ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

О П Е Р А Т И В Н А П Р О Г Р А М А

информационен бюлетин

Тема на броя Акценти

▶ Съдебна практика

Казуси от България и ЕС

▶ Институции

Патентно ведомство

Сертификати за

качество

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект №BG16RFOP002-2.005-

0001-„Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“, финансиран по

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за

регионално развитие.

Брой

август 2018

13

2

СъдърЖАнИе:

Актуално 3-5

Законодателни изисквания: Закон за мар-ките и географските означения

6-7

Съдебни казуси: Казуси относно прилага-не на маркировки за качество

8-9

Европейски теми: Възможен ли е единен европейски знак за качество?

10-11

Тема на броя: Сертификати за качество 12-15

Библиотека: Сертификати за качество 16-17

Онлайн ресурси: Знаци за качество в България

18

От света: Добри практики в Холандия 19

Институции: Патентно ведомство 20-21

Въпроси и отговори 22

Опасни стоки 23

Издание накомисия за защита на потребителите – ISSN 2603-2805

Уважаеми читатели,

Избрахме в този брой на нашия бюлетин да Ви запознаем със серти-фикатите и знаците за качество в ЕС. Обърна-ли сме внимание както на най-популярния знак за съответствие – СЕ, така и на знаците за географско означение, произход, традиционен продукт, планински про-дукт, знаците за енергийна ефективност и други. Сертификатът е писмено доказателство, че даден продукт, процес, лице, система за качество или услуга отговаря на определени критерии, които надхвърлят законодателните изисквания. Знакът за качество е лого, което показва, че продуктът или услугата отго-варя на изискванията, свързани с тази маркировка за качество. Сертификатите и марките за качество по-магат на потребителите и фирмите да направят пра-вилния избор, затова и вярваме, че повече информация за тях ще Ви бъде от полза.

Приятно четене!

КОНСТАНТИН РАЙКОВ,член на Комисията за

защита на потребителите

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект №BG16RFOP002-2.005-0001-„Повишаване на ефектив-ността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“, финансиран по Опе-ративна програма „Иновации и конкурентоспособ-ност“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

дизайн и предпечат: Весела Тръпкова

Рая Тодорова

За контакти:

02 981 56 84

bulletin@intelday.com

редакционен екип:

Богомил Николов

Надежда Колева

Адриана Попова

Катя Благоева

Използван е снимков материал от freepik.com Електронна версия на бюлетина: goo.gl/S41iJb

3

е проблемът с „двойното качество“. Резултатите трябва да бъдат опо-вестени в публично достъпна база данни и да бъдат анализирани не по-късно от края на тази година.

Предпочитанията на потреби-телите не трябва да се използват като оправдание за понижаване на качеството и/или предлагане на различни качествени класове на раз-лични пазари, изтъкват членовете на Европейския парламент. Те под-чертават, че бизнесът има право да продава стоки с различен състав и характеристики в ЕС, но чрез „леги-тимни способи“ и при пълно спазване на законите на ЕС.

Членовете на ЕП приканват про-изводителите да обмислят включ-ването на лого върху опаковката, което да показва, че съдържанието и качеството на една и съща марка са идентични във всички държави от ЕС.

Следващи стъпкиДокладът ще бъде подложен на

гласуване от пълния парламент на пленарната сесия през септември. Новото законодателно предложение за изменение на Директивата за не-лоялни търговски практики се очак-ва да бъде гласувано от Еврокомиси-ята през ноември 2018 г.

отделен продукт. Трябва да гаранти-раме, че всички подвеждащи практи-ки са забранени и че предложените инициативи не остават само на хартия. За тази цел изменението на Директивата за нелоялни търговски практики, предложено от Европей-ската комисия през април, е добра отправна точка. Не трябва да има нито продукти второ качество, нито потребители втора класа в ЕС.“

Покана за трансгранично сътрудничество, сравнителни тестове и по-добро прилагане

Членовете на ЕП призовават за бързо трансгранично сътрудничест-во и обмен на данни, включително от-носно потенциално несъответства-щи продукти и възможни нелоялни практики, между националните ор-гани за защита на потребителите, асоциациите на потребителите и Европейската комисия, за да се реши проблемът с двойното качество и да се гарантира, че мерките се при-лагат по-добре и по-последователно.

Необходимо е да се разработи общ подход за тестване, за да се съберат надеждни и съпоставими доказателства и да се установи кол-ко сериозен и широко разпространен

АкТуАлно

Eвропейският парламент се обяви против двойните стандартиПродуктът, продаван под една и съща марка и опаковка, трябва да има същия състав

Много тестове и проучвания, извършени в няколко държави членки на ЕС, главно в Централна и Източ-на Европа, доказват, че продуктите, рекламирани и продавани под една и съща марка и привидно в идентични опаковки, всъщност се различават по състав, което е в ущърб на по-требителите.

Тези различия се откриват не само в хранителните продукти като полуфабрикати и снаксове, разтвори-ми супи, кафе и безалкохолни напит-ки, но често и в нехранителни стоки като детергенти, козметика, тоа-летни принадлежности и продукти, предназначени за бебета.

В доклад, одобрен от Евро-пейския парламент, Комисията по вътрешния пазар и защита на по-требителите на парламента препо-ръчва няколко мерки на равнище ЕС и на национално ниво за справяне с проблема „двойно качество“.

В мотивите се казва: „Продукти-те с двойно качество подкопават доверието на гражданите в справед-ливото функциониране на вътреш-ния пазар на ЕС. Ако продуктът се продава под една и съща марка и опаковка, той трябва да има иден-тичен състав. Ако производителят иска да персонализира дадена стока, клиентите имат право да знаят и да са наясно с тази разлика за всеки

4 АкТуАлно

ако липсва информация на сайта, потребителят има право да върне стоката и след 1 годинаЖалбите в Комисията за защита на потребителите, свързани с онлайн търговията, са се удвоили

Онлайн магазините са длъжни да информират клиентите си, че при пазаруване по интернет имат право да се откажат от покупката и да по-лучат парите си обратно в 14-дневен срок. В противен случай този срок се увеличава до 1 година и 14 дни, казва Христо Трендафилов, директор на дирекция „Защита на потребители-те при продажба от разстояние“ в Комисията за защита на потреби-телите (КЗП).

Правото на отказ в 14-дневен срок важи само за покупки на стоки и услуги, направени извън физическите магазини (онлайн, по телефона и др.), като търговецът е длъжен изцяло да възстанови средствата, дори и потребителят да не посочи никаква причина за решението си да се от-каже.

Има обаче изключения и сред тях са:

▶ билети за самолети, влакове и концерти, хотелски резервации, ре-зервации за коли под наем и услуги за кетъринг за конкретни дати;

▶ стоки и напитки, получени чрез редовна доставка – например дос-

тавка от млекопроизводител;▶ стоки, направени по поръчка

или ясно персонализирани – като на-пример костюм по поръчка;

▶ пакетиран аудио, видео или компютърен софтуер, като напри-мер DVD дискове, които потребите-лят е разпечатал при получаването;

▶ онлайн цифрово съдържание, ако клиентът вече е започнал да го изтегля или стриймва;

▶ стоки, закупени от частно лице, а не от фирма;

▶ спешни ремонти и договори за поддръжка – например, ако е извикан водопроводчик за отстраняване на теч, клиентът не може да отмени поръчката, след като двете страни са се споразумели за цената на услу-гата.

Напомнянето за двугодишната законова гаранция на потребител-ските стоки също е задължително в предварителната информация на електронния магазин.

Почти двойно е нараснал бро-ят на жалбите във връзка с онлайн покупки през последните една-две години спрямо предходни периоди, допълва Трендафилов. Той посочва, че напоследък към Комисията все

по-често се обръщат граждани, кои-то са закупили стоки през социални-те мрежи или сайтове с безплатни обяви за пазаруване.

Най-честите оплаквания са, че търговците се опитват да попре-чат на потребителите да върнат закупената стока в дадения от за-кона 14-дневен срок. Понякога причи-ната клиентите да не могат да се възползват от правото си на отказ е в невъзможността да се свържат с търговеца, защото той не е пре-доставил контакти на електронния си магазин.

