;Cod:u«1113 M,..^:: 20^^.. a' yA. Anag. Teopeu BoHMeB, 6A. N924 i … Stoykova.pdf · номенклатура) от късове варовици от типа Щрамберг

j B A H i rEQAormncm MHCTMTVT

;Cod:u«1113 M,..^:: 20^^.. a' yA. Anag. Teopeu BoHMeB, 6A . N924 i P E I ^ E H B H H

n o K0HK5APC 33 saeMaHe Ha 3KafleMHHHaTa fl;i'b>KH0CT "npo(f)ecop" n o npo4)ecHOHa;iHO HanpaB;ieHHe 4.4. HayKH 3a BeMHTa, Ha3^Ha cneLtHa;iHOCT IIcuieoHmoyioziiR u

cmpamuapaûH, o6HBeH B Jifi 6 p . 6 9 O T 19.08.2014 r 3a Hy^K^Hxe n a reo.norHHecKHH HHCTHTyr n p H B A H

PeêH3eHT: n p o ^ . ^ r n KpHCTa.;iHHa CroHKOBa, p - j i n a C B K I ^ H H " I laj ieoHTOJiorHfl , CTpaTHrpa(J)H5i H ceflHMeHTOJiorHa" B F H - B A H ; ^ O M . a^pec - CO(J)HH, >K.K. 06ejiii-2, 6A. 275, BX. A , a n . 10, c;iy>K. TBJI. 029792213, e - m a i l : s toykova@geology .bas .bg .

3a ynacTHe B KOHKypca ca n o ^ a j i n ÔKyMeHTH x p H M a KanflH/iaTH: fl,ou,. A-p AapwH H s a H O B a , AOI^. A - p H .;iH>iHa B o H H e s a H AOI^. A - p H a A H OrHHHOBa-P)nMeHOBa, B C H M K H O T ceKi^HH "OajieoHTOJiorHJi , C T p a T H r p a 4 ) H H H ce^HMeHTOJiornH" n a reo .norHMecKHH HHCTHTyr n p H B A H . H p e A H fla aHa.nH3HpaM M a r e p H a j i H T e n o KOHKypca, fl-bpâ â 0T6ejie ^ a , ne c floi^. A - p HjiHHHa BoHMeBa HHMaM o6mH n y 6 j i H K a u H H , c fl,ou,. A - p H. OrHflHOBa-PyMenoBa HMaM eAHa o6ma n y 6 j i H K a i ; H H - p e a w M e B CbaBTopcTBO (Ne 71] ; c AOU. A - p Aapna HeaHoea cjieji, 2002 r . - 1 Ko.neKTHBHa cTaTHH (N^ 17) H 4 p e s w M e T a c Ko.neKTHBHO asTopcTBO (N2N2 35, 53, 55, 57). B C H M K H Te3H ny6j iHKai4HH HHMa A ^ 6'bAaT peiênsnpaHH B CTpeMe^ 3a MaKCHMa./iHO o6eKTHBHO OLteHHBaHe npHHOCHTe n a KaHAHA^THTe. T p H M a r a KaHAHAarn pa6oTHT B pasjTHMHH TeMaTHMHH o 6 j i a c T H H 33 fl,a ce o c H r y p H eAHaK-bB "spuiHH" n p H cpaBHHBaneTo n o HayKOMeTpHMHH n o K a 3 a T e j i H , ce Hajio>KH npeACTaseHHTe O T T H X MaTepnaj iH Aa 6'bAaT "npHBeAeHH n o A o 6 m 3HaMeHaTeji" , KoeTo me peMe: 3) H3noji3BaHe n a B A H H H cbmH KpHTepHH n p n KBa.;iH(|)Hi^HpaHeTO n a K a T e r o p n H T e cmamusi, pasuiupeHo peswMe H KparrxKO pesHjMe H 6 ) , Aa ce n p n e M a T 33 pei ;eH3Hp3He CQMO mpydoee, Koumo ca no meMama na KOHKypca. HayKOMeTpHMHHTe noKa3aTe.nH [ n p n c 'b6;iK)AaBaHe n a r o p H H T e ycjiOBHH) ca npeACTaBeHH B OTAejina T a 6 j i H u a H , saeAHo c oueHKa H 3 KaMecTBOTO Ha npHHOCHTe, naKpan ca H3nO./I3BaHH 33 KJI3CHp3He H 3 K3HAHA3THTe (T36jIHI^3 1). OpH peiêHSHpaHeTO

KaHAHAaTHTe ca n o A p e A e n n n o a363êH peA n a ni^pBHTe HMena.

fl,oi\. A - p A^PHH H B a H O B a

1.06iiô onHcaHHe n a MarepHajiHTe, n p e A C T a B e n n s a peiênsHpane /. FlydAUKaiiUOHHa deuHocm. B KOHKypca C3 npeACTaBeHH o6mo 104 6p. nayMHH TpyAa

(1988-2014), OT KOHTO 75 6p. x p y A O B e cjieA n t p B a T a xa6HJiHTai^HH 2002 r . : B TOBa MHc.no 4 CTyAHH, 30 HayMHH C T 3 T H H , 40 pe3K)M eT3 O T 5^3CTHe B H 3 y M H H 4)opyMH H eAHH n-bTeBOAHTeji. B C H M K H r e C3 B O 6 J I 3 C T T 3 n a TeM3T3 H 3 K0HKypc3 - OajieoHTOJiornji H CTpaTHrpa4)H5i. TaKa cneA H3KjiK)MBaHe n a TpyAOseTe c Moe c-basTopcTBo (5 6p . nocoMenn n o - r o p e ) , H CTaTna 23 c a s T o p H. MyMaMenKO, n o KOHKypca ce peiênsnpaT 69 mpyda (4 CTyAHH, 28 HayMHH CTaTHH, 36 pe3K)MeTa H eAHH r H A ) - Te ca 0TneMaT3HH KaKTO c/ieABa:

- 4 CTyAHH: 3 B My>K6HHa, 1 B B-bJirapna 1 O T K O H T O B c n n c a n n e c HMnaKT-4)aKTop (/F); - 28 CT3THH: 16 B B'b.nr3pHfl H 12 B My>K6HH3, 6 om KOumo ca e cnucanusi c IF; - 36 p a a u i H p e H H peswMCTa n a AOKJiaAH O T KOH(|)epeHi;HH y Hac (5) H B My>K6HHa (31).

TpyAOBeTe ca n y 6 j i H K y B a H H npeAHMHO n a aHr.7iHHCKH e3HK - 61; 7 C3 H S 6'b./ir3pcKH H 1 H 3 HT3J1H3HCKH e3HK. CaMOCTOHTeJIHHTe p 3 6 0 T H C3 4, 3 KOJieKTHBHHTe - 65. B KO.neKTHBHHTe p a 6 o T H J\. HsaHOBa e n a n-bpBo M H C T O B 17 p 3 6 o T H , n a BTopo M H C T O B 18 p a 6 o T H H H 3 TpeTO H.nH c j ieAB3ino M H C T O - B 34 p 3 6 o T H .

