1

2 3

© Д-р Якуб Юсеф Ал-Атиики – автор

© Проф. Д.ИК.Н. Владимир Чухов – редактор

© Ива Спиридонова – коректор

© Хайри Хамдан – превод от арабски

© Олеся Николова – предпечат и дизайн

© Печат – „Симолини”

© Издателство „Библиотека България“

Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде използвана, копирана, сканирана и разпространявана в електронен вид без писменото разрешение на издателя.

ISBN: 978-619-7456-06-6

КЮРДСКИЯТ ВЪПРОС –НАЦИОНАЛНИ И

РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Д-Р ЯКУБ ЮСЕФ АЛ-АТИИКИ

Превод от арабски: Хайри ХамданРедактор: ПРОФ.Д.ИК.Н. ВЛАДИМИР ЧУХОВ

4 5

I. ГЛАВА ПЪРВА

КЮРДИ - ЛИНГВИСТИЧНА, СОЦИАЛНА И РЕЛИГИОЗНА АМАЛГАМА

Известно е, че днес кюрдите населяват историческата терито-рия Кюрдистан в югозападна Азия, която заема сродни територии от югоизточна Турция, северозападен Иран, северен Ирак и северна Си-рия. Много кюрди живеят в диаспора на териториите на други страни от Близкия Изток, в Западна Европа и в държавите от бившия Съветски съюз.

Кюрдските територии в Турция, Ирак, Иран и Сирия се отличават с ниската степен на развитие на икономиката, социалните отношения и социалната организация на обществото, така също и на културата.

Социалната организация на кюрдското общество все още съхра-нява черти на родово-племенните отношения, с оттенъци от феодална-та система. Независимо от това, в последните десетилетия, кюрдското общество активно се насочва в направлението на традиционните соци-ални форми. Именно измененията в кюрдското общество, са поводът, довел до затвърждаване на кюрдския национализъм. Действително, остатъците от миналото все още затормозавят процеса на модерниза-ция на социума в Кюрдистан.

Съвременното кюрдско общество днес се намира на такъв ста-дий от преходния период, когато главна цел се явява преодоляване на изостаналостта и неравномерността на развитие на отделните части на Кюрдистан. Именно неразрешеността на тези проблеми снижава ефек-тивността на борбата на кюрдския народ за основните му права.

§ 1. Езиково и регионално многообразие

Съвременен Кюрдистан е разположен в самия център на запад-ноазиатския (близкоизточен) регион, между 34 и 40 градуса северна ширина и 38 и 48 градуса източна дължина (фигура 1). Той заема при-близително цялата централна част от въображаемия четириъгълник, на северозапад и югозапад ограничен от Черно и Средиземно морета, а на североизток и югоизток от Каспийско море и Персийския залив. От запад на изток, територията на Кюрдистан се простира приблизител-но на хиляда километра, а от север на юг – от 300 до 500 километра. Неговата обща площ съставлява приблизително 450 хиляди квадратни километра. Около 200 хил. кв. км. от тази площ се намира в границите на съвременна Турция (Северен и Западен Кюрдистан), не повече от

160 хил. кв. км. са част от Иран (Източен Кюрдистан), до 75 хил. кв.км. съставляват територии на Ирак (Южен Кюрдистан) и 15 хил. кв. км. вли-зат в състава на териториите на Сирия (Югозападен Кюрдистан).

Фигура 1Територията на етнически КюрдистанИзточник: http://www.krugosvet.ru/enc/istoriya/kurdy-i-kurdskiy-vopros, посетен на 18.12.2017 г.

6 7

Кюрдистан е етногеографска област в югозападна Евразия, в границите на която кюрдите съставляват абсолютно и относително мнозинство от населението.

В основата на наименованието стои коренът на думата „кюр“, която е с шумерски произход и означава „планина“. Наставката „ти“ означава принадлежността (към планината). По такъв начин названия-та „кюрди“ и „кюрд“ означават „планинец“, „планинци“, „хора от пла-нината“.

Съществуват и други тълкувания1 на етимологичния произход на кюрдските национални наименования. Западните съседи на кюрдите в периода ХХ – Х в. пр. н. Е. се наричали „лувийци“. За Кюрдистан те из-ползвали термина „Гондвана“, което означава „селска страна“. И до настоящия момент думата „гонд“ в кюрдския език се използва със зна-чението на „село“.

В периода 1300 – 600 г.пр.н.е. – по времето на разцвета на Аси-рийската империя, най-широката част от Кюрдистан се наричала Мада-ин, Мидия, от асирийското „мада“ – рудник, т.е. страна на рудниците. Тези названия придобили широко разпространение.

По време на управлението на арабските султани в средновеко-вието, се използвал терминът „белед – Екрат“, което означава „регион на кюрдите“.

Селджукските султани, говорещи на фарси, на официално ниво използвали топонима Кюрдистан със значението на „страна на кюрди-те“. След тях османските султани, в частност, Явуз Селим, често използ-вал топонима Кюрдистан със значението на правителство, провинция Кюрдистан. През 1848 и 1867 г., в Териториалните кодекси, провинция Кюрдистан била официално утвърдена. В периода на конституционна-та монархия, кюрдистанските региони били подразделени под пълно-мощията на депутатски представителства.2

Основателят на Турската Република, Мустафа Кемал Ататюрк, през 20-те години на ХХ век, в първите години на своето управле-ние, често издавал укази, инструкции, съдържащи думите „кюрди“ и „Кюрдистан“.

По основни етнически признаци, на първо място езикови таки-ва, кюрдската нация е твърде нееднородна. Кюрдският език се дели основно на две неравни групи диалекти, северен и южен, във всяка от които се е развил своеобразен литературен език. В първата – кур-

манджи, а във втората – сорани. Около 60 % от кюрдите, обитаващи Турция, Северозападен и Източен Иран, Сирия, отчасти Северен Ирак и Руската федерация, говорят и пишат на диалектите на курманджи (повечето с латински, а също и арабска азбука), а до 30 % (Западен и Югозападен Иран, Източен и Югоизточен Ирак) – на диалектите сора-ни (само арабска писменост). Освен това, сред кюрдите от особената етноконфесионална група „заза“ (ил Тунджели в Турски Кюрдистан), е разпространен езикът зазаки или димли (латинска писменост), а сред кюрдите в Керманшах, в Иран – родствения му гурани (арабска писме-ност). Върху тези езици и диалекти са се развили оригинални литерату-ра и фолклор.

Макар кюрдските езици и диалекти да имат своите граматиче-ски особености, понякога немалки, езиковите различия в кюрдската етническа среда не са толкова значими, че да изключат взаиморазби-рането, особено при устното общуване. Самите кюрди не придават та-кова голямо значение на различията, категорично не признават тяхна-та етноразделителна роля. В този смисъл, в пределите на една и съща страна, много от тях са двуезични – те знаят и практикуват и основния език на страната, в която живеят (турски, персийски или арабски).

Езиковото и регионално многообразие при кюрдите е предпос-тавено от вековното развитие на териториално и политическо разеди-нение, предизвиквано и усилвано от външни фактори.

Кюрдите имат свой национален език. Това е кюрдският, богат на диалекти, автономен по своята същност, със собствена граматика, лек-сика и азбука. На свой ред, от гледна точка на произхода си, принадле-жи към индоевропейското езиково семейство. Според някои източни-ци, от гледна точка на езиковата си структура, кюрдският най-вероятно е повлиян от езиците на съседните народи (арабски, турски, персий-ски), понеже повечето кюрди ги говорят като втори език. Кюрдският се дели на четири диалекта:

Лури: лаки, бахтиари, келхори и файли. Зазаи: близък до иранския диалект джорани, на него го-

ворят около четири милиона души. Северен курманджи: бахдинани, хакяри, аркази, шика-

ки, ботани, говорят ги около петнайсет милиона. Южен курманджи: аромани, ардалани, курани, мукри,

сорани, на тях говорят около шест милиона. Някои специализирани източници смятат диалектите зазаи и

лури за отделни езици, защото някои думи изцяло се различават от другите кюрдски диалекти. Можем да посочим следното географско разпределение на кюрдския език:

Кюрдите в Сирия, Турция, Кавказ, Средна Азия, също и 5% от

1Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 182Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 36

8 9

кюрдите в Иран и 40% в Ирак, говорят диалектите курманджи и бахди-нани.3 Част от тях говорят зазаи (на арабски „аз-зазаия“, като сред тях е известният род Заза в Сирия – изцяло алауитски). Алауити живеят в Турция (пет милиона), в Сирия (двеста хиляди) и Ирак (двеста хиляди). Трябва да имаме предвид, че диалектът зазаи напълно се различава от курманджи-бахдинани. Говорещите курманджи и зазаи в Турция, Кав-каз и Средна Азия пишат на латиница, а в Ирак, Иран и Сирия – на ара-бица и с персийската азбука. Напоследък правителството на региона Кюрдистан започва да насърчава жителите си да пишат на латиница.

50% от кюрдите в Ирак и 60% в Иран говорят диалекта сорани и пишат на арабица и с персийската азбука.

10% от кюрдите в Ирак и 35% в Иран говорят диалекта файли/ку-рани (Илам, Керманшах и Биджар в Иран; Ханакин, Мандали, Бадра и Гассан в Ирак). Тези диалекти са много близки до езика лури-бахтиари. Говори ги част от кюрдския народ. Броят на населението, говорещо лури в Иран, е около четвърт милион.

Кюрдите, говорещи курманджи, бахдинани и зазаи, не разбират говорещите сорани и файли, но разбират втори език. Дори и говорещи-те сорани и файли не се разбират лесно.

Изводът е, че кюрдският, като език се пише с букви от латинска-та, арабската и персийската азбука.

Но това са диалекти, които се различават до такава степен, че често биват определяни като различни езици, а не като отделни диа-лекти.

Кюрдите в Ирак и Сирия използват арабската азбука, кюрдите в Иран използват персийски език, кюрдите в Турция и в бившия Съветски съюз използват турска лексика.

Кюрдският език е ирански език4, който се говори в областта, на-речена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Си-рия и Турция. Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропей-ското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджски, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозапад-ния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.

В Ирак кюрдският е официален език.5 Същият език се използва и от част от кюрдското население в Турция, Сирия и Иран. В Иран, макар и да се използва в местните медии и вестници, не се позволява да се използва в училищата6. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език.

В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски, отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с из-вестни ограничения. В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се изполва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната. Освен множество частни теле-визионни канали, излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език. В таблица 1 (При-ложение 1) от настоящата разработка са посочени отделните системи на приложение на кюрдската азбука и произношение. От таблицата се вижда, че писменото използване на кюрдския език се осъществява в три различни писмени системи на приложение. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, като в Ирак се употребя-ва и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбу-ка. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Към настоящия момент съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която да се основава на ISO-8859-1.

Самите кюрди не могат да бъдат считани за единна и хомогенна общност, а различията между тях в политическо, идеологическо или чисто кланово отношение, водят до остри противоречия, които през годините често са прераствали и в открити сблъсъци.

Основната разлика преди всичко се състои в това, че мнозин-ството от кюрдите, живеещи в Сирия и Турция, говорят на диалекта курманджи и пишат с латински букви. В същото време, по-голямата част от техните братя в Ирак и Иран говорят наречията сорани или па-левани и използват персийски модел на арабицата. Съществуват и мал-ки групи, които говорят некюрдските езици зазаки и горани.

Езиковите различия се допълват и от политически такива. Кюрдите от Турция и Сирия са доминирани от идеологии с анархо-ко-мунистически произход, като по време на Студената война поддържат близки отношения със СССР, докато тези в Ирак като цяло са по-близ-

3Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 104 4 По: Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî, NEFEL, Stockholm, 2002, http://www.nefel.com/epirtuk/pdf/, посетен 01.04.2018 г.

5 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 1016 Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî, NEFEL, Stockholm, 2002, http://www.nefel.com/epirtuk/pdf/, посетен 01.04.2018 г.

10 11

ки със САЩ. В по-ново време, когато вече съществува партиен плура-лизъм сред кюрдските общности, политическите предпочитания като цяло се определят на езиково-кланов принцип. Друга основна разлика се състои в това, че докато кюрдите в Ирак могат да бъдат счетени за националисти и имат претенции за независима и суверенна държава, то тези на изток от тях, предпочитат разширена автономия и равноп-равие в рамките на една потенциална сирийска федеративна система.

Изследователите подкрепят становището7, че голямо значение за създаването и поддържането на кюрдската квази-държава в Ирак има чуждестранната помощ. Факторът „външна помощ“ за региона на Кюрдистан с времето създава нови форми на легитимност и влияние на страната в качеството ѝ на квази-държавнически институт.

От 2003 г. регионът на Кюрдистан се е утвърдил в централното правителство и развива търговски, инвестиционни и политически връз-ки с регионалните и чуждестранни правителства.

Така формирания преход има положителни и непредвидени по-следици за отношенията между кюрдите и държавата. По-голямата сложност в регионалната политическа икономика изисква нови форми на компромис с централното правителство на Ирак. Кюрдският регион може да се превърне в отделен политически субект, който предизвик-ва Багдад; обаче, ползите от помощта и логиката на квази-държавност-та гарантират, че тя ще остане част от Ирак.

Стотици хиляди кюрди са убити под тираничния режим на Сад-дам Хюсеин. По сведения на изследователи8, около четири хиляди кюрдски села са унищожени в Иракски Кюрдистан. Предавани отново и отново от световните сили, кюрдските етноси, особено тези, насе-ляващи мащабните територии на Кюрдистан, и в частност – Иракски Кюрдистан, са били подложени на перманентен терор и агресия, с ос-новна цел да бъдат лишени от възможността да устроят собствено и независимо държавно управление.

Впоследствие се развива феноменът, известен като „кюрдското чудо“9, съчетаващо древната мъдрост и съвременния икономически гений, което прави кюрдската страна в тенденция едно от най-проспе-риращите места на земята.

Много експерти прогнозират, че тази страна скоро ще бъде най-новата държава в света. Получава се амалгама от агония и реши-телност, ужас и гениалност, един от най-забележителните исторически и регионални близкоизточни фактори на нашето време.

§ 2. Религиозен плурализъм

Ролята на религията в съвременното кюрдско общество се счита за относително слаба, особено в сферата на националната идентифика-ция. Внушително мнозинство от кюрдите са мюсюлмани – сунити (75 % от всички кюрди), но сунитската ортодоксия е както фундаменталист-кия ислям – малко популярна.10 В недалечното минало традиционно влиятелни са били дервишките (също сунитски) религиозни вярвания накшбенди и кадири, като към настоящия момент тяхното влияние е сравнително малко. Шиитите в по-голямата си част са привърженици на шиитските вярвания ахл-и хакк или али-илахи, живеят основно в Турция, като там са известни под общото събирателно наименование „алевити“. Те съставляват 20 до 30 % от кюрдскоезичното население.

Съвременните изследвания11 разделят религията в Кюрдистан на четири основни клона: Езиди, Ислям, Али-халк, Парсизъм.

Езидизмът (известни като: езиди, йезиди, язиди) е древнокюрд-ско вероизповедание, което черпи своето начало още от средновеко-вието. То включва в своето съдържание някои моменти от християн-ството и исляма. Първоначално езидите били известни също така като да-сени. Според убежденията им, езидите се явяват избрани. Но тази елитарност преминава и се предава само по наследство. Самата дума „езид“ произхожда от персийската дума „изед“, която означава „бог“.

Духовенството на езидите се класифицира в 6 групи: Шейхи – носят бели дрехи и бели чалми, явяват се висши носи-

тели на святост.Пири – носят черни дрехи и черни чалми с червени ленти. Те се

считат с по-нисък произход, в сравнение с шейхи.Кавали – събират данъци и дарения.Факири – бедното духовенство.Кочака – предсказват бъдещето, служат в храма на Ади. Тези

служители също са фараши, като същите изпълняват функциите да па-лят огньове на светите гробове, факраи – които помагат при обслуж-ването на храмовете, като същите са вдовици или неомъжени жени. Тяхните предводителки носят названието „кабана“.

7 Denise, N., The Kurdish Quasi-State: Development and Dependency in Post-Gulf War Iraq (Modern Intellectual and Political History of the Middle East), Syracuse University Press, 2010, р. 188 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 89 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 300

10 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 387 11 Palmer, M., St. Burgess, The Wiley-Blackwell Companion to Religion and Social Justice, Wiley, 2012, p. 405

12 13

Мюриди – намират се на разположение на шейховете и пирите. Езидите са известни със своята изключителна консервативност.

Те не предприемат промени в никакво отношение – нито в начина на обличане, нито в отговорностите и убежденията на която и да било тях-на каста.

Ислямът се изповядва в по-голямата част на Близкия Изток. При поклонниците на исляма съществува особен институт на духовни на-ставници – сейиди. Те са потомки на дъщерята на пророка Мухамед, Фатима и неговия зет Али. Ислямът в Кюрдистан се изповядва и от шей-ховете, и от молещите се върху килим.

Али-халк (али – илахи) се счита от експерти12 за ислямска религи-озна секта. Нарича се още „али – илахи“, което означава „последова-тели на истината“.

Още в далечното минало, тази група кюрдско вероизповедание е била преследвана от мюсюлманските власти и духовеството в Близ-кия и Средния Изток. Това била причината сектата да се организира като закрита и тайна организация. „Хората на истината“ провеждали тайна пропаганда на своето духовно учение.

Али-илахи считат, че Али е едно от седемте въплъщения на Бога. Божеството се съпровожда от четири ангела, представляващи отделни негови (на Бога) качества.

Парсизмът е вероучение, което било проповядвано от пророка Зороастър. Свещенната книга на парсизма е Авеста. Тя има два вариан-та на изпълнение. В първия вариант е сборник с молитви на авестийски език. При второто изпълнение, Свещената книга е сборник на тези ней-ни части, които са в първия вариант, но разположени в тяхната после-дователност, удобни за изучаване, а не за четене при богослужения.

В основата на парсизма е положена идеята за „седемте божест-ва“. Според преданието Ахура-Мазда сътворил шест низши божества с помощта на Светия Дух, които Зороастър е обучил. След това с Аху-ра-Мазда те сътворили седем божества, а след тях и седем творения.

Кюрдите заза се обединяват от общото наименование ахл-и хакк. В Иран шиитите обитават околностите на Керманшах. Особена етноконфесионална група образуват кюрдите езиди (до 200 хиляди). Същите изповядват особен култ от синкретичен характер, обединяващ в себе си, освен елементи на юдаизма, християнството и исляма, но също и някои древноизточни вярвания. Езидите живеят предимно в Турция, Сирия, Ирак и в Задкавказието.

Сред кюрдите се отбелязва висок естествен прираст на насе-лението – около 3 % годишно. Последното обстоятелство е довело до значително увеличаване числеността на кюрдския етнос в последните десетилетия.

Кюрдите са заселени неравномерно в обитаваните от тях стра-ни. Най-много са те в Турция (около 47 %). В Иран кюрдите са около 32 %, в Ирак – около 16 %, в Сирия – около 4 %, а в страните от бившия Съвет-ски съюз – около 1 %. Останалото кюрдско население живее в рамките на кюрдската диаспора.

В рамките на обозримия исторически период етническият със-тав на Кюрдистан нееднократно се е сменял, поради многократните катаклизми, случващи се върху неговата територия. Тези изменения продължават и днес.

Събитията през септември 2016 г. в земите на съвременен Кюрдистан включват приблизително 30 милиона или повече кюрди, които са най-внушителната (като численост) нация в света без собстве-на независима държава. Желанието на много кюрди за независимост, или поне културна и дори политическа автономия, довежда до почти непрекъсната серия от кюрдски бунтове. Именно създалата се в тази връзка ситуация, е известна сред научните среди13 на политическите анализатори като кюрдски въпрос или кюрдски проблем. В религио-зен аспект изследователските заключения формират становището, че кюрдите в по-голямата си част са умерени мюсюлмани в полза на ра-венството между половете и също са изключително проамерикански настроени.

Религиозният плурализъм на кюрдите се изразява в разделяне-то на три основни групи: мюсюлмани, язиди и Религиозна общност на Хората на истината или групата Али Илахи.14 Мюсюлманите са преоб-ладаващото мнозинство. По-голямата част от тях са сунити и принад-лежат към шафаитското религиозно учение. Има, обаче, и друга група – шиити, които се наричат кюрди „файлити” и живеят в Турция, Иран и Ирак. Някои от тези шиити в Турция и Иран престъпват нормите във вярванията си, отклонявайки се постепенно от исляма и формирайки своя религиозна общност – „ хора на истината” (Али Иляхи).

Язидите са религиозно малцинство (язидите са почти 100% кюрди), изповядващо смесица от персийски зароастризъм, християн-ство, юдаизъм и ислям. Те са наричани от ислямистите „адвокати на дявола”. Смятани са за последователи на една от най-старите религии на земята, мненията за която са противоречиви. Някои отнасят произ-

12 Palmer, M., St. Burgess, The Wiley-Blackwell Companion to Religion and Social Justice, Wiley, 2012, p. 405

13 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 1614 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 289

14 15

хода ѝ към град Яздем, чиито жители вярват в съществуването на бог, наречен Язид или Яздан. Други отнасят произхода ѝ към мюсюлман-ския учен Ади ибн Масафир ал-Умауи, като след смъртта му язидите се отклоняват от принципите на исляма. Полковник Амин Сами ал-Гам-рауи не приема това, защото язидите съществуват още преди поява-та на исляма. По негово мнение, това е общност, принадлежаща към манихейското религиозно учение, чиито корени са в зороастризма. В него вярват жителите на по-голямата част от кюрдските райони. Язиди-те вярват във всички религии, поднасят телешки курбан към слънцето, покланят му се на изгрев и залез. Един от най-големите грехове за тях е да се женят за друговерци. Не се обръщат към никого с думата „бра-тко”, освен към хората от тяхна религиозна общност. Към другите се обръщат с думата „приятелю“. Религията им е специфична и включва вяра в сатаната, при забрана да се произнася името му, избягват думи с буквите „ш” и „т”. Вярват в съществуването на „Бога на огъня” и „Бога на мрака”. По отношение на книгите – имат свещена книга Раш (на кюрдски означава „черен”) и свещена книга Джилве, по-почитана от Раш, защото съдържа древни вярвания. Основният им религиозен център е в Лалиш, на юг от Дахук, в Северен Ирак.

Мюсюлманите погрешно считат, че почитаният от язидите цен-трален ангел, Малик Тавус, ангелът – паун, се отъждествява с Дявола. Те ги възприемат като дяволопоклоници.

Религиозната общност на „Хората на истината“ или групата Али Илахи се смята за най-странна, поради своите вярвания. С появата на исляма, този народ открива своята златна възможност, когато започ-ва прекомерно да разкрасява връзката си с имам Али ибн Аби Талиб и стига до обожествяването му. Утвърждават това, казвайки: „Наши-ят господар Джибрил се въплъти в образа на Дихйа ал-Калби15”. Това е знак, че е възможно духът да се проявява в материално тяло. Допуска се Всевишният Аллах да се въплъщава във физическия облик на имам Али ибн Аби Талиб. Тази общност надвишава пределите на традицион-ните религиозни вярвания с твърдението, че Пророкът Мохамед из-праща на човечеството водач от страна на имам Али. Те проповядват, обожествявайки със слънцето, че Али се възнася на небето, докато не се слее със слънцето. Това означава, че на земята няма негов гроб. Ос-новният им център е в Карманшах, в кюрдски Иран и в Ханакин, в Ирак, на изток от Багдад. Сред обичаите им е да не подстригват мустаците си и да живеят като отделни общности в скалистите планини, в страх от нападение или изчезване.

Географското разпределение на вярванията на кюрдския народ ги класифицира в следните групи: Последователите на сунизма са 70% от кюрдите в Иран и Ирак, 80% в Турция, 90% в бившето съветско прос-транство и 90% в Сирия. Шиитите дванайсетници са 30% от кюрдите в Иран, 10% в Ирак, 20% в Турция. От кюрдите в Сирия 10% са алауити. Мал-ко на брой алауити живеят в иракски Кюрдистан.

Значима част от религиозния плурализъм при кюрдите се съдър-жат в техните традиции, практикувани обичаи и вярвания. Кюрдите имат специфични народни обичаи, в които религиозният или свързан относително с религията обред, заема главно място. Най-важната своя молитва те произнасят, стоящи на колене, с лице към слънцето. Тя гласи следното: „Първо помогни на 72 народа в света, а след това – на мен.“. Тази кюрдска молитва може да се счита за най-великата общо-човешка молитва.

Върху съдбата на кюрдите влияе не само противоречивото отно-шение към тях от страна на турците и персите, но и неприемането им от страна на християните, които ги считат за „зли“.

Изследователи на кюрдския народностен бит и култура посоч-ват16, че кюрдите са изключително гостоприемни. Обичай при кюрдите е да осигурят на госта си толкова време в дома си, колкото той самият пожелае да се задържи.

Съгласно кюрдските закони, жилищата се разделят на мъжка (гостна) и женска половина. Покъщнината в селските кюрдски домове е изключително скромна. Върху пода има килим и подложки, до стена-та – сандък с дрехи и одеала върху него, до огнището – посуда. Къщите са направени от камък, без прозорци, с отвор в центъра на покрива, от който излиза димът от огнището. Същото се счита за свещеното място в дома. Синът, който е построил нов дом за собственото си семейство, взема огън за своето огнище от родителския дом. Дъщерята, омъж-вайки се, се прощава с родния дом, обхождайки около огнището.

§ 3. Социална диференциация и родовоплеменна идентификация

По отношение на социалната диференциация и родово-племен-ната идентификация на кюрдите, е особено съществена тяхната на-родопсихология и чувство за националност. Те притежават отличител-ни национални черти. Всички изследователи се обединяват около мне-нието, че кюрдите са изключително свободолюбив народ, признателни

15 Дихйа ал-Калби е близък сподвижник на Пророка Мохамед. Освен че изпълнява мисия-та да предаде ислямското послание на византийския император Хераклий, той е описван като твърде обаятелен младеж, с чийто образ Джибрил (архангел Гавриил) се явявал на Пророка. - Б. авт.