Има и случаи на нелоялни практи-ки. Например промоции, които не са действителни, или се обявява една цена на стоката, а после се оказва, че потребителят трябва да плати по-висока. Случва се онлайн търго-вци да заблуждават клиентите си относно условията за доставката – обещават, че ще бъде безплатна, въпреки че потребителят я заплаща, или че ще се извърши в много кратък срок, но това не се случва. Описани-те практики представляват наруше-ния, за които КЗП налага санкции.

5

тиции. Гаранциите ще обхващат ня-колко области: финансиране за малки предприятия, включително такива, които участват в селското стопан-ство; устойчиви градове; устойчива енергия и свързаност; достъп до ин-тернет и цифрови услуги.

общо 2,6 милиарда евро до

2020 г.: От 2017 г. ЕС е предоставил общо 1,6 милиарда евро за интервен-ции, които съчетават безвъзмездни-те средства от ЕС с кредити. Това ще помогне за увеличаване на инвес-тициите в размер на 14,6 млрд. евро. Тези програми ще обхващат области като транспорт, енергетика, околна среда, селско стопанство, сектори за градско развитие, както и подо-бряване на достъпа до финансиране за местните микро-, малки и средни предприятия.

Програмата е отворена и за участие на други донори, включи-телно държави членки на ЕС, трети страни, както и частни филантроп-ски организации.

Какви са условията за получаване на помощ по EIP?

Проектите трябва да имат ясна цел за устойчиво развитие за Афри-ка или съседни на Европа страни. Те трябва да допринасят за икономиче-ското и социалното развитие, като

АкТуАлно

Като част от плана си за ин-вестиции извън Европа (EIP), Стра-тегическият съвет на Европейския фонд за устойчиво развитие даде зелена светлина на пакет от про-грами за финансови гаранции на стойност около 800 милиона евро. Това ще помогне за привличането на приблизително 8-9 милиарда евро от публични и частни източници в африкански и съседни на ЕС страни. Съветът включва представители на държавите членки на ЕС, Европей-ския парламент (като наблюдател), Европейската комисия (която пред-седателства заседанието), Европей-ската служба за външна дейност и Европейската инвестиционна банка.

Целта е да се насърчи икономи-ческият растеж, създаването на работни места и устойчивото раз-витие на тези държави и по този начин ЕС да се справи с някои от основните причини за незаконната миграция. Една от новите програми ще бъде от полза за хората, които в момента не могат да получат креди-ти на достъпни цени, като например бежанци, временно настанени лица и др. Друга програма ще позволи на над 25 000 малки предприятия да имат достъп до дългосрочни кредити, за да подпомогнат финансово мигран-тите и техните семейства да въз-становят живота си при завръща-нето в родината: да започнат малък бизнес или да имат достъп до нови технологии.

Финансовият стълб на външния инвестиционен план се състои от две части:

Гаранционен фонд (на обща стойност 1,5 милиарда евро до 2020 г.): На 10 юли ЕС отпусна 800 ми-лиона евро от гаранцията на Евро-пейския фонд за устойчиво развитие. Очаква се това да доведе до 8-9 ми-лиарда евро публични и частни инвес-

външен инвестиционен план на ес: първи проекти в африка и съседните на ес страниВижте как можете да получите съфинансиране от ЕС за проекти, които да създадат работни места и да стимулират връщането на мигранти в родината им

се съсредоточават върху устойчи-

востта и създаването на работни

места, особено за младите хора и

жените. Проектите трябва да бъ-

дат предназначени за райони, в кои-

то финансирането е затруднено по-

ради високи рискове.

Ако искам да участвам и да подам проектно предложение или да инвестирам чрез гаранционен инструмент, какво да направя?

Предприятията, които желаят

да се възползват, могат:

▶ да се свържат с една от фи-

нансовите институции, управлява-

щи инвестиционните потоци, за да

получат допълнителна информация

(вж. списък на всички гаранционни

програми и съответните водещи

финансови институции на https://

ec.europa.eu/europeaid/guarantee-

tools-investment_en);

▶ да представят инвестиционни

предложения чрез онлайн портала за

европейски инвестиции на https://

ec.europa.eu/commission/eu-external-

investment-plan_en. Секретариатът

на EPI ще ги провери и ги препрати

на съответните финансови инсти-

туции.

6

бителите поради възможност за

свързване с по-ранната марка.

Право върху маркаПравото върху марка включва

правото на притежателя й да я из-

ползва, да се разпорежда с нея и да

забрани на трети лица без негово

съгласие да я използват в търгов-

ската си дейност, ако използваният

знак:

1. е идентичен на марката за

стоки или услуги, идентични на тези,

за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност

или сходство с марката и идентич-

ността или сходството на стоките

или услугите на марката и знака съ-

ществува вероятност за объркване

на потребителите, която включва

възможност за свързване на знака с

марката;

3. е идентичен или сходен на

марката за стоки или услуги, които

не са идентични или сходни на тези,

за които марката е регистрирана,

когато по-ранната марка се ползва с

известност на територията на Ре-

публика България и използването без

основание на знака би довело до не-

справедливо облагодетелстване от

ЗАконодАТелСТво

търговска, колективна марка и сертификатна марка за качествоМарката като знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица

Законът за марките и географ-

ските означения (ЗМГО) дава легал-

но определение на понятието „мар-

ка“. Това е знак, който е способен да

отличава стоките или услугите на

едно лице от тези на други лица и

може да бъде представен графично.

Такива знаци могат да бъдат думи,

включително имена на лица, букви,

цифри, рисунки, фигури, формата на

стоката или на нейната опаковка,

комбинация от цветове, звукови зна-

ци или всякакви комбинации от таки-

ва знаци.

Законът определя, че марките

могат да бъдат няколко вида: тър-

говска марка, марка за услуги, колек-

тивна марка и сертификатна марка.

Регистрация на маркаПравото върху марка е изключи-

телно право. То се придобива чрез

регистрация в Патентно ведомство,

считано от датата на подаване на

заявката. Правото на регистрация

принадлежи на първия заявител.

Сред абсолютните основания

за отказ са: ако знакът не е марка

по смисъла на законовата дефиниция

за марка; ако марката няма отличи-

телен характер; ако се състои из-

ключително от знаци или означения,

станали обичайни в говоримия език

или в установената търговска прак-

тика; ако се състои изключително

от знаци или означения, които указ-

ват вида, качеството, количество-

то, предназначението, стойността,

географския произход, времето или

метода на производство на стоки-

те, начина на предоставяне на услу-

гите или други характеристики на

стоките или услугите; ако проти-

воречи на обществения ред или на

добрите нрави; ако може да въведе

в заблуждение потребителите от-

носно естеството, качеството или

географския произход на стоките

или услугите; ако се състои от или

включва гербове, знамена или други

символи, както и техни имитации на

държави членки на Парижката кон-

венция за закрила на индустриална-

та собственост, както и гербове,

знамена или други символи, съкраще-

ния или наименования на междуна-

родни междуправителствени органи-

зации, обявени по същата конвенция;

както и други основания, изрично по-

сочени в чл. 11, ал. 1, т. 1-13 от ЗМГО.

относителни основания за от-

каз на регистрация на марка са: при

противопоставяне (подаване на опо-

зиция) на регистрацията на марка

от притежателя на по-ранна марка,

от лицензополучателя на изключи-

телна лицензия на по-ранната мар-

ка, от действителния притежател

на нерегистрирана марка, която се

използва в търговската дейност на

територията на Република България

и за нея е подадена заявка за регис-

трация, както и от притежател на

марка, заявена на името на агент или

представител на притежателя без

негово съгласие. В този случай мар-

ката не се регистрира, ако e иден-

тична на по-ранна марка; ако поради

нейната идентичност или сходство

с по-ранна марка и идентичността

или сходството на стоките или ус-

лугите на двете марки съществува

вероятност за объркване на потре-

7

отличителния характер или извест-

ността на по-ранната марка или би

ги увредило.

Правото върху марката може

да е притежание на две или повече

лица. Всеки съпритежател може да

я използва без съгласието на оста-

налите и без да се отчита за това,

освен ако между тях е уговорено дру-

го в писмена форма. При използване-

то на марката притежателят може

да посочва регистрацията й, като в

близост до нея поставя латинската

буква R, заградена в кръг.

