Николай Лилиев

Биографични бележки

Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26.05.1885, Стара Загора - 6.10.1960, София).

Роден в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов (1903). Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Д. Подвързачов към края на 1903. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само 2 пародии в сп. "Българан", подписани с инициали. През 1905-1906 следва 3 семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Д. Дебелянов, среща се за пръв път с Вл. Василев и Б. Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1908-09 е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Д. Дебелянов се радва на покровителството на Д. Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти, художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. "Съвременник", № 2, под стихотворението "An die Natur" ("Към природата") за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов. През есента на 1909 Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията "Съвременник", "Оса", "Смях", "Наш живот", "Демократически преглед", "Съвременна мисъл" и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912-13) и в Свищов (1913-15). По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 участвува със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. "Звено". В I световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Излиза в две издания (едно след друго) първата му книга "Птици в нощта". От началото на 1920 Вл. Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник. През 1921 заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 работи

последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. "Златорог", като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 излиза книгата му "Лунни петна" (наградена от Министерството на просвещението). От есента на 1924 до 1928 и от 1934 е драматург на Народния театър в София. След поемата си "Родина" (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 се появява антологичната му книга "Стихотворения", а през март 1934 в "Златорог" излиза цикълът "При морето'' - последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932-1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.

Като драматург в Нар. театър в София (1934-1960) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от П. П. Славейков и П. К. Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на бълг. драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: У. Шекспир ("Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир"), Пиер Корней ("Сид"), М. Метерлинк ("Чудото на Св. Антоний"), Хуго фон Хофманстал ("Електра"), В. Юго ("Ернани"), Ал. Толстой ("Цар Феодор"), X. Ибсен ("Малкият Ейолф") и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г. След 1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната литературна критика. Академик (1945); участвува активно в изданията на Института за литература при БАН.

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на Българияя. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система. Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейския контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение. Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представя нова степен в културата на лиричното изразяване. Съвършенството и ефирността на лиричните образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъствува в европейските литературни речници и енциклопедии.

 Съчинения: Птици в нощта. 1918 (1919); Лунни петна. 1922; Стихотворения. 1931; Стихотворения.

С предг. от Г. Константинов. 1960; Събрани съчинения. В 3 т. 1964; Стихотворения. Подбор и предг. от Г. Константинов, 1968; Стихотворения. 1974; Поезия. С предг. от Н. Фурнаджиев. Съст. и ред. Е. Константинова, Н. Александрова. 1985.

Източник: "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; ISBN 954-428-061-8. Автор на статията: Н. Александрова.

 

Николай Лилиевбиография

 

ЛИЛИЕВ, Николай /псевдоним на Николай Михайлов Попиванов/ /26.V.1885, Стара Загора - 6.X.1960, София/. Роден в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак.

Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов /1903/. Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската "Земеделска банка" и е отпечатал само две пародии в сп. "Българан", подписани с инициали.

През 1905-06 следва три семестъра литература в Лозана , откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Димчо Дебелянов, среща се за пръв път с Владимир Василев и Боян Пенев, с които е свързана творческата му съдба.

През 1908-09 е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Димчо Дебелянов се радва на покровителството на Димитър Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти, художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. "Съвременник", N 2, под стихотворението "An die Natur" /"Към природата"/ за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Георги Бакалов.

През есента на 1909 Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерсвото на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията "Съвременник", "Оса", "Смях", "Наш живот", "Демократически преглед", "Съвременна мисъл" и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите: Одуванчик, Анонимус, Лилипут.

Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов. След завръщането си от Париж /лятото на 1912/ е учител в търговската гимназия в Пловдив /1912-13/ и в Свищов /1913-15/.

По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 участва със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. "Звено". В I световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното м-во, в различни редакции. Излиза в две издания /едно след друго/ първата му книга "Птици в нощта".

От началото на 1920 Владимир Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник. През 1921 Николай Лилиев заминава заедно с проф. Никола Михов за Виена и до септември 1924 работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. "Златорог", като осигурява голяма част от от чуждестранната кореспонденция на списанието.

През 1922 излиза книгата му "Лунни петна" наградена същата година от Министерството на народното просвещение. От есента на 1924 до 1928 и от 1934 до 1960 е драматург на Народния театър в София. След поемата си "Родина" /1925/ в продължение на девет години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография.

В края на 1931 се появява антологичната му книга "Стихотворения", а през март 1934 в сп."Златорог" излиза цикълът "При морето" - последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език от 1932 до 1934 в Търговската академия. Цикълът предизвика широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.

Като драматург в Народния театър в София /1934-60/ Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от П.П.Славейков и П.К.Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на българската драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи.

Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класика и съвременната му драма: Уилям Шекспир - "Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир", "Сид" на Пиер Корней, Морис Метерлинк "Чудото на Св. Антоний", Хуго

фон Хофманстал "Електра", Виктор Юго "Ернани", Алексей Толстой "Цар Фьодор", Хенрих Ибсен "Малкият Ейолф" и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те години.

След 1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и

отрицание от страна на официалната литературна критика. Академик от 1945 участвува активно в изданията на

Института за литература при БАН.

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критическите полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система.

Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейски контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение.

Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представлява нова степен в културата на лирическото изразяване.

Съвършенството и ефирността на лирическите образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

Надежда Александрова.Речник по нова българска литература. С.1994, с. 209-210

Основни дати в живота на Николай Лилиев

  1885, 26 май - В Стара Загора в семейството на Михаил Попиванов и Кера Петкова

Арифева се ражда син Николай. 1889 - Умира баща му Михаил Попиванов. 1899 - Постъпва в Свищовската търговска гимназия. 1900 - Умира майка му Кера Арифева 1903 - Завършва Свищовската гимназия и веднага постъпва на работа в

старозагорския клон на Българската земеделска банка. Запознава се с Димитър Подвързачов. Печата две пародии в "Българан".

1905-1906 - Учи литература в Лозана, Швейцария. Печата за първи път в сп. "Ново общество" и "Демократически преглед." През лятото на 1906г. Отпечатва в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед" стихотворенията "Есен", "Небето плачеше" и "Лунният блясък".

1906 - Есента се завръща в България и известно време работи в канцеларията на Трета софийска мъжка гимназия.

1907 - март - Постъпва като чиновник в дъскорезната работилница в с. Долна баня. Купува и чете много книги от български, руски, немски и френски автори. Получава някои от най-авторитетните европейски литературни списания.

1907 - През лятото в Долна баня се запознава с Димчо Дебелянов. Дружбата между двамата е много сърдечна и е от особено значение за по-нататъшното развитие на Димчо Дебелянов като поет.

1908 - Назначен за преподавател в търговския отдел на Трета мъжка гимназия, София.

1908-1909 - Активно сътрудничи на сп."Съвременник" със стихове и преводи. 1908 - В книга на сп. "Съвременник" е отпечатано стихотворението "An der Natur"

("Към природата"). Това е първото стихотворение отпечатано под псевдонима Лилиев, измислен от Георги Бакалов и Димитър Подвързачов.

1909 - Спечелва конкурс за следване във Франция и заминава за Париж, където постъпва в Училището за висши търговски науки.

1909-1912 - Следва във Франция, усилено кореспондира с приятелите си в София Д. Подвързачов, Д. Дебелянов, Г. Бакалов и др. Изпраща им стиховете си, които излизат предимно в хумористичните списания "Оса", "Шантеклер" и "Смях", както и в "Наш живот", "Съвременна мисъл" и "Демократически преглед".

1910 - Излиза първата "Българска антология". "Нашата поезия от Вазова насам", съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. В нея са включени и стихотворения от Николай Лилиев. В Париж поетът се запознава с П. К. Яворов, а през 1911 г. с Константин Константинов.

1912 - През юни се завръща в България.Септември 1912 г. е назначен в Пловдив като преподавател в Търговската гимназия.

1912 - октомври - 1913 януари. След обявяването на балканската война е граждански мобилизиран и заминава за Стара Загора. Написва цикъла "Война", превежда стихотворения против войната от Леконт де Лил, Уолт Уитман, Ленау и др.

1913 - февруари - Завръща се в Пловдивската Търговска гимназия. Запознава се и другарува с Людмил Стоянов и Николай Райнов. Написва стихотворенията "Моят дух посетява страните на странни поверия", "Ти сплиташ в упоение ресници", "Кажете тоя странен звън" "Тълпите".

