o6o_taynite2

ОшоОшоКнига на тайнитеКнига на тайните

ТОМ 2ТОМ 2

1Няколко "стоп" техники8 декември 1972 г.. Бомбай. Индия.

СУТРИ:1. "Точно, когато в теб се появи импулс да направиш нещо, спри."2. "Когато се появи някакво желание, разгледай го. После внезапно го остави."3. "Скитай докато се изтощиш и след това, падайки на земята, при това падане, бъди

цял."

Животът притежава две равновесни точки: тази на съществуването и тази на правенето. Твоето съществуване е твоята природа. То винаги е с теб; не трябва да правиш нищо, за да го постигнеш. То винаги е налице. Ти си то. Ти не го притежаваш. Нито пък между теб и него съществува някаква дистанция. Ти си то. Ти си твоето съществуване. Правенето е едно постижение. Това, което правиш, не съществува дотогава. Ако го правиш, то ще стане. Ако не го правиш, няма да стане. Всичко онова, което не е поначало в теб, не е твоето съществуване.

За да съществуваш, за да оцелееш трябва да направиш много. И след това, малко по малко, дейността ти се превръща в преграда пред познанието на твоето съществуване. Твоята дейност се превръща в твоя периферия. Ти живееш в .нея; не можеш да живееш без нея. Но тя е само една периферия. Тя не е твоята същност; тя не е центърът. Това, което имаш, е следствие от твоето правене. Притежаването е резултат от правенето, а центърът е обграден, погълнат от твоето правене и притежаване.

Първото нещо, което ще отбележа преди да продължим с тези техники е, че каквото и да притежаваш, то не е твоето съществуване и каквото и да правиш или можеш да направиш, не е твоето съществуване: Съществуването ти предшества правенето. Съществуването ти предшества всичко, което притежаваш, всичко, което имаш. Умът обаче непрекъснато те въвлича в правене и притежаване. Отвъд ума или преди ума, се намира твоето съществуване. Как да се проникне в центъра е това, към което се стреми религията. Към това винаги е било насочено търсенето на онези, които са се интересували от познанието на първичната реалност на човешкото съществуване, на върховната същност, субстанцията на своето съществуване. Ако не разбереш разликата между периферия и център, няма да успееш да разбереш сутрите, които ще обсъждаме.

Затова отбележи разликата. Всичко, което притежаваш – пари, знание, престиж, всичко - това не си ти. Ти ги имаш. Те са твои притежания; но ти си нещо различно от тях. Второ, това, което правиш - това не си ти. Можеш да го правиш, можеш и да не го правиш. Например, смееш се, но можеш и да не се смееш. Тичаш, но можеш да тичаш, а можеш и да не тичаш. От друга страна, ти съществуваш - друг избор нямаш. Не можеш да правиш избор относно съществуването си. Вече си налице.

Действието е избор. Можеш да избереш, можеш да не избереш. Можеш да правиш "това" или да не правиш "това". Можеш да станеш светец или да станеш крадец, но и святостта ти, и престъпността ти, и двете те са правене. Можеш да избираш, можеш да се променяш. Светецът може да стане крадец, а крадецът - светец. Но не това е твоето съществуване: съществуването ти предхожда святостта ти, престъпността ти.

Когато трябва да направиш нещо, ти трябва вече да си налице; в противен случай не можеш да го направиш. Кой тича? Кой се смее? Кой краде? Кой става светец? Съществуването трябва да предшества цялото правене. Дейността може да бъде избрана, докато съществуването не може. Съществуването е това, което избира - не това, което бива избирано и ти не можеш да избереш това, което избира. То вече е налице. Не можеш да направиш нищо по отношение на него. Запомни това -притежаването, правенето се намират в такова отношение към теб, в каквото се

www.izvorite.com & www.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

http://www.izvorite.com/

намира периферията по отношение на центъра. Обаче центърът си ти.Този център си самият ти или можеш да го наречеш атман, или с каквото друго име

пожелаеш. Този център е твоята най-вътрешна точка. Как да я достигнеш? А ако човек не я достигне, ако не я познава, ако не я Постигне, той не може да достигне до състоянието на блаженството, което е вечно, не може да познае безсмъртието, не може да познае Божественото. Ако човек не Постигне този център, той ще продължи да съществува в мъка, болка и страдание. Периферията е адът.

Тези техники са средство за влизане в центъра. Първата техника: "Точно, когато в теб се появи импулс да направиш нещо, спри."

Всички тези техники се занимават със спирането по средата. Георги Гюрджиев е направил тези техники добре известни на Запад, но не е познавал "Виджяна бхайрава тантра". Той ги е изучил в Тибет, от будистките лами. Работил е върху тях на Запад и много, много търсещи са Постигнали центъра с помощта на тези техники. Той ги е нарекъл "стоп упражнения", обаче техен източник е "Виджяна бхайрава тантра".

Будистите са ги научили от "Виджяна бхайрава". Суфис-тите също притежават подобни упражнения. Те също са ги заимствали от "Виджяна бхайрава". В общи линии тази книга е източникът на всички техники, които са известни по света.

Гюрджиев го е правел по много прост начин. Например, той ще нареди на своите ученици да танцуват. Групата ще танцува, група да речем от двадесет човека и внезапно той ще каже, "Спри!" И в момента, в който Гюрджиев каже да спрат, те трябва да спрат напълно. Където и да попадне паузата те трябва да спрат незабавно на място. Не се разрешават никакви намествания, никакви промени. Ако едното ти стъпало е повдигнато над земята и ти стоиш върху единия си крак, трябва да останеш в това положение. Ако паднеш - това е друга работа, но не трябва да подпомогнеш по никакъв начин падането. Ако очите са ти отворени, трябва да останат отворени. Точно сега не можеш да ги затвориш. Ако те се затворят от само себе си. това е друга работа. Но доколкото зависи от тебе, ти трябва съзнателно да спреш. Трябва да се превърнеш в неподвижна статуя.

Чудеса ставали, защото в дейността, в танца, в движението, когато внезапно спреш, възниква една пауза. Това внезапно спиране на цялата активност изведнъж те разделя на две: на твоето тяло и на самия тебе. Твоето тяло и ти се движехте. Изведнъж ти спираш. В тялото е налице инерцията да се движи. То се движеше, затова съществува един импулс. Ти танцуваше и е налице една движеща сила, импулс. Тялото не е подготвено за това внезапно спиране. Чувстваш, че в тялото има импулс да прави нещо. но ти си спрял. Настъпва пауза в съществуването. Чувстваш тялото си като нещо далечно, отдалечено с импулс за движение, с една инерция да продължава действието. И тъй като си спрял, и не съдействаш на тялото за неговото движение, за импулса му. за тласъка му, ти ставаш нещо различно от него.

Но можеш да заблудиш себе си. Едно леко подпомагане и паузата няма да настъпи. Например, чувстваш се неудобно, но учителят е казал, "Спри!" Чул си нареждането, но продължаваш още малко, докато се почувстваш удобно и тогава спираш. В такъв случай нищо няма да се получи. Излъгал си себе си, а не учителя, защото си пропуснал момента. Пропуснат е основният момент на техниката. Внезапно, когато чуеш думата "Стоп!", моментално трябва да спреш, без повече да правиш нищо.

Позата е неудобна. Страхуваш се, че можеш да паднеш на земята и да си строшиш костите. Каквото и да се случи сега, то не е твоя грижа. Ако си загрижен, ще се провалиш. Тази внезапно настъпила безжизненост създава паузата. Спирането е с тялото, а спирачът е центърът. Периферията и центърът са разделени. При това внезапно спиране за първи път можеш да почувстваш себе си: способен си да почувстваш центъра.

Гюрджиев използвал тази техника, за да помогне на мнозина. Техниката притежава много измерения; тя може да се използва по много начини. Но най-напред се опитай да разбереш механизма. Механизмът е прост. Ти действаш и когато действаш, забравяш изцяло за себе си. Дейността се превръща в център на твоето внимание.

Умрял е някакъв човек и ти плачеш, текат ти сълзи. Забравил си напълно за себе си. Този, който е умрял се е превърнал в център и около този център се върти дейността - твоят плач, твоят рев, твоята скръб, твоите сълзи. Ако внезапно ти кажа: "Спри!" и ти спреш себе си напълно, ще бъдеш изцяло отстранен от своето тяло и от царството на дейността. Когато действаш, ти си в нея,




дълбоко погълнат от нея. Внезапното спиране те изважда от равновесие; то те изважда от дейността. Това изваждане те води към центъра.

Какво правим обикновено? От една дейност отиваме към друга. Непрекъснато вървим от една дейност към друга, от А към Б и от Б към В. Сутрин, в момента, в който се събудиш, започваш да действаш. През целия ден ще вършиш нещо. Ще сменяш много дейности, но дори и за миг няма да останеш бездеен. * Как да бъдеш бездеен? Трудно е. И ако се опиташ да си бездеен, усилието ти да си бездеен, ще се превърне в дейност.

Много хора се опитват да не действат. Те сядат в позата на Буда и се опитват да не действат. Но как можеш да се опитваш да не действаш? Самото усилие е едно действие. Затова превръщаш и недействието в действие! Можеш да насилиш себе си да бъдеш тих, спокоен, но това насилване е едно действие на ума. Затова толкова много хора се опитват да медитират, но никога не постигат нищо: защото тяхната медитация се превръща в дейност. Могат да направят известни промени. Ако си пял обикновени песни, сега можеш да ги смениш с бхаян - молитвено песнопение. Сега можеш да пееш бавно, но и двете те си остават дейности. Тичаш, разхождаш се, четеш: това са дейности. Можеш да се молиш: и това е дейност. Можеш да преминаваш от една дейност към друга и чак до последното нещо през нощта, което правиш преди да заспиш, ти все още действаш. Дейността не е спряла и за миг. Затова се появяват и сънищата - защото дейността продължава. Ти си заспал, но дейността продължава. Подсъзнателно все още действаш - нещо правиш, нещо притежаваш, нещо губиш, движиш се. Сънуването означава, че си заспал вследствие на напрежението, но дейността непрекъснато продължава.

Само понякога, за няколко мига (и това се случва все по-рядко и по-рядко със съвременния човек), само за няколко мига, сънуването спира и ти си абсолютно заспал. Но тогава това недействие е безсъзнателно. Ти не осъзнаваш: дълбоко заспал си. Активността е прекъснала; сега няма периферия. Сега си в центъра, но напълно изтощен, напълно мъртъв, безсъзнателен.

Затова индуистите винаги са твърдяли, че сушупти (сънят без сънуване) и самадхи (върховният екстаз) са подобни, еднакви състояния с една единствена разлика. Разликата обаче е голяма: разликата е в осъзнаването. При сушупти, сънят без сънища, ти си в центъра на своето съществуване - обаче без да съзнаваш това. Също и при самадхи, при върховния екстаз, при върховното състояние на медитация, ти си при своя център -но съзнавайки го. Това е единствената разлика, но тя е твърде голяма, защото ако не осъзнаваш, дори и да си в центъра, няма полза. Това ще те освежи; ще възвърне твоята жизненост; ще те зареди с енергия. На сутринта ще се чувстваш свеж и отпо-чинал, но ако не си го осъзнал, дори да си бил в центъра, животът ти ще остане непроменен.

При самадхи влизаш в себе си в пълно съзнание, абсолютно буден. А щом веднъж си в центъра напълно буден, никога вече няма да бъдеш същия. Вече ще знаеш кой си. Сега ще знаеш, че твоите притежания, твоите действия, са просто част от периферията: те са леките вълнички на повърхността, а не твоята същност.

Механизмът на тези техники за спиране е внезапно да бъдеш хвърлен в недействието. Моментът трябва да настъпи внезапно, защото ако ти се "опитваш" да не действаш, това ще се обърне в действие. Затова без да се опитваш, внезапно спри да действаш. Това е смисълът на командата "Стоп!" Ти тичаш и аз казвам "Спри!" Не се опитвай; просто спри! Ако се опитваш, ще пропуснеш момента. Например, в момента сядаш тук. Ако кажа да спреш, спри незабавно там, където си. Не трябва да се губи нито миг. Ако ти се опитваш и се нагласяш, сядаш долу и след това си казваш: "О’кей, сега ще спра", си пропуснал момента. "Внезапно" е същността, затова не прави никакво усилие, за да спреш. Просто спри!

Можеш да го изпробваш навсякъде. Къпеш се: нареди внезапно на себе си да спреш и спри. Макар и за един кратък миг ще изпиташ едно различно усещане. Тласнат си към центъра и изведнъж всичко спира - не само тялото: когато тялото спре напълно, спира и твоят ум. Когато кажеш "Спри!", след това не дишай. Нека всичко спре. Никакво дишане, никакво движение на тялото. За един кратък миг остани застинал и ще почувстваш, че внезапно си проникнал със скоростта на ракета в центъра. И тогава, дори и мимолетният поглед е чудотворен, всепроменящ. Това ще те промени и постепенно ще добиеш по-ясен поглед върху центъра. Поради това недействието не може да бъде упражнявано. Прави го внезапно, когато не го осъзнаваш.

И в това отношение един учител може да помогне. Това е групов метод. Гюрджиев го е




използвал като групов метод, защото ако ти кажеш "Спри!", лесно можеш да излъжеш себе си. Най-напред ще се нагласиш удобно и чак след това ще кажеш "Спри!" Или дори ако съзнателно не си направил никакви приготовления за него, подсъзнателно може би си готов. Тогава можеш да кажеш: "Сега мога да спра." Ако това е направено от ума, ако предварително е планирано, то е безсмислено. Тогава от техниката няма да има никаква полза. Но в група тя върши работа. Учителят работи с тебе и казва "Спри!" И той ще избере моментите, когато си в твърде неудобна поза, и тогава става избухването, една внезапна светкавица.

Дейността може да бъде практикувана, недействието не може. А ако го практикуваш, то се превръща просто в друга дейност. Можеш да бъдеш бездействен единствено внезапно.

По някой път се случва, когато шофираш кола, в един момент да разбереш, че може да стане катастрофа, когато друга кола се е приближила много близо до твоята и всеки момент може да се сблъскате. Внезапно умът ти спира, дишането спира, всичко спира. Толкова често при подобни инциденти човек е запращай към центъра. Но ти можеш да пропуснеш момента дори и при инцидент.

Пътувах в една кола, когато стана инцидент и това беше един от възможно най-хубавите инциденти. С мене бяха още трима пътника, но те пропуснаха цялата работа! Това можеше да се превърне в революция в техния живот, но те го пропуснаха. Колата падна в едно речно корито, пресъхнало корито, от един мост. Беше паднала върху покрива си и тримата дето бяха с меце, започнаха да крещят и да реват.

Там имаше и една жена, която плачеше. Стоеше точно до мен и плачеше: "Аз съм мъртва! Аз съм мъртва!" Казах й: "Ако си мъртва нямаше да можеш да го кажеш." Но тя се тресеше и нареждаше: "Мъртва съм! Какво ще стане с децата ми!" Дори, когато я извадихме от колата, тя се тресеше и повтаряше: "Какво ще стане с децата ми! Аз съм мъртва!" Трябваше й почти половин час, за да се успокои.

Тя пропусна момента. Беше такава прекрасна възможност: внезапно можеше да спре всичко. И никой нищо не можеше да направи. Колата падна от моста и нейната дейност изобщо не й вършеше работа. Никой не можеше да направи нищо! Но остана умът, който беше способен да създаде активност. Тя започна да мисли за децата си и след това започна да плаче: "Аз съм мъртва!" Неуловимият миг беше изпуснат. При опасните ситуации умът спира автоматично. Защо? Защото умът е един механизъм и може да работи само с познати неща - тези, които е свикнал да върши.

Не можеш да подготвиш ума си за случайностите; в противен случай те няма да се наричат случайности. Ако ти си готов, ако си репетирал, тогава те няма да бъдат случайни, неочаквани. "Случайно" означава, че умът не е готов да направи каквото и да е. Нещото е толкова внезапно, то изкача от неизвестното. Умът не може да направи нищо. Не е подготвен; не е обучен за това. Задължително ще спре. освен ако не започнеш да вършиш нещо друго, ако не започнеш нещо, за което си подготвен.

Жената, която плачеше за децата си, изобщо не разбираше какво става. Тя дори не осъзнаваше, че е жива. Настоящият момент не беше в полето на съзнанието й. Беше избягала от тази ситуация към децата си, към смъртта и към други неща. Беше си отишла. Понеже беше заета с грижи за нещо друго, тя изобщо не присъстваше в ситуацията.

А що се отнася до ситуацията, нищо не можеше да се направи. Човек можеше само да наблюдава. Каквото стана, беше станало. Човек можеше единствено да осъзнава! Какво можеш да направиш при един нещастен случай? Той е извън твоя контрол и умът не е готов за него. Умът не може да работи и затова спира.

Затова опасностите притежават скрита привлекателност, присъща на тях привлекателност: те са медитативни моменти. Ако караш кола и вдигнеш 90 мили в час и след това 100, а после 110 и след това 120, настъпва ситуация, при която може да се случи всичко, а ти. не можеш да направиш нищо. Сега всъщност колата не е под контрол, излязла е от контрол. В. един момент умът не може да работи; той не е готов за това. Това е тръпката на скоростта: промъква се една тишина; ти си тласнат към центъра.

Тази техника ти позволява да отидеш към центъра без никакви нещастни случаи, без никаква опасност. Но запомни, ти не можеш да я упражняваш. Какво имам предвид, когато казвам, че не можеш да я упражняваш? В известен смисъл можеш да я упражняваш; можеш да спреш внезапно.




Но спирането трябва да е внезапно; не трябва да си подготвен за него. Не трябва да мислиш за него, да го планираш и да кажеш: "В дванадесет часа аз ще спра". Нека неизвестното се случи с тебе, когато не си подготвен. Навлез в неизвестното, неизследваното, без никакво знание. Това е техника: "Точно, когато в теб се появи импулс да направиш нещо, спри."

Например, появил се е подтикът да кихнеш. Усещаш, че импулсът идва, усещаш, че кихането идва. Тогава настъпва един момент, когато не можеш да направиш нищо: кихането ще стане. Но в самото начало на усещането, когато чувстваш, че в теб се появява усещането за кихане, в момента, в който го почувстваш, "Стоп!" Какво можеш да направиш? Можеш ли да спреш кихането? Ако се опиташ да спреш кихането, то ще настъпи по-бързо, защото спирането ще изостри вниманието ти за него и ти ще доловиш по-ясно усещането. Ще станеш по-чувствителен, ще се включи цялото ти внимание и това внимание ще спомогне кихането да се ускори. Ще стане непоносимо. Не можеш да спреш кихането направо, но можеш да спреш себе си.

Какво можеш да направиш? Усещаш, че ще кихнеш: Спри! Не се опитвай да спреш кихането. Просто спри себе си. Не прави нищо. Остани абсолютно неподвижен, без дори да вдишваш или да издишваш. За един момент спри и ще усетиш, че импулсът е заглъхнал, изчезнал. При това заглъхване на импулса се освобождава една фина енергия, която се използва за насочване към центъра, защото при кихането ти изхвърляш навън известно количество енергия - при всеки импулс.

"Импулс" означава, че си претоварен с известно количество енергия, която не можеш да използваш и да усвоиш. Тя се стреми да излезе навън, стреми се да бъде изхвърлена навън. Желаеш да се облекчиш. Затова след като кихнеш, се чувстваш добре - едно почти неуловимо благополучие. Нищо не се е случило. Просто си освободил известно количество енергия, която е била излишна, бреме. Сега нея я няма; ти си освободен от нея. След това усещаш едно леко отпускане вътре в себе си.

Затова физиолозите, в частност Павлов, Б.Ф.Скинър и други, твърдят, че сексът е като кихането. Те твърдят, че от гл.т. на физиологията няма разлика и сексът е точно като кихането. Ти си претоварен с енергия; Искаш да я изхвърлиш навън. След като е изхвърлена, твоят механизъм се релаксира. Сега си разтоварен. След това се чувстваш добре. Благополучие според физиолозите е просто едно освобождаване и те са прави. Те са прави! Когато в теб възникне някакъв импулс, импулс просто да направиш нещо. спри! Не само относно физиологичните импулси: всеки импулс може да се използва.

Например, каниш се да изпиеш чаша вода. Докоснал си водата, чашата, и внезапно спираш. Нека си хванал чашата, нека желанието да пиеш, жаждата е вътре в теб, но ти спри напълно. Чашата е отвън, жаждата е отвътре, ръката е върху чашата, очите са върху чашата: спри внезапно. Никакво дишане, никакво движение - все едно, че си мъртъв. Самият импулс, жаждата ще освободят енергия и тази енергия се използва, за да се насочиш към центъра: ще бъдеш тласнат към центъра. Защо? Защото импулсът е движение навън. Запомни, "импулс" означава енергия насочена навън.

Запомни и друго нещо: енергията винаги е в движение -насочена или навън, или навътре. Енергията не може да бъде неподвижна. Такива са законите. Ако разбереш законите, изпълнението на техниката ще бъде лесно. Енергията винаги е движение. Тя или излиза навън или влиза вътре. Енергията никога не може да остане неподвижна. Ако е неподвижна не е енергия, а няма нищо, което да не е енергия. Затова всичко се движи нанякъде.

Когато импулсът, всеки един импулс, възникне в теб, това означава, че енергията се насочва навън. Затова ръката ти посяга към чашата. Ти си излязъл навън. Възникнало е желание да се направи нещо. Всички видове активност представляват движение към това, което е навън, от това, което е вътре - движение отвътре навън. Когато внезапно спреш, енергията не може да остане неподвижна в теб. Ти си останал неподвижен, но енергията в тебе не може да спре и механизмът, чрез който тя излиза навън, не е мъртъв: той е спрял. Какво тогава може да стане с енергията? Нищо друго освен да се насочи навътре. Енергията не може да е неподвижна. Тя се движеше навън. Ти си спрял, механизмът е спрял, но механизмът, който може да я отведе към центъра, е тук. Затова енергията ще се насочи навътре.

И ти обръщаш своята енергия, и променяш измерението във всеки момент, без да знаеш. Ядосан си и имаш желание да набиеш някого или да счупиш нещо, или да извършиш някакво




насилие: опитай това. Вземи някой - твой приятел, жена ти, детето ти, който и да е - и го прегърни, целуни го или го вземи в обятията си. Ядосан си. Иска ти се да строшиш нещо; искаш да извършиш някакво насилие. Умът ти е настроен агресивно; енергията се е насочила към насилието. Незабавно изрази обичта си към някого.

В началото може да си мислиш, че това е като театър: ще се чудиш: "Как мога да обичам? Аз съм ядосан! Как мога да обичам в този момент? Аз съм ядосан!" Не познаваш механизма. В този миг можеш да обичаш по-силно, защото енергията се е раздвижила. Достигнала е до точката, в която трябва да се изрази и енергията се нуждае от движение. Ако сега започнеш да обичаш някой, същата енергия ще се превърне в любов и ти ще усетиш такъв прилив на енергия, какъвто може би никога не си усещал.

Има хора, които не могат да обичат ако не са ядосани, ако не са разгневени. Има хора, които могат да обичат силно единствено, когато енергията им е приела формата на гняв. Може да не си забелязъл, но това се случва всеки ден: мъжът и жената Водят борба преди да правят любов. Съпрузите водят борба един с друг, разгневяват се, ядосват се и след това се любят - и те често не са разбират какво става. После това се превръща в механичен навик. Когато се карат, ще се любят, а в дните, в които не се карат, няма да са способни да правят любов. По-специално в индийските села, където жените все още ги бият, ако някой мъж спре да бие жена си става ясно, че той е спрял да я обича. И жените разбират, че ако мъжете им са спряли всякакво насилие към тях, това означава, че любовта е свършила. Той не я бие, следователно не я обича.

Защо? Защо борбата е така тясно свързана с любовта? Свързана е, защото се движи една и съща енергия, една и съща енергия се движи в различни посоки. Може да я наречете любов или омраза. Те изглеждат противоположни, но не са чак толкова различни: защото се движи една и съща енергия. Защото човек, който не е способен да мрази, не е способен и да обича, от гл.т. на твоето определение за любовта. Човек, който не може да употребява насилие и да се ядосва, престава да е способен и на любов - любовта, каквато ти я познаваш. Той може да е способен за друг вид любов, но това не е твоята любов. Един Буда обича, но неговата любов е напълно различна. Затова Буда я нарича състрадание; никога не я нарича любов. Тя повече прилича на състрадание, отколкото на твоята любов, защото твоята любов предполага омразата, гнева, насилието.

Енергията може да се движи, може да сменя посоките; може да се превръща в омраза, може да се превръща В любов - същата енергия. И същата енергия може да се движи и навътре, затова, когато В теб се появи импулс да направиш нещо, спри! Това не е потискане. Ти нищо не си потиснал. Ти само си играеш с енергията - просто играеш с енергията и опознаваш начина й на работа, как работи вътре. Но запомни, импулсът трябва да е истински и автентичен; в противен случай нищо няма да стане.

Например, не си жаден. Отиваш към чашата и след това внезапно спираш. Нищо няма да се случи, защото няма какво да се случи: енергията не се е задвижила. Изпитваш любов към жена си, мъжа си, приятеля си. Искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Спри! Импулсът обаче трябва да е истински. Ако няма импулс и трябва просто да утешиш някого, да го целунеш, защото така се очаква и след това спреш, нищо няма да се случи, защото нищо не се е раздвижило вътре в тебе.

Затова първо, запомни, импулсът трябва да бъде автентичен, истински. Само с истински импулс енергията се движи и когато истинският импулс бъде спрян, енергията бива спряна. Когато няма откъде да излезе навън, тя се обръща навътре. Тя трябва да се движи. Не може да остане тук.

Но ние сме толкова фалшиви, че нищо не изглежда истинско. Поемаш храната си, защото е настъпил определен час, определено време, не защото си гладен. Затова ако спреш, нищо няма да се случи, защото в действителност вътре в тебе не съществува истински глад, няма импулс. Никаква енергия не се е раздвижила там. Затова ако се храниш в един часа, в един часа ще усетиш глад. Но гладът е фалшив. Той е само един механичен навик, един мъртъв навик. Тялото ти не е гладно. Ако не се нахраниш, ще усещаш, че си пропуснал нещо, но ако можеш да останеш един час без да се храниш, ти ще забравиш за него. Гладът ще е отминал.

Истинският глад ще се засили; задължително ще стане по-голям. Ако гладът ти е истински, тогава в два часа ти ще се чувстваш още по-гладен. Ако гладът е фалшив, тогава в два часа напълно ще си забравил за него. Всъщност, в два няма да има и следа от глада. Дори ако искаш да




се нахраниш сега, няма да се чувстваш гладен. Гладът е бил просто едно лъжливо механично чувство. Не се е задвижила никаква енергия. Умът е бил този, който ти е казал, че сега е времето за ядене, затова трябва да се нахраниш.

Ако се усещаш сънлив, спри, но усещането трябва да е истинско; в това е проблемът. Това е проблемът за нас. Не е било така по времето на Шива. Когато "Виджяна бхайрава тантра" започнала да се проповядва, това не е било така. Хората били истински, човечеството било истинско - чисто. Не е имало нищо фалшиво. При нас всичко е фалшиво. Правиш се, че обичаш; правиш се, че си гладен. Продължаваш да се правиш и накрая, самият ти забравяш дали се правиш или е останало нещо истинско. Никога не казваш това, което е в тебе; никога не го изразяваш. Продължаваш да показваш това, което го няма. Наблюдавай себе си и ще го разбереш.

Казваш нещо, но чувстваш нещо друго. В действителност ти се иска да кажеш точно обратното, но ако го кажеш, ще се поставиш в абсолютно неудобно положение, защото цялото ни общество е фалшиво, а в едно фалшиво общество можеш да съществуваш само като фалшив човек. Колкото по-приспособен си. толкова си по-фалшив, защото ако искаш да бъдеш истински, ще се чувстваш не на място.

Затова възниква и самоотричането в живота. То настъпва поради фалшивото общество. Буда е трябвало да замине не защото това имало някакъв положителен смисъл, а точно обратното - защото в едно фалшиво общество не можеш да бъдеш истински. Или, във всеки един момент непрекъснато и ненужно се бориш пилеейки енергия. Затова напусни неистинското, напусни фалшивото, за да можеш да бъдеш истински: това е основната причина за самоотричането.

Наблюдавай колко неистински си. Наблюдавай двуличния си ум. Казваш нещо, обаче изпитваш точно обратното. Едновременно, едно нещо говориш вътре в ума си и друго вън от него. Затова ако стопиращ нещо, което е неистинско, техниката няма да помогне. Затова открий нещо истинско за себе си и се опитай него да спреш. Не всичко е станало фалшиво. Много неща все още са истински. За щастие от време на време всеки човек е истински; в някакъв момент всеки е истински. Тогава спри. Ядосан си и чувстваш, че ядът ти е истински. Иска ти се да счупиш нещо, да набиеш детето си или нещо друго: спри! Но недей да спираш след обмисляне. Не казвай "гневът е лошо нещо, затова трябва да спра" - не! Не казвай: "Това няма да помогне на детето, затова трябва да спра. Не трябва да има никакво предварително обмисляне, защото ако обмисляш, енергията се насочва към обмислянето. Това е един вътрешен механизъм. Ако кажеш: "Не трябва да бия детето, защото това няма да доведе до нищо добро за него, а също и за мене и то е безсмислено. и никога не помага", тогава енергията която е била под формата на гняв, сега се е превърнала в обмисляне. Сега обмисляш цялата тази работа и енергията се губи. Тя се е превърнала в обмисляне, в мислене. След това ти спираш; но тогава липсва енергия, която да се придвижи навътре. Когато си ядосан, не го обсъждай, не мисли дали това е "добро" или "лошо"; не мисли изобщо. Припомни си внезапно за техниката и спри!

Гневът е чиста енергия - нито лоша, нито добра. Може да стане добра, може да стане лоша: това е в зависимост от резултата, не от енергията. Тя може да стане лоша ако излезе навън и разруши нещо, ако стане разрушителна. Може да се превърне в красив екстаз, ако се насочи навътре и те отправи към центъра. Може да се превърне в цвете. Енергията е просто енергия - чиста, невинна, неутрална. Не я обмисляй. Щеше да направиш нещо: недей да мислиш. Просто спри и остани така. В това положение ще можеш да зърнеш вътрешния център. Ще забравиш периферията и центърът ще изплува пред твоя взор.

Точно, когато в теб се появи импулс да направиш нещо, спри. Опитай го. Запомни три неща: Първо, опитвай го само, когато е налице истински импулс. Второ, не мисли за спирането: просто спри. И трето, чакай! Когато си спрял - нито дишаш, нито се движиш - чакай и наблюдавай какво ще се случи. Не опитвай нищо. Като казвам да чакаш имам предвид да не се опитваш да мислиш за вътрешния център. Защото тогава отново ще загубиш. Не мисли за вътрешното Аз, за Атмана. Не мисли, че сега ще зърнеш, ще видиш. Недей да мислиш. Просто чакай. Нека импулсът, енергията се движат от само себе си. Ако започнеш да мислиш за Брахмана и за Атмана, и за центъра, енергията ще се е насочила към това мислене.

Можеш да пропилееш тази вътрешна енергия много лесно. Достатъчна е една мисъл, за да я насочи и след това ти ще продължаваш да мислиш. Когато казвам да спреш, това означава да спреш напълно, изцяло. Нищо не се движи, като че ли е спряло времето. Не съществува никакво




движение. Само ти си! В това просто съществуване внезапно експлодира центърът.Втората техника: "Когато се появи някакво желание, разгледай го. После внезапно го

остави."Това е един друг аспект на същата техника. "Когато се появи някакво желание, разгледай го.

После внезапно го остави." Изпитваш някакво желание - желание за секс, желание за любов, желание за храна, за всичко. Изпитваш желание: разгледай го. Когато сутрата казва да го разгледаш, това означава не да мислиш за или против него. Просто разгледай желанието - какво представлява то.

Желание за секс се появява в ума ти: ти казваш: "това е лошо". Това не е разглеждане. Теб са те научили, че това е лошо. затова ти не обмисляш желанието за секс. Съобразяваш се с различните учения, съобразяваш се с миналото - с учителите от миналото, срилите (мъдреците). Не разглеждаш желанието само по себе си: разглеждаш нещо друго. И поради това нещо друго - условията ти на живот, възпитанието ти, образованието ти, културата ти, цивилизацията ти, религията ти - разглеждаш много неща, но не и желанието.

Появило се е едно обикновено желание. Не го вкарвай в ума, в миналото, в образованието, в условията ти; не го оценявай.

Само разгледай това желание - какво представлява то. Ако умът ти можеше да се изчисти от всичко, което е натрупало в него обществото, от всичко това, което са ти дали родителите, образованието, културата, ако целият ти ум можеше да се изчисти от това, ще изплува желанието за секс. Ще изплува, защото това желание не ти е дадено от обществото. Това желание е биологично заложено; то е в тебе.

Например, ако се роди някое дете и не бъде научено на някакъв език, то няма да е усвоило никакъв език. Ще остане без език. Езикът е социално явление; той трябва да бъде изучен. Но когато дойде съответното време, детето ще изпита сексуално желание. Това не е социален феномен. То е биологично заложено. Желанието ще се появи в съответния момент на зрелост. Желанието ще се появи! То не е социално: то е биологично - дълбоко. То е заложено в клетките ти.

Тъй като ти си се родил благодарение на секса, всяка клетка в тялото ти е сексуална. Ти се състоиш от сексуални клетки. Ако не се освободиш изцяло от своята биологична природа, ако не я изчистиш, желанието ще бъде налице. То ще настъпи; то вече съществува. Когато детето се ражда, желанието вече съществува, защото детето е резултат от сексуалния акт. То идва на този свят благодарение на секса; цялото му тяло е изградено от сексуални клетки. Желанието съществува; необходимо е само време, докато тялото му стане зряло, за да усеща това желание. Желанието ще съществува независимо дали са те учили, че сексът е лош или добър, независимо дали не са те учили, че сексът е ад или рай, независимо дали са те учили по един или друг начин, за или против - защото и едното, и другото са учения.

Древните предания, старите религии, християнството в частност, продължават да проповядват против секса. Новите култове на хипитата поставиха началото на противоположното движение. Те твърдят, че сексът е нещо добро, че е екстатичен, че е единственото истинско нещо на този свят. И двете са учения. Не разглеждай своето желание съобразно някакво учение. Разгледай желанието в неговата чистота, такова, каквото е - като факт. Не го интерпретирай.

Обмислянето тук не означава да го интерпретираш, а просто да погледнеш на факта, какъвто е. Желанието съществува: погледни го направо, незабавно. Не го поставяй в твоите мисли или идеи, защото нито една мисъл не е твоя и нито една идея не е твоя. Всичко ти е било дадено, всяка идея е нещо привнесено. Никоя мисъл не е оригинална, никоя мисъл не може да бъде оригинална. Не намесвай мисленето. Просто се вгледай в желанието - в това, което е то, ако ти не знаеш нищо за него. Изправи се срещу него. Застани срещу него. Това се има предвид под "разгледай го".

Когато се появи някакво желание, разгледай го. Просто погледни към факта - такъв, какъвто е. За съжаление това е едно от най-трудните неща - едно от най-трудните неща за правене. В сравнение с това достигането до Луната не е така трудно и изкачването на Еверест не е толкова трудно. То е много сложно: достигането до Луната е много сложно, безкрайно сложно, един комплексен проблем. Но сравнено с това да живееш с реалността на вътрешния си ум, то е нищо, защото умът е неуловимо включен във всичко, което вършиш. Той е винаги тук. Вслушай се в думата: ако кажа "секс", в момента, в който я кажа, ти вече си взел решение за или против. В момента, в който кажа "секс", ти вече си направил тълкуването: "Това не е хубаво. Това е лошо."




Или, "Това е хубаво." Ти си интерпретирал дори самата дума.Много хора дойдоха при мен, когато излезе книгата "От секс към свръхсъзнание". Идваха и

се молеха да променя заглавието "От секс към свръхсъзнание". Самата дума "секс" ги смущаваше. Не бяха чели книгата, но и онези, които я бяха чели, също ми казваха да сменя заглавието.

Защо? Самата дума предизвиква у теб определено тълкуване. Умът е толкова склонен да тълкува, че ако аз кажа "лимонов сок", ще започне да ти тече слюнката. Ти си интерпретирал думите. В думите "лимонов сок" няма нищо подобно на лимон, но слюнката ти започва да тече. Ако изчакам няколко мига, ти ще се почувстваш неспокойно, защото ще трябва да я преглътнеш. Умът е интерпретирал; той се е намесил. Дори и при думите не можеш да се отървеш от интерпретацията. Много трудно ще бъде, когато се появи желанието, да останеш настрана, да останеш един безпристрастен наблюдател, тих и спокоен, да наблюдаваш факта, а не да го интерпретираш.

Казвам: "Този човек е мюсюлманин" - в момента, в който кажа: "Този човек е мюсюлманин", индуистът си е помислил, че този човек е лош. Ако кажа: "Този човек е евреин", християнинът е решил, че той не е добър. Думата "евреин" - и християнският ум интерпретира. Традиционната, общоприета идея веднага лумва. Евреинът няма да бъде разгледан. Тази интерпретация е стара, но ще бъде наложена върху евреина.

Всеки евреин е различен. Всеки мюсюлманин е различен, неповторима индивидуалност. Не можеш да ги интерпретираш, защото "познаваш индуистите". Може да достигнеш до заключението, че всички индуисти, които познаваш, са лоши. Но този конкретен индуист не съществува в твоя опит. Ти го интерпретираш според миналия си опит. Не интерпретирай. Интерпретацията не е разглеждане. Разглеждането означава да разгледаш ТОЗИ факт - само този факт. Остани при този факт.

Ришите са казали, че сексът е лош. Може би за тях е бил лош; ти не знаеш. Ти имаш желание, едно свежо желание в тебе. Разгледай го; погледни го; насочи вниманието си към него. След това, изведнъж го остави.

Тази техника има две части. Първо, остани при факта -чувствителен, внимателен за това, което става. Когато изпиташ сексуално желание, какво се случва в тебе? Наблюдавай как започваш да се тресеш, как тялото ти започва да трепери, как внезапно чувстваш, че те завладява някаква лудост, как усещаш, като че ли си завладян от нещо друго. Почувствай го, разгледай го, не се упражнявай в никакви разсъждения. Просто навлез в този факт - фактът на сексуалното желание. Не казвай, че то е лошо!

Ако си казал така, разглеждането е спряло. Ти си затворил вратата. Сега не си обърнат с лице към желанието: ти си го загърбил. Отдалечил си се от него. Пропуснал си един важен момент, в който си имал възможността да навлезеш дълбоко навътре в биологичния ти пласт на съществуване. Останал си да се придържаш към социалния пласт, който е най-отгоре.

Сексът е по-дълбок от твоите шастри (свещени книги), защото той е биологичен. Ако всички шастри бъдат унищожени (а те могат да бъдат унищожени: много пъти са били унищожавани), твоята интерпретация ще бъде загубена. Но сексът ще остане; той е по-силен. Не намесвай повърхностните неща. Просто разгледай факта, навлез навътре и наблюдавай какво ще се случи с тебе. Какво е станало с някои риши, с Мохамед и Махавира, е без значение. Какво става с теб в този момент? В този конкретен момент какво става с тебе?

Разгледай го; наблюдавай го. И следва втората част: тя наистина е хубава. Шива казва: "После внезапно го остави." "Внезапно" - запомни. Недей да казваш: "Това е лошо, затова ще го изоставя. Не трябва да продължавам с тази идея, с това желание. Това е лошо, това е грях, затова ще го спра, ще го потисна." После ще последва потискането, но не и медитативното състояние на ума. И потискането наистина е изработено от собствените ти ръце.

Потискането е физиологично. Разстройваш целия механизъм и потискаш енергиите, които пламват всеки ден. Енергията е тук; само че ти си я потиснал. Тя не е излязла навън, не влязла навътре. Просто си я потиснал. Тя само се е насочила някъде встрани. Тя ще чака и ще се изврати, а извратената енергия е основният проблем на човека.

Физиологичните заболявания са резултат от извратената енергия. В такъв случай тя ще приеме такива рамки, такива форми, които не можем даже да си представим. И в тези форми тя отново ще се опитва да намери някакъв израз, а когато е изразена в извратена форма, това ти




причинява много, много голяма болка, защото извратената форма не носи удовлетворение. Ти не можеш да останеш извратен. Трябва да го изразиш. Потискането е творение на извратеността. Тази сутра не се занимава с потискане. Тази сутра не изисква контрол, тази сутра не изисква потискане. Тази сутра казва: "Внезапно, остави го."

Какво да направим? Желанието е налице; разгледал си го. Ако си го разгледал, няма да е трудно. Втората част ще бъде лесна. Ако не си го разгледал, погледни към ума си. Умът ти ще разсъждава: "Това е добре. Ако можем отведнъж да изоставим сексуалното желание, това е хубаво." Може би ще искаш да го направиш, но трудността е в твоето желание. Желанието ти може би не е твое желание, а на обществото. Твоето желание може би не е твое собствено съображение, а просто една традиция. Най-напред разгледай; не създавай никакво желание или нежелание. Просто разгледай и след това втората част става съвсем лесно: ти можеш да се освободиш от желанието.

Как да се освободиш от него? Когато си го разгледал от всички страни, това е много лесно; това е лесно като изпускането на тази хартия от ръката. "Остави го": Какво ще стане? Желанието е тук. Не си го потиснал и то се е насочило навън, появило се е, раздвижило е цялото ти същество. Наистина, когато разгледаш някое желание без интерпретация, цялото ти същество се превръща в желание.

Когато е възникнало желание за секс и ако ти не си против него или за него, ако нямаш никакво мнение за него, тогава само чрез наблюдаване на желанието, цялото ти същество ще се включи в него. Едно конкретно сексуално желание ще се превърне в пламък. Цялото ти същество ще се концентрира в пламъка, като че ли целият си се превърнал в секс. То няма да е само в сексуалния център: ще се разпространи по цялото тяло. Всяка фибра на тялото ти ще затрепти. Страстта ще се превърне в пламък. Сега го остави. Не се бори с него: просто кажи: "Оставям го."

Какво ще стане? В момента, в който успееш да кажеш: "Напускам", става разделянето. Тялото ти, обхванатото от страстта тяло, тялото ти, изпълнено със сексуално желание и ти, ставате две отделни неща. Внезапно, за един миг, те се превръщат в два разделени полюса. Тялото е изпълнено с желание и секс, а центърът е потънал в мълчание. Няма никаква борба - само разделяне, запомни това. В борбата ти не си разделен. Когато просто си го оставил, ти си отделен. Сега можеш да го разглеждаш все едно там има някой друг - не ти.

Един мой приятел беше с мен в продължение на години. Беше страстен пушач и палеше цигара от цигара, и непрекъснато се опитваше, както правят пушачите, да откаже цигарите. Някой ден, сутринта, решаваше: "Днес няма да пуша" и до вечерта отново пропушваше. След това се чувстваше виновен и се оправдаваше, и в продължение на няколко дена не можеше да събере смелост, отново да реши да не пуши. След това забравяше какво е станало. Един ден отново казваше: "Сега ще откажа цигарите", а аз само се смеех, защото това се беше случвало много пъти. На самия него му беше дотегнала цялата работа - цялото това пушене и решението да го откаже, непрекъснатото повтаряне на всичко.

Чудеше се какво да прави. Попита ме какво да прави. Казах му: "Не се настройвай срещу пушенето: това е първото нещо, което трябва да направиш. Пуши и не се бори. В продължение на седмица не се бори против него; направи това." Той каза: "Какво ми говориш? Досега бях против него и не можах да го оставя. А ти ми казваш, да не съм против него. В такъв случай няма начин да го оставя." Казах му: "Опитвал си с враждебно отношение и си се провалял. Опитай сега обратното - приятелското отношение. Не бъди против него в продължение на седем дни."

Той каза: "Ще мога ли в такъв случай да го откажа?" Отговорих му: "Ето отново, ти пак си против него. Не мисли изобщо за отказване. Как може човек да мисли за изоставянето на приятеля си" Забрави за това в продължение на седем дни. Остани с него, помагай му, вдишвай толкова дълбоко, колкото можеш, с най-голямото възможно удоволствие. Когато пушиш, забрави за всичко останало; превърни се в пушенето. Бъди изцяло и свободно с него, едно цяло с него. В продължение на седем дни пуши толкова, колкото ти се иска и забрави за отказването на цигарите."

Тези седем дни се превърнаха в разглеждане. Той можеше да разгледа факта на пушенето. Не беше против него, затова можеше да се изправи срещу него. Когато си против нещо или против някой, не можеш да застанеш с лице към него. Самият факт, че си против, се превръща в бариера. Не можеш да разглеждаш. Как можеш да разгледаш един враг? Не можеш да го гледаш. Не можеш




да погледнеш в очите му; трудно е да се изправиш срещу него. Можеш да погледнеш дълбоко само в очите на човек, когото обичаш; тогава проникваш дълбоко. Иначе очите не могат никога да се срещнат.

И така, той разгледа факта задълбочено. В продължение на седем дни той го разгледа. Не беше против, затова енергията беше налице, умът беше налице и всичко това се превърна в медитация. Той трябваше да му съдейства; трябваше да се превърне в пушач. След седем дни забрави да ми каже. Чаках го да ми каже: "Седем дни минаха, как сега да оставя цигарите?" Той забрави напълно за седемте дни. Минаха три седмици и тогава го попитах: "Напълно ли забрави?" Той отвърна: "Изживяването е толкова хубаво, че сега не искам да мисля за нищо друго. Хубаво е и за първи път не се боря с този факт. Просто изживявам това, което става с мене"

Тогава му казах: "Когато почувстваш подтик да запалиш, просто го остави." Не ме попита как да го остави. Беше разгледал всичко това. И цялата работа беше станала детински проста, и липсваше борба. Затова казах: "Когато отново усетиш желание да запалиш, разгледай го, погледни го и го остави. Вземи цигарата в ръка, спри за момент, след това я остави. Нека тя падне и докато пада, нека и желанието вътре в теб изчезне."

Не ме попита как да го направи, защото разглеждането прави човека способен на това. Можеш да го направиш, а ако не можеш, запомни, значи не си разгледал факта. Тогава през цялото време си бил против него, мислейки как да го оставиш. В такъв случай не можеш да се освободиш от него. Когато се появи подтикът и ти го оставиш, цялата енергия прави скок навътре. Техниката е същата; само аспектът е различен: "Когато се появи някакво желание, разгледай го. После внезапно го остави." Трето: "Скитай докато се изтощиш и след това. падайки на земята, при това падане, бъди цял."

Същото! Техниката е същата! Скитай, докато се изтощиш. Просто тичай в кръг. Скачай, танцувай и отново тичай, докато се изтощиш - докато усетиш, че не можеш да направиш и една стъпка повече. Но трябва да знаеш, че умът ти ще каже, че вече си напълно изтощен. Не обръщай никакво внимание на ума. Продължавай да тичаш, да танцуваш, да скачаш. Продължавай! Не обръщай никакво внимание. Умът ще каже, че вече си изтощен, че повече не можеш да продължаваш. Продължавай, докато "почувстваш" - не да помислиш, а да почувстваш - че цялото тяло е изморено, че: "И една стъпка не мога да направя повече и ако я направя ще се строполя на земята."

Когато чувстваш, че падаш на земята и повече не можеш да се движиш, че тялото е станало тежко и смъртно уморено, и напълно изтощено, "тогава, падайки на земята, при това падане, бъди цял." Тогава падни! Запомни, бъди толкова изтощен, че падането да стане от само себе си. Ако продължиш, ще паднеш. Настъпила е критичната точка: всеки миг ще паднеш. Тогава, казва сутрата, падни и при падането бъди цял.

Това е централният момент в техниката: Когато падаш, бъди цял. Какво означава това? Недей да падаш в съответствие с ума - това първо. Не го планирай; не се опитвай да седнеш; не се опитвай да легнеш. Падни като цяло, като че ли цялото тяло е едно и то е паднало. И не ти си го изпуснал на земята, защото ако ти си го изпуснал, тогава имаш две части: ти, който го изпускаш и тялото, което е изпуснато. В такъв случай не си цял. Състоиш от части - различни. Падни като едно цяло; падни целият. И помни, падни! Не го организирай. Падни като мъртъв. "При това падане бъди цял": ако можеш да паднеш по този начин, за първи път ще усетиш цялото си същество, целостта си. За първи път ще усетиш своя център - не разделен, а цял, обединен.

Как може да стане това? Тялото има три пласта енергия. Единият е за ежедневните дейности и се изтощава много лесно. Той е само за обичайната работа. Вторият е за извънредни обстоятелства; това е по-дълбок пласт. Само когато си в опасност той влиза в действие. И третият е космическата енергия, която е неизчерпаема. Първият лесно може да се изчерпи. Ако ти кажа да тичаш, ще направиш три или четири обиколки и ще кажеш: "Чувствам се уморен." В действителност ти не се чувстваш уморен: изчерпан е първият пласт. Сутрин няма да е толкова лесно да го изчерпиш; вечер ще го изчерпиш много лесно, защото цял ден си го използвал. Той се нуждае от възстановяване. Необходим ти е дълбок сън. От космическия резервоар той може отново да почерпи енергия в достатъчно количество, за да работи. Това е първият пласт.

Ако ти кажа точно сега да тичаш, ще кажеш: "Чувствам се сънен; Не мога да тичам." А после идва някой и казва: "Къщата ти гори." Внезапно сънливостта се е изпарила. Няма вече умора;




чувстваш се бодър; започваш да тичаш. Какво се случи така неочаквано? Беше уморен, но опасността те превключи към втория пласт на енергията и ти отново стана бодър. Това е вторият пласт. При тази техника вторият пласт трябва да бъде изчерпан. Първият пласт се изчерпва много лесно. Продължавай. Ще се чувстваш уморен, обаче продължавай. След няколко мига ще се появи нова енергия и ти ще се почувстваш отново зареден и умората ще изчезне.

При мен идват толкова много хора и ми казват: "Когато сме на лагер за медитация, направо е за чудене, че сутрин можем да свършим толкова много работа - за един час, медитативна дейност, хаотично, ставаме напълно луди, А после и следобед я правим по един час и вечерта отново: три часа на ден можем да медитираме хаотично." Мнозина казват, че чувстват, че това е невъзможно, че не могат да продължат и, че ще умрат от изтощение, и на следващия ден няма да могат да се помръднат. Но никой не е уморен. Три пъти на ден подобни усилия и никой не е уморен. Защо? Защото те контактуват с втория пласт на енергията.

Но ако го правиш сам (отиди на някой хълм и го прави сам), ще се умориш. Когато се изчерпи първия пласт, ще си кажеш: "Сега съм уморен." Но ако си в голяма група, петстотин човека медитират, виждаш, че никой не е уморен и си казваш: "Трябва да продължа още малко." И всеки един си мисли същото: "Никой не е уморен, трябва да издържа още малко. Ако всички са така свежи и го правят, защо аз трябва да съм уморен?"

Това групово усещане ти дава един тласък и скоро достигаш до втория пласт. А вторият пласт е много голям - пласт за непредвидени обстоятелства. Когато и той бъде изчерпан, свършен, едва тогава си в контакт с космическото, с източника, с безкрайното.

Затова са необходими такива големи усилия - толкова големи, че чувстваш: "Това няма да е по силите ми." В момента, в който то стане извън възможностите ти, то всъщност няма да е извън тях: ще бъде извън възможностите на първия пласт. И когато е изчерпан първия пласт, ще се чувстваш уморен. Когато е изчерпан втория пласт, ще чувстваш: "Ако направя каквото и да е сега, ще умра." При мен идват мнозина и ми казват, че когато се потопят дълбоко в медитация, настъпва един момент, в който те започват да се страхуват и да се плашат, и си казват: "Сега ме е страх. Изглежда, като че ли ще умра. Повече не мога да продължавам. Обхваща ме страх, като че умирам. Сега няма да мога да изляза от медитацията."

Това е търсеният момент - моментът, в който ти трябва смелост. Малко смелост и ти ще проникнеш В третия - най-дълбокия, безграничния пласт.

Тази техника ти помага много лесно да се потопиш В този космически океан от енергия: "Скитай, докато се изтощиш и след това, падайки на земята, при това падане, бъди цял." И когато паднеш цялостно на земята за първи път ще бъдеш цял, единен, едно. Няма да има фрагменти, няма да има отделни части. Умът с неговите деления ще е изчезнал и Съществуването, което е неделимо, неразчленимо, ще изникне за първи път.

2Оставане при фактите9 декември 1972, Бомбай, Индия.ВЪПРОСИ:1. Свободата на изразяване представлява ли прогрес по отношение на

автентичността?2. Защо по някой път човек се чувства неспокойно, когато спира гнева, секса и т.н.?3. Ако е налице една неосъзнатост по време на автентичния импулс, как да се "спре"?4. Инициацията и благодатта на гуру по-важни ли са от техниките и как можеш да

започнеш да приемаш?Първият въпрос: "Вчера вечерта казахте, че съвременният човек е престанал да бъде

автентичен при изразяването на гнева. силата, секса и т.н. Казвате, че в Индия учениците и младото поколение са по-сдържани в своята емоционална експресивност. отколкото западната младеж. Означава ли това. че западната младеж е станала по-автентична в своето поведение? Свободата на изразяването на секса и гнева представлява ли прогрес в това. да бъдеш автентичен в емоционалната си изразност?"

Много неща трябва да бъдат обсъдени. Първо, да бъдеш автентичен означава да бъдеш




тотално действителен. Идеологиите, теориите, "-измите" те изопачават и ти дават едно фалшиво "лице". Ти развиваш различни лица и това, което показваш, всъщност не си ти. Реалността отсъства, а ти играеш различни роли. Животът ти става по-безжизнен и се превръща повече в игра, в която представяш нещо - не своя истински дух, а културата, образованието, обществото, цивилизацията. Човекът може да бъде формиран - и колкото си по-формиран, толкова по-малко истински си ти.

Реалността е твоето неформирано истинско аз, недокоснато от обществото. Но това е опасно. Едно дете, ако го оставиш на себе си, ще остане просто едно животно. Ще бъде истинско, но ще бъде само едно животно; няма да стане човек. Така че това не е възможно. Тази алтернатива е невъзможна. Не можем да оставим детето на себе си. Трябва да направим нещо и това, което ще направим, ще развали истинското аз. То ще осигури дрехи, ще осигури лица и маски на детето. Ще стане човек, но в същото време ще стане актьор. Няма да бъде истинско. Ако го оставиш на себе си ще бъде като животно - автентично, истинско - но няма да е човек. Така че това, че трябва да го учим, е едно необходимо зло; трябва да го формираме и възпитаме. Тогава ще стане човек, но няма да е истинско.

Третата възможност се открива с тези техники за медитация. Всички техники за медитация са наистина "необуславящи". Това, което обществото ти е дало, може да се върне обратно и тогава няма да бъдеш животно. Тогава ще си нещо повече от човек. Ще бъдеш супермен - истински, но не животно.

Как става това? На детето трябва да се даде култура, образование. Няма възможност то да бъде оставено на себе си. Ако го оставиш на себе си, никога няма да стане човек: ще си остане животно. Ще бъде истинско, но ще загуби света, измерението на съзнанието, което се открива с човека. Затова трябва да го направим човек, и то престава да е истинско.

Защо става неистинско? Защото човекът просто е нахлузен отвън. Отвътре той си остава животно. От външната страна ние нахлузваме човешкото върху него. Той е разделен; разделен е на две. Животното продължава да живее отвътре, а човекът отвън. Затова всичко, което вършиш и казваш е двойно обвързано. Трябва да запазваш лицето, което ти е дадено, но също така непрекъснато трябва да удовлетворяваш своето животно. Това създава проблеми и всички стават нечестни. Колкото си по-идеалистичен, толкова си по-нечестен, защото идеалът ще казва: прави това", а животното ще бъде точно обратното - то ще иска да прави нещо съвсем друго, което е точно обратното.

Какво може в такъв случай да направи човек? Може да заблуди другите и себе си; може да запази лицето си, едно лъжливо лице и да продължи да живее живота на животното. Точно това се случва. Ти живееш живота на секса, но никога не говориш за него. Говориш за брахмачария (въздържание). Твоят сексуален живот е обвит в мрак - не само за обществото, не само за семейството, но дори и за собствения ти съзнаващ ум. Обвиваш го в тъмнина, като че ли той не е част от твоя живот. Продължаваш да вършиш неща против които ти си, защото биология ти не може да се промени просто чрез образованието.

Запомни, твоето наследство, биологичните ти клетки, структурата ти, не може да се промени просто от идеологическото обучение. Никакво училище, никаква идеология не може да промени твоето вътрешно животно. Само една научна техника може да промени Вътрешното същество. Моралните техники няма да помогнат ако не притежаваш научни техники, с които да промениш цялото си вътрешно съзнание. Само тогава ще спреш да бъдеш раздвоен: ще станеш монолитен.

Животното е монолитно, единно; мъдрецът също е монолитен и единен. Човекът е раздвоен, защото той се намира между двете, между животното и мъдреца - или, можем да кажем между Бога и кучето. Човекът просто е по средата. Отвътре остава куче; отвън претендира да е Бог. Това поражда напрежение, мъка и всичко става фалшиво. Можеш да се спуснеш надолу и да се превърнеш в животно; в такъв случай ще бъдеш по-автентичен, отколкото човека. Но тогава ще загубиш много: ще загубиш възможността да станеш Бог.

Животното не може да стане Бог, защото то няма проблеми, които да преодолява. Запомни, животното не може да стане Бог, защото не съществува нищо, което да. бъде трансформирано. Животното е наред със себе си. Не съществува проблем, борба, преодоляване. Животното дори не осъзнава. То просто е безсъзнателно автентично, но е автентично, въпреки че автентичността е неосъзната. Никое животно не може да лъже; това е невъзможно. Но не защото е нравствено: не




може да лъже, защото не съзнава възможността някой да бъде нечестен.Те са принудени да бъдат истински, но тази истинност не е техен избор. Тя е тяхното

робство. Животното е принудено да бъде истинско - не защото е избрало да бъде истинско, а защото няма друг избор. За него не съществува друга възможност; то може да бъде само себе си. Не съществува възможността да бъде неистинско, защото то не осъзнава тази възможност.

Човек осъзнава възможностите. Само човек може да бъде неистински. Това е прогрес! Това е еволюция! Човекът може да бъде неистински и поради това, той може да бъде истински. Човек може да избира. Животните са принудени да бъдат истински. Това е тяхното робство, а не тяхната свобода. Ако ти си истински, това е постижение, защото можеш да бъдеш и неистински. Възможността е открита, но ти не си я избрал. Избрал си другата. Това е съзнателен избор.

Разбира се, тогава човек е в затруднение. Изборът винаги е труден, а умът иска да избере нещо, което винаги е лесно да се направи. Умът иска да се движи по линията на най-малкото съпротивление. Да лъжеш е лесно; да бъдеш нечестен е лесно. Да покажеш любов е лесно; да обичаш е много трудно. Да създадеш фасадата е лесно; да създадеш съществуването е трудно. Затова човек избира лесното, простото, което може да се направи без много усилия и без много жертви.

Заедно с човека в съществуването се появява свободата. Животните са само роби. С човека идва свободата, идва изборът и настъпват трудностите и безпокойството. С човека идва неистинското, фалшивото. Можеш да лъжеш. До този момент това е едно необходимо зло.

Човекът не може да бъде естествен и чист по същия начин като животното, но може да бъде по-естествен и по-чист, а може да бъде и по-нечист и объркан. Може да бъде по-чист и по-естествен, и по-невинен, но не може да бъде естествен, чист и невинен просто като животните. Тяхната невинност е несъзнателна, а човекът е станал съзнателен. Сега той може да направи две неща: може да продължава със своите лъжи, със своята неискреност и да си остане едно раздвоено същество постоянен конфликт със себе си. Или, може да осъзнае целия феномен на това, което е станало и което ще стане с него и да реши да не бъде неистински. Може да се жертва, може да избере да жертва това, което може да постигне бидейки неистински. Тогава отново става автентичен.

Но тази автентичност е различна - качествено различна- от автентичността на животните. Животното е безсъзнателно. То не може да направи

нищо; то е принудено от природата да бъде истинско. А човекът решава да бъде истински. Никой не го насилва; напротив, всичко го кара да бъде неистински

- обществото, културата, всичко, което го заобикаля, го подтиква да не бъде истински. Той "решава" да бъде истински. Това решение прави твоето аз истинско и това решение ти дава свободата, която никое животно не може да постигне и никой неистински човек не може да постигне.

Помни, когато лъжеш, заблуждаваш, си нечестен, ти си принуден да правиш това. Това не е твой избор, не е истинският избор. Защо лъжеш? Заради последиците, заради обществото: ако кажеш истината, ще страдаш. Лъжеш и избягваш страданието.

Всъщност, обществото те принуждава да лъжеш; това не е твой избор. Ако кажеш истината, тогава това е твой избор. Никой не те насилва да казваш истината. Всеки те натиска да изричаш лъжи, да бъдеш нечестен. Така е по-удобно, сигурно, безопасно. Сега си пуснал опасността, несигурността, но това е твой избор. С този избор, за първи път, постигаш Себе си.

Автентичността на животното е едно нещо, а автентичността на човека е качествено различна: тя е съзнателен избор. Един Буда отново е цялостен. Той е като животно, но с една единствена разлика: той е естествен, чист, невинен като животно, но е различен от животното, защото съзнава. Сега всичко е съзнателен избор. Той е буден, съзнаващ.

Въпросът е: "Означава ли това, че западната младеж е станала по-автентична?" В известен смисъл, да. Станала е по-автентична, защото се е приближила до животното. Това не е избор. По-скоро, отново е по-лесният път - да се спуснеш надолу. Западната младеж е по-автентична от източната, в смисъл, че сега те много повече са се доближили до животното. Източната младеж е фалшива. Нейното поведение е като фасада - не е истинско, а фалшиво. Но и едното и другото не са истинското решение.

Източната младеж е фалшива, обработена, културна, принудена да бъде нещо, което не е




истинско. Западната младеж се разбунтува против това, поведе борба за автентичността на животното. Затова сексът и насилието завладяват все повече западната младеж. В известен смисъл те са по-истински, но в известен смисъл е изпусната по-голяма възможност. Един Буда се бунтува и хи питата също се бунтуват. Но бунтовете са различни; качеството е различно. Един Буда също се бунтува против условията, но той отива отвъд тях - към единството което е по-високо от човека и по-високо от животното. Можеш да се бунтуваш и да се принизиш до животно. Също отиваш към единство, но това е отиване надолу, под човека.

Но в известен смисъл, бунтът е добър - защото щом веднъж умът се разбунтува, няма да е далеч денят, в който ще разбереш, че този бунт е връщане назад. Необходим е бунт, чрез който да се върви напред. Затова западната младеж може да стигне рано или късно до заключението, че техният бунт е добър, но посоката е погрешна. След това ще стане възможно на Запад да се роди новото човечество.

В този смисъл източната фалшивост не струва нищо. По-добре е да бъдеш автентичен, да се бунтуваш, защото на бунтуващия се ум няма да му отнеме много време, за да види, че посоката е погрешна. А една фалшива младеж може да съществува с хилядолетия, може дори никога да не осъзнае, че съществува възможност да се разбунтува и да се надрасне. Но изборът между тях двете не струва нищо. Третата възможност е пътят.

Човекът може да се разбунтува против обстоятелства-"та и да ги преодолее. Ако паднеш надолу, можеш да получиш удоволствие от бунтуването, но бунтът ще е станал разрушителен: той не е съзидателен. Религията е най-дълбокият бунт, но ти може би никога не си я разглеждал в този аспект. Гледаме на религията като на повечето ортодоксални неща - традиционни, общоприети. Тя не е. Религията е най-революционизиращото нещо в човешкото съзнание, защото тя може да те доведе до единство, което стои по-високо от животното, по-високо от човека. Тези техники се занимават с тази революция.

Когато Шива казва да си автентичен, той няма предвид да си фалшив, да продължаваш да бъдеш фалшив. Бъди наясно относно твоето фалшиво лице, относно дрехите ти, маските ти - и тогава бъди истински. Каквото и да представляваш, разбери го.

Истинският проблем е, че човек бива заблуден от собствените си измами. Говориш за състрадание. В Индия говорим прекалено много за състрадание, за ненасилие. Всеки си мисли, че не е насилник, но ако се Вгледаш в човешките дела, в неговите отношения, в жестовете му, ще видиш че той употребява сила. Но той не съзнава това. Той може да употребява сила дори в ненасилието. Ако се опитва да принуди другите да не употребяват сила, това е насилие. Ако насилва себе си да не употребява сила, това е насилие. Да бъде автентичен означава да разбере и схване какво е истинското състояние на ума - не идеите, не принципите, а състоянието на ума: какво е неговото състояние на ума? Избухлив ли е? Гневен ли е?

Това има предвид Шива, когато казва да бъдеш автентичен. Разбери какъв е твоят истински "факт", защото единствено фактът може да бъде променен. Измислицата не може да се промени. Ако искаш да трансформираш себе си, трябва да познаваш своята "фактуалност". Не можеш да промениш една фикция. Ти постоянно употребяваш сила, а си въобразяваш, че не употребяваш сила. В такъв случай не може да има никаква трансформация. Това ненасилие не съществува никъде и ти не можеш нищо да променяш. Насилието е налице - но ти не го осъзнаваш - как тогава можеш да го промениш?

Първо познай фактите такива, каквито са. Как да се познаят фактите? Изправи се срещу тях без никаква интерпретация. Това се казва във вчерашната сутра: "разгледай". Пристига твой подчинен: наблюдавай как поглеждаш подчинения си. В стаята влиза твоя шеф: разгледай как гледаш своя шеф. Същият ли е погледът ти, когато поглеждаш подчинения си и когато поглеждаш шефа си? Същите ли са очите ти или има някаква разлика. Ако има някаква разлика ти си човек, който използва сила.

Ти не поглеждаш лично към човека, към човешкото същество. Твоят поглед е една интерпретация. Ако той е богат, го гледаш по един начин; ако е беден, го гледаш по друг начин. Погледът ти става икономически. Не гледаш в човека застанал точно пред теб. Гледаш в някаква банкова сметка. И ако човекът е беден, погледът ти съдържа в себе си едва доловимо насилие, унижаващ, оскърбяващ поглед. Ако човекът е богат, ти изразяваш леко одобрение, благоразположение. Каквото и да правиш е налице едно скрито отношение.




Вгледай се в своето отношение. Ядосан си на сина си или на дъщеря си и твърдиш, че си ядосан заради него или нея, заради нейното или неговото добро. Вгледай се навътре; виж дали това е вярно. Синът ти е непослушен. Ти си ядосан; твърдиш, че искаш да го промениш, защото това е за негово добро. Погледни навътре и разгледай факта. Наистина ли е факт това, че ти мислиш за неговото добро или просто се чувстваш обиден, защото той не те слуша? Чувстваш се наранен, защото не те е послушал. Твоето его е наранено, защото не те е послушал.

Ако е наранено егото ти, това е фактът, а ти продължаваш да твърдиш, че не това е фактът - че просто мислиш за неговото добро и поради това си се ядосал. Ядосваш се само заради него: всъщност не си наистина ядосан. Как можеш да бъдеш ядосан? Обичаш го толкова много, но "понеже е тръгнал по погрешен път", поради твоята "любов", искаш да го промениш и поради това си ядосан. Просто искаш да му помогнеш.

Но дали това е фактът? Дали просто искаш или се чувстваш обиден, защото той не те е послушал? И откъде си толкова сигурен, че това, което си му казал, е добро за него? Навлез навътре в себе си, погледни факта, разгледай го - и бъди автентичен. Ако наистина си се раздразнил от неговото неподчинение, тогава разбери ясно, че си раздразнен и се чувстваш обиден, и затова си ядосан. Това е да бъдеш автентичен.

После можеш да направиш много за своята промяна, защото действителността може да се промени, фантазията не може да се промени. За всяко нещо, което правиш или мислиш, погледни дълбоко в себе си. Изрови фактите и не допускай интерпретациите и думите да ги изопачават.

Ако това наблюдение присъства, постепенно ще станеш автентичен. И тази автентичност няма да е като на животното. Тази автентичност ще бъде като на светеца, защото колкото повече разбираш колко грозен си, колкото по-ясно разбираш колко груб си, колкото повече проникваш навътре в твоите факти и осъзнаваш безсмислието на това, което вършиш, толкова повече това осъзнаване ще ти помага. И постепенно твоята грозота ще се стопи, ще изчезне, защото ако осъзнаваш грозотата си, тя не може да продължи да съществува.

Ако искаш да продължи, недей да я съзнаваш и създай една фасада на красота около нея. Тогава ще виждаш красотата, а грозотата ще остава отзад, никога няма да се вижда направо. Но всеки друг ще я вижда; в това е проблемът. Синът ще забелязва, че бащата не е ядосан заради неговото добро: той ще види, че бащата е ядосан, защото е бил непослушен и баща му се чувства обиден. Той ще го знае. Не можеш да скриеш грозотата си от другите. Можеш да я скриеш единствено от себе си. Твоят поглед ще показва на всички, че тук има насилие.

Можеш да заблудиш единствено себе си, че проявяваш състрадание. Затова всеки мисли себе си за много по-висше същество и никой не е съгласен с него. Жена ти не е съгласна с тебе, че ти си по-висше същество. Децата ти не са съгласни с тебе, че ти си по-висше същество. Приятелите ти не са съгласни, никой не е съгласен с тебе, че ти си по-висше същество.

В Русия имат една твърде популярна поговорка, че ако всеки казва направо това, което мисли, няма да останат и четирима приятели на цялата земя. Невъзможно! Това, което приятелят ти мисли за теб, никога няма да ти го каже. Затова и приятелството продължава. Но той винаги казва нещата зад гърба ти, и ти също казваш какво мислиш за приятеля си зад гърба му. Никой не казва честно каквото мисли, защото тогава не може да съществува никакво приятелство. Защо? Никой не е съгласен с тебе и причината е единствено тази: ти можеш да заблудиш единствено себе си; не можеш да заблудиш никой друг. Единствено самозаблуждаването е възможно.

И когато мислиш, че заблуждаваш другите ти заблуждаваш само себе си. Може разбира се другите да те заблудят, че ти си ги заблудил, Защото има моменти, в които е удобно да играеш ролята на заблуден. Това може да е полезно за отделния човек. Разправяш на някой за своето величие. Всеки говори директно или индиректно за своето величие, за своето превъзходство. Някой може да се съгласи с тебе. Ако е от полза за него, той ще те заблуди, че е бил заблуден от тебе, но вътре в себе си той знае, какво представляваш ти.

Не можеш да заблудиш никой, освен ако той не е готов да бъде заблуден; това е нещо друго. Под автентичност имам предвид да не забравяш своята действителност. Винаги я почиствай от своите интерпретации. Освободи се от своите интерпретации и погледни факта за това, какъв си ти. И не се страхувай. Тук има много грозота. Ако се страхуваш, тогава никога няма да можеш да я промениш. Ако тя съществува приеми, че съществува; разгледай я.

Това означава разглеждането: разгледай я; погледни я в нейната тотална разголеност.




Разходи се около нея; погледни в корените й; анализирай я. Виж защо тя е тук, как ти спомагаш за това, тя да е тук, как ти я подхранваш, как я пазиш, как е израснала, за да се превърне в такова голямо дърво. Виж своята грозота, своето насилие, своята омраза, своя гняв, как си я запазил, как си й помагал да расте до този момент. Погледни в корените; погледни целия феномен.

И Шива твърди, че ако я разгледаш тотално, можеш незабавно да се освободиш от нея, в същия момент, защото ти си този, който я е защитавал. Ти си този, който й е помогнал да пусне корени в тебе. Тя е твое творение. Можеш да я изоставиш незабавно - още сега. Можеш да я оставиш и няма нужда отново да гледаш към нея. Но преди да можеш да направиш това, ти трябва да я познаваш - какво представлява тя, какъв е целият й механизъм, цялата й сложност, как всеки момент ти й помагаш.

Ако някой каже нещо, което те засяга, как ще реагираш? Мислил ли си някога относно него - че той може да е прав? Тогава виж! Може би е прав. Напълно е възможно той да бъде по-прав за теб, отколкото ти, защото той е отстрани, отдалечен; може да наблюдава.

Затова не реагирай. Чакай! Кажи му: "Ще обмисля това, което ми каза. Ти ме обиди и аз ще разгледам факта. Може би си прав. Ако си прав, тогава ще ти благодаря. Нека го обмисля. А ако видя, че грешиш ще ти кажа." Но не реагирай.

Ако ти ме обидиш, аз ще ти кажа, вместо да реагирам: "Чакай. Ела след седмица. Ще разгледам това, което ми каза. Може и да си прав. Ще се поставя на твое място и ще се разгледам внимателно; ще погледна от дистанция. Може би си прав, затова нека погледна факта. Много любезно от твоя страна е, че ми го посочи, така че да мога и аз да го видя. Ако разбера, че си прав, ще ти благодаря; ако разбера, че грешиш, ще ти кажа, че не си бил прав." А за какво е необходимо да реагираш?

Ти ме обиждаш. Какво правя тогава аз? Незабавно и аз те обиждам. Избягвам да разгледам фактите. Реагирал съм. Ти си ме обидил, затова и аз съм те обидил.

И помни, реакцията никога не може да бъде правилна. Тя НИКОГА не може да е правилна! Ако ти ме обидиш, пораждаш възможността аз да се ядосам. А когато съм ядосан, аз не осъзнавам. Казвам нещо, което никога не съм си мислил за теб. В същия този момент, заради твоята обида, реагирам по един груб начин. Миг по-късно може да съжалявам.

Не реагирай. Размисли относно фактите. И ако твоето размисляне е тотално, ти можеш да се откажеш от всичко. Това е в твоите ръце. Понеже се придържаш за него, то съществува. Но можеш да го изоставиш незабавно и няма да има никакво потискане - помни. Когато си разгледал факта, никога няма да има потискане. Или го харесваш и го продължаваш или не го харесваш и го изоставяш.

Вторият въпрос: "Според техниката от вчера вечерта, когато се появи секс, гняв. раздразнение и т.н., човек трябва да ги разгледа и след това да ги остави. Но когато някой прави така, той се чувства неспокоен и е като болен. Какви са причините за тези отрицателни чувства?"

Причината е само една: твоето разглеждане не е тотално. Всеки се опитва да се отърве от гнева без да го е разбрал; всеки се опитва да се отърве от секса без да го е разбрал. А не съществува революция без разбиране. Ще създадеш повече проблеми и повече страдания за себе си. Не мисли за отказването от нещо. Мисли как да го разбереш: разбиране - не отказване. Няма нужда да мислиш как да се отървеш от нещо. Единствената необходимост е да го разбереш в цялата му пълнота. Ако си го разбрал в цялата му пълнота, ще последва трансформацията. Ако то е добро за теб, ако е добро за твоето същество,

ще се развие. Ако е лошо за теб, ще изчезне. Затова от истинското нещо не се бяга: то се познава.

Защо мислиш да се отървеш от гнева? Защо? Защото мислиш, че гневът е нещо лошо. Но разбрал ли си го ТИ като нещо лошо? Дошъл ли си ТИ до лично свое заключение, чрез свое собствено прозрение, че гневът е нещо лошо? Ако си достигнал до това заключение чрез свое собствено вътрешно изследване, няма да има нужда да се отърваваш от него: той вече ще е изчезнал. Самият факт на познанието, че той е отровен, е достатъчен. След това си различен човек.

Но ти продължаваш да мислиш за напускане, оставяне, отърваване. Защо? Защото хората са казали, че гневът е лош и ти се влияеш от това, което те казват. След това продължаваш да мислиш, че гневът е лош, а когато настъпи съответния момент, продължаваш да се разгневяваш.




Това показва как е създаден двойния ум: продължаваш да живееш с гнева си и все пак продължаваш да мислиш за него, че е лош. Това е липсата на автентичност. Ако ти считаш, че гневът е добър, тогава се разгневявай и не говори, че той е лош. Или ако казваш, че гневът е лош, тогава се опитай да разбереш дали това е твое разбиране или някой друг ти го е казал.

Всеки от нас създава около себе си страдание причинено от другите. Някой казва, че това е лошо, а друг казва, че онова е добро и те продължават да натрапват идеята на твоя ум. Така правят родителите, така прави обществото, докато един ден се окаже, че ти просто следваш идеите на другите. И твоята природа и идеите на другите предизвикват разцепление; ти ще се превърнеш в шизофреник. Ще правиш нещо, а ще вярваш точно в обратното. Това ще породи вина.

Всеки се чувства виновен. Не че всеки е виновен: всеки се чувства виновен поради този механизъм. Те казват, че гневът е нещо лошо. Всеки един ти е казвал, че гневът е нещо лошо, но никой не ти е казал как да познаеш гнева.

Всеки твърди, че сексът е нещо лошо. Те са те учили, учили, че сексът е лош и никой не ти е казал какво представлява сексът и как да го познаеш. Попитай баща си и той ще стане неспокоен. Ще каже: "Не говори за такива лоши неща!" Но тези лоши неща са факт. Дори и баща ти не може да избяга от него; в противен случай и тебе нямаше да те има. Ти си един чист факт. И няма значение какво казва баща ти за секса, той не може да избяга от него. Но ще се чувства неудобно ако го попиташ, защото никой не му е говорил. Неговите родители никога не са му казвали, защо сексът е лош.

Защо? И как да го познаеш? И как да навлезеш дълбоко в него? Никой няма да ти каже това. Ще продължават само да слагат етикети върху нещата: това е лошо и онова е добро. Това поставяне на етикети създава страданието и ада.

Запомни едно нещо - за всеки, който търси, за истинският търсещ, това е основното нещо, което трябва да се разбере: да остане със своите факти. Опитай се да ги познаеш; не позволявай на обществото да натрапва своята идеология върху тебе. Не разглеждай себе си чрез очите на другите. Ти имаш очи; не си сляп. И притежаваш фактите за вътрешния си живот. Използвай очите си! Това означава разглеждането. И ако ТИ разгледаш, тогава това няма да е проблем.

Но когато някой го прави, по някой път той се чувства неспокоен и е като болен. Ти ще се чувстваш (ако не си разбрал фактите), ще се чувстваш неспокоен, защото това е неуловимо потискане. Вече знаеш, че гневът е нещо лошо. Ако ти кажа да го разгледаш, ще го разглеждаш само така, че той да бъде отхвърлен. Това отхвърляне е тук, винаги присъстващо в твоя ум.

Тук беше дошъл един човек, един много стар мъж, шестдесет годишен. Беше много религиозен човек - и не само много религиозен, но и един вид религиозен водач. Беше преподавал на много хора и беше написал много книги. Той е морализатор и сега, на шестдесет годишна възраст, дойде при мен и ми каза: "Вие сте единствения човек, с който мога да споделя истинския си проблем. Как мога да се избавя от секса?"

А аз го бях слушал да говори за нещастието от секса. Беше написал книги и беше мъчил синовете и дъщерите си. Ако искаш да измъчваш някой, моралът е най-добрият фокус - най-лесният. Незабавно пораждаш вина в другия човек. Това е най-финия тормоз. Говори за брахмачария и ще породиш вина, защото е толкова трудно да бъдеш брахмачари, да си пълен въздържател. Това е толкова трудно, че когато говориш за брахмачария и другият не може да го постигне, той се чувства виновен.

Породил си вина; сега можеш да тормозиш. Унизил си другия човек, поставил си го по-ниско. Сега той няма да се чувства спокойно. Ще трябва да живее със секса и ще се чувства виновен. И винаги ще мисли за брахмачария, и няма да знае какво да прави. Умът му ще мисли за брахмачария, а тялото му ще живее със секса. Тогава той ще се изправи срещу тялото си. Тогава ще започне да мисли: "Аз не съм моето тяло. Това тяло е нещо лошо." И щом веднъж си създал вина в някой, ти си разрушил ума, отровил си го.

Старият човек дойде и ме попита как да се отърве от секса. Затова аз му казах най-напред да осъзнае факта - а той беше пропуснал голяма възможност. Сега сексът ще бъде слаб и осъзнаването ще се нуждае от повече усилие. Когато сексът е буен и енергията присъства и сексът е млад, можеш да го осъзнаеш много лесно. Той е толкова мощен, че не е трудно да го видиш и познаеш, и почувстваш. Този човек, на шестдесет години, сега слаб, изтощен, болен ще бъде затруднен да осъзнае секса. Когато е бил млад, е мислил за брахмачария. Не може да не е




преживял това; той има пет деца. След това е мислил за брахмачария и е изпуснал възможността. И сега той мисли какво да прави със секса. Затова му казах да го осъзнае - да забрави своето учение и да изгори книгите си, и да не разправя нищо на никой за секса, преди да го е познал самият той. Казах му, да го осъзнае.

Той каза: "Ако се опитам да го осъзная, след колко дни ще се избавя от него?" Това е начинът, по който работи умът. Той е готов дори да го осъзнае, но само и само да се избави от него. Аз му казах: "Ако ТИ не го осъзнаваш, кой тогава иска да се избави от него? Как така реши, че това е лошо? На доверие ли си го приел? Няма ли нужда да го откриеш вътре в себе си?"

Не мисли да отказваш каквото и да е. Отказването означава, че си бил насилен от другите. Бъди индивидуален. Не позволявай на обществото прекалено много да доминира над тебе. Не бъди роб. Имаш очи, имаш съзнание, имаш секс, гняв и други факти. Използвай съзнанието си; използвай очите си; Бъди с ясно съзнание.

Мисли за себе си, като че ли си сам. Няма никой, който да те учи. Какво ще правиш? Започни от самото начало, от АБВ, и върви навътре. Бъди с абсолютно ясно съзнание. Не решавай; не бързай; не прави толкова скоро заключения. Ако можеш да стигнеш до заключение чрез свое собствено осъзнаване, тогава самото заключение ще се превърне в трансформация. Тогава няма да изпитваш никакво безпокойство. Тогава няма да има потискане. Само тогава можеш да оставиш каквото и да е. Не казвам да осъзнаваш оставянето. Запомни, казвам, че ако си с ясно съзнание, можеш да оставиш всичко.

Не прави осъзнаването техника за оставяне. Оставянето е само следствие. Ако си осъзнал, можеш да оставиш всичко, но ти можеш да решиш, да не оставяш; това не е необходимо. Може никога да не решиш да оставиш. Сексът е тук. Ако ти го осъзнаеш напълно, може да решиш да не го изоставяш. Ако с пълно съзнание решиш да не го изоставяш, тогава сексът има своя собствена красота. Ако с пълно осъзнаване решиш да го изоставиш, тогава това отказване също притежава своя красота.

Опитай се да ме разбереш. Каквото и да дойде, каквото и да се случи чрез осъзнаването, е красиво и каквото и да се случи без осъзнаване, е грозно. Затова твоите така наречени брахмачарии. целомъдрените монаси, са в основата си грозни. Целият път на живота им е грозен. Целомъдрието не е настъпило като следствие. То не е тяхно собствено откритие. Погледни от друга страна човек като Х. Д. Лоурънс. Неговият секс е красив - много по-красив от въздържанието на твоите целомъдрени монаси, защото неговият секс е с пълно осъзнаване. Чрез вътрешно изследване той е стигнал до заключението, че той ще живее със секса. Той е приел факта. И сега няма вина, няма угризения. Обратното, сексът се е превърнал в нещо славно. Затова Х. Д. Лоурънс, напълно осъзнавайки своя секс, приемайки го, изживявайки го, притежава своя собствена красота.

Един Махавира, напълно осъзнал факта и след това решил да го остави, да се освободи от него, притежава своя собствена красота. И двамата са красиви - Д. Х. Лоурънс и Махавира. Те И ДВАМАТА са красиви! Но красотата не е от секса, нито от неговата липса. Красотата е от осъзнаването.

Това също трябва постоянно да се помни - че ти можеш да не стигнеш до същото решение като Буда; не е необходимо. Може да не стигнеш до същото решение като Махавира; това не е неизбежно. Ако има някаква неизбежност, тя е само една и това е неизбежността на осъзнаването. Когато си с абсолютно ясно съзнание това, което се случва с тебе, е красиво, е Божествено.

Погледни мъдреците от миналото: Шива седи с Парвати. Парвати седи в скута му в любовна поза. Ти не можеш да си представиш Махавира в такава поза. Невъзможно! Не можеш да си представиш Буда в такава поза. Само защото Рама е нарисуван със Сита, джайните не могат да го приемат като Аватар, като Божествена инкарнация, защото той все пак е с жена. За джайнистите е невъзможно да си го представят като въплъщение на Бога, затова те казват, че той е велик човек - махама-нава. но не и Аватар. Той е велик човек, но все пак човек, защото там има жена. Когато има жена, ти не можеш да надраснеш човека. Втората половина е там, следователно ти си все още човек - разбира се. Рама е велик човек, но не и надраснал човека, казват джайнистите.

Ако попиташ индуистите, те изобщо не са говорили за Махавира - нито са говорили за него, нито са го споменавали в своите книги - защото за индуисткия ум, мъжът без жена е половин човек, фрагмент, не е цял. Рама сам не е цялото, затова индуистите казват "Ситарам". Те слагат




жената първа. Никога няма да кажат "Рамсита". Ще кажат "Ситарам". Ще кажат "Рад-хакришна". Ще сложат жената на първо място поради една основна причина - защото мъжът е роден от жената и мъжът сам е половината. Заедно с жената той се превръща в цяло.

Затова никой индуистки бог не е сам. Другата част, другата половина също е там. Ситарам всъщност е цялото; Рад-хакришна е цялото. Само Кришна е едната половина. Не е необходимо Рама да оставя Сита и няма нужда Кришна да оставя Радха. Защо? Те са напълно осъзнати.

Не можеш да откриеш човек с по-ясно съзнание, по-осъзнат човек от Шива, но той седи с Парвати в своя скут. Това създава проблеми. Кой тогава е прав? Буда ли е прав или е прав Шива? Проблемите са възникнали, защото ние не знаем, че всеки човек разцъфтява индивидуално. И Буда и Шива са в пълно съзнание, но е станало така с Буда, че той е оставил нещо, при това с абсолютно съзнание. Това е негов избор. Случило се е с Шива при неговото абсолютно съзнание, че той е приел всичко. И двамата са на една и съща точка на Реализация, на осъзнаване, но изразяването им е различно.

Затова не се вмествай в никакъв модел. Никой не знае какво ще се случи, когато ти осъзнаеш. Не решавай преди да осъзнаеш, че ще оставиш това и онова. Не решавай. Никой не знае. Чакай! Бъди осъзнат и нека твоето същество разцъфне. Никой не знае какво ще се случи. При всеки човек съществува една неизвестна възможност за цъфтене и ти не трябва да следваш никого - защото всяко следване е опасно, разрушително; всяка имитация е самоубийство. Чакай!

Тези техники са само за това да те направят осъзнат. И когато си осъзнат, можеш да оставиш всяко нещо или можеш да приемеш всяко нещо. Когато не си осъзнат, помни какво става: нито можеш да приемеш, нито можеш да оставиш. Имаш секс: нито можеш да го приемеш тотално и да 'забравиш за него, нито можеш да го оставиш. Казвам или да го приемеш и да го забравиш, или да го оставиш и да го забравиш.

Но ти не можеш да направиш нито едно от двете. Винаги ще правиш и двете. Ще приемеш и след това ще мислиш за оставянето му. И това е порочен кръг. Когато си правил секс, тогава за няколко часа или за няколко дена, ти ще мислиш за това, да го оставиш. Всъщност, ти не правиш нищо друго, освен възстановяване на енергията. Когато си възстановил енергията, отново ще започнеш да мислиш за него. И това ще продължава през целия ти живот. Било е така през толкова много прераждания. Когато станеш абсолютно осъзнат, можеш да решаваш. Или го приемаш: тогава това приемане ражда красота; или го оставяш: тогава това оставяне също е красиво.

Едно нещо е сигурно: когато си осъзнат можеш да го забравиш. Тогава това не е проблем. Твоето решение е тотално и проблемът отпада. Но ако чувстваш някакво безпокойство, това значи, че не си го разгледал, не си го осъзнал.

Затова бъди по-осъзнат. Разгледай всеки факт много - много дълбоко, много индивидуално - без заключенията на другите.

Третият въпрос: "Когато импулсът е автентичен, аз не съм осъзнат. Как мога да упражнявам "спри"?"

Това е много важен въпрос. Лесно е да спреш нещо, когато си фалшив и е трудно да спреш нещо, когато си автентичен. Когато гневът е истински, ти ще забравиш за техниката на спиране. Когато гневът е фалшив, ти ще си спомняш; можеш да го направиш. Но когато гневът е фалшив, това няма смисъл. Няма енергия. Можеш да го спреш, но това е безполезно. Когато гневът е истински, само тогава енергията присъства и ако ти я спреш, тя ще се обърне навътре.

Какво да направим? Опитай се да осъзнаеш - не направо гнева, а някои по-лесни неща. Разхождаш се: осъзнай това. Не започвай с гнева. Започни с по-лесни неща. Разхождаш се: осъзнай това; няма проблем. Тогава внезапно спри ходенето. Започни с по-лесни неща и след това се насочи към дълбоките комплексни Неща. Не скачай направо в секса. Той е нещо много деликатно и за него ти ще се нуждаеш от едно много дълбоко осъзнаване.

Затова най-напред изработи осъзнаването с лесните неща. Разхождаш се; къпеш се, жаден си, гладен си. Започни с тези

неща, с всички най-обикновени неща. Току-що се канеше да кажеш нещо на някого: спри - дори по средата на изречението. Канеше се да разкажеш история, която си разказвал хиляди пъти и си станал досаден на всички с нея. Започваш я отново: "Веднъж имало един цар..." Спри! Започни с обикновените неща - с по-лесните неща.

На главата ти е кацнала муха: тъкмо се канеше да я прогониш с ръка. Спри! Нека мухата




остане. Нека ръката ти застине. Прави го с простите неща, така че да получиш чувството, усещането за спиране с осъзнаване. Тогава отиди към по-сложните неща.

Гневът е нещо твърде сложно. Вземи едно абсолютно механично движение: всеки ден сутринта ти стъпваш до леглото си, когато ставаш. Наблюдавал ли си това? Стъпваш всеки ден по един и същи начин. Ако поставяш първо десния си крак, винаги поставяш първо него. Утре сутрин, когато тръгнеш да поставяш десния крак, спри и постави левия.

Прави го с лесните неща; не трябва да жертваш нищо друго, освен навиците си. Винаги започваш разходката си първо с десния крак. Спри! Всичко - всичко може да бъде използвано. Открий нещо. Просто, хубаво. И когато станеш господар на простите неща, можеш да спираш внезапно и си добил усещането за осъзнаването, в теб настъпва една внезапна тишина. Избухва една вътрешна тишина.

Гюрджиев имал навика да обучава своите ученици на много лесни неща. Например, казваш нещо и кимаш с глава. В такъв случай той ще ти каже: "Кажи същото нещо, но не кимай с глава." Това е механичен навик. Казвам нещо; правя жест с ръка. Гюрджиев ще каже: "Не прави този жест, когато казваш това нещо; запомни това. Направи някакъв друг жест, но помни само това: когато казваш това нещо, не прави този жест. Осъзнай това."

Използвай всичко - всичко! Винаги започваш разговора с определено изречение. Не започвай с него. Някой казва нещо. Ти имаш механичен отговор. Не отговаряй по този начин; кажи нещо друго. Или, ако си започнал да разправяш някоя стара история, спри по средата. Спри рязко, внезапно. Опитай това - и само когато добиеш майсторство, отиди към по-сложните неща.

Това е един от основните номера на ума - че той винаги ще ти казва да отидеш направо към сложните неща. Тогава ти ще загубиш. Тогава никога няма да опиташ отново. Знаеш, че това не може да се изпълни. Това е номер на ума. Умът ще каже: "О’кей, сега знаеш, че упражнението на спирането не се получава, когато си ядосан, страшно ядосан, разгорещен." След това ти няма да опиташ отново.

Опитай с по-спокойни, студени неща; след това отиди към горещите. С последователни стъпки, почувствай пътя и недей да бързаш. Иначе нищо няма да направиш.

Последният въпрос: "След като чух за толкова много техники за медитация от "Виджяна бхайрава тантра". започнах да мисля, че Вътрешната Врата не може в действителност да се отвори с техники и, че тя в действителност зависи от неща като инициализация, благодатта на гуру и т.н. Така ли е това? И кога и как човек става способен да приеме инициализацията"

Наистина, благодатта на гуру също е една техника. Само чрез промяната на думите нищо не може да се промени. Това означава отдаване. Можеш да възприемеш благодатта на гуру само, когато си се отдал, а отдаването е техника. Ако не знаеш как да се предаваш, не можеш да приемеш никаква благодат. Затова всъщност благодатта не е нещо, което се дава: тя е нещо, което се възприема. Никой не може да даде благодат; можеш да я приемеш. При Просветления благодатта се носи около него. Тя е там; тя просто е негова природа.

Точно, както лампата свети и разпръсква светлина. Просветленият винаги разпръсква благодат. Това не е никакво усилие. Тя се носи безпрепятствено. Тя е тук. Ако можеш да възприемаш, можеш да я приемеш. Ако не можеш да възприемаш, не можеш да я приемеш.

Може да изглежда и парадоксално ако кажа това, но това е истината: благодатта не се дава от гуру. Тя се приема от ученика. Но как да станеш ученик? И отново - това е техника. Как да се предадеш? Как да станеш възприемчив? Отдаването е най-трудното нещо. Не можеш да отдадеш своя гняв, не можеш да отдадеш своята скръб, та как ще отдадеш цялото си същество? Не можеш да отдадеш разни безсмислени неща, не можеш да отдадеш своите болести, а как ще отдадеш самия себе си?

«Отдаването означава да се отдадеш тотално. Оставяш абсолютно всичко на своя учител, на своя Майстор. Казваш: "Сега мен повече ме няма. Сега ти съществуваш; прави каквото пожелаеш." И когато чакаш, и когато не отиваш отново при него и не го питаш кога смята да направи това или онова, ти си се отдал; ти си свършен. Вече няма какво да се пита. В съответния момент нещото ще се случи. Но как да стане това?