Законът регламентира и възмож-

ностите за разпореждане с право-

то върху марка. Правото върху мар-

ка може да се прехвърля независимо

от прехвърлянето на търговското

предприятие за всички или за част

от стоките или услугите, за които

е регистрирана. Освен това при-

тежателят на право върху марка

може да разреши използването й за

всички или за част от стоките или

услугите, за които е регистрирана,

и за част или за цялата територия

на Република България с лицензионен

договор в писмена форма. Правото

върху марка може да бъде и обект на

обезпечение по предявен или бъдещ

иск, както и да бъде обект на осо-

бен залог. Правото върху марката се

включва в масата на несъстоятел-

ността при образувано производ-

ство по несъстоятелност на нейния

притежател.

ЗАконодАТелСТво

Колективна и сертификатна марка

колективната марка е

марка – притежание на сдружение

на производители, търговци или на

лица, извършващи услуги, което е

юридическо лице. Този вид марка от-

личава стоките или услугите на чле-

новете на сдружението от стоките

или услугите на други лица. Законът

указва, че сдружението задължи-

телно следва да приеме Правила за

използване на колективната марка,

които съдържат: данни за лицата,

които могат да използват марката;

условия за членство в сдружението;

условия за използване на марката и

основания, поради които на член на

сдружението може да се забрани из-

ползването й.

Законът забранява правото вър-

ху колективна марка да се прехвърля,

а лица, които не са членове на сдру-

жението, не могат да получат разре-

шение за използването й.

Законът дава легално опреде-

ление и на т.нар. сертификатна

марка. Този вид марка удостоверява

материала, начина на изработване,

качеството или други характерис-

тики на стоките или услугите, про-

извеждани или предлагани от лица,

с разрешението и под контрола на

притежателя на марката.

Притежателят на марката за-

дължително приема Правила за из-

ползване на сертификатната марка,

които съдържат: указания за качест-

вото, материала или други характе-

ристики на стоките или услугите;

мерките за контрол, които притежа-

телят на сертификатната марка уп-

ражнява, и санкциите, които налага.

Законът забранява притежате-

лят на сертификатна марка да я

използва за означаване на произвеж-

даните от него стоки или услуги.

Когато притежателят й е използвал

марката за означаване на стоки или

услуги, произведени или извършени

от него, законът разпорежда, че ре-

гистрацията на тази марка може да

се отмени.

Когато регистрацията на ко-

лективна или сертификатна марка

е отменена или прекратена в триго-

дишен срок от публикуването на

отмяната или прекратяването, не

може да се извърши регистрация на

идентична или сходна марка за иден-

тични или сходни стоки или услуги на

името на друго лице.

Процедура за регистрация на марка

Регистрацията на марка се из-

вършва в Патентно ведомство, като

заявката се подава директно, по по-

щата, по факс или по електронен

път. В тримесечен срок от подаване

на заявката се извършват експер-

тизи относно наличие на абсолют-

ните и относителни основания за

отказ на регистрация. Всяка заявка,

която отговаря на изискванията за

формална редовност и на експерти-

зата по същество, се публикува в

официалния бюлетин на Патентно-

то ведомство. След провеждане на

цялата процедура за регистрация на

марката тя се вписва в Държавния

регистър на марките, публикува се в

официалния бюлетин на Патентно-

то ведомство и на заявителя се из-

дава свидетелство за регистрация.

Запомнете!

Лице, което използва в търгов-ската си дейност стоки или ус-луги, означени със знак, иденти-чен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на ней-ния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едно-личните търговци и юридически лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

8 СъдеБнА прАкТИкА

издаването на сертификат за коректна фирма се основава на недоказани, неясни и необективни критерии Представяне на Решение № 5622 от 30.04.2018 г. на ВАС, VII отд., по адм. дело № 4215/2017 г.

Предмет на делотоДелото е образувано пред ВАС по

касационна жалба на фирма против решение, постановено от Админи-стративен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружество-то срещу заповед на председателя на Комисията за защита на потре-бителите (КЗП). Със заповедта се забранява да се използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Администра-тивният съд е приел, че фирмата, в противоречие с изискването за добросъвестност и професионал-на компетентност, издава на база недоказани, неясни и необективни критерии сертификат за коректна фирма, продава го на търговски дру-жества и го рекламира. Чрез посла-нията за коректност се създават неверни и недействителни впечат-ления у потребителите, че прите-жаващите сертификат за коректна фирма търговски дружества са га-рантирано коректни, точни, изпълни-телни и изрядни от гледна точка на закона и общовъзприетите морални принципи. Така се допринася за изме-нение на икономическото поведение на потребителите и се насърчават

да вземат търговско решение, кое-то не биха взели, ако съответната практика нe се прилага.

Мотиви на ВКС: След анализ на законовите разпо-

редби, на мотивите на администра-

тивния съд и на представените

доказателства, касационният съд

констатира, че осъществяваната

търговска практика от фирмата

касатор противоречи на изисква-

нето за добросъвестност и профе-

сионална компетентност и променя

или е възможно да промени същест-

вено икономическото поведение

на средния потребител. Спорната

търговска практика на фирмата се

изразява в рекламирането, издава-

нето и продажбата на сертификат

за коректна фирма, като чрез пуб-

лични послания потребителите се

насърчават да ползват услугите на

дружествата, притежатели на сер-

тификата. Потребителите оста-

ват с впечатление за гарантирана

коректност, точност и изрядност

от гледна точка на закона. Справка-

та, която дружеството прави, за да

издаде съответния сертификат, се

базира на алгоритъм, който извърш-

ва проверка на негативните комен-

тари в интернет пространството,

но тази проверка не може да се прие-

ме за изчерпателна от гледна точка

на законовите изисквания за лоялна

търговска практика на проверявани-

те дружества. При извършена про-

верка КЗП е установила, че част от

търговците – притежатели на пред-

лагания сертификат, са наказвани за

нарушения по ЗЗП, т.е. има същест-

вено разминаване за коректност на

фирмите – притежатели на съот-

ветния сертификат, и обективна-

та действителност. Преценката,

която фирмата касатор извършва

относно коректността на проверя-

ваните дружества, не е достатъчно

обективна, а издаването на серти-

фикат за коректна фирма оставя у

потребителя невярното впечатле-

ние за изрядност на търговците във

всяко отношение.

Решение:Оспорената заповед е издадена

при спазване на процесуалните пра-вила и в съответствие с материал-ния закон, а по-долният администра-тивен съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оста-вено в сила. Решението е окончател-но.

9СъдеБнА прАкТИкА

Всеки продукт, който е законно

произведен и предлаган на пазара

в една държава членка в съответ-

ствие със справедливите и тради-

ционни правила и производствени

процеси на тази държава, трябва

да бъде допускан на пазара на всяка

друга държава членка. Тази последо-

вателна позиция ЕС провежда и в

свои решения от 2012 г. и от 2018 г.

относно приложимостта на чл. 34 и

чл. 35 от Договора за функционира-

нето на Европейския съюз (ДФЕС),

като отсъжда, че националните раз-

поредби следва да създават еднакви

условия както за продуктите, пред-

назначени за националния пазар,

така и за продуктите, когато са

предназначени за пазара на Съюза.

Предмет на първия казус: Отнася се до спор за приетата в

Испания Инструкция за структурния

бетон, която определя технически-

те спецификации, на които трябва

да отговарят свързаните с бето-

на продукти, за да могат да бъдат

използвани в строителния сектор

в Испания. Инструкцията изисква

притежание на официално признат

отличителен знак за качество. По

отношение на продуктите от дру-

ги държави членки се приема, че те

могат да се използват, ако отгова-

рят на нормативните изисквания на

която и да е държава членка на ЕС

и гарантират еквивалентно качест-

во. В резултат ползвателите на сто-

мана за армиране са принудени да из-

ползват сертифицирани продукти,

т.е. тези, които имат официално

признат испански отличителен знак

за качество, а производителите от

други държави трябва да си осигу-

национални стандарти за качество не следва да налагат изисквания/условия, които са пречка за свободното движение на стоки в ес Представяне на Решение по дело C-484/10 от 01.03.2012 г. и Решение по дело C-169/17 от 14.06.2018 г.

рят съответен еквивалентен знак

за качество, за да продават своите

продукти в Испания.

Мотиви на съда: Според съда предвидените в Ин-

струкцията за бетона изисквания за

еквивалентни официално признати

сертификати представляват преч-

ка за свободното движение на стоки.

