А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

Н А

Д И С Е Р Т А Ц И О Н Е Н Т Р У Д

за присъждане на ОНС „Доктор“

НА ТЕМА:

„ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И

ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ ТРУДОВИЯ ПАЗАР“

Стефан Иванов Цанков

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

Проф. д-р Даниела Димитрова Тодорова

РЕЦЕНЗЕНТИ:

Проф. д-р Антоанета Димитрова Кирова

Проф. д-р Стефан Филипов Стефанов

Област на висшето образование: 3. „Социални, стопански и правни науки”

Професионално направление: 3.8. „Икономика”

Научна специалност: „Икономика и управление на транспорта”

София, 2017

Дисертационният труд е обсъден и насрочен за защита от катедрен съвет на катедра „Икономика и счетоводство в транспорта” при факултет „Транспортен мениджмънт” на ВТУ „Тодор Каблешков” – София, състоял се на 13.01.2017г. Дисертантът е докторант на самостоятелна подготовка. Дисертационният труд и е структуриран в увод, изложение в шест глави, организирани в три части, генерални изводи и препоръки. Съдържа общо 203 страници, 44 таблици, 26 фигури, 1 приложение, 182 цитирани литературни източника, 1 от които на кирилица, 5 нормативни документа и 176 на латиница. Забележка:

Номерата на фигурите, таблиците и литературата в автореферата отговарят на тези в дисертацията.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ………. 2017 г. от 14.00 ч. в зала 5103 на ВТУ „Тодор Каблешков” НАУЧНО ЖУРИ

1. Проф. д-р Даниела Димитрова Тодорова 2. Проф. д-р Антоанета Димитрова Кирова 3. Проф. д.н. Мая Руменова Ламбовска 4. Проф. д-р Стефан Филипов Стефанов 5. Доц. д-р Цветан Иванов Коцев

Съдържание Стр. І. Обща характеристика на дисертационния труд 3 ІІ. Основно съдържание на дисертационния труд 7 Част I Теоретични въпроси и главни тенденции на притока на ПЧИ към България и Румъния в периода 2000-2006г. Глава 1. Главните теории и институционалният тристранен подход е приложен в теориите за ПЧИ

7

Глава 2. Общи характеристики на ПЧИ в България и Румъния в периода 2000-2006г.

16

Част II Емпирична проверка въз основа на тристранния подход предмет на изследването Глава 3. Как и кого държавата привлича

24

Глава 4. Решения на инвеститорите за ПЧИ и въздействието им страните домакини. Кои са пионерите

32

Част ІІІ. Влияние на ПЧИ върху пазара на труда в България и Румъния – може ли да се премине от отрицателни към положителни въздействия Глава 5. Тенденции на навлизането на ПЧ в периода преди приемането в ЕС и влияние върху пазара на труда

38

Глава 6. Специфични характеристики на динамиката на ПЧИ и заетостта в България и Румъния след приемането в ЕС през 2007 г.

42

Генерални извод и препоръки 42 ІІІ. Справка за приносните моменти 44 ІV. Публикации по дисертацията 45 V. Abstract 45

І. Обща характеристика на дисертационния труд Актуалност на темата Преките чуждестранни инвестиции добиха критична важност за страните от ЦИЕ, и в частност за България и Румъния, още щом режимът на планова икономика се срина. През 1989 г. действащият капитал и инфраструктурата в тези страни трябваше да бъдат модернизирани и обновени, така инвестициите се явиха основна променлива в развитието. Тъй като обаче, вътрешните спестявания не бяха достатъчни, за да осигурят нужния капитал, а външното финансиране не беше добре развито, делът на чуждия капитал изигра значителна роля във финансовото инвестиране. По отношение на преструктурирането на страните домакини в индустриален и социален план, притокът на ПЧИ към страните от ЦИЕ имаше по-дълбок и траен принос, отколкото търговските потоци. Има множество изследвания на влиянието на ПЧИ върху прехода в страните от Централна Европа, а относно България и Румъния подобни изследвания са малко. Тези две страни се различават значително от Централноевропейските и поради това изискват специален анализ на връзките между ПЧИ и техните пазари в частност. В съществуващата литература има малко теоретични и емпирични изследвания на факторите, влияещи на потоците на ПЧИ и техните евентуални последици за икономиките на страните от ЦИЕ. Теоретично не се прави разлика между страните с високо ниво на потребление на вътрешни стоки и тези с ниско. Тази разлика би трябвало да бъде определяща при вземането на политически решения за привличане на разнородни инвестиции или за стимулиране на всички инвестиции като цяло. Ако потреблението на вътрешни стоки е голямо, пазарно ориентираните ПЧИ биха довели до повишение на вътрешното производство. В обратния случай този тип ПЧИ ще доведат до понижението му. Ето защо ние твърдим, че трябва да се прилагат различни подходи в правителствената политика за привличане на различните типове ПЧИ. ПЧИ имат спорни последици за пазара на труда, като засягат пряко и непряко нивата на заетост, структурата на наетия труд, сегментите и качеството на работната сила. По принцип ПЧИ допринасят за развитието на националните пазари на труда на фона на съвременните Западноевропейски пазари на труда, но в България основната част от ПЧИ са пазарно ориентирани и предполагаме, че в крайна сметка ще доведат по-скоро до отрицателно влияние върху пазара на труда като генерират печалби главно от потребление на вносни стоки. Считаме, че в Румъния, тъкмо обратното, преобладаващата част от ПЧИ е в производството, т.е. ресурсно и производително ориентирани. Опитът в страните от ЦИЕ показва, че най-успешни са ПЧИ в секторите, които са традиционни за съответната икономика. В България и Румъния такива инвестиции са в изключително малък мащаб. Освен това, държавата не обръща специално внимание на привличането и стимулирането на притоци от ПЧИ в секторите на туризма, земеделието, филмовата индустрия, софтуер, производство на електро- и мотокари, хидравлична техника, военно производство, козметика, обучение на чуждестранни студенти, и т.н. Обект, предмет и цел на изследването Обект на разглеждане в настоящия труд са всички аспекти на процеса на съществуване на чуждестранен капитал в икономиките. Като се започне от причините, както за инвеститорите, така и за страните домакини, преминавайки през факторите, влияещи на решението на едните и другите да предприемат, респективно – да привлекат и задържат инвестиции, взаимодействието между пряко участващите и косвено засегнатите в процеса субекти и институции, до наблюдаваните резултати и настъпващите в следствие промени у страните, участници в процеса. В частност особеностите на конкретните две страни – България и Румъния – налагат съответно внимание към едни или други характеристики на процеса за постигането на пълноценност и изчерпателност на работата. Предмет на настоящото изследване е Виждането, че в България ПЧИ са предимно пазарно ориентирани, докато в Румъния трите типа са изявени по-балансирано и, че правителствата и в двете страни пренебрегват различните социални и икономически ефекти от трите различни типа ПЧИ и не прилагат правилната комбинация от чужди инвестиции, необходими за устойчивото развитие на икономиките на техните страни.

По отношение на пазара на труда ПЧИ могат да доведат до спорни последствия за работната сила, като засягат пряко и непряко, и не винаги по положителен начин, нивата на заетост и квалификация. Цел на дисертационния труд е да представим нов подход, който да послужи за цялостен и задълбочен анализ на последиците от ПЧИ. Принципно, ще предложим три “стълба” в анализа на ПЧИ да се разгледат систематично: правителствената политика; ролята и функциите на вземащите решения в частния сектор; и функционирането на пазара на труда. Разбирането на взаимовръзките между тези три стълба изисква задълбочено проучване, за да се достигне до по-ясни прозрения за икономическите и социални последици от ПЧИ. За постигане на целта на изследването се реализират следните задачи:

• Разглеждане и сравняване основните причини за привличане / отблъскване на ПЧИ в България и Румъния, техните обеми, динамика, икономическо разпределение и влияние върху икономиката, и в частност върху пазара на труда в двете посочени страни.

• Анализиране на процеса на приватизация в България и Румъния, водещ до промяна във формата на собственост, като необходима основа за пазарна икономика, както и до промяна в структурата на икономиките в преход. Какво е влиянието на ПЧИ върху този процес?

• Разглеждане на данъчната политика в двете изследвани страни, доколкото правителствената политика играе значима роля за привличане на ПЧИ, както и някои сравнения със съответната политика на други страни от ЦИЕ.

• Откриване на връзката между ПЧИ и промените на разглежданите пазари на труда. Държавните и структурни промени на пазара на труда в България и Румъния като резултат на общите промени в националните икономики и като предположения за по-нататъшното икономическо развитие.

• Оценяване на позицията и ролята на синдикатите във фирмите с чуждестранен капитал, доколкото са свързани с въздействието на ПЧИ върху пазара на труда в България и Румъния.

• Проверка на основателността на страха от възможно пренасочване на производство и работни места от икономиките на Западна Европа към двете Балкански страни.

Ограничително условие: Поради липса на конкретна и подробна информация за протичащите процеси във фирмите с чуждестранен капитал, както и поради изключително големите трудности с намирането на подобна информация, анализът и изводите за случващите се промени са направени на базата на събрани, селектирани и обработени статистически данни от официални български, румънски и други чужди източници, както и информация от главните синдикални организации. Инструментално-методичен апарат на изследването Времево е направено поделяне на два периода: първият – от началото на демократичните промени през 1989 г. до края на предприсъединителния период през 2006 г., вторият – от приемането на двете страни в ЕС в началото на 2007 г. до 2014 г. Приложен е макроикономически и браншови подход, както и сравнителен анализ. Процесите, връзките и влиянията са проучени и сравнени на равнище на националните икономики в двете страни – националните пазари на труда, промишлени браншове, подразделения и т.н. Анализът на състоянието и динамиката на заетостта и безработицата в България и Румъния е направен, като сме акцентирали на предполагаемото въздействие на ПЧИ през изследвания период на базата на официални статистически данни. Като доказателства на предложената хипотеза представяме статистическите данни в таблици и диаграми. Структура и съдържание на разработения дисертационен труд Увод Какво е пряка чуждестранна инвестиция? Защо “ПЧИ в България и Румъния”?

Хипотеза Цел, предмет и обект на изследването Методика и подход ЧАСТ I ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ И ГЛАВНИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПРИТОКА НА ПЧИ КЪМ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ПЕРИОДА 2000-2006 г. ГЛАВА 1. ГЛАВНИТЕ ТЕОРИИ И КАК ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ ТРИСТРАНЕН ПОДХОД Е ПРИЛОЖЕН В ТЕОРИИТЕ ЗА ПЧИ? 1.1 Главни теории за ПЧИ 1.2. Ролята на правителствената политика 1.3. Решения на инвеститорите за ПЧИ. Определящи фактори за ПЧИ в страните от ЦИЕ и ефекта от тях върху страните домакини 1.4. Влияние на ПЧИ върху пазара на труда – защо има отклонение от основната теория? ГЛАВА 2. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЧИ В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ПЕРИОДА 2000-2006 ГОДИНА 2.1. Икономическо положение 2.1.1. България 2.1.2. Румъния 2.2. Структура и динамика на ПЧИ в България 2.2.1. Общ преглед 2.2.2. Фактори, влияещи върху решението за инвестиция в България. Главни фактори за привличане на ПЧИ 2.2.3. Динамика на потоците от ПЧИ в България 2.2.4. Разпределение на потоците от ПЧИ 2.2.4.1. По страна на произход 2.2.4.2. По главни икономически дейности 2.2.4.3. По региони 2.3. Структура и динамика на ПЧИ в Румъния 2.3.1. Фактори, влияещи върху решението за инвестиция в Румъния 2.3.2. Динамика на потоците от ПЧИ в Румъния 2.3.3. Разпределение на потоците от ПЧИ 2.3.3.1. По страна на произход 2.3.3.2. По главни икономически дейности 2.3.3.3. По региони Заключение ЧАСТ II ЕМПИРИЧНА ПРОВЕРКА ВЪЗ ОСНОВА НА ТРИСТРАННИЯ ПОДХОД, ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ГЛАВА 3. КАК И КОГО ДЪРЖАВАТА ПРИВЛИЧА 3.1. Приватизация и преустройство – трудният път – да бъде затворен или да продължи развитието му? 3.1.1. Теоретични аспекти 3.2.1. ПЧИ и приватизацията в България 3.1.3. ПЧИ и приватизацията в Румъния 3.2. Данъчна политика и други стимули 3.2.1. Преглед на данъчните системи върху приходите от стопанска дейност в страните от ЦИЕ и кратко сравнение с модела на “старите” страни членки на ЕС 3.2.2. Данъчно облагане на приходите от стопанска дейност 3.2.3. Данък върху доходите на физическите лица 3.2.4. Удържане на данъци

3.2.5. Данък добавена стойност 3.2.6. Социалноосигурителни вноски 3.2.7. Акцизи ГЛАВА 4. РЕШЕНИЯ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ ЗА ПЧИ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ СТРАНИТЕ ДОМАКИНИ. КОИ СА ПИОНЕРИТЕ? 4.1. Положителни въздействия на ПЧИ върху страните домакини 4.1.1. Положителните връзки между ПЧИ и икономическия растеж 4.1.2. ПЧИ повишават продуктивността в предприятията с чуждо участие 4.1.3. Положително влияние върху местните фирми и пазари 4.2. Отрицателно въздействие на ПЧИ върху страните домакини и местните им фирми 4.2.1. Непредвидими въздействия на ПЧИ върху платежния баланс 4.2.2. Загуба на национална независимост 4.2.3. Други възможни отрицателни икономически последици за местните фирми ЧАСТ III ВЛИЯНИЕ НА ПЧИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ – МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ОТРИЦАТЕЛНИ КЪМ ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ? ГЛАВА 5. ТЕНДЕНЦИИ НА НАВЛИЗАНЕТО НА ПЧИ В ПЕРИОДА ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО В ЕС И ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА 5.1. Въздействия на ПЧИ върху пазара на труда в България 5.2. Въздействия на ПЧИ върху пазара на труда в Румъния 5.3. ПЧИ и синдикатите в българските и румънските компании 5.3.1 Положението в България 5.3.2. Положението в Румъния 5.4. ПЧИ и преместване на производството и работните места от Западна към Източна Европа 5.4.1. Характер на преместването 5.4.2. Определящи фактори за преместването на производства и работни места

5.4.3. Доказателства за преместване на работни места в Европа

ГЛАВА 6. СПЕЦИФИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИНАМИКАТА НА ПЧИ И ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО В ЕС ПРЕЗ 2007 г. 6.1. Положението в България 6.1.1. Развитие на ПЧИ и тенденции 6.1.2. Последици от скорошната финансова и икономическа криза 6.1.3. Предизвикателства за България и нейната политика към ПЧИ 6.2. Положението в Румъния 6.2.1. Развитие на ПЧИ и тенденции 6.2.2. Последици от скорошната финансова и икономическа криза 6.2.3. Предизвикателства пред Румъния и нейната политика за ПЧИ 6.3. Динамика на заетостта в България и Румъния ГЕНЕРАЛНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ Библиография Приложения

ІІ. Основно съдържание на дисертационния труд

ЧАСТ I ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ И ГЛАВНИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПРИТОКА НА ПЧИ КЪМ

БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ПЕРИОДА 2000-2006 г. ГЛАВА 1. ГЛАВНИТЕ ТЕОРИИ И КАК ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ ТРИСТРАНЕН

ПОДХОД Е ПРИЛОЖЕН В ТЕОРИИТЕ ЗА ПЧИ? Какво е пряка чуждестранна инвестиция?

Свободното движение на капитали е една от главните характеристики на отворените пазари. По времето на националните икономики силно регулирана е не само търговията, но и движението на капитали. Явлението преки чуждестранни инвестиции се появява паралелно с развитието на глобалната финансова система. Преките чуждестранни инвестиции са “категория международни инвестиции, направени от местно юридическо лице от една икономика (пряк инвеститор), с цел установяване на трайно участие в предприятие, което е местно лице в друга икономика, различна от тази на инвеститора (предприятие с пряка инвестиция)”1. Това “трайно участие” предполага дългосрочни взаимоотношения между прекия инвеститор и предприятието и разграничава ПЧИ от инвестициите в ценни книжа. Нещо повече, “трайно участие” означава, че трябва да има забележимо влияние върху управлението на предприятието с преки инвестиции2

На теория, три типа операции се считат за ПЧИ: собствен капитал, реинвестиции и друг капитал (краткосрочни и дългосрочни заеми от чужди инвеститори към компанията бенефициент, и т.н.). На практика, статистиката за ПЧИ не винаги взема под внимание реинвестираните печалби.

. ОИСР и МВФ приемат, че това забележимо влияние ще се гарантира при 10% дял от уставния капитал, абсолютен контрол не е не обходим.

ПЧИ могат да бъдат класифицирани по няколко основни показателя: • Териториална преценка – сравнителен анализ на главните получатели по региони и за

цялата страна, съответни източници. • Цели – пазарно ориентирани, ресурсно ориентирани, производително ориентирани ПЧИ. • Преценка на потоците – изследване на въздействието на ПЧИ върху страната на

регистрация на фирмата майка и върху страната домакин. • ПЧИ от гледна точка на частния и на публичния сектор – правителствени стратегии за

привличане на капитали и стратегии на частния сектор. • Характеристики на страната домакин, като пазар на труда, законодателство, данъчна

политика, правителствени стимули за инвеститорите, административни пречки, инфраструктура, и т.н.

• ПЧИ по участие в приватизацията. • Статистически данни. • Проучвания върху връзките между ПЧИ и една / или повече характеристики на бизнес

средата, като достъп до информация, валутни курсове, договаряне на работната заплата.

Главните теории за ПЧИ Нарастващата роля на преките чужди инвестиции в международния бизнес първоначално се изследва и анализира с възходящ интерес от различни институции и други, ангажирани с темата. По-късно развитите мултинационални компании създават свои собствени инвестиционни центрове, които разработват стратегии за оптимизация и разширяване на пазарния дял на световния пазар чрез инвестиране в чужбина. Отличава се теорията на Върнън за международния жизнен цикъл на продукта3

1 OECD 1999, Appendix IV, р. 88

, която прави връзка между променящата се склонност на фирмите да предприемат ПЧИ, когато техният продукт премине от етапа на иновация към етапа на зряла или стандартизирана форма. Той обяснява защо

2 Allen & Overy, 2006 3 Vernon, 1979

определени конкурентни предимства на МНК или потенциалните МНК възникват в дадена страна, а не в друга и как тези предимства се експлоатират първо от родното производство за вътрешния пазар, после от износа и накрая от ПЧИ. Теорията на Върнън много добре посочва някои от причините за ранното чуждо участие на някои от МНК от сферата на услугите, като банки, реклама, маркетингови проучвания, връзки с обществеността, управленско консултиране, застраховане, хотелиерство и бързо хранене, чиито първоначални конкурентни предимства особено ясно отразяват икономическата и културна среда на техните родни страни, и които започват производство в чужда страни, след като първо са обхванали родния си пазар. Трябва да споменем анализа на Бъкли и Касон4 за оптималния момент за промяна в режима на обслужване от износ към инвестиране, в съответствие с промените на чуждите пазари. Интерес представляват изследователските опити на Марк Касон да включи предприемаческата дейност в теорията за ПЧИ5

Особената заслуга на Макроикономическата теория за ПЧИ на Кийоши Коджима.

