1

ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Източниците за финансиране на програми (проекти) в областта на опазване на околната среда могат да бъдат национални (български) или международни организации, фондове, механизми и други, които осъществяват директни инвестиции, посредством: бюджетни субсидии, безвъзмездни помощи и дарения, заеми при облекчени условия за реализиране на проекти в областта на опазването на околната среда, непреки инвестиции и др. Основните национални и международни източници за финансиране на дейности за реализиране целите на политиката по опазване на околната среда са:

• Републикански бюджет • Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда • Механизъм “съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към

Рамковата конвенция по изменение на климата • Споразумения за двустранно сътрудничество • Международни организации и финансови институции • Фондове на Европейския съюз

РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ Министерство на околната среда и водите стартира разработването на програмен и ориентиран към резултатите бюджет през 2003 г. Като база за първоначално формулиране на стратегическите, оперативните цели и програми е ползвана Националната стратегия за околна среда и План за действие 2000-2006 г. Бюджетът в програмен формат се разработва на консолидирана основа, което означава, че се взимат предвид всички източници на финансиране, които Министерството на околната среда и водите трансферира, изразходва или координира в областта на околната среда.

Основен дял в средствата, заложени в бюджетите на Министерството на околната среда и водите, разработвани на програмен принцип по години са за изграждане на инфраструктурни обекти (строителство на депа за твърди битови отпадъци, пречиствателни станции за отпадни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори и корекции на речни корита и дерета, изграждането на сепариращи съоръжения за разделяне на отпадъците и системи за рециклирането им, съдове за сметосъбиране, компостиране на биоразградими битови отпадъци, финансиране на ремонтни дейности по обезопасяването на складове за негодни за употреба пестициди, събирането и опаковането им). Най-много средства за периода 2003-2007 г. за изразходвани в областта на управлението на водите, управлението на отпадъците, Националната система за мониторинг, опазване на биологичното разнообразие. Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се приема Списък за финансиране на общински инвестиционни екологични обекти,

2

предвидени за строителство през годината, а именно: градски пречиствателни станции за отпадъчни води, довеждащи колектори към тях, канализационни и водопроводни мрежи и общински депа за битови отпадъци. Общините представят своите писмени предложения пред МОСВ и МФ (няколко месеца, обичайно в периода май-юли, преди стартиране на процедурата за разработване на Закона за държавния бюджет за съответната година). При изготвяне на окончателния поименен списък, който е приложение към Закона за държавния бюджет, МФ изисква и взема под внимание становището на МОСВ за съответствието на предлаганите обекти за финансиране с приоритетите на националната екологична политика. За повече информация: www.moew.government.bg (ниво финансиране/бюджет) ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС) Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е създадено със Закона за опазване на околната среда. Предприятието предоставя средства под формата на:

• безвъзмездни помощи; • безлихвени или нисколихвени заеми; • субсидии за покриване на част или пълния размер на дължими лихви по банкови

кредити, отпуснати за реализация на екологични проекти и обекти. Средствата от предприятието се разходват за:

• реализация на инвестиционни екологични проекти; • осъществяване на неинвестиционни проекти и дейности за опазване и

възстановяване на околната среда; • научни разработки и изследвания с приложен характер, възложени от

Министерство на околната среда и водите; • заплащане на услуги от научен и технически характер, експертизи, проучвания и

екологични оценки, възложени от Министерството на околната среда и водите; • развитие и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда

и водите; застраховане на стационарна и подвижна техника; дейности, свързани с набиране на проби, мониторинг и контрол;

• провеждане и участие в конференции, симпозиуми, работни семинари, изложби, конкурси и други форуми с екологична насоченост;

• образователна и информационна дейност; • други дейности предвидени с нормативен акт.

Инвестиционните проекти, финансирани от Предприятието са:

1. Проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационни мрежи

2. Проекти за ликвидиране на сондажи, в които се смесват води с различни качества и се замърсяват по-дълбокичисти подземни води, за консервиране и за привеждане на

3

кранов режим на сондажи, разкриващи подземни води на самоизлив, които не се използват

3. Проекти в областта на опазване чистотата на въздуха 4. Проекти за изграждане на съоръжения за регулиране на оттока на реките и

създаване на водни площи с местно значение 5. Проекти за изграждане на съоръжения за защита руслата и бреговете, на дерета от

ерозия 6. Проекти, свързани с изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения

с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението 7. Малки водно-електрически централи

Отпускат се и средства за финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците под формата на:

• безвъзмездна помощ, която може да бъде отпускана на общини в размер до 100%; • безлихвен заем, който може да бъде отпускан на общини в размер до 100% и на

фирми в размер до 70% от общата стойност на проекта; • възстановяване на средства, акумулирани от продуктови такси, с цел

обезпечаване дейността на системи за събиране, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на опасни и масово разпространени отпадъци;

• предоставяне на средства за реализиране на проекти, които са публична държавна собственост и осигуряват изпълнението на поети ангажименти на Р България по международни договори и във връзка с членството на страната ни в ЕС.

Подлежат на финансиране:

• Проекти, включени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, в т.ч. изграждане на нови или реконструкция на съществуващи обекти за управление на отпадъци (вкл. подобекти, части, инсталации и/или съоръжения).

• Проекти от Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, реализирани по донорски програми и изискващи допълнително съфинансиране от българска страна.

• Проекти по програма за въвеждане на система за организирано събиране и транспортиране на отпадъците от населените места. Финансирането е съгласно заложените в програмата приоритети.

• Финансиране на проекти, в рамките на Национална кампания “За чиста околна среда”.

• Проекти в екологично застрашени райони. • Проекти за намаляване на риска и опасността от стари замърсявания - по

приоритети, съгласно Националната програма за намаляване броя и опасността от депата и старите замърсявания с отпадъци.

• Специализирани машини и съоръжения за третиране на отпадъците, необходимостта от които е проектно доказана.

• Специализирани машини, съоръжения и инсталации за преработване на отпадъци до получаване на суровини за производство на крайни продукти или крайни продукти, като неразделна част от линия за преработване, рециклиране или оползотворяване на отпадъците.

4

• Подготовка на проектна документация за проекти от Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.

• Системи за управление на опасни и масово разпространени отпадъци, образувани от продукти, за които са заплатени продуктови такси в ПУДООС.

• Преопаковане, транспортиране и депониране на негодни и забранени за употреба пестициди и саниране на освободените площи.

За неинвестиционните проекти, които са свързани с екотуризъм се отпускат безвъзмездни помощи и безлихвени заеми. За тези, които са свързани с екологосъобразно земеделие и животновъдство се отпускат безлихвени заеми само, ако проектът се реализира в населено място от полупланински и планински райони (съгласно Приложение 1 към Наредба №14/ 01.04.2003г. на МЗГ и МРРБ, обн.ДВ, бр.35/16.04.2003г.).

Финансират се проекти в областта на биоразнообразието, защитените територии и биологичните ресурси в следните основни направления :

• Създаване на законови, подзаконови и управленски документи; • Институционално укрепване на звената по БР ,ЗТ и НАТУРА 2000; • Разширяване и поддържане на системата от ЗТ; • Създаване и поддържане на националната екологична мрежа, включваща ЗТ и

защитени зони; • Поддържащи и възстановителни дейности; • Укрепване на научната основа за опазване на БР; • Създаване и поддържане на информационни системи; • Информационни и образователни дейности и обучение; • Становища, експертизи, рецензии, оценки.

Съществено значение за одобряването на проекти на общини за в бъдеще ще се отдава на аргументирането на приоритетността им в общински програми за опазване на околната среда. Както и досега ще се изисква пълна проектна готовност на инвестиционните обекти, решение за оценка на въздействието върху околната среда, когато се изисква в съответствие със Закона за опазване на околната среда, наличие на съфинансиране от общински източници. В областта на третиране на битови, опасни, в т.ч. и болнични отпадъци, преимущество се отдава на проекти с регионално значение - решаващи проблеми на повече от една община. При отпускането на безлихвени кредити и безвъзмездни помощи за сметоизвозваща техника и контейнери за битови отпадъци е важно наличието на добре разработена общинска програма за управление на отпадъците, оптимизационна схема за маршрутите за сметоизвозване. Изисква се и информация и разчети за таксата за битови отпадъци по Закона за местните данъци и такси. В областта на намаляване замърсяването на въздуха се финансират основно фирмени проекти. Като общински проекти могат да се разглеждат газификации на общински обекти, други проекти свързани с енергийната ефективност, общински топлофикационни системи, намаляване замърсяването от транспорта. За допълнителна информация: www.moew.government.bg (финансиране/ПУДООС)

5

ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” В процеса на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, България определи Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” (ОПОС) като една от оперативните програми, която да бъде разработена и осъществена в периода 2007-2013 г. Програмата подпомага изпълнението на поетите ангажименти в сектора по време на преговорния процес и постигането на съответствие с изискванията на европейското екологично законодателство. Усвояването на средствата по ОПОС е и сериозна антикризисна мярка в действие в условията на световна икономическа криза. Тя дава големи възможности общините в страната да изградят модерна инфраструктура за водите и отпадъците, да бъде опазено биологичното разнообразие, което ще съдейства не само за по-чиста и здравословна околна среда, съхранена природа, но и ще осигури работа за строителния бизнес и нови работни места. Основни приоритети на Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” са:

• Приоритетна ос 1: Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв.ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали.

• Приоритетна ос 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци.

• Приоритетна ос 3: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. • Приоритетна ос 4: Техническа помощ.

Общият финансов пакет за реализацията на оперативна програма “Околна среда 2007 - 2013г.” възлиза на 1 800 748 087 евро.

Средният процент на финансиране от ЕС е 80 % за Приоритет 1 и 85 % за останалите три оси, като средствата се осигуряват от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

През 2008 – 2009 г. поради необходимостта от значителни финансови средства за изпълнение на ангажиментите в сектор “отпадъци”, както и ограничения финансов ресурс по приоритетна ос 2 и с оглед необходимостта от равно третиране на общините – бенефициенти на програмата, Управляващия орган на ОПОС разработи механизъм за ефективно усвояване на средствата по приоритетна ос 2. Новият механизъм предвижда директно предоставяне на финансова помощ по ОПОС на 23 регионални системи за управление на отпадъците, в които към момента не са изградени регионалните депа за твърди битови отпадъци, отговарящи на законодателните изисквания. Механизмът беше приет от Комитета за наблюдение на ОПОС и чрез него МОСВ се надява да стимулира общините за по-бързо реализиране на проектите им за управление на отпадъците на регионален принцип, с оглед изпълнение на ангажиментите на страната, поети в преговорния процес по присъединяване към Европейския съюз.

6

През 2008 г. започна и реалното изпълнение на ОПОС. По програмата през 2008 г. бяха открити общо 7 процедури за подбор на проекти с финансова рамка в размер на 2 599 829 777 лева, от които пет процедури по приоритетна ос 1, една по приоритетна ос 2 и една по приоритетна ос 3. Две от процедурите по приоритетна ос 1 на стойност 903 481 540 лева бяха прекратени през 2009.

По програмата през 2009 г към момента са открити пет процедури по приоритетна ос 3 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 15 310 158 лева и с определен срок за представяне на проектни предложения от конкретни бенефициенти по смисъла на § 1. т. 9 от Допълнителните разпоредби на ПМС 121/2007.

През 2009 г. започна и строителството на инфраструктурите обекти, изграждани с помощта на ОПОС. Засега е стартирало строителството на инфраструктура в сектор “Води” в градовете Хисаря, Благоевград, Приморско, Перник, Белослав и Каварна.