Само съображение от общ интерес,

каквото е гарантирането на здра-

вето и живота на хората, може да

обоснове пречка за свободното дви-

жение на стоки.

Решение:Националната мярка трябва да

не поставя необосновано високи

изисквания и да не надхвърля мини-

мално установените стандарти.

Противното би било ограничаване

на свободното движение на стоки.

Предмет на втория казус:Отнася се до приет от испан-

ското правителство Кралски дек-

рет за одобряване на стандарта за

качество на месо, бутове, плешки и

рибица от иберийски свине. Искане-

то пред съда е да се произнесе дали

националната правна уредба пред-

ставлява количествено ограничение

на износа, което е несъвместимо с

чл. 35 ДФЕС, доколкото за произво-

дителите конкуренти, установени

в други държави членки, не същест-

вува задължение да извършват разхо-

ди, произтичащи от мярка, подобна

на наложената от испанското пра-

вителство. В същото време с този

декрет Испания ще бъде длъжна да

приеме пускането на пазара на своя

територия на продукти с подобни,

сходни или идентични наименования

с произход от други държави член-

ки, въпреки че не са произведени

съобразно изискванията на посоче-

ния декрет, при условие че спазват

стандартите за качество на тези

други държави членки.

Мотиви на съда:Националната правна уредба съ-

държа разпоредба в смисъл, че про-

дуктите, произведени от иберийска

свиня и при спазване на правилата,

приложими в други държави членки на

Съюза, под наименования, подобни,

сходни или идентични на съдържа-

щите се в Кралския декрет, могат

да бъдат внасяни и пускани на испан-

ския пазар под такива наименования,

въпреки че не отговарят напълно на

предвидените в този декрет изиск-

вания. Следователно тази разпоред-

ба не представлява пречка за меж-

дудържавната търговия.

Решение:Съдът установява, че чл. 34

ДФЕС допуска национална правна

уредба, която предвижда, че съот-ветното търговско наименование може да се предоставя само на про-дукти, подчиняващи се на определе-ни условия, наложени от съответна-та национална правна уредба, но при положение че тази уредба позволява вноса и пускането на пазара и на про-дукти с произход от други държави членки, под наименованията, които те носят според правната уредба на държавата членка на техния про-изход, дори те да са подобни, сход-ни или идентични на наименования-та, предвидени в разглежданата по производството национална правна уредба.

10

като аспектите на безопасността, здравето и околната среда са израв-нени на ниво ЕС, за другите аспекти на продуктите може да е рискова-но да се изравнят изискванията в цяла Европа. Предимството на една по-ефективна общоевропейска схе-ма може да бъде за сметка на при-емането от страна на националния потребител.

2. потребителите в цяла евро-

па трябва да познават и оценяват

етикета

В много европейски страни съ-ществуват национални етикети с дълга традиция, които не само са твърдо закрепени в националното съзнание, но понякога и в законода-телството. Примери за това са зна-кът за качество „Geprufte Sicherheit“ в Германия, марката NF във Франция или „Kitemark“ в Англия. Във всички тези примери процедурите за ети-кетиране са тясно свързани с офи-циалните национални стандарти, така че маркировките за качество се отнасят главно до здравето и безопасността. Въпреки че вносите-лите редовно изтъкват продуктите

Ще има ли единен европейски етикет за качество?През годините са предприемани различни инициативи за въвеждане на общи знаци за качество за целия Европейски съюз. Голяма бариера за успеха е изграждането на познаване и доверие сред потребителите.

Целта на Европейския съюз за свободно търгуване на продукти в Европа през 80-те и 90-те години беше придружена от интензивна програма за замяна на национални-те стандарти за продукти с евро-пейски стандарти. Тази програма е фокусирана главно върху стандарти-те за безопасност и здраве. Поради нарастващото значение на чистата околна среда на европейско равнище се изготвят все повече стандарти относно екологичните аспекти. В областта на качеството (дали при-тежава едно, или друго свойство) съществуват много малко общо-приети европейски стандарти или насоки. Това означава, че е по-лесно да се въведе европейска маркировка за качество на компонента само за аспекти на безопасността, здраве-то и/или околната среда, отколкото цялостната маркировка за качест-во, която обхваща всички аспекти на продукта.

Добре функционираща европей-ска марка за качество на потреби-телите трябва да отговаря поне на две основни условия:

▶ изискванията за сертифицира-не трябва да бъдат еднакви в цяла Европа;

▶ потребителите в цяла Европа трябва да познават и оценяват ети-кета.

В рамките на националните гра-ници повечето национални знаци за качество отговарят на тези усло-вия, но когато говорим за целия ЕС, нещата са по-сложни. Нека разгледа-ме двете условия по-подробно.

1. Изискванията да бъдат ед-

накви в цяла европа

CEN, една от организациите, които изготвят официалните евро-пейски стандарти, въведе ключовия знак СЕ в средата на деветдесетте години. Той се отнася до безопас-ността и е задължителен за редица продукти (напр. електроуреди), но се

европейСкИ ТемИ - полИТИкА

ограничава само до тези продукти, за които има разработени конкрет-ни изисквания.

Когато се насочим към екологич-ните аспекти, ще видим, че същест-вува европейска схема за обознача-ване (Ecolabel), но в същото време паралелно съществуват множество национални етикети за околна сре-да (напр. „Еко“ в Холандия, „Синият ангел“ в Германия или „Nordic Swan“ в скандинавските страни). Въпреки че има европейски екологичен символ, дискусията се съсредоточава вър-ху изравняването на изискванията за инспекция. Засега националните екоетикети продължават с популя-ризирането на собственото си лого.

В допълнение към компонентни-те марки, свързани с официалните стандарти, много страни имат и национални марки за качество с раз-лични притежатели. В много случаи това са качествени маркировки, кои-то обхващат цялостно качестве-ните характеристики на продукта. Изискванията за тези отличителни знаци често се изготвят на база нуждите, навиците и традициите за ползване в съответната страна. До-

11

Ако обаче инициативата не се поддържа от една или повече авторитетни организации и/или значителни бюджети, тя е обречена на неуспех. Добре известните причини за неуспех са:◊ няма пазар за него, целевата група не се нуждае от знак за качество;◊ липсва достатъчен бюджет, за да се направи етикетът из-вестен на ползвателите;◊ целевата група няма доста-тъчно доверие в марката за качество.

Докато целевата група по една от тези причини не включи но-вата маркировка за качество в съображенията дали да купи нещо или не, доставчиците на продукти/услуги няма да кан-дидатстват за марката за ка-чество.

Тук е важно да отбележим, че критериите за присъждане на знак за качество трябва да са публични, да са проверяеми и да надхвърлят минималните за-конови изисквания. В противен случай издаването на такъв знак се превръща в нелоялна търговска практика (виж. съ-дебното решение от стр. 8).

европейСкИ ТемИ - полИТИкА

с етикети, получени в друга държава, тяхното въздействие върху съот-ветните национални потребители е ограничено. Те си остават познати и приемани основно в държавата на производителя и марката за качест-во няма отличителна стойност в дър-жавата вносител.

Националните общи етикети трудно могат да отпаднат и поради натрупаната дългогодишна репута-ция, а една нова европейска марка за качество трябва да започне да из-гражда познаваемост и доверие от нулата.

В заключение трябва да отбеле-жим, че е малко вероятно съществу-ващите национални общи етикети да се слеят в една европейска марка за качество в обозримо бъдеще, тъй като липсват общи европейски изиск-вания за изпитване и няма външен на-тиск или финансиране, за да се гаран-тира това.

Любопитно

Може ли всеки желаещ да стар-тира знак за качество?За издаване на знак няма специ-ални законови правила, различни от общите разпоредби за борба със заблуждаващата реклама и нелоялните търговски практи-ки. Всеки, който иска да запо-чне, може лесно да си осигури характерно лого и един сайт.

