение, че макар и да е започнал напредък по посока на постигането на целите, заложената цел за 2010 г. няма да бъде достигната при настоящите политики и мерки, дори и при сценарий, който съдържа намаления на общото търсене на електричество в резултат на новите мерки за енергийна ефективност. Вместо това изпълняваните в момента политики вероятно ще доведат до дял между 18% и 19% през 2010 г. (виж диаграмите). Диаграма:

EU-15 Енергия 2001 15,2% Биогаз Твърда биомаса

6 Швеция си е поставила цел за 2010 г. допълнителни 10 TWh енергия от възобновяеми енергийни източници, различна от хидроенергия, в сравнение с 2002 г.. Цифрите за Швеция за хидроенергията се основават върху средното изчислено количество на база 50 години. Това прави трудно превръщането в проценти на цифрите, дадени от Швеция.

Биологични отпадъци Геотермално електричество Хидроелектричество – едромащабно Хидроелектричество – дребномащабно Фотоволтаични Електричество от слънчева енергия Приливи и вълни Вятърни централи на брега Офшорни вятърни централи (извън брега) Диаграма:

EU-15, национални политики - Енергия 2010 г. 18,3%

Биогаз Твърда биомаса Биологични отпадъци Геотермално електричество Хидроелектричество – едромащабно Хидроелектричество – дребно-мащабно Фотоволтаични Електричество от слънчева енергия Приливи и вълни Вятърни централи на брега Офшорни вятърни централи Диаграма:

ЕС-15 Сценарий за политиката - Електричество 2010 г. 22,1%

Биогаз Твърда биомаса Биологични отпадъци Геотермално електричество Хидроелектричество – едромащабно Хидроелектричество – дребномащабно Фотоволтаични Електричество от слънчева енергия Приливи и вълни Вятърни централи на брега Офшорни вятърни централи Третото заключение е, че основната причина за непостигане на заложената цел се дължи на това, че производството на електричество от биомаса не е толкова голямо, колкото се предвиждаше първоначално. Главното различие между втората диаграма (която показва ефекта от националните политики и мерките, които в момента

вече са въведени или са планирани в близкото минало), и третата диаграма (която показва един практически изпълним сценарий за постигане на заложената в Директивата цел 22.1%) е размерът на приноса на биомасата (зелената зона).

2.3. Оценка на напредъка на национално ниво Докладите на държавите сочат значителни различия между държавите-членки. Фигура 1, която се основава върху информация в Работния документ за служителите на Комисията, подрежда държавите-членки в три групи според вероятността при сега приетите политики за енергията те да постигнат своите националните цели. Първата група (Германия, Дания, Испания, Финландия) се движи навреме. Държавите във втората група (Австрия, Белгия, Ирландия, Холандия, Швеция, Обединеното кралство, Франция) са започнали да прилага подходящите политики. За тази група има съчетание от положителни и отрицателни индикации за постигането на целите за 2010 г. Държавите в третата група (Гърция, Португалия) не вървят навреме за постигане на техните националните цели. Италия и Люксембург приеха нови закони през март 2004 г. Все още няма възможност да се направи оценка на вероятния резултат при тях. Обаче при тези две държави-членки за последните 3 години може да се отбележи само ограничен напредък. Виж Документа на Работната група към Комисията за повече информация. Навреме: Дания, Германия, Испания, Финландия

Почти навреме: Холандия, Обединеното кралство, Швеция, Австрия, Белгия, Ирландия, Франция

Не навреме: Гърция, Португалия

Люксембург, Италия Фигура 1: Напредък на държавите-членки по посока на постигане на тяхната национална ориентировъчна заложена цел до 2010 г. Навреме. Дания, ако запази активния си подход, има вероятност да постигне заложената цел за 2010 г. (29%) още през 2005 г. Дания е увеличила дела на енергия от възобновяеми източници от 8.9% през 1997 г. на 20% през 2002 г. Германия е увеличила дела от 4.5% през 1997 г. на 8% през 2002 г. (заложена национална цел 12.5%) с нарастване на генерирането на вятърна енергия от 3 TWh през 1997 г. на 17 TWh през 2002 г. (равняващо се на 3% общото потребление на електричество през 2002 г.). Испания е втората европейска държава по отношение на вятърната енергия, макар че политиката за биомасата при нея трябва да има по-голям приоритет.

Според националния доклад на Финландия обемът на енергията от възобновяеми енергийни източници се е увеличил от 7 TWh през 1997 г. на 10 TWh през 2002 г. с изключение на хидроенергията. Въпреки че 2002 г. бе недобра година за хидроенергията във Финландия, еволюцията на енергията от биомаса е внушителна през последните години. Един от двигателите на успеха във всичките четири държави бе една атрактивна подкрепа за подпомагане в стабилна и дългосрочна рамка. Почти навреме. За енергията от възобновяеми енергийни източници Обединеното кралство и Холандия са инвестирали в нова политика, макар че пълните резултати все още предстои да се реализират. Ирландия е установила система за подпомагане чрез търгове, но има големи затруднения в свързването на електричеството от вятърна енергия към мрежата си. От 2002 г. насам Белгия има нова система на зелени сертификати. За момента тя не показва видими резултати. Неотдавна Франция въведе нова тарифна система. Привлекателността на тарифата обаче се намалява от горната граница 12 MW за всеки проект. Това оказва особено силно влияние върху вятърната енергия. Освен това продължителните процедури на одобрение и проблемите за свързване към мрежата продължават да бъдат сериозни пречки. Швеция въведе система на зелени сертификати през май 2003 г. В Швеция производството на енергия от възобновяеми източници се е увеличило едва забележимо между 1997 г. и 2002 г. Но индикациите от 2003 г. са много по-добри. Австрия има добра перспектива за растеж. Това развитие се улеснява от преференциалното ценообразуване, въведено през януари 2003 г., обаче, без да изключва изчистване на схемата за подпомагане с допълнителни изисквания към ефективността. Не навреме. Засега развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници изостава в Гърция. Административни бариери препятстват експлоатирането на високия потенциал, който съществува както в сферата на вятърната енергия, така и на енергията от биомаса и слънчевата енергия. Португалия е увеличила своето производство на енергия не от вода, а от възобновяеми енергийни източници само с 1 TWh от 1997 г. Нужни са още 14 TWh за постигане на нейната заложена национална цел .

2.4. Практически изисквания, заложени в Директива 2001/77/EC Освен изискването за национални ориентировъчни цели Директивата постановява практически изисквания за държавите-членки в четири области. Те са предназначени да гарантират стабилни условия за инвестиции в енергията от възобновяеми енергийни източници: 1) осъществяването на атрактивни схеми за подкрепа, които трябва да са възможно най-ефективни ,

2) премахването на административните бариери, 3) гаранция за справедлив достъп до мрежата, 4) издаване на гаранция за произхода. Повечето от държавите-членки са въвели система за подпомагане за енергията от възобновяеми източници. Те са под формата на преференциално ценообразуване, задължения по квоти и/или зелени сертификати. Националните доклади показват, че не са достатъчни подходящи финансови механизми. В няколко от тях стартирането се блокира от сложни процедури за лицензиране, лошо интегриране на енергията от възобновяеми източници в регионалното и местното планиране и неясни процедури за свързване към мрежата. Таблицата дава преглед на ситуацията в държавите-членки. Държава-членка

Административни бариери

Бариери от

мрежата

Австрия ☺ . ☺ = Добри условия

Белгия . . . = Средно добри условия

Дания ☺ ☺ / = Недостатъчни / силни бариери

Финландия ☺ ☺

n.a. = няма налична информация

Франция / /

Германия ☺ ☺

Гърция / /

Ирландия ☺ /

Италия n.a. n.a.

Люксембург n.a. n.a.

Португалия / /

Испания ☺ ☺

Швеция ☺ ☺

Холандия / ☺

Обединеното кралство . . Таблица 1: Преглед на административните бариери и бариерите от мрежата в държавите-членки В съответствие с Директивата Комисията ще докладва през 2005 г. за системите за подкрепа (Член 4.2) и най-добрите практики в административните процедури (Член 6.3).

2.5. Гаранции за произхода Член 5 от Директивата изисква от държавите-членки да въведат система за гарантиране на произхода до 27 октомври 2003 г. Въвеждането е на няколко етапа. Най-важните от тях са: въвеждане на законодателство, назначаване на орган за издаване на гаранциите за произход и създаване на прецизна и надеждна система, включваща изготвянето на документи и регистри. Въз основа на националните доклади и допълнителната информация ситуацията през март 2004 г. е следната: Законодателство Издаващ

орган “Готово да започне”

Австрия ОРС

Белгия, BR Други

Белгия, Fl Регулатор

Белгия, W Регулатор

Дания ОПС завършено

Финландия ОПС Подготвя се

Франция Други Не е въведено

Германия

Одитори

ОРС Оператор на разпределителна система

Гърция ОРС и ОПС

ОПС Оператор на преносна система

Ирландия Регулатор

Италия ОПС

Люксембург Регулатор

Португалия ОПС

Испания Регулатор

Швеция ОПС

Холандия ОПС

Обединеното кралство

Регулатор

Пълно изпълнение – 3 “попълнени” квадратчета – означава, че действително може да се издаде гаранция за произхода. Макар че Таблицата показва повече зелено, отколкото червено, въвеждането все още не е завършило. Комисията ще обхване практическото прилагане на гаранциите за произход в своя доклад за доклад системите за подкрепа през 2005 г. Тя ще разгледа валидността на гаранциите и необходимостта от изкупуване, надеждността на системата, и включването на гаранции за произхода в различните системи за подкрепа, според конкретния случай. В съответствие с Член 5 на Директивата Комисията ще разгледа дали е желателно да бъдат предложени общо правила за гаранциите за произход.

2.6. Пояснение за ролята на гаранциите за произход при изчисляване на напредъка по посока на националните цели В Директивата (Член 3) националните цели са дефинирани от гледна точка на потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници като процент от общото национално потребление на електричество. Потреблението на електричество се дефинира като националното производство плюс вноса минус износа. В Приложение I към Директивата са определени референтни стойности за националните цели единствено като процент от националното производство. Въпросът, който възниква, е при какви условия една държава-членка може да смята, че внесената енергия от възобновяеми източници допринася за постигането на нейната заложената цел съгласно Директивата. Една държава-членка не може да постига своите цели с внос от страни извън ЕС. Това се изяснява в бележка под линия към Таблицата в Приложение I, където се казва, че в “…. случай на вътрешна търговия на ВЕИ-E (с признат сертификат за произход, който е регистриран) изчисляването на тези проценти ще повлияе върху цифрите за 2010 г. за държавите-членки, но не и върху общите цифри за Общността.”

