Данъчни тенденции в Европейския съюз

Основни резултати

Въведение

Тазгодишното издание на “Данъчни тенденции в ЕС” се появява 2 години след старта на глобалната рецесия, която доведе до най-силния спад в следвоенната икономическа история на континента. Ефектите от тази криза удариха ЕС по-осезаемо от втората половина на 2008г, която е последната година, през която се постигат стойности с най-високо ниво на дисагрегираност (разделение), нужни за целите на този отчет. Това означава, че данните за данъчните приходи се отнасят само до началото на рецесията, а не за нейното развитие. Тенденциите на развитие за 2008г. също така са белязани от обстоятелството, че много страни продължават да отчитат задоволителен растеж през първите 6 месеца на 2008г, така че годината като цяло е изградена от две твърде неравни половини. Въпреки всичко, както ще видим, рецесията има ясно въздействие върху приходите вече през 2008г., не само върху данъците върху капитала (традиционно високочувствителни към темпа на растеж), но също и върху данъците върху потреблението, които обикновено се очаква да бъдат по-издръжливи на регистрираните спадове – конкретно приходите от данъците върху потреблението се свиват повече от свиването на самото потребление. Общото въздействие върху приходите се изразява в спад от 0.4 % от БВП, сравнено с година по-равно за данъците върху капитала, докато приходите от данъци върху потреблението се свиват с 0.3% от БВП.

ЕС е място с високо средно ниво на данъци

ЕС като цяло е област с високо данъчно облагане. През 2008г. общото данъчно съотношение (overall tax ratio), т.е. сумата от данъци и социалноосигурителни вноски в ЕС-27 е равно на 39.3% от БВП – средно претеглено, което е повече от 1/3 над нивата отчетени в САЩ и Япония. Нивото в ЕС е високо не само сравнено с тези две страни, но и с други страни главно сред неевропейските страни членки на ОИСВ като само Нова Зеландия има данъчно ниво превишаващо 34.5 % от БВП. Високото ниво в ЕС не е ново, то датира до последната третина на 20-ти век. През онези години ролята на публичния сектор става по-широка, водейки до силен възходящ тренд в дела на данъчните приходи през 70-те години и до по-малко повишение през 80-те и ранните 90. В края на 90-те години първо договора от Маастрихт и Пакта за стабилност и растеж подтикват страните членки на ЕС да приемат поредици от пакети за фискална консолидация. При някои страни консолидационния процес се обляга основно на ограничаването на публичните разходиq а в други фокуса е върху покачването на данъците (в някои случаи временно). В края на това десетилетие, редица страни с високи данъчни приходи намаляват данъчното си бреме, чрез намаляване на личните подоходни данъци, социалните осигуровки, но също и корпоративния данък.

1

Общият дял на данъците спрямо БВП (overall tax ratio) намалява от 2000г. насам, но само за няколко години. Дължащи се от части на нуждата (в някои от страните) за намаляване на дефицита на консолидирано ниво, усилията за намаляване на данъците постепенно изчезват. Наистина общия показател, който спада в периода 1999-2002г., отново се повишава средно за ЕС до 2007г. (виж графика 1). Циклични фактори, обаче, допринасят за тази тенденция - растежа се забавя непосредствено след 2000г., намалявайки данъчните приходи, докато след 2004г. икономическия растеж отново се заражда. Когато влиянието на бизнес цикъла се изхаби данните показват, че няма структурно нарастване в общия показател, а дори стагнация траеща от 2002 до 2006г. Покачването на показателя за анализирания период изглежда се дължи основно на приноса на по-силния БВП, повече отколкото нарастването на данъците (виж графика 2).

Въпреки високото средно ниво на показателя (overall tax ratio), 11 от страните членки на ЕС отчитат показател под референтните 35%, подсказвайки че различията в нивата на облагане сред страните в ЕС са твърде забележими. Общия показател варира в рамките на 20 пункта от БВП от 28% в Румъния до 48.2% в Дания. С други думи, данъчното бреме в страната с най-високо облагане в рамките на съюза е с 70% по-голямо, отколкото това на страната с най-ниско облагане. Тази голяма разлика зависи основно от избора в социалната политика във всяка една страна, т.е. частно или публично снабдяване с услуги (такива като пенсии за възраст, здравно осигуряване и образование, разширяването на администрацията) да се прилага или от дейността на държавата и др. Техническите фактори също играят роля: някои от страните доставят социална или икономическа помощ в по-голяма степен чрез намаляване на данъците, отколкото с по-голямо публично харчене, докато социалните трансфери са освободени от данъци и социални осигуровки в някои страни на съюза, но не и в други. Необходимо е да се подчертае, че стойността на БВП, която съставя знаменателя на общия показател (overall tax ratio) включва разчетите за продукцията генерирана от неформалния сектор – черна и сива икономика, така че не само ниските данъци, но и високото ниво на данъчно избягване може да води до по-ниското равнище на показателя. Като главно правило, показателят има склонност да е по-висок в рамките на ЕС-15 (страните присъединили се преди 2004г.), отколкото в останалите 12 страни. Така първите седем позиции в подреждането са окупирани от старите страни членки. Има обаче изключения, като Ирландия и Гърция, чиито показатели са сред най-ниските в ЕС или Испания – където през 2008г. показателя пада с 4 пункта и е относително нисък, малко над този на Гърция. Въпреки тези големи различия през последните години, до 2007г. показателя показва тенденция на сближаване. Съотношението между

2

стандартното отклонение и средния размер на показателя спада в периода 2001г. и 2007г., а дупката между най-ниските и най-високите нива на показателя също показва такава тенденция. През 2008г., обаче показателите отново се отдалечават бавно, вероятно дължащо се на твърде различния мащаб на кризата в рамките на ЕС.

3

Показателя се влошава отчетливо през 2008 г.

През 2008г. под въздействието на рецесията, показателя се отклонява от нарастващия тренд регистриран през последните 4 години и отбелязва относително влошаване (0.4% от БВП). Въпреки всичко, това влошаване придвижва показателя на равнището му от 2006г., след което през 2007г. показателя нараства с 0.4 пункта. В по-дългосрочен план текущото ниво но показателя през 2008г. е малко под нивото за 2000г. През 2008г., ефекта от кризата пада по-силно върху разходната страна, отколкото върху приходната, вероятно поради приемането на разходни програми целящи смекчаване на въздействието на кризата. В четири страни членки консолидирания бюджетен баланс се влошава, докато в девет от страните приходите нарастват от 2007г. (като дял от БВП). Обаче, 2008 година се характеризира със сравнително общо влошаване на данъчните приходи, с отчетлива разлика в мащабите, след като някои страни показват силни спадове (а именно Испания, България, Кипър, Ирландия), докато в повечето от другите страни ефектът е по-ограничен.