16 Kreyenbroek, Ph. G. (Editor), Christine Allison (Editor), Kurdish Culture and Identity, Zed Books, 1996, р. 104

16 17

са, ценят благородството и доблестта. Те са общителни и дружелюбни в отношенията си, славят се с храбростта си и буйния нрав.

Изследователите17 на кюрдското общество отбелязват в кюрд-ската племенна общност две ясно различими части – постоянна и непо-стоянна. Непостоянната част се формира от чуждестранни елементи, които се опират на едно или друго племе. В този смисъл, изследова-телите често са затруднени да дадат точна оценка на тяхната числе-ност. Постоянният състав на племето, обаче, неговото ядро – това е семейството, включващо и родствената обвързаност със семейството на главата на племето. Както домът на агата се отличава от останалите селски домове, така шатрата на вожда се отличава със своите размери от намиращите се около нея в няколко реда шатри на останалите се-мейства от племето. Тук се провеждат събрания, там биват упътвани чужденците, търсещи гостоприемството на племето.

Вождът идва на власт по различни начини, основните от които са три:

Предаване на властта по наследство; Избиране от племето; Назначаване от властта.

Придобиването на мястото на вожд по наследство се опира на силата на обичаите и традициите, подхранвани от привързаността на племето към наследствения вождизъм. В кюрдските племена, властта на вожда се е предавала по наследство, според правото на старшин-ството. В случай на смърт на предводителя на племето, за негов прием-ник се считал най-възрастния и близкия от родствениците му. Узурпаци-ята на властта се е считала за изключено (по принцип) явление.

• Кюрдската знатна класа още в предишните векове се разделя на пет категории:

1. Молла-заде – потомци на известни със своята ученост и праведен живот молли. (В Ербил това са хейдери, по-томци на мулла Хейдер, в Ревандуза – хилани-заде, по-томци на молла Омар-ефенди от племето хилани. Мол-ла, който няма свои потомци от тези молли, получава названието нив-молла (полу-молла).

2. Шейх-заде – потомци на шейховете.3. Бек-заде – могъщи знатни семейства. Такива, както ро-

довете на емирите на Бутан и Ревандуза, Паша Бабан в Сюлеймания и др..

4. Ага-заде – глави на малки племена.

5. Завех-дар – принадлежащи към семействата на светии-те.

Ролята на властта и положението на вожда в кюрдската родо-во-племенна организация нагледно може да бъде представено по при-мера на видния ръководител на кюрдското освободително движение в Ирак, шейх Махмуд Брзанджи (1880 – 1956). Шейх Махмуд, вожд на кюрдското племе барзанджи, един от главните ръководители на на-ционално-освободителното движение на кюрдите в Ирак през 1918 г. – 1932 г., за когото известният арабски историк, Абд ар-Раззак ал-Хасани, пише: „Знаменитият шейх Махмуд олицетворява в себе си кюрдския проблем, а кюрдският проблем – това е самият шейх Махмуд.“

Показателна е силата на властта, с която е известен шейх Махмуд и формите на контрол, които той упражнявал върху подчинените му територии.

Преди всичко, политическата власт на шейх Махмуд определяла и неговото материално положение. Семейството на шейха произхожда от двама братя, учени – теолози, които дошли в Кюрдистан от Иран 600 години по-рано. Благодарение на своя произход (шейх Махмуд произлиза от рода на самия пророк Мохаммед) и светите традиции, семейството съхранило своето положение на духовни ръководители. За това спомогнало и обстоятелството, че непосредствен основател на по-сетнешната наследствена линия на семейството се считал Кака Хама, почитан в Сюлеймания като светия.

По време на управлението на бабани шейх Барзанджи стояли в страни от политиката. Тяхното богатство постепенно се увеличавало, за сметка на подаръците (във вид на земи, къщи, особено от самите бабани). В периода на политическа неустойчивост, последван от при-ключване на управлението на бабани, бащата на шейх Махмуд, шейх Сайд, активно се включил в борбата и установил властта си в района на Сюлеймания. Противниците на Сайд се опитали да го свалят от власт, като организирали неговото призоваване в Стамбул от султан Абдул Хамид ІІ. Султанът, силно опасяващ се от придворни интриги, често предпочитал да търси подкрепа от „аутсайдери“, и, от гледна точка на шейх Сайд, тяхната среща била много успешна, значително усилваща неговото положение. Независимо от това, през 1909 г., Сайд бил убит от турците за „сепаратистки намерения“. Неговата власт наследил си-нът му шейх Махмуд.

Махмуд енергично продължил политиката на своя баща. В Южен Кюрдистан в същото време се възцарила анархия. Обезлюдени били големи територии. Древните търговски и поклоннически пътища се контролирали от хамавенди, които успешно се противопоставяли на големите османски наказателни експедиции. Скромната, при бабани, 17 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran,

Syracuse University Press, 2005, р. 84

18 19

икономическа власт на семейството на Барзанджи, постепенно се усилвала. Възможностите на турската практика за регистрация на зе-мята, особено след издаването през 1858 г. на земеделския кодекс, били използвани от тях в пълнота. Ползвайки се от подкрепата на сул-тана, шейховете закупували от правителството земя на ниски цени и по този начин придобили контрол над много села. Главният източник на доходи, направил възможни такива сделки, била собствеността върху пазара на Сюлеймания. По този начин семейството на шейха станало един от тримата главни земевладелци в района. Действително, без ог-лед на почти непрекъснатото разширяване на собствеността, цялото семейство на шейха владеело сравнително малко количество земя, в сравнение с бекзаде от племето джафаи по името на Ха-сан-бек Халаб-джи. Политическото върховенство на шейх Махмуд възникнало непо-средствеено от икономическото могъщество, докато земевладелието съставило необходимата икономическа база за неговата политическа дейност.

Успехът на шейх Махмуд бил обезпечен и от неговия произ-ход (като потомък на Пророка). Освен това, семейството на шейха се считало за надарено със свръхестествени способности (получени от „светия“ прародител Кака Хами), чрез които то създавало амулети, „предпазващи от куршуми и ножове“. В годините на своето управле-ние Махмуд бил обкръжен от група последователи – телохранители, напомнящи по своята форма и функции на пиштмалите от джафските бекзаде, но набирани по различен начин. (Когато младият човек, обър-кващ се в племенна вражда, или по друга причина, е принуден да ос-тави своето село, род и племе, единственото спасение той виждал в присъединяване към феодален вожд от типа на шейх Махмуд. Осигу-рявайки по този начин, собствената си безопасност, той се превръщал в последовател на този вожд и в замяна на това – служещ в неговите лични полицейски сили. Така около шейха се събирала група зависещи от него хора, които той можел да използва като сила за контрол над принадлежащите му села, а също и за подчиняване на някои по-низши вождове.)

Нерядко борбата за ръководство на племето или на цялата община придобивала много остър и ожесточен характер. Така, в на-вечерието на Втората световна война, езидската община в Ирак се възглавявала от саид-бек. Той често нарушавал религиозните закони, присвоявал средства, предназначени за храма на шейх Ади, прикривал от правителството истинската сума на своите доходи. С цялото свое поведение Саид-бек настроил против себе си езидските предводители, които издигнали за поста религиозен главнокомандващ своя кандидат Хусейн-бек, произхождащ от семейство Мира. Същият бил поддържан

от вождовете на племената хабабити и бейт халти, от агата на племето хамбат, от вожда на племето махиркан, от вожда на берани и от глава-та на племето москури.

През 1931 г. в гр. Мосул се събрал езидският управляващ елит (духовни предводители и вождове на племена). На съвета присъствал също така английският върховен комисар на Ирак, Френсис Хъмфри. Макар и с помощта на подкуп, шантаж и обещания, Саид-бек успял да внесе разкол в редовете на противниците си, да привлече някои от тях на своя страна и да запази за себе си поста на емир.

• Най-известните кюрдски племена формират следната класификация:

Хамавенд Бабан Сорани Харки Мукри и билбаси Арделан Авроман Келхор, гурани, сенджаби Племената от Северозападен Кюрдистан Племената от Източен Тавър

• Племенна група ДжафаиНа територията на Югоизточен Кюрдистан има няколко племе-

на. Най-многочислена и древна, е групата на племената джафаи. В на-чалото на ХVІІ век това племе било причина за раздора между Турция и Иран. По това време, повечето от джафаите живеели в района на дже-ванруд в Иран и били подчинени на властта в тази провинция. Развитие-то на племето предизвикало завистта на техните съседи. Разприте, в краен резултат, прераснали в голяма племенна война.

Днес джфаитската племенна конфедерация се подразделя на три групи племена. Първата група е най-многочислена и се намира на територията на Югоизточен Кюрдистан и носи названието джаф-мура-ди. Втората група се нарича джеванруд, а третата – керманшах.

• Племето ХамавендиСпоред преданията, номадските скотовъди от племето хама-

венди, се преселили в Южен Кюрдистан, идвайки от Северозападен Кюрдистан. Те ограбвали керваните, преминаващи между Турция и Иран. Безкрайната вражда между двете страни (Иран и Турция) създа-

20 21

вала благоприятни условия за това – дейността против едната от дър-жавите намирала тайна подкрепа от страна на другата държава.

В началото на ХХ век, по-голямата част от племето преминала към уседнал начин на живот и се заела със земеделие. Процесът на преход към уседналост продължил и след Втората световна война, но племенната политическа организация на хамавенди запазила своето значение, като и днес някои от чертите на старата племенна система са очевидни.

Общата численост на племето хамавенди е 10-15 хиляди души. Политическата структура при това племе се основава на по-отчетливо деление на наследствени секции. На наследствените сегменти, започ-вайки от едно село и завършвайки с максимална наследствена група, се придава политическо значение. В това племе няма единен вожд. Въпросите, които касаят цялата група, се обсъждат и решават в съве-ти, състоящи се от ръководителите на четирите първични клана. Все-ки от тези кланове се дели на по-малки племенни групи, завършвайки на ниво на отделното село. Вождът на всяка от тези групи се назовава „ага“. Всеки от четирите клана се нарича „тире“.

• Племето БабанОт втората половина на ХVІІ век, в Югоизточен Кюрдистан започ-

ва историята на известния кюрдски род бабан. Първият бабан бил Факи Ахмед. Неговият син, Баба Сулейман бил вече облечен с власт, а вну-кът – Сюлейман-бек се ползвал с огромен авторитет в целия Шахризар. През ХІХ век бабанските емири изиграли съществена роля за консоли-дацията или отслабването на властта на багдадския паша. Последният автономен управител на Багдадския емират бил Ахмед-паша. В про-дължение на една година той създал блестяща войска по европейски образец. През 1847 г. багдадският управител Неджиб-паша нанесъл по-ражение върху воиската на Ахмед-паша, което поставило началото на падението на бабанската автономия. В днешно време, в Югоизточен Кюрдистан живеят многочислени потомци на бабанския род.

• СораниВ края на ХVІІІ век, на територията на Югоизточен Кюрдистан, се

установила властта на князете от рода реванзи (ревандузи). Тази тери-тория приела названието Сорани. В навечерието на Втората световна война, върховен управител на племенната група сорани бил Мир Хамид Амин-бек, известен като пряк потомък на ревандузките князе. В соран-ската племенна група влизат два аширета (клана) с наименованията: балик и дергала. Управляващият род на соранската племенна група е немногочислен.

• Племенна група ХаркиХарки е най-голямото номадско племе в югоизточен Кюрдистан,

икономиката на което се базира изключително на пасбищно стопан-ство. Независимо от това, че в периода на номадското скотовъдство, племето харки се разселва в обширни територии, цялата племенна гру-па, която съставлява повече от 2 хиляди шатри, се намира под контро-ла на върховния вожд. Характерна черта на племето е извънредната смелост. Те през цялата зима живеят в своите черни шатри и пътешест-вениците разказват множество невероятни истории за удивителната суровост на техния живот, за лишенията, с които те се сблъскват.

• Мукри и билбасиВ североизточен Кюрдистан най-многочисленото племенно обе-

динение е мукри. Техните поселища са разположени на търговските пътища между Иран и Ирак, което е обусловило трайните им икономи-чески връзки с двете държави. Мукристан се препитавали от безконеч-ните нападения над различни номадски племена.

Конфедерацията на билбасите обединява пет племена: мангур, мамаш, пиран, синн и ремки.

Названието „мукри“ произхожда от едноименната племенна група, по-рано част от шахрезурската група бабан. Изследователят Ше-реф-хан Битлиси посочва, че първите управители мукри свързвали своя произход с бабанските управители.

В годините на Втората световна война се създали благоприятни условия за самоуправление на кюрдския район, и през януари 1946 г., в Мукрински Кюрдистан била провъзгласена кюрдска автономна област с център град Мехабад (Иран).

• АрделаниНа юг от билбаси и мукри живее кюрдското племе с название ар-

делан. В по-старо време тяхната роля в историята на Кюрдистан била по-значима, в сравнение с тази на мукри. Шереф-хан Битлиси спомена-ва управителите на могъщия арделански аширет, редом с хакари, со-рани и бабани.

Арделанските вождове управлявали своите територии незави-симо от началото на ХVІ век. Те дори секли собствени монети. Властта им се разпростирала върху много обширни територии. Своята незави-симост арделанските ханове запазили няколко века. Един от иранските шахове ги направил валии, т.е. губернатори. Васалите на иранския шах подкрепяли същия с военни контингенти и участвали във войните на Иран – дори предимно като съюзници и по-малко като васали.

Управляващият род на арделанския аширет разпростирал своя-

22 23

та власт на север, до владенията на мукринските племена, на запад – до владенията на ревандузкото кюрдско княжество и на юг – до джафския аширет. От последните валии на Арделан най-известен бил Аманулла хан. Той управлявал Арделан в продължение на първите две десетиле-тя на ХІХ век.

След установяване господството на Каджарите, главата на аши-рета Хосров-хан се жени за дъщерята на Фатк Али-шаха – Валийе-ха-нъм, с което още повече усилил позициите на Арделан. След смъртта на мъжа си, Валийе-ханъм управлявала целия Арделан. Впоследствие княжеството било подчинено на представителите на каджарската ди-настия.

• АвроманВажна роля18 в Иран и Ирак, наред с джафаи, имат кюрдите от

племенния аширет хаураман. Те живеят на западната граница на севе-роизточен Кюрдистан. Аширетът представлява самостоятелен клон от племенната конфедерация гуран. От околните кюрди те се различават по език - диалектът гурани на кюрдския език, но също и особено по начина на обличане. Обединението се разпада на две племена: лухун и тахт, като последното на свой ред се подразделя на хасан сани, ба-храм-беки и мустафа сани, назовавани според имената на предците на управляващите семейства.

Преди Първата световна война, в продължение на няколко го-дини, отношенията между лухунските кюрди и турските погранични гарнизони били особено напрегнати. Често се случвали ожесточени и кръвопролитни стълкновения. По време на едно от тях, турците унищо-жили едно от най-големите лухунски села, Носуд, явяващо се резиден-ция на техния вожд Джаффар султан. Местните кюрди от селата Биара и Тавели, намиращи се непосредствено до границата, решили сами да се договорят с вожда на племето лухун. Лухунските вождове успели да разширят своите владения и в Иран – в района на Пасва, на югоизток, където също говорели гурани.

Срещу иранските лухунски села от иракска страна, четири села били заети от бахрам-беки, а осем села по-на север – от хасан сани. Главно село на бахрам-беки е Дизли, а на хасан сани – Шахр-и-Хевра-ман, споменато в Зохабския договор от 1639 г. Що се отнася до муста-фа-сани, то те се заселили по-далеч на изток и нямат владения в Ирак. Племенният аширет Бекзаде хаураман, за разлика от други управлява-щи Кюрдистан, нямат в своето произхождение връзка с пророка Му-хаммед. Тяхната генеалогия започва с принца на легендарната иранска

Кайянийска династия Тахмурат, който след смъртта на Александър Ма-кедонски бил назначен за управител на Хаураман.

Интересно е да се отбележи, че от Хаураман произтичат накш-бандииските шейхове. През 1921 г. главен орган на муршивските пле-мена били двамата внуци на шейх Усман – шейх Али Хусам уд-Дин от племето тавели и шейх Ала уд-Дин – от Биари. До началото на Втората световна война числото на хаураманските села достигало до 70.

• Келхор, гурани и сенджабиВ крайната южна територия на североизточен Кюрдистан живе-

ят кюрдите от полууседналото племе келхор. Тяхна резиденция е град Гилян.

До 60-те години на ХІХ век, част от племето келхор водели усед-нал начин на живот, а друга част – номадски. Племето келхор обединя-ва около 25 рода. Най-многочислени сред тях са следните: халди, шиан, сиасиа, каземхан. В средата на миналия век (ХХ век), общата численост на племето келхор била приблизително 50 хиляди души. Някои родове, които произлизат от племето келхор, създали свои постоянни зимни и летни поселения. Значителна част от уседналите представители на племето келхор, изгубвайки земята и животните си, били принудени да станат пастири, слуги или да работят чужди земи като изполичари19.

В навечерието на Втората световна война, освен земеделие и скотовъдство, отделни групи от племето се занимавали и с добив на въ-глища. На пазара курдите келхор изнасяли зърно, кожи, вълна, масло, килими и др.. Търговският път, преминаващ от Иран към Ирак, спомо-гнал за разпада на селското стопанство и за включването на кюрдите от племето келхор в търговските отношения. След края на Втората све-товна война тяхното икономическо положение станало изключително тежко.

Сред вождовете на племето келхор най-известни са Дауд-хан и Аббас-хан.

Племето гуран живее в западната част на областта Керманшах. Към днешно време тяхната численост намаляла до приблизително 5 хи-ляди семейства или 30 хиляди души. Територията на техните поселения се простира на север от главния път от Керманшах към иранската гра-ница, включвайки склоновете на планината Кухи-Шахан Дилаху. Главна

18 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 141

19 Изполицата е договор за наем на земеделска земя, при който наемателят (изполича-рят) се задължава да дели реколтата (плодовете) с наемодателя. Наемодателят се пое-ма задължението да предостави земята и семената, а изполичарят – да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаема наетата земя. До-говорът се прекратява в края на текущата земеделска година, а правото на изполица не може да се наследява.

24 25

резиденция на гураните е град Гавера, разположен на 60 км западно от Керманшах, в долината на река Зимкан. Кюрдите от племенната група на гураните са предимно уседнали земеделци, а в по-далечното минало са били известни със своята войнственост. По мнение на изследовате-лите, гурани са изключително интересно племенно обединение, което има собствена лирическа и епическа поезия и много интересни вярва-ния. Гураните и родствените им племена се утвърдили като много до-бри земеделци и градинари.

Аширетът на племето сенджаби бил образуван въз основа на обединяване на племена, говорещи на различни диалекти и живеещи главно в източен Кюрдистан. Организацията на тази племенна група ясно показва, че кюрдите допускат обединение на родове от различни племена, разпадащи се впоследствие по различни причини. В района на Махидашт, където живеели кюрдите от племето сенджаби, преобла-давало наемното земевладение. Там нямало вакъфски земи, но имало много държавни и частни такива. Преходът на сенджаби към уседнал начин на живот към средата на ХХ век все още не бил завършен. Пове-чето кюрди, преминали към уседнал живот, се превръщали в селяни, но малките участъци, които можели да обработват, не обезпечавали жизнения минимум, което принуждавало немалко сенджаби да оста-вят селото и да търсят работа в града.

• Племената от северозападен КюрдистанВ източната част на планината Тавър живеят група кюрдски пле-

мена, наричащи себе си с общото име ертуши. Към това племенно обе-динение изследователите причисляват племената: гирави, алан, хале-лан, хавушдан и ездинан. В днешно време, от същата племенна група най-известни са кюрдските племена шидан, пирани и еавдан. Също пле-мената шерефхан и мерзикан, и адиан и ша-кериан. Най-силна родова група сред тези племена, е мухтари.

Редица други уседнали племена влизат също в групата на племе-ната от северозападен Кюрдистан. Към тях се отнасят племената: гари-сан, джилиа и гоян. Близо до иракската граница живее племето кашур, а в областта на Хошаб – днешен Пакистан, живеят кюрдските племена гам-ниани, шемзикан и мехемди. Други кюрдски племена от тази група са: осман-беки, едманек, шевиан, миран, бакур и хейдери, бюрюкю и гюресин.

• Племената от Източен ТавърПланината Тавър, известна още и като Торос или Таурос, е пла-

нинска система в Мала Азия, простираща се от запад на изток по проте-жение на южния бряг на Средиземно море в Анадола, като хребетите

ограничават от юг Анатолийското плато. Тавър е общо наименование за няколко съседни хребети, разделяни от дълбоки прорези-разломи, долини, а на запад – и от езера.

Всяко лято по високопланинските пасбища на Източен Тавър се появяват много номадски племена, чието място на заселване е не-възможно да бъде посочено. Всяко племе, обаче, има своя територия пасбища, като племената разполагат своите юрти във вид на затворе-на група или няколко групи с численост от 30 до 100 семейства. Сред тези племена изследователите посочват като най-известни племената: гарсан (от тях родовете на шахине-амо, ха-беш и соран), батован (с известните родове на каабиле мехмет-фенди, мухтар сабри, мухтар хюссам, алий бовян, алий хасиан и мехмет-дегил, давудиан). Други из-вестни племена от същата кюрдска група са: дюдюран, тайян – кабиле тайян-е-решит и тайян-е-кере-ван, армени-варто (християнско номад-ско племе, говорещи на кюрдски език). Известни са още множество кюрдски племенни групи, населяващи тази планинска област, като по-казателна и за тях е пъстротата на религиозни вярвания, вътреплемен-ни противоречия и чести междуплеменни конфликти.

Проследяването на развитието на племенните общности от кюрдската народност формира извод за няколко специфични истори-ко-политически и социално-психологически характеристики, утвър-дили се в кюрдското племенно съзнание. Главните от тях са бързото активиране на родовоплеменните вражди и едновременно с това – устойчиво-интуитивно развитие на национално съзнание. Развитието на кюрдската култура, особено кюрдската литература и особено пое-зията, но също и политическата идеология сред кюрдското население, довежда в днешно време до изключителните постижения на кюрдско-то етническо осъзнаване, каквито са например успехите в битките про-тив Ислямска държава и резултатите от референдума за независимост в Иракски Кюрдистан. Кюрдското национално-ориентирано самосъз-нание има повече интуитивен (а не планирано-системен, например) път на развитие, но това е още по-значим аргумент в полза на наличието на историческата, социално-политическа и етническа потребност от на-ционална независимост за държавно развитие.

В проследяването на еволюцията на кюрдския национализъм Натали Дениз отбелязва20, че, противно на популярните теории, няма нищо естествено или неподготвено за кюрдската идентичност или кон-фигурацията, която кюрдският национализъм приема. По-скоро, кюрд-ският национализъм се оформя от развитието на националните държа-

20 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 188

26 27

ви в региона. Въпреки че кюрдските общности поддържат някакво спо-делено чувство за кюрдско отношение, Курдейти (мобилизирането на кюрдската идентичност) се преплита с много по-голяма поредица от идентичности в рамките на „политическото пространство“ на всяка кюрдска група. Различните понятия за включване и изключване проме-нят политическите и културни възможности на кюрдите да изразят своята етническа идентичност и отварят възможността за приема-не на алтернативни идентичности с течение на времето.

• Социално-икономически аспекти на диференциацияСоциалната диференциация в кюрдското общество, респ. в

кюрдските общности, е формирала своята визия в рамките предимно на социално-икономическите отношения. Характерно за същите е, че кюрдските райони на Турция, Иран, Ирак и Сирия се отличават с най-ниско развитие на икономиката, на социалните отношения и социални-те организации на обществото, а така също и по отношение на култур-ното развитие в тези страни като цяло, в сравнение с техните най-раз-вити райони.

Социалната организация на кюрдското общество отчасти съхра-нява архаичните черти на обичаи и връщащи се в миналото родовопле-менни отношения, в рамките на които се чувства феодалната система.21 Действително, в днешно време в кюрдския социум се случва бързо раз-миване на традиционните социални форми. В относително развитите райони на Кюрдистан почти не са останали родовоплеменни връзки.

Независимо от това, и в сравнително изостаналите райони на Кюрдистан в днешно време се наблюдава социално-икономически прогрес. Подкопават се икономическите позиции и намалява полити-ческото влияние на кюрдския светски и духовен елит, възникват и на-растват съвременните социални структури на търговската и промишле-ната буржоазия (градска и селска), както и работническата класа.

Измененията в кюрдското общество са създали база за устано-вяване на кюрдския национализъм като идеология, а също и като по-литика.22 В същото време, съхраняването на традиционните социални форми продължава да затормозява процеса на модернизация на това общество.

Традиционния елит на съвременен Кюрдистан, състоящ се от на-следници на феодално-клерикални и племенни кръгове, до сега се полз-ва със забележително икономическо и, особено, политическо и идейно влияние. Действително, сред съвременните кюрдски лидери, немалка

част са деятелите на демократичните и леви направления. Именно те създават преобладаващия климат в социално-политическата среда на кюрдското общество. Независимо от това, продължават да оказват влияние архаичните традиции, такива като религиозната разпра, пле-менния партикуларизъм и провинциализъм, съсловни и династически предразсъдъци, хегемонистки претенции и вождизъм. Оттук следват и такива негативни явления в обществено-политическия живот, като по-литическата неустойчивост, междуособните разпри и други.

Видимите характеристики на изостаналост в обществените от-ношения на кюрдите, в значителна степен произтичат от архаичния и слабопроизводствен като капацитет икономически базис, който в днешно време се намира в кризисно състояние на преход от старите докапиталистически форми към съвременните такива.