1913 - През есента е назначен за преподавател в Свищовската търговска гимназия. Там се сближава и живее неразделно с художника Владимир Димитров-Майстора,

който преподава там краснопис. Написва стихотворенията "Напразно ваший дух лети", "Снежинки", "На светлото утро разсветния звън". Превежда от много чужди автори.

1914 - Отбива редовната си военна повиност в двадесети пехотен полк (Стара Загора).

1915 - Мобилизиран и изпратен на фронта като редник. Взема участие в походите на полка. Написва стихотворението "Родина" (Аз не извиках от вълнение, аз не заплаках от любов). По-късно е преместен в щаба на втори дивизион като военен кореспондент.

1916 - Есента боледува два месеца от тиф и лежи в скопската болница. Там научава за смъртта на любимия приятел Димчо Дебелянов.

1917 - Лятото е назначен като "специалист по търговските науки" в Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. В Дирекцията се сближава с Асен Златаров, с когото остават докрай сърдечни приятели.

1918 - Излиза сборникът стихове "Птици в ноща" с разкошна корица от Николай Райнов.

1919 - Постъпва на работа като редактор в книгоиздателство "Александър Паскалев". Редактира издание на "Афродита" от Пиер Луис, превод от Димчо Дебелянов, сам превежда "Цветове" от Реми дьо Гурмон, един от преводачите е на "Огънят" от Анри Барбюс.

1919 - 1920 - В края на 1919 г. и началото на 1920 г. живее в родния си град Стара Загора. Тук е неотлъчно със своите приятели поетите Иван Хаджихристов и Иван Мирчев.

1919 - Редактор в книгоиздателството на Александър Паскалев. Излиза първата книга на Лилиев "Птици в нощта".

1920 - Започва да излиза сп. "Златорог" и Лилиев става негов сътрудник (съредактор - от 1921 г.).

1921 - януари - Напуща Дирекцията на печата и става коректор във вестник "Независимост".

1921 - Коректор във в. "Независимост" Второ издание на "Птици в нощта". През октомври заминава за Виена заедно с библиографа д-р Никола Михов със задача на Варненската търговска камара да събират сведения за българската търговия в историята.

1921-1925 - С изтъкнатия библиограф д-р Никола Михов заминава за Виена, а оттам в Мюнхен, където двамата събират из големите библиотеки сведения за българската търговия в миналото. В Мюнхен написва цикъла "Венци", "Зад стената" и поемата "Ахасфер". През 1922 излиза втората му стихосбирка "Лунни петна".

1924 - септември - Назначен за административен секретар, а малко по-късно за драматург на Народния театър в София, където остава до 1928 г.

1928 - 1932 - Напуща Народния театър. В продължение на четири години се занимава с литературна работа - превежда и коригира.

1931 - Издава антологичната си книга "Стихотворения". 1932-1934 - Преподавател по френски език във Варненската търговска академия.

След десетгодишна пауза, в която поетът не публикува свои стихове, в сп. "Златорог" излиза цикълът "При морето". В края на 1934 г. постъпва на работа като драматург в Народния театър, където остава до края на живота си. За нуждите на театралния репертоар превежда много шедьоври на европейската драматургия, между които "Ромео и Жулиета", "Сън в лятна нощ", "Хамлет" и "Kрал Лир" на Шекспир, "Ернани" на Виктор Юго, "Електра" на Хуго фон Хофманстал и др.

Есента 1934 - 1960 - Завръща се в София и постъпва отново на работа в Народния театър като драматург. В продължение на повече от 25години работи неуморно,

добросъвестно, с дълбоко чувство за отговорност и с изключителна любов за развитието на българската драма в българското театрално изкуство. Написва либрето за операта Цар Калоян от Панчо Владигеров. Създава стихотворенията "Когато нощем всред безкрая", "В далечни спомени се губя", "Защо ми вдъхна тоя чуден дар" и стихотворното изказване "Другари толкоз се вълнувам".

1945 - Избран за академик. През следващите години съставя и редактира сборници и трудове, издавани от Института за литература при БАН.

1952 - Удостоен със званието "Заслужил театрален деятел". През следващите години съставя и редактира сборници и трудове, издавани от института за литература при БАН.

29 септември 1960 - Във вестник "Литературен фронт" N39 е отпечатана последната му статия "Празник на поезията".

6 октомври 1960 - Умира в правителствената болница в София. Успява да види само сигналния екземпляр от книгата си "Стихотворения", 1960, която излиза под съставителство и редакция на литературния критик Георги Константинов.

Николай Лилиев - житейски посоки

Варна

Свищов

София

Стара Загора

Лозана Виена Мюнхен Париж

Николай Лилиев и Варна

Спомени на Крум Кънчев Спомени на Георги Константинов "Тая приказна Варна" - Стоян

Илиев За живота и творчеството на

поета във Варна - библиографски данни

Из филма "Литературният живот във Варна"

Николай Лилиев два пъти свързва съдбата си с Варна и Варненската Търговско-индустриална камара.

Първият път през 1921, когато е командирован от Варненската Търговско-индустриална камара като помощник на Никола Михов в големите библиотеки на Виена, Мюнхен, Париж за да събират материали за "Архив на българската търговия".

Вторият път, когато с личната протекция на Висшето Търговско Училище във Варна проф. Цани Калянджиев е назначен за преподавател по френски език в същото училище, за периода от 1932 до 1934 г.

Варненско издание е "Антология на българската литература" на Литературната задруга "Денница" публикувала през 1926 г. тримата бъларски поети - Теодор Траянов, Николай Лилиев, Стефан Тинтеров (Вен Тин).

Срещата с морето и Варна е в песните от цикъла "При морето" - последните приживе печатани стихове на поета

Свищов

Николай Лилиев с колеги и ученици Търговската гимназия

Из кореспонденцията на Николай Лилиев

Писмо на Владимр Димитров - Майстора до Н. Лилиев, 1939 г.

Картичка на поета, изпратена от фронта до семейството на сестра му Божана Чакърова

Картичка на Владимир Димитров - Майстора, изпратена от Свищов, 1914 г.

Картичка на Владимир Димитров - Майстора, изпратена от Свищов, 1914 г.

Произведения на Николай Лилиев

Песни

o Съмна в сънните градини... o Светло утро, ти прокуди...

o Небето е безумно синьо...

o Тихият пролетен дъжд...

o На Тракия сред звучните нивя...

o Вървя смирен, вървя самин...

o Знам сърдечен свиден кът...

o На заник догарят...

o Тихата бащина стряха...

o Погледни, как в почуда...

Птици в нощтаo Моите спомени... o Първата зора играе...

o Като бръмчението на пчели...

o Все тия болни светлини...

o Погасва споменът далече...

o Заслушан в смътните слова...

o Париж, Париж, убиец и баща...

o Трептят простори, осветени...

o Кръгозори надвесени...

o Всред есенното запустение...

o Безнадеждни са моите думи...

o Над твоя дом спокойствие...

o Във тоя век на хищно изтребление...

o Трептят простори, осветени...

Лунни петнаo Роса ли градините ръси... o Пламват нежни, пламват бели...

o Прощавай! Не зови! Не спомняй!...

o Луната висне като плод...

o Трепват невидими струни...

o Ти молиш, зная, но кого ли...

o Светкавици на мойта ранна нощ...

o В ранната вечер без звук...

o Смири, душа, размирната си скръб...

o Светът неспирно своя лик мени...

o Като утеха сетна проблясват небесата...

o По тъмните загрижени ланити...

o Пред очите ни гаснат сияния...

o Боже твоя светъл гняв свещен е...

Поемиo Градът o Родина

При моретоo Нощи o Ловци на бисери

o Залез в пристанището

o Тишина

Антологияo Цар - слънце o На светлото утро разсветният звън...

o Вечер нежна ороси ли с...

o Напразно ваший дух лети...

o Към слънцето

Николай Лилиев  

|| Речник на често срещани символи в поезията на Николай Лилиев ||Данните от статистическите изследвания разкриват предпочитания в поезията на

Николай Лилиев към два основни тематични кръга: Душевната чистота и готовността за саможертва в името на страдащите.

Чистите трепети на душата са представени в торчеството на Николай Лилиев от извънредно висока честота на поява на символите пеперуда, птица, лебед. Любопитно е обаче, че символът лилия, който е пряко обвързан със символиката на душевните трепети и чистота, се явява само веднъж в изследваните текстове на поета [Лилиев, Николай. Стихотворения.-София:Бълг. писател, 1964; обхваща 12 197 думи] (символният вариант крин все пак се явява 3 пъти)

Вероятно в случая действат същите културни механизми както при забелязаното въздържание при употребата на символа бяло в творчеството на Яворов [културната традиция да се избягва честата употреба на сакрални думи, които са съотнесени с пространството на божественото].