//. HayHHu u nayHHO-npuAooKHu npocKmu. 3a i;fi.naTa CH K a p n e p a j\o\\. HBanoBa e yM3CTB3Ji3 o6mo B 28 n p o e K T a . B n e p n o A a 2002-2014 r e j^3CTB3.n3 B 10 MeMdynapodnu H 10 HaiiuoHOMHU Haynnu n p o e K T 3 , KaTO e p-bKOBOAHJia 1 MeMdynapoden npoeKm ( n o EBP c

Р Е Ц Е Н З И Я

по конкурс за заемане на академичната длъжност “професор” по професионално направление 4.4. Науки за Земята, научна специалност Палеонтология и

стратиграфия, обявен в ДВ бр. 69 от 19.08.2014 г за нуждите на Геологическия институт при БАН

Рецензент: проф. дгн Кристалина Стойкова, р-л на секция "Палеонтология, стратиграфия и седиментология" в ГИ-БАН; дом. адрес – София, ж.к. Обеля-2, бл. 275, вх. А, ап. 10, служ. тел. 029792213, e-mail: [email protected].

За участие в конкурса са подали документи трима кандидати: доц. д-р Дария Иванова, доц. д-р Илияна Бончева и доц. д-р Надя Огнянова-Руменова, всички от секция "Палеонтология, стратиграфия и седиментология" на Геологическия институт при БАН. Преди да анализирам материалите по конкурса, държа да отбележа, че с доц. д-р Илияна Бончева нямам общи публикации, с доц. д-р Н. Огнянова-Руменова имам една обща публикация - резюме в съавторство (№ 71) ; с доц. д-р Дария Иванова след 2002 г. - 1 колективна статия (№ 17) и 4 резюмета с колективно авторство (№№ 35, 53, 55, 57). Всички тези публикации няма да бъдат рецензирани в стремеж за максимално обективно оценяване приносите на кандидатите. Тримата кандидати работят в различни тематични области и за да се осигури еднакъв “аршин” при сравняването по наукометрични показатели, се наложи представените от тях материали да бъдат “приведени под общ знаменател”, което ще рече: а) използване на едни и същи критерии при квалифицирането на категориите статия, разширено резюме и кратко резюме и б), да се приемат за рецензиране само трудове, които са по темата на конкурса. Наукометричните показатели (при съблюдаване на горните условия) са представени в отделна таблица и, заедно с оценка на качеството на приносите, накрая са използвани за класиране на кандидатите (Таблица 1). При рецензирането кандидатите са подредени по азбучен ред на първите имена.

Доц. д-р Дария Иванова 1. Общо описание на материалите, представени за рецензиране I. Публикационна дейност. В конкурса са представени общо 104 бр. научни труда

(1988-2014), от които 75 бр. трудове след първата хабилитация 2002 г.: в това число 4 студии, 30 научни статии, 40 резюмета от участие в научни форуми и един пътеводител. Всички те са в областта на темата на конкурса - Палеонтология и стратиграфия. Така след изключване на трудовете с мое съавторство (5 бр. посочени по-горе), и статия № 23 с автор П. Чумаченко, по конкурса се рецензират 69 труда (4 студии, 28 научни статии, 36 резюмета и един гид). Те са отпечатани както следва:

- 4 студии: 3 в чужбина, 1 в България 1 от които в списание с импакт-фактор (IF); - 28 статии: 16 в България и 12 в чужбина, 6 от които са в списания с IF; - 36 разширени резюмета на доклади от конференции у нас (5) и в чужбина (31).

Трудовете са публикувани предимно на английски език – 61; 7 са на български и 1 на италиански eзик. Самостоятелните работи са 4, а колективните – 65. В колективните работи Д. Иванова е на първо място в 17 работи, на второ място в 18 работи и на трето или следващо място – в 34 работи.

II. Научни и научно-приложни проекти. За цялата си кариера доц. Иванова е участвала общо в 28 проекта. В периода 2002-2014 г е участвала в 10 международни и 10 национални научни проекта, като е ръководила 1 международен проект (по ЕБР с

2

Полша) и 1 национален проект с финансиране от ФНИ; освен това е била водещ учен в 1 национален проект (ДДВУ 02/94 с ФНИ) и е спечелила 2 индивидуални научни гранта - Sepkosky Grant (2013-2014) и по ОП "РЧР" (2013-2014).

III. Учебно-образователна дейност. От 2011 г до сега (4 г.) доц. Д-р Д. Иванова е с интензивна преподавателска натовареност. Като хоноруван преподавател в ПУ “П. Хилендарски” тя води лекционни курсове по 4 дисциплини (основи на палеонтологията, основи на палеонтологията и исторична геология, обща геология, геоложка история на организмовия свят) на студенти бакалаври и магистри от Биологическия факултет на ПУ с общ хорариум 135 часа. Не е ръководила дипломанти и докторанти.

IV. Други дейности – участие в научни мероприятия, редколегии, експертни съвети, орг. комитети и др. За периода 2002-2014 (12 години) Д. Иванова демонстрира активно участие в множество международни и национални научни мероприятия – 40 бр. или средно по повече от 3 участия на година. В болшинството от случаите резюметата съдържат резултати, развити по-обстойно в последващи ги публикации. Тя е член на редколегиите на списанията Geologica Balcanica и Open Geosciences (=Central European Journal of Geosciences), отраслов редактор по палеонтология и стратиграфия; член на редколегията на Сп. БГД. Участвала е в организационния комитет на 7-ма работна среща на Работната група по Бериаса (октомври 2011, София).

2. Характеристика на научната, научно-приложната и учебно-образователната дейност на Дария Иванова и коя от тях доминира.

Научната дейност и интереси на доц. д-р Дария Иванова са свързани главно с изучаване на биостратиграфското значение и таксономията на една от най-важните микрофосилни групи в стратиграфията – тази на фораминиферите, допълнена с варовити диноцисти и калпионелиди в юрско-долнокредния интервал. В този интервал е разработена и дисертационната й теза, но впоследстие тя разширява значително стратиграфският обхват на своите научни интереси, достигайки до триаса и палеозоя надолу и до палеогена нагоре в стратиграфската скала. Тя е кандидатът, чиято биостратиграфска експертиза покрива най-широк стратиграфски интервал.

Основната част от представените научни трудове тематично са в областта на фораминиферната таксономия и биостратиграфия в интервала от основата на юрската система до валанжинския етаж. Централна е и темата за древните карбонатни платформи и тяхната еволюция. Част от публикациите третират важни проблеми в областта на триаската стратиграфия, вкл. границата перм-триас и долен-среден триас. Освен на територията на България, изследванията обхващат и обекти в Румъния (Северна Добруджа), Сърбия и Черна гора, Турция, Гърция и Италия. Две от публикациите са в сферата на геоложкото наследство в България.

Анализът на разпределението на трудовете по години налага извода за засилена публикационна активност през последните пет години: 2010 г (1 статия и 6 резюмета), 2011 г (2 статии и 5 резюмета), за 2012 г (4 статии и 1 резюме), за 2013 г (3 статии и 7 резюмета), за 2014 г (3 статии и 3 резюмета). Това се обяснява както с натрупване на професионален опит, така и с разширяването в на стратиграфския интервал на изследванията.

Д. Иванова умело съчетава научната с учебно-образователна дейност в последните 4 години от кариерата си, със значителна преподавателска ангажираност– водене на 4 лекционни курса в ПУ “П. Хилендарски”. Независимо от това считам, че научната дейност доминира.