В кюрдското общество вече е настъпил упадък на номадското скотовъдство (със сезонни премествания, преди всичко „по вертика-ла“, през лятото в планинските пасища, а през зимата – в долините), което всъщност е било основата на традиционната икономика на селското население. Същевременно става изключително трудно при-викването към интензивните методи на водене на селскостопанското производство. Промишлеността и инфраструктурата са развити слабо в Кюрдистан и не създават достатъчно количество работни места за разорените селяни, занаятчии и дребни търговци. Лишените от сред-ства за съществуване кюрди се насочват към градовете в развитите райони на страните на обитаване, а също и зад граница. Там кюрдският пролетариат е зает преимуществено с неквалифициран и нискоквали-фициран труд, поддаващ се на особено силна експлоатация. Като цяло, кюрдските райони се явяват изостанала периферия във всички страни, разделящи Кюрдистан. Характерно е, че дори там, където в последни-те десетилетия се наблюдава значителен приток на нефтодолари (Ирак и Иран, нефтените богатства на които в значителна степен са разполо-жени в кюрдистан и в съседните им райони), е забележимо значително изоставане в развитието на кюрдските покрайнини в сравнение с тери-ториите, населени с водещите националности.

В самия Кюрдистан нивото на икономическо разивтие в раз-личните райони не е еднакво. До началото на 70-те години на миналия век бързо се развива икономиката на Турски Кюрдистан, както в цяла Турция, независимо, че от началото на 60-те години на миналия век тя достига по темпове на икономическо развитие Иран. След рязкото повишаване на световните цени на нефта през 1973 година, в изгодна позиция се оказват Иран и Ирак, а след това и Сирия. Макар, че кюрд-ските райони на Иран и арабските страни получават относително мал-ко изгоди от нефтения бум, потокът на нефтодоларите неколкократно

21 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 268 22 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 114

28 29

повишава тяхното благосъстояние.По такъв начин, на социално-икономическите отношения в съ-

временен Кюрдистан, са присъщи два главни проблема: преодоляване на изостаналостта като цяло и неравномерното развитие на отделните негови части. Неразрешимостта към настоящия момент на тези про-блеми влияе отрицателно върху процеса на национална консолидация на кюрдския народ и на ефективността на неговата борба за собстве-ните му национални права.

Когато непознат човек се появи в някое кюрдско селище, то, първото, което го питат, е как се казва, кои са неговите предци и от коя родовоплеменна структура произлиза. Подобна информация е от значителна важност за кюрдското общество, предвид обстоятелство-то, че от нея зависи отношението към самия човек. Едно е отношение-то, когато неговото име е прославено като знаменит воин, певец, поет, а различно – когато това е отношение към човек, за когото хората са казали, че той е лъжец, клеветник или крадец. Т.е., за кюрдите, името на човека е показател относно това какъв е той, защото произходът е определящ в кюрдското общество.

Отношението към знатните и богати родове, членовете на кои-то се славят с доблест, отговорност и състоятелност, е отношение на почит и уважение. Различно би било отношението, ако, новопоявил се кюрд, не може да обясни от какъв род произхожда, кои са неговите баща и дядо.

Като цяло, родствените отношения при кюрдите са изключител-но силни. При това, това се отнася и за близките, и за далечните род-ствени отношения и връзки.

Родословието при кюрдите се описва в следния ред: на първо място се назовава името на племето, след това – на рода, и накрая – името на семейството. Едва след това се поставя името, а ако е нужно, се представя и името на бащата, след това дядото, прадядото и т.н..

Както много страни в Близкия Изток, в Кюрдистан и до днес се съхраняват силни патриархални отношения.23

Кюрдите се придържат към родовоплеменната организация на своето общество. При тях са изключително силно утвърдени24 обичаи-те на уважение и подчинение спрямо по-възрастните, обичаите на под-чинение на жените спрямо мъжете, на които са отдадени, обичаи на разделно отношение спрямо мъжете и жените, обичаи на уважения на жената, обичая на моногамията.

Женитбата в Кюрдистан изглежда по следния начин: Мъжът, из-бирайки си девойка, изпраща своите родственици мъже при бащата на момичето. По време на сватосването се договарят и за откуп за невес-тата. Ако младоженецът е съгласен с предложената от бащата цена, започват сватбените приготовления.

Ролята на сватовника е много значителна. Счита се, че той тряб-ва да бъде човек, ползващ се с изключително уважение в обществото.

Следва да се отбележи, че много кюрдски племена дълго време са намират в кръвна вражда, и само междуплеменните бракове са спо-собни да прекратят дългите кръвопролития.

Теоретично би могло да се направи брачно предложение на кое-то и да е момиче. Но кюрдите отдават предпочитания на браковете „амоз“ (женитба за дъщеря на чичо по бащина линия).

Следващият след „амоз“ предпочитан брак е „пуррз“ (за дъще-ря на сестрата на бащата). След това е „халоз“ (женитба за дъщерята на брата на майката) и „пуррз“ (за дъщерята на сестрата на майката).

Бащата кюрд предпочита в качеството на зет най-често сина на своя брат. Той познава недостатъците на своя племеник и това намаля-ва риска от несполучлив брак, считат кюрдите. Освен това, той може да оказва някакво влияние върху жениха чрез връзките си по родствена линия, защитавайки интересите на дъщеря си. Що се касае до младо-женеца, то, обичаят е племеникът да заплати възможно най-малък от-куп за невестата или изобщо да не плати, което също в голяма степен усилва предпочитанията за женитби на братовчеди.

Вторият тип кюрдски бракове са „жин-ба-жин“ или размяна на сестри. В такъв случай откуп за младоженката се изключва, тъй като двама мъже разменят сестрите си. Остават само разходите за сватбе-ното тържество и зестрата. От чисто финансов аспект този тип брак също се практикува често сред кюрдите, поради неговата изгодност. В селата, които не са обединени в племена, такива бракове често се случ-ват. При все това, този тип бракове са в по-малка степен (в сравнение с първия тип) предпочитани, тъй като сред мъжете, осъществяващи такава размяна и при които липсва близко родство, вероятността за разрив в брака се увеличава. А семейните неуредици в едно домакин-ство, при такъв брак, довеждат до порочен кръг, включващ и останали-те семейства.

Ако кюрдският брак не е между роднини, и не е „жин-ба-жин“, откупът за невестата е в много големи стойности. Неговата стойност нараства, ако невестата е много красива, умна, образована и ако тя е от известен или богат род. Затова и често самите момичета се стремят за тях да бъде поискана висока цена. Понякога, след сключване на до-говора за откуп, останалите членове на племето съобщават преувели-

23 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 16524 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 318

30 31

чени цифри с цел да поласкаят момичето и да създадат визия за богат-ство на младоженеца.

Според етносоциологическите изследвания25, главното съобра-жение, подтикващо кюрда да даде дъщеря си за жена на сина на своя брат, е свързано с междуплеменната вражда и като цяло от политиче-ски съображения. По този начин бащата осигурява повече свои под-дръжници, които може да мобилизира при евентуално участие в бойни действия. Известно е, че в случаите на междуплеменна вражда, спло-тените млади хора около възрастния ръководител са именно неговите родственици. Ако този човек е предизвикал отчуждението на своите племеници, отказвайки им тяхното традиционно право, ще му бъде много трудно да ги събере около себе си при необходимост. Именно бракът между дъщерята и сина на брата предотвратява такова отчуж-даване.

Макар и в последните десетилетия, в отделните части на Кюрдис-тан, посочените ограничения при сключване на бракове в значитена степен да са отслабени, повечето членове на общини предпочитат да спазят традициите, сключвайки брак с момиче от своята фамилна гру-па. Поради тази причина, много често във вътрешността на кюрдско-то село (ганд), много жители се явяват представители на този клан, от който е и главата на селото – ага. Членовете на племето се придържат към общото правило на брак в рамките на общината. Към онези, които се женят за жени извън своето племе, се отправя упрекът защо е взел чужда, а не своя жена. В тази връзка, строителството на пътища, поя-вата на интелигенция в градовете, която се подчинява на други обичаи и други мероприятия в Кюрдистан, могат да доведат в близко бъдеще към важни последици от социален родовоплеменен характер, а имен-но – разширяване на възможностите за контакти на членовете на пле-мето с представители на други родствени и племенни групи.

За невестата женихът заплаща откуп на нейния баща. В случаи-те, когато жената си отиде или се държи недостойно, мъжът може да изиска обратно част от „стойността на невестата“. В случай на развод, той, при определени обстоятелства, е длъжен да издържа бившата си жена (мъжът носи отговорност за жената само в продължение на три месеца след развода). Агата, в желанието си увеличи числото на дома-кинството си, понякога прибягва до развод с една от своите жени (той обикновено има четири жени), за да се ожени за пета. В този случай, разведената жена обикновено остава член на семейството на агата за неограничено време.

Бракът с дъщерята на брата на бащата при кюрдите обикновено има за цел вкл. и концентриране на наследството (животни, оръдия на производство, пари и други предмети на домакинството) вътре в ра-ботната единица на груповото домакинство. За агата този вид брак е още едно средство да избегне търкания и спорове за наследяване на арендните права. Агата не се безпокои от въпроса за самото наслед-ство, доколкото той „владее“ цялата земя на рода и не предстои ней-ното разделяне след неговата смърт. Целта в случая е преди всичко в това, да повиши своя престиж и да живее в мир със съседите си. Зато-ва и често бракът на агата при кюрдите приема форма на политически съюз. Дори по-малко издигналите се аги сключвали няколко брачни съюза със съседни важни персони, а техните потомци са се женили в рамките на своите общини, укрепвайки връзките между агата и него-вите наследници. В резултат на това, раждаемостта в селото силно се увеличавала за сметка на рода на агата. В много малките села агата не е само принадлежащ към същия клан, към който принадлежат и пове-чето жители, но е и в близко родство с по-голяма част от населението на селото.

• Общи историко-политически характеристики на соци-ална диференциация и родовоплеменна идентификация

Политическият и социалният аспекти на кюрдския въпрос в стра-ните на Кюрдистан, обхващат всички райони на петте кюрдски общ-ности – тези в Турция, Ирак, Иран, Сирия и Армения, а също и в някои кавказки и азиатски държави. Социалният аспект акцентира върху ге-ографското разположение на кюрдите и неговото значение, техния брой, корени, особености, характерни черти, обичаи, език и вяра. По-литическият аспект, като цяло, разглежда събитията в различните ре-гиони на Кюрдистан през ХХ век. Авторът се спира по-задълбочено на Кюрдистан в Ирак поради динамиката на събитията в региона.

Социалният и родово-племенен аспект на кюрдската народност формират и реализират на практика спецификата на кюрдските поли-тически нагласи, като за последното са подпомагани непрестанно от силни външни фактори.

Политическата история на кюрдския народ26 е изпълнена със съ-бития и носи в себе си мощна енергия от множество последователни въстания и освободителни движения. В обобщен политически план, от историческа гледна точка в териториалния аспект на Кюрдистан, воде-ща е ролята на кюрдите в Ирак.

25 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 330 26 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 404

32 33

Политиката на потурчване, създадена от световния ционизъм в началото на миналия век, подтиква народите, подчинени на османската власт, да се обърнат към освобождението и независимостта. Друг фак-тор е Първата световна война, която поражда много от възникналите проблеми в региона на Близкия изток, защото с нейния край стартира огромната несправедливост за кюрдския народ, а именно лишаването му от възможността за собствена държавност. Първата световна война приключва с противоречива британска и френска стратегия за подялба на региона на части след войната. Един от главните проблеми, създаде-ни при тази стратегия, е кюрдският.

Кюрдите искат независимост, както и всички останали народи от Османската империя. Имат партии и политически общности. Издават вестник в столицата на Османската империя (Истанбул), който изразя-ва техните възгледи и искания, с кюрдското заглавие Зейн, т.е. Слънце. Британия успява да се сближи с всички народи, борещи се за независи-мост. Сближава се и с кюрдите, както и с всички останали, и на всички дава щедри обещания за освобождение и независимост. Когато война-та приключва, се отрича от обещанията си и, заедно с Франция, поделя региона в съответствие с тайно споразумение Сайкс-Пико, което бол-шевишка Русия разобличава през 1917 г. Това разкриване на тайното споразумение, обаче, се оказва твърде късно, тъй като вече са били стартирали процесите в полза на британската стратегия. Войната при-ключва и кюрдите се оказват разделени между Ирак, Иран и Турция, част от тях се намират в Сирия и в бившия Съветски съюз.27

Историята не познава единна държава на кюрдите. По време на османското владичество, обаче, те имат относително независими емирства. Подчинени са или на османския султан, или на персийския шах, в зависимост от силата на двете държави и близостта на емир-ството до тях. В навечерието на Първата световна война те имат по-лу-независимо емирство Ал Бабан в Сюлеймания, негов глава е шейх Махмуд ал-Хафид ал-Барзанджи.

Предопределящи за родово-племенната идентификация на кюрдите са особено съществените историко-политически фактори на британската стратегия в региона, Договорът Саад-Абад и кюрдските въстания.

• Кюрдите и британската стратегия в регионаПреди Първата световна война, Британия има два центъра или

две школи за разузнаване. Едната е в Индия, а втората – в Кайро. Всяка от тях има своя стратегия и хора за колонизацията на региона.

Според каирската колонизаторска школа, за кюрдите е необхо-димо да се създаде държава в Северен Ирак, за да бъдат събрани в бъдеще в една страна. Индийската школа е тази, която отначало надде-лява в политиката на региона. Тя поставя начело на Ирак емир Фейсал ибн ал-Хюсеин. Също така, тя се съгласява шейх Махмуд ал-Хафид да се завърне от Индия и да застане начело на емирство Сюлеймания.

Колонизаторската школа в Индия има друго виждане по отно-шение на кюрдския народ. Впоследствие то надделява, господства в региона на Близкия изток и изкоренява всичко, планирано от школата в Кайро. Стратегията на Индийската школа се изразяват в следното:

„Формирането на кюрдска държава в Северен Ирак, Западен Иран и Югоизточна Турция ще я направи опора на руската мечка, на-стъпваща с новите си болшевишки идеи. Това е, най-вече защото по време на Първата световна война руснаците стигат до Равандуз и Хана-кин в Ирак, след като опустошават иранския Кюрдистан. В допълнение към това кюрдските планини ще бъдат естествено стратегическо пре-пятствие за защита на нефтените находища в Мосул, Ханакин и Киркук и на равнините в Ирак срещу всяко вероятно нападение на руснаците в бъдеще. Такова нападение може да доведе руснаците от Мосул към Арабския залив, а оттук да заплаши Индия. Това е причината, поради която Индийската колонизаторска школа решава да отхвърли създава-нето на кюрдска държава.”

Впоследствие шейх Махмуд ал-Хафид обръща внимание на необ-ходимостта от присъединяването на Сюлеймания към Ирак, като всъщ-ност не желае това. Британското и иракското правителство подготвят военна операция, в която се включва британската армия и символични иракски сили. След бомбардировките на Сюлеймания с британски са-молети и ожесточената съпротива на кюрдските бойци в планината Ба-зиан, операцията успява да постигне окупиране на Сюлеймания и про-гонване на шейх Махмуд в планината Хурман, до иранската граница. С това кюрдската държава приключва съществуването си. Сюлеймания официално се присъединява към Ирак на 19 юли 1924 г. С тези събития въпросът приключва за англичаните.

• Договорът Саад-Абад Когато избухват кюрдски въстания във всяка от трите държави

– Ирак, Турция и Иран, те взаимно си оказват съдействие по отноше-ние на кюрдския народ в другите две държави. Когато тези въстания са потушени, техните лидери и бойци един след друг избягват в другите две държави и се настаняват като гости при шейховете на кюрдските племена. Това усложнява залавянето на бегълците. Поради тази причи-на, трите държави се опитват за спечелят благосклонността на шейхо-27 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran,

Syracuse University Press, 2005, р. 98

34 35

вете, вместо да предизвикват гнева им с цел да се улесни залавянето на гостите им. Съответно, трите държави обмислят необходимостта от споразумение за сътрудничество помежду си, насочено срещу въста-нията на кюрдския народ. През 1927 г. , в двореца Саад-Абад в Техеран, се провежда среща между министрите на външните работи на Ирак, Турция и Иран. По време на срещата се подписва договор за сътрудни-чество между трите държави. Договорът гласи: в случай на избухване на кюрдско въстание в една от трите държави, другите две не трябва да позволяват границите им да бъдат прекосявани. Ако затворят гра-ниците си с третата държава, това е за да блокират въстанието и да не допускат придвижване и подкрепа на бойци. Договорът е наречен с името на двореца, в който се състояло подписването – „Договорът Саад-Абад”.

Този договор влиза в сила още същата година. Турция и Иран подпомагат Ирак при потушаването на въстанието на Халил Хушауи, което избухва в Аз-Зибар през същата година. Ирак и Иран също под-помагат Турция, когато там избухва кюрдско въстание през 1937 г. Ра-ботата по този договор продължава до началото на Втората световна война.

• Кюрдски въстания Кюрдите започват борбата за решаване на своя въпрос в трите

държави – Иран, Турция и Ирак.

ИранВ Иран кюрдите въстават само веднъж. Там ситуацията не се ха-

рактеризира с много въстания, както се случва в Турция и Ирак. Причи-ната е близостта на езика им с персийския, освен това шахът на Иран, Риза Хан променя името Персия на Иран, което означава „родина на арийците”. Кюрдите са арийци и следователно това е тяхната родина, затова в Иран те не се чувстват потиснати в етнически план, но съчувст-ват на своите сънародници в Ирак и Турция.

ТурцияПо време на Първата световна война кюрдите воюват срещу ос-

манците в Турция и Ирак. В Турция, шейх Салим ал-Накшбанди повежда първото си въстание във вилаета Битлис през 1913 г. Въстанието му е потушено, а той е екзекутиран.

През 1920 г. избухва второто кюрдско въстание, начело с шейх Саид Биран, потушено от кемалистите (обединението на Мустафа Ке-мал аз-Зейн, който освобождава Турция от гръцката окупация). Кюрди-те, от своя страна, отново излизат на трето въстание през 1927 г. Чет-

въртото въстание през 1930 г. , е начело с Ихсан Нури. В резултат на последователните провали, тайните кюрдски партии и асоциации от Ирак, Иран и Турция, се обединяват в партия „Хоибут” и организират пето въстание през 1937 г. , начело със Сейид Риза, но то претърпява провал, както и предишните. След тези събития на кюрдите им е забра-нено да говорят кюрдски, да обличат кюрдски носии. Името им е про-менено на „планински турци” и ситуацията се връща към тази от преди 60-те години на двайсти век.

Ирак Въстанията в Ирак са многобройни.28 Първото е в началото на

Първата световна война, когато се надига шейх Абделсалям ал-Барза-ни, но той не успява да прецени подходящото време. Шестата осман-ска войска, която е на път към Русия, се насочва към Мосул и заради близостта си до региона Барзан успява да потуши въстанието и да зало-ви шейх Абделсалям. Екзекутиран е на пазара в Мосул.

В края на Първата световна война в Сюлеймания е разположен турски батальон, чийто ръководител е шейх Махмуд ал-Хафид – ста-рейшина на племе и суфит. Кюрдският народ се отнася към него с ува-жение и го смята за видна личност. Англичаните успяват да спечелят неговото доверие, обещават му независим Кюрдистан и той им преда-ва Сюлеймания. Те влизат там на 3 ноември 1918 г., след като шейхът им предава турския батальон в качеството на военнопленници. След това британското правителство му поверява управлението на Сюлей-мания с месечна заплата 1500 индийски рупии. Майор Фуфил става не-гов кралски съветник, а майор Данлис – военен съветник. Така Махмуд ал-Хафид се превръща в независим владетел на Сюлеймания и нейните територии.

Шейх Махмуд ал-Хафид повежда първото си въстание на 21 март 1919 г., второто въстание в Сюлеймания избухва на 14 септември 1922 г. То довежда до връщане на шейх Махмуд ал-Хафид от изгнание в Ин-дия.

Третото въстание, начело с шейх Махмуд ал-Хафид, е през 1928 г., последвано от четвърто през септември 1930 г. През март 1931 г. шейх Махмуд ал-Хафид се надига за пети път. Накрая повежда шестото си въстание на 14 юли 1941 г., но то също се проваля. Впоследствие той умира и предава организацията на кюрдските въстания на хората от Барзани.

28 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 96

36 37

§ 4. Вътрешноидеологически антагонизми

В политически план, кюрдското общество е едно от съвремен-ните „дълбоко разделени общества“29 в ерата след Студената война. Политическите и социално-психологични анализатори посочват изклю-чителната склонност към политическо насилие и формиране, дори и в мирно време, на нагласи, които укрепват разделението в общество, у което изначално липсва консенсус на политическите институции. (В тази връзка, при кюрдите често липсват и самите политически инсти-туции.)

Като резултат от историко-политическото развитие на диферен-циация и идентификация, във всяка от страните, където живеят кюрди, се установяват своеобразни политически сили, в чиито действия се проявяват вътрешноидеологически антагонизми.30

На съвременния етап на развитие, кюрдският въпрос се харак-теризира с продължаване на вътрешно-междуособните противоречия сред отделните кюрдски общности, но едновременно с това и със за-дълбочаване на идеологическото единение чрез етническо себеосъз-наване. В този смисъл, днес кюрдският въпрос придобива все по-отчет-ливо очертанията на национално-идентифицираща дейност и полити-ческо развитие.

Световно-историческите изменения, настъпили на границите на 80-те и 90-те години, свързани с края на Студената война и разпа-да на Съветския съюз, пряко и косвено се отразяват на кюрдското национално движение. То продължава да се развива в тази политиче-ска реалност, която изисква нови подходи в стратегиите и тактиките на борбата. Преди всичко, това касае ситуациите в Иракски и Турски Кюрдистан.31

През 80-те години на миналия век, възползвайки се от войната с Иран, Ирак свежда до нула всички отстъпки, които преди това е пра-вил за кюрдите. Автономния район започва да се подчинява на Багдад. Предприемат се мерки за преселване на кюрдите от пограничните села, а така също против кюрдите, които са заподозрени в антиправи-телствени действия. Към началото на 90-те години, когато е инвазията на Ирак в Кувейт, през август 1990 година и тя предизвиква поредната остра криза в Близкия Изток, Иракски Кюрдистан бил в навечерието на ново крупно настъпление на кюрдите.

Въпреки продължаващата нестабилност32 и недостатъчно разви-тие в пост-Саддамов Ирак, някои части на страната се осъзнават в от-носителна сигурност и растеж. Кюрдският север, след като е изолиран за иракската армия и местната милиция, се превръща в международно признат автономен регион. В Кюрдската квази-държава естеството на тази трансформация и влиянието ѝ върху отношенията между региона на Кюрдистан и централното правителство на Ирак, се отличават с из-ключителен динамизъм и разнопосочни зависимости от външните фак-тори, най-вече от подкрепата на Великите сили.

В Иран, както по времето на Хомейни, така и след неговата смърт през 1989 година, кюрдското движение за автономност било потискано. То можело да функционира само в условия на нелегалност и сред емигрантите. През юли 1989 г., във Виена е убит генералния се-кретар на ДПИК (Демократическа партия на Ирански Кюрдистан), Аб-дул Рахман Гасемлу, през септември 1992 година в Берлин загива новия генерален секретар на ДПИК, Шарафканди. Преговорите с кюрдските националисти за автономия на Ирански Кюрдистан с ръководството на Иран били осуетени.

По време на президентството на Хатами, когато се усилили по-зициите на привържениците на относително либералния реалистичен курс, се проявява тенденцията да се премине към някои отстъпки спря-мо кюрдското население в областта на културата, образованието и ин-формационната политика, предимно с цел да се намали у него нагла-сата за протестни настроения. При това, властите се опитвали да изи-граят етническата и лингвистична карта на родственост между перси и кюрди, като отстояващи идентични държавно-политически интереси. На това основание, кюрдите нямат представители в меджлиса, макар, че там е имало депутати от други неперсийски етноси (в това число аси-рийци и арменци).

От втората половина на 80-те години, в югоизточна Турция забе-лежително се усилва въстаническото движение, ръководено от ПКК. Редовно се извършват нападения върху полицейски участъци, жандар-меристки постове, военни бази. Появяват се кюрдските камикадзета. Организационната и пропагандна дейност на ПКК преминала турските граници. Влиянието на партията се разпространило върху значител-на част от сирийските кюрди (самият Йоджалан със своя щаб се пре-местил в Сирия). Активисти на ПКК разгърнали широка агитация сред кюрдската диаспора в Западна и Източна Европа в ръководените от тях медии и кюрдски телевизии (MED-TV).

29 Guelke, А., Politics in Deeply Divided Societies 1st Edition, Polity, 2012, р. 1930 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 18831 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 68

32 Denise, N., The Kurdish Quasi-State: Development and Dependency in Post-Gulf War Iraq (Modern Intellectual and Political History of the Middle East), Syracuse University Press, 2010, р. 40

38 39

От своя страна, турското правителство ожесточило репресиите против кюрдите. Турция разширила сферата на антикюрдския подход и към Северен Ирак, на чиято територия, преследвайки отстъпващи-те кюрдски партизани, те настъпвали на 20 – 30 километра. Събитията в Турски Кюрдистан придобили общокюрдски мащаб, наравно с ан-тикюрдските акции на всички близкоизточни правителства.

Така, под натиска на Анкара, в края на октомври 1998 г. , Дамаск отказал на Йоджалан право на политическо убежище33. След някол-кодневно скитане по различни страни, Йоджалан бил хванат от турски-те спец-служби, съден и осъден през юни 1999 г. на смъртно наказание, впоследствие заменено с доживотен затвор. Арестът и осъждането на Йоджалан предизвикали огромен взрив от недоволство в кюрдската диаспора в Европа. Независимо от това, кюрдското движение в Тур-ция рязко намалило своя интензитет. Самият Йоджалан призовавал от затвора своите съратници да предадат оръжието си и да влязат в преговори с правителството за частично удовлетворяване на техните искания, което и било направено. В Турция се появили кюрдски печат, радио и телевизия. Делото на Йоджалан показало, че левият екстреми-зъм в кюрдското движение в Турция се държало в основите си на хари-змата на своя лидер, а не на обективна почва. С неговото отстраняване от политическата арена, въстанието било обречено на поражение, а основните проблеми на турските кюрди оставали нерешени.

