Родина "II. Варна , 1 Май 1928Тгод Б р о й 1.

У 43 I Органъ на Кртурно-Пю^што Икономическо Дружество „Ворнши коданш'*

БРОЯ 3 л з .

Год. абонаментъ 20 лв. Излиза ежемесечно.

Редакция и администрация въ клуба — Варна, ул. „6 Септемврий" № 23.

I, •1*т11вш^яшь^Фжщ'*>*№йгяпь и*«»-* ̂ ццв**1;-;,:

Обявления се приематъ по споразумение.

У. \ КТ 77'

Брол:

3 ЛВ

г *«)1 »<<%',

ОГЪ ИЗД21';-Ж-'ТО П8 НйЩИЯ ?Ц:СГ | ..икъ, ор: ;;пъ ни Културно Про | •'••'''ЙТНОТО Ик-о- .ог -И ' . ' <><0 Д-СТКС | „Варили;;п-: »(ор^н«къ" изтече, г 5у.'^ь почваме втората годиш- ; ч^ие. В^:.'...-:. ••>••."' и.; служи 5-а ] ^.впрос'.'! •5не»>1-,о ип?и>Я & л:ц • ; •-.и.гг. на дЬ-1'Ого, • ••••••->г;-.г.« зъ ? .Т".!"-й >'/ С К'.УЛ~С< .-.>-".' • Г, :••• -" : П>';:1? '̂-М<Г:Л^ И !'....... :.;-.'•-'...г-

' . ! . 1 л \ - . . к .• • • * • " < " . " а ,- ;- . ••;• . » < ' .

>"-'"ъ яре,.,и >•' >''• 'лъ, (:. •.', '*•.'. { избрали и по.койю *..чь;,о;._ движимъ, безъ огледъ на изка­зано леудобрение отъ некои лица, които виждатъ, че се пи­ше откровено, искрено, че се изтъква истината, горчива за тия лица, защото ние се въо­душевяваме отъ искрена лю $овь къмъ нашия градъ, нашъ роденъ кжтъ и ставаме пъленъ тълкуватель на благородните чувства на коренните жители. Това схвашание и разбирание, което единодушно се сподЯля отъ всички дружествени члено­ве, е и на всички разумни и съ­знателни граждани. Ние не гле­даме на стопанската ни община презъ очилата на партизанство-то, на демагогията, а гледаме да я запазкмъ отъ разхишни-чески наклонности на лица съ чувство на разточителность, да изведемъ отъ това безизходно положение, въ -което тя сега се намира, да се предаде управле­нието въ рлшетЯ на безкорист­ни, честни, преданни, милеюши За нея лица. Поведохме тая е-нергична борба и ше я продъл-|*имъ, защото изпълняваме съ преданость и себеотрицание е-динъ дългъ къмъ идеята и за­дачите на Д вото ни и къмъ съзнателното гражданство. Ние

!

е боримъ и ше се боримъ про-ивъ тая нечиста партизанщина I демагогия въ общината ни,

йоито се поставятъ по-горе, по-бисоко отъ нея, отъ фактори, които тънатъ въ партизанското мжтило. пръскаше отвратител-

%4аи.вонь около себе си. Ние се (Гордъемъ, че нашия вестникъ, който се чете отъ две хиляди души — членове на Дружество­то ни и нечленове — изпълнява Ролята си, като инструментъ отъ първостепенна обществена важ ность, който се използува пра­вилно, разумно и целесъобразно, който принася неоценими услуги за подържане народния духъ на кореннитЯ жители, за тЯх иото възпитание, за обогатява­не на.тяхното знание, и, най-(юеле, за тържеството на възви-

здишнина а.^ния имъ и благороденъ и-цеалъ, на който ние служимъ ъ преданость! Изпитваме гор

;;о чувство, че в. .Варненски ; >ренякъ" достойно и добро-. вестно защищава, повтаряме, ,; ггереситЯ на гражданството

-,обще и безпристрастно дава . оитЯ критики на онзи инсти-; гъ, съ който има съприкосно-

*•• ние, и на дЯлата му. Послед тЯ трЯбва да бждатъ поцъ

••., истална покривка, а не подъ мрачна за да не се вижда това, което се върши, което засЯга еждбата на гражданството. Из­насяйки" всичко, което подрива стопанството ни, критикувайки нЯкои неджзи, слабости на сто-панскитЯ фактори, не се водимъ отъ лична умраза къмъ послед-нитЯ, а отъ изпълнение единъ нравственъ дългъ къмъ насъ, като коренни жители, дългъ къмъ родния' ни градъ, "дългъ къмъ съзнателното граждан­ство. СмЯло и неустрашимо сме ратували и ще ратуваме до по­следните си сипи за тържество­то на ид^ала^^а^^^^ гель! Не1<а̂ фаТ{тЪр1йггЯ да не~йс-кйтъ да работятъ скрито, обгра­дени съ китайска стЯна! Напа­даме тая стена, ще я рушимъ и ще изнесемъ постепенно не красивитЯ имъ похвати, и ше отбиваме всички тЯхни контра атаки, като ги принудимъ да се оттеглятъ отъ позициитЯ си и се прибиратъ тамъ. отдето еж дошли. Дигаме и ше дигнемъ високо нашето знаме съ зовъ: „надъ всичко стопанската ни община!" Чувствителностьта на тия фактори е толкова силна, като тая на мимоза, щото изда­ва тЯхното болезнено чувство на слабость и гузность. Ако ние изнасяме предъ гражданството неджзитЯ, покварата, разточи-телностьта въ стопанството ни, което се управлява отъ тия фак­тори — мними доброжелатели; ако ние дигаме високо гласа си противъ тия пороци, противъ дивата партизанщина, демаго гия, товм не означава парти-занство, това не означава от­рицание. Който подържа подо­бно обвинение, той не е въ съ­стояние па разбира благотвор­ното влияние на добросъвестна и открита критика. Ние не сме едностранчиви въ критиката си. За добршть дгъла ние отдаваме нуждната похвала и ще отда демъ, но за лоиштп, ние безпо-щадно бичуваме и ще бичуваме, безразлично кои еж факторите,

.... , 1 ^ У които управляватъ стопанст? вото ни. Ние не: можемъ лице­мерно и продажно да удобря-ваме всЯко пЯло на стопански­те фактори. Задачата ни е ясна, определена и, следователно, ни­какви заплащвг.ния, неудобре-ния, отъ кждето и да произхо-ждатъ, не ше ни спратъ да вър-вимь по пжтя на истината, на добре разбранитЯ интереси на коренните жители, отъ каквато и до е народность, до тържест­вото на възвишения имъ идеалъ, зашото, както казахме, това раз­бирание и схвашание единоду­шно се споделя отъ тЯхъ, Зая­вяваме, следователно, открито и нестеснено, че ако ние, ко-реннитЯ жители, изпаднемъ въ положение на васали, на по­корни изпълнители на външни и странични заповЯди да не мо­жемъ да продължимъ до край дЯлото па начертания правъ/ пжть, ако се оставимъ д а / : е увлечемъ отъ привидни добро* желателски, примамливи дема^ гогски пазарлъци и наддавания, ние обричаме идеала си на не­минуемо провалдние — въжде­лената мечта на политическата партизанщина I Ето защо, трЯб-ва да имаме всЯкога предъ себе си високата благородна иель, на която сме преданни, да съ-средоточимъ всички наши уси­лия за изпълнението на тая цель, не гледайки ни на лево, ни на десно, а право предъ себе си.