Това също се нуждае от много ясно съзнание. Обикновено, глупаците смятат, че отдаването е много лесно. Това е пълна глупост. Те смятат, че ти отиваш и докосвайки стъпалата на учителя, си се отдал. И самото докосване на стъпалата може да бъде отдаване, но не мисли, че понеже си




докоснал стъпалата, си се отдал. Отдаването е вътрешно отношение. Това е отстраняване на самия себе си, забравяне напълно на самия себе си. Само Учителят съществува: теб повече те няма. Само Учителят съществува.

Това може да бъде направено само с дълбоко осъзнаване. Какво представлява това осъзнаване? Това осъзнаване ще настъпи ако ти продължаваш да правиш тези техники и чувстваш непрекъснато, че си безпомощен". Но не предпоставяй своята безпомощност, преди да ги правиш. Това ще бъде лъжа. Най-напред ги прави и ги прави истински. Ако техниките се случи да ти помогнат, тогава няма нужда от отдаване; ти ще бъдеш трансформиран. Ако ги правиш истински, действително, пълно, ако не заблуждаваш себе си и все пак нищо не става, тогава ще изпиташ безпомощност. Ще чувстваш: "Не мога да направя нищо." Ако това те завладее силно, това чувство на безпомощност, само тогава ще можеш да се отдадеш - не преди.

Чувстваш ли се безпомощен? Никой не се чувства безпомощен. НИКОЙ не се чувства безпомощен! Всеки знае "Мога да го направя: ако искам, мога. Понеже не искам, затова не го правя." Всички си мислят, че ако пожелаят, ако поискат, ще го направят. Те си мислят: "В момента, в който го пожелая, ще го направя. Единствената причина да не го правя е, че не го желая точно сега."

И никой не се чувства безпомощен. Ако някой каже, че чрез благодатта на гуру то може да се случи, ти си мислиш, че си готов още в този момент. Ако е въпрос да се направи нещо, казваш, че си готов да го направиш, когато пожелаеш. Но ако това е въпрос на благодат, казваш: "О’кей! Ако тя може да се приеме от някой, мога да я приема още същия този момент."

Ти не си безпомощен. Просто си мързелив. А това е голяма разлика. В леността никаква благодат не може да се приеме - само в безпомощността. А безпомощността не е част от леността. Безпомощността настъпва само при онези, които най-напред са положили всички усилия, за да достигнат, да проникнат, да го направят. Когато си направил всичко и нищо не се случва, ти се чувстваш безпомощен. Само тогава можеш да се отдадеш на някой. Тогава твоето отдаване се превръща в техника.

Това е последната от всички техники, но хората я опитват първа. Това е последната, най-крайната. Когато нищо не става чрез правене, ако е налице само безпомощност, безпомощност и безпомощност, ако си загубил всякаква надежда и егото ти е съсипано, тогава знаеш, че вече сам нищо не можеш да направиш. Тогава ръцете ти докосват стъпалата на Учителя. Това е едно различно докосване. Ти безпомощно се обръщаш към него. Цялото ти същество се насочва към стъпалата му. Превръщаш се в утроба, за да заченеш.

Тогава благодатта е възможна. Тя никога не е била невъзможна: тя винаги е възможна. Във всяка епоха, във всеки период, съществуват Просветлени хора. Но ако не си готов да се откажеш от себе си, няма да си във връзка с тях. Може би седиш зад него или седиш до него, но няма да се осъществи връзка.

Има три вида разстояния. Едното е разстоянието на пространството. Седиш там, аз седя тук и двете точки са отделени от пространството. Това е разстояние в пространството. Можеш да дойдеш по-близо; дистанцията ще се намали. Можеш да ме докоснеш и дистанцията ще се изгуби - но само по отношение на пространството.

Съществува втори вид дистанция - във времето. Умрял е любимия ти, умрял е приятеля ти. В пространството едната точка е изчезнала напълно. Това е безкрайна дистанция. Но във времето, ти ще чувстваш приятеля си до себе си. Затваряш очите си и приятелят ти се появява. Във времето може да стане така, че човекът, който седи до теб, да е по-отдалечен от любимия ти, който вече го няма на този свят.

Съществува и трети тип дистанция, и тя е на любовта. Любимият е умрял. Тогава малко по малко, малко по малко ще се натрупа дистанция от време. Хората казват, че времето лекува. Когато времето е много, много, много отдалечено, паметта все повече отслабва и той изчезва.

Едно трето разстояние съществува - трето измерение -което е любов. Ако си влюбен в някой, тогава той може да е на друга звезда, но за твоята любов той е точно до теб. Той може да умре; може да има векове от разстояние между теб и него. Но в любовта не съществуват разстояния.

Някой може да е до Буда точно сега. Двадесет и пет века не означават нищо, защото разстоянието е от любов. В пространството сега Буда не съществува; тялото е изчезнало. Във времето съществува дистанция от 2500 години, но в любовта дистанция не съществува. Ако някой




обича Буда, разстоянието на времето и пространството изчезва. Той е точно тук и ти можеш да приемеш неговата благодат.

Може би седиш до някой Буда. Не съществува разстояние що се отнася до пространството. Но ако липсва любов, тогава е налице безкрайно разстояние. Затова човек може да живее с Буда без да е в контакт с него, а може да има някой, който сега е точно тук и е в контакт с Буда.

Благодатта се получава в измерението на любовта. За любовта всичко винаги присъства. Затова ако обичаш, благодатта настъпва. Но любовта е отдаване. Любовта означава, че сега другият е станал по-важен от самия тебе. Сега, за живота на другия, ти си готов да умреш. За да живее другия, ти си готов да жертваш себе си. Другият се е превърнал в център; ти си само периферия. Малко по малко ти изчезваш напълно и остава другият. Точно в този момент се приема състраданието.

Затова не мисли за Учителя като за някой, който може да ти даде състрадание. Мисли за превръщането ти в безпомощен ученик - тотално отдаден, обичащ.

Учителят ще дойде при тебе. Когато ученикът е готов, Учителят винаги идва. Това не е въпрос на физическо присъствие. Когато си готов, от някакво неизвестно измерение на любов, благодатта идва. Но не мисли за благодатта като за избавяне.

Понеже ви говоря за толкова много техники, знам че има две възможности: може да опитате някоя или можете просто да се объркате и последното е по-вероятно. С тези 112 техники, слушайки ги една по една непрекъснато, вие ще се объркате. Ще си мислите, че това е извън вашите възможности. Толкова много техники - какво да правиш и какво да не правиш?

Може да ти хрумне, че е по-добре да приемеш благодатта - "Гурукрипа", отколкото да се впуснеш в тази джунгла от техники. Това е много сложно, затова по-лесно е да приемеш благодатта.

Но това няма да стане с тебе ако това е начинът на мисленето ти. Опитай техниките и ги опитай честно. Ако не успееш, тогава самият ти неуспех ще се превърне в твоето отдаване. Това е върховната техника.

О’кей?

3Техника за рационален и техника за емоционален тип човек12 декември 1972 г., Бомбай, Индия.

СУТРИ:1."Представи си. че постепенно си лишаван от силата или знанието. В момента на

отнемането, отиди отвъд."2."Предаността освобождава."

Според тантра човекът сам по себе си е болестта. Не умът ти е разстроен: по-скоро, умът ти е самото разстройство. Ти не си изпълнен с напрежение отвътре, а по-скоро си самото това напрежение. Ясно разбери разликата. Ако умът е болен, тогава болестта може да бъде лекувана, но ако самият ум е болестта, тогава болестта не може да се лекува. Може да се преодолее, но не може да се лекува. В това е основната разлика между западната психология и източната, тантристка и йогийстка, психология; това е разликата между източната тантра и йога, и западната психология.

Западната психология смята, че умът може да бъде здрав, умът такъв, какъвто е, може да бъде лекуван и да му се помогне, защото според западната психология, няма трансцендентация, тъй като не съществува нищо, което е над ума. Трансценденталността е възможна, само ако отвън има нещо, така че ти можеш да живееш в сегашното си състояние и да отидеш още по-нататък. Но ако няма "по-нататък" и умът е краят, тогава транцендентацията е невъзможна.

Ако мислиш, че си само тяло, в такъв случай не можеш да се издигнеш над тялото - защото кой ще се издига и къде ще се издигнеш? Ако ти си само едно тяло, тогава не можеш да излезеш извън тялото. Ако можеш да излезеш извън тялото, това означава, че не си само тяло, а си и още нещо. Това "още нещо" се превръща в измерението, в което да се движиш.

По същия начин, ако си само ум и нищо повече, тогава не е възможна никаква трансцендентация. Тогава можем да лекуваме индивидуалните болести. Някой е умствено болен:




можем да лекуваме болестта. Няма да пипаме ума, а ще лекуваме болестта и ще нормализираме ума. И никой няма да се замисли, дали нормалният ум е здрав или не.

Нормалният ум е един скептичен ум. Фройд казва, че можем само да доведем болния ум до нормалното състояние. Но дали всички ние сме здрави или не, този въпрос не може да се поставя. Приемаме за доказано, че нашият ум, нормалният ум, е о'кей. Затова, когато някой излезе извън тази норма, когато отиде някъде другаде, трябва да бъде върнат обратно и да бъде приспособен отново. Затова цялата западна психология представлява едно усилие за приспособяване - приспособяване към нормалния, средния ум.

В този смисъл има мислители, в частност един много интелигентен мислител - Джефри, който твърди, че геният е болен, защото геният е извън нормата. Ако нормалността е здраве, тогава геният е болен. Геният не е нормален: той по определен начин е луд. Неговата лудост може да бъде полезна, затова му позволяваме да живее.

Един Айнщайн или Ван Гог, или Езра Паунд - поети, художници, учени, музиканти - те са луди, но тяхната лудост е разрешена поради две причини: лудостта им е или вредна, или полезна. Чрез лудостта дават нещо, което нормалният ум не може да даде. Тъй като са луди, могат да отидат в една крайност и могат да видят неща, които нормалният ум не може да види. Затова тези луди могат да се оставят на мира - и понякога дори ги правим нобелови лауреати. Но те са "болни".

Ако нормалността е критерият и стандартът за здравето, тогава всеки, който не е нормален, е болен. Джефри казва, че ще дойде ден, когато ще се отнасяме към поетите и учените по същия начин, по който се отнасяме към лудите: ще ги връщаме към нормалното състояние на обикновения ум. Това отношение се ражда поради предположението, че умът е краят и извън него не съществува нищо. Точно обратният на този е източният подход. Тук казваме, че самият ум е болестта. Затова, дали е нормален или извън нормата, правим само разликата между "нормално болен" и "извън нормата болен". Един нормален човек е нормално болен. Не е толкова болен, че да можеш да го откриеш. Той е нормалният случай. Тъй като всички останали са като него, той не може да бъде открит. Дори човекът, психоаналитикът, който го лекува, също е "нормално болен" човек. За нас самият ум е болестта.

Защо? Защо казваме, че умът сам по себе си е болестта? Към този въпрос ще трябва да подходим от друга гледна точка; тогава ще стане ясно. Според нас тялото е смърт; за източния подход тялото е смърт. Затова не можеш да създадеш абсолютно здраво тяло; иначе то нямаше да умре. Можеш да създадеш определено равновесие, но тялото като такова, тъй като ще умре, неминуемо ще се разболее. Затова здравето може да е само нещо относително. Тялото не може да бъде абсолютно здраво; то не може да бъде.

Затова медицината не притежава стандарт и определение за здравето. Те могат да дефинират болестите; могат да дефинират една отделна болест. Но не могат да дефинират какво е това здраве - или най-многото, което могат е да дадат негативната дефиниция, че когато човекът не е болен, той е здрав.

Но да дефинираш здравето чрез отрицателно определение изглежда абсурдно, защото в такъв случай болестта се превръща в предпоставката, чрез която определяш здравето. А здравето не може да се дефинира, защото всъщност тялото не може никога да бъде наистина здраво. Всеки момент тялото е само в относително равновесие, защото смъртта напредва заедно с живота: ти също така и умираш. Не си просто жив. Заедно с това ти умираш.

Смъртта и животът не са двата, отдалечени един от друг, края. Те са като двата крака, които крачат едновременно - и те, и двата, са твои. Точно в този момент живееш и умираш едновременно. Нещо вътре в тебе умира всеки момент. В един промеждутък от седемдесет години смъртта ще постигне целта си. Всеки миг ще продължиш да умираш, да умираш, да умираш и накрая ще умреш.

В деня в който си се родил, ти си започнал да умираш. Денят на раждането е и ден на смъртта. Ако умираш постепенно и смъртта не бъде предизвикана отвън, а се развие вътрешно, тогава тялото не може никога да бъде наистина здраво. Как може да бъде? След като умира във всеки момент, как може да бъде наистина здраво? Може да е само относително здраво. Затова ако си нормално здрав, е напълно достатъчно.

Същото е и с ума. Умът не може да бъде истински здрав, напълно здрав, защото самото




функциониране на ума го прави болен, неспокоен, напрегнат, разтревожен - в непрекъсната тре-вога. Самата природа на ума е такава, затова трябва да разберем каква е неговата природа.Три неща: Първо, умът е връзката между тялото и "не-тялото", което е вътре в него. Той е

връзката между материалното и нематериалното вътре в тебе. Той е един от най-загадъчните мостове. Свързва две абсолютно противоположни неща - материята и духа.

Ако можеш, разбери това противоречие: обикновено строиш мост над река, където и двата бряга са нещо материално. В този случай умът е мостът между единия бряг, който е материален и другия, който е нематериален - между видимото и невидимото, между смъртното и безсмъртното, между живота и смъртта, между тялото и духа - или както там ти наричаш тези два бряга. Понеже умът свързва такива противоположности, той задължително ще бъде напрегнат, не може да бъде спокоен.

Непрекъснато се движи от видимото към невидимото, от невидимото към видимото. Във всеки момент умът е в голямо напрежение. Трябва да свързва две неща, които не могат да бъдат свързвани. Затова е напрежението; затова е безпокойството. Ти непрекъснато се тревожиш.

Не говоря за твоите финансови или други такива тревоги: те са незначителни тревоги. Истинското безпокойство не е това: истинското безпокойство е това на Буда. И ти го притежаваш, но си толкова обременен от ежедневните си грижи, че не можеш да го откриеш. Щом веднъж откриеш основната си тревога, ще станеш религиозен.

Религията е свързана със съществената тревога. Буда е загрижен по един различен начин. Той не се тревожи за пари, не се тревожи за хубава жена, не се тревожи за нищо. Липсва каквато и да е тревога; обичайните тревоги не съществуват. Той е осигурен, обезпечен, син на велик цар, мъж на много красива жена и всичко му е достъпно. В момента, в който пожелае нещо, ще го получи. Всичко, което може да се получи, е достъпно за него.

Но внезапно бива обзет от тревога - и тази тревога била основна тревога, първостепенна тревога. Видял да отнасят един мъртвец и попитал водача на своята колесница, какво се е случило с този човек. Водачът отговорил: "Този човек е мъртъв. Той е умрял." Това била първата среща на Буда със смъртта, затова той попитал: "Всеки човек ли трябва да умре? И аз ли ще умра?"

Разгледай този въпрос. Може би не си го задавал. Може би си питал кой е умрял, защо е умрял или може би си казал, че той е прекалено млад, за да умре. Тези грижи не са основни; те не са свързани с тебе. Може да си изпитал съчувствие, може да си се почувствал тъжен, но все пак всичко това е на периферията и ти ще го забравиш след някое време.

Буда обърнал целия въпрос към себе си и попитал: "И аз ли ще умра?" Водачът на колесницата отвърнал: "Не мога да те лъжа. Всеки човек трябва да умре, всеки един ще умре." Буда казал: "Обръщай колесницата. Ако трябва да умра, тогава каква е ползата от живота? Ти породи дълбоко безпокойство в мене. Докато тази тревога не се разсее, не мога да бъда спокоен."

Какво представлява тази тревога? Тя е основна тревога. Ако осъзнаеш по същество ситуацията на живота - на тялото, на ума, ще се промъкне една неуловима тревога и след това тази тревога ще продължи да трепти вътре в тебе. Каквото и да правиш или да не правиш, тревогата ще присъства - една дълбока мъка. Умът е мост над една пропаст - една невероятна пропаст. Тялото трябва да умре, а ти притежаваш нещо - "X" -вътре в себе си, което е безсмъртно.

Това са две противоречиви неща. Все едно си стъпил в две лодки, които се движат в противоположни посоки. В такъв случай ще изпаднеш в голямо противоречие. Това противоречие е противоречието на ума. Умът се намира между две противоположности: това е едното нещо.

Второ, умът е процес, не е предмет. Умът не е предмет: той е процес. Думата "ум" е неистинно наименование. Когато кажем "ум", асоциацията е за мисъл вътре в теб. Там няма нищо! Умът е процес. Затова е по-добре да казваме "умуване", а не ум. На санскрит имаме дума, чита, която означава умуване, мислене: не ум, а умуване - процес.

Процесът никога не може да е в покой. Процесът винаги ще бъде напрегнат; процес - това означава вълнение. И умът винаги се движи от миналото към бъдещето. Миналото за него е бреме, затова той трябва да се движи в бъдещето. Това непрекъснато движение поражда друго напрежение в тебе. Ако ти го осъзнаеш в прекалено голяма степен, може да полудееш.

Поради това винаги сме ангажирани с едно или друго нещо; не искаме да бъдем незаангажирани. Ако не си зает с нещо,

тогава ще осъзнаеш вътрешния процес, мисленето и това ще породи в тебе много странно и




особено напрежение. Затова всеки човек желае да бъде зает по един или друг начин. Ако няма какво друго да прави, човек продължава да чете един и същи вестник отново и отново. Защо? Не можеш ли да седиш безмълвен? Трудно е, защото ако останеш безмълвен започваш да осъзнаваш тоталния напрегнат процес вътре в тебе.

Затова всеки един търси спасение по различни начини. Алкохолът може да осигури това: изпадаш в безсъзнание. Сексът може да даде това: за миг забравяш напълно себе си. Телевизията може да го осигури; музиката може да го осигури: всяко нещо, в което можеш да забравиш себе си и да бъдеш толкова зает, че през това време все едно преставаш да съществуваш. Това постоянно бягство от самия себе си е заради процеса на разсъждение. Ако не си зает с нищо (а незаетостта означава медитация), ако си тотално неангажиран, ще осъзнаеш своя вътрешен процес. А умът е основният процес вътре в тебе.

Затова при мен идват толкова много хора и казват, че са дошли, за да медитират, но когато започнат медитацията, се чувстват още по-напрегнати. Казват: "Не бяхме толкова напрегнати преди, не бяхме така тревожни. Но когато седнем, останем в покой и започнем да медитираме, мислите ни връхлитат; те нахлуват в ума ни. Това е нещо ново." Те си мислят, че мислите нахлуват в тях заради медитацията.

Това не става заради медитацията. Мислите нахлуват в теб във всеки момент от твоето съществуване, но ти си толкова ангажиран с нещо извън тебе, че не можеш да ги забележиш. Когато седнеш, започваш да осъзнаваш: започваш да осъзнаваш нещо, от което постоянно си бягал. Умът, разсъждаването, е процес, а процесът е едно усилие. В него се губи енергия, изчерпва се в него. Това е необходимо: то е нужно за живота, то е част от борбата за оцеляване. Това е оръжие - и е едно от най-разрушителните оръжия.

Затова човекът е оцелял сред останалите животни. Животните са по-здрави физически, но те не притежават едно фино оръжие - мисленето. С това оръжие човекът може да убива, да оцелява.

И така, умът е мярка за оцеляване. Той е необходим. Той е нужен и е унищожителен. Умът е оръжие за унищожаване. Той е част от продължителното насилие, през което е преминал човек. Бил е изграден чрез насилие. Затова, когато седнеш, ще чувстваш вътрешно насилие - мислите връхлитат, буйни мисли, объркани, като че ли се каниш да избухнеш. Затова никой не иска да седи безмълвно.

Всички идват и казват: "Дайте ми някаква опора, някаква Вътрешна опора. Не мога просто да седя безмълвно. Дайте ми име, което мога да повтарям, например "Рама-Рама-Рама": дайте ми име, което мога да повтарям; тогава мога да бъда безмълвен." Какво в действителност правиш ти? Създаваш си ново занимание. Тогава можеш да останеш безмълвен, защото умът вече е зает. Сега си се фокусирал върху "Рама-Рама-Рама", върху монотонното повтаряне: умът отново е зает. Умът като един процес е задължително, винаги да бъде болен. Той не може да бъде в такова равновесие, каквото се изисква от безмълвието.

Трето, умът е породен отвън. Когато си се родил, си притежавал само способността за ума, но не и самия ум - само възможността, потенцията. Затова ако детето бъде отгледано извън обществото, без общество, то ще порасте. Ще има тяло, но не и ум. Няма да е способно да говори никакъв език; няма да може да мисли с понятия; ще прилича на животно.

Обществото превръща възможността в действителност: то ти дава ум. Затова индуистите имат един начин на мислене, а мюсюлманите имат друг. И едните и другите са хора, но умовете им се различават. Християните притежават друг начин на мислене. Начините на мислене са различни, защото различните общества са ги формирали с различни намерения, с различни цели.

Ражда се дете, момче или момиче. То не притежава ум. Притежава само възможността, умът да се развие. Той може да бъде. но засега го няма. Той е един зародиш. След това го обучаваш. После момчетата придобиват един начин на мислене, а момичетата друг, защото ги обучавате различно. След това индуистите са едни, а мюсюлманите са други. След това теисти-те са едни, а атеистите са други. Този начин на мислене, този ум, е възпитан в теб. Той е формиран, наложен е върху тебе.

Поради тази причина умът като такъв винаги е стар и консервативен. Не може да има прогресивен ум. Това твърдение може да изглежда странно: "Не може да съществува прогресивен ум." Умът е консервативен, защото е абсолютно обусловен. Например, така наречените прогресивни хора са в такава голяма степен ортодоксални по отношение на своята прогресивност,




колкото и всички останали ортодоксални хора. Погледни комунистите. Те считат, че са много прогресивни, но марксовия "Das Kapital" има такава абсолютна власт над тях, както и "Коранът" над мюсюлманите или "Гита" над индуистите. И ако ти започнеш да критикуваш Маркс, те ще се чувстват толкова засегнати, колкото всеки джайнист, ако критикуваш Махавира. Умът е консервативен, защото е формиран от миналото, от обществото, от другите, с определени цели.

Защо поставям на твоето внимание този факт? Защото животът се променя всеки момент, а умът принадлежи на миналото. Умът винаги е стар, а животът е нов. Това задължително води до конфликт и напрежение.

Появява се нова ситуация. Влюбваш се в жена, имаш инду-истки начин на мислене, а жената е мюсюлманка. В такъв случай ще възникне конфликт. Ще има много ненужни тревоги. Жената е мюсюлманка и животът те е поставил в ситуация, при която ти си влюбен в нея. Животът те изправя пред непозната ситуация и умът не знае как да се справи с нея. Не съществува "ноу-хау" и възниква противоречие.

Затова, в един твърде променящ се свят, хората са като изкоренени; животът им се превръща в страдание. В миналото това не е било така. Човекът е бил по-спокоен - не 8 действителност, но е изглеждал по-спокоен, защото всички дейности около него са били по-статични и умът не е бил в голям конфликт. Сега всичко се променя толкова бързо, че умът не може да следва промените със същата бързина. Умът се придържа към миналото, а всичко около него се променя всеки момент.

Затова на Запад съществува такова голямо напрежение. На Изток има по-малко тревога. Това е странно, защото Изтокът трябва да решава много повече основни проблеми. Няма храна, няма дрехи, няма къщи. Хората страдат от недояждане. Но все пак са по-малко напрегнати, а Западът е по-напрегнат. Западът е охолен, научно развит, технологично на високо равнище - защо тогава е така напрегнат? Защото технологията променя живота толкова бързо, че умът не може да следва промяната. Преди да успееш да свикнеш с новото, то вече е остаряло и се е променило.

Отново разрив! Животът налага нови ситуации, а умът винаги се опитва да реагира със старите си навици. Този разрив непрекъснато се увеличава. Колкото по-голяма е пропаст-

та, толкова по-голямо ще е напрежението. Умът е консервативен, а животът не е.Съществуват три причини, поради които трябва да се приеме, че самият ум е болестта. Какво

да правим в такъв случай? Ако се налага да лекуваш ума, съществуват лесни начини за това. Психоанализата е лесна. Тя може да отнеме много време, може да не постигне успех, но е лесна. Но трансцендентацията на ума е трудна, защото трябва да изоставиш напълно ума. Трябва да излетиш и да се издигнеш над него, и да го оставиш такъв, какъвто е; не го докосвай.

Например, аз съм тук и в стаята е горещо. Мога да направя две неща. Мога да поставя климатична инсталация в стаята, но аз живея в стаята. Мога да взема и други мерки за охлаждане на стаята, но в такъв случай трябва да следя за всяка от тях и всяка от тези мерки създава свое собствено напрежение и проблеми. Има и друга възможност: мога да напусна стаята и да изляза навън.

В това е разликата. Западът продължава да живее в същата стая на ума, опитвайки се да се приспособи, да вземе мерки, така че този живот в ума да стане поне нормален. Той може да не е много щастлив, но става все по-малко и по-малко нещастен. Може да не стигне до точката, върха на щастието, но човекът е предпазен от по-големи страдания: има все по-малко и по-малко страдание.

Фройд е казал, че не съществува възможността, човек да бъде щастлив. В най-добрия случай, ако можеш да организираш ума си по такъв начин, че да си нормален, ще бъдеш по-малко нещастен от останалите; това е всичко. Звучи твърде безнадеждно. Но Фройд е много гениален, автентичен мислител и неговото прозрение в определен смисъл е вярно, защото той не е могъл да погледне отвъд ума.

Затова и Изтокът всъщност не е създал никаква психологическа теория сравнима с тези на Фройд, Юнг или Адлер. И това е странно, защото Изтокът говори за ума поне от пет хиляди години.

След като от пет хиляди години говори за ум, медитация, излизане отвън, защо Изтокът не е създал никаква психология? На Запад психологията възниква съвсем скоро. Защо Изтокът не е създал никаква психология? Буда е този, който е говорил за най-дълбоките пластове на ума. Той е говорил за съзнанието, той е говорил за подсъзнателното, той е говорил за безсъзнателното.




Трябва да е знаел. Защо тогава да не е можел да създаде психология на съзнанието, подсъзнателното и безсъзнателното?

Причината е тази: Изтокът не се е интересувал от стаята. Той споменава за стаята само, за да отиде извън нея, за да излезе навън. Ние сме се интересували от стаята, само за да намерим вратата; това е всичко. Не ни интересуват подробностите от стаята; нямаме намерение да живеем в нея. Единственият ни интерес се свежда до това, да разберем къде е вратата и как да излезем навън. Говорили сме за стаята, само за да можем да определим, къде е вратата - за да узнаем, как да отворим вратата и да излезем навън.

В това се е състоял целия ни интерес. Затова не е било възможно, психологията да се развие в Индия. Ако ти не се интересуваш от тази стая, няма да съставяш план на стаята; няма да измерваш всяка стена и всеки сантиметър от пространството. Няма да се безпокоиш за тези неща. Ще се интересуваш само от това, къде е вратата, къде е прозореца, за да можеш да изскочиш навън. И в момента, в който се озовеш навън, ще забравиш напълно за стаята, защото тогава се намираш под безкрайното небе. Няма дори да си спомняш, че е имало стая и ти си живял в дупка, докато през цялото време безкрайното небе е било отвън и всеки миг си можел да излезеш навън. Ще забравиш напълно за стаята. Ако можеш да излезеш извън ума, какво се случва? Умът остава същия. Ти не променяш нищо в ума, но излизаш извън него и всичко се променя.

След това, ако е необходимо, можеш отново да влезеш в стаята, но сега си съвсем друг човек. Това излизане отвън и влизане вътре са те направили качествено различен човек. Човек, който е живял в стая и не е разбрал какво има навън, е различен човек. Той не е истински човек: той живее като бръмбар, като насекомо. Когато излезе навън под небето - под откритото небе - и под слънцето и облаците, и безкрайния простор, той незабавно става различен. Това въздействие на безкрайното го прави за първи път човек, съзнание.

Сега може отново да се върне в стаята, но ще е различен човек. Сега стаята е просто нещо, което се използва. Сега не е затвор. Може да излезе навън всеки миг. Тогава стаята се превръща само в нещо, което се използва, нещо полезно. Преди това той беше затворен в нея, сега не е затворен. Сега е господар и знае, че небето е отвън и че безкрайното го зове. И дори стаята сега е част от безкрайното, и дори това малко парче небе, и пространство в стаята е пространството, същото пространство, което е и отвън. Човекът влиза отново и живее в стаята, използва стаята, но сега той не е затворен в нея. Това е качествена промяна.

Изтокът се занимава с това, как да се излезе извън ума и след това той да се използва. Да не бъдеш отъждествен с ума: това е мярката. И всички техники за медитация се отнасят до това, как да намериш вратата, как да използваш ключа, как да я отключиш и да излезеш навън.

Днес ще разгледаме два метода. Първият се отнася до спирането по средата на някаква дейност. Вече разгледахме три "стоп" метода; сега остана само този.

Четвъртият метод: "Представи си, че постепенно си лишаван от силата или знанието. В момента на отнемането, отиди отвъд."

Можеш да го правиш това в действителна ситуация или да си представиш ситуацията. Например: легни по гръб, отпусни се и си представи, като че ли тялото ти умира. Затвори очи; започни да си представяш, че умираш. Скоро ще почувстваш, че тялото ти е станало тежко. Представяй си: "Аз умирам, умирам, умирам." Ако чувството е истинско, тялото ще стане тежко; ще почувстваш, като че ли тялото ти е от олово. Няма да можеш да помръднеш ръката си, дори и да искаш; тя е станала твърде тежка и мъртва. Продължавай да усещаш, че умираш, умираш, умираш, умираш, умираш и когато усетиш, че моментът вече е настъпил, още миг и ти ще умреш, тогава внезапно забрави за тялото си и отиди отвъд.

"Представи си, че постепенно си лишаван от силата или знанието. В момента на отнемането, отиди отвъд": Когато усетиш, че тялото е мъртво, какво се има предвид с това отиване отвъд? Погледни тялото. До този миг чувстваше, че умираш. Сега тялото е станало тежко като олово. Погледни тялото. Забрави, че ти умираш и се превърни в наблюдател. Тялото лежи мъртво, а ти го наблюдаваш. Тогава ще настъпи транс-цендентацията, отиването отвъд. Ще бъдеш извън своя ум, защото мъртвото тяло не се нуждае от ум. Мъртвото тяло се е релаксирало толкова много, че самият процес на ума е спрял. Ти присъстваш и тялото присъства, но умът отсъства. Помни, умът е необходим за живота, не за смъртта.

Ако в един момент разбереш, че след един час ще умреш, какво ще правиш през този час?




Минава един час и е сигурно, че ще умреш - точно след час. Какво ще правиш? Мисленето ти ще спре напълно, защото цялото мислене е свързано или с миналото, или с бъдещето.

Планираше да купиш къща или да купиш кола, или да се ожениш за някого, или да се разведеш с някого. Мислеше за много неща и те бяха постоянно в главата ти. Сега, през този час, женитбата губи всякакво значение, разводът губи всякакво значение. Сега може да оставиш всички планове за онези, които ще продължат да живеят. Заедно със смъртта се прекратява и планирането, със смъртта се прекратяват тревогите, защото всяка тревога е свързана с живота.

Ти трябва да живееш утре; това е причината, за да съществува тревогата. Затова всички, които са преподавали медитация, винаги са казвали, да не се мисли за утре. Исус казва на своите ученици: "Не мислете за утре", защото ако мислиш за утре, не можеш да се потопиш в медитацията. Тогава си обзет от грижи. Но ние сме така привързани към тревогите, че не мислим само за утре: мислим и за другия живот: планираме също така и живота си след смъртта.

Един ден пресичах улицата и някой ми подаде в ръцете някаква брошура. На корицата беше нарисувана много красива къща и много красива градина. Бяха прекрасни - божествени. И с много едър шрифт се задаваше въпросът: "Искаш ли такава хубава къща и такава хубава градина? И без да плащаш нищо." Обърнах я от другата страна. Не беше за тази земя. Беше християнска брошура. Прочетох: "Ако искаш такава хубава къща и такава хубава градина, вярвай в Исус." Този, който вярва в него, ще получи такава къща безплатно в Царството Божие.

Умът непрекъснато мисли не само за утре, но и за живота след смъртта, вземайки мерки и правейки резервации за след смъртта. Такъв ум не може да бъде религиозен. Религиозният ум не мисли за утре. Този, който мисли за нещата след смъртта, е изпълнен постоянно с тревоги за това, дали Бог ще се отнесе добре с него или не.

Чърчил умирал и някакъв човек го попитал: "Готов ли сте да се срещнете с Отеца на небето?". Чърчил казал: "Това не е моя грижа. Непрекъснато се тревожа за това, дали Небесният Отец е готов да се срещне с мене."

Заради това, че човек непрекъснато се тревожи по един или друг начин, Буда казва: "Няма рай и живот след смъртта." И още казва: "Няма душа и твоята смърт ще е пълна и окончателна; нищо няма да остане." Хората считат, че той е бил атеист. Не е бил. Просто се е опитвал да създаде ситуация, при която да забравиш за утре и да можеш да останеш в същия този настоящ момент, тук и сега. Тогава медитацията следва съвсем естествено.

Затова ако мислиш за смъртта (не за смъртта, която ще настъпи по-нататък), легни по гръб на пода като мъртъв. Релаксирай и си представяй: "Аз умирам, аз умирам, аз умирам." И не само си представяй: почувствай го във всеки крайник на тялото, във всяка фибра на тялото. Нека смъртта те завладее. Това е една от най-хубавите медитации. Когато почувстваш, че тялото е тежко като олово и не можеш да помръднеш ръката си, не можеш да помръднеш главата си и всичко е станало мъртво, внезапно погледни своето тяло.

Умът няма да го има. Ти можеш да гледаш! Ще бъдеш там; съзнанието ще бъде там. Погледни своето тяло. То няма да изглежда като твое. Ще бъде просто едно тяло. Разликата между теб и тялото ще е ясна - кристално ясна. Няма да има мост. Тялото лежи мъртво, а ти си там като свидетел, не вътре в него: НЕ вътре в него!

Запомни, чувството, че се намираш в тялото, се дължи на ума. Това чувство, че ти си вътре в тялото, се дължи на УМА! Ако умът отсъства, ако той не е там, ти не можеш да кажеш, че си в тялото или че си вън от него: просто ще бъдеш там, нито вътре, нито вън. "Вътре" и "вън" са съотносителни понятия свързани с ума. Просто ще бъдеш там наблюдавайки. Това е трансцендентация. Можеш да я правиш по много начини.

Понякога това е възможно и в действителни ситуации. Ти си болен и чувстваш, че няма никаква надежда: ще умреш. Това е една много добра ситуация. Използвай я за медитация. Можеш да го опиташ и по друг начин. Представи си, че постепенно ти се изчерпва силата. Легни по гръб и си представи, като че ли цялото Съществуване изсмуква силата ти навън. Изсмуквай си отвсякъде: силата ти е изсмуквана. Скоро ще останеш без сила, напълно лишен от нея. Енергията ти изтича навън, изсмуквана е отвън. Скоро вътре няма да остане нищо. Точно така свършва живота. Ти си изсмуквай навън. Всичко, което е около теб, те изсмуква. Един ден ще се превърнеш в мъртва клетка; всичко ще бъде изсмукано. Животът ще е излетял и от тебе ще остане едно мъртво тяло.

Дори в този момент можеш да го направиш. Представи си следното: легни по гръб и си




представи, че енергията е изтеглена от тебе. След няколко дни вече ще знаеш, как енергията излиза навън. И когато почувстваш, че всичко е излязло навън, че нищо не е останало вътре в тебе, ОТИДИ ОТВЪД: "В момента на отнемането, отиди отвъд." Когато и последното количество енергия те напусне, отиди отвъд. Бъди наблюдател; превърни се в свидетел. Тогава и този свят, и това тяло нямат нищо общо с тебе. Ти само наблюдаваш феномена.

Тази трансцендентация ще те изведе навън от ума. Това е ключът. И според своя вкус можеш да го правиш по различни начини. Например, говорихме вече за тичане в кръг. Изтощи себе си. Продължавай да тичаш и тичаш, и тичаш. Недей ти да спираш; нека тялото само падне. Когато всяка фибра е изтощена, ще паднеш на земята. Докато падаш на земята, осъзнай. Просто погледни и виж, че тялото пада на земята. По някой път стават страхотни неща. Ти оставаш прав, тялото е паднало долу и ти можеш да го видиш. Можеш да видиш, като че ли само тялото е паднало на земята, а ти си останал прав. Не падай заедно с тялото. Ходи наоколо, тичай, танцувай, изтощи тялото. Но помни, не трябва ти да лягаш долу. В такъв случай вътрешното съзнание също се движи с тялото и ляга долу.

Не трябва да лягаш долу. Просто трябва да правиш това, което правиш, докато тялото падне от само себе си. Тогава то пада като мъртво. В един момент чувстваш, че тялото пада и не можеш да направиш нищо. Отвори си очите, бъди нащрек, не изпускай момента. Бъди нащрек и виж какво ще се случи. Може би все още стоиш прав, а тялото е паднало долу. И щом веднъж разбереш това, никога не можеш да забравиш, че си нещо различно от тялото.

Това "оставане отвън" е истинското значение на английската дума "екстаз". "Екстаз" означава да останеш отвън. И щом веднъж можеш да почувстваш, че си вън от своето тяло, умът е изчезнал, защото умът е мостът, който ти дава чувството, че ти си в тялото. Ако си извън тялото дори за един единствен момент, в този момент умът ще изчезне. Това е преодоляване, трансцендентация. След това се върни в тялото, върни се в ума. Но не можеш вече да забравиш преживяния опит. Този опит е станал част от твоето същество. Той винаги ще съществува. Продължавай да го правиш всеки ден и ще се случат много неща чрез този прост метод.

Западът винаги се е тревожил какво да направи с ума и е опитвал много подходи към него. Но до момента, като че ли нищо не върши работа. Всяко нещо се превръща в мода и след това си отива. Психоанализата сега е едно мъртво движение. Възникнаха нови движения - групи за срещи, групова психология, дейностна психология и много други - но подобно на модата те идват и си отиват. Защо? Защото в рамките на ума най-многото, което може да се направи, е той да бъде подреден. Но след време отново ще се обърка. Да се подрежда ума, е все едно да се строи къща върху пясък или да се строи къща от карти за игра. Тя постоянно се клати и страхът, че ще се срути, непрекъснато е налице. Не може да не е налице.

Излизането извън ума е единственият начин да бъдеш вътрешно щастлив и здрав, да бъдеш цялостен. След това се върни в ума и използвай този ум, но умът сега е средство и ти не се отъждествяваш с него. И така, две неща: или се отъждествяваш с ума: според тантра това е болест; или не се отъждествяваш с ума: в такъв случай го използваш като инструмент и си здрав и цялостен.

Петата техника (много проста в известен смисъл и много трудна в друг, и е само от две думи): в петата техника се казва: "Предаността освобождава".

Само две думи: "Предаността освобождава." Фактически тук има само една дума, защото "освобождава" е следствие от предаността. Какво се има предвид под преданост? Във "Виджяна бхайрава тантра" има два вида техники. Едните са за тези, които са рационален тип, а другите са за тези, които са емоционален тип, поетичен тип човек, свързани са със сърцето. И всъщност съществуват само два типа умове: научен и поетичен - и те са двата противоположни полюса. Те никъде не се срещат и не могат да се срещнат. Понякога вървят успоредно, но все пак, не се срещат.

По някой път се случва някой човек да е поет и учен. Рядко, но все пак се случва той да е едновременно и поет, и учен. В такъв случай той страда от раздвояване на личността. В действителност има две личности, не една. И когато е поет, напълно забравя за учения; в противен случай ученият ще го смущава. А когато е учен, трябва да забрави напълно за поета и да

отиде в един друг свят с друг ред от понятия - идеи, логика, разум, математика.Когато се върне в света на поезията, математиката престава да съществува: тук властва




музиката. Тук вече няма понятия - има думи, но променливи, а не твърдо обособени. И едната дума навлиза в другата, и една дума може да означава много неща или да не означава нищо. Граматиката е забравена; остава само ритъма. Това е един различен свят.

Мисъл и емоция - това са двата типа, основните типове. Първата техника, за която говорих, беше за рационален ум. Втората техника, "предаността освобождава" е за емоционалния тип. И помни, че трябва да разбереш какъв тип си ти, и никой от двата типа не е по-висш или по-низш. Недей да мислиш, че рационалният тип е по-висш или емоционалният е по-висш -не! Те просто са различни видове. Нито един не е по-висш или низш. Затова просто установи какъв е твоят тип.

Тази втора техника е за емоционалния тип. Защо? Защото предаността е насочена към нещо друго и предаността е нещо сляпо. При предаността другият става по-важен от тебе. Това е доверие. Интелектуалът не може да се довери на никого; той може само да критикува. Той не може да се доверява. Той може да се съмнява, но не може да вярва. И ако някой път някой интелектуалец стигне до вярата, тя никога не е истинска. Най-напред той се опитва да убеди себе си за своята вяра; тя никога не е истинска. Той намира доказателства, аргументи и когато е сигурен, че доказателствата са налице, че има аргументи, тогава вярва. Но е изпуснал главното, защото вярата не е рационална и не се основава върху доказателства. Ако има доказателства, тогава няма нужда от вяра.

Ти не вярваш в слънцето, не вярваш в небето: ти знаеш. Как можеш "да вярваш" в изгрева на слънцето? Ако някой те попита, каква е твоята вяра относно изгрева на слънцето, няма нужда да казваш: "Вярвам в него. Аз съм голям привърженик." Ще кажеш: "Слънцето изгрява и аз знам това." Не става въпрос за вяра или неверие. Има ли някой, който не вярва в слънцето? Няма никой. Вярата означава скок в непознатото без никакви доказателства.

Трудно е - трудно е за интелектуалния тип, защото всичко се превръща в абсурд, глупост. Най-напред трябва да има доказателства. Ако ти кажат, че има Бог и трябва да се отдадеш на Бога, най-напред Бог трябва да бъде доказан. Но тогава Бог се превръща в теорема - разбира се доказана, но безполезна. Бог трябва да остане недоказан; в противен случай от него няма никаква полза, защото вярата губи смисъла си. Ако ти вярваш в доказания Бог, тогава твоят Бог е само една теорема от геометрията. Никой не вярва в теоремите на Евклид. Не е необходимо; те могат да бъдат доказани. Това, което може да бъде доказано, не може да се превръща в основа на Вярата.

Един от най-загадъчните християнски светци, Тертулиан, е казал: "Вярвам в Бог, защото Той е абсурден." Това е вярно. Такова е отношението на един емоционален тип човек. Той казва: "Тъй като Той не може да бъде доказан, затова аз Вярвам в Него." Това изказване е нелогично, ирационално, защото логическите съждения трябва да бъдат от следния вид: "Такива са доказателствата за Бога; следователно, аз вярвам в Него." А той казва: "Тъй като няма доказателства и аргументи, които могат да докажат съществуването на Бога, поради това аз вярвам в Него." И той е прав в известен смисъл, защото Вярата означава скок в неизвестното без никакви доказателства. Само емоционалният тип може да го направи.

Забрави предаността. Най-напред разбери любовта; след това ще можеш да разбереш предаността. Ти си влюбен. Защо казваме "влюбвам се? Нищо не пада - само главата ти. Какво пада в любовта освен твоята глава? Ти пропадаш надолу от главата. Затова казваме "влюбен" - защото езикът е създаден от интелектуалния тип. За тях любовта е лунатизъм, любовта е лудост. Човекът е "паднал"1 в любовта: това означава, че сега от него нищо не може да се очаква. Сега той е луд; сега никакви разсъждения няма да помогнат. Сега с него нищо не може да се обсъжда. Можеш ли да убеждаваш някой, който е влюбен? Хората са опитвали. Хората са опитвали, но нищо не може да се направи.

Ти си влюбен в някого. Всеки започва да ти разправя, че той не е подходящ или че си стъпил Върху хлъзгава почва, или че си се показал като глупак и че можеш да си намериш по-добър партньор. Но нищо няма да помогне; никакви убеждения няма да помогнат. Ти си влюбен: сега разумът е безполезен. Любовта има своя собствена логика. Казваме "влюбен". Това означава, че сега поведението ти ще бъде ирационално.

Погледни двама влюбени, тяхното поведение, тяхното общуване. То става ирационално. Те започват да си говорят на бебешки език. Защо? Дори големи учени, когато се влюбят, ще

1 На английски език: "fall in love" - букв. "падам в любов". Бел. преводача.




използват бебешки език. Защо не използват високо развития технологичен език? Защо използват този бебешки език? Защото високо технологичния език е безполезен.

Един от моите приятели се ожени. Момичето беше от Чехословакия. Тя обаче знаеше съвсем малко английски и моят приятел знаеше малко чехословашки. Те се ожениха. Той беше високо образован човек, професор в университета и момичето също беше професор. Но той ми каза (аз бях с тях): "Много е трудно, защото аз знам само технически думи на чешки, техническа терминология, а и тя знае само технически английски и не можем да си говорим нежно. Много е странно. Любовта ни е точно тук, някъде на повърхността, чувстваме я. Но не може да се разгори. Езикът е бариерата. Мога да говоря като професор. Щом бъде засегнат моя предмет, мога да говоря за него и тя също може да говори за своя предмет. А любовта не е предмет на никой от двамата."

Защо започваш да говориш с детски език? Защото с майка ти за първи път си преживял любовта. Думите, които си произнесъл за първи път, са били любовни думи. Те не са били с интелектуална насоченост; те са принадлежали към чувствата. Притежавали са друго качество.

Затова, дори когато имаш много богат речник и се влюбиш, ти се връщаш назад: връщаш се към детския говор. Тези думи са различни. Те не принадлежат към тази категория на ума; те принадлежат на сърцето. Може да не са толкова изразителни, пълни със смисъл. И все пак са по-изразителни и по-смислени, но тяхното значение е от съвсем друго измерение. Само ако си много силно влюбен, ще потънеш в мълчание. Тогава няма да можеш да говориш със своя любим. Или, ще можеш да говориш между другото, но всъщност, разговор няма.

Ако любовта е силна, думите стават безполезни; потъваш в мълчание. Ако не можеш да запазиш мълчание със своя любим, знай добре, че няма любов - защото е много трудно да живееш в мълчание с някого, когото не обичаш. С непознат започваш незабавно да говориш. Когато пътуваш във влак или автобус, незабавно започваш да говориш, защото да седиш отстрани до някой непознат мълчаливо, е много трудно, неудобно. Не съществува друг мост, затова изграждаш словесен мост.

Никакъв вътрешен мост не е възможен с непознатия. Ти си затворен в себе си и той е затворен в себе си, и седите един до друг. Съществува Възможност от сблъскване и конфликт, за-

това изграждате мост. Започвате за говорите за времето или за нещо друго, за всяка глупост, която ви дава чувството, че сте свързани и общувате. Двама влюбени ще останат в мълчание и когато двама влюбени започнат да говорят отново, можеш да си сигурен, че любовта е изчезнала: те са превърнали в непознати.

Затова наблюдавай: съпрузите и съпругите, когато са сами, ще говорят за нещо. И те знаят, много добре знаят, че няма нужда да се говори, но е толкова трудно да останеш мълчалив. Затова всичко, всяка дреболия, ще свърши работа, само и само говори, за да имаш чувството, че общуването е налице. Обаче влюбените ще останат мълчаливи. Езикът ще изчезне, защото езикът принадлежи към разума. Най-напред ще се превърне в детски език и след това ще изчезне. След това ще бъдат мълчаливи при своето общуване. Какво представлява тяхното общуване? То е ирационално. Те се чувстват настроени към едно друго измерение на съществуването и са щастливи в тази настройка. И ако поискаш да ти аргументират в какво се състои тяхното щастие, няма да могат да го направят.

Нито един влюбен не е могъл досега да аргументира, защо е щастлив в любовта. Защо? Защото любовта носи страдание. Любовта е дълбоко страдание, защото когато станеш едно с някой друг, това винаги носи трудности. Два ума се превръщат в един: не само двете тела се сливат в едно. Това е разликата между любовта и секса. Ако само телата се превръщат в едно. това не е толкова трудно и страданието липсва. Това е едно от най-лесните неща; всяко животно може да го направи. То е лесно.

Но когато двама души се обичат, става много трудно, защото трябва да се разтворят два ума. Трябва да изчезнат два ума. Само тогава е сътворено пространството, в което любовта може да разцъфти. Никой не разсъждава за любовта; никой не може да докаже, защо любовта носи щастие. Никой не може да докаже дори, че любовта съществува. Съществуват учени, бихейвиъристите, последователите на Уотсън и Скинър, които твърдят, че любовта е илюзия. Не съществува любов; това е само илюзия. Усещаш, че си влюбен, но любовта не съществува. Ти просто сънуваш.

И никой не може да докаже, че те не са прави. Те твърдят, че любовта е една халюцинация,




психеделично преживяване. Няма нищо реално: само телесната химия ти влияе, телесните хормони, химикали, влияят върху твоето поведение и ти дават лъжливото чувство за щастие. Никой не може да ги опровергае.

Но чудесното е това, че дори Уотсън ще се влюби. Дори Уотсън ще се влюби знаейки отлично, че това е само една химическа реакция. И дори, и Уотсън ще бъде щастлив. Обаче любовта не може да се обоснове. Тя е толкова интимна и лична. Какво се случва в любовта? Другият става важен - по-важен от самия тебе. Ти се превръщаш в периферия, а той - в център.

Логиката винаги остава центрирана в себе си; умът винаги остава центриран в егото. "Аз" съм центърът и всичко останало само се върти около "мене", но "Аз" съм центърът. Това е начинът, по който работи разума. Ако се задълбочиш навътре в разума, ще стигнеш до заключението, до което е стигнал Бъркли. Той казал: "Само аз съществувам, а всичко останало е просто една идея на ума. Как мога да докажа, че ти си тук, че седиш тук, точно пред мене? Как мога да го докажа с разума, рационално, че ти наистина си тук? Ти може би си само сън. Аз може би само сънувам и говоря; ти може би изобщо не си тук. Как мога да убедя себе си, че ти наистина си тук? Мога, разбира се, да те докосна, но мога да те докосна и насън. Дори и насън усещам, когато докосвам някого. Мога да те ударя и ти ще изкрещиш, но и насън ако ударя някой, той ще изкрещи. Как тогава мога да направя разлика за това, че моята аудитория тук, точно сега, не е сън, а реалност? Тя може би е само една фантазия."

Отиди в лудницата и ще видиш хора, които седят и си говорят сами. На кого говорят те? Може би аз не говоря на никой. Как мога да докажа рационално, че вие сте тук наистина? Така че, ако разумът отиде докрай, до самия логичен край, тогава оставам само аз и всичко се превръща в сън. Това е начинът, по който работи разумът.

Точно обратният е пътят на сърцето. Аз се превръщам в нереалното, а ти, другият, любимият, се превръщаш в реалността. Ако отидеш до край, тогава това се превръща в преданост. Ако любовта ти стигне до тази крайна точка, в която забравяш напълно, че съществуваш, нямаш ни най-малка представа за себе си и остава само другия, това е преданост.

Любовта може да се превърне в преданост. Любовта е първата стъпка. Само след нея предаността може да разцъфти. Но за нас, дори любовта е далечна реалност. Само сексът е действителен. Любовта има две възможности: или преминава в секс и се превръща в телесно занимание, или израства в преданост и се превръща в занимание на духа. Любовта се намира по средата. Точно под нея е бездната на секса, а над нея е откритото небе - безкрайното небе на предаността.

Ако любовта ти е голяма, другият става все по-важен и по-важен - толкова важен, че започваш да назоваваш другия свой Бог. Затова Мийра постоянно нарича Кришна "Бог". Никой не е виждал Кришна и Мийра не може да докаже, че Кришна съществува, но тя изобщо не се стреми да докаже неговото съществуване. Тя е превърнала Кришна в обект на любовта си. И помни, дали превръщаш реален човек в обект на своята любов, или това е просто твоя представа, е без значение, защото трансформацията се извършва заради предаността, не заради любимия - запомни това. Кришна може изобщо да не е тук; това е без значение. За този, който обича, то е без значение.

За Радха, Кришна съществува в действителността. За Мийра, Кришна не съществува в действителността. Затова Мийра е по-предана от Радха. И дори Радха би ревнувала от Мийра, защото за Радха истинският присъства. Не е толкова трудно да почувстваш реалността на Кришна, когато той присъства. Но когато Кришна вече го няма, Мийра живее сама в стаята и говори на Кришна, и живее за него, който го няма. За нея той е всичко. Тя не може да го докаже; това е ирационално. Но тя е направила скока и е трансформирана. Предаността я е освободила.

Искам да наблегна върху факта, че не е въпросът в това, дали Кришна е там или не е там. Той не е! Това чувство, че Кришна е там, това цялостно любовно чувство, това тотално отдаване, това изчезване на някой в този, който може да съществува, а може и да не съществува, това загубване на себе си, е трансформацията. Внезапно, човек е пречистен - тотално пречистен - защото когато егото не съществува, ти не можеш да бъдеш нечист по никакъв начин: защото егото е зародишът на цялата нечистота.

Чувството на егото е коренът на цялата лудост. За света на чувството, за света на предаността, егото е болестта. Егото изчезва и то изчезва само по един начин, и не съществува




друг начин. Съществува само един начин: другият става толкова важен, толкова значим, че постепенно ти изчезваш напълно. В един прекрасен ден теб повече те няма; останало е само съзнанието за другия.

И когато теб повече те няма, другият също не е другият, защото той е другият, само когато ти присъстваш. Когато "Аз" изчезва, "той" също изчезва. В любовта правиш първата стъпка: другият става важен. Ти оставаш, но в някой моменти има върхове, когато теб те няма. Това са редки върхове на любов, но обикновено ти оставаш и другият също е там. Когато любимият стане по-важен от тебе, можеш да умреш за него или нея. Ако можеш да умреш за някого, това е любов. Другият се е превърнал в смисъл на твоя живот.

И само ако можеш да умреш за някого, можеш да живееш за него. Ако не можеш да умреш за някого, не можеш да живееш за него. Животът добива смисъл само чрез смъртта. В любовта другият става важен, но ти все още си тук. По времето на някой връх на общуване ти можеш да изчезнеш, но отново ще се появиш. И това ще се случва само в отделни мигове. По този начин влюбените ще зърват за кратко предаността. Затова в Индия влюбените наричат своята любов свой Бог. Единствено на върха другият се превръща в Божество и другият се превръща в Божество, само когато тебе те няма. Това може да се изгради. И ако го направиш садхана- (духовна практика), ако го направиш едно вътрешно изследване, ако не само се удовлетворяваш в любовта, но и трансформираш себе си чрез любовта, тогава това се превръща в преданост.

В предаността отдаваш себе си тотално, и това отдаване може да е на Бога, който е на небето или не е на небето, или на Учителя, който може да е Пробуден, или да не е, или на любимия, който заслужава това, или не го заслужава; това е без значение. Ако ти можеш да се разтвориш в другия, ще бъдеш трансформиран.

"Предаността освобождава": затова ние можем да зърнем свободата само в любовта. Когато обичаш, притежаваш една фина свобода. Това изглежда парадоксално, защото за всички останали си се превърнал в роб. Ако се обичате с някого, тези около вас ще мислят, че вие сте се превърнали в роби един на друг. Но вие сте зърнали свободата. Любовта е свобода.

Защо? Защото егото е ограничението: друго ограничение не съществува. Ти може да си в затвора и да не можеш да избягаш. Ако любимият ти дойде в затвора, затворът изчезва в същия момент. Стените все още са тук, но те не са затвор за теб. Сега можеш напълно да ги забравиш. Вие може да се потопите един в друг и можете да се превърнете един друг в небе,

В което да полетите. Затворът е изчезнал; той вече не съществува; А може да си под откритото небе, абсолютно свободен, неограничаван, без любов, но да си в затвора, защото няма къде да летиш. Това небе не върши работа.

Птиците летят в небето, но ти не можеш. Нуждаеш се от друго небе - небето на съзнанието. Единствено другият може да ти даде това небе, първото усещане за него. Когато другият се отбори за тебе и ти се потопиш в него, можеш да летиш.

Любовта е свобода, но не тотална. Ако любовта може да се превърне В преданост, тогава тя се превръща В тотална свобода. Това означава да отдадеш тотално себе си. Затова тази сутра е за тези, които са от емоционалния тип: "Предаността освобождава."

Вземи Рамакришна: ако се вгледаш в Рамакришна ще си помислиш, че той е роб на богинята Кали - на Майка Кали. Не може да направи нищо без нейно позволение; той е като роб. Но никой не е по-свободен от него. Когато се появил за първи път като свещенослужител в Дакшинешвар, в храма, той започнал да се държи странно. Религиозното братство. Вярващите, тълпата, казали: "Изхвърлете този човек. Той не се държи набожно." Това се случило, защото най-напред той помирисал едно цвете и след това го поставил в стъпалата на богинята. Това не било според ритуала. Едно помирисано цвете не може да се предлага на богинята: то е станало нечисто.

Най-напред той ще опита храната, която е приготвена за нея и след това ще я поднесе. А бил свещенослужител, затова Вярващите го попитали: "Какво правиш? Това е недопустимо." Той отвърнал: "Тогава ще напусна тази служба. Мога да напусна храма, но не мога да предлагам храна на моята Майка, без да я опитвам. Моята Майка обича да опитва. Когато тя приготвя нещо, най-напред ще го опита и чак след това ще ми го даде. Не мога да предложа цвете, без преди това да съм го помирисал. Затова ще напусна и вие не можете да ме задържите. Ще продължа да й предлагам всичко, защото моята Майка е навсякъде. Тя не е затворена във вашия храм. Затова, където и да бъда, ще правя същото."




Веднъж някакъв мюсюлманин му казал: „Ако твоята Майка е навсякъде, тогава защо не дойдеш в джамията?" Той отвърнал: "О’кей, ще дойда." Останал там шест месеца. Забравил Дакшинешвар напълно; бил в джамията. Тогава негов приятел казал:

"Можеш ли сега да се върнеш обратно?" Той отговорил: "Тя е навсякъде." Така че човек може да си мисли, че той е роб, но него вата преданост е такава, че сега любимата е навсякъде.

Ако ти не съществуваш, любимият ще бъде навсякъде. Ако ти си някъде, тогава любимият няма да бъде никъде.

Бележки:

Обикновената любов и любовта на Буда

13 декември 1972 г., Бомбай, Индия.ВЪПРОСИ:1. Трябва ли любовта да бъде непрекъсната и кога тя се превръща в преданост?2. Защо тантра придава на тялото толкова голямо значение?3. Кажете ни нещо за привързаността свободата.

Първият въпрос: "Изглежда много трудно да обичаш някого по двадесет и четири часа в денонощието. Защо се получава така? Трябва ли любовта да бъде непрекъснат процес? И на какъв етап любовта преминава в преданост?"

Любовта не е акт; тя не е нещо, което ти вършиш. Ако ти я вършиш, тя не е любов. Неправенето е включено в любовта. Тя е състояние на съществуване, не на действие. Никой не може да прави нещо непрекъснато в продължение на двадесет и четири часа. Ако ти "правиш" любов тогава, разбира се, не можеш да я правиш двадесет и четири часа. С всеки акт ще се уморяваш; с всеки акт ще се отегчаваш. И след всеки акт ще трябва да почиваш. Затова, ако "правиш" любовта, ще трябва да си почиваш в омразата, защото можеш да си починеш само чрез противоположността.

Затова нашата любов винаги е смесена с омразата. В този момент ти обичаш, а в следващия мразиш същия човек. Един и същи човек е обект и на двете - на любовта и омразата; това е противоречието на влюбените. Понеже любовта ти е действие, затова съществува това страдание.

Затова първото нещо, което трябва да се разбере е, че любовта не е действие; ти не можеш да я вършиш. Можеш да бъдеш влюбен, но не можеш да "правиш" любов. Правенето е абсурд. Стават ясни и някои други неща. Тя не е усилие, защото ако е усилие, ти ще се уморяваш. Тя е състояние на ума.

И не я разглеждай като отношение. Разглеждай я като състояние на ума. Ако си влюбен, това е състояние на ума. Това състояние на ума може да бъде фокусирано върху един човек или да не бъде фокусирано - да е върху всичко. Когато е фокусирано върху един човек, то е известно като любов. Когато не е фокусирано, се превръща в молитва. Тогава ти просто обичаш - не конкретно някой, а просто си влюбен, все едно дишаш.

Ако дишането беше усилие, щеше да се умориш от него и трябваше да си почиваш от него, и тогава щеше да умреш. Ако то беше усилие, по някое време можеш да забравиш да го правиш и тогава ще умреш. Любовта е като дишането: тя е един по-висш план на дишане. Ако не дишаш, тялото ти ще умре. Ако не обичаш, духът ти не може да се роди.

Затова приеми любовта като дишането на духа. Когато обичаш, духът ти става жизнен, жив, точно като дишането. Но го разгледай по следния начин. Ако ти кажа: "Дишай, само когато си близо до мен и не дишай никъде другаде", тогава ще умреш. И следващият път, когато бъдеш близо до мен, ще си мъртъв и няма да можеш да дишаш дори до мен.

Това се случва с любовта. Ние притежаваме: обектът на любовта е притежаван и любимият казва: "Не обичай никой друг: Обичай само мене." Тогава любовта е атрофирана и влюбеният не може да обича. Става невъзможно. Това не означава, че трябва да обичаш всички, а че" трябва да бъдеш в състояние на любов. То е като дишането: дори и врагът ти да е до теб, ти трябва да дишаш.

Такъв е смисълът на изказването на Исус: "Обичай врага си." Това се е превърнало в проблем за християнството: как да се разбира това изречение: "Обичай врага си." Изглежда противоречиво.




Но ако любовта не е действие, ако тя е просто състояние на ума, тогава то не е въпрос на враг или приятел. Ти обичаш.

Разгледай го от другата страна. Има хора, които са в непрекъсната омраза и когато трябва да покажат любов, трябва да направят големи усилия. Любовта им е усилие, защото постоянното състояние на техния ум е омразата. Затова е необходимо усилието. Има хора, които непрекъснато са тъжни; в такъв случай смехът за тях е едно усилие. Трябва да се борят със себе си; и смехът им е изкуствен, пресилен, фалшив, не излизащ дълбоко отвътре, а просто по план, не спонтанен, а изкуствен.

Има хора, които непрекъснато са ядосани - не ядосани на нещо или някой: просто ядосани. Тогава любовта се превръща в усилие. От друга страна ако любовта е твоето състояние на ума, тогава гневът ще се превърне в усилие. Можеш да го правиш, но не можеш да бъдеш ядосан. Тогава ще се наложи да го създаваш изкуствено. Той ще бъде фалшив.

Ако един Буда се опита да бъде гневен, ще му трябват много усилия и гневът ще бъде фалшив. И само онзи, който не го познава, може да бъде излъган. Тези, които го познават, те знаят, че този гняв е лъжлив, просто демонстрация, изкуствено предизвикан. Той не идва отвътре; това е невъзможно.

Буда, Исус, не могат да мразят. Ще им трябват усилия. Ако трябва да демонстрират омраза, ще трябва да се насилят.

Но на теб не ти трябва никакво усилие, за да мразиш; на теб са ти необходими усилия, за да обичаш. Промени състоянието на ума. Как да се промени състоянието на ума? Как да обичаш? И не става въпрос за време, затова как да обичаш двадесет и четири часа в денонощието. Това е абсурд: този въпрос е абсурден.

Това не е въпрос на време. Ако можеш да обичаш дори и за миг, е достатъчно, защото никога не разполагаш с два мига едновременно. Винаги ти е даден само един миг. Когато единият е пропуснат, ти се дава втори. Имаш винаги само един миг. Ако знаеш как да обичаш в един единствен миг, ти знаеш тайната. Няма нужда да мислиш за двадесет и четири часа или за цял живот.

Само един единствен момент на любов и ти знаеш как да изпълниш мига с любов. След това ще ти се даде Втори момент и ще можеш да го напълниш също с любов. И така запомни, това не е Въпрос на време. Въпрос е на един единствен момент, а този момент не е част от времето. Този момент не е процес: този момент е просто сега.

Щом веднъж узнаеш как да изпълниш отделния момент с любов, ти си Влязъл във вечността: Времето не съществува повече. Един Буда живее с настоящия момент; ти живееш Във Времето. Времето означава да мислиш за миналото, да мислиш за бъдещето. А когато мислиш да миналото и за бъдещето, настоящето е изгубено.

Зает си с миналото и бъдещето, а настоящето е изгубено - а настоящето е единственото, което съществува. Миналото вече го няма, а бъдещето трябва тепърва да настъпи: и двете ги няма; те са несъществуващи. Този именно момент, този отделен, атомарен момент, е единственото, което съществува - тук и сега. Ако знаеш да обичаш, знаеш тайната. Никога няма да ти се дадат едновременно два момента, затова няма нужда да се тревожиш за времето.

Отделният момент е вечен - и той е вечен в рамките на настоящето. Запомни, в действителност няма два вида "сега". Този отделен момент е същият; той не се различава по никакъв начин от момента, който току що отмина и не се различава по никакъв начин от момента, който ще го последва.

Това атомарно "сега" винаги е едно и също. Затова Екхарт е казал: "Не е вярно, че времето минава. Времето остава същото. По-скоро ние отминаваме." Чистото време остава същото. Ние отминаваме. Затова недей да мислиш за "двадесет и четири часа" и след това няма да има нужда да мислиш за настоящия момент.

Още нещо: мисленето се нуждае от време; живеенето не се нуждае от време. Не можеш да мислиш точно в този момент. Точно в този момент ако желаеш да бъдеш, трябва да прекратиш мисленето, защото мисленето се занимава главно или с миналото, или с бъдещето. За какво можеш да мислиш в настоящето? Моментът, в който мислиш, вече се е превърнал в минало.

Тук има цвете: ти казваш, че това е красиво цвете. Това изказване вече не съществува в настоящето. То се е превърнало в минало. Докато се наканиш да обхванеш нещо В мисленето, то




Вече се е превърнало 8 минало. В настоящето можеш да бъдеш, но не можеш да мислиш. Можеш да бъдеш с цветето, но не можеш да мислиш за него. Мисленето се нуждае от време.

По един друг начин - мисленето е времето. Ако не мислиш, няма време. Затова по време на медитация изживяваш безвремието. Затова в любовта усещаш безвремието. Любовта не е мислене. Тя е прекратяване на мислите. Ти си! Когато си с твоя любим, не мислиш за любов, не мислиш за своя любим. Не мислиш изобщо. А ако мислиш, тогава не си със своя любим. Ти си някъде другаде. Мисленето означава отсъствие от настоящето. Ти не си тук.

Затова тези, които са заети прекалено много с мислене, не могат да обичат, защото дори и да са тук, дори и ако достигнат до първичния Божествен Източник, дори и да срещнат Бога, те ще продължават да мислят за Него и ще го изпуснат напълно. Можеш да продължаваш да мислиш за, да мислиш за, да мислиш за, но това не е реалността.

Моментът на любов е момент без време. Тогава не се поставя въпросът за това, как да обичаш двадесет и четири часа. Ти никога не си мислил за това, как да живееш двадесет и четири часа, как да бъдеш жив двадесет и четири часа. Или си жив, или не си жив. Затова основното, което трябва да се разбере не е времето, а това "сега" - как да бъдеш тук и сега в състояние на любов.

Защо съществува омразата? Когато изпитваш омраза, насочи се към нейните корени. Само тогава любовта може да разцъфти. Кога изпитваш омраза? Когато чувстващ, че животът ти, съществуването ти, е в опасност, когато чувстваш, че съществуването ти може да бъде унищожено, внезапно в теб изригва омраза. Когато чувстваш, че може да бъдеш погубен, започваш да погубваш другите. Това е мярка за сигурност. Това е част от твоята борба за оцеляване. Когато почувстваш, че съществуването ти е застрашено, се изпълваш с омраза.

Затова докато не стигнеш до усещането, че съществуването ти не е застрашено, не можеш да бъдеш изпълнен с любов. Един Исус може да обича, защото познава това, което е безсмъртно. Ти не можеш да обичаш, защото познаваш само това, което принадлежи на смъртта. А смъртта всеки момент е тук; във всеки момент се страхуваш. Как можеш да обичаш, когато се страхуваш? Любовта не може да съществува успоредно със страха. А страхът съществува и ти само се правиш и си вярваш, че обичаш.

И още веднъж, твоята омраза не е нищо друго, освен мярка за сигурност. Когато вярваш, че обичаш, се страхуваш по-малко. За известно време можеш да забравиш смъртта. Създадена е илюзия, в която можеш да почувстваш, че си в разбирателство със Съществуването. Не си отхвърлен, отритнат. Затова има такава голяма нужда от любов, от това да бъдеш обичан.

Когато си обичан от някого, създаваш около себе си една илюзия, че си необходим на Съществуването - най-малкото на някого. Ти си необходим на някого, затова не си съвсем безполезен. Не си случаен: някъде от теб имат нужда. Без теб Съществуването ще загуби нещо. Това ти дава чувството за благополучие. Чувстваш, че имаш предназначение, предопределение, значение, значимост.

Когато не си обичан от никого, се чувстваш отхвърлен, отблъснат, чувстваш се безсмислен. Тогава чувстваш, че нямаш цел, нямаш предназначение. Ако никой не те обича и ти умреш, никой няма да усети твоето отсъствие. Никой не забелязва, че присъстваш и никой няма да забележи, че теб те няма.

Любовта ти дава усещането, че си необходим. Затова в любовта човек изпитва по-малко страх. Когато няма любов се чувстваш по-уплашен и в страха си, като защита, изпитваш повече омраза. Омразата е защита. Страхуваш се да не бъдеш унищожен; самият ти започваш да разрушаваш.

В любовта изпитваш чувството, че си приет, добре дошъл, не си някой неканен гост, а поканен, приет, добре дошъл, чакан, желан, че Съществуването е щастливо от твоето присъствие. Този, който те обича, се превръща в показател за цялото Съществуване, но тази любов в общи линии е основана върху страха. Ти се защитаваш срещу страха, срещу смъртта, срещу нехуманното безразличие на Съществуването.

Наистина, Съществуването е безразлично - най-малко на повърхността. Слънцето, морето, земята, те са абсолютно безразлични към тебе; нищо не го е грижа за тебе. И е абсолютно ясно, че от тебе няма нужда. И без тебе всичко ще бъде толкова добро, колкото е и с тебе; нищо няма да се пропусне. Погледни към повърхността на Съществуването: никой, нищо не го е грижа за тебе. Те




може би дори не те забелязват. Звездите не те забелязват, дори земята, която наричаш майка, не те забелязва. И когато умреш, земята няма да се натъжи. Нищо няма да се промени; нещата ще продължат да бъдат такива, каквито са и каквито винаги са били. С тебе или без теб, няма никаква разлика.

Чувстваш, че си абсолютно случаен. Не си необходим; дошъл си непоканен - просто резултат от случайността. Това поражда страх. Това Кийркегард (Киркегор) нарича мъка. Налице е един неуловим, постоянен страх. Ти не си необходим.

Когато някой те обича, усещаш, че в съществуването се е открило едно различно измерение. Сега има поне един човек, който ще плаче, който ще съжалява, който ще бъде тъжен. Ще има сълзи; ти си необходим. Ще има поне един човек, който ще усети твоето отсъствие, ако теб те няма. Поне за един човек си придобил значение, смисъл.

Затова съществува такава голяма необходимост от любов. И ако не си обичан, си като изкоренен. Но това не е любовта, за която говоря аз. Това е отношение и взаимно създадена измама - взаимна измама: "Аз се нуждая от тебе и ти се нуждаеш от мене. Ще ти дам илюзията, че без тебе всичко за мен губи смисъл, животът ми ще бъде загубен; ти ще ми осигуриш илюзията, че без мене всичко ще бъде безсмислено. Така ние взаимно си помагаме да се самозалъгваме. Създаваме едно отделно, обособено съществуване, в което добиваме значение, в което цялото безразличие на този огромен космос е забравено."

Двама влюбени живеят един в друг: те са създали свой свят. Затова любовта се нуждае от толкова много уединение. Ако не сте уединени, светът ще продължава да извършва посегателство над вас. Любовта се нуждае от уединение, защото тогава целият свят бива забравен. Съществуват само двамата влюбени и безразличието, пълното безразличие на Съществуването е забравено. Чувстваш се обичан, желан. Без теб нищо няма да е същото. Най-малкото в този отделен свят нищо няма да бъде същото без тебе.

Животът е пълен със смисъл. Аз не говоря за тази любов. Тя е наистина илюзорна: тя е култивирана илюзия. И човекът е толкова слаб, че не може да живее без тази илюзия. Тези които могат, живеят без нея. Един Буда може да живее без тази илюзия и следователно, няма да я създава.

Когато стане възможно да се живее без илюзии, възниква едно второ, различно измерение на любовта. То не се състои в това, един човек да се нуждае от теб. Стига се до разбирането, че ти не си нещо различно от това Съществуване, което изглежда толкова безразлично. Ти си част от него, органично цяло с него. И ако дървото цъфти, то не е нещо отделно от тебе. Ти си разцъфтял чрез дървото и дървото е започнало да съзнава чрез тебе.

Морето и пясъкът, и звездите, те са едно с тебе. Не си остров: ти си едно органично единство с този свят. Цялата вселена е в тебе и ти целият си във вселената. Докато не го разбереш и не го почувстваш, няма да постигнеш тази любов, която е състояние на ума.

Ако осъзнаеш това, няма да има нужда да създаваш илюзията, че някой те обича. Тогава това е без значение и дори никой да не те обича, нищо не е изгубено. Тогава не се страхуваш изобщо, защото дори смъртта не може да те унищожи. Тя може да унищожи формата, може да унищожи тялото, но не може да унищожи тебе, защото ти си Съществуването.

Това става по време на медитация. Такъв е смисълът на медитацията. В нея ти се превръщаш в част, в отвор. Започваш да усещаш: "Съществуването и аз сме едно цяло." Тогава ти си желан и няма страх, и няма смърт. Тогава от тебе се носи любов. Тогава любовта не е усилие. Не можеш да правиш нищо друго освен да обичаш. Тогава любовта е като дишането. Дълбоко в себе си дишаш любов; вдишваш и издишваш любов.

Тази любов преминава в посвещаване, преданост. И накрая дори ще забравиш за нея, както си забравил за своето дишане. Кога си спомняш за дишането си? Забелязъл ли си? Спомняш си за него, само когато нещо не е наред. Когато изпитваш някакви затруднения, разбираш, че дишаш; в противен случай не е необходимо дори да го осъзнаваш. И ако ти осъзнаваш своето дишане, това показва, че нещо с дихателния ти процес не е наред. Няма нужда да осъзнаваш дишането си. То продължава безмълвно.

Затова, когато осъзнаваш своята любов, любовта, която е състояние на ума, това означава, че нещо все още не е наред. Постепенно дори това съзнание изчезва. Ти просто вдишваш и издишваш любовта. Забравил си всичко, дори че обичаш. Тогава това се превръща в преданост, набожност.




Това е най-високият връх - върховната възможност: можеш да я наречеш нищо.Любовта може да се превърне в преданост, само когато това съзнание е изчезнало, забравено.

Това не означава, че ти си изпаднал в безсъзнание. Означава само,, че процесът е станал толкова безмълвен, че не се чува никакъв звук. Ти не си безсъзнателен за него, но също така и не го осъзнаваш. Той е станал абсолютно естествен. Съществува, но вътре в тебе не предизвиква никакви смущения: станал е абсолютно хармоничен.

И така запомни, когато говоря за любов, не говоря за твоята любов. Но ако ти се опиташ да разбереш твоята любов, това ще се превърне в стъпка към развитието на един различен вид любов. Затова аз не съм против твоята любов. Просто съобщавам факта, че ако любовта ти е основана върху страха, тя е обикновена животинска любов. И никакво унижение, никакво осъждане не включвам в това: единствено факта.

Човек се страхува. Той се нуждае от някой, който да му даде чувството, че е желан. Да не се страхува. Имаш нужда поне с един човек да не се страхуваш. Това е добре, доколкото върши работа, но не е същото, което Буда или Исус наричат любов. Те наричат любов състояние на ума, не отношение. Затова се издигни над отношението и постепенно започни просто да обичаш. На първо време няма да можеш да го направиш, освен ако не медитираш успешно. Докато не узнаеш за безсмъртието вътре в тебе, докато не разбереш дълбокото единство между вътрешното и външното, докато не почувстваш, че ти си Съществуването, ще бъде трудно.

Тези техники за медитация са, за да ти помогнат да преминеш от отношение към състояние на ума. И недей изобщо да мислиш за времето: за любовта времето е без значение.

Вторият въпрос: "Повечето от техниките, които разгледахме, се отнасят към тялото като към инструмент. Какви са причините на тялото в тантра да се придава такова голямо значение?"

Много съществени неща трябва да се обяснят. Първо, ти си твоето тяло. Точно сега представляваш своето тяло и нищо друго. Може да имаш мнение за душата, Атмана и т.н. Това са просто мнения - само идеи.

Такъв, какъвто си сега, си едно тяло. И недей да се заблуждаваш, че си някаква безсмъртна душа, безсмъртен Атман. Не продължавай да заблуждаваш себе си. Това е само една идея, и тази идея също се основава върху страха.

Ти не знаеш дали съществува душата или не; никога не си достигал до най-вътрешната сърцевина, където човек Постига безсмъртието. Само си слушал за него и си се привързал към идеята, защото се страхуваш от смъртта. Знаеш, че смъртта е истинска, затова продължаваш да желаеш и да вярваш, че в тебе трябва да има нещо, което е безсмъртно.

Не казвам, че не съществува душа, не казвам че не съществува нещо, което е безсмъртно. Не, аз не твърдя това. Но доколкото това се отнася до тебе, ти си само едно тяло с идеята, че съществува душа, която е безсмъртна. Това съществува само в ума ти и то също е резултат от страха. Затова колкото по-слаб ставаш, по-стар, толкова повече ще вярваш в безсмъртната душа и Бога. След това ще отидеш в църквата или храма, или джамията. Ако отидеш в джамия, храм или църква, ще видиш, че там са се събрали стари хора, на прага на смъртта.

Младите в общи линии са атеисти; винаги е било така. Колкото си по-млад, толкова по-невярващ си. Защо? Защото все още си здрав и изпитваш по-малко страх и все още не мислиш за смъртта. Смъртта е някъде далече. Тя се случва само с другите. Тя се случва само с другите, не с тебе. Но колкото по-стар ставаш, толкова повече започваш да усещаш, че тя ще се случи и с теб.

Смъртта наближава и човек започва да вярва. Затова всички вери са основани върху страха. Всички вери се основават върху страха! А човек, който вярва поради страх, в действителност лъже себе си. В този момент ти си тяло: това е фактът. Не знаеш нищо за безсмъртието. Познаваш единствено "изпълненото със смърт". Но безсмъртието съществува; можеш да го познаеш. Вярата няма нищо общо. Единствено познанието може да помогне. Можеш да го постигнеш, но идеите сами по себе си не вършат работа, освен ако не се превърнат в преживян опит.

Затова не се залъгвай с идеи и не приемай идеите и различните вери, за опит. Затова тантра винаги започва с тялото: защото това е реалността, такъв е фактът. Трябва да тръгнеш от тялото, защото ти си в тялото. И това също не е хубаво: когато казвам, че си в. тялото, това също не е хубаво. Доколкото става дума за тебе, ти си тялото, а не си в тялото. Не знаеш нищо за това, какво има в тялото. Познаваш единствено тялото. Преживяването на онова, което е отвъд тялото е все




още далече.Ако отидеш при метафизиците, при теолозите, те ще започнат с душата. Обаче тантра е

абсолютно научна. Тя започва от мястото, на което се намираш, не от мястото, на което можеш да бъдеш. Да започнеш с това, което можеш да бъдеш, е абсурд: не можеш да започнеш от там, където можеш да бъдеш. Можеш да започнеш само от там, където си.

Тантра не се отнася пренебрежително към тялото. Тантра е тоталното приемане на нещата такива, каквито са. Християнските теолози и тези от другите религии, се отнасят пренебрежително към тялото. Те създават дуализъм, дихотомия, че ти си от две части. И тялото според тях е врагът, злото, затова с него трябва да се бориш. Този дуализъм в основата си е неверен, този дуализъм ще раздели ума ти на две части и ще предизвика раздвоение на личността.

Религиите са помогнали на човешкия ум да стане шизофреничен. Всяко разделяне те дели дълбоко отвътре и ти се превръщаш в две или В много личности. И всеки човек е сбор от много деления без органично единство и без център. Ти не си една "индивидуалност", каквото е значението на думата. Думата означава неделим: "индивидуалност" означава неделим. А ти си разделен на много неща.

Не само тялото и ума ти са разделени: душата и тялото ти също са разделени. Глупостта е отишла толкова далеч, че дори и тялото ти е разделено: долната част на тялото е нещо лошо, а горната е нещо добро. Това е глупаво, но е така. Дори самият ти не се чувстваш удобно с долната половина на тялото си. Обзема те някакво неудобство. Това са деления и деления, и деления.

Тантра приема всичко. Каквото и да е то, то се приема от все сърце. Затова тантра може да приеме секса напълно. От пет хиляди години тантра е единственото учение, което е приело напълно секса, единственото в целия свят. Защо? Защото сексът е точката, в която се намираш и всяко учение трябва да започне от тази точка.

Ти се намираш в сексуалния център: твоята енергия е в сексуалния център. И от тази точка тя трябва да се издигне нагоре, далече. Ако пренебрегнеш този център, можеш да се залъгваш, че се движиш, но не можеш да се движиш. В такъв случай си пренебрегнал единствената точка, откъдето е възможно да започне движението. Затова тантра приема тялото, приема секса, приема всичко. И тантра твърди, че мъдростта приема всичко и го трансформира; единствено невежеството отхвърля. Единствено невежеството отхвърля: мъдростта приема всичко. Дори отровата може да се превърне в лекарство, но чрез мъдростта.

Тялото може да се превърне в средство към това, което е отвъд тялото и сексуалната енергия може да стане духовна сила. И помни, когато питаш, защо в тантра се придава такова голямо значение на тялото, защо питаш? Защо?

Роден си като тяло; живееш като тяло; разболяваш се като тяло; лекуван си, дават ти се лекарства, помага ти се, правят те отново здрав, като тяло. Порастваш като тяло; остаряваш като тяло; ще умреш като тяло. Целият ти живот се върти около тялото. Ще обичаш някого. Ще правиш любов с някого и ще създадеш други тела: ще възпроизведеш други тела.

Какво правиш през целия си живот? Запазваш себе си. Какво запазваш с храната, водата, с подслона? Запазваш тялото. Какво правиш, като се възпроизвеждаш в децата? Тялото е възпроизведено. Целият живот, 99,9% е ориентиран към тялото. Можеш да се издигнеш отвъд, но това пътешествие трябва да се осъществи чрез тялото, с тялото и трябва да използваш тялото. Но защо питаш? Защото тялото е само външната страна на въпроса. Дълбоко в себе си тялото е символ на секса.

Затова онези традиции, които са против секса, ще бъдат против тялото. Традициите, които не са против секса, могат да бъдат само приятелски настроени към тялото. Тантра е абсолютно приятелски настроена и тантра твърди, че тялото е свещено, свято. Според тантра да се осъжда тялото е светотатство. Да се твърди, че тялото е нечисто или да се твърди, че тялото е грешно, според тантра е пълна щуротия - абсолютно злостно учение. Тантра приема тялото - не само го приема, но твърди, че то е свещено, чисто, невинно. Можеш да го използваш и можеш да го превърнеш в средство, в посредник за отиване отвъд нещата. То помага дори за отиването отвъд нещата.

Но ако започнеш да се бориш с тялото, ти си загубен. Ако започнеш борба с него, все повече и повече ще заболяваш. И ако продължаваш борбата с него, ще пропуснеш една възможност. Борбата е отрицателна; тантра е позитивна трансформация, Не се бори с него: не е необходимо.




Все едно седиш в кола и започваш да се бориш с колата. В такъв случай няма да можеш да се движиш, защото се бориш с превозното средство, което трябва да се използва - не се сражавай. Ще развалиш автомобила с твоята борба и тогава ще ти бъде много трудно да се движиш.

Тялото е много хубаво превозно средство- много загадъчно, много сложно. Използвай го; не се бори с него. Помагай му. Когато тръгнеш срещу него, тръгваш срещу себе си. Все едно човек да иска да отиде някъде, но да започне да се бори с краката си и да ги отреже. Тантра казва да познаеш тялото си и неговите тайни. Познай неговите енергии и разбери как тези енергии могат да бъдат трансформирани - как те могат да бъдат задвижени и обърнати в други измерения.

Например, вземи секса, който представлява основната енергия в тялото. Обикновено сексуалната енергия се използва само за възпроизвеждане. Едно тяло създава друго тяло и това продължава непрекъснато. Биологичното предназначение на сексуалната енергия е единствено възпроизводството. Но това е * само една от употребите и при това най-низшата. Никакво пренебрежение не се влага в това, но тя е най-низшата. Същата енергия може да извършва и други съзидателни неща. Репродуцирането е основният творчески акт: ти създаваш нещо. Зато6а жената изпитва едно висше задоволство, когато стане майка: тя е създала нещо.

Психолозите твърдят, че понеже мъжът не може да възпроизвежда като жените, понеже мъжът не може да стане майка, той изпитва едно безпокойство и за да отстрани това безпокойство или, за да го преодолее, създава различни неща. Ще рисува, ще прави нещо, чрез което се изявява като създател, чрез което се превръща в майка. Това е една от причините, поради които жените са по-малко креативни, а мъжете са по-креативни - защото те имат едно естествено измерение, в което да бъдат креативни: те могат да станат майки и могат да се осъществят, едно фино осъществяване. Изживяна е една дълбока биологична съзидателност.

Но на мъжа му липсва това и той не е в равновесие. Той желае да създава, затова ще го замести с нещо друго. Ще рисува, ще пее, ще танцува. Ще прави нещо, чрез което също става майка. Сексуалната енергия, твърдят психолозите сега (а тантра винаги го е твърдяла), винаги е източникът на всяко съзидание. Затова се случва така, че ако художникът наистина се е потопил в творческия процес, той може да забрави напълно за секса. Когато поетът е твърде вътре в своята поезия, той ще забрави напълно за секса. Не се нуждае да налага върху себе си никаква "брахмачария" (целомъдрие).

Единствено монасите, които не творят и живеят в манастирите, се нуждаят от налагането на брахмачария - защото ако си креативен енергията, която се задвижва чрез секса, преминава в творческия процес. Можеш да забравиш секса напълно и няма никаква нужда да правиш някакво усилие, за да го забравиш, защото това е невъзможно. Не можеш да полагаш никакви усилия да забравиш нещо, защото самото усилие ще ти напомня за него отново и отново. Това е напразно - всъщност, самоубийствено. Не можеш да се опитваш да забравиш каквото и да е.

Затова онези, които се насилват да бъдат "брахмачарии" (въздържатели), се превръщат в умствено сексуално извратени хора. Тогава сексът остава в ума: всичко преминава в ума -не в тялото, а в ума. И това не е хубаво, защото тогава умът откача напълно. Всяко творчество ще помогне за изчезването на секса.

Тантра твърди, че ако изпаднеш в медитация, сексът ще изчезне напълно: той може да изчезне напълно. Цялата енергия се поглъща от висшите центрове, а твоето тяло притежава много центрове.

Сексът е най-ниският център и човек съществува в най-ниския център. Колкото повече енергия се изкачва нагоре, толкова повече висши центрове започват да цъфтят. Когато тази енергия се изкачи до сърцето, тогава тя се превръща в любов. Когато тя се изкачи още по-високо, разцъфтяват нови измерения и нови преживявания. И когато същата енергия е най-високото място, в последния връх на твоето тяло, тя е достигнала това. което тантра нарича "сахасрара" - последната чакра в главата.

Сексът е най-ниската чакра, а сахасрара е най-високата и сексуалната енергия се движи между тях. Тя може да бъде освободена от сексуалния център. Когато се освободи чрез сексуалния център, ти ставаш причина за раждането на някой друг. Когато същата енергия се освободи чрез сахасрара, от главата в космоса, ти осигуряваш за себе си ново раждане. То също е раждане, но не биологично. Тогава това е духовно раждане. Тогава ти си прероден. В Индия наричаме такива хора два пъти родени - дуий (dwij). Сега си дал на себе си нов живот. Същата тази енергия се е




издигнала. В тантра няма пренебрежение към нищо, а само тайни техники за начините на

трансформация. Затова тантра говори толкова много за тялото: то е необходимо. Тялото трябва да бъде разбрано и ти можеш да тръгнеш само оттам, където си.

Третият въпрос: "Казахте, че любовта може да те направи свободен. Но обикновено виждаме, че любовта се превръща в привързаност и вместо да ни освобождава, тя ни прави по-обвързани. Затова, кажете ни нещо относно привързаността и свободата."

Любовта се превръща в привързаност, защото няма любов. Ти само играеш, заблуждаваш себе си. Привързаността е реалността; любовта беше само подготовка за секса.. Затова, когато се влюбиш, рано или късно откриваш, че си се превърнал в инструмент - и тогава започва цялата мизерия. Какъв е механизмът? Защо това се случва?

Само преди няколко дни при мен дойде един човек, който се чувстваше много виновен. Той каза: "Обичах една жена. Обичах я много. В деня, в който умря плаках и скърбях, но внезапно осъзнах една свобода вътре в мен, като че ли някакъв товар беше се смъкнал от гърба ми. Започнах да дишам дълбоко, като че ли бях получил свободата си."

Третият пласт е започнал да се чувства виновен; Той му е казал: "Какво правиш?" А мъртвото тяло е лежало точно пред него, ми каза той, и той започнал да изпитва голяма вина. Каза ми: "Помогнете ми. Какво се случи с ума ми? Нима й изневерих толкова скоро?"

Нищо не се е случило; никой не е измамен. Когато любовта се превърне в привързаност, тя става бреме, робство. Защо обаче любовта се превръща в привързаност? Първото нещо, което трябва да се разбере е, че ако любовта се превърне в привързаност, ти си се заблуждавал, че обичаш. Всъщност си имал нужда от привързаност. И ако се задълбочиш още в нещата, ще откриеш, че си имал нужда да се превърнеш в роб.

Има един неуловим страх от свободата и всеки човек желае да бъде роб. Всеки един разбира се, говори за свобода, но никой не притежава куража, да бъде истински свободен, защото когато си истински свободен, ти си самотен. Ако имаш куража да бъдеш сам, само тогава можеш да бъдеш свободен.

Но никой не е достатъчно смел, за да бъде сам. Нуждаеш се от някой. Защо имаш нужда от някой друг? Страхуваш се от собствената си самота. Ставаш досаден на самия себе си. И в действителност, когато си самотен, изглежда, че нищо няма значение. Когато си с някой друг, ти си зает и създаваш изкуствени значения около теб.

Не можеш да живееш за себе си, затова започваш да живееш за някой друг. И същият е случаят с този "някой друг": той (или тя) не може да живее сам, затова търси да намери някой. Двама души, които се страхуват от своята самота, се събират заедно и започват една игра - игра на любов. Но дълбоко в себе си те търсят привързаност, ангажимент, робство.

Затова рано или късно това, което те искат, става. Това е едно от най-злочестите неща на този свят. Каквото си пожелаеш, ще се случи. Рано или късно ще го постигнеш и любовната игра ще изчезне. Когато нейната роля е изпълнена, тя ще изчезне. Когато станете съпруг или съпруга, роби един на друг, когато женитбата се е осъществила, любовта ще изчезне, защото любовта беше само една илюзия, чрез която двама души можеха да станат роби един на друг.

Ти няма да търсиш робството директно. Това е прекалено унизително. Също така не можеш да кажеш направо на някой:

"Стани ми роб": той ще се разбунтува. Нито можеш да кажеш: "Искам да ти стана роб", затова казваш: "Не мога да живея без тебе." Но значението е налице; то е същото. И когато това -истинското желание - се удовлетвори, любовта изчезва, тогава усещаш робството, поробването и тогава започваш борбата за своята свобода.

Запомни това. То е един от парадоксите на ума: това, което постигаш, ще ти омръзне, а за това, което не си постигнал, ще копнееш. Когато си самотен, ще копнееш за някакво робство, поробване. Когато си поробен, ще започнеш да мечтаеш за свобода. Наистина, само робите копнеят за свобода и само свободните хора се опитват отново да станат роби. Умът продължава като махало да се движи от едната крайност към другата.

Любовта не се превръща в привързаност. Потребността беше от привързаност; любовта е само стръвта. Ти ловеше рибата наречена "привързаност": любовта беше стръвта, с която да хванеш рибата. Когато рибата се улови, стръвта се изхвърля. Запомни това и когато правиш нещо,




вгледай се дълбоко в себе си, за да откриеш основната причина.Има ли истинска любов, тя никога няма да се превърне в привързаност. Какъв е механизмът

на превръщането на любовта в привързаност? В момента, в който кажеш на своя любим: "Обичай само мене", ти си започнал да притежаваш. А в момента, в който притежаваш някого, ти си го наранил дълбоко, защото си го превърнал в предмет.

Когато аз те притежавам, ти вече не си човек, а само още една вещ сред останалата ми покъщнина - един предмет. След това те използвам и ти си мой предмет, мое притежание, затова няма да позволя на никой друг да те използва. Това е сделка, при която аз ставам твое притежание и ти ме правиш предмет. Сделката е, че сега никой друг не може да те ползва. Двамата партньори се чувстват взаимно поробени. Аз правя от теб мой роб, след това ти правиш от мен твой роб.

Тогава започва борбата. Аз искам да бъда свободен и въпреки това, искам да те притежавам; ти искаш да запазиш свободата си и освен това, да ме притежаваш: това е борбата. Ако те притежавам, ще бъда притежаван от тебе. Ако не искам да бъда притежаван от тебе, не трябва да те притежавам.

Притежанието не трябва да се вмъква между нас. Ние трябва да си останем индивидуалности и да живеем като независими, свободни съзнания. Можем да живеем заедно, можем да се слеем един в друг, но никой не притежава другия. Тогава няма робство и няма привързаност.

