ДУХОВЕН ЦЕНТЪР ЗА КАТОЛИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ ДУХОВЕН ЦЕНТЪР ЗА КАТОЛИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ И ДУХОВНОСТИ ДУХОВНОСТ

„БЛ. ПАПА РОНКАЛИ”„БЛ. ПАПА РОНКАЛИ”

ул. “Анжело Ронкали” № 2 София

МИСТИКА И МИСТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Материали за студенти

София 2013.

Съкращения

Творби на св. Тереза Авилска:

Книга за моя живот – КМЖПът към съвършенството –ПСВътрешният замък - ВЗОсноваванията – О

Творби на св. Йоан Кръстни:

Изкачване на планината Кармил – ИПКТъмната нощ – ТНДуховна песен – ДПЖивият пламък на любовта – ЖПЛ

Останали съкращения:

BMC Biblioteca mistica carmelitana (първия номер означава том, а втори страница)DIM Dizionario di mistica, LEV, Città del Vaticano 2000. DSp Dictionnaire de Spiritualité, I-XVII, vol., Paris 1937-1995.KKЦ Катехизис на Католическата ЦъркваМФ Мистични фенмениS.Th Сума на теология, на св. Тома от Аквино

2

МИСТИКА И МИСТИЧНИ ЯВЛЕНИЯОтец Желко Благус, OCD

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Въведение

Мистика е свръхестествена част на духовния живот в който Бог се съобщава на човека на непосредствен и директен начин. За да можем да обясним така дефинирана мистика, имаме нужда учение което се нарича мистично богословие или съкратено мистика.

Значи, с дума мистика можем да определим част от духовния живот – непосредствен и директен опит на Бог който човек през Божия инициатива приема като подарък – а можем с нея да определим и следване на тази часът на духовни живот.

В речника на духовност който е публикуван в Рим, под понятие мистика намираме следващата дефиниция на Ж. Маритен: “мистични е живот онзи който е определен от хабитуално влияние на даровете на Светия Дух”.

А в речника на духовност който е публикуван в Париж, мистика е дефинирана като: “съединение на човека с Бога през прогресивно преобразуване на човека чрез жива вяра, тоест чрез вяра която приема като дар на Бога в Исус Христос и настоява на този дар да отговори с пълно предание.”

Така дефинирана мистика е, разбира се християнската мистика. Ние ще се занимаваме на първо място с християнска мистика. Освен християнската мистика съществуват и други мистики. На края ще кажем и нещо за не християнски мистики.

Мистика е част от духовния живот на човека и затова трябва първо да говорим нещо за духовни живот. Най кратко казано духовни живот е живот който Дух Свети прави в нас и го осъществява така да ни доведе до спасение, тоест за да осъществи в нас спасение. Християнско разбиране за спасение е единствено и радикално се различава от разбирането на спасение във всички други религии на този свят. Според християнско разбиране спасение е самия Бог. Бог е спасение на човека.. Спасение не е за човека нито някакво място, нито някакво състояние, не е нито някакъв предмет или някаква реалност която е ограничена и че това би могло да направи човека щастлив, блажен, изпълнен, реализиран. Само Бог е осъществяване на човека, изпълнение, щастие на човека, радост, блаженство, рай на човека. Непосредствено и директно комуникиране на Бога е това което прави човека щастлив, блажен, спасен, реализиран. Това комуникиране на Бога има различни последствия за човека и се изразява с различни понятия които означават християнско спасение. Тези понятия са: вечни живот, обожаствение на човека, интимно общение с Бог, възкресение на тялото, божествено осиновение, съвършено осъществение на Божии образ в човека, познание на Бога в небето, помирение с Него и опрощение на греховете.

Мистика и богословска антропология

За да можем правилно да разберем мистика трябва да обясним тези понятия които означават християнско. А ако искаме да обясним тези понятия тогава влизаме в областта на теологическа антропология, а това означава да видим как се гледа на създаване на света и човека, какви са отношения между човека и Бога, да виждаме какво влияние има първородния грях, да кажем нещо за тайната на изкупление, спасение, Божията благодат и за

3

задгробния живот. И поради това трябва нещо да кажем и за тези теми. Всъщност мистика е специален случай на общ проблем на отношение на благодат и естество. А за благодат Божия се говори в трактата теологическа антропология.

Мистика е последствие на директно комуникиране на Бога на човека. Тъй като Бог е от другата страна и неуловим, тъй като с Него не може да се господарства, не може с Него да се манипулира, доминира или контролира, Негово коминикиране на Себе си винаги остава свободно, не задължително, без условия от страна на човешка природа. Човек няма никаква права, заслуги или дела. И поради това казваме че е свръхестествено. Мистично комуникиране Бога на човека има много характеристики които го определят като мистично и го различават от комуникиране чрез тайнства или чрез естествено комуникиране Бога на човека. И за тези характеристики ще говорим така за да можем изправно да дефинираме и разберем мистиката.

От другата страна, директно и непосредствено комуникиране на неизмеримо и отвъдната страна Същество, Бога, на ограничено и сътворено човешко същество могъщо е само по определи начин, във вечна динамика, и има за човека поредица от последствия. А това са: пречистване и осветяване на човека, преобразуване на човека в Бога, а при това човек запазва своята личност, своя идентичност. Това е обожественение на човека, осъществяване на образ Божи в човека, живот с нов, Божествени, вечни живот и любовно, интуитивно, опитно и за разум тъмно и неизразимо познание на Бога.

Това което сме казали, в много неща е също като и понятия с които се говори за християнско спасение и поради това можем да кажем че мистика е по един начин предвкусване на небето, на рая, на окончателно и съвършено състояние на приятелство и на общение с Бога Който е живот, светлина, радост и мир. Същия Бог е Който се комуникира и на блажените в небето и на мистиците на земята и поради това за разбиране на мистика е необходима и анализ на една част от теологическа антропология, как вече сме казали.

Елементи на мистични път

Като и всяка друга човешка реалност в този свят който съществува в пространство и време, така и мистика се сменя, расте, напредва, развива се. Съществуват разни фази които се явяват една след друга, и въпреки че Бог води всяка душа според нейния индивидуален път, така че може да се каже, че всеки мистик има своя “собствена мистика”, все пък от опит който ни донасят различни мистици, могат да се разпознават степени и части на мистични път който са общи за всички. Въпреки че всеки мистик е човек със собствена индивидуалност, все пак всеки мистик е част на мистично Тяло Христово, изкупен е от Бога, и като човек е сътворен за спасение, тоест интимно общение на вечния живот с Бога, и по този начин, като такъв, през своето естество и структура подлага се на общи отношения между сътворение и Твореца във всички видове и степени на това отношение.

Така че, целия духовни живот можем, най-общо, да разделим в две части: естествени и свръхестествени. И естествена част започва с извънредна Божия благодат която е вече мистично докосване и неговото лично призвание на живот с Него и на начало на един път, път на лично приятелство с Него. За това ни свидетелства и Свещено Писание: “Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.» (Йоан 15:16). «Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил» (Йоан 6:44). «Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби». (1 Йоан 4:19) Това ни свидетелствува и свети Йоан Кръстни, испански мистик от 16-ти век, във своето съчинение Духовната песен в който описва целия духовни път на човека от самото начало до върхове на мистика във състояние на съединение с Бога, тоест във състояние което се нарича мистична венчавка. Като и негови други съчинения, така и това се състои от поезия и от прозната част която коментира поезия. Първа строфа на Духовната песен започва така:

4

Ах, къде си се скрил, МилиИ се ме изоставил в ридание?Подобно на елен си избягал

Като си ме наранил,Излязох зад тебе, но ти вече си замина.

В духовния живот, най-първо се случва мистично наранаване, тоест идване на Господа на избрана душа, а след това, като отговор на тази Божия покана и на тази начална благодат. Тази начална благодат може да има различни характери, може да бъде съкритва в най-раните години на детството, но и в период на юношество. Това не трябва да бъде известно нито на самия мистик, не трябва да има външни, мистични, видими вид, не трябва да има някакви външни спектакурални ефекти. Сигурно е че основата й се намира в благодат която се приема в кръщенето, благодат, дар на вливане на Светия Дух, даряване в кънка новия, вечен живот, приятелство с Бог, прошка на греховете и побожанстяване, присъединение към Исус Христос и обновяване на нарушен образ Божи в човека. Но, как човек е свободен и отговорен субект пред Бога, тези благодати, които са приети в кръщението в кънка, трябва да се развиват в човека и от човека да бъдат свободно и отговорно приети. По кои начин се проявява отговор на човека на подтик Божи който е отправен към човека за начало за едно лично приятелство?

На първото място, на човека молитва става нещо много важно, на негово лично отношение с Бога и това време което се прекарва с лицето което се обича, което ме интересува. На такъв човек и тайнства стават нещо много важно и лично тъй като са лични срещи с Исус Христос. Такъв човек започва редовно да ходи на литургия, в начало всяка неделя, а след това повече и повече. Изповеди при такъв човек стават по-чести и редовни защото расте съзнание за греховност тъй като човек повече и повече е в отношение със свети и чисти Бог. В стаята в която не влиза светлина не се вижда колко много има прах и неподредения вътре. Щом повече Бог прониква в душата, това тя повече запознава себе си в Неговата светлина. Вижда по-ясно своите грехове, пропуски, слабости, влечения, недостатъци и поради своето общуване с Бога, започва да се развива усещане на разкаяние и обръщане.

Молитвени път

Молитва която се развива на този степен на духовния живот, тоест приятелство с Бога, е медитация или размишление. Освен литургическа молитва, литургия и изповед, обожаване на Светото Причастие, поклоничества и подобно, съществува и устна молитва, обща или единична броеница, акатисти, литании, и други набожности на Църквата, като и молитва на часослов, по един начин “официална” молитва на Църквата. Но съществува и лична молитва или обръщане към Бога, комуникиране с Бог по през деня. Време което е минимално нужно за да се сериозно говори с Господ Бог и да се обърне към Него с достойнство и да се говори с Него е около двадесет минути. Толкова може всеки начинаещи да проведе в медитативна молитва. Това време, малко-по малко ще се увеличава с времето, как вече ще расте приятелство с Бог и колко повече и на психологическо ниво Той ще стане повече и повече по-важно лице за мен, Който ще ме привлича, на Когото имам по-вече и повече да кажа и да послушам какво Той има да каже на мен.

С времето ще се изостри “духовния слух”, ще порасне нужда за Бога и за комуникация с Него, така че може да се дойде и до молитва която трае около един час. Медитативна молитва може да се раздели и на две части в деня, зависимо от житейските условия. Хората които живеят като миряни в света трудно намират време за една такава молитва, а често пъти не разпознават подтици и Божи вик, не виждат в такова обръщане към Бога смисъл или ценност, нямат житейско условия в които тази молитва би могла да бъде

5

интегрирана. Целия живот е поставен по друг начин, всички интереси са насочени към нещо друго и тогава за една такава молитва няма място.

От какво се състои медитация? По-подробно ще говорим за нея когато за това дойде време. За въведение е достатъчно че тук става дума естествено познаване на Бога, познаване Бога, Неговите мисли и желания, планове и воля, неговите чувства и от запознаване на неговата личност и неговото действие, от запознаване на нашето отношение към него и към нещата които са важни за Него. Става дума и за познание на сами себе си в светлината на отношенията с Бог и с другите, но в контекста на отношенията между Бог и човеците и за развиване на любов и почит, благодарност и положителни чувства, решения и влечения към Бога и към нещата които са особено на Сърцето на Бога, а това са Църквата, обръщане на грешниците и други неща. Може да се започне с медитация на откъс от свещено Писание или на някоя друга добра книга която говори за молитвата, за отношение между човека и Бога и подобно на това. След този начални говор на Бога започва човек да приема от Бога това което Бог говори лично на него, сега и тук в моето конкретно житейско обкръжение. Започва процес на разглобяване, размишление върху това което Бог е казал. Започва процес на приемане и разпознаване, те приемане на онова което Бог ни говори сега и тук, а след това последва мой отговор на тази Божия инициатива: благодарност за получена просветления, молитва да се някои неща в моя живот сменят съобразно с запозната действителност. Може да се развие и молитва на обожаване, на просто пребиваване в Божието присъствие. Много лични размишления имат за цел да запознаят Бога, да го запознаят и да го възлюбят и с него да осъществят отношение на приятелство. Отношение с Бога може да се сравни и с отношение на приятелство между двама човека. Може да се сравни и с отношение между родител и детето. И ние се запознаем един с друг чрез живот в общение, когато заедно прекарваме време и по подобен начин се развива и нашето отношение с Бога. Съществува и онтологично отношение между Бога и човека комуто Бог дава своето битие. Съществуват и други начини на отношение между Бога и човека, но съществува и това лично, близко, приятелско отношение.

Как вече сме видели, това отношение започва с някаква Божия инициатива която може да се състои и от поредица на незабелязани докосвания или подтика, а всичко това човек не трябва съзнателно и изрично да изживява или да контролира. Може да бъде въвлечен, а самия и да не знае това, в една по-висока и лична комуникация с Бог.

Аскеза

За едно лично отношение с Бог изисква се, как вече сме казали, и един определен начин на живот. Бог е изцяло свят и с Него грях не може да се свързва и всичко това което води към грях. В анализите за източни грях и на структури на всеки лични грях, ще кажем нещо повече по-късно. За сега е достатъчно само да кажем че когато се влиза в лично отношение с Бога че много неща се сменят в живота, така че имаме нужда да сменяме нещата при себе си и се развива един особен начин на живота когото наричаме живот на добродетелите, добродетелни живот. Да се днеска говор за добродетели, в общо мнение не е особено прието и не е привлекателно. Освен това имаме нужда да кажем и нещо за само-укротяване или аскеза, упражнения в отрицание, само изчистване и само-контрол . Всъщност човек е наранен с източния грях и всеки човек се ражда в фалшиво виждане на нещата – фалшива оптика – в която себе виждаме като център на света, и отношения с другите изграждаме според своите интереси и в контекста на егоизъм. Както съществуват естествена ограничения на тяло или душата (защото не сме не-ограничени и съвършени същества. Примерно орел вижда по естествен начин много по-добре от колкото и най-здрав човек и тогава няма да смятаме здраво око за болно ако не вижда така добре както вижда орел. Днеска се произвеждат такива контактни лещи които поправят естествени недостатъци на здраво човешко око и което му дават възможност да вижда по-ясно и по-остро), така също съществуват и естествена ограничения на сътворени дух и те могат да се надминат само с

6

благодат, с някой вида, така да кажем Божествена леща която ще коригира влечения които се намират в човека поради неговата ограниченост и наранение. За това ще говорим повече в антропологическата част.

И във брак, като и в приятелство и във всяко друго отношение между човеците, по един начин човек трябва да се само овладява и подтиска някои неща в себе си и по този начин да дава място на този друг човек. Така е подобно и за отношение с Бога. Нужна е аскеза, само-овладяване, контрол, прочистване и така нататък. Вече самия факт че на Бога ще отделим половин час или целия час през деня, е някои вид на отрицание, защото се лишаваме от някои други неща и избираме общуване с Бога. Примерно ако избираме комуникиране, молитва с Бога, тогава нужно е да се отричаме от някои други неща, като примерно комуникиране с някои друг човек, разсейване при телевизия или с някаква друга физическа активност. Общуване с Бога е по-ценно и поради това смятаме че това е нещо по-важно и достойно за това отрицание.

Така в мярка в която Бог ще има по-голямо значение за нас, това ще имаме повече и повече способности и желания за Бога да жертвуваме много различни неща. Но, също така когато жертвуваме нашите отношения, навици и нещата, ще направим във сърцето възможност още по-ясно да видим как единствено приятелство с Бог и общуване с Него е най-драгоценно нещо на този свят и че сме на този свят за да запознаем Бога, Неговата любов която Той има към нас. Да вярваме в тази Божия любов и да отговорим на тази любов с конкретни жестове на любов и по този начин да станем свидетелство на тази любов. Само това е смисъл и цел на наш земни път и на всичките наши действия които са насочени посредствено или непосредствено към този цел. Онова което с този цел не е свързано, няма стойност или смисъл, не е откупено или спасено. Така аскеза и отрицание ни помагат на развитие на молитвено и лично отношение с Бог, като и отношение и приятелство с Бог помага в мотивация за отрицание – отрицание е последствие на позитивни избор на някое по-голямо добро. Избор на една професия води до това да се изостави по страни други професии.

Естествени духовни живот е нещо което е достъпно за всеки един християнин. Преминаване от естествени духовни живот към свръхестествени, мистични е един проблем които заслужава особено внимание. И поради това ще му дадем особено внимание призовавайки се на учение на св. Йоан Кръстни и св. Тереза Авилска. Съзерцание

След влизане в свръхестествени, мистични живот сменя се вид на молитва. От медитативна се преминава в съзерцателна. В съзерцателна молитва самия Бог непосредствено се комуникира към човешкия дух, така че познание на Бога е различно от познание на Бога в медитативна молитва. В медитация или размишление имаме дискурзивно познание на Бога, тоест нормално, естествено познание чрез идеи, образи, понятия които са редовни и ограничени начин на човешко разбиране и изразяване. Става дума за познание чрез абстракция и идването на мисли и понятия във основа на тяхното абстрахиране от реалността. Значи, естествена, начална част на духовния живот е свързан с медитативна молитва в която намираме дискурзивно познание на Бога, такова което за Бога прави понятия, образи, идеи... които са взети от ежедневни опит и са развити във основа на сътворена реалност която се радикално различава от не сътворения и неизмеримия Бог и поради това по никой начин не му е съответна. Бог не може да се изрази с понятия и с категории които ние човеци използваме. И поради това, общо взето тайните на нашата вяра които произлизат от Първата Тайна – Бога изразяват се диалектично – тоест в двама понятия които и двата са истинна, а изглеждат парадоксално съпротивопоставени и не могат да се помирят, не могат да се свеждат един на друг, но все пак и двата са еднакво истинна. Така нашият Бог е по същото време в Три лица, но е и Единствен, Исус Христос е по същото време и истински Бог и истински човек, Бог е по същото време иманентен и трансцедентен

7

на своето сътворение, в съзерцателна молитва човек познава Бога които не може да се познае и Който е неизразим, познава любов на Христос която надминава познание на човека (Еф. 3:19), вижда Бога Когото никой никога не е видял, нито може да го вожда (1 Тим. 6:16); в мистика на тази земя, като и в блажено гледане на Бога в небето, човек напредва от слава към слава, от един степен на познание и любов Божия към нови, по-висок степен на познание и Божия любов въпреки че се намира на цел, тоест в Бога и Бог в него, не само чрез онтологическо присъствие, но и чрез благодатно, тайнствено и лично присъствие. Тази вечна динамика, която отец на християнската мистика, св. Григорий от Ниса нарича епектаза, тоест динамична екстаза, още по един начин говори за тайната за Божието присъствие Който по също време е Този Който е присъстващ, но по също време и дохожда. Бог е на човека мистика винаги присъстващ, но и Този Който винаги дохожда и Който е винаги нов и Който винаги изненадва. И колко да се напредва в Бога, не може да се дойде до края защото Бог е безкрая и ма колко го се обичало и познавало, винаги остава нещо което още може да се познае. Св. Йоан Кръстни говори за една мина в която човек може да копае и щом дойде до едно място отварят се още много, много други и никога не можеш да обхванеш всичко. Човек може винаги повече и повече да познава и да обича Бога, но по същото време човек е щастлив защото е вече в Бога. Тук не става дума че човек напредва към Бога, но тук става дума за това че човек напредва в Бога, навлиза повече и повече в дълбините Божи, повече и повече познава Бога и обич го с по-голяма обич. Да си спомним само св. Малка Тереза и нейният пример с пълна чаша която може да бъде малка или голяма.

В движението в пространство и време, когато се пристигне на цел и ако се продължи да се движи, задължително се отдалечава от цел. В мистични живот не е така защото в мистични живот са други закони. За това постоянно напредване, тоест за вечна динамика на Божие комуникиране към човека ще говорим във основа на съчинения на св. Григорий от Ниса, св. Тереза Авилска, св. Йоан Кръстни , св. Филип Нери и св. Катерина от Сиена, а от богослови ще се призоваваме на учения на Карл Ранер, Ханс Урс фон Балтазар и Анри де Либак.

Тук на земята, като и във блажена вечност, Бог е един и същи. Същи е Бог Който се комуникира на своето сътворение, и поради това всъщност са валидни същи законни за това благодатно само комуникиране Божие, а разлики идват само от разлики на състояния в които човек се намира. Това наше пространствено и временито състояние носи със себе си и някои ограничения и начини които предизвикват малко, но несъществено различие между само комуникиране на Бога тук на земята и във вечността.

Път на пречистване

За човека който не е пречистен първи степени на мистични живот, тоест първи степени на директно и непосредствено само комуникиране на Бога, от човека се изживяват като пречистване, тоест чистилище.В богословие този процес се нарича чистилище, а мистици, от среда ма 16-ти век, го наричат тъмната нощ. Всъщност, директно и непосредствено само комуникиране Божие е благодатни дар на който Бог подготвя човека, в първа, естествена част на духовния път, но Бог остава изцяло свободен ще иска ли или няма да иска или, под какви условия, да се комуникира на човека.

Когато един път започне да се комуникира, Негово директно и лично комуникиране е ефикасно, и прави и осъществява преобразяване на човека в Бога, човек се преобразява във Бога, а лична идентичност на човека остава. Човек остава сътворение и радикално е различен от Бога, но все пак в Него се преобразява и с Него се съединява, тоест бива побожен обожен дивинизиран, а по също време запазва и своето различие от Бога.

Според много мистици които са говорили за тези първи степени на мистични живот, а особено според св. Йоан Кръстни който много говори за това, същи Дух Свети е онзи огън Божи Който в последни степени на мистични живот преобразява душата в Бога, който я изпълнява със щастие, блаженство и слава, като и онзи огън който чисти душата от нейни

8

морални нечистота и я освобождава от естествени ограничения. Този Дух подновява човека и го освобождава от физическа и морална беда на човека, а това е онова което в речника на св. Апостол Павел бихме могли да кажем че човек който под действие на Свети Дух престава за живее в тяло (ен сарки) и през тяло (ката сарка) и започва да живее в Духа (ен пнеумати). Всъщност, тяло и дух не се използват тук в смисъл на философия на Аристотел, но в смисъла на стоическа философия, а какво това означава и които са последствия за разбиране на мистични път и на неговите етапи, ще видим по-късно.

Човек няма естествени способности да приеме неизмерими Бог и за това трябва да го се подготви. В своя среща с Божия светост, човек изкуствено проживява и вижда своето несъвършенство, греховност, недостатъчност и равнодушие, незаинтересуваност за Бога, греховно и неблагодарно отговаряне на Божите дарове и доброта, на негово търпение. И именно това директно и непосредствено познание сами себе си в светлината на Божия правда, благост, верност и доброта предизвиква в човека страдание. И оттук произлиза страдание в чистилище, като и страдание в мистичните изчиствания на земята. Всъщност човек се искрено определил за Бога и искрено съжалява за всяка обида към Бога и се разкайва и се отрича от всичко което в неговия живот е в несъгласие или в съпротива с Божият любов. Това е истинско обръщане или метаноя.

2. ЕЛЕМЕНТИ НА МИСТИКА

Прочистване на духовния път

Продиране на Бога в душата на човека има за първо последствие морално изчистване на човека, а след това и онтологическо. Човек няма способности да види всичките свои несъвършенства и привързаности, всичко това което му пречи да бъде изцяло на Бога и да се предаде изцяло на Бога. Не е способен да се освободи от желание своето спасение, тоест довършване, пълнотата и реализация на собственото си съществуване да реализира през сътворените нещата като примерно: притежаване на недвижими или движими имоти, кариера, положение, мощ, власт, чест, някой друг човек, предмет, наслаждение и подобно а това. Човек трябва да бъде изцяло да е чист и свободен, така Бога да бъде негово единствено спасение и довършване, неговия единствени Спасител. Човек не може да има други опори освен Бога и други извори на блаженство или живот освен единствено Бога. Човек трябва да бъде свободен от търсенето да се осъществи чрез ограничени нещата, така за да може да бъде способен за летене към Бога. Няма разлика за птица, казва св. Йоан Кръстни, да ли е вързана с дебел или тънък конец. И двата случаи не може да полети свободно. Докато човек не е освободен от всички своите привързаности, докато не престане да настоява да се осъществи чрез някоя от сътворените реалности, неговото търсене на спасение в Бога и чрез Бога не е осъществено. Човек трябва напълно да се предаде на Бога, да има доверие в Него. Трябва да бъде радикален защото предание или съществува или не.

Човек само от себе си няма способности да се освободи от постоянно изкушение да спаси самия себе си чрез търсенето на само-реализация през набирането на власт, имотите, чести или някои други сътворени реалности които може да контролира, манипулира и да доминира над тях и по този начин към тази реалност има отношение на магия, тоест иска да осъществи своето спасение по магични начин.

Обръщане от магия към истинска, вяра, на верско отношение към Бога и към собственото си спасение и към цялата реалност, не е възможно без светлина, сила и любов на Дух Свети. Това ни говори опит, а това може да ни покаже и богословски анализ на този въпрос.

Процес на изчистване, тоест страдание и болка в мистични живот като последствие на директно докосване на светия, неизмерим и съвършен Бог с грешни, сътворени и несъвършен човек само е така да кажем негативна страна на медала която в позитивни

9

термини се нарича обожение и преобразуване на човека в Бога. Богословие на Християнски изток разбира това пречистване, чистилище като процес на преобразуване на човека в Бога, като обожение на човека. Ханс Урс фон Балтазар, в една своя статия в която пише за подновяване на есхатология, казва че още сме постигнали малко, ако сме заместили пространствено и космично разбиране на последните неща (рай, чистилище и пъкъл) с разбиране което в същност тези неща са само състояния на човек. По този начин не се изтъква лично и динамично отношение към Бога, но повече се подчертава само състояние на човека като че ли не е във всичко зависим от Бога и в едно постоянно и дълбоко отношение. Според Откровение която намираме и в Новия и в Стария завет, Бог е последното нещо на сътворение. И ако човек е с Бога това е рай; ако не е с Бога, това е пъкъл; когато ни прочиства, Бог е нашето чистилище. Лична среща с личния Бог е съд и прочистване. И само оттук произлиза, като последствие последна преценка на човека което в есхатология се нарича парткурални съд, като и състояние и процес на прочистване на човека. Значи и съд и чистилище и небе и пъкъл трябва да го разбираме лично. Единствено е персонална концепция на човешко спасение оригинално християнска, относно еврейска.

Съществуват два вида на пречиствания, тоест нощи: активна и пасивна. В активна нощ човек е този който настоява около отрицание, активно действа да се отрече от всичко което не е Бог и го отдалечава от Бога и човек осъзнава че единствено Бог може да го спаси и че си струва да се остави всичко поради Бога. Но, по същото време се вижда че човек не е в състояние да направи това поради греха и поради своето естествено несъвършенство. Нужно е пасивно пречистване което в душата директно прави Бог и непосредствено се комуникира на душата. Колко дълго ще трае това пречистване и какъв интензитет на това пречистване ще бъде, зависимо е от всеки човек и от неговия кураж, решителност и влюбеност в Бога, тоест от степенна на неговата готовност и отвореност към Бога, тоест от сътрудничество с благодатта. Какво човек изживява и какво трябва човек да прави в този процес, на превъзходен начин е описал Църковноучител св. Йоан Кръсти. Само да кажем че тези периоди на пречистване не са континуирани, но се преплитат един с друг.

Паралелно с тези пречиствания и съответно със степен на изчистеност и колко душата е проникната, изпълнена с Божи Дух, душата расте в любовно познание на Бога което е интуитивно, тъмно за разум, тоест не може да се разкаже и да се разбере с човешкия разум, човешките понятия. Тя не може да се изрече с човешки понятия които са определени и ясни.

Познаване Бога чрез опит

Като последствие на непосредствено и директно комуникиране Бога на човека, ражда се в човека, от това Божествено докосване, познание Бога чрез опит. Това познание е нещо съвсем специално и много се различава да се опитва директно и непосредствено Бога, отколкото да се говори или да се проповядва за Бога Който е милосърден, добър, смирен, Който прощава. Така примерно св. Тереза Авилска в една мистична молитва е приела познание как Бог е по същото време и Троица и единство. Това не е могла да опише и да предаде на другите. Всъщност тя говори че съществуват три различни мистични благодати когато се говори за комуникиране на мистични опит. Първа благодат е Боже непосредствено и директно само-комуникиране. Втора благодат е това да се може да разбере в себе си и да се разбере или познае какво всъщност с нас се е случило или колко е това което сме приели. А трета благодат е да може да се донякъде разкаже това, с понятия с които това може да се разкаже на други, на тези който не са имали този опит.

Съзерцателно познание Бога е директно, интуитивно, а не рационално, ясно. Това познание се случва в съзерцателна молитва в която се струва че душата не прави нищо, но да приема всичко само от Бога. И това е истина. Само че в началото на мистичния живот, тоест на съзерцателна молитва това комуникиране Бога се не забелязва ясно и струва се че душа не напредва. Така често се случва че съзерцателни хора които Бог започва да въвежда в съзерцателна, мистична молитва, се връщат на медитация и по този начин пречат на Бога

10

Който би искал да ги въведе дълбоко в своя живот. Но Бог респектира свобода на човека и не иска нищо да прави на сила. Нужно е да се знае да се смири пред Бога и да се предаде на Неговото присъствие. Трябва просто да Го се съзерцава – тук става дума за съзерцателна молитва за разлика от молитва на размишление.

Св. Йоан Кръстни е дал знакове и критерии с които може да се разбере когато става дума за истински преход от медитация в съзерцание, а когато става дума за обикновена сухота в молитва и за разсеяност която прави невъзможна медитативна молитва. За това ще говорим по-нататък.

Съзерцание е понятие което е по-широко от съзерцателна молитва. Съзерцателна молитва е време което човек проведе в молитва, в директно комуникиране с Бога, това са моменти в които Бог непосредствено се комуникира на човека, давайки му любовно познание на себе си. Съзерцание е по-широко – това е процес който обхваща и преобразуване и пречистване на човека, значи състои се от растеж в светостта и чистотата на морално ниво и за преобразуване на начин на действие, познаване, желание и усещане на онтологическо ниво.

Любовно познание на Бога

Съзерцателна молитва произвежда в човека любовно познание на Бога. Това е още един диалектичен израз който изразява тайна на тази част на духовни живот. Защото, любов се отнася на волята, а познание на разум. На естествено ниво няма любовно познание, но само познание което се приема чрез сетивата и се работи с тях с абстракция в разума и поради това се нарича рационално познание. Но, любовно познание е нещо което е противоречиво в себе си, парадоксално. Свързва любов и познание в един единствен акт. Не е повече като при медитация където познание на Бога и Неговите добрини ражда усещане на благодарност и подтиква на още по-дълбока любов която щом повече обича желае повече да запознае Бога – тук става дума за реално проникване (смесване) на двете способности на душата: воля и разум; любов и познание. Защо и как това е възможно, ще видим по-нататък когато ще говорим по-подробно за тези въпроси.

Духовни годеж и духовна венчавка

Напредване по мистичния път довежда до този степен който се нарича с понятие “духовни годеж”, а след това, последни, най-висок степен на мистични живот на земята нария се “духовна венчавка или духовни брак”. В мистика се е развил един особен речник който се опитва да предаде на другите по един начин подходящ за човеците, това което не може да се изрече. Този речник е символични или поетични (като примерно при св. Йоан Кръстни) защото това е един опит да се предаде това което не може да се изрази, което е неизразимо и надминава познание на човека. С този вид на познание което е характеристично, върви и специален речник който опитва да предаде на другите това което не може да се изрече по друг начин.

Съществуват и много други “речници”, тоест групи на изрази които с определено виждане говорят за някои от аспекти на мистични живот. Един от такива речници е и брачни, който е характеристичен за пророческа и премъдростна книжовност на Стария завет. Реалностите за които се говори с термин “духовни годеж” или “духовна венчавка” имат по един начин връзка с човешка венчавка или годеж, и по този начин по някаква аналогия или подобие така се наричат, но тези реалностите са съвсем различни от човешки.

Цел на християнската мистика е единство и съединение с лицето което се обича и по същото време се преобразува в това лице. Това преобразуване е възможно поради Божие надминаване на сътворено. Целта на други, не-християнски мистики не е това съединение, но за това ще говорим по-късно когато ще говорим за не-християнски мистики.

11

Характеристики на мистичен опит

Ще говорим и за елементи на мистика, тоест за фундаментални характеристики на мистични опит който го различава от всички други опити, а това са: пасивност, всеобхватност, специален вид на познание, извънредни моменти и феномени свързани за мистични период на духовни живот. Много често, в обикновен говор мистика се редуцира на второстепенни феномени каквито са примерно: видения, чуване, левитации, екстази, възхити, стигми, излизане на светлината или миризми от някой човек или предмет. Ще говорим за тези неща и ще видим какво място имат в истинска християнска мистика.

История на мистика

Една част от нашите лекции ще говорим и за история на мистика. Патриарси, като примерно Авраам, Исаак и Яков, Мойсей, Самсон, съдии, пророци (Самуил, Илия, Елизей, Исаия, Иеремия, Осеа, Амос), царете на Израил (Давид, Соломон) били са истински мистици според днешните критерии на наука за мистика.

Разбира се, на първо място трябва да кажем че Исус е имал мистични опити които имат единствено място между всички човешки опити: всъщност, всички мистици в своята съзерцателна комуникация с Бог виждат Пресвета Троица, а Исус е в Дух Свети виждал директно Отца си. Към Бога не се е обръщал като към Пресвета Троица. В своето човечество не се е обръщал към своето Божество или към Пресвета Троица, но се е обръщал направо към своя Отец. Тук би могло още да се говори за някои неща, но за това се говори когато се следва Христология.

Св. Павел ни е оставил записани драгоценни своите мистични опити и тъй като тези опити се намират в Светото Писание те имат сила на публично откровение така че лични опити на мистици които са така наречени частни откровения, могат да се сравнят със Свещено Писание и да се направи сравнение през критериите на обективно и публично откровение. Св. Павел дава и някои доктринални елементи на мистика и поради това някои части на посланието до Коринтяни ни е от голямо значение за следване на мистиката и на нейните мистични феномени.

Разбира се че думата мистика, в днешният смисъл на думата не се намира във Библията, така че историята на мистика ние ще започнем от периода на Църковните отци. Но поради липса на времето ще се ограничим само на двамата – св. Григорий Нисиийски и Псеудонионисий Ареопагита. В средни век трябва да си спомним св. Бернард, св. Клара, св. Франциск и св. Катерина Сиенска. Тук са и северни мистици: Екарт, Русброек, Таулер, Сузо, Хедвига, Хилдегарда, но за тях ще говорим много малко. Последно движение което с мостика има някаква връзка е Девоцио модерна, но не може по-дълбоко да навлизаме в анализи на този феномен.

Особено внимание ще обърнем на Испания през 16-ти век и което се нарича и златни век на испанска мистика.Кратко ще говорим за творби на св. Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни. Св. Тереза Авилска е оставила четири голяма съчинения в които говори за молитва и за духовни живот: Мой живот, Път към съвършенство, Замък на душата и Основания. Тя е живяла между 1515 и 1581 и освен тези големи съчинения тя е оставила още много и малки съчинения и няколко хиляди писма. Заедно с св. Катерина Сиенска тя е провъзгласена за църковно учителка поради извънредно учение за молитвени живот, а особено в мистични степен.

Св. Йоан Кръстни е оставил четири голяма съчинения за духовни път на душата. Два от тези съчинения: Изкачване на планина Кармил и Тъмната нощ не са довършени до края, а Духовната песен и Живия пламък на любов са довършени до каря, но съществуват две изворни редакции – и от това се вижда че Йоан е искал да каже нещата по друг начин защото има много неща които не могат да се изразят на подходящ начин. Но, за неговите съчинения ще говорим по-късно.

12

След тези двама мистици има още много съчинения от 17 и 18 век които се занимават с различни общи или отделни въпроси на мистика, а в 19 и 20 век ще се развие диспута за придобито и влято съзерцание и за само-комуникиране на Бога в влято или пасивно съзерцание. Тъй като това е само един специални случай на по-общ проблем на отношение между благодат и естество, с него ще се занимаваме когато ще говорим за тази тема на богословска антропология.

Мистика и някои от теми на богословска антропология

Веднага след тази първа лекция ще се занимаваме с теми на създаване на човка и света и други антропологически теми.

Единствения изправни и справедлив отговор на Божие предложение е вяра, но такава вяра как я разбира Библия. В тази перспектива ще съзерцаваме и първородния грях и магическо отношение към Бога като съвсем обратен на вяра и на вярващо отношение към Бога.

В същата перспектива ще кажем и няколко думи за централна тайна на нашето спасение и изкупление, тоест за Пасхалния Христовия мистерий на Неговата смърт, възкресение и възнесение. От антропологически теми трябва още да говорим и за някои въпроси които са свързани за трактат за Христовата благодат, като и за три влети богословски добродетели. На края ще кажем и нещо за есхатолгия, защото тази част на богословска антропология ни интересува само странично в мистика. А интересуват ни тези части които говорят за състояние на блажени в небето и отношение между човека и Бога във вечността.

Ще се опитваме след това да направим и един исторически ход през развитие на мистика в християнство с особени спирания на св. Григорий от Ниса и св. Йоан Кръстни и на техните духовни учения.

Мистични феномени и психология на мистика

Ще говорим за тези теми които сега във въведение сме ги казали, а ще свършим с мистични феномени, като второстепенни и несъществена част на християнската мистика. Накрая една или две лекции ще бъдат за отношение между психология и мистика, тоест ще говорим за някои опити на психологическа интерпретация на мистици и на външни мистични феномени.

И на самия край ще говорим и за не християнски мистики, тоест за компаративнна мистика.

3. СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА

Как минали път сме казали, запо1ваме с християнското учение за създаване на света и човека, за предопределение на сътворения за спасение и ще говорим и за създаване в Исус Христос.

Създаване на вселената и човечество тясно е свързано с въпрос на тяхната насоченост и смисъл. Откъде произлиза всичко това което ни обкръжава и откъде произлиза човечество, какъв е смисъл на цялата природа, на вселената, какъв ще бъде свършек и как свършва всеки отделен човешки живот, какво му дава смисъл и стойност, да ли и как свършва история на човечество, кой е нейният цел и осъществяване, пълнотата и свършек?

Съществуват много теории и обяснения за потекло на вселената и на човека. Християнско обяснение е само едно в поредица която, особено днес, се предлагат на човека.

Чрез история са се явявали много теории за създаване на вселената и на човека, а как си ги е създавал грешен и паднали човек, тези теории са били фалшиви и неточни защото са

13

тръгвали от погрешни и фалшиви предполагания, а особено когато става дума за теории които хората са правили за Божеството, вечно, не просторно, не временно, не материално и неограничено.

Между различни теории и вярвания за създаване на света ще кажем нещо само за няколко: пантеизъм, дуализъм, еманатизъм и деизъм и за креационизъм.

Пантеизъм и дуализъм

Според пантеизъм, всичка е реалност от божественото естество, съществува от винаги и няма кря, всички сме част на божество което само се сменя, но нищ не става ново или че изчезва. Няма растеж нито се увеличава битие. В едно такова разбиране тук имаме всъщност тотална загуба на лични и трансцедентни Бог от хоризонт на човешкия живот, така че всяко обръщане и молитва, всяко лично отношение с такова Божество, което не е лице и напълно е иманентно, практически е невъзможно но и няма нужда от такова нещо. Така и така сме спасени, вече сме част от божество, само че не знаем че на дъното на нашето същество се намира искра на божествено, не сме съзнателни че в дъното на нашето същество се намира Божествения бисер. Забравили сме това с нашата вина и единствено усилие което трябва да направим е това че онова което е божествено в нас да достигне до онова божествено което се намира в цялата реалност, тоест пантеистично божество. Самата дума пантеизъм идва от гръцки език където тя означава че всичко е бог. Такова разбиране е нещо което е характерно за религиозно движение New age или нова епоха. В това движение навсякъде са присъстващи ангели защото те са доби и силни същества които само ни подсещат на наше божествено потекло. Те не ни предават спасение, но ние сами го печелим и го осъществяваме, ние сами си го придобиваме. Всичко е затворено в една иманенция, в все присъствие на цялата реалност сама на себе си и няма Бог който се намира над нас. Между нас и Бог не би съществувал никакъв посредник, както в християнство съществува един Големи и Вечни Посредник между Бог и човеци, човек Исус Христос! Ако в някоя книга не сме сигурни да ли е писана от перспектива на New age или не, това можем да разберем от това да ли в нея се говори за Исус Христос или не. На книжния пазар има неизмеримо много литература, много музика, храна и обличане в стила на New age и това се разпространява много хитро защото се показва че е много подобно към християнство и показва се много толерантно. За това повече можете да намерите в материалите за Ангеология и демонология. Ние тук искаме само да покажем че пантеизъм порицава сътворение. Освен пантеизъм съществува и емантизъм който е един вид на пантеизъм. Име му идва от латински emanatio което означава произлизане. Всичко което е, произлезело е от божество и има божествена природа, така как вода има съща природа в реката и в извора.

Дуализъм вярва в две почела, в два независима принципа които помежду си са противни и че между тях се води вечна борба. И двата принципи са еднакво вечни, без начало и без край. Материя можем да наричаме зли принцип, дух добрия принцип. Разбира се християнско разбиране не е такова. Всичко което съществува не е вечно като Бог, но има своето начало, преди когото не е съществувало.

Деизъм

Деизъм е вярване което изповядва съществуване на някакво философско божество, някакво върховно и съвършено същество, някой не подвижим двигател на всичко и който на всичко е дал битие в началото на съществуване, но сътворяване е ограничено само на този начални момент на даване на битие. Така сътворение би трябвало създателя само за начало на своето съществуване. Деизъм произлиза от латинска дума deus което означава Бог и използва се латински корен да се направи разлика от едно друго вярване, което е подобно, но по-старо а нарича се теизъм. Името му поизлиза от гръцката дума Теос, което също така значи Бог, така когато гръцко понятие вече е било използвано за така наречени теистични

14

религии и разбиране на създаване, тогава е взето латинско понятие за нещо подобно, но все пък различно.

В деизъм отношение между божество и сътворение доста е ограничено и това само на начални момент на създаване. В този момент, според това учение, Големия архитект на вселена е дал на своето сътворение всички физически и исторически закони от които има нужда за съществуване и за развитие, а след това той се е отдалечил в своята сфера и със създания няма повече нищо. Нито на такъв бог, като нито на този на пантеисти, еманисти или дуалисти няма смисъл човек да се моли защото такъв бог изобщо не слуша човека, така че нито изслушва, тъй като от това няма нужда: той ни е дал всичко от което ние имаме нужда за да можем да извършим своята пълнота и довършение, тоест спасение, така че никакъв бог не ни е нужен.

Динамическо разбиране на създаване

Нашето християнско разбиране се различава от всички до сега наведени: това е теистично разбиране и строго монотеистично. Теизъм е вяра която изповядва вяра в Провидение, тоест грижа на Бог за Негово създание. Тази грижа в християнство се изповядва на две нива: онтологическа и морална.

Бог не само че е създал цяла реалност, но за нея се и грижи, подържа я в съществуване и помага й да дойде до цел за която е създадена. Тази поддръжка в съществуване нарича се conservatio или поддръжка в съществуване или ако се казва с други думи става дума за динамическо създаване: Бог не е само Този Който е Създател, но е и Този Който Създава. Той не само че ни е сътворил, Той постоянно ни създава.

Всичко което съществува, а не е Бог, според Библейско Откровение, сътворено е и има свое абсолютно начало. Не е сътворено от някаква преди съществуваща материя, но съществува защото е подарено битие в началото на съществуване на сътворено нещо. Класическо богословие за сътворяване дава следваща дефиниция: Productio rei ex nihilo sui et subiecti. Създаване е едно определено произвеждане на нещата които в себе и за себе съществуват от нищо. Разбира се че Бога не можем да гледаме като някой магьосник който от шапка извлича някакви предмети. И че така и Бог би го правил извличайки нещата от нищо. Нищо не е някаква черна дупка която Господ държи при себе си и от нея произвежда или извлича нещата за които иска да съществуват. Ние нямаме никакво сравнение за създаване. Нямаме лично такъв опит и не знаем точно за какъв процес става дума, какви са механизми и общо не можем позитивно да го дефинираме. Постоянно даване на битие, довеждане в съществуване, осъществяване на сътворение, всичко това са само приблизителни изрази. Създаване е произвеждане (продукция) на нещата която са от своя вид (sui generis) и което дава реално съществуване на нещата които са. Тя се различава от останалите Божи дейности. В Символа на нашата вяра изповядваме че Христос, Божи Син е роден, а не сътворен и казваме още преди всички векове. Христос е роден, а не сътворен. Какво означава това? Да родиш означава да станеш баща. Да сътвориш нещо означава да си направил нещо. Разлика е в това че да родиш означава да произведеш нещо от същия вид към която принадлежат и родителите. Човек ражда децата, крави малки телци, птици малки птички. Но когато нещо се направи, това не е нещо което е от същия вид като творец. Птици правят гнезда, човек може да си направи къща или статуята която прилича на него, но статуята не е човек, не е жива, не е от човешкия род.

Значи, Бог ражда Бога, а човек човека. Онова което Бог създава не е Бог, като и това което човек направи не е човек. Поради това хората не са синове Божи, в смисъла в който това е Христос Неговия Син. Хората, според някои свои характеристики могат да бъдат подобни към Бога, но се са от същия род като Той. Човек Божи образ (евр. селем).

Да се върнем на кратко на разлика между раждане и създаване. Човек ражда дете, но той прави статуя. Бог е родил Христа, но е сътворил човека. По този начин ние казваме че

15

онова което е родил Бог Отец също така е Бог, значи, от същия вид като и Той самия. Но, това не са два Бога, но само един защото Бог не е родил Христа един път за винаги, рождение не е статично събитие което се е случило и е минало, но Той вечно се ражда. Ако Отец би родил в един момент Сина до края, това би означавало че преди това Синът не е съществувал, тоест че е съществувало време когато Сина не е било, тоест че Синът е сътворение и че не е единно същен с Отца, а това разбира се не е истина. От другата страна ако Синът би бил роден статически, отведнъж, и ако би престанал да бъде раждан, това би означавало че той в себе си има един друг принцип, като паралелен с Отца, и по този начин би съществували двама Бога, а цялото Откровение винаги говори само за един Бог.

Може би сега малко ни е по-ясно когато сме сравнили едно Божие действие с друго. Но, разбира се че не трябва да паднем в примка на груби антропоморфизъм и създаване да разбираме така както разбираме човешко действие, създаване. Статуя която човек е направил продължава да съществува и след като човек е свършил с своята работа на статуя. Красота която преди не е съществувала в парче на камък и която е създадена когато художник е направил свое художествено дело, продължава да съществува и след смъртта на като художника. Със създаване не е така.

Създаване е динамическа реалност. Бог е единствата причина и източник на всичко. Ако сътворение би приело в себе си битие и ако би престанало да го приема от Бога, то би станало абсолютно, независимо от Бога, самостоятелно, би станало като “Бог”. Ние изповядваме вяра в един Бог, Отец всемогъщия, Онзи Който се подобно на баща грижи за своето сътворение, но не само на морално ниво, но и на онтологическо ниво (на нивото на съществуване на битие) и се грижи за своето сътворение, тоест дава му възможност за съществуване.

Създаване, тоест негово динамично разбиране слагат сътворение в отношение на вечна зависимост от Създателя, по отношение на релативизма и на насоченост към Бога като Единствено Абсолютно Същество. Основата на съществуване на всеки ангел и човек, на всяко сътворено същество не се намира в това същество, но в Бог и в Негова верност и любов, в негова постоянна воля да създава.

Човек като същество в четири измерения Според християнско разбиране човек има четири измерения: религиозно,

индивидуално, социално и козмическо. Човек е преди в отношение към Бог отколкото към самия себе си и неговото създаване е основа на негово съществуване. И затова религиозно измерение е на първо място. Човек е религиозно същество, образ божи, създаден на подобие с Бог и преопределен за обожение и осиновене, за вечни, божествени живот в общение с Бог в Когото все повече и повече ще познава и обича Бога.

В своето индивидуално измерение човек е въплътения дух. Единство на душата и на дух и единствено само такова понятие за човека е библейско и е в съгласие с Божествено Откровение. Човек не е разделен на две части и че душата би била нещо по-добра или по-важна част на човека. Не, човек е единство на душата и тялото. Целия човек е Божи образ, но не е телесни човек образ на телесния Бог, но човек като въплътения дух е образ на въплътения Бог, Исус Христос, Който е съвършен образ на невидимия Бог (Кол 1:15).

В социално измерение важно е да се подчертае че цяло човечество в същност е свързано с връзки които са много по-дълбоки от морални връзки или от някакво свободно уединение. Връзки които съществуват между хората дават възможност комуникация на благодат и на спасение които произлизат от Единствения Посредник между Бог и човеци Исус Христос, а също така тези връзки дават и възможност на комуникация на грях, страдание и смърт, тоест изпразни начин на живот които нашите отци са ни предали (1 Петр. 1:18), тоест разпространение на първородния грях (peccatum originale originatum).

Чрез козмическо измерение човек е интимно свързан с пространство и време, материя и енергия, с природа която го окръжава. Разбира се че тук няма да можем да влизаме

16

детайлно в анализ на тези измерения. Те за нашия курс по мистика има определено значение, но с тях не се занимаваме детайлно.

Новия Завет ни донася една важна новина по отношение на Стария завет когато става дума за учение за създаване на света и човека. Как до въплъщението не е могло да се докаже нито да се разбере това как целия човек е образ на невидима Бог, защото само във въплъщение на Божи Син, Исус Христос, Който е образ на невидимия Бог станал човек и се е въплътил, така също и до Негово идване е била скрита голяма тайна на Негово посредничество в създаване на света и на спасение. За това сега малко ще проговорим.

Вечно посредничество на Исус Христос в създаването на света и в спасение

Съществува няколко химни в Новия Завет и други текстове които говорят за посредничество на Исус Христос в създаването и спасението на света. И в това се състои новина на Новия Завет по отношение на учение за сътворение ако се сравни със Стария завет. Така че в посланието на Колосняни четем че в Христос всичко е създадено на небесата и на земята, видимо и невидимо и че всичко чрез Него и за Него е сътворено, че всичко стои Него (Кол 1:16.17). Подобно и апостол Йоан в своето евангелие говори: Всичко чрез Словото (Логос) и без Него нищо не е създадено (Йоан 1:3).

Как създаване е вечно динамичен процес, така и посредничество на Исус Христос е вечно и неугасимо. Тоест, докато Той съобщава битие на всичко което е, докато е Посредник на съществуване, всичко което е – съществува. Но това не е всичко.

Казва Послание до Колосяни че ние не сме само сътворени чрез Христос, но и в Него, тоест в Неговата благодат, вече от само начало на нашето съществуване ние сме обдарени с благодат на Христос, на негово посредничество и застъпничество за да постигнем цел за който сме създадени. А ние не сме създадени за някаква непозната цел, тоест не сме създадени без някаква цел и след това по-късно Бог, когато вече ние е създал, ни е дал някаква цел, защото не е знаел какво да прави с нас.

Преди да е започнал да създава свят и човека Бог е знаел какво желае. Наша цел вече е била позната и определена още преди ние да сме били създадени. Даже, създадени сме за да осъществим тази цел. А смисъл и цел са комуникация на Бога, непосредствено на свое създание. Това е цел и реализация на човека и реализация на тази цел е спасение на човека и блаженство на човека. Но, как на човека с неговите сили това не е възможно той има нужда от Спасителя и тогава когато човек не е греховен. Даже и да е се случило това че човек не щеше да съгреши той би имал нужда от Спасител, посредник Който ще му комуникира Бога, вечен живот, обожение, осиновение, познание на Бога в общение с Него.

Този Посредник е Исус Христос, вечно Божие Слово, Негов Единородния Син. Така казва евангелист Йоан: В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. (Йоан 1:4). Създадени сме за спасение и създаване е първата крачка която Бог е направил за нашето спасение. Бог от вечността ни е познавал в своята Мисъл, Своето Слово и обичал ни е в Свети Дух, и създал ни е и ние да запознаем любов която Той има към нас за да повярваме в Него (1 Йоан 4:16) и да я приемем, приемем в себе. Създал е онзи на когото е искал да се комуникира. Създал ни е за да може да ни се даде. Човек няма другата причина на съществуване освен да приема Божия комуникация. Това е нашето спасение, това е единствено което може да ни направи блажени, щастливи и изпълнени. Защото ние сме създадени като гладни и жадни за Бог. Тъй като Той иска да ни се даде свободно и че желае свободно да го приемем, и тъй като не желае да бъде нахален, в нас е, в момента на създаване, запалил копнеж към него, още повече не само че ние имаме копнеж в нас за Бог, ние сме един голям, неизмерим копнеж към Бога. И този копнеж е запален в мярка на Онзи Който желае да ни се даде, запален според мярка на Оногова Който желае да се даде, запален и създаден като Негово подаряване затова да Негово подаряване не би било нахалство за някое създание което няма интерес, но това да бъде подаряване на някой който има нужда от това.

17

Създадени сме чрез Христос, според Неговия образ. Защото Христос е образ на невидимия Бог, а тъй като Христос е Божи Син, създадени сме за да бихме станали Божи синове. Имаме призвание да станем синове, а не да станем отци, тоест призвани сме да последваме синовско положение вътре в Пресвета Троица. Син всичко което е и което има, има от своя Отец. Така и ние сме поканени в благодарност да приемаме всичко като благодат, обичайки своя извор и причина. За да бихме могли това, без да бъдем без огорчение, без чувство на унижение и само комуникация която е зависима само от Него и от Негова свободна воля и вярност към собствените обещания, нужна е благодат с която ние ще се възпротивим на изкушение на само-спасяване и търсене на изпълнение и осъществение на собственото битие без или против Бога или чрез магическа доминация и контрол на божество.

Така, ние сме създадени за Христос за да бъдем преобразени в Него. В Него сме избрани преди създаването на света, в Него сме предопределени за осиновение (Еф. 1:4,5) защото които Бог е предвидил, тези е и преопределил за да бъдем уподобени към образа на Неговия Син така че и Той да бъде пръворождения между много братя (Рим 8:29).

В какво се състои спасение?

В какво се състои комуникация на Бога? Нашето спасение се състои в това че ние след възкресение на Исус Христос имаме отворена врата към Отца. Исус Христос е Врата на овците, Той е Път чрез когото ние пристъпваме към Отец. Христос може вечно да ни спасява и чрез Него да пристъпваме към Отец Който винаги е жив и за нас ходатайства (Евр. 7:25). Той е наш вечни Великия Свещеник Който е възкръснал поради нашето оправдание (Рим 4:25), тоест за да ходатайства за нас, защото само докато Христос спасява, ние сме спасени, с Него стои и пада наше спасение. Спасение, като и създаване е динамическа реалност и затова наш Спасител е по също време и наше спасение. Нашето спасение е в Него, Той е наше спасение защото Той е наш вечни, постоянни и единствени Спасител. От другата страна, Той единствения може да ни даде Отца, защото с Бог никой не може да господства и никой не може на нищо да го принуди. Ако нашето спасение би било нещо друго или нещо по-малко отколкото самия Господ Бог, тогава ние бихме, може би, и могли това свое хипотетично спасение и сами да осъществим. Но, сега, тъй като нашата цел е на туземния, но от другата страна и е Неизмерим, тогава само Бог може да ни даде и да комуникира сам себе си, а Отец това прави чрез Исус Христос.

Нашето спасение е Бог, Неговата личност, тъй като Бог няма в Себе Си вечния живот като нещо текущо или като някакво нещо, реалност която би била различна от Него, така че за човека Негова комуникация е вечен живот за човека. От другата страна, истина е че живот е само един и единствения, неделим и че Бог не може да даде друг живот освен Себе Самия. Но, тъй като Бог не може да се хване, тъй като е от другата страна, неизмерим, човек не може, и колкото да му се иска, да го приеме един път за винаги, трябва вечно да го приема и винаги в приемане да се зависим само от Бога, от Неговата благодат.

Нашето спасение се изразява и с понятие на нашето обожение защото Божия комуникация е ефикасна, тоест то преобразява човека и го въздига на нивото на Божествения начин на действие, мнение, познаване, желание, живеене... При това спазва се разлика която съществува между сътворено и не сътворено същество. Спазва се и личност на човека, като и различие на Бога.

Нашето спасение се състои и от нашето осиновение. Тоест участване в Божествената природа означава да имаме същата природа като и Бог, разбира се, чрез благодат, чрез участие, а не според битие и необходимост, естество. На Онези които са приели Посредник на Спасение, Исус Христос, и само на тях, Бог дава мощ за да станат Негова деца. Осиновение е дар, динамична реалност която се приема и която не може да престане да се приема, реланост която, като и всяко друго изразяване на спасение, не може да загуби своя благодатен характер, защото това е възможно само чрез непосредствено и директно само-

18

комуникиране Бога. Само тези в които е Свети Дух, само те са Божи деца. Само Дух свидетелства с нашия дух че ние сме Божи деца, ако пък чеда, тогава и наследници Божи, а сънаследници на Христа, но не и господари на наследство, тоест Бога (Рим 8:16,17).

Притежаване на същата природа означава притежаване на синовно отношение към онзи от когото негова природа се приема. Наше осиновение е участие в Божествена природа и следване на единородния Син, как в негово човечество, така и в негово божество. Последване на Исус Христос в Негово човечество означава наше възкресение, тоест участие на тялото на четири епитета на Божия природа: нетление, сила, слава и дух (сравни 1 Кор. 15). Последване на божеството на Исус Христос е последване на Негово положение вътре в Пресвета Троица, а това означава постоянно приемане на всичко което ние сме и което имаме, постоянно прилепване към Бог излизайки от себе си и с влизане в Бога.

Нашето спасение и пристъпване в общение на приятелство и интимност с Отец и когато Бог ни отваря своето сърце и обявява своята вътрешност чрез Свети Дух Когото ни дава Син. В тази интимност с Бог ние имаме и познание на Бога, тоест онова което през средни век са наричали visio beatifica или блажено гледане, относно познаване на Бога в небето. Не е възможно да бъдеш с някой в интимност и свързаност а при това да не го познаваме. Все пък Бог никой никога не е видял, Единородния – Бог – Който е в лоното на Отца, Той ни го яви (Йоан 1:18). И никой не познава Сина но само Отец, и никой не познава Отца освен Син и онзи на когото Син иска да разкрие (Мат. 11:27). Също така, Бог пребивава в непристъпна светлина и никой от човеци не го е видял, нито може да го види (1 Тим. 6:16). Бог е Онзи Който е от другата страна, Той е трансцедентен и с Него не може да се господства, не може да го се познае до края, не може да го се познае със собствените си сили. За Него можем да знаем само онова което Той сам е обявил за Себе Си и което ни е съобщил, а това прави, как виждаме чрез Исус Христос. Бог е безкраен и в Него никога няма край. Така че цялата вечност няма да го проникнем. Цялата вечност няма да се “досаждаме”!

Вяра – отговор на Божия създателска и спасителна дейност

В нашите предишни размишление ние сме разкрили вечна динамика в създаване, а също така и в спасение към когото създаване е насочено. Разлика между тези две динамики е в това че Бог не е могъл да ни попита да ли искаме да съществуваме или не. Негово решение е да ни създаде и сега ако ние и не приемаме Бога, Той не повлича своята дума. Той е верен към Своето решение да ни дава, комуникира битие. Но спасение можем да загубим ако му се затворим. Защото когато вече съществуваме и когато сме конституирани като свободни същества, Бог действа в съгласие с наша структура. Така, ако търсим спасение и изпълнение навън, без Бога или против Бога, ние се затваряме за влизане на Неговия живот, светлина, радост и блаженство, Негово обожение и осиновение, а сега след греха и на влизане на прошката за греховете и тогава ние потъваме в тъмата, смърт и пропаст. Само докато сме отворени към Бога и докато от Него динамически приемаме Негова само-комуникация, тогава имаме и живот и спасение. Тази Божия активност към нас приема се с нашето отношение което Библия нарича вяра.

Да вярваш означава че признаваш че моята стабилност, съществуване, живот, светлина и всяко друго добро произлиза от Онзи на Когото вярвам, че то ми е предизвикано от причина която ме прави да живея, да се спасявам. Значи, да вярваш означава постоянно, динамически да отговаряш излизайки из себе си постоянно да се уповаваш на Бога, на постоянна Божия комуникация на битие и живот, като и всяко друго добро. Човек ще живее докато във вяра приема от Бога живот. Ако престане да вярва, ако започне да търси живот в себе си или в някое създание, той ще умре защото ще се затвори към истински и единствени

19

живот, защото няма повече Бога да смятат за своя извор и причина, и защото живот ще престане да му идва.

Фалшив образ за Бога

Дявол започва своето изкушаване представлявайки фалшив образ за Бога. Разговор между Този Който изкушава и човека е започнала по този начин: “Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?» (Бит. 3:1). Вече тук е скрито внушение на злото – че Бог е Този Който нещо забранява и това прави нарочно, радикално, ограничава човека, човешка свобода, според внушение на дявола би била нещо което угрожава Бога. Но, разбира се това не е така. Ако нашата свобода би била тази която угрожава Бога, Той не би я нито създал. Ако Бог и имал нещо да скрива пред нас, нас не би нито било. Бог не скрива вечния живот пред нас, не скрива своето Божество. Даже, Той ни е преопределил за вечния живот за живот в Себе. Той ни е дал най-голямо призвание и цел и това от любов, а не от омраза. Тъй като ни е дал Самия Себе Си като цел и тъй като вечния живот е Той самия, защото живот е един и невидим, не можем да получим някакъв вечни живот или спасение което би се различавало от Бога. А Той не може, ако би и искал, да се отрече от своята неизмеримост и трансценденция , така че човек по никой начин не може да господства над Бог. Но, разбира се че от това и няма нужда. Ако ние имаме доверие в любов която Бог има към нас, ние не трябваме сами да спасяваме себе си, а нито загрижено да се грижим сами да осигурим себе си. Сигурно е и ясно че Бог ще да ни дава съществуване и живот през цялата вечност.

И продължава змия: “Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. (Бит. 3:4-5). Тук става дума за директно противопоставяне на откровение. Змия казва че не е истина това което Бог твърди: че хората могат да се спасят само чрез Бог, тоест чрез доверие в Него.

20

МИСТИКА И МИСТИЧНИ ЯВЛЕНИЯОтец Петър Янич, OCD

Въведение

Мистика е станала един универсални феномен1, които поради различни мотиви привлича много хора. От една страна вижда се по-силен интерес за автентични мистици – класици на духовност св. Тереза Авилска, св. Бригита Шведска, св. Катерина Сиенска, св. Игнаций Лойола, като и модерни св. падре Пио, Марта Робен..., а от друга страна, също расте интерес за мистицизъм и за «мистично» като нещо което има произход от човешка техника, тоест резултат на синкретизъм с когото се позват някои пвсеудо-религиозни движение, а особено Ню Ейдж2.

Различни са причините на днешния интерес за мистика. Някои от най-важни3 са: - Подновяване на изследване на Библия, литургия и текстове на отците на Църквата- Критическо публикуване на съчинения на големите мистици и съчинения на големи

светци.- Промяна в отношенията между мистика – съвършенство – любов в духовно

богословие,- Влияние на източни техники в медитация,- Хуманитарни науки и тяхното критическо влияние на мистични явления,- Жажда на днешния човек за задълбочени духовни съдържания и опити.Мистика днес, как казахме, предизвиква любопитство на много хора, но по особен

начин интересува различни научни дисциплини които в нея намират особено богато поле на изследване: психология, социология, философия, богословие, история на религиите. Поради това в началото на нашето следване необходимо е ясно да се каже, от коя гледна точка ще разглеждаме мистика и мистични явления.

1) Ние говорим за мистика в религиозен смисъл. Значи измежду различни позиции за които току що говорихме, нас ни интересува религиозна гледна точка, с която се занимава богословие и по особен начин духовно богословие.

2) Поради това ние няма да се занимаваме с изследвания на опити които са предизвикани от наркотици, магия и други подобни стимуланти. Последните десетилетия много се говори за променени състояния на съзнанието с помощта на такива или подобни неща4.

3) Под мистика ние разбираме преди всичко опит и дейност , практика и начин на живота. Значи, живот и думи на онези хора които са били обхванати и преобразени чрез влизане на Бога в цяло тяхното същество, в техния живот.

4) Ние ще говорим само за християнската мистика и за явления които са свързани с нея5.

1 Веднага в началото нужно е да се различават понятия “мистика като феномен”, тоест като нещо което събужда общ интерес от така наречени “мистични феномени – явления” като извънредни явления които доста често придружават мистичния опит.

2 За Ню Ейдж виж приложения в материалите по курса: Ангеология и демонология, София 2014.3 Сравни A. SOLIGNAC, “Mystique” в: DSp 1890-1891.4 Във връзка с това на чуждите езици съществува много различни книги и статии. Така примерно за

отношение между пара-мистични опити и наркотици може да се види в книгата: L. GARDET, Mistica, KS, Zagreb, 1983., стр. 12-20.

5 За явления подобни на християнската мистика при други религии виж L. GARDET, Mistica, KS, Zagreb, 1983.

21

Значи тук става дума за едно общо въведение което има за цел:- Да се започне личния контакт с християнките мистици и с техните творби;- Да се говори за някои основни теми: мистичния опит, съзерцание, благодат и

мистични явления;- Да се подчертае съществуване на непрекъснатост, но и определено разминаване

между класическа и модерна мистика.

Мистика присъства в цяла история на Откровение и на Църква. За това имаме много свидетелства което ни е предадено в многобройните съчинения.

1. «Мистика»: ползване и злоупотреба на едно не прецизно понятие (проблем на терминология)

«Мистика» е дума която се използва в много различни значения и е използвана в много различни житейски контексти, така че всеки човек който настоява да се доближи до нейно истинско значение забелязва необходимост да обърне внимание на повече значения които се намират в нея. Това забелязват почти всички изследователи на мистични явления.

Да споменем само някои: Като и всички думи които имат голямо значение: 'свобода', 'наука', 'демокрация', така също и 'мистика' има различни значения6. «Мистика», пише C. Tresmontant, «е един от най-сложни понятия на днешния френски език»7.

Това понятие има повече значения и това можем да намерим и в някои съвременни речници. Така примерно, речник на френски език дефинира «мистиците» като raffinent на религиозна материя, а raffiner, (tal. «affinare») означава да се изясни, изостри, изтънчи. Докато един испански речник под понятие «мистици» разбират «състояние на онзи който интензивно се посвещава на Бога и на духовни неща» (Casares). В Хърватски Riječnik stranih riječi на Братолюб Клаич за понятие «мистик» казва че това е «застъпник, привърженик на мистицизма». А за «мистицизъм» казва че е «вяра в тайното, свръхестествено, склонност към тайнствено». Според същия автор «мистика» би била «нещо тайно, загадъчно, свръхестествено, неразбираемо, не понятно; езотерична дисциплина в Католическата църква която разсъждава върху най-висшите форми на душевния живот».

С понятие «мистика» се означава и целия онзи свят на «неяснота», езотерия, окултно, странно, пара-нормално и пара-психологическо с което се занимава много различни нови духовни движения където цъфти културно не понасяне на една типично техническо – научна цивилизация, която не е способна да отговори на нужди и копнеж който е дълбоко вкоренен в човешко съзнание.

Понятие мистика има много широко значене така че може да се говори за мистика на философия, мистика на спорт, мистика на художество, мистици на политиката и подобно.

Нито на религиозно ниво понятие «мистика» не е еднозначен. На края на XIX век W. Inge е забелязвал 26 различни дефиниции, а на тях съответстват също така и различни понятия8. Причините на такава разнообразност са многобройни и разбираеми. Преди всичко това е че са многобройни явления които се приписват на това понятие; освен това, имаме и много различни видове на проучване на тези явления: медицинско, психологическо, философско, богословско, историческо, културно. След това тук е и многобройност на системите на интерпретация с много различни резултати на тълкувание и оценяване.

Поради това, докато тема за терминология, в някои други дисциплини се обсъжда само повърхностно или може би само поради някой обичай, тук тя има голямо значение по отношение, както на изходна точка така и по време на търсенето на всяка фундаментална част на мистика.

6 Usp. J. DE GUIBERT, “Mystique” в: Revue d’ascetique et de Mystique 7 (1926) 3-16.7 La mystique chrétienne et l'avenir de l'homme, Seuil, Paris 1977, стр. 9.8 W. INGE, Christian mysticism, Methuen, London 1899.

22

Можем да кажем че са две съществени части които определят и означават тази сфера на термините: мистика и съзерцание. И двете са използване и злоупотребяване в толкова много контексти и посоки, че само след дълги и внимателни обяснения можем да кажем че те изразяват онази християнска реалност която ние желаем с тях да изкажем.

С намерение да се улесни разбиране на понятия, автори въвеждат ново понятие: опит и мистични опит. Но и тези понятия не са достатъчно определени и имат повече значения като и понятия мистика и съзерцание.

Имайки предвид доста големи затруднения, много хора мислят че би било добре напълно да се откаже от понятие мистика като християнско понятие за да се говори за тайната на духовния живот. Те смятат че би трябвало да се използват онези понятия които веднага би показвали за спецификата на християнската благодат и на лично преобразяване което тя прави и да се от тези понятия вижда това което се случва: живеене на Божествено синовсвто на всички нива на съзнание9.

Тук ще споменем мненията на някои автори които ни говорят за това което е сложно и за недоверие което поради това владее между тях: «би трябвало, просто да се отрече от дума мистика в християнския говор» (H. Urs von Baltazar); «Проблем да се дефинира мистика е толкова стар колкото и опит да се открие този феномен. По отношение на много значение на това понятие, би било най-добре да се откажем от него. Но, страхувам се че за това вече е прекалено късно» (G. Feuerstein); «Същестуват думи в които са концентрирани знание, надежда и любов, идеали на много генерации и епохи; думи които искат да казват всичко онова което движи хората; и именно поради това че желаят да изразят всичко в опасността са да означават всичко, а да не кажат нищо (…) Между тях се включва и дума мистика. И това е една от онези думи в които човек желае да включи всичко в което той вярва и желае да бъде» (K. Rahner).

«Мистично» в романските езици е транскрипция на гръцка дума mystikos. В не християнски гръцки език това се е отнасяло на мистерии (ta mystika), тоест на култове на мистерийни религии, в които се този който се въвежда (инициира) (mystes) се е отъждествявал в процес на смърт – възкресение на бога който се е отнасял на определени култ. Всички тези думи, освен приложение mystikos («тайнствено»), формират, така да кажем, едно семейство на понятия които произлизат от глагола myô (да се затворят уста и очи), а тяхната обща характеристика е да се отнасят на тайни, окултни, относно мистериозни реалности10.

Дума «мистика» не се явява нито в Новия завет, а нито при Отците на Църквата. В речник на християнските навлиза в начало на III век. В течение на време усвояват се три значения които ще останат до нашите дни. «Мистично» на първо място означава общо религиозни символизъм и ще се използва, преди всичко, при Климент и Ориген, в негово типично алегорично значение на Свещено Писание от което произлиза духовни относно «мистични» смисъл, който е в съпротива с литерарно (буквално) тълкувание11. Друга е използване в литургията и то посочва към християнски култ и на неговите различни елементи. Така св. Атанасий говори за «мистична чаша» когато говори за Евхаристично славене. В това културно обкръжение «мистично» има символични, тайни смисъл на християнски обред12.

На трето место, «мистично», в духовен и богословски смисъл се отнася на тайни на християнство което не могат да се изкажат (Ориген, Методий Олимпски), най-дълбоки истини, значи обект на най-интимно познание.

9 Usp. F. RUIZ, Teologia mistica. Esperienza e dottrina, Teresianum, Roma 2002, стр. 8-9.10 Много факти за история на това понятие предлага H. DE LUBAC, Corpus mysticum, Aubier, Paris 1949²,

стр. 47сл. Кратко изложение на тази история може да се види в: P. SAINZ RODRÍGUEZ, Espiritualidad española, Rialp, Madrid 1961, стр. 45 сл..

11 H. DE LUBAC, Exégèse médiévale Les quatre sens de l’Écrìture, Aubier, Paris 1959, I-IV, а особено II, стр. 396-408.

12 H. DE LUBAC, Corpus mysticum, Aubier, Paris 1949², стр. 47сл. (италиански превод Opera omnia XV, Jaca Book, Milano 1982, стр. 61 сл.).

23

И окончателно четвърто значение: «мистично богословие» като интимно познание на тайнствени нещата и богословско размишление върху тях.

2. Историческо развитие на мистика

Елементи на мистично богословие намират се вече при Филон Александрийски а особено при Ориген. Но като класик 13 на мистично богословие остава Григорий от Ниса (+ 390) и негово съчинение Живот на Мойсей. И точно с това съчинение започва мистично богословие, въпреки че за пръв път истински трактат на мистично богословие ще имаме едва в V век с Пвсеудо Дионисий Ареопагит. Григорий от Ниса когато описва живот на Мойсей той размишлява върху пътя на християнина към мистичния опит и към съзерцание14. Изкачване на Мойсея върху планина Синай Григорой ще използва за “да покаже нужда от екстаза, тоест излизане из себе си и влизане към Бог не повече по пътя на разума (символ на нашето усилие аскеза) но летейки на крилете на любов”15. Неговото учение е станало “източник на познание за много християнски мистици ”16 На първи място за Псевдо Дионисй Ареопагит, апрез него е имала влияние и на многобройни християнски мистици.

В V. век преди Псевдо Дионисий, Марцел от Анкира говори за «мистично богословие», тоест за едно дълбоко познание на Божествената природа. В същия смисъл понятие ще бъде използвано при Псевдо Дионисий на края на V. век в съчинение което се смята като първи трактат на мистично богословие. Тук мистично богословие има като особена черта, да бъде религиозно познание, скрито, и «опитно», тоест «непосредствено» произлязло като резултат на живяно единение с Бог и на Негово действие в нас, а това е противно от дедукция и чисто познание чрез разума.

В съчинения на J. Gerson (1363-1429) понятие «мистично богословие» се явява в две значения: практично мистично богословие, тоест само мистично преживяване като познание на Бог чрез влято съзерцание, и спекулативно мистично богословие, относно богословие на мистика като богословско размишление върху мистичния живот, природа, условия, преходи, етапи...

Понятие мистика е преминал свой процес на развитие, и това се е случвало в две съществени посоки: 1) преминаване от обективно на субективно значение: от обред (мистично тайнство, мистично тяло и.т.н.) или текста към активности на субекта: мистично познание, мистичния опит, мистично богословие; 2) преминаване от прилагателна към съществителната форма «мистика» което се случва в пъвата половина на XVII век. По същото време започва да се наричат «мистиците» онези които живеят този особен опит на познание на Бога, което се нарича мистично познание17. Пред края на XIX век започва да се използва абстрактно понятие «мистицизъм». Тъй като повече не е имал религиозна конкретност заедно със съществително което го придружава, отваря се път към един плурализъм на значения и на не контролирано използване.

Голям интерес за християнската мистика започва в началото на миналия век18. Духовност се доближава към мистични феномени (явления) на аналитически начин, следвайки природа, и изследвайки отношение на този феномен с елементи на редовно

13 Сравни J. DANIÉLOU, “La mystique de la ténèbre chez Grégoire de Nysse, в: Dictionnaire de Spiritualité, 1872-1885.

14 Това е “историческо-символични начин на описване на напредване на душата”: L. GARDET, Вече цитирано съчинение, стр. 71.

15 T. ŠPIDLIK – I. GARGANO, La spiritualità dei Padri greci e orientali, Borla, Roma 1983, стр. 26.16 J. BOESSE – J. LACOUDRE, Padri greci e latini. Orientamenti del cristianesimo, в; M-M., DAVY,

Esperienze mistiche in Oriente e in Occidente. Dottrine e profili, I, (подготвил L. BORRIELLO), LEV, Città del Vaticano 2000, стр. 330; виж също и CH. A. BERNARD, Il Dio dei mistici. Le vie dell’interiorità, San Paolo, Cinisello Balsamo 1996, стр. 113-152.

17 Сравни J. MARTÍN VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religioni, Jaca Book, Milano 2001., стр. 20-21.

18 Сравни F. RUIZ, Esperienza mistica..., o. c., стр. 5-9; J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 161-163..