Чарлсъ Дикенсъ*) Преввлъ отъ английски

Ж. Ив. Жекогь

В Я Р Н А . Незначителните места, где се во­

ди война, где се извършва убийство или где се построява железница, добиватъ широка известность. Нас­тоящата северо-източна война напр., принуждава вестникаря да изучи най-

*) Ч а р л с ъ Д и к е н с ъ (1812 — 1870) билъ наЙ-популяренъ новелистъ въ свое­то време. Баща му е пожелалъ да следва правото, но той се спусналъ въ дейния животъ, като рапортьоръ на лондонските вестници. Това поприще му е дало въз-можность да наблюдава характерите и нразите на бедната клвеса. Той написалъ много томове. Той е билъ основателя на в. Дпе ДаИу Ме»5" — единъ отъ днешни­те големи английски вестници. Това вест-накарско поприще не му се харесало и пакт. почналъ да пиша новели. Той се е прочулъ като новелистъ въ Англия и Пмерика. Въ 1850 год. той е билъ нато-варенъ да издава седмичень вестникъ, на-реченъ .НоияеНоМ МогаЧ" — Домашни Слова —, който е добилъ големо разпрос­транение. Между най-прелестните работи на Ч. Дикенсъ еж нсговитЬ Коледни при­казки (.СНг15г.п1а5 51опез,). Дикенсъ отъ преумора, отъ изтощение се е поминалъ внезапно въ 1870 г. — Настоящите редове за „Варна* еж преведени отъ 23-ий томъ на работите на Дикенсъ, подъ название .НоихеЬоШ \Уог<35' и еж предадени вкра-тце поради тесните колони на вестника.

Преводачътъ.

внимателно атласа и да намери м-п; стото въ картата на онези имена, кс». ито за първи пжть се явяватъ вт вестника, като сцени на важни съ, бития. Варна е най-последния а"еЬй1

Големо значение е дадено на е-динъ рапортъ, че .единъ руски вос! ненъ кораоъ се е забелезалъ да пра•> ви рекогнацировка около Варна; че «английския консулъ е напустналъ' града", и „ужасъ е обзелъ търговци? те въ Варна."

Тази страшна новина би минал* безмълвно, мълчаливо, ако мнозинс­твото отъ читателите знаятъ, где Варна е разположена. ТБХНОТО нез нание, обаче, е най-малко извинител* но, защото хлебъгь, който ядатъ, е направенъ отъ житото, което се из̂ нася отъ Варна.

Варна — пристанището на Бъл гария, настоящето место на войнатг - • както много други градове пс бреговете на Черно Море, беше преди 50 години, сборъ на колиби Тя сега е доста важна и се управля ва отъ турски „Мирмидоръ" нт Паша.

Преди превземанието на Варн. отъ руситЬ, съ изключение на све щениците, малцина говореха н» гръцки. Всички почти говореха п; турски. Забрангно беше на чсичи да отварятъ прозорци въ дървени те си къщи къмъ улицата. Светли ната влизаше чрезъ неколко дупки.'

Варна беше въ онова време гар низоненъ градъ и имаше опасност: отъ приежтевието на шпиони-

Търговията напредваше. Преди 1! години живота е билъ много евтинъ Три яйца стрували една пара, ко кошка 15 пари. Сега яйце струва пари, една кокошка — 2 гроша. По рано хлтзба не билъ добъръ, но « га гръцкиятъ хлебарь, г. Агалидист 'изважда превъзходенъ хлебъ, и де же има износъ отъ Варна, който втори износенъ градъ следъ Одеса Модата на жените и мъжете почв отъ 1850 г., която се принесе от Цариградъ. УЛИЦИТЕ на Варна, кач то и на други градове на Турция, с ТБСНИ, извиващи, неправилни, мръс ни и обикновенно непостлани. Кал1 та е дълбока предъ житните хамбар и Датаръ-капусу". Климатътъ, въо( ще, е добъръ, и водата (чешмитт за пиене е отъ превъзходно качееш Обикновената храна е пастърма суджукъ, зеле и бобъ. Съгласно др< вния обичай, къмъ края на м. сег темврий ВСГБКО семейство приготовл. ва зимни припаси: прасъ, цвекло, к< ревизъ, моркови, краставички и д| Къмъ носътъ „Сонгалжкъ" се нам. ра скотобойната.

Градътъ има петь врати, отъ ко. то три — две къмъ сухо и едг къмъ морето — еж всекидневно от рити; първите две до залеза г-слънцето, а последната следъ пол. винъ часъ за удобство на търго! ците и екипажа на корабите. Паз ря на зеленчукъ е богатъ както рибния. Въ околностьта на Варг има ловъ на сърни и заяци. Ди. патки се намиратъ въ езерото и бл тата. Бекаси, яребици и пжтпждъ1 не се срещать често. Околность на Варна е живописна. Покрай п; тя за Балчикъ има лозя, които д

1) До сега има още подобни кжщи ул. Княжеска I уч., до училището из гг хо-нЬмнге, и на друга улица.

Прев.

Стр. 2. тъ превъзходно грозде, има зелен-кови градини. Като морско пристанище, Варна I могла скоро да съперничи на О-сса. Пристанището, макаръ неза-1зено отъ източните и юго-източ-|те ветрове, е достатъчно запазено ъ северните и североизточните зтрове, най-опасните, които върлу-тъ въ Черно море. Входътъ на за-|*а е живописенъ. Имаше предла­гаше да се открие каналъ между жсганището и Девненското езеро, > който случай ще бъде най безо-1Сното место за корабите и най-жната точка въ Черното море. Въ '47 г. когато Султана посетилъ фна, планътъ билъ сложенъ пре-=• него, но вследствие на огромни-• разноски, той не се съгласилъ да

изпълни плана. Има ручей, кой-се нарича отъ туземците „Дерсъ*,

1Йто кара неколко воденици. Как-е сега пристанището, много ко

.би го посещавтъ. Преди две го-ши числото на корабите възлиза-е на 430, отъ които само единъ [глийски. Преди една година число-

се намали на 272, отъ които 8 зха английски. Австрийските пара­ди посещаватъ Варна два пъти >езъ седмицата за пъть къмъ Ца-.градъ и Галацъ. Споредъ статис­тката износътъ на кокошки възли-

до 200,000 и яйца до 5.000,000. »рна е много важенъ пунктъ. Тя е зрска столица па България, както 'се е Дунавске столица. Отдавна ицествува про «тъ за съединяване ;зи два града ь железопътна ли-1я. Много чуждестранни ^консули !давна се установиха въ Варна Въ 147 г. за първи пъть представите-.тъ на английската търговия и ло­гически интереси беше г. Ива.е, .ето скорошно заминаване отъ Вар-I се отбележи въ английските вес-1ЙЦИ. Житната търговия е предназначе-

1 да обогати Варна. Недавна бъл-|рите получиха разрешение да (насятъ жито направо въ чужди рани Въ неколко години мнозина *рци се обогатиха, които представ-)ваха гърцки търговски къщи въ ариградъ. Г-нъ Вретосъ, послед-1я гръцки консулъ въ Варна, съоб-и ни, че мнозина се обогатили бла-|дарение на невежеството на бед-1те българи селяни, които возели к колата си житото за проданъ въ арна. По пътя месити, служащи >и търговците, преглеждали жито-, спазаряпали го и давали името,

а търговеца, за когото пазарлъка станалъ. Но когато керванътъ отъ

3, 30 или 40 кола пристига предъ Рибарите, търговеца отново прегле­да житото и често отказва да го олучи, казвайки на селяните, че го-±.ма цена е дадена и качеството на ритото не отговаря на тая цена. То­пва тези бедни българи, знаейки. оже би, че нвма спросъ въ пияца-й или немайки възможность, пора-1\ късото време, да търсятъ другъ упувачъ, въ техната простота те олучавтъ, каквото имъ се предло­жи. Това не е края на техните за-уби, защото фзлшива мерка ,'ши-икъ" се употребява, като взема овече 2 или 3 оки2) „ние често", азва г. Вретосъ, „сме видели, какъ т,зи нещастни хора, съ сълзи на о-и се отаквагъ отъ тази измама". ' Тези подробности за търговията, пято се води на изтокъ, не могатъ а не бждатъ за нась интересни, ащото този е начинътъ, по който ие, може би. се снабдяваме съ жи-ото, отъ което е направенъ хлеба, ойто днео. ялемъ.

