International Scientific Publications: Economy & Business, · determines the dominance of the charter air transportation and flat-rate tourism from these countries / total cost trips

JOURNAL OF

International Scientific Publications: Economy & Business, Volume 5, Part 4

Peer-Reviewed Open Access Journal

Published at:

http://www.science-journals.eu

Publishing by Info Invest Ltd

www.sciencebg.net

ISSN 1313-2555, 2011, European Union

Journal of International Scientific Publications: Economy & Business, Volume 5, Part 4

ISSN 1313-2555, Published at: http://www.science-journals.eu

2 Publishing by Info Invest, Bulgaria, www.sciencebg.net

Advisory Editor

Marijan Cingula, Croatia

Editorial Board

Ambuj Gupta, India

Ahmet Kara, Turkey

Alenka Kavkler, Slovenia

Dimitrios Maditinos, Greece

Efstathios Dimitriadi, Greece

Eva Borszeki, Hungary

Laura Vasilescu, Romania

Ljerka Cerovic, Croatia

Mirela Cristea, Romania

Mart Sorg, Estonia

Manoranjan Sharma, India

Nikolai Raskov, Russia

Nikolaos Theriou, Greece

Oana Gherghinescu, Romania

Pavel Foltin, Czech Republic

Silvia Trifonova, Bulgaria

Soeren Dressler, Germany

Sorin Domnisoru, Romania

Rustem Nureev, Russia

Renata Novakova, Slovakia

Toma Sorin, Romania

Yerlan Abil, Kazakhstan

Vladan Holcner, Czech Republic

Zeman Zoltan, Hungary




Published in Association with Science & Education Foundation.

Any paper submitted to the Journal of International Scientific Publications:

Economy & Business - should NOT be under consideration for publication

at another journal. All submitted papers must also represent original

work, and should fully reference and describe all prior work on the same

subject and compare the submitted paper to that work.

All research articles in this journal have undergone rigorous peer review,

based on initial editor screening and anonymized refereeing by at least

two referees.

Recommending the articles for publishing, the reviewers confirm that in

their opinion the submitted article contains important or new scientific

results.

The authors of the articles bear the responsibility for their content.

When quoting the articles their author and edition should be mentioned.

It is not allowed the edition of the scientific articles to be copied,

multiplied and distributed with the purpose of trade without the

permission of the editor.




BULGARIA AS TOURIST DESTINATION Zlatina Karadjova

Bulgaria, University “Prof. d-r Assen Zlatarov” - Burgas

Abstract: Modern tourism is an extremely dynamic industry. It ranks third in foreign trade operations worldwide after oil and car trade. Economic flows brought by the international tourism have become an important factor for economic growth and international economic relations for many countries. In the time of severe competition, increasing demands and growing experience of the tourists, essential to winning and maintaining the market position of Bulgaria is the quality of the offered tourist product, diversification of existing products and services and introducing new ones in order to enhance its competitiveness in the sector. Key words: Bulgaria, tourist product, tourist destination.

Introduction Modern tourism is an extremely dynamic industry. It ranks third in foreign trade operations worldwide after oil and car trade. Economic flows brought by the international tourism have become an important factor for economic growth and international economic relations for many countries.

Tourism fair and equitable is defined as a significant phenomenon in modern times. The number of the international travels has increased from only 25 million in 1950 to over 664 million by the end of the last century, representing an annual growth rate of 7% (World Tourism Organization).[5]

According to the tourist association in the United Kingdom (UK), tourism is defined as a temporary short-term movement of people to destinations outside the places where they normally live and work. This includes all kind of travel such as daily visits as well as excursions.[4, p. 6-21]

The object of study in this article is tourism in Bulgaria.

The subject is destination Bulgaria.

The goal is to prove that our country has its rightful place among the modern tourist destinations.

To achieve this goal the following will be developed and examined: situation analysis of Bulgaria, major trends in consumer demand, tourists profile, competition, SWOT – analysis, on base of which conclusions will be made and recommendations will be given.

The techniques and methods which I have utilized and referred to in the study are specialized scientific literature, analysis and synthesis, my own observations, theoretical knowledge and practical experience.

Situation analysis Bulgaria has a strategic geographical location, situated in Southeastern Europe in the Northeast par of the Balkan Peninsula, serving as the crossroad between East and West, North and South. Thanks to




natural and historical diversity within a relatively confined space, Bulgaria thas a considerable potential for developping tourism. This potential is not only Black Sea coast and mountains, which occupy more than one third of the country, but also nine sites included in the World Heritage List of UNESCO, more than 600 mineral sources, thousands of local traditional and cultural attractions more than 5% of the territory has the status of protected areas (including 3 national parks and 11 natural) 40 000 historic monuments, 160 monasteries, more than 330 museums and galleries rich tradition of holding festivals and holidays reserved ethnographic heritage and others. Officially there are 142 resorts in the country, 58 of which are SPA, 56 - mountain and 28 - sea.

There is a significant number of operational programs financed by the European Union which could lead to:

- Improve the competitiveness of the economy to achieve high and sustainable growth;

- Development of human resource as a prerequisite for higher employment, income and social integration.

The following factors are especially important for the modern tourism development in Bulgaria:

- Political - changes in Eastern Europe and in Bulgaria, the political situation in the Balkan region, the strengthening of integration processes in the European Community and others;

- Economic - drop in the economic development of Bulgaria, affecting living standards and tourist services potential, similar economic situation on most of the traditional markets of Bulgarian tourism, the introduction of several market elements in the economy, the process of changing ownership, dynamics of prices and exchange rates and others;

- Socio-psychological - desire of Eastern European countries /including Bulgaria/ to travel to Western countries, the prestigious nature of tourist travel and especially the narrow, or one-sided negative image of Bulgaria on the international market.

- Demographics - the number and structure of population as a factor for the size and structure of the tourist demand and as a factor for the number and the quality of people employed in tourist services;

-The general state of infrastructure, especially transport;

-Background tourism and recreation, which on one hand, is a factor in the formation of experience in employment in the tourism industry and habits of the population, on the other hand, creates a certain inertia in development.[3,p. 15-22]

Bulgaria’s position in comparison to the countries generating large tourist flows is relatively favorable. Although situated in the Southeastern periphery of the continent, Bulgaria is an European country and is relatively close to the countries of Western Europe. However, it is not close enough to be subject to mass organized trips, including short trips nor is far enough to be considered exotic. It is essential that Bulgaria is out of the so-called "Car distance" / one-day road trip - 800-1000 km / which determines the dominance of the charter air transportation and flat-rate tourism from these countries / total cost trips organized by Tour Operator/.

The crossroads transport-geographical position of Bulgaria is an important factor for the development of transit tourism, which potential is not fully exploited due to the state of the transport infrastructure.[2, p. 14-15]




Major trends in consumer demand The first major trend, on which we should focus is the substantive drop of the foreign tourists expenses in our country for the past ten years; This is mostly a result from the fact that most tourists visiting our country have low income. The reasons which lead to unfavorable structure in the quality of the tourists in the country are the weak position of the Bulgarian hoteliers and restaurateurs on the international market, the inability of the complex tourist product to meet the needs of an ever - demanding tourist ratio price - quality and many others. To systematically increase the spending of the tourists in the future it is necessary to improve the quality of the Bulgarian tourist product, its attractiveness and, not least the cost - quality.

The second trend, which can be pointed out is a vast increase of Bulgarian tourists, at the expense of reduction of foreign tourist arrivals last summer (according to the magazine Tourist Markets, based on data from NSI). As a result of the transition, and as a result of deepening crisis in the Russian economy, Bulgaria lost its excellent position on the Russian, Polish and some other former socialist markets. Programmed tourist travels from the former CMEA is in the past, and the lack of those tourists in Bulgarian resorts (especially last summer) is already a fact. Poorly conducted, inappropriate marketing activities on these markets, lead to exclusion of our country from these markets and turn the Bulgarian tourist product from synonymous of quality into the exact opposite. Moreover losing markets did not lead to winning new, as the competition on the international level is extremely high, and Bulgaria as a tourist destination (at least at this stage) has low competitiveness. Lubrication competition of Turkey, Greece, Croatia in tourism, led to more - to avoid massive Bulgaria by foreign tourists.

Interesting trend is the increasing number of Germans involved in organized travel in the country. At this point it’s beneficial for the Bulgarian tourist season because these revenues have become an important source of capital, which was partly redirected to investments into upgrading and renovation of hotel and restaurant facilities, and infrastructure of our resort villages. But do not forget that this increase is not a result from our tourist offer, but mainly from force majeure in neighboring countries - earthquakes and ethnic conflict in Turkey, the stagnation in Croatia and Greece, as well as continuous strikes into the latter. This is the reason why the tourist flow was redirected by the foreign tour operators to our country.

Next trend on which we will stop our attention is the significant shortening of the season in sea recreational tourism, as a whole and its individual components - the season wings, its peak, etc. This unfavorable trend comes from the reduced ability of the Bulgarian tourist companies to attract users for their product or service. For example, Turkey has not 121 summer days, like us, but about 150. Thus it is necessary to combine the efforts of all units of our tourist offer, in order to achieve sustained, systematic increase in the season. The trend for the next few years is most likely to be disadvantageous because the reforms in the Bulgarian tourism can not be performed quickly and efficiently, and this will inevitably lead to further shortening of the summer, as well as the other seasons in the country.

Reducing the average length of stay of tourists in the country; The average length is one, two or three weeks, the former being predominant, and the latter - individual cases not because of the good conditions for recreation but because of the tourist loyalty . Another factor influencing on shortening the average stay in our country is that transit travel of foreign nationals are also taken into account and they are largest share of the total - over 60%.




Increasing the share of recreational sea tourism at the expense of the mountain, spa and all other subtypes of tourism developed in our country. This trend is result from the fact that among the global tourist interest, predominates the one, directly related to the marine recreational tourism. Researches show that the tourists interest is focused on sea beaches - about 32%, urban centers - 20%, route - 13%, nature and village environment - 9%, mountains in the summer - 7% mountains in the winter - 6% and places offering summer sports - around 3%. In this respect Bulgaria is oriented correctly towards the tourist interest. Although the sea is preferred by the majority we must not forget that in our country there are many mountains, suitable for both leisure and winter sports. The combination between favorable economic conditions and natural environment (which undoubtedly exists) will lead to effective development of mountain tourism, which in essence will lead to capital inflows, increase employment of local working population, improve the infrastructure of the region, attract - large numbers of tourists for recreational marine tourism. Well-known fact is that Bulgaria is on second place worldwide in richness of mineral and thermal springs, which is a prerequisite for development of balneology and sea treatments.

Another interesting trend is continuously increasing average age of tourists traveling abroad, and interest in - remote tourist destinations. In this respect, the wealth of our country of beautiful mountains, mineral springs, green forests and clean air are a prerequisite for the successful development of mountain spa tourism. But for its proper development a comprehensive tourist product should be offered, one that meets not only the requirements of tourists, but is also environmentally viable.

Recently we’ve been witnessing a clear tendency for concentration of tourism demand in countries with high living standard. About 63% of world tourist flow is concentrated in Germany, USA, UK, Italy, France, Sweden, Russia and others. This should provoke the Bulgarian tourist units for - high participation on the markets of these countries. The goal is not only to attract tourists from these countries who have decided to travel abroad, but also those who are reluctant or hesitant to the trip, and the tourist destination itself.

Next trend in tourism development in Bulgaria in recent years is the uncontrolled building. This trend began to really become a problem in terms of a possible further loss of the natural beauty of some of the biggest resorts. A typical example is our famous resort Sunny Beach. Thus, taking the right marketing decisions for tourism development in Bulgaria and their implementation in good faith, can help to stop the negative trends in the development of Bulgarian tourism and bring back the good image of the country on the international tourism markets.

Another trend that could be pointed out on the international market place is that the economic conditions reduce the purchasing power of a wide range consumers of tourist products and services. Thus, the price becomes an important criteria for the decision to travel. Parallel observed is that populations with a secure income seek not only high quality but low quality tourist product. This leads to the purchase of a large number of very expensive and cheap trips abroad. The result is the emergence of tourist unpredictable consumer behavior. However, tourists do not want to be just a part of the total tourist group without a name and personality. The tourist desires and requires individual care. The acquisition of experience in a short time determined the usefulness of supply. This means demand for quality services for a short time with no limitations in terms of space, ie worldwide.

In modern conditions solvency, type and volume of tourism demand in social groups are not uni-values, a factor which played an important role in decision-making. Reducing the retirement age and working week, increasing leisure time leads to more - large number of potential tourists who have limited but sufficient funds for travel. Parallel to this well-qualified individuals increase their working




hours and reduce free time. Hence the result – increasing number of less wealthy tourists spend more money for and during the trip while the middle class buy - cheap travel. This determines the increases in sales of last minute trips abroad.

Responding to changes in tourism demand - most tourist offers focus on preserving and expanding its market presence by offering new, diverse, specialized services and goods by improving the relationship with end users, by improving interoperability between different participants in shaping the overall tourist product. Unfortunately, this trend is not observed in Bulgaria, but the opposite: Bulgarian tourist enterprises passively participate on the international tourist market, weaken their positions, sell trips under cost to international tour operators, do not assist in solving problems and even interfere with each other. The result is increasingly reducing the spending ability of the tourists coming in our country or even the absence of the latter.

More goods and services are offered on the international market, including tourism, which emphasize on the personal preferences of tourists. Special attention is paid to the so-called nature - friendly products due to two main reasons: formed as a mass phenomenon increasingly strong public opinion for the protection of nature and against the non environmentally friendly products and for the high quality characteristics of these products, - their high competitiveness and a source for attracting other tourists. Symbols of these ecological tourist products are Blue Flag, Golden Globe, Green Key and others.

Individualisation of travel on one hand, and diversification of tourist offers on the other, impose a new way of communication between vendor and client. This leads to an increase in direct sales. The era of information technology defines the appearance and development of global distribution systems. Computer tourist guide will likely serve as a travel agent directly and will carry out the sale of integrated tourist product. The new information technologies besides information, reservation and sales provide opportunities for non-cash payment method.

The fact that the tourist chooses an individual way of travel while being financially challenged, highlightes an alternative combination of a product that is both affordable and at the same time has high qualities. Aggressive pricing is becoming a very important tool of market conduct of tourism enterprises. This has led recently to the emergence of market incentives for customers of tour operators such as special discounts for early enrollment in organized travel for the purpose of minimizing the impact of the last minute travels. This way the tourist saves from the cost of the trip without that affecting the quality of the product offered. The oligopoly tourist market has led to the need of reducing risks of operation, marketing and management, forcing travel companies to improve relations among themselves. For example two transnational companies remise their market to foreign affiliate, thereby parent companies are focusing their efforts to break into another market. This increases their competitiveness, and on the other hand, the market becomes less accessible for new travel agents.

Profile of foreign tourists in Bulgaria Socio-demographic profile of tourists arriving in Bulgaria, segmented by gender, age and occupation is very interesting. Quite a large proportion of people who come to Bulgaria are working and students. They represent about 70%. In terms of age segmentation, about 60% are young people (between 26 and 45 years). In regards to gender - almost equally divided between men and women (which is also interesting). Their education is between medium and high (high - 48%) and average (47%), which is




also a good indicator. Almost one in four returns once again in Bulgaria, which is also a good indicator - we have some regulars who come to the country for tourism.

Competition Bulgaria's main competitors remain Spain, Turkey and Greece, to which is added, Croatia and Montenegro for tourists from certain countries. However, different nations have different preferences. For tourists from Russia to Bulgaria competing destinations are Turkey, Egypt and Greece. For British and Germans the most serious competitor of Bulgaria is Spain, followed by Turkey and Greece. Tourists from Scandinavian countries indicate as a competitive choice Greece, Spain and Croatia, and Western Europeans - Greece, Turkey and Spain. Destination of choice for summer vacation for our neighbors from the Balkan countries and especially Romanians would be Turkey or Romania, and Easteuropeans choose among Turkey, Greece or Spain. For Scandinavians the choice is Croatia, which according to them is our country main competitor.

Bulgaria as a tourist destination

SWOT analysis of Bulgaria as a tourist destination ►Strengths - Variety of natural and anthropogenic resources for the sustainable development of all types and forms tourism, both traditional (sea and mountain) and specialist (health, cultural, rural, ecotourism, hunting, business, adventure) and others which may developed both independently and through the effective combination with each other;

- A beautiful and relatively clean environment;

- Suitable and favorable climate and temperatures;

- Little difference between day and night temperature;

- Rich and internationally recognized heritage with unique characteristics and great potential for development;

- Favourable geographical location and its major target markets of Bulgaria;

- Image of a relatively safe destination;

-Hospitable local population;

- Good quality cuisine and wines;

-New or renovated facilities for tourist accommodation.

► Weaknesses

- Lack of clearly identifiable image of Bulgaria as a tourist destination;

- Strong dependence on tourism and maritime territorial disproportion in the development of tourism; - Regional imbalance of tourism development (valorisation and seasonality of resources); - Underdeveloped infrastructure inside the country (airports, roads, public transport);

- Lack of tourist offices of major target markets for Germany;

- Lack of experienced and trained staff;




- Initial stage of development of public-private partnerships;

- The early stages of modernization, renovation and reconstruction of the majority of existing museums, galleries, attractions and more. Relating to the submission of the Bulgarian cultural and historical heritage; - Poor coordination of state institutions in terms of organization, management and sale of tourist products (services);

- Lack of clarity on the functions and powers of non-governmental tourism organizations to raise awareness in the sector and shape the decisions of the state institutions;

- Insufficient economic incentives for local and foreign investors in tourism,

- Insufficient use of ICT in Bulgarian tourism and serious decline of European and world standards in terms of on - line booking, creation and maintenance of specialized websites, presentation and promotion of the country on the Internet;

- Lack of effective national system for collecting, storing and sharing reliable statistical and marketing information for Bulgarian tourism;

- Limited information about cultural and historical heritage of Bulgaria;

- Relative neglect of the internal market;

- Increasing trend to attract to the traditional types of tourism for the country financially challenged tourists without interest to specialized types of tourism and offer additional travel services during their stay in Bulgaria;

- Lack of coordination among tourist enterprises and effective control to improve the quality, diversity and finding the specificity of the Bulgarian tourist services and their competitiveness on the market;

- Insufficient depth of promotion activities due to insufficient funding;

- Frequently changing regulations, determining the rules of the tourist business in the country; - Inadequate planning for the use of territory in tourist areas, ie excessive construction, construction during the tourist season, etc.;

- Lack of adequate plans and zoning in tourist areas;

- Existence of a significant proportion of so called "shadow" economy.

►Opportunities - Continuous improvement of business climate in the country;

- Development of specialized types of tourism

- Improving qualifications and skills of staff in tourism;

- Attracting foreign investors in tourism;

- Improving the image of the country in relation to EU membership;

- Overcoming regional disproportion, and developing tourism throughout the country; - Intensifying the professional contacts between academic education in tourism (theory) and the tourism industry (practice);

- Use and implementation of European Structural Funds, the European Agricultural Fund for Rural Development and other sources of funding for tourism development in Bulgaria




- Strong institutional support and public - private partnership;

- Transfer of good practices and innovative technologies from the EU;

- Effective use of modern technologies for development and presentation of tourist products and services in the country and attracting tourist interest;

- Intensifying the activities of the TIC in the country;

- Creation of tourist offices abroad;

- Develop a coherent and focused tourist policy based on partnership among state and municipal institutions, NGOs, private sector and the community that generates jobs, creates opportunities for development of entrepreneurship, long-term economic and social benefits and increased revenues from tourism.

►Threats

- Possible recessions and crisis phenomena;

- Development of competing destinations;

- Lack of investment interest from strategic investors;

- Under-utilization of natural and anthropogenic resources;

- Worsening environmental parameters;

- Failure to take timely measures to stop and overcome the consequences of overbuilding of resorts; - Violation of the principles of sustainable development - irresponsible use of natural resources, environmental pollution;

- Negative impact on the country's image and repel wealthy tourists following the growing trend and information abroad for visits from mainly financially challenged tourists for traditional types of tourism;

- The growing problem of climate and global warming;

- Ineffective, inadequate or insufficient marketing campaigns of the country.

Findings of the SWOT analysis: - Bulgaria is still not well known as a tourist destination on the world tourist market. The one sided image of the country as a destination for sea and ski tourism is mainly due to ineffective advertising campaigns, lack of brand and national tourist offices on the main generating markets, insufficient information provided to tourists, the uncoordinated development of tourist information centers and their limited potential;

- Uncontrolled construction of tourist resorts and villages, especially along the Black Sea and in the mountains, leads to distortions of the natural environment - plant and marine natural resources. Lack of coordination in decision-making and control over this issue among central, regional and local government authorities leads to serious contradictions between economic and social factors and environmental protection and cultural heritage;

- Lack of adequate socio-economic policies and appropriate conditions for increasing the share of Bulgarian tourists in tourist sites throughout the country;




- Often the cost-quality is unacceptable;

- Strong seasonality;

- There is a clear contradiction between tourism and engineering infrastructure. National, regional and local infrastructure does not meet modern requirements of tourists - road infrastructure, airports, sewage system etc..

- The quality and diversity of our tourist products and services are still below the requirements and standards of European countries;

- Even the rich geographical, natural, cultural and historical resources are not yet sufficiently developed cultural, business, rural, spa, natural, religious, hunting, sports, hobbies and extreme tourism;

- Insufficient coordination and interaction among tourist organizations;

- Bulgaria still lacks a solid and adequate database of tourist resources of the country; - Business strategy and competition in the industry tied up with low cost form the image of Bulgaria as a cheap tourist destination. Such an image attracts tourist demand from tourists with low social status, low payment abilities and low consumer culture;

- Rustic tourist demand from people with low payment abilities require a priority investment in increasing the capacity of the tourist structure at the expense of its quality. Wages of employees in tourism is kept low, leading to "leakage" of skilled personnel from industry; - Sea tourism is now facing increasing competition and many resorts are in a phase of stagnation and decline. There is an urgent need of large investments, modernization of infrastructure and protection of assets and resources that make the environment attractive coast; - Analysis of the Bulgarian Tourism shows that in terms of competitiveness, quality and variety of services and established destinations on the international market Bulgarian tourism is at an average level compared to developed tourist countries;

- The need for effective marketing and promotion of Bulgarian tourism imposing image of Bulgaria as a destination with diverse, quality and attractive tourist product in the field of sustainable tourism.[3, p. 26-59]

Tourism demand and offer of destination Bulgaria Tourism demand, and almost all products and services are much more complex than it seems at first glance. At the outset it is important to note three related features. First, many tourist texts are intended simply to motivate tourists. Term tourism demand should not be compared with the term motivation of the tourist. Tourism demand is the outcome, the consequence of tourist motivation and is generally only the first step in the search.




Second, the process of tourism demand is not unique and unforgettable event in people's lives, ie although the actual break may last one or two weeks, the overall experience, including the anticipation of holidays, the choice of a holiday and the memories from it provide a continuous cyclical process in the lives of people with prior experience that affect their decisions to travel. Finally, tourism demand should not be separated from other search processes or socio-cultural environment where it occurs.

In terms of tourism demand and offer of Destination Bulgaria, it may be noted that during the period 1990-2008 was observed an increase in investment and material resources in tourism, which are reflected in the increased number of accommodations and raising their categorization. In 1990, still a significant part of the hotels are low-category - 65.1 percent with 1 and 2 stars, 24.9% - with three stars and 10% - four and five stars. After the privatization of state property in tourism began modernization of old facilities and improve their category. The category structure of the hotels in 2000




has positively changed. Dominated by three-star hotels - 47.7%, high category hotels increased almost three times and represent 29.3% and low category with 1 and 2 stars are only 23% of the country. The hotels built during that period are mainly in the category three, four and five stars.

Changes in category structure of accommodations reflects favorably on the quality of tourist product offers, revenues and the structure of the overnight stays there. In 2004 the highest share belonged to the three-star accommodations - 38.7%, followed by accommodation with 1 and 2 stars - 27.7 percent. In the four-star hotels - 26.9% and only 6.7% of overnight stays in 2004 were made in five star hotels.[1, p. 46]

The existing resource in the country (natural, financial, material, labor, business and IT) is a prerequisite for sustainable development of tourism and is consistent with its declaration as a priority sector of the economy. The increased number of accommodations and the higher category are result from the promotion of private initiative in the country.

It is known that tourism demand is highly elastic to consumers income. Emerging trend of early saturation of demand for domestic tourist market has both positive negative effect on competitiveness in tourism. Positive comes down to the fact that conditions are created to increase the competition among tourist enterprises. To encourage efforts to diversify, upgrade and enhance the attractiveness of product offers. On the other hand, the limited domestic demand does not create conditions for the Bulgarian tourists to accumulate experience to enhance their strictness towards the offered product. Bulgarian tourist companies are forced to focus on the international market to utilize the capacity of the built and renovated mainly on credit accommodations. This leads to a lower price on the Bulgarian tourist product and determines the rivalry in the segment of low prices.

Conclusion Bulgaria remains a country where adventure and thrills are alive, there are still places you can visit where no tourist has ever been. You can touch the villages where life is preserved the way it’s been several centuries ago and where the journey carries knowledge about Europe as it will never be again. Here the taste of food, air and the view seems to come from another dimension, and bicycling, snow skiing down the slopes or just walking with snowshoes are merely a pretext. The essence is a journey deep into us and back in time.

Bulgaria is well known and preferred by Bulgarian and foreign tourists and modern attractive year-round tourist destination with a specific look and distinctive national identities (natural, architectural and cultural), with preserved cultural traditions and unique combination of preserved natural resources.

Tourism in Bulgaria is a prosperous sector which shows a consistent trend of growth in recent years. The tourism sector in the country is built on successful long term partnerships at the national, regional and local level between all stakeholders - national, regional and local authorities, businesses, NGOs, local communities and international partners.

At the same time it is necessary to create new conditions for the development and use of general and tourist infrastructure and create framework and parameters of marketing responsibility for the ongoing marketing, product, distribution and promotion policies of public and private sector, according to the specific role of each of those entities. The study of market segmentation and selection of target markets, the provision of such specialized information for tourists, the management of tourism consumption through management of tourist flows on the basis of technological innovation, together




with the policy of attracting and training highly qualified personnel are milestones for the development of sustainable, quality tourism in the country.

An important step in the development of quality tourism in Bulgaria is improving the management of tourism at business management level. It would be possible if there are conditions for engaging highly qualified specialists in the business, motivated to work towards customer satisfaction, knowing that a satisfied client leads to profit growth of business because he returns to the tourist site or promotes it to other potential tourists, sharing their positive experiences.

The survey and analysis of market position of Bulgaria as a tourist destination and the factors that determine these positions must be top priority for the government policy. The success on the tourist market depends mainly on what positions will be won, what decisions the government will take for their future development, and what are its priorities in the area.

In the time of severe competition, increasing demands and growing experience of the tourists, essential to winning and maintaining the market position of a destination is the quality of the offered tourist product, diversification of existing products and services and introducing new ones in order to enhance its competitiveness in the sector.

Nowadays tourist countries operate under extreme and dynamically changing competition, technological processes, legal framework, trade policy and continuous reduction of consumer loyalty. The statement that one destination will succeed by just selling its product through a powerful advertising is still in use today, but its meaning is a recipe for certain destruction. It does not take into account the disintegration of mass markets into micro markets, displacement of single channels by multiple distribution channels and the fact that customers buy directly based on information from catalogs and television commercials. The reduce prices and sales ads which constantly appear undermine customer loyalty.

Consumers today face a variety of tourist products. They have different demands towards products’ type, quality and price. Consumer quality criteria constantly change. They buy the product depending on their own image of the value of this product. Changes in the market mean that countries developing tourism as a priority sector should revise its original concept, and if necessary, make a complete reversal of the basic idea for building a competitive tourist product.

REFERENCES

1. European Commission Statistical Books, “Panorama on Tourism”, 2008 edition, p.46

2. McCartney Glenn, Butler Richard and Bennett Marion; Journal of Vacation Marketing 2009;

15; 179; “Positive tourism image perceptions attract travelers”; p14,15

3. National Strategy of Sustainable Development of the Republic of Bulgaria 2009-2013

4. Richard Sharpley, „The Tourism Business” 2002, p. 6-21

5. World Tourism Organization – Statistical database




ECONOMIC GROWTH AND FEATURES OF MACROECONOMIC REGULATION

IN AZERBAIJAN Isa H.Aliyev, Agha-Karim.H.Haciyev, Rahim A.Haciyev,

Institute of Economics, Azerbaijan Academy of Sciences, 1143, Baku, Azerbaijan

Abstract Being depend on oil and gas export of the state budget and balance of payments of Azerbaijan, their high sensibleness to price changes and tariffs in energy resources of the world market during many years is a discussion subject in the Government and in the scientific areas of our country. At present, works up renewal strategy of economic development of country together with economic ministries and international financial institutes. Worked out model have directed in one side to the achievement of high competitive ability in economy, that it is impossible without creation of high effective national innovative system and realization of appropriate political structures; in other side – task solution of macroeconomic stability. In other word, there are two complementary control loops in the forming model: at first, impact on requirement demand, as a more dynamic component of macroeconomic equilibrium (this direction realizes with using of instruments of monetary, budgetary and taxation policy); at the second time, influencing on aggregate supply (in this loop the decisive role belongs to structural policy, which have an impact primarily on the aggregate supply). First of all in this paper, discusses the features and main characteristics of a new model of economic growth of Azerbaijan. Key words: state budget, balance of payments, monetary policy, taxation policy, strategy of economic development.

1. ВВЕДЕНИЕ Зависимость состояния государственного бюджета и платежного баланса Азербайджана от уровня экспорта нефти и газа, их высокая чувствительность к изменениям цен на мировых рынках энергоресурсов, на протяжении ряда лет является предметом дискуссии в Правительстве и в научных кругах страны. В настоящее время, при совместном участии экономических министерств Азербайджана и международных финансовых институтов прорабатывается обновлённая стратегия экономического развития страны. В статье обсуждаются особенности и основные характеристики формируемой модели экономического роста.

2.ОСОБЕННОСТИ МАКРОЭКОНОМИЧЕСКОЙ СИТУАЦИИ В АЗЕРБАЙДЖАНЕ Макроэкономическая ситуация в Азербайджане, в значительной степени формируется под влиянием уровня цен и тарифов главной статьи экспорта страны - нефти и газа. Так:




- в условиях высоких цен и тарифов на мировых рынках энергоресурсов, растущий профицит по счету текущих операций платежного баланса страны, становится причиной повышения номинального курса национальной валюты и снижения конкурентоспособности экономики;

- попытки Центрального Банка Азербайджана замедлить темпы укрепления курса национальной валюты, в рамках действующих механизмов денежно-кредитного регулирования, а именно, в рамках, либо таргетирования количества денег в обращении (по агрегату М2), либо таргетирования номинального валютного курса, приводят к увеличению объема золотовалютных резервов и, следовательно, к дополнительной денежной эмиссии;

- рост количества денег, в обращении ускоряя инфляцию, обусловливает рост реального эффективного курса национальной валюты и замедление темпов роста не-нефтяного ВВП.

В табл.1 приведена динамика основных параметров макроэкономического регулирования – уровень ВВП; среднегодовая цена на экспортируемую нефть; денежные агрегаты М0, М2 и М3; инфляция; уровень золотовалютных резервов и ставка рефинансирования Центрального Банка страны.

Табл.1.

Динамика основных макроэкономических параметров *

2000 2005 2006 2007 2008 2009 2010

ВВП (в млн.манатах)

4718,2 12522,5 18037,1 26815,1 40137,2 34578,7 41574,7

Доля нефтяного сектора в ВВП ( в %-х) 35,2 51,6 60,8 64,4 62,1 54,6 55,6

Среднегодовая стоимость нефти марки AzeriLite ( в

долл.США) 29,0 54,4 60,2 72,7 97,7 62,1 78,2

Инфляция ( в %-х)

1,8 9,6 8,3 16,7 20,8 1,5 5,7

Денежные агрегаты (в млн. манатах)

M0 207,0 547,4 1853,6 2713,5 4145,7 4174,8 5455,8 M2 325,8 796,7 2137,7 4401,6 6081,0 6169,2 8297,5 M3 509,7 1841,8 3440,5 5897,3 8494,2 8469,2 10527,5

Ставка рефинансирования ЦБ

(в %) 10,0 9,0 9,5 13,0 8,0 2,0 3,0

Размер золотовалютных резервов ЦБ

(в млн. долл.США) 691,4 1112,2 1967,3 4015,3 6137,0 5175,6 5470,7

* по данным Госкомстата и ЦБ Азербайджанской Республики




Как легко заметит из приведенных данных: ı) динамика ВВП страны однозначно предопределяется среднегодовым уровнем цен нефти на мировых рынках энергоресурсов и в этом плане выделяются годы благоприятной и неблагоприятной конюктуры; ıı) рост денежного агрегата М3 и интенсивные валютные скупки со стороны ЦБ обусловливают рост денежного агрегата М2 и золотовалютных резервов ЦБ, с одной стороны, и уровня инфляции, с другой (наиболее характерными, в этом плане, являются 2007-2008гг., когда уровень инфляции составил, соответственно, 16,7 и 20,8%%); ııı) необходимость обуздания (снижения) уровня инфляции, в условиях таргетирования денежного агрегата М2, обусловливает укрепление курса национальной валюты ( на рис1. приведена оценка влияния динамики цен на экспортную нефть на уровень ВВП).

Рис. 1. Экономический рост и динамика цен на экспортную нефть

Табл.2.

Основные параметры государственного бюджета Азербайджана*

2000 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Доходы, всего (в млн. манатах) 714.6 2 055.2 3 868.8 6 006.6 10 762.7 10 325.9 11505,0

Доля поступлений от нефтегазового сектора (%) 28.6 33.7 58.4 58.2 63.9 64.9 66.2

Расходы, всего (в млн. манатах)

764.0 2 140.7 3 790.1 6 086.2 10 774.2 10 567.9 12275.0

Уровень бюджетного дефицита ( % ) 7.0 4.2 - 1.3 0.1 2.3 6.7

* по данным Министерства Финансов Азербайджанской Республики




В силу этих причин, по оценкам целого ряда международных финансовых институтов и в первую очередь МВФ, в настоящее время, в Азербайджане, низким является качество проводимой бюджетной и в целом, экономической политики. Доходы государственного бюджета в Азербайджане подвержен весьма значительным колебаниям, из-за колебаний цен и тарифов на мировых рынках энергоресурсов (табл.2). Вследствии этого: ı) в годы неблагоприятной внешнеэкономической конюнктуры это вызывает необходимость соответствующего сокращения бюджетных расходов (так, снижение мировых цен на нефть, после ценовых шоков на мировом рынке в 2008-2009-е годы, обусловили принятия серьезных мер по корректировке бюджетной политики страны в эти года); ıı) в годы высоких цен крупные поступления в бюджет, напротив, стимулируют рост неэффективных государственных расходов.

3. ОСОБЕННОСТИ ПОЛИТИКИ ВАЛЮТНОГО КУРСА Поскольку, обменный курс национальной валюты в Азербайджане формируется Центральным Банком страны, исходя, из задач макроэкономической стабильности и не определяется, как результат сбалансирования спроса и предложения на валютном рынке, политика валютного курса - задача особенно актуальная в экономической политике. Как известно |1|, в соответствии с методикой МВФ, реализуемая в различных странах политика валютного курса классифицируется по следующим видам:

- жесткая фиксация (наиболее известная форма currency board или валютное правление, когда курс национальной валюты жестко фиксируется по отношению к одной из ведущих мировых валют и ЦБ страны законодательно обязуется, валютными интервенциями, поддерживать определенный обменный курс национальной валюты);

- гибкая фиксация (суть которой заключается в контролировании ЦБ уровня курса национальной валюты без жесткой фиксации, но в пределах определенного «коридора»). Различают формы гибкой фиксации – обычная гибкая фиксация, фактическая стабилизации, горизонтальный коридор, скользящая привязка; - плавающий режим валютного курса (с разновидностями управляемого и свободного плавания). При режиме управляемого плавания курс национальной валюты определяется преимущественно рынком, на основе спроса и предложения и ЦБ лишь в случаях необходимости воздействует на формирование курса, проводя валютные интервенции на рынке. При режиме свободное плавание курс национальной валюты практически формируется рынком и вмешательства ЦБ на рынок, валютными интервенциями носят исключительный характер.

- прочие режимы управления курсом (к данной категории относятся все виды политики валютных курсов, которые не отнесены к другим типам). К последней категории относится и проводимая в Азербайджане политика валютного курса.

Политика валютного курса Азербайджана с началом периода радикальных экономических реформ, претерпела ряд качественных и количественных изменений. В этом плане характерны следующие периоды (рис.2):

-период с 1995г. по 1999г., когда в стране реализовалась политика последовательного укрепления (ревальвации) курса национальной валюты – азербайджанского маната, по отношению к доллару США . Главной целью макроэкономической политики (и в ее составе




реализуемой политики валютного курса) этого периода была обуздание, имевшее место в 1992-1994 гг., гиперинфляции в экономике;

-период с 2000г. по 2003г. - политика постепенной девальвации национальной валюты;

-период с 2004г. по 2007г. – возврат к политике укрепления валютного курса маната;

-период с середины 2008 г.по 2010г. - политика поддержания стабильного курса национальной валюты.

Рис.2 Динамика курса национальной валюты по отношению к доллару США

Главной целью макроэкономической политики Азербайджана, в период с 1995г. по 1999г., как было отмечено выше, была обуздание и постепенное устранение сложившейся в экономике в период 1992-1994гг. гиперинфляции |2,3|. В этих целях был введен жесткий режим сокращения дефицита государственного бюджета, регулирования кредитной эмиссии, и реализации постепенного укрепления курса национальной валюты. Другими словами началась последовательная реализация механизмов жесткого монетаризма - сокращения темпов роста денежной массы в обращении и уровня потребительского спроса в экономике.