Обаче ситуацията не е толкова ясна по отношение на вноса от държави в ЕС. Комисията признава необходимостта от изясняване как трябва да се изчислява напредъкът по посока на националните цели. По-конкретно важно е да се даде дефиниция на ролята на гаранциите за произход. Комисията е решила да прилага следния принцип при оценяването на степента, до която са постигнати националните цели: Една държава-членка може да включва принос от внос от друга държава-членка, само ако страната-износител е приела изрично и е посочила в гаранция за произход, че няма да използва посоченото количество електричество от ВЕИ за постигане на нейната собствена заложена цел и по този начин е приела също така, че това електричество може да се причисли към заложената цел на държавата-членка, която е вносител. Необходимо е да се подчертае, че трябва да възникне търговия с енергия от ВЕИ. Предпочитанията на потребителите могат във всички случаи да генерират търговия. Обаче при отсъствие на съгласие от страната-износителка производството ще бъде причислено към заложената цел на тази страна износителка. Държавите-членки, които са износителки, биха могли да включат това споразумение директно в гаранциите за произход за електричество от ВЕИ, произведено на тяхна територия, Ако не направят това, държавата-членка, която е вносител, може да поиска допълнително одобрение относно въпросната гаранция за произход.

2.7. Процедури при нарушение Комисията ще проследява транспонирането на задължителния текст на Директива 2001/77/EC, по-конкретно по отношение на практическите изисквания, описани по-горе. Тя ще взема предвид националния доклад и ще предприема действия срещу нарушения, когато е уместно.

2.8. Развитие на електричеството от вятърни централи, биомаса и слънчева енергия Като цяло, енергията от възобновяеми източници през 2002 г. е съставлявала около 15.2% от общо производство на енергия. Ядрената енергия е съставлявала 33%. Процесите за топлинна енергия от изкопаеми горива заемат останалите проценти. ЕС-15 използва почти целия си голям хидропотенциал. Приносът на този възобновяем енергиен източник е висок, но общият капацитет ще остане стабилен. Двете технологии, от които може да очаква да дадат по-голямата част от увеличението на енергията от възобновяеми източници в ЕС-15 за 2010 г., са тези за вятър и биомаса. Обаче, в новите държави-членки – особено в Словения, Унгария и Литва – все

още има важен потенциал за увеличение на производството на хидроенергия. Очакванията за продукцията от различните начини на употреба на биомасата е необходимо да се преоценят като се вземе предвид нейната ефективност и разполагаемост. Раздел 2.2 показа явните различия в темповете на растеж на двата източника на енергия. Освен това по стратегически причини в средносрочен план (до 2020 г. и след това) слънчевата енергия също се наблюдава. 2.8.1. Вятърна енергия Европейскaта вятърна енергетика съставлява 90% от световния пазар на оборудване. Девет от десетте най-големи в света производители на вятърни турбини са със седалище в Европа. В този отрасъл работят 72 000 души, в сравнение с 25 000 през 1998 г.. Разходите на kWh са спаднали с 50% за последните 15 години. Инсталираните мощности в ЕС-15 са нараснали до 23% през 2003 г., на общо повече от 28 GW (Фигура 2). При година със средни ветрове тези мощности могат да произвеждат 60 TWh енергия, приблизително 2.4% от потреблението на енергия на ЕС. Това успешно развитие не е резултат потенциал общо европейско усилие. Както показва диаграмата, Германия, Испания и Дания съставляват 84% от общите мощност за вятърна енергия в ЕС-15. Диаграма: Вдясно: Люксембург Белгия Финландия Ирландия Португалия Австрия Франция Гърция Швеция Обединеното кралство Италия Холандия Дания Испания Германия Фигура 2: Нарастване на мощностите за вятърна енергия в ЕС-15 , 1997 г.- 2003 г. – трите водещи пазара През 1997 г. като част от заложената цел от 12% Комисията се надяваше до 2010 г. да види инсталирани мощности 40 GW за

вятърната енергия. Несъмнено тази цифра ще бъде надмината.Прогнозите за отрасъла в момента показват, че 75 GW могат да бъдат инсталирани до 2010 г.7 (които да генерират приблизително 167 TWh на година). Обаче крайният резултат за 2010 г. ще зависи от усилията на онези от държавите-членки, в които вятърната енергия все още не се е наложила. Има положителни признаци от Обединеното кралство, Австрия, Холандия и Италия, които се дължат на подобрена политическа рамка. В други държави вятърната енергия се разраства съвсем бавно. Във Франция са добавени 91 MW през 2003 г. (в сравнение с 2.645 MW в Германия през същата година), като общият капацитет достига 239 MW. В Гърция 3.715 MW са получили първо одобрение в съответствие с националните административни процедури до септември 2003 г. – но инсталираните мощности са били само 375 MW. Опитът на трите водещи държави говори, че успешното разширяване на вятърната енергия ще има полза от: - атрактивна дългосрочна финансова рамка, - премахване на административните бариери чрез изпълнение на единни процедури за планиране и системи за лицензиране, - гарантиране на справедлив достъп до мрежата и недискриминационни тарифи, - планиране на мрежата при най-ниски разходи. Прогнозата за 75 GW инсталирани мощности за вятърна енергия през 2010 г. включва 10 GW офшорни. Офшорната вятърната енергия ще има нарастващо значение във връзка с изчерпването на обектите за използване на сушата. Офшорната вятърна енергия има няколко преимущества. Вятърът е по-силен и по-надежден близо до морето (повечето морски обекти в северноевропейски води се очаква да дават между 20% и 40% повече вятърна енергия, отколкото добрите обекти на сушата). Съседите, които се страхуват от обезпокояване са по-малко. Обаче, разходите за генериране на електричество офшорни централи в момента, са по-високи от тези на сушата. Дания - с най-голям дял от вятърната енергия от която и да било държава-членка, е пионер в офшорната вятърна енергия. Обединеното кралство обяви през юли 2003 г., че би спонсорирало офшорни проекти. Това за положителни постижения, които другите държави-членки могат да последват.

2.8.2. Енергия от биомаса За съжаление успехът на вятърния сектор не компенсира бавния ръст на енергията от биомаса.

7 Източник: Wind Energy –The Facts – март 2003

Между 1997 г. и 2001 Финландия, Дания и Обединеното кралство (използващи главно биогаз) бяха единствените държави, в които имаше стабилно нарастване на енергия от биомаса. В някои държави делът на биомасата нарастваше със сходен темп, но с прекъсвания. а в друго остана малък. Като цяло липсват координирани политики и финансовата подкрепа е малка. През 1997 г. Комисията очакваше, че 68% от нарастването на енергията от възобновяеми енергийни източници ще бъде от биомаса. 24% биха могли да бъдат от вятърна енергия и 8% от съчетанието на хидро-, геотермална и фотоволтаична електроенергия. В момента силният растеж на вятърната енергия означава, че от нея може да очаква да даде 50% от нужното увеличение за постигане на заложената в Директивата цел. Може да се очаква хидро-, геотермалната и фотоволтаичната електроенергия да дадат 10%. В резултат на това заложената цел може да се постигне само ако биомасата даде оставащите 40%. Тя ще трябва да нарасне от 43 TWh през 2002 г.8 на 162 TWh. Това ще изисква енергията от биомаса да нараства с 18% на година – в сравнение със само 7% на година през последните 7 години (виж диаграмата).9 В повечето от новите държави-членки има важен потенциал за използва на биомаса за генериране както на електрическа, така и на топлинна енергия. Това важи особено силно за неизползвания потенциал за генериране на електричество в Унгария, Република Чехия, Словакия, Латвия, Литва и Естония. Прогнозна оценка на тенденцията при енергия от биомаса и сравнение с целта за 22% (TWh) Изпълнена цел за 22% Настояща тенденция Това изискване трябва да се разглежда в контекста на необходимостта от по-големи количества биомаса не само за производство на енергия, но също така за отопление и транспорт (виж Глава 3), и за потенциала на биомасата за приложение в комбинираното производство на енергия.

8 Източник: Eurostat. Неконсолидирани цифри 9 Целта 22% не посочва подробно проникването на различните източници на ВЕИ-E. Отговорност на държавите-членки е да опишат подробно микса от ВЕИ. Затова разбивката по сектори на заложената цел, показана в общи линии тук, може да се третира само като прогноза.

2.8.3. Енергия от слънчеви фотоволтаици (ФВ) През 2003 г. фотоволтаичната промишленост произведе около 740 MWp фотоволтаични модули в света, на стойност 4 млрд. евро. През последните 5 години годишният ръст беше средно повече от 30%. Освен експоненциалното увеличение на световния пазар по-бързото нарастване на капацитета на Япония за производство е предмет на особена загриженост за Европа. След въвеждането на германския закон за преференциалното ценообразуване през 1999 г. европейското производство на фотоволтаици (ФВ) нарастваше средно с 50% за година и достигна 190 MW през 2003 г. Делът на Европа от световния пазар се увеличи в същия период от 20% на 26%, докато делът на САЩ намаля поради слабия вътрешен пазар, а делът на Япония нарасна на 49%. Европейската индустрия за ФВ трябва да продължи този растеж през следващите години, за да запази своя дял. Това обаче ще бъде възможно единствено ако се създадат надеждни условия в политическата рамка, за да стане възможно инвестирането в индустрията за ФВ. Освен този политически аспект са необходими още и заложените като цел подобрения в технологията на слънчеви клетки и системи. Въпреки че продукцията на ФВ все още е малка, кривата на ръста в ЕС доста точно отразява ръста на вятърната енергия, със закъснение от около 12 години. Европейските инсталирани мощности ФВ се удвоиха между 2001 и 2003 г., като на Германия се пада дял от 70% от общата част. Обаче ФВ са се удвоили също така в Испания и Австрия, докато в Люксембург е достигнат най-голям обем енергия на един жител: 8W на глава от населението. Ако целият ЕС направи същото, той ще произвежда около 3.6 TWh на година с 3.6 GWp инсталиран производствен капацитет за ФВ.

2.9. Заключения относно развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници Директива 2001/77/EC бе първият законодателен текст, приет от Съвета и Европейския парламент, изрично насочен към развитието на енергия от възобновяеми източници. През октомври 2002 г. държавите-членки потвърдиха своите национални цели. Европа като цяло потвърди своето намерение да достигне 22% дял на енергията от възобновяеми енергийни източници до 2010 г. Октомври 2003 г. беше крайният срок за държавите-членки да въведат закони и административни разпоредби, необходими за изпълнението на Директивата. Всички държави-членки представиха доклади за своите мерки. През 2002 г. и 2003 г. девет от държавите-членки въведоха нова политика за стимулиране на енергията от възобновяеми енергийни източници (виж Документа на Работната група към Комисията). В две

държави вече действат активни мерки. Започнал е напредък по посока на изпълнение на целите, заложени в Директивата. Обаче един анализ на националните доклади показва, че политиките и мерките, които в момента са в действие, вероятно ще доведат до постигане на дял на енергията от възобновяеми източници едва 18%-19% от пазара на енергия през 2010 г. Административните бариери, като дългите и сложни административни процедури, продължават да съществуват в някои от държавите-членки поради недостатъчна координация между различните административни органи (Член 6). Сега действащите Регламенти за достъпа до мрежите не осигуряват правна рамка, основана върху обективни, прозрачни и недискриминационни критерии (Член 7). По-нататъшният напредък в подобряването на достъпа до мрежите за енергия от възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за стабилния растеж. Бавният растеж в сектора на биомасата се дължи на неадекватни системи за подкрепа и липса на координирани политики. Системите за подкрепа и усъвършенстването на изискванията на политиките трябва да се подобрят, за да се насърчи използването на енергия от биомаса, като се вземе предвид потенциалът на биомасата на регионално и национално равнище. Вятърната енергия е нараснала внушително в три от държавите-членки и такъв успех трябва да се постигне и от другите държави-членки, като се въведат факторите за успех, описани в Глава 2.8.1. Но дори един много силен ръст на вятърната енергия няма да е достатъчен да компенсира бавното развитие при биомасата. Необходими са активни усилия, особено в различните видове употреба на биомаса, офшорния вятър и финансовата подкрепа, по принцип. Необходимо е да продължи също така подкрепата за продължаване на производството от геотермална енергия, енергия от малки ВЕЦ и фотоволтаици (Япония е изпреварила Европа в тази област). Комисията ще наблюдава отблизо ситуацията във всички държави-членки и пълното спазване на всички изисквания на Директивата, за да подготви последващи действия.

