Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 53-56, (2007) Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр. 53-56, (2007)

Древните Български държави - Възникване, структура и пренос.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков

Институт по древни цивилизации.

След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе

показано, че те са древни индоевропейци (Добрев, 1994, Шопов и др, 2002), а не славяни с незначителен примес от прабългари (които били тюрки). Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Димитров, 2002). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно

с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни,

не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски

народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. Основните използвани методи са:

1. Анализ на писмени сведения 2. Лингвинистичен анализ 3. Генетика

Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998)

показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)*

българският календар е най-ранният индикатор

за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann

(Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите (Шопов, 2000). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че

ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо

окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно

число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон - кутигури да се е наричал

“кутии” (Шопов, 2000). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието

в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955).

През 2495 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век

(Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и

литературата. Кутиите са били наричани още гудеи или гутии. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук

възстава и разбива “царя на кутиите Тирикана” (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория

престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Шумер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.

_______________________________________________________________________________________ *- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са

напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.

Според Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си

изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на

обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за

стимул за по- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната си древност. Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., 2002), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала

"Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна

Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (2002). показват, че по лингвинистичните правила

името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо-ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., 2002). По същите правила корена Бълг преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.

Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан

от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.

Българите са имали особена традиция да създават едновременно по няколко държави в

различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд

Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина на индоевропейците (“Мадари” на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество.

Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от седем хиляди и петстотин години, когато сме били част от индоевропейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998). Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони, които са били много

справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със

смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата. В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Древни български държави

1. 2478 ?- 1696 г. пр.Хр.* Кутия ? -заема големи части от пл. Загрос, Иранското плато

(Ариана). 125-? години включва Шумер, Акад и дори Елам.

2. XV- X? в. пр.Хр. Балхара ? в горното течение на р. Инд (Пенджаб) сега в

Пакистан. Ведическите народи (вкл. българите) донасят ведическата култура в Индия

3. X?- VIII в. пр.Хр. Ариаварта ? в горното течение на р. Ганг в Индия

4. VII в. пр.Хр. Кутигурите, част от кучи- Булгар и оногурите основават

държавата Балх (Бактрия) в Узбекистан, Таджикистан и

части от Туркменистан, Киргизстан, северен Афганистан и

Пакистан

5. VII в. пр.Хр. Котрагите и част от кучи-Булгар управляват (династия Балхара) империята Магадха (сега в Бангладеш)

6. I в. пр.Хр.-II в. сл.Хр. Велика Кушанската империя в Пакистан и северна Индия

7. II - IV в. сл.Хр. Източната кушанска империя в Пакистан

8. V- VII в. сл.Хр. Велика стара България

_______________________________________________________________________________________

*Тук използваме Ниппурската Хронология на Шумер, защото използваме сведения от археологически

находки намерени в самият град Ниппур- Hilprecht H.V. (1910) The Earliest Version of the Babylonian

Deluge Story and the Temple Library of Nippur. University of Pennsylvania, Philadelphia. 65 p. ?- Имената на тези държави не са известни. Тук те са наречени така условно за удобство.

Хронология на древните българските държави

5504 г. пр.Хр. Начало на българския календар

"Сътворението на света" според Библията

5600- 5500 г. пр.Хр. Потопа в Черно море

~5200 г. пр.Хр. Поява на индоевропейците в гр. Самарра в Двуречието (по

археологически данни)

~3900 г. пр.Хр. Поява на кутите (кутигурите) в пл. Загрос (по

археологически данни)

2726-2701 г. пр.Хр.* Лугал Заггизи (Зиези- ?) управлява Шумер

2478г. пр.Хр.* първа поява на титлата цар (шар) в империята на Кутите

2478-2354 г. пр.Хр.* кутите владеят цял Шумер и Акад

2354 г. пр.Хр.* Шумерите изтласкват кутите (кутигурите) в пл. Загрос

1696 г. пр.Хр. Вавилонците завладяват кутите и шумерите

XV в. пр.Хр. Българите заедно с ведическите племена нахлуват по р. Инд и

р. Ганг в Индия

VIII- VII в. пр.Хр. Българите участват в епическата война описана в Махабхарата и се разделят на две

VII в. пр.Хр. Българите основават Балх и империята Магадха в Индия

539 г. пр.Хр. Кутите разбиват вавилонците на цар Кир с което се създава Персийската империя

VI- IV в. пр.Хр. Българите са в състава на Персийската империя

IV в. пр.Хр. Българите са покорени от Ал. Македонски и започват да употребяват гръцкото писмо заедно със своето

I в. пр.Хр.-II в. сл.Хр. Участват в Кушанската империя, а по- късно я управляват

119 г. сл.Хр. ? Великата Кушанската империя се разпада на Източна (на българите) и Западна (Сасанидската династия в Иран)

? Последен император на Източната кушанска империя е Грумбат

165 г. сл.Хр. ? Авитохол пренася българската държава в Европа

651 г. сл.Хр. край на царуването на Сасанидската династия в Иран _______________________________________________________________________________________

*Тук използваме Ниппурската Хронология на Шумер, защото използваме сведения от археологически

находки намерени в самият град Ниппур- Hilprecht H.V. (1910) The Earliest Version of the Babylonian

Deluge Story and the Temple Library of Nippur. University of Pennsylvania, Philadelphia. 65 p. Структура на древните български държави

Кана Субиги Кавхан - съвладетел

Съвет на великите боили Народно събрание

Четири-кастово деление, подобно на индийското, но при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги:

1. Колобри- духовници

2. Боили- висш елит (аристократи)

3. Багаини- войни

4. Обикновени хора Българите на Аспарух донасят отвъд Дунав със себе си изключително развита държавна

система със 37 нива на държавните постове. Древните български държави не са хомогенни, а се състоят от клонове (като Кутигури

(Кутригури), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Кучи-Булгар, Купи-Булгар, Котраги

и др.), които живеят на отделни места в държавата (външни и вътрешни, черни и сребърни българи и

т.н) и изпълняват различни функции в нея Ползвана литература:

Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63- 65. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222

Державин Н.С.(1946) История на българия, т.1(учебник за Ист.фак. на СУ) Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат,С., с. 203- 7

Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18. Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81.

Димитров Д.Ил. (2002) Пан-европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива) - Разширени резюмета на конференцията “Древната Българска цивилизация - същност и

значение за формирането на старобългарската култура” 15.02.2002, София, с. 6.

Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК ”Славика-РМ”, София, с.26

Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало, София, стр.20- 29

Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК ”Славика-РМ”, София, 189 с. Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн.

“Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183

Шопов Я. Й. (2000) Най-ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.-

Доклад на Нац. конференция България 2000 - Приносите на българите към световната цивилизация, Истор.факултет, СУ.

Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (2002) Компютърен анализ на

фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.

Шопов Й. П. (частно съобщение) Държавното устройство на I и II-ро българско царство.

Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford,

C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst

Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156, http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm

http://www.glnet.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm Wilford J. 1996: Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996)

По Я. Й. Шопов(2001) Разширено резюме от лекция изнесена на “Българския ден”

в Европейския Университет във Флоренция;

Пленарен доклад на конференцията“Древната Българска цивилизация -същност

и значение за формирането на старобългарската култура” 15.02.2002, София