Въ недалечно бждаще поляните I долините на България, които се-а съ повечето необработени, мо-атъ да бждатъ между най важните китници на Европа Разбира се, ще юйце време, когато цените ще се величатъ съ напредъка на цивили-ацията, тъй щото струва си мест-.ит% земледепци па обработять зе-1ята си. Улесненията на съобщения-а, ако не попречи войната, ще съз-гадатъ нови пазари за английските токи по двата бр%га на Дунава и

^

о бреговете на Черно море. 2) Какю сега иекои тютюнокупувачи

ършать това.

„Варненски

I АрхТ1м. Иннокентий.

§Сопиг»нитЪ книги на Варненската българска община.

(1868 - 1876 гоя). (7) „Научихме съ отъ достоверно ме­

сто че, и преди неколко дена 'съ ходили по селата, както и прьвъ не-кой си отъ младите, та да предум-ватъ простите селяни и зачто? Не-знаемъ! Н.я по правителстяенна длъ-жность, Вь1 питаме и искаме за туй да нь1 ся изтълкувате,'* а напротивъ на Вази тежи отговорность тж предь правителството и общинж-тж".

.Писмата Вьт отъ 28 прошлзго и-маме на ръце, въ техъ имате еднж между, другите твърде непростител-на погрешка, за която имаше да вм еждимъ, тогава, когато времято дой­де и то наскоро".

Колиетата отъ писмата на стр. 154 по 174 не съдържатъ нищо важно и съществено.

На стр 175 е поместено копие отъ писмото съ дата 19.Х11 1868 год. до Председателя на Българската Об щина въ Русе, което, като важно по съдържанието си, предаваме го из-цело.

„На 16 мй того благополучно пре-стигнахж ГБХНО Преосвященство Г. Г-да Доретей Соф1Йскь1й и X. Ила­рюнъ ЛоЕчанскмй, крито торжест-винно пр.ехме, като имъ отдадохме прьличната честь. Техъ съ голъмъ алай изпроводихме на 17-ий того до параходъ-тъ.

Този градъ понеже отъ незапом-нато время е билъ лишенъ отъ Бъл­гарски Владика, а народътъ Бъл­гарски тукъ желае чрезъ=мерно презъ идущите св. празници да има Н П. Видинскмй Г-нъ Антимъ който, като чтомъ престигне у грацъ-тъ В и , умолете Го отъ Нашъ и Вашж стра-нж да дейде тукж за идущжтж Св. Неделя на 22 того. или въ понедел-никъ за Рождество Христово за да служи въ тукашнжтж Българскж църква. — Преди да трьгне за тука два дена напредъ, н и известете съ телеграфа или писменно, за да мо-жемъ предварително да ся пригот вимъ и Го посрещнимъ". -

„Неговото преежтетв.е и служба ще бждатъ за народнж гордость и за впечатлете на дукашни т и вър­ли непр.ятелм грько гагаузи".

На стр. 176 и 178 съ поместени копия отъ две писма съ дата отъ 19X11 1868 г. до свещ. К. Джновски и Архим. Панарета, съ които имъ се съобщава за пристигането и тър-жественното посрещане на Доротея и Илариона Въ писмата между дру­гото се казва: „На Се. Пророкъ Да наила именно Огецъ Иларюнъ дойде въ цьрквж съ д1акона си, който о-блечанъ въ манията си стоя въ сто-ль-тъ до отпусъ; Той изрече едно твьрде трогателно слово, което раз­пали сички-те слушатели (писмото до о Панарета), разплака сичк.й нородъ (писмото до о Джнозски). После ся облече въ ониформата си и за дечи 6 деца, въ училищната стая дари сички-ти ученици* - Съ­общава ИМЪ се, че се очаква Антимъ и че ще искатъ да го задържа тъ за Р. Христово, за което ще имъ се пише предварително за да бъдатъ и двамата тукъ и взематъ участие въ службата

На стр. 177 и 179 е поместено ко­пие отъ писмо съ дата 19.Х11 1868 г. до членовете на Българ. Община въ Цариградъ, което привеждаме изцело.

„Поволянм !И В и слова и околи-телпн писма, както прьви-тн тъй и последни т и пр!ехме, които времян-но проводихме." —

„Благодарителного писму за Н. И. В. Султана нима да направимъ и проводимъ, преди да ся известимъ: че, Н. В. Преосвящ. Г-нъ Иларюнъ съ други-ти н и народни Пастири еж служили—Обаче като служатъ и нм проводите едно коше сме гото­в и да го направимъ и проводимъ".

.Писмата за Пазарджикъ и Прова-д.я не проводихме и Вм гм връща­ме назадъ, защото гЬ еж ся подпи­сали погрешно. Тва безъ да знаете; че, Пазарджикъ, Провад.я и Балчикъ принадлъжатъ на Тукашнжтж Бъл-

Коренякъ" гарскж общинж и Епарх.я ПишМ м имъ направо юще г м съве*>ате отъ сега да ся направо слоразуаеввтъ, нъ нмя Ви казваме, че твалставж пречинж за развалатж на тука\шжтж общинж, което не верваме ш го желаете! Заради тва Вь1 молим^ за-напредъ, требва за всичко да сяЧг-насяте направо до тукашнжтж об­щинж, а тя е длъжна да ся спора-зумева съ вънкашнь1-ть1 градове, V. само тогава, съ тжй като ся постжп-^ ва ся запазва достолетето на глав* нм-тЬ1 общинм . . , Въ деньтъ ко­гато прьвжтж литург1я извършватъ народните ни Пастирь1, желаемъ за едно съ съседнм-те българ. общинм да нЬ1 известити съ телеграфа за да тържествуваме и ся веселимъ него денъ и ньтя по вънъ*.

Следва.

Всенародното бедствне. Тежко изпитание изпрати Прови­

дението на народа ни. На 14 и 18 априль, когато всички се готвихме да посрещнемъ и изпратимъ свет­лите Христови праздници, силни зе­метръси раздрусаха основите на Бъл­гарското Царство и въ единъ мигъ градове и села въ южна България се превърнаха на пепелища. Съ хи­ляди народъ остана безъ подслонъ, изложенъ на глвдъ и болести. Ужа­сна покъртителна картина I Богати и сиромаси, учени и прости, еднакво споделятъ участьта на постигналото ги бедствие. Всички еднакво ронятъ горчиви сълзи върху развалините на своите огнища, за намерили подъ техъ своята неочаквана смърть — близки, мнозина сплакватъ своите спечелени богатства, които въ единъ мигъ еж обърнати на прахъ и пе-пель. Стенятъ и охкатъ невинни де­чица, простиращи ржце къмъ мили родители, вдигатъ очи и ржце къмъ небето възрастни и молятъ Всемило-стивия Богь да смегчи Своя праве-денъ гневъ и пощади създанието Си1 Перото е безсилно да опише страш­ната разрушителна картина на злат-

Ц Н 1 Л " В)?кия4^кит1Ш14лтАийа31Ь]Ь гария. Въ тая всенародна скръбь еднакво взематъ участие и човеци, и безсловесни животни, и самата при­рода, зашото всички еж творения на Всемогъщия, макаръ че само чове-кътъ, венецътъ на Божието творение, който е надаренъ съ безсмъртенъ духъ и свободна воля, е източникъ на всенародните бедствия и тежки изпитания. Първите страници на Би­блията ясно потвърждаватъ тая ми-съль. Грехопадението, ето главниятъ източникъ на сумата природни бед­ствия и катастрофи, съ които съ из­пъстрени стра 1иците на човешката история, наредь съ която всичката тварь наедно се м,ъчи и охка досега. (Рим. 8:22).