Има ли прекалено много ети-кети?Наличието на знак за качество помага на потребителя с един поглед да се увери дали даден продукт или услуга отговаря на определени условия за качест-во. Ако съществуват твърде много маркировки за качество, ефективността на марките намалява, защото потребите-лите трудно запомнят всички качествени марки, да не гово-рим за това какво означават те. В някои западноевропейски държави от години се оплакват, че съществуват прекалено мно-го марки на пазара (напр. в Гер-мания те са над 1000). Толкова голям брой подкопава ефектив-ността на отделните етикети.От друга страна, повечето етикети за качество предпола-гат повишаване на качеството, тъй като доставчикът трябва да отговаря на определени из-исквания, които са над минимал-ните законови норми. Ако спра-ведлив дял от предлаганите продукти/услуги в определена категория има маркировка за качество, това въздейства по-ложително на целия пазар. Ос-вен това супермаркети, държав-ни институции, компании и т.н. все по-често изискват от свои-те доставчици да притежават определена маркировка за ка-чество. Това са косвени после-дици, които облагодетелстват потребителите дори и да не обръщат внимание на маркиров-ката за качество.

12

знаци за довериеЗнаците за доверие и качество са популярно средство в много страни, но в България все още не са достатъчно развити

Знаците за доверие и качество

(сертификационни схеми, сертифи-

катни марки и др.) отличават проду-

кти или процеси (напр. услуги), които

освен задължителните законови из-

исквания предоставят и други ползи

за потребителите, като това да

притежават определени качествени

характеристики. Например:

▶ в местните продукти, обозна-

чени със знака „Стара планина“, не се

влага соя, която иначе е разрешена

от закона;

▶ при знаците за доверие за

интернет търговци е типично да

присъства критерий за право на връ-

щане на закупена стока за период

по-дълъг от законово изискуемите 14

дни.

Знаците за качество помагат за

по-ясно разграничаване на качество-

то на потребителските стоки или

услуги и повишаване на потребител-

ското доверие в търговията, като

гарантират по-добър избор, сигур-

ност и надеждност. Критериите за

предоставяне на знака за качество

трябва да са публично известни, в

противен случай знакът не би имал

стойност. Друг важен елемент е

предоставянето на възможност

потребител, който открие, че про-

дукт/търговец не спазва изисквания-

та на съответната сертификация,

да подаде сигнал и на нарушителя да

бъде отнето правото на ползване.

Всяка схема за сертификация

има свои характерни особености,

които определят различията меж-

ду тях. Според обхвата сертифика-

ционните системи могат да бъдат

национални, регионални или между-

народни. По отношение на степен-

та на задължителност сертифика-

цията бива доброволна, при която

производителите сами избират да

сертифицират своята продукция, и

задължителна – за продукция, към

ТемА нА Броя

която се предявяват определени

изисквания, свързани с опазването

на околната среда, здравето на по-

требителите и др. По отношение

на субекта, извършващ дейностите

по сертификация, различаваме авто-

сертификация – осъществява се от

производителя (търговеца) на сто-

ката или услугата, сертификация

от втора страна – провежда се от

браншови организации, клиенти и др.,

и сертификация от трета страна

– провежда се от органи, които са

независими от производителя, тър-

говеца и потребителя.

Сертификационните схеми пре-

доставят разнообразна информация

за потребителите. Информацията,

свързана с различните аспекти на

качеството на продукта и/или про-

цеса, е специфична при различните

схеми: безопасност на храните, за

биологичен начин на производство,

специфицираните в европейските

стандарти характеристики на про-

дуктите, въздействието на проду-

кта върху околната среда през целия

жизнения цикъл, социалните аспекти

на производството и търговията

с определени продукти, отговорно

управление на горите, откъдето се

добива дървеният материал за про-

дуктите, и т.н.

На потребителите се предос-

тавя информация за оцененото съ-

ответствие с критерии, изисквания

или стандарти. Различните знаци за

качество се разграничават по при-

родата и вида на критерия или стан-

дарта, съгласно които се извършва

оценката на съответствието. При

някои от тях се търси съответ-

ствие с научно обосновани много-

бройни критерии за определена про-

дуктовата група (European Ecolabel).

При други са специфицирани изиск-

вания в организационни междуна-

родни стандарти (ISO 22 000) или в

европейски продуктов стандарт

(Keymark). При етичните и социални

сертификационни схеми се оценява

съответствие с екологични крите-

рии (напр. FSC за дървен материал)

или социални стандарти за производ-

ство и предлагане, предназначени да

подпомогнат устойчивото разви-

тие на малки и/или селскостопански

производители от развиващите се

страни (Fairtrade).

Почти винаги сертификационни-

те схеми използват графичен знак

(характерно лого) върху опаковките

на продуктите или останалите фор-

ми за търговска комуникация (уеб-

сайтове, табели, кореспонденция,

визитки и др.), което улеснява раз-

познаването от страна на потре-

бителите. Наред с това често се

среща и използването на документ

– сертификат, удостоверяващ оце-

неното съответствие с критерии,

изисквания или стандарти.

Според множество изследвания

познаването на сертификационните

схеми от трета независима страна

в България е много ниско. Потреби-

телите много рядко търсят специ-

фичните знаци (напр. знак, лого или

маркировка), чрез които могат да

разграничават сертифицираните

продукти сред останалите. Изклю-

чение сред идентифицираните сер-

тификационни схеми прави биоло-

гичното производство. За да може

в максимална степен да изпълни

своето предназначение, маркиров-

ката трябва да бъде забележима и

разпознаваема от потребителите.

В България не са провеждани мащаб-

ни кампании, целящи популяризиране

на маркировките на една или друга

сертификационна схема, за разлика

от Европейските страни, където

много от националните сертифика-

ционни схеми се радват на голяма

популярност.

13

Запомнете!

◊ Защитени наименования за произход. Това са наименования на продукти, дължащи харак-теристиките си изключително или основно на мястото им на производство и на уменията на местните производители. Сел-скостопанският продукт или храна трябва да е произведен, преработен или приготвен в дадена географска област чрез признато ноу-хау.

◊ Защитени географски указа-ния. Селскостопански продукти или храни, чиято репутация или характеристики са тясно свър-зани с производство в географ-ския район. Най-малко един от етапите на производство, пре-работка или приготвяне трябва да се извършва в същия район.

◊ Храни с традиционно специ-фичен характер. Това са наи-менования на продукти, които гарантират традиционния ха-рактер, типичен за състава на продукта или за средствата за неговото производство. Те не са свързани с някое специално място, но трябва да бъдат про-извеждани съобразно посочена спецификация.

европейска политика за качество на храни

ТемА нА Броя

Географското означение е отличителен знак, използван за иденти-фициране на даден продукт като произхождащ от територията на оп-ределена страна, регион или местност, където качеството, репутаци-ята му или друга характеристика е свързана с географския му произход.

Описание на режимитеProtected designation of origin (PDO)Защитено наименование за произход (ЗНП)Защитено наименование за произход е името на

район, на конкретно място или по изключение – на цяла държава, когато то се употребява като наи-менование на земеделски или хранителен продукт:

▶ който идва от съответния район, място или страна,

▶ чиито качества или свойства са значително или изключително опре-делени от географската среда, в това число природни и човешки фактори,

▶ чието производство, преработка и подготовка се извършва в рамки-те на определен географски район.

Тоест, за да получи защитено наименование за произход, продуктът трябва да бъде традиционно и изцяло произведен в съответния регион.

Protected geographical indication (PGI)Защитено географско указание (ЗГУ)Защитеното географско указание е името на

район, на конкретно място или по изключение – на цяла държава, когато то се употребява като опи-сание на земеделски продукт или храна:

▶ идваща от такъв район, място или страна,

▶ притежаваща специфично качество, репута-ция или друга характеристика в резултат на нейния географски произход,

▶ производството, преработката или подготовката на която се случ-ват в рамките на определен географски район.

Тоест, за да се получи статут на ЗГУ, целият продукт трябва да бъде традиционно или поне частично произведен в съответния регион.

Traditional specialities guaranteed (TSG)Храни с традиционно специфичен характер(ХТСХ)Схемата за качество TSG не удостоверява, че

защитеният хранителен продукт е обвързан с опре-делена географска област. Тя има за цел да осигури защитен режим на традиционни хранителни проду-кти.

За да се класифицира като TSG, хранителният продукт трябва да бъде със „специфичен характер“ и/или неговите суровини, начин на производство или преработка трябва да бъдат „традиционни“. Понятието „традиционен“ се дефинира като „доказана употреба на вътрешния пазар за период, кой-то позволява предаване на информация между поколенията; този период е най-малко 30 години“. За да бъде регистриран даден продукт като TSG, той трябва да е бил традиционно използван за обозначаването на специфичен продукт или да идентифицира традиционния или специфичен характер на продукта.