Повече информация за Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” е достъпна на интернет страницата на програмата http://ope.moew.government.bg/ Програма ИСПА – сектор “околна среда” Програмата е отворена за България за периода 2000-2006 г. Стойността за целия седемгодишен период е около 360 млн. евро, или средногодишно около 51,5 млн. евро. Проектите се предлагат от Правителството на България чрез Националния ИСПА координатор – Министерство на финансите. С решение на Европейската комисия средствата по програмата за години 2005, 2006 и 2007 бяха увеличени съответно средно с 30% годишно. Финансират се големи инвестиционни обекти на стойност, надвишаваща 5 млн. евро, приоритетни за страната в съответствие с приети Национални програми в секторите “подобряване качеството на водите”, “управление на отпадъците” и “опазване качеството на въздуха”. Проектите се предлагат и управляват на национално ниво, въпреки, че в подготовката им активно се включват общините. В Стратегията по ИСПА на България, сектор “околна среда” е определен предварителен списък на обектите за периода. Стратегията е одобрена от Координационния съвет за Националния план за развитие и е представена в Европейската Комисия. Приоритети :

• Подобряване качеството на въздуха, • Управление на отпадъците, • Подобряване качеството на водите.

Проектите трябва да съответстват на нормите и стандартите на ЕС , на секторните политики на ЕС и да спазват принципа на устойчивото развитие. Всички проекти трябва да бъдат финансово устойчиви за да покриват бъдещи оперативни разходи и разходи по поддръжката. За финансова помощ чрез ИСПА могат да кандидатстват:

• отделни проекти,

7

• етапи от проект, които са технически и финансово независими, (тук спадат и необходимите за осъществяването на един проект проучвания - предварителни, за приложимост, технически и др.),

• групи проекти, • проектни схеми.

Всяка кандидатура трябва да съдържа следната информация: 1. Названието на органа, отговарящ за приложението на проекта, характера на проекта и

неговото описание; 2. Стойността и мястото на изпълнение на проекта, включително, ако е уместно, посочване

на взаимовръзката и взаимната оперативна съвместимост на проекта с мерки, разположени на същата транспортна ос;

3. График за изпълнението на дейностите; 4. Икономически анализ на разходите и печалбите, включително преките и косвени

последствия за заетостта, на които при възможност следва да се придаде количествено изражение;

5. Оценка на въздействието върху околната среда, подобна на оценката, предвидена в Директива на Съвета 85/337/EEC от 27 юни 1985 г. (OJ L 175, 5.7.1985, p. 40, изменена от Директива 97/11/EC - OJ L 73, 14.3.1997, p. 5) за оценяване на въздействието върху околната среда на някои обществени и частни проекти;

6. Оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 7. Информация за спазването на конкурентното право и правилата за обществени договори; 8. Финансов план, който включва по възможност информация за икономическата

жизнеспособност на проекта, за общата сума, която страната-бенефициент иска от ИСПА, от ЕИБ (вкл. нейния предприсъединителен инструмент), от който и да е друг източник от Общността и нейните държави-членки, от ЕБВР и Световната банка;

9. Съвместимостта на проекта с политиките на Общността; 10. Информация за мерките за осигуряване на ефикасно използване и поддръжка на

съоръженията; 11. Информация за мястото и приоритета на проекта в рамките на национални програми и

стратегии В кандидатурите за финансова подкрепа по ИСПА трябва да се представи и необходимата информация, доказваща съответствието на проекта с критериите за оценяване и наличието на икономически и социален положителен ефект в средносрочен план, съизмерим с използваните ресурси. Молбата за финансиране е стандартен формат, одобрен от Европейската комисия. Финансовата помощ на ЕС по проекти в рамките на ИСПА може да има дял до 75 % от финансирането. Ако Европейската комисия прецени, че за осъществяването на проекти, които са от съществено значение за постигането на целите на ИСПА, е необходимо финансиране над този дял, тя може да вземе решение за увеличаването му до 85 % от публичната финансова помощ. Комисията може да прецени за необходимо и намаляване на дела на ЕС, ако е налице съфинансиране, ако проектът е в състояние да генерира приходи (т.е. в случай, че се изгражда инфраструктура, за ползването на която ще се плащат такси, или се правят производствени инвестиции в областта на екологията), както и ако по подходящ начин може да се приложи

8

принципът “замърсителят плаща”. Общата финансова помощ, предоставена от ЕС чрез програмата ИСПА и други източници (напр. заеми от ЕИБ, ЕБВР и др.) не може да надхвърля 90 % от общите разходи за проекта. При оценяване на проектите се прилагат следните критерии:

• икономически и социален положителен ефект от проекта, вкл. неговият потенциал за привличане на частно финансиране, което да е съизмеримо с използваните ресурси; оценката е в светлината на икономически анализ на разходите и печалбите;

• мерките за осигуряване на ефикасното управление на проекта; • приоритетите, установени в “Партньорство за присъединяване” за съответната

област / “Партньорство за присъединяване” е документ на ЕС , изготвен и приет в тясно сътрудничество с всяка държава-кандидатка за пълноправно членство. Той е най-същественият елемент от т.нар. засилена предприсъединителна стратегия./;

• приносът на проекта за прилагането на политиката на Общността за опазване на околната среда и резултатът от оценката на въздействието върху околната среда (Оценката се прави в съответствие с директива 85/337/EEC, изменена от директива 97/11/EC);

• отчитане на възможностите за алтернативни форми на финансиране. Европейската комисия при нужда може да покани ЕИБ, ЕБВР или Световната банка да участват в оценяването. Тя прави и специален преглед на кандидатурите за финансова помощ, за да провери наличието на съответни административни и финансови механизми за ефикасното изпълнение на проектите. Комисията оценява проектите, за да определи техния предполагаем ефект за постигане на целите на програмата ИСПА, като използва подходящи количествени показатели. Във всяко решение на ЕК за одобряване на даден проект се посочва точната отпусната сума, а към него се прилага финансов план заедно с описание на условията и разпоредбите за практическо изпълнение на проекта. Екологичните проектите, които получават подкрепа по ИСПА трябва бъдат в съответствие със законодателството на ЕС в сферата на опазване на околната среда. Те трябва да са в съответствие с :

• Целите на политиката на ЕС за опазване на околната среда: опазване и подобряване на качеството на околната среда, опазване на човешкото здраве, предпазливо и разумно използване на природните ресурси.

• Принципите на политиката на ЕС за опазване на околната среда : превантивни действия, принципа на предпазването, вредата се отстранява при източника, “замърсителят плаща”.

Освен това проектите трябва:

• Да бъдат приоритет в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз и да подпомагат страната да се съобрази с европейските директиви в областта на околната среда, които изискват големи инвестиции;

9

• Да бъдат в съответствие с техническите спецификации и стандарти за качество на ЕС и да се осъществяват в правна и административна рамка в съответствие с правото на Общността;

• Да демонстрират екологична “ефективност” – да засягат максимален брой хора и да демонстрират количествено намаляване на замърсяването, да оказват влияние върху запазване на здравето на хората, да предпочитат превантивните действия пред оздравителните;

• Да съответстват на принципа “замърсителят плаща” – трябва вече да действа съответна система за такси и санкции

Проекти в сектор “Води” В съответствие с изискванията в тази сфера, приоритетни са проектите, които:

• осигуряват третиране на отпадъчните води за големи населени места; • осигуряват третиране на отпадъчни води, които се изпускат във водни басейни

“чувствителни зони” / чувствителните зони се определят от всяка държава/ Като чувствителни например се третират Балтийско море, Черно море и реките, които се вливат в тях.;

• предвиждат обработка на отпадъчни води, които имат значителен икономически ефект / например за туризма/;

• предвиждат обработка на отпадъчни води, които се вливат във водоеми, източник на питейна вода;

• предвиждат обработка на отпадъчни води, които се вливат във водоеми в райони , в които се защитава биологичното разнообразие.

Изисквания за финансиране на проекти по ИСПА в сферата на водите:

• Мерките, предвидени в проектите, трябва да предвиждат постигането на стандартите за обработка на отпадъчните води и адекватна система за мониторинг на тези стандарти , в съответствие с изискванията на ЕС. При проектите за питейна вода трябва да бъдат спазени стандартите за качеството на питейната вода и те да включват решения , осигуряващи ефективно използване на ресурсите.

• На общинско ниво трябва да са налице институционни и правни разпоредби за предварителна обработка на индустриалните води.

• Трябва да е спазен принципа “замърсителят плаща” . Най-малко оперативните разходи и разходите за поддръжка както и разпоредбите на подмяна на оборудването трябва да бъдат покрити от тарифи, платими от ползвателите.

Приоритетни са проекти, които осигуряват питейна вода и обработка на водата за:

• Големи населени места; • Региони със здравословни проблеми,свързани с водата / например, ендемичен

хепатит, холера; • Региони с недостатъчни водни ресурси /сух климат, свръхексплоатация на

наличните води или важни проблеми с качеството - замърсяване на повърхността на водите и т.н./;

• Проекти, които осигуряват интегрирани решения – цялостна система за водоснабдяване включително резервоари, съоръжения за обработка, водопроводи.

10

Приоритети за ИСПА, сектор “Въздух” са проектите, които: • Покриват т.н. горещи точки или градски зони с над 200000 жители; • Стимулират предпазването от климатични изменения и допринасят за намаляването

на замърсяването на въздуха до приемливи нива; • Допринасят за изграждането на подходяща система за мониторинг.

За да кандидатстват за финансиране по ИСПА екологичните проекти трябва:

• да са включени в националната стратегия и план за действие; • да съществува адекватна административна и институционална рамка; • да са изяснени въпросите, свързани с участието на частния сектор и спазването на

правилата на конкуренция; • да е спазен принципа “замърсителят плаща”.

“Управление на отпадъците”: Приоритетни са проектите, които:

• Съответстват на европейските директиви, изискващи големи инвестиции; • Имат съществен ефект върху човешкото здраве; • Подпомагат превенцията на вреди в екологично чувствителни зони.

За да кандидатстват за финансиране по ИСПА проекти за управление на битовите отпадъци трябва:

• Да са включени в националната стратегия и план за действие; • Да съществува адекватна административна и институционална рамка; • Да е спазен принципа “замърсителят плаща”. • Да съответстват на принципа за регионално управление на отпадъците

До август 2009 г. са сключени общо 33 договори за строителство. Към момента общо девет обекта – пет регионални депа, една претоварва станция и три ПСОВ в Пазарджик, Благоевград и Горна Оряховица са завършени и пуснати в експлоатация.

Подписани са почти всички договори за изпълнение на дейностите финансирани по тези финансови меморандуми. Обявени са всички тръжни процедури за възлагане на дейностите които ще бъдат финансирани от спестените средства.

Остава да приключат процедурите за избор на изпълнители на двата договора за ВиК мрежата на гр. София и за изграждане на ПСПВ в Мала Църква и да бъдат обявени три тръжни процедури за избор на изпълнители за затваряне на 14 общински депа за твърди битови отпадъци.

Приключило е изпълнението и са пуснати в експлоатация общо девет обекта – пет регионални депа, една претоварва станция и три ПСОВ в Пазарджик, Благоевград и Горна Оряховица. През 2009 г. предстои да завърши изграждането и да бъдат пуснати в експлоатация още десет обекта - девет ПСОВ, тези за градовете Попово, Търговище, Бургас - Меден Рудник, Ловеч, Монтана, Севлиево, Шумен, Смолян, Балчик и един обект за отвеждане на отпадъчните води на кв. Аспарухово към ГПОСВ Варна. Направена е организация до края на 2010 г. да завършат строителните работи по всички останали обекти финансирани по програма ИСПА.