Картината на растеж се влошава особено през втората половина на 2008г., но въпреки че реалния растеж се потапя с повече от 2 пункта, до 0.8%, в ЕС 27 среднопретеглено, няколко страни показват сравнително добър среден растеж за годината като цяло.

Например, Румъния, България и Словакия отчитат реален растеж на БВП надвишаващ 6%, а една трета от страните членки постигат растеж по-голям от 2%. От друга страна, други страни вече са силно ударени – икономиките на Латвия, Естония, и Ирландия се свиват с 3 % или повече през 2008г., докато в други три страни БВП се свива в по-малък обем. Предвид зависимостта на данъчните приходи от растежа, тази разделена картина помага да се обясни нарастването в отклонението на показателя през 2008г. Общо, почти 1/3 от страните членки на ЕС показват нарастване на показателя, друга третина показва влошаване, превишаващо 0.5% от БВП, а останалата третина показва по-ограничено влошаване. Относно бъдещите тенденции, пролетта на 2010г., ЕК прогнозират консолидираните приходи на ЕС 27 като дял от БВП, мярка която е различна, но близко свързана с общия показател, да остане под нивото от 2008г. (с 0.7 пункта от БВП среднопретеглено) през целия прогнозен период до 2011г, като ниския растеж изисква правителствата да поддържат благоприятни условия за възстановяване. Обаче, в по-дълъг срок акумулирането на дълг от страните членки води до очакването, че правителствата ще се стремят постепенно да консолидират техните бюджети, така че пространството за намаляване на данъците ще бъде ограничено. В допълнение консолидираните разходи на ЕС нарастват значително в периода 2007-2010г., а според същата прогноза, те нарастват с повече от 5 пункта от БВП, надхвърляйки референтното ниво от 50%. Разходното съотношение се очаква да започне да спадне само през 2011г.

Тежестта на прякото данъчно облагане типично е по-ниско в новите страни членки

Данъците традиционно се класифицират на преки или косвени. Първата група

като правило позволява по-голямо преразпределение, като не е практично да се въвежда прогресивността в косвените данъци. Следователно употребата на преките данъци, които са по-видими за електората, клони да бъде по-голяма в страните където целите за данъчно преразпределение са по-очебийни. Това обикновено има за резултат по-високи данъчни нива на максималните лични доходи. Социалноосигурителните

4

вноски са като правило пряко свързани с правото на помощи, като пенсиите за възраст или здравно и срещу безработица осигуряване.

В теорията стриктното прилагане на актюерската равностойност би спъвало преразпределението, но на практика модалностите за изчисление на вноските и помощите позволява значителна свобода на действие и ситуацията е твърде диверсифицирана сред страните членки.

Новите страни членки имат различна структура сравнена с тази на старите страни. Конкретно, докато повечето стари страни събират приблизително равни дялове на приходите от преки данъци, косвени данъци и социалноосигурителни вноски, новите страни с изключението на Малта, обикновено показват по-нисък дял на преките данъци в общата сума данъци. Най-ниските дялове на преките данъци се отчитат в България (само 21 % от общите, въпреки че се покачват забележимо от регистрираното през 2005г. ниво от 16.9%);Словакия – само 22.1% от общото и Чехия – 23.8%. Една от причините за ниските приходи от преки данъци може да бъде намерена в принципно по-умерените данъчни ставки прилагани в новите държави членки на корпоративния данък и личния подоходен данък. Няколко от тези страни прилагат системи на плосък данък, които обикновено причиняват по-силно намаление при преките отколкото при косвените данъчни ставки.

Също сред старите страни има няколко отчетливи разлики. Северните страни, като Обединеното кралство и Ирландия имат относително висок дял на преките данъци в общите данъчни приходи. В Дания и в по-малка степен, в Ирландия и Обединеното Кралство делът на социалноосигурителните вноски в общите данъчни приходи е нисък. Има специфична причина за екстремно ниския дял на социалноосигурителните вноски в Дания – по-голямото харчене за социални грижи се финансира от общото облагане. Това изисква високи нива на преките данъци и наистина дела на преките данъци в общите данъчни приходи в Дания е несравнимо най-високия в рамките на съюза. Сред старите страни, данъчните системи на Германия и Франция представляват противоположни системи на датската с висок дял на социалноосигурителните вноски в общите приходи от данъци и относително ниски дялове на приходите от преки данъци.

5

От 1995г. има низходящ тренд в максималните лични подоходни данъчни ставки

В наши дни, максималните данъчни ставки за доходите на ФЛ (PIT) се движи около 37.5 % средно за ЕС (1). Този показател варира много устойчиво в рамките на ЕС, в диапазона от 10% в България до максимума от 56.4% в Швеция, както и Дания, която е налагала най-високия данък върху личните доходи до миналата година, и го намали до 51.5% (виж графика 3). Като правило, новите страни с изключение на Словения и Унгария, показват под средните максимални нива, докато най-високите нива са типични за страни с най-висок общ данъчен показател (overall tax ratio),такива като северните страни, въпреки че Холандия показва третият най-висок максимален данък върху доходите на ФЛ, докато се намира на 15 позиция в подреждането на показателя (без включването в показателя на приходите от осигурителни вноски). Най-ниските нива са установени в България, Чехия и Литва. В последните две общия данъчен показател (без приходите от осигурителни вноски) е сред най-ниските в ЕС, което не е вярно в случая на България (виж таблица Б, приложение Б).