Поражението на Ирак в Кувейт в началото на 1991 г., нанесено му от ръководената от САЩ коалиция (Пустинна буря), ознаменувало настъпването на новия етап в освободителната борба на иракските кюрди, макар кюрдският въпрос да заемал в тези събития второсте-пенно място. През февруари 1991 г. , в Иракски Кюрдистан избухнало стихийно въстание, участниците в което, уповавайки се на помощта на съюзниците на САЩ, в кратки срокове освободили цялата страна. Не-зависимо от това, кюрдите за пореден път били принесени в жертва на геополитическите интереси на Запада, в дадения случай – на САЩ, кои-то не били заинтересовани от дълготрайна дестабилизация на обста-новката около Ирак (предимно в неговите кюрдски и шиитски райони) и поради това позволили на Саддам Хусеин да потуши кюрдското въс-тание.

Скоро американците променят своето отношение към Ирак. Над кюрдските и шиитски райони на Ирак бил установен американо-англий-ски въздушен чадър – безполетна зона за иракската авиация, въведен режим на икономически санкции (ембарго), започнала многогодишна конфронтация на Ирак предимно със САЩ и Англия. В резултат на това,

за първи път в историята, за част от кюрдския народ, живеещи в Ирак, възникнала благоприятна ситуация, позволяваща им да реализират своите искания.

През април – май 1992 г. фронтът Южен Кюрдистан, в който вли-зали всички основни кюрдски партии, организирал избори за първия кюрдски парламент (национална асамблея).34 Около 90 % от гласовете спечелили двете главни кюрдски партии ДПК и ПСК. Гласовете помеж-ду им били разделени почти по равно. Ръководителите на тези партии – Масуд Барзани и Джалал Талабани станали двамата неформални ли-дери на страната. Било сформировано правителство и приета деклара-ция за Федеративен съюз. По такъв начин било положено началото на кюрдската държавност и установена структура на държавно управле-ние. Новата власт контролирала по-голямата част от Южен Кюрдистан (55 хил. кв. км. от общо 74), като се нарекла „Свободен Кюрдистан“. Под властта на Багдад останали само нефтения окръг Киркук, в който се провеждала политика на поддръжка на турското малцинство тур-кмени и територия на север от 36-ия паралел, прилежаща към Мосул. „Свободен Кюрдистан“ се ползвал от военно-политическа и частична икономическа (в рамките предимно на хуманитарна помощ) поддръж-ка от страна на САЩ и най-близките им съюзници, но нямал никакъв международен юридически статус. Това била автономия в пълен обем, каквато за кюрдите се явявала несъмнен прогрес и важна крачка в бор-бата за национално самоопределение. Още повече, че на тяхна страна били САЩ и съюзниците им.

Първите години от съществуването на „Свободен Кюрдистан“ се оказали доста сложни. При несъмнените успехи в създаването на икономически живот, решенията на насъщните социални проблеми и в организацията на народното образование, били допуснати сериозни пропуски при създаването на здрав вътрешнополитически климат. Ни-ското ниво на политическа култура намерило израз в неизживяни пред-стави на традиционното общество, на първо място в типично кюрдския партикуларизъм и вождизъм. През 1994 г. възникнал остър конфликт между ДПК и ПСК, прелял се в дълга конфронтация с използване на въ-оръжени сили.

Възникнала опасност от загуби за достигнатото от иракските кюрди. При това, започнал процес на примирение, за който, изхож-дайки от своите интереси, пряко и всячески съдействали САЩ. На 17 септември 1998 г. във Вашингтон, между Масуд Барзани и Джалал Та-лабани било сключено съглашение за мирно урегулиране на конфли-кта. До окончателното ликвидиране на конфликта и съгласуване на

33 Kreyenbroek, Ph. G. (Editor), Christine Allison (Editor), Kurdish Culture and Identity, Zed Books, 1996, р. 180

34 Kreyenbroek, Ph. G. (Editor), Christine Allison (Editor), Kurdish Culture and Identity, Zed Books, 1996, р. 148

40 41

остатъчните спорни въпроси минало много време, но в крайна сметка всички разногласия били преодолени. На 4 октомври 2002 година, след шестгодишно прекъсване, в столицата на Южен Кюрдистан, Ербил, се състояло първото заседание на обединения кюрдски парламент. Било решено да се обедини и съдебната власт, а така също, след 6 – 9 месе-ца да бъдат организирани нови парламентарни избори.

Основните фактори за слабостта и партикуларизма на кюрд-ското национално движение35 се диференцират в две комплексни гру-пи: външни и вътрешни. Външните засягат историческата раздробе-ност на кюрдския народ между няколко, често враждуващи, държави. От ХVI в. насетне, след включването в Арабския халифат, а по-късно преминаването под тюркска и монголска власт, населяваните от кюрди земи попадат в границите на две велики империи: Османска Турция и Сефевидски Иран. След Първата световна война компактни кюрдски малцинства живеят в Турция, Иран, Сирия, Ирак, дълго време се нами-рат под управлението на Великобритания и Франция, както и на тери-тории в Царска Русия и впоследствие Съветския съюз. Вътрешните при-чини са свързани с равнището и динамиката на развитие на кюрдите. Племенният им бит затруднява формирането на нация и зараждането на капиталистически отношения. Показателен е фактът, че в среда-та на ХIХ в. сред тях доминира неграмотното население: 95% в Иран, 90% в Турция, 85% в Ирак и 80% в Сирия. Племенният партикуларизъм в кюрдското национално движение се изразява в съперничество между кюрдски шейхове и емири, които се стараят да извличат от бунтовете и въстанията на сънародниците си привилегии за собствените си кланове и лична полза в ущърб на общите интереси.

Клановото и политическо разделение на кюрдите е важен фак-тор, характеризиращ тяхното съвременно състояние. Класически при-мер за съчетаване на кланово и политическо разделение, е съвременен Иракски Кюрдистан. Половината регион се контролира от клана Барза-ни – потомък на шейхове от суфисткия орден Накшбандия, представи-тели на който в началото на века заемат сериозни позиции в страната и започват борба за кюрдска независимост. На този клан е подчинена Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК). Исторически се е ут-върдил техният контрол над Ербил. От друга страна, съществува още една партия – Патриотичният съюз на Кюрдистан, която е подчинена на втория клан – Талабани. Те контролират другата част на Иракски Кюрдистан със столица Сюлеймания.

За известно време тези кланове дори водят въоръжен конфликт един срещу друг, но след примирието разпределят помежду си функ-циите си. Функциите по разузнаване са в Талабани, а отбраната и въ-

оръжените сили – пешмерга, са в Барзани. Външнополитическото ори-ентиране също е различно – Талабани са близки с Иран (доколкото се намират в близост до границата), а Барзани – с Турция (те установяват връзки със сирийските и турските кюрди и след разразилата се неста-билност в Ирак, започват да продават петрол на Турция).

По този начин, съвременен Иракски Кюрдистан на практика не представлява единно държавно образувание, той е разделен най-мал-ко на две части, при които всеки клан има своя столица. При това всеки клан има своя политическа партия, въоръжени отряди, вътрешни сили за сигурност и управленски апарат. В добавка, съществуват множество отделни кюрдски племена.

В Турция политическите стремежи на кюрдите към автономия и независимост се обединяват в действията на лявата организация, ос-нована върху социалистически (комунистически) принципи, а именно Кюрдската работническа партия. Съветският съюз, още в средата на 40-те години, оказва на кюрдите военно-политическа поддръжка с цел да се противопостави на интересите на страните от Запада в Близкия Изток. На съветска територия, където за кратко просъществува Кюрд-ската Мехабадска република, бяга Мустафа Барзани (1903 – 1979), ли-дер на иракските кюрди. Там той е приет, след което е отпратен отново в Ирак. Ето защо, за кюрдите СССР се разглежда като геополитическа опорна точка, което до голяма степен предопределя и кюрдската иде-ологическа ориентация, особено на турските кюрди. Сред научните среди съществуват значителни съмнения относно обстоятелството на приемане на комунистическата идеология като ясна и привлекателна от кюрдите, живеещи в условията на традиционно общество. В този смисъл, същият избор се счита предопределен най-вече от прагма-тични съображения. Освен това, иракските кюрди нееднократно се сблъскват с англичаните (първото антианглийско въстание вдига бра-тът на Мустафа Барзани – Ахмед през 1919 г.), в хода на което англича-ните извършват наказателни операции срещу кюрдите, унищожавайки всичко по пътя си - но англичаните все пак са врагове на СССР.

Ръководител на Кюрдската работническа партия става Абду-ла Йоджалан, който оглавява въоръжено въстаническо движение на кюрдите, провъзгласило през 1984 г. началото на въоръжена борба за създаването на независим Кюрдистан. Военното крило на партията са „Народните сили за самоотбрана“. В момента Йоджалан е в турски затвор, след получаването на доживотна присъда. Самата Кюрдска ра-ботническа партия се разглежда от много страни като „терористична

20 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 18835 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 220

42 43

организация“. От името на кюрдите днес говори Партията на мира и демокрацията (предшественик на парламентарно представената Де-мократична партия на народите), преобразувана от забранената през 2009 г. Партия на демократичното общество. Но всички тези структури запазват сред турските кюрди установената традиция на акцент върху левите социалистически и социалдемократически идеи.

Иракските кюрди са обединени в Демократичната партия на Кюрдистан, основана от Мустафа Барзани, който, както се посочи по-го-ре, също е ориентиран към СССР и се радва на неговата поддръжка. Во-енното крило на партията се превръща в кюрдската армия Пешмерга (Pêşmerge буквално означава „тези, които гледат смъртта в лицето“), възникнала още в края на XIX век, в хода на борбата за независимост на иракските кюрди.

В ръководството на Демократичната партия на Кюрдистан още в началото възниква конфронтация между двама лидери, отразяващи интересите на двете кюрдски племенни образувания – от една страна това е представителят на племето барзан – героят от кюрдската борба за независимост, Мустафа Барзани, чието дело след смъртта му въз-главява синът му - днешният президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани, а от другата страна е Джалал Талабани, президент на държа-вата Ирак (поради здравословни проблеми Джалал Талабани е сменен от друг кюрдски политик, верен на Талабани – Фауд Масум). След раз-грома на войските на Саддам Хюсеин от силите на западната коалиция, Барзани и Талабани със съвместни усилия установяват контрол над те-риториите на Иракски Кюрдистан. Противоречията между лидерите, обаче, се отразяват във фактическо разделение на Иракски Кюрдистан на две части – източна (Сюлеймания, областта Соран, наречена така по името на кюрдското племе сорани), родина на Талабани, където него-вите позиции са най-силни и северозападна, родина на Барзани, с пре-обладаващото присъствие на поддръжници на последния.

В Сирия, като основна организация на кюрдите може да се раз-глежда Кюрдската демократична партия на Сирия.36 В настоящия мо-мент, в хода на гражданската война в Сирия съществува и Сирийският национален съвет, в който влизат и други сили. Сирийските кюрди ня-мат такива ярки фигури като Барзани, Талабани или Йоджалан, поради което над техните идеи и структури оказват голямо влияние или тур-ски, или иракски кюрдски структури, като и в двата случая в политиче-ския аспект преобладават левите тенденции.

В Иран кюрдите живеят на територията на четири провинции – Кюрдистан, Керманшах, Западен Азербайджан и Илам. Иранските

кюрди исторически проявяват по-малка воля за създаване на независи-ма държава и не организират централизирани автономни политически структури. През 2012 г. две партии дават подобни заявки – Демократич-ната партия на Ирански Кюрдистан и Комала (Революционна партия на трудещите се в Кюрдистан).

Един обобщен преглед на политическото организационно раз-витие в Кюрдистан формира визия за сложност на политическия про-цес, предпоставен от въздействието на външни фактори и от вътреш-но-идеологическата диференцираност.

Етнически Кюрдистан37 заема площ, разположена в четири дър-жави и обхващаща повече от 450 хил. кв.км., с население повече от 40 млн. души, включващ: Турски Кюрдистан, Ирански Кюрдистан, Ирак-скки Кюрдистан и Сирийски Кюрдистан. В рамките на тези територии действат повече от 30 различни политически партии и организации с прокюрдска ориентация. Необходимо е да се обърне внимание на ня-кои от тях, с цел получаване на ясна представа за това каква роля имат тези организации в политическия процес, протичащ в този сложен от политическа гледна точка (а и не само) регион. Регионалното прави-телство на Кюрдистан не е само едно от най-важните събития в Близ-кия изток, а е и важен експеримент в изграждането на държавността38. В тази връзка, в Кюрдистан функционира Асоциация на Обществата в Кюрдистан (Koma Civaken Kurdistane) (абрев. АОК, KCK) - национал-но-политическа организация, основана по инициатива на Абдулла Йо-джелан през 2005 г..

Висшият законодателен орган на организацията е Народният конгрес на Кюрдистан, който се състои от 300 представители, избира-ни веднъж на всеки две години. Народният съвет функционира посред-ством работа на комисии, каквито са социална, политическа, идеологи-ческа, финансова, женска комисия, а така също и комисия по защита на населението и комисия по работа и организация на населението.

36 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 206

37 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 8838 Denise, N., The Kurdish Quasi-State: Development and Dependency in Post-Gulf War Iraq (Modern Intellectual and Political History of the Middle East), Syracuse University Press, 2010, р. 18

44 45

Фигура 2Политически организации от Асоциацията на обществата в Кюрдис-танИзточник: Кюрдски партии и движения, в: https://levancov.livejournal.com, посетен на 10.12.2017 г..

Това са: 1. РПК (PKK) – Работническа партия на Кюрдистан (Partiya

Karkeran Kurdistan) - Турция;2. НСС (HPG) – Народни сили за самоотбрана (Hêzên Parastina

Gel) - Турция;3. ПДС (PYD) Партия Демократичен съюз (Partiya Yekitiya

Democratik) - Сирия;4. ДПК (PÇDK, KDSP) – Партия на демократично решение на

Кюрдистан (Partiya Çaresera Demokrati Kurdistan) - Ирак;5. ПСЖК (PJAK) – Партия за свободен живот на Кюрдистан

(Partiya Jiyane Azade Kurdistan) - Иран.Териториалните разположения на същите партии са показани на

фигура 3.

Фигура 3Карта на разположение на членовете на АОК (КСК) на територията на КюрдистанИзточник: Кюрдски партии и движения, в: https://levancov.livejournal.com, посетен на 10.12.2017 г..

Идеологията на АОК (КСК) е демократичният конфедерализъм и либертарен муниципализъм.

Последователите на Йоджелан посочват, че, пребивавайки в затвора, той е преживял идеологичен катарзис, в резултат на което е заменил марксистко-ленинската идеология (която първоначално про-повядва) , с новата идеология на Мъри Бучкин, наречена либертарен муниципализъм. Последният представлява политика, основана на въз-раждане на пряката демокрация на народните асамблеи в градовете и обединенията на градските общности в свободна конфедерация в про-тивовес на националната държава.

46 47

II. ГЛАВА ВТОРА

ПОЛИТИЧЕСКА ХЕТЕРОГЕННОСТ И РЕГИОНАЛНО ПРЕ-ДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Кюрдите са най-голямата популация бездомни хора в света.39 Около тридесет и два милиона кюрди живеят в „Кюрдистан“, кое-то включва части от Турция, Ирак, Сирия и Иран - днешните „горещи точки“ в Близкия изток. В последното десетилетие се наблюдава рас-теж на кюрдския национален, етнически, социално-икономически, и до известна степен политически капацитет. Т. нар. „Кюрдска пролет“ представлява съвременен политически и социално-икономически фе-номен на развитие от подчинението на кюрдите на арабски, османски и персийски сили в продължение на почти един век и еволюцията им от жертва на насилие до последователна политическа общност.

През миналия век и особено през 80-те години, в държавите с кюрдско население, последното (кюрдското население) е подлагано на множество и жестоки репресии.40 В Ирак срещу кюрдите се ползва химическо оръжие, в Турция се ограничават техните политически и кул-турни права, в Сирия се анулира тяхното гражданство и биват наказва-ни при изразяване на кюрдската им идентичност, в Иран са подложени на репресивно управление.

§ 1. Народ без родина - кратки исторически данни

Темата за корените на кюрдския народ е особено деликатна. Учените са разделени по този въпрос, свързват ги с няколко древни на-рода и изграждат около тях различни теории и легенди. С определена точност, обаче, може да се каже, че кюрдите са арийски народ, обита-ващ района на Кюрдистан. Те населяват съседните части от Ирак, Тур-ция, Сирия, Иран и Армения. Според изчисленията, броят им е около 40 милиона души.

Кюрдският проблем се експлоатира от определени правител-ства в много различни обстоятелства на политически, военни и соци-ални кризи.41 Кризите и събитията, обаче, не се използват от кюрдско-

то ръководство за решаване на техния въпрос, дори при дискутиране на исканията им за независимост. Това проличава от начина, по който Иран и Ирак използват проблема по време на Алжирското споразуме-ние през 1975 г., и от събитията, съпътстващи Ирано-иракската война през 1980 г. – първата в Залива.

Кюрдистан означава „страна на кюрдите”. Състои се от две думи – „кюрд” и „стан”. Използва се за географско и историческо название на държавата на кюрдите и назовава региона, в който днес живеят кюрдите. Разположението на тези територии е в планинския регион, в южната част на планината Арарат в Република Армения, на половината път между Каспийско и Черно море. Регионът се простира в иранската част на Азербайджан, обхваща голяма площ от Източна Анадола, после от юг се спуска към възвишенията на Арабския полуостров и Северен Ирак. На североизток – до западната част на Иран, на юг завършва с въ-ображаема линия от иракския град Мандали до иранския Керманшах. Може да се каже, че регионът Кюрдистан е разделен по следния начин:

1. Приблизително половината Турция;2. Повече от четвърт Иран;3. По-малко от четвърт Ирак;4. Част от него е в Република Армения;5. Една част е в Сирия.Цялата площ на Кюрдистан, според най-точните научни оценки,

достига 502000 кв. км..Особено съществена характеристика на настоящото изследване

е акцентирането върху кюрдския проблем като специфично-национа-лен такъв, независимо от липсата на държава, която да осъществява териториалното и институционално обединяване на кюрдската народ-ност. Както беше изтъкнато по-горе, кюрдският народ е разпръснат по труднодостъпните планински краища и ширещите се равнини, чиито ге-ографски граници обхващат няколко съседни държави – Ирак, Турция, Иран, Сирия и бивши съветски републики. В тях кипи активна полити-ческа и социална съпротива и изобилства от природни богатства, кое-то е значима предпоставка за създаване на силна кюрдска държава. Отделните териториални области на развитие на кюрдската народна общност се характеризират и със специфични социални и политически национални особености на кюрдите там.

39 Phillips, D. L., The Kurdish Spring: A New Map of the Middle East 1st Edition, Transaction Publishers, 2015, р. 2640 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 14841 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 36

48 49

Фигура 4. Райони със значително кюрдско население и кюрдска диаспора

Източник: U.S. Central Intelligence Agency, http://www.lib.utexas.edu/maps/iraq.htm, посетен на 13.04.2018 г.

От картата на фигура 4 е видна териториалната съсредоточе-ност на социално-политическата общност на Кюрдистан, формирана от кюрдско население във взаимно-съседните географски области от Тур-ция, Сирия, Ирак и Иран. Тези компактни маси кюрдско население се приемат за еднородни по своя национален характер, населяващи ква-зи-държавна територия Кюрдистан. По-малките групи (фигура 4), раз-пръснати освен в териториите на Турция, Сирия, Ирак и Иран, а също и в бивши съветски републики, се считат за кюрдска диаспора. В този смисъл, кюрдите се разглеждат като народ, мнозинството от който жи-вее в считаната от него за историческа родина Кюрдистан (страна на кюрдите), говорещи кюрдски език и населяващи горепосочените те-риториални области в днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия. Суверенна кюрдска държава, обаче, никога не е съществувала в новата

история. Съвременните държавни граници (фигура 5) в територията на

днешен Кюрдистан като етно-географска област, исторически населя-вана от кюрдите, включват посочените по-горе страни от Югозападна Мала Азия – Турция, Сирия, Ирак и Иран.

Географската област Кюрдистан е разположена в самия център на Западно азиатския регион (приблизително между 34 и 40 градуса северна ширина и 38 и 48 градуса източна дължина). Простира се от запад на изток, приблизително на 1 хил. км., а от север на юг — от 300 до 500 км.

Фигура 5 Съвременни държавни граници в територията на КюрдистанИзточник: NASA Jet Propulsion Laroratory California Institute Technology https://www2.jpl.nasa.gov/srtm/index.html, посетен на 13.04.2018 г.

Названието на областта „Кюрдистан“ има само етно-географски смисъл, без да е налице държавно-политически такъв. Независимо от липсата на държавно-институционално образувание, обаче, в терито-риите, обединени под названието „Кюрдистан“, съществуват активно развити социално-политически формирования. В пределите на тази ет-но-географска и социално-политическа територия се припокриват ис-торически националните землища на кюрди, арменци, азербайджанци, асирийци, араби, перси, турци, туркмени, евреи и други народи, макар днес кюрдският етнос, основавайки се на мнозинството си, да предявя-ва най-силни претенции за тях.

В исторически план, кюрдите столетия съществуват, обвързани в значителна степен с Османската империя, като се бият във войската ѝ, включително на Балканите.42 В буферния между турци и перси Кюрдис-тан, към 1835 г. съществуват 6 независими и 7 васални кюрдски княже-

42 Kreyenbroek, Ph. G. (Editor), Christine Allison (Editor), Kurdish Culture and Identity, Zed Books, 1996, р. 110

50 51

ства. Решаващият сблъсък43 за кюрдската национална независимост е в края на Първата световна война, когато многоетническата Османска империя се разпада и от оцелялата ѝ централна част, като неин наслед-ник, е образувана националната държава Турция. Тогава в Кюрдистан започва движението за създаване на собствена държава.

През 1919 г. , в Ирански Кюрдистан, местният кюрдски благород-ник Исмаил Ага (Симко) Шикак вдига въстание, отцепва района на Ур-мия от Иран и след като побеждава персийските войски, го управлява като Независима кюрдска територия до 1922 г., когато бива победен от иранците.44

През септември 1922 г. , в подмандатния на британците Иракски Кюрдистан, е провъзгласено Кралство Кюрдистан със столица Сулейма-ния, което съществува до юли 1924 г..

На 16 юли 1923 г. , на територията на днешна Армения (Планински Карабах), тогавашен съветски Азербайджан, от населените с кюрди земи бива образуван Национален Окръг (уезд) Кюрдистан, чийто гла-вен град е Лачин (фактически Шуша). През 1929 г. същият Национален окръг е преобразуван в Окръг Кюрдистан, а на 8 август 1930 г. окръгът е разформирован.

На 28 октомври 1927 г. е обявена Кюрдско-арменската Републи-ка Арарат, съществувала до септември 1930 г., когато, след неуспешни призиви към ОН и опити за взаимодействие с кюрдите в Ирак и Сирия, е унищожена от турските войски.

На 22 януари 1946 г. в Ирански Кюрдистан е провъзгласена кратко съществувалата независима Кюрдска Мехабадска република, знамето е почти същото, а химна ѝ „Ey Reqîb” - „Хей врагове“, е идентичен с този на днешната квазидържава „Свободен Кюрдистан“, които се счи-тат понастоящем за символи на всички кюрди и на целия Кюрдистан. Републиката е унищожена на 15 декември 1946 г. от иранските войски.

В 1984 г., в Турски Кюрдистан, ПКК организира около 90 000 бой-ци и започва партизанска война за откъсване от турската власт и уста-новява контрол върху част от територията на Турски Кюрдистан. Със силите на мобилизирания 455 000 хиляден турски корпус, централната власт си връща контрола над територията, но бойните отряди на въс-таниците се прегрупират и въоръжените сблъсъци продължават с раз-лична интензивност, като не стихват и до днес. Във военните действия са унищожени над 3000 кюрдски селища и е предизвикана бежанска вълна от над 200 000 души.

От 1991 г. в Иракски Кюрдистан съществува, де факто, незави-симото квазидържавно образувание „Свободен (автономен) Кюрдис-тан“, намиращо се в някаква степен под мандат на ООН.

Сред кюрдите е много популярна идеята за „Единен Кюрдис-тан“, включващ териториите, населени с етнически кюрди, чиято първа стъпка би била и другите части на Кюрдистан да получат същия статут на широка автономия, какъвто има Иракски Кюрдистан.45

Въпреки липсата на държава, кюрдите разполагат с големи ме-дийни холдинги. Днес работят усилено кюрдски сателитни телевизион-ни канали като: Рож ТВ, ММС, Науроз ТВ, Комала ТВ, Науроз, Курдистан ТВ, КурдСАТ, Гали Курдистан, Загрос ТВ, Тишк ТВ, Курд 1, Стерк ТВ, Нуча ТВ и други.

Турски Кюрдистан заема югоизточната част на Турция, която е населена предимно с етнически кюрди. Областта е с площ между 190 000 и 230 000 км 2, или почти една трета от Турция.

Иракски Кюрдистан46 След падането на режима на Саддам Хюсеин, в провинцията е

установено самостоятелно кюрдско управление.Ирански КюрдистанПрез 20 век кюрдите се вдигат на няколко големи въстания, поту-

шени изключително трудно от иранските войски. Последното въстание става един от поводите за кървавата Ирано-иракска война.

Ирано-иракската война е военен конфликт между Ирак и Иран, който започва на 22 септември 1980 г., с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Вoйнaта сe вoди в прoдължeниe нa oсeм гoдини и тoвa струвa нa двeтe стрaни милиoни жeртви и милиaрди дoлaри. Втoричнитe щeти зa икoнoмикитe нa другитe нaрoди същo сa oгрoмни. Вoйнaтa e eдин oт нaй-стрaтeгичeски вaжнитe кoнфликти нa съврeмиeтo, зaщoтo oбхвaщa двaтa oснoвни прoизвoдитeли нa пeтрoл и рeгиoнa, къдeтo сa рaзпoлoжeни пoвeчe oт пoлoвинaтa свeтoвни зaпaси. Ирaнo-ирaкскaтa вoйнa прoдължaвa oт 22 сeптeмври 1980 дo 20 aвгуст 1988 и зaпoчвa нaй-вeчe пoрaди рeлигиoзни, пoлитичeски и геогрaфски рaзличия. Прoблeмитe мeжду Иран и Ирак дaтирaт прeди дa зaпoчнe вoйнaтa. Нo eдвa слeд ирaнскaтa рeвoлюция, Ирaк рeшaвa дa aтaкувa и дa нaхлуe. Тoвa e идeaлният мoмeнт, зaщoтo Ирaн e вeчe слaбa oт рeвoлюциятa и щe бъдe нeпoнoсимo зa нeя дa сe бoри. Тази вoйнa e мнoгo скъпa, като общaтa стoйнoст e 1.9 трилиoнa щaтски дoлaрa.