За короткий промежуток времени были достигнуты поставленные цели валютно-финансовой политики - резкое сокращение уровня бюджетного дефицита, темпов роста денежной массы, уровня кредитования и как следствие, уровня инфляции в экономике (от четырехзначного в 1992-1994гг., до однозначного в 1996-1997гг) .

Однако, при этом в стране сильно ухудшились условия для развития предпринимательской среды и конкурентная среда (ценовые условия) на внутреннем рынке для национальных товаропроизводителей. Так, в результате реализации механизмов жесткого монетаризма в экономике начались процессы: а) дефляции (в 1998-1999гг.), со среднегодовым темпом в 5%; б) укрепления курса национальной валюты (в целом за период темпы укрепления составили




порядка 23%); в)резкое сокращение количества денег в обращении фактически вызвавший «денежный голод» (так, показатель доли денежной массы, по агрегату М2 в ВВП страны, за период, опустилась до уровня 6-8 %, что было на порядок ниже от требуемых нормальных условий для развития экономики); г) роста уровня процентных ставок, который стал практически не приемлемым для товаропроизводителей и т.д.

Кроме того, отсутствие должной согласованности в проводимой в стране курсовой политики с тарифной, другими словами рост цен и тарифов на энергоресурсы для внутренних товаропроизводителей при снижении цен на импортируемую продукцию, полностью деформировали структуру цен на внутреннем рынке. Уровень и структура цен на внутреннем рынке, для национальных товаропроизводителей стали полностью не приемлемыми, так как не обеспечивали никаких возможностей для организации рентабельного производства. Продукция местных товаропроизводителей, практически были вытеснены с внутреннего рынка.

Негативным последствием проводимой курсовой политики, за этот период стало также последовательный и нарастающий рост уровня внешнего долга Азербайджана. Начиная с 2000г. в реализуемой макроэкономической политике Азербайджана произошли смягчения, с целью устранения дефляционных тенденций и улучшения денежного обеспечения экономики. Была так же скорректирована политика валютного курса - начался переход от политики постепенного укрепления обменного курса национальной валюты, к политике постепенной девальвации. В период с 2000г. по 2003г. в экономике обеспечивалась низкий и контролируемый уровень инфляции (в пределах 1,5-2%), и постепенная девальвация национальной валюты (ежегодно в среднем на 3-5%).

Резко изменилась, и стало улучшаться направление и динамика важного макроэкономического показателя – реального эффективного курса национальной валюты. Как известно, данный показатель характеризует динамику улучшения ценовой ситуации на внутреннем рынке и состояния конкурентоспособности отечественных товаропроизводителей относительно зарубежных. За период показатель реального эффективного курса национальной валюты снизилась на 23% .

Улучшение ценовой ситуации на рынке отразились на уровне внутреннего производства - начался рост уровня внутренних инвестиций, производства в отраслях потребительского сектора, производство сельхозпродукции, продукции легкой и пищевой промышленности, а также товаров длительного пользования (в частности, мебельное производство, бытовая техника), производство строительных материалов и т.д. Если в период с 1995 по 1999 гг. инвестиции в экономике (в основном иностранные) были связаны с нефтяным сектором и с инфраструктурой этого сектора, то с 2000г. начался также рост инвестиций (как внутренних, так и иностранных) в не-нефтяной сектор экономики.

В период с 2004 по 2007 гг. реализуемая политика валютного курса Азербайджана стало формироваться под влиянием новых экономических условий. Основными факторами обусловливающие эти изменения были: а) развитие нефтяного и газового сектора страны на основе международных контрактов и ежегодный рост уровня экспорта из страны энергоресурсов; б) стремительный рост цен и тарифов на мировых рынках энергоресурсов

Эти две тенденции предопределили, нарастающее увеличение объемов валютных поступлений и на валютных рынках страны началось давление «избыточной» валютной массы на курс национальной валюты. На первых порах Центральный Банк Азербайджана продолжал попытки удерживать курс национальной валюты от укрепления ( по итогам 2004г. укрепление маната




составил всего 0,4%). Однако, данная политика имела два последствия: а) положительный, в результате требуемых для этих целей интенсивных интервенций с ориентацией на стерилизацию (закупку) иностранной валюты происходило рост уровня золотовалютных резервов ЦБ; б) отрицательный – параллельно происходило стремительный рост уровня денежной массы в обращении. Рост денежной массы в обращении (рост уровня потребительского спроса) обусловил в экономике рост уровня инфляции - впервые за годы реформ в экономике Азербайджана стала наблюдаться двухзначный уровень инфляции (по итогам 2004г. уровень годовой инфляции составила 10.4 %). С целью обуздания уровня инфляции и сокращения темпов роста денежной массы в обращении, ЦБ страны скорректировал направление курсовой политики и начиная с 2005г. курс национальной валюты постепенно стал укрепляться - среднегодовой темп укрепления маната по отношению к доллару США за 2005-2007гг. составила порядка 5%-ов.

Однако в экономике сохранялись высокие темпы инфляции (в 2006 г. – 11,4%, в 2008г.- уже, более 20%-ов, при среднемировом уровне- менее чем на 5%-ов). В результате указанные тенденции (укрепление курса национальной валюты и высокие темпы инфляции) вновь обусловили процесс укрепления реального эффективного курса маната и как следствие, ухудшение конкурентной ситуации для местных товаропроизводителей. В экономике открыто стали наблюдаться симптомы «Голландской болезни».

Мировой финансовый кризис 2008-2009гг. так же внесли свои коррективы на реализуемую политику валютного курса в Азербайджане. С начала 2008г. впервые в Азербайджане курс национальной валюты стал формироваться на основе валютной корзины – «доллар США/евро». Доля каждого из этих валют в корзине стал регулироваться, со стороны ЦБ, на основе сложившихся тенденций динамики курса основных валют и требования обеспечения минимального уровня инфляции.

В целях роста эффективности развития экономики необходимостью является анализ адекватности и соответствия устанавливаемого ЦБ обменного курса маната к требованиям достижения сбалансированности по текущим операциям платежного баланса страны. Другими словами, анализ проводимой политики валютного курса с точки зрения ценовой конкурентоспособности на внутреннем рынке. В этой связи требуются ответы на следующие ключевые вопросы: а) является ли текущий курс маната равновесным, с точки зрения баланса спроса и предложения иностранной валюты; б) какие факторы действуют на курс маната и на принятие решений ЦБ Азербайджана о его изменении (режим курсообразования); в) как должна измениться экономическая политика правительства для минимизации негативных последствий возможной ревальвации в 2011-2012 гг. (в связи с нарастанием уровня инфляции в экономике) и максимального использования ее преимуществ.

В качестве основных внешних и внутренних макроэкономических факторов должны выделятся: а) уровень мировых цен на ключевые товары Азербайджанского экспорта (нефть и газ); б) состояние счета текущих операций платежного баланса, в) динамика объемов экспорта и импорта, изменения условий торговли; г) размер золотовалютных резервов; д) динамика реального валютного курса; е) изменение основных макроэкономических показателей (темпы роста ВВП, промышленного производства, капиталовложений, реальных доходов населения); ж)состояние государственного бюджета и т.д.




3. ОСОБЕННОСТИ ПОЛИТИКИ СТАБИЛИЗАЦИИ И СТРУКТУРНОЙ ПОЛИТИКИ. Разрабатываемая модель экономического роста ориентирована на достижение в экономике высокого уровня диверсификации и поэтапного роста в общем объеме экспорта страны доли не-нефтяного сектора экономики. Структура модели обосновывается тем, что численность населения страны (9 млн. чел.), не обеспечивает достаточного уровня внутреннего спроса, а стратегическая цель – обеспечение, к 2025-2030 году, роста уровня ВВП в 2-2.5 раза - может быть достигнуто только на базе внешнего спроса и при сильной диверсификации не-нефтяного сектора экономики.

Поставленная цель требует, с одной стороны, достижения в экономике высокой конкурентоспособности, что невозможно без создания в ней высоко эффективной национальной инновационной системы и реализации соответствующей структурной политики, а с другой - решения задач макроэкономической стабильности. Другими словами, в формируемой модели существует две взаимодополняющих контура управления: во-первых, воздействие на совокупный спрос, как на более динамичный компонент макроэкономического равновесия (данное направление реализуется с помощью инструментов денежно-кредитной и бюджетно-налоговой политики); во-вторых, воздействие на совокупное предложение ( в этом контуре решающая роль принадлежит структурной политике, которая оказывает воздействие, прежде всего на совокупное предложение).

Стабилизационная политика, в модели экономического роста, направлена на создание и поддержание макроэкономического равновесия (к максимальному использованию факторов производства в условиях стабильного уровня цен). По данным на 2010г. уровень ВВП на душу населения в стране, по Паритету Покупательной Способности (ППС), составляет порядка 9,0 тыс. долл. США. В новой стратегии экономического развития Азербайджана ставится цель обеспечения, в среднесрочной перспективе, ВВП на душу населения на уровне 15-17 тыс.долл.США. Для такого варианта развития требуется объём частных инвестиций на уровне не менее 50% от уровня достигнутого не-нефтяного ВВП. По оценкам специалистов, ЦБ страны, в состоянии стерилизовать ежегодно инвестиционных средств в объеме не более 5 млрд. долл. США и только при таких объемах роста денежной массы обеспечить сохранение макроэкономической стабильности (последнее, как известно, требует достижение сбалансированности темпов роста денежной массы и экономического роста).

Концепция структурной перестройки в Азербайджане исходит из необходимости формирования отраслевого разнообразия национальной экономики. В этом плане, в структуре экономики выделяются три группы отраслей:

- отрасли топливно-энергетического комплекса, металлургия которые сохраняют свою конкурентоспособность и привлекательность иностранным инвестициям;

-отрасли способные поставлять продукцию на экспорт, некоторые отрасли обрабатывающей промышленности (отрасли химической промышленности, промышленности строительных материалов, пищевой промышленности), сельское хозяйство и т.д.

отрасли, которые могут быть конкурентоспособными на внутреннем рынке (отдельные отрасли легкой промышленности, пищевой промышленности и т.д.).

Государственное участие в модели предполагает: ı. прямые воздействия, в виде субсидий, льготных инвестиционных кредитов с целью создания, поддержки или развития отдельных предприятий, отраслей, а также проведения фундаментальных и прикладных научно-




исследовательских работ. В этом плане в настоящее время в стране действует Национальный Фонд поддержки предпринимательства Азербайджана и Инвестиционный Фонд Азербайджана, осуществляющие, соответственно, льготное кредитование приоритетных направлений малого и среднего предпринимательства и стратегических инвестиционных проектов; ıı. косвенные воздействия, которые осуществляются, в частности, путем налоговых льгот с целью увеличения объемов выпуска продукции и стимулирования инвестиций. В этом плане, в настоящее время, выделяются все отрасли сельскохозяйственного производства (после земельной реформы фермерские хозяйства страны освобождены от всех видов прямых и косвенных налогов, за исключением налога на землю и налога на импорт семян для нужд производства); финансовый сектор и т.д. В модели дальнейшее развитие этого направления предполагает включение в эту сферу перерабатывающих отраслей имеющих экспортную ориентацию. Данное направление обеспечивается за счет структурных изменений налогообложения.

В модели стабилизационная и структурная политика тесно взаимоувязаны, поскольку, макроэкономическая стабилизация, как фактор улучшения инвестиционного климата, создает условия для инвестиций в конкурентоспособные отрасли реального сектора и для экономического роста. И наоборот, эффективная структурная политика является важным фактором сохранения стабильной макроэкономической среды.

ЛИТЕРАТУРА: 1. Aliyev I., Haсiyev R. (2010) Actual problems of the theory of exchange rate, Transaction of

the National Academy of Sciences of Azerbaijan, Economical series, 1, pp 3-12

2. Haсiyev R. (2002) IMF continues reforms in Azerbaijan, Azerbaijan to day, 2, pp.20-22

3. Haсiyev R. (2002) Dollar or Euro – what are the options for Azerbaijan, Azerbaijan to day, 4, pp.10-14




ORGANIZING AS THE INNOVATIVE FORM

OF TOURISM DEVELOPMENT MANAGEMENT Valeriy S. Bogolubov,Svetlana A. Bogolubova, Irina S. Simonova.

Saint – Petersburg State University of Engineering and Economics,

Saint – Petersburg, Russia

В настоящее время в России сложилась парадоксальная ситуация: с одной стороны, официальные лица заявляют о необходимости развития туризма, так как генезис развития мирового туризма показал, что он является наиболее рентабельной и быстроразвивающейся и усложняющейся сферой бизнеса; с другой стороны, вопросы по развитию туризма в стране и регионах решаются в определенном смысле стихийно, бессистемно: нет четко сформулированной цели; в структурах исполнительных органов региональной власти зачастую отсутствуют подразделения по управлению туризмом; нормативные документы носят зачастую декларативный характер; принимаемые (утверждаемые) в установленном законом порядке программы развития туризма в регионах не всегда обеспечены необходимыми ресурсами, вследствие чего они либо вообще не выполняются, либо выполняются не в срок, либо не в полном объеме; государственная статистика не отражает реального вклада туризма в региональную и национальную экономику и т.д. Перечень проблем можно продолжить, однако, даже из приведенного выше перечня становится очевидным, что законодательные и исполнительные органы власти полагают, что так как туризм относится к наиболее коммерционализированной отрасли национальной экономики, функционирует и развивается за счет личных средств туристов, то в этом случае объективно действующие рыночные рычаги и механизмы обеспечат самоорганизацию туризма как в стране, так и в регионах.

Однако анализ отечественной и зарубежной практики государственной поддержки туризма выявил необходимость создания правовых и иных условий нормального функционирования и развития сферы туризма. Вместе с тем туристская деятельность не обеспечена в должной мере необходимыми нормативными документами по сравнению с другими отраслями национальной экономики, которые способствовали бы созданию системы эффективного управления функционированием и развитием туризма в стране и регионе. Поэтому для обеспечения устойчивого развития туризма как большой открытой системы, необходимо, во-первых, раскрыть сущность и факторы самоорганизации, а, во-вторых, эти факторы отразить в нормативно-правовых документах, что будет способствовать формированию адекватной системы управления туризмом в регионе на основе принципов самоорганизации.

Известно, что большим социально-экономическим системам, к которым относится туризм, имманентно присущи некоторые свойства самоорганизации и самоуправления. Как показал анализ, необходимые предпосылки для формирования и развития этих свойств системы туризма в регионе создаются в процессе синтеза и реализации потенциалов диверсификации, связности, организации, синергии. При этом сами синтезированные потенциалы, создающие условия для самоорганизации, взаимодополняются: их реализация обусловлена причинно-следственными связями [1]. Применительно к туризму исследования связи синтезированных потенциалов с самоорганизацией и самоуправлением еще не получили должного развития.




Система туризма в регионе объективно нуждается в расширении степеней свободы в принятии управленческих решений. Устойчивость системы, возможности внутренней самоорганизации могут быть обеспечены широкой диверсификацией связей между подсистемами. Наибольший интерес представляет диверсификация деятельности сформированных туристских дестинаций, так как она в наименьшей степени связана с движением крупных капиталов, вложением значительных средств в создание обслуживающей туриста инфраструктуры. Диверсификация открывает принципиально новые возможности превращения дестинаций в широко диверсифицированные комплексы, способные изменить облик регионов и даже страны. Суть подобной диверсификации — расширение видов и методов предоставления, наиболее востребованных туристами услуг на основе максимальной информированности потенциальных туристов, открытости и активизации культурной деятельности в дестинации.

Поясним предлагаемое нами понятие диверсификации на примере типичного использования прибрежных территорий. На южных курортах ранее прибрежные полосы использовались преимущественно для пляжей. В настоящее время с развитием технических средств для отдыха часть пляжей (без ущерба удобству загорающим и купающимся) переоборудована в станции проката различного вида водных средств (гребные и моторные лодки, аквабайки, водные лыжи, дайвинг и многое другое), что резко увеличило привлекательность приморских дестинаций в Болгарии, Испании, Турции, Тунисе и других странах.

При определении степени свободы для диверсификации направлений туристской деятельности необходимо учитывать свойства связности системы. Связность как основа устойчивости организации инфраструктуры туризма формируется в процессе развития дестинации. Однако общественный прогресс объективно нарушает связность, когда старые формы начинают противодействовать инновациям. Например, проводная телефонная сеть в регионе (информационная связность) вступает в противоречие с радиотелефонной (сотовой) сетью, требующей для своего развития меньших ресурсов при более высокой разрешающей способности и более удобна для туристов. Поэтому возникает проблема прогностического характера — предвидеть, учитывать в проектах и своевременно принимать меры по изменению характера связности, влияющего на устойчивость и эффективность развития туризма в регионе.

Между процессами диверсификации и связностью в туризме имеются определенные противоречия: чем выше степень связности, тем труднее диверсифицирование. Например, изменение объектов привлекательности для туристов с культурно-познавательного на реабилитационный (санаторно-курортный) кардинальным образом изменит категорию туристов (сегмент туристского рынка), что потребует существенных изменений в объектах размещения, питания, развлечений, принципах и методах обслуживания таких туристов.

Отсутствие в мировой практике исследований, позволяющих установить зависимости между диверсификацией и связностью в туризме, по нашему мнению, в значительной степени ухудшает управляемость туризма. Поэтому важное значение в дестинации приобретает функция организации, которая упорядочивает отношения связности и диверсификации. При слабой организации управления процессы диверсификации зачастую нарушают процессы взаимодействия между элементами туризма, снижают устойчивость системы. Только достаточно высокий уровень организации управления туризмом способен обеспечить устойчивость системы, эффективную диверсификацию без нарушения структурных связей.

Проведенный нами анализ показал, что в туристской дестинации возможно появление синергетического эффекта, обусловленного особыми системными свойствами туризма. Возникновение синергетического эффекта связано с воздействием мощных внешних факторов




естественной или антропогенной природы, а также функционированием системы регионального туризма или отдельных ее элементов в предельных режимах, с переходом количественных изменений в качественные. Эффект синергии, как показывает опыт, возникает скачкообразно, вследствие эмерджентности системы. Синергетический эффект проявляется в качественно новых свойствах и/или элементах системы. Например, превышение нормы антропогенной рекреационной нагрузки за счет увеличивающегося потока туристов на Долину Гейзеров (п-в Камчатка) в 80-х годах прошлого столетия привело к прекращению функционирования гейзеров этого уникального бальнеологического природного уголка России.

Синергетический эффект (разницу между совокупным эффектом нескольких факторов и простой суммой частных эффектов отдельных факторов, действующих независимо) можно получить во всех сферах туризма: экономической, социальной, экологической и иных областях.

Синергия в области управления обусловлена нелинейными зависимостями, она проявляется в том, что управленческое решение, принятое относительно одной сферы туризма в регионе, может вызвать неожиданно сильные эффекты в других сферах.

Во всех измерениях синергия является важным элементом выбора и доводки стратегии. Следовательно, выявление (объяснение) и использование синергетических эффектов является важнейшим фактором обеспечения эффективности стратегического (и иного) планирования устойчивого развития туризма в регионе. Синергетические эффекты особенно заметны в тех случаях, когда не удается решать проблемы традиционными методами управления.

Синергетический эффект взаимодействия различных факторов туризма должен являться объектом исследования и использования в региональной экономике. Схему проектирования развития дестинации можно представить как последовательную цепочку операций:

1. Исследование региональной среды и определение факторов, обусловливающих синергетические эффекты: позитивные и негативные.

2. Разработка мероприятий по усилению положительных и уменьшению отрицательных синергетических эффектов.

3. Проектирование туристской дестинации как способа реализации мероприятий, дающих положительные синергетические эффекты.

4. Проведение итерационных процедур, способствующих выявлению и усилению позитивных синергетических эффектов и предупреждению появления или подавлению негативных на основе использования концепции слабых сигналов.

5. Реализация проектов в натуре.

Проведенные нами исследования позволили определить логику некоторых связей, формирующихся под воздействием управленческих решений, между организацией, самоорганизацией, диверсификацией и синергией в туристской дестинации (см. рис.ниже).




Возможные результаты управления связями самоорганизующейся системы туризма

Правильно выбранное управленческое решение, дополненное стимулами (аттракторами) [3], формирует связи, которые обеспечивают устойчивое функционирование и развитие системы. Однако ошибки в принятии решений, а также факторы случайной природы (не включенные в сферу управления) формируют факторы, оказывающие деструктивное воздействие, стремясь разрушить систему. Совокупность таких негативных факторов можно назвать антистимулами. Если стимулы, устанавливаемые аппаратом управления туризмом в регионе, упорядочивают систему, обеспечивают устойчивость ее функционирования и развития за счет диверсификации, организации и управляемой положительной синергии, стимулирования самоорганизации, то антистимулы (негативные стимулы) уменьшают возможности диверсификации, дезорганизуют систему, усиливают действие факторов негативной синергии, стремятся подавить или заместить положительные стимулы.

В системе регионального туризма аттракторы выполняют роль стимулов для самоорганизации системы и преодоления деструктивных сил, стремящихся превратить систему или ее части в диссипативное поле. Поэтому организация как функция управления туризмом в регионе представляет собой некий жесткий “каркас”, внутри которого происходит самоорганизация системы, автономность которой относительна. Так, управляющая система задает вектор

Управление туризмом

Стимулы Антистимулы

Негативная синергия. Мультипликативный

эффект нерациональных

Снижение адаптивных

Подавление факторов

самоорганизации

Дезорганизация. Частичное разрушение

системы

Полное разрушение

Диверсификация. Повышение порядка

устойчивости (адаптивности)

Организация. Оптимизация

порядка

Позитивная синергия.

Мультипликативный эффект

рациональных

Самоорганизация.

Высший уровень организованности

Устойчивое функционирование и развитие туризма




направленности самоорганизации и самоуправления, вводит аттракторы в сферу самоорганизации, принимает меры к подавлению внешних деструктивных явлений и т. д.

Диверсификация диктует определенные требования к организации системы, в том числе к ресурсному обеспечению. Организация предполагает целенаправленное (активное) воздействие на систему, выявление и использование эффектов синергии. Если рассматривать синергию как путь эффективного достижения целей, то диверсификация выступает в роли условий достижения этих целей. Следуя такой логике, оказывается возможным при организации управления туризмом в регионе учитывать, то есть планировать, предвосхищать или стимулировать появление положительной синергии и своевременно принимать адекватные меры по предупреждению отрицательных эффектов. Здесь необходимо заметить, что источники синергетического эффекта могут находиться за пределами туристской дестинации и даже региона, но проявляться в туристской деятельности.

Если синергетические эффекты не выявить и не подчинить их интересам туристов, их стихийное (непредвиденное) проявление может усилить потенциал опасностей. Поэтому синергия, каким бы потенциалом она ни обладала, должна быть использована в интересах туризма, но это возможно только в том случае, когда синергия выявлена, определена и заложена в обоснованные планы (стратегии). Однако выявление синергетического эффекта представляет собой сложную задачу, сравнимую с определением последствий внедрения научно-технического прогресса, инноваций. Поскольку синергия является свойством, производным от множества факторов, ее формирование требует специального сочетания различных элементов, в то время как упущение одного из них или небольшой их части может не позволить получить должный синергетический эффект. В этой связи целесообразно привлекать к установлению и использованию ее свойств проектировщиков, экономистов, экологов, юристов, социологов и других профессионалов, занимающихся проблемами развития туризма.

Синергетический эффект зависит от масштаба большой системы — чем крупнее система, тем больше вероятность появления случайностей, обусловливающих возникновение позитивного или негативного синергетического эффекта [2].

Туристскому региону как большой социально-экономической системе с высоким уровнем связности имманентно присущи случайности, однако пределы адаптивности ограничены условиями связности. Негативный потенциал случайностей, воздействуя на тот или иной элемент системы туризма, обычно может быть компенсирован только таким же элементом. Например, проблемы в транспортном обслуживании туристского региона можно решить только совершенствованием транспортного обслуживания, а не каким иным путем. Отсюда следует важный вывод о возможности восстановления (при отрицательных воздействиях) только изоморфных (однородных) туристских элементов. Высокий уровень связности элементов системы туризма обусловит ответную реакцию всей большой системы туризма региона на возмущения, возникшие в любом элементе системы. Однако реакции всей системы и отдельных ее элементов могут быть различны. Более того, слабые возмущения в одном элементе системы туризма могут привести к сильным возмущениям, включая разрушение других элементов. Так, ухудшение качества питьевой воды, наличие в ней инфекционных бактерий может привести к закрытию дестинации. В данном примере очевидно проявление и усиление синергетического эффекта в системах с высоким уровнем связности. Имеет место и еще один срез проблемы. Если в биологических больших системах имеет место самоорганизация, то в социально-экономических системах “самовосстановление” не




происходит без вмешательства управляющего (регулирующего) органа в лице местной власти, ее структурных подразделений.

Существующие правила управления (регулирования) функционированием и развитием туризмом в регионах неэффективны, о чем свидетельствует состояние туризма.

В процессе проведенного анализа установлено, что к необходимым условиям самоорганизации и самоуправления туризмом в целом или отдельных его частей относятся: наличие обоснованных четких целей и стимулов (аттракторов); организационных “рамочных” элементов (правовых норм и правил), обеспечивающих высокую степень свободы в выборе вариантов самоорганизации; наличие ресурсов, требуемых для достижения целей. Недооценка или некорректный учет хотя бы одного из перечисленных факторов исказит ожидаемые результаты. Например, существующая практика административных решений по вопросам регулирования туристской деятельности не способствует ее развитию.

В больших системах требуется четко и точно оценить эффект самоорганизации [4]. Если этот эффект переоценить, то явление самоорганизации, образно выражаясь, будет “пущено на самотек”. Если эффект самоорганизации недооценить, то тратятся силы и ресурсы там, где система все равно придет к исходному состоянию; вмешательство в данном случае может только ухудшить этот процесс.

Таким образом, поиск, нахождение и использование позитивной синергии в развитии туризма в регионе фактически определяет новый концептуальный подход к проблеме соотношения организации и самоорганизации. Применение этого подхода позволит наиболее эффективно использовать нематериальные потенциалы при достижении целей развития туризма, обеспечит эффективное управление и самоуправление в интересах региона.

Все элементы туристской системы обладают потенциалом, который можно использовать с помощью направленной диверсификации методов и целей и получать положительный синергетический эффект. В условиях рыночных отношений сотрудничество разнопрофильных предприятий туризма может привести к экономическому подъему всех участников взаимодействия. Например, туристские предприятия имеют в качестве общей основы для сотрудничества территорию и коммунальное хозяйство, дороги, другие коммуникации. Создание специальных комиссий позволит изучить и лучше использовать имеющиеся возможности каждого из предприятий, совместно решать проблемы в общих интересах.

При таком взаимодействии каждый из элементов развивается, то есть возникает основа для положительного синергетического эффекта, негативная синергия “гасится”, подавляется благодаря совместным усилиям заинтересованных сторон, более того — устраняются предпосылки появления негативной синергии.

Ядром, пусковым импульсом диверсификации могут служить самые разнообразные ресурсные потенциалы, в наибольшей степени используемые в том или ином регионе: научный, культурный, рекреационный, экономический и т. д. Это, в свою очередь приводит к специализации регионов и развитию в них определенных видов туризма. Например, в Сочи — курортная деятельность, в Санкт-Петербурге — культурный, деловой, научный и образовательный туризм, в Афинах и Риме — познавательный и культурный туризм и т. д.

Таким образом, к основным условиям и факторам самоорганизации, которые необходимо учитывать в научной и практической деятельности по управлению развитием туризма в регионе, относятся:




установление четких целей, критериев и стимулов функционирования и развития системы;

определение структуры системы, причинно-следственных связей как между элементами системы, так и между системой и внешней средой, а также необходимых и достаточных условий связности;

формирование и разработка методов диверсификации системы как важное условие ее устойчивости и адаптивности к изменению внешней и внутренней среды;

выявление рациональных соотношений между организацией и самоорганизацией в системе, позволяющих определить необходимые и допустимые степени свободы в выборе управленческих решений в самоорганизующейся системе;

исследования возможных позитивных и негативных синергетических эффектов, позволяющих определить критериальные точки состояния самоорганизующейся системы, не разрушающих ее.

Полученные результаты исследований позволят обеспечить устойчивость функционирования и развития системы в тех случаях, когда, в первую очередь, эти условия и факторы будут регламентированы нормативными документами, обеспечены необходимыми ресурсами, а также механизмом преобразования ресурсов для достижения поставленных целей.

Литература 1. Боголюбов В.С., Севастьянова С.А. Факторы и условия устойчивого развития туризма в

регионе: монография. – СПб: Инфо-да, 2005.- С.86-94.

2. Капица С.П., Курдюмов С.П., Малинецкий Г.Г. Синергетика и прогнозы будущего. – М.: Наука, 1997. – 285 с.

3. Севастьянова С.А. Региональное планирование и развитие туризма, гостиничного хозяйства. – М.: КНОРУС, 2007. – 256 с.

4. Хакен Г. Информация и самоорганизация: Макроскопический подход к сложным системам: Пер. с англ. Данилова Ю.А. / Предисл. Климантовича Ю.Л. – М.: Мир, 1991. – 240 с.




MODERN APPROACHES TO FORMATION OF THE BUSINESS PLAN AS ELEMENT

OF THE STRATEGIC POLICY OF TECHNOPARK Anna Andreevna Maltseva

South-West State University, Russia, Kursk, 50 let Oktjabrja, 94

Abstract Process of planning of elements of an innovative infrastructure has essential features and demands detailed studying. In article the author's approach to business planning of technoparks in the Russian Federation is stated. There are offered recommendations and to business plan and explanatory note drawing up to it.

Key words: technopark, business plan, business strategy, resident strategy, strategy of business services, investment strategy.

1. Введение Активизация инновационных процессов в современной экономике ведущих мировых держав обеспечивает усиление конкуренции в научно-технической сфере и требует практической реализации современных достижений в направлении интеграции науки и производства.

В настоящее время усиливается роль комплексных элементов инновационной инфраструктуры – научно-технологических центров, технопарков, технополисов, ключевой функцией которых является формирование условий воспроизводства инноваций.

Результативность функционирования созданных в Российской Федерации технопарков определяется наличием ключевых ресурсов: финансовых, кадровых, инфраструктурных. Немаловажную роль в достижении поставленной цели – создании условий для инновационного экономического роста территорий - играет методическое обеспечение менеджмента управляющих компаний, включающее систему планирования, учета и анализа деятельности технопарка в целом.

В условиях отсутствия четко разработанной в Российской Федерации нормативно-правовой базы в сфере инновационной деятельности в целом и касающейся функционирования технопарков в частности наблюдается отсутствие унифицированного теоретико-методологического аппарата, в котором нуждаются управляющие компании российских технопарков.

На современном этапе в Российской Федерации не существует единых подходов к планированию деятельности технопарков, однако на практике может быть использована методическая база, предложенная для целей разработанной в 2006 году Министерством связи и массовых коммуникаций Государственной программы «Создание в Российской Федерации технопарков в сфере высоких технологий», которая направлена на развитие высокотехнологичных отраслей экономики и создание технопарков в наукоемких отраслях.




Министерством связи и массовых коммуникаций предложен комплексный подход, определяющий единый порядок составления бизнес-плана и пояснительной записки к нему, которому следуют технопарки-участники программы. Анализ результативности их деятельности и планирующей документации выявил, что апробированная методика бизнес-планирования технопарков при условии определения ее научных основ и уточнения отдельных аспектов может быть принята за основу при формировании унифицированной методологии составления текущих и перспективных планов технопарковых структур Российской Федерации.

2.Теоретические аспекты бизнес-планирования в современной экономической науке

Стратегические решения, определяющие приоритеты деятельности компании на долгосрочную перспективу, являются наиболее значимыми в силу существенности и непоправимости их последствий, требуют значительных усилий для сбора и анализа информации, определения альтернатив, проверки их на жизнеспособность.

Первый этап стратегического управления, реализуемый в условиях рыночной экономики, – прогнозирование - предполагает вероятностную оценку состояния объекта, процесса или явления в определенном будущем и включает в себя альтернативные пути достижения намеченных или желаемых результатов, снижение неопределенности относительно будущего состояния объекта анализа.

В процессе планирования, осуществляемого на основе прогнозов, формулируются цели и задачи функционирования компании, возможности их достижения.

Планирование – непрерывный процесс, его цель заключается в ежегодном формальном пересмотре и продлении плана, который включает четыре этапа:

- разработка общих целей; - определение конкретных детализированных целей и задач; - определение путей и средств их достижения; - контроль за достижением определенных целей путем сопоставления плановых показателей с фактическими [1]. План может рассматриваться как проект для достижения некоторой цели, в котором отражаются прогнозы будущего развития организации, промежуточные задачи, стоящие перед компанией в целом и ее структурными подразделениями, механизмы координации текущей деятельности и распределения ресурсов, меры на случай чрезвычайных обстоятельств.

Бизнес-план - неотъемлемый элемент стратегического управления компанией независимо от формы собственности и направления деятельности, высвечивающий основные направления функционирования предприятия в течение определенного временного периода; один из прединвестиционных этапов деловых проектов, который служит инструментом повышения степени осуществимости перспективных идей [2].

Отсутствие сбалансированного и постоянно обновляемого бизнес-плана, воплощающего в реалии намечаемые цели, свидетельствует о недостатках в системе управления компанией и негативно влияет на возможности привлечения финансовых ресурсов. Реальное, достоверное




планирование обеспечивает определенную надежность финансирования фирмы, что очень важно для ее успешного функционирования в стремительно меняющихся условиях внешней среды.

Бизнес-планирование:

- включает анализ идеи, что способствует предотвращению ошибок, отражает строгую очередность действий и приоритеты на пространстве ограниченных ресурсов, позволяет прогнозировать доходы и расходы от основной производственной, инвестиционной и финансовой деятельности;

- является рабочим инструментом, который при надлежащем использовании помогает эффективно принимать решения, контролировать и управлять предприятием и является основой успеха;

- используется для презентации идей заинтересованным лицам, характеризует уровень профессионализма разработчиков и собственников компании.

Бизнес-план может содержать стандартные разделы (рис. 1) и составляться в соответствии с алгоритмом, приведенным ниже (рис. 2).

Этап 1 – Решение о начале деятельности в новом бизнесе или начале реализации нового проекта или разработке нового бизнес-плана.

Этап 2 – Формирование цели нового бизнеса и нового проекта.

Этап 3 – Формирование представлений о бизнес-плане и его структуре.

Этап 4 – Поиск источников необходимой информации.

Этап 5 – Анализ и оценка собственного потенциала (возможностей и способностей для начала новой деятельности).

Этап 6 – Выбор объекта, являющегося основой новой деятельности (профиля предприятия).

Этап 7 – Исследование потенциального рынка сбыта.

Этап 8 – Разработка предварительного прогноза продаж.

Этап 9 – Территориальное размещение бизнеса.

Этап 10 – Разработка маркетингового плана.

Этап 11 – Разработка календарного плана.

Этап 12 – Разработка производственного плана.

Этап 13 – Выбор организационно-правовой формы и юридического статуса.

Этап 14 – Разработка организационного плана.

Этап 15 – Разработка кадровой политики.

Этап 16 – Разработка финансового плана.

Этап 17 – Разработка системы управления рисками.

Этап 18 – Подготовка делового резюме бизнес-плана.




Рисунок 1 - Структура бизнес-плана коммерческой организации




Рисунок 2 - Алгоритм составления бизнес-плана

Этап 19 – Оформление бизнес-плана.

Этап 20 – Презентация бизнес-плана.

Этап 21 – Начало деятельности компании.

Методика составления бизнес-плана может различаться в зависимости от целей и задач, стоящих перед компанией. Бизнес-план служит основой бизнес-предложения при переговорах с будущими партнерами и использоваться для привлечения инвесторов и кредиторов. В связи с




этим для каждого раздела бизнес-плана выбирается своя стратегия, и определяются конкретные мероприятия по ее реализации с указанием конкретных исполнителей.

3.Актуальные подходы к бизнес-планированию технопарков Методология планирования деятельности технопарков в Российской Федерации изложена в инструкции по формированию системы показателей бизнес-плана технопарка для предоставления в Министерство связи и массовых коммуникаций РФ и методических рекомендациях по подготовке пояснительной записки к нему.

В соответствии с указанными документами ежегодный бизнес–план технопарка – комплексный документ, представляющий собой программу социально-экономического развития технопарка выраженную в системе взаимосвязанных экономических показателей.

В бизнес-плане представляется информация о деятельности, текущем и целевом состоянии всех участников технопарка, а также используемых активов, не зависимо от их принадлежности и размещения.

Особенностью бизнес-плана как стратегического документа является его сбалансированность по постановке задач с учетом реальных финансовых возможностей технопарка (рис. 3). Исполнителем бизнес-плана является управляющая компания технопарка.

Бизнес-план составляется отдельно каждой управляющей компании, являющейся в соответствии с действующим законодательством юридическим лицом, показатели которого отражают:

- текущее финансово-экономическое состояние технопарка и тенденции его развития;

- стоящие перед технопарком стратегические и оперативные цели;

- необходимые для их выполнения финансовые, материально-технические, трудовые и интеллектуальные ресурсы;

- целевые значения ключевых показателей эффективности и целевое финансово-экономическое состояние технопарка, являющееся результатом достижения стратегических и оперативных целей.

В соответствии с требованиями Министерства связи и массовых коммуникаций бизнес-план технопарка включает в себя следующие основные разделы (табл. 1).