24

развитие на християнски и духовни живот. Освен тази богословска компонента в своите изследвания духовност е използвала и науката на нашето време, а преди всичко, психология. Духовност като въпрос за богословие влиза в богословско образование 1917 г. през два предмета: Аскетика, като нещо задължително и Мистика като незадължителни предмет който е предопределен за онези които са имали евентуално тези благодати или са имали задължение да ръководят и подучват другите които са имали тези благодати.

Така тази реалност, която се иначе смятала само като нещо практично се е пренесла и на нивото на размишление.

Тръгвайки от опит на научни предположения, богословие е започнало да се занимава с мистични феномени и тях е анализирала и ги е преценявала. На особен начин с това се занимава духовно богословие.

3. Интерес на културата

Интерес на други науки за християнски мистичен феномен по особен начин ще стане голям на края на XIX. Век и ще продължава до днес. Присъствие и използване на науките винаги е добре дошла и е плодовита, но трябва да се има предвид опасност от “редукционизъм” Накратко казано, християнската мистика днеска сериозно разчита с развитие и анализ на различни методи: история, философия, психология, език. Те са дали резултати и постоянни резултати. Но, въпреки че науките могат да помогнат, все пък те не са имунни на грешки и това трябва да имаме предвид. Защото те понякога искат да надминат граница на компетенцията.

Нещата по същото време се обогатяват, но стават по-сложни в отношения с другите науки. Така че интерес на науките се разширява в проучване на феномени които приличат на християнската мистика, а посрещат се в другите религии: еврейска, ислям, будизъм, индуизъм.

А да би вече така сложна реалност станала още по-сложна, а следване още по-сложно, понятие «мистика» просто, без да се прави разлика, се прилага на вяки вди на екстатичен опит, даже предизвиквано и от магия, силни емоционални преживявана, химически влияния, като и от окултни сили...

Всички тези пара-мистични явления могат да се свеждат на съществително «мистицизъм», а понятие «мистика» е използва за мистични опити. Истинска мистика развива фундаментален опит на живот и на призвание на човека: общение с божествено, трансцендентност на човека, мистиерия на човешка личност.

I. ХРИСТИЯНСКА МИСТИКА: ПОНЯТИЕ И ДЕФИНИЦИЯ

«Мистика, мистерий, мистик, мистичен (mysterion, mystes, mystikós) означават Божия комуникация на човека и чрез любов осъществено въвеждане на човека в разбиране на Божи намерения». Въпреки че такова разбиране на мистика и на мистично носи силна особеност на християнско разбиране на мистика, но все пък струва се че е само «понятие мистика и мистично още има повече значения. Той ни насочва към две основни реалности: първо е опит на духовния живот когото разпознаваме при онези хора които чрез любов са осъществили единение с личния Бог във времето (светци – мистици); друга реалност е присъствие на някоя неопределена форма на трансценденция което може да се намери и при политеистички религии или на метафизически системи с един елемент на религиозно: става дума за нещо дълбоко вътрешно, възвишения състояния на духа, необикновено, извънредно и по някои начин което не може да се разбере. Трябва да напомним че тази «вътрешна

25

трансценденция» не включва задължително понятие на религиозно, въпреки че без духовно не може да се помисли. Поради това тя е възможна и на нивото на наука (примерно метафизика или на някои големи духовни системи които от религиозна гледна точка са въпросителни: различни течния на индуизъм и подобно) В този други смисъл става дума за мистика на философия, за мистика на спорт, за мистика на художество, политика...»19.

Мистика в християнско богословско разбиране е дълбоко опит на благодат, нещо което не е предизвикано от нищо, но само чрез чистия Божи дар е осъществено. Това е дълбоки опит, в смисъла на лична среща с Троединия Бог. Любовно единение с Бог Който се е открил, Който е съвсем Друг, по същото време Този Който надминава човека, но е и присъстващ в човека. От тук произлиза съвсем видима разлика от християнската мистика и други разбирания на мистика.

Ако става дума за вяра в нещо което не е лично, тайно или мета-естествено, тогава тези явления би трябвало да наричаме мистицизъм, а християнско разбиране на опит на съединение чрез любов би трябвало да наричаме с мистично»20.

В различните описания на мистика опитва се да се дойде до една обща дефиниция която бихме, след това могли да приложим на отделни опити и лицата които обикновено са наричани мистици. Но, фундаментално понятие е станало неясно, двузначен и с повече значения. Това е отчасти последица на негово потекло, а отчасти на неговото не контролирано използване. Така мистика подсказва и значи за всякой това което той иска да види, обича, мисли и чувства. Така е и на нивото на вярата, религия, наука, художество, спорт, мода и т.н. Поради това и в тази дума се крият много различни значение и не е възможно всичките да си ги представим21.

1. Християнска и не християнска мистика

A. Ch. Bernard се пита: «да ли има нещо което е общо на всичките мистици? Въпросът може да изглежда странно, защото се използва една и съща дума 'мистика'; поради това би трябвало да има нещо общо което свързва тези мистични опити. Да, но како е това? Отговор само по себе си не е ясен. Аз предлагам някои критерии за които, на другите места, съм говорил по подробно: ние говорим за мистичния опит когато в съзнанието се разкрива един Абсолютен и когато този Абсолютен се познава по начин който е различен от обикновения. Докато това обикновено познаване се случва по дискурзивен начин за да дойде до просто познание, мистичния процес тръгва от непосредствено познаване на една реалност чието присъствие със сигурност се показва. Ясно е че такова описание се прилага на всеки вид на мистика, на християнска, като и на не християнска. Онова което прецизира християнски живот, това е природа на Абсолютния: Триединния Бог Който може да познае в Исус Христос и Който ни дарява своя живот»22.

Ханс урс фон Балтасар говори за три съществени отличителни черти на «християнската мистика» по отношение на други, не християнски мистики и мистични форми, а които E. Ancilli така резюмира23:

1) Християнски мистичен опит е напълно Божи дар. Докато не християнски мистик придава голямо значение на различни «техники» и на човешко усилие за да може да дойде до състояние на единение. Библейски, пък човек няма инициатива за да може да получи особени религиозни опити или мистично потъване в Бога, но самият Бог е Този Който пръв тръгва да търси човека, изисквайки от него готовност на отвореност и на послушание.

19 J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 165.20 Също21 F. RUIZ, Teologia mistica…, o. c., стр. 9.22 A. CH. BERNARD, “Teologia mistica” в: AA. VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 124; виж

също и ID., “La conscience mystique, в: Mystique. Studia missionalia, 26 (1977) 87-115.23 Сравни AA. VV. Vita cristiana ed esperienza mistica, Teresianum, Roma 1982., стр. 32-32.

26

2) В християнска мистика няма диястеза (разделение) между дух и материя, защото в Божие провидение тези две неща – небесно и земно не са помежду си нещо чуждо. Ако светът чрез греха се е отдалечил от своя Създател, отново е помирен с него чрез Въплъщение на Христос и благодарейки на него е възможно единение на човека с Бог.

3) Трета разлика се състои в това че не християнска мистика «индивидуална» е насочена единствено на отношение с Бог, с Абсолютния или с Божество. Автентичен християнски мистичен опит отхвърля всяка форма на индивидуализъм и винаги има един социално и църковно измерение: акт на съзерцание не се ограничава на самото отношение с Бога, но в християнската мистика има дълбоко, макар и скрито влияние на Църквата и на света.

2. Съзерцание

«Съзерцание» е нещо което вече от самото начало е свързано с дума мистика. Докато мистика има своя етимологичен произход в езически мистерийски култове и обреди, съзерцание обаче произлиза от обкръжие на гръцка философска мисъл: гноза, най-висши вид на познание и на живота. В християнския смисъл това е възвишено познание на християнския мистерий (тайна). В духовния смисъл: тайнствено Божие присъствие, съучастие в тайната. В молитвени понятия: възвишени вид на молитва.

В най-разпространено използване думата мистика в себе си е събрала повече обективни аспект на мистерия, а съзерцание е изтиквало взимане на участие на субекта. През средния век, тези два понятия, почти са станали еднакви, въпреки че съзерцание малко повече се е насочила към любов, отколкото към познание.

В актуално използване, мистика има по-широко значение, включвайки манифестациите на опит, докато съзерцание би се отнасяло на онези форми на опити които се раждат из молитва.

Тези посоки в терминология имат, разбира се, релативна стойност. Доста често тези думи са използвани в приблизително или напълно свободно значение, според склонности или чувствителност на автор или на различни школи24.

3. Дефиниции на християнска мистика

Съществуват много различни дефиниции на мистика. Но, мистика е реалност която не е лесно да се сложи в дефиниции. Преди но преминем на сами дефиниции трябва да кажем само по просто какво е мистика, а какво е аскеза. Аскеза е настояване на човека който е “подпомогнат от редовни Божи благодати“, а мистика е “необикновено действие на Бога в човека, а особено все повече и повече предаване на Бога на човека чрез свръхестествените благодати които (...) Създател не дава на всеки “25.

Между много дефиниции на християнската мистика, ще споменем само четири:

а) Св. Йоан Кръстни:«Съзерцанието не е нищо друго освен тайнствено, спокойно и любовно вливане на Самия Бог. Ако се даде място на това съзерцание, то ще разпали душата в духа на любовта» (1ТН, 10,6).

« «Съзерцанието е наука на любовта, влято, изпълнено с любов познание на Бога, едновременно осветяващо и очароващо душата» (2 ТН 18,5). б) G. Moioli:«…с това понятие означаваме онзи момент, онова ниво или проява на религиозни опит в който един определен религиозни свят се живее като опит на дълбочина и на

24 Сравни F. RUIZ, Teologia mistica..., o. c., стр. 3-10.25 J. JAEGEN, Mistični život milosti, Symposion, Split 1983., стр. 30.

27

непосредственост. Би могло да се говори и за един особен религиозни опит на единство-общение-присъствие: където онова което се «знае» именно реалност, събитие на това единство-общение-присъствие. Не става дума за размишление, нито за създаване на понятия, нито за фантазии, но става дума за религиозно събитие което е живяно. Оттук, в по-широк смисъл и идва чувство на неопределеност но и непогрешимост на мистичния опит; а от друга страна също и проблем на изразяване в мистични текстове в които този непогрешим опит е съобщен и поради това предадено от сами мистици»26 в) E. Ancilli:«Мистика в християнски смисъл означава любовно и тайнствено общение на Християните с Бог, а това в душата поражда специално познание»27 г) F. Ruiz:«Мистичния опит е любовно познание на Бога, интимно и трансцедентално, с характеристики на непосредственост, пасивност и сигурност»28.

3. 1. Съществени характеристики

От посочени дефиниции и имайки предвид и още някои други можем да извлечем някои общи характеристики на мистика, не само на християнска, но и на мистики на други религии29:

- Чувство на обективност, реалност на Божествено, присъстващо чрез собствена инициатива; интимна сигурност.

- Пасивност, в начало и по цяло време на опит. Будна пасивност която е отворена към приемане.

- Мистерия и опит който произлиза от това не може да се изрече. Понятия не са никак не са достатъчни.

- Парадоксални и символични език като средство на изразяване на абсолютна и радикална новина на опит.

- Аскеза като подготовка и обкръжение. Бедност и свобода на сърце.- Процес на опит който се развива чрез нови благодати, обхващайки все повече и

повече човека, неговото съществуване и история.

4. Погрешно използване на понятие

«Мистика» и «мистицизъм» са думите които често се използват за да се изкажат най-различни чувства и опити, феномени и поведения които излизат от рамки на нормално и обикновено. Така може да се посрещне и такова нещо че несправедливо и далече от автентично значене на понятие – мистик се нарича примерно някой мечтател, утопист, човек който се занимава с окултни практики. В този контекст трябва особено да се изтъкне как следващите състояния не могат да се наричат с името «мистика»: превъзнасяне на не-контролираните чувства, страсти на възхищение, не-контролирано възхищение (ентусиазъм); теософия30, всеки вид на видения и откровения, сънища и тълкувания; окултизъм, магия, суеверие, демонология, парапсихология и други извънредни феномени; състояния на

26 Nuovo dizionario di spiritualità, San Paolo, Cinsello Balsamo, 1999., стр. 985.27 E. ANCILLI, Vita cristiana…, o. c., стр. 24.28 F. RUIZ, Le vie dello Spirito. Sintesi di teologia spirituale, Ed. Dehoniane, Bologna 1999., стр. 327. 29 ID., Teologia mistica..., o. c., стр. 11; A. L. CILVETI, Introducción a la mística española, Cátedra, Madrid

1974, стр. 15сл.30 Теософия (гръцки theos: Бог; sofia: мъдрост), учене на за Бог без да се основава на догми или на

някакви истини на вяра или някакви философски понятия; призовава се на есотерични предания; Теософия най-много обича да говори за прераждане на душите.

28

познаване или състояния предизвикани с наркотиците. По днешното време доста се говори и пише за отношение между наркотиците и мистицизма31.

5. Християнски мистични опит32

5. 1. Живот и християнски опит

Понятие опит е станал нещо обикновено в духовност, а особено в област на мистика. Това понятие е много сложно, като и негово използване, така че трябва да кажем нещо за различни нива на значение. В разпознаване на опит трябва да се припомним винаги върху неговите четири фундаментални вида: човешко, религиозно, християнско, мистично.

«Дума опит е една от ключови думи в богословска мисъл на XX. век»33. Това е едно от най-загадъчни философски понятия. Общо взето това понятие означава човешки живот с всички психологически явления и учение което от това последва. В това кратко понятие можем да забележим три елементи: субект, обект, отношение.

«Понятие опит, казва A. Guerra, от другата страна на различни етимологии, които запазват своята ценност, има свое първо значение и за това трябва да си спомним при всяко друго изследване: означава човешки живот с всички поучения които произлизат от неговото осъществяване»34. Наблюдавайки тази житейска реалност, разкриваме онова какво опит е в себе си. Така разбираме че автентичен опит не е нещо само субективно. Но, тук става дума за отваряне към една външна реалност. «Опит не се ражда освен от обекта който се представлява на нашата чувствителност на различните нива (художество, рекреация, политика, религия...), и това с привлекателност която е способна да преобърне цялата поредица на личните подтици… но силата и привлекателност на обекта не са достатъчни. Освен обекта смесено е и положение, човек, култура... за да би сила на обекта успяла да го привлече, необходимо е субект житейски да го въведе в себе си. В противен случай не можем да говорим за опит. Това е очевидно примерно по отношение на естетични опит. За да се има такъв опит не е достатъчно да се доведе човека пред някое художествено дело. Необходима е способност чрез която човек ще достигне до хубост на обекта пред когото се намира»35.

Като плод и место на личната среща, опит се противопоставя на всяко абстрактно познание; а не може нито да се отъждествя нито с универсално познание и не е плод на дедуктивни процес на познание. Това е лично и непосредствено познание на единични и конкретни неща. «Съзнание на житейски отношения с другите лица, с Бог, образува сърце на опит» (J. Mouroux). То ще бъде разорено ако го лишим от неговото съществено измерение: обективност и субективност. Емпиризъм го тълкува като чиста емоция или пасивно чувство на човека който е извън от нещата. В имантентизъм, в който автономни субект всичко регулира, не обръщайки внимание на висшите обективни инстанции, то ще, като възможност на качествено различно познание ще бъде игнорирано. Ние смятаме че това е лично и цялостно динамично действие на човека . В опит лицето действа цялостно: пасивна е, но е и активна по същото време. Съществува и една пасивна пасивност която се ограничава на това да понася реалност и да се намира под нейното влияние. Такава форма не смятаме за автентичен опит защото тук не става дума за това лицето да става пасивно. Опит в себе си е съществено креативно. Защото съществува и пасивна или рецептивна активност, когато лицето приема реалности и външно влияние и ги прави свои, внасяйки ги в своя живот.

31 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 11.32 Сравни Също, стр. 11-19; ID., Le vie dello Spirito…, o. c., стр. 315-366; J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na

misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 172-178.33 DSp, 4 (1960) 2004.34 A. GUERRA, “Esperienza mistica oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 355.35 Сравни A. GUERRA, “Esperienza mistica oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 356-357.

29

Поради това автентичен опит ще се ражда в комуникация на лицето със света, със другите лица и с Бог. И за да можем да говорим за истински личен опит, необходимо е лицето да има съзнание за това отношение. Без съзнание опит не е възможен. Поради това следвайки Mourouxa, можем да кажем че опит е: съзнание за житейско отношение с другите лица и с Бог. В този случай имаме най-голямата форма на опит, тоест общение което се случва когато влизаме в непосредствено и житейско отношение с другите лица. Отношение между хората е най-висши вид на човешкия опит».

5. 2. Видове на духовния опит

Съществуват «опитни видове», в които общение с Бог е живяно на съзнателен и чувствен начин (християнски опит), и други видове в които надделя чувство на активна пасивност (богословски опит). Тези видове могат да се развият до най-висшите степени на духовния интензитет и качество36, а при това да не станат мистични в смисъл на това понятие как го разбират богословите в последните векове. Тези видове могат да бъдат, в интензитет и стойност, дори и над тези мистични опити, а изобщо да не става дума за мистични опит.

Тук съществува голяма бъркотия между модерни автори: не може да се нарече «мистични опит» всеки интензивни вид на християнски опит. В такова разбиране влиза всичко: святост, духовни модели, харизми на служене, създаване на стилове в живота на Църква. Иска се да се каже всичко, а не се казва нищо.

Значи, не става дума за повече или по-малко свято или за социални категории на Църквата, но става дума за начин на развиване на благодатта. Не съществува елинизъм, ако примерно казваме че някои християни и някои светци са мъченици, а други не са. Ако поради избягване на елитизъм и над мощност, желаем всичките да наричаме «мъченици» това не е нищо друго но объркване. Дори и тук би трябвало да се различават мъчениците с «желание» и мъчениците «в реалност».

5. 2. 1 Теологален опит

«Християнско откровение е свободно откриване на Бога. Това откровение е живяно в християнската общност и в отделни лица и по този начин постепенно става в субекта общение на вяра и любов. Поради това при зрели християнин включва теологално съзнание, тоест определени смисъл на пасивност , чрез когото приема от Бога любов и слово , движен е и поканен да приеме и да отговори. От тук последва истински пасивни- активни опит на общение с Бога.

В основа на този теологален опит, християнин може да получи опит на най-голямо качество и интензитет на лично общение с Бог. Това което казваме отговаря на богословски говор който се основава и намира своето често потвърждение в история. Това са светците относно лицата които са постигнали общение на по-интимно отношение с Бог и които не дават знакови на някакви особени мистични реалности. Струва се че теологални опит при някои лица може да бъде повече отколкото мистичен опит при другите. Значи не е форма (вид) мистична или теологална която прави качество на опит, но интензитет на благодат и степен на приемане и на сътрудничество. Сега когато сме видели в какво се състои христичнски опит можем да кажем нещо и за мистичния опит.

5. 2. 2 Мистичния опит

36 Опити могат да бъдат с различен интензитет и качество: от опит-впечатление (което е духовния опит на най-низкото качество, много повърхностно, в когото се търси духовни угаждания и наслаждения) до опита на една истинска среща с Бог Който сменя сърце и живот на човека и малко по малко довежда до християнската зрелост.

30

Всеки богословски или духовно-богословски говор за християнската мистика трябва да започне с онова което наричаме с понятие «мистичния опит». В противния случай целия говор се върти около «празнота» и само се създават спекулативни проблеми които не отговарят на реалността и на ефективно наблюдаване на развитие на духовни живот на лицето.

Днеска е «опит» станал общ фундамент за всеки говор за форми на мистичния живот. В заглавието посрещаме три понятия които изразяват тази реалност: християнски-мистични-опит. Тук дума християнски влиза като основни и важен елемент, а мистично означава начин на развитие на благодат и на християнския живот като цяло37.

Вече сме подчертали че мистични опит по отношение на християнски теологални опит не е в никой случай от по-голяма духовна стойност нито качество, нито става дума за директно гледане на Бога. Или подобно. Тогава в какво се състои особеност на мистичния опит? Когато става дума за мистика, в смисъл на мистичния опит, така как в последните векове католическо богословие го смята, струва се че не може да се приеме че решение за нейното дефиниране се намира в тази посока: общение на живота в съзнателна пасивност. Не става, значи, само дума за съзнателност, както някои тълкуват когато изтъкват «психологическа» компонента. Психологическа компонента само показва вътрешно дълбоко общение на другите нива.

5. 2. 2. 1 Специфичност на мистичния опитЗначителен е коментар на св. Йоан Кръстни който нарича «очи» открити истини и

тайни на вярата, защото вярващ ги чувства като образ на Обичания Христос, и като очи които го гледат (ДС 12,2). Не е вярващ този който съзерцава тайни, но тайните са (Бог и живия Христос) които гледат него когато той се занимава с тях. В тази среща истини на вярата и открити тайни проявяват се като активни носители на целия процес на духовно преобразяване на човека. Значи тук не става дума че това е резултат на това че се занимавало с тайните, но че е плод на спасително действие на тайните като спасително присъствие на Пресвета Троица. По-просто казано, Бог е Този Който прави преображение на живота и сърца38.

5. 2. 2. 2 Основни характеристики на християнски мистични опитВече сме споменали някои общи черти които са валидни за всички мистични опити

които се явяват в християнство и в някои религии. Освен тези общи характеристики, християнски мистични опит, разбира се, има и своя специфичност, така че съществени характеристики на мистични християнски опит са следните39:

а) Непосредствено познание на Бога чрез любов. Чувство на Божествено присъствие, сигурност, общение («Не може да се съмнява че тук е живи и истински»: св. Тереза Авилска; Relazione, 41);б) Пасивно познание (не означава не активност, но пълна отвореност към Боже действие); в) Цялостен опит (обхваща цялото лице, докосва корените, най-дълбокия център на човешката личност където се намират всички способности на човека); г) Духовно наслаждение (особено в най-висши степени на мистичния опит. Но, преди това необходимо е да се премине «тъмна нощ», изпитание на пустинята, изход, взимане на участие в мистерия на смърт и на възкресение);д) Ново качество на живот: мистични опит обхваща цялото лице което е преобразено със силата на този опит.

37 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 12 сл.; ID., Le vie dello Spirito…, стр. 322sl; сравни A. GUERRA, “Esperienza cristiana, oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 353-381; J. MOURUX, L’expérience chrétienne, Paris 1954.

38 Сравни F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 15; J. MAMIĆ, cit., стр. 177.39 Сравни RUIZ, Le vie dello Spirito…, стр. 327-328; ID., Teologia mistica…, стр. 15-16.

31

е) Неизразимост на Тайната (Мистерия) и опита: никакви понятия не са достатъчни да изразят този опит: Мистик е сигурен че познава, обича, «чувства» Бога, но успява да изрази, изкаже само трохите от онова което той е опитал и това което той живее. От опит до неговото приобщаване св. Тереза Авилска вижда три крачки, които тя нарича благодат ( Ж 17,5): a) едно е благодат да се приеме; б) друго е да се разбере приета благодат; в) а трета е да се знае да я се комуникира, разкаже и съобщи; ж) Парадоксален и символичен говор като средство на съобщаване и пълна новост на опит. «Значи, мистичния опит се отнася на опитно и чувствено познание на Бога, за което

мистици твърдят че е най-висше състояние на съзерцание и на единение» (A. Матанич). Автентични християнски мистик е съзнателен че дарът е безплатен и че е релативно значение на този опит когото той изживява. Защото мистични опит не е съществена реалност на християнство, нито е най-висши дар. Това което в християнство е най-съществено е любов, която е единствена мярка на съвършенство и на святост.

5. 3 Общо призвание към мистика?

Да са всички християни призвани към мистичния живот? Отговори на този въпрос – който се е явил в началото на миналия век в Франция, а след това се е разпространил и на Испания и на други Европейски страни – са се групирали в 2 посоки:

1) Според Saudreau и според школа на св. Тома Аквински, всички християни за поканени към мистичния живот, като това което съставлява християнска святост. Въпреки че не всички са поканени към влято съзерцание, което е големия Божи дар.

2) Представител на друга посока е A. Poulain йезуит и кармилска школа. Според тях не са всички призвани към мистичния живот и на съзерцание. Те са полезни измерения на християнската святост, но не са необходими.

Главния проблем на застъпниците на общо призвание на мистика е било отсъствие на едно истинско мистично съзнание, като съществения елемент на мистичния опит при много духовни лица и светци.

Различаване между «мистичния живот» и «влято съзерцание» е било ключ на излизане от сериозно затруднение в което е водило мнение за общо призвание към мистика40.

Отговор на въпрос зададен в заглавие е негативен: не съществува необходимост на мистичния опит, в истинския смисъл, за да се достигне до християнската святост. Негативна позиция, по отношение на общо призвание на една мистична святост, не свежда християнски духовни живот само на аскеза, на медитативна молитва, на един «аскетични стил» на живота. Напротив, не приемайки нито една от тези позиции, мистични проблем е отишъл крачка напред и по този начин отново се валоризира християнски теологални опит, който предхожда на разпознаване между аскеза и мистика, и който със себе си носи един висок степен на пасивност чрез действие на Светия Дух. Християнски теологални опит е достатъчно квалифициран, пасивен и активен, за да осъществи християнска святост в пълнотата.

Трябва отново добре да се погледнат и уточнят понятия които се отнасят на мистика и на съзерцание. Мистичния опит има едно по-широко значение от мистично (влято) съзерцание.

Когато става дума за «съзерцание», трябва да се каже че съществуват три различни значения: съзерцание, съзерцателен опит, съзерцателна молитва.

40 Разяснение на това понятие дължи се на статията на J. MARITAIN, “Une question sur la vie mystique et la contemplation”, VieSpir 7 (1922-1923) 636-650.

32

Значи, съзерцание не е нужно и тясно доведено до «съзерцателна молитва» и «съзерцателни живот»41. Самите мистици приемат благодати по време на работа; по време не само религиозни, но и светски посредници в ежедневния живот. Не само и изрично по време на молитва. В този смисъл св. Тереза Авилска казва че «Бог може да се посрещне и в кухня между тенджери», а Майстер Екхарт: че «Бог е еднакво присъстващ и в параклиса и в обора». Съзерцателен опит означава присъствие на Бога което обхваща лице, събужда любов, подарява познание и преобразява. Такъв съзерцателен опит случва се в една съзерцателна мълчалива молитва но и е литургия, братска среща в едно свободно и безплатно подаряване на Бога което същевременно прави способно лице дълбоко да живее благодат в своето лично призвание.Онова което се нарича «активна мистика» често всъщност е един «съзерцателния опит» който се случва в моменти на молитва като и по време на работа.

Да се върнем още на въпрос за общо призвание към мистика. Да ли някой ще бъде поканен на мистичния живот, това е зависимо само от Бога. Разбира се че ние от нашата страна трябва да направим всичко за да се подготвим за такова нещо, да копнеем за съединение с Бог и за преобразуване в Него. Но, едно е сигурно: „Бог – казва Hieronymus Jaegen42 – няма да даде тези благодати нито на една душа на която липсва само един от следващи условия:

1. – във всичко човек трябва, през духовна борба, да бъде достатъчно подготвен;2. – Бога трябва истински и от сърце да обичаш;3. – необикновени благодати трябва да бъдат полезни за спасение на душата, според

Божие провидение;4. – човек трябва да бъде искрено и дълбоко смирен и чист. Защото Бог в Своя

близост допуска само онези които нравствено са съвсем чисти“43.

И продължава този писател: “Най-често хората смятат себе си по-добри отколкото всъщност те са. Много от тези който още не стъпват по пътя на пречистване твърдят че вече пламенно любят Бога и поради това очакват от Него особена склонност. Такива лесно могат да привлекат внимание на сатана който с удоволствие пристъпва към душата като ангел на светлина за да ги объркат с фалшиви просветления и наставления. А ако такива имат още и копнеж към необикновени благодати, те именно предизвикват дявола да имитира Божи благодати“44. Поради това трябва да се има внимание. Онова което е съществено за всички е да се копнее към християнско съвършенство, да се строи върху любов и във всичко да се настоява да се изпълнява във всичко Божия воля, а на Бога да се препусне начин на който Той ще комуникира с нас. Да ли това ще бъде чрез редовни или мистични благодати, това той най-добре знае и сигурно е че ще постъпва с нас по начин който е най-добрия за нас за да получим вечна слава в небето45.

41 Съзерцателния живот (vita contemplativa) е онази форма и начин на живот който на първо място слага общение с Бог чрез любов и предание чрез молитва, работа и мълчание. Това е стил на живота при когото външни апостолат е или второстепенен или напълно е изключен (примерно клаузурни кармилики, клариси...). Тези който живеят такъв живот не означава че трябва да имат и съзерцателен опит на молитва.

42 Hieronymus Jaegen (1841-1919) е немския мистик (директор на банка в Триер) и раб Божи. Той е бил подтикнат от професора по морално богословие Хам да напише книгата Das Mystische gnadenleben (Мистичния живот на благодат) в която описва своите мистични опити, а това може да помогне и на другите в тяхното търсене на Бога като и на разбиране на мистика и на мистичния живот.

43 Пак там, стр. 95. 44 Също. 45 Поради яснота трябва да се подчертае че в това да ли ние искаме или не искаме да приемем мистични

благодати не е винаги меродавна само воля Божия, но, понякога и сътрудничество и съучастие на човека с вече приети (обикновени, или редовни) благодати. Значи, възможно е че Бог желае да ни води по пътя на мистични благодати, но, ако ние не сътрудничим достатъчно с Него, ако от своята страна не сме се подготвили, Бог поради нашата вина, няма да ни поведе по този път. (сравни също, стр. 39-44).

33

II. «МИСТИЦИ»: ЛИЦА И ПИСАНИ ТВОРЕНИЯ

1. Кой е мистик?

Винаги трябва да тръгнем от конкретен човек мистик. Това е християнин който живее онзи начина на живота които ние сме означили като «мистика».

Ние тук мислим на мистиците които от Църквата като такива са разпознати, а не на хората които са имали такива благодати но са останали непознати. Един християнин може да живее интензивно такава благодат, с нея може да освещава Църква, а нещата да не бъдат известни публично.

Мистик в истински смисъл на думата е лице което живее специфични християнски опит и при когото мистични благодати са присъстващи в неговия духовния живот и това в по-голям интензитет и по-често.

В едно по-широко значение, някои приписват мистична характеристика на всеки по-интензивен теологални опит в живота на вяра, защото тук става дума за среща с Тайна (мистерий): тайнства, Божие слово… (в този смисъл К. Ранер говори че «християнин на трето хилядолетие ще бъде мистик, тоест онзи който поне нещо е опитал или няма да съществува»).

Както в човешкия говор не е обикновено някой човек който има основни понятия за музика или художество да го се нарича музикант или художник, но така се наричат само онези които имат особени качества и постижения. Също правило е валидно когато някои християнин наричаме «мистик».

2. Мистични писател

За мистика и за богословие на мистика от фундаментално значение е това което мистиците са оставили написано и което може да предизвиква разпространяване на подобни и нови опити. Фактът е че на опит на св. Малка Тереза във голяма мярка е имало влияние учение на св. Йоан Кръстни, а то е било плод на неговия мистичен опит. Или примерно опит и писани съчинения на св. Тереза Авилска силно са влияли на еврейка Едит Щайн за да се отдаде на сериозно търсене на Бог. След като е прочела автобиография на св. Тереза Авилска (за една нощ), тя – която в това време като философ със страст е търсила истина – е казала: «Това е истина!». Също можем да кажем и за млада светица от Чили, кармилитка, св. Тереза де лос Андес (1900-1920) че под голямо влияние на св. Йоан Кръстни, св. Тереза Авилска и бл. Елисавета на Пресвета Троица тя е дошла до мистични опити и святост. Всичко това показва че опити и съчинения на мистичните, в които са записани тези мистични опити, имат голямо значение и за нас днешните читатели. По този начин мистиците са истински мистагози, тоест през своя опит те ни водят за да и ние само можем да дойдем до подобни опити. Разбира се не същи, защото никой от нас не е копия; Бог комуникира с всеки човек според начина който е подходящ за човека. Поради това и пътища на осъществяване на светостта са различни.

Да дадем сега обяснение на някои понятия и категории46:- Мистик ……….онзи човек който живее «мистични живот», който има мистични

опити- Мистични писател…..онзи който живее «мистични живот» и за него пише.- Мистик и писател……онзи който живее по мистични начин и пише за различни

неща касаещи мистика.

46 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 33; Вж. I. BEHN, Spanische Mystik.Darstellung und Deutung. Patmos V., Düsseldorf 1957., стр. 8; 760-762.

34

- Писател върху мистични неща…….онзи човек който пише за мистика, но той самия няма мистични опити

- Мистика: тук се мисли точно на самия мистични опит- Мистагогия: използване на опити за да се доведе ученика до опит- Мистология: теоретично изследване на опити с цел на духовно ръководство или

поради следване- Мистография: написани мистични съчинения, в технически смисъл с цел на

пасторал.

Не е винаги лесно да се различава мистични писател (онзи който живее «мистични живот» и за него пише) от онзи който живее с «мистични живот» и пише за различни неща. Как пишат мистици общо взето е известен така че може да се разпознае да ли някой пише за мистични, или общо за духовни неща. Но, все пък в терминология съществуват неясноти, тъй като някои автентични мистици не използват понятия и начин на писане който общо взето се смята като «мистичен». Така че много мистични писатели не използват понятия и начин на изразяваме който е характерен за мистика (мистична терминология). Но, от друга страна много не-мистици се изразяват с мистична терминология.

2. 1 Литературни форми на мистични изразяване

Казвахме че мистични писател използва различни средства на изразяване: символи, парадокси хиперболи... И всичко това може да се намира в едно и също съчинение. Когато говорим за форми, мислим на «литературна форма» на едно мистично творение. Зависимо от намерение и способности които ги има, мистик може да се изразява в една или друга форма: поезия, стихотворения, автобиография, коментар на Свещеното писание. Различни са форми на мистично изразяване които посрещаме в историята на мистика.

Така имаме: - Проповеди: Ориген, св. Бернард, Екхарт- Трактати: Руйсброек, св. Йоан Кръстни- Поеми: св. Йоан Кръстни- Изповеди: св. Августин- Автобиографии: св. Тереза Авилска.

Използване на една или друга форма е зависима не толкова от самите способности на мистици, но преди всичко от намерението и цел. Така примерно ако желаят да дадат дефиниция на благодат, ще се изразяват в форма на «коментар на Св. Писание», или ако искат благодат да бъде вдъхновяваща, ще използват «стихотворения»; а ако имат намерение да въвеждат другите в опит, ще се изразяват в форма на проповеди и трактати....

Съществуват много мистици който съвършено владеят повече форми. Примерно св. Йоан Кръстни. При него намираме: символизъм, стихотворения, духовно изразяване, богословско изразяване. Всички тези форми осветляват и предават съдържание на неговия мистичен опит.

В автобиографии обикновено малко се говори за мистични съдържания. Но, съществуват автобиографии с много мистични и богословски съдържания, като примерно Автобиография (Книга за моя живот) на св. Тереза Авилска.

2.2 Краткия исторически преглед на най-известни мистични писатели

a) Патристични период

- Ориген (+ 254): Коментари на св. Писание

35

- Григорий от Ниса (+395): Живот на Мойсей- Евагрий Понтийски (+ 399): «Практик» (Practicós), «Гностик» (Gnosticós)- Св. Августин (+430): Изповеди, Коментари на св. Писание- Пвсеудо- Дионисий (около 500): «Мистична теология» и Писма

б) Среден векФранция:

- св. Бернард (+1153): Коментар на Песен на песнитеГермания:

- Хилдегард от Бинген (+1179): «Scivias»- Матилда от Маденбург (+1297): «Излъчваща Божествена светлина»- Гертруда от Хелфта (+1310): видения, литургия- Екхарт (+1327): «Проповеди»- Таулер (1300-1361): «Institutiones»- Сузо (1296-1366): «Книга на Божествена Истина»

Холандия- Й. Руйсброек (1293-1381): «Украса на духовната венчавка»

Италия

- Св. Франциск от Асизи (+1226): Опит на стигми, Стихотворения- Анжела от Фолиньо (1248-1309): Автобиография, спомени, писма- Катерина Сиенска (1347-1380): Книга на Божествено провидение- Катерина от Дженова (1413-1463): Чистилище

Англия- Ричард Роле (1300-1349): «Emendatio animae», «Любовни жар»- Неизвестни автор от XIV век: Облак на незнание- Валтер Хилтон (+1396): Стълби на съвършенство- Джулияна от Норвич (1343-1413): Откровение на Любов

в) Модерния периодИспания

- Св. Игнаций Лойолски (1491-1556): Дневник- Св. Тереза Авилска (1515-1582): Книга за моя живот, Вътрешния замък,

Възклицания на душата към Бога - Св. Йоан Кръстни (1542-1591): Стихотворения, Тъмната нощ, Духовна песен,

Живия пламък на любовИталия

- Св. Магдалена де Паци (1566-1607): Екстази и други съчинения- Св. Вероника Джулияни (1660-1727): Дневник и други- Св. Павел от Кръста (1694-1775): Духовни дневник. Мистична смърт

Франция- Св. Франциск Сласки (+1622): Трактат върху Божията любов- Г. Ф. Сурин (+1665): Духовни химни- Бл. Мария Въплъщенска (+1672): Relationes

Класически мистици са важни като примери и днеска защото те са необходими основи за проучване на опит и на мистични благодати, защото те много детайлно описват своя опит ми мистични благодати. Разбира се че мистични опити, като и начин на изразяване при различни мистици много се различават. Преоткриване на класически мистици, интересно е, не идва от богослови, но от миряни които днеска ги чувстват много близки и по-близки са им отколкото някакви модерни духовни творби на различни духовни писатели.

36

Този импулс който произлиза от народа и трябвало да бъде основа за нови опити и за мистична наука, но това не би трябвало да спира нови благодати на Духа и непосредствена креативност на вяра и любов.

2. 3 Света Тереза Авилска

Света Тереза Авилска е най-компетентна и най-подходящо мистично лице което може да стане парадигма за модерните времена. Тя е имала доста голямо влияние на християнската мистика: разкриване на субективност, виждане на Христос - човек, степени и опит на молитва, авто-биографичен стил, много мистични благодати и конкретни феномени.

При Тереза намираме много неща което ни дава възможност за проучване на християнски мистични опит. При нея намираме голямо богатство и различие на християнски съдържания, сила на опит и мистагогическа способност.

Ще спрем нашето внимание на опит като специфични фактор за анализ. Влизане в опит на света Тереза е задължителен път за разбиране на нейните думи, на нейното учение. Това е защото опита е извор на нейното познание и защото тя е чрез нейния опит запознала основните неща на християнския живот и върху тях е размишлявала, със цел да осветят пътища по които се развива лична история на спасение, приятелско отношение на всеки от нас с Бог.

Преди да преминем на мистичния опит, можем да кажем нещо на кратко за опит на молитва на св. Тереза. Този нейния молитвени опит схематично можем да разделим на три периода:

1. ПЕРИОД: Лесна и спонтанна молитва: Тереза разкрива молитва (сравни КМЖ 1).2. ПЕРИОД: Молитва трудна, суха, която започва с криза през младите години и трае

до окончателно обръщане, което се е случило 1554. г. (КМЖ 1). Затруднение което тя изживява произлиза от двойната причина: a) неспособност за размишление с разума и не може да обуздае въображение (КМЖ 4,8-9: 9,4); б) противопоставяне да се предаде на пътя на пълна любов. За това тя казва: «Струваше ми се че съм искала, по всяка цена, да помиря помежду тях тази два врага – толкова противна един на друг – а това са духовни живот, неговите радости, неговите удоволствия, със сетивното лекомислие» (КМЖ 7,17). От друга страна, казва, тя е искала да остане вярна на молитва, но да живее според своите удоволствия (КМЖ 13,6). Това е била една истинска драма в душата на Тереза: разделена между Бог и сътворения. «До толкова голяма мярка че не зная как съм успявала да понасям това и един месец, а особено толкова години» (КМЖ 8,2). Една година, а може би и повече изоставя молитва (КМЖ 7,11; 19,15). По-късно изоставяне на молитва тя се дефинира като своето «най-голямо изкушение» (КМЖ 19,10). Животът й е обхванат с голяма морална депресия: «Период в което съм изоставила молитва за мен е било по-трудно от загуба на живота» (КМЖ 19, 11). Истинско нещастие е изоставяне на молитва, казва тя (КМЖ 15,3).

3. ПЕРИОД: началото на третия период е в съответствие с влизане в мистичния живот, започвайки именно с годината 1554., година на нейното пълно обръщане. Започва да разкъсва с опасностите които за водили до падане е започва сериозно да се занимава с молитва, до толкова голяма мярка че Бог буквално се спуска към нея. Често тя се забележи това съответствие. «Щом съм започнала за избягвам възможностите за падане и по-вече съм се предала на молитва, започнал е Господ да ми дава своите благодати…»(КМЖ 23,2; сравни КМЖ 19,7; 9,9-10). Първия своя мистичен опит Тереза описва в Книгата за моя живот, 10,1. Ето този текст: «Както казах, когато заставах близо до Христос, или пък както си четях някоя книга, понякога и за много кратко се случваше изведнъж да ме споходи чувството, че Бог несъмнено присъства в мен и че аз съм потопена в Него. Това не беше някакво видение; мисля, че го наричат мистично богословие, което тъй силно възхищава душата, че тя цялата изглежда като излязла извън себе си. Волята обича; паметта изглежда изчезнала напълно;

37

разумът, доколкото мога да определя, не разсъждава, но същевременно не се губи и, както казах, не работи, а е като крайно удивен от това, колко много разбира; защото Негово Величество иска разумът да разбере, че не разбира нищо от това, което му представя».

2. 3. 1 Генеза и развитие на мистични опит на св. Тереза

Тереза в своя опит вижда три благодати които последват една след друга и допълват една друга: да приемеш, да разбереш, да споделиш с другите. Буквално тя казва: «една е благодат това че Господ дава благодат, а втора е да се разбере каква е тази благодат и какво е милосърдие, а трета е да се знае да се комуникира и обясни каква е» (КМЖ 17,5).

a. Мистичен опитСлед «първите опити» които се явяват неочаквано, ще дойде до нещо което е съвсем ново – явяват се мистични опити. Можем да различаваме три моменти на тази мистична благодат:

1) Влизане в «свръхестествено». Нахлуване на новия опит, с едно силно чувство на новина и на другояче по отношение на предишни опити в нейния духовен живот. Това е влизане в «свръхестествено», разбирайки това понятие не в онтологически, но в психологически смисъл на ново проявяване на и тайната (пасивни начин на действие в човека).

2) Влизане в мистерия на присъстващия Бог. Това е истински център на благодат и на мистичния опит. Среща се случва чрез безплатна проява на Бога, Който живее в Тереза и дава възможност на нея (Тереза) да живее в Нея. Това се случва чрез специална благодат, така че Тереза пише, чувства присъствие на Бога по един непосредствен начин и с една силна сигурност.

3) Нов живот, лично преображение. Преображение на лицето в различни области: богословска, морална, Църковна, психологическа. Причината на това преображение Тереза вижда в срещата с Бог и с адекватно сътрудничество с Божия благодат. Мистична благодат не остава изолирана, но прониква, обхваща и преобразява човека в неговото «съществуване» и действие. Този ефект е най-силен и той ще стане критерий за автентичност на мистична благодат.

b. «Да се разбере»: да се разбере опит

Често не е проблем да не се разбере благодат, но и да не се разбере ситуация в която се намира човек (примерно св. Йоан Кръстни критикува духовни ръководители които не разбират тези които ръководят когато става дума за мистични явления и благодати на съзерцание: сравни 2 ИПК11-32; особено ЖПЛ , 3, 30-60).Разбиране за мистичните благодати които е приела Тереза и за които тя говори може да бъде като парадигма (пример, образец) за разбиране на ситуации на много други мистици като и на тези които това не са, а намират се на духовния път на израстване. c. «Да комуникираш»): мистични говорМистични опит на св. Тереза е и нейното учение е намерило голямо приемане в Църквата, така че може да се каже че нейният мистичен опит принадлежи в категория на харизми. Тя притежава три основи елементи които се изискват за да някои бъде мистични писател:

- силен и разнообразен опит- подреденост в писане и тълкование- убеденост в това което говори

2. 4 Съвременни мистици

38

Вече сме говорили за факт че между модерни автори съществува конфузия по отношение на понятие „мистика“ и „мистични опит“, тази конфузия има за последствие липсва на истински и ясни критерий според когото някой би бил „мистик“ а други не. Поради това различни модерни автори говорят за много различни мистици които при други не се намират. В много случаи не е ясна разлика между „мистик“ и „писател за мистични неща“. На тези списъци се намират различни лица: светци, духовни примери, пророци, работници.

III. МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ

Въведение Видения, откровения, вътрешни говори, пророчества, стигми, и други извънредни

феномени47 са били присъстващи повече или по-малко във всички епохи на Църквата. И по наше време е подобно, даже в последни десетилетия говори се за «истинска експлозия» на извънредни феномени. Свидетели сме на един подновен интерес за нещо което е извънредно, а също така, свързано с това и интерес на фалшиви форми на религиозност които не слагат ударение на съществено в духовния път. Раждат се нови течения които са хранени с видения и откровения. От една страна, истина, не може всичко наведнъж a priori да се отхвърли, а от другата страна – съществува риск за една фалшива духовност. Поради това разпознаване и духовно ръководство – смятат някои автори на духовност – днеска, може би повече от колкото преди, е нужно поради опасности от големия ентусиазъм, не критично и наивно приемане на такива явления.

Понякога «чудеса» в житията на светците са представени като «сигурни знакове на светостта на живота» на някой светец или мъченик, а от средния век, а особено от времето на барока, извънредни мистични явления имат голямо влияние на християнски манталитет. Така обикновени хората присъствието на такива неща смятат като най-сигурни знакове на Божието присъствие и на Негово спасително действие. Но, Църквата никога не провъзгласява за свят поради чудеса които той е правил или поради много видения които е имал. Тези феномени не са знакове на святост: Света Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни говорят че има много хора които, въпреки че нямат тези феномени много са по-свети и по-съвършени от тези хора които имат тези явления, даже и много. Когато Църква иска да провъзгласи някои за светец, тогава в процеса за канонизация разглеждат се героични добродетели, а между тях преди всичко любов и смирение, като корона на всички добродетели.

Не изненадва факт че в света в който живеем, поради несигурност и страх, някои хора са в изкушение прекалено много да се доверяват в знакове които с видят, чуват или са комуникация с другия свят48. Тъй като тук става дума за много опасен и деликатен терен

47 Някои обяснения на понятия: свръхестествени явления, свръхестествени комуникации, извънредни или мистични явления, извънредни манифестации, мистични или извънредни явления са различни понятия които тук имат същото значение, значи, тук става дума за синоними. Използваме тези понятия на първото място защото ги използва св. Йоан Кръстни, но и да се избегне ненужно повтаряне. Йоан, някои път използва и понятие «благодат», «извънредни благодати», «свръхестествените благодати» в същото значение, въпреки че само в терминологически смисъл, а не и в доктриналния, тъй като той ясно различава «вътрешна» благодат от извънредни феномени като нещо второстепенно. Понятие „псевдомистичен“ и „пара нормален“ използваме за онези извънредни феномени които, струва се, нямат никаква връзка с автентични религиозни, християнски и мистични опит.

48 Горещо увлечение за извънредно и чудесно особено е присъстваща в света на окултно. Примерно в Италия на многобройни части телевизионни канали непрекъснато действат различни екстрасенси, медии, виждащи, лечители... Статистики показват че ¼ от италианци редовно консултира тези хора: чрез телевизионни предавания или лично да ходят при тях. В Щатите днеска има около 10.000 регистрирани врачки и окултисти с пълно работно време; а тези които не са на пълно работно време са около 175.000. В Велика Британия чак 40% от хората се консултира редовно с врачки или астролози (виж: M. TERESA LA VECCHIA, Antropologia del paranormale. Fenomeni fisici e psichici straordinari, PUG, Roma 2002., стр.5-12).

39

и тук човек лесно може да се излъже в разпознаване на това което произлиза от Бога, какво от Дявола, а какво произлиза от илюзии и поради това всички учители на духовност съветват внимание.

Как в началото сме казали, и в наше време има много такива явления. Италиянски вестник il Giorno, преди 11 години (31. 10. 2002) е писал за това как във Ватикана е изразил загриженост за това че постоянно нарастват извънредни явления: много различни явления на Мария (в последните няколко години три на територия на епархия Тренто), стигми (21 стигматизиран човек само в Италия; ако е точно, според J. Boufletu, моментално в света има около сто човека със стигми), статуи които плачат с кървави сълзи и подобно. Същия вестник пише че Конгрегацията за доктрината на вярата с предфекта Йозеф Разингер ще изработи документ с когото би се регулирала тази комплексна материя. Текстът на документа би трябвало да даде някои полезни критерии които би могли да бъдат от полза на епископите за ориентация каква позиция трябва да вземат по отношение на тези явления в техните епархии.

Известния богослов и бивш председател на «Сдружения на италиански богослови», С. Дианих, казва че ние днеска живеем в един схизофреничен сват; от една страна имаме атеизъм и неверие, а от другата страна жажда за духовно; търсене, което понякога има и елементи на прекален копнеж за мистерий. Притеснява ме това – казва той – че противопоставяне на атеизма днеска би могло да бъде не вяра, но едно магийско- сакрално лековерие”.

Преди няколко десетилетия е станала много известна Васула Риден49 която и днеска говори че тя има видения и че тя приема Божествени откровения. Тя е написала много книги които съдържат различни съдържания за които тя твърди че е приела от самия Исус Христос. Тя е била подкрепвана от много свещеници и богослови. Даже някои са я сравнявали със св. Катерина от Сиена поради нейната роля по отношение на Църквата, а преди всичко поради феномен на “автоматично писане”. Но дарба която са имали някои светици (примерно св. Роза от Лима, Катерина от Сиена и други) а които никога не са учили преди това да пишат е нещо съвсем друго. Иначе, католическа мистика през цялата история не познава нито един случай на “автоматично писане”. M. F. James който е критически изследвал г-жа Васула Риден твърди че феномен на автоматично писане не може да съществува освен при хората които, по някои начин, са имали контакт със спиритизма или с окултно, а при Васула, твърди M. F. James това е и доказано. И известна е нейната склонност към езотеризъм и че тя е продължила да се насища с езотерична литература и след като е започнала да получава “явления”, а още в юношеско доба тя е имала контакти с “душите”. Конгрегация за доктрината на вярата през октомври 1995 г. изразила е негативно мнение по отношение на Васула Риден, а след това една година по-късно това е публикувала и в публични вестници. Защо за всичко това говорим? Именно поради това за да подчертаем нужда на предпазливост и дистанциране по отношение на подобни явления. Един определен брой на епископите и богословите още подкрепя Васула Риден и вярва че това за което тя говори е автентично и се надяват че Конгрегацията на доктрината на вярата ще промени своето мнение50.

49 Виж F. M. DERMINE, Mistici, veggenti e medium. Esperienze dell'aldilà a confronto, LEV, Città del Vaticano, 2002., стр. 219-221; 443.

50 Между временно, вярно , е дошло до някои промени. Но все пък Конгрегацията не е променила своето мнение, но изглежда че е отворила вратата за нещо за което вече е говорила и е дала мнение. Всъщност за какво става дума: След като през 1995 г. Конгрегацията за доктрината на вяра е утвърдила че откровения на Васула са “плод на нейните размишление а нямат свръхестествено потекло ”, последвала са обжалвания от страна на някои богослови като и от сама Васула Риден. След това Конгрегацията е от Васула изисквала да отговори на 5 проблематични въпроси, които произлизат от нейните откровения. Тя е отговорила на тези въпроси и как се струва, Конгрегацията е била доволна от тези отговори. Но, същата Конгрегация не говори нищо за това че първото изявление (от 1995. г.) не е повече валидна, как обикновено твърдят тези които подкрепят Васула. Това е Конгрегация е била доволна с отговори на Васула на проблематични въпроси, не означава че това е потвърждение че откровения са автентични, защото ако нещо и не е в противоречие с “публично Откровение”, Църква и със здравия разум, само по себе си това все още не е достатъчно доказателство че “това” произлиза от Бог. Все пък това всичко може да бъде плод на “лични разлишления”.

40

За тези феномени съществува много голяма литература която постоянно е увеличава. Феномени са многобройни и различни. Автори по духовно богословие обикновено ги разделят в две или три групи.

1) Феномени от естество на познание : видения, вътрешни говори51, явления, дар на разпознаване на духовете, познаване на сърцата, влято знание и подобно.

2) Феномени от физическо или психо - физиологическо естество : ескази, левитации, стигми, билокация, изпотяване на кръв, кървави сълзи, живеене без храна (inedia), пълно или частично безсънния (insonnia), тялото не може да се изгори (incombustibilità), нетленност след смъртта ...

3) Харизматични феномени : пророчества, дар на езици (glossolalia), тълкуване на езици, чудеса и изцерения.

Освен това съществуват и определени паранормални феномени които изследва парапсихология и някои от тях са напълно страни на опит на християнските мистици, като примерно астрална проекция, телекинеза (движение на предмети със силата на воля или на мисли), автоматично писане, виждане (психометрия и премониция), различни пророчества, радиестезия, явяване на транса, опити с мъртви хора и подобно. Някои от тези паранормални феномени не се смятат повече като такива, но просто психологически, как това е случай с телепатия, която днеска се смята като чисто психологическо, нормално явление.

1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ: МИСТИЧНИ ОПИТ, БЛАГОДАТ И МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ

1. 1 Мистика и мистични феномени

Онова което е съществено в мистика е благодат: съзерцателно общение, среща с Бог във вяра и любов, вътрешно преображение. А това се случва по един тих и неспектакуларен начин. Извънредни мистични феномени са нещо второстепенно; не са съществена част на мистичния опит и мистичния живот. Често се явяват като придружително явление при мистични опити. Но подобни феномени срещаме и при лицата които не са мистици, и това не само в християнство но и в други религии, в аскетични форми на йога, даже и при лицата които нямата нищо с религиозния живот. Причини за някои парамистични феномени могат да бъдат и болести (най-често психически), а след това и използване на алкохол и наркотици (мескалин, хашиш, ЛСД) и това може да доведе до някои опити които са подобни на мистични; освен това използване на различни техники: ритуална музика, медитация (в йога и при шамани). Психолози, също обръщат внимание и на голяма сила на само- внушение и само хипноза които имат сила да произведат определени физически и психофизиологически феномени като примерно сълзи от кръв, кървава пот, пълно или частна нечувствителност към болка, летаргия, абстиненция от храна и спане, стигми и подобно.

И само название «извънредни» мистични феномени говори че не става дума за нещо извънредно, не редовно. Също така и атрибут «мистични» се приписва към тези явления поради тяхната свързаност с някои истински мистични благодати относно с хората които се

Св. Йоана Кръстни учи че е възможно човек да бъде просветлен от Свети Дух а все пък всички думи които във вътрешността се чуват да произлизат от чисто естествено действие (съзнание, под-съзнание, въображение; виж 2 ИПК 29).

51 Речи (гласове) могат да се чуят или с телесни уши, което е много рядко (audizioni) или отвътре (locuzioni).

41

смятат за истински мистици. Но, това не означава че мистик е само този човек които има много различни видения, явления, вътрешни говори... Им и мистици без тези феномени. Примерно Малка Тереза може да се смята като мистичка, а тя почти не е имала нито един от мистични феномени. Значи, как вече е казано в начало същност на мистиката не е в извънредни мистични явления. Освен това някои имат много такива феномени, а те нямат никаква връзка с мистични живот.

За да един феномен бъде «мистични», трябва да има причина свръхестествено Божие действие52, и трябва да има печат на извънредно. Не е всеки извънредни феномен веднага и мистични. Той може да бъде и плод на манипулация на дявола; не е всяко явление което изглежда че надминава естествено и нормално и предизвиква удивление, веднага и «мистични» феномен.

Щом повече се напредва в мистичния живот извънредни феномени стават обикновено по-малко и по-малко. Така примерно за състояние на напреднали (духовния годеж) още са характерни екстази, мистични отнасяна и подобни явления. Става дума за интензитет на Божия благодат която психиката и тяло не са в състояние да я понесат: благодат се рефлектира на тялото и поради това се случва отпадналост на природа и има се чувство душата да се разделя от тялото.

1. 2 Мистична благодат и мистични феномени

ККЦ в номер 2014 казва че «духовни напредък е насочен към все по-дълбоко единение с Христос. Това единение се нарича “мистично”, защото участва в Христовата тайна чрез тайнства – “светите тайни” и в Него, в тайната на Светата Троица. Бог призовава всички ни към това дълбоко единение с Него, дори и особени благодати или необикновени знаци на този мистичен живот да са дарени само на някои хора с цел да се изяви безвъзмездният дар, предназначен за всички».

За да разберем по-добре тези феномени нужно е да си припомним на това което сме говорили за мистика разбрана като „мистичен опит“.

Това което в мистика е важно е благодат, съзерцателно общение, среща с Бог, вътрешно преобразуване. А това се случва по един тих и спокоен начин. Освен това, колкото повече се напредва в мистична зрялост, брой на феномени се намалява. Ако се погледне заедно тогава трябва да кажем че благодат и феномен са две различни реалности, не и задължително разделени. Различни, защото благодат се отнася на преобразяващо действие на Свети Дух в вътрешността на човека. Не разделени, защото доста често феномен е резултат на благодат която се посреща с неподготвена психическа структура. Значи, феномен (екстаз, видение и т.н.) е нещо външно или психологически ехо на една автентична мистична благодат.

Нямат всички феномени същия степен на свързаност с вътрешната благодат. Освен интензитет на мистична благодат влияе и психическа и духовна крехкост на човека който не е свикнал на такова вливане на благодат. Поради това можем да кажем че някои от феномени са:

а) непосредствено отражение (рефлекс) на мистична благодат, като примерно умно (разумно относно напълно духовно) видение на Христос при св. Тереза Авилска (КМЖ 27);б) втори са резултат на психическа слабост на човека: примерно екстаз, мистични отнасяна…

52 Нещо може да бъде свръхестествено, т.е. да идва от бога (итал. soprannaturale). Това което се приписва на действие (способности) на ангелите (било добри или зли т.е дявола), не е нещо естествено, защото надминава естествено, защото надминава човешки способности и сили а още по-малко е свръхестествено. За това действие италиански език (и други романски езици) използват понятие preternaturale.

42

в) при някои, пък, едва се познава свързаност с мистичния живот (примерно сетивна видения) или изобщо не трябва да имат никаква връзка със мистичния опит и мистичния живот (примерно харизматични феномени53).

Св. Йоан Кръстни ни учи че истински източник на християнски живот, святост и мистичния опит теологални добродетели: вяра, надежна и любов които са живени в своя чистота и богатство. Всичко има стойност само ако допринася за растеж на теологални живот.

Когато става дума за отношение между тези феномени и святост (реална и канонична), трябва да се каже че мистични феномени и святост се намират на два различна степенна. Героични добродетели, съвършено и пълно единство с Божия воля са най-важни критерии за донасяне на съда по отношение на святост на един човек. Често, при такова единение на воля с Бог става дума за благодат на съзерцателна молитва, чрез която душата влиза в една интимна среща с Бог и по някакъв начин, чувства се единения с Него и като последствие на това могат да се явят «извънредни» феномени, като примерно видения, откровения, пророчества, проникване на сърцата и определени психо-соматически явления, като екстаз, левитации, стигми... Става дума за второстепенни и несъществени феномени за духовни живот, които понякога могат да бъдат и напълно странни, тъй като понякога могат да бъдат и резултат на една паранормална реакция на психиката. Поради това те се изследват с научна строгост и сериозност, въз основа на историческо сигурни информация, в светлината на богословие «gratiae gratis datae» и «харизми», и мирно приемане на обективна възможност на свръхестествения характер на такива реалности.

1. 3 В кое състояние на духовния живот да сложим тези феномени?

На този въпрос опитва се да даде отговор J. Bouflet в своята творба Encyclopédie Phénomènes extraordinaires dans la vie mystique54. Според този автор извънредни мистични феномени не се явяват в първите три жилища55, а което е характерно за начинаещите, но тек в четвърто, в която се случва молитва на смирение и тук се случва и преминаване от размишление в състояние на влято съзерцание. Иначе, най-много автори казват че именно в четвърто жилище започва мистичния живот. В V жилища които представляват «молитва на просто – начинаещо единение», единение с Бог могат да се проявят чрез екстатични състояния предизвиквайки някои феномени като примерно унеси, левитации... VI жилища са момент когато се явяват видения, откровения, «любовни рани», стигми и подобно. Но, трудно е – смята Мартин Веласко – да се доказва и потвърждава точност на свръзаност между мистични състояния (жилища) и феномени. Някои неща са потвърдени в живота на св. Тереза поне когато става дума отсъствие на феномени (екстази…) в последните жилища (VII), които иначе представляват преобразено (съвършено или пълно), единение. Във всеки случай, фактът че тези феномени се случват и извън мистичния живот, подтиква ни да не даваме прекалено значение на тях56. Да кажем и това че видения (явления) в телесния вид, т.е онази която се забелязват с телесните очи, като и тази имагинарна повече за характеристични за състояния която не са мистични, значи било в началото на духовния

53 Тези само по себе си не принадлежат в “мистични феномени”, ако думата “мистика” вземем в нейното строго значение с всички нейни характеристики, как по-рано сме говорили. Тук ги споменавам не защото те биха имали някаква връзка с мистичния живот и с мистичния опит, но поради това защото става сума за “извънредни” а не редовни явления относно дарове. Тук няма да влизаме в различаване на „харизматични феномени “, т.е. явления които днеска не рядко се посрещат в харизматично движение и в някои молитвени групи, и между „дарове на Светия Дух“ и на Ново Заветно разбиране на „харизми“.

54 I, F. X. de Guibert, Paris 1992, стр. 13-15.55 Мисли се на жилища за които говори св. Тереза Авилска в своето съчинение Замък на душата.56 J. MARTÍN VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, cultura, religione, Jaca Book, Milano 2000., str.

72-73.

43

живот или в по-късни напреднали фази. Но, това не означава че мистични лица нямат телесна или въобразителни видения. Тереза ще каже за себе че никога не е имала телесни видения, но е изобилствала в въобразителни и интелектуални (духовни) видения които понякога се случват свързано.

3. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ

Пасторални опит ни показва с каква лекота някои неуравновесени хора копнеят към прекаляване и че те лесно могат да бъдат под влияние на илюзии и на халюцинации. Не винаги е лесно да се разпознае потекло на някое явление и разпознаване на мистични феномени никак не е лесно, но е понякога мъчително и деликатно. Да си спомним само случай на св. Тереза Авислка където различни свещеници са имали различни мнения. А че разпознаване на мистични феномени е много трудно говори и факт че някои светци, признати официално от Църквата като такива, също понякога не са били прави и в някои свои явления и видения са се заблудили напълно или частично.

3. 1 Роля и принос на наука в разпознаване на извънредни феномени

В последни двама века тези феномени са привлекли особено внимание на хуманитарни науки, а особено на психология на различни течения. Трябва да се каже че наука има своя голяма роля и помага в изследване на тези явления, но разбира се че имат и свои граници. Наука (медицина, психиатрия, психология) може да каже само това да ли някое явление е естествено (т.е. могат да се обяснят с естествени закони) като и това да ли става дума за нещо нормално или нещо което не е нормално (патологически предизвикано). И това се нейни граници. Наука не може да направи крачка напред и да каже да ли нещо е свръхестествено. Може само да каже че някои феномен надминава нейните възможности. Това още не означава че някое явление трябва да бъде от Бога или от дявола, защото съществуват пара психологически явления които не могат да се обяснят и разберат с до сега познати закони, но все пък си остават в границите на естествено. Да се даде оценка за това да ли нещо произлиза от Бога или от дявола принадлежи на богословие и на духовност. Значи трябва при изследване на такива феномени да се определи, според определени критерии, че не става дума за нещо което е патологическо (не нормално) или че става дума за парапсихология (пара нормално). Но нито с това не се разрешава всичко по отношение на произход на явление, защото наши човешки граници между естествена, пара- психологическа и свръхестествена сфера не представляват за Бог никаква пречка, тъй като Той е свободен и да действа във всяко добро дело което прави човек. Поради това всички пара-психологически феномени не трябва веднага да се смятат като нещо негативно, но Господ може и с тях да се служи, тъй като те все още принадлежат в сфера на естествено.

3. 2 Процес на разпознаване и критерии

Процес на разпознаване на извънредни феномени е много комплексно и трудно, и понякога съществуват затруднение в разпознаване на нещо което би било пара-нормално от мистично. Различаване между природни (естествени) и свръхестествени (soprannaturale и preternaturale) феномени в теория е ясно. Но, в практика това е много деликатно, било поради това че някои естествени (природни) феномени могат да имат голямо подобие със свръхестествени, боло поради това че не рядко, в феномени съществува една зона която е напълно неизвестна, било поради това че феномени от този два порядъка понякога се явяват

44

единени помежду си или смесени. Поради това трябва максимално да се внимава във приемане и разпознаване на какво е едно, какво е друго.

Като правило в процеса на разпознаване, още от Папа Бенедикт XIV взима се принцип че някое извънредно явление не може да се смята като свръхестествено докато не се изчерпят всички възможни естествени тълкования57. Поради това, така да е наречем «здрава скептичност» в началото не е само нормална, но тя се препоръчва.

При опити на тълкувание и на разпознаване на отделни феномени в преценяване се взима лицето (субект), съдържание на самия феномен и обстоятелства които са свързани с явление. Преди една богословска преценка нужна е преценка за нормалност и за не нормалност на този феномен, който се донася след много внимателно проучване, изследване и реакции на субекта. Един път когато се покаже че това явление няма патологическа причина и че са изключени всички манипулации или психологически аспекти като примерно халюцинации, илюзии, истерии и подобни неща, тези явления трябва да се смятат не като патологически, но нормални. Тук не става дума че лицето трябва да бъде 100 % здрава, защото възможно е и е позволено присъствие на някои патологически елементи и в някои автентични мистици. Също така не означава че ако лицето е физически или психически напълно здраво, че тук веднага става дума за автентични феномени. Възможни са халюцинации и илюзии и при здрави лица. Сигурно е, че едно уравновесено и искрено лице със чувство за реалност, която не копнее за «извънредно» повече говори в приложение на своя опит, отколкото някоя друга на която това би липсвало. Когато са автентични, тези феномени, във всеки случай оставят определени положителни ефекти (морални и духовни) върху лице и на нейното поведение. Тъй като, как вече сме казали, всеки феномен няма съща свързаност с вътрешната благодат, не може се също така при всички лица да се очакват еднакви плодове. Така не е възможно веднага да се очаква че примерно деца (или отраснали лица) които твърдят че имат «явления» да имат същите добродетели които се очакват от мистични лица, които са и преди свои мистични видения постигнали определено ниво на святост. Тези плодове трябва да се проявят, преди всичко, в порастване на богословски добродетели: вяра, надежда и любов в климат на смирение, абсолютна дистанция от извънредни феномени, послушание и верност към Църквата и към нейните настоятели. Такива дарове, ако са автентични имат за цел да разпалят и да подтикнат лице да живее в пълнотата вярата и любов и това което са приели да бъде в функция на общо добро за растеж на Църквата. Съвсем е ясно че трябва да бъдат в съгласие с Откровение, Традиция и Учението на Църквата. Всяко противоречие, желание за славата, суета, копнеж за изтъкване, липсва на духа на послушание към Църквата, позиции противни към любов към ближния, а преди всичко към пастирите на Църквата във всеки случай за знакове които не говорят в приложение че феномени са автентични. Според св. Тереза Авилска – освен любов – смирение е най-важен критерий за разпознаване на това за кой дух става дума, защото когато действа Свети Дух – казва тя – винаги със себе си донася смирение, а тя се проявява в послушание и верност към Църквата (Виж Основавания, 8, 9). Смирение и послушание са добродетели които винаги придружават автентични феномени, докато горделивост и непослушание почти винаги придружават фалшивите. Светци и светици които са имали такива дарове са настоявали да ги скрият и за тях да не говорят на другите, освен на своите изповедници и духовници. Даже, когато е ставало дума за феномени като примерно стигми, левитации... те са молили Господа да ги освободи от такива манифестации58. Света Тереза Авилска на повече места, в своите съчинения, изтъква че светостта и съвършенство не се състоят в извънредни дарове и духовни наслаждения но в пълно (съвършено) подлагане на нашата воля на Божия воля. На кратко казано, става дума за последване на Христос не в удобства, но по пътя на Кръста.

57 Виж: BENEDICTUS XIV, De servorum Dei beatificatione et sanctorum canonizaione, Prato 1840.58 Св. Катерина Сиенска е в момент когато са й се започнали да се появяват стигми на ръцете е молила

Господа да запази болките, но да премахне видими знакове, защото не е искала да бъде «нещо особено» в очите на другите.

45

РАЗПОЗНАВАНЕ НА МФ

ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПЕДАГОГИЧЕСКО1) преценка за нормалност/не нормалност 1) НОРМИ за лицето което има МФ

a) роля на въображение, фантазия, а) дистанциране и отрицаниеподсъзнание, Психологически слабости на субекта б) да не се желае и не се копнее за МФ

б) патологически причини в) трябва да се съветва с изповедник, духовник или някое друго компетентно лице c) влияние на характера и

на темперамент 2) стремеж към “извънредно” и “чудесно” 2) НОРМИ за духовни ръководител или за са отворени врати за манипулации друго лице което е призвано на това да на дявола и на само заблуждение разпознава и насочва

a) да не се дава важност на МФ б) да не търси откровение за себе си

или за други в) трябва да постъпва благо и с много разбиране г) да се каже ясно че МФ не са знак на светост й) необходимост на молитва за разпознаване

(молитва, знание и собствен опит)

ДУХОВНО - БОГОСЛОВСКО 1) Проблем на разпознаване на източника на МФ

- знакове за разпознаване на духовете59

2) Наблюдаван на субекта patiens a) необходими критерии на автентичност

o Психологическо равновесие, o искреностo чувство за реалностб) плодове (Мат. 7:16-20; Гал. 5:22-23)c) преображение на субекта като съществена част и гаранция на автентична мистична комуникация3) Наблюдаване на обекта, т.е. на самия феномен - МФ трябва да бъде в съгласие с: - Откровение (Св. Писание и Традиция) - Учение на Църквата - Природни разум

59 Основни знакове на разпознаване на духовете намират се на следващата страница.

46

Схема на някои основни знакове за разпознаване на духовете60:

Знакове когато става дума за Свети Дух Зъл дух- удивление и страх в началото; - чувствено доволство в началото; а след това утешение и дълбок мир след това объркване, страх, неспокойствие - истина (съгласие с Откровение) - склонност към лъжа, фалшивост - любов без лични интереси - егоизъм, липсва на любов към Бог- свобода и дистанциране, - привързаност и стремеж към “извънредно”не привързаност - смирение - фалшиво смирение и горделивост- желание за следване на Христос - суета, егоизъм - доверие в Бога и “страх Божи” - сладост, просветление, радост - сухотата в отношенията с Бог- отвореност и послушание към духовни ръководител - непослушание- изразяване: кратко, семпло, без афекти

Човешки дух- воля се намира в сухотата, без наслаждение в общение с Бог,

- липсва на добродетели и на копнеж към Бога- копнеж към “извънредно” и “чудесно”

Това са само общи указания. «Много е трудно напълно да се дадат знакове и наставления за да се разпознае когато нещо произлиза от една, а кога от друга причина» (2 ИПК 29,11), а особено когато се знае – как ни учи психология – че между тяло и душа съществува интимно отношение и зависимост. Така говорейки за последователни вътрешните думи (locuzioni successive) св. Йоан Кръстни казва как една голяма част от това е плод на естествено действие (сравни 2 ИПК 29,2-8). Подобно може да се случи и по време на някое видение: лицето може да чуе гласове (думи) които произлизат от негово подсъзнание а той може, (в добра вяра) да ги припише към действие на Свети Дух61.

Понякога някои от тези знакове могат да липсват. Примерно може да се случат че «думи» идват от Светия Дух а все пък лицето «чувства сухота, защото Бог така е направил поради по-голяма ползва за душата» (2 ИПК 29,11). Всичко това говори че е трудно да се разпознае кое произлиза от Бога, а кое не произлиза от Бога. Поради това, дистанциране и внимание, което изисква св. Йоан Кръстни е нещо най-добро и най-сигурно.

Когато някои феномен е наистина Божие дело това става харизма: дар за изграждане на общност. II Ватикански Събор ясно е подчертал позиция която трябва да се има по отношение на харизми и специални благодати: Когато става дума за най-големи или по-обикновени харизми “трябва да ги се приеме с благодарност и с утешение. Извънредни

60 Виж 2Изк. 11, 6; 16, 10; 24, 6; 27, 4; 29, 11; 6 Z 8, 3-4; Ž 28, 10; “Мнение което е дал св. Йоан Кръстни за дух и за начин на молитва на една монахиня” в Кратки съчинения, S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per il discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª в: ID., Esercizi spirituali, nn. 332-333; CATERINA DA SIENA, Dialogo della divina Provvidenza, Bologna 1989, стр. 174).

61 Вж. G. D. MUCCI, Rivelazioni private..., o. c., стр. 27.

47

дарове не трябва безразсъдно да се търси ”, а преценка за тяхната изправност и за добро използване принадлежи на Църковния авторитет, който има задължение да “не угасва Духа, но всичко да изпитва и да за запази онова което е добро” (LG 12,2). Такова благодати и харизми, докато служат на цялата Църква, все пък усъвършенстват най-много онзи който ги притежава. Ясно е че извънредни феномени когато произлизат от Бога са извор на благодат за лицето което с тях е обдарена, но винаги трябва да се изтиква абсолютни примат на жирот на вяра, надежда и любов.

IV. ДОПЪЛНЕНИЕ

1. Явления на Мария

Феномен на явления и частни откровения е присъстващо в Църквата още от най-раните времена. Така че първите явления на Богородица са забелязвани в патристични период . Описание на едно явления на Богородица, за пръв път намираме при св. св. Григорий Нисийски (†394): Богородица се явила на Григорий Чудотворец († 270) за да го поучи за тайните на вярата. Свети Киприян Картагенски (†258) говори за явление което се е случвало при децата62. Св. Григорий Велики (†604) говори за това как Богородица се е явила през нощта на едно момиченце и обявила й е че скоро ще почине63. По-късно, а особено през средния век, ще имаме много явления, пророчества и чудеса. Не малко от тях ще бъде приписан към внушения, фантазии и на измами на дявола. Срещу лековерно приемане на такива неща и на тяхното разпространяване доста често ще реагират богословите от онова време. Все пък, не се става под въпрос възможност на тяхното съществуване и значение което такива явления могат да имат за Църквата. Св. Тома Аквински забелязва как «нито в един период не е липсвало хората които са били обдарени с пророчески дух, но не да би развили ново учение на вяра», но за да служат като ориентация как да се постъпва в определени исторически ситуации.64 Интересно е да се забележи че за св. Тома най-съвършено пророчество е онова което се случва посредством диалог между двете лица, как това е случай при явления65.

Освен «гласове» и виждания на св. Жана д’Арк (1431) в средния век, много известни са били и явления на някои други светци като примерно св. Катерина от Сиена, св. Анжела от Фолиньо, св. Гертруда, а особено св. Бригита от Швеция.

През XVI век видения, общо взето, и лични откровения намаляват и не играят толкова голяма роля като преди това.

По същото време в Испания живее много светци и мистици. Между тях най-известни са св. Игнаций Лойолски, Тереза Авилска и Йоан Кръстни. На първия поглед св. Иннаций Лойолски и св. Тереза Авилска като че ли че имат склонности към свръхестествени явления, докато Йоан Кръстни, по отношение на тях, как сме имали възможност да видим, има към тях много строга позиция и може да се каже негативна. Да си припомним, още веднъж, че когато говори за тези явления св. Йоан Кръстни не говори за пророчески явления каквито са тези които са се случили в Лурд (1858) и в Фатима (1917), но той говори за чисто мистични опити и поради това той съветва хората да не се спират на това, поради това че това би могло да стане спирачка по пътя към цел – единение с Бога.

