годината е 2000-ата. аЛеКСандър МаККуин е в разгара на творчеСКите Си СиЛи, а шоуто, което ще остане завинаги в историята като нагледен пример за негова запазена марка, е Voss. Презентацията, според самия МакКуин, отразява идеите за разпада и тъмната страна на човешката същност. Иронично или не, презентацията, която се състои на 26 септември в автобусно депо близо до спирка Victoria в Западен Лондон, представля-ва смислово надслояване - в сърцето й буквално лежи фигура от инсталация, базирана на фотография на американ-ския фотограф Джоел-Питър Уиткин, Sanitarium (1983). Тялото в центъра на композицията принадлежи на бри-танската журналистка и писателка Мишел Олей, която лежи в стъклена кутия. Конструкцията буквално „се разпада“ в самия край на представя-нето, измествайки смислово неговия център и превръщайки се в отправна точка на цялото шоу, чието име произлиза от град в Норвегия, извес-тен с популацията си на птици. Да, любимите крилати същества вдъх-новяват МакКуин не само тук, но се

превръщат и в метафора на работата му и донякъде на творческия „полет“, който той така и не завършва. „Жи-вата картина“ на разпада и пърхащите пеперуди ме пренасят малко повече от десет години по-късно отново в Лон-дон, но този път съм свидетел на друго модно ревю. Часът е 9 без 10 сутринта, а аз бързам за презентацията на Lee Roach. Ден втори от London Collections: Men. Опашката е непривично дълга за съ-ботната мразовита януарска сутрин. Представям поканата си и се озовавам в The Old Sorting Office – едното от две пространства за дизайнерските

Армия в мо дАтАНа London Collections: Man бяха представе-ни последни-те творения на брандове-те Maharishi и KTZ

7

44 www.graziaonline.bg

10 hot stories