За първи път от няколко години, максималния данък върху доходите на ФЛ нараства, средно, през 2010г., въпреки мащабното редуциране в Дания, докато няколко страни членки гласуват увеличения (Обединеното кралство въвежда нова 50%-на ставка, 10 пункта по-висока от предишния максимум, но Гърция и Латвия също рязко повишават своите максимални ставки - виж графика 4). Приемливо е, да се отдава това обръщане на ефекта на финансовата и икономическа криза до тази година, където имаше ясен, стабилен и мащабен низходящ тренд в максималните нива. От 1995г. до 2009г., почти всички страни членки орязват техните максимални ставки, със само три изключения (Малта, Австрия и Обединеното кралство), където няма изменения и Португалия, където се повишава слабо. Дори да вземем допълнителното нарастване средно с 0.4% през 2010г., в крайна сметка, средното ниво за ЕС спада с 9.9 п.п. от 1995г., повишавайки се след 2000г. (виж таблица Ц в приложение Б). Това нарастване след 2000г. е най-забележимо в страните от ЦИЕ, с най-големите орязвания при 4 страни, които приемат системата на плоски данъци – България (-30 п.п.), Чехия (-17 п.п.),, Румъния (-24 п.п.), и Словакия (-23 п.п.). Нарастване се наблюдава също и при по-старите страни членки. Някои би отбелязал въпреки всичко, че средното нарастване се дължи на мащабните резки увеличения в малък брой страни, докато мнозинството от страните членки, включващи няколко, които са ударени най-силно от кризата, запазват константни техните максимални ставки на личния подоходен данък.

6

По-ниските PIT нива не е задължително да водят до тенденция към по-ниски приходи от този вид данък, защото при системите с няколко подоходни етажа, процентът на данъкоплатците обложени с най-високата ставка е твърде ограничен. В допълнение, промените в данъчните прагове могат да имат важни ефекти върху размера на данъчното задължение, дори при непроменени ставки – например през 2009г. Австрия увеличава прага за максималния “50 %-ен подоходен етаж” с около 18 %, редуцирайки данъчното задължение, но това не е видимо, когато гледаме ставката. Няколко страни, обаче, се предвижват към системи с по-малко етажи, или към системи с плоски ставки, които се характеризират с единична данъчна ставка, така че всяка редукция мигновено се отразява върху приходите от данъци. Още повече, намаленията в максималните ставки за личните доходи не се случват изолирано, а са част от балансирани пакети, които може да включват данъчни редукции за по-ниско доходните данъкоплатци или мерки за компенсиране на загубите на данъчни приходи.

Доклада “Данъчни тенденции в ЕС” за първи път тази година посочва тези страни членки, които са приели плосък данък за личните доходи (виж табл.Ц в приложение Б) с относителното ниво на облагане и датата на приемане. От 2010г. тези страни членки обхващат България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Както може да се види, всички системи на плосък данък в ЕС са въведени от новите страни членки, последните две бяха България и Чехия. Всички от посочените, отчитат по-ниски средни доходи от подоходни данъци, въпреки че отдалечеността от средната стойност за ЕС не е много отчетлива за трите Балтийски страни.

Корпоративните данъчни ставки продължават своето бързо спадане в рамките на ЕС

Подобно на тенденцията отбелязана за личните подоходни данъци, от втората половина на 90-те години, ставките на корпоративния данък (CIT) намаляват принудително, от средно ниво от 35.3% през 1995г. до 23.2% в момента (виж графика 5). За разлика от случая с личните подоходни данъци тази тенденция не е прекъсната от финансовата криза, напротив, няколко страни членки въвеждат допълнителни намаления през 2010г. (Чехия, Гърция, Литва, Унгария, Словения) като никой не увеличава ставките. Въпреки че низходящия тренд е твърде обобщен, корпоративните данъчни ставки все още варират устойчиво в рамките на ЕС (виж графика 6). Законово установените данъчни ставки върху корпоративните доходи (2) варира между

7

минимума от 10.0% (в България и Кипър) до максимум от 35.0% в Малта, въпреки че дупката между минимума и максимума се свива от 1995г. насам. Както в случая с личните подоходни данъци, най-ниските ставки са типични за страни с нисък общ данъчен показател (данъци/БВП), следователно новите страни членки основно се отличават с ниски ставки (със забележителното изключение на Малта, която е единствената страна членка, която не е променила нейната корпоративна данъчна ставка от 1995г.). Обратното, обаче не е вярно: за разлика от случая с личния подоходен данък, двете страни членки с най-високо данъчно бреме, Дания и Швеция, показват корпоративни ставки, които не са много над средните. Това се свързва с приемането от страна на тези страни на Дуалистична подоходна данъчна система, която доближава тяхното много естествено бреме на капиталовите доходи към едно средно ниво.

Тенденцията на по-голямо финансиране към местните и регионални власти продължава.

През 2008г. около 60 % от “крайно получения” агрегиран данъчен доход в ЕС-27 (вкл.приходите от социални вноски) са събрани от централното или федерално правителство; приблизително 30% се натрупват в социално осигурителни фондове и около 10 % са към местните власти. Което е по-малко от 1 п.п. от прихода, начислен от институциите на ЕС. Има значителни разлики в структурата на една страна членка от друга, например някои страни са федерални или отделни административни региони с много висока степен на фискална автономия (Белгия, Германия, Австрия, Испания). В Обединеното кралство и Малта осигурителната система не е отделена от централното правителство от счетоводна гледна точка, докато в Дания по-голямата част от осигурителната система се финансира чрез общото данъчно облагане.

8

Делът на подфедералните приходи (определени като общински плюс приходи на държавно ниво, където съществува) варират от по-малко от 1% до над 1/3 от общите приходи. Швеция, Испания, Германия и Белгия показват висок дял от общите данъци на тези получени от местните власти. От друга страна, този дял е точно около 1 % в Гърция и Кипър, докато в Малта местното правителство не получава пряко някакви данъчни потоци.

Относно дела на приходите, падащи се на социалноосигурителните фондове, най-високи стойности в ЕС се отчитат във Франция и Словакия. Сумата на крайно получените дялове от дохода, обаче, е много неподходящ индикатор на фискална автономност, тъй като даденото правителство може да заделя/определя приходни потоци, за които има малка правна власт да променя (увеличава или намалява).

В няколко страни членки децентрализацията вече има важно значение от няколко години. Съгласно това, данните показват, че дела на общите данъчни приходи падащи се на държавното и местно правителство, постепенно нараства.

Данъците върху потреблението: голямото нарастване в повечето страни членки се замени от остър спад през 2008 г.