Явленията на Мария, за които, как вече сме казали, се говори вече през третия век (на едно локално равнище), своя замах (на общо равнище) приемат с явления на Катерина Лабуре 1803. г. (Франция) а особено с явления в Лурд и Фатима. Този вид на видения (явления) различават се от лични видения на отделни мистици не толкова в начина на

62 Epistula 16, 463 Dialoga IV, 1764 Сравни S.Th II-II, q. 174, a. 6, ad. 365 S.Th II-II, q. 171, a. 1, ad. 4; q. 174, a. 3

48

перцепция, но преди всичко в функция която им се придава. Защото, докато видения на някои светец, обикновено са резултат на неговия лични мистични опит, явления (най-често става дума за децата) имат харизматични характер, тоест те са предопределени преди всичко за общност на Църквата и за нейното изграждане. Тук става дума за така наречени частни откровения от пророчески характер.

По отношение на тези извънредни и необикновени неща, най-често се взима една от две противни (и погрешни) позиции: първа е така наречен абсолютен скептицизъм който най-често отрича всяка възможност на такива прояви, а втора е една позиция на лековерие, който е присъстващ при лицата които лесно всичко приемат, а без и най-малко критически да разсъждават. Това е особено изразено при онези хора които са в постоянно търсене на сензации.

Заедно с явление обикновено се получава и нещо което трябва да се съобщи на другите. Най-често тук става дума за поканата на обръщане. Тези съобщения се предават най-често чрез образи или думи, а понякога се предават и чрез знакове: намиране (или подаряване) на някоя икона, избликване на вода която лекува, чудо на небето... Освен това, в последно време тези които приемат явления приемат и някои тайни. Всички тези елементи отсъстват при видения които придружават мистичния опит. Явления на Богородица, които са известни в Църквата още от първите векове, извор са многобройни светилища на Мария. Ясно ни е че явления и частни откровения, даже ако Църквата ги е и признала като автентични, никога не задължават вярващите по отношение на тяхната истинност.

1. 1 Роля на явления и частни откровение след завършено публично Откровение

Катехизис на Католическата Църква след като в номер 66 изтъква че Откровението е изпълнено, довършено, но все пък добавя че «то не е напълно изяснено и християнската вяра в течение на вековете ще трябва постепенно да открие цялото му значение». В следващия номер на същия Катехизис на Католическата Църква се продължава: «В течение на вековете са се появявали откровения, наречени “частни”, някои от които са били признати от църковния авторитет. Те обаче не принадлежат към хранилището на вярата. Тяхната роля не се състои в това да “подобрят” или да “допълнят” окончателното Откровение на Христа, а да помогнат то да се живее по-пълноценно в определена историческа епоха» (№ 67).

Подобно е писал и Карл Ранер твърдейки че частни откровения «в своята същност са императив как християнството трябва да постъпва в определена историческа ситуация; в същина това не са някакви нови твърдения но нови заповеди»66.

Явления и частни откровения, значи, принадлежат към пророчески видения; а «пророчески елемент в Църквата, въпреки че е приключено Откровение, има своето значение което не може да се замести, а не може нито да бъде заместено нито с обща богословска теория, нито с над естествена мъдрост и благоразумие на Църковния Магистериум, като нито с мистика»67. Подобно – в духа на учение на св. Тома Аквински – казва папа Бенедикт XVI (когато е бил още префект на конгрегацията за доктрината на вярата), че е «във всички времена на Църквата е подарена харизма на пророчество което трябва да се проверява, но не е позволено да се презира». Пророческа харизма в библейския смисъл не означава предсказване на бъдещето, но означава тълкование на Божия вола в сегашния момент, а това означава и намиране на правия път към бъдещето. Пророческо слово е упрек или утеха, или едно и друго заедно. В този смисъл харизма на пророчество може да се свърже с категория «знакове на времето», казва папа Бенедикт XVI. Да се интерпретират знакове на времето в светлината на вяра означава да се разпознае присъствие на Христос във всяко време. Поради това, продължава той, «в частни откровения които са потвърдени от Църква става дума за това да ни помогнат в разбиране на знакове на времето и

66 K. RAHNER, Visionen und Prophezeiungen, стр. 27.67 Пак там, стр. 30.

49

по този начин чрез тях да можем да намерим истински отговор във вярата»68. По отношение на това което явление иска да преда на хората, Рацингер казва че това “може да бъде ценна помощ за да Евангелие може по-добре да се разбере и да се живее в сегашния момент. Поради това не трябва това се пренебрегва и да се отхвърля, не обръщайки никакво внимание на това. Това нещо е помощ която се предлага, о която не трябва да се използва като рецепта»69.

Интересно е да се забележи че явления на Богородица, в по-голям мащаб случват се именно по време когато вече се е случило разделение между вяра и разум, между религия и наука. А това е време именно, непосредствено след Френска революция (1789.) Първо такова явление случва се именно в Франция, в Париж: 1830. Богородица се явява на Катерина Лабуре и на нея доверява послание да разпространява така наречено «чудотворно медальонче” като знак на посвещаване и на предание на Мария, като знак на нейна защита и покровителство. След това последват явления в Ла Салет (1846), Лурд (1858), Pontmain (1871), Фатима (1917), Beauraing (1932) i Benaux (1933). Всички тези явления, след много внимателно и детайлно проучване, са одобрени и приети и на нивото на епархия, като и на нивото на обща Църква. Как добре ни е известно, най-голямо значение са имали явления в Лурд и Фатима и от всички автентични явления те са най-много приети от страната на вярващите миряни, като и от Магистериума и от богослови. На тези явления, които са признати и одобрени от Църквата придава се обикновена човешка вяра (fides solum humana). В това, Църквата е, водена от правилата на благоразумие, останала вярна на мнението на папа Бенедикт XIV († 1758). Именно, поради това Църковно «одобрение» никого не задължава че той трябва явление да приеме като богословска вяра (fides divina), така как имаме задължение да приемаме публично Откровение което е свършено със смъртта на последния апостол. Богослов Карл Ранер казва че той не вижда причина поради която не би трябвало да се изисква едно частно откровение, което е признато и одобрено от Църква, да не се изисква също така да бъде прието като богословска вяра. Защото казва той «задължение на вяра произлиза от самия факт че Бог е говорил… Ако Бог е говорил, и нещата са сигурни, тоест ако ми е показно с достатъчна сигурност, тогава аз имам задължение да повярвам, приемам и да вярвам…»70 Защото ако е явление като чудесно Божие действие в история и съдба на човека на първо място знак с които Бог показва на човека своето спасително намерение, своята Любов; тогава е човек, като партньор на Бога, поканен този знак на благодат да разбере и да приеме.

Явления на Богородица са имали като последствие възникване на големите светилища като «богословски места» на набожност към Богородица. Местата на явления на Богородица, като примерно Лурд и Фатима, а и всички други светилища на Богородица, са места на помирение и на среща с Бог, местата на обърщане и на подновяване на вяра. Те са духовни лечилища и оазиси на мира посред пустинята на индиферентизма и индивидуализъм на съвременния свят който се задушава в конзумизма и в различни други пороци. Тази места потвърждават че смисъл на всички тези явления които са одобрени от Църква не е в това за задоволи нашето любопитство, но да ни върне към извор на Евангелието и да ни укрепи във вярата.

1. 2 Критерии на разпознаване

Известни Мариолог Стефано де Фиорес казва че почти никога като в наше време не е присъствала така силна тенденция на съпротива на хората които са имали явления, като и срещу това което те са видели и им е открито. Общо взето съвременния човек е алергичен на чудеса, защото смята невероятно че Бог би се намесвал в природни закони които Той е

68 Богословско размишление на Й. Рацингер по отношение на частни явления, а във връзка с “Трета тайна от Фатима” е публикувана в L’Osservatore romano, 26-27 през юни 2000. Имаме и превод на български на това размишление на кард. Рацингер.

69 Пак там.70 K. RAHNER, Visioni e profezie, Milano 1954., стр. 29.

50

поставил; Хората които твърдят че имат явления се смятат като илюзионисти а тези явления a priori би получили негативна квалификация, само защото още не е намерено тяхно научно тълкуване71. Освен това, «акцент на богословско размишление понякога е толкова много изместена от Бога към човека и от надземна към земна реалност, така че лесно можем да разберем как дух на днешното време и всецяла духовна атмосфера нито най-малко не са подходящи за говор за явления»72

За да би се могло да се потвърди автентичност на някое явление или на частно откровение нужно е във всеки случай да се анализира доктринално съдържание на конкретно явление, а кое трябва да бъде в съгласие с Откровение и Магистериума на Църквата.

След това трябва да се направи изследване на субекта на това явление (тези които са имали това видение) и трябва да се утвърди за какви хора тук става дума: да ли става дума за уравновесените хора или става дума за хората с патологически тенденции. Определени недостатъци като примерно недостатък на искреност, склонност към прекаляване и на извъртяване на истината, лъжа, нахалност и подобно показват това че тук става дума за не автентичност на това явление. Докато уравновесеност, чувство за реалност и искреност на човека са елементи които заедно с останалите позитивни знакове, могат да говорят в приложение на това че тук става дума за автентичност. Видение което произлиза от Бога трябва по всеки начин да остави положителни ефекти (морални и духовни) както на тези към които е отправено така и на онези които са имали това явление според златно правило: «И тъй, по плодовете им ще ги познаете» (Мат. 7:20). Но, тук доста често има недоразумения и грешки когато се очаква от тези които са имали явления да се, така да се каже, «за една нощ» станат светци, а това не е възможно тъй като знаем че и Бог уважава законни на човешкото развитие, а тук напредване е обикновено сравнително бавно и трудно. Съвсем е друго положение при мистични видения, явления при мистиците които вече се намират в една доста висока степен на светостта и при тях видения са обикновено плод на благодат и на мистичния опит.

Важен критерий е също и обкръжение на утеха и мир при тези които са имали явления, тъй като утеха и мир по никой начин не могат да бъдат плодове на злия дух. Но, най-силен критерий, как много духовници и богослови подчертават, са смирение и послушание. Това са много важни критерии за автентичност докато тщеславие и гордост винаги придружават фалшиви явления и откровения.

Също така важно е да се анализира и цел и смисъл на определено явление и откровение. На догматическо ниво те са чисто косвени (второстепенни) и нямат значение. «Но, на практическо ниво – пише Бруно Секондин – могат да имат голямо значение като съвети (подсказвания) за конкретно действие за един човек или на определена група на вярващите. Тоест, те могат да бъдат подтик за един по-сериозен и по-качествен духовен живот; могат да послужат като поканата към обръщане, покаятелни дела, доверие, живот на тайнства и тн. Именно онова което явления на Мария, през последните векове, навсякъде потвърждават»73.

Всъщност, всяко автентично явление на Мария не е нищо друго освен поканна на връщане към изворите, покана към обръщане и към вяра в Евангелие във времената на забрава и криза на вярата; покана за да се сериозно определим за Исус, за нейния Син в когото Отец всичко ни е подарил и «всичко заедно и отведнъж е казал и открил» (2 ИПК 22, 3).

Има някои автори които са много скептични по отношение на откровения и явления които се повтарят често. Но известния автор по духовност и по мистично богословие A. Poulain говори че това не трябва да събужда съмнения, защото въпреки че става дума за дълготрайни и чести явления и откровения, «ако те се съдържат нищо погрешно, недостойно

71 Сравни Nuovo dizinonario di spiritualità, стр. 1671-1672.72 I DUGANDŽIĆ, «Ukazanja, viđenja, objave. Teološka mogućnost i značenje tih nesvakidašjih pojava», в:

Molitveno – pedagoški seminar, Меджугорие 1998, стр. 21-35.73 B. SECONDIN, «Le rivelazioni private», в: Credere Oggi 13 (1993) 59-60.

51

и несериозно, със сигурност може да се направи заключение че не произхожда от дявола», тъй като този «не може да остане дълго време прикрит.»74

Светилища и места на Мариини явления свидетелствуват за многобройни обръщания, а често и за чудотворни изцерения. Свети Йоан Кръстни казва, че Бог, истина понякога избира някои места като особени места на неговото явление и почитане. Защо това е така, това знае само Бог, но св. Йоан Кръстни обръща внимание че как можем да бъдем изслушани на тези специални места (светилища) също така можем да бъдем изслушани и на всяко друго място, ако се отворим към Господа с вяра и упование, защото Бог не се вързал със определено място но с нашата воля (сравни 3ИПК 42). Поради това Исус винаги ще каже: «Нека да ти бъде според твоята воля» и, «твоята вяра те спаси».

Плодовете сами от себе си не са достатъчни за да може да се дойде до заключение че става дума за истинско явление, но ако се вземе заедно с останалите положителни знакове, могат да бъдат драгоценно потвърждение което говори в приложение на автентичност.

ККЦ в № 67 говори също още един важен фактор в разпознаване на явления и на частни откровения, а това е «чувството на верните» (sensus fidelium): «Ръководено от Учителната власт на Църквата, чувството на верните умее да оценява и да приема в тези откровения това, което представлява едно истинско насърчение на Христа и на Неговите светци към Църквата».

2. Харизматични явления (феномени)

Харизматични явления, как вече сме казали, не принадлежат в мистични феномени, въпреки че някои автори ги смятат че принадлежат в тази категория. Обикновено, те не са в някаква връзка с мистична благодат. Св. Йоан Кръстни споменава тези явления и назовава ги с името «свръхестествена добра» (3ИПК 30-32) и с това понятие той подразбира «всички дарове и благодати дадени от Бог и които надминават естествените способности и добродетели», а това са даровете на мъдрост и знание, дар на лекуване, чудеса, пророкувана, дар на разпознаване на духовете, дар на езиците и дар на тълкуване на езиците (3 ИПК 30,1). Той ги нарича gratia gratis datae – тоест незаслужени дарове. Лицето което има подобни дарове може с тях да се служи и «без любов» и «когато не е в Божия благодат» (3ИПК 30,4). Ако си припомним на това че интензитет и качество на любов към Бога и към ближния е единствено мерило на духовно израстване и освещаване, тогава е ясно че лицето което има подобни дарове не е по никой начин по-съвършено нито по-свято от онези които такова нещо нямат.

Поради това св. Йоан Кръстни не се интересува от природа на тези дарове, а нито дава критерии според които бихме могли да ги различаваме когато те са автентични, а кога са фалшиви. Това което го интересува е правилно използване с тези дарове. Как да ги се използва за да бъдат на поза, не само на ближните, но и на онези които ги притежават 75. За правилно използване на тези харизми той взима учение за любов на св. Павел (1 Кор. 13:1-3): онзи който притежава подобни дарове, в използването на тях трябва да бъде мотивиран с любов към Бог и към ближния и във всичко това да не търси себе си и своята слава, но само Божията чест и Неговата слава, а себе да смята «недостоен слуга».

Две са ползи които произлизат от тези «дарове»: 1) времена (полза за другите) и 2) духовна (и на другите: могат да бъдат полезни за обръщане или за растеж във вярата; и на

74 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, стр. 387.75 Той обръща внимание и на опасности които могат да произлчзат от неправилно ползване на

харизматични дарове. Ако лицето което се ползва с тях не е водена от любов и ако във всичко това на първото място не й е Божия слава и чест, подобни “дарове” могат да станат пречка на духовния път на духовно израстване, дори и причината за вечно осъждане: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:22-23; 3 Изкачване 30,5).

52

онзи който прави тези дела: ако не се наслаждава в това че ги притежава и че прави чудеса, но ако наслаждение слага само в това да изпълнява воля на Бога).

В 32 глава на същата, трета книга на Изкачване говори за ползите, които произлизат от това ако лицето което използва тези дарове на изправен начин и в съгласие с Божия воля, а преди това в 31 глава говори се за щети които могат да се случат ако лицето не използва тези дарове на правилен начин.

Поради това не е толкова важно веднага да се знае да ли някои дар е от Бог или не е, но е важно да се вземе правилна позиция по отношение на това. Защото, как вече сме говорили, възможно е и автентични дар, ако неправилно се ползва да се обърне и да стане вреден за този човек който го е получил. Затова, според св. Йоан Кръстни, само правилно отношение към дара, тоест правилно използване на «дар» ще доведе до това че може по-лесно да се разбере да ли нещо произлиза от Бог или не. «За разпознаване да ли нещо идва от Бога или не и кога трябва да ги се използва изиска много голямо внимание и много Божия светлина». Наслаждаване в тези дела затъпява нашето разсъждаване; наслада подтиква човека да прави нещата в време и по начин когато Бог това не го изисква (3 ИПК 31, 2).

Не отхвърляйки предварително възможност на съществуване на автентични харизматични феномени, днешните автори които разглеждат духовния живот задават си въпроси да ли са и колко са харизматични дарове които днеска се посрещат в Харизматично движение идентични с онези които са съществували в началото на Църквата. Богослови от харизматично движение и онези които имат симпатии към това движение настояват да покажат как става дума за същите дарове които са съществували в началото на Църквата, а някои други (които нямат симпатии към харизматично движение и към подобни) предварително отхвърлят такава възможност. Трети, пък, които как се струва, най благоразумни не отхвърлят нещата a priori, но настояват трезво и в светлина на Божието Слово да проучват нещата и с помощта на модерни науки, на първото място психология и на опит на християнски мистици. Така някои които са изследвали дар на езиците (глосолалия) са дошли до заключение как в приемането на този «дар» голяма роля има внушение и привързаност на харизматични вожд76. Ако лицето би изпитвало разочарование в свой харизматичен вожд, «дар» би изчезнал, твърдят тези изследователи. Когато става дума за

така наречено «почиване в Духа» тоест «падане в Духа» и тук има големите разногласия. Някои се опитват този феномен да обяснят с екстази и с мистични отнасяна, докато други категорично отхвърлят всяко сравнение, приписвайки много неща на внушение и на хипноза. Също въпросителна са и някоя «чудесна оздравения». Не порицавайки харизма на изцерения като дар на Дух Свети и оздравяване като плод на молитва, всек пък случва се че се лесно провъзгласява за оздравление онова което това и не е. Всъщност на големите харизматични срещи, от една страна – твърдят християнски психолози – създава се климат който подхожда на вярата, а когаъо човек се отваря към Бога във вярата, тогава не е изобщо чудо ако се случват и автентична изцерения, но от другата страна такова клима (където се дава много място на емоциите, където много се пее, танцува и подобно) много допринася на възможностите на внушение и авто-внушение така че, струва се, доста често става дума за така наречени «плацебо ефект»77.

Съвременни автори по духовност в Харизматично движение виждат, от една страна ползи за духовния живот, а от другата страна определени опасности. Така като полза те споменават това че тези хора настояват своето християнско призвание да живеят силно чрез

76 Сравни J. D. CASTELEIN, «Glossolalia and the Psychology of the Self and Narcissism» в: Journal of Religions and Health 23 (1984) 47-62; M. SZENTMÁRTONI, In camino verso Dio, San Paolo, Cinisello Balsamo 1998., стр. 153.

77 Сравни M. NIKIĆ, «Psihologija sugestije i snaga vjere», в: AA. VV., Vjera i zdravlje. Zbornik radova s interdisciplinarnog, multikonfesionalnog i internacionalnog simpozija, Zagreb 2005, стр. 13; V. L. CASTELLAZZI, «I gruppi di preghiera di guarigione. Un’interpretazione psicoanalitica», в Orientamenti Pedagogici, 46 (1999) 26-37). Освен това, медицина познава автентична изцерения за които не познава причини. Става дума за така наречена «спонтанно изчезване» когато лицето оздрави от някоя тежка болест и преди да са започнали терапии. Сравни G. DACQUINO, Credere e amare, Mondadori, Milano 2000, стр. 206.

53

един дълбоко духовен опит на лично и обществено ниво. Между опасностите изтъкват опасност от фалшиви мистични състояния и опасност от отдалечаване от класически, традиционни форми на духовност които са основано на Евангелието и на опита на светците.

Не влизайки в даване на оценки на това какво би било автентично а което не, а нито отхвърляйки a priori възможност на автентични опити в харизматично движение и техните добри плодове, желаем - на края – в светлината на учението на св. Йоан Кръстни и св. Тереза Авилска да дадем някои педагогически насоки.

1) Не трябва да се обърква начало с цел. Духовни живот, как ни учат светците и мистиците, е път и процес.

При началните опити и преживявания хората могат да придобият погрешно впечатление как те са докоснали върха на опита. Но, когато приятни чувства изчезнат, доста често за човека това е смущаващо. Някои начални опити в Харизматично движение би могли да се разберат в светлината на това което св. Йоан Кръстни нарича любяща педагогика на Бога (виж. 2ИЗК 17). Защото, как казва св. Йоан Кръстни, Бог в началото обикновено дава «някои свръхестествени и дарове», «виждания», «приятни миризми, чувания, сладки вкусвания», с цел да освободи хората от определена привързаност и да привлече към себе си, а след това да ги направи способни за едно по-дълбоко ниво на духовно комуникиране.

2) Харизматични дарове не са сами от себе си свръхестествени дарове. Вече сме казали че такива дарове, освен че могат да бъдат от Светия Дух, те могат също да бъдат и плод на чисто естествено действие (внушение, авто-внушение, хипноза и подобно) а също могат да бъдат е дело на манипулации на дявола.

3) Автентични опити не са плод на нашите желания и на нашите заслуги, а нито могат да се получат чрез определени техники и духовни програми, но те са чисти Божи дар и Бог ги дава на тези на които Той желае, когато Той иска и как Той иска. Втори Ватикански Събор ясно е подчертал позиция която трябва да се има по отношение на харизми и специални благодати: Било че става дума за някакви големи или семпли харизми “трябва да ги се приеме с благодарност и утеха. Извънредни доарове пък не трябва лекоумно да ги се търси”, а преценка за тяхната изправност и правилно използване принадлежи на Църковни авторитет, който има задължение “да не загасва Духа, но всичко да се изпитва и да се запази това което е добро” (LG 12,2).

4) Любов и смирение са два най-важни критерии на автентично използване на харизматични дарове. Онзи който служи на общност с редовна или с извънредна харизма трябва да бъде движен от любов към Бога и към ближния и във всичко трябва само да се търси Божия слава и Негова воля. За св. Йоан Кръстни тези дарове не са полезни ако не водят до смирение, любов, умъртвление, семплота и мълчание (2ИПК 29,5).

5) Поглед да се насочи към Христос. Исус Христос е норма на живот и на поведение. Всяко дело (метод на молитва, дар...) има стойност само ако се вдъхновява от Христос и ако води към Христос, Който е Път, Истина и Живот (Йоан. 14:6).

6) Да се получи чрез молитва някой харизматични дар това не означава автоматически че това е в съгласие с Божия воля. Св. Йоан Кръстни казва че ние понякога в своите молитви имаме поведение подобно на детето което на всяка цена желае от майка да получи някои неща и не престава да досажда и да плаче докато майка му не изпълни желание. Така и Бог понякога изпълнява нашите желания и изисквания въпреки че това не е според Негова воля. Затова св. Йоан Кръстни изтъква че би било много по-добре за нас ако бихме молили Бог да очисти нашата съвест и да ни даде познание сериозно да работим върху нашето спасение, а не да търсим един или други дар, това или онова. Автентична молитва е тази в която ние търсим Бога и Неговата воля. Ако така молим ще получим и всичко онова от което ние имаме нужда и което за нас е добро (сравни 3ИПК. 44).

54

РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИТЕ ФЕНОМЕНИ

Отец Петър Янич

ВЪВЕДЕНИЕ

В опитa и в живота на мистиците често се осъществяват някои необикновени и извънредни феномени.

Подобни феномени се срещат също и сред лица, които не са мистици. Извънредни прояви са съществували, малко или повече, във всички периоди от живота на Църквата. Също и в наше време, а преди всичко в последните десетилетия, започна да се говори за една истинска експлозия78 на извънредните феномени.

Проявяват се и нови духовни тенденции, които се хранят от явленията или откровенията79. От една страна, не могат да се отхвърлят априори, а от другата страна, винаги съществува риска от фалшива духовност. И затова различаването на мистичните феномени е и днес нещо много важно и необходимо, още повече, отколкото преди е било80, а особено когато се знае колко големи са опасностите за духовния живот, ако тези феномени се приемат безкритично.

Мистичните феномени могат да са от: естествен, или свръхестествен произход. И така, някои феномени имат произход от Бога, а някои са от дявола.Могат също да

са само патологически реакции или физиологически, афективни, психологически или пара психологически продукт на човека. И затова,за да се разбере какъв произход имат, трябва да се видят някои критерии за различаване.

Ние няма да говорим за всичките възможни феномени, а само за някои по -известни, а критериите за различаване ще дадем само за най- честите феномени, а това са преди всичко виденията и откровенията. Ще видим какви са общите критерии за различаване. Главният критерий за различаване се намира в самата личност на човека, в съдържанието и обстоятелството на феномена. Най- доброто правило на различаване е от Евангелието:” Ще ги разпознаете според плодовете”81.

В началото ще представим някои свръхестествени феномени, след това ще видим какви критерии за мистичните феномени имат св. Тереза и св. Йоан Кръстни и на края ще видим какво е положението днес.

1. Глава

МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ

78 S. DE FIORES, «Veggente», в NDS, стр. 1662.79 J. CASTELLANO CERVERA, Spiritualita contemporanea, Teresianum, Roma 2001, стр. 99.80 Също, стр. 98.81 Мат. 7:16.

55

В мистичния живот често се срещат необикновени и извънредни феномени. “Наричат се мистични, защото са много близко свързани с някои наистина мистични благодати или с хората, които се смятат за мистици”82.

Валентино Макка и Марио Каприоли по следния начин описват извънредните феномени:Извънредни феномени са онези факти, които са извън онова, което е редовно и тези феномени могат да се проверят в някои души, които са съзнателни (с по- голяма или с по- малка сигурност) за директната интервенция на Бог в техния духовен живот. Често в мистичните души се среща следния феномен: въздигане от Бога към съзерцание, тоест ,към особено познание и обич на Бога, но това се среща и в душите, които не са мистични. Феномените могат да бъдат различни: душата може да усеща извънредни феномени в своето тяло (екстази, стигми, левитации) или да приема (или само да вярва, че приема) Божествени прояви (видения, говори, откровения). Следователно, феномените могат да са от познавателен вид: видения, говори, откровения, пророчества, различаване на духове; или могат да са от физически или психо- физиологически вид: екстази, левитации, сияние, да се живее без храна , да не се спи както обикновено.Сам по себе си не всеки извънреден феномен в духовния живот веднага трябва да се взема за мистичен феномен, но може да е и феномен, който произлиза от дявола. Нито всеки свръхестествен феномен или някой , които произвежда учудване, е веднага мистичен феномен, защото често това,което изглежда свръхестествено, се предполага че крие в себе си естествени сили83.

Известно е, че такива феномени не са нещо, което се случва само в християнската мистика, но и в другите религии, примерно при някои, които упражняват йога, а могат да се срещнат дори и при някои умствено болни хора84. Не значи, че тия извънредни феномени са само в християнството автентичен религиозен продукт, тоест свръхестествени, нито че в другите религии произлизат от действията на дявола – така казва CH. A. BERNARD, в своята книга „Духовно богословие”8 Известно е, че светостта не се състои в тези феномени и че присъствието или отсъствието на тези феномени не е знак за по- голяма или по- малка светост,”85 казва също CH. A. BERNARD. А Ф. Руиз в своята книга “Пътеки на Духа” казва, че тези феномени са нещо, което е второстепенно в духовния живот86.

Това, което е важно за мистиката, е благодатта: съзерцателното общение, срещата с Бог във вярата и любовта, интимната трансформация. А това обикновено се случва по един мълчалив начин, а не като в спектакъл. В същност, колкото повече се расте в мистичната зрялост, толкова по -малко се явяват тези феномени, казва Ф. Руиз87. Мистичните благодати и извънредните феномени са две различни реалности и не са задължително свързани. (...). Не всички феномени в еднаква степен са свързани с вътрешната благодат. Освен интензитета на мистичната милост, също влияе и психичната и духовната слабост на човека, който не е свикнал на толкова интензивна благодат.” – казва Ф. Руиз.88.

1. ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ ОТ ПОЗНАВАТЕЛЕН ВИД

82 F. RUIZ, Teologia mistica. Esperienza e dottrina, Teresianum, Roma 2001, стр. 48.83 V. MACCA-M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari», в DES, II, Roma 1990, 1002.84 Сравни CH. A. BERNARD, Teologia spirituale, Ed. San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) 1997, стр. 520.85 CH. A. BERNARD, Teologia spirituale, o.c., стр. 522.86 Виж F. RUIZ, Le vie dello Spirito, Edizioni Dehoniane, Bologna, 1999, стр. 351; ID., Teologia mistica, o.c., стр.

50-51.87 F. RUIZ, Teologia mistica, o.c., стр. 48.88 Също

56

1. 1 ВИДЕНИЯ

Св. Йоан Кръстни нарича “видение в собствен и специфичен смисъл всичко онова, което интелектът приема по начина,по който виждаме: в същност, интелектът може да разбере духовно нещата така, както очите ги виждат телесно”89. Според св. Августин, както и според св. Изидор от Сивиля и св. Тома, съществуват телесни, въображаеми и интелектуални видения90.

1. Телесни видения имаме тогава,когато телесните очи възприемат някой обект, който е обикновено невидим. J. AUMANN в своята книга Духовно богословие пише: “Обектът на физическо видение не е нужно да бъде конкретен обект или истинско човешко тяло; достатъчно е да бъде възприет от някое от сетивата. Така например физическото видение на Мария не означава, че Мария се е явила със своето тяло, но може би е било една представа за Мария чрез лъчите на слънцето или чрез някаква същност като мъгла91. “Казано с други думи, под видения се разбира манифестацията на Бог, Мария или на ангел под материална форма и че обектът на видение е видян, докосван или чут като присъстващ.92 Такива телесни видения са “екстремно опасни и според класическото учение на големите духовни учители не трябва да ги зачитаме”93.

2. Въображаеми видения са онези,в които се вижда обекта не посредством очите, но посредством въображението94. Тези видения могат да се случат по три начина: да се припомня за сетивни чувства, които вече са се случили , или вече съществуващи картини да се използват по свръхестествен начин, или пък чрез картини, които са вдъхнати съвсем на ново95.

V. MACCA е М. CAPRIOLI пишат за въображаемите видения : Различно е мнението, което трябва да се даде за въображаемите видения. Търси се голямо благоразумие, а особено за онези ,които са образувани от картини, вече присъстващи в разума, защото много често може да се окаже,че става дума за фантазия, халюцинации или клопка на дявола. Спрямо тях трябва много да се внимава и затова ,защото често човек може прекалено много да им отдава значение и могат да станат голяма пречка за пълоценния богословски живот, който търси единствено Бог, който е над всяка картина96.

3. Интелектуалните видения, според св. Августин са онези, които са най -превъзходни; разбират се само от духа, и се осъществяват само интелектуално в съзнанието, без помощта на каквато и да било картина в сетивата, или на онова което произлиза от външните или вътрешните сетива97. Св. Йоан Кръстни говори, че такива видения “са по- благородни, по-полезни и много по-сигурни от телесните и въображаемите, защото са вътрешни и във всичко духовни и по малко достижими от дявола”98. В тези видения не се вижда, пише св. Тереза Авилска, “не се вижда нищо, нито вътрешно, нито външно... Но все пък, въпреки че не се вижда нищо, душата разбира кой е присъстващ и от коя страна, и това

89 Изкачване, II, 23, 2.90 Сравни G. P. PAOLUCCI, «Apparizioni» в DIM, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 1998, стр. 146.91 Виж V. MACCA - CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577; J. AUMANN, Teologia spirituale,

Edizione Dehoniane Roma, 1980, стр. 500.92 G. P. PAOLUCCI, «Apparizioni» в: DIM, стр. 146-147.93 V. MACCA-M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577.94 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio. Elementi di teologia della vita spirituale, LDC, Leumann (TO) 1989,

стр. 214.95 Виж. J. AUMAN, Teologia spirituale ,o. c., стр. 500; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в:

DES, I, стр. 577.96 V. MACCA – C. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577; Виж също Изкачване, II, 16-1797 Виж J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 500; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 214; V.

MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577.98 Изкачване, II, 23, 4.

57

по един начин много по- ясен, отколкото когато се гледа с очите.”99 (Известия 4,13). В книгата Моят живот св. Тереза описва едно интелектуално видение:

Струваше ми се, че Исус Христос вървеше винаги от страната ми, но не съм виждала в кой облик, защото това не е било в имагинерно видение. Усещах, че ми е от дясната страна, като свидетел на всичко което правих. Освен когато бях много разсеяна, не е имало нито един момент, когато се съсредоточавах, да не съм Го усещала от страната ми. Веднага, съвсем смутена, отидох при изповедника (Балтасар Алварес) да му разкажа това. Той ме попита под каква форма Го виждам, а аз му отговорих, че не Го виждам. Тогава ме попита как можех да зная, че е бил Исус Христос. Казах му, че незнам по какъв начин, но не съм могла да се съмнявам ,че Той е бил близо до мен,защото Го усещах и Го виждах ясно100.

Св. Тереза настоява, че става дума за един сигурен опит със свръхестествен обект, който е присъстващ без да е облечен в каквато и да било форма101. Обектът на интелектуално видение е нещо, което надминава естествени те сили на интелекта102.

V. MACCA – M. CAPRIOLI «По някога обектът може да се разбере, а друг път съвсем надвишава представите: става дума за разбирането на истини, които се отнасят до величината на Бога и които се запечатват по такъв начин в душата,че да “събуждат” дълбокия смисъл за Бог, Който е присъстващ. (Виж Замъкът на душата,VI, 4. 6), и по този начин душата разпознава чрез “гледане” това, което познава чрез вяра (виж Замък, VII, 1, 6), въпреки че това се случва в границите на представата,а не на интуитивното видение”.(«Comunicazioni mistiche»)

Интелектуалните видения, обратно на въображаемите,които траят кратко, могат да траят дълго, а “понякога и повече от една година”103. Ефектите, които произвеждат тези видения са: ”мир на душата, просветление на разума, радост, нежност, чистота, Божия любов, смирение”104. Но, както ни казва Филип на Пресвета Троица: «Ефектите на тези видения не са винаги всички присъстващи в душата. Така например, мирът и радостта, които са много силно присъстващи в някои раби Божи, могат при други почти да не се забелязват, защото при тях педагогиката на Бог, или самата психика дават надмощие над сигурността на присъствието на свръхестествения обект и на неговотo действие – и самото присъствие може да доведе до уплашеност, а по някога също и до истинско мъченичество. (Това присъствие в някого може да причинява мъка, докато в други произвежда мир и радост).

1. 2 Говорене

Виденията често са придружени и от говори, въпреки,`че` е възможно да се появяват и отделно105. Говорите са “комуникация на Божиите съобщения , които са пренесени чрез

99 Relazioni, 4, 13100 МЖ, 27, 2-3101 Виж МЖ, 27, 4-5102 Виж J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 500; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в:

DES, I, стр. 578.103 Виж Замък, VI, 8, 2104 FILIPPO DELLA SANTISSIMA TRINITÀ цитирано в: V. MACCA – C. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche»

в: DES, I, стр. 578.105 Виж J. AUMANN, Teologia spirituale, o. c., стр. 502. «Може да се смята, че физиологически и

психологически, Божествените видения и говори не са нищо друго, освен човешки действия ,които са под влияние на свръхестествена сила. Всъщност, струва ми се, че е против Божествения промисъл да се мисли ,че Бог се задължава за постоянно чудо, създавайки нови механизми в определени субекти, докато в тях вече се намират механизми, които са съвсем достатъчни» (R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, Teresianum, Roma 1982, стр. 172). Бог използва това, което вече

58

думи”106. Св. Йоан Кръстни нарича говорите “всичко онова, което интелектът приема чрез чуване”107. Както виденията, така и говорите се проявяват по три начина: външни (чрез ушите), въображаеми и вътрешни или интелектуални.

1. Чуването чрез ушите се разбира, защото външните вибрации акустично стигат до ушите. Могат да са произведени или от Бог, или от дявола, или от природни неща. 108 И затова трябва да се приемат с екстремна сериозност и с най- голямо внимание109.

2. Въображаемите говори са “онези,при които се чуват думи, но тези думи не са произведени от ушите, но от въображението”.110 Също и тези говори могат да са от Бог, дявола, или да идват от природата.

3. Интелектуални говори са “думите, които се разбират директно от интелекта и тяхната активност е подобна на тази при ангелите,които комуникират идеите помежду си”111. Света Тереза казва за тези говори: ”Тука Бог обучава душата и по друг начин й говори без думи... Слага в най- голямата дълбина на душата това, което иска да ни каже,изобразявайки без образи и без думи, но чрез начина на видението, за което говорим”112. Вътрешните думи (въображаеми или интелектуални) “са много различни: не се чуват с ушите на тялото, но се чуват много по- ясно,отколкото при тези, които ги приемат чрез ушите.”113. Такива интелектуални говори Св. Йоан Кръстни нарича “свръхестествени”114 или “чисто духовни, защото се съобщават на интелекта... без посредничеството на сетивата, вътрешни или външни.115 Св. Йоан ги разделя на три типа: последователни думи, формални и съществени. Последователните думи са “думите и размишленията, които духа, съсредоточен в себе си, образува и размишлява в себе си. Формални са тези, които духа приема не от себе си, но от трето лице, понякога когато е съсредоточен, понякога, когато не е съсредоточен. И на края съществени са онези думи, които, както и тези от преди, са казани на духа, който е съсредоточен или не е съсредототочен, но които в субстанцията на душата образуват и произвеждат това съдържание и добродетел, които означават”116. Външните говори - чрез ушите, въображаемите и интелектуалните: с последователните и формалните думи могат да произлизат и от дявола117, но съществените говори, които са подобни на думите на Бог и попадат в субстанцията на душата, не могат да са произведени от дявола118.

1. 3 Откровения

Св. Йоан Кръстни нарича откровения всички онези неща, които душата “приема , разбирайки ги като нещо ново,така както слухът може да чуе още нечути неща”119. Те “принадлежат на духа на пророчество”120. Да се открови значи – казва св. Йоан Кръстни – “разкриване на скрита истина, или проявяване на една тайна или на мистерия”121. Откровенията са често придружени с видения или говори и затова за тяхната преценка

съществува. 106 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 213.107 Изкачване , II, 23, 3108 Виж AUMANN, Teologia spirituale, o. c., стр. 502; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 214.109 Виж V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 578.110 G. GOZZELINO, o. c., стр. 214.111 J. AUMANN, o. c., стр. 502.112 МЖ, 27, 6.113 Също, 25, 1.114 Изкачване, II, 28, 2.115 Също, 23, 1. 116 Също, 28, 2.117 Виж Изкачване, II, 24, 7; 26, 17; 29, 11; 30, 5118 Също, 31, 2.119 Изкачване, II, 23, 3.120 Също, 25, 1.121 Също

59

трябва да се приемат същите препоръки които се приемат за виденията и за говорите122. Св. Йоан Кръстни различава два типа откровения. На първите дава име интелектуални съобщения, а на другите --манифестация (проява) на скрити тайни и мистерии.123. Интелектуалните откровения се състоят “в схващане и разбиране чрез интелекта на някои истини за Бог или за неща от миналото, сегашното или бъдещето”124. Онези които имат за обект Бог, произвеждат много по- голяма радост в душата.

Защото това разбиране се отнася директно за Бога, когато се усеща по един много дълбок начин някой атрибут на Бога – било Неговото Всемогъщие, било Неговата Сила, Доброта или Нежност, всеки път ,когато се случва това възприемане , в душата се отпечатва това, което тя опитва. И това е чистото съзерцание, затова душата вижда ясно, че не е възможно да се изрече с думи това което опитва, но само с общи термини и по никой начин не може да изрече това ,което е усетила и вкусвала.125

Този начин, с който Господ - казва св. Тереза- дава да се разбере онова, което Той иска, откривайки й големите истини и тайни, заслужава много да се обмисля”126. МЖ, 27, 6. В книгата Мой живот 27,6 Майка Тереза пише: “Душата се намира веднага поучена и с голяма яснота вижда в тайната на Пресвета Троица и в другите много високи мистерии, така че е готова на дискутира с всички богослови” (също,n. 9). Друг вид откровения са манифестиране на скрити тайни- или мистерии127.

Това се случва по два начина: първия- когато човек разбира какво е Бог Сам по Себе Си и разбира например, откровението на мистерията на Пресвета Троица и единството на Бога; другия се отнася до делата на Господ и обхваща всички други положения на нашата католическа вяра, които са ясно изразени в тези параграфи-пророчества,обещания,предупреждения128.

Господ прави откровения още чрез знакове, образи , изображения, подобия129. Св. Йоан Кръстни казва: че “Бог и по наше време още дава такива откровения, по друг начин, на онези, на които Той иска да ги даде”130. Тези особени откровения се наричат частни откровения или специални откровения, така че да могат да се различават от общото,явно откровение, което се съдържа в Светото Писание, на което Христос е център и което е предадено в Апостолическата Традиция и е насочено към хората от всички времена и което завършва със смъртта на последния апостол131. Ясно е,че с Исус Христос и след Исус Христос: “спасителното действие на Бога е достигнало своята окончателна фаза, така че, в сегашно време няма нищо съществено ново,което да се очаква”132. Но това не значи,че за някои християни не може да съществува възможност за лични откровения чрез видения и чувания133. “Бог ,защото е Бог личен и свободен, - пише Карл Ранер – може да стане

122 Виж V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 579.123 Виж Изкачване, II, 25, 3.124 Също, 26, 2.125 Също, n. 3.126 МЖ, 27, 6. 127 Изкачване, II, 27, 1.128 Също129 Виж Също130 Също, 27, 2.131 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 215; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, ElleDiCi

– La Civiltà Catolica, Leumann (To) – Roma 2000, стр. 9-10.132 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 217; Виж също Изкачване, II, 27, 4.133 Виж K. RAHNER, Visioni e profezie, Vita e pensiero, Milano 1955, стр. 17; ID., «Rivelazione privata» в:

Sacramentum mundi, vol. VII, 225.

60

разбираем за сътворения дух не само чрез своето дело, но също и благодарейки чрез Своята свободна и лична реч”134. По подобен начин говори и св. Игнатий Лойола:

Ако някой казва, че тези неща не са могъщи, означава,че става дума за един от тези хора, които не знаят, не разбират и никога не са знаели какво означава нито духа на вкусване, нито духовните плодове или посещения на Бога (...). Но, има също и други християни, по-благоразумни, тези, които четат историите и житията на светците, които дават възможност на нашия Господ да дава тези благодати и тези дарове на онези, които по особен начин приготвя за свои служители. На тях дава извънредни привилегии, които са извън закона и извън редовните отношения с обикновените хора. Тези ще разберат, че въпреки, че с откровенията и екстазите човек трябва да се отнася с най-голямо благоразумие – защото много лесно може да бъде излъган (както всъщност се и случва), било взимайки за небесни видения илюзиите на дявола, който се преобразява, както пише Апостола, в ангел на светлината, било взимайки като откровения на Бога нашите въображения, което е предизвиквано от меланхолия или от болест на нашия разум, на който понякога се струва ,че вижда и чува това, което нито се вижда, нито се чува. Не поради това престават да съществуват в Цъквата Божия истинските и Божествени откровения, с които понякога нашият Господ обдарява своите най-близки и най-интимни приятели, с които обича да бъде в по-особени и най-близки отношения.135.

Сигурно е, че тези откровения имат винаги релативен характер, а не каноничен, и никога не могат да станат норма на вярата,136 въпреки че – продължава Мучи - “историята на големите и най-известните частни откровения ни припомня и свидетелствува духовна и пасторална плодовитост на тези събития на провидението”137. Явното Откровение е свършило със смъртта на последния апостол, но това не означава че трябва да се омаловажава значението и нуждата от другите откровения, които са за доброто на Църквата”138. P. Adnés обяснява която и да е роля на личните откровения, а особено на пророческите откровения в живота на Църквата, като казва, че намерението на тези харизми “не е манифестация на доктриналната истина, но практична ориентация, насока, която се дава на човека какво да прави в конкретното положение,в което се намира един или повече хора”139. Същността на тези пророчески откровения, според мнението на К. Ранер е “императив, вдъхнат от Бога на един от членовете на Църквата за действието на Църквата в определена историческа ситуация”140.

134 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 17.135 DE RIBADENEIRA, Vita di sant'Ignazio di Loyola, Milano, Bompiani, 1947, 73 s, цитирано в G. D. MUCCI,

Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 11-12.136 Виж G. D. MUCCI, o.c., стр. 13; « Факта, че не се взимат като основа на вярата, не означава, че в личните

откровения е отсъстващ доктриналния характер, който е присъстващ в явното откровение. Истина е ,че личните откровения са повече характеризирани с практична и конкретна насоченост, с цел да се подтиква или подкрепя растежа на аскетичния и вътрешен живот. Но, за да получат този пасторален резултат, за да предизвикват интерес и усърдие, личните откровения наблягат на един по-особен вид на публично откровение, слагат го в по-ясна светлина, свързват го с една друга истина и дават сила на любовта”. (Също, стр. 13-14).

137 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 15; «Кой би могъл да отрича – пише И. Конгар – че двете свети Терези (...), света Тереза Маргарита Мария, госпожа Акари (блажената Мария на Въплъщението) (...) не са дали на Църквата голям принос за познаване на Бога? Но, техия принос и каквото и да е било влияние и плодовитост, не е имало друга стойност, освен,че чрез него са били в съгласие с апостолското учение. » (Y. M.-J. CONGAR, Per una teologia del laicato, Morceliana, Brescia, 1966, 417, cцитирано в: G. MUCCI, o. c., стр. 15).

138 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o.c., стр. 217.139 Р. ADNÉS, цитирано в: G. GOZZELINO, o. c., стр. 217.140 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 35. «Съществено, те не дават някакви нови догми, но нова

разновидност . В своите твърдения те казват наистина само това, което вече се знае от преди чрез вярата и теологията, но въпреки това, те не са излишни. Това е като че ли от Небето се повтаря нещо, което вече е

61

По отношение на стойността на тези откровения трябва да се каже,че те не са съществени елементи на мистичния живот. Подобно, “в своите учения мистиците обикновено с голяма резерва взимат такива откровения, въпреки че понякога, или често,те имат много важна задача в техния живот. ”141. Може да се каже, че от една страна тяхната стойност е “без съмнение релативна”, а от другата страна “те имат едно значение ,което не може да се премълчи. Какъв би бил живота на света Тереза Авилска – пита се Джовани Годзелино– а, особено нейното дело на реформа на Кармилския орден с големите основавания на манастири, които е направила, ако ги нямаше особените вдъхновения, от които е била водена? Или, какво би било от делото на дон Боско, без неговите известни сънища? Сигурно е ,че светостта на тези големи души се крепи на други основи. Но, без тези факти,тяхната мисия не би била такава, каквато е била. И тяхната светост е черпила много от тези неща и е имала много предимства”142.

В тези случаи не трябва да се взимат екстремни позиции, които се дължат на ентусиазъм и приемане без критичен дух, или пък всичко да се отхвърля като нещо невъзможно. Трябва да се вземе едно сериозно теологическо-духовно отношение, което се състои от интелигентна и критична отвореност и внимателна и строга проверка.143.

1. 4 Влято различаване на духовете

Този феномен, който някои наричат Четене на сърцата,се състои в познаване тайните на сърцето, което е съобщено от Бога на Неговите слуги за тяхна лична полза, или за плодовитост на тяхното служене144. Този дар са го имали някои светци, като например св. Филип Нери, св. Йосиф Копертински, св. Андрей от Авелино, св. Йоан от Бога, св. Роза от Лима, св. Йоан от Арс, св. Йоан Боско, и други 145. Тъй като тайната на волята на човека може да знае само Бог, “сигурното познаване на тайните на сърцето изцяло е свръхестествено и не може по никакъв начин да се получи от човешката природа или от

открито в Откровението. Това е нужно ,защото нещо, което в определена ситуация трябва да се прави като Божия воля, понякога не може логически да се разбере по ясен начин от основните принципи на догмата и от моралните закони, въпреки че се обяснява с анализа на сегашната ситуация.» (Също., стр. 33-34).

141 L. VOLKEN, Le rivelazioni nella Chiesa, Ed. Paoline, Roma 1963, стр. 234.142 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 218-219: «Модерните набожности към Пресвето Сърце Исусово

и към Пресвета Богородица се основават на историческо събитие и сигурно е, че не биха били разпространени по този начин без откровенията на св. Мария Маргарита Алакок и без големите явления на Мария. Влиянието на тези събития в Църквата е още живо и тяхната автентичност намира потвърждение в факта, че те силно подтикват вярващите да практикуват молитвата, често да приемат тайнствата, а особено да присъстват на литургия. Тези събития предизвикват – казва П. Аднес – в целия народ Божи, един, може да се каже шок, който лекува и който много често тайнствата, които за хората са станали нещо обикновено, не успяват да направят. И те са наистина провидение за народа Божи,защото събуждат хората ».

143 Виж G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 9; G. GOZZELINO, o. c., стр. 220-221. «Говорим за отвореност към тези феномени, за да не ги отхвърляме заради това, че сме лениви да се занимаваме с тях, или пък за да не ни създават допълнителни проблеми заради това,че трябва да ги проучваме. Отвореността трябва да бъде интелигентна в смисъл,че трябва да се вземе сериозно теологията на харизмите в Църквата. Отвореността трябва да бъде критична в смисъл, че не трябва да се приема без проверки. (Също.). Потвържение за такова отношение намираме в авторитета на догматическата конституция Lumen Gentium (12): «Същият Свети Дух,който осветява Божия народ и го води към добродетелите не само чрез тайнствата и службите, но “разпределяйки на всеки един собствените си дарове както се хареса на Него (1Кор 12:11), дава на вярващите също и специални благодати, с които ги прави подходящи и готови да приемат различни действия и служби, които са от полза за подновяване и за развитие на Църквата, според думите: ‘на всякой е дадена проява на Духа така,че да бъде за обща полза’ (1Кор 12:7). И тези харизми, извънредни или обикновени, и общи, защото са от полза за нуждите на Църквата, трябва да се приемат с благодарност и утеха. Но, извънредните дарове не трябва да се искат безразборно, нито да се очакват от тях плодове на апостолически дела; разсъждението за тяхната истинност и за тяхното редовно използване принадлежи на Църковния авторитет, от когото се очаква, преди всичко, да не загасва Духа, но да изпитва всичко, а да задържи това, което е добро. (виж 1 Сол 5:12. 19-21)».

144 Виж G. GOZZELINO, o. c., стр. 208; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 506.145 Виж G. GOZZELINO, o. c., стр. 208.

62

дявола”146. Но, не е невъзможно “една висша интелигентност да дойде до тяхното частно познаване чрез действията или реакциите на човека”147. И поради това, всичко трябва много внимателно да се изпитва и различава.

1. 5 Йерогноза

Този феномен “се състои в способността да се разпознаят непосредствено, без преди това да се изпитват, лица или свети обекти (примерно посветени личности, остии, реликви и други подобни)”148. Такива способности са имали бл. Катерина Емерик, блажена Маргарета от Кастело, св. Катерина Сиенска, св. Франциска Римска, св. Франциск Борджа, и други. Но и при тези, които са обхванати от дявола ,могат да се явят същите феномени149.

1. 6 Влято знание

Тези свръхестествени феномени са се явявали при някои от големите учители на мистичния живот, като на пример при св. Катерина Сиенска, св. Тереза Авилска, св. Гертруда150. Богословът Дж. Годзелино смята,че свети Тома Аквински е имал такова влято знание, защото в един живот, който не е бил все пак толкова дълъг, не е възможно да се напишат толкова много и толкова дълбоки богословски съчинения151.

2. ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ – ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ПСИХО-ФИЗИЧЕСКИ

2. 1 Екстаз

Екстазът “в своето оригинално значение е означавал материално действие- да се измести, или да се намира на вън. Преминавайки от материално на психическо ниво, означава ‘излизане на един човек от себе си’, общо взето в пейоративен смисъл – че някой се е отдалечил от себе си,т.е. психически неуравновесен”.152 Екстаз е “отчуждаване на сетивата, което обикновено, може да се усети още преди нещо да се случи и може да бъде придружено

146 J. AUMAN, o. c., стр. 506.147 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 209.148 Също.; Когато обясняват това познание, “някои говорят,че това се случва чрез ясновидение или чрез

телепатия. Ясновидение е, когато човек може да разбере осветена ли е остията или не е. С феномена на телепатия се обяснява тогава,когато този, който се причестява, може да чете мисли тена свещеника ,който го причестява. И, както казва Маркоци, този случай се среща по-често. Но, има случаи, при които това не може да се обясни по този начин. Има случаи, когато ангелът, действайки върху човека , се усеща миризма, усещат се и особени духовни опити” (V. MARCOZZI, «Ierognosi», in DIM, стр. 631-632).

149 Виж Също.150 Виж Също.151 Също.152 T. ALVAREZ, «Estasi», в: DES, II, стр. 946.

63

с болки”.153 Различават се три вида на екстаз: нормален екстаз154, не-нормален екстаз155 и над-нормален или свръхестествен156. Известно е, “че бариери те,които разделят тези три вида на екстази не са абсолютни, нито означава, че нямат абсолютно нищо помежду си. Нещо което е общо помежду тях, е структурата на човешкия дух в неговото желание за трансцеденция – способността да излезе от себе си и да се осъществи вън от себе си, невъзможността да синхронизира пълнотата на всички свои функции, нуждата да се надмине и да надмине сътвореното. И по този начин тези три вида екстази имат някои неща ,които са общи”.157

Всеки екстаз има две различни страни: “едната страна е вътрешна и невидима, а това е много силното внимание върху религиозния обект; а другата страна е външна, телесна и видима- отчуждението на сетивата”158.

Когато става дума за свръхестествени екстази, различаваме пророческия159 екстаз от мистичния екстаз, който някои автори наричат “екстаз на единение”160. Същественото при екстатичния факт е мистичната благодат, която въвежда мистика в контакт с Бога. “Съединението с Бог – личност е цел на екстаза: да се отвориш към Него или да позволиш да бъдеш просветлен от Него, Който е присъстващ и готов да се даде на човека; в същото време страдайки от всички духовни пречки, психически и морални, които спират и отлагат за по-късно истинското съединение с Него”.161 Royo Marin дефинира мистичния екстаз по следния начин:”мистичният екстаз е като “феномена на свръхестествено съзерцание ,което има за характеристика интимното единение на душата с Бога, с отчуждението на сетивата.”162. “Интензитетът на мистичното съединение е толкова голям, че тялото не може да го понесе, но когато есъединението е в най-високата степен, която преобразява, и когато душата е вече свикнала да приема такива силни божествени съобщения, тогава тялото вече не изпада в

153 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 204.154 Нормален екстаз - «Когато една функция на духа се използва много силно – пише T. Алварес – може да го

‘екстазира’ – да излезе на вън от себе си, концентрирайки го в предпочитаната функция и прожектирайки го към своя обект, без да се ‘фиксира’. Възможна ситуация и която обикновено често се случва в различни области е, когато човек се влюби (тук става дума за афективен екстаз), или може да става дума за естетическо или философско съзерцание .Това е нормален екстаз: духът е обхванат от обекта и загубва своята функция, и по някое време се отдалечава и от самия субект (човек) » (T. ALVAREZ, «Estasi» in DES, II, стр. 946).

155 «Духът ( съзнанието) ,може да бъде отдалечен от себе си по контрадикторен начин, понякога поради вътрешни причини (истерия, епилепсия...) или понякога от някоя сила ,която е произведена с насилие от вън (дрога, хипноза, внушение), винаги с явно унижение на личността на човека – (мании, някоя фиксирана идея, двойна личност), така се причинява насилие над човека и това го води до фантастични и нереални неща, като е ясно ,че това е нещо, което деформира човека» (Също.). Съществува и дяволски екстаз (A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, Ed. San Paolo, Cinisello Balsamo (MI)¹º 1997, стр. 896).

156 «Над-нормалния или свръхестествен екстаз се различава от другите два според съдържанието и според произхода си. Преди всичко според съдържанието, което е от свръхестествен вид: свръхестественият екстаз винаги обхваща нещо от Божествения обект, което се получава в разума във форма,в която не можеш да се излъжеш, или с един специален облик на опсесия”, която е подобна на посесия и така трябва да се гледа на този екстаз » . Случва се като дар или “вливане”, благодарение на особената активност на Бога, Който е присъстващ в човека и различен от него: подтикван от импулса на тази сила, духът “излиза от себе си”, поляризира се в Бога и в неговия дар» (Също, 946-947).

157 T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 947.158 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione. Trattato di teologia mistica, Marietti, Torino 1926, стр. 258.159 Той “принадлежи към благодатите, които са дадени безплатно - gratis date, и поради това не предполага –

поне не е необходимо – осветителна благодат в душата. Този екстаз има задача само да просветли интелекта, но не се докосва до волята, нито има, сам по себе си никаква осветителна сила – не осветява» (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 884).

160 Този “не е безплатна благодат - gratis data, но е много важен мистичен феномен, който в голям степен осветява този, които го приема» (Също.). Става дума за екстаз, «който е разбран в духовен смисъл и в него човек измества в Бога, в Исуса Христа, всички свои интелектуални, сетивни сили, и сили на волята. Чрез Исусовия дух, Бог може да обземе човека до такава голяма степен, че човек може да каже: “не живея повече аз, а Христос живее в мене” (Gal 2,20). Този екстаз може да изглежда от друга страна, тотална забрава на себе си и почти разнищване на собственото аз. » (J. SUDBRACK, «Estasi» in DIM, стр. 478).

161 «Нормално е ,че в моменти на екстази тялото затруднява духа. » (T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 947).162 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 884.

64

екстатични състояния.”163. Тези екстатични състояния са преходни. Не са нещо най-високо в живота на единението.

Феномени на тялото, като примерно неподвижност, загубване на съзнанието, обикновено се случват поради това което се случва вътре. Т. Алварес казва,че стигмите и левитацията, също както и други подобни феномени, сами по себе си нямат никакво отношение с екстазите и с тяхното съдържание164. Св. Тереза Авилска различава няколко вида екстази: “сладки (нежно се случва), с насилие (изненада, обхванатост, летене на духа); екстази от интелектуален вид, когато в екстаза е най-вече става дума за визии или думи, и от афективен вид, когато се случват в емоциите (екстатични страдания, пронизване на сърцето). Съществуват екстази, които се явяват понякога и случайно, и те се случват по мистичния път, който се развива от началото до влизането в последния мистичен стадий; последният мистичен стадий се случва в шестите стаи –място, където се случват силни пречиствания, които подготвят последния стадий на съединение и съвършено съзерцание. Във всеки случай,, според Тереза, екстазът е винаги момент, който трае много кратко”165.

2. 2 Левитации

Понятието левитация “означава спонтанна левитация на тялото, което се издига от земята и неговото задържане в пространството, неподвижно или в движение, без някаква видима подкрепа”166. Феномени на левитация са познати при различни светци ,като при св. Тереза Авилска, св. Катерина Сиенска, св. Мария Магдалена де Паци, св. Франциск Асизки,167, св. Франциск Ксаверски, св. Йоан Кръстни, св. Игнатий Лойола, св. Петър Алкантара, св. Павел Кръстни, св. Йосиф Копертински, св. Йоан дон Боско, бл. Мириям на

163 Също., стр. 881-882. «Тази естествена слабост на човека не се отнася само за тялото, но преди всичко за психическото състояние на човека. Душата не е свикнала на толкова голяма светлина и любов, и се свива от тежестта на толкова голяма слава. Такава психическа слабост се пренася също и на тялото, и с изненада става отдалечение на сетивата. Екстазът на душата се е пренесъл и на тялото и по този начин се произвеждат външните феномени» (Също, стр. 886.)

164 Виж T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 950. 165 Също. «Света Тереза смята, че екстазът обикновено не надминава половин час и ако е много силен и

преустановява цялата сетивност, неговото траене е още по-кратко. Но, както може да се види в живота на някои светци ,които са били в екстаз,случвало се е по същото време да са във въздуха – екстаз с левитация –и то повече часове, както е би ло в живота на св. Тома от Виланова или в живота на бл. Мария на Разпнатия Исус. Имало е при различни светци и екстази без левитации ,които са били и няколко дни. Св. Анджела Фолинска е била в екстаз три дни; св. Коломба от Риети – пет дни; Св. Игнатий Лойола, осем дни в пещерата Манреса; Св. Колета / 15 дни, а св. Магдалена де Паци е останала 40 дни без да се върне към себе си.». (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 888).

166 C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici» в: La Mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, Città Nuova, Roma 1984. стр. 401.

167 Левитациите на св. Франциск не са съвсем сигурни, защото нямат потвърждение от други, но само се говори за тях. При други ,като примерно при св. Доминик, св. Елисавета Унгарска ,св. ? Също. «Света Тереза смята, че екстазът обикновено не надминава половин час и ако е много силен и преустановява цялата сетивност, неговото траене е още по-кратко. Но, както може да се види в живота на някои светци ,които са били в екстаз,случвало се е по същото време да са във въздуха – екстаз с левитация –и то повече часове, както е би ло в живота на св. Тома от Виланова или в живота на бл. Мария на Разпнатия Исус. Имало е при различни светци и екстази без левитации ,които са били и няколко дни. Св. Анджела Фолинска е била в екстаз три дни; св. Коломба от Риети – пет дни; Св. Игнатий Лойола, осем дни в пещерата Манреса; Св. Колета / 15 дни, а св. Магдалена де Паци е останала 40 дни без да се върне към себе си.». (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 888).

? C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici» в: La Mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, Città Nuova, Roma 1984. стр. 401.

? Левитациите на св. Франциск не са съвсем сигурни, защото нямат потвърждение от други, но само се говори за тях. При други ,като примерно при св. Доминик, св. Елисавета Унгарска Едвига, св. Агнеса, Асизийска и при някои други, левитациите имат сигурно потвърждение. (виж V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993, стр. 34).

65

Разпнатия Исус и много други.168 Обикновено, левитацията се случва по време на екстаз. Така пише Ауман:“Обикновено, издигането на тялото се случва така, че тялото е твърдо и не се свива, като че ли е една статуя от камък; но, в други случаи се става така, че тялото загубва съвсем своята тежест и се движи като перо във въздуха”.169 Много учени, които не са вярващи,не приемат феномена на левитация и го обясняват “като обикновена илюзия на мистика или като внушение върху присъстващите от него самия”170. Когато е наистина свръхестествена, левитацията може да бъде разбрана като ефект на интензитет на мистичната любов или като един вид на взимане на участие в лекостта на прославеното тяло171. Някои смятат, че такива ефекти могат да се случват когато някои е болен от истерия, или да бъдат имитирани с трик, или да произлизат от дявола, и затова трябва особено критично разсъждение172.

2. 3 Стигми

Според богословите, стигмите се дефинират като спонтанно явление на човешкото тяло, рани на разпнатия Исус173. Според св. Йоан Кръстни стигмите са “манифестация, последствие на любовната рана, но тук не става дума ,че вътрешните рани произвеждат външни рани; нужна е свръхестествена интервенция, която да помогне вътрешните стигми да станат видими”174. Обикновено се явяват на ръцете, нозете и на страната – сърцето, но има и рани на главата, като от короната с тръни, и рани по цялото тяло, които приличат на рани от бичуване. Стигмите могат да бъдат видими или невидими, постоянни, или само в някои периоди да се явяват заедно или една след друга. Феноменът се случва почти винаги, когато човекът има екстаз, и преди стигмите често се преживяват физически и морални страдания. Първи такъв случай, който е признат като стигми, е със св. Франциск от Асизи, който е получил стигми във Верна на 17 септември 1224175. “В същност - пише M. Веласко – въпреки, че вярата в стигмите е свързвана с християнската религия, съществуват свидетелства за стигми в Гърция много векове преди християнството, но могат и в други религии да се намират подобни феномени.”176. Но, все пак това, което знаем за “подобни случаи, които са описани от Абадир между мюсюлмани и от Щал между шамани (в Африка) не е възможно да се намери в литературата някаква подобна документация, която би могла да се сравнява по 168 Виж J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207; A. ROYO

MARIN, o. c., стр. 1121; СТР. A. ORLANDI, I fenomeni fisici del misticismo, Ed. Gribaudi, Milano 1996, стр. 99-126.

169 J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734. «Има примери за фалшиви левитации които са се случвали в сеанси на спиритистии в практики на индийски факири. Известно е когато се човек намира в състояния на големите очаквания, като и в някои емоциални състояния или при силни сугестии, могат сравнително лесно да се случи заблуждение на очите на свидетели». (Също).

170 СТР. A. ORLANDI, o. c., стр. 124.171 J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734.172 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207; J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734.173 Виж I. RODRIGUEZ, «Stigmate» в: DES, III, 2414—2418; G. GOZZELINO, o. c., стр. 205; J. AUMAN,

«Stimmate» в: DIM, стр. 1179.174 Р. ADNES, «Stigmate» в: DS, XIV, Beauchesne Paris 1990, coll. 1211-1243; Виж също Fiamma, 2, 13-14.175 Виж Р. ADNES, loc. cit.; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр..508; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o.c.,

стр. 205. «Освен при св. Франциск от Асизи, феноменът на стигмите се явява и при св. Катерина Сиенска, св. Катерина Ричи, св. Мария Магдалена де Паци, св. Вероника Джулияни, Ана Катерина Емерик,св. Джема Галгани, Тереза Нойман, св. Падре Пио от Пиетрелчина... (...). Според историците, признатите случаи на стигматици са някъде към 400: от това 7 пъти са повече жените, отколкото мъжете» (Също., стр. 205-206). Но, не е лесно да се определи точния брой на тези ,които са имали стигми. Според Ж. Гитон този брой е някъде към 500; A. Имберт- Gourbeyre, е изброил 321 случаи, докато Тхарстон (известен учен) говори, че сигурните случаи на видими стигми ( при които не са забелязвани само болки, но където са присъствали и рани), са 50 или 60» (J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religioni, 1 vol., Jaca Book, Milano 2001, стр. 68).

176 J. M. VELASCO, o. c., стр. 68.

66

естество с тази ,която се намира в християнската история на стигмите”177. Модерната психиатрия е доказала, че въображението на човека има достатъчно голяма сила да произведе “било болки в тялото, било, да излиза кръв като пот. И следователно, това явяване на стигми може да бъде резултат на една от трите следни причини: естествени (произведени от самия човек178), свръхестествени, или които произлизат от мощта на дяволските сили.”179. И поради това съществува, както и при всички други извънредни феномени, проблем да се разбере коя е истинската причина за стигмите,. Джовани Годзелино дава някои критерии, които могат да помогнат да се различава между автентични и фалшиви стигми. Така примерно: “истинските стигми се формират постоянно там, където традицията говори, че са се намирали раните на Христос, от тях излиза кръв в моментите, в които се спомнят Исусовите страдания, не не гноят, състоят се от чиста кръв,и не могат да бъдат излекувани с медицински терапии,като се явяват се при хора, които практикуват добродетелите в героична степен и които имат много силна любов към Разпнатия Исус, случват се по време на екстаз и молитва, и са моментални. Всичко това липсва, ако става дума са патологически или чисто психологически случаи.”180 Понякога към стигматизацията са придружени също и други извънредни феномени, като на пример: да се не яде, кървави сълзи, потене с кръв, способност да се чете в съвестта на другите, способност да се разбере кои мощи са истински, а кои не са , и така нататък181.

На стигмите прилича и пронизването на сърцето, което се нарича trasverberazione182,.Това е невидима рана, но която ясно се усеща, както това се е случило при св. Тереза Авилска. Св. Тереза говори за херувим, който “държеше в ръката една стрела от злато и на върха й имаше огън. Струваше ми се, че я заби в сърцето ми, пронизвайки го до вътрешностите, които, извлечени от стрелата, излизаха на вън и това ме остави обкръжена в огъня на любовта. Страданието от раната беше толкова живо, че стенех, но в същото време много сладко, така че ми е попречи да желая край и да търся нещо друго навън , освен в Бог. Въпреки че болката не беше физическа, а духовна, в тази болка взимаше участие и тялото и то не малко, но много. И това между душата и Бог преминаваше като много идилично,интимно. И молила съм за Божията доброта, да изпитат това тези, които няма да ми повярват”183.

Според Ф. Руиз, пронизването на сърцето - trasverberazione, би трябвало повече да се смята като благодат, отколкото като феномен, поради “своето естество и защото външното усещане е минимално в сравнение със силата,която се изпитва отвътре”184.

2. 4 Изпотяване с кръв

И Родригес, дефинира изпотяването с кръв като ”феномен, който, общо говорейки, се състои в проливане, по-малко или по-вече, по-кратко или по-дълго на истински капи кръв

177 СТР. M. MARIANESCHI, La stimmatizzazione somatica. Fenomeno e segno, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 2000, стр. 172.

178 «Възможно е,когато един човек желае да изстрада Христовите страдания и когато има много живо въображение и силни възможности за концентрация , по този начин да си направи тези рани чрез самовнушение или чрез само-хипноза. Но в историята на светците ,които са имали стигми,се случва така ,че те обикновено са изненадани от този факт и желаят да го скрият, молейки Бог да скрие видимите знаци.» (G. GOZZELINO, o. c., стр. 205).

179 J. AUMAN, «Stimmate» в: DIM, стр. 1179.180 G. GOZZELINO, o. c., стр. 205-206; Виж също J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 509-510.181 Р. ADNES, loc. cit., coll. 1211-1243.182 «От мистична гледна точка – пише П. А. Орланди – пронизването – trasverbarazione се смята като

свръхестествена любов към Бога и има характеристики на абсолютно изключение». (Р. A. ORLANDI, o. c., стр. 22).

183 МЖ, 29, 3; Виж anche G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 206.184 F. RUIZ, Le vie dello spirito, o. c., стр. 351.

67

чрез порите на кожата, а по особен начин на лицето”.185 J. Aуман, в Речника на мистика, говори, че изпотяването с кръв може да има натурално потекло, както потвърждават някои авторитетни лекари, или може да произхожда от дявола или от Бога.186.

2. 5 Кървави сълзи

Кървави сълзи “проливане на кръв от слизестата ципа на клепачите”187 Този феномен е много рядък. Явяваше се при Rosa Maria Adriani и при Teresa Neumann. J. AUMAN смята, че може да има произход от някои патологични състояния, но причината е още непозната. Феноменът може да има и Божествен произход188.

2. 6 Сияние

Феноменът се състои в “излъчване на светлина от мистично тяло, а особено по време на периоди на молитва или екстаз”189. Причините за този феномен могат да бъдат различни: естествени, от дявола и свръхестествени. Подобни примери на излъчване са се случвали и по време на спиритистични срещи, като и от някои билки или животни, и поради това, смята J. AUMAN, че трябва човек да бъде изключително предпазлив ,когато този феномен е смятан като свръхестествен.190

2. 7 Inedia- когато нищо не се яде

Този феномен се състои в “тотална и продължителна липса на хранене”191. Известно е,че тялото на човека не може да остане живо без хранене повече от три месеца. G. GOZZELINO казва, че “остава необясним факта, че са съществували светци, които са живели много години без храна, и не само че не са намалили теглото си, но са продължили да имат голяма енергия, умствено равновесие и способност за извънредно действие.”192. В много случаи този феномен е придружен от това, че човек не спи, със същите чудесни ефекти193. “От това произлиза ,че l’inedia – пише богословът C. Zorzin – както изглежда, е ефект на силно участване в Божествения живот, в което се състои пълнотата на християнския живот и който съответства на духовната сватба. При съвършените, сетивната и низшата част е вече 185 I. RODRÍGUEZ, «Ematidrosi» в: DES, II, стр. 882.186 Виж Също; J. AUMAN, «Ematidrosi» in DIM, стр. 451.187 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 206.188 Виж J. AUMAN, «Lacrime di sangue» в: DIM, стр.709.189 J. AUMAN, «Luminosità» в: DIM, стр. 764.190 Виж Също.191 C. ZORZIN «Inedia» в: DIM, стр. 663.192 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207. «Така се е случило на бл. Анжела от Фолинйо (10 години

без хранене), на св. Катерина Сиенска (8 години), на св. Ludovina di Schidman (око 20 години), св. Никола да Фуе (20 години), на Тереза Нойман» [Също.].

193«В мистичния опит този феномен представлява манифестация на живот, който е достигнал съвършено единение с Бога така,че да се усещат положителните ефекти в цялото същество, включително и в тялото. Не става дума, за нещо ,което Бог придава на човешката природа, нито става дума за прекъсване на естествените закони. Става дума за узряване на един живот, който, на края, осъществява възможностите и усъвършенствува природните способности, които дават възможност на Бога да се изрази в тях, според Неговия първоначален проект, който ще бъде осъществен изцяло един ден във всички спасени» (C. ZORZIN, «Assenza di sonno» in DIM, стр.164). «Св. Педро де Алкантара е доверил на св. Тереза Авилска, че в период на повече от 40 години е спал само един час и половина през деня. След като екстаз е обзел живота й, св. Катерина de Ricci е спала само по един час на седмица, а понякога два или три часа на месец» (G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207).

68

толкова преобразена, прочистена и е станала подложена на духа, че не само че не прави повече пречки да приеме духовни те блага, но (...) вече взима участие в мярката, в която има способност. Да забележим ,че в този свят, Божията любов произвежда, също и в “съвършените”, една определена отпадналост”194.

2.8 Incombustibilità – нетленност

Случвало се е при много светци ( така примерно при св. Поликарп, св. Франциск от Паола, св. Доминик, св. Катерина Сиенска и при още много други), че тяхното тяло или някои материални предмети, които са били свързвани с тях, не са изгоряли, нито са били повредени, когато са били сложени във огъня. Феноменът може да бъде естествен,привидно естествен и свръхестествен. Различаването на този феномен е “изключително трудно”. . J. AUMAN казва, че това чудо при светците е обикновено свръхестествено, когато самия Бог се намесва, но съществуват и много случаи на спиритизъм, при които се е явил този същия феномен, както и при разни езически източни ритуали195.

2. 9 Agilità – подвижност

Agilità – подвижност, е един “изключителен физически феномен,чрез който материалното тяло се пренася от едно място на друго, в миг или почти в миг, през пространството”196. За тези феномени се говори в Светото Писание (сравни. Дн 14,33-39; Деяния 8,39-40) и в живота на някои светци (св. Филип Нери, св. Антон Падуански, св. Пердо де Алкантара)197. Феноменът надвишава силите на природата и трябва да има или свръхестествена причина,или може да е плод на въображение. Така J. AUMAN казва, че ако този феномен произлизаше от дявола, би бил само привидно за миг, защото въпреки, че би имал подвижността на духа, ако би трябвало да пренесе физическо тяло, би трябвало да премине през пространството, въпреки че скоростта на движение би била по голяма, отколкото окото на човека би могло да разбере. Ако подвижността би била резултат на свръхестествена сила, би трябвало да се случи чрез някой ангел, както се е случило при пророк Авакум (сравни Дн. 14:3-39), или чрез силата, която е дадена от Бога, както се е случило на дякон Филип (сравни Деяния 8:39-40) който се е движил със скоростта на светлината. Ако феноменът на подвижност е автентичен, това би било една антиципация на подвижността на прославените тела198.

2. 10 Билокация

G. GOZZELINO за този феномен казва, че “се състои в едновременно присъствие на един и същ човек на две различни места”199. Charls Richet различава “субективна билокация от обективна билокация. Става дума за субективна билокация, когато човек има впечатление

194 C. ZORZIN, «Inedia» in DIM, стр. 663.195 Виж J. AUMAN, Teologia spirituale o. c., , стр. 516; ID., «Incombustibilità» в: DIM, стр. 661-662.196 J. AUMAN, «Agilita» в: DIM, стр. 57-58.197 Виж също.; Св. Тереза Авилска разказва ,че един път св. Петър Алкантара се появил пред нея, въпреки че е

бил много километри далеч от нея. (сравни Живот, 27, 19).198 J. AUMAN, loc. cit., стр. 58.199 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207. J. AUMAN казва: «Противно е на всяка философия едно

материално тяло да бъде в едно и също време на две различни места (...). Това присъствие на две различни места е пределно противоречащо си,, и поради това не може да бъде плод на нито едно чудо. Тогава, ако се види,че физическото тяло е по едно и също време на две места,означава,че истинското физическо тяло е присъстващо на едното място, а в другото е само привидно присъстващо ,чрез представа» (J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 513).