3. Анализ на научните постижения на Д. Иванова Палеонтоложки (таксономни) приноси

• Описани са 36 вида аглутинирани фораминифери от юрски разрези в

3

Централния Предбалкан, като 21 таксона са нови за България, а 8 са с открита номенклатура (Публ. № 5, 7).

• Описани и фигурирани са 34 вида фораминифери (вкл. 8 с открита номенклатура) от късове варовици от типа Щрамберг в Полските Карпати (публ. № 2, 14).

Тези приноси обогатяват познанията за фораминиферните фауни от юрско-валанжинския интервал и биха могли да се квалифицират като установяване на нови факти и обогатяване на съществуващите знания. Биостратиграфски приноси

Биостратиграфските приноси на Д. Иванова са базирани на прецизни таксономични идентификации на фораминифери и варовити диноцисти и са невъзможни без солидни палеонтоложки познания и опит, каквито тя безспорно притежава. Ще отделя само най-значимите според мен приноси:

• Проведени са интегрирани биостратиграфски изследвания по фораминифери и варовити диноцисти в горноюрско-долнокредния интервал в Западните Балканиди, Западно Средногорие и около българо-сръбската граница с цел детайлна корелация и проследяване на прехода карбонатна платформа – басейн (публ. №№ 1, 3, 11, 45, 55, в съавторство).

• Изведена е зонална подялба по фораминифери за горната юра в Тетевенско, базирана на богата микрофауна. Отделени са три биостратиграфски зони, корелирани със зонални подялби от Северна Европа и Тетиската област (публ. № 6).

• За първи път в района на Странджа на турска територия в долнотриаски варовици е установена смесена фораминиферна асоциация, съдържаща както характерни къснопермски, така и типични за най-ранния триас видове. Находката е от голямо значение за изследване на проблема за масовото измиране на границата перм-триас и документира за първи път пермски фораминифери в Странджанския масив (публ. № 32, 66, в съавторство).

• Завършено е детайлно изучаване на бентосни фораминифери около границата долен-среден триас в разреза Дешли чеира (Румъния), като част от мултидисциплинно изследване и предложение този разрез да бъде обявен за глобален стратотипов разрез за основата на анизкия етаж (публ. № 20, 36, 38, в съавторство).

• С биостратиграфски данни по фораминифери е установена или прецизирана възрастта на: варовиците Монте Гулиелмо (Северна Италия); единиците Крижна и Високи Татри (Полша); късовете варовици от типа Щрамберг (Полша); варовиците от свитата Врсатек (Словакия); варовиците от разрез Михайловичи (Черна гора); варовиците от Кастро на Хора (Гърция) (публ. №№ 10, 39, 29, 48, 2, 14, 68, 71, 72, 69, 57, в съавторство).

• С данни по фораминифери е датирана седиментната покривка на навлаците в Странджанския “масив”, индикиращи ранноюрска възраст за кластичните седименти по фораминифери (публ. № 30, абстракт № 63, в съавторство).

• С микрофауна (фораминифери, варовити диноцисти и калпионелиди) са датирани като бериас-ранен валанжин варовиците Алики и Торони, разкрити в Циркум-Родопския пояс (Северна Гърция) . Тези нови биостратиграфски дани са от ключово значение за датирането на края на късноюрско-раннокредната тектоно-метаморфна фаза в източната част Циркум-Родопския пояс и дават фактологична основа на палеогеодинамични интерпретации за еволюцията на Алпийския ороген и по-специално на северно Егейската област (публ. №№ 4, 61,

4

67, в съавторство). В резюме биостратиграфските приноси на Д. Иванова могат да се квалифицират

като установяване на съществени нови факти и обогатяване на съществуващите знания с прилагане на класически подходи и нови методи чрез микрофосили в седиментни последователности в широк стратиграфски интервал в разрези от България и Европа. Съществено значение имат резултатите, които са част от по-широки колективни палегеодинамични и палеоеколожки изследвания. Те имат стойност както за корелации в България, така и за междурегионалните корелации в европейски план. 4. Анализ на цитиранията на научните публикации Списъкът на цитиранията е коректно представен. Установени са общо 223 (207 след 2002 г) цитата в монографии, книги и научни статии, както и в дисертации у нас и в чужбина. Относително по-голям е делът на цитатите в чужбина, около 2 пъти (140 чужб./67 Бълг.). Прави впечатление, че най-цитираните статии като правило са мултидисциплинни колективни изследвания и са публикувани в престижни международни издания с импакт-фактор. С най-висока цитируемост са статии № 10 Lakova et al., 1999, Geologica Carpathica – 39 цитата; № 17 Muttoni et al., 2000, 3 Paleo – 31 цитата; № 1 Ivanova et al., 2008, Ann. Geol. Soc. Poloniae - 10 цитата. Те са показател за значимостта на публикуваните резултати и използването им от международната научна общност. Справката в базата данни Web of Science и Scopus показва съответно 17 и 13 листирани публикации и h-индекс 4. 5. Личен принос на кандидата в колективните публикации Приносът на Д. Иванова като съавтор в колективните публикациии е конкретизиран в сравнително малко работи. Очертаните вече области на научни интереси и професионална компетентност обаче са ползвани от рецензента като критерий за разграничаване на личния принос на кандидатката в колективните публикации. Считам, че той е ясно очертан и свързан основно с фораминиферната таксономия и биостратиграфия, варовитите диноцисти, както и микрофациесите и палео-обстановките на изследваните геоложки обекти. 6. Критични бележки на рецензента

Рецензентът има известни резерви относно претенциите на Д. Иванова за магнитостратиграфски приноси (с. 8 от Справката) в разреза при с. Бърля. Ще спомена само, че магнитостратиграфията на тази горноюрско-долнокредна карбонатна последователност е обект на изследване от 2 международни колектива: френски (1995-97) и чешко-полски (2012-2014) и все още не е еднозначно решена и ясна за специалистите по магнитостратиграфия. 7. Лични впечатления на рецензента и други дейности Впечатленията ми от Дария Иванова са много добри. Познавам я от студентските години и началото на научната й кариера като редовен докторант в ГИ. Тя е изследовател с определен афинитет към таксономията и биостратиграфията. Развива се интензивно в професионален план, като значително разшири стратиграфския интервал на компетентност: стартирайки от юрата първоначално, по-късно навлезе в триаса и палеозоя (перм, девон), а също и в палеогена. Умее успешно да се пласира и работи в екип, интегрирайки своите данни, откъдето идват и постигнатите нови резултати. Д. Иванова работи упорито за събиране на електронния архив на секцията - систематизира и качи публикациите на всички пенсионирани колеги на интернет-страницата на Института.