11

Паралелно с изпълнението на одобрените вече проекти, МОСВ работи по подготовката на 37 нови проекта (21 за сектор води и 16 за сектор отпадъци) на обща стойност 745 332 884 EUR. Шест от тях вече бяха одобрени за финансиране по Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС). Със средства по програма ИСПА бяха подготвени и одобрени за финансиране по ОПОС пет проекта за сектор води за градовете Търговище, Попово, Бургас – Меден Рудник, Враца и Габрово. За сектор отпадъци са подготвени проекти за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в регионите Добрич, Бургас, Провадия, Видин и Плевен. За допълнителна информация - moew.government.bg (фондове на ЕС) Програма ФАР и Преходен финансов инструмент 2007 Национална Програма ФАР Национална Програма ФАР в сектор околна среда е ориентирана основно към институционални проекти, т.е. проекти за обучение и подобряване на административния капацитет на институциите за прилагане на екологичното законодателство. Проектите се осъществяват чрез реализацията на доставки, услуги и институционално подпомагане от страна на администрациите на страни членки на ЕС (туининг). Основни дейности, които могат да се извършват в рамките на twining проектите са: разработване на нормативни актове и програми в областта на околната среда; подготовка и провеждане на обучителни семинари; разработване, отпечатване, разпространение на методически и информационни материали; провеждане на информационни кампании.Услугите и доставките са насочени към изграждане на капацитет у компетентните органи и техните регионални структури за изпълнение на европейското законодателство.. Типичен пример е доставката на контролно-измервателна апаратура, компютри и софтуер и др, необходими за работата на администрацията и прилагане на познанията и уменията, придобити в рамките на обучителните програми. Чрез приетите закони и подзаконови актове в областта на околната среда се делегираха редица права и задължения на общинските администрации за прилагане на това законодателство. Общините са сред бенефициентите на проекти по програма ФАР.. Трансгранична Програма ФАР: България – Гърция, България – Румъния, България – Македония и България - Турция –чрез Изпълнителна агенция ФАР към Министерство на регионалното развитие и благоустройството Един от приоритетите на Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество е околна среда За целите на програмите се подготвят Съвместни програмни документи между заинтересуваните страни. Възможна е реализацията на грантови схеми, проекти за техническа помощ и инвестиционни проекти, в т.ч. общински проекти.

12

Преходен финансов инструмент 2007 Съгласно член 30 от договора за присъединяване на България и Румъния , Европейският съюз осигурява финансова подкрепа на новоприетите членки за развитие и укрепване на техния административен и юридически капацитет наречен Преходен финансов инструмент. Тази помощ е насочена към продължаващите нужди от укрепване на институционалния капацитет в някои области, които не могат да бъдат финансирани от Структурните фондове.Управлява се по правилата на програма ФАР.

За допълнителна информация - moew.government.bg (фондове на ЕС)

Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Програма за развитие на селските райони 2007 – 2103 г. (ПРСРС), включва мерки, разпределени в четири оси. Във всяка от тях са предвидени възможности и за опазване на околната среда и подкрепа на устойчивото развитие на селските райони. В мерките от Ос 1 – „Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор” се предвиждат бонуси във формата на възстановяване на по-голяма част от инвестициите за изграждането на торосъбирателни площадки в нитратно уязвимите зони – НУЗ. Също така се предвижда и по-голямо подпомагане за фермери в Натура 2000 зони, както и обработващи земи в необлагодетелставни райони, както и на производители на биологични земеделски продукти. Втора ос на ПРСР е насочена към опазването на селската природа и устойчиво развитие: „Подобряване на околната среда и селската природа". Бюджета определен по тази ос е 27 % от общия бюджет на Програмата и е на стойност 780 000 000 Евро. Мерките в Ос 2 са разделени в две направления : за устойчиво управление на земите и за устойчиво управление на горите. Един от основните инструменти за опазване на биоразообразието и развитието на екстензивни земеделски практики е мярка „Агроекологични плащания”. Мярката се състои от 5 под-мерки: „Биологично земеделие”; „Управление на земеделски земи с висока природна стойност”;”Опазване на традиционни характеристики на ландшафта”; „Традиционно животновъдство” и „Опазване на почвите и водите”. Прилагането на агроекологични дейности в земеделските стопанства се подпомага за постигане на следните цели:

• увеличаване на разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието, положително и отрицателно, на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазване на биологичното разнообразие;

• поощряване на използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства чрез въвеждането на многогодишен план за управление на хранителните вещества и план за сеитбообращение;

• подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден;

13

• съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазването на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, и традиционни сортове от земеделски култури, особено когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото;

• запазване на биологичното разнообразие чрез насърчаване на опазването на обработваеми земи с висока природна стойност, които са застрашени в случай на промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставяне на земеделските земи, включително и чрез подкрепа за традиционните животновъдни практики в определени територии;

• поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност, особено по отношение на биологичното разнообразие;

• запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, в които почвите са засегнати от силна ерозия или са застрашени от загуба на хранителни вещества или от други форми на замърсяване от селскостопански източници;

• подпомагане на земеделските стопани, които доброволно поемат задължение да управляват земеделски земи в местата по Натура 2000 в съответствие с целите и изискванията на Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици, преди въвеждането на законови задължения по управлението на тези земи.

Под-мярка „Биологично земеделие” с направления – биологично растениевъдство и биологично пчеларство има за цел да насърчи земеделските стопани да развиват биологично земеделие. Кандидатствалите по под-мярката се задължават да прилагат екстензивни земеделски практики, щадящи околната среда, за което ще подлучват компенсаторни плащания. Чрез под-мярка „Управление на земеделски земи с висока природна стойност”, която включва три направления: възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност; възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност; поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места, ще се подпомагат екстензивни земеделски практики в земи с висока природна стойност. По-голяма част от тези земи са постоянно затревени площи. В зависимост от това дали пасищата и ливадите са опредени като недоизпасни или преизпасани, земеделските стопани се задължават да прилагат адекватни дейности, за да ги подържат в добро земеделско и екологично състояние. За обработваемите земи с ВПС се предвиждат възможности за прилагането на дейности, спомагащи за опазването на застрашени видове птици. Под-мярка „Опазване на традиционни характеристики на ландшафта” и стартиралото през 2007 г. направление – традиционно отглеждане на овощни култури дават възможност ниско продуктивните овощни насаждения с възраст над 25 г. да бъдат опазени. Това ще спомогне за консервацията на създалите се с годините ценни местообитания и обитаващите ги видове.

14

Чрез под-мярка „Традиционно животновъдство”, с направления: опазване на застрашени от изчезване местни породи и традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм), ще се насърчи отглеждането на застрашени местни породи селскостопански животни, както и подържането на планинските пасища в два национални парка – НП „Пирин” и НП „Централен Балкан” чрез подпомагане на пасторализма. Съгласно под-мярка „Опазване на почвите и водите” с направления: въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите и контрол на почвената ерозия, за извършването на противоерозионни мероприятия и въвеждането на сеитбообращения ще се изплащат компенсации. Това ще спомогне за запазване на почвеното плодородие и опазване на водите от замърсявания с нитрати от земеделски дейности. Поеманите от земеделските стопани агроекологични задължения са за пет годишен период. Чрез този период се гарантира постигането на устойчивост и дългосрочен ефект върху опазването на биооразнобразието и запазване на традиционния селски ландшафт. Финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 на сто от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 на сто - от бюджета на Република България. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Друг инструмент за опазване на биологичното разнообразие и за борба с изоставянето на традиционни земеделски земи и обезлюдяването на селските райони е подпомагането на земеделски стопани, обработващи земи в т.н необлагодетелствани райони. Това се постига чрез прилагането на две мерки от Ос 2 на ПРСР - „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (чл.36 (а) (i) от регламент (ЕК) №1698/2005)” и „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони (чл.36 (а) (ii) от регламент (ЕК) №1698/2005)”. Необлагодетелстваните райони бяха определени с Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (обн. ДВ бр. 20 от 26 февруари 2008 г.). За 2007 г. земеделските стопани подадоха заявления за подпомагане за 454 222 ha в необлагодетелствани райони. Мярка „Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕС” и мярка „Плащания по Натура 2000 – за гори” от Ос 2 на ПРСР се планува да стартират на по-късен етап. За това е необходимо да бъдат издадени и обнародвани в Държавен вестник заповедите за обявяване на защитените зони за опазване на дивите птици, съгласно Решение 122 на Министерски съвет от 02.03.2007 г., с разписани конкретни забрани за извършване на земеделска дейност, които да бъдат компенсирани. Прилагането на двете мерки за компенсиране в местата от Натура 2000 се очаква да започне през 2010 г. Финансирането по Ос 4 - “ЛИДЕР” е на териториален принцип и е предназначено за изпълнение на местни стратегии за развитие в селските райони, придобиване на умения и

15

оживяване на териториите и управление на дейностите на местни инициативни групи. Ще се поощряват местни стратегии с интегрирани мерки за опазване на околната среда и устойчиво развитие. Повече информация за програмата е достъпна на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните http://www.mzh.government.bg Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” (2007-2013) Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” /2007-2013/ (ОПРСР) е изготвена от администрацията, която отговаря за прилагането на Общата политика по рибарство на Европейския съюз в Република България – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в съответствие с:

• изискванията на Регламент на Съвета на Европейския съюз № 1198/2006 за създаването на Европейски фонд по рибарство (ЕФР);

• Регламент на Европейската Комисия № 498/2007 относно подробните правила за прилагане на Регламент на Съвета на ЕС № 1198/2006;

• Националния стратегически план за рибарство и аквакултури на Република България за периода 2007 – 2013 г. (НСПРА).

Стратегическата визия за сектор ” Рибарство”, заложена в НСПРА и развита от ОПРСР, е насочена към превръщането на сектора в конкурентоспособен, модерен и динамичен, базиран на устойчиво развитие на рибарството и аквакултурата, както и към подобряване качеството на живот в рибарските области. За постигане на стратегическата визия, Оперативната програма има четири основни цели:

1. Да се осигури конкурентоспособност и устойчивост на рибарския сектор; 2. Да се развие пазара на продуктите от риболов и аквакултурно производство; 3. Да се подкрепи устойчивото развитие на рибарските области и да се подобри

качеството на живот в тях; 4. Да се подпомогне изпълнението на Оперативната програма в рамките на Общата

политика по рибарството на ЕС 5.

За постигане на целите на ОПРСР са разработени пет приоритетни оси:

1. Приоритетна ос 1 - Мерки за приспособяване на българския риболовен флот 2. Приоритетна ос 2 -Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и

маркетинг на продукти от риболов и аквакултура 3. Приоритетна ос 3 - Мерки от общ интерес 4. Приоритетна ос 4 -Устойчиво развитие на рибарските области 5. Приоритетна ос 5 -Техническа помощ

Мерките, заложени по Приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” са насочени към увеличаване снабдяването на пазара с продукция от аквакултура с цел намаляване

16

риболовната преса върху естествените популации на водните организми, компенсиране на изчерпаните морски ресурси. Дейността в стопанствата за производство на риба и други водни организми трябва да е в съответствие със споменатите изисквания за използването на методи, щадящи околната среда и водите и технологии за аквакултура, както и собствен мониторинг на водите и санитарен контрол. Поставените цели са насочени към повишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на добрите производствени практики, система за мониторинг на качеството, санитарни и хигиенни мерки. За постигане на целите на приоритетна ос 2 са заложени следните мерки:

• Мярка 2.1 Производствени инвестиции в аквакултурата • Мярка 2.2 Аква-екологични мерки • Мярка 2.3 Мерки за опазване здравето на потребителя • Мярка 2.4 Мерки, насочени към опазване здравето на животните • Мярка 2.5 Риболов във вътрешни водоеми • Мярка 2.6 Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и

аквакултура Бенефициенти по тази приоритетна ос могат да бъдат физически лица, регистрирани като земеделски производители, юридически лица или еднолични търговци, асоциации и организации на производителите, собственици на аквакултурни ферми. По Приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” общия размер на публичните разходи е 48005824,8 евро, от които 36004368,6 евро финансиране от Европейския фонд по рибарство и 12001456,20 евро национално съфинансиране. Повече информация е достъпна на страницата на оперативната програма - http://oprsr.government.bg/ Оперативната програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Оперативната програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. (ОПРР) е насочена към практическото изпълнение на Приоритет 4 на Националната стратегическа референтна рамка - “Балансирано териториално развитие” и очертава основните области, в които България ще получи финансиране за своите региони от Европейския фонд за регионално развитие. Целите на програмата се изпълняват чрез подпомагане на операции включени в 5 приоритета:

• Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие • Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност • Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма • Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество

17

• Приоритетна ос 5: Техническа помощ Приоритетна ос 1 е насочена към широк кръг от интервенции с цел подобряване на конкурентоспособността на градовете и градските територии и по-специално - осигуряване на условия за развитието на успешни и устойчиви градски райони, свързани помежду си, които създават възможности едни на други и на прилежащите им извънградски територии. По този приоритет от особена важност е да се повиши привлекателността и конкурентоспособността на градовете, да се осигури добро качество на живот и достъп до основни услуги в тях, като се има предвид опазването на екологичния им потенциал. Операция 1.4. Подобряване на физическата среда и превенция на риска в рамките на приоритетната ос има за цел повишаване качеството на живот и съответните екологични условия, включително предотвратяване на рискове, както и подобряване на физическата среда на градските центрове и агломерации като част от по-широкообхватната стратегия за социално и екологично възраждане. Списъкът с примерни дейности за подкрепа включва:

• Рехабилитация, изграждане, възстановяване и създаване на зони за обществен отдих, като паркове, детски площадки и др.;

• Подобряване на градската среда чрез поставяне на пейки, беседки, фонтани, статуи и др.;

• Изграждане/ реконструкция/ рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, подновяване и подобряване на достъпа на хора с увреждания, изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пешеходни зони, алеи и подлези за пешеходци и велосипедисти, включително свързани дейности, като поставяне на указателни знаци, изграждане на паркинги встрани от главни улици и др.;

• Рехабилитация и реконструкция на улични мрежи и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление и други мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, като поставяне на осветление на паркови площи, охранителни системи за наблюдение на обществени места и др.;

• Подобряване на достъпа за хора с увреждания до административни общински сгради;

• Инициативи на местните жители, мрежи за партньорство и планове за действие, свързани с градското развитие;

• Дребномащабни инфраструктурни мерки за предотвратяване на наводнения и свлачища (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения); борба с бреговата ерозия, изграждане на малки по обем преливници, бентове и др; възстановяване и изграждане на дребномащабни дренажни съоръжения и инфраструктура;

• Обновяване на съществуващи и изграждане на нови съоръжения и закупуване на оборудване, включително пожарни коли, за ограничаване на пожари, предотвратяване на рискове и щети за живота и имуществото на хората при пожар;

• Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Бенефициенти

18

Общини, сдружения на общини, организации с нестопанска цел в партньорство с общини, Министерство на вътрешните работи/ Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (конкретен бенефициент). Операция 1.5. Системи за устойчив градски транспорт е насочена към осигуряване на достъпност и сближаване чрез ефикасни и устойчиви градски транспортни системи. Целта при развитието на устойчив градски транспорт е подобряване на жизнените и екологични условия в основните градски райони в страната. Основна цел ще бъде създаване на по-ефективен и бърз градски транспорт с по-малко потребление на енергия, изграждане на по-достъпна вторична инфраструктура на обществените транспортни мрежи и въвеждане на природосъобразни видове градски транспорт. Чрез поддържането на градска транспортна система от различни видове превозни средства ще бъде постигнато балансирано разделение и ще се намали отрицателното влияние върху околната среда. Тъй като градският транспорт е един от най-големите замърсители на околната среда, чрез тази операция политиката за регионално развитие ще подпомага изпълнението на интегрирани стратегии за екологично чист градски транспорт, като част от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. По-ефективно използване на съществуващата инфраструктура ще се постигне чрез укрепване на системи за екологично съобразен обществен транспорт. Списък с примерни дейности за подкрепа:

• Разработване на планове за управление на трафика и внедряване на автоматизирани системи за управление и контрол чрез въвеждане и подобряване на системите за управление и информационно обслужване (например центрове за управление на трафика, централизирана компютърна система, детекторни станции за превозни средства, дистанционно сменяеми информационни табла, кантари, комуникационни подсистеми);

• Подобряване на достъпността на градските автобусни спирки – платформи за хора с увреждания, премахване на пречките за ориентация и информация, светлинно и звуково обявяване на спирките, ясно визуално означаване на линиите, разписания, разбираеми и за хора с намалено зрение, информация за незрящи и др.;

• Обновяване на транспортната инфраструктура – контактна мрежа, подобряване на спирки, бази за ремонт и поддръжка и оборудване;

• Развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони;

• Осигуряване на система за защита от шума - осигуряване на трамвайните линии с антивибрационни и шумозащитни елементи;

• Разработване и подобряване на системи за обществен градски транспорт, използващи автобуси, трамваи, тролеи, които отговарят на европейската нормативна уредба за вредни емисии от двигателите и използване на възобновяеми/алтернативни енергийни източници в градския транспорт;

Бенефициенти Общини (включително в партньорство с публични компании за обществен транспорт).

19

За повече информация - http://www.bgregio.eu/ 7-ма Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и технологично развитие Тема 6: Околна среда (вкл. изменения на климата) Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) е насочена към изграждане на интегрирано Европейско изследователско пространство за постигане на дълготраен и устойчив икономически растеж. Програмата подкрепя провеждането на върхови научни изследвания в нововъзникващи области на познанието. Тя насърчава обвързването на научната политика с другите политика на Общността – заетост, регионално развитие, конкурентоспособност и иновации – за да гарантира допълване и успешно взаимодействие между тях. В България национален координатор е Министерството на образованието и науката. Седмата рамкова програма се реализира чрез четири големи програми: „Сътрудничество”, „Идеи”, „Хора” и „Капацитети”. Програма “Сътрудничество” подкрепя транснационално сътрудничество в десет тематични области, отговарящи на основните сфери на развитието на технологиите и иновациите в Европа и в съответствие с европейските социални, икономически и индустриални предизвикателства. Общата програмна цел е устойчивото развитие на Европейската икономика, базирана на знанието. Специално внимание се отделя на ефективната координация между тематичните приоритети. Подкрепят се интердисциплинарни научни проекти, които да допринесат за развитието на различни научни направления. Специално внимание се отделя на междусекторното партньорство и изпълнението на научни проекти, разрешаващи важни за индустрията проблеми. Тематичен приоритет 6 от Програма „Сътрудничество” е „Околна среда (вкл. изменение на климата)”. Бюджетът на тематичен приоритет „Околна среда(вкл. изменение на климата)” за периода 2007 – 2013 г. е 1,89 млрд. евро. Цел: Устойчиво управление на околната среда и нейните ресурси чрез модерни изследвания на връзките и взаимодействията между климат, биосфера, екосистеми и човешките дейности и развитието на нови технологии, механизми и услуги, за да се постигне интегриран подход за решаване на глобалните екологични въпроси. Социален аспект: Земните природни ресурси и средата, създадена от човека са ограничени в резултат на нарастващия брой на населението, урбанизацията, строителството, непрекъснатото разгръщане на селското стопанство, аквакултурата, риболова, транспорта и енергийния сектор, както и климатичните промени и затоплянето в местен, регионален и световен мащаб. Във връзка с това, дейностите по приоритет „Околна среда” обхващат

20

прогнозиране на климатичните и екологичните промени, промените касаещи земята и океаните; върху методите и технологиите за мониторинг, превенция, смекчаване и адаптиране на екологичните влияния и рискове, както върху здравето на човека, така и върху устойчивостта на природната среда и на средата, създадена от човека Изследователски дейности:

• Климатични промени, замърсяване и рискове, включващи въздействие върху околната среда и климата; околна среда и здраве; природни бедствия.

• Устойчиво управление на ресурсите, в т.ч. и взаимодействие между факторите, влияещи негативно върху околната среда и човешкото здраве; консервация и устойчиво управление на природните и сътворените от човека ресурси и биологичното разнообразие; устойчивото използване и управление на горите; управление на морската среда.

• Екологични технологии, в т.ч. екологични технологии за наблюдение, симулация, превенция, смекчаване, адаптация, обновяване и възстановяване на природната и култивираната среда; опазване, съхранение и увеличаване на културното наследство; технологична оценка, валидиране и тестване.

• Наблюдения на земята и инструменти за оценка, включващи системи за наблюдение на Земята и океаните и методи за мониторинг на околната среда и за устойчиво развитие; (Глобалната система за наблюдение на Земята -GEOSS и Глобалният мониторинг за околна среда и сигурност - GMES); методи за мониторинг на околната среда и устойчивото развитие; прогнозни методи и инструменти за оценка на устойчивото развитие, като се имат предвид различните етапи на наблюдението.

Икономически аспект: Екологичните технологии допринасят за устойчивото потребление и производство, за осигуряването на устойчив растеж и ефективни, от екологична гледна точка, решения на проблеми, свързани с околната среда и насочени към опазване на културното ни и природно наследство. Екологичните изисквания са стимул за иновации и могат да осигурят бизнес възможности и по-голяма конкурентноспособност, като в същото време гарантират по-стабилно бъдеще за следващите поколения. Европейските технологични платформи за водоснабдяването и канализацията, за устойчивите химични показатели потвърждават необходимостта от предприемане на действия на ниво ЕС, като разработените от тях стратегически научни програми са интегрирани в програмата „Околна среда“. Потенциални бенефициенти:

• научноизследователски групи от университети и научноизследователски институти • предприятия, ориентирани към внедряване на иновации • малки и средни предприятия (SMEs) • сдружения или групи от малки и средни предприятия • публични или правителствени администрации (местни, регионални или

национални) • млади научни работници (докторанти, специализанти) • утвърдени научни работници

21

• институции, експлоатиращи научноизследователски инфраструктури от транснационален интерес

• организации и изследователи от трети страни • международни организации • организации на гражданското общество.

Програма е структурирана съгласно четирите основни дейности на тема “Околна среда” в Специфичната програма за сътрудничество, т.е. изменение на климата, замърсяване и рискове; устойчиво управление на ресурси; екологични технологии; наблюдение на Земята и инструменти за оценка. Тя отчита динамиката на дейностите на Шеста рамкова програма за изследвания и технологично развитие /FP6/, за да се обърне, веднага от самото начало на FP7, към онези области, които изискват спешни действия. Съобразно с новото развитие на политиката, тя дава и акцент на нови или засилени дейности. Повече информация можете да намерите на адреси: http://7fp.mon.bg/index.php и http://cordis.europa.eu/fp7/cooperation/home_en.html Програма LIFE+ LIFE+ e финансов инструмент, чрез който се подпомагат приоритетно мерки по разработване и прилагане на политиката за околна среда на Общността. Програмата включва единна схема на управление на средства: централно пряко управление, осъществявано от Европейската комисия. Крайното решение, относно избирането и финансирането на дадено проектно предложение се взима от Европейската комисия, с помощта на Комитет, съставен от представители на всички страни – членки (чл.13 и 14 от Регламент № 614/2007). Националните компетентни органи в отделните страни – членки имат за задача да съберат всички проектни предложения, след което да ги представят на Европейската комисия за оценка и одобряване. LIFE+ съдържа три основни компонента:

• Природа и биологично разнообразие • Политики и управление в областта на околната среда • Информация и комуникации

Компонент Природа и биологично разнообразие По този компонент се съфинансират проекти за най-добри практики или демонстрационни проекти, които допринасят за изпълнението на директивите за птиците и местообитанията (Директива 92/43/ЕС и Директива 79/409/ЕС), както и за по-нататъшното развитие и реализация на мрежата НАТУРА 2000. Също така, се съфинансират иновационни или демонстрационни проекти, които допринасят за прекратяване загубата на биоразнообразие до 2010 г. в рамките на Общността. Максималният размер на съфинансирането от бюджета на LIFE+ по този компонент е 50 % от общия бюджет на проекта, но може да достигне до 75 % за проекти, насочени към опазване на приоритетни видове и хабитати.