Привързаността е едно от най-грозните неща. И когато казвам "грозно", нямам предвид само религиозния аспект: включвам също така и атеистичния. Когато си привързан, ти си загубил своята уединеност, своята самотност: загубил си всичко. Само за да се чувстваш добре, за да усещаш, че някой се нуждае от тебе и някой е с тебе, си загубил всичко, загубил си себе си.

Номерът обаче е, че се опитваш да бъдеш независим, а превръщаш другия в своя собственост - а другият прави същото. Затова не притежавай, ако не искаш да бъдеш притежаван.

Исус е казал някъде: "Не съдете, за да не бъдете съдени." Същото е: "Не притежавайте, за да не бъдете притежавани." Не превръщай никого в роб; в противен случай ти ще се превърнеш в роб.

Господарите, така наречените господари, са винаги роби на своите роби. Не можеш да станеш господар, без да станеш роб; това е невъзможно. Можеш да бъдеш господар само тогава, когато никой не ти е роб. Това изглежда парадоксално, защото когато казвам, че можеш да бъдеш господар, само ако никой не ти е роб, ще възразиш: "Тогава какво представлява господар-ството? Как ще бъда господар, когато нямам нито един роб?" Аз обаче твърдя, че само тогава ти си господар. Тогава никой не ти е роб и никой няма да се стреми да те превърне в свой роб.

Да обичаш свободата, да се опитваш да бъдеш свободен, означава по същество, че си достигнал до дълбоко разбиране на себе си. И си разбрал, че сега си достатъчен за самия себе си. Можеш да споделяш с някой друг, но не си зависим и подчинен. Мога да поделя себе си с някой друг. Мога да поделя моята любов, мога да поделя моето щастие, мога да поделя моето блаженство, моето безмълвие, с някой друг. Но това е споделяне, а не зависимост. Ако никой няма при мен, ще бъда просто щастлив, просто блажен. Ако някой е с мен, това също е добре и аз мога да споделя с него.

Когато постигнеш своето вътрешно съзнание, своя център, едва тогава любовта няма да се превръща в привързаност. Ако не познаваш вътрешния си център, любовта ще се превърне в привързаност. Ако познаваш вътрешния си център, любовта ще премине в преданост. Трябва най-напред да си тук, за да обичаш, но ти не си.

Буда минавал през някакво село. Един млад човек дошъл при него и казал: "Научи ме на нещо: как мога да служа на другите?" Буда се засмял и казал: "Първо бъди. Забрави другите. Първо бъди себе си и след това всичко останало ще последва."

Точно сега ти не си. Когато казваш: "Когато обичам някого, това се превръща в привързаност", ти казваш, че не си. Затова каквото и да правиш, не се получава както трябва, защото този, който го прави, отсъства. Вътрешната точка на осъзнаването липсва, затова каквото и да правиш, не се получава. Първо БЪДИ и след това ще можеш да поделиш своето същество. И това споделяне ще бъде любов. Преди това, каквото и да правиш, ще се превърне в привързаност.

И по-натам: ако се бориш против привързаността, може да си заел погрешна позиция. Можеш да водиш борба. Толкова много монаси, отшелници, санясини го правят. Те чувстват, че са привързани към своите къщи, към своята собственост, към своите жени, към своите" деца и се




чувстват оковани, затворени. Те бягат. Напускат своите домове, напускат своите жени, напускат своите деца и притежания и стават просяци, и бягат към гората, към самотата. Но иди и ги виж. Те са се привързали към новата си обстановка.

Посетих един приятел, който беше отшелник и живееше под едно дърво навътре в гората, но там имаше и други аскети. Един ден стоях под неговото дърво, когато дойде нов последовател, докато моят приятел го нямаше. Беше отишъл до реката, да се изкъпе. Под неговото дърво новият санясин седна и започна да медитира.

Приятелят ми се върна от реката и като изгони от дървото човека, му каза: "Това е моето дърво. Върви си намери свое някъде другаде. Никой не може да сяда под моето дърво." И този човек беше напуснал къщата си, жена си, децата си. Сега дървото се беше превърнало в притежание. Ти не можеш да медитираш под неговото дърво.

Не можеш да се отървеш толкова лесно от привързаността. Тя ще приема нови форми, нови очертания. Ти ще заблуждаваш себе си, но тя ще остава. Затова не се бори с привързаността: просто се опитай да разбереш защо тя съществува. И след това разбери основната причина. Понеже теб те няма, затова привързаността съществува.

Вътре в тебе твоето собствено Аз липсва в такава голяма степен, че ти се опитваш да се прикрепиш към нещо, за да се почувстваш сигурен. Нямаш корени, затова се опитваш да превърнеш нещо друго в свои корени. Когато си вкоренен в своя вътрешен аз, когато знаеш кой си ти, какво представлява това същество, което е вътре в тебе и какво е това съзнание, което е вътре в тебе, тогава няма да се привързваш към никого.

Това не означава, че няма да обичаш. В действителност едва тогава можеш да обичаш, защото тогава е възможно споделянето - и без никакви условия, без никакви очаквания. Ти просто споделяш, защото притежаваш в изобилие - защото имаш толкова много, че то прелива.

Това преливане на самия теб е любовта. И когато това преливане се превърне в поток, когато от твоето преливане се изпълва цялата вселена и твоята любов докосва звездите, с твоята любов земята се чувства добре и с твоята любов се къпе целия космос, тогава това е преданост.

Три техники за "гледане"14 декември 1972 г., Бомбай, Индия.СУТРИ:1.Очите затворени, виж своето вътрешно същество в подробности. По този начин виж

своята истинска природа.2. Вгледай се в чаша, без да виждаш страните или материала. В няколко мига, осъзнай.3. Погледни все едно за първи път някой прекрасен човек или някой обикновен

предмет. Тазвечершните техники се отнасят до практиката на гледането. Преди да се заемем с тях,

трябва да разберем някои неща относно очите, защото всички тези седем техники зависят от тях. Първото нещо: очите са най-нетелесната част в човешкото тяло, най-малко телесната. Ако материята може да се превърне в не-материя, тогава същият е случаят и с очите. Очите са материални, но в същото време те са и нематериални. Очите са точката, в която се срещат твоето тяло и ти. Никъде другаде в тялото тази среща не е така ярка.

Тялото и ти сте твърде отделени едно от друго. Съществува голяма дистанция, но в очите ти си най-близо до своето тяло и тялото ти е най-близо до тебе. Затова очите могат да се използват за пътешествие навътре. Един скок от очите може да те отведе до източника. Това не може да стане от ръката, не може да стане от сърцето, не може да стане от никъде другаде в тялото. От всяко друго място трябва да пътуваш дълго; разстоянието е голямо. Но от очите е достатъчна и една крачка, за да влезеш в себе си. Затова очите непрекъснато се използват в религиозните йогийстки и тантристки практики.

Първата причина е, че ти си "най-близко" оттук. Затова ако знаеш как да гледаш в нечии очи, можеш да го видиш до дъно. Той е тук. Никъде другаде в тялото не присъства така и ако можеш да погледнеш в очите, ще го откриеш в тях. Това е едно трудно изкуство да гледаш в очите на някого и то ти се отдава, едва когато си направил скок от собствените си очи навътре в себе си. Ако не си




погледнал навътре от своите очи, не можеш да погледнеш и в очите на някого другиго. Но ако знаеш как да гледаш в очите, можеш да се докоснеш до дълбините на личността.

Затова само при любовта можеш да гледаш директно и втренчено в очите на някой друг. Иначе ако погледнеш втренчено в нечии очи, той ще се почувства засегнат. Нарушил си границите; това е нарушение. Можеш да гледаш тялото; това не е нарушаване на границата. Но в момента, в който се втренчиш в нечии очи, нарушаваш границата на неговата индивидуалност, престъпваш индивидуалната му свобода, влизаш в него без покана. Затова съществува ограничение, лимит и лимитът трябва да бъде премерен. В най-добрия случай можеш да гледаш три секунди. Можеш да хвърлиш само един бегъл поглед и след това трябва да отместиш очите си. В противен случай другият ще се почувства засегнат. Това е насилие, защото си хвърлил поглед към вътрешните му тайни, а това не може да се допусне.

Само при силна любов можеш да погледнеш в очите на другия, защото любовта означава, че нямаш тайни. Сега си отворен за другия и другият винаги е желан, и е поканен да влезе в теб. И когато тези, които се обичат, се погледнат в очите, осъществява се среща, но не между телата, осъществява се една нетелесна среща. Затова второто нещо, което трябва да се запомни: твоят ум, твоето съзнание, твоята душа, изобщо това, което е вътре в теб, може да се види през очите.

Затова слепецът има мъртво лице. Не само очите му липсват, но и самото лице е мъртво - няма живот. Очите са светлината на лицето: те осветяват лицето ти; те му придават една вътрешна живост. Когато няма очи, лицето ти загубва живостта си. Слепият практически е затворен. Не можеш да влезеш в него толкова лесно. Затова слепият е твърде потаен и ти можеш да му се довериш. Ако споделиш с него някоя тайна, можеш да му имаш пълно доверие. Той ще я запази и ще бъде трудно да се прецени, дали пази тайна. При човек с живи очи обаче, веднага може да се разбере, че той пази някаква тайна.

Например, пътуваш без билет във влака. Очите ти ще те издадат, че си без билет. Това е тайна. Никой не знае; само ти знаеш. Но очите ти ще гледат различно и ти ще поглеждаш към всеки, който влиза във вагона по един различен начин. Ако другият може да разбира това различно качество, той би разбрал незабавно, че си без билет. Погледът ще бъде различен, когато имаш билет; погледът ще бъде различен!

Затова ако пазиш някаква тайна, очите ти ще я издадат. А да контролираш очите си е много трудно. Най-трудното нещо за контролиране в тялото са очите. Затова не всеки може да стане голям дедектив, защото основната тренировка на детектива е тренировката на очите. Неговите очи не трябва да показват нищо или обратно, те трябва да показват противоположното. Когато той пътува без билет, очите му трябва да показват, че е с билет. Това е много трудно, защото очите нямат самостоятелност: те не са самостоятелни.

Сега се правят много експерименти с очите. Някой е брахмачари - въздържател и твърди, че жените не го привличат. Но очите му ще разкрият всичко; той може би крие своето желание. В стаята влиза красива жена. Той може да не я погледне, но дори и това, че не я гледа може да разкрие всичко. Ще има усилие, фино потискане и очите ще го покажат. Не само това: очите ще се разширят. Когато влезе красива жена, зениците веднага ще се разширят, за да освободят повече място за жената да влезе вътре. И ти не можеш да направиш нищо, защото зениците и тяхното разширяване не се подчиняват на волята. Не можеш нищо да направиш! Абсолютно невъзможно е да ги контролираш. Затова второто нещо за запомняне е, че очите ти са ключът към твоите тайни. Ако някой иска да влезе в твоя таен свят, в твоята тайна, очите са вратите.

Ако знаеш как да ги отключиш, ще станеш уязвим, отворен. И ако искаш да навлезеш в собствения си таен живот, във вътрешния си живот, ще трябва да използваш същия ключ и отключваща система. Ще трябва да работиш върху очите си: само тогава можеш да влезеш.

Трето, очите са много подвижни, в постоянно движение и това движение притежава свой собствен ритъм, своя система, свой механизъм. Очите не се движат хаотично. Те притежават свой ритъм и този ритъм разкрива много неща. Ако в ума си имаш мисъл за секс, очите се движат по определен начин - с определен ритъм. Само като погледне очите ти и техния ритъм, човек може да каже, какъв тип мисъл се върти в главата ти. Когато си гладен и мисълта за храна е в тебе, очите имат определено движение.

Може да се проникне дори в твоите сънища. Могат да се запишат движенията на очите ти, докато си заспал. И запомни, дори в сънищата ти очите ти запазват същите движения. Ако в съня




си виждаш гола жена, за това може да се съди по движенията на очите. Сега има апарати, с които се записват движенията на очите.

Тези движения са известни като "БОМ" - Бързи очни движения. Те могат да бъдат записани както електрокардиограмата. Ако ти спиш през целия си живот, движенията на очите ти могат да се записват непрекъснато. И след това записът ще покаже, кога сънуваш и кога не сънуваш, защото когато не сънуваш, очите спират да се движат. Когато сънуваш, те се движат и движението е като това, когато гледаш нещо на екран. Ако гледаш филм, очите се движат. По същия начин в съня ти, очите се движат: те виждат нещо. Следват движенията на екрана. За очите няма разлика между истинския филм показван на екрана и сънувания филм.

И така, тези записи на БОМ показват колко време сънуваш през нощта и колко време не сънуваш, защото очите спират своите движения, когато не сънуваш. Има много хора, които твърдят, че никога не сънуват. Те просто имат много слаба памет - нищо друго. Не могат да си спомнят: това е единствената истина. В действителност сънуват. През цялата нощ сънуват, но не могат да си спомнят. Паметта им не е добра, това е всичко. Затова, когато сутрин твърдят, че не сънуват, не им вярвай.

Защо очите се движат, когато сънуваш и защо не се движат, когато не сънуваш? Всяко очно движение е свързано с мисловния процес. Ако мислиш, очите се движат. Ако няма мислиш, очите не се движат: не е необходимо.

Затова запомни и този трети момент, че движенията на очите и мисленето са свързани. Затова, ако спреш очите си и техните движения, процесът на мислене ще спре незабавно. Или, ако спре процесът на мислене, очите ти ще спрат автоматично. И още нещо - четвърто: очите непрекъснато се движат от един обект към друг. От А към Б, от Б към В, непрекъснато са в движение. Движението е тяхната природа. Те са като речен поток - движението е тяхната природа! И заради това движение те са толкова живи! Движението също така е и живот.

Можеш да се опиташ да спреш очите си върху определена точка, върху определен обект и да не им позволиш да се движат, но движението е тяхната природа. Не можеш да спреш движението, но можеш да спреш очите си: разбери разликата. Можеш да спреш очите си в определена точка - точка върху стената. Можеш да се втренчиш в точката; можеш да спреш очите си. Но движението е тяхна природа. Те могат да не се движат от точка А към точка Б, защото си ги принудил да останат в точка А, но тогава ще се случи нещо много странно.

Движението трябва да се осъществи: това е тяхната природа. Ако не им позволиш да се движат от А към Б, те ще се движат отвън навътре. Те могат да се движат или от А към Б, или, ако не позволиш това външно движение, ще започнат да се движат навътре.

По този начин съществуват две възможности за движение. Едната е от обекта А към обекта Б: това е едно външно движение. Това е движението, което обикновено се осъществява. Но съществува и друга възможност, която е от йога и тантра - да не се позволи движението от един външен обект към друг и да се спре това движение. Тогава очите скачат от определен външен обект към вътрешното съзнание. Те започват да се движат навътре. Запомни тези четири точки; тогава ще бъде лесно да разбереш техниките.

Първата техника: "Очите затворени. Виж своето вътрешно същество в подробности. По този начин виж. своята истинска природа."

"Очите затворени": Затвори си очите. Но това затваряне не е достатъчно. Пълното затваряне означава да си затвориш очите и да спреш тяхното движение. В противен случай очите ще продължат да Виждат нещо, което е отвън. Дори със затворени очи ще продължаваш да виждаш различни неща - образи на нещата. Истинските неща липсват, но образите, идеите. натрупаните представи - те ще започнат да изплуват. И те са от външния свят, затова очите ти все още не са напълно затворени. "Напълно" затворени очи означава да не виждаш нищо.

Разбери разликата. Можеш да затвориш очите си; това е лесно. Всеки ги затваря във всеки момент. През нощта затваряш очите си, но с това вътрешната природа не се разкрива пред тебе. Затвори очите си така, че нищо да не остане за гледане - никакъв външен обект, никаква вътрешна представа за външен обект, само една абсолютна тъмнина Все едно че току що си ослепял - сляп не само за реалността, но и за реалността на сънищата.

Човек трябва да се упражнява за това. Ще е необходим дълъг период от време; това не може да се направи отведнъж. Ще ти е необходимо продължително обучение. Затвори очите си. Всеки




път, когато видиш, че това е възможно и имаш достатъчно време, затвори очите си и след това вътрешно спри всички движения на очите; Не допускай никакво движение. Чувствай! Не позволявай никакви движения. Спри всякакви движения на очите. Представи си, че те са станали като камъни и след това запази това "каменно" състояние на очите. Не прави нищо; просто остани така. Някой ден внезапно ще разбереш, че гледаш вътре в себе си.

Можеш да излезеш извън тази сграда, да я обиколиш и да я разгледаш, но това е поглед към сградата отвън. След това можеш да влезеш в сградата, да застанеш в някоя стая и пак да погледнеш. Това е гледане на сградата отвътре. Когато гледаш отвън, виждаш същите стени, но не и същата страна. Стените са същите, но ти виждаш тяхната външна страна. Когато влезеш вътре стените остават същите, но сега ще виждаш вътрешната им страна.

Виждал си тялото си само отвън. Виждал си тялото си в огледало или си виждал ръцете си отвън. Не знаеш как изглежда тялото ти отвътре. Никога не си влизал в себе си; никога не си бил в центъра на своето тяло и същество, за да погледнеш наоколо, как изглеждат нещата отвътре.

Тази техника е много полезна, за поглед отвътре и това трансформира цялото ти съзнание, цялото ти съществуване -защото ако можеш да погледнеш отвътре, незабавно ставаш нещо различно от света. Това лъжливо отъждествяване: "Аз съм тялото" е резултат единствено на това, че ние винаги гледаме тялото си отвън. Ако можеш да го погледнеш отвътре, гледащият се отделя от него. И след това можеш да движиш съзнанието си от пръстите на краката до главата; сега можеш да направиш обиколка вътре в тялото. А щом веднъж можеш да погледнеш отвътре и да се движиш тук, тогава не е трудно да излезеш изобщо отвън.

Щом веднъж знаеш как да се движиш, щом веднъж знаеш, че си нещо различно от тялото, ти се освобождаваш от мъчително робство. Сега няма гравитация; сега няма ограничения. Сега си абсолютно свободен. Можеш да излезеш извън тялото; можеш да излезеш и да се върнеш. И тогава тялото ти се превръща само в едно убежище.

Затвори очи, виж вътрешното си същество в подробности и се движи вътрешно от крайник към крайник. Отиди в пръста на крака си. Забрави цялото тяло: отиди в пръста. Застани тук и гледай. След това се придвижи през краката, продължавай нагоре, към всеки крайник. Тогава се случват много неща. МНОГО неща се случват!

Тогава тялото ти става толкова чувствително, че не можеш дори да си го представиш. Ако докоснеш някого, можеш да се пренесеш тотално в ръката си и това докосване ще стане трансформиращо. Това означава израза "докосването на Учителя", докосването на Майстора: той може да се пренесе във всеки крайник изцяло, и след това да се концентрира там. Ако можеш да отидеш до всяка част на своето тяло тотално, тогава тази част става жива - толкова жива, че не можеш да си представиш какво става с нея. Тогава можеш да се преместиш изцяло в очите си. Ако можеш да се пренесеш тотално в очите си и след това погледнеш някого в очите, ти ще проникнеш в него; ще стигнеш до самото му дъно.

Сега психоаналитиците се опитват да стигнат до дълбините на психиката чрез психоанализата. Занимават се една година, две години, три години. Това си е чиста загуба на време. А животът е толкова кратък, че ако се изгубят три години за анализ на човешкия ум, това е пълна глупост. И не можеш да разчиташ, че анализът е пълен. Движиш се пипнешком в мрака. Източният подход е бил посредством очите. Никаква нужда от анализ на човека за толкова дълго време. Работата може да се свърши просто като се проникне в него тотално през очите му, докосвайки дълбините му, узнавайки за него много неща, които дори той не знае.

Един Гуру трябва да направи много неща. Едно от основните е следното: да те анализира, да навлезе дълбоко в тебе, да отиде в твоите мрачни Владения, които са непознати за теб. И ако ти каже, че в тебе има нещо скрито, няма да му повярваш. Как може да му повярваш? Не го осъзнаваш. Познаваш само една част от ума - много малък фрагмент, който е най-горната част, най-горният пласт. Под него има скрити още девет пласта, които са ти непознати, но посредством очите е възможно да се проникне и там.

Затвори очите си; виж своето вътрешно същество в подробности. Най-напред трябва да погледнеш тялото си отвътре - от вътрешния си център. Застани тук и хвърли един поглед. Ще бъдеш отделен от тялото, защото наблюдателят никога не е идентичен с наблюдаваното. Наблюдателят е нещо различно от обекта.

Ако можеш да видиш тотално тялото си отвътре, никога вече няма да се поддадеш на




илюзията, че ти си тялото. Тогава ще останеш нещо различно - напълно различно: вътре в него, но не тъждествен с него, вътре в тялото, но не тъждествен с тялото. Това е първата част. След това можеш да продължиш. След това си свободен да се движиш! Щом веднъж си свободен от тялото, свободен от отъждествяването, ти си свободен да се движиш. Сега можеш да се движиш в своя ум -дълбоко навътре. Сега може да се проникне в тези девет пласта, които се намират вътре и са неосъзнати.

Това е вътрешната пещера на ума. Ако проникнеш в тази пещера, ще станеш нещо отделно и от ума. След това ще разбереш, че и умът е обект, който можеш да наблюдаваш и че този, който е проникнал в ума, е нещо отделно и различно от него. Навлизането в ума се има предвид под "Вътрешното същество в подробности". В ума и тялото трябва да се проникне и те да се погледнат отвътре. Тогава ти си само свидетел и в този свидетел не може да се проникне.

Затова то е твоята сърцевина: това си ти. Това, в което може да се проникне, това, което може да бъде видяно, не си ти. Когато стигнеш до това, в което не може да се проникне, това, в което не можеш да се движиш, което не можеш да наблюдаваш, само тогава си достигнал до истинския Аз. не можеш да наблюдаваш източника на наблюдение, помни; това е абсурд.

Ако някой каже: "Видях моя наблюдател", това е абсурд. Защо е абсурд? Защото ако видиш наблюдаващия Аз, тогава наблюдаващият Аз не е наблюдаващият Аз. Този, който е видял, е свидетелят. Това, което можеш да видиш, не си ти; това, което можеш да наблюдаваш, не си ти; това, което можеш да осъзнаеш, не си ти.

Но има една точка отвъд ума, в която ти просто си. Там не можеш да разделиш своето просто съществуване на две, обект и субект. Тук има една проста субективност, просто наблюдаване. Тя е много, много трудно да се възприеме чрез интелекта, защото тук са изоставени всички категории на интелекта. Поради тази логическа трудност, Чарвак - тълкувател на една от най-логичните философски системи В света - казва, че не можеш да познаеш Аза; няма самопознание. И понеже няма самопознание, как можеш да кажеш, че има Аз? Това, което познаваш, не е Азът. Този, който познава е Азът, а не това, което се познава, затова не можеш да кажеш: "Познал съм моя Аз". Това е абсурд, нелогично. Как можеш да познаваш своя Аз? Тогава, кой е този, който познава и кое е познаваното? Знанието означава дихотомия, разделяне между обект и субект, познаващ и познавано.

- И така, Чарвак твърди, че всички, които твърдят, че са познали Аза, говорят глупости. Самопознанието е невъзможно, защото Азът неизменно е познаващият. Той не може да се превърне в познаваното.

След това Чарвак казва, че ако не можеш да познаеш Аза, как можеш да твърдиш, че има Аз? Тези подобно на Чарвак. които не вярват в съществуването на Аза се наричат анатмавадин: те твърдят, че не съществува Аз; Това, което не може да се познае, не съществува. И логически, това е правилно. Ако логиката е всичко, те са прави.

Но това е мистерията на живота, в която логиката е само началото, а не краят. Идва един момент, в който логиката престава да съществува, а ти не преставаш да съществуваш. Идва един момент, в който логиката свършва, но ти все още си тук. Животът е алогичен. Затова е трудно да се разбере, да се възприеме, какво се има предвид, когато се казва, че остава само свидетеля. Например, ако в тази стая има лампа, около нея виждаш много обекти. Когато лампата е загасена, настъпва тъмнина и нищо не може да се види. Когато тя е запалена има светлина и можеш да видиш всичко в стаята.

Но забелязвал ли си някога какво се случва? Ако няма никакви предмети, дали можеш да видиш лампата и нейната светлина? Няма да можеш да видиш светлината й, защото за да бъде видяна светлината, тя трябва да се отрази от нещо. Трябва да достигне до някакъв обект. Лъчите трябва да отидат до някакъв обект и след това да се отразят. След това ще достигнат до очите ти. Затова най-напред виждаш обектите и след това заключаваш, че има светлина. Когато запалиш лампа или фенер, никога не виждаш първо светлината. Най-напред виждаш отразените обекти и благодарение на обектите идваш до заключението за светлината.

Учените твърдят, че ако няма обекти, светлината не може да се види. Погледни небето: изглежда синьо, но не е синьо. Пълно е с космически лъчи. Изглежда синьо, защото няма обекти. Тези лъчи не могат да се отразят и идват до очите ти. Ако отидеш в космоса и там няма обекти, тогава ще бъде тъмно.




Разбира се, лъчите ще се носят навсякъде около тебе, но те ще бъдат тъмни. За да видиш светлината, трябва да има някакви обекти.

Чарвак казва, че ако влезеш вътре и стигнеш до мястото, в което остава единствено свидетелят и там няма нищо, което да се види, как можеш да узнаеш за него? Там трябва да има някакъв обект, който да бъде видян; само тогава можеш да познаеш наблюдателя. Логически, научно това е така. Но екзистенциално той не е прав.

Тези, които наистина влизат навътре, стигат до една точка, в която не е останал нито един обект, а само съзнанието за простото съществуване. Ти съществуваш, но тук няма нищо, което да се види - само виждащият: САМО виждащият! Тук има една проста субективност без никакъв обект около нея. В момента, в който стигнеш до тази точка, ти си влязъл в своята първична врата на съществуването. Можеш да я наречеш алфа - началото или да я наречеш омега - краят. Тя е и двете, алфа и омега. Нарича се самопознание.

От лингвистична гледна точка терминът е погрешен, защото лингвистично за нея нищо не може да се каже. Езикът се изпразва от смисъл, когато влезеш в света на Едното. Езикът има смисъл единствено, когато си в света на Двойнствеността. В света на дуалността езикът има смисъл, защото езикът е създаден, е част от дуалистичния свят. Той се обезсмисля, когато влезеш в света на Едното, в недуалистичното. Затова тези, които са познали, остават мълчаливи - или, ако казват нещо, след това бързо добавят, че това, което са казали, е символично и че, каквото са казали, не е съвсем истинско: просто е лъжа.

Лао Дзъ казва, че това, което може да се произнесе, не може да бъде истина и това, което е истина, не може да се произнесе. Той остава безмълвен; през по-голямата част от живота си не е написал нищо. Казва: "Ако кажа нещо, то ще бъде неистина, защото нищо не може да се каже за царството, в което остава само Едното."

"Очите затворени, виж своето вътрешно същество в подробности" - и тялото и ума. "С това, виж своята истинска природа." Виж своето тяло и ум, своята структура. И помни, тялото и ума не са две неща. По-скоро, ти си и двете - тяло-ум: психосоматичен. Умът е по-фината част на тялото, а тялото е по-грубата част на ума.

Ако можеш да осъзнаеш структурата ум-тяло, ако можеш да познаеш тази структура, ще бъдеш свободен от структурата, свободен от средството, ще станеш нещо различно от нея. И това ПОЗНАНИЕ, че ти си нещо отделно от структурата, е твоята истинска природа. Това е, което ти наистина си. Това тяло ще умре, но тази истинска природа никога не умира. Този ум ще умре и ще се смени, и ще умре отново, и отново, но тази истинска природа никога не умира. Тази истинска природа е вечна. Затова тя не е нито твоето име, нито твоята форма. Тя е над двете.

Как да практикуваме техниката? Необходимо е тотално затваряне на очите. Ако я опиташ, затвори си очите и след това спри движенията. Нека очите ти станат като камъни. Никакво движение да не се допуска. Внезапно, един ден. докато я практикуваш, внезапно ще стане така, че ще станеш способен да видиш вътре. Очите, които винаги гледат навън, ще са се обърнали навътре и ти ще хвърлиш един поглед натам.

След това няма трудности. Щом веднъж си погледнал навътре, ти знаеш какво да правиш и как да се движиш. След това вече си добил умението. След това то става като един фокус. Във всеки момент можеш да затвориш очите си, да ги направиш неподвижни и ще можеш да влезеш в царството.

Буда умирал. Било през последния ден от живота му и той попитал учениците си, дали не искат да му зададат някои въпроси. Те плачели, вайкали се и казали: "Ти си ни казал толкова много. Нищо не остана, за което да питаме." Буда имал навика да пита по три пъти. Никога няма да пита само веднъж. Ще попита отново и след това още веднъж, когато трябвало да зададе някакъв въпрос. Много пъти Буда бил питан: "Защо питаш за едно нещо по три пъти?" Той казвал: "Защото човекът е толкова неосъзнат, толкова безсъзнателен, че може да не чуе първия път и може да пропусне втория път."

Три пъти попитал той и три пъти неговите бхикхус (монаси), неговите ученици, отвръщали: "Сега не искаме да те питаме нищо. Казал си ни толкова много." Тогава той затворил очите си и казал: "Ако няма да питате нищо, преди смъртта да настъпи в тялото, аз ще го напусна. Преди смъртта да влезе в тялото, аз ще го напусна."

Той затворил очите си. Очите му станали неподвижни и той започнал да се движи. Казано е,




че имало четири етапа на неговото движение навътре. Първо, той затворил очите си; второ, очите му станали неподвижни: изчезнали всякакви движения. Ако тогава имаше уред за записване на БОД, грамата щеше да бъде празна. Очите станали неподвижни; това било второто нещо. И трето, той погледнал тялото си; след това, четвърто, погледнал ума си.

Това било цялото пътуване. Преди да настъпи смъртта, той се завърнал обратно в центъра си, в своя първичен Източник. Затова такава смърт не се нарича смърт. Ние я наричаме "Нирвана" и това е нещо друго: наричаме я "Нирвана" - прекратяване, а не смърт. Обикновено умираме, защото смъртта настъпва у нас. Тя никога не настъпва в Буда. Преди смъртта да дойде, той вече се е върнал към Източника.

Смъртта настъпва само в мъртвото тяло. Той не бил там, за да бъде открит. Затова в будистката традиция се казва, че той никога не е умирал. Смъртта не може да го докосне. Тя го е следвала, както следва всеки друг, но той не може да бъде уловен в капана. Той изиграва смъртта. Трябва да се е смеел, да е наблюдавал отгоре, а смъртта е била само в мъртвото тяло.

Тази техника е същата. Направи нейните четири части и се движи. И когато успееш да хвърлиш един поглед, цялата работа ще стане много лесна и проста. След това всеки миг ще можеш да влизаш вътре и да излизаш навън, да влизаш и да излизаш, точно както излизаш от своята къща и влизаш вътре, излизаш навън и влизаш вътре.

Втората техника: "Вгледай се в чаша, без да Виждаш страните или материала. В няколко мига. осъзнай."

Погледни каквото и да е. Чаша или някой друг обект, но гледай по един друг начин. "Гледай в чаша, без да виждаш страните или материала." Вгледай се в някой обект, но при тези две условия. Не се вглеждай в страните: гледай обекта като цяло. Обикновено се вглеждаме в частите. Ако те гледам, най-напред виждам лицето ти, след това торса ти и след това цялото тяло. Вгледай се в някой обект като цяло; не го разделяй на части. Защо? Защото, когато разделяш на части, очите притежават възможността да се движат от една част към друга. Гледай нещата като нещо цяло. Можеш да го направиш.

Мога да те гледам по два начина. Мога да те гледам от тази страна и след това да се преместя. Мога да гледам в А, след това в Б, след това поглеждам във В и продължавам да се местя. Когато гледам в А, Б, В, аз не присъствам - или присъствам само на повърхността, но не фокусиран. Когато гледам Б, аз съм напуснал А. Когато гледам във В, А ще бъде напълно загубено; То ще бъде вън от моя фокус. Мога да се вгледам в тази група по този начин, но мога и да гледам в цялата група, без да я разделям на отделни хора, приемайки я за едно цяло.

Опитай го. Първо разгледай предмета от един фрагмент към друг. След това погледни на този предмет като на нещо цяло; не го разделяй. Когато погледнеш на предмета като цяло, очите няма нужда да се движат. За да не се даде никаква възможност за движение, това е било поставено като условие: вгледай се в обекта тотално, взет като едно цяло; второ, без да виждаш материала. Ако чашата е от дърво, не гледай дървото: гледай само чашата, формата. Не гледай субстанцията.

Тя може да е от злато, може да е от сребро. Наблюдавай я. Не гледай материала, от който е направена. Просто гледай формата. Първото нещо е да гледаш на нея като на нещо цяло. Второ, разгледай я като форма, не като субстанция. Защо? Защото субстанцията е материалната част, формата е духовната част, а ти трябва да се движиш от материалното към нематериалното. Ще бъде полезно.

Опитай го. Можеш да го опиташ с всичко. Стои някакъв мъж или някаква жена: погледни ги и вземи мъжа или жената като цяло, погледни ги тотално. В началото чувството ще бъде неестествено, защото не си свикнал, но накрая става прекрасно. И след това не мисли дали тялото е хубаво или не, дали е бяло или черно, дали е мъж или жена. Не мисли; просто гледай формата.

Осъзнай за няколко мига. Продължавай да гледаш формата като цяло. Не разрешавай никакво движение на очите. Не започвай да мислиш за "материала". Какво ще се случи? Внезапно ще осъзнаеш своя Аз. Гледайки в нещо, ще осъзнаеш своя Аз. Защо? Защото на очите не се дава възможност да се движат навън. Формата е взета като цяло, затова не можеш да се движиш по отделните части. Материалът се изпуска; взема се чистата форма. Сега не можеш да мислиш за златото, дървото, среброто и т.н.

Формата е чиста форма. Никакво мислене за нея не е възможно. Формата просто е форма; ти не можеш да мислиш за нея. Ако тя е от злато, можеш да мислиш за много неща. Може да




поискаш, да пожелаеш да го откраднеш или да направиш нещо с него, или да го продадеш, или можеш да мислиш за цената: възможни са много неща. Но за чистата форма не е възможно никакво мислене. Чистата форма спира мисленето. И няма възможност да преминаваш от една част към друга. Ти си я взел като цяло.

Остани с цялото и с формата. Внезапно ще осъзнаеш себе си, защото сега очите не могат да се движат. А те се нуждаят от движение; това е тяхната природа: затова твоят поглед ще се насочи навътре към тебе. Той ще се завърне обратно, ще се върне вкъщи и внезапно ти ще осъзнаеш своя Аз, той притежава такава красота и носи такова щастие, че не може да се сравни с нищо друго, което познаваш.

Всъщност, за първи път ще се превърнеш в своя Аз; за първи път ще знаеш, че съществуваш. Твоето Същество е открито. Защо обаче става това? Може би си виждал, в детските книжки особено, една картина, или в някой трудове по психология, но се надявам, че всеки от вас я е виждал на едно или друго място, картина на една стара жена - и със същите линии е очертана и скрита красива млада жена. Това е една картина, едни и същи линии, но с две фигури: една стара и една млада жена.

Погледни картината: не можеш да възприемеш и двете едновременно. Ще възприемаш или едната, или другата. Ако възприемаш старата жена, не можеш да разбереш, къде е скрита младата жена. И ако се опиташ да я откриеш, ще бъде трудно и самото усилие се превръща в бариера. Понеже си възприел старата жена, тя ще бъде фиксирана в очите ти. С това фиксиране се опитваш да откриеш младата жена. Не е възможно. Няма да можеш да я намериш. Трябва да приложиш техника.

Втренчи се в старата жена; забрави изцяло за младата. Гледай втренчено в старата - във фигурата на старата жена. Гледай втренчено! Продължавай да се взираш. Внезапно старата жена ще изчезне и ти ще възприемеш младата, която е скрита тук. Защо? Ако се опиташ да я откриеш, няма да успееш. И този тип картина е даден на детето като една загадка и на тях им е казано: "Открий другата." Тогава те започват да я търсят и именно поради това не успяват.

Номерът е да не се опитваш да я откриеш: просто се взирай във фигурата и ще възприемеш. Забрави за другата. Няма нужда да мислиш за нея. Очите ти не могат да се задържат върху една точка, затова ако се взираш във фигурата на старата жена, очите ти ще се уморят. Тогава изведнъж те ще се отместят от фигурата и в този момент ще възприемеш другата фигура, която е скрита от другата страна на фигурата на старата жена със същата линия. Обаче интересното е това, че когато осъзнаеш младата жена, не можеш да видиш старата. Макар че знаеш, че съществуват и двете.

В началото може и да не вярваш, че там има скрита млада жена, но сега знаеш, защото най-напред си видял старата. Сега знаеш, че старата жена е тук, но когато гледаш младата, едновременно с това не можеш да възприемеш и старата. А ако възприемеш старата, отново ще си загубил младата. Двете не могат да се видят едновременно; можеш да видиш само едната от тях.

Същото се получава с външния и вътрешния поглед. Не можеш да гледаш и по двата начина едновременно. Когато гледаш чашата или някакъв друг обект, ти гледаш навън; съзнанието е насочено навън; реката се носи навън, фокусиран си върху чашата. Продължавай да се взираш в нея! Самото това взиране ще създаде Възможността, да се насочиш навътре. Очите ти ще се уморят; те ще искат да се движат. Не намирайки нищо, към което да се движи навън, реката ще се обърне назад. Това е единствената възможност, която остава. Ти ще си принудил съзнанието си, да се върне обратно. И когато осъзнаеш СЕБЕ СИ, ще загубиш чашата; нея няма да я има.

Затова Шанкара или Нагарджуна казват, че целият свят е илюзорен. Те са познавали и него. Когато познаем себе си, светът го няма. В действителност, светът не е илюзорен; той е тук. Но не можеш да видиш и двата свята едновременно: в това е проблемът. Затова, когато Шанкара влиза в себе си, когато познава своето Аз, когато се превръща В свидетел, светът изчезва. Затова той е прав. Той казва, че светът е "майя" - илюзия. Той просто изглежда, че е; него го няма тук.

Осъзнай факта. Когато познаваш света, теб те няма. Ти СИ тук - скрит, и не вярваш, че си скрит тук. За теб присъствието на света е твърде силно. И ако започнеш да гледаш в себе си направо, ще бъде трудно. Самото усилие може да се превърне в бариера. Затова тантра казва да фиксираш своя поглед някъде в света, върху някакъв обект и да не се отместваш оттам; остани там. Самото това усилие да останеш там, ще даде възможността на съзнанието да започне да се движи нагоре - назад. След това ще осъзнаеш своя Аз.




Но когато осъзнаеш своя Аз, чашата ще липсва. Тя е тук, но ЗА ТЕБ няма да бъде тук. Затова Шанкара казва, че светът е илюзорен, защото когато познаеш своя Аз, него го няма: той се разсейва като сън.

Но Чарвак и Епикур, и Маркс, и те са прави. Те твърдят, че светът е истински, а твоят Аз е неистински. Той не може да бъде намерен никъде. Твърдят, че науката е истинска. Науката твърди, че съществува само материята, само обектите: не съществува субект. Те са прави, защото очите са фокусирани върху обекта.

Ученият непрекъснато се фокусира върху обектите. Той забравя напълно Аза. И Шанкара, и Маркс са прави В един смисъл и не са прави в друг. Ако си фиксиран върху света, ако погледът ти е фиксиран върху света, Азът ще изглежда илюзорен - все едно, че е сън. Ако гледаш навътре, светът ще се превърне в сън. И двете са истински, но ти не можеш да възприемаш и двете едновременно: в това е проблемът. И нищо не може да се направи. Или ще се срещнеш със старата жена, или ще се срещнеш с младата. Едната от двете ще се превърне в майя - илюзия. Техниката може лесно да се използва. Тя ще отнеме известно време, но не е трудна.

Щом веднъж познаеш обръщането на съзнанието, можеш да го правиш навсякъде. Както си пътуваш в автобуса или влака - можеш да го правиш навсякъде. Няма нужда от чаша или някакъв друг специален обект: можеш да го правиш с всичко. С всяко нещо, взирай се, взирай се, взирай се и внезапно се обърни навътре, и влакът изчезва. Разбира се, когато се върнеш обратно от своето пътешествие навътре, ти ще си пътувал във влака, но влакът ще е изчезнал. От една гара ще пристигнеш на друга. Между тях, влакът не е съществувал - просто празнота. Разбира се, влакът си беше тук; в противен случай, как щеше да стигнеш до другата гара? Но той не беше тук за тебе. За теб него го нямаше.

Тези, които могат да практикуват тази техника, могат да живеят много лесно в света. Във всеки момент могат да направят така, че нещо да изчезне - запомнете това. Отегчен си от жена си или от мъжа си: можеш да ги изчезнеш. Жена ти е тук, точно до теб и същевременно не е тук. Тя е майя: тя е изчезнала. Само чрез едно взиране и после обръщане навътре на съзнанието си, тя престава да бъде тук. И това се е случвало много пъти.

Спомням си за Сократ. Неговата жена Ксантипа имала много грижи с него и всяка жена на нейно място би била в същото положение. Да откриеш в Сократ съпруг е едно от най-трудните неща. Сократ е добър като учител, но не и като съпруг.

Случило се един ден (и заради това неговата жена е осъждана вече 2000 години без прекъсване, но това не е справедливо: не мисля, че е направила нещо лошо) Сократ седял там. Трябва да е правил нещо подобно (това не записано; аз само предполагам): жена му се приближила с поднос, за да му поднесе чай. Трябва да е разбрала, че него го няма там, затова се казва, че изляла чая върху Сократ, върху лицето му. След това, в един момент, той се завърнал. Лицето му останало белязано за цял живот. И заради това жена му е хулена твърде много, но никой не знае, какво е правил там Сократ. Трябва да е правил нещо; нещо трябва да се е случило. Затова Ксантипа е трябвало да излее чая върху него. Той трябва да е бил във вътрешен транс и изгарящото въздействие на чая е трябвало да го върне обратно. Съзнанието е трябвало да се обърне.

Предполагам, че е било така, защото за Сократ се разправят много други подобни истории. Веднъж не могли да го открият 48 часа. Търсили го навсякъде; всички атиняни излезли да го търсят. Но никъде не могли да го намерят. След това го намерили извън града, на около километър, застанал под едно дърво. Половината от тялото му била под снега. Бил навалял сняг и той бил измръзнал, застанал там с отворени очи. Но не гледал към никого.

Когато се събрали много хора, те погледнали в очите му и си помислили, че е мъртъв. Очите му били като камъни - гледащи, но не виждащи никой: неподвижни. Преслушали сърцето му. То биело бавно; той бил жив. След това трябвало здраво да го разтърсят. Едва тогава той започнал да ги вижда. Незабавно попитал: "Кое време е сега?" Бил пропуснал напълно 48 часа. За него те никога не съществували. Той не бил в този свят на времето и пространството.

И така, те го попитали: "Какво правиш? Мислехме, че вече си умрял. Четиридесет и осем часа!" Той казал: "Взирах се в звездите и изведнъж звездите изчезнаха. Но аз се потопих в едно такова хладно, спокойно, блажено състояние, че ако то е смъртта, то си заслужава хиляди живота. Ако това е смъртта, бих искал отново да се върна там."




Може да е станало без негово намерение, защото Сократ не е бил йогист или тантрист. Той по никакъв начин не е бил съзнателно свързан с духовната практика. Но бил голям мислител и това може да се е случило напълно случайно, когато се е взирал в звездите през нощта, внезапно погледът му да се е обърнал навътре. Можеш да го направиш. И звездите наистина са рядко добри обекти.

Легни върху земята, вгледай се в черното небе и след това фиксирай вниманието си върху някоя звезда. Концентрирай се върху нея; взирай се в нея. Ограничи вниманието си до една звезда; забрави за другите звезди. Малко по малко се концентрирай, стеснявай обхвата на вниманието си. Другите звезди ще са тук, на ръба, на границата. Но постепенно те ще изчезнат и ще остане само една звезда. След това продължавай да се взираш. продължавай да се взираш. Ще настъпи един момент, в който и тази звезда ще изчезне. И когато изчезне тази звезда, ще се появиш ТИ пред себе си.

Третата техника: "Погледни все едно за първи път някой прекрасен човек или някой обикновен предмет." Най-напред няколко основни неща; след това можеш да правиш тази техника. Гледаме на нещата винаги със старите очи. Прибираш се в дома си; поглеждаш към него без да го виждаш. Ти го знаеш. Не е необходимо да го гледаш. От години си влизал в него. Отиваш към вратата. Влизаш през вратата; може да отключиш вратата. Но няма нужда да гледаш.

Целият този процес заприличва на роботизиран. механичен, несъзнателен процес. Само ако нещо не е както трябва, ако ключът ти не стане на бравата, тогава поглеждаш към нея. Ако ключът влезе нормално в патрона, никога не поглеждаш към бравата. Заради механичните си навици, чрез които непрекъснато повтаряш едно и също нещо, ти си загубил способността си да гледаш; загубил си свежестта на погледа си. В действителност, загубил си функциите на очите си - помни това. По своята същност си се превърнал в слепец, защото не използваш очите си. Спомни си последният път, когато си се вгледал в жена си. Последният път, когато си се вгледал в жена си или съпруга си, може би е било преди години. От колко години не си се вглеждал? Просто минаваш хвърляйки един бегъл поглед, но не гледаш. Върни се и погледни жена си или съпруга си. като че ли ги виждаш за първи път. Защо? Защото ако ги виждаш за първи път, очите ти ще са изпълнени със свежест. Те ще станат живи

Вървиш по улицата. Минава красива жена. Очите ти стават живи - светли. В тях блясва пламък. Тази жена може да е нечия съпруга. Той няма да се вглежда в нея; той може да е станал така сляп, както и ти, когато гледаш жена си. Защо? Първият път очите са необходими, вторият - не толкова много, а третият път от тях няма нужда. След няколко повторения ти ставаш сляп. Живеем като слепци.

Бъди с будно съзнание. Когато срещаш децата си, вглеждаш ли се в тях? Ти не ги поглеждаш. Този навик убива очите; очите се отегчават. Непрекъснато се повтаря все едно и също старо нещо, а всъщност нищо старо няма. Единствено навикът ти те кара да чувстваш нещата по този начин. Жена ти не е такава, каквато беше вчера; тя не може да бъде. В противен случай трябва да е станало някакво чудо. Нищо не може в следващия миг да бъде същото. Животът е един поток; всичко тече. Нищо не е същото.

Няма един и същи изгрев. В най-баналния смисъл слънцето не е същото. Всеки ден то е ново: настъпили са съществени промени. И небето никога не е същото; тази сутрин няма вече да се върне. И всяко утро притежава своя собствена индивидуалност и небето, и цветовете, те никога няма да бъдат в същото съчетание. Но ти продължаваш, като че ли всичко е същото.

Казват, че няма нищо ново под слънцето. Всъщност, няма нищо старо под слънцето. Единствено очите стават стари, привикват към нещата; тогава няма нищо ново. За децата всичко е ново: затова всичко ги вълнува. Един оцветен камък върху пясъка и те са така развълнувани. Ти няма да се развълнуваш, дори да видиш самият Бог да влиза в къщата ти. Няма да бъдеш така развълнуван! Ще кажеш: "Познавам Го; Чел съм за Него." Децата са така възбудени, защото очите им винаги са нови и свежи. И всичко е един нов свят, едно ново измерение.

Вгледай се в очите на децата - в свежестта, в искрящата живост, в жизнеността. Очите им са като огледало, безмълвни, но пронизващи. Само такива очи могат да стигнат вътре.

В тази техника се казва: "Погледни все едно за първи път някой прекрасен човек или някой обикновен предмет." Всяко нещо ще свърши работа. Вгледай се в обувките си. Носиш ги толкова дълго време, но ги погледни все едно за първи път и отбележи разликата: качеството на




съзнанието ти ще се промени.Чудя се дали си виждал картината на Ван Гог на неговата обувка. Това е едно от най-

изумителните неща. Там има само една стара обувка - уморена, тъжна, все едно е на прага на смъртта. Това е само една стара обувка, но вгледай се в нея, почувствай я и ще разбереш какъв дълъг, отегчителен живот е оставила зад гърба си. Тя е така тъжна, все едно се моли да бъде освободена от живота, напълно изтощена, всеки нерв е скъсан, просто един стар човек, една стара обувка. Това е една от най-оригиналните картини. Но как е могъл Ван Гог да го види?

Ти имаш дори повече стари обувки - по-уморени, по-мъртви, по-тъжни, потиснати, но никога не си се вглеждал в тях -какво си правил с тях, как си се отнасял с тях. Те ще разкажат историята на твоя живот, защото те са ТВОИ обувки. Могат да разкажат всичко за тебе. Ако можеха да пишат, щяха да напишат най-истинската биография на човека, с когото трябва да съжителстват - всяко настроение, всяка гримаса. Когато техният притежател е влюбен, той се държи по един начин със своите обувки; когато е ядосан, се държи по друг начин.

Вгледай се в картината на Ван Гог и тогава ще забележиш, какво е успял да види той в обувките. Всичко е тук - цялата биография на човека, който ги е носил. Но как е могъл той да го види? За да бъде художник, човек трябва да си върне погледа на детето - свежестта. Той може да гледа всичко - дори и най-обикновените неща. Той може да гледа!

Сезан рисувал стол, просто един обикновен стол, а ти можеш дори да се зачудиш, защо рисува стол. Не е необходимо. Но той работил върху тази картина месеци наред. Той работил месеци върху нея, защото можел да гледа стола. Един стол притежава свой собствен дух, своя собствена история, свое собствено страдание и щастие. Той е живял! Той е преминал през живота! Притежава свой собствен опит, памет. Всичко това е разкрито в картината на Сезан. А ти вглеждаш ли се в своя стол? Никой не се вглежда в него, никой не го усеща.

Всеки обект ще свърши работа. Тази техника е. за да направи очите ти свежи, толкова свежи, будни, искрящи, че да могат да навлязат навътре и ти да можеш да погледнеш към своя вътрешен аз. Гледай Все едно, че е за първи път. Постави си за цел да гледаш на всичко, все едно е за първи път и някой ден ще бъдеш изненадан да разбереш, какъв прекрасен свят изпускаш. В един момент се осъзнай и погледни жена си, все едно я виждаш за първи път. И няма нищо чудно ако изпиташ отново същата любов, която си изпитал първия път. същия прилив на енергия, същото привличане в неговата пълнота. Но гледай все едно е за първи път - в някой хубав човек или в някой обикновен предмет. Какво ще стане? Ще възвърнеш своя поглед. Ти си сляп. Точно сега такъв, какъвто си, ти си сляп. И тази слепота е по-фатална от физическата слепота, защото имаш очи и Все пак не можеш да гледаш.

Исус е казвал много пъти: "Тези, които имат очи, нека видят. Тези, които имат уши, нека да чуят." На пръв поглед изглежда, като че ли е говорил на слепи и глухи хора. Но той непрекъснато го повтаря. Какъв е бил той - надзирател на слепите от някоя служба? Той непрекъснато повтаря: "Ако имате очи, вижте." Той трябва да е говорил с обикновени хора, които са имали очи. Но защо е това наблягане върху : "Ако имате очи, вижте"? Той говори за очите, които тази техника ти дават.

Вгледай се във всичко покрай което преминаваш, като че ли го виждаш за първи път. Направи от това едно постоянно отношение към света. Докосвай се до всичко, като че ли е за първи път. Какво ще стане? Ако можеш да направиш това, ще бъдеш свободен от своето минало. Бремето, бездната, мръсотията, натрупаният опит - ще бъдеш свободен от тях.

Избягвай всеки миг от миналото. Не му позволявай да влиза заедно с тебе; не му позволявай да се намесва. Остави го. Гледай на всичко като за първи път. Това е една великолепна техника, чрез която се освобождаваш от миналото. Тогава непрекъснато си в настоящето. И постепенно ще добиеш едно Влечение към настоящето. И всичко ще бъде ново. Тогава ще можеш да разбереш изказването на Хераклит, че не можеш да стъпиш два пъти в една река.

Не можеш да видиш един човек два пъти - един и същи човек - защото нищо не е статично. Всичко е като река, тече, тече и тече. Ако ти си свободен от миналото и притежаваш поглед, с който можеш да видиш настоящето, ще влезеш в Съществуването. Това влизане ще бъде двойно: Ще влезеш във всичко - в неговия дух, а освен това ще влезеш в себе си, защото настоящето е вратата. Всички медитации по един или друг начин се опитват да те накарат да живееш в настоящето. А тази техника е една от най-хубавите техники - и е лесна. Можеш да я опиташ, без




никаква опасност.Ако погледнеш по нов начин улицата, по която минаваш отново, тя ще бъде една нова улица.

Срещайки се с приятеля си, все едно той е непознат. Вглеждайки се в жена си, все едно я виждаш за първи път, когато тя беше непозната, можеш ли наистина да кажеш, че тя или той наистина не са непознати? Може да си живял двадесет години или тридесет години, или четиридесет години с жена си, но можеш ли да кажеш, че я познаваш добре? Тя е така непозната: Вие сте двама непознати, които живеят заедно. Познавате външните си навици, външните реакции. но вътрешната сърцевина на съществото остава непозната, недокосната.

Погледни още веднъж свежо, като че е за първи път и ще видиш същия непознат. Нищо, НИЩО не е останало същото; всичко е ново. Това ще придаде една свежест на погледа ти. Очите ти ще станат невинни. Тези невинни очи могат да виждат. Тези невинни очи могат да проникнат във вътрешния свят.

Силата на третото око и на физическото око15 декември 1972 г., Бомбай, Индия.ВЪПРОСИ:1. Как техниките за гледане влияят върху третото око?2. Защо хората, които се занимават с хипнотични науки имат напрегнати и уплашени

очи?3. Защо спирането на очните движения създава психично напрежение?

Първият въпрос: "Обяснете ни връзката на двете очи с третото око. По какъв начин техниките свързани с гледането влияят върху третото око?"

Първо, трябва да се разберат два момента: първият, енергията на третото око в действителност е същата като тази, която се движи в двете обикновени очи - същата енергия. Тя започва да се движи в нов център. Третото око си съществува, но не функционира - и не може да започне да вижда, ако двете очи не престанат да виждат.

Същата енергия трябва да се движи в него. Когато енергията не се движи в двете очи, тя може да се движи в третото и когато се движи в третото, двете очи ще престанат да виждат. Те ще съществуват, но ти няма да можеш да виждаш през тях. Енергията, която гледа през тях, ще отсъства. Ще преминава през нов център. Този център е между двете очи. Той съществува напълно завършен; всеки момент може да заработи. Но се нуждае от енергия, за да работи и същата тази енергия, трябва да се отклони натам.

Второ, когато гледаш през очите, гледаш през физическото тяло. Третото око в действителност не е част от физическото тяло. То е част от второто тяло, което е скрито -финото тяло, сукшма шарир. То е разположено в съответствие с физическото тяло, но не е част от него. Затова физиологията не може да повярва в съществуването на третото око или на нещо подобно - защото черепът ти може да бъде изследван, да се проникне вътре в него, да бъде видян на рентген и няма да се открие място, физическа същност, за която да може да се каже. че е третото око. Третото око е част от финото тяло, от сукшма шарир.

Когато умираш, умира физическото ти тяло, но твоето сукшма шарир, твоето фино тяло, се движи заедно с тебе; след това идва новото раждане. Ако финото тяло умира, никога не можеш да се освободиш от затворения кръг на раждане - смърт, ново раждане - нова смърт. Кръговратът продължава.

Третото око принадлежи на финото тяло. Когато енергията се движи във физическото тяло, ти гледаш физически. Поради това чрез физическите очи не можеш да видиш нищо друго, освен физически, материални неща. Двете очи са физически. С тези очи не можеш да видиш нищо, не можеш да погледнеш нещо, което не е физическо.

Само ако функционира третото око, можеш да навлезеш в друго измерение. Сега можеш да видиш неща, които са невидими за физическите очи, но стават видими за фините очи. Тогава, с работещо трето око, ако погледнеш някой човек, поглеждаш в душата му, в духа му, а не в тялото му, точно както гледаш физическото тяло с физическите си очи, но не можеш да видиш душата. Същото се получава-, когато гледаш през третото око: гледаш, но тялото го няма - остава само




този, който обитава в тялото.Запомни тези две неща. Първо, една и съща енергия трябва да се движи. Тя трябва да бъде

отнета от физическите очи и да й се даде възможност да се движи през третото око. Второ, третото око не е част от физическото тяло. То е част от ефирното тяло, второто тяло, което е отвътре. Понеже е част от ефирното тяло в момента, в който можеш да гледаш през него, ти гледаш към един ефирен свят. Седиш тук. Ако до теб седи някой дух, не можеш да го видиш, но ако работи третото ти око, ще можеш да го видиш, защото ефирното съществуване може да се види единствено с ефирното око.

Как е свързано третото око с тази техника на гледане? Те са дълбоко свързани. В действителност тази техника е за отваряне на третото око. Ако двете ти очи спрат напълно, ако станат неподвижни, статични като камъни без ни -най-малко движение в тях, енергията спира да тече през тях. Ако ги спреш, енергията спира да тече през тях. Енергията тече; затова те се движат. Вибрацията, движението е причинено от енергията. Ако енергията не се движи, очите ти ще бъдат като на мъртвец - каменни, мъртви.

Гледането на някоя точка, взирането в нея без да се позволява на очите да се движат В друга посока, ще доведе до неподвижност. В един момент енергията, която се движеше през двете очи, няма да може да се движи през тях. А енергията трябва да се движи; енергията не може да бъде неподвижна. Когато очите са затворени за енергията, ако В един момент вратите са затворени и енергията не може да премине през очите, тя се опитва да намери нов път. А третото око е съвсем близо, точно между двете Вежди, на 1,3 см навътре. То е съвсем близо, най-близката точка.

Ако енергията ти е освободена от очите, първото нещо, което може да се случи е, че тя може да премине през третото око. Абсолютно същото се получава ако преградиш мястото, от където преминава течението на някоя река: то веднага ще намери друго - най-близкото, което може да се намери с най-малката съпротива. Ще го открие автоматично; ти не трябва да правиш нещо специално. С физическите очи просто трябва да спреш енергията, да не се движи през тях и тогава енергията сама ще намери своя път и той ще преминава през третото око.

Движението през третото око те пренася в един друг свят. Започваш да виждаш неща, които никога не си виждал, започваш да усещаш неща, които никога не си усещал, ще откриеш неща, които никога не си откривал. Един нов свят, ефирен свят, започва да работи. Той съществува и преди това. Окото е налице; светът, ефирният свят съществува и преди това. И двете съществуват, но не са открити.

Щом веднъж започнеш да функционираш в новото измерение, много неща се откриват пред тебе. Например, ако някой умира и твоето трето око работи, ти Веднага ще разбереш, че той умира. Никакви физически анализи, никакви физически диагнози не могат да установят, че той ще умре. В най-добрият случай можем да говорим за някаква възможност. Можем да кажем, че вероятно ще умре и това твърдение ще бъде обосновано: "Ако случаят е такъв и такъв, той може да умре; ако може да се направи нещо, той може и да не умре."

Медицинските диагнози все още не могат да бъдат уверени относно смъртта. Защо? Такова голямо развитие и толкова много несигурност относно смъртта! Всъщност, медицината се опитва да достигне до смъртта чрез умозаключение, чрез доказателство, чрез физически симптоми, а смъртта е едно ефирно явление, не е физическо. Тя е едно невидимо явление от друго измерение. Но с функциониращото трето око ти внезапно разбираш, че човекът умира. Как разбираш това? Смъртта притежава едно въздействие. Ако някой умира, тогава смъртта винаги хвърля своята сянка там и с третото око ти можеш да я почувстваш по всяко време.

Когато се роди дете онези, които имат задълбочена практика в използването на третото око, могат да видят момента на неговата смърт в същия този миг. Но тогава сянката е много ефирна. Когато на някой човек му остават шест месеца до смъртта, тогава този, на когото третото око функционира поне малко, може да види смъртта, шест месеца преди тя да настъпи. Сянката потъмнява. Наистина около теб се установява тъмна сянка и това може да се почувства, но не с тези две очи.

С третото око започваш да виждаш аурата. При теб идва някой човек: той не може да те излъже, защото това, което той разправя, не струва нищо, ако не съответства на неговата аура. Може да твърди, че е човек, който никога не се ядосва, но червената аура ще показва, че е изпълнен с гняв. Той не може да те излъже доколкото отношение има и неговата аура, защото той




не осъзнава своята аура. Каквото и да каже, може да се прецени чрез аурата му - дали е истина или лъжа. С третото око започваш да виждаш излъчването, аурите.

В старите Времена това е бил начинът, по който някой е бил посвещаван. Ако аурата не е наред. Учителят ще почака, защото само желание не е достатъчно. Може да искаш да бъдеш посветен, но това не е достатъчно, докато аурата не покаже, че си готов. Затова учениците е трябвало да чакат с години, докато аурата стане готова. Понякога човек трябва да чака и В продължение на няколко пререждания.

Например, Буда устоявал на изкушението да посвещава жени в продължение на много години. Върху него се оказвал страхотен натиск; но все пак той отказвал. Накрая се съгласил да посвещава и жени, но казал: "Сега моята религия няма да оцелее след петстотин години; Направих компромис. Защото вие ме принудихте, посвещавам жени."

Поради каква причина той не искал да посвещава жените? Основната причина била следната: при мъжете сексуалната енергия може да се контролира много лесно. Мъжете могат да станат въздържатели много лесно. С женското тяло това е трудно, защото менструацията е нещо регулярно - несъзнателно, неконтролируемо, неволево. Семенната еякулация може да се контролира, но менструацията не може да се контролира. Или, ако някой се опита да я контролира, това ще има твърде лоши последици за тялото.

В момента, в който жената влиза в периода на менструацията, нейната аура се променя напълно. Тя става сексуална, агресивна, депресирана. Всичко, което е отрицателно, заобикаля жената всеки месец. Единствено поради това Буда не е бил готов да посвещава жени. Той казвал, че е трудно, защото менструацията настъпва периодично всеки месец и волята не може да помогне. Може да се направи нещо, но е било трудно да се направи по времето на Буда. Сега то може да се направи.

Махавира напълно отричал всякаква възможност жената да бъде освободена от женското тяло. Той казвал, че жената трябва да се роди отново като мъж и само тогава може да бъде Освободена. Затова всички усилия на жената трябва да се насочат към това, тя да се прероди в мъж. Защо? Това бил проблемът на аурата.

Ако посветиш жена, всеки месец тя ще пропада и цялото усилие ще отива на вятъра. Не става дума за дискриминация, за оценка, дали жените и мъжете са равни; не в това бил проблемът. За Махавира проблемът бил следният: как да помогне? И така той посочил един по-лесен начин: да помогне на жената, да се прероди като мъж. Това било по-лесно. Той считал, че жената трябва да изчака следващия живот и цялото усилие трябва да се насочи към това, тя да се роди в тяло на мъж.

На Махавира това му се струвало по-лесно, отколкото да посвещава жени, защото всеки месец тя ще се връща в първоначалното си състояние и всички усилия ще пропадат. Но тези две хиляди години са направили много. В частност, тантра е направила много.

Тантра е открила други врати и тантра е единствената система в света, която не прави разлика между мъжа и жената. По-скоро, точно обратното, тя твърди, че жената по-лесно може да бъде Освободена и причината е същата - само че разгледана от различен ъгъл. Тантра твърди, че поради периодичната регулация на женското тяло, тя може да отдели себе си от своето тяло по-лесно от мъжа. Тъй като умът на мъжа е включен в по-голяма степен в тялото, затова той може да го регулира.

Мъжкият ум е въвлечен в по-голяма степен в тялото. Затова той може да контролира своя секс.

Женският ум не е така въвлечен в тялото. Тялото работи като един автомат - самостоятелно, като нещо самостоятелно и жената не може да направи нищо по отношение на него. То е като автоматичен механизъм; то си работи. Тантра твърди, че поради това жената може да отдели себе си от своето тяло много лесно. И ако това стане възможно - това отделяне, това различаване - тогава няма проблем. Тогава няма НИКАКЪВ проблем!

Това е едно твърде парадоксално положение: ако жената реши да бъде целомъдрена и да отдели себе си от своето тяло, тя може да поддържа своята чистота по-лесно от мъжа. Щом веднъж отделянето съществува, тя може да забрави напълно своето тяло. Мъжът може да отдели себе си много лесно, може да контролира много лесно, но умът е включен в тялото в по-голяма степен. Затова той може да контролира, но тогава ще трябва да контролира всеки ден,




непрекъснато. И тъй като полът на жената е пасивен, за нея е много лесно да бъде релаксирана по отношение на секса. Мъжкият пол е активен. За него е по-лесно да управлява секса, но е трудно да се отпусне спрямо него.

Тантра се е опитвала да открие много, много пътища и тантра е единствената система, която твърди, че няма разлика, че дори женската конструкция може да бъде използвана. Затова тантра е единственият път, който отрежда на жената равно, еднакво положение. Иначе всяка религия, каквото и да говори, дълбоко в себе си разглежда жената като нещо по-низше. Това може да е християнството, може да е исляма, може да е джайнизма, може да е будизма, но дълбоко в себе си те разбират това така и причината е в диагнозата на третото око, аурата - изменението на аурата всеки месец по време на менструация.

С помощта на третото око ти ставаш способен да видиш неща, които съществуват, но които не могат да се видят с обикновените очи. Всички методи за гледане влияят върху третото око, защото гледането означава, че някаква енергия се движи навън от тебе - към света. Ако се блокира, ако внезапно се блокира, енергията ще намери друг път, по който да се движи, а третото око е съвсем наблизо.

В Тибет имало дори хирургически операции на третото око. По някой път се случва третото око да е блокирано, защото не си го използвал от хилядолетия. То може да бъде блокирано! Ако третото око е блокирано и ти спреш очите си, ще почувстваш известно неразположение, защото енергията е тук, но няма накъде да се движи. В Тибет са измислили някои операции, за да прочистят пътя. Това може да се направи. А ако не се направи, могат да се случат много неща.

Само преди два или три дена един санясин (тя е тук) дойде при мен. Каза ми. че усеща горещина в третото око. И не беше само усещането - кожата беше изгорена, като че ли някой я е изгорил отвън. Усещането, изгарянето беше отвътре, но кожата беше засегната - беше абсолютно изгорена. Тя беше уплашена. Какво беше станало? Чувството било приятно. Топлината била много приятна, все едно нещо се топи. Нещо ставало. Но и физическото тяло беше засегнато, като че ли истински огън го е изгорило.

Причината? Третото око е започнало да работи. Енергията е започнала да се движи в него. Било е студено в продължение на много прераждания; енергията никога не се е движила през него. Когато за първи път енергията се раздвижва, се появява топлина. Когато за първи път се раздвижи енергията, се появява усещане за изгаряне. И понеже пътят трябва да бъде създаден и формиран, може да приеме формата на огън. Това е концентрираната енергия, която се блъска върху третото око.

В Индия използваме прах от сандалово дърво и други неща, топено масло и други неща, за да отбележим мястото на третото око. Наричаме този знак "тилак". Той се нанася точно върху мястото на третото око, за да предизвика известна студенина отвън. Така че ако вътре се появи топлина и огън да не може да засегне кожата отвън. Не само кожата може да бъде изгорена от него: понякога се появяват дори и дупки върху черепа.

Четях една от най-проникновените книги за една от най-дълбоките мистерии относно човешкия живот на земята. Винаги са съществували предположения, че човекът е дошъл от някоя друга звезда, защото изглежда невъзможно човек изведнъж да се е развил върху земята. Изглежда наистина абсолютно невъзможно, човекът да е еволюирал от песоглавеца или от шимпанзето. Няма никаква връзка, защото ако човекът се е развил от шимпанзето, за да стане човек, трябва да има някакви брънки - нещо, което е между шимпанзето и човека - но такова нещо няма. При всичките налични данни и открития ние все още не сме намерили и една единствена телесна структура, череп или нещо друго, за което да можем да кажем, че то е свързващото звено между човека и маймуната.

Еволюцията означава поетапност. Шимпанзето не може да се превърне изведнъж в човек. Необходимо е да има определени етапи, но няма никакво доказателство за това. Дарвиновата теория остава хипотеза. Не съществуват никакви междинни звена.

Затова винаги са съществували фантастични предположения за това, че човекът трябва да се е появил внезапно върху земята. Бил намерен човешки череп датиран, че е отпреди стотици хиляди години. Но в сравнение с останалите черепи в него не липсва нищо. Това е същият тип череп, със същия мозък, със същата структура. Ние действително не сме еволюирали, що се отнася до черепа.




Затова изглежда, като че ли човекът се е появил внезапно върху земята. Той трябва да е дошъл от друга планета. Например, сега пътуваме в космоса и ако открием някоя планета подходяща за живот, ще я заселим; тогава човекът ще се появи изведнъж на нея. Четох една книга за такава възможност и авторът беше намерил много неща, за да докаже, да подпомогне своята хипотеза.

Съществува едно нещо, за което искам да ви кажа във връзка с тази гледна точка: той открил един череп в Мексико и един в Тибет. И на двата черепа имало дупки в областта на третото око и дупките били такива, че единственото възможно предположение било, че са направени от куршум на огнестрелно оръжие. Черепите били на възраст най-малко от половин до един милион години. Ако дупките били направени от стрела, те не можели да бъдат с такава кръгла форма. Те били с такава съвършена кръгла форма, че не би могло да са направени от стрели. Само куршум можел да направи такива дупки и по този начин авторът се опитва да докаже, че е имало куршуми преди един милион години. В противен случай, как са могли да бъдат убити тези двама души?

Но това не доказва нищо относно куршумите. Когато третото око е блокирано напълно и енергията внезапно се раздвижи, може да се появи такава дупка. Енергията е като куршум идващ отвътре - точно като куршум. Тя е концентриран огън; тя ще направи дупка. Тези два черепа с дупки показват не това, че хората за застреляни с огнестрелно оръжие, а само че става дума за феномена на третото око: третото око е било напълно блокирано. Енергията се е концентрирала. Очите са били абсолютно неподвижни. Енергията не може да се движи и това я превръща в огън. След това тя експлодира. Именно заради това, за да не стават такива нещастни случаи, в Тибет са изобретили методи, с които да правят дупка в черепа, така че енергията да може да се движи лесно.

Затова, когато опитваш това "гледане", помни следното: ако изпитваш усещане за изгаряне, не се страхувай. Но ако усетиш, че енергията става като силен огън - като че ли от куршум, който ще пробие черепа - спри метода и ела незабавно при мене. Не го прави повече. Ако имаш усещането за куршум, който иска да пробие черепа, спри. Отвори очите си и започни да ги движиш, колкото можеш повече. Усещането ще изчезне незабавно. Енергията ще започне да се движи през очите. И докато не ти кажа, недей да продължаваш, защото може да пробиеш черепа.

Няма нищо нередно дори ако това стане. Дори човек да умре от тази техника, това не е погрешно, защото той е постигнал нещо, което е над смъртта. Но просто за да се съхраниш, спри, когато почувстваш, че може да се случи нещо неприятно - с всеки един метод, не само с този. С всеки метод, ако почувстваш нещо нередно, спри.

Сега в Индия се преподават много методи и много, много последователи страдат ненужно, защото тези, които ги преподават, не съзнават опасностите. И тези, които ги следват, вървят в лабиринт без изход. Те не знаят къде отиват или какво правят.

Говоря ти за тези 112 метода поотделно именно поради това - за да можеш да осъзнаеш методите, всички възможности, опасностите и по този начин да откриеш кое е най-подходящото за тебе. Тогава, ако продължиш да практикуваш някой метод, ще си абсолютно наясно за това, което може да се случи, какво да правиш с него.

Вторият въпрос: "Отбелязано е, че тези, които се занимават с хипнотични науки, имат напрегнат у уплашен поглед. Обяснете какво означава това и как може да се преодолее това явление."

Тези, които се занимават с хипнотизъм, месмеризъм, магнетизъм или неща подобни на тези, ще имат много напрегнати очи - очевидно, защото се опитват да прекарат енергията със сила през очите си. Те докарват цялата си енергия близо до очите само за да влияят, да въздействат или да доминират над някого. Очите им ще бъдат напрегнати, защото очите им са препълнени с енергия повече, отколкото те могат да понесат. Очите им ще бъдат зачервени, напрегнати и ако ти се вгледаш в тях, ще забележиш внезапно потрепване: те използват очите си по един твърде политически начин. Ако те гледат, използват своята енергия, за да доминират. И посредством очите господството е много лесно.

Такъв бил случаят с Распутин, който господствал в Русия преди Ленин само посредством очите си. Той бил обикновен селянин, необразован, но с много магнетични очи. И се научил да ги използва. В момента, в който те погледне, ти забравяш за себе си и в този момент той може да ти направи телепатично всякакво внушение и ти ще го изпълниш. Това е начинът, по който наложил




своето влияние върху царя и царицата, царското семейство и чрез тях - върху цяла Русия. Нищо не можело да се направи без неговото съгласие.

И ти можеш да имаш такива очи; не е трудно. Трябва само да се научиш да пренасяш цялата си телесна енергия в очите. Те се наливат с енергия и след това, когато погледнеш някого, енергията ти започва да тече към него. Тя обвива човека, прониква в неговия ум и от шокът, предизвикан от заливането, мисленето спира. И това не е нещо изключително, което става само при хората. Такива случаи има в цялото животинско .царство. Има много животни, които само поглеждат своите жертви и ако жертвата ги погледне в този момент, с нея е свършено. След това очите на жертвата се фиксират. Тя не може да се движи; не може да избяга.

Ловците познават това явление много добре и ловците са развили много силни очи, защото винаги са в преследване на животни в тъмнината. Очите им стават силни. Крадците и ловците постепенно събират много сила в очите си, поради естеството на занаята си.

Внезапно пред ловеца изкача лъв, а той е без оръжие и не може да направи нищо. Тогава става това, което винаги е ставало: ловецът може да се вторачи в очите на лъва и сега всичко зависи от това, дали той има повече магнетична сила или лъва. Ако лъвът е по-малко магнетичен и ловецът може да доведе цялата си телесна енергия в очите (а това е лесно: той може да я изпрати там, защото когато смъртта е близо, ловецът може са постави цялата си енергия на карта), ако ловецът може да погледне директно лъва в очите, да забрави всичко друго и просто да го гледа в очите, ако може да се превърне просто в един поглед, тогава цялата му енергия ще премине през очите и лъвът ще избяга. Той ще се разтрепери от страх.

Чрез очите можеш да накараш енергията си да залива всичко, но когато го правиш, очите ти ще бъдат напрегнати: няма да можеш да спиш, няма да можеш да релаксираш. Затова всички онези, които се опитват да управляват другите, ще бъдат неспокойни. Ако се вгледаш в лицата им, ще откриеш, че очите им са живи, но лицата им са мъртви. Вгледай се в някой хипнотизатор: очите му са много живи, но лицето му е мъртво, защото очите му са изсмукали цялата му енергия и никъде нищо не е останало.

Не прави това, защото е безсмислено да управляваш някого. Единственото нещо, което има смисъл, е да управляваш себе си. Другото е безсмислено, загуба на енергия. Чрез него нищо не се постига - единствено егоистичното чувство, че ти управляваш. Това е злото - черна магия. Това е разликата между черната магия и бялата магия. Черната магия означава да използваш енергията си, да я хабиш, за да господстваш над другите. Бялата магия използва същите методи, но ти употребяваш енергията си, за да управляваш собствения си живот, за да станеш господар на себе си.

И помни, понякога стават такива неща. Ако някой Буда се движи край теб, ти ще му бъдеш подчинен, въпреки че той не те подчинява целенасочено. Той не се опитва да те подчинява на себе си, но ти ще си му подчинен, защото той е господар на себе си. И е такъв господар, че всички около него му се подчиняват и се превръщат в роби. Но от негова страна липсва целенасочено усилие. По-скоро точно обратното, той непрекъснато ще настоява: "Стани Господар на себе си" - помни това. И настояването идва от това знание.

Буда знае, че който и да дойде при него, ще се превърне в роб. Той не прави нищо; той не се опитва да управлява никого. Но знае, че това ще се случи, Предсмъртните му думи били: "Бъди фенер на себе си." Той умирал и Ананда го попитал (един ден преди смъртта му): "Когато теб вече няма да те има, какво трябва да правим ние?" Той казал: "Това, че мен повече няма да ме има, е добре. Тогава можеш да станеш свой собствен господар. Бъди фенер на себе си; забрави ме. Хубаво е, защото когато мен вече няма да ме има, ти ще бъдеш свободен от моето господство."

Тези, които се опитват да управляват другите, ще се опитат по всякакъв начин, да те превърнат в роб. Това е злото, сатанинското. Онези, които са станали господари на себе си, ще ти помогнат да се превърнеш в господар и ще се опитват по всякакъв начин да неутрализират своето влияние. Това може да бъде направено по много начини.

Например, ще ви разкажа една много интересна история. Успенски. главният ученик на Гюрджиев, работил под ръководството на Гюрджишев в продължение на десет години. Много трудно било да работиш под ръководството на Гюрджиев. Той бил човек с безкраен магнетизъм. Всеки, който се движел около него, бивал притеглян.

С такива хора ти или си привлечен, или започваш да се страхуваш и заставаш срещу тях, но




не можеш да останеш безразличен. Ти или си за, или си против; към такива хора не можеш да си безразличен. И това заставане против е само една защитна реакция. Ако се доближиш до човек, който е магнетичен, или ще се превърнеш в роб, или, за да запазиш себе си, ще се превърнеш във враг, защото това е защитата.

Успенски отишъл при него, останал при него, работил с него и нямало никакво теоретично знание, което да се предава. Той бил човек на действието. Давал техники и ученикът трябвало да работи. Успенски постигнал известна кристализация. Той станал един цялостен човек; бил трансформиран. Все още не бил напълно Просветлен, но вече не бил така здраво заспал, както сме ние. Бил по средата, на ръба.

Когато усещаш, че утрото е близо, когато започнеш да чуваш звуковете, които показват, че утрото е близо, ти спиш, но не си напълно заспал. Сънят е на прага, да си отиде. Вре още не си буден, но можеш отново да заспиш. Ти си на повърхността, близо до събуждането.

И когато Успенски бил близо до събуждането, той си мислел, че сега Гюрджиев ще му помага повече, защото моментът бил дошъл. Но изведнъж Гюрджиев започнал да се държи толкова странно, че Успенски трябвало да го напусне. Той започнал да се държи по такъв странен начин с него, да прави такива абсурдни неща, на пръв поглед абсолютно глупави, че Успенски трябвало да го напусне - по свое собствено решение.

Гюрджиев никога не му казал да си върви. Напуснал го по свое собствено решение, тръгнал срещу него, казал, че той е полудял. Започнал да преподава и винаги казвал: "Преподавам в съответствие с Гюрджиев, моят учител, но сега той е луд." Той казвал: "в съответствие с ранния Гюрджиев." Не говорел за късния Гюрджиев.

Но основната причина за това, Гюрджиев да се държи по този начин, е дълбокото състрадание. Дошъл моментът Успенски да бъде оставен сам; в противен случай той щял да си остане постоянно подчинен. Дошъл моментът, когато трябвало да бъде изгонен и то по такъв начин, че на него да не му дойде на ум, че е изгонен нарочно.

Хора като Буда или Гюрджиев ще ти оказват въздействие без да го искат и ти ще бъдеш привлечен към тях. Но ще опитат всичко, за да не бъдеш притеглен по този начин: за да не си привлечен хипнотично, да не си завладян от тях. И ще ти помогнат да станеш господар на себе си.

Онези, които се опитват да господстват над другите, на тях очите им ще бъдат напрегнати, зли. В очите им няма да усетиш никаква невинност, в очите им няма да усетиш чистота. Ще усетиш привличане, но привличането ще е като на алкохола. Ще усещаш магнетично дърпане, но дърпането няма за цел да те освободи, а да те пороби.

Помни, никога не използвай никаква енергия, за да господстваш над някого. Поради това Буда, Махавира, Исус го направили основен момент и непрекъснато повтаряли, че в момента, в който стъпиш на пътя на духовното търсене, трябва да си изпълнен с любов към всеки човек, дори към своя враг, защото ако си изпълнен с любов, няма да бъдеш привлечен от вътрешното насилие, което желае да господства.

Единствено любовта може да се превърне в противоотрова. В противен случай, когато енергията стигне до тебе и ти си препълнен с нея, ще започнеш да господстваш. Това се случва всеки ден. През мен са минали много, много хора. Започвам да им помагам, те започват лека полека да се развиват и в момента, в който почувстват, че известна енергия се е натрупала в тях, започват да се налагат върху другите. Сега се опитват да използват това.

Запомни, никога не използвай духовната енергия, за да господстваш. Губиш си времето. Рано или късно отново ще бъдеш празен и изведнъж ще се провалиш. Това е чиста загуба, но е много трудно да се контролираш, защото си разбрал, че можеш да правиш някои неща. Ако докоснеш някой, който е болен и той стане о'кей, как можеш да се удържиш да не докосваш и други след това? Как можеш да се удържиш?

Ако не можеш да се удължиш, ще пилееш енергията си. Нещо е станало с теб, но скоро ще го пропилееш безсмислено. И в действителност умът е толкова коварен, че можеш да си мислиш, че помагаш на другите, като ги лекуваш. Това може би е само един коварен номер на ума, защото ако в теб няма никаква любов, как може да си толкова зает със страданията на другите, с техните болести, с тяхното здраве? Ти не си ангажиран. Всъщност, сега това е власт. Ако можеш да лекуваш, можеш и да господстваш над тях.

Можеш да кажеш: "Аз просто им помагам", но дори и чрез своята помощ ти се опитваш да се




наложиш над тях. Твоето его ще бъде удовлетворено. Това ще се превърне в храна за твоето его. Затова всички древни трактати казват да внимаваш. Те казват да' внимаваш, защото когато енергията стигне до теб, ти си в опасна точка. Можеш да я пропилееш, можеш да я изгубиш. Когато усетиш някаква енергия, покрий я с тайна. Не позволявай на никого да узнае за нея.

Исус казва: "Ако дясната ти ръка прави нещо, не позволявай на лявата да узнае за това." В мистичната традиция на суфизма се казва, че когато енергията започне да се появява, не трябва дори да се молиш пред другите, не отивай дори в джамията, когато там са другите. Защо? Когато енергията се появи и някой се моли, и там има много хора, те веднага ще усетят, че нещо се е случило. Затова суфистите казват, че след това трябва да правиш своите молитви в най-дълбока нощ - в полунощ - когато всички са заспали и никой не може да узнае какво се е случило с тебе.

Умът обаче е като кречетало. Ако нещо се случи, ти незабавно ще тръгнеш и ще разпространиш добрите новини, че нещо се е случило с тебе. В такъв случай си загубил. А ако хората са впечатлени, тогава всичко, което си спечелил, е тяхното добро мнение и нищо повече. Това не е добра сделка. Чакай! Ще дойде момента, в който твоята енергия ще се натрупа, докато достигне до точката, в която тя става цялостна, трансформирана. Тогава около тебе нещата ще стават без ти да правиш нищо. И само тогава можеш да помогнеш на другите да станат господари на самите себе си - когато самият ти си господар на себе си.

Спомням си за един суфи-мистик, Джунаид. Един ден при него дошъл някакъв човек и му казал: "Джунаид, Учителю, Велики Учителю, дошъл съм при теб, за да науча твоята тайна. Хората говорят, че притежаваш златна тайна и че не си я издал на никого досега." Джунаид казал: "Аз я пазих, криех я в продължение на тридесет години, а ти колко време можеш да чакаш? Ще трябва да се подготвиш. Това е тридесетгодишна тайна, но аз ще ти я разкрия. Но колко време можеш да бъдеш търпелив?"

Човекът започнал да се страхува, да се плаши. Казал: "Според теб, колко дълго трябва да бъде?" Джунаид отвърнал: "Най-малко тридесет години. Не е толкова много. Не искам прекалено много." Човекът отвърнал: "Тридесет години? Ще си помисля." Джунаид отговорил: "В такъв случай, ако дойдеш отново при мен, аз няма да съм готов да ти я предам за тридесет години. Помни, ако решиш точно сега, тогава всичко е наред. В противен случай аз също ще трябва да си помисля." И така, човекът се съгласил.

Разказват, че останал тридесет години при Джунаид. Когато настъпил последния ден и той отишъл при Джунаид, и му казал: "Сега ми кажи тайната.", Джунаид казал; "Ще ти я издам при условие, че я запазиш в тайна. Не трябва да я съобщаваш на никого. Тази тайна трябва да умре заедно с тебе." Човекът казал: "Защо изгуби целия ми живот. Тридесет години чаках за тази тайна, само за да мога да я разкажа на другите, а сега изниква това условие! Каква е ползата от това да я узная, ако не мога да я съобщя на останалите? Ако поставяш такова условие в такъв случай, моля те, недей да ми я казваш; иначе тя ще ме преследва непрекъснато: ще знам нещо, което не мога да съобщя на другите. Бъди любезен и не ми я казвай. Загуби ми тридесет години. Това ще ми дойде много - да знам нещо, без да го кажа на другите."

Каквото и да постигнеш с някой духовен метод, нека то остане в тайна. Не тръгвай да го разпространяваш, не се опитвай да го използваш по някакъв начин. Нека остане неизползвано, чисто. Само тогава ще бъде използвано за вътрешна трансформация. Ако го използваш навън - това е загуба.

Третият въпрос: "Споменахте, че бързите очни движения означават процеси в ума и че ако движенията на очите бъдат преустановени, умствените процеси също ще спрат. Но този физиологичен контрол върху умствените процеси, това спиране на очните движения, изглежда че създава едно физическо напрежение, каквото се получава, когато държим очите си затворени. защото са завързани дълго време."

Първо, тялото и ума ти не са две различни неща, що се отнася до тантра. Помни винаги това. Недей да казваш: "физиологични процеси" и "умствени процеси". Те не са две неща - само две страни на едно и също нещо. Това, което правиш физиологически, се отразява върху ума. Това, което правиш психически, се отразява върху тялото. Те не са две: те са едно.

Може да се каже, че тялото е твърдото състояние на енергията, а умът е течнообразното състояние на същата енергия - на същата енергия! Затова няма значение какво правиш физиологически - не мисли, че то е само физиологично. Недей да се чудиш как то ще ти помогне и




ще трансформира ума. Ако пиеш алкохол, какво става с твоя ум? Алкохолът се приема от тялото, не от ума, но какво става с ума? Ако вземеш ЛСД, то отива в тялото, не в ума, но какво се случва с ума?

Или, ако тръгнеш да гладуваш, гладуването се прави от тялото, но какво се случва с ума? От другата страна, ако в ума ти има желание за секс, какво става с твоето тяло? Това незабавно действа върху тялото. В ума мислиш за някакъв сексуален обект и тялото ти незабавно започва да се подготвя.

Има една теория на Уилиям Джеймс. В началото на нашия век тя е била очевидно абсурдна, но по същество е вярна. Той и един друг учен на име Ланге предложили тази теория, която е известна като теорията на Джеймс-Ланге. Обикновено казваме, че те е страх и затова бягаш и се спасяваш или си ядосан и затова очите ти се наливат с кръв, и започваш да биеш своя враг.

Обаче Джеймс и Ланге предположили точно обратното. Те твърдят, че понеже бягаш, затова изпитваш страх; и понеже очите ти се наливат с кръв и ти започваш да биеш врага си, затова се ядосваш. Точно обратното. Твърдят, че ако не е така, ч няма да наблюдаваме и един единствен случай на гняв, когато очите не са налети с кръв и тялото не е възбудено, а човекът просто си е ядосан. Не позволявай тялото ти да бъде възбудено и се опитай да бъдеш ядосан. Тогава ще разбереш, че не можеш да се ядосаш.

В Япония учат децата си на един много прост метод за контролиране на гнева. Казват, когато си ядосан, не прави нищо относно гнева. Просто започни да дишаш дълбоко. Опитай го и ще видиш, че не можеш да се ядосаш. Защо? Само защото си започнал да дишаш дълбоко, да не можеш да се ядосаш? Става невъзможно да се ядосаш. Причините са две: започваш да дишаш дълбоко, а гневът се нуждае от особен ритъм на дишане. Без този ритъм гневът е невъзможен. Един особен ритъм на дишането или хаотично дишане е необходимо за да има гняв.

Ако започнеш да дишаш бавно, гневът не може да се прояви. Ако съзнателно започнеш да дишаш дълбоко и бавно, гневът не може да се прояви. Гневът се нуждае от особено дишане. Не е необходимо ти да го правиш; гневът сам ще го предизвика. При едно дълбоко дишане не можеш да се ядосаш.

И второ, умът ти превключва. Когато се ядосаш и започнеш да дишаш дълбоко, умът ти се превключва от яда към дишането. Тялото не е в състоянието на гнева и умът е превключил своята концентрация към нещо друго. След това е трудно да се ядосаш. Затова японците са народът, който се контролира в най-голяма степен - най-много се контролират! Това е навик от детството.

На друго място е трудно да откриеш такъв феномен, но в Япония се случва и до днес. Случва се все по-рядко и по-рядко, защото Япония все по-малко е Япония. В нея все повече се налага западната култура и традиционните методи и пътища се забравят. Но това се е случвало в миналото, случва се и до днес.

Един мой приятел беше в Киото, откъдето ми написа следното писмо: "Днес бях свидетел на такава хубава случка, че искам да ти я опиша. А когато се върна, искам да знам, как е възможно това. Един човек беше блъснат от кола. Падна долу, изправи се, благодари на шофьора и продължи нататък. Благодарен на шофьора!"

В Япония това не е трудно. Трябва да е направил няколко дълбоки дишания и след това може да го направи. Ти си трансформиран в едно друго отношение и можеш да благодариш дори на този, който току-що се е канел да те убие или, който "вече те е убил".

физиологичните процеси и психическите процеси не са две отделни неща. Те са едно и също, и ти можеш да започнеш от единият полюс, за да въздействаш и да променяш другия. И всяка наука ще направи същото. Например, тантра вярва силно в тялото. Само философията е смътна, повърхностна, вербална; тя може да започне от нещо друго. В противен случай всяка наука трябва да започне от тялото, защото то е достъпно за теб. Ако говоря за нещо, което е извън твоите възможности, ти можеш да го слушаш, можеш да го съхраниш в своята памет, можеш да говориш за него, но нищо няма да се случи. Оставаш си същия. Подобрила се е информацията, а не съществуването ти. Знанието ти се увеличава, но съществуването ти остава същата злощастна посредственост; с него не се е случило нищо.

Запомни, тялото е това, което ти е достъпно; точно сега можеш да направиш нещо с него и да промениш ума чрез тялото. Постепенно ще се превърнеш в господар на тялото си и тогава ще се превърнеш в господар на ума. А когато станеш господар на ума, постепенно ще промениш ума и




ще се издигнеш над него. Ако тялото се промени, ти се издигаш над тялото, надрастваш тялото. Ако умът се промени, се издигаш над ума. И винаги прави това, което МОЖЕШ да правиш.

Например, може да не си способен, да станеш господар на гнева си като Буда точно в този момент. Как можеш? Но можеш да промениш дишането си и да усетиш почти неуловимия резултат, промяната. Направи го. Ако се чувстваш изпълнен със страст, сексуална страст, направи няколко дълбоки дишания и почувствай ефекта: страстта ще е изчезнала.

Жената на Олдъс Хъксли. Лаура Хъксли е написала твърде интересна книга - прости средства за правене на някои неща. Ако се чувстваш ядосан, казва Лаура Хъксли, просто стегни мускулите на лицето си. Можеш да стегнеш мускулите на лицето си, например в тоалетната, така че никой да не може да те види - или под масата; тогава никой не може да те види.

Пред теб седи някой човек. Ядосваш се и тогава просто стегни мускулите на лицето си. Продължавай да ги стягаш толкова, колкото ти е възможно, а след това внезапно ги отпусни и почувствай разликата. Гневът ще си е отишъл. Продължавай да го правиш - два, три пъти. Какво се случва? Ако стягаш мускулите на лицето и продължаваш да ги стягаш и да ги напрягаш енергията, която е щяла да се превърне в гняв, се насочва към лицето.

А е много лесно да я насочиш към лицето. Когато си ядосан, какво изпитваш? Чувстваш, че искаш да набиеш някого с юмруци. Енергията е налице, затова я използвай. Ако можеш да я използваш, тя ще се разпръсне. Лицето ти ще стане разхлабено и другият човек дори няма да разбере, че ти си бил ядосан. Отвън ще изглежда така, като че ли с теб не се е случило нищо. А щом веднъж познаеш тези неща, все повече и повече осъзнаваш, че енергията може да бъде трансформирана, отклонена, контролирана, освободена или предпазена от освобождаване, или използвана по различен начин. Ако можеш да използваш енергията си, се превръщаш в господар. Тогава един ден можеш изобщо да не я използваш; можеш да я съхраняваш.

Това упражнение не е подходящо за някой Буда - да си стиска юмруците. Не е подходящо за един Буда, защото е загуба на енергия. Но е подходящо за тебе. Най-малкото от теб е предпазен другия човек и порочният кръг е прекъснат. Ако ти се ядосаш и той ще се ядоса, и това няма да има край. Може да развали цялата ти вечер и може да продължи като махмурлук цяла седмица. И след това, заради този махмурлук, може да свършиш много неща, крито никога не си имал намерение да вършиш. Не казвай, че е въпрос само на физиология. Ти си физиология - какво можеш да направиш? Ти си една физика; не можеш да отречеш този факт. Използвай своята енергия. Не е необходимо да я отричаш.

Ако затвориш очите си някой път, може и да усетиш едно напрежение, което се е събрало там или едно неспокойствие. За това си има причини. Първо, когато затвориш очи, не се напрягай. Нека да бъдат разхлабени. Можеш да затвориш очите си със сила: тогава те ще са напрегнати. Тогава очите ти ще бъдат уморени и отвътре ще усещаш напрежение. Разхлабено, разхлаби лицето, разхлаби очите и им дай възможност да бъдат затворени. Казвам: "Позволи им да бъдат затворени"; не ги затваряй ти. Разхлаби! Почувствай се отпуснат. Спусни и клепачите и нека очите бъдат затворени. Не ги насилвай! Ако ги насилваш, това не е хубаво.