3. УСИЛИЯ И РЕЗУЛТАТИ ЗА 2010 г.

3.1. Правна рамка, разработена от 2000 г. насам След 1997 г. ЕС-15 работи по посока на общата заложена цел за увеличение на дела на енергия от възобновяеми източници от брутното потребление на енергия в ЕС на 12% през 2010 г., в сравнение с 5.2% през 1995 г. За да се постигне тази заложена цел, Комисията е приела и предложила значителен брой нови правни инструменти от 2000 г. насам, целящи да стимулират енергията от възобновяеми източници и

енергийната ефективност. Европейският парламент и Съветът са приели повечето от тези предложения. Останалите са в напреднал етап на разглеждане в процеса, прилаган между институциите. Правните инструменти, които са приети като закон, са главно следните: - Директива 2001/77/EC за стимулиране производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (OJ L283/33, 27.10.2001) - Директива 2003/30/EC за стимулиране на биогоривата (OJ L123/42, 17.5.2003 г.) - Директива 2002/91/EC за енергийната ефективност на сградите (OJ L1/65, 4.1.2003 г.) - Директива 2004/8/EC за насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия (OJ L52/50, 21.2.2004 г.) - Директива 2003/96/EC за облагане с акциз на енергийните ресурси и електрическата енергия (OJ 283/51, 31.10.2003 г.) - Директива 2000 /55/EC за изискванията за енергийна ефективност на дроселите за флуоресцентно осветление (OJ L279/33, 01.11.2000 г.) - Директива на Комисията 2002/40/EC за етикетирането на домакински електрически фурни (OJ L128/45, 15.05.2002 г.) - Директива на Комисията 2002 г./31/EC за етикетирането на битови климатици (OJ L86/26, 03.04.2003 г.) - Директива на Комисията 2003 г./66/EC за етикетирането на хладилници (OJ L170/10, 09.07.2003 г.) - Регламент 2422/2001/EC за поставяне на етикет „Energy Star” за офис оборудване (OJ L332/1, 15.12.2001) А предложенията са: - COM (2003 г.)453 от 01.08.2003 г. за изискванията за екологичен дизайн на продукти, използващи енергия - COM (2003 г.)739 от 10.12.2003 г. за енергийната ефективност и енергийните услуги. Влиянието на една мярка – Директива 2001/77/EC, бе анализирано по-горе. Влиянието на останалите е предмет на настоящата Глава. Изчисляването на тяхното въздействие е възможно при условие, че има пълно спазване и стриктно прилагане от националните, регионалните и местните власти. Обаче примерът с Директива 2001/77/EC показва, че това не трябва да се приема за даденост. Налице е обширен консенсус, че Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ, Emissions Trading Scheme - ETS) ще имат положителен ефект върху въвеждането на енергията от възобновяеми източници в ЕС от 2005 г. нататък. Освен това, неотдавна договорената Директива за свързването има подобно въздействие върху възприемането на тези технологии в развиващите се държави и в икономиките в преход. СТЕ на ЕС сама по себе си няма да гарантира, че заложената за 2010 г. цел за възобновяема енергия ще бъде достигната, тъй като схемата обхваща единствено ползите от енергията от ВЕИ във връзка с парниковите газове. Положителният ефект ще повлия върху екстраполациите за 2010 г., макар че това може да е прибързано, тъй

като разпределението на количествата все още не е окончателно изготвено. Трябва да се има предвид също така, че няколко от мерките, особено в областта на енергийната ефективност, никога няма да имат своя пълен ефект в краткосрочен, а дори и в средносрочен план (напр. подобрения в сградите). Това означава, че за тези мерки не е възможна екстраполация на сегашните тенденции и прогнозите за 2010 г. все още не могат да включат пълния им ефект.

3.2. Действия на държавите-членки През последните две години държавите-членки прилагат нови политики за възобновяема енергия. Правните рамки са по-структурирани и финансовите условия са по-ясни. Но цялостната картина не е дотам положителна. Съществува дисбаланс между ангажимента на различните държави за развитието на енергията от възобновяеми източници. Ситуацията би могла да бъде много различна, ако вятърната енергия се прилага в цялата Общност на нивото, достигнато от Дания, Германия и Испания, ако отоплението с биомаса е толкова динамично навсякъде, колкото е както е във Финландия, или ако геотермалната енергия достигне нивото на развитие, което се постига в Швеция и Италия. На ниво Общност е въведена в действие необходимата правна и политическа рамка, но отговорността за напредък безспорно принадлежи на държавите-членки. Сега е времето държавите-членки да активизират своите действия на местно, регионални и национално ниво. Приканват се държавите-членки да издигнат на максимално ниво използването на средствата, които са им отпуснати от Структурните фондове, за да насърчават действия в полза на ВЕИ.

3.3. Инструменти на Общността за подкрепа Общността разполага само с ограничени средства за финансиране на енергия от ВЕИ. Тя може да се намесва само като катализатор и подкрепяща страна. Предприети са следните действия.

3.3.1. Програми на Общността за подкрепа Програма Интелигента енергия –Европа (2003 г.-2006 г. )10 Многогодишната програма Интелигента енергия – Европа (Intelligent Energy – Europe EIE), приета през юни 2003 г., надгражда върху успеха на програмите „Save” и „Altener”, които подкрепят дейности в областта

10 Решение No 1230/2003 г./EC на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2003 г. относно многогодишна програма за действие в областта на енергията, OJ L 176 от 15.7.2003 г., стр. 29.

на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници от началото на 90-те години. Важно е да се отбележи нарасналият бюджет на Общността, който се разпределя за действия в държавите-членки. Общият бюджет за двете предходни програми в десетилетието 1993-2002 г. беше 220 милиона евро, докато бюджетът, разпределен за новата програма за периода 2003 г.-2006 г., е 250 милиона евро. EIE е предназначена да подобрява енергийната ефективност (дейностите по Save), да стимулира нови и възобновяеми енергийни източници (дейностите по Altener), да подкрепя инициативи за справяне с енергийните аспекти на транспорта (Steer) и да стимулира енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност в развиващите се държави (Coopener). Програмата EIE подкрепя изпълнението на законодателството на Общността чрез катализиране на националните, регионалните и местните усилия в целия ЕС. Тя се фокусира върху премахването на нетехническите бариери, създаването на пазарни възможности, изготвянето на стандарти и създаването на структури за обучение, както и инструменти за планиране на развитието и за мониторинг. Тя допълва РТД програмите, чрез преодоляване на пазарните бариери, които често пъти се установяват при изпълнението на демонстрационни проекти. Тя също така насърчава действия на местните общности и общинските и регионални администрации и агенции, които са жизненоважни за създаване на устойчиви пазари на енергия от възобновяеми източници . Нарастващото значение и обемът на подкрепата от Общността са довели до създаването на Изпълнителна агенция за интелигента енергия, която да подпомага Комисията в изпълнението на програмата EIE. Научни изследвания, технологично развитие и демонстрация (РТД) Шестата рамкова програма за РТД (2002 г.-2006 г. )11 допринася към усилията на Съюза за стимулиране на устойчиво развитие и икономика на знанието. Приоритет 6 от сегашната програма включва Системи за устойчива енергия. От общия бюджет за РТД от 17 500 млн. евро, 810 милиона евро са определени за Системи за устойчиво развитие: 405 милиона евро – за средно- и дългосрочни научни изследвания, и 405 милиона евро - за средно- и краткосрочни демонстрационни проекти. Кратко- до средносрочната част от програмата е концентрирана върху пет приоритета за научни изследвания: - снабдяване с енергия от ВЕИ при ефективност на разходите, - едромащабно интегриране на енергията от възобновяеми източници, - екосгради,

11 Решение No 1513/2002 г./EC на Европейския парламент и Съвета относно Шеста рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002 г.-2006 г. ), OJ L232 , 29.08.2002 г.

- полигенерация, - алтернативни моторни горива. В рамките на тази част от Програмата Комисията е поставила началото на една значителна инициатива – Concerto, която подпомага демонстрационни проекти, насочени към оптимизиране на потоците на енергия в местните общности чрез иновационна интеграция на енергия от възобновяеми източници и технологии за енергийна ефективност. Тази инициатива е насочена също така към важната цел да се ангажират местните общности в дейности за устойчиво развитие. Една подобна инициатива – Civitas, използва бюджет както за транспорт, така и за научни изследвания, за да се стимулира устойчивият транспорт в градски райони, включително алтернативни моторни горива. Комисията е започнала също така няколко мащабни инициативи, включително Платформи с въглеродна и фотоволтаична технология, предназначени да предоставят дългосрочна визия и стратегически пътни карти за тези две ключови технологии. По отношение на енергията от ВЕИ средно- до дългосрочната програма за научни изследвания включва следните приоритети за изследвания: - нови и осъвременени концепции в технологиите за възобновяеми енергийни източници, - нови технологии за носители на енергия / транспорт и съхранение, по-конкретно водород, - клетки за гориво, включително техните приложения, - социално-икономическо, енергийно и екологично моделиране. Освен това Комисията поставя началото на две големи инициативи в областта на земеползването и на селското стопанство, които се стремят да допринасят за изготвянето на Стратегия за ЕС за устойчиво развитие чрез разработването на инструменти и методи за оценка на въздействието от алтернативните политики. Сред начините на ползване на земеделски и горски земи, които предстои да бъдат разгледани, ще се обърне внимание на производството на биомаса за целите на генерирането на енергия от възобновяеми източници. Накрая, под чадъра на Плана за действие за екологични технологии, въведен от Генерална дирекция “Научни изследвания”, ще бъдат разгледани и насърчавани технологиите за енергия от възобновяеми източници.

3.3.2. Разпространение – Кампании за осведомяване на обществеността Кампанията за започване (2000 г.-2003 г.) Комисията постави началото на Кампанията за започване (Campaign for Take-Off - CTO) за енергия от ВЕИ12 през 1999 г. Тя имаше за цел да предостави количествени цели за 8 сектора на енергия от

12 Работен документ за служителите на Комисията – Energy for the future: Renewable Energy Sources (Community Strategy and Action Plan) – Campaign for Take-Off, SEC (1999) 504

възобновяеми източници, служейки като база са сравнение за вземащите решения и плановиците за разпространение на успешни инициативи и на най-добрите практики, както и да повишава осведомеността на вземащите решения на местно, регионално, национално и европейско равнище. Повече от 125 програми и проекти за енергия от възобновяеми източници с участници от повече от 600 партньорски организации Европейския съюз – общини, агенции, технологични институти, регионални власти, национални институции, университети и предприятия, се присъединиха към Кампанията като Партньори за енергия от възобновяеми източници през 2000 г.-2003 г.