69

,че отива в едно друго място, докато неговото тяло остава там, където е било. Става дума за обективна билокация, когато има сигурност, че човек се намира в едно и също време на две места”200. Феноменът на билокация са имали повече светци: св. папа Клемент, св. Франциск Асизски, св. Антон Падуански, св. Франциск Ксаверий, св. Педро де Алкантара, св. Алфонс Мария де Лигуори, св. Павел от Кръста, св. Йосиф Копертински, преподобна Мария де Агреда, св. падре Пио...Както и при другите феномени и феноменът на билокация може да бъде предизвикан по три начина: естествен,въображаем и свръхестествен.201. J.AUMAN смята,че “не трябва да се изключи възможността билокация та да има естествени причини. Макар това за сега да не е доказано, трябва да се остави отворена тази възможност”202, защото както говори V. MARCOZZI в своята книга “между естественото и привидно естественото има още една неизмерима мистериозна зона, която още не е изучена и много малко е позната-- зоната на нещо чудесно, което надвишава нормалното, но което остава все пак в границите на чисто естественото. Тук навлизат много различни и редки и необикновени феномени, със странен и мистериозен характер, които имат свои собствени закони,и които за сега не познаваме. Тези феномени понякога са зависими от наследени склонности, от морално или физическо безредие, което обърква случайно познатите ни закони на материята и духа, или произлизат от особени причини, които модифицират обичайните условия на отношения между тяло то и душата.

ГЛАВА II

РАЗПОЗНАВАНЕ ПРИ СВ.ТЕРЕЗА ИСУСОВА И ПРИ СВ. ЙОАН КРЪСТНИ

Въведение

Св. Тереза и св. Йоан Кръстни са съгласни, че мистичните феномени могат да имат определена ценност за напредъка на духовния път, но тяхната важност е много второстепенна, защото съвършенството не се състои в тези добрини, но в пълно съгласие на нашата воля с Божията воля.

Св. Йоан Кръстни много благоразумно приема мистичните феномени и говори ,че Бог понякога се служи с тези феномени,за да подтикне душата да напредва в свръхестествения живот.”203. Св. Тереза е дала благоразумни норми за различаване на истинските от фалшивите феномени, и препоръчва, както и св. Йоан Кръстни, душите да не ги търсят нарочно. Св. Йоан Кръстни не е писал някакъв наръчник и не дава систематично критерии за тяхното различаване, но е искал, преди всичко, да насочи душите към единение с Бог и да обърне внимание на душите за опасностите, които се крият в мистичните феномени, и които пречат по този път, ако те са желани, и ако са приети без откъсване и без смирение.

200 CH. RICHET, Traité de Métapsychique, Alcan, Paris 1922, стр. 700, citato in V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993. стр. 61.

201 Виж J.AUMAN, «Bilocazione» в: DIM, стр. 237-238; A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 1111-1120.

202 Също. Su questa possibilità vedi V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o.c., стр. 61-68. 203 E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», в: AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр.

474; Виж anche Изкачване, II, 17.

70

1. РАЗПОЗНАВАНЕ ПРИ СВ. ТЕРЕЗА ИСУСОВА

Въведение

Мистичните феномени имат едно особено място в делата и в живота на св. Тереза Авилска, въпреки че имат второстепенно значение в нейната доктринална синтеза – казва Т. Алварес.204. “Св. Тереза ги описва, тя ги анализира и класифицира с рядко проникновение, специфирайки критерии на различаване, плодове, рискове и вреди”205 казва G. GOZZELINO. Между най-важните феномени са206 : визиите - visioni (било интелектуални, било имагинерни –чрез въображението)207, говорите и явленията208, духовни те усещания209, пророчествата210… Обикновените мистични феномени – от физически вид – като примерно:телесни видения211, билокация, левитация212, не се срещат много в живота на св. Тереза “Но, много добре е известно пробождането на сърцето й (Живот, 29, 13; Замък, VI, 2, 4,). Съществуват и екстази, които обвързват сетивата и живота на тялото (Живот, 20; Замък VI, 4); но в тях телесният феномен е само мигновен рефлекс на силна мистична благодат, която цели да изчисти и разшири психичните функции, през които минава свръхестествения живот, за да направи срещата с Бога по-ведра и по- интензивна. ”213.

Ясно е ,че тези феномени имат второстепенно значение в духовния живот. Св. Тереза казва с яснота, че: “най-голямото съвършенство не се състои във вътрешните сладости, екстази , явления , дух на пророчество, но в съвършеното съответствие на нашата воля с Божията воля, по начин да желаем силно това, което разбираме, че е Божия воля, приемайки с еднаква решителност това, което ни е сладко, както и това ,което е горрчиво, само ако Той го иска.”214.

Да видим сега някои мистични феномени, които е имала св. Тереза, как ги описва, анализира и които са критерии да се различават истинските от фалшивите.

1. 1 Екстази

Когато говори за екстази, св. Тереза говори за интензитета на опита и за слабостта на нашето човешко състояние”215.

Тя различава два главни вида екстази: единият е сладък и приятен, който се нарича просто екстаз, а другият е насилствен и болезнен, който се нарича грабеж.

В първия вид екстаз, който е сладък и приятен, “на душата й се струва,като че ли не е повече в тялото, така че тялото сетивно загубва своята естествена топлота, и малко по-204 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio…, стр. 202; T. ALVAREZ, «Teresa di Gesú» в: DES, III, стр. 2494.205 G. GOZZELINO, o. c., стр. 202.206 Виж T. ALVAREZ, «Teresa di Gesú» в: DES, III, стр. 2493-2494.207 Виж Живот, 27-29; Замък, VI, 8-9208 Виж Живот 24-27; Замък, VI, 2-3209 Виж Живот 38, 2; Замък, VI, 6, 4; Relazioni, 5, 3.210 Виж Живот, 25, 2. 7; 26, 2; 27, 19; 34, 18.211 Виж Живот, 28, 4; Замък, VI, 9, 4.212 Виж Живот, 20, 6-7; Замък, VI, 5, 2213 T. ALVAREZ, «Teresa di Gesú» в DES, III, стр. 2493-2494.214 Основавания, 5, 10; Виж Замък, II, 1, 8.215 J. M. VELASCO, Il Fenomeno mistico, o. c., стр. 78. О. J. Gracián, говори за св. Тереза следното: «Причините

за екстази са две противоположни- прекаленост и недостатък, изобилие на набожност, вътрешна светлина и духовна наслада- и липса на сила (...). Така, както пиянството се ражда от изобилието и поради прекалеността на многото вино, което се изпива, и от слабостта на човешкото устройство и слабостта на главата-- защото този, които има сили и е мощен, не се опива, въпреки че пие много, а други, които са слаби- и от малко се объркват и напиват. » (Също).

71

малко става студено, въпреки това се случва с неизразима радост и удоволствие”216. Този вид екстаз не причинява никакви повреди на здравето, въпреки, че може да продължи много, но напротив, понякога лекува болести. Така казва Тереза: “Ако преди тялото е било болно и пълно с болки, често се случва да оздравее и да има по-голяма енергия от преди.”217.

В другия вид – насилствен и болезнен – страданието на тялото е “толкова голямо, че едва може да бъде понесено от човешкото естество.”От време до време загубвам и пулс..”. казва св. Тереза.... Сухожилията на ръцете стават по опънати, а ръцете стават толкова твърди, че понякога не могат да се сключват. Болките на пулса и на тялото остават чак до следващия ден”218.

Св. Тереза говори и за летене на духа, където й се струва,“че духът ни се взема, и това се случва с такава скорост и толкова изненадващо така,че се усеща не малък страх.” 219

И тогава човек разбира,че “е загубил употребата на сетивата,без да знае по каква причина се случва това, и на душата й се струва ,че реално се разделя от тялото”220.

Тереза говори много за чудесните ефекти, които са останали в нея, причинени от екстаза, “а по-особено за благодатите, които е получила за да може да служи на Бога, даровете на педагогическа подготовка на любов за служене и готовност да може да има сила да носи по-щедро Кръста. Това са ефекти,които помагат да се разбере и да може да се разсъди свръхестествеността на екстаза”221. Кардинал Джовани Бона изброява тези ефекти по един доста пълен начин : “...ако поведението – нрава на този, който е изпаднал в екстаз е съответен на този Божи дар... тоест, ако презира света, ако презира суетността на света, ако има силно решение да служи на Бога, ако смята че той не е достоен за получента благодат, ако напредва всеки ден, ако напредва в смирението, в умъртвението, в презрението към себе си ,значи напредва в любовта към Бога” 222. След като е описала тези чудесни феномени, св. Тереза казва, че е сигурна, че тези феномени не могат да бъдат продукт нито на естеството, нито на меланхолията, нито на демоните 223.

Света Тереза говори,че демонът не може никога да произведе “едно нещо толкова сладко... Могат да се дадат наслади и нежности, които изглеждат духовни, но демонът няма възможност да ги съедини със страданието. Защото тук става дума за страдание, което е свързвано с голяма радост и спокойствие на духа. Докато мощта на демона не се изразява другояче, освен външно, и страданията, които произвежда, дори да са сладки, са мътни и причиняват неспокойствие”. Освен това, “този сладък ураган освобождава една част, в която демонът не може да направи нищо.”. И на края, демонът не може никога да произведе всички тези големи ползи,които идват в душата224.

1. 2 Унеси(отвличания) и левитации

Света Тереза говори за себе си, че е имала феномена на левитация ,“придружен от състояние на екстази и моменти на унеси в различни моменти от нейния живот, за това по-късно говорят и нейните биографи”225. Когато говори за унеси, Тереза казва, че под този термин тя разбира също и временно отстраняване, повдигане(елевация), летене на духа, 216 МЖ, 20, 3.217 Също, 20, 21.218 Също, 20, 12. 219 Замък, VI, 5, 1.220 Също., n. 12.221 V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari» in Rivista di Vita Spirituale. 42 (1988), стр. 150; Сравни

Живот, 20; Замък, VI, 4-6.222 G. BONA, De discretione spirituum, 14, ed. Venetiis 1742, стр. 214, n.7, цитирано в V. MACCA – M. CAPRIOLI,

«Fenomeni straordinari», в: DES, II, стр. 1006.223 Сравни Замък, VI, 2, 5-7.224 Сравни също., n. 6.225 J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religioni, Jaca Book, Milano 2001, стр. 65; сравни

също и Живот, 20, 3, 4, 6, 18.

72

пренасяне и така нататък.226. Във феномена на левитация Тереза усеща по някой път, че “е изтръгната от една висша сила, като тази на «един реален орел»”, Понякога, феноменът се случва “като че ли една сила повдига тялото «от долу, от петите»”227. “Интелигентността и волята на този, които е обхванат, не взимат участие в този феномен. Общо взето ,унесът се случва против волята на човека”228. И това е един от критериите за различаване на автентичния от фалшивия унес. Защото, ако става дума за автентичен унес, “не можем да направим нищо, дори ако се опитваме да се съпротивляваме и да прибягваме към всички възможни средства.”229. Св. Тереза пише съвсем ясно:

Често, а особено когато съм била сред хора, а понякога и когато съм била сама, от страх, че съм жертва на някаква илюзия,търсих да се съпротивлявам със всичките си сили. Понякога малко и успявах, но оставах толкова сломена, че ми се струваше ,че съм се борила с някой силен гигант. А понякога това ми е било съвсем невъзможно, защото душата отиваше, а с душата много пъти и мисълта, без възможност да я задържа. Понякога се издигаше и тялото, но рядко230.

Един от критериите за автентичност на феномена, според св. Тереза, е неговото траене: “никога не трае много дълго”231. Но, най-добрия критерий е да се направи проверка на ефектите ,които феномените произвеждат: “вътрешна светлина в душата и много други предимства”232, между които са: “констатация на най-висшата мощ на Бога”233, смирение, “жива любов с голям страх” за да не се обиди Господа234, “извънредна откъснатост ”235. Към фалшиви унеси са склонни лица със слаб характер, с комплекси, тези които си въобразяват и тези, които са “изтощени от физически умъртвления”236.

1. 3 Видения

Когато става дума за видения или за говорене, св. Тереза различава с яснота тези, които са сетивни (телесни), от тези,които са изобразителни и интелектуални. Първите се смятат за по-опасни, защото са повече изложени на влиянието и заблужденията на дявола. Изобразителните видения изискват голямо благоразумие, защото могат да бъдат продукт на фантазия, халюцинации или заблуждение на дявола. Интелектуалните видения са по-възвишени: изявяват се на душата по духовен и пасивен начин ,без интервенция на някаква физическа или имагинерна(въображаема) представа.237

По отношение на телесните видения, св. Тереза, въпреки, че е имала много богат опит от видения, говори, че никога не е имала нещо подобно238.

226 Виж Живот, 20, 1; Известия, 5, 7.227 J. M. VELASCO, o. c., стр. 66; сравни Живот, 20, 3, 6.228 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993, стр. 37.229 Fondazioni, 6, 1.230 Живот, 20, 4.231 Fondazioni, 6, 1. Но, все пак съществуват някои случаи които траят и до три часа, както и много повече. Така

примерно «булата за канонизацията на св. Тома от Виланова казва, че, молейки часослова от Възнесение, е изпаднал в екстаз и е останал 12 часа във въздуха» (J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religione, o. c., стр. 67, бележка 53).

232 Също., n. 4.233 «Толкова се усещаме немощни, че, когато Той желае, струва ни се ,че не сме господари нито на тялото,

нито на душата, така че не можем да ги задържим». (Основавания, 6, 7).234 Също.235 Също., n. 8. «Изглежда, че Бог иска да отдели не само душата, но и тялото, и поради това света става

толкова чужд и много мъчителен » (Също.).236 Също., nn. 2-3.237 Виж Живот, 27, 2-6; Замък, VI, 8-9.238 Виж Живот, 28, 4; Relazioni, 4, 1; Замък, VI, 9, 4.

73

Дяволът може да бъде причина за видения ,за да въведе душата в надменност, но на душите, които са смирени и послушни,дяволът не може да причини никаква вреда:

Така пише св. Тереза:

Ако тази душа, вярвайки, че те произлизат от Бога, се смирява, признава, че не ги заслужава, настоява по-добре да служи на Господа и въпреки ,че се вижда богата, дълбоко се снижава, убеждавайки се, че не е достойна дори да яде трохите, които падат от масата на тези които Бог така обдарява, или, по-добре да се каже, смята, че е недостойна за да бъде тяхна слугиня; ако започва да прави дела на разкаяние, ако става по-усърдна в молитвата и внимава да не обиди Оногова, за Когото вярва, че е автор на тези благодати,а също да има послушание с по-голямо съвършенство, убеждавам ви ,че демонът, дори и да се върне със своите атаки, ще избяга сконфузен, без да направи никаква вреда239.

Св. Йоан Кръстни по отношение на виденията и говорите предупреждава с яснота: “колкото повече са външни и телесни, толкова е по-голямо съмнението, че произлизат от Бога”240. Също и св. Тереза придава една по-малка стойност и една по-малка сигурност на телесните и въображаеми видения по отношение на интелектуалните241.

Когато става дума за въображаеми видения, св. Тереза казва че въпреки че интелектуалните видения са по-съвършени, въображаемите видения имат предимство, защото са по-подходящи “на нашата слабост, дълбоко се отпечатват в паметта и дават постоянно занимание на интелекта”242. Св. Тереза описва някои ефекти,които произвеждат автентични видения в душата и които могат да служат като знаци ,за да се различават истинските от фалшивите. Истинските видения “остават отпечатани толкова дълбоко, че не могат никак да се забравят”243; случват се с“изненада” и действат на силите и на сетивата с голям страх и смущение, а по-късно ги оставят в покой и сладък мир. Душата се намира в притежание на толкова големи истини, че повече няма да има нужда от някакъв учител”244. В нея остава “такава сигурност че тези благодати произлизат от Бога ,че ако й кажат нещо противно, тя е съвсем сигурна и нищо не може да я разубеди или да се страхува, че е била заблудена”245. Ако видението произлиза от фантазията или от действието на интелекта, душата остава много по-студена ,отколкото ако е видяла някой набожен образ.246. Времето ще покаже своите плодове, ако е ставало дума за истински видения: душата трябва да стане “по-смирена и по-силна в добродетелите”247.

Освен това ,Тереза подчертава и важността на опита в тази област. Така, “този който е имал преди истинско видение, почти веднага разбира за какво става дума и отхвърля фалшивите видения, въпреки, че те започват с благост и сладост”. И, според нея, там където вече съществува опит, дяволът не може да нанесе вреда248.

1. 3. 1 Интелектуални видения и опит за присъствието на Господа

239 Fondazioni, 8, 4.240 Изкачване, II, 11, 2.241 Сравни Живот, 28, 4.242 Също, n. 9.243 Също244 Замък, VI, 9, 10.245 Също246 Сравни също, n. 9.247 Сравни също, n. 11.248 Живот, 28, 10

74

За интелектуални видения св. Тереза говори много 249 и ги дефинира като такива, в които “нищо не се вижда”250. И продължава: “Въпреки това, че нищо не се вижда, душата схваща,че Господ е присъстващ, и от коя страна, и това по един много по-ясен начин, отколкото когато се гледа с очите... Душата, въпреки че не чува никаква дума, нито от вътре, нито от вън, най-ясно разбира кой е, от къде е и понякога разбира какво иска да й каже”251. Обектът на тези видения е нещо,което надвишава естествените сили на интелекта; и тези видения могат да траят дълго, за разлика от въображаемите252. Едно видение, което й се е случило на празника на св. Петър, и в което тя разбира по интелектуален начин присъствието на Христос в неговото човечество, св. Тереза описва така:

Докато бях в молитва, видях, или по-добре да кажа усетих близко до мен Исус Христос. Казвам така, защото нищо не съм видяла, нито с телесните очи, нито с очите на душата...Не знаейки, че е възможно да се случват подобни видения, бях обзета от голям страх. И в началото само съм плакала...Струваше ми се, че Исус Христос е ходил винаги до мен, но не съм видяла в каква форма, защото не е било въбражаемо видение. Усещах ,че ми е стоял от дясната страна и е бил свидетел на всичко това, което съм правила253.

Това интелектуално видение на Христос е било “директен рефлекс на мистична благодат, като начин и интензитет”254. Тук става дума за истински мистичен опит, чиито характеристики са: пасивно и непосредствено знание чрез любовен контакт, простота, тоталност, плодовитост, неизразимост, сигурност и тъмнина255. За сигурността на опита с присъствието на Господ, св. Тереза пише:

Тук, защото Господ се отпечатва в душата с познание толкова ясно че, въпреки че не си Го видял, не е възможно да се съмняваш в това. Запечатва се в интелекта и имаш сигурност повече,отколкото ако би Го видял с очите, защото в този случай би могъл винаги да се съмняваш, че си в заблуждение. От началото токова съмнение може да има също и тук. Но, след това душата излиза толкова сигурна, че съмнението вече няма сила.256.

1. 3. 2 Ефекти и плодове, които помагат да се разпознават автентичните видения

Св. Тереза,в съгласие с истинската и сигурна норма за разпознаване, а това е Евангелието,257, различава истинските от фалшивите видения, според ефектите и плодовете, които произвеждат. Между плодовете и ефектите на автентичните видения, за които тя говори, главни са: мира, постоянното “желание да се харесаш на Бога”, “презиране на всичко това, което не приближава към Него”, едно “особено познание на Бога, от което

249 Сравни Живот, 27, 2-6; Замък, VI, .8. 250 Relazioni. 4, 13.251 Също252 Сравни V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», art. cit., стр. 153. Според св. Тереза въображаемите

видения минават «с толкова голяма скорост, подобно на светкавица », докато интелектуалнто видение «трае много дни и понякога повече от една година » (Замък, VI, 8, 2; 9, 3).

253 Живот, 27, 2. 254 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 48; Виж също Живот, 27, 4.255 Виж Също., стр. 15-16; J. M. VELASCO, El fenómeno místico. Estudio comparado, Ed. Trotta, Madrid 1999, стр.

319-356.256 Живот, 27, 5.257 «Чрез техните плодове ще ги разпознаете» (Mат. 7:16).

75

произлиза нежна любов към Него” и “една голяма чистота на съвестта”258, загубване на “всяка почит към себе си”, ръст в “смирението” и в жарко желание да се служи на Бога”259.

Ако тези видения биха били ефект от меланхолия или ако биха били предизвиквани от дявола, говори св. Тереза, “нямаше да ги има тези ползи и вътрешни ефекти, от които душата се усеща изпълнена”260.

1. 3. 3 Дяволски видения

Ако някое видение има дяволска причина, демонът “ще даде бързо знаци и ще даде да се изненадате в хиляди фалшивости”261. Св. Игнатий Лойола казва, че злият дух докосва душата “остро с трясък и безпокойство, както когато капката вода пада на камък”, докато добрият дух го докосва “сладко и нежно, както когато капката на водата влиза в гъба”262. Този, който има опит263на видение, което е от Бога, говори св. Тереза, ще може, “почти веднага” да разпознае дяволското видение “въпреки, че започва със сладост и наслада”264. Тереза говори ,че “ три или четири пъти” дяволът се е опитвал да й представи да види Господа “чрез фалшива представа”, но тя е забелязвала, че става дума за заблуждение чрез лошите ефекти на това видение265.

1. 3. 4 Видения и патологични фактори

258 Виж Замък, VI, 8, 3-4.259 Виж Известия, 4, 13.260 Виж Замък, VI, 8, 3. 7. «И не може да бъде от демона, защото душата не би останала в такъв покой , нито с

толкова постоянни желания да се хареса на Бога, нито с презрението, което толкова силно се усеща към всичко онова, което не приближава към Него» Замък, VI, 8, 3). Случва се именно обратно, че «душата е далече от това да се мисли за нещо повече от другите, убеждава се, че е една от тези ,които най-малко служат на Господа. » (Също., n. 6).

261 Замък, VI, 9, 11.262 S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Правила за различаване на духовете», 2ª серия, n. 7, in ID., Духовни упражнения,

n. 335.263 Тереза често слага ударение на опита и знанието в тези неща. Така, по отношение на духовните

ръководители или изповедници, които трябва да дадат своята преценка и мнение по отношение на виденията, св. Тереза пише: «Изповедник, който има опит и който е опитвал тези неща, няма много да закъснее да си даде сметка за какво става дума. От това, което ще му се каже, той ще може да види дали това е дело на Бога, на въображението или на демона, а особено ако е получил от Господа дара на разсъждение за духовете. – Ако има този дар, ще има знание по отношение на тези неща, ще разпознава много добре, дори да няма такива опити» (Замък, VI, 9, 11).

264 Живот, 28, 10. По отношение на това св. Игнатий Лойола пише: «Характерно е за злите ангели, когато се преобразяват в ангели на светлината, да се вмъкват в съответствие с набожната душа, а след това да завършват със себе си» («Правилата за различаване на духовете », 2ª серия, n. 4, в духовни упражнения, n. 332). “Демонът влиза през вратата на другия но излиза през своята; влиза, не противоречейки с навиците на душата, напротив, възхвалява ги. Междувременно се прилепва към душата, привличайки я към добри и свети мисли и към голям мир ; тогава, малко по малко,се старае да излезе през своята врата,заедно с душата, водейки я от добро към някаква илюзия или грешка и преминавайки винаги в злото. » (I, 180-181; в: E. FARINELLA – A. TULUMELLO, Ignazio di Loyola, Il messaggio del suo epistolario, I , Stella Mattutina, Roma 1975, стр. 59-60). Знаем, че в източната духовност много се говори по кой начин демонът влиза в душата, чрез какви мисли – винаги ги представя като добри, хубави, че в това няма нищо лошо, а на края когато човек ги последва, свършва в заблуждение и зло.

265 Живот, 28, 10. «Но, въпреки че приема една привидност на тяло, не е способен да копира славата, с която е обкръжен Господ. Неговатата цел е да разори ефектите от истинското видение, защото в случая душата търси да се опре, и въпреки това се променя, възмущава, безпокои до такава степен,че загубва набожността и мира, които преди е имала, и е неспособна да се моли» (Също.).

76

Както всички големи учители на духа, така и Тереза е съзнателна, че тук могат да се случват заблуждения при тези ,които имат природа, която лесно се впечатлява, или ако е предразположена за този вид на «опити»”266. Тереза знае, че тези феномени могат да имат причини, които произлизат от характера или имат патологична причина:

Трябва да бъдем съзнателни за това, че човешката слабост е много голяма, а особено при жените; и тъй като тя се манифестира най-много по време на молитвата, нужно е да се внимава и да не се мисли веднага за видения, щом нещо ни се представя... Изисква се по-голямо внимание в случаите, когато тези които имат видения,страдат от меланхолия, защото по отношение на това, знаех за някои неща, които много са ме изненадвали, и не съм успявала да разбера как може да се вярва,че се вижда нещо, когато всъщност не се вижда нищо267.

Според Тереза, всички патологични фактори (слабост към видения, непостоянство,дяволски заблуждения, меланхолия, с техния връх в лудостта) “представляват елементи от психическата сфера, които- взети сами по себе си или в отношение с други конституивни фактори, предизвикват определени странности в опита и поведението”268. Под понятието меланхолия, Тереза разбира психическо отклонение, което днес се назовава с името истерия269. Това, което Тереза нарича слабост на въобразителната сила – е, което “практично съответства на живост на въображенито, за което говори св. Йоан Кръстни”270 – а в нашия днешен начин на изразяване би отговаряло на името жива фантазия271. Става дума за “лица, на които лесно може да се влияе и които си изобразяват своите аргументи на размишление във форма на образи, така че не успяват повече да разделят реалността от фикцията”272. Тогава става дума за “болна и неуравновесена фантазия, която вижда навсякъде свръхестествена интервенция на Бога”273. По отношение на това, св. Тереза пише:

Някои лица имат фантазия толкова меланхолична... Техният дух е толкова жив, или според това което зная – толкова се потапят в своята фантазия, че си въобразяват да виждат пред себе си по съвсем ясен начин това, което мислят. Ако биха видели един истински небесен образ, биха признали, по съвсем ясен начин заблужденията, които имат и в тях не би останало нито най-малко съмнение; те сами сглобяват това, което виждат в своята фантазия.При това в тях не остава нито един ефект по отношение на духовния ръст, те по-скоро остават студени, много по-студени, като че ли са гледали някой нарисуван свет образ. Тези въображения са толкова естествени, че няма нужда да се интересуват от тях и затова много бързо ги забравят, като че ли става дума за някой сън 274. Тъй като тези неща се пораждат от въображението, за да се определи достоверността им, не трябва да бъдат придружавани с нито един от тези знакове: нито сигурност, нито мир, нито вътрешна радост. Въпреки това може да се случи че някои лица, докато са потопени в молитва на мир и в духовен сън...да се намират толкова извън себе си, че повече да не усещат че са на земята. Всичките им сетива тогава са толкова спотаени, че на тези лица, подобно като на този ,който спи, всичко се случва като

266 Сравни Замък, VI, 9, 14-15; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari» в: DES, II, стр. 1006.267 Fondazioni, 8, 6268 Виж B. SOUVIGNIER, «Le alterazioni psichiche nella visuale di Teresa d’Avila» в: La Ricerca Psichica, V/2

(1998) стр. 109.269 Виж също., стр. 83. 270 V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari» в: DES, II, стр. 1008; Сравни също Изкачване, II, 29,8-9271 Виж B. SOUVIGNIER, art. cit., стр. 101. 272 Също. 273 V. MACCA- M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari» в: DES, II, стр. 1088.274 Замък VI, 9, 9.

77

в сън – и може би са наистина наполовина приспани; и въпреки че виждат нещо, което за което мислят че идва от Бога, все пак не се виждат ефектите,за които говорихме, именно като в един сън.. Подобно на това може да се забележи, че те, дори когато молят Бога от сърце за нещо, мислят ,че чуват това, което е в техните желания275.

1. 4 Говори и откровения

Няколко години след своето окончателно обръщане, когато Тереза е била на 42 години, говорите са започнали да се умножават.276.Първият говор от поредицата се е случил по времето на един унес, когато св. Тереза е чувала думите Божии,277 с големи добродетели и ефекти, които са я оставили съвсем свободна от всички чувства, от които преди не е успявала да се освободи съвършено.

В живота на св. Тереза намираме три вида на говори: сетивни или телесни, които се чуват с телесните уши, въображаеми, които се чуват с чуването на душата и интелектуални, които са без думи.

Телесните говори са тези, които се чуват с телесните уши. Тереза отбелелязва, че два пъти е имала един подобен опит, но не е успяла да достигне до ясно разбиране на думите: по-скоро са били шумове. Единия път е бил “Божия“ глас, а втория път е бил гласът на демона.278.

Въображаеми говори са тези, които идват не от вън, не се чуват с ушите,а са вътрешни- са. Св. Тереза ги описва по следния начин:

Много са различни: не се чуват с телесните уши, но се чуват много по-ясно, отколкото с тях- и нашите усилия не биха могли нищо да направят,дори ако бихме искали да не ги чуваме279.

Често тези думи, говори св. Тереза “биха могли да бъдат ефект на фантазията, а особено при лица, които лесно си въобразяват или са меланхолични”280. По отношение на лицата с болна фантазия или меланхолиците, не могат да се приемат като нещо сериозно, въпреки че те казват ,че виждат, чуват или разбират. Но не поради този мотив би трябвало да сме загрижени, а за това, че тук става дума за сатаната, но все пак, би трябвало да ги изслушваме, както обръщаме внимание на болните и ги изслушваме281. Тереза тук говори много зряло и изразява една обективност, която надминава много от нейните съвременници, а особено някои полу- учени и някои изповедници282.

Не е важно дали думите произлизат от вътре, от горе, или от вън, за да са от Бога. За св. Тереза е важно следното - никой ,който е получил някаква такава благодат, да не се смята по-добър от другите: “Нима Господ не е казвал същото и на фарисеите?... Важно е да се извлече полза. Тези думи, които не са изцяло в съгласие със Светото Писание, не трябва да се взимат на сериозно, и трябва да смятаме, като че ли сме ги чули лично от демона. Трябва да ги смятаме като едно изкушение против вярата, въпреки, че са плод на нашето слабо въображение и трябва да им се съпротивляваме, докато не направим да престанат напълно.”283

275 Също, 3, 10.276 Виж GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni nella vita spirituale, o. c., стр.. 55-57. 277 «Не искам да разговаря повече с човеците, но само с ангелите» (Живот, 24, 5).278 Сравни Живот, 31, 6; 39, 3.279 Живот, 25, 1.280 Замък, VI, 3, 1.281 Виж Също., n. 2.282 Виж B. SOUVIGNIER, «Le alterazione psichiche…», art. cit., стр. 108.283 Замък, VI, 3, 4.

78

Интелектуални говори са тези, при които Бог отпечатва във вътрешността на духа това, което иска да каже, без звук, нито глас, нито въображаем или телесен образ284. Особено се случват, говори св. Тереза, когато Господ иска да открие на някой големи истини и тайни:

Душата се намира веднага поучена, и с голяма яснота вижда мистерията на Пресвета Троица и други мистерии, много възвишени така,че е готова да дискутира със всички богослови285.

Ето, по кой начин се случват тези неща:

Господ слага в най-дълбоката дълбина на душата това, което иска да ни каже, представяйки го без образи ,без форми и думи.Това е, като че ли се усеща,че има храна в стомаха, без да сме яли, нито пък знаем как е влязла вътре: само се усеща, че я имаме вътре286.

Това се случва в най-дълбока интимност: “Със слуха на душата се чува кои думи произнася Господ, но по един начин, който е толкова ясен и таен,че не трябва да се страхуваме от никаква намеса на дявола, било що се отнася за начина ,по който се разбира, било заради ефектите, които се получават и които ни позволяват да ги вярваме. Ако не нищо друго, поне имаме сигурност, че това не произлиза от въображението”287. Причините за тази сигурност са:

Първата произлиза от факта на голямата яснота, така, че от думите на Господа не може да се вземе нито една сричка ,без да си дадем сметка, помнейки дори и това по кой начин са били казани, но и по който й начин да са казани, винаги имат един и същ смисъл; докато думите на въображението не са нито ясни, нито се различават, но са като в полусън.Второ, често за тях изобщо не се мисли: идват с изненада, дори и докато се разговаря. Понякога отговарят на мисли, които минават през ума, или на мисли, които сме имали преди, често се отнасят на събития, за които никога не сме мислили, нито вярвали, че е възможно да помислим. Поради това въображението не би могло да ги произведе, нито да се заблуди душата и да повярва на нещо ,което никога не е желано или познато.Трето, защото при говорите на Бога душата е като едно лице, което слуша - чува, докато при тези на въображението е като лице ,което съставлява,образува, малко–по малко това, което желае да чуе.Четвърто, защото тези говори са много различни: само с една дума на Бога се разбират много повече неща и такова нещо интелектът не би успял да състави в толкова кратко време.Пето, защото често при получаването на такива говори се разбира много повече от онова, което те означават, въпреки че се случва беззвучно и по един начин, който аз не зная как да го обясня288.

Въпреки че тези интелектуални говори са субстанциални, произвеждайки това, което

означават и не могат да бъдат предизвиквани чрез интервенцията на дявола,все пак св. Тереза дава някои знаци, чрез които може да се види могат ли да бъдат приети без страх, че става дума за заблуждения:284 Сравни Замък, VI, 3. nota 1; Св. Йоан Кръстни различава три вида интелектуални говори: последователни -

successive, формални – formaliи субстанциални - sostanziali (сравни Изкачването, II, 26-30).285 Живот, 27, 9.286 Също., nn. 6 e 7.287 Замък, VI, 3, 12.288 Също. nn. 12-16.

79

a) “Първият знак е най-сигурен, а това е суверенната сила, която тези думи имат в себе си, защото са в едно и също време- думи и дела”289. В какво се състои тази суверенна сила, св. Тереза обяснява чрез някои примери:

Една душа се намира потопена в такива вътрешни мъки и неспокойствие..., сухота и интелектуална тъмнина; но със само една дума като тази: Не се натъжавай!-- тя отново се намира в покой и мир, потопена в светлина и напълно освободена от това неспокойствие ,за което е мислила, че не би могла да бъде успокоена дори от целия свят и от всички учени събрани заедно, въпреки всички техни усилия да я успокоят. – Може би е натъжена и пълна със страх, защото изповедникът или някой друг са й казвали, че става дума за демона; но, чрез само една дума: Аз съм. Не се страхувай! --изцяло се успокоява, остава пълна с утехи, и й се струва , че повече никой не може да е убеди да вярва нещо друго различно. – Обаче, някой друг път се намира много силно загрижена за някои неща, които са много важни и с които не знае как да се справи . Тогава,на нея бива казано да бъде сигурна, защото всичко ще свърши добре, и излиза повече от сигурна и напълно спокойна. Има още много други подобни случаи290.

b) Вторият знак, че тези думи произлизат от Бога ,е покоят, набожното и спокойно съсредоточение, което води до това да се слави Бог291.

c) Третият знак е невъзможността да се забрави казаното и абсолютната сигурност ,че това ще се осъществи292.

Ако говоренето произлиза от въображението, казва св. Тереза, “няма нито един от тези знаци, нито сигурност, нито мир, нито вътрешна радост, освен в случаите, в които се усеща,че душата е дълбоко погълната от молитвата на покой или от духовен сън”293. “Но, все пак – казва В. Мака – не трябва прекалено да се набляга на знака ‘покой’ и ‘набожно и спокойно съсредоточение’- реалности, които могат също и да не съществуват, или да са просто ефект – поне частично – на обикновени естествени феномени с религиозен характер. Но, най-сигурен знак винаги остава усещането за смирение, свързано с решителното желание да се прави добро и да се служи на ближните, в дух на готовност и човек съвсем да забрави себе си заради Бога и заради Неговата слава, при вярно и героично изпълняване на собствените задължения до смърт на кръста”294.

Някои говори възвестяват бъдещи събития, тоест,са пророчески . Тереза е имала доста от този вид. “Оставят душата в една абсолютна сигурност, пише св. Тереза (...). Понякога са минали и няколко години, но Тереза не е преставала да вярва, че Бог ще изпълни това, което е казвал.... И наистина така се е и случвало”295. Това тяхно осъществяване е най-силен знак от къде произлизат: “Когато е Духът Божий, думите се осъществяват, както съм видяла при различни неща, които са ми били казвани преди две или три години, и които всички са се случили, без никакво изключение”296.

289 Замък, VI, 3, 5; Сравни. Живот 25, 18. 290 Също.; Един път, когато се е намирала в мъка, св. Тереза е чула: «Не се страхувай, дъще моя,Аз съм и няма

да те изоставя. Не се страхувай! Бях в такова състояние – пише Тереза –че никой не би успял да ме успокои, или поне ми се струваше,че биха трябвали за това много часове. Но, само при тези думи веднага се усетих спокойна, пълна с храброст и сила, сигурност и светлина. В един момент видях душата си преобразена в съвсем друга, готова да издържи всичко, и това бе направил Бог» (Живот 25, 18).

291 Сравни Замък, VI, 3, 6292 Сравни. Също. nn. 7-8.293 Също. n. 10.294 V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari» in Rivista di Vita Spirituale 42 (1988), стр. 155. 295 Замък, VI, 3, 7.296 Живот, 25, 2.

80

1. 4. 1 Говорите ,които се чуват с ушите и въображаемите , са изложени на заблуждения

Подобно на виденията, външните и въображаемите говори могат да имат произход не само от Бога, но също и от демона или от самия човек. Св. Тереза е имала опит в това- както във виденията, така и в говорите. Всъщност, тя е търсила да определи критериите, които могат да ни помогнат да разберем кои говори произлизат от Бога, а кои са думите, които произлизат от самия наш дух”297.

“Този, който е чувал как звучат Божиите думи,” може да различи истинските от фалшивите, защото разлика е много голяма”. Думите, които нашият дух (интелект) отправя сам по себе си, “са като един глух и фантастичен шум, който няма тази яснота която е характерна за Божиите думи”. Освен това “можем да прекъснем такъв говор или да мълчим, докато това е невъзможно, когато става дума за Божиите думи”298. Също, когато става дума за Божиите думи “не е възможно те да се забравят, докато тези на интелекта приличат на светкавична мисъл, която веднага изчезва”299. Тези на интелекта “можем да ги чуваме когато искаме, въобразявайки си ,че ги чуваме, на пример, всеки път, когато започнем да се молим, докато не е така ,ако произлизат от Бога”300. Най-ясен знак е този: думите, които произлизат от нас, “не произвеждат нищо, докато, тези,, които са от Бога, са думи и дело едновременно”301. В края на краищата, според св. Тереза този, който е имал истински видения или говори, не може лесно да падне в заблуждение, защото не е повече възможно да ги обърква с имитации на въображението302. Целият проблем остава само за тези ,които не са опитвали никога нищо божествено.

Според св. Тереза по-лесно е да се разпознае, когато тези думи произлизат от демона ,отколкото, когато произлизат от нашата фантазия. Въпреки, че “неговите хитрости са много” преобразувайки се в ангел на светлината и знаейки да произнася думи ,“които са толкова ясни като тези на духа на истината, без да оставя някакво съмнение”, все пък,“не може да имитира ефектите: не само че няма да остави душата в спокойствие и светлина, но ще я изпълни с конфузия и неспокойствие”303. Неговите думи “не само,че не носят никаква нежност, но напротив- възмущение и страх”304.

297 Също..298 Също., n. 3.299 Също., n. 7.300 Също., n. 9; «В тези на Бога, напротив, мога да бъда и много дни с желание да ги чувам, но без да получа

нещо, докато някой друг път съм принудена да ги чувам, въпреки че не желая» (Също.). Същото казва и св. Игнатий Лойола: «не ние самите трябва да се сдобиваме, или да имаме особена набожност, огнена любов, сълзи, или било някоя друга духовна утеха, но всичко е дар и благодат Божия » («Правила за различаване на духовете», 2ª serie, n. 9, в Духовните упражнения n. 322). Така в неговия духовен дневник пише: 6 март 1545: «Дойдох в св. Петър и молейки се пред олтара на Пресветото Тайнство, отново и отново ми се явяваше винаги едно и също божествено същество в еднакъв бляскав цвят, по такъв начин, че не е било за мен възможно да не го виждам.(...) Няколко часа след това, отивайки си от този олтар на Пресветото Тайнство и желаейки да намеря отново това предишно преживяване, това никак не беше възможно». 8 март: «...По време на тези периоди, защото реших да не вдигам нагоре очите на интелекта и да не се утешавам (напротив, молих да нямам дара на сълзи), но по някой път интелектът изненадващо ми избягваше нагоре и ми се струваше ,че виждам някакво божествено същество. Някой друг път, въпреки че съм желаел, не е било в моята мощ ».

301 Живот, 25, 3; «Такива думи,дори когато не са думи на набожност, - казва св. Тереза – но само на упрек, променят в един миг разположението на душата: подготвят я, просветляват я, разнежват я, заливат я с радост, и ако е в сухота, неспокойствие или смущение, усеща, като че ли една ръка й отнема всички тези лоши неща» (Също.).

302 Сравни Замък, VI, 3, 10; 9, 9; Живот 25, 3. 6. 8.303 Сравни. Също. n. 16; сравни също SANT' IGNAZIO DI LOYOLA, «Правила за различаване на духовете », 2ª

серия, nn. 1-7, в ID., Духовни упражнения, nn. 329-335.304 Живот 25, 12.

81

1. 5 Какво поведение трябва да има душата, която е обдарена със свръхестествени дарове

Св. Тереза съветва,че душата трябва всичко да каже на изповедника и че във всичко трябва да има послушание към изповедника.305. Това е най-сигурен път, казва св. Тереза, за да се избегнат щетите на дявола и да не се падне в неговите клопки 306. Ако лицето “няма послушание към това, което й казва изповедника и не се оставя да бъде водена от него, или става дума за демон, или става дума за ужасна меланхолия. Ако се предположи, че изповедникът може да се заблуди, няма да се заблуди душата, ако ще има послушание към изповедника. Него Величество ще просветли изповедника или ще подреди нещата по такъв начин, така че всичко да излезе както Той желае. Няма никаква опасност, казва св. Тереза, ако се прави така, докато ако се прави обратното-- тогава има много опасности”307.

Когато става дума за лица, които “не са напреднали много в молитвата”, трябва да се “отнасяме с голяма предпазливост”, защото в тези неща могат много лесно да бъдат заблудени 308.

Св. Тереза обръща внимание на това да не се дава публичност на тези свръхестествени феномени:

Ако някоя от сестрите има такива свръхестествени дарове, другите сестри нека не говорят с външните хора за това нещо, дори да е съвсем ясно видимо, че става дума за Божествени и чудесни неща. Нека сестрите за това нещо не говорят дори помежду си, защото за такова нещо мълчанието е от най-голямо значение. Настоятелката нека винаги се отнася с благоразумие и нека хвали повече тези сестри ,които се отличават със смирение, умъртвение и послушание, отколкото тези, които са водени от Бога по тези пътища на възвишена и свръхестествена молитва, въпреки и те да имат същите добродетели. От това те няма да имат никаква вреда, защото, Свети Дух, ако е Той, който действа, донася със себе си смирение и поради това такива души, когато видят, че ги презират и не ги ценят, са много доволни и вкусват голяма радост309.

Може да се каже, че смирението е най-важния критерий ,който говори за автентичността на тези неща,докато без смирение няма никаква полза от всички тези неща, които се случват. Така пише св. Тереза:

Доброто или злото не е само по себе си във видението, но в този, който го приема: тоест, дали това служи човек да остане смирен, или не. Ако душата е смирена, няма да има вреди, дори да става дума за демон, докато ако няма смирение, остава без плод, въпреки видението да е от Бога. Когато една душа приема благодат, и вместо да се смири и да признае ,че не е достойна за такова нещо, става горделива,тя не е подобна на пчелата, която преобръща в мед това което яде, но прилича на паяка, който всичко преобръща в отрова310.

305 «Но, добавяйки, че ако душата е смирена и въпреки думите които чува, няма да действа, освен след като е приела съвет и тогава демонът няма да може да й нанесе вреда» (Замък, VI, 3, 16).

306 Сравни Живот 26, 3-5; Fondazioni, 4, 2. Господ предпочита послушанието и е искал от св. Тереза да бъде послушна на изповедниците си дори тогава, когато са й нареждали да отхвърля божествените видения като дело на демона (сравни Живот 29,7). Св. Тереза е била послушна на своите изповедници, въпреки че техните изисквания са били противоположни на тези, които Бог от нея е искал в молитва. (сравни. Fondazioni, 24, 4)

307 Fondazioni, 8, 5.308 Сравни Живот 25, 11. «Що се отнася до мен, - пише св. Тереза – не съм била обдарена с тях до тогава когато

доброта на Бога не ме е въздигнала до молитвата на единение, освен тоз пръв път в който ми се е явил Христос, много години преди » (Също.).

309 Fondazioni, 8, 9.310 Също, n. 3.

82

Общо взето, според ефектите, които извънредните феномени произвеждат в човека и според неговото поведение ,може да се изясни от къде произлизат тези неща. И по отношение на това, св. Тереза предупреждава:

Ако става дума за благодати и за неща, които произлизат от Бога, душата трябва да обърне внимание става ли чрез тях по-добра. Ако остане конфузна, нека се убеди, че не са от Бога, бидейки съвсем сигурна, че когато произлизат от Него, колкото по-големи са нещата, които приема, толкова повече се смирява, повече се спомня за своите грехове, забравя своите интереси, повече настоява да отдаде слава и чест на Бога, пренебрегва своите напредъци и настоява да не върши своята воля, оставайки много убедена, че тя не ги е заслужила и че повече заслужава пъкъла, а не тези благодати. Ако даровете на молитва произвеждат тези ефекти, нека душата отхвърли всяко съмнение и нека се довери на Божието милосърдие че Бог е верен, и няма никога да позволи на демона да я заблуди. – Все пак, добре е винаги да се пристъпва към тези неща с боязън311.

РАЗЛИЧАВАНЕ ПРИ СВ. ЙОАН КРЪСТНИ

Въведение

Св. Йоан Кръстни е богослов с “най-голям авторитет” по отношение на извънредните феномени в духовния живот. В обкръжнието,в което е живял Светецът, (Испания, XVI век) феномените са били “чести, желани или провокирани с голяма алчност”312. От тук произлиза неговата строгост и предпазливост в това отношение, но преди всичко, защото тези феномени са много второстепенни за напредъка в духовния живот и дори нещо повече -могат да бъдат пречка за единението и любовната трансформация, ако се желаят и ако се привързват към тях.

Св. Йоан Кръсти е бил много известен като такъв, който е могъл да различава духовете. Така например, в книгата за живота на св. Йоан Кръстни о. Кризогоно говори ,че светецът е разкрил веднага заблуждението по отношение на с. Мария от Посещението (Visitazione), монахиня от Лисабон, която е симулирала, че е обдарена с извънредни феномени като например: унеси – екстази, видения, откровения, стигми и други, въпреки, че всички, които са я виждали (между които и инквизитори), са вярвали , че става дума за автентични свръхестествени неща. И докато всичко е било потвърдено от известни личности, св. Йоан Кръстни, въпреки че дори не я е видял, е разпознал фалшивостта313. И лъжата на тази монахиня малко по-късно е била потвърдена314.

Св. Йоан Кръстни е бил наистина голям учител по отношение на различаване на духовете. За това ни свидетелстват и следващите два случаи. Първия пример се е случил около1574 г. в Авила, в манастира на Богородица на благодатите, при монахините на св. Августин – Августиниянки. От този манастир е станала известна една млада монахиня, 311 Замък, VI, 3, 17.312 Сравни F. RUIZ, Teologia mistica, Teresianum Roma 2001, стр. 48-49.313 Виж CRISÒGONO DI GESÙ, Vita di San Giovanni della Croce, Roma, Postulazione Generale dei Carmelitani

Scalzi 1984, стр. 329-331; M. RUIZ JURADO, o. c., стр. 185-186.314 Монахинята «е била заведена за изпитване в съдилището на Инквизицията… На 15 октомври 1588 е

признала своята хитрост: всичко е било плод на нейната лъжа и нейната фикция, но не от съюз с дявола. Тщеславието я е довело до това, да фалшифицира рани и да играе роля на освободителка на своя народ» (M. RUIZ JURADO, o. c., стр. 186).

83

която, без да е следвала редовно обучение, по един изключителен начин обяснява Светото Писание и много хора са ходили при нея ,за да я слушат. Настоятелите й са били загрижени за нея и са помолили някои от известните богослови от университета Саламанка (Giovanni de Guevara, Mancio de Corpus Cristi, Bartolomeo di Medina, fra Luigi de León) да направят изследване. И струва ми се ,че всички са смятали, че става дума за добър дух. Но настоятелите й не са били доволни и спокойни, и затова са помолили о. Йоан Кръстни и той да направи изследване. Отначало св. Йоан Кръстни не е искал да приеме молбата. Но по настояване на св. Тереза и на генералния настоятел на Августинците, той все пак се съгласява и приема молбата. И след като е взел позволение от Инквизицията, че може да се намеси, той разговаря с монахинята августиниянка около един час. След това, направо изявява: “Господа, тази монахиня е обхваната от демона”315. След няколко месеца на екзорцизми е била освободена от демона..

Един друг случай се е случил в Медина дел кампо, където се е намирала една кармилитка, Исабел на св. Йероним, и която е имала една странна болест, която никой не е могъл да разбере. Монахините са мислили, че тези странни болести произлизат от злия дух и са почнали да я смятат обхваната от злия дух.Св. Йоан е бил извикан ,за да изпита нещата. И много бързо е разбрал,че не става дума за това,че монахинята е обхвана от демон, но става дума за психическата болест неврастения.316.

Въпреки че е бил експерт в различаване на духовете, св. Йоан Кръстни не е имал намерение да дава някакви систематични критерии за различаване на духовете, но на първо място е настоявал да освободи душите от заблуждения и пречки, които могат да имат по пътя на единение с Бога. Ако съществуват свръхестествени феномени, те произвеждат ефекти в душата, въпреки че душата не ги позволява и не иска да ги приема, и затова душата не трябва

315 CRISOGONO DI GESÙ, Vita di San Giovanni della Croce, стр. 132-133.316 Също, стр. 137. Неврастенията е психическа болест. Общо взето ,неврастенията се състои в липса на

енергия , придружена е с голям проблем и усилие ,за да могат да се изпълняват личните задължения. Предизвиква неспособност да се фиксира вниманието, човек не може да се съсредоточава на една работа, усеща празнота в главата, умора и депресия. Когато тези състояния станат постоянни, това се нарича неврастения. Основава се на общо отслабване на нервната система, което води до мозъчно отслабване и невротично неравновесие. И поради това реакциите на човека,който има неврастения, са неочаквани, променливи, парадоксални, човек няма усет за мярка: от нищо се възбужда и след това много бързо му минава, без някакви причини. Може да преминава много бързо от много силно възхищение до най-дълбоко отчаяние, а особено след събуждане. Колебае се, съмнява се, измъчва се за всяко дори и най-малко действие или решение, което трябва да вземе. Може да предизвиква симптоми от физиологичен вид в гръбначния стълб, локализирани в тила или поясните прешлени или в кръста, проблеми в червата и храносмилането, сърдечни проблеми, безсъние и насилствени реакции на шумове. Според Б. Гоя, ако такива реакции не произлизат от физическа причина, но, преди всичко от психологическа,са резултат на фрустрации, постоянни страдания, от усещане за вина и на по-малка ценност. Ако тези проблеми имат слаб интензитет и ако се живеят с приемане в светлината на вярата, те не биха били пречка за посветен живот. Психоастенията. се състои в слабост или отпадане на психичното налягане, а не в невровегетативната система, като при неврозите. Случват се често опсесии и фикс -идеи ,които могат да предизвикат да се извършат някакви действия, противни на съвестта, въпреки, че човек остава със способността да се противопоставя на това, макар и с определени усилия и страдания. Има и много други симптоми, като примерно съмнения, срам от себе си, липсва на сила на волята, плашене, мании. Понякога има и физически причини – болести, инфекции. Някои искат прекалено да работят, емоционален шок, афективна травма. Този тип на неврози може моментално да изчезне ,ако в началото се направят усилия, но могат отново с времето да се явят. Тези неща, ако са силно присъстващи, правят такива хора неподходящи за Богопосветен живот. Истеричните реакции имат различни психически симптоми Истеричният човек иска да привлече върху себе си вниманието на другите. Някои от истеричните манифестации са: кризи на плач, смях, а по някога и викове, парализа на ставите, а може да остане парализирано и половината тяло. Истерикът може да стане и сляп или ням без органични причини; има гърчове и спазми. Може да става дума за преходни феномени и тогава няма сериозна пречка за Богопосветен живот, докато ако са по-силни и хронични, или наследствени, тогава такъв човек не е подходящ за Богопосветен живот. Съществуват психични болести, които правят човека неспособен за Богопосветен живот. Това са различни типове на психози. Само ще ги споменем: Психози: шизофрения (бяг от света, отделеност от реалността , изолираност от другите, безсъница, ненормална зависимост от родителите, разминава се мисълта, афективността и действието: параноя ( постоянни илюзии), мистичен делирум, опсесивни идеи, че някой ги прогонва) , мания-депресивна

84

да се занимава прекалено и да изследва истински ли са или са фалшиви317. Защото “ако го прави , от това няма никаква полза, а само загуба на време, така се затруднява духа и довежда до това да причини много несъвършенства”318. Тук трябва да се има предвид намерението на св. Йоан Кръстни, а това е ,че тези критерии ,които той дава ,не се отнасят за харизматичния, пророчески или социален аспект на извънредните феномени (за това вече сме говорили един път , когато сме говорили за ролята на явленията на Дева Мария за живота на Църквата). Критериите, които дава св. Йоан Кръстни, се отнасят за душите ,които са напреднали в мистичния път и които той иска да доведе до божественото единение”319. И затова е важно да не се объркват нещата, защото тези критерии на св. Йоан Кръстни трябва да гледаме винаги в светлината на неговото учение за духовния живот. По отношение на това Ф. Руиз пише:

Неговото оригинално учение е центрирано около няколко точки: целият мистичен опит е живян и интерпретиран в светлината на богословските добродетели: вяра, надежда и любов; мистичните феномени са едва на второ място за единението и любовното преобразуване; много пъти са плод на лична психологическа обработка; и когато произлизат от Бога, трябва да се приемат с определена дистанция и второстепеност, като вниманието трябва да се насочи към вътрешната благодат и тъмното съзерцание. (Изкачване, II). Става дума за действието на Свети Дух, който действа под различните видове и трудно може да се предвиди и да се класифицира. Значи, би трябвало да се избегне категоричното съдене, било позитивно, било негативно. Пътищата на Господ са неизмерими и не могат да се вкарат в норма. Св. Йоан Кръстни избира и показва две основни отношение по отношение на тези феномени, за тези които ги получават и за тези които трябва да ги разпознават и да ориентира душите: 1) Истински извор на християнския живот, на светостта и мистичния опит, са вярата, любовта и надеждата, живени в цялата тяхна чистота и благодат. Останало има стойност, доколкото служи за растеж на богословския живот.2) По отношение на феномените, първото нещо е строго различаване на тяхната действителност; но, преди всичко да се релативизира тяхното значение по отношение на християнската святост и качеството на мистичната благодат320.

Св. Йоан Кръстни, когато говори за мистичните феномени, използва термина свръхестествени съобщения и ги разделя в две групи: телесни (приети чрез външните сетива или вътрешните сетива) и духовни321, които след това редуцира до “четири начина на особени възприемания (комуникиране на духа без никаква намеса на телесните сетива): видения, откровения, говори и духовни чувства”322.

2. 1 Видения

Св. Йоан Кръстни нарича видение “в собствен и специфичен смисъл всичко това, което интелектът приема чрез начина на гледане: Душата може да приема духовно нещата, както очите ги виждат телесно.”323 Както вече казахме, св. Йоан Кръстни няма за цел да говори за нужни те знаци по които да се различават виденията, които произлизат от Бога от тези ,които произлизат било от нашето въображение, било от злия дух, но 317 Сравни Изкачването , II, 17, 7.318 Също.319 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio,o. c., стр. 202.320 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49.321 Сравни Изкачване, II, 10, 3.322 Също, n. 4.323 Изкачване, II, 23, 3.

85

неговата“единствена цел е тази, да обучи интелекта така, че в добрите видения да не намира пречка и препятствие за единение с Премъдростта, а в лошите да не пада в някакво заблуждение”324. Св. Йоан Кръстни смята, че “всеки път, когато едно видение или откровение идва от Бога, то е придружено с покана за съсредоточаване и упражняване на любовното внимание- и това е същността на съзерцанието. Поради това той учи ,че конкретната манифестация на видението или откровението не е нищо друго,освен една люспа, която съдържа ценния плод на съзерцателната благодат, и следователно изисква да се изостави люспата, за да се възползваме от плода”325. Виденията и откровенията могат да са външни, въображаеми и интелектуални.

Телесни видения – Св. Йоан Кръстни казва, че “колко то повече са външни и телесни” тези извънредни комуникации, “толкова по-голямо съмнение има, че те произлизат от Бога326”. От ефекта, който произвеждат, може да се изясни истински ли са или фалшиви. Когато произлизат от дявола, “без душата да ги желае, произвеждат в нея объркване, сухота и суета, или надменност на духа”, докато когато произлизат от Бога “проникват в душата, подтикват волята да обича и произвеждат свой ефект, на който душата, въпреки че желае ,не може да се съпротиви”327.

Въображаеми видения – С понятието ‘въображаеми видения’,Светецът разбира “всичко това, което може да се въобрази свръхестествено във въображението, облечено с образи, форми, фигури и подобни..., без да съдействат за това външните сетива ”328. Св. Йоан Кръстни отбелязва, че “Бог служейки се с тях, често представя на душата много истини и й изявява много знание”329. Когато произлизат от Бога, наистина са дар от Бога и произвеждат ефекти ,които са по-големи от физическите видения, защото са по-вече духовни330. Въпреки това,за да се получат ефекти (интелигентност, любов, нежност) ,трябва да се отказваме от тях, защото те се произвеждат и тогава, когато душата не желае да ги приеме, напротив, ако душата желае да ги приема, би могла да се привърже към тях и по този начин да бъде възпрепятствана за съединение с Бога331. Ако душата се отказва от тях ,“тя ще приеме от тях само това, което Господ има намерение и това което Господ желае, тоест дух на набожност, защото Той не й ги дава с друга цел. ”332 .

Тъй като са телесни и въображаеми, свръхестествени те видения, не-много рядко и често са изложени на илюзии, естествени халюцинации и дяволски заблуждения, Св. Йоан Кръстни, както и всички други големи мистици и духовни учители, препоръчват най-голямо благоразумие в това отношение333. Той съветва да не се приемат, а още по-малко, никога не трябва да се желаят тези свръхестествени благодати, било за това, че те не са изобщо нужни за осветяването ни, а преди всичко поради големите опасности за илюзия, до които може да се стигне, поради затруднения та,които могат да се явят при тяхното различаване дали са истински или фалшиви. Св. Йоан Кръстни стига до заключението, че всички тези видения трябва априори да бъдат отхвърлени – да не се приемат, защото дори ако някои от тях произлизат от Бога но се отхвърлят,това не обижда Бог. Бог въпреки това неприемане, проижвежда ефектите и плодовете, които е искал на направи чрез тези феномени в душите, въпреки че душите, както казах, не приемат и не търсят тези феномени”334.

Интелектуални видения – Когато става дума за интелектуални видения и за други интелектуални схващания, св. Йоан Кръстни говори ,че “те са по-ценни, от тях има по-голяма полза и са много по-сигурни от телесните и въображаемите, защото са повече 324 Също, 16, 5.325 E. ANCILLI, art. cit., стр. 476-477; сравни също Изкачване, II, 11, 6.17, 9; III, 13, 6.326 Изкачване, II, 11, 2.327 Също, n. 6.328 Изкачване, II, 16, 2.329 Също, n. 3.330 Изкачване, II, 16, 3; 17, 4.331 Сравни Изкачване, II, 16, 5.10.14; 17, 6-7332 Също, 17, 9.333 Сравни V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 19.334 Изкачване, II, 11, 5.

86

вътрешни, духовни и могат по-малко да бъдат достигнати и разбрани от дявола”, все пак, също и тук “интелектът не само че би могъл да бъде този ,който препятства по пътя към съединение с Бога, “но, поради своето малко благоразумие би могъл да бъде много заблуден”335.

Между ефектите, които те произвеждат в душата ,могат да се изредят: “спокойствие, просветление, радост, кротост, чистота и любов, смирение и склонност или издигане на духа към Бог”336. Въпреки ,че демонът се опитва настоятелно да имитира виденията на Бога, все пак съществува голяма разлика между дяволските видения и тези на Бога, защото ефектите на дяволските видения са съвсем противоположни:

Не само ,че не произвеждат изобщо благостта на смирението и Божествената любов, но обратно -произвеждат сухота на духа в общуването с Бога, и склонност към горделивост и желание да се отдава на тях някакво значение. Освен това, техните образи не остават отпечатани в душата със същата нежна яснота и не се запазват дълго, но бързо се изтриват, като може да си ги спомня човек естествено, но това спомняне ще бъде много сухо и няма да произведе ефектите на любов и смирение, които се явяват, когато душата си спомня за виденията, които произлизат от Бога337.

2.1.1 Сетивните и въображаеми видения са лесно изложени на заблужденията на дявола

Много телесни и въображаеми видения, казва св. Йоан Кръстни, могат да са предизвиквани от дявола, който “общо взето, се отнася с душата по същия начин като Бог, за да влезе в нея като вълк между стадо, с’ кожата’ на овца, предлагайки й истини толкова подобни, че трудно могат да се различават от тези ,които дава Господ”338.

На дявола е, казва св. Йоан Кръстни,сравнително лесно да имитира действието на Бога и да се преобрази в ангел на светлината, защото “Бог обикновено позволява благодати те,които са редовно съобщавани на душата чрез добрия ангел, да бъдат също познати и от злия ангел, и особено затова ,за да може злият ангел да направи срещу тях всичко, което му е възможно, според справедливостта, за да не може да се позовава на своите права, казвайки, че не му е била дадена възможност да придобие и овладее душата, както е правил в случая с Йов”339.

Св. Йоан Кръсти също припомня “че всички истински знаци на Мойсей, са били по фалшив начин възпроизведени също и от магьосниците на Фараона”340, и прибавя: “Демонът, не само че знае да имитира този тип на телесни видения, но се намества също и в духовните комуникации или ги имитира ,успявайки да ги разпознае”341. Въпреки, че “демонът може да предизвиква в душата видения, използвайки естествената светлина при което, чрез духовно внушение, духът разпознава присъстващи и отсъстващи неща., все пък, делата на дявола не само че не произвеждат изобщо сладостта на смирението, но, произвеждат сухота на духа в общуването с Бога и склонност към горделивост, а също допускат отдаване на някакво значение на тези видения ”342.

335 Също, 23, 4.336 Също, 24, 6.337 Също, n. 7.338 Изкачване, II, 21, 7.339 Тъмната нощ, II, 23, 6340 Също, II, 23, 7.341 Също, II, 23, 8.342 Изкачване, II, 24, 7.

87

Със св. Йоан Кръстни можем да заключим, че фалшификациите на дявола ( видения, говори, откровения и други извънредни феномени), са толкова многобройни, както тези,които са истински343.

Тъй като богословските добродетели са път, който води директно към Бога, не е подходящо нашият духовен живот да основаваме на видения и откровения; трябва да се откъсваме от тях и да ги отблъскваме, колкото е възможно344.

Според св. Йоан Кръстни Господ дава виденията, за да привлече още повече душата към себе си, а душата трябва да внимава, за да използва по най-полезен начин Божественото привличане, което я призовава към единение – трябва изцяло да се предаде и да се упражнява в богословските добродетели, които най-директно съединяват с Бог345.

2. 2. Говори

Под понятието говори- св. Йоан Кръстни разбира “всичко това, което интелектът приема по начина на чуване”346. Както и виднията, така и говорите могат да бъдат външни – чути с ушите347, въображаеми348 и интелектуални349. Първите два начина са повече изложени на заблуждения и на влияние на дявола350, на халюцинации и илюзии (самозаблуждения)351, докато интелектуалните говори-- по малко. Интелектуалните говори могат да се случат по три начина:в последствие (successive) – това са “думи и размишления ,които духът, събран в себе си, формира и върху които размишлява в себе си- сам със себе си”352, формални, “които духът приема не от себе си, но от трето лице, понякога докато е съсредоточен, а понякога не”353, и трети вид са субстанциални, “които са казани на духа, който е понякога съсредоточен, а понякога не ,и които в субстанцията на душата правят това, което съдържат в своята сила и значение”354. Съществува голяма разлика между субстанциалните говори и всички други външни говори, въображаеми или дори от интелектуалните- последователни и формални: докато всички тези могат да произлизат от сатаната, субстанциалните не могат никога да бъдат предизвикани чрез интервенцията на дявола355. Тъй като те правят това, което означават, понякога “една от тези благодати дава на душата добро, по-голямо от това, което е извършено по време на целия живот”356. Тези субстанциални говори “са много ползотворни за единението на душата с Бога”, и поради това св. Йона Кръстни казва, че е “щастлива душата, на която Господ дава да чува (тези говори) !”357.

2. 3 Откровения

343 Виж E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», в: AA.VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 475.

344 « Чистата, благоразумна, проста и смирена душа, трябва да се съпротивлява с голяма сила на откровенията и на виденията, като че ли става дума за опасни изкушения, защото не е нужно да ги желаем, но напротив, трябва да се отказваме от тях, за да напредваме към любовното единение» (Изкачване, II, 27, 6).

345 Сравни E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 477; Изкачване, II, 19 за цяло; II, 30, 5.346 Изкачване, II, 23, 3.347 Сравни също, 11, 1-2. И тук е валидно също това, което е било казано за телесните видения: «Колкото

повече (тези думи) са външни, толкова по-голямо е съмнението, че те произлизат от Бога.» (Също.).348 Сравни също, 16, 6; III, 7, 1.349 Сравни също, 23, 1; 28-31.350 Сравни също, II, 16, 4; 17, 7; III, 10, 1-2.351 Сравни също, III, 8, 3-5.352 Също, II, 28, 2; 29.353 Също, 28, 2; 30.354 Също, 28, 2; 31. Те са « заедно думи и дела» казва св. Тереза (Замък, VI, 3, 5).355 Сравни Изкачване, II, 31, 2.356 Също, n. 1357 Също, n. 2.

88

Един от начините, чрез които Бог може да се изявява на душата, са откровенията, чрез които душата “приема, почти учейки и разбирайки нови неща ”358. Откровенията “принадлежат на духа на пророчество”359 и често са придружени с видения или говори, и поради това ,когато се преценяват, валидни са същите критерии и препоръки. Според св. Йона Кръстни, откровение означава “разкриване на скрита истина, или откриване на тайна или мистерия ”360.

По отношение на тези откровения св. Йоан Кръстни ни предупреждава:

Не трябва да бъдем сигурни, че разбираме Божиите думи, защото не е възможно да се разберат скритото и с множество смисли, което са съдържа в думите на Бога. Той е, Който се намира в небето и говори по пътя на вечността; ние- слепи, сме на земята и не разбираме друго,освен пътя на тленното и на времето.361.

Поради това, въпреки че смятаме, че дадено откровение произлиза наистина от Бога, не можем да бъдем прекалено сигурни, че душата го е разбрала добре, защото имаме склонност да приемаме Божиите думи в един прекалено материален смисъл362.

Давам като пример – пише св. Йоан Кръстни – тази душа, която има голямо желание да стане мъченица и на която Господ казва: ‘Ти ще бъдеш мъченица’. Но, въпреки че обещанието е истинско, тя не умира като мъченица.... Защото обещанието ще се осъществи и може да се осъществи според това, което е съществено в него и което е най-важно, защото Бог ще даде същественото на душата, а това е любовта и наградата на мъченичество и по този начин й дава наистина това което тя формално е желала, и това ,което Той й е обещал 363.

Значи, не може да се взима винаги буквално това, което се чува в Божествените говори, защото, понякога са казани чрез такава форма на мъдрост, чието осъществяване е зависимо от някои условия(както се вижда в следния пример):

Това се е случило с град Ниневия, на която Бог е казал: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде изравнена с прахта. Това пророчество не се е изпълнило, тъй като е изчезнала причината за тази заплаха, а това са били греховете на жителите на града, които са направили покаяние – правили са покора; ако жители на Ниневия не бяха се разкаяли, словото Божие би се изпълнило364.

Бог може също и да каже, да учи, да обещава някои неща, които в момента в които се манифестират ,не се схващат и не се разбират, но се разбират по-късно365. Освен това, св. Йоан Кръстни предупреждава, че в тези неща може много лесно да се заблудим:

Съществуват - пише той - някои интелекти, толкова живи и прозрачни, че когато са съсредоточени в някакво размишление, когато размишляват за понятия, естествено и с голяма лекота формулират вътрешни думи и това се случва толкова живо ,че мислят не нещо по-малко,но че произлизат от Бога, докато, всъщност това е техният интелект който, свободен от действието на сетивата, без никаква свръхестествена помощ, ги формира ,използвайки естествената светлина. Това се

358 Също, 23, 3.359 Също, 25, 1. 360 Също361 Също, 20, 5. Нарича всички тези неща «дълбоки пропасти на духа», и «ако пожелаем да се ограничим върху

това, което ние разбираме за тях, или върху нашето усещане, е все едно да приемем , че искаме да стиснем с ръка въздуха и прахта, която се намира в нея: въздухът избягва и не остава нищо» (също, 19, 10).

362 Също, 19, 2-14363 Също, n. 13.364 Също, 20, 2.365 Също, n. 3.

89

случва често и много се заблуждават тези, които вярват, че то,ва е голяма молитва и комуникация на Бога и пишат и дават да се пише в този смисъл, докато, може би това не е нищо366.

Св. Йоан Кръстни различава два вида откровения: “интелектуални съобщения и манифестация на скрити тайни или мистерии”367.

Интелектуалните съобщения или съобщенията на голите истини се състоят “в разбиране и схващане чрез интелекта на някои истини, които са свързани с Бога или за сегашните неща, минали и бъдещи”368. Малко по нататък св. Йоан Кръстни пише още по-прецизно:

Тъй като тези съобщения докосват директно Бога, се чувстват по един много дълбок начин някои от Божиите атрибути, веднъж Неговото Всемогъщество, веднъж Неговата сила, веднъж Неговата доброта и сладост... Всеки път когато се случва такова разбиране, в душата се отпечатва това, което тя опитва. Тъй като това е чисто съзерцание, тя ясно вижда, че няма възможност да изрече с думи това което е опитвала, освен с общи понятия, с които изразява доброто, което е изпитала, без да може да разбере съвършено какво е усещала и чувствала369.Само душа, която стигне до единение с Бога, може да се наслаждава от така възвишените съобщения, защото те образуват самото единение така ,че душата ги притежава, когато се сбъдва определено докосване на нея с божественото, в силата на което е Самият Бог, Който се чувства и вкусва...Тъй като тези съобщения имат вкуса на Божия бит , есенция, и вечна истина ,демонът не може да симулира така възвишени неща 370.

Понеже такива съобщения са част от единението, към което душата върви, св. Йоан Кръстни не казва ,че към тях трябва да се отнасяме, както към другите, тоест по негативен начин371, но съветва :“за да даде Бог тези благодати, нужно е да бъдеш смирен и да страдаш за Неговата любов, отказвайки се от всяко възнаграждение”372.

Манифестацията на скрити тайни, които са втория вид на откровения, могат да се случват по два начина: “първия има като обект Бога такъв ,какъвто е в Себе Си,и съдържа откровението на тайната на Пресвета Троица и Единството на Бог; втория начин се отнася за това-какъв е Господ в своите дела и съдържа всички членове на нашата католическа вяра и истините,които могат да бъдат ясно да изразени и се отнасят към тези членове”373. Св. Йоан казва ,че “Бог по наше време прави още тези откровения по втория начин, на тези,на които Той иска”374. Когато става дума за тайните на нашата вяра,те не могат в собствен смисъл на думата да се наричат откровения, защото истините са вече открити, но по-скоро “манифестация или обяснение на това което вече е било открито”375. “Тъй като няма нищо ново,което да открият по отношение на същността на вярата, следва, че не само,че е нужно за душата да отхвърля това ново ,което й се открива по отношение на тази добродетел, но поради предпазливост, не трябва да позволява на другите нежелано разнообразие”376.

366 Също, 29, 8.367 Също, 25. 3.368 Също, 26, 2.369 Също, n. 3.370 Също, n. 5.371 Сравни също, n. 10.372 Също373 Също, 27, 1.374 Също, n. 2. «Той, всъщност, обикновено разкрива на някои лица мъките, които трябват в живота да

поднесат, това което трябва да се случи на това или онова лице, на това или онова царство и така нататък» (също).

375 Също376 Също, n. 4.

90

Светецът съветва да бъдем много внимателни377, защото, за разлика от първия вид ,тук дяволът може да има много голямо влияние”378.

2. 4 Духовни усещания

Св. Йоан Кръстни нарича духовни усещания всичко това, което душата “приема чрез другите сетива, като например - възприемане на приятни мириси, вкусове и наслади които душата може да вкусва по свръхестествен начин”379. Както и виденията, говорите и откровенията, също и тези се дават на душата непосредствено и интелектът изважда от тях познание380 Св. Йоан Кръстни различава два вида духовни усещания: “тези които се намират в афекта на волята и тези ,които се намират в субстанцията на душата; и едните и другите могат да имат още много различия”.381 Тези на волята, “когато произлизат от Бога, са много възвишени, а тези на субстанция на душата са изключително възвишени и произвеждат голямо добро и много голяма полза (...). Бог ги дава на тези,на които желае ,и с цел,която желае”.382 От тези усещания “често прелива в интелекта схващане и разбиране, което се състои, общо взето, в много дълбоко и вкусно схващане на Бога, на което не може да се даде име”.383 Както и при другите свръхестествени съобщения, така също и тук св. Йоан Кръстни призовава за внимание и подтиква да се върви във вярата “на единение с Бога (...). Душата не трябва да ги търси, нито да има желание да ги приема, за да не си формира интелекта други за своя сметка, и за да не въвежда дяволът в същото време свои фалшиви. Той може това да го направи много добре, използвайки гореспоменатите усещания и тези които той сам може да произведе в душата, която се предава на тези съобщения. Ако душата остава спокойна, смирена и пасивна в тях... по този начин тя няма да възпрепятства в себе си ползата която тези съобщения носят в реда на Божественото единение”.384

2. 5 Други мистични феномени

Св. Йоан Кръстни, освен за духовни съобщения (видения, откровения, и духовни усещания), почти не говори за други феномени или поне не толкова нашироко, но само между другото, когато говори за пречистване на душата по пътя на Божественото единение и любовното преобразуване . Така например ,понякога споменава стигмите385, екстазите и унесите386, познаването на сърцата387, много приятни мириси, много нежни докосвания и други388. Светецът казва, че не иска да говори за неща, за които са писали много други. Що се отнася на разликата между екстази и унеси , той насочва към Тереза Исусова, която е, както казва св. Йоан -“оставила чудесни неща, говорейки за тези дарове на духа”389.

Стигми – Когато става дума за феномени, които касаят тялото (левитации, билокация, стигми и други), мистични ят учител казва, че “Бог не дава нито една благодат на тялото ,без първо и главно да я даде на душата”390. Така примерно понякога се случва, че

377 Също, n. 5.378 Също, n. 3.379 Също, 23, 3.380 Също381 Също, 32,2.382 Също 383 Също, n. 3.384 Също, n. 4.385 Сравни Живи пламък, 2, 13.386 Сравни Нощ, I, 2, 3; II, 1, 2; 2, 3; Духовна песен, 13, 2. 4. 6. 7. 19; 14, 2. 18. 20; 26, 17; Духовна песен A, 12, 1. 3.

5. 6; 13, 1. 18. 19. 20; 17, 11-12. 387 Сравни Изкачване, II, 26, 14. 17. 388 Cравни Изкачване, II, 17, 4.389 Cравни Духовна песен, 13, 7.390 Живи пламък, 2, 13.

91

така наречената любовна рана, която “обикновено е чисто духовна и вътрешна,да се манифестира и на вън, например, да преминава физически през телесното сърце (пронизването – trasverberazione на св. Тереза) или когато се проявят рани на ръцете, на нозете или от страната” 391. Св. Йоан Кръстни обяснява,че този външен вид, който изглежда по-грандиозен ,не осветява повече душата от този, които е чисто вътрешен и духовен, и който има неизмеримо по-голяма стойност от външния392.