Ако не можеш да почувстваш разликата, тогава опитай това: Първо ги затвори със сила. Тогава цялото ти лице ще стане напрегнато, стегнато и след това затвори очите си със сила. За някое време остани напрегнат; след това се разхлаби. След това отново затвори очите си, разхлабено. Тогава ще почувстваш разликата. Тази разлика не може да не бъде усетена и това трябва да се направи отпуснато. Не се пресилвай, за да извършиш нещо: това ще те измори.

Второ, когато очите ти са затворени и лицето ти е отпуснато, гледай, като че ли всичко е потънало в мрак. Дълбок мрак те заобикаля. Представи си, че си сред тъмнина, в дълбока кадифена тъмнина, заобиколен от нея, в дълбока тъмна нощ. Продължавай да си представяш и да усещаш тази тъмнина. Това ще помогне на очите ти да спрат своето движение. Когато няма какво да се види, очите ще спрат. Бъди в тъмнина.

Можеш да го направиш в тъмна стая. Отвори очите си, погледни в тъмнината, след това ги затвори и почувствай тъмнината. Отново отвори очите си, почувствай тъмнината; затвори очите си, почувствай я отвътре. Тъмнината е много отпускаща. Тъмнината е отвън и вътре в тебе; всичко е мъртво - тъмно и мъртво. Двете са свързани. Затова рисуваме смъртта тъмна, черна. Навсякъде по света смъртта е изобразявана черна и хората се страхуват от тъмнината. Докато правиш този метод, чувствай тъмнината, обичай тъмнината и чувствай отвътре, че умираш. Тъмнината е




навсякъде наоколо и ти умираш. Очите ще спрат. Ще усетиш, че те не могат да се движат: те ще са спряли. При това спиране, в един момент енергията ще се издигне и ще попадне в третото око. Когато попадне там, ти ще я чуеш, ще я усетиш. Ще се появи топлина, ще тече огън - течният огън се опитва да намери нов път.

Не се страхувай. Помогни му; съдействай му; нека се движи; превърни се в него. И когато третото око се отвори за първи път, тъмнината ще изчезне и ще настъпи светлина - светлина без източник. Виждал си светлина, но винаги с някакъв източник. Или идва от слънцето, или от звездите, или от луната, или от лампите. Винаги съществува някакъв източник.

Когато енергията ти премине през третото око, ще познаеш една светлина без източник. Тя няма да идва от никакъв източник: тя просто е тук, без да идва отникъде. Затова Упанишадите твърдят, че Бог не е като слънцето или като пламък. Той е светлина без източник. Не съществува източник. Просто, светлината е налице все едно, че е сутрин. Слънцето не е изгряло, но нощта се е стопила. Между тях е изгревът - зората.

Или вечер, слънцето е залязло, но нощта още не е настъпила. Точно между тях е пролуката. Затова индуистите са избрали "сандхя" като подходящото за медитация време. "Сандхя" е промеждутъкът от време - нито нощ, нито ден, просто линията която ги разделя. Защо? Само като символ. Светлината съществува, но без източник. Същото ще се получи и отвътре. Ще има светлина без източник. Очаквай я; не си я представяй.

Последното нещо, което трябва да се напомни: ти можеш да си представиш всичко, затова е опасно, да ти се казват редица неща. Можеш да си ги представиш. Ще затвориш очите си и ще си представиш, че третото око е отворено, и можеш да си представиш също така и светлина. Не си представяй. Противопостави се на представянето. Затвори си очите. Чакай! Каквото и да стане, усети го, съдействай му, но чакай. Не скачай напред; в противен случай нищо няма да се случи. Ще имаш един сън - хубав, духовен сън, но нищо друго.

Хората продължават да идват при мен. Казват: "Видяхме това, видяхме онова", но те са си представяли - защото ако наистина са видели, щяха да бъдат трансформирани. Но те не са трансформирани. Те са същите хора като е добавена само една гордост от "изживяната" духовна практика. Имали са някои сънища - хубави, духовни сънища: някой е видял Кришна да свири на флейта, някой е видял светлина, някой е видял кундалини да се издига. Продължават да виждат различни неща и да остават непроменени - посредствени, глупави, тъпи. С тях нищо не е станало, но те продължават да разказват, че това се е случило, онова се е случило, но те остават същите - гневливи, мрачни, лекомислени, глупави. Нищо не се е променило.

Ако наистина си видял светлината, която е тук и чака да бъде видяна от теб с помощта на третото око, ти ще станеш друг човек. И след това няма да ти е необходимо да разправяш на никого. Хората ще разберат, че ти си друг човек. Дори не можеш да го скриеш; то ще се почувства. Където и да отидеш, другите ще усещат: "нещо се е случило с този човек".

Затова не си представяй; чакай и остави нещата да се развият по своя собствен път. Правиш техниката и чакаш. Не скачай напред.

Още няколко метода за "гледане"16 декември 1972 г., Бомбай, Индия.

СУТРИ:9."Просто като гледаш в синьото небе отвъд облаците, спокойствие..."10. "Слушай, когато се съобщава върховното мистично учение. Очи неподвижни, без да

мигаш, изведнъж стани абсолютно свободен."11. "На края на дълбок кладенец, погледни непоколебимо в неговите дълбини, докато -

удивлението..."12."Погледни някакъв предмет, след това бавно оттегли своето зрение от него. след

това бавно оттегли своята мисъл от него. Тогава..."

Живеем на повърхността на себе си - на ръба, на границата. Сетивата са на границата, а твоето съзнание се намира дълбоко в центъра. Ние живеем в чувствата; това е естествено. Но това не е върховният цъфтеж. То е само началото. И когато живеем в сетивата си, в общи линии се




занимаваме с обектите, защото сетивата са безполезни, ако не се отнасят до някой обект на удовлетворение. Например, очите са безполезни, ако няма какво да се види, ушите са безполезни, ако няма какво да се чуе и ръцете са безполезни, ако няма какво да се пипне.

Ние живеем в сетивата: поради това сме принудени да живеем в обектите. Сетивата са само на границата на съществуването, на тялото, а обектите дори не са на границата: те са извън границата. В този смисъл трябва да се разберат три неща, преди да разгледаме техниките. Първо, съзнанието е в центъра. Второ, сетивата, чрез които съзнанието излиза навън, са разположени на границата, а обектите в света, към които съзнанието се насочва чрез сетивата, са извън границата. Тези три неща трябва да се запомнят: съзнанието - в центъра, сетивата - на границата и обектите - извън границата. Опитай се да го разбереш ясно, защото тогава техниките ще бъдат много лесни.

Разгледай го от различни страни. Първо: сетивата са точно по средата. От едната страна е съзнанието, от другата страна е светът на обектите. Сетивата са точно по средата -между двете. От сетивата можеш да се движиш в две посоки. Можеш да се насочиш или към обектите, или към центъра, като в последния случай разстоянието е същото. От сетивата вратите се отварят и в двете посоки. Насочваш се към обектите или се насочваш към центъра.

Ти си в сетивата. Затова един от най-великите учители на зен, Бокуджу, е казал, че Нирвана и светът са на едно и също разстояние. Затова недей да мислиш, че нирвана е много далече. Светът и Нирвана, този свят и онзи свят, са на едно и също разстояние.

Това изказване поражда голямо объркване, защото мислим, че Нирвана е много, много далече - че "Мокша" (Освобождението), Царството Божие е много, много далече. Усещаме, че светът е съвсем близо, точно тук. Но Бокуджу казва и той е прав, че и двете са на едно и също разстояние.

Светът е тук и Нирвана също е тук. Светът е близо и Нирвана също е близо. За Нирвана трябва да се насочиш навътре, за обектите трябва да се насочиш навън. Разстоянието е същото. От моите очи моят център е толкова близо, колкото близо си и ти. Мога да те видя, ако се насоча навън, мога да видя себе си, ако се насоча навътре. Стоим на вратите на сетивата, но разбира се телесните нужди са такива, че съзнанието естествено се насочва навън. Имаш нужда от храна, имаш нужда от вода за пиене, имаш нужда от къща, където да живееш. Това са твоите телесни нужди и те могат да бъдат удовлетворени единствено в света, и съвсем естествено съзнанието през сетивата се насочва навън към света. Ако не създадеш потребност, която може да бъде удовлетворена при положение, че се насочваш навътре, никога няма да се насочиш навътре.

Например, ако детето е родено самозадоволяващо се, ако то не се нуждае от храна, изобщо няма да поглежда към майка си. Майката ще му стане безразлична, непотребна, защото за детето майката няма значение: храната е от значение. Майката е неговата първа храна и понеже майката му дава храна и удовлетворява основните му нужди, без които то ще умре, то започва да обича майка си. Тази любов настъпва вторично, като резултат, защото майката удовлетворява основните му потребности.

Затова майките, които хранят децата си с шишета, не могат да очакват много обич, защото за детето храната е потребността, не майката. Майката ще навлезе в неговото битие чрез храната. Затова храната и любовта са дълбоко свързани -много, много дълбоко свързани. Ако потребността ти от любов е удовлетворена, ще се нуждаеш от много по-малко храна. Ако потребността ти от любов не е удовлетворена, ще имаш нужда от повече храна. Затова тези, които обичат и са обичани не натрупват излишни килограми. Има и други причини разбира се, но тази е една от най-главните. Те няма да ядат много. Ако липсва удовлетворяването от любовта, тогава храната се превръща в заместител. Тогава ще ядат повече.

За детето храната е основна нужда. Но ако може да се роди дете, което да се самозадоволява, което не се нуждае от храна, което не се нуждае от никаква външна помощ, за да оживее, то изобщо няма да се насочи навън към света. Мислиш ли, че ще се насочи? От това няма да има необходимост. И ако липсва потребността, енергията никога няма да се раздвижи. Насочваме се навън, не защото сме грешници. Насочваме се навън, защото притежаваме потребности, които могат да бъдат удовлетворени единствено посредством обектите - обекти, които могат да бъдат достигнати ако се движим в света на обектите.

Защо не се насочваш навътре? Защото все още не си създал потребността, да се насочваш навътре. Щом веднъж потребността съществува, да се насочиш навътре е така лесно, както да се




насочиш навън. Каква е тази потребност? Тази потребност е свързана с религията. Не можеш да бъдеш религиозен, ако тази потребност липсва. Как се създава тази потребност? С помощта на какъв процес човек осъзнава дълбоката потребност, която му помага да се насочи навътре?

Трябва да се запомнят три неща: първо, смъртта. Помни, всички жизнени потребности те принуждават да се насочваш навън. Ако искаш да се движиш навътре, смъртта трябва да се превърне в основната ти грижа; иначе не можеш да се насочиш навътре. Затова хора като Буда, които са осъзнали ясно смъртта, започват движение навътре. Само когато осъзнаеш смъртта, ще създадеш потребността да погледнеш назад.

Животът гледа навън. Ако не започнеш да разбираш смъртта, религията е безполезна за тебе. Затова животните не притежават религия. Те са живи: те са толкова живи, колкото и хората, и дори повече. Но те не могат да осъзнаят смъртта, не могат да видят смъртта в бъдещето. Виждат, че другите умират, но мозъкът на животното не може да разбере, че тази смърт е показател и за неговата смърт.

За животинския мозък смъртта винаги се случва с другите. И ако и за теб смъртта е нещо, което става само с другите, ти продължаваш да живееш на равнището на животинския мозък. Ако не осъзнаваш смъртта, все още не си станал човек. Това е основната разлика между животното и човека - че животните не могат да осъзнаят смъртта; единствено човекът може. Ако не осъзнаваш смъртта, все още не си станал човек, а единствено човекът създава потребността да се насочва навътре.

За мен "човек" означава осъзнаване на смъртта. Не казвам да започнеш да се страхуваш от смъртта; това не е осъзнаване. Просто осъзнай факта, че смъртта става все по-близка и по-близка, и ти трябва да се подготвиш за нея.

Животът притежава свои нужди, смъртта създава свои собствени нужди. Затова младите общества не са религиозни -защото младите общества все още не осъзнават феномена на смъртта; той не се е превърнал в тяхна основен проблем. Едно старо общество, например Индия, едно от най-старите общества в момента, е с високо осъзнаване на смъртта. Поради това осъзнаване Индия дълбоко в себе си е религиозна. Затова, първо: осъзнай смъртта. Мисли за нея, разглеждай я, обмисляй я. Не се страхувай, не бягай от фактите. Тя съществува и ти не можеш да избягаш от нея! Тя е дошла в битието заедно с тебе.

Твоята смърт е родена заедно с тебе; не можеш да й избягаш! Ти си я скрил в себе си. Осъзнай я. В момента, в който осъзнаеш, че ще умреш, че смъртта е сигурна, целият ти ум ще започне да гледа по един друг начин. Тогава храната е основна потребност за тялото, но-не и за съществуването, защото дори и да приемаш храна, смъртта ще настъпи. Храната не може да те защити от смъртта. Храната може само да я отложи. Храната може да ти помогне да отложиш. Ако имаш хубав подслон, хубава къща, тя няма да те предпази от смъртта. Ще ти помогне само да умреш по-удобно, по-комфортно, но смъртта, независимо дали е удобна или не, си остава същата.

В живота можеш да бъдеш богат или беден, но смъртта е великото равенство. Най-великият комунизъм е смъртта. Независимо как живееш, тя не прави разлика. Смъртта е еднаква за всички. В живота равенството е невъзможно; в смъртта неравенството е невъзможно. Разбери това. Обмисли го. И не само това, че смъртта е сигурна някъде в бъдещето: С идеята, че тя е някъде далече в бъдещето, няма да можеш да размишляваш върху нея. Умът има много малък обхват; фокусът на ума е много малък. Не можеш да мислиш за след тридесет години. След тридесет години ще настъпи смъртта. Все едно, че няма да умреш. Тридесет години са толкова много, разстоянието е толкова голямо, то е все едно, че смъртта няма да те сполети.

Ако искаш да размишляваш върху смъртта, разбери още един факт за нея: тя може да те сполети следващия миг; тя може да се случи в най близкия миг. Може да не успееш да чуеш цялото изречение. Може би няма да мога да го завърша. Бащата на майка ми често ми казваше, че когато съм се родил, той се допитал до един астролог, един от най-известните астролози по онова време. Астрологът трябвало да направи моето кундали (рожденият ми хороскоп). Но той го проучил и казал: "Ако това дете оцелее след седмата си година, едва тогава ще му направя хороскопа. Изглежда невъзможно да живее повече от седем години, затова няма смисъл. Ако детето умре през тези седем години, е безсмислено да правя кундали. От него няма да има полза. Това е моят принцип", казал астрологът, " ако не съм сигурен, че от кундали ще има смисъл, никога да не го изготвям." И не го изготвил.




За щастие или за нещастие, аз оживях. Тогава бащата на майка ми отишъл при астролога, но той бил умрял. Така че никога не успя да направи моята кундали. Той умрял, а аз не съм преставал да се чудя на това. Беше наясно с факта, че това дете може да умре, но не можеше да осъзнае, че самият той може да умре. Не беше наясно! Изглежда е бил абсолютно безразличен, а той не е бил обикновен човек. Никой обаче не се занимава със собствената си смърт. Умишлено, ловко, не се занимаваме с нея, защото тя предизвиква страх. Винаги съм подозирал, че този астролог вероятно никога не е поглеждал в своето собствено кундали; в противен случай той да бъде наясно.

Смъртта е възможна всеки миг, но умът отказва да повярва в това. Аз го казвам, а умът ти ще каже: "Не! Как е възможно в следващия момент? Тя е далече." Но това е номер. Ако я отложиш, не можеш да разсъждаваш върху нея. Трябва да е толкова близо, че да можеш да се фокусираш върху нея. И когато казвам, че тя е възможна всеки миг, имам предвид точно това. Може да настъпи и когато се случи, ще бъде в следващия миг. Миг преди това не можеш да разбереш, че ще настъпи.

Умира някой човек: миг преди това в него не може да мине мисълта, че смъртта е толкова близо. Тя винаги идва в следващия миг - помни. Винаги се е случвала по този начин и този ще бъде начинът винаги. Винаги настъпва в следващия миг. Докарай я по-близо, за да можеш да се фокусираш върху нея. И самото това фокусиране ще ти помогне да влезеш навътре. Ще се създаде една нова потребност.

Второ, продължаваш да живееш. Продължаваш да създаваш изкуствени значения и намерения точно за този момент. Никога не мислиш за живота си като цяло, дали има някакво значение или не. Продължаваш да създаваш нови значения и да се заобикаляш с тях. Точно затова беднякът има по-смислен живот от богатия - защото беднякът трябва да придобива много неща. Това дава смисъл на живота му. Ако ти си наистина богат. това означава, че имаш всичко възможно и този свят не може да ти предложи нищо повече. Тогава животът ти става безсмислен. Тогава не можеш да създадеш никакво значение за този момент, за този ден, което да ти помогне, да живееш. Затова колкото е по-богато обществото, колкото е по-богата културата, толкова по-голямо безсмислие се усеща. Бедните общества никога не се чувстват безсмислени.

Един беден човек е зает с това да придобие къща. Години наред той ще работи за това. Животът му има смисъл; нещо трябва да се постигне. И когато се сдобие с къща, ще бъде щастлив поне за няколко дена, обаче съществуват и по-големи къщи. И той ще продължи в същия дух, да прави това и онова, без никога да се замисли за своя живот като цяло, дали той има някакъв смисъл или не. Той никога не разглежда живота си като цяло.

Представи си, че притежаваш всичко - къща, колата, която желаеш и изобщо всички твои мечти са изпълнени. Сега какво? Просто си го представи - всичко, от което се нуждаеш, го имаш; Сега какво? Внезапно изчезва смисълът. Седиш на ръба на пропаст; нищо не може да се направи. Животът ти става безсмислен. Той така и така е безсмислен, но без да го разбираш. Дори ако притежаваш целия свят, тогава какво? Какво си постигнал?

Александър отивал в Индия и срещнал един велик мъдрец -Диоген. Диоген е един от най-проницателните умове, които някога са се раждали. Той живеел гол като Махавира. Бил Махави-ра на гръцката цивилизация и култура. Оставил всичко, отказал се от всичко - не защото чрез отричането от нещата щял да добие нещо друго: това не е истинско отричане, не е автентично отричане. Ако се откажеш от нещо, за да спечелиш нещо друго - това е сделка. Ако мислиш, че ще направиш някаква резервация за небето и затова се отказваш, това не е отказване. Ако се откажеш от телесните удоволствия, за да постигнеш духовни удоволствия, това не е отказване.

Диоген се отказал от всичко - не защото след това се канел да добие нещо друго: отказал се, за да види, дали когато не притежава нищо, дали тогава съществува някакъв смисъл или не. Той разсъждавал, че ако човек не притежава нищо, че ако дори тогава той притежава смисъл, намерение, съдба, тогава смъртта не може да унищожи нищо, защото смъртта може да унищожава единствено притежанията - а тялото също е едно притежание. Отказал се от всичко. Имал само едно нещо -дървена чаша, с която да пие вода. Смятал, че това не е кой знае какво притежание. Но един ден видял някакво дете да пие вода с ръце. Незабавно изхвърлил чашата. Казал: "Ако едно дете може да пие вода с ръце, нима аз съм по-слаб от детето?"

Когато Александър отивал в Индия, за да я завоюва, за да създаде световна империя, някой му съобщил, че точно на пътя му, там където трябвало да спре, там живеел велик мъдрец, който бил абсолютната му противоположност. Той му съобщил: "Ти се каниш да създадеш световна




империя, а той е изхвърлил дори чашата си, защото, според него, щом е щастлив и без нея, защо тогава да мъкне този товар. Ти твърдиш, че докато целият свят не стане твоя империя, няма да бъдеш щастлив. Така че той е точно на другия полюс и ще е добре ако се срещнеш с него."

Александър бил очарован. Винаги става така, че противоположното привлича. Противоположното винаги привлича; то притежава една дълбока сексуална привлекателност. Точно както мъжът се привлича от жената и жената се привлича от мъжа, същото привличане съществува и между противоположностите. Александър не можел да отмине Диоген. Било под достойнството му той да отиде при Диоген, а било невероятно Диоген сам да дойде при него. Не се виждал изход.

На Диоген му казали. Много, много пратеници дошли, за да му съобщят: "Александър Велики минава по този път. Хубаво е да се срещнеш с него." Той отвърнал: "Александър Велики? Кой ти е казал това! Аз мисля, че самият той. Така че кажи на твоя Александър Велики, че той няма какво да ми даде и няма защо да се срещаме - аз съм един твърде незначителен човек." Той обичал да казва: "Всъщност, аз съм куче, изобщо не съм човек - само едно куче, затова не е необходимо. Ще бъде под неговото достойнство да се срещне с това куче."

И тогава Александър трябвало да дойде. Твърди се, че Диоген казал: "Чух, че се каниш да завладееш света, така че аз мисля, затварям си очите и си мисля, о'кей. Ако аз бях завладял целия свят, след това какво? Това винаги е бил моят проблем. Ако съм завоювал целия свят, след това какво?" Разказва се, че когато Александър чул това, станал много тъжен. "След това какво?", казал той на Диоген. "Не говори такива неща. Караш ме да се натъжавам."

Диоген казал: "Но ти ще станеш много мрачен, когато завладееш целия свят. Какво мога да направя тогава? Аз само си представям и стигам до заключението, че това е безполезно. Ти правиш едно самоубийствено усилие. Самият ти се опитваш да завоюваш целия свят, а след това какво? Ако успееш, "след това какво?"

Александър се върнал от Диоген много разстроен, тъжен. Казал на своите придружители: "Този човек е много опасен. Той разбива мечтите ми." И не могъл никога да го забрави, никога да му прости. В деня, в който умрял, си го спомнил отново и казал: "Май че този човек беше прав. "След това какво?"

И така, второто нещо е винаги да си спомняш, че каквото и да правиш, каквото и да постигаш, недей забравя да се питаш: "Ако успея, след това какво?" Има ли в цялото това нещо някакъв смисъл или това е един изкуствен смисъл даден от тебе, за да създадеш илюзията, че правиш нещо, което си струва труда, а през цялото време наистина пропиляваш енергията и живота си, като не правиш нищо, което си заслужава труда! Само едно нещо си заслужава труда: ако можеш да бъдеш щастлив без нищо - без никаква зависимост, ако можеш да бъдеш щастлив сам - напълно сам, ако нищо не ти трябва за твоето щастие, само тогава можеш да бъдеш щастлив; в противен случай ще страдаш - винаги ще страдаш.

Зависимостта е страдание и тези, които зависят от вещите, тези които зависят от натрупаното знание, тези които зависят от това или онова, те подпомагат своето собствено страдание, като искат да трупат все повече и повече. Затова следващото нещо, което трябва да запомниш, е да се питаш, дали това има някакъв смисъл или просто се носиш напред без никакъв смисъл. Не си ли даваш просто вид, че това или онова има смисъл за твоя живот?

При мен имаше навика да идва един човек. Обичаше да разправя, че ако синът му влезе в колеж, това ще бъде върхът и той ще е безкрайно щастлив. Беше беден човек, един най-обикновен чиновник и това беше единствената му мечта - синът му да бъде приет В колеж. Синът беше приет В колеж. След това синът стана чиновник. Преди няколко месеца той беше тук и ми каза: "Взимам само 600 рупии на месец. Имам две деца и това е единствената ми мечта - те да получат добро образование; това е всичко. Работя здраво. Ако те бъдат добре образовани и ако успея да изпратя някой от тях в чужбина, за да учи, това ще е всичко, което желая."

Баща му вече го нямаше; беше умрял. Това беше неговият смисъл на живота, неговата цел - да образова своите деца и да им осигури добро положение в обществото. Сега момчето е добре поставено в обществото и сега момчето има същата цел - да помогне на децата си да бъдат образовани и добре поставени. И той ще умре, а децата му ще продължават да правят същите глупости.

Какъв е смисълът на всичко това? Какво правиш? Просто убиваш времето? Просто погубваш




живота си? Или, постигнал ли си някакъв истински смисъл, за който можеш да твърдиш, че те е направил щастлив, блажен! Това е Вторият анализ, който ще те обърне навътре.

И трето: човек непрекъснато забравя. Ти непрекъснато забравяш нещата. Вчера беше ядосан и се разкайваше. Сега си забравил. И ако отново са налице същите условия, отново ще се ядосаш. Така е цял живот. Непрекъснато повтаряш едни и същи неща. Твърди се, че е много трудно да намериш човек, който се учи от живота - много трудно. В действителност, никой не се учи. Ако се учеше, тогава нямаше да извършиш една и съща грешка два пъти. Но продължаваш да вършиш едни и същи неща отново и отново. И даже, колкото повече ги вършиш, толкова по-предразположен ставаш да ги вършиш. Ядосваш се отново и отново, и отново и отново се разкайваш за това, и отново нищо не си научил.

Ако са налице дразнителите, ще се ядосаш и ще вършиш същите безумия, и след това отново ще съжаляваш: това също е част от него. И след това ще бъдеш готов отново да реагираш и да бъдеш ядосан. Третото нещо: ако искаш да се обърнеш навътре, учи! Каквото и да правиш, учи се чрез него. Извлечи неговата същност. Обърни се назад и виж какво си правил със своя живот, със своята енергия и своето време. Едни и същи грешки. едни и същи глупости, едни и същи безумия, отново и отново.

Движиш се в кръг. Обаче не може да се каже, че ти движиш колелото: обратното, колелото движи тебе. Механично -продължаваш и продължаваш, и продължаваш. Затова в Индия сме нарекли света "сансара". Сансара означава колелото, което не спира, а ти си прикрепен към някоя спица и не спираш да се движиш.

Ако не научиш нещо за това колело, за този порочен кръг, за тази сансара, ако не научиш нещо за нея, няма да оставиш спицата и да скочиш от нея. Затова три думи, три ключови думи: "Смърт": превърни я в обект на постоянно размишление; "смисъл": продължавай да го търсиш в своя живот; и "уча": учи чрез живота си, защото друго учене не съществува. Трактатите няма да ти дадат нищо.

Ако собственият ти живот не може да ти даде нещо, нищо не може да ти го даде. Учи се чрез своя живот, прави си изводи от него. Какво правиш със себе си? Ако си върху колелото, скочи от него. Но за да разбереш, че си на колелото, трябва да се научиш задълбочено да разбираш и учиш. Тези три неща ще ти помогнат да се обърнеш навътре.

Сега техниките: "Просто като гледаш в синьото небе отвъд облаците, спокойствие."Затова казах толкова много неща - защото техниките са много лесни и можеш да ги правиш,

и нищо да не се получи. Тогава ще си кажеш: "Какви са тези техники? Аз мога да ги правя. Те са толкова прости. Просто като се гледа в небето, в синьото небе, отвъд облаците, спокойствие: човек ще стане тих и спокоен - удовлетворен."

Ти можеш да гледаш в синьото небе отвъд облаците и нищо няма да стане. Тогава ще си кажеш: "Що за техника е това? Шиба не говори разумно, логично. Казва просто онова, което му дойде на ума. Що за техника е това - "Просто като гледаш в синьото небе отвъд облаците, спокойствие.": човек ще стане спокоен!"

Но ако не си забравил "смъртта, смисъла, ученето", техниката ще ти помогне незабавно да се обърнеш навътре: "Гледай в синьото небе отвъд облаците" - просто недей да мислиш. Небето е безкрайно; то не свършва никъде. Просто гледай в него. Там няма обекти; затова е избрано небето. Небето не е обект. Лингвистично то е; екзистенциално небето не е обект, защото Всеки обект започва и свършва. Можеш да обходиш обекта; не можеш да обходиш небето, ти си в небето, но не можеш да го обходиш. Ти можеш да си обект за небето, но небето не може да бъде обект за тебе. Можеш да погледнеш ВЪТРЕ в него, но никога не можеш да погледнеш НА него и това гледане вътре в него непрекъснато продължава: то никога не спира.

И така, погледни в синьото небе и продължи да гледаш. Обектът е безкраен. Той няма граница. Не мисли за него; не казвай, че е хубаво, не казвай: "Колко прекрасно!" Не се възхищавай на цвета; не започвай да мислиш. Ако започнеш да мислиш, ти си спрял. Сега очите ти не се движат в синьото, в безкрайното синьо. Просто гледай: недей да мислиш. Не създавай думи; те ще се превърнат в бариери. Не трябва да се казва дори "синьо небе". Не вербализирай. Трябва да има просто един чист невинен поглед в синьото небе. То няма край. Ще гледаш и гледаш, и гледаш. и гледаш, и в един момент, защото тук няма никакви обекти -само празно пространство, в един момент ще осъзнаеш себе си. Защо? Защото когато има вакуум, сетивата ти стават непотребни.




Сетивата вършат работа, само ако има някакви обекти.Ако гледаш някое цвете, в такъв случай гледаш "нещо": цветето е тук. Небето го няма. Какво

имаш предвид, когато казваш небе? Това, което го няма. "Небе" означава пространството. Всички обекти са в небето, но небето не е обект. То е вакуумът, пространството, в което обектите могат да съществуват. Небето само по себе си е чистата пустота. Погледни в тази чиста пустота. Затова в сутрата се казва "отвъд облаците" - защото облаците не са небето. Те са обекти, които се носят в небето. Ти можеш да гледаш облаците, но това няма да помогне. Гледай в синьото небе - не в звездите, не в луната, не в облаците, а в безобектното, в празнотата. Гледай вътре в нея.

Какво ще стане? В празнотата няма обект, който да се възприеме от сетивата. Понеже няма обект, който да бъде възприет, сетивата стават ненужни. И ако гледаш в синьото небе без да мислиш, БЕЗ да мислиш, внезапно ще почувстваш, че всичко е изчезнало; няма нищо. При това изчезване ще осъзнаеш себе си. Гледайки в тази празнота ще станеш празен. Защо? Защото очите ти са като огледало. Те отразяват това, което се намира пред тях. Аз те виждам; ти си тъжен. Тогава и мен ме завладява известна тъга. Ако в стаята ти влезе някой тъжен човек и ти ставаш тъжен. Какво се е случило? Погледнал си към тъгата. Ти си като огледало: тъгата се е отразила в тебе.

Някой се смее на глас. Внезапно усещаш, че и теб те напушва смях. Той те е заразил. Какво е станало? Ти си като огледало. Отразяваш нещата. Поглеждаш някой красив обект: той се отразява в тебе; поглеждаш някой грозен обект: той се отразява в тебе. Каквото и да видиш, то прониква дълбоко в тебе. Превръща се в част от твоето съзнание.

Ако гледаш в пустотата, там няма нищо, което да се отрази - или, само безкрайното синьо небе. Ако то бъде отразено, ако почувстваш вътре в себе си безкрайното синьо небе, ще станеш спокоен, ще откриеш спокойствието. То е там. И ако наистина можеш да възприемеш пустотата - където небето, синьото, всичко изчезва: единствено една пустота остава -вътре в теб също ще бъде отразена една пустота. А в пустотата, как можеш да се тревожиш, как можеш да бъдеш напрегнат?

В пустотата, как може да функционира умът? Той спира; изчезва. При изчезването на ума - умът, който е напрегнат, тревожен, пълен с мисли, уместни и неуместни - при това изчезване на ума, "спокойствието".

Още нещо. Пустотата, ако е отразена вътре,-се превръща в състояние на липса на желания. Желанието е напрежение. Желаеш и започваш да се тревожиш. Виждаш хубава жена: в тебе се надига желание. Виждаш хубава къща: искаш да притежаваш. Виждаш хубава кола, която минава точно покрай тебе: искаш да бъдеш в нея, желаеш да я караш. Възникнало е желание и заедно с желанието започват тревогите на ума: "Как да се сдобия с нея? Какво да направя, за да я имам?" Умът е разтревожен, отчаян или пълен с надежди, но целият е в планове. Много неща могат да се случат.

Когато има желание, ти си разтревожен. Умът се е разпаднал на отделни части и започват да се градят много планове, мечти, проекти; ти ставаш луд. Желанието е зародишът на безумието.

Но пустотата не е обект; тя е просто пустота. Когато погледнеш пустотата, не се появява никакво желание. Не може да се появи. Не може да искаш да притежаваш пустотата, не може да искаш да построиш къща от нея. Пустота? Не можеш да направиш нищо от нея! Всички движения на ума спират; не възниква никакво желание. Като липсва желание, "спокойствието". Ставаш тих, спокоен. Един внезапен покой експлодира в тебе. Станал си като небето.

Още нещо: каквото съзерцаваш, ставаш като него. Ставаш като него, защото умът може да приема всякакви форми. Каквото си пожелаеш, умът приема неговата форма. Превръщаш се в него. Затова на човек, който ламти за богатство, злато, пари, умът му заприличва на натрупано имане - нищо друго. Разтръскай го и ще чуеш звъна на рупиите отвътре - нищо друго. Ти се превръщаш в това, което желаеш. Затова бъди наясно какво желаеш, защото се превръщаш в него.

Небето е най-пустото нещо. То е съвсем близо до теб и не струва нищо и ти няма нужда да ходиш никъде - в Хималаите или в Тибет - за да откриеш небето. Те са унищожили всичко: техниката е разрушила всичко. Но небето все още съществува; можеш да го използваш. Използвай го преди да са го унищожили. Гледай, прониквай в него - и погледът трябва да бъде без мисъл, запомни това. Тогава ще почувстваш същото небе вътре в себе си, същото пространство вътре в себе си, същият простор и синева, и пустота. Затова Шива казва "просто»!': Просто като гледаш в синьото небе отвъд облаците, спокойствие.




Следващата техника: "Слушай, когато се съобщава върховното мистично учение. Очи неподвижни, без да мигаш, изведнъж стани абсолютно свободен."

Слушай, когато се съобщава върховното мистично учение": Това е таен метод. В тази езотерична тантра. Учителят ти предава учението тайно - или, една мантра тайно. Когато ученикът е готов, тогава мантрата или върховната тайна, ще бъде съобщена, споделена с него, насаме. Тя ще бъде прошепната само в неговото ухо. Тази техника се занимава с това прошепване: "Слушай, когато "се съобщава върховното мистично учение."

Когато Учителят е решил. Майсторът е решил, че вече си готов и неговият собствен таен опит може да бъде споделен с тебе, когато е настъпил моментът, в който може да изрече пред тебе това, което е неизречимо, тогава трябва да се използва тази техника. "Очи неподвижни, без да мигаш, изведнъж стани абсолютно свободен." Когато Гуру, когато Учителят ти съобщава своята тайна на ухото, шепне ти я, нека очите ти бъдат абсолютно неподвижни: никакво движение на очите. Това означава, че умът трябва да е спокоен, без мисли в него.

Никакво мигане - ни най-малко движение, защото това показва едно вътрешно вълнение. Превърни се в едно празно ухо, без никакви движения отвътре. Съзнанието просто чака да бъде оплодено, просто е отворено, възприемчиво, пасивно, никаква активност от негова страна. И когато това стане - моментът, в който си абсолютно пуст, не мислиш за нищо, а само чакаш, не чакане за нещо, защото тогава чакането се превръща в мислене, без да чакаш нищо, а просто да чакаш; когато този статичен момент, този нединамичен момент настъпи; когато всичко е спряло: времето не тече и умът е тотално празен; превърнал се е в отрицание на ума ("не-ум"), само тогава, с един не-ум, може да сподели Учителят.

А той няма да тръгне да дава твърде дълго описание: ще ти каже една, две или три думи. При тази тишина тези една, две или три думи ще проникнат в самата ти същност, до са--мия ти център и там ще се превърнат в зародиш. В това пасивно съзнание, в тази тишина, "изведнъж стани абсолютно свободен".

Човек може да стане свободен, само като се освободи от ума. Друга свобода не съществува. Свободата от ума е единствената свобода. Умът е робството, заробването, робията. Затова ученикът трябва да чака със своя Учител подходящия момент, когато той ще му каже и сподели. Ученикът не трябва да пита, защото питането е желание. Не трябва да очаква, защото очакването означава обуславяне, желание, ум. Той просто чака. И когато бъде готов, когато чакането му е станало тотално, Учителят може да направи нещо.

По някой път Учителят може да направи най-обикновени неща и работата ще стане. А иначе, дори и Шива да говори за 112-те техники, нищо няма да стане, защото не е налице готовността. Можеш да хвърлиш семената върху камъни, но нищо няма да покълне. Грешката не е в семената. Можеш да хвърлиш семената в неподходящ сезон, но нищо няма да се получи. Грешката не е в семената. Необходим е подходящ сезон, необходим е подходящ момент, необходима е подходяща почва. Само тогава семето ще оживее и ще се трансформира.

И така, по някой път най-обикновени неща вършат работа: например, Лин-чи получил Просветление, докато седял на терасата на своя Гуру - на верандата на своя Учител, а Учителят излязъл и само се смеел. Той погледнал Лин-чи - в очите - и се разсмял гръмогласно. Лин-чи започнал да се смее, поклонил се и си заминал. Но той стоял тук шест години: тази веранда била негов подслон шест години.

Учителят минавал ден след ден, месец след месец и дори не поглеждал към него. И Лин-чи стоял там и чакал. Чак след две години за първи път погледнал към него. След това минали още две години и за първи път той го потупал. След това Лин-чи чакал и чакал, и след шест години, един ден внезапно той излязъл от къщата, взрял се в очите на Лин-чи и Лин-чи сигурно трябва да е изпълнил тази техника: "Слушай, когато се предава върховното мистично учение. Очи неподвижни, без да мигаш, изведнъж стани абсолютно свободен."

Учителят погледнал и използвал смехът като посредник. Той бил велик Учител. В действителност думите не били нужни - само смехът. Внезапно този смях и в Лин-чи нещо станало. Той се поклонил, смеел се, напуснал и казвал на всички, че него вече го няма, че той е освободен, свободен. Него повече го нямало: това означава освобождението. Не ТИ си освободен. Ти си освободен ОТ СЕБЕ СИ.

Лин-чи обичал да разказва как се случило това. Чакал в продължение на шест години. Било




дълго чакане, търпеливо чакане. Той просто чакал на терасата и Учителят идвал всеки ден, и чакал подходящия момент. Когато станел готов. Учителят щял да направи нещо. Самото чакане в продължение на шест години, ще те потопи в медитация. Какво можеш да направиш? През първите дни може да е мислил за разни стари неща, но ако не даваш нова храна на ума всеки ден, лека полека той спира. Колко дълго време можеш да предъвкваш едни и същи неща?

Трябва да е мислил за отминали и стари неща, и лека полека, тъй като липсвали нови дразнители, мисленето спряло. Не му давали да чете, не му давали да разговаря, не му се разрешавало да се движи и да се среща с никой. Било му позволено само да удовлетворява основните си телесни нужди и да чака на терасата.Мълчаливо чакал, ден след ден, ден и нощ; лятото щяло да дойде и да си отиде, зимата щяла да дойде и да си отиде, щяло да вали и да спира: трябва да е забравил за времето. Той трябва да е забравил от колко дни е тук. И един ден внезапно се появил Учителят и погледнал дълбоко в очите му. Очите на Лин-чи трябва внезапно да са станали статични, неподвижни. Това бил моментът. Шест години били изхабени за него. В очите липсвало всякакво движение, защото едно единствено движение и той можел да загуби. Всичко трябва да е било безмълвно - и тогава, изведнъж, гръмогласният смях: Учителят започнал да се смее лудо. Този смях трябва да е отекнал дълбоко навътре в самата му същност. Той трябва да е достигнал.

Затова, когато Лин-чи бил питан: "Какво се случи с тебе?" той казвал: "Когато Учителят ми се разсмя, внезапно разбрах, че целият свят е една шега. В неговия смях това беше посланието: "Целият свят е една шега, комедия." Цялата сериозност се стопи. И ако целият свят е само шега, кой е поробен? И кой има нужда да бъде свободен?" И тъй, Лин-чи казал: "Няма изобщо ни ; какво робство. Мислех, че съм поробен, и затова се опитвах да се освободя, а след това в един момент Учителят се разсмя и робството изчезна."

Понякога се случва с такива неща, че никога не можеш да повярваш, как е възможно това. Има много зен истории. Един зен учител осъзнал, когато бил ударен гонгът. Просто като чул гонга, звука, нещо в него се счупило. Една зен монахиня осъзнала, получила Просветление, докато носела две ведра с вода. Внезапно бамбукът се счупил и пръстените гърнета паднали. Звукът, чупенето на гърнетата и изтичащата от тях вода, и тя получила Просветление. '

Какво се случило? Ти можеш да счупиш много гърнета, но нищо няма да стане. Бил настъпил подходящия момент. Тя се върнала обратно. Нейният Учител казал: "Тази нощ ще ти предам тайната, затова отиди и се изкъпи, и донеси две гърнета с Вода за мене. Ще се изкъпя и ще ти съобщя тайната, заради която ти чака толкова дълго." Тя трябва да е изпаднала във възторг. Моментът бил настъпил. Изкъпала се, напълнила съдовете и ги понесла обратно.

Имало пълнолуние и точно когато минавала по пътеката, от реката към ашрама, внезапно бамбукът се счупил. А когато пристигнала. Учителят я чакал. Погледнал я и казал: "Сега не е необходимо. То е станало. Сега нямам какво да ти предам. Ти вече си го получила."

Тази стара монахиня обичала да казва: "Когато се счупи бамбукът, нещо се счупи вътре в мене, нещо се счупи и в мене. Това падане на ведрата, това счупване, пръстените съдове и аз видях счупено, и тялото си. Погледнах към луната. Всичко беше тихо, спокойно и аз станах тиха, и спокойна. От този момент мен вече ме нямаше, аз повече не съществувах." Това означава освобождението, свободата.

Следващата техника: "На края на дълбок кладенец, погледни непоколебимо в неговите дълбини, докато - удивлението."

Техниката е същата с едно леко изменение. "На края на дълбок кладенец, погледни непоколебимо В неговите дълбини, докато - удивлението': Погледни в дълбок кладенец. Кладенецът ще се отрази в тебе. Забрави напълно за мисленето; спри напълно да мислиш. Просто продължавай да гледаш в дълбината. Сега се твърди, че умът има своя дълбина, точно като на някой кладенец. Сега на Запад се разви дълбинната психология. Твърдят, че умът не е просто една повърхност. Тя е само началото. Има дълбини - много дълбини, скрити дълбини.

Погледни в кладенеца без да мислиш. Дълбината ще се отрази в тебе. Кладенецът ще се превърне просто в един външен символ на вътрешната дълбина. И продължавай да гледаш "докато - удивлението", докато се почувстваш удивен.

Не спирай преди този момент. Продължавай да гледаш, продължавай да гледаш, продължавай да гледаш, ден след ден, месец след месец. Просто отиди при кладенеца, погледни




надолу без никакви мисли в ума. Просто медитирай. Просто медитирай върху дълбината: медитирай върху дълбината. Стани едно с нея; продължавай да медитираш. Един ден мислите ти ще изчезнат. Всеки момент може да се случи. В един момент ще почувстваш, че вътре в себе си имаш същия кладенец, същата дълбина. И тогава в. тебе ще се надигне странно, много странно чувство: ти ще се почувстваш удивен.

Чуан Дзъ преминавал през един мост заедно със своя Учител, Лао Дзъ. Разказват, че Лао Дзъ казал на Чуан Дзъ: "Остани тук. Не преставай да гледаш надолу от моста към реката, докато реката не спре, а мостът започне да се движи. След това ела при мене." Тече реката. Мостът никога не тече. Но на Чуан Дзъ му дали тази медитация - да чака на този мост. Разправят, че си направил колиба върху моста и останал там. Минали месеци. Той трябвало да седи върху моста и да гледа надолу, за да дочака момента, когато реката ще спре, а мостът ще тръгне. След това трябвало да отиде при Учителя.

Един ден то се случило. Реката спряла и мостът започнал да се движи. Как може да стане това? Ако мислите спрат напълно, тогава всичко е възможно, защото в действителност, това е един предразсъдък на мисълта, според който реката е подвижна, а мостът е неподвижен. Но това е относително -просто относително!

Айнщайн твърди и физиците твърдят, че всичко е относително. Пътуваш във влак, в бърз влак. Какво става? Дърветата се носят покрай тебе: те отминават. И ако влакът наистина е безшумен и не усещаш, че се движи, ще гледаш през прозореца и ще се движат дърветата, а не влакът.

Айнщайн е казал, че ако в космоса се движат два влака, или летят един до друг два космически кораба с една и съща скорост, няма до можеш да разбереш, че те се движат. Или, когато се разминаваш с някой влак, скоростта ти се удвоява. Чувстваш, че твоят влак е станал по-бърз.

Не е станал по-бърз. Това е същият влак със същата скорост, но влакът, който се движи насреща, ти дава усещането за удвоена скорост. Ако скоростта е относителна, тогава да се мисли, че реката тече, а мостът е неподвижен, е просто едно предубеждение на ума.

Непрекъснато медитирайки, медитирайки, медитирайки, Чуан Дзъ достигнал до разбирането, че всичко е относително. Реката тече, защото приемаш моста за неподвижен. Дълбоко отвътре мостът също тече. Нищо на този свят не е неподвижно. Атомите се движат, електроните се движат, мостът непрекъснато се движи отвътре. Всичко тече; мостът също тече.

Чуан Дзъ трябва да е хвърлил поглед към атомния строеж на моста. Сега твърдят, че тази стена, която изглежда неподвижна. не е неподвижна. В нея има движение; всеки електрон обикаля. Но движението е толкова бързо, че ти не можеш да го видиш. Затова го приемаш като нещо неподвижно.

Ако този вентилатор се завърти по-бързо, по-бързо и по-бързо, няма да можеш да видиш крилата му, перките му. Няма да можеш да ги видиш. И ако той се движи със скоростта на светлината, ще Виждаш просто един диск, който е неподвижен. В него нищо няма да се движи, защото очите не могат да уловят това бързо движение.

И така, Чуан Дзъ трябва да е видял атомната структура на моста. Той чакал и чакал, и фиксираният ум изчезнал. Тогава видял, че мостът тече - и движението било толкова бързо, че реката била неподвижна в сравнение с него. Пристигнал тичешком при Лао Дзъ и Лао Дзъ казал: "О’кей! Сега не ме питай. Нещото е станало с тебе Какво е станало? Станало е отрицанието на ума.

В тази техника: На края на дълбок кладенец, погледни непоколебимо в неговите дълбини, докато - удивлението." Когато се почувстваш удивен, когато загадката те завладее, .когато умът вече не съществува, а просто мистерията - мистериозната среда, тогава ще можеш да познаеш себе си.

Другата техника: "Погледни някакъв предмет след това бавно оттегли своето зрение от него, след това бавно оттегли своята мисъл от него. Тогава."

Погледни даден предмет. Погледни някое цвете, но помни какво означава този поглед. Гледай! Недей да мислиш. Не е необходимо да го повтарям. Винаги помни, че "гледай" означава да гледаш; недей да мислиш. Ако мислиш, това не е гледане. Тогава си замърсил всичко. Това трябва да бъде един чист поглед, обикновен поглед.




Вгледай се в някакъв предмет: погледни някое цвете - някоя роза. След това бавно отдръпни погледа си от нея - много бавно. Цветето е тук: най-напред го погледни. Преустанови мисленето; продължавай да гледаш Когато почувстваш, че няма повече мисли, че в ума ти е само цветето - нищо друго, тогава бавно отмести настрана своите очи. Лека полека цветето се отдалечава, излиза от фокус. Но образът ще остане с тебе. Предметът ще е излязъл от твоя фокус; ти ще си отместил погледа си встрани. Обектът, външното цвете, вече го няма, но то е отразено - отразено в огледалото на съзнанието ти. То ще бъде тук! След това бавно оттегли зрението си от него, след това бавно оттегли мисълта си от него.

И така, първо, оттегли се от външния обект. Тогава ще остане само вътрешния образ - мисълта за розовия цвят. Сега оттегли и мисълта си. Това е много трудно - втората част: но ако първата част е изпълнена точно, както е казано, няма да е толкова трудно. Най-напред оттегли ума си от предмета, своето зрение. След това затвори очи и точно както отмести своето зрение от предмета, отмести себе си от образа. Оттегли себе си; стани безразличен. Не го гледай вътре в себе си. Просто усещай как си се отдалечил. Скоро и образът ще изчезне.

Най-напред изчезва обектът, след това изчезва образът. А когато изчезне образът, Шива казва: "Тогава." Тогава ти си останал сам. В тази самота човек Постига себе си, човек идва до центъра си, човек е запратен към първоизточника си.

Това е една много добра медитация. Можеш да я практикуваш. Избери си някой предмет, но нека предметът да бъде един и същи всеки ден, така че да се създава един и същи образ вътре в тебе, и ти да отстраняваш себе си от един и същи образ. Изображенията в храмовете се използват за тази техника.

Изображенията са налице, но техниката е изгубена. Отиваш в храма: това е техниката, която трябва да правиш. Вгледай се в статуята на Махавира или на Буда, или на Рама, или на Кришна или в коя да е друга; погледни статуята, концентрирай се върху нея. Фокусирай целият си ум, така че статуята да се превърне в един вътрешен образ. След това затвори очите си. Премести очите си от статуята и след това ги затвори. А после отстрани образа, изтрий го напълно. Тогава оставаш в своята тотална самота, в своята тотална чистота, в своята тотална невинност. Постигайки свободата, постигайки истината.

8Съмнение или вяра, живот или смърт: основите на различните пътища17 декември 1972 г., Бомбай, Индия.

1. Трябва ли "смесеният тип" да прави два различни вида техники?2. След като тантра утвърждава живота, как може да бъде използвана ориентацията

към смъртта?3. Как може умът да бъде трансформиран само като се докара тялото до състояние

подобно на смъртта?

Първият въпрос: "Чувствам, че не съм изцяло нито емоционален, нито интелектуален тип. Аз съм смесен тип. Трябва ли да правя два различни вида техники като ги редувам? Моля. насочете ме."

Това е един важен въпрос. Много неща трябва да бъдат разбрани. Първо - когато чувстваш, че не си нито емоционален, нито интелектуален тип, знай добре, че принадлежиш към интелектуалния тип, защото объркването е част от него. Емоционалният тип никога не се обърква- този, който принадлежи към емоционалния тип, няма да изпитва такова объркване. Емоциите винаги са тотални и цялостни. Интелектът винаги е фрагментарен, разделен, объркан. Такава е самата природа на интелекта. Защо? Защото интелектът почива върху съмнението, а емоциите почиват върху вярата. Където има съмнение, ще има разделяне и съмнението никога не може да бъде тотално. Как може да бъде? Самата природа на съмнението е, да се съмнява. То НИКОГА не може да бъде тотално! Не можеш да се съмняваш тотално в нещо. Ако подлагаш тотално на съмнение нещо, то се превръща във вяра.

Съмнението е винаги объркване, и в общи линии, когато се съмняваш, ти подлагаш на




съмнение и твоето съмнение. Не може да си сигурен и относно него. Съмняващият се ум не може да е сигурен дори и относно съмнението. Толкова пластове от объркване Ще има тук и всеки пласт ще се основава на друг пласт от съмнение и объркване.

Интелектуалният тип винаги разсъждава по следния начин: винаги присъства чувството: "Аз съм никъде, не мога да не съм някъде" или "Понякога съм тук, а понякога съм там, понякога това, а понякога онова".

Емоционалният тип обаче се чувства много комфортно със себе си. Защото в основата е доверието, емоцията не е разделена. Тя е цяла, индивидуална. Затова ако в теб има някакво съмнение, ако не можеш да определиш точно към кой тип принадлежиш, знай добре, че принадлежиш към интелектуалния тип. В такъв случай практикувай техниките, които са предназначени за интелектуалния тип. Ако не изпитваш никакво притеснение, тогава с положителност спадаш към емоционалния, преживяващия тип.

Например, Рамакришна: той е емоционален тип. Ти не можеш да породиш съмнение в него; това е невъзможно, защото съмнението може да се породи, само когато в основата си съмнението вече съществува. Никой не може да създаде съмнение в тебе. ако то вече не е скрито там. Другите могат само да му помогнат да се прояви. Те не могат да го създадат. Нито вярата може да се създаде. И на нея другите могат само да й помогнат да се прояви.

Твоят тип не може да се промени, затова е твърде съществено да разбереш какъв тип си - защото ако правиш нещо, което не е подходящо за теб, ти само си губиш времето и енергията. И все повече ще се объркваш поради погрешните си усилия. В теб няма да може да се създаде нито съмнение, нито вяра. В тебе вече присъства зародиша на едно от двете. Ако е налице съмнението, тогава е по-добре да не мислиш изобщо за вяра, защото това ще бъде заблуда и лицемерие. Ако притежаваш съмнение, не се страхувай. И съмнението може да отведе до Божественото. Трябва да го използваш.

Ще повторя, дори съмнението може да отведе до Божественото - защото ако твоето съмнение може да разруши Божеството, тогава то е по-здраво, по-силно от Божеството. Дори съмнението може да бъде използвано. То може да се превърне в техника. Но не се заблуждавай. Има хора, които продължават да учат, че ако в тебе има съмнения, никога не можеш да достигнеш Божественото. Какво да правиш в такъв случай? Ами ще се опиташ да се пребориш с него. да го потиснеш, да го скриеш, да създадеш лъжлива вяра. Така ще бъде обаче само на повърхността. Тази вяра никога няма да докосне душата ти. Дълбоко в себе си ще изпитваш съмнение и само на повърхността ще си създал една външност, че вярваш.

Това е разликата между вярата като убеждение и вярата като чувство. Вярата като убеждение винаги е лъжлива. Вярата като чувство е качество; убеждението е понятие. Чувството е качество на твоя ум; убеждението е съгласяване. Затова тези, които се съмняват и се страхуват от това, те си създават вяра-убеждение. Те казват: "Аз вярвам", но не притежават вяра. Дълбоко в себе си се съмняват. Винаги са се страхували от това. Ако пипнеш, критикуваш вярата им, незабавно ще се ядосат. Защо? Защо е този гняв, този яд? Те не са разгневени от тебе. Разгневени са от собственото си съмнение, на което ти помагаш да излезе на повърхността. Ако пред вас е човек на вярата, можеш да го критикуваш; той няма да се ядоса, защото ти не можеш да унищожиш вярата му.

Рамакришна е от този тип, също и Чайтания, и Мийра -те са от емоционалния тип. Един от най-великите умове на Бен-гал, Кешав Чандра, отишъл да види Рамакришна. Не отишъл просто да го види, а да го разобличи, защото Рамакришна бил необразован, неук. А Кешав Чандра бил един от най-великите умове, които някога са се раждали в Индия, един от най-проницателните рационални умове. Било сигурно, че Рамакришна ще бъде разобличен. Кешав Чандра започнал да оборва, но трябва да се е почувствал много неудобно, защото Рамакришна се радвал на неговите аргументи - всъщност, твърде добре се забавлявал. Когато той излагал някой аргумент против Бога, Рамакришна започвал да скача и танцува.

Почувствал се твърде неудобно, затова казал: "Какво правиш? Трябва да отговориш на аргументите ми." Разказва се, че Рамакришна отвърнал: "След като те видях, вярата ми се укрепи. Такъв ум не може да съществува, ако няма Бог." Това е начинът, по който емоционалният тип гледа на нещата. "И според мене", казал Рамакришна, "рано или късно ти ще станеш по-голям поклонник от мене, защото притежаваш велик ум. С такъв ум, как можеш да се бориш с Божеството? С такъв остър ум? Дори един идиот, глупак като мене го е постигнал. Как можеш да




останеш, без да го постигнеш?"Той не се ядосал, не започнал да спори, но оборил Кешав Чандра. Кешав Чандра докоснал

стъпалата му и казал: "Ти си първият теист, когото срещам и пред когото аргументите си губят смисъла. Вглеждайки се в очите ти, вглеждайки се в тебе и в начина, по който се държиш с мене. всичко това за мен е първия знак за възможността. Бог да съществува. Ти си доказателството, без да даваш никакво доказателство." Рамакришна се превърнал в доказателство.

Интелектуалният тип трябва да премине през. съмнението. Не натрапвай никое убеждение на себе си; това ще е заблуда на самия себе си. Не можеш да заблудиш никой друг. Можеш да излъжеш само себе си. Не се насилвай; бъди истински. Ако съмнението е твоята природа, тогава действай чрез съмнението. Съмнявай се колкото се може повече и не избирай техника, която се основава върху вярата. Тя не е за тебе. Избери някоя техника, която е научно експериментирана. Не е необходимо да вярваш.

Съществуват два вида методи. Единият е експерименталният. От теб не се иска да вярваш. Иска се да го правиш, а резултатът ще бъде убеждението, вярата. Ученият не може да вярва. Той може да приеме дадена хипотеза, за да работи с нея, за да я експериментира. Ако експериментът излезе сполучлив, ако експериментът докаже, че хипотезата е вярна, тогава той стига до определено заключение. До вярата се достига чрез експеримент. Затова в тези 112 техники има такива, които не изискват никаква вяра от твоя страна.

Затова Махавира. Буда, те са от интелектуалния тип, точно както Рамакришна и Чайтания са от емоционалния тип. Поради тази причина Буда е казал, че няма нужда да вярваш в Бога; няма Бог. Той твърди: "Прави това. което ти казвам. Не вярвай в мене. Опитвай това, което ти казвам и ако този опит покаже, че то е вярно, тогава вярвай в него." Буда казва: Недей да вярваш в мене, недей да вярваш на това. което говоря. Недей да вярваш в нещо. само защото аз съм го казал. Изпробвай го, опитай го и докато не достигнеш до свое собствено заключение, подлагай го на съмнение. Твоят собствен опит ще се превърне в твоя вяра." Махавира казва: "Не е необходимо да се вярва в каквото и да е - дори и в Гуру, в Учителя. Просто прави техниката."

Науката никога не иска да вярваш. Тя иска да правиш експерименти, да отидеш в лабораторията. Това е за интелектуалния тип. Не се опитвай да вярваш, преди да си извършил опита. Не можеш да го направиш. Ще фалшифицираш всичко. Бъди честен и истински със себе си. Остани истински и автентичен.

Понякога се случва дори атеисти да достигнат до Бога. поради това, че не се самозалъгват. Махавира е атеист; той не Вярва в Бога. Буда е атеист; той не вярва в Бога. Такова чудо. се случило с Буда. За него се казва, че той бил най-безбожния човек и най-богоподобния. И двете - безбожен и богоподобен. Бил е абсолютно рационален, но е постигнал Бога. защото никога не е заблуждавал себе си. Продължавал да прави опити. В продължение на шест години опитвал това и онова, и друго, и не вярвал. Ако не се докажело от опита, той не вярвал в него. Затова правел нещо и ако нищо не се случело, го изоставял.

Един ден постигнал целта. Единствено чрез съмнение и съмнение, и съмнение, опитвайки, настъпил моментът: моментът настъпил, когато не останало нищо, което да се подлага на съмнение. Без обекти съмнението изчезва. Сега няма обекти, които да се подлагат на съмнение. Той се съмнявал във всичко и дори съмнението претърпяло неуспех. Съмнението отпаднало и в това отпадане той Постигнал. След това разбрал, че не съмнението е истинското нещо: по-скоро, това е съмняващият се, а ти не можеш да подложиш на съмнение съмняващия се. Съмняващият се съществува, за да каже: "Не, това не е вярно."

Може да е вярно, може да не е вярно, но кой е този, който го казва? Този източник на твърдението е верен, е истинен. Можеш да твърдиш, че няма Бог, но не можеш да твърдиш "Мен ме няма", защото в момента, в който си казал "Мен ме няма", ти си допуснал себе си. Кой прави това твърдение? Не можеш да отречеш себе си, без в същото време да разгледаш себе си. Невъзможно е. Дори, за да отречеш, ти трябва да съществуваш. Не можеш да кажеш на някого, някой гост, който чука на вратата: "Не съм си вкъщи". Как можеш да го направиш? Това е абсурдно, защото твърдението ти: "Не съм си вкъщи" доказва, че си там.

Буда се съмнявал във всичко, но не могъл да се усъмни в себе си. Когато всичко било вече подложено на съмнение и станало непотребно, накрая той бил тласнат към себе си. А тук съмнението било невъзможно, затова съмнението отпаднало. Внезапно се събудил за своята




собствена реалност, за своя собствен източник на съзнание, самата основа на съзнанието. Затова той бил безбожен, но станал богоподобен.

Тук има и от двата вида техники. Ако чувстваш, че си от интелектуалния тип, объркан, съмняващ се, не опитвай техниките за вярата. Те не са за тебе. Не всяка техника е за всеки. Ако имаш вяра, не е необходимо да опитваш някакви други техники - не е необходимо! Ако имаш вяра, тогава практикувай тези техники, които изискват вярата като предпоставка. Но бъди истински; това е същността. Това е едно твърде съществено _нещо, което непрекъснато трябва да си напомняш.

Много лесно е да се заблудиш - МНОГО е лесно да се излъжеш, защото ние подражаваме. Може да започнеш да имитираш Рамакришна без да знаеш, че не си от същия тип. Ако имитираш. ще бъдеш една имитация; нищо истинско няма да се случи с тебе. Можеш да имитираш Буда. Това се случва всеки ден. защото сме родени като принадлежащи на различни религии. Поради тази причина продължават и повечето глупости. Не можеш да се родиш от някоя религия: трябва да я избереш. Религията няма какво да прави с кръвта, костите, раждането - няма какво!

Някой се е родил будист. Той може да е емоционален тип, но ще следва Буда. И целият му живот ще отиде напразно. Някой се е родил като интелектуален тип. Може да се е родил като мюсюлманин. Тогава животът му ще бъде пропилян и той ще бъде неистински. Светът не е религиозен, защото раждането се свързва лъжливо с религията. Не съществува никаква връзка. Ти трябва да избереш съзнателно, защото най-напред трябва да определиш своя тип и след това да направиш избора. Светът щеше да бъде много по-религиозен днес. ако позволявахме на всеки да избира своята религия, метод, техника, път.

Но религията е станала организирана, политически организирана. Затова, когато детето се роди, ние му натрапваме религията. Предопределяме неговата религия. Родителите се страхуват, че то може да отиде в друга организация. Преди да стане съзнателен, той трябва да бъде унищожен, осакатен, насилен. Преди да стане съзнателен и да може да разсъждава за нещата, умът му трябва да бъде формиран, така че той да не може да мисли свободно. Не можеш да мислиш свободно, защото, всичко което мислиш, е предпоставено.

Четох Бертранд Ръсел. Той казва: "На нивото на интелекта считам, че Буда е по-велик от Исус. Но дълбоко в моето сърце това е невъзможно: Исус е по-велик от Буда. Най-много. ако насиля себе си, мога да ги поставя на едно равнище. С ума си чувствам обаче, че Буда е гигант. Исус е нищо пред него."

Защо е това чувство? Защото самият Бертранд Ръсел е интелектуален тип, затова и Буда го привлича, а Исус не го привлича. Но умът се е формирал в християнството. Това не е вярно. защото такива сравнения са безполезни. Те показват само нещо характерно за Бертранд Ръсел - нито за Буда. нито за Исус. За този. който принадлежи към емоционалния тип, Исус ще изглежда много по-велик от Буда. Но ако той е будист, ако се е родил като будист, ще му е трудно. Умът му ще се чувства неудобно ако той смята, че някой е по-велик от Буда. Трудно е, невъзможно е, защото това, което мислиш сега е било посято в тебе преди това.

Умът ти е нещо като компютър. Информацията е била вкарана, оценката е била вкарана. Ти се обуславяш от някакви безсмислени разбирания, традиции. Не можеш лесно да се откажеш от тях; Затова религията е само една дума. Много малко хора могат да станат религиозни, защото много малко хора могат да се изправят срещу своите собствени условия. Само един революционен ум може да стане религиозен - един ум, който може да вижда нещата, фактите за тях и след това да решава какво да прави.

Разбери какъв тип си. Не е трудно. Най-напред: ако се чувстваш объркан, тогава си интелектуален тип. Ако се чувстваш сигурен, пълен с доверие, тогава продължавай с различни техники. за които основното нещо е доверието. И второ, запомни. никога не прави и двата вида техники. Това ще те обърка още повече. Нищо не е неправилно; и двата вида са правилни. Рамакришна е прав, Буда е прав. Запомни едно нещо: в този свят много неща могат да те заведат при Истината - много пътища. В това отношение не съществува монопол. Дори и противоположните пътища, абсолютно противоположните пътища, могат да те отведат до една и съща точка.

Не съществува само един път. Напротив, ако навлезеш навътре и Постигнеш, ще научиш, че има толкова много пътища, колкото и пътници, защото всеки индивид трябва да започне от




точката, в която се намира в момента. Той не може да използва вече прокаран път. Всъщност, създаваш сам пътя си чрез своето движение. Не съществуват вече готова пътища. Не съществуват магистрали, които вече са прокарани. Но всяка религия се опитва да прокара идеята, че пътят е готов и ти трябва само да го извървиш. Това не е истина. Това вътрешно търсене се уподобява в по-голяма степен от небето, отколкото от земята.

Лети птица: тя няма да остави никакви следи в небето; небето ще остане празно. Птицата е отлетяла; не е оставила никакви следи. Никоя птица не може да я последва по следите й. Небето винаги е чисто. Друга птица, всяка една птица, която трябва да лети, ще създаде свой собствен път.

Съзнанието е като небето, а не като земята. Махавира се движи. Буда се движи. Мохамед се движи, Мийра се движи. Можеш да видиш техните движения, можеш да видиш постиженията им, но в момента, в който отминат, пътят изчезва. Не можеш да следваш сляпо, не можеш да имитираш. Ще трябва да откриеш своя път.

Най-напред виж какъв тип си и след това избери методите. В тези сто и дванадесет метода има много предназначени за емоционалния тип, има и много предназначени за интелектуалния тип. Но недей да смяташ, че тъй като си смесен тип, трябва да се придържаш и към двата. Това ще предизвика голямо объркване и ти ще бъдеш така дълбоко раздвоен, че дори можеш и да полудееш, да станеш шизофреник; можеш да се разцепиш. Не прави това.

Вторият въпрос: "Да познаваш смъртта е добре, казахте Вие вчера. Изглежда, че такъв е подходът на Буда. който е отрицаващ жрвота. Но тантра е утвърждаваща живота, не е негативна, затова, как може тази ориентация към смъртта, да се използва в тантра?"

Буда в действителност не е отрицаващ живота. Той изглежда такъв: изглежда, че е отрицаващ живота, защото се фокусира върху смъртта. На нас ни изглежда, че той обича смъртта, но той не я обича. Напротив, той обича вечния живот. За да открие този живот, който е безсмъртен, той се фокусира върху смъртта. Смъртта не е неговата любов. Той трябва да се фокусира Върху смъртта, само за да открие нещо, което е отвъд смъртта. И Буда твърди, че ако не съществува нищо от-въд смъртта .тогава животът е напразен, но само тогава животът е напразен. Никога не казва, че животът е напразен. Твърди, че ако не съществува нищо отвъд смърпипа, тогава животът е напразен. И твоят живот е напразен, казва той, защото животът не продължава отвъд смъртта. Това, което смяташ за свой живот, е част от смъртта. Ти си заблуден от това. Мислиш си, че това е животът, а то не е нищо друго освен смъртта.

Ражда се човекът: той поема своя път на смъртта. Какъвто и да стане, каквото и да постигне, каквото и да притежава, нищо няма да помогне. Той се движи към смъртта. Този така наречен живот е движение към смъртта. Как можем да го наричаме живот? Това е въпросът на Буда. Живот, който се движи към смъртта, как може да го наричаме живот? Живот, който съдържа неизбежно в себе си смъртта, е просто скрита смърт, не е живот. Той е постепенна смърт. Лека полека ти умираш, а продължаваш да мислиш, че живееш.

Точно в този момент си мислиш, че живееш, но ти умираш. Всеки миг губиш живот и печелиш смърт. Дървото се познава по плодовете, казва Буда. така че твоето дърво на живота не може да се нарече живот, защото плодът е смъртта. Дървото се познава по плодовете си и ако на твоето дърво на живота зреят само плодовете на смъртта, тогава си заблуден от дървото. И още нещо: ако дървото дава определен плод, това показва, че този плод е зародишът на дървото; в противен случай този плод не може да израсте на това дърво. Затова, ако животът дава плода на смъртта, смъртта трябва да е зародишът.

Нека се ориентираме в този проблем. Родил си се и считаш, че раждането е началото. То не е. Преди това раждане си умрял в друг живот. Тази смърт е зародишът на това раждане и след това отново, смъртта ще бъде плодът. И този плод ще се превърне в зародиш на следващото раждане.

Раждането води до смърт, смъртта предшества раждането. Така че ако искаш да видиш животът такъв, какъвто той е наистина, знай, че от двете страни е заобиколен от смъртта. Смъртта е началото и пак тя е краят, а животът е една илюзия по средата. Чувстваш се жив между две умирания. Интервалът свързващ една смърт с друга, ти наричаш живот. Буда твърди, че това не е живот. Този живот е дукха - страдание. Този живот е смърт. Затова на нас, които сме "хипнотизирани от живота", обладани от мисълта да бъдем живи на всяка цена, той ни изглежда като отрицаващ живота. Ние толкова много се страхуваме от смъртта, че Буда ни изглежда влюбен




в смъртта и това ни Се струва ненормално. Той прилича на самоубиец. Точно заради това много хора критикуват Буда.

Алберт Швайцер критикувал Буда. защото чувствал, че мислите му са завладени от смъртта. Не той е бил завладян от смъртта. Ние сме завладени от живота. Той само е анализирал нещата, разбирайки какви са фактите. И колкото по-дълбоко навлизаш, толкова повече ще се уверяваш, че е прав. Животът ти е неистински, фалшив, връхлитан от смъртта. Отвътре е смъртта. Буда се съсредоточава върху смъртта, защото, казва той: "Ако успея да разбера, какво представлява смъртта, само тогава ще успея да разбера, какво представлява живота. А ако успея да разбера, какво представляват и двете - живота и смъртта, тогава ще бъде възможно да ги преодолея и двете, и да позная нещо, което е над смъртта и раждането, над двете." Той не е негативист, не отрича живота, но има такъв вид.

Тантра има вид на утвърждаваща живота, но това отново е твоя интерпретация. Нито Буда е отричащ живота, нито тантра е утвърждаваща живота. Източникът е един и същи. Буда се фокусира върху смъртта, тантра се фокусира върху живота. И те са едно и също нещо, затова почни от там, откъдето искаш. Но навлез толкова дълбоко, че да познаеш и другото.

Буда насочил вниманието си към края - смъртта. Тантра се фокусира върху началото - живота. Затова изглежда, че Буда обича толкова много смъртта, а тантра - че обича толкова много секса, любовта, живота. Понеже тантра насочва вниманието си към началото, сексът става твърде важен. Тя се интересува от това, как да се навлезе навътре и да се разбере, какво представлява секса, как да се разкрие мистерията на любовта, как да се проникне'в началото, в зародиша, така че да можеш да отидеш отвъд: това е подходът на тантра.

Буда насочва вниманието си към смъртта и той казва да се медитира дълбоко върху смъртта, да се навлезе в нея и да се познае цялата й реалност. И двете позиции са двата края на едно и също нещо. Сексът е смърт и смъртта е много сексуална.

Трудно е да се приеме. Съществуват много насекоми, които умират след първия си полов акт. Първи сексуален акт и смъртта настъпва. В Африка съществува вид паяци, при които мъжкият умира по време на съвъкуплението. Не може да оживее от него. Той е върху женската и умира там. Първото съвъкупление се превръща в негова смърт и това е твърде ужасно. В момента на еякулацията той умира. Всъщност, той дори не е наистина мъртъв: все още е в предсмъртна агония. В момента, в който паякът, мъжкият паяк, еякулира, започва смъртта и женската започва да го изяжда. Той никога не слиза от женската. Женската започва да го изяжда и по времето, когато сексуалният акт е приключен, той е наполовина изяден.

Сексът и смъртта са взаимосвързани. Поради тази причина човек е започнал да се страхува от секса. Тези, които искат да живеят дълго, които копнеят за дълъг живот, те винаги ще се страхуват от секса, а тези, които смятат, че могат да станат безсмъртни, издигат брахмачария (целомъдрието) в свой култ. Още никой не е станал безсмъртен и никой не може да стане, защото ти си роден в резултат от секса. Ако беше роден в резултат от брахмачария, тогава това щеше да е възможно. Ако майка ти и баща ти бяха целомъдрени тогава, само тогава, ти можеш да си безсмъртен.

Сексът е навлязъл заедно с твоето раждане. Дали ще правиш секс или не, е без значение: не можеш да избягаш от смъртта. Самото ти съществуване започва със секса и сексът е началото на смъртта. Заради това християните твърдят, че Исус е роден от девица. Само, за да кажат, че той не е смъртен, не е обикновен смъртен, те твърдят, че е роден от девица. "Той не е обикновен смъртен": само за да .кажат това, само за да кажат, че смъртта няма власт над него, те трябвало да създадат този мит.

Това е част от дълъг мит. Ако беше роден в резултат на секса, тогава смъртта щеше да притежава власт над него. Тогава той нямаше да избегне смъртта, тъй като заедно със секса влиза и смъртта. Затова те твърдят, че той е роден без никакъв сексуален акт; той не бил резултат на секса. Те твърдят, че понеже бил син на дева, можел да оживее отново - да възкръсне. Те са го разпънали, но не могат да го убият. Той останал жив, защото не е бил резултат от секса. Не могат да го убият. Ако Исус наистина е роден от дева, невъзможно е той да бъде убит. Невъзможно е той да бъде убит! Смъртта е невъзможна! Когато липсва началото, как може да настъпи края? Ако той не беше роден от девица, тогава смъртта щеше да бъде сигурния, неизбежен край.




Затова трябвало да се поддържа целия мит. Ако кажеш, че не е роден от дева, тогава втората част от мита, възкресението, става невъзможна. Ако твърдиш, че е възкръснал, че е надмогнал смъртта, избягнал смъртта, че смъртта не може да го убие, че той не може наистина да бъде разпънат, че тези, които са го разпънали, са били излъгани, че той е бил жив и е останал жив, тогава трябва да поддържаш и първата част от мита.

Не съм казал нищо за или против. Просто казвам, че трябва да се поддържа ЦЕЛИЯ мит. Не може да се поддържа само едната част. Ако сексът е преди раждането, тогава ще присъства и смъртта. Поради тази дълбока връзка много пъти много общества са се страхували от секса. Това е страхът от смъртта. Дори и да приемеш секса, остава известен страх. Дори да правиш секс, остава известен страх. Никой не си позволява тотално да се потопи в него. Страхът присъства; ти си в защита. Не можеш да се потопиш напълно в него; не можеш да позволиш на себе си, да му се отдадеш тотално, защото това отпускане е точно като смъртта.

Нито тантра поддържа твоята идея за живота, нито Буда е против истинския живот. Тантра започва от единия край -началото; Буда започва с края. И тантра е по-научна от Буда, защото винаги е по-добре да започнеш с началото. Ти вече си роден; смъртта е далече. Раждането се е осъществило; можеш да работиш върху него по-задълбочено. Смъртта трябва да настъпи. Засега тя е една представа; за теб не е реална. И когато видиш някой да умира, никога не виждаш смъртта. Виждаш как някой умира, но не виждаш смъртта - процесът, който става с него отвътре. Не можеш да я видиш. Тя е невидима; тя е индивидуална. И самият индивид не може да каже нищо, защото в момента, в който той преминава през процеса, него вече го няма. Той не може да се върне; не може да се върне обратно и да разкаже какво се е случило.

Затова всичко, което се знае за смъртта, е резултат от умозаключения. Никой не знае нещо истинско за смъртта. Ако не можеш да си спомниш миналите прераждания, не можеш в действителност да знаеш нищо относно смъртта. Ти си умирал много пъти; заради това Буда е трябвало да възстанови много техники за припомняне на миналите прераждания. Понеже твоята смърт в този живот е в бъдещето, как можеш да се концентрираш върху нея? Как можеш да медитираш върху нея? Тя все още не е настъпила. Тя е много неясна, тъмна, неизвестна. Какво можеш да направиш? Можеш само да мислиш за нея, но и това мислене ще бъде заимствано. Ще повтаряш това, което другите са казали. Някой е казал нещо за смъртта и ти ще го повториш. Как може да медитираш върху смъртта? Можеш да видиш другите да умират, но това не е истинско навлизане в нея. Ти си само наблюдател.

Същото е когато някой яде сладкиш. Поглеждаш го, но как можеш да разбереш какво става с него, какъв вкус, каква сладост, какъв аромат усеща той! Това, което става в него, ти не можеш да узнаеш. Можеш само да го гледаш в устата, да наблюдаваш държането му или да видиш изражението на лицето му - но всичко това е производно знание, не е действителен опит.

Не можеш да разбереш какво става с него ако той не каже нещо. но това, което ти каже, ще бъдат само думи и отново никакъв личен опит. Буда говорил за своите отминали умирания, но никой не му вярвал. Ако аз ти кажа нещо за моите отминали умирания, дълбоко в себе си ти няма да ми повярваш. Как можеш да повярваш? Нямаш никакъв достъп до нейната реалност. Ти си просто затворен в това раждане и смъртта на този живот още не е настъпила. Тя винаги се случва с другите; все още не се е случила с тебе.

Трудно е да се медитира върху смъртта. Като начало, трябва да се отправиш към миналите си прераждания. Ще ти се наложи да копаеш в миналата си памет. Буда, Махавира, те и двамата са използвали техниката на джати-смаран - техниката за отиване в миналите прераждания. Само след това можеш да медитираш върху смъртта.

Тантра е по-научна. Тя започва с живота, с раждането, със секса, които са факт от твоя живот. Смъртта все още е фантазия. Но запомни, крайният резултат и от двата е един и същ. И двата подхода са в търсене на вечния живот - живот, който е безсмъртен. Или се издигаш над началото, или се издигаш над края. Или скачаш от единия край, или скачаш от другия и запомни, можеш да скочиш само от края. Не можеш да скочиш от средата.

Ако искам да изскоча от тази стая, трябва да отида или до този край, или до онзи. Не мога да скоча от средата на стаята, защото скокът е възможен само от някой от двата края. В живота съществуват само два крайни полюса - раждането и смъртта. Тантра започва с раждането. По-научно е, по-реалистично е. Ти вече си в него, затова можеш да медитираш върху него: Можеш да




навлезеш дълбоко в него.Смъртта не е факт. Много специфичен ум е необходим, за да се възприеме смъртта; много

остър интелект е необходим, за да се проникне в бъдещето. Рядко се случва някой Буда да възприема смъртта толкова дълбоко, че бъдещето да се превърне в настояще. Но това става с изключителните индивиди.

Тантра може да се използва от всеки, който притежава някакъв интерес, който притежава някакво желание да търси, за да научи, какво представлява истинския живот. Тантра обаче също използва смъртта, за да ти помогне да се обърнеш навътре - не за да медитираш върху нея, не за да скочиш от нея, но за да ти помогне да се насочиш навътре.

Буда също е говорил за раждането, само за да го направи част от медитацията върху смъртта. Другата част може да се използва като помощно средство, но тя не е центърът. Тантра твърди, че ако можеш да мислиш за смъртта, животът ти ще добие ново значение, форма и значимост. Умът ти ще навлезе в нови измерения, които без смъртта са трудно постижими и дори невъзможни. В момента, в който започнеш да усещаш, че този живот ще свърши със сигурна смърт, смъртта се превръща в несъмнен факт и ти не можеш да се привържеш към този живот. Умът започва да се издига над него. Това казах вчера.

Ако ти мислиш само за този живот, умът ти ще се насочи навън: той ще излезе навън и навън, и навън към обектите. Ако. започнеш да гледаш и видиш, че смъртта се крие навсякъде, тогава не можеш да се привържеш към обектите. Умът ти ще започне да се насочва навътре.

Онзи ден едно младо момиче дойде при мене. Тя е индийка и се беше влюбила в американец. Но след като се влюбила и те мислили и планирали да се оженят, момчето се разболяло и се разбрало, че той има някакъв вид рак, който е неизличим. Смъртта била сигурна. Можел да живее две или три, или четири години най-много. Момчето се опитало да убеди момичето, да не се жени за него. Той казал: "Смъртта е абсолютно сигурна, защо да си погубваш живота с мене?"

Но колкото повече настоявал (това е начинът, по който работи умът), толкова по-непоколебимо ставало момичето в решението си, да се ожени за него. Това е начинът, по който умът работи с парадоксите. Ако аз бях на мястото на това момче, щях да настоявам да се оженим. Тогава момичето можеше да се измъкне. Тогава нямаше начин да се оженим. Тогава нямаше да видя това момиче отново. Но момчето настоявало -независимо от своята любов, но съвсем глупаво, без да познава начина, по който работи ума - че момичето не трябва да се жени за него. Всеки друг би направил същото и понеже той настоявал, за нея това станало въпрос на съвест: настояла да се оженят.

След това се оженили. Сега, след женитбата, момичето е заобиколено непрекъснато от смъртта. Тя е тъжна; не може да обича момчето. По-лесно е да умреш за някого. Много е трудно да живееш. Много е лесно да умреш. Да бъдеш мъченик е твърде лесно нещо. Много е лесно да бъдеш мъченик, защото е нещо моментно: можеш да го направиш в един миг.

Ако ти ме обичаш и аз ти кажа: "Скачай от тази сграда", можеш да скочиш, защото чувстваш, че ме обичаш. Но ако кажа: "О’кей, живей с мене тридесет години", ще бъде трудно -МНОГО трудно!

За един момент можеш да станеш мъченик. Да умреш за някого, за нещо, е най-лесната работа на света; най-трудно е да живееш за нещо. Тя станала мъченик, но сега трябвало да живее заобиколена от смъртта. Не можела да обича. Не можела да види лицето на съпруга си, защото в момента, в който се сещала, че ракът е там, смъртта изкачала от ъгъла. Можело да стане всеки момент и тя била в постоянна агония.

Какво се случило? Смъртта се превърнала в увереност. Сега животът не представлявал интерес за нея. Всичко е пропаднало и се е превърнало в смърт. Тя дойде, за да ме види от Америка. Желаеше да медитира, защото животът беше безсмислен. Животът беше станал равнозначен на рака и тя беше дошла при мене: "Научете ме да медитирам. Как мога да надмогна живота?" Докато животът не стане безсмислен, никога няма да си помислиш да се издигнеш над него.

Аз й казах, че очевидно нейната женитба е голямо нещастие, но може да се окаже и много сполучлива. Съпругът на всяка жена ще умре, но това "не е сигурно". Всяка съпруга ще умре, но това "не е сигурно". Смъртта е сигурна; само датата не е сигурна. И кой знае, дори датата може да е сигурна: ти не знаеш. Затова невежеството е много щастливо. Тя е можела да обича това момче,




докато те нищо не са знаели. Но сега любовта е станала невъзможна, животът е станал невъзможен. Смъртта е тук, непрекъснато присъстваща между двамата.

И така, аз я попитах: "Защо да не го обичаш повече, след като ще умре? Обичай го повече." Тя каза: "Как мога да го обичам? Ние винаги сме трима; изгубена е интимността. Аз съм там и моят съпруг е там, а между нас е смъртта. Не е останала никаква интимност."

Смъртта е прекалено много; невъзможно е да се живее с нея. Тя може да се превърне в обръщане. Ако можеш да осъзнаеш смъртта, казва тантра, използвай я като обръщане навътре. Не е необходимо да изпадаш в подробности относно смъртта, не е необходимо да я съзерцаваш. Не я прави обект на натрапчиви мисли. Само съзнанието, че смъртта е тук, ще ти помогне да се насочиш навътре, да бъдеш медитативен.

Третият въпрос: "Как може умът да бъде преодолян и трансформиран само чрез докарването на тялото до състояние близко до това на смъртта?" -

Умът непрекъснато е активен. Когато си активен, медитацията е невъзможна, защото медитацията означава дълбока пасивност. Можеш да познаеш себе си, само когато всичко е утихнало. Само тогава, в тази тишина, може да се случи да срещнеш себе си. Иначе, в активността ти си толкова зает с едно или друго нещо, че не можеш да усетиш собственото си присъствие. Непрекъснато забравяш за себе си. Постоянно с този или онзи обект, продължаваш да забравяш себе си.

"Дейност" означава да бъдеш свързан с нещо навън. Ти си активен, защото си свързан с нещо навън, правиш нещо навън. "Пасивност" означава, че си се върнал вкъщи; не правиш нищо. В гръцкия език свободното време се нарича "школе". Английската дума "school” (училище) произлиза от гръцки. "school” означава свободно време. Можеш да научиш нещо, само ако не си зает; ученето става през свободното време. Ако се занимаваш с нещо, правейки това или онова, не можеш да учиш.

Училищата били за свободните класи - тези, които можели да си позволят свободно време. Техните деца били изпращани на училище по време на свободното си време. Не трябвало да правят нищо, а да учат. Те били освободени от всевъзможните ежедневни дейности, били абсолютно незаети и затова могли да учат.

Същият е проблемът, ако искаш да учиш за собственото си присъствие: трябва да бъдеш абсолютно незает, пасивен -АБСОЛЮТНО пасивен, просто да бъдеш, да не правиш нищо. Всякакво вълнение трябва да се прекрати, всякаква активност трябва да се изпари. Ти просто си: ТИ СИ! В този момент за първи път осъзнаваш собственото си присъствие. Защо? Защото присъствието е твърде неуловимо. Зает с големи обекти, въвлечен в различни дейности, не можеш да осъзнаеш едно толкова ефирно присъствие. То е като много тиха музика, твоето присъствие. А ти си така изпълнен с шумове (и всеки шум те е завладял), че не можеш да чуеш този тих малък глас отвътре.

Преустанови ангажирането си с външни шумове и дейности. Тогава този тих, малък глас ще се чуе за първи път; този беззвучен звук, тази беззвучна музика, ще се усети. Влизаш в ефирното и напускаш грубото. Дейността е груба; недействието е ефирно. А твоето присъствие е най-ефирното нещо на света. За да го усетиш, трябва да спреш; трябва да отсъстваш от всякъде, така че твоето тотално присъствие да се появи и ти да се срещнеш със себе си. Поради тази причина в много техники се препоръчва да докараш тялото си до състояние, в което то като че ли е мъртво. Това означава просто да не бъдеш активен, точно както някой мъртвец.

Докато медитираш, нека тялото да е завладяно от смъртта. Това ще е една представа, но дори и тя помага. Не питай как представата може да помогне. Представата има своя собствена роля. Например, сега са възможни научните експерименти. Седиш. Там има доктор, който измерва пулса ти. Вътрешно започваш да се ядосваш; представяш си, че се биеш. Пулсът . ти веднага се ускорява.

Вътрешно, просто си представи, че умираш, че всеки момент ще умреш. Остани безмълвен и почувствай настъпването на смъртта. Пулсът ти ще спадне. Пулсът е нещо много реално, а ти само си представяш. Представата не е нереална. Тя също е реална. Ако можеш да си представяш истински, дори и истинска смърт може да настъпи. Ако можеш да си представяш наистина, можеш да въздействаш върху физическите явления.




Може би си наблюдавал сеанс по хипноза. Ако не си, много лесно можеш да го направиш вкъщи. Не е трудно; много е лесно. Използвай детето си като средство. Ако детето е момиче, е още по-добре, защото момчетата са изпълнени с повече съмнения от момичетата и момчетата винаги са настроени за борба, вместо за сътрудничество. Момче означава точно това -настройка за борба.

Необходимо е сътрудничество. Кажи на детето да се отпусне и започни да внушаваш: "Ти изпадаш в дълбок транс, изпадаш в дълбок транс, заспиваш. Клепачите ти стават тежки, тежки, тежки." И използвай монотонен глас: "По-тежки, по-тежки, по-тежки." Нека гласът ти е монотонен, все едно ти също се каниш да заспиш.

След пет минути детето ще е дълбоко заспало. Това не е обикновен сън. Това е хипнотичен транс. Той е съществено, качествено различен от обикновения сън, защото сега детето може да чува само твоя глас. Не съществува нищо друго, което то може да чуе. Ако говори някой друг, детето остава глухо. Ако ти говориш (човекът, който го е хипнотизирал), то може да чува: ще изпълнява твоите нареждания.

Направи някои опити. Кажи на детето: "Това, което слагам в ръката ти е горящ въглен. Ще се изгориш." Сложи нещо най-обикновено в ръката на детето - парче камък, което е студено. Детето ще го захвърли незабавно, защото на ума е внушено, че това е горящ въглен и, че ръката му ще бъде изгорена. То ще го захвърли. Ще изкимти все едно, че е пипнало нещо горещо.

Става чудо. Ще видиш, че ръката му е изгорена. Какво е станало? Не е възможно изгарянето да е предизвикано от студения камък, но детето е изгорено така, както ако в ръката му беше поставен горящ въглен. Това беше само една представа. Затова тези, които са проникнали в човешкия ум твърдят, че представата е факт, истински както всеки друг. Представата не е ПРОСТО представа, защото тя резултира в действителни факти.

Направи този опит: Легни върху земята, остани неподвижен и си представи, че умираш. Тялото става мъртво. Постепенно ще усещаш една тежест завладяваща тялото. Цялото тяло ще стане безкрайно тежко, тежко като олово. Кажи си: "Дори ако искам да преместя ръката си от нейното място, няма да мога да го направя". След това се опитай да я преместиш и няма да можеш. Сега представата работи.

В това състояние, в което чувстваш, че тялото е станало оловно тежко, много лесно можеш да отстраниш себе си от света на дейността. Поради тази причина се предлага. Сега можеш да станеш пасивен, защото си мъртъв. Можеш да усетиш, че всичко е умряло и мостът между теб и света е разрушен. Тялото е мостът. Ако тялото е мъртво, не можеш да правиш нищо. Можеш ли да правиш нещо без тяло? Без тяло не можеш да направиш нищо.

Всяка дейност е посредством тялото. Умът може да мисли за нея, но не може да я върши. Ти си станал безсилен; не можеш да правиш нищо. Ти си отвътре, светът е отвън, средството е мъртво и мостът е разрушен. При това положение, при което тялото е мъртво и мостът е разрушен, енергията ти ще започне да се движи навътре, защото няма начин да се движи навън. Пътят навън е затворен и преграден, затова остава движението навътре. Виж себе си застанал в центъра на сърцето; погледни навътре към детайлите на тялото. Ще се почувстваш много странно, когато за първи път можеш да разгледаш отвътре собственото си тяло.

Тантра, йога, аюрведа, всички стари физиологии, всички стари физиологични учения, техните изследвания се извършвали чрез такива вътрешни медитативни техники. Съвременната физиология се основава на дисекциите, а древната физиология се основавала на медитацията, а не върху дисекцията. Сега съществува школа, школа от твърде авангардни учени медици, които твърдят, че когато дисектираш тялото, за да научиш нещо, познаваш нещо, което е мъртво - и изводът, който се прави от мъртвата част, няма отношение към живото тяло.

Може би са прави. Ако източиш кръвта ми и след това я изследваш, ще изследваш мъртва кръв. Не е същата кръв, която тече в мене. На външен вид тя е същата, но в мене тя беше жизнен процес, жив поток, жива, част от механизма, от едно органично цяло. Сега е мъртва. Все едно да извадиш очите ми и да ги изследваш. Когато бяха с мене, аз бях зад тях и в тях. Сега са мъртви камъни и това, което ще научиш за тези очи, не се отнася до моите очи, защото основната, съществената част, е пропусната: мен ме няма. Тези очи са част от едно голямо цяло.

Цялото им качество се състои в това, да са част от голямо цяло. Сега са независими, не са част от нищо. Моделът е загубен, живият контакт е загубен. Всички учения на йога и тантра




твърдят, че ако не познаеш живото тяло, знанието ти е неистинско. Но как може да се познае живото тяло? Има един единствен начин: ако влезеш в себе си и се разходиш, за да разгледаш детайлно тялото. Чрез тези техники се разкрива един различен свят, жив свят.

Затова първото нещо: Бъди центриран в сърцето, обходи тялото с поглед, движи се. Ще се случат две неща. Първо: сега няма да усещаш, че ти си тялото. Не можеш да го чувстваш. Сега си наблюдател - някой, който съзнава, будува, гледа, а не, който е гледан. За първи път тялото ще стане просто една дреха; ще бъдеш нещо различно от него. И второ: незабавно ще почувстваш: "Аз не мога да умра."

Това ще изглежда странно, използвайки метод, един образен метод на смъртта, да достигнеш до точката на безсмъртието. Внезапно ще почувстваш: "Аз не мога да умра." Виждал си други хора, които са умирали. Какво е ставало с тях? Телата им стават мъртви; това е причината, поради която заключаваш, че те са умрели. Сега можеш да видиш, че тялото лежи мъртво, а ти си жив.

Затова смъртта на тялото не е твоята смърт. Тялото умира, а ти продължаваш. И ако си упорит в тази техника, няма да се иска много време, за да излезеш от тялото си и да го погледнеш отвън, да го погледнеш както лежи мъртво точно пред теб. Не е много трудно. Щом веднъж опиташ това, вече няма да си същия човек. Ще се родиш отново; ще станеш дуий - два пъти роден. След това започва нов живот.

Вчера ви разказвах за един астролог, който беше обещал да направи хороскоп на моя живот. Той умря преди това, затова синът му трябваше да го изготви. Но и той беше объркан. Казал: "Почти сигурно е, че това дете ще умре на двадесет и една години. На всеки седем години ще трябва да се среща със смъртта." Затова родителите ми, семейството ми, винаги са се страхували от моята смърт. Когато наближих границата на седемте години, те започнаха да се страхуват и той беше прав. На седем години аз оцелях, но имах дълбоко преживяване на смъртта - не на моята собствена, но на смъртта на дядо ми откъм моята майка. Бях толкова привързан към него, че неговата смърт ми се стори като моя собствена.

По мой детски начин копирах смъртта му. В продължение на три дни не ядох, не пих вода, защото чувствах, че ако го направя, ще го предам. Аз го обичах толкова много, той ме обичаше толкова много, че докато беше жив, живеех с него, а не с родителите ми. Бях с дядо си. Той казваше: "Само когато умра, можеш да отидеш при тях." Живееше в много малко село и не можех да ходя на училище, защото там нямаше училище. Той никога не би ме пуснал, но после дойде времето, когато умря. Беше част от мене. Бях отраснал с неговото присъствие, с неговата любов.