Доц. д-р Илияна Бончева

5

I. Публикационна дейност. В конкурса са представени общо 64 бр. научни труда (1987-2014), от които 44 бр. трудове след първата хабилитация (2001-2014 г.). Всички те са в областта на темата на конкурса - Палеонтология и стратиграфия. Трудовете след първата хабилитация (2001-2014 г.). са представени в 2 списъка: а) публикации в научни списания и разширени резюмета от конференции (№ 21-№50, 30 бр.) и б) абстракти (№ 1-№14, 14 бр.). След запознаване с трудовете считам, че 11 бр. от списък “а)” следва да се прехвърлят в списък “в)” (публ. №№ 26, 28, 29, 31, 38, 39, 42, 43, 44, 45, 46), тъй като представляват кратки резюмета от конференции. Това се прави с цел осигуряване на равнопоставеност при сравняване на количествените показатели на тримата кандидати, още повече, че някои от тях са с съавторство с Д. Иванова (№ 42, 46) и са отнесени от Д. Иванова в групата на резюметата. Н. Огнянова също е отделила коректно статии, разширени резюмета и кратки резюмета. Така при направеното уточнение, по конкурса се рецензират 44 труда: 19 научни статии и 25 резюмета. Те са отпечатани както следва:

- 19 статии: 15 в чужбина и 3 в България, 9 от които са в списания с IF; - 25 разширени резюмета на доклади от конференции в чужбина (21) и у нас (4).

Трудовете са публикувани главно на английски език – 41; а на български са само 3. Самостоятелните работи са 2, а колективните – 42. В колективните работи И. Бончева е на първо място в 24 работи, на второ място в 4 работи и на трето или следващо място – в 14 работи.

II. Научни и научно-приложни проекти. За цялата си кариера доц. Бончева е участвала общо в 29 проекта. В периода 2002-2014 г е участвала в 10 международни и 6 национални научни проекта, като е ръководила 1 международен проект (по ЕБР с Турция) и 1 национален проект с финансиране от МОСВ; освен това е ко-лидер на проект IGCP 569 и е спечелила 1 индивидуален научен грант по “Наука-Бизнес”, ОП "РЧР" (2013-2014).

III. Учебно-образователна дейност. Доц. Бончева не е била ангажирана с преподавателска дейност. Като авторитетен специалист в областта на палеозойската конодонтна стратиграфия тя e била научен консултант при завършването на магистърската теза и докторската дисертация на д-р Али Бахрами от Университета в Исфахан, Иран (приложен документ от р-л на катедра “Геология” в същия Университет).

IV. Други дейности – участие в научни мероприятия, редколегии, експертни съвети, орг. комитети и др. И. Бончева е активен участник в множество научни мероприятия, предимно в чужбина, за което свидетелства значителният брой изнесени доклади (респ. постери) – 25 бр., от които 21 са в чужбина. Също така тя е рецензирала статии за авторитетни международни списания (Geo. Magazine, Revista Espanola de Micropaleontologia). Член е на Международната Подкомисия по стратиграфия на девона, The Pander Society и INTERRAD.

2. Характеристика на научната, научно-приложната и учебно-образователната дейност на И. Бончева и коя от тях доминира.

Научната дейност на доц. д-р И. Бончева e свързана главно с изучаване на таксономията и биостратиграфията на една от най-важните за датиране микрофосилни групи в палеозоя – групата на конодонтите, в широк стратиграфски интервал: от ордовика до перма. По-малка част от научната й продукция засяга таксономията и стратиграфския потенциал на радиоларии от юрската система. Основната тематика в представените научни трудове е свързана със стратиграфията и корелацията на палеозойските терени (Балкански и Мизийски) в България и съседните страни (Истанбулски и Зонгулдакски терен в Турция) по конодонтни данни,

6

а също така и палеогеография, басейнова еволюция, тектоностратиграфия, климатични промени. Голяма група публикации е посветена на изследването и анализа на цветните индекси при конодонтите и значението им за определяне на палеотемпературите, респ. зрелостта на органичното вещество във вместващите скали и потенциала за продуциране на въглеводороди (нефт и газ). Изследванията й се базират на естествени разкрития и сондажни данни от територията на България, Турция и Иран. Две от публикациите (№№ 23, 24, сп. “Минно дело и геология”) популяризират CAI-метода и неговото приложение в комбинация с други геохимични методи пред широката геоложка общественост у нас.

Научно-приложната дейност на И. Бончева се изразява в участието й в научно-приложни задачи с външни възложители, свързани с изясняване на въглеводородния потенциал на палеозойски седименти в Мизийската платформа. Тя е водещ член на палеозойския колектив, биостратиграф, умело интерпретиращ данни от различните фосилни групи. Като цяло считам, че научната дейност доминира в нейното кариерно развитие.

3. Анализ на научните постижения на И. Бончева Научните постижения могат да се обобщят в 2 групи: биостратиграфски,

базирани на прецизни таксономични определения и такива, постигнати чрез прилагане на CAI-метода. Биостратиграфски приноси – в 2 групи: Б1 и Б2 Б1 – за обекти на територията на България и Турция

• С прилагане на детайлна биостратиграфия и корелация са сравнени седиментните последователности в Мизийския, Балканския, Истанбулския и Зонгулдакския терен на територията на България и СЗ Турция и е интерпретирана тяхното палеогеографско развитие и позиция в пред-Вариско време. С помощта на възрастовите интерпретации по конодонти и други микро-и макрофосили са датирани различните фази на присъединяване (акреция) на терените от периферията на Северна Гондвана към Балтика и затварянето на Рейкския океан (публ. №№ 27, 29, 33, 34, 41, в съавторство).

• Установени са непрекъснати разрези около границата силур-девон в областта Краище и Западния Балкан. Направено е паралелно зониране по конодонти, граптолити, хитинозои и тентакулити и са отделени 2 различни обстановки на отлагане на седиментите в един и същ шелфов басейн (публ. №№ 36, 37, и резюме № 31, в съавторство).

• Публикувани са нови биостратиграфски данни от паралелно зониране по конодонти, граптолити и криптоспори за 2 района в Турция – северен Чамдаа и Гюлюч, които датират прецизно изучените последователности и хвърлят светлина върху басейновото развитие и принадлежността им към съответния терен (публ. № 40, 47, в съавторство).

• С биостратиграфски данни по фораминифери и радиоларии е датирана седиментната покривка на навлаците в Странджанския “масив”, индикиращи ранноюрска възраст за кластичните седименти по фораминифери (Д. Иванова) и байос-батска и раннокимериджка възраст за карбонатите и карбонатно-теригенните седименти по радиоларии (И. Бончева) (публ. № 48, абстракт № 46, в съавторство).

• За първи път са установени средно турнейски конодонти в автохтонната последователност на Истанбулския терен в района Истанбул-Гебдже. Находката датира времето на отлагане на последните карбонатни скали преди Вариските събития в Истанбулския терен. Освен това тя показва, че Истанбулския и

7

Зонгулдакския терен по това време са били в различна палеогеографска позиция (публ. № 27, в съавторство).

• С биостратиграфски данни по радиоларии са датирани юрски седименти от Треклянския трог. Те допринасят за изясняване на пространствено-времевите съотношения на литотелата, структурните и геодинамични особености и еволюцията на обстановките на отлагане на седиментите в този специфичен басейн (публ. № 30 в съавторство).

Б2 - за за обекти на територията на Иран • Описани са 15 вида конодонти от непрекъснатия разрез на карбона при

Асадабад, централен Иран, документиращи стратиграфска последователност от долния турнейски до горния башкирски подетаж, отложена в карбонатна платформа. За пръв път в този район са установени 9 конодонтни зони в стратиграфска последователност (публ. № 35, в съавторство).