43 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 20144 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 204

45 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 21446 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 148

52 53

Нападението на Ирак в началото е успешно47, но се сблъсква с на-родно опълчение и е преустановено. През лятото на 1982 г. Иран успява да възстанови своите територии, да навлезе в иракска територия, след което войната продължава под формата на инцидентни конфликти.

Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.

Сирийски КюрдистанРайоните в Сирия са най-малки по площ и население спрямо

всички останали части на областта (тези в Турция, Ирак и Иран). През 2012 г. кюрдите въстават срещу централната сирийска власт и, подоб-но на случилото се в Ирак през 1991 г., получават някакъв вид контрол върху тях.

• Численост на кюрдския народТвърденията относно всичко, свързано с кюрдския народ, се раз-

личават драстично, както се различават и твърденията относно негова-та численост. Така например, Емирът Шараф-хан ал-Битлиси в книгата си Шараф-наме, която написва през XV в., посочва, че броят на кюрдите достига седем милиона души. Според други, този брой е около три ми-лиона. Така е посочено в британския доклад по повод членството на Ирак в ООН. Според покойния Амин Мохамед Заки (кюрдски министър в иракското правителство), кюрдите наброяват около четири милиона и шестстотин хиляди души.

Мнението на учения Махмуд ал-Дара е, че те са около девет ми-лиона и четиристотин хиляди души, разпределени по следния начин:

Четири милиона и шестстотин хиляди души в Турция; Три милиона души в Иран; Един милион и четиристотин хиляди души в Ирак; Петстотин хиляди души в Сирия; Седемдесет хиляди души в Армения.

Д-р Абдуррахман Касмалю, главен секретар на Демократическа-та партия на Ирански Кюрдистан, който, заедно с трима души от ръко-водството на движението, е убит в Австрия на 13.07.1989 г., смята, че кюрдският народ извън Кюрдистан достига около един милион души. Така може да се каже, че жителите на Кюрдистан достигат общо де-сет милиона и четиристотин хиляди души. Следва да се има предвид и

сполетелия кюрдите социален геноцид (с прилагането на забранено в международен мащаб химическо оръжие) в периода от 1970 г. до 1990 г. Това става в град Халабджа, в източната част на иракската област Сюлеймания. За броени часове сутринта на 16.03.1988 г., по заповед на Али Хасан ал-Маджид (братовчед на Саддам Хюсеин), там са убити по-вече от пет хиляди кюрди. Това е в допълнение към процеса на масово изселване в чужбина. Поради тази причина, е трудно да бъде направе-но точно и коректно преброяване на кюрдите по света.

Изследване на Палестинския народен фронт за освобождение (Фатах) – отдел „Мобилизация и организация“, дирекция „Анализи“, през август 1982 г., посочва, че в кюрдските райони и по света кюрдите наброяват приблизително петнайсет милиона, разпределени по следния начин:

Пет милиона сто и деветдесет хиляди души в Турция; Милион и сто хиляди души в Иран; Милион и осемстотин хиляди в Ирак; Осемстотин двадесет и пет хиляди души в Сирия; Двеста седемдесет и девет хиляди души в Армения.

Последните изследвания и статистики, които могат да се вземат предвид48, сочат, че броят на кюрдите по света надхвърля четиридесет милиона души. Разпределени са както следва:

Близкият ИзтокТурция: петнадесет милиона; Ирак: шест милиона; Иран: десет ми-

лиона; Сирия: два милиона.

Азия и Средна АзияВ Азия и Средна Азия, включително и Армения, кюрдите са около

един милион души.

Европа В Европа броят на кюрдите достига около милион и двеста хиляди

души. Северна Америка

В Северна Америка техният брой достига около петдесет хиляди души.

АвстралияВ Австралия кюрдите са около петдесет хиляди души.

47 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 198

48 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 163

54 55

Таблица 2 Численост на кюрдското население в отделни държави към 2001 г.Източници: http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html, посетен на 13.04.2018 г..Dabbagh – Kuwait University – Iran, Encyclopedia of Modern Middle East & North Africa. Second Edition. Volume 1 – 4. Editor in Chief: Philip Mattar. Associate Editors: Charles E. Butterworth, Neil Caplan, Michael R. Fischbach, Eric Hooglund, Laurie King–Irani, John Ruedy. Farmington Hills: Gale, 2004.

Като резултат на тази статистика, може да се обобщи, че 38% от целия кюрдски народ живее в Турция, около 20% – в Иран, 17% – в Ирак, също така приблизително 5% – в Сирия. Останалите 20% са разпръснати в различни краища по света.

Териториално-численото разделение на кюрдите (таблица 2) , според изследвания от 2004 г. и 2007 г. , установява територии на 28 съвременни държави с общ брой на кюрдско население между 29 и 40 милиона души.

Така, според последни изследвания, може да се счита, че обща-та площ на Кюрдистан съставлява приблизително около 450 000 км2, с кюрдско население около 30 милиона (според различни данни между 35,2 и 27,9 милиона), от които:

в Турция 44,5 % — над 200 000 км2, с население около 1/2 от кюрдите в цялата област (между 13,6 и 18,6 милиона души 66,7 – 38,6%);

в Иран 35,5% — над 160 000 км2, с население около 1/4 от кюрдите в цялата област (между 6,5 и 7,9 милиона души 28,3 – 18,5%);

в Ирак 16,7% — към 75 000 км2 с население около 1/5 от кюрдите в цялата област (между 6,2 и 6,5 милиона души 23,3 – 17,6%);

в Сирия 3,3% — до 15 000 км2) с население около 1/15 от кюрдите в цялата област (между 1,75 и 2,2 милиона души 7,9 – 5%) нищожна част е в Армения.

Кюрдистан заема важно стратегическо местоположение. Той се намира между държавните граници на пет страни: Турция, Иран, Ирак, Армения и Сирия. Освен стратегическото значение и важното местополо-жение, той притежава голямо количество природни ресурси като нефт и метали. Има обширни тръбопроводи за суров петрол, който блика от там, към целия свят. По отношение на металите – има много находища на же-лязо, мед, сяра, сребро, злато, живак и въглища.

Кюрдистан обхваща плодородни равнини и планини, напоявани от много реки, най-важните от които са реките с много водоизточници – Ти-гър и Ефрат. Регионът се отличава по своята красота, плодородни земи и богата реколта. В много райони на Кюрдистан има голямо количество водопади и гори, през зимата по планинските върхове пада сняг. На много места вали дъжд през зимата, есента и пролетта, а през лятото температу-рите се повишават.

Регионът заема около 42% от площта на Турция, 31% от Иран, 20% от Ирак, 4% от Република Армения и 3% от Сирия.

56 57

§ 2. Кюрдите в Турция

След разпадането на Османската империя и създаването на съвре-менната Република Турция, Мустафа Кемал Ататюрк възприема политика, която се концентрира върху задължаването на различните етнически мал-цинства в Турция да се придържат към турския език и култура.49

В резултат на тази политика, към етническите малцинства в Тур-ция, сред които са и кюрдите, се забранява да упражняват езика си в сферата на литературата, образованието и културата, както и да фор-мират политически партии. Обикновеният разговор на кюрдски се смя-та за престъпление до 1991 г.

Идеята за кюрдския национализъм се ражда в началото на ХХ век сред кюрди, живеещи в Истанбул и Кайро и следващи пътя на тур-ските и арабските националисти.50 През 1908 г. Ал Бадархан основава малка политическа организация и вестник „Кюрдистан” в Кайро. Орга-низирани са също кюрдски клуб и кюрдско списание. През 1910 г. кюрд-ските студенти основават политически клуб, наречен „Хиуи”, който издава вестник „Аш-шамс”. Освен това се открояват много други клу-бове и организации и Турция започва да се бори срещу тяхното ядро, за да затвори всички вестници. Тогава работата на клубовете започва да се води тайно. Истината е, че повечето от тези организации никога не избират Кюрдистан, за да работят на територията му, а остават в чужбина.

Тази дейност дава плодове, когато през 1920 г., в Севърския до-говор, в чл. 62, чл. 63 и чл. 65, съюзническите сили признават правото на арменците и кюрдите да създадат свои независими държави. Планът на съюзническите сили е да разкъсат Османската империя и да оста-вят малки образувания, за да могат да имат власт над тях. Британия и Франция се споразумяват да разделят региона помежду си (договор Сайкс-Пико). Най-големият им интерес е да осъществят основните си цели с усърдна работа за удовлетворяване желанията на арменци и кюрди. Наред с това, Севърският договор от 1920 г., подписан в Париж, се смята за първото международно споразумение, признаващо пра-вата на кюрди и арменци. То препоръчва установяване на автономно управление в Иран и Турция. Но с идването на Кемал Ататюрк и подпис-ването на Лозанския договор през 1923 г., тези кюрдски възможности биват прекратени.

Последните статистически данни сочат (фиг. 6), че кюрдското на-селение в Турция достига 34% от общия брой на населението там, което

е приблизително 73 милиона души. Броят на кюрдите е около 25 мили-она души. Този факт прави Турция държава, в която живеят повечето кюрди. По-голямата част от тях са в югоизточната част на Турция и са наричани „Народът от Източна Анадола”.

Фигура 6Турски Кюрдистан (областите, оцветени в син цвят)Източник: The Kurdish Population, Kurdish Institute, Paris, 2017, в: https://www.institutkurde.org, посетен 29.03.2018 г..

• Кюрдски въстанияОпитите на Мустафа Кемал Ататюрк да изличи националната

принадлежност на кюрдите срещат ожесточен отпор от страна на тур-ските кюрди. Заедно с другите малцинства, начело с кюрдския лидер Саид Биран (1925 г.), те решават да организират масово въстание, за да защитят националните права на кюрдите и другите малцинства. Въс-танието започва на 21 март 1925 г. – кюрдският празник Науруз. То се разпространява с голяма бързина, а броят на въстаналите кюрди стига до 600 000, наред със 100 000 черкези, араби, арменци и асирийци. Те налагат блокада на град Диарбекир, но не успяват да го завладеят. В средата на април 1925 г. , Саид Биран е арестуван, заедно с няколко ръ-ководители на въстанието. Осъдени са на екзекуция на 30 май 1925 г.

През 1930 г. избухва друго въстание, което приключва с това, че турското правителство започва да депортира кюрдските жители от оп-ределени райони на западните области по „здравословни, материални, културни, политически и дисциплинарни причини”. Депортирането за-сяга сърцето на кюрдското движение, тъй като разединява много тур-ски и иракски кюрди.

49 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 36850 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 160

58 59

Друго въстание започва през 1937 г., начело с шейх Риза, срещу правителствените процедури, но правителството успява да спре и уни-щожи ръководителите му. През това време турското, иракското, иран-ското и афганистанското правителства подписват споразумението Са-ад-Абад за гаранция на техните национални граници. Това показва, че турците отчаяно искат сами да решат проблемите си.

След смъртта на Ататюрк51, турското правителство леко смекча-ва политиката си и продължава да говори, че кюрди и турци са братя от един етнос. В същото време, то е готово да арестува всеки, заподо-зрян в кюрдски националистически възгледи. Турските кюрди остават пасивни и репресирани. Потенциал към настоящия момент се съдържа единствено в наскоро подписаното иракско-кюрдско споразумение.

След потушаването на въстанието на Саид Биран, турското пра-вителство предприема масова кампания на арести и прочистване в кюрдските райони в Турция. Според мемоарите на Джавахарлал Неру, засягащи признанията на правителството на Анкара, броят на убитите в тези събития достига милион и половина души.

Следващото турско правителство продължава със същия под-ход и простото изричане на думата „кюрди” се смята за подсъдно, тъй като терминът, с който са назовавани, е „народът от Източна Ана-дола”. Световното внимание към турските кюрди, обаче, се засилва след въоръжените операции, които предприема Работническата пар-тия на Кюрдистан през осемдесетте години. Това кара турския минис-тър-председател тогава – Тургут Йозал (1927–1993), за първи път офи-циално да използва думата „кюрди”, за да назове кюрдския народ в Турция. През 1991 г. Йозал отменя пълната забрана за използване на кюрдски език и я заменя с частична.

По време на борбата между турското правителство и Работни-ческата партия на Кюрдистан, са унищожени 3000 кюрдски села в Тур-ция, което става причина 378 335 кюрди да напуснат домовете си. През 1991 г. Лейля Зана е избрана за депутат в турския парламент – първата кюрдска жена в Кюрдистан, достигнала до такъв пост. След три години (през 1994 г.) тя е осъдена на 15 години затвор след обвинението за „изнасяне на сепаратистки речи”.

От друга страна, са видни регионални различия между държа-вите, свързани с Кюрдистан, в исторически и времеви план, водени от собствен интерес. В същото време е очевидно, че те сътрудничат помежду си в най-висока степен, а интересът им действа в ущърб на кюрдския народ в Кюрдистан. Има много примери за това, като най-ва-жният е турско-сирийското сътрудничество по предаването на кюрда

Абдуллах Йоджалан (затворник в Турция). Това се случва в резултат на сирийско-турската размяна с помощта на службите на двете държави, а също и с помощта на службите на други страни (израелските?).

• Кюрдски партии в Турция:

Демократическа партия на Кюрдистан:Основана е през 1965 г. от група кюрдски феодали и земевла-

делци, които имат десни възгледи и не предвиждат сътрудничество с левите сили. След определен период от време, обаче, вътре в самата партия се поражда ляво течение и от 1971 г. започва да се води борба за власт над управлението на партията. Борбата приключва през 1977 г. с победа на левите и прогонване на всички десни и консервативни члено-ве. Партията започва да играе впечатляваща роля в ръководството на световните демонстрации и изгражда мрежа по села и градове.

Работническа партия на турски Кюрдистан:Левите излизат от бремето на Демократическата партия на

Кюрдистан след борбата, която започва вътре в партията през 1971 г. и действа под името на един от своите ръководители – д-р Шауан (уважа-ван народен артист и певец). По-късно партията започва да работи под името „Клубове за демократическа и революционна култура” с клоно-ве в турските провинции и обширна културна и политическа дейност в средата на седемдесетте години. Клубовете имат връзки с кюрдските партии в Ирак и Иран, но започва разкол, в резултат на който са прого-нени много членове.

Кюрдистанска социалистическа партия:Известна е с името Организация „Пътят на свободата”, произ-

лизащо от вестника, който издава. Вестникът има силно влияние сред образованите хора и студентите. Освен „Пътят на свободата”, партия-та издава и „Розаулат” т.е. „Слънце в родината”. Партията играе важна роля в публикуването на левите идеи на двата езика – кюрдски и турски в Кюрдистан, с публично или полупублично финансиране, позволено по време на управлението на лявата Републиканска народна партия под ръководството на Поланд Джауит в края на 70-те години. Партията е управлявана от главния секретар Кемал Буркаи.

Работническа партия на Кюрдистан:Накратко е позната като ПКК, основана е през 1979 г. и произ-

лиза от турска комунистическа организация, работеща през 70-те го-51 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 168

60 61

дини (Младежка революционна организация). Партията е основана от Абдуллах Йоджалан, познат сред народа като „Абу”, което значи „чичо”. В своята вътрешна програма партията уверява, че маркси-змът-ленинизмът е нейната идеология в работата. Целта на партията е създаването на независима демократична кюрдска държава в Близкия изток. Стратегията ѝ е фокусирана върху използване на сила и нейната ескалация в противопоставянето срещу жестокостта на турските сили. Това поражда дълбока пропаст между нея и другите кюрдски партии. Но след ареста на нейния ръководител, Абдуллах Йоджалан през 1999 г., партията спира своята въоръжена дейност - след призива на Йоджа-лан, който обявява инициатива за мир, предполагаща диалог с Анкара. Въпреки че променя името ѝ на „Конгрес за свобода и демокрация на Кюрдистан”, през 2005 г. той се връща към въоръжената дейност, като прави северните региони на Ирак свое убежище. Партията има силно политическо и военнополитическо влияние в районите, граничещи с Ирак и Сирия и се ползва от силно влияние сред кюрдските алауити в областта Тунджали.

Ярка илюстрация на положението на кюрдите в Турция и на от-ношението на държавата към кюрдския въпрос, са думите на турския президент Ердоган от изборен митинг на 4 юни 2018 г. в Диарбекир. Според Ердоган, турската държава принадлежи също и на кюрдите в страната. Президентът заявява: „Ние не казваме, че „няма кюрди“, казваме, „няма кюрдски проблем“. Никой не трябва да търси държава за кюрдите. Държавата на Република Турция е държава на всички нас. Държавата на кюрдите е държавата на Република Турция. Той твърди, че управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е спасила „кюрдския народ от потисничеството на деспотичния стар ре-жим“, казвайки, че „ние гарантираме вашите свободи“. Според Ердо-ган „Нашите кюрдски братя и сестри са под закрилата на държавата на турската република. Разбира се, има право за изразяване на различни политически искания. Но това трябва да бъде направено в рамките на законните граници. Това, което е задължително за мен като президент, е задължително за всички. Тази страна няма да позволи онези, които се опитват да подкопаят закона...Ние сме против онези, които правят така, че гражданите ни да воюват един срещу друг (имайки предвид действията на поставената извън закона Кюрдска работническа партия – ПКК, б.а.)“52.

Като цяло, поведението на Турция спрямо турските кюрди, как-то и спрямо останалите, живеещи извън границите на Турция, е пред-поставено от агресивната и потисническа политика на доминантност в

целия регион на Близкия Изток. Под предтекст за борба с терористич-ните организации, турската външна и вътрешна политика осъществя-ва ограничителен и нападателен режим спрямо кюрдските общности, като основната цел на тези действия е елиминирането на кюрдските усилия за независимост и идентичност.

§ 3. Кюрдите в Ирак

В продължение на деветдесет години след поглъщането му от съвременната иракска държава, кюрдският народ в Ирак все още ос-тава очевидна аномалия в съвременния свят - нация без държава. След войната в Персийския залив през 1991 г., в лицето на иракската държа-ва, кюрдите се опитват да създадат фактическа държава и да конкре-тизират и стабилизират институциите, които биха позволили това. Така кюрдите в Ирак разглеждат създаването, еволюцията и развитието на кюрдския национализъм, въпреки потискането на неговите политиче-ски и културни прояви.53

„Кюрди” е правилното название за описание на този народ, са-мите те така наричат себе си и най-вече в иракски Кюрдистан. Кюрдите в Ирак54 се смятат за една цяла част от кюрдската нация, която живее на огромна кюрдска територия - от Лористан в Иран на юг до Урмай на изток, оттам до Сивас на запад през официалната турска граница в настоящия момент, до Северен Ирак и Североизточна Сирия. Социал-ното, икономическо и политическо положение на кюрдите в иракската част е по-добро в сравнение с положението на сънародниците им в ос-таналите четири части.

Тези обстоятелства се дължат на факта, че първоначално към Ирак е присъединена южната част на Кюрдистан, отделена наскоро от разбитата Османска империя. Създава се нова държава, наречена Ирак. Тя е формирана от англичаните след Сайкс-Пико.55 Така, присъе-диняването на кюрдите към новия Ирак запазва религиозния баланс и поставя стабилна основа за силен Ирак, способен да съществува дълги времена. Въпреки че отношенията между кюрдите и центъра в Ирак преминават през времена на тежки разногласия и избухване на ожес-точени войни, укрепва връзката, която свързва кюрдската общност с останалите общности на иракския народ. Изглежда, обаче, че кюрдите предпочитат да останат част от федеративен и демократичен Ирак и се

52 Ердоган: Никой не трябва да търси държава на кюрдите, 04.06.2018 г., в: https://www.vesti.bg, посетен на 04.06.2018 г.

53 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 1854 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 21655 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 389

62 63

противопоставят на идеята за отделяне, която някои се опитват да им наложат.

Идеята56 иракските кюрди да се отделят от Република Ирак не е на дневен ред и не е работеща за реалността им. Те са заобиколени от държави с кюрдски малцинства, в които техният въпрос още не е решен. Ако тези държави направят постъпки за затваряне на граници-те си, това ще бъде достатъчно, за да се съсипе отделилата се част от Ирак. Кюрдският въпрос тук се използва като средство за политически натиск върху съседните държави. Подкрепата и спирането на помощта на кюрдските движения зависи от политическите отношения между Ба-гдад, Дамаск, Техеран и Анкара. Кюрдските лидери осъзнават тази ис-тина. Съществува известна фраза на лидера Мустафа ал-Барзани, която гласи: „Кюрдите нямат истински приятели”.

Иракските кюрди формират около 23% от населението в страна-та. Те са мнозинство сред населението в области като Дахук, Ербил, Сюлеймания, Киркук, Дияла и част от Ниневия. Кюрдският въпрос тук се смята за най-заплетения и сложен от кюрдския проблем като цяло, защото той възниква с основаването на Иракското кралство след Пър-вата световна война. Въоръженият характер на борбата от самото начало, сложното, смесено в етнически, религиозен и конфесионален план естество на иракската държава, са причина кюрдите често да оп-исват своята същност като привърженици на сепаратистки конфликти и да не чувстват принадлежност към Ирак с настоящите му граници. В резултат на тази дълга борба, се появяват много фанатични нацио-налистически течения, вярващи, че кюрдите, които живеят в Ирак, са дошли извън неговите граници.

• Кюрдите по време на прякото английско управление в Ирак

Англичаните управляват пряко в Ирак през периода 1918-1920 г., когато споразумението Сайкс-Пико влиза в сила. Кюрдите изпит-ват разочарование57 от управлението на англичаните, които започват да бавят шейх Махмуд ал-Хафид ал-Барзанджи с дадени му обещания за независимост на Кюрдистан. Те започват да се опитват да намалят влиянието му, с помощта на племенни вълнения около Сюлеймания. Първото му въстание започва на 21 март 1919 г., съветниците англичани са арестувани, а английската войска е разгромена в прохода Таслуджа. Английската войска все пак успява да подготви друга голяма сила, за да

потуши въстанието на шейх Махмуд ал-Барзанджи и да окупира Сюлей-мания след бомбардировки с британски самолети. Английската армия успява да залови шейх Махмуд ал-Барзанджи и да го отпрати в Индия.

Кюрдският регион остава под управлението на върховен бри-тански комисар в Багдад58, подпомаган от политически управници от британските военни офицери. Когато новата иракска държава се съз-дава на 25 ноември 1920 г., кюрдите от Сюлеймания отказват да участ-ват в избора на емир Фейсал ибн ал-Хюсеин за крал на Ирак. Кюрдите в Ербил, Киркук и Мосул взимат участие в изборите и гласуват за емир Фейсал ибн ал-Хюсеин, така се осъществява тяхното присъединяване към иракската държава. Сюлеймания остава под управлението на вър-ховния комисар до 1922 г..

• Въстание в Сюлеймания и създаването на Кюрдската държава

На 14 септември 1922 г. започват жестоки вълнения, които обхва-щат и други райони в кюрдския регион, като Ербил, с цел създаване на кюрдска държава. Вълненията са много силни и англичаните са при-нудени да се евакуират. За управление на региона са избрани местни жители (регионален съвет).

От друга страна, британското и иракското правителства полагат много усилия за успокояване на ситуацията, за овладяване на вълне-нията, за да се предотврати географско разширяване на въстанието. В тази връзка, те издават декларация:

„Правителствата на Негово величество и на Ирак заедно призна-ват правата на кюрдския народ с основаване на кюрдско правителство в рамките на Ирак. Очакват от кюрдите, въпреки тяхното многообра-зие, да се споразумеят по начин, по който желаят, и правителството да се съобрази с това. Да бъдат в границите, в които искат, и да изпратят свое представителство в Багдад, за да установят своите икономически и политически отношения с английското и иракското правителства”.

В резултат на тази декларация, шейх Махмуд ал-Хафид се връ-ща от изгнание в Индия. Той е избран за управляващ на Сюлеймания и за глава на избрания регионален съвет. Самият той се нарича „крал на кюрдите”, а регионът му – „Кюрдска държава”. Тази държава издава пощенска марка, която се смята за една от най-редките в света. Държа-вата просъществувала до 1924 г.

• Село Барзан и неговото въстаниеСело Барзан, разположено на южния склон на планината Шир-

56 Атики, Я.А., Alakrad waqadiatuhum alsiyasiat, Кюрдският политически въпрос, Jirafikis linashiri Sirilanuka, 2011г., с. 1357 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 178

58 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 22

64 65

ван в провинция аз-Зибар, е средище на шейх Абделсалям ал-Барзани. Шейховете там разполагат с духовна власт като суфитските шейхове и с племенно лидерство. След екзекуцията на шейх Абделсалям ал-Бар-зани, духовната власт преминава в ръцете на брат му, шейх Ахмад Бар-зани, а след неговата смърт минава към неговия брат, Мустафа ал-Бар-зани, наричан „молла”.59

Шейх Абделсалям ал-Барзани въстава в началото на Първата световна война, което довежда до неговата екзекуция на пазара в Мо-сул. Също така, въстава шейх Ахмад ал-Барзани през ноември 1931 г., в подкрепата на въстанието на шейх Махмуд ал-Хафид, което избухва през същата година. След това моллата повежда първото си въстание през 1935 г., после въстава Халил Хушауи ал-Барзани, в аз-Зибар, през 1937 г., в подкрепа на въстанието на кюрдския народ, избухнало в Тур-ция през същата година. Въстанието е потушено, а водачът му е убит. Впоследствие, повторно въстава молла Мустафа през 1944 г., след това въстава за трети и последен път през 1945 г. След неуспеха на въста-нието бяга в Иран, където става главнокомандващ на военните сили на Република Махабад в ирански Кюрдистан, подкрепян от СССР.