Данните за имплицитните данъчни ставки върху потреблението (3.....съотношението между данъчните приходи от всички видове данъци върху потреблението и крайните потребителски разходи на домакинствата ), нашата предпочитана мярка на ефективното данъчно бреме, показва, че ефективното облагане на потреблението, което се качва от 2001г., спада остро през 2008г. (виж графика 7). Средноаритметично за ЕС-27 показателя пада с 0.7 п.п. тази година, най-острия спад за една година отчетен някога. Въпреки това, имайки предвид предходния относително силен растеж от 2001г. показателя все още превишава нивото си от 2000г. с 0.6 пункта през 2008г. Низходящата тенденция през 2008г. е твърде широка, сравнена с предходната година, като показателя на имплицитните данъчни ставки (ИДС) пада в 22 страни (виж таблица Е, приложение Б). В три случая (Германия, Люксембург и Словения) показателят нараства много малко, докато в Австрия и Швеция нарастването е относително голямо, с около половин пункт в двата случая. Естония и Ирландия изпитват най-силния спад с над 2.5 пункта.

Този остър и дълбок спад не можа да допринесе за спада на ДДС-ставките, като само Португалия реже ставки през 2008г. (ДДС е най-важният данък върху

9

потреблението), и изглежда по-нататък това се обяснява с първите ефекти от кризата върху потребителското поведение. Обхватът и скоростта на тази тенденция е мощна, като се приеме, че ИДС върху потреблението би трябвало да показва по-малка податливост към цикличните процеси отколкото други ИДС. Остротата на спада е вероятно резултат от комбинация от няколко фактора, такива като ориентиране на потребителския вкус към основни храни, обикновено обект на по-ниски ДДС ставки, или недоброволно запасяване от фирмите, което дължащо се на суровия характер на спада в края на 2008г. може да е довело до значително възстановяване на ДДС от данъчната администрация.

Въпреки, че ДДС постъпленията съставят по-голямата част от данъчните приходи върху потреблението, декомпозирането на ИДС върху потреблението на неговите съставни елементи разкрива, че ролята играна от данъците различни от ДДС не е незначителна - данъците върху енергията (обикновено акцизи върху минерални горива) и върху тютюневите и алкохолни изделия заедно съставят средно около ¼ от доходите от потребителски данъци. Разликите в потреблението на акцизни стоки са такива, че техните фискални ефекти отиват извън мащаба на данъчните ставки – в % от БВП в България приходите от акцизи от алкохол и тютюневи изделия почти 6 пъти надвишава тези в Холандия. Сравнението между стандартната ДДС ставка и ДДС компонента на ИДС върху потреблението също подчертава значителните разлики сред страните членки в степента на освобождаванията (дали под формата на свиване на базата или смъкване на ставките ) от ДДС; в някои страни тяхното въздействие върху ИДС е само еквивалентно на няколко процентни пункта, но при други въздействието достига около 10 процентни пункта.

Данъците върху труда – слабо влошаване от началото на века, но концентрирано в по-голяма степен в новите страни членки

Въпреки широкия консенсус върху пожелателността за по-ниски данъци върху труда, нивата на ИДС върху труда (4) потвърждава широко разпространената трудност за постигане на тази цел. Въпреки, че нивото на данъчното бреме върху труда е извън върховете достигнати около началото на новия век, низходящия тренд съществено спира в Еврозоната, като няколко страни регистрират увеличения през последните няколко години (виж графика 8). За разлика от ИДС върху потреблението, кризата не

10

доведе до някакъв видим спад на ИДС върху труда през 2008г., вероятно поради склонността на трудовите пазари към времево изоставане зад цикличните процеси. Средно за ЕС-25 нивото остава постоянно, а дори Еврозоната отчита нарастване в ИДС върху труда, така че допълнителното (0.1 п.п) влошаване в изгладената средна за ЕС-27 се дължи на намаленията в Румъния и България (виж таблица Ф, приложение Б). Общо, десетте страни членки от ЦИЕ, които се присъединиха през 2004г. и 2007г., показват по-силен спад отколкото средно аритметично за ЕС-27 – средния показател в тези страни спада с около 3.3 п.п от 2000г. насам, докато средния показател за ЕС-27 намалява само с 1.7 пункта. Като резултат средния показател на новите страни членки сега е на ниво от 31.7%, което е под средното за ЕС-27 от 34.2%. През 2000г. респективно данните са 35.0 % за новите страни и 35.8 % за ЕС-27.

Гледайки пропадането, страна по страна, най-големите редукции в ИДС върху труда стават в България, Латвия и Литва (всички над 8 п.п.), а също в Дания, Естония, Румъния, Ирландия, Швеция, Словакия и Финландия. Твърде интересно е да се отбележи, че и трите Северни страни членки, които се характеризират с висок общ дял на данъчните приходи към БВП (overall tax ratio) се стремят в последните години принудително да доведат нивото на данъчно бреме върху труда по-близо до средните нива в ЕС. От друга страна, ИДС върху труда нараства отчетливо в Кипър, Португалия, и Гърция, но в първите две страни показателя остава под средното за съюза. Във всички останали страни членки промяната е в размер на по-малко от 2.5 п.п.

Най-ниските ИДС върху труда се откриват в Малта и Кипър. Този структурен аспект на техните данъчни системи може да бъде свързан с историческите им връзки с Британия, дори Обединеното кралство, както и Ирландия, което се свързва с ниския ИДС върху труда. Най-високия ИДС върху труда е отчетен в Италия (на равнище от 42.8%), следвана от Белгия (42.6%). Трябва да се отбележи въпреки, че генерално по-ниското облагане в новите страни членки, горните тенденции не винаги се отнасят за трудовото облагане, като най-отчетлив пример е Унгария (с третото най-високо ниво на ИДС върху труда) и Чехия също има над средния ИДС. Относно характера на трудовото облагане в повечето страни членки, социалноосигурителните вноски говорят за по-голям дял на трудовите данъци, отколкото подоходните лични данъци. Осреднено, около 2/3 от общия ИДС върху труда се състои от трудовите разходи, несвързани с надницата на работещия, плащани от работодател и работник. Само в Дания, Ирландия и Обединеното кралство данъците върху личните доходи формират относително голяма част от общите разходи, плащани върху трудовия доход, докато в страни като Румъния, Гърция или Словакия по-малко от 20% от ИДС върху труда се състои от данъци върху личните доходи.

11

Капиталово облагане: приходите се държат добре до 2008г. но сега спадат под влиянието на рецесията и намаляването на ставките

Въпреки мащабното намаляване на ставките, приходите от корпоративен данък, най-важния данък върху капиталовия доход, нараства устойчиво от 2003 до 2007г., а изпитва намаление през 2008г. с влошаване от 0.2% от БВП средно за ЕС-27.