Темата за чистотата на душата и нейното сливане с бога в сферата на цветовата символика у Лилиев е обвързана с широкото използване на бяло и сребро и на символичния вариант модро. Същевременно показателен е фактът, че само в творчеството на Лилиев въобще не се появят символът жълто и символните варианти червено и пурпур (а руменина се среща само веднъж).

За Лилиев чистата душа е трепетна и свободна (макар и много често страдаща) именно поради това в изследваните стихотворения отсъства символът окови (верига), а символът на безстрастността скала (гранит, мрамор) присъства само чрез използваните по веднъж варианти гранит и мрамор, докато при други автори е често срещан. Трепетната душа, обладана от радости и скърби, е представена и чрез честата употреба на символа дъжд (с по висока честота този символ е само при Ем. Попдимитров и Л. Стоянов). Трепетите на душата обаче не са трепетите на страстта. Именно поради това отсъства символът жар, а темата за горенето е слабо представена за сметка на гасненето- жертвената смърт.

Така се определя и високата честота на употреба на символите вечер, забрава, залез (заник), завеса (щори), звън, сянка, (призрак, видение).

Обърнатата към вечността (символ с много по-висока фреквентност в творчеството на Лилиев в сравнение с другите изследвани поети) душа е готова за саможертва в името на страдащите братя и сестри (с най-висока честота при Лилиев) в греховния град.

Темата за саможертвата е представена и чрез по-високата честота на поява на символите жътва, сърп(коса) и стрела Доброволното мъченичество, видяно като тържество на вярата, надеждата и любовта, е осмислено и като следа(диря) - символ с извънредно изобилна употреба в творчеството на Лилиев.

Добрев, Добрин. Справочник на символите в бългасркия символизъм.- Шумен, Глаукс,1996.-264с.

Създателите на указателя изразяват своята благодарност към автора за позволението да се публикуват в него страниците, посветени на символите в

поезията на Лилиев.

Николай Лилиев - за него

Книги

 

239.АВРАМОВ, Димитър. Николай Лилиев и Владимир Димитров-Майстора : Нравствено-психологически предпоставки на една дружба / Димитър Аврамов. // А в р а м о в, Димитър. Диалог между две изкуства. - С., 1993, c. 246-252.

 

240.АНГЕЛОВ, Б. Нашето литературно движение през 1921 година : Общ годишник на България / Б. Ангелов. - [София] : Д-во на журналистите, 1922.За Николай Лилиев.

 

241.АНЧЕВ, Панко. Николай Лилиев / Панко Анчев. // А н ч е в, Панко. Въведение във философията на българската литературна история : Етюди и фрагменти. - С., 2001, c. 205-211.За поезията на Николай Лилиев.

 

242.АТАНАСОВ, Владимир. Природата - разлъка и примирие : Ботев, Йовков, Вазов, А. Константинов, Яворов, П. П. Славейков, Лилиев, Фурнаджиев, Гео Милев, Вапцаров / Владимир Атанасов. // А т а н а с о в, Владимир. Символни полета в българската литература. - С., 1995, c. 48-91.

  243.АТАНАСОВ, Владимир. Природата: разлъка и примирие : Персоналистът. Универсалната природа / Владимир Атанасов. // А т а н а с о в, Владимир. Символни полета в българската литература.

- С., 1995, c. 81 - 85.

 244.БАДЕВ, Йордан. Николай Лилиев / Йордан Бадев. // Б а д е в, Йордан. Позиция. - С., 1993, c. 134-137.

 245.БАДЕВ, Йордан. Николай Лилиев / Йордан Бадев. // Б ъ л г а р с к а литературна критика : Т. 1. - В. Търново, 2000, c. 433-437.

 246.БАДЕВ, Йордан. Николай Лилиев / Йордан Бадев. // Б а д е в, Йордан. Скици на живите. - С., 1934, c. 109-116.

 

247.БАЛАБАНОВА, Христина. Поглед върху философията и реториката на душата в творчеството на Отокар Бржезина, Николай Лилиев и Иван Краско / Христина Балабанова. // Е з и ц и т е на европейската модерност. - С., 2000, c. 260-268.

 

248.БАЛТОВА, Роза. Към мотива за самотата в поезията на Дебелянов и Лилиев / Роза Балтова. // О т н о в о за въпроси, които не са на мода в българската литература. - Пловдив, 1994, c. 98-108.

 

249.БАЛЬМОНТ, Константин Дмитриевич. Соучастие душь : Очерки / Константин Дмитриевич Бальмонт. - София : М-во на нар. просвещенья, 1930. - 127 с.Съдържа 18 очерци, между които биогр. на Ем. Попдимитров, Н. В. Ракитин, Н. Лилиев, придружени с прев. от произведенията им.

 

250.БЕНБАСАТ, Алберт. Критически срещи в минало и сегашно време : [Литературно-критически очерци] / Алберт Бенбасат. - София : Нар. младеж, 1991. - 207 с.За Н. Лилиев и др.

 

251.БЕНБАСАТ, Алберт. Лилиев и Фурнаджиев - или за нравствеността в литературната всекидневна / Алберт Бенбасат. // Б е н б а с а т, Алберт. Критически срещи в минало и сегашно време. - С., 1991, c. 63-78.Също и в: Л и т. м и с ъ л, 1990, N 1, с. 25-29..

  252.БОГДАНОВ, Иван. Неизбледняващи спомени : Срещи и разговори с български писатели и учени / Иван Богданов; [С предг. от Здравко

Петров]; (Худож. Мира Христова). - София : Бълг. писател, 1981. - 380 с.: 1 л. портр.Библиогр. с. 373-375.За Т. Влайков, А. Страшимиров, К. Христов, Д. Полянов, Н. Лилиев и др.

 

253.БОГДАНОВ, Иван. Николай Лилиев / Иван Богданов. // Б о г д а н о в, Иван. Кратка история на българската литература : В 2 ч. Ч II. - С., 1970, c. 382-390.

 

254.БОЖИЛОВ, Божидар. Бунтът на Николай Лилиев / Божидар Божилов. // Б о ж и л о в, Божидар. Поети отблизо : Есета и статии. - С., 1976, c. 18-30.

 

255.БРЪЗИЦОВ, Христо. Неизвестно стихотворение на Николай Лилиев / Христо Бръзицов. // Б р ъ з и ц о в, Христо. При големи хора по халат и чехли : (Беседи, анкети, впечатления). - Пловдив, 1976, c. 176.

 

256.БЪЛГАРСКИ писатели за литературата и литературния труд : [Сборник под ред. на Борис Делчев, Симеон Султанов, Тихомир Тихов] / Худож. Васил Бараков. - Т. I-II. - София : Бълг. писател, 1964 -I. От Славейков до Николай Ракитин. - 688 с.За Николай Лилиев и др.

 

257.ВАСИЛЕВ, Владимир. Николай Лилиев / Владимир Василев. // В а с и л е в, Владимир. Студии, статии, полемики. - С., 1992, c. 224-238.За творчеството на Николай Лилиев.

 

258.ВАСИЛЕВ, Михаил. Съзвездието символисти (Дебелянов, Лилиев, Траянов, Л. Стоянов, Хр. Ясенов) / Михаил Василев. // В а с и л е в, Михаил. Редове за поезията : Очерци за бълг. поети. - С., 1978, c. 24-32.

 

259.ВАСИЛЕВ, Михаил. Увод в историята на съвременната българска литература (П.Р. Славейков, Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Друмев, Хр.Ботев, Ив.Вазов, З.Стоянов, Ст.Михайловски, К.Христов, М.Георгиев, Н.Лилиев и др.) / Михаил Василев. // В а с и л е в, Михаил. Съвременна българска литература : (Учебник за студентите от СУ "Кл. Охридски"). - С., 1978, c. 7-72.

 

260.ВАСИЛЕВ, Стефан. Музикално звучене в Лилиевата лирика / Стефан Василев. // В а с и л е в, Стефан. Езикови и мемоарни очерци : Избрано. - С., 1978, c. 164-185.