Пита се: може ли да сжществува причинна връзка между катастрофал­ните природни явления на бездуш­ната природа и нравствения свйтъ, центърътъ на който е — свободно-разумното същество — човекътъ? Безсъмнено. Като се има предзидъ разстройството на духовно-нравстве-ния и физическия светъ, който е пряко следствие отъ грехопадението, естеств.?но ще се дойде до заключе­нието, че между тия два мира (света), сжществуватъ причинни връзки. Нау­ката въ всеко явление търси и не­говите причини. Тъй напр.: приро-денъ законъ е, като се хвърли ка-мъкъ, да пада на земята, защото по следната го привлича съ своята ма­гнитна сила. Тъй също нравстеенъ законъ е, доброто да се възнаграж­дава, а злото да се наказва или да се предупреждава да се избегне. Такова наказани* или предупрежде­ние за пресичане на злото, за едно опомнюване, еж именно изпращането отъ Провидението на всевтзможни бедствия, чрезъ природните явления и стихии. Свещанната История е из­пъстрена съ подобни примери, ма­каръ на техъ нашата интелигенция, която въ много отношения проявява своето невежество, да счита тия съ­бития за̂ легенди. За верующия, па билъ той и човекъ на науката, това съ действителни исторически факти, в не легенди.

' Вр. 1.

Много право е отбелезълъ ецинъ отъ меродавните Софийски ежедне­вници за големото всенародно бед­ствие отъ земетресението, че яПро$и-дението винаги и жестоко и мждро ни изпраща това ново изпитание". Дей­ствително това е така.

Науката съ своите многочисленни теории е безсилна да установи истин­ските причини на земетресенията.

I Споредъ другъ единъ провинциалентг ежедневкикъ, .геологията е устано­вила, че вслка година се случавать 30.000 голпми и малки земетръса*. Пита се: на какво би се обърнала нещата земна планета, ако тия зе­метръси беха всички катастрофални? Тя би се обърнала на единъ хаосъ и нЬ нея не можеше да съществува ник-зкъвъ животъ. И въпреки тия хиляди земетръса тя сжществува. Провидението щади своето създание. Мждро го направлява къмъ достига­не на неговите цели. Човекъкъ, тоя венецъ на Божиите творения, който е съумйлъ да впрегне за своя полза електричеството, парата и въздуш ните вълни, е безсиленъ да се спра­ви съ страшните природни стихии и явления, които носятъ - неописуеми,.-бедствия на целото човечество. Той волею неволею прекланя глава предъ Оня, Който е Алфа и Омега, начало и конецъ (Откр. 1:8), Който умърт­вява и съживява (1 Цар. 2 : б), защо­то Той е Сжщиятъ, Който, като по­гледне къмъ земята, тя се тресе. допре се до планините, и те димятъ (Пс. 103:32).

Ето защо, и Църквата въ дни на такива природни всенародни бед-егвия е отредила специално богослу- > жение съ усилени молитви, разкая- . ние и опомнюване на своитБ чеда, да моли Всевишния да отврати своя праведенъ*гневъ и заради греховете и беззаконията да не погуби своите създания, а да ги пощади.

Трвбва да се опомнимъ. Преди всичко у н?съ е изсъхнала най-ви«М ката християнска добродетель — лю-! бовьга. Това ни свидетелствува на-стоящиятъ животъ. Сега е момен-тътъ да я проявимъ. Предъ насъ е страшната диллема изказана отъ*

.Бога чрезъ св. Пророка Исая: Ако поискате и послушате, ще ядете бла­гата земни; ако пъкь се отречете и упорствувате, меч* ще ви изтрлби: защото устата Господни говорят* това (Ис. 1:19-20).

Архим. Иннокентий.

За хлЪба. Въ миналия брой писахме по този*

тъй жизненъ въпросъ за насъ, ко­ренните жители, и поканихме коми­сарството при общината, да излезе предъ Гражданттвото съ едно изло- , жение. въ което да изтъкне съ по-) ложителни цифри, че ползата, която! иматъ мелничаря и хлебаря, е мини­мална и напълно оправдателна, за да се освободи гражданството отъ у-} беждението, че съ този тъй важенъ', въпросъ, се спекулира; но, комисар­ството не благоволи да обърне вни-; мание на тази покана и продължи, старата си метода, съ кратки съоб­щения, да явява на гражданството,

,че поради поскъпването на житата ;въ борсата, цената на хлеба се по-;вишава. I На 22 Априлъ, Неделя, въ клубното. ни помещение, при една беседа за, :въпроса съ хлеба, разгледахме по-> дробно, предъ нашите членове, по­ложението за поскъпването му и дойдохме до заключението, че^ери* . озни виновници за повишението нв| житата, не еж нито житарите тукъ въ града или по околните гари, нито картела на мелничарите, нито пъкъ хлебарите, защото никое отъ тия ;съсловия, не е въ състояние да пред­приеме каквато и да било сериозна •спекула и да държи положението на |пазаря така, както диктуватъ него­вите интереси, понеже между дру­гите условия необходими за такива хмели инициативи, съ потребни и «грамадни капитали, които у насъ ли-псватъ; следователно причината за Поскъпването на жигата требва дд ;се търси въ липсата на производи­телите, вследствие, може би, на оскъ-

Вр. 1 „Варненски Коренякъ" Стр. 8,

дностьили на неизвестната перспек­тива за бждащата реколта; като се прибави къмъ тия причини и слабото плодородие на текущата реколта въ известни области на страната, плюсъ последните нещасжя въ Южна Бъл-!ария, се явява естесгвенната необ-ходимость, за поскъпването на жи­тата, респективно хлеба, Но срещу това повишение можеше да се про­тивопостави Комисарството ни, ако е биле предвидливо и смъло и съ това щеше да оправдае предназна­чението си, инъкъ не намираме сми-съль за съществиванието му ако въ подобни моменти, не е въ състояние да даце на гражданството ония о-благи, които, то именно очаква отъ тоя институтъ.

Единствения способъ за осигуря­ване града съ ефгинъ хлЪбъ, бъ на време още, когато цените на житата тукъ варираха между лв. 6 50 до лв 7 кгр. за качество 76 тегло съ 8°/0 ръжъ и 1*/0 чужди примеси, Ко­мисарството да закупи известно ко­личество жита по тия цени и съ тоаа поне отчасти, за известно време, да о:игури града съ ефтинъ хлЬбъ, но въпреки, ггрег^преждсмнето на, тред-видливи граждани, че требва да се взематъ сериозни мерки за хлеба, въпреки предложението да се анга-жиратъ известни количества жита, намиращи се тукъ въ депозитъ по цена лева 7-35 740 кгр качество 79 тегло съ. 2в/0 ръжъ и 1% чужди примеси, Комисарството не направи нито едното, нито другото; не се о-смели да ангажира тия жита и на 30 мартъ, тия същите жита отлетеха къмъ Червенъ-брвгь по лв. 7 725 кгр. Днесъ същото качество се купува по лв. 8 90 — 8 95; грамадна разлика въ сравнително кратъкъ срокъ.