Когато той умря усещах, че ще бъде предателство, ако ям. Не исках да живея. Беше детинско, но благодарение на него се случи нещо значително. В продължение на три дни останах да лежа: не ставах от леглото. Казах си: "Щом той е умрял, аз не искам да живея." Оживях, но тези три дни се превърнаха в изживяване на смъртта. В известен смисъл умрях и разбрах (сега мога да го кажа, въпреки че по онова време то беше само смътно изживяване), започнах да усещам, че смъртта е невъзможна. Такова беше чувството.

След това, около четиринадесет годишнината ми, семейството ми отново взе да се тревожи, че ще умра. Отново оживях, но тогава го изпитах отново и то напълно съзнателно. Казах им: "Ако смъртта трябва да настъпи, както казва астрологът, тогава е по-добре да се подготвя. И защо да давам шанс на смъртта? Защо да не отида и да не я срещна на половината път? Ако трябва да умирам, тогава е по-добре да умра съзнателно."

- Взех си отпуск за седем дни от училище. Отидох при моя директор и му казах: "Каня се да умирам." Той отвърна: "Какви са тези глупости! Ще се самоубиваш ли? Какво имаш предвид, като казваш, че ще умираш!"

Разказах му за предсказанието на астролога, че смъртта е вероятна за мен на всеки седем години. Казах му: "Оттеглям се за седем дни, за да чакам смъртта. Ако смъртта настъпи, по-добре е да я срещна напълно съзнателно, така че тя да се превърне в опит."

Отидох в един храм в покрайнините на моето село. Уговорих се със свещеника да не ме безпокои. Това беше много усамотен, малко посещаван храм - стар, в развалини. Никой не идваше в него. Така че му казах: "Ще остана в храма. Ти само ми давай веднъж на ден нещо за храна и нещо за пиене, а аз по цял ден ще лежа тук, чакайки смъртта."

Чаках в продължение на седем дни. Тези седем дни се превърнаха в чудесно преживяване. Смъртта не дойде, но аз от своя страна опитах всички начини да бъда мъртъв. Странни, страшни




усещания имах. Случиха се много неща, но основното, което трябва да се отбележи, е следното - ако чувстваш, че умираш, ставаш тих и спокоен. Нищо не те безпокои в такъв случай, защото всички безпокойства са свързани с живота. Животът е основата на всички грижи. След като един ден ще умреш по един или друг начин, защо да се безпокоиш?

Лежах там. На третия или четвъртия ден в храма се промъкна змия. Видях я. Но липсваше страх. Внезапно се почувствах много странно. Змията идваше все по-близо и по-близо, и аз се почувствах много странно. Липсваше страх. Аз си мислех: "Когато смъртта идва, тя може да дойде с тази змия, защо да се страхувам тогава? Чакай!"

Змията пропълзя през мене и си отиде. Страхът беше изчезнал. Ако приемеш смъртта, няма страх. Ако се привържеш към живота, тогава страхът е налице.

Много пъти около мене летяха мухи. Летяха наоколо, лазеха по мене, по лицето ми. Понякога се чувствах ядосан и исках да ги пропъдя, но после си мислех: "Какъв е смисълът? Рано или късно ще умра и тогава няма да има кой да защитава тялото. Нека правят каквото си искат."

В момента, в който реших да ги оставя да правят каквото си искат, раздразнението изчезна. Те все още бяха върху тялото ми, но сега това, като че ли не ме засягаше. Те като че ли се движеха, като че ли пълзяха върху нечие друго тяло. Незабавно възникна едно отстраняване. Ако приемеш смъртта, възниква една дистанция. Животът се отдалечава с всичките му грижи, безпокойства и всичко останало.

В известен смисъл аз умрях, но научих, че съществува нещо безсмъртно. Щом веднъж приемеш смъртта тотално, ти я осъзнаваш.

След това отново, на двадесет и една години, семейството ми чакаше. А аз им казах: ""Защо продължавате да чакате? Не чакайте. Сега аз няма да умра, физически един ден ще умра, разбира се. Обаче, това предсказание на астролога ми помогна твърде много, защото ме накара да осъзная смъртта рано. Непрекъснато можех да медитирам и можех да приема, че тя идва.

Смъртта може да се използва за дълбока медитация, защото тогава ти ставаш пасивен. Енергията се освобождава от света; тя може да се насочи навътре. Затова се препоръчва това мъртвоподобно положение на тялото. Използвай живота, използвай смъртта, за да разбереш това, което е и над двете.

9От думите към чистите звукове на съществуването22 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

СУТРИ:13."Деви. представи си санскритските букви в тези. изпълнени с мед фокусирания на

вниманието, първо като букви, след това по-фино. като звукове, след това като най-финото чувство. След това, отстранявайки ги, бъди свободна."

14."Изкъпи се в центъра на звука все едно в непрекъснатия звук на водопада или като сложиш пръстите си в ухото, чуй звука на звуковете."

Жан-Пол Сартр написа автобиография. Нарекъл я е "Думи". Заглавието е многозначително. Това е автобиографията на всеки човек - думи и думи, и думи: Ти си пълен с думи и процесът на думите продължава по цял ден и в ума. И когато спиш, пак си изпълнен с думи, мисли.

Умът представлява куп от думи и всеки от нас е прекалено много завладян от ума. Затова самопознанието става все по-трудно и все по-трудно. Вътрешният Аз е отвъд думите или зад думите, или под думите, или над думите, но никога не е в думите. Ти съществуваш не в ума, а под ума, зад ума, над ума - никога в ума. Фокусиран си в ума, но не си там. Заради това постоянно фокусиране си започнал да се отъждествяваш. Мислиш, че ти си умът: това е проблемът, основният проблем и ако не разбереш, че ти не си умът, нищо значително не може да се случи с тебе. Ще живееш в страдание.

Това отъждествяване е страданието. Все едно някой да се отъждестви със сянката. В такъв случай целият живот става фалшив. Твоят живот е фалшив и основната ти грешка е, че се отъждествяваш с ума. Смяташ, че умът - това си ти: това е невежество. Можеш да развиеш ума си, но по този начин невежеството няма да се премахне. Можеш да станеш много интелигентен, може




да си изпълнен с таланти, може дори да станеш гений. Но ако отъждествяването с ума е налице, по същество оставаш посредствен, защото оставаш отъждествен с фалшивата сянка. Как става това? Докато не разбереш неговия механизъм, не можеш да го преодолееш, а всички техники за медитация не са нищо друго, освен процес на преодоляване: преодоляване на ума, отиване отвъд ума, надрастване на ума.

Техниките за медитация не са насочени против света. Те са насочени против ума - и не наистина против ума, а против отъждествяването. Как така се отъждествяваш с ума? Какъв е механизмът? Умът е необходимост - голяма необходимост, особено за човечеството и това е основната разлика между човека и животните. Човекът мисли и той е използвал мисълта си като оръжие в борбата за оцеляване. Той е могъл да оцелее, защото е могъл да мисли; иначе е много по-безпомощен от всяко животно, физически за него е било невъзможно да оцелее. Той оцелял, защото можел да мисли. Заради мисленето се превърнал в господар на земята.

Ако мисленето е било толкова полезно, тогава става лесно да се разбере, защо човекът е започнал да се отъждествява с ума. Ти не се отъждествяваш толкова много с тялото. Разбира се, религията продължава да иска, да не се отъждествяваш с тялото, но никой в действителност не е отъждествен с тялото си - никой! Отъждествен си с ума, не с тялото и отъждествяването с тялото не е толкова фатално, както това с ума - защото тялото е по-реално. Тялото съществува: то е свързано доста здраво със съществуването. Умът е просто сянка.

Отъждествяването с ума е по-неуловимо, отколкото отъждествяването с тялото, но ние сме се отъждествили с ума, защото умът ни е оказал толкова голяма помощ при оцеляването - не само срещу животните, срещу природата, но и срещу другите човешки същества. Ако притежаваш остър интелигентен ум, ти ще спечелиш срещу останалите човешки същества. Ще успееш, ще станеш по-богат, защото ще пресмяташ по-добре и ще си по-хитър. Умът е оръжие и срещу другите човешки същества. Затова ние сме така отъждествени - запомни това.

Против смъртта, против болестите, против животните, против другите човешки същества, умът е бил твоята защита, твоята охрана. И умът е направил много, затова очевидно ние мислим за себе си като за ум. Ако някой ти каже, че тялото ти е болно, ти не се чувстваш засегнат, но ако някой ти каже, че умът ти е болен, ще се засегнеш. Ако тялото ти е болно, не се чувстваш засегнат. Защо? Не се отъждествяваш с тялото. Но ако умът ти е болен и някой ти каже, че си физиологично болен, умствено болен, луд, ти се чувстваш засегнат'. Сега това е нещо, което се отнася до тебе, не до твоето тяло.

Държиш се с тялото си, като че ли то е средство, нещо, което ти притежаваш, но не така е с ума. При ума, ти си умът; с тялото, ти си господарят. Тялото е робът: ти го притежаваш. Този ум освен това е създал и едно разделение в твоето същество и това е втората основна причина, поради която ние се отъждествяваме с него. Ти мислиш не само за нещата отвън, ти мислиш и за нещата отвътре. Например, тялото има много инстинкти. Мислиш и за своите инстинкти. Не само мислиш: бориш се с инстинктите си. Налице е една непрекъсната вътрешна борба. Съществува секса: умът се бори с него или се опитва да го вкара в своя собствен калъп. Той го потиска, извращава го, опитва се да го контролира.

Умът вътре се бори. Тази" борба те разделя от твоето тяло. И в действителност, ти започваш да мислиш, че тялото е нещо враждебно - не приятелско, защото тялото продължава да прави неща, против които застава умът. Тялото не се подчинява на ума, затова умът се чувства засегнат, оскърбен. Той атакува тялото и в резултат на това се получава разделянето. А ти винаги се отъждествяваш с ума, никога с тялото.

Умът е твоето его. Това е твоето "Аз". Ако тялото ти изпитва желание за секс, ти можеш да разделиш. Можеш да кажеш: "Това е тялото, не съм аз. Аз съм против него. Дал съм обет за въздържание. Против това съм. Това е тялото; това не съм аз." Тогава кой си ти? Умът, който е дал обета? Този ум е твоето его и ти тръгваш срещу тялото си, защото тялото е много егоразрушително. Каквото и да решиш, то никога не слуша. Всички аскетични глупости са се родили поради това: тялото няма да слуша. Тялото е природата; тялото е част от космическото цяло. Тялото притежава свои собствени закони. Тези закони са неосъзнати; то функционира съобразно тях. Умът се опитва да създаде свои собствени закони, които да наложи на тялото. Така се създава конфликтът. Така умът започва да се бори с тялото. Така умът ще изтощи тялото. Той ще се опита да го убие по всякакъв начин.




Точно това се е случвало в миналото: така наречените религиозни хора са били наистина полудели против своите тела. И това, което те правели, било насочено по-малко към Бога, а повече срещу тялото. В действителност да търсиш Бога станало синоним на това да си против тялото. Религиозните хора приели отношението: "умъртви тялото, унищожи тялото. Тялото е врагът." А всъщност, това не е религиозно отношение, а едно от най-нерелигиозните отношения, защото то е най-егоистичното. Това е егото: егото се чувства засегнато.

Решаваш да не се ядосваш повече и след това се ядосваш: егото ти се чувства разбито. Решението ти е изхвърлено зад борда и гневът те завладява. А когато гневът те завладее, ти чувстваш, че той идва от тялото. Взел си решение против секса, а сексът се е появил: чувстваш се засегнат, затова се опитваш да накажеш тялото. Аскетизмът е само едно наказание -наказваш собственото си тяло, за да го принудиш да се държи съобразно егото.

Този ум, този процес на мислене, това его е само част от твоето тотално същество и тази част, този фрагмент се опитва да се превърне в суверена. Това е невъзможно. Фрагментът не може да бъде суверен. Ще се провали; затова в живота има толкова много фрустрация, разочарование. Никога не можеш да успееш: опитваш се да направиш невъзможното. Фрагментът не може да бъде суверен. Цялото е по-голямо и цялото е по-мощно.

Все едно някой клон на дървото да се опитва да контролира цялото дърво, дори и корените. Как може един клон да контролира цялото дърво и как може да принуди корените да му се подчиняват? Невъзможно е. Това, което той си мисли, е лудост: клонът е полудял. Той може да продължава да мисли и мечтае, да си представя някакво бъдеще, в което дървото ще му се подчинява, но това е невъзможно. Това е невъзможно! Ще трябва да се подчинява на дървото, защото той живее само благодарение на дървото и корените. И корените са преди него. Корените са освен това неговият източник.

Умът е само фрагмент от тялото; той не може да го контролира. Самото усилие да се контролира тялото, създава фрустрация и води до провал. И поради тази причина цялото човечество е претърпяло поражение. Всеки един страда, кара се, мъчи се, безпокои се, трепери, защото непрекъснато се опитва невъзможното. Егото обаче винаги иска да се опитва невъзможното. Възможното няма с какво да го предизвика; невъзможното е предизвикателството. И ако може да се направи невъзможното, тогава егото ще се чувства много добре, защото е направено това "не може". Можеш да се опиташ да го направиш, но ще загубиш живота си опитвайки това, което "не може да се направи".

Поради вътрешното му усилие да се превърне в господар, ти си започнал да се отъждествяваш с ума. Кой би желал да се отъждестви с роба: кой би желал да се отъждестви с безсъзнателното? Безполезно е. Безсъзнателното се пренебрегва, защото не може да се улови. Освен това при безсъзнателното няма его: не можеш да почувстваш "Аз".

Опитай се да го разбереш по този начин: когато сексът те завладее, фактически, не можеш да кажеш "Аз". Все едно нещо по-голямо от тебе те е завладяло - като че ли се намираш в буен поток. Теб вече те няма; нещо друго те направлява. Затова думите са безполезни: а тези, които са против сексът ще кажат: "Сексът ме завладя."

Гневът те завладява, гладът те завладява: те са нещо по-голямо от тебе, и ти просто си понесен от потока. Страшно е. МНОГО е страшно, защото тогава теб вече те няма. Това е един вид смърт. Затова си така настроен против секса: Той е вид смърт. И тези, които са противници на секса, винаги ще се страхуват от смъртта, а тези, които не са против секса и могат да плуват спокойно в него, спонтанно, никога няма да се страхуват от смъртта. Забележи връзката: тези, които са против секса, винаги ще се страхуват от смъртта, а тези които се страхуват от смъртта, винаги ще бъдат против секса.

Тези, които се страхуват от смъртта винаги ще създават теории за безсмъртието; те винаги ще мислят за живота след смъртта. Тези, които мислят за безсмъртие, винаги ще бъдат против секса. Това са възможностите. Сексът те плаши. Какво представлява страха? Ти повече не си в него. Нещо, което е по-голямо от тебе, те завладява. Ти си изхвърлен зад борда; вече не си в него.

И тези, които не са против секса, те също никога не навлизат дълбоко в секса. Никога не навлизат; винаги се сдържат, опитвайки се да останат там, не се отпускат, не са готови да се носят. Затова оргазмът, едно толкова естествено нещо, се е превърнало в толкова трудна работа за мъжа и жената. Дълбокият оргазъм означава, че ти си бил в нещо, което е по-голямо от тебе. Бил си в




нещо, в което си престанал да съществуваш: егото не съществува.Егото се бори да контролира всичко и умът ти помага. В това усилие започваш да се

отъждествяваш с ума и това отъждествяване е страданието: то е фалшивата сянка. Умът е много прагматичен инструмент. Трябва да го използваш, но не се отъждествявай с него. Той е добър инструмент - необходим . Използвай го! Но не се чувствай, като че ли ТИ си умът, защото щом веднъж започнеш да чувстваш,: че ти си умът, не можеш да го използващ: Умът започва да те използва, след това само се носиш по течението на ума.

Всички техники за медитация са насочени към това, да ти дадат възможност да. зърнеш това, което не е умът. И така, как да го преодолеем, да отидем отвъд него? Как да го оставим и да погледнем "отвъд" поне за един миг?

Първата техника: "Деви, представи си санскритските букви в тези, изпълнени с мед фокусирания на Вниманието, първо като букви, след това по-фино, като звукове, след това като най-финото чувство. След това, отстранявайки ги, бъди свободна. "

Думите са звукове. Мислите са думи в последователност., В логическа последователност, в определен модел. Звукът е основен. С помощта на звука се създават думите и след това, с помощта на думите, се създават мислите, и след това с помощта на мислите - религията, философията, всичко. В основата на всичко това стои звукът.

Тази техника използва обратния процес. Шива казва:" ДЕви, представи си санскритските букви в тези, изпълнени с мед фокусирания на вниманието, първо - като букви, след това по-фино - като звукове, след това като най-финото чувство. След това, отстранявайки ги, бъди свободна."

Живеем с философията. Един е индуист, друг е мюсюлманин, трети е християнин или нещо друго. Живеем с философии, системи от мисли и те са станали толкова важни, че сме готови и да умрем за тях. Човек може да умре за думи, за едните думи. Някой нарича неговия абсолют, неговото понятие за абсолюта, лъжа, някой нарича Рама, или някой нарича Христос или нещо друго, лъжа: тогава човек може да се бие за едната дума; можем и да убием другия. Думата е станала с такова голямо значение. Това е глупост, но такава е историята и това е начинът, по който ние все още се държим.

Една обикновена дума може да създаде такъв смут в тебе, че ти да си готов да убиеш или да умреш заради нея. Живеем с философии, системи от думи. Какво представляват философиите? Мислите се подреждат логически, систематично, в модел. А какво представляват мислите? Думите са подредени в система, изпълнена със смисъл. А какво представляват думите?

Звукове, за които е постигнато съгласие, че те могат да означават това или онова. Така че звуковете са основата. Те са основната структура на ума. философиите са върха, но тухлите, от които е изградена цялата сграда, са звуковете.

Какво не е наред? Един звук е просто звук и значението е дадено от нас, прието е от нас. В противен случай той няма значение. Значението е изобретено от нас, открито от нас; в противен случай "Рама" е просто звук: той е без значение. Ние му даваме значение и след това създаваме система от мисли около него. След това тази дума става твърде значима. След това около нея изграждаме цяла философия. След това можеш да направиш нещо - всичко. Можеш да умреш или можеш да живееш заради нея. Ако някой обиди този звук "Рама", можеш да се разяриш. А какво представлява това? Просто едно споразумение, общоприето споразумение, че тази дума означава това. Никоя дума не означава нищо сама по себе си. Тя е просто звук.

В тази сутра се казва да преминеш по обратния път - назад. Да стигнеш до звуковете, след което, още по-надолу от звуковете има скрито някъде едно чувство. Това трябва да се разбере. Човек използва думи. Думите означават звукове със значение, за което е постигнато споразумение. Животните, птиците, използват звуковете без никакво лингвистично значение. Те не притежават език, но използват звуковете с чувство. Птицата пее: в това има едно "емоционално" значение. То изразява нещо. Може да е призив към партньора, към любовника или може да е призив към майката, или малкото може да се чувства гладно и просто да демонстрира своето неразположение. Изразява се чувство.

Над звуковете се надграждат думите, мислите, философиите; под звуковете са чувствата. И ако не можеш да отидеш под чувствата, не можеш да отидеш и под ума. Целият свят е изпълнен със звукове. Единствено човешкия свят е пълен с думи и дори детето, което не може да използва езика, използва звукове. Фактически, езикът се е развил върху основата на няколко звука, които




всяко дете навсякъде по света използва.Например, във всеки език, думата "майка" някак си е свързана с "ма". Може да е "тагег",

може да е "типгег", може да е "тама", може да е "та", всичко, но по някакъв начин е свързана със звука "ма" - малко или повече във всички езици. Детето може да произнася "ма" по-лесно. Първият звук, който детето може да произнесе е "ма". След това цялата структура се базира върху това "ма". Детето произнася "ма", защото това е най-лесният за произнасяне от детето звук. Това е така навсякъде, във всяка част на света, във всяко време. Поради структурата на гърлото и тялото "ма" е най-лесният звук за произнасяне.

А "майката" е най-близо и е първият човек, който има значение. Така първият звук започва да се асоциира с първия човек, който има някакво значение и след това "майка", "томпег", "та", и всички останали думи, са производни. Но когато детето за първи път произнася "ма", то не познава неговото лингвистично значение, а само едно чувство. И заради това чувство думата започва да се асоциира с майката. Това чувство е по-основно от звука.

И така, тази сутра казва най-напред да си представиш санскритските букви. Всеки един език ще свърши работа. Понеже Шива е говорил на Парвати, затова той казва санскрит. Ти можеш да използваш английски или латински, или арабски: всеки език ще свърши работа. Санскритът няма друго значение, освен че Шива е говорил на Парвати на санскрит. Не е вярно, че санскритът е с някакво висше значение спрямо останалите езици -не! Всеки език ще свърши работа. Най-напред почувствай отвътре, в своето съзнание, "пълните с мед фокусирания на вниманието" изпълнени с буквите - А, Б, В, Г - буквите от който и да е език. Това може да се направи и то е едно много хубаво упражнение. Ако искаш да го направиш, затвори очи и просто виж съзнанието си отвътре изпълнено с букви.

Мисли за съзнанието като за черна дъска, след това "А, Б, В": визуализирай всички букви. Визуализирай тези букви най-напред като букви. "А": погледни я като "А", както я пишеш. Напиши я със съзнанието си и след това я погледни. След това, постепенно забрави буквата "А" и си представяй само звука на "А" - само звука. Започни с визуализацията - защото при нас доминират очите. Ушите не доминират толкова много. Ние сме ориентирани към очите, центрирани в очите. Причината отново е същата: понеже очите ни помагат да оцелеем повече, отколкото всичко друго, нашето съзнание 90% е в очите.

Представи си себе си без очи и целият ти живот ще умре. Ще остане една много малка част. Затова най-напред визуализирай. Използвай очите си вътрешно и виж буквите. Буквите са свързани в по-голяма степен с ушите, отколкото с очите, но за нас, понеже ние четем, четем, четем, те са започнали да се асоциират с очите. Всъщност те са свързани с ушите. Те са "звукове". Започни с очите, след това забрави постепенно очите. След това се премести от очите към ушите. Най-напред си ги представи като букви, след това ги виж, чуй ги "по-фино", като звукове, след това като най-финото чувство". Това е едно много хубаво упражнение.

Когато кажеш "А", какво е чувството? Може да не си го забелязъл досега:- Какво е чувството вътре в теб? Когато използващ Всеки звук, какъв вид чувство възниква? Ние сме толкова безчувствени че просто сме забравили. Когато видиш звук какво се случва" вътре? Продължаващ да го използващ, а звукът дори е забравен: Продължаваш да го виждаш. Ако. кажа. "А" ти най-напред ще го видиш. В твоя ум, "А" ще се визуализира - ще го визуализираш, Когато кажа "А" не го визуализирай Просто чуй звука "А" и след това продължи и открий какво се случва в твоя център на чувството. Нищо ли не се случи? Шива казва да се насочиш от буквите към звуковете, да разкриеш звуковете, чрез буквите. Разкрий звуковете и след това, чрез звуковете разкрий и чувството. Внимавай за това как се чувстваш. Сега се твърди, че човекът е стана твърде нечувствителен : той е най-нечувствителното животно на Земята в момента.

Четох за един поет, германски, поет, и той разправя една случка от детството си. Неговият баща бил любител на конете и имал много коне в къщата си - голяма конюшня, но не позволявал на сина си да ходи в конюшнята. Страхувал се, тъй като детето било много малко. Но когато бащата отсъствал, детето се промъквало в конюшнята, където та си имал приятел - един кон. Когато детето влизало конят издавал определени звукове. И поетът пише: "Тогава аз също започнах да издавам звукове на коня, защото нямаше друг език. Тогава, при общуването си с този кон, за първи път осъзнах, звуковете. - тяхната красота, тяхното чувство.




Не можещ да ги осъзнаеш с някой човек, защото той е мъртъв. Конят е по-жив и не притежава език. Притежава чист звук. Той е изпълнен от сърцето си, не от ума си. И този поет си спомня: "За първи път осъзнах красотата на звуковете и тяхното значение. Това не беше значението на думите или на мислите, а значение изпълнено с чувство." Ако там имаше някой друг, конят нямало да издава тези звукове, така че детето можело да разбере, че конят по този начин казва: "Не влизай. Тук има някой и бащата ти ще се сърди."

Когато нямало никой, конят щял да издаде звуковете, означаващи: "Влизай. Няма никой." И поетът си спомня: "Това беше конспирация и тя ми помогна твърде много. И когато аз отивах и галех този кон, той си мърдаше главата по определен начин, когато това му харесваше. Когато не му харесваше, той не си мърдаше главата по този начин. Когато му харесваше, това беше нещо различно. Той щеше да го покаже. Когато не беше в настроение, тогава не си мърдаше главата по определения начин." И този поет казва: "Това продължи с години. Отивах и го галех, и тази любов беше толкова силна, че никога не почувствах такова силно влечение към някой друг."

"Един път, когато го галех по врата и той помръдваше, и се наслаждаваше възторжено, внезапно за първи път осъзнах ръката си,- че аз го галя, а конят спря: сега той не си мърдаше Врата." И този поет казва: "След това в продължение на години опитвах и опитвах, но вече нямаше отговор. Конят не отговаряше. Едва по-късно разбрах, че понеже осъзнах ръката си и себе си, се е появило егото и общуването се разруши. Не можах отново да постигна това общуване с коня."

Какво се е случило? Това е било общуване на чувства. В момента, в който се появява егото, появяват се думите, появява се езика, появяват се мислите, тогава пластът се променя изцяло. Сега вече си над звуковете, тогава си бил под звуковете, преди звуковете. Онези звукове са чувства, а конят може да раз-. бира чувствата. Момчето не могло да разбере и общуването било разрушено. То опитвало и опитвало, но никакви усилия не довели до резултат, защото твоето усилие е усилие на твоето его.

Той се опитвал да забрави ръката си, но не могъл. Как можеш да я забравиш? Невъзможно е. И колкото повече се опитваш да я забравиш, толкова повече си я спомняш. Чрез усилие нищо не можеш да забравиш. Усилието ще акцентира още повече върху паметта. Поетът казва: "Станах едно с ръката си; не можех да раздвижа този кон. Отидох в ръката си и след това движението престана. Енергията не се вливаше в този кон и той го разбра."

Как може конят да разбере? Ако изведнъж започна да говоря някакъв друг език, тогава общуването е разрушено. Тогава ти няма да можеш да ме разбереш. И ако този език ти е непознат, внезапно ще трябва да спреш, защото сега езикът ти е непознат. По този начин, конят спрял.

Всяко дете живее с чувствата. Най-напред идват звуковете, след това тези звукове се изпълват с чувства. След това идват думите, после мислите, после системите, религиите, философиите. След това човек продължава все по-далеч и по-далеч от центъра на чувствата.

Тази сутра казва да се върнеш, да се спуснеш - долу към състоянието на чувството. Чувството не е твоя ум: затова ти се страхуваш от чувството. Не се страхуваш от разума. Винаги си се страхувал от чувството, защото чувството може да те доведе до хаоса. Няма да можеш да контролираш. С разума, контролът е с теб. С главата, ти си главата. Под главата, губиш главата си. Не можеш да контролираш, не можеш да манипулираш. Чувствата се намират точно под ума - брънката между теб и ума.

След това Шива казва: "Тогава, отстранявайки ги, бъди свободен." След това остави чувствата. И помни, едва когато стигнеш до най-дълбокия пласт на чувствата, можеш да ги оставиш. Не можеш да ги оставиш просто сега. Не си в най-дълбокия пласт на чувствата, затова как можеш да ги оставиш? Най-напред трябва да оставиш философиите - индуизма, християнството, мюсюлманството. Най-напред трябва да оставиш философиите, след това трябва да оставиш мислите, след това трябва да оставиш думите, след това трябва да оставиш буквите, след това трябва да оставиш звуковете, след това трябва да оставиш чувствата, защото ти можеш да оставиш единствено това, което е тук.

Тази сутра, тази техника, може да се изпълнява много лесно. Проблемът не е с чувствата: проблемът е с думите. Ти можеш да оставиш чувствата, все едно се събличаш - все едно си сваляш дрехите. Можеш да си съблечеш дрехите; можеш да оставиш чувствата си просто по този начин. Но точно сега не можеш да го направиш и ако се опиташ да го направиш, ще бъде невъзможно.




Затова давай стъпка по стъпка.Представи си буквите - А, Б, В, Г - след това постави ударението от написаната буква към

чутия звук. Ти се потапяш дълбоко. Повърхността е останала назад. Потапяш се дълбоко. След това почувствай какво чувство възниква от даден звук.

Заради тези техники Индия е могла да открие много неща. Тя е могла да открие звукове, които са свързани с определени чувства. Тази е науката, от която се е развила мантра. Определен звук е свързан с определено чувство и никога обратното. Така че ако ти създадеш този звук в себе си, ще възникне и това чувство. Можеш да използваш всякакви звукове и тогава около теб ще възникват съответните чувства. Този звук създава пространство, което трябва да се изпълни с определено чувство.

Не използвай никаква мантра. Това не е хубаво; може да бъде опасно за тебе. Ако не си запознат, или ако човекът, който ти дава мантрата, не е наясно какъв звук, какво чувство предизвиква и дали ти се нуждаеш от това чувство или не, не използвай никакви мантри. Съществуват мантри, които са известни като смъртоносни мантри. Ако ги повтаряш, след някое време ще умреш. След известно време ще умреш, защото те създават в теб копнеж по смъртта.

Фройд твърди, че човек притежава два основни инстинкта: либидо (Ерос) - желанието да живееш, желанието да бъдеш, желанието да продължиш, желанието да съществуваш и Танатос - желанието да умреш. Съществуват определи звукове, които ако ги повтаряш, в теб възниква желанието, да умреш. След това ще искаш просто да умреш. Съществуват звукове, които са дадени от Ерос - които ти дават повече либидо, които ти дават повече желание да живееш, да бъдеш. Ако създадеш тези звукове вътре в себе си, това определено чувство ще те залее. Съществуват звукове, които предизвикват чувството на мир и покой, съществуват звукове, които създават гняв. Затова не използвай никакъв звук, никаква мантра, освен ако не ти е дадена от Учител, който знае какво ще се случи с нейна помощ.

Когато се спуснеш от звуковете, ти ще осъзнаеш. Всеки звук притежава свое съответствие в чувствата. Всеки звук си има свое чувство, което върви с него, скрито зад него. Тогава се насочи към чувството: забрави звука. Отиди в чувството! Трудно е да се обясни, но ти можеш да го направиш. И за това съществуват техники. В частност в зен съществуват такива техники. На търсещия се дава определена мантра. Ако той я изпълнява точно отвътре. Учителят може да разбере това по лицето. Учителят може да разбере по лицето дали той я изпълнява точно или не, защото ще се появи определено чувство. Ако е произведен звука, задължително ще се появи и чувството. И това ще се види по лицето. Ти не можеш да заблудиш Учителя. Той познава по твоето лице какво става вътре.

Дозо бил велик Учител, но самият той много се тревожел, когато бил ученик за това, как неговият Учител разбира какви са неговите преживявания. А Учителят по зен ходи със своята тояга и незабавно те удря. Ако нещо не е наред с твоя звук отвътре, той незабавно ще те удари. Затова Дозо попитал;- "Но как разбра? И ме удряш точно в необходимия момент. Как разбра?" Лицето изразява чувството, не звука. Звукът не може да се изрази от лицето, но лицето задължително ще изрази чувството. И колкото по-дълбоко се потапяш, толкова по-способно да изразява става лицето ти, толкова по-подвижно. То незабавно сочи какво се е случило вътре. Лицето, което ти притежаваш сега ще изчезне, защото то е маска: това не е лице. Когато навлезеш, маските падат, защото от тях няма нужда. Маските са необходими заради другите.

Заради това старите Майстори настоявали, да се отиде някъде далеч от света. Това се правило, за да можеш по-лесно да махнеш маските. Когато присъстват и другите хора, маските се слагат заради тях. Ти не обичаш жена си или съпруга си, но трябва да носиш маска - да демонстрираш влюбеност, фалшив влюбен вид. В момента, в който влезеш вкъщи, си нагласяш лицето, вида: влизаш и започваш да се смееш. Това не е твоето лице.

Учителите по зен са настоявали най-напред човек да добие истинското си лице, защото с истинското лице всичко става много лесно. След това Учителят просто знае какво става. За Просветлението никога не се съобщава. Ако някой последовател постигне Просветление, той не трябва да съобщава на Учителя, че го е постигнал, защото Учителят просто ще знае. Той ще каже на ученика. На никой ученик не се позволява да каже на Учителя: "Аз постигнах". Не е необходимо. Лицето ще покаже, очите ще покажат, всяко движение, всеки жест, ще сочат, че той е постигнал.




Когато се насочваш от звуковете към чувствата, ти отиваш в един много, много екстатичен свят, екзистенциален свят. Ти се махаш от ума. Чувствата са "екзистенциални"; това е значението на думата: ти ги чувстваш. Не можеш да ги видиш, не можеш да ги чуеш: просто ги чувстваш.

Когато стигнеш до тази точка, можеш да скочиш. Това е последната стъпка. Сега си застанал близо до пропаст; можеш да скочиш.

И ако скочиш от чувствата, скачаш в себе си. Тази пропаст си ти - не като твоя ум, а като твоето битие и мостът, свързващото звено, е чувството. Но за да достигнеш до чувството, трябва да оставиш много неща - думи, звукове, цялата заблуда на ума. "Тогава, отстранявайки ги, бъди свободен": Ти СИ свободен. Това изказване, "бъди свободен", не означава, че трябва да правиш нещо, за да бъдеш свободен. "Тогава отстранявайки ги, бъди свободен" означава, че ти си свободен! Съществуването (битието, биването) е свобода, умът е робство. Затова се казва, че умът е сансара, светът.

Не напускай света: не можеш да го напуснеш. Ако умът присъства, ще създадеш друг. Зародишът е тук. Можеш да отидеш в планината, да се оттеглиш, но отиваш с ума си: не можеш да го оставиш тук. Светът идва с тебе; ще създадеш друг свят. Дори като се оттеглиш, ще започнеш да го създаваш отново, защото зародишът е тук. Отново ще създадеш връзка. Тя може да е с дърветата, може да е с птиците, но отново ще създадеш връзка, отново ще създадеш очакване и ще продължиш да хвърляш мрежата, защото зародишът е тук. Ти отново ще бъдеш в "света".

Умът е светът и не можеш да напуснеш ума къде да е. Можеш да го оставиш само, ако се насочиш навътре. Затова единствените Хималаи са тези; никакви други Хималаи няма да помогнат. Ако се насочиш навътре от думите към чувствата и от чувствата към Битието, ти се отдалечаваш от света. А щом веднъж познаеш тази вътрешна бездна на Битието, тогава можеш да си навсякъде, дори и в ада. След това няма никаква разлика. След това няма никаква разлика! Ако ти си без ум, адът не може да влезе в тебе, а адът влиза САМО с ума. Умът е вратата към ада.

"Отстранявайки ги, бъди свободен": но не опитвай направо с чувствата. Няма да успееш. Най-напред опитай с думите. Но и с думите няма да постигнеш успех, ако не изоставиш философиите, ако не оставиш мислите. Думите са само единици - и ако им придаваш някакво значение, не можеш да ги оставиш.

Знай добре, че езикът е човешко творение. Той е прагматичен, необходим и значенията, които сме дали на звуковете, са наше творение. Ако можеш да разбереш това добре, тогава лесно можеш да се движиш. Ако някой каже нещо против Корана или нещо против Ведите, как ще се почувстваш? Можеш ли да се разсмееш на това или нещо ще те стисне отвътре? Можеш ли да се разсмееш? Някой обижда Гита или някой казва нещо унизително за Кришна или Рама, или Христос: можеш ли да се засмееш? Можеш ли да видиш през думите - че те са просто думи? Не, ще бъдеш наранен. Тогава е трудно да оставиш думите.

Виж, тези думи са просто думи - звукове с общоприето значение към тях и нищо друго: разбери това. И това е така! Най-напред се отдели от думите. Ако такова отделяне е налице, тогава ще можеш да разбереш, че това са само звукове. Същото като в армията, където се използват номера. Един войник е "номер 101": той може да се отъждестви със 101. И ако някой каже нещо унизително за 101, той ще се чувства засегнат, ща започне да се бие. А 101 е просто номер, но той е започнал да се отъждествява с него. Твоето име е просто един номер, един индекс-номер. Понеже ще имаме затруднения, затова ти слагаме етикет. Това е само етикет; всеки друг етикет ще свърши същата работа. Но той не е просто един етикет за тебе: той е проникнал дълбоко. Твоето име е станало център на твоето его.

И те казват, така наречените мъдри хора, те казват: "Живей за своето име. Гледай името ти да остане чисто. Трябва да има уважение към твоето име и дори да умреш, името ти ще остане живо." То никога не е било. То е просто кодов номер. Ти ще умреш, а името ти ще живее. Когато самият ти не можеш да живееш, как така етикетът ще продължи да живее?

Погледни думите - тяхната безполезност, тяхното безсмислие и не се привързвай към никаква дума. Само тогава можеш да правиш тази техника.

Втората техника: "Изкъпи се в центъра на звука все едно в непрекъснатия звук на водопада или като сложиш пръстите си в ухото, чуй звука на звуковете."

Тази техника може да се прави по много начини. Единият от тях е като се започне с просто с това, че седнеш някъде. Винаги има звукове. Може да е на пазара, а може и да е в хималайското ти




обител: звуковете са налице. Седи в мълчание, а при звуковете има нещо много интересно. Когато има звукове, ти си центърът. Всички звукове идват към тебе от всякъде, от всички посоки.

Със зрението, с очите това не е така. Зрението е линейно. Виждам те и след това от мен към теб има линия. Звукът е кръгъл; не е линеен. Всички звукове пристигат на кръгове и ти и центърът. Където и да се намираш, ти винаги си центърът на звука. За звуковете ти винаги си "Бог", центърът на цялата Вселена. Всеки звук пристига при тебе, движи се към тебе, в кръгове.

Тази техника казва: "Изкъпи се в центъра на звука." Където и да се намираш, ако правиш тази техника, просто си затвори очите и си представи цялата вселена изпълнена със звукове. Представи си, като че ли всеки звук се движи към тебе и ти си центърът. И чувството, че ти си центърът, ще ти дари дълбок покой. Цялата вселена се превръща в периферия, а ти си центърът и всичко се движи към теб, пада към теб.

"Все едно в непрекъснатия звук на водопада": ако седиш до някой водопад, затвори очите си и почувствай звука навсякъде около тебе, заливащ те от всички страни, създаващ един център в тебе. Защо е това ударение върху чувството, че ти си в центъра? Защото в центъра няма звук. Центърът е без звук; заради това можеш да чуваш звуковете. Иначе нямаше да можеш да ги чуваш. Един звук не може да чуе друг звук. Понеже си беззвучен в своя център, можеш да чуваш звуковете. Центърът е абсолютната тишина: затова можеш да чуваш звуковете, които влизат в тебе, проникват в тебе, достигат в тебе.

Ако можеш да разбереш къде е центърът, къде в тебе се намира полето, в което достига всеки звук, внезапно звуковете ще изчезнат и ти ще влезеш в беззвучието. Ако можеш да почувстваш центъра, където се чува всеки звук, тогава се получава внезапно преместване на съзнанието. В един момент ти чуваш целият свят изпълнен със звуци, а в следващият момент съзнанието ти внезапно се обръща навътре и чуваш беззвучието, центърът на живота. Щом веднъж си чул това, никой звук не може да те разстрои.

Той идва до тебе, но никога не те достига. Той идва до тебе, той винаги е идвал до тебе, но НИКОГА не те е достигал. Има една точка, в която никакъв звук не влиза Тази точка си ТИ. Направи го на пазара: няма друго такова място като пазара. Той е така препълнен със звуци - безумни звуци. Но не започвай да мислиш за звуковете - че този е добър, а този е лош и този те смущава, а онзи е много хубав и хармоничен. Не ти се предлага да разсъждаваш за звуковете. Предлага ти се да мислиш за центъра. Не ти се предлага да разсъждаваш за всеки звук, който се движи към тебе - дали е добър, лош, красив. Трябва просто да си спомниш, че ти си центърът и всички звукове се движат към тебе - всеки звук от какъвто и да е вид.

В началото ще се чувстваш замаян, защото не си чувал какво става наоколо. Твоето слушане е избирателно, виждането ти е избирателно. Сега научните изследвания твърдят, че 98% от това, което става около нас, не го чуваш - само 2% се чуват. Иначе, ако чуваше 100%, щеше да полудееш. Ако чуваш 100% от всичко, което става около тебе, ти просто ще полудееш. Преди се смяташе, че сетивата са вратите, отворите, прозорците, за да влезе външното вътре. Сега твърдят, че те не са врати и не се така отворени, както се смяташе: те НЕ са отворени. По-скоро, те са като стражи, цензори, които наблюдават всеки миг, какво да бъде пропуснато и какво не.

Само 2% от събитията се допускат вътре, а ти си луд и с тези 2%. Със 100% - при абсолютно отваряне, ако всичко е отворено, всяко сетиво е отворено, функциониращо и на всичко се позволи да влезе вътре - ти ще полудееш. Затова, когато опиташ този метод, с първите стъпки ще почувстваш една замаяност. Не се страхувай. Продължи да усещаш центъра - и пускай всичко, което се случва. Пускай всичко да влиза.

Отпусни себе си, отпусни своите наблюдателни кули - своите сетива, отпусни всичко; нека всичко влиза в тебе. Станал си по-подвижен, отворен: всичко влиза в тебе, влиза в тебе; всички звукове се носят към тебе. След това тръгни със звуковете и стигни до центъра, където ги чуваш.

Звуковете не се чуват в ушите. Те НЕ се чуват в ушите; ушите не могат да ги чуят. Те извършват само предаването и в процеса на предаването, отстраняват много от това, което е безполезно за тебе. Те избират, подбират и след това тези санскритски звукове влизат в тебе. Сега открий, къде вътре в тебе е твоя ентър. Ушите не са центърът. Ти чуваш някъде дълбоко отвътре. Ушите само ти изпращат избрани звукове. Къде си ти? Къде е твоят център?

Ако работиш със звуковете, тогава рано или късно ще бъдеш изненадан - защото центърът не е в главата. Центърът НЕ е в главата! Изглежда, като че ли е в главата, защото никога не си чувал




звукове: чувал си думи. При думите главата е центърът; при звуковете тя не е центърът. Затова в Япония твърдят, че човек не мисли с главата си, а с корема си - защото те работят със звукове от много отдавна.

Във всеки храм си виждал гонг. Той е поставен там, за да създава звукове за последователите. Някой ще медитира, а гонгът ще бъде удрян или ще бъде бит звънец. На пръв поглед това като че ли пречи на медитацията. Някой медитира и този гонг или звънец му пречи. Това изглежда, че пречи! В манастира, всеки посетител, който дойде, ще удари гонга или звънеца. Ако някой медитира там, това би трябвало непрекъснато да му пречи. Не му пречи, защото човекът очаква този звук.

Затова всеки посетител помага. Отново и отново звънецът е удрян и се създава звук, и медитаторът отново влиза в себе си. Той поглежда в центъра, където този звук отива. Има един удар на звънеца: направил го е посетителят. Сега втори удар ще последва вътре в медитатора, някъде вътре. Къде? Звукът винаги достига до корема, до пъпа, никога до главата. Ако той стига до главата, можеш много добре да разбереш, че това не е звук: това са думи. След това си започнал да мислиш за звука. След това чистотата е изгубена.

Сега се правят много изследвания на зародишите, когато са още в утробата на майка си. И до тях достигат звуковете и те реагират на звуковете. Не могат да реагират на езика. Още нямат глава, още нямат разум, и все още не познават езика и общоприетите обичаи на обществото. Не знаят нищо за езика, но чуват звуковете. И всеки звук въздейства върху детето повече, отколкото въздейства върху майката, защото майката не може да чува звуковете: тя чува думите. А ние създаваме безумни, хаотични звукове и тези звукове удрят нероденото дете. Те се раждат луди. Ти вече си ги разстроил прекалено много.

Дори растенията се влияят от звуковете. Те растат повече, ако определени музикални звукове се създават около тях; растат по-малко, ако около тях звучат определени хаотични звукове. Можеш да им помогнеш да растат. Можеш да им помогнеш по много начини чрез звуковете.

Сега се твърди, че поради шума от превозните средства, който не е хармоничен и не може да бъде, умът на човека е разстроен и изглежда, че е настъпил пределът. Ако той нарасне още, за човека няма надежда. Тези звукове се удрят постоянно в тебе - но ако ти мислиш за тях, те ще удрят главата ти, а това не е центърът: Пъпът е центърът. Затова недей да мислиш за тях.

Всички мантри са безсмислени звукове. И ако някой Гуру или Учител каже, че "това" е значението на мантрата, тогава това изобщо не е мантра. Мантрата трябва да бъде по необходимост без значение. Тя притежава определено въздействие, но не значение. Тя трябва да направи нещо в тебе, но не притежава значение, защото трябва да бъде един чист звук вътре в тебе. Затова сме създали мантрата "АУМ". Тя е без значение; Не притежава значение. Тя е един чист звук. Ако този чист звук е създаден вътре в тебе, ако можеш да го създадеш вътре в тебе, тогава може да се използва същата техника.

"Изкъпи се в центъра на звука, все едно в непрекъснатия звук на водопад. Или като поставиш пръстите в ушите си, чуй звукът на звуковете." Можеш да създадеш звук просто използвайки пръста си или нещо друго, с което да запушиш принудително ушите си. Тогава се чува един звук. Какъв е този звук и защо го чуваш, когато ушите са затворени, когато ушите са запушени?

Това се случило в Америка, в някакъв град, в който влакът минавал през някакъв квартал. Ставало в два часа през нощта. Била прокарана нова линия и влакът престанал да минава по стария маршрут. Но се случило много странно явление. Хората, които живеели в този квартал, където влакът престанал да минава, се оплакали на полицията, че около два часа чули нещо много мистериозно. Имало толкова много обаждания, че трябвало да се провери в какво се състои работата. Около два часа се чули някакви странни звуци. Никога не ги били чували, докато влакът минавал; хората били свикнали с влака. Сега внезапно влакът спрял. Те чакали, за да го чуят в своя сън; били свикнали с него, привикнали. Чакали, а звукът липсвал: било чуто отсъствието и това отсъствие било нещо ново. Не се чувствали добре с него. Не могли да спят.

Така за първи път се разбрало, че ако ти непрекъснато чуваш нещо и то спре, ще чуеш неговото отсъствие. Затова недей да смяташ, че просто няма да го чуеш. Ще чуеш отсъствието му: отрицателната му част ще бъде чута. Същото е ако аз те гледам и след това, ако затворя очи, виждам твоето отрицание. Ако гледаш прозореца и след това затвориш очите си, ще видиш отрицанието на прозореца и отрицанието може да бъде толкова силно, че ако след това погледнеш




изведнъж стената, отрицанието ще се проецира върху стената. Ще видиш отрицанието.Точно както съществуват негативи на фотографиите, съществуват и негативи на звуковете.

Не само очите могат да видят негатива: ушите дори могат да чуят негатива (отрицанието). Затова, когато затвориш ушите си, ти чуваш отрицателния свят на звуковете. Всички звукове са спряли. Внезапно се чува нов звук. Този звук е отсъствието на звука. Промъкнала се е една пукнатина. Губиш нещо и след това чуваш това отсъствие. "Или като поставиш пръстите в ушите си, чуй звукът на звуковете": Този отрицателен звук е известен като звукът на звуковете - защото той не е в действителност звук, а неговото отсъствие. Или, той е естественият звук, защото не е създаден от нищо.

Всички звукове са създадени. Звукът, който чуваш, когато затвориш ушите си не е създаден. Ако целият свят стане абсолютно безмълвен, тогава също ще чуваш тишината. Твърди се, че Паскал е казал: "В момента, в който мисля за безкрайния космос, тишината на безкрайния космос ме плаши твърде много." Тишината го плаши, защото звуковете са само върху земята. Звукът се нуждае от атмосфера. В момента, в който излезете от земната атмосфера, там няма звук - единствено абсолютна тишина. Тази тишина ти можеш да създадеш и на земята ако затвориш напълно двете си уши. На земята си, но си го направил. Спуснал си се под звука.

Астронавтите ги тренират за много неща и едно от тях е да бъдат в тишина. Тренират ги в звукоизолирани камери, така че да свикнат с отсъствието на звука; в противен случай ще полудеят. Пред тях се изправят много проблеми и това е един от най-големите: как да се отдалечиш от човешкия свят на звуковете. Тогава си изолиран.

Ако си се загубил в гората и чуеш някаква дума, може и да не знаеш кой е източникът, но ще се уплашиш по-малко: там има някой. Там има някой! Ти не си сам! В безмълвието ти си сам. И в тълпата, ако затвориш двете си уши напълно, ти си сам: тълпата е изчезнала, защото чрез звука ти разбираш, че другите са тук.

"Слагайки пръстите в ушите си, чуй звукът на звуковете": Това отсъствие на звук е един много фин експеримент. Какво ще ти даде той? В момента, в който звукът изчезне, ти се връщаш в себе си. Със звука ние излизаме навън; със звука се насочваме към другите. Опитай се да разбереш следното: със звука ние се свързваме с другите, общуваме с тях.

Дори и слепият не е толкова затруднен, колкото е този, който не може да говори, който е ням. Наблюдавай някой, който е ням: той не прилича на човек. Слепият не изглежда нечовешки, но немият изглежда нечовешки; лицето дава усещането за нещо, което не е човешко. И немият среща повече трудности, отколкото слепият. При слепецът проблемът е, че той не може да вижда, но той може да общува. Може да стане част от голямото човечество, може да стане част от обществото, от семейството: може да обича, може да говори. Немият е извън обществото. Той не може да говори, не може да общува, не може да се изразява.

Опитай се да представиш себе си в една стъклена стая с климатична инсталация, звуконепроницаема стая. Никакъв звук не може да влезе при тебе и ти не можеш да крещиш; нищо не можеш да направиш, за да се изкажеш. Звукът не може да излезе навън. От стъклената стая можеш да видиш целия свят, който се движи около тебе, но нито можеш да му кажеш нещо, нито от там могат да ти кажат нещо. Ще се чувстваш безпомощно отчаян и всичко ще се превърне в кошмар.

Немият е в такъв кошмар непрекъснато. Без общуване той не е част от човечеството. Той не може да достигне до никого и никой не може да достигне до него. Той е с тебе, но е и далече, и през пропастта не може да се прехвърли мост.

Ако звукът е средството да се насочиш към другия, тогава липсата на звук е средство, да се насочиш към себе си. С помощта на звука, общуваш с другия, с помощта на беззвучието пропадаш в своята собствена бездна, в себе си. Затова толкова много техники използват беззвучието, за насочване навътре.

Стани абсолютно ням и глух - дори ако е само за няколко мига. И тогава не можеш да отидеш никъде другаде, освен в себе си: внезапно ще откриеш, че седиш вътре; няма да е възможно никакво движение. Затова тишината се практикува толкова много. В нея всички мостове за движение към другия са разрушени.

Гюрджиев обичал да дава дълги периоди на мълчание на своите ученици и след това настоявал да не се използва не само езикът, но да няма и никаква комуникация, никакъв жест -




нито с очите, нито с ръцете. Никакво общуване. Тишината означава НИКАКВО общуване. Той ще принуди групата да живее в къща -двадесет, тридесет или четиридесет човека в една къща - и тогава ще каже: "Останете тук, в тази къща, все едно сте сами. Не можете да излизате навън." Там има четиридесет човека, а той ще каже: "Влизайте в къщата, живейте в къщата все едно всеки от вас е сам. Никакво общуване! Не показвай, че другият е тук дори с очи. Дръж се така, като че ли ти си единственият човек в къщата. При такъв живот в продължение на три месеца, абсолютно глух и ням, без никаква възможност за общуване, не можеш да се насочиш навън.

Не знам дали си наблюдавал или не, но в обществото тези, които могат да говорят много, се издигат; тези, които лесно могат да съобщават своите мисли, се превръщат в лидери -религиозни, политически, литературни и всякакви други. Тези, които могат да съобщават мислите си, тези, които могат да говорят добре, те стават лидери. Защо? Те могат да достигнат до повече хора, могат да достигнат до по-големи маси.

Чувал ли си някога някой ням да е станал лидер? Можеш да откриеш слепец, който е станал лидер, няма проблем. И някой път той може да стане голям лидер, защото всичко това, което очите му не правят, всички тези енергии, се прехвърлят към ушите. Но немият не може да стане лидер по никакъв начин. Той не може да общува, не може да се социализира.

Обществото е езикът. Езикът е основата за социалното битие - за отношенията. Ако оставиш езика, ти си сам. Светът може да е пълен с милиони, но ако ти си без език, си сам.

Михер Баба останал в продължение на четиридесет години безмълвен. Какво правил по време на това мълчание? В действителност, в тишината не можеш да правиш нищо, защото всяко действие по някакъв начин е свързано с другите. Дори при представата, ако правиш нещо, то ще е свързано с другите; не можеш да го правиш сам. Ако си абсолютно сам, действието става невъзможно. Дори представата, че действаш става невъзможна. Действието е свързано с другите. Ако изоставиш вътрешно езика, всички действия биват изоставени. Ти съществуваш, но не правиш нищо.

Михер Бабаказвал на своите ученици (пишел им бележка): "Сега, на тази дата, ще наруша моето мълчание", и след това не го нарушавал. Това продължило четиридесет години, а след това той умрял в мълчание. Какъв е бил проблемът? Защо той казвал: "Сега, тази година, на този ден, на тази дата, ще говоря"? И защо отново го отлагал? Какво станало вътре? Защо не спазвал обещанието си?

Щом си познал тишината за толкова дълго време, не можеш да се върнеш отново към звука; става невъзможно. Съществува правило, а той не го спазил и затова не могъл да се върне. Съществува правило, че човек не трябва да остане в мълчание повече от три години. Щом веднъж преминеш границата, вече не можеш да се върнеш в света на звука. Можеш да се опиташ, но това е невъзможно. По-лесно е да се преместиш от звука към тишината, но е много трудно да се придвижиш от тишината към звука. След три години много неща стават просто невъзможни. Механизмът не може да работи отново по същия начин. Той трябва да бъде използван постоянно. Човек може да остане в мълчание най-много три години. След това, ако останеш в мълчание, механизмът, който произвежда звукове и думи, не може да се използва отново: той е мъртъв.

Второ, човекът става толкова мълчалив оставайки сам със себе си, че да общува сега ще бъде истинско страдание. След това да каже нещо на някого, ще бъде все едно да говори на стена, защото човекът, който е останал мълчалив толкова време знае, че ти не можеш да разбереш това, което той казва. Независимо от това, което той казва, той знае, че не е казал това, което е искал да каже. След такова дълбоко мълчание той не може отново да се върне в света на звука.

И Михер Баба опитвал и опитвал, но не могъл да проговори отново. А той искал да каже нещо и имал какво да каже, но механизмът и движенията необходими за това, не му се отдавали. По този начин той умрял, без да каже това, което искал да каже.

Полезно е да знаеш следното: каквото и да правиш, винаги прави заедно с него и противоположното му. Винаги прави и противоположното. Остани мълчалив в продължение на няколко часа, след това говори. Не оставай фиксиран в дадено нещо. Ще бъдеш по-жив и подвижен. Прави в продължение на няколко дни медитация, а след това спри и прави всичко, което ще предизвика у тебе напрежение. След това отново се заеми с медитация.

Продължавай да се движиш между противоположностите. Ще бъдеш по-жив и динамичен. Не се фиксирай. Щом веднъж си фиксиран, няма да можеш да отидеш в другата крайност. А




способността да се придвижваш към другата крайност означава живот. Ако не си способен да отиваш там,, ти вече си мъртъв. Това движение е много добро.

Гюрджиев съветвал своите ученици за някои промени. Настоявал да се пости, а след това казвал: "Сега яж колкото можеш." След това внезапно ще каже: "Започвай да постиш." След това отново ще каже: "Започвай да ядеш." Ще каже: "Бъди буден в продължение на няколко дни и нощи непрекъснато, след това спи в продължение на няколко дни. Това движение между двата полюса ти дава един динамизъм, една живост.

"Или, като поставиш пръстите си в ушите, чуй звука на звуковете": В една и съща техника са посочени двете крайности. "Изкъпи се в центъра на звука като в непрекъснатия звук на водопада": това е едната крайност, "Или, като поставиш пръстите си в ушите, чуй звука на звуковете": това е другата крайност. Едната част е да чуеш звуковете идващи до твоя център, другата част е да спреш всички звукове и да почувстваш беззвучния център. Те двете са били дадени в една техника със специална цел - за да можеш да се придвижваш от единия край към другия.

Това "Или" не е избор да правиш това или онова. Прави и двете! Затова са дадени и двете в една техника. Най-напред прави едното в продължение на няколко месеца, след това за няколко месеца прави другото. Ще бъдеш по-жизнен и ще познаваш двата края. И ако можеш да се движиш между двата края лесно, можеш да останеш вечно млад. Тези, които са прикрепени към някаква крайност, остаряват и умират.

10Тантра: приемане на върховете и долините23 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

ВЪПРОСИ:1. Трябва ли съзнателно да канализираме и регулираме инстинктите?2. Как да превърнем ужасните шумове в положителен звук?

Първият въпрос: "Миналата Вечер Вие разгледахте цензурирането и сдържането от съзнателния ум на безсъзнателните инстинкти и казахте, че безсъзнателните инстинкти принадлежат към животинското наследство в човешката еволюция. В такъв случай не е ли добре да ги канализираме и регулираме съобразно интелекта, здравия разум и изкуството за живот, които принадлежат към съзнателния ум?"

Човекът е животно, но не е само животно: той е и нещо повече. Но това "повече" не може да отрицае животното. То трябва да го абсорбира. Човекът Е повече от животното, но животното не може да бъде пренебрегнато. То трябва да бъде абсорбирано творчески. Не можеш да го поставиш настрана: то е в самите ти основи. Животното не може да се постави" настрани: трябва да го използваш творчески. Затова първото нещо, което трябва да се запомни, е да не си отрицателно настроен към своето животинско наследство. Ако започнеш да мислиш за него в отрицателен план, ще станеш деструктивен спрямо себе си, защото ти си 99% животно.

Ако създадеш разграничение, започваш една изгубена битка; не можеш да победиш. Резултатът от битката ти ще бъде точно противоположния, защото в 99% си животно. Само 1% от ума е съзнателен. Този 1% не може да победи останалите 99% Той ще бъде победен. Затова съществува толкова много фрустрация - защото всеки е побеждавай от своето собствено животно. Не можеш никога да успееш. По принуда ще се проваляш, защото този 1% не може да успее срещу 99% и този 1% фактически не може да се отдели от останалите 99%.

Това наподобява на някой цвят: той не може да се изправи срещу корените си; не може да се изправи срещу цялото дърво. И докато се изправяш против своето животинско наследство, ти си поддържан от него. Ти си жив благодарение на него. Ако твоето животно умре точно сега, ще умреш незабавно и ти. Умът ти съществува като един цвят; животинското ти наследство е цялото дърво. Не бъди отрицателно настроен. Това е самоубийство и ако ти се разделиш и застанеш срещу себе си, никога не можеш да постигнеш нещо, което е хубаво.

Създаваш един ад и този ад не е никъде другаде, освен в разделената личност: адът е в раздвоената личност. И адът не е географско понятие: адът е психическо понятие и небето също. Личността, която е едно цяло, едно единство без вътрешно деление и конфликти, е небето.




Затова първото нещо, което искам да кажа, е да не бъдеш настроен отрицателно. Не разделяй себе си, не тръгвай срещу себе си, не се разделяй на две. Животното, което е тук не е нещо лошо. Животното в тебе е с много големи възможности. То е твоето минало и е също така и твоето бъдеще, защото в него е скрито много. Разкрий го, развий го, позволи му да расте и го надмини, но не се бори с него: това е една от основните техники на тантра.

Другите традиции разделят. Те те разделят; създават борба в тебе. Тантра не разделя; тя не вярва в борбата. Тантра е абсолютно позитивна; тантра не вярва в твърдението "не". Тантра вярва в твърдението "да" - да на целия живот. И чрез "да" се осъществява трансформирането, а чрез "не" се създава единствено бъркотия: не е възможна никаква трансформация. Срещу кого си повел борба? Срещу себе си? Как можеш да спечелиш? И по-голямата част от тебе е животинската, затова тя ще победи. Затова тези, които се борят, те предизвикват собственото си поражение. Ако желаеш да бъдеш победен, бори се. Ако желаеш да победиш, не се бори.

Победата се нуждае от знание, не от борба. Борбата е фино насилие. И това е странно, но така се получава: тези, които говорят да ненасилие към другите, употребяват значително насилие спрямо себе си. Съществуват техники и традиции, които искат да не употребяваш сила срещу другите, но същите тези техники са изпълнени с насилие, доколкото те включват тебе. Учат те да употребяваш сила спрямо себе си, но да не употребяваш сила спрямо другите.

Всички видове аскетизъм, самоотричане, негативно отношение, отричащите живота философии, те се основават върху утвърждаването на силовото отношение към себе си. Те ти казват да употребяваш сила спрямо себе си.

Тантра е абсолютно лишена от насилие - АБСОЛЮТНО ЛИШЕНА ОТ НАСИЛИЕ! Тантра твърди, че ако не можеш да не употребяваш сила спрямо себе си, не можеш да не употребяваш сила и спрямо всеки останал; това е невъзможно. Човек, който е агресивен към себе си, ще бъде агресивен и към останалите. И чрез своето ненасилие той само ще скрива насилието си . Агресията може да се обърне против тебе, но това агресивно отношение е разрушително.

Това обаче не означава да останеш животното, което си. В момента, в който приемеш своето наследство, в момента, в който приемеш миналото си, бъдещето се открива. Чрез приемането е отварянето. Животното е миналото; не е необходимо то да става бъдещето. Не е необходимо да тръгваш срещу миналото, а можеш да го направиш. Използвай го творчески.

Какво може да се направи, за да се използва творчески? Първото нещо е да бъдеш абсолютно наясно с неговото съществуване. Тези, които се борят, не са наясно с него. Понеже се страхуват, избутват животното назад, избутват животното в безсъзнанието. Фактически не съществува никаква необходимост от безсъзнателното. То се създава благодарение на потискането. Осъждаш много неща, без да ги познаваш. Човек, който познава, не осъжда нищо; не е необходимо. Той може да използва дори отровата като лекарство, защото знае. Всичко може да се използва съзидателно. Тъй като не знаеш, за невежеството отровата е отрова. За мъдростта тя може да се превърне в елексир.

Човекът, който се бори против своя секс, гняв, алчност, против животното, какво ще направи? Ще потиска. Борбата е потискане. Ще смачка гнева, секса, алчността, омразата, ревността. Ще набута някъде всичко - под земята, а над земята ще издигне една лъжлива конструкция. Конструкцията ще бъде фалшива, защото не са трансформирани енергиите, които могат да я направят истинска. Конструкцията е фалшива. Под земята истинските енергии са били потиснати. Тези истински енергии винаги ще съществуват там работейки: всеки момент те могат да експлодират. Ти си седнал върху вулкан и всеки миг този вулкан се опитва да изригне. Ако той го направи, твоята конструкция ще се разклати.

Всичко, което си построил в името на религията, морала, културата, е една фалшива конструкция, която е отгоре - една лъжлива фасада. Истинският човек е скрит под земята. Затова твоето животно не е много далече; фасадата ти е твърде плитка; вулканът е съвсем близо. Всеки миг може да се надигне и когато изригне твоят интелект, твоят морал, твоята религия, твоето така наречено същество, което е над животното, просто изчезва. Когато се появи истинското, фалшивото изчезва. Само, когато истинското отново се върне под земята, тогава се появява фалшивото.

Когато си ядосан, къде е твоят ум, къде е твоето съзнание, къде е твоят морал, къде са твоите заричания, които толкова пъти си правил: "Повече няма да се ядосвам"? Когато се появи гневът




всички те изчезват. Когато гневът се върне отново в своята пещера, в своята подземна пещера, започваш да се разкайваш. Тези фалшиви приятели отново се събират. Започват да говорят, да осъждат и да правят планове за бъдещето, а в бъдещето отново ще се случат същите неща: когато гневът се появи, сенките ще изчезнат.

Твоето съзнание точно сега е една сянка. То не е нещо истинско; то не притежава субстанция. Можеш да дадеш обет за брахмачария - за въздържание. Обетът няма да засегне сексуалния ти инстинкт. Той просто е под земята и когато се покаже, твоят обет за брахмачария, за въздържание ще се окаже, че е направен от твърде призрачно вещество. Те не могат да се изправят срещу истинските неща.

Това са двете отношения: можеш да потиснеш секса. В такъв случай никога няма да се издигнеш над него. Или, можеш да използваш своята сексуална енергия по един съзидателен начин - не да кажеш "не" спрямо нея, а да й дадеш едно дълбоко "да"; не да я принуждаваш да бъде под земята, а да създадеш конструкция над земята с нейна помощ. Тогава ще бъдеш истински човек. Очевидно ще бъде трудно. Затова ние избираме по-лесния път. По-лесно е да имаш фалшиви конструкции, защото нищо не се иска. Само едно единствено нещо: да заблудиш себе си; това е всичко. Ако можеш да заблудиш себе си, можеш лесно да построиш фалшива конструкция. Нищо в действителност няма да се промени, но ще си въобразяваш, че всичко се е променило. Това е лесно - да създадеш илюзията.

Да създадеш действителността е трудна задача. Трудно е. Но си струва труда, защото щом веднъж си създал нещо с истински енергии, конструкцията ти не може да бъде разбита. Ако сексът е над земята, тогава от него можеш да създадеш нещо, например, любов. Вземи любовта, например: ако сексът е трансформиран, той се превръща в любов; ако е потиснат се превръща в омраза.

Започваш да се страхуваш от любовта, ако потиснеш секса. Човек, който е потиснал секса, винаги ще се страхува от любовта, защото в момента, в който дойде любовта, сексът ще потече. Любовта е душата, а сексът е тялото, затова на любовта не се дава възможност да се прояви, защото след това ще се появи сексът. Той е някъде зад ъгъла. Така че, човек, който е потиснал сексът, не може да обича. Той може да показва, може да претендира, че обича, но не може, защото е толкова уплашен. Не може да те докосне с любеща ръка, защото е налице страхът. Любещата ръка всеки миг може да се превърне в сексуално докосване. Затова той ще се страхува; няма да ти позволи да го докоснеш.

Може да създаде много оправдания за това, но истинския проблем е страхът - страхът от инстинктите, които той е потиснал. И ще бъде пълен с омраза, защото всяка енергия, която е потисната, сама са обръща и се връща в своята първична природа.

Сексът много лесно се превръща в любов; това е естествено движение. Ако му попречиш, ако му създадеш спънки, той ще се превърне в омраза. Така наречените светци и така наречените нравствени учители, ако погледнеш дълбоко в тях, ще видиш, че са изпълнени с омраза и това не може да бъде другояче; то е естествено. Там е скрит сексът. Във всеки миг може да изригне. Те седят върху опасен вулкан. Ако избуташ енергиите надолу, само ще отложиш проблемът. И колкото повече се отлага, толкова по-лошо става.

Тантра казва да изградиш живота си с истинските енергии - а истинските енергии са всички животински енергии. Но когато казвам "животно", не влагам никакво осъждане. Думата "животно" за мен не е осъдителна, както е за тебе. Животното е красиво само по себе си. Само по себе си животното няма защо да бъде осъждано. Животното в тебе е чиста енергия, живеещо в съответствие с природните закони. Беше зададен въпросът: "Какво трябва да правим съзнателно? Не трябва ли да канализираме? Не трябва ли да контролираме?" Не! Твоето съзнание не трябва да контролира, не трябва да канализира.

Твоето съзнание може да прави само едно нещо: твоето съзнание трябва да разбере и разбирането само по себе си се превръща в трансформиране.

Тантра ще каже да разбереш секса; не се опитвай да го канализираш. Ако не го разбереш, всяко усилие е обречено на неуспех. Затова не прави нищо. Най-напред го разбери и чрез разбирането ще се открие пътят. Не трябва да насилваш своите енергии към пътя. Чрез разбирането познаваш закона, точно както в науката. Какво правиш в науката? Познаваш законите; разкрива се природната тайна. Щом веднъж е позната природната тайна, можеш да




използваш творчески енергиите.Без познаването на присъщите закони, всички усилия са напразни. Затова тантра казва да

познаеш животното, защото в животното е скрит потенциала на твоето бъдеще. Фактически може да се каже, че в животното е скрит Бога. Животното е твоето минало. Богът е твоето бъдеще - но бъдещето е скрито в миналото ти под формата на зародиш. Разбери какво представляват твоите природни сили. Приеми ги; разбери ги. Умът ти не трябва да управлява; той не съществува, за да ги контролира и да се бори с тях. Той е тук, за да ги разбира. Фактически, ако ги разбереш, тогава използваш ума си правилно. Разбери секса, разбери гнева, разбери алчността. Бъди нащрек; опитай се да разбереш пътищата им - как работят, каква роля изпълняват. И бъди постоянно наясно с всяко движение на инстинктите вътре в тебе. Ако можеш да осъзнаваш тези животински инстинкти, няма да има разделяне. Няма да имаш подсъзнателен ум. Ако можеш да живееш с тези инстинкти дълбоко в тебе, ще притежаваш единствено съзнателен ум; няма да съществува подсъзнание.

Подсъзнанието съществува поради потискането. Затворил си голяма част от себе си за съзнанието, защото се страхуваш. Не можеш да погледнеш към собствената си реалност. Толкова много се страхуваш, че винаги излизаш навън от къщата. Живееш на терасата; никога не влизаш вътре, защото страхът присъства. Ако застанеш лице срещу лице със себе си всички представи, всички твои илюзии относно себе си, ще се разпаднат.

Смяташ себе си за светец, смяташ, че си религиозен човек, смяташ, че си това и онова. Ако застанеш срещу своята реалност, всички тези илюзии ще се изпарят. И всеки човек е създал един образ за себе си. Този образ е фалшив, но ние се придържаме към образа и това придържане се превръща в бариера пред движението навътре.

Затова първото нещо е да приемеш животното. То е тук и няма нищо нередно около него. То е твоето минало, а ти не можеш да отречеш своето минало. Можеш единствено да го използваш. Ако си мъдър ще го използваш и ще създадеш от него едно по-добро бъдеще. Ако си глупав ще се бориш с него и чрез тази борба ще бъде разрушено бъдещето. Бори се със зародиша и ще го разрушиш. Използвай го, подхранвай го, помагай му, защитавай го, така че семето да се превърне в дърво, в живо дърво и бъдещето ще разцъфти от него.

Животното е твоето семе. Не се бори с него. Тантра не го осъжда, просто го обича, защото в него е скрито цялото бъдеще. Познай го добре и след това можеш да го използваш и да му благодариш.

Слушал съм, че когато умрял св. Франциск, когато бил на смъртния си одър, внезапно отворил очите си и благодарил на тялото си преди да умре. Преди да се отправи към другия свят, той благодарил на тялото си. Казал: "В тебе се крие много и ти ми помогна толкова много. А аз бях толкова невеж и имаше времена, когато дори се борех с тебе. Имаше времена, когато мислех за теб с враждебност. Но ти винаги беше приятел и само благодарение на тебе успях да достигна такова равнище на съзнание."

Тази благодарност към тялото е хубава. Но св. Франциск могъл да го разбере едва накрая. Тантра казва, да се опиташ да го разбереш в началото. Когато умираш, дори и да благодариш на тялото е безполезно вече. То е съкровище от скрити сили, от мистериозни възможности. Тантра казва, че в твоето тяло присъства целият космос в умален вид: то е умален модел на целия космос. Не се бори с него. Какво представлява твоя секс ако тялото е умален модел? Ако това наистина е така, че тялото ти е умален модел на космоса, тогава какво представлява сексът? Това, което за космоса е сътворяването, това в теб е сексът. В целия космос във всеки миг се сътворява нещо: това е сексът в тебе. И ако в него има толкова много сила, то е защото ти трябва да бъдеш творец.

Ако сексът е толкова мощен, за тантра това означава, че не може да се допусне, да не бъдеш съзидателен. Ти трябва да създаваш. Ако не можеш да създадеш нещо голямо, тогава поне създай живот. Ако не можеш да създадеш нещо по-добро от тебе, тогава поне създай някой, който ще те замести, когато умреш. Сексът е толкова мощен, защото космосът не може да допусне да не си съзидателен, а ти се бориш с него. Използвай го.

Не е необходимо да използваш секса единствено при възпроизводството. Сексът се използва при всеки творчески акт. Затова великите поети, великите художници може и да не изпитват такова силно влечение към секса. Но причината не е в това, че те са светци. Причината е, че те създават нещо по-голямо и потребността е удовлетворена.




Великият музикант създава музика. Никой баща не може да се чувства така удовлетворен, както се чувства музикантът, когато е създадена велика музика и никой син не може да даде толкова щастие на баща си, каквото може да даде великата музика на създателя си или великата поезия може да даде на поета. Понеже той твори във висши царства, природата го освобождава от низшите творчески актове. Енергията се е изкачила високо. Тантра казва да не се бориш с енергията: позволи на енергия да се издига високо. А съществуват много царства на висше движение и много измерения.

Буда не е нито музикант, нито художник, нито поет, но той се е издигнал над секса. Какво е станало с него? Най-висшето съзидание е създаването на самия себе си. Висшето творение е творението на тоталното съзнание вътре в тебе, създаването на цялото отвътре, единството. Това е върхът, хималайски връх. Буда е на този връх; той е създал себе си. Когато се движиш в секса, създаваш тялото си; създадено е копие. Когато се издигнеш по-високо, създаваш духа, създаваш душата. Или, ако ми позволите този израз, създаваш Бога.

Чувал си, че Бог е създал света, но аз ти казвам, че притежаваш възможността да създадеш Бога - и ако не го създадеш, никога няма да бъдеш удовлетворен. Затова недей да считаш, че Бог е в началото. По-скоро е по-добре да мислиш, че Бог е в края. Бог не е причината за света, а самият край, самият връх. Ако ти разцъфтиш в своята тоталност, ще се превърнеш в бог*. Затова наричаме Буда бог - а той никога не е вярвал в Бога. Това е твърде парадоксално. Никога не е вярвал в Бога; той е един от най-задълбочените атеистични умове, които някога са се раждали. Той твърди, че няма Бог, но ние наричаме самия Буда Божествен.

Х.Г.Уелс е писал, че Гаутама Буда бил най-безбожния човек и най-богоподобния. Какво станало с този Гаутама? Той сътворил, дал раждането на най-високия връх, на най-висшата възможност. В него се е осъществил Абсолютът; след това той не създава повече нищо. Не е необходимо. За Буда би било безсмислено да пише поезия, би било безсмислено да рисува картини. Би било детинско. Той е създал Абсолюта; дал е на себе си ново раждане. Старото е било използвано напълно, за да осигури раждането на новото. И понеже това е един висш феномен, използвано е цялото минало. Миналото изчезва, животното вече го няма, защото, когато се роди дървото, семето вече го няма. Семето не може да бъде тук.

Исус твърди, че ако семето не падне в почвата и не умре, нищо не може да стане. Щом семето попадне в земята и умре, нов живот израства от него. Смъртта е само смърт на семето, на миналото, но не може да има никаква смърт без "да се даде живот на живота". Нещо ново ще израсте от него.

Тантра казва да не се опитваш да контролираш. Кой си ти, та да контролираш и как може да си сигурен, че контролираш. Контролът ти ще бъде илюзорен. Опитай се да разбереш. Опитай се да разбереш вътрешната природа, феномена, динамиката на енергиите и това разбиране автоматично ще те промени. Промяната не е някакво усилие. Ако промяната е усилие, тогава тя не може да създаде щастие.

Щастието никога не се постига чрез усилие. Усилието винаги поражда напрежение; то поражда страдание. Усилието винаги е грозно, защото ти насилваш нещо. Разбирането не е усилие. То е красиво: то е спонтанно събитие. Не контролирай. Ако се опиташ, ще загубиш и ще разрушиш себе си. Разбери! Нека разбирането бъде единствения закон, единствената садхана (духовна практика). Остави всичко на разбирането. Ако разбирането не може да направи нещо, тогава то не може да се направи, затова го забрави. Всичко, което може да се направи, може да се направи посредством разбирането.

Затова тантра казва да приемеш нещата, защото приемането е необходимо за разбирането. Не можеш да разбереш нищо, ако го отхвърляш. Ако те мразя, не мога да те гледам в очите, не мога да видя лицето ти. Ще се извърна; ще избягам от тебе; няма да те гледам директно. Когато те обичам, само тогава мога да те гледам в очите. Само когато те обичам силно, мога да те гледам в лицето.

Единствено любовта гледа в лицето. В противен случай никога не виждаш лицата. Движиш се, гледаш, но този поглед е повърхностен, не е дълбок. Той докосва, но никога не прониква. Но когато обичаш, тогава цялата ти енергия се превръща в очи. Тогава енергията се движи, докосва дълбоко, навлиза дълбоко в другия човек, отива в неговия център на съществуване. Само тогава можеш да видиш и познаеш.




Затова, в стария библейски език са използвали думата "познавам" за секса, за любовта - за дълбоката любов. Не е само съвпадение. В Библията се казва: "Адам позна своята жена Ева и след това се роди Каин." Адам "познал" своята жена Ева и след това се родил Каин. Това използване на "зная", "да позная" за дълбоката любов, за секса, е странно, но изпълнено със смисъл, защото когато "познаваш" някого, това означава, че го обичаш. Няма друг начин да го познаваш.

И това не е само с хората: така е и с енергиите. Ако искаш да познаваш своето вътрешно същество и многоизмеримия феномен на енергиите, обичай! Недей да мразиш животното. Обичай! Ти не си независим от него. Ти си част от него и животното те е тласнало до онази точка, в която си се превърнал в човек. Бъди му благодарен.

Чиста неблагодарност е когато хората започнат да осъждат животното - да осъждат животното в човека. Това си е чиста неблагодарност. Животното те е тласнало до онази точка, в която си се превърнал в човек и животното може да те тласне до точката, в която ще се превърнеш в Бог. Животното е това, което те тласка. Познай го - неговите начини, как работи - и това познание ще се превърне в трансформация.

Затова никакъв контрол, никакво усилие да се превърнеш в шеф - никакво! Защо толкова много се страхуваш от своето животно? Защото умът ти е истински безсилен; затова се страхуваш толкова много. Защо искаш да го контролираш? Ако ти наистина си господарят, животното ще ти се подчинява. Но ти прекрасно знаеш: "животното е господарят и аз трябва да му се подчинявам". Затова е цялото усилие да станеш господар.

Много добре знаеш, че ако се случи нещо истинско, то се случва благодарение на животното, а ако стане нещо фалшиво, то става благодарение на ума. Това съзнание създава страх. Затова се опитваш да станеш господар, но господар никога не се става без усилие. Единствено робите се опитват да станат господари. Господарят си е просто господар. Той е господарят.

Ще ти разкажа една история. Тя се случила в къщата на прочут войн. Една нощ внезапно той усетил някаква мишка. Бил голям Воин, голям майстор на меча. Страшно се разгневил, защото мишката седяла точно срещу него и го гледала в очите. Никой никога преди това не бил го предизвиквал така, както мишката. Извадил меча си, но мишката не помръднала. След това замахнал срещу мишката и тогава тя отскочила и мечът станал на парчета. Ударил се в камъка, в пода.

Разбира се войнът направо полудял. Опитвал отново и отново, и колкото повече опитвал, толкова повече търпял поражение. Трудно е да се бориш с мишка и щом веднъж си започнал, вече си победен. Мишката станала дръзка. С всеки нов неуспех на война мишката ставала по-дръзка. Скочила на леглото му. Войнът излязъл навън и попитал приятелите си, какво да прави. "Това никога не ми се е случвало през живота", казал той. "Никой не ме е предизвиквал толкова много, колкото една най-обикновена мишка! Изглежда невероятно. Аз съм напълно победен." И приятелят му казал: "Пълна глупост е да се биеш с мишка. По-добре е да донесеш котка."

Но слухът, че този войн е победен, се разнесъл - и дори котките го чули и никоя от тях не искала да отиде. Събрали се всички котки. Избрали си водач и казали: "Ти ще отидеш, защото това не е обикновена мишка. Победен е цял войн. Ние сме най-обикновени котки, а онзи е прочут войн. Ако той е бил победен, какво да правим ние? Затова ние ще чакаме отвън и нека нашият водач влезе."

Водачът започнал да се страхува. Водачите винаги се страхуват. Те са водачи, защото има страхливци и тези страхливци ги избират. Те са водачи на страхливци. Ако нямаше страхливци, нямаше да има водачи. По същество те се избират от страхливците, затова са водачи на страхливците.

Котката трябвало да отиде, както всеки водач трябва да отиде - защото последователите го тласкат. Сега понеже водачът бил избран, нищо не можело да се направи. Котката трябвало да отиде. Тя влязла, страхувайки, треперейки, нервничейки. Мишката стояла върху леглото. Котката никога не била виждала такава мишка: тя просто седяла върху леглото. Започнала да мисли какво да направи, какъв метод да приложи и докато мислела какво да предприеме, какъв метод да приложи, каква техника в тази ситуация, докато мислела, мишката внезапно нападнала. Котката избягала, защото това никога не било се случвало по-рано! В историята не се споменавало по-рано мишка да нападне котка!




Тя изскочила навън и паднала мъртва, а войнът бил посъветван от съседите: "Сега обикновена котка няма да свърши работа. Отиди в двореца. Доведи кралската котка. Само кралската котка може да направи нещо. Това не е обикновен случай." И така войнът трябвало да отиде при краля и да иска котката. Котката от двореца дошла. Войнът се страхувал твърде много, когато котката влязла с него, защото тази котка изглеждала съвсем обикновено - най-обикновена котка. Страхувал се, че и сега нищо няма да излезе, защото котката, която умряла била по-голяма, по-велика, голям водач. А тази обикновена котка? Като че ли кралят просто се пошегувал. Тази котка нямало да свърши работа, но войнът нищо не могъл да каже на краля. Кралят му казал: "Върви!"

Пристигнал с обикновената котка. Котката влязла, убила мишката и излязла. Всички котки чакали. Били се събрали наоколо и казали: "Какъв е номерът? Нашият водач умря. Войнът беше победен от мишката, а ти просто го уби. Върна се с убитата мишка." Котката казала: "Аз съм котка, а тя е мишка. Няма друга техника. Аз съм котка: това е достатъчно. Каква е ползата от някаква техника? Да бъдеш котка е достатъчно. Когато влязох, беше достатъчно това, че е влязла котка. Аз съм котка!"

Това е една зен история, фактически, ако твоят ум е господарят, няма нужда от никакви усилия. Всяко усилие е, за да заблудиш себе си. Ти не си котка и се бориш с мишката. Стани господар. Но как да станеш господар? Тантра твърди, че разбирането ще те направи господар. Разбирането е тайната на цялото господарство. Ако го познаваш добре, ти си господарят. Ако не го познаваш, ще продължаваш да се биеш. В такъв случай оставаш роб и колкото повече се биеш, толкова повече ще търпиш поражение. Биеш се с мишка.

Вторият въпрос: "Престават ли ужасните звукове ако слушаме от центъра на тялото? Какво става с пронизителните градски шумове, които са източник на раздразнение през целият ни живот: Можем ли да ги превърнем в положителен звук?"

Това винаги си остава един основен въпрос - как да променим нещо друго, как да променим отрицателните звукове в положителни. Не можеш! Ако ти си положителен, тогава за тебе нищо не е отрицателно. Ако ти си отрицателен, тогава за теб всичко ще бъде отрицателно. Ти си източникът на всичко, което става около тебе; ти си създателят на своя свят. И ние не живеем в един свят, запомни. Има толкова много светове, колкото са и умовете. Всеки ум живее в свой собствен свят. Той създава света.

Затова ако всичко изглежда отрицателно и всичко изглежда деструктивно и всичко изглежда враждебно настроено срещу тебе, това е защото ти не притежаваш позитивен център в себе си. Затова недей да мислиш, как да промениш отрицателните шумове. Ако усещаш всичко около тебе негативно, това показва само, че отвътре си негативен. Светът е огледало, а ти се отразяваш в него.

Бях отседнал в един хан в едно село. Беше много бедно село и беше пълно с много кучета. Всички те се събираха през нощта около хана. Може би това им беше навик. Ханът беше добро място - големи дървета, сянка и те се мотаеха тук всяка нощ. И така бях отседнал тук и един министър от един от щатите също беше тук. Министърът много се разстройваше, защото кучетата лаеха и вдигаха голям шум. Беше изминала половината нощ, министърът не могъл да заспи и дойде при мене.

Каза ми: "Спите ли?" Бях заспал, затова той дойде при мене, събуди ме и ме попита: "Кажете ми моля ви, как може да заспите посред такъв шум? Най-малко между двадесет и тридесет кучета има тук и всички се бият, лаят и правят всичко онова, което обикновено правят кучетата. Какво да направя? Не мога да заспя, а съм така уморен от пътуването през деня. Ако не заспя, ще ми бъде трудно. Утре отново трябва да продължа да обикалям. Заминавам рано сутринта. Сънят изглежда няма да дойде, а аз опитах всички методи, за които съм чувал - повтарях мантра, молих се на Бога и т.н. Направих всичко, но нищо не помага, та какво да правя сега?"

Казах му: "Кучета не са се събрали тук, за да те смущават. Те дори не разбират, че тук е отседнал министър; не четат вестници. Те са абсолютно невежи; не са тук със специални намерения. Нямат нищо общо с тебе. Вършат си своята работа. Защо се разстройваш?" Той ми отвърна: "А защо не? При такъв силен лай, как мога да заспя?"

Казах му: "Не се бори с лаенето. Ти се бориш: в това е проблемът - не в шума. Шумът не те разстройва. Сам се разстройваш, заради шума. Против шума си, затова си си поставил условие. Казваш си: "Ако кучетата спрат да лаят, тогава ще заспя." Кучетата не те чуват. Ти имаш условие.




Усещаш, че ако се изпълни условието, ще можеш да заспиш. Това условие те безпокои. Приеми кучетата! Не поставяй условието: "Ако те спрат да лаят, аз ще заспя." Просто ги приеми.

Кучетата са тук и лаят: не се съпротивлявай; не се бори; не се опитвай да пренебрегнеш тези шумове. Приеми ги и ги слушай: те са хубави. Нощта е толкова тиха, а те лаят така живо. Просто слушай. Това ще бъде мантрата - точната мантра: просто ги слушай."

Той каза: "О’кей! Не вярвам, че ще ми помогне, но понеже не ми остава нищо друго, ще го опитам." Той заспа, а кучетата продължиха да си лаят. На сутринта ми каза: "Това е невероятно. Аз ги приех; отказах се от условието си. Слушах ги. Тези кучета станаха много музикални и техният лай, техният шум не ме разстройваше. По-скоро се превърна в нещо като приспивна песен и аз заспах дълбоко благодарение на това."

Всичко зависи от ума ти. Ако си позитивен, тогава всичко става позитивно. Ако си негативен, тогава всичко се обръща в негативизъм, всичко се превръща в раздразнение. Затова моля те запомни следното - не само относно шумовете, но относно всичко в живота. Ако чувстваш, че около тебе съществува нещо отрицателно, потърси причината вътре в тебе. Тя е в тебе. Може да очакваш нещо; може да желаеш нещо; може да си поставил някакви условия.

Съществуването не може да бъде принудено, да се нагоди съобразно тебе. То върви по свой собствен път. Ако можеш да си заедно с него, ще бъдеш позитивен. Ако се бориш с него, ще станеш негативен и всичко, целият космос около тебе, ще стане негативен.

Все едно някой да се опитва да плува против течението: тогава потокът е негативен. Ако се опитваш да плуваш срещу течението на реката, тогава реката ще изглежда негативна и ти ще усещаш, че реката се бори с тебе - че реката те тласка надолу. Реката се опитва да те понесе надолу, не нагоре, затова ще изглежда, че реката се бори с тебе. Реката е в пълно неведение за тебе, щастливо неведение. И това е добре; иначе реката ще отиде В лудницата. Реката не се бори с тебе: ти се бориш с реката. Ти се опитваш да плуваш срещу течението.

Ще ти разкажа един анекдот. Около къщата на Мула Насрудин се събрала голяма тълпа, която викала: "Какво правиш? Жена ти падна в реката, а тя е придошла. Тръгвай веднага; иначе течението ще я отнесе в морето." Морето било наблизо, затова ходжата отишъл тичайки до брега, скочил в реката и започнал да плува срещу течението, за да намери жена си.

Тълпата започнала да крещи: "Какво правиш Насрудин? Жена ти не може да е отишла нагоре по течението. Тя се е спуснала надолу." А ходжата отвърнал: "Не ми се бъркайте. Познавам много добре жена си. Ако някой друг беше паднал в реката, щеше да бъде отнесен надолу. Не и моята жена обаче. Тя трябва да е отишла нагоре. Познавам добре жена си. Живея с нея четиридесет години."

Умът винаги се стреми да върви срещу течението. Борейки се с всичко, ти създаваш един отрицателен свят около себе си. Очевидно, това трябва да се случи. Светът не е против тебе. Понеже ти не си със света, чувстваш, че той е против тебе. Остави се на течението и тогава реката ще ти помага да плуваш. Тогава твоята енергия няма да е необходима. Реката ще се превърне в лодка: тя ще те поеме. Няма да губиш никаква енергия плувайки надолу, защото щом веднъж си заплувал надолу, ти си приел реката, течението, потокът, посоката. Всичко. Тогава си позитивен спрямо нея. Когато ти си положителен и реката е положителна спрямо тебе.

Можеш да превърнеш всичко в положително, просто като направиш себе си положителен спрямо живота. Но ние не сме положителни спрямо живота. Защо? Защо не сме положителни по отношение на живота? Защо сме негативно настроени? Защо е тази непрекъсната борба? Защо не можем да постигнем тоталното отпускане в живота? В какво се състои страха?

Може и да не си го забелязъл: ти се страхуваш от живота - много се страхуваш от живота. Може да звучи странно да се твърди, че се страхуваш от живота, защото обикновено чувстваш, че се страхуваш от смъртта - не от живота. Обикновеното наблюдение е, че всеки се страхува от смъртта, а не от живота. Но аз ти казвам, че ти се страхуваш от смъртта само защото се страхуваш от живота. Човек, който не се страхува от живота, няма да се страхува и от смъртта.

Защо се страхуваме от живота? Три причини: първо, твоето его може да съществува само ако плува срещу течението. Надолу по течението егото ти не може да съществува. Твоето его може да съществува само, когато се бори, когато казва "не"! Ако то казва "да", винаги "да", то не може да съществува. Егото е основната причина, за да се казва "не" на всичко.




Вгледай се в начина си на държане, в своето поведение и реакции. Виж как "не" се появява веднага в ума и как "да" е много, много трудно - защото с "не" ти съществуваш като его, а с "не" твоята идентичност се губи. Ти пропадаш в океана. "Да" не притежава в себе си егото. Затова е толкова трудно да казваш "да" - много трудно.

Разбра ли ме? Ако плуваш срещу течението, чувстваш, че ТИ си. Ако просто се оставиш и започнеш да плуваш с потока, където и да води той, няма да усещаш, че ти си. Тогава си станал част от течението. Това его, това разглеждане на себе си като изолирано "Аз", създава негативността около тебе. Това его създава вълните на негативността.

Второ, животът е непознаваем, непредсказуем, а твоят ум е твърде ограничен: той иска да живее в познатото, в предсказуемото. Умът винаги се страхува от неизвестното. За това си има причина: така е, защото умът се състои от известното. Всичко, което си познал, изживял, научил - от това се състои ума. Неизвестното не е част от ума. Умът винаги се страхува от неизвестното. Неизвестното ще разстрои ума, затова умът е затворен за неизвестното. Той живее в своя установен ред, в своите модели. Движи се в определени коловози, познати коловози. Той се движи като грамофонна плоча. Страх го е да се движи в неизвестното.

Животът Винаги се движи в неизвестното и ти се страхуваш. Искаш животът да върви съобразно твоя ум, съобразно известното, но животът не може да те следва. Той винаги се движи в неизвестното. Затова ние се страхуваме от живота и когато имаме такава възможност, се опитваме да убием живота, опитваме се да го фиксираме. Животът е поток. Ние се опитваме да го зафиксираме, защото при "зафиксираното" е възможно предвиждането.

Ако обичам някого, умът ми незабавно започва да работи по въпроса, как да се оженя, защото женитбата фиксира нещата. Любовта е поток, любовта не може да се предвиди. Никой не знае, къде ще те отведе тя или дали ще те отведе някъде. Никой не знае! Тя те носи с течението, а ти не знаеш накъде се носи течението. Може да не съществува на следващия ден, в следващия миг. Не можеш да бъдеш сигурен за следващия момент.

Умът обаче иска сигурност, а животът е несигурен. Понеже умът желае сигурност, умът е против любовта. Умът е за женитбата, защото женитбата е нещо фиксирано. Сега си фиксирал нещата и потокът е унищожен. Сега водата не се носи: тя се е превърнала в лед. Сега притежаваш нещо мъртво; можеш да го предсказваш. Само мъртвите неща са предсказуеми. Колкото нещо е по-живо, толкова по-непредсказуемо е то. Никой не знае накъде ще тръгне животът.

Затова ние не желаем живота: Желаем мъртви неща. Трудно е да живееш с човек; по-лесно е да живееш с предмети. Затова продължаваме да придобиваме предмети, предмети, предмети. Трудно е да живееш с човек. А ако трябва да живееш с човек, опитваш се да направиш от него предмет. Не можем да допуснем човека. Жената е предмет, съпругът е предмет. Те не са хора: те са фиксирани предмети. Когато съпругът се прибере вкъщи, той знае, че съпругата ще е там и ще го чака. Той знае, може да предвиди. Ако иска да обича, ще обича, жената ще е налице. Жената се е превърнала в предмет. Жената не може да каже: "Не, днес не съм в настроение да се' любя." На съпругите не се разрешава да казват такива неща. Не била в настроение? На тях не им се разрешава да имат настроения. Те са фиксирани като обичай, като закон. Можеш да разчиташ на обичая, не можеш да разчиташ на живота. Затова превръщаме хората в предмети.