3.4. Постигане на заложената цел 12% – въздействието на законодателството на Общността

3.4.1. Законодателство за енергийната ефективност Енергийната ефективност е толкова важна, колкото и енергията от възобновяеми източници, за повишаването на сигурността на доставките на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове. Политиката на ЕС за енергийна ефективност се е развивала по различен начин от политиката за възобновяема енергия. Политиката за енергия от възобновяеми източници започна с една генерална заложена цел (“заложената цел - 12%”). Това бе последвано от секторните Директиви за електричеството и транспорта. Законодателство на ЕС за енергийната ефективност бе посветено най-напред на отделни продукти. До 2000 г. то обхващаше минималните изисквания за енергийната ефективност и етикетирането за разнообразни продукти – плюс доброволно споразумение с производителите на автомобили (“Споразумението ACEA”).13 В годините след 2000 г. Съюзът продължи със законодателство за енергийната ефективност за отделни продукти, излагащо изисквания за ефективността за инертни материали (компонент на флуоресцентното осветление)14 и нови изисквания за етикетирането за хладилници, фризери, климатици и домакински електрически фурни15. Същевременно Съюзът започна да приема законодателство, насочено към енергийна ефективност във всички сектори чрез Директивите,

13 Макар и това споразумение да е изразено от гледна точка на намалението на емисиите на CO2, то се изпълнява чрез подобрения в енергийна ефективност на автомобилите. 14 Директива 2000/55/EC за изискванията за енергийна ефективност на инертните материали за флуоресцентно осветление (OJ L279, 01.11.2000 г.) 15 Директива 2003 г./66/EC от 03.07.2003 г. за изменения в Директива 94/2/EC в изпълнение на Директива на Съвета 92/75/EC по отношение на енергийното етикетиране на домашни електрически хладилници, фризери и комбинирани такива, OJEU L170, 09.07.2003 г.

обхващащи енергийната ефективност в сградите, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.16 В средата на 2003 г. Комисията предложи рамкова Директива за екологичен дизайн за енергоползващи продукти, която трябва да създаде възможност за поставяне на минимални изискванията за ефективността или да стимулира доброволни споразумение в тази сфера. Накрая и съвсем неотдавна Комисията предложи да се установи за Съюза една генерална заложена цел за енергийната ефективност – по закон. Директивата за енергийните услуги изисква от държавите-членки да намалят количеството енергия, подавано на крайните потребители с 1% на година. Европейският парламент и Съветът в момента разглеждат предложения от Комисията за Директиви за екологичен дизайн и за енергийна ефективност и енергийни услуги. Мерките за енергийна ефективност могат да улеснят постигането на заложената цел 12% за енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на общия обем на потреблението на енергия, спрямо който е изчислен този дял. Таблицата показва очакваното въздействие на приетото законодателство за енергийна ефективност върху цялостното потребление на енергия на ЕС-15 до 2010 г. Спестяване на потребление

на първична енергия (Мт) Директива за сградите 9 Директива за комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия

10

Директива за инертните материали 1

Етикетиране на печки и климатици

<0.5

Етикетиране на хладилници 1

Регламент за „Energy Star” 17 прогноза: 1

16 Директива 2002 г./91/EC за енергийната ефективност на сградите, OJ L1, 04.01.2003 г.; Директива 2004/8/EC за насърчаване комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, OJ L52, 21.02.2004 г. 17 Комисията одобри доброволни програми, които ще спестят най-малко още 1 Мт: GreenLight, Motor Challenge, the standby-power saving agreements for Digital TV and Power Supplies, and the CEMEP motor Agreement.

ОБЩО 22 Комисията прогнозира, че в резултат на това ново законодателство общото потребление на енергия на ЕС-15 през 2010 г. ще бъде 1556 Мт (метрични тона), а не 1578 Мт съгласно базовия сценарий на Комисията. Трябва да се подчертае, че тази прогноза не е пълна Оценка на въздействието от законодателството на ЕС, тъй като няколко от мерките ще окажат своето най-голям въздействие едва след 2010 г. Директива 2002/91/EC за енергийната ефективност на сградите е насочена към сектора на домакинствата и третия сектор, които възлизат на около 40% от крайното търсене на енергия в EС. Дългосрочният потенциал за спестяване на енергия се оценява на около 22%. Директивата въвежда обща методология за интегрирани стандарти за енергийната ефективност за сградите, включително интегриране на доставка на енергия от възобновяеми източници и комбинирано производство на енергия. Стандартите са приложими не само за новите сгради, но също така в случай на основен ремонт на големи съществуващи сгради. Сградите и жилищата трябва да са сертифицирани - когато се продават или отдават под наем, и трябва да са им определени мерки за спестяване на енергия. Котли, инсталации за отопление и охлаждане трябва да инспектират редовно и да се оценяват възможностите за спестяване на енергия. Директивата трябва да се транспонира в националното законодателство на държавите-членки най-късно през 2006 г. Въздействие до 2010 г. се прогнозира като спестяване на първична енергия в размер на 9 Мт и намалени емисии на CO2 - в размер на 20 mtCO2. Тази прогноза се основава върху модел, в който всяка година се реализира опредено подобрение и това става в продължение на 6 години. Директива 2004/8/EC за насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия има за цел да увеличи дела на високоефективното комбинирано производство на енергия над сегашното ниво (2000 г.), което е 10% от цялото потребление на електричество в ЕС. Директивата пояснява, че едно доброкачествено комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (комбинирано производство на енергия - СНР) спестява най-малко 10% от потреблението на първична енергия, в сравнение с разделното им производство. Средното спестяване на първична енергия има вероятност да бъде около 20-25%. Потенциалният дял, който може да се достави чрез високоефективно комбинирано производство на енергия в миналото е бил изчислен на 18% за 2010 г., но този процент ще бъде преразгледан в светлината на

докладите на държавите-членки, които трябва да бъдат представени през 2006 г., като опишат техния национален потенциал за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Други инструменти на Директивата са достъп до мрежата при справедливи условия, опростяване на административните процедури и система, предлагаща гаранции за произхода, за да се помогне на операторите с цел стимулиране на високоефективно комбинирано производство на енергия. Директивата е неутрална по отношение на горивата. Тя ще насърчава комбинираното производство на енергия от възобновяеми източници наред с комбинирано производство на енергия от изкопаеми горива. Ако делът на произведеното чрез комбинирано производство на електричество достигне 18% през 2010 г., това ще доведе до спестяване на първична енергия в размер на 18 Мт и спад в емисиите на CO2 в размер на 42 mt CO2 в сравнение с базовия процент 13% от комбинирано производство. Междинният сценарий (15.5% комбинирано производство), показан в Таблицата по-горе, води до спестяване на първична енергия в размер на 10 Мт и намаляване на емисиите в размер на 24 mtCO2. На енергийната ефективност трябва да се гледа в широк смисъл - като на екстензивна интеграция на процесите както от страна на генерацията, така и от страна на потреблението. Хората, занимаващи се с градоустройство, трябва наред с другото да са наясно със значителни ползи, произтичащи от енергийната ефективност.

3.4.2. Законодателство за енергията от възобновяеми енергийни източници Генерирането на енергия дава около 45% от енергията, консумирана в ЕС-25.18 Енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, е била 384 TWh в ЕС-15 през 2001 г. Това съответства на дял 15.2% (все още не са на разположение консолидирани данни за 2002 г. a). Един подробен анализ на Директивата за енергия от възобновяеми източници вече бе представен в Глава 2.

3.4.3. Биогорива До 2002 г. пазарният дял на биогоривата бе достигнал своя връх във Франция (1.3%). В целия ЕС-15 делът на биогоривата беше 0.6% от пазара на петрол и дизелово гориво. В Република Чехия през 2001 г. биогоривата вече имаха дял 1.3% от всички горива за автомобили. Полша също е приела нов закон за стимулиране на биогоривата, който влезе в сила на 1 януари 2004 г.

18 Метод на заместване; това е дял от брутното потребление, а не от крайното потребление; с изключение на неенергийна употреба.

Биодизел от маслодайни семена е най-разпространеното биогориво. Биоетанолът, произвеждан от захарно цвекло или пшеница, се нарежда на второ място [и бързо напредва]. Той се смесва с бензин, отчасти под формата на спирт, отчасти след трансформация в ETBE. Други биогорива, извличани от отпадъци и утайки, имат съвсем малък дял. Биогоривата са сравнително скъпи, макар че разходите за тях се обосновават с преимуществата им в няколко сфери на политиката. По-конкретно, те биха осигурили допълнителни и алтернативни доставки на горива за транспортния сектор, който е почти изцяло зависим от едно-единствено гориво – петрол – и на него принадлежи повече от 30% от крайното потребление на енергия в Общността. Биогоривата в момента са единственото технически жизнеспособно средство за използване на енергия от възобновяеми източници, което може да замени петрола като транспортно гориво. Това означава, че биогоривата предлагат особено явни преимущества от гледна точка на сигурност на доставките. Някои от тези преимущества биха могли да дойдат от вноса на биогорива, като се има предвид, че биогоривото има различен геополитически произход от петрола. Освен това биогоривата имат добър баланс като трудова заетост – около 16 работни места на килотон, почти всичките в селски райони. Вземайки предвид преимуществата на биогоривата от гледна точка на изменението на климата, сигурността на доставките и развитието на селските райони, през 2001 г. Комисията предложи законодателство за залагане на целите за използване на биогоривата в транспорта. Едно второ предложение даде възможност на държавите-членки да освобождават биогоривата от облагане с данъци върху горивата, без да е необходимо предварително одобрение от Комисията. Тези предложения доведоха през 2003 г. до приемане от Съвета и Европейския парламент на Директивата за биогоривата19 и разпоредба в Директивата за облагането с данъци на енергията.20 Директивата за биогоривата гласи, че държавите-членки “трябва да се погрижат на техните пазари да се предлага минимален дял биогорива и други горива от възобновяеми източници, като за тази цел трябва да заложат национални ориентировъчни цели”. Тя определя референтни стойности за тези цели: 2% - до края на 2005 г., и 5.75% - до края на 2010 г. Държавите-членки трябва да докладват на Комисията всяка година за взетите мерки за стимулиране на биогоривата и за дела на биогоривата, пуснати на пазара през предходната година. Първият доклад, със срок за предаване до края на юни 2004 г., трябва да

19 Директива 2003/30/EC на Европейския парламент и Съвета от 08.05.2003 г. за стимулиране на използването на биогоривата или други възобновяеми горива за транспорт, OJ L123, 17.05.2003 г. 20 Директива на Съвета 2003/96/EC от 27.10.2003 г., преструктурираща рамката на Общността за облагане с данъци на енергийните продукти и електричеството, OJ L283, 31.10.2003 г.