Говорятъ, че Комисарството не се осмели на покупки предъ видъ ри-скътъ за спадане на цените и голе­мите разноски, които биха послед­вали за лихви, депозити, персоналъ и др. Този страхъ не е основателенъ, защото се знае отъ всеки, че Мартъ, Априлъ и Май, съ гладните тъй да се каже м%сеци и презъ това време житата сравнително съ общата ре­колта на страната и износа, се по-вишаватъ; изтеклите 3 години 25, 26 и 27 нагледно доказватъ твърде­нието ни. Презъ 1624 год. началото на житния сезонъ, цените на житата започнаха отъ лв. б'50 и съ малки варияции, достигнаха къмъ края на м. май 1925 год. лв. 7—кгр ; презъ 1925 започнаха отъ лв. 6 60, за да достигнатъ къмъ края на м. май 1926 г. лв 7'65; презъ 1926 г. за­почнаха отъ лв. 610 6'20, и досги-граха къмъ м. май 1927 г. лв. 7 35; а въ 192? година презъ Августъ за­почнахме съ цени лв. б'25 — 6*30, достигна презъ януарий т. г. лв. б 80 и продължи до края на м. февруа-рий, а въ началото на мартъ се по­виши на лв. 7. до.тигна къмъ края 7'45 лв за да започне въ началото на м. априлъ съ лв. 760 и къмъ края на същия месецъ стигнахме цената лв. 8'60. Особено въ края на мина­лата година, когато се узна, че ре­колтата на царевищата, въ известни производителни центрове, е компро­метирана и недостатъчните резерви на другите култури беха на лице, ясно бе като белъ день, че ще има­ме търсене на жита, вследствие на което и повишение на цените, сле­дователно страхъ отъ рискове за спадане бе изключенъ. Колкото за .организацията и др., те съ второсте­пенни въпроси, които много лесно биха могли да се уредатъ съ по-мощьта на самите търговци житари при минимални разноски. Значи, не страхътъ отъ рискове, но липсата на съобразителность, на компетентность, на инициатива, еж единствените при­чини, които спръха Комисарството да извърши тази тъй полезна за града акция и, само това граждан­ството днесъ, плаща всекидневно разлика въ цените на хлеба около 40000 лв., а до началото на новата реколта около 4 милиона. Ето защо, отговорните общински, властници, съ виновни и отговорни предъ граждан­ството, което въ тази и безъ това страшна криза на безработица, се принуждава да плаща по лв. 9 —-кгр. хлебъ. П. В.

Б. Ж. С.

„ЛМОВЬ Ш Ъ РОДИНАТА" Клонъ Варна.

№ 57 28 маргъ 1928 год.

гр. Варна. Господине Министр»,

Свидетепи сме на едно разлагане на нашите добри нрави, което отъ день на день се повече и повече се засилва. Причините на това печално явление съ много, а самото то е твърде сложно, за да го обърнемъ съ настоящето си изложение, но сме та ме, че нашъ дълпь като българ­ски гражданки и граждани е да ка-жемъ юва, което знаемъ и виждаме, а Вамъ повелителенъ дългъ, като ръководникъ на народната просвета, ш. нашето духовно и нравствено из­дигане, е да спомогнете съ своята компетентна намеса, да се ограничи нарастването на злото и да се взе­матъ мерки за неговото постепенно премахване и изкореняване.

Господинъ Министре, Душата нв българката и българина

системно се трови. Вместо необхо­димата и здрава духовна храна, на­шите книги, списания и вестници твърде често и поднасятъ порно-графна литература, или статии съ лични нападки, въ които се хвърля каль върху всичко, що може да бж-

|

де свето и чисто за единъ просве-тень, издигнатъ духовно и нравстве­но човекъ. А тъй наречената весела часть въ некои наши вестници, вме сто да бъде наистина четиво, което чрезъ см-вхъ, чрезъ хубавата, сми­слена, безобидна закачка, да посочва недъзи или пъкъ да буди веселость и смехъ за почивка на човека, често пжти е изпълнена съ работи, които подхвърлятъ на долна и низка гавра това, което вс/вкога требва да остане чисто и неопятнено. Тука, жената, майката, съпругата, еж по­ставени подъ светлина, която, като убива високите човешки чувства на почитъ къмъ техъ, подрива всичко що е истинско човешко. И като по­мисли човекъ, че всичко това жадно се поглъща отъ некритичнитв и още крехки души на нашите деца, на­шите ученички и ученици — страхъ го хваща за бъдащия животъ и нравствено развитие на българския народъ. Лишени отъ елементарски човешки саетъ жадни за материални облаги, или заблудени отъ манията за лесно добиване слава, мнозина пишатъ работи подъ * примамливия външенъ обликъ на който е скрита вредата на пагубната литература. А други превеждатъ и печататъ чуждъ литературенъ сметъ съ ясно съзна­тата цель да подмамеатъ четци купу­вачи, като разпалватъ страсти, като смущаватъ неокрепнали съвести и воли, като ги превързватъ къмъ по­добно четиво, за да могатъ по-лесно да трупатъ пари. И нито едните, нито другите се замислятъ върху това грамадно зло, което по необ ходимость следва подиръ гвхната пагубна дейность. До къде е стиг-налъ упадъкътъ на чувството за ли­чна отговорность и свенъ предъ съ-весть и общество свидетелствуватъ много факти, чието изброяване сме-таме за излишно. Достатъчно е само да припомнимъ, че е единъ нашъ писатель напечаталъ порнографи-ченъ разказъ въ ве.стникъ, безъ свенъ теоритизираше, че това било чисто изкуство и че също тъй на-последъкъ некой бе рекламиралъ заведението си съ туй, че въ него има „малка симпатична госпожица, която е винаги въ весело настроение и клиеша ще може да изеде слад­ката си при особено разположение" —за да разберемъ до къде ще оти-демъ по пътя на разлагането на на­шите нрави.

Наред ь съ това нашите вестници пишатъ само за подвизите на апаши и разбойници или самоубийци, като чгсто пжти се стараятъ да намерятъ и подчертаятъ героичното у техъ, а твърде малко ззсътатъ или пъкъ ни­що не пишатъ за истинско-героич-ното, което хората на честьта, на съвестьта вършатъ и единството вър-

Чрезъ Господина Директора 1 Мъжката Гимназия.

гр. Варна. До Господина Министра на

Народното Просвещение. гр. София.

ху което се крепи нашия животъ и нашия напредъкъ. Нема защо на дълго да се спираме върху проявите на нашите долни партизански стра­сти и нрави върху тая каль, която се хвърля налево и десно върху всички общественици и др. дейци, съ единствената цель да бждатъ те очернени и унизени. Твърде изве­стно е това зло, за да сметаме че ще каже нещо ново, но неможем* вече да не викаме високо че е до­шло време да се заработи и про-тивъ него.

Друго едно зло еж повечето отъ филмите на нашите кинематографи, а въ туй число и на ученическите. Не е тайна за никого, че съ своите криминални и апашки драми, те въз­питаха и подготвиха апашлъка въ насг. А и днесъ съ подобни филми или съ картини, въ които има само блесъкъ и развала, те оказватъ осо­бено силно въздействие върху млади и стари. Не отричаме, че между филмите има и такива, които могатъ да оказватъ и благоприятно влияние, но и въ тоя случай требва да се за­бележи, че не всекога те добре и правилно се разбиратъ.