Подобни тенденции са видни също в други свързани индикатори, такива като приходи от данъци върху капитала и данъци върху бизнес доходите. ИДС върху капитала (5) показва по-силно влошаване за 2008г., 0.7 п.п средно за ЕС-25, но това ниво остава второто най-високо отчетено след 2007г. (виж графика 9).

Различни фактори внушават, че без въвеждането на нови данъци, ИДС върху капитала е по-малко вероятно да остане на тези високи нива в следващите няколко години. Първо, ИДС върху капитала исторически е чувствителен към бизнес циклите – показателя за ЕС-25 достига връх между 1999г. и 2000г. след което се влошава и се издига отново, в хармония с бизнес цикъла. Без съмнение, дадения вграден лаг (времево изоставане) в корпоративните данъчни плащанията, резултат от рецесията ще повлияе силно на ИДС, но вече в къс период.

В допълнение, силните намаления на корпоративните данъчни ставки биха се превърнали в по-ниски данъчни приходи. Един интересен въпрос в това отношение е как ИДС върху капитала би могъл да се запази нарастващ до 2007г., въпреки такива явни спадове в данъчните ставки на корпоративните доходи, един от техните основни компоненти. Едно обяснение е просто свързано с бизнес цикъла. Нещо повече, много често той е придружавал орязването на ставките, играело е важна роля в устойчивостта на ИДС. И серията от мерки взети в ЕС за ограничаване на разрушаващата данъчна конкуренция може също да оказват влияние. Реално обаче два фактора биха могли да изчезнат - цикличните ефекти зависят много от съществуването на провизии срещу пренесени загуби получили се предишните години и върху капиталовите печалби, и разширяващата се база, предполагайки, че спада ще се случи в следващите години.

Непредвидима е възможността че, стимулирано от дълбоката криза спадане на корпоративните ставки (които в някои от страните са доста под най-високите лични подоходни ставки), нарастващата “инкорпоризация” (правно преобразуване на икономически субекти в корпорации) стимулира приходите от корпоративен данък за сметка на личните подоходни данъци. Абсолютните нива на ИДС върху капитала се различават широко в рамките на ЕС, варирайки от 45.9% във Обединеното кралство до обикновеното 10.7 % в Естония (виж Таблица Г, приложение Б). Спадането на нивото на ИДС върху капитала показва, че в повечето случаи, ИДС върху капитала и бизнес дохода се групират около 20%. Вариацията в данъчното бреме върху капитала произлиза предимно от големите различия в облагането на капиталовите запаси /благосъстояние/.

12

Техните постъпления са много ограничени в няколко страни членки, но допринася за значителна част от приходите в няколко от другите страни, зависейки не само от данъчните ставки, но също и от размера и доходността на капиталовия запас. В три страни членки облагането върху капиталовите запаси/благосъстояние носи през 2008г. повече, отколкото средните приходи от корпоративни данъци. В Обединеното кралство и Франция конкретно, облагането върху капиталовите запаси носи значително повече приходи, отколкото корпоративния данък като цяло.

Екологичните данъчни приходи се влошават

Развитието на екологичните данъчни приходи е обект на срещуположни сили – от една страна полисимейкърите дават висок приоритет на опазването на околната среда, тенденция която може да расте дори по-силно при фокусиране на вниманието върху предпазването от глобалното затопляне, а от друга страна по-голямото доверие на други политически инструменти отколкото на данъците, такива като търговия с вредни емисии и нарастващия политически натиск за приспособяване на силните ценови ръстове на петрола, отчетени през последните няколко години, чрез намаляване на облагането на енергията.

Сега, грубо едно евро от всеки 14 евро приходи е дошло от данъците върху околната среда. Данните, обаче показват, че като дял от БВП, приходите от данъци върху околната среда падат плавно от 2004г. насам, и по-конкретно в Еврозоната. Този тренд продължава през 2008г., и в наши дни важи за по-голямата част от новите страни в ЕС, където приходите от този вид данъци показват ясна прогресия. Досега няма практически никаква разлика в приходите относно ЕС-15 в това отношение. Някой би казал, че по-високата енергийна интензивност на икономиките на новите страни членки води до компенсиране на по-ниските акцизни ставки.

Това подчертава като цяло, че еднаквите приходи не означават еднакви данъчни ставки. Страни с по-висока енергийна интензивност може да покажат същите приходи въпреки, че данъчните им ставки са по-ниски. Енергийното облагане носи ¾ от приходите от екологичните данъци. ИДС върху енергията (6) показва, че големите разлики в данъчните приходи нарастват за единица консумирана енергия (страните с най-високите данъци събират 4 пъти повече приходи за единица енергия отколкото страните с най-ниски данъци), а също така средноаритметично, веднъж отчитайки инфлацията, облагането на енергията постепенно се влошава (виж таблици H и I в приложение Б). Доклада “Данъчни тенденции” от изданието за 2009г., съдържа

13

класификация на енергийни данъци. Данните показват, че в останалите случаи, страните членки увеличават с малко приходите си от енергийни данъци върху източници различни от транспортните горива, такива като електричеството.

Реакцията на данъчните власти на глобалната и финансова криза

Данните за приходите в доклада покриват годините до 2008г., преди глобалната икономическа и финансова криза да се разпростре в Европа. От втората половина на 2008г. насам, обаче, правителствата въвеждат широк кръг от мерки за подкрепа на икономиката или за консолидация на публичните финанси. Пълния бюджетен анализ на тези мерки лежи извън обсега на този доклад, което цели да даде по-широка представа за различните мерки въведени в данъчната област. Освен по-детайлното описание, страна по страна, в този доклад основните данъчни мерки приети от ЕС в този период са показани в конспективна кутия в приложение А.

Прегледа в кутия 1 прави разлика между приложените промени в данъчните ставки и реформите, които вместо да оставят ставките непроменени, въвеждат (или ограничават) данъчни етажи, отстъпки или специални режими. Всички те са посочени като мерки влияещи на данъчната база.