Разгледай кое да е отношение. В началото то е отношение между "Аз" и "Ти" и рано или късно се превръща в отношение между "Аз" и "то". "Ти" се изпарява и след това продължаваме да очакваме предмети. Казваме: "Прави това. Това е задължение на жената, а това е задължение на мъжа. Прави това!" Ще трябва да правиш това. То е задължение; то трябва да се прави механично. Не можеш да кажеш: "Не мога да го правя."

Това фиксиране е страхът от живота. Животът е поток; нищо не може да се каже за живота. В този момент те обичам, но в следващия момент любовта може да изчезне. Миг преди това нея я нямаше; в този момент тя е тук. И тя е тук не благодарение на мене. Просто се е случила. Не мога да я принудя да се появи. Тя просто се е случила, а това, което се е случило, мо-•же да изчезне всеки момент; не можеш да направиш нищо. В следващия миг може да изчезне; няма сигурност за следващия момент.

Обаче умът желае сигурност, затова превръща любовта в женитба. Живото нещо става мъртво. След това можеш да го притежаваш; след това можеш да разчиташ на него. И на другия ден ще има любов. Това е абсурдът на цялото нещо: ти си убил нещото, за да го притежаваш и




след това никога не можеш да му се наслаждаваш, защото него вече го няма. То е мъртво.За да притежаваш жената, ти си я убил. Любимата се е превърнала в съпруга и сега очакваш,

че съпругата ти ще се държи като любима. Това е абсурд. Съпругата не може да се държи като любима. Любимата е жива, съпругата е мъртва. Любимата беше спонтанността, съпругата е навикът. И когато съпругата не се държи като любима, тогава казваш: "Не ме ли обичаш? Преди ме обичаше." Но това не е същият човек. Това дори не е човек: това е предмет. Най-напред я уби, за да я притежаваш, а сега искаш от нея да е жива. С това се създава страданието.

Страхуваме се от живота, защото животът е непрекъсната промяна. Умът желае сигурността. Ако наистина искаш да бъдеш жив, бъди готов да си несигурен. Не съществува сигурност и няма начин да се създаде сигурност! Има само един път: да не живееш; тогава ще си сигурен. Така че тези, които са умрели, те са абсолютно сигурни. Един жив човек е несигурен. Несигурността е същността на живота, но умът желае сигурността.

Трето, в живота, в съществуването, е налице една основна двойственост. Съществуването съществува като двойственост и умът иска да избере едната част, и да отрече другата. Например, искаш да бъдеш щастлив, искаш удоволствие. Не желаеш болка, но болката е част от удоволствието, другата й страна. Монетата е една. От едната страна е удоволствието, от другата е болката. Ти желаеш удоволствие, но не знаеш, че колкото повече удоволствие желаеш, толкова повече болка ще последва и колкото по-чувствителен ставаш към удоволствието, толкова по-чувствителен ставаш и към болката.

Затова човек, който желае удоволствието, трябва да е готов да приеме и болката. Това е като долините и хълмовете. Желаеш върховете, хълмовете, а не желаеш долините. Къде да отидат долините? И без долини, как може да съществуват върхове? Без долини не може да съществуват върхове. Ако обичаш , върховете, обичай и долините. Те са част от съдбата.

Умът желае едното нещо и пренебрегва другото, а другото е част от него. Умът казва: "Животът е хубав, смъртта е лоша." Но смъртта е част - долината, а животът е върхът. Животът не може да съществува без смъртта. Животът съществува поради смъртта. Ако смъртта изчезне, ще изчезне и животът, но умът казва: "Желая само живота. Не желая смъртта." След това умът се потапя в един измислен свят, който не съществува никъде и започва да се бори с всичко, защото в живота всичко е свързано със своето противоположно. Ако не желаещ противоположното, започва борбата.

Човек, който разбира, че животът е двойнствен - приема и двете. Той приема смъртта - не като застанала против живота, а като част от живота, като долината. Той приема нощта като долината на деня. В един момент се чувстваш щастлив; в следващия момент си тъжен. Не желаеш да приемеш следващия момент: това е долината. И колкото е по-висок върха на щастието, толкова по-дълбока ще бъде долината, защото дълбоките долини се създават от високите върхове. Колкото по-високо се движиш, толкова по-ниско ще паднеш. Това е като вълните, издигнали се високо: след това следва долината.

Разбирането означава да си наясно с този факт - не само да бъдеш наясно, но и едно дълбоко приемане на факта, защото не можеш да избягаш от факта. Можеш да създадеш някоя измислица и ние създаваме от векове насам измислици. Поставили сме някъде дълбоко ада и някъде високо небето. Създали сме едно абсолютно разграничение между тях, което е пълна глупост, защото адът е долината на небето. Той съществува с небето: не може да съществува отделно.

Това разбиране ще ти помогне да бъдеш позитивен; тогава ще си способен да приемеш всичко. Чрез "позитивното" имам предвид, че ти приемаш всичко, защото знаеш, че не можеш да разделиш Съществуването.

Вдишвам и незабавно трябва да издишам. Вдишвам и след това трябва да издишам. Ако само вдишвам и не издишам, ще умра; или ако само издишам без да вдишвам, тогава също ще умра: защото вдишването и издишването са част от един процес - кръг. Мога да вдишвам, само защото издишам. Те съществуват заедно и не могат да се разделят.

Това представлява Освободения - неразделен. Получава се, ако това разбиране стигне до него. Наричам човека Освободен, Просветлен ако е приел двойнствеността на Съществуването. Тогава той е позитивен. Тогава каквото и да се случи се приема. Тогава той няма очаквания. Тогава той не търси нищо от Съществуването. Тогава се носи надолу по течението.




11Беззвучността, звучността и тоталното съзнание24 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

СУТРИ:15. Напявай някой звук. като "А-У-М" - бавно. Както звукът влиза звучен, така и ти...16. В началото и постепенното усъвършенстване на звука на всяка буква, събуди се...17. Когато слушаш струнни инструменти, чуй техния комбиниран централен звук; с

това, вездесъщност...

Чудя се дали си чувал за теорията за антиматерията. Напоследък се появи нова теория в света на физиците - теорията за антиматерията. Винаги се е чувствало, че в космоса нищо не може да съществува без своето противоположно. Не е възможно да си представиш кое да е нещо да съществува само, без своята противоположност. Диаметралната противоположност трябва да съществува, независимо дали е известна или не.

Сянката не може да съществува без светлината, животът не може да съществува без смъртта, утрото не може да съществува без нощта, мъжът не може да съществува без жената -същото е с всичко, за което можеш да се сетиш. ,

Противоположният полюс е неизбежно необходим. Той винаги се е предлагал във философията, но сега това е твърдение във физиката. И са се изказвали твърде абсурдни мнения относно тази теория. Времето се движи от миналото към бъдещето, но сега физиците твърдят, че ако времето се движи от миналото към бъдещето някъде трябва да съществува противоположният процес, където времето се движи от бъдещето към миналото; в противен случай нашият времеви процес не може да съществува, но той съществува. Противоположното, диаметрално противоположното, трябва да съществува някъде - анти-време. Да се движи от бъдещето към миналото? Изглежда абсолютно абсурдно. Как може нещо да се движи от бъдещето към миналото? Те също така твърдят,, че съществува материя, затова някъде трябва да съществува антиматерията. Какво ще представлява антиматерията? Материята е плътна. Представи си един камък в ръката ми. Какво представлява този камък? Около него има пространство и в пространството съществува струпване на материя. Тази компактност е материята. Какво ще представлява антиматерията? Твърдят, че антиматерията ще бъде като дупка в пространството. Плътността е материята, а освен това съществува и дупка в пространството, в която няма нищо. Около нея ще има пространство, но тя ще бъде като дупка на нищото. Твърдят, че антиматерията трябва да съществува, за да балансира материята. Защо говоря за това? Защото сутрите, които следват, се основават върху това антиявление.

Звукът съществува, но тантра твърди, че звукът може да съществува единствено благодарение на тишината. В противен случай звукът щеше да е невъзможен. Тишината е антизвук. Така че, там където съществува звук, точно преди това е имало тишина: точно преди него! Той не може да съществува без нея; тя е другата страна на същата монета. Произнасям дума, например, Аум. Точно преди нея е антиявлението, беззвучи-ето. И ако можеш да използваш звуковете, за да влезеш в без-звучието, ще се потопиш в медитация. Ако можеш да използваш думата, за да се издигнеш над думите, ще се потопиш в медитация. Разгледай го по следния начин: умът е думата; медитацията е отрицанието на ума. Умът е пълен със звук, думи, и мисли. Точно зад ъгъла е другата крайност - отрицанието на ума (не-ума).

Учителите на зен наричат медитацията "състоянието на не-ум". Какво представлява ума? Ако го анализираш, той е процес на мислене. А ако го разгледаш в термините на физиката, той е процес от звукове. Този звуков процес е умът и тогава съвсем близо съществува не-умът. И ти не можеш да отидеш в не-ума ако не използваш ума като трамплин, защото не можеш дори да си представиш какво представлява не-ума, без да си разбрал какво представлява ума. Умът трябва да бъде използван като трамплин и от този трамплин можеш да скочиш в не-ума.

Съществуват две противоположни школи. Едната школа е известна като санкя. Санкя твърди, че умът не трябва да се използва, защото ако използваш ума, не можеш да се издигнеш над него. Същото е учението на Дж. Кришнамурти. Той е "санкя-айт". Не можеш да използваш ума. Ако използваш ума, не можеш да се издигнеш над него, защото самото използване на ума ще го




заздрави, ще го направи по-силен. Когато го използваш, си в неговите лапи. Използвайки го, не можеш да се издигнеш над него.

Затова не използвай ума. Затова Кришнамурти е против всички техники за медитация: защото всяка техника задължително използва ума като основа. Умът трябва да бъде използван, ако имаш намерение да правиш техниката. Всяка техника е един вид формиране - или преформиране, или разформиране, или каквото име там й дадеш - но тя ще се прави с ума.

Философията "санкя" твърди, че умът не може да се използва: просто разбери това и направи скок. Йога обаче твърди, че това е невъзможно. Дори това разбиране се осъществява от ума. Дори при това разбиране - че не можеш да използваш ума, че никаква техника няма да ти помогне, че всяка техника ще се превърне в спънка и каквото и да правиш, ще създадеш ново обуславяне - ще използваш ума, ще се движиш в ума. И това трябва да се разбере от ума.

Затова йога твърди, че няма начин, при който да не се използва ума. Умът ще трябва да се използва. Не трябва да се използва позитивно: ще трябва да се използва негативно. Не трябва да се използва по такъв начин, който ще го заздрави: трябва да се използва по такъв начин, който ще го отслаби. И техниките са начини да се използва ума, при който го използваш, за да го надскочиш. Използваш го, само за да го надмогнеш - като трамплин. Трамплинът може да се използва.

Ако умът може да се използва като трамплин (а йога и тантра вярват, че може), тогава трябва да се тренира нещо, което принадлежи на ума. Звукът е едно от основните неща: можеш да използваш звука, за да се отправиш в беззвучието.

Третата техника върху звука: "Напявай някой звук, като А-У-М, бавно. Както звукът влиза звучен, така и ти."

"Напявай някой звук, като АУМ, бавно": например, вземи АУМ. Това е един от основните звукове. А-У-М: тези три звука са включени в него. А-У-М представлява три основни звука. ВСИЧКИ звукове са направени от тях или са производни от тях; всички звукове са комбинация от тези три звука. Но тези три са основни. Те са основни по същия начин, по който физиците твърдят, че електронът, неутронът и позитронът са основни. Това трябва много ясно да се разбере.

Гюрджиев говори за "Законът на трите". Той твърди, че Съществуването в абсолютния смисъл е едно. В абсолютния смисъл, във върховния смисъл, съществува един Закон. Но той е абсолютното, а това което ние виждаме е относителното. Това, което ние виждаме никога не е абсолютното. Абсолютното

винаги е скрито. То не може да се види, защото в момента, в който ние виждаме нещо, то е разделено. Разделено е на три: виждащият, вижданото и отношението. Аз те виждам: аз съм тук, ти си тук и между двамата съществува отношение на познаване, на виждане, на гледане, на познание. Процесът е разделен на три. Абсолютното е разделено на три; в момента, в който то се познава, то се разделя на три. Известното е относително; неизвестното е абсолютно.

Дори и нашият разговор за абсолютното не е абсолютен, защото в момента, в който кажем "абсолютното", то се превръща в познато. Това, което познаваме, дори думата "абсолютно", е относително. Затова Лао Дзъ толкова много е настоявал, че истината не може да се изкаже. В момента, в който я изречеш, тя се превръща в неистина, защото е станала относителна. Затова каквато и дума да използваме - истината, абсолютното, "Пара-брахма", дао - каквато и дума да използваме, В момента, в който я изречем, тя става относителна и се превръща в неистина. Единството е разделено на три.

Гюрджиев казва, че законът на трите е основен за света, който ние познаваме. И ако се задълбочим ще разберем, длъжни сме да разберем, че всичко се свежда до три. Това е законът на трите. Християните го наричат "триединство" - Бог-Отец, Исус-син и Светия дух, индийците го наричат "тримурти" - трите лица на Брама, Вишну, Махеш (Шива). Сега физиците твърдят, че ако се задълбочим, ако стигнем до самата основа, материята ще се раздели на три: електрон, неутрон и позитрон.

Поетите са казали, че ако се стремим да открием човешкото естетическо чувство, ще намерим сатям, шивам, сунда-рам - истината, доброто и красивото. Човешкото чувство се базира върху тях трите. Мистиците са казали, че ако анализираме екстаза - самадхи, тогава ще открием Сатчитананда - съществуването, съзнанието и блаженството.

Човешкото съзнание, независимо в кое направление работи, се свежда до закона на трите. "АУМ" е символът на закона на трите - А-У-М: тези три са основните звукове. Можеш да ги




наречеш атомарни звукове. Тези три звука, са били съчетани в АУМ, затова АУМ е най-близо до абсолютното: точно зад него е абсолюта, неизвестното. И АУМ е последната спирка, доколкото става дума за звукове. Ако се издигнеш над АУМ, издигаш се над звука. Тогава вече не съществува звук. Това е последният звук - АУМ. Тези три са последните. Те са границата на съществуването. Hag трите ти отиваш в неизвестното, в абсолютното.

Физиците твърдят, че сега сме достигнали до електрона. Изглежда, че сме достигнали предела, самият предел, защото за електронът не може да се твърди, че е материя. Електроните са невидими; те не притежават материални свойства. Но не могат да бъдат наречени и нематериални, защото цялата материя се състои от тях, е изградена от тях. Ако не са нито материални, нито нематериални, какво представляват тогава? Никой не е виждал електроните. Те са резултат от умозаключение; математически се предполага, че съществуват. Известни са ефектите им, но самите те не са виждани. Сега не можем да се издигнем над тях. Законът на трите е пределът. А ако се издигнеш над закона на трите, отиваш в неизвестното. След това не може да се каже нищо. Дори за електроните може да се каже много малко.

АУМ е пределът, доколкото става дума за звукове. Не можеш да отидеш по-нататък от АУМ. Затова АУМ се използва толкова много. И той е бил използван не само в Индия: бил е използван по целия свят. Християнско-мюсюлманското "Амин" не е нищо друго, освен АУМ в една друга форма. Същите основни ноти присъстват тук. Английските думи "omnipresent (вездесъщ), omnipotent (всемогъщ), omniscient (всеведущ)" го съдържат - представката "omni" е производна от АУМ. Така "omnipresent" се отнася до това, което е представено в цялото АУМ, в цялото съществуване. "Omnipotent" означава това, което е абсолютно могъщо. "Omniscient" означава това, което е видяло АУМ, цялото, законът на трите. Целият свят се свежда до него.

Християните, мюсюлманите използват след своите молитви "амин". А индуистите са направили от това цяла наука -науката за звука и науката за това, как да се преодолее звука. И ако умът е звук, тогава отрицанието на ума (не-ума) трябва да бъде беззвучен или (а и двете означават едно и също нещо) изпълнен със звук. Това трябва да се разбере. Абсолютното може да се опише по един от двата начина - отрицателен или положителен. Относителното може да се опише и по двата начина - отрицателен и положителен: то е двойнствено. Когато се опитваш да описваш абсолютното, можеш да използваш или положителни или отрицателни термини, защото човешкия език притежава два вида термини - отрицателни и положителни. Когато се каниш да опишеш абсолютното, неописуемото, трябва да използваш някои термини символично. Това зависи от ума.

Например, Буда е обичал да използва отрицателни термини. Той би казал "беззвучие"; никога не би казал "изпълнено със звук". "Изпълнено със звук" е положителен термин. Буда би казал беззвучен, но тантра използва положителни термини. Цялото мислене на тантра е положително. Затова терминът използван тук е "звучен": "влиза звучен". Буда описва своя абсолют в негативни термини: шуния - пустотата. Упанишадите описват същия абсолют като Брахман - абсолютността, но и двете означават едно и също нещо.

Когато думите изгубят значението си, можеш да използваш или положителни, или отрицателни, защото всички думи са или положителни, или отрицателни. Ти трябва да избереш и това зависи от тебе. За освободения можеш да кажеш, че той е станал цялото. Това е положителния начин да го кажеш. Но можеш да кажеш: "Него вече го няма; той се превърна в пустота." Това е отрицателния начин да го кажеш.

Например, ако малка капка мода падне в океана, можеш да кажеш, че капката се е превърнала в нищото, капката е изгубила своята индивидуалност, капката повече не съществува. Това е будисткият начин за изразяване на нещата. Той е добър, той е правилен, доколкото върши работа, защото никоя дума не е напълно пригодна. Затова доколкото върши работа, той е правилен. "Капката повече не съществува": това се има предвид под нирвана. Капката се е превърнала в небитие: тя не съществува. Или, можеш да използваш термините от Упанишадите. Упанишадите биха казали, че капката се е превърнала в океан. И те са прави, защото когато границите са разрушени, капката се превръща в океан.

Това са просто отношения. Буда обича отрицателните термини, защото в момента, в който кажеш нещо положително, то става ограничено, изглежда ограничено. Когато кажеш, че капката се е превърнала в океан, Буда би казал, че океанът също е ограничен. Капката си остава капка. Станала е малко по-голяма; това е всичко. Колко по-голяма е без значение. Буда би казал, че тя е




станала малко по-голяма, но се е запазила. Крайното не се е превърнало в безкрайно. Крайното си е останало крайно, затова в какво се състои разликата? Малката капка и голямата капка: за Буда това е единствената разлика между "океан" и "капка" и той е прав. Математически това е така.

Затова Буда казва, ако капката се е превърнала в океан, тогава нищо не се е случило. Ако си станал бог, тогава нищо не се е случило. Станал си само по-голям човек. Ако си станал Брах-ман, нищо не се е случило: Все още си ограничен. Затова Буда казва, че трябва да се превърнеш В нищо, трябва да се превърнеш в шуния - изпразнен от всички граници и определения, празен от всичко, което можеш да си представиш, просто пустотата. Но мъдреците от Упанишадите биха казали, че дори и празен, ТИ СИ! Ако си се превърнал в пустотата, ТИ все още си тук, защото пустотата съществува, пустотата е. Нищото също е начин на съществуване, начин на биване. Затова те казват, че не е необходимо да използваме отрицателни термини. Добре е да бъдем положителни.

Това е твой избор, но тантра почти винаги използва положителни термини. Самата философия на тантра е положителна. Тя казва: "Не допускай отрицанието." Тантристите са едни от най-великите "да-исти". Те са казвали "да" на всичко, така че те използват положителни термини. Сутрата казва: "На-пявай някой звук, като А-У-М, бавно. Както звукът влиза звучен, така и ти... Напявай някой звук, като А-У-М, бавно."

Напяването на звук е много деликатната наука. Най-нап-ред трябва да го напяваш високо, външно. Тогава другите могат да го чуят и е добре да започнеш високо. Защо? Защото и ти можеш да го чуеш ясно, когато го произнасяш високо: защото това, което казваш, то е за другите - и това се е превърнало в навик. Когато говориш, ти говориш на другите и чуваш себе си да говориш, само когато говориш на другите. Затова започни от навика.

Напявай звука "Аум", след това постепенно усети настройката към звука. Когато напяваш звука Аум, бъди изпълнен с него. Забрави всичко останало. Превърни се в Аум, превърни се в звука. А е много лесно да се превърнеш в звука, защото звукът може да вибрира чрез тялото ти, чрез ума ти, чрез цялата ти нервна система. Усети ехтенето на Аум. Напявай го и го усети, като че ли цялото ти тяло е изпълнено с него, всяка клетка вибрира с него.

Напяването е също така и "настройване". Настрой себе си към звука, превърни се в звука. И после, когато почувстваш една дълбока хармония между теб и звука, и развиеш дълбоко привличане към него (а звукът е толкова хубав и толкова музикален - Аум), тогава, колкото повече го напяваш, толкова повече ще се усещаш изпълнен с неуловима сладост. Има звукове, които са горчиви, има звукове, които са много твърди. "Аум" е много сладък звук, най-чистият. Напявай го и бъди изпълнен с него.

И когато се почувстваш хармоничен с него, можеш да престанеш да го напяваш високо. Тогава затвори устните си и го произнеси вътрешно, но вътрешното в началото също да е високо. Произнеси го вътрешно, но високо, така че звукът да се разпространи по цялото ти тяло, да докосне всяка част, всяка клетка от тялото ти. Ще се почувстваш зареден от него, ще се почувстваш обновен, ще почувстваш, че в тебе се влива нов живот, защото тялото ти е музикален инструмент. То се нуждае от хармония и когато хармонията е нарушена, и ти си разстроен.

Затова, когато слушаш музика, се чувстваш добре. Защо се чувстваш добре? Какво представлява музиката, ако не няколко хармонични звука! Защо се чувстваш така добре, когато около теб звучи музика? А когато има хаос, шум, защо се чувстваш така разстроен? Самият ти си много музикален. Ти си един инструмент и този инструмент ехти.

Напявай "Аум" вътрешно и ще усетиш, че цялото ти тяло танцува с него. Ще почувстваш, че тялото ти е взело пречистваща баня; всяка пора е пречистена. Но колкото по-интензивно го чувстваш и колкото повече прониква в тебе, го забавяй все повече, защото колкото по-бавен е звука, толкова по-дълбоко може да проникне. Той е като хомеопатията. Колкото по-малка е дозата, толкова по-дълбоко прониква - защото ако искаш да проникнеш дълбоко, трябва да вървиш по-леко, по-леко, по-леко.

Грубите звукове не могат да проникнат в сърцето ти. Могат да влязат в ушите ти, но не могат да влязат в сърцето ти. Проходът е твърде тесен и сърцето е толкова фино, че само много бавни, много ритмични, много атомарни звукове ще бъдат допуснати там. А ако звукът не влезе в сърцето ти, мантрата не е изпълнена. Мантрата е изпълнена, само когато звукът проникне в сърцето ти - най-дълбокият, най-централният пласт от твоето същество. След това продължавай да




бъдеш по-бавен, по-бавен, по-бавен.Съществуват и други причини, за да се направят тези звукове по-бавни и по-фини: колкото

по-неуловим е звукът, толкова по-интензивно внимание ще ти е необходимо, за да го усетиш отвътре. Колкото е по-груб, толкова по-малка е необходимостта от всякакво внимание. Звукът е достатъчен, за да те удари; ще го осъзнаеш. Но тогава той е силен.

Ако звукът е музикален, хармоничен, фин, тогава ще трябва да го слушаш вътрешно и ще трябва да бъдеш много внимателен, за да го чуеш. Ако не си внимателен ще заспиш и ще изпуснеш всичко. Това е проблемът с мантрата, с всяко монотонно повтаряне, с всяко използване на звука: може да предизвика заспиване. То е едно фино приспивателно. Ако повтаряш непрекъснато някакъв звук без да внимаваш в него, ще заспиш, защото повторението става механично. "Аум-Аум-Аум" се превръща в механично и тогава повторението предизвиква скука.

Скуката е основната причина за съня. Не можеш да заспиш, ако не ти е скучно. Ако си възбуден, не можеш да заспиш. Затова модерният живот, модерният човек постепенно е станал неспособен на сън. Каква е причината? Има прекалено много възбуда. Преди никога не е било така.

В стария, отминал свят, животът е бил голяма скука, повтаряща се скука. Ако отидеш в някое село скрито сред хълмовете, там животът е скучен. Може да не ти се стори скучен, защото не живееш там и през ваканцията може да ти е твърде интересно. Но този интерес се дължи на "Бомбай", а не на тези хълмове. Тези хълмове са абсолютно скучни. Този, който живее там. му е досадно и е заспал. Там стават все едни и същи неща и никакво раздвижване, никаква промяна, и нищо не се случва. Няма новини. Нещата вървят такива, каквито са винаги. Продължават да се повтарят в един кръг. Както сезоните се повтарят, както природата се повтаря, както денят и нощта се движат в кръг, всичко се върти в селото, в едно старо село, в кръг. Затова селяните могат толкова лесно да заспиват: всичко е една скука.

Модерният живот е станал толкова възбуждащ, нищо не се повтаря. Всичко се променя, става ново. Животът е станал непредсказуем и ти си толкова възбуден, че не можеш да заспиш. Всеки ден можеш да гледаш нов филм, всеки ден можеш да чуеш нова реч, всеки ден можеш да прочетеш нова книга, всеки ден може да се случи нещо ново.

Непрекъснатата възбуда продължава. Когато отидеш да си легнеш, възбудата те владее. Умът желае да е буден; изглежда глупаво да заспива. Съществуват учени, които твърдят, че това е чиста загуба на Време. Ако живееш шестдесет години, двадесет от тях преминават в сън. Чиста загуба! Животът е толкова вълнуващ, защо да губим част от него?

Но в стария свят, в старите времена, животът не е бил така вълнуващ. Той е бил едно движение в кръг. Ако нещо те възбуди, това означава, че то е ново. Ако повтаряш определени звукове, това създава в теб кръг. Създава скука; предизвиква сън. Затова трансценденталната медитация на Махеш Йоги е известна на Запад като "приспивателно без хапче". Това е така, защото тя представлява простото повторение на някаква мантра. Но ако твоята мантра се превърне в повторение без никаква живост вътре в тебе, една будност от твоя страна, чрез която се вслушваш в себе си, слушаш звука, тя ще ти помогне да заспиш, но няма да ти помогне за нищо друго.

Тя е добра. Ако страдаш от безсъние, трансценденталната медитация е добра; тя помага: но не и ако слушаш мантрата с едно будно вътрешно ухо. Тогава трябва да направиш две неща: да продължаваш да намаляваш височината на мантрата, да намаляваш звука, да го направиш бавен и по-фин, и в същото време, едновременно, да ставаш все ПО-БУДЕН, по-буден. Докато звукът става по-фин, ти ставаш по-буден. В противен случай ще провалиш всичко.

И така, трябва да се направят две неща: звукът трябва да се забавя и ти трябва да ставаш по-внимателен. Колкото по-бавен става звукът, толкова по-внимателен ставаш ти. За да те направи по-внимателен, звукът трябва да стане по-фин и настъпва един момент, в който звукът влиза беззвучен или звучен, като по това време твоето внимание трябва да е докоснало върха. Когато звукът достигне долината, когато достигне до най-ниската точка, най-дълбокият център на долината, твоята бдителност е достигнала до самия връх, до Еверест. И там звукът се разтваря в абсолютната звучност или в беззвучие, а ти се разтваряш 6 тоталното съзнание.

Това е методът: "Напявай звук, като А-У-М, бавно. Както звукът влиза изпълнен със звук, така и ти." И чакай момента, в който звукът ще стане толкова фин, толкова атомарен, че всеки




момент той ще направи скок от света на закона, света на трите и ще влезе в света на едното, абсолютното. Чакай! Това е едно от най-хубавите изживявания, които могат да се случат на човека - когато звукът се разтваря. Тогава в един момент не можеш да откриеш къде е влязъл звука.

Слушаше го тихо, дълбоко навътре: "Аум-Аум-Аум", и изведнъж той изчезва. Влязъл си в света на едното. Светът на трите вече не съществува. Това, казва тантра, е пълното със звук; Буда казва "беззвучието".

Това е начинът, един от най-използваните, един от най-ефективните. Мантрите са станали толкова важни поради това. Защото звукът вече е налице и умът ти е пълен с него, можеш да го използваш като трамплин. Но съществуват трудности и първата от тях е сънят. Който използва мантрите трябва да е наясно с тази трудност. Това е спънката - сънят. Задължително ще заспиш, защото това е толкова монотонно, толкова хармонично, толкова скучно. Ще заспиш. И недей да си мислиш, че твоят сън е медитация. Сънят НЕ е медитация.

Сънят е добър сам по себе си, но внимавай. Ако използваш мантрата, за да заспиш, тогава всичко е наред. Но ако използваш мантрата за духовно пробуждане, тогава внимавай със съня. За тези, които използват мантра, сънят е врагът - и то се случва толкова лесно, и е така хубаво, защото това е един различен вид сън: запомни и това. Това не е обикновения сън. Когато е предизвикан от мантра, той НЕ е обикновен сън. Това е един различен вид сън.

Гърците са го наричали "hypnos" и от тази дума произлиза думата "хипнотизъм". В йога го наричат "йога тандра" - един вид сън, който се случва на йогата, но не и на обикновения човек. Това е hypnos - един индуциран, а не обикновен сън. А разликата е много съществена, затова се опитай да я разбереш -защото ако опиташ мантра, който и да е звук, това ще се превърне в твой проблем. Най-големият проблем, срещу който ще се изправиш, е сънят.

Хипнотизаторите използват същата техника - създават скука. Хипнотизаторът повтаря непрекъснато определена дума или изречение. Той го повтаря непрекъснато и на теб ти става досадно. Или ти дава светлина върху която да се концентрираш. Като гледаш непрекъснато светлина, ти доскучава.

В много храмове, църкви, хората заспиват. Слушайки свещените книги те заспиват. Слушали са тези писания толкова много пъти, че са им станали скучни. Няма вълнение: те вече познават историята.

Ако непрекъснато гледаш един и същи филм отново и отново, ще заспиш: няма вълнение за ума, няма дразнители, няма какво да се види. Слушал си Рамаяна толкова много пъти, можеш да заспиш без никакви затруднения и насън ще продължиш да я слушаш. И никога няма да усетиш, че си заспал, защото нищо няма да изпуснеш от историята: вече я знаеш.

Гласовете на проповедниците са твърде монотонни и те унасят. Ти можеш да говориш монотонно, със същия тон и тогава ще настъпи съня. Много психолози съветват своите пациенти, които страдат от безсъние да слушат религиозни проповеди. Това лесно те докарва до сън. Когато си отегчен, ще заспиш, но този сън е хипноза, този сън е йога тандра. А каква е разликата? Това не е естествено. Това НЕ е естествено! То е неестествено и с определени атрибути.

Първо, когато заспиш благодарение на мантра или благодарение на хипноза, можеш лесно да създадеш всякаква илюзия и илюзията ще бъде безкрайно истинска. В обикновения сън можеш да създадеш сънища, но в момента, в който се събудиш, ще знаеш, че те са били сънища. В хипнозата, в йога тандра, можеш да създаваш видения и когато излезеш от тях, няма да можеш да кажеш, че това са били видения. Ще кажеш, че са били по-истински, отколкото живота около теб: това е една от основните разлики.

Можеш да създадеш всякаква илюзия. Ако християнин изпадне в "хипноза", той ще види Христос. Ако това стане с индуист, той ще види Кришна да свири на своята флейта. Красиво е! А качеството на хипнозата е такова, че ти ще вярваш, че това е действителност. Това е опасността и никой не може да те убеди, че това не е действителността. Чувството е все едно "знаеш", че това е действителността. Можеш да кажеш, че целият свят е нереален, майя, илюзия, но не можеш да кажеш, че това, което си видял в хипнозата, в йога тандра е недействително. То е толкова живо. толкова колоритно, толкова привлекателно.

Затова ако някой ти каже нещо, докато си в хипноза, ще му повярваш абсолютно. Няма да има съмнение; не можеш да се съмняваш в него. Може би си наблюдавал някои хипнотични сеанси. Каквото и да каже хипнотизаторът, хипнотизираният вярва в него и започва да го




изпълнява. Ако той каже на някой мъж: "Ти си жена и сега ще се разходиш", той ще започне да хо-ди като жена. Той не може да ходи като мъж, защото хипнозата е абсолютна вяра. В нея отсъства съзнателният ум, който да мисли, отсъства разумът, за да спори. Ти просто си едно сърце; ти просто Вярваш. Няма начин да не вярваш. Не можеш да се съмняваш. Съмняващият се ум е заспал: това е разликата.

В обикновения сън съмняващият се ум присъства. Той НЕ е заспал. В хипнозата съмняващият се ум е заспал, а ти не си заспал. Затова можеш да чуваш хипнотизаторът, какво ти казва. Ще се подчиняваш на инструкциите. В съня не можеш да чуваш: ти си заспал, но твоят разум не е заспал. Затова ако се случи нещо, което може да се окаже фатално за тебе, сънят ти ще бъде прекъснат от разума ти.

Майката спи с детето си: тя може да не чува нищо друго, но ако детето издаде и най-слабия звук, най-слабия сигнал, тя ще се събуди. Ако детето стане неспокойно, тя ще се събуди. Разсъждаващият ум е буден.

ТИ си заспал, но твоят разсъждаващ ум е буден. Затова дори по време на сънища можеш да разбереш, че те са сънища. Разбира се, в момента, в който го почувстваш, сънят ще е спрял. Можеш да разбереш, че това е абсурд, но в момента, в който го разбереш, сънят ще е свършил. Твоят ум е буден. Една част постоянно наблюдава.

В хипнозата или в йога тандра наблюдателят е заспал. Това е проблемът с всички онези, които искат да използват звука, за да се отправят в беззвучието или в изпълненото със звук, за да отидат отвъд. Те трябва да са наясно, че мантрата не трябва да се превърне в една техника за автохипноза. Тя не трябва да предизвиква автохипноза.

Какво можеш да направиш в такъв случай? Можеш да направиш само едно нещо: когато използваш своята мантра, когато напяваш своята мантра, недей просто да я напяваш. В същото време бъди буден и се вслушвай в нея. Напявай я и заедно с това се вслушвай в нея. Трябва да правиш тези две неща: да напяваш и да слушаш. В противен случай, ако не я слушаш съзнателно, тя ще се превърне в приспивна песен и ти ще заспиш дълбоко. Този сън ще бъде много хубав. След него ще се чувстваш освежен, бодър; ще изпитваш известно благополучие. Но това не е целта. Ти си ПРОПУСНАЛ целта!

Четвъртата техника върху звука: "В началото и постепенното усъвършенстване на звука на всяка буква, събуди се."

Някога учителите са използвали тази техника твърде много. Те я употребявали по свой простодушен начин. Например, ако влезеш в колибата на някой учител по зен, той може внезапно да нададе писък. Ти ще се сепнеш, но ако знаеш защо го прави, знаеш, че го прави, за да те събуди. Всяко внезапно нещо те разсънва - всяко внезапно нещо! Всеки внезапен звук може да те събуди.

Внезапността нарушава твоя сън, а обикновено ние сме заспали. Ако нещо не е както трябва, ние не се събуждаме: продължаваме да спим, вършим нещата спейки. Затова никога не усещаме съня. Отиваш в офиса си, шофираш колата си, връщаш се вкъщи, обичаш децата си, говориш на съпругата си, затова си мислиш, че изобщо не спиш. Как можеш да правиш всички тези неща насън? Смяташ, че това е невъзможно, но чувал ли си нещо за сомнамбулите -за тези, които ходят насън? Очите им са отворени и те спят, и могат да вършат много неща. Но на сутринта няма да си спомнят, че са ги вършили.

Могат да отидат в полицейското управление и да докладват, че нещо не е наред, че някой е влизал в къщата им през нощта и е направил поразии. А през нощта, когато спят, те се разхождат и правят правят разни работи, а след това се връщат в леглото си и заспиват, а на сутринта не могат да си спомнят какво се е случило. Може да са отваряли вратите, може да са правили много неща. Очите им са отворени, но те спят.

В един по-дълбок смисъл всички ние сме сомнамбули. Можеш да отидеш до офиса си, можеш да се прибереш вкъщи, можеш да правиш определени неща: ще повтаряш същите неща, които винаги си повтарял. Ще кажеш на жена си: "Обичам те", и няма да влагаш никакво значение в това. Думите са механични. Ти дори не съзнаваш, че си казал на жена си: "Обичам те". Не го осъзнаваш! Просто правиш нещата все едно си дълбоко заспал. Целият този свят е свят на сомнамбули за този, който се е събудил. Буда се е чувствал по този начин, Гюрджиев се е чувствал по този начин - всички останали са дълбоко заспали и вършат разни неща.




Гюрджиев обичал да казва, че всичко което се случва на този свят, е напълно в очакванията - войни, битки, вълнения, убийства, самоубийства! Някой попитал Гюрджиев: "Може ли да се направи нещо, за да се спрат войните?" Той отвърнал: "Нищо не може да се направи, защото тези, които се бият, те са дълбоко заспали и тези, които се борят за мир - и те са дълбоко заспали, и всички продължават да спят. Тези събития са естествени, неминуеми. Докато човекът не се събуди, нищо не може да се направи, защото всичко това е резултат от неговия сън.

Той ще се бие; не може да бъде спрян да не се бие. Само причините могат да се променят."Веднъж ще се бие за християнството, за исляма, за това или онова. Сега няма да се бие за

християнството: сега ще се бори за комунизма, за демокрацията. Причините се променят, оправданията се променят, а борбата ще продължава, защото човекът е заспал и ти не можеш да очакваш нищо друго.

Тази заспалост може да се прекъсне. Трябва да използваш определени техники. В тази техника се казва: "В началото и постепенно усъвършенстване на звука на всяка буква, събуди се." Опитай го с всеки звук, с всяка буква - например, Аум. В началото, когато все още не си произнесъл звука, "събуди се". Или когато звукът отиде в беззвучието, тогава се събуди.

Как можеш да го направиш? Отиди в някой храм. Там има звънец или гонг. Вземи звънеца в ръка и чакай. Първо застани абсолютно нащрек. Звукът ще се появи и ти не трябва да изпуснеш началото. Най-напред застани абсолютно нащрек, все едно животът ти зависи от това, все едно някой се кани да те убие в този момент. Бъди нащрек - като че ли това ще бъде твоята смърт. Ако се появи някаква мисъл, чакай, защото мисълта е сънливост. Когато има мисъл не можеш да си нащрек. Когато си нащрек, липсват мисли. Затова чакай! Когато забележиш, че умът е без мисли, че няма облаци и ти си нащрек, тогава тръгни със звука.

Гледай, когато няма звук, след това затвори очите си. След това гледай, когато звукът е произведен, ударен; след това тръгни със звука. Звукът ще става все по-бавен и по-бавен, по-тих и по-тих, и по-тих, и след това ще изчезне. Движи се със звука до самия край. Виж и двата полюса на звука - и началото, и края.

Опитай го с някакъв външен звук, например от звънец или гонг, или от нещо друго, след това затвори очите си. Произнеси вътрешно някоя буква - Аум или нещо друго - и след това направи същия експеримент с нея. Трудно е; затова най-напред го правим външно. Когато можеш да го правиш външно, тогава ще можеш да го правиш вътрешно. Тогава го направи. Почакай за момент, докато умът се освободи, след това създай вътрешно звука. Почувствай го, движи се с него, върви с него, докато той изчезне напълно.

Докато се научиш да правиш това, ще мине време. Ще са необходими няколко месеца, най-малко три. През тези три месеца ще ставаш все по-буден и по-буден. Предзвуковото състояние и следзвуковото състояние трябва да се наблюдават. Нищо не трябва да се пропусне. Когато станеш толкова внимателен, че можеш да наблюдаваш началото и края на звука, чрез този процес ще станеш абсолютно различен човек.

Понякога това изглежда твърде абсурдно. Такива прости техники, как могат да те променят? Всеки човек е толкова разстроен, страдащ, а методите изглеждат толкова обикновени. Приличат на фокуси. Ако отидеш при Кришнамурти и му кажеш, че това е методът, той ще каже: "Това е номер на ума. Не се заблуждавай от него. Забрави го! Изхвърли го!"

Изглежда толкова очевидно. Съвсем ясно, прилича на фокус. Как можеш да бъдеш трансформиран от толкова прости неща? Но ти не знаеш. Те не са обикновени. Когато ги правиш, тогава разбираш, че са много трудни. Ако ти просто ме слушаш, като разправям за тях, те са прости. Ако ти кажа, че това е отрова и ако вземеш една капка от нея, ще умреш, ако не знаеш нищо за отровата, ще кажеш: "За какво ми говориш? Само една капка от тази течност и човек като мен, който е здрав, прав, ще умре?" Ако не знаеш нищо относно отровите, тогава можеш да кажеш само това. Ако знаеш нещо за тях, тогава няма да го кажеш.

Това изглежда, че е много просто: напяваш някакъв звук и след това го осъзнаваш в началото и в края. Но осъзнаването е МНОГО трудно и когато го опиташ, тогава ще разбереш, че това не е детска игра. Ти не си съзнателен - и когато го опиташ. за първи път ще разбереш, че си проспал целият си живот. Точно сега си мислиш, че вече си наясно. Опитай го. С всяко малко нещо, опитай го.




Опитай това: кажи на себе си: "Ще бъда буден, нащрек в продължение на десет дишания" и след това брой дишанията. Само за десет дишания си кажи: "Ще остана нащрек и ще броя от едно до десет вдишването, издишването, вдишването, издишването. Ще бъда нащрек."

Ще се провалиш. Две или три и след това ще отидеш някъде другаде. След това внезапно ще осъзнаеш: "Изпуснах го. Не броя дишанията си." Или можеш да броиш, но когато стигнеш до десет ще осъзнаеш, че: "Броих като насън. Не бях буден."

Внимателността е едно от най-трудните неща. Недей да мислиш, че методите са прости. Каквато и да е техниката внимателността е нещото, което трябва да се постигне. Всичко останало е само помощ.

И ти можеш да създаваш свои собствени методи. Запомни само едно нещо: внимателността трябва да е налице. Можеш да правиш каквото си искаш насън; тогава няма проблем. Проблемът се появява, когато се постави това условие: "Прави го с ясно съзнание, нащрек, с внимание".

Петата звукова техника: "Когато слушаш струнни инструменти, чуй техния комбиниран централен звук; с това. Вездесъщност."

Същото! "Когато слушаш струнни инструменти, чуй техния комбиниран централен звук; с това, вездесъщност.": Слушаш някакъв инструмент, слушаш неговия комбиниран основен звук -цитра или нещо друго. Тук има много ноти. Внимавай и слушай основната сърцевина, гръбнакът около който се носят всички останали ноти, дълбокият поток, който държи всички ноти заедно - това, което е основата, точно както твоят гръбначен стълб. Цялото тяло се носи от гръбнака. Слушайки музиката, бъди внимателен проникни в музиката и открий нейния гръбнак - централния пункт, който звучи и държи всичко заедно. Тоновете идват и си отиват, и изчезват, но основната сърцевина продължава да звучи. Осъзнай я.

По същество, обикновено, музиката се използва за медитация: в частност индийската музика се е развила като метод за медитация. Индийските танци са се развили като метод за медитация. За този, който ги изпълнява, те са дълбока медитация и за публиката също са дълбока медитация. Танцьорът или музикантът може просто да владее техниката. Ако няма медитация той е просто един техник. Може да е велик техник, но липсва душата - само тялото. Душата се появява само, когато музикантът е задълбочен медитатор.

И музиката е само външната страна. Когато свири на своята цитра, човек не свири САМО на цитрата си: той свири и на своята будност отвътре. Цитрата продължава отвън, а неговото интензивно внимание се насочва навътре. Музиката се носи отвън, но той е с ясно съзнание, непрекъснато нащрек за нейната вътрешна сърцевина. И това предизвиква Самадхи! Това се превръща в екстаз! Това се превръща в най-високия връх!

Твърди се, че когато музикантът стане наистина музикант, той строшава своя инструмент - защото от него няма нужда. Ако все още се нуждае от инструмент, той все още не е истински музикант. Все още се учи - ОЩЕ СЕ УЧИ! Ако можеш да изпълняваш музика, медитирайки, рано или късно вътрешната музика ще стане по-важна, а външната ще стане не само по-маловажна: в крайна сметка тя ще се превърне в едно смущаване. Ако съзнанието ти се насочи навътре и може да открие вътрешната музика, тогава външната музика ще те смущава. Ти ще захвърлиш цитрата, ще захвърлиш инструмента далече от тебе, защото сега си намерил вътрешния инструмент. Но той не може да се намери без помощта на външния; с помощта на външния можеш да станеш по-лесно внимателен. Щом веднъж си станал внимателен, остави външното и се насочи навътре. За слушателя важи същото!

Какво правиш обаче, когато слушаш музика? Ти не медитираш. Напротив, използваш музиката някак си като алкохол. Използваш я, за да се отпуснеш, използваш я, за да се самозабравиш. В това е нещастието, трагедията: техники, които са развити за внимание, се използват за приспиване. И това е начинът, по който човек продължава да вреди на себе си.

Ако ти се даде нещо, което да те направи по-буден, ти ще го използваш, за да заспиш още повече. Затова от векове техниките се пазят в тайна: защото се е считало, че е безсмислено да се дават техники на заспал човек. Той ще ги използва за приспиване; не може да направи друго. Затова техниките били давани само на определени ученици, които били готови да нарушат своя сън, които били готови да разбият своята сънливост.

Успенски посвещава една книга на Георги Гюрджиев като на "човекът, който наруши моя сън". Такива хора СА смутители. Хора като Гюрджиев или Буда, или Исус, те СА смутители.




Затова ние си отмъщаваме на тях. Този, който смути нашият сън, го разпъваме на кръст. Той не ни изглежда добър. Може да сме сънували красиви сънища, а той идва и нарушава съня ни. Искаш да го убиеш. Сънят беше "толкова хубав".

Сънят може да е хубав или да не е хубав, но едно нещо е сигурно: ТОЙ Е СЪН и е празна, безполезна работа! А ако е хубав, тогава е по-опасен, защото може да те привлече по-силно, може да се превърне в опиат.

Използвали сме музиката като наркотик, танцът като наркотик. И ако искаш да използваш музиката, танцът като наркотик, тогава, те ще се превърнат в наркотици не само за съня ти: ще се превърнат в наркотици и за сексуалността ти. Затова запомни следното: сексуалността и сънят вървят ръка за ръка. Колкото е по-заспал човекът, толкова е по-сексуален; колкото е по-буден, толкова по-малко сексуален е. Сексът се корени в съня. Когато си буден, ще станеш по-любящ. Цялата енергия на секса ще се трансформира в любов.

В тази сутра се каза, когато слушаш струнни музикални инструменти, чуй техният комплексен основен звук, техният съставен централен звук; "с това, вездесъщност". И след това ще знаеш каквото трябва да се знае или какво е добре да се знае. Ще станеш Вездесъщ. С музиката, откривайки централната сърцевина, ще се събудиш и с това събуждане ще се намираш навсякъде.

Точно сега ти си "някъде" - една точка, която наричаме "его - егото". Това е точката, в която се намираш. Ако можеш да се събудиш, тази точка изчезва. Тогава няма да бъдеш никъде: тогава ще бъдеш НАВСЯКЪДЕ - като че ли си се превърнал Във Всичко. Ще си станал Океан, ще си станал Безкрайното.

Крайното върви с ума; Безкрайното навлиза с медитацията.

12Медитацията: облекчаване или потискане25 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

ВЪПРОСИ:1. Тъй като потискането работи автоматично в нас, как да говорим отделно за

фалшивото и истинското в нас?2. Бихте ли ни обяснили процеса на инициализация в мантра и причините за тайната

на мантрата?3. Можете ли да сравните хаотичната музика използвана във вашата динамична

медитация и рок музиката на Запада?

Първият въпрос: "Потискането се е превърнало в една автоматична реакция на нашите тела и умове, която ние дори не познаваме или не искаме да променим. Как да се научим да говорим между фалшивия образ и истинския образ в нас самите?"

Много неща трябва да се обяснят. Първо: Всички твои лица са фалшиви; ти не притежаваш истинско лице. Затова се поставя въпроса за това, кое е истинско и кое фалшиво. Ако имаш истинско, ти знаеш. Тогава никога не се повдига въпроса. Всички лица са недействителни, фалшиви, затова не можеш да направиш никакво сравнение. Не познаваш истинското: в това е трудността. Не си виждан от истинското и истинското не е виждано естествено. Много усилия се изискват, за да го намериш.

В зен казват, че истинското е оригиналното лице - лицето, което си имал преди раждането си и лицето, което ще имаш след смъртта си. Това означава, че всички лица в живота, в така наречения живот, са фалшиви. Как да разбереш кое е истинското лице? Ще трябва да се върнеш преди раждането си. Това е единственият начин да откриеш истинското си лице, защото в момента, в който си се родил, си започнал да ставаш фалшив. Започнал си да ставаш фалшив, защото имаш сметка да бъдеш фалшив.

Детето се е родило и започва да се превръща в политик. В момента, в който започва да се отнася към света, към родителите си, към семейството, то е в политиката. Сега ще трябва да се погрижи за своите лица. Ще се усмихва, за да подкупва. Ще се опитва да разбере по какъв начин трябва да се държи, за да получи повече, за да бъде обичано повече, за да бъде ценено повече. И




рано или късно детето ще открие какво се осъжда от семейството, от родителите и ще започне да го потиска. С това фалшивостта е влязла.

Така че всички лица, които притежаваш, са фалшиви. Не се опитвай да откриеш истинското си лице сред тези, които имаш. Всички те са фалшиви, еднакво фалшиви. Полезни са: затова са били възприети -практични, но не и истински. И дълбоката заблуда е, че когато разбереш, че те са фалшиви, ще създадеш друго лице, за което ще мислиш, че е истинско.

Например, някой човек, който живее един обикновен живот в един обикновен свят, в едно семейство на бизнесмени, стига до разбирането за цялата фалшивост, за цялата неавтентичност на своя живот и се отказва от него. Става санясин и напуска света, и сега той може да си мисли, че лицето му е истинско. То отново е едно фалшиво лице. Било е прието като реакция на другите лица, а с реакция ти никога не можеш да достигнеш до истинското лице. Чрез реакцията на фалшивото лице ще създадеш друго фалшиво лице. Какво тогава трябва да се направи?

Истинското не е нещо, което трябва да се постигне. ФАЛШИВОТО е твое постижение. Истинското не е нещо, което ще се постигне, то не е нещо, което ще се формира. То е нещо, което трябва да се разкрие! То вече е тук! Не е необходимо да се опитваш да го постигнеш, защото всяко усилие ще те води само до друго фалшиво лице. Усилията са необходими за фалшивите лица: те трябва да се формират. За истинското лице не трябва да правиш нищо. То вече съществува. Ако просто изоставиш своята привързаност към фалшивите лица, фалшивото ще изчезне и това, което е истинско, ще остане. Когато не е останало нищо, от което да се отказваш и е останало само това, от което не можеш да се откажеш, ти си научил кое е истинското.

Медитацията е начин за изоставяне на фалшивите лица. Затова толкова много се настоява да бъдеш без мисъл - защото без мисълта не можеш да създаваш фалшиви лица. В състоянието на съзнание без мисли ще бъдеш истински - защото мисълта е тази, която създава фалшиви лица и маски. Когато няма мисъл, не може да има лице. Ще бъдеш без лице или с истинското си лице - и двете означават едно и също.

Затова осъзнай своя мисловен процес. Не се бори с него, не го потискай. Просто го осъзнай: мислите са като облаците в небето, а ти ги наблюдаваш без никакви предубеждения за или против. Ако си против, ще се бориш - и самата тази борба ще породи нов мисловен процес. Ако си за, ще забравиш себе си и ще се носиш в потока на мисловния процес. Ако си против, като реакция ще създадеш друг мисловен процес.

Затова не бъди за и не бъди против. Позволи на мислите да се носят, нека те вървят накъдето са тръгнали, отпусни се и бъди само свидетел. Наблюдавай това, което минава пред тебе. Не отсъждай; не казвай, че това е добро, а това лошо. Ако се появи мисъл за Бога, недей да казваш: "Добре!" В момента, в който го кажеш, ти си се отъждествил с нея и си се включил в мисловния процес. Помагаш му, даваш му енергия, подхранваш го. А ако го подхранваш, той никога няма да престане.

Или, ако има мисъл, сексуална мисъл, недей да казваш: "Това е лошо; това е грях": защото, когато кажеш: "Това е грях", ти пораждаш друга серия от мисли. Сексът е мисъл, грехът е мисъл. Богът е мисъл. Не бъди нито за, нито против. Просто наблюдавай с безпристрастни очи, просто гледай безучастно.

Това ще отнеме време. Понеже умът ти е пълнен с различни мнения, това е много трудно. В момента, в който видим нещо, ние го преценяваме. Не чакаме; не съществува спиране и за един миг дори. Виждаш цвете и вече си казал: "То е красиво". Тълкуването се включва в самото виждане.

Ще трябва непрекъснато да внимаваш за прекъсването на този механичен навик на отсъждане. Виждаш лице и вече си отсъдил - грозно, хубаво, лошо или нещо друго. Това отсъждане се е вкоренило толкова дълбоко, че не можем просто да гледаме нещо. Умът се намесва незабавно. Той започва тълкуването! Недей да интерпретираш. Просто ВИЖ.

Седни разхлабено или легни върху пода. Затвори си очите и остави мислите да се носят. Ако кажеш: "Лошо!", ако осъдиш, тогава си започнал да ги потискаш. Тогава не си ги оставил да се носят свободно. Затова е така голяма нуждата от сънища: защото това, което си потиснал през деня, ще трябва да освободиш през нощта. Това, което е потиснато, продължава да търси израз: то се нуждае да бъде изразено. Затова, всичко което си потиснал, ти го сънуваш. Сънищата са пречистващо средство.




Сега съвременните изследвания на съня са стигнали до извода, че можеш да бъдеш лишен от сън и това няма да ти навреди твърде много, но не можеш да бъдеш лишен от своите сънища. Старото разбиране, че сънят е твърде необходим, се оказва неистинно. Не сънят, а сънищата са абсолютно необходими, а сънят е необходим, само защото не можеш да сънуваш, без да спиш.

Изследователите са развили техники, чрез които може да се съди дали сънуваш или просто спиш. Ако просто си заспал, те ще нарушат съня ти - през цялата нощ. Когато сънуваш, ще те оставят. Когато не сънуваш, ще те събудят. Никакви вредни последствия не се получават от това, но ако те будят, когато сънуваш и те оставят да спиш, когато не сънуваш, след три дена ще се почувстваш замаян, а след седем дена ще се чувстваш твърде неспокоен. И тялото и умът ти ще се разболеят. След три седмици ще чувстваш определен вид лудост.

Какво става? Причината е, че сънищата пречистват. Ако през деня непрекъснато потискаш и ако не ти се даде възможност да го изразиш, то се натрупва в тебе и това натрупване на потискането е лудостта.

В медитацията не трябва да потискаш нито една мисъл. Но е трудно, защото целият ти ум се състои от съждения, теории, -изми, религии, култове. И човек, който е силно обзет от някаква идея, философия или религия, всъщност не може да се потопи в медитацията. Трудно е, защото неговата идея фикс се превръща в бариера. Ако си християнин или индуист, или джай-нист, за теб ще бъде трудно да се потопиш в медитацията, защото твоята философия поражда съждението : "това" е добро, а "това" не е добро; "това" трябва да се потисне; "това" не трябва да се допусне.

Всички философии са репресивни и всички религии, всички идеологии са репресивни, защото ти дават тълкуването. Те не ти позволяват да видиш живота такъв, какъвто е. Върху него налагат своите тълкувания.'

Човек, който иска да се потопи дълбоко в медитацията трябва да е наясно с тези глупости на идеологиите. Просто бъди един обикновен човек без никаква философия, без никакво отношение към живота. Просто бъди последовател - човек, който е в процес на търсене, в едно задълбочено изследване на това, какво е животът. Не натрапвай никаква идеология върху него. Тогава ще бъде много лесно да влезеш в медитацията.

Заради това най-великият медитатор, който светът някога е познавал, Гаутама Буда, е настоявал, че не е нужна никаква теория, не е нужна никаква философия, не е нужно никакво понятие за живота. Дали има Бог или няма, е без значение, безотносително. Дали съществува Мокша (Освобождение) или не, е без значение. Дали душата ти е безсмъртна или не, е без значение.

Буда е бил толкова анти-философски настроен - не защото ТОЙ е бил анти-философ, а защото анти-философията може да се превърне в основата, от която медитаторът да скочи в неизвестното. Философията означава да знаеш нещо за неизвестното БЕЗ да го познаваш. Тя представлява просто предубеждения, хипотези, изкуствено конструирани идеологии.

Това трябва да се запомни като твърде основен факт: Не съди; нека умът се носи свободно. Както реката се носи, нека и умът се носи свободно. Просто седни на брега и наблюдавай и наблюдението трябва да е чисто - без никакви интерпретации. Рано или късно, когато водата е отминала, когато потискащите идеи са отминали, ще настъпи пауза. Една мисъл ще отмине, а друга няма да се появи и тогава ще настъпи пауза - интервал. В този интервал настъпва нищото. В този интервал за първи път ще зърнеш своето истинско лице или оригиналното си лице.

Когато няма мисъл, няма общество. Когато няма мисъл, няма "друг". Когато няма друг, няма общество, няма необходимост да имаш някакво лице. Отсъствието на мисли е отсъствие на лица. В този интервал, когато една мисъл е отминала, а друга не се е появила, в този интервал, за първи път ще разбереш в действителност, какво е твоето истинско лице - лицето, което си имал преди да се родиш и лицето, което ще имаш след като умреш.

Всички лица В живота са фалшиви. И щом веднъж узнаеш истинското лице, щом веднъж почувстваш тази вътрешна природа, която будистите наричат Буда свабхава - природата на вътрешния Буда, когато успееш да почувстваш тази вътрешна природа поне веднъж, тогава ще станеш съВсем друг чоВек, защото тогава ще знаеш кое е истинско и кое е фалшиво. Тогава ще имаш критерий. Тогава ще можеш да сравняваш и няма да има нужда да питаш кое е истинско и кое неистинско. Въпросът се поставя, само защото ти не знаеш какво представлява истинското, а това, което познаваш е неистинското.




Само посредством медитацията можеш да научиш какво представлява фалшивия образ и кое е истинското, автентичното лице. Разбира се, умът е автомат и всичко, което правиш става механично. Много е трудно да се разруши този автоматизъм.

Първото нещо, което трябва да се разбере: механичността е нужна на живота - и твоето тяло притежава един вътрешен механицизъм. Колин Уилсън го е нарекъл вътрешния робот: Вътре в тебе има един робот. Веднъж тренирай. Веднъж научен на нещо, наученото преминава в робота. Можеш да го наречеш памет, можеш да го наречеш ум, всичко, но думата "робот" е подходяща, защото той е абсолютно механичен - автоматичен. Функционира по свой собствен начин.

Учиш се да шофираш. Когато се учиш, докато се учиш, трябва да бъдеш Внимателен, нащрек. Опасността е тук. Не знаеш как се шофира и може да се случи всичко, затова трябва да си нащрек. Затова обучението е толкова мъчително: човек трябва постоянно да е нащрек. Когато си се научил да шофираш, шофирането е преотстъпено на роботизираната част от твоя ум. Сега можеш да пушиш, да пееш, да слушаш радио или да говориш на приятеля си или дори да обичаш приятелката си. Можеш да правиш каквото си искаш, а роботът в тебе ще шофира.

От тебе няма нужда; ти си се освободил от бремето. Роботът ще прави всичко. На теб не ти нужно дори да помниш, къде трябва да завиеш; не ти необходимо. Роботът ще знае къде да завие, къде да спре, къде да не спре, какво да прави и какво да не прави. От теб няма нужда; ти си освободен от задължението. Роботът върши всичко.

Ако се случи нещо неочаквано, някой инцидент или нещо, на което роботът не може да реагира, защото не е обучен за него, само тогава ще има нужда от тебе. В един момент тялото ти ще изтръпне. Роботът ще бъде отстранен и на негово място ще застанеш ти. Можеш да усетиш това потръпване. Когато осъзнаеш, че ще стане нещо непредвидено, Вътре 6 тебе преминава една тръпка. Роботът се отдръпва настрана; той ти прави място. Сега шофираш ТИ. Но когато инцидентът отмине отново роботът ще вземе връх. Ти ще се отпуснеш и ще шофира роботът.

И това е необходимо за живота, защото има толкова много неща да се правят - толкова много неща! И ако няма робот, който да ги върши, ти няма изобщо да можеш да ги вършиш. Затова роботът е нужен. Той е необходимост.

Аз не съм против робота. Предоставяй на робота това, което си научил, но остани господарят. Не позволявай роботът да се превърне в господар. В това е проблемът: роботът ще се опита, защото той е по-ефикасен от тебе. Рано или късно роботът ще се опита да стане господар и той ще ти каже: "Отстъпи напълно. Ти не си необходим. Аз мога да върша нещата по-ефикасно."

Остани господарят. Какво може да се направи, за да останеш господар на робота? Едно нещо - само едно нещо е възможно и то е по някой път, когато няма опасност, да поемеш управлението в свои ръце. Понякога, когато няма опасност, поеми управлението в свои ръце! Кажи на робота да почине и започни да шофираш - без НИКАКВА опасност, защото при опасност отново всичко се автоматизира. Тръпката, заместването на робота от тебе, е автоматично.

Шофираш: в един момент, без никаква необходимост, кажи на робота да си почине. Сядаш на шофьорското място и управляваш колата. Разхождаш се: в един момент си спомни и кажи на тялото: "Сега ще се разхождам съзнателно. Роботът няма място тук. Аз съм на седалката и аз ще шофирам колата съзнателно." Ти ме слушаш: роботът е този, който ме слуша. Разтърси го внезапно; не позволявай на ума да се намеси. Чуй ме директно, съзнателно.

Какво имам предвид, когато казвам "Слушай съзнателно"? Когато слушаш несъзнателно, ти си фокусиран върху мене и си забравил себе си напълно. Аз съществувам, този който говори, съществува, но слушателят е несъзнателен. Ти не осъзнаваш себе си като слушател. Когато казвам: "Вземи управлението в свои ръце", имам предвид да осъзнаеш две неща - говорещият И слушателят. И ако ти осъзнаваш тези две неща, говорещият и слушателят, ти си се превърнал в третото - свидетелят.

Това присъствие ще ти позволи да останеш господарят. А ако ти си господарят, твоят робот не може да разстрои живота ти. ИМЕННО той обърква живота ти. Целият ти живот се е превърнал в бъркотия заради този робот. Той помага, той е ефикасен, затова продължава да прави всичко вместо тебе -дори и нещата, които не са му отстъпени да ги прави.

Ти си се влюбил: в началото е хубаво, защото все още не е предоставено на робота. Учиш се. Ти си жив, внимателен, буден и любовта е красива. Но рано или късно роботът ще поеме всичко в свои ръце. Ще се превърнеш в съпруг или съпруга и ще предоставиш всичко в ръцете на робота.




След това ще казваш на жена си: "Обичам те", но не ТИ ще го казваш: ще го казва роботът, грамофонната плоча. Тогава това се превръща в запис. Ти само го пускаш отново и отново, и жена ти ще е наясно с това, защото когато твоят робот казва: "Обичам те", това нищо не значи. И когато жена ти казва: "Обичам те", ти също ще знаеш, че това нищо не значи, защото изречението произнесено от грамофонната плоча, създава само шум. В него няма смисъл; няма смисъл в него.

След това ще искаш да правиш всичко, без да правиш нищо. След това любовта се превръща в бреме и човек дори му се иска да се освободи от нея. Всички твои чувства, всичко отношения сега се управляват от робота. Затова по някой път настояваш да не правиш някои неща, но роботът настоява да ги правиш, защото той е трениран да ги прави. И ти винаги отстъпваш, а роботът винаги се налага.

Казваш: "Няма да се ядосам отново", но твоето решение е безсмислено, защото роботът е трениран. И тренировката е била продължителна, затова просто една мисъл в ума: "Повече няма да се ядосвам", няма да има никакъв ефект. Този робот дълго време е бил трениран

Затова следващият път, когато някой те обиди, твоето решение да не се ядосваш няма да ти е от полза. Роботът незабавно ще се заеме с работата и ще направи това, което е трениран да прави. И след това, когато роботът е свършил всичко ,ти ще съжаляваш.

Но трудността, основната трудност е тази, че дори това съжаление е на робота, защото ти го правиш ВИНАГИ: след гнева съжаляваш. Роботът е усвоил и този трик: той ще съжалява, а ти ще правиш отново същите неща.

Затова много често чувстваш, че си направил нещо, казал си нещо, държал си се по определен начин, въпреки себе си. Какво означа израза "въпреки себе си"? Той означава, че в теб има някакъв друг Аз, който може да действа, който може да прави разни неща, въпреки тебе. Кой е този Аз? Роботът!

Какво да се прави? Не се заричай: "Повече няма да се ядосвам". Това е самозаблуда; тя няма да те доведе до никъде. По-скоро, напротив, каквото и да правиш, прави го съзнателно. Поеми управлението от робота - за всяко обикновено нещо. Когато ядеш, яж съзнателно. Не го прави механично, както си го правил всеки ден. Когато пушиш, пуши съзнателно. Не позволявай на ръката ти да посегне към кутията, не вади цигарата несъзнателно. Бъди съзнателен, внимателен - има разлика.

Мога да повдигна ръката си механично, без никакво съзнание. Или мога да повдигна ръката си с абсолютно съзнание, което плува в ръката ми. Опитай го! Ще усетиш разликата. Когато осъзнаваш, ръката ти ще се повдига съвсем бавно, съвсем тихо и ти ще чувстваш, че ръката ти е изпълнена със съзнание. А когато ръката е пълна със съзнание, умът ти ще е без мисли, защото цялото ти съзнание се е преместило в ръката. Сега никаква енергия не се насочва към мисленето.

Когато повдигаш ръката си автоматично, механично, продължаваш да мислиш, а ръката ти продължава да се движи. Кой движи ръката ти? Твоят робот. Движи я самият ти! Прави го през деня по всяко време, във всеки момент, когато правиш нещо друго. Поеми управлението от робота. Скоро ще можеш да поемеш управлението на самия робот. Но не го опитвай в трудни ситуации и именно поради трудните ситуации можеш никога да не спечелиш. Започни с обикновените ситуации, в които дори и да не си толкова ефективен, няма да се случи нищо лошо.

Винаги се опитваме в трудните ситуации. Например, някой човек си мисли: "Няма да се ядосвам." Гневът е една много трудна ситуация и роботът няма да ти я остави. И е по-добре, че роботът ще я реализира, защото той знае повече от тебе. Решаваш нещо относно секса - да не правиш нещо или да правиш нещо - но не можеш да го изпълниш. Роботът ще вземе надмощие. Ситуацията е много сложна и се иска по-ефикасно управление, отколкото можеш да дадеш ти точно сега.

Докато не станеш така съвършено съзнателен, че да можеш да се оправиш с всяка сложна ситуация без помощта на робота, роботът няма да ти позволява да действаш в нея. И това е един абсолютно необходим защитен механизъм. Ако беше обратното, ти щеше да направиш от своя живот една голяма бъркотия - ако правеше нещата в трудните ситуации без помощта на робота.

Опитай! Започни с простите неща, такива като ходенето. Опитай се с него; тук няма опасност. Можеш да кажеш на робота: "Не може да се случи нищо фатално. Аз просто се разхождам - ходя - и не отивам никъде: просто се разхождам. Затова от тебе няма нужда; МОГА ДА БЪДА неефикасен."




И след това бъди съзнателен и ходи бавно. Нека цялото ти тяло бъде изпълнено със съзнание. Когато придвижваш единият си крак, движи се с него. Когато повдигаш стъпалото си от земята, повдигни се заедно с него. Когато другото стъпало докосне земята, докосни земята заедно с него.. Бъди абсолютно осъзнат. Не прави нищо- друго с ума: просто превърни целият си ум в съзнание.

Ще бъде трудно, защото роботът ще се намесва непрекъснато. Всеки миг роботът ще се опитва и ще казва: "Какви ги вършиш? Аз мога да го направя по-добре от тебе." И той МОЖЕ да го направи по-добре. Затова се опитай с несериозни неща, с по-прости неща, обикновени неща.

Буда казвал на своите ученици да се разхождат, ядат и пият със съзнание. Ако можеш да правиш тези прости неща, тогава ще знаеш как за правиш и сложните със съзнание. Тогава можеш да опиташ.

Но ние винаги опитваме с трудните неща, тогава търпим поражение. Тогава чувството на поражение поражда у тебе дълбок песимизъм относно самия тебе. Започваш да мислиш, че не

можеш да правиш нищо. Това е твърде полезно за робота. Роботът винаги ще ти помага да свършиш нещо, когато си в затруднение, защото тогава си победен. Тогава роботът може да ти каже: "Остави това на мене. Винаги мога да го направя по-добре, отколкото можеш ти."

Започни с обикновените неща. Зен-будистите, зен-монасите са го правили много често. Когато Бошо бил попитан: "Каква е твоята медитация? Каква е твоята садхана (духовна практика)?", той отвърнал: "Когато огладнявам, ям и когато ми се доспи, отивам да спя. Това е всичко."

Човекът, който попитал, казал: "Но това правим всички ние. Какво специално има в него?" Бошо повторил отново. Казал: "Когато огладнея "Аз" ям и когато ми се доспи, "Аз" си лягам." И в това е разликата. Когато ТИ огладнееш, яде твоят робот, когато на ТЕБЕ ти се доспи, заспива твоя робот. Бошо казал "Аз" и в това е разликата.

Ако станеш по-осъзнат в ежедневния си живот, в ежедневната си работа, съзнанието ще се развие. И с това съзнание няма да бъдеш просто един механичен предмет. За първи път ще станеш човек. Сега не си един. Човекът има лице, а механичният предмет има много маски, а не лице.

Ако ти си човек - жив, буден, съзнателен - можеш да имаш едно истинско съществуване. Ако си просто един механичен механизъм, не можеш да притежаваш никакво истинско съществуване. Всеки момент ще те променя; всяка ситуация ще те променя. Ще бъдеш просто нещо, което се носи, без вътрешна сърцевина, без вътрешно съществуване. Съзнанието ти дава вътрешно присъствие. Без него усещаш, че съществуваш, но не съществуваш.

Някой попитал Буда: "Искам да служа на човечеството. Кажи ми как да служа." Буда погледнал дълбоко в човека, проницателно, с дълбоко състрадание и след това казал: "Но къде си ТИ? КОЙ ще служи на човечеството? Теб все още те няма. Най-напред бъди, а когато си, тогава няма да има нужда да ме питаш. когато ти си, ще правиш нещо, което просто се случва с тебе и което е подходящо за вършене."

Гюрджиев отбелязвал, че всеки идва с мнението, че той е, че вече е. Дошъл един човек при Гюрджиев и му казал: "Аз съм много болен, вътрешно душевно болен. Умът ми постоянно влиза в конфликти, в противоречия, затова ми кажете, какво мога да направя, за да се справя с този ум, за да постигна умствен покой. вътрешен мир." Гюрджиев казал: "Не мисли за ума; не можеш да направиш нищо за него. Първото нещо е да присъстваш.

Най-напред ТИ трябва да бъдеш. След това можеш да направиш нещо. Но ТЕБ те няма."Какво се означава с това "Теб те няма"? Това означава, че ти си робот, механичен предмет

работещ в съответствие с механичните закони. Започни да внимаваш. Присъедини съзнанието към всичко, което правиш - и започни с простите неща.

"Вторият въпрос: "Обяснете значението, подготовката и процеса на мантра дийкша - мантра-инициализацията. И какви са причините индивидите да трябва да запазят в тайна своята мантра?"

Най-напред се опитай да разбереш какво представлява инициализацията - какво е това дийкша. Това е дълбоко обединение, дълбоко пренасяне на енергия от Учителя към ученика. Енергията винаги тече надолу. Всяка енергия тече надолу, точно както водата тече надолу. Учителят - този, който е постигнал, този, който знае, този, който е станал - е най-високият връх на енергия, който е възможен, от най-чиста енергия - Еверест на енергията. Енергията може да тече надолу към всеки, който е възприемчив, смирен, отдаден. Това отношение на отдаване, отношение




на възприемане, на дълбока смиреност, ще е необходимо, за да възприемаш. В противен случай самият ти си връх; не си долина. Тогава енергията не може да тече надолу към тебе.

Ти си един специфичен вид връх, върхът на егото - не на енергията, не на съществуването, не на блаженството, не на съзнанието. Ти си субстанция на егото, на "Аз-а". Ти си връх и с този връх никаква инициализация не е възможна. Егото е бариерата, защото егото те затваря и ти не можеш да се отдадеш.

За да бъдеш ученик, за да бъдеш инициализиран, трябва да се отдадеш, да предадеш себе си тотално. И не съществува частично отдаване. Отдаването означава "тотално". Не можеш да кажеш: "Частично съм се отдал". В това няма смисъл. В такъв случай все още си тук със своето его. Егото ТРЯБВА да се предаде и когато се предаде егото, ставаш възприемчив, отворен. Ставаш като долина, и тогава върхът може да се носи надолу към тебе. И аз не говоря символично. Така е в действителност.

Бил ли си някога влюбен? Тогава може да си усетил, че любовта наистина се носи между телата. Тя е един истински поток. Енергията е пренесена, предадена, приета, дадена. Но при любовта равнището е едно и също. И двамата можете да сте върхове от его и все пак любовта да съществува.

С Учителя обаче равнището не е едно и също. И ако ти се опиташ да бъдеш на същото равнище, инициализацията е невъзможна. Любовта е възможна; инициализацията става невъзможна. Инициализацията става възможна, само когато ти си на по-ниско равнище - просто смирен, отдаден, отборен да възприемаш. Ученикът е като жена, като утроба, пасивен, за да възприема. Учителят е мъжкият фактор в инициализацията.

Тази тайна на инициализацията сега е напълно изгубена, защото колкото сме по-образовани, колкото сме по-културни, колкото сме по-цивилизовани, толкова по-егоистични ставаме. И сега, да се отдадеш е станало много, много трудно. Винаги е било трудно, но сега е невъзможно.

Инициализацията е пренасяне на вътрешна енергия, действителна енергия и Учителят може да влезе в тебе, и да те трансформира, ако ти си готов и възприемчив. Но за това се иска едно дълбоко доверие - повече доверие, отколкото в любовта - защото ти не знаеш какво ще се случи. Ти си изцяло на тъмно.

Само Учителят знае, какво ще се случи и какво прави той . Той знае; ти не можеш да знаеш. А има неща, които не могат да се кажат за това, което ще стане, защото при ума на човека съществуват много проблеми. Един от тях е следния: ако се каже нещо, преди то да се е случило, то ще промени самото събитие. То не може да бъде съобщено.

Затова съществуват много неща, които Учителят не може да ти каже. Той може да ги прави с тебе, но не може да ти ги каже. Това действие е инициализацията. Той действително влиза в тебе - в твоето тяло, в твоя ум. Той те пречиства, променя. Единственото нещо, което се иска от тебе, е тоталното доверие, защото без него няма отваряне и той не може да влезе в тебе: твоите врати са затворени.

Непрекъснато защитаваш себе си. Животът е борба - борба за оцеляване. Тази борба те затваря. Ти си затворен, уплашен. Страхуваш се да не станеш уязвим. Някой може да влезе; някой може да направи нещо в тебе. Затова се свиваш в себе си. Оставаш затворен - просто се криеш отзад непрекъснато защитавайки се.

В инициализацията трябва да изоставиш защитата; тази защита трябва да се захвърли. Ставаш уязвим и тогава Учителят може да влезе в тебе.

Например, това е като дълбок сексуален акт. Можеш да насилиш жената, но не можеш да насилиш ученика. Можеш да изнасилиш жената, защото това е изнасилване на тялото, а тялото може да бъде изнасилено и да се проникне в него без никакво съгласие. Без съгласието на жената можеш да я изнасилиш.

Това е насилие. Тялото е материално; то може да бъде насилвано.Нещо подобно на това става и в инициализацията. Учителят прониква в твоя дух, не в твоето

тяло. Докато не си готов и отворен, проникването е невъзможно. Ученикът не може да бъде насилен, защото тук не става въпрос за тялото. Става въпрос за духа, а ти не можеш да влезеш насила в духа. Никакво насилие не върши работа при него.

Затова, когато ученикът е готов и отворен, точно като любеща жена, подканяща и приемаща, готова, в пълно отпускане, само тогава Учителят може да влезе и да работи. И може да се свърши




вековна работа за части от секундата. В продължение на много пререждания може да не си успял да направиш някои неща, които могат да се направят за един миг. Но в такъв случай трябва да си уязвим, тотално да се довериш. Не знаеш какво ще се случи и какво ще прави той вътре в тебе.

Жената се страхува, защото сексуалният акт за нея е едно пътуване в страната на неизвестното. Ако не обича мъжа, ако не е готова да страда, да носи бремето на децата, да носи детето девет месеца и след това да ангажира живота си с него, ако не е силно влюбена, тя няма да позволи на мъжа да влезе в нейното тяло - защото това не е просто нейното тяло: това е целият й живот. Когато е силно влюбена, тя е готова да страда, да се жертва. И да се жертваш и страдаш, когато обичаш силно, е щастие.

Но проблемът с ученика е по-дълбок. Това не е въпрос единствено на физическото раждане на едно дете. Това е НЕГОВОТО прераждане. Самият той ще се роди. В известен смисъл той ще умре и в един друг смисъл ще се роди. И това е възможно ако Учителят влезе в него, но Учителят не може да го насили. Никакво насилие не е възможно: ученикът може единствено да го покани.

В това е проблемът - един голям проблем в духовното ученичество, защото ученикът продължава да защитава себе си, продължава да създава все повече и повече брони около себе си! Той се държи със своя Учител по начина, по който се държи с всеки друг в света; продължават да работят същите защитни механизми. И тогава времето се пропилява ненужно, енергията се пилее и се отлага това, което може да се осъществи на момента. Но това е естествено и понякога, дори с велики Учители, учениците са изпускали шанса си.

Ананда, един от най-големите ученици на Буда и най-близкият, не могъл да постигне Освобождението, докато Буда бил жив. Буда бил с Ананда в продължение на четиридесет години, а Ананда не могъл да го постигне. Мнозина, които дошли след Ананда го постигнали и тогава това се превърнало в проблем. А Ананда бил един от най-близките - най-приближените. Той спял при Буда, движил се с Буда в продължение на четиридесет години. Бил като сянка на Буда. Толкова, колкото той знаел за Буда, може би дори и Буда не знаел.

Но не могъл да го постигне; останал същия. И едно най-обикновено нещо било бариерата: той бил по-стар братовчед на Буда - ПО-СТАР братовчед. Това създавало егото.

Буда умрял. Събрал се велик събор, за да се установи това, което Буда е казал. След това трябвало да се запише. Скоро тези, които живели с Буда, нямало да ги има, затова всичко трябвало да се съхрани. Но съборът не допуснал Ананда, а само той познавал великия опит, изказванията на Буда, неговия живот, неговата биография. Всичко това било известно на Ананда; никой друг не знаел толкова много.

Но съборът решил, че Ананда не може да бъде допуснат, защото все още не бил просветлен. Той не можел да запише изказванията на Буда, защото на един невеж човек не можело да се вярва. Той нямало да излъже, но на един невежа не може да се има доверие. Той можел да мисли, че "това" се е случило и можел да го разкаже достоверно така, както го познава, но той е човек, който все още не е Пробуден. На това, което е видял и чул в съня си, не може да се има доверие, затова щели да записват само тези, които били Пробудени, решили те.

Ананда плачел отвън пред вратата. Вратата била затворена и той останал пред вратата в продължение на двадесет и четири часа плачейки и хлипайки. Но те не го пуснали. През тези двадесет и четири часа той плачел, плачел и после изведнъж осъзнал, че самият той бил бариерата - затова, че не могъл да го постигне, докато Буда бил жив.

След това се върнал назад в спомените си. Четиридесет години живот с Буда! Той си спомнил първия ден, когато отишъл при него за инициализация. Но поставил едно условие и поради него изпуснал цялата инициализация. В действителност никога не бил инициализиран. Не би могъл да бъде инициализиран, защото бил поставил условие.

Отишъл при Буда и казал: "Дошъл съм, за да ти стана ученик. Стана ли ти ученик, ти ще бъдеш Учителят и аз ще трябва да изпълнявам това, което ми наредиш. Ще се подчинявам. Но сега все още съм твой по-стар братовчед и мога да ти наредя. и ти трябва да се подчиниш. Ти не си Учителя, аз не съм ученика. Когато бъда посветен, ти ще станеш Учителя, а аз ще бъда ученика. Тогава няма да мога да ти кажа нищо, затова преди да стана ученик, искам да ти поставя три условия. Отговори с да на тези три условия; след това ме инициализирай."

Условията не били много големи, но условията са си условия и тогава твоето отдаване не е тотално. Те били съвсем дребни условия. Той казал: "Първо, аз винаги ще бъда с тебе. Не можеш




да ми кажеш да отида някъде другаде. Докато съм жив, ще бъда твоя сянка; няма да можеш да ме изгониш. Обещай ми -защото по-късно ще бъда само един ученик и ако ти ме изгониш, ще трябва да ти се подчиня. Това ще бъде обещание дадено на по-големия ти братовчед - че аз ще бъда с тебе. Не можеш да ми наредиш да отида някъде другаде. Аз ще се превърна в твоя сянка; Ще спя в стаята, в която спиш и ти.

Второ, когато кажа: "Срещни се с този човек", ти ще трябва да се срещнеш. Каквито и основания да имаш, за да не се срещнеш с него. ще трябва да се съгласиш. Ако поискам да дадеш твоят даршан (духовно присъствие) на някого, ще трябва да му го дадеш.

И трето, ако ти кажа, че някой трябва да бъде инициализиран, не можеш да ми откажеш. Разреши ми тези три условия. Обещай ми и след това ме инициализирай. Повече няма да искам нищо, защото ще бъда ученик."

Когато той си спомнил това, докато плачел пред вратата на събора, след като се върнал назад в своите спомени, внезапно осъзнал, че не е имало инициализация, защото той не е бил възприемчив. Буда се съгласил. Той казал: "Добре!" и спазвал трите условия през целия си живот. Но Ананда изпуснал: най-близкият се провалил.

И в момента, в който осъзнал това, станал Просветлен. Това, което не могло да се случи в присъствието на Буда, се случило, когато него вече го нямало: той се отдал.

Ако е налице отдаването, дори един отсъстващ Учител може да ти помогне. Ако липсва отдаването, дори един жив Учител, който присъства, не може да ти помогне. Затова в инициализацията, във всяка инициализация, е необходимо отдаване.

Мантра-инициализацията означава, че когато си се отдал, Учителят ще влезе в тебе - в твоето тяло, В твоя ум, в твоя дух. Той ще влезе в тебе, за да намери звук за тебе, така че, когато повтаряш този звук, ще бъдеш един различен човек в едно различно измерение.

Мантрата не може да ти бъде дадена, ако не си се отдал тотално, защото даването на мантрата означава, че Учителят е влязъл в тебе и е почувствал дълбоката хармония, вътрешната музика на твоето същество. И след това той ти дава символичен знак, който е в хармония с твоята вътрешна музика. Когато започнеш да напяваш този звук, ти влизаш в света на своята вътрешна музика: влязъл си във вътрешната хармония.

Този звук е само ключ, а ключът не може да се даде, ако е неизвестна ключалката. Така че аз не мога да ти дам ключ, ако не познавам твоята ключалка, защото ключът има значение, само когато може ДА ОТКЛЮЧВА. Не всеки ключ ще върши работа и всеки човек си има сВоя ключалка. Ти се нуждаеш от определен ключ. Затова мантрите трябва да се пазят В тайна.

Ако дадеш своята мантра на някой друг, той може да експериментира с нея, но този ключ не става на тази ключалка. И понякога, когато насилиш ключалката с неподходящ ключ, можеш да развалиш бравата, да счупиш бравата. Можеш толкова много да я развалиш, че дори истинският ключ, когато го откриеш, да не може да я отключи. Затова мантрите трябва да се пазят в абсолютна тайна. Не трябва да се казват на никого. Това е обещанието, което ти даваш. Учителят ти дава ключ: това е ключ само за тебе. Не можеш да го разпространяваш, защото за мнозина той ще се окаже опасен.

На теб ще ти се разреши да даваш ключове, само когато ТВОЯТА брава е тотално отворена. Но тогава няма да дадеш ТОЗИ ключ на никого. Тогава ще си станал способен да Влизаш В другия. Тогава ще можеш да разбереш ключалката и да намериш ключ за нея.

Ключът винаги се намира от Учителя. Ако има много ключове човек, който не знае, може да си мисли, че всичко ключове са еднакви. Може да има съвсем малки разлики, незначителни разлики и дори една и съща сума може да се използва различно. Например, Аум: тя има три звука - "А-У-М". Ако ударението е поставено върху "У", средния звук, това е един ключ. Ако ударението е поставено върху "А", това е друг ключ. Ако ударението е поставено върху "М", това е също друг ключ: те ще отварят различни ключалки. Затова се поставя толкова силно ударение върху правилното използване на мантрата - върху ПРАВИЛНОТО използване на мантрата така, както е дадена от Учителя.

Затова Учителят ти дава мантрата на ухото; той ти я напява точно така, както ти трябва след това да я използваш. Напява ти я в ухото и ти трябва да бъдеш толкова внимателен, че цялото ти съзнание да отиде В ушите. Той ти я напява и след това тя влиза в тебе. Трябва да я запомниш сега - точната й употреба.




Затова отделните ученици трябва да запазят в тайна своите мантри. Не трябва да ги споделят с никого. Те са опасни и ако си инициализиран, знаеш добре това. Ако Учителят наистина ти е дал ключ, ти го знаеш. Ти го пазиш като зеницата на окото си. Не можеш да го предаваш на другите. Той може да е опасен за тях, а може да стане опасен и за теб - поради много причини.

Първо, нарушил си обещанието си, а в момента, в който е нарушено обещанието, е разрушен твоят контакт с Учителя. Ти няма да влезеш отново в контакт с него. Ако обещанието се спазва, тогава и контактът се запазва.

Второ, ако дадеш мантрата на някой друг и говориш за нея, тя остава на повърхността на ума. Отрязани са най-дълбоките корени; тя се превръща в клюка.

Трето, ако можеш да запазиш нещо в тайна, колкото повече го пазиш в тайна, толкова по-дълбоко навлиза то: то е принудено да навлезе дълбоко.

Разказва се за Марпа, че когато му била дадена тайната мантра от неговия Гуру, обещанието било, че мантрата ще се пази в абсолютна тайна. "Ти няма да говориш за нея" му казали.

След това Гуруто на Марпа се появил в неговия сън и казал: "Каква е твоята мантра?" Дори и в съня си Марпа спазил своето обещание. Той отказал да му я съобщи. И се твърди, че заради страха, че някой ден по време на сън Учителят може да дойде или да изпрати някой, а той може да е толкова заспал, че да наруши обещанието си и да издаде тайната си, той престанал да спи изобщо. Престанал да спи!

Не бил спал седем или осем дни и Учителят го попитал: "Защо не спиш? Виждам, че си престанал да спиш - какъв е проблемът?" Марпа казал: "Ти си правиш с мен номера. Дойде в съня ми и ме попита за мантрата. Не ти я казах дори на тебе. Щом веднъж съм дал обещание, тя няма да излезе от устата ми дори насън. Но след това започнах да се страхувам. По време на сън, кой знае! Някой ден може да забравя."

Ако си толкова осъзнат в спазването на обещанието, че дори насън си го спомняш, тогава то е дълбоко в тебе. Влезнало е дълбоко; Проникнало е във вътрешните владения1. И колкото по-дълбоко е проникнало, в толкова по-голяма степен ще се превърне в ключ за тебе - защото ключалката се намира в най-дълбоките пластове. Опитай с каквото и да е. Ако можеш да го запазиш в тайна, то ще отиде надълбоко. Ако не можеш да го запазиш в тайна, ще излезе навън.

Вътрешни конфликти и асоциирани идеи, толкова повече той се освобождава от тях. Обратното се получава, когато можеш да пазиш тайна. В нито един момент не ти се разрешава да говориш за нея - в НИТО един момент! Тя ще навлезе дълбоко, дълбоко и един ден ще стигне до правилната ключалка.

Още един въпрос: "Във връзка с техниките за медитация основани върху звука, моля ви обяснете разликата между хаотичната музика във вашата динамична медитация и шейк или рок музиката на Запада."

Твоят ум е в хаос. Този хаос трябва да се покаже, да се изиграе. Хаотичната музика може да помогне, затова ако ти медитираш и свири хаотична музика или се играят хаотични танци около теб, това ще ти помогне да се извади навън твоя хаос. Ти ще плуваш в него, ще престанеш да се страхуваш да го показваш. И тази хаотична музика ще нанесе удар върху хаотичния ти ум отвътре и ще го извади навън. Това помага.

Рокът, джазът, или всяка друга музика, която е хаотична в известен смисъл също помага, нещо да се покаже навън и това нещо е потиснатата сексуалност. Аз съм свързан с ЦЯЛАТА твоя потиснатост. Модерната музика е повече свързана с твоя потиснат секс. Но в това има сходство. Обаче, аз не се занимавам САМО с твоя потиснат секс. Занимавам се с ЦЯЛАТА ти потиснатост - сексуална или несексуална.

Рок музиката или друга музика подобна на нея, има такова голямо влияние на Запад, заради християнството. Християнството е потискало секса в продължение на двадесет века. Те са принудили сексът да се скрие толкова дълбоко навътре, че всеки човек дълбоко в себе си е станал извратен. Затова Западът трябва да освободи себе си от греха, който християнството е извършило с човека, с неговия ум, чрез музиката, чрез танца, чрез хаотичните картини, хаотичната поезия - във всяко едно измерение.На Запад умът трябва да бъде напълно освободен по някакъв начин от цялото минало на репресивните векове. Те го правят по всички възможни начини. Всичко, което има влияние днес, е хаотично. Но сексът не е ЕДИНСТВЕНОТО нещо. Съществуват и много други неща. Сексът е




основното нещо; той е много важен: но съществуват и други неща. Потиснат е гневът ти, потисната е скръбта ти, потиснато е дори и щастието ти.

Човекът такъв, какъвто е, е едно потиснато същество. На него не му се позволява да прави нищо. Той трябва просто да се подчинява на правилата. Той не е човек, който може да действа съобразно своята воля, а един роб - и цялото общество е един голям затвор. Стените са много фини; те са стъклени стени, прозрачни. Не можеш да ги видиш, но те съществуват - съществуват навсякъде! Твоят морал, твоята култура, твоята религия, всички те са стени. Прозрачни са: не можеш да ги видиш. Но когато се опиташ да преминеш през тях, те те отхвърлят назад.

Това състояние на ума е невротично. Цялото общество е болно! Затова държа толкова много на хаотичната медитация. Освободи себе си, изкарай навън това, което обществото насила ти е наложило - положенията, които са ти наложени. Изкарай ги навън, освободи се от тях, премини през катарзиса. Тази музика помага!

Щом веднъж можеш да изхвърлиш навън всичко, което е било потиснато в тебе, ти отново ще станеш естествен, отново ще се превърнеш в дете. А пред детето се отварят много възможности. Пред теб всичко е затворено. Когато отново станеш дете, само тогава могат да се трансформират твоите енергии. Тогава ти си чист, невинен и с тази невинност и чистота е възможна трансформацията.

Извратените енергии не могат да се трансформират. Необходима е естествена, спонтанна енергия. Затова държа толкова много нещата да се изиграват външно: по този начин можеш да изхвърлиш обществото от себе си. Обществото е проникнало много дълбоко в тебе. То не те оставя НИКЪДЕ; промъква се в тебе отвсякъде. Ти си като една крепост, а обществото е проникнало от всякъде. Неговата полиция, неговите свещеници, те са направили твърде много, за да те превърнат в роб. Ти не си свободен, а човек може да постигне блаженството единствено, когато е тотално свободен.

За да станеш абсолютно свободен трябва да изхвърлиш цялото общество от тебе, но това не означава, да станеш антисоциален елемент. Щом веднъж изхвърлиш обществото от себе си, щом веднъж осъзнаеш своята чиста вътрешна свобода, можеш да живееш с обществото; не е необходимо да бъдеш "ан-ти". Но тогава обществото не може да проникне в тебе. Ти можеш да живееш в него, можеш да действаш в него, но тогава цялата работа се превръща в психодрама: ти играеш. Сега обществото не може да те убие, не може да направи от тебе роб: ти играеш с пълно разбиране.

Тези, които стават антисоциални просто показват, че все още зависят от това общество. Всички антисоциални движения на Запад са реакционни, а не революционни. Ти реагираш на същото общество, свързан си със същото общество по един противоположен начин. Застанал си на главата си: това е всичко. Изпълняваш ширшасана (стойка на глава), но си същият човек. Всичко, върху което държи обществото, ти го правиш точно обратно - но все пак си в рамките на обществото. Това няма да помогне.

Ако ти си "анти", никога няма да си над обществото. Ти си част от него. Ако обществото умре, ти ще умреш. Помисли какво на Запад сега наричат "истеблишмънт" - обществото, което е установено - и алтернативните общества на хипитата, ийпитата и всички останали: те съществуват като ЧАСТ ОТ този истеблишмънт. Ако истеблишмънтът се разтури, те ще изчезнат. Не могат да съществуват сами по себе си; те са само една реакция.

Не можеш да създадеш общество от хипита сами по себе си. Хипитата могат да съществуват само като алтернативно общество ВЪВ един истеблишмънт - просто като реакция. Те не могат да съществуват независимо. Затова колкото и да си мислят, че са независими, те не са независими. Живеят против истеблишмънта. Исеблишмънтът е техният източник, техният живот. Ако истеблишмънтът престане да съществува, ще се чудят къде да отидат и какво да правят. Това, което правят, се диктува от истеблишмънта. Вървят против него, но насоките, инструкциите са дадени от истеблишмънта.