Наредъ съ кинематографите вър-вятъ и нашите театри. Поради об­стоятелството, че напоследъкъ, съ общия духовенъ упадъкъ и разлага­нето на нравите, а засили интере-сътъ къмъ лекото, или къмъ туй, което дава храна на чувственото, на животинското у човека. Много отъ нашите частни и общински театри поставятъ пиеси, които не само. че н-Бматъ каквато и да било художе­ствена стойность, но еж лишени и-зобщо отъ всека стойность. Като не оказватъ никакво идейно художес-твенно въздействие върху зрителите, много отъ тия пиеси, обаче, спома-гать за упадъка на нравите.

Като имаме всичко това предвидъ и като искренно милеемъ за доброто бждаще иа нашия народъ, Настоя­телството на Д-вото „Любовь къмъ родината" ведно съ настоятелствата на Родителско-Учителските комитети при двете гимназии въ града и на родолюбивите организации „Родна защита* и „Кубратъ", следъ разме-на мисли взехме решение да се о-бърнемъ къмъ Васъ, Господине Ми­нистре, а сжщевременно и къмъ всички духовно издигнати обществе­ници, литератори, журналисти и др. да направятъ необходимото, за да се премахне злото, като се вслушате и въ следните неши искания:

1) Най-строго да се преследва и унищожава порнографията литера­тура, като издатели и автори се на-казватъ най строго, съгласно чл. 230 отъ Наказателния законъ, и като то­ва наказание се присъжда бързо и като не се позволява никакво обхо­ждане на закона.

2) Чуждите произведения предва­рително да се одобряватъ отъ ком­петентно место преди да се превеж­датъ.

3) Да не се печататъ порнограф­ии романи и разкази въ нашите ве­стници.

4) Да не се излага на доленъ и безравственъ присмехъ жената, като майка и съпруга.

5) Да не се описватъ убийства, кражби и самоубийства, като дела героични, понеже това действува твърде много върху въображението на хората и ги прави лесно подат­ливи на постъпки отъ подобенъ ха-рактеръ.

6) Да се нареди строгъ контролъ на младежите, които посещаватъ ки­нематографа, които давитъ недостж-пни за техното разбиране филми.

7) Да се контролиратъ най-строго филмите, пиесите като се запреща-батъ вредните или безсъдържател-нигв комедии, драми и фарсове.

8. Да не се позволяватъ срамни реклами или такива, които унижа-ватъ хората, или будятъ у твхъ ни­

ски страсти. 9. Да се направи всичко необ

димо, за едно по-здраво, обществ< и религиозно, нравствено възпита/ на нашата младежь, защото ей чрезъ това ще могатъ да се дост натъ добри резултати и да се и тиводействува на разпространил: се вече тъй нашироко зараза, ко застрашава нашето бждаще к| народъ. '..

Председателка: Ир.1 Бръчка Секретарка: В. Пашева

Председ. на Родит.-учит. комитетт при мжж. гимназия: X. (не се че: Председ. на на Р. У. К. при лев.

гимназия: Е. Н. Сарайдарс Окр. Водачъ? на Б. Р. Защита:

Печигаргс Областенъ Воевода на Б. Н. С. '

Кубратъ: Абоджие

е Кръстю Ив. Мирски.; На 7 май т, г. се навършватъ {

семъ години отъ смъртьта на -еди» отъ отличните наши съгражда!1

многозаслужилиятъ, особено за ь] шиятъ градъ, покойниятъ Кръс1

Ив. Мирски. (\ Макаръ да се е писало и говой

ло за покойния, нема да се сбър^ ако по-често се пише, особено . днешно време, за самоотвержени и безкористни дейци, които съ св животъ и дела служатъ за приме и назидание, особено за ония, кок носятъ тежкия товаръ на овщестг, ници, учители и ръководители ме« своя народъ и съграждани. Такъ. единъ общественикъ, чието име .4* варненци не тръвва да забравя! никога, е ииенно покойниятъ Н Мирски. (

По случай гедишнинато отъ смъ тьта му, считаме за свой повелит ленъ дългъ да запознаемъ читач лигв си съ едно бегло описание ' живота му.

Покойниятъ е роденъ въ гр. К телъ, който е далъ редица родолю ци, духовници, учители и пр., пре времето на нашето възраждане , на ноем. 1852 г. Първоначалното си обг. зобание е получилъ въ родния градецъ. Отъ малъкъ оше е проя! валъ голема любознателность къ1 науката. Като юноша въ гр. Бай двгъ, покрай занаята на абадж^ ството, презъ който виждаме да минали почти всички наши дейци онова време, той се заема съ из̂ чаванието на потребните за тога: езици френски и турски. Отъ т | градъ заминава за Цариградъ, кой е служилъ за огнище на църковна! ни борба, гдето презъ онова вре^ с ъ били събрани въ него дейциУ по нашето възраждане. Тукъ т< продължава съ големо старание ^ се самообразова, като се е предат, на изучаване на гръцкия и усъвт* шенствоване на френския езиц Подпомогнатъ отъ близки свои ро! нини, той въ 1870 год. заминава | гр. Таборъ (Чехия), гдето завърил, курса на гимназията и после висш( то земеделско училище. Въ Табор' като ученикъ и студентъ, той е р) работилъ за България, като е дъ{ жалъ публични речи и е изпращал статии за издаваемите въ Цариград", Букурещъ и Б е л г р а д ъ българец списания и вестници. \

Следъ като е свършилъ висшеч; земледелско училище въ Табор': Кр. Мирски се е отправилъ за г? Тулча, гдето се е посветилъ на уч1. теленото поприще, презъ което вр<* ме е сътрудничалъ на Ботева, Р( ковски, Каравелова и др. револк пионери, които еж работили за п( литическото ни освобождение. В* гр. Тулча е основалъ първото бъг гарско читалище, въ което съ сво. т е родолюбиви сказки е събуждал и крепепъ българския духъ. '

Презъ 1878 г., следъ освобожд< нието, той бива поканенъ за учител въ гр. Варна, но съ идването (, тукъ, приема нова длъжность, коя* му е предложена — секретарь .-

[Щавама мйсто на настоящата биографи както ще дадемъ и на другн парненс' общественици. Р.

Ьтр. 4. „Варненски Коренякъ" Вр. I.

ененския апелативенъ сждъ. По-гле той става председатель на пчишкия Окржж. Сждъ (1879 г.), [Варненския Окр. Сждъ (1880 г.) ренъ на Русенския Апелат. Сждъ. Зтъ 1881 год. до смъртьта си (7

!1920 г.) сжщиятъ адвокатствува

града ни. Презъ това време нв-•̂ ко пжти бива избиранъ за кметъ Г града, народенъ представитель, рдседатель на Варненския Упра-рленъ Съветъ, членъ на Общнн-|я Съветъ. Председатель на Вар-.ското Книжовно Дружество, осно-|о отъ него и преименовано впо-дствие Варн. Градска Библиотека. Зсвенъ това, покойниятъ е билъ нъ на Българското Книжовно /жество въ Браила (1878 г.), ко-

даде основа на Българската А-,емия на Науките, на която беше н̂ъ до смъртьта си.

унижовната си дейность, както менахме по-горе, покойниятъ е шалъ отъ ученическата си ска­т а въ гр Таборъ. Неговите кни-зни трудове, оригинални и пре-|ни, пръснати по разни списания естници, засегагь почти всички 1асли на науката. За покойния ке съ право да се каже, че бе-енциклопедистъ.