В края, предвид важността и обсега на данъчните реформи, решени в Гърция, кутия 2 описва най-скорошните данъчни мерки приети от Гръцкото правителство. Трябва да се отбележи, че докато издаваме този доклад (края на май 2010г.), много други правителства от ЕС планират нов пакет от фискална консолидация. Тези мерки не са засегнати тук, но първите доклади за тях изглежда индикират, че в по-голямата част от случаите те ще се състоят основно от орязване на разходите, отколкото въвеждане на нови данъци или увеличаването на съществуващите. Поглеждайки списъка с мерки одобрени от края на 2008 г. до май 2010г., редица от тенденциите намират отражение в:

Брой и обсег на меркитеСтраните членки се различават в степента на доверие към автоматичните

стабилизатори и следователно към броя и обсега на данъчните мерки. Основно, обаче, правителствата следват активно поведение – нашите таблици показват средно десет важни мерки на данъчните политики предприети за всяка страна от края на 2008г.Размер на влиянието върху бюджетаПо-голямата част от приетите мерки имат приблизително бюджетно влияние под половин процентен пункт от БВП. Реформите при ДДС, личните подоходни данъци (вкл.социалното осигуряване), както и някои нараствания при акцизните ставки, често включва голям брой мерки. Главното влияние на реформата върху бюджетния баланс не може, обаче да се счита за мярка от голямо значение. Микроикономическото влияние на целевата мярка върху даден сектор може да е твърде високо, дори при липса на голям бюджетен ефект, когато влиянието не е разпространено сред голям брой население. С други думи не трябва да се бърка бюджетното прилагане на една мярка с икономическото й влияние. Нещо повече, количествените сметки, направени в таблицата са приблизителни и се дължат на методологични разлики.

Увеличение на данъци срещу намаление на данъциВ рамките на основните данъчни категории, и двете мерки биват въвеждани през

последните 2 години, често в една страна и понякога дори в рамките на същия данък. Това от части се дължи на факта, че в началните фази на кризата, почти всички правителства слагат по-голям акцент върху подкрепата на икономическата активност,

14

но в по-късните фази се цели консолидацията. Друго обяснение е, че правителствата обикновено използват реформите като възможност за осигуряване на нужната “издръжка” на данъчната система, поправяйки някои данъчни (доходни) етажи като едновременно с това се въвеждат нови стимули.

Избор между орязването на общите ставки и специфичните данъчни етажи Промените в данъчните ставки, дори тяхната висока видимост и факта, че те

рефлектират върху по-голям брой от данъкоплатците, би трябвало да има по-силно влияние върху агентските очаквания, но обикновено струват повече (в бюджетни условия, в случай на намаление на ставки, а в политически условия, в случай на нарастване на ставките) отколкото мерките насочени към данъчната база, такива като въвеждането на данъчни облекчения или отстъпки. В допълнение, фокусирането върху данъчната база обикновено позволява да се таргетира влиянието към специфична група от данъкоплатци. Следователно, не е изненадващо, че мерките въздействащи на данъчната база, се приемат по-често отколкото промените в данъчните ставки. Нещо повече, мерките свиващи базата, са най-срещани при данъците върху личните и корпоративни доходи, защото структурата на тези данъци подхожда за това и също защото страните членки имат по-голяма толерантност към преките данъци, отколкото към хармонизираните данъци в ЕС, такива като ДДС или акцизи. В края, много правителства в ЕС въвеждат преференциални данъчни режими, включващи въвеждането на специални ниски ставки върху някои дейности, които таблицата класифицира като мерки свиващи данъчната база.

Качествено съставяне на меркитеНамаленията доминират в данъчното облагане на личните и корпоративни

доходи, докато увеличенията са преобладаващи за акцизите и ДДС. Конкретно:Няколко страни избират да свалят ставките на корпоративните данъци, дори

през дълбоката рецесия, но това не дава незабавна полза за многото компании постигали загуби. Този избор изглежда основно е свързан с желанието за даване на политически сигнал за дългосрочна привлекателност на страната към инвеститорите. Много страни членки опитват да подкрепят инвестициите чрез мерки като по-щедра амортизация или инвестиционни данъчни кредити. В няколко случая намаленията на ставките са насочени към малките и средни предприятия. Няколко страни членки установяват схеми за разрешаване на стимулите за ограничен период от време само с оглед да се постигне незабавен ефект върху покачването на капиталовите разходи.

Относно личните подоходни данъци, едни от най-разпространените типове мерки е пряката подкрепа на домакинското харчене чрез редукции при подоходните данъци. Това се случва по-често чрез увеличение на данъчните отстъпки, отколкото чрез сваляне на ставките. Не само поради разбиранията очертани по-горе, но също защото от нарастването на отстъпките, имащи пропорционално по-високо въздействие върху по-ниско доходните домакинства, се очаква по-пряко да се стимулира частното потребление.

В няколко случая, личните подоходни данъци се покачват, но това обикновено се ограничава от по-високите доходи. Някои страни страдат от спадове на БВП, решени да отложат предишно гласувани съкращения на данъчните ставки.

Изненадващо, въпреки, че правителствата се стремят да поддържат или увеличават заетостта сред работещите, нашата таблица отчита относително малко мерки в полето на социално осигурителните вноски, и много от тях включват резки покачвания. Чистия ефект от това върху разходите за труд са неясни, като няколко страни увеличават основно отстъпките или вземат други мерки намаляващи данъчното

15

бреме върху ниско заплатените лица. Поне в няколко случая, видимата пасивност се свързва с желанието за отлагане на всякакво свиване на провизиите направени в отговор на покварената ситуация на трудовия пазар.

В случая на ДДС, тенденцията не е ясно очертана, като има преобладаване на увеличаване на ставките, но също и висок брой от мерки свиващи базата. Свиването в много случаи се свързва с безпристрастни фактори, като някои от страните редуцират данъчното бреме върху храните или стоките от първа необходимост. Общо, обаче, мерките увеличаващи стандартните ДДС ставки имат много по-голямо (позитивно) влияние върху бюджета, отколкото мерките свиващи данъчната база. За случаите, за които има информация, съотношението е почти 5 към 1. Като цяло, дори широко разпространените увеличения на акцизните ставки, един от ефектите на кризата върху данъчните системи, изглежда по-вероятно да са подсилени от тенденцията през последните няколко години на по-високи потребителски данъци.

Данъчна справедливостСправедливостта на данъчната система е от първостепенна важност. Няколко

страни въвеждат мерки за предпазване на по-нискодоходните дейности, обикновено чрез повишаване на данъчните отстъпки или в няколко случая, чрез увеличение на максималните данъчни ставки върху личните доходи. Това изглежда насочва към някакво нарастване на прогресивността в близките години. Нещо повече, както споменахме горе, няколко страни се борят да се защитят от данъчните нараствания на разходите за храна или други стоки от първа необходимост. Фокусирането върху облекченията за по-ниско доходните домакинства също има предимството, че по-голям дял от данъчното спестяване се изразходва незабавно, подкрепяйки търсенето.