Пояснительная записка к бизнес-плану технопарка в краткой форме раскрывает основные цели и задачи в рамках стратегии компании и пути их достижения, подход менеджмента управляющей компании к достижению заданных ключевых показателей эффективности, обосновывает и детализирует разделы бизнес-плана, содержит выводы и предложения (табл. 2). В разделах записки должны отражаться особенности планируемого периода, допущения, сделанные при планировании, возможные риски для компании и предложения по их устранению.




Рисунок 3 - Функции бизнес-плана технопарка

Таблица 1 - Разделы стандартного бизнес-плана технопарка [3] Раздел Краткое содержание

1. Общие сведения об обществе Сведения о технопарке как юридическом лице – форма собственности, величина уставного капитала, его структура, перечень основных видов деятельности

2. Таблица 1.1. Показатели деятельности технопарка

Обобщенные прогнозируемые индикаторы - ключевые характеристики эффективности и оценочные показатели (финансовое состояние и рентабельность)

3. Таблица 2.1. Программа развития бизнеса резидентов

Показатели коммерческой деятельности, резидентной и инвестиционной структуры

4. Таблица 2.2. План продаж продукции резидентов

Прогнозные показатели выручки якорных резидентов, инновационных компаний, распределенные по направлениям отраслевой специализации технопарка, видам деятельности, заказчикам и форме исполнения заказа

5. Таблица 2.3. Структура бизнес-инкубатора

Показатели количества резидентов, распределенные по направлениям отраслевой специализации технопарка, реализуемых проектов, классифицированные по видам деятельности, количества инвесторов, структурированные по формам финансирования

6. Таблица 3.1. Программа развития бизнес-услуг

Величина выручки от реализации бизнес-услуг резидентам технопарка, распределенная по видам предоставляемых услуг

7. Таблица 3.2. Себестоимость Показатели себестоимости бизнес-услуг, распределенной по




Раздел Краткое содержание деятельности по оказанию бизнес-услуг

видам предоставляемых услуг, и маржинальной прибыли (убытка) управляющей компании

8. Таблица 3.3. Расходы управляющей компании

Структура управленческих расходов управляющей компании

9. Таблица 4.1. План инвестиций Показатели величины инвестиционных вложений в развитие инфраструктуры технопарка, приобретение оборудования, прав аренды, нематериальных и прочих активов

10. Таблица 4.2. Характеристика недвижимости

Показатели площади помещений технопарка, классифицированные по назначению и принадлежности

11. Таблица 5.1. Формирование прибыли, тыс. руб.

Система показателей, характеризующая формирование чистой прибыли управляющей компании, составленная аналогично стандартному отчету о прибылях и убытках коммерческого предприятия

12. Таблица 5.2. Дебиторская и кредиторская задолженность, тыс.руб.

Величина прогнозируемой дебиторской и кредиторской задолженности управляющей компании

13. Таблица 5.3. Бюджет движения денежных средств, тыс.руб.

Система показателей управляющей компании, характеризующая поступление и выбытие денежных средств, составленная аналогично стандартному отчету о движении денежных средств коммерческого предприятия

14. Таблица 5.4. Баланс, тыс.руб. Прогнозный баланс управляющей компании технопарка, включающий основные разделы стандартного бухгалтерского баланса коммерческого предприятия

Таблица 2 - Разделы пояснительной записки к бизнес-плану технопарка [3] Раздел Краткое содержание

1. Общие сведения о технопарке Сведения о технопарке как юридическом лице

2. Бизнес-стратегия в планируемом периоде

Общая стратегия развития технопарка. Отражается целевое состояние и мероприятия по его достижению всех участников технопарка.

3. Резидентная стратегия Стратегия содействия бизнесу резидентов, развития резидентной и инновационной структуры. Субъектами стратегии являются резиденты и инвестиционные компании.

4. Развитие бизнес-услуг Стратегия оказания бизнес-услуг резидентам технопарка. Субъектами стратегии являются резиденты и управляющая компания технопарка (в части затрат).

5. Инвестиционная стратегия Стратегия развития инфраструктуры технопарка. Субъектом стратегии является управляющая компания технопарка (в части принадлежащих ей активов).

6. Управление затратами Стратегия управления затратами управляющей компании




Раздел Краткое содержание технопарка технопарка

7. Управление финансами Финансово-экономические показатели управляющей компании технопарка

Бизнес-план, составленный в соответствии с методологией Министерства связи и массовых коммуникаций, описывает стратегию и перспективы технопарка в целом, содержит показатели деятельности как резидентов, так и самой управляющей компании.

Специалисты выделяют три уровня стратегического планирования:

- общая стратегия;

- стратегические экономические планы;

- функциональная стратегия.

Анализ структуры комплексного бизнес-плана технопарка соответствует основным требованиям стратегического планирования (рис. 4) [4].

Рисунок 4 - Уровни стратегического планирования технопарка




Общая стратегия технопарка - бизнес-стратегия – включает основные целевые ориентиры детальности технопарка в целом.

Стратегические экономические планы представляют собой аналитические таблицы бизнес-плана технопарка с ключевыми индикаторами деятельности по перечисленным выше направлениям.

Функциональными стратегиями технопарка являются резидентная, инвестиционная, финансовая стратегии, стратегия оказания бизнес-услуг резидентам и управления издержками.

Планирующая документация технопарка является модификацией стандартного бизнес-плана, в связи с чем между ними может быть установлено соответствие:

1. Сущность проекта, состояние дел в отрасли и организационный план представлены в разделе 1 «Общие сведения о технопарке», где определены цель, задачи, предпосылки создания технопарка, его отраслевая специализация, а также организационная и функциональная структура, руководящий состав.

2. Производственный план технопарка рассматривается в разделах бизнес-стратегии, резидентной стратегии и стратегии оказания бизнес-услуг в силу системных особенностей функционирования технопарка. Резидентная стратегия представляет собой комплексный план развития бизнеса резидентов и содержит обобщающие показатели результативности их производственной деятельности (выручка от реализации продукции (работ, услуг) и количество инновационных проектов, дифференцированные по направлениям специализации технопарка). Стратегия оказания бизнес-услуг – план оказания услуг резидентам в соответствии с профилем деятельности управляющей компании. В бизнес-стратегии приводится комплексное обобщение механизмов функционирования технопарков как единой организации.

3. План маркетинга технопарка также представлен в разделах резидентной стратегии и стратегии оказания бизнес-услуг, в которых представлены направления продвижения инновационной продукции резидентов (резидентная стратегия) и бренда и услуг управляющей компании (стратегия оказания бизнес-услуг).

4. Стратегия финансирования технопарка рассматривается в разделе «Инвестиционная стратегия», где представлены основные финансовые источники развития инфраструктуры и других активов технопарка.

5. Финансовый план технопарка представлен в разделах «Управление затратами» и «Управление финансами», в которых управляющая компания как субъект экономической деятельности характеризуется набором стандартных финансово-экономических показателей и аналитическими пояснениями к ним.

6. Оценка рисков предусматривается в каждом разделе стратегии технопарка в силу их значительной дифференциации, где также указываются мероприятия по их нейтрализации и снижению.

Таким образом, бизнес-план технопарка и пояснительная записка к нему соответствует стандартным требованиям, предъявляемым к плановой документации субъектов экономической деятельности, при этом необходимо отметить существенные отличия в его структуре:




1. Комплексное планирование технопарка как субъекта экономики осуществляется в разделах «Общие сведения о технопарке» и «Бизнес-стратегия».

2. Резидентная стратегия систематизирует направления развития бизнеса резидентов технопарка.

3. Формированию стратегии развития управляющей компании посвящены остальные разделы бизнес-плана.

Подобная структура документа позволяет явно проследить механизмы и методы функционирования технопарка как единой организации, так и отдельных участников, что обеспечивает возможность мониторинга финансово-хозяйственной деятельности технопарка и выявления негативных тенденций в его развитии по «центрам ответственности».

4. Основные разделы бизнес-плана технопарка

4.1 Резюме бизне-плана

Резюме бизнес-плана технопарка в концентрированном виде содержит общую информацию об управляющей компании и резидентах технопарка, необходимую для управления технопарком и предоставления инвесторам.

В резюме бизнес-плана находят отражение следующие основные направления [3].

1. Общие сведения о юридическом лице: 1.1. Полное фирменное наименование (полное и сокращенное) управляющей компании технопарка, адрес (юридический и фактический), телефон, факс, адрес электронной почты, ссылка на Интернет-сайт технопарка.

1.2. Документы (номер/дата/орган) явившиеся основанием для создания технопарка.

1.3. Информация о структуре органов управления управляющей компании (в т.ч. схематично). Краткое описание функционала организационных звеньев.

1.4. Информация о единоличном исполнительном органе управления управляющей компанией технопарка и основаниях его полномочий.

1.5. Сведения об участии общества в совместной деятельности: - в инновационных компаниях, в промышленных, банковских и финансовых группах, холдингах, концернах и ассоциациях, наличие дочерних и зависимых хозяйственных обществ.

1.6. Сведения об уставном капитале общества.

1.7. Информацию о составе, структуре и стоимости основных средств Общества, реализованных в прошедшем году мероприятий по приобретению, замене, выбытию основных средств, информацию о фактах обременения основных средств технопарка.

1.8. Перечень основных направлений деятельности общества.

1.9. Информацию о наличии разрешительной документации (лицензий, сертификатов и т.д.), необходимой для осуществления основной деятельности (с указанием сроков прекращения действия).




2. Текущее и целевое состояние технопарка: Состояние технопарка описывается по следующим направлениям:

2.1 Цель, задачи создания технопарка и способы их достижения.

2.2 Отраслевая специализация технопарка.

2.3 Резиденты технопарка.

2.4 Услуги, предоставляемые в технопарке.

3. Факторы, оказывающие существенное влияние на достижение целевого состояния технопарка

При создании региональных технопарков важным аспектом является анализ факторов, способных оказать существенное влияние на достижение целевого состояния технопарка, среди которых можно выделить внешние и внутренние (табл. 3).

Целью выявления и анализа факторов, оказывающих влияние на деятельность технопарка, является:

- определение скрытых, следовательно, неконтролируемых процессов в системе управления технопарком;

- комплексная оценка степени влияния факторов на результаты деятельности технопарка.

Таблица 3 - Факторы, оказывающие влияние на состояние технопарка [5] № п/п

Факторы, способные оказать существенное влияние на деятельность технопарка

Положительное влияние Отрицательное

влияние

Макроэкономические (внешние) факторы

1. Изменение федерального и регионального законодательства в сфере инновационной деятельности, в т.ч. регламентирующего процесс предоставления льгот малым инновационным компаниям

Появление явных налоговых льгот и преференций для субъектов малого инновационного бизнеса

Отсутствие нормативно-правовой базы в области регулирования деятельности технопарков повлечет затруднения в их организации и функционировании как субъекта экономической деятельности

2. Изменение условий и объемов финансирования Программы «Создание в РФ технопарков в сфере высоких технологий»

Рост объемов бюджетного финансирования позволит увеличить количество инфраструктурных объектов технопарка, что обеспечит привлечение большего количества резидентов, рост выручки от бизнес-услуг управляющей компании

Несвоевременный ввод объектов технопарка (реконструкция помещений, приобретение и монтаж оборудования) в эксплуатацию не позволит привлекать резидентов в предусмотренные бизнес-планом сроки и приведет к снижению доходной составляющей бюджета технопарка




№ п/п



влияние

3. Финансовая стабильность и привлекательность региона

Снижение негативного влияния последствий мирового финансового кризиса обеспечит рост платежеспособного спроса на инновационную продукцию резидентов технопарка, увеличение технологических запросов якорных резидентов

Пролонгация тенденций кризисного состояния экономики приведет к сужению финансовых возможностей потенциальных инвесторов, потребителей инновационной продукции, резидентов технопарка

4. Развитие рынков специализации резидентов технопарка

Рост рынков специализации резидентов технопарка обеспечит увеличение степени востребованности предлагаемой инновационной продукции

Сужение рынков специализации резидентов приведет к сокращению продаж инновационной продукции технопарка

Микроэкономические (внутренние) факторы

1. Финансово-экономическое состояние технопарка и якорных резидентов

Рост финансовых возможностей якорных резидентов обеспечит увеличение технологических запросов на инновационные разработки и объемов потребляемых бизнес-услуг

Снижение финансовой устойчивости якорных резидентов приведет к затруднению реализации инновационных проектов на их базе, невыполнению плановых показателей по количеству якорных резидентов и объемам выручки технопарка

2. Технические, технологические и организационные изменения, проиcходящие в технопарке

Положительная динамика технических, технологических и организационных изменений позволит сократить сроки реализации и окупаемости инновационных проектов резидентов

Стагнация роста организационно-технического уровня технопарка и его резидентов может привести к появлению альтернативных структур и снизить конкурентоспособность технопарка в регионе

3. Обеспеченность проводимых работ производственными и иными мощностями

Соблюдение сроков ввода объектов инфраструктуры обеспечит выполнение плановых показателей по привлечению резидентов, объемам выручки от оказания бизнес-услуг

Недостаток персонала и техники для своевременного пуска ключевых объектов при условии исполнения сроков выделения финансовых средств из бюджетов приведет к невыполнению ключевых плановых показателей и повлечет сокращение бюджетного финансирования программы развития технопарка




№ п/п



влияние

4. Обеспеченность управляющей компании технопарка квалифицированными работниками

Высокий уровень квалификации персонала, достаточная степень интегрированности в местную деловую среду окажет положительное влияние на продвижение и обеспечение реализации инновационных проектов резидентов

Недостаточный уровень квалификации персонала, неукомплектованность штата управляющей компании не позволит создать эффективный организационный механизм оказания бизнес-услуг резидентам

5. Форс-мажорные обстоятельства - Форс-мажорные обстоятельства могут привести к срыву плана-графика ввода инфраструктурных объектов, банкротству потенциальных резидентов, инвесторов и т.д.

При разработке стратегии развития технопарка на перспективу необходимым условием будет являться учет рассмотренных факторов в процессе планирования и прогнозирования, что позволит разработать мероприятия, способствующие повышению эффективности деятельности управляющей компании технопарка за счет снижения негативного влияния перечисленных выше факторов.

Управление факторами может осуществляться в технопарке в рамках разработанной системы управления рисками по следующему алгоритму (рис. 5).

В результате использования указанной схемы мониторинга негативное влияние факторов может быть значительно снижено, что обеспечит получение более высоких финансовых результатов деятельности технопарковых структур и рост бюджетной эффективности проекта по созданию технопарков в сфере высоких технологий.

4.2 Бизнес-стратегия Бизнес-стратегия - это общий план управления, описывающий действия по достижению определенных позиций в различных отраслях и подходы к управлению видами деятельности управляющей компании и определяемый системой показателей (рис. 6) [4]:

ключевые показатели эффективности характеризуют результативность функционирования технопарка в целом, в том числе эффективность деятельности резидентов – якорных, инновационных и инвестиционных компаний, влияние деятельности технопарка на социально-экономическое развитие территории;

показатели развития бизнеса резидентов включают в себя выделенный круг индикаторов, характеризующих резидентную стратегию технопарка;

показатели реализации бизнес-услуг – система индикаторов, широкий круг которых обозначен в стратегии оказания бизнес-услуг;




Рисунок 5 - Алгоритм управления факторами, оказывающими влияние на состояние

технопарка [5]




Рисунок 6 - Ключевые показатели бизнес-стратегии

показатели инвестиций в развитие технопарка представлены как элемент инвестиционной стратегии;

оценочные показатели деятельности управляющей компании описывают финансово-экономическое состояние технопарка как хозяйствующего субъекта и выявляют уровень финансового состояния организации.

Бизнес-стратегия технопарка включает следующие направления:




1. Прогноз и анализ динамики основных показателей, приведенных выше, с указанием причинно-следственных связей между представленными индикаторами.

2. Характеристика качественных изменений в организации и функционировании технопарка, в том числе включать информацию о ключевых резидентах технопарка – якорных, инновационных и инвестиционных компаниях, реализации наиболее значимых инновационных проектов, направлениях привлечения инвесторов и др.

3. Анализ внутренних и внешних факторов, способных оказать существенное влияние на основные показатели бизнес-стратегии;

4. Планы мероприятий, предполагаемых к реализации в рамках бизнес-стратегии технопарка.

5. Основные источники реализации бизнес-стратегии.

Рисунок 7 - Резидентная структура современного технопарка

6. Риски бизнес-стратегии с указанием механизмов их нейтрализации.

4.3 Резидентная стратегия Резидентная стратегия является основной функциональной стратегией технопарка, детализирует бизнес-стратегию и представляет собой план создания конкурентно значимых ресурсов и возможностей компании, развитой структуры резидентов технопарка (рис. 7) [6].

Система показателей резидентной стратегии включает в себя абсолютные и относительные индикаторы уровня развития бизнеса резидентов технопарка, ключевым из которых является выручка от реализации продукции (работ, услуг) резидентов.

В рамках формирования резидентной стратегии необходима детализация структуры выручки от реализации продукции (работ, услуг) по направлениям, соответствующим отраслевой специализации технопарка, по видам деятельности (научно-исследовательские, проектные, аналитические и изыскательские работы, НИОКР, производство инновационной продукции, оказание сервисных услуг), по заказчикам, по форме исполнения заказа (собственными силам, в качестве субподрядчика, субподрядными организациями).

Разработка резидентной стратегии технопарка предполагает формирование ключевых показателей функционирования бизнес-инкубатора малых наукоемких фирм, включающих количество резидентов бизнес-инкубатора, распределенных в соответствии с отраслевой специализацией технопарка, количество инновационных проектов, реализуемых в бизнес-икубаторе по видам деятельности (научно-исследовательские, проектные, аналитические и изыскательские работы, НИОКР, производство инновационной продукции, оказание сервисных




Рисунок 8 - Ключевые показатели, характеризующие резидентную стратегию

Рисунок 9- Причинно-следственные связи между целевыми индикаторами

резидентной стратегии [6]

услуг), количество инвесторов и объем инвестированного капитала по формам инвестирования (кредитные организации, венчурный капитал, фонды, прочие источники) (рис. 8).

Ниже приведены ключевые структурные элементы резидентной стратегии:

1. Прогноз и анализ динамики основных показателей, приведенных выше, с указанием причинно-следственных связей между представленными индикаторами (рис. 9).

2. Прогноз и анализ количественного баланса якорных и инновационных компаний в технопарке, что позволит проводить гибкую политику их соотношения для формирования оптимальной среды развития среднего, малого предпринимательства, инновационной деятельности.




На этапе становления технопарка приоритет должен быть отдан якорным резидентам в связи с необходимостью увеличения объемов потребления бизнес-услуг и достижения требуемого уровня доходности управляющей компании при условии постепенного увеличения доли малых и средних инновационных компаний, реализующих проекты постинкубационного периода.

3. Качественный состав резидентов технопарка и бизнес-инкубатора, их классификацию в соответствии с отраслевой специализацией, механизмы их привлечения.

4. Многоаспектный анализ портфеля инновационных проектов резидентов с точки зрения потребности в привлечении финансовых ресурсов, сроков реализации и окупаемости.

Портфель инновационных проектов резидентов технопарка в условиях мирового финансово-экономического кризиса основных отраслей промышленности должен быть сформирован за счет технологических предложений с достаточно малым бюджетом и короткими сроками реализации и окупаемости, а также на основании имеющихся технологических запросов предполагаемых якорных резидентов. В условиях стабилизации финансовых рынков целесообразным является проведение гибкой политики реализации, наряду с малобюджетными, проектов с длительным сроком реализации в сочетании с предполагаемой высокой доходностью при условии положительной экспертной оценки специалистов.

5. Анализ потребности в инвестициях и предполагаемый качественный состав инвесторов, в том числе с учетом возможностей привлечения ресурсов федеральных и региональных целевых программ.

6. Анализ внутренних и внешних факторов, способных оказать существенное влияние на основные показатели резидентной стратегии.

7. Основные цели, планы мероприятий, источники и целевые индикаторы программы развития бизнеса резидентов технопарка (табл. 4).

Таблица 4 - План мероприятий программы развития бизнеса резидентов технопарка [6] № п/п Мероприятие Предполагаемый

результат Целевой индикатор

Блок 1. Коммерческая деятельность, связанная с продажей инновационной продукции

Стратегическая цель: обеспечение продвижения проектов наукоемких предприятий и позиционирование региона на рынке инновационной продукции

1 Организация и проведение Road-show по представлению технопарка среди различных групп потенциальных партнеров и резидентов

Достижение высокой степени информированности делового, инновационного и инвестиционного сообщества о предполагаемой деятельности и возможностях технопарка

- увеличение количества якорных резидентов, инновационных компаний, инвесторов;

- увеличение объемов продаж резидентов технопарка;

2

Участие технопарка в выставках, научно-практических конференциях, семинарах, в том числе международных, с представлением проектов и инновационных компаний

3 Информирование инновационных компаний о проводимых выставках, конференциях, семинарах, организация участия в них

4 Содействие участию резидентов в федеральных




№ п/п Мероприятие Предполагаемый


конкурсах на получение финансирования реализации инновационных проектов - увеличение

количества проектов, реализуемых в технопарке, за счет поступивших технологических запросов;

- увеличение объемов инвестированного капитала и количества инвесторов;

- повышение качества оценки инновационных проектов, заявленных для реализации в технопарке.

5 Организация презентаций инновационных проектов и продукции потенциальным потребителям

6 Почтовая рассылка коммерческого предложения по предприятиям и организациям региона

7

Публикация информации об инновационных проектах в печатных региональных СМИ, редактирование и выпуск буклетов с краткой информацией о технологических предложений

8 Активизация трансфера технологий с использованием сети RTTN для продвижения инновационных проектов

9

Разработка и ведение Интернет-портала технопарка

Блок 2. Формирование резидентной инфраструктуры

Стратегическая цель: создание резидентам технопарка условий для разработки и реализации инновационных проектов, что обеспечит активизацию наукоемкого бизнеса в регионе

1

Корректировка регионального законодательства в сфере инновационной деятельности

Расширение возможных льгот и преференций субъектам инновационной деятельности

- увеличение прибыли инновационных компаний;

- увеличение количества резидентов технопарка.

2 Координация деятельности резидентов в плане установления кооперации

Обеспечение благоприятных условий деятельности резидентов технопарка

- снижение издержек инновационных компаний;

- увеличение прибыли инновационных компаний;

- увеличение количества резидентов технопарка.

3 Обеспечение централизованных поставок сырья

4 Организация изготовления деталей, комплектующих для инновационного продукта

5

Обеспечение быстрого старта бизнеса (оперативное решение технических и технологических вопросов размещения бизнеса резидентов в соответствии с утвержденными регламентами)

6 Активизация взаимодействия с профильными






НИИ, КБ, ВУЗами региона

7

Организация доступа к центрам коллективного пользования университетов, НИИ и предоставление возможности использования специального исследовательского лабораторного оборудования

8 Научное сопровождение инновационных проектов

Блок 3. Формирование инвестиционной инфраструктуры

Стратегическая цель: формирование структуры инвесторов технопарка для удовлетворения потребности в инвестиционных ресурсах на всех стадиях развития инновационных проектов

1

Создание регионального венчурного фонда Реализация механизмов государственно-частного партнерства в сфере инвестиций инновационных проектов

- увеличение количества инвесторов;

- рост объемов инвестированного капитала;

- увеличения количества резидентов технопарка;

- увеличение выручки от реализации инновационной продукции;

- увеличение количества перспективных инновационных проектов, подготовленных к инвестированию.

2

Организация презентаций инновационных проектов и проведение сессий практического консалтинга совместно с представителями инвестиционных компаний, фондов, бизнес-ангелов

Создание отработанного механизма привлечения инвестиций в инновационные проекты резидентов 3 Рассылка приглашений к сотрудничеству

потенциальным инвесторам

4 Формирование базы инвесторов, заключение соглашений о сотрудничестве

5 Создание базы данных инновационных проектов резидентов технопарка на платформе Data-центра

6 Оказание услуг по адресному поиску инвестора для перспективным инновационных проектов

7 Размещение в технопарке представительств венчурных фондов для инвестирования средств в инновационные проекты

8 Создание внутренних документов с описанием бизнес-процессов механизма привлечения инвестиций

9 Проведение маркетинговых исследований по технологическим запросам промышленных предприятий области

Повышение качества подготовки инновационных проектов для представления потенциальным

10 Организация консалтинговой поддержки по подготовке технологических предложений






резидентов инвесторам

8. Основные источники реализации резидентной стратегии.

9. Риски резидентной стратегии с указанием механизмов их нейтрализации.

a. Стратегия развития бизнес-услуг Стратегия развития бизнес-услуг, оказываемых резидентам, является второй по значимости функциональной стратегией, позволяет повысить конкурентоспособность их продукции на рынке товаров и услуг, снизить постоянные издержки инновационных компаний и представительств якорных резидентов.

Основная задача управляющей компании заключается в оказании резидентам полного комплекса услуг по всей цепочке создания добавленной стоимости от стадии НИОКР до определения логистических потоков готовой продукции резидента ( см. рис. 10).

Ключевыми показателями стратегии оказания бизнес-услуг технопарка являются выручка, себестоимость и маржинальный доход от их реализации (рис. 11).

Описание стратегии бизнес-услуг включает следующие направления:


2. Выявление наиболее доходных видов услуг с целью их дальнейшей максимизации и получения наибольшей прибыли управляющей компании как источника реинвестирования в инфраструктуру технопарка и инновационные проекты резидентов.

3. Качественный состав бизнес-услуг, оказываемых в технопарке, а также перспективный анализ потребностей резидентов в новых видах услуг.

4. Подходы к определению стоимости аренды недвижимости и оборудования в технопарке, анализ обеспеченности потребностей резидентов в площадях в сопоставлении с возможностями технопарка.




Рисунок 10 - Конкурентная стратегия технопарка

Рисунок 11 - Ключевые показатели развития бизнес-услуг




5. Анализ внутренних и внешних факторов, способных оказать существенное влияние на основные показатели стратегии оказания бизнес-услуг.

6. Планы мероприятий, предполагаемых к реализации в рамках стратегии оказания бизнес-услуг (табл. 5).

Таблица 5 - План мероприятий оказания бизнес-услуг резидентам технопарка № п/п

Мероприятие Предполагаемый результат Целевой индикатор

Блок 1. Услуги по сдаче имущества в аренду

Стратегическая цель: обеспечение развития бизнеса резидентов за счет предоставления благоприятных условий аренды помещений и увеличения доходности управляющей компании

1. Приобретение и реконструкция объектов недвижимости технопарка

Достижение высокого уровня обеспеченности офисными и производственными площадями резидентов технопарка с целью активизации инновационной деятельности

увеличение количества якорных резидентов, инновационных компаний, инвесторов;

увеличение объемов продаж резидентов технопарка;

увеличение количества проектов, реализуемых в технопарке, за счет поступивших технологических запросов;

сокращение затрат на аренду инновационных компаний.

2. Выявление потребностей потенциальных резидентов в офисно-лабораторных и производственных площадях для реализации инновационных проектов

3. Корректировка плана-графика реконструкции объектов недвижимости в соответствии с потребностями резидентов

4. Формирование эффективного механизма предоставления недвижимости в аренду резидентам технопарка на конкурсной основе (в условиях ограничений по вводу недвижимости в эксплуатацию)

Блок 2. Офисные услуги

Стратегическая цель: создание резидентам технопарка условий для разработки и реализации инновационных проектов, что обеспечит активизацию наукоемкого бизнеса в регионе и увеличит доходность управляющей компании

1. Ввод в действие и организация работы Data-центра для оказания телекоммуникационных услуг

Удовлетворение потребностей резидентов и сторонних заказчиков в офисных услугах

увеличение выручки от предоставления бизнес-услуг управляющей компании;

увеличение количества якорных резидентов, инновационных компаний, инвесторов.

2. Формирование и расширение пула оказываемых офисных услуг

3. Размещение рекламы в средствах массовой информации, в сети Интернет, организация рассылки потенциальным потребителям телекоммуникационных и




№ п/п

Мероприятие Предполагаемый результат Целевой индикатор

организационных услуг Data-центра вне технопарка

4. Ввод в действие конференц-центра для оказания организационных услуг

5. Формирование организационных механизмов оказания хозяйственных услуг в сфере обеспечения безопасности и клининга

Блок 3. Сервисные услуги

Стратегическая цель: обеспечение экономии постоянных издержек компаний-резидентов и доходности управляющей компании

1. Привлечение сторонних организаций для оказания сервисных услуг резидентам на условиях аутсорсинга в первый год функционирования технопарка

Обеспечение резидентов технопарка необходимыми сервисными услугами высокого качества

увеличение количества якорных резидентов, инновационных компаний.

2. Заключение договоров с партнерскими компаниями по предоставлению услуг резидентам технопарка на специальных условиях

3. Формирование и расширение пула оказываемых собственными силами сервисных услуг

увеличение выручки от предоставления бизнес-услуг управляющей компании;

увеличение количества якорных резидентов, инновационных компаний, инвесторов;

рост объемов инвестированного капитала;

увеличение выручки от реализации инновационной продукции.

4. Оказание полного перечня сервисных услуг в соответствии с потребностями резидентов

5. Совершенствование организационного механизма и повышения качества оказываемых сервисных услуг

7. Основные источники реализации стратегии.

8. Риски стратегии оказания бизнес-услуг с указанием механизмов их нейтрализации.

4.5 Инвестиционная стратегия

Для развития инфраструктуры технопарка формируется инвестиционная стратегия, которая,




являясь базовой функциональной стратегией развития инфраструктуры технопарка, призвана обеспечить максимально эффективное использование активов компании, включая максимизацию доходов от сдачи в аренду и предоставления бизнес-услуг, базирующихся на недвижимости технопарка, а также сокращение сроков строительства и ввода в эксплуатацию объектов инфраструктуры [7].

Система показателей инновационной стратегии позволяет проводить мониторинг ввода объектов инфраструктуры, контролировать поступление средств, изменять порядок ввода объектов инфраструктуры в соответствии с потребностями резидентов, что обеспечит максимальный эффект от функционирования технопарка (рис. 12).

Рисунок 12 - Ключевые показатели инвестиционной стратегии

Инвестиционная стратегия должна включать [7]:


2. Качественный состав инфраструктурных объектов, план-график их ввода, а также перспективный анализ потребностей резидентов в новых объектах инфраструктуры.

3. Анализ внутренних и внешних факторов, способных оказать существенное влияние на основные показатели стратегии.

4. Планы мероприятий инвестиционной стратегии, которые могут быть классифицированы по следующим направлениям:

– строительство объектов недвижимости; – приобретение объектов недвижимости вне технопарка; – аренда объектов недвижимости. К основным мероприятиям инвестиционной стратегии следует отнести:




- разработку проектно-сметной документации;

- строительство (реконструкцию) офисных помещений, выставочных и конференц-центров, лабораторий, производственных площадок, служебных и вспомогательных площадей;

- строительство (реконструкцию) инженерной инфраструктуры - сетей тепло- и водоснабжения, ливневой, хозяйственно-фекальной канализации;

- озеленение участка технопарка.

Ключевыми индикаторами мероприятий эффективной инвестиционной стратегии могут быть:

– увеличение полезной площади помещений технопарка, введенных в эксплуатацию; – рост количества якорных резидентов, инновационных компаний, инвесторов; – увеличение объемов продаж резидентов технопарка и выручки от реализации бизнес-услуг управляющей компании; – рост количества проектов, реализуемых в технопарке, за счет поступивших технологических запросов; – сокращение затрат на аренду инновационных компаний.

5. Риски инвестиционной стратегии с указанием механизмов их нейтрализации.

4.6 Стратегия управления издержками

Стратегия в области управления издержками предполагает достижение минимально необходимого удельного уровня постоянных затрат управляющей компании, оптимизацию их структуры в рамках разработанной системы эффективного управления, нацеленной на снижение уровня рисков.

Аналитическим показателем является величина постоянных затрат, структурированная следующим образом [8]:

расходы на оплату труда;

налоги на ФОТ;

материальные расходы;

амортизация основных фондов;

затраты на командировки;

работы и услуги производственного характера, выполненные сторонними организациями;

затраты на аренду;

другие управленческие расходы.

Стратегия в области управления издержками включает в себя:

1. Прогноз и анализ динамики статей постоянных затрат с указанием причин наибольших изменений.

2. Анализ структуры издержек с выделением наиболее значимых элементов и определением их качественного состава.




3. Направления снижения и оптимизации издержек управляющей компании, имеющих наибольший удельный вес.

4. Основные источники повышения эффективности управления постоянными издержками.

5. Риски стратегии управления издержками с указанием механизмов их нейтрализации.

4.7 Стратегия управления финансами

Управление финансами направлено на достижение максимизации получаемой прибыли и устойчивости финансово-экономического состояния технопарка и заключается в принятии решений о способах расходования денежных средств на основании анализа текущих финансовых показателей.

Ключевыми индикаторами стратегии управления финансами являются стандартные показатели, рассчитываемые на основе бухгалтерского баланса и отчета о прибылях и убытках технопарка, такие как выручка, себестоимость, прибыль, валюта баланса, величина дебиторской и кредиторской задолженности и период их оборота (рис. 13).

Представленная система индикаторов содержит основные показатели финансовых результатов и отдельные показатели, характеризующие структуру имущества и эффективность управления расчетами. Система может быть расширена за счет других показателей баланса и отчета о прибылях и убытках управляющей компании, на основе которых может быть проведен комплексный финансовый анализ структуры имущества и источников его формирования, финансовой устойчивости, ликвидности, платежеспособности, проведена диагностика риска

банкротства.

Рисунок 13 - Ключевые показатели стратегии управления финансами




Стратегия управления финансами включает:

1. Прогноз и анализ динамики основных финансовых показателей с указанием причин изменений.

2. Анализ формирования прибыли управляющей компании, ее качественного состава, источники покрытия убытков (при их наличии) и направления распределения прибыли.

3. Структурный анализ имущества и источников его формирования, а также их качественную характеристику.

4. Анализ внутренних и внешних факторов, способных оказать существенное влияние на основные показатели стратегии.

5. Основные источники повышения эффективности управления финансами.

6. Риски стратегии управления финансами с указанием механизмов их нейтрализации.

5.Порядок составления бизнес-плана технопарка Бизнес-планирование технопарков проводится на период до 5 лет, в связи с чем можно различать вступительные и текущие бизнес-планы. При разработке текущих бизнес-планов ставится задача уточнения уже имеющихся качественных характеристик развития технопарка и формирование количественных характеристик по приведенным видам стратегий, вступительный бизнес-план – комплексный документ, предполагающий всестороннюю проработку ключевых направлений развития технопарка как на качественном, так и на количественном уровне, в связи с чем более труден в составлении. Ниже приведена последовательность составления вступительного бизнес-плана.

Необходимость создания технопарка на конкретной территории обусловлена наличием инновационных идей и проектов, которые не могут быть реализованы без системы комплексной поддержки на базе инновационной инфраструктуры. Разработчиками бизнес-плана анализируются имеющиеся инновационные проекты (чаще всего в базовом вузе или научной организации), из числа которых отбираются наиболее перспективные. Помимо сущности инновационной идеи необходима количественная предварительная информация: общая стоимость проекта, срок реализации, срок окупаемости, количество созданных рабочих мест, стадия проекта (не реализуется, выполнена НИР, проведены НИОКР, имеется опытный образец продукции, налажен серийный выпуск).

Отобранные проекты структурируются по стадии и сроку окупаемости, после чего составляется план-график их реализации. На начальном этапе наиболее целесообразными являются проекты с коротким сроком окупаемости и (или) на стадии завершения (при наличии опытного образца или серийного производства). Для реализации проектов с более длительным сроком окупаемости потребуется большее время и вложения, в связи с чем они преимущественно должны предлагаться к реализации во 2-3 год планирования.

На основании аккумулирования показателей бизнес-планов инновационных проектов формируются ключевые целевые индикаторы резидентной стратегии.

В соответствии с потребностями региона, определенными в стратегических программных документах, и направлениях отобранных инновационных проектов формируется отраслевая специализация технопарка. Для формирования критических технологий технопарка в




современных условиях целесообразным является применение методологии технологического форсайта, что возможно при условии привлечения к отбору проектов и технологий широкого круга экспертов – представителей науки, бизнес-сообщества, представителей государственной власти.

Параллельно с планом-графиком реализации инновационных проектов должен быть составлен план-график развития инфраструктуры, в рамках которого в соответствии с запросами потенциальных инновационных компаний планируется необходимая площадь офисных, производственных помещений и оборудования коллективного пользования технопарка.

Реализация инновационных проектов может проводиться с участием площадей и оборудования якорных резидентов, с которыми на этапе бизнес-планирования заключаются соглашения о намерениях. Бизнес-план технопарка включает показатели инновационной деятельности якорных резидентов, в связи с чем они предоставляют прогнозную информацию о перспективных показателях реализации инновационных проектов на их базе.

Элементом планирования является систематизация информации о перспективных инновационных компаниях, в том числе и предполагаемых к созданию, количестве созданных рабочих мест, их прогнозной выручке, прибыли, бюджетной эффективности.

При анализе инновационных идей и проектов проводится анализ потребности потенциальных резидентов в бизнес-услугах технопарка, просчитывается их рентабельность и себестоимость. Формируется перечень востребованных бизнес-услуг, которые управляющая компания не в состоянии оказывать самостоятельно, в результате осуществляется подбор сервисных компаний, предлагающих необходимые бизнес-услуги на условиях аутсосрсинга.

Бизнес-планирование деятельности управляющей компании включает разработку организационно-экономических механизмов функционирования, включающих организационную и функциональную структуру, штатное расписание, показатели постоянных издержек, фонда оплаты труда.

На основании полученных показателей формируются аналитические таблицы бизнес-плана и пояснительная записка к нему, которые представляются с учетом возможных рисков, способных оказать существенное влияние на целевое состояние технопарка. Анализ рисков деятельности, который приводится в пояснительной записке к бизнес-плану, включает выявление наиболее значимых и вероятных рисков с указанием механизмов их нейтрализации.

