– 5 –– 5 –

Дървено конче

Умори ли се, дървено конче?Сто-ой! Дойдохме си вече.Никой, никой не бива да знае,че сме ходили тъй надалече!Че достигнахме страшните джунгли,че видяхме лъвица и слон,че ни хвърли добрата маймункапортокал от високия клон;че изплаших големия тигър,та избяга в пустинята чак,и че весело негърче с радостни посрещна на Нилския бряг.

Умори ли се, дървено конче?Лека нощ и добре отдъхни.Утре двамата с теб ще отидемв други чудни, далечни страни.О, земята е много голяма,само – ш-ш-т! Нито дума на мама!

– 6 –

Обувки

Щъркелът носи ботуши – червени,до колене, –да си не мокри кракатав реката.

И Петльо си има ботушкималки,но с остри шпори.Смее ли някой с Петльода се пребори?

Зайо обува на своите лапкисиви чорапки –да му е топло, да му е лекои от ловецада бяга далеко.

– 7 –

Бели обувки има козлето,с токчета черни и здрави.Цял ден търчи из полето,в дъбравите броди,но при обущаря не ходи!

Котката стъпванай-тихо от всички:носи терлички –да не изплаши среднощ на тавананякоя мишка гризана.

Врабчо е бос.Той обувки си няма.Лете е лесно,но в зима голямамръзне,подскача от крак на краки писука:– Аз съм юнак!(А „юнак“ – на врабчов езиксе казва „чурулик-чурулик“)

– 8 –

Бодливко – мързеливко

Елите слънцето огряс усмивката си кроткаи Ежко в старата гораизлезе на разходка.

Тревица тук, иглика там –в това приятно времене иска Ежко да е сам,другарче ще си вземе!

Две катерички – скок-подскоксъгледа той на клон висок.

– Елате на разходка, мили!Чудесно слънце свети.Защо в клонака сте се скрили?

– Днес, Ежко, сме заети.Виж как работи се юнашки –хралупите метем с опашки!– Метете! – Ежко-Бежко рече.Ще ида да повикам Мечо.

– 9 –

Но Мечо спал бе цяла зимаи Ежко го заварида тупа с дрянов клон килимаи козяците стари.

По клоните цвъртяха птички.За Ежкова бедате бяха весели, но всичкистрояха си гнезда.

Дори и Зайо дългоухпоседнал бе до трънка,да кърпи своя сив кожухс една иглица тънка.

Погледна Ежко натъжен,постла си меки листи,па седна в пролетния денбодлите си да чисти...

– 10 –

Кате, Кате

– Кате, Кате с бяла блузка,защо е червенаедната ти бузка?– Ядох ябълка.Ако ми дадешоще едничка,ще се зачервии другата ми страничка.

– 10 –

– 11 –

Крушке-дружке

– Крушке-дружке,слез по-надолу!– Защо?– Да те погаля по жълтата бузка!– Не можеш да ме излъжеш:аз съм крушка-хитрушка.– Кой знае дали си хитрушка,но май че си киселушка.Стой си по-добре горев листата зелени,а като станешкрушка-медушка,вятърът ще те съборипри мене!

– 12 –

Патенца

Нашите патенцас хубави гушкиса си обулижълти ботушки.Ходят в редицикато войници,а се клатушкаткато старици.

– 13 –

Лодка

Пуснах лодка от хартия,ветре-вятърко, върни я,че реката я повлечеи замина надалече.

Може жаба кривокракадо брега да я причака,а за лодката ми слабатежка ще е Баба Жаба!

– 14 –

Изворче

Изворче, скритов елхова горица,кой идва при тебеза бистра водица?

Идва сърничкас пъстра паничка,идва еленчес лъскаво менче,мишка-гризанка,с проста гаванка,бабино внучес ново бърдуче.

– 15 –

Капчук

Защо чукакапчука?

Казва на жълт кукуряк:– Духнал е топъл южняк.Казва на тънки тополи:– Няма да зъзнете голи.Казва на малки момичета:– Цъфнаха бели кокичета.Казва на млади момчета:– Бързо садете дръвчета!Казва на пойните птички:– Идвайте, чакат ви всички!Казва на баба ви Меца:– Лиса изяде медеца,ставай от сън,хайде навън!

Затова чукакапчука.

– 16 –

За гъби

Нося шарена торбица,търся гъби за чорбица.

Бягай, бягай Зайо! Нямаднес да си играем двама!

Пременена като булкагъба с шарена качулкасе усмихва и ме канида я взема в топли длани.

Аз не бързам, стъпвам лекои я гледам отдалекокак се перчи, как наднича –на отровна ми прилича.

Може да е мухоморка –по-добре да бъда зорка!

– 17 –

По-добре да търся скритипод клонаци, под тревитескромните печурки бели,тихичко глави навели,и да видя де се гушканякоя добра пънчушка.

Бягай, Зайо! Нямам време!Не клати уши големии не стой на моя път –гъби мъчно се берат!