6 се състои в това, че разглежда темата за външно и вътрешно инвестиране от гледна точка на страната и твърди, че конкурентното местоположение или конкурентните предимства на страната трябва да определят количеството, формата и структурата на ПЧИ. Той излага становището, че страните трябва да предприемат външни преки инвестиции в ресурсоемки производства, в които инвестиращите страни са относително слаби (или има тенденция да отслабват). В този смисъл теорията на Коджима е по-скоро конвенционална, отколкото позитивна. В известна степен съществува някакъв паралел между признаците на конкурентоспособност, посочени от Портър7

За целите на настоящото изследване ще се концентрираме върху , и тези на Коджима.

еклектичната парадигма на Дънинг

Първо, способността на фирмите да обслужат конкретен външен или вътрешен пазар, съотносима с тази на техните конкуренти от други страни. Тези конкурентни предимства, свързани със собствеността, са два вида. Първият произтича от притежаването на активи, генериращи приход (например, патенти, водеща технология на производство, изключителен достъп до суровини или пазари, и т.н.),. Вторият е резултат от способността на фирмите да се възползват от икономиките с общо ръководство на отделни, но свързани по между си дейности, които иначе биха били координирани чрез външните пазари. Тези преимущества включват предимствата на мащаба и синергизма, разпределението на географските рискове и възможности за международни ценови спекулации.

(1990). Тя постулира, че в който и да било момент наклонността на фирмите в дадена страна да се ангажират в дейности с принадена стойност извън националните граници се основава на три основни фактора.

Вторият фактор, който влияе на международното производство е степента, до която фирмите желаят да създадат или придобият тези преимущества или да им добавят стойност от задгранични вместо местни производствени бази. Те се посочват като преимущества на местоположението. Зависят от такива променливи като разходи за производство и транспорт, до каква степен е нужно да се адаптира продуктът към определен пазар и цената на задграничната организация, в сравнение с местните, многопрофилни дейности. Трето, задграничното производство зависи от това до каква степен фирмите искат да оползотворят предимствата, произтичащи от собствеността на местно или чуждестранно ниво, като използват външните пазари, или дали разходите за чистата продукция и транспорт за това са по-ниски, когато това се предприеме на вътрешно ниво (във фирмата). Тези предимства се наричат предимства на интернационализацията. Колкото са по-големи преимуществата от собствеността за фирмите в дадена страна, толкова повече тя плаща на фирмите, за да създават, придобиват или добавят стойност към тези преимущества отвън, и колкото по-големи са стимулите да интернализират своите пазари за тези преимущества или за произтичащите дейности с добавена стойност, толкова по-голямо ще бъде предразположението към външни преки инвестиции.

4 Buckley and Casson, 1981 5 Casson, 1988 6 Kojima, 1982 7 Porter, 1990

Дейвидсън и МъкФетридж (1985), в емпирично проучване на избора на режим на чуждо участие откриват определени фирмено и технологично обусловени фактори, които също играят роля, като възраст, размер, опит в преноса на технологии, степен на продуктова и географска разнородност на фирмата и ниво на технологичен напредък. Едно проучване доказва, че по-малките предприятия, в чиято дейност се включва лицензиране без да има собственост върху капитала, са повече от големите корпорации8. Местното ниво на предприемчивост и поглъщателната способност са също значим фактор за лицензирането. Проучването доказва, че повечето лицензионни сделки са такива по искане на предприятия домакини и са концентрирани в индустриализирани страни, както и в развиващи се Азиатски страни. Оказва се също така, че технологиите на процеси се пренасят на лицензна основа по-често, отколкото продуктовите технологии. В заключение, повечето лицензионни споразумения включват рестриктивни клаузи, като териториални ограничения, клаузи за изключителност и пазарни ограничения9

При междуотрасловите анализи се наблюдават различни модели на ПЧИ и лицензиране. Кумар (1987), в анализ на определящите фактори на ПЧИ и лицензирането в 49 производствени отрасъла на Индия, открива, че ПЧИ преобладават в рекламата и индустриите, зависещи от човешките умения. Лицензирането е значително в отраслите, където познанието може да се реализира в производствени мощности, както и в такива, с относително проста технология. Кумар (1990) установява, че американските транснационални компании предпочитат ПЧИ за пренос на продуктови технологии.

.

По отношение на сравнителните преимущества на МНК и страните домакини, Майкъл Портър10 има огромен принос към откриването на много от променливите, които помагат за по-доброто оценяване на някои специфични за конкретна страна обяснения на променящия се модел на производство в МНК. Неговото обстойно проучване развива в частност разбирането защо корпорациите от някои страни успешно проникват на чуждите пазари в някои продуктови сфери, а в други – не. Той анализира ефекта и степента на тази конкуренция върху притока на ПЧИ и изводите за управленците. Портър обръща специално внимание на правителствата, които могат да окажат пряко въздействие на търсенето и предлагането на движимите и недвижими ресурси и потенциални възможности, влияещи на конкурентоспособността. Върху тях пада крайната отговорност за формирането на рамката или системата, по която са организирани ресурсите и възможностите. Те определят “правилата на играта” и задават сигнала, който предизвиква отговора на фирмите, което пък определя дали националната конкурентоспособност е развита или не. Той вярва, че основният тласък за повишаване на националната конкурентоспособност трябва да дойде от подобреното използване на местните ресурси и възможности от страна на местните корпорации. Портър често предупреждава правителствата да не разчитат прекалено много, че филиалите с ПЧИ ще си свършат работата. Например, “конкуренцията между купувачите чрез вдигане на цената”11

Друга посока на разрастване на теорията за ПЧИ касае инвестиционните дейности в сферата на услугите

може да изкриви свободния пазар /пренебрегвайки местните инвеститори/ и да отслаби общественото финансиране с преувеличени, неоправдани стимули.

12. Съществуват няколко отличителни разлики между стоки и услуги. Първата е до каква степен дадената услуга е търгуема. Много услуги са на практика местно обвързани, т.е. недвижими в пространството. Такива услуги могат да се предоставят на клиентите или от чужди фирми чрез преки чужди инвестиции, или от местни фирми по лиценз на чуждия производител. Тъкмо обратното, търгуемостта на други услуги базисно зависи от наличността и цената на необходимите транспортни съоръжения, с които услугата се внася или изнася. Например, Нейлър и Сантони13

8 Vickery, 1988

(1999) проучват ПЧИ в целеви регион като Европейския съюз. Изследването доказва, че преобладаващо ПЧИ идват от другите страни членки на съюза (спорен е въпросът дали

9 Buckley, P.J. and М. Casson, 1981 10 “The Competitive Advantage of Nations”, 1990 11 Oman, 1999 12 Bulgaria Tax News, 2007 13 Нейлър и Сантони, 1990

трансграничните инвестиции в рамките на ЕС могат да се разглеждат като ПЧИ). Най-печелившият сектор по отношение на ПЧИ е този на услугите, който акумулира почти две трети от всички ПЧИ в ЕС. Включването в синдикати при сектора на услугите е по-малко застъпено, отколкото в сектора на производството. Синдикатите отстъпват пред външните инвеститори, ако те плащат конкурентни заплати. Следващ фактор, особено значим за местоположението на услугите е нормативно-правната база на страната домакин. По принцип, държавата има по-голям контрол върху търговията и инвестициите в услугите, отколкото в стоките14. Само с няколко значими изключения, например, туризма, географското разпределение на услугите, е по-малко концентрирано в географски аспект. Фирмите се заемат с чуждестранни дейности с добавена стойност поради три основни причини. Първата е добиване на производствени ресурси за последваща обработка в други части от дейността на инвестиционната фирма или за износ на външни пазари. Вторият мотив за ПЧИ е снабдяване на чужди пазари с услуги по по-печеливш начин, отколкото при алтернативните пътища, например експорт. Третият произхожда от първите два. Това са по-скоро резултативни, отколкото първоначални инвестиции, поради това, че се стъпват върху и/или се преструктурира съществуващо портфолио от чужди активи. Представляват международното разделение на труда и производството на МНК, така че да максимизират изгодите от различията в даденостите, да употребят икономиите от специализираност и обхват и да минимизират изменчивостта на средата15

На тази база в литературата се разграничават някои специфични или частични теории, които първоначално се използват, за да обяснят ПЧИ в продуктовия сектор, и се търси приложението им за обясняване дейността на МНК в сектора на услугите.

.

Теорията за основните активи обяснява териториалното разширение на фирмите в контекста на тяхното изключително или привилегировано положение на нематериалните активи, чието най-добро приложение е в чужда страна. Тази теория се използва изключително за обясняване на чуждите филиали на продуктовия или производствения сектор в определени страни. Също така има някакво отношение към ролята на чуждите фирми за услуги в някои пазарно ориентирани сектори, за разлика от Теорията за международния жизнен цикъл на продукта при някои ресурсно ориентирани браншове. Проучването на Алибър върху теорията за ПЧИ16

Може да се заключи, че различните автори анализират ПЧИ, причините за предприемането им и тяхното влияние от различни гледни точки, поради което изводите им се различават. В нашето изследване ще се съсредоточим върху теорията за държавната политика, подходът на частните инвеститори и ефектът върху пазара на труда.

се интересува да разбере не защо фирмите произвеждат в чужбина, а защо плащат за задграничните си активи в своята местна валута. Той обяснява това като способност на фирмите от страни със силна валута да печелят капитали по-евтино в чужбина, отколкото фирмите от страни със слаба валута, и като различна бързина, с която двете групи фирми капитализират очакваните доходи. По-нататък Алибър твърди, че този дисбаланс на външния валутен пазар позволява на фирмите да реализират доходи от курсови разлики чрез купуване и продаване на активи във валути със занижена и завишена стойност.

Ролята на правителствената политика а) Политическа (не)стабилност) Политическата стабилност е от решаваща роля за решенията да се предприемат ПЧИ. Това, което може да разубеди чуждите инвеститори, е заплахата от политическа нестабилност или променлива и непредсказуема политическа обстановка, в най-лошия случай – граждански безредици или дори гражданска война17

б) Правни и институционални проблеми

. Политическата стабилност е фактор, който надскача границите на страната домакин, често пъти е въпрос на политиката в региона и в този смисъл, целият регион на ЦИЕ се преценя от инвеститорите.

14 Kalotay, K. 2001 15 Kogut, 1985 16 Aliber, 1971 17 Altomonte, C., C. Guagliano, 2003

Достиженията в законодателството по отношение на ПЧИ са забележителни; много страни преминават към фазата на консолидация, в която започват подобрения и корекции на законите си. Практически, първите новоприети закони, са тези за чуждите инвестиции. Въпреки това, правната и институционална база често се сочи като силно проблематична за изпълнението на инвестиционните проекти, основно поради факта, че законите и нормативите са неясни и противоречиви, и често пъти съпроводени със спорното им правоприлагане18

в) Бизнес среда

. Анкетите с мултинационални фирми постоянно сочат, че несигурността е основна пречка за инвестициите в региона на ЦИЕ.

Друга важна сфера е частният бизнес, с възприетите неподходящи практики и отрицателни модели на взаимодействие с правителствените власти, съдебната система и политическите партии. Подходящата институционална и правна рамка за развитието на частния бизнес и бързото премахване на пречките пред свободната инициатива би бил и регулатор на намесата на правителството до разумни граници, така необходимо за икономиките в преход. г) Имуществени права, вътрешно управление Невъзможността да се придобият правата на собственост върху недвижимостите създава значителни разходи за чуждите инвеститори. Не само че трябва постоянно да предоговарят правата на ползване, винаги заплашвани от претенции на съперници, но се сблъскват и с риска от “експроприиране” на ползваните имоти от страна, притежаваща пълните права на собственост. Законите за притежаване на земя от чужденци претърпяват промени в целия регион. Чуждите инвеститори могат също да придобиват дялове и участия като всяко местно физическо или юридическо лице. Съотношението между чуждо и местно участие не е ограничено, а изискванията за минимален капитал при регистрацията на фирма е много благоприятно. д) Корупция Това, което прави корупцията важно съображение, е размерът на незаконното преразпределение на ресурси във вреда на обикновените граждани и фактът, че натискът на корупцията е сериозен рисков фактор, ограничаващ чуждите инвестиции и подкрепа на прехода, като постоянно покварява потенциала на страната. По отношение на корупцията, Международният индекс за възприятие на корупцията 1998 (инициатива на ОИСР) степенува Унгария, Чехия, Полша, Румъния и България, като Унгария е “най-некорупционната” страна сред страните от ЦИЕ на 33то място, а България – на 29 след Чехия и сред страните с най-високи нива на корупция. Липсата на прозрачност в административните практики окуражава чуждите инвестиции под формата на съвместни предприятия19

е) Бюрокрация

. От друга страна, подобна обстановка категорично обезкуражава ПЧИ в нови компании, най-вече в сектора на развитите технологии, тъй като значителните първоначални вложения, означават, че там съществува голям риск. Следователно корупцията спъва развитието като засяга не само обема, но и характера на ПЧИ, отблъсквайки типа инвестиции, които са най-благоприятни за икономиката на страната домакин.

Бюрократичните пречки пред ПЧИ се отнасят до липсата на закони или приемането на зле съставени закони за преходния икономически климат в ЦИЕ. Много проучвания показват, че бюрократичните пречки пред ПЧИ не са просто въпрос на прекалено много нормативност, “въпросът не е в това да се управлява по-малко, а да по-добре”. В определени случаи законите от епохата на социализма са просто заличени, без да бъдат заменени с нови, до степен която наподобява израза “Да изхвърлим от коритото бебето заедно с водата.” Решения на инвеститорите за ПЧИ. Определящи фактори за ПЧИ в страните от ЦИЕ и ефекта от тях върху страните домакини Чуждестранните инвестиции за една страна са външни инвестиции за друга, така че, за да се обясни склонността на дадена страна да привлича чужди капитали, нейните ресурси или пазари

18 Kotzeva, M. and B. Pauna, 2006 19 Bitzenis, A., 2004

трябва да са сравнително привлекателни за чуждите МНК20

Производство в чужда страна се започва чрез ПЧИ или във фирмата, ако е трудно пазарните операции да се започнат и управляват. В други случи се използват договори за външни пазари, за да се лицензират нематериалните активи. Така изборът между ПЧИ и лицензиране се определя от разходите за операции или за управление. Редица фактори влияят на избора между ПЧИ и лицензиране. Лицензирането, например, се предпочита, когато ПЧИ не са изгодни или възможни. Това може да се дължи на малкия размер на пазара или на правителствени ограничения за ПЧИ. Лицензирането е по-добрият избор, когато лицензиарът няма опит в управлението на производствени предприятия в чужбина.

. Освен това, тези МНК трябва да са способни да обслужат въпросните пазари поне толкова ефективно, ако не повече, колкото местните производители.

За разлика от другите видове инвестиции (например, краткосрочните инвестиции в ценни книжа на собствен капитал и паричните пазари), ПЧИ са мотивирани от дългосрочните възможности в страната домакин, следователно тяхната значимост за напредъка на пазарно ориентираните фирми в ЦИЕ бе разпозната от правителствата в региона21. В страните от ЦИЕ политици и икономисти възложиха големи очаквания на ПЧИ в началото на прехода. Те се разглеждаха като източник на технологично обогатяване, особено що се отнася до ноу-хау в управлението и маркетинга, а също и най-новите технологии в производството. ПЧИ осигуриха спешно нужния капитал за страни с ограничен достъп до международните капиталови пазари. Те бяха и средство за приватизация, която генерира приходи в брой за празните държавни бюджети и допринесоха за преструктурирането на промишлеността и обновяването на остарелите капиталови средства в региона22

Различни изследвания сочат някои важни външни последствия от ПЧИ – чуждите фирми наистина компенсират недостига при икономиките в преход: технологии, финансови ресурси и управленско ноу-хау, най-видимо в сфери като продажби, маркетинг и счетоводство, обновяване на качеството на продукта и методите на производство. Въпреки това процесът на ПЧИ не носи само преимущества на страната получател. Общият ефект от активния баланс може в някои случаи да бъде отрицателен, понеже чуждестранните собственици понякога са мотивирани да увеличат родния пазарен дял, а не световния и все още разчитат на традиционните си доставчици. Ето защо може да се твърди, че не винаги ПЧИ движат напредъка при преход, а напротив, напредъкът в прехода е този, който движи по-големите потоци на ПЧИ.

. От това навлизане на западни фирми се очакваше да помогне за промяната на икономическата система, да създаде конкуренция и да насърчи развитието на частния сектор. Със своите търговски марки, мрежи за разпространение и познания в сферата, те представляваха също и средство за достъп до западните пазари, и същевременно политическата им роля бе да помогнат да се избегне протекционизма.

Класификацията на потоците и запасите от ПЧИ от 1989 г. насам дава някои индикации за факторите, способстващи привличането на чужди инвеститори. Един подробен анализ на тези фактори би помогнал да предскажем сигурните тенденции, както в качествен, така и в количествен аспект по отношение на потоците на единния пазар на страните от ЦИЕ.

Привличащи фактори

а) Достъп до местните пазари Мотивите за избор на дестинация за инвестиционен проект в ЦИЕ са много разнородни и се различават в отделните страни и сектори. За повечето инвестиции достъпът до местните пазари е най-същественото съображение. Тук се включва разширяването на износа и тестването на стратегии за по-широки Източноевропейски пазари. Това потвърждава предположението, произтичащо от разпределението на ПЧИ по сектори, за особено важната роля на търговските и потребителските стоки. Така инвестициите отговарят на търсенето от страна на местната икономика, като се фокусират върху най-важните им нужди и местното им производство на по-ниска себестойност. Това важи в

20 Braconier, H. and K. Ekholm, 2002 21 Damijan, J., M. Knell, B. Majcen, M. Rojec, 2003 22 Scott, 1992

особена степен за търговията, строителството и преработването на храни. Въпреки това, размерът на пазарите не дава достатъчно обяснение за ранните ПЧИ. Има някои доказателства, че първите ПЧИ са големи в олигополистичните индустрии в цял свят, тъй като изпреварващите действия на конкуренти на нови пазари предоставят големи потенциални възможности на първите. Например, използвайки монополната си власт, Volkswagen получи от чешкото правителство по-високи тарифи, за да защити пазарния си дял (както направиха и всички останали автомобилостроители, инвестирали в този район)23

б) Факторът “цена” .