Временни срещу постоянни меркиДълбочината и суровостта на кризата кара няколко правителства да въвеждат

мерки с експлицирана крайна дата, с оглед да се стимулира потребителското и бизнес харчене в краткосрочен период. Обединеното кралство забележимо използва временни мерки, най-вече въвеждане на временно ДДС-намаляване за стимулиране на потребителското търсене, но няколко други страни използват широко временни мерки, най-вече с цел за поощрение на инвестициите в строителния сектор или за подсилване на структурната конкурентноспособност на фирмите.

Секторни схемиВисоко разнообразие от мерки преследващи индивидуалния сектор са въведени.

Конкретно, няколко страни членки опитват да забавят рязкото спадане в жилищния сектор чрез приемане на данъчни намаления от различен вид, а няколко страни вземат мерки да подкрепят трудово интензивния ресторантски или туристически сектор, предимно чрез сваляне на ДДС ставките. Други приемат мерки целящи подкрепа на цените на акции или намаляване на данъците върху наследството.

Мерки целящи улесняване на ограничената ликвидностЗабележима черта на реакцията на данъчните власти на кризата е широкото

въвеждане на мерки, целящи подобряване на ликвидността на бизнеса и индивидите, чрез разхлабване на условията за плащане. В контраст, само много малко правителства стесняват условията за плащане. По-лесните условия се допускат по-често за ДДС, корпоративния и личен подоходен данък.

16

Заключителни бележки

Дори при факта, че ЕС е едно от пространствата с най-високо облагане в света, един належащ въпрос е какви уроци данъчната политика трябва да научи от глобалната финансова криза. На теория, добре развитите системи, обезпечаващи социалните грижи, създадени възможно най-точно чрез такива високи нива на облагане, трябва да направят Европа по-издръжлива. В допълнение, тежкото облагане обикновено се вярва че взема по-високи такси върху растежа по време на цикличните обрати, когато това води до страх и появата на изострена инфлация, повече отколкото до рецесия (когато харченето на паричните фондове би поддържало търсенето). Въпреки, че кризата, произхождаща от САЩ, се разпростира бързо към ЕС и има за резултат влошаване на сравнителните пропорции. Дали кризата предполага, че друг модел на фискална политика би бил предпочетен? Това е въпрос който сигурно ще ангажира икономисти и полисимейкъри за известно време. Всъщност, въпреки, че има широк консенсус относно това, че кризата не произлиза от облагането, има малко съмнение, че ЕС ще трябва да действа решително за справяне с двойните предизвикателства на финансиране на значително нарасналия правителствен дълг и зараждащото се пенсиониране на голямото поколение на бейби-бума.

Въпроса дали данъчните системи биха могли да се реформират за да допринесат не само за бързия растеж на БВП, но също и да стабилизират икономиката, ще бъде фасадата на политическото отражение на обозримото бъдеще. Този основен доклад анализира в детайли мерките въведени от страните членки в тези последни две болезнени години. Те се различават значително сред страните членки, но значителните разлики във влиянието на кризата и бюджетните и финансови ограничения в страните обясняват различните отговори. Въпреки това, количеството от мерки насочени към индивидуалния сектор повдига въпроса дали специфичните инструменти на индустрията представят оптимален отговор на икономическия колапс, без да се споменава, че има риск такава смесица от стимули да бъде непоследователна на европейско ниво.

Анализът на въведените мерки изглежда отбелязва продължението на текущия тренд към по-голямо доверие на данъците върху потреблението, отколкото към данъците върху труда или капитала. Това се свързва с отчетливото спадане на корпоративните данъчни ставки наблюдавано от края на 80-те години. Което вероятно също ще запали дебата за справедливостта на данъчните системи.

Един ефект на кризата върху дебата за политиката е, че исканията за справедливост идват от предните редици много по-ясно, отколкото е бил случая дори в близкото минало. Обществения гняв от спекулантите и измамниците, заедно с бюджетните нужди, стимулират международната кооперация за осигуряване на по-ефективно облагане на портфейлните инвестиции държани навън. Има, сега, отчетливо по-голям международен консенсус относно обмяната на информация, крайната цел на Директивата за спестяванията и Директивата на взаимна помощ, които въплъщават подхода на ЕС в тази сфера.

Значителното нарастване на данъчните нива случили се през последните 4 десетилетия създават неразбираема грижа относно скритите данъчни злоупотреби на правителствата, които помагат на финансовите нива на публично харчене и трудно остават устойчиви в условията на дълбока рецесия. В това отношение, едно интересно ново изследване, което е засегнато в този доклад, подчертаващо дискусията за циклично коригираните данъчни показатели (които са включени в доклада през тази година за първи път) показва отчетливото увеличаване на общия данъчен показател между 2004г. и 2007г. което се оказва се дължи повече на по-бързия растеж на БВП,

17

отколкото на мерките за повишаване на данъчните приходи. В светлината на често повтаряните обещания на политиците, за пожелателността за по-ниско данъчно бреме за пришпорване на конкурентноспособността на Европа, е утешително, че нарастването на приходите не се дължи на преднамерени данъчни увеличения.

Кутия 2. Мерки на данъчната политика в Гърция през 2010 годинаСледвайки Препоръките и Решението на Съвета на ЕС от 16 Февруари 2010,

Гърция въвежда редица фискални мерки в отговор на икономическата криза с оглед на запазване на целите на Програмата за Стабилност и Растеж. Интервенциите целят коригиране на бюджетните дисбаланси с оглед на постигане на една силна и устойчива фискална позиция в средносрочен и дългосрочен план, което се счита за необходимо условие за възстановяване на доверието на пазарите в гръцката икономика. Конкретно, но фона на редуцирането на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2014г. от разчетените 13.6 % през 2009г. е предвидено съотношението “дълг към БВП” оценен на над 115 п.п. през 2009г. да се премести на намаляваща траектория от 2013г. нататък.