съдържа националната ориентировъчна заложена цел за 2005 г. Докладът със срок за предаване през 2007 г. трябва да обхваща същото за 2010 г. От Комисията се изисква да представи доклад за напредъка до края на 2006 г. , а след това – на всеки две години. Ако докладът заключи, че няма вероятност да бъдат постигнати ориентировъчните цели по причини, които са неоснователни, Комисията трябва да даде предложения, насочени “към националните цели, включително възможни задължителни цели, в подходящата форма”. Директивата за облагането с данъци на енергията гласи, че – доколкото закон на Общността не залага задължителни цели – държавите-членки при упражняване на финансов контрол могат да освобождават биогоривата от данъци върху горивата или да прилагат по-ниска данъчна ставка. Обаче, ако закон на Общността налага задължителни цели, държавите-членки биха могли да продължат да дават данъчни намаления /освобождавания в полза на биогоривата чрез процедурата, изложена в Член 19 на Директивата за данъчното облагане на енергията (предложение на Комисията, което упълномощава Съвета да вземе решение). Ситуацията в момента (към март 2004 г.) е такава, че седем от държавите-членки частично или напълно са отменили данъка върху биогоривата (Австрия, Франция, Германия, Италия, Испания, Швеция и Обединеното кралство). Ако целите, посочени в Директивата за биогоривата, бъдат постигнати, приносът на биогоривата ще се увеличи от 1.4 Мт през 2001 г. на 19 Мт през 2010 г. – увеличение с 18 Мт. Комисията ще наблюдава отблизо пазара на биогоривата и транспонирането на Директивата за биогоривата, което трябва да стане до декември 2004 г. Напредъкът в сферата на биогоривата до 2010 г. и след това ще се влияе силно и ще зависи от развитието на стандарти за качеството на горивата, а именно конкурентоспособността на биогоривата, разработването на нови технологии за биогоривата и осигуряването на биомаса за биогоривата.

3.5. Възобновяеми източници за производството на топлинна енергия Възобновяемите източници в отоплението нарастват бавно през последните седем години. Директивата за стимулирането на комбинираното производство на енергия (Директива „CHP”) и Директивата за сградите имат пряко въздействие върху ефективното използване на топлинната енергия. Но няма в сила законодателство относно производството на топлинна енергия от ВЕИ. Този сектор все още се доминира от традиционната употреба на биомаса, така че е необходима нова динамика, за да се даде нужния принос за постигане на целта за дял 12% от ВЕИ и за да се развие стабилният потенциал, който съществува в новите държави-членки. Топлинната енергия от възобновяеми източници се използва по множество различни начини. Търсенето на топлинна енергия за

промишлена употреба често изисква високи температури или пара под високо налягане. При такива изисквания топлинната енергия от ВЕИ обикновено се осигурява чрез изгаряне на изгаряне на биомаса (дървесина или промишлени отпадъци и утайки) за предпочитане със съвместно изгаряне с изкопаеми горива в котли или централи за комбинирано производство. Когато топлинната енергия е необходима за отопление на сгради и топла вода, търсенето може да се задоволи чрез по-голям диапазон от технологии и източници. За търсене в по-голям мащаб - като централно парно отопление и по-големи сгради (търговски/обществени/жилищни), има възможност за централизирано подаване и икономиите от мащаба могат да насърчат инвестициите в технология (големи котли, геотермална енергия, комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия). Търсенето на топлинна енергия за домашни нужди и друго търсене в малък мащаб може да се задоволи чрез други технологии, като например слънчеви панели, печки на дърва, геотермални източници и др.

3.5.1. Тенденция при геотермалната енергия Пряко отдаваната топлина е най-старият и най-обичайният начин на използване за геотермалната енергия. Стайното и централното парно отопление, приложенията в земеделието и аквакултурите са добре известни примери. След въвеждането на свързани към земята помпи за отопление стайното отопление и охлаждане се разшири значително през последните години. Швеция се нарежда първа по капацитет с оценката за 1 GWth за 176,000 единици през 2002 г., моето представлява една трета от всички отоплителни помпи, инсталирани в Европа. Германия и Франция се нареждат след нея. Италия е водещата държава в Европейския съюз по нискоенергийни приложения на геотермална енергия с капацитет 0.44 GWth, следвана от Франция и Германия. При 10% годишен ръст за отоплителните помпи (ръстът за 2002 г./2001 г. е бил 14%), заложената цел, изчислена през 1997 г. за 5 GWth които да се достигнат до 2010 г., може да бъде надвишена с 60%. Геотермалната енергия е добре развит енергиен източник в Унгария, където инсталираните мощности са сходни с тези на Франция. Република Чехия, Словакия, Словения и Полша използват тази възобновяем енергиен източник главно под формата на пряко отдавана топлина.

3.5.2. Топлина от слънчева енергия. Енергията от слънчевата топлина е възприета само в Германия, Гърция, Австрия и Кипър. В края на 2002 г. инсталираната площ на слънчевите колектори в ЕС-15 е била близо 12.8 милиона квадратни метра, в сравнение с около 11.8 млн. в края на 2001 г. Водещ в това увеличение в пазарът в Германия. През 2002 г. 80% от общия

капацитет от слънчева топлина на ЕС-15 е бил инсталиран в три водещи държави. Австрия, например, има 9 пъти повече слънчеви колектори от Испания. Сред новите държави-членки, изпъква Кипър с инсталирани около 600 000 квадратни метра. Слънчевите колектори покриват две трети от потребностите от топла вода на гръцките домакинства, в Кипър - до 90%, и близо 10% в Австрия. В Испания, Португалия и Италия са покрити едва скромните 0.5% от потребностите от топла вода. Производството на колектори за слънчева енергия през последните четири години нараства с темп около 9%. Обаче ако не се предприемат много по-значителни стъпки, целта от 1997 г. за инсталиране на 100 милиона m² слънчеви колектори в ЕС-15 до 2010 г. няма да бъде постигната. 3.5.3. Биогаз Тъй като “околната среда” стана пълноправен сектор от икономиката, секторът, свързан с биогаза, претърпява постоянно развитие в повечето държави от Европейския съюз. Биогазът има двойно преимущество понеже премахва замърсяването, като същевременно произвежда енергия. В цяла Европа се появиха инсталации за метанизация. Секторът на биогаза дава стойност на различни видове отпадъци. Този газ може да се използва за производство на електричество, топлинна енергия или гориво за транспорта. 60% от биогаза се използва в производството на енергия, а 40% - в производството на топлинна енергия. През 2002 г. производството на биогаз в ЕС-15 беше 2.8 Мт – 10% по-голямо отколкото през 2001 г. Този темп на растеж е прекалено бавен, за да се постигнат предлаганите 15 Мт за 2010 г.

Производство на биогаз в ЕС-15 през 2002 г.: общо 2,8 Мт

Обединеното кралство 39% Дания 28% Франция 13% Испания 7% Италия 7% Холандия 6%

Брой тонове суров биогаз на 1 000 жители през 2002 г.

Ирландия Германия Холандия Дания Швеция Обединеното кралство

Развитието на биогаза се нуждае от координирана политика в сферите на енергията, околната среда и селското стопанство (естественият тор е един от източниците на биогаз).

3.5.4. Дървесна биомаса По-голямата част от биомасата, необходима за отопление, все още и както винаги досега е дървесината – особено употребата на дървесина от домакинствата. Пазарът на биомасата пазар за пространствено отопление стагнира. Необходими за значителни стимули, за да се преодолее този проблем и да се насърчи използването на печки и бойлери на дърва с по-ефективно изгаряне. Комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е добър вариант за използването на дървесина в промишлен мащаб. Средносрочният потенциал за ЕС-15 показва едно по-балансирано разпределение между трите разглеждани технологии: топлина от биомаса, геотермална топлинна енергия и инсталации за слънчева енергия (геотермалната топлинна енергия включва и геотермални отоплителни помпи). Други форми на биомаса - като например специално отглеждани за тази цел култури, са се доказали трайно, развити са технологията и логистиката за тяхното използване. Те трябва да бъдат насърчавани и първоначално ще са необходими значителни стимули. Производство на топлинна енергия от ВЕИ през 2002 г.: 42 Мт Биомаса Геотермална Слънчева топлинна Примери за добра практика са Австрийската програма за търговско използване на дървесина и Френската “Plan du Bois”, която стимулира инсталирането на ефективни отделни печки и комунални котли (местно парно). Всички такива средства за разпространение на по-широкото прилагане на добри практики при използването на дървесината като гориво трябва да бъдат насърчавани.

3.5.5. Обобщение Има някои успешни примери в държавите при използването на дървесна биомаса и слънчева топлина. Геотермалното отопление нараства с бързи темпове. Въпреки това цялостното развитие на енергията от възобновяеми източници за отопление не предизвиква оптимизъм. Според дадените в Таблицата по-долу цифри дори и да се постигнат целите за генериране на електричество от ВЕИ и биогоривата, все пак ще са необходими допълнителни 29 Мт енергия от възобновяеми източници за производство на топлинна енергия, за да се постигне целта от 12% до 2010 г.

Потенциал за топлинна енергия от ВЕИ

1997 Резултати за 2001

Резултати за 2002

2010 – принос към целта за 12% 21

EС-15 38.7 Мт 42.3 Мт 43.3 Мт 72 Мт Биомаса 38.04 41.1 42 66 Геотермална енергия 0.4 0.7 0.8 4

Слънчево- топлинна енергия

0.26 0.5 0.5 2

3.6. Заключение: Сценарий за дела на енергията от възобновяеми източници през 2010 г. Тенденциите, изложени в Работния документ за служителите на Комисията, води до заключението, че макар и да се започнал напредък в посока на постигане на целите, заложената цел за 2010 г. няма да бъде постигната при сегашните политики и мерки. Има голяма необходимост от повече политическа воля за инвестиции във ВЕИ в ЕС. - Делът на енергията от възобновяеми източници се е увеличил от 5.4% през 1997 г. на 6% през 2001 г. - Ако сегашните тенденции при отоплението продължават и ако държавите-членки изпълняват въведените си национални планове за електричеството и отговорят на изискванията на Директивата за биогоривата в транспорта, делът ще достигне 9% през 2010 г. - Освен това, ако държавите-членки изцяло изпълнят изискванията на Директивата за енергия от възобновяеми енергийни източници, делът ще достигне 10%. - Изпълнението на заложената цел 12% за 2010 г. ще изисква постепенна промяна в националните политики в посока на използване на енергия от възобновяеми източници за отопление. 21 72 Мт е актуализираният сценарий.

1997 – ре-

зултати

2001 – резул-

тати 2002 -

резултати

Цел от 12% за 2010 г. Тенден-ция I

Тенденция II Тенден-ция III

Електриче-ство от ВЕИ TWh

337 384 Неконсо-лидирана

цифра

630 TWh22 -666 TWh23

84 Мт -93 Мт (22.1% постигнат

о)

70 (18% постигнато)

70 18% постигнато)

89 (22.1%

постигнато)

Производ-ство на топлинна енергия от ВЕИ

38.7 42.3 43.3 68-77 Мт 54 (сегашн

а тенденц

ия за топл. ен.)