В Югоизточна Европа и ОНД има изключително ниски разходи за труд, в сравнение със Западна Европа, макар и по-високи от някои места в Азия, по-специално – Китай. Конкуренцията е силна, особено средно специализирания персонал, тъй като нивото на образование в региона е високо24

Въпреки това, допустимо е да очакваме, че производства, стартирани сега за задоволяване на нарастващо търсене, в дългосрочен план ще се разширят и ще започнат да използват предимствата от цената на труда и икономиите от мащаб, за да задоволяват по-широки европейски и световни пазари. Данните сочат също, че с напредване на процеса на преход, настъпват изменения в състава на ПЧИ – при по-напреднал стадии се привличат повече инвестиции в сектора на услугите, като банково дело и телекомуникации. “Случаят с България показва как решителните действия за преодоляване на пропуските в реформата могат да предизвикат допълнителен ръст в инвестициите. След финансовата криза през 1996 г. и последвалото стабилизиране и усилия на правителството за структурни реформи, през 1997 г. повече ПЧИ, отколкото през всичките предходни години, се насочиха към България

. Предимствата на фактора “цена” може да дойдат и от някои все още субсидирани суровини. От друга страна, ниските разходи за труд често пъти вървят ръка за ръка с ниска производителност. Това обяснява защо при инвестиционните решения относително ниските разходи за труд нямат особена важност и са значително по-маловажни от достъпа до пазари.

25

в) Размер на вътрешния пазар

. Количеството ПЧИ и тяхното разпределение по сектори в последващите години потвърждават тази тенденция.

В страните от ЦИЕ огромна роля за привличане на инвестиции играе вътрешният пазар. Това обяснява нивата на ПЧИ в голяма страна като Полша, например. В Чехия и Унгария това, което прави вътрешния пазар привлекателен, е относително високият стандарт на живот. Словения е изключение, с първото си място по този критерии, а пето по “запаси от ПЧИ на глава от населението”. Тъкмо обраното, по-бедните страни – България и Румъния – имат най-малък обем от запаси на ПЧИ на глава. Относителната важност на ниските нива на работна заплата и размера на вътрешния пазар като определящи фактори за ПЧИ, е свързана с разлика между вертикални ПЧИ и хоризонтални ПЧИ. Те имат различни цели и следователно се ръководят от различни фактори. Цената на местния труд е основен критерии за вертикалните ПЧИ, докато за хоризонталните ПЧИ размерът и потенциалът на вътрешния пазар са главното съображение. Повечето европейски ПЧИ в страни от ЦИЕ, като Българя и Румъния, са от хоризонтален тип. г) Квалификация Квалификацията на работната ръка има важна роля при вземането на решения за инвестиране в определена страна. В секторите, които не са зависими от неквалифицирания труд, влияние оказват и фактори като квалификация на работната ръка, качество на образователната система и т.н. Нивото на образование и подготовка в страните от ЦИЕ по принцип се смята за високо. Истината, обаче, не е така отчетлива. Трябва да се прави разлика между видове и степени на образованието – две фундаментални характеристики в способността на страните да привличат ПЧИ. Класификацията по степен на образование (ниско ниво = основно образование; средно ниво = средно образование; високо ниво = висше образование) е представена в таблицата по-долу: Таблица 4: Класификация по степен на образование в страните от ЦИЕ в предприсъединителния период, съпоставено с ЕС

23 EBRD, Transition Report 1996 24 Caves, 1996 25 EBRD, Transition Report, 1998

Ниво на подготовка на работещото население (%) Средно за ЕС 36 43 21 Средно за ЦИЕ 18 67 15

Политиката в образованието в страните от ЦИЕ е от критична важност за поощряването на високото ниво на образование пред средното, а именно високо квалифицираните работници привличат онези ПЧИ с най-добър потенциал за развитие. д) Институционални фактори (политически стимули) При много операции и по-специално при учредяването на съвместни предприятия, контактите с потенциални партньори са особено важни. Предпочитанието на Унгария пред други страни от ЦИЕ се дължи главно на по-малките културни, правни и инфраструктурни различия, както и познаването и опита с пазара и географската близост. От друга страна, стимулите са от основна важност само за малък брой инвеститори, следователно се явяват вторични в сравнение с фактора пазар и фактора цена. Властите на определени страни (Унгария и Чехия), например, провеждат специална политика за привличане на чужди инвестиции. Мерките са под формата на данъчни стимули и преимущества за всеки конкретен случай, за да бъдат спечелени компании, които се колебаят между няколко страни. Главните отблъскващи фактори за ПЧИ могат да се разделят на две групи: икономически и политико-институционални. Икономическите бариери са от основна важност, но политико-институционалните също играят значителна роля.

Отблъскващи фактори

а) Сериозни макроикономически проблеми Макроикономическата ситуация е важен елемент за доверието на инвеститорите. В допълнение към брутното вътрешно търсене на глава, ръстът му, инфлацията, бюджетния дефицит, външнотърговския баланс, системата на валутнообменните курсове, и т.н. влияят на оценката за страната, която потенциалните инвеститори правят. Всички икономики в преход преживяват променливи критични ситуации на даден етап от прехода. В първите години на прехода резултатите паднаха драстично, инфлацията полетя нагоре до неудържими нива (особено в България) и своеобразна “рецесия на прехода” удари целия ЦИЕ регион. Повечето страни навлязоха в реформата с тежък паричен дисбаланс и въведоха макроикономически стабилизационни програми с различен успех26

Икономическата криза от началото на прехода, претърпяна от страните на ЦИЕ, неминуемо бе съпроводена от забавяне на ПЧИ в засегнатите страни, до предприемането на мерки от правителствата, които инвеститорите да сметнат за ефективни и надеждни. По-късно, в годините непосредствено след присъединяването към ЕС, се появи тенденция към намаляване на инфлацията, независимо че дори страни, които бяха последователни в мерките за овладяването й, срещнаха трудности да я сведат до нивата на Западна Европа. Несигурността на обменните курсове бе следващият риск, който инвеститорите трябваше да понесат. Това доведе до завишени разходи за ограничаване на рисковете и беше значим показател за надеждността на икономиката на дадената страна и волята и способността на правителството да се справи с паричните и икономически проблеми.

. Трябва да се отбележи, че от значение е не само макроикономическия резултат като такъв, но и постигнатият напредък и способността на властите да спазят обещанията си (относно инфлацията, нормативната реформа и т.н.)

б) Характер на фирмите и работната сила Десетилетията комунистически режим оставиха сериозно наследство в работните навици, коренно различни от западните, като и липса на ясни концепции, на които се основава функционирането на пазарната икономика27

26 Eastrin, S., X. Richet, J. Brada, 2000

. Много инвеститори се сблъскаха с ограничения в човешкия ресурс в страните от ЦИЕ, където намирането на квалифициран персонал се оказа трудно, както и обучаването му в западните бизнес концепции и процедури. Проблеми съществуваха и в наемането на ръководни кадри с нужните управленски умения, което е следствие не само на разликите

27 Blomström, M. and A. Kokko, 2003

в управленската култура между пазарната и плановата икономика, но и на общата култура и езиковите различия в региона. в) Неподходяща инфраструктура Огромна пречка пред ПЧИ е неподходящата инфраструктура, като лоши комуникации, ненадеждно енергоснабдяване и скъп транспорт. Повечето от тези проблеми бяха свързани със старата система, въпреки че в предприсъединителния период имаше наченки на отстраняването им. Инфраструктурата бе допълнително отслабена от липсата на развита дистрибуторска мрежа и ниско качество на банковите услуги, въпреки че те претърпяха основно подобрение, когато чуждите инвеститори придобиха голям дял в приватизацията на банките. Много съществена спънка, наследена от годините на комунизма, беше лошото състояние на околната среда. Нуждата да се въведат нови, високи екологични стандарти можеше да действа и като отрицателен стимул за чуждите инвестиции. Въз основа на данните от Таблица 5 може да се направи извода, че след 2003 г. съществува стабилна тенденция на увеличаване на притока на ПЧИ във всички страни (с изключение на Словения). Това е доказателство, че влиянието на положителните фактори – главно стабилитета на икономиката и политическата ситуация, както и устойчивия икономически ръст – преобладават. Таблица 5: Преглед на ПЧИ в страните от ЦИЕ (2000 – 2006)

Поток на ПЧИ (в милион Евро)

На глава от населението Поток в Евро

Запас в Евро

Държава 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2006 2006

Чехия 6 296 9 012 1 863 4 007 8 837 4 752 463 5 719 Унгария 4 391 3 185 1 888 3 754 5 356 4 874 484 6 170 Полша 6 372 4 371 4 067 10 279 6 132 11 093 291 2 361 Словакия 1 768 4 397 593 1 016 1 694 3 324 617 3 338 Словения 412 1 700 300 662 427 303 151 3 133 EU - 5 19 240 22 665 8 710 19 718 22 446 24 346 370 3 571 Естония 603 307 822 838 2 232 1 282 954 9 232 Латвия 147 269 260 563 503 1 303 569 2 515 Литва 499 772 160 623 807 1 426 420 2 462 EU- 8 20 488 24 013 9 952 21 742 25 988 28 357 395 4 336 България 903 980 1 851 2 727 3 103 4 104 533 2 047 Румъния 1 503 1 195 1 788 989 1 328 9 082 421 1 432 EU- 10 22 685 26 205 15 051 30 969 37 387 41 544 407 3 841

Влияние на ПЧИ върху пазара на труда – защо има отклонение от основната теория? Тук разглеждаме въпроса дали очакванията на политиците в страните от ЦИЕ се изпълниха и какво на практика могат да очакват страните от ЦИЕ от ПЧИ като действаща сила в широкомащабното преструктуриране на пазара на труда. Изследваме ролята на ПЧИ в създаването на работни места и запазването им, както и в промяната на структурата на заетостта. Анализът ни засяга специално България и Румъния. Мултинационалните компании са главният работодател в световната икономика. МНК са и основен организатор на икономически дейности и значим източник на капитали, технологии, управленски и организационен ноу-хау, както за развитите, така и за развиващите се страни28

28 Klodt, H. and B. Christensen, 2007

. Освен ефекта върху съвкупната заетост, ПЧИ имат силно влияние и върху вътрешната заетост чрез създадените видове работни места, регионалното им разпределение, размер на работната заплата, разпределение на доходите и пренос на квалификация. Тези преки въздействия се допълват от непреките или съпътстващи въздействия. Движението на работна ръка и връзките с местни

подизпълнители способстват преноса на бизнес култура, която включва корпоративни ценности, организационни структури и управленски практики29. Независимо от потенциално положителните въздействия на ПЧИ върху величината и квалификационния профил на работната сила в страните домакини, връзката между ПЧИ и пазара на труда е далеч неразбрана. Тя се влияе от множество различни макро- и микроикономически фактори, което прави оценяването им в цялостен вид трудно. Един преглед на въздействията на ПЧИ върху работната сила, направен от ОИРС30

Забавянето в редуцирането на работни места и защитата на заетостта стана една от основните цели на икономическата политика. Договорите с чужди инвеститори, гарантиращи поддържане на нивото на заетост бяха приети в някои страни от ЦИЕ, както в България и Румъния. Първоначалната вълна на ПЧИ в предприсъединителния период във всички страни от ЦИЕ беше съсредоточена основно върху местните пазари и ограничена до дистрибутирането от веригата на добавената стойност. На този етап цялостният ефект на ПЧИ върху съвкупните нива на заетост бе твърде незначителен. И все пак ПЧИ донесоха изцяло нови типове квалификация, които бяха критични за процеса на маркетизация

посочва, че няма общовалидно заключение “относно знака на въздействие върху заетостта или величината му. Големият обхват на получените резултати е отражение както на комплексността на анализа, така и на методологичните недостатъци, в съчетание с цялостна липса на информация в повечето страни.”

31

През втората фаза на прехода основните условия за операции с ПЧИ се подобриха. Конкурентните предимства на фактора цена, квалифицираността, съчетана с възможността да се обслужва местния пазар пряко, а не чрез износ станаха важни съображения при решенията за дестинация на чуждите капитали. Ефектът върху пазара на труда бе по-устойчив, отколкото през първия етап, по отношение и на мащаб, и на структура.

.

В третия етап на прехода отделните икономики от ЦИЕ бяха използвани като платформи за износ на трудоемки дейности, преместени от страните инвеститори. През този етап въздействията върху пазарите на труда в страните от ЦИЕ бяха по-силни, отколкото в предходния. Външните инвеститори започнаха да формират заетостта според местните преимущества на страната домакин32

Преките и непреките въздействия на ПЧИ върху заетостта в националната пазарна система на страните домакини може да се обобщи както следва:

. Освен това, през третия етап ПЧИ в ценни книжа се разшириха чрез появата на стратегически инвестиции в комуналните услуги (телекомуникации, електроснабдяване) и чрез износно-ориентираните инвестиции. С увеличаване на дяла на ПЧИ при заетостта и нарастването на работната заплата за квалифициран труд в местните фирми, разликите в заплащането намаляха. Този уравновесяващ ефект на конкуренцията за работна ръка позволи движението й от чуждите към местните фирми и доведе до разнообразни съпътстващи ефекти.

Преки въздействия: • Загуба на работни места чрез преструктуриране на приватизирани, неефективни държавни

предприятия. • Създаване на работни места чрез инвестиции на зелено.

Непреки въздействия: • Елиминиране на работни места чрез прекъсване на вътрешни връзки след външно

поглъщане на бившите държавни предприятия. • Елиминиране на работни места в сектора на местните фирми заради конкуренция от страна

на по-големи и технологично по-развити филиали на МНК. • Създаване на работни места чрез установяване на нови вътрешни връзки. Усилията за

намаляване на разходите поддържаха търсенето на по-евтини местни доставки или окуражаваха чуждите доставчици да произвеждат в страната домакин. Съществуваше тенденция за увеличаване на местния състав в чуждите филиали.

29 Mirza, 1998

Въздействията на ПЧИ върху обема на заетост имат количествени и качествени измерения.

30 ОИСР, 1995 31 Szanyi, M., 2002 32 World Investment Report, 2006

Посоката и силата на въздействието върху заетостта проявяват висока степен на зависимост от типа индустрия и конкретната страна. Те зависят от:

• Размера, ресурсния фонд и нивото на развитие на страната домакин, включително ефективността на местните институции в най-конкурентните условия и при избягване на ограничителните практики;

• Сумата на нетните инвестиции; • Мотивите за инвестиране и типът на първоначалните инвестиции; • Характера на международното производство и неговата зависимост от вноса; • Политиката на страната домакин спрямо ПЧИ.

Влиянието на МНК върху нивото и структурата на вътрешната заетост произтича основно от произвежданата продукция и методите, избрани за нейното производство. В зависимост от степента на местната модернизация и производителност, политиката на правителството домакин, вида чужди инвестиции и стратегиите на самите МНК, ефектът върху вътрешната заетост може да варира от силно положителен до крайно отрицателен.

ГЛАВА 2. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЧИ В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ПЕРИОДА 2000-2006 ГОДИНА Структура и динамика на ПЧИ в България Общ преглед Статистическите данни, най-вече важният индикатор – делът на запасите от ПЧИ в БВП, доказва, че ПЧИ са добили измеримо присъствие в българската икономика. Шансовете да се наблюдава и изследва въздействието и последиците за икономиката домакин са пряко свързани с характера на наличната икономическа информация. Понастоящем, основният център за статистически данни върху ПЧИ е БНБ. Цялата информация, събрана и обработена от БНБ се използва главно за изготвяне на платежни баланси. Изпълнението на тази задача изисква информация за потоците ПЧИ, съставните им елементи и резерви. Методиката на БНБ в това отношение е изцяло съобразена с МВФ и изискванията на Европейската централна банка и международните стандарти. ПЧИ имат значителна роля в частичната нормализация на платежния баланс в страните от ЦИЕ. Те не са единственият източник на финансиране за текущия дефицит на платежния баланс, но понеже са стабилни и дългосрочни, са предпочитани пред краткосрочните и тези за финансиране на дълга, които биха довели до повишаване на макроикономическата нестабилност. Подобна балансираща роля играят ПЧИ и в платежния баланс на България. По данни на БНБ през 2005 г. ПЧИ покриха дефицита по него със 104,4%. Цялостната оценка на въздействието на ПЧИ върху икономката домакин изисква и допълнителни икономически данни за различни видове икономически показатели. Двете групи показатели за измерване влиянието на ПЧИ върху реалната икономика се използват и в световната практика. Първата се състои от четири фактора, всеки от които измерва степента на проникване на ПЧИ в икономиката на страната. Втората група е съставена от показатели, които измерват т.н. “транснационализация” на дадена национална икономика. Тези показатели са предназначени да дадат средни предвиждания за продукцията на МНК и търговската им дейност. Според предвижданията на експертите, индексът на транснационализация за България е 16,9%, при средно 11% за посткомунистическите икономики. Друг подход е чрез показателя за брутна добавена стойност (БДС). Стабилна тенденция за значим ръст на БДС в чуждите капитали бе наблюдавана в следните сектори:

− Транспорт, складиране и комуникации − Търговия, ремонт и сервизна дейност на автомобили и мотоциклети, вещи за лично

потребление и битови стоки; − Текстил и текстилни продукти, облекло; − Производство на дървесина, хартия, картон и стоки, произведени от тях.

Траен ръст на БДС през периода е отчетен само в следните сектори: − Хотелиерство и ресторантьорство; − Продукти от дървесина и дърво (без мебели).

В периода 2000-2002 г. брутната добавена стойност, генерирана от местен и от чужд капитал в Югозападния регион, значително превъзхожда другите региони на страната. Областните

центрове София, Варна, Пловдив, Габрово, Благоевград са предпочитани дестинации за чужди инвестиции и естествено създадоха по-висок БДС. Нивото на този показател зависи до голяма степен от наличието и състоянието на големи, секторно обособени компании в съответните региони. Компаниите с чужди капитали представляващи 11,7 % от общо разгледаните, са отговорни за почти половината от БДС в следните сектори:

− Транспорт, складиране и комуникации; − Търговия, ремонт и сервизна дейност на автомобили и мотоциклети, вещи за лично

потребление и битови стоки; − Храни, напитки и тютюневи изделия.