• Изследвани са 4 непрекъснати плитководни разреза на средния карбон в Централен Иран, съдържащи границата мисисипиен/пенсилваниен. Конодонтната фауна претърпява дълбоки промени на тази граница – родовете Gnathodus и Lochriea изчезват, а се появяват Declinognathus и Idiognathoides; променя се и палеообстановката на седиментация. Промените индикират среднокарбонското глобално биосъбитие, свързано с глацио-евстатични промени в морското ниво с голяма амплитуда на границата мисисипиен/ пенсилваниен (публ. № 49, в съавторство).

• Предложена е алтернативна зонална подялба по конодонти за плитководни фациеси в средния девон – живетски етаж, базирана на изучаване на 4 разреза, съдържащи богата конодонтна фауна в централен Иран. Двете зонални схеми – стандартна (за пелагични фациеси) и алтернативна (за неритични) са корелирани (публ. № 50, в съавторство, представена за печат).

Биостратиграфските приноси на доц. И. Бончева могат да се оценят като установяване на нови геоложки факти и обогатяване на съществуващите знания. Резултатите в тази насока основно са свързани с конодонтната биостратиграфия в интервала ордовик-карбон на терени от България, Турция и Иран. Освен висока корелационна стойност, те имат значение и за изясняване на палеогеодинамиката, палеогеографията и басейновата еволюция в пред-Вариско време на терени от северната част на пери-Гондвана.

Приноси, постигнати чрез прилагане на CAI-метода

• За първи път в България е приложен CAI-метода и са получени принципно нови за България резултати. Това е дало възможност на И. Бончева да определи палеотемпературите в палеозойските скали от практически почти всички съществуващи сондажи в Мизийската платформа. Методът, наред с изследване на рефлекцията на витринита, дава важна информация за степента на зрялост на органичното вещество и съответно перспективността на източниковите скали (т.н. “нефтемайчини”) за продуциране на въглеводороди – дали скалите попадат в т.н. “нефтен” или “газов” прозорец. Изследвани са сондажи от СИ и СЗ България (публ. №№ 21, 26, 28, 32,43, в съавторство). Приложението на метода е популяризирано с 2 статии в сп. “Минно дело и геология” (№№ 23, 24, в съавторство).

Приносите на И. Бончева в тази насока могат да се квалифицират като установяване на нови факти и обогатяване на съществуващите знания с прилагане на

8

нови подходи и нови методи за пръв път върху палеозойски конодонти в България. Те биха могли да намерят практическо приложение при оценка на перспективността на палеозойските седименти за акумулации на въглеводороди.

4. Анализ на цитиранията на научните публикации на И. Бончева Списъкът на цитиранията не е напълно изряден - И. Бончева представя общо 172 цитата, от които около ~10% (18 бр.) са автоцитати. Така действителният им брой е 154 (145 след 2002 г) цитата в монографии и научни статии, както и в дисертации у нас и в чужбина. Отново над 2 пъти е по-голям е делът на цитатите в чужбина, 104 чужб./50 България. Може да се отбележи, че и при И. Бончева най-цитираните статии са мултидисциплинни колективни изследвания и са публикувани в престижни международни издания с импакт-фактор. С най-висока цитируемост са статии № 34 Yanev et al., 2006, Geological Soc. London Spec. Publ. – 26 цитата и № 27 Göncüoglu et al., 2004, Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigrafia – 13 цитата. Цитатите доказват значимостта на публикуваните научни резултати от И. Бончева и тяхното използване основно от чужди специалисти по палеозойска стратиграфия. Редица работи със значение за регионалната геология на България са цитирани в монографията "Геология на България", както и в обяснителните записки на 6 картни листа към Геоложката карта на България. Справката в базата данни Web of Science и Scopus показва съответно 16 и 11 листирани публикации на И. Бончева и h-индекс 4. 5. Личен принос на кандидата в колективните публикации Приносът на И. Бончева като съавтор в колективните публикациии е ясно свързан с конодонтната биостратиграфия и таксономия в палеозоя, както и с стратиграфирането на юрски разрези по радиоларии. В колективите публикации информативна за рецензента е позицията на И. Бончева в авторския колектив. Тя е на първо място в 24 от тях, на второ място в 4 и на последващо място в 14 публикации. Леко затруднена съм да оценя личния принос на И. Бончева в установяването на нови находки от трилобити от ордовика в Грохотенската свита (публ. № 25) и артроподи от девона (долен локхов) в България (публ. № 39). 6. Критични бележки на рецензента Моите критични бележки са главно по прецизността, коректността и информативността в представянето на документите по конкурса. Напр. не е посочено кои от публикациите на И. Бончева са в списания с импакт-фактор и какъв е той. Тази информация е от важно значение и е в интерес на кандидатката да бъде представена. Още повече, че моите справки в интернет показват, че тя е автор на статията с най-висок ИФ от трите кандидатки – публ. № 41 в Gondwana Research с IF=5.503 (2010). В документите по конкурса не са коректно квалифицирани броят на статиите и броят на резюметата, както и броят на цитатите. 7. Лични впечатления на рецензента и други дейности Впечатленията ми от И. Бончева са много добри. Познавам я като колега с предпочитания към таксономията и детайлната биостратиграфия. Развива се интензивно в професионален план, като разширява своите научни интереси – освен групата на конодонтите, в експертната си дейност овладя и включи групата на радиолариите, която успешно прилага за биостратиграфиране на юрски седименти. Търси и овладява нови методи в работата си – усвои и приложи за пръв път в България CAI-метода, получавайки нови оригинални научни резултати. Умее да работи в екип, търси и намира подходящи колективи, където да впише своите компетенции. Това важи не само при палеонтолого-стратиграфски, но и при регионално-геоложки и структурни изследвания в България, Турция и Иран, седиментоложки и палеогеографски интерпретации.

9

Доц. д-р Надя Огнянова 1. Общо описание на материалите, представени за рецензиране I. Публикационна дейност. Документите по конкурса са коректно представени.

Публикациите включват общо 123 бр. научни труда (1988-2014), от които 101 бр. трудове след първата хабилитация 1996 г., в това число: 39 научни статии (вкл. глави от монографии и 1 гид), 28 разширени и 34 кратки резюмета от участие в научни форуми. По-голямата част от тях са в областта на темата на конкурса - Палеонтология и стратиграфия – 61 труда. Има и една група трудове (40 бр.) със съвременна биологична тематика – екология, изследване на глациални езера, първо индустриално повлияване и биологичен мониторинг на езера и язовири, оценка качество на водите, инвазивни видове, за които е трудно да се приеме, че са по темата на конкурса (публ. №№ 23, 29, 30, 34, 35, 39, 43, 44, 45, 46, 48, 49, 53, 58; разш. Резюмета №№ 65, 69, 74, 77, 80, 81, 82, 84, 87; кратки резюмета №№ 91, 92, 93, 97, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 107, 109, 111, 118, 120, 122, 123). Ето защо аз ги приемам като ценна допълнителна характеристика към основната научна тематика на доц. Огнянова, без да ги рецензирам. Това го правя, тъй като не се чувствам компетентна да оценявам приноси, свързани със съвременна биологична тематика - тя е предмет на изследване на експерти по екология, ботаника и зоология. Така след изключване на трудовете с биологична тематика по конкурса се рецензират 61 труда (25 научни статии вкл. глави от монографии и един гид, 19 разширени и 17 кратки резюмета). Те са отпечатани както следва:

- 25 статии: 11 в България и 14 в чужбина, 10 от които са в списания с IF; - 19 разширени резюмета на доклади от конференции у нас (7) и в чужбина (12). - 17 кратки резюмета на доклади от конференции у нас (5) и в чужбина (12).