Eкстази и унеси – Те се случват, когато “комуникациите не са чисто духовни”, тоест ,когато “не се дават само на духа, както е случая при съвършените, вече изчистени във втората нощ, нощта на духа393”. По какъв начин се случват тези унеси или екстази? Бог разкрива на душата “някои проблясъци на Своята Божествена Мощ, които са толкова възвишени и й се дават с голяма сила, така че тя излиза вън от себе си ,чрез унес или екстаз, което в началото се осъществява с голяма боязън на природата”394. Тъй като те са характеристика на напредналите, те всъщност спират при онези, които са достигнали до състояние на съвършенство.395. Понякога, също и Сатана се служи с екстази и унеси, за да разпали самонадеяност, надменност и много други суети. Поради това трябва най-голяма предпазливост, откъснатост и смирение за да не бъдем излъгани396. Познаване на сърцата – Св. Йоан много добре знае каква мощ имат естествените сили в това нещо, когато казва ,че “лицата, които имат прочистен дух, някои по-малко, а някои повече, много лесно могат естествено да познават това, което е в сърцето, вътрешността на душата, склонностите и надареностите на хората, използвайки външни признаци, колкото и малки да са те, като примерно думи, жестове и други подобни неща”397. Въпреки това, Св. Йоан Кръстни съветва да не се доверяваме на тези средства за познание, но винаги да ги отричаме, защото “много лесно и много хитро тук се намества дяволът398”, който прави “големи и много скрити вреди”399.

2. 6 Някои съвети на св. Йоан Кръстни към духовните ръководители и към тези ,които са ръководени

2. 6. 1 Поведение на този, който приема извънредни съобщения

Според учението на св. Йоан Кръстни, както и на много други учители на духовния живот, душата няма възможност да управлява сама себе си по пътищата на Духа. Не само защото “никой не е съдия в своето собствено дело”, но, преди всичко, защото ние трябва да реализираме нашата светост в лоното на Църквата и чрез Нейното ръководство. Това се отнася общо за духовния живот, а особено има своята голяма стойност когато се явяват такива извънредни феномени и където много лесно може да се случи заблуждение”400.391 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 880; сравни също Живия пламък, 2, 2-13.

«Така се е случило със св. Франциск, който е бил ранен от серафим, произвел в душата му пет любовни рани. И знаците на тези рани са се проявили също и в тялото, където са му били отпечатани от ангела като ефекти на това ,което е приел в духа.» (Живи пламък, 2, 13).

392 Cравни също393 Нощ, II, 1, 2.394 Духовна песен, 13, 2.395 Духовна песен, 13, 6.396 Сравни Нощ, I, 2, 3; II, 2, 3.397 Изкачване, II, 26, 14398 Същото399 Същото, n. 17. Така, понякога дяволът чрез «внушение представено с фалшивост и с голяма яснота

греховете на другите, злините на другите души, има цел да ги клевети, а душата мисли как трябва с много голямо усърдие да ги препоръчва на Бога, защото мисли, че те се намират в заблуждение » (същото). Тук дяволът може да заблуди душата, която мисли ,че прави всичко за Бога, а всъщност е в заблуждение, защото следва свои преценки, които са под влияние на дявола, мислейки че тези преценки са съвсем точни.

400 Cравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 108.

92

Желаейки да освободи хората от този измъчващ проблем на различаване на техните явления и откровения, св. Йоан Кръстни е направил този проблем много по-прост. Човек който има такива феномени, “трябва да намери възможност по-вече да се съсредоточи в Бога; всичко, което му се случва трябва да казва на духовния ръководител и винаги да се подчинява на това, което му говори духовния ръководител. И когато става дума за неща, за които може да са предполага със сигурност ,че произлизат от Бога, без мнението и разрешението на духовния ръководител не трябва нищо да прави. Това е освобождение за душата, но духовният ръководител приема най-голяма отговорност; защото, всяка преценка върху стойността на съобщението, което приема душата, практически пада върху него”.401

Според о. GABRIEL на св. М. Магдалина, св. Йоан Кръстни се е показал като “най-сигурен ръководител по пътя на душата към единението с Бога. Със своето просветлено благоразумие, отдалечавал е от душата всяка опасност за отклонение, всяка възможност за заблуждение; и не само това, но сред опасностите, той е подтиквал душата на пътя който води по-директно към единение- чрез практикуване на богословски тедобродетели”402. Сега ще видим какви са съветите на Светеца към този, при който се явяват свръхестествени феномени.

1)“Да не ги приема”

По отношение на виденията, говорите, откровенията и другите неща, неговата позиция е съвсем ясно и много строга: този които ги приема, трябва с решителност да им се съпротивлява като на изкушения, които са много опасни. “Не е нужно да ги желае, но напротив, трябва да ги отхвърля, за да може да се напредва към любовното единение” 403 с Бога. Св. Йоан съветва дистанциране от тези свръхестествени дарове, казвайки да “не се приемат”. Две причини са тези ,които подтикват Светеца да бъде толкова строг: “опасността от привързване” към тях, а това е голяма загуба за нашето напредване по пътя на вярата, а единствено вярата води до единение с Бога, и второто e “опасността от заблуда, защото в много случаи те могат да са фалшиви”404.

Тъй като не може лесно да се различава дали тези неща произлизат от Бога, демона или от нашето субективно състояние405, би било най-добре да не се приемат, а преди всичко, когато става дума за говори и видения телесни и въображаеми, защото “те са изложени на много фалшификации”406. Светецът обръща внимание на това ,колко е лесно душата да се заблуди, дори и тогава, когато тези видения и откровения са истински и сигурни “защото не знаем как да разберем дълбокия смисъл, който е имал Бог”407. И поради това смята,че е най-сигурно душите да бягат с благоразумие от тези неща ,свиквайки на “чистота на духа в тъмната вяра, която е средство на единение с Бога”408.

2) Никога не трябва да ги желаем или да се молим за тях

Не само че би било, според св. Йоан Кръстни, глупост, но още повече обида за Бога, ако някой би искал да има някакви особени видения или откровения. И поради това ,“да желаеш да приемеш нещо чрез свръхестествен път, е като да приемаш, че Бог не е дал в Сина

401 Също, стр. 129.402 Също, стр. 125-126.403 Изкачването, II, 27,6.404 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 95.405 Тези извънредни факти могат лесно да бъдат плод на болна и неуравновесена фантазия която навсякъде

вижда свръхестествен интервент на Бога. (сравни Изкачване, II, 29, 8).406 GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 100-101.407 Изкачване, II, 19,14.408 Също

93

Си всичко това ,което е достатъчно”409. Така св. Йоан Кръстни пише в съчинението си ‘Изкачване’ как говори Бог на душата, която би искала някакви особени феномени:

Ти, всъщност, искаш говори и откровения ,които са само една част, но ако гледаш Него (Исуса), там ще намериш всичко, защото Той е целият Мой говор и отговор, всяко Мое видение и откровение за това, което вече Съм ви говорил, отговорил, показвал и открил всичките неща, давайки ви Го за брат, другар, учител, цена и награда.И сега този, който би ме питал чрез откровения и би желал аз да му казвам и откривам нещо, по някакъв начин това би било,като че ли би искал отново Христа и отново истините на вярата, в които обаче се е оказал слаб ,защото вече всичко е дадено в Него. По този начин би направил голяма обида на моя възлюбен Син, защото не само че в това би му липсвала вяра, но защото би Го принуждавал да се въплъти отново и още веднъж да се срещне с живота и смъртта тук на земята410.

Тъй като няма нито един член или същност на вярата ,който би трябвало да се открие, а оше не е открит на Църквата, не трябва да се приема и това, което като ново се открива на душата. Също и ако й се открие нещо, което не е различно от това, което е вече открито, не трябва да вярва , защото това е вече открито във вярата на Църквата; защото демонът хвърля въдицата с истината и с нещата, които са точни, само за да би могъл след това да заблуди и подсказва лъжи411. Ако това, което е открито, би било нещо ново и различно от това ,което е вече съдържано във вярата, по никой начин не би трябвало да се дава нашето съгласие, “нито дори тогава ,когато бихме били сигурни ,че този, който ни е открил това,е ангел от небето. Така казва св. Павел: ако ние сами или ангел от небето възвестили или проповядвали неща, които са различни от тези, които ние сме ви възвестили, нека да е проклет (Гал 1, 8)”412.

3) Всичко трябва да се каже на духовния ръководител и във всичко трябва да го слушаме

Тъй като човек може да се заблуди и тогава когато комуникациите са автентични и произлизат от Бога, защото когато разумът на човека ги приема ,може да ги интерпретира криво, нещо да добави или да вземе, нужно е , казва св. Йоан Кръстни , освен да ги умаловажава и да не ги приема, трябва да има смирение да ги казва на духовния ръководител ,и да ги сравни с вярата на Църквата413. Това предполага духовният ръководител да може да се справя с това, за да не се случат заблуждения, както описва св. Йоан Кръстни във втората книга на’’ Изкачването на планина Кармил.’’ Духовният ръководител може прекалено да отдава значение на тези феномени, заедно да размишляват какво значение може да има някое откровение, видение или друг феномен. И така може само да забави душата да не върви по пътя към единението. Св. Майка Тереза много пише за своите изповедници и духовни ръководители, които не са знаели как да се отнасят към тези феномени , случващи се при нея. Някои са смятали, че всичко е от дявола, а някои, че всичко е от Бога. Затова св. Йоан Кръстни дава много важни, много ясни и много конкретни напътствия на духовните ръководители ,за което сега ще говорим. Само още ще кажем ,че от страна на душата, в която се случват тези феномени ,тя трябва във всичко да има послушание към духовните ръководители тогава ,когато изглежда,че е съвсем сигурно тези неща да произлизат от Бога.

409 Също, 22, 7. – много известен откъс цитиран и в Катехизис на Католическа църква.410 Също, n. 5.411 Също, 27, 4.412 Също, n. 3.413 Сравни също, 26, 18. Св. Йоан е съвсем ясен в своето учение: «Душата трябва веднага с яснота, искреност,

изцяло и просто да каже на духовния ръководител за всички неща ,които приема по свръхестествен път, всичко без значение от какъв вид» (също, 22, 16).

94

2. 6. 2 Отношение и задачи на духовния ръководител

Богословските добродетели са тези, които непосредствено водят до единение с Бога; всичко друго “има своята стойност, ако служи за ръста на живота на богословски те добродетели”414. Единението с Бога е главната цел и духовния ръководител трябва да разглежда в тази светлина проблема с извънредните феномени. Поради това св. Йоан Кръстни дава съвети на духовните ръководители да насочват душите в тази посока.

1) Да не се отдава значение на тези феномени, но да се набляга на тяхната опасност

Според св. Йоан Кръстни ,духовният ръководител има голяма задача и отговорност по отношение на тези извънредни феномени. Той трябва да настоява “ душата да се издигне над тези феномени и да не им отдава важност по пътя на единението с Бога, защото от тези неща, които й се дават пасивно, ще остане в нея ефекта който Бог желае, без душата особено да се старае за това”415.

Ако няма голямо благоразумие в тези неща и духовният ръководител не изисква да не се приемат, тогава ще се получи вреда, защото, ако духовният ръководител много говори за тези феномени, обикновено “душата остава празна и иска много да приказва, вместо да се упражнява в смирение и умъртвление... Всъщност каква стойност може да има това, което не произвежда смирение, любов, умъртвление, свята простота, мир и другите подобни добродетели?”416.

Св. Йоан говори за грешките, в които могат да изпаднат непредпазливите духовни ръководители:

Има такива, които се отнасят с душите, имащи видения, по следните неподходящи начини: заблуждават ги, или им слагат препятствие, или не ги водят по пътя на смирение ,или им помагат по някакъв начин да обръщат внимание на тези неща. От това произлиза ,че душите остават без истински дух на вяра и не се утвърждават в него, защото тези учители говорят много за даровете на феномените и за тяхното значение. С тези дълги разговори дават на душата да разбере, че отдават голямо значение на виденията и са много привързани към тях; и тогава душите правят същото- позволяват да бъдат обхванати от тези неща и по този начин остават не- изградени във вярата, не са празни и откъснати от такива неща, за да могат да летят във висините на тъмната вяра. Всичко това се поражда от начина на поведение и от това, което говори за тези неща духовният ръководител, и по този начин душата ги приема с лекота и много държи на тях,като този начин отвръща очите си от бездната на вярата417.

Някои изповедници, казва св. Йоан, правят още по-големи грешки,когато,“щом разберат, че някои души получават от Бога такива дарове, подтикват ги да настояват пред Господа Той да разкрие пред тях неща, които се отнасят са самите тях или за някое друго лице, а глупавите души (така пише св. Йоан Кръстни), се съгласяват да го правят, убедени, че е позволено да се пита за тези неща по този начин”418.

Ако не искаме да бъдем заблудени в извънредните феномени, да чуем какво ни съветва Светеца:

414 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49.415 Изкачване, II, 26, 18416 Също, 29, 5.417 Също,18, 2.418 Също, n. 7.

95

Трябва да настояваме да не обръщаме внимание на нито на един от видове на тези говори, за да не бъдем излъгани и да не се занимаваме прекалено с тях, но трябва винаги на направляваме волята си към Бога, съвършено изпълнявайки Неговия закон и Неговите съвети, в което се състои мъдростта на светците. Трябва да бъдем доволни от това да знаем истината и тайните на простия и истински начин, който Църквата ни предлага, защото това е достатъчно да разпали достатъчно волята ни, а не да ни поведе в лабиринта на високи и любопитни изследвания, където е нужно чудо,за да се избегнат опасностите419.

2) С доброта трябва да се отнасяме към лицето, което говори за тези неща

В това отношение Светецът пише: Досега много сме слагали ударение на това,че трябва да се отхвърлят свръхестествените съобщения и че изповедниците не трябва дълго да говорят и разсъждават с учениците си. Но, с това изобщо не искаме да кажем, че духовните ръководители би трябвало да проявяват такова негодуване и презрение към тези неща, че душите да се страхуват изобщо да говорят за това. По този начин биха допринесли за следното- душите да се затворят в себе си –и като не им се позволява да споделят, те биха паднали в много неподходящи неща. Всъщност, въпросните благодати са средства, с които Бог се служи, за да води тези души. И поради това не е правилно да ги презираме, да ги плашим или да се скандализираме от тях; съвсем обратно- трябва да се подходи с голяма благост и любезност, давайки им кураж и възможност да говорят, а ако е нужно,дори трябва и да им се наложи да говорят за това, защото някои души се усещат неприятно ,когато споделят за тези неща420.

3) Трябва да се стигне до знанието, че светостта не се състои в такива неща

Основната задача на духовния ръководител е да помогне на душите, които са поверени на него, “да отвърнат погледа си от тези феномени и повече да се фиксират на обекта на вярата”421, тоест, те да свикнат “на чистотата на духа в тъмната вяра, която е средството на единение”422.

Духовният ръководител трябва да им помогне да разберат, че тези феномени сами по себе си не са нещо съществено за светостта и “че едно дело или един жест на волята, който е направен от любов, в очите на Бога е по-ценен ,отколкото всички видения и комуникации, които човек може да приеме от небето, защото виденията и откровенията не са нито заслуга, нито вина. И има много души, които въпреки че нямат тези благодати, в съвършенството са несравнимо по-напред от тези ,които ги имат в изобилие ”423.

Заключение

Както сме видели, св. Тереза говори надълго за даровете, които тя е опитвала и дава много знаци и критерии, за да може да се разбере кога произлизат от Бога, кога от Дявола или кога са продукт само на нашата фантазия. Светицата говори за своя опит и подчертава важността да имаш подобен опит, но в същото време слага ударение на знанието по отношение на тези трудни за разпознаване неща424. Тя слага ударение на това, че най-доброто 419 Също, 29, 12.420 Изкачване, II, 22, 19.421 Р. GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 163.422 Изкачване, II, 19, 14.423 Също, 22, 19.424 Cравни Живот, 18, 2.

96

правило за разпознаване на тези феномени е правилото от Евангелието: Ще ги разпознаете чрез плодовете им425. Между автентичните ефекти и плодове , които тя изброява, главни са следните: мир, откъснатост от земните неща, послушание, растеж в любовта към Бога и към ближните, детски страх да не се обиди Бога, много жарки желания да се служи на Бога, а преди всичко напредване в смирението426. Според мнението на Света Тереза, всеки свръхестествен факт има за цел в духовния живот “да стимулира душите”427, тоест да ги подтиква да живеят в пълнота християнството, което се състои в любовта. От контакта с Бога душата излиза с дълбокото усещане колко тя е малка и нищожна, защото “Дух ът на Господ донася със себе си смирение”428, а смирението в душите “се разцъфтява в послушание”, което се състои “в послушание и податливост на Църквата”429.

Докато св. Терза, от своята страна, е дала благоразумни правила, за да могат да се разпознават автентични те феномени от фалшивите430, св. Йоан Кръстни не е имал тази цел431, но преди всичкое искал да насочи душите по пътя на единение; той желае да обясни нещата така, че душите да не бъдат препятствани от истинските феномени по пътя на единение и да не паднат в заблуждения от фалшивите феномени. Св. Йоан, подчертава ,че богословските добродетели – вяра, упование и любов, са единствения път, които води до единение с Бога, и поради това не е подходящо духовиян живот да се гради на феномени. Те имат своето значение и роля по пътя на единението, и затова не трябва така лесно да ги отхвърляме, но също така не трябва и да се спираме на тях повече, отколкото е нужно. Защото тези феномени имат своята важност само дотолкова, колкото помагат на растежа на живот на богословските добродетели.432. Светецът поставя ударение на това, че тези феномени имат релативна стойност, второстепенна, когато се говори за светостта433.

Може да се каже, че св. Тереза отдава по-голяма важност на мистичните феномени, отколкото св. Йоан Кръстни. Но, все пак те са съвсем съгласни ,че мистичните феномени не трябва никога да се искат. Ако Господ ги дава, Той знае защо води душата по този начин. Не трябва само да се искат нарочно и да се отдава прекалено внимание на тях, защото те не са същността на светостта. Имат своя педагогическа стойност и имат своето място в развитието на духовния живот.

ГЛАВА III

АКТУАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА РАЗПОЗНАВАНЕ

Въведение

Големи са опасности те за духовния живот, които могат да произлизат “от ентусиазма , безкритичното и наивно приемане на извънредните феномени” – така пише в

425 Мат 7:16.426 Cравни Живот, 20; Relazioni, 4, 13; Замък, VI, 4-6; 8, 3. 7.427 Замък, VI, 3, 1.428 Фондации, 8, 9.429 Cравни V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari» в: DES, II, стр. 1009.430 Сравни Живот, 28; Замък,VI, 8.431 Това не означава, че той не говори за плодовете и ефектите от тези феномени, които могат да послужат за

различаване истинските от фалшивите.432 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 30; F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49; Изкачване,

II, 27, 6.433 Cравни F. RUIZ, Teologia mistica, стр. 49.

97

своята книга за лични откровения и явления богословът Мучи434. Но, въпреки това, никога не е позволено да се отрича априори възможността за специалната Божия намеса в духовни я живот435. Защото, както говори Ф. Руиз, “Духът действа по начин ,който е трудно да се предвиди и да се класифицира”, и трябва да се ”избягват категорични разсъждения, било позитивни, било негативни”436.

Духовното разпознаване на извънредните феномени е много комплексно и трудно и “не рядко съществуват затруднения в разпознаването--дали става дума за паранормален, или истински мистичен факт”437. Разделението между естествени, над-естествени(напр. самовнушение) и свръхестествени,на теория е съвсем ясно. Но, в практиката е много комплексно – казва Маркоци, “било поради това, че някои естествени феномени могат да имат голямо подобие с необикновените феномени, било защото не рядко има една зона, която е почти съвсем непозната или поради това, че феномените от тези два вида се явяват понякога съединени или смесени, и тогава трябва да има много голяма предпазливост, за да се различат. ”438.

1. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ – ОБЩО

Разпознаването на извънредните феномени “се прави, общо взето ,според редовните критерии на разпознаване439. Но, изисква се и особено внимание. Б. Гоя говори как не трябва никога да се смята, че дадени феномени са претернатурални(необичайни), докато не се изключат всички възможности и обяснения,че са естествени”440. И поради това, преди да се разсъждава богословски дали това са нормални или свръхестествени феномени, трябва първо да се види, какви са реакциите и поведението на човека ,на който се случват тези феномени, за да сме сигурни, че те нямат причини в характера му, или че не са патологически. Конкретно, трябва да се размисля за субекта, съдържанието и обстоятелствата на феномена”441.

1. 1 Разпознаване на субекта

1. 1. 1 Съд за нормалността и ненормалността на мистичните феномени 434 Сравни G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, Elle Di Ci – Civiltà Cattolica, Leumann – Roma 2000,

стр. 21.435 Виж V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», в: Rivista di Vita Spirituale 42 (1988), стр. 161.436 F. RUIZ, Teologia mistica,Teresianum, Roma 2001, стр. 49.437 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993, стр. 8. Като

паранормални феномени смятаме «всички тези феномени, които, въпреки че имат естествена причина, излизат извън обичайните прояви. С тези се занимава, или би трябвало да се занимава- парапсихологията». Мистичните феномени-- в християнски смисъл са онези, които са предизвикани от неща, които са необикновени или свръхестествени. Те за обект на студия на учени и на богослови (също, стр. 7).

438 Също, стр. 9.439 Редовен критерий е индиректния, т.е., да се разпознава според плодовете, както казва Исус в Евангелието:

«По плодовете ще ги разпознаете...всяко добро дърво дава добри плодове; всяко лошо дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове... Значи, чрез плодовете можете да ги разпознаете » (Мат. 7:15-20). Така примерно, знаци на Божя дух са: съгласие Откровение, смирение, послушание, мир, търпение в страдание, забрава на себе си, свобода на духа, желание да се последва Христа, любов без интереси и така нататък, докато тенденциите, които говорят ,че става дума за фалшивост, са лицемерие, измислица, двуличие, надменност, тщеславие, самодостатъчност, непослушание, безпокойство, смущение, обърканост в душата и тези знаци говорят за злия дух. След това, знаци на човешкия дух са: егоцентризъм в съзнанието, както и в съществуването, търсене на компенсации и така нататък (сравни B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 78-85; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 474-487; A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 1015-1021).

440 B. GOYA, o. c., стр. 86.441 Също

98

Това, което прави един субект, може да бъде разбрано “само в контекста на този субект: в различните субекти едни и същи факти могат да имат различни значения и различни стойности. Психо-телесният феномен винаги се осъществява в една специфична личност и поради това психологическата преценка, която не взима това сериозно, не може да се смята за научна”442.Основният въпрос е дали субектът, с когото се случват тези извънредни феномени, може да се смята психически здрав или психически болен.

Първата задача на този, който трябва да разпознава мистичните феномени, е да изясни психическото състояние на човека. (Егзорцистът Аморт е постъпвал така: всички, които са идвали при него със съмнение, че са обхванати от дявола, е изпращал най-напред при психолога, а след това, когато психологът види, че не става дума за психическа болест,е изпращал при егзорцист.) Според Х. Гратон трябва да се изследват “различни сектори,които са строго психологически: културни и социални фактори; Физическата конституция, а преди всичко ендокринно-нервната; интелектуалните фактори; инстинктивно-чувственото развитие”443. Това проучване е необходимо, преди всичко когато се знае, че някои феномени които ни се струват извънредни и свръхестествени, “произлизат от физиологическата, чувствената, психологическата или пара психологическа основа на човека”444. Някои между тях, “като екстази, видения, явления, вътрешни говори, които са в съгласие с личните желания, са плод на слабост или на изтощеност на разума, на много живо въображение, на мъчително желание за сигурност в отношението към Бога, на определени пара-психологически предразположения”445. Също не трябва никак да се подценява “влиянието на характера в тези случаи: прекалено чувствителния темперамент, ако човекът е с голямо желание за извънредни опити, може да предизвиква усещане, че се виждат видения и че се чуват мистериозни думи”446.

Всички големи учители на духовния живот подчертават колко много тук може да се намеси природата ни, която има склонност много лесно да си изработва въображения и да ги смята като истински. Опит за това са имали вече и св. Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни, който обръща внимание на това при тези хора, чиято природа има склонности за такова нещо»”447. По отношение на това В. Мака пише:

Пасторалният опит показва с каква лекота определени хора, склонни към сънуване и неуравновесени, се стремят към следните неща: - преувеличаване- обикновено става дума за несъзнателно усещане за мегаломания в тези хора, които са пълни със себе си(самолюбиви) и без точно виждане на религиозните реалности;- илюзия- схващане, което не отговаря на някой определен подтик извън човека, на когото се случва. Това е едно фалшиво, неясно схващане, предизвиквано от външно усещане, деформирано от ненормално действие в общ смисъл, или плод на въображението.- халюцинация- е схващане, което се случва без обект, и тогава човек смята ,че вижда неща или има усещания, без наистина да възприема нещо от външния свят и без съответствие с това, което му се струва че вижда, чува или усеща. Има се усещане, че нещо се вижда, чува, случва се и това се причинява съвсем реално така, че не може да се различи реално ли е или не е реално.Ако към това се прибави и опасността от истерия с патологическо развитие на нормалното въображение и склонност към това да се осъществяват неща, които са въображения, и ако е свързано с психо - неврастения,(когато нервната система е

442 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c.,стр. 233.443 Цитирано в C. BECATTINI, art. cit., стр. 419.444 B. GOYA, Direzione spirituale, стр. 76.445 Също, стр. 76-77.446 Също, стр. 86.447 V. MACCA, art. cit., стр. 156-157; сравни също Замък, VI, 9, 14- 15; Основавания, 8, 6; Изкачване, II, 18, 8.

99

много отслабнала), и ако е свързано с усещането на дълбока мъка-- може да доведе човека да бяга от реалността и да влиза в нереалността, като вярва, че това всичко е реално-- тогава става ясно, колко сериозно трябва всичко да се изследва, а не веднага и лесно да се приема 448.

Наблюдаването на поведението и на реакциите на човека трябва да ни дадат сигурността дали тези феномени нямат произход в характера на човека, или имат патологически произход, или става дума за симулации и измами.449. Така на пример, за феномени с психо-патологическа причина пише Дж. Дакуино:

В невротичен екстаз човек, на това което той би искал да види като осъществено, приписва свръхестествена стойност. Той си въобразява, че свръхестествените сили са склонни към него и че така получава отговор на своите проблеми. Но, всъщност се намира в състояние на патологическа “хипер вяра ,така че очаква божествено откровение. Такъв човек е убеден, че Бог директно му дава особено послание чрез опит, който се нарича “откровение”, а това всъщност не е нещо друго ,освен желание, проектирано върху Божеството. По този начин човек задоволява своите несъзнателни импулси. Болният човек, очевидно не обяснява като анормален своя екстатичен или мистичен подтик; той се усеща, наистина, като избран за едно особено Божествено послание. Религиозните халюцинации са най-често срещани. Тези феномени са свързвани с истерически механизми и може да се забележат в един вид на автохипноза . Може да се случи , това което се смята като мистичен опит, да представлява момент на разделение между емоционалността и рационалността, става дума за преходно, радостно, приятно, извънредно преживяване, и човек го интерпретира като свръхестествено,докато всъщност става дума „несъзнателно бягство”за да се получи задоволяване на желание, което по друг начин не е могло да се осъществи450.

Все пак, “някои психически проблеми, някои реални болести – пише Р. Завалони – могат да се включват и в автентичните мистични състояния и по този начин се смесват така, че става много деликатно да се различи това, което принадлежи на истинската мистика и това, което произлиза от патологически фактор. Освен тези затруднения, има и други, които произлизат от фалшификация на мистичния живот, и всичко това затруднява нещата така, че често става много трудно да се отдели истинското от фалшивото”451. Практиката показва, че “истеричните лица често прибягват до извънредното, за да обърнат внимание на другите върху себе си”452. Когато се забележи, че някой иска другите да му обръщат внимание и копнее за грандиозното, общо взето това трябва да се смята за съмнително”453.

Тук също не трябва да бъде подценено действието на дявола, който има мощ да имитира свръхестествените дарове и който освен това, “може да се намесва в патологията на човека така, че да не може ясно да се различи кое е от дявола, и кое е от болестта на

448 Също, стр. 157.449 Виж B. GOYA, Direzione spirituale, стр. 86; V. MACCA, art. cit., стр. 160.450 G. DAQUINO, Credere e amare, Mondadori, Milano 2000, стр. 87-88. «В екстатичните психоневрози влизат и

тези, които психиатрите в Израел наричат “синдром на Ерусалим”. От този синдром се разболяват всяка година няколко стотици поклонници. Те, по време на посещение на Светия град и на различни свети места, изпълнени с прекален мистицизъм,се случва да се идентифицират с някое лице от Стария или Новия Завет; така някои от християните твърдят за себе си, че са Йоан Кръстител или някои от апостолите или самия Исус Христос; докато някои от евреите смятат, че са Давид, Аврам или някои от пророците. Възникването на тези симптоми е свързвано с толкова силна емоция и някои хора имат толкова голямо желание за идентификация да живеят в своето прекалено мистично въображение » (също, стр. 88).

451 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 178.452 Също, стр. 179.453 Също

100

човека”454. Габриел на св. Мария Магдалина казва, че въпреки , че дяволът в тези феномени може да има значителна част, все пак455, “трябва да се каже, че много повече отколкото обикновено това се мисли, тези неща имат естествени причини, които са резултат на психически аномалии, а не произлизат от дявола. Света Тереза, въпреки, че много добре е опитала колко дяволът може да влияе на извънредните феномени (сравни Живот, 28, 10), все пък не се е опасявала да каже за тези неща следното: «това, което ни нанася вреда, не е толкова дяволът, колкото нашето въображение и лошо разположение. А особено меланхолията: жените са по естество много крехки, а да не говорим още за любовта към себе си, която е много фина, изтънчена » (Основаване ,4, 2). Това, което казва Майка Тереза, е много важно, защото произлиза от опита й, и напълно е в съгласие с резултатите на психологията, защото тя подчертава ,че «много пъти се заблуждаваме, въпреки че не го искаме » (също)”456. Всичко това задължава този, който трябва да разсъждава върху подобни явления,за “да състави сериозна диагноза”, а преди всичко, когато се знае ,“че дори и при истинските мистици, по-лесно отколкото обикновено се мисли, могат подсъзнателно да се вмъкват в свръхестествения опит и патологически елементи” – казва В. Мака457. И затова ни е ясно колко са важни съветите на св. Йоан Кръстни.

И така, по отношение на тези феномени, A. Brenninkmeyer предлага следния принцип : “В присъствието на чудесното в религиозната област, докато не е доказана интервенция, която надминава природата, нека се спазва най-голям скептицизъм”458. В такова проучване на човешките компоненти не трябва да се изключва дори този човек, който води добродетелен живот, даже и превъзходен. Същият автор Brenninkmeyer казва да “не се допуска някой феномен да се смята като надестествен или свръхестествен, докато това не е абсолютно проверено”459. Разбира се, всичко това се отнася за тези феномени ,които са известни публично и затова трябва да се правят толкова строги проверки, като тези,при които имаме провъзгласяване на светци.

M. SZENTMÀRTONI казва, че изпита на личността се осъществява “чрез психиатрическо изпитване с помощта на биологически и психологически тестове. Ако човек има някакви болести, те могат да се забележат също и в обикновения живот, а не само когато се случват някои извънредни феномени. Тези симптоми са следните: слаба продуктивност или безредие в действията, неспособност за отношения с другите хора и специфичен начин на разбиране. И чак когато се установи, че човекът няма психическа болест-- виденията, чуването, екстазите и другите извън сетивни комуникации,стигми и др.подобни-- могат да бъдат смятани като свръхестествени, а не патологически”460.

Не трябва да се забравя, че автентичният мистичен опит “не изключва от себе си, в мистиците, съществуването и на естествени феномени, било физиологически, било патологически, които биха могли да бъдат приписвани на тяхната собствена психология, извън нормална или болна, как то това може да се случи на който й да било човек”461. Ясно е, че и тези хора, които имат някаква психологическа неуравновесеност, могат да имат истински мистични феномени ,които не произлизат от тази неуравновесеност. Но, тогава става още по-трудно да се признаят публично такива феномени, въпреки,че са съвсем автентични.

454 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 41.455 «Знае се, че в нашите сетивни сили дяволът може да действа директно. Но често няма нужда да се

позоваваме на дявола, за да обясним определени явления. Не е невъзможно да става дума за халюцинации» (GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 101).

456 V. MACCA, art. cit., стр. 158.457 Сравни също458 A. BRENNINKMEYER, Traitement pastorales des névrosés, Lyon-Paris 1947, стр. 60, цитирано в V. MACCA,

«Vita spirituale e fenomeni straordinari», art. cit.,.стр. 158.459 Също.460 M. SZENTMÀRTONI, In camino verso Dio. Riflessioni psicologico-spirituali su alcune forme di esperienza

religiosa, San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) 1998, стр. 180.461 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр.

101

R. Zavalloni казва ,че много изследователи на мистичните феномени не са различавали достатъчно “това, което е съществено и това което е второстепенно, за да различат съществените неща от някои патологически особености. Според De Sinety мистиците могат да се разделят в четири категории: a) мистици, които имат тежки форми на психопатология; b) невротични и психопатологични мистици; c) автентични мистици с леки аномалии; d) автентични мистици изцяло без неуравновесеност (това е казано релативно, защото всеки човек има поне минимални неуравновесености)”462. Тъй като “контакта” между Бог и човек в свръхестествените феномени се “осъществява винаги в един психологически конкретен контекст, в конкретно човешко “естество”, което, и в “най-възвишения «опит», не може да бъде «съблечено» от своя характер, от своите идеи и представи, от своето здравословно състояние--всички тези реалности трябва да се взимат насериозно, за да се даде преценка за извънреден факт. Ролята на психиката в религиозния опит е по-голяма, отколкото това на пръв поглед може да ни се струва, и поради това, много е трудно да се даде правилна преценка до минимални подробности и да се каже със сигурност, че става дума за свръхестествено потекло и последователно развитие на харизма. Според В. Мака, богословът трябва да остави на компетентните учени проучването на евентуална психологическа аномалия, а той ,за да отсъди, ще очаква преди всичко това ,което се отнася за a) уравновесеността, зрялостта и реалистичността на този човек; b) искреността,с която е придружена тази уравновесеност; c) ‘предразположението’, или склонността , която съществува в човека към свръхестествените неща”463. Силната и уравновесена личност, която не е привързана към материалните интереси и е съсредоточена върху собствения си “вътрешен” живот, която знае да помири по действителен начин личните и социални реалности, която върши своите задължения с най-голяма автономия и отговорност – всички тези аспекти са благоприятни, когато се разсъждава за човека ,на който се случват свръхестествени неща-- и тези са нещата,които разграничават истинския мистик от шизофреника464. Освен това, “автентичният мистик не се съмнява, че сам Бог му ги е «показал»”, но, все пак “настоява да се съмнява за това, което му се случва и настоява и действа това да не се случва”465. Знаейки, че Бог не може да бъде “материализиран” в извънредното събитие, “мистикът придава винаги релативна стойност на това, което му се случва, със смирение и подчинение на волята Божия ,която действа като чист дар”466.

1. 1. 2 Ефекти и плодове на мистичните феномени

След като сме казали, че в човека трябва да се вижда уравновесеност, зрялост, реалистичност, искреност и вътрешна свобода, трябва да се “настоява да се види и това “извънредно” в конкретното изпълнение на добродетелите”467, защото всяка проява на автентичното свръхестествено оставя своите ефекти и плодове в човека. Ефектите, които се проявяват в поведението на човека са именно това, което “различава по абсолютен начин” мистичните феномени от патологичните халюцинации468. Тези феномени, ако са автентични, трябва да оставят позитивни морални и духовни последствия в личността и в нейното поведение. “Автентичният опит – пише М. Szentmartoni – не се състои само в това, че той се случва и че е проверен. Всеки човешки опит, е всъщност нещо повече от външно събитие: този опит включва също и начина, по който той се приема и интерпретира от човека, в който се случва. И поради това автентичността на опита е функция на автентичността на този

462 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 173.463 V. G. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», art. cit., стр. 162.464 Сравни C. BECATTINI, art. cit., стр. 439.465 Също, стр. 440.466 Също467 V. MACCA, art. cit., стр. 162,468 Сравни R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», art. cit., стр. 173.

102

човек”469. Или казано с по-прости думи, автентичният опит променя човека и го прави по-автентичен.

Значи, промяната на човека е гаранция за автентичността на мистичния опит. Става дума за преобразуване на начина на съществуване, живеенето и действието на човека. Нормално е да се види промяна в областта на духовната зрялост: теологична, морална, еклезиална и психологическа, и че те са докоснати от мистичната благодат470.

В. Мака говори, че отблясъкът на тези свръхестествени неща и преобразяването на човека трябва да се проявят “преди всичко в по-дълбокия живот на богословските добродетели, които са по-интензивни, по-постоянни, по-щедри в присъствието на смирение, откъснатост от извънредни неща, в пълно послушание към ръководителите и настоятелите.”471. Но, все пак, най-важният критерий за разпознаване е дълбокото смирение, докато при фалшивите феномени няма смирение 472.

Общо взето, поведението на човека трябва да покаже ,че той е мотивиран “интензивно да търси само славата Божия, и то по особен начин чрез служене на братята”473.

1. 2 Разпознаване на обекта

Второто нещо, където трябва да се прави различаване, е дадено от съдържанието и конкретните обстоятелства на феномена, който се случва.

1. 2. 1 Обсъждане съдържанието на феномените

Обсъждането се състои – казва М. Сентмартони - в сравняване на “шизофреничните халюцинации и мистичните феномени. Халюцинациите обикновено имат неприятелско съдържание – че някой те гони или нещо подобно – докато мистичните феномени обикновено имат като съдържание положителни и подтикващи неща; шизофреничните халюцинации предизвикват прогресивно раздвояване на личността, докато мистичните опити носят обогатяване и подсилване на личността”474.

Освен това тези дарове, ако са автентични, “имат като цел да стимулират душите да живеят в пълнота вярата и стават истински харизми във подкрепа на общото добро”475,тоест, насочени са “към служене на другите, на общността на Църквата”476. И поради това е ясно, че “трябва да бъдат в съгласие с Откровението, Традицията и Учителството на Църквата,

469 M. SZENTMÁRTONI, In cammino verso Dio, o. c., стр. 181. 470 Виж F. RUIZ, Le vie dello Spirito, o. c., стр. 342. 471 V. MACCA, art. cit., стр. 163.472 По това отношение пише J. B. SAINT - JURE: «Колкото по-вече Бог въздига душата със свръхестествено

действие, толкова по-вече й дава светлини ,които влага в нея, и тези светлини й дават да види по-ясно своите недостатъци, своите грехове, своята недостатъчност. Докато демонът не действа така: той, напротив, следва обратния път-- доколкото това му е възможно, скрива нейните несъвършенства и нейната слабост, за да й покаже предполагаеми добродетели, които тя всъщност няма, и по този начин душата е заблудена: така той я убеждава, че е достойна да има тези видения. С това нямаме намерение да кажем ,че на една душа, на когото Бог наистина е дал някои свръхестествени феномени, не може да бъде и след това поразена от надменност, и че дяволът не може да я изкушава със суети: разбираемо е, че може да се случи и това. Но, само искаме да кажем, че тези благодати сами по себе си, не дават душата да става по-надменна, но да става по-смирена» (J.-B. SAINT-JURE, L'homme spirituel ou la vie spirituelle traitée par ses principes, vol. I, Paris, Lecoffre, 1889, стр. 317, цитирано в G. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 62-63).

473 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87.474 M. SZENTMÁRTONI, In camino verso Dio, o. c., стр. 180.475 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87. Св. Павел когато говори за харизми казва че «на всекои е дадена

особена проява на Духа за обща полза» (1 Кор 12, 7).476 L. J. GONZÁLEZ, Guidati dallo Spirito. Accompagnamento Spirituale di Stile Integrativo, Libreria Editrice

Vaticana, Città del Vaticano 1998, стр. 187.

103

според принципа на това, че Бог не си противоречи, нито действа напразно без достатъчна причина”477.

1. 2. 2 Обсъждане на обстоятелствата,при които се случват феномените

Обстоятелствата, които придружават извънредните феномени ,“трябва да имат сериозност и достойнство, а да се изключват екстравагантността, неприличието, комичните елементи”478. Освен това, “не трябва да съществуват прояви, които говорят за съмнение: било някакво противоречие, търсене на слава и известност чрез парадиране – говорене за себе си и липса на подчинение на Църквата. Ако са присъстващи тези елементи ,тогава трябва да се съмняваме, че феномените са истински. А още по-малко е позволено да се случват офанзивни атаки срещу любовта към ближните, а особено към Църковните пастири”479.

Освен това, тези феномени трябва да показват в човека “мир, радост, кураж, спокойна сигурност, която произлиза от Господа”480. Ако става дума за видения, чувания и откровения, “общо взето, позволено е само в първия момент на събитието да се усеща объркване, безпокойство и уплаха”481.

2. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ – ПО ОТДЕЛНО

2. 1 Разпознаване на видения и явления

Според учението на св. Тома,“явленията на Исус Христос – както и на Мария – не се случват чрез телесно присъствие, но само се представляват, а се случват чрез действието на ангелите”482. Според св. Тереза Авилска, явленията, които “като обект имат Самия Бог, общо взето трябва да се разбират ‘като представляване на истината’483, а не става дума за интуитивно видение, което е резервирано за живота в небето”484.

Телесните видения или явления са екстремно опасни и според класичното учение на големите учители, трябва да се обръща особено внимание на тях485. Видението е “натурален акт в своя психологически механизъм, но може да бъде свръхестествен поради начина, по който се случва”486. По отношение на комуникациите, които се отнасят за гледането и чуването (явленията), може да се каже, че тяхното първоначалното съдържание (обективността им), е зависимо от субективните фактори и по някакъв начин ,също деформирано. “Явлението е – пише Ф. Ливерациани - като вода, която извирайки от извора, тече и формира поток,река , и тече из територията. Среща се с различни предмети, които я

477 B. GOYA, o. c., стр. 87.478 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 32.479 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87.480 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.481 Също.; сравни също св. Игнатий Лойола, «Regole per discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª serie, в: ID., Esercizi

spirituali, nn. 313-336.482 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1068. «Всъщност е абсолютно невъзможно едно и също тяло да се намира по

едно и също време на две места; и значи, че за да се яви в тяло на земята, трябва да изостави небето, а това не е много вероятно. Св. Тома допуска такова явяване в тяло само за Исус Христос-- на св. Павел, когато се е намирал по пътя към Дамаск» (също).

483 Замък, VI, 1, 6.484 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1068.485 Сравни V. MACCA - M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche», в: DES, I, стр. 577.486 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici» art. cit., стр. 169.

104

замърсяват”487. Явленията и другите свръхестествени комуникации, винаги са “по някакъв начин, не нарочно и несъзнателно дело на този ,който го приема”488. Тъй като явленията могат да имат Божествен произход, от дявола или да бъдат просто човешки (психологични, дори и психопатологични ) или могат да бъдат продукт на обикновена халюцинация489 (индивидуална или колективна), или обикновен сън с отворени очи (който могат да видят и повече хора, защото психологията познава случаи,в които някакви сънища са били споделени с други хора – обществен сън)490, тяхното разпознаване е много комплексно и трудно. Все пак, трябва да се има предвид, че автентичният мистичен опит , както вече сме казали, “не изключва сам по себе си, съществуването в мистиците на естествени феномени, било физиологични било патологични, които биха могли да бъдат предадени на тяхната конкретна психология, ненормална или болна, както това може да се случи при всеки човек. Все пак, трябва да се каже също така, че обяснения или психопатологични редукции могат да се приемат само когато става дума за тези явления, които от богословска гледна точка могат да се смятат като фалшиви. Когато става дума за автентични мистични феномени, които богословието проучва със своите специфични методи, може да се случи в същото време да има в човека халюцинации и други патологически феномени. И както парамистичните феномени не влизат по същество в мистичния опит, така и евентуално- едновременните психически феномени не са сами по себе си достатъчен богословски съд за целия мистичен опит да бъде определян като негативен. Значи, съществуват мистични факти, които са ‘не-нормални’ само в статически смисъл и на които чисто богословският съд не трябва задължително да дава психопатологическа интерпретация”491.

487 F. LIVERZIANI, «Le apparizioni della Vergine Maria tra il soprannaturale e il paranormale» in La Ricerca Psichica. Studi di parapsicologia sulla sopravivenza e sul sacro, Istituti Editoriali e Poligrafici Internazionali, Pisa – Roma VI/1 (2000), стр. 58. Според този автор «явления на Пресвета Богородица могат да се случат, в едно и също време по три различни начина: 1) лично на Мария от Назарет, майката на Исус, която живее в небето; 2) може да се случи по този начин да се концентрират и насочат всички човешки мисли върху Мария; 3) тези, които приемат явлението – едни човек или повече - да имат способността за приемане- по особен начин да могат да приемат явлението.» (също, стр. 58-59).

488 Също, стр. 59.489 За отношенията между халюцинации и видения виж G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c.,стр.

51-60; C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici: linee di interpretazione psicologica» в: AA.VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, o. c., стр. 402-404; B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria: elementi per una riflesssione» в: La mistica, o. c., стр. 455.

490 Сравни. F. LIVERZIANI, art. cit., стр. 59.491 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, стр. 57-58. По отношение на това-- казва F. Liverziani, --

въпреки че някои претендирани явления на Мария могат да се дефинират като халюцинации, това не означава, че веднага трябва да се се изключиот тях какъвто и да било божествен елемент. Вместо строгата логика –или-или, той не прави такива строги граници за толкова изтънчени реалности. «Там,където доминира било духовното, било паранормалното, всяка реалност се предава на другата и това се случва винаги, поне в един относителен смисъл, може би и минимален (...). Явленията на Богородица, въпреки че имат свръхестествен произход, имат и един пара нормален аспект (...). Богородица е като слънце, което сияе поради изобилието на енергия, и чиито лъчи се разпространяват навсякъде, където им се отвори път. Но, както светлината на слънцето е затъмнена от облаците на нашата атмосфера, така светлината на проявата на Мария може да остане затъмнена от облаците на нашите човешки предубеждения, на нашето незнание, на нашите страсти (...)» (F. LIVERZIANI, «Le apparizioni della Vergine Maria tra il soprannaturale e il paranormale» в: La Ricerca Psichica, VII/1(2000), стр. 66-67). «Значи, ако явлението не е придружено с чудесен знак, който надминава естествените закони и редовни събития, и ако всичко може да бъде обяснено като естествено или парапсихологическо, няма още богословски причини за да се порицава в едно такова видение възможността, че произлиза от Бога. Голяма грешка е, когато прекалено бързо се охарактеризира, без разпознаване, като възможно или невъзможно фактът да произлиза от заблуждение на дявола или от човешка илюзия. Ето защо много богослови, а на първо място К. Ранер, изискват определена "снизходителност " по отношение на опита на виждащите, смятайки, че могат да се приемат, че произлизат от Бога, въпреки че не се приемат всички детайли. Също трябва да се знае, че ако е призната автентичността на определено видение от Църквата(според външните критерии), това не означава, че веднага трябва да приемем всеки детайл и съдържание на видението»: I. DUGANDŽIĆ, «Ukazanja, viđenja, objave. Teološka mogućnost i značenje tih nesvakidašnjih pojava» в: Molitveno – pedagoški seminar, Informativni Centar Mir, Međugorje 1998, стр. 28. Може да се види още K. RAHNER, Visionen und Prophezeiungen, Questiones disputatae 4, Freiburg 1958, стр. 26. Известни са случаи в които са се потвърдили индивидуални грешки в автентични видения и откровения на

105

Външните и въобразителни видения сами по себе си са несигурни. “Когато се чуе или види едно съдържание, нужна е и интелектуална интерпретация от страна на човека ,който е видял или е чул: и това дава възможност за лично разсъждение, което може да бъде и в заблуждение”492. По отношение на това E. Aнчили пише:

Всъщност, когато човешкият интелект трябва да ‘интерпретира’ един феномен, винаги е изложен на всичките опасности на заблуждението, които са собствени на интелекта. Св. Йоан Кръстни е показал колко е лесно да се даде прекален смисъл на думите, които са се чували, или дори погрешно, защото човек е естествено склон да дава интерпретации,които са в съгласие с неговите собствени желания и собствени замисли. Трудностите за интерпретация са свързвани с тези, които се отнасят за произхода на виденията, които могат да произлизат, не само от Бога, но също и от демона, или от собствената спонтанност, която действа подсъзнателно, нахлувайки и опитвайки се да се изрази, в определи моменти, в нивото на съзнание. Това е възможно, защото, според учението на модерната религиозна психология, психологическият механизъм на външните и въобразителни видения не е различен от този на халюцинациите493, въпреки че тяхната причина е съвсем различна. В същност, в случая на халюцинации причината се намира в болестта; докато в истинските видения причината е ‘божествена’ и се състои във влиянието на Бога бърху душата494.

В това не трябва да се подценява действието на дявола, който може да има влияние на телесните сетива и който може да имитира откровения и видения, а особено за бъдещето, така че може да се каже, че “дяволските имитации на свръхестествени феномени са толкова многобройни, както и истинските”495 – така смята Е. Анчили.

2. 1. 1 Правила за разпознаване на виденията

Сравнително лесно е да се провери автентичността на интелектуалните видения, които са придружени от силна сигурност и не са под влияние на дявола, защото сътворените духове не могат да предизвикват мисли496. Могат да се разпознаят “особено от природата и от съдържанието на същите”497.

Но, трудно е да се направи проверка на външните и въображаеми видения, именно защото при тях могат да се случат всякакви видове влияния на дявола, както и влияние на собствената фантазия498. Въпреки,че телесните видения могат да имат и свръхестествен произход, но все пак, “според опита и учението на големите мистици, те са много редки”499. Тук, при тези телесни видения, често става дума за илюзии и естествени халюцинации или

светците. Виж стр., 77, бележка 94 и стр. 78, бележка 102 на тази теза. 492 G. D. MUCCI, o. c., стр. 40.493 Усещането за сигурност и присъствие, което усещат мистиците, по смисъл не се различава от това, което

усещат тези, които имат халюцинации (сравни R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, стр.172).

494 E. ANCILLI, «Visioni e rivelazioni», в: AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 474 –475.

495 Също, стр. 475.496 Сравни. S.Th., I, 111, 1 e 2; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni,

o. c., стр. 46.497 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 22; Сравни също Замък, VI, 8; Живот, 27, 2-3. 498 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070; G. MUCCI, o. c., стр. 46.499 V. MARCOZZI, o. c., стр. 19. Както вече казахме, св. Тереза, въпреки че е имала изключително богат опит

във виденията, е казала че не е опитвала нищо подобно. (сравни Живот, 28, 4).

106

дяволски заблуждения, и поради това големите мистици, съветват най-голямо благоразумие по отношение на тези видения500.

Тъй като виденията и явленията могат да бъдат също и “плод на подсъзнанието, което спонтанно действа в хората, които имат склонности да копнеят и да се поддават на чудесното и чудотворното”501, изисква се голямо благоразумие от страна на духовния ръководител, който трябва да “съветва и да изисква да лицето да изостави интереса си за видения, но да поддържа редовен молитвен живот”502.

Понякога човек може да бъде подтикван чрез видение към една определена мисия, примерно, да започне някаква апостолска мисия, да основава нов орден или др.подобни. В този случай “духовният ръководител трябва да даде разрешение или да забрани, според личното и еклезиално убеждение за мисия, което е получено в светлината на чистия разум, просветлен от вярата”503. Критериите за разпознаване на видения могат да се сведат до три504: 1) моралните и психически качества на човека; 2) обективното съдържание на феномените; 3) ефектите, които виденията произвеждат в човека.

Значи, духовният ръководител трябва, преди всичко, да направи проверка на психичните качества на човека, тест трябва да се види има ли човек някаква психологическа неуравновесеност, защото ако човек има такива психологически затруднения, халюцинации, илюзии, тогава много е съмнително виденията или говорите да са наистина свръхестествени. Задълбоченото проучване на личността на човека трябва да се разшири върху неговото приспособяване към обкръжението, върху психосоцилната му зрелост и последователност в поведението. Нужно е да се направи много детайлна проверка на обстоятелствата, при които се е случил феномена, различавайки добре психо-физиологическо то състояние, което феноменът задължително произвежда в човека-- от патологията на психично болния. Вероятността за автентично явление се намира почти изцяло само в уравновесената, силна и ведра личност. Между моралните качества на човека, които имат най-голямо значение, е преди всичко достоверността. Тъй като става дума за опит, който е известен само на човека, на когото уж се случват тези феномени, ако той не би бил искрен, се изключва всяка възможност да се започне сериозно богословско-духовно изследване. Но, не е задължително, за да биха били тези видения истински, човекът, който ги има, да е вече свят. Разбира се че, ако става дума за лица, чиито добродетели са извести, Божествен произход на тези феномени може да се очаква повече, отколкото при другите.

Освен това, духовният ръководител трябва да анализира съдържанието на видението (откровението). Това може да даде сигурни указания за автентичността на тези видения, когато например, този човек, в своите богословски, културни и естествени способности никога не би могъл да разбере и да знае такова нещо, ако не би ставало дума за интервенция на Бога.505. Когато се направят и тези изследвания, “все още винаги е трудно да може да се каже, че феномените са автентични, но се прави заключение ,че нищо не се противопоставя на това ,даденото видение да произлиза от Бога, без това да се смята позитивно, тоест че е автентично. Когато съдържането на видението не е достойно за Бога, то сигурно не

500 Сравни също; Изкачване, II, 11, 2. 7-8; 16, 5-6. 10; 17, 7; 18, 3-4; Живот, 28, 4; Замък, VI, 9, 14-16. Също и св. Павел Кръстни, голям мистик и много опитен духовен ръководител, е в пълно съгласие със св. Йоан Кръстни, когато подсказва: «Тези видения и други неща, колкото са по-чести, толкова са по-съмнителни. И поради това най-добре е винаги да се отхвърлят с постоянство... ако са от Бога, въпреки че са отхвърлени, ще направят своя ефект. » (S. PAOLO DELLA CROCE, cit. in V. MARCOZZI, o. c., стр. 19-20).

501 G. D. MUCCI, o. c., стр. 46-47.502 Също, стр. 47.503 Също504 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni nella vita spirituale, o. c., стр. 144-162; E.

ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 478-480; A. POULAIN, Delle grazie d'orazione,o. c., стр. 371-425; C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici», art. cit., стр. 438-439; G. D. MUCCI, o. c., стр. 60-61.

505 Срвани E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 479; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, стр. 48; Ясно е че тук трябва да се правят и другите изследвания, защото това може да прави и дявол.

107

произлиза от Него; но, дори съдържанието да е и най-благородно, това само от себе си не показва ,че има произход от Бога”506. В началото не трябва веднага да се смята, че става дума за свръхестествени или паранормални причини, докато не се изчерпят всичките естествени обяснения507. Когато става дума за явления, Божия интервенция може да се допусне, “само когато може да се докаже ,че конкретното съдържание на видението не може да се основава на възможностите на сетивно-духовните способности (памет, въображение, подсъзнание, пара психология, като телепатия и др.подобни) на човека, който казва, че има видение”508.

Духовният ръководител трябва дълго да прави проверка какви са ефектите от виденията в човека509 . Но, и тук трябва да бъде внимателен в разпознаването,“защото не всеки добър ефект веднага означава, че става дума за свръхестественост на видението, защото тези ефекти могат да произлизат и от други причини”510. Човек трябва да проявява “ преди всичко незаинтересованост към материалните ползи, простота и бедност на живота, избор на Христос и стремеж за единение с Него, реално съединяване на вътрешната свобода и послушанието, благоразумие и смелост, дискретност и храброст. Най-важно нещо за наблюдаване трябва да бъде преплитането на сигурността, че е “видял”, съмнението за възможността видението да е било фалшиво (или поради психофизически причини или поради влияние на демона) и на пасивността, с която показва, че дава само относителна стойност на феномена-- и преди всичко да уважава, дори с цената на тежки унижения, съвършените добродетели на християнския живот: смирение, подчинение на Господа, Който действа чрез Църквата и послушание на тези, които в Църквата имат глас”511. Ако съществува такова поведение, и то в нормална и здрава личност,това говори положително, че произхода на видението е от Бога512.

2. 2 Разпознаване на говори

506 E. ANCILLI, art. cit., стр. 479. 507 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1058508 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 52. 509 Именно тези ефекти са това, което различава «по абсолютен начин виденията и говорите на мистиците от

патологическите халюцинации» ( R. ZAVALLONI, «Grazie e fenomeni mistici» в: AA.VV, Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 173). Но трябва да си припомним, че не могат да се очакват и изискват същите ефекти и плодове от пророческите видения и от мистичните. Защото мистичните видения се отнасят само за човека, на когото се случват и за неговия личен напредък, а пророческите видения-- напротив, от самото свое начало имат явен и обществен характер. «По отношение на това, което касае опита на виждащия пророческо видение, мистичното видение винаги произвежда много по-интензивно и по-силно влияние върху личния живот на този, на когото се случва. Това е разбираемо, защото хората, които имат мистични видения, общо взето, вече се намират на една сравнително висока степен на светост, докато тези които имат пророчески видения, често са обикновени вярващи избрани "случайно", и често става дума за деца, които са още незрели за по-дълбоки мистични опити. Ето защо,тези видения не влияят толкова ясно и силно на виждащия и той може да се развива по-бавно към зрялост и светост в своя личен и духовен живот. Тъй като става дума, преди всичко за харизма, която е дадена за другите, виждащият има винаги нужда от някой , който е по-напреднал в тайните на духовния живот,за да може този ръководител да го води в правилна посока, иначе може да се случи разминаване между ролята, която му е дадена и между светостта на неговия личен духовен живот. Поради факта, че става дума за виждащи, които са предимно деца, ако техните видения имат телесен и обективен характер (общо взето там става дума за три измерения), противно на мистичните видения,тези видения остават по-повърхностни и не произвеждат никога бързи и непредвидени промени във виждащия. Това значи, че промените в живота на тези виждащи се случват сравнително бавно. Ясно е,че може да се случи и да не се промени техния живот, ако те не са отворени да напредват. » (I. DUGANDŽIĆ, art. cit., стр. 26-27).

510 E. ANCILLI, art. cit., стр. 480.511 G. D. MUCCI, Rivelazioni e apparizioni, o. c., стр. 61-62; Заедно със смирението, послушанието е един от най-

сигурните знаци за автентичност: «Тереза Авилска, Маргарита Мария Алакок и Джема Галгани са вечни модели на такива,които са видели повече от другите, но са били и послушни повече от другите» (също, стр. 48) Бл. Мария на разпнатия Исус, когато е имала левитации ,слизала е веднага щом настоятелката й е нареждала.

512 Сравни също., стр. 62.

108

Известно е, че много болни от шизофрения или по-общо, болни от психози, изживяват нещо което може да бъде подобно на вътрешни думи. Халюцинации на чуване се срещат също и при болести- при тези които имат много висока температура, или са отровени от алкохол, или от наркотици. Освен това могат да се чуват думи и в сънищата или по време на хипнози или др.подобни състояния513. Когато става дума за въображаемо говорене, главната норма, за да се различат автентичните от фалшивите (дяволски или чисто естествени), винаги е “внимателното изпитване на ефектите и плодове те,които се произвеждат в душата. Тези, които произлизат от Бога ,оставят душата в смирение, жар и желание за жертва, дух на послушание, желание да се изпълняват съвършено задълженията; тези които произлизат от човешкото естество, не произвеждат нито един плод; а тези които произлизат от дявола, произвеждат сухота, неспокойствие, неподчинение на настоятелите и на Църквата, тщеславие и подобни не-положителни ефекти.”514.

По отношение на интелектуалните говори, видяхме, че св. Йоан Кръстни ги разпределя на три вида: последователни, формални и субстанциални. По отношение на последователните Св. Йоан Кръстни обръща внимание и казва, че въпреки сами по себе си да не съдържат заблуждение, възможно е към тях да се присъединят понятия, които формира интелекта: “Разумът в началото започва добре и приема истината, но веднага присъединява своите способности и принизеното си разбиране и така твърде лесно изопачава нещата според собствената си възприемчивост,и всичко става тъй, сякаш говори някое трето лице .”515. Но, тук заблужденията могат да произлизат само от въображението на човека, а никога от дявола, защото интелектът се измъква от директното действие на демоните516.

Когато става дума за интелектуални формални думи, въпреки че сами по себе си те “не могат никога да въведат в грешка, било защото тук интелектът от своя страна нищо не придава, било защото демонът не прави директна атака върху тях, все пак може да съществуват илюзии, взимайки като Божествени думи измамата на дявола или на въображението. Ефектите, които произвеждат, също и божествените, са много оскъдни – казва св. Йоан Кръстни – и трудно могат чрез тези ефекти да се различават”517.

Третият вид са интелектуалните говори, които се наричат субстанциални и имат извънредната ефикасност да произвеждат в душата това, което означават-- и в тях “не е възможно никакво заблуждение или илюзия. Очевидно е, че ефектите, които са свръхестествени или моментални, много надминават всяка човешка или дяволска сила. Душата само трябва да се смири и да се предаде в ръцете на Бога, без да търси или да отхвърля нещо”518. Значи, при тези говори не съществува опасност и няма от какво да се страхуваме. Така и св. Йоан Кръстни, по отношение на субстанциалните думи пише: “Щастлива е душата, на която Господ дава да ги чуе! Говори, Господи, твоят раб те слуша!”519.

Все пак, не трябва да се забравя, че говорите “не са без опасности за духовния живот и правят проблеми, които често затрудняват практикуването на вътрешния живот. Значи, не трябва в себе си да ги желаем: по-добре е, казва св. Йоан Кръстни, да не ги има и да не ги вкусваме”520. Някой път, когато духовният ръководител, “използвайки правилата за разпознаване на духовете”, може да направи заключение че става дума за дело на добрия дух, че става дума за влияние на свръхестествена благодат, може да остане спокоен по отношение на произхода на тези феномени (...). Ако обаче, липсват добри ефекти които да позволят да се заключи ,че

513 Сравни. G. DACQUINO, Credere e amare, o. c., стр. 90; B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria», в: AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 462.

514 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, стр. 1071.515 Изкачване, II, 29, 3.516 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1070 и 1073.517 Също, стр. 1073.518 Също519 Изкачване, II, 31, 2; 1Царства 3, 10.520 E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 480; сравни също Изкачване, II, 18, 8; 21, 2 и 11.

109

става дума за Божествена интервенция и ако има признаци за въображение и прекалености, духовният ръководител не трябва да пропусне енергично да се изисква от този ,когото води, да се бори против тези склонности и да не обръща внимание на тези феномени. Те могат дори направо да доведат до това да се направи грях, и тогава не би трябвало да се изключва присъствието на дяволско подсказване -и това изисква най-голямо внимание”521.

2. 3 Разпознаване на откровенията

По отношение на частните откровения се изисква голяма предпазливост и благоразумие, защото в тях може лесно да се излъжем. Така например, когато става дума за лицата, които са постигнали голяма степен на светост, A. Poulain говори,че “поне три четвърти от техните откровения са илюзии”522. В тези неща илюзията и заблуждението са възможни също и при лица с голяма святост на живота, а също и при някои, които са вече провъзгласени за светци 523. Според св. Тома, в пророческата светлина има “много степени, които са от обикновения инстинкт за свръхестествено чак до съвършените откровения. Когато съществува само пророчески инстинкт, точния смисъл на разкритите неща може да остане обгърнат в тъмнина и може да се случи, че и някои от светците да приписват като действие на Духа това, което произлиза изцяло или частично от Неговото човечество”524. Св. Йоан Кръстни ни предупреждава:

Не трябва да бъдем сигурни, че разбираме Божиите думи, защото не е възможно да се разберат скритите истини и множеството на смисли ,които се съдържат в Божиите думи. Той се намира в небето и говори от гледна точка на вечността, а ние, слепи,се намираме на земята и не разбираме друго,освен пътищата на тялото и на времето525.

Освен това, частното откровение, “също и ако се представя като Божествено според правилата на разпознаването, може да се превърне във фалшиво, ако се пожелае то да бъде разширено върху тези,за които не се отнася”526.

Когато се прави разпознаване, преди всичко трябва да се внимава за три неща527: 1) В частните откровения, както ни предупреждава св. Йоан Кръстни, човекът, който е имал откровения, дава интерпретация която е строго буквална с това, което е видял и чул, но всъщност това което е видял и чул, може понякога и трябва да бъде интерпретирано според смисъла, който е най-вече или изключително вътрешен528; 2) по отношение на това, което се отнася за така наречените исторически видения, в които се вижда или се преживяват епизоди от живота на Исуса или на Пресвета Богородица529, трябва да се припомни че Бог, давайки видения и откровения, няма намерение да дава някакви точни исторически данни, а само да

521 E. ANCILLI, art. cit., стр. 480; сравни Изкачване, II, 16, 4.17, 7; III, 10, 1-2.522 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 341.523 Отец Poulain е направил списък от 32 светци, блажени и слуги божии, които в своите откровения очевидно

са се заблудили (сравни също, стр. 340, nota 1).524 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 22; сравни също S.Th. II-II, 173, 4 c.525 Изкачване, II, 20, 5.526 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1076. 527 Сравни G. COLOMBO, «Apparizioni e messaggi divini nella vita cristiana» в: La Scuola Cattolica, 76 (1948), 2

стр. 270-273; 276; G. D. MUCCI, o. c., стр. 26-28.528 Сравни Изкачване, II, 19, 10-14.529 «Когато се прави студия, която сравнява различни видения ,се забелязват големи различия, които помежду

си се противопоставят--както например,когато се описват някои събития от Евангелието, което е дадено от различни виждащи, въпреки че те могат да са и от една и съща епоха. Така се случва, че един виждащ вижда Исуса, по време на Неговото страдание, покрит с червена туника и разпнат с три пирона, а някой друг го вижда облечен в синьо и разпнат с четири пирона» (G. D. MUCCI, o. c., стр. 26).

110

направи така,че виждащият интимно да вземе участие в специфичната благодат на определена тайна от живота на Христос или Богородица. Значи, детайлите на откровението са изцяло продукт на психологията, обичайния опит или фантазията на човека; 3) не трябва да се забравя ,че Божието действие не пречи на действието на интелигентността и въображението. Поради това може да се случи, без съзнателността на човека, в действието на Бога да се намесят мисли и фантазии, които произлизат от естествените способности на човека, и чрез добрата вяра те могат да се приписват на Светия Дух, игнорирайки произхода, който е изцяло човешки. Особено трудна за разпознаване е фазата на преход от откровение или видение към нормално състояние. В този преход, душата на виждащия, която се отделя от свръхестественото събитие, но което още не е изцяло изчезнало, образува мисли, проекти и предвиждания, които са вече плод на нормалното действие на интелигентността и паметта, но душата настоява да ги приписва на Божието действие ,което вече е преминало.

Разпознаването на откровенията, както и на другите феномени, се основава на разсъждение върху съдържанието , върху човека – субект и върху плодовете. “Всеко взето по-отделно е необходимо, но не е достатъчно”530. Така например, историята ни учи, че “светостта на човека не е достатъчна за да бъдат изключени заблужденията”531, а същото се отнася и за плодовете. Така J. Galot говори, че са “познати случаи на които са ставали многобройни обръщания, но предполаганите видния по-късно са се оказвали непризнати от Църковния авторитет ,поради липсва на сериозни основи”532. Обратно, когато “всички други указания са позитивни, плодовете само донасят ценно потвърждение”533.

2. 3. 1 Преценка на субекта - човека

Духовният ръководител, или този, който трябва да прави разпознаването, трябва, преди всичко да събере прецизни и детайлни информации по отношение на субекта, който е имал частни откровения534. В изследването се тръгва от наблюдение и изследване на естествените, физически, интелектуални и морални качества, както и недостатъци и несъвършенства свързвани с тях, а особено на психическото здраве, на смисъла за реалност и психическа уравновесеност на човека, който е имал видения. Много е важно да се знае на каква степен на обучение се намира човекът, а особено по отношение на богословието и духовността. Психическата уравновесеност, както и по-малката ученост в богословието и духовността са нещо, което положително говори за евентуално откровение. След това трябва да бъдат разглеждани и изпитвани добродетелите на субекта. Ако лицето, преди предполагаемото откровение,е било много порочно, и още повече- със скандално поведение, трябва да се изключи,че Бог го е избрал за тези благодати. Това не означава, че Бог не може, понякога, да избере хора, които са на обикновено ниво на добродетелите, за да започне Своето дело. Вероятността, че частното откровение е истинско ,расте ,ако в субекта , след като го е приел, се забелязва голям растеж на духовния му живот535.

Ако става дума за един неголям прогрес в добродетелите, това увеличава съмнението, че става дума за истински свръхестествен факт. Прогресът трябва да се види в подражанието на скрития и обикновен живот на Христос и по особен начин да се вижда прогрес в

530 G. GOZZELINO, o. c., стр. 224.531 Също «Така се е случило ,че св. Викентий Ферерски е смятал че, според виденията, краят на света е много

близо, а св. Катерина Сиенска е вярвала че Богородица й е открила че не е била зачената непорочна» (също).532 J. GALOT, «Le apparizioni private nella vita della Chiesa», в: Civiltà Cattolica 136 (1985), стр. 31.533 Също534 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 372-382; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр.

222-230; G. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 28-32. 535 «И поради това не е сигурност, защото, как сме видели преди, и канонизирани светци понякога са се

заблудили » (A. POULAIN, o. c., стр. 375):

111

смирението536 и послушанието. В това отношение св. Маргарита Мария Алакок, автентична мистичка, пише:

Тъй като съм живяла постоянно в страх, че става дума за някаква илюзия по отношение на благодатите, които съм получавала от Бога, моят Учител е благоволил да ми даде някои знаци, чрез които да мога лесно да разбера това, което произлиза от Него, и това, което произлиза от демона, или от егоистичната любов, или от някой друг импулс на естеството.Първо: особените благодати винаги ще бъдат придружени в мене с унижения, противоречия или презрение от страна на творенията.Второ: след като получа някои от тези Божествени благодати, за които моята душа е толкова недостойна,ще се усещам потънала в пропаст на унищожение и вътрешна конфузия, което ще ми предизвиква голяма болка, виждайки моето не достойнство-- че съм приела толкова големи дарове от моя Божествен Спасител. По този начин ще бъдат удушени всяко задоволство и всяко усещане на егоистична любов.Трето: тези благодати и тези откровения няма да произведат никога в мен или в другите, ни най-малко усещане за презиране към никой. И каквото й познание за душата на другите, което ще ми даде, аз няма да използвам,за да ги ценя по-малко, колкото й големи да ми се струват техните мизерии. Напротив, то ще ме доведе до това,да усещам състрадание и да се моля още по-усърдно за тях.Всички тези благодати, колкото й да са извънредни, никога няма да ми пречат да следвам сляпо правилата на послушание, защото Божественият Спасител ми е разкрил ,че тези благодати ги е поставил в зависимост от послушанието толкова, че ако дори малко се отдалеча от него ,Той ще се оттегли от мен с всички свои благодати.И на края ми е разкрил че Духът, Който ме води и владее в мене с голяма сила, ще ме доведе до пет цели: 1) да обичам с жива любов моя Спасител Исус Христос; 2) да бъда съвършено послушна по примера на моя Господ Исус Христос; 3) постоянно да страдам заради любовта към Исус Христос; 4) да желая да страдам, дори никой да не си даде сметка, че страдам; 5) да имам ненаситно желание да се причестявам и да оставам пред Светото Причастие. Струва ми се, че всички тези приети благодати до сега са произвели в мене всички тези големи ефекти.537

Освен това, трябва да се направи проверка дали този човек е имал преди това някакъв мистичен опит. Ако човекът не е минал през молитвата на покой, трябва да се остане в съмнение по отношение на неговите откровения и видения, въпреки че може да се случи, че и светците които са били вдигнати в екстази, да са били заблудени в своите откровения и видения. Ако някое предсказание, което човек е предсказал и то се е осъществило, това не означава, че това не е могло да бъде случайно или да произлиза от дявола, който може да предположи бъдещи събития и с това да заблуди човека.

Хората които имат автентични частни откровения понасят винаги големи и почти непоносими физически и морални изпитания, между които най- често срещани са продължителни болести, които не могат да се излекуват, скептицизъм, ненавист и преследване.

И на края, нужно е по–дълго да се обмисли- съществуват ли едновременно в човека следните три предпазни мерки: 1) страх, че е излъган от дявола или че става дума за

536 L. Volken говори че «нищо не свидетелствува повече за автентичност на откровения отколкото дълбоко смирение. Всички компетентни това подчертават... История показва че Бог продължава да се разкрива единствено на тези които се признават малки» (L.VOLKEN, Le rivelazioni nella Chiesa, o. c., стр. 179).

537 S. MARGHERITA MARIA ALACOQUE, Vita e opere, vol. III, Roma, Centro Volontari della Sofferenza, 1985, стр. 282-284, цитирано в G. D. MUCCI, o. c., стр. 29-31.

112

самозаблуждение с илюзии или халюцинации538; 2) цялостна отвореност - разкриване на съвестта539; 3) отсъствие на желание да се приемат откровения540.

2. 3. 2 Преценка за съдържанието на известието и конкретните обстоятелства на откровението

В тази друга област на разпознаване става дума за съдържанието на частното откровение, както и за обстоятелствата, които го придружават. Преди всичко, трябва да има автентичен текст на откровението, без никаква корекция , допълнение или прекратяване. След това трябва да се разсъждава върху съдържанието на частното откровение и доколко е в съгласие с общото дефинирано учение на Църквата541, колко е в съгласие с историята и със сигурните резултати на хуманитарните науки542. Освен това, изследването трябва да покаже, че в съдържанието на откровението съществува полза по отношение на вечното спасение, а не само че има за цел да задоволява любопитството и лекомислието”543. Винаги са съмнителни откровенията, които имат за намерение да дадат решение на въпроси,в които има разногласие между богословите и между учените от другите хуманитарни науки544, защото Господ – пише св. Йоан Кръстни – “обикновено не говори ,нито прави това, което може обикновено да се направи с човешките способности и човешкия ум”545. Когато става дума за откровения или видения, които много пъти се повтарят, A. Poulain казва,че сами по себе си те не са съмнителни546. “Противното мнение е необмислено – безразсъдно, поради големия брой на откровения и видения ,с които са били обдарени много светци”.547

Знак, който говори за автентичност на отровенията, е, “когато откровението съдържа изисквания, които са много трудни и взискателни и се изиска усърдие и голяма святост. Първото качество изключва, че става дума за само подсказване; другото, че трябва да се разчита ,че не може да става дума за фалшификация на дявола”548.

Между другите критерии, които трябва да се вземат предвид при разсъждението за разпознаване, е “разсъждението за обстоятелствата, които са свързани с откровението”. Те трябва да показват сериозност и достойнство,които изключват екстравагантност или

538 Според о. Poulain, «ако вярваш и си съвсем сигурен,че си предпазен от илюзии, това е превъзходно предразположение да ги има» (A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 381).

539 Сравни S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per i discernimento degli spiriti», 1ª serie, nn. 12-13, в: ID., Esercizi spirituali, n. 325 s.

540 Св. Йоан Кръстни говори, че когато душата желае да приема откровения, или усеща склонности към тях, дяволът е много доволен, «защото в този случай му се дават много възможности да инсинуира заблуждения и да унищожи вярата в такава душа». (Изкачване , II, 11, 12).

541 Chiesa, o. c., стр. 170). 542 Сравни A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 382-383; G. D MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni,

o. c., стр. 32. ? Тяхното съответствие «на обективното учение на Църквата» е «първо и непосредствено условие за автентичността на частното откровение». Но, « сам по себе си, става дума за негативен критерий, които е способен да покаже само, че откровението не съдържа нищо, което е противно на традиционното учение на Църквата, но това не е гаранция,че произлиза от Бога» (G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 224). «Също и имприматурите, които църковният авторитет дава за публикуване на текстовете, които се смятат като откровения, не са още официално признание, но обикновено официално свидетелство, че няма нищо противно на вярата и морала» (L. VOLKEN, Le rivelazioni nella

543 G. D. MUCCI, o. c., стр. 32.544 Също; стравни също A. POULAIN, o. c., стр. 387.545 Изкачване, II, 22, 13.546 Сравни A. POULAIN, o. c., стр. 387. «Ако откровенията са дълги и многобройни, и не съдържат нищо

фалшиво, нечестно, несериозно, може да се заключи със вероятност, че те не произлизат от демона, защото ако биха били от него, тогава той не би осъществил своята цел. И не е възможно той винаги да се скрива» (също, стр. 387-388).

547 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.548 G. GOZZELINO, o. c., стр. 225.

113

неприличие549. Автентичното откровение трябва да остави във виждащия мир, радост, смелост, спокойна сигурност, която произлиза от Господа. Но, известно е ,че само в началото, в първия момент, човек може да изпитва смущение, а също и страх. По отношение на това, голямо значение имат правилата, които са дадени от св. Игнатий Лойола550.