22

Компонент Политики и управление в областта на околната среда По този компонент се съфинансират иновационни или демонстрационни проекти, които допринасят за изпълнението на европейската политика в областта на околната среда, както и развитието на иновационни мерки, технологии, методи и инструменти. Подпомагат се и проекти за мониторинг на натиска върху околната среда (включително дългосрочен мониторинг на горите) Максималният размер на съфинансирането от бюджета на LIFE+ по този компонент е 50 % от общия бюджет на проекта Компонент Информация и комуникации По компонента се съфинансират проекти за предоставяне на информация и кампании за повишаване на общественото съзнание по въпросите на опазването на околната среда, природата или биоразнообразието, както и проекти за предотвратяване на горските пожари (повишаване на общественото съзнание, специализирано обучение) Максималният размер на съфинансирането от бюджета на LIFE+ по този компонент е 50% от общия бюджет на проекта Бенефициенти по LIFE+ Публични или частни органи и организации, държавни институции, неправителствени организации могат да бъдат бенефициенти по финансовия инструмент. Повече информация е достъпна на страницата на МОСВ, ниво LIFE+ http://www.moew.government.bg/ Оперативна програма 'Югоизточна Европа'

На 20 декември 2007 г. Европейската комисия одобри Програмата за транснационално сътрудничество 'Югоизточна Европа' за периода 2007—2013 г. Тя включва подкрепа от страна на Общността за региони в 16 страни — държави-членки, страни кандидатки, потенциални страни кандидатки и трети страни.

За 14 държави, а именно Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Хърватия, Бивша югославска република Македония, Гърция, Унгария, Сърбия, Черна гора, Словакия, Словения и Молдова, зоната, която отговаря на условията за финансиране, обхваща цялата територия на съответната страна;

В 2 държави само някои региони отговарят на условията за финансиране: в Италия това са Lombardia, Bolzano/Bozen, Trento, Veneto, Friuli-Venezia-Giulia, Emilia Romagna, Umbria, Marche, Abruzzo, Molise, Puglia Basilicata, а в Украйна — Cjermovestka Oblast, Ivano-Frankiviska Oblast, Zakarpatska Oblast.

Общата стратегическа цел на програмата е да се засили „процеса на териториална, икономическа и социална интеграция и да се допринесе за сближаването, стабилността и конкурентоспособността“ посредством развитието на транснационални партньорства. Тя е насочена към четири тематични приоритета: „Иновации“, „Околна среда“, „Достъпност“ и „Устойчиво развитие на градовете“. Това ще даде конкретна възможност на Западните

23

Балкани да се доближат до Европейския съюз и ще задълбочи отношенията със съседните на ЕС държави.

Повече информация можете да намерите на адреси: http://www.southeast-europe.net/hu/ http://ec.europa.eu/regional_policy/country/prordn/index_en.cfm?gv_pay=BG&gv_reg=ALL&gv_obj=ALL&gv_the=ALL&gv_per=2 Оперативна програма 'Гърция-България'

На 28 март 2008 г. Европейската комисия одобри програма за трансгранично сътрудничество между Гърция и България за периода 2007—2013 г. Програмата включва подкрепа от Общността за следните региони в Гърция: Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Солун и Сяр, и следните региони в България: Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково. Гръцкият регион Кавала може да вземе участие в проекти в качеството си на прилежащ район, т.е. като получава най-много 20 % от заделеното за програмата финансиране.Общият бюджет за програмата е близо 130 милиона EUR, като подпомагането на Общността чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) възлиза на близо 111 милиона EUR. Това представлява приблизително 1,3 % от общите инвестиции на ЕС, предвидени за цел „Европейско териториално сътрудничество“ по линията на политиката

Оперативната програма е структурирана съобразно следните четири приоритетни оси:

• Приоритет 1: Качество на живота (приблизително 46% от общата сума за финансиране) Основната цел по този приоритет се състои в модернизирането и управлението на природните ресурси и културното наследство, както и в дейността, свързана със здравни и социални въпроси, като стремежът е за подобряване на качеството на живот и степента на благоденствие на обитателите на граничния район. Другите цели включват: (1) защита и мерки за превръщането на богатите и разнообразни природни ресурси в района в движеща сила за балансирано икономическо развитие; (2) полагане на усилия в посока на съвместното управление на риска в сферата на управлението на водите, управлението на отпадъците и управлението на риска за защита срещу природни и предизвикани от човека бедствия; (3) осигуряване на подкрепа и закрила за културното наследство и установяването на сътрудничество в сферата на културата в граничния район; и (4) установяване на сътрудничество като част от усилията за справяне с проблемите на здравната и социалната закрила.

• Приоритет 2: Достъпност (приблизително 24% oт общата сума за финансиране) • Приоритет 3: Конкурентоспособност и човешки ресурси (приблизително 24% oт

общата сума за финансиране) • Приоритет 4: Техническа помощ (приблизително 6% от общата сума за

финансиране) За повече информация : http://www.espa.gr/English/Documents.aspx?docid=61,64,102 www.bgregio.eu

24

Оперативна програма 'Румъния - България'

На 18 декември 2007 г. Европейската комисия одобри програма за трансгранично сътрудничество между Румъния и България за периода 2007–2013 г. Програмата включва помощ от Общността за 15 региона от NUTS ниво 3, от които седем са в Румъния (окръзите Мехединти, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калараш и Констанца) и седем — в България (областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе Силистра и Добрич). Наред с тези области, в територията, за която се допуска подпомагане по програмата, бе включена и Разградска област в България, в съответствие с разпоредбата за гъвкавост в член 21, параграф 1 от Регламента относно Европейския Фонд за регионално развитие (ЕФРР) .

Общият бюджет на програмата е 262 милиона евро, като помощта от Общността посредством ЕФРР възлиза на 218 милиона евро. Това представлява приблизително 2,5 % от общите инвестиции на ЕС, предвидени за цел европейско териториално сътрудничество по политиката на сближаване за 2007–2013 г.

Оперативната програма е структурирана в съответствие със следните приоритети:

• Приоритет 1: Достъпност (приблизително 36,4 % oт общата сума за финансиране) • Приоритет 2: Околна среда (приблизително 34,3 % oт общата сума за финансиране)

Приоритетът е насочен към устойчивото използване и опазване на природните ресурси и околната среда, и насърчаването на резултатното управление на рисковете в трансграничната област. Целите са следните: да се осигури ефективното опазване и използване на природните богатства в областта посредством координирани съвместни системи за управление, да се повиши осведомеността относно опазването и управлението на околната среда в трансграничната област, и да се закрилят местното население, предприятията, околната среда и инфраструктурата от потенциалните пагубни последици от природни и предизвикани от човека кризи.

• Приоритет 3: Икономическо и социално развитие (приблизително 21,6 % oт общата сума за финансиране)

• Приоритет 4: Техническа помощ (приблизително 7,7 % oт общата сума за финансиране)

За повече информация http://ec.europa.eu/regional_policy/country/prordn/index_en.cfm?gv_pay=BG&gv_reg=ALL&gv_obj=ALL&gv_the=ALL&gv_per=2 Оперативна програма ТГС България-Сърбия 2007-2013 Основната цел на програмата е да допринесе за сближаването в региона, чрез подобряване на икономическото сътрудничество и сътрудничеството в социалната сфера за намирането на съвместни решения на общите проблеми. Избираемата област включва 6 области в

25

България – Видин, Монтана, София, Перник, Кюстендил и София- град. Приоритетните оси на програмата са следните :

• Приоритет 1 : Подобряване на малко мащабна физическа инфраструктура за социални и икономически мрежи.

• Приоритет 2 : Подобряване на капацитета за съвместно планиране, разрешаване на проблеми и развитие

• Приоритет 3 : Техническа помощ За повече информация : www.bgregio.eu Оперативна програма ТГС България- Турция 2007-2013г. Програмата включва три избираеми области в България: Ямбол, Бургас и Хасково и две провинции в Турция – Одрин и Киркларели. Съдържа три приоритетни оси:

• Приоритетна ос 1 : Устойчиво социално-икономическо развитие • Приоритетна ос 2 : Подобряване качеството на живот • Приоритетна ос 3: Техническа помощ

За повече информация : www.bgregio.eu Оперативна програма ТГС България- Македония 2007-2013г. Основна цел на програмата е устойчиво развитие в българо-македонския граничен район в подкрепа на по-широко европейско сътрудничество.Избираема област по програмата са две области в България- Благоевград и Кюстендил и три района в Македония- североизточен, източен и югоизточен.Приоритетните оси на програмата са :

• Приоритет 1: Икономическо развитие и социално сближаване – подкрепа на предприемачеството, създаване на заетост, развитие на човешки ресурси.

• Приоритет 2: Подобряване качеството на живот – развитие на туризъм на базата на културни и природни ресурси.

• Приоритет 3: Техническа помощ За повече информация : www.bgregio.eu Програма ЕСПОН 2013 Програма ЕСПОН 2013 – Европейска мрежа за наблюдение на териториалното развитие и сближаване е одобрена от Европейската комисия на 7 ноември 2007г. и включва всички 27 страни –членки на ЕС, както Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Обща цел на Програмата е да подкрепи развитието на политиките във връзка с целта за териториално сближаване и хармонично развитие на европейската територия.Програмата предоставя равнима информация, данни, анализи и сценарии за териториалните динамики и трендове, като по този начин ЕСПОН улеснява мобилизирането на териториалния капитал и възможностите за развитие на градовете, регионите и по-големите територии.

26

За повече информация : http://www.espon.eu www.bgregio.eu ` Оперативна програма Интеракт 2007-2013 Тази програма е одобена от Европейската комисия през юни 2008г. и се финансира от Европейския фонд за регионално развитие. Целта на програмата е да подкрепи доброто управление на програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, съфинансирани от ЕФРР. За повече информация : www.interact-eu.net www.bgregio.eu Оперативна програма -INTERREG IVC Общата цел на програма ИНТЕРРЕГ IVC, предвид фокуса й върху междурегионалното сътрудничество, е да подобри ефективността на политиките за регионално развитие в областите иновации, икономика на знанието, околна среда и предотвратяване на риска, както и да допринесе за икономическата модернизация и повишената конкурентоспособност на Европа Програмата е организирана в два тематични приоритета, свързани с дневния ред от Лисабон и Гьотеборг. За всеки от приоритетите са определени под-приоритети:

• Приоритет 1: Иновации и икономика на знанието - иновации, изследователско и технологическо развитие; - предприемачество и МСП; - информационно общество; - заетост, човешки капитал и образование.

• Приоритет 2: Околна среда и предотвратяване на риска - природни и технологични рискове; промяна на климата; - управление на водите; - предотвратяване и управление на замърсяването; - биоразнообразие и опазване на природното наследство; качество на въздуха; - енергетика и устойчив транспорт; - културно наследство и ландшафт.

Програма ИНТЕРРЕГ IVC подкрепя проекти, които целят подобряване на регионалните и местните политики по посочените под-теми посредством междурегионален обмен на опит на ниво политики. За повече информация : www.bgregio.eu

27

Програма “Мрежа за градско развити” – URBACT

На 2 октомври 2007 г. Европейската комисия одобри „URBACT II“, 2007—2013 г. , Европейска програма за териториално сътрудничество, която обхваща целия Европейски съюз, както и Норвегия и Швейцария.

Програмата има за цел да поощрява сътрудничеството в областта на градското развитие и да насърчава обмена на опит сред европейските градове. Нейният общ бюджет е около 68 милиона евро. Помощта от Общността посредством Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) възлиза на около 53 милиона евро, което представлява приблизително 12 % от всички инвестиции на ЕС, предназначени за програмите за междурегионално сътрудничество и работа в мрежи по целта за Европейско териториално сътрудничество на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

Акцентът на програма URBACT II е върху следните приоритети за сътрудничество:

• Приоритет 1: Градовете – двигатели на растежа и трудовата заетост [около 44 % от общото финансиране от ЕФРР]

• Приоритет 2: Привлекателни и сплотени градове [около 50 % от общото финансиране от ЕФРР]

Подтеми:

- Интегрирано развитие на необлагодетелствани райони и на райони, които са застрашени да се превърнат в необлагодетелствани — терени, използвани в миналото за промишлени цели, градски центрове и периферни необлагодетелствани райони,

- Социална интеграция: жилища, управление на имиграцията, младеж, здравеопазване, сигурност, ИКТ, култура,

- Екологични въпроси: отпадъци, подобряване на мониторинга на околната среда, подобряване на качеството на въздуха; качество на водата и водоснабдяване; енергия от възобновяеми източници, интегрирани транспортни политики, преход към рециклиращо общество,

- Управление и градоустройство: градоустройство, многостепенно управление, участие на гражданите, териториално управление (хоризонтално и вертикално).