6.Выводы Использование системы бизнес-планирования является необходимым условием повышения прозрачности процедуры управления технопарком, определяет возможности выбора наиболее эффективно функционирующих структур с целью их приоритетного финансирования, выявляет проблемы и перспективные потребности как технопарка в целом, так и отдельных резидентов.

Использование методологии планирования, основанной на государственном подходе, является необходимым условием реализации национальной инновационной политики в масштабах отдельно взятой технопарковой структуры, которая может выступать ядром регионального инновационного кластера - структуры, объединяющей субъекты инновационной деятельности и способствующей возникновению синергетического эффекта от их взаимодействия.

При планировании деятельности технопарка целесообразно выделение следующих стратегий:




- бизнес-стратегия;

- резидентная стратегия;

- стратегия бизнес-услуг;

- инвестиционная стратегия;

- стратегия управления издержками;

- финансовая стратегия.

Такой подход позволяет структурировать плановые показатели в соответствии с основными и обеспечивающими бизнес-процессами технопарка и выявить перспективы их развития.

Интеграционным звеном является бизнес-тсратегия, объединяющая все направления деятельности технопарка и позволяющая выявить предполагаемую динамику в целом.

В условиях конкретной технопарковой структуры предложенная методология бизнес-планирования может быть адаптирована и уточнена, что обеспечивает универсальность применяемых в системе показателей и методик.

Литература 1. Асаул, А.Н. Менеджмент корпорации и корпоративное управление/ А.Н. Асаул, В.И. Павлов, Ф.И. Бескиерь, О.А. Мышко – СПб.: «Гуманистика». – 2006. – 328 с.

2. Бизнес-план. Методические материалы/ Под ред. Н.А. Колесниковой, А.Д. Миронова. – М.: Финансы и статистика. – 2004. – 256 с.

3. Методические рекомендации по подготовке пояснительной записки к бизнес-плану технопарка для предоставления в Министерство связи и массовых коммуникаций РФ в 2009 г. – М.: 2009. – 40 с.

4. Емельянов, С.Г. Теоретико-методологические вопросы разработки стратегии развития технопарков в современных условиях/ С.Г. Емельянов, Л.Н. Борисоглебская, А.А. Мальцева// Вестник экономической интеграции: научно-практический журнал – 2010. – №4(24) - С. 15-23.

5. Борисоглебская, Л.Н. Управление макро- и микроэкономическими факторами при определении стратегии технопарка как институциональной формы развития инновационного бизнеса в регионе/Л.Н. Борисоглебская, А.А. Мальцева// Креативная экономика - 2010. - №6. – С. 49-54.

6. Емельянов, С.Г. Формирование резидентной стратегии технопарка как механизм создания благоприятной бизнес-среды региона/ С.Г. Емельянов, Л.Н. Борисоглебская, А.А. Мальцева// Вестник экономики, права и социологии – 2010. - №3. – С.29-36.

7. Борисоглебская, Л.Н. Подходы к формированию эффективной инвестиционной стратегии технопарка/Л.Н. Борисоглебская, А.А. Мальцева, С.Н. Фролов// Инновационная Россия: опыт регионального развития: материалы третьего международного инновационного форума (сборник научных трудов). – Курск: 2010. - С.215-220.

8. Мальцева, А.А. Анализ и оценка издержек технопарка как элемент стратегии




управления/ А.А. Мальцева// Приоритеты системной модернизации России и ее регионов. Сборник научных статей Всероссийской научно-практической конференции. – Курск: «Деловая полиграфия». – 2010. – с. 350-355.




KNOWLEDGE TRANSFER IN INTERNATIONAL SCIENTIFIC

AND TECHNOLOGICAL COOPERATION Y. Pasichnyk

Cherkassy State Technological University, The Department of Finance and Economics,

Ukraine, Cherkassy, blvd Shevchenko, 460. E-mail: [email protected]

Abstract The peculiarities of knowledge transfer in different countries have been considered. The connection between research and living standards has been identified. The role innovations play in the improvement of social and economic development of certain countries has been analyzed within the latest technological conditions. The peculiarities of ″innovation-society-social progress ″ process have been defined. Some suggestions to form the new innovation strategy that used knowledge transfer have been offered. Key words: knowledge transfer, innovations, technological conditions.

Введение Преодоление финансового кризиса, который охватил практически все страны мира, сопровождается поиском альтернативных решений относительно путей его преодоления.

Разные страны применяют собственные методы решения этой проблемы. Экономическая наука в своем арсенале накопила многочисленные теории, концепции, модели, механизмы выравнивания общественного развития. В середине ХХ в. пришло понимание определенных закономерностей экономического развития, чему способствовали работы Й. Шумпетера, Дж. Кейнса, Ф. Хайека, Н. Кондратьева и других ученых. Используя работы этих ученых можно прийти в выводу, что нынешняя природа финансового кризиса характеризуется многими факторами, среди которых: огромные размеры транснациональных финансовых операций, определенная утрата функций государственного контроля за финансовыми потоками внутри стран, интерес «большого» капитала к неограниченному умножению его объемов, а также завершение определенной стадии технологического развития. Важное значение в преодолении последствий этого кризиса имеет научная составляющая общественного прогресса. Именно глубокий научный анализ причин кризиса, анализ его составляющих, подбор приемлемых механизмов его разрешения позволит наиболее оптимально и эффективно предлагать пути его преодоления.

1. Особенности трансфера знаний в начале ХХІ в. Все народы мира хотят обеспечить свое существование с приемлемыми характеристиками уровня жизни. Но в одних странах в начале ХХІ в. обеспечен достойный уровень жизни, а в других – не решены самые злободневные проблемы. Как правило, страны экономически развитые – это те страны, в которых научные исследования и разработки обеспечивают




технологическое превосходство над своими конкурентами. Примеры США, Японии, стран ЕС есть тому подтверждением рис. 1 [1, с. 283].

Рис. 1. Мировой экспорт високотехнологической продукции за 2000 и 2008 годы, %

Как следует из рис. 1 традиционно удерживают лидирующие позиции ведущие азиатские страны (Южная Корея, Гонконг, Тайвань и др.), СЩА и Япония. Следует отметить что за анализируемый период более чем в 2,5 раза улучшил позиции Китай. Это ощутимо сказывается на мировом рынке бытовой техники, автомобилей, другой наукоемкой продукции.

Для обеспечения технологического преимущества высокоразвитые страны используют не только свой собственный потенциал, но и используют научные разработки, которые выполнены в других государствах, то есть применяют трансфер знаний.

0

5

10

15

20

25

30

Азия США ЕС Япония Китай Другие страны

29.27

21.53

15.62

13.05

7.55

12.99

27.95

13.6

17.37

8.09

19.83

13.16

%

2000 2008




Трансфер знаний − это организационные системы и процессы, посредством которых знания, включая технологии, технические усовершенствования, опыт и навыки, передаются от одной стороны к другой, способствуя инновациям в экономике и социальной сфере.

Следует отметить, что трансфер знаний не есть обособленный процесс, это четко продуманная система обеспечения конкурентности товаров и услуг конкретного государства или транснациональной корпорации, имеющая целью повысить уровень благосостояния конкретного государства, обеспечить достойный уровень жизни народа или обеспечить доходы работников корпорации с соответствующим уровнем прибыли.

Здесь четко прослеживается связь между уровнем развития науки и уровнем жизни населения (рис. 2).

Рис. 2. Связь между научными исследованиями и уровнем жизни народа.

Наука

Подготовка кадров Научные исследования Научные разработки

Инновационные проекты

Технология

Выпуск высокотехнологической продукции

Маркетинг

«Подавление» конкурентов

Обеспечение объемов выпуска продукции, увеличение рабочих мест, обеспечение доходов населения

Возрастание уровня жизни населения

Обеспечение роста ВВП, пополнения бюджетов




В этой схеме начало всех начал приходится на науку. Первостепенное значение имеет система подготовки научных кадров. Рассмотрим составляющие этой системы в отдельных странах [2].

Франция. Систему высшего образования во Франции составляют 87 университетов, из которых пять - негосударственные католические институты и три - национальные политехнические институты университетского типа. При университетах есть специализированные институты: 113 технологических, 66 профессиональных и 30 педагогических. Государство в лице Министерства по национальному обучению, высшему образованию и науке оставляет за собой основные функции управления. Большинство специализированных вузов подчиняется профильным министерствам и ведомствам. Государство также остается основным источником финансирования высшего образования. В 2007 г. общие расходы на него составили 17 млрд евро, из которых общенациональный бюджет выделил 5,6 млрд евро. Расходы на высшее образование во Франции составляют около 1,1%, где 1% - государственные, 0,1% - частные.

Теоретически высшее образование во Франции бесплатное, но на практике бесплатно только само обучение (так как зарплату преподавателям платит государство), а за все, что сопровождает учебный процесс, студент платит сам. Сюда входит пользование инфраструктурой студгородка (130-700 евро), проживание и питание в общежитии (270-600 евро).

Германия. Система высшего образования ФРГ объединяет 345 учебных заведений, большинство из которых государственные (98%). Частные вузы должны иметь государственную лицензию. В них обучается около 2 млн студентов. Основу системы составляют университеты и приравненные к ним вузы. К числу вузов неуниверситетского типа принадлежат профессиональные высшие школы, которые дают профильное образование в сферах бизнеса, экономики, сервиса, сельского хозяйства и прикладного искусства, а также колледжи искусств. Наиболее известным и престижным вузом Германии является Гейдельбергский университет, основанный в 1386 году по образцу парижской Сорбонны. На региональном уровне вузы подчиняются земельным профильным министерствам, которые утверждают учебники для использования в школах данной земли. В каждой из земель действует свой закон об образовании, составленный на основе Федерального рамочного закона о высшем образовании.

Главным принципом высшего образования в Германии является "академическая свобода", которая позволяет студенту самостоятельно выбирать учебные дисциплины. Одной из особенностей немецких вузов является связь учебного процесса и научных исследований, которая определяет особенности графика студента: каждый семестр состоит из лекционных и нелекционных периодов, во время которых он должен заниматься самостоятельной научной работой. В 2000 году расходы на научные исследования и развитие страны составили 2,48% от ВВП. При этом промышленные круги инвестируют в науку в два раза больше.

Япония. В Японии 42% населения имеют высшее образование. Это объясняется высоким уровнем автоматизации производства в стране, которая требует от представителей рабочей профессии высококвалифицированной подготовки. Высшее образование перестало быть прерогативой "белых воротничков". Сегодня в стране около 600 университетов, включая 425 частных. В них учится около 2,5 млн студентов. Самыми престижными являются государственные университеты в Токио, Киото и Осаке. Из частных наиболее известные университеты Тюо, Нихон, Васэда, Мэйдзи, Токай и Кансай. Кроме них есть значительное количество "карликовых" высших учебных заведений, насчитывающих 200-300 студентов на 1-2 факультетах. К этому добавляется неуниверситетский сектор высшего образования, который




состоит из младших, технических колледжей и школы специальной подготовки. Во всех университетах обучение платное. В зависимости от престижности вуза и популярности специальности стоимость варьируется от 100 тыс. долларов за степень бакалавра (4 года обучения) и 5 тыс. - за бакалавра искусств в муниципальном вузе. Платить надо также и за вступительные экзамены.

США. Система высшего образования США, как и всего образования, децентрализована. Каждый штат имеет полномочия проводить свою образовательную политику в соответствии с федеральным законодательством. В отношении высшего образования, которое в США дают университеты и колледжи с четырехлетним периодом обучения, департаменты образования штата устанавливают минимальные требования. Они в основном направлены на соответствие деятельности университета общегосударственной политике.

В Федеральном правительстве США за образование отвечает Департамент образования, который и определяет приоритетные для страны в тот или иной момент образовательные сферы. Конгресс США принимает законы, прямо или косвенно влияющие на усиление образования в стране, а Департамент распределяет финансирование из федерального бюджета и контролирует его использование. В 2002 году бюджет Департамента составлял более 54 млрд долларов. В 2004 году общие расходы на высшее образование составили 2,3% ВВП страны, из которых 1,1 % - государственные и 1,2% - частные.

Всего в США около двух с половиной тысяч колледжей с четырехлетним курсом обучения (бакалавры) и университетов. В них обучаются почти 15 млн студентов. Наряду с частным высшим образованием в США существует государственная форма в виде публичных (общественных) университетов и колледжей. В каждом из 50 штатов есть как минимум один государственный университет и несколько колледжей. Общественное образование на 36% финансируется из бюджета штата, на 11% - из федерального бюджета, на 4% - из местного бюджета. 19% составляет плата студентов за обучение, 5% приходится на частные пожертвования через гранты и контракты, 26% - на другие источники финансирования.

В США учится наибольшее в мире количество иностранных студентов (около 600 тыс. человек). Их привлекает, прежде всего, возможность выбора учебных дисциплин и программ, практическая направленность которых не может сравниться ни с одной страной мира. Каждый университет имеет свою систему оценки знаний и свой диплом. Университет непосредственно общается с работодателями, которые заказывают специалистов и предоставляют финансирование.

В современном глобализованном мире наблюдается рост расходов на затраты на научные исследования и разработки. Фактические расходы в денежной форме на выполнение научных исследований и разработок представлены на рис. 3 [3].

Различают внутренние и внешние затраты на научные исследования и разработки. Внутренние затраты выполняются собственными силами отчитывающейся организации в течение отчетного года, независимо от источника финансирования, в их составе различают текущие и капитальные затраты. Учитываются в разрезе областей науки, источников финансирования и социально-экономических целей. Группируются по видам работ (фундаментальные, прикладные исследования, разработки), а также по видам продукции и услуг по критерию назначения результатов научных исследований и разработок для использования в конкретных видах экономической деятельности. Внешние затраты – стоимость научных исследований и разработок, выполненных сторонними организациями по договорам с отчитывающейся




организацией. Обобщающим показателем масштабов научных исследований и разработок в стране выступают валовые внутренние затраты на их выполнение на национальной территории в течение отчетного года в абсолютном выражении и в процентах к валовому внутреннему продукту.

Рис. 3. Мировые затраты на научные исследования.

В наше время классическую максиму Канта часто понимают так: "В каждой науке столько науки, сколько в ней денег".

Мировые расходы на научные исследования в 2008 году выглядели следующим образом: США - 35%, ЕС - 24%, Япония - 13%, КНР - 11%, Россия - 2,2%.

638

749

817

935

1107 1140

500

600

700

800

900

1000

1100

1200

1998 2000 2002 2004 2006 2008 2010

млрд. дол. США

годы




ВВП США составляет 20%, ЕС - 23%, России - 3% от мирового ВВП. Так что доля расходов США на науку почти в 2 раза превышает их вес в мировой экономике; экономический вес ЕС пропорционален их доле в мировых научных расходах; ну а у России доля расходов на науку в полтора раза меньше нашей доли в мировом ВВП.

По другим подсчетам на фундаментальные научные исследования в США и Японии тратится 0,5% от национального ВВП, а в России - 0,16%. Кстати, военные расходы США составляли 4% ВВП, военные расходы России - 3,9% ВВП [6].

В современном мире осуществляются международные научные контакты.

Как пример международного сотрудничества в области трансфера знаний можно привести вариант немецкого научно-исследовательского общества (DFG) и российскими научными учреждениями [4].

В конце июня 2006 г. DFG совместно с другими представителями Германского дома науки и инноваций в Москве (DWIH), Фондом Александра фон Гумбольдта, DAAD, HGF и Обществом Фраунгофера, приняли участие в мероприятиях по укреплению потенциала инноваций в германских и российских вузах. Форумы были организованы Посольством Германии в Москве в сотрудничестве с Федеральным министерством по образованию и науке, DWIH, российским Министерством образования и науки, регионами Нижний Новгород и Новосибирск, а также Сибирским отделением Российской академии наук (СО РАН). В конференциях приняли участие свыше 200 представителей политики, науки и экономики, в том числе министр промышленности и инноваций Нижегородской области Николай Сатаев, губернатор Новосибирской области Виктор Толоконский и министр образования, науки и инновационной политики Новосибирской области Владимир Никонов.

Обсуждались концепции и сферы сотрудничества в области поддержки инноваций в германских и российских вузах. Д-р Йорн Ахтерберг, руководитель бюро DFG в России, представил стратегии и возможности поддержки DFG в таких областях, как трансфер знаний и создание дочерних компаний при вузах. DFG хочет усилить трансфер знаний и поддержать обмен между наукой и прикладными областями на этапе предконкурентного развития, чтобы получить импульсы для фундаментальных исследований.

На ежегодной пресс-конференции DFG 08.07.2010 в Берлине президент профессор Маттиас Клайнер подчеркнул, что DFG уже 15 лет поддерживает трансфер знаний в отдельных проектах и различных программах. Хотя это до сих пор часто ограничивалось лишь инженерными науками в форме классического трансфера технологий, все области наук предлагают большой потенциал для передачи знаний. Это среди прочего подтверждает один Особый исследовательский центр при университете Гамбурга по теме «многоязычности», чьи результаты, например, применимы для изучения иностранных языков в школе или на курсах повышения квалификации для медсестёр, владеющих иностранными языками. Чтобы познания и результаты, полученные в результате профинансированных проектов в различных областях исследований стали более действенными, в DFG можно подавать заявки на проекты по трансферу знаний, как по программе индивидуальной поддержки проектов, так и в рамках координируемых программ [7].

В парижской штаб-квартире ЮНЕСКО прошла презентация Доклада ЮНЕСКО по науке за 2010 год. Ее провела генеральный директор организации Ирина Бокова и пять экспертов – авторов различных разделов данного исследования, которое было представлено по случаю отмечаемого 10 ноября Всемирного дня науки.




Это уже третий доклад ЮНЕСКО по науке – два предыдущих были опубликованы в 1998 и 2005 годах. Он представляет панораму важнейших перемен в области науки и технологий в мире. В нем, в частности, констатируется, что "США, Европа и Япония, оставаясь мировыми лидерами в области науки и развития, все чаще испытывают конкуренцию со стороны новых развивающихся стран во главе с Китаем".

"С появлением новых активных участников мировой экономики распределение инвестиций на науку и развитие между Севером и Югом изменилось, – отмечает в предисловии к докладу Ирина Бокова. – Постепенно двухполюсный мир науки и развития, где доминировала тройка лидеров – Евросоюз, Япония и США – превращается в многополюсный мир с растущим числом научных центров как на Севере, так и на Юге. При общемировом росте расходов на научные исследования и разработки особо динамично в области наук и технологий набирают силу новые развивающиеся страны. В Азии эта динамика выражается в размере внутренних расходов на научные исследования и разработки".

Доля суммарного общемирового ВВП, направляемого на научные исследования и разработки /НИР/, в 2007 году в процентном отношении составила 1,7 проц., что сравнимо с уровнем 2002 года, однако в долларах США эта сумма выросла с 790 млн до 1146 млрд, то есть, на 45 проц. Это не на много больше роста ВВП /43 проц./.

Азиатские страны во главе с Китаем, Индией и Южной Кореей с 2002 по 2007 год увеличили свою долю в общемировом объеме с 27 до 32 проц. В тот же период три тяжеловеса промышленно развитого мира констатировали спад. Если в 2002 году объемы инвестиций на научно-исследовательские и опытно- конструкторские работы /НИОКР/ в индустриальных странах составляли 83 проц., то в 2007 они не превышали 76 проц.

Эта тенденция еще более очевидна при рассмотрении деятельности конкретных предприятий. С 2000 по 2007 год доля частного сектора в расходах на НИР по отношению к ВВП резко увеличилась в Японии, Китае, Сингапуре, и особенно, в Южной Корее, тогда как в Германии, Франции и Великобритании она оставалась стабильной и слегка снизилась в Российской Федерации и США.

Если в 2002 году на развивающиеся страны приходилось 30 проц. ученых, то в 2007 году – 38 проц. Следует отметить, что две трети этого роста приходятся на один Китай. Эта страна, насчитывавшая в 2007 году 1 423 400 исследователей, почти опережает США и Евросоюз вместе взятые. Теперь Европа, США и Китай имеют по 20 проц. от общемирового числа ученых, за ними идут Япония /10 проц./ и Россия /7 проц./.

Доля развитых стран по показателю числа публикаций продолжает превалировать, но отмечается некоторое сокращение /84 проц. в 2002 году и 75 проц. в 2008 г./. За тот же период количество опубликованных научных работ в Китае увеличилась более чем вдвое – с 5,2 проц. до 10,6 проц., хотя число ссылок на эти публикации по-прежнему уступает тому же показателю в тройке лидеров. Растет число изданных научных работ в странах Латинской Америки, прежде всего, в Бразилии.

В период 2002-2008 гг. число публикаций, указанных в "Science Citation Thomson Reuters’ Index" /SCI/, выросло на 34,5 проц.: с 733, 305 тыс. до 986, 099 тыс. Оно увеличилось более чем в два раза в Бразилии /до 26,482 тыс. / и Китае /до 104,968/. В Иране оно выросло в пять раз /до 10,894 тыс/.




Среди стран БРИК в 2008 году больше всего работ в области наук о жизни было опубликовано в Бразилии, а в области физики, математики, наук о Земле и космонавтики – в Российской Федерации. В области химии – в Индии, в области физики, химии, математики, инженерных наук и технологии – в Китае.

США по-прежнему публикуют больше научных статей, отраженных в SCI, чем любая другая страна мира, однако их доля снизилась за 2002-2008 гг. с 30,9 до 27,7 проц. Доля Японии также существенно сократилась /с 10,0 до 7,6 проц./, то же произошло и с Евросоюзом /уменьшение с 39,6 до 36,5 проц./. Доля стран ОЭСР в общемировом объеме научной продукции снизилась за этот период с 84,0 до 76,4 проц.

В Юго-Восточной Азии за 1998-2008 гг. Китай входил в первую тройку стран по количеству научных работ, подготовленных в соавторстве с учеными Австралии, Малайзии, Филиппин и Сингапура.

Выпуск научной продукции частным сектором по-прежнему сосредоточен в Северной Америке, Азии и Европе. На страны в других регионах пришлось в 2006 году только 2 проц. заявок от числа поступивших в патентные учреждения США, Европы и Японии.

Авторы документа отмечают, что "существует область, в которой тройка государств-лидеров сохраняет свои доминирующие позиции – это лицензирование". Из всех показателей, приводимых в Докладе ЮНЕСКО по науке, показатель по лицензированию ярче всего свидетельствует о "неравенстве в области научного творчества в мире". Патентное ведомство США, Европейское патентное бюро и Патентное бюро Японии имеют львиную долю в этой сфере, и их печати на патентах считаются знаком качества.

Несмотря на то, что развивающиеся страны готовят все больше исследователей и научных работников, они далеко не всегда получают работу у себя на родине, тем самым подпитывая миграцию дипломированных специалистов с Юга на Север, и внутри развитых стран Севера. В первую очередь, с этой проблемой сталкиваются Индия, Турция, некоторые африканские страны южнее Сахары и страны Южной Азии. Не менее трети африканских ученых трудились в 2009 году за границей. По данным ОЭСР, приведенным в британском исследовании 2008 года, из 59 млн мигрантов, живущих в странах-участницах этой организации, 29 млн имеют высокую квалификацию.

Всемирный спад производства /хотя пока еще трудно определить последствия финансового кризиса 2008 года/ может отразиться на финансировании науки, как это часто бывает в кризисных ситуациях". "В 2009 году самые активные в области НИР американские компании уже сократили свои бюджеты на 5 – 25 проц. Причем Соединенные Штаты в большей степени пострадали от этого кризиса, чем Бразилия, Китай и Индия, что позволило последним быстрее наверстать свое отставание, чем в докризисный период.

В период между 2002 и 2007 годами общемировой объем РНИР вырос на 45 проц., то есть с 790,3 млрд долларов до 1145,7 млрд. За тот же период мировой ВВП вырос на 43 проц. – с 46 272,6 млрд до 66 293,7 млрд /по паритету покупательной способности доллара в сопоставимых ценах/. За период 2002-2007 гг. доля ведущей "тройки" в мировом ВВП и РНИР снизилась. Доля Азии за этот же период выросла с 27 до 32 проц. за счет Китая, Индии и Республики Корея.




Обращаясь к вопросу о тенденции роста числа научно- исследовательских работников в мире, авторы доклада отмечают, что в 2007 году в Китае, Европейском союзе и США их было приблизительно по 20 проц. от общего числа научно- исследовательских работников в мире.

Вместе взятые, члены "большой пятерки" /Евросоюз, Японии, США, а также Китай и Россия/ составляли в 2007 году 35 проц. населения мира, но в них насчитывалось при этом 77 проц. всех научно-исследовательских работников.

С 2002 по 2007 год в Российской Федерации наблюдалось сокращение числа научно-исследовательских работников: с 492 тыс. до 469 тыс. В рамках СНГ тенденция была также отрицательной [3].

Принимая во внимание международные процессы, сопутствующие трансферу знаний возможно таким образом отобразить это в виде схемы (рис. 4).

Рис. 4. Трансфер научно-технических знаний

Направления трансфера знаний

На коммерческой основе На некоммерческой основе

купля-продажа результатов научных разработок

научные публикации

приобретение готовой продукции инновационного

характера

приобретение товарных знаков, полезных моделей и т.п.

доклады на конференциях, семинарах и т.п.

приобретение не патентуемых знаний (ноу-хау, консалтинг)

безвозмездная научная помощь в виде грантов,

обмена сотрудниками и т.п.

личные контакты в том числе через Internet

Характеристики международного процесса обмена знаниями

Количественные Качественные

объем переданных научных разработок

количество участников выездных научных встреч (конференции,

симпозиумы)

количество публикаций в международных журналах

активизация научных связей

развитие международных научных центров

усиление влияния роли науки на общественное развитие в

области экологии, социального развития




Следовательно, трансфер знаний в современном мире превратился в мощный рычаг общественного развития.

2. Инновационный аспект международного сотрудничества Инновационный аспект относится к интеллектуально-техническому направлению деятельности общества. На ранних стадиях развития общественных систем преобладали доиндустриальные уклады, которые базировались на мускульной энергии человека и используемых животных. С развитием техники наступил индустриальный период цивилизации. Согласно Й. Шумпетеру основные технологические уклады имели следующие периоды (таблица 1).

Таблица 1. Индустриальные технологические уклады.

Периодизация Особенности

І. 1785-1840 Развитие текстильной промышленности, использование энергии воды

ІІ. 1840-1890 Развитие транспорта, паровое судоходство, технические устройства на паровом двигателе

ІІІ. 1890-1940 Использование электрической энергии, развитие тяжелого машиностроения, радиотехнической промышленности

IV. 1940-1990 Использование энергии углеводов, изобретение синтетических материалов, распространение компьютеров.

V. 1990-2030 Использование электронной и атомной энергетики, генная инженерия, биотехнологии, спутниковая связь

VI. 2030-2090 Наноэнергетика, нанотехнологии, космические технологии

Отдельные исследователи вместо VI индустриального уклада выделяют І постиндустриальный уклад.

Под технологическим укладом подразумевается комплекс применяемых принципиально новых изобретений (инноваций), которые обеспечивают количественный и качественный уровень в развитии производительных сил человечества.

Каждый из приведенных индустриальных технологических укладов в своем развитии проходил определенные стадии, которые характеризовались определенными параметрами применительно к каждой конкретной стране.

Следует отметить, что при формировании и в последствии, развития нового технологического уклада старые не исчезают, а как бы продолжают параллельно существовать с новыми. Старые уклады постепенно теряют свое значение на качество жизни людей, но на их базе формируются новые гибриды техники. В свое время были распространены ветряные мельницы, но затем они уступили место паровым и электрическим.

В развитии международного научного сотрудничества огромную роль инновационного направления огромную роль играют ряд национальных и наднациональних институтов разного уровня влияния (таблица 2) [1, с. 278].




Таблица 2. Деятельность институтов в сфере трансфера

Институт Деятельность в сфере трансфера

TRIPS (от англ. − Agreement on Trade-Related Aspects of Intellectual Property Rights). Cоглашения по торговым аспектам прав интеллектуальной собственности.

Международное соглашение, входящее в пакет документов о создании ВТО. Устанавливает минимальные стандарты для признания и защиты основных объектов интеллектуальной собственности.

Бостонская консалтинговая группа Разрабатывает рекомендации по стратегическому инновационному менеджменту

Всемирный экономический форум Международная неправительственная организация, деятельность которой направлена на выработку рекомендация по проблемным экономическим, в том числе инновационным вопросам.

Всемирная организация интеллектуальной собственности

Занимается администрированием ключевых международных конвенций в области интеллектуальной собственности

TASIS (от англ.. Technical Assistances the Commonwealth of Independent States). Техническая помощь Содружеству Независимых Государств

Программа ЕС по содействию ускорения процесса экономических реформ в СНГ. Передает ноу-хау в виде оказания консультаций, направления групп экспертов, проведения исследований.

Европейская Ассоциация Университетов Ассоциация университетов пропагандирует идеи усиления роли высшего образования, поддержания научных сообществ.

Инновации в современном глобализированном мире являются решающим условием в конкурентной борьбе и позволяют компаниям устойчиво держаться на мировом рынке.

На протяжении первого десятилетия ХХI века затраты на проведения научных исследований постоянно увеличивались, даже несмотря на мировой финансовый кризис [3].

Для характеристики инновационного развития страны используется глобальный инновационный индекс − разработанный Бостонской консультативной группой, Национальной ассоциацией производителей и Институтом производства (таблица 3) [5].

Базируясь на современных тенденциях трансфера знаний для обеспечения динамического социально-экономического развития с использованием инновационных идей представляется возможным высказать ряд рекомендаций:

1. Основой развития стран должно быть развертывание производства товаров и услуг собственного производства, базирующихся на использовании внутренних сыръевых, трудовых, энергетических ресурсов. Для обеспечения конкурентоспособности целесообразно использовать инновационные продукты других стран, получаемых по трансферу знаний.




Таблица 3. Глобальный инновационный индекс двадцати крупнейших стран

(данные 2009 г.)

Рейтинг Страна Суммирующий бал

Инновационная эффективность

Инновационные затраты

1 Южная Корея 2,26 1,75 2,55

2 США 1,8 1,28 2,16

3 Япония 1,79 1,16 2,25

4 Швеция 1,64 1,25 1,88

5 Нидерланды 1,55 1,4 1,55

6 Канада 1,42 1,39 1,32

7 Великобритания 1,42 1,33 1,37

8 Германия 1,12 1,05 1,09

9 Франция 1,12 1,17 0,96

10 Австралия 1,02 0,89 1,05

11 Испания 0,93 0,83 0,95

12 Бельгия 0,86 0,85 0,79

13 Китай 0,73 0,7 1,32

14 Италия 0,21 0,16 0,24

15 Индия 0,06 0,14 -0,02

16 Россия -0,09 -0,02 -0,16

17 Мексика -0,16 0,11 -0,42

18 Турция -0,21 0,15 -0,55

19 Индонезия -0,57 -0,63 -0,46

20 Бразилия -0,59 -0,62 -0,51

Пример Китая − есть тому очень убедительное подтверждение.

2. Постоянное наращивание внутреннего интеллектуального потенциала как основы развертывания инновационного пути развития. Для этого необходимы государственные целевые программы, направленные на финансирования подготовки необходимых кадров, содержания научных учреждений, реализации инновационных программ с привлечением капитала корпораций. Недооценка роли интеллектуального потенциала приводит к пагубным последствиям.

Известен печальный опыт Германии, когда во время правления нацистов из страны выехало до тысячи ученых, работавших в области фундаментальных исследований. Возобновить этот потенциал в полной мере Германии не удается до настоящего времени.




3. Выделение нескольких приоритетных направлений в научных исследованиях в которых конкретные станы имеют или есть реальная возможность реализовать весомые научные разработки.

Полная ориентация на повторении только зарубежных технологий в определенной степени позволяет сократить технологические отставания на определенное время. Необходимо активизировать все направления развития науки, изобретательства, инновационного предпринимательства. Например, в Украине имеются изобретения отдельных ученых в области медицины, самолетостроения, судостроения, но они не находят государственной поддержки.

Промышленники тоже не спешат внедрить их производство по причине относительно долгих сроков освоения и венчурности проектов.

Но именно инновационные проекты реализованные в определенное время определяют уровень технического уклада, и являются главным направлениям преодоления финансовых кризисов.

В настоящее время вектор экономического и технологического развития превращается в доминантную деятельность, охватывает использование стратегических ресурсов и позволяет решить задачи высоких темпов общественного развития.

4. Контроль за деятельностью финансовых институтов. Еще в 80-е годы ХХ ст. сформировался определенный комплекс взаимодействия между индустриальными и инновационными укладами. Инновационный уклад как более прогрессивный предлагавший более эффективные технологии, которые требовали меньше рабочей силы, сырьевых ресурсов, финансового капитала вошел в определенное противоречие с индустриальным, развитие которого базировалось как раз на использовании всех этих составляющих его функционирования.

Делалась определенные попытки интенсивно развивать сферу сервиса, усваивающую продукцию инновационного характера. Также эту роль пытался эффективно реализовать финансовый сектор, однако в силу собственного веса в общественном производстве в начале ХХI ст стал самостоятельным игроком в сфере международных экономических отношений. Он практически уже перестал обслуживать интересы индустриального и инновационного укладов и сконцентрировал свою деятельность на спекулятивных операциях. К чему это привело − известно.

К сожалению уроки азиатского финансового кризиса 1998-1999 гг. во внимание принято не было и в конце первого десятилетия ХХI ст. разразился новый, более мощный мировой финансовый кризис. Поэтому для обуздания “финансового джина” необходима концентрация усилий всех международных финансовых организаций, налаженной внутригосударственный контроль за финансовыми потоками, усиление контроля государственных центральных банков за деятельностью низших звеньев банковской системы.

5. Налаженный обмен информацией. Эта задача имеет стратегические значения как в международном так и в национальном измерении. Известна поговорка − “Кто владеет информацией − владеет миром”.

В международном масштабе отсутствие необходимой информации приводит к нерациональному использованию ресурсов, особенно тех, которые не возобновляются, способствует экологическим проблемам, в национальном − к неэффективному использованию всеобщих ресурсов и финансового капитала.




Необходимо усилить роль международных информационных структур, скоординировать деятельность международных финансовых центров, в направлении систематизации знаний. Эта задача решаема, хотя и будут иметь место проблемы, в частности, психологического, финансового аспектов.

ЛИТЕРАТУРА: 1. Макогон Ю. Международный трансфер знаний − фактор роста инновационной конкурентоспособности страны // Украина и ее регионы на пути к инновационному обществу: монография: [в 4 т.]. / [В.И. Дубницкий, М.П. Войнаренко, З.В. Герасимчук и др.] под общ. ред. В.И. Дубницкого и И.П. Булеева. − НАН Украины, Ин-т экономики промышленности, Донецкий экономико-гуманитарный институт, Академия экономических наук Украины. − Донецк: Юго-Восток, 2011. − т. 3. − С. 272-286.

2. Системы высшего образования в ряде стран мира (Франция, США, Германия, Япония. Россия). − [Электронный ресурс]. − Режим доступа: http://www.vera.spb.ru/detail.php?D=1097

3. www.stuts.uis.unesco.org

4. http://www.dfg.de/ru/novosti/nachrichten_volltexte/2010/100709_dfg_bei_innovationskonferenzen_n_novgorod_novosibirsk/index.html

5. www.wikipedia.org

6. http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/53554/

7. Цветочки и ягодки. Леонид Радзиховский, политолог. "Российская газета" - Федеральный выпуск №5202 (123). 08.06.2010, 07:50.




INFLATION AND RISK FOR INVESTING IN THE PRODUCTION OF

INDUSTRIAL COMPANIES Kornelia Y. Gocheva; Georgi P. Tonkov

TU – Sofia, 8 Kliment Ohridski blvd, Sofia 1000, Bulgaria

Abstract In the paper is examines the question of the relationship between technological development and decreasing production costs. In the report is given reflected the risks of conditions under which business operates and its relationship to the environment of the production company. The problem of inflation is studied when investing. In the paper is indicated the methods to assess of investment risk.

Key words: inflation, risk for investing, production, industry, evaluate the effectiveness of investments

1. ИЗСЛЕДВАНЕ ПРОБЛЕМА НА ИНФЛАЦИЯТА ПРИ ИНВЕСТИРАНЕТО В ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ Инфлацията е начин, по който икономиката на дадена страна реагира на шоковете и разпадането на институционалната среда. Цените през втората половина на XIX век са следвали една, общо взето, низходяща тенденция. Една от причините е, че икономиката в онези дни много по-силно е зависела от селското стопанство, а цените на земеделската продукция винаги са били по-променливи, особено в посока на намаление в сравнение с цените на промишлените стоки. Следователно индустриалната икономика, просто защото се доминира от промишленото производство, ще е по-устойчива към намаление на цените в сравнение с една аграрна икономика. Втората причина е, характерът на промишления сектор също е претърпял промяна. В началото на XX век, когато настъпили трудни времена, не е било необичайно големите компании да обявяват всеобщи съкращения на работните заплати. Освен това цените намаляват в резултат на техническия прогрес и като следствие от самоизяждащите се ценови войни, които непрекъснато избухват между промишлените конкуренти [Луканов, К., 1997; Орешарски, П., 1992; „Финанси на фирмата”, бр. 6/1993; Адамов, В., 1990].

1.1 Начини за преодоляване на инфлацията

В практиката съществуват два подхода към общата антиинфлационна политик:

Единият от тях е подхода на социалното договаряне. Този тип споразумение се прилага с известен успех в Германия и Австрия.

Вторият подход е японския. Повечето служители в големите компании в Япония получават значителна част от доходите си под формата на премии, а не като заплати. Това значително улеснява избягването на надпреварата между цените и заплатите.