За автентичността или за фалшивостта на откровението още говори “факта, дали се е осъществило или не това, за което се говори в откровението, тоест, дали са се случили конкретните факти, за които се говори в откровението”551.

Ако субектът на откровението се усеща подтикнат “към едно определено дело в Църквата, (основаване на монашеска общност или някое друго набожно дело, реформа на вече съществуващ институт, построяване на някой нов храм, някаква нова набожност или др.подобни), трябва много внимателно да се изследва колко това дело е в съгласие с духа и посоките, които дава Църквата; каква е ползата от този проект и колко е в съгласие с Откровението и с това, от което се нуждае Църквата; колко е подходящо да се осъществи конкретното дело, като се има предвид подобни неща ,които вече съществуват. Ако откровението е имало за цел да се учреди поклонничество или набожност, трябва да се позволи да мине достатъчно време и да се направи проверка на обещанията, които са дадени чрез виждащия. Ако са се случили някои извънредни факти, ако са много плодовете на обръщане и изобилието на благодати, одобренията от страна на Учителството на Църквата-- могат да служат,за да има положително отсъдъждане за автентичността на откровението, въпреки че изглежда подходящо да не се дава мнение преди смъртта на виждащия”552.

2. 4 Разпознаване на екстазите

По отношение на телесните мистични феномени, като например екстази, стигми, кървави сълзи и други подобни феномени, много предишни автори са вярвали, че те представляват изцяло мистичен феномен и че не могат да бъдат предизвиквани от много възвишено и изтънчено психическо състояние553. Подчертавайки, че човек има екстатична природа, B. Callieri казва че “изключителен и над нормален екстаз може да се случи, не само като знак на пълнотата на съществуване, но също и като ненормално отчуждение (...)”554. И продължава:

Същите психологически характеристики се намират във всеки екстаз и тогава, когато произлизат от не нормални психически състояния, когато взимат форми на халюцинации, интуитивен делириум и фантазии с отворени очи555.

549 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.550 Сравни A. POULAIN, o. c., стр. 391-393; G. D. MUCCI, o. c., стр. 33; S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per il

discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª serie, в: ID., Esercizi spirituali, nn. 313-336. 551 G. GOZZELINO, o. c., стр. 225. Освен това трябва да се знае, че «откровенията или божествените говори не

се осъществяват винаги по начина, който хората разбират, или както звучат сами по себе си» (Изкачване, II, 18, 9). «Понякога са зависими, а понякога имат функция на обикновен подтик или насърчение, винаги се отнасят към неограничената Божия мистериозност, съдържайки ‘пътища, понятия и идеи, които имат много различен смисъл от този, който ние обикновено схващаме ’» (G. GOZZELINO, o. c., стр. 225; сравни също Изкачване, II, 19, 1).

552 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33-34. «Всички тези елементи в много голяма степен се намират в Paray-le-Monial и в Лурд, места на култ и на молитва, които са станали такива като последствие на откровенията, които са имали св. Margherita Maria и св. Бернадета» (също, стр. 34).

553 Сравни. B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria», в AA. VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 463.

554 Също, стр. 466.555 Също, стр. 466-467. «Би могло да се говори, по-екзактно, за псевдо-халюцинации и въображаеми видения.

Но, също и активностат на халюцинацията, както и халюцинацията в делириум, не е изключена. Тука екстатичното ‘обезпокояване’ е симптом, защото се вмъква в ситуацията на невротичния симптом на не реалност, регресия, отчужденост» (също).

114

Преходите между ненормалните, нормалните и свръхестествените не са съвсем ясни556.

Royo Marin изброява някои главни правила, които могат да служат като критерии за разпознаване на свръхестествените екстази от тези, които не са такива:

1) По принцип, трябва да се приписва на обикновената природа всичко това, което природата има способност да осъществи сама по себе си. Само когато нейната недостатъчност е ясно видима и не може да се обясни феномена, тогава може да се смята, че е свръхестествен или надестествен. Ако става дума за концентрация на разума и отчужденост на сетивата, което може да се обясни естествено, не можем веднага априори да заключим, че се намираме в присъствие на екстаз.2) Начина,по който става тази концентрация, или още по-добре това ,което следва, ще ни даде възможност да разпознаем истинския от фалшивия екстаз. Най-доброто правило за разпознаване на истинския от фалшивия екстаз е винаги от Евангелието: “Ще ги разпознаете чрез техните плодове”.3) Екстазът, който произлиза от естеството,отнема или изтощава телесните сили; докато, обратно, този,който е свръхестествен, оживява и дава сили на душата557.

Въпреки че екстазът може да бъде подобен на летаргия, каталепсия или на хипнотични състояния558, все пак “разликата между психично- болните и мистиците е явна. Докато в психично- болните интелигентността е доминирана от въображението,имат много слаба воля и морално състояние- много унизително, истинските мистици са силни души и това, което ги води ,не е въображението, но е разума. Тяхната воля е толкова силна,че те се борят против всички препятствия, за да успеят техните дела, и преди всичко, борят се против себе си. Всички имат най-високи морални идеали, които ги водят до това да забравят себе си, за да се жертвуват за Божията слава. Те избягват честта, докато истериците не мислят за нищо друго, освен да се покажат пред любопитните.”559. За да може да се смята ,че екстазът има над–естествен произход – според папа Бенедикт XIV –се изискват следните условия:

1) да не е предшестван от болест или някаква друга причина, която би могла да го предизвика; 2) да не се повтаря в определено време; 3) да не се затъмнява разума; 4) да не се забравят минали неща, а особено това, което е казано по време на екстаза560.

Значи, има съществена разлика между автентичния екстаз и транса,561 както и естествения екстаз, с който са били обдарени много поети и философи.

556 Също557 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o.c., стр. 1058.558 Сравни също, стр. 894-896.559 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 205.560 BENEDICTUS XIV, De Servorum Dei beatificatione et Beatorum canonizatione, t. III, c. 49, nn. 5, 6, 12, 13,

цитирано в V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 27. 561 «Трансът е особено психо-физиологическо състояние, близко до хипнотичното, и в транса се изтрива

частично или изцяло съзнателната сфера, а излизат на повърхността прояви на собственото подсъзнание. Различава се посредствен транс и хипнотичен транс: посредствения транс се произвежда чрез самовнушение, докато хипнотичния транс се случва в присъствието на лицето на хипнотизатора... Посредствения и хипнотичния транс имат подобни симптоми; и при двата транса след връщане в нормално състояние не се помни нищо от това, което се е казало или направило в транса .Освен това, тялото в транса е безчувствено. Между физиологичните ефекти, които придружават транса са-- покачване на пулса, дишането става по-бавно, ръцете и краката стават по-студени от началото на транс» (V. MARCOZZI, o. c., стр. 26).

115

При естествения екстаз “животът на духа е прекратен и духът не е толкова буден, както в мистичния екстаз”. Освен това, истинскиът екстаз “никога не е нарочен, предизвикван с волята; екстазът се случва и не е възможно да му се противопоставиш”562.

Разликата между транс и мистичен екстаз се състои особено в “това ,че след транса не се помнят нещата ,които са се случвали и които са често страни и абсурдни. И ако става дума за хипнотичния транс ,не се помнят и наредбите на хипнотизатора”563. Докато в мистичния екстаз човек си спомня за събитията.

В. Маркоци казва, че понякога не е лесно да се различава ясно истински мистичния екстаз и психоневротичния екстаз, “защото не може да се изключи и това, че хора, които са психоневротични, могат да имат автентични мистични екстази. За различаването им е нужно да се обръща внимание не само на външното поведение на човека, когато е в екстаз, но и на това, какво поведение има човека,след като е свършил екстаза”564.

Във всеки случай, трябва да се внимава за сигурния принцип ,“потвърден от много хиляди примери, а това е, че в истинските екстази растат интелигентността и волята, а не се подтискат или унищожават”565. Така, “за да се разбере дали са екстазите мистични – говори A. Poulain – е нужно да имаме две основни информации: С какво е окупирана душата, докато е лишена от сетивата? Дали е окупирана с интелектуални свръхестествени познания и увлечена от неизмерима любов? – Каква степен на добродетели е имал човек преди да е достигнал до екстаза и какъв напредък е постигнал? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, тогава, може да се смята ,че става дума за Божествен екстаз, защото нито дявола, нито болестта могат да постигнат имитация до такава степен”566. Свръхестественият екстаз “постоянно пали в душата жарка и ненаситна любов; а любовта, която е стигнала до толкова голяма степен ,е готова да страда и да поднася всичко за Този ,когото обича. Това е героизъм и «екстаз на дело», които придружават винаги истинския екстаз и това е най-ясен и най-характерен знак за истински «екстаз на любовта»”567. Ефектите, които кардинал Джовани Бона изброява, служат за преценка на свръхестествеността на екстаза: “...ако поведението на този, които има екстаз, е в съгласие със следния Божии дар... тоест, ако презира света, ако ненавижда неговото тщеславие и суета, и има ефикасно решение да служи на Бога, ако се смята недостоен за получената благодат, ако всеки ден напредва, ако напредва в смирение и умъртвление, в презиране на себе си и в любов към Бога” 568.

Ако екстазът има потекло от дявола, неговата диагноза ще бъде още “по-лесна ,отколкото при естествения екстаз”, защото тя е една “специална форма на обхванатост”569.

Тъй като, както говори св. Тереза Авилска, съществува голяма пропаст между автентичните мистични феномени и фалшивите, и имитациите на дявола, защото ефектите, които се произвеждат в душата ,са много различни, поради това ,преценката би трябвала да бъде обикновено лесна и без съмнения570. Така, в “мистичния екстаз всичко е свято, свръхестествено, божествено. Напротив, при дяволския екстаз,човек живее в грях, прави гримаси, говори несвързани думи, не запазва никакъв спомен след екстаза, търси места ,където други да могат да го видят, за да могат да му обърнат внимание. Когато се върне в себе си, такъв човек остава много смутен и на края, в екстаза се приемат комуникации, които подтикват към зло или привидно добро, което има лоши цели”571.

562 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 166-167.563 V. MARCOZZI, o. c., стр. 28.564 Също565 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 282.566 Също, стр. 205.567 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 890.568 G. BONA, De discretione spirituum, 14, ed. Venetiis 1742, стр. 214, n.7 цитирано в V. MACCA – M. CAPRIOLI,

«Fenomeni straordinari», в: DES, II, стр. 1006.569 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 896.570 Сравни също.; Замък, VI, 2, 5.571 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 896.

116

2. 5 Разпознаване на левитациите

Левитацията, която е характерна за много от тези, които имат екстази – въпреки че има определени подобия с феномена на телекинезата572 и с феномена на това,че тялото става леко573 – все пак, ясно се различава и от двата феномена574. Общо взето тя се случва против волята на този, на когото се случва575. V. Marcozzi, говори за няколко главни характеристики на автентична левитация:

Общо взето левитациите са редки. Може да се каже ,че се случват само при един от 100 светци. Посоката на отвличане е почти винаги нагоре. При св. Йосиф Копертински няколко пъти са се случили в хоризонтална посока (...). Височината на отвличане е различна. Но, общо взето, средната височина е някъде към петдесет сантиметра. Най-голямата височина, за която се знае, е около 25 метра (при св. Йосиф Копертински). Скоростта на отвличане е различна. Позицията на тялото остава такава, каквато е била преди отвличането. Понякога се е случвало да са повличани и други лица(...). Светлинта на тялото често е свързвана с отвличането. От тялото на човека излиза ясна светлина, или е като осветен със светли лъчи, които произлизат от външен източник на светлина. Траенето на отвличането е различно. Понякога, както примерно при св. Педро де Алкантара, е траяло три часа. Слизането на земята е бавно. Отвличането може да се случи в църква, капела, на открито, през деня и през нощта576.

Левитацията е “най-спектакуларен феномен и най-лесно може да се схваща”577, но, това е също и един от феномените, които могат лесно да бъдат фалшифицирани, или поради патологически причини,578 или да бъде предизвиквана от дявола579. Но, все пак, не е трудно да се различат патологическите от свръхестествените случаи. По трудно е да се различат дяволските фалшификации и тук, за да се разпознае ,трябва да се види какви са ефектите, които левитацията произвежда в душата580.

572 Телекинетаа е «повдигане на далече на тежко тяло, без помощта на някакво средство» (V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 29).

573 Феноменът, че тялото става леко, се случва «когато организма, въпреки че запазва своята тежест и остава на земята, има впечатление, че няма повече тежест или че има много малка, почти никаква тежест» (също).

574 Сравни също 575 Сравни също, стр. 37; Живот, 20, 4.576 V. MARCOZZI, o. c., стр. 36; Може да се види също O. LEROY, La levitation, Vallois, Paris 1928, стр. 245.577 J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico, o. c., стр. 64.578 V. MARCOZZI, o. c., стр. 36; Може да се види също O. LEROY, La levitation, Vallois, Paris 1928, стр. 245.? В случаи на силен делириум, а особено на истерични кризи, силите на болните стават сто пъти по-големи и

понякога може да се види да се издигат във въздуха, над леглата или над масите (сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1122).

579 В случая на обхванатите от дявола някои деца в Илфурт (1864-1869), между другите извънредни феномени са били и левитацията и телекинезата. Така пише Балдучи: По някое време са се видели две деца, които са били вдигнати във въздуха като че ли от две невидими ръце заедно със столовете, на които са седели.; след това децата са паднали в един кът на стаята, а столовете в друг кът. Децата са се катерили по дърветата като котките, и са могли да стигнат до тънките клон, без опасността да ги счупят» (C. BALDUCCI, Il Diavolo, Piemme, Casale Monferrato ¹¹1992, стр. 237).

580 Сравни A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1122 – 1123; Manuel I. de la Reguera (1668-1747) пише, че един път е бил повикан да интервенира в един случай «на човек, който е имал екстази и левитации, не е ял, бил е послушен, много е плакал, обичал е да се съсредоточава; но, въпреки че не е правил лошо на никого, забелязах , че е разделял общността, някои са били склонни към него, а други не са били склонни към неговия дух. Това ми помогна – казва той – да открия злия дух. На края се оказа, че е имал съюз със Сатана, изоставил е светото си призвание и за съжаление, е станал много известен със своя лош край. Неговият характер е бил суетен и неговия интелект -слаб» ( M. I. DE LA REGUERA, «Examen spiritus», in Praxis theologiae mysticae, vol. II, Romae 1745, c. 11, стр. 559, цитирано в M. R. JURADO, Il discernimento spirituale, o. c., стр. 133).

117

2. 6 Разпознаване на стигми

2.6. 1 Обяснение на феномена на стигмите

Стигмите са един от най-комплексните и най-деликатни феномени в мистичния опит581. Направени са различни опити да се обясни феномена на стигмите. M. Velasco резюмира тези опити в следните групи:

Промени, които са изкуствено предизвиквани, чрез болест, аскетизъм или измама, са известни при някои случаи, но ясно е,че има и случаи, които са автентични и достатъчно потвърдени така,че може да се изключат всякакви резерви. Истеричната невроза е единствената причина, която изключва каквато и да било свръхестествена причина. Може да се става дума за изключителна концентрация на психична енергия, така че стигмите могат да са ефект от «силните емоции», които са предизвикани чрез размишление на страданието, в екстремни случи на екстаз. Тук става дума за «комплекса на разпятието », където може да действа, освен емоциите, и голямото желание да се имитират стигматици като св. Франциск.; появяването на стигми може да се обясни като резултат на соматизация – ефект, който се явява в тялото като резултат на интензивни вътрешни емоции, предизвикани от изключителен вътрешен стрес или от мистичен екстаз582.

Една хипотеза се опитва да помири крайностите и да обясни феномена като сътрудничество между човешкия елемент и действието на Бога (природа и благодат). При стигмите с яснота трябва да се различава фактора, наречен двигател (или този, който подстрекава), и механизма на предаване. Факторът двигател, който поставя в движение механизма на предаване, може да бъде било истеричен, било нормален (съсредоточение на интелекта върху страданието на Исус), или може да е и свръхестествен (влято съзерцание).

По отношение на автентичността на феномена на стигмите, R. Zavalloni казва ,че “в повечето случаи” става дума “за фалшиви стигми, въпреки че в началото са се получили от добра вяра”, и само “в екстремни и редки случаи и съвсем привилегировани,” може да се говори за “автентични стигми”583.

Известно е, че Църквата по отношение на феномена на стигмите, “никога не се е изразила за тяхното естество и потекло: историци, лекари и богослови са свободни да имат свои хипотези, които те смятат най-подходящи за обяснение на този феномен”584. Това отношение на резервираност от страна на Църквата е нещо нормално, защото Църквата канонизира добродетелите, които са практикували светците, а не мистичните благодати, които те могат да са приели. Освен това, не може да се преценява светостта на човека, тръгвайки от стигмите или от които и да било други свръхестествени феномени, но трябва да се преценяват тези феномени, тръгвайки от светостта на този човек585.

581 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV. Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 169.582 J. M. VELASCO, o. c., стр. 77.583 R. ZAVALLONI «Grazia e fenomeni mistici», art. cit., стр. 170.584 Р. ADNÈS, loc. cit., col. 1242. Така «Булата на канонизацията на св. Франциск през 1228 изобщо не

споменава неговите стигми. Булите на папите Григорий IX, Александър IV, Никола III между 1237 и 1291 защитават реалността на стигмите в отворено противопоставяне на тези, които в средните векове са ги клеветили, но все пак в тези були не се дава някаква дефинитивна интерпретация. (...) Все пак, Църквата формално е заявила, че не желае да използва своя собствен авторитет по отношение на феномена на стигмите. Така примерно, папа Пий VI (27 април 1796), когато е провъзгласил героичните добродетели на Вероника Джулиани, изрично оставя на други да изследват и да направят проверка по отношение на произхода на стигмите» (също).

585 Също, col. 1243.

118

2. 6. 2 Дълбоко и съществено преобразяване на личността на човека, който има истински стигми

Както видяхме, св. Йоан Кръстни тълкува стигмите като “проява и следствие на «любовните рани»”586, защото “Бог не дава – казва Светецът – никога благодат на тялото, без да я даде първо и главно на душата ,и колкото по-голяма е силата на любовта, предизвикана от вътрешната рана, толкова по-голяма ще бъде и външната рана, и когато расте вътрешната расте и външната”587. И поради това, Ф. Маси казва:

Истински стигматизиран е този, който е стигматизиран в сърцето и тези стигми са характеризирани с любов към ближния, а това е една и съща любов с тази на Христос. (...). В човека, който има истински стигми, не само тялото е трансформирано (в смисъл на нараняване на тялото на местата на Христовите рани), но е трансформирана цялата вътрешност – личността се е сменила. (...). Всички които имат истински стигми, са лица, които са проникнати с любов и които носят в света любовта към ближните. И именно това е критерий за разпознаване на истинските стигми от истеричните стигми и които имат само рани, но нямат смирение и любов, но само подсказване на идеята на кръста (...). Това което истински характеризира този, който има стигми, не са толкова тези странни рани (...) но е любовта, която прониква душата и която формира цялата личност588.

Поради това A. Royo Marin подчертава, че стигмите не са обикновена милост, дадена безплатно, защото тя има аспект, който е високо осветителен за този ,който я приема в мярката, която я присъединява към страдащия Христос589.

Разпознаването в случая на соматичните стигми трябва да става в три фази590. На първо място, трябва строго да се преценят реалностите на стигмите и психологическото състояние на човека. След като са изключени всички патологически и естествени причини, тоест ,че раните не могат достатъчно да бъдат обяснени от психологическите и медицинските науки, тогава може да се започне да се изследват моралните и духовни обстоятелства, тоест да се изследват добродетелите на човека, а преди всичко по отношение на любовта към Бога и към ближните. И след това, базирайки се на данните, които са събрани в клиническо-богословско изследване, може да се направи синтетична преценка: ако духовния и морален живот на човека е недостоен, съществува голяма вероятност да става дума за феномен, който произлиза от дявола591. Ако напротив, в човека се намират героични добродетели, може да се смята, че феномена на стигмите има свръхестествен произход. Светостта на човека, която се състои в изпълняване на героичните добродетели и в пълно съгласие с волята Божия, и поради това в съвършенството на любовта, говори без съмнение положително за автентичност на феномен592. Все пак, това не означава, че “това е кайно

586 Р. ADNÈS, loc. cit., coll. 1239-1240.587 Живият пламък, 2, 13. Това не означава че вътрешните рани произвеждат външни рани, «нужна е

свръхестествена интервенция, която да помогне вътрешните стигми да станат видими». Подобно мнение има и св. Франциск Салски (сравни Р. ANDNÈS, loc. cit., coll. 1239-1240).

588 F. MASI, «Simbolo, sugestione e fenomeni ideoplastici: le stimmate», в: La Ricerca Psichica, II/1(1995), стр. 25-26.

589 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1098-1099.590 СТР. M. MARIANESCHI, La stimmatizzazione somatica…, o. c., стр. 107-109.591 В това отношение пише кард. Бона: «Тези, които вярват и говорят, че са били коронясани с рози във видение

на Исус Христос, или ангел,или Богородица, или че са приели халка или гердан, трябва да се отнасяме към тях като към заблудени от собственото си въображение, или като играчки в ръцете на демона» (G BONA, De discret. spir. c. 7, n. 11, цитирано в A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1100-1101).

592 Не всички автори са съгласни с дефиницията за такава автентичност: някои под това разбират директна Божествена причина, други, индиректна Божествена причина, други дори разбират «просто, физическо изобилие по естествен път- на възвишеното духовно състояние» (СТР. M . MARIANESCHI, La

119

решение на проблема за стигмите”593. И поради това, както се случва ,“някои автори са настоявали да обяснят феномена по друг начин.

Съществува убеждение, че не всички, които имат стигми, за да са ги получили ,задължително трябва да са достигнали до съвършенство. Такова мнение имат и големи духовни учители и богослови. Съществуват различни мнения по отношение на преценката дали стигмите могат да се смятат като благодат, която е дадена безплатно от Бога, независимо от заслугите на човека, само с цел да се подкрепят, насърчат членовете на Църквата—или, въпреки че не са нужни и сигурни знаци за святост, имат осветителна важност за човека”594. Мненията са различни: някои предпочитат първото мнение, а други подчертават, че имат високо осветителен аспект, защото присъединяват към Христос595. “Това, което е безплатно и това ,което е осветително, се смесват в равновесна съразмерност и в практиката е трудно да се разпознае кой елемент е доминантен”596.

Може да се каже, че “в конкретния случай, безплатното(дареното) се проявява, преди всичко, като знак, а осветителното, в духовен аспект, който обхваща цялата същност на личността”597. Според мистично-богословската традиция, знаците за проверка на автентичността, според феномена сам по себе си, независимо от човека, са: мигновеното появяване на рани обикновено на тези места, където Исус е имал петте си рани, и то в дните или моментите, когато е било Исусовото страдание, изчезването на раните без да остават белези от рани, липсата на възпаления, оставането на раните въпреки лекуването им с лекарства598. P. M. MARIANESCHI говори за критериите, които са полезни при разсъждаването за автентичността на стигмите. Много е важно , човекът, при който се явяват стигми, да се отказва от тях –да не ги смята за нещо много важно и да моли Бог стигмите да изчезнат, да не иска да се показва – да парадира, да е изцяло послушен, да изпитва големи физически страдания , придружени с мир и вътрешна радост”599.

2. 6. 3 Възможност за дяволски стигми

Обичайно се смята, че стигмите могат да бъдат произведени също и чрез деяние на дявола. Големите мистици не говорят за това директно, въпреки че допускат възможността дяволът да може да фалшифицира някои мистични феномени като видения, говори, екстази и други.600 Това което св. Йоан Кръстни казва за виденията, би могло да се прилага и към другите мистични феномени, значи също и към стигмите:

Все пак голяма е разликата – пише св. Йоан Кръстни – между видения които са предизвикани от дявола и тези които са предизвикани от Бога: ефектите, които се явяват в душата от първите, са различни от тези, които са произведени от другите, защото дяволските не само че не произвеждат изобщо нито нежност, нито смирение и Божия любов, но произвеждат сухота на духа в отношението с Бога и

stimmatizzazione somatica..., o. c., стр. 109); Види също I. RODRIGUEZ, «Stigmate», в DES, III, стр. 2414-1418.593 Също594 Също., стр. 109-110.595 Сравни Също, стр. 110; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1098-1099. 596 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1099.597 СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 110.598 Сравни G. GOZZELINO, o. c., стр. 205-206; J. AUMAN, o. c., стр. 509-510; СТР. M. MARIANESCHI, o. c.,

стр. 110; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1096-1097, нота 12. 599 СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 110. Така цитирания характер (да се изпитват големи физически

страдания, придружени от мир и вътрешна радост), позовавайки се на мисълта на св. Тереза Авилска, G. B. Scaramelli описва по следния начин: «В тези рани и белези, към голямата болка,се присъединява още и голямо вътрешно, сладко и спокойно наслаждение. Това, казва св. Тереза, е ясен знак ,че делото произлиза от ръцете на Бога, защото демонът не може да съчетава заедно в един и същи човек екстремна болка и екстремно, спокойно и сладко наслаждение; нито пък нашата фантазия може да смесва два различна афекта» (цитирано в СТР. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 111).

600 Сравни Изкачване, II, 24, 7;Живот, 28, 10.

120

склонност към горделивост, и позволяват също на това нещо да се отдава голямо значение601.

За да може да се смята, че някои стигми произлизат от дявола, според P. M. Marianeschi, се изтъкват следните характеристики: “1) обикновено са придобити чрез симулации; 2) не са локализирани в типичните точки на разпятието; 3) от тях не излиза чиста, но миризлива кръв, и то не в периодите, които са характерни за Исусовото страдание; 4) заразяват се и се възпаляват; 5) срещат се при хора, които не обичат Кръста и не практикуват добродетелите. Тези лица са странни и екстравагантни; 6) тези рани не са болезнени; 7) не са моментални”602. Все пак, самият Marianeschi, след като е казал, че когато стигмите не са истински - gratia gratis data – (благодат, която е дадена безплатно), но са нормално свързани с високото състояние на духовния живот, прави заключение, че е “вероятно демонските стигми, в най-голямата си част да са предизвикани изкуствено чрез измама или чрез илюзии”603. Но, с това което е казал, той не иска да се изключи възможността дяволът наистина да може да “произведе свои знаци в човеците които обхваща, или в тези, които се занимават със сатанизъм. Но тези знаци, могат да бъдат ясно разпознати чрез обстоятелствата (магия и занимаване с окултни практики) и духовните ефекти (които са противни на морала и на вярата, на разумността и човешкото достойнство), или ако човек настоява да стане известен”604.

ГЛАВА IV

ПОДСКАЗВАНИЯ ЗА ПАСТОРАЛА НА ДУХОВНОСТТА

А сега искаме да дадем някои общи критерии за преценка и за разпознаване на извънредните феномени, и ще кажем нещо за отношението, което трябва да имат тези, които смятат, че имат свръхестествени феномени, както и тези ,които трябва да ги водят, да ги насочват духовно и да правят разпознаване.

И на края ще говорим кратко за нуждата да се разпознава, поне нещо общо за физическите и психическите патологии, които трябва да познава духовния ръководител, както и за сътрудничеството с християнски психолози.

1. Някои главни критерии за преценка и разпознаване на мистичните феномени

От всичко това, което до сега е казано, можем да дадем някои общи критерии по отношение на извънредните феномени:

1) Като първо нещо, според фундаменталния принцип-- не трябва да се “позоваваме на висши причини, когато по -низшите са достатъчни”605; или: “трябва да се приписва на обикновената природа всичко това, което е способно да се реализира само по себе си. Само когато е недостатъчно да се обясни по естествен начин феномена, тогава, може да се

601 Изкачване, II, 24, 7. Сравни също Живот, 28, 10.602 Р. M. MARIANESCHI, o. c., стр. 114-115.603 Също, стр. 115.604 Също605 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 11.

121

предположи, че става дума за нещо свръхестествено или извънредно”606, знаейки добре, колко много може да има влияние тук природата на човека, който има склонности към такива видове опити607.

2) Трябва да се избягва “категорично отсъждането, било позитивно, било негативно”608. Според учението на св. Йоан Кръстни-- и тези, които имат извънредни феномени, и тези които са техни духовни ръководители и тези ,които трябва да правят разпознаване на феномените,-- трябва да са съзнателни за факта „че истинският извор на християнски живот, на светост и на мистичен опит са вярата, упованието и надеждата, когато са живяни в цялата тяхна чистота и богатство. Всичко друго има толкова голяма стойност, доколкото служи за изпълняване и за растеж на живота на богословските добродетели”609 – говори Ф. Руиз. Духовният ръководител трябва „строго да прави разпознаване на тяхната реалност, а преди всичко духовният ръководител трябва да релативизира важността на тези феномени за християнската светост и за качеството на мистичната благодат”610.

3) Феномените, които трябва да бъдат изпитани, не трябва никога да бъдат интерпретирани “изолирано, но винаги в отношение с други феномени ,които имат подобен характер, защото нито един от мистичните феномени, ако се изучава отделно от другите,не може сам да гарантира автентичността”611. Те трябва да бъдат интерпретирани “преди всичко в отношение с качеството на духовния живот на човека, защото където липсва святост на живота, тяхното присъствие може да произлиза от човешко заблуждение, от илюзии на дявола или от особени парапсихологически сили”612.

4) Извънредните факти сами по себе си не говорят в полза на светостта на един човек. Тоест, по отношение на светостта, “не са феномените, които гарантират ,че този,който ги изпитва, е свят, но точно обратното, светостта на даден човек говори, че свръхестествените феномени при него могат да бъдат автентични.”613. И от това следва, “ че една от първите задачи, които трябва да се изпълнят, е да се анализира духовното състояние на човека и неговото поведение според правилата, които позволяват да се различава Духа Божий от духа на тъмнината, или от духа на света. Там ,където действа Дух Свети, се забелязва , че човек е готов да учи, забелязва се дискретност, смирение, покой, доверие в Бога, чистота на намерението, търпеливост в страданието, семплост, неизтикване, желание да се последва Разпнатия Христос и незаинтересована любов към другите. Там където действа дяволът,или духът на света, там преобладават противопоставянето, недискретността и безпокойството, суетата и горделивостта, фалшивото смирение, доверието само в себе си, загубването, обезсърчението, непослушанието и твърдото сърце, нетърпеливостта в изпитанията на живота, твърдото сърце, лицемерието, симулацията и двуличието, прекалената привързаност към сетивни утехи, липста на дълбока набожност към Исус и Мария, прекаленото любопитство614. Значи, най-доброто правило за разпознаване на истинските мистични благодати винаги ще бъде това от Евангелието: “Ще ги разпознаете по техните плодове”615.

5) Никога не трябва да се желаят нарочно, нито да се измолват от Бога тези извънредни феномени, защото те не влизат в същността на светостта и поради това са двусмислени и опасни (...). Двусмислени са, защото лесно може да се случи да не са автентични, но дори и да са автентични, трябва по изправен начин да се интегрират в духовния живот. Опасни са, защото дори когато са автентични, може да се случи на човек да изпадне в опасността да се гордее с тези феномени и да се смята по-добър от другите. И 606 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 1058.607 V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», art. cit., стр. 156.608 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49.609 Също610 Също, За отношението между феномените и светостта, виж V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari»

в: Rivista di Vita Spirituale, 42 1988), стр. 148-149.611 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 209.612 Също613 Също, стр. 209.614 Също, стр. 209-210.615 Мат. 7:16; ROYO MARIN, o. c., стр. 1058.

122

поради това, ясно ни е колко са точни напътствията на св. Йоан Кръстни, както и на света Тереза Авилска”616. И двамата ясно и много пъти говорят, че съвършенството и светостта не се състоят в тези дарове. Така св. Тереза Авилска пише:

Не трябва да се мисли, че една сестра е по-добра от другите, защото е обдарена с тези благодати. Господ води всяка сестра според както вярва, че е най-добре. Ако са истинни тези дарове, ако ги приема както трябва, те ще й помогнат да стане голяма слугиня Божия, също е истина, че понякога Господ ги дава именно на най-слабите. И затова не трябва тези сестри нито да се изтъкват и подкрепят, нито да се осъждат поради това,което се случва при тях, но трябва да се гледа на добродетелите им. Ще бъде по-свята тази, която служи на Господа с по-големи умъртвления, смирение и чистота на съвестта617. Препоръчвам ви настойчиво , когато чуете, че Бог дава на някого тези благодати (свръхестествени), да не молите, нито да желаете да ги даде също и на вас. Въпреки това да ви се струва като нещо много добро и достойно за голяма почит, все пак не е подходящо да се желае или моли, поради причините, които ви изтъкнах. Първо, защото е липса на смирение да ви се даде това, което не сте заслужили: и смятам ,че този който ги желае, има много малко смирение. Второ, защото, съвсем е сигурно, че човек с такива желания или е вече в заблуждение, или е в голяма опасност да бъде заблуден. Трето, защото, когато желанието е неудържимо, тогава настъпва въобразяване и тогава човек започва да вярва, че вижда и усеща това, което желае. Четвърто, защото човек трябва много да се страхува сам да избира от себе си пътя, защото човек не може да различава това, което е подходящо за него. Но трябва да се предаде в ръцете на Бога, Който познава човека и Който може да го поведе по пътя, който е най-подходящ за него. Пето, вярвате ли, че са леки мъките на тези души, които Бог обдарява по този начин? Не, но много са големи и са от различни видове. И тогава, знаете ли дали бихте били способни да ги понасяте? Освен тези, съществуват и други причини. И поради това, вярвайте ми, по-сигурно е да не желаете нищо друго, освен това, което желае Бог, а Бог ни познава по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме, и ни обича618.Значи, трябва да търсите истинското единение, което се състои в съобразяване на нашата воля с Волята Божия. 619.Всъщност, ако вие не сте обдарени с извънредни благодати, не се натъжавайте. Става дума за добрини, които не са сигурни, защото ако при някои могат да произлизат от Бога, във вас Господ може да позволи да произлизат от дявола, който се опитва да ви заблуди, както е направил с много други. И защо тогава да служите на Бога в тези неща, които са толкова съмнителни, когато имаме много по-сигурни? Защо да се излагаме на тези опасности?620.

6) Ако желаем да получим духовна полза от тези извънредни дарове, изисква се – по отношение на тях – да се дистанцираме от тях, да ги отхвърляме и да не ги приемаме, ходейки в тъмната вяра, като имаме чувство за отговорност, благодарност и смирение621.

616 G. GOZZELINO, o. c., стр. 211.617 Замък, VI, 8, 10.618 Също, 9, 14-16.619 Основавания, 5, 13. Малко преди това, св. Тереза е написала: «Ясно е, че най-висшето съвършенство не се

състои във вътрешните сладости, в големите екстази, видения и в духа на пророчество, но в съвършеното съгласие на нашата воля с Божията воля, по начин да желаем това, което разберем, че е Негова воля. Трябва да приемаме със същата радост както сладкото, така и горчивото, както Той желае» (Основавания, 5, 10).

620 Път, 18, 9.621 Сравни L. J. GONZÁLEZ, Guidati dallo Spirito, o. c., стр. 187-189; G. GOZZELINO, o. c., стр. 212; LG 12.

123

Винаги трябва да имаме съзнанието, че истинските харизми са общо добро и са насочени към изграждане на Църквата622.

2. Практически съвети към хората, които имат извънредни феномени623

Човек когато види, че с него се случват извънредни феномени, не трябва да се затвори сам в себе си, нито да се доверява само на себе си. Но също не трябва да ги съобщава на всеки възможен човек, когото познава. Трябва да ги разкаже на духовния си ръководител. Обща норма е, че не трябва да имаме доверие в тези феномени, особено ако става дума за видения или откровения, защото дори да биха били с Божествен произход, може да се заблудим в тяхната интерпретация. Човек трябва да знае, че този извънреден път е много изложен на илюзии и на измами от дявола. И поради това, не трябва да се молим да получаваме тези дарове; напротив, трябва да се прави всичко възможно да ги отхвърляме и да не мислим за тях624.

Не трябва да правим реклама на тези извънредни феномени и да ги изнасяме публично, но да ги пазим с дискретност, като тайна.

Човек който усеща, че е обдарен с тези извънредни феномени,не трябва да има страх, че ще отхвърли това, което произлиза от Бога, и че ще пропусне да прави това, което Бог желае, поради своето предпазливо поведение; защото Бог желае преди всичко смирението и послушанието на своите творения. Това, което Бог иска да осъществи, Той може да го направи и без нашата лична и конкретна активност, защото Той може да направи това с много други средства. Но, не обича да правим нещо лошо, за да направим нещо добро. А дяволът, напротив, желае да заблуди и да направи зло, правейки така, че човек винаги да вярва, че тези феномени имат някаква стойност и че са нужни, задължителни.

И поради това хората, които са обдарени с тези феномени, трябва да извличат ползва от тях само за да напредват в добродетелта, а особено в смирението. А, освен това, в крайна сметка, всичко е зависимо от смирението. Така пише св. Тереза:

Доброто или лошото не е в самото видение, но в този, който го приема: тоест, дали то допринася за неговото смирение, или не. Ако душата е смирена, няма да има вреди, дори тогава, когато тези неща произлизат от демона, докато когато няма смирение, се остава без полза--дори тогава, когато видението произлиза от Бога. Когато душата приеме някоя благодат и наместо да се смири и да признае, че е недостойна за тази благодат, се гордее с това ,тя става подобна не на пчела ,която превръща в мед това което яде, а на паяк, който превръща всичко в отрова625.

Този които е получил някаква извънредна благодат от Бога, никога не трябва да смята, че е по-добър от другите, но трябва да си спомня за Исусовите думи “ този, който е получил повече, от него ще се изисква повече”626.

Общо взето, за да се избягва вероятността от възможни заблуждения, човек трябва да се смирява, да признава, че не е достоен да получава тези дарове и да набляга на важността на молитвата, на покората, на послушанието към авторитета и верността към Господа и изпълнението на собствените задължения.

3. Норми за духовните ръководители

622 1 Cor 12, 7; 14, 12.623 Сравни M. RUIZ JURADO, Il discernimento spirituale, o. c., стр. 138, 189-190; B. GOYA, Direzione spirituale,

o .c., стр. 87; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 239-241.624 Сравни Изкачване, II, 27, 6.625 Основавания 8, 3.626 Лук. 12:48.

124

Духовният ръководител, общо взето, трябва да чака определено време, докато произнесе своето мнение дали става дума за автентични или за фалшиви феномени627. Не трябва да се отдава прекалено значение на тези феномени, дори и когато изглежда, че става дума за истински феномени, но трябва повече да се отдава значение на единението с Бога и на изпълняването на добродетелите628. Също, духовният ръководител трябва да настоява, човекът, при когото се случват извънредни феномени, да не се привързва към тях. С това че не си привързва сърцето, човек не загубва нищо, защото ако става дума за феномени, които идват наистина от Бога,то те произвеждат непременно своя плод. Трябва да се настоява за опасностите, които могат да ни заблудят и на факта , че лицето не е “по-добро от другите, защото е обдарено с тези благодати”629. Трябва да се отнася с разбиране към човека, който смята, че при него се случват свръхестествени феномени, не с ирония, въпреки че всичко може да му се струва съмнително630.

Духовният ръководител или съветник трябва, освен това, “със своето поведение да потвърждава съветите, които дава, и да не проявява особено възхищение, любопитство, нито да цени човека заради тези феномени, които сами по себе си не са същност на светостта. Той трябва се интересува да се изграждат в човека истински добродетели”631.

Не трябва “да се разпространяват фактите, които се случват при човека, нито да се формира атмосфера за нещо чудесно ,нито да се почита повече този човек ,на когото се случват извънредни феномени”. Но напротив, трябва да се внимава да не стане някакъв скандал и да се подлъжат и други хора”632.

И на края, нужно е духовният ръководител “да се моли ,за да може да разбере Божието действие, а не да загасва Духа. Трябва да изпитва всичко, но да запази това, което е добро”633. Св. Йоан Кръстни ни припомня, че “във всичките наши нужди и затруднения ние нямаме по-добра помощ от молитвата и надеждата, че Господ ще оправи нещата със средствата, които се харесат на Него”634.

4. Изискване за познаване на физическата патология и психопатология от страна на духовния ръководител

В практиката се срещат и феномени, “който са психопатологични: обхванатост (опсесии), състояния на мания, халюцинации (...). Психопатологията, наднормалното и светостта-- в някои неща могат да се смятат като подобни опити: и понякога няма ясна

627 Сравни. A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, o. c., стр. 405-414.628 В това отношение св. Тереза пише: «Не трябва нито да се дава потвърждение, нито да се осъжда, но трябва

да се обръща внимание на добродетелите. Ще бъде по-вече свята тази, която ще служи на Господа с по-голямо умъртвение, смирение и чистотата на съвестта» (Замък, VI, 8, 10).

629 Замък, VI, 8, 10. Ръководителите «нека да им помогнат да разберат, че едно дело и или един акт на волята , направени от любов, в очите на Бога са по-ценни от всички видения и комуникации, които могат да бъдат приети от небето, защото те не са нито заслуга, нито провинение, и много души, въпреки че нямат тези дарове, без съмнение,са много по-напред от други, които ги имат в изобилие. » (Изкачване, II, 22, 19). Главна задача на духовния ръководител е да подтиква към «чистота на духа в тъмнината на вярата, защото именно вярата е средството за единение» (Изкачване, II, 19, 4).

630 В това отношение, св. Йоан Кръстни обръща внимание, че духовните ръководители трябва да обръщат внимание и да убеждават душите да не приемат тези неща, но те самите не трябва да презират тези неща и да проявяват неприязън, когато се говори за тях. Ако биха говорили така и ако биха се отнасяли към тези неща по този начин, те биха дали възможност на душите да се затворят в себе си, забранявайки им да говорят, биха ги оставили сами и биха им дали възможност да паднат в заблуди… Трябва да се подходи с много голяма благост и спокойствие, да се окуражат и да им се даде възможност, ако е нужно, и да говорят» (Изкачване, II, 22, 19).

631 M. RUIZ JURADO, o. c., стр. 190.632 Също633 B. GOYA, Direzione spirituale, o.c., стр. 87; 1 Сол 5, 21.634 Изкачване, II, 21, 5.

125

граница ,която да ги разделя”635. Поради това, духовният ръководител “често трябва да разпознава това, което е болно състояние-- от това, което е мистично, трябва да разпознава става ли дума за човек, който се намира в депресия ,или става дума за съзерцателен човек, който живее тъмната нощ, трябва да разпознава става ли дума за действие на Духа или на собствената фантазия.”636. И поради това, в духовното разпознаване на извънредните феномени, “автентични или неавтентични, се изисква да се познават, поне основни неща за физическите, както и за психическите болести”. Това е преди всичко необходимо, защото се знае колко лесно е да се сгреши, обърквайки умственото смущение с духовните феномени в душата и обратно637.

Илюзии и халюцинации в човека могат да бъдат предизвикани било от някои физически състояния (умора, безсъние, глад) било от психически състояния (лесно въображение, жарко желание и др. подобни); освен това, известно е също, че и много психически болести (шизофрения, проблеми с настроението, органични нарушения, и така нататък),могат да предизвикат различни видове халюцинации638. Поради това, големите мистици препоръчват най-голямо благоразумие по отношение на извънредните феномени639. Съществуват различни причини за илюзии и халюцинации. Г.Д. Мучи говори за тези различни причини:

Проблемите, които имат физически произход, свързани с темперамента, възрастта, естественото въображение което произвежда псевдомистични феномени, психическите депресии предизвиквани от прекалено голяма интелектуална активност или от прекалено голяма съсредоточеност върху религиозни аргументи или от прекалена строгост към тялото, болестите,след които следва органична неуравновесеност – всичко това за възможни причини за объркване в интерпретацията на мистичните феномени640.

Знаейки всичко това, ясно е,че духовният ръководител трябва поне нещо да знае за физическите и психическите болести, за да не се заблуди, обърквайки болестите с мистичните феномени.

Общо заключение

Учението на св. Тереза Авилска и на св. Йоан Кръстни има и днес своя голяма ценност и голямо значение за разпознаването на извънредните феномени и ни помага да знаем, какво трябва да бъде отношението ни към тях. И двамата църковноучители са съгласни с факта, че тези феномени могат да имат определено значение за напредването в духовния живот, но все пак тяхното значение е изцяло второстепенно, защото съвършенството не се състои в тези дарове, а в пълното съгласие на нашата воля с волята Божия641. Видяхме, че духовното разпознаване на извънредните феномени е много сложно и трудно, а понякога съществуват и “затруднения в различаването на факта, който е

635 G. DACQUINO, Credere e amare, o. c., стр. 41.636 L. J. GONZÁLEZ, Creatività spirituale. Apporti alla Pastorale della Spiritualità, Teresianum, Roma 2000, стр. 73. 637 Види стр. 41; сравни също L. J. GONZALEZ, o, c., стр. 33-34. 638 Освен това те могат да бъдат предизвикани «чрез наркотици или някои други субстанции» Съществуват

различни видове на халюцинации: чуване,виждане, осезателност, докосване, обоняние, и други. (сравни I. RODRIGUEZ, «Allucinazione», в DES, I, стр. 98; G. СТР. PAOLUCCI, «Allucinazione», в DIM, стр. 71).

639 Сравни V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 19; G. Р. PAOLUCCI, «Allucinazione», в DIM, стр.. 72; I. RODRÍGUEZ, «Allucinazione», в: DES, I, стр. 98.

640 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 41; сравни. също A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1049-1059;

641 Сравни E. ANCILLI, «Visioni e rivelazioni», art. cit., стр. 474; GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 39-40.

126

извънреден, от този, който е свръхестествен”642. Различаването между естествените феномени, извънредните и свръхестествените, на теория е ясно. Но, в практиката съществува голяма сложност, “защото някои естествени феномени могат да имат голямо подобие с извънредните (надприродни) феномени, а освен това съществува една зона, която е почти непозната и феномените могат да бъдат смесени – свръхестествени с извънредни-- и поради това трябва най-голямо внимание, за да можем да различим за какво става дума”643.

Трябва да си припомним ,че определени феномени, които ни се струват като извънредни или свръхестествени, могат да имат също и физиологическа, ефективна или психологическа причина. Поради това, в търсенето на обяснения не трябва никога да се прибягва към по-висши причини (извънредни – надприродни или свръхестествени), докато не са изключени всички естествени обяснения. Разсъжденията трябва да се отнасят към човека, съдържанието и обстоятелствата на феномена. Преди да се даде богословско разпознаване дали става дума за нормални или ненормални феномени, нужно е да бъдем сигурни дали няма патологически причини. Това e задача на медицината и психологията.

Когато има потвърждение от медицината, че човекът няма умствено заболяване и когато са изключени халюцинациите, илюзиите и истериите, извънредните прояви могат да се смятат като непатологически. Но, също трябва да се знае, че и при автентичните мистични феномени могат подсъзнателно да се вмъкнат патологически елементи. Психиатрията и психологията от своя страна имат важна роля и дават много голям принос, когато се разсъждава за извънредните феномени, но също трябва да се знае,че и те имат ограничения, защото тук става дума за неща, който не могат научно да се докажат. Поради това, окончателното разсъждение принадлежи на духовното богословие.

Ако става дума за човек, който е уравновесен, искрен, със смисъл за реалност и без тенденция да се привързва към извънредното, всичко това говори положително за феномените, които се случват с него. Освен това, тези феномени, ако са автентични, трябва да оставят позитивни последствия – морални и духовни. Човекът променя себе си и поведението си. В човека трябва да се види това «извънредно», в изпълняването на конкретните добродетели”644, защото ако става дума за автентични феномени, те дават своите плодове в човека. И именно плодовете са това , чрез което може да се различава става ли дума за истински мистични феномени или за патологически халюцинации645. V. MACCA говори, че „този отблясък на свръхестественото в човека трябва да се манифестира “преди всичко в по-интензивен живот на богословските добродетели – по-силна, по-интензивна вяра, надежда и любов, които се развиват в атмосфера на спокойно смирение и на абсолютна непривързаност към свръхестествените факти, на пълно послушание на настоятелите и духовните ръководители”646.

Значи, ако тези дарове са свръхестествени, имат за цел “да стимулират душите”647- както казва св. Тереза Авилска. Имат за цел да я подтикват да “живее в пълнота вярата, надеждата и любовта и стават истински харизми във функцията на общото добро”648, насочени към изграждане на Мистичното тяло на Христос. Ясно е, че трябва да бъдат в пълно съгласие с Откровението, традицията и учителството на Църквата. Каквото и да е противоречие, търсене на известност, слава, суета, липсва на дух на подчиняване на Църквата, атакуване срещу любовта към ближните, а преди всичко срещу пастирите на

642 V. MARCOZZI, o. c., стр. 8. 643 Също, стр. 9. Както вече говорихме и при хората, които имат психически проблеми могат да се явят

истински мистични феномени ,и не е добре веднага всичко да се приеме като патологически състояния. Така например, о. Сурин, който е имал доста тежки психически проблеми – психопологически симптоми, е написал много ценни съчинения и с търпение и постоянство се е упражнявал в добродетелите. Той – о. Сурин е типичен пример на психично болен и едновременно-- истински мистик.

644 V. MACCA, art. cit., стр. 162.645 Сравни R. ZAVALLONI, art. cit., стр. 173.646 V. MACCA, art. cit., стр. 163.647 Замък, VI, 3, 1.648 B. GOYA, o. c., стр. 87.

127

Църквата-- са негативни знаци, които не говорят в полза на това,че става дума за истински мистични феномени649.

Все пак, най-важният критерий за разпознаване е смирението, защото, както казва св. Тереза, когато Свети Дух действа,тогава донася със себе си и смирение”650, а смирение то се проявява като послушание към Църквата. V. MACCA казва ,че смирението, което е свързано с решителна воля да се прави добро в служене на другите, в дух на готовност, която прави човек изцяло да забрави себе си заради Бога и заради Неговата Слава във вярно и героично изпълняване на задълженията, са най-сигурните знаци на автентичност на извънредните факти651. Смирението и послушанито придружават винаги истинските феномени, докато напротив, суетата, тщеславието, гордостта и непослушанието са знаци,които говорят ,че става дума за фалшиви феномени.

Според учението на св. Йоан Кръстни и на св. Тереза Авилска, духовният ръководител, от своя страна, не трябва да дава прекалено голямо значение на тези феномени, въпреки че са истински, но трябва да набляга на опасността, че могат да заблудят, и че човекът, който има тези феномени “не е по-добър от другите хора поради това ,че е обдарен с такива благодати”652. Освен това, от страна на духовния ръководител, както казахме, се изисква да познава поне основите на физическите и психическите болести, за да може по-лесно да разпознава става ли дума за някакви умствени болести или за истински мистични феномени. За да може да различава става ли дума за патологическа депресия или тези реакции на тялото са следствие на тъмата нощ на прочистване. За да може да различава става ли дума за действие на Светия Дух или става дума за фантазия.”653. И на края нужно духовният ръководител никога да не действа според своите склонности и собствени мнения, но да разкрива действието на Светия Дух, всичко да изпитва, но да запазва това, което е добро654.

649 Също650 Основавания, 8, 9.651 Сравни V. MACCA, art. cit., стр. 155. 652 Замък, VI, 8, 10.653 L. J. GONZÁLEZ, Creatività pastorale., o. c., стр. 73.654 Сравни 1 Сол 5:21.

128

ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВ ЗА МИСТИКА

Архимандрит Серафим (Алексиев)

БОЛНА И ЗДРАВА МИСТИКА

© Издава ЕТ „Снежана Иванова“. Трето издание. ISBN 954-9684-13-X

Съдържание:

Здравата мистика // Естествено-благодатната мистика // Свръхестествената мистика // Болната мистика // Гордостта — основа на болната мистика // Белези, че виденията са от демоните // Как да се предпазваме от лукавствата на бесовете // Изводи

І

Стихията на религиозното чувство е мистиката. Без мистични преживявания религиозното чувство е бледо, анемично, безжизнено. От степента на мистичната настроеност на един човек може да се съди за силата на неговата религиозност.

Това не значи обаче, че всички мистични изживявания са еднакво градивни за правилния растеж и еднакво полезни за нормалните проявления на религиозното чувство. Има такива мистични преживявания, които причиняват на религиозното чувство опасни заболявания.

Никому да не се вижда чудно, че говорим за заболявания на религиозното чувство! Както във всяка друга област от душевния живот на човека може да има болестни прояви, извращения и ненормалности — така и в религиозната област. И религиозното чувство може да изпадне в болезнено състояние. Боледуващото религиозно чувство се храни с нездрави религиозно-мистични преживявания. В тази си статия ще разгледаме: коя е здрава и коя е болна мистика.

Що е мистика? — Думата мистика е гръцка и произлиза от гръцкия глагол muo , който означава «затварям очи». Оттук мистика ще рече: виждане отвъдното със затворени очи, преживяване на скритото в религията, или тайнствено духовно общение с нематериалния свят, независимо от физическите условия, в които сме поставени.

Понеже невидимият свят се състои от светлия Божи рай и от тъмното адско царство на демоните, то и мистиката, според достойнството на предмета си и според качеството и характера на мистичното преживяване може да бъде божествена и демонична. Общуването с Бога, с ангелите и с прославените от Бога светци, минали след краткия си земен живот в райския живот, е здрава мистика. Тя винаги има благодатно въздействие върху вярващата

129

душа. Общуването пък с демоните, под каквато форма и да става то, е бесовска, демонична, болна мистика. Нейните последици за душата са крайно гибелни.

ЗДРАВАТА МИСТИКА

Здравата мистика почива върху правилна вяра в Бога и твърда евангелска нравственост.

В основата и на правилната вяра в Бога, и на твърдата евангелска нравственост лежи смирението.

Що значи правилна вяра в Бога? — То значи отказване от гордите «собствени мнения» по вечните и неразрешими само с човешки разум въпроси. То значи смирено приемане на богооткровените истини, прекланяне на гордия човешки разум пред ума на Христа, Който ни възвести истината за Бога Отца, понеже е в недрата на Отца (Иоан. 1:18). То значи проява на доверие и към светите апостоли, които са имали ум Христов (1 Кор. 2:16) и които са получили от Бога благодат и апостолство, та в Негово име да покоряват на вярата всички народи (Рим. 1:5).

Както в правилната вяра винаги има смирение, т. е. покорност на благовестието Христово (2 Кор. 9:13) или послушност на вярата (Рим 16:19), по изразите на свети апостол Павел — тъй и в отклоненията от правилната вяра винаги се крие гордост, т. е. непокорност на Божествените истини и на Църквата Христова, която е поставена да пази тия истини като «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15). Затуй справедливо е твърдението, че гордостта ражда религиозните заблуди и поддържа упорито защитаваните секти и ереси.

Бог е абсолютната истина. Който иска да се доближи до Него, трябва да има правилна, ръководена от смирението, насоченост към религиозната истина, т. е. да се стреми правилно да вярва в Бога, да е готов да се покори на богооткровената истина, ако още не я е постигнал цялостно, и да желае да се поправи, ако в някой пункт на вярата, било по незнание, било по човешка немощ греши. Иначе, ако прояви горда непокорност към богооткровената истина и към вразумленията на Църквата, той няма да има общение с Бога, абсолютната Истина, а с дявола, който е въплъщение на лъжата и баща на лъжата (Иоан. 8:44).

Словото Божие нарича непокорността на истината «плътско мъдруване». А «плътското мъдруване» е вражда против Бога; на закона Божи «то се не покорява, нито пък може» (Рим 8:7). А ако то не се покорява на закона Божи, но враждува против Бога, как може то да влезе в мистично общение с Бога? То е чуждо на истината и на общуването с нея. Затова свети апостол Петър говори: Какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?» (1 Петр. 4:17). А свети апостол Павел допълва: «Ярост и гняв на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината» (Рим. 2:8).

Здравата мистика почива още върху твърда евангелска нравственост, т. е. върху святост. А святостта може да се изгради само върху една основа — благодатната основа на смирението. Етика, която е изключила смирението като база на добродетелен живот, не може да бъде нито твърда, нито евангелска. Тя е етика на гордостта, т. е. богопротивна, дяволска етика.

Бог е свят (Ис. 6:3). Които иска да се доближи до Него, трябва да се уподобява на Него в святост. Затуй е казано: «Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет» (Лев. 19:2). Може ли човек, тънещ в разни грехове, да вижда в мистични преживявания Иисуса Христа, Света Богородица, небесните ангели и Божиите угодници? Какво общение може да има между доброто и злото, между светостта и греха, между Христа и Велиара (2 Кор. 6:19)?

130

«Осквернената душа не влиза в чистото царство и не се съчетава с духовете на светците», казва свети Исаак Сирин.

Но тогава кой може да влиза в общение с Бога?

Бог е любов (1 Иоан. 4:8). Той промисля за грешния човек. Макар че е станало невъзможно за грешника да влиза във видимо общение с Бога, предоставена му е възможността да влиза в невидимо общение с Него, в общение с вярата и молитвата, понеже след грехопадението «с вяра ходим, а не с виждане» (2 Кор. 5:7). И това мистично общение чрез вярата и молитвата, при изпълняване на Божиите заповеди се оказва съвършено достатъчно за спасението на грешника.

Пътят на здравата мистика е много дълъг — толкова дълъг, колкото е дълъг безкрайният път на съвършенството и богоуподобяването. Здравата мистика започва при всички правилно ориентирани религиозно хора с естествено-мистични преживявания и свършва при редки Божии избраници със свръхестествени чудесни явления. Тя гради бавно, системно, премъдро спасението на душата. Естествено-благодатните преживявания — покаянието, молитвеното общение с Бога и пр. за нея са най-характерни. Свръхестествените явления не са необходимо последствие: При здравата мистика се почва, както това е нормално, с поставянето на дълбоки основи. А няма по-дълбока основа за правилния духовен живот от покаянието, с което Спасителят начена проповедта си (Мат. 4:17), и от смирението, за което Той обеща Царството Небесно (Мат. 5:13). Покаянието и смирението единствено привличат върху душата Божията благодат, която ни възражда, освещава и спасява.

Почти никога нямаме при здравата мистика още в началото на духовния живот видения и светлини, общуване с ангели и небесни жители. Виждането на скритите неща в духовния свят е дарба на съвършените, давана по Божи промисъл на редки избраници. Как може да се проявява такава дарба у начинаещите? То е същото — от едно 7-годишно дете, което току що е наченало да се учи как да държи в слабата си ръчица молива, да се иска изведнъж да почне да рисува съвършени картини или да пише дълбокомислени съчинения. Както не може да се почне строежът на зданието от покрива, тъй не може и духовният живот да се започне с най-високи мистични изживявания, каквито са виденията на ангели, светци и пр. Здравата мистика никога не търси видения и откровения, тя знае, че те не са плод на молитвени усилия, а дар от Бога.

От направените дотук разсъждения се вижда, че здравата мистика бива най-често естествено-благодатна, а в редки случаи — свръхестествено-чудесна. →

ЕСТЕСТВЕНО-БЛАГОДАТНАТА МИСТИКА 

«Винаги виждах пред себе си Господа» (Пс. 15:8), казва великият мистик от Ветхия Завет свети пророк и цар Давид. Как е виждал той винаги Господа? — Нали ние знаем от Свещеното Писание, че «Бога никой никога не е видял» (Иоан. 1:18)? Той е виждал Господа с очите на вярата си. Той е бил потопен в атмосферата на благодатна здрава мистика. Чувствувал е Божието присъствие около себе си чрез религиозната интуиция, преживявал е Бога с топлотата на религиозното си чувство.

Ето оттук започва здравата мистика — от живото чувство за Божието присъствие, без да се търсят образни видения. Който е тръгнал по пътя на здравата мистика, той всеки ден крепне във вярата си в Бога, расте в привързаността си към небето, поучава се в Божия закон денем и нощем (Пс. 1:2), кае се за греховете си, често се моли и то без да си представя във време на молитва разни духовни образи, защото светите отци изрично забраняват това, чисти в подвиг

131

сърцето си от страсти и пороци, отбягва съблазните и греховете, упражнява се в пост и правене поклони, съкрушава се, чувствува се все — по-грешен и по-недостоен пред Бога и човеците, води на живот и смърт жестока борба с всички свои греховни наклонности, умолява Бога да му дойде в помощ при изкореняването на нечистите негови влечения и слабости, разпъва се всеки ден, тайно плаче пред Господа за греховете си, прави всекиму добро, доколкото може, и тъй... всеки ден, цял живот. Дойде ли му отнякъде изкушение, мобилизира волята си и със смирение, молитва и духовно противопоставяне го преодолява. Оскърбят ли го, спомня си Страдалеца на Голгота и се старае без гняв да понесе обидата. Постъпят ли несправедливо към него, с всички сили на душата си се старае да търпи, смятайки, че справедливо му се случват изпитанията, скърбите и неприятностите, допуснати от Бога заради греховете му. Тъй в смирение, търпение и изпълняване на Божиите заповеди той расте духом към Бога и колкото повече изпълнява волята Божия, толкова повече чувствува реално Бога над себе си. И без да има видения, той може да каже, подобно на цар Давида, «винаги виждах пред себе си Господа». Такъв човек винаги има непрекъсната, най-правилна връзка с Небето — връзката на живата вяра, на пламенната молитва, на искреното покаяние, на скрития в Христа подвиг. Постоянно съпътствуващото го съзнание за Бога създава в него един естествен страх Божий, една високо нравствена боязън да не оскърби с нещо своя Творец, Подателя на всички блага.

Такъв човек е на прав духовен път. Ако той чуе, че други имали видения, а той няма, да не унива, защото той има най-спасителните видения — постоянното виждане на греховете си, за които искрено се кае и които се старае да не повтаря. А по думите на свети Исаак Сирин, «онзи, който се е удостоил да види себе си, стои по-високо от онзи, който се е удостоил да вижда ангели». Без свръхестествени видения човек може да се спаси, ако има истинно покаяние, но при видения и откровения, свързани с гордост, човек погива.

Ако виденията и откровенията бяха не изключителни дарби, давани на редки избраници Божии, а необходимо условие за достигане на спасение на душата и за реално общение с Бога, тогава всички, които искрено вървят по пътя на духовния живот, би трябвало да имат видения, и тогава липсата им би била признак на богоотдалеченост, богооставеност, гибел. Но от светоотеческите писания ние научаваме, че «само на най-съвършените християни, предимно на монасите, които са били удостоени да прогледнат с духовните си очи, е бил открит светът на духовете; ала такива християни и в най-цветущите времена на монашеството е имало много малко, по думите на свети Макарий Велики» (Еп. Игнатий Брянчанинов).

Много Божии угодници са се задоволявали с естественото молитвено-мистично общуване с Бога. Без да имат каквито и да било свръхестествени мистични преживявания, те пак са били в Божията благодат и са се спасили, защото са били смирени и чисти по живот. Спасяват не виденията, а смирението. Виденията, напротив, могат да погубят неукрепналата в смирение душа, като я възгордеят.

За свети праведни Евдоким например (31 юли ст. ст.), за свети Евтихий (23 август ст. ст.), за светите мъченици Борис и Глеб (2 май ст. ст.), и за много други Божии угодници се знае от животописите им, че не са имали никакви видения, нито пък сами са търсели в живота си свръхестествени преживявания, а са се спасявали само с покаяние, смирение и добродетелен живот. Едва след смъртта им Бог ги прославил с чудотворни дарби. По тоя начин се открила изобилната Божия благодат, която е почивала върху тях още приживе. А свети преподобни Сисой (6 юли ст. ст.), свети Памво (18 юли ст. ст.) и други са се молели на Бога да не ги прославя с чудотворни свръхестествени прояви, въпреки че са били напълно зрели духом за благодатта на свръхестествената мистика.

132

Ако светци дори, от обич към смирението, са отбягвали виденията, какво трябва да бъде нашето отношение към тия божествени явления?

За ръководно начало тук може да ни послужи прекрасният съвет на свети Йоан Златоуст, който казва: «За нас не са вече нужни чувствени видения, понеже вместо видения достатъчна ни е една вяра».

И тъй, здравата благодатна мистика е обикновено напълно естествена и се изразява в ежедневно покайно-молитвено общение с Неописуемия и Непостижимия Бог, със Света Богородица, със светия ангел пазител и със светците, за обръщането ни към които велики духоносни мъже са съставили толкова многобройни и прекрасни молитви! Ето тази здрава и спасителна мистика светата Църква предлага на всички свои чада. Защото по очертания дотук религиозно-мистичен път — чрез задълбочаване в православната вяра, чрез достигане на висока и чиста евангелска нравственост, чрез всекидневен молитвен разговор с Бога и светците — всеки може да достигне до Небето, дето вечно ще съзерцава райските хубости и ще бъде в непосредствено общение с небожителите. →

СВРЪХЕСТЕСТВЕНАТА МИСТИКА

Освен тази естествена, молитвено-етична мистика съществува, както споменахме вече, и свръхестествена мистика. Тя е рядък дар Божий за съвършените. Наричаме я свръхестествена, защото тя се изявява в най-висши мистически преживявания: в молитвен екстаз, озарение свише, прозорливост, съзерцание на скрити от физическия поглед духовни тайни, пророческо вдъхновение, благодатно изстъпление, чуване на небесни гласове, виждане на ангели, светци, на Света Богородица и дори на Самия Иисус Христос, и във всякакъв вид чудотворство.

Житията на светците — тия прекрасни биографии на най-съвършените последователи на Христа — са пълни с примери на здрава свръхестествена мистика. От тия жития научаваме, че десетки хиляди монаси са живели в древните манастири, но измежду тях само отделни богоизбрани подвижници са били удостоявани със свръхестествените дарби на виденията и чудотворството. От тия жития научаваме още, че чудотворните и високо-мистични свръхестествени дарби са били давани на тия малцина не по някакво своеволие на Небето, а винаги с особени промислителни намерения, с дълбока спасителна цел (1).

Правилната вяра в Бога и чистият нравствен живот са били при това необходима предпоставка за преживяване на чудесното и свръхестественото в областта на духовния опит (2). Малкото изключения в това отношение със своята рядкост само потвърждават правилото и показват, че Бог, като върховен разпоредител на всичко може да наруши естествения порядък на нещата, когато поиска. Свръхестествените мистични преживявания обикновено са се явявали не в зората на живота по Бога. Те са идвали като последица от дълъг правилен духовен подвиг, основата на който е все по-голямото задълбочаване в смирението и венецът на който е все по-величественото разгръщане на любовта към приятели и врагове.

При редки случаи Бог е давал още в началото на духовния живот на някои Свои бъдещи подвижници видения, за да ги настави на добрия път и да ги подтикне да станат Негови служители. Класически пример в това отношение е чудесното обръщане на свети апостол Павел пред вратите на Дамаск (Деян., гл. 9). За примери в това отношение могат да ни служат и житията на свети Петър Атонски (12 юни ст. ст.), свети Доситей (19 февруари ст. ст.) и пр. Но при такива благодатни видения още в началото на духовния живот, които са впрочем не закон, а изключение, целта е била винаги толкова висока, че е покривала недостига на духовна подготвеност, която е в обикновените случаи условие за великите

133

Божии посещения. Но житията ни разкриват още и това, че често пъти тъмни сили са дръзвали да се явяват като светли ангели на подвижниците, внушавали са им добри уж неща и са ги учили на «благочестие», за да ги погубят. Затуй някои Божии угодници от голяма предпазливост да не погрешат и да не опропастят спасението на душите си, с голямо недоверие са се отнасяли дори към божествени явления, с което са проявили похвална духовна мъдрост. Тъй например преподобни Максим Капсокаливит (3), преподобни Атанасий Атонски — (5 юли) и други са посрещали с недоверие и предпазливост явяванията на Божията Майка, Която идвала видимо при тях, за да ги подпомогне в техните трудове и подвизи. А свети Амфилохий (23 ноември ст. ст.) не бързал да вярва на своите макар и благодатни съновидения от страх да не падне в хитросплетените примки на лукавия. →

БОЛНАТА МИСТИКА

Тя е напълно противоположна на здравата, понеже е противоположен нейният източник. Докато здравата мистика иде от Бога, болната иде от дявола. Обаче въпреки тая противоположност съвсем не е лесно да се различи коя мистика е божествена и коя — демонична. Защото сатаната е много хитър — за да заблуди и вкара в измама, той се явява не в грозния си вид, а в привлекателна форма: като светъл ангел, като подбудител на душата към добро, като доброжелател, като Божий пратеник. Свети апостол Павел, великият познавач на духовния живот, ясно свидетелствува, че «сам сатаната се преобразява в ангел на светлината» (2 Кор. 11:14).

Когато някой има видения, трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и съвършена чистота на сърцето, за да може да познае какви са неговите свръхестествени мистични преживявания — божествени или сатанински.

Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез «небесни» гласове на най-добри съвети за нравствен живот, за молитвен подвиг и прочие още не е гаранция, че се общува с добри духове. Защото мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такива благочестиви форми, за да прикрият нечестието си. Най-трагично в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.

Лесно би могло да се различи благодатното от сатанинското посещение, ако — както първото поучава на добро и изпълва с радост — второто явно ни тикаше към зло и докарваше скръб. Но това съвсем не винаги е така. Демоните са безобразно хитри! Те успяват така да имитират божествените явления, че дори и опитни отшелници, преизпълнени с благодат, са взимали понякога бесовските измами за Божии откровения.

Кой капан не е замаскиран с клонки и листа? Коя въдица не е облечена в червейче или друга някоя примамка? Демоните, като лукави ловци на човешките души, знаят как да замаскират клопките си. Явявайки се в светлина, като ангели, те правят обикновено най-добри внушения на своята жертва: «Моли се! Пости! Ходи на църква!» и пр. Ако кажеха: «Блудствувай! Кради! Пиянствувай!» — кой би ги последвал? Дяволът отлично знае, че и неговите служители, докато не са се напълно всатанили, се въодушевяват от добри подбуди. Той използува тая нагласа на душата им, за да достигне своите пъклени цели.

Типичен случай на дяволско лукавство срещаме описан в Деяния апостолски, 16 глава, 16–18 стихове. Свети апостол Павел отишъл в Македония да проповядва, подканен от едно благодатно видение. Установил се с учениците си в град Филипи. Един ден, придружен от верните си спътници, той отивал на молитва. По пътя ги срещнала една слугиня, у която имало дух да предрича и която докарвала голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървяла подире им, тя взела да вика: «Тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни

134

възвестяват път за спасение». Така тя правела много пъти. Свети апостол Павел, отегчен, се обърнал и рекъл на духа: «В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея». И духът тозчас я напуснал.

На пръв поглед свети апостол Павел като че ли неправилно постъпил. Вместо да се радва, че духът в слугинята препоръчва него и учениците му за «раби на Бога Всевишний» и им прави сред непознатите жители на тоя град най-добрата реклама, той го изгонва!

Но погледнато по-дълбоко, Христовият апостол постъпил съвсем правилно, понеже той знаел тъмните замисли на лукавия (2 Кор. 2:11). Зад тая привидно добронамерена услуга на демона навярно се криел такъв коварен план: да привлече той вниманието на тръгналите подир апостол Павла върху себе си и да раздвои вярващите: да отдели ония, които биха му дали доверието си, и да ги подмами да тръгнат подир него, за да ги погуби. Свети Йоан Златоуст много право забелязва: «Дяволът винаги прибавя към истината някоя лъжа».

Ето един характерен пример за бесовска измама.

Някой си млад монах живеел безмълвно в килията си. Демоните, като приели външен вид на ангели, искали да го съблазнят: те идвали при него, събуждали го, посочвали му светлина и го канели на божествена служба. Монахът отишъл при един старец и му казал: «Отче, ангели идват при мене и ме канят на божествена служба». Старецът му рекъл: «Недей ги слуша, чедо! Това са демони. Когато те дойдат да те събуждат, кажи им: когато поискам, тогава ще стана!» Като получил такова напътствие, монахът се върнал в килията си.

На другата нощ демоните, според обичая си, дошли пак да го събуждат. Но той им отговорил: «Когато поискам аз, ще си стана, а вас няма да ви слушам!» Те му отвърнали: «Онзи старец, лицемерът, те е развалил, затуй не щеш да ни слушаш, но ти трябва да знаеш, че при него дойде един брат и му поиска пари назаем. Старецът имаше пари, но излъга брата, казвайки му, че няма пари, и не му даде нищо. От това трябва да разбереш, че той е лицемер».

Монахът станал рано сутринта, отишъл при стареца и му разказал всичко, каквото чул от бесовете. Старецът отговорил «Че имах пари, туй е вярно. А че ни ги дадох на брата, който ми ги искаше, това направих, защото добре знаех, че ще напакостя на душата му, ако му ги дам. По тази причина предпочетох да наруша една заповед, вместо чрез изпълняването й да наруша десет заповеди. От това нарушение би могло да произлезе голямо смущение, причина за което щяха да бъдат парите, които бих му дал. А ти не слушай демоните, които искат да те излъжат».

Изпълнявайки съветите на стареца, монахът се спасил. А какво би станало с тоя послушник, ако той бе се поддал на бесовските внушения? Те биха му казали най-напред: «Ставай на божествена служба!», после: «Сега стига се моли, защото постигна вече съвършенство!», а накрай биха го наумили да върши с тяхна помощ и «чудеса». Тъй полека-лека те биха го подчинили на себе си и биха му внушили такава сатанинска гордост, която направо би го погубила.

Не бива да се мисли, че случаи като току-що разказания са легенди, дошли до нас от дълбоката древност по пътя на сказанията и приказките. И в наше време има много подобни явления. Всички нашумели днес мистични преживявания, почиващи или на нездрава православна вяра, или на нетвърда евангелска нравственост, носят печата на тънка дяволска измама.

135

В нашата църковна действителност се срещат много хора, които не са с разстроени нерви, та да бъдат сметнати за патологични случаи, водят един напълно нормален живот, а предадат ли се на религиозни преживявания, виждат «ангели» и общуват с духове, викат души на умрели и получават всевъзможни «небесни» откровения... Те мислят, че са във връзка със светлия духовен мир, защото хубави били внушенията, които им се правели. Как може сатаната да учи на добро!

Наивна, плитка логика! Като че ли злите духове, жадуващи да се промъкнат в доверието на лековерните християни, ще тръгнат да им се явяват с «рогата» си! Та тъй биха ги отблъснали от себе си! Дяволът не е толкова плиткоумен, колкото са жертвите му. Неговите коварства не могат да се обхванат с един поглед, нито замислите му — да се разобличат само с един довод. В Откровението на свети Йоан Богослов се говори не за плиткоумие на сатаната, а за «дълбини сатанински» (2:24)!

Страх обхваща човека, когато се размисли над тия «дълбини сатанински». Под предлог на благочестие сатаната докарва жертвите си до най-голямо нечестие. Под предлог на святост и съвършенство им дава видения и ги възгордява. Под предлог на издигане в духовия живот ги води до душевни разстройства, затъване в блатото на религиозните заблуждения, до нравствено разтление и пълна гибел.

Ето някои от тия дълбини сатанински, разгледани в светлината на наблюдавани в нашата религиозна съвременност случаи.

Често се срещат днес хора, които с необикновена жажда се втурват в опасната за грешниците област на духовния свят. Едни се предават на болезнени молитвени изстъпления, други — на спиритични сеанси, трети — на търсене небесни явления. Всички всъщност са жертва на еднаква в основата си болна мистичност и ако им кажете, за да ги предпазите, че си играят с огъня, че могат да бъдат измамени от бесовете, които се явяват често като светли ангели, те имат готов отговор: «Ние знаем това! Ние имаме дори опитни доказателства, че покрай ангелите често се явяват и демони. Но ние разбираме кои духове са добри и кои — зли. Затова сме бдителни. Добрите приемаме, а злите отхвърляме». Такива хора с нищо не могат да бъдат вразумени. Те са уверени в себе си, че не могат да сгрешат при изпитването на духовете. Затова отвисоко и с чувство на съжаление гледат на вас, когато ги увещавате да се пазят от лукавствата на демоните. А бедните са тъй жестоко подведени и тъй хитро излъгани! Преподобни Нил Синайски говори, разкривайки сатанинските лукавства: «Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях».

Не на тази ли тъкмо демонска хитрост са станали жертва днес много и много болно-мистични души?

Сатаната използува и друга стратегическа маневра: праща духовни борби в душата на подвижниците монаси и на някои обикновени християни, а след това, когато те почнат усилено да се молят, изведнъж се отдръпва, за да възмечтаят те високо за себе си, че могат вече с молитвата си да се справят с всяко изкушение.