 

261.ВАСИЛЕВ, Стефан. Музикално звучение в Лилиевата лирика / Стефан Василев. // В а с и л е в, Стефан. Строители на родната реч : Т. IV. Кн. I. - С., 1971, c. 67-86.

 

262.ВОЛЕН, Илия. Писателят трябва да бъде жрец : [Интервю за повестта "Йов", за Трифон Кунев, Николай Лилиев, Константин Константинов и др] / Илия Волен. // В о л е н, Илия. Осъзнаване : Есета, интервюта, мисли, изказвания. - Варна, 1980, c. 56-68.

 

263.ВУЧКОВ, Юлиан. Върхове в историята на българската литература / Юлиан Вучков. - София : Светулка-44, 1999 - 360 с.За Н. Лилиев и др.

 

264.ГЕОРГИЕВ, Любен. "Какво ще кажем на младите сърца"? - лириката на Николай Лилиев / Любен Георгиев. // Г е о р г и е в, Любен. Литературна класика : Кн. 5. - С., 1992, c. 56-71.Също и в: Х о р и з о н т, 1997, N 1, с. 80-85.

265.ГЪРДЕВ, Георги и др. Николай Лилиев. "Кръгозори надвесени" : Печален пеизаж на душата / Георги Гърдев, Даниела Минчева. // Г ъ р д е в, Георги и др. Ново ръководство за ученика по литература за 8 клас. - Велико Търново, 2001, c. 93-95.

266.ГЪРДЕВ, Георги и др. Николай Лилиев. "Светло утро, ти прокуди" / Георги Гърдев, Даниела Минчева. // Г ъ р д е в, Георги и др. Ново ръководство за ученика по литература за 8 клас. - Велико Търново, 2001, c. 96-104.

267.ГЪРДЕВ, Георги и др. Николай Лилиев. "Тихият пролетен дъжд" : Звън и шепот на вселената / Георги Гърдев, Даниела Минчева. // Г ъ р д е в, Георги и др. Ново ръководство за ученика по литература за 8 клас. - В. Търново, 2001, c. 90-92.

  268.ДАЛЧЕВ, Атанас. Поезия / Атанас Далчев; Предг. състав. и прил. Чавдар Добрев. - Велико Търново : Слово, 1993. - 110 с.

Съдържа и за българската поезия: Хр. Ботев, Ив. Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Д. Дебелянов, Николай Лилиев, Ем. Попдимитров, Хр. Смирненски.

 

269.ДАЛЧЕВ, Атанас. Размишления върху българската лирика след войната / Атанас Далчев. // Б ъ л г а р с к а литературна критика : Т. 1. - В. Търново, 2000, c. 89-96.За Николай Лилиев.

 

270.ДАЛЧЕВ, Атанас. Фрагменти : [Мисли за бълг. литература, за поети и писатели: Хр. Ботев, П. Яворов, Й. Йовков, Н. Ракитин, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев и др.] / Атанас Далчев. // Д а л ч е в, Атанас. Стихотворения, фрагменти, мисли и впечатления. - С., 1978, c. 139-317.

 

271.ДАЧЕВ, Мирослав Иванов. Семиотика на цвета на поетичния текст / Мирослав Дачев. - София : Нар. събрание, 1997. - 376 с. : с черт., табл., диагр.За творчеството на поета-символист Николай Лилиев и др.

 

272.ДЕЛОВ, Георги. Опити за тълкуване на символичната образност : Николай Лилиев - Нощта ще ни изплаче свойте тайни : Безвремие и вечност сред взривените мисловни и чувствени пространства / Георги Делов. // П е т р о в а, Таня и др. Матурата по български език и литература. - С., 2002, c. 193-195.

 

273.ДИМИТРОВА, Елка. Отношението Атанас Далчев - Николай Лилиев в контекста на проблематичния диалог в българската литература от 20-те години / Елка Димитрова. // Д и м и т р о в а, Елка. Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия на 20-те години на XX век - Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев. - С., 2001, c. 287-307.

 

274.ДИМИТРОВА, Елка. Фигурата на несъстоялото се битие в поезията на Николай Лилиев : Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия на 20-те години на XX век - Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев / Елка Димитрова. // Д и м и т р о в а, Елка. Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия на 20-те години на XX век - Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев. - С., 2001, c. 287-307.Също и в: Б ъ л г. е з. и л и т., 2001, N 5-6, c. 101-110.

 

275.ДОБРЕВ, Димитър. За светлия човек (Николай Лилиев) / Димитър Добрев. // Д о б р е в, Димитър. През моите очи : Статии, спомени, впечатления. - С., 1974, c. 75-80.

 

276.ДОБРЕВ, Добрин Начев. Символите в творчеството на българските символисти / Добрин Добрев. - София : Ciela, 2000. - 396 с. : с табл..Съдържа: . Основни символни полета в творчеството на П. Яворов, Т. Траянов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Ем. Попдимитров, Л. Стоянов.

 

277.ДОБРЕВ, Добрин Начев. Справочник на символите в българския символизъм / Добрин Добрев. - Шумен : Глаукс, 1996. - 264 с. : с табл..

 

278.ДОБРЕВ, Добрин. Честота на появата на символите в творчеството на българските символисти / Добрин Добрев. // Д о б р е в, Добрин. Символите в творчеството на българските писатели. - С., 2000, c. 289-310.

 

279.ДОНЧЕВ, Николай. Литературни и мемоарни етюди : Избрани произведения / Николай Дончев; Худож. Надежда Златанова. - София : Бълг. писател, 1978. - 355 с.: 1 л. портр.За Николай Лилиев.

 

280.ЖЕЧЕВ, Тончо. Безподобният Николай / Тончо Жечев. // Ж е ч е в, Тончо. Въведение в новата българска литература. - С., 1995, c. 315-350.Също и в: Ж е ч е в, Тончо. Въведение в изучаването на новата българска литература. - С., 1992, с. 359-398.

 

281.ЖЕЧЕВ, Тончо. Необикновено възприемане и преживяване на основните човешки ценности от поета - платонизмът като живо дихание на Лилиевата поезия : Анализ на "Градът", "Като утеха сетна" и "Те отминават" / Тончо Жечев. // Ж е ч е в, Тончо. Въведение в изучаването на новата българска литература. - С., 1992, c. 378-398.

 

282.ЗАРЕВ, Пантелей. Николай Лилиев / Пантелей Зарев. // З а р е в, Пантелей. Панорама на българската литература : Т. I. Ч. 2. - С., 1967, c. 480-492.

 

283.ЗАРЕВ, Пантелей. Николай Лилиев / Пантелей Зарев. // З а р е в, Пантелей. Панорама на българската литература: В 5 т. : Т. 2. - С., 1977, c. 486-498.

 284.ЗАРЕВ, Пантелей. Николай Лилиев / Пантелей Зарев. // З а р е в, Пантелей. Българска класика : Т. 1. - С., 1989, c. 600-613.

 

285.ЗАРЕВ, Пантелей. Панорама на българската литература : В 5 т / Пантелей Зарев. - (3.) прераб. и доп. изд. - София : Наука и изкуство , 1977 -Т. 2. - 1. изд. 1967. - 591 с.Т. 5. - 1979. - 420 с.Съдържа: Лит.-крит. изследване на творчеството на П. П. С л а в е й к о в, П. Я в о р о в, Е. П е л и н, Д. Д е б е л я н о в, Й. Й о в к о в, К. Н. Л и л и е в и др.

 

286.ЗАРЕВ, Пантелей. Панорама на българската литература : В 4 т / Пантелей Зарев. - 2. изд. - София : Наука и изкуство, 1969 -II. - 576 с.Съдържа: Лит.-крит.изследване на литературата от преди Освобождението до Първата световна война и на творчеството на П. П. С л а в е й к о в, П. Я в о р о в, Е л и н П е л и н, Д. Д е б е л я н о в, Й. Й о в к о в, К. В е л и ч к о в, Ст. М и х а й л о в с к и, Т. В л а й к о в, М. Г е о р г и е в, Н. Л и л и е в и др.

 

287.ЗИДАРОВ, Камен. Избрани произведения : Стихове, драми, портр. и профили / Камен Зидаров; (Худож. Димитър Трендафилов). - София : Бълг. писател, 1978 (библ. каре 1979). - 691 с.: 9 л. портр. и ил.Статии за Николай Райнов, Николай Лилиев, Гео Милев, Оскар Уайлд, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Иван Димов, Цанко Лавренов, Илия Петров.