Ако истеблишмънтът казва къса коса, можеш да си бъдеш дългокос. Но ако не съществува истеблишмънт, тогава какво ще правиш? Ако истеблишмънтът казва да бъдеш чист, можеш да си мръсен. Но ако не съществува истеблишмънт и врява относно чистотата, ти си никъде. Ако истеблишмънтът каже "това", ти можеш да правиш "онова" - точно обратното - но следваш истеблишмънта.




Затова антисоциалните не са революционери. Те са реак-ционери, част и продукт на същото общество - тези, които действат против него в своето ожесточение.

Медитаторът, санясинът не е антисоциален: той е НАД обществото. Той не е против истеблишмънта, нито е за него, а го взема несериозно. Той знае, че това е игра; движи се в него като артист. И ако можеш да живееш в обществото като артист на сцената, то никога няма да те докосне: оставаш над него. Затова не бъди за него, не бъди против него.

Как можеш да постигнеш това? Можеш да го направиш само, когато си изхвърлил обществото вън от ТЕБЕ. Ако то е тук, тогава пред тебе има открити два пътя: да го следваш или да вървиш против него. Но си ограничен от него; ти си поробен. Най-напред човек трябва да изчисти себе си от обществото. След това за първи път се превръщаш в една индивидуалност. Точно сега ти не си: ти си една социална единица.

Когато обществото е изхвърлено от тебе, когато си се освободил от присъствието му, се връщаш в своето детство: станал си невинен. И тази невинност е много по-дълбока от онази, която може да притежава едно дете, защото познаваш падението много добре, а сега си се издигнал. Това е възкресение. Изживял си, познаваш цялата глупост. Сега отново си чист. Тази чистота се превръща в храм за Божеството.

Щом веднъж можеш да изхвърлиш обществото от себе си без никакво озлобление, без да вървиш срещу него или да бъдеш въвлечен в някаква реакция, ако просто можеш да изхвърлиш обществото от себе си, Божеството може да влезе в тебе.

Когато обществото е вътре. Божеството ще остане отвън; когато обществото е отвън. Божеството може да влезе: защото Божеството означава 'Съществуване". Обществото е човешки ограничен феномен. Съществуването е по-голямо -безкрайно. То не е свързано с човека, морала, традициите. То е свързано със самите корени на Битието.

Човек трябва да бъде над обществото, не против него, запомни. И този хаотичен метод ти помага; той е катарзис.

13Звукови методи за отстраняване на ума26 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

18. Напявай някой звук силно, след това по-слабо и по-слабо, като чувството става по-дълбоко в тази безмълвна хармония.

19. С леко отворена уста, задръЖ ума в средата на езика. Или докато вдишваш леко, почувствай звука "XX".

20. Съсредоточи се върху звука "АУМ" без никакво "А" или "М".Тантра разделя живота на две измерения: едното е сансара - това, което е, света - а другото е

Мокша - това, което може да бъде, Абсолютът, скритото, което може да се прояви. Но между тях няма противоречие. Скритото съществува тук и сега, в света - разбира се, неизвестно за тебе. но не несъществуващо. То е тук! Абсолютът и непосредствено даденото не са две неща, а две измерения на едното Съществуване. Затова за тантра не съществува противоречие, не съществува двойственост. Едното се проявява като две поради нашата ограниченост: понеже ние не можем да видим цялото. В момента, в който можем да видим цялото, едното се проявява като едно. Разделянето не съществува в реалността, а в нашето ограничено знание. Това, което познаваме, е Сансара - светът - и това, което не познаваме, но можем да познаем, е Мокша - трансцен-денталното, Абсолютът, Върховното.

В другите традиции между двете съществува конфликт; за тантра такъв конфликт не съществува. Това трябва да се разбере много добре от ума и от сърцето. Докато не разбереш това много дълбоко, никога няма да можеш да разбереш гледната точка на тантра. И каквато и да е твоята вяра, тя е вяра на дуализма. Дали си християнин или мюсюлманин, или индуист, или джайнист, твоята вяра е дуалистична, вяра на конфликта. Светът е нещо, което стои срещу Божественото и ти трябва да се бориш със света, за да постигнеш Бога. Това е обичайната вяра на всички така наречени религии, особено организираните религии.

Умът може да разбере дуализма много лесно. Всъщност, той може да разбере ЕДИНСТВЕНО дуализма, защото самата функция на ума е да разделя, самата функция на ума е да




разд-робява цялото на фрагменти.Умът работи като призма и когато лъчът на светлината попадне в призмата, той се разлага на

седем цвята. Умът е призма и реалността се разлага от него. Затова умът се отдава на анализи. Той продължава да разделя на части и не може да се спре, освен ако няма какво повече да се разделя. И така, умът притежава тенденцията да достига до атомарното, до най-елементарното деление. Той непрекъснато разделя, разделя, докато достигне до точката, в която вече не е възможно по-нататъшно деление. Ако делението все още може да продължава, той ще продължи да дели.

Умът се насочва към фрагментите, към дребните части, а реалността е цяла, не е разделена на части. Затова, за да се познае реалността, се изисква точно обратния процес: процес на синтез - не на анализ, процес на кристализация - не такъв, който разделя. Необходим е процес на отрицание на ума (не-ум).

Тантра отрича разделянето и тантра твърди, че цялото е едно. Тази част, която ние познаваме, е светът, частта, която не познаваме, е Божественото, или Бога, или както ти го наричаш. Но скритото съществува тук и сега. Ти не го съзнаваш, но то е тук и сега. То вече е! За теб то ще бъде в бъдещето, но в Съществуването то е тук и сега. Ти може би трябва да пътуваш към него; може би трябва да постигнеш отношение на не-ум към нещата: тогава то ще се разкрие. Утринното слънце изгрява, но ти си със затворени очи. Утрото е тук и сега, но за теб то не е тук и сега. Когато си отвориш очите, само тогава то ще стане за тебе факт.

В Съществуването утрото съществува, но не и за тебе. Ти си затворен за него; то е скрито за тебе. За теб съществува само тъмнина, а светлината е скрита. Но ако си отвориш очите, в същия миг утрото ще се превърне във факт за тебе. То вече е факт; само че ти си сляп.

Тантра твърди, че светът вече е Божествен, но ТИ си сляп. Затова, това което познаваш в своята слепота го наричаш свят, а това, което е скрито, поради твоята слепота, е Божественото. Това е една от основните догми - че тази сансара е Мокша, този именно свят е Божественото, този именно свят е Върховното. Непосредствено даденото и Върховното не са две неща, а едно. Тук и там не са две неща, а едно. Заради това разбиране за тантра много неща стават възможни. Първо, тантра може да приеме всичко и дълбокото приемане те релаксира напълно. Нищо друго не може да те релаксира!

Ако няма разделяне между този свят и онзи, ако трансценденталното е неизбежно тук и сега, ако материята е просто тялото на Божественото, тогава нищо не се отрича, нищо не се порицава и ти няма да бъдеш напрегнат. Дори да загубиш цял живот, за да Постигнеш Божественото, тантра не бърза. То вече е тук и времето не е загубено. То вечно е тук. Когато отвориш очите си, ще го откриеш. И това, което вече си постигнал е скритото Божествено.

Затова християнското отношение на осъждане, на греха или други такива религиозни отношения, за тантра е абсолютна лъжа - и е абсурд, защото ако осъждаш нещо, ти ставаш разделен отвътре. Не можеш да разделяш нещата само външно. Ако разделяш, ти също ще бъдеш разделен - успоредно и едновременно. Ако кажеш, че този свят е грешен, тогава и тялото ти ще стане грешно, защото то е част от този свят. Ако кажеш, че този свят е нещо, което е пречка за постигането на Върховното, тогава целият ти живот ще бъде порицан и ти ще се чувстваш виновен. Тогава няма да можеш да се радваш. Тогава няма да можеш да живееш. Тогава няма да можеш да се смееш. Тогава сериозността ще се превърне в твое лице.

Можеш да бъдеш само сериозен. Не можеш да бъдеш несериозен, не можеш да бъдеш игрив. Това се случва с всички умове по целия свят. Те стават мъртви, сериозни. Чрез сериозността стават мъртви, защото не могат да приемат живота, какъвто е. Отричат го и според тях, ако не го отричат, не могат да постигнат другия свят.

И другият свят се превръща в идеал, в бъдещето, в желаното, във въображаемото, а този свят се превръща в грях. Тогава човек се чувства виновен в него. А всяка религия, която те кара да се чувстваш виновен, те прави невротичен. Тя те прави луд! В този смисъл тантра е единствената здравословна религия. И когато някоя религия стане здравословна, тя се превръща в тантра: тя става тантрична. Затова всяка религия има два аспекта. Единият е външният аспект: църквата, организацията, публичността, общественото лице, екзотеричното. Този аспект винаги е отричащ живота. Другият аспект е вътрешната сърцевина; всяка религия го притежава и него. Той винаги е тантричен - абсолютно приемащ.




Докато не приемеш света тотално, не можеш да намериш вътрешен покой. Неприемането поражда напрежение. Щом веднъж приемеш всичко, както то е, ти си си у дома в света. Тантра твърди, че това е основното нещо: ти трябва да си бъдеш у дома! Само тогава е възможно нещо повече. Ако си напрегнат, разделен, в конфликт, страдащ, виновен, как можеш да преодолееш? Ти си толкова луд отвътре, че не можеш да се движиш по-нататък. Толкова си зает тук, толкова си завладян от това, което е тук, че не можеш да отидеш отвъд.

Това изглежда парадоксално. Тези, които са прекалено против света, са прекалено много в него; те трябва да бъдат. Не можеш да избягаш от своя враг. Ти си завладян от врага си. Ако светът е твоят враг, няма значение какво правиш или претендираш, че правиш - ще останеш в света. Може дори да се изправиш срещу него; можеш да се отречеш от него: но самият ти подход остава свързан със света.

Видях един светец - твърде известен. Той не докосваше пари. И ако поставиш някоя монета пред него, той ще затвори очите си. Това е неврастеник! Този човек е болен! Какво прави той? А хората се прекланят пред него точно заради това. Те си мислят, че той е от съвсем друг свят. Той не е! Той е прекалено много потопен в света. Дори ти не си толкова потопен в света. Какво прави той? Той просто е обърнал процеса. Сега "седи върху главата си". Той е същият човек - същият човек, който се лакоми за пари. Непрекъснато трябва да е мислил за пари. Сега се е превърнал в точно обратното, но вътре остава същия. Сега е против парите. Сега не може да ги докосне.

Защо е този страх? Защо е тази омраза? Запомни, когато има омраза, това е любов, обърната обратно. Не можеш да мразиш нещо ако не го обичаш силно. Можеш да го намразиш само ако си го обичал. Омразата е възможна винаги само посредством любовта. Можеш да се изправиш против нещо, само ако преди това силно си го желаел, но основното отношение остава непроменено. Този човек е алчен.

Попитах този мъж: "Защо се страхуваш толкова много?" Той каза: "Парите са препятствие. Ако не употребявам волята си против алчността си за пари, не мога да постигна Божественото." Така че, сега това е нов вид алчност. Той прави сделка. Ако докосне парите, ще загуби Божественото - а той иска да спечели Божественото, иска да притежава Божественото, затова е против парите.

Тантра иска да не бъдеш против света, нито да бъдеш за света. Просто го приеми такъв, какъвто е. Не създавай от това проблем. Как това ще ти помогне? Ако не създаваш някакъв проблем, ако не се изнервяш по един или друг начин, ако просто останеш с него и го приемеш такъв, какъвто е, цялата ти енергия се освобождава от него и може да се насочи към скритото царство, към скритото измерение.

Приемането на този свят се превръща в трансцендентация за онзи. Тоталното приемане тук ще те отведе, ще те трансформира, към другото измерение, скритото измерение, защото е освободена цялата ти енергия. Тя не е ангажирана тук. Тантра вярва силно в теорията за нийяти - съдбата. Тантра казва да приемеш този свят като своя съдба и да не се тревожиш за него. Щом веднъж си го приел като своя нийяти. като своя съдба, ти го приемаш, какъвто и да е той. Не се тревожиш за това, да го променяш, да го правиш различен, да го промениш съобразно своето желание. Щом веднъж си го приел такъв, какъвто е и не се безпокоиш за него, цялата ти енергия е освободена и тази енергия може да проникне навътре.

Тези техники могат да свършат работа, само ако приемеш това отношение; в противен случай няма да ти помогнат. И изглеждат толкова прости. Ако ги започнеш направо, както си, те изглеждат прости, но ти няма да успееш с тях. Изпусната е основната рамка. Приемането е основната рамка. Щом веднъж приемането се е превърнало в основа, тези много прости методи ще извършат чудеса.

Шестият метод (отнасящ се до звука): "Напявай някой звук силно, след това по-слабо и по-слабо, като чувството става по-дълбоко в тази безмълвна хармония."

"Напявай някой звук силно, след това по-слабо и по-слабо, като чувството става по-дълбоко в тази безмълвна хармония." Всеки звук ще свърши работа, но ако имаш някой любим звук, ще бъде по-добре: защото ако ти обичаш някой звук, тогава той не е просто звук. Когато напяваш звука, напяваш и скритото в него чувство, и постепенно звукът ще изчезне, и ще остане само чувството.




Звукът трябва да се използва като пътека към чувството. Звукът е умът, а чувството е сърцето. Умът трябва да използва пътеката към сърцето. Трудно е да проникнеш директно в сърцето. Понеже сме го пренебрегвали толкова много и в толкова много прераждания, не знаем откъде да влезем в сърцето. Как да влезем в него? Вратата изглежда затворена.

Продължаваме да говорим за сърцето, но и този разговор е в ума. Казваме, че обичаме чрез сърцето, но и това е на нивото на ума - в главата. Дори разговорът за сърцето е в главата и ние не знаем къде се намира сърцето. Нямам предвид неговото физическо измерение: това го знаем. Но лекарите ще кажат, медицината ще каже, че в него не може да има любов. То е само една помпа. В него няма нищо друго и всичко друго е просто мит, поезия и фантазии.

Но тантра знае за един център дълбоко скрит зад твоето физическо сърце. Този дълбок център може да се достигне единствено чрез ума, защото ние сме установени в ума. Ние сме тук, в главата и всяко пътуване навътре трябва да започне оттук. Умът е звукът. Ако всички звукове се преустановят, умът ще изчезне. В тишината умът изчезва: затова се слага такова голямо ударение върху безмълвието. Безмълвието е състояние на отрицание на ума (не-ум).

Обикновено казваме: "Моят ум е безмълвен." Това е абсурд, безсмислица, защото умът означава отсъствие на безмълвието. Затова не можеш да кажеш, че умът е безмълвен. Ако умът е, той не може да бъде безмълвен, а когато безмълвието е, тогава умът го няма. Затова не съществува такова нещо като безмълвен ум. Не може да съществува. Просто един израз е, че някой е жив-умрял. В него няма никакъв смисъл. Ако той е умрял, тогава не е жив. Ако е жив, тогава не е умрял. Не можеш да бъдеш жив-умрял.

Не съществува такова нещо като безмълвен ум. Когато настъпи безмълвието, умът не съществува. Фактически умът излиза и влиза тишината; тишината влиза, а умът излиза. Едновременно не могат да бъдат тук. Умът е звук. Ако звукът е систематичен, ти си нормален. Ако звукът е хаотичен, ти си ненормален. Но и в двата случая звукът е налице и ние съществуваме на нивото на ума.Как да се спуснем от тази точка към вътрешната точка на сърцето? Използвай звука, напявай звука. Един звук ще свърши работа. Ако в ума има много звукове, ще бъде трудно да се освободиш от тях. Ако има само един звук, той може лесно да се изостави. Затова най-напред множеството от звукове трябва да се жертват за един звук. Това е ползата от концентрацията.

Напявай един звук. Продължавай да го напяваш, най-напред високо, така че да можеш да го чуваш и след това постепенно по-бавно и по-ниско. След това никой не може да го чуе, но ти можеш да го чуеш вътре. Продължавай да го забавяш, прави го все по-тих и по-тих и след това внезапно го остави. Ще настъпи тишина - един взрив от тишина, но чувството ше остане.

Затова е хубаво да използваш звук, име, мантра, за които имаш определено чувство. Ако индуистът използва "Рама", той притежава определено чувство за него. За него това не е просто дума. Тя не е само в главата му. Вибрациите достигат и до сърцето му. Той може да не го осъзнава, но то е дълбоко залегнало в него, в кръвта му. Съществува дълга традиция, дълго наслагване от много поколения. Ако си привикнал към даден звук, той % дълбоко вкоренен в тебе. Използвай го! Той може да бъде използван.

Ако някой християнин използва "Рама", може да го използва, но ще остане в ума: няма да се спусне навътре. По-добре е да използва "Исус" или "Мария" или нещо друго. Много лесно е да се запали от някоя нова идея, но е трудно да я използва. Не притежаваш никакво чувство относно нея. Дори ако си убеден в ума си, че това ще е добре, това убеждение е само на повърхността.

Един мой приятел беше болен в Германия. Беше там от тридесет години и беше забравил напълно родния си език. Той беше махаращриянец и майчиният му език беше марати. Марати беше неговият майчин език и той го забравил. От тридесет години използваше германски. Германският беше станал като негов роден език. Казвам "като", защото никой друг език не може да ти стане майчин език. Не съществува такава възможност, - защото майчиният език остава дълбоко в тебе. Той го беше забравил и не можеше да говори или да го разбира.

След това се разболял - и бил толкова болен, че цялото му семейство трябвало да отиде там и да го види. Бил в безсъзнание. Понякога идвал в съзнание, но когато бил в съзнание можел да говори на немски, а когато бил в безсъзнание бълнувал на марати. Когато бил в безсъзнание говорел на марати. Когато идвал в съзнание, говорел на немски. Когато бил в съзнание не можел да разбере нито дума на марати; в безсъзнание не можел да разбере нито дума немски.




Дълбоко в подсъзнанието марати останал. Той бил майчиният език и нищо не можело да го замести. Можеш да наслагваш други неща върху него; можеш да наложиш други неща върху него. Но не можеш да го заместиш. Дълбоко отдолу, той ще си остане.

Затова, ако притежаваш чувство за някой звук, е добре да го използваш. Не използвай някой интелектуален звук. Той няма да ти бъде от полза, защото звукът трябва да се използва, за да направи пътека от ума към сърцето. Затова използвай звукове към които изпитваш любов, определено чувство.

Ако мюсюлманинът използва "Рама", ще бъде много трудно: думата не означава нищо за него. Етазащо двете най-стари религии - индуизма и юдаизма, никога не са вярвали в покръстването в нова религия. Те са двете най-стари религии, двете първоначални религии, защото всички останали религии са техни разклонения. Християнството и ислямът са разклонения на юдаистката традиция; будизмът, джайнизмът, религията на сикхите, са издънки на индуизма. Тези две първоначални религии никога не са вярвали в покръстването и причината е тази: можеш да покръстиш човека интелектуално, но не можеш да го покръстиш в сърцето. Можеш да покръстиш индуиста в християнството, можеш да покръстиш християнина в индуизма, но покръстването ще остане на нивото на ума. Дълбоко в себе си покръстеният индуист си остава индуист.

Той може да ходи на църква и да се моли на Мария или Исус, но неговите молитви остават в главата. Не можеш да промениш подсъзнанието. И ако го хипнотизираш, ще разбереш, че той е индуист. Ако го хипнотизираш и му дадеш възможност да разкрие подсъзнанието си, ще видиш, че той е индуист.

Поради този факт индуистите и юдаистите никога не са вярвали в покръстването. Не можеш да промениш религията на човека, защото не можеш да промениш сърцето му и подсъзнателните му чувства. А ако опиташ, ще го разстроиш, защото му даваш нещо, което ще остане на повърхността и ще го раз-двои. Тогава той ще се превърне в раздвоена личност. Дълбоко в себе си той е индуист; на повърхността е християнин. Ще използва християнски думи, мантри, които няма да проникват дълбоко и не може да използва индуистки звукове, които могат да проникнат дълбоко. Разстроил си живота му.

И така, избери някой звук, за който имаш определено чувство. Дори собственото ти име може да свърши работа - дори собственото ти име! Ако нямаш чувства към нищо друго, тогава твоето име ще свърши работа. Запазени са много такива случаи: един много прочут мистик, Букха, използвал собственото си име, защото казвал: "Не вярвам в никой Бог. Не знам нищо за него, не знам как се казва. Има имена, които съм чувал, но не знам кое е неговото име. Има имена, за които съм чувал, но няма доказателства, че те са Неговото име. А аз търся себе си и защо в такъв случай да не използвам собственото си име?" Затова той използвал своето име и чрез използването на своето име, се спуснал в безмълвието.

Ако нямаш някаква любов, използвай своето име. Но е много трудно, защото ти твърде много не одобряваш себе си и нямаш никакво чувство, никакво уважение към себе си. Другите може да те уважават, но самият ти не се уважаваш.

И така, първото нещо е да намериш звук, който ще свърши работа: например, името на твоята любима, на твоята възлюблена. Ако обичаш някое цвете, тогава "роза" ще свърши работа или нещо друго - някакъв друг звук, при чието използване, изговаряне, слушане се чувстваш добре, от което чувстваш, че те завладява определено благополучие. Използвай го! Ако не можеш да намериш подходящо име, тогава има няколко предложения от традиционните източници. "Аум" може да се използва, "Амин" може да се използва, "Мария" може да се използва, "Рама" може да се използва или името на Буда, Махавира или някое друго име, което ти обичаш. Но трябва да има чувство. Затова името на Гуру може да е полезно ако ти имаш съответното чувство. Чувството е същественото!

"Напявай някой звук силно, след това по-слабо и по-слабо, като чувството става по-дълбоко в тази безмълвна хармония.": И продължавай да редуцираш звука. Напявай го по-бавно, по-тихо, така че дори и ти да правиш усилие, за да го чуеш отвътре. Продължавай да понижаваш гласа си, продължавай да го понижаваш и ще усетиш промяната. Колкото по-тих става звука, толкова повече ще се изпълваш с чувство. Когато звукът изчезне, ще остане само чувството. Чувството не може да бъде назовано. То е любов, силна любов, но не към някого; в това е разликата.




Когато използваш звук или дума, любовта е прикрепена към някакъв етикет. Казваш "Рама-Рама-Рама": притежаваш дълбоко чувство към тази дума, но чувството е адресирано към Рама, стеснено е до Рама. Когато непрекъснато понижаваш гласа си при произнасянето на Рама, настъпва един момент, в който "Рама" изчезва, звукът изчезва. Остава само чувството, чувството на любов - не към Рама: сега то не е адресирано. Има просто чувство на любов - не към някого, не дори "към": има просто чувство на любов все едно си в един океан от любов.

Когато не е адресирано, тогава е от сърцето. Когато е адресирано, то е от главата. Любовта към някого е чрез главата; любовта сама по себе си е от сърцето. И когато има просто любов, неадресирана, тя се превръща в молитва. Ако тя е адресирана, все още не е молитва; ти си на пътя. Затова казвам, че ако си християнин, не можеш да започнеш като индуист. Ще трябва да започнеш като християнин. Ако си мюсюлманин, не можеш да започнеш като християнин. Трябва да започнеш като мюсюлманин. Но колкото по-дълбоко отиваш, толкова по-малко ще бъдеш мюсюлманин или християнин или индуист.

Само началото ще бъде индуистко, мюсюлманско, християнско. Колкото повече се приближаваш към сърцето, колкото повече звукът намалява, а чувството се увеличава, ще бъдеш все по-малко индуист, все по-малко мюсюлманин. Когато звукът изчезне, ще бъдеш просто едно човешко същество - не индуист, не мюсюлманин, не християнин.

Това е смисълът на сектите на религията. Религията е една, а сектите са много. Сектите ти помагат да започнеш. И ако ти си мислиш, че те са краят, тогава си приключил. Те са само началото. Трябва да ги оставиш и да отидеш отвъд тях, защото началото не е краят. В края е религията; в началото е само сектата. Използвай сектата, за да се насочиш към религията; използвай ограниченото, за да отидеш към неограниченото; използвай крайното, за да постигнеш безкрайното.

Всеки звук ще свърши работа. Открий своя звук. И когато го напяваш, ще разбереш, дали го обичаш, защото сърцето ще започне да вибрира. Цялото ти тяло ще стане по-чувствително. Ще се чувстваш все едно падаш в нещо топло, подобно на прегръдката на любимия (любимата): нещо топло започва да те обгръща. И такова е и физическото чувство, не само представата. Ако напяваш звук, който обичаш, ще почувстваш определена топлина около себе си, вътре в тебе. Тогава думата не е студена дума. Тя е топла!

Ако "си ходил в индуистки храм, тогава трябва да си чувал за "гарбхагриха" - стаята на утробата. Най-вътрешният център на храма е известен като "гарбха" - утробата. Може да не си се замислял, защо той се казва утробата. Ако напяваш звука на храма (а всеки храм има свой собствен звук, своя собствена мантра, своя собствена ишта-девата - свое собствено божество и съответната на божеството мантра), ако напяваш звука, ще се създаде същата топлина, като тази в утробата на майката. Затова гарбха, утробата на храма е направена по подобие на майчината утроба - закръглена, затворена - почти затворена, с един единствен изход. Когато християните пристигнали за първи път в Индия и открили индуистките манастири, те ги намерили доста нехигиенични - без изобщо да се проветряват, само с една малка вратичка.

Но утробата е само с една# врата и изобщо не се проветрява. Затова храмът бил направен само с една врата, точно като утробата и ако ти напяваш този звук, тази утроба оживява. И се нарича гарбха - утробата, защото тук можеш да се родиш отново. Можеш да станеш нов човек. Ако напяваш звука, който обичаш, за който имаш чувство, ще създадеш утробоподобен звук около себе си.

Затова е добре да не практикуваш този метод под открито небе. Ти си много слаб. Не можеш да напълниш цялото небе със своя звук. По-добре е да избереш малка стая и ако стаята е такава, че вибрира с твоя звук, тя е добра: ще ти помогне. И ако можеш да избираш същото място всеки ден, ще бъде много добре. То ще стане заредено! Ако същият звук бъде повтарян всеки ден. Всеки атом, самото място, ще се превърне в една среда.

Затова в храмовете не се допускат последователи на друга религия. Няма нищо, което да не е наред в Мека, но никой не може да влезе, ако не е мюсюлманин и това е добре. Няма нищо нередно в това. Това е така, защото Мека принадлежи на определена наука. Човек, който не е мюсюлманин, ще влезе тук със звук, който ще разстрои цялата среда. Ако мюсюлманинът не бъде допуснат в индуистки манастир, в това няма обида. И всички тези социални реформатори, които не знаят нищо за храмовете, религията и езотеричните науки, продължават да издигат лозунги -




глупави лозунги и да развалят всичко.Един индуистки храм е за индуистите, защото индуисткият храм е специално място,

създадено място. От хилядолетия те са работили В него, за да го направят жив и Всеки случаен човек може да наруши неговото равновесие. Това нарушаване на равновесието е много опасно. Храмът не е обществено място.

Той има определено предназначение и е за определени хора. Не е за посетители. Затова едно време не се допускали посетители. Сега те биват допускани, защото не знаем какво правим. Посетителите не трябва да се пускат! Това не е място за разглеждане - да отидеш, за да го видиш. Това е място, което е създадено и е пълно с определени вибрации.

Това е храм на Рама и ти си роден в семейство, в което името на Рама е било свещено - обичано и когато влезеш в едно живо място, което винаги е било изпълнено с името на Рама, дори ако не искаш да го мълвиш, дори ако не използваш мантрата на Рама, ще започнеш да я нашепваш. Цялото място около тебе те притиска. Вибрациите около тебе ще се блъснат в тебе и ти ще започнеш да нашепваш дълбоко в себе си. Затова използвай мястото: храмът е добро място.

Тези методи са храмови методи. Храмът е добро място или джамията, или църквата. Твоята собствена къща не е добро място за тези методи, защото спри толкова много звукове е създадено едно хаотично пространство около тебе, а не си толкова силен, за да можеш с твоя звук, да промениш мястото. НЕ си достатъчно силен! Затова е по-добре да отидеш на определено място, което принадлежи на определен звук и след това да го използваш. И е хубаво да отиваш всеки ден на същото място.

Постепенно ще се напълниш със сила. Постепенно ще се спуснеш надолу от ума към сърцето. Тогава можеш да правиш този метод навсякъде и целият космос се превръща в твой храм. Тогава няма проблеми. Но в началото е хубаво да избереш мястото и ако можеш да избереш и времето, определено време всеки ден, това е хубаво, защото тогава храмът те очаква. Точно по това Време храмът те очаква. Той е по-възприемчив; той е щастлив, че ти си дошъл - цялото пространство е щастливо. И аз имам предвид физически: това не е символ, а реално физическо явление.

Същото е, когато се храниш всеки ден по определено Време: по това време цялото ти тяло изпитва глад. Тялото има свой вътрешен часовник. То изпитва глад точно по това време. Ако отиваш да спиш всеки ден по едно и също време, твоето тяло е готово точно по това време. Ако всеки ден променяш времето за заспиване и за храна, по този начин объркваш тялото си.

Сега се твърди, че възрастта ти се определя от тава. Ако непрекъснато променяш всеки ден своя режим, тогава ако трябва да живееш осемдесет години, ще живееш седемдесет. Десет години ще загубиш. А ако постоянно се съобразяваш с часовника на тялото, тогава ако трябва да живееш осемдесет години, ще живееш деветдесет. Десет години могат да се добавят.

Точно по същия начин всичко около теб притежава свой часовник и светът се движи по космическо време. Ако влизаш в храма по едно и също време всеки ден, храмът е готов за теб и ти си готов за храма. Тези две готовности се срещат и резултатите нарастват хилядократно.

Или, можеш да създадеш малък ъгъл в своята къща. Но в такъв случай не използвай този ъгъл за нищо друго, защото всяко намерение притежава свои собствени вибрации. Ако използваш този ъгъл за бизнес или играеш там карти, това място се обърква.

Ако можеш да създадеш едно ъгълче в своя дом, един малък храм, това е много добре. Ако можеш да си позволиш един малък храм, това е първото нещо, което трябва да се опита. Но не го използвай за други неща. Нека да е запазен само за тебе и резултатите ще настъпят много скоро.

Седмата техника: "С леко отворена уста, задръж ума в средата на езика. Или, докато Вдишваш леко, почувствай звука "XX"."

"С леко отворена уста, задръж ума в средата на езика. Или, докато вдишваш леко, почувствай звука "XX"." Умът може да бъде фокусиран навсякъде в тялото. Обикновено го съсредоточаваме в главата, но той може да се съсредоточи навсякъде. И с промяната на фокуса се променят твоите качества. Например, в много източни страни - Япония, Китай, Корея, традиционно се е считало, че умът се намира в корема, а не в главата. И поради това, тези които считат, че умът се намира в корема, притежават различни качества на ума. Ти не можеш да имаш тези качества, защото смяташ, че умът се намира в главата.




Умът не е никъде! Мозъкът е в главата; умът не е никъде. "Ум" означава твоето фокусиране. Ти можеш да го фокусираш навсякъде и веднъж фокусиран е много трудно да го преместиш от тази точка.

Например, сега психолозите и учените, които правят изследвания в човешките дълбини твърдят, сега те твърдят, че когато правиш любов, твоят ум се премества от главата към гениталиите; в противен случай сексът ще се провали. Ако останеш В главата, не можеш да потопиш дълбоко в секса. Няма да има оргазъм и изживяването няма да е оргазмично. Няма да достигнеш до върха. Можеш да правиш деца, но няма да си познал какво представлява най-високият връх на любовта.

Не ти е известно това, за което тантра говори или описанието на Кхаджурахо. Не може да ти е известно! Виждал ли си Кхаджурахо? Или ако не си виждал Кхаджурахо, може би си виждал изображения в храмовете на Кхаджурахо. В такъв случай погледни лицата, двойките които правят любов. Вгледай се в лицата!. Лицата изглеждат Божествени! Те са в сексуалния акт, но върху лицата им е изписан такъв екстаз, какъвто има върху лицето на Буда. Какво се е случило с тях? Този секс не е умствен. Те не правят секс с главата; те не мислят за него. Те са се спуснали надолу от главата. Техният фокус се е променил.

Поради това спускане от главата, съзнанието се е преместило към половите органи. Умът повече не съществува. Умът се е превърнал в отрицание на ума (не-ум). Върху техните лица е изписан същия екстаз, както върху лицето на един Буда. Този секс се е превърнал в медитация. Защо? Защото фокусът е бил променен. Щом веднъж можеш да промениш фокуса на ума си, ако можеш да го преместиш от главата, главата е релаксирана, лицето е релаксирано. Тогава са изчезнали всички непрежения. Ти не си тук: егото не е тук.

Затова, колкото умът става по-интелектуален, рационален, толкова по-малко е способен той да обича, защото любовта се нуждае от един различен фокус. В любовта се нуждаеш от фокусиране близо до сърцето; в секса се нуждаеш от фокусиране близо до центъра на половите органи. Ако се занимаваш с математика, тогава главата е о'кей. Но любовта не е математика, а сексът съвсем. И ако математиката продължава В главата, а ти правиш секс, просто си хабиш енергията. Тогава цялото усилие ще бъде отвратително.

Но умът може да се промени. Тантра твърди, че има седем центъра и умът може да се насочи към всеки център. Всеки център работи по различен начин. Ако се концентрираш върху определен център, ставаш друг човек.В Япония съществувала военна групировка, която наподобява кшатриите в Индия, известна като "самураи". Те са обучавани да бъдат войници и първата им стъпка в обучението била, да пренесат умът си надолу, на два инча (пет сантиметра) под пъпа. В Япония този център се нарича "кара": Самураите са обучавани да пренасят ума си Вхара. Ако войнът не може да пренесе фокусирането на ума си в хара, на него не му се разрешавало да отива на бой и това е правилно. Самураите са най-добрите бойци, които светът някога е познавал, най-великите войни. В света никой не може да се сравнява със самурая. Той е различен човек, различно същество, защото неговото фокусиране е различно.

Те твърдят, че когато се биеш, няма време. Умът се нуждае от време, за да работи; той пресмята. Ако си нападнат и умът пресмята как да се защитава, ти вече си пропуснал момента; ти си загубил. Няма време. Трябва да действаш извън времето. Умът се нуждае от времето! Колкото и да е кратко, времето е необходимо на ума!

Под пъпа съществува център, хара. който работи извън времето. Ако фокусирането е в хара и боецът се бие, тогава този бой е интуитивен, а не интелектуален. Преди ти да го атакуваш, той знае. Това е едно тънко чувство в хара, а не в главата. То не е заключение: то е физическа телепатия. Преди да го нападнеш, преди да си помислиш да го атакуваш, мисълта ти е достигнала до него. Неговата хара е ударена и той е готов да се защити. Още преди да си го нападнал, той е заел защитна позиция. Той се е защитил.

Понякога, ако се бият двама души и двамата са самураи, поражението на единият от тях е проблем. Нито един не може да надвие другия; в това е проблемът. Никой не може да бъде обявен за победител. В известен смисъл това е невъзможно, защото не можеш да атакуваш човека. Преди да го нападнеш, той знае.




Имало един индийски математик. Целият свят бил удивен, защото не можел да смята. Неговото име било Рамануджам. Даваш му задачата и той ти дава незабавно отговора. Един от най-известните английски математици, Харди, бил луд по Рамануджам. Харди бил един от най-добрите математици, които някога са се раждали и трябвало да се занимава с някакъв проблем шест часа. Но на Рамануджам му даваш проблема и той незабавно ти отговаря. Умът да работил по обикновения начин, защото за това му е необходимо време.

Много пъти питали Рамануджам: "Как го правиш?" Той отговарял: "Не знам. Ти ми задаваш въпроса, а отговорът си идва сам. Идва някъде отдолу. Не идва от главата." Той идвал от хара. Той не го разбирал, не бил обучен, но това е моето усещане: трябва да е бил японец в предишния си живот, защото в Индия ние не работим много върху хара.

Тантра казва да фокусираш ума си върху други центрове и резултатът ще бъде друг. Тази техника е свързана с фокусиране върху езика, върху средата на езика. Защо? "С леко отворена уста" - все едно се каниш да кажеш нещо: не затворена, а леко отворена, все едно се каниш да кажеш нещо - не както, когато говориш, а както когато се каниш да кажеш нещо. Устата е отворена, все едно се каниш да говориш.

След това задръж ума си по средата на езика. Ще изпиташ много странно чувство, защото езикът има център точно по средата, който контролира твоите мисли. Ако можеш да го осъзнаеш и се концентрираш върху него, мислите ти ще спрат. Точно по средата, концентрирай се, като че ли целият ти ум се е преместил в езика: точно по средата! Нека устата бъде леко отворена, като че ли се каниш да говориш и след това концентрирай ума си, като че ли той не е в главата. Почувствай го, все едно той е в езика, точно по средата.

Върху езика се намира центъра на речта, а мисълта е реч. Какво правиш, когато мислиш? Говориш вътрешно. Можеш ли да мислиш за нещо без да говориш вътрешно? Ти си сам; не говориш на никого. Мислиш. Какво правиш, когато мислиш? Говориш отвътре - говориш на себе си. Езикът ти е включен. Следващият път. когато мислиш, внимавай. Почувствай езика си. Той вибрира, когато говориш на някой друг. И след това го почувствай - и можеш да почувстваш, че вибрациите се намират по средата на езика. Те идват от средата и след това се разпространяват по целия език.

Мисленето е говорене отвътре. Ако можеш да пренесеш тотално съзнанието си, своя ум, към центъра на езика, мисленето спира. Тези, които практикуват безмълвие, те просто практикуват да не говорят. Ако спреш да говориш външно, тогава много ясно ще осъзнаеш говоренето отвътре. И ако останеш абсолютно мълчалив в продължение на един или два месеца, или една година', без да говориш, ще почувстваш, че езикът ти трепери силно. Не го усещаш, защото говориш непрекъснато и вибрациите се освобождават. Но дори сега, ако спреш да говориш и внимаваш, докато мислиш, ще усетиш леко вибриране на езика си. Спри езика си напълно и тогава се опитай да мислиш: не можеш да мислиш. Спри езика си напълно все едно е замразен; не му позволявай да се движи. В такъв случай не можеш да мислиш.

Центърът е точно по средата, затова насочи ума си там. "С леко отворена уста, задръж ума в средата на езика. Или, докато вдишваш леко, почувствай звука "XX"." Това е втората техника. Тя е подобна. "Или, докато вдишваш леко, почувствай звука "XX".

С първата техника, мисленето ти ще спре. Ще почувстваш една твърдост отвътре - като че ли си станал твърд. Когато мислите отсъстват, ставаш неподвижен. Мислите са вътрешното движение. И когато мислите отсъстват и си неподвижен, ти си станал част от Вечното, което само на пръв поглед се движи, но което е неподвижно, което остава непокътнато.

В състоянието на отсъствие на мисли се превръщаш в част от Вечното, непокътнатото. С мислите си част от движението, защото природата е движение, светът е движение. Затова го наричаме сансара. Сансара означава колело: то се върти и върти, и върти. Светът е движение, а скритото, Абсолютът е неподвижното. Това прилича на колело, което се движи, но колелото се върти около нещо, което никога не се движи. Колелото може да се движи, само защото в центъра има нещо, което никога не се движи, което остава неподвижно. Светът се движи, а трансценденталното остава неподвижно. Ако мислите ти спрат, внезапно се спускаш от този свят в другия. Когато движението е спряло отвътре, ти се превръщаш в част от Вечното - това, което никога не се променя.




"Или, докато вдишваш леко, почувствай звука "XX". Отвори леко устата си, все едно се готвиш за кажеш нещо. След това вдишвай и внимавай за звука, който се създава от вдишването. Той е точно "XX" - независимо дали вдишваш или издишваш. Не трябва да произнасяш звука. Трябва само да почувстваш вдишвания въздух върху своя език. Той е много тих. Той е! Ще усетиш "XX". Ще бъде много тих, много леко озвучен. Трябва да бъдеш много внимателен, много съсредоточен върху него. Но не се опитвай да го произнасяш. Ако го произнасяш, ще си пропуснал момента. Звукът, който си създал, няма да свърши работа. Това е един естествен звук, който се получава, когато вдишваш или издишваш.

В техниката обаче се казва, когато вдишваш, а не когато издишваш, защото когато издишваш, ще излизаш навън и със внимателен: продължавай да ей усещаш, ще ей почуостоаш о гърлото, след това ще започнеш да го чувстваш в сърцето. И когато достигне сърцето, ти ще си се издигнал над ума. Всички тези техники целят да построят мост, по който да се придвижиш от мисълта към отрицанието на мисълта, от ума към отрицанието на ума, от повърхността към центъра.

Осмата техника относно звука: "Съсредоточи се Върху звука "АУМ" без никакво "А" или "М"."Съсредоточи се върху звука "АУМ" - А-У-М, Аум - без никакво "А" или "М". Остава само

"У". Това е една трудна техника, но за някои може да се окаже подходяща, в 1,астност за тези, които работят със звука: музикантите, поетите, тези, които притежават много чувствително ухо, за тях тази техника е подходяща. За другите, които не притежават чувствително ухо, тя ще е много трудна, защото е много сложна.

Трябва да напяваш "Аум" и в това Аум трябва да усетиш трите звука поотделно: А-У-М. Напявай Аум и в този звук трябва да почувстваш три звука - А-У-М. Те са тук, обединени в едно. Чувствителното ухо може да ги осъзнае, може да чуе А-У-М поотделно, докато то бива произнасяно. Те са отделени -много слабо, но са отделени. Ако не можеш да ги чуеш поотделно, тогава тази техника не може да се изпълни. Слухът ти трябва да бъде трениран за нея.

В Япония, в частност в зен, най-напред са тренирали слуха. Имат методи за трениране на слуха. Отвън духа вятър: той е звук. Учителят ще каже: "Концентрирай се върху него. Почувствай всичките му нюанси, промени: кога звукът е сърдит, кога е яростен, кога* звукът е състрадателен, кога звукът е любящ, кога звукът е силен, кога звукът е нежен. Усети нюансите на звука. Вятърът духа в дърветата. Реката тече: почувствай нюансите."

Месеци наред последователят, медитаторът седи на брега на реката, вслушвайки се в нея. Тя притежава различни звукове. Всичко се променя. По време на дъжд тя ще е придошла. Ще бъде по-жива - преляла. Звуковете ще бъдат различни. През лятото ще намалеят до нищото. Звуковете ще престанат. Но ако някой се заслуша ще открие недоловими за слуха звукове. През различните сезони реката ще се променя и той трябва да осъзнава това.

В книгата на Херман Хесе "Сидхарта", Сидхарта живее с един лодкар. И няма никой друг, само реката, лодкарят и Сидхарта. А лодкарят е много мълчалив мъж. Целият си живот е прекарал с реката. Станал е мълчалив и рядко говори. Когато Сидхарта се чувствал самотен, той му казвал да отиде при реката и да слуша реката. Било по-добре, отколкото да слуша човешки говор.

И след това Сидхарта постепенно свикнал с реката. След това започнал да усеща нейните настроения. По някой път е приятелски настроена, а по някой път - не; по някой път пее, а по някой път плаче и ридае; и понякога се смее, а понякога е тъжна. И след това започнал да усеща и най-слабата, разлика. Слухът му се настроил и привикнал.

В началото може да ти се стори трудно, но опитай. На-пявай Аум, продължавай да го напяваш, усещай А-У-М. В него са комбинирани три звука: А-У-М е синтез от три звука. Щом веднъж започнеш да ги чувстваш поотделно, тогава изостави "А" и "М". Тогава не можеш да кажеш АУМ: "А" ще бъде оставена, "М" ще бъде оставена. След това ще остане само "У". Защо? Какво ще стане? Истинското нещо не е мантрата. То не е А-У-М или изоставянето. Истинското нещо е твоята чувствителност.

Най-напред ставаш чувствителен за трите звука, което е много трудно. И когато станеш толкова чувствителен, че можеш да оставиш "А" и "М" и остане само средната буква, при това усилие ще си загубиш ума. Ще бъдеш толкова погълнат от него, толкова съсредоточен в него, толкова чувствителен за него, че ще забравиш да мислиш. А ако мислиш, няма да можеш го правиш. Това е един заобиколен начин да бъдеш изваден от главата си. Били са опитвани толкова




много начини и те са изглеждали така прости. Чудиш се: "Какво може да се случи? Нищо няма да стане с такива прости методи."

Но стават чудеса именно, защото те не са директни. Умът ти е фокусиран върху нещо, което е почти неуловимо. Ако се фокусираш, не можеш да мислиш; умът е отстранен. Един ден ще го разбереш и ще се чудиш какво е станало.

В зен са използвали коани. Един от най-прочутите коани, които давали на начинаещите, бил: "Отиди и се опитай да чуеш звука от едната ръка. Можеш да произведеш звук с двете ръце. Ако едната ръка може да произведе звук, чуй го."

Едно малко момче прислужвало на един учител по зен. Виждало да идват много хора. Те идвали, покланяли се на Учителя и след това го молели да им даде нещо, върху което да медитират. Той им давал коан. Момчето просто вършело някои работи за Учителя; то му прислужвало. Било само на осем или девет години.

Виждайки много хора да идват и да си отиват, един ден то също дошло много сериозно, поклонило се на Учителя и след това го попитало: "Дай ми някой коан, някой обект за медитация." Учителят се засмял, но момчето било много сериозно, затова Учителят казал: "О’кей! Опитай се да чуеш звука от едната ръка. Когато го чуеш, тогава ела при мен и ми кажи."

Момчето се опитвало и опитвало. Не могло да спи през цялата нощ. На сутринта пристигнало и казало: "Аз чух. Това е звукът на вятъра в дърветата." Учителят казал: "Но къде е включена ръката? Върви и опитай пак." Така той идвал всеки ден. Откривал по някой звук и пристигал, а Учителят казвал: "И това не е. Отиди и опитай отново, продължавай да опитваш!"

Един ден момчето не дошло. Учителят чакал и чакал, и след това наредил на по-старите си ученици, да отидат и да видят, какво се е случило. Изглеждало, че момчето е чуло. Те тръгнали наоколо. То седяло под едно дърво, вглъбено - като новороден Буда. Те се върнали и казали: "Страхувахме се да обезпокоим момчето. То приличаше на новороден Буда. Изглеждаше, като че ли е чуло звука." И Учителят отишъл, поклонил се на момчето и попитал: "Чу ли го? Изглежда, като че ли си чул." Момчето отвърнало: "Да, но той е беззвучен."

Как се развило това момче? Развила се неговата чувствителност. То опитвало всеки звук, слушало внимателно. Развило се вниманието. Не можело да спи. По цяла нощ слушало, за да разбере какъв е звука от едната ръка. То не било толкова интелигентно, колкото си ти, затова никога не си и помисляло, че не може да има звук от едната ръка. Ако ти е даден коан, ти не Че опитваш да разбереш. Казваш: "Каква глупост! Не може да има звук от едната ръка."

Но момчето се опитвало. Учителят бил казал, че има нещо и то се опитвало. То било обикновено момче, затова, когато чуело нещо, когато почувствало, това било нещо ново и то идвало отново. Но чрез този процес се развила неговата чувствителност. Станало внимателно, живо, с ясно съзнание. Превърнало се в една точка. Търсело и умът изчезнал, защото Учителят казал: "Ако продължаваш да мислиш, можеш да не успееш. Понякога има звук, който е от едната ръка. Бъди много внимателен, за да не го изпуснеш."

То се опитвало и опитвало. Не съществува звук от едната ръка, но това е един заобиколен метод, за да формираш чувствителността, съзнанието. И един ден, внезапно, всичко изчезнало. То било толкова внимателно, че останало само вниманието, с толкова ясно съзнание - не със съзнание за нещо, а просто с ясно съзнание! И след това казало: "Чух го, но той е беззвучен, той е беззвучен!" Но трябва да си трениран да бъдеш внимателен, да бъдеш буден.

Концентрирай се върху звука "АУМ" без никакво "А" или "М". И това е просто метод, който да те направи много чувствителен към различните нюанси на звука. Прави само това, ще забравиш за АУМ. Не само "А" ще изчезне, не само "М" ще изчезне, но един ден внезапно ще изчезнеш и ти и ще настъпи беззвучието, а ти ще бъдеш новородения Буда, седящ под дървото.

14Отдаване в секса и отдаване на учителя27 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

ВЪПРОСИ:1. Ако тантра учи да бъдеш по средата, как моЖе човек да разбере разликата между

задоволяването и потискането?




2. Има ли някаква връзка между разкриването пред Учителя и разкриването в секса ?

Първият въпрос: Последната вечер разяснявахте отношението на тотално приемане като основно за цялата тантрична "сидхана" (духовна практика). Ако си спомням точно, на другия ден казахте, че науката тантра учи да бъдеш по средата на всичко, да бъдеш свободен от крайностите на живота. В това отношение обяснете ни, как човек може да разбере разликата между задоволяването и потискането на сексуалния живот?

Приемането на тоталния живот означава средния път. Ако отричаш, отиваш в противоположната крайност. Отричането е крайността. Ако отричаш всичко, отричаш го заради нещо. Тогава отиваш в едната крайност. Ако някой отрича секса, той отива в брахмачария - въздържанието - в едната крайност. Ако отричаш брахмачария, ти отиваш в задоволяването - в другата крайност. В момента, в който си отрекъл, си поел пътя на крайността.

Приемането на тоталността автоматично трябва да застане по средата. Ти не си нито за нещо, нито против нещо. Не си направил избор: просто се носиш в потока. Не се движиш към някаква цел: не си направил избор. Ти си се оставил, отпуснал на течението.

Тантра вярва в абсолютното оставяне на течението. Когато правиш избор, се движиш срещу цялата вселена. Направил си свой собствен избор. Когато правиш избор, не избираш потока на вселената: оставаш настрана, изолиран; ти си като остров. Опитваш се да бъдеш себе си изправяйки се срещу целия поток на живота.

Да не правиш избор, означава да не решаваш накъде да върви потока на живота. Позволяваш на живота да се носи, д° те вземе със себе си, а ти не притежаваш фиксирана цел. Ако притежаваш фиксирана цел, си принуден да избираш. Целта на живота е твоята цел. Не се движиш срещу живота; нямаш собствени идеи различни от живота. Оставяш себе си, отдаваш себе си на самата сила на живота. Това тантра означава като тотално приемане.

И щом веднъж приемеш живота в неговата тоталност, нещата започват да стават, защото това тотално приемане те освобождава от егото. Проблемът е в твоето его: заради него създаваш проблеми. В живота сам по себе си няма проблеми; Съществуването е "безпроблемно". Ти си проблемът и ти си създателят на проблемите, и създаваш проблеми от всичко. Дори ако срещнеш Бога, от това ще направиш проблем. Дори ако отидеш в Рая, ще създадеш проблем от Рая - защото си първоизточникът на проблемите. Не си се отдал. Това неотдадено его е източникът на проблемите.

Тантра казва, че не е въпросът да постигнеш нещо; не е въпрос да постигнеш брахмачария. Ако постигнеш брахмачария - въздържание, ако си против секса, твоята брахмачария ще остане в основата си сексуална. Двете крайности, колкото и да са противоположни, са части от едно цяло - два аспекта на едно нещо. Ако избереш едното, ти си избрал и другото. Другото сега ще бъде скрито, потиснато. Какво означава потискането? Избирането на едната крайност за сметка на другата, която е основна част от нея.

Избрал си брахмачария за сметка на секса, но какво представлява брахмачария? Тя е едно обръщане на сексуалната енергия. Избрал си брахмачария, но заедно с нея избираш и секса. Сега на повърхността ще бъде брахмачария, а дълбоко отвътре ще остане секса. Ти си разстроен, защото изборът ти предизвиква това разстройване. Можеш да избереш само единия полюс, а другият го следва от само себе си. И понеже си против другия полюс, в такъв случай ще си разстроен.

Тантра казва да не избираш: откажи се от избора. Щом веднъж разбереш това, никога няма да се повдига въпросът за това, какво е задоволяване и какво е потискане. Тогава няма потискане и няма задоволяване. Въпросът се поставя, само защото все още правиш избори. Има хора, които идват при мене и казват: "Ще приемем живота, но ако приемем живота, кога ще настъпи брахмачария?" Те са готови да бъдат в тоталното приемане, но готовността е фалшива - само на повърхността. Вътре в себе си са привързани към крайностите.

Те желаят брахмачария - целомъдрие. Не са го постигнали борейки се със секса затова, когато ме слушат, си мислят: "След като не можахме да то постигнем чрез борба, тогава ще го постигнем чрез приемане." Но постигащият ум, мотивираният ум, жадният ум, е налице - и целта е налице, изборът е налице.




Ако имаш нещо, което трябва да постигнеш, не можеш да приемеш тоталността. Приемането не е тотално. В такъв случай опитваш приемането като техника, чрез която да постигнеш нещо. Приемането означава, че сега оставяш този постигащ ум, този мотивиран ум, който винаги се стреми към нещо - жадува нещо: ти го оставяш! Позволяваш на живота да тече свободно, точно както вятърът се носи в дърветата. Позволяваш на живота да бъде свободен, да се движи свободно през тебе - не се съпротивляваш. Където и да те води, ти си готов да го следваш. Нямаш цел. Ако притежаваш някаква цел, тогава ще се съпротивляваш на живота, ще се бориш с него.

Ако дървото има някаква цел, някаква склонност, някаква идея, тогава то не може да позволи на вятъра да се носи свободно през него. Ако то иска да се наклони на юг, тогава вятърът, който го навежда на север, ще му бъде враг. Ако притежаваш някаква цел, не можеш да приемеш живота като приятел. Твоята цел предизвиква враждебност. Ако очакваш нещо от живота, насилваш живота, не позволяваш на живота да се случи с' тебе. Тантра твърди, че нещата стават, когато не ги очакваш, нещата стават, когато не ги насилваш, нещата стават, когато не търчиш след тях.

Но това е следствие, а не резултат. И направи ясно разликата между "следствие" и "резултат". Резултатът е съзнателно желан; следствието е последица, продукт. Например, ако ти кажа, че ако играеш, следствието ще е щастието, ще се опиташ да постигнеш този резултат. Ще играеш и ще се надяваш на резултата "щастие", но аз ти казах, че то ще бъде следствие, а не резултат.

"Следствие" означава, че ако наистина играеш, щастието ще се случи. Ако мислиш постоянно за щастието, тогава то ще бъде резултат; никога няма да настъпи. Резултатът е съзнателно усилие; следствието е просто последица. Ако си дълбоко потопен в играта, ще бъдеш щастлив. Но самото очакване, съзнателният копнеж към щастието, няма да ти позволи да се потопиш дълбоко в играта и копнежът към щастие ще се превърне в бариера и ти няма да бъдеш щастлив.

Щастието не е резултат: то е следствие. Ако ти кажа, че ако обичаш, ще бъдеш щастлив, щастието ще бъде следствие, а не резултат. Ако си мислиш, че понеже искаш да бъдеш щастлив, трябва да обичаш, от това няма да излезе нищо. Цялото нещо ще бъде фалшиво, защото човек не може да обича, заради някакъв резултат. Любовта се случва! Зад нея не стои никаква мотивация.

Ако има мотивация, това не е любов. Може да е нещо друго. Ако съм мотивиран и мисля, че понеже копнея за щастие, ще те обичам, тази любов ще бъде фалшива. И понеже ще бъде фалшива, щастието няма да е резултат от нея. То няма да дойде; това е невъзможно. Но ако те обичам без никаква мотивация, щастието следва като сянка.

Тантра твърди, че приемането ще бъде последвано от трансформиране, но не прави приемането техника за трансформиране: то не е! Не жадувай за трансформиране. Само тогава трансформацията ще стане. Ако я желаеш, самото ти желание е пречката. Тогава не съществува въпрос за това, какво е задоволяването и какво е потискането.

Въпросът изниква само в ума, защото не си готов да приемеш цялото. Приеми го! Нека това бъде задоволяване и ти го приеми! Ако го приемеш, ще бъдеш тласнат към средата. Или, нека то бъде потискане и ти го приеми! Ако е налице приемането, ще бъдеш изтласкан към средата. Чрез приемането не можеш да останеш в крайността. "Крайност" означава отричане на нещо - приемане на нещо и отричане на нещо. "Крайност" означава да бъдеш за нещо и против нещо. В момента, в който приемеш, независимо какво е положението, ти ще бъдеш тласнат към средата: няма да останеш при крайностите.

И така, забрави моите интелектуални обяснения за това, какво е потискането и какво е задоволяването. Това са глупости и те няма да те заведат никъде. Просто приеми, независимо къде се намираш. Ако си в задоволяването, приеми го. Защо да се страхуваш от него?

«Но съществува един проблем. Ако си в задоволяването, оставаш в него в, само ако едновременно с това се опитваш да го преодолееш. Това осигурява благополучие на егото: можеш да се чувстваш добре и можеш да отложиш. Знаеш, че това няма да продължи вечно. Чувстваш: "Днес съм задоволен, но утре ще се издигна над него." Утре ти помага да се задоволяваш днес.

Знаеш: "Днес пия алкохол или пуша, но това няма да продължи цял живот. Знам, че това е лошо и утре ще го оставя."

Тази надежда за утре ти помага да му се отдадеш днес и това е един хубав номер. Тези, които искат да се отдават на желанията си, те трябва да имат велики идеали. Тези идеали ти дават опора.




Тогава няма да се чувстваш много виновен за това, което вършиш, защото в бъдеще всичко ще бъде о'кей. Всичко това просто е временно. Това е номер на ума. Затова тези, които се отдават на пороците си, те винаги мислят за въздържание. Тези, които се отдават, отиват при Учителите, при Гуру, които са против това и ти можеш да установиш дълбоката връзка.

Ако копнеещ за богатство, пари, власт, винаги ще се прекланяш пред някой, който е против богатството - аскетите. Този, който се е отказал, ще бъде твоят идеал. Богато общество може да желае и уважава само този, който се е отрекъл от богатството. Погледни наоколо и ще видиш. Ако си се отдал на секса, ще трябва да се прекланяш пред онзи, който го е преодолял, който е станал брахмачария - въздържател. Ще се прекланяш пред него. Той е идеалът; той е твоето бъдеще. Ти си мислиш, че някой ден ще станеш като този човек. Прекланяш се пред него.

И ако някой ден се пусне мълва, че той се е отдал на секса, уважението ще изчезне, защото не можеш да уважаваш себе си. Ти си така самоосъдителен по отношение на това, което представляваш, че ако разбереш, че твоят Гуру е точно като тебе, уважението ти ще се изпари. Той трябва да бъде точно .обратното. Тогава ти дава надежда. Тогава може да те заведе до противоположния край. Тогава можеш да го следваш.

Затова винаги е налице много дълбока връзка между последователите и Учителя. Винаги ще ги видиш на двата противоположни края: последователят ще бъде на другия край и той е последовател точно заради това. Ако си завладян от храната, тогава можеш да уважаваш онзи, който пости дълго. Той е "чудото". Надяваш се някой ден да постигнеш същото. Той е твоето бъдеще. Можеш да се прекланяш пред него и да го уважаваш. Той е един образ, но този образ ти помага да бъдеш това, което си. Той няма да те промени. Самото усилие да се промениш, самата идея да се промениш, е пречката. Това е прозрението на тантра.

Тантра казва, каквото и да представляваш, приеми го. Не си създавай никакви идеали. Те са фантазии - и са лъжливи. Приеми това, което си: не го наричай добро или лошо; не се опитвай да го преценяваш или да разсъждаваш за него. Живей в момента и виж, че така стоят нещата. Остани с факта и го приеми. Това е трудно - много трудно. Защо е толкова трудно? Защото тогава твоето его е разбито. След това разбираш, че си едно сексуално животно. Тогава висшия идеал за брахмачария не може да помогне изобщо на твоето его. Тогава знаеш, че в деветдесет и девет процента си животно и този един процент, който ти оставих, не трябва да те шокира твърде много.

С идеалите за Махавира, Буда, Кришна, Христос, ти се чувстваш деветдесет и девет процента Божествен и само един процент липсва. Затова рано или късно, с милостта на Бога, ти ще го постигнеш. Чувстваш се щастлив такъв, какъвто си. Това няма да ти помогне. Това изобщо няма да помогне! Това може да помогне само да отложиш истинския проблем, истинската криза и ако не застанеш с лице срещу кризата, никога няма да бъдеш трансформиран. Човек трябва да мине през това; човек трябва да го изстрада. Но само "фактуалността" на живота те води към истината, фантазиите няма да помогнат.

Затова остани с фактите. Каквото и да представляваш - животно или нещо друго - всичко е о'кей. Сексът присъства, гневът присъства, алчността присъства: о'кей, нека са тук. Това е така; такова е положението. Вселената ще настъпи при теб по този начин; намерил си себе си по този начин. Това е начинът, по който животът те е направил, упражнява своето влияние върху тебе, води те нанякъде.

Отпусни се и се остави на живота, да те води. Каква е трудността в релаксирането? Трудността се състои в това, че ако се отпуснеш, не можеш да поддържаш егото. Егото може да се поддържа само в съпротивата. Когато кажеш не, егото е заздравено. Когато кажеш да, егото просто изчезва.

Затова е толкова трудно да кажеш да на нещо. Дори и за обикновените неща е трудно да кажеш да. Искаме да кажем не. Егото, "Аз-ът", се чувства добре, само когато се бори. Ако се бориш с някой друг, това е "добре": егото се чувства добре. Ако се бориш със себе си, егото се чувства дори още по-добре, защото да се бориш с някой друг, създава много проблеми около тебе. Когато се бориш с някой друг, обществото ще ти създаде проблеми. Когато се бориш със себе си, цялото общество ще се прекланя пред тебе. Това е хубаво, защото не навреждаш на никого.

И, фактически, когато си някой, който наврежда на себе си и не ти се дава възможност да навреждаш на себе си, ще вредиш на другите. В противен случай, къде ще отиде тази енергия? Затова обществото винаги е щастливо с тези идиоти, които увреждат себе си. Обществото се




чувства добре, защото насилието е обърнато навътре. Те няма да причинят никаква вреда.Затова ги наричаме "садху" - добрият човек. Те са добри хора, защото могат да причинят

голяма вреда. Те го ПРАВЯТ, но го правят на себе си. Те са самоубийци. Убиецът може да се превърне в самоубиец, ако се обърне срещу себе си, затова обществото се чувства добре, облекчено от товара на убиеца, ако той се е превърнал в самоубиец. Обществото изпитва уважение, цени го. Но човекът си остава същия: той остава агресивен. Сега е агресивен със себе си. Или остава ненаситен, но говори за отсъствие на ненаситност.

Но погледни! Опитай се да разбереш разговорите за отсъствието на ненаситност. В основата винаги е ненаситността. Те твърдят, че ако не си ненаситен, само тогава можеш да добиеш Рая. А какво трябва да спечелиш в Рая? Всичко, което ненаситността би си пожелала.

Затова не бъди ненаситен, "за да спечелиш Рая". Ако не си въздържател, няма да отидеш на небето. И какво се каниш да спечелиш на небето? Всичко това, което осъждаш тук на земята. След това са позволени хубавите жени и не е възможно сравнение - защото всеки, който е красив на земята, ще стане грозен: това твърдят шастрите (светите писания). И жените, които са на небето никога не остаряват: те остават винаги на шестнадесет години. Затова бъди целомъдрен тук, за да можеш да се отдадеш на желанията си там.

Но каква е тази логика? Мотивацията остава същата. Мотивацията остава абсолютно същата! Променя се единствено обектът, времевата последователност се променя. Отлагаш своите желания за бъдещето. Това е сделка.

Тантра казва, да се опиташ да разбереш целия този начин на работа на ума и след това е добре, не да се бориш, след това е добре, да се носиш такъв, какъвто си и да го приемеш. Страхуваме се, защото ако приемем, как тогава ще се променим? А тантра твърди, че приемането е трансформацията. Опитваш се да се бориш и не се променяш. Погледни целия си живот; анализирай го. И ако си честен, ще видиш че не си се променил дори и съвсем малко, нито на сантиметър. Върни се към детството си. Анализирай целия си живот и няма значение какво ще си мислиш или говориш, точният, реалният ти живот е останал същия. А ти си се борил непрекъснато. Нищо не е излезнало от това.

Сега опитай тантра. Тантра казва да не се бориш: никой още не се е променил с борба. Приеми! Тогава не съществува въпроса за това, какво е отдаване на желанията и какво е потискане, и какво е брахмачария, и какво е това и онова. Тогава няма въпроси! Каквото и да е, ти го приемаш и се носиш с него. Разтваряш съпротивата на егото, отпускаш се в Съществуването и отиваш, където то те носи. Ако съдбата на Съществуването ти отрежда да бъдеш животно, тогава, казва тантра, бъди животно.

Какво ще излезе от това и как ще стане? Тантра твърди, че ще стане тотална трансформация - защото щом веднъж си приел, изчезва вътрешното разделение: ти ставаш едно. Тогава в теб не съществуват двама - светеца и животното, светецът потиска животното, а животното захвърля светеца настрана във всеки момент. Тогава в тебе не съществуват двама. Ти се превръщаш в един.

И тази цялост дава енергия. Цялата ти енергия се хаби във вътрешната борба и конфликти. Това приемане те прави цял. Сега не съществува животно, което трябва да се осъжда и не съществува светец, който да бъде ценен високо. Ти си такъв, какъвто си. Приел си го, отпуснал си се, затова енергията ти става една. Тогава си цял и не си разделен срещу себе си.

Тази цялостност е една алхимична трансформация. С тази цялостност притежаваш енергия. Сега не пилееш живота си. Не съществува вътрешен конфликт; отвътре ти си спокоен. Енергията, която си спечелил чрез отстраняването на конфликта, се превръща в твое съзнание.

Енергията- може да се движи в две измерения. Ако тя се насочи към борбата, ти я пилееш всеки ден. Ако тя се натрупва и борбата отсъства, тогава настъпва един момент, като този, когато загряваш водата до сто градуса: тогава водата се превръща в нещо друго; тя се изпарява. След това тя вече не е течна. Превръща се в газ. Няма да се трансформира при деветдесет и девет градуса. Ще се трансформира само при сто градуса.

Същото се случва отвътре. Ти хабиш енергията си всеки ден и никога не достигаш до точката на кипене. Не може да настъпи, защото енергията изобщо не е натрупана. Щом веднъж престане вътрешната борба, енергията започва да се натрупва и ти се чувстваш все по-здрав.

Но не егото: егото се чувства укрепено, само когато се бориш. Когато няма борба, егото става безсилно. ТИ се чувстваш силен, а това "ти" е нещо тотално различно. Не можеш да узнаеш




нищо за него, докато не станеш цялостен. Егото съществува с фрагментарността, с разделянето. Това "ти", собствения Аз или това, което наричаме "Атман", съществува, само когато отсъства разделянето, отсъства вътрешната борба. "Атман" означава цялостност: "Собственото Аз" означава неразделената енергия.

Когато тази енергия е неразделена, тя започва да се натрупва. Ти я произвеждаш всеки ден. В теб се произвежда жизнената енергия, но я хабиш в борбата. Същата тази енергия достига до точката, в която се превръща в съзнание. Това става автоматично. Тантра твърди, че това става автоматично. Щом веднъж узнаеш как да бъдеш цялостен, ще ставаш все повече и повече изпълнен със съзнание и ще настъпи денят, в който твоята тотална енергия ще се превърне в съзнание.

Когато енергията се трансформира в съзнание, се случват много неща, защото тогава енергията не може да се насочи към секса. Когато може да се насочи към по-висшето измерение, тя не се насочва към по-низшето. Твоята енергия продължава да се насочва към по-низшето измерение, защото за теб висшето не съществува. И ти не притежаваш нивото на енергията, на което тя МОЖЕ да се изкачи, затова тя се насочва към секса. Тя се насочва към секса, а ти се страхуваш от това, затова издигаш идеала за брахмачария и започваш да разделяш. След това ставаш все по-малко зареден с енергия. Хабиш енергията си!

Това е едно силно преживяване - че когато се чувстваш слаб, се усещаш в по-голяма степен изпълнен със сексуално желание. Това изглежда абсолютно абсурдно в биологичен аспект, защото биологията твърди, че когато си по-силен, си по-сексуален. Но не е така. Когато си слаб, болен, се чувстваш повече изпълнен с желание за секс. Когато си здрав и е налице едно фино благополучие, няма да се чувстваш толкова изпълнен с желание за секс.

И качеството на секса ще бъде различно. Когато си слаб, сексуалността ще бъде вид болест и ще се създаде порочен кръг. Посредством сексът ще станеш още по-слаб и колкото по-слаб ставаш, толкова повече изпълнен със сексуални желания ще бъдеш. И сексът ще се превърне в интелектуално занимание: той ще се премести в главата ти.

Когато си здрав, когато се чувстваш добре, когато се чувстваш щастлив - отпуснат, ти не си сексуален. Тогава дори ако сексът се осъществи, той не е болест. По-скоро е едно преливане. Налице е абсолютно различно качество. Когато сексът прелива, това е полученият от само себе си израз на любовта чрез биоенергията. Той е част от любовта.

Когато си слаб и сексът не е преливане, той е насилие срещу тебе, а когато е насилие срещу тебе, той никога не е любов. Слабият човек може да има секс, но неговият секс никога не е любов. Той е повече или по-малко насилване - и е насилване на двамата партньори. За него също е насилване, но тогава се създава порочен кръг: колкото по-слаб се чувства, толкова по-силно желание за секс изпитва.

Но защо се получава така? Биологията не притежава обяснение на, но тантра има такова обяснение. Тантра твърди, че сексът е противоотровата срещу смъртта! Сексът е противоотровата на смъртта! Сексът за обществото означа живот. Ти може да умреш, но животът продължава. Затова, когато се чувстваш слаб, смъртта е близо. Тантра твърди, че тогава сексът става много важен, защото можеш да умреш всеки момент. Твоят енергиен пласт се е изчерпал. Можеш да умреш всеки миг, затова отдай се на секса, за да може някой друг да живее. Животът ще продължава.

За тантра, старите хора са повече изпълнени с желание за секс, отколкото младите. И това е едно много дълбоко прозрение. Младите имат много повече сексуална потентност, но не са толкова сексуални; старите хора притежават по-малко сексуална сила, но са изпълнени с повече желание да секс. Ако можем да влезем в ума на някой стар човек, ще разберем какво става

Доколкото става дума за сексуалната енергия, тя е по-малко в старите хора и повече в младите. Но що се отнася до желанието да секс (мисълта за секс), то е повече при старите хора и по-малко при младите. Смъртта наближава и сексът е противоотрова на смъртта, затова сега отслабената енергия иска да създаде някого. Животът трябва да продължи. Животът не се занимава с тебе, той се занимава със себе си. Това е порочният кръг.

Същото се получава и в обратния ред. Ако преливаш от енергия, сексът става все по-маловажен, а любовта става все по-важна. И тогава сексът може да се реализира просто като част от любовта, като дълбоко споделяне. Може да има дълбоко споделяне на биоенергия, защото това




е жизнената сила. На този, когото обичаш, ти искаш да дадеш нещо. Даването е част от любовта. В любовта ти даваш различни неща. Най-големият дар може да е от собствената ти жизнена- енергия. В любовта сексът се превръща в голям дар на биоенергия, на живот. Ти си дал част от себе си.

Фактически, във всеки сексуален акт раздаваш себе си тотално. След това се създава един друг кръг: колкото повече любов изпитваш, толкова по-силен ставаш. Колкото повече любов изпитваш, колкото повече споделяш любовта си, толкова по-силен ставаш, защото в любовта егото се стопява. В любовта трябва да плуваш с живота.

В политиката не трябва да плуваш с живота. По-скоро ще бъдеш глупак ако в политиката плуваш с живота, защото тук трябва да насилваш себе си срещу живота: само тогава можеш да се издигнеш в политиката. Ако се занимаваш с бизнес, ще си глупак, ако се носиш с живота. Няма да бъдеш никъде, защото трябва да се бориш, трябва да се конкурираш, трябва да употребяваш сила. Колкото е повече силата и необуздаността, толкова повече ще успееш тук. Това е борба.

Само в любовта няма конкуренция, няма борба, няма насилие. В любовта успяваш, само когато се предадеш. Затова любовта е единственото неземно нещо на земята, единственото антисветско нещо на света. И ако обичаш, ще станеш по-цялостен - неразделен; ще се натрупа повече енергия. Колкото е повече енергията, толкова по-малко ще е сексуалността. И ще настъпи моментът, в който енергията достига до точката, в която се трансформира и енергията се превръща в съзнание. Сексът изчезва и остава само една любеща доброта, състрадание.

Буда е изгарял от любещо състрадание. Това е трансформираната сексуална енергия. Но не можеш да я постигнеш чрез борба, защото борбата създава разделяне, а разделянето те прави по-сексуален. Това е прозрението на тантра - абсолютно различно от всичко, което може би си си мислил за секса и брахмачария. Само чрез тантра се достига до истинската чистота и невинност. Но то не е резултат: то е следствие. То следва тоталното приемане.

Вторият въпрос: "Умът ми е готов да приеме вашите идеи. макар че накрая усещам, че се съпротивлявам и ми омръзва. Подозирам, че ако съм отворен към секса, ще позволя на себе си, да възприемам без никаква съпротива. Съществува ли някаква връзка между отварянето към Учителя и отварянето към секса? Според моята среда предаването има отрицателно и пасивно значение. Знам, че не мога да навляза дълбоко, ако не преодолея този негативизъм, който като че ли е вложен в психиката ми. Възможно ли е предаването, когато противоположното е толкова дълбоко вкоренено?"

Да, съществува връзка между предаването и секса, защото сексът е първото предаване - биологичното отдаване - което ти можеш да преживееш по-лесно. Какво означава предаването? То означава да бъдеш отворен, да не се страхуваш, уязвим. Означава да позволиш на другия да влезе в тебе. Биологично, естествено, сексът е основното преживяване, където без никакво усилие, позволяваш на някого да влезе в тебе, или някой да бъде толкова близо до тебе, че ти нямаш оръжие срещу него. Ти не се съпротивляваш, не се дърпаш, а се носиш: отпуснат - без да се страхуваш, без да мислиш за бъдещето, за резултата, за последствията, а просто съществуваш в момента. Дори и смъртта да настъпи, ти ще я приемеш.

В дълбоката любов, любовниците винаги могат да почувстват, че това е най-добрият момент да умрат. И ако смъртта настъпи, тогава дори смъртта е добре дошла в този момент. Те са отворени: те са отворени дори за смъртта. Ако си открит за живота, ще бъдеш открит и за смъртта. Ако си затворен за живота, ще бъдеш затворен и за смъртта.

Тези, които се страхуват от смъртта, в общи линии се страхуват и от живота. Те не са живели; затова се страхуват толкова много от смъртта. И страхът е естествен. Ако не си живял изобщо, задължително ще се страхуваш от смъртта, защото смъртта ще те лиши от възможността да живееш, а ти все още не си живял. Затова ако настъпи смъртта, кога ще живееш?

Този, който е живял интензивно, той не се страхува от смъртта. Той е удовлетворен и ако смъртта дойде, може да я посрещне, да я приеме. Това, което животът може да му даде, му го е дал. Това, което може да се познае от живота, той го е познал. Сега може спокойно да се отпусне на смъртта. Той дори по-скоро желае да посрещне смъртта, за да научи нещо неизвестно, нещо ново. В секса, в живота, ти не се страхуваш. Не се бориш за нещо В бъдеще. Настоящият момент е раят; настоящият момент е безкраен.




Но когато казвам това, нямам предвид, че си преживял това чрез секса. Ако се страхуваш, съпротивляваш, тогава в секса можеш да постигнеш биологично облекчаване - сексуално облекчаване, но няма да достигнеш до екстаза, за който говори тантра.

Вилхелм Райх твърди, че изобщо не познаваш секса, ако в секса не можеш да постигнеш дълбок оргазъм. Той не е само облекчаване от сексуалната енергия: цялото ти тяло трябва да се релаксира. Тогава сексуалното преживяване не се ограничава до сексуалния център, а се разпространява по цялото тяло. И достигаш връх - връх, в който преставаш да бъдеш тяло. Ако не можеш да достигнеш в секса до върха, връх, в който преставаш да бъдеш тяло, ти изобщо не си познал секса. Затова Вилхелм Райх е казал нещо много парадоксално. Той казва, че сексът е духовен.

Това твърди и тантра, и значението е, че в дълбокия сексуален акт преставаш изобщо да бъдеш едно тяло: превръщаш се в дух, който се рее във въздуха. Тялото е оставено настрана; ще го забравиш напълно. То повече няма да съществува. Няма да бъдеш част от материалния свят: ще си станал нематериален. Само тогава има оргазъм. Това казва тантра за самбхог - съвъкуплението.

Настъпва абсолютна релаксация, чувството, че сега си удовлетворен, чувството, че няма нужда да желаеш нещо повече. Ако това чувство не те споходи по време на секса - чувството за липса на Всякакви желания, ти изобщо не си познал секса. Може да правиш деца, но това е лесно - и е нещо различно.

Само човекът може да постигне тази духовност в секса. В противен случай сексът е просто един животински инстинкт. Но когато учителите, монасите осъждат секса, ти кимаш с глава в знак на съгласие. Когато тантра твърди нещо, е трудно да се повярва в него, защото това не е твое преживяване. Затова тантра все още не може да се превърне в универсално учение. Но бъдещето й е добро - защото колкото човек става по-мъдър и разбиращ, толкова повече тантра ще бъде приемана и разбирана.

Само в рамките на последните сто години се появиха психологически теории, които поставят основите на един свят, който ще бъде тантричен. Но ти кимаш в знак на съгласие с онзи, който осъжда секса, защото и ти притежаваш същия опит. Знаеш, че "нищо не се случва в него", и след секса се чувстваш депресиран. Затова има толкова много осъждане: всеки път, когато навлизаш в него, се чувстваш депресиран. По-късно се разкайваш.

Тантра, Вилхелм Райх, Фройд и другите, които знаят, са напълно съгласни, че ако постигнеш оргазъм по време на секса, огънят ще трае с часове след това и ще се чувстваш абсолютно друг човек - без никакви грижи, без никакво напрежение. Резултатът ще е една еуфория, твърдят те. Ще има екстаз. И този екстаз настъпва, само когато има действително отпускане - когато не се дърпаш, когато не се бориш: просто се носиш с жизнената енергия.

Жизнената енергия притежава два пласта и е добре да разбереш това. Говорих за дишането и ти казах, че дишането представлява нещо като връзка между твоята волева система и твоята неволева система. В твоето тяло основната част е не-волевата. Кръвта циркулира и от теб не се иска, да правиш нещо. Не можеш нищо да направиш. Тя продължава да си циркулира. Едва през последните триста години човек е разбрал, че кръвта циркулира. Преди това се е смятало, че кръвта просто запълва тялото, а не циркулира, защото не можеш да почувстваш нейната циркулация. Функционира без твоя помощ, без твоето знание. Тя е неволева.

Храниш се; тогава тялото започва да работи. След устата, преставаш да си необходим. В момента, в който храната премине през устата, тялото я поема: неволевите системи започват да работят над нея. И е хубаво, че то работи по този начин. Ако беше оставено на тебе, щеше да създадеш бъркотия. Това е толкова много работа, че ако трябваше да я свършиш, нямаше да можеш да вършиш нищо друго. Ако си изпил чаша чай, тя ще е достатъчна, за да ангажира целият ти ден - да работиш върху нея, да я преобразуваш в кръв. И работата е толкова много.

Тялото работи неволево, несъзнателно, но има няколко неща, които можеш да вършиш волево. Мога да преместя ръката си, но не мога да движа кръвта, която движи ръката. Не мога да направя директно нищо с костите, които движат ръката. Не мога да направя нищо със системата, която работи, но мога да преместя ръката си. Мога да преместя тялото си, но не мога да направя нищо относно това, което става в него. Не мога да се намесвам. Мога да скачам, мога да тичам, мога да седна, мога да легна на земята, но вътре не мога да направя нищо. Само на повърхността ли ми се дава свобода на действие?




Сексът е твърде загадъчен феномен. Ти го започваш, но идва един момент, в който теб вече те няма. Сексът е започнал като волеви акт; след това има граница. Ако преминеш тази граница, не можеш да се върнеш назад; ако не пресечеш тази черта, МОЖЕШ да се върнеш обратно. Затова сексът е едновременно и волеви и неволеви. Има един предел, до който умът ти е необходим. Но ако не загубиш ума си, главата си, разума си, съзнанието си, религията си, философията си, начинът си на живот, ако не загубиш ума си, тогава границата няма да бъде пресечена и ти ще изживееш секса в неговото волево царство.

Това ще се случи. Тогава след секса ще се чувстваш потиснат, настроен срещу него - и ще мислиш за отричане от живота и за даване на обет против него. Разбира се, този обет няма да продължи дълго. След двадесет и четири часа ще бъдеш вече добре и ще си готов отново да се потопиш в секса. Но това се превръща в едно повторение и цялата работа изглежда напразно. Натрупваш енергия; след това я изхвърляш и от нея не следва нищо. И това е много досадно, еднообразно нещо. Затова учителите и монасите, които са против секса, те привличат: те говорят за нещо, което можеш да разбереш.

НО ти не си познал неволевия секс - най-дълбокото биологично измерение: не си се докоснал до него, и винаги оставаш отсам границата, защото тази граница поражда страх. Отвъд тази граница твоето его ще престане да съществува; отвъд тази граница теб няма да те има. Сексуалната енергия ще те сграбчи: тя ще те притежава. След това ще правиш нещо, което не можеш да контролираш.

Ако не можеш да отидеш към този неконтролируем феномен, не можеш да постигнеш оргазъм. И щом веднъж познаеш тази неконтролируема жизнена сила, ти вече не си в нея. Превърнал си се във вълна от огромния океан и нещата просто се случват. Не ги насилваш, за да станат.

Фактически, ти не си активен: станал си пасивен. В началото си активен и след това идва един момент, когато ставаш пасивен. И когато станеш пасивен, само тогава може да настъпи оргазмът. Ако си го познал, можеш да разбереш много неща. Тогава можеш да разбереш и религиозното отдаване. Тогава можеш да разбереш отдаването на ученика на Учителя. Тогава можеш да разбереш отдаването на някого на самото Битие. Но ако не познаваш никакво отдаване, тогава дори е трудно да разбереш за какво става дума.

Затова е вярно: сексът е дълбоко свързан с отдаването. Ако си познал дълбокия сексуален акт, ще бъдеш по-способен да се отдадеш, защото познаваш голямото удоволствие, което следва след отдаването. Познаваш блаженството, което следва като сянка отдаването. Тогава можеш да повярваш.

Сексът е биологично отдаване, "Самадхи" (Космическото съзнание) е екзистенциално отдаване. Чрез сексът се докосваш до живота; чрез Самадхи - екстазът, се докосваш до Битието: отиваш дори по-дълбоко от самия живот; докоснат© е първичното Битие. Чрез сексът се насочваш от себе си към един друг човек; в Самадхи се отправяш от себе си към Цялото, към Космоса.

Тантра е (ако ми позволиш), тантра е "Космически секс"! Това е влюбване в целия Космос, това е отдаване на целия Космос. И ти трябва да бъдеш пасивен. Преди границата трябва да бъдеш активен. Отвъд тази граница от теб няма нужда: след това се превръщаш 8' пречка. След това се остави на жизнената енергия; остави се на Битието.

Второто нещо: ако продължаваш да мислиш за отдаването като за нещо негативно и пасивно, в това няма нищо погрешно. То е пасивно и негативно, а негативността и пасивността не са нещо осъдително. В нашите умове, в момента, в който чуем думата "негативен", възниква определено неодобрение, в момента, 8 който чуем 'пасивно", Възниква определено неодобрение - заради егото и двете те са мъртви.

Няма нищо лошо в това да бъдеш пасивен. Пасивността е начин да бъдеш в дълбока връзка с универсума. А ти не можеш да бъдеш активен с него: в това е разликата между науката и религията. Науката е активна с универсума, религията е пасивна с универсума. Науката е като мъжкия ум - активна, агресивна, силова; религията е като женския ум - открита, пасивна, възприемчива. Възприемчивостта винаги е пасивна. А истината не може да се създаде: тя трябва да се възприеме.

Ти няма да създадеш истината. Истината винаги е тук! Трябва да я възприемеш! Трябва да се превърнеш в домакин и тогава истината ще стане твой гост. А домакинът трябва да бъде пасивен.




Трябва да си като утроба, за да го приемеш. Но умът ти е обучен на активност - да бъде активен, да прави нещо - а това е реалността, където каквото и да правиш, ще се превърне в пречка. Не прави: просто бъди! Това означава пасивността: не прави нищо. Просто бъди, и позволи на това, което вече е тук, да се случи с тебе. Не се нуждаеш от съзидателност, от активност. Бъди пасивен; не се намесвай. Няма нищо нередно в пасивността.

Поезията се получава, когато си пасивен. Дори и най-великите открития в науката стават чрез пасивността. Но отношението на науката е активно. И най-великите открития в науката се случват, когато ученият е пасивен, просто чакащ, без да прави нищо. А религията по своята същност е пасивна.

Какво прави Буда, когато медитира? Нашият език, нашите термини ни дават погрешна представа. Когато казваме, че Буда медитира, поради използваните термини изглежда, като че ли той прави нещо. Но медитацията означава "недействие". Ако правиш нещо, нищо няма да се случи.

Всички действия са като секса: в началото трябва да бъдеш активен; след това настъпва един момент, в който активността престава и трябва да станеш пасивен. Когато казвам: "Буда медитира", имам предвид, че Буда не съществува повече. Той не прави нищо: той е просто пасивен - домакин, който чака, просто чака. А когато очакваш неизвестното, не можеш дори да очакваш нещо. В действителност не знаеш, какво ще се случи, защото ако знаеш, тогава очакването става нечисто и се вмъква желанието. Не знаеш нищо!

Всичко, което познаваш е преустановено, всичко познато е изчезнало. Умът не работи: той просто чака. И тогава ти се случва всичко. Целият универсум се стоварва върху тебе; целият универсум влиза в тебе от всички страни. Премахнати са всички бариери. Ти не спираш себе си.

Няма нищо погрешно в пасивността. По-скоро твоята активност е проблемът. Но ние сме подготвени за активността, защото сме подготвени за насилие, борба, конфликти. И това е добре, защото в света не можеш да бъдеш пасивен. В света трябва да бъдеш активен, борбен, прокарващ със сила пътя си. Но това, което е толкова полезно в света, не върши работа, когато отидеш към по-дълбокото битие. Тогава трябва да смениш посоката. Бъди активен, ако действаш в политиката, обществото, за богатство или власт. Бъди пасивен, ако се насочваш към Бога, религията, медитацията. Тук пасивността е пътят.

Няма нищо погрешно и относно негативността - нищо погрешно! "Негативен" означава само, че нещо трябва да се отстрани. Например, ако искам да създам пространство в тази стая, какво трябва да направя? Какъв е процесът на създаване на пространство? Какво трябва да направя? Мога ли да донеса пространството някъде отвън и да напълня стаята? Не мога да внеса пространството отвън. Пространството Вече е тук; затова е тази стая. Но тя е пълна с хора или мебели, или нещо друго, затова аз изнасям хората и нещата навън. След това пространството е освободено, а не е донесено. То вече е тук, но е пълно. И така аз извърших един негативен процес: аз я изпразних.

"Негативността" означава да изпразниш себе си, да не правиш нещо позитивно, защото това, което се опитваш да откриеш, вече е тук. Просто премести навън мебелите. Мислите са мебелите на ума. Просто ги изнеси навън и умът се превръща в пространство. А когато умът се превърне в пространство, той се превръща в твоя душа - твой Атман. А когато е изпълнен с мисли, желания, си остава ум. Празен, незапълнен, той не е ум. Отрицанието е процес на отстраняване. Отстрани негата.

Затова не се страхувай от думата "негативен" и "пасивен". Ако се страхуваш, никога не можеш да се отдадеш. Отдаването Е пасивно и негативно. То не е нещо, което ти правиш. По-скоро, ти си оставил своите дела, изоставил си самата идея, че можеш да действаш. Не можеш да действаш: това е основното чувство. Само тогава има отдаване. То е отрицателно, защото се движиш в неизвестното. Известното е изоставено.

Когато се предаваш на Учителя, това е едно от чудесата, защото не знаеш какво ще стане и какво ще прави този човек с тебе. И не можеш никога да бъдеш сигурен, дали той е истински или не. Не можеш да знаеш на кого се отдаваш и къде ще те отведе той. Ще се опиташ да се увериш, но самото усилие означава, че не си готов да се отдадеш.

Ако си абсолютно сигурен преди отдаването, че този човек се кани да те заведе някъде - в рая - и след това се отдадеш, това изобщо не е отдаване. Ти не си се отдал. Отдаването винаги е на




неизвестното. Когато всичко е известно, няма отдаване. Ти вече си проверил, че ще се случи еди какво си и че две и две трябва да прави четири. Тогава няма отдаване. Не можеш да кажеш: "Аз се отдадох", защото вече си сигурен, че резултатът ще бъде четири.

В несигурността, в неувереността се състои отдаването. Затова е по-лесно да се отдадеш на Бога, защото, фактически няма никой, на когото да се отдадеш и ти оставаш учителя. Трудно е да се отдадеш на жив Учител, защото тогава вече не си учител. С Бога можеш да продължиш да се заблуждаваш, защото никой няма да те пита.

Четох един еврейски анекдот. Един старец се молел на Бога и казал: "Моят съсед "А" е много беден и последната година ти се молих, а ти не направи нищо за него. Другият ми съсед "Б" е сакат и за него ти се молих миналата година. Но ти нищо не си направил." И така нататък, и така нататък, той продължавал. Казал за всичките си съседи и накрая казал: "Сега ще се помоля отново тази година. Ако ме забравиш, аз също мога да те забравя."

Но той си говорил сам. Всеки разговор с Бога е монолог; другият не е тук. Това зависи от тебе: това, което правиш, зависи от тебе и ти остабаш учителя. Затова в тантра толкова много се настоява да се отдадеш на жив Учител: защото тогава егото ти е унищожено. И това унищожаване е основата. И само тогава нещо може да се получи от това.

Но не ме питай какво можеш да направиш, за да се отдадеш. Нищо не можеш да направиш. Или, можеш да направиш само едно нещо: да внимаваш за това, какво можеш да направиш чрез правенето, какво можеш да постигнеш чрез правенето: внимавай! Може да си "постигнал много": спечелил си много страдание, мъка, кошмари. Ти си "спечелил"! Това е, което си спечелил чрез собствените си усилия. Това може да спечели егото. Осъзнай го - страданието, което си създал - позитивно, активно, без отдаване. Осъзнай това, което си направил в живота си. Самото това осъзнаване ще ти помогне един ден, да захвърлиш всичко и да се отдадеш. И помни, че ще се трансформираш не заради отдаването на някой Гуру, а заради самото отдаване.

Затова Гуру няма значение; не той е същността. Хората продължават да идват при мене и да казват: "Искам да се отдам, но на кого?" Това не е същността: ти си пропуснал същността. Въпросът не е на "кого". Помага самото отдаване, а не личността, на която се отдаваш. Той може да не е тук или може да не е истински, или може да не е някой, който е Просветлен. Може да е просто мошеник; не в това е същността. То е без значение! Ти си се отдал: това помага, защото сега си отворен, открит. Станал си като жена. Мъжкото его е оставено и си се превърнал в женска утроба.

Човекът, на когото си се отдал, може да е мошеник, а може и да не е. Това няма значение! Ти си се отдал; сега с теб може да се случи нещо. И много пъти е ставало така, че дори с лъжлив учител, учениците са постигали Просветление. Може би си изненадан: дори с лъжлив учител учениците са ставали Просветлени!

Разказва се за Миларепа, че отишъл при един Учител и се отдал. Миларепа бил много доверчив човек, изпълнен с доверие. Затова, когато Учителят казал: "Ти трябва да се отдадеш на мене и едва тогава мога да направя нещо за тебе.", той отвърнал: "О’кей, отдавам се." Но много хора му завиждали. По старите послушници на този учител завиждали на Миларепа, защото Миларепа бил съвсем различен тип човек. Той притежавал силно магнетично присъствие. Те започнали да се страхуват, че ако този човек остане тук, ще се превърне в главен ученик, в следващия Гуру. Затова казали на своя учител: "Този човек изглежда неискрен, затова провери дали неговото отдаване е истинско." Учителят казал: "Как можем да го изпитаме?" Те отвърнали: "Кажи му да скочи от тази височина" (седели на една височина). И учителят казал: "Миларепа, ако наистина си се отдал, скочи от тази височина." И той дори не казал да, а направо скочил. Учениците помислили, че е умрял. След това се отправили надолу. Отнело им няколко часа, за да стигнат до равнината. Той седял под едно дърво, медитирал и бил щастлив - толкова щастлив, колкото никога преди това не бил.

Те се събрали, а учениците мислили че това е някаква случайност. Учителят също бил изненадан. Как можело това да се случи? Затова попитал насаме Миларепа? "Какво направи? Как се случи това?" Миларепа отвърнал: "Когато се отдадох, не АЗ направих неидо. ТИ си направил нещо."

Учителят добре знаел, че той не е направил нищо, затова опитал отново. Една къща се била подпалила и той наредил на Миларепа да влезе в нея, да седне вътре и да излезе, едва когато




всичко се превърне в пепел. Миларепа влязъл. Останал там с часове. След това от къщата останало само пепел. Когато отишли там, той бил целият затрупан с пепел - но така жив и така блажен, както винаги. Миларепа докоснал петите на своя учител и казал: "Ти правиш чудеса."

А учителят отвърнал: "Трудно е да се предположи, че и това е случайност" Но учениците казали: "Това не е нищо друго, освен случайност. Опитай отново.' Необходими са най-малко три опита."

Те минавали покрай едно село и учителят казал: "Миларепа, лодката още не е дошла и лодкарят не е сдържал обещанието си, затова отиди - върви по водата, отиди до другия бряг и кажи на лодкаря да дойде." Миларепа тръгнал и тогава учителят наистина си помислил, че това е чудо. Миларепа тръгнал и отишъл до другия бряг, и докарал лодката.

Учителят казал: "Миларепа, как го направи?" Той отвърнал: "Просто взех твоето име и тръгнах. Твоето име. Учителю, ми помогна." Учителят си помислил: "Ако името ми помага толкова много..." И също се опитал да ходи по водата, но се удавил -и никой никога вече не чул за него.