Ето как описва тези хитрости свети Нил Синайски: «Ако забележиш, че когато се молиш против някой греховен помисъл, той е утихнал скоро и леко, разгледай от какво е произлязло това, за да не попаднеш в засада и, бидейки измамен, да не станеш предател сам на себе си... Понякога демоните, като вложат в тебе известни греховни помисли, сами те подбуждат да се

136

молиш против тях, да им противоречиш, и тогава веднага се махат. Те правят това, за да паднеш ти в измама, като си въобразиш, че вече си започнал да побеждаваш мислите и да плашиш демоните.»

От подобно естество е и друга сатанинска хитрост, наблюдавана често в живота на наши съвременници.

Има хора, които, след като са живели много грешен живот, изведнъж пожелават да скъсат с порочността си. Те плачат, каят се, търсят Бога, жадуват за спасение на душата си. Но под влияние на изкусителя, който ги дебне и в разкаянието им, вместо да потънат в истинско смирение, вместо да се утвърдят в решимостта целия остатък от живота си да прекарат в непрестанно покаяние, те побързват да видят плодовете на обръщането си. Почват да си въобразяват, че, излезли от пътя на греха, те вече са едва ли не светци, достойни да влизат в зримо свръхестествено общение с небето. Ако те попаднат, при тая своя неправилна нагласа, в кръга на нетрезво настроени «православни» християни, или на някои сектанти, които се занимават с видения и откровения, с говорене на непознати езици, с изпадане в транс, и пр., скоро сами получават «необикновени» духовни дарби: започват да чуват хубави нашепвания, виждат знаменателни сънища и видения, преживяват чудеса. Изплъзнали се чрез покаянието от ръцете на лукавия, те падат набързо чрез дадените им и безкритично приети «духовно-мистични дарби» пак в неговите клопки.

Картинно това можем да си представим така: злият дух, като е видял, че покаялите се могат да се изскубнат от властта му, си е казал: «През вратичката на покаянието те бягат от мене, но през друга вратичка аз пак ще ги доведа при мен. Ще им дам „дарби“ да чуват гласове, да говорят на непознати езици, за виждат видения и да вършат дори чудеса. Ще им внуша, че тия „дарби“ са от Бога, че Бог им ги дава заради искреното им покаяние. И когато те повярват това, ще си въобразят, че са вече по-добри от другите, щом имат и видения, и чрез гордостта си пак ще дойдат при мен».

Тъй и става. Всички, които след покаянието си набързо са получавали духовни дарби, са се възгордявали, изпадали са в типичната за горделивците религиозна тъпота за спасителните внушения, ставали са неспособни да се смирят и да възприемат какъвто и да било добър съвет и във фанатичното си самодоволство са погивали. Парадоксалното е туй, че когато са били в най-големи нравствени падения, тия хора, поради склонността си към покаяние, са били по-близко до спасението си! А след като са се отказали от лошите си деяния и са получили като «награда» за това «свръхестествени мистични дарби», те са се отдалечили на безнадеждни разстояния от Бога.

Не са ли туй «дълбини сатанински» (Откр. 2:24)?!

Но ето и други бездни от сатанинска лукавщина.

Много хора, изпаднали в болна мистика, живеят добродетелно, целомъдрено, молитвено, почти подвижнически. Но и това не е доказателство, че техните видения и дарби са от божествен произход. Защото в тази външно безупречна нравственост се крие нова дълбока сатанинска измама. Според учението на светите отци, зад всяка страст се крие и бяс, подбудител към съответния грях (4). Има бесове на блуда, на гнева, на гордостта, завистта, сребролюбието, злобата и пр. Всички тия бесове са подчинени на върховния си началник сатаната. Когато той хване здраво в ръцете си някоя жертва, пращайки й видения и откровения, и възгордявайки я по този начин, вижда, че не е необходима помощта на другите бесове. Затова им казва: «Отстъпете от този човек! Не му досаждайте! Нека той няма изкушения с чревоугодието, със сребролюбието, с блуда, с гнева! Нека няма никакви борби с

137

лошите си наклонности! Нека живее външно напълно порядъчно и спокойно! Нека се смята за светец. Нека служи с живота си за пример на другите, та и те да се увлекат от виденията му! Аз добре го държа във властта си чрез скритата в него тънка гордост! Друг грях не е нужен за неговата гибел».

И действително, такъв човек, получаващ видения, без да има каквито и да било духовни изкушения, минава в очите на хората за светец. Той и не помисля, че е на служба у лукавия. Виденията му са «хубави». Той не е егоист и саможив, а помага на всички със свръхестествените си дарби. Никому дори и през ум не минава, че всичко това може да бъде от сатаната.

Безупречният «свят» човек само тогава може да издаде за духовно опитния наблюдател връзката си с дявола, когато се засегне гордостта и честолюбието му. Обвинете го в малко нещо! Той веднага ще скочи като ужилен и ще почне да се защищава. Гордостта му ще се прояви у него. Макар че наглед други пороци той няма, едната гордост е достатъчна, за да го направи роб на дявола.

Че с такива хитрости за поробване на човешки души си служи сатаната, виждаме от следната мисъл на свети Йоан Лествичник: «Никой не се съмнява в това, че бесовете и страстите оставят понякога душата ... но малцина знаят по какви причини те я оставят. От някои хора — не само вярващи, но и невярващи — са си отивали всички страсти с изключение на една — гордостта. Те са оставяли нея като основно зло, за да запълни мястото на всички останали страсти. Защото тя е толкова вредоносна, че може да срине от самото небе». →

ГОРДОСТТА — ОСНОВА НА БОЛНАТА МИСТИКА

Болната мистика има винаги в основата си гордост. Сатаната, който гледа да добие власт над човека, с всичките си хитрости, се стреми към едно — да го доведе до възгордяване. Много са неговите тъмни пътечки, по които той се доближава до човека, но любимият му път, по който сам неотклонно върви и по който гледа да поведе и човека, е гордостта. Защото той отлично знае, че дори да изпълни човек на вид всички Божии заповеди, само с едната гордост може да се опропасти. Сам той, без да има каквито и да било други грехове, отпадна от Бога чрез възгордяването си. Оттогава гордостта стана стихията на дявола. Тя е универсалният му инструмент, чрез който той върши всичките си зли замисли.

Грешните хора са обикновено горди. Та те са станали грешници тъкмо поради гордостта си, която им е пречела да се смиряват пред Божията воля и да изпълняват Божиите заповеди. Хитрият изкусител знае как да доведе всекиго до гордостта. Глупавите по природа той гледа да възгордее, като им внушава, че са умни или притежават други някакви качества. Умните величае заради ума им. На нечестивите внушава гордо упорство против Божията воля. А благочестивите възгордява с това, че изпълняват Божиите заповеди. Тъй чрез гордостта попадат под властта на сатаната всички, които се поддават на неговите хитрини — и вярващи и невярващи, и умни и глупави, и грешни и праведни.

А тъкмо това цели лукавият дух — да откъсне всички от Бога. Защото един възгордял се човек не може да бъде в общение с небето, откъдето гордостта бе изгонена. Той може да общува само с дявола, с когото се е сближил чрез възгордяването си. Както здравата мистика, която не е нищо друго, освен благодатно общение с небесния мир, почива върху правилна вяра и твърда евангелска нравственост, т. е. върху смирение, тъй и болната мистика, която е общуване с демоните, като противоположна на първата, се основава или на неправилна вяра, или на нездрава нравственост, т. е. на гордост.

138

Това се потвърждава поразително от наблюденията над фактите. Кои са жертви на болната мистика? — Или православни християни, отклонили се в гордост, т. е. заменили евангелската етика на смирението с дяволската етика на тщеславието и гордостта, или сектанти и еретици, опълчили се в надменната си непокорност срещу основаната от Христа една свята, съборна, апостолска Църква, която като «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15) е единствената пазителка на божествените догмати.

И тъй, нездрава етика, неправилна догматика — ето пътищата на болния мистицизъм! Понеже гордостта се очертава като единствена основа на болната мистика, трябва да разглеждаме по-основно този порок, да докажем по-убедително, че дето има гордост и същевременно видения, те не могат да бъдат от Бога, а са непременно от лукавия.

Някои казват: еди-кои си имат божествени видения, защото ние знаем положително, че те са добродетелни хора: постят, молят се, честно постъпват, посещават болни, раздават милостиня и проявяват много любов към ближните... Могат ли виденията и у такива хора да бъдат от дявола?

Но ние ще зададем въпроса: проверено ли е дали тия хора правилно вярват в Бога или усърдно поддържат някой еретически догмат, въпреки гласа на словото Божие и свидетелството на Църквата? И ако правилно вярват, дали техните добродетели почиват върху смирение? Да не би зад всички тия хубави прояви да се крие гордост? Защото човек може да върши от гордост всички добродетели и да откаже от всички пороци, освен от порока гордост. От гордост човек може да престане да лъже. От гордост може да започне да постъпва много честно. От гордост може да извърши всевъзможни жертви, стига само да чуе да казват за него: «Вижте как благородно постъпва!» От гордост и от жажда за похвала може да се стигне даже до себепожертвувание! Светът е пълен с високи дела, извършвани от гордост. Рядко са тихите и съвършени души, които не тръбят пред себе си, а вършат доброто си от любов към Бога, от смирение, без да очакват похвала за себе си от човеците.

Попитали веднъж преподобни Паисий Велики, коя добродетел е най-висока. Той отговорил: «Оная, която се върши тайно и никой не знае за нея».

Но кой днес върши тайно своите добри дела? Кой не търси признания и похвали? Кой днес е чист от гордост, за да се смята достоен да общува с ангели и небесни жители?

Гордостта не се изразява само в една външна надутост, в презрение към другите и в осъждане на неприятните нам хора. Гордостта има много тънки и едва уловими прояви. Когато ни погледнат малко накриво или ни отправят някоя оскърбителна дума и ние се засегнем от това, издаваме, че сме горди. Когато не ни окажат очакваното внимание, а ни отминат мълком, и ние възнегодуваме в душата си, пак проявяваме гордост. Когато жадуваме да чуем нещо добро за някоя наша постъпка или някое наше качество, пак сме ръководени от гордост. Когато Господ ни смирява чрез някои сполетели ни нещастия, а ние недоволствуваме от съдбата си и роптаем против Бога, пак ни гнети гордост, понеже се смятаме достойни за по-добра участ.

А като сме тъй горди и имаме видения, как можем да си въобразяваме, че те са от Бога?

Който честно съди, ще признае, че ние сме просто изтъкани от тщеславие, самолюбие и гордост. Никак не можем да понасяме да се говори лошо за нас или, не дай Боже, открито да бъдем оскърбявани в очите. Напротив, жадуваме за почит и уважение. Във всичко искаме да блеснем: отвсякъде очакваме адмирации и похвали.

139

Гордостта е пружина дори и на нашия «духовен» живот. Когато се молим, постим, даваме милостиня или говорим за Бога, ние желаем да чуем похвали за себе си. С това издаваме, че и добрите дела, които вършим, са от гордост, която може би не съзнаваме. А добродетелите без смирение са фалшиви диаманти, негодни за царството Небесно.

Разказва се за един монах, че много постел и извън силите си се подвизавал, докато живеел сред братята в общежитието. А когато се усамотил в пустинята за по-усърден уж подвиг, отпуснал се. Веднъж го посетили някои монаси и, като забелязали промяната в него, запитали го: «Защо в манастира ти толкова постеше, а тук си изоставил подвига си?» — «Затуй, защото там имаше кой да ме гледа и да ме хвали за усърдието ми — отговорил той, — тук пък няма кой!»

Не е ли и с нас така? Не са ли и у нас най-често гордостта, честолюбието, жаждата за похвала скритият двигател на нашите добродетели? А щом е тъй, ако имаме видения, какви могат да бъдат те, освен сатанински?

В Свещеното Писание е казано: «Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат» (1 Петр. 5:5). Ако истинските божествени видения са проява на най-голяма благодат, давана на най-смирените, как могат да претендират за благодатни видения хора, които не са се справили с гордостта в сърцето си? Който при гордостта си има видения, нека бъде сигурен, че тия видения му се дават от демоните, сродни с него по гордост, а не от Бога, Който се противи на горделивите. Някои хора казват за себе си, че не са горди и затуй виденията им били от Бога. Но те сами не са осъзнали гордостта в сърцето си и се самозалъгват, че са смирени. Свети Йоан Лествичник ни разказва следния случай: Един мъдър старец поучавал духовно някой си брат да не се гордее. Но този, заслепен, му казал: «Прощавай, отче, но аз не съм горд!» А мъдрият старец възразил: «С какво, сине, можеш да докажеш по-ясно, че си горд, ако не с това, че твърдиш: аз не съм горд!»

Гордостта не е такова грубо качество, че да можеш да го видиш веднага. Гордост може да се крие и в най-добре изявеното смирение. Човек може да се любува на това, че смирено постъпва и има славата на смирен. Човек може, с една дума, да се гордее със смирението си, без да забелязва, че се движи в омагьосан кръг. Той може да има най-честни намерения да спасява душата си, може искрено да се стреми да излезе от сферата на гордостта. Но поради духовната неопитност и неведение може, бягайки от гордостта, да се възгордее, че е стигнал до смирението, т. е. тръгвайки от една точка на кръга, обикаляйки го, да стигне пак до нея.

Такава е трагедията на всички, които се подвизават не по правилата (2 Тим. 2:5), а удрят като да бият въздух (1 Кор. 9:26). И молитвите, и постът, и добрите дела, и всичките подвизи на такива хора отиват напразно. Защото те не са се стремили чрез подвизите си да стигнат до дълбините на смирението, дето бликат изворите на благодатта, а са се увлекли неусетно по миражните върхове на надменността, дето веят хладните ветрове на духовната смърт.

Могат ли такива жертви на гордостта да общуват с небесния свят?

Истинският християнин се пази не само от явната гордост, но и от фалшивото смирение. А фалшиво смирение е това: да се показваш смирен от желание да те похвалят.

Някой брат дошъл при авва Серапион. Старецът му предложил, според приетия сред монасите обичай, да направи молитва. Но гостът отказал от това, наричайки се грешен и недостоен за самото монашеско звание. Старецът поискал да му измие нозете. Но той не допуснал това, като отказал със същите думи. Тогава аввата предложил на госта да сподели с него скромната му трапеза.

140

Когато те се хранели, старецът захванал с любов да говори: «Сине мой, научи се да си стоиш в килията и внимавай върху себе си! Защото ходенето много от място на място няма да ти принесе никаква полза, каквато ще ти донесе безмълвието».

Като чул това, братът се засегнал и така се изменило лицето му, че изписаното по него огорчение не могло да се укрие от стареца. Тогава авва Серапион му казал: «До тоя момент ти се наричаше грешник и говореше за себе си, че си недостоен и за живота, а щом аз с любов ти казах какво е полезно за тебе, ти изведнъж се обиди. Ако искаш да придобиеш истинско смирение, научи се мъжествено да понасяш всички оскърбления, които другите ти нанасят, а не се обличай в празно смиренословие».

Братът, като чул това, помолил стареца за прошка, съзнал погрешността на своето мнение и си отишъл, като получил голяма духовна полза.

Тук е мястото да приведем прекрасната мисъл на свети Йоан Лествичник: «Смиреномъдрие проявява не този, който сам себе си злослови (защото кой няма да понесе укор от самия себе си?), но онзи, който, бидейки укорен от друг, не намалява любовта си към него».

Ако нашето смирение е фалшиво, могат ли виденията при такова неискрено смирение да бъдат истински?

Смирен е не онзи, който не вижда гордостта в сърцето си, а онзи, който, дори най-тежко оскърбяван, не загубва добродетелното си спокойствие, а кротко претърпява, сърдечно прощава и благодушно отговаря.

Веднъж свети Йоан Колов седнал пред църквата. Манастирските братя го обкръжили и взели да го питат за своите помисли. Видял това един от старците и, победен от завист, рекъл: «Йоане, твоята чаша е преизпълнена с чародейство!» Йоан отговорил: «Точно така е, авва! И ти каза това, като видя само външното у мене! А какво би рекъл, ако би видял вътрешното!»

Ето истинско смирение! Смирен е не онзи, който има вид на такъв, а който се счита искрено за най-долен грешник, който постоянно скришом се кае пред Бога, който върши тайно добрините си, които никого не осъжда за нравствените му немощи, който всички изпитания в живота донася благодушно, който никога не роптае, казвайки: «Боже, какво толкова съм ти съгрешил, та ме наказа тъй тежко?», а всякога за всичко благодари.

Где ще намерим в живота такъв ангел на смирението? А ето, само такива смирени души, чужди на всякакво превъзнасяне, нетърпение, гняв и ропот, могат да бъдат удостоявани с благодатни свръхестествени явления без вреда за душите им.

Ако нашите намножили се в последно време духообщители сектанти или православни християни, нямат в душите си такова смирение, за каквото става дума тук, а са обикновени грешници като нас, нека бъдат сигурни, че техните видения и откровения идат от нечист източник. Може ли окаяният горделивец-грешник да има видения за Бога? Бог никога не би му дал такава дарба, ако щете по тази само причина, че получаването на видения би възгордяло още повече горделивеца.

Задали въпрос на свети Варсануфий: «Когато грешник има видения, нима не трябва да вярва, че те са от Бога?» Той отговорил: «Когато това се случи с грешник, то е очевидно по действие на лукавите демони, които гледат да измамят окаяната душа и да я въвлекат в гибел. И тъй, не трябва да им се вярва, но да опознава човек своите грехове и своята немощ и

141

всякога да пребъдва в страх и трепет... Божествените явления се случват само на светци... Грешниците не трябва никога да вярват на такива явления, знаейки своето недостойнство.»

А как постъпват нашите духовидци, склонни към нездрава мистика, и особено жените? — Цял ден се занимават с клюки и одумвания, осъждат се помежду си, мразят се, пакостят си, или са изпълнени със суета, тщеславие, блуд, сребролюбие, жестокост и лицемерие, а отидат ли в църква, предават се на болни мистични преживявания — виждат, че кандилата се клатели, че светлини се явявали, че иконите оживявали, че гласове се чували и пр. Те не се стесняват, въпреки че тънат в разни нравствени немощи, да се хвалят: «Видях света Петка и свети Георги!» или «Откри ми се това и това!» или «Насън ми се каза тъй и тъй да постъпя.»

А какво означават тия чести видения и откровения? — Те означават, че нашите самонадеяни съобщници на духовете претендират небето да е постоянно отворено за тях, тъй че те всеки миг могат да получават отговори оттам. Но тъй ли лесно се отваря небето и то по несериозни често пъти поводи? Ние знаем, че на чистия като ангел свети архидякон Стефан, първия мъченик Христов, небето се отвори само един път — в предсмъртния му час, когато той, замерван жестоко с камъни, умираше и се молеше за своите убийци! Как може на болно мистични жени небето да се отваря всяка нощ?! От това съпоставяне само може да стане ясно, каква огромна разлика има между видението на свети архидякон Стефан и откровенията, които тъй често получават жертвите на болния мистицизъм!

Свети Йоан Лествичник предупредително говори: «Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава явявайки се като светъл ангел или наяве, им предава откровения на тайни, или благодатни уж дарби, та като се прелъстят тия окаяници, съвършено да загубят ума си».

Нека помнят всички, които се увличат от видения и откровения, следните думи на свети епископ Игнатий Брянчанинов: «Който вижда зримо духове, лесно може да бъде излъган в свой ущърб и за своя гибел. Ако ли той, при виждането на духове, прояви доверие към тях, непременно ще бъде измамен, непременно ще бъде увлечен, непременно ще бъде запечатан с непонятния за неопитните печат на измамата, с печата на страшното повреждане на своя дух, при което често се загубва възможността за изправление и спасение. Това се е случвало на мнозина, на твърде мнозина...»

Усетът на здравата мистика внушава: по-далеч от всяко видение и откровение! Вярвай в тия неща, когато ги срещаш у светци! Вярвай в тях, когато ги четеш в Библията или в животописите на Божиите угодници! Но не ги вярвай, когато се случат с тебе — грешния и нечист човек! Защото зад твоите видения и откровения се крие демон, който те мами и гледа да те хване в примките си. →

БЕЛЕЗИ, ЧЕ ВИДЕНИЯТА СА ОТ ДЕМОНИТЕ

Има доста белези, по които човек сам може да познае виденията, които са пращани от сатаната. Ето по-главните от тях:

1) Ако някой проявява необуздана жажда непременно да получи дарбата да вижда видения (това разбирай и за получаването на другите свръхестествени дарби!) и вследствие на тия домогвания получи такава дарба, то неговите видения са непременно от лукавия. Защото Бог не дава видения на горди и грешни хора, които могат да загинат чрез тях.

Светите отци единодушно ни съветват да жадуваме не за видения, а за придобиване чистота на сърцето, добродетелност и смирение, с което можем да спасяваме душите си. «Който

142

моли Бога и желае да се дадат в ръцете му чудеса и сили — пише свети Исаак Сирин, — той бива изкушавай в ума си от ругателя-демон. Без нужда е опасно да изкушаваш Бога. Който желае това, той не е истински праведен... А истинските праведници не само не желаят това, но се отказват и когато им се дава и то не само пред очите на хората, но и насаме сами за себе си не искат това».

Великият руски подвижник от XIX век преподобни Амвросий Оптински е съветвал: «Нищо не искай да виждаш насън, иначе ще видиш... с рога!» А преподобни Нил Синайски решително забранява търсенето на видения: «Съвсем не желай и не търси да видиш във време на молитва някакъв лик или образ. Не желай да видиш зримо нито ангели, нито сили, нито Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете-демони».

Един християнин, заразен от болно-мистични стремежи, всяка вечер се молел: «Боже, дай ми да видя ангел!» След дълги и настойчиви молитви той чул веднъж зад иконите глас: «Извади едното си око! Тогава ще видиш ангел...» В безумна решителност той грабнал нож и избол окото си. «Боже, дай ми сега да видя ангел!» — продължил той да се моли. А същият глас му заповядал: «Извади и другото си око!» Той сторил това. Тогава зад иконите се чул демоничен кикот... Тъй бедният измамен човек, който жадувал за видения от духовния свят, престанал да вижда и физическия.

Жаждата за видения свидетелствува, че духовният живот на търсещите видения не е поставен върху здрава основа. Свещеното Писание, знаейки да ни разкаже за много истински видения, в същото време ни учи на трезвост: «Блажени, които не са видели, и са повярвали! »(Иоан. 20:29).

Забележително е това, че няма нито една църковна молитва, дето да се казва: «Господи, дай ми дар да виждам видения!» В молитвите се срещат все такива прошения «Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, кротост» и пр. А свети Ефрем Сирин се моли да получи следните дарби (за видения): «Господи, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си!»

Ако у някого се появят «духовни дарби» без сам да ги е желал, той трябва да гледа на тях като на тежко изкушение и да се моли усърдно да го освободи Бог от тях. Защото, поласкае ли се от мисълта, че е станал Божи избраник, възгордее ли се с дарбите си, той е загубен... Вместо да се тщеслави, той трябва да се постарае да си спомни с кой грях толкова е прогневил Бога, та е станало възможно да пристъпи дяволът към него с измамните си видения и откровения, за да го погуби. Ако той така се смири, ще прогони опасните видения.

Най-сигурното средство за избавяне от изкусителните духове, според епископ Игнатий Брянчанинов, е това: «Решително да се отказваме от виденията и от общението с тях, признавайки себе си неспособни за такива видения и общения».

2) Главоломно бързият успех в духовния живот и лесното достигане на видения са друг несъмнен признак, че виденията са от демоните.

Доскоро някой е вършел най-гнусни грехове, вчера се е покаял за тях, а днес получава дарби. Явно е, че такива дарби са от дявола и че почиват върху грях. Дяволът гледа чрез тях да възгордее и погуби.

Коя ябълка най-рано узрява? — Червивата! Здравите ябълки късно узряват. Тъй и истински добродетелните бавно достигат високите духовни дарби. Бог не постъпва като дявола. Той не

143

изпълнява всяка прищявка на неразумното човешко сърце, защото е Премъдрост и Любов. Една мъдра и любеща майка би ли дала на двегодишното си дете бръснач, за да си играе, колкото и да я моли то с плач за това? Тъй и Бог не дава вредни нам неща. А дяволът бърза да ги даде!

Светите отци не са показвали бърз успех в добиването на високи дарби. Те са прекарвали цял живот в смирение, послушание, подвиг, плач за греховете и често, след като са изсушавали плътта си и са добивали ангелска чистота, не са получавали никакви свръхестествени откровения. Други едва към края на живота си, по особен Божи промисъл, са били удостоявани със свръхестествени мистични видения, без да са се домогвали сами до това. Затова пък всички те след смъртта си са били прославяни от Бога с чудотворство.

Ако светите отци, преуспели в благодатта, са имали обикновено едва към края на жизнения си път свръхестествени духовни дарби, какво да кажем за бързащите да ги получат в началото на подвига си? Богомъдрите учители на Църквата не са одобрявали подобни високи излитания. «Ако видиш млад човек, който следва своята воля и се издига до небето — казват те, — хвани го за ногата и го смъкни на земята, защото такова издигане е опасно за него».

Дяволът бърза тук на земята да прослави лекомислените болно-мистични души, за да ги посрами отвъд. А Бог, като води Своите избраници през краткия земен живот по пътя на скърбите и униженията, ги прославя навеки в безсмъртния живот.

3) Необикновената честота на виденията е също явен белег, че те са от лукавия. Има такива християни и християнки, които едва ли не всеки ден, всяка нощ получават видения. Щом затворят очи, разтварят им се небесата; щом пожелаят само, идват при тях «ангели», щом се помолят на някои светец, и той се явява, готов на услугите им!

Тъй ли е при здравата мистика? — Светите отци обикновено са имали видения много рядко — при изключителни случаи, с високо спасителна цел. При това видения са давани не толкова на живеещи в общежития монаси, колкото на отшелници, които нямали друго утешение сред ужасите на своето уединение, освен тия редки, но силно ободряващи ги божествени посещения. Честотата на виденията разкрива тяхната негодност. Много обикновени камъни има по света, но съвсем малко скъпоценни. И докато последните се добиват трудно и се ценят скъпо, първите се търкалят навсякъде по земята и се подритват от минувачите...

Има хора, които знаят нещичко за хитростите на демоните и затова са бдителни при приемането на виденията. Но случи ли им се да се повтори до три пъти едно и също видение, те взимат това като явен признак, че видението е от Бога. Не е ново такова гледище. Още в древната Църква то е било разпространено. Но пита се, правилно ли е то? Ето какво четем в прекрасната книга «Ръководство по духовен живот на преподобните отци Варсануфий Велики и Йоан»:

Въпрос: «Аз съм чувал, че ако някому се яви три пъти един и същи сън (видение), той трябва да го приеме за истина. Право ли е това, отче мой?»

Отговор: «Не, не е право. Не трябва да се вярва на такъв сън (видение). Този, който един път се е явил на някого лъжливо, може да направи това и три пъти и повече. Бой се да не бъдеш осмян от демоните, но внимавай над себе си, брате!»

4) При демонските видения се явява непременно тънка тщеславна услада (гордост). «Ето вече и с ангели общувам!», си казва измаменият от бесовете. Той се радва на постиженията

144

си и не мисли за покаяние и смирение. Той е жадувал за видения, за да се прослави, и е достигнал целта си. Какво има още да догонва, та да се подвизава и смирява?!... У такъв човек се явява непреодолимото желание да разказва на други за своите чудни мистични преживявания. Той жадува да има почитатели, да е заобиколен от поклонници. Той не може да се стърпи да не се похвали.

У светите отци е било тъкмо обратното. Имайки истински видения, те са ги криели и премълчавали. Едни от тях са се молили на Бога да не ги прославя на земята (такъв е случаят със свети Памво). Други са умолявали Бога, ако ги е удостоявал със свръхестествени дарби, да им ги отнеме. Свети Исаак Сирин свидетелствува: «Един от светите отци заради чистотата си, по благодат получи дарба да узнава предварително кои идват при него и молеше Бога — а с него се молеха и други светци, които старецът бе помолил за това — да бъде взето от него това дарование». А трети, когато по стечение на обстоятелствата са се прославяли неволно с тия дарби, са скърбели и са заповядвали на хората до смъртта им никому да не разказват за случилите се чудеса (напр. свети Сисой Велики, който без сам да подозира, възкресил едно умряло момче, и свети Серафим Саровски, който с огнена молитва изцелил един младеж).

Свети апостол Павел, този дивен съд на Божията благодат, бидейки принуден да разкрие едно нечувано свое мистично преживяване, разказва за него поради дълбокото си смирение като за събитие, случило се с някое трето лице: «Зная един човек в Христа, който... беше грабнат и отнесен до трето небе» (2 Кор. 12:2). Всички свети отци, подобно на мъдри градинари, са сеели семената на своята добродетел не на повърхността на земята, дето всеки може да ги види и птиците небесни да ги изкълват, а дълбоко в земята, дето, зарити, те в своето време дават богат плод.

Нашите духообщители пък не могат да се нахвалят достатъчно с духовните си дарби, със своите видения и откровения. Неотдавна се получи вест, че в един наш провинциален град някоя си жена, тръгнала по пътя на болния мистицизъм, уверявала близките си: «Откри ми се, че аз скоро ще стана светица и ще получа разни свръхестествени дарби».

Каква огромна разлика между смирения тайнозрител на райските красоти и тази жена!

5) При общуване с демоните, представящи се за светли небесни жители, в душата се явява смут, сблъскване на мислите, брожение на страстите, смъртни недоумения, липса на душевен покой, тщеславна радост, самомнение и високоумие. А при благодатните видения в душата настъпва мир, страх Божи, съзнание за собствената греховност и нищожество, дълбоко смирение, умиление и тиха радост в Духа Светаго.

«Едни са признаците на измамата, други — на благодатта», — говори свети Максим Капсокаливит. «Когато злият дух на лъжата се приближава към човека, смущава ума му и го прави своеволен, ожесточава и омрачава сърцето, докарва боязън, страх и гордост, извръща очите, тревожи ума, привежда в трепет цялото тяло, призрачно показва светлина пред очите, но не светла и чиста, а червеникава, прави ума неистов и бесноват и заставя устата да говори непотребни и хулни думи; този, който вижда духа на лъжата, обикновено се сърди и е изпълнен с гняв, съвсем не познава смирението, ни истинския плач и сълзи, но винаги се хвали със своите качества и се гордее с тях, всякога се предава на движенията на страстите си без сдържаност и страх Божий, накрая загубва ума си и стига до съвършена гибел».

А признаците на благодатта са следните: когато благодатта на Светия Дух влезе в човека, събира ума му и го прави внимателен и смирен, напомня му смъртта и греховете, бъдещия съд и вечната мъка, изпълва душата му със съкрушено умиление, подбужда го към плач и сълзи, очите му прави кротки и пълни със сълзи, и колкото повече се сближава с човека,

145

толкова повече умиротворява душата му и го утешава със светите страдания на нашия Господ Иисус Христос и с безпределното Му човеколюбие, а ума изпълва с възвишени съзерцания: а) на необяснимата Божия мощ, как Той с една дума всичко от небитие е привел в битие; б) на безмерната Сила, която всичко държи, всичко управлява и за всичко промисля; в) на непостижимата Света Троица и на неизследимата бездна на Божието същество и пр. Тогава умът на човека се възторгва от онова божествено сияние, просвещава се със светлината на Божието знание, сърцето става тихо и кротко и изобилно излива плодовете на Светия Дух: радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, любов, смирение и пр. (Гал. 5:22), и душата му получава неизказано веселие».

Същите признаци на измамните бесовски видения и на благодатните откровения четем и у други свети отци. Свети Григорий Синаит говори: «Знай, че действията на благодатта са явни, и бесът, макар да се преобразява, не може да ги даде — нито кротостта, нито добротата, нито смирението, нито ненавистта към света, нито пресичането на похотта и страстта. Бесовските прояви са надменност, високоумие, страх и всяко зло. По тия действия можеш да познаеш, от Бога ли е възсиялата в душата ти светлина, или от сатаната». →

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗВАМЕ ОТ ЛУКАВСТВАТА НА БЕСОВЕТЕ

1) Първият и най-надежден начин за справяне с демоните е придобиване на смиреномъдрие.

Някога свети Антоний Велики видял всички примки на лукавия, разпространени на земята. Като въздъхнал, рекъл: «Кой може да ги избегне?» — и чул глас, който му казал: «Смиреномъдрието!»

Наистина, нищо друго не може така да разстройва плановете на дявола, както смирението. Лукавият праща видения, за да възгордее, а смирението обезврежда всяко бесовско явление и му туря край. Който е достигнал смиреномъдрието, е станал неуязвим за бесовете.

На някой си монах се явил дявол, преобразен в ангел на светлината, и му казал: «Аз съм архангел Гавриил. Изпратен съм при тебе». Монахът рекъл: «Гледай да не си изпратен при някой друг, защото аз не съм достоен да виждам ангели». Дяволът, опарен от смирението на монаха, веднага изчезнал.

И ония заблудени съвременни духовници, които се хвалят със своите видения, могат да се спасят от пленничеството на дявола, ако се смирят.

2) Вторият начин е посрещането на всяко видение с пълно недоверие.

Един добродетелен старец живеел безмълвно в своята колибка и често бил безпокоен от бесовете. Те идвали при него наяве, но той ги посрещал с презрение. Тогава дяволът прибегнал към хитрост. Явил се на отшелника в светлина и му казал: «Аз съм Христос!» Старецът си затворил очите, проявявайки недоверие. Дяволът повторил: «Аз съм Христос. Защо си затвори очите?» А старецът отговорил: «Аз желая да виждам Христа не тука, а в бъдещия живот». Дяволът изчезнал. Старецът, благодарение на своето разсъдливо недоверие, се предпазил от лукавствата на изкусителя. Тъй могат и ония от днешните християни, които са мамени с бесовски видения, да се спасят, ако проявят недоверие към виденията си.

Но някои ще възразят: Ами ако виденията са от Бога, а ние ги отхвърляме, няма ли да оскърбим с това Светия Дух, Който ги дава?

146

На такива ще отговорим: ако ние, тръгнали по пътя на религиозната трезвост, наистина отхвърлим истински, благодатни видения, Бог няма да ни се разсърди, понеже знае, че ние не от упорито безверие не се доверяваме на виденията си, а от благоразумна боязън да не станем жертви на бесовска измама.

Ако беше грях благоразумното отхвърляне на виденията, случващи се с грешници, най-отговорни за такъв «грях» биха били светите отци на нашата Православна Църква. Защото тъкмо те, предпазвайки ни от увлечения по болнав мистицизъм, съвсем определено ни съветват: «Ако действително ти се яви дори ангел, не го приемай лековерно, но се смирявай и казвай: аз живея в грехове. Недостоен съм да виждам ангели».

Същия съвет дава и свети Григорий Синаит: «Никак не приемай, ако видиш нещо с чувствените си очи или с ума си вън или вътре в тебе, било то в образа на Христа, или на ангел, или на някой светец или ако ти се показва светлина... Бъди внимателен и бдителен! Не си позволявай да се доверяваш на такива неща, не изразявай съчувствие и съгласие, не вярвай бързо на видението, макар то да е истинско и добро! Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ... Който е видял нещо в ума си или със сетивата си, макар то да е от Бога, и е побързал да го приеме, лесно пада в измама, или поне издава своята наклонност и способност да повярва на измамата, като такъв, който приема явленията скоро и лекомислено... Бог не се прогневява на тогова, който с крайно внимание се пази, и боейки се от измама, не приема пратеното от Бога, докато не го обсъди с голямо внимание. Напротив, похвалва го за благоразумието му...»

3) Третият начин е очистването на сърцето от грехове.

Дяволът лесно може да се промъкне, без да бъде забелязан, в една душа, която е размътена от беззакония, тъй както вълкът може неусетно да се приближи до кошарата в мъглив зимен ден. Но когато душата е очистена от грехове, явяването на лукавия лесно може да се забележи.

Очистване от греховете става най-добре в тайнството покаяние и изповед, което се извършва пред духовник. На изповедта човек трябва да разтвори душата си, да извади на показ всички скрити помисли и тъмни тайни, да се яви във всичката си старателно прикривана дотогава духовна грозота, да се почувства духовно разсъблечен, за да го види духовният му отец такъв, какъвто е! Какво самоунижение е изповедта, какво самоизобличаване, но колко спасителна е тя!

Когато в искрена изповед човек е показал пред духовника си всичките мерзости на своето сърце, сам ще си отговори, достоен ли е да вижда ангели. Тогава той така ще се смири, че не ще и помисли даже със скверните си очи да вижда видения!

4) Четвърти начин е по-честото причастяване с Тялото и Кръвта Христови, по-честото пиене на светена вода и поръсване с нея, правене на кръстния знак и четене на молитвата: «Да воскреснет Бог и расточатся врази Его!» Един свети отец запитал явилите му се демони: «От какво вие най-много се плашите?» Заставени да отговорят в името Божие, те признали против волята си: «От това, което вие наричате Причастие».

Колко е силно пък кръстното знамение в борбата ни против демоните, личи от следните думи на свети Антоний Велики: «Те (бесовете) са страхливи и извънредно се боят от кръстния знак понеже Спасителят чрез кръста ги е лишил от силите им и ги е предал на позор». →

ИЗВОДИ

147

Да помним, че най-силното средство за борба с демоните е смиреномъдрието! Който е истински смирен, стои по-високо от онзи, който върши чудеса! «Мнозина са получили спасение, без да имат дар на пророчество и прозорливост, на знамения и чудотворство, — пише свети Йоан Лествичник, — но без смирение никой няма да влезе в небесния чертог». А в Отечника на светия епископ Игнатий Брянчанинов четем: «На един старец съобщили, че някои се удостоили да видят ангели. Старецът отговорил: «Блажени са тия, които непрестанно виждат греха си!»

Да бъдем религиозно трезви! Да прегърнем спасителната, здравата, благодатната мистика, която както видяхме, се състои не във виждане на съмнителни видения, а във виждане на своите грехове и в покаяние за тях! Молитвено да общуваме с Бога и с небесните жители, без да се стремим чувствено да виждаме разни образи! Да очистваме сърцата си от разни страсти и пороци, постоянно да се смиряваме, растейки в благодатта Божия, за да достигнем плодовете на Духа Светаго, които са «любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосър-дие, вяра, кротост, въздържание» (Гал.5:22—23). Защото много по-добре е за душите ни да добием смирение — основата на всички добродетели, отколкото видения, които могат да послужат за повод да се възгордеем и да погинем.

На Съдния ден мнозина чудотворци ще кажат на праведния Съдия: «Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?» Но те ще чуят изобличителния глас Божи, понеже не са имали смирение и са се гордеели със свръхестествените си дарби: «Махнете се от Мене вие, които вършите без-законие!» (Мат. 7:22-23).

А пред бедните духом, т. е. пред смирените, ще се разтворят широко дверите на Царството Небесно (Мат. 5:3). Те ще бъдат пуснати да влязат вътре, за да бъдат навеки с Княза на смирението Господа Исуса Христа. Амин.

148

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

ДИПЛОМНА РАБОТА

“МИСТИЧНАТА СМЪРТ: МИСТИЧЕН ОПИТ И ПСИХОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ”

Дипломант: Светлана Велкова

Научен ръководител: проф. Владимир Градев

София 2010

149

СЪДЪРЖАНИЕ: ВЪВЕДЕНИЕ ГЛАВА ПЪРВА: ПРЕГЛЕД НА ОСНОВНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ПОНЯТИЕТО МИСТИКА И ПРИРОДАТА НА МИСТИЧНИЯ ОПИТ В ЗАПАДНАТА ХРИСТИЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ 1. Понятието за мистика в християнската религия. 2. Природата на мистичния опит: тялото, езика, въображаемото. 3. Мистичната смърт – радостта от мистичния опит като постигане на единение с Бога. ГЛАВА ВТОРА: МИСТИКАТА В ДУХОВНАТА ТРАДИЦИЯ НА КАРМИЛИТАНСКИЯ ОРДЕН. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИТЕ ФЕНОМЕНИ ПРИ СВ. ТЕРЕЗА ИСУСОВА, СВ.ЙОАН КРЪСТНИ И СВ. ТЕРЕЗА НА МЛАДЕНЕЦА ИСУС 1. Мистиката в духовната традиция на Кармилитанския орден.2. Мистичните феномени и личността на Св. Тереза Исусова.3. Мистичните феномени и Св. Йоан Кръстни.4. Мистичните феномени и Св. Тереза на Младенеца Исус.ГЛАВА ТРЕТА: ПСИХОЛОГИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРОБЛЕМА ЗА МИСТИЧНИЯ ОПИТ 1. Опит на психологическата мисъл да даде обяснение на мистичния опит в християнската религия. 2. Идеите на Уилям Джеймс за религиозния опит.3. Отношението на психоанализата към феномените на вярата и религията.4. Отношението на аналитичната психология към феномените на религиозния опит.ЗАКЛЮЧЕНИЕ ИЗПОЛЗВАНА ЛИТУРАТУРА

150

ВЪВЕДЕНИЕ: Изследванията и размишленията върху мистичния опит, независимо от това каква теоретична рамка се използва от различните автори, са все по- широко разпространени. От една страна това би могло да се дължи на силния интерес и очарование от Изтока, а от друга би могло да се тълкува и като реакция срещу материализма и консуматорското отношение на западната цивилизация, придружено от един поглед насочен към ориенталския свят, така силно пропит от ценностите на духовния и религиозен опит. Изследванията на мистичните феномени като опит да се определи сакралното и неговото място в секуларния свят изживява ренанас към 20-ти век с оглед на определени психологически аспекти, които се опитват да разчетат този опит като отчуждение, като средство за трансформация, на самолечение на структурите на съвестта. Мистичният опит е особен опит на преживяване на реалността, в която може да се осъществи човешкото съществуване. Доколкото това не е халюцинация, а определен опит в реалността, то този опит подлежи на научно изследване. Този опит е достъпен за изследване, тъй като става въпрос не за недоказуема „религиозна вяра” в Бог, а за „религиозен опит”, за реално преживяване на „общение с Бог”, в основата на който лежи мистичния опит. Задачата на настоящата дипломна работа е да изследва проблема за „мистичната смърт” (mors mystica), „смъртта на душата”, нейното място в мистичния опит в християнската западна традиция, посредством анализ на описанията на мистичните преживявания, дадени от самите мистици в Кармелитанския орден, един от ордените в Католическата църква, чиято специфична харизма е съзнателния избор за съзерцателен живот. Изследването на мистиката е преди всичко изследване на конкретни мистични образи и опити. Затова проблемът за смъртта на душата и нейното място в мистичния опит е разгледан чрез описание на свидетелствата за мистичните преживявания на трима мистици, признати за светци от Църквата, принадлежащи към Кармелитанския орден. Опитът въвлича цялата личност, същественото е как го преживява тя, какво е нейното отношение, значението, което му придава, зрастването, промяната на аз-а в този опит, при срещата с другостта. Свидетелствата на мистиците се отличават с единодушие, което може да бъде забелязано в използваните общи метафори, чрез които те описват своя опит на единение с Бога: тъмнина (като Божествена светлина), планински връх, облак, стълба, градина, изба, замък/крепост, тайната стая на бракосъчетанието, път, огледало. Ключова и обща черта на мистичния опит е и пасивността, която се открива в езика, с който си служат мистиците, чрез често използваните страдателни форми на сказуемото. Но различия въпреки това съществуват, в зависимост от конкретния религиозен и културен контекст на мистика. Понятието за „мистичната смърт” е свързано с опит, при който се влиза навътре в себе си, за да се излезе от себе си. В този контекст терминът „смърт” се използва често, като формулировката е сходна, а основните идеи могат да бъдат обобщение по следния начин: . Човек трябва да умре за всичко, което не е Бог; . Това желание не трябва да бъде свеждано до физическата смърт, тъй като това е желание да умрат всички самостоятелни черти на Аз-а, за да може човек да живее в по-голямо единение с Бога; . Този път на душата е труден, но сладък; това е необходимостта Аз-а да умре, без физически да умира ; . Това изисква голям покой и сила на душата, която да може да преодолее агонията, която е част от този път; . Да се умре с Христос, означава да се триумфира с Него в Божието царство. Най-общо долупосоченото съдържание може да бъде обособено в три блока: първа глава, в която се разглеждат научните въпроси, засягащи природата мистичния опит в западната християнска традиция, неговото проявление чрез тялото, езика и въображаемото, понятието за „мистичната смърт” като постигане на единение с Бога; втора глава, в която се проследяват мистичните преживявания на трима от най-известните кармелитански мистици,

151

удостоени с титлата „доктрор на Църквата”, а именно: света Тереза Исусова, свети Йоан Кръстни и света Тереза на Младенеца Исус; последната трета глава е посветена на кратко описание на психологическите възгледи за непосредствения опит с Бога отвъд религиозните текстове, тайнства и църковен живот в концепцията на Уилям Джеймс, в психоаналитичната традиция и в работите на Карл Густав Юнг.

ГЛАВА ПЪРВА

ПРЕГЛЕД НА ОСНОВНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ПОНЯТИЕТО МИСТИКА ИПРИРОДАТА НА МИСТИЧНИЯ ОПИТ В ЗАПАДНАТА

ХРИСТИЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ

1. Понятието за мистика в християнската религия: Има явления на тоя свят, които силно привличат със своята загадъчност и неяснота. Те сами напомнят за себе си в различните епохи. Напомнянето е плахо като повей или силно и мощно като страст. Мистичните феномени са такива явления, които привличат със своята ирационалност и същевременно със силното желание на мистиците въпреки ограниченията на езика да опишат тези свои преживявания. Известно е че такива феномени са се случвали в традициите на повечето световни религии: в християнството, в юдеизма, в исляма. За ранните християни например мистиката е скритият, най-дълбокият смисъл на Библията – единението с Бога. В този смисъл в будизма не би могло да се говори за мистика, защото има хармонично сливане с природата, но няма „бог”, с когото да се слееш. Има и много нерелигиозни мистики като окултизъм, езотеризъм и други. Жорж Батай, който самият е преживял мистичен опит, в книгата си „Вътрешният опит” аргументира тезата си, че мистиката по своята същност не е религиозен феномен. Вътрешният опит е пътуване докрай навътре в човека, но без трансцендентност. За водещ мотив във „Вътрешният опит” на Батай може да се приеме именно мотива за умирането на писателя в писмото или „умъртвяването на автора в неговото произведение”.1 Въпреки силният интерес към теми свързани с мистицизма, все още не може да се даде еднозначно определение или еднозначен отговор на въпроса: ”За какво всъщност става въпрос, когато говорим за мистика?” В предговора към 12-тото издание на своя класически труд „Мистицизъм” Евелин Ъндерхил пише, че първоначално мистичния живот „би трябвало да се търси в онтологията … . Но реално утвърждаване на този живот произтича не в мимолетния опит и даже не в трансформираната индивидуалност на 1 Батай Ж. Внутренний опыт, пер. с фр. СПб., 1997, с.5 субекта, но в постигането от субекта на метафизичния Обект.” 2 Под “метафизичен Обект” тук се подразбира „Абсолют”, „Чисто Битие”, „Божествено Битие”, „Образ Божий”, с други думи абсолютното Битие. Доколкото става дума за безусловното Битие, то за неговото постигане трябва да изчезнат всички условия. Състояние, в което всичко изчезва и се явява абсолютното Битие, обикновено се нарича мистично. Всеки мистичен опит е до голяма степен (въпреки автономността си) исторически, религиозно, културно обусловен. Трудно е да се подведат в един дискурс различните мистични опити. Мистичната тайна има 2 основни линии: внезапност и неизречимото присъствие на божеството. В същността си този опит се отличава с постоянност по отношение на стремежа си към безкрайното. Мистицизмът в християнската традиция не е обаче техника за съвършенство, както са го тълкували някои последователи на вглъбяването, които са били склонни да преувеличават значението на no pensar nada (отричане на всяко познание чрез умозаключение). Те изглежда са вярвали, че е достатъчно да изчистиш съзнанието си, за да се съедини душата с Бог в съзерцанието. Но условието не е причина. Мистичната смърт, мракът на душата е нещо не е само условие, тя е преди всичко следствие, което Бог предизвиква, когато се отдава. 3 Мистичният опит – това

152

е особен опит на преживяване на реалността, в която може да се осъществи човешкото съществуване. Доколкото това не е халюцинация, а определен опит в реалността, то този опит подлежи на научно изследване. Опитът е преди всичко преживяването на конкретна реалност, на събитие което има определена стойност за преживяващия го. Мистичното е религията като опит на душата. Следователно мистицизмът трябва да се разглежда в рамките на религиозния опит. Последният предполага съществуването на Бога. Но това не означава, че като въвеждаме понятието за „бог”, ще се мине отвъд рамките на научното изследване. Първата причина за това е, че по отношение на християнството съществуват т.нар. „доказателства за съществуване на Бога”, дадени от Тома Аквински:

2 Underhill Ev., Mysticism: A Study in Nature and Development of Spiritual Consciousness, Grand Rapids, MI: Christian Classics Ethereal Library, 2003, p.10 3 Перес Х., История на Испания, изд. Кама, 2005, с. 286

1) историческо: доколкото на практика у всички народи има религия, то следователно Бог съществува; 2) морално: доколкото обществената нравственост и моралните заповеди притежават реална значимост, то за тяхното съществуване е необходим Бог; 3) телеологическо: доколкото законите на природата са точни и целесъобразни, то следователно, съществува някакъв Висш Разум, съгласуващ ги, т.е. Бог; 4) космологическо: доколкото съществуващата Вселена е трябва да е сводима до своята Първопричина, то такава причина трябва да бъде един съвършен Творец, т.е. Бог; 5) онтологическо: доколкото има понятие за едно абсолютно и съвършено Същество, то това понятие, в силата на неговата абсолютност, е длъжно едновременно с това да има и битие, т.е Бог. Втората причина е, че става въпрос не за недоказуема „религиозна вяра” в Бог, а за „религиозен опит”, за реално преживяване на „общение с Бог”, в основата на който лежи мистичния опит. Опитът, най-общо, е преживяване на наличното, на непосредственото присъстващото, на онова, което се явява в своята очевидност. Това е индивидуален опит, опит, който е съзнание за връзка със света, другия, Бог, среща на другостта. Християнският запад разполага в своята духовна литература с автобиографични разкази за вътрешния живот, за мистичния опит на велики мистици като света Анжела от Фолиньо, Анри Сузо, света Тереза Исусова, свети Йоан от Кръста или като „Историята на една душа” от света Тереза на Младенеца Исус. Пътят на мистичното единение е почти винаги тайна между Бога и душата, която го открива пред своя изповедник или пред някои духовни чеда. Като пример за това е описанието, което дава о. Сакраментато в книгата си за големия испански мистик и учител на Църквата свети Йоан Кръстни: „Обикновено отец Иван е много въздържан, но все пак един ден ще признае пред сестра Ана-Мария, … че получава някои небесни благодати, които иначе много старателно прикрива. Един ден той й дава лист, върху който с перото е скицирал Христос, как току що умира върху кръста, с обезобразени крайници, с глава дълбоко наклонена към гърдите , с длани, разкъсани от тежестта на неподвижното тяло, което в коленете е съвсем свито, защото нозете не могат да го удържат.” 4 Опитът е преживяване на наличното, на тук присъстващото. Но това не означава задължително сетивен опит. Общото в мистичните феномени е, че при тях става дума за непосредствено улавяне на обекта, на случващото се, интуиция (отварянето на нашия разум към това, което го надхвърля). „Така вярата, дарът Божии, макар да няма опората си в разума, не би могла по никакъв начин да се откаже от него. По същия начин е необходимо разумът да получава силата си от вярата, за да се отправя към цели, с които не би могъл да достигне сам по себе си.”5 Да познаеш нещо, означава да го приемеш в душата си. Истинското знание е интуитивно, а не дискурсивно.

153

Изцяло, отведнъж, чрез озарение познава мистикът (защото душата му е понесла печата на божественото), за разлика от мъдрецът, който размишлява, съмнява се. Свети Йоан Кръстни изтъква по особен начин тази парадоксалност като пише: „Мъдрите според Бога и мъдрите според света се считат за взаимно глупави, защото едните не могат да разберат мъдростта и знанието на Бога, а другите не могат да разберат мъдростта на света”.6 Ето защо религиозното преживяване не е „ненормално”, а парадоксално, което превръща това, което обикновено се разглежда като „страдание” в радостно състояние на духа. Мистичният опит е противен на очакваното и макар и строго индивидуален, този опит в същността си е постоянен, устойчив: изразява стремежа на крайното към безкрайното. Според Ъндерхил, мистичният опит дава не само неописуема радост. Същността му се състои в следното: първоначално това е активен жизнен процес, а не само осъзнаване на някакво необикновено състояние; второ, мистикът не трансформира физическия свят, а духовно се слива с неготово битие; трето, това битие не е обект на изследване, а Обект на Любов, защото носи личностен характер; четвърто, това живо единение с Битието, което не се достига по пътя на интелектуалното осъзнаване, нито по пътя на силното емоционален стремеж. Въпреки че и те

4 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 62 5 Папа Йоан-Павел II, Енциклика, Евангелие на живота, изд. Нов ден, София, 1997, с.90 6 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 300

могат да присъстват, това е недостатъчно. Необходим е трудният психологически и духовен процес – т.нар. Мистичен път, който ще доведе до състоянието на Единение. 7 В мистичния път няма предопределеност и яснота. Този опит се отличава с цялото разнообразие и спонтанност, които са характерни за живота, в неговите най-висши прояви. Всички тези феномени като биологични образци губят нещо от същността си, когато биват подложени на научно изучаване. Всички те заедно представляват фази, етапи от един процес на духовен растеж като включват в себе си движението на съзнанието от по-ниски към по-високи нива на реалността, едно устойчиво преправяне на характера в съответствие с „независимия духовен свят”. Но така както физическия човешки живот е по-лесно да бъде изследван като изкуствено се раздели на определени периоди (ранно детство, детство, юношество, зрялост и старост), така и тук тази човешка страст за картографиране, може да подпомогне разбирането на мистичния път. 8 По този път се преминават три основни фази, които съответстват на три зони на личността, които постепенно са обхванати от божественото присъствие: нисшите способности (чувствеността), висшите способности (умът), връзката между тях – въображението; накрая върхът на душата, където се осъществява единението с Бога. На края на този път, душата е възстановена в своето „нормално” райско състояние. Тя е напълно пасивна, оставила се на Божественото нахлуване, и напълно активна: Бог действа свободно в нея. Класификацията на мистичния опит, която предлага Ъндерхил е следната: Пробуждане на Аз-а за осъзнаване на Божествената реалност. Този опит обикновено внезапен и отчетлив, е придружен от интензивни чувства на радост и възторг; . Аз-ът, доловил за първи път Божествената красота, осъзнава своето несъвършенство, многобройните илюзии, в които е потопен, огромното разстояние, което го дели от Бога. На този етап чрез дисциплина и унищожение на всичко, което го възпрепятства по пътя му към

7 Underhill Ev. Mysticism: A Study in Nature and Development of Spiritual Consciousness, Grand Rapids, MI: Christian Classics Ethereal Library, 2003, p.90-91 8 пак там, p. 169

154

единението с Бога: това е етап на болка и усилия; . Когато Аз-ът е пречистен, се постига отделянето от сетивата на разума и се придобиват онези добродетели, които са „орнаментите на духовния брак”, радостното озарение на Трансцедентното. 9 С други думи на прага на първата фаза стои дългият път на пречистване, отделяне от другите видове опит. Тя се характеризира с изчистване от сетивно- чувствените преживявания. Тук действа anima. Вторият път засяга духовните сетива – ума, воля, памет, разбиране; душата се прибира в себе си. Втората фаза е тази на animusa. Тук се случва озарението, което се осъзнава. Накрая, третият етап е върхът на душата – spiritus. Тук душата е застигната от любящия Бог, състояние на съвършените. Именно тук се постига съзерцанието, участието във висшето благо, интуитивното познание за Бога. Тези етапи на съзерцания, степени на молитва, видения и приключение на душата са описани от много мистични писатели. Всичко е подчинено на стремеж към духовно извисяване, към съвършенство, към пълно единение с Триедичния Бог. Духовните трактати обикновено различават също три етапа: период на аскетизъм или подготовка, период на съзерцание, период на единение с Бога. За големите мистици от едното към другото не се преминава чрез един вид линейна прогресия, в която достъпът до по-горния стадий ще направи ненужни усилията от предходния. Всеки момент е синтез на предходните и всички са в диалектична връзка: лишението, което е доминиращо на първия стадий, вече предполага известна степен на съзерцание и начало на единение. Съзерцанието се характеризира със светлината, която идва от Бог, но тази светлина, осветлявайки душата, едновременно я пречиства и подготвя за нейната мистична смърт, т.е за единението й с Бога; накрая в единението Божията любов пречиства и просветлява.10 Природата на мистичния опит, проявите на всички преживяваните по мистичния път, особената роля на тялото, езика и въображението поставят въпроса за статута на мистичния дискурс и претенцията му за истинност по

9 Underhill Ev., Mysticism: A Study in Nature and Development of Spiritual Consciousness, Grand Rapids, MI: Christian Classics Ethereal Library, 2003, p. 169 10 Перес Х., История на Испания, изд. Кама, 2005, с. 286

отношение на познанието на Бога и човека. Изследването на мистиката е преди всичко изследване на конкретни мистични образи и опити. Общото между техните различни мистични опити е убеждението им, че мистичните феномени не трябва никога да се искат. Ако Господ ги дава, Той знае защо води душата по този начин. Безспорно те имат своята педагогическа, стойност и имат своето място в развитие на духовни живот. Но не трябва да се искат нарочно и да се отдава прекалено внимание на тях, защото те не са същността на светостта. Никой не може да каже кога ще настъпи божественото присъствие, т.е мистичен опит; това още веднъж доказва тоталната свобода на Бога. Това е характерно за самия мистичен феномен. Както пише Евелин Ъндерхил в „Мистицизъм”: Първо, макар че мистиката е съществена част от всяка човека религия, тя никога не може да бъде цялото съдържание на тази религия. Тя изисква да бъде включена до някаква степен в историята, догмата, институцията, дори и това да е само, за да се достигне до смислово-обусловения човешки разум. На второ място, трябва да се отбележи, че противоречието между „авторитетите” и „душата”, „Църквата” и „мистика” е погрешно. Съществуването на всяко изисква другото.” 11 Не случайно една от най-известните мистички в историята на католическата църква, Св.Тереза Исусова в предговора на книгата си „Път към съвършенство”, която тя като настоятелка в манастира „Свети Йосиф” написва по молба на сестрите, пише: „Във всичко, което ще кажа в тази книга, аз се подчинявам на това, което учи нашата майка Светата Римска Църква, и ако нещо е против нейното учение, то е, защото не го разбирам”. 12 Самата сестра Тереза, доктор на Църквата, по своя собствена инициатива ще обяснява, че теологията има своите корени в опита на вярата, като подчертава, че религиозното и мистичното преживяване без позоваване на догмата и теологията, не е нищо

155

повече от вулгарен сантиментализъм. Вместо да се противопоставят богословието и мистиката се подкрепят и взаимно се допълват. Едното е невъзможно без другото: ако мистичният опит е лично разработване и оползотворяване съдържанието на общата вяра, то

11 Underhill Ev. Mysticism: A Study in Nature and Development of Spiritual Consciousness, Grand Rapids, MI: Christian Classics Ethereal Library, 2003, p. 16 12 Св. Тереза Авилска., Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 11 богословието е начин на изразяване на обща полза на онова, което може да бъде преживяно от всеки. Без истината, съхранявана от цялата Църква, личният опит е лишен от всякаква достоверност и обективност; той се превръща в смесица от истина и лъжа, от реалност и илюзия и т.н. Следователно, няма християнска мистика без богословие, но по-същественото е, че няма богословие без мистика. 13 Съществува дълбоко съгласие между етичните норми в естествения морал и християнската етика. Но християнската етика освен това и преди това е мистика. Тя не е морален кодекс, тя е жизнен идеал. Начинът на живот се разкрива чрез причината и целта на живота.14 Ето защо, мотивацията в нравственото поведение на мистика би следвало да се търси в тайната на Христос. Както настоява и апостол Павел в своето послание до Филипяните: „Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете”.15 Въпреки това мистичният опит е различен от институционалния опит за религия. Мистичният опит има своя автономност, често той не се вписва в догмите, религиозната традиция и общността. Върху това обръща внимание и Владимир Лоски в предговора на книгата си „Очерк върху мистическото богословие на източната църква”: „В известен смисъл всяко богословие е мистическо, доколкото явява тайната Божия, основните дадености на Откровението. От друга страна, често пъти мистиката бива противопоставяна на богословието като област, недостъпна за познанието, като необяснима тайна и скрита същност, която по-скоро може да бъде преживяна, отколкото позната, като нещо, което се поддава по-скоро на един особен опит, който надминава нашите способности за разбиране, отколкото на каквото и да било сетивно или умствено възприятие.” Следователно що се отнася до интимната и лична страна на мистичния опит тя остава скрита. Както пише в Светото писание: „Господ бе казал, че ще

13 Лоски, Вл., Очерк върху мистическото богословие на източната църква, изд. Омофор, София, 2005, с.5 14 Пупар П., Католическата вяра, изд. Католическа апостоличека екзархия, София, 1996, с. 42 15 Посл. до Филипяни: 4, 8 16 Лоски, Вл., Очерк върху мистическото богословие на източната църква, изд. Омофор, София, 2005, с.3

благоволи да обитава в мъгла.”17 В Западната литература мистичният индивидуализъм се появява доста късно, едва към XIII век. В исторически план в традицията на латинския запад, докато в мисълта на великите теолози (Тома Аквински и Бонавентура) теология и мистика съставляват важна единство, то около края на 16 век тези две реалности започна да разграничават една от друга си и започва да се появява "развод" между мистицизъм (като преживяване на вярата) и теология (като наука за вяра). Самото прилагателно „мистичен” през 17-ти век се субстантивира. Появява се разграничението между спекулативна мистична теология и практическа мистична теология. След Реформацията и Контрареформацията мистиката губи влиянието си. Едва към 20-ти век тя изживява ренесанс вече с оглед на определени психологически аспекти, които се опитват да разчетат този опит като отчуждение, като средство за трансформация, на самолечение на структурите на съвестта.

156

Според учението на Католическата Църква, понятието „мистицизъм” трябва да бъде очистено от популярните идеи за извънредните феномени и да бъде разглеждано в светлината на своя първоначален универсален идеал: като истинска и необяснима връзка с Бога, която се осъществява в душата и е част от универсалното тайнство на спасението. Представата, че това единение с Христос е винаги съпроводено от изключителни благодати, за извършване на велики дела. Пример в тази насока е Дева Мария: Тя никога не е имала екстази, никога през земния си живот не е извършвала чудеса и остава почти незабележима сред жените в Назарет. Духовният напредък има тенденцията към все по-пълно единение с Христос. Този съюз се нарича „мистичен”, защото той участва в тайната на Христос чрез тайнствата – „свещенодействията” – и в него, в тайната на Светата Троица. Следователно Бог призовава всички към този интимен съюз с Него, дори и ако по Неговата милост специални или извънредни признаци на този мистичен живот се предоставят само на някои хора, за по-голямата проява на този безвъзмездно даден подарък за всички: „Гръцката дума „мистерион” на латински се превежда с два термина: „mysterium” и ”sacramentum”. Във второто тълкуване ”sacramentum” изразява повече видимата страна на скритата реалност на спасението:

17 2 Паралипоменон 6:1

„Няма друга божествена тайна освен Христос.” Спасителното дело на Неговата свята и освещаваща човешка природа е тайнство на спасението, което се проявява и действа в тайнствата на Църквата (наречени още от Източните Църкви „свещенодействия”). Седемте тайнства са знаците и средствата, чрез които Светия Дух излива Христовата благодат. Защото Христос е Главата, а Църквата – Негово Тяло. Църквата следователно съдържа и съобщава невидимата благодат, чийто знак е самата тя. В този аналогичен смисъл самата Църква е „тайнство”.18 Ако се поддържа тази интерпретация на християнската вярата като универсален призив към мистичен живот, то това би донесло повторно обединение на мистичния живот с и в контекста на обичайното развитие на живота на благодатта. Това би дало основание да се изследва понятието мистицизъм на/в ежедневния живот. Тази идея обхваща и концепцията на т.нар. „малък път” на известната кармелитанска монахиня - света Тереза на Младенеца Исус: „…Пътят, на който искам да науча хората, е този на духовното детство: това е пътят на упованието и на пълното отдаване”. 19 В продължение на тази линия остават проблематични твърденията, че не винаги могат да се разберат мистиците, без разбиране на пълнотата и дълбочината на истината, според която Исус трябва да бъдат обичан. Това е духовната характеристика на живот, в който всичко се върши от любов. Като потвърждение на тази тема света Тереза на Младенеца Исус пише: „О, Исусе, Любов моя, най-после намерих моето призвание. Моето призвание е любовта! Да, аз намерих мястото си в Църквата,и това място, Боже мой, ми бе посочено от Тебе. В лоното на Църквата, моята майка, аз ще бъда любовта! …” Малката Тереза продължава: „……….. Да, Исусе мой! Аз Те обичам! Обичам Църквата, моята майка, и зная, че и най-малкото деяние на чиста любов й е полезно повече, отколкото всички дела, взети заедно!… . ”20 Подчинението на авторитета на Църквата също е излагано и в учението на свети Йона Кръстни, както и на много други учители на духовния живот, тъй като според тях душата няма възможност да управлява сама себе си по пътища

18 Катехизис на Католическата църква, с.241-242 19 Животът на Малката Света Тереза на Детенцето Исус, изд. Софийско-Пловдивска епархия, (без година), с. 65 20 пак там, с. 58-59

на Духа. Не само защото “никой не е съдия в своето собствено дело”, но преди всичко защото душите трябва да реализираме нашата светост в лоното на Църквата и чрез нейното ръководство. Голяма задача и трудност на мистика е да намери подходящите думи да говори

157

за Бога, без да изпадне в идолопоклонничество. Св. Тереза Исусова говори на дълго за даровете, които тя е опитвала и дава множество знаци и критерии, за да може да се разбере кога думите произлизат от Бога, а когато от Дявола или кога са само продукт на човешката фантазия. Тя слага ударение на това че най-добро правило за разпознаване на мистичните феномени е правилото от Евангелието: „по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове.”21 Така например знаци на Божия дух са: съгласие с Откровението, смирение, послушание, мир, търпение в страдание, забрава на себе си, свобода на духа, желание да се последва Христа, безкористна любов и така нататък. В християнската традиция свободната воля на човека е истинска свободна, когато действа в унисон с Истината, която е Бог: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!” 22 Докато тенденции, които говорят че става дума за неавтентично мистично преживяване са лицемерие, измислици, двуличие, надменност, тщеславие, самодостатъчност, непослушание, безпокойствие, смущение, обърканост в душата и други. Следователно промяната на човека в конкретно изпълнение на християнски добродетели, е гаранция на автентичност на мистични опит. Както подчертава света Тереза Исусова: „ …що се отнася до вътрешния живот, всеки разполага с достатъчно време, за да постигне пълно откъсване и пълно умъртвление, но външно това трябва да се постигне изведнъж.” 23 Но най-важният критерий за разпознаване на автентичния мистичен опит е дълбокото смирение. По този начин духовният живот и догматът, мистиката и богословието са свързани в битието на Църквата.