• Кюрдите в Ирак и Втората световна война Народът и армията на Ирак въстават срещу англичаните през

1941 г., в резултат на което англичаните окупират Ирак. А в Иран, шах Риза Хан сътрудничи с Хитлер, най-вече след падането на Париж в ръце-те на германците, затова противниците му решават да нападнат Иран. Съветската и британската армия го опустошават през 1941 г. Британци-те окупират Южен Иран, за да запазят нефтените находища, свалят шах Риза Хан и издигат сина му Мохамед Риза за шах на Иран.60

Съветските сили, от своя страна, окупират Северен Иран и ос-новават Комунистическа република Азербайджан, начело с Джаафар Бишаури. Те анексират Кюрдска република Махабад, която има авто-номно управление, след създаването на Демократическата партия на Кюрдистан. За глава на Република Махабад избират съдия Мохамед. Съответно, молла Мустафа ал-Барзани търси убежище там след прова-ла на последното въстание през 1945 г. и става върховен главнокоманд-ващ на военните сили на Република Махабад. Удостояват го със звание-то маршал, носи изцяло съветска военна форма с високи обувки, дебел пагон на раменете и каскет с червена лента.

Република Махабад съществува до 15 декември 1946 г. – до из-

теглянето на руските войски и навлизането на иранските въоръжени сили. Изтеглянето на руснаците61 е базирано върху обещанието на ин-телигентния министър-председател на Иран, който им внушава, че ще отдаде под концесия проучванията за нефт в Северен Иран. Обещание-то е планирано със съгласието на иранския парламент, особено след като изтеглянето е последвано от парламентарни избори. След като парламентът се събира, той отменя концесията на СССР. Руснаците си тръгват с празни ръце, което свидетелства за липса на разбиране на съветската политика в Близкия Изток.

След влизането на иранската армия в региона, Народна републи-ка Азербайджан и Кюрдска република Махабад са елиминирани. Мол-ла Мустафа Барзани бяга и търси убежище в Съветския съюз, подобно на други негови последователи.

Последвалите събития потвърждават силното желание на Съвет-ския съюз да влезе в Близкия изток, когато худжжату-л-ислам62 Хашеми Рафсанджани посещава Съветския съюз на 22.06.1989 г. Споразумяват се СССР да вземе под концесия нефтените находища в Северен Иран, а в замяна да снабди Иран с развита система за отбрана.

• Кюрдите след Втората световна война Периодът след Втората световна война, до 60-те години на мина-

лия век, се отличава с относително спокойствие по въпроса на иракски Кюрдистан. Това се дължи на появата на нов съперник на англичаните в региона – техния съюзник Съединените американски щати. Америка излиза от изолацията си след войната, навлиза в Близкия изток и за-почва да проучва положението в региона. Тя намира народите, изне-могващи от силна бедност, което ги определя като удобно огнище на комунистически идеи, особено страните, в които действат силни кому-нистически партии. Освен това, тези народи се стремят към свобода, независимост и освобождение от британско и френско влияние.63 Аме-рика решава да промени положението в региона посредством извърш-ването на военни преврати, които да избавят страните от остатъците на колониализма и да се подобри икономическото положение с пре-махване на феодализма и класовото неравенство. Америка създава от тези държави предпазна външна зона за сигурност на юг от Съветския съюз и ги обвързва икономически. Така тя започва с преврата на Хосни

59 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 20060 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 86

61 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 23462 Титла на религиозен учен (улем), който има право да постановява богословски реше-ния. – Бел. авт.63 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 145

66 67

през 1949 г. – лидера в Сирия. Помага на шаха с бялата революция в Иран, подкрепя Мохамед да прогони англичаните от Египет и Канала.

В Южен Ирак са шиитите, които са подложени на преследване и не се чувстват равноправни в управлението на държавата. В северната му част са кюрдите (обектът на изследването), които искат справедли-во решение на въпроса си. И двете страни са жертви на британската политика в региона, заради което и сред шиитите, и сред кюрдите Аме-рика намира приятели. Тя им обещава промяна и намиране на спра-ведливо решение на техните проблеми. Що се отнася до шиитите, за тях за първи път през 1956 г. Америка основава тайна партия, наречена Фатимидска партия. За кюрдите основава Демократическа партия на Кюрдистан – предходната е преструктурирана със същото имe. В осно-вата ѝ стои Ибрахим Ахмад и Джалал ат-Талабани.64

• Багдадският пакт Британия се опитва да запази остатъчното си влияние в региона,

с помощта на Нури ас-Саид и успява да убеди Турция, Иран, Пакистан и Ирак да сключат пакт с нея през 1955 г., наречен Багдадският пакт, защото е подписан в Багдад. Америка отказва да влезе в пакта и се за-доволява с ролята на наблюдател, представляван на срещите само от своя посланик в Багдад. Една от точките на пакта предвижда сътрудни-чество между държавите, в случай на нападение на някоя от тях, под което, разбира се, се има предвид Съветският съюз. Предвижда също и сътрудничество, в случай на вътрешни въстания в която и да е от дър-жавите от пакта, също и в случай на вълнения на кюрдското движение в която и да е от трите държави – Ирак, Иран и Турция. Тази точка е подобна на споразумението Саад Абад по отношение на кюрдския про-блем, но е разширена с присъединяване на Британия и Пакистан към трите държави.

• Иракски национален фронт В началото на 1957 г. тайни и легални иракски национални пар-

тии се събират и основават фронт, наречен „Национален фронт” , с цел борба срещу Багдадския пакт, сваляне на кралския режим и установя-ване на демократично управление. Особеното в случая е, че Демокра-тическата партия на Кюрдистан не участва в този фронт. Това привлича изследователското внимание и води до няколко съществени извода65:

Първо: между кюрдите и Националния фронт не протича спокоен диалог, за да признаят взаимно гледните си точки и поставят основа-та на бъдещо споразумение. Освен това, нито една иракска партия и движение не познават напълно кюрдския проблем, а и самите кюрди не съдействат за разбирането на проблема и исканията на иракските опозиционни партии.

Второ: националистическите партии Ал-Истиклял (Незави-симост) и Ал-БААС (Възраждане) и националните партии Ал-Уатан ад-димукрати” (Демократична родина) се страхуват кюрдите да не бъдат отделени, затова не насърчават Демократическата партия на Кюрдистан да влиза във Фронта. Трябва да се има предвид, че Нацио-налният фронт изцяло подкрепя Абдел Насър, но странното при това е, че той самият е солидарен с кюрдския проблем. През 1966 г. в Кайро се открива офисът на Демократическата партия на Кюрдистан, предста-влявана от Джалал ат-Талабани.

Националният фронт сътрудничи с вътрешната организация на свободните офицери в иракската армия, за да организират преврат. Те успяват да завземат властта на 14 юли 1958 г., под ръководството на двама офицери – генерал Абделкарим Касим и полковник Абдел-салям Ариф. Ирак става република. Членовете на Националния фронт участват във властта като министри в правителството на новия съюз. Багдадският пакт се разпада, а кюрдският проблем навлиза в нова ре-публиканска епоха.

• Кюрдският проблем в републиканската ера Новата епоха работи по включването на кюрдите и други общ-

ности в управлението. За тази цел е и държавният съвет, който поема властта на президента на републиката от генерал Наджиб ар-Рубайи и влиза в ролята на президент и представител на армията и сунитите. Включени са като членове Мохамед Махди Кубба (представител на шиитите) и Халид ан-Накшбанди (представител на кюрдите). Републи-канската епоха включва определен брой кюрди и в Министерския съ-вет. Една от най-важните личности, назначени за министър, е Баба Али аш-Шейх Махмуд – синът на шейх Махмуд ал-Хафид Барзанджи, който управлява Сюлеймания.

Иракската република отваря врати за бежанците си в чужбина.66 Много от тях се връщат, включително и Мустафа Барзани, който из-праща от Съветския съюз телеграма на новото ръководство, с поздрав към новия съюз и искане да се върне. Молбата му е удовлетворена. Трябва да се отбележи, че докато е политически емигрант в Съветския 64 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy

Publishing, 2014, р. 18065 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 56 66 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 204

68 69

съюз, молла Мустафа ал-Барзани не се занимава с никаква политическа дейност по време на Сталин. След смъртта му и идването на власт на Маленков, обаче, Барзани се среща с него и поставя въпроса за съз-даване на кюрдска република в Съветския съюз, подобно на другите малцинства, които се ползват от автономно управление. Маленков се съгласява с искането на молла Мустафа Барзани и му определя само-лет за придвижване между кюрдските малцинства, за да проучи на-строенията. Усилията му за създаване на кюрдска република в рамките на Съветския съюз не са увенчани с успех. Докато е емигрант в Съвет-ския съюз, Барзани е в постоянна връзка с Демократическата партия на Кюрдистан.

По пътя си, на връщане от Съветския съюз в Ирак, молла Мус-тафа насочва поглед към Египет и се среща с държавния глава Абдел Насър. По това време има господстващо мнение в Ирак – че той също върви по пътя на арабското единство като Сирия. Това ще се осъществи посредством обединение или федерален съюз, както призовава Ирак-ската комунистическа партия в началото на новата епоха. Съответно въпросът за бъдещето на кюрдите ще остане в ръцете на Абдел Насър.

В знак на щедрост, Абдел Насър предоставя на молла Мустафа яхтата на главата на републиката, за да стигне от Порт Саид до Басра в Ирак. Посрещнат е от народа и от официални представители, а оттам е закаран в Багдад и настанен в един от замъците – замъка Нури ас-Саид. В знак на уважение му е определена заплата на министър в размер на 500 динара. Барзани става главен секретар на Демократическата пар-тия на Кюрдистан. Брат му, Ахмад Барзани, получава заплата в размер на 150 динара, както и всеки от рода Барзани получава възнаграждение в размер между 30 и 50 динара. Този период е известен с името „Ме-ден месец”67.

„Меденият месец“ между вожда Абделкарим Касим и молла Мустафа Барзани достига своята връхна точка на 1 септември 1960 г. , в събота, в 10.00 ч., когато група от рода Барзан внася искане в Ми-нистерството на вътрешните работи на Ирак за основаване на партия с името Демократическа партия на Кюрдистан. Тя се основа по подобие на иранската Демократическа партия на Кюрдистан.

Вътрешното министерство удовлетворява молбата и партията започва да упражнява политическа дейност, да издава всекидневник – неин говорител, назован „Борба” („Ха Бат”). В учредителния орган на партията влизат:

Молла Мустафа Барзани - глава на племе Ибрахим Ахмад – адвокат

Омар Мустафа – адвокат Али Абдуллах – инженер Нури Шауиш – инженер Хилми Али аш-Шариф – журналист Шамсудин ал-Муфти – адвокат Молла Абдуллах Исмаил – земеделец Исмаил Ариф – работник Салих Абдуллах ал-Юсуфи – чиновник

Искането е съпроводено от списък с имена на партийните под-дръжници (50 души). Той съдържа вътрешен регламент, който гласи следното:

„Партията трябва да се бори в името на опазването, укрепва-нето и разширяването на Иракската република. Да се бори в името на нейното задълбочено демократично развитие, въз основа на демокра-тична насоченост, която включва зачитане на личните и общите свобо-ди, като свобода на мнението и убежденията, свобода на словото, на партийната и синдикалната система за всички граждани. Също така – да действа с желязна ръка и суровост срещу враговете на републиката и за укрепване на отбранителните способности на въоръжените сили за защита на народните блага. Да се бори за укрепване на братските и приятелски отношения между арабския и кюрдския народи и другите малцинства, укрепване на народното единство и борба срещу отцепни-чеството.”68

Разбирателството не трае дълго, защото Абделкарим Касим пре-връща властта във военна диктатура, опитваща се да си върне всичко, което първоначално е дала. Ударът попада предимно върху политиче-ските партии - една след друга. Касим се отървава от Иракската кому-нистическа партия, която не е законна и от 14 юли 1959 г. е преследвана. След това, през 1960 г. , следват кюрдите – правителството въоръжа-ва своите привърженици сред феодалите, най-вече в Барзан, срещу семейството на молла Мустафа и срещу Демократическата партия на Кюрдистан. Абделкарим Касим не желае кюрдска автономия, въпре-ки че това е записано в устава на партията. Той дава на съд главния секретар на партията и главния редактор на в. „Борба” („Ха Бат”) г-н Ибрахим Адмид с аргумента, че разпространява омраза сред народа. Заловени са и други лидери, позволените кюрдски вестници са закрити един след друг. Под въздействието на това, молла Мустафа Барзани усеща липса на доверие към Багдад и напуска за Барзан, който претър-пява въздушни бомбардировки на 13 септември 1961 г.

67 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 214

68 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 220

70 71

• Кюрдите след Абделкарим КасимСлед свалянето на Абделкарим Касим на 9 февруари 1963 г. от

Арабската социалистическа партия БААС, която получава ръководни позиции с помощта на преврат, за нов президент на Иракската репу-блика е избран Абделсалям Ариф.69 В края на март 1963 г.70 , кюрдска делегация, оглавена от член на политическото бюро на Демократиче-ската партия на Кюрдистан, тогава Джалал Талабани, отива в Багдад. Тези разговори, обаче, не дават резултат. Абделсалям Ариф отстра-нява партията БААС на 18 ноември 1963 г., започва да се сближава с Кайро и Москва и да увеличава въоръжението на иракската армия. Това повлиява на Иран и Техеран започва да се намесва в кюрдския въпрос. През този период започва вътрешна борба и разцепление на Демократическата партия на Кюрдистан. Започват съществени споро-ве, възникнали между Ибрахим Ахмад и Джалал Талабани (членове на Централния комитет), от една страна, и Мустафа Барзани и неговите привърженици, от друга. Ибрахим Ахмад призовава Мустафа Барзани да бъде освободен от правомощията му като председател на партията. След това Ибрахим Ахмад и Джалал Талабани се отделят от Демокра-тическата партия на Кюрдистан, за да формират „Политическо бюро на Кюрдистански демократичен съюз”.

През 1966 г. отцепилата се група се съюзява с иракското прави-телство начело с Абделрахман Ариф и участва във военна операция срещу Демократическата партия на Кюрдистан. През 1968 г., преди ид-ването на Арабската социалистическа партия БААС на власт, Барзани тайно посещава Техеран с молба за подкрепа от шах Мохамед Риза Пахлави. В резултат на това посещение Барзани получава подкрепа за себе си и за своето движение.

• Освободителната война 1961-1975 г.През 1961 г. въстанието на молла Мустафа започва като него-

лямо движение с цел защита от нападенията на Абделкарим Касим, скоро обаче то се разширява и става организирано. Така през септем-ври 1961 г. движението започва с няколко хиляди бойци и достига до 200 000 души. Първата война приключва с убийството на Абделкарим Касим през 1963 г.

На 9 февруари 1963 г. офицерите-баасисти от иракската армия под ръководството на генерал Абделсалям Ариф и генерал Ахмад Ха-сан ал-Бакр убиват Абделкарим Касим, извършват преврат и устано-вяват силен военен режим. Следва да се има предвид, че Абделсалям

Ариф е само съюзник на БААС и след краткото му управление, на 10 юни 1963 г. избухва нова война за Кюрдистан. Настъпва изселване на кюрдите, а арабите се настаняват на тяхно място. На 10 февруари 1964 г. правителството подписва споразумение за прекратяване на огъня срещу молла Барзани и така приключва втората война в Кюрдистан.

На 4 март 1965г. бойните действия се подновяват с нападението на правителствените сили, по заповед на Абделсалям Ариф, който уми-ра малко след това при катастрофа с хеликоптер. Наследява го брат му, Абделрахман Ариф и продължава войната в Кюрдистан. Бойните действия продължават71 до 15 юни 1966 г., когато арабските войски са разгромени в битка при ал-Хандрин. В резултат на това поражение, иракските войски искат прекратяване на огъня отново.

На 17 юли 1969 г. партията БААС отмъщава на семейство Ариф с военен преврат, наречен „Революцията от 17 юли”, оглавена от Хасан ал-Бакр и неговия заместник Саддам Хюсеин. Впоследствие, правител-ството предприема четвърта война за Кюрдистан, през април 1969 г. Най-ожесточени битки протичат в равнините на Ербил и Киркук, дока-то пратеникът на правителството, г-н Азиз Шариф, успява да инициира разговори с молла Мустафа. През това време бойните действия не спи-рат. Тайните преговори приключват с подписването на споразумение на 11 март 1970 г.

• Споразумението от 11 март 1970 г. и преходният периодНа 11 март 1970 г. е подписано споразумение за автономна власт

на кюрдите, в резултат на дълга война, най-вече на кюрдския народ и неговите сили, и като победа след тежки преговори между воюва-щите страни. Това споразумение не е обявено пред иракския народ с изявление, на което са положени подписите на двете страни, а с нота на Революционния команден съвет. Във въведението на документа е посочено72: „Преговорите се провеждат между Революционния коман-ден съвет и ръководството на Мустафа Барзани” – глава на Демократи-ческата партия на Кюрдистан. Двете страни подписват взаимно спора-зумение, съставено от 15 точки, и решават незабавно да пристъпят към неговото изпълнение.

Условия на споразумението На 11 март 1970 г. Революционният команден съвет и Демократи-

ческата партия на Кюрдистан се споразумяват за петнадесет договоре-

71 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 118 72 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014, р. 249

69 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 20870 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 241

72 73

ности, които гласят следното: 1) Кюрдският език, наред с арабския, се признава за офи-

циален в районите с кюрдско мнозинство. Обучение по арабски протича във всички кюрдски училища. Кюрдски-ят е втори език в останалите арабски части на иракската държава.

2) Братята кюрди стават участници в управлението без дис-криминация относно кюрди и некюрди.

3) Важно е да бъде компенсирано натрупаното изостава-не на кюрдите в областта на образованието и културата, предимно с различни материални средства за целите на обучението на кюрдски език.

4) За държавни служители, особено за хора на отговорни длъжности, като директори и началници на полицията и сигурността, да бъдат назначени кюрди в районите с кюрдско мнозинство.

5) Иракското правителство признава правото на кюрдския народ да формира свои организации (студентски, мла-дежки, женски, научни). Те стават независими.

6) Работниците, служителите, цивилните и военните, участ-вали във войната рамо до рамо с кюрдите, да се върнат на предишните си работни места безусловно и без огра-ничения.

7) Формиране на „Специална комисия”, която да се заеме с разработването на план за развитие на кюрдския реги-он. Планът да обхваща всички сфери, най-вече икономи-ческите.

8) Връщане на всички бежанци (кюрди и араби) по родните им места. Същото важи и за арабите, заселени от прави-телството в Кюрдистан по време на войната. Те трябва да напуснат местата си и да ги предадат на изгонените от тях кюрди.

9) Трябва да бъде приложено възстановяване на земеде-лието в Кюрдистан, а по-специално да се разпределят парцели сред кюрдските земеделци.

10) Да се направи поправка на временната Конституция, както следва: „Иракският народ е съставен от две ос-новни националности - арабска и кюрдска. Конститу-цията признава етническите права на кюрдския народ и правата на другите малцинства в рамките на иракското единство”.

11) Радиостанцията и тежките оръжия от кюрдската рево-

люция да бъдат върнати на правителството. 12) Един от вицепрезидентите на републиката трябва да

бъде кюрд. 13) Законът, свързан с административните единици, да

бъде променен в съответствие със споразумението. 14) Кюрдският народ ще участва в законодателната власт

според броя жители, представени в съотношение с об-щия брой иракски жители.

15) Свързана е с автономното управление и нефтените въс-тания в Кюрдистан и гласи следното: „Обединение на районите, в които живее кюрдско мнозинство, въз ос-нова на официални статистики, направени за тази цел. Подготовка на правителството да остави кюрдския на-род самостоятелно да упражнява етническите си права, докато се радва на автономия. Автономията е част от Иракската република, но инвестициите в природните ре-сурси на региона принадлежат на иракското правител-ство”.

Двете страни отбелязват подписването на това споразумение като историческо събитие и доказателство за чистите намерения на кюрдите. Премахната е управляващата структура, изградена от Демо-кратическата партия на Кюрдистан през 1964 г. Молла Мустафа се счи-та за партньор на БААС в управлението, а от страна на правителството се прави промяна с назначаването на пет кюрдски министри, зависещи от молла Мустафа Барзани.

На 17 юли 1970 г. правителството приема нова Конституция - четвърта поред от 1958 г., като поправката съдържа задълженията на кюрдите, без да са включени техните права, които остават неизяснени (т. 10). Що се отнася до т. 14, съгласно която кюрдите могат да участват в законодателната власт, трябва да се има предвид, че от 1958 г. за срок от десет години в Ирак няма законодателна власт. Тя е съсредоточена в ръцете на управляващата партия. Петимата министри нямат никаква решаваща власт и всяко решение е предварително уговорено с Рево-люционния команден комитет. Особено съществено обстоятелство е и, че политиката на арабизация по всички въпроси, свързани с кюрдите, не спира по време на преходния период.

В края на месец септември 1971 г. Ирак пристъпва към прогон-ване на 50 000 иранци, 40 000 от които са кюрди файлити от шиитско кюрдско племе. Това е бърз и остър отговор на иранската окупация на няколко острова в Арабския залив, които принадлежат на Обединени-те арабски емирства (Малък Томб, Голям Томб и Абу Муса).

74 75

На 9 февруари 1973 г. иракското правителство започва бомбар-дировки на няколко кюрдски района, а също и инспекционни процеду-ри. Освен това се извършва завладяване на част от земите на кюрдски-те земеделци, които биват изселвани оттам, а земите им - предавани на арабите.

Напрежението достига своя връх73 след двата опита за убийство на молла Мустафа Барзани. Първият е извършен на 9 септември 1971 г., вторият е на 6 юли 1972 г. И двата опита са направени от иракските служби за сигурност, по инициатива на Надим Казар – тогавашния ръ-ководител на службите. Всичко това кара молла Мустафа Барзани да обяви метеж срещу иракското правителство.

По време на преходния период партията БААС не води честен диалог с кюрдското движение. Иракската комунистическа партия също се обръща срещу него, в резултат на натиск от страна на иракско-то правителство.

• От плана за автономия към война Въпреки че отношенията между двете страни са много напрег-

нати, Демократическата партия на Кюрдистан удвоява своите мирни действия по отношение на партията БААС. Целта е да постигне спора-зумение за автономност на Кюрдистан.74 Преговорите се водят в съ-ответствие със споразумението от 11 март 1970 г. и започват в Багдад между делегация от Демократическата партия на Кюрдистан и пра-вителството. Скоро те се провалят. Фокусирани са върху регионално и конституционно подновяване на тази автономия, върху съдбата на Киркук, референдум, арабизацията, частта, която трябва да принадле-жи на автономен Кюрдистан и държавните приходи от петрол.

На 22 февруари 1974 г. втора делегация на Демократическата партия на Кюрдистан се връща в Багдад, за да поднови преговорите, независимо от факта, че правителството отказва да ги приеме.

На 3 март 1974 г. Националният фронт обявява, че правителство-то ще издаде специален закон за автономно управление, но не включва Демократическата партия на Кюрдистан в изготвянето на текста. Това противоречи на споразумението от 11 март 1970 г.

На 8 март 1974 г. Саддам Хюсеин приема в Багдад шейх Идрис Барзани, сина на молла Мустафа Барзани, в израз на последно усилие да бъде избегната войната. Тогава Саддам предлага правителството да отложи издаването на закона, а преходният период да бъде удължен

с една година – до 11 март 1975 г. Тази ситуация не е устойчива, но е по-добра от война, въпреки че предложението е отхвърлено на 11 март 1974 г. Съответно, Революционният команден съвет издава закона си относно автономното управление на Кюрдистан.

Преговорите не се развиват, започва спор относно новия закон за автономното управление, разработен от иракското правителство. Най-сериозните причини за спора са:

Определяне на регионалните граници на автономията, съдбата на Киркук и политиката на арабизация;

По време на преговорите, Демократическата партия на-стоява определеният дял от приходите да представлява съотношение между процента на жителите в района на автономията към общото количество жители в Републи-ка Ирак;

Противоречия относно съдебния контрол върху закон-ността на административните решения, взети от кюрди-те и дали са съобразени с Конституцията законите, изда-дени от правителството.

Партията БААС дава отказ на всяко искане на Демокра-тическата партия на Кюрдистан, целящо включване на кюрдския народ в настоящия иракски законодателен апарат.

Правителството отказва да даде на кюрдските власти и правото на контрол над полицията и силите за сигурност в региона.

Правителството отказва да даде на изпълнителните ди-рекции в региона на Кюрдистан необходимата власт за разработване на планове за напояване и производство.

През последния етап от преговорите между Демократическата партия на Кюрдистан и иракското правителство, то обявява възобновя-ване на войната. Мнението на Демократическата партия на Кюрдистан не е взето под внимание. Правителството формира военна група (осма група), която се настанява в Ербил. Генерал Таха аш-Шакарташ е на-значен за ръководител на тази група, предвид факта, че той е участник във войната в Кюрдистан от 1963 г.. Освен това, иракското правител-ство успява да прогони 400 кюрдски семейства, работещи в петролния сектор. Това е в допълнение на евакуацията на жителите от 15 села в съседство с град Киркук, като подготовка за петата война в Кюрдистан, която започва на 5 октомври 1974г.73 Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy

Publishing, 2014, р. 260 74 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 213

76 77

• Петата война в Кюрдистан 05.10.1974 г. Войната започва с бомбардировки, целящи основно съседните

райони (Бадниан) и региона Шихан и използва всички възможности в равнините на Киркук и Синджар. За да избегнат полицаите и военното насилие, хиляди селски жители масово мигрират към Бадниан и ал-Уля, близо до ал-Ахмадия и Уади Шуман. Те започват да се препълват с жи-тели и затова се пренасочват към Иран, с помощта на иранския Червен кръст. Така се поражда „Проблемът с кюрдските бежанци в Иран”.