• Приоритет 3: Техническа помощ [6 % от общото финансиране от ЕФРР] За повече информация : http://ec.europa.eu/regional_policy/country/prordn/details_new.cfm?gv_PAY=CH&gv_reg=ALL&gv_PGM=1265&LAN=1&gv_PER=2&gv_defL=4 Съвместна оперативна програма Черно море 2007-2013

28

• Съвместна оперативна програма Черно море 2007-2013 включва следните 3 приоритета Приоритет 1: Трансгранично партньорство за икономическо и социално развитие, основано на общи ресурси

• Приоритет 2: Споделяне на ресурси и знания за защита и съхраняване на околната среда

• Приоритет 3: Културни и образователни инициативи за създаване на обща културна среда в черноморския регион

Допустимата територия на програмата включва:Азербайджан: цялата територия;Армения: цялата територия;България: Североизточен и Югоизточен район;Грузия: цялата територия;Гърция: Централна Македония, Източна Македония и Тракия;Молдова: цялата територия;Румъния: Югоизточен район;Русия: Ростовска област, Краснодарски Край и Адигейска Република;Турция: Истанбул, Текирдаг, Коджаели, Зонгулдак, Кастамону, Самсун, Трабзон;Украйна: Одеска, Миколаивска, Херсонска, Запорожка и Донецка област, Севастопол и Република Крим; За повече информация : http://www.blacksea-cbc.net/ www.bgregio.eu Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации е насочена към насърчаване на конкурентоспособността на европейските предприятия. Програмата подкрепя предимно малки и средни предприятия при осъществяване на иновационни дейности (вкл. еко-иновации), насърчава по-добрия достъп до финансиране и осигурява услуги за подкрепа на бизнеса в регионите. CIP подпомага, също така, използването на информационни и комуникационни технологии и развитието на информационно общество. Друга насока е повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми източници на енергия. С общ бюджет 3,62 млрд. евро, програмата е с период на действие 2007 – 2013 г. CIP включва три подпрограми:

• Предприемачесто и иновации • Политическа подкрепа за развитието на информационни и комуникационни

технологии • Интелигентна енергия за Европа

В подпрограма Предприемачество и иновации е включено отделно направление 4. Еко-иновации – превръщане на устойчивото развитие в бизнес реалност. В рамките на това направление се подкрепят проекти, насочени към въвеждането на еко-иновационни техники, продукти, услуги или практики от значение за Общността, за които вече са били проведени успешни технически демонстрации, но все още не са навлезли на пазара. Тези проекти трябва да допринасят за премахване на препятствията пред развитието и широкото приложение на еко-иновациите, създаване или разширяване на пазарите за

29

съответните продукти и повишаване на конкурентните преимущества на европейските предприятия на световните пазари. Проектите трябва също да се стремят към ограничаване на вредните въздействия върху околната среда, по-ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда от страна на предприятията и в частност малките и средни предприятия. За това направление са предвидени прибл. 200 млн. евро за периода 2008 – 2013 г. Финансовите средства се отпускат като безвъзмездна помощ в размер на 50 % от допустимите разходи по проекта Всички кандидати трябва да бъдат юридически лица, регистрирани на територията на ЕС. Допуска се и участие на кандидати от страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). По подпрограма Интелигентна енергия за Европа се подпомагат дейности в следните области:

1. Енергийна ефективност и рационално използване на ресурсите (SAVE) - Подобряване на енергийната ефективност и рационално използване на

енергията, специално в строителството и промишлеността - Подкрепа за изготвяне и прилагане на законодателни мерки

2. Нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER) - Въвеждане на нови и възобновяеми енергийни източници при

централизирано и нецентрализирано производство на електроенергия, топлинна енергия и охраждане, като по този начин се подкрепя диверсификацията на енергийните източници

- Интегриране на нови и възобновяеми енергийни източници в енергийните системи

- Подкрепа за изготвяне и прилагане на законодателни мерки 2. Енергия в транспорта (STEER) – насърчаване повишаването на енергийната

ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници в транспорта, включително:

- Подкрепа на инициативи, свързани с всички енергийни аспекти на транспорта и диверсификацията на горивата

- Насърчаване използването на възобновяеми горива и енергийна ефективност в транспорта

- Подкрепа за изготвяне и прилагане на законодателни мерки Отпуснатите средства за съ-финансиране от програмата могат да бъдат до 75 % от общите приемливи разходи по проектите. Максимална продължителност на проектите може да бъде до 3 г. Кандидати могат да бъдат само юридически лица, регистрирани на територията на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Хърватска. За повече информация: http://ec.europa.eu/cip/index_en.htm МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ Глобалeн екологичен фонд (ГЕФ)

30

ГЕФ е независима финансова организация, основана през 1991 г., която осигурява безвъзмездна финансова помощ по проекти, които са от полза за глобалната околна среда и осигуряват устойчив начин на живот в местните общности. ГЕФ не финансира дейности за разрешаването на чисто национални проблеми. ГЕФ е финансов механизъм на Конвенцията за биологично разнообразие, Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата, Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители ГЕФ осигурява съфинансиране по проекти в следните области:

• Биологично разнообразие; • Изменение на климата; • Международни води; • Деградация на почвите; • Озонов слой; • Устойчиви органични замърсители

Съществуват три типа проекти:

• Пълномащабни проекти, при които съфинансирането от страна на ГЕФ възлиза на над 1 милион щатски долара.

• Средномащабни проекти, при които съфинансирането от страна на ГЕФ е до 1 милион щатски долара.

• Съфинансиране на дейности. Проектите на ГЕФ се управляват от три изпълнителни агенции - Програма за околна среда на Обединените нации (UNEP/ЮНЕП); Програма за развитие на Обединените нации (UNDP/ПРООН); Световната банка (WB/СБ). Седем други международни организации, известни също като изпълняващи агенции на ГЕФ, спомагат за управлението и изпълнението на проектите на ГЕФ:

• Африканска банка за развитие (AfDB); • Азиатска банка за развитие (ADB); • Европейска банка за възстановяване и развитие (EBRD); • Интер-Американска банка за развитие (IDB); • Международен фонд за селскостопанско развитие (IFAD); • Организация за храни и земеделие на ООН (FAO); • Организация за индустриално развитие на ООН (UNIDO).

България е член на ГЕФ и може да кандидатства за кредити от Световна банка или да получава техническо съдействие от ПРООН. Само правителства могат да се обръщат за финансиране към ГЕФ. Кандидатите могат да направят това чрез Министерство на околната среда и водите. Повече информация можете да намерите на адрес: www.gefweb.org Програма за малки проекти на ГЕФ

31

Програмата за малки проекти (ПМП) на ГЕФ стартира през 1992 г., за да насърчава дейности, породени от хората и насочени към глобални проблеми в областта на околната среда. ПМП цели да постигне ползи от глобален характер в петте тематични области на ГЕФ:

• Биологично разнообразие; • Изменение на климата; • Международни води; • Деградация на почвите (основно опустиняване и обезлесяване); • Устойчиви органични замърсители.

Програмата се прилага от ПРООН от името на трите изпълнителни агенции на ГЕФ и се изпълнява от Офиса за обслужване на проекти на Обединените нации. България кандидатства за разкриване на ПМП за страната през 2002 г. и получава одобрение през 2005 г. В рамките на ПМП има две възможности за финансиране – предложения за финансиране на проекти и предложения за финансиране на дейности за подготовка на проекти. Предложения за финансиране могат да се подават от организации и неформални групи, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за читалищата, Закона за задълженията и договорите и Закона за вероизповеданията. Партньори по проектите могат да бъдат всякакъв вид физически и юридически лица, органи на държавната и местната власт и държавни и учебни заведения и други. Подходящите проекти трябва да съответстват на Националната стратегия по програмата. Продължителността на проектите, финансирани от ПМП е до 3 години, а на предложения за финансиране на дейности за подготовка на проекти – 1 година. Максимална сума, с която се кандидатства за финансиране на проект към ПМП: 50 000 щ.д. Максимална сума, с която се кандидатства за финансиране на дейности за подготовка на предложение за финансиране на проект: 2000 щ.д. Задължително е осигуряването на съ-финансиране по всеки проект, от източници, различни от ГЕФ. Съ-финансирането може и да не бъде осигурено на етапа на депозирането на проекта, но трябва да бъде представен ясен план за привличането му по време на работата на проекта. Съ-финансирането може да е финансово и/или нефинансово (in-kind). Съфинансиране на ПМГ е възможно чрез: ПУДООС; НДЕФ; Механизми за съфинансиране на общинско ниво; паралелно финансиране от донорски програми; ИСПА; САПАРД. ПМГ може да подпомага и големи проекти на ГЕФ. Повече информация може да се получи на адрес: http://sgp-bulgaria.my.contact.bg/ Координатор от отдел “МС” – Нели Мутафова, младши експерт, e-mail: n.mutafova@moew.government.bg, тел. 940 62 58. Световна банка

32

България става член на Световната банка през 1990 г. Оттогава до днес финансовата помощ за страната е насочена към насърчаване на устойчив икономически растеж и намаляване на бедността. Стратегия за партньорство 2007-2009 г. Съветът на изпълнителните директори на Световната банка одобри на 13 юни 2006 г. нова Стратегия за партньорство с Република България за периода 2007-2009 г. Стратегията за партньорство (СП) е основополагащ документ, който описва подробно подкрепата на Банката за България за постигане на устойчив икономически растеж и успешно присъединяване към Европейския съюз. Стратегията включва всички планирани операции на Банката в България – отпускане на заемни средства, аналитична дейност и техническа помощ. Документът предвижда до 2009 г. отпускане на заеми в размер до 300 млн. щ. д. годишно заедно с извършване на значителна аналитична дейност и консултантски услуги, съсредоточаващи се върху приоритетните икономически цели на страната, като подобряване на инвестиционния климат за растеж на частния сектор и насърчаване на заетостта. Видове подкрепа За да постигне тези цели, Световната банка ще финансира проекти и програми в тези области и ще предостави подкрепа чрез анализи и консултации по политиките. До момента Банката е финансирала 36 операции в страната на обща стойност 2,1 млрд. долара.Седем са активните заеми в момента на обща стойност 229,2 млн. долара, включително и два гранта на обща стойност 17,5 млн. долара. Финансова помощ Банката оперира с два основни типа инструменти за финансиране – структурни и инвестиционни заеми, - като България е заемополучател и на двата вида. Заемите за преструктуриране се отпускат в подкрепа на изпълнението на макроикономически реформи и промени в политиката на даден сектор и, заедно с подкрепена от МВФ стабилизационна програма, целят да облекчат прехода на икономиката към устойчив растеж и намаляване на бедността. Инвестиционните заеми се отпускат за различни цели и биват управлявани от правителствени служби (техническа помощ, здравеопазване, образование и т.н.), от автономни държавни дружества (енергетика, телекомуникации) или от частния сектор. Анализи и консултантска помощ През годините Световната банка се ангажира с широк кръг анализи и консултантски услуги в подкрепа на реформите и прехода в България. Едни от последните изследвания са Икономически меморандум за страната, както и Преглед на политиката в областта на публичните финанси.