54 (сегашна тенденция за топл. ен.)

54 (сегаш-

на тенден-ция за топл. ен.)

Биомаса 38.04 41.1 42 66 Мт

Геотермал-на енергия 0.4 0.7 0.8 4 Мт

Слънчево-топлинна енергия

0.26 0.5 0.5 2 Мт

Биогорива 0.2 0.3 0.8 19 (целта 5.75% постигната)

10 (3% постигн

ато)

1824 (5.75% постигнато)

18 (5.75% постиг-нато)

Общо 182 Мт (12% постигнато) 134 Мт (8%) 142 Мт (9%) 161 Мт

(10%)

4. КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ

4.1. Нови инициативи за укрепване на финансирането за енергия от възобновяеми източници – действия от страна на държавите-членки Ръстът в използването на енергия от възобновяеми източници е прекалено бавен, за да даде увереност, че целите на Европейския съюз за 2010 г. ще бъдат постигнати. За електричеството Съветът на ЕС и Европейският парламент през 2001 г. договориха да се стремят към дял на енергията от възобновяеми източници 22.1% в ЕС-15 до 2010 г. Националните цели, приети през 2002 г. бяха в съзвучие с тази цел. Но при практическите мерки, които държавите-членки са въвели до момента, прогнозата е да постигнат дял само 18-19%. При отоплението повечето от държавите-членки са направили прекалено малко за стимулиране на ново действие. При транспорта едва шест от държавите-членки са започнали производството на биогорива. Перспективите ще бъдат по-ясни в началото на 2005 г. след транспонирането на Директивата за биогоривата.

22 При един ефективен сценарий за потреблението на електричество тези 630 TWh ще са еквивалентни на 84 Мт 23 При сценарий за най-добра алтернативна употреба за потреблението на електричество тези 660 TWh ще са еквивалентни на 93 Мт 24 В случая на биогоривата дадената цифра е крайната енергия.

За енергията от възобновяеми източници като цяло Общността работи от 1997 г. насам за постигане на дял на енергията от възобновяеми източници - 12% до 2010 г. В най-добрия случай и при сегашните тенденции и мерки постигнатият дял ще бъде 10%. В най-лошия случай той няма да надвиши 8%. Приносът на енергията от възобновяеми източници остава незначителен в повечето от държавите-членки, извън двата отдавна установени начина на употреба - хидроелектроенергията и традиционната употреба на дървесина за отопление. Обаче, енергията от възобновяеми източници е започнала да се придвижва от страничната към централната сцена. Това придвижване трябва да набере скорост, ако Съюзът иска да постигне своите цели за устойчиво развитие и сигурност на доставките на енергия. На равнище Общност е въведена необходимата правна и политическа рамка. Сега е времето, когато държавите-членки трябва да ускорят своите собствени действия на местно, регионално и национално ниво. Важен аспект е финансирането за енергия от възобновяеми източници. Един разчет определя, че брутните инвестиционни разходи за ЕС-15 за постигане на заложената цел 12%, са 10-15 млрд. евро на година.25 Докато финансирането от Общността играе решаваща роля като катализатор (виж следващия раздел), то Общността все пак разполага с ограничени средства за подкрепа на реалното развитие на енергията от възобновяеми източници. Държавите-членки и самият енергиен отрасъл във всяка от тях имат ресурсите, необходими за осъществяване на това ниво на инвестиции. С течение на времето всеки енергиен източник на свой ред се е ползвал от значително публично финансиране и подкрепа за рисковете в своето развитие. Установилите се вече сектори за доставки на енергия в момента имат приход над 200 млрд. евро на година - само в ЕС-15. За подкрепа за енергията от възобновяеми източници са на разположение различни средства, които могат да се използват от държавите-членки, като например преференциално ценообразуване, зелени сертификати, пазарни механизми, освобождаване от данъци … Време е всички държави-членки да реализират на практика тези идеи. Необходимо е държавите-членки да създадат „равна игрална площадка” в енергетиката чрез включване на други външни социални ползи/разноски в своята рамка за енергийната политика.

25 A. Zervos, “Updating the impact of the Community strategy and action plan for renewable energy sources”, проект на окончателен доклад, 2003 г. (въз основа на цени за 2001 г.).

4.2. Нови инициативи за укрепване на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност – действия на европейско равнище Политиката за чиста енергия споделя фундаментални цели с широк диапазон политики на Общността като насърчаване на конкурентоспособността и спойката за растеж и трудова заетост, осигуряване на достъп до основни стоки и услуги и укрепване на ЕС като партньор в устойчивото развитие.26 Енергията от ВЕИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите политики. Необходим е координиран подход в голям диапазон политики на Общността политики, които оказват въздействие върху енергията. Бъдещата финансова рамка на Съюза за 2007-2013 г. трябва да съдържа изрични разпоредби, по силата на които ясните и изрични енергийни концепции да са видима част от приоритетите, стратегиите и ангажиментите на Съюза. Това е възможност за разширения ЕС да изрази своята политическа решимост да смени курса и да насочи своите усилия към устойчива енергия, чрез разпределяне на адекватни ресурси, за да се завишат неговите цели в тази сфера. Главните финансови инструменти на Общността – особено бъдещите Структурните фондове и Кохезионният фонд, финансовата подкрепа, която се предоставя чрез програмите на Общността за международно сътрудничество, и Общата селскостопанска политика – всички те е необходимо да бъдат мобилизирани. В това отношение е важно да се отбележи, че през февруари 2004 г. Комисията прие Комюнике относно реформата на структурните фондове за периода 2007-2013 г. Настоящият доклад осветлява развитието и използването на енергия от възобновяеми източници, мерките за енергийна ефективност, развитието на екологични отрасли, по-чисти методи за транспорт и устойчив обществен транспорт в градските райони като приоритетни теми за подкрепата в бъдеще. Допълващи действия биха могли да се разглеждат на четири фронта. Първо, да се преодолее разминаването между успешното демонстриране на иновационни технологии и тяхното ефективно навлизане на пазара, за да се постигне масовото им разгръщане и да се увеличат едромащабните инвестиции в целия ЕС в новите и най-резултатни технологии. За да се постигне това, е необходим един нов инструмент, който, действайки на равнището на ЕС, би могъл да се моделира така, че да отчете разнообразието и специфичността на секторите за енергията от ВЕИ и енергийната ефективност. Този инструмент трябва да подкрепя първото размножаване на пазара на току-що доказали се технологии, които са уместни в контекста на 26 Комюникето от Комисията до Съвета и Европейския парламент “Building our Common Future: Policy challenges and Budgetary means of the Enlarged Union 2007-2013”,

Европа. По този начин Съюзът ще сподели риска, който съществува при икономическото прилагане на резултатите от РТД. Този нов инструмент би могъл да бъде основният компонент на програмата-приемник на сегашната Програма “Интелигентна енергия - Европа, 2003-2006”. Тя би могла да осигури по-добро използване (чрез едромащабно приложение в целия ЕС и на експортните пазари) на резултатите от проекти и да увеличи значителния наличен запас от технологии, на които им е нужно малко, за да бъдат конкурентоспособни. За ефективно справяне с тази задача са нужни действия на ниво ЕС, в съзвучие с националните инициативи и с действията от страна на международни финансови институции. Второ, тази бъдеща Програма на Общността “Интелигента енергия Европа” трябва също така да укрепва подпомагането на действия на местно и регионално ниво. Главната цел е да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения за енергията и да се спомогне за премахване на нетехнологичните бариери пред чистата енергия, като например институционален капацитет, осведоменост на обществеността, налична технология на достъпни цени, добре обучени специалисти и ефективни механизми за обмен на ноу-хау и най-добри практики. Необходим е също така по-добър фокус за споделяне на европейския опит и технологии с трети държави. Тази бъдеща програма трябва още да продължава да подпомага разработването и изпълнението на политики на ЕС в областта на ВЕИ и енергийната ефективност. Трето, необходимо да се засили подкрепата и да се ускори темпът на подпомагането от публичния сектор за научни изследвания, технологично развитие и демонстрация на ВЕИ и енергийна ефективност в Европа. Четвърто, необходимо е да се капитализира важната роля, която играе енергията в устойчивото развитие и да има споделена отговорност с другите политики на Общността. В рамките на реформата на Общата селскостопанска политика ще се въведе една нова помощ от 45 евро на хектар за площи, засявани с енергийни култури. Нещо повече, отглеждането на нехранителни култури, например енергийни култури, ще продължава да е позволено на неизползвана земя. Европейската инвестиционна банка вече си е поставила за цел да увеличи дела за енергия от възобновяеми източници в отпусканите от нея кредити за енергетика от 8% на 16%. Тя би могла да помага при финансирането на национални, регионални или частни инвестиционни фондове за енергия от възобновяеми източници, наред с приноса от други източници на равнището на Общността - на национално или регионално ниво.

4.3. Други мерки

4.3.1. План на Общността за биомасата През 2001 г. ЕС-15 е използвал около 56 Мт биомаса за енергийни цели. Постигането от Съюза на целите за енергия от възобновяеми източници за 2010 г. ще изисква още приблизително 74 Мт – 32 Мт за производство на електричество, около 18 - под формата на биогорива, и 24 - за отопление (общо: 130 Мт) Една ориентировъчна цифра за наличността на биомаса за енергийни цели на ниво ЕС-15 е 150 Мт (с още 32 Мт за EU-10 и Румъния и България).27 Потенциалът на биомасата се нуждае от допълнителна оценка, особено от гледна точка на наличието на земи. Използването на земята за различни възобновяеми приложения на биомасата (отопление, електричество, биогорива за транспорта и горски продукти), както и разликата в ползите, които могат да донесат тези различни приложения например от гледна точка на емисиите на парникови газове през призмата на жизнения им цикъл. Обаче, ефективното използване на биомаса за енергийни цели зависи както от развитието на пазара, така и от взаимодействието между публичната политика в сферите на енергетиката, селското стопанство, отпадъците горското стопанство, развитието на селските райони околната среда и търговската политика. Институциите на Общността играят важна роля във всички тези области на политиката. До края на 2005 г. Комисията ще внесе координиран план за биомасата с ясен подход към осигуряването на адекватни доставки на биомаса чрез европейски, национални и регионални/местни действия във всички тях. Този план трябва да направи необходимото, така че използването на биомаса за енергийни цели да не доведе до ненужно нарушаване на конкуренцията. Планът ще даде ориентация и ще оптимизира финансовите механизми на Общността, ще пренасочи усилията в рамките на съответните политики и ще се справи с препятствията през обширното използване на биомасата за енергийни цели. Особено внимание ще се обръща на новите държави-членки, като се има предвид високият и неизползван потенциал на биомасата, който много от тях имат.

4.3.2. Развитие на енергията от възобновяеми източници в отоплението Няма да е лесно да бъдат установени целите за отопление с енергия от възобновяеми източници, тъй като няма единна “промишленост за доставка на топлинна енергия”, към която те да бъдат насочени. Вместо това като първа стъпка ще бъде предложена конкретна инициатива, свързана с приложенията за отопление и охлаждане.