21 Ев. Мат. 7, 16-17 22 Ев. Йоан 14,7 23 Св. Тереза Авилска., Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 71

2. Природата на мистичния опит: тялото, езика, въображаемото: Изучаването на мистиката е свързано с изучаването на конкретни мистични опити и фигури. Опитът въвлича цялата личност, същественото е как го преживява тя, какво е нейното отношение, значението, което му придава, израстването, промяната на аз-а в този опит, при срещата с другостта. Поради това мистиката е и език – тя е артикулираното преживяно, а не само случващото се вътре в мистика. Отвлечеността на символизма, допускаща множество интерпретации постига това, което осезаемия и конвенционален език, на която се говори за вярата, не може. Мистицизмът е явление, което е изпълнено с много нюанси, както лингвистични, така и метафизични. В мистичния опит, който е езиково описан, има много неологизми, странни вербални конфигурации, езикови игри и други. Тази трудност пред езика, с който се описват мистичните феномени, подчертава в предговора на книгата си „Метафизиката на мистицизма”. Джеофри Мондело: „Философията, както можете да се уверите, изисква строг език, определен синтаксис, а това е абсолютно противоположното на неясните и често твърде общи понятия, които са присъщи на феномена на мистичния опит. Строгият език, с който си служи философията, може да се окаже твърде трудно преодолима преграда, за да се разкрият, да се проявят проницателността и фината деликатност, които неизбежно възникват при внимателното проучване на мистиката; ето защо понякога тази терминология ще се срещне с нашия плах опит да изразим с езика, това което става разбираемо само достигайки предела на самия език ”. 24 Несъстоятелността на думите винаги се изтъква. Мистичният език е най-близък до поезията, защото се откриват забулени и трудно видими връзки между нещата. В опита със свещеното мистикът е отвъд езика, отвъд сетивното. Затова, когато все пак го ползва, мистикът търси да доведе езика до неговите максимални възможности. Мистичният език обхваща биографски данни, писане на стихотворения, произнасяне на молитви и други. Винаги се акцентира обаче върху несъстоятелността на думите, с които

158

трябва да се изрази неизразимото. Това преживяване света Тереза Исусова описва по следния начин: „Приличам на човек, който отдалече чува, че някой му говори,

24 Mondello, G., The Metaphysics of Mysticism, http://www.johnofthecross.com/, онлайн: декември 2009

но не разбира какво му казва. Случва ми се понякога да не мога да си дам сметка точно какво казвам, но въпреки това Господ иска то да бъде казано добре;” 25 Извънредните феномени могат да са от познавателни ред: видения, говори, пророчества, различаване на духове; или могат да са от физически или психо- физиологически ред: екстази, левитации, сияние, стигмати, възможността да се живее бе храна, да не се спи като обикновено. По себе си не е всеки извънредни феномен в духовния живот веднага мистични феномен. Историята помни и случаи на извънреден, парадоксален опит, за които е доказано, че не са нищо повече от мистификация. От една страна подобно преживяване не може да се отхвърли априори, а от другата страна, винаги съществува риск на фалшива духовност. В тези случаи трябва да не се взимат екстремни позиции, които идват от ентусиазъм и приемане без критически дух или всичко да се отхвърля като нещо невъзможно. Св. Йоан Кръстни предупреждава, че виденията и чувствените наслади не могат да бъдат средство за единение с Бога, следователно не са мистични феномени. Душата, за да не се заблуди, трябва особено да се пази от т.нар. вътрешни откровения, ясни представи за Бога: „Никаква представа, форма или фигура или друго небесно понятие, естествено или свръхестествено, което може да ни дойде като представа, не е Бог”.26 Мистичният опит е чужд на всичко познато, то е unio mystica (единение с Бога). Мистиците твърдят, че имат опитно познание за Божиите неща, че Бог по Своята благодат им позволява да Го видят лице в лице. Тази привилегия ги отличава от огромното мнозинство на вярващите, които трябва да чакат възкресението и вечния живот, за да достигнат до това блаженство. Както пише свети Йоан Кръстни: „Една от най-големите благодати, дадени от Бога на една душа в този живот е тя да разбере, че Бог не може да се разбере и почувства във всичко. Това се случва при онези, които виждат Бога в небето и разбират по-определено необятното, което остава още да се разбере”. 27 Но Бог, давайки видения и откровения, няма намерение да дава някакви точни исторически или исторически данни, но само да доведе виждащия, който да вземе участие на специфична благодат на

25 Св. Тереза Авилска Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 39 26 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 292 27 пак там, с. 296 определени тайни на живота на Христос, Богородица или живота на Църквата. Мистичният опит не е познание на Божествената същност, а е усещане за тайнствено присъствие. Мистиците не би трябвало да имат достъп до истини, забранени за останалите вярващи; екстазът им позволява само да познаят пряко, чрез личен опит това, което обикновено е догма на вярата. Те не смятат, че трябва да пренебрегват традиционните и обикновени форми на набожност и благочестивост: богослужението, причастието, тайнствата … . Мистичният опит, по природа индивидуален, не откъсва от общността на вярващите тези, които го ползват. 28 Мистиката е лична, вътрешна промяна за разлика от гръцката и римската публични религии. Автентично откровение трябва да остави мистика във виждащ мир, радост, смелост, спокойна сигурност която произлиза от Господа. Но, известно е че само в началото, в пръв момент, човек може да опитва смущение, а също и страх. Хората, които имат автентични частни откровения, понасят винаги големите и почти непоносими физически и морални изпитания, между които имат превъзходство продължени болести които не могат да се излекуват, скептицизъм, ненавист и преследване. Като потвърждение на

159

страданията, които изпитват в мистичния опит душите, света Фаустина Ковалска говори как в един момент Бог й показал всички грехове на света, които били направени този ден. Тя казва, че от ужас изпаднала в безсъзнание и въпреки че познавала дълбочината на Божието милосърдие, се чудела как Бог позволява на човечеството още да съществува. Но Господ й дава да разбере, че избраните души поддържат съществуването на света. Бог си избира души, които са готови да му служат по особен начин в самота, тишина и които се отдават изцяло на Него. Тези избрани души са в самото сърце на Църквата и те ходатайстват за света. В болката, възпламеняваща се в изпразненото от всякакви усещания мистично нищо, тялото се завръща с многократно по-голяма потенциална сила. Употребявайки болката в общуването си с божественото начало, мистикът всъщност свръх-употребява тялото, което изглежда елиминирано чрез отстраняването на всякакви сетивни усещания от потопеното в мистичния

28 Перес Х. История на Испания, изд. Кама, 2005, с. 285

акт съзнание. Определени феномени който могат да се струват като извънредни или свръхестествени могат да бъдат също да имат и физиологическа, ефективна или психологическа причина. Поради това в търсенето на обяснения не трябва никога да се прибягва към по-висши причини, докато не са изключени всички естествените обяснения. Разсъждения трябва да се отнасят към човека, съдържание и обстоятелствата на конкретния феномен, защото както предупреждава свети Йоан Кръстни: „Мнозина търсят в Бога своите утехи и наслади, желаейки Всемогъщият да ги изпълни с даровете и милостите си, но колко малко е числото на онези, които желаят да Му угодят, да дадат нещо за своя сметка, пренебрегвайки собствения си интерес (26) ”29 Основното е чувството за реално единение с Бога, екстаз, изстъпление – състояние извън себе си. Необусловеното от собствения опит знание, е обусловено от божественото. В екстаза душата излиза от всичко земно и тленно – това състояние мистиците наричат бягство; излизане извън себе си, за да можеш да се единиш в Бога. Както пише пророк Осия: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” 30 Душата ще погледне Господ и ще забрави за себе си, ще се слее изцяло с Него, за да живее Той в нея. 3. Мистичната смърт – радостта от мистичния опит като постигане на единение с Бога: В хода на мистичния опит човекът е пасивно отдаден на трансцедентното. Мистичният опит е опит с/на другостта. Парадоксът е в приемането за близко на нещо тотално друго, далечно и непознаваемо. Активен в мистичния опит е Бога. Той идва, нахлува по собствена воля, когато иска. В Бога различията могат да съществуват успоредно, да се досегнат – затова е възможно това единение на крайното (човешкото) с вечното (божественото). Особеност в християнството мистичното единение с Бога е това, че то не е пълно, то е по-скоро връзка с трансцедентното, което си остава такова. В мистичния опит единение и другост стоят заедно. В това състояние на пълна пасивност, душата изпитва чувството за

29 Св. Йоан Кръстни, Максими и духовни съвети, превод Сестри Кармилитки, София, 2008, с. 14 30 Осия 13,14 единство на живота във всички негови измерения, отвъд дихотомиите профанно-сакрално, отсамно-отвъдно, рай-ад и др. Времето и пространството се снемат в краткия миг на мистичния опит (нищо, че на мистика може да му се струва дълго времето на досег с Бога). Това е същността на мистичната смърт – смърт, която води до единение с Бога. Извън този контекст на описанията на мистичните преживявания, смъртта е както философско-морално, така и диалектично и онтологично в материалистически смисъл понятие. До колкото онтологията е дял от философията, занимаващ се със структурата и закономерностите на битието, тя разглежда смъртта като нещо реално съществуващо с нейните форми, цели и бъдеще. Разглеждайки смъртта и анализирайки я внимателно, науката онтология достига до едно диалектично заключение, а именно, че смъртта не е противоположна на живота, а е

160

негов елемент. От една страна смъртта се явява висша форма на освобождение, символизира трансформацията на всички неща, а от друга край на нещо определено за даден период от време. 31 Целият живот от началото до самия край е придружаван и обгърнат от смъртта. Тя е като негова дреха. Не е антипод, а елемент на живота, който е многообразен и с различна времетрайност, която зависи от срещата със смъртта. “Естествената смърт, тази смърт, която е резултат от завършеното развитие на живота, не е беда; смъртта обаче, която е следствие от нуждата, порока, престъплението, невежеството грубостта, е, разбира се зло. Тази именно смърт отстранявайте от този свят или във всеки случай опитвайте се да съкратите колкото може повече сферата на нейното действие.”32 Най-бележитият представител на християнската философия - свети Аврелий Августин, пръв придава голямо значение на идеята за безсмъртието на човешката душа. Той разглежда душата в различните й проявления. За него тя има начало, но няма край, защото съществува и след смъртта. Според вярващите християни животът е в Божиите ръце и достойнството му е свързано “...с неговия произход, с факта, че идва от Бог...” 33

31 Керлот, Х. Словарь символов, Refl-book, 1994, с.474 32 Калчев, Ив., Етюди за смъртта, изд. Наука и изкуство, София, 1985, с. 87 33 Папа Йоан-Павел II, Енциклика, Евангелие на живота, изд. Нов ден, София, 1997, с.51 Според догмите на християнската религия Човекът е божие творение, животът му е даден от Бога и само Той е господар на живота. Предсмъртните страданията пречистват човека от греховете му, водят го до покаяние и го подготвят за вечен живот. Страданията, които са неизбежна част от мистичния път на душата я подготвят за срещата с Този абсолют, с Бог. Според църквата смъртта изправя човека пред реалността, води до преосмисляне на живота, носи неочаквано познание за неговата същност, води до помирение с близките, с враговете, до премахване на съществуващата злоба, гордост и егоизъм. Душата трябва да е пречистена и подготвена за срещата си с Бога. За премахването на тези качества говори и апостол Павел в своето послание до Галатяни: „чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене.” 34 Тези думи на апостол Павел отразяват определен мистицизъм и духовност, която се корени в дълбоката същност на Христовата мисия. Както пише големият испански мистик свети Йоан Кръсни: „Душата, която иска Бог да й се предаде цялостно, трябва да Му се предаде без да задържа нищо за себе си”. 35 Така свети Павел описва собственото си обръщане. Понякога това състояние се нарича „отказ от себе си” и се описва като смърт за този свят, умиране на старите навици. Духовното откъсване се състои не толкова в материално отдалечаване от родината и семейството, колкото в единението с Исус Христос. Св. Йоан Кръстни пише в своите размишления: „Който знае да умре за всичко, ще има живот във всичко; … Бог ни освобождава от нас самите. Нека ни дава колкото му е угодно и нека ни го покаже чак тогава, когато той пожелае това”.36 Независимо от терминологията, която се използва, процесът на умиране за себе си, трябва да се случи, за тези, които искат да пораснат в Христос. Както предупреждава Св. Тереза Авилска своите сестри: „Но остава да се откъснем от себе си, борбата ни срещу самите нас

34 Посл. Галатяни 2, 19-20 35 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 315 36 пак там, с. 318-319

161

е нещо много мъчно, защото ние сме здраво свързани със себе си и много се обичаме”.37 Разсъждавайки за смъртта като част от живота трябва да е възможно да правим планове и за нея да имаме ценности и в нея така, както ги имаме в живота. В този контекст терминът „смърт” се използва често, като формулировката е сходна, а основните идеи могат да бъдат обобщение по следния начин: . Човек трябва да умре за всичко, което не е Бог; . Човек трябва да бъде разпнат с Христос в името на светия съюз с Исус; блажена Елисавета на Пресвета Троица казва, че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде жертвена: „Един и същ меч трябва да прободе Годеник и годеница, така че подобието да бъде очевидно.”38 . Това желание не трябва да бъде свеждано до физическата смърт, тъй като това е желание да умрат всички самостоятелни черти на Аз-а, за да може човек да живее в по-голямо единение с Бога; Когато вече е на смъртния си одър, света Тереза на Младенеца Исус възкликва: „Аз не предпочитам да умра, отколкото да живея … оставям Бог да избере за мене: обичам това, което Той стори!”39 . Налице е висока цена за тази „смърт” – тя е животът на истински слуга на Бога, който се очаква да умира всеки ден: „за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му”40 . Този път на душата е труден, но сладък; това е необходимостта Аз-а да умре, без физически да умира; Това напомня и Св. Тереза Авилска, когато пише на Св. Йоан Кръстни по повод на неговото изискване към тези, които търсят съвършенството: „Би било много трудно, ако едва тогава потърсим Бога, когато напълно умрем за света. Нито Мария Магдалина, нито самарянката не бяха умрели за света, когато намираха Исуса”.41

37 Св. Тереза Авилска Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 57 38 о. Римац, Ср. Страданието – наказание или благодат, във в. „Истина-Veritas”, бр.4, април 2007, с.5 39 Ришом, А., Света Тереза на Младенеца Исус, изд. Католическа апостолическа екзархия, София, 1997, с.156 40 Филип. 3, 10 41 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 195 . Този живот на постоянни умъртвявания е силно желан от светците; Когато дава своите обети в Кармелитанския орден, докато лежи по лице на пода в залата за даване на монашески обети, света Тереза на Младенеца Исус носи близко до сърцето си малко листче със следното намерение: „Нека за Тебе да умра като мъченица; дари ме с мъченичеството на сърцето или мъченичеството на тялото. Ах! Най- добре дай ми и двете!”42 . Това изисква голям покой и сила на душата, която да може да преодолее агонията, която е част от този път; Свети Йоан кръстни често увещава сестрите кармелитки: „Не търсете нищо друго, освен кръста, защото той е нещо дивно”.43 Упованието в Бога е това, което дава сили на душата да мине по този път, за да може да възкликне с псалмистта към Бога : „Каквото и да ми се случи, Ти си с мене, Господи, няма да се уплаша от злото … Тъй благостта и милостта Ти, да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни” . Да се умре с Христос, означава да се триумфира с Него в Божието царство. В мистичния опит се влиза навътре в себе си, за да се излезе от себе си. Освобождаването е от пространството и времето, от собственото тяло дори. Общият принцип, изведен от изучаването на отделните мистични преживявания е, че този които е получил някаква извънредна благодат от Бога, никога не трябва да смята че е по-добър от другите, но трябва да се спомня на Исусовите думи “ … И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква”45 Смиреността идва от факта, че съзерцанието за големите мистици на Църквата не е нито посвещаване в един

162

религиозен живот, който е забранен за повечето хора, нито техника на усъвършенстване, нито сантиментално излияние. Това различава мистиците от различните тайни общества, например като илюминатите. Всички явления като възторзи, откровения, психосоматични

42 Ришом, А., Света Тереза на Младенеца Исус, изд. Католическа апостолическа екзархия, София, 1997, с.138 43 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 235 44 Псалм 22, 4;6 45 Ев. Лука, 12, 48

състояния, които придружават душата при единението й с Бога са само случайни и затова големите мистици се отнасят с голямо недоверие към тях. Техният опит е над природата и разума, но редом с тях. Няма конфликт между вяра и разум, така както пише и Папа Йоан Павел II в своята енциклика „Вяра и разум” (Fides et ratio): „Вярата и разумът могат да се гледат като двете крила на човешкия дух, с който той се въздига към съзерцание на истината”46 Мистичният опит е надхвърлящ всичко – религиозния и църковен авторитет, всекидневното, собствения психичен живот, той е нахлуване на свръхестественото в душата. След това този опит се тълкува и изразява чрез теологията, езика и символите на собствената религиозна традиция. До голяма степен обаче мистичният опит е повлиян от религиозната среда на мистика, така християнинът преживява среща с личния си Бог. Личният опит на единение с Бога на различните учители на духовния живот, често остава недостъпен за другите, дори и когато е възможно да бъде изразен с думи. Трудно е да се коментира мистичния опит, например този, за който пише св. апостол Павел: „Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказни думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:2-4) 47 Мистичният опит е самотен, мистикът надхвърля догмата, той е самотна душа. Мистикът мълчи за това, което му се е открило в тъмната нощ на душевния опит. В този опит субектът на миста се припокрива с обекта на опита и се осъществява сливане на човек и божествено. Често мистиците са преследвани и затваряни. Мистичното се преживява за малко – след него мистикът се връща в религиозния си контекст, в историята и чрез граматиката, реториката, символизма на приетия религиозен опит (контекст) описва неописуемото, до което се е докоснал. Както подчертава свети Йоан Кръстни: „Този, който истински обича Бога, не се черви пред хората за това, което прави за Бога, и не го крие

46 Енциклика „Вяра и разум” на светия отец Йоан Павел II, с.5 47 Лоски, Вл., Очерк върху мистическото богословие на източната църква, изд. Омофор, София, 2005, с.7

със смущение, даже и целият свят да го би осъдил (49)” И все пак, както подчертава Уилям Джеймс: „Свидетелствата на мистиците се отличават с едно неизменно единодушие, което би трябвало да накара критиците да спрат за момент и да се замислят върху това”.49 Това единодушие може да се забележи в общовалидните мистични метафори: тъмнина (като Божествена светлина), планински връх, облак, стълба, градина, изба, замък/крепост, тайната стая на бракосъчетанието, път, огледало. Ключова и обща черта на мистичния опит е и пасивността, която се открива в езика, с който си служат мистиците, чрез често използваните страдателни форми на сказуемото. Но различия въпреки това съществуват, в зависимост от конкретния религиозен и културен контекст на мистика. Всички истински мистици познават, чувстват, говорят за една и съща висша реалност, с която са влезли в съприкосновение. Често трагично за самия него, мистикът трябва да слезе от тази висша реалност и впримчен отново в традицията и историята, във времето и пространството, трябва да изрази неизразимото.

163

Мистикът трябва да се откъсне от всичко светско, да се превъзмогне, да се откаже от каквито и да е земни човешки, църковни, ангелски посредници, за да се потопи в бездната на божественото. Мистиката се случва следствие нахлуване на нещо отвън. То променя завинаги човека и оттам той живее друг живот. Мистикът е друг, излязъл е от себе си, извършил е най-плодотворното – разрушил е его-то си и е отишъл в пустинята, за да даде място на Бога. Не става въпрос за копнеж към смъртта или нихилиране на съществуващото, а за силно желание да се срещнеш с любимия. Мистичният екстаз е горене, но не изгаряне. То унищожава преградите между идентичността на човека и Бога. Мистичният опит до голяма степен е контрапункт на смъртта. Бог действа, Той остава у човека единствено потребното. За да се разберат поне отчасти някои богословски елементи, които са необходими, за да се разбере духовният живот – догмите, които лежат в основата на една мистика, характерна за западната традиция на

48 Св. Йоан Кръстни, Максими и духовни съвети, превод Сестри Кармилитки, София, 2008, с. 17 49 Джеймс, У. Разновидностите на религиозния опит, изд. София С.А, 2003, с. 97

християнството, се спирам върху примера на едни от най-известните мистици и учители на Църквата: света Тереза Исусова, свети Йоан Кръстни и света Тереза на Младенеца Исус. И тримата принадлежат към духовната традиция на Кармила, на един орден, който постулира живот изцяло скрит с Христос в Бога, за Неговото мистично тяло – Църквата, за живота на света и спасението на всички.

ГЛАВА ВТОРА

МИСТИКАТА В ДУХОВНАТА ТРАДИЦИЯ НА КАРМИЛИТАНСКИЯ ОРДЕН. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИТЕ ФЕНОМЕНИ ПРИ СВ. ТЕРЕЗА ИСУСОВА, СВ.ЙОАН КРЪСТНИ И СВ. ТЕРЕЗА НА МЛАДЕНЕЦА ИСУС

1. Мистиката в духовната традиция на Кармилитанския орден: В Католическата Църква всеки монашески орден има своя харизма – дар от Светия Дух и свое предназначение, което го отличава от другите ордени. Както свети Петър казва в своето първо съборно послание: „Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат” 50. И както в човешкото тяло всеки член има своя роля и служи за доброто на целия човек, така и в Църквата всяка харизма има своя специфична роля. Всеки орден и всяко общество в Божията църква имат специфично място според собствената си харизма. Кармилският орден е съзерцателен монашески орден. Състои от три клона – отците кармилитани, клаузурните сестри кармилитки и мирски орден. Названието на ордена идва от библейската планина Кармил. Тази планина е място на важни старозаветни събития, сред които най-впечатляваща е срещата на пророк Илия с 400-те “дъбравни пророци” на Ваал, които разобличава със силата на истинския Бог. Този орден няма основател, той има вдъхновители – старозаветният пророк Илия и Светата Дева Мария. Илия стои в присъствието на Бог, слуша Неговото Слово, търси Неговото Лице и свидетелства за Неговата мощ: „Жив е Господ, пред Когото стоя …!”51 По примера на свети Илия и следвайки духа на съзерцания и мисионерство, в първите години на XIII век рицари кръстоносци от Франция, Англия и Италия остават на планината

164

50 1 Петър. 4, 10 51 1 Цар. 17, 1

Кармил и започват отшелнически живот. Годината 1156 се приема за година на основаването на първия Кармилски манастир. В центъра на техните жилища се намирал параклис, който те самите посвещават на Пресвета Богородица. Така още от самото начало Дева Мария става покровителка на възникналата общност. Векове след това, една от най- известните дъщери на Кармила - света Тереза Исусова след извършената от нея реформата увещава в съгласие с духовната традиция на ордена: „Подражавайте на Мария и размишлявайте колко трябва да е велика нашата владичица и каква благодат е да я имаме за покровителка”52 Поради силното желание за подражание и почитта си към Дева Мария, другият голям испанки мистик и учител на Църквата – свети Йоан Кръстни решава да постъпи в обществото на Кармила: „Когато избира обществото, в което ще постъпи той има един идеал пред себе си. Този идеал е: Любовта към Пресветата Дева. Заради тази любов именно той се решава да облече кармелитанската дреха.” 53 През 1209 г. Кармелитите получават своето монашеско правило от Йерусалимския патриарх Алберт. През 1237 г. принадлежащите на ордена трябва да напуснат планината Кармил, подгонени от нахлуването на сарацините в Палестина. Те се завръщат в Европа, където са принудени на преустроят отшелническия си начин на живот и да се утвърдят на фона на мощното движение на т.н. “просешки ордени” на францисканци и доминиканци. Живеят вече в градовете, в малки общности, отдадени на молитвен живот. През 1247 г. папа Инокентий IV утвърждава Правилото на Кармилския орден. Орденът добива и своя женска общност през втората половина на XV в. в Холандия, призната официално от папа Николай V на 7 октомври 1452 г. От същата година води началото си и Мирския орден, състоящ се от светски хора. 54 Нов етап в развитието на ордена идва с появата във Франция и Испания на женските монашески общества през XV век и възникналата от тях в края на XVI век голяма реформа на света Тереза Исусова (1562 г.). Само няколко години по-късно, в 1568 г. Св. Йоан Кръстни заедно със своя събрат Антоан на

52 Св. Тереза Авильская, Внутренний замок или обители, изд. Жизнь с Богом, Брюссель, 1992, с.26 53 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 19 54 „Историята ни” - http://www.karmil.tk/ - онлайн, декември 2009

Исус подема терезианската реформа в мъжкия орден, възвръщайки силата на старото правило в неговия съзерцателен и апостолски дух. Новото крило на ордена се отделя официално през 1593 г. Така основата на правилото на Кармилския орден остава постоянна през вековете, а именно: „Всеки да пребивава в килията си, като размишлява денем и нощем върху Закона Господен, бдейки в молитва”. Освен това Правилото включва живот според евангелските съвети (целомъдрие, бедност, послушание) в искрено братско общение под ръководството на настоятел, уединение, мълчание, работа. 55 Терезианската реформа е всъщност периодът, откроил най-ярко духовната идентичност на Кармила сред големите монашески общества в Западна Европа и неговото изключително присъствие в развитието на християнската мистика и в учението на Църквата, което продължава и до днес. Според двамата испански мистици и реформатори: Св. Тереза Исусова и св. Йоан Кръстни мистични феномени могат да имат определена ценност в напредък на духовния път, но тяхната важност е много второстепенна, защото съвършенството се не състои в тези добрини, но в пълно съгласие на нашата воля с Божия воля. В Кармилското правило е заложен един от

165

характерните белези на ордена: “В тишина и упование е вашата сила!”56 Следователно за този орден силата ще бъде в мълчанието и надеждата. Средство за дисциплина на духа и самосъсредоточаване, мълчанието на Кармила е размисъл и разбиране, отсяване на същественото от мимолетното, мъдрост и любов в Бога. Различните степени на мълчанието са праговете към залите на вътрешния замък на душата, един мистичен път, в който Бог едновременно пази душата и я води към Себе си. В крепостта на своята самовглъбеност и в единството на силите си, душата се отправя в свято мълчание на среща с Бог. Идеята, която заляга в този стремеж към съзерцание е, че в съзерцателната молитва може да се открие продължението на молитвеното свещенство на Христос. Мистичната река, която тече през вековете, е съкровеният молитвен живот на Църквата. Много близо до тази идея е и света Тереза-Бенедикта Кръстна. В своето есе „Скрит живот и епифания” 57 тя казва: „Окончателният резултат е

55 http://carmel-bulgaria.hit.bg/cont/history.htm, онлайн: декември 2009 56 Исаия 30, 15 57 http://carmel-bulgaria.hit.bg/cont/blago.htm#D - „Скрит живот и епифания”, онлайн: декември 2009

вътрешният живот; оформянето става отвътре навън. Колкото по- дълбоко една душа е свързана с Бог, колкото по-цялостно е отдадена на милостта, толкова по-силно ще бъде влиянието й върху оформянето на Църквата.” Втората съществена страна на кармилитанската практика е усамотението. И кармилитанският монах търси Бог в усамотението на своето отшелничество. Според духовната традиция на ордена самотата е средство да познаеш душата си, да се отправиш в трудния път на съвършенство навътре през залите на „вътрешния замък”. За това пътуване е нужна свобода. На планината Кармил, или зад стените на своята клаузура, последователите на Кармила търсят свободата на духа си: „… защото начинът на живот, който ние искаме да водим, е не само монашески, а и отшелнически. И така, откъснете се от всяка твар. Такава е именно благодатта, която, както виждам, Господ дава на тези, които е избрал изрично за този монастир” – пише света Тереза Исусова. 58 Друга основна черта на духовността в Кармелитанската традиция е особеното място на молитвата. Основа на живота на Кармила и извор на вътрешно щастие и радост е интимното отношение с Бога чрез семпла съзерцателна молитва, проникната от Божието Слово: „да размишляваш денем и нощем върху Закона Господен,” в кармилската традиция означава преди всичко да се оставиш да бъдеш обитаван от Него, например чрез просто повтаряне на няколко думи от Евангелието, псалмите или на Исусовата молитва. Молитвата е силата на монаха и в смисъла на казаното дотук, кармилитанският монах е особено привързан към съзерцателната молитва и размишлението. Подражавайки на Исус, монахът търси в молитвата единение с Бог и действена сила за спасение на душите. Тези две страни са неотменна част на кармилитанската духовност. Едната води по трудните пътеки на мистиката и ражда едно богато духовно наследство в лицето на споменатите църковноучителите света Тереза Исусова, свети Йоан Кръстни, света Тереза на Младенеца Исус и много други.

58 Св. Тереза Авилска., Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 70

Общото за всички тях е, че живеят вярата по един изключително задълбочен и осмислен начин, потапяйки се в Божията любов. Любовта в Бог е ключова дума за тази духовност, тя е извор на живот и сила във вярата, гаранция за истинност. „В сърцето на Църквата аз ще бъда Любовта” са думи на света Тереза на Младенеца Исус, които могат да се отнесат към целия Кармилитански орден. Мистицизмът на тези църковноучители не отхвърля науката на учените, а е усилие да я постави в услуга на опита. Става дума не да се бяга в едно

166

емоционално мечтаене, а напротив, да се предложат на критика на разума възприятията, получени по време на екстаза. Молитва, съзерцание и умъртвление – това е духовността и силата на Кармил. Този силен пламък, който е характерен за Кармелитанската духовност възпламенява много чеда на Кармила: света Тереза на Младенеца Исус, блажена Елисавета на Пресвета Троица, света Тереза от Андите, света Бенедикта Кръстна, брат Лаврентий на Възкресението и други. Съзерцанието, което е характерно за този орден не е свързано с чувство; то е усилие за очистване на мисълта от всичко, което не е Бог. Това усилие на ума е обобщено от света Тереза Исусова в едно изречение: „Милост е да получиш прошка от Господ; друга милост е да разбереш става въпрос и трета, да умееш да я изразиш и обясниш.” Тук света Тереза различава три неща: . способността да изпитваш чувства и емоции: чувствителност; . способността да разпознаваш и анализираш това, което изпитваш: прозорливост; . способността да изразяваш адекватно тези емоции и анализи. 59 Всичко това трябва да върви заедно; въпросът е да не позволяваш чувството да вземе връх над теб, да виждаш ясно в себе си и същевременно да си способен да изложиш това, което изпитваш. 2. Мистичните феномени и личността на Св. Тереза Исусова: Света Тереза Исусова (Авилска), известна в литературата като „Великата реформаторка на Кармила”, е първата жена Църковна учителка, писателка на „златния век” на испанската

59 Перес Х., История на Испания, изд. Кама, 2005, с.286

литература - 16-ти век. В базиликата „Свети Петър” в Рим, на една от първите колони в дясно, тя е изобразена с перо и книга в ръка, над нея витае Свети Дух, а на цокъла под нея са гравирани следните думи: „Mater spiritualium” – „Майка на духовните неща”. Фигурата на света Тереза от Авила (канонизирана през 1622 г. заедно с Игнасио де Лойола) под името света Тереза Исусова се превръща в модел на мистичния екстаз, емблематично фиксиран в скулптурната композиция на Лоренцо Бернини - Екстазът на Св. Тереза (1646). Родена е край град Авила, област Кастиля на 28 март 1515. Когато е на 21 години, през 1536 г. тя прекрачва прага на кармилския манастир „Въплъщение Господне” и на 2 ноември същата година приема монахинското одеяние на ордена на Пресвета Богородица Кармилска. В продължение на двадесет години Тереза и останалите кармилитки от манастира „Въплъщение Господне” живеят според тъй нареченото „облекчено” правило на Кармилския орден. Но с течение на времето у нея възниква въпросът: това „облекчено” правило удовлетворява ли Този, Комуто тези девици посветяват живота си? В исторически контекст това е периодът на Испания след Реконкистата (освобождаване на испанската страна от арабите и евреите), когато Испания става мощна християнска държава. Испанската култура през този период представлява един невиждан до тогава синтез на различни традиции: испанска, арабска и еврейска. В края на 15-ти век започва подем на изобразителното изкуство и архитектурата, обединяващ мавританските традиции и късната готика. 60 Духовенството през 16-17-ти век, като второ от привилегированите съсловия, предлага поне толкова голямо разнообразие, колкото и благородниците. Бели, черни, прелати, каноници, свещеници, капелани и т.н., те далеч не образуват хомогенна група. Всички, принадлежащи към духовния клир, имат определени привилегии: освобождаване от някои данъци, правото да бъдат съдени от специални съдебни власти, които са много по- снизходителни от кралското правосъдие, дори за престъпления от общ характер. За да се причислиш тогава към това съсловие не е нужно да бъдеш

60 Винарова, Л., Алмаз святой Терезы, онлайн: http://www.carmil.ru/stat.html, декември 2009

ръкоположен за свещеник. Постригването като знак за приемането в даден орден е било достатъчно. Така в средата на 17-ти век кризата, настъпила в Испания, принуждава много мъже и жени да постъпят в ордените. В един от наръчниците за изповедници от това време се препоръчвало да се питат каещите се духовници за мотивите, които са ги накарали да

167

станат свещеници; ако е само за да се хранят до насита, те са извършили смъртен грях. Това, което прави по-силно впечатление не е броят на духовниците, а тяхното разпределение по територията. Те предпочитали да се установяват в градовете, които предлагат по-големи доходи и напускали селата. Много селски енории остават дълго време без свещеници; в други се извършва служба само веднъж или два пъти в месеца. Тази ситуация налага преразглеждането на много от представите за испанския католицизъм; по-голямата част от територията е евангелизирана слабо или изобщо не е. За сметка на това в градовете има свръхизобилие от духовници, дори в тези, които са загубили голяма част от жителите си. 61 В този период, според думите на света Тереза, тези дъщери на благородници, които нямали зестра и не можели да се омъжат според ранга си, за да излязат от това положение са изявявали желание да влизат в манастир, но местата са били малко. В такъв исторически контекст света Тереза от Авила осъществява Реформата на Кармелитанския орден, като описва своето превърнато от нея в реалност намерение по следния начин: „Всичкото мое желание беше и още е: тъй като моят божествен Учител има толкова много неприятели, а толкова малко приятели, исках поне тези последните да бъдат добри. И тъй, реших да направя поне малкото, което завишеше от мене, т.е. да живея според евангелските съвети, по най-съвършения начин, на който бях способна, и да насърчавам няколкото монахини от този монастир да вършат същото.”62 Срещата й през 1567 г. с кармелитанеца Йоан Кръстни (1542-1592 г.), един от най-изтъкнатите автори мистици и бележит испански поет, е повод предприетата от нея реформа да се разпростре и над Ордена на кармелитаните. Но както при нея, тъй и при свети Йоан Кръстни съпротивата срещу реформата е много силна. Спънките, страданията, както и болестта не

61 Перес Х. История на Испания, изд. Кама, 2005, с. 256 62 Св. Тереза Авилска Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 16

укротяват усърдието на Тереза Исусова да реформира ордена, като в продължение на деветнадесет години основава няколко манастири, пръснати из цяла Испания. В тях кармилитки живеят в молитва, умъртвения, съзерцание, пост, вглъбяване, покаяние, прехранвайки се от труда на собствените си ръце. Всъщност тези са изискванията на Кармилския орден, на Кармилското правило, наследено от основателите. Пред своите сестри от реформирания орден света Тереза акцентира на три основни точки от правилото: „Първата е взаимната обич. Втората е откъсването от всяка твар. Третата е истинското смирение, която, макар че я поставям на последно място, всъщност е най-важната и включва всички останали.” 63 До края на живота си света Тереза желае повече реформи за ордена си. Тереза Исусова е не само светица и реформаторка на ордена. Тя е авторка и на многобройни книги: „Път към съвършенството”, „Автобиография”, „Основаване на манастирите”, „Вътрешния замък” и други. Те отразяват богата й духовност и се отличават с огромен духовен заряд. Орденът често е разследван за някои еретични елементи, но е оцелявал. На 17 август 1559 г. inquisidor general дон Фернандо де Валдес обнародва във Валядолид Индекс на забранените книги (Indice de libros prohibidos), който включва на първо място всички кастлиско-просторечни преводи на Светото Писание. При публикуването на Индекса на Валдес, света Тереза е на 44 години и се намира на прага на късно започващата й писателска дейност. Както от гледна точка на конвертитския си произход (по бащина линия), така и с оглед на формиралите я четива на кастилски (образованието на жените не е включвало изучаването на латински) и предстоящите години на писане, тя спада към целевата група на Индекса още преди да е написала един ред. 64 Инквизицията не открива нищо осъдително в творбите на света Тереза и свети Йоан Кръстни. Имало е поне два доноса срещу света Тереза; и двата неуспешни. Свети Йоан от Кръста наистина е бил затворен, но от своите събратя от ордена на обутите Кармелити, не от Инквизицията, което е описано и от о. Сакраментато в книгата му „Животът на Свети Иван от Кръста”:

168

63 пак там, с. 30 64 Сабоурин, Вл., Мистика и модерност – Испанската католическа мистика през златния век., Автореферат на дисертация, Велико Търново, 2008, с.37

„Вечерта срещу втори декември 1577 г. отец Иван от Кръста и неговият другар отец Герман от „Свети Матия” се оттеглят за нощна почивка. В колибата край манастира „Въплощението” пристига цяла тълпа, от обути кармелити, външни миряни и въоръжени хора. Те разбиват врата на колибата, хвърлят се върху отец Иван и неговия придружител, завиват главите им с одеала и като оковават ръцете им в окови, отвличат ги в манастира на обутите кармелити ”. 65 От книгите, които света Тереза пише, особено важни по отношение на мистичния опит на светицата са описанията, които тя дава на своите преживявания по време на мистичния път в своята „Автобиография” и във „Вътрешния замък”. Тя пише автобиография си не по собствена инициатива, а по желание на духовните си наставници. Целта е да се изясни мистичния опит. Автобиографията й е история на една душа, разтърсена от мистичния опит. В него тя познава ада и небесния рай през видения, за които е разследвана. Пише най-често нощем, в нощната клаузура. Това е духовна автобиография, в която се разказва за общуването с Бога, история на душата и тялото. Водещ е опитът на обръщането, на парадоксалната среща между човека и Бога. Пътят, който води към Бог, според света Тереза Авилска е пътят, който минава през трудното изкачване в тъмната нощ на телесната и духовната аскеза на планината Кармил, мистическо място на единението на душата с Бог. Единение, което минава през молитвата и в поднасянето на себе си за жертва на изкуплението на света. Ядрото на мистичния опит на света Тереза, което по някакъв начин е описано във всичките й книги, е мистичният път на душата, която преминава през четири стадия. Така тя отговаря на въпроса как понякога Бог издига до съвършеното съзерцание една неподготвена душа. Света Тереза описва по следния начин, своя мистичен опит на единение на душата с Бога: „Душата се наслаждава, без да разбира по какъв начин става това. Тя изгаря от любов, но не знае как обича. Тя разбира , че се наслаждава на това, което обича, но не си дава сметка как става това. Едно само разбира много добре; че това наслаждение надминава всичките й желания. Волята изцяло се предава на това наслаждение, без да знае по какъв начин прави това. Ако може да

65 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 82

разбере нещо, то е, че всички страдания, които би могла да понесе на земята, по никакъв начин не биха могли да заслужат пребиваването на такова благо. То е дар на Господаря на небето и земята, Който, подчертавам това, раздава Своите щедрости по начин достоен за Него самия.” 66 Първият стадий е на "умствена молитва", на искреното съзерцания, отдръпването на душата и вглъбяването в Христовите страдания и покаянието. 67 Вторият стадий е този на „молитва в тишина”, през който човешката воля се изгубва в тази на Бога. Може да има частично прекъсване на преобладаващото състояние на тишина чрез повтарянето на молитви, писането на духовни неща. 68 Света Тереза е един от най-изтъкнатите писатели за молитвения живот и нейното място сред мистичните писатели е уникално. Във всички свои писания посветени на този въпрос тя говори от личен опит, с дълбоко прозрение и с ясни обяснения. Нейното определение за това какво представлява умствената молитва е записано в Катехизиса на Католическата Църква: „Умствената молитва според моето мнение е интимно приятелско отношение, при което ние често разговаряме с Бога, от Когото знаем, че сме обичани” 69 „Присъствието в единението” не е само свръхестествено явление, но и по свята същност екстатично такова. Тя различава две основни вида екстаза: единият е сладък и приятен, който се наричат само екстаз, а другият е

169

насилствен и болезнен и се нарича сграбчване. Това са третият и четвъртият стадии по пътя на единение с Бога. В първия вид на екстаза, който е сладък и приятен, и струва, че “душата не е повече в тялото, така че тяло сетивно загубва своя естествена топлота, и малко по-малко става студено, въпреки че това се случва с неизразима радост и удоволствие”70. Този вид на екстаза не причинява никакви увреждания на здравето, въпреки че може да продължи много дълго, а

66 Св. Тереза Авилска., Път към съвършенството, Манастир „Св. Дух”, София, превод, 1992, с. 120-121 67 St. Teresa of Avila, The Life of St. Teresa of Jesus, of The Order of Our Lady of Carmel, London: Thomas Baker, 2003, 11,20 68 пак там, 14,1 69 Катехизис на Католическата църква, с.743 70 St. Teresa of Avila, The Life of St. Teresa of Jesus, of The Order of Our Lady of Carmel, London: Thomas Baker, 2003, 20, 3.

дори понякога лекува болести. Така казва самата света Тереза: “Ако преди тялото е било болно и пълно с болки, често се случва да оздравее и да има по-големите енергии от преди.”71. В другия вид – насилствен и болезнен екстаз – страданието на тялото е “толкова голямо че едва може да бъде поднесено от човешко естество. От време на време загубвам и пулс... казва св. Тереза.... .”72. Физическо и духовно страдание поражда мистичния опит (постът, самобичуванията, изнурение и др.). Един от опитите на модерността да се опише природата на това състояние на страдание може да се открие в концепцията на Мишел Фуко за конвулсивното тяло- „Конвулсивното тяло е едновременно краен ефект и точка на обръщане в онези механизми на телесно обсебване, които са били организирани от новата вълна на християнизирането през XVI в. Конвулсивното тяло е последица от съпротивата срещу тази християнизация на равнището на индивидуалните тела.” 73 Но тук не става въпрос за обсебване, а за такъв тип пасивни състояния, в които съзнанието за „биване” в тялото изчезва. Както казва свети апостол Павел в посланието си до Коринтяни: „Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае)”74 Един от критериите за разграничаване на автентичните унеси от фалшивите е именно това, че общо взето унесът се случва против волята на човека. Това „сграбчване” на душата ясно е описано от света Тереза: „Често, а особено когато имам и публика, а понякога и когато съм била сама, от страх че съм жертва на някаква илюзия търсих да се съпротивя с всичките ми сили. Понякога с малко и успявах, но оставах толкова сломена че ми се струваше че съм се борила с един силен гигант. А понякога ми е било съвсем невъзможно, защото душата си отиваше, а с душата много пъти и главата без възможности да я задържа. Понякога се издигаше и тялото, но рядко.” 75

71 пак там, 20, 21. 72 пак там, 20, 12. 73 Фуко, М. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975, изд. Лик, София, 2000, с. 243 74 2 Кор., 12, 2-3 75 St. Teresa of Avila, The Life of St. Teresa of Jesus, of The Order of Our Lady of Carmel, London: Thomas Baker, 2003, 20,4

Света Тереза е представителен пример за женската мистика. Тя описва радикалния опит на наслада и болка от екстазната среща. През втората половина на XVI век света Тереза ще си позволи да пише за мистичния си опит, изхождайки от стиховете на Песен на Песните: „Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.” (Песен

170

на Песните, 1:1) и „Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.” (Песен на Песните, 2:4-5)76 Точно когато е приорка в манастира на „Въплощението”, Реформаторката стига до върха на мистичния път, до „духовната венчавка”, като по време на причестяването: „… чува вътрешен глас, който я успокоява: „Не се страхувай, дъще моя! Нищо не може да те отдели от Мене!” И Исус й се явява в дълбочината на сърцето, подава й десницата си и казва: „Погледни тази рана от гвоздея! Това е знак, че от днес нататък, ти си моя годеница. До сега ти не го заслужаваше. Но сега ти ще работиш за моята слава, не само защото съм твой Създател, твой Цар и твой Бог, но и защото ти си моя истинска годеница. Моята слава е твоя и твоята слава е Моя.”77 Света Тереза доживява до 67 годишна възраст. С всеки един преживян ден, Тереза се радвала, че още един ден е отминал, което означава, че тя е било по-близко с ден до своя Небесен Жених. Мотото на Света Тереза, което тя завещава на своите духовни чеда е: „Нищо да не те тревожи! Нищо да не те смущава! Всичко тук отминава! С търпение всичко се постига! На този, който Бога притежава, нищо никога не липсва! Достатъчен е само Бог!” 3. Мистичните феномени и Св. Йоан Кръстни: Свети Йоан Кръсти е богослов, учител на Църквата с “най-големия авторитет” по отношение на извънредни феномени в духовния живот. Роден е на 24 юни 1542 г. в малкия северноиспански град Фонтиверос. Самият св. Йоан Кръстни (Хуан де ла Крус) е голям мистик, съреформатор на Кармила, духовен писател, както света Тереза Исусова. Самата света Тереза пише с въодушевление за свети Йоан Кръстни: „Отец Иван е една от най-чистите и

76 Сабоурин, Вл., Мистика и модерност – Испанската католическа мистика през златния век., Автореферат на дисертация, Велико Търново, 2008, с.40 77 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 64

свети души, които Бог има в църквата. Нашият Господ Исус Христос го е надарил с голяма небесна мъдрост.”78 „Изкачване на Кармила”, „Тъмната нощ” – това са творби, които третират духовния път на душата, пречистванията, през които тя трябва да премине. Той е един от най-големите лирици на Испания от 16-ти век. Неговата „Духовна песен”, „Живият пламък на Любовта” и останалите му стихове се считат за едни от най-хубавите класически произведения на испанската поезия. Изследвания подчертават универсалния характер на мистиката му. Той поетизира опита с Бога като освен това пише четири трактата, които са коментар на поемите му. Основна мистична тема е единението с Бога, а основни мистични образи са тъмната нощ на душата и изкачването на планината Кармил. Нощта е невидима, тя скрива нещата от очите; снема се възможността на всеки дневен опит. Нощта е неразграниченост, неяснота, тревога. Самата вяра е същностно нощна като опит – Бог е скрит в своята тайна, вярващият вярва в Бог, който е невидим. Както свети Йоан обръща внимание общението между тварната човешка природа и нетварната божествена природа представлява тайна.Понятието „тъмна нощ” има няколко основни акцента: 79 . Състояние на душата, характеризиращо се с откъсване от всички телесни и духовни неща, едно абсолютно разголване на душата. По парадоксален начин това определение „тъмната нощ на душата” се превръща в съвременната психология като знак на депресия или на някакво гранично състояние на съзнанието. . Процес на очистване от привързаността и всичко останало, което би довело до това състояние. Пътят или начинът да се постигне целта е само Бог. . Вярата, по своята природа е ирационална – тя я скок в тъмното. Тъмната нощ е вяра, но и нещо повече – вечен живот във вярата. . Божият Син се ражда и възкръсва през нощта.

171

. В поемата на свети Йоан Кръстни „Бог е Тъмната нощ и Тъмната нощ е Бог-Отец”.

78 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 32 79 Винарова, Л., Темная ночь души, онлайн:http://www.carmil.ru/stat.html, декември 2009

. „Тъмната нощ” на свети Йоан Кръстни е резултат от комбинация от облачния стълб от Книга Изход и Нощта от Песен на песните: „А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, като им показваше пътя, а нощем в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и денем и нощем. И облачният стълб се не отлъчваше денем, нито огненият стълб нощем от лицето на (целия) народ. ”80 Чрез своите писмени творби, той води душите към „върха на планина Кармил”, чрез пълното себеотрицание „nada” (нищото) и чистата вяра, за да може тя да постигне всичко „todo”, т.е. да се съедини, чрез мистично единение с Бога – Своя Божествен Жених, което е главна цел на християнския живот. От тези, които търсят съвършенството светецът изисква пълно себеотрицание: Нищо. Те трябва да открият какво ги отделя от Бога, да прекъснат връзките си със светските хора, да бдят на сетивата си и постепенно да се отказват от правата си докато накрая умрат за себе си и за всички твари. Душата е разголена, тя трябва да извърви един аскетичен път до Бога. Нощта е блажена, защото е нощ на единението, в нея се изстрадва срещата. Основни образи в поезията му са душата, Бог и душата в Бога . Често светецът възразявал срещу наложилото се мнение за криворазбрана поетичност на мистиката. Той въвежда друг термин – „разголването”, с което той означава унищожаването на всичко, което не е Бог, за да се отвори място за трансцедентното. Душата постига истината на своето битие, изгубвайки се, давайки се, а не като се налага. Уединението е необходимо, понеже любовта е скрита, външно безмълвна и невидима. Бедността пък е освобождение, избавление заради пълноценното наслаждение от истинското богатство. Тя стои в основата на формулирането от него „всичко и нищо”: в нищото има всичко, истинското богатство. Ако душата се лишава от всички неща във и извън себе си и ги смята за нищо, тя има всичко, за което е била предназначена изначално. В пролога към „Изкачване на планината Кармил” той прави следното уточнение относно своя замисъл: „Написаното тук не спада към по- нравоучителните трудове, тъй сладостни за онези съсредоточени хора, които обичат да минават през благи и сладки изживявания по пътя си към Бог, а е същностно и крепко учение за всички съсредоточени хора, ако разбира се,

80 Изход 13,21-22

искат да навлязат в голотата на духа, описана в съчинението” (Изкачване, прол.8)81 Въпреки че е бил експерт в различаване на духовете св. Йоан Кръстни не е имал намерение да дава някакви систематични критерии за различаване на духовете, но на първо място е настоявал да освободи душите от заблуждения и пречки които могат да имат по пътя на единение с Бога. Ако съществуват свръхестествени феномени, те произвеждат ефекти в душата, въпреки че душата не ги позволява и не иска да ги приема и затова душата не трябва да се занимава прекалено и да изследва истински ли са или са фалшиви. В окръжие, в което е живял Светецът (Испания, XVI век), подобни феномени са били чести, желани и дори провокирани. От тук произлиза негова строгост и предпазливост по това отношение, но преди всичко защото според него те са много второстепенни за напредък в духовен живот и още повече могат да бъдат пречка за единение и любовна трансформация, ако се желаят и ако душата се привързва към тях. Така в книга за живота на св. Йоан Кръстни о. Кризогоно говори че светецът е разкрил веднага заблуждение по отношение на с с една босонога кармилитка – сестра Изабела от „Свети Йероним”, която страдала от някаква чудна болест и никой не знаел причината. Нейните съсестри в обителта, свидетелки на страданието й, смятат, че тя е била обсебена от нечестивия дух. Светецът бързо се уверил, че в този случай няма обсебване. Той изповядал монахинята, чел й от Свещеното Писание и тогава казал на

172

монахините: „Тази сестра не е обсебена, а малоумна. Тя е нервноболна.”82 Основна черта на неговото учение е, че нищо в този свят не е важно, вещите, хората, нищо не може да даде Бог. Бог е в нощта, в безмълвието, в пустинята. Още докато е в затвора в Толедо, свети Йоан Кръстни в едно свое размишление пише следния стих: „Да се обичаме, о, скъпи! Нека блесне Твоята Любов пред всички. И бързо да се изкачим,

81 Рогалски, П., Особености при четенето на свети Йоан Кръстни, във в. „Истина-Veritas”, бр.1, 2008, с.5 82 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 70

до извора да стигнем. Все по-дълбоко там, где любовта е чиста! И по-далеч да литнем, скалата да достигнем, що никой не изкачва. И да побързаме, и смело нека пием шипково вино, чисто вечно щастие! ”83

При Св. Йоан Кръстни мистикът иска изцяло да се изгуби в онова, което обича: живот в огъня на патоса, на любовта, но за него е характерно и потапянето в нищото на божественото, тоталната бездна. В подножието на планината, за да окуражи душата да поеме пътя към „нищото”, Светецът е написал няколко строфи: „За да достигнеш и вкусиш Всичко, не търси удоволствие в нищо. За да достигнеш и притежаваш Всичко, не желай да притежаваш нищо. За да достигнеш и бъдеш Всичко, не желай да бъдеш нищо… ” (1 И.К. 13,11)84

Светецът умира в манастира Убеда на 14 декември 1591 г. след тежко боледуване, като повтарял последния стих от „Тъмна нощ”: „Изчезнах в забвение. Силно се привързах към любимия, освободих се от всякакви грижи. Бог високо ме издигна. И всичко друго остана дълбоко под нозете ми” … 85

През 1675 г. Йоан Кръстни е провъзгласен за блажен, а през 1726 г. е канонизиран за светец. През 1926 г. Папа Пий ХІ му присъжда званието „Doctor Mysticus” – Църковен учител.

83 пак там, с. 118 84 Албани, Андж., М. Аструа, Духовното учение на св. Йоан Кръстни, София, 1997, с.17 85 Сакраментато, Кр. Животът на Свети Иван от Кръста, изд. на Софийски-Пловдивска епархия, Пловдив, 1997, с. 281

4. Мистичните феномени и Св. Тереза на Младенеца Исус:

173

Различен път на душата към мистичното единение с Бог се открива в живота на Света Тереза на Младенеца Исус от Лизйьо, Франция, тъй наречената „Малка Света Тереза” (за разлика от „Голямата” Света Тереза – Света Тереза Исусова). Тя остава в историята на Кармила и на цялата Църква със своя „малък път на духовно детство” – път на простодушие, смирение и синовно упование в Небесния Отец, като всичко, което се извършва се върши от любов към Бога. В своята автобиография „История на една душа” тя излага този път на осветяване и на най-малките и незначителни дела от ежедневието. Според нея не са големите подвизи, които ни помагат да се издигнем в духовния живот и които се срещат по-рядко, а по-скоро малките постоянни жертвички и усиля, скритите малки дела, чиито Създател е повечето пъти само Бог. Нейният живот е продължил не повече от двадесет и четири години - от януари 1873 до септември 1897 г. Мария-Франциска-Тереза Мартен, както е светското име на света Тереза на Младенеца Исус, е родена в Алансон, Франция, на 2 януари 1873 г. Приета е в кармилската обител на гр. Лизйьо през 1888 г. – едва петнадесет годишна, тя е натоварена с най-обикновени задължения: клисарка, гардеробиерка на бельото, прислужничка в манастирската трапезария. Изпълнението на тези банални всекидневни задължения с положителност не впечатлява никого и най-малко самата нея. Но вложеният от Тереза в тях дух на смирение и послушание, както и подчертаното намерение тези задължения да бъдат изпълнявани от любов към Исус, обясняват стъпките на нейния духовен път: „О, за Тебе, зная, светците са извършили безумия и велики дела, защото са били орли! Но аз съм много мъничка, за да извърша велики дела, и моето безумие се състои в надеждата, че Твоята любов желае да ме приеме като жертва …” 86 Надеждата е вярата в любовта. Надеждата според нея открива пътя на душите: "Моята лудост, пише Тереза, е да се надявам". Както казва и свети апостол Павел в посланието си до Тит: „и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос”87 Според

86 Животът на Малката Света Тереза на Детенцето Исус, изд. Софийско-Пловдивска епархия, (без година) с. 58-59

пътя на света Тереза на Младенеца Исус светостта не се състои в откровения и чудеса, нито в някакъв изключителен начин на живот, а в точното изпълняване с дълбока вяра и искрена любов на ежедневните задължения. Своето призвание тя разбира като получава едно дълбоко прозрение – едно от онези прозрения, които се наричат актуални благодати: „една неделя, в края на литургията, когато затвори своя молитвеник, от неговите страници се показа съвсем случайно една иконичка изобразяваща Разпятието. Тереза видя само една прикована ръка и кръвта, която капеше и оросяваше земята. Пролятата кръв – за съжаление пренебрегната! Кой мислеше да я събира? Кой да я излива върху душите? Тереза почувства сърцето си да се къса от болка и разбра своята мисия тук на земята: да застане в подножието на Кръста, за да събира кръвта на Разпнатия и да я дава след това на душите. От този ден викът на умиращия Исус: „Жаден съм”, отекна в сърцето на малката Тереза, пробуждайки едно безкрайно желание, разпалвайки един огън, който нямаше да угасне никога. Да утоляваш жаждата на Исус и да спасяваш другите.88 Света Тереза на Младенеца Исус е духовна дъщеря на свети Иоан Кръстни. Следвайки го, тя показва как душата да се включи в изкачването, да вземе участие в духовната битка. Според нея тази светост не е недостижима и трудна за овладяване, изискваща някакво извънредно геройство. Света Тереза приема изпитанието на нощта. Вярата е по-силна от всичко друго и дава уверението, че ще открие отново Този, когото обича над всичко. Дори когато изглежда, че не е в сърцето й, Той не престава да присъства в цялото й същество. Тя изразява това чрез фрази като: „Исус спи в дъното на моята лодчица”. Или друго сравнение: „Исус Детенце оставя Неговата топчица да си почине; уморил се е да играе”89 Тереза, младата Църковноучителка, цялото си упование на дете, показва в нощта пътя на душата към светлината, път, които за нея е най-вече любов: „Исусе, позволи ми да кажа, че Твоята любов стига до безумие … И

174

87 Тит 2, 13 88 Животът на Малката Света Тереза на Детенцето Исус, изд. Софийско-Пловдивска епархия, с. 36 89 пак там, с. 55

как искаш моето сърце, имайки предвид това безумие, да не се стреми към Тебе? Как би могла моята близост да бъде ограничена?” 90 Църквата е виждала в света Тереза на Младенеца Исус винаги Светицата на духовното детство. Всички папи свидетелстват за това. При полагането на основния камък на Базиликата в Лизйьо, Папа Пий ХІІ, изрича следните думи: „Света Тереза на Детето Исус има мисия, има учение. Но нейното учение е като цялото и същество: смирено и просто. То може да се обобщи с две думи: „духовно детство” или с други две, но със същия смисъл „малък път” В една от молитвите, които съставя света Тереза на Младенеца Исус към небесния Отец, четем: „Вечни Отче, еднородни твой Син, сладко детенце Исус, мое притежание, Ти си ми го всъщност сам дал. Аз ти изказвам неизмерна заслуга за неговото Божествено детство, и те моля в неговото име, призови в небесната радост, множество малки деца, които до века ще следват Божествения Агнец.” Църквата прозира нейно послание и затова Малката Тереза е втората Голяма Тереза, дъщеря на Кармил и най-нежното цвете от неговата градина. През 1923 г. Тя тържествено провъзгласява скромната и неизвестна кармилитка за блажена, а през 1925 г. сестра Тереза става света Тереза на Младенеца Исус. А през 1997 г., по случай 100 години от смъртта на светицата, папа Йоан Павел ІІ тържествено я обяви за Църковноучителка. Така, след великата света Tереза Авилска, обогатила Църквата със своето мистично учение, след света Катерина Сиенска, допринесла за мира и единството на Църквата през ХVІ век, имаме още една - трета - Църковноучителка, която със своя “малък път” води душите скромно и простодушно, но в същото време енергично и с постоянство, към върховете на християнското съвършенство. 91

90 пак там, с. 59 91 http://sitekreator.bg/carmel/c_.html, онлайн: декември 2009

ГЛАВА ТРЕТА:

ПСИХОЛОГИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРОБЛЕМА ЗАМИСТИЧНИЯ ОПИТ

1. Опит на психологическата мисъл да даде обяснение на мистичния опит в християнската религия: Факт е, че екзистенциалната проблематика винаги е била ако не извън, то поне в покрайнините на психологическата наука и поради това настоящата тема за опита на психологическата мисъл да даде обяснение на мистичния опит има за цел да илюстрира значимостта на тази проблематика. Най-важните въпроси на науката изобщо и на психологията в частност са въпросите, отнасящи се до смисъла, значимостта и устройството на живота, както и начина, по който отделния индивид мисли тези въпроси. Възобновяването през XX век на изследванията и размишленията върху мистичните преживявания поставя отново въпроса за значението на мистиката и свързаните с нея теми. Усещането на значимостта за духовното развитие чрез описанията на мистичните преживявания на трима светци от Кармелитанския орден, се свързва с идеята, че психологията и психотерапията, и религията в крайна сметка имат обща мисия: да подпомагат духовното съзряване на човека (макар и психологията в повечето случаи да си поставя много по-ниски цели). От своя страна самият религиозен опит винаги се свързва с усещането за наличието на по-висша сила, в сравнение с притежаваната от самия човек, както и с усещането за висше неизмеримо

175

щастие. Важно е да се уточни още, че това преживяване се отнася до изменение на перспективата и ефективността на възприемане на реалността от страна на индивида, а не до изменение природата на самата реалност или измисляне на нова такава (това означава, че би било по-уместно да се каже не „представям си”, а „завесата бе вдигната, за да мога да видя”). 92 В този смисъл религиозното чувство принадлежи към числото на най-богатите човешки чувства – толкова богато, че би могло да изглежда крайно и в известен смисъл ненормално или дори патологично в очите на ежедневното съзнание.

92 Червенкова, В., Религиозност и религиозен опит в психологията. Концепцията за смисъла и значимостта на живота в контекста на психичното и телесно здраве, в: сб. III Национален конгрес по психология, изд- София-Р, 2005, с.75

Според европейската психологическа мисъл способността за създаване на образи, наречена въображение или фантазия, се разглежда като средство за приемане на послание от духовния и чувствен свят, които се превръщат във вътрешни образи, съхраняващи се в паметта като предмет на осмисляне. В религията въображението се е смятало за признат път към религиозното вдъхновение, откровение и екстаз. През 16-17 век понятието „фантазия” започва да придобива друг смисъл на „измислица” – нещо нереално и непонятно, произволно породено от въображението, заради самото развлечение. Това разбиране е характерно и за съвременната епоха. През 20 век психологическият интерес към въображението нараства. Новите техники на въображение и фантазия получават широка популярност и литературата, свързана с тяхното диагностично и терапевтично приложение се увеличава. Много съвременни автори споделят идеята, че има два пътя, които свързват несъзнаваното с осъзнаващия разума. Първият, т.н. „царствен път към несъзнаваното” са сънищата, а вторият – въображението. Съвременната психология на несъзнаваното (Фройд, Юнг, Фром и техните последователи) в известен смисъл се връща към първоначалните представи на древните гърци за фантазията и въображението като способност на човешкия разум да превръща „невидимото царство” на несъзнаваното във видимо, съществуващо под формата на образи. 93 В емоционално и практическо отношение от огромно значение е как човек приема света – по еднообразния начин на стоическото покорство пред необходимостта или със страстното щастие на християнските светци (в термините на Ерик Фром разликата между тези два типа религиозни натури е, че единият мисли за Бога, а другият преживява Бога). 94 Но непосредствения опит с Бога отвъд религиозните текстове, тайнства и църковен живот, не е просто израз на субективна психична нагласа, а експериментален опит със своя собствена същност, когато се психологизира и психиатризира, той неизбежно се принизява. Мистичният опит надхвърля всекидневния опит, културата, езика, психологията, биологията,

93 Петрова, Т., Кр. Байчинска, Методът на насоченото афективно въображение в психотерапията, в сп. Български списание по психология, №2, 1997, с. 87 94 Червенкова, В., Религиозност и религиозен опит в психологията. Концепцията за смисъла и значимостта на живота в контекста на психичното и телесно здраве, в: сб. III Национален конгрес по психология, изд- София-Р, 2005, с.75

дори институционалната религия; Това, което прави изключително трудно психологическото изследване на мистичния опит е, че мистичното се случва в душата на човека, но с участието на нещо нахлуващо отвън. Разнообразните форми на мистиката идват както от различните форми, които взима този опит, така и от различните схващания за божественото в различните религии или духовни полета. Ударението тук пада върху вътрешния опит, върху религията като опит на душата. От където и големият интерес на психолозите към мистичните феномени, но съществено за нас е мистиката да бъде разкрита преди всичко като религиозен феномен. 2. Идеите на Уилям Джеймс за религиозния опит: В началото на 20 век Уилям

176

Джеймс („Разнообразните форми на религиозния опит”) разглежда мистичния феномен като жива и най-крайна, често девиантна форма на индивидуалния религиозен опит. В процеса на култивиране на мистичното съзнание като елемент на религиозния живот, в християнската църква винаги се е гледало на мистиците с подозрение. Техните преживявания са били разглеждани като прецеденти и върху тях е била основана една кодифицирана система на мистичната теология. Джеймс разглежда „религиозното чувство“ като съвкупност от емоции, на която религиозните обекти налагат съдържанието си, според него няма чисто религиозно чувство и е доказуемо също, че няма особен и същностно религиозен вид обекти, нито специфичен вид обособено религиозни действия. Полето на религията включва религията като: . институция – свързва се с божественото, ритуалното, общото; . лично преживяване – свързва се с човека, с личностното, самостоятелното. В състоянието на единение с Бога, когато душата е изцяло мъртва за нещата от света и живее само в Бога, авторът не може да каже реално какво точно значат самосъзнание и памет, но казва, че в един по-нататъшен етап на този процес вече нищо не съществува и спира. После достига друга област и няма идеи, нито отсъствие на идеи и отново спира. Най-края - стигнал до края както на идеята, така и на възприятието, той спира окончателно. И все пак това не е нирвана, казва авторът, но е възможно най-близкото състояние до нея. Истина е, че мистичните преживявания променят вътрешния живот на човека с появяванията си, но в строгия смисъл на думата, те не могат да бъдат определени като прекъсвания. Винаги остава някакъв спомен за съдържанията им, а също и дълбоко усещане за тяхната значимост. Джеймс категоризира видовете истини, които човек съзира в мистично състояние. Истините могат да бъдат сетивни или свръхсетивни. Някои могат да се отнасят до този свят - например, виждане в бъдещето, отгатване на помисли. Най-важните откровения са теологическите или метафизическите. И все пак „същността на религиозните преживявания, това, по което в края на краищата би трябвало да ги оценяваме, трябва да бъде този елемент или качество в тях, който не бихме могли да срещнем никъде другаде. И това качество естествено ще бъде най-забележимо и лесно за разпознаване в тези преживявания, които са най-едностранчиви, преувеличени и наситени.“ 95 Мистичните преживявания могат да се отразят и положително, и отрицателно на човешката душа. Когато човек достигне до неверни внушения, той зле изразходва своята енергия. Стигне ли обаче до верни, до истини - той бива изпълван с енергия: „Религиозното щастие за разлика от обикновеното е по-дълбоко, по-дълготрайно, то не търси избавление, съгласява се със злото като форма, но знае, че го е преодоляло завинаги.” 96 Християнинът съществува, за да обича своя Бог, да му се отдава от сърце и душа, да съпреживява заедно с него, „да се съчетава с него“, тази обич му дава сили да понася по-леко всякакви несгоди. Как обаче може да се позоваваме на мистичната област на съзнанието като източник на достоверност? Отговорът на Джеймс е в три части: . Мистичните състояния, когато са добре изразени, обикновено са и имат право да бъдат източници на абсолютен авторитет за индивидите, които ги изпитват; . От тях не произтича авторитет, който би задължил стоящите вън от тях да приемат откровенията им безкритично; . Те сриват авторитета на немистичното или рационалното съзнание, основаващо се само на разсъдъка и сетивата. Те показват, че то е само един

95 Джеймс, У. Разновидностите на религиозния опит, изд. София С.А, 2003, с. 129 96 пак там, с. 131

вид съзнание. Те откриват възможност за истини от друг порядък, в които, доколкото в нас нещо е жизнено засегнато от тях, спокойно можем да продължаваме да вярваме. Джеймс стига до извода, че мистичната истина може да бъде произнесена само от музиката. Авторът допълва, че много мистични писания действително малко се различават от музикални

177

композиции. Музиката е стихия, тя ни дава отнологични познания. 97 Идеите на Джеймс и интересът към религиозната тематика в психологията намират своето естествено продължение в трудовете на основоположника на аналитичната психология, швейцарския психолог и философ Карл Густав Юнг, който неизменно е повлиян от развиващата по него време своите идеи психоанализа.

2. Отношението на психоанализата към феномените на вярата и религията:

Известно е, че веднага с появата си, психоанализата предлага съвършено нова парадигма, различна от традиционната визия за онова, което психологията трябва да изследва. Психоанализата се появява като частно откритие в областта на неврозите и се основава върху няколко самобитни и едновременно с това често наблюдавани факта, генерализирани от Зигмунд Фройд. И чак впоследствие тя напуска клиниката и психологията, за да претендира за философски обобщения в разбирането на природата на човека и обществото, за нова философска антропология, разглеждаща проявите на човешкия дух – морала, изкуството и религията. Повечето от критиците на психоанализата се спират на този момент като смятат, че това е слаб момент в учението на Фройд, който е пренесъл заключенията си от наблюденията върху индивидуална психика върху явленията от социалния живот. 98 Психоанализата поставя въпроса за безсъзнателните процеси, които могат да се открият в практическата й част. От самото начало до наши дни, психоаналитичната практика поставя под съмнение религиозните проблеми. Психологичният интерес към мистиката особено се задълбочава с появата на психоанализата: на първо място Юнг, но и фройдистката перспектива, която вижда в мистиката най-вече начин индивидът да се справи с

97 Джеймс, У. Разновидностите на религиозния опит, изд. София С.А, 2003, с. 434 98 Груева, Т. Християнска психотерапия, изд. Нов човек, София, 2009, с.116

несъзнаваната си хистерична структура и крайните цели на своето желание. Вярата според традицията на психоанализата се състои в това, да прокара, да начертае нещо реално, в получаване и даване, което изисква минимум доверие. Фройд е разглеждал този въпрос за вярата в писмото си до Вилхелм Флис, написано на 31.05.1897 г. Той прилага идеята за Едиповия комплекс (включващ неразрешени сексуални чувства, например, на сина към майката и враждебност към бащата) и постулира, че неговата поява е в най- ранния стадий на човешкото развитие. Фройд вижда идеята за Бога като версия на образа на извисяващия се баща, мъката по него-корен на религиозна потребност, религиозната вяра като инфантилна и невротична. Авторитарната религия е нефункционална и отчуждава човека от него самия. Религията, според Фройд, може да се смята за общочовешка натраплива невроза, която, подобно на съответстващата детска невроза се корени в Едиповия комплекс, в амбивалентното отношение към бащата. В психологическото тълкувание на Фройд религията се явява като защитна мярка на човек против собствените безсъзнателни влечения, които в религиозните вярвания получават иносказателна форма на удовлетворение, благодарение на което интрапсихичните конфликти на личността между съзнанието и безсъзнателното губят своята острота. Религията у Фройд получава психоаналитично обяснение, в основата на което е положена човешката способност към сублимация на безсъзнателните влечения, проецирането им навътре и символичното удовлетворение на социално неприемливи, забранени желания. Религиозното суеверие, вяра в Бога не представляват по себе си нищо друго освен „проекция във външния свят на психологията”. С други думи , се предполага постепенно изтласкване на безсъзнателното и замяната му с рационална умствена дейност на човека. Все пак в психоаналитичната традиция се отчита, че представата за Рая и Ада като след смъртни форми на битийност на човешкото съществуване, изпълнява определено религиозно-екзистенциадни функции - да минимизира

178

напрежението между живота и смъртта като израз на страха от смъртта, да направи по-поносимо съпреживяването на индивидуалния живот. Самата тази представа обаче, фактически изключва индивидуалната човешка личност от първостепенната й роля като мерило за всички неща. Именно тази първостепенна роля на човека, няма как да бъде съчетана с преживяванията на единение с абсолютно Другия. Образите на психиката, използвани от академичните кръгове, е ограничен изключително до биографичната област на психиката, която се състои от спомените ни от младенческото, детството и по-късния живот, и до индивидуалното несъзнавано. А индивидуалното несъзнавано, описано и от Зигмунд Фройд, се състои най-вече от постнаталния биографичен материал, който е бил забравен или активно изтласкан. Преките духовни преживявания, например чувствата на единение, последователност на умиране, за постигането му, видения на светлина със свръхестествена красота или спомени от минали прераждания, се разглеждат като тежки изкривявания на обективната реалност, които са индикация за дълбоко психично разстройство. Те обикновено се обсъждат в контекста на шизофренията, хистерията или епилепсията, а на всички останали преживявания на велики пророци и мъдреци са били поставяни психопатологични етикети. Дори медитацията е била обсъждана в психопатологичен контекст. Преживеният опит на модерния човек често има тенденцията към атрофия. Социокултурното произведена потребност от защита на вътрешното пространство на модерния човек е отличителен белег на процеса на атрофия на преживения опит. 99 С няколко изключения, например работата на Карл Густав Юнг, Роберто Асаджоли и Ейбрахам Маслоу (теорията за “peak experience”), западната психиатрия не признава духовността и дори не допуска идеята, че е възможно да съществува известна разлика между мистицизма и психозата. И наистина, ако по време на мистичния опит, у мистика имаше стремеж към задоволяване на собствената му невротична личност, независимо от конструкцията на характера му, то този опит щеше да може да чете като патология. Патологично е, ако се стремиш към единение със самия себе си. Но това не е мистичен опит. Както пише свети Йоан Кръстни в „Максими и духовни съвети”: „Да търсиш самия себе си в Бога, означава да търсиш сладости и утехи от Него, а това е противоположно на чистата любов към Бога” (24)100

99 Сабоурин, Вл., Мистика и модерност – Испанската католическа мистика през златния век., Автореферат на дисертация, Велико Търново, 2008, с.36 100 Св. Йоан Кръстни, Максими и духовни съвети, превод Сестри Кармилитки, София, 2008, с. 14

4. Отношението на аналитичната психология към феномените на религиозния опит: Изследвайки човека като личност, като съзнание, Фройд не е успял да се докосне до религиозната му психика, като я разпознава само като невротична част от човешкото съществуване. Така стремежът за единение с Бога, за Божието царство, който се чете в описанията на мистичния опит, е принизен в термините на психоанализата до невротичен симптом. Въпреки това не трябва да се забрави че автентичният мистични опит не изключва от себе си, съществуване на естествени феномени в мистиците, било физиологически, било психически които би могли да бъдат приписвани на тяхната собствена психология. Ясно е че и тези хора които имат някаква психологическа неуравновесеност могат да имат автентични мистични феномени, които не произлизат от тази неуравновесеност. Но, тогава да бъдат описани и признати публично е по-трудно, въпреки са съвсем автентични. Голяма част от традиционната религия е свързана с вярване, че редовното ходене на църква в неделя и през празниците, казването на молитвата и слушането на проповедите са достатъчни, за да бъдат истински религиозни. Това фалшиво чувство, след това пречи на личностите да за започнат пътуването си към духовното откритие. Карл Густав Юнг изразява подобно становище (Jung 1958). Според него основната функция на формализираната религия е да предпазва хората от директното преживяване на Бога. Според Юнг психичните преживявания, които носят здраве

179

и радост и придават смисъл на живота са преживяванията, съпътствани от единството на противопожностите, т.е. примиряването на противоречивите възможности. В контекста на общата представа за религиозните преживявания, юнгианският възглед за това единство е напълно адекватен или най-малкото евристично полезен. К.Г. Юнг описва в трудовете си жизнена стратегия, която адресира както светските, така и духовните измерения на нас самите и на съществуването. Според него каквото и да правим във всекидневния си живот, то трябва да е допълнено от системно себеизследване, от вътрешното търсене, достигащо до най-дълбоките пластове на нашата психика. Това дава възможност да се свържем с един по-висш аспект, който Юнг нарича Аз, и да получаваме неговите насоки по пътя си към “индивидуацията”. Пътят към индивидуацията според Юнг е различен от пътя на психоанализата на Фройд. И ако Фройд разглежда психиката като енергетична система, детерминирана от соматични процеси и влечения (сексуална енергия), то Юнг не се освобождава от енергетизма, но разглежда психиката като автономна, затворена система, в която функционира обща психична енергия и води до вътрешни метаморфози. Деликатният момент е в това, че за Фройд психиката е съответстваща, релевантна на нещо което е биологично, а у Юнг на нещо, което можем да наречем Дух, на нещо, което съществува у всички, дори е отражение на нещо космично. Според Юнг най-дълбоко в структурата на нашата психика съществува един пласт, едно съдържание, дори една глобална способност на мозъка, която има за източник опита на цялото човечество: това значи, че става дума за начина, по който хората от всички времена, епохи и култури са познавали, са вярвали, са реагирали на значими за човечеството фактори. (например: страхът и радостта – универсални реакции на хората от всяка култура). Колективното Безсъзнателно няма кореспонденция със събитието от миналото на човека. Отделен е въпросът, че събитията от личния живот могат да бъдат интерпретирани във връзка с колективния опит. Какво означава опитът да бъде унаследен? Каква е формата под която се унаследява опита? Грешката, която се допуска е, когато се казва че опитът е унаследен като знание, тъй като не се унаследяват образци, понятия, мисли. Юнг вярва, че е открил в този най-долен пласт на колективното несъзнавано така наречените „архетипи”, т.е. първообрази на възможността за душевно формообразуване, вродени „patterns of behavior” (поведенчески образци), основни форми на фантазията, а същевременно Платонови идеи за човешко самопознание и светопознаване. Архетипите са правила без съдържание, модели и образи не на конкретни неща, а на реакции. Архетипът е възможността да построим модела на поведение. Тези архетипи се изразяват в приказките и митовете, в сънищата, в религиите, в поезията, в материала на невротичните и психотични преживявания. Животът, според Юнг, тече по посока на преодоляването на противоречията и преживяването на целостността. Субективното преодоляване на разцеплението представлява преживяване на своего рода смърт, но и възраждане и откриване на възможности за нов живот. Едно от заключенията, до които Юнг стига в тази линия на разсъждения е, че неврозата се поражда от вътрешно разцепление, наподобяващо война със самия себе си. Всичко, което усилва това разцепление, влошава състоянието на пациента, а онова, което го отслабва, способства за изцелението, вероятно поради усещането за наличие на противоборстващи сили вътре в самия човек. Конфликтът може да се разиграе между чувствения и духовния човек или пък между Его-то и Сянката. 101 Аналогичен образ на вътрешно разцепление описва и апостол Павел: „А каквото правя, не зная; защото не това що желая върша, а онова що мразя, него правя” 102 И тъй като “контактът” между Бог и човек в мистичния опит се осъществява винаги в един психологически конкретни контексти в конкретно човешко “естество”, което дори и в най-възвишения опит не може да бъде „съблечено” от своя характер, от своите идеи и представи, от своето здравословно състояние, всички тези реалности трябва да се взимат в сериозно за да се даде преценка за мистичния феномен. Роля на психиката в религиозен опит е по-голям отколкото това на пръв поглед това може да се струва, и поради това много е трудно да се даде разсъждение до минимални подробности и да се каже със сигурност че става дума за свръхестествен произход и последователно развитие на харизма. Поради това първата задача пред този, които трябва да

180

разпознава мистични феномени е да изясни психическо състояние на човека. Тъй като някои от мистичните феномени като: “екстази, видения, явления, вътрешни гласове”, ако са в съгласие с личните желания, може и да са плод на слабост или на изтощеност на разум на дадената личност. Най-често тогава те са резултат на много живо въображение, на мъчително желание на сигурност в отношение към Бога, на определени пара-психологически състояния. Това е възможно, защото, според учението на съвременната психология на религията, психологически механизъм на виденията предизвикани от въображението не е различен от този на халюцинации, въпреки че тяхната 101 Червенкова, В., Религиозност и религиозен опит в психологията. Концепцията за смисъла и значимостта на живота в контекста на психичното и телесно здраве, в: сб. III Национален конгрес по психология, изд- София-Р,

101 2005, с.76 102 Римл., 7:15

причина е съвсем различна. В същност в случая на халюцинации причината се намира в болестта; докато в истинските видения причината е „божествена” и се състои във влиянието на Бога върху душата. Съществуват психически болести, които правят човека неспособен за Богупосветения живот. Най-лесно забележимата разлика между автентичния мистичен опит и психологичния симптом е, че човекът в своя патологичен опит иска да привлече върху себе си вниманието на другите. Някои от истерични манифестации са: кризи на плач, смях, а по някога и крикове, парализа на стави, а може да остане парализирано цялото тяло или половината от него. Истерик може да стане и сляп или ням без органични причини; гърчове и свиване. За съжаление съвременната психиатрия, а и психология, не са сензитивни към различията между мистични състояния и психотични епизоди и хората, които преживяват такива състояния. Така те често биват диагностицирани като психично болни и подлагани на обичайното фармакологично лечение. Донякъде това е продиктувано от гледна точка на западната академична наука, която разглежда материалният свят като реалност, а всяка форма на духовни убеждения често като инфантилни модели на поведение. В противовес на това силните лични преживявания на мистици и светци са залегнали в основата не само на християнството, а на всички големи световни религии. Тежи преживявания разкриват съществуването на друго измерение на реалността. И ако погледнем внимателно в примера на светците, имали мистичен опит и достигнали до единение в Бога, можем да обобщим, че силната религиозна вяра дори и да не прибавя години към живота, то прибавя живот към годините и след това.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Мистичният опит е надхвърлящ всичко – религиозния и църковен авторитет, всекидневното, собствения психичен живот, той е нахлуване на свръхестественото в душата. След това този опит се тълкува и изразява чрез теологията, езика и символите на собствената религиозна традиция. До голяма степен обаче мистичният опит е повлиян от религиозната среда на мистика, така християнинът преживява среща с личния си Бог. Мистичният опит е чужд на всичко познато, то е unio mystica (единение с Бога). Мистиците твърдят, че имат опитно познание за Божиите неща, че Бог по Своята благодат им позволява да Го видят лице в лице. Мистикът трябва да се откъсне от всичко светско, да се превъзмогне, да се откаже от каквито и да е земни човешки, църковни, ангелски посредници, за да се потопи в бездната на божественото. Мистичният опит е противен на очакваното и макар и строго индивидуален, този опит в същността си е постоянен, устойчив: изразява стремежа на крайното към безкрайното. Мистичният екстаз е горене, но не изгаряне. То унищожава преградите между идентичността на човека и Бога. Мистичният опит до голяма степен е контрапункт на смъртта. Бог действа, Той остава у човека единствено потребното. Мистицизмът в

181

християнската традиция не е обаче техника за съвършенство, а опитът от срещата с абсолютно Другия, с Бога. Извънредните феномени, съпътстващи това единение могат да са от познавателни ред: видения, говори, пророчества, различаване на духове; или могат да са от физически или психо- физиологически ред: екстази, левитации, сияние, стигмати, възможността да се живее бе храна, да не се спи като обикновено. По себе си не е всеки извънредни феномен в духовния живот веднага мистични феномен. Необходимо е да се признае неизбежното напрежение, което съществува между теология и мистика. Често пъти мистиката бива противопоставяна на богословието като област, недостъпна за познанието, като необяснима тайна и скрита същност, която по-скоро може да бъде преживяна, отколкото позната. Това се дължи със сигурност, поне частично, на техните езици. Езикът на теологията е по-скоро рационален, докато езикът на мистика е символичен.Догма и мистика обаче би трябвало да се разглеждат като едно цяло, тъй като и двете са дарове от Бога, дори и на различни нива. Тайната на Бога, отразявана през мистичните преживявания като една съвършена реалност в близост до човека, винаги в акта на самостоятелно откровение и самостоятелно даване, прави възможно да се открие на човешките същества в отношения на междуличностен характер. Дори и предизвиквайки по-специално внимание този въпрос в християнството продължава да е малко мъгляв; като че ли има някакво дълбоко нежелание или неспособност да се наложи определянето на мистиката, които биха били или твърде ригидни или твърде едностранчиви. Така или иначе тези мистични преживявания могат да се тълкуват като по-интензивен живот на благодатта, която е придружена от опит, носещ определен смисъл за душата или от опита на наличието (или липсата) на Бога. В днешния свят свидетелството на живот, изцяло посветен на Бог, е донякъде парадоксално, тъй като днешният свят не иска толкова да му се говори за Бог, а иска да има опит от живия Бог, да му се покаже Бог. Самото присъствие на съзерцателния живот в Църквата и в света дава свидетелство за смисъла на този живот, за неговата ценностна обосновка. Това е едно истинско предизвикателство към интелектуалния потенциал на изследователите на мистицизма. От социокултурна гледна точка европейската мисловност свързва по презумпция ценностната система с основания от конкретни факти, приети за несъмнени. Понятието, което се оказва ключово за психологическото разбиране на ценностите и което се оказва с най-честа употреба при описанието им от психологически позиции е понятието поведение. Поведението на мистиците, без едно добро разбиране за социалния, културен и религиозен контекст, с лекота може да бъде принизено и категоризирано в медицински термини. В такъв контекст мистичните преживявания изглеждат донякъде илюзорни, тъй като те не позволяват в анализите да се достигне да ясна и точна представа за тях. Трябва да се отчете и това, че мистичния път не е теорема или някаква стандартна формула, водеща към божественото. Този път е по-скоро откриване на вечната истина за себе си в творческата среща с божественото или в неговото отсъствие, в целувката, в тъмната нощ, в болезненото пречистване, при които душата умира, за да се роди отново.

182

Съдржание:

Съкращения.........................................................................................................2

1. МИСТИКА И МИСТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ, отец Желко Благус, OCD........3

2. МИСТИКА И МИСТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ, отец Петър Янич, OCD...........213. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИТЕ ФЕНОМЕНИ, отец Петър Янич, OCD .......................................................................................................................55

4. БОЛНА И ЗДРАВА МИСТИКА, Архимандрит Серафим (Алексиев).....130

5. МИСТИЧНАТА СМЪРТ: МИСТИЧЕН ОПИТ И ПСИХОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ Светлана Велкова...............................................................................150Съдржание............................................................................................................184

183