33

В светлината на новоприетата Стратегия за партньорство Банката ще предостави подкрепа и консултации в ключови области като инвестиционен климат, енергетика, регионално развитие, оценка на бедността и жизнения стандарт. Безвъзмездна помощ (Grants) Отпускането на безвъзмездна помощ от Световната банка има за цел да улесни изпълнението на проекти за развитие. Грантовете са предназначени да стимулират иновационните процеси, сътрудничеството между организациите и да увеличат участието на местни акционери в проектите. Проекти Световната банка разработва и финансира проекти по молба на българското правителство. След оценката на изпълнимостта и условията на заема идва ред на преговорите, одобрението от Борда и подписването. Заемът става ефективен след ратифицирането му от Народното събрание на България. От началото на прехода до сега Световна банка е финансирала 32 заемни операции в България на обща стойност над 2 млрд. щатски долара. Портфейлът на банката в страната в момента се състои от 7 инвестиционни проекта, включително два гранта на Глобалния екологичен фонд на равностойност от 229.2 млн. долара. Повече информация може да се намери на адрес www.unops.org. Централно-европейска инициатива (Central European Initiative) ЦЕИ е междуправителствен форум за сътрудничество и е най-старата и широкообхватна регионална структура в Централна и Източна Европа. Основана е през ноември 1989 г. в Будапеща. Основната цел е да помогне на страните в преход от Централна Европа да се приближат към ЕС. Планът за действие за периода 2004-2006 г. подчертава бъдещите намерения на организацията. Новата програма на ЦЕИ цели да улесни и съфинансира трансфера на опит и знания относно прехода и преговарянето от новите страни-членки на ЕС към останалите. Присъединяването на пет страни-членки на ЦЕИ към ЕС през 2004 г. насочи интересите на ЦЕИ към 10-те страни-членки на ЦЕИ, които са извън Европейския съюз. ЦЕИ си сътрудничи с други международни организации и институции като ОИСР, Съвета на Европа, ОССЕ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Световна банка, ИКЕ/ООН, както и с други регионални структури като Адриатическа инициатива за заеми, Съвет за регионално сътрудничество и други. Постоянни контакти са установени и с Европейския съюз. Въпреки че ЦЕИ не е основен донор, организацията разполага с няколко фонда, които се използват, за да подпомагат проекти от различни области, включително опазване на околната среда.

34

Доверителен фонд на ЦЕИ към ЕБВР

Фондът е създаден от Италия през 1992 г. и се използва за подпомагане на Техническо сътрудничество, насочено към Инвестиционни Проекти като предпроектни проучвания, техническа помощ, супервизия на проекти и Програми за Развитие (за подпомагане установяването на благоприятна икономическа и институционална среда в страните на ЦЕИ). Използва се също така за организирането на международни събития, програми за обучение, семинари, обмяна на опит и други в рамките на Дейностите на ЦЕИ за сътрудничество.

Секретариатът на ЦЕИ подпомага и ръководи сътрудничество по Инвестиционни проекти в различни сектори (включително селско стопанство, транспорт, малки и средни предприятия, общинска инфраструктура и услуги, банкиране, застраховане), като оптимизира взаимното сътрудничество между ЦЕИ и ЕБВР (както и сътрудничеството между ЦЕИ и други институции в особени случаи). Доверителният фонд може да се използва и за дейности по техническо сътрудничество, които имат отношение към инвестиционни проекти в по-ранна фаза (преди да се включат в официални списъци) или за по-генерални предварителни инвестиционни дейности. Доверителният фонд на ЦЕИ се използва също и за подпомагане и съдействие при планиране, финансиране и реализация на Дейности на ЦЕИ за сътрудничество като международни събития, обучителни програми, конференции, семинари и други събития, предложени от структурите на ЦЕИ (например Работните групи) и от партньори. Тези Дейности на ЦЕИ за сътрудничество се финансират както от Фонда на ЦЕИ за сътрудничество, така и от Доверителния фонд. Когато се използва Доверителния фонд, Дейностите за сътрудничество трябва да се фокусират към икономически и инвестиционни цели, и да се насочат към Икономическия форум на ЦЕИ, както и да се включат други международни организации. При практическото подреждане на Дейностите за сътрудничество Секретариатът на ЦЕИ за проекти се опитва да максимизира разпространението (малки фондове на ЦЕИ, съчетани с по-големи финансиращи фондове-партньори). Това се постига чрез използване подкрепата на съорганизаторите и партньорите на ЦЕИ и страната-домакин (в някои случаи и програми на ЕС). Фонд за сътрудничество на ЦЕИ

Чрез Фонда за сътрудничество на ЦЕИ се цели улесняване осъществяването на програми и проекти, организирани или спонсорирани от ЦЕИ.

Критерии за отпускане на средства:

1. Финансират се (от Фонд за сътрудничество и Доверителен фонд за международни

прояви) само дейности по сътрудничество с ЦЕИ като работни срещи, семинари, курсове, конференции и т.н.

2. Дейностите за сътрудничество трябва да бъдат по линия на приоритетите на ЦЕИ, съдържащи се в План за действие на ЦЕИ.

3. Дейностите за сътрудничество трябва да бъдат отворени за участие на всички членове на ЦЕИ и да включват няколко от тях.

35

4. Приоритет ще се дава на дейности, включващи държави-членки на ЦЕИ, които “най-силно се нуждаят от ускоряване на икономическия растеж или възстановяване” ( Декларация от Сараево)*.

5. Ще се установява участието в групата на ЦЕИ и външното изразяване на това участие ( напр. с използването на логото на ЦЕИ и нейните указания ).

6. Очакваното въздействие на предложените дейности върху съответния сектор ще бъде отчетено.

7. Финансовата помощ на ЦЕИ трябва да се допълва до максималния размер от други външни източници (доброволни помощи от Държавата-членка, участие на други международни организации и др.).

8. Необходимо е създаването на ясна организационна структура, лице отговарящо за осъществяването на проекта и пълно отчитане на използването на отпуснатите средства.

Средната финансова помощ е средно около 10 000 евро за даден проект/събитие, като би могло да достигне до максимум 50 % от общата стойност. Останалите средства трябва да са осигурени от други донори или собствено финансиране. Фонд за солидарност на ЦЕИ

Фондът за солидарност на ЦЕИ се основава на доброволни вноски от страните-членки на ЦЕИ и се управлява от Изпълнителния секретариат на ЦЕИ. Създаден е с цел да улеснява участието в събития на ЦЕИ на представители и експерти от страни-членки на ЦЕИ, но не са членове на ЕС, които се нуждаят от това чрез възстановяване на разходите за пътни и други. От създаването на фонда през 1998 г. чрез тези средства е подпомогнато участието на около 100 представители и експерти в разнообразни семинари, работни срещи, обучителни курсове и други видове срещи, организирани или спонсорирани от ЦЕИ. Програма на ЦЕИ за обмяна на опит

Признавайки необходимостта от разпространяване на “най-добрите практики” и за да подпомогне икономическите реформи в най-слабо развитите страни членки, ЦЕИ създаде Програма за обмяна на опит (ПОО). Програмата започна да работи през 2004 г. и е включена в Плана за действие на ЦЕИ 2004-2006 г.

ПОО осигурява рамка за трансфер и разпространение на знания до тези страни от ЦЕИ, които се нуждаят от този начин на подпомагане при процеса на трансформиране. Основно проектите по ПОО трябва да имат икономическа обосновка, която да включва инвестиционните аспекти, икономическия преход, институционално укрепване или бизнес средата в областите, които се отнасят до инвестиции и европейска икономическа интеграция (например приватизация, помощ за малки и средни предприятия, режими на потребители и други). Всеки един проект по ПОО трябва да действа, използвайки различни средства за обмяна на опит (например изследвания, подготовка на наръчници, обучение на персонал и други), чиято комбинация да гарантира успешно прилагане на предоставения опит в страната, на която се дава. Формуляр за кандидатстване /на английски език/

36

Правила и процедури за кандидатстване /на английски език/ Специален фонд за климат и опазване на околната среда на ЦЕИ. Фондът е създаден през 2007 г. Могат да кандидатстват всички частни, правителствени и неправителствени организации от 18-те страни членки на ЦЕИ, като бенефициенти ще са страните които членуват в ЦЕИ, но не са членки на ЕС – Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Молдова, Черна Гора, Сърбия и Украйна. Ще бъдат подпомагани дейности в следните области:

- Енергийна ефективност - Подобряване и разпространение на благоприятни за околната среда технологии - Насърчаване на проучванията и развитието в областта на енергийната ефективност - Въвеждане на нови технологии за устойчиво развитие - Управление на отпадъците - Водоснабдяване с питейна вода, управление на водите - Увеличаване на информираността за постигане на целите, посредством

образователни мерки За финансиране могат да кандидатстват представители на публичния и частния сектор, неправителствени или международни организации. Подробна информация относно реда и процедурите за подаване на документацията, както и самите документи за кандидатстване са публикувани на официалния сайт на Централноевропейската инициатива: http://www.ceinet.org/main.php?pageID=398 За контакт от Министерството на околната среда и водите: Нели Мутафова, експерт в отдел „Международно сътрудничество”, дирекция „СКВЕСМС”, тел.: 940 62 58, e-mail: n.mutafova@moew.government.bg Организация за Черноморско икономическо сътрудничество/ЧИС (BSEC) ЧИС е международна регионална икономическа организация на страните от Черноморския регион. Първоначално, тя е инициирана през 1992 г. от Република Турция, като през 1999 г. получава статут на пълноправна международна организация. В момента страни-членки са Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция и Украйна. Сред страните-наблюдатели в ЧИС са седем страни-членки на ЕС, САЩ, Египет, Тунис и др., а сред партньорските организации – Европейската комисия и Енергийната харта. ЧИС има и редица специализирани органи, като Парламентарната асамблея на ЧИС, Черноморската банка за търговия и развитие, Международния център за черноморски изследвания и Бизнес съвета на ЧИС. Сфера на действие – съгласно Устава на организацията ЧИС координира и подпомага сътрудничеството на страните-членки в следните области: търговия и икономическо развитие; банково дело и финанси; комуникации; енергетика;

37

транспорт; земеделие; здравеопазване и фармацевтика; опазване на околната среда; наука и технологии; статистика и икономическа информация; борба с организираната престъпност, тероризма и нелегалния трафик на хора, наркотици и радиоактивни материали; гранично-пропусквателен режим и митнически въпроси; контакти между хората, като за всяка област има формирана работна група.

Фонд за развитие на проекти /PDF fund/ е създаден с цел подпомагането на разработването и насърчаването на проекти за регионално сътрудничество и икономическо развитие в Черноморския регион. Фондът предлага финансова подкрепа за проектни предложения, отговарящи на определени изисквания с принос към регионалното сътрудничество и икономическото развитие на региона. Финансирането е под формата на грантове, като проектите трябва да са насочени към последващи практически дейности. Проекти, които са изцяло научни или изцяло с цел проучвания не са избираеми за финансиране.

Фондът предоставя частично или пълно финансиране до 30 000 евро. Целевите сектори за тези от дневния ред на ЧИС и Плана за действие, както и решение от работните групи.

Процедура за подаване и оценяване на проектните предложения, критерии за оценка

В проекта трябва да участват поне три страни членки на ЧИС. Бенефициети могат да бъдат юридически лица от страните членки на ЧИС, чиито проекти да бъдат подкрепени от националните институции на съответната страна. Компетентните институции ще бъдат поканени да осъществят контрол върху изпълнението на проекта в сътрудничество със съответната работна група. Попълнена стандартна апликационна форма се подава в електронен вид в постоянния секретариат на ЧИС, за да бъде разпространена на останалите страни поне три седмици преди срещата на съответната работна група. След подаване на предложението от съответната страна, проектът се оценява на срещата на съответната работна група на конкурентен принцип. Работните групи периодично приоритизират областите за набиране на проекти, както и определят времевата рамка за очакваните резултати в съответствие с годишния бюджет на фонда. След одобряване, РГ изпраща оригинала на проектното предложение, подписан от страните-участници, както и документацията в електронен вид за разглеждане от РГ на старшите служители за одобрение с приложеното положително становище. Проектите следва да бъдат реализирани от участниците. При необходимост може да използват консултантски услуги, като консултантите трябва да са от страни членки на ЧИС. В апликационната форма трябва да бъде включен подробен разчет на разходите. Максималният срок за изпълнение на един проект е 12 месеца. При окончателното одобрение на проекта се сключва договор между кандидатите и Постоянния секретариат, като при подписването се осигуряват 60% от финансирането, а

38

останалите 40% - при одобряването от Изпълнителния комитет на резултатите и при доказване на разходите.