В България отделни данни за производството и търговската дейност на компании с чужди капитали, като изключим информацията за ПЧИ, беше оповестена за първи път през 2004 г. Това бяха резултатите от специализирано проучване, проведено от Националния статистически институт и възложено от Министерство на икономиката. Извършеното статистическо наблюдение най-напред определя секторите от българската икономика, в които компаниите с чужди капитали са изиграли значителна роля. Те преобладават в следните сектори: производство на електрическо, оптично и друго оборудване; производство на неметални и инертни вещества (цимент), които представляват половината от БДС в секторите: транспорт, складиране и комуникации; търговия, ремонт и сервизна дейност на автомобили и мотоциклети, вещи за лично потребление и битови стоки; производство на храни, напитки и тютюневи изделия; производство на текстил и облекло, кожа и кожени изделия, и др. Фактори, влияещи върху решението за инвестиция в България. Главни фактори за привличане на ПЧИ

− Сравнително ниска цена на труда при добро качество, което прави производството конкурентноспособно;

− Сравнително либерален търговски режим и широк достъп до външни пазари; − Достъп до големи световни пазари, благодарение на глобалните търговски споразумения на

България; − Достъп до големи световни пазари, благодарение на глобалните търговски споразумения на

България; − Повишаваща се икономическа култура; − Местната валута е “вързана” с еврото, което създава икономическа стабилност; − Дългогодишни успешни икономически взаимоотношения с България, които се оказват

важни за някои фирми. Бариери за инвестициите Главните причини за сравнително ниските ПЧИ в България (до 2005 г.) могат да бъдат обяснени със следните важни проблеми:

− Нестабилността в региона като цяло.; − Пазарният мащаб – малък потенциал по този критерии; − Международни фактори – реформи в страната, които изостават от идентични процеси в

другите бивши комунистически икономики в преход; − Другите основни фактори – близостта и липсата на общи граници с развити западни

икономики; − Главни пречки – бюрокрация, корупция, несигурност, постоянни промени в нормативната

база; − Липса на равни условия, водещо до неблагоприятна конкуренция; − Липсата на информация и невъзможността да се предостави достатъчно информация за

действащия бизнес; − Неразвита инфраструктура;

Динамика на потоците от ПЧИ в България

− 1997 до 2000 г. – нивото на интерес за инвестиране е незначително спрямо страните от Централна Европа;

− след 2000 г. – значително подобрение на общи икономически климат и покачване на общия обем от ПЧИ до над 1 млд. щ.д. годишно;

− до края на 2006 г. – ПЧИ в този период значително нараснаха, достигайки до средно годишен размер от 770 млн. щатски долара – над от пет пъти повече в сравнение с първия период33

. Независимо от увеличението на потоците от ПЧИ, процентът им на глава от населението за България бе все още нисък, в сравнение с резултатите на останалите централноевропейски страни в преход.

Таблица 6: Потоци и запаси на ПЧИ в България за периода 1997-2005 (в млн. щ. д.)

1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005

Потоци ПЧИ 636.2 620.8 818.8 1001.5 812.9 969.7 2096.9 2883.3 2324.2

Запаси от ПЧИ 1 402.9 2 022.9 2 842.7 3 843.2 4 656.1 5 625.8 7 722.7 10 606.0 12 930.2

Разпределение на потоците от ПЧИ в България По страна на произход Таблица 7: Топ 20 ПЧИ в България по страна на произход (в млн. щ.д.)

Страна 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 Общо от страната % от

всички ПЧИ Общо * 807.9 1090.1 825.6 1998.6 3389.3 3635.5 4822.2 16569.2

Австрия 70.5 93.6 160.6 238.4 908.2 1 252.6 554.2 3 278.0 19.9

Нидерландия -10.2 80.3 30.9 242.6 456.9 188.9 842.5 1 847.5 11.2

Гърция 99.1 240.2 239.3 224.6 255.9 354.9 331.16 1 745.2 10.6 Великобритания -3.3 20.1 0.7 96.1 67.9 404.9 861.97 1 451.7 8.8

Италия 338.3 146.5 45.2 100.5 105.2 132.9 73.59 942.2 5.7

Унгария 2.0 1.0 9.5 379.2 61.9 85.9 305.3 844.8 5.1

Германия 39.0 67.4 85.4 108.5 357.7 80.7 103.96 842.7 5.1

Чехия 0.7 2.6 62.1 -6.8 373.3 147.6 262.23 841.7 5.1

Швейцария 24.7 33.5 36.3 144.6 142.4 320.3 35.21 737.0 4.5

САЩ 58.2 44.5 56.2 128.0 145.3 66.0 115.97 614.5 3.7 Белгия и Люксембург 100.2 60.8 0.3 31.3 128.6 55.0 150.71 526.0 3.2

Кипър 74.8 17.8 -8.2 120.9 109.5 7.4 142.33 464.5 2.8

Ирландия 3.2 -5.8 -2.1 2.8 25.1 104.5 298.02 425.7 2.6

Франция 36.9 15.1 8.6 22.7 63.4 34.3 55.64 236.6 1.4

Испания 1.0 5.1 0.1 4.6 10.4 52.6 154.25 228.1 1.4

Русия 21.5 -4.4 4.5 30.9 -21.1 105.4 84.87 221.7 1.3

Турция 25.4 -9.7 15.3 -5.4 73.4 47.3 48.95 195.3 1.2

33 Градев, Гр., 2001

Дания 2.1 -0.5 4.1 49.2 17.0 23.1 95.89 190.9 1.2

Израел 8.3 0.1 3.1 5.5 16.2 12.0 55.0 101.1 0.6

Япония 1.6 3.1 13.6 0.6 1.8 25.6 48.95 95.3 0.6 По главни икономически дейности Таблица 8: Преки чужди инвестиции в България по сектори (съвкупно) за 2000-2006 година

Сектор 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 Total %

Търговия и ремонти 116.5 121.7 229.2 485.1 364.7 904.9 559.9 2781.9 21.5

Недвижими имоти и стопанска дейност 2.8 13.2 56.5 182.2 141.9 735.0 1579.6 1003.1 7.7

Електроснабдяване, газификация и водоснабдяване

19.7 2.4 66.9 8.1 925.5 355.0 247.1 2711.2 20.9

Петролни, химически, каучукови и пластмасови продукти

72.1 -9.5 6.5 169.7 -3.1 473.8 293.6 1624.6 12.5

Телекомуникации 14.9 236.8 205.0 127.3 401.6 182.1 159.8 1007.9 7.7

Строителство 47.9 17.4 33.1 5.1 55.0 184.3 523.1 865.9 6.7 Металургия и метални продукти 17.1 81.0 -18.9 66.6 54.1 71.5 502.8 474.1 6.0

Минерални продукти 7.4 27.7 0.7 76.8 97.5 131.6 71.2 413.0 3.2

Хранителни продукти 11.7 37.4 20.1 87.6 67.6 97.4 13.7 335.4 2.6

Текстил и облекло 27.3 57.7 9.3 84.3 45.7 30.4 20.0 274.6 2.1 Хотелиерство и ресторантьорство 26.0 17.9 7.9 27.9 15.2 50.5 79.9 225,0 1.7

Машиностроене 64.7 13.2 37.6 1.1 13.8 11.1 50.9 192.4 1.5 Продукти от дървесина, хартия 38.1 2.9 17.0 69.9 -0.6 18.0 206 -165.9 1.3

Електротехническо, електронно, компютърно и комуникационно оборудване

28.6 28.2 17.9 29.5 -0.7 49.8 7.6 160.9 1.2

Транспорт 10.1 5.9 8.1 45.1 29.2 -20.1 53.3 131.6 1.0

Минна индустрия 0.0 4.9 10.4 21.7 19.1 -10.4 2.0 47.7 0.4 Земеделие, горско стопанство и риболов 7.3 0.5 1.2 2.6 -1.9 10.2 16.0 36.0 0.3

Кожи и галантерия 21.2 0.1 0.5 -0.2 -2.5 1.7 0.5 21.4 0.2 Превозни средства и друго транспортно оборудване

0.0 5.1 2.2 2.1 -0.5 0.1 2.8 11.8 0.09

Анализът на разпределението на ПЧИ по страна на произход, икономически сектор и производствен бранш не доказва да има специална връзка между определени сектори на производството. Вероятно за инвестициите от Гърция може да се каже, че са ориентирани предимно към трудоемките промишлености. Обяснението за това е фактът, че Гърция като единствената по онова време страна членка на ЕС, която граничи с България, разви значителни задгранични

икономически отношения чрез използване на обезпечението на традиционните за страната фактори на производство. По региони Регионалната структура на ПЧИ доказва, че за периода 1992-2006 година от общия обем усвоени инвестиции (близо 10 млрд. щ.д.). повече от 57 % са насочени към град София, последван от област Варна (8,6 %), област Пловдив (7 %), област София (5,1 %). За целия петнадесетгодишен период, 15 области са получили по-малко от 1 % от общия обем чужди инвестиции, като последното място се заема от областите Силистра, Кърджали и Кюстендил. Чуждите инвеститори поставят наличните местни ресурси на евтината работна ръка на второ място след размера на пазара и наличието на развити услуги и комуникации. Тази подредба предполага, че при избора на дестинация географските аспекти имат приоритет пред заплатите и данъците. Интересен е фактът, че области, на чиято територия има висши учебни заведения, са по-привлекателни за чуждите инвеститори. Университетските центрове се посочват като фактори, главно заради свързаните дейности и потенциалните бъдещи пазари. Структура и динамика на ПЧИ в Румъния Общ преглед Привлекателността на Румъния като инвестиционна дестинация се подобри през близкото минало, но има още много, за да се достигнат другите успешни нови членове от Централна Европа, както и донякъде тези от Югоизточна Европа. До Румъния достигат едва 4-5 % от общия поток на ПЧИ към Източноевропейските страни и грубо, една четвърт от потока към Югоизточна Европа34

Фактори, влияещи върху решението за инвестиция в Румъния

. ПЧИ на глава от населението през 2006 г. възлизат на 1 432 евро, сравнено със средно 3 751 евро за Централна Европа.

През първите години от прехода ПЧИ са съвсем скромни, предвид на административните бариери, смекчените бюджетни ограничения за местните фирми, явяващи се конкурентни на чуждите инвеститори и, в контекста на либерализацията на търговията, замяната на пазарно ориентираните ПЧИ с внос. Частното бизнес кредитиране също е слабо в този период, тъй като не може да се конкурира с невъзвратимите кредити, отпуснати от местните банки. Потоците от ПЧИ са скромни и инвестициите в ценни книжа страдат от липсата на налични финансови инструменти. При пълната им липса в началото, което закономерно води до заместването им от държавно кредитиране, чуждите капиталови потоци нахлуват по-късно, след въвеждането на различни мерки за либерализация, частични структурни реформи и институционално развитие. Съществуване на асиметрична информация и съответните разходи за информация не довеждат до предпочитание към ПЧИ, в сравнение с другите източници на финансиране, както се предвижда на теория. ПЧИ никога не компенсират изцяло текущия дефицит на платежния баланс, при високи дългови погашения и отрицателни ориентировъчни нетни потоци, те никога не са били повече от една трета от общите капиталови потоци в икономиката на Румъния35

Положителна корелация между ПЧИ и търговския дефицит .

Фактът, че рекорден поток от ПЧИ бе регистриран по време на рецесия сочи, че тези инвестиции не целят местния пазар, тъй като неговата способност за усвояване е в спад. Следователно ПЧИ са преобладаващо експортно насочени. С известно закъснение ефектите започват да се проявяват при началото през 2000 г. на един впечатляващ ръст в износа. Въпреки това, търговският дефицит не намалява. Тъкмо обратното, наблюдава се значителна положителна корелация между обемите от ПЧИ и търговския дефицит (CORREL = 0,68). Колкото по-големи са обемите ПЧИ, толкова по-висок е търговският дефицит. Това е обикновено наблюдение в краткосрочен план, особено за младите пазарни икономики. Отрицателна корелация между ПЧИ и ръста Както е добре известно, ПЧИ са стимул на растежа, особено в икономики с бедни ресурси на местни капитали. В последствие правителствата разработват стратегии за привличане на по-големи количества ПЧИ, пренебрегвайки въпроса за качеството им. Конкретният случай с ПЧИ в Румъния

34 Romania. Country Partnership Strategy, World Bank, 13th June 2006 35 Romania becoming attractive for investors”, The Vienna Institute Monthly Report, 2003/11

не дава сигнали такава опростена перспектива. Има значителен отрицателен коефициент на корелация (CORREL = -0.65) между ПЧИ и промените в БВП. Отчетените потоци от ПЧИ са в годините на спад на БВП (запаси от над 4 млрд. в ПЧИ са акумулирани между 1997-1999 г., когато БВП се покачва съвкупно с около 15 %). Това е така защото, първо Румъния е съсредоточена върху трудоемките сектори от промишлеността, тъй като ниските работни заплати правят тези сектори конкурентни навън. По време на рецесия нарастващият натиск от страна на безработните увеличава конкуренцията за работни места и следователно държи работната заплата на ниски нива, понякога по-ниски от преди. Следователно още чужди инвестиции биват привлечени от ниската цена на труда. Така рецесията действа като стимул за ПЧИ в трудоемките сектори. Второ, рецесията затяга бюджетните ограничения върху предприятията, работещи под капацитета си (обикновено държавните) и ускорява решенията на правителството да ги продаде. Трето, не бива да се забравя, че въпросната рецесия е от трансформационен тип и епизодите на възстановяване и ръст са белязани с неразрешени структурни проблеми и променяща се законодателна рамка, която не позволява на ПЧИ да наберат скорост едновременно с икономиката. Динамика на потоците от ПЧИ в Румъния Таблица 9: Потоци и запаси на ПЧИ в Румъния 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2005-2006 (%)

Потоци ПЧИ (USD млн.) 1 037 1 157 1 144 2201 6 437 6 483 11 395 43

Запаси ПЧИ (USD млн.) 6 480 7 638 7 799 12 188 20 523 25 894 40 686 36.4

ПЧИ като % от БВП 17.3 19.3 15.4 18.4 24.7 27.5 31.8 -

Разпределение на потоците от ПЧИ в Румъния По страна на произход Таблица 10: ПЧИ в Румъния по страна на произход и по години (топ 20)

Държава 2003 2004 2005 2003 2004 2005

Евро млн

Евро млн

Евро млн

% от цялото

% от цялото

% от цялото

1. Холандия 1 825 2 456 4 266 18.9 16.3 19.5

2. Австрия 615 2 355 3 379 6.4 15.7 15.4

3. Германия 702 1 300 2 339 7.3 8.6 10.7 4. Гърция 1 070 1 233 1 864 11.1 8.2 8.5

5. Франция 994 1 552 1 828 10.3 10.3 8.4

6. Швейцария 320 446 1 557 3.3 3.0 7.1

7. Италия 799 724 1 500 8.3 4.8 6.9

8. Кипър 409 605 815 4.2 4.0 3.7

9. САЩ 324 650 567 3.4 4.3 2.6

10. Унгария 137 268 424 1.4 1.8 1.9

11. Турция 169 222 412 1.7 1.5 1.9

12. Швеция 189 277 315 2.0 1.8 1.4

13. Белгия 100 207 277 1.0 1.4 1.3

14. Чехия 3 2 276 0.0 0.0 1.3 15. Британски Вирджински острови 90 138 243 0.9 0.9 1.1

16. Люксембург 140 136 218 1.4 0.9 1.0

17. Испания 82 44 140 0.8 0.3 0.6

18. Южна Африка 56 1 114 0.0 0.0 0.5

19. Канада 76 118 88 0.8 0.8 0.4

20. Китай 199 88 86 2.1 0.6 0.4 По главни икономически дейности

Таблица 11: Запаси от ПЧИ в Румъния по икономически дейности

Сектор 2003 2004 2005 2003 2004 2005 Евро млн

Евро млн

Евро млн

% от цялото

% от цялото

% от цялото

Земеделие, лов, горско стопанство, риболов 86 100 106 0.9 0.7 0.5

Минно дело и каменодобив 21 1 225 1 602 0.2 8.1 7.3 Производство 4 917 6 876 8 170 50.9 45.7 37.3 Електро-, газо- и водоснабняване 66 83 917 0.7 0.6 4.2 Строителство 212 166 179 2.2 1.1 0.8 Търговия на едро, търговия на дребно ремонт на МПС и т.н. 1 106 2 185 3 279 11.4 14.5 15.0

Хотелиерство и ресторантьорство 109 29 42 1.1 0.2 0.2 Транспортиране, складиране и комуникации 1 563 1 749 2 685 16.2 11.6 12.3

Финансово посредничество 882 1 711 3 176 9.1 11.4 14.5 Недвижими имоти, рентиерство & бизнес 674 848 1 679 7.0 5.6 7.7

Други услуги 26 68 50 0.3 0.5 0.2 Общо по дейности 9 662 15 040 21 885 100.0 100.0 100.0 Производство Храни, напитки и тютюн 935 1109 1 427 19.0 16.1 17.5 Текстил и текстилни изделия; кожа и кожени изделия 427 503 575 8.7 7.3 7.0

Дървесина и изделия от дървесина 274 507 615 5.6 7.4 7.5 Целулозно-амбалажна промишленост; Книгоиздаване и печат

- - - - - -

Кокс, рафинирани петролни продукти.;химикали; каучук и пластмаса

394 387 896 8.0 5.6 11.0

Други неметални минерални продукти 448 603 704 9.1 8.8 8.6

Основни метали & метални изделия 1 116 1 981 1 791 22.7 28.8 21.9

Машинини и оборудване, другаде не класифицирани 435 274 348 8.8 4.0 4.3

Електрическо и оптично оборудване 224 434 404 4.6 6.3 4.9

Транспортни средства 527 860 1 112 10.7 12.5 13.6 Производство другаде не класифицирани - - - - - -

Други некласифицирани производства 137 218 298 2.8 3.2 3.6

Общо за производствена промишленост 4917 6876 8170 100.0 100.0 100.0 По региони Таблица 12: ПЧИ в Румъния по региони (млн. Евро)

Регион Сума ПЧИ, Евро млн

ОБЩО, от които 15 040 100.0 Букурещ 842 656.0

Югоизточен 175 211.6

Южен 12 738.5

Западен 10 937.3

Централен 10 386.9

Северозападен 10 356.0

Югозападен 4 052.7

Североизточен 180.1 Заключение България и Румъния са сходни по отношение на икономическо развитие и политически промени, водещи до демокрация. По отношение на територия и демографски характеристики те се различават – размерът на вътрешния пазар на Румъния е много по-голям от българския. Структурата на икономиката също се характеризира с различия. Всичко това означава, че от една страна и двете са привлекателни за чуждите инвестиции, но от друга, Румъния има шансове да получи по-големи обеми от ПЧИ. ЧАСТ II ЕМПИРИЧНА ПОВЕРКА ВЪЗ ОСНОВА НА ТРИСТРАННИЯ ПОДХОД, ПРЕДМЕТ НА НАСТОЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ГЛАВА 3. КАК И КОГО ДЪРЖАВАТА ПРИВЛИЧА Приватизация и преустройство – трудният път – да бъде затворен или да продължи развитието му? Увод Преките чуждестранни инвестиции стават елемент от икономиката на страната приемник и й влияят или чрез участие в приватизацията и преустройството (ПЧИ), или чрез създаването на нови предприятия (“Инвестиции на зелено”). Процесът на приватизация и преустройство на икономиката е особено сложен, а също и важен за икономиките в преход, каквито са България и Румъния. Освен това дин от главните фактори за привличане на ПЧИ е държавната политика и по-специално – данъчната. Теоретични аспекти

“Приватизация” в тесния смисъл означава прехвърляне на активи, притежавани до момента от държава, към частни собственици. По-широкото тълкуване обхваща имуществените взаимоотношения в икономиката като цяло, така че приватизация на икономиката трябва да се разбира като нарастване на частния сектор до състояние на неговото доминиране в икономиката.”36. За разлика от западните икономики, където представлява само “промяна на собствеността на малък брой държавни предприятия (ДП), които действат в принципно пазарен тип икономика, доминирана от частния сектор”37

ПЧИ и приватизацията в България

и не води до цялостно преустройство на националната икономика, в плановите икономики от ЦИЕ приватизацията играе безценна роля в процеса на преход към пазарни отношения. От изключителна важност е въпросът дали една страна трябва да извършва приватизация преди преустройството или след това, или може би трябва да се направи едновременно. Друг въпрос е дали има необходимост от последователност в приватизацията и ако да, какви трябва да са подлежащите принципи.