Как станало това? Отдаването е разковничето - не учителя, не това, на което се отдаваш. Статуята, манастирът, дървото, камъкът - всичко ще свърши работа. Ако се отдадеш, ставаш открит за Битието. Тогава цялото Битие те взема в своите ръце.

Тази история може да е само една притча, но смисълът е, че когато се отдадеш, цялото Битие застава зад тебе. Огънят, височината, реката, долината - нищо не е против тебе, защото ти не си против нищо. Враждебността е загубена.

Ако паднеш от някоя височина и си счупиш костите, това са костите на твоето его. Ти се съпротивляваш; не позволяваш на долината да ти помогне. Помагаш си сам. Мислиш, че ти си по-мъдър от Битието. Отдаването означава да разбереш, че каквото и да правиш, е глупаво. А ти си извършил много глупави неща в продължение на много съществувания.

Остави всичко на Битието. ТИ не можеш да направиш нищо! Трябва да разбереш, че си безпомощен. Разбирането: "Аз съм безпомощен" помага на отдаването да стане.

15От звука към вътрешното безмълвие28 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

СУТРИ:21. Безмълвно напявай някаква дума завършваща на "АХ". След това, при "XX", без

усилие, спонтанността.22. Запуши ушите чрез притискане и ректума чрез свиване, звукът влиза.23. Навлез в звука на твоето име и чрез този звук, всички звукове..

Тантра не е философия. По-скоро, тя е наука с една разлика обаче: науката е обективна, тантра е субективна. Но Все пак тя е наука, а не философия, философията разсъждава за Истината, за непознатото, за Абсолюта; науката се опитва да открие как стоят нещата. Науката навлиза в непосредствено даденото; философията разсъждава за Абсолюта. философията винаги гледа към небето; науката е по-близо до земята.

Тантра не се занимава с Абсолюта. Тя се занимава с непосредствено даденото, това, което е тук и сега. Тантра твърди, че Абсолютът е скрит зад непосредствено даденото, затова не трябва да се тревожиш за Абсолюта. Като се тревожиш относно Абсолюта, ще пропуснеш непосредственото, а Абсолютът е скрит зад него. Затова, когато мислиш за Абсолютното, ще изпуснеш и двете. Ако бъде изпуснато непосредствено даденото, заради това ще изпуснеш и Абсолюта. философията е само мъгла. Подходът на тантра е научен, но ОБЕКТЪТ е различен от този на така наречената наука.

Науката се опитва да разбере обекта, обективния свят, реалността, която е пред очите ти. Тантра е науката за реалността, която е зад твоите очи, субективността, но подходът е научен. Тантра не вярва в разсъждението: тя вярва в експериментирането, в преживяването. И ако не можеш да го изживееш, всичко е загуба на енергия.




Сещам се за една случка. Мула Насрудин пресичал улицата. Точно пред църквата бил блъснат от един шофьор, който избягал. Той бил стар човек и се събрала тълпа. Някой казал, че няма да оживее. Излязъл свещеникът от църквата. Дошъл наблизо и видял, че човекът ще умре, затова се приготвил да му даде последно причастие. Приближил се и попитал умиращия Мула:

"Вярваш ли в Бог-Отец? Вярваш ли В Бог-Син? Вярваш ли в Бог-Свети дух?" Мула отворил очите си и казал: "Боже мой! Аз умирам, а той ми задава гатанки!"

Цялата философия представлява нещо подобно: тя ти задава гатанки, докато ти умираш. Всеки миг ти умираш, всеки миг всеки от нас е на смъртното си легло - защото смъртта може да настъпи всеки миг. Но философията продължава да задава и да отговаря на гатанки. Тантра твърди, че е добре за децата да философстват, но тези, които са мъдри, не трябва да хабят времето си във философстване. Трябва да се опитват да научат, а не да разсъждават, защото чрез разсъждаването няма знание. Чрез разсъждаването продължаваш да тъчеш думи, да създаваш модели от думи. Това не води до никъде. Оставаш същия: не си трансформиран, не си се променил отвътре. Старецът продължава да събира прах.

Познанието е нещо различно. То не означава "мислене за". То означава да навлезеш навътре в самото Битие, за да научиш, да отидеш в Битието. Запомни, че тантра не е философия. Тя е наука - наука за субективното. Подходът е научен и нефилософски. Той е много близо до земята, свързан с непосредствено даденото. Непосредствено даденото трябва да се използва като врата към Абсолюта. Абсолютът се разкрива ако влезеш в непосредствено даденото. Той е тук и няма друг начин да го достигнеш.

В очите на тантра философията не е път. Тя е лъжлив път! Само на пръв поглед изглежда, че това е път. Тя е врата, която всъщност не е врата: просто прилича на врата. Тя е фалшива врата. В момента, в който се опиташ да влезеш, разбираш, че не можеш. Тя е една нарисувана врата. В действителност не съществува Врата, философията е една нарисувана Врата. Ако се опиташ да влезеш през нея, ще се блъснеш в стената.

Затова всяка философия е добра за философстване. За преживяването всички философии са безсилни. Затова в тантра се поставя толкова силно ударение върху техниките - ТОЛКОВА ГОЛЯМО ударение върху техниката: защото науката не може да направи нищо друго, освен да даде технологията, независимо дали е за външния свят или е за вътрешния. Самата дума "тантра" означава техника. Самата дума "тантра" ОЗНАЧАВА техника! Затова в тази малка и все пак една от най-великите и дълбоки книги са дадени само техники - никаква философия: само 112 техники за достигане на Абсолюта чрез непосредствено даденото.

Деветата техника (относно звука): "Безмълвно напивай някаква дума завършваща на "АХ". След това, при "XX", без усилие, спонтанността."

"Безмълвно напявай някаква дума, завършваща на "АХ": всяка дума, която завършва на "АХ". Защо? Защото в момента, в който произнасяш този звук "АХ", дъхът излиза навън. Може да не си го забелязал, но сега можеш да го видиш: когато дъхът ти излиза навън, ти си по-тих, а когато вдишваш, си по-напрегнат - защото издишването е смъртта, а вдишването е животът. Напрежението е част от живота, не от смъртта. Релаксацията е част от смъртта. Смъртта означава тотална релаксация. Животът не може да бъде тотално релаксиран; това е невъзможно.

Животът означава напрежение, усилие. Само смъртта е релаксираща. Затова, когато човек стане абсолютно релаксиран, той е едновременно и двете - жив отвън и мъртъв отвътре. Можеш да видиш на лицето на Буда и живота и смъртта едновременно. Затова има толкова много безмълвие и спокойствие. Те са част от смъртта. Животът не е релаксация. Релаксираш се през нощта, когато си заспал. Затова в старите учения се твърди, че сънят и смъртта си приличат. Сънят е временна смърт, а смъртта е постоянен сън. Затова нощта те релаксира. Тя е издишването. Утрото е вдишването.

Денят те прави напрегнат, а нощта те отпуска. Светлината те прави напрегнат, тъмнината те релаксира. Затова не можеш да спиш на светло. Трудно е да се релаксираш, защото светлината прилича на живота: тя е анти-смърт. Тъмнината е подобна на смъртта: тя е като смъртта.

Тъмнината съдържа дълбока релаксация в себе си и тези, които се страхуват от тъмнината, не могат да се отпуснат. Невъзможно, защото всяка релаксация е тъмна и тъмнината заобикаля живота ти от двете страни: преди да се родиш си в тъмнината; когато животът престане отново си в тъмнината. Тъмнината е безкрайна и тази светлина ,този живот, са просто един миг в нея, просто




една вълна, която се надига и след това се спуска. Ако можеш да си спомниш тъмнината, която е от двата края, ти ще се релаксираш тук и сега.

Живот, смърт - те са двете страни на битието. Вдишването е животът, издишването е смъртта. Затова не е вярно, че ще умреш някой ден. Ти умираш с всяко дишане. Затова индуистите са измервали живота в дишания. Те не са измервали живота в години. Тантра, йога, всички древни индийски системи са измервали живота в дишания: колко дишания ще живееш. И са казвали, че ако дишаш бързо, с много дишания за кратко време, ще умреш много скоро. Ако дишаш бавно и твоите дишания са по-нарядко, ще живееш дълго. И това е така.

Ако отидеш и наблюдаваш животните, тези животни, чието дишане е много бавно, живеят дълго. Вземи слона: слонът живее дълго; дишането му е съвсем бавно. След това да видим кучето: кучето живее кратко; дишането е много бързо. Когато забележиш някое животно, което диша бързо, което и да е животно, животното няма да живее дълго. Дългият живот винаги е свързан с бавното дишане.

Тантра и йога, и другите индийски системи, измерват твоя живот в дишания, фактически, с всяко вдишване се раждаш и с всяко издишване умираш. Тази мантра, тази техника използва издишването като метод, посредник, средство, за да навлезеш дълбоко в безмълвието. Това е метод на смъртта. "Безмълвно напявай някаква дума завършваща на "АХ". Дъхът е напуснал: затова е думата завършваща на "АХ".

Това АХ е важно^ защото когато кажеш АХ, то те изпразва напълно. Целият дъх е излязъл навън; вътре не остава нищо. Ти си тотално празен - празен и мъртъв. За един определен момент, за един много малък интервал, животът те е напуснал. Ти си мъртъв - празен. Тази празнота, ако я Постигнеш, ако можеш да я осъзнаеш, ще те промени изцяло. Ще бъдеш различен човек.

Тогава ще разбереш, че този живот не е твоят живот и тази смърт не е твоята смърт. След това ще познаеш нещо, което е над вдишването и издишването - присъствието на душата. И това присъствие лесно може да стане, когато си празен от дъха, защото животът утихва и с него утихват всички напрежения. Опитай го. Това е един много хубав метод. Но обикновеният процес, обичайният навик е да поставяме ударението върху вдишването, никога върху издишването.

Ние винаги вдишваме дъха. ВИНАГИ го вдишваме, но никога не го изхвърляме навън. Вдишваме го и ТЯЛОТО го изхвърля навън. Наблюдавай своето дишане и ще го разбереш. Вдишваме го. Никога не издишваме: само вдишваме. Издишването се прави от тялото, защото се страхуваме от смъртта: това е причината. Ако зависеше от нас, изобщо нямаше да издишваме.

Щяхме да вдишваме и след това да го контролираме отвътре. Никой не поставя ударението върху издишването; набляга се върху вдишването. Защото ТРЯБВА да издишваме след Вдишването, затова го "търпим". Понасяме го. защото не можем да вдишваме, без да издишаме.

Затова издишването се приема като необходимо зло, но по принцип, не се интересуваме от издишването. И това не се отнася само до дишането: такова изобщо е отношението ни към живота. Привързваме се към всичко, което идва към нас; няма да го изоставим. Това е нещастието на ума.

И запомни, тук има Вплетени много неща. Ако страдаш от запек, това ще е основната причина: винаги Вдишваш и никога не издишваш. Умът, който никога не издишва, а само вдишва, ще страда от запек. Запекът е другият край на същото нещо. Той не може да издиша нищо. Продължава да трупа, страхува се. Страхът присъства. Той може само да трупа, но това, което се натрупва, се превръща в отрова.

Ако само вдишваш без да издишваш, самото ти дишане се превръща в отрова за тебе; заради това ще умреш. Можеш да превърнеш животворната сила в отрова, ако се държиш скъпернически, защото издишването е абсолютно необходимо. То изхвърля навън всички отрови.

Поради това, смъртта е един очистващ процес, а животът е токсичен процес. Това изглежда парадоксално. Животът е токсичен процес, защото за да живееш, трябва да използваш много неща - и в момента, в който ги употребиш, те се превръщат в отрова. вдишваш, използваш кислорода и след това, това което остава, се превръща в отрова. То беше живот, само заради кислорода, но ти го употреби. Животът превръща всичко в отрова.

Сега на Запад има едно голямо движение - екологията. Човекът използва всичко и го превръща в отрова и самата Земя е на ръба на загиването. Може да загине всеки момент, защото сме превърнали всичко в отрова. Смъртта е пречистващ процес. Когато цялото ти тяло се е натровило, смъртта ще те освободи от него. Тя ще те обнови; ще ти осигури ново раждане. Ще ти




се даде ново тяло. Чрез смъртта всички натрупани отрови се разтварят обратно в природата. На теб ти е даден нов механизъм.

И това става с всяко дишане. Издишването е подобно на смъртта: то изкарва отровата навън. И когато излиза навън, вътре всичко утихва. Ако можеш да издишаш целия дъх, изцяло да го издишаш, така че вътре да не остане нищо, ти се докосваш до една точка на безмълвието, която никога не може да бъде докосната, докато дъхът е вътре.

Това е като прилива и отлива: с всяко вдишване приливът на живота настъпва в тебе; с всяко издишване всичко се отдръпва - отливът е настъпил. Ти си свободен, пуст бряг. Това е употребата на тази техника. "Безмълвно напявай някаква дума завършваща на "АХ". Постави ударението върху издишването. И можеш да го използваш за редица промени на ума. Ако страдаш от запек, забрави за вдишването. Само издишвай и не вдишвай. Нека тялото да върши работата по вдишването; ти само върши работата по издишването. Изкарвай дъха навън и не вдишвай. Тялото само ще вдишва; не трябва да се тревожиш за това. Няма да умреш. Тялото ще поеме дъха. Запекът ти ще премине.

Ако страдаш от сърдечни заболявания, просто издишвай: недей да вдишваш. След това няма да страдаш от сърдечни заболявания. Ако, когато се изкачваш по стълби или някъде другаде, се почувстваш уморен - много уморен, задъхващ се, задушаващ се - просто направи това: само издишвай; не вдишвай. След това можеш да се катериш колкото си искаш и няма да се уморяваш. Какво става? Когато поставяш ударението върху издишването, ти си готов да се пуснеш, готов си да умреш. Не се страхуваш от смъртта; това те прави открит. В противен случай си закрит: страхът те затваря.

Когато издишваш, цялата система се променя и приема смъртта. Не съществува страх. Ти си готов да умреш. А този, който е готов да умре, може да живее. Всъщност, само онзи, който е готов да умре, може да живее. Само той става способен да живее - защото не се страхува.

Този, който приема смъртта, очаква я, посреща я като гост, живее с нея, навлиза дълбоко в живота. Издишвай, недей да вдишваш и това ще промени целия ти ум. Заради простите техники, тантра никога не е била привлекателна, защото ние си мислим: "Умът ми е толкова сложно нещо." Той не е сложен -просто е объркан. И глупаците са много сложни. Мъдрият е обикновен. Няма нищо сложно в твоя ум. Той е един съвсем обикновен механизъм. Ако го разбираш, можеш да го промениш много лесно.

Ако не си Виждал как някой умира,- ако си бил предпазван от това да видиш смъртта, както е бил предпазван Буда, не можеш да разбереш нищо относно нея. Бащата на Буда се страхувал, защото някакъв астролог бил казал: "Това дете ще стане велик санясин: то ще се отрече от света." Бащата попитал: "Какво трябва да се направи, за да го предпазя от това?" Астролозите започнали да мислят и след това казали: "Не му позволявай да види смъртта, защото ако той не познае смъртта, никога няма да си помисли, да се отрече от живота."

Това е хубаво - изпълнено със смисъл. Това означава, че всички религии, всички философии, цялата тантра и йога, са по същество ориентирани към смъртта. Ако осъзнаваш смъртта, само тогава религията се изпълва със смисъл за тебе. Затова нито едно животно, освен човека, не е религиозно: защото нито едно животно не осъзнава смъртта. Те умират, но не осъзнават. Не могат да разберат или да си представят, че ще настъпи смъртта.

Когато умира едно куче, друго куче не може да си представи, че смъртта ще се случи и с него. Винаги умира някое друго куче - как може кучето да си представи: "Аз ще умра"?. То никога не вижда себе си като умиращо куче. Някое друго куче умира, затова как може то да го свърже с "Аз ще умра"? Нито едно животно не осъзнава смъртта; затова нито едно животно не се отрича. Нито едно животно не може да стане санясин. Само много високо качество на съзнанието може да те накара да се отречеш - когато осъзнаеш смъртта. И дори това, че си човек, не те води до осъзнаване на смъртта - ти принадлежиш на животинското царство; все още не си човек. Превръщаш се в човек, само когато се срещнеш със смъртта. Иначе между теб и животното не съществува разлика.

Всичко е еднакво; единствено смъртта донася разликата. Когато си се срещнал със смъртта, преставаш да бъдеш животно. С теб се е случило нещо, което никога няма да се случи с животното. Сегачце бъдеш едно различно съзнание.




Затова бащата на Буда го предпазвал от това, да види каквато и да е смърт - не само човешката, но и тази на животните, и дори на цветята. И на градинарите било наредено да не позволяват на детето да види мъртво цвете, увяхващо цвете, увяхващ лист, сух лист. Не, отникъде не можело да разбере то, че нещо умира. Можело да заключи от това: "И аз ще умра", а ти не можеш да направиш този извод, дори да видиш, че умира жена ти, майка ти, баща ти, детето ти. Ще плачеш за тях, но никога няма да разбереш, че това е знак: "Аз също ще умра".

Но астролозите казали: "Момчето е много, много чувствително, затова го предпазвай от всеки вид смърт." И бащата изпълнявал всичко прекалено усърдно. Той не му позволявал да види дори старец или старица, защото старостта говори за близката смърт: смъртта е тук, на известно разстояние, настъпваща. Затова бащата на Буда направил така, че да не види никакъв старец или старица. Ако Буда внезапно разберял, че ако спреш да дишаш, ще умреш, за него щяло да бъде много трудно. "Как може да умре човек, само защото не влиза никакъв дъх?", би се чудил той. "Животът е такъв голям, сложен процес."

Ако не си виждал някой да умира, дори и ти не можеш да разбереш, как чрез спирането на дишането човек може да умре. Само като се спре дишането? Толкова просто нещо! И как може такъв сложен живот да загине? Същото става и с тези методи. Те изглеждат прости, но се докосват до основната реалност. Когато дъхът излиза навън, когато си абсолютно изпразнен от дъха, ти се докосваш до смъртта: ти си съвсем близо до нея и всичко вътре в тебе става спокойно и безмълвно.

Използвай го като мантра. Когато се чувстваш уморен, когато се чувстваш напрегнат, използвай всяка дума завършваща на "АХ". "Алах" ще свърши работа - всяка дума, която изкарва напълно дъха от тебе, така че си издишал изцяло и си изпразнен от дъха. В момента, в който си изпразнен от дъха, си изпразнен и от живота. А всички твои проблеми принадлежат на живота: нито един проблем не е свързан със смъртта. Тревогите ти, страданието ти, тъгата ти, всички те принадлежат към живота.

Смъртта е безпроблемна. Смъртта никога не създава никакви проблеми на никого. И дори да си мислиш: "Аз се страхувам от смъртта и смъртта ми създава проблем", не смъртта е тази, която създава проблема, а твоята привързаност към живота. Единствено животът създава проблеми; смъртта разрешава всички проблеми. Затова, когато дъхът е излязъл изцяло навън, "АХ", ти си изпразнен от живота. Погледни в този момент навътре, откъдето е излязъл дъха. Преди да вдишваш отново, спусни се дълбоко навътре по време на тази пауза и осъзнай Вътрешния покой, тишината. В този момент ти си един Буда.

Ако можеш да хванеш този момент, ти си познал вкуса на това, което може би Буда е научил. И веднъж познат, можеш да отделиш този вкус от вдишвания-издишван дъх. След това дъхът ще продължава да бъде вдишван и издишван, а ти ще останеш в това качество на съзнанието, което си познал. Винаги си там; човек просто трябва да го открие. И е по-лесно да го откриеш, когато животът се е излял навън.

"Безмълвно напявай някаква дума завършваща на "АХ". След това, при "XX", без усилие, спонтанността.": и когато дъхът излезе навън, "XX", всичко е изпразнено. "Без усилие": в този момент не е необходимо да правиш никакво усилие. "Спонтанността": просто осъзнай, бъди спонтанен, бъди чувствителен и познай този миг на смъртта.

В този момент си съвсем близо до вратата, съвсем близо да вратата - много, много, близо до Абсолюта. Непосредствено даденото е изнесено навън, излишното е изнесено навън. В този миг ти не си вълната: ти си океанът - съвсем близо, съвсем близо! Ако можеш да осъзнаеш, ще забравиш, че си вълна. Вълната отново ще дойде, но сега няма да се отъждествиш с нея. Ще продължиш да бъдеш океанът. Щом веднъж разбереш, че си океанът, никога вече няма да бъдеш вълната.

Животът е вълни, смъртта е океанът. Затова Буда толкова много държи на това, че неговата Нирвана е подобна на смъртта. Той никога няма да каже, че ще постигнеш безсмъртието. Ще каже, че просто тотално ще умреш. Исус казва: "Ела при мен и аз ще ти дам живот, живот изобилен." Буда казва: "Ела при мен, за да разбереш своята смърт. Ще ти дам тоталната смърт." И двамата имат предвид едно и също нещо, но терминологията на Буда е по-основна. Но ти ще се уплашиш от нея. Затова Буда не е популярен в Индия; той е напълно изкоренен. Ние продължаваме да говорим, че тази земя е религиозна страна, но повечето религиозни хора не могат да пуснат корени тук. Що за религиозна страна е това? Не сме родили друг Буда; той е несравним. И когато светът




споменава Индия като религиозна страна, той има предвид Буда - никой друг. Заради Буда Индия се счита за религиозна. Що за религиозна страна е това? Буда вече няма корени тук; той е изцяло изкоренен. Той е използвал езика на смъртта - в това е причината, а брамините са използвали езика на живота. Те казват: "Брахманът", а той казва: "Нирвана": "Брахман" означава живот, живот, безкраен живот, а "Нирвана" означава прекъсване, смърт - тотална смърт.

Буда казва: "Твоята обикновена смърт не е тотална: ти ще се родиш отново. Тя НЕ е тотална! Ще бъдеш роден отново! Аз ще ти осигуря тотална смърт и ти никога вече няма да се родиш отново." Тоталната смърт означава, че вече никога няма да се родиш. Затова така наречената смърт, казва Буда, не е смърт. Тя просто е един период на почивка. Ще оживееш отново. Тя е издишаният дъх. Отново ще вдишваш, отново ще се родиш. Буда казва: "Ще ти посоча път, чрез който дъхът ще бъде издишан и никога повече няма да се върне отново - тоталната смърт. Нирвана, прекъсване."

Страхуваме се, защото се привързваме към живота. Но в това е парадоксът: колкото повече се привързваш към живота, толкова по-сигурно ще умреш и колкото си по-готов да умреш, толкова по-безсмъртен ще бъдеш. Ако си готов да умреш, тогава няма смърт. Никой не може да ти даде смъртта, ако ти си готов да я приемеш, защото чрез това приемане осъзнаваш нещо вътре в тебе, което е безсмъртно.

Вдишваният и издишваният дъх са животът и смъртта на тялото, не на "мене". Но "Аз" не познавам нищо друго, освен тялото; "Аз съм отъждествен" с тялото. В такъв случай ще бъде трудно да разбереш, когато вдишваш, а е лесно да разбереш, когато издишваш. Когато дъхът се издишва, в този момент си станал стар, умиращ, напълно изпразнен от дъха: за момент си мъртъв.

"След това, при "XX", без усилие, спонтанността.": Опитай го! Всеки момент можеш да го опиташ. Пътувайки в автобуса или във влака, или отивайки към офиса, когато имаш време напявай някой звук като "Алах" - всеки звук завършващ на "АХ". Този "Алах" помага твърде много в исляма - не защото на небето съществува някакъв Алах, а заради това "АХ". Тази дума е хубава. И след това, колкото повече се използва думата "Алах, Алах", тя се редуцира. След това остава "лах, лах". След това се редуцира по-нататък; и остава да звучи като "ах, ах". Тя е добра, но ти можеш да използваш всяка дума, която завършва на "АХ" -или просто - "АХ" ще свърши работа.

Забелязъл ли си, че когато си напрегнат, ще въздъхнеш "АХ" и ще се отпуснеш. Или, когато се забавляваш, си радостен, казваш "АХ" и целият дъх е изхвърлен навън и отвътре усещаш едно спокойствие, което го нямаше преди това. Опитай го: Когато се чувстваш добре, вдишвай и след това отбележи как ще се почувстваш. Не можеш да почувстваш това благополучие, което настъпва с "АХ".

Езиците са различни, но тези две неща никога не са различни. По целия свят, когато някой се чувства уморен, той ще каже "АХ", фактически, той призовава смъртта да дойде и да го релаксира. Когато някой се чувства радостен, щастлив, той казва "АХ". Той е така препълнен от щастие, че сега не се страхува от смъртта. Може да освободи себе си напълно, да се отпусне напълно.

Какво ще стане ако го опитваш непрекъснато? Ще осъзнаеш напълно нещо, което е вътре в тебе - спонтанността на твоето битие: на сахадж - на това да бъдеш спонтанен. Това, което ти вече си, но си прекалено зает с живота, прекалено завладян от живота. Не можеш да осъзнаеш битието, което е отзад.

Когато не си завладян от живота, от вдишвания дъх, битието отзад е открито; можеш да го зърнеш. Но това зърване постепенно ще се превърне в разбиране. И щом веднъж си го познал, можеш да го забравиш - и това не е нещо, което ти създаваш. Затова то е спонтанно: не е нещо, което ти създаваш. То е тук: просто си го забравил. То е спомен! То е преоткриване!

Опитай се да видиш децата, съвсем малките деца, как дишат. Те го правят по един различен начин. Погледни някое спящо дете. Коремът му се повдига и спада, а не гърдите. Ако ти спиш и ти си наблюдаваният, при теб ще се издигат и спускат гърдите: дъхът ти никога не отива до корема. Дъхът ти може да отиде до корема, само ако издишваш и не вдишваш. Ако вдишваш, а не издишваш, дъхът ти не може да отиде до корема. Причината, поради която дъхът отива до него е, че когато човек издишва, целият дъх е изкаран от тялото и след това ТЯЛОТО вдишва. А тялото поема само това количество, което му е необходимо - никога повече, никога по-малко.

Тялото притежава своя собствена мъдрост, и тя е по-мъдра от тебе. Не я нарушавай. Можеш да поемеш повече: тогава тя ще бъде нарушена. Можеш да поемеш по-малко: тогава тя ще бъде




нарушена. Тялото притежава своя собствена мъдрост. То поема само това количество, което му е необходимо. Когато се нуждае от повече, ситуацията го изисква. Когато се нуждае от по-малко, ситуацията го изисква. То никога не отива до едната или другата крайност: винаги е уравновесено. Но ако ТИ вдишваш, никога не е налице равновесието, защото ти не знаеш какво правиш, не знаеш каква е нуждата на тялото. А потребностите се менят всеки момент.

Довери се на тялото! Само издишвай, само изкарвай навън, а тялото след това ще диша - и ще го направи дълбоко и бавно, и дъхът ще достигне до корема. Ще достигне до точката на пъпа и коремът ти ще започне да се повдига и снишава. Ако вдишваш, фактически никога няма да издишаш напълно. Тогава вътре остава въздух, а ти продължаваш да вдишваш, затова въздухът, който вече е вътре, няма да позволи на твоя дъх да достигне до самото дъно. Тогава се осъществява едно плитко дишане. Непрекъснато вдишваш и отровният дъх остава вътре.

Твърди се, че имаш шест хиляди отвора в белите дробове и само две хиляди биват докосвани от дъха. Четири хиляди постоянно са пълни с отровни газове, които трябва да бъдат издишани и тези две трети от белите ти дробове създават много страдание и безпокойство на ума, на тялото. Детето издишва: то никога не вдишва. Вдишването се извършва от самото тяло.

Когато детето се роди, първото нещо, което то прави е да изплаче. С този плач се отваря гърлото му. С този плач идва първото "АХ": кислородът и въздухът, които са били дадени от майката, се издишват. Това е неговото първо усилие в дишането. Затова ако детето не проплаче, докторът ще започне да се безпокои: защото не е забелязъл признакът на живота. То все още остава подчинено на майка си. То трябва да проплаче! Този плач показва, че сега се е превърнало в една индивидуалност; майката не е необходима. Ще поеме свой собствен дъх. А първото нещо е, че то ще изплаче, за да издиша това, което му е дадено от майката, и след това тялото му ще започне да работи, да вдишва.

Детето винаги издишва и когато детето започне да вдишва, когато ударението се премести върху вдишването, внимавай!, То вече се е превърнало във възрастен; научило е нещата от тебе: станало е напрегнато. Когато си напрегнат, не можеш да поемеш дълбоко дъх. Защо? Стомахът ти става неподвижен. Когато си напрегнат, стомахът ти става неподвижен: той не позволява на дъха да стигне до долу. Тогава ще трябва да дишаш плитко.

Опитай с "АХ": изхвърли дъха. И си постави за цел да наблягаш върху издишването. Ще станеш друг човек и ще имаш друг ум. Като поставяш ударението върху вдишването развиваш един алчен ум и едно алчно тяло. С издишването тази алчност ще изчезне, а с нея и редица проблеми. Собственическото чувство ще изчезне.

Затова тантра няма да ти каже да изоставиш собственическото си чувство. Тантра ще ти каже да промениш начина си на дишане. След това не можеш да притежаваш. Виж своето собствено дишане и своята собствена настройка и ще разбереш. Всичко, което не е наред, винаги е свързано с ударението, което се поставя върху вдишването и всичко, което е както трябва, добро, хубаво, истинско, винаги е свързано с издишването. Когато говориш лъжи, задържаш дъха си вътре. Когато казваш истината, никога не задържаш дъха си. Страхуваш се: "Лъжа", затова задържаш дъха си. Страхуваш се, че нещо може да излезе навън заедно с него - с излизащият дъх. Прикритата истина може да се разкрие, затова се страхуваш.

Опитвай това "АХ" все повече и повече. Ще подобриш здравето на тялото си, ще подобриш здравето на ума и ще се развие едно ново качество на спокойствие и лекота.

Десетият звуков метод: "Запуши ушите чрез притискане и ректума чрез свиване, звукът влиза."

Не осъзнаваме дори и тялото си или това, как то работи и какво представлява неговото Тао - какъв е неговият път. Но ако го наблюдаваш, тогава много лесно можеш да разбереш. Ако запушиш ушите си и изтеглиш ректума си нагоре, свиеш ректума си, за теб всичко ще спре. Ще стане така, като че ли целият свят е престанал да се движи - все едно всичко е станало неподвижно, е спряло.

Какво се случва, когато изтеглиш ректума си нагоре, когато го свиеш? Какво става? Когато едновременно с това са запушени и ушите, със запушени уши ще чуеш един звук отвътре. Но ако ректумът не е изтеглен нагоре, този звук се изпуска от ректума. Този звук е много фин. Ако ректумът е издърпан и ушите са запушени, ще видиш вътре в себе си един стълб на звука - и това е звукът на безмълвието. Той е отрицателен звук. Когато са преустановени всички звукове, тогава




усещаш звукът на безмълвието или звукът на беззвучието. Но той ще бъде изпуснат от ректума.Запуши ушите си и изтегли нагоре ректума. Тогава си затворен от двете страни и тялото ти

става затворено и изпълнено само със звук. Чувството да бъдеш изпълнен със звук, ти дава огромно удовлетворение. Ще разберем много неща относно него. Само тогава е възможно да разбереш какво се случва.

Ние не съзнаваме тялото: това е един от главните проблеми на търсещия. А обществото е против това, да се осъзнае тялото, защото обществото се страхува от тялото. Затова възпитаваме всяко дете да не осъзнава тялото си. Правим децата нечувствителни. Създаваме пропаст между детския ум и неговото тяло и затова то не е достатъчно съзнателно за своето тяло, защото осъзнаването на тялото ще създаде проблеми на обществото.

Много неща са преплетени. Ако детето съзнава тялото си, рано или късно ще съзнае и секса. И ако прекалено много съзнава тялото си, то ще се чувства твърде сексуално, сетивно. Затова трябва да унищожим самите корени. То трябва да бъде "направено безчувствено" относно своето тяло, нечувствително, така че никога да не го чувства. Ти не усещаш тялото си. Усещаш го, само когато нещо не е наред, но и тогава не го правиш веднага. Никога не осъзнаваш незабавно болестите си. Осъзнаваш ги, едва когато е изминало известно време и когато болестта почука на твоето съзнание: "Аз съм тука". Едва тогава я осъзнаваш. Затова никой не отива при лекаря навреме. Всички отиват прекалено късно, когато болестта вече се е развила и е нанесла своите поражения.

Ако детето е възпитано да бъде чувствително, то ще осъзнава болестта, дори преди тя да е настъпила. Сега, в частност в Русия, работят върху теория, според която болестта може да стане известна дори шест месеца предварително, преди нейното проявяване, ако човек е достатъчно чувствителен за тялото си, защото известни неуловими промени започват дълго преди това. Те подготвят тялото за болестта. Въздействието се усеща шест месеца преди това.

Но болестта е без значение! Никога не осъзнаваме, дори и смъртта! Ако утре трябва да умреш, дори и днес няма да го разбереш. Смъртта може да настъпи в следващия миг, а ти няма да го разбереш. Ти си абсолютно безжизнен за своето тяло, безчувствен. Цялото общество, цялата култура и до този момент формира безчувствеността, безжизнеността, защото е против тялото. На теб не ти се дава възможност да го почувстваш.

Само при извънредни обстоятелства си извинен, простено ти е да съзнаеш тялото си; иначе: "не съзнавай тялото си".

Това създава много проблеми, в частност за тантра, защото тантра вярва в дълбоката чувствителност и познание на тялото. Живееш, съществуваш и тялото продължава да прави редица неща, без ти да го осъзнаваш. Сега е направено много в областта на езика на тялото. Тялото притежава свой собствен език и психиатрите и психолозите, и психоаналитиците в частност, са обучавани на езика на тялото, защото твърдят, че не можеш да се довериш на съвременния човек. Не може да се вярва на това, което той разправя. По-скоро трябва да се наблюдава тялото. Това ще даде повече достоверни данни.

Влиза пациент в кабинета на психиатъра. Старата психиатрия, фройдистката психоанализа, ще говори и говори с пациента, за да изкара навън това, което се крие в неговия ум. Съвременната психиатрия ще наблюдава неговото тяло, защото това осигурява достоверна информация. Ако човекът е някой егоист, ако проблемът е в егото, той стои различно от скромния човек. Гърбът му е наклонен под различен ъгъл в сравнение със скромния човек, гръбначният му стълб не е гъвкав, а е безжизнен, неподвижен. Изглежда вдървен, мъртъв. Ако докоснеш тялото му, ще усетиш една вдървеност, а не топлотата на живото тяло. Той е като войник току-що пристигнал на фронта.

Погледни войника заминаващ на фронта. Той е вдървен и това е необходимо на войника, защото отива да умре или да убива. Не трябва да осъзнава прекалено много своето тяло, затова цялата подготовка е насочена към това да му осигури едно вдървено тяло. Войниците маршируват като играчки, като мъртви играчки.

Ако си смирен, имаш друго тяло. Седиш различно, стоиш различно. Ако се чувстваш малоценен, стоиш по различен начин. Ако се чувстваш много велик, стоиш различно; ако непрекъснато се страхуваш, стоиш по такъв начин, като че ли се защитаваш от някаква неизвестна сила. Тя винаги е около тебе. Ако не се страхуваш, приличаш на дете, което играе със своята майка. Липсва страх. Където и да отидеш, теб не те е страх, чувстваш се у дома си със света около




тебе. Човекът, който се страхува, е брониран. И когато казвам брониран, това не е само символ. физиологично той е брониран.

Вилхелм Райх е работил много върху строежа на тялото и е открил някой дълбоки съответствия между ума и тялото.

Ако човек се страхува, стомахът му не е гъвкав. Докосваш стомаха му, а той е като камък. Ако престане да се страхува, стомахът му се отпуска незабавно. Или, ако отпуснеш стомаха си, тогава страхът изчезва. Масажирай стомаха, за да го отпуснеш и ще се почувстваш по-малко уплашен, по-малко страхлив.

Човек, който обича, притежава различно качество на тялото и има топлина: той е телесно топъл. Човек, който не обича, е студен: физиологично е студен. Студенината и разни други неща са навлезли в тялото ти и са се превърнали в бариера. Те не ти позволяват да научиш за тялото си. Но тялото продължава да работи по своя начин, а ти продължаваш да работиш по своя собствен начин: между вас е създаден разрив. Този разрив трябва да се премахне.

Забелязъл съм, че ако някой е потиснат, ако си потиснал своя гняв, тогава в пръстите ти, в ръцете ти, присъства чувството за потиснатия гняв. И този, който знае как да го усети, може да го усети просто като те докосне по ръката. Защо в ръката? Защото гневът трябва да се освободи от ръката. Ако си потиснал гнева, тогава той е потиснат в зъбите ти, във венците ти - и чрез докосване може да бъде почувстван. Той предизвиква една вибрация: "Аз потискам тука".

Ако си потиснал секса, това става в ерогенните ти зони. Ако някой е потиснал секса и го докоснеш по ерогенните зони, можеш да го почувстваш. Сексът е във всяка ерогенна зона, която докосваш, ако той е потиснат. Зоната ще се страхува и ще се отдръпне при твоето докосване. Тя няма да е открита. Тъй като човекът вътрешно се е отдръпнал, и тази част на тялото ще се отдръпне. Няма да ти позволи да я отвориш.

Сега се твърди, че петдесет процента от жените са фригидни и причината е, че учим момичетата да бъдат по-сдържани от момчетата. И те се сдържат, а когато момичето сдържа своето сексуално чувство до двадесет годишна възраст, това се превръща в утвърден навик - двадесет години на въздържание. След това, когато трябва да обича, ще говори за любовта, но тялото й няма да се чувства отворено: тялото й ще бъде затворено. И след това настъпва един противоположен, абсолютно противоположен феномен: два потока се борят един с друг. Тя иска да обича, но тялото е потиснато. Тялото е отдръпнато; то не е готово да застане по-близо.

Ако видиш жена да стои с мъж, ако жената го обича, тя ще се притиска към него. Тялото ще се притиска. Ако седят на канапе, телата им ще се притискат едно към друго. Няма да го съзнават, но ти ще го забележиш. Ако жената се страхува от мъжа, тялото й ще се наклонява в обратната посока. Ако жената обича мъжа, тя никога няма да кръстоса краката си, когато седи до него. Ако се страхува от мъжа, ще кръстоса краката си. Тя не го съзнава; не го прави съзнателно. Това е бронята на тялото. Тялото защитава себе си и го прави по свой собствен начин.

Тантра е осъзнала този феномен; първото осъзнаване на тези дълбоки телесни чувства, на сензитивността, е било от тантра. И тантра твърди, че ако можеш да използваш съзнателно тялото си, тялото се превръща в средство за движение към духа. Тантра твърди, че е глупаво, абсолютен идиотизъм, да бъдеш против тялото. Използвай го! То е средство! И използвай неговите енергии по такъв начин, че да можеш да се издигнеш над него.

Сега, "Запуши ушите чрез притискане и ректума чрез свиване. звукът влиза." Много пъти си свивал ректума и понякога ректумът се отпуска без твое участие. Ако изведнъж се уплашиш, ректумът се отпуска. По време на страх можеш да се насереш, можеш да се напикаеш. Тогава не можеш да го контролираш. Ако те обземе внезапен страх, пикочният ти мехур се разхлабва, ректумът ти се разхлабва. Какво се случва? Какво се случва, по време на страх? Защо се губи контролът? Трябва да има някаква дълбока връзка.

Страхът става в главата, в ума. Когато не се страхуваш, това никога не се случва. Детето фактически не притежава умствен контрол над тялото си. Нито едно животно не контролира своето уриниране, пикочния си мехур или нещо друго. Когато мехурът се напълни, той се освобождава. Нито едно животно не го контролира, но човекът може да го контролира при необходимост. Ние принуждаваме детето да се контролира, кога трябва да посети тоалетната и кога не. Казваме му, че трябва да се контролира; даваме му определено време. И умът поема контрола над функции, които не са волеви. Затова е толкова трудно да се приучи детето за




тоалетната. Сега психолозите твърдят, че ако спрем да формираме режима за тоалетната, човечеството ще претърпи положителни промени.

Приучването към режима на тоалетната е първото потискане на детето и на неговата естествена спонтанност, но е трудно да се повярва на тези психолози. Не можем да ги послушаме, защото тогава детето ще създава много проблеми. Трябва да го свикнем по необходимост. Само едно много, много богато общество, е способно да не се безпокои. Бедното общество трябва да го направи. Не можем да си го позволим. Ако детето пикае навсякъде, не можем да си го позволим. Ако се напикава върху канапето, не можем да го допуснем, затова трябва да го приучим. Това приучване е умствено. Само по себе си тялото няма вградена програма за това. Тялото НЕ притежава вградена програма за това!

Човекът е едно животно, що се отнася до тялото и тялото не познава никаква култура, никакво общество. Затова, когато ни обземе силен страх, контролиращият механизъм, който си наложил върху тялото, престава да работи. Ти си извън контрол; не се контролираш. Можеш да контролираш само при нормални обстоятелства. При опасност не можеш да контролираш, защото никога не си бил обучаван за опасностите. Бил си подготвян единствено за нормалния, ежедневен, рутинен свят. При опасност контролът се губи. Тялото ти започва да работи по своя животински начин. И става ясно, че с човек, който не се страхува, това никога не може да се случи. И това се е превърнало в признак за страхливост.

Ако, когато се страхуваш, уринираш или имаш дефекация, това показва, че си страхливец. Безстрашният човек няма да се държи по този начин, защото безстрашният човек диша дълбоко. Тялото и дихателната му система са свързани; няма разрив. При страхливеца има разрив и поради този разрив той винаги е претоварен с урина и изпражнения. И когато настъпи опасност, този товар трябва да се изхвърли: той трябва да се освободи от него. И за това си съществува причина в природата. Страхливецът, който не е претоварен, може по-лесно да избяга с неговия разхлабен стомах, може да тича по-лесно. Препълненият стомах се превръща в спънка, затова за страхливеца е по-добре, той да бъде разхлабен

Защо говоря за това? Споменавам само това, което ти трябва да осъзнаеш за процесите в ума и стомаха си. Те са дълбоко свързани. Психолозите твърдят, че от петдесет до деветдесет процента от твоите сънища се дължат на процесите в стомаха ти. Ако си поел твърде тежка храна задължително ще имаш кошмари. Те нямат нищо общо с ума. Претовареният стомах ги поражда.

Много сънища могат да се предизвикат отвън. Ако спиш, ръцете ти могат да бъдат кръстосани върху гърдите и ти незабавно ще започнеш да сънуваш кошмари. На гърдите ти може да се постави възглавница и ти незабавно ще започнеш да сънуваш, че там е седнал някакъв демон, който се кани да те убие. И това е един от проблемите. Защо се получава такъв резултат от една толкова незначителна тежест на възглавницата? Ако си буден, не усещаш тежестта; не усещаш нищо тежко. Но защо става така, че малката възглавница поставена върху гърдите ти през нощта, когато спиш, се усеща толкова тежка, все едно са ти поставили някой голям камък или скала? Защо се изпитва такава голяма тежест?

Причината е следната: когато си в съзнание, когато си буден, тялото и ума ти не са свързани; между тях има разрив. Не можеш да чувстваш тялото и неговата сетивност. Когато спиш, контролът, културата, условията, изчезват; отново си станал дете и тялото ти е станало чувствително. Заради тази чувствителност малката възглавница се усеща като тежък камък. Тя се преувеличава заради чувствителността: чувствителността я преувеличава. Процесите на тялото и ума са дълбоко свързани и ако знаеш какво става, можеш да го използваш. Затвореният, издърпан нагоре, свит ректум създава условия в тялото, при които може да се чуе звука, ако той присъства. Можеш да чуеш стълба на звука в тишината вътре в затвореното пространство на твоето тяло. Запуши ушите си, издърпай нагоре ректума и след това остани с това, което става вътре в тебе. Просто остани в това празно състояние, което е създадено от тези две неща. Вътре се движи твоята жизнена енергия и не може да излезе навън. Звукът излиза навън или през ушите ти, или през ректума. Това са двете врати, от където звукът може да излезе. Ако не може да излезе навън, ти можеш да го почувстваш по-лесно.

Какво ще се случи, когато чуеш този вътрешен звук? Със самото чуване на вътрешния звук, мислите ще престанат. Опитай го просто по всяко време на деня: просто издърпай ректума и постави пръстите в ушите си. Натисни ушите си и изтегли ректума. Ще усетиш, че умът ти е




спрял. Той няма да работи; Мислите са спряли. Непрекъснатият поток от мисли е преустановен. Това е хубаво! И ако човек продължава да го прави, когато има време, ако през деня го правиш по пет, шест пъти в продължение на три или четири месеца, ти ще се усъвършенстваш в него. И след това от тебе ще се излъчва такова благополучие.!

А вътрешният звук, щом веднъж го чуеш, остава с тебе. След това можеш да го слушаш по цял ден. Пазарът е шумен, пътят е шумен, движението е шумно, но дори и в този шум чуваш звука, ще чуваш все пак един малък глас, който звучи отвътре. И след това нищо не може да те смути. Ако чуваш своя вътрешен звук, тогава нищо отвън не може да те смути. Оставаш спокоен; няма значение какво става около тебе.

Последната техника за звука: "Навлез в звука на твоето име и чрез този звук. всички звукове."

"Навлез в звука на твоето име и чрез този звук, всички звукове.": собственото ти име може да се използва като мантра много лесно, а то е много полезно, защото името ти е проникнало дълбоко в подсъзнанието ти. Нищо друго не може да влезе толкова навътре. Ако всички ние седим тук и спим, някой пристигне и извика "Рама", никой няма да го чуе, освен този, чието име е "Рама": той ще го чуе; името се е превърнало в нещо подсъзнателно.

Твоето име е проникнало твърде дълбоко в тебе и има нещо много хубаво относно името ти. Ти никога не го извикваш: другите го извикват. Другите го използват: никога не го използваш ти.

Чувал съм, че по време на Първата световна война, за първи път в Америка започнали да раздават храна. Томас Едисон бил велик учен, но бил много беден и трябвало да се нареди на опашката, за да получи своята продоволствена карта. И той бил толкова прочут човек, че никой не използвал името му, когато бил с него. Нямало нужда да се използва името му, защото бил много уважаван. Всеки го наричал "Професоре", та той забравил името си.

Стоял на опашката и когато било извикано името му, когато попитали кой е Томас Алва Едисон, той останал безучастен. Отново извикали името и тогава един човек, който стоял до него му казал: "Защо стоите? Извикаха вашето име. Това е вашето име, професоре." След това той разбрал и казал: "Но как можех да го позная? Никой не ми вика "Едисон". От толкова дълго време. Викат ми просто "Професоре".

Никога не използваш собственото си име. Използват го другите. Но то е проникнало дълбоко, много дълбоко. Проникнало е като стрела в твоето подсъзнание. Ако самият ти го използваш, се превръща в мантра. И помага поради две причини: първата, когато използваш името си, ако то е "Рама" и ти казваш "Рама-Рама-Рама", внезапно ще почувстваш, като че ли произнасяш името на някой друг - като че ли то не е твоето име. Или, ако чувстваш, че то Е твоето име, усещаш, че има едно отделно същество вътре в тебе, което го изговаря. То може да принадлежи на тялото, може да принадлежи на ума, но този, който изговаря "Рама-Рама" се превръща в свидетел.

Винаги си изговарял чужди имена. Когато произнесеш собственото си име ти изглежда, като че принадлежи на някой друг, като че ли не е твое и това е един забележителен феномен. Можеш да се превърнеш в свидетел на собственото си име, а с името ти върви и целия ти живот. Отделяйки се от името си, се отделяш от живота си. А това име е проникнало дълбоко в тебе, защото всеки те е наричал така още от самото ти раждане. Винаги си го слушал. Затова използвай този звук и чрез този звук можеш да проникнеш до дълбините, до които е проникнало името.

В древните времена на всеки човек сме давали име на Бога - на всеки. Някой е бил Рама, някой е бил Нараяна, някой е бил Кришна, някой е бил Вишну или нещо подобно на това. Твърдят, че всички мюсюлмански имена са имена на Бога - ВСИЧКИ мюсюлмански имена! И това било практика по целия свят - да се дава име, което всъщност е име на Бога.

Това се е правило за добро. Едната причина е била" тази техника: ако името ти може да се използва като мантра, то ще ти донесе двойна полза. Ще бъде ТВОЕТО име - а ти си го чувал толкова много пъти и то се е проникнало дълбоко в целия ти живот. Освен това то е име на Бога. Продължавай да го повтаряш вътрешно и в един момент ще осъзнаеш: "Това име е различно от мене". Тогава постепенно това име ще добие една собствена святост. Всеки ден ще си спомняш, че "Нараяна" или "Рама", това е Божието име. Името ти се е превърнало в мантра.

Използвай го! Това е много хубаво! Можеш да опиташ много неща с името си. Ако искаш за се събудиш в пет часа сутринта, никакъв звънец няма да е така точен, както твоето име. Само го




повтори три пъти наум: "Рама, трябва да се събудиш точно в пет часа." Повтори го три пъти и след това заспивай. Ще се събудиш в пет часа, защото "Рама", ТВОЕТО име, е проникнало твърде дълбоко в подсъзнанието.

Назови името си и си кажи: "В пет часа сутринта трябва да се събудя". Някой ЩЕ те събуди. И ако продължаваш тази практика, един ден ще разбереш внезапно, че някой те вика и ти казва: "Рама, събуди се." Твоето подсъзнание те вика.

Тази техника казва: "Навлез в звука на твоето име и чрез този звук, всички звукове." Твоето име се превръща във врата за всички имена. Но звукът да влезе. Най-напред, когато повтаряш "Рама-Рама-Рама", това е просто една дума. Но когато продължиш да повтаряш: "Рама-Рама-Рама" тя придобива свое значение. Може би си чувал историята на Валмики. На него му дали тази мантра "Рама", но той бил невеж човек - необразован, обикновен, невинен, като дете. Започнал да повтаря "Рама-Рама-Рама толкова много, че забравил всичко и обърнал думата обратно. Вместо нея той шепнел: "мара-мара". Повтарял "Рама-Рама-Рама" толкова бързо, че то се превърнало в "мара-мара-ма-ра" и той постигнал целта чрез "мара-мара-мара."

Ако повтаряш непрекъснато бързо името наум, скоро то ще престане да бъде дума: ще се превърне в звук, просто безсмислен. И след това няма разлика между "Рама" и "мара" - никаква разлика! Дали казваш "Рама" или "мара" няма никакво значение. Те не са думи. Сега това е само звук, само звукът е от значение. Вземи звука на твоето име. Забрави неговото значение; просто навлез в звука. Значението е от ума, звукът е от тялото. Значението е в главата, звукът се разпространява по цялото тяло. Затова забрави значението. Повтаряй го като безсмислен звук и чрез този звук ще навлезеш във всички звукове: този звук ще се превърне във врата към всички звукове, а "всички звукове" означава всичко, което съществува.

Една от основните догми в индийските духовни търсения е, че основната единица на Битието е звукът, а не електричеството. Съвременната наука твърди, че основната единица на Битието е електричеството, не звука, но те твърдят, че звукът е форма на електричеството. Индийците обаче винаги да твърдели, че електричеството не е нищо друго, освен форма на звука.

Може би си чувал, че посредством определена рага - определен звук, може да се създаде огън. Може да се запали, тъй като според индийците звукът е в основата на цялото електричество. Ако уцелиш съответната честота на звука, ще създадеш електричество.

Когато по някой дълъг мост преминава армия, на войниците не се разрешава да маршируват, защото много пъти се е случвало мостът да се срути заради тяхната маршировка. Причината е в звука, а не в тяхната тежест. Ще преминат по всякакъв начин, но ако преминат марширувайки, тогава звукът от краката им ще разруши моста.

В старата еврейска история, градът Иерихон бил защитен много добре от големи стени и било невъзможно да се разрушат тези стени чрез някакво метателно оръжие. Но чрез определен звук стените били разрушени и този звук е тайната на разрушаването на тези стени. Ако този звук е направен пред стените, те не могат да издържат.

Чувал си историята на Али Баба: един определен звук и скалата се отмества. Това са алегории. Независимо дали са верни или не, едно нещо е сигурно: ако можеш да създадеш определен звук за толкова дълго време, че смисълът да се изгуби, умът да се изгуби, скалата в твоето сърце ще се отмести

16Тантра - пътят на отдаването29 януари 1973 г., Бомбай, Индия.

ВЪПРОСИ:1. Тези техники от йога ли са или принадлежат към основното съдържание на тантра?2. Как да направим секса медитатиВен и трябва ли да се практикуват някакви

специални пози?3. "Анахат нада" звук ли е или е беззвучието?

Първият въпрос: "Бхагван, моля Ви обяснете дали техниките, които Вие разгледахте от "Виджяна бхайрава тантра" принадлежат към науката на йога. Вместо да са централен




предмет на тантра. Кое е основното съдържание на тантра?"Този въпрос възниква в мнозина. Техниките, които разгледахме принадлежат и на йога. Те са

същите техники, но с една разлика: може да използвате едни и същи техники с абсолютно различни философии, които ги обясняват. Рамката, моделът са различни, не техниката. Може да имаш различно отношение към живота - точно обратното на това на тантра.

Йога вярва в борбата; йога по своята същност е път на волята. Тантра не вярва в борбата; тантра не е пътят на волята. По-скоро, точно обратното, тантра е пътят на ТОТАЛНОТО ОТДАВАНЕ. Твоята воля не е необходима. Според тантра волята ти е проблемът - източникът на всички мъки. Според йога, предаването ти, твоето "безволие" е проблемът.

Тъй като волята ти е слаба, ти се мъчиш, страдаш - според йога. Според тантра, понеже имаш воля, понеже имаш его, индивидуалност, поради това страдаш. Йога твърди, че ако волята ти стане абсолютно съвършена, ще бъдеш Освободен. Тантра иска да разтвориш напълно волята си, да се изчистиш изцяло от нея и това ще бъде твоето Освобождение. При това и двете са прави; това поражда проблема. Според мен и двете са прави.

Но пътя на йога е един много труден път. Невъзможно е, почти е невъзможно, да постигнеш съвършенство на егото. Това означава да станеш център на целия универсум. Пътят е много дълъг - труден. И всъщност, той НИКОГА не достига до целта. Какво става в такъв случай с последователите на йога? Някъде на пътя, в някой живот, те се обръщат към тантра.

Интелектуално йога е разбираема; екзистенциално тя е невъзможна. Ако тя Е възможна, ти ще постигнеш и чрез йога, но в общи линии това никога не става. Дори и да се случва, то се случва много рядко, на такива като Махавира. Понякога минават векове, докато се появи някой като Махавира, който е постигнал целта чрез йога. Но той е рядкост, изключение, което потвърждава правилото.

Йога обаче е по-привлекателна от тантра. Тантра е лесна, естествена и ти можеш чрез тантра да го постигнеш много лесно, много естествено, без усилие. И поради това тантра никога не е толкова привлекателна в твоите очи. Защо? Всичко, което ти харесва, харесва на твоето его. Онова, което чувстваш, че ще удовлетвори твоето его, ще ти хареса повече. Ти си прикован в егото. Поради това йога ще ти хареса много.

Всъщност, колкото по-егоистичен си, толкова повече ще те привлича йога, защото тя е чистото усилие на егото. Колкото е по-невъзможно, толкова по-привлекателно е за егото. Затова Еверест е толкова привлекателен. Да се изкачиш на върха на Хималаите е толкова привлекателно, защото е много трудно. И когато Хилари и Тенсинг се изкачват на Еверест, те изпадат във възторг. Защо станало така? Защото егото било удовлетворено. Те били първите.

Когато първият човек кацнал на луната, можеш ли да си представиш, как се е чувствал? Той бил първият в цялата история. И вече никой не можел да го измести; той щял да остане първи за всички времена. Сега нямало начин да се промени неговото положение. Егото е дълбоко удовлетворено. Сега той няма конкуренция и не може, и да има. Много хора ще стъпят на Луната, но те няма да са първите. Но мнозина могат да стъпят на Луната и мнозина могат да се изкачат на Еверест. Йога ти предоставя по-висок връх. И колкото по-недостижима е целта, толкова по-съвършено е егото - чисто, съвършено, абсолютно его.

Йога щеше да се хареса много на Ницше, защото той разбра, че енергията, която движи човешкия живот, е енергията на волята - волята за власт. Йога ти дава това чувство. Чрез нея ставаш по-силен.

Колкото по-силно можеш да контролираш себе си, колкото по-силно можеш да контролираш своите инстинкти, колко то по-силно можеш да контролираш своето тяло и колкото по-силно можеш да контролираш своя ум, толкова по-силен ще се чувстваш. Вътрешно се превръщаш в господар. Но това става чрез сблъсък; това става чрез борба и насилие. И винаги става така, че човек, който се е занимавал с йога в продължение на няколко живота, достига до един момент, в който цялото това пътешествие става еднообразно, неясно, напразно, защото колкото повече се удовлетворява егото, толкова повече ще чувстваш, че това е безсмислено. Тогава последователят на пътя на йога се обръща към тантра.

Но йога привлича, защото всеки е егоист. Тантра никога не привлича в началото. Тантра може да стане привлекателна само на високите нива - за онези, които са работили над себе си, които НАИСТИНА, в течение на няколко живота, са се борили чрез йога. Тогава тантра става




привлекателна за тях, защото могат да я разберат. В обикновения случай, ти няма да бъдеш привлечен от тантра. А ако си привлечен от нея, ще бъдеш привлечен поради погрешни причини, затова се опитай да разбереш и тях.

На първо място тантра няма да те привлече, защото тя изисква от тебе, ДА СЕ ПРЕДАДЕШ, а не да се биеш. Тя иска от тебе, да се носиш по водата, а не да плуваш. Тя изисква от тебе, да се движиш по течението, а не да плуваш срещу него. Тя ти казва, че природата е нещо хубаво. Довери се на природата; не се бори с нея. И сексът е добър. Довери му се, следвай го, носи се в него. ОТРИЦАНИЕТО НА БОРБАТА е централното учение на тантра. Плувай, носи се!

Тя не може да привлича. Не носи удовлетворение на твоето его. Още като първа стъпка изисква от тебе да разтвориш егото. В самото начало иска да го разтвориш.

И йога го иска, но накрая. В началото йога иска да го пречистиш. А ако го пречистиш напълно, то изчезва; не може да остане. Но при йога това е последното нещо, а при тантра то е първото.

Затова като цяло тантра няма да бъде привлекателна. А ако привлича, тя ще го прави поради погрешни причини. Например, ако искаш да се отдадеш на секса, можеш да оправдаеш това свое желание чрез тантра. Това може да те привлече. Ако желаеш да се отдадеш на виното, на жените, на други неща. можеш да се чувстваш привлечен от тантра. Но всъщност не си привлечен от тантра. Тантра е фасадата - един номер. Ти си привлечен от нещо друго, което с:.. ред тебе тантра ти позволява. Затова тантра винаги привлича поради съвсем други основания.

Тантра няма за цел да помогне за твоето задоволяване. Тя цели да го трансформира. Затова не заблуждавай себе си. Чрез тантра много лесно можеш да излъжеш себе си. Именно поради възможността от това заблуждаване на себе си, Махавира не е описал тантра. Тази възможност винаги съществува. А човек е така неискрен, че може да ти показва едно нещо, докато има предвид съвсем друго. Той може да дава различни обяснения.

Например в Китай, в древен Китай, съществувало нещо подобно на тантра - тайна наука. Известна е като Дао. В Дао съществуват подобни на тантра тенденции. Например, Дао твърди, че е хубаво, ако искаш да водиш свободен сексуален живот, че не трябва да оставаш само с един партньор - мъж или жена. Не трябва да се ограничаваш само с един, ако искаш да бъдеш свободен. Дао твърди, че е по-добре непрекъснато да сменяш партньорите си.

Това е абсолютно Правилно, но ти можеш да го рационализираш; можеш да заблудиш себе си. Може да си просто един сексуален маниак и да си мислиш: "Практикувам тантра и затова не мога да бъда само с една жена. Трябва да ги сменям." И много императори в Китай правели точно така. Те имали големи хареми единствено с тази цел.

Дао е забележително, ако се вгледаш дълбоко в човешката психика. Ако познаваш само една жена, рано или късно твоето привличане към тази жена ще отслабне, но привличането ти към жените ще остане. Ти си привлечен от другия пол. Тази жена, твоята съпруга, всъщност ще престане да бъде от другия пол. Тя няма да те привлича, няма да бъде магнит за тебе. Ще си свикнал с нея.

Дао твърди, че ако мъжът се движи сред жени, МНОГО жени, той няма да се издигне само над една от тях: ще се издигне над противоположния пол. Самото познаване на много жени ще му помогне да ги надрастне. И това е така, но е ОПАСНО, защото на теб ще ти хареса, не защото е правилно, а защото все едно ти се издава разрешително. Това е проблемът с тантра.

В Китай това знание било забранено; то трябвало да бъде забранено. В Индия тантра също била забранена, защото говорела много опасни неща - опасни, само защото ти си измамник. В противен случай щяха да бъдат чудесни. Нищо по-прекрасно и тайнствено не може да се случи с човешкия ум от това, което дава тантра; нито едно знание не е така дълбоко.

Но знанието винаги е опасно. Например, сега науката стана опасна, защото тя достигна до познанието на много дълбоки тайни. Сега тя знае как да създаде атомна енергия. Твърди се, че Айнщайн е казал, че ако може отново да се роди, вместо учен би искал да бъде водопроводчик, защото като поглежда назад, целия му живот е загубен - не само загубен, но и опасен за човечеството. Той е разкрил една от най-големите тайни, но на хора, които се самозаблуждават.

Чудя се, вероятно скоро ще настъпи денят, в който ще трябва да забраним научното знание. Носят се слухове, че сред учените се водят тайни преговори за това, дали да продължат да правят повече открития или не - дали да спрат изследванията или да продължават - защото сега това е




опасна зона.Всяко познание е опасно; единствено невежеството е безопасно. Не можеш да направиш кой

знае какво с негова помощ. Суеверията винаги са нещо хубаво - никога опасни. Те са хомеопатични. Ако ти дадат безвредно лекарство, то няма да ти навреди. Дали ще ти помогне или не, зависи от твоята наивност, но едно е сигурно: то няма да ти навреди. Хомеопатията е безопасна; тя е едно дълбоко суеверие. Ако се задейства, може само да помогне. Запомни, ако нещо може САМО да помогне, тогава то е едно голямо суеверие. Ако може да направи и двете, да помогне и да навреди, само тогава е знание.

Истинското нещо може и двете - да помогне и да навреди. Само нещо неистинско може просто да помогне, но тогава помощта никога не е резултат от самото него. Тя винаги е проекция на собствения ти ум. В известен смисъл единствено илюзорните неща са добри. Те никога не ти навреждат.

Тантра е наука и е по-дълбока от познанието за атомите, защото науката за атомите се занимава с материята, а тантра се занимава с тебе, а ти винаги си по-опасен от всяка атомна енергия. Тантра се занимава с биологичния атом, с тебе - живата клетка, със самото съзнание и как работи неговия вътрешен механизъм.Затова тантра толкова много се интересува от секса. Този, който се интересува от живота и съзнанието, автоматично ще започне да се интересува и от секса, защото сексът е източникът на живота, на любовта, на всичко, което се случва в света на съзнанието. Затова ако търсещият не се интересува от секса, той изобщо не е търсач. Може да бъде философ, но не и търсач. А философията е, повече или по-малко, пълна глупост - разсъждение за неща, от които няма никаква полза.

Слушал съм, че Мула Насрудин се интересувал от момичета, но нямал късмет с тях. Никоя не го харесвала. Веднъж отивал на среща за първи път с едно момиче, затова попитал един свой приятел: 'Каква е твоята тайна? Ти си страшен с жените. Ти просто ги хипнотизираш, а аз винаги се провалям, затова ми дай някакъв съвет. Имам първа среща с едно момиче, затова ми разкрий някои от тайните си."

Приятелят му казал: "Запомни три неща: винаги говори за храна, семейство и философия.'1

"Защо за храна?", попитал Мула. Приятелят му отговорил: "Говоря за храна, защото тогава момичето се чувства добре - защото всяка жена се интересува от храна. Тя е храна за детето. Тя е храна за цялото човечество, затова всъщност тя се интересува от храната."

Мула казал: "О’кей. А защо за семейството?" Човекът отвърнал: "Говори за нейното семейство и така твоите намерения изглеждат почтени." След това Мула казал: "А защо за философия?" Човекът отвърнал: "Говори за философия. Това кара жената да се чувства интелигентна."

И така, Мула се втурнал. Веднага щом видял момичето, казал: "ЗдраВей, обичаш ли юфка?" Момичето се учудило и отговорило: "Не!" Тогава Мула задал втория си въпрос: "Имаш ли двама братя?" Момичето се слисало още повече и си помислило: "Що за среща е това?" Отговорило: "Не!" За момент Мула се объркал. Чудел се: "Как да започна да говоря за философия?" За един момент бил объркан, а после попитал: "Виж сега, ако имаше брат, той дали щеше да обича юфка?"

философията повече или по-малко е глупост. Тантра не се интересува от философия; тантра се интересува от действителния живот. Затова тантра никога не пита дали има Бог или Мокша (Освобождение), дали съществува рая или ада. Тантра задава съществени въпроси относно живота. Затова тя толкова много се интересува от секса и любовта. Те са основни. ТИ СИ посредством тях; ти си част от тях.

Ти си сцената на сексуалната енергия и нищо повече. И ако не разбереш тази енергия и не я преобразуваш, никога няма да станеш нещо повече. Ти, точно в този момент, не си нищо повече от сексуална енергия. Можеш да си повече, но ако не го разбереш и не можеш да я преобразуваш, никога няма да станеш нещо повече. Възможността съществува подобно на зародиш. Затова тантра се интересува от секса, любовта, естествения живот.

Но начинът да се изучат те, не е чрез сблъсък. Тантра твърди, че не можеш да познаеш нищо, ако си настроен за борба, защото тогава не си възприемчив. Тогава, ПОНЕЖЕ си настроен за борба, тайните ще останат скрити за тебе. Не си отворен, за да възприемаш. И когато се бориш, винаги си отвън. Ако се бориш със секса, ти си отвън. Ако се предадеш на секса, достигаш до най-




дълбоката му същност; ставаш посветен. Ако се предадеш, достигаш до познанието на много неща.

Правиш секс, но винаги с една настройка за борба. Затова не си научил много от тайните. Например, не си познал животворните сили на секса. Не си ги познал, защото не можеш да ги познаеш. За тази цел е необходим някой, който да е "отвътре".

Ако ти наистина се носиш със сексуалната енергия, напълно отдаден, рано или късно ще достигнеш до точката, в която ще разбереш, че сексът може не само да дава нов живот: сексът може да ТИ даде повече живот. За любещите се сексът може да се превърне в животворна сила, но за тази цел трябва да се предадеш. И щом веднъж си се предал, много неща се променят.

Например, на тантра е известно, на дао е известно, че ако еякулираш (изхвърлиш семето) по време на сексуалния акт, тогава сексът не е животворен. От еякулацията няма нужда; тя може напълно да се игнорира. Тантра и дао твърдят, че еякулацията настъпва, защото се бориш; в противен случай не е необходима.

Тези, които се любят, могат да бъдат в дълбока сексуална прегръдка само успокоявайки се един друг, без да се бърза с еякулацията, без да се бърза, да се свърши актът. Те могат просто да се отпуснат взаимно. И ако отпускането е пълно и двамата ще се почувстват по-жизнени. И двамата ще се обогатят взаимно.

Дао твърди, че човек може да живее 1000 години, ако не е припрян в секса, ако е дълбоко релаксиран. Ако мъжът и жената добре се отпуснат един друг, сливайки се един в друг, потъвайки един в друг, без никаква припряност, без никакво напрежение, ще се случат много неща - алхимични неща - защото жизнените сокове на двамата, електричеството на двамата, биоенергиите на двамата, ще се срещнат. И само чрез тази среща (защото те са "анти" - едната е отрицателна, а другата е положителна; те са противоположни), само чрез тяхната среща те се усилват взаимно, взаимно си дават живот - стават по-жизнени.

Хората могат да живеят дълго и могат да живеят без никога да остаряват. Но това се постига само ако не си настроен за борба. А то изглежда парадоксално. Тези, които се борят в секса, ще еякулират по-бързо, защото напрегнатият ум бърза, за да се освободи от напрежението.

Някои нови изследвания изнасят много изненадващи факти, много изненадващи резултати. Мастърс и Джонсън за първи път изследват научно това, което става по време на половото сношение. Установили, че 75% от мъжете имат преждевременна еякулация - 75% ! Преди да стигнат до същността на нещата, те са се изхвърлили и актът е приключил. А 90% от жените никога не стигат до оргазъм; никога не достигат до върха, до върховния удовлетворяващ връх; 90% от жените!

Затова жените са толкова сърдити и раздразнителни и те ще останат такива. Никаква медитация не може да им помогне да бъдат умиротворени и никаква философия, никаква религия, никаква етика, няма да ги накара да бъдат по-спокойни с мъжете, с които живеят. Те са раздразнителни, защото и съвременната наука и древната тантра твърдят, че ако жената не достига до силен оргазъм, тя ще се превърне в проблем за семейството. Това, което не може да го постигне, ще създава напрежение и тя винаги ще е войнствено настроена.

Затова ако твоята жена винаги е войнствено настроена, обмисли още веднъж цялата работа. Проблемът не е просто в жена ти: може ти да си причината. И тъй като жените не достигат до оргазъм, те се настройват против секса. Не желаят да правят секс. Трябва да бъдат подмамвани: не са готови да правят секс. Защо да бъдат готови ако не са постигнали никога дълбоко блаженство чрез него? По-скоро, след секса имат усещането, че мъжът ги е използвал, че те са били използвани. Чувстват се като предмет, който е бил използван и след това захвърлен.

Мъжът се е задоволил, защото е еякулирал. След това той се отмества и заспива, а жената започва да плаче. Тя е била използвана и изживяването не й е донесло по никакъв начин удовлетворяване. Може да е удовлетворила своя съпруг, приятел, любовник, но това не е задоволило самата нея.

Деветдесет процента от жените не знаят изобщо, какво е това оргазъм. Никога не са го постигнали; никога не са достигнали върха на този блажен спазъм на тялото, когато всяка фибра Вибрира и Всяка клетка оживява. Те не са го достигали и това се дължи на отрицателното отношение към секса В обществото. Войнстващият ум е налице и жената е толкова потисната, че е станала фригидна.




Мъжът продължава да прави любов, все едно че върши грях. Той изпитва вина: "това не трябва да се прави." И докато прави любов с жена си или любимата си, мисли за някой махатма (така наречения светец) - как да се доближи до махатмата и как да преодолее този секс, този "грях".

Много е трудно да се отървеш от махатмите. Те винаги присъстват, дори когато правиш любов. Ти не си сам; трябва да има и един махатма. Ако не е махатмата, тогава Бог те наблюдава, как вършиш този "грях". Понятието за Бога в човешките умове е същото като това за надничащият Том: той винаги те наблюдава. Това отношение поражда едно безпокойство. А когато е налице безпокойство, еякулацията настъпва бързо. Когато липсва безпокойство, еякулацията може да се отложи с часове, дори и с дни. И от нея няма нужда. Ако любовта е дълбока, двете страни могат взаимно да се подсилват. Тогава еякулацията се прекратява напълно и любовните партньори могат да се срещат с години без никаква еякулация, без никакво пилеене на енергия. Те могат просто да се успокояват взаимно. Техните тела се срещат и се отпускат. И рано или късно сексът ще престане да бъде едно възбуждане. В момента той е възбуждане. След това ще престане да е Възбуждане: ще бъде успокояване - отпускане.

Но това може да се случи ако най-напред вътрешно си се предал на жизнената енергия - на жизнената сила. Само тогава можеш да се отдадеш и на твоя любим или любовник. Тантра твърди, че това може да стане и ти казва КАК може да стане. Тантра казва никога да не правиш любов, когато си възбуден. На пръв поглед това е абсурдно, защото ти искаш да правиш любов именно, когато си възбуден. И обикновено двамата партньори се възбуждат един друг, за да могат да правят любов. Но според тантра възбудата изчерпва енергията ти. Прави любов, когато си спокоен, ведър, медитативен. Първо медитирай, след това прави любов и когато правиш любов, не преминавай границата. Какво имам предвид под "не преминавай границата"? Не се възбуждай и разгорещявай, за да не се пръска енергията ти.

Ако наблюдаваш как двама души правят любов, ще видиш, че те се борят. Ако малкото дете някой път види майка си и баща си, то ще си помисли, че баща му се кани да убие майка му. Прилича на насилие; прилича на борба. Не е красиво; изглежда грозно.

Може да бъде по-музикално - хармонично. Двамата партньори могат да се държат все едно, че танцуват, а не все едно, че се бият - все едно че изпълняват някоя мелодична песен, създавайки атмосфера, в която и двамата могат да се разтворят и да се превърнат в едно цяло. Тогава те се отпускат. Това има предвид тантра. Тантра изобщо не е сексуална. Тантра е най-малко сексуалното нещо и все пак се занимава твърде много със секса. И ако чрез тази релаксация и отпускане природата разкрие пред тебе своите тайни, това не е за чудене. Тогава започваш да съзнаваш какво става. И при осъзнаването на онова, което се случва, пред ума ти се разкриват много тайни.

Първо, сексът става животворен. Такъв, какъвто е сега, той е смъртоносен. Чрез него ти просто умираш изчерпвайки себе си, израждайки се. Второ, той се превръща в най-дълбоката естествена медитация. Мислите ти изчезват напълно. Когато си напълно релаксиран с твоя партньор, мислите ти изчезват. Умът отсъства; бие само сърцето ти. Той се превръща в естествена медитация. И ако любовта не може да ти помогне за медитацията, нищо не може да ти помогне, защото всичко останало е излишно, повърхностно. Ако любовта не може да помогне, НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ!

Любовта притежава своя собствена медитация. Но ти не познаваш любовта; познаваш единствено сексът и нещастието от пилеенето на енергията. Затова след него си подтиснат. След това решаваш да дадеш обет за брахмачария (въздържание). И този обет е даден, когато си бил в депресия, даден е, когато си бил ядосан, този обет е даден, когато си бил разочарован. Това няма да помогне.

Обетът може да помогне само ако е даден в едно много спокойно, медитативно състояние. В противен случай ти само показваш своя яд, своето раздразнение и нищо друго, и ще забравиш за обета само след двадесет и четири часа. Енергията ще се е появила отново и точно по същия стар навик, ще трябва да се освободиш от нея.

Тантра твърди, че сексът е нещо твърде дълбоко, защото той е живот, но ти се интересуваш от него заради съвсем други причини. Не се интересувай от тантра поради лъжливи основания и тогава няма да чувстваш, че тантра е опасна. Тогава тантра преобразува живота.




Някои тантристки методи са се използвали и в йога, но сблъсъкът остава - войнственото настроение. Тантра използва същите методи, но с едно отношение на любов - и това прави разликата между тях голяма. Самото качество на техниката се променя. Техниката става различна, защото цялото основание се променя.

Беше зададен въпроса: "Кой е основният предмет на тантра?" Отговорът е - ТИ! Ти си основният предмет на тантра -това, което си в момента и това, което е скрито в теб, и може да се развие, това което си, и това, което можеш да бъдеш. В момента ти си едно СЕКСУАЛНО ЦЯЛО и ако това цяло не бъде разбрано задълбочено, ти не можеш да се превърнеш в дух; не можеш да станеш духовно цяло. Сексуалността и духовността са двата полюса на енергията.

Тантра започва с тебе ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ; йога започва с това, което можеш да бъдеш. Йога започва с края; тантра започва с началото. И е хубаво да се започне с началото. ВИНАГИ е добре да се започне с началото, защото ако краят се направи начало, тогава създаваш излишни страдания за себе си. Ти не си краят - не си идеалното. Трябва да се превърнеш в божество, в идеалното, но сега си само едно животно. И това животно обезумява заради идеала за божеството; то полудява; то побеснява.

Тантра иска да забравиш за божеството. Ако си животно, познай това животно в неговата пълнота. От самото познание ще израсне божеството. А ако то не може да израсне от познанието, тогава забрави за него; то никога няма да се появи. Идеалите не могат да разкрият твоите възможности; единствено познанието на действителното ще помогне. Така че основният предмет на тантра си ти - такъв, какъвто си и такъв, какъвто можеш да станеш - твоята действителност и твоята възможност. Те са основният предмет.

Понякога хората се притесняват. Като започнеш да изучаваш тантра. Бог не се разглежда, мокша (Освобождението) не се разглежда, нирвана не се разглежда. Каква религия е тантра? Тантра се занимава с неща, които ще те накарат да се възмутиш, които ти не би искал да се обсъждат. Кой иска да се разглежда секса? Всеки е на мнение, че го познава. Понеже можеш да се размножаваш, мислиш, че го познаваш.

Никой няма желание да говори за секса и сексът е проблем на всички. Никой не иска да се обсъжда любовта, защото всеки си мисли, че вече е голям любовник. Вгледай се в живота си! Той е една омраза и нищо друго. А това, което ти наричаш любов, е само едно отпускане, малко разхлабване - от омразата. Погледни около себе си и ще разбереш какво знаеш за любовта.

Баал Шем, един факир, отивал всеки ден при своя шивач за своята мантия, а на шивачът му трябвали шест месеца, за да направи една най-обикновена мантия на факира. Бедният факир! Когато мантията била готова и шивачът я дал на Баал Шем, Баал Шем казал: "Кажи ми, дори и Бог е имал само шест дена, за да създаде света. За шест дни Бог е създал целия свят, а на теб ти трябваха шест месеца, за да направиш една обикновена мантия?"

Баал Шем си спомня за шивача в своите мемоари. Шивачът отговорил: "Да, Бог е създал света за шест дни, но погледни света - какъв свят е това! Да, той го е създал за шест дни, но я погледни света!"

Погледни около себе си; погледни света, който ТИ си създал. Тогава ще разбереш, че нищо не ти е известно. Вървиш сле-пешката в мрака и понеже всички останали също вървят сле-пешката в мрака, това не означава, че ти се къпеш в светлина. Щом като всички останали вървят слепешката в мрака, ти се чувстваш добре, защото чувстваш, че не е възможно сравнение.

Но и ти си потънал в мрак и тантра започва с теб такъв, какъвто си. Тантра иска да те просветли за основни неща, които не можеш да отхвърлиш. Ако се опиташ да ги отхвърлиш, това е за твоя сметка.

Вторият въпрос: "Как може човек да превърне сексуалния акт в медитативно преживяване? Трябва ли да се практикуват специални пози в секса?"

Позите нямат никакво значение; те не са важни. Истинското нещо е отношението - не позата на тялото, а позицията на ума. Но ако промените ума си, може да пожелаете да промените и позите си, защото те са свързани. Но не те са същественото.

Например, мъжът винаги е върху жената - отгоре на жената. Това е една егоистична поза, защото мъжът винаги си мисли, че е по-добър, по-висш, върховен. Как така ще бъде под жената! Но по целия свят в примитивните общества, жената е върху мъжа. Затова в Африка тази поза, в която мъжът е върху жената, е известна като мисионерска поза, защото в началото, когато




мисионерите - християнските мисионери - пристигнали в Африка, туземците не можели да разберат, какво правят те. Мислили си, че това ще убие жената.

Позата с мъжа отгоре в Африка е известна като мисионерска поза. Африканските туземци казват, че това е насилие, когато мъжът е отгоре върху жената. Тя е по-слаба, нежна и затова трябва да е отгоре. Но е трудно за мъжа да мисли себе си по-ниско от жената - да е под нея.

Ако се промени умът ти, ще се променят много неща. По-добре е жената да е отгоре поради много причини. Ако жената е отгоре, ще трябва да бъде пасивна и няма да употребява много сила; просто ще се отпуска. И мъжът под нея няма да може да направи повече. И той ще трябва да се отпусне. Това е добре. Ако той е отгоре започва да употребява сила. Ще прави почти всичко и за нея няма да остане какво да прави. Според тантра трябва да се отпуснеш, затова е добре, когато жената е отгоре. Тя може да се отпусне по-добре от всеки мъж. Женската психика е по-пасивна, затова отпускането настъпва по-лесно.

Позите ще се променят, но не обръщай прекалено голямо внимание на позите. Промени своя ум. Остави се на жизнената сила; носи се в нея. В един момент, ако вие наистина сте се оставили на силата, телата ви ще заемат позата, която се изисква от дадената ситуация. Ако двамата партньори са се отдали напълно, телата им ще заемат необходимата поза.

Всеки ден ситуациите се променят, затова не е необходимо предварително да се фиксират позите. В това е проблемът - че ти се опитваш да ги фиксираш предварително. Когато се опитваш предварително да ги фиксираш, това е фиксиране от ума. В такъв случай не си се отдал.

Ако се отдадеш, позволяваш нещата да заемат своята собствена форма. И това е една чудесна хармония - когато двамата партньори са се отдали. Ще заемат много пози или няма да ги заемат и просто ще релаксират. Всичко зависи от жизнената сила, не от вашето предварително решение. Няма нужда да решаваш нищо предварително. Решението е проблемът. Дори да правиш любов, ти решаваш. Дори, за да правиш любов, отиваш и се консултираш с книгите.

Има книги върху това, как да се прави любов. Това показва какъв тип ум сме създали. Консултираш се с книгите дори за това, как да правиш любов. Тогава тя става дело на ума; ти промисляш всичко. Всъщност, репетираш един модел в ума си и след това само го изиграваш отново. Твоето действие е негово повторение; затова то никога не е истинско. Изиграваш това, което си репетирал. Превръща се в изпълнение на роля; няма нищо истинско.

Остави на силата и се носи с нея. Какво е страхът? Защо да се страхуваме? Ако не можеш да проявиш смелост, когато си със своя сексуален партньор, тогава къде можеш да я проявиш? А щом веднъж добиеш чувството, че самата жизнена сила помага и намира правилния път, от който се нуждаеш, това ще ти донесе едно прозрение в твоя живот. Тогава можеш да предоставиш целия си живот на Божественото. То е твоят любим.

След това предоставяш ЦЕЛИЯ си живот на Божественото. След това не мислиш и не планираш; не нагласяваш бъдещето съобразно себе си. Просто оставяш себе си да се движиш към бъдещето в съответствие с Него, в съответствие с Тоталността.

Как обаче да превърнем сексуалния акт в медитация? Това става единствено чрез отдаването. Не мисли за него; нека то стане. И бъди релаксиран; не се стреми напред. Това е един от основните проблеми на ума: той винаги избързва напред. Винаги се стреми към резултата, а резултатът се намира в бъдещето. Никога не присъстваш в самия акт; винаги си в бъдещето стремейки се към резултата. Този стремеж към резултата разваля всичко, разрушава всичко.

Просто бъди в действието. Какво представлява бъдещето? То неизбежно ще настъпи; не трябва да се безпокоиш за него. И не трябва да го обременяваш с твоите грижи. То вече идва; то вече е ДОШЛО. Затова забрави за него. Ти само бъди тук и сега.

Сексът може да се превърне в едно дълбоко вникване в съществуването ти тук и сега. Това е, според мене, единственото човешко действие сега, чрез което можеш да бъдеш тук и сега. Не можеш да си тук и сега, когато си в своя офис; не можеш да си тук и сега, докато учиш в своя колеж; не можеш да си тук и сега, където и да е 8 този модерен свят. Само в любовта можеш да си тук и сега.

Но дори тогава не си. Мислиш за резултата. А днес, редица съвременни книги са създали много нови проблеми. Четеш книга за това, как да правиш любов и след това се страхуваш допълнително, дали го правиш правилно или не. Четеш книга за това, каква поза трябва да се заеме - или какъв тип поза трябва да се използва и след това се страхуваш, дали си заел правилната




поза или не.Психолозите създадоха нови страхове за ума. Сега, казват те, мъжът трябва да следи, дали

жена му достига до оргазъм или не, така че той се тревожи и за това. И тази грижа няма да помогне по никакъв начин. Тя ще се превърне в бариера.

Жената се притеснява за това, дали помага на мъжа си да се отпусне или не. Тя трябва да показва, че изпитва голямо блаженство. Тогава всичко става фалшиво. И двамата се тревожат за резултата. И заради тази загриженост резултатът никога няма да настъпи.

Забрави всичко. Потопи се в момента и остави на телата да се разкрият. Вашите тела знаят добре; те притежават своя собствена мъдрост. Вашите тела се състоят от сексуални клетки. Те имат заложена програма; вас не ви питат изобщо. Просто остави всичко на тялото и то ще се справи. Това предоставяне на природата и от двамата, едновременно двамата, това отпускане, автоматично ще доведе до медитация.

А ако можеш да го изживееш по време на секса, ще разбереш едно нещо: че когато и да се отдадеш, ще изживееш същото. Тогава можеш да се предоставиш на Учителя. Това е отношение на любов. Можеш да се предадеш в ръцете на Учителя и после, когато докосваш с чело земята пред стъпалата му, главата ти ще бъде абсолютно празна. Ти ще бъдеш в състояние на медитация.

След това няма нужда и от Учител. След това излез навън и се отдай на небето. Знаеш КАК да се отдадеш; това е ВСИЧКО. След това можеш да вървиш и да се отдадеш на някое дърво. Това изглежда глупаво, защото не знаем как да се отдаваме. Виждаме някой човек - селянин или туземец - да отива към реката, отдавайки себе си на реката, наричайки реката Майка, Божествената Майка, или отдавайки се на изгряващото слънце, наричайки изгряващото слънце велико божество, или да отива към някое дърво и да поставя главата си в неговите корени и да се отдава.

За нас това изглежда като суеверие. Казваш: "Какви щуротии прави! Какво може да направи дървото? Какво може да направи реката? Те не са божества. Какво е слънцето? Слънцето не е божество." Всичко се превръща в божество ако можеш да се отдаваш. Така че твоето отдаване създава Божественото. Няма нищо Божествено; има само един отдаващ се ум, който създава Божественото.

Отдай се на жена си и тя става Божествена. Отдай се на съпруга си и той става Божествен. Божествеността се разкрива чрез отдаването. Отдай се на камъка и вече няма камък. Камъкът се е превърнал в статуя, в човек - в нещо живо.

Затова просто научи как да се отдаваш. И когато казвам "как да се отдадеш", нямам предвид да познаваш техниката; имам предвид, че имаш една естествена способност да се отдаваш в любовта. Отдай се в любовта и го почувствай там. И след това нека се разпростре върху целия ти живот.

Третият въпрос: "Моля обяснете дали "анахат нада" (беззвучния звук) е вид звук или е абсолютното беззвучие. Кажете ни освен това, как състоянието на тоталната звучност може да е еквивалентно на пълното беззвучие."

Анахат нада не е вид звук. Той е беззвучието, но това беззвучие се чува. Трудно е да се обясни, защото възниква логичния въпрос за това, как може беззвучието да се чуе.

Нека да го обясня: Седя на този стол. Ако се махна от него, няма ли да забележите моето отсъствие? То няма да бъде забелязано от някой, който не ме е видял, че седя върху него. Той ще види само стола. Но само преди минута аз бях тук и вие ме виждахте, как седя тук. Ако се махна и вие гледате стола, ще видите две неща: стола и моето отсъствие. Но това отсъствие ще бъде забелязано, само ако сте ме видяли и не сте ме забравили - че аз бях тук.

Чуваме различни звукове; само звукове познаваме. Затова, когато настъпи това беззвучие, анахат нада, усещаме, че са изчезнали всички звукове и отсъствието се чувства. Затова се нарича анахат нада. Нарича се още нада; "нада" означава звук. Но "анахат" променя качеството на звука. "Анахат" означава несът-ворен, тъй че това е един несътворен звук.

Всеки звук е сътворен звук. Звуковете, които чуваш, са сътворени, произведени. Това, което е създадено, ще загине. Мога да плясна с ръце; създаден е един звук. Преди това той не съ-ществуваше и сега не съшествува. Той беше създаден и сега е изчезнал. Сътворените звукове са известни като "ахат нада". Несътворените звукове са известни като "анахат нада" - звукът, който съществува винаги. Кой е този звук, който съществува вечно? Това всъщност не е звук. Наричаш




го звук, защото отсъствието се чува.Ако живееш край железопътна гара и някой ден профсъюзът на железопътните работници

обяви стачка, ти ще чуваш нещо, което никой друг не може да чуе. Ще чуваш отсъствието на влаковете, които пристигат и заминават, и преминават.

В миналото пътувах най-малко три седмици в месеца. В началото беше много трудно да спя във влака, а после стана трудно да спя вкъщи. Когато пристигнех вкъщи, беше трудно, защото чувствах отсъствието на шума от влака.

Ние сме свикнали със звуковете. Всеки миг е изпълнен със звук. Главите ни постоянно се изпълват от звукове и звукове, и звукове. Когато умът ти си отиде, спусне се надолу или се издигне нагоре, преодолее нещата или бъде преодолян, ти можеш да чуеш отсъствието. Това отсъствие е БЕЗЗВУЧИЕТО.

Ние обаче го наричаме анахат нада. Понеже се чува, наричаме го "нада" - звук и понеже той не е всъщност звук, го наричаме "анахат" - несъздаден. "Несъздаден звук" е едно противоречие. Звукът Е създаден; "несъздаден" му противоречи. Обаче всички дълбоки преживявания В живота трябва да се изразяват с противоречиви понятия.

Ако отидеш и попиташ някой Учител като Екхарт или Якоб Бьоме, или зен учителите като Хуй Хай или Хуан По или Бодхидхарма, или Нагарджуна, или Веданта и Упанишадите, навсякъде ще откриеш две противоречиви понятия, когато се говори за върховно преживяване. Ведите казват; "Той е и Той не е" за Бога.

Не можеш да намериш по-атеистично твърдение: "Той е и Той не е." Той е много далеч и Той е съвсем близо. Той е далече и Той СЪЩО ТАКА е близо. Защо с противоречиви твърдения? Упанишадите казват: "Не можеш да Го видиш, но ако не Го видиш, не си видял нищо." Що за език е това?

Лао дзъ казва: "Истината не може да се изрече", но той го казва. Това също е изказване. Казва, че "Истината не може да се изрече - ако е изречена, не може да е истина", а е написал книга, и е казал нещо за Истината. Това е противоречие.

Един ученик отишъл при велик стар мъдрец. Ученикът казал: "Моля да ме извиниш Учителю, искам да ти кажа нещо за себе си. Аз се превърнах в атеист; сега вече не вярвам в Бога."

Тогава старият мъдрец попитал: "От колко дни изучаваш свещените книги? От колко дни?" Човекът, последователят, ученикът, казал: "Близо двадесет години изучавах Ведите - свещените книги." Старият човек погледнал и отвърнал: "Само двадесет години и имаш нахалството да кажеш, че си станал атеист?" Ученикът бил учуден. Какво говори този старец? Затова казал: "Учудваш ме. Какво говориш? Ти ме обърка повече, отколкото когато дойдох при тебе." Старият човек казал: "Продължавай да изучаваш Ведите. Там се твърди в началото, че Бог съществува. Едва накрая се казва, че Бог не съществува. За да станеш атеист, ще трябва да пътуваш още много в теизма. Бог е в началото; Бог липсва едва на края. Недей да бързаш." Човекът се объркал още повече.

"Бог съществува и Бог не съществува" са твърдяли онези, които знаят. "Бог съществува" твърдят тези, които не знаят и "Бог не съществува" се твърди от онези, които също не знаят. Тези, които знаят, твърдят и двете едновременно: "Бог съществува и Бог не съществува."

"Анахат нада" е противоречиво понятие, но се употребява с много смисъл - с дълбок смисъл. То е изпълнено със смисъл. То казва, че явлението се усеща като звук, но не е звук. То се преживява като звук, защото си чувал само звукове. Ти не познаваш друг език. Познаваш само езика на звуковете; затова го преживяваш като звук. Но е тишина, не е звук.

По-нататък във въпроса се казва: "Обяснете по какъв начин състоянието на беззвучие може да е еднакво със състоянието на тотална звучност." Нулата и абсолюта означават едно и също!

Например, ако имам съд, който е абсолютно празен и имам друг съд, който е абсолютно пълен, двата те са АБСОЛЮТНИ. Единият е напълно празен, другият е напълно пълен. Но и двата са пълни, и двата са съвършени. Ако съдът е наполовина пълен, той е наполовина пълен и наполовина празен. Можеш да кажеш, че е наполовина пълен, можеш да кажеш, че е наполовина празен. Но дали е изцяло празен или е изцяло пълен, едно нещо важи и за двата: ПЪЛНОТАТА!

Беззвучието е пълно. Не можеш да направиш нищо повече, за да стане то още по-беззвучно. Разбери това: то е пълно; нищо не може да се направи. Дошъл си до една точка, след която е невъзможно повече каквото и да е движение. Също и звукът, ако е пълен, не можеш да добавиш




нищо към него. Достигнал си до друга граница; не можеш да отидеш отвъд нея. Това е общото за тях и това се има предвид.

Човек може да каже, че това е беззвучието, защото не може да се чуе никакъв звук; всичко е изчезнало. Не можеш да отнемеш повече нищо от него; то е пълно. Или, можеш да кажеш, че то е съвършеният звук, пълният звук, абсолютният звук; нищо не може да се добави към него. Но и в двата случая показателят е съвършенството, пълнотата, абсолютността.

Това зависи от ума. Съществуват два вида умове и два начина на изразяване. Например, ако попиташ Буда: "Какво ще се случи по време на дълбоката медитация? Когато някой постига Самадхи, какво ще се случи?", той ще отговори: "Няма да има дукха - няма да има страдание." Никога няма да каже, че ще има блаженство, ще каже само, че няма да има страдание - само отсъствие на страдание. Ако попиташ Шанкара, той никога няма да говори за страданието. Просто ще каже: "Ще има блаженство - абсолютно блаженство."

А и двамата изразяват едно и също изживяване. Изказването на Буда, "отсъствие на страдание", се отнася до света. Той казва: "Всички страдания, които познавам, там липсват. А това, което Е там, не мога да го изразя на твоя език." Шанкара казва: "Има блаженство - абсолютно блаженство." Той никога не говори за света и неговите страдания. Той не споменава за твоя .свят; той говори за изживяването само по себе си. Той е позитивен; Буда е негативен.

Но те означават едно и също нещо. Пръстите са различни, но това, което сочат, е едно и също.

Превел от английски Емил Колев




Documents

o6o_taynite2