1окрай книжовните трудове за елезване еж и ония съ чисто и-рико-археологически характеръ. чъ последните се отнатятъ. . Българитп въ Винга (Маджар-), статия печатана въ 1876 г. въ аваемия отъ Ст, С Бобчевъ въ ?урещъ в. .Стара Планина". .. Като кметъ на гр Варна въ 19 г., той основа «Варненски Об­иски Вестникг", въ който въ от-та .Исторически паметници въ ->на", помества археологически тии. Такива еж: |) Буквалгнъ преводъ на турския >писъ, гравиранъ върху чешмата 1етникъ, срещу общинския помъ, 1то миналата година е съборенъ I. О. В. бр. 13 отъ \ЪМ\ 1889 г.). >) Надпис* отъ Императора Цеза-Тита Аслиусъ Адрияио Антонина

иочестиви (бр. 15 отъ 12.\Л1.1889г.). \) Букваленъ преводъ на турскитгъ Шиси, гравирани надъ вратите на пийте варненски крепости, на ка->мигв, на крепостите (табите) и болницата, сегашното помещение пожарната команда (бр. 18 — 19 . 9.IX 1889 г.). ). Некои данни за гр. Варна, пу-«кувани въ сжщия вестникъ (бр. тъ 5.1 VI889 г.).

I. Девня и Варна, статия публику-ш въ .Българска Сбирка" год. I кн. I отъ 1906 год. >. Нп-кои сведения за Варна бро-ра, издадена презъ 1906 год. въ шетвото му кметъ на града. Покойниятъ се много интересува-* отъ архелогически и исторически проси, върху които е работилъ. това свидетелствува неговата ко-

:понденция грижливо запазена въ швата му, водена отъ видните и->рици и държавници: Гавриилъ ъстевичъ (неговъ уйчо) Маринъ 1Иновъ, Д ръ К. Иречекъ, Луи Ле-! (Парижъ), Петко Каравеловъ, ефанъ Стамболовъ, Ив. Славей-въ, Стефанъ С. Бобчевъ и др. По своя характеръ покойниятъ ще благъ, общедостжпенъ, отзив-въ и се ползуваше съ всеобща читъ и уважение отъ всички. Заслугите му. като кметъ на града , твърде големи. На него се дъл-1 преустройсовото на града и да-нето тласъкъ за неговото разхуба-ване за да има видъ на единъ ропейски градъ. Неговата преждевременна смърть топи въ дълбока скърбь граждан-аото, защото въ неговото лице то губи единъ примеренъ и крайно стенъ свой съгражданинъ и обше-' зеникъ. Ценейки високо неговата лзотворна дейность частно за гра-: ни, нему се отреди щото тлените - останки да почиватъ на почетно зсто въ двора на Събори, църква. твърде заслужено е сторено това. Варненски гражданино! Когато ми-1вашъ покрай Съборната църква зърнешъ гроба на покойния, спо--.и си за тоя благороденъ твой съ-ажданинъ и кажи: Богъ да го юсти! С П. И.

РедаКЦИОННИ. Редакцията, като съобщава на г г. абонатите си, че съ настоящия брой започва 11-та го­дишнина на вестника, моли онези отъ техъ, които не еж изплатили а-бонамента за .1927/928 г., да внесатъ въ найскоро време сумата отъ 20 л. на дружествения чиновникъ, който винаги се намира въ клубното поме­щение на ул. .6 Септемврий" и .Хар-чева" (жгъла).

Същата си позволи да изпрати вестника и на онези Варненски гра­ждани—кореняци, които не еж чле-нове на Д-во .Варненски Коренякъ" съ надеждата, че сжщите нема да откажатъ получаването му, още по­вече, че абонамента за 1 година (12 броя) е само 25 лева.

Всички абонати при просена на квартирите си да съобщаватъ но­вите си адреси на редкцията, нами­раща се въ клубното помещение.

КултурН0'Пр0СВетН0Т0 ико­номическо Д во .Варненски Коре­някъ" отпустна 2000 л. помощь за по­страдалите отъ землетресението.

А б о н а м е н т ъ т ъ на вестника ни отъ 1 май 1928 г. е 25 л , предвидъ разноските, които се увеличиха.

СофИЙСКИТЪ ни абонати за уле­снение, могатъ да внесатъ абона­мента си на г. Коста А. Мановъ, ул. Ломска, 25.

Едно обществено зло. Че войните допринесоха много за упа-дака на семейните нрави и внесоха една гангрена въ обществения жи-вотъ, това е неоспоримъ фактъ. Има лица, които при наличностьта на за-коненъ бракъ и съ деца, въ места останали, следъ договора, въ чужда територия, заселили се тукъ, и съжи-телствуватъ внебрачно. Печално е, че жени, които получаватъ пенсиите на убитите си мжже, съжителегву-ватъ съ мжже, които пъкъ еж на-пустнали своите жени, безъ да бж-датъ законно разведени. Такива слу чай сеятъ големъ съблазънь

Длъжность се налага на духовни и административни власти, да изди-рятъ подобни лица и да упражнятъ правото на закона, върху техъ. За сега премълчаваме имена.

Б е с е д и . На 1 Априлъ държа бе­седа Архим. Иннокентий върху .Ар­хеологията*—наука за изучвание на старини; на 8-й Априлъ Д. Янакиевъ държа беседа върху .Организация, права и задължения"; на 16 Априлъ Неделно Михаиловъ държа беседа върху „Историческата необходимость и младежката организация".

Всички тия беседи се държаха въ клуба на Д-вото .Варненски Коре­някъ", които беха посетени отлично.

П о п р а в к а . Въ статията .Одес-сусъ* (стара Варна) бр. 12 еж допу­снати грешки: вместо 1886 г„ IV ко­лона, долу, следва да се чете 1836 г.; вместо 2767 г., кол. I, стр. 2, р. 8 от­долу, следва да се чете 2500 г.; въ сжщата колона, р. 18 отдолу, вместо .го възкреси" да се чете .Варна възкресена".

Н е б и в а ТЪЙ. Виждаме, че е-динъ общински служитель, по"наре-ждание на общинската управа, съ единъ списъкъ въ ржка, ходи отъ врата на врата въ кжщята по ул. ул. Царь-Борисъ и 6-и Септемврий да събира суми, определени отъ нека-ква си комисия, отъ собствениците на тия здания, за .китонирание" на казаните улици. Това не бива тъй. Общината не може да проси мило­стиня, ако има средства нека строи и златни улици. Какъ общината въ бюджета си за 1928 — 1929 г. е пред­видела 2.000.000 лв. за шосирание ул. .Гургулята", и не може да пред­види перо за тия улици? Кой граж-данинъ може въ тия трудни времена да внесе 3—4000 лв. за .китонъ*? Какво неудобство представляватъ тия улици така шосирани и то не отдавна? Да се подържатъ, да се поливатъ, ето чисти, непрашни улици I Не, ин­тимната мисъль е тая: да изтъкнемъ дейность предъ гражданството съ

средствата на последнитт и да се препоръчаме предъ летовниците, че всичко се върши за техъ Хитра по­литика — нали сме отъ балканския полуостровъ? По дейностьта на сто­панската управа ще се пооърнемъ специално друпь пъть. Ние похваля-ваме дейностьта за шосирание на улици сь бюджетни средства, а не съ обремене ше. на варн. граждани.