14

знакът за качество „планински продукт“Предстои въвеждане на термина в българското законодателство, до края на годината се предвижда да влезе в сила новата наредба

Високотехнологичните проду-кти имат специфични характерис-тики, свързани с околната среда, в която се произвеждат, с качест-вото на използваните природни ресурси, традиционните техники и ноу-хау, приложени при тяхното про-изводство и преработка. Тези усло-вия създават специфични качества от гледна точка на вкус, аромати, цвят, текстура и др.

Планинските продукти са про-дукти, чиято суровина се произвеж-да в планински райони, а в случая на преработени продукти – тяхната обработка се извършва в планин-ски райони. Те включват широк спектър – от млечни продукти до месо, плодове, маслини, сладкиши, ми-нерална вода или билки.

Планините символизират в съз-нанието на хората чистотата и традицията. Според потребители-те планинските продукти са еколо-госъобразни, подпомагат местната икономика и култура и допринасят за поддържането на ландшафтите. Тази силна обща идентичност пред-ставлява пазарен потенциал, който до голяма степен остава неизполз-ван от участниците във веригата на доставки на селскостопански про-дукти.

ТемА нА Броя

Знак за качество „Планински продукт“

Терминът за качество „Планин-ски продукт“ се използва за храни-телни продукти, произхождащи от планински райони. Той има за цел да изтъкне пред потребителите, че дадени стоки имат важна добавена стойност дори и да не са обхвана-ти от другите етикети на ЕС за качество.

Законодателството на ЕС изис-ква фуражите и суровините за про-дуктите, използващи този термин, „да идват по същество от планински райони“, а в случай на преработени продукти – те да се произвеждат в планински райони.

Природните ограничения, като висока надморска височина и отда-леченост, оказват влияние върху съо-ръженията за производство и прера-ботка. Често те са недостатъчни в планинските райони, а производ-ството и обработката са трудни и нерентабилни. Такъв е случаят напри-мер с млечните продукти, месото и зехтина. По тази причина за подобни продукти се разрешава обработва-нето в рамките на 30-километрова зона извън планинските райони. За да се гарантира обаче, че съоръжения-

та, които в момента произвеждат мляко и млечни продукти в планин-ските райони, няма да спрат да го правят, преработването на мляко до 30 км извън планинските райони е допустимо само ако държавата член-ка го разреши.

Как е в България?България все още не е въвела

термина за качество „Планински про-дукт“ в националното законодател-ство. Като се има предвид, че 53,3% от територията на страната е пла-нинска, 38.1% от земеделските пло-щи са в такива региони, а 6,35% от общото производство на храни се извършва на подобни места, инте-ресът към въвеждането на знака за качество непрекъснато нараства. България може да се нареди сред пър-вите държави членки на ЕС, които са регламентирали този знак. Пред нас засега са само Франция, Италия, Ав-стрия и Румъния. На 1 юни 2018 г. в Министерството на земеделието и храните е входиран проект на наред-ба за въвеждане на знака за качество „Планински продукт“. Предстои ней-ното разглеждане и обсъждане. Очак-ва се до края на 2018 г. първите пла-нински производители да могат да се възползват от тази възможност.

15

изисквания за енергиен клас, екопроектиране на продуктите и екомаркировкаАко произвеждате продукция, която според Вас има изключителни екологични характеристики, тя може да отговаря на изискванията за използване на екомаркировката на ЕС

Някои продукти трябва да от-

говарят на минимални изисквания за

енергийна ефективност. Те се нари-

чат изисквания за екопроектиране

и целта е да се намали отрицател-

ното въздействие върху околната

среда през целия жизнен цикъл на

продукта.

Преди да пуснете този вид про-

дукт на пазара на ЕС, трябва да

гарантирате, че той отговаря на

тези правила. Видовете продукти,

които в момента са обхванати от

тези правила, са продуктите, използ-

ващи енергия (бойлери, компютри,

домакински уреди и др.). За тях е за-

дължително да използвате енергий-

ни етикети. Те показват рейтинга

от A до G на даден уред по отноше-

ние на консумацията му на енергия.

Най-висока е енергийната ефектив-

ност на уредите от клас А (зелен),

а най-ниска – на уредите от клас G

(червен).

Какви са ползите?Енергийните етикети позво-

ляват на потребителите да изби-

ТемА нА Броя

рат продукти, които консумират

по-малко енергия и спестяват пари.

Етикетите могат също така да на-

сърчават предприятията да разра-

ботват и инвестират в енергийно

ефективни продукти.

За кои продукти се изискват етикети?

Директивата се отнася до уре-

ди и други продукти, които могат да

имат пряко или непряко въздействие

върху потреблението на енергия и

други потенциални ресурси, когато

се използват, тоест продукти, свър-

зани с енергопотреблението. Тя не

се прилага за продукти втора упо-

треба или за средства за превоз на

хора или стоки.

Какво трябва да направя?Всеки продукт, който продава-

те и за който се изисква етикет,

трябва да има информация за това

колко енергия консумира. Ще трябва

също да публикувате техническа до-

кументация. Етикетите и информа-

цията за продуктите трябва да се

предоставят безплатно на продава-

чите. Ако сте продавач, трябва да

поставяте етикетите така, че да

се виждат и четат лесно.

Ако продавам продукти по интернет, по каталог и др.?

При продажби по интернет след-

ва да се спазват следните правила:

▶ енергийният етикет, който

се отнася до рекламиран продукт,

трябва да бъде показан ясно (близо

до цената на продукта), или

▶ ако енергийният етикет не

е показан, трябва да бъде показан

енергийният клас (като се използва

стрелка, която трябва да е връзка

към съответния енергиен етикет).

Екомаркировка на ЕСАко произвеждате продукция,

която според Вас има изключител-

ни екологични характеристики, тя

може да отговаря на изискванията

за използване на екомаркировката на

ЕС. Днес повече от 37 000 продукта,

продавани на пазара в ЕС, носят еко-

маркировката, което означава, че са

съобразени със строги екологични

норми.

Критерии за екомаркировка-

та са определени за разнообразни

групи продукти. Сред тях са козме-

тични препарати за лична хигиена,

перилни препарати и продукти за

почистване, прахове за миялни ма-

шини, текстил, обувки, екипировки,

инструменти за видеонаблюдение,

персонални компютри, телевизори,

таблети, подови настилки, твърди

покрития, мебели, печатарска хар-

тия, копирна хартия, туристически

услуги и много други.

16БИБлИоТекА

сертификати за качествоПредставяме Ви кратък справочник относно съществуващите регулации в България и ЕС във връзка с поставянето на знаци за качество на продуктите.

Изисквания европейско право Българско право

Определение на понятието „марка” Чл. 2 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. за сбли-жаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО)

Чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения

Съдържание на изключителното право върху марка

Чл. 5 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. за сбли-жаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО)

Чл. 13 – чл. 20 от Закона за марките и географските означения

Колективни марки Чл. 4, б. „в“ от Директива 2004/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упраж-няването на права върху инте-лектуалната собственост

Чл. 29 от Закоан за марките и географските означения

Сертификатна марка Чл. 15 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. за сбли-жаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО)

Чл. 30 от Закона за марките и географските означения

Задължение за представяне (в Патентно ведомство) на правила за използване на колективни и сертификатни марки и всички промени в тях

Чл. 4, пар. 4, б. „б“, „г”, „д” и чл. 15, пар. 1 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. за сбли-жаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО)

Чл. 31 от Закона за марките и географските означения

Защитено наименование за произход (ЗНП)

Чл. 5 от Регламент за изпълне-ние (ЕС) № 668/2014 на Комиси-ята от 13.06.2014 г. за опреде-ляне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за ка-чество на селскостопанските продукти и храни

Чл. 16 и чл. 17 от Закона за при-лагане на общите организации на пазарите на земеделски проду-кти на ЕС;Чл. 8 и сл. от Наредба № 16 от 2007 г. за подготовка и предста-вяне на искания до ЕК относно земеделските продукти и храни със защитени географски озна-чения и традиционно специфичен характер, за контрол за съот-ветствие с продуктовата спе-цификация и поддържане на база данни на производителите и кон-тролиращите лица

17БИБлИоТекА

Защитено географско указание (ЗГУ)