Приватизацията в България в годините на преход бе много бавна и трудна поради недостатъчно планиране и неизпълнение на приватизационните схеми, произтичащо от неконтролираните условия. Пречките пред приватизацията се създадоха от преценките, които правителството трябва да направи преди и по време на приватизационния процес. Въпросите, които правителството трябваше да обмисли, за да може да стартира ефективно приватизационния процес са:

• избор на предприятия за приватизация в различни периоди от време; • конкретните методи, които се прилагат при всяко от предприятията, използването на методи за

масова приватизация; • скоростта и последователността на целия приватизационен процес (преструктуриране на

предприятия преди приватизация или прехвърляне на тази задача на новите собственици); и • избор на процентен дял, който държавата ще поддържа, и срок за премахване на монополите;

Следните причини водят до мудност и неефективност на приватизационния процес с оглед на ПЧИ в България:

− липсата на прозрачност и наличието на корупция и подкупничество в хода на приватизацията обезкуражи инвеститорите;

− макроикономическата атмосфера в България, която бе особено нестабилна в периода 1989-1997 г. до въвеждането на валутен борд;

− неадекватната законова рамка и нейните постоянни промени; − усилията на България да получи възможно най-високи постъпления от по-големите и важни

държавни предприятия доведе правителството до решение за предприватизационно преструктуриране. Освен допълнителната финансова тежест, това доведе и до положение при което предприятия, представляващи добри инвестиционни възможности или да бъдат предложени на неоправдано високи цени, или да не се предлагат изобщо за дълъг период от време докато трае преструктурирането;

− повечето от държавните предприятия имаха натрупани големи дългове, които държавата не преструктурира бързо;

− географското разположение на България, което я поставя далеч от развитите западни икономики;

− прилагането на методи като спонтанна приватизация, изкупуване от ръководството и работниците (MEBO), и т.н., които не бяха под достатъчно наблюдение, позволи на вътрешни лица и номенклатурчици да използват вътрешна информация за придобиване на държавна собственост по неформални пътища с цел лична изгода;

− Комплексните критерии за избор на купувач; − Войната в Косово и ембаргото, наложено в региона от Западните страни, препречи на

главните канали за износ на България, което доведе не само до драстично повишаване на транспортните разходи, но и до намаляване на потенциала за износа и за разширяване на пазарите в региона;

36 Kornai 1995, p. 32 37 Frydman et al., 1992

− икономическата криза в Азия и бившия Съветски съюз отблъсна инвеститорите; − липсата на предишен опит в България, което доведе до решения с отрицателно въздействие

върху приватизацията; − до 1997 г. неспособността и нежеланието на сменящите се правителства да подпомогнат

приватизацията; − проблемът с правилното оценяване на държавните предприятия; − липсата на информация за предприятията, предлагани за приватизация; − късното премахване на монополите или забавянето му, липсата на съответна конкурентна

среда заедно с липсата на големи структурни реформи, на силна фондова борса и финансови посредници;

− ограничените спестявания на хората доведоха до ограничено участие в масовата приватизация.

Поради различни причини, вече анализирани по-горе, свързани с общото забавяне на приватизацията, България не можа да привлече значителни количества ПЧИ в приватизационните сделки. Общият обем на ПЧИ в приватизацията на българската икономика, постигнат в периода 1992-2006 г. се оценява на 20 199,7 милиона долара. От общия размер 3 484,3 милиона долара или 17,3 % бяха получени чрез приватизацията. Останалите инвестиции представляваха “проекти на зелено” и последващи инвестиции, направени в предприятия с чуждо участие – 16 715,4 милиона долара38

Очакванията относно чуждите инвестиции включваха въвеждането на нов, пазарно-ориентиран стил на управление. Инвеститорите, обаче, показаха разнородни резултати. Докато чуждите инвеститори с дългогодишни традиции и авторитет дадоха очакваните резултати, имаше и друг вид инвеститори, които не са пазарно ориентирани

.

39

ПЧИ и приватизацията в Румъния

. Някои от техните характерни черти са следните: (i) неясен произход на капитала (понякога и български); (ii) неизвестен или с ниска репутация за западното общество капитал; (iii) базирани в офшорни зони. От най-големите приватизационни сделки с чужди инвеститори в България през 1993-2001 г. около 11 % са с офшорни дружества. Делът на банките с неясен произход на капитала значително спадна в резултат на по-строгите разпоредби за разкриване на информация, приети през октомври 2002 г. Така останах само малко на брой банки с неясни собственици, които държат само около 10 % от активите на цялата банкова система.

В сравнение със същите процеси в страните с най-успешен преход, приватизацията в Румъния се случи бавно. До края на 2003 г. Румъния бе приватизирала само около 40 % от големите си предприятия и около две-трети от средните. Все още имаше някъде около 1 300 държавни предприятия, включително такива в производството и услугите, и други 600 под ефективен държавен контрол. Изборът на Румъния на приватизационен метод бе в голяма степен отговорен за отлагането на преустройството на икономиката и бе източник на лошо управление. Румънските власти предоставят следната подробна информация за броя на компаниите, сформирани от Агенцията по приватизация по метода на приватизацията за периода от 1993 г. до средата на 2004 г. :

− МЕВО – 2 618; − публични продажби – 3 0 37; − преговори - 1 692 (в други два случая – Roman Braov и Roman and Combinatul Siderurgic

Resita – използвания метод бе продажба на символична цена от 1 евро по икономически и социални съображения);

− капиталов пазар – 219. Общото количество на дялов капитал, продаден между 2001 г. и 2004 г. представлява повече от половината от продаденото от началото на приватизацията. Цифрите сочат и рязък скок в участието на чужди инвеститори в процеса. Общо продаденият дялов капитал при участие на чужди инвеститори в периода 2001- 2004 г. бе 5,4 пъти повече от продаденото в периода 1997-2000 г. Съставлява 84 % от общия размер на дялов капитал, продаден на чужди инвеститори от началото на процеса. Годината 2004 остава да се помни като повратна точка в историята на приватизацията в Румъния и свързаните с това

38 Investment Compact for South East Europe, Report on the Second Annual Meeting of South East Competition Authoritites Network (SEECAN), 5-7 December 2005, May 2006 39 Picciotto, B., 2003

потоци на ПЧИ. В резултат на това публичните власти, отговарящи за дадена приватизация, бяха: i) правителството, което одобрява съществено важни елементи от приватизационните споразумения и освобождаването на безвъзмездните помощи от данъци, дългове други задължения; ii) съответните министерства, които определят приватизационната стратегия и отделните продажби и извършват приватизацията на предприятията под тяхно разпореждане; и iii) Агенцията за приватизация AVAS, която управлява държавните портфолиа от ценни книжа и извършва приватизация от името на правителството. Четирите приватизационни метода са: i) продажба на дялове; ii) увеличаване на уставния капитал с вноски от частни инвеститори; iii) прехвърляне на активи, които са социални по същината си ; и iv) комбинации от предходните три. Развиващото се законодателство се ръководи от основните принципи за прозрачност и равни условия за потенциалните купувачи, включително чужденци. Поради противоречие на закона за приватизация с Директива С220/1997 на ЕС, всички златни акции трябваше д се трансформират в обикновени. Между 1993 г. и 30 юни 2004 г., 10 748 договора за покупко-продажба на дялове, съответстващи на 7 610 компании, биват включени в следприватизационния процес на проследяване. На 30 юни 2004 г. в Следприватизационния отдел 8 234 договора за покупко-продажба на дялове, съответстващи на 6 337 компании бяха в процес на проследяване; 1 131 договора бяха затворени и реализирани. Трябва да се отбележи особената заслуга на румънското правителство за приемането на Процедура на мълчаливото одобрение и Закона за слънчевата светлина, които следваха Рамката на ОИСР за прозрачност на инвестиционната политика, приета от Инвестиционния комитет на ОИРС през октомври 2003 г. Фигура 15. Структура на договорите с оглед на произхода на чуждия дялов капитал

Данъчна политика и други стимули Преглед на данъчните системи върху приходите от стопанска дейност в страните от ЦИЕ и кратко сравнение с модела на “старите” страни членки на ЕС От началото на прехода страните от ЦИЕ започват един ускорен процес на отваряне, който, освен другите явления, води до засилено отваряне към притока на външни капитали40

40 Glaister, K. W., Hr. Atanasova, 1998

. Това върви заедно с големи реформи в данъчната система върху доходите от стопанска дейност в повечето страни, изразяваща се в намаляване на законовите процентни ставки и разширяването на понятието за облагаем доход. Фискалната политика играе важна роля в привличането на ПЧИ. Това е причината за определен вид конкуренция между страните от ЦИЕ по отношение на снижаването на данъчната тежест. Въпреки това е трудно да се определи дали тези реформи отразяват чиста данъчна конкуренция (т.е. дали те са пряко насочени към привличане на ПЧИ) или представлява нужната за прехода пътека на бившите социалистически страни, белязана от високата степен на държавни

условия за икономиката. По принцип, корпоративното данъчно облагане в страните от ЦИЕ взема като отправна точка системата на петнадесетте стари страни членки на ЕС и после бива модифицирано в различна степен. Сравнението между данъчните системи в страните от ЕС и тези от ЦИЕ показва, че що се касае до съотношението общ данък къмто БВП, страните от ЦИЕ се вписват в данъчната система. Въпреки това данъчната структура на старите членки на ЕС и страните от ЦИЕ се различава, делът на преките данъци в общите приходи от данъци в ЕС е много по-висок отколкото в страните от ЦИЕ, което представлява значителен стимул в привличането на ПЧИ в страните от ЦИЕ. Данъчно облагане на приходите от стопанска дейност Ставките на корпоративния данък и ДОД в България продължават да бъдат най-конкурентните в ЦИЕ

България

41

През 2003 г. в съответствие с политиката на цялостно намаляване на данъчната тежест за бизнеса, правителството съкрати нормите за амортизация на повечето активи.

. Според ЗКПО, изменен през 2007 г., в данъчната система са направени важни промени с цел създаване на по-добри стимули за чужди инвестиции. От 1 януари 2008 г. всички юридически лица и дружества по ЗЗД, извършващи стопанска дейност в България, подлежат на облагане с корпоративен данък от 10 %. За въвеждането му в сила, дружествата по ЗЗД се третират като равни на юридическите лица. Местните юридически лица подлежат на данъчно облагане върху печалбата и прихода от всички източници, както в България, така и извън нея. Чуждестранните юридически лица подлежат на облагане с корпоративен данък само по отношение на дейността им в България.

В общини с процент на безработица над 35 % от средното за страната данъчно задължените юридически лица имат право да задържат 100 % от дължимия корпоративен данък върху облагаемите доходи от извършеното производство, включително обработване на материали, доставени от клиента, като задържаният размер на данъка трябва да бъде инвестиран в активи, представляващи част от първоначалната инвестиция, направена в срок до четири години от началото на годината, за която се прави задържането, а в общини с безработица, надхвърляща средното за страната равнище с 50 % или повече, дължимият корпоративен данък може да бъде намален със 10 % от стойността на придобитите активи, когато условията на чл. 189 и чл. 190 от ЗКПО са изпълнени. В началото на 2005 г. в Румъния бе извършена основна реформа на данъчната система. Освен намаляването на данъците, тя включваше и фискална реформа, в която акцентът бе в преминаването от пряко към непряко данъчно облагане. Режимът на данъчно облагане бе опростен.

Румъния

Данък върху доходите на физическите лица Законът за данъка върху доходите на физическите лица важи само за приходите на местни и чуждестранни физически лица. Местните лица са задължени да плащат ДОД за доходите си от всички източници по света., докато чуждестранните лица дължат ДОД само за доходите си от източници в България. Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, получени от местни и чуждестранни физически лица също се облага данъчно по процедура, определена от този Закона.

България

Данъкът върху доходите на физическите лица се начислява върху брутната заплата, както и върху други свързани със заплатите права. Преди действащият прогресивен данък върху доходите (с минимална ставка 18 % и максимална 40 %) бе заменен от плосък данък в размер на 16 %.

Румъния

Удържане на данъци Повечето страни от ЦИЕ прилагат така наречената система за облекчение на акционерите, при която двойното данъчно облагане на дивидентите чрез корпоративния данък и данъка върху общия доход се смекчава чрез намаляване на данъка върху общия доход от дивиденти. От гледна точка на ПЧИ видът на системата за данъчно облагане не е толкова важен въпрос при избора на най-ефективна в данъчно отношение локация за филиал. Тъй като облекчението за корпоративния данък се дава само на вътрешните за страната акционери, видът на данъчната система е важен само, ако филиалът има и акционери местни лица. Данък добавена стойност 41 Origin and Structure of FDI Inflows into Bulgaria and Romania, ICEG EC – Corvinus – SEE Monitor 2005/2

Подлежащи на данъчно облагане са всички търговски операции, извършвани от регистриран по ЗДДС търговец (доставчик) на стоки/услуги. Ако един инвестиционен проект е одобрен от Министерство на финансите, се третира по преференциален режим за ДДС за внос на стоки (с изключение на акцизните), т.е. освобождаване от ДДС за вноса на стоки, необходими за изпълнението на инвестиционния проект. За да се кандидатства за такъв преференциален режим, инвестиционният проект трябва да изпълни следните изисквания: (i) да се реализира в срок до две години, (ii) да бъдат инвестирани средства над 10 милиона лева в период не по-дълъг от две години, (iii) да създаде над 50 нови работни места, (iv) да осигури финансиране на проекта и да изгради и поддържа обекти, осигуряващи неговото изпълнение

България

42

. Нормативите, управляващи реалната процедура за искане за възстановяване на ДДС, са противоречиви и все още не добре проверени. Обикновено са нужни около шест месеца от подаването на искането до получаването на сумата за възстановяване.

В сила е ДДС със ставка 19 %. Закон 345/202 отменя всички други предходни закони и наредби, касаещи режима на ДДС. Чуждестранните лица трябва да подадат искане до данъчните власти да им назначат представител, който да бъде регистриран за техен данъкоплатец на ДДС. Възстановяване на ДДС от чуждестранното лице може да се получи само чрез регистрация за ДДС в Румъния. Законът не предвижда задгранично възстановяване на този данък.

Румъния

Социалноосигурителни вноски Таблица 19: Социалноосигурителни вноски в новите страни членки на ЕС.

Държава

Вноски за сметка на работодателя (% от заплатата) Вноски за сметка на служителя (% от заплатата) енсия за старост и з

инвалидност

Осигуровка за болест,

майчинство и злополука

Фонд Безработица Общо

Словакия 21.6 13.4 3.0 38.0 12.8

Румъния 23.33* 7.0 5.0 35.3* 19.7

Чехия 19.5 12.3** 3.2 35.0** 12.5 Естония - - - 33.0 None България 21.75* 7.45 3.0 32.2* 10.5

Унгария 18.0 11.0 3.0 32.0 12.5

Литва 22.5 4.0 1.5 28.0 3.0 Латвия - - - 26.1 9.0

Полша 16.26 1.62 3.0 20.9 26.5

Словения 8.85 6.99 0.06 15.9 22.1

Германия 9.55 9.18*** 3.25 22.0 20.65 Акцизи Акцизите се налагат върху вноса и продажбата в страната на горива, тютюневи изделия, алкохолни напитки, кафе, чай и някои видове автомобили, и за хазарт. Законът предвижда специална задължителна регистрация за вносители и производители на акцизни стоки и за хазартна дейност. При заплатен акциз за износни стоки, той подлежи на възстановяване в срок до 30 дена от датата на представяне на съответните доказателствени документи и искане за възстановяване.