27 Прогнозата за тази цифра разглежда 10% от обработваемата земя (половината за биогоривата и половината от твърда биомаса), горски вторични продукти, влажен естествен тор и органични отпадъци. Източник BTG Interim report

Общността вече е приела Директиви за енергийната ефективност на сградите28 и за комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия 29. Те ще насърчат по-голямо използване на енергия от възобновяеми източници за отопление. Нужно е Директивата за сградите да се изпълнява по начин, който стимулира интеграцията на ефективни системи за биомаса, помпи за геотермална топлинна енергия и отопление със слънчева енергия в жилищните сгради и в сградите от третия сектор. Децентрализираните доставки на енергия от възобновяеми източници, които се предвиждат в Директивата за сградите, трябва да се стремят към потенциалното използване на възобновяема енергия за отопление и охлаждане, по-конкретно чрез включване на панели за слънчева енергия в сградите. Микротурбините, които горят биомаса, са друга възможност за използване на енергия от възобновяеми източници в сградите. Необходимо е също така да се насърчава по-голям дял на биомасата в комбинираното производство на енергия и системите за централно парно отопление, особено когато съществуващите системи могат да бъдат преоборудвани икономически изгодно (какъвто е случаят при голям брой от новите държавите-членки). Комисията ще предлага по-нататъшни инициативи – ако е необходимо, законодателни предложения, за да ускори реализацията на потенциала на трите ключови технологии – съвременно отопление с биомаса, слънчево отопление и геотермална топлинна енергия. Тези инициативи биха могли да включват целите за специфични технологии, или изискванията доставчиците на петрол и газ за отопление да доставят например дървени брикети и биогаз. 4.3.3. Политика за офшорната вятърна енергия За да се даде оправна сигурност за развитието на офшорните вятърни централи правителствата ще трябва да въведат правни режими, които им дават съответните правомощия за зоната извън териториалните морета (лимит от 12 морски мили), както и бързи процедури за даване на съгласие за развитието им. Политиката на ЕС за офшорните вятърни централи ще трябва да укрепва необходимата мрежова инфраструктура. Програмата за трансевропейски енергийни мрежи е започнала да оказва подкрепа за инвестиции за адаптиране и оптимизиране на мрежите с оглед интегриране на офшорни проекти. Важно е да се направи така, че развитието на офшорни вятърни централи да не бъде възпряно от невярна оценка на потенциалните проблеми, като например съвместното съществуване с птици, преминаване на траулери и кораби, разработването и прилагането на национални правила за планирането, източника на средства за

28 Директива 2002/91/EC за енергийната ефективност в сградите, OJ L1, 04.01.2003 г. 29 Директива 2004/8/EC за насърчаване комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия , OJ L52, 21.02.2004 г.

разширяване и модернизация на мрежата, наличието на застрахователно покритие и предоставяне на правна защита в случай на увреждане на конструкциите извън териториалните води на държавите. Комисията ще извършва системни прегледи на пречките и възраженията, които могат да блокират развитието на офшорните вятърни централи, екологичните изискванията, които трябва да бъдат изпълнявани, и ще разработва насоки за държавите-членки, като предлага проекти на закони, ако е необходимо. Комисията също така ще подпомага научните изследвания и ще предлага помощ за развитието, с оглед подобряване на турбините и технологията на инсталациите, които да се използват в морските води, както и за повишаване на стабилността на мрежата за пропускане на вятърна енергия над 20%. Тя ще насърчава също така координацията в научните изследвания, като получава спонсорство от националните власти, за ефектите от вятърните турбини върху морския живот и морската среда.

4.3.4. Енергия от слънчево лъчение Противоположно на Япония, в Европа липсва индустриална политика, която да е стратегически обмислена и да се развива систематично в посока на мултимилиарден бизнес на стойност 10 млрд. евро. Въпреки темпа на растеж на производството в Европа през последните години и силната европейска база на РТД и иновациите Европа все още е нетен вносител на фотоволтаични клетки. Продължителното, но все по-целево финансиране за РТД води до нов напредък по отношение на използването на суровини, все по-благоприятни производствени технологии, оптимизиран, често пъти изграждащ интегрирани устройства дизайн, надеждност и ефективност на ФВ системи. Един друг вариант е производството на енергия от слънчевата топлина, за което има някои обещаващи пилот проекти, които току-що са започнати в Южна Европа. Тази технология има допълнителното предимство, че при нея може да има ефективност на разходите при съчетаването й със съвременни газови турбини, като по този начин се преодолява проблемът с непостоянното слънчево лъчение и се осигурява базов дял от слънчева енергия без технология за съхранението й.

4.3.5. Научни изследвания и технологично развитие Няколко технологии за енергия от възобновяеми източници, които биха могли да дадат голям принос до 2020 г., се нуждаят от повече научни изследвания и развитие. Европейския съюз играе водеща роля в научните изследвания, демонстрацията и разпространението на възобновяемата енергия вече повече от 20 години и ще продължи и занапред.

Данните от ОИСР показват,ч е само 10% от държавните бюджети за научна и развойна дейност в енергетика са за енергия от възобновяеми източници, за разлика от повече от 50% за конвенционалните енергийни (за изкопаеми горива и ядрени) технологии. Както бе посочено в 4.2, и за да се окаже подкрепа на по-дългосрочните очаквания за проникването на ВЕИ, затова е необходимо да се засили подкрепата и да се ускори обемът на подкрепата от публичния сектор за научни изследвания, технологично развитие и демонстрация в областта на ВЕИ в Европа. Съгласно Шестата рамкова програма Съюзът се фокусира върху снижаване на разходите и върху едромащабна интеграция на енергиите от ВЕИ в системата за доставка на енергия. В кратко- до средносрочен план Програмата е насочена към производството на електричество от биомаса, вятър, фотоволтаична енергия, приливи, вълни и други възобновяеми източници, технология за отопление и охлаждане, както и производството и преработката на течни и газообразни биогорива. Дългосрочните научни изследвания са насочени към това как да се постигне значително намаляване на разходите за биоенергията, фотоволтаичната енергия и енергията от други възобновяеми източници, включително вятърна, от морска вода, концентрирана слънчева и геотермална енергия, както и подобряване на надеждността, безопасността, разполагаемостта и трайността на системите за енергия от възобновяеми източници. Програмата е насочена също така към проблемите на дистрибутирано генериране на електричество, водородни и горивни клетки, които оказват въздействие върху по-нататъшното развитие на системите за енергия от възобновяеми източници.

4.3.6. Използване на основните инструменти за финансиране от Общността От 2004 г. нататък Комисията възнамерява да постави особено ударение върху разгръщането на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност чрез използване на Структурните фондове и Кохезионния фонд и фондовете на ЕС за развитие. Възобновяемите енергии биха могли също така да играят в бъдеще важна роля в по-нататъшната еволюция на съответните мерки за развитие на селските райони (втория стълб на Общата селскостопанска политика).

4.3.7. Пускане на биогоривата на пазара Директивата за качеството на горивата30 постановява минималните спецификации за бензин и дизелово гориво. Те поставят лимити за смесването на биогоривата. По-високите лимити за смесването биха улеснили изпълнението и надвишаването на дял от 5.75% за биогоривата. Диапазонът за повишаване на тези лимити е предмет на 30 Директива 98/70 от 13.10.1998 г. за качеството на петрола и дизеловите горива (OJ L350/58, 28.12.1998), изменена с Директива 2003/17 от 03.03.2003 г. (OJ L76/10, 22.03.2003 г.)

технически дебат. Комисията в момента извършва оценка на аргументите. До края на 2005 г. тя ще внесе нови предложения, ако е необходимо. Държавите-членки могат да поставят изискване всяка компания да пусне на пазара на своята територия определено количество биогорива, но не може да иска цялото количество продавано гориво да е смесено с биогорива. Наред с прегледа на спецификациите за качеството на горивото Комисията ще обмисля дали е необходимо това да се промени.

4.3.8. Навременни данни Официалните европейски данни за енергията от възобновяеми източници в момента стават на разположение около 18 месеца след края на съответната календарна година. Комисията ще направи така, че данните по-рано да са налице. Тя ще разгледа как екстраполацията от извадките би могла на по-ранен етап да даде представа за напредъка и как събирането на данни би могло да се обвърже с издаването на сертификати за възобновяема енергия, както и технико-научните усилия за определяне и потвърждаване на тенденциите. 5. МЕЖДУНАРОДЕН ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ЕС СЛЕД 2010 г. 5.1. Лисабонският процес и екологичното измерение Заседанието на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. в своите Заключения (5) постигна договореност за “нова стратегическа цел за следващото десетилетие: да станем най-конкурентоспособната и динамична, базирана на знанието, икономика в света, способна на устойчив икономически растеж и по-добри работни места и по-силна социална спойка”. Увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс допринася за целта на Лисабонския процес да станем способни на устойчив икономически растеж. Вятърната енергетика в момента осигурява работа на 75 000 души в ЕС-15. Правителството на германия е потвърдило създаването на нетния брой 135 000 работни места чрез неговата национална политика за възобновяемата енергия до 2003 г. Почти 100% от производството на енергия от възобновяеми източници използва европейски технологии. Увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници създава нови работни места – в научните изследвания, в промишлеността, строителството, селското стопанство и горската промишленост, обработката на отпадъци и консултирането – чрез

развиващите се нови технологии и чрез насърчаване на научни изследвания и технически иновации. Според преценките ако енергията от възобновяеми източници осигурява 12% от потреблението на енергия в ЕС-15 през 2010 г., този сектор ще има работни места за 500 000 до 650 000 души при обслужването на пазара на ЕС. От държавите-членки зависи да вземат решение за въвеждане на енергийна политика, която може да донесе значителни ползи в областта на трудовата заетост. Европейската промишленост е световният лидер във вятърната технология и държи позиция в производството на хидроелектроенергия, фотоволтаична и геотермална енергия. Експортните пазари представляват голям потенциал за европейската промишленост за енергия от възобновяеми източници, която ще се възползва от натрупания експертен опит и знания на вътрешния пазар. Износът на технологии за възобновяеми източници ще създаде значителен брой допълнителни работни места. Заседанието на Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001 г. се споразумя по стратегия за устойчиво развитие и добави екологично измерение към процеса от Лисабон. В своите Заключения (21) той “приканва промишлеността да вземе участие в разработването и по-широкото използване на нови екологично чисти технологии в сектори като енергетиката и транспорта” и “подчертава значението на отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите.”

5.2. Конференцията в Йоханесбург и нейното продължение Световната среща на високо равнище за устойчивото развитие (World Summit on Sustainable Development - WSSD), проведена в Йоханесбург през септември 2002 г., се занима с широките аспекти на устойчивото развитие със силен фокус върху необходимостта от намаляване на бедността като спешен въпрос. Един от главните резултати от WSSD бе всеобщото приемане, че енергията - и по-конкретно енергията от възобновяеми източници, е един от ключовите приоритети за намаляване на бедността и постигане на дългосрочно устойчиво развитие. В Йоханесбург ЕС пое ангажимента да има водеща роля чрез енергийната инициатива на ЕС за намаляване на бедността и устойчиво развитие (EU Energy Initiative for Poverty Reduction and Sustainable Development - EUEI) и чрез Коалицията от Йоханесбург за енергия от възобновяеми източници (JREC). Едно от първите конкретни действия, предприети от Комисията в подкрепа на EUEI, беше започването на COOPENER в рамките на програмата “Интелигента енергия – Европа”, с оглед насърчаване предоставянето на услуги за устойчива енергия за облекчаване на бедността в развиващите се държави.