Трудовете са публикувани главно на английски език – 56; 3 са на български и 2 на македонски eзик. Самостоятелните работи са 19, а колективните – 42. В колективните работи Н. Огнянова е на първо място в 22 работи, на второ място в 13 работи и на трето или следващо място – в 7 работи. Доц. Огнянова е кандидатът с най-голям брой самостоятелни работи в този конкурс, както и с най-голям брой статии, публикувани в списания с импакт-фактор (Geologica Carpathica, Diatom Research, Phytotaxa, Nova Hedwigia).

II. Научни и научно-приложни проекти. За цялата си кариера доц. Н. Огнянова е участвала общо в 39 проекта. В периода 1996-2014 г (след халибитиране) е участвала в 13 международни и 7 национални научни проекта по тематиката на конкурса, в т.ч.: 3 по МГКП, спечелила е 3 индивидуални научни гранта по програма Synthesis и 1 индивидуален грант по DAAD; 5 по ЕБР, 5 национални проекта с ФНИ и 2 научно-приложни проекта с комерсиализация на научните продукти. Тя е ръководила 4 международни проекта по ЕБР (с Полша, Унгария и Словакия) и 2 национални проекта с финансиране от ФНИ (НЗ 903 и ДО 02/139). Освен това е била водещ изпълнител в още 10 международни и национални проекти с екологична и съвременна биологична тематика (изключени от рецензиране), в т.ч. по 5-та Рамкова програма на ЕК, по двустранно сътрудничество България-Румъния и финансирани по линия на Международната асоциация за изследване на р. Дунав и Мрежата за инвазивни чужди видове в ЮИ Европа.

III. Учебно-образователна дейност. От 1991 of 2002 г (12 г.) доц. д-р Н. Огнянова е била хоноруван преподавател в Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” с интензивна преподавателска натовареност. Водила е упражнения и лекционни курсове по 3 дисциплини на студенти бакалаври и магистри от Биологическия факултет на СУ

10

“Св. Кл. Охридски” с общ хорариум за целия период от 1324 часа. Била е научен ръководител на двама дипломанти. През 2013 г. 1 задочна докторантура под нейно ръководство в ГИ беше прекъсната преждевременно след края на първата година по желание на докторантката. Огнянова е подготвила специализиран курс по палеоекология към докторантското училище на ЦО-БАН и е провела консултации с докторанти по него през 2013 и 2014 г.

IV. Други дейности – участие в научни мероприятия, редколегии, експертни съвети, орг. комитети и др. Н. Огнянова е безспорния фаворит измежду трите кандидатки по участие международни и национални научни мероприятия, както и по организирането на международни мероприятия в България. За периода след хабилитирането (1996-2014) тя е участвала в 55 международни и 14 национални конференции и симпозиуми, което е приблизително около 4 участия на година. В редица случаи едни и същи научни резултати са докладвани на няколко форума. Също така Н. Огнянова е изнесла 6 лекции по покана на приемащата организация в чужбина, най-често във връзка със спечелени научни грантове (по DAAD и Synthesis). Тя е член на редколегиите на списанията Geologica Balcanica и Proceedings of Natural History Museum, Belgrade. Огнянова е била експерт в научно жури за защита на дисертационен труд в Македония, рецензент на научни проекти в сесиите на ФНИ и Унгарския научен Фонд, рецензент на статии за международни списания. През 2013 г. тя бе председател на организационния комитет на престижно международно мероприятие - 5-та работна среща по неогена от Централна и ЮИ Европа (16-20 май 2013, Варна). Под нейно редакторство е издаден тома с абстрактите от мероприятието, както и монографичния сборник “Advances in Phycological Studies” (2006). Доц. Огнянова участва активно в комисията за създаване на Изследователския Университет при БАН, а понастоящем е член на Академичния съвет към ЦО-БАН.

2. Характеристика на научната, научно-приложната и учебно-образователната дейност на Надя Огнянова и коя от тях доминира.

Основните полета на професионални интереси на доц. д-р Надя Огнянова са свързани главно с изучаване на таксономията и морфологията диатомейната флора в неогена и кватернера, както и проучване на стратиграфското значение на кремъчните водорасли в неогенските езерни басейни в България и на Балканския полуостров. Основната част от представените научни трудове третират произхода и филогенията на диатомейната флора в неогенската езерна система на Балканския п-в, както и механизма на нейното разселване. Друга голяма тематична област са палеоеколожките изследвания базирани на диатомеен анализ, който дава важна информация за различните основни параметри на околната среда. Част от публикациите третират литостратиграфски проблеми в областта на неогенската стратиграфия, вкл. прецизиране на възрастовия обхват на литотелата по данни от диатомейния анализ. Освен на територията на България, изследванията обхващат значителни територии от Балканския полуостров – Република Македония, Северна Гърция, Сърбия, Черна гора, и Косово. Има издаден геоложки пътеводител (в съавторство) за неогена в района на Варна и Балчик.

В продължение на много години Н. Огнянова успешно балансира научната с учебно-образователна дейност като хоноруван преподавател в БФ на СУ “Св. Кл. Охридски”. Считам определено, че научната дейност доминира в нейното кариерно развитие.

3. Анализ на научните постижения на Надя Огнянова Най-съществените научни постижения могат да се групират в 3 главни групи:

палеонтоложки (таксономни), стратиграфски и палеоеколожки.

11

Палеонтоложки (таксономни) приноси • На базата на богат фосилен материал от 44 неогенски езерни басейна на

територията на Балканите е изяснен произходът, еволюцията и филогенията на диатомейната флора. Определени са над 850 вида, а описани и ревизирани са повече от 50 вида. Установени са три етапа в еволюционното развитие на родовете от клас Centrophyceae (публ. №№ 27, 32, 40, 67, 68, 75, 76).

• В резултат на проведени таксономични ревизии на проблемни видове диатомеи от типови колекции в музеи от миоценски езерни седименти в Централна Европа са установени и описани следните 7 нови за науката видове: Diploneis balcanica, Cymbella serdica, Amphora arcuatoides, Amphora bulgarica, Cyclotella paraocellata, Cyclotella prespanensis, Cyclotella metochia (публ. №№ 47, 59, 60, в съавторство).

• Проведени са множество таксономични ревизии на диатомейни видове въз основа на типови материали от колекции; създадени са нови таксономични комбинации (публ. №№ 50, 105, 108, 52, 54, в съавторство ) Таксономните приноси на Н. Огнянова могат да се оценят като установяване на

нови фундаментални знания – нови за науката растителни видове, установяване на нови факти и обогатяване на съществуващите знания.

Стратиграфски (литостратиграфски, биостратиграфски и регионално-стратиграфски) приноси

• Въведени са 2 нови литостратиграфски единици – членове в Брусарската свита в района на Ломския въглищен басейн. Възрастовият им обхват – късен миоцен – плиоцен е доказан с диатомейна микрофлора (публ. № 51, 83, в съавторство).

• Извършено е мащабно разчленяване и корелация на основата на диатомейния анализ на 44 основни разреза от различни езерни басейни, разположени на територията на Балканския полуостров (публ. №№ 27, 40, 67, 68, 75, 76, 78, в съавторство).