 288.ЗИДАРОВ, Камен. Поет и мъдрец (Н.Лилиев) / Камен Зидаров. // З и д а р о в, Камен. Избрани произведения. - С., 1978, c. 548-576.

289.ЗЛАТАРОВ, Асен. Птици в нощта / Асен Златаров. // З л а т а р о в, Асен. Избрани произведения / Състав. и ред. Д. Братанов, Ст. Стоименов, Св. Златаров. - (2. изд.). - С., 1975, c. 105-107.

290.ЗЛАТАРОВ, Асен. Птици в нощта / Асен Златаров. // З л а т а р о в,

Асен. Избрани съчинения в три тома : Т. I. - С., 1966, c. 138-142.За Николай Лилиев.

 

291.ИВАНОВ, Славчо. Поезията между две епохи (1878-1900) / Славчо Иванов. - София : Унив.изд. "Св. Климент Охридски"; Съюз на филолозите в България, 1994. - 168 с. - (Библ. Език и литература)За Николай Лилиев.

 

292.ИГОВ, Светлозар Атанасов. История на българската литература 1878-1989 / Светлозар Игов. - 2. доп. изд. - София : Ciela Soft and publ., 2001. - 880 с.Николай Лилиев с. 601-610.

 

293.ИГОВ, Светлозар. Антология на българската поезия / Светлозар Игов. - Пловдив : Христо Г. Данов, 1995. - 574 с.Николай Лилиев с. 355-361.

 

294.ИГОВ, Светлозар. Три образа на жената и любовта у П. К. Яворов, Дим. Бояджиев и Николай Лилиев / Светлозар Игов. // И г о в, Светлозар. Български шедьоври. - С., 1992, c. 187-196.Също и в: Л и т. ф р о н т, N 24, 13 юни 1985, с. 6.

 295.ИЛИЕВ, Стоян. Николай Лилиев / Стоян Илиев. // И л и е в, Стоян. Литературни очерци : Т.2. - С., 1999, c. 132-192.

 

296.ИЛИЕВ, Стоян. Николай Лилиев - син на обезверен жребий : Монография / Стоян Илиев. - София : Бълг писател, 1987. - 291 c..Рец.: Александър Йорданов. Ах, този жребий. // Л и т. ф р о н т, XLIV,N 23, 2 юни 1988, с. 2.Александър Панов. Задълбочен принос към новия подстъп за разбиране на поезията на Н. Лилиев. // Л и т. м и с ъ л, XXXII,1988, [б.н.], с. 135-136.Румяна Карапенева. Книга за загадъчността на един поет. // Х о р и з о н т, XIV,1987,N 4, с. 128-130.

 

297.ИЛИЕВ, Стоян. Родени един за друг : Страници от историята на бълг. любовна лирика / Стоян Илиев. - София : БАН, 1993. - 255 с.Съдържа литературнокрит. очерци за Николай Лилиев и др.

  298.ЙОРДАНОВ, Александър. Тайни гласове в поезията на Николай

Лилиев / Александър Йорданов. // Й о р д а н о в, Александър. В сянката на думите. - С., 1989, c. 67-74.Също и в: Л и т. ф р о н т, N 35, 31 авг. 1989, с. 3.

 

299.ЙОСИФОВ, Веселин. Звучен ручей / Веселин Йосифов. // Й о с и ф о в, Веселин. Съвременници. - С., 1963, c. 331-340.За Николай Лилиев.

 

300.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Българи / Ефрем Каранфилов. - (3 изд.). - София : Нар. младеж, 1980. - 800 с.Биографични очерци за Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Бенковски,Ил. Бешков, Н. Лилиев, Вл. Димитров-Майстора и др.

 

301.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Българи: Ч. 1- / Ефрем Каранфилов. - София : Нар. младеж, 1968. - (Библ. България в образи. Кн. за видни българи)3. 1975. - 336 с.: 4 л. ил.Биогр. очерци за Н. Вапцаров, Вл. Заимов, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Николай Лилиев и др.

 302.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Николай Лилиев / Ефрем Каранфилов. // К а р а н ф и л о в, Ефрем. Българи : Ч. I. Т. 3. - С., 1975, c. 138-182.

 

303.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Николай Лилиев : 4 т. / Ефрем Каранфилов. // И с т о р и я на българската литература : Българската литература от Освобождението (1878) до Първата световна война : Т. III. - С., 1970, c. 853-869.

 

304.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Николай Лилиев / Ефрем Каранфилов. // К а р а н ф и л о в, Ефрем. Избрани произведения в три тома : Т. 2. Минало и съвременност. - С., 1985, c. 231-253.Също и в: К а р а н ф и л о в, Ефрем. Мощта на словото. - С., 1981. - с. 56-76.

 

305.КАРАНФИЛОВ, Ефрем. Николай Лилиев: Где всяка цел се губи сред безкрая / Ефрем Каранфилов. // К а р а н ф и л о в, Ефрем. Български поети. - Пловдив : Хр. Г. Данов, 1965, c. 60-79.

  306.КАТАЛОГ : Биографии и библиография на български писатели от Паисий до днес. - [София] : Хемус, б.г. - 136 с.

Биографични бележки за Николай Лилиев.

 

307.КАЦАРСКА, Красимира. Войната като изпитание на човешката нравственост в поезията на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас. - С., 1998, c. 273-276.За Николай Лилиев.

 

308.КАЦАРСКА, Красимира. Домът и стопанинът в контекста на мотива за самотата в лириката на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас (План-тезиси и разработки). - С., 1998, c. 265-269.

 

309.КАЦАРСКА, Красимира. Домът и тълпите в изповедно-социалните творби на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас (План-тезиси и разработки). - С. 1998, 261-264

 

310.КАЦАРСКА, Красимира. Домът като родина в лириката на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас (План-тезиси и разработки). - С., 1998, c. 254-257.

 

311.КАЦАРСКА, Красимира. Контрапунктният поглед на човека с модерна душа към живота в лириката на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас. - C., 1998, c. 282-287.

 

312.КАЦАРСКА, Красимира. Корелацията между природата и пейзажа на душата в стихотворението на Николай Лилиев "Сред есенното запустение..." / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас. - С., 1998, c. 464-476.

 

313.КАЦАРСКА, Красимира. Любовта като самота и обреченост в интимните изповеди на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за X клас. - С., 1998, c. 277-282.

  314.

КАЦАРСКА, Красимира. Необозримост на пространствата в лириката на Николай Лилиев за природата / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас (План-тезиси и разработки). - С., 1998, c. 257-261.

 

315.КАЦАРСКА, Красимира. Развитие на романтичната сонетна форма в символистичната лирика на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Прагове в българската поезия : Кн. 1. - Пловдив, 1966, c. 131-142.

 

316.КАЦАРСКА, Красимира. Развитие на романтичната сонетна форма в символистичната лирика на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас. - С., 1998, c. 291-297.

 

317.КАЦАРСКА, Красимира. Трагизмът на взаимоотношенията между компонентите на триадата вяра, надежда и любов в молитвената поезия на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас. - С., 1998, c. 287-290.

 

318.КАЦАРСКА, Красимира. Човекът и светът в лириката на Николай Лилиев / Красимира Кацарска. // К а ц а р с к а, Красимира. Българският модернизъм : Учебно помагало за 10 клас (План-тезиси и разработки). - С., 1998, c. 269-273.

 

319.КИРОВА, Милена. Дискурси на майката : Символи(сти)чната родина / Милена Кирова. // К и р о в а, Милена. Сънят на Медуза. - С., 1995, c. 185-223.

 

320.КИРОВА, Милена. От Femina Alba до Corpus Christi... и ужаса да бъдеш девствен / Милена Кирова. // К и р о в а, Милена. Сънят на Медуза : Към психоанализа на българската литература. - С., 1995, c. 75-93.Николай Лилиев.

321.КИРОВА, Милена. Пътят на нарцисизма : От Femina Alba до Corpus Christi...и ужаса да бъдеш девствен / Милена Кирова. // К и р о в а, Милена. Сънят на Медуза. - С., 1995, c. 75-93.

 

322.КОНСТАНТИНОВ, Георги и др. Български писатели : Биографии и библиография / Георги Константинов, Цв.Минков, Ст.Великов. - София : Бълг. писател, 1961. - 792 с.Николай Лилиев с. 316.

 

323.КОНСТАНТИНОВ, Георги и др. Николай Лилиев : [Биография] / Георги Константинов, Цв. Минков, Ст. Великов. // К о н с т а н т и н о в, Георги и др. Български писатели : Биографии: Библиография. - С., 1961, c. 316-318.

