Суеверияorthclass.com/kn/6ssdh/ssdh1-18.pdf · 2014-02-24 · 1. Въведение 3 Суеверия сред днешните християни Манастир „Свети

1. Въведение

1

Суеверия

сред днешните християни


2

© Автори: йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)

Съвместно са написани главите: 1, 2, 5.1 и 15. Йеромонах Висарион (Зографски): 3, 4, 5.2, 5.3, 5.7, 6, 7, 12, 14, 16 и 17.

Йеромонах Йоан (Филипов): 5.5, 5.6, 8, 9, 10, 11 и 13. © Художествено оформление на книгата:

йеромонах арх. Йоан (Филипов) © Издава славянобългарски манастир „Свети вмчк Георги Зограф”,

Света Гора, Атон, 2012 г. ISBN 978-954-770-385-8

Тел. за поръчки: 0877474434; 0887423195

Защо употребяваме думите „ да чукна на дърво”?

Трябва ли да стискаме палци за успех, да носим мартеници

или да се плашим от черни котки, които ни пресичат пътя?

Има ли поне малко истинска християнска мистика в много

от „ духовните неща”, които сме чули, незнайно откъде, как и

от кого?

И колко всъщност тежи това, което често вършим, без да го

разбираме, на везните на Вечността?

На тези и подобни въпроси ще се опитаме да отговорим с

настоящата книга, която искрено се надяваме да отведе

всички нас, съвременните християни, по-близо до Бога и

Неговата вечна Истина.


3

Суеверия

сред днешните християни

Манастир „Свети вмчк Георги Зограф”

Света Гора, Атон

2012 г.


4


5

ССъъддъърржжааннииее 1. Въведение ..................................................................стр. 7

Какво значи „суеверие” ........................................... 8 Вярата, която спасява .............................................. 9 Суеверието е грях ................................................... 13

2. Суеверия, свързани с покойниците .............................. 19 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи .................... 26 4. Популярни „битови” суеверия ..................................... 33 5. Суеверия, свързани с някои големи църковни празници ... 46

5.1. Коледа – Рождество Христово? ........................ 47 5.2. Благовец (Благовещение) .................................. 58 5.3. Гергьовден ........................................................... 60 5.4. Димитровден ....................................................... 67 5.5. Лазаровден .......................................................... 70 5.6. Тодоровден .......................................................... 71 5.7. Еньовден (Рождество на св. Йоан Предтеча) ... 72

6. Езически практики и нецърковни празници, прикрива-щи се зад християнски имена .................................................. 78

6.1. Нестинарство и св. Константин и Елена .......... 78 6.2. „Денят на влюбените” и св. Валентин .............. 94 6.3. Хелоуин и празникът на Всички Светии ........ 100 6.4. Кукерство и св. Трифон „Зарезан” .................. 107

7. Суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди ... 110 8. Езически атракции в църковния живот ...................... 125 9. Курбанджийство ........................................................... 132 10. Сънища, явявания и „откровения” ........................... 137 11. Суеверни писма и молитви ....................................... 141 12. Записки за поменаване с неправославно съдържание ... 146 13. Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християн-

ски” лечители ......................................................................... 148


6

14. Суеверия, свързани с петък 13-ти. Има ли щастливи или нещастни дни? ................................................................ 154

15. Мартеници .................................................................. 158 16. Какво значи „късмет”? Против вярата в сляпата съдба ... 160 17. Заключение ................................................................. 168 Използвана литература .................................................... 171


7

11.. ВВъъввееддееннииее

„Има два пътя, един на живота и един на смъртта; но между двата пътя има голяма разлика...”

(Из „Учение на дванадесетте апостоли” 1)

оляма част от днешните християни дотолкова са свик-нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат

себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.

Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс-мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра-вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.

Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно-зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак-тиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.

1 Учение на... С., 1941, с.25.