Възможен начин за ограничаване на инфлацията е налагане на пълен и качествен контрол. Контролът има предимство пред всяка друга мярка, т.к. дава възможност за разработване на ефективни антиинфлационни мерки [Георгиев, И., 1992; Петров, В, 1992; Тодоров, Т., 1992].




1.2 Инфлация при инвестирането

Инфлацията се характеризира с бързо изменение на съотношението „пари – стоки” и се изразява в понижение на стойността на лева, съпроводено от общо повишаване на цените, така че стандартът на живот започва да струва все повече и повече. Отчитането на прогнозираните инфлационни колебания при финансовата оценка на инвестиционните проекти се осъществява чрез въвеждането на инфлационния фактор (IF). Неговата функционална конструкция може да се оприличи на сложнолихвения фактор:

IF = (1+i)n

където: i – очаквания годишен темп на инфлация; n – периодът на калкулация.

Спецификата в анализа на инфлационните ефекти върху изхода на решение се заключава в обстоятелството, че инфлационният фактор коригира едновременно паричните потоци и нормата на дисконтиране. При идентифициране на дисконтовата норма чрез нормата на възвръщаемост, инфлационния фактор ще опосредства връзката между номинален дисконтов фактор DF и реален дисконтов фактор DFr.

DFn = DFr.IF или 1+rn = (1+rr)(1+i) = 1+ rr+i+ rr.i.

Пример 1: Ако реалната дисконтова ставка е 10%, а очакваният годишен темп на инфлация е 20%, то номиналния дисконтов фактор ще бъде 1,32 за първата година и 1,7424 за втората година.

t1 – DFn = (1+0,1)(1+0,2) = 1,32

t2 – DFn = (1+0,1)2(1+0,2)2 = 1,7424

По аналогичен начин се дефинира връзката между реални и номинални очаквани парични потоци.

CFn = CFr.IF = CFr(1+i)

Пример 2: Два последователни парични потока в реално изражение 100 хил. лв. се очакват в условията на 20% средно годишен инфлационен темп. Тяхната номинална стойност е следната:

t1 – CFn = 100000.(1+0,2) = 120000

t2 – CFn = 100000.(1+0,2)2 = 144000

Ако се представи разгърнатия запис на изчислителната процедура по определяне на нетната сегашна стойност на инвестиционните проекти с отчитане на темповете на инфлационните очаквания в рамките на целия инвестиционен период:

NPV с инфлация = nn

nn

iriCF

irrCF

iriCF

)1()1()1(...

)1()1()1(

))1(1()1(

22

211

,

то след извършване на необходимите съкращения във формулата се доказва, че нетната сегашна стойност на проекта няма да се повлияе от инфлационните очаквания.




Пример 3:При допускане условията на пример 1 и 2 с инвестиции в размер на 150 000 лв. , се изчислява тяхната нетна сегашна стойност без и с отчитане на инфлацията:

NPV без инфлация= 71,2355315000020.1

10000010.1

100000

NPV с инфлация= 120000 144000 150000 23553,71.1.32 1.7424

1.3 Измерване влиянието на инфлацията върху ефективността на инвестициите чрез метода на двойното дисконтиране Влиянието на инфлацията се определя чрез размера на дефлатора. За да се стигне до него, трябва да се познава индексът на цените – отношението на разходи за покупки на определен вид стоки през отчетен период към бизнес период. На основата на процента на увеличение на цените и прилагане на метода на дисконтови изчисления се получава дефлаторът (табл. 1).

Табл. 1 Влияние на инфлацията върху ефективността на инвестициите в промишлена фирма

Години Печалба млн.лв.

Дефлатор за 10% инфл.

Коригира на печалбата

Дисконтов фактор

Сегашна ст-т млн. лв.

Първа 54 0,909 49,1 0,870 42,7

Втора 75 0,826 62,0 0,759-6 46,9

Трета 78 0,751 58,5 0,658 38,,5

Четвърта 78 0,683 53,3 0,572 30,3

Пета 80 0,621 49,7 0,497 24,7

Моделът за отчитане на инфлационното въздействие върху финансовата оценка на инвестиционните решения е построен на базисното допускане – съвпадение на общия ценови индекс със специфичните инфлационни индекси, засягащи паричните помощи. В стопанската реалност подобно равенство е изключено. Ето защо перфектния инвестиционен анализ изисква детайлизирано вграждане на инфлационните ефекти във факторите, детерминиращи паричните помощи – продажни цени, оперативни разходи, амортизационни отчисления и други.

1.4 Установяване на въздействието на инфлацията върху цената на капитала

Инфлацията влияе и върху цената на капитала като намалява реалния лихвен процент. Интерес представлява как инфлацията въздейства върху цената на капитала. Това е показано с примера обобщен в табл. 2, при който промишлена фирма заема капитал в размер на 200 млн. лв. за 1 година при 15% годишна лихва. Общото инфлационно ниво през годината е 10%:

Обобщените данни показват, че фирмата е работила с цена на капитала не 15%, а с 4,5%. От направената характеристика на инвестициите в условията на инфлация могат да се направят следните изводи:

При заемането на пари е необходимо да се направи съпоставка между лихвения процент и темпа на инфлация. Не е изгодно да се дава капитал, когато лихвения процент е по-малък от инфлационния процент.




При сключване на договор за изпълнение на инвестиционен проект обезателно се налага да се предвиди клауза в която да е посочено, че на изпълнителя на капиталното строителство се компенсира инфлационното покачване на разходите.

Табл. 2 Влияние на инфлацията върху цената на капитала на промишлена фирма

В паричен израз В реален израз (в сравнение с началото на заемането)

Сума изплатена в края на годината

230 млн. лв. 290 млн. лв.=230.

)10,01(

1дефлатор

Минус заета сума

Стойност на лихвата

Лихвен процент

200 млн. лв.

30 млн. лв.

15%

200 млн. лв.

9 млн. лв.

4,5%

2. ИНВЕСТИЦИОНЕН РИСК – ХАРАКТЕРИСТИКА И МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА

2.1 Характеристика на риска

Понятието „риск” е познато във всички сфери на човешката дейност. В зависимост от насоката в която се използва, в него се влага различно съдържание [Даскалов, Н., 1992; Радков, Р. И др. 1990]. Подредени по важност елементите на риска са:

- Икономически рискове в бизнеса. Общото за тях е, че винаги имат високи относителни тегла и имат вътрешна структура.

- Политически и трансферни рискове. Те са последица от поведение на социални групи, нееднородност в бита, в културата. Те се проявяват по-силно при приватизация, чуждестранни инвестиции и др.

- Ниски обичайни рискове в бизнеса, чиято величина се движи в рамките на до 2%. Белезите на тези рискове, които се имат предвид при анализа са: покриват се от печалбата, бизнесът ги понася, не са пречка за оцеляваща фирма, засягат главно текущата дейност на фирмата.

- Средни рискове в бизнеса, поставени в границите на 3-5%. Белезите при тях са вече по-други: едновременно засягат тактиката и стратегията, създават трудности на фирмата, оцеляващата фирма трудно ги покрива, търси се тяхното минимизиране.

- Високи рискове в бизнеса, които са свързани с инвестиции, предприемачество, нови браншове и пазари. Параметрите им са широки – 10, 12. . .20%. Има инвестиционни рискове, които при неблагоприятна среда на бизнеса могат да надхвърлят 30%. Сега у нас инвестиционните рискове основани на скъпи заемни капитали и на фискални регулатори, са в границите на 30-35%. Те се силна спирачка за инвестиране в бизнеса.

2.2 Методи за оценка на инвестиционния риск

Най-успешните методи за проучване на риска на перспективни инвестиционни алтернативи са:

Рисков приемен дисконтов фактор за оценка на инвестиционни проекти. Този метод е много ясен. Например, ако цената на капитала е 25% годишна и ако практиката показва, че доходите, които носят инвестиционни проекти, са с 5% по-ниски от очакваните, то




за изчисляване на възвращаемостта се приема 30% дисконт. Подобно изчисление би донесло желаната реализация на цената на капитала 25% годишно.

Анализ на чувствителността на осъвременени парични помощи. Този метод е онагледен с конкретен пример, представен в табл. 3.

Табл. 3 Анализ на чувствителността при 5% намаляване продажната цена на продукта “А” (млн. лв.) на промишлена фирма

Години Общо разходи

Общо приходи

Печалба Дисконтов фактор при 15%

Сег. ст-ст при 15%

Дисконтов фактор при 18%

Сег. ст-ст при 18%

1 200 - -200 0,870 -174,0 0,847 -169,4

2 250 - -250 0,756 -189,0 0,718 -179,5

3 600 - -600 0,658 -394,8 0,609 -365,4

4 2000 2020 +20 0,572 +11,4 0,516 +10,3

5 2150 2200 +50 0,497 +24,9 0,437 +21,9

6 2250 2600 +350 0,432 +151,2 0,370 +129,5

7 2350 2650 +300 0,376 +112,8 0,314 +94,2

8 2450 2700 +250 0,327 +81,8 0,266 +66,5

9 2550 2900 +350 0,284 +99,4 0,225 +78,8

10 2600 3050 +450 0,247 +111,2 0,191 +86,0

Общо 17400 18120 +720 - -169,1 - -227,1

Данните в таблицата показват, че ако при запазени общи разходи за осъществяване на проекта и намалени приходи от продажби, поради намаляване на продажната цена на едно изделие с 5%, то сегашната стойност при 18% дисконтов фактор се намалява с 230,3 млн. лв. в сравнение с изчисленията направени по вътрешната норма на възвръщаемост. При 15% норма на дисконтиране намалената стойност е с 169,1 млн. лв. Нека да предложим друг вариант, че инвестиционните разходи се намалени с 300 млн. лв. и редът на изразходването им е: за първата година – 200 млн. лв.; за втората – 30 млн. лв. и третата – 700 млн. лв. Общата сегашна стойност при 18% дисконтов фактор е +22,6 млн. лв. в сравнение с базисния вариант. Направените промени в цените, реда и в стойността на инвестициите изменя и стойността на вътрешната норма на възвръщаемост.

Всяка промяна на влияещите фактори се отразява върху чувствителността на инвестиционните проекти и вътрешната норма на възвръщаемост. Анализът на чувствителността влияе не само върху решенията за инвестиране, но и върху ръководството и осъществяването на проекта.

Анализ на вероятностите

Този метод предполага да се оцени възвръщаемостта на всеки проект за целия му живот и за всяка година. Предлагат се алтернативни възвръщаемости и съответните вероятности да се




измерват в части или единици. Например вероятността от 0,5 отразява шанса 50:50 за сбъдване на очакваната възвръщаемост. Обикновено се използват три оценки, песимистична, измерена с 0,30; най-вероятна 0,60 и оптимистична – 0,10. Могат да се дадат и междинни оценки, а също така и други стойности.

2.3 Начини за намаляване на риска

2.3.1 Риск и застраховане

Най-правилният начин за намаляване на риска е неговото трансфериране към професионалните застрахователи. В стопанската практика самозастраховането се прави върху онези рискове, които се отхвърлят от специализираните застрахователни институции поради скъпа неефективна застрахователна закрила или поради наличие на спекулативен риск. В застрахователното дело спекулативния риск се поражда от търговска инициатива, водеща до печалба или загуба по начин, който не може да се изчисли по закона на големите числа. Решението да се застрахова или самозастрахова една фирма се взема в зависимост от положителния или отрицателния резултат, получен от формулата:

Cз/с = с(i-r)-П(1+i),

където: Cз/с – стойност на алтернативата “застраховане или самозастраховане”; с – необходимият компенсационен фонд; П – застрахователна вноска; i – размер на дохода, който би се реализирал, при положение, че не се застрахова, а дължимата вноска се инвестира в бизнес; r – лихвен процент на депозитни сметки в обслужващата банка.

В съответствие с това дали резултатът е положителен или отрицателен се взема решение кой от двата подхода да се избере: самозастраховане или застраховане.

2.3.2 Разпределение на риска чрез опции и фючерси Всеки пазар на стоки и ценни книжа носи риск на купувача и продавача. Намаляването на риска е свързано с фондовите борси и по специално с пазарите на опции и фючерси. На фондовите и стоковите пазари се срещат хора, които искат печалба, без да влагат капитал. Опцията е договор, който дава правото да се купуват или продават ценни книжа или стоки по предварително фиксирани цени в продължение на определен период. Цената на акцията се определя от закона за предлагането и търсенето, като се наблюдават факторите:

-съотношение на текущата цена на акцията спрямо фиксираната;

-времето има съществено значение за опцията;

-постоянството или непостоянството в цената на акцията дава отражение върху опцията.

Друг начин за преразпределяне на риска е търгуване с доставки (фючерси). Фючерсите са договори за извършване на бъдещи доставки на продажби, извършвани сега. Обект на фючерсите са стоки, валута или ценни книжа. Те се продават при определена цена и фиксиран срок на доставка. При използване на фючерс в търговията съществува голям риск. Той може да се намали чрез застраховки срещу колебания в цените на стоките, обект на фютчерсна търговия.




3. ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА ПРОМИШЛЕНА ФИРМА И ОПРЕДЕЛЯНЕ РАВНИЩЕТО НА ИНВЕСТИЦИОНЕН РИСК 3.1 Инвестиционна политика на фирмата

Основните принципи, които мениджърсия екип следва при провеждане на инвестиционната политика на дружеството са: ползване само на собствени средства при инвестирането; концентриране на инвестициите в непосредствената производствена дейност за увеличаване на нейната ефективност; постигане на социални резултати чрез разкриване на нови работни места; преодоляване на зависимостта на дружеството от предприятията търгуващи с неговата продукция; затваряне на технологичния цикъл, като дружеството произвежда продукт, годен за консумация от крайния потребител; осигуряване на работа и в месеците, в които няма суровина; подобряване на вкусовите и диетичните качества на продуктите.

Направеният анализ е прогноза за развитие на фирмата дава основание да се счита, че фирмата може да осъществява реалистичен и ефективен бизнес и така да се създадат предпоставки за осъществяване на програма за коренно обновяване. Трябва да се подготвят условия за създаване на пълно модерно производство на олио с използването на екстракционните технологии, удължаване преработката на слънчогледовото семе по вертикалната верига, като се създадат нови производства – маргарин, лицетин, нискомаслени майонези кремове, яйчен прах, сладолед на маргаринова основа и др., пълно оползотворяване на отпадъците, затваряне на производствения цикъл и се осигури чиста околна среда.

3.2 Стратегически цели на фирмата Създаване на масово-екстракционен комбинат със затворен цикъл. Внедряване

на нова техника и съвременни химично-технологични екстракционни технологии.

Продуктово обновяване и производството на нови продукти.

Завоюване на лидерски позиции и разширяване на пазарния дял на фирмат.

3.4 Оценка на ефективността на инвестициите, направени от фирмата

n

in

In

I

rdTV

rdNCFPV

1 )1()1(

където: PV –сегашна стойност на фирмата; NCF – чист паричен поток; r - норма на дисконтиране; n – брой на периодите през които фирмата ще функционира; TV – терминална остатъчна стойност на фирмата в годината n, която се изчислява по формулата:

grdNCFTV n

1 ,

където: g – очакван среден процент на годишен ръст в един продължителен период.

Финансово – икономическите резултати за последните пет години са добри. Във фирмата има заложен потенциал за просперитет, независимо от икономическия хаос и нестабилност в страната. Характеристиката на фирмата дава основание да се направи заключението, че се налага съществено модернизиране и реконструиране на производствените цехове. Това значително би подобрило икономическите показатели на цялото предприятие. Съгласно направената проектно-сметна документация стойността на инвестициите възлиза на 200 млн. лв. Тези инвестиции са напълно достатъчни да се закупи нова автоматизирана поточна линия.




Кредитът за закупуване на линията е договорен с банка “Хеброс” при 20% лихва. Фирмата е разработила програма за закупуване и монтиране на линията. Съгласно мрежовия график цялостността на тази дейност по усвояване на инвестициите е в рамките на една г. Има договореност с банката, че тя ще даде гратисен период за връщана на кредита – 1 г. Направените изчисления на капиталовото бюджетиране показват следните стойности (табл. 4):

Табл. 4 Капиталово бюджетиране

Години Нетна сегашна стойност Нетен финансов приход, млн. лв. Печалба млн. лв.

1

2

3

4

5

300

340

350

350

350

95

110

123

123

130

54

75

78

78

80

Общо 1690 581 365

В нетният финансов приход са включени постоянните разходи, амортизацията и печалбата.

Табл. 5 Връщане на инвестицията на база нетен финансов приход.

Години Нетен финансов приход с натрупване

1

2

3

95

205 = 95+110

328 =95+110+123

За да се определи ефективността на инвестицията се установява разликата между сбора от стойностите на нетният финансов приход по отделни години и инвестиция. Както се вижда инвестиция от 200 млн. лв. се връща за 2 г. при използване на този метод, т.е. спазено е условието НФП > К, където К е инвестираният капитал.

Метод за откупуване на база печалба

По данни от табл. 4 срокът за откупуването в години е както следва:

27473

2005:365

200 печалба

таинвестициянастойностТо .

Реципрочната стойност на срока за откупуване е известна под наименованието коефициент на ефективност на инвестициите (Е).

00365,027411

ОТЕ или Е = 73:200 = 0,365.




Колкото е по-малък срокът за откупуване на инвестициите, толкова е по-добре за инвеститорите. Инвестициите са изгодни при постигане на възвръщаемостта преди да е изтекъл експлоатационния срок.

Средна степен на възвращаемост - най-напред се изчислява средната печалба:

..335

200365 лвмлнсрокионенексплоатац

инвестициянапървоначалпечалбаобща

Изчислява се средната норма на рентабилност: %5,16200

100.33

Нетна сегашна стойност: Kr

rANPVAиr

CFNVPn

t

n

tT

1

)1(11

)1(

където: NPV- нетна сегашна стойност на бъдещ паричен поток; NPVA - нетна сегашна стойност на анюитет; CFt – паричен поток, бъдещ приход, най-често нетна печалба за годините t=1,… ..n; r – норма на възвръщаемост; K – стойност на инвестицията (капиталови разходи); A – анюитет, еднакъв паричен поток (печалба) за икономическия живот на инвестицията.

Табл. 6

Години Печалба

в млн. лв.

Дисконтов фактор за

20% лихва

Сегашна стойност

в млн. лв.

1

2

3

4

5

54

75

78

78

80

0,833

0,694

0,579

0,482

0,402

44,982

52,05

45,162

37,596

32,16

Обща сегашна стойност

5

1 )1( tt

rCF

- Стойност на инвестицията = нетна сегашна стойност

(NPV) = 211,95 – 200 = 11,95. От данните в табл. 19 може да се изчисли рентабилността:

06,1200

95,211

инвестициянаПървоначалстойностсегашнатанаСумаPn




Табл. 7 Сравняване на брутните приходи с брутните разходи и

изчисляване на съотношението приходи/разходи в млн. лв.

Год. Капиталови разходи

Текущи разходи

Брутни разходи

Дисконтов

фактор при 20%

Сегашна стойност на разходите

20%

Брутни приходи

Сегашна ст. на

приходите 20%

1

2

3

4

5

50

150

800

0

0

0

0

0

1050

1500

50

150

800

1050

1500

0,833

0,694

0,579

0,481

0402

41,7

104,1

463,2

506,1

603

0

0

0

1,950

3,020

0

0

0

939,9

1214,04

Общо 1000 2550 3550 2,099 1718,1 4,970 2153,94

Съотношение между приходи и разходи - получава се, като се раздели сегашната стойност на приходите на сегашната стойност на разходите:

25,11,171894,2153

)1(

)1(

1

1

n

in

i

n

in

i

rP

rП

РП ; %3,25

1,17181,171894,2153%100.

Р

РП,

където: П/Р – съотношение между приходи и разходи; П – приходи през всяка една от годините; Р – разходи през всяка една от годините; r - норма на възвръщаемост; n - брой на годините (1, 2, . . .n);.

Съотношение между печалба и инвестиции. Изчислява се по формулата:

n

in

i

n

in

rK

rCF

KN

1

1

)1(

)1( ,

където: CFi – печалба през всяка една от годините, когато стойността е положителна; KI- разходи за инвестиции и загуби през първите години на усвояване на проекта. Стойностите им се записват с отрицателен знак.




Табл. 8 Изчисляване на съотношението N/K във млн. лв.

Години

Капиталови р-ди

Текущи р-ди

Брутни р-ди Брутни п-ди

Печалба Дисконтова норма 20%

Сегашна стойност 20%

1

2

3

4

5

50

150

800

0

0

0

0

0

1050

1500

50

150

800

1050

1500

0

0

0

1,950

3,020

-50

-150

-800

900

1520

0,833

0,694

0,579

0,481

0402

-41,7

-104,1

-463,2

463,8

611,04

Обща 1000 2550 3550 4,970 1420 2,099 435,84

41,7 + 104,1 + 463,2 = 609 млн.лв.

433,8 + 611,04 = 1 044,840 млн.лв.

58,0609

840,1044 KN

1 .[( 1 044,840 – 609): 609].100 = 71,6 %

[1-(1: 0,58)]. 100 = 72 %

Табл. 9 Влияние на инфлацията върху ефективността на инвестициите.

Година Печалба млн. лв.

Дефлатор за 2% инфлация

Коригирана печалба млн. лв.

Дисконтов фактор 20%

Сегашна стойност в

млн. лв.

1

2

3

4

5

54

55

78

78

80

0,980

0,961

0,942

0,942

0,906

52,92

72,075

73,476

73,476

72,48

0,833

0,694

0,579

0,482

0,402

44,08

50,02

42,54

35,42

29,14


Минус първоначална инвестиция

Нетна сегашна стойност (NPV)

201,2

200

1,2

При оценка на инвестиционните проекти не бива да се пренебрегва инфлацията. Ако тя не се вземе под внимание, може да се стигне до погрешни изводи, необосновани и неправилни управленски решения. Инфлацията влияе върху цената на капитала и по същество намалява реалния лихвен процент.

Оценка на инвестиционния риск чрез анализ на вероятностите




Табл. 10 Преизчисляване на печалбата на база вероятност

Печалба млн. лв. Вероятност Печалба х Вероятност

Година І

51

54

62

0,30

0,60

0,10

15,3

32,4

6,2

53,9

Година ІІ

72

73

81

0,30

0,60

0,10

21,6

43,8

8,1

73,5

Година ІІІ

71

77

85

0,30

0,60

0,10

21,3

46,2

8,5

76

Година ІV

72

73

81

0,30

0,60

0,10

21,3

47,4

8,4

77,1

Година V

76

81

86

0,30

0,60

0,10

22,8

48,6

8,6

80

Обикновено се използват следните три оценки – песимистична (измерена с 0,30); най-вероятна – 0,60; оптимистична – 0,1. Могат да се дадат и междинни оценки, а също така и други стойности. При прилагането на посочените три оценки се получава нов размер на печалбата за отделните години.




Табл. 11 Дисконтиране на очакваната печалба

Години Очаквана печалба млн. лв.

Дисконтов фактор 20% Сегашна стойност млн. лв.

1

2

3

4

5

53,9

73,5

76

77,1

80

0,833

0,694

0,579

0,482

0,402

44,89

51

44

37,16

32,16


Минус първоначална инвестиция

Очаквана нетна сегашна стойност (NPV)

209,21

200

9,21

Очакваната печалба е 360,5 млн. лв.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изборът на оптимално решение за влагане на инвестиции при оптимален риск е в избора на печеливши проекти и начини на инвестиране – едно или мнгократно. Анализът на метода за инвестиционен риск показва, че най-добри резултати дава метода анализ на вероятностите. Освен това за намаляване на риска се налага да бъдат използвани опции и фючърси. В аналитичната част на работата, именно тези методи ще бъдат използвани.

БЛАГОДАРНОСТИ Авторите на статията изказват искрена благодарност към Научноизследователски сектор при Технически университет – София за оказаното съдействие при изготвянето на доклада и финансова подкрепа при публикуването на настоящия труд. Докладът е финансиран по договор ИУНФ 11000 на ТУ – София.

ЛИТЕРАТУРА 1. Луканов, К., Ван Конг Хгуен (1997). „Финансов мениджмънт на фирмата”, “Макрос 2000”.

2. Орешарски, П., (1992). „Финансов анализ и управление на инвестициите”.

3. Георгиев, И., (1992). „Избор на инвестиционни проекти по метода на чиста съвременна стойност”, Мениджър, бр. 8.

4. Петров, В., (1992). „Подход за оценка на инвестиционни проекти”, Икономика и управление на селското стопанство, бр. 6.

5. Тодоров, Т., Йорданов и др. (1992). „Определяне на икономическата ефективност на инвестиционните проекти”, Строителство, бр. 2.

6. „Планиране на дейностите и необходимите ресурси за тяхното изпълнение при осъществяването на инвестиционен проект. Финанси на фирмата”, бр. 6/1993 г.




7. Даскалов, Н., (1992). „Бизнес - риск – пари”. “Ръководство за мениджъри”, Велико Търново, “Абгар”.

8. Адамов, В., (1990). „Финансов риск във фирмата”, сп. “Икономическа мисъл”, бр.11.

9. Радков, Р., Ст. Вачков,. (1990) „Валутни условия и валутен риск при външноикономическите сделки на фирмите”, 1990 г. бр. ¾..




DEVELOPMENT OF A RESEARCH SYSTEM RESEARCH AND TECHNOLOGY

IN BULGARIA IN COMPLIANCE WITH THE INTERNATIONAL CONTEXT Vladimir Y. Nikolov; Georgi P. Tonkov


Abstract The article examined the links between research activities and development of science and technology in Bulgaria, and made a comparison with international trends in this area. The paper presented systematic information related to Bulgaria's transition to market economy and the present economic situation of the country. Analyzed the facts with which Bulgaria should take into account the path of change and achieving the desired success in science, research and in technology. Examined the necessity of building a strong and well-functioning innovation system and carrying out extensive research.

Key words: innovation system; scientific activity; innovation society; science; technologies; research policy

1. ВЪВЕДЕНИЕ Преходът към демокрация и пазарна икономика в България е белязан с дълбоки икономически, социални и политически промени. В тази ситуация усилията на България са насочени към стабилизиране на икономиката си, извършване на сериозни социални промени и стремеж към силни приватизационни мерки. Секторът на науката и технологиите отразява тези общи условия в страната.

Проблемите, които подценяват способността на НТ-сектора да подпомогне развитието на България могат най-общо да се поставят в три области: законови, институционни и административни. Липсата на здрава законова рамка означава, че е налице липса на постоянна и дългосрочна политика свързана с НТ-сектора. За страна с икономическия капацитет на България е необходимо да се гарантира, че ограничените средства са съсредоточени в близки до икономическото и социално развитие области.

България няма ефикасен бюджетен механизъм за увеличаване на оскъдните ресурси и за гарантиране на бюджетното осигуряване на изследователските институции. Още повече, че ограничените средства за фундаментални изследвания са разпръснати между две паралелни институции, чиито взаимодействия са ограничени: това са университетите и мрежата от институти на Българската академия на науките (БАН), (Baltov, Simeonova, 1999; Vesselinov, 2002).

2. ПРЕПОДАВАТЕЛСКА И НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Науката и технологията (НТ) са от жизнено значение за всяка страна, независимо от нейната територия и население. Насърчаването на фундаменталните и проблемно




ориентирани изследвания в една държава е от основно значение за постигане на напредък. В развитието си различните страни са изправени пред различни предизвикателства, продиктувани от техните икономически, политически и социални тенденции и нужди.

По пътя на своето развитие България се сблъска с разрухата на централизираната си икономика и промишленост и въпреки всичко работи за създаването на пазарна икономика в трудните условия на Балканите от 1990 г. насам. До 1990 г. изследователската дейност и висшето образование са институционално отделени, следвайки „Съветския модел”, прилаган в повечето страни от Източна Европа. Съгласно държавната политика науката и изследователската дейност са преди всичко отговорност на Българската академия на науките (БАН), а университетите се концентрират върху преподаването. След приемането на ново законодателство, университетите също получават правото и задължението да се занимават с изследователска дейност. Освен това, все повече учени от БАН започват да преподават в университетите, особено когато БАН поема инициативата не само да реорганизира, но дори да закрие някои от институтите си. По този начин разделението между изследователска дейност и преподаване започва да изчезва. Това развитие се случва в контекста на сериозен недостиг от средства, остаряло оборудване, изтичане на мозъци и натиск от страна на нарастващия брой желаещи да постъпят в университетите. Така изследователската дейност престава да бъде приоритет. Държавата се оттегля по същество от ролята си на основна връзка между изследователската дейност и промишлеността. Финансирането на изследователската дейност пада до 0,45 % от БВП през 1992 г., а броят на научните сътрудници пада от 6,9 % академичен състав във всички ВУЗ през 1991 г до 0,5% през 1998 г.

3. МЕЖДУНАРОДНИ ТЕНДЕНЦИИ ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО НА НТ-СЕКТОРА Основен фактор за успеха на НТ сектора, както и на изследователската и развойната дейност е финансирането. Прякото финансиране на НТ-сектора от обществени източници се нуждае от ясни и последователни НТ-стратегии, одобрени от държавните власти. Правителството би трябвало да разработи механизми за поощряване на частния сектор за увеличаването на дейността му в НТ област, дори когато основният фактор във финансирането е частния сектор. Това може да се осъществи посредством:

пряка подкрепа: Средствата за пряка подкрепа са под форма на субсидия или на преференциални заеми с малък лихвен процент. Използването на структурни средства се превръща във важен елемент при този подход. Друг вид директна обществена подкрепа идва от общественото финансиране на рисков капитал (РК), било посредством подкрепа от частни РК средства или посредством установяването на конкретни държавни РК фондове.

непряка подкрепа: Непряката подкрепа е свързана главно с финансови поощрения, в рамките на данъчната система в страната, за да мотивират инвестирането в НТ-сектора. Ако целта на политиката е да повиши нивото на продаваемост на нови продукти, процеси или услуги, тогава дадено финансово поощрение като НТ данъчен кредит има определено предимство пред прякото финансиране. Успешната комерсиализация е свързана с дълбоко разбиране на пазара, а данъчните облекчения имат предимството при решения кои проекти да се финансират по-скоро от частни фирми отколкото от правителствени агенции.

подобряването на рамковите условия: Подобряването на рамковите условия е третата област на намеса, в която обществената политика може да въздейства на




инвестициите в НТ-сектор. Частното участие в НТ-сектор може да се поддържа и стимулира с предоставянето на обширна рамка от регулационни и инфраструктурни споразумения. Съвременните анализи показват, че увеличаването на НТ-инвестициите от предприятия зависи много от: предприемаческа култура, социалният капитал, възможностите за обществено-частно сътрудничество, както и наличието на човешки ресурси и средства за пряко финансиране.

4. СЪВРЕМЕННИ ИДЕИ В МЕЖДУНАРОДЕН КОНТЕКСТ Открояват се два важни момента:

На първо място Европейския изследователски съвещателен борд (ЕИСБ), който се състои от академии и представители на промишлеността на равни начала, препоръчва следните мерки, които трябва да се спазват:

• Европейската комисия трябва да настоява пред страните кандидатки да включат НТ- сектора и иновациите в техните програми за национално развитие и да увеличат средствата си за НТ-сектор и иновациите, така че да се достигне средно европейско ниво от 3% от БВП към 2010 г.;

• Комисията трябва да окуражи правителствата на страните кандидатки да организират координиращи организации в НТ-сектора, съставени от компетентни представители на съответните обществени кръгове, които да съветват правителството в областта на развитието и координацията на националната научна и технологична политика. Комисията трябва също да окуражава правителствата на страните кандидатки да създадат система за финансиране на изследователската дейност на конкурентна основа като се използват международни партньорски оценки;

• Комисията трябва в частност да окуражи правителствата на страните кандидатки да използват структурни средства, предназначени за изграждането на инфраструктурата, засилване на творчески иновационни мрежи и подобряването на сътрудничеството между промишлеността, малък и среден бизнес (МСБ) и изследователските институции.

На второ място трябва стриктно да се изпълнява Брифингът върху политиката за научно сътрудничество в Европа, подготвен от Европейската научна фондация (EНФ). Основна тема в документа е разбирането, че всички цели на европейската научна област ще бъдат постигнати само ако имат значителна обществена подкрепа, както и само ако привлекат и поощрят интереса на младите хора. На национално ниво ЕНФ препоръчва определянето на комуникационна стратегия като част от всички бъдещи дейности в областта на научната политика. ЕНФ препоръчва 1% от всичките свободни пари за изследователската дейност да се изразходват за сътрудничество и създаване на професионални звена за комуникация и взаимодействие.

Статистически данни: Статистическите данни отразяват предимно приходно-разходните данни за инвестициите и постиженията на НТ-сектора в различни страни. В таблиците по-долу са посочени някои показатели, свързани със средно големите европейски страни с население близко до това на България (около 7.9 милиона).




Таблица 3.1 показва нивото на дейността на НТ-сектора като % от БВП (Брутни разходи за изследване и развитие - БРИР). Факт е, че българската „интензивност” в НТ-сектора е една от най-ниските в Европа, което отразява настоящия преходен етап в държавната политика. Основната черта, която характеризира НТ-сектора в България е необходимостта да се решат настоящите проблеми като се насочи вниманието към бъдещото развитие. Ситуацията се влошава когато процентите в таблица 1 се сравнят с цифрите на БВП в таблица 2. Ниският БВП означава най-общо, че финансирането на НТ-сектор реално също е значително по-ниско. Това се отразява отрицателно върху човешкия капитал на страната, води до изтичане на мозъци и влошаване на инфраструктурата на университетите и изследователските институти.

Таблица 1 Интензитет на НТ-сектор (БРИР като % от БВП)

Типично за страните със слаба активност в НТ-сектора, ролята на бизнеса (промишлеността) при финансирането на НТ-сектора е малка (таблица 3). Тази ситуация е характерна не само за страните кандидатки за ЕС, където се отразяват настоящите слаби инвестиции от страна на бизнеса към ориентираната към знание икономика, но също и навсякъде другаде по света.

Таблица 2. БВП, средно големи страни

Таблица 3. Финансиране на НТ-сектора в проценти

Броят на изследователите в България не е много по-различен от този в други европейски страни (таблица 4). Слабото финансиране се отразява в броя на научните публикации, както може ясно да се види в последната колона на таблица 3.4.




Таблица 4. Брой изследователи и публикации

5. МАЛКИТЕ СТРАНИ В ОБЛАСТТА НА НАУКАТА, ТЕХНОЛОГИИТЕ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ПОЛИТИКА Главната промяна за страна като България, която има относително малко население и ограничени човешки и материални ресурси, е да намери баланса между националните приоритети и нуждата да се върви в крачка с международното развитие и бързите темпове на обновление в глобален мащаб (табл. 5). Дори големите и богати страни не могат да си позволят да поддържат всевъзможни научни изследвания във всяка област или дисциплина. Необходимо е да се набележат приоритетните такива и това да бъде отразено в националната политика.

6. СЪВРЕМЕНО ИНОВАЦИОННО ОБЩЕСТВО

Етапите при съвременното икономическо развитие могат да се класифицират най-общо в зависимост от източника на създаване на богатство. В най-основната си форма, то се определя от наличността на фактори за производство. Следователно общество, което е относително добре осигурено с труд и земя може да се съсредоточи върху производството на основни суровини, където нивото му на състоятелност ще се определя от степента, до която то е конкурентноспособно на международно ниво и има готов достъп до износни пазари, където няма търговски ограничения (Thornhill, 2002).

Следващият етап в развитието е в зависимост от инвестициите. Това става най-забележимо посредством чуждестранната инвестиция, при която местната работна ръка и естествените ресурси се комбинират с вносния капитал.

В настоящите условия на глобализация, следващия етап - иновацията, е ключов показател за успех. Тук, инвестирането в човешки капитал е от основно значение за създаването и прехвърлянето на нови знания, което е пряко свързано с развитието на новите технологии. С други думи, по пътя на развитие се изяснява прехода на експортната база от доминирана от продукти, опиращи се на неквалифицирана работна ръка, към такава, при която да се разчита на значително присъствие на човешки капитал. Вероятно е също така да се направи преход от потенциален експорт на висококачествена работна ръка към преход, при който се наблюдава миграция на технологии в чужбина. Ползата от този последен тип преход може да бъде смесена.

Качеството на образователната система на всички нива играе решаваща, роля при постигането на иновационно общество. Изследователската работа, преподаването и




обучението създават познавателната база, на която от една страна се развиват обществената и културна еволюция, а от друга - икономическото развитие. Още повече, образованието насажда тези аспекти на личностен растеж, които са изключително важни при съединяването на икономическото и социално развитие в едно цяло.

Таблица 5. Макроикономическо развитие 1992-2002г.

Година Потребителски цени Бюджетен баланс Реален растеж на Безработица Приходи от Индекс на инфлация като % от БВП БВП (%) приватизация (% промяна) (% промяна) (като % от БВП) 1992 79.2 -2.9 -7.3 15.3 п/а 1993 63.9 -8.7 -1.5 16.4 0.4 1994 121.9 -3.9 1.8 12.8 1.5 1995 32.9 -6.3 2.1 11.1 0.9 1996 310.8 -12.7 -10.1 12.5 2.9 1997 578.6 -2.5 -7.0 13.7 5.6 1998 1.0 1.5 3.5 12.2 5.3 1999 6.2 -1.0 2.4 15.9 п/а 2000 11.4 -1.5 5.8 17.9 п/а 2001 7.4 -2 4 17.3 п/а 2002 5.8 -0.7 4.3 16.3 п/а

7. ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА

Размерите на иновационната система са обобщени във фиг. 1, която показва обединяването на хора и знание с инфраструктурата.