 

324.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Литературното наследство на Николай Лилиев : (Встъп. статия) / Георги Константинов. // Л и л и е в, Николай. Съчинения в три тома : Т. I. - С., 1964, c. 5-46.

 

325.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев / Георги Константинов. // К о н с т а н т и н о в, Георги. Моето поколение в литературата : Кн. 2. - С., 1970, c. 87-101.Основни черти на неговата лирика.

 

326.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев / Георги Константинов. // О ч е р ц и за български писатели : Сборник (7 изд.) : Ч.I. Т.II. - С., 1971, c. 573-594. - (Библ. за ученика)

 

327.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев : [Встъпителна статия] / Георги Константинов. // Л и л и е в, Николай. Стихотворения. - С., 1960, c. 5-21.

 

328.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев : [Жизнен и творчески път] / Георги Константинов. // О ч е р ц и за български писатели : Ч. II. - С., 1972, c. 580-602.

 

329.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев : Човекът, поетът / Георги Константинов. - София : Бълг. писател, 1963. - 264 с.: 9 л. портр., 1 факс.Рец.: Николай Стайков. // Л и т. ф р о н т, XIX,N 7, 21 ноем. 1963.E. Манолов. // П л а м ъ к, 1963, N 6, с. 124-125.Лилия Кирова. // Л и т. м и с ъ л, 1963, N 6, с. 125-128.

  330.КОНСТАНТИНОВ, Георги. Николай Лилиев всред своите

приятели : Биогр. на поета по случай 10 г. от смъртта му / Георги Константинов. - София : Бълг. писател, 1971. - 307 с.Рец.: Симеон Радев. Биография на човечността. // П л а м ъ к, XV,1971,N 8, с. 72-74.Людмила Григорова. // Р о д н а р е ч, 1971, N 8, с. 47.Николай Дончев. // У ч и т. д е л о, XXII, Бр. 51, 2 юли 1971.

 

331.КОНСТАНТИНОВ, Константин. Николай Лилиев / Константин Константинов. // К о н с т а н т и н о в, Константин. Път през годините. - С., 1966, c. 523-528.

 

332.КОНСТАНТИНОВА, Елка Г. Николай Лилиев : [Творчески портрет] / Елка Г. Константинова. - 2. изд. - София : Зелена вълна, 1992. - 80. - (Бълг. модернисти; 1)Поезия на нравствения стоицизъм.

 

333.КОНСТАНТИНОВА, Елка. Николай Лилиев : [Творчески портрет] / Елка Константинова. - София : Нар. просв., 1988. - 79 с.: 4 л. ил., портр., факс. - (Поредица Творчески портрети)Рец.: Алберт Бенбасат. Моралът на едно литературно присъствие. // А Б В, XI,N 6, февр. 1989, с. 4.Светла Гуляшка-Балканска. Николай Лилиев - поетът и човекът. // Л и т. м и с ъ л, 1989, N 9, с. 16-31Съдържа и кратък животопис.

 

334.КОНСТАНТИНОВА, Елка. П. К. Яворов и Николай Лилиев / Елка Константинова. // Я в о р о в - раздвоеният и единният : Нови изследвания: [Сборник]. - С., 1980, c. 289-304.Библиогр. с. 386-389 и под линия.

 

335.КОНСТАНТИНОВА, Елка. Поет на духовното извисяване и на нравствения стоицизъм / Елка Константинова. // К о н с т а н т и н о в а, Елка. Силуети от вчера и днес. - С., 1985, c. 65-79.Николай Лилиев.

 

336.КОНСТАНТИНОВА, Елка. Творчеството като идеал и вяра : [Николай Лилиев] / Елка Константинова. // К о н с т а н т и н о в а, Елка. Николай Лилиев. - С., 1992, c. 5-15.Също и в: К о н с т а н т и н о в а, Елка. Лечебната сила на литературата. - С., 1992, с. 28-36.

  337.КОНСТАНТИНОВА, Елка. Яворов и Лилиев / Елка

Константинова. // К о н с т а н т и н о в а, Елка. Самобитно и общочовешко : (Лит. изследване). - С., 1980, c. 30-49.

 

338.КРЪСТЕВ, Богомил. Музикалността в поезията на Н. Лилиев / Богомил Кръстев. // Е з и к и стил на българските писатели : Кн. 1. - С., 1962, c. 241-264.

 

339.КРЪСТЕВ, Димитър. Несретата на безпокойния / Димитър Кръстев. // Д о м и път : Домът, пътуването и завръщането в литературата. - В. Търново, 2001, c. 178-194.За Николай Лилиев.

340.КРЪСТЕВ, Димитър. Николай Лилиев : Светло утро, ти прокуди / Димитър Кръстев. // Л и т е р а т у р н и анализи : В помощ на учениците от 8 клас. - В. Търново, 2002, c. 81-87.

341.КРЪСТЕВ, Димитър. Николай Лилиев : Тихият пролетен дъжд / Димитър Кръстев. // Л и т е р а т у р н и анализи : В помощ на учениците от 8 клас. - В. Търново, 2002, c. 81-87.

 

342.КУНЧЕВА, Рая. Чистата поезия - пресечно понятие на модернизма : Пол Валери и Николай Лилиев / Рая Кунчева. // Е з и ц и т е на европейската модерност. - С., 2000, c. 92-97.

 343.КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. Драмата на Лилиев / Кръстьо Куюмджиев. // А л м а н а х X клас. - В. Търново, 1994, c. 450-453.

 

344.КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. Историята като жива памет : Статии / Кръстьо Куюмджиев. - София : Бълг. писател, 1979. - 163 с.Статии, бележки и рецензии за Н. Лилиев.

 

345.КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. Николай Лилиев / Кръстьо Куюмджиев. // К у ю м д ж и е в, Кръстьо. Профили в черно и бяло : [Лит.-крит. очерци]. - С., 1966, c. 58-76.

 

346.КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. Николай Лилиев / Кръстьо Куюмджиев. // К у ю м д ж и е в, Кръстьо. Силуети : [Лит.- крит. очерци]. - С., 1976, c. 235-239.

 

347.КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. Николай Лилиев (10 години от смъртта му) / Кръстьо Куюмджиев. // К у ю м д ж и е в, Кръстьо. Критически делници. - С., 1972, c. 173-176.

 348.ЛИКОВА, Розалия. Проблеми на българския символизъм / Розалия Ликова. - София : Български писател, 1985. - 454 с.

 

349.ЛИТЕРАТУРНИ анализи : В помощ на учениците от 8. клас / Иван Радев и др.. - 9 доп. и прераб. изд.. - В. Търново : Абагар, 2002. - 199 с.За Николай Лилиев.

 

350.ЛИТЕРАТУРНИ анализи : За вас, зрелостници и кандидат-студенти / Ред. Мая Славова. - София : Ваньо Недков, 1997. - 312.За Николай Лилиев.

 

351.МАЛАРМЕ, Стефан. Иродиада: На български език / Стефан Маларме; [с предг. и послесл.] от Гео Милев. - (Ст.Загора) : (М.Касабов), (1915). - 16 л.: с портр.С посвещение: На поета Николай Лилиев - поет на красота и девственост.

 

352.МАРКОВ, Георги. Субективното в художествения образ (с примери от Д.Дебелянав, Гео Милев, Елин Пелин, Н. Лилиев, Н. Фурнаджиев, Й. Йовков и др.) / Георги Марков. // М а р к о в, Георги. Теория, критика, литературна история : Избрани произведения. - С., 1977, c. 41-70.

 

353.МЕШЕКОВ, Иван. Николай Лилиев : Романтик символист / Иван Мешеков. // Б ъ л г а р с к а литературна критика : Т. 1. - В. Търново, 2000 , c. 413-433.

 

354.МЕШЕКОВ, Иван. Николай Лилиев : Романтик-символист / Иван Мешеков . // М е ш е к о в, Иван. Очерци, статии, рецензии. - С., 1965, c. 292-320.Също и в: А л м а н а х X клас. - В. Търново, 1994, с. 447-450.

355.МЕШЕКОВ, Иван. Николай Лилиев - романтик символист : Лит.-крит. студия / Иван Мешеков. - София : Бр. Миладинови, 1937. -

116 с.

 356.МЕШЕКОВ, Иван. Николай Лилиев - романтик символист : Лит.-критична студия / Иван Мешеков. - София, 1936.