България

42

Румъния

www.bfia.org

Действащите ставки на акцизния данък за алкохол, цигари и петрол бяха под минимума, определен от Европейското законодателство, но постепенно достигнаха този минимуми до 2007 г. , а при цигарите – през 2010 г. В заключение, анализът доказва че сниженията на данъците в страните от ЦИЕ са неефективни фактори за капиталовите потоци и че EU-15 са най-вече засегнати от данъчните изменения. Реформата в данъчната система, белязана от намаляване на данъчните ставки, може да доведе до по-зависими от данъците ПЧИ. Относно корпоративното подоходно облагане, повечето съществуващи емпирични проучвания се съсредоточават върху чувствителността на ПЧИ и решенията за локализация на фирмите към данъчното облагане. Това доказва, че МНК действително реагират на данъчни стимули. ГЛАВА 4. РЕШЕНИЯ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ ЗА ПЧИ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ СТРАНИТЕ ДОМАКИНИ. КОИ СА ПИОНЕРИТЕ? Положителни въздействия на ПЧИ върху страните домакини Положителните връзки между ПЧИ и икономическия растеж ПЧИ могат да допринасят за ръста на страните в ЦИЕ чрез следните канали, отнасящи се главно за страни домакини, характеризиращи се с нисък доход:

− ПЧИ имат принос към основния капитал в страните домакини и увеличават заетостта; − ПЧИ са канал за пренос на технологии и развитие на човешкия ресурс. В промишлеността

ефектът на ПЧИ върху човешкия ресурс е тясно свързан с преноса на технологии. Емпиричните проучвания доказват, че за развитите сектори е по-вероятно да се възползват от съпътстващите ефекти, отколкото да усилят човешкия капитал. А технологичният пренос се случва по-лесно в икономики с квалифицирана работна ръка43

ПЧИ повишават продуктивността в предприятията с чуждо участие

.Следователно положителното въздействие на ПЧИ върху местната икономика е максимално там, където мерките за образованието и развиването на високотехнологичните сектори се предприемат едновременно.

ПЧИ, включващи придобиване на местни компании, води до повишаване на продуктивността. Това важи както за предприятия, продадени като част от приватизационния процес, така и за тези от местния частен сектор. Така или иначе, най-голямото преустройство, предизвикано от идването на чуждия капитал, се проявява в главните предприятия от публичния сектор44

Положително влияние върху местните фирми и пазари

. Производителността усилва процеса на догонване. По-ефикасното използване на ресурсите от ПЧУ в сравнение с местните предприятия се постига чрез комбинацията на модерни управленски квалификации и технологии и местна работна ръка и суровини. В резултат на това, по-високата производителност позволява на ПЧУ да произвеждат на по-ниска себестойност, отколкото местните производители. Ето как ПЧУ стават по-продуктивни от местните предприятия. Ала това може да се случи, само ако ПЧУ в страната домакин притежава над минималния праг човешки ресурс. ПЧИ си взаимодействат с човешкия ресурс, влияейки на ръста на икономиката.

Разглеждайки преноса на технологии като главна дейност на МНК, местните фирми на свой ред ускоряват достъпа до конкретни технологии, чието съществуване и рентабилност се демонстрира от МНК. С по-нататъшното развитие, делът на вътребраншовите ПЧИ и търговия ще нарастват, както е във високо развитите страни, които са конкуренти в сходните продукти. Тъй като ПЧИ се свързват с индустриализацията и промяната в модела на специализиране, те ускоряват разширяването на “Нарастващия технологичен експорт”. МНК в много случи предлагат обучение за работниците и управленския персонал, което представлява съпътстващ ефект, разпространяващ се в цялата икономика. Въвеждането на ново ръководство, повишената специализираност и преструктурирането, както и знанията и технологиите дава на ПЧУ конкурентни предимства пред местните фирми.

43 Mickiewich, T., S. Radoshevic and U. Varblan, 2000 44 UNCTAD (2002, 2003, 2004, 2005), World Investment Report 2002, 2003, 2004,2005, New York and Geneva

Конкуренцията между ПЧУ и местните фирми предизвиква повишаване на производителността чрез инвестиране във физически и човешки ресурс. Отрицателно въздействие на ПЧИ върху страните домакини и местните им фирми Покрай всички положителни ефекти от ПЧИ върху икономическия растеж в страните домакини, те могат също да бъдат и причина за изкривявания в страната. Ако местните фирми са неспособни да се пренастроят достатъчно бързо, могат да претърпят загуби в печалбите и накрая да банкрутират. При такива случи чуждото присъствие има склонност да повишава концентрацията си, като унищожава местните фирми. Често ПЧИ, по-специално в рамките на приватизационния процес, имат отрицателни социални последици като увеличаване на безработицата, последващо преструктурирането и намаляването на раздутия щат. В краткосрочен план, излишъкът на работна ръка не може да се компенсира от никакви положителни странични ефекти. Освен това, увеличеният натиск от конкуренцията, дължащ се на присъствието на чужди компании, може също да доведе до увеличаване на безработицата или поради преструктуриране на местните компании (за да устоят на конкуренцията от страна на предприятия с чуждо участие), или заради спад в печалбите и последяващ фалит. Непредвидими въздействия на ПЧИ върху платежния баланс В страните от ЦИЕ предприятията с чуждо участие са по-добре интегрирани в международната търговия, отколкото местните компании. Емпирично е проверено, че в даден сектор ПЧУ имат по-добри резултати в износа, отколкото другите предприятия. Въздействието на ПЧИ върху платежния баланс на страните домакини зависи от целта на инвестицията45

Загуба на национална независимост

. Когато чуждата компания цели местния пазар (хоризонтални ПЧИ), износът й е нисък или никакъв и ефектът върху платежния баланс е обикновено отрицателен. Когато ПЧИ, които са предвидени да използват по-ниските разходи и са износно ориентирани (вертикални ПЧИ), износът компенсира вноса на суровини. Отрицателното въздействие на ПЧИ върху платежния баланс намалява когато ПЧУ започнат да по-скоро се обръщат към местните доставчици, отколкото да внасят необходимите суровини. Влошаването на платежния баланс, произтичащо от ПЧИ, може да бъде причинено от репатриране на печалбите. Има данни, че процентът на репатриране на печалбата е нисък за скорошни ПЧИ и се увеличава с времето, когато инвестициите станат по-рентабилни.

В политически аспект страните понякога не са готови да оставят чужденци да контролират сфери от икономиката, които считат за стратегически (банковия сектор, например), поради страха, че чуждите инвеститори може да не преценят достатъчно влиянието на своите действията и присъствие върху икономиката на страната46. Решенията на МНК по отношение на ПЧИ се определят до голяма степен от цялостната стратегия на групите (включително диверсификацията, концентрацията върху определени дейности, финансови структури и т.н.) и не особено голямо внимание към интересите на страната домакин.

Други възможни отрицателни икономически последици за местните фирми

От друга страна, за да привлекат ПЧИ, няколко страни приеха данъчни стимули, които важат за определен период (обикновено 10 години). Така възниква рискът, щом изтече срокът на стимулите, инвеститорите да се преместят. За да се намали рискът от зависимост от чужди компании, страните от ЦИЕ трябва по-скоро да създадат стабилна среда, която да е естествено привлекателна за чуждите инвеститори, вместо да разчитат на данъчни стимули.

− Поради силното желание на ПЧУ да извлекат изгода от олигополистическите несъвършенства, проявяват тенденция да използват пазарната си мощ по начин, който опорочава конкуренцията и така води до загуби за благосъстоянието;

− ПЧУ получават изгодни шансове от данъчните режими и субсидии за ПЧИ в икономиките в преход, които им дават допълнителни конкурентни предимства;

− МНК може да ограничат достъпа до пазари чрез икономиите от мащаб и технологичните изисквания, защото предпочитат да оперират на олигополистическите пазари;

− Малкият брой участници на пазара и слабата ценова конкуренция може да направи съпътстващите ефекти от ПЧИ практически невъзможни;

45 Kojima, K. and T. Ozava, 1984 46 Hunya, G., 2007

− Бъдещият успех на предприятията с чуждо участие зависи на първо място от решенията на МНК в отговор на промените на местното и външно търсене и може да ограничи “избора на фирмени стратегии за в бъдеще”;

− При икономиките в преход ПЧИ са концентрирани само в част от икономиката, която е “най-добрите от най-добрите” приватизирани предприятия и чуждите инвеститори не изглеждат мотивирани за по-нататъшни инвестиции в икономиката на страната домакин;

− ПЧИ може да пренебрегнат местните доставчици; − ПЧИ усилват поляризацията между регионите с висок и нисък доход; − Местните предприятия, които не инвестират в обучение, не са способни да се възползват от

външните последици и съпътстващите ефекти; Заключение Влиянието на ПЧИ върху страните домакини е разнородно. Ето защо ПЧИ трябва да бъдат приемани не само на базата на чисто оптимистичните очаквания, че те само ще осигуря технологично развитие, голям брой нови, привлекателни работни места, високи доходи и т.н. При вземането на решения за привличане на ПЧИ, политиците и хората на бизнеса също така трябва да вземат под внимание възможните отрицателни аспекти от влиянието на ПЧИ чърху определени фирми и пазари, а така също и върху икономката като цяло. ЧАСТ III ВЛИЯНИЕ НА ПЧИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ – МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ОТРИЦАТЕЛНИ КЪМ ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ? ГЛАВА 5. ТЕНДЕНЦИИ НА НАВЛИЗАНЕТО НА ПЧИ В ПЕРИОДА ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО В ЕС И ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА Навлизането на чужди капитали бе неизбежно и като цяло, благоприятно за страните в преход. Успешната приватизация изискваше масово преструктуриране на бившите държавни предприятия, налагащо капиталови инвестиции и ноу-хау, които трябваше да бъдат внесени под формата на ПЧИ47

Въздействия на ПЧИ върху пазара на труда в България

. Приватизацията и преструктурирането усилиха интензитета на промените в заетостта. Загубата на работни места и създаването на работни места се случваха едновременно, но в различна степен и с разнородни резултати при различните стопански дейности. По принцип, сред разнообразните отношения между социалните партньори, формите на сътрудническо взаимодействие се развиваха по-бързо и ефективно там, където имаше и добра воля. Поглъщащото присъствие на компаниите от ЕС повиши очакванията, че Европейският социален модел ще има силно въздействие върху възникващите структури и процеси на социален диалог. Работниците от EU -15 изпитваха страхове, че работните им места ще се отидат в страните от ЦИЕ, където разходите са значително по-ниски, а работната ръка има относително висока квалификация, и това ще доведе до масова загуба на добре платена работа в страните с високи работни заплати, до отслабване на позициите на трудовото договаряне и оттам – до низходяща спирала на работните заплати и условия на труд.

Влиянието на ПЧИ върху пазара на труда е значително, но е много трудно да се определи точният му ефект в България, поради липса на конкретни статистически данни. Някои от главните макроикономически показатели на състоянието и динамиката на пазара на труда в дадена страна могат да се използват като основа за важни заключения в това отношение48

Икономическото и демографско въздействие върху търсенето и предлагането на труда оказаха силно въздействие върху активността на работната сила и доведоха до спад в коефициента на икономическа активност (съотношението между работната сила и населението над 15 годишна възраст). Общият процент на активност на работната сила в периода 2000-2005 г. спадна с 4,3 процентни пункта: на мъжете – с 3,5, а на жените – с 4,8. Намаляващата активност на работната сила е резултат главно на сниженото търсене на работна ръка и засилващото се обезсърчение на потенциалните работници. Това също отразява и повишаващата се заетост в неформалната икономика.

.

47 Helpman, E. and P. R. Krugman, 1985 48 Агенция по заетостта, Статистика и анализи, България, http://www.az.government.bg

Все пак, активността се повиши от 48 % през 2003 г. до 51 % през 2005 г., регистрирайки ръст в търсенето, отчасти благодарение на ПЧИ в България. Безработицата в България и Румъния се характеризираше с нисък отлив и удължена средна продължителност. Различни проучвания доказват, че над 50 % от безработните и в двете страни са трайно безработни. ПЧИ намалиха дела на заетостта на средно квалифицирани кадри. Трудно е да се открие положителен ефект от ПЧИ с особена значимост върху дяла на заетост на високо квалифицирани кадри, който да сочи, че ПЧИ до някаква степен повишават заетостта на ниско квалифицираните работници. Този резултат не отговаря на безпрецедентния съпътстващ ефект на пристрастие към високо квалифицираните кадри, но е доста показателен за увеличената несъразмерност на изискваната за квалификация на работното място. При променящите се производствени технологии, бившите средно квалифицирани работници се изправят пред обезценяване на квалификацията им, сведена до елементарно занятие, като същевременно търсенето на по-високи длъжности, като технически специалисти и експерти, нараства. Въвеждането на валутен борд през 1997 г. и рязкото ускоряване на реформата доведе до значително подобрение на макроикономическата ситуация и стабилността на финансовата система, но без положителен ефект върху трудовия пазар. От 1998 г. процентът на заетост нарасна от 50,4 % през 2000 г. до 58,6 % през 2006 г. Това до известна степен бе резултат от ПЧИ в България, не само пряко, но и непряко – чрез създаването на по-високи доходи на някои работни места в предприятията с чуждо участие. Важна тенденция на заетостта през изследвания период е продължаващото преразпределение на заетостта в публичния и частния сектор. ПЧИ изиграха много важна роля за това в България делът на частния сектор да нарасне от 59,0 % през 2001 г. до почти 90 % през 2005 г. Тези данни са индиректен показател за траен ръст в броя на наетите лица в предприятията с ПЧИ. Другият ключов принос на ПЧИ към заетостта е в сектора на МСП. Агенцията за МСП е пресметнала, че делът на тези предприятия в общата заетост през 2000 г. Е 51,6%. В България, освен по отношение на потоците от ПЧИ, конкретна информация за производствената и търговска дейност на компаниите с чуждо участие бе публикувана за първи път през 2004 г., обощени в следната таблица: Таблица 21: Дял на предприятията с чуждестранен контрол в сектора на производството в България, 2000-2002 г.

Показател Дял (в %)

1. Общ брой на предприятията 11.7 2. Наети лица 13.6 3. Заплати и възнаграждения 17.8 4. Брутна добавена стойност 23.1 5. Нетни приходи от продажби 26.8 6. Износ 48.7 Статистическите наблюдения в посоченото изследване на първо място откриват секторите на българската икономика, в които чуждите капитали изиграха важна роля. Наблюдават се доминиращо в: производство на електро, оптично и друго оборудване; производство на неметални минерални продукти (цимент), представляващи половината от брутната добавена стойност в секторите: транспорт, складиране и комуникации; търговия, ремонти и техническа поддръжка на домакински уреди; производство на храни, напитки и тютюн; текстил и облекло; изделия от кожа и т.н. Цялостното присъствие на предприятия с чужд капитал е 11,7 % от всички компании в проучването, но на тях се падат 23,1 % от показателя брутна добавена стойност. Делът на заети бе почти пропорционален, считано към общия брой на компаниите. През проучвания период се наблюдава преминаване на работна сила от един бранш в друг.

В заключение, влиянието на ПЧИ върху пазара на труда в България в периода 2000-2005 г. се характеризираше със следните тенденции:

− Големите компании с ПЧИ започнаха да формират сърцевината на новата структура на заетостта, предлагайки работни места с бъдеще, но в особено малък брой; − Производителността на труда, както и заплатите и възнагражденията в предприятията с чуждо участие, бе значително по-висока, отколкото в местните предприятия; − МСП изиграха важна роля в създаването на работни места, но недостатъчна, за да бъдат буфер за потока от излишна работна ръка, появила се като последица от преструктурирането и затварянето на държавни предприятия но, качеството на новите работни места бе ниско, поради несигурността, типична за широкото прилагане на производството на ишлеме; − Двата вида ПЧИ – чрез приватизация и “на зелено” – бяха привлечени главно от съществуващите райони на концентрация, обикновено по-проспериращите общини, и по този начин непряко допринесоха за деформациите на пазара на труда. Въздействия на ПЧИ върху пазара на труда в Румъния България и Румъния се различават значително по ниво и динамика на заетостта. Румъния бе една от малкото страни от ЦИЕ, където първоначалните индексации се проявиха в реалните заплати, а спадът в заетостта бе ограничен. В периода 2000-2005 г. Румъния изгуби около 5% в заетостта. Годината 2004 бе първата година на разширение в заетостта. Ръстът бе минимален, но въпреки това бе добър знак, че в преустройството на предприятията и структурната реформа в публичния сектор има резултати. Някои от повратите в тенденцията на заетостта през 2005 г. се приписваха на цикъла на икономическия растеж, започнал през 2001 г. с пет години силен икономически ръст от около 4-5% годишно. Фискалната либерализация, въведена през 2005 г. с приемането на 16% плосък подоходен данък доведе до по-нататъшно разширение в заетостта, както сочи официалната статистическа информация. Таблица 26: Румъния – Основни показатели на заетото население 2000 2001 2002 2003 2004 2005

Икономически активно население (хил. души) 11 585 11 447 10 079 9 915 9 957 9 851

Степен на активност (%) 68.6 67.5 63.6 62.4 63.2 62.4

Заетост (хил. души) 10 764 10 697 9 234 9 223 9 158 9 147

Ниво на заетост (%) 63.2 62.6 58.0 57.8 57.9 57.7

Ниво на безработица (%) 7.1 6.6 8.4 7.0 8.0 7.2

Ниво на трайна безработица (%) 3.6 3.2 4.5 4.3 4.7 4.6

Ниво на безработица при младежта (%) 18.6 17.5 21.7 18.5 21.0 21.0

Румъния има най-високия дял на заетост в селското стопанство сред страните от ЦИЕ, съвсем малко изпреварваща Полша. Секторът на производството е на второ място по заетост в страната. Услугите по принцип и в частност търговията, е секторът, в който заетостта е доста по-ниска. Поради постепенния подход в реформите и влиянието на ПЧИ, Румъния срещна трудности в създаването на нови работни места в секторите, които в сравнение с ЕС имаха дефицит на работна ръка. Румъния бе сред малкото бивши социалистически икономики (заедно с Чехия и Русия), които претърпяха сравнително ниско ниво на безработица. Дори и след ръста, дължащ се на бързо и трайно разширение на БВП, процентът на безработица LFS се стабилизира на около 7-8%. Акцентираме на динамиката на заетостта, вместо на тази на безработицата, защото е по-важна за определяне на участието на ПЧИ в процеса на разпределение на работната сила. От гледна точка на регионите, пазарът на труда регистрира нарастваща неравномерност, особено между Букурещ-Илфов и останалата част на страната. В обобщение:

− Положението на регионалния пазар на труда е резултат от процеса на икономическо преструктуриране и възможностите за работа, предложени от МСП от различни региони;

− Зависимостта на югозападния, северозападния, южния, югоизточния регион от селскостопанските дейности остава висока, докато региони, привлекли значителни чужди инвестиции (Букурещ-Илфов и Център) отчитат ръст на заетите в услугите;

− Високата безработица е концентрирана в региони, които са традиционно неразвити и такива, които са в икономическо преустройство, особено индустриалните: югоизточният, централният и южният;

− Относителното намаляване на дяла на висшистите в заетостта по региони (с изключение на Букурещ-Илфов) води до по-голям риск заетите лица да станат безработни и впоследствие става по-трудно да се организират и проведат обучения на работната сила;

− Повечето от регионите в Румъния (с изключение на столицата) отбелязват високи нива на заетост в сектора на производството, а не в дейности с по-висока добавена стойност.