Фиг. 1

Население: Балансът между образованието и обучението е от изключителна важност при търговската експлоатация. Системата трябва да осигури достатъчен поток на високо




технологични работници, също както е необходимо да се обучават специалисти изследователи. „Националното задържане” се отнася до способността на страната да задържа хора, които е обучила в области, търсени на международно ниво. В случая с учени е нормално да се очаква международна мобилност като част от кариерното развитие.

Една иновационна система следва да развие кариерни поприща за учени, които да са привлекателни в сравнение с други професии. Несигурността в научното поприще е типична черта на незрялост в дадена иновационна система. Когато тази несигурност се съчетава с относително ниски заплати и когато такъв висококвалифициран персонал би имал по-голям избор за кариера, резултатът може да е постепенна промяна към по-малко рискови професии и емиграция към по-развити системи.

Познание: Познавателната основа се състои в устройството на изследователската и развойната дейност в страната, преките изследователски резултати, системата за технологичен пренос и инкубация, както и на връзките и консорциумите сред академичните представители.

Инфраструктура: Инфраструктурата се състои от физическото пространство, информационната технология, политическата рамка, която осигурява инициативи за такава изследователска дейност и финансиране, което подпомагат приложението на изследователските открития.

8. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА СИСТЕМА - ПРИНЦИПИ И ПРОБЛЕМИ

Принципи: Постепенно традиционното разделение между фундаментални, приложни и стратегически изследвания започва да отслабва. Тези различия обикновено групират изследванията в две насоки - фундаментално познание и ползата от проекта. Погледнато в тази светлина трябва да се отбележи, че съчетанието между наука и технологична политика диктуват структурите, разделящи фундаменталните от приложните изследвания.

В Съединените щати, развитието на обществено финансирани наука и технология процъфтява през 40-те и 50-те години на 20 век, когато механизмите за финансиране на изследователска дейност в университетите и създаването на контролирани от правителството национални лаборатории. При създаването на последните институции стоят ясно съображения за националната сигурност.

Развитието на науката означава развитие на институциите, които провеждат изследователска дейност. Широките стратегически мисии вземат под внимание националните императиви за постигане на иновационно общество от едната страна на спектъра, а от друга - желанието на изследователите да установят лична репутация. Основните градивни елементи на изследователската система са силните изследователски институции и качествените изследователи. Съединяването на мисии без този принцип е най-вероятно подвеждащо и едва ли ще бъде устойчиво.

Устойчивостта още зависи от подпомагането на изследователската дейност. Три аспекта са от изключителна важност:

• Открита мобилност като се признават както емиграцията, така и имиграцията на изследователите;

• Национална рамка за защита и експлоатация на интелектуалната собственост;




• Систематичен подход за посрещането на непреките и режийни разноски, свързани с изследователските проекти.

Проблеми: Четири основни проблема трябва да се разгледат като част от плана за ефективна изследователска система:

• Нивата на обществено финансиране (от кредити и данъци), които обществото желае да отдели за изследователски програми;

• Степента до която се планират на средства, които системата както ще толерира така и ще изисква;

• Степента, до която финансирането на програми и проекти се извършва на базата на критерии за образцовост;

• Степента, до която капиталовия поток се насочва към мястото, където може да се използва най-добре.

9. ОБЩЕСТВЕНО ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ През 2010 година 48% от бюджета на МОН е разпределен към държавните университети, 13% към Българската академия на науките и по-малко от 1% към бюджета за наука. Разпределението към обществено финансирани университети достига до 60% от общия доход като останалата част идва от таксите за обучение (25%), проекти и търговски приходи (15%). Бюджетите на държавните университети се състоят от четири основни елемента. Първият елемент е държавната субсидия за обучаван студент. Тази субсидия се определя от Закона за висшето образование и зависи от областта и съответната дисциплина. През настоящата година субсидиите варират както следва:

• студент по икономика 600 лева;

• студент по медицина 4000 лева;

• студент по естествени науки 1100 лева;

• студент по технология 1500 лева.

Студентските такси се определят на около 10-15% от нивото на държавната субсидия.

Вторият елемент в университетския бюджет е безвъзмездната финансова помощ за подкрепа на студентите. Това включва еднаква помощ за храна и настаняване и стипендия, която е променлива.

Докато общия фонд за стипендии се определя от Министерството, а Министерският съвет определя граници за нивото на стипендията, всяка институция е свободна да определи - съвместно със студентския съвет - точната сума на стипендиите и критериите за получаване. Тези критерии биха могли да включват академичен успех и социално положение. Около 15% от студентите получават стипендия.

Капиталните разходи формират третия елемент на университетския бюджет. Не съществуват ясни критерии за разпределянето на такива средства. В частност, няма инвестиционна програма, която да е свързана с открити състезания и конкретни изисквания за разпределяне на




средства. При тези обстоятелства е разумно да се заключи, че „експертното лобиране” ще бъде определящ фактор при разпределянето на капиталови средства.

Последният елемент в университетския бюджет се определя по закон на 10% и се разпределя към научна работа. Голяма част от тези средства са посветени на публикуването на учебници.

Държавните средства, които се разпределят към Българската академия на науките изглежда, че са насочени изцяло на посрещането на разходите по заплати и стандартните оперативни разходи. Финансирането на проекти разчита на спечелването на средства от сравнително малкия бюджет за наука - където академичните институти са отбелязали значителни успехи - както и от чужди източници.

Основен елемент тук е това, че свободното финансиране за изследователски проекти съставя много малък процент от разпределянето на бюджета на Министерството. Като се има предвид, че голяма част от университетския бюджет ще бъде разпределена за субсидиране на издаването на учебници, то е малко вероятно повече от 2% от бюджета на МОН да са на разположение за финансирането на проекти и програми.

10. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ - СИЛНИ ИНСТИТУЦИИ

Загрижеността на България по отношение на научната й база и изследователската й система отразяват проблемите наблюдавани и в други страни. Проведено изследване в 12 европейски страни отбеляза нарастващата важност на стимулирането на икономическия растеж, иновациите и технологичния трансфер, при което са набелязани пет тенденции:

• Приближаване между ролите на неуниверситетските изследователски организации и университетите;

• Нарастваща координация в политиката по изследователска дейност на обществения сектор;

• Сближаване на управленските практики;

• Нарастваща важност на промишлената приложимост;

• Концентриране върху модерни области на високите технологии като често се пренебрегват местните нужди.

Изследването на конкретните национални проучвания показа, че политическата история е имала силен ефект върху развитието на обществените изследователски системи във всяка страна. Конкретната история на България е оставила след себе си две паралелни системи: изследователски институти, които се концентрират върху изследвания и университети, чиято мисия е преподавателска. Изследователските институти могат да се разделят още на такива, които се намират под закрилата Българската академия на науките и на Селскостопанските институти (ССИ). Сега има ясна нужда от свързване на всички тези елементи от съществуващата изследователска система в едно цяло. Дали това ще включва преструктуриране и до каква степен, ще трябва да се реши от хората, занимаващи се с изготвянето на политиката в България. Това е особено валидно в светлината на международните тенденции за сближаване, отбелязани по-горе, и желанието да се съгради иновационно общество.




11. ПОДДЪРЖАНЕ НА ОТДЕЛНИ УЧЕБНИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУЦИИ

Разделянето на обучението и изследователската дейност в отделни институции не е характерно единствено за съветската система. Създаването на самостоятелни изследователски институти възниква по причини за сигурност - особено когато бюджетите за наука са водени от военни нужди, както и по съображения, свързани с управлението. Този последен въпрос често се среща в изказвания, които поставят под въпрос възможността да се провеждат изцяло дългосрочни проекти в университетите.

С течение на времето самите атрибути, характеризиращи специализираните лаборатории -стабилността и постоянството - могат да се окажат и причина за тяхната гибел. Една активна научна институция трябва да има капацитета да се обновява. Достъпът до следващото поколение учени и участието в тяхното обучение и развитие могат да спомогнат за това. Освен това, институциите трябва да поддържат конкурентноспособното, така че винаги да съществува опасността от ограничаване на средствата, ако не се появи добър учен.

Изследователските институции, които са отделени от университетите често преминават жизнения си цикъл с напредването на възрастта на работещите там. Най-вероятно такъв е случаят когато има налице и други опции за работа в изследователски университети и в чужбина.

В някои страни като например Съединените щати тези институции получават средства от департаментите в правителството, които имат отговорности, свързани с тяхната функционална мисия. Лабораториите, които се управляват от Департамента по Енергетика в САЩ е пример за това. В някои случаи това може да доведе до неподходящи механизми за определяне на заслуги, които доведоха Съвета за икономическо развитие на САЩ до заключението че ако националните лаборатории смятат да продължат да играят продуктивна роля във фундаменталните изследвания, то тази роля трябва да бъде оправдана на базата на силни програми, освен партньорските оценки за научни постижения, а също така ефикасно управление и контролни структури.

12. МЕХАНИЗМИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ КЪМ РАЗВИТИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ФОКУС И КООПЕРИРАНЕ

Пример за използването на интензивна политика дава Ирландия, която свързва увеличените средства за изграждането на институциите. В тази страна Програмата за изследвания в институти от трето ниво (PRTLI) се стартира през 1998 г. и в нея се предлага интегрирана финансова подкрепа за институционални изследователски стратегии, програми и инфраструктура. Тя действа посредством конкурентна процедура, където покани за предаване на материали се предоставят на всички обществено финансирани институции от трето ниво. Всяка институция има правото да подаде една обща молба, която трябва да включва изложение, свързано със изследователската стратегия на институцията и предложение, което да идентифицира институционалните приоритети. Оценката се извършва от международна група експерти, които оценяват молбите по три общи критерия: стратегическо планиране [включително трансинституционално сътрудничество (40%)], качество на изследователската работа (35%) и принос на изследователската програма за подобряване качеството на преподаването (25%).

Инициативата PRTLI е мотивирана от следните съображения:




• Нужда от поставяне на приоритети, основаваща се на силните страни на институциите изправени пред финансови ограничения;

• Необходимост от изграждане на трансинституционални програми за сътрудничество при преодоляване на проблеми, свързани с размера и скоростта на нарастване на изследователските разходи;

• Заинтересованост от развитие на определен брой центрове за критична маса;

• Важността за поощряване на трансдисциплинарни фундаментални изследвания;

• Помощ за изследователски стратегии в по-малки изследователски институции чрез споразумения и договори за сътрудничество с по-големи институции;

• Предимство от цялостни финансови пакети, осигуряващи подкрепа за персонала, инфраструктурата и периодичните програмни разходи.

До сега програмата е създала нов капацитет и критична маса и е осигурила средства за привличането на над 700 нови изследователи. Тя започва да има трансформиращ ефект върху изследванията в системата на трето ниво, с безпрецедентни институционални структури като например Дъблинския молекулярен медицински център, които е създаден като съвместна инициатива между два от най-големите университети.

13. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРЕХОДА ЗА БЪЛГАРСКАТА СИСТЕМА

В много страни е установено, че преките постъпления от предварително съгласувана част от печалбите от комерсиализация на университетите или изследователските институти може да съставят значителен допълнителен източник на доход. Този доход може по-нататък да се използва за подпомагане на нова изследователска дейност. Внимателният мониторинг и одит са от изключителна важност за обезпечаване насочването на постъпленията от обществено инвестиране в бъдещи изследвания, които да осигурят по-широко социално и икономическо благосъстояние на страната като цяло.

Настоящата политика дава ясни примери на успех като Aгробиотех парк. Тук основните характеристики се съсредоточават около изследователското развитие и управление. Бюджетът се набира от министерствата на образованието и земеделието, частна промишлена подкрепа и международно сътрудничество.

Много страни използват допълнителни целеви или набелязани средства като начин за превъзмогване недостига на финанси в исторически план. Този подход не винаги е благоразумен, особено ако финансирането не е пряко свързано с реформа. По всяка вероятност България ще трябва да разчита на повторно разгръщане на съществуващите средства. За това ще има нужда от стратегия, която освен политическата воля ще трябва да признае неизбежността от промяна. Тук би могло да се използва вариант на ирландската схема PRTLI за свързване действията на изследователите помежду им, както и с широките политически цели на финансиращите страни. Успехът ще изиска установяването на многогодишен фонд вероятно чрез консолидацията на бюджет и създаването на механизъм за координация, който най-вероятно ще се съсредоточи около канцеларията на президента или премиера, а не около съответното министерство, както е предвидено в Решение № 15 на Министерския съвет (януари 2003).




14. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА СИСТЕМА - КАЧЕСТВЕНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

В изследователската система изследователските съвети определят организационните структури и създаването на мрежи. Такива съвети играят роля на трансинституционалната система в смисъл на осигуряване на механизъм за определяне на научни приоритети от основата към върха. С течение на времето, изследователските съвети играят ролята на действаща сила за продължаващи промени и развитие. Като се има предвид тесния фокус на партньорските прегледи финансирането ще тече в посока на програми и проекти само когато се поддържат стандарти за качество.

Една автономна система, която разчита единствено на научни съвети не е достатъчно силна да свърже изследователски програми с националните интереси, за да набере политическа подкрепа необходима за получаване на приоритет в бюджета. Тя не е и достатъчно ефективна за поощряване на фокусиране върху институциите и сътрудничество. Накратко, задачите да се подкрепят изследователските институции и индивиди трябва да са бъдат задачи на отделни организации, чиито дейности са съгласувани в национален механизъм. Изследователските съвети трябва да приоритизират разходите си. При всички положения те трябва да са принципно готови да подкрепят отделни изследователи без значение коя е тяхната експертна област. Съветите следва да отговарят за: финансиране на докторанти, организиране и мониторингови схеми за кариерно развитие и интегрирана структура на изследователската професия; събиране на данни за заетостта и заплатите на дипломиралите се в областта на науката; и популяризирането на мястото на науката в обществото.

Консолидирането на дейности в работата на широко поставени изследователски съвети би трябвало да помогне на усилията на България да намали изтичането на мозъци.

15. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА СИСТЕМА - ОТКРИТ ПАЗАР НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

Проучвания от 2004 г. показват, че 400 000 родени и дипломирали се европейски учени живеят в Съединените щати. От тази гледна точка може да се твърди, че цяла Европа е изправена пред предизвикателство да задържи своите изследователи. В това отношение, Европа стои между движещата се на запад високо квалифицирана работна ръка и миграцията на изток на основни производства към евтини райони в Азия.

Изтичането на мозъци в България следва да се разглежда в този по-широк контекст. Превръщането на България в привлекателна зона, в която да се провежда изследователска дейност е свързано с финансова стабилност за изследователя и с професионална гъвкавост. Прекалено голямото фокусиране върху високи заплати пренебрегва факта, че изследователите ще бъдат ръководени от желанието да свършат зададената им работа. За да се случи това, професионалният напредък трябва да е привлекателен и навременен, а институциите трябва така да се преустроят, че промяната да настъпи преди да е станало твърде късно. Структурите, които понастоящем се намират в Българската академия на науките, както и слабата интеграция с университетите, не правят България привлекателно място за изграждане на изследователска кариера.

Глобализацията е черта на научната общност толкова колкото е и на размяната на стоки и услуги. Критичната маса изисква мобилност и споделянето на оборудване. Успешното излизане на България от ерата на комунизма и статута й на кандидатка за ЕС улесняват и правят по привлекателно настъпването на такава интеграция.




Международното сътрудничество е жизнено важно за развитието на изследователската система в България. Важно е да се отбележи повторно ролята, която играе промишлеността в изследователските програми. Координираният модел замести стария модел на фундаментални изследвания, който в крайна сметка води до търговска експлоатация след изоставане от близо половин век. В този модел, загрижеността за търговската експлоатация и за проучванията подтикнати от любопитство са съхранени във всички стадии.

В това обкръжение, национална рамка за защита и експлоатация на интелектуалната собственост е от изключителна важност. Ако тя липсва историческият проблем свързан с изтичането на мозъци ще се смеси с изтичането и на интелектуален капитал. Иновационната политика бъде подценена ако не е съпроводена от рамка, която дефинира характеристиките на механизмите за здрава защита на интелектуална собственост, както вече е в повечето иновационни системи.

16. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА СИСТЕМА - РАЗХОДИ И ИНВЕСТИЦИИ

Капиталовата инвестиция трябва да бъде свързана с изследователите: изследователите трябва да бъдат „двигател” на инвестицията. Необходимо е изработването на подходящ механизъм за постигането на това - механизъм, който позволява стратегическите инвестиции да бъдат финансирани от успешните разработки от водещи учени. В Ирландия съществува полезна съпоставка на международните системи (2003). Ирландците са избрали да следват версия на американския модел за режийни разходи.

Един от основните фактори за успеха на изследователската система в Съединените щати например е механизмът, при който средствата за поддръжка на развитието и устойчивостта на институциите следват най-добрите учени. През първата половина на 20-ти век, сега известните американски изследователски университети са много по-близо в "мисията си" до днешните хуманитарни колежи. Студената война, която изразява загриженост за здравето на гражданите въвежда трансформация в отношенията между частните университети и държавата.

Институциите са създадени, за да превеждат средства към изследователската дейност като например Националните институти по здравеопазване и фондация „Наука”. Освен това, военните също създават изследователски подразделения като Службата за военноморски изследвания. Тези институции рано се заемат сериозно с проблемите на финансирането на тези институции. Възниква политика, доказала се като силна още от самото си създаване през 1950-те години. Тя е свързана с плащането на институциите, които приемат ученият, спечелил допълнително определен процент средства за покриване на режийните разходи.

Механизмът за изчисляване на режийни разходи позволява вариране при различните институции и може да вземе предвид конкретни вариации сред институциите и климатичните особености при определянето на сметките за комунални услуги. Системата не е лишена от проблеми. Тези проблеми се отнасят главно до огромните усилия, посветени на преговори по счетоводни въпроси.

Понастоящем (2004г.) средното ниво на режийните на системата в Съединените щати е 50%.

При изчисляването на режийните разходи съществуват два елемента, които са от особена важност: (1) планиране на амортизация, и (2) планиране на лихвените такси по заеми. Последното е въведено в началото на 1980-те години и има значително влияние върху стратегическата инвестиция в изследователско оборудване. Това означава, че институциите се




съсредоточават върху привличането на качествени изследователи като знаят, че те ще могат да спечелят средства за изследвания. В същото време институциите вземат пари на заем за построяването на изследователски съоръжения, които да привлекат тези изследователи. С течение на времето тези изследователи от своя страна изплащат тези сгради чрез режийните разходи (елементи на амортизация и лихви), представляващи част от финансирането на проекти.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Извършения статистически анализ Този преглед предоставя подробно разглеждане на политиката, свързана с НТ-сектора в България, като разглежда нейните силни и слаби страни и предлага редица препоръки. В него се набляга на необходимостта от въвеждане на контрол в бюджетния процес, който да се преустрои в проектно-базиран и ориентиран към ефикасност модел на финансиране, свързан с политиката в тази област. Конкретните включени тук теми покриват областите: финансиране; законодателство; изследователска политика; иновационни системи; международна и регионална политика; изтичане на мозъци; обществено-частни партньорства и образователни приоритети. Общите и конкретни препоръки в последната глава предоставят насоки за политиците, които да се насочат към слабостите и да използват традиционно силните за България области на науката, изследователските дейности и иновациите.

Обществените институции в България се нуждаят от нов проект, който да ги направи истински обществени, а не толкова "държавни". Те трябва да са открити, прозрачни, отчетни и ефективни в службата си към обществото. По същия начин, администрацията на НТ-сектора трябва да стане по-малко правителствена и повече отворена към обществената критика.

БЛАГОДАРНОСТИ Авторите на статията изказват искрена благодарност към Научноизследователски сектор при Технически университет – София за оказаното съдействие при изготвянето на доклада и финансова помощ при публикуването на настоящия труд. Докладът е финансиран по договор ИУНФ 11000 на ТУ – София.

ЛИТЕРАТУРА 1. Baltov, A. and Simeonova, K. (1999), Science Evaluation as Rational and Social Process: “The Experience of the Bulgarian Academy of Science”. In: Science Evaluation and its Management, V. Paces et al, (Eds.), IOS Press.

2. Vesselinov, K. (2002), “Brain Drain-Opportunities for Narrowing the Scope of this Phenomenon in Bulgaria”. In: Attracting Young Scientists-Strategies Against Brain Drain, Conference Proceedings, October 2002, Sofia: MES et al.

3. Thornhill, D. (2002), “Incentives and Accountability Instruments of Change in Higher Education. National Policy Instrument and Institutional Behavior; an Irish Case Study, Paper delivered at the IMHE General Conference, September 2002. Paris OECD. Available from www.hea.ie




4. Commission of the European Communities: Commutation from the Commission (10 January 2003) “Investing efficiently in education and training; an imperative for Europe”, Brussels; Commission of the European Communities (32 pp.)

5. Commission of the European Communities: Commutation from the Commission (5 February 2003), “The role of universities in the Europe of knowledge”. Brussels; Commission of the European Communities (23 pp.)

6. Commission of the European Communities: Commutation from the Commission (14 January 2004), “Europe and Basic Research” COM (2004).




STATISTICAL ANALYSIS OF THE STATUS AND DEVELOPMENT

SCIENCE AND TECHNOLOGY IN BULGARIA Georgi P. Tonkov


Abstract The report analyzed status and development of science and technology in our country after the democratic changes in 1989. The article made comparison between the level of education and innovative education systems. Included is material and technical resources, science and research with appropriate scientific staff capacity and implementation, performance and technology products.

Key words: analysis of the development of science; scientific research and innovative technologies; education, scientific potential and institutions; information infrastructure

1. ВЪВЕДЕНИЕ В края на ХХ век се наблюдават промени към раздвижване в научната сфера не само в страните от Централна и Източна Европа. В този период бележити западни изследователи констатират преходната връзка между научната и технологичната политика. Трябва да се отбележи факта, че по това време се създава и утвърждава „технонаука”, която довежда до разпадането на съвременната „научна цивилизация” на две части – първата е създаваща, а втората - ползваща технонауката. Понятия като „развити” и „развиващи се” страни губят своето значение, обособявайки се на „оставащи” и „отпадащи”.

Тази глобална оценка на състоянието на науката и технологиите в края на века е предизвикателство към научната политика на отделните страни. Минали решения и стратегии, дори в развитите страни, все повече губят значението си, т.к. новите се изработват в условия на все по-нарастваща динамичност.

2. СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНОСТ В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА В периода до 2005 година, относителния дял на грамотното население в България възлиза на 93%, което поставя страната на едно от призовите места в света по този показател. Системата на средното образование обхваща приблизително 4 000 държавни и частни училища с около 85 хил. учители и около 1 млн. ученика при обща численост на населението 7,5 млн. души. Продължителността на средното образование е 12 години, а получените ценз и знания в повечето от случаите са достатъчни за намиране на работа. Факт през този период е, че българските ученици и студенти често печелят призови места на световните олимпиади по математика и естествени науки.

В България има над 4 висши учебни заведения и колежи, в които се обучават около 260 хил. студента. В тях две трети от завършващите средно образование продължават образованието си, където получават степените специалист, бакалавър, магистър и доктор, хармонизирани с




европейските изисквания. Като елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз се работи за международно признаване на дипломите от българските средни и висши училища като на някои места това вече е факт. Традиционно българските университети имат високи стандарти в областта на науката и технологиите, поради което е значителен броят на чуждестранните студенти в тях.

През последните години над 250 хиляди специалисти с висше образование намират признание в развитите страни, работейки във водещи фирми и компании. Проучването показва, че част от тях, при създаване на по-добри икономически условия у нас, биха се върнали в страната. Същевременно значителен брой подготвени специалисти очакват и намират своята професионална реализация в България.

България е една от най-късно индустриализиралите се страни в Европа, която няма толкова дълбоки научни и университетски традиции като други страни от Централна и Източна Европа. Резултатите, които тя постигна при създаването на научно-технологичния си потенциал след края на Втората Световна война са значителни.

През периода 1970 -1989 година броят на научните организации нараства от 392 на 656 (1.7 пъти), относителния дял на разходите за научни и технологични изследвания се движи между 1,8% и 2,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП), броя на учените нараства с 147 %, като особено висок темп на нарастване показват техническите науки -214%.

3. ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА „НАУКА – ОБРАЗОВАНИЕ – ТЕХНОЛОГИИ – ИНДУСТРИЯ – ПАЗАР” Същевременно иновационната система на страната се характеризира с редица недостатъци, сред които особено важни са: фрагментираност и откъснатост на отделните звена - на изследването от образованието, на науката от технологията, на технологията от производството; преобладаване на административните и бюрократични средства за свързване на отделните елементи на системата; ниска иновационна активност, поради отсъствие на конкуренция и пазарни механизми в икономиката; липса на мотивация за иновации, поради системата на интелектуалната собственост; отсъствие на персонална мобилност на учените и инженерите от науката към производството и обратно (Vesselinov, 2002).

До 1990 г. системата „наука - висше образование - технологии - индустрия – пазар”, изграждана според изискванията на отминалото време, се определя по следния начин (фиг. 1):

Науката (Н) и висшето образование (ВО) бяха институционално и до голяма степен, методично разделени;

Технологиите (Т) бяха в значителна степен отделени от науката и висшето образование, като в голяма степен бяха прикрепени към централизирано управляваната, изцяло държавна индустрия (И);

Пазарът (П) беше ограничен в рамките на относително ниско качество на продуктите на индустрията от гледна точка на стандартите на развитите страни;

Липсваше частна инициатива и конкуренция в индустрията и на вътрешния пазар.




Фиг. 1

Посочените недостатъци до голяма степен лежат в основата на настъпилата след 1990 г. криза в научноизследователските и технологичните дейности (НИТД). Катастрофалният спад на научно-технологичния потенциал в областта на т.н. отраслова наука се дължи на усилията на производството да се освободи от всички излишни разходи, сред които на първо място се оказаха разходите за изследователската, развойна и информационна дейност. Оттеглянето на държавата като основен елемент на връзките между академичната наука и индустрията доведе до рязко намаляване на договорната система, за чието поддържане индустрията нямаше интерес и средства. Създадените специално за нейното развитие структури в университетите - научно - изследователски сектори, което гарантира около 70% от извънбюджетните им приходи изпаднаха в криза.

В годините след 1990 г. се очертава ясно един първи етап на трансформация, в който драстично беше прекъснато предишното развитие и скоростта на кризисните процеси, особено в периода 1996 г., придоби характер на „свободно падане”. Този етап съвпада с общия процес на радикални реформи в обществото (политически, икономически, монетарни) и обхваща периода 1990 -1992 г. година (в някои организации до 1993 г.). Количествените промени през този етап доведоха през 1992 г. година до намаление на броя на заетите в отрасъла с 43 %, на броя на учените средно за страната с 16,1 %, като намалението бе особено голямо в сектора на отрасловата наука – 43,2 %. Рязко бе свито финансирането на изследователската дейност: бюджетните вложения спаднаха на около 0,45 % от БВП, а общите на 1,6 %. Броят на докторантите от 5153 спадна на 2965 (42,5 %). Средната месечна заплата в отрасъла от 107 % спадна на 99 % по отношение на средната за страната. Периодът 1990 -1992 г. се характеризира и с най-значителна миграция и емиграция от научните организации (http://www.bas.bg/).

Първият етап на реформите се характеризира с изострени отношения вътре в научната общност и засилен критицизъм от страна на обществото като цяло, политизация на подходите в преструктурирането. Загубата на обществен престиж и обезмислянето на старата легитимизационна идеология са другите важни измерители на кризата. Противно на очакванията и някои заявени намерения, системата на НИТД не само не преодоля, но и засили някои от негативните черти на предишното си развитие, главно дезинтегрираността и затварянето на научните организации поради свиването на ресурса от една страна и отсъствие на административни механизми за поддържане на кооперативните връзки, от друга. В редица отношения новите принципи, съпътстващи реформите, се поставяха в услуга на частни

Н А У К А В И С Ш Е О Б Р А З О В А Н И Е

Т Е Х Н О Л О Г И И

И Н Д У С Т Р И Я

П А З А Р

И К О Н О М И Ч Е С К И А С П Е К Т

ИКОНОМИЧЕСКИ

АСПЕКТ

ИКОНОМИЧЕСКИ

АСПЕКТ

И К О Н О М И Ч Е С К И А С П Е К Т




икономически интереси, ощетяващи научните организации чрез нерегламентирано използване на материалната им база, интелектуалните продукти и друг ресурс.

В периода 1990 - 1997 год. в системата „Н - ВО - Т - И – П” (фиг. 2) настъпиха съществени изменения, отразени на фиг. 2:

• Относително много бързо беше разграден П, изграждан по модела за 1990 год.;

• От И оцеля само тази част, която продължи да произвежда конкурентоспособни продукти за П;

• Прикрепените към И институции на Т постепенно последваха съдбата на И, като една част от тях от типа на Базите за развитие бяха закрити, а останалите Научно-изследователски, приложни и технологични институти са или закрити, или са в процес на приватизация;

• Драстично и с вредни последици нарасна броя на институциите, занимаващи се с ВО;

• На практика значително нарасна ролята на частната инициатива в индустрията (И) и на вътрешния пазар (П).

Фиг. 2

Наред с проявите на криза започна и трансформационен процес, който в бъдеще трябва да доведе до изграждане на новата система на НИТД в страната. Въпреки забавянето на реформите отделни елементи на тази система се появиха на национално равнище.

Чрез създаването на Национален фонд за научни изследвания и прехвърлянето на Фонд „Структурна и технологична политика” към МОН бе въведена проектната система на финансиране като алтернативен източник за фундаменталните и приложни изследвания и разработки.

Международното сътрудничество получи значителен тласък, благодарение на инициативите и програмите на международните организации и развитите западни страни. То се оказва решаващо за запазване на изследователския потенциал и поддържане на инфраструктурата в редица академични звена и университети, за актуализиране на проблемния профил на провежданите в страната изследвания, за включването на нашите учени в международните изследователски мрежи и проекти. Подпомогната бе и квалификацията на млади учени и специалисти.

Значително се повиши автономията на научните организации и университетите като важен фактор за трансформационния процес. Формираха се елементи на предприемаческа култура в научните звена, които са сериозна база за развитие на трансферните функции на науката и особено в академичния сектор.




4. СТРУКТУРА И СЪСТОЯНИЕ НА НИТД В края на 1998 год. общият брой на организациите с научно-изследователска и развойна дейност в страната е около 450, от които 68 са в БАН и 52 в ССА.

В отрасъла преобладават държавните организации. Най-голям брой организации от областта на природните, селскостопанските и обществените науки са в държавния сектор (БАН и ССА); организациите в областта на техническите и медицинските науки са концентрирани в сектора „Висше образование”. Организациите в сектора на институциите с идеална цел са предимно в областта на техническите науки (около 50 %) (http://www.bas.bg/).

Извън отрасъл „Наука и научно обслужване” с НИТД се занимават структурни научни звена (около 30 % от общия брой). От тях по-голямата част през последните години не са извършвали научни изследвания, въпреки че такава дейност е включена в техния предмет на дейност. Основната причина е липса на възложители, поради което някои от тях са се ориентирали към извършване на други видове дейности (производствени, търговска, консултантска и др.).

Нов момент в развитието на системата са малките и средни предприятия (МСП) в системата на НИТД. По данни от едно проучване те имат следните характеристики:

В страната са създадени 1375 малки фирми предимно от изследователи, напуснали държавните научни организации, които съставляват 0,3 % от всички обхванати от статистиката предприятия в страната. Половината от тях имат до 10 души персонал и са семейни предприятия;

По отрасли преобладават фирми в търговията – 46,2 %, индустрията – 12,9 %, строителството – 6 %, бизнес услугите – 0,2 %;

В София се намират 2/3 от фирмите, следвани от градовете Пловдив и Варна като относителният им дял е между 0,1 и 0,4 % от всички частни фирми в регионите;

Част от МСП обединяват усилията си при реализиране на проектите в технологични центрове. Най-голяма роля в това отношение имат някои големи отраслови институти, които притежават модерна техническа инфраструктура и сгради (като ЦНИКА, който предоставя услуги на 70 малки технологични фирми в областта на автоматизацията; Бизнес център ИЗОТ, на чиято територия се намират 53 малки частни фирми в областта на телекомуникациите, мултипроцесорната техника и др.);

Основните финансови източници при създаването на фирмите са семейни спестявания, или заеми от приятели и роднини;

Повече от половината предприемачи са мигрирали от държавните предприятия, което обяснява дублирането на отрасловата и продуктовата структура на последните;

Пазарното участие на фирмите е все още твърде слабо и интересът към отрасловата диверсификация все още е твърде малък;

Материалната им база е сравнително нова, като 50 % от тях имат апаратура на възраст до 5 години.

Основните проблеми пред тези фирми са липса на рисков капитал в страната и големия спад в производството като решаващ фактор, който ограничава търсенето на техния продукт от другите малки частни и/или държавни предприятия. Вследствие на това около 55 % от МСП не са правили иновации или значително усъвършенстване на дейността си от нейното започване.




По специално следва да се подчертае, че повече от половината МСП заявяват необходимост от по-пълна и специфична информация за технологията, контролът на качеството, научните резултати и пр. От усъвършенстване се нуждае обмяната на информация между самите фирми по въпросите на техния капацитет и възможности за трансфер.

Теоретично през 1990 год., а на практика - най-вече след 1997 год. започна осезаемо да се преструктурира И въз основа на преобладаващо множество от малки и средни частни предприятия. Потенциалните експортни възможности на българския П нарастват бавно, поради бавния растеж на И. Правят се стъпки, но, за съжаление, все още без резултат, за „свиване на институциите на ВО в рамките на нормалното европейско съотношение (един университет на около 1 млн. души население) с оглед постигането на по-високо качество на ВО и създаваната от него Н. Възникват нови технологични структури, които се явяват свързващи звена от Н към структуриращата се по нов начин И, защото е разбираемо, че никое малко или средно предприятие в сферата на И няма да може, особено в близкото бъдеще, да осигури собствено обслужващо го научно-технологично звено с голям иновативен потенциал. За сега се наблюдава концентрирането на едно място на структури - най често обединени в технологични центрове, при които е налице съчетанието Т + И в рамките на обединение от малки частни предприятия с относително висок иновационен потенциал. В този момент от времето са пазарно най-ефективни и с голям научен заряд. На преден план постепенно ще излязат нови, типично европейски структури от типа на научно-технологичните паркове, обединяващи на едно място всички звена на знанието: Н + ВО + Т, които по един нов начин ще осъществяват връзката от знанието - през И до П. Научно-технологичните паркове се явяват генератори на високоефективни, единични образци на пазарни продукти, предназначени за мултиплициране в условията на масовата И. Специализираните институции за Н - ССА и БАН, както и институциите на ВО, ще трябва много бързо да се адаптират към новите условия, с оглед интензифициране и мотивиране на труда на учените, преподавателите и технолозите чрез прякото им участие в частни фирми, имплантирани в новите структури.

Фигура 3 илюстрира вариант на структурата на системата Н - ВО - Т - И - П в близка перспектива. В модела на фиг. 3, Н и ВО запазват своята относителна институционална самостоятелност, но са със силно взаимодействие помежду си след проведена структурна оптимизация. Нови звена, от гледна точка на начина на тяхното структуриране в системата, са научните паркове Н + ВО + Т и технологичните центрове Т + И. Структурата на И е доминирана от малки и средни предприятия, а П се разширява.

Фиг. 3

5. НАУЧЕН ПОТЕНЦИАЛ НА СТРАНАТА В края на 1998 год. броят на учените в страната е около 1700, като при това намалява броя на учените в сектора на предприятията.




Структурата на кадровия потенциал по сектори на НИТД през периода на реформите се е изменила следвайки общите тенденции на промените в останалите страни от Централна и Източна Европа. Най-значително е намалението на отрасловата наука и сектора на предприятията. В БАН намалението е по-високо от това на Академиите на науките в Унгария, Полша, Русия, Беларус, но по-малко от Словакия, Чехия и балтийските страни (http://tuning.unideusto.org/tuningeu/).

Квалификационната структура на научните кадри през 1996-1997 год. следва тенденцията на подобрение по показателите научни степени и научни звания. Определя се увеличение на броя на професорите и доцентите и намаление на научните.

Подобрение през разглеждания период има в областта на подготовката на докторанти. През 1996 год. общият брой на докторантите е 2075, което е най-високото равнище достигано след 1993 год.

Анализът на състоянието на човешкия ресурс дава основание да се направи изводът, че през последната година се наблюдава известно стабилизиране на кадровия потенциал. Това не се дължи на излизането на системата на НИТД от кризисното и състояние, а на забавянето на реформите. В държавния сектор и сектора на ВУ през изминалите години динамиката на кадрите в сферата на научно-технологичната дейност е довела до подобряване на квалификационната им структура в сравнение с предишния период. В сектора на отрасловата и индустриалната наука отливът често е ставал за сметка на предприемчивите по-млади и способни кадри, което поражда съмнения относно вътрешния възстановителен потенциал на този сектор. Преминаването на част от тези специалисти в частния сектор представлява важен потенциален ресурс за националната система на НИТД.

Въпреки положителните признаци за стабилизиране на този процес е все още в началото си и по-нататъшното му развитие ще протича диференцирано по сектори: стабилизационните процеси са сравнително най-напреднали в сектора на ВО, следвани от държавния сектор и са най-значителни флуктуации в сектора на предприятията. Факторите, които ще повлияят на този процес са:

Приватизацията и поведението на новите собственици. В Унгария например индустриалната наука в приватизирани от чужд сектор предприятия е редуцирана до 30% от първоначалния състав чрез закриване, частична ликвидация и включване към изследователския потенциал на „главната квартира” на новия собственик;

Намаляването на държавната субсидия да държавните организации, което ще ги тласне към преструктуриране на потенциала;

Възникване на периферни структури в академичната система и университетите;

Политика на трансфер в индустрията.