• Установени са нови биостратиграфски данни по диатомеи, прецизиращи възрастовите обхвати за голяма част от неогенските континентални литостратиграфски единици (публ. №№ 25, 26, 27, 31, 36, 38, 40, 42, 62, 64, 67, 68, 70, 72, 73, 75, 76, 78, 79, самостоятелно и в съавторство).

• Проведен е биостратиграфски анализ и корелация и са отделени 4 диатомейни асоциации в Пелагонийския басейн в горния миоцен и плиоцена (публ. №№ 38, 68, 78, самостоятелно и в съавторство).

• За първи път са установени диатомеи в неогенския пълнеж на Сереския грабен. Този факт показва, че няма съществени различия в езерната седиментация от двете страни на т.нар. “Стримонски детачмънт” и опровергава хипотезите за неговото съществуване (публ. № 62, в съавторство).

• За първи път са установени силициеви микрофосили – диатомеи, силикофлагелати, ебридеи и хризофитови цисти в района на Фрушка гора (Сърбия) около границата среден – горен миоцен (сарматски/панонски регион. етаж) (публ. № 88, в съавторство).

Палеоeкологични приноси • Извършено е мащабно палеоекологично изследване и сравнение между

басейните базирано на диатомейния анализ на палеоекологичните условия в отделните езерни басейни, разположени на територията на Балканския полуостров (публ. №№ 25, 26, 31, 36, 38, 40, 41, 66, 70, 72, 75, 78, 79). Тези изследвания са извършени с прилагането на различни методики, апробирани при екологични изследвания на глациални високопланински съвременни

12

езера, които не са рецензират по този конкурс. Таблица 1. Сравнение на наукометричните показатели на участниците в конкурса

Кандидат

Доц. д-р Надя Огнянова-Руменова

Доц. д-р Дария Иванова

Доц. д-р Илияна Бончева

Общ бр. публ. по темата на конкурса

61 (101 заедно с трудовете с биол. тематика)

74

44

Статии в научни периодични издания

25 (14 чужб.)

31 статии + 4 студии (15 чужб.)

19 (15 чужб.)

Резюмета на доклади от форуми

36 (24 чужб.)

39 (32 чужб.) 25 (21 чужб.)

Бр. Статии в спис. с IF 10

7 9

Цитати

229 (356 заедно с цитати на трудове с биол. тематика); 122 в чужб.

223 (140 чужб.) 152 (102 чужб.)

Бр. статии листирани в световни бази данни: Web of Sci./Scopus

18/16

17/13

16/11

h-индекс (Web of Sci. & Scopus)

6

4 4

Участие в научни проекти (общо) • Фин. от чужб. • Фин. от Бълг.

14 (13 след хабил.) 15 (7 след хабил.)



Ръководство на проекти след хабилитиране • Фин. от чужб. • Фин. от Бълг.

4 ЕБР, +4 инд. Гранта: 3 по Synthesis + 1 DAAD 2 ФНИ

1 ЕБР Полша +1 инд. Sepkosky грант 1 ФНИ +1 инд. Грант Н-Б, РЧР

1 ЕБР Турция 1 МОСВ +1 инд. Грант Н-Б, РЧР

Учебно-образов. дейност, лекции

Общо 1324 часа лекции и упр. по 3 дисц., СУ, БФ; 1 спец-курс 30 часа в ЦО-БАН

135 часа лекции годишно, по 4 дисц. В ПУ, 4 години

0

Ръководство на дипломати и докторанти

Научен ръководител на 2 дипломанти: БФ, СУ

0 Консултант на 1 диплом. и 1 докт. от Иран

13

Стратиграфските и палеоекологични приноси на Н. Огнянова могат да се

оценят като установяване на нови факти и обогатяване на съществуващите знания. Резултатите в тази насока основно са свързани с диатомейния анализ и корелацията на неоген-кватернерните езерни седименти на територията на България и Балканския полуостров.

4. Анализ на цитиранията на научните публикации на Надя Огнянова Списъкът на цитиранията е коректно изготвен. Общият брой представени

цитати е 356. Тъй като част от публикациите не се рецензират поради по-скоро биологичната си насоченост, попадаща извън темата на конкурса, то и техните цитати (127) са редуцирани от общия брой. Така действителният брой на цитатите по конкурса е 229 - в монографии и научни статии, както и в дисертации у нас и в чужбина. Съотношението на цитатите в чужбина към тези в България е почти равно, 107 чужб./122 в България. Друга особеност е, че при Н. Огнянова най-цитираните трудове са самостоятелни изследвания публикувани в български издания. С най-висока цитируемост е нейната кандидатска дисертация (№ 10) – 19 цитата и статии № 23, 31 Temniskova-Topalova & Ognjanova-Rumenova (1997), Geologica Balc., Ognjanova-Rumenova (2000) – 17 и 16 цитата. Цитатите говорят за значимостта на публикуваните научни резултати от Н. Огнянова и тяхното използване от балканските геолози и палеоботаници, както и от международната научна общност.

Справката в базата данни Web of Science и Scopus показва съответно 18 и 16 листирани публикации на Надя Огнянова-Руменова и h-индекс 6.

5. Личен принос на кандидата в колективните публикации Приносите на Н. Огнянова в колективните публикации са ясно свързани с

таксономията, палеоекологията и стратиграфското значение на диатомейната флора. Там, където съавтори са други специалисти по диатомеи, приемам равностойно участие между авторите, вкл. и при публикуването на нови за науката видове. 6. Критични бележки на рецензента

Критичните ми бележки са по-скоро препоръки за бъдещата публикационна дейност на кандидата. Струва ми се, че публикуването на оригиналните нови научни резултати е доста фрагментирано в голям брой по-малки конкретни работи. Има осезателна нужда от повече обзорни, обобщителни работи, които да синтезират новите данни и очертаят общата картина на неогенското развитие на нашите земи. 7. Лични впечатления на рецензента и други дейности Впечатленията ми от Н. Огнянова са много добри. Познавам я като много организиран колега с подчертан афинитет към таксономията и детайлната морфология на кремъчните микрофосили, както и към палеоекологични изследвания. Търси постоянно нови подходи и овладява нови методи в работата си. Умее да работи в екип, толерантна е в колегиалните отношения. Важна нейна особеност е непрекъснатото търсене на проекти и кандидатстване за спечелване на целево научно финансиране в най-различен формат. Работи в сътрудничество с широк кръг специалисти – от геолози, хидрогеолози и геофизици до еколози, ботаници и математици. Развива интензивна дейност по международното сътрудничество, участник е в огромен брой научни мероприятия у нас и в чужбина. От години прави опити за привличане и обучение на млади хора на попрището на диатомейната стратиграфия, макар и не съвсем успешни засега.