Броят на кюрдските бежанци в Иран през 1974 г. достига до 140 000, след това става между 250 000 и 300 000 души, преди края на бойните действия през 1975 г. Тази война е по-ожесточена и по-кървава от предишните. Петата война в Кюрдистан приключва след междуна-родни преговори и е основна грешка на висшето кюрдско ръковод-ство, чиято цена заплаща кюрдският народ.

• Алжирското споразумение от 13 юни 1975 г. Подписването на Алжирското споразумение и приемането на

талвежна линия в Шат ал-Араб, като официална граница между Ирак и Иран, се смята за връщане на Ирак към меморандума от 1969 г.. Тогава Ирак уведомява правителството на Иран, че водите на цялата Шат ал-Араб са ирански и признава идеята за талвежна линия (най-опасната точка на склона на брега ѝ). Споразумението придобива цялост, когато шахът оттегля помощта си от кюрдското движение, което напълно се разпада през 1975 г. Всичко приключва с Барзани в САЩ, който умира в болница „Джордж Вашингтон” през 1979 г.

Кюрдското движение е като вътрешен враг и трън в очите на иракското правителство, защото то се бори за установяване на авто-номна власт в рамките на Ирак. Това кара участниците в него да про-дължават въоръжената борба, което от своя страна кара Ирак и съсе-дите му да се съюзяват, за да премахнат кюрдския въпрос и движение.

Алжирското споразумение е нищо друго, освен умалена картина на Багдадския пакт, подписан през 1955 г. Вярно е, че това не се прави без да се отчита интересът на всяка една държава. Ще разгледам това споразумение от гледна точка на всяка от страните, допринесли за вли-зането му в сила.

За да достигне целта си, през 1970-1975 г., иракското правител-ство използва външен партньор за разработване на политическата по-зиция. То не започва преди да получи подкрепата на Иракската кому-нистическа партия. Така Ирак следва важна стратегия:

Първо: подписва договор за приятелство със Съветския съюз на 9 април 1972 г., след който руснаците снабдяват Ирак с оръжие, воен-но оборудване и специалисти. Така той си подсигурява подкрепата на

руснаците по отношение на кюрдите и затваря вратите на комуникация с кюрдските движения. Ирак, от своя страна, само трябва да осигури облекчения за достъп на съветските кораби до пристанищата си.

Второ: както американците, така и шахът не искат да има въз-можност за кюрдска победа. Те искат от бунтовниците да водят бит-ки до степен, която стига, за да подкопаят революциите в Република Ирак. Шахът смята политиката си за подпомагане на кюрдите за игра, която играе със съседите си. Освен това, той не приветства идеята да бъде формирано кюрдско правителство с автономна независимост. В същото време, Иран и Америка се стремят да се възползват от от-слабването на Ирак посредством отказа на кюрдите да се отрекат от исканията си за автономна независимост от Ирак. Също така, Иран и Америка не желаят да видят кюрдския въпрос решен по какъвто и да било начин. Помощта, която предоставят Иран и САЩ на кюрдите, е умерена – пушки, патрони и зенитни установки, негодни за употреба и с близък артилерийски обсег.

Трето: кюрдите удържат на атаките на Саддам Хюсеин през ля-тото на 1974 г., което го подтиква да се обърне към шаха с предложения да бъде изяснен кюрдският въпрос. Отправянето на тези предложения протича в пълна тайна с посредничеството на Египет и Алжир, когато Саддам Хюсеин споделя проблема с представителите на тези две дър-жави на арабската среща на върха в град Рабат през октомври 1974 г.

От друга страна, Кисинджър и египетският президент смятат, че ако успеят да подпомогнат Ирак да се избави от кюрдския проблем, Багдад в знак на благодарност ще остави Египет да преговаря за мир с Израел. Египетският дипломат Ашраф Маруан започва да пътува меж-ду Багдад и Техеран. Тогава Техеран заявява, че е готов да се освободи от проблема с кюрдите, за да бъдат разрешени някои регионални спо-рове в Арабския залив. В допълнение на това, Багдад ще се сдържа да следва открито враждебна политика относно Иран.

Детайлите около ирано-иракското споразумение се изчистват, след което се провежда официално подписване от министрите на външните работи на двете страни в Алжир на 13 юни 1979 г. То също така е подписано от Абделазиз Бутефлика – външния министър на Ал-жир. Иран се задължава да затвори границите си с Кюрдистан в Ирак, планинските пътища и местата за минаване, забранява се бягството на иракчани в Иран. От своя страна, Иран получава контрол над Шат ал-Араб.

Шахът смята Алжирското споразумение за една от гаранциите си за безопасност, поради много причини, но преди всичко, защото не иска да вижда автономен Кюрдистан. На второ място, защото иска да отдели Багдад от Москва със сделка „за сметка на кюрдите”. И послед-

78 79

но – поради стремежа си да се прочуе като „Властелина на Залива”. За да подчини кюрдската войска и да я постави под свое влияние,

през есента на 1974 г. , шахът увеличава размера на военната помощ (противотанкови ракети и артилерийски заряди 155 калибър, иранско производство). Но той внимателно следи тези количества да стигнат за не повече от три дена.

В началото на петата кюрдска война, на 8 април 1974 г. , по повод годишнина от основаването на партията БААС, иракският президент Саддам Хюсеин произнася реч. В нея той се стреми да увери Турция, че тя ще продължава да получава иракски петрол на ниски цени, като заявява, че я смята за приятелска държава от първостепенно значение. На тази основа ще я снабдява с петрол и в бъдеще ще бъде готов да удовлетвори всяка молба, отправена от нейна страна.

И наистина, Турция пристъпва към затваряне на границите с Ирак по време на целия период на войната. След събитията на 6 март 1975 г. кюрдите се опитват да намерят убежище в турски Кюрдистан, но са прогонени. С това се прилага Алжирското споразумение от 1975 г.

Кюрдистан изпада в състояние на объркване след Алжирското споразумение. Тогава молла Мустафа се намира в Техеран и когато след връщането си от Алжир шахът го приема, молла Мустафа поставя пред него три възможни решения75:

На иракските войски да бъде предоставено отсрочване до края на месеца за общата амнистия, приета от Ба-гдад.

Подновяване на бойните действия и затваряне на гра-ниците, пазени от ирански, иракски и алжирски войски според договорените условия.

Закрила в Иран.

Молла Мустафа изпраща спешна телеграма в Кюрдистан с ис-кане, отправено към Централния комитет на партията, да се събере и да вземе решение. Комитетът се събира на 7 март 1975 г., в отсъствие на своя ръководител. Мненията се разминават, но всички предпочитат да продължат войната. На 11 март 1975 г. молла Мустафа се завръща в Кюрдистан, събира политическото и военното ръководство, уведомя-ва ги за срещата си с шаха и поздравява Централния комитет за добро-то решение отново да продължат войната.76

Вечерта между 18 и 19 март 1975 г. молла Мустафа свиква събра-ние на политическото и военното бюро. Той ги уведомява за решение-то си да не продължава войната, защото ще търси убежище в Иран и оставя на тях свободата да избират. Всички се примиряват с решение-

то на своя водач и на 22 март започва масово изселване към Иран. Възниква въпросът, защо молла Мустафа променя позицията си

между 11 и 18 март 1975 г.? Дали отстъпва пред перспективата да води отчаяна война, когато иракското правителство отказва да поднови ди-алога?

Без съмнение, има фактори, които подтикват Висшето централ-но кюрдско ръководство да вземе окончателно решение за изтегляне в Иран. Как може да бъде осигурена храна на тези маси от обикновени хора и военни, които са изгубили всичко и най-вече на хората, разполо-жени във Уади Шуман и Бадинан. А на военно равнище - как може да бъде получена необходимата екипировка и боеприпаси за дългосроч-на партизанска война срещу модернизираната и многобройна иракска армия.

• Спорната политическа идеология на кюрдите Кюрдистан става повече от всякога поле за борба между про-

тиворечиви политически идеологии. Можем да подредим тези спорни идеологии според изследванията, направени от д-р Фуад Мохамед Хю-сеин, който по произход е кюрд:

Демократични идеи Марксистко-ленински идеи Социалистически идеи Националистически идеи

Основата на анализа на четирите предходни идеологии на кюрд-ските политически партии се свежда до следното:

Правото на автономия чрез вътрешно устройство Автономна държава Прилагане на комунистически режим Културни права

Марксистките и левите идеи започват да се прокрадват пряко и непряко към кюрдския народ и да придобиват силно влияние върху него. Може би, гледайки към опита на Съветския съюз, извлечен преди време от Република Махабад от 1944 до 1946 г., повечето кюрди смя-тат, че Съветския съюз повече се застъпва за кюрдския въпрос, откол-кото САЩ и държавите от Западна Европа. Това е заради приемането на Турция в Северноатлантическия пакт (НАТО) от страна на европей-ските правителства, без да се вземе под внимание турски Кюрдистан.

Повечето народи, живеещи в кюрдските райони, са неграмотни, само част от образования елит живее в градовете като средна класа,

76 Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi Kurdistan, I.B.Tauris, 2014, р. 218

80 81

подвластна на правителствата77. Има и друга причина за близостта на Съветския съюз до кюрдите, които го смятат за единствен застъпник – много кюрди са пръснати из СССР (около 300 000 души) и живеят в Кав-казкия регион и в други райони, отдалечени от сърцето на кюрдските земи. Те свободно получават образование, общността им може да чете и да пише, има процъфтяващи отношения и голямо влияние при успеш-ното представяне на картината пред останалите сънародници. Това, без никакво съмнение, е първият фактор за левите идеи и за позицията на Съветския съюз относно кюрдския национализъм.

В Ирак, след провала на кюрдското въстание през март 1975 г. , нещата за кюрдите учудващо се усложняват. Демократическата партия на Кюрдистан, управляваща движението, се пръска на подразделения и организации. Тези организации се изправят лице в лице срещу много жестоки условия, но посредством реорганизация и въоръжена борба на сцената отново се открояват само две главни партии – Демократи-ческата партия на Кюрдистан, ръководена от молла Мустафа Барзани и Патриотичния съюз на Кюрдистан, ръководен от г-н Джалал Талабани, отделил се от първия.

• Водещите политически сили в иракски КюрдистанЗа нуждите на настоящото изследване е необходимо да се

съпостави положението на двете споменати партии, които управля-ват кюрдския народ в Ирак и да се познават условията, с които те се сблъскват.

Първо – Демоктратическа партия на Кюрдистан Губи почти цялата подкрепа на масите след провала на кюрд-

ското въстание през март 1975 г. и преминава през тежък период, като създава временно ръководство. От нея се отдръпват съществуващите кюрдски партии. Но тя успява да възвърне своя строй и да започне въ-оръжена борба, най-вече след Ислямската революция в Иран. Партия-та се среща лице в лице със следните трудности:

Чрез официални документи, които получава ислямското прави-телство в Иран. Единият документ потвърждава, че г-н Мохамед Саид ад-Дуски, член на Централния комитет на тази партия, е шпионин на американското разузнаване. Той е избран в Централния комитет, явя-ва се официален говорител на партията и отговорник за седмия клон в Северна Америка. На деветия конгрес на партията, проведен в Иран, г-н Масуд Барзани се извинява на иранските власти за тази грешка, а през септември 1985 г. ръководството решава да отстрани г-н Моха-

мед Саид от партията и да го освободи от всички партийни отговорнос-ти. Само че, заради тези документи, доверието на иранското правител-ство към това ръководството отслабва и по същата причина полковник Муамар Кадафи спира цялата парична помощ за тази партия.

Партията си навлича проблеми с иранските кюрди, след като обявява своята подкрепа и лоялност към новото иранско правител-ство. В тази връзка, иранското правителство се съгласява да приеме разпръснатите кюрдски бежанци от Ирак в различни територии на Ирански Кюрдистан в съседство с иракските граници. През лятото на 1979 г. Иран въоръжава кюрдските бежанци от Ирак, докато иранска-та Демократическа партия на Кюрдистан, оглавена от д-р Абелрахман Касмалю, получава иракска военна и парична подкрепа. Това довежда до вражда между бойците на двете партии, което от своя страна води до война между тях, продължила до края на 1983 г.

Слабата или отсъстваща организация в редовете на партията още от създаването ѝ. След манифеста от 1970 г. партията се опитва да организира кюрдските маси, които я заобикалят с невиждана дотогава гордост. Но слабите организационни способности и увеличаването на административните проблеми, в резултат на управлението на кюрдски-те райони, пречи на това начинание.

Второ – Патриотичен съюз на Кюрдистан Основава се след провала на кюрдското въстание през 1975 г. и

получава голяма популярност сред кюрдските маси, тъй като Джалал Талабани, който по време на провала на въстанието пребивава в Си-рия, започва да привлича масите и образованите хора се присъединя-ват към него, за да започнат борбата отново.78 През лятото на 1975 г. Радио „Дамаск” определя отдел, предназначен специално за неговото движение. Към него се присъединяват много образовани кюрди и бой-ци, потърсили убежище в Иран. В началото на 1976 г. Джалал Талабани обявява началото на въоръжена борба и към него се присъединяват хиляди бойци. Това движение продължава да се развива, а военната сила да се увеличава до лятото на 1978 г., когато започва да се свива, поради следните причини:

Джалал Талабани обещава на част от ръководството на тази пар-тия, че съюзът ще може да издейства права за кюрдския народ в много кратки срокове. С течение на времето проличава фалшивостта на това обещание, ето защо преди да изтече 1978 г., от това движение се от-делят мнозина, участвали в организацията, преследвайки тази мечта.

През март 1978 г. Джалал Талабани събира най-добрите бойци

78 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 43877 Атики, Я.А., Alakrad waqadiatuhum alsiyasiat, Кюрдският политически въпрос, Jirafikis linashiri Sirilanuka, 2011г., с. 48

82 83

под командването на втория ръководител в съюза - г-н Али ал-Аскари. Той призовава да бъдат нападнати щабовете на Демократическата партия на Кюрдистан, намиращи се във вътрешността на Турция. Два месеца преди това съюзът обявява намерението си за тези атаки. Де-мократическата партия на Кюрдистан взима мерки и съюзът се изправя срещу голяма сила на хората от Барзан, намиращи се в Иран и Турция, за да укрепят щабовете на партията си. На 1 януари 1978 г. Али ал-Аска-ри попада в капан, заедно със силите си, когато пристига в регион на поддръжници на Демократическата партия на Кюрдистан. Освен това, те се оказват обкръжени от вражески ирански войски на юг и вражески турски войски на север. Протича сражение между двете страни, дове-ло до пълно поражение на силите на съюза, който губи най-добрите си военни. Али ал-Аскари и д-р Халил Саид попадат в плен. Молла Муста-фа заповядва те да бъдат убити, а останалите – освободени, след като им бъде взето оръжието. Впоследствие голяма част от членовете на съюза го напускат и се присъединяват към формираната наскоро Со-циалистическа партия.

Недружелюбната позиция на Патриотичния съюз към останали-те партии, особено по отношение на Иракската комунистическа пар-тия, когато са принудени да се върнат в Кюрдистан и отново да вземат оръжието в края на 1978 г. Тогава ръководството ѝ се укрива в райони на Народния съюз, но с течение на времето не срещат приятелско от-ношение от страна на съюза и са принудени да напуснат региона и да сътрудничат с други кюрдски и иракски опозиционни партии. По-късно те се събират в един фронт и се наричат „Джуд”. Освен с упреците към ръководството на съюза, то е описвано с отказ за сътрудничество и са-моизолация.

Съюзът стоварва тежък данък върху плещите на народа, особе-но в регионите под неговата власт, което води до недоволство на ма-сите. При това, съюзът е само продължение на старото политическо бюро на Демократическата партия на Кюрдистан преди разкола през 1964 г. Тогава то прави същата грешка, като налага месечен данък в размер на най-малко половин динар на всяко семейство. Тази сума то-гава е непосилна и затова навлича всеобщо недоволство върху съюза.

Преговорите с иракското правителство, след като Джалал Тала-бани се заема с реорганизация на силите си, влиза в преговори с ирак-ското правителство през декември 1983 г.

Борбата между Демократическата партия на Кюрдистан и Па-триотичния съюз на Кюрдистан е не само битка между ръководството на двете партии за водеща роля сред кюрдския народ, тя връща кюрд-ското политическо революционно движение десетки години назад. Това довежда до загуба на неговата тежест в регионалните и междуна-

родните сфери на дейност.

• Съвременна класификация на кюрдските партии в ИракКратка класификация на различните кюрдски партии в Ирак, чи-

ято дейност има значими резултати на кюрдската политическа сцена. Сред тях са светски националистически, леви, ислямистки партии, но най-видните сред тези кюрдски партийни формирования в Ирак са:

Демократическата партия на Кюрдистан: Основана е през 1946 г., днес я оглавява Масуд Барзани – син на

основателя молла Мустафа Барзани. В нея преобладава националис-тическото течение, до голяма степен се опира на рода Барзани и има много привърженици в областите на Ербил и Дахук в северната поло-вина от Иракски Кюрдистан. Те управляват въоръжените сили срещу централната власт в Багдад от самото си основаване. Партията не крие желанието си накрая да основе кюрдска държава, но засега тя приема да остане в рамките на Федерален Ирак, в който Кюрдистан е полуне-зависима провинция с широки правомощия. Партията има добри връз-ки с Турция, САЩ и западните държави, но отношенията ѝ с Иран като цяло не са наред.

Патриотичен съюз на Кюрдистан:Основана е от Джалал Талабани през 1975 г., след като напуска

Демократическата партия на Кюрдистан. Възприема кюрдска нацио-налистическа насоченост и има много либерално насочени кадри, въ-преки че нейният глава Джалал Талабани в миналото е бил комунист. Партията се разпространява в пунктовете в Сюлеймания около грани-ците с Иран и съхранява добри отношения с него. Възприема позиции, подобни на Демократическата партия на Кюрдистан, що се отнася до връзките с централната власт в Багдад. Само че влиза в дълга борба с тази партия, борба, която понякога придобива форма на ожесточени боеве, въпреки това двете партии се споразумяват за единно регионал-но управление в Иракски Кюрдистан.

Работническа партия на Кюрдистан:Това е лява партия, оглавена от Кадир Азиз, силно обвързана с

кюрдистанските патриоти. Съюзяват се за изборите, проведени в об-ласт Сюлеймания през 1992 г. Също така страните се обединяват по време на въоръжените сблъсъци в кюрдските райони.

Партия „Ислямски съюз”:Основана е през 1992 г., под ръководството на шейх Саладин Мо-

хамед Бахадин с реформаторска насоченост, която не се опира на въ-оръжени сблъсъци. Представлява идеите на Мюсюлмански братя, има добри отношения с организацията-майка в Египет и с турския лидер Неджетин Ербакан и неговата политическа организация. Ислямският

84 85

съюз участва в последните иракски избори отделно и печели пет места в Народното събрание.

Ислямското движение:

Ислямското движение е основано през осемдесетте години на миналия век, ръководено от молла Осман. После го оглавява молла Али Абделазиз, а след кончината му, ръководството преминава към двамата му сина – молла Али и молла Садик. Това движение същест-вува дълго време и се смята за най-важната кюрдска ислямска партия. По своята насоченост, тя не е далеч от световното движение Мюсюл-мански братя.

Организацията „Ансар ал-ислям”:Наречена е „ПАК” и се счита за най-новото кюрдско политическо

формирование, тъй като е основана през 2001 г. Начело на организа-цията стои шейх Фатих Крикар, наричан Абу Сейид Кутб. Те се отделят от Ислямско движение и се прочуват със своя екстремизъм, затова им дават прозвището „Кюрдски талибани”. На организацията се дължат много въоръжени операции срещу американското присъствие, както и срещу правителството в Кюрдистан. Също така е обвинявана и в съ-трудничество с групировката ал-Каида. Америка я класифицира като терористична организация.

Демократическа партия на Кюрдистан: ръководител е шейх Масуд - синът на молла Мустафа Барзани, седали-щето е в Техеран.

Патриотичен съюз на Кюрдистан: ръководител е г-н Джелал Талабани, седалището е в Дамаск.

Движение за освобождение на Иракски Кюрдистан: ръ-ководител е Алмад Зибари.

Партия на демократичния кюрдистански народ: ръко-водител е Сами Абдулрахман

Кюрдистански демократически съюз: ръководител е Али Санджари, седалището е в Дамаск.

Кюрдистанска социалистическа партия: ръководител е Расул Мамну, който повежда Ирак в социалистическо направление.

Иракска комунистическа партия: ръководител е Азиз Мохамед (кюрд по произход).

• Иракският реферундум за независимостВ последните години най-значимото събитие за кюрдите в Ирак е

референдумът за независимост, който се проведе през септември 2016 г. Макар и да не представлява феномен по отношение на историческия

стремеж на кюрдската общност за изграждане на независима държа-ва, този референдум е показателен по отношение на израстването на кюрдското национално самоопределение. Резултатите от референду-ма показват, че 93% от имащите право на глас в автономния Иракски Кюрдистан, са гласували за независима държава.

По повод референдума, Масуд Барзани, президент на Иракски Кюрдистан, казва: „Гражданите на Кюрдистан избраха промяната. Ни-кой не може да ни обвинява за това. Положихме всички усилия да съ-жителстваме в мир с Ирак, но Багдад ни принуди да пожелаем своята независимост....Всяко действие на управляващите в Багдад показваше, че те не желаят да бъдем партньори. Сега не е време за заплахи, а за сериозна дискусия.“.

Първата стъпка на иракското правителство в отговор на данни-те от референдума, е да замрази контактите си с кюрдското ръковод-ство. Диалог с Ербил - главният град на Иракски Кюрдистан – се посочи, че може да има, само ако бъдат анулирани резултатите от референду-ма. Наложени са и икономически санкции - забрана за полети на меж-дународни авиокомпании до двете летища в Иракски Кюрдистан. Тре-та стъпка в този отговор са съвместни военни маневри по границата с Турция.

Именно Анкара излиза с много по-остра реакция, дори от тази на Багдад. Кюрдите в Турция са в конфликт с правителството от десети-летия. Референдумът за създаване на кюрдска държава събужда стра-хове, че е възможно да се засилят сепаратистките настроения сред кюрдите на нейна територия. Турският президент предупреждава, че е склонен да прибегне до всякакви мерки - от икономически санкции, до въздушни и сухопътни военни операции. Ердоган в прав текст за-плашва кюрдите с глад, както и да „спре кранчето“ на петролопровода Киркук-Юмурталък.

§ 4. Кюрди в Сирия

В качеството ѝ на държава, с настоящите си географски граници, Сирия е създадена непосредствено след известното споразумение от 1916 г. Сайкс-Пико. Основана е според френските изисквания в проти-вовес на други желания на конкурентния съюзник в Първата световна война – Британия. Преди тази дата сирийска държава не съществува и това е резултат от османското владичество.

Сирия е съставена от мнозинство араби сунити, представляващи между 45-48 % от общия брой жители в Сирия, която численост в случая не се счита за такава с решаващ характер. Мнозинството е разположе-

86 87

но в големите градове – Дамаск, Халеб, Латакия, Дерзор, Дераа, Ракка, Идлиб, Хомс, Хама и селата около Дамаск, Дерзор, Ракка и Дераа. Хрис-тияните, с различната им принадлежност (асирийци, халдейци и арме-нци) , формират между 13 и 16% от жителите на Сирия, както и алаутите, които достигат до 8%. Подобно на тях, кюрдите съставят около 8-10%, броят на друзите в Сирия е около 7%, на исмаилитите 2-3%. Има и други етнически и религиозни малцинства, като черкези, шиити, язиди, са-бейци, туркмени, бахайци и евреи.

След като на 17 април 1946 г. френските сили се изтеглят, Сирия получава своята независимост. Последователните сирийски правител-ства се изправят срещу множество сблъсъци на малцинствените групи от самото създаване на държавата, изпитвайки трудност да опазят от-редените ѝ граници.79 В зависимост от структурата, принадлежността и географската ширина сирийците преминават от идеята за арабския национализъм към тази за сирийския национализъм, свързан с верига-та на плодородния полумесец.

Фигура 7Територия на Сирийски Кюрдистан (Западен Кюрдистан, Рожава)Източник: https://levancov.livejournal.com, посетен на 13.04.2018 г.

Арабско-кюрдските отношения са предмет на изследване през първите четири десетилетия от фактическата независимост на Сирия. След основаването на Националния прогресивен фронт в Сирия, не се признават правата на кюрдския народ в качеството му на етническо малцинство. Те са пренебрегвани, както и в другите страни, с тази раз-лика, че тук кюрдите не са подложени на никакви репресивни мерки.

Положението на кюрдите е подобно на другите етноси, изграж-дащи съвременна Сирия. Те изиграват своята роля в смяната на власт-та, като сред тях се открояват: Хусни аз-Заим (президент), Фузи Салу (глава на правителството), министри, ръководители на партии, Халед Бекташ става ръководител на Сирийската комунистическа партия. Всичко това се случва, докато Сирия търси новия образ на сирийската идентичност, но проблемът за кюрдската националност там по онова време остава неизяснен.

Положението на кюрдите в Сирия има своето равновесие с дру-гите съседни страни, населени с кюрди. Срещу тях са взети много мер-ки, които да оставят тяхното развитие на ниско ниво. Независимо, че кюрдите играят важна роля в сирийските медии, кюрдската политиче-ска дейност е категорично отхвърляна.

Въпреки че числеността на кюрдите в Сирия не е висока, там те съставят между 8 и 10% от цялото население на страната. В този смисъл, може да се твърди, че до края на миналия век кюрдите достигат около един милион души. Наблюдава се кюрдска емиграция от Южна Турция към северните сирийски райони. Сирийските кюрди бягат и в Европа, което затруднява изчисляването на точния им брой в Сирия. Най-пре-цизните статистики сочат, че броят им в Сирия достига до 1 825 000 души, разпределени приблизително по следния начин:

600 000 в Куртаг, което означава „Планината на кюрди-те” – северозападно от град Халеб;

100 000 в планината Симеон – срещу Куртаг, разделя ги река Африн;

140 000 в Ейн ал-Араб – североизточно от град Халеб; 560 000 в северната част на областта ал-Джазира ал-Ха-

секе; 80 000 в южната част на областта ал-Джазира ал-Хасеке; 70 000 в Халеб; 50 000 в Хама; 150 000 в Дамаск; 100 000 в други градове.