Количествените промени на кадрите на НИТД в сравнителен план показват, че България през последните години по показателя заети в научната дейност на 1000 заети в икономиката – 9,3 и „брой” учени на 1000 заети в икономиката – 5,7 се доближава до средните показатели на ЕС съответно 9,4 и 4,6, но изпреварва по тези показатели бившите социалистически централно-европейски страни.

Възрастовата характеристика на научните кадри определя до голяма степен потенциалните възможности на страната да задоволи потребностите на научно-технологичното си развитие




през следващите 10-15 години. Най-близката година за която има данни за възрастовия състав е 1995 год.

Тенденцията към застаряване на научния състав продължава. За периода 1990-1995 г. процентът на учените във възрастовата група до 29 години е намалял от 7,3 % на 3,9 %, този от 30 до 39 г. от 34,4 % на 25,1 %. За същия период делът на групите над 50 години е нараснал: 50 - 59 години от 22,9 % на 28,8 %, 60-64 години от 3,1 % на 5,6 %, на 65 от 0,6 % на 0,9 %. Застрашително застарява младшият научен състав: всред асистентите 40 % са на възраст между 40 и 49 години, което показва също забавяне на научната им кариера.

В различните сектори на НИТД възрастовите показатели се отклоняват от средните: в държавния сектор те са по благоприятни от средните за страната -относителния дял на групата до 50 години е по-нисък от този за страната, докато групата над 50 години е с по-висок относителен дял; отклоненията в сектора на ВО са в благоприятна посока - относителния дял на групата до 50 годишна възраст тук е по-висок от средното, този над 50 години - по-нисък; в сектора на предприятията едва около 0,75 % са на възраст до 29 години, при средно за страната 3,9 %, като тук основния състав 73 % е в интервала между 40 и 59 години.

Тази като цяло неблагоприятна картина се дължи до голяма степен на два фактора: слаб приток на млади научни попълнения в науката и отлив от научните звена тъкмо на най-младите и активни изследователи, които са основен участник в засилените миграционни и емиграционни процеси в науката през последните години.

Миграцията и емиграцията в областта на НИТД по данни от представително за страната проучване от 1996 год. което запазва валидността си като тенденция и за периода 1997—1998 год., общия брой на напусналите научните организации е 6005 учени, което показва, че общото намаление на броя на заетите през периода на реформите става за сметка предимно на техническия и помощния персонал (http://www.nsi.bg/Index). Най-голям е броят на напусналите от отрасловата наука – 54,6 % от мигриралите учени. Останалите два сектора са по слабо засегнати. По научни области миграцията е най-значителна при техническите науки. Учените от техническите науки са най-често представени сред мигриралите специалисти – 72,9 %.

Миграцията засяга продуктивната възраст между 35 и 49 години – 45,4 %; на възраст до 34 години са 16,8 % от мигриралите. Посоката на миграция в преобладаващата си част е към контингента на безработните – 28 % - около 14 % остават в сферата на науката, премествайки се в други държавни научни организации; приблизително толкова са преминаващите в частния сектор; около 3% се насочват към държавната администрация.

Посоката на миграция показва зависимост от сектора на НИТД. Безработните са предимно от сектора на предприятията, последните са също така основен източник на потенциал за частните фирми. БАН и ВО показват сходство по високото ниво на емиграция в чужбина и вътрешна мобилност към други научни учреждения.

Емиграцията в чужбина съставлява 10% от мигриралите учени. Само 13 % от емигриралите не се занимават с дейност в сферата на науката, което дава основание да се заключи, че в страната протича процес на „изтичане на мозъци”.




6. СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА ИНФРАСТРУКТУРА Финансовата криза в държавата дава отражение върху състоянието на информационното обслужване на научно технологичните дейности. Намаляват рязко постъпленията от научна литература като с приоритет се ползват научната периодика и базите данни. Финансовите източници обаче са подложени на голяма флуктуация, спонсорствата и даренията са спорадични, поради което някои от изключително важните бази данни за последните две години не се поддържат. Даренията отчасти съдействат за ограничаване на кризата в информационното осигуряване, но те не винаги са релевантни на профила и задачите на съответния информационен център (http://1europa.eu.int/comm/education.html).

Техническото състояние на различните библиотеки и информационни центрове се оценява по различен начин. Удовлетвореност от наличната техника изразяват някои институти, като Националния център за информация и документация НАЦИД, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” НБКМ, Библиотеката на СУ. Останалите центрове се нуждаят от основно техническо осъвременяване.

С интензивното развитие на мрежата ИНТЕРНЕТ през втората половината на 1998 год. се подобрява чувствително информационната инфраструктура и се създава възможност за обмен на информация, както в страната, така и в международен план. По нататъшното увеличение на броя на абонатите от системата на научното обслужване силно зависи от средствата, които ще бъдат осигурени за доставка на нови технически средства.

7. СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА НА НИРД Състоянието на материално-техническата база МТБ на научно технологичната дейност е основен фактор за възможностите и да отговори на новите изисквания през близките няколко години. Нейното обновяване ще се среща със значителни трудности. Същевременно тя е от решаващо значение за качеството на изследванията и технологичната дейност и може да обезсмисли действието на останалите елементи на потенциала.

Общата оценка за съответствието на МТБ на научноизследователските цели на научните организации е, че средно за страната едва 6 % от наличната база е напълно съответстваща на европейските стандарти. Преобладаващата част е оценена като частично съответстваща и нуждаеща се от ограничено обновяване – 50,2 %. Близо 50 % от научната апаратура е над 10 години, което означава, че е морално амортизирана. Данните сочат, че по отношение на апаратите с възраст до 5 години ситуацията в отрасловата наука, БАН и ССА е по-лоша от средната за страната (Baltov and Simeonova, 1999).

Доброто състояние на сградния фонд като цяло е основен фактор за оцеляване на редица научни звена, особено от отрасловата наука: 80 % от сградния фонд на НИТД в страната е сравнително нов и построен специално за изследователски и проектантски цели. Оценката на този въпрос показва , че често интересът към приватизация на институтите се дължи на привлекателния сграден фонд. С малки изключения главно в сектор ВО той е достатъчен да отговори на потребностите на страната.

Само 20 % от всички научни организации притежават уникална научна апаратура, която е съсредоточена в отрасловата наука (около 80 %). По отношение на възрастта уникалната научна апаратура е в най-тежко положение (повече от 60 % е над 10 години), което е обяснимо като се има предвид , че тя е най-скъпа и е предимно вносна.




8. ФИНАНСИРАНЕ И РАЗХОДИ В НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА СФЕРА И В ОБЛАСТА НА ИНОВАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ След 1990 година кризата в науката се изрази в рязкото намаление на финансовите разходи за НИТД: относителният им дял спадна до 16 % от БВП.

В развитите страни се влагат значително повече средства за изследване, позволяващи да се създадат нормални условия за научно-изследователска работа. Докато през 1994 година в страни като Белгия, Дания, Австрия са отделяни между 200 и 400 долара на човек от населението , в България са отделяни около 10 долара. Докато годишните разходи на един зает в НИТД в тези страни варират между 100 хил. и 150 хил.долара, в България те са под хил. долара.

Неблагоприятна е структурата на източниците на финансиране. Общата тенденция за намаляване на дела на държавните разходи в света се диференцира в различните страни в зависимост от възможностите тези разходи да се поемат от фирмите, фондовете и привлечени чужди инвестиции.

Участието на извънбюджетните източници е недостатъчно , за да може да компенсира значителното (около три пъти за периода 1992-1997 год.) намаление на държавното финансиране на НИТД. По изчисления на български икономисти в резултат на оттеглянето на държавата недостиг от около 8,5 млрд. лева годишно (през периода 1997-1998 год.) е компенсиран едва с 9 % от извънбюджетните източници.

До края на 1998 год. учените сключваха договори с двата фонда "Научни изследвания" и „Структурна и технологична политика” на Министерство на образованието и науката (МОН), които се явяваха връзка между БАН, ССА и ВУ- от една страна и висшата административна власт - от друга. Националният фонд „Научни изследвания” финансираше фундаментални научни проекти , а Фонд „Структурна и технологична политика” - проекти с научно-приложен характер. И двата фонда извършваха финансиране чрез провеждането на конкурси с предварително обявена тематика, съобразена с приоритетите на програмата на Правителството „България-2001” и приоритети на Дирекцията по научни изследвания технологично развитие към съответната Комисия на Европейския съюз. Средствата разходвани чрез вторият фонд се разпределяха между малка частна фирма с висок иновативен потенциал и научен колектив с частично възстановяване на средствата от страна на малката фирма. Дейността на двата фонда беше силно ограничена, поради относителното слабо търсене на научни и научно-приложни проекти в България и ограничения достъп до външни потребители. Държавата отдели за двата фонда около 800 000 EU за 1998 год.

От началото на 1999 год. двата държавни фонда за подпомагане на фундаменталната и приложна наука функционират като административни звена на МОН със запазване на характера на тяхната дейност. Същевременно директното финансиране на БАН, ССА и ВУ е недостатъчно и единствени източници предназначени за наука и технологии, освен бюджетните субсидии, насочени предимно за поддържането на научния потенциал и материалните активи, са двата фонда.

Анализите показват, че икономическата криза в науката не се дължи единствено на общия икономически спад, а и на неправилна политика и нерационални управленски решения, които са довели до наднормено изземване на значителна част от потребните за отрасъла ресурси.




Структурата на разходите за НИТД се е променила в неблагоприятна посока при значително нарастване на разходите за заплати и текущи разходи. Капиталните вложения от 13 % през 1988 г. са спаднали на 4,4 % през 1991 г. като техния максимум за периода достига едва 7,1 % през 1993 год. През 1992 год. в бюджетната сфера капиталните вложения са само 1,77 %, а през 1994 г. -1,96 %. Анализите показват, че и тези средства се използват предимно за ремонти , а не за обновяване на изследователската инфраструктура. Долната граница, приета в останалите страни е между 10 и 12 % от общите разходи да се насочват за капитални вложения.

9. АПРОБАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ И ПУБЛИКАЦИОННА РЕАЛИЗАЦИЯ Библометричните анализи са един от основните индикатори за оценката на продуктивността на научните организации.

По-специално публикациите в така наречените „ядрени” международни списания в дадена област и тяхното цитиране се приема за показател на качеството на провежданите изследвания и научното им влияние.

Динамиката на българските публикации по данни на Science Citat ionInd (SCI) на CD-ROM за 1990-1996 год. показва, че за периода техният брой нараства, макар и незначително. Запазва се относително стабилен показателят за дела на българските публикации в общия масив документи на базата, който се колебае около 0,2 %. В това отношение няма промяна в сравнение в периода преди 1990 год. Допълнителните изчисления показват, че средното увеличение на българските публикации е около 5 % годишно.

Нараства и броят на съвместните публикации на българските учени с техните чуждестранни колеги. Изменила се е структурата на научните връзки на българските учени: до като преди основните съавтори в техните публикации бяха автори от СССР, сега първо място заемат връзките на съавторство с учени от развитите индустриални страни.

Разпределението на броя на българските публикации по научни организации и градове през изминалите години има устойчив характер. То показва водещо място на учените от БАН, чийто среден брой публикации на един научен работник е три-четири пъти по-голям от колкото средното за страната.

Заслужава внимание изводът, че в последно време сред най-активно публикувалите се появяват и представителите на приложните научни области и техническите дисциплини. София е единственият научен полидисциплинарен център в България с 95 % от всички публикации на български автори.

Структурата и приоритетите на изследванията в началото на 90-те години, определени чрез библиометричен метод показва най-активно участие на българските учени в следните изследователски направления, (изброени по реда на намаляване на публикациите):

Биологически науки: ботаника, екология, зоология;

Химически науки: Физикохимия, Химия на полимерите, Обща химия, Електро химия, Неорганична и ядрена химия, Спектроскопия;

Физически науки: Физика на твърдото тяло, Приложна физика, Оптика, Кристалография, Атомно-молекулна и химическа физика, Математическа физика, Ядрена физика;




Медико-биологически науки: Биохимия и молекулярна биология, Биофизика, Микробиология, Биотехнология и приложна микробиология, Генетика, Цитология и хистология, Паразитология.

Важни за технологичното развитие области показват стабилност и нарастване на публикационната дейност в БАН (Електрохимия, Неорганична химия, Органична химия, Кристалография, Електротехника, Нефт и газ, Биохимия, Физикохимия, Фармакология, Оптика, Приложна механика и материали, Стъкло и керамика).

Националната система за научни комуникации се е изменила, както по отношение на ролята на научни списания, така и по отношение структурата на издания по научни области. Глобализирането на научно-технологичните информационни потоци налага разработване на съвременна концепция в тази област.

10. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ През 1996 год., последната година за която има отчетни данни в страната са завършени общо 4664 изследователски задачи. В сравнение с предходната година намалението е около 10 %.

В структурата на експерименталните разработки са увеличени броят на изготвените образци на изработените прототипи на базата на лиценз, на прототипите с патенти броят на приетите за производство с 12,25, а броят на приетите за трансфер се е увеличил символично с около 5 %. Завършените резултати от НИТД с пряка насоченост към технологично развитие и производство са намалели сравнително най-малко като делът на защитената при тях интелектуална собственост се е увеличил (http://www.bas.bg/).

Картината по сектори е следната: в държавния сектор - увеличение с 1,41 %, в сектора на ВО- намаление с 22,8 %, в сектора на предприятията - намаление с 20,9 %. По основни организации динамиката за периода 1995-1997 г. се характеризира със следното:

БАН регистрира общо намаление около 14 % като е намалила фундаменталните задачи с 3,2%, приложните с 11 %, а експерименталните разработки с 82 %;

ССА е увеличила значително броя на завършените задачи-111,6 % главно за сметка на експерименталните разработки (увеличени 4 пъти) и на приложните си задачи (увеличение с 93%);

ВУЗ от сектор „Висше образование” регистрират общо намаление от 16,6 %. по типове задачи намаление има във фундаменталните – 30 % и в приложните - 9,9 %, докато при експерименталните разработки е регистрирано увеличение с 83,3 % (от 24 на 44);

Научно-изследователските сектори /НИС/ към ВУЗ са намалили общия брой на завършените проекти с 24 % като намаление има при фундаменталните (41 %) и приложните изследвания (29 %), докато при експерименталните разработки е регистрирано увеличение 45,2% (http://tu-sofia.bg/index.html);

Секторът на институциите с идеална цел е направил значителен скок като броят на завършените задачи се е увеличил повече от три пъти и същевременно се разнообразил видът им, като в структурата на завършените задачи се включват 13 % фундаментални, 24 % експериментални разработки и 63 % приложни задачи.




Тези данни показват , че основните приоритети на научните организации като цяло се запазват. В БАН продължава ориентацията към фундаментални изследвания; ВУЗ запазват сравнително нисък относителен дял в завършените проекти (11,2 % през 1996 г. срещу 12,1 % през 1995 г.), промяна към засилване на фундаменталните изследвания в тях не е настъпила (относителният им дял е намалял от 51,1 % на 42,9 %); НИС към ВУЗ засилват развойната си дейност; в сектора на предприятията е увеличен относителният дял на разработките за сметка на намаляване на приложните задачи.

11. ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ Като цяло броят на създадените нови продукти и технологии в страната през последните години рязко намалява. Годишните прегледи на панаира в Пловдив показват, че ако в областта на леката промишленост в миналото са излагани хиляди нови изделия и продукти сега те са намалели повече от 3 пъти, в областта на машиностроенето, електрониката, и металургията новите изделия са рядкост. По данни на Патентното ведомство изобретателската активност на българите през периода 1987-1994 г. е спаднала 9 пъти. Това означава намалена способност да се направят пробиви на пазарите, откъдето следва спад на производството, а това води до недостатъчни средства за финансиране на науката. Наличните статистически данни дават възможност да се проследи условно „производството” на основните технологични продукти и относителното им тегло в резултатите. Динамиката през последните години показва слабо увеличение на тези продукти от порядъка на 2 %. Новите и усъвършенствани технологии в областта на експерименталните разработки приети за производство са се увеличили, незначително в сравнение с предишната година: технологиите, притежаващи патент са нараснали с около 10 % Новите и усъвършенствани технологии, резултат на приложни изследвания като цяло бележат намаление. По сектори картината е следната: в създаването на тези резултати най-активно участва държавния сектор - 42.5%, следват го секторът на предприятията 37,9 %, секторът ВО -15,9 % и секторът на институциите с идеална цел 3,6 %.

Относителният дял на БАН в общия брой е 7,2 %, на ССА 15,5 % на НИС във ВУЗ 7,2 %, на ВУ 7,9 %.

За целите на този анализ се счита за целесъобразно да се предложи показател за технологична продуктивност (броя на технологичните продукти и изделия се отнася към броя на изследователите в съответния сектор), чрез който може да се детайлизира оценката на капацитета на съответния сектор. За 1996 год. този показател е представен в следната таблица 1.




Таблица 1. Относителен дял на технологични продукти, изследователи и технологична

продуктивност по сектори на НИТД

Държавен сектор

Сектор на предприятията

Сектор ВО

Институции с идеална цел

Общо

Технически продукти %

31,9

44,3

20,4

3,4

100

Изследовател

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 1. Научната политика търпи съществена еволюция през последните две десетилетия. Предишните възгледи за линейност на процеса на научно-технологичното развитие и на иновационния процес, като основа на икономическия ръст, са поставени вече на ново преосмисляне, като под въпрос се поставя и автономното развитие на науката и технологиите.

2. Разработените локални стратегии на „оцеляване” във всички сектори на научно-технологичната система се опират на специфичните им предимства, наследени от миналото, чрез които е възможно да се привлече по-голям ресурс. В това отношение не липсват случаи на конюнктурно подхождане към проблемите в разрез с реалните задачи на реформата на НИТД, които попречиха на отделните сектори да определят най-точно действителното си място в процеса на трансформация на научната и технологична система.

3. Направените изводи показват, че процесите на миграция са претърпели най бурното си развитие през периода 1991-1992 година, след което се стабилизират в границите преди началото на реформите. Промени в интензивността на процеса според нас едва ли ще настъпят. По-вероятни са промени м посоката на миграция. През последните години повечето напуснали са се насочили към държавната администрация и управлението, а е намалял потокът към частния сектор. Вероятно този процес през последните 1-2 години ще претърпи промяна: потокът към първите две сфери ще намалее, поради насищането им и започналите административни реформи, като с ускоряването на икономическата реформа се насочи към безработица и частния сектор.

4. Националната система за научни комуникации се е изменила, както по отношение на ролята на научни списания, така и по отношение структурата на издания по научни области. Глобализирането на научно-технологичните информационни потоци налага разработване на съвременна концепция в тази област.

БЛАГОДАРНОСТИ Авторът на статията изказват искрена благодарност към Научноизследователски сектор при Технически университет – София за оказаната подкрепа и съдействие при изготвянето на




доклада и финансова помощ при публикуването на настоящия труд. Докладът е финансиран по договор ИУНФ 11000 на ТУ – София.

ЛИТЕРАТУРА

1. Baltov, A. and Simeonova, K. (1999), Science Evaluation as Rational and Social Process: “The Experience of the Bulgarian Academy of Science”. In: Science Evaluation and its Management, V. Paces et al, (Eds.), IOS Press.

2. Vesselinov, K. (2002), “Brain Drain-Opportunities for Narrowing the Scope of this Phenomenon in Bulgaria”. In: Attracting Young Scientists-Strategies Against Brain Drain, Conference Proceedings, October 2002, Sofia: MES et al.

3. http://1europa.eu.int/comm/education.html

4. http://tu-sofia.bg/index.html

5. http://tuning.unideusto.org/tuningeu/ 6. http://www.bas.bg/

7. http://www.nsi.bg/Index




INVESTMENTS AND INVESTMENT STRATEGY IN THE FIELD OF INDUSTRY Angel T. Angelov; Georgi P. Tonkov


Abstract An important stage of preparation for the analysis of an industrial project includes a real choice of assessment methods. The report paid particular attention to the dynamic methods of assessment of industrial projects. These methods give a true picture of reality and these show how to use the investment. An essential element in realizing these projects is the risk of inflation. In the report are offered appropriate methods. Key words: innovation strategy in industry, dynamic methods of assessment of industrial projects

1. ВЪВЕДЕНИЕ Всеки иновационен фирмен проект трябва да се разглежда като елемент от стратегията за икономическото развитие на дадена фирма. Това налага да бъде извършена задълбочена подготовка на избора на инвестиционен вариант, който да доведе до увеличен ръст на производството и приходите[Орешарски, П., 1992, Георгиев, И., 1992].

Разработката на един инвестиционен проект и съответно неговата оценка преминава през разглеждането на инвестиционната стратегия и политика. Динамиката, с която се развива икономиката налага да се обърне съществено внимание на инфлацията при инвестирането, защото инвестицията, която ще направи дадена фирма, ще се възвърне след време, а това означава, че тя трябва да бъде предвидена още в самото начало. Инфлацията оказва влияние още върху цената на капитала, а това също налага да се направи задълбочен анализ, преди да бъде направена определена инвестиция.

Безспорно риск за фирмата съществува, но все още не е известен универсален метод за неговото неутрализиране и постигане на желаната степен на сигурност. Следователно оценката на инвестиционни проекти и пътища за намаляване на риска са от съществено значение за всяка фирма решила да инвестира своите капитали в промишлената сфера [Даскалов, Н., 1992, Адамов, В., 1990, Радков, Р., Ст. Вачков 1990]. Целта на инвестиционния проект е да покаже дали избраният вариант ще бъде печеливш за фирмата и ще донесе желаните печалби или ще се получи точно обратното.

2. ИЗЛОЖЕНИЕ 2.1 Същност на инвестициите в промишлеността

Целта, с която се правят инвестициите в областта на промишлеността е да се произведе търсена на пазара продукция, като същевременно се внедряват последните достижения на научно-техническия прогрес. Инвестициите за основен капитал се влагат за изграждането на нови цехове, заводи и предприятия, за модернизация и реконструкция на съществуващи




производствени мощности. Инвестициите за модернизация имат за задача да изменят съществуващата материално-техническа база, усъвършенстване на машините, апаратите, съоръженията и технологиите. По такъв начин се увеличава ефективността на съществуващото технологично обзавеждане чрез конструктивни изменения на отделните машини, възли и детайли за сравнително кратък период от време и с по-малко инвестиции се подобряват техническите и технологичните параметри.

В чист вид нито едно от направленията за влагане на инвестиции – ново строителство, модернизация и реконструкция, не може да съществува. На кое направление ще се даде предимство, зависи от състоянието на материално-техническата база и възможността за заделяне на инвестиции [Луканов, 1997, Тодоров, Т. и др. 1992].

Инвестициите, вложени в основен капитал, включват разходи за:

строителство на сгради и съоръжения, изграждане на машини, поточни линии и т.н.;

закупуване на технологично, транспортно и енергетично обзавеждане;

геологопроучвателни работи;

други разходи, в които се включват издръжката на строителната дирекция, разходите за подготовка на експлоатационни кадри и др.

Между реалните инвестиции и инвестициите с финансов характер не съществуват принципни различия въпреки ясната или външната разграничимост. Само по-действителният анализ подчертава специфичните им профили и произтичащите изисквания към тяхната финансова оценка.

Обикновено в съвременното икономическо общество вниманието към реалните инвестиции отстъпва на заден план, за да открие особеностите при вложенията във финансови активи. Инвестирането във реални активи се счита за производна функция на финансовите инвестиции. Подобна позиция може да намери свои аргументи от макроикономически позиции, но в рамките на отделните фирми е безполезно, дори е безсмислено да се отдават предпочитания на финансовите или реалните инвестиции.

2.2 Инвестиционна стратегия в промишлената политика

Инвестиционната стратегия на фирмите в промишлената сфера е свързана с ефективния разход на инвестициите с цел повишаване на техническото, технологическото и организационното равнище за производството на качествена продукция при най-ниски производствени разходи, оптимален асортимент и при силни пазарни позиции. Проблемът е в какво направление да се изразходват инвестициите за да се получи висока ефективност. Трябва само без предубеждение да се изследва пътят на вероятностите за да се постигнат желаните резултати.

Входящите икономически данни в инвестиционния анализ могат да се разграничават в две групи – разнородни разновременни финансови параметри.

Разнородните икономически величини се представят от еднородните и текущите парични помощи. В състава на първите попадат инвестиционните разходи и приходи от продажба на имуществото, които се реализират в един период, но разнасят своя ефект върху целия инвестиционен цикъл. Текущите (годишните) парични помощи обхващат експлоатационните и финансовите разходи и приходи от дейността.




Разновременните икономически данни обозначават темповото разположение на паричните потоци, в това число и разнородните.

Важността на инвестиционния избор и процесът на утвърждаване на инвестиционните решения налагат реалистично и непредубедено отношение на аналитиците към използваната информационна база. Прецизното набиране и обработване на входните икономически данни е предпоставка за повишаване на полезността на инвестиционния анализ.

2.3 Технология за разработване на инвестиционни промишлени проекти

Строителството на нови заводи и предприятия, извършването на модернизация и реконструкция, изискват предварителна разработка на проект. Той включва не само чертежи или комплекс от чертежи, даващи графично изображение на бъдещето предприятие и документация на стойността му, но и технико-икономическите показатели, които потвърждават техническата възможност и икономическата целесъобразност на набелязаното строителство.

Проектирането се извършва на два етапа. Преди това е необходимо да се проведат перспективни проучвания за необходимостта от даден вид продукция и да се състави технико-икономически доклад.

В него трябва да се включват данни за необходимостта от даден продукт и да се обосноват възможностите за снабдяване със суровини и материали, горива и енергия, за транспортни връзки с други предприятия. Въз основа на доклада се разработва задание за проектиране.

Първия етап на проектирането е разработване на идейния проект. С него се цели да се уточнят техническите показатели, да се установят техническата възможност и технико-икономическите показатели на предлаганото строителство на дадено място с определен профил и стойност. Определят се разположението и разпределението на производствените сгради и техниката и технологията. Всеки идеен проект съдържа технико-икономическа част. В нея в обобщен вид се включват данни за равнището на икономическите показатели на новото строителство или на завършената модернизация и реконструкция на съществуващото предприятие.

Вторият етап е съставянето на работния проект, който представлява подробна технологическа разработка на идейния проект. Стойността на обекта се определя чрез сметната документация на строителството. Тя е неразделна част от работния проект. Със сметната документация се разработва въз основа на работни чертежи, норми и нормативи за строителството, цени на строителните материали и разходи за труд и транспорт. В генералната сметка на обекта се включват всички разходи за изграждане на обекта, включително и разходите за инвеститорски контрол и социално-битови нужди. Всъщност това са капиталовите разходи. Те се правят еднократно и за дълъг период от време стоят записани в баланса на фирмата.

2.4 Методи за определяне на ефективността на промишлените инвестиции

Съществуват множество методи за оценка на инвестиционните проекти. Те могат да се разглеждат в две групи: статични и динамични.

2.4.1 Статичните методи

Метод на възвращаемост на база нетен финансов приход (NPV)




Този метод се основава върху концепцията за приноса. Приносът се получава, като от нетният размер на приходите от продажби (НРПП) се приспаднат преките разходи. Така се получава нетния финансов приход. Ако от него се приспаднат постоянните разходи, се получава печалбата. Така например ако в производството на една промишлена фирма е внедрена поточна линия, която произвежда няколко еднотипни в технологично отношение изделия, то капиталовите разходи (закупуване на поточна линия и строително-монтажни разходи) възлизат на 200 мил. лв. Банката, отпуснала кредит, дава 1 година гратисен период за плащане на лихвите и връщане на заема. В този период поточната линия ще бъде напълно готова за експлоатация. Икономическия и период е 5 години. Договореният лихвен процент на взетият кредит е 15%. За периода оценката на инфлацията е 10%. Да се определи ефективността на инвестицията.

Когато са известни капиталовите разходи, следващата стъпка е да се определи капиталовото бюджетиране. Крайните резултати от тези изчисления са дадени в таблица 1.

Табл. 1 Капиталово бюджетиране на фирма „ФМ”

Години Общ доход мил.лв. Нетен фин. приход мил. лв. Печалба мил. лв.

Първа 300 95 54

Втора 340 110 75

Трета 350 123 78

Четвърта 350 123 78

Пета 350 130 80

Общо 1690 581 365

Забележка: цифрата за петата година включва и ликвидационната стойност.

Възвращаемостта на инвестициите е показана на таблица 2.

Табл. 2 Връщане на инвестицията на база нетен финансов продукт на фирма „ФМ”.

Години Нетен финансов приход с натрупване

Първа 95

Втора 205 = 95+110

Трета 328 = 95+110+123

За определяне на ефективността на инвестициите, се установява разликата между сбора от стойностите на нетния финансов приход по отделните години и инвестицията. Например инвестиция от 200 мил. лв. се връща за 2 год. при използване на този метод, т.е. спазено е условието НФП > К, където К е инвестиционния капитал.

Метод на откупуване на база печалба




По данни от таблица 1 срокът за откупуването (Т0) в годините е както следва:

0260 200 2,74.

360 :5 73стойност на инвестициятаT

печалба

Реципрочната стойност на срока за откупуване е известна под наименованието коефициент на ефективност на инвестициите (Е). По данни от горния пример:

365,074,211

0

Т

Е или 73 0,365.200

Е

Колкото по-малък е срокът за откупуване на инвестициите, толкова по-добре е за инвеститорите, или колкото е по-висок коефициентът на инвестициите, толкова е по-добре. Инвестициите са изгодни, когато се постига възвращаемостта им, преди да е изтекъл експлоатационни срок, и колкото по-рано стане това, толкова по-добре.

Средна степен на възвращаемост на направените промишлени инвестиции

Чрез този метод се прави съпоставка на средната на норма на рентабилност за целия живот на поточната линия и цената на капитала. Ако цената на капитала е 15%, то за да бъде проектът за предпочитане, е необходимо рентабилността да бъде поне 15% годишно.

Средната норма на рентабилността се изчислява на два етапа:

първо се изчислява средната печалба:

..335

200365 лвмилрискионенексплоатац

инвестициянапървоначалпечалбаобща

второ се изчислява средната норма на рентабилност:

33.100 16,5%.200

Данните показват, че средната норма на рентабилност е по-голяма от цената на капитала. Следователно инвестиционния проект е приемлив.

Основният недостатък на статичните методи е, че се пренебрегва концепцията за парите във времето. Не се взема под внимание тяхното обезценяване.

2.4.2 Характеристика на динамичните методи

Метод на нетната сегашна стойност (NPV) за оценка на инвестиционни проекти

Парите, инвестирани в различно време, имат различно равнище на компенсиране. Ето защо инвестиционните решения трябва да бъдат свързани с повременната стойност на парите. Изчисленията по този метод се извършват по формулите:




0;

(1 )

nt

tt

CFNPV K nr

1

11(1 ) ,

nrNVPA A Kr

където: NVP- нетна стойност на бъдещия паричен поток; NVPА- нетна сегашна стойност на анюитета; CFt – паричен поток - нетна печалба за годините – t=1, 2,...., n; r- норма на възвръщаемост; К- стойност на инвестицията (капиталови разходи); А- анюитет еднакъв паричен поток (печалба) за икономическия живот на инвестицията.

Процедурата за изчисление на нетната сегашна стойност се извършва чрез критерия дисконтиран паричен поток за плановия период (в разглеждания случай печалбата) се умножи с нормата на дисконтиране. Това е посочено в таблица 3.

Табл. 3 Нетна сегашна стойност на фирма „ФМ”

Години млн.лв. Печалба фактор-15% Дисконтова стойност, млн.лв. Сегашна

Първа 54 0.870 46.98

Втора 75 0.756 56.70

Трета 78 0.658 51.32

Четвърта 78 0.572 44.62

Пета 80 0.497 39.76

Обща действителна стойност

5

)1(tt

t

rCF

=239,38; минус стойността на инвестицията (К) 200

000. Нетна сегашна стойност (NPV) 39,38. Инвестициите в промишлената сфера се считат за добри, когато нетната сегашна стойност е положително число и се удовлетворява условието ОСС>К, където ОСС е общата сегашна стойност; К- паричен размер на инвестицията.

Когато нетната съвременна стойност е положителна величина, инвестиционния проект е финансово привлекателен.

Когато нетната сегашна стойност е отрицателна величина, реализирането на инвестиционния проект е финансово нецелесъобразно.

При нулева величина на нетната сегашна стойност финансовата ефективност на инвестиционния проект се представя в своите периферни очертания. В същото време нулевата нетна сегашна стойност е достатъчен аргумент и за противоположен избор - отхвърляне на проекта.




От данните в таблица 3 може да се изчисли показателят индекс на рентабилността (Pn). Той има следната стойност:

239,38 1,20.200,000

сумата на сегашната стойностPNпървоначалната инвестиция

Може изгодно да се инвестира, когато се удовлетворява Pn>1.

Предимства на метода са:

- взема се под внимание факторът „време”;

- паричният поток се обхваща изцяло;

- чистата нетна сегашна стойност на различни проекти, изразена в днешни левове, може да бъде сумирана, т.е. възможно е оценяването на пакет от проекти;

- критичният NPV се обвърза с целта за да се максимизира благосъстоянието на акционерите.

Недостатъци на метода са:

- подреждането на проектите по критерия NPV се влияе съществено от използвания процент;

- чистата нетна сегашна стойност, като абсолютна стойност се интерпретира по-трудно от бизнесмени, които предпочитат да преценяват изгодата от проекта, чрез мярката норма на печалбата.

Съотношение между приходите и разходите

Качеството на един инвестиционен проект може да се определи с отношението приходи/разходи и той се получава се, като се раздели сегашната стойност на приходите на сегашната стойност на разходите. За изчисляването на показателя се използва формулата:

n

tn

i

n

tn

i

rP

rП

РП

1̀

1

)1(

)1(/

където: П/Р- е съотношение приходи / разходите; Пi – приходи през всяка една от годините; Рi - разходи през всяка една от годините; r - норма на възвращаемост; n- брой на годините.

Резултатите от формулата са показани в таблица 4.




Табл. 4 Сравняване на брутните приходи с брутните разходи изчисляване на съотношението приходи/ разходи млн. лв. на фирма „ФМ”

Години Капиталови

разходи

Текущи

разходи

Брутни

разходи

Дисконтов

фактор

при 20%

Стойност на

разходите при 20%

Брутни приходи

при 20%

Стойност на приходите

при 20%

1 50 0 50 0,833 41,7 0 0

2 150 0 150 0,694 104,1 0 0

3 800 0 800 0,579 463,2 0 0

4 0 1050 1050 0,482 506,1 1350 650,7

5 0 1500 1500 0,402 603,1 2020 812,1

6 0 2000 2000 0,335 670,0 2700 904,5

7 0 2300 2300 0,279 641,7 3340 931,9

8 0 2500 2500 0,233 582,5 3760 876,1

Общо 1000 9350 10350 3,837 3612,4 13170 4175,3

По данни от горната таблица съотношението на приходите и разходите е 1,16 (4175,3:3612,3=1,16). Това съотношение се променя с промените в нормата на дисконтиране. Колкото по-висока е нормата на дисконтиране, толкова повече се намалява съотношението приходи/разходи и може да се стигне до число и по-малко от едно. Съотношението приходи/разходи е критерий за избор на проект. Избира се този проект, при който съотношението е равно на 1 или е по-голямо.

Съотношението приходи/разходи може да се изчисли и чрез сегашната стойност на печалбата и сегашната стойност на разходите за инвестиции и текущите разходи.

Съотношение между печалбата и инвестициите – N/K

Съотношението печалба/инвестиции е критерий за оценка и ранжиране на инвестиционни проекти. Той има широко приложение и може да се използва почти във всички случаи. Съотношението печалба/инвестиции се получава, като се раздели сегашната стойност на печалбата на сегашната стойност на инвестициите. Възприето е това в съотношение да се означава така - N/K и се изчислява по формулата:

n

in

i

n

in

i

rK

rCF

KN

1

1

)1(

)1(/




където: СFi – е печалбата през всяка една от годините, когато стойността и е положителна; Ki – разходи на инвестиции и загуби през първите години на усвояване на проекта. Стойностите им се изписват с отрицателен знак.

Нека да се трансформира формулата в таблица 5, като използваме данните от предшестващата таблица (табл. 4):

Табл. 5 Изчисляване на съотношението N/K в млн. лв. на фирма „ФМ”

Години Капит.

разходи

Текущи

разходи

Брутни

разходи

Дисконтов

фактор при 20%

Сегашна стойност при 20%

Брутни приходи при 20%

Печалба

1 50 0 50 0,833 -41,7 0 -50

2 150 0 150 0,694 -104,1 0 -150

3 800 0 800 0,579 -463,2 0 -800

4 0 1050 1050 0,482 +144,6 1350 +300

5 0 1500 1500 0,402 +209,0 2020 +520

6 0 2000 2000 0,335 +234,5 2700 +700

7 0 2300 2300 0,279 +290,2 3340 +1040

8 0 2500 2500 0,233 +293,6 3760 +1260

Общо 1000 9350 10350 3,837 +592,6 13170 +2820

Данните в таблицата показват, че сегашната стойност на инвестициите е 609 млн.лв. (41,7+104,1+463,2 = 609), а сегашната стойност на печалбата е 1171,9 млн.лв. (144,6+209,0+234,5+290,2+293,6=1171,9). При тези данни съотношението N/K има положителен израз.

Метод вътрешна норма на възвръщаемост

Вътрешната норма на възвръщаемост (ВНВ) на проекта е процент на дисконтиране, който превръща чистата нетна сегашна стойност в 0. ВНВ е процент на дисконтиране – r във формулата:

0 10 1

00 ........ ,

(1 ) (1 ) (1 ) (1 )

nn t

n tt

CF CF CFCFr r r r

където: CFt – парична сума (инвестиции или доход) в края на годината; r- процент на дисконтиране; n- живот на проект.