14

Финален коментар и Заключение Преценката на научната продукция, характерът и значимостта на приносите,

както и резултатите от цялостната дейност на тримата кандидати, изложени по-горе показват, че те са висококвалифицирани и задълбочени изследователи, постигнали реални научни резултати в съответната област на палеонтологията и стратиграфията. И тримата кандидати отговарят, макар и в различна степен, на препоръчителните изисквания за академичната длъжност “професор”, определени в прил. 1 на Правилника за приложение на ЗРАС на ГИ-БАН (Табл. 1). Доц. Даря Иванова е с най-голям брой публикации по темата на конкурса. Тя единствена представя по-големи обобщителни работи - 4 студии, има значителна учебно-образователна дейност. Доц. И. Бончева има относително по-малък брой публикации, но те са в най-реномираните геоложки списания (с най-висок импакт-фактор). По брой на цитатите и на ръководени проекти, участие в научни мероприятия, както и по учебно-образователна дейност обаче тя отстъпва на другите кандидати. Доц. Н. Огнянова има най-голям общ брой научни трудове, но част от тях не са по темата на конкурса; най-много самостоятелни публикации и най-много публикации в импактни списания. Тя е участвала и ръководила най-голям брой научни проекти, има сериозна учебно-образователна дейност и е с най-много листирани публикации и най-висок h-индекс (6) според световните бази данни Web of Science (Thomson Reuters) и Scopus.

Позволявам си да препоръчам и на тримата кандидати да насочат бъдещите си усилия в две насоки от особена важност за българската геология, палеонтология и стратиграфия: 1) към по-голямо съвременно обобщение на своите научни резултати и 2) към успешно предаване на натрупания значителен професионален опит на следващото поколение геолози.

На базата на направените сравнения по основните наукометрични

критерии, както и на цялостната качествена оценка на научната продукция и приносите на кандидатите по темата на конкурса, считам, че най-подходящ за заемане на академичната длъжност “професор” по професионално направление 4.4. Науки за Земята, специалност Палеонтология и Стратиграфия е доц. д-р Надя Огнянова-Руменова, и гласувам за нейния избор.

26. 01.2015 г Рецензент: София /проф. дн К. Стойкова/

^ H H a j i e H KOMCHTap H 3aKjiiOHeHHe

n p e i ^ e H K a r a n a H a 3 ^ H a T a npo^yK i^HH, x a p a K x e p - b x H sHaHHMOCTTa Ha n p H H o c H x e ,

K a K T o H p e s y j i x a T H x e o x u ,HJ iocxHaxa ^CHHOCX n a x p H M a x a K a H f l H ^ a x H , H3;io>KeHH n o - r o p e

n o K a s B a x , ne x e c a B H C 0 K 0 K B a j i H 4 )H i ^HpaHH H sa^-b^ i eoMeHH H 3 C J i e ^ 0 B a x e ; iH , n o c x H r a a j i H

pea j iHH H a y H H H peayj ixaxn B c - b o x B e x H a x a o 6 j i a c x n a n a ; i e o H x o j i o r H f l x a H c xpaxHrpa ( | )HHxa .

H x p H M a x a K a H ^ H ^ a x H o x r o B a p n x , M a K a p H B p a s j i H H H a c x e n e n , n a n p e n o p ' b M H x e ; i H H x e

HSHCKBaHHH 33 a K a f l e M H H H a x a fl;n>>KHOCx "npo4 ) e cop " , o n p e ^ e j i e H H B npHî. 1 n a

r i p a B H j i H H K a 3 a npHjio>KeHHe n a 3PAC n a T H - B A H {Ta6ji. 1 ) . fl,ou,. fl,api{ HBanoBa e c H a f i -

ro j iHM 6poH n y 6 ; i H K a u H H n o x e M a x a na K O H K y p c a . T H e ^ H H c x B e n a npe^ c x a B H n o - r o j i e M H

o 6 o 6 m H x e j i H H p a 6 o x H - 4 c x y ^ H H , H M a S H a n n x e j i n a y H e 6 H O - o 6 p a 3 0 B a x e j i H a ^ e H H o c x . J\ou,. W. BoHHCBa H M a oxHOCHxe ; iHO n o - M a j i - b K 6poH n y 6 j i H K a L t H H , HO x e ca B H a n - p e H O M H p a H H x e

r e o j i o > K K H c n H c a H H H (c na f i -BHCOK H M n a K x - 4 ) a K x o p ) . Uo 6poH n a U H x a x H x e H n a px.KOBOAeHH

n p o e K X H , y n a c x H e B H a 5 ^ H H M e p o n p H J i x n a , K a K x o H no j ^ e 6 H O - o 6 p a 3 0 B a x e ; i H a flennocx

o 6 a H e XH o x c x i ^ n B a n a ^ p y r n x e KaH/ (H f l axH . /],oi .̂ H. O r n n H O B a H M a H a H - r o j i H M o6m 6poH

H a y H H H x p y f l O B e , HO n a c x o x XHX n e c a n o x e M a x a n a K O H K y p c a ; n a S - M H o r o c a M o c x o H x e j i H H

n y 6 j i H K a u H H H n a f t - M H o r o ny6 ; iHKa i^HH B H M n a K x n n c n n c a H H H . TR e ynacxBa^ ia H

p-faKOBOflHJia HaH - r o j iHM 6 p o H H a 3 ^ H H n p o e K X H , H M a c e p H 0 3 H a 5 ^ e 6 H o - o 6 p a 3 0 B a x e j i H a

^ e H H O c x H e c H a f i - M H o r o J i H C x n p a n H n y 6 j i H K a L ( H H H nan -BHCOK h -HHêKC [ 6 ) c n o p e ^

CBexoBHHxe 6 a 3 H ^ a H H H Web o f Science [Thomson Reuters ] H Scopus.

no3Bo . nHBaM CH ^ a n p e n o p - b n a M H n a x p H M a x a K a n ^ H f l a x H ^ a H a c o n a x 6'hp,em,iiTe CH

ycHj iHH B ^ B e H a c o K H o x o c o 6 e H a Ba jKHocx 3a e -bJ i rapcKaxa r e o j i o r H H , n a . n e o H x o j i o r H H H

c x p a x H r p a 4 > H H : 1 ) KTDM n o - r o j i H M o c b B p e M e H H O o 6 o 6 m e H H e n a c B o n x e Ha3rHHH p e s y j i x a x n H

2 ) KTDM y c n e u i H O n p e f l a B a n e n a H a x p y n a H H H 3HaMHxe.neH npo4 ) ecHOHa; ieH OUHX Ha

c j i e ^ B a m o x o n o K O J i e n n e r e o . n o 3 H .

H a 6a3aTa n a HanpaeeHHTe cpasHeHHA no ocHOBHHTe HayKOMeTpHHHH KpHTepHH, KaKTo H Ha i^H.nocTHaTa K a n e c T B e H a oiêHKa n a HayMHaxa npoAyK i^HH H npHHOCHTe Ha KaHAHâTHTe no TeMaTa n a K O H K 3 ^ c a , CHHTaM, n e naii-noAXOAHU^ s a s a eMane n a aKaAeMHHHaTa A - ' I I ' ^ H O C T " n p o ^ e c o p " no npo4>ecHOHajiHO HanpaB.;ieHHe 4.4. H a y K H s a SeMflTa, cnei^Ha.;iHOCT HajieoHTOJiorHH H C r p a T H r p a ^ H H e A O I ^ . ^ -p Hadsi OzHsiHoea-PyMeHoea, H r.nacyBaM s a HeiiHHfl Hs6op.

2 6 . 0 1 . 2 0 1 5 r C O ^ H f l

1 4

Documents

;Cod:u«1113 M,..^:: 20^^.. a' yA. Anag. Teopeu BoHMeB, 6A. N924 i … Stoykova.pdf · номенклатура) от късове варовици от типа Щрамберг