Подкрепата за осигуряване на достъп до водоснабдяване и съвременни енергийни услуги в рамките на изкореняването на бедността в момента е ангажимент на Европейската помощ за развитие, поет на WSSD. Широкото въвеждане на енергията от възобновяеми източници и трансферът на технологии към развиващите се държави допринася за изкореняването на бедността и повишаване на жизнения стандарт в най-бедните държави. От нейното начало досега JREC разработва своите дейности в тясно партньорство и с подкрепата на широката партньорска общност, включително бизнеса, НПО и академичните среди. Въпреки това членството в JREC е привилегия на националните правителства. До месец март 2004 г. 87 държави се бяха присъединили към Коалицията и се очаква и други да го сторят. Заседанията на JREC вече са предложили уникална платформа за конструктивен диалог между голям брой правителства от южното и западното полукълбо. В този контекст и въз основа на дискусии между членовете на JREC след WSSD ясно се признава например, че съответните правителства-членове се намират в най-добра позиция за разработването и приемането на амбициозни национални и регионални обвързани със срокове цели. Членовете на JREC са се посветили по същия начин и на идентифицирането и премахването на финансовия недостиг и препятствията, включително пречките за ефективна доставка на съществуващите – но често пъти неоползотворявани – публични и частни ресурси, необходими за развитието и укрепването на пазарите на енергия от възобновяеми източници пазари с особен фокус върху потребностите на развиващите се страни–членки на JREC. Приоритетите и действията на JREC са разработени през време на неформални конференции и заседания на високо ниво, които са послужили също така като високопоставена платформа за повишаване на регионалната и местна осведоменост за предприеманите от проактивните правителства действия, като същевременно им се помага да привличат интереса на финансовите и бизнес среди. Международната конференция за енергията от възобновяеми източници, която ще се проведе в Бон през юни 2004 г., ще бъде продължение на конференцията в Йоханесбург. Тя има за цел да изготви силна политическа декларация наред с амбициозен международен план за действие, придружен включително с разнообразни коментари и насоки за добра политика.

В качеството си на домакин на секретариата на JREC, Комисията постави началото на две ключови инициативи, за да подкрепи JREC - и по-конкретно членуващите в нея развиващи се страни31, т.е.: - Световна онлайн база данни за политиката за енергия от възобновяеми източници и мерките за преодоляване на значителния дефицит на информация в областта на изготвяне на политики и тяхното изпълнение, по-конкретно на нивото на държавите, които не са членки на ОИСР; - Предпроектно проучване за създаване на механизъм, базиран върху публично-частни средства, за създаване и осигуряване на “patient рисков капитал” за бизнеса с предлагане на енергия от възобновяеми източници и разработчици на проекти – по-конкретно в развиващите се държави и икономиките в преход, повишен достъп до рисков капитал и насърчаване на по-сериозна ангажираност от страна на международните и местните финансови посредници и корпоративни инвеститори32. Комисията ще доразвие тези взаимосвързани действия със заинтересованите членове на JREC и други партньори. През януари 2004 г. подготвителната европейска конференция, организирана от Европейската комисия и проведена в Берлин, стигна до заключението, че: - Изпълнението на Директивите на Общността в държавите-членки трябва да предвижда дългосрочна вътрешна подкрепа, която гарантира стабилни условия за инвестиции. Административните бариери пред разпределението на зелена електрическа енергия трябва да бъдат преодолени и е нужен напредък в областта на интелигентното управление на мрежите. - Напредъкът, постигнат в Европа по отношение на потреблението на енергия от възобновяеми източници, разкрива, че докато производството на електричество, главно от вятър, се увеличава драстично, електричеството от биомаса и технологиите за производство на топлинна и охлаждаща енергия не напредват достатъчно. Освен това усилията на държавите-членки са силно небалансирани. Секторът за отопление и охлаждане приканва Комисията да предложи инициативи на Общността.

31 Комисията е подбрала и разработила внимателно тези инициативи с оглед на потребностите на развиващите се страни, като същевременно е разгледала необходимостта от допълване на съществуващите и разработване на нови инструменти по COOPENER, EU EI и други свързани с тях програми. 32 Това проучване е извършено от консорциум на инженери-финансисти, частни корпоративни адвокати и консултанти по технологии. При условие че може да се установи, “patient рисковият капитал” ще бъде един вид акционерно или квазиакционерно финансиране, получено от сливането на инвестиционни ресурси и изисквания в публичния и частния сектор. Той би предоставил капитално финансиране в очакване на възвращаемост, но при по-малки изисквания отколкото чисто пазарният частен акционерен капитал.

- Разстройването на пазара на енергия, главно поради факта, че цените на енергията не отразяват пълните социално-икономически разходи, бе посочено като бариера пред създаването на равнопоставеност. Към енергията трябва да се прилага принципът “Замърсителят плаща”. По отношение на целите за ВЕИ имаше всеобщо разбиране, че общата заложена цел на ЕС за енергия от възобновяеми източници за 2010 г. е движещата сила в законодателния и политическия процес на национално и европейско ниво. Необходимо е този дългосрочен подход да бъде продължен. Конференцията отбеляза, че цял набор от технически проучвания показват заложена цел най-малко 20% от брутното вътрешно за ЕС потребление през 2020 г. за разширения ЕС-2533.

5.3. Роля на целите на ниво ЕС От 1997 г. насам политиката на ЕС се направлява от целта за 12% дял на енергията от възобновяеми източници. Голям брой от държавите-членки са поставили свои национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници в своя национален енергиен микс и това трябва да се поощрява. Комисията е предложила и Съветът и Европейският парламент са приели оперативни цели за 2010 г. за енергията от възобновяеми енергийни източници и биогорива. Нещо повече, широк диапазон от правни мерки за енергийната ефективност и подкрепящи мерки са били приети на ниво ЕС. Тъй като развитието все още е прекалено бавно, за да се достигне целта 12%, настоящото Комюнике обявява допълнителни мерки. Сега е време всички държави-членки да използват правните инструменти, които са разработени на ниво Общност, за да изпълнят тези оперативни цели и да увеличат дела на енергията от възобновяеми източници в своя национален енергиен микс до такава степен, че да е възможно да се постигне поставената цел от 12 % за ЕС. През април 2004 г. Европейският парламент разгледа препоръките от Конференцията в Берлин. Той подтикна Комисията и Съветът да започнат политически процес за установяване на амбициозни, обвързани със срокове цели за повишаване дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребност на енергия, като се насочат към средно- и дългосрочната времева рамка преди Международната конференция в Бон. Те призоваха Комисията и Съветът да положат нужните усилия за постигането на заложената цел

33 Тази заложена цел би била еквивалентна на около 23% при “подхода на заместването”. Прилагането на подхода на заместването ще има няколко преимущества. Той ще даде по-балансирано отражение на приноса на различните форми на енергия от възобновяеми източници, ще отрази целите на политиката за енергията от възобновяеми източници от гледна точка на заместванията за използване на изкопаеми горива, намалявайки по този начин емисиите на CO2 и подобрявайки сигурността на доставките, и ще позволи по-ясно сравнение между ефектите на енергията от възобновяеми източници и мерките за енергийна ефективност.

от 20% за приноса на енергията от възобновяеми източници към вътрешното потребление на енергия в ЕС до 2020 г.34 Комисията признава значението на предоставянето на перспектива в по-дългосрочен план, като взима предвид, че промишлеността за енергия от възобновяеми източници е в своята детска възраст, както и необходимостта да се обезпечи достатъчна сигурност за инвестициите. Признавайки резултата от наличните в момента предпроектни проучвания, обаче, Комисията смята за необходимо да направи по-задълбочена оценка на въздействията от ресурсите на ВЕИ, особено по отношение на техния световен икономически ефект, преди да реши да приеме целите за след 2010 г. и преди да формира позиция по гореспоменатата заложена цел от 20% за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г. Комисията ще извършва регулярни прегледи на напредъка в развитието на енергията от възобновяеми източници, с цел също така да осигури съвместимост с нейната собствена цялостна стратегия за устойчиво развитие. Това ще изисква да се направи разширен анализ на въздействието в рамките на нейната политика. За икономическото измерение този анализ ще вземе предвид конкурентоспособността на икономиката на ЕС, от една страна, и сигурността на доставките, от друга страна, както и тяхната техническа изпълнимост. За екологичното измерение ще се работи по необходимия принос към целите на ЕС във връзка с изменението на климата и други екологични приоритети. Накрая, трябва да се вземе предвид също така и потенциалът за разработването на ресурсите от възобновяеми източници. Този преглед ще бъде извършен за първи път не по-късно от октомври 2005 г. с оглед да се постави началото на дебат, за да се определи през 2007 г. целта за периода след 2010 г. Започвайки процеса на установяване на дългосрочна перспектива за енергия от възобновяеми източници, Европейската комисия има желанието да допринесе за поддържане на лидерската роля, която вече е показана от някои от членовете на JREC, включително някои от държавите-членки на ЕС.

6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ Енергията от възобновяеми източници притежава потенциал. Това е важно в ситуация, когато снабдяването на ЕС с енергия изпитва структурни затруднения, както и геополитически, социални и екологични недостатъци, особено във връзка с Европейските общности в Протокола от Киото. Развиващият се потенциал на Европа за

34 P5_TA-PROV(2004 г.)0276 Международна конференция за възобновяемите енергийни източници (Бон, юни 2004 г.)

използване на енергия от възобновяеми източници ще допринесе за сигурността на доставките на енергия, за намаляване нивото на вноса и зависимостта от него, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на опазването на околната среда, разделяне на икономическия растеж от използването на ресурси, създаване на работни места и консолидирани усилия за изграждане на общество на знанието. В целия свят е време да се направи така, че този потенциал да се реализира, за да се намали бедността и да се подобри достъпът до енергия за най-бедните. Обаче, що се отнася до Европейския съюз, в много от държавите-членки трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за ускоряване на ръста на използването на енергия от възобновяеми източници, като по този начин се гарантира, че целите на Съюза ще бъдат постигнати. За Европейския съюз настоящото Комюнике дава също така база за докладване за постигнатото до момента и формулиране на заключения, както следва: i) Всеобхватна регулаторна рамка на ЕС е въведена през последните четири години; ii) Целите на ЕС за 2010 г. ще бъдат реализирани единствено чрез пълно изпълнение на тази правна рамка от държавите-членки заедно с допълнителни проактивни мерки съобразени с националните условия; iii) Допълнителни мерки – особено финансови, както е упоменато в Глави 2.9 и 4 – са необходими и на нивото на ЕС; Като принос към Конференцията в Бон през юни 2004 г за възобновяемите енергийни източници. Комюникето очертава подхода на Комисията към политиката за енергия от възобновяеми източници.