При изчисляване на нетната сегашна стойност се допуска, че процентът на дисконтиране е известен и определя нетната сегашна стойност на проекта. При изчисляване на вътрешната норма на възвръщаемост приемаме, че нетната сегашна стойност е равна на 0 и че тя определя процента на дисконтиране, което задоволява горното условие.




Табл. 6

Година Паричен поток

0 -1 000 000

1 300 000

2 300 000

3 400 000

4 450 000

ВНВ е стойност на r, при която се получава равенството:

2 3 4300000 300000 400000 4500001000000 .(1 ) (1 ) (1 ) (1 )r r r r

Изчислението на r става по метода на пробите и грешките. В случая ВНВ е 15,37%. Стойността на два източника на финансиране на фирмата е: акции-14%; дългове-6 %. Източниците се използват в равни пропорции. Стойността на капитала – К, която е средно претеглена стойност, е 10% (14.0,5+6.0,5). Фирмата инвестира 100 000 лв. в проект, който носи 12% норма на възвръщаемост. Нормата на възвръщаемост за акционерните фондове ще бъде:

%1850

06,0.5012,0.100)(

фондовеакционерни

дълговетенапосрещанезасуматапроектаотпечалбадоходобщ

Тъй като 18% превишават желаната от акционерите норма на печалба (14%), пазарната стойност на акционерния капитал, изразяваща благосъстоянието на акционерите ще се повиши.

Предимства на метода:

1) Държи се сметка за оценката на инвестициите и постъпленията от гледна точка на времето.

2) Отчита се потокът от парични платежни постъпления за целия икономически живот.

3) Той е разбираем за бизнесмените, които желаят да мислят в термините норма на възвръщаемост (норма на печалбата от инвестициите), вместо в абсолютна стойност, като при нетната сегашна стойност.

Слабости на метода:

1) В определени случаи вътрешната норма на възвръщаемост не може да бъде определена еднозначно. Обикновено паричния поток включва един отток в началото (това са инвестициите взети с отрицателен знак). В този случай вътрешната норма на възвръщаемост се определя еднозначно. Но ако са на лице както притоци със знак “+”, така и със знак “-“.




2) Вътрешната норма на възвръщаемост, като число не сметка за разликата между даване на кредит и получаване на кредит, поради което високата вътрешна норма на възвръщаемост не е непременно желана.

3) Критерият вътрешна норма на възвръщаемост може да доведе до погрешни изводи, когато първоначалните вложения за взаимно изключващи се варианти са твърде различни по големина.

От изложените до тук методики за оценка на инвестиционни проекти най-голямо значение имат динамичните методи. Тези методи са свързани с дисконтирането и определянето на сегашната стойност както на инвестициите, така и на приходите, разходите и печалбата.

2.5 Класация на конкуриращите се проекти чрез използването на различни методи Когато разполагаме с два или повече алтернативни проекта, оптимизацията на избора между тях предполага комплексна оценка на тяхната финансова ефективност с помощта на няколко метода. Подобна процедура се базира на две налични презумпции:

На относително най-висока информационна полезност се радва показателят нетна съвременна стойност. Той най-пълно отговаря на изискванията за количествено изменение на крайната цел на всяка инвестиция – максимизирането на богатството на собствениците на капитала.

В типичните сравнения между няколко алтернативни инвестиционни проекта от останалите методи се очаква да потвърдят резултата, получен с използването на нетна сегашна стойност.

Следващият пример показва как различните методи хармонизират своето действие при ранжирането на алтернативни инвестиционни проекти.

Пример: Нека да бъдат анализирани два инвестиционни проекта със следните базисни данни.

Табл. 7

Вариант А Вариант В

Периоди Инвестиции Парични потоци Инвестиции Парични потоци

t0 12 000 - 10 000 -

t1 - 5 000 - 4 500

t2 - 5 000 - 4 500

t3 - 5 000 - 4 500

Финансовата оценка на двата проектни варианта за инвестиции при 10% норма на дисконтиране е изложена в следващата таблица.




Табл. 8

Показатели Вариант А Вариант В

Нетна сегашна стойност NPV + 435 + 1 191,5

Вътрешна норма на възвръщаемост 12% 16,6%

Коефициент “приходи-разходи” 1,036 1,119

Трите резултата, получени с използването на различни методи еднозначно определят вариант „В” като финансово по-алтернативен. Този проект показва по-голяма нетна сегашна стойност и осигурява по-висока вътрешна норма на възвръщаемост на инвестираните капитали. Неговият коефициент “приходи-разходи” превъзхожда този на конкурентния проектен вариант.

В заключение може да се каже, че извършването на оценка на инвестиционни проекти е необходимо да става по повече методи. Това е предпоставка за по-обосновани оценки и комплексно характеризиране на проблема за ефективността на инвестициите от много страни и аспекти. В такъв случай изборът на вариант е по-сполучлив и дава по-голяма гаранция за успех.

2.5 Влияние на промишлените инвестиции върху сравнителните финансови оценки

В икономически аспект инвеститорите избират между проекти, основани на съществени различия в цената на инвестициите. Този факт може да породи противоречиви крайни резултати при използването на различни показатели за оценка на финансовата приемливост.

Пример: Базовите данни на разглеждания инвестиционен проект са следните:

Табл. 9

Базови данни Вариант А Вариант В

Инвестиции 200 000 500 000

Нетен паричен поток 62 000 150 000

Инвестиционен период 5 год. 5 год.

Дисконтова норма 10% 10%

Оценка на финансовата ефективност на двата проекта е отразена в таблица 10. Нетната сегашна стойност и анюитета посочва вариант “А”, като по-привлекателен, докато вътрешната норма на възвръщаемост и коефициента “приходи-разходи” на вариант “В” са по-високи.

Табл. 10

Показатели Вариант „А” Вариант „В”

Нетна сегашна стойност 35 040 68 650

Вътрешна норма на възвръщаемост 16,6% 15,2%

Съотношение „приходи-разходи” 11,75 11,37

Превишение над анюитета +9 200 +18 000




В разгледания случай двата варианта са несъпоставими в абсолютните си измерители на финансовата ефективност. С по-висока значимост са относителните показатели – вътрешна норма на възвръщаемост и съотношението приходи/разходи. Те насочват интереса към вариант “В”. За да се провери целесъобразността на избора се допуска, че разликата в инвестициите – 300 000 лв. се влага в трети условен инвестиционен вариант – “Ц” с вътрешна норма на възвръщаемост, еквивалент на вариант “А”. В резултат на което се получава 87 510 лв. – сума превишаваща нетната сегашна стойност на вариант “В” и свидетелствуваща за по-висока финансова ефективност на всеки един от вариантите “А” – 16%. Тогава нетната сегашна стойност на този вариант ще възлезе на 52 470 лв. Добавяйки я към нетната сегашна стойност на вариант “А” се получава 87 510 лв. – сума превишаваща нетната сегашна стойност на вариант “В” и свидетелствуваща за висока финансова ефективност на вариантите “А” и “Ц”.

3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Информационната полезност на нетната сегашна стойност е толкова по-висока, колкото по-свободен е достъпът до капиталовия пазар. Тези предпоставки не винаги са на лице, особено в реалния сектор на икономиката, където изборът между конкуриращи се инвестиционни проекти не може изцяло да се повери на нетната сегашна стойност поради възникващата информационна недостатъчност показателя при различни по размери и срокове инвестиции. Рискът се проявява във всички области на бизнеса и непрекъснато го съпътства, като се проявява най-силно при иновационната дейност. Рисковият капитал може да носи висока печалба, но съществува и голяма вероятност да се загуби.

БЛАГОДАРНОСТИ Авторите на статията изказват искрена благодарност към Научноизследователски сектор при Технически университет – София за оказаното съдействие при изготвянето на доклада и финансова подкрепа при публикуването на настоящия труд. Докладът е финансиран по договор ИУНФ 11000 на ТУ – София.

ЛИТЕРАТУРА 1. Луканов, (1997). „Финансов мениджмънт на фирмата”, „Макрос 2000”.

2. Орешарски, П. (1992). „Финансов анализ и управление на инвестициите”, София.

3. Георгиев, И. (1992). „Избор на инвестиционни проекти по метода на чиста съвременна стойност”, Мениджър, бр. 8.

4. Тодоров, Т. и др. (1992). „Определяне на икономическата ефективност на инвестиционните проекти”, Строителство, бр. 2.

5. Даскалов, Н. (1992). „Бизнес-риск-пари”. “Ръководство за мениджъри”, В. Търново, „Абгар”.

6. Адамов, В. (1990). „Финансов риск във фирмата”, сп. „Икономическа мисъл”, бр.11.

7. Радков, Р., Ст. Вачков (1990). „Валутни условия и валутен риск при външноикономическите сделки на фирмите”, бр. ¾.




SPECIFICS OF MARKETING PLANNING IN THE PUBLIC SECTOR Nadezhda Dimova

New Bulgarian University, 21, Montevideo street, Sofia 1618, Bulgaria

Abstract One of the reasons why marketing should be involved in carrying out the functions of state structures is the fact that these structures are not always directly correspond to those needs and it may indirectly facilitate this circumstance. The second reason, which will require greater use of marketing, is the need for active influence on consumers. Need to use marketing in the authorities is related to the difficult economic situation and the processes of globalization in the world. In this context, marketing planning should allow for faster reaction to changes and fluctuations in the market situation and more fully take into account not only economic but also social and psychological factors. Key words: marketing, marketing planning, public sector

В съвременният бизнес се изпълняват редица сложни и критични функции като определяне на целите на фирмата, разработване на планове, практики, стратегии и тактики. Движеща сила в осъществяването на тези функции имат мениджърите, които ги организират, координирати и контролират. Планирането е само една от тези функции.

По своята същност маркетинговият план представлява най-важната част на готовия бизнес план на фирмата, както и процеса на планиране на пазара трябва да се извършва като част от цялостния процес на планиране и бюджетиране на дружеството. Има няколко различни подходи за планиране. В традиционното планиране, плановете, в зависимост от времетраенето им обикновено биват:

*Дългосрочни;

*Средносрочни;

*Краткосрочни.

Универсална дефиниция на планови периоди не съществува. Дългосрочните и средносрочните планове често са наричани "стратегически", защото те се отчитат за дълъг период от време, краткосрочните планове са най-често "корпоративни" или "бизнес планове", тъй като те дават насоки за ежедневни дейности. Използването на плановете зависи от това, какво фирмата иска да постигне и пазарите на които функционира.

Целта на статията е да се представят специфичните особености на маркетинговото планиране в държавния сектор. Самата статия ще бъде разделена на две основни части – същност на маркетинговото планиране като цяло и спецификата му в държавния сектор.




Дългосрочното планиране е насочено към оценяване на общата икономическа и бизнес тенденции за много години напред. Тези планове определят посоката на растежа, свързан с предизвикателствата на дългосрочната стратегия, което е особено важно за фирми в отрасли като отбранителната индустрия, космическите изследвания и фармацевтични продукти. Въпреки това дългосрочните планове рядко се използват и често повечето фирми не гледат в бъдещето за повече от 5-7 години. Това правило важи особено силно в условията на икономическа криза.

Средносрочното планиране е по-практично и обхваща период от не повече от 2-5 години (обикновено - 3 години). Средносрочният стратегически план се основава на същите стратегии като в дългосрочен план, но важните решения трябва да бъдат направени за по-кратки периоди. Такива са решенията свързани с: въвеждане на нови продукти, необходимостта от инвестиции, наличието и използването на персонал и ресурси.

Краткосрочното планиране обикновено обхваща периода до една година и включва развитие на корпоративните или бизнес плановете на компанията и свързаните с тях бюджети. Тези планове обикновено обхващат най-близкото бъдеще и подробности за това, което компанията възнамерява да предприеме в дванадесетмесечен период (обвързани с финансовата година на фирмата). От всички планове краткосрочните планове са най-подробните.

Традиционното стратегическото планиране на компанията работи добре при прецизно определени бизнес среда и факторите, които оказват влияние върху нея.

Новите технологии, новата конкуренция, значителните промени в цените и други необратими промени изискват по-различен вид на стратегическото планиране. Във фокуса на вниманието на фирмите има изместване от дългосрочно планиране за изпълнението на корпоративни планове към краткосрочно, когато за ограничен период от време фирмата получава реални резултати, въз основа на които в дългосрочен стратегически план да предприеме необходимите корекции. Планираните хоризонти се ограничават до една до две години. Тези срокове силно с скъсяват при наличие на икономическа криза

Основната разлика между двете е, че традиционните подходи за планиране предполагат, че цялата релевантна информация е на разположение още от самото начало, докато при новото стратегическо планиране се използват новите данни, тъй като те стават достъпни.

Специалистите в областта на маркетинга приемат метода на стратегическото маркетингово планиране.

Основните етапи в процеса на маркетингово планиране включват:

Преглед на структурата, състоянието и позицията на фирмата. Осмисляне на фирмените цели и стратегии;

Осъществяване на маркетингов одит;

Разработване на прогнози и формулиране на предложения;

Разработване на маркетингова цел и стратегия;

Разработване на едногодишен план и програми за действие.




Разработване на мерки за мониторинг и контрол.1

Осмислянето на фирмените цели и стратегии включва:

гарантирано обвързване на маркетинговите стратегии и дейности с организационните цели и стратегии;

задават се рамките на по-нататъшния процес на маркетингово планиране.

Осъществяването на маркетинговия одит включва:

проследяване и установяване на състоянието на маркетинговата дейност (маркетингови стратегии, системи, дейности, организационен капацитет, резултати и продуктивност) и на маркетинговата среда (бизнес и икономическа среда: отраслова структура и конкуренти; пазарно търсене и потребителско поведение; пазарна конюнктура и тенденции; доставчици; маркетингови посредници и т.н.);

разработване на прогнози и предположения за развитието на релативните фактори;

определяне на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите.

разработване на прогнози и формулиране на предложения.

На този етап трябва да се определят насоката, степента и вероятността на промяна на посочените фактори, които оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие върху резултатите от фирмената дейност.

Етапът на разработването на маркетинговата цел и стратегия включва няколко подетапа:

формулиране на фирмената мисия;

формулиране на маркетинговата цел;

разработване на алтернативни маркетингови стратегии;

оценка и избор на маркетингова стратегия.2

При етапът на разработване на едногодишен план и програми за действие могат да се различат според Е.Голубков3 три типа програми за действие:

програми, целящи превръщането на фирмата в маркетинговоориентирана фирма;

програми по отделни направления на маркетинговата дейност /навлизане на нов пазар/;

програми по елементите на маркетинговия микс.

Осъществяването на етапа за разработване на мерки за мониторинг и контрол изисква:

измерване на резултатите от изпълнението на плана;

сравняване на резултатите с показателите от плана;

оценка на изпълнението;

1 Младенова,Г.,Маркетингово планиране,УИ”Стопанство”,2006,с.30-40 2 Пак там. 3 Голубков,Е.П.,Планирование маркетинга, Маркетинг в Росий и за рубежом,№5,2001




предприемане на коригиращи действия.

Един добре изработен маркетингов план трябва да бъде една от най-важните стратегически стъпки на бизнес дейността, но точно дотам достигат част от функциите на специалистите по маркетинг. Маркетинговите планове често се създават, но много често не се използват, защото веднъж създаден той в много фирми не се използва и не се прилага на практика.

Друг ходход за съдържанието и елементите, които трябва да съдържа маркетинговия план включва:

Описание на идеалният клиент;

Ключовото ви послание към клиентите (отличително спрямо конкурентите ви);

Основната маркетингова стратегия;

Комуникационният инструментариум;

Планът за генериране на първоначален интерес (реклама, връзки с обществеността, реферални програми);

Уеб планът на фирмата;

Планът за превръщане на търговските следи в клиенти;

Планът за създаване на лоялност сред потребителите;

Календар с маркетинговите изяви през годината;

Маркетинговият бюджет;

Ключовите, стратегически измерители на маркетинговата дейност;

Прогнози за продажбите, приходите и печалбата.

Създаването на маркетинговият план е едно добро начало и е полезна дейност за всеки вид бизнес – нов или вече функциониращ на пазара. В съвременните пазарни условия, обаче, за да проработи един маркетингов план и да му се „вдъхне живот” е необходимо той да бъде приложен в ежедневната, оперативна работа на фирмата. Ефективният маркетингов план трябва да се интегрира с ежедневните действия на фирмата.

Маркетинговият план изгражда карта за това как фирмата се движи и как ще се стигне до желаната пазарна позиция. Маркетинговият план идентифицира обещаващи бизнес възможности за фирмите и очертава начините за проникване, улавяне и заемане на пазарни позиции. Той обединява всички елементи на маркетинга по координиране на плана за действие, където е налице подробна информация за това кой, какво, кога, къде и как да направи, за да се постигнат фирмените и в частност маркетинговите цели.

Правилното осъществяване на маркетингово планиране ще доведе до:

Без никакви проблеми, персонала във фирмата, който ще бъде запознат с маркетинговия план ще разбира мениджърските доводи и логиката на заключенията му;

Предоставя се чрез маркетинговия план синтезирано основните стъпки за постигане на бизнес успех;




Успешната търговия се гарантира от правилния продукт, в точното време на точното място и знанията на купувача и продавача. Тази дейност трудно се осъществява без добър маркетингов план.

В много фирми дейностите по маркетинга и продажбите са напълно разделени, но те не само, че не трябва да се осъществяват разделено, но и трябва да се комбинират или най-малко, те трябва да преследват една и съща цел. Между тези две области трябва да върви постоянен обмен на информация, в противен случай това ще се отрази на маркетинговото планиране.

Разделяне на продажбите и маркетинга създава трудности при интегрирането на маркетинговите дейности и маркетинговото планиране и дейността на търговските работници. Днес, особено в малки фирми, търговските мениджъри често имат формално обучение по маркетинг. Често в по-големите компании пък търговските директори не са запознати с маркетинговия план, което неминуемо води до редица затруднения при осъществяване на фирмената дейност.

Терминът "маркетинг планиране" се използва за описание на методите за постигане на маркетингови цели. Звучи просто, но процесът е доста сложен. Всяка компания има специфични ресурси и постигането на определени цели, които също са се променили с течение на времето. Съвременните бизнес условия доста променят осъществяването на маркетинговото планиране.

Маркетингово планиране се използва за сегментиране на пазара, определяне на неговия статут, в очакване на своето развитие и планиране на жизнеспособен пазарен дял в рамките на всеки сегмент.

От друга страна процесът по маркетингово планиране може да включва:

*Прилагане на маркетингови проучвания в рамките на и извън фирмата;

*Анализ на силните и слабите страни на фирмата;

*Предложения;

*Проекции;

*Определяне на маркетинговите цели;

*Разработване на маркетинговите стратегии;

*Идентификационни програми;

*Бюджетиране;

*Преглед на резултати и цели, стратегии и програми.

Процесът на планиране следва:

По-доброто използване на ресурсите на фирмата за създаването на търговски възможности;

Укрепване на отборен дух и единство на фирмата;

Съдейства при постигане на фирмените цели.




И, освен това, проучване на пазара, като част от процеса на планиране може да изгради информационна база за текущи и бъдещи проекти. От своя страна маркетинговият план е формална структура, но може да се използва като достатъчно гъвкав инструмент:

За да се подготвят аргументи за въвеждането на нов продукт;

При промяна в начина на продажба на продукти на компанията;

Развитие на пълни планове за търговския отдел и включването му в общите бизнес планове на фирмата.

Може да бъде подготвен и маркетингов план за един продукт в една зона за търговия. В различните отрасли се отчита спецификата на отделния отрасъл, но се запазва основния подход към маркетинговия план.

Съвременните аспекти на маркетинговия план включват редица особености. Маркетингови планове могат да се разработват за различни държави, области, региони, продукти.

Когато става дума за фирми с филиали, маркетингов план може да се разработи за отделния филиал, отговарящ на изискванията на общия филиал. Всеки голям маркетингов план може да включва отделни индивидуални маркетингови планове, които задължително са подчинени на общия маркетингов план.

Главното условие за плановете за развитие на отдели и дъщерните дружества е, че те трябва да бъдат свързани с общия маркетингов план. Това не винаги означава, че трябва да се изготви план за всеки отделен продукт или област на търговия. Но ако те са разработени, трябва да се съгласуват с общия маркетингов план.

Маркетинговият план не може да се смята за пълен, ако той не включва данните от предходния период, прогнози за бъдещето, цели и методи и стратегии за постигане на тези цели. Ако планът е за нов продукт, данните от минали периоди, не е възможно да се използват като информация за продукта, а се използват за продукт, който го замества, или прогнози за подобни продукти на конкурентни фирми.

В своята най-проста форма, маркетинговия план започва със събирането на данни и оценка на предходния период. Обикновено тя съдържа подробна информация за конкуренти, техните силни и слаби страни, предимства и недостатъци. Отчитат се и силните и слабите страни на собствената фирма. Маркетинговият план може да завърши с прогнози за бъдещето, което включва подробно описание на стратегиите, които ще се използват за постигане на целите.

Възниква въпроса защо е необходим маркетингов план.

Много мениджъри считат, че усилията, насочени към маркетинговото планиране не съответстват на получените резултати в отговор на приложението на този маркетингов план. Те предполагат, че дейността на фирмата може да се осъществява без наличието на маркетингов план.

В практиката обикновено не може да се отчете, контролира и прогнозира дейността на фирмата, колкото и малка да е тя, без наличието на маркетингов план. Често обаче, мениджърите просто вземат някои количествени показатели, които после коригират. Тези действия не изискват особени усилия, но ясно показват липса на професионализъм при маркетинговото планиране.




В съвременните конкурентни условия трябва умело да се работи с маркетинговите планове, за да се осъществят желаните продажби. Маркетинговият план е един от инструментите, за да се изпълнят фирмените цели и задачи, свързани с продажбите.

Професионализмът изисква от маркетинговият мениджър или хората отговорни за изготвянето на маркетинговия план да изразяват правилно, коректно, точно и ясно своите идеи, констатации и изводи, така че да бъдат разбрани от останалия персонал във фирмата.

В добре подготвените маркетингови планове трябва да се съдържа описание на политики и стратегии на фирмата, така че мениджърите да не се включват в ежедневните дейности. Следователно, лидерите на организацията се намесват в оперативното управление само при трудни или необичайни ситуации.

Разработването на маркетингов план изисква систематизиран процес, който започва с анализа на текущата ситуация и обстановка, преминаващ в определяне на маркетинговите цели и задачи, идентификация на целевата аудитория, определяне на желаното позициониране и разработване на стратегически маркетинг микс и завършва с разработване на оценка на плана, бюджет и реализацията на самия план.

Възниква въпроса: „Кой изработва маркетинг плана в държавния сектор?” В най-добрият случай в екипа влизат маркетинг мениджъра, служител от отдела по PR, възможно е и да участва представител на финансовия отдел и когато е необходимо участва и служител на външната партньорска агенция и представител на изпълнителите на плана, който би могъл да предостави ценна изходна информация за възгледите на клиентите и реалната възможност за осъществяване на потенциалната стратегия.

Схема на маркетинговия план в държавния сектор

1.Справка за контролните показатели.

Съдържа кратко описание на основните маркетингови цели, за достигането на които е необходимо разработването на този план, целевата аудитория, и желаното позициониране. Прави се описание на стратегическия маркетинг микс, план за оценка и бюджети реализация.

2.Ситуационен анализ.

*базова информация и цел на плана.

*SWOT – анализ – силни и слаби страни, възможности и заплахи.

*конкуренция – пряка и непряка.

*предишни подобни действия – резултати и извлечени поука.

3. Цели и задачи на маркетинга.

*задачи – например – повишаване активността на използваните услуги, продажбата на продуктите, степен на съгласие, пазарен дял, удовлетвореност и лоялност на клиентите.

*цели – конкретни резултати, предполагащи количествено определяне и измерване.

4.Целева аудитория.

*профил – демографски, географски, поведенчески и психографически характеристики, размер, готовност да се правят покупки.

*определяне на препятствията и изгодите, които се асоциират с маркетинговите цели.




5.Позициониране.

Определя се какви представи имат потребителите за предлаганите програми или услуги от отделните от държавната администрация.

6.Маркетинг микс.

*Продукт – материалните стоки, услуги, събития, хора, места, идеи.

Продуктови характеристики – същност на продукта, реален продукт, продукт с разширение.

*Цена – възнаграждението и парични и непарични стимули и антистимули.

*Място – Как, кога и къде могат потребителите да получат достъп до програмите, продуктите и услугите.

*Комуникация – ключовите послания, вестници и канали за комуникация.

7.Оценка на плана.

*оценяване на целта и аудиторията.

*оценяват се резултатите и въздействието.

*определя се как ще бъдат оценявани и къде ще бъдат измервани.

8.Бюджет.

*разходите за реализацията на маркетинговия план.

*очакванията за повишаване а приходите.

9.План за реализация.

Определя се кой, какво и как ще се осъществява въз основа на разработения маркетингов план.

Ситуационен анализ

В този раздел от маркетингтовия план се представя изходната информация, анализ на организационните и пазарните сили, които ще бъдат разглеждани при разработването на маркетинговите стратегии, анализ на резумтатите на подобни дейности в предишни периоди.

Започва се с кратко представяне на факторите, които са възлови за разработване на маркетингоия план. Изясняването на целите и фокуса на маркетинг плана ще подпомогне вземането на последващи решения за планиране на действията.

SWOT – анализ

При този анализ се определят силните страни на организацията, които е нужно да се увеличават и основните слаби страни, които е необходимо да се намаляват, включително и тези фактори като състоянието на ресурсите, поддържането на връзка с топ мениджърите, наличието а съюзници и партньори, възможностите на системата за доставки, имиджа на държавните институции и приоритетните проблеми.

Поради тази причина е и задължително да се състави списък на външните сили на пазара, които предоставят благоприятните възможности, от които държавните институции могат да се възползват и успоредно с това да се избягват заплахите.




Обикновено външните сили се асоциират с действието на културните, технологичните, демографските, икономическите, политическите и правните фактори.

Анализ на конкуренцията

В този раздел трябва да се анализират силните и слабите страни на конкурентите – които са преки и непреки. Преки са тези конкуренти, предложенията на които са подобни на предлаганите. Непряки се тази конкуренти, които също така удовлетворяват потребности на клиентите, които са близки до предлаганите, но по друг начин.

В маркетинговия план трябва да се отрази и предишния опит на подобни усилия, да се анализират получените резултати и да се опишат изводите.

Маркетингови цели и задачи.

След като се определи значението на маркетинговия план и основните фактори а маркетинговата среда, следва да се определят маркетинговите цели и задачи.

Самите маркетингови задачи се формулират подробно и произхождат от целите. Обикновено представляват кратко описание на желаното поведение, промените в имиджа на бренда или подобряването на знанията, които се цели да се постигнат. Маркетинговите задачи могат да бъдат различни, например:

*Увеличаване на продажбите на опаковъчни материали в държавните институции или конкретно в пощите.

*Активизиране на онлайн използването на услуги, предлагани от държавните институции.

*Съкращаване на произшествия с автомобили, които да се контролират от представители на МВР и КАТ.

*Получаване на всякакъв вид информация онлайн за потребителите, които използват услугите на държавните институции.

*Онлайн попълване на данъчна декларация.

*Подобряване на имиджа на полицаите, пожарникарите, военните и други служители.

По своята същност маркетинговите цели представляват количествените и измерими изражения на изискванията, които се съдържат в маркетинговите задачи.

Целите трябва да бъдат реални и да съдържат срок за постигането им. Определянето на настоящата цел ще определя в бъдеще и направлява решенията относно целевата аудитория и стратегията за използване на маркетинговия микс. Тези решения имат също така важни последствия за бюджета и дават ясни указания за избора на оценките, които на по-късен етап ще се направят в процеса на планирането.

Целева аудитория

В идеалния случай целевата аудитория се описва чрез съставяне на демографски профил, с използването на такива променливи като възраст, пол, големина на семейството, доход,




професия, образование, вероизповедание, раса, националност. В много случаи е необходимо да се направи анализ на потребителите и от гледна точка на ценностите, стила на живот и личностните характеристики. Информацията за семейния тип потребителско поведение също може да бъде полезна, също така и данни за това кога и къде целевата аудитория може да бъде открита за посланията, които се изготвят, или с най-голяма вероятност може да забележи и възприеме.

Възможно е да се опишат и потенциалните изгоди, които очаква да получи целевата аудитория или би искала да получи и по какъв начин това ще окаже влияние на разработването на маркетинговия план. Ценността на различните изгоди ще бъде различна за различните пазарни сегменти и поради тази причина е необходимо да се обърне специално внимание и изследвания.

Така например, при използването на услугите на БДЖ, някои клиенти ще се интересуват главно от цената на билетите, други от условията във вагоните, трети от бързината и удобството на пътуването.

Тези, които изготвят маркетинг плана трябва да се интересуват и от това кои бариери могат да попречат на целевата аудитория да осъществи желаните действия. Тези знания ще подпомогнат разработването на убедително позициониране и подбора на правилния маркетинг микс.

Позициониране

След етапите по идентификация, описание и изучаване на целевите сегменти, тази част на маркетинговия план представлява кратко описание на желаното позициониране на програмите, услугите, агенциите или други предложения на продукта, които са във фокуса на маркетинговия план. Този етап е особено важен преди разработването на маркетинговата стратегия, защото успешната стратегия винаги се основава на сегментация, уцелване и позициониране /STP/.4

Желаното позициониране може да бъде описано в няколко предложения, които ясно да показват как желаят държавните институции да бъдат възприемани от целевата аудитория. Това предложение трябва да включва предложение за ценността, убедителната причина, която ще накара всички потребители в целевата аудитория да станат клиенти.5 Целта се изразява в определяне и формулиране на ясна позиция, която да подчертава изгодите за целевата аудитория, намалява специфичните препятствия за нея и представя конкурентните предимства на предлаганите продукти и услуги, в сравнение с тези на конкурентните организации. Задължително е да се определят различията и конкурентните предимства с преките и непреките конкуренти.6

Така например, използването на онлайн услугите на държавните институции в РБългария, предоставят на клиентите им възможност да спестят разходи и време /понякога и нерви за чакане по опашки/ и да ги улеснят като цяло.

4 Kotler,Ph., Kevin L. Keller, Marketing Management, 12th ed., NJ:Prentice Hall, p.310 5 Пак там. 6 Пактам.




Маркетинг микс

Продукт

В този раздел следва да се опишат продукта, респективно услугата, реалния продукт и разширения продукт. Същността на продукта се определя от тези ключови изгоди, които получава целевата аудитория в резултат на предприетите действия. Тези изгоди трябва да са изключително важни и да са на преден план. Реалния продукт се определя от техническите характеристики, под формата на качество, стил, дизайн и опаковка, които се асоциират с продукта.

Разширеният продукт включва допълнителните характеристики, които увеличават ценността на предлаганият продукт.

Цена.

В тази част на маркетинговия план трябва да се определят възнагражденията и паричните стимули. Също така се определят антистимулите, непаричните стимули и непаричните антистимули.

Място.

В тази част се описват решения за мястото, свързано с това къде ще се предоставя продукта или услугата и средствата, с които се опитват гражданите да достигнат до предлаганото. Следва да се уточнят какви канали за разпределение ще се използват от множеството от предложения – физическа дистрибуция, телефон, факс, поща, мобилните средства за връзка, Интернет, видео, доставка по домовете, места, където потенциалните клиенти обичайно извършват покупките, хранят се и прекарват свободното си време, будки и търговски автомати.

Комуникация.

В този раздел трябва да се опише стратегията за използване на убеждаващата комуникация, в това число и решенията за ключовите послания.

Важно е да се опише маркетинговия микс като в определена последователност като се започне с описанието на продукта и се завърши със стратегическата комуникация. Най-важната задача на маркетинговите комуникации е целевата аудитория да познава продукта, неговата цена и това как да се получи достъп до него.

Оценка на плана.

В тази част на плана, особено важна за администрацията, е необходимо да се определи как ще се оценява маркетинговия план.

Тази оценка може да започва с обяснението на целта на оценката и оценяващата аудитория и как именно тази информация е определяла избора на всичко, свързано с предлаганите продукти и услуги.

При оценката могат да се измерват:

*Измерването на маркетинговата продукция позволява да се идентифицират типа на маркетинговите действия и ресурси, които ще фигурират в отчетите.




*Измерване на резултата от реакцията на потребителите, която може да се измери като равнище на активността на потребителското поведение или промяна на знанието, убежденията или отношението им.

*Измерване на резултатите за държавните институции. Печалбата може да се изразява в увеличаване на целевите печалби на държавната институция в резултат на продажбата на по-евтини услуги, повишаване на подготвеността на децата за започване на училище,повишаване на качеството на водата, намаляване на престъпността, усвояване на европарите за държавни проекти.

Бюджет.

В този раздел се описват разходите, които се правят за реализацията на маркетинговия план. В предварителния бюджет се определя реалното състояние на източниците за финансиране и след това се прави окончателния бюджет. Също така трябва да се включат извънредните разходи, имащи отношение към каналите за разпределение, разработването и разпространението на комуникациите, от гледна точка на маркетинговия план.

План за реализация.

Края на маркетингов план следва да съдържа информация за това кой, къде, как и по какъв начин ще действа. Този документ ще трансформира маркетинговата стратегия в действие. Дава се ясно отговор на това какви са маркетинговите дейности, задълженията, сроковете и бюджетите.

Този план може да съществува като самостоятелен документ, който се разпространява като вътрешна информация, особено важна за служителите, които ще осъществяват този план.

Формата на плана може да бъде различен: от прости графики, в които са включени контролни показатели до комплекси документи, допълнени с компютърни програми. Идеалният план включва основните действия, които ще се осъществяват в планирания период, който обикновено ето 1 до 3 години.

Перфектният маркетингов план ще заработи, когато планираните показатели се съпоставят с действително получените стойности на показатели като обем продажби, печалба, рентабилност. В резултат на обработката с помощта на счетоводен софтуер се разпространяват действителните резултати чрез фирмените основни показатели и автоматично се актуализират и прогнози за бъдещото развитие на държавните институции. По този начин маркетинговия план действително ще ги ръководи, както в действителност би трябвало да бъде.

Литература: 1. Младенова Г. Стратегическо маркетингово планиране. УИ “Стопанство”, 1998.

2. Голубков,Е.П.,Планирование маркетинга, Маркетинг в Росий и за рубежом,№5,2001

3. Котлер,Ф.,Нэнси Ли, Маркетинг для государственньх и общественьх организаций,Изд.”Питер”,2008

4. Kotler,Ph., Kevin L. Keller, Marketing Management, 12th ed., NJ:Prentice Hall, p.310

5. Marian Burk Wood Marketing Plan Handbook, The, and Pro Premier Marketing Plan Package (3rd Edition),2009




6. Peter J. P. Consumer Behaviour and Marketing Strategy. McGraw- Hill. 1998.

7. Webster F.E., Jr. Market-Driven Management. John Wiley & Sons. 1994.

8. Wilson, R. M. S., C. Gilligan, D. J. Pearson. Strategic Marketing Management: Planning, Implementation and Control. Butterworth Heineman.

9. William M. Luther,The Marketing Plan: How to Prepare and Implement It,2009




C o n t e n t s

BULGARIA AS TOURIST DESTINATION

Zlatina Karadjova, Bulgaria, University “Prof. d-r Assen Zlatarov” - Burgas

4

ECONOMIC GROWTH AND FEATURES OF MACROECONOMIC REGULATION

IN AZERBAIJAN

Isa H.Aliyev, Agha-Karim.H.Haciyev, Rahim A.Haciyev,

Institute of Economics, Azerbaijan Academy of Sciences, 1143, Baku, Azerbaijan

16

ORGANIZING AS THE INNOVATIVE FORM

OF TOURISM DEVELOPMENT MANAGEMENT

Valeriy S. Bogolubov,Svetlana A. Bogolubova, Irina S. Simonova.

Saint – Petersburg State University of Engineering and Economics, Saint – Petersburg, Russia

25

MODERN APPROACHES TO FORMATION OF THE BUSINESS PLAN AS ELEMENT

OF THE STRATEGIC POLICY OF TECHNOPARK

Anna Andreevna Maltseva, South-West State University, Russia, Kursk, 50 let Oktjabrja, 94

32

KNOWLEDGE TRANSFER IN INTERNATIONAL SCIENTIFIC

AND TECHNOLOGICAL COOPERATION

Y. Pasichnyk

Cherkassy State Technological University, The Department of Finance and Economics,

Ukraine, Cherkassy, blvd Shevchenko, 460

64

INFLATION AND RISK FOR INVESTING IN THE PRODUCTION OF

INDUSTRIAL COMPANIES

Kornelia Y. Gocheva; Georgi P. Tonkov


79

DEVELOPMENT OF A RESEARCH SYSTEM RESEARCH AND TECHNOLOGY

IN BULGARIA IN COMPLIANCE WITH THE INTERNATIONAL CONTEXT

Vladimir Y. Nikolov; Georgi P. Tonkov


93




STATISTICAL ANALYSIS OF THE STATUS AND DEVELOPMENT

SCIENCE AND TECHNOLOGY IN BULGARIA

Georgi P. Tonkov


108

INVESTMENTS AND INVESTMENT STRATEGY IN THE FIELD OF INDUSTRY

Angel T. Angelov; Georgi P. Tonkov


123

SPECIFICS OF MARKETING PLANNING IN THE PUBLIC SECTOR

Nadezhda Dimova

New Bulgarian University, 21, Montevideo street, Sofia 1618, Bulgaria

136

Documents

International Scientific Publications: Economy & Business, · determines the dominance of the charter air transportation and flat-rate tourism from these countries / total cost trips