ПЧИ и синдикатите в българските и румънските компании Положението в България Историята на трудовите взаимоотношения в компаниите с чужд инвестиции е разнородна, но общата посока е към установяване на култура на преговори за намиране на решения като главно средство за регламентиране на отношенията между работодател и работници. Правните и институционални ред и условия отреждат централна роля на колективното договаряне по месторабота. Що се отнася до обхвата на договарянето, чуждите инвестиции обикновено стесняват обхвата на обсъжданите въпроси, като насочват фокуса към традиционните теми за заплатите, работното време и условията на труд. Теми като, стратегии за развитие на бизнеса, се оставят настрана. Условията на труд се различават значително в ПЧУ и местните, особено държавните, предприятия. В сектора на малките и средни предприятия картината е разнородна, но условията често пъти са по-лоши, дори отколкото в държавните предприятия. Отношенията между социалните партньори на национално ниво включваха двете най-големи организации – Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Профсъюз “Подкрепа”. И двете организации бях членове на Европейската конфедерация на синдикатите и последователни прокламатори на Европейския социален модел. Сред четирите организации на работодатели, признати като представителни, ключова роля имаше Българска Промишлена Асоциация (БПА). Чуждите инвеститори създадоха своя организация – Българска международна бизнес асоциация (БИБА). От 2000 г., обаче, възникнаха напрежения от страна на работодателите, след създаването на една нова организация – Съюз на работодателите в България (СРБ). СРБ бе създаден от 62 главно експортни компании, сред най-големите в България. Българският опит и проучвания доказват, че трудовите взаимоотношения и социалният диалог са много по-развити в бившите държавни предприятия, продадени на чужди инвеститори, където съществуват традиция на синдикална активност, отколкото в инвестициите “на зелено”, където създаването на синдикална организация обикновено е трудно49

− В проучваните МНК присъствието на синдикатите е значително: 67,4 % спрямо средното равнище за страната о 20-25 %.

. Трудовите взаимоотношения в проучваните МНК, се развиват до известна степен противоречиво. Тенденциите показват, че като положителни се възприемат следните особености:

− С малки изключения, връзките между синдикалните организации към двете представителни синдикални конфедерации (КНСБ и КТ “Подкрепа”) са на сътрудничество и консенсус. Напрежение съществува при други синдикати;

− Взаимоотношенията между работодатели и синдикати в повечето от МНК се изразяват в сътрудничество. В две трети от проучваните компании връзките между двете страни са институционализирани и са създадени специални органи за партньорство – комисии, съвети, комитети и т.н..;

− Колективни договори се сключват във всички МНК. Процесът на договаряне се характеризира с обсъждане, партньорство и сътрудничество, и желание за отстъпки;

− Осигуряването на социалните придобивки в проучваните компании е по-високо от средното за страната;

49 Minchev, V. and Gr. Gradev, Bulgaria In CEE Countries in EU Companies’ Strategies

− Договорената работна заплата в повечето от проучваните МНК е по-високо, отколкото в съответния бранш и отколкото е средното за страната;

− Обръща се сериозно внимание на здравето и безопасността на работното място и на осигуряването на подходящи инструменти, оборудване и лични защитни средства. Прилагат се и схеми за оценка на риска. Създадени са комисии по здравеопазване и безопасност с равно участие на представители на работодателите и работниците.

Успоредно с тези “добри практики”, се установява, че в някои от филиалите на МНК принципите на трудовите взаимоотношения и социалния диалог са нарушени и съществува липса на ефективност в това отношение, особено:

− Свободата на сдружаване е възпрепятствана в някои случаи, където ръководството се опитва да игнорира или унищожи синдикалните организации. Изключително трудно е да се създаде профсъюз в нови предприятия, организирани от МНК;

− В някои случи преговорите се протакат от ръководството или не се спазват клаузите на колективните договори;

− В някои фирми се нарушават правата на синдикатите да получават навременна и достатъчна информация, намалявайки по този начин възможността им да договорят и подпишат колективни договори;

− В договарянето на работните заплати се стига до конфликти; − Няма нито нормативна рамка, нито практически механизми за разработването на

интегрирана система за информация и консултации на работниците, съответстваща на европейските практики; и

− Само в малък брой филиали е оползотворена възможността за българско представителство на Европейски производствен съвет (ЕПС). Това често е резултат от поведението на компанията-майка.

Положението в Румъния В Икономическия и социален съвет са представени девет организации на работодатели. Те не са структурирани по вид на капитала и не включват такива важни работодателски организации като Румънска асоциация на предприемачите и Асоциация на чуждите инвеститори. Европейските организации на работодатели остават неубедени в представителността на работодателските организации в Румъния50

Контактите между чуждите инвеститори и синдикатите се случват предимно на ниво предприятия, където понякога има два или дори три синдиката, принадлежащи към различни конфедерации. Характерът на трудовите взаимоотношения в предприятията с ПЧИ зависи от размера им и сектора на инвестиране

. В Румъния има две организации на чуждите работодатели – Съвет на чуждите инвеститори и Асоциация на чуждите инвеститори, които са сравнително сходни, що се отнася до статус и компетенции. Фактът, че съществуват де отделни организации, показва известна разпокъсаност. Асоциацията на чуждите инвеститори има по-малко членове и присъства преди всичко в леката промишленост и е по-влиятелни на национално ниво, като използва различни неформални средства, включително консултативни срещи с правителствени представители и министри, които целят подобряване на бизнес климата; колективни или индивидуални срещи с отговорни лица от Парламента или Президентската администрация; дебати и конференции с Търговската камара по различни аспекти на икономическата реформа.

51

Триъгълникът “чужди инвестиции – трудови взаимоотношения – местни икономически и социални условия” може се обобщи в следното:

. В случаите на малки и големи инвестиции “на зелено” съществува ясна тенденция да се отстраняват синдикатите (например, Metro, Coca-Cola, MacDonald's). В този случай, най-важното за чуждия инвеститор, що се отнася до трудовите взаимоотношения, е фактът, че няма нужда от преструктуриране, което в повечето случаи влече големи социални разходи, излишна работна ръка, модернизация и т.н. и следователно налага сътрудничество със синдикатите.

50 National Bank of Romania, 2002 report 51 Министерство на икономиката (България): Стратегия за насърчаване на инвестициите в България, София, окт. 2004, част 2.2.2

• В Букурещ и другите големи градове на Румъния, където икономическите и социални условия са по-добри и възможностите за работа са по-големи, трудовите взаимоотношения са по-стандартизирани, ефективни и прозрачни и се правят опити да се уеднаквят с тези в старите страни членки на ЕС;

• В по-бедните области на Румъния (например, Валеа Юлиу, Североизточна Молдова и някои южни области), където безработицата е много висока, трудовите взаимоотношения малко или много облагодетелстват работодателите, които се опитват да се възползват от евтината и изобилна работна ръка, по-някога принудена да приема условия на труд, които не отговарят дори и на основните изисквания на закона, особено в малки и средни предприятия, които са преобладаващата част от чуждите фирми от ЕС;

ПЧИ и преместване на производството и работните места от Западна към Източна Европа Характер на преместването Със задълбочаването на структурните промени в Европа възниква нов подразделение от работна сила. Тук представяме нашата гледна точка за по-нататъшно разглеждане на дебата за предислокацията при движението на работната сила в Европа и за критическа оценка на степента, до която страховете са оправдани от фактите. Най-важните ключови термини са аутсорсинг и офшоринг. Аутсорсинг е процес, който се отнася до смяна на контрола върху производството чрез възлагане на съществуващи или нови дейности на нефилиални фирми подизпълнители. Офшоринг е когато една фирма премества съществуваща или нова икономическа дейност в чужбина. Това може да се случи и в рамките на самата фирма, т.е. към неин филиал, или може да се осъществи като аутсорсинг. Чрез вътрефирмена търговия на междинни продукти или услуги, може фирмата-майка да се специализира в дейности, където конкурентоспособността й е по-голяма, а останалите дейности да пренасочва. Преместването на производствата, е вид офшоринг, т.е. на задгранична инвестиция, когато икономическите дейности се преместват в чужда локация. Тук се включват, както международния аутсорсинг, така и вътре-фирменото трансгранично инвестиране, но по-скоро вниманието е насочено към въпроса за подменянето. Преместването предполага, че процесът на офшоринг има ефект на подмяна върху вътрешните операции при източника, засягайки най-вече заетостта (например, чрез преместването на работни места). Много видове ПЧИ, в частност тези, които създават производствени мощности в чужбина, за да обслужват местните пазари, не включват „пренос“ на работни места и обикновено не се разглеждат като заплаха от страните на произход. Западните компании направиха множество такива инвестиции чрез придобиването на компании от приватизация или нови инвестиции. Има и процеси на преместване с ефект на заменяне, които не се появяват в статистиката на ПЧИ. Това в особена степен важи за международния аутсорсинг на дейности към чужди доставчици, които купуват в различни локации. При такива обстоятелства преместването се превръща в много по-необяснимо явление. Определящи фактори за преместването на производства и работни места Някои фактори действат като стимули за подобна промяна, други са пречки52. На първо място, някои видове работа трудно се предислоцират. За много от дейностите непосредствената близост до клиента е от жизнено значение, например услугите, а в други е сложно да се раздели производственият процес или да се приложи дистанционно управление. Второ – въпросът дали премесването води до намаляване на разходите, което зависи от множество променливи. Трето, предприятията трябва да преценят дали работници с нужното образование и опит има и другаде или има културни и езикови пречки. Четвърто, по-широкият социален и политически контекст, който също е важен.

52

Най-често при обсъждането на предислокацията, огромната разлика в заплатите, разходите за труд и условията на труд се изтъкват като главните двигатели в този процес. Данните сочат, че в България, например, средната почасова ставка в производството и в услугите (1,55 евро) през 2005 г. е 20,63 пъти по-ниска, отколкото в Дания (27,20 евро) и 6,9 пъти – отколкото в Словения (10,76 евро). Такива огромни разлики наистина могат да стимулират компаниите да измесят

http://www.netinfo.bg/

производствата си. Особено важни други фактори са производителността и ръстът й. По време на разглеждания период, в Европа страните с най-висок ръст на производителността са новите страни членки от ЦИЕ и Румъния. Ръстът на производителността в България (26,1%) е по-висок в сравнение със старите членове, но по-нисък спрямо другите страни от ЦИЕ и общо много нисък – само 34,1% от средното ниво за Европа. В обобщение, решенията за предислокация са ясно повлияни от цял набор фактори, някои от които разгледахме тук на базата на предимно съвкупни данни. Това, което е очевидно, е че предислокацията не може да бъде редуцирана до прости сравнения. Очевидно е също, че основните двигатели за предислокация ще продължат да оказват своите последици и този процес ще продължи да въздейства на работната сила в Европа. Доказателства за преместване на работни места в Европа На база на отделни случаи и доказателства със спорна достоверност, се шири виждането, че преместването на работни места е масово явление, докато цифрите на ПЧИ по принцип доказват обратното. Няма очевидна връзка между ПЧИ и преместването, тъй като ПЧИ могат да имат още няколко други мотива, освен взаимозаменяемостта на факторите на производство (определящи преместването на работни места в широк смисъл). ПЧИ не означава непременно наличие на преместване, въпреки че без ПЧИ то едва ли би се случило. Това важи особено за икономиките в преход, тъй като излишните производствени мощности, отговарящи на технологичните и качествени изисквания на международното разделение на труда, основани на местни инвестиции са рядкост. ПЧИ и преместването, обаче могат чудесно да се съвместяват. Ето защо тенденциите за по-дълъг период са по-значими, отколкото данните за конкретната година. Няма пряка мярка за преместване, но можем да определяме редица характеристики на база на моделите и структурата на ПЧИ и търговията, които са показателни за този процес. Наличните данни за предилокацията на работни места са непълни и не винаги лесно се интерпретират. Някои от структурните характеристики на потоците и запасите от ПЧИ в страните от ЦИЕ вече сочат, че преместването се случва. Можем да открием и други непреки доказателства и качествени промени в позицията на страните в международното разделение на труда, ако разгледаме структурните характеристики на сектора на производството. В страните, където вътре-браншовата търговия е значително нараснала в определен период и това е осъществено благодарение на дейности с ПЧИ, преместването на работни места вероятно е изиграла централна роля. Моделът на вътрешнофирмения обмен, например между Германия и ЦИЕ и между Австрия и страните от ЦИЕ показва, че някои от Югоизточно европейските страни (като Унгария, Полша, Чехия, Словакия, България и Румъния) безспорно са станали нови членове на международното разделение на труда.

Действително, съществува загуба на работни места в Западна Европа поради преместване и засилено вътрешнофирмено разделение на труда в страните от ЦИЕ. От друга страна, обаче, работните места бяха запазени, благодарение на повишена глобална конкурентоспособност. Дори бяха създадени нови работни места в сегментите на висококвалифициран труд, като вътрешнофирмено управление и услуги, което позволява преминаване на работна ръка от един икономически сектор в друг. Що се касае до влиянието на ПЧИ и преместването на работни места, най-важната характеристика е структурната промяна, най-очевидна в страните от ЦИЕ.

ГЛАВА 6. СПЕЦИФИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИНАМИКАТА НА ПЧИ И ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО В ЕС ПРЕЗ 2007 г. Понастоящем официално публикуваните данни се отнасят за входящите потоци и запаси от внос и износ на ПЧИ в България и Румъния, като са събрани от националните банки на страните, с цел определяне на външнотърговското салдо. ПЧИ, обаче представляват много повече от просто трансгранично движение на пари. Ако разчитаме, обаче, само на информацията за външнотърговското салдо, някои много важни аспекти от влиянието на ПЧИ върху страната домакин ще останат незабелязани. Във връзка с това, правим сравнение между възприетите практики в САЩ, където заедно с данните за притоците и запасите от ПЧИ, всичко останало, което е събрано и публикувано, се нарича финансова и оперативна информация за действителното състояние на американските филиали на чужди МНК. Последната категория обхваща широк кръг от показатели, с които се измерва въздействието на чуждите производители върху реалната икономика. Сред тях са: общите активи на филиалите, продукта (добавената стойност), продажбите, заетостта, разходите за Развойна дейност,

внос и износ, и т.н. За съжаление в България и Румъния до момента няма промяна в начина на водене на статистиката за ПЧИ. Друга слабост на официалната статистика за в България и Румъния е приоритетът на количествените аспекти на проблема за сметка на качествените. Важно е да се отбележи още веднъж, че основните трудности в опита ни да анализираме въздействието на ПЧИ върху икономиките се дължат именно на тези проблеми. Положението в България Развитие на ПЧИ и тенденции Ролята на ПЧИ и съответната политика в България привлече още повече внимание след неблагоприятното развитие на процеса в региона и колапса в притока на ПЧИ през последните години. Отрицателните динамични изменения изпъкват още по-ясно, когато се сравнят с огромните потоци ПЧИ към България в предходните периоди. България се откри за ПЧИ след 1990 г., с началото на пазарната реформа и демократичния преход на страната. Очакванията за значителни потоци ПЧИ в първите години след промяната на икономическата система не се осъществиха. В резултат на това, в края на 1997 г. потоците ПЧИ възлизаха само на 1402,9 милиона щатски долара. Ситуацията се промени след 1998 г., когато финансовата стабилност се възстанови, пазарните промени се ускориха и икономическият ръст се възстанови след въвеждането на валутен борд на 01.07.1997 г. Това развитие засили интереса на чуждите инвеститори към България и в резултат входящите потоци от ПЧИ нараснаха. В началото на 2000 г. България започна да получава значителни ПЧИ, отчасти предизвикани от приватизацията, а също от значими инвестиции “на зелено”. В периода преди кризата България стана най-привлекателната за чужди инвестиции страна от региона на ЦИЕ. Кулминацията бе достигната през 2007 г., когато ПЧИ достигнаха над 9 милиарда евро. Фигура 18. Финансов отчет, ПЧИ в страната за 1998-2013 г.