Чл. 2 от Регламент на Комисията (ЕО) № 1898/2006 от 14.12.2006 г., съдържащ подробни правила за прилагане на Регламент на Съве-та (ЕО) № 510/2006 за защита на географските указания и наиме-нования на произход на земедел-ски продукти и храни

Чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба за под-готовка и представяне на иска-ния до ЕК относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и тради-ционно специфичен характер, за контрол за съответствие с про-дуктовата спецификация и воде-не на регистри на производите-лите и контролиращите лица;Чл. 2 от Наредба № 6 от 5.05.2011 г. за специфичните из-исквания при осъществяване на официалния контрол върху упо-требата на защитени географ-ски означения и храни с тради-ционно специфичен характер

Храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ)

Чл. 4 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционноспецифичен характер;Чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1216/2007 на ЕК от 18.10.2007 г. за приемане на подробни прави-ла за прилагането на Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от-носно селскостопански и храни-телни продукти с традиционно специфичен характер

Чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба за под-готовка и представяне на иска-ния до ЕК относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и тради-ционно специфичен характер, за контрол за съответствие с про-дуктовата спецификация и воде-не на регистри на производите-лите и контролиращите лица;Чл. 2 от Наредба № 6 от 05.05.2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху упо-требата на защитени географ-ски означения и храни с тради-ционно специфичен характер

Планински продукт Чл. 31 от Регламент (ЕС) №1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

Предстои приемане на Наредба в България

Биопродукт Регламент (ЕС) № 271/2010 за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на под-робни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка със знака за биологично производство на Ев-ропейския съюз

Екомаркировка на ЕС Регламент (ЕО) № 66/2010 относно екомаркировката на ЕС

18онлАйн реСурСИ

знаци за качество в българияПредставяме интернет адреси, от които можете да научите повече за прилагани в България инициативи за сертифициране на качеството

Сертификационните схеми за качество в България бавно набират популярност. За Ваше улеснение Ви предла-гаме източници на повече информация за действащите инициативи.

Информация уеб адрес код за телефон

утвърдени стандарти „Стара планина” bit.ly/2LFUH9I

Браншови стандарт „рафинирано

слънчогледово масло“bit.ly/2O1VuP2

утвърден браншови стандарт за

лютеница bit.ly/2Asr5Yj

Стандарти за хляб и брашно

„България“bit.ly/2M8MDKL

Български държавни стандарти за

млечни продукти bit.ly/2v5jgSY

Знак за интернет магазини „е-надежден“ bit.ly/2M7kkfO

Знак за качество на Българска асоциация

по водитеbit.ly/2AvjZSH

Знак за качество на Българска асоциация

за изолации в строителствотоbit.ly/2KgaXIR

Сертификат „Зелена къща“ bit.ly/2O1XDu4

19ИновАцИИ

маркировките за качество в холандияХоландия е една от държавите с най-развити практики за предоставяне на маркировки за качество. Представяме Ви някои любопитни практики от техния опит.

Маркировка за качеството на маркировките за качество

Една от най-интересните прак-тики в Холандия е наличието на система, която да удостоверява надеждността на прилаганите мар-кировки за качество. За целта е създаден Холандски съвет за акреди-тация (www.rva.nl) – независим орган, който наблюдава системите за сер-тифициране. Той публикува списък на припознатите системи за сертифи-циране, които отговарят на опреде-лени критерии за качество. Искане-то за акредитация на RvA обаче не е задължително. С две думи този ор-ган дава допълнителни и независими гаранции, че даден знак за качество е стойностен, а не нелоялна практи-ка.

За да бъде акредитиран от Съве-та, сертифициращият орган трябва да е независим и компетентен и да демонстрира доказано високо ниво на вътрешно осигуряване на качест-вото. Изискванията, които се при-лагат от Съвета, са определени в различни международни стандарти. Освен първоначална проверка за съ-ответствие с декларираните пра-вила одиторите на акредитацион-ния съвет извършват и периодични последващи инспекции, за да гаран-тират, че сертифициращият орган постоянно прилага изискванията.

Сътрудничество с потребителските и пациентските организации

При изготвяне на изискванията за сертифициране всички заинтере-совани страни и различни експерти се канят да коментират концепция-та. Много често се използва опитът на потребителските и пациентски-те организации от провеждани от тях сравнителни изследвания. Об-ратно, тези организации могат да използват критериите за сертифи-циране при изготвянето на своите изследователски програми.

Организациите, които провеж-дат сравнителни изпитвания на про-дукти и услуги, се стремят да обхва-нат възможно най-много показатели за качество. И докато по отношение на безопасността на продуктите съществуват множество европей-ски стандарти, които са широко достъпни, оценяването на елементи като функционалност, издръжливост и удобство за употреба се базира на много по-малко общоприети пуб-лични указания. В резултат на това преценките на различни организации относно тези аспекти често се различават. Това може да доведе до ситуация, при която даден продукт/услуга е носител на марка за качест-во, но пък получава ниски оценки при сравнителните тестове. Това може да включва следните причини:

1. При сертифициране на про-дукт/услуга отделните изисквания имат равна тежест и се удовлетво-

ряват с ДА/НЕ, докато при сравни-телните изпитвания се поставят оценки и често ниската оценка по един показател може да бъде компен-сирана от висока по друг и обратно.

2. Изискванията за маркировка за качество се установяват след консултация със всички заинтере-совани страни, така че те да не да бъдат променяни в краткосрочен план, а когато се налагат промени в изискванията, се прилага и преходен период, през който одобрените про-дукти/услуги трябва да бъдат кори-гирани. При сравнителните изслед-вания критериите за оценка могат да бъдат адаптирани по-лесно към актуалните условия или променени нормативни изисквания и всички про-дукти/услуги се оценяват незабавно.

Чрез обсъждане на методите за изследване и критериите за оцен-ка участващите изследователи се опитват да предотвратят такива ситуации колкото е възможно пове-че.

20

патентно ведомство на република българия

Патентното ведомство на Република България е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриалната собственост. Патентното ведом-ство е независима в своята дейност държавна институция, със седалище в гр. София, която работи за прила-гането на съвременната система за закрила на индустриалната собстве-ност.

ИсторияИсторията на Патентното

ведомство на Република България датира от 1921 г., когато с приема-нето на първия Закон за патентите за изобретения е създадено Бюрото за индустриална собственост (БИС). С Указ на Президиума на Народното събрание през 1948 г. БИС се тран-сформира в Институт за рационали-зации – ИНРА. След 1948 г. ИНРА пре-минава през различни структурни и функционални промени и през 1993 г.,

с приемането на новия Закон за па-тентите, името му се променя на Патентно ведомство на Република България.

Каква е мисията на Патентно ведомство?

▶ да насърчава иновациите, кон-курентоспособността, предприем-чивостта и икономическия растеж в полза на българското общество;

▶ да превърне клиентите си в свои партньори, като им предос-тавя професионално и коректно об-служване, услуги и продукти с висо-ко качество, които да задоволяват техните изисквания и потребности.

В своята дейност Патентното ведомство прилага разпоредбите на Закона за патентите и регистраци-ята на полезните модели; Закона за марките и географските означения; Закона за промишления дизайн; Зако-на за топологията на интегралните схеми; Закона за закрила на новите

ИнСТИТуцИИ

сортове растения и породи живот-ни.

Патентното ведомство изпъл-нява задълженията, произтичащи от членството на Република Бълга-рия в Европейския съюз в областта на индустриалната собственост съгласно Европейската патентна конвенция, Договора за патентно коопериране (WIPO), Хагската спо-годба относно международното депозиране на промишлени дизайни, Мадридската спогодба за междуна-родна регистрация на марките и Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхна-та международна регистрация.

Кои са основните функции на Патентното ведомство?

▶ извършва експертиза и взема решения по закрилата на обектите на индустриална собственост;

▶ издава патенти за изобрете-

21

В своята дейност Патентно ве-домство се съобразява със:

▶ действащи седем вътрешни стандарта за качествено админи-стративно обслужване на клиенти-те на Патентното ведомство;

▶ спазване на принципите на законност, обективност и добросъ-вестност;

▶ създаването на условия за съп-ричастност и ангажиране на всеки служител за качествена работа;

▶ утвърждаване и просперитет на институцията;

▶ спазване на приложимите нор-мативни изисквания, уважението и коректното отношение към ведом-ството и клиентите.