В допълнение на значителните съкращения на разходите, фокусирани основно върху редуциране на надниците в публичния сектор, съкращаване на разноските за пенсии и оперативните разходи на всички министерства, голям брой от увеличаващи приходите мерки са прокарани в началото на 2010г. в областта на прякото и непряко облагане. Данъчният закон одобрен от Парламента на 20 Април 2010г., с който се реформират личните подоходни данъци, също така променя режима на облагане на недвижимите имоти. Плоския данък от 1 % наложен върху голямо по-размер недвижимо имущество е заменен от прогресивна скала – 1 %-вата максимална ставка, приложима за имущество над 800 000 евро се увеличава на 2 % за собственост на стойност над 5 млн.евро за период от 3 години.

По-високи налози се въвеждат върху собствеността на църквата, неизползвана за религиозни, образователни или благотворителни цели (като ставката е същата за собствеността на частните субекти) и получения доход (прилага се 20 %-на ставка) от недвижима собственост и паричните помощи, които са обект на 5 %-ен налог. Акцизите върху цигарите и алкохола, горивата и ДДС ставките се увеличават, както и акцизите върху внесената електроенергия. Нещо повече, специален данък върху луксозните стоки се предвижда. Облагането на наследството, подаръците и родителските запаси (лични партиди) за по-близките роднини се прави по-прогресивно с предвидени 4 ставки (вместо предишните 2), а транзакции до 150 000 евро се освобождават, докато максималната ставка от 10 % се прилага за суми над 600 000 евро. Нещо повече, предвижда се облагането на привилегиите за служителите на компаниите (такива като използваните служебни коли).

Бонусите за изпълнителните директори в банките и финансови корпорации стават предмет на специално облагане с прогресивни ставки в границите между 20% и 90%, като се предвижда право на освобождаване за бонусите, които не надвишават 10% от дохода, за доходите до 60 000 евро. В крайна сметка, правителството планира няколко интервенции за борба с данъчното избягване (легално и нелегално), включващи реорганизация и модернизация на данъчната администрация. Други фискални мерки се предвиждат в рамките на 3-годишна икономическа и финансова програма, която представя условността на

18

споразумението за финансовите пакети, отпускани от ЕС и МВФ. Общата финансова помощ е в размер на над 110 млрд. евро за 3 години (през 2010г. помощта възлиза на 30 млрд.евро), от които 80 млрд. евро е под формата на двустранни заеми от страните членки на Еврозоната и 30 млрд.евро от МВФ. Проектозаконът, приемащ програмата, се одобрява от гръцкия парламент на 6 Май 2010г. Сред данъчните мерки имащи незабавен ефект, са въвеждането на допълнително 10 %-но увеличение на “стандартната” и “намалена” ДДС ставки (в България – стандартната ставка е от 20 %, а т.н.намалена ставка се прилага за туристическите дейности в размер на 7 %), също и на акцизните ставки върху алкохола, цигарите и горивата.

С ефект от 2011г., ДДС базата ще се разширява чрез включване на освободените от данък услуги и чрез преместване на значителен дял (поне 30%) от храните и услугите, текущо предмет на облагане с “намалена ставка”, към стандартната ставка. Не алкохолните напитки ще са обект на облагане с акциз. Други интервенции за разширяване на базата, предмет на облагане със стандартна ставка се планират за увеличаване на ДДС приходите през 2012г.

Другите мерки планирани за 2011г. включват: разширяване на базата за облагането на недвижимите имоти чрез увеличение на данъчната оценка на имота; наблягане на зелените данъци върху въглеродните емисии; въвеждането на специални налози върху нелегалните сгради, с оглед регулиране на нарушенията в използването на земята (преустановява се през 2014г.) и др. Допълнителни приходи се очакват от прилагането на система на “предполагаемо” облагане на професиите (0.2 п.п. от БВП през 2011г.) и от събирането на патентни такси и доходи от хазартни лицензии (0.3 п.п от БВП през 2011г.). В крайна сметка, действието на специалния налог върху печелившите фирми, въведен като временна мярка през 2009г. ще се удължи до 2014г.

Като цяло тези мерки би трябвало да увеличат приходите в рамките до 4 % от БВП през 2013г., като се очаква принос за допълнителни 7 п.п от БВП в разходната страна.

……………………………………………………………..

1. Максимално установената данъчна ставка върху личните доходи се отразява върху данъчната ставка за най-високо доходната категория лица. Ставките също включват такси, държавни и местни данъци. Корекциите се отнасят за Белгия, Дания, Германия, Франция, Унгария, Ирландия,

19

Италия, Люксембург, Финландия, Швеция и Норвегия. В повечето страни членки личните подоходни данъци съдържат няколко ставки.

2. Облагането на корпоративните доходи не се съпровожда само от корпоративните подоходни данъци, но в някои страни членки, също от такси или дори допълнителни данъци наложени върху данъчни бази, които са подобни, но често не идентични с корпоративните данъци. Предвид тези черти, обикновените корпоративни данъчни ставки се коригират за сравнителни цели – значително, ако няколко ставки съществуват, само основната (не целевата) максимална ставка се представя, а съществуващите такси и общия брой местни данъци се добавят към стандартната ставка. Корекции се прилагат за Белгия, Германия, Естония, Франция, Кипър, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург и Португалия.

3. Имплицитните данъчни ставки главно измерват ефективното средно данъчно бреме върху различни видове икономически доходи или дейности, т.е. върху труда, потреблението, и капитала, като съотношението между приходите от данъка и тяхната (максимално възможна) база. Имплицитните данъчни ставки върху потреблението са съотношението между приходите от всички потребителски данъци и крайните потребителски разходи на домакинствата.

4. Имплицитните данъчни ставки върху труда се изчисляват като съотношение между данъците и осигуровките върху доходите от наемен труд към общата компенсация на трудещите се.

5. Имплицитните данъчни ставки върху капитала са съотношението между данъците върху капитала и общите доходи от капитала и спестявания. Може да включва и данъците върху дохода, получен от спестявания и инвестиции от домакинствата и фирмите и данъците, свързани с капиталовите потоци с произход спестяванията и инвестиции в предишни периоди. Знаменателят на капиталовите имплицитни ставки е приблизителен на дохода от капиталовите операции из целия свят на резиденти за домашни данъчни цели.

6. Реалната имплицитна ставка върху енергията се изчислява като съотношение между общите данъчни приходи от енергия и крайното енергийно потребление, намалено с натрупаното процентно изменение в дефлатора на крайното търсене.

Приложение А

20

21

22

Приложение Б

23

24

25

26

27

28

29

30

 

31