Г


8

Не така обаче стои въпросът с търсещите хора (обикновено по-младите), които проявяват интерес към автентичното църко-вно учение и виждат безмислието на „бабешките басни”(1Тим.4:7). Те биха имали полза от тази книга. Биха се замислили.

Тук ние нямаме за цел да изложим и анализираме всички възможни суеверия сред християните (което не само е доста трудно, а и едва ли е необходимо), но по-скоро бихме желали да подпомогнем благочестивия читател в неговата способ-ност той самият да разграничава разнообразните и опасни суеверия от Божествената и непроменима вяра, веднъж зави-наги предадена на светиите (Иуд. 1:3).

Какво значи

”суеверие”

умата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коре-нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без-полезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна,

безсмислена работа”). Следователно „суеверие” значи „празно-верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра. Сръбският Златоуст, св. Николай Велимирович (†1956) казва, че суе-верието означава подчиненост на човека спрямо твари и предмети от по-низш порядък, поради което то може да бъде наречено „вяра в мрака”.1

Суеверието е особено състояние на човешко възприемане на някои събития, което не зависи нито от нивото на интелек-та, нито от светското образование. Често пъти големи учени се явяват суеверни хора. Като например съвременен руски професор, доктор на физическите науки, който никога не се ръкува през прага на вратата, понеже това било „лош знак”.

Понякога суеверията се обясняват с народните традиции. Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как

1 Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006, с.199.

Д

1. Въведение. Какво значи „суеверие”

9

понякога е постъпвал „народът” и колко изменчиво е масо-вото съзнание. Докато на планина Синай Бог е давал Своите заповеди на пророк Моисей, еврейският народ се е кланял на златния телец. Къде в този момент е била „народната вяра”, с Бога или при идолите? Или пък когато 1500 години по-късно „народът” радостно поздравява Христос с викове „Осанна”, а само след няколко дни пак същият този „народ” неистово крещи „Разпни, разпни Го!” (Иоан 19:6). Къде и как точно се е проявила „народната мъдрост”? Подобни примери има много и, за съжаление, не само в миналото.

Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, понеже сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благородство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.

Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в науката, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън-земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро-детел ли са?

Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.

А защо правилната вяра е добродетел?

Вярата, която спасява ярата е естествена способност на човешката душа, на-садена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния

живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е изгубил

В

1. Въведение. Вярата, която спасява

10

възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и философии.

Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие характери-стиките на комплексна система от суеверни вярвания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не-съществуващо: такава вяра умъртвява този, който я при-тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.

И така, Бог е устроил нещата в този земен, видим свят, като ни е дал познание за Себе Си посредством вяра. Това многократно е засвидетелствано в словото Божие.

„Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1), казва св. апостол Павел. И добавя: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6).

Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:15-16). А на усъмнилия се апо-стол Спасителят говори: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Иоан 20:29).

Защо именно чрез вяра познаваме Бога? А не може ли непосредствено? Защо Той не ни се покаже да Го видим? Как така ще вярваме в нещо, което не виждаме? Освен това, в кой


11

Бог да вярваме? Днес религии и богове има много. Откъде да знаем коя е правилната вяра?

Такива въпроси вълнуват повечето хора. За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?

Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е възмож-но човек да види Бога, както се пее в църковната песен1. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види безгранич-ния Бог2. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.

1 9-та песен, възкресен ирмос на 6-ти глас: „Бога человеком не возможно видети, на Негоже не смеют чини ангельстии взирaти; тобою же Всечиcтая явися человеком Слово воплощeнно. Егоже величaюще, с небеcными вои тя ублажaем”.

2 Различен е начинът, по който някои светии действително са виждали Бога. Неслучайно те са наричани „боговидци” (например св. пророк Моисей, св. Григорий Богослов, преп. Сергий Радонежки, преп. Александър Свирски и др.).