Последните данни за географското разпределение на потоците от ПЧИ според страната им на произход, показват, че понастоящем България внася инвестиции от 143 страни. Най-големият вносител на чужди капитали в България понастоящем е Холандия, последвана от Австрия и Гърция. Повечето от ПЧИ в България идват от Европа, предимно от ЕС. Русия е изключение със 7-то място, което заема. Държавната политика за привличане на инвестиции бе реализирана главно с дейността на “Агенция за чуждестранни инвестиции”, създадена през 1995 г. като държавен орган към Министерския съвет, предназначена да прокарва правителствената политика за ПЧИ в страната. През 2004 г. беше преименувана на Агенция за инвестиции. Основен недостатък на работата й е недостигът на официална статистическа информация за структурата на ПЧИ в страната и липса на показатели, които биха позволили един сериозен анализ и оценка на дългосрочния ефект на ПЧИ върху националната икономика. От гледна точка на количествените характеристики на ПЧИ, официалната статистика дава възможност единствено за анализ на секторната структура. Последици от скорошната финансова и икономическа криза Процесите, които са в ход в световната икономика, са от ключова важност за потоците от ПЧИ в България, тъй като решенията за инвестиране се вземат в чужбина, в седалищата на едрите МНК, голяма част от които, специално тези, които са отговорни за ПЧИ в България, се намират в развитите страни. Разглеждането на проблема от този ъгъл показва, че състоянието на европейските

икономики е от най-съществена важност, те, обаче за съжаление бяха жестоко засегнати от световната криза и все още се възстановяват от нея. През 2008 г. нивата на ПЧИ започват да спадат, в сравнение с върха им от 2007 г. През 2009 г. е установен значителен спад на потоците ПЧИ, свити почит три пъти в сравнение с предходните години. През 2010 г. входящите потоци отново спадат наполовина и после се стабилизират на относително ниско равнище. Индикаторът за спадащия интерес на чуждия бизнес към България е фактът, че изплатеният капитал се е свил най-много. В България, както и в други страни, икономическите дейности в промишленостите, характеризиращи се с цикличност на процесите, бяха силно засегнати от последната финансова и икономическа криза, докато селското стопанство, хранителната промишленост, фармацевтиката и услугите по принцип, се оказаха по-устойчиви. Потоците от ПЧИ в България спадат като процент от БВП от 20% през 2008 г., 9% през 2009 г. до 3% през 2013 г., а БВП се запазва сравнително стабилен. С други думи, влиянието на последната икономическа криза върху ПЧИ и техните бъдещи тенденции се различава в различните икономически браншове в България. Отрицателните ефекти от кризата – намаляващи капиталови потоци и спадащо търсене – са главно във финансовите услуги, производството, строителството и търговията. Парадоксално, най-голям отток се наблюдават във водещите преди кризата сектори, което говори за уязвимостта на икономиката и нейната зависимост от ПЧИ. Освен посочените вече външни, изключително важни фактори, трябва да добавим и вътрешните неблагоприятни фактори: рецесията в националната икономика и над 5 поредни години стагнация в заетостта, слабо вътрешно потребление, социална и политическа нестабилност. Предизвикателства за България и нейната политика към ПЧИ На преден план излиза въпросът за институционалните фактори за привличане и опериране с ПЧИ. През 2002 г. Европейската комисия обяви България за работеща пазарна икономика, което отвори пътя към членство в ЕС, и ние решихме, че преходът е приключил. На практика, обаче, стояха много нерешени задачи, и институционалната реформа бе една от тях. Наред спредимствата, важни са и отрицателни фактори, като непрозрачна и неефективна държавна администрация, административни пречки пред бизнеса, мудна правна система (почти неработеща), корупция, честа смяна на закони, олигархични кръгове в икономиката, монополизирани пазари, и т.н. Ако България иска да стане много по-привлекателна за ПЧИ, трябва да съсредоточи усилията си в горепосочените фактори, които спират притока на чужди инвестиции. Институционалната рамка е от ключова важност не само за привличане на ПЧИ, но може в голяма степен да повлияе последиците от вноса на капитали. В условията на рецесия, която обикновено води до спад на ПЧИ, особено важна задача е да се задържат вече направените инвестиции. Рано или късно рецесията ще отмине и тогава ще трябва да проследим стратегическите пазари на официалната политика за приток на ПЧИ в страната. Значимото присъствие на ПЧИ в икономиката на България поставя сериозния проблем пред българската политика за ПЧИ, а именно, че тя не е основана на оценка на последиците от дейността на чуждите инвеститори, ако изобщо съществува идея за такива последици. В проучването, което осъществихме, си поставихме за цел да получим обратна информация от инвеститорите, контактуващи с държавните органи, отговорни за прилагане на политиката, резултатите от което са дадени в Приложението към дисертационния труд. Положението в Румъния Развитие на ПЧИ и тенденции Днес страната има открит пазар за ПЧИ, а главните преимущества на Румъния са: нейната географска близост до пазарите на ЕС, още по-важна след приемането й в ЕС през 2007 г., квалифицираната и сравнително евтина работна ръка (заедно с България, това са двете страни, характеризиращи се с най-ниските нива на работна заплата в ЕС), природните й ресурси. През последните 15 години чуждите инвеститори откриха инвестиционни възможности в областта на информационните технологии, енергетиката, услугите и производството. Динамиката на потоците ПЧИ ясно е илюстрирана в следващата фигура: Фигура 21. Нетни потоци от ПЧИ в Румъния, в милиони евро

От данните за ПЧИ в Румъния в периода 2007-2013 г. може да се направят няколко извода по отношение на влиянието на ПЧИ и бизнес климата в страната. Преди всичко, разпределението на ПЧИ по икономически дейности поставя сектора на производството на първо място, което може да се разглежда като стъпка към модернизирането му, увеличаващо експортния капацитет на страната. За разлика от България, в Румъния се наблюдава по-добра структура на външните инвестиции, където има и ресурсно ориентирани ПЧИ, и насочени към ефективност ПЧИ. По-важен е преходът към сектори с високо и средно развити технологии и производства с по-висока добавена стойност, като автомобилостроене, машиностроене, химическа индустрия. Второ, засилването на вътрешното търсене и покачването на жизнения стандарт привлича инвеститори в търговията, строителството и услугите. Въпреки това, този период се характеризира с няколко тенденции със спорно въздействие. Потоците от ПЧИ произхождат главно от страни от ЕС. Този факт поставя Румъния в уязвимо положение. Глобалната икономическа криза засяга тези страни, което води до драстично снижаване на потоците от ПЧИ. Разпределението по региони на ПЧИ също е притеснително, тъй като преобладаващата част от инвестициите са концентрирани в столичния регион. Необходима е активна и насочена към резултати политика за регионално развитие и насърчаване. Последици от скорошната финансова и икономическа криза Потоците от ПЧИ след 2008 г. драматично спадат поради трудностите, пред които се изправят развитите страни. Румъния все още не може да достигне равнището на потоците от ПЧИ от предкризисния период. Независимо от това, румънската икономика успя да се съвземе от кризата, регистрирайки ръст на БВП от 3,4 % (през 2013 г.) и 2,8 % (през 2014 г.) Този напредък е причина някои да я наричат “новия тигър на Европа”. Възстановяването се базира на вътрешното търсене в частния сектор и експортния капацитет. Освен това, бяха направени серия от административни реформи, за да се намали тежестта за инвеститорите. Правителствената политика през последната година от разглеждания период, целяща икономическа стабилизация, дава добри резултати. През 2014 г. страната получи най-високият резултат по икономическа свобода – 65,5; 62-ро място в света по показателя “икономическа свобода” и 29-та в Европа, от 43. Предизвикателства пред Румъния и нейната политика за ПЧИ Независимо от относително положителните тенденции за ПЧИ в Румъния, все още има някои предизвикателства за чуждите инвеститори, свързани с бизнес средата в тази страна. Правителството предприема специални стъпки за преодоляване на бюрократичната тежест (публична администрация и законодателство) за борба с корупцията. Други въпроси от сферата ан публичната администрация, които трябва да се разрешат, е нуждата от ускоряване на процедурите по усвояване на европейските структурни фондове; засилване на надзорните и регулаторни функции на администрацията, преодолявайки корупционните практики, както и подобряване на ефективността на съдебната система. Според Доклада на ЕС за 2014 г. за напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка53

53 Report on Progress under the Cooperation and Verification Mechanism in Romania

, все още има пречки за напредъка на борбата с корупцията. Румънските закони и нормативни актове съдържат клаузи за превенция на корупцията, но слабото място е

правоприлагането. Специализирана агенция за превенция на корупцията – Румънска национална дирекция за антикорупция (DNA) се занимава с корупцията на средно и високо равнище. За 2015 г. Румъния е на 38 място от 189 икономики по лесно започване на бизнес. 2012 г. Румъния въведе система за електронно плащане и премахна минималния годишен данък. През 2014 г. Плащанията за данъци бяха намалено до два пъти в годината. В глобален мащаб Румъния е на 51-во място измежду 189 икономики по отношение на лекотата на привеждането на договорите в изпълнение. През октомври 2011 г. се въведоха в сила основни промени на Гражданския кодекс, заменящи Търговския кодекс, като по този начин се обединиха клаузи, приложими за търговски дружества и договори в единен закон, хармонизирайки законодателството на Румъния с международните практики.

В заключение, Румъния все още се бори с корупционните практики, но има и значителен напредък по отношение на законодателството, следствието и правоприлагането. Този процес прави Румъния пример за останалите страни от ЦИЕ (особено България) за добри практики по темата. Без съмнение, напредъкът ще окаже положително въздействие върху ПЧИ, благодарение на последяващата от това прозрачност и устойчивост на бизнес средата.

Динамика на заетостта в България и Румъния Сравнението между процента на безработицата в България и Румъния ясно показва, че през целия анализиран период безработицата е била най-висока в България. Сходни са процентите само в първите години от кризата. През 2009 г. Румъния успява да възстанови пазара си на труда много по-бързо, стабилизирайки безработицата на 7 %. Предимството на Румъния по отношение на безработицата може да се обясни с различните начини, по които страните се справят с външния икономически шок. Докато в България валутният борд действа, страната не може да компенсира външния шок с валутния си курс. Тъкмо обратното, икономиките с фиксиран обменен курс преминават процес, наречен “вътрешна обезценка”, което води главно до намаляване на вътрешното търсене и повишаване на безработицата. От друга страна, Румъния успява да неутрализира шока чрез политика на насочени валутни курсове. Установено е, че разликите в обменните курсове в страните от ЦИЕ е една от основните причини за най-тежките рецесии, особено в икономики с фиксиран валутен курс. В Румъния най-голям брой са заетите в производството, търговията на едро и на дребно. Това положение се запазва и в годините след 2009 г. Същевременно, секторите, засегнати от кризата чрез намаляване на броя на заетите в тях (при сравнение между 2008 г. и 2009 г.) са минното дело, производството, водоснабдяването, строителството, търговията, и образованието. Три от тези сектори (производство, строителство и търговия) са окачествени като ключови за привличането на ПЧИ. По всяка вероятност регистрираният отлив на ПЧИ през 2009 г. е довел до съкращения на персонала. Нито един от тези сектори не е успял да достигне предкризисното си ниво на заетост. Ключовите сектори, изискващи голям брой работна ръка в България, са производство, търговия на едро и дребно и строителство. За разлика от Румъния, ефектът от кризата върху пазара на труда е по-осезаем – с няколко изключения, всички промишлени сектори съкратиха работната си ръка през 2009 г. Сравнението между относителните дялове на работната ръка в двете страни показва структурни разлики. Например, селското стопанство осигурява 25 % от работните места, а в България този процент е 6 %. Ако разгледаме целия период 2009-2014 г. секторите, в които безработицата има най-висок ръст на годишна база, са 1) минното дело (-5,8% в Румъния) и 2) строителството (-7,1% в България). Секторите, отчели среден годишен ръст в заетостта са: 1) в Румъния: хотелиерство и ресторантьорство, информация и комуникации, сделки с недвижими имоти, професионални и научно-технически дейности; 2) в България: финансови и застрахователни дейности, дейности за поддържащи и административни услуги, професионални и научно-технически дейности.

До тук статистическите данни за ПЧИ и заетостта показват изразена връзка в динамиката и икономическия цикъл. Не е изненадващо, че глобалната икономическа и финансова криза доведе до отлив на ПЧИ и ръст в безработицата в двете анализирани страни.

ГЕНЕРАЛНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

а) Цената на труда и в двете страни: изключително ниската работна заплата в България и Румъния – най-ниската в ЕС и с малки изключения – в цяла Европа, е без съмнение значителен фактор за привличане на ПЧИ.

Независимо от поредицата фактори с отрицателно въздействие върху ПЧИ, като корупция, лоша инфраструктура и комуникации, задоволително ниво на качеството на работната ръка и др., резултатите от нашето изследване доказват като главни положителни за притока на ПЧИ фактори в България и Румъния следното:

б) ПЧИ в България са предимно от пазарно насочен тип – тези, които търсят нови пазари или достъп до други пазари, като Русия, Турция, азиатските страни. Този положителен ефект има краткосрочен характер. ПЧИ в Румъния могат да бъдат определени като насочени към ефективност, които по принцип имат по-изразен положителен ефект върху икономическия ръст и развитието на пазара на труда в дългосрочен план. Анализът доказва, че делът на ПЧИ в БВП на България е по-голям, отколкото в Румъния, което означава, че ПЧИ имат по-засилена роля в българската икономика и пазар на труда в разглеждания период. И все пак, имаме основание да считаме, че пазарно-насочените ПЧИ имат по-отрицателен дългосрочен ефект върху ръста на икономиката и пазара на труда, поради факта, че генерират печалба единствено от потребление. Основната част от ПЧИ в България и в Румъния идва от старите страни членки на ЕС – ускорява икономическата интеграция в Европа. Делът на ПЧИ в националната икономика на България е най-висок при услугите, особено във финансовия сектор, докато в Румъния, където делът на селското стопанство е изключително висок, преобладаващата част от ПЧИ е в производството. Една от главните разлики между България и Румъния в конкретния случай е различният начин на разпределение на ПЧИ по икономически сектори. Положителният ефект на ПЧИ за българската икономика (модернизация на икономиката и съответно, на пазара на труда) остава в голямата си част вътре в страната. Чуждите инвестиции в България не преобладават във високотехнологичните и експортно насочени браншове, които в дългосрочен аспект биха изиграли по-положителна роля. Тъкмо обратното, по-големите потоци и запаси от ПЧИ в производството в Румъния създават по-добри възможности за устойчиво преструктуриране и развитие на цялата икономика, т.е. на браншовете с експортна продукция. Държавната политика и в двете страни е благоприятстваща ПЧИ, но без да се прави разлика в подходите спрямо различните видове ПЧИ. Освен това, в политиката за промяна на правата собственост, т.е. промяната на собствеността от държавна в частна, както и участието на ПЧИ в този процес, не е достатъчно последователна. Приватизацията бе проведена трудно и бавно и делът на ПЧИ в нея и в двете страни не е особено значим.

Изследването на влиянието на ПЧИ върху пазара на труда в България и Румъния води до извода, че по принцип ПЧИ имат положителна роля за неговото развитие, както в качествен, така и в количествен аспект. Тълкувано от друга гледна точка, тази на опасенията от евентуална загуба на работни места в страните на произход на инвестициите, анализът на влиянието на ПЧИ върху пазара на труда в разглежданите страни навежда на извода, че подобна заплаха почти не съществува. По отношение на синдикалните организации в България и Румъния в изследването доказваме, че в големите компании с чужди капитали, моделът на производствени взаимоотношения от страната на произход се следва до голяма степен, а това е от полза за работниците. В средните и малките предприятия практически няма синдикати.

Позовавайки се на резултатите от нашето изследване и заключения, бихме искали да дадем някои препоръки, главно по отношение на държавната политика за привличане на ПЧИ.

Препоръки

Специално внимание и политика на стимулиране е нужна за ПЧИ в производството Привличане на ПЧИ в

; традиционните и приоритетни сектори

Стимули за ПЧИ

в двете страни. Тези сектори трябва да са типичните за съответния регион и да са база за неговото развитие;

насочени към ефективност Стимули за пазарно-насочени ПЧИ,

; само ако засилват потреблението на местни продукти на

съответните пазари;

Силна конкурентна политика

Политика и стимули за развиване на национална високоскоростна железопътна мрежа;

срещу злоупотреба с доминиращи позиции, дъмпинг а/или картели, които водят до монопол на местния пазар от насочен към пазари тип ПЧИ;

Специални стимули за ПЧИ Субсидии за откриване на

в образованието; изследователски центрове

и целесъобразни проекти за ПЧИ;

Подкрепа за експортно насочените сектори

(експорт извън рамките на ЕС) чрез привлекателни кредити, застраховки, субсидии и т.н.; Логистична съгласуваност на България и Румъния с пазарите на ЕС и Черноморския регион чрез

по-бърз и евтин транспорт.

ІІІ. Справка за приносните моменти

Като резултат от извършената изследователска работа по дисертационния труд, могат да се откроят следните по-важни научни и практико - приложни приноси:

1. Въз основа на подробен литературен обзор са откроени някои специфични особености на ПЧИ, като са сравнени притоците и запасите от ПЧИ в България и Румъния, основните причини за привличане/ отблъскване на ПЧИ за двете страни, техните обеми, динамика, икономическо разпределение и влияние върху икономиката, и в частност върху пазара на труда в двете страни обект на изследване.

2. Формите, начините и източниците на финансиране са интерпретирани в контекста на възможностите за влияние на ПЧИ върху процесът на приватизация в България и Румъния, водещ до промяна във формата на собственост и до промяна в структурата на икономиките в преход.

3. Изведен е нов подход за количествена оценка на данъчната политика в двете изследвани страни, като е отчетено доколко правителствената политика играе значима роля за привличане на ПЧИ, както и са извършени някои сравнения със съответната политика на други страни от ЦИЕ.

4. Доказана е чрез емпиричен анализ, връзката между профсъюзите във фирмите с чуждестранен капитал, свързани с въздействието на ПЧИ върху пазара на труда в България и Румъния.

5. Разработени са три “стълба” за анализиране на ПЧИ, като са разгледани систематично: правителствената политика; ролята и функциите на вземащите решения в частния сектор; и функционирането на пазара на труда. Взаимовръзките между тези три стълба, чрез извършеното задълбочено проучване, показват по-ясни прозрения за икономическите и социални последици от ПЧИ.

6.

Изведен е нов подход, чрез разкриване на връзката между ПЧИ и промените на разглежданите пазари на труда, като са анализирани държавните и структурни промени на пазара на труда в България и Румъния.

ІV. Публикации по дисертационния труд

2. Цаков, Стефан. "Положителни ефекти от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) върху фирмите и страните домакини", Механика Транспорт Комуникации, том 14, (2016), бр. 2, стр. III 19 - III 23

1. Цанков, Стефан. "Главни фактори за привличане на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Фактори, влияещи върху решението за инвестиция в България", Механика Транспорт Комуникации, том 14, (2016), бр. 2, стр. III 14 - III 18

3. Цанков, Стефан. "Европейска интеграция - теория и практика", Монитор, (2006) 22 декември 4. Ангелов, Чобанов, Димитров,Костадинова, Д-р Станчев, в сътрудничество с Димитрова, Карамалакова, Д-р Маркова, Цанков. "Обстоятелства, стимули и въздействие на политиките, влияещи на миграцията", Инситут за пазарна икономика, София 2004

V. Abstract

The doctoral thesis addresses the most significant issues of researching and assessing foreign direct investments (FDI) with particular focus on their impact over the economies and labour markets of Bulgaria and Romania as part of the Central and Eastern European countries. The theme is topical and allows for a comprehensive study and in-depth analysis of recent economic processes and evaluation of the observed effects and existing prospects. Insofar as previously unexplored, the scope of this writing is intended to contribute to the academic aspect of the FDI theories, along with the empirical application in real time, in view of the ongoing processes in the two researched countries. The hypothesis: the assumption that FDI, particularly in developing economies, have mainly a positive impact over the host economy is challenged in this work. With special attention to the actions and policies of major participants in the host countries an extensive research is conducted to arrive at objective findings on the FDI results and impact. Object of the doctoral thesis are the two CEE countries, Bulgaria and Romania, since FDI appear to be of critical importance to the countries of this region. Subject of the research are FDI and the labour markets in the host countries, and those of the home countries in terms of their fear of possible relocation of jobs from West Europe to the Balkans. The objective of the doctoral thesis is to introduce a new approach serving for an exhaustive analysis of the processes and outcomes of FDI. Basically, three types of “pillars” comprise the analysis of the FDI consequences (including the unintended ones): the government policy; the role and function of decision makers in the private sector; and the functioning of the labour market. The relationship between these three pillars requires a profound study to gain a better insight into the economic and social consequences of FDI. In the thesis applied are the macroeconomic and the industry branch approach, as well as comparative analysis. The processes, links and influence have been researched and compared on a national economy level in both countries – national labour markets, industry branches, subdivisions, etc. Further, to compensate for the insufficient official data, and to support the practical aspect of this work, an Interview protocol on investment conditions in Bulgaria, conducted in 2014, and the analysis of the results is included as an appendix.