Голям брой кюрди в Сирия понастоящем живеят и работят в столицата Дамаск в кюрдския квартал, разположен в подножието на

78 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 481

88 89

планината Касион и в някои части на Дамаск. Останалите живеят в ре-гионите на Северна Сирия, близо до границата с Турция и Ирак. За тях е известно, че са фермери, които основно разчитат на земеделието.

В южната част на областта ал-Джазира ал-Хасеке живеят 80 000 кюрди, от 50 до 70% от тях са язиди, в района на езерото Ханун – по-томци на жителите язиди, живеещи в планината Санджар в иракски Кюрдистан.

Сирийската политика по отношение на кюрдското малцинство е доста разнообразна от началото на 1950 г. През 1957 г. част от хората на културата, работниците и земеделците основават Кюрдска демократи-ческа партия в Сирия на основата на иракската Демократическа партия на Кюрдистан. Програмата им се стреми към признаване на сирийски-те кюрди като етническа прослойка, която има правото да упражнява своите политически и социални права. Две години по-късно част от ръ-ководителите на партията са арестувани. Това се случва в годината на обединението между Сирия и Египет.

През септември 1961 г. Сирия се отделя от Египет и властта продължава политиката на преследване срещу кюрдите, обвинявани в дейност срещу арабския свят и в измяна. Обвинени са и в заговор с иракските кюрди, които се вдигат на въстание през юни 1961 г. сре-щу иракското правителство, за да получат независимост в рамките на Ирак.

На 23 август 1962 г. сирийското правителство издава декрет със закон №93 за провеждане на специално преброяване на жителите на областта ал-Джазира ал-Хасеке.80 С този декрет се заявява, че кюрдите проникват от турски Кюрдистан в ал-Джазира ал-Хасеке с цел подрон-ване на арабската репутация на региона. След излизане на резултати-те от преброяването около 120 000 кюрди от региона са обявени за чужденци, които имат право на сирийско гражданство, т.е т.нар. „Ал-бидун“ (лица без гражданство). За да противодейства на кюрдската заплаха и да спаси арабското присъствие в региона, правителството прибягва към ефективно изграждане на „арабска зона за сигурност” по турската граница. Правителството се заема със заселване на араб-ско население по северната граница на Сирия и изселване на кюрдите към южните сирийски райони. Трябва да се отбележи, че първото нахо-дище на нефт е открито в Карачук, разположен в сърцето на кюрдския регион в провинцията.

През март 1963 г. партията БААС поема управлението в Сирия и положението на кюрдите се влошава. Много от тях се преселват към арабския юг на Сирия или се ориентират за работа в Ливан и други дър-жави.

През септември 1963 г. партията БААС публикува „Изследване за

областта ал-Джазира ”, проведено от началника на политическия отдел в тази област, г-н Мохамед Халял. Благодарение на този труд, той е на-граден с пост на областен управител в град Хама, след това на минис-тър на снабдяването в министерство, създадено от г-н Зайн. На този пост остава няколко години. Получава постове и в други министерства.

Изследването на г-н Мохамед Талаб Халял разглежда сирийския кюрдски народ в областта ал-Хасеке и съдържа 12 точки, които трябва да се прилагат преди всичко срещу кюрдите в областта:

Политика на разделение: изселване и разпръскване на кюрдските жители;

Политика на неграмотност: забрана за всякакъв вид образование, включително и по арабски език;

Политика на лишаване от прехрана: забрана за всяка-къв вид работа;

Политика за размяна на затворници: предаване на тур-ското правителство на всички изискуеми кюрди, спасили се след въстанията в турски Кюрдистан;

Политика на разединяване и завладяване („Разделяй и владей“): подстрекателство на кюрдите един срещу друг;

Политика на „Зона за сигурност”: тази политика е при-ложена през 1962 г.;

Жилищна политика: заселване на араби в кюрдските ре-гиони, за да осъществяват наблюдение над тях преди да бъдат разпръснати;

Военна политика: разполагане на военни части в зоната за сигурност за защита на арабите;

Политика на социализма: да се прилага чрез създаване на колективни стопанства за нуждите на пребиваващите араби, за тяхното въоръжаване и обучение;

Политика на отричане и отхвърляне: чрез забрана за кюрдите да се кандидатират и да бъдат избирани;

Изселване на кюрдските религиозни учени и тяхната за-мяна с учени араби;

Разгръщане на враждебна кампания срещу кюрдите сред арабите.

С изключение на разселването, останалите точки се превръщат в реалност под формата на последователни процедури през 60-те. Въ-преки класификацията на 120 000 кюрди, които, според резултатите от преброяването, са определени като подозрителни чужденци, а не си-рийци, те подлежат на военна служба и трябва да се бият на Голанските възвишения през 1967 г.

90 91

През 1967 г. управлението на президента Хафез Асад поема раз-личен курс. Сирийският режим отменя всички бъдещи процедури по разселването на жителите от северните погранични райони. Предпри-емат се културни стъпки, показващи на кюрдското малцинство, че не е под прицела на враждебна политика. Радиостанция започва да излъчва кюрдска музика и поезия, така че кюрдите да се почувстват в по-голяма безопасност от преди.

Видно е, че сирийското правителство намира много полезен ход в тази промяна, за да има кюрдски коз на ниво регионални между-народни отношения със съседите си. Сирия оставя впечатление сред кюрдите и за подкрепа и безопасност. Освен това, тя поддържа поло-жението на кюрдските националистически партии в Ирак и Турция, за да може в бъдеще да има възможност за договаряне със съседните правителства. Пример за това е, когато Сирия предоставя помощ на кюрдските партии в турски Кюрдистан, като ги насърчава да разкла-тят сигурността в Южна Турция. Друг пример е, когато дава на турския борец Абдуллах Йоджалан право на пребиваване в Дамаск, вярвайки, че това може да допринесе полза на Сирия във връзка с различията от-носно северната водна линия. Турция ,от своя страна, сериозно моби-лизира бойците си, което довежда до изгнание на Абдуллах Йоджалан в Кения, а с турско-израелско-сирийска сделка той е арестуван и върнат за съд в Анкара.

Сирия е сериозно загрижена за недостига на вода и обвинява Турция в кражба от река Ефрат, преди тя да достигне територията на Сирия. Обвинява и Ирак, който с нетърпение очаква да бъде подписано споразумение с Турция относно количеството вода, което трябва да се вземе под внимание. В това време, Турция започва проекти за шест големи язовирни стени по дължината на река Ефрат, завършени в края на миналия век. Позицията на Сирия може да бъде обяснена с това, че е тактически насочена към спора между Дамаск и Багдад.

Повечето кюрдски партии не са законно лицензирани в Сирия81, но Кюрдската демократическа прогресивна партия упражнява дей-ността си от 14 юни 1957 г., въпреки трудните условия в предходното десетилетие. Понастоящем, партията работи с доза публичност като никоя друга кюрдска партия и „в съответствие с условията” поняко-га привлича погледа на правителството, което от време на време се опитва да я забрани. Правителството може да отправи обвинение към всяка партия в „принадлежност към тайна структура, отнемане на част от държавната територия и присъединяването ѝ към друга държава” или обвинение за забранена кюрдска партия в Сирия. В допълнение

към това, Десетият конгрес на партията БААС не дава възможност на кюрдите да формират политически партии.

• Основните кюрдски политически партии в Сирия са следните:

Демократическа партия на Кюрдистан: Основана е през 1957 г. , ръководена от д-р Нуреддин Заза. В на-

чалото не дейността си тя призовава към освобождение на Кюрдистан и неговото обединение чрез революция. По-голямата част от партий-ното ръководство са арестувани и събранието е разпуснато. След като ръководството излиза от затворите през 1961 г., то преразглежда про-грамата си и я съсредоточава върху борба за културни и политически права на сирийските кюрди.

Лява демократическа партия на Кюрдистан: Появява се в края на 50-те години на миналия век и иска да върви

по първия революционен път на кюрдската демокрация. В края на 60-те се принуждава да следва умерена политика.

В заключение на последните събития можем да кажем, че по-ложението на кюрдския народ в Сирия е по-добро от положението на кюрдите в останалите райони на Кюрдистан. Достатъчно е, че политика-та на изселване и репресии приключва за сирийските кюрди, след като се осъществява тяхното претопяване в останалите сирийски общества. Това им позволява свободно движение за работа и да бъдат смятани за част от сирийския народ. Освен това, всички големи сирийски ръко-водители в речите си винаги казват, че „кюрдската народност е част от сирийската история и същност”. Но и самите сирийски кюрдски партии ограничават стремежите си с борба за политически и културни права на сирийските кюрди.

Съответно, кюрдите в Сирия, посредством политическите си пар-тии не се изключват от съдбата на сирийското патриотично движение, настояващо за плурализъм като условие, гарантиращо и необходимо за решаване на кюрдския проблем в Сирия. Това става, въпреки всички жестоки периоди, през които преминават кюрдите и ръководителите на тяхното политическо движение. Те не изоставят народната борба като начин за признаване на всички права на кюрдския народ в Сирия.

При изследване на сирийската част от кюрдското население е от съществено значение феноменът демократичен конфедерализъм, въз-никнал в Северна Сирия - в политическото образувание с наименование „Рожава“. Върху основата на този феномен в земите, населени с кюрди (фигура 9, приложение 2), се построяват голяма част от социалните и междуплеменни взаимоотношения в Кюрдистан. Липсата на единност сред кюрдското общество (доколкото може да се счита за общество 81 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017

edition, 2016, р. 254

92 93

общността, разположена в жизненото географско пространство на че-тирите основни държави Турция, Иран, Ирак и Сирия) , се установява особено ясно при съпоставката на отношението на кюрдските общ-ности спрямо сирийския кюрдски феномен Рожава. Не всички кюрди подкрепят процесите, случващи се в Северна Сирия. Даже нещо пове-че, регионалното кюрдско управление в Ирак, подкрепено от Турция, е откровено враждебно към проектът “Рожава“.

Практически идеолог на проекта „Рожава“ е лидерът на бази-раната в Турция Кюрдската работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistanê – PKK), Абдула Йоджалан. До края на Студената война, Йо-джалан е откровен комунист и революционер, но след грандиозния провал на комунистическия проект, новата глобална реалност го при-нуждава да еволюира в своите идеи. Този път той черпи вдъхновение от американския еко-анархист с руско-еврейски произход Мъри Бук-чин и неговата теория за либертариански муниципализъм. Йоджалан се счита за негов ученик, а двамата дори поддържат активна кореспон-денция в продължение на няколко години до смъртта на Букчин през 2006 г.. Повлиян от идеите на американския анархист, Йоджалан ги адаптира82 към кюрдската реалност и нарича своята идеология демо-кратичен конфедерализъм. Според нея, модерната национална дър-жава е източникът за всички конфликти и изкривен продукт на Индус-триалната революция. Тя представлява ултимативният инструмент83 за налагане на подтисническа власт от страна на буржоазната капиталис-тическа класа. В тази връзка, силата на капиталът, както и държавната администрация не представляват нищо повече от форми за налагане на тотален монопол и осигуряващи безпроблемната работа на екс-трактивната система. И, тъй като ролята на националната държава е да овладее всички социални и икономически процеси, то в тази връзка е необходимо да бъде създадено фалшивото понятие за гражданство, което според Йоджалан е изградено, за да представлява просто една безлична, хомогенна маса без идентичност, чиято единствена цел е да произвежда. Нещо повече, обществото заето единствено с производ-ство, консумация и трупане на излишъци, все повече се отдалечава от политиката и спира да възпроизвежда ценности, оставяйки процесите за вземане на решения в ръцете на заинтересования елит. И ако нацио-налната държава е богът и олицетворението на подтисничеството, то национализмът е неговата идеология, а сексизмът и религията (основ-но ислямът) , са неговите стълбове, на които се крепи.

Именно в тази връзка Йоджалан извежда на преден план своята

идея за демократичен конфедерализъм. Той няма нужда от наличието на държава или държавни структури и администрация, защото извли-ча своята легитимност директно от социума. Това означава пълна де-централизация и разпределяне на властта в хоризонтална плоскост – партиципативна демокрация и пълна автономия на местно равнище. В контраст с централизираното и бюрократично разбиране за разпреде-лението на властта, конфедерализмът налага самоуправленски модел, при който всички обществени, културни, езикови или религиозни групи в едно общество могат да участват в процеса на вземане на решения чрез местни съвети и събрания. Целта е политиката да стане част от всекидневния живот на всички, а дори най-обикновенния и маргина-лизиран индивид да има възможност да изразява своя глас в нейното определяне. По този начин демократичният модел за вземане на реше-ния ще върви по вертикала отдолу нагоре, в рамките на един непрекъс-нат политически процес.

В контекста на идеите на демократичния конфедерализъм, е налице погрешно, повлияно от анархистичните възгледи на Букчин, отстраняване на идеите за обществения договор и разделението на властите (Жан Жак Русо), погрешно отстраняване на потенциала на националността и нацията в единна общодържавна територия. Досе-гашната история ясно показва, че силата на държавните институции, когато са правилно и морално конструирани, е в състояние да осигури на населението достойно национално съществуване в защитена един-на територия, още повече – изключително богата на природни ресурси такава. Такава държава е достатъчно силна, за да осигури децентра-лизираното си управление чрез осигуряване участието на народа дори в най-ниските социално-политически степени на гражданство и нацио-налност. Докато, в същото време, застъпването на децентрализацията като основа и първоизточник на управлението, не само не осигурява разгръщане на потенциала на националната енергия, но е и достатъч-но удобен формат за липсата на контрол и невъзможността за монито-ринг от гражданското общество, поради невъзможносттат за форми-ране на такова.

Според идеите на демократичния конфедерализъм, именно ло-калното ниво трябва да бъде мястото, от където стартира всичко. Дори най-малкото село или квартал в града трябва да притежава конфедера-тивни институции и инструменти за самоуправление. По-високите рав-нища на власт служат единствено и само за координация и прилагане на волята на малките общности, които винаги изпращат свои членове в регионалните представителства.

Военният капацитет или „самоотбрана“ както я нарича Йоджа-лан, също е от съществено значение за поддържане съществуването на демократичния конфедерализъм. И не случайно. Все пак PKK е в състояние на почти непрекъсната война с турската държава вече поч-

82 Öcalan, A., War and Peace in Kurdistan, Transmedia Publishing, 2012, р. 4083 Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005, р. 169

94 95

ти 40 години. Според Йоджалан84, националната държава е агресивна и милитаристична, а единственият начин за съпротива срещу нейният експанзивен милитаризъм е федеративната самоотбрана, при която всички индивиди трябва да допринасят равноправно. Обществата без ефективни методи за самоотбрана биха загубили своята идентичност, политическа същност, както и възможностите за осъществяване на де-мократични процеси. Следователно, самоотбраната не бива да бъде ограничавана единствено и само до своето военно измерение. Тя слу-жи за съхраняване на идентичността и демокрацията.

Може да се каже, че самоотбраната е факторът, който обединя-ва кюрдите в действията им срещу Ислямска държава например. Респ., идеята за защита със собствени сили е обстоятелството, осигуряващо ефективно действие на кюрдския потенциал. Но липсата на единност в държавно организационно формирование е факторът, който пречи на развитието на демократичните процеси, гражданското общество и нацията.

Демократичният конфедерализъм не предвижда насилствено и глобално разпространение на своите идеи по революционен път по по-добие на комунизма, нито пък отхвърля правото на съществуване на националната държава. Всеки един политически или социален проблем трябва да бъде решаван по демократичен път. Разбира се, конфедера-тивните общности запазват правото на агресивна самоотбрана с всич-ки възможни средства, ако почувстват застрашени своите интереси.

По думите на Йоджалан, „демократичният конфедерализъм е отворен към всички политически групи и фракции. Той е гъвкав, кон-сенсусен, мултикултурен и с антимонополистична насоченост“85. Това е от изключителна важност не само защото теоретично дава възмож-ност за съвместно мирно съжителство между кюрди и всички останали религиозни и езикови общности, но и защото отваря вратите и към въ-треетническо обединение между самите кюрди.

Интернационалният характер на идеологията на Абдула Йоджа-лан се изразява най-добре от следния цитат: „Демократичният конфе-дерализъм в Кюрдистан е по същество антинационалистическо дви-жение. То е насочено към реализиране на правото за самоотбрана на общностите, чрез насърчаване на демокрацията във всички части на Кюрдистан, без да бъдат променяни съществуващите политически гра-ници. Целта не е създаване на кюрдска национална държава, а по-ско-ро намерение за установяване на федерални структури в Иран, Турция, Сирия и Ирак, които да бъдат отворени към всички кюрди и в същото време да формират наднационална конфедеративна система, свързва-

ща четирите части на Кюрдистан.“86

Проектът „Рожава“, без съмнение, е особено интересен фено-мен, случващ се в Близкия Изток за последните десетилетия. Сам по себе си, представлява един експеримент с регионални измерения, осъществяващ се в неконтролируема среда и с последствия, за които може само да се гадае. В този смисъл, е необходимо неговото изслед-ване и проследяване на развитието. В проекта са налице множество достойни качества, които могат да бъдат давани за пример, но в съ-щото време, носи със себе си и опасности с потенциал да превърнат Рожава в поредната бомба със закъснител в Близкия Изток.

В преамбюла на т.нар. Социален договор, се установяват осно-вите на конституционно устройство на кюрдската държавническа иде-ология, а те са национално единство и демократична автономия. Пър-вите думи на своеобразната Конституция на Сирийски Кюрдистан са: „Ние, хората от демократичните автономни области Африн, Джазира и Кобане, конфедерация от кюрди, араби, асирийци, халдейци, арамей-ски, туркменски, арменците и чеченците, свободно и тържествено де-кларираме и учредяваме тази харта, която е изготвена в съответствие с принципите на демократичната автономия.“87

§ 5. Кюрдите в Иран

Ирански Кюрдистан е родината на кюрдския народ, който жи-вее в районите на Западен и Северозападен Иран и представлява 9% от жителите на Иран (73 милиона души), което се равнява на 6 милиона кюрди. Необходимо е да се има предвид, че иранското правителство старателно се стреми да не публикува никаква статистика относно етническото разпределение, поради предпочитанието си към персий-ския етнос.

Отношенията на кюрдите с иранското правителство са много по-добри от тези с Турция. Все пак избухват няколко кюрдски въстания в Иран, първото от които е това на Исмаил Симко. Той иска да създаде независима държава, но по-късно през 1930 г. иранците му устройват засада, в която е убит.

Впоследствие, Исмаил Шакак опитва да поведе въстание, но без особен успех. Политиката на Риза Хан през двайсетте и трийсетте години се отличава с потисничество спрямо кюрдите и толериране на местните племена. Той следва репресивна политика, с цел насилствено

86 Ocalan, A., Democratic Confederalism, Transmedia Publishing, 2011, p. 34 87 The Social Contract, https://peaceinkurdistancampaign.files.wordpress.com/2014/03/english-version_sc_revised-060314.pdf, посетен на 10.02.2018 г.

84 Öcalan, A., War and Peace in Kurdistan, Transmedia Publishing, 2012, р. 1485 Ocalan, A., Democratic Confederalism, Transmedia Publishing, 2011, p. 21

96 97

интегриране и претопяване на кюрдите в иранските групи. По време на Втората световна война северната част на Иран

е окупирана от Съветския съюз, а южната - от британците. През 1943 г. кюрдите създават националистическа партия, наречена „Кумала Джуанин Курд”, за да запълнят политическата празнота в Кюрдистан, която се превръща в неподвластна на никоя земя. Но, 18 месеца след създаването си, партията се влива в друга политическа партия - създа-дената наскоро „Хиуа” и в организацията на кюрдите комунисти под ръководството на духовник – съдия Мохамед. Новата партия започва да се нарича Демократическа партия на Кюрдистан. На 26 януари 1940 г. съдия Мохамед обявява създаването на Кюрдска република Маха-бад в сърцето на Република Азербайджан с автономно управление и се присъединява към съветските сили. Тази република отваря училища и болници, издава кюрдски вестници, правителството се опитва да ук-репи ръста на търговията, производството и земеделието. Това става с помощта на молла Мустафа Барзани, който прекосява иракската гра-ница към Иран като бежанец, заедно с три хиляди души от племената. Пристигането на Барзани и неговите съмишленици укрепва патриотич-ните чувства сред кюрдите и им дава стимул за провеждане на събра-ние на кюрдски представители в съседните държави, за да подкрепят създаването на голям Кюрдистан.

Съветският съюз играе важна роля в новата история на Ирански Кюрдистан, но когато по-късно интересът на СССР се насочва към нахо-дищата на нефт в Азербайджан, това предизвиква окупация на Северен Иран през 1941 г. За Съветския съюз е важно да запази удовлетворение-то на кюрдите до такава степен, че да не насочат вниманието си към държавите от оста. Но ако той наистина беше напълно съпричастен със стремежите на кюрдите към самоуправление, тогава най-вероятно ис-торията на кюрдите в Иран щеше да е много по-различна от това, което е в момента. Когато на Съветския съюз му става ясно, че проблемите с неговата сигурност са предизвикани от връзката с мощната национал-на сила и в същото време осъзнават, че трябва да запазят формално иранския суверенитет, решават да запазят нещата каквито са. Прави-телството на Махабад пада, а през 1947 г. лидерите му са екзекутирани след изтеглянето на съветските войски, с падането на властта в Азер-байджан.

Кюрдското националистическо движение в Иран след Махабад се превръща в тайно - време, когато кюрдският език е забранен, а пе-чатниците са разрушени. Целта на присъединяването на Иран към Ба-гдадския пакт през 1955 г. непряко са кюрдите, тоест по-скоро да се запази статуквото. По време на борбата с Касим, иракското правител-ство следва политика, по-близка до кюрдите, но това е предмет на из-

следване в главата „Кюрдистан в Ирак”. След установяване на Ислямската република в Иран през зима-

та на 1979 г. кюрдските региони там изпадат в силен гняв, след като представителите им не се допускат да участват в написването на но-вата иранска конституция. Една от най-изтъкнатите кюрдски личности по това време е Абделрахман Касмалю, само че аятоллах Хомейни му забранява да участва в написването на Конституцията. Някои историци смятат, че отказът на Хомейни за принос на кюрдите в написването на Конституцията има религиозно и националистическо измерение – по-вечето кюрди в Иран са сунити.

През пролетта на 1980 г. иранските въоръжени сили, по заповед на иранския президент Абу Хасан Садр, започват широко прочистване на кюрдските райони в Иран и най-вече в градовете Махабад, Сенен-деж, Паве и Мериван. Трябва да се има предвид, че иранската Консти-туция в точка 15 и 19 гласи, че малцинствата имат право да говорят ези-ка си в образователната и културната област, но много от кюрдските вестници са затворени, а кюрдските провинции обикновено са упра-влявани от иранци или азери.

Между иранското правителство и кюрдите избухва въоръжен конфликт, който продължава от 1979 г. до 1982 г. Демократическата партия на Ирански Кюрдистан, ръководена от Абделрахман Касмалю, и лявата кюрдска партия „Кумех Лех”, което означава „група”, са две-те основни страни в конфликта.88 Но с настъпването на 1983 г., прави-телството успява да завладее убежищата на двете партии. Иранската революционна гвардия, наречена Пасдаран, и шериатският съдия в Иран, аятоллах Садик Халхани, са отговорни за арестите и екзекуци-ята на много кюрди в Иран – членове или привърженици на известни партии.

88 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 449

98 99

Фигура 8. Териториите на Ирански Кюрдистан (в син цвят)Източник: https://levancov.livejournal.com, посетен на 13.04.2018 г.

По време на първата война в Залива, членовете на двете ирански кюрдски партии се установяват в Ирак и намират подкрепа от страна на Ирак. По време на въоръжения конфликт между иранските кюрди и иранското правителство са унищожени около 271 кюрдски селища.

С идването си на власт, Мохамед Хатами първо назначава уп-равител кюрд на област Кюрдистан – Абдуллах Рамадан Заде89. Също така, започва да назначава сунити и кюрди на високи държавни пост-ове. Създава се Кюрдска реформаторска партия и Организация за за-щита правата на кюрдите, начело с Мохамед Садик Кабудуанид през 2005 г. Тези движения набират популярност сред повечето ирански кюрди.

• Кюрдски партии в Иран:• Кюрдистанска организация „Възраждане” :

Основана е в Ирански Кюрдистан през 1942 г., като дейността ѝ основно се развива в Махабад. След това през 1946 г. името ѝ е проме-нено в Демократическа партия на Кюрдистан, която получава подкре-па от кюрдите в Ирак.

Демократическа партия на Кюрдистан: Основана е в навечерието на създаването на Кюрдска Република

Махабад през 1946 г. и поема управлението ѝ. Партията намира под-крепа от страна на Съветския съюз, което ѝ придава марксистка окрас-ка. Призовава към автономно управление на Кюрдистан в рамките на иранската държава и не приема призивите за отделяне.

Иракско-иранската война през 1980-1988 г. предоставя подхо-дяща възможност за кюрдското ръководство да дискутира исканията си за автономно управление, независимо от Иран и Ирак, или най-мал-кото да използват положението и да извлекат изгода от него. Това е след като земите им се превръщат във важни коридори, искани и от Техеран, и от Багдад. Кюрдската разединеност, лични борби и идеоло-гически спорове не позволяват на кюрдските партии да стигнат далеч в използването на кризата в политически и икономически план. По-ско-ро, позволяват на Иран и Ирак да се възползват и извлекат изгода от кюрдските партии, борещи се една срещу друга.

Иран печели иракските кюрди посредством предлагане на ценни военни ресурси, най-вече на Демократическата партия на Кюрдистан. По това време тя се ръководи от Масуд и Идрис – синовете на молла Мустафа Барзани. Центърът на управлението на партията се намира в град Теджриш на разстояние 40 км от Техеран с разбирането, че си-новете на молла Мустафа са близки с иранската власт, не заради иде-ологически пристрастия, а защото бягат от управляващия режим на партията БААС в Ирак и се връщат при него. Иран се