Ето какво четем в житието на св. Серафим Саровски относно св. Елена Мантурова (която той наричал „велика игуменка на Дивеевска-та обител”): „Ксения видяла, че Елена Мантурова изведнъж цялата се озарила от небесна светлина, и чувствайки, че нейната духовна май-ка вече си отива, уплашено се спуснала към нея и започнала да я моли да ѝ отговори на един неин въпрос, който напоследък често я мъчел:

– Майко… заради Господа ми кажете: видели ли сте Бога?.. – „Невъзможно е за човеците да видят Бога, към Когото не смеят

да погледнат дори и ангелските чинове!” – тихо и сладко запяла Елена Мантурова познатата църковна песен.

Но Ксения продължавала да моли, да настоява и да плаче. Тогава Елена Мантурова ѝ казала:

– Видях, Ксения! – и лицето ѝ станало възторжено, чудно, ясно – видях Го като неописуем Огън, а Царицата и Ангелите видях просто!”


12

Всъщност вярата е била толкова присъща на хората през всички векове на историята (даже само допреди едно-две сто-летия), че някой да отрича Бога е било рядко изключение и такъв човек се е считал от обществото за безумен (ср. Пс. 13:1). Атеизмът като масово явление се заражда едва в близкото минало. Той е логичен резултат от повсеместния материа-лизъм в мисленето, от техническия прогрес в човешкия бит, при който хората се обграждат с все повече вещи, удобства и материални блага, имащи за цел да насочат стремежите на човека изцяло към земното, видимото, временното, мимолет-ното и да го накарат да не мисли за вечността.

Защо вярата в Бога е добродетел? Защото зависи от добра-та воля на човека. Ако иска и прояви добра воля, човек ще повярва в Бога за свое спасение, а ако не иска и се възпротиви, човек ще отрече съществуването на Бога и няма да вярва в Него. И тъй, вярата зависи от свободното желание на човека и затова има морална стойност като добродетел. Всъщност, дали човек вярва или не, това обективно не променя нещата по отношение на Бога. Бог съществува. Това, че някой не вярва, няма да направи Бога несъществуващ, а само ще откъсне този човек от Него и човекът ще погине, няма да влезе във вечния живот. И вярващи, и невярващи ще застанат пред Божия съд.

Вярата в Бога е добродетел, защото показва, че човек оби-ча Божията правда. Ето какво казва Спасителят: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16). Вярата в Сина Божий е необходимо условие за

(Архим. Серафим Алексиев. Свети Серафим Саровски. С.,2011,с.126-127).

Какво именно означава „виждане на нетварната Божия светлина”? Св. Григорий Палама, изразявайки в точност православното учение за Божия същност и енергии, говори за theosis (обожение): приобщаване на тварния човек с нетварната Божия светлина и енергия, която пре-образява веществения човек в бог по благодат. Нека помним, че Бог е познаваем в Своите енергии и свойства, но не и в Същността Си.


13

вечния живот: „Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий” (Иоан 3:18).

По-нататък Христос обяснява защо невярващите ще бъдат осъдени: „Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към свет-лина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлина-та, за да станат делата му явни, понеже са по Бога из-вършени” (Иоан 3:19-21).

Колко просто и ясно е казано! Неверието в Сина Божий е породено от желанието на човека необезпокоявано да греши, да живее според своите страсти и похоти. Ето защо неверието е грях, отдръпване от Божествената светлина, доброволно затваряне на очите за нея, сякаш тя не съществува. Невярва-щият си създава една обстановка на духовен мрак, в която да върши любимите си грехове. Мракът е удобен за вършене на тъмни дела.1

И обратно, вярата е добродетел: тя показва, че човекът желае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?

Суеверието е грях

якои християни считат, че суеверието е нещо безобидно. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през прага или през масата, да не пресекат пътя на изли-

защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”,

1 Защо например в много заведения (ресторанти, дискотеки, осо-бено нощни) е полутъмно и сумрачно? Главно заради по-удобно вършене на грях. Тъмнината, полумракът предразполагат към грях. Обратно, доста неудобно е да се вършат грехове (особено срамните в очите на хората) на дневна светлина. И човекът, със своя възвишен интелект се е изхитрил, за съжаление, да си създава удобни условия за несмущавано вършене на грехове.