Патентно ведомство издава окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собстве-ност, които могат да се обжалват в съда по съответния ред.

Контакти: Гр. София 1040, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 52Б Тел. 02/9701 321; e-mail: services@bpo.bgЕл. адрес: http://www.bpo.bg/

ния и свидетелства за регистрация на полезни модели; свидетелства за промишлени дизайни, търговски мар-ки, марки за услуги, наименования за произход и други защитни докумен-ти за закрила на обекти на индус-триалната собственост;

▶ разглежда спорове по реше-нията на експертизата, искания за обявяване недействителност на за-щитни документи и за предоставя-не и прекратяване на принудителни лицензии;

▶ обявява недействителност, предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии и зависимост на защитни документи;

▶ предоставя закрила на биотех-нологичните изобретения и полезни модели във взаимодействие с Нацио-налната банка за промишлени микро-организми и клетъчни култури;

▶ води публични държавните ре-гистри за защитените обекти на индустриална собственост, в т.ч. поддържа държавен регистър на па-тентите, държавен регистър на по-лезните модели; държавен регистър на сертификатите за допълнителна закрила; държавен регистър на мар-ките; държавен регистър на гео-графските означения;

▶ представлява страната в оп-ределени междудържавни организа-ции по индустриална собственост и осъществява международно съ-трудничество в тази област, в това число за извършване на проучвания и експертиза за обекти на индустри-алната собственост;

▶ извършва публикациите, издава бюлетин и осъществява междунаро-ден обмен на патентни документи, създава и поддържа информационни системи за обектите на индустри-алната собственост и предоставя информационни услуги за тези обек-ти;

▶ издава наредби и инструкции в рамките на компетенциите на Патентното ведомство и предлага тарифи за дейностите и услугите, които извършва;

▶ образува фонд „Индустриална собственост“ от дарения, собстве-ни средства и други постъпления;

▶ осъществява подготовката на кадри и обучение в областта на индустриалната собственост;

▶ информира общественост-та в областта на индустриалната собственост и популяризира прав-ната закрила на индустриалната собственост и иновационната дей-ност.

ИнСТИТуцИИ

въпроси и отговори за се маркировкатаКакво значи СЕ?

CE е абревиатура от френски – Conformite Europeenne (букв. европей-ско съответствие).

Защо ми е нужна маркировка СЕ?

Защото е задължителна. За мно-го продукти е необходимо да полу-чат маркировката СЕ, преди да мо-гат да бъдат продавани в ЕИП (ЕС + Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). Маркировката СЕ доказва, че Ваши-ят продукт е бил подложен на оценка и отговаря на изискванията на ЕС за безопасност. Тя е валидна за проду-кти, произведени във и извън ЕИП, които след това се продават в рам-ките на ЕИП.

Как мога да получа маркировка СЕ върху продукта си?

Най-общо редът е следният: 1. Вижте какви са изискванията

на ЕС за Вашия продукт – те са посо-чени в директиви, които обхващат различни продукти или продуктови сектори, например: играчки, елек-трическо оборудване, машини, ме-дицински изделия, асансьори, лични предпазни средства.

2. Проверете дали Вашият про-дукт отговаря на специфичните

изисквания. Ако за Вашия продукт съществуват хармонизирани евро-пейски стандарти и при производ-ствения процес Вие се придържате към тях, тогава се приема, че отго-варя.

3. Проверете дали Вашият про-дукт трябва да бъде изпитан от нотифициран орган – при някои про-дукти се налага специални органи за оценяване на съответствието („но-тифицирани органи“) да проверяват дали те отговарят на специфични-те технически изисквания.

4. Тествайте продукта си – ако не се налага продуктът Ви да бъде изпитван от независим орган, Вие трябва да проверите дали той от-говаря на техническите изисквания. Това включва оценяване и докумен-тиране на евентуални рискове при използване.

5. Съставете техническа доку-ментация.

6. Поставете маркировката CE и изгответе декларация за съответ-ствие.

Ако съм вносител на продукти в ЕС, имам ли задължения по отношение на маркировката СЕ?

Докато производителите носят отговорност за осигуряване на съ-ответствието на продуктите с из-

искванията и за поставянето на мар-кировката CE, вносителите трябва да се погрижат за това внасяните от тях продукти да отговарят на приложимите изисквания и да не представляват риск за европейски-те граждани. Вносителят трябва да се увери, че производителят от страна извън ЕС е изпълнил всички необходими процедури и че докумен-тацията е достъпна при поискване.

Ако съм само дистрибутор, каква отговорност нося?

Дистрибуторите трябва да имат основни познания за законо-вите изисквания, включително за това на кои продукти трябва да е поставена маркировката CE и каква документация трябва да съпътства тези продукти. Те трябва да са в състояние да идентифицират проду-кти, които очевидно не отговарят на изискванията. Дистрибуторите трябва също така да могат да до-кажат пред националните органи, че са действали с дължимата грижа и разполагат с потвърждение от про-изводителя или вносителя, че всички необходими процедури са изпълнени. Освен това те трябва да са в със-тояние да съдействат на национал-ните органи да получат необходима-та документация.

22 ВъПРОСИ И ОтгОВОРИ

23опАСнИ СТокИ

вид на стоката:

Детски комплект от три частиописание на продукта:

Детски комплект от три части – дънков елек без ръкави, дънков панталон и блуза с дълъг ръкав, предназначени за малки деца на възраст до 7 години и големи деца и юноши на възраст от 7 до 14 години. Дънковият панталон е с четири джоба и избродиран надпис „KPR 580“. Блузата има щампа с надпис „KPR 580“. Дънковият елек е с два джоба и бродерия „KPR 580“, пришит стикер с надпис „SOHO 43“, метални копчета и качулка с връзки със свободни краища, неосигурени срещу разнищване.Страна на произход:

Неизвестнапроизводител:

Неизвестенопасност/естество на риска:

Риск от нараняване. Облеклата, предназначени за малки деца, не трябва да бъдат проектирани, изработени или снабдени с връзки или функционални шнурове в зоната на главата, врата или горната част на гръдния кош. Освен това връзките не трябва да имат свободни краища.

вид на стоката:

Запалкаописание на продукта:

Запалка с формата на моторСтрана на произход:

Неизвестнаопасност/естество на риска:

Риск от изгаряния и пожар поради това, че е с необичаен външен вид и може да бъде привлекателна за деца, особено на възраст под 51 месеца.

вид на стоката:

Детско облеклоописание на продукта:

Детско боди – рокля с къс ръкав, с тюл в долната част и допълнителен ор-намент. Горната част е от бяло трико с червен кант и залепена текстилна апликация – ягода, около която има залепени сребристи камъчета, с етикет от вътрешната страна на чужд език със следната информация: „Beyaz bebek, 95% cotton, 5% lycra, Made in Turkey“ и символи за третиране и поддръжка.Страна на произход:

Турцияопасност/естество на риска:

Риск от задавяне. Стоката е във видимо несъответствие с изискванията за безопасност съгласно БДС EN 71-1:2015 „Безопасност на играчки. Част 1: Механични и физични свойства“, т. 8.4, „Изпитване на опън“ и т. 8.2 „Малки части“, поради възможност за лесно отделяне на малки части, които влизат изцяло в цилиндъра за малки части. Носи сериозен риск за здравето на потре-бителите (малки деца до 3 г.).

В рамките на проект № BG16RFOP002-2.005-0001–С01 „Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014–2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие“, ще бъдат издадени 30 броя месечни информационни бюлетина.

Информационният бюлетин се издава от Комисията за защита на потребителите в рамките на проект

№BG16RFOP002-2.005-0001-„Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските

предприятия“, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020, съфинансирана от Евро-

пейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

О П Е Р А Т И В Н А П Р О Г Р А М А

тема на следваЩия брой

браншови организацииВ брой 14 ще представим ползите и функциите на браншо-вите организации. Освен че представляват и защитават интересите на съответните икономически сектори в много държави, те успешно се противопоставят на нело-ялни практики вътре в бранша, което е в полза на потре-бителите.

ИнституцииЩе Ви запознаем с функциите на работодателските орга-низации в България.

Европейски темиЩе представим Стратегията за борба със затлъстява-нето при децата във Великобритания и ролята на храни-телната индустрия в нея.

www.eufunds.bg