Правила и процедури за подаване на проектните предложения /на английски език/ Нова апликационна форма /на английски език/

За контакт от Министерството на околната среда и водите: Нели Мутафова, експерт в отдел „Международно сътрудничество”, дирекция „СКВЕСМС”, тел.: 940 62 58, e-mail: n.mutafova@moew.government.bg Фонд за действие Eeconet – EAF

Фондът за действие Eeconet е създаден през септември 1995 г. като съвместно предприятие на Eurosite, EUCC и Euronatur. Задача на Фонда е да предприема и подкрепя спешни действия за опазване на природни обекти в Европа, за да поддържа важната им роля в Европейската екологична мрежа (Eeconet). Целта на ЕАF е да подкрепя финансово трети страни (Национални паркове и неправителствени организации) да закупят или наемат дългосрочно важни природни обекти, които имат принос към Паневропейската екологична мрежа. Фондът подкрепя проекти, свързани с опазването на важни природни територии и обекти. Те трябва да отговарят на следните условия:

• Да се базират на даден обект; • Да предотвратяват невъзвратимата загуба на природни ценности в дадения обект; • Да са устойчиви; • Да предпазват територията средносрочно или дългосрочно; • За предпочитане е да се отнасят до територия, по-голяма от територията, обект на

незабавно разглеждане; • Да имат потенциал на доказване; • Територията да е част от по-голяма, защитена територия; • Цената на земята да е под 500 евро за хектар.

Действията, които трябва да се предприемат са следните:

• Придобиване на природните обекти с площ по-голяма от 100 ха (за предпочитане около 500 ха) чрез закупуване или дългосрочно наемане (поне 30 години);

• При изключителни обстоятелства, малка част от бюджета може да се използва за незабавни и спешни мерки за опазване, възстановяване и управление на природните обекти;

Проектите се избират на основата на следните критерии:

- Международното значение от опазването на територията, и в частност в рамките на Европейската екологична мрежа;

- Екологичната уязвимост на територията;

39

- Липсата на действия би причинила незабавна заплаха за територията и нейното биоразнообразие;

- Действията трябва да осигурят ефективно решение и трябва да са едновременно с дългосрочно влияние и широкообхватни;

- Действията трябва да са рентабилни. Предложените действия трябва да се извършат в рамките на 1 година, след което се изготвя пълен доклад. Програмата е насочена към най-важните и заплашени местообитания от Европейската екологична мрежа. Най-голям приоритет се дава на влажните зони, крайбрежните местообитания, богатите на видове ливадни пасищни местообитания. Подробна информация и апликационни форми можете да намерите на адрес: www.eeconet.org/eaf/index.html. СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО Кралство Белгия Фландрия Финансирането на екологични проекти от Фландрия се осъществява на основата на подписано през 2001 г. в сила от юни 2002 г. Споразумение за сътрудничество между правителствата на България и Фландрия. Одобряват се двугодишни програми за българо-фламандско сътрудничество. Задължително условие за реализация на проектите е наличието на фламандски партньор – компания, организация или институция, която се намира в границата на Фландрия. Проектите се подават директно във Фламандската администрация за външни отношения от фламандския партньор по проекта. Максималният размер на финансовата помощ от страна на фламандското правителство е 50 % от стойността на проекта. Максималният срок на проект е 3 години. Максималната субсидия за един проект е 300 000 евро, а максималната годишна субсидия на проект – 150 000 евро. Субсидиите се предоставят на фламандския партньор. Той отговаря за координацията, управлението и докладването по отношение на финансирането на проекта и заедно с българския партньор отговаря за неговото изпълнение. Не подлежат на финансиране:

- проекти, състоящи се основно в предоставяне на материали или стоки, както и инфраструктурни и строителни проекти;

- дейности като семинари, конгреси и др. подобни; - проекти, насочени основно към предоставяне на хуманитарна помощ; - предпроектни проучвания (подлежат на съфинансиране само ако са неделима част

от по-голям конкретен проект).

40

Координатор от отдел “МС”- Детелина Пейчева, държ. експерт, e-mail: dpeycheva@moew.government.bg, тел. 940 62 15. Федерална република Германия Сътрудничеството с Федерална република Германия е регламентирано от подписаната през 1993 г. Спогодба между правителствата на Федерална република Германия и Република България за сътрудничество в областта на опазване на околната среда. По време на ежегодните заседания на Ръководната група за реализиране Спогодбата се определят приоритетните области за двете страни, в рамките на които ще се финансират проекти по линия на двустранното сътрудничество. От направените от българска страна предложения германската страна избира до два проекта, средствата за реализацията на които се отпускат през следващата година. Освен на федерално равнище сътрудничеството с ФРГ се осъществява и в рамките на отделни провинции. Особено активно е то със Свободната държава Бавария. МОСВ участва активно в сесиите на Смесената комисия България – Бавария в раздел III – “Опазване на околната среда и регионално развитие”. В изпълнение на споразуменията, произтичащи от съвместния Протокол и Работната програма на Сесията се осъществява съвместна работа по повишаване на административния капацитет в областта на опазване на биоразнообразието, пречистването на води и управлението на отпадъците. През октомври 2006 г. бе създадена и Смесената комисия България – Баден-Вюртемберг. Договорени са сътрудничество и обмяна на опит в областта на управление на водите и отпадъците и предотвратяване и справяне с наводнения. Координатор от отдел „МС” – Боряна Каменова, началник отдел, e-mail: bor@moew.government.bg, тел. 940 62 41. Швейцария Междуправителственото споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария, подписано на 23 октомври 1995 г., съдържа условията за анулиране на приблизително 20 % от официално гарантирания български дълг към Швейцария, като задължението на България се погасява в плащания на еквивалентна сума в местна валута, която се използва за проекти за опазване на околната среда в България. Суаповата сделка “Дълг срещу околна среда” е втората осъществена в Централна и Източна Европа след Полша. Съгласно условията на това Споразумение е създаден Национален Доверителен Екофонд (НДЕФ) като независимо юридическо лице. Приоритетни области за финансиране на проекти са:

• Ликвидиране на замърсявания, настъпили в миналото: третиране на опасни отпадъци и вещества; намаляване замърсяването на питейна вода или храни,

41

замърсени с тежки метали, токсични органични съединения или други вредни химикали;

• Намаляване замърсяването на въздуха: намаляване на здравния риск от високи концентрации на прах, серни и азотни окиси, олово и други токсико-химични фактори в населени места; намаляване на парниковите газове: въглероден двуокис, метан, хлорфлуоровъглероди;

• Опазване чистотата на водите: общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на река Дунав; общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на Черно море;

• Опазване на биологичното разнообразие: развитие на инфраструктурата в защитени територии с цел опазване на защитени животински и растителни видове и техните местообитания; мониторинг и инвентаризация на биологичното разнообразие и устойчиво използване на компоненти за създаване на социални алтернативи.

Размерът на финансиране от НДЕФ се определя, както следва:

- До 30% (тридесет процента) от общата стойност на проекта, ако финансирането от Екофонда е под формата на дарение и

- До 50% (петдесет процента) от общата стойност на проекта, ако финансирането от Екофонда е под формата на заем. Информация и апликационни форми може да се получи на адрес: www.ecofund-

bg.org. Кралство Холандия Министерството на икономиката е координатор за проектите по финансираната от Холандия програма G2G.NL short term (бивша PSO (Pre) Accession short Programme или PPA-short). Целта на програмата е укрепване на институционалния и административен капацитет на държавната администрация на Р България. В нейния обхват попада компонентът G2G.NL short Environmental facility (бивша PPA-short Environment), който е насочен към околната среда. Бенефициенти по програмата могат да бъдат само министерства и техните структури. Помощта по Програмата се предоставя под формата на техническа помощ (обучения, работни срещи, семинари, конференции, консултации) с цел укрепване на административния капацитет на държавната администрация. Програмата няма за цел материална подкрепа (техническо оборудване, програмни продукти, компютри) и по нея не се предвижда финансирането на инвестиции. Проектните предложения следва да бъдат съобразени с европейските стандарти и acquis communitautaire, които да представляват тяхна насока за разработване и рамка. По програмата може да бъдат финансирани до 3 проекта по G2G. NL. short и 2 проекта по G2G.NL. short Env. facility. Максималната стойност на бюджета на един проект е 130.000 евро, а максималната продължителност - до 18 месеца.

42

По програмата може да се кандидатства целогодишно до 2009 г. Информация по холандските програми може да се получи от страницата на Министерството на икономиката и енергетиката www.mee.government.bg. Координатор от отдел „МС” – Детелина Пейчева, държ. експерт, e-mail: dpeycheva@moew.government.bg, тел.940 62 15. МЕХАНИЗЪМ “СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” В РАМКИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА

Протоколът от Киото въвежда икономически механизми за изпълнение на задълженията на страните по Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК). Протоколът позволява няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите от парникови газове, наречени “гъвкави механизми”. Това са механизмите съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие. Възможност за допълнително финансиране на екологични проекти представлява единствено механизмът съвместно изпълнение. Той дава възможност развитите страни да участват в проекти за намаляване на емисиите от парникови газове на територията на България. Количеството Единици редуцирани емисии или част от това количество, постигнато в резултат на проекта за периода 2008 – 2012 г., може да бъде закупено от съответната развита страна с цел постигане на нейното задължение по Протокола. До момента България има подписани Меморандуми и Споразумения за сътрудничество по механизма съвместно изпълнение със следните страни: Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Дания, Конфедерация Швейцария, Прототипния Въглероден фонд на Световната банка, Кралство Швеция, Япония и Република Франция. Подходящи проекти за Съвместно изпълнение за редуциране на емисии на парникови газове могат да бъдат в следните области: замяна на изкопаеми горива (въглища, мазут) с възобновяеми (биомаса) или ниско-въглеродни (природен газ), комбинирано производство на топло и електроенергия, подобряване на енергийната ефективност, усъвършенстване на горивните и производствените процеси, използване на възобновяеми енергийни източници, улавяне и оползотворяване на биогаз от депа за отпадъци, както и увеличаване на потенциала за поглъщане на емисии от въглероден диоксид от горите чрез залесяване и презалесяване и др. За участие в механизма съвместно изпълнение е необходимо да се разработи проект от гореизброените области и да се изчислят очакваните редуцирани емисии на въглероден диоксид еквивалент за периода 2008 – 2012 г. Основната част от инвестицията в проекта трябва да бъде осигурена, защото с помощта на механизма може да се покрие само част от общата инвестиция. Размерът на тази част зависи от количеството редуцирани емисии и от цените, които предлагат съответните страни.

43

Няма ограничения по отношение на проекто-вносителя - той може да бъде частна, общинска или държавна фирма. Чуждестранно участие също е възможно. Всяка от страните, които искат да закупят редуцираните емисии от проекта, имат специфични условия и изисквания за кандидатстване на проекти за съвместно изпълнение (със или без тръжна процедура, специални формати за представяне на документацията и др.). Собственикът на проекта трябва да кандидатства директно в съответната страна. От страна на МОСВ е необходимо проектът да получи одобрение. Посредством използването на механизма съвместно изпълнение в България могат да се привлекат инвестиции за частния и общинския сектор, както и да се увеличи трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на Европейските норми и стандарти. Проектите за съвместно изпълнение имат също допълнителен екологичен и социален ефект. За допълнителна информация - moew.government.bg (финансиране/съвместно изпълнение)