Н

1. Въведение. Суеверието е грях

14

както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.

Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.

Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Празна работа, „повели от човеци, които се отвръщат от истина-та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.

Бог ни призовава да познаем истината, и истината ще ни направи свободни (Иоан 8:32), докато суеверията, напротив, поробват хората. Човек се страхува от последствията, ако не изпълни съответния суеверен обичай, страхува се, че няма да му върви, че ще се разболее и т.н. Само истината ни прави свободни, а суеверието е пагубна лъжа, която ослепява чове-ка, оглупява го и понякога го води до отчаяние.

Както е известно, в юдаизма има голямо количество вън-шни, повърхностни, а понякога и напълно безсмислени пред-писания, които Спасителят Христос строго е изобличавал: „Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!” (Мат. 23:24). Но както е било преди 2000 години, така и сега, хората често пъти следват напълно безсмислени обичаи, а главното пренебрегват.

Например телевизията, а и останалите медии, дават на хората „компетентни” съвети, на кой празник какво трябва да се яде1. Като че ли Божественото Православие се свежда до една религия на готвенето, в което най-важно е подходящото ястие за подходящия ден. Нарочно се пренебрегва същността на съответния празник, и почти никога не се говори за подго-товката на човешката душа за Бога и Вечността. И е логично, че това постоянно противопоставяне (понякога прикрито, но винаги опасно) срещу най-висшата форма на религиозност – богооткровеното християнство, в крайна сметка довежда до

1 Или какво трябва да се извърши, като най-често биват препо-ръчвани суеверни и маловажни неща.


15

разцвет на най-примитивните форми на религиозно чувство – суеверните представи и езическите поверия.

Начинът, по който се разпространяват суеверията също потвърждава тяхното неразумие и безсмисленост. Често пъти суеверия от различни райони, градове и села напълно си противоречат едно на друго, но въпреки това те се разпро-страняват като епидемии, поразявайки с глупостта си множе-ство хора и обширни местности. И въпреки отсъствието на здрав разум, хората стриктно следват суеверните ритуали, защото така било наредено. И е безсмислено да се пита, от кого именно е наредено. Отговор няма да последва.

Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш-на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.

Всеки човек днес строго внимава да не се подлъже в житейските си дела. Да не го измамят. Пита, интересува се: за осигуровки, за такси, за заплати, за пенсии, за заеми и за всичко, което засяга земния живот. Знае с точност всичко това. Богати и бедни, учени и прости внимават да не би да се заблудят в житейското, временното, мимолетното. Никой не казва: „Безобидно е. Даже и да не е вярно, поне няма вреда от него”. Напротив, треперят за краткото си житейско благопо-лучие. Треперят за скоропреходното, нищожното. Как тогава за вечното си битие допускат да се заблуждават? Как с лекота се самозалъгват за вечната си участ и за онова, което се отнася до нея? Как допускат да се залъгват за безкрайния си живот и да вярват на празни работи? Безобидно ли е да вярва човек в глупости? Не, вредата от суеверията е, че те откъсват чо-века от здравата вяра. Бавно и неусетно, но сигурно. Около нас виждаме хиляди такива примери. И човек може до края на живота си да не забележи, и да умре в суеверната си заблуда.

Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо-добява на злато по цвета си, така и суеверието се представя


16

за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?

Свещеното Писание многократно осъжда суеверието.1 „Гледайте, братя – казва св. апостол Павел, – да ви не

увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8). И добавя: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7).

„В последните дни ще настанат усилни времена... лукави човеци и чародеи ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:1,13).

„Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквер-нят. Аз съм Господ, Бог ваш.” (Лев. 19:31). „И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към ма-гьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа ѝ” (Лев. 20:6).