 

357.МИЛЕВ, Гео. Кратка история на българската поезия / Гео Милев. // М и л е в, Гео. Произведения : Т. 1. Гео Милев - поетът : Поезия, преводи, есета, критика, публицистика, писма. - С., 1997, c. 234-240.

 

358.МИЛЕВ, Гео. Поезията на младите / Гео Милев. // М и л е в, Гео. Избрани произведения в два тома : Т. II. - С., 1965, c. 213-221.Съдържа и бележки за поезията на Н. Лилиев, Л. Стоянов, Д. Симидов, 1924 г.

 

359.МИХАЙЛОВСКА, Елена. Към Париж, Европа, но и родното (или за някои художествени търсения у нас между двете световни войни) / Елена Михайловска. // М и х а й л о в с к а, Елена. Митът Париж : Щрихи към интелектуалната биография на едно (и повече) български поколения. - С., 2001, c. 44-72.

 

360.НЕДЕЛЧЕВ, Михаил. Жестът на смирението : Етюди върху лириката на Николай Лилиев / Михаил Неделчев. // Н е д е л ч е в, Михаил. Социални стилове, критически сюжети. - С., 1987, c. 160-168.Също и в: Н е д е л ч е в, Михаил. Личности на българската литература. - Cофия, 206 с.

 

361.НИКОЛОВ, Малчо. От Теодор Траянов до Никола Вапцаров : Литературни характеристики / Малчо Николов. - София : Хемус, 1947. - 314 с.За Николай Лилиев.

 

362.ОЧЕРЦИ за българските писатели : Сборник : Ч. I-III / [Худож. Елена Маринчева]. - София : Бълг. писател, 1969. - (Библ. за ученика)I. [5 изд.]. - 452 с.II. [4 изд.]. - 572 с.III. [4 изд.]. - 688 с.За Николай Лилиев.

 

363.ПАНАЙОТОВА, Мария. Лирическият герой на Николай Лилиев / Мария Панайотова. // П а н а й о т о в а, Мария. Духовните търсения на български творци : Литературни анализи - за Вас зрелостници и кандидат-студенти. - Ямбол, 1997, c. 61-67.Също и в: Р о д н а р е ч, 1994, N 6, с. 4-7.

364.ПАНТЕЛЕЕВА, Нина. Николай Лилиев : Поезия на Безумно бялата мечта / Нина Пантелеева. // П а н т е л е е в а, Нина. Литературни интерпретации 8. клас. - С., 2002, c. 28-33.Също и в: Р И К И - к а н д и д а т г и м н а з и с т, N 42, 19-25 дек. 2000, с. 10-11.

 

365.ПАШОВА, Мария. Лирична миниатюра с богато художествено съдържание / Мария Пашова. // П а ш о в а, Мария. Литературноинтерпретативно съчинение : Помагало по литература за 8 клас. - Пловдив, 2001, c. 66-70.

366.ПАШОВА, Мария. От изгрева до залеза на едно влюбване / Мария Пашова. // П а ш о в а, Мария. Литературноинтерпретативно съчинение : Помагало по литература за 8 клас. - Пловдив, 2001, c. 56-60.Тихият пролетен дъжд на Николай Лилиев.

367.ПАШОВА, Мария. Трепетите на една душа / Мария Пашова. // П а ш о в а, Мария. Литературноинтерпретативно съчинение : Помагало по литература за 8 клас. - Пловдив, 2001, c. 61-65.Светло утро на Николай Лилиев.

 

368.ПЕНЕВ, Боян. Българската литература : Кратък ист. преглед / Боян Пенев. - Пловдив, 1930. - 206 с.За зараждането и до Ботев включително. Посочва се, че измежду младите и даровити поети са Д. Дебелянов и Н. Лилиев, с. 203.

 

369.ПЕТРОВА, Мариела. Европейският символизъм в поезията на Николай Лилиев / Мариела Петрова. // М и л ч е в а, Цветана. Кандидатстудентски литературни разработки - 11 клас. - С., 1996, c. 195-199.

  370.ПОГЛЕД към неизвестното : Писма, стихотворения, изповеди / Представени от Стефан Памуков; Под ред. на [с предг.] Атанас Свиленов. - Пловдив : Хр. Г. Данов, 1989. - 216 с.: с портр., факс.,

ил.За Ст. Стамболов, П. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, М. Кремен, М. Белчева, Б. Пенев, Д. Габе, Й. Йовков, Я. Язова.

 

371.ПОЕЗИЯ'70 : [Сборник] / Худож. Кънчо Кънев. - София : Бълг. писател, (1970). - 240 с.: с ил.Съдържа: Очерци за Н. Марангозов, В. Ханчев, Н. Лилиев, Вл. Голев и др.

 

372.ПОЛЯНОВ, Владимир. Срещи по дългия път : Мемоарни импресии / Владимир Полянов. - София : Бълг. писател, 1984. - 176 с.За К. Христов, Л. Стоянов, Г. П. Стаматов, Н. Лилиев, Й. Йовков, Св. Минков, Т. Г. Влайков, Г. Михайлов, А. Страшимиров, Б. Пенев, Дж. Голдзуърти, Х. Уелс, А. Протич, Ст. Загорчинов, Д. Подвързачов.

 

373.ПОПВАСИЛЕВ, Стефан. Николай Лилиев / Стефан Попвасилев. // П о п в а с и л е в, Стефан. Радетели за език и култура. - С., 1968, c. 208-221.

374.РАДЕВ, Радослав и др. Човекът и природата: едно съвършено и непостижимо равновесие : Литературноинтерпретативно съчинение върху стихотворението на Николай Лилиев "Тихият пролетен дъжд" / Радослав Радев, Койка Попова, Станимир Цветков. // Р а д е в, Радослав и др. Осмокласниците пишат : Съобразено с новата учебна програма. - С., 2002, c. 64-67.

 

375.РАДЕВ, Симеон. Моите посещения у Николай Лилиев в Народния театър / Симеон Радев. // Р а д е в, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. - С., 1965, c. 341-355.

 

376.РАДЕВ, Симеон. Поглед върху литературата и изкуството и лични спомени / Симеон Радев; [Худож. Кирил Гюлеметов]. - София : Бълг. писател, 1956. - 447 с.За Николай Лилиев.

 

377.РАДЕВСКИ, Христо. Живи като живите : Спомени / Христо Радевски. - 2. прераб., доп. изд. - София : Нар. просв., 1987. - 328 с.За Николай Лилиев.

  378.

РАДЕВСКИ, Христо. Николай Лилиев / Христо Радевски. // Р а д е в с к и, Христо. Живи като живите. - С., 1971, c. 33-53.

 

379.РАДОСЛАВОВ, Иван. Градът ( в произведенията на Д. Дебелянов, Н. Лилиев и К. Константинов, 1912 г.) / Иван Радославов. // Р а д о с л а в о в, Иван. Книга от мои страници : [Сборник лит.-крит. статии]. - С., 1968, c. 248-260.Също и в: Н а ш ж и в о т, 1912, N 7-8, с. 255-263.

380.РАЙНОВ, Николай. Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1-9 / Николай Иванов Райнов. - София : Ст. Атанасов, 1941.Кн. 9. Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов. - 180 с.Николай Лилиев с. 100-140.

 

381.РЕЧНИК по нова българска литература : 1878-1992 / Състав. и ред. Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев; Худож. Веселин Цаков. - София : Хемус, 1994. - 440 с.Биография на Николай Лилиев.

382.РОСЕН, Петко. Песни за родината / Петко Росен. // Л и т е р а т у р н а т а задруга Хиперион. - Велико Търново, 1996, c. 191-198.Образът на Родината в поезията на Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов и Христо Ясенов.

 

383.СВИНТИЛА, Владимир. Николай Лилиев за физическите граници на поезията / Владимир Свинтила. // П о е з и я`70. - С., [1970], c. 219-224.

 

384.СВИНТИЛА, Владимир. Спорът Атанас Далчев - Владимир Василев / Владимир Свинтила. // Владимир В а с и л е в - личност, дело, съдба. - С., 1997, c. 77-82.Спорът се отнася до Н. Лилиев.

 

385.СЕСТРИМСКИ, Иван. Българска лирика : Литературен портрет / Иван Сестримски. - София : Унив. изд. Св. Кл. Охридски; Съюз на филолозите българисти, 1993 - 160 с. - (Библ. Език и литература; 9.)За П. П. Славейков, М. Белчева, Д. Бояджиев, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов.