Не е вЪрмо . Написванието исто­рията на гр. Варна е идея, която отдавна е подета отъ местното ар­хеологическо дружество, т. е. иници­ативата е на това дружество. То има суровъ, необработенъ материалъ, бе­лежки, документи и пр. за написва-ние тая история. Има основанъ фондъ за цельта, началото на който е тур-натъ отъ покойната царица Елеонора съ подарявание 200 лв. За написва-ние такъвъ сериозенъ трудъ требва време и главно средства- Съ писмо № 46 отъ 25 февруарий т. г Варн. куптурно-благотворително дружество въ гр. София е съобщило на архео­логическото д-во да се занимае съ тоя въпросъ. Последното въ заседа­нието си отъ 21 мартъ т. г. е реши­ло да се поканятъ представивели отъ Културното Д-во .Варн. Коренякъ" и представитель на Варн. култ. благ. д-во въ София за обежждание въ­проси за написвание историята на гр. Варна. Комитетътъ се състави и се реши да се разшири тоя комитетъ съ цель за намирание източници за образувание необходимия фондъ. Ис­торията на гр. София се пише но се издава отъ Соф. град. община, която предвижда въ бюджета си ежегодно нуждния кредитъ. По подражение на това, временния комитетъ реши: Арх. Д-во да помоли писменно об­щинската управа да предвиди въ бюджета си кредитъ за фондъ по написвание историята на гр. Варна, като се свика по-големъ кржгъ на лица за цельта Обаче, какво виж­даме, оповестява се въ .Общински Вестникъ" и въ другъ единъ, че „по инициативата на г. Кмета" щелъ да се състави комитетъ за написвание историята. Това не е верно. Ние сме писали по тоя въпросъ въ вестника ни, брой 5 отъ 1 Септември 1927 г.

Общинското управление е отпустнало своя салонъ на разсад­ника за изложба по бубохранение-то, която се предприема отъ Друже­ството .Варненски Коренякъ*. Бубар­ството ще даде единъ поминъкъ на коренните жители. Похваляваме тоя жесть на общинското управление, който заслужва благодарность.

Варненски и у з е й . Презъ ме-сецъ Априлъ еж постжпили следните предмети: мраморна плоча съ изо­бражение на богиня Конкордия и глиненъ фрагментъ отъ Варнен. Техн. Дирекция; вкаменено дърво отъ П. Динковъ; тракийска стрела и фраг­ментъ отъ ножче отъ А. Миневъ; акция „Промишленост" отъ Ст. Асе-новъ; вазичка съ изображение на Благовещение отъ В. Милковъ; стре­ли отъ сражението при Варна 1444 г. отъ Т. Добревъ; старовремененъ светилникъ отъ Ат. Костантиновъ; фрагментъ отъ пиринченъ кръстъ съ надпись отъ Г. Л. Мирчевъ; монета отъ Ив Стояновъ; лампичка отъ В. Гебеджелиевъ; металическа огърли­ца съ изображение на Св. Василий отъ С. Ламбова; женски сукмани, пояси и престилка отъ М. Василева, Я. Георгиева и Н. Илиева; златна монета импер. Лео I отъ Д. Ангеловъ; копие на бълг. шевици отъ с. Лопу-шна (Провадийско), отъ Окр. Учил. Инспек.; иерусалимски щампи и ико­ни отъ X. С. Георгиевъ; глинени, стъклени и надгробни фрагменти отъ разкопки въ града за канализация. Дружеството благодари на дарите­лите.

П о м о л е н и сме да зададемъ въ­проса на общинската управа, може ли тя, веднажъ наложила такса за вода, сметь и каналъ за г. г. 1920, 21, 22, 23 и 24, да иска допълнителни такива чакъ въ края на 1924 г., ко­гато е известно какво таксите еж предвидени въ съответнте бюджети? Ние знаемъ, че подобни решения не могатъ да има обратна сила, касаю-

щи се материални интереси. Разбира се това е отъ правно значение. „Не-културностите" на гр. Варна се пре-махватъ съ грижите, които се пола-гатъ отъ факторите на общинската управа, и то само за това. за да се покажатъ предъ легосниците, че сме културни. Но независимо отъ това, има и друга по сжщесгвенна причина за да заличимъ „некултурните". Презъ м. Августъ т г. ще се отпраз-днува петдесеть годишнината отъ освобожението ни отъ турското иго. Единъ отъ виновниците на тоза ве­лико тържество се олицетворява въ бюста на графъ Н. Игнатиевъ. По­гледнете и ще видите, че отдавна еж изкъртени неколко букви отъ бюста и не можемъ да си обяснимъ защо това нехайство отъ страна на общ. управа, проявено къмъ тая „некул-турность*. Нека се заличи тоя актъ на невъзпитаность и отдадемъ на­шата признателность, като приве-демъ въ изправность надписа.

Малко в н и м а н и е следва на­длежните органи да обърнатъ къмъ състоянието на площада около съборната църкви .Св. Ьогорг^^а*. Много капачета се валяггъ^ио плб;

щада, при входа на църквата, ко­ито затрудняватъ ходението. Събира-нието на тия камачета е належаще и ние молимъ или църковното на­стоятелство да нареди изчистването на църковния площадъ или пъкъ общ. управа чрезъ трудоваците.

ИеправомЪрНОСТЬТа на об­щинската управа да взема, по гл 88 п. 6 отъ 3. Г. Общини, 2 % градско право, при прехвърлянието на единъ недвижимъ имотъ, по пазарната це­на, а не по обявената продажна цена, която требва да бжде действителна­та цена на продажбата, е отменена отъ Върховния Админ Сждъ съ ре­шение № 70 отъ 14 мартъ т. г., за­щото общинската управа, кметътъ, има само право да събира, по из­ричната наредба на закона, 2°/0, отъ продажната цена, ако има, обаче, доказателства, че обявената продаж­на цена не е действителна, тия до­казателства ще ги представи на но­тариуса.

Подтвърждение. Въ брой 2, отъ 2 юний 1927 г., нашия сътруд-никъ А. И. Мановъ обнародва една статия: .Появата на хунно-българи-гв". Покръстването на Кубрата". —-Византийския историкъ Никиуси е пи-салъ, че „Кубратъ беше кръстенъ още въ детинството си и приетъ въ недрата на християнството въ Цари-градъ и порастналъ при император­ския дворъ*. Значи, първия покръс-тенъ български князъ е билъ Ку­братъ. —- Изнесеното отъ г. Мановъ се подтвърждава отъ новия крупенъ трудъ на Д-ръ Дворникъ: „1_ез з1ауе5 Вугапса ет. Коте, ай IX 8.ес1е (Славя­ните, Византия и Римъ въ IX векъ) Рапз, издание на Парижкия „Инсти-тутъ за славянски изучвания". Въ стр. 66 67 отъ тая книга се чете на кжсо, че хунно-б*лгарския князъ Кубратъ в билъ покръстенъ въ Цариградъ и импе-раторъ Хераклий му билъ кръстник».

П а к ъ аа т е а т р а л н и т е м а р ­ки. Заведената практика въ общи­ната задължително да се лепятъ об­щинските театрални марки, се е вмж-кнала и въ еждебните учреждения : нотариуса, мировите еждилища и окржжния сждъ. Нотариусътъ при извършвание на продажба, ипотека и др. лепи чувствително, освенъ уза­конените, но и общинските театрал­ни марки. Сждилищата лепятъ на' пълномощията. Отъ где се черпи тая задължителность, не знаемъ. Знаемъ само едно, че сждилищата прилагатъ закона, а това, което не е законно, не се прилага. Питаме: има ли за-конъ за театралните марки или по лично нареждание става това. Мис-лимъ, че това положение обременв-понеЪ' д а н ъ к о п л а т е Ц"ь т , ь не може да

ПечпткицпиХвомолитографи? ••Просвещение"

иа П. Зенгммовъ Поржчка № 201

Варна.