Защо тогава суеверието е толкова примамливо? Причината е тривиална: суеверието обещава бързо и лесно решаване на всички проблеми. Само с „натискане на копчето”2. Без

1 А и Свещеното Предание, и църковните канони също го изоб-личават като тежък грях: „Ония, които се обръщат към магьосни-ци..., за да узнаят от тях не ще ли им открият нещо, каквото желаят,... нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, които водят мечки или други животни за съблазън на простите хора и които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща; също така и тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановихме да се изгонват съвършено из Църквата...” (VІ Вс. събор, правило 61).

2 Суеверният тип човек има точно такава представа за отношени-ето си към Бога. Има ли проблем, отива в църквата, носи хлябове,


17

морални ангажименти. Без покаяние. А такова „безболезнено” решаване на проблемите е, разбира се, илюзия.

Но човек е много повече склонен да приеме фалшивите илюзии, пълни с големи обещания, отколкото здравата Хри-стова вяра, която го учи на смирение, на добродетел, и под-готвя човека за вечния живот и за блаженство в Царството Христово. Поради това, че ние се намираме в състояние на грехопадение, много по-лесно възприемаме злото, измамата, самозаблудата, порока, отколкото добродетелта, смирението, целомъдрието, въздържанието. Да вземем за пример едно не-винно дете. За да го научим на добро, ние трябва да проявим много усилия и голямо постоянство. Обратно, злото то на-учава веднага, без усилие. Причина за това е нашето грехо-падение. То стои в основата и на суеверията.

Всеки от нас се сблъсква с житейски проблеми. Как пра-вилно да посрещаме тези проблеми и как да ги решаваме по богоугоден начин ни е показано в учението на Светата Христова Църква. Там за всеки проблем има и конкретно предписание. Но често пъти то изисква нравствени усилия от християнина, изисква човек да се смири, да пости, да се моли усърдно, с постоянство, да благотвори на ближния. А това не е по вкуса на днешния горделив, самомнителен и сладо-страстен човек.

Заговорете в обществото за целомъдрие, въздържание, смирение, кротост. Ще ви се изсмеят. Злото и грехът днес неимоверно са извратили мисленето на хората. В обществото сега се ценят пороците: гордост, самомнение, бруталност, разврат, сладострастие, алчност, сквернословие. Тези пороци днес се пропагандират усилено по телевизията, по вест-ниците, по интернет и по всички други медии. Какво значи храна, вещи или друго, каквото е необходимо; там свещеникът чете нещо непонятно (т.е. „копчето е натиснато”), в резултат на което човек очаква да се задвижи някакъв тайнствен духовен механизъм, божеството да бъде умилостивено и проблемът да се реши. Накрая човекът заплаща. И готово.


18

това? Не значи ли, че хората ценят именно тях? Съвремен-ният човек с жадност попива тези пороци и ги предава и на децата си.

За всичко това Бог наказва грехолюбивите хора, без зна-чение дали те се именуват християни или не. Много такива „християни” съзнават, че са наказвани от Бога (например чрез болести, природни бедствия, обществени катаклизми и т.н.), но не искат да изоставят греха. Искат хем да грешат, хем да нямат проблеми. А това е невъзможно. Има ли грях, трябва да има и съответстващо покаяние. Ако няма съот-ветстващо на греха покаяние, Бог праща наказание за греха (ако не в земния живот, то след раздялата на душа и тяло).

И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред-лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат църковните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възникне ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и отиват за „ки-приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечителя”, който ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лесно. Плащат, и готово. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и проблемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е възможно човек да за-обиколи този закон. Който върши грехове, непременно ще страда, а заради него може и други да страдат. Затова суеве-рието никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечители”.

В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна-ние за нещата. Нека ги следваме.

Documents

Суеверияorthclass.com/kn/6ssdh/ssdh1-18.pdf · 2014-02-24 · 1. Въведение 3 Суеверия сред днешните християни Манастир „Свети