  386.

СЕСТРИМСКИ, Иван. Литературни акварели : [Лит.-крит. очерци за Гео Милев, Хр. Ясенов, Николай Лилиев] / Иван Сестримски. - София : Бълг. писател, 1985.Рец.: Славчо Иванов. Трудностите на литературния акварел. // Е з. и л и т., XLII, 1987, Х 2, с. 130- 131.Иван Сарандев. Литературните акварели на критика. // Т р а к и я,1986, N 5, с. 121-122.

 

387.СЕСТРИМСКИ, Иван. Николай Лилиев / Иван Сестримски. // С е с т р и м с к и, Иван. Избрани произведения в два тома : Т. 1. Литературни портрети и етюди. - С., 1986, c. 239-252.Николай Лилиев като преводач.

 

388.СИМЕОНОВА-КОНАХ, Галя Т. Поетът и лилията : Християнски идеи в творчеството на Николай Лилиев / Галя Симеонова-Конах. - София : Анго бой, 1999 - 213.Рец.: Росина Данкова. Книга за поезията на Николай Лилиев и за богословския подход към нея. // П т и ц и в н о щ т а, 2001, N 2-3, с. 6-10.Росина Данкова. Литературното образование и естетическите първооснови в поезията на Николай Лилиев. // О б р а з о в а н и е, 2003, N 3, с. 77-85.

 

389.СТАЙКОВ, Николай. С мой поглед : Очерци, лит. критика, спомени / Николай Стайков; (Худож. Михаил Каменов). - София : Бълг. писател, 1982. - 291 с.За Николай Лилиев и др.

 

390.СТЕФАНОВ, Валери. Българска литература XX век : Дванадесет сюжета / Валери Стефанов. - София : Анубис, 2003. - 439 с.За Н. Лилиев.

 

391.СТОЯНОВ, Людмил. Николай Лилиев на 75 години / Людмил Стоянов. // С т о я н о в, Людмил. Народ и писател : Лит. и обществени статии. - С., 1962, c. 257-262.Също и в: П л а м ъ к, 1960, N 6, с. 57-58.

 

392.СТОЯНОВА, Людмила. Забравени страници : Литературна критика / Людмила Стоянова. - Варна : ДФ "Бряг-принт", 1994. - 144 с.Молитвата в българската литература - Ботев, Пенчо Славейков, Николай Лилиев и др.

 

393.СТОЯНОВА, Людмила. И прелез към живота не ще намерим ние... : Комплексът в поезията на Николай Лилиев / Людмила Стоянова. // С т о я н о в а, Людмила. Литературни ретроспекции : Критически студии. - Варна, 1999, c. 137-148.

 

394.СТРОИТЕЛИ и ревнители на родния език : Пантеон : Сб. очерци / Състав. Любомир Андрейчин, Венче Попова ; Худож. Олга Паскалева. - София : Наука и изкуство, 1982. - 360 с.За Н. Лилиев.

 

395.ТВОРЦИ на българската литература : Очерци: Т. 2-3 / (Худож. Елена Маринчева); Състав. и ред. Минко Бенчев, Наташа Манолова, Иван Сестримски . - София : Бълг. писател, 1982. - 519; 512 с. - (Библ. за ученика).Т. 3: За Николай Лилиев от Ефрем Каранфилов.

 

396.ТЕОФИЛОВ, Иван. Антология на българския символизъм / Иван Теофилов. - София : Литературен форум, 1995. - 318 с. - (Българска сбирка).За Николай Лилиев и др.

 

397.ТИХОЛОВ, Петко. Николай Лилиев : Срещи и разговори / Петко Тихолов. - София : Наука и изкуство, 1962. - 136 с.Рец.: Борис Ценков. Интересна и полезна книга. // Р о д о п с к и у с т р е м (Смолян), V, бр. 65, 6 авг. 1963.Иван Стефанов. Друг е светът на Лилиев. // Л и т. н о в и н и, N 45, 16 ян. 1963.

398.ТОНОВ, Ангел. Н. Лилиев. Моите спомени / Ангел Тонов. // Л и т е р а т у р н и анализи : В помощ на учениците от X клас. - В. Търново, 1994, c. 131-134.

399.ТОНОВ, Ангел. Николай Лилиев. Моите спомени / Ангел Тонов. // Л и т е р а т у р н и анализи в помощ на учениците от X клас. - В. Търново, 1992, c. 119-122.

 400.ТОНЧЕВ, Т. Николай Лилиев / Т. Тончев. // Т о н ч е в, Т. Кавалери на сабята и перото. - С., 1988, c. 183-186.

  401.

ФУРНАДЖИЕВ, Никола. 75 години (Николай Лилиев) : Слово пред гроба на Николай Лилиев / Никола Фурнаджиев. // Ф у р н а д ж и е в, Никола. Съчинения в 4 т. / Под ред. на Г. Цанев, Хр. Радевски : Т. 4. - С., 1970-1973, c. 233-238.Също и в: Н а р. к у л т., N 24, 11 юни 1960.Слово пред гроба на поета.

 

402.ФУРНАДЖИЕВ, Никола. Николай Лилиев : Стихотворения [и лит.критика] / Никола Фурнаджиев. // Ф у р н а д ж и е в, Никола. Съчинения в четири тома : Т. 4. - С., 1973, c. 65-71.

 

403.ХАДЖИКОСЕВ, Симеон. Към типологията на импресионизма в лириката [Хофманстал и Лилиев] / Симеон Хаджикосев. // Х а д ж и к о с е в, Симеон. Сред шедьоврите на западноевропейската литература. - С., 1992, c. 148-158.Също и в: Е з. и л и т., 1989, N 5, с. 22-29.

 

404.ЦАНЕВ, Георги. Бележки за езика и стила на писателя (Й.Йовков, Н.Райнов, Ст.Загорчинов, Н.Лилиев, А.Каралийчев, Св.Минков, Й.Радичков) / Георги Цанев. // Ц а н е в, Георги. На литературни теми : (Очерци). - С., 1980, c. 77-97.

 

405.ЦАНЕВ, Георги. За социализма и реализма в поезията на Н. Лилиев / Георги Цанев. // Ц а н е в, Георги. Страници от историята на българската литература. - С., 1956, c. 437.

 

406.ЦАНЕВ, Георги. Избрани съчинения / Георги Цанев; [Худож. Стефан Груев]. - Т.1-3. - София : Бълг. писател, 1975.2. Проблемни статии, литературни очерци и портрети. - 424 с.: 1 л. портр.Мисли за поезията на Николай Лилиев.

 

407.ЦАНЕВ, Георги. Критика : Избрани лит.-крит. статии / Георги Цанев; [С предг. от Минко Николов; Худож. Борис Ангелушев]. - София : Бълг. писател, 1961. - 536 с.: 1 л. портр.За Николай Лилиев.

 

408.ЦАНЕВ, Георги. Мисли за поезията на Николай Лилиев / Георги Цанев. // Ц а н е в, Георги. Писатели и проблеми. - С., 1965, c. 314-322.

 

409.ЦАНЕВ, Георги. Мисли за поезията на Николай Лилиев / Георги Цанев. // Ц а н е в, Георги. Избрани произведения в три тома : Т. 1. Литературна критика. - С., 1985, c. 256-264.

 

410.ЦАНЕВ, Георги. Среща с миналото : [Спомени] / Георги Цанев; [Худож. Стефан Груев]. - София : Бълг. писател, 1977. - 493 с.: 8 л. портр. и ил.За дружбата на автора с Николай Лилиев.

 

411.ЦАНЕВА, Милена. Франция в поезията на трима българи : Лилиев, Далчев, Багряна / Милена Цанева. // Ц а н е в а, Милена. Поет и общество. - С., 1985, c. 108-112.Също и в: Л и т. м и с ъ л, 1984, N 5, с. 74-83.

 

412.ЦАНОВ, Страшимир. Реално-трансцеденталната Родина на българските символисти или на месианистичните полутонове на Лилиевата поезия / Страшимир Цанов. // Ц а н о в, Страшимир. За религиозните кодове на българската литература. - Шумен, 1995, c. 59-78.

 

413.ЧОЛАКОВ, Здравко. Майко далечна, света самота! : (Николай Лилиев) / Здравко Чолаков. // Ч о л а к о в, Здравко. Философски проблеми в българската поезия : [Изследване]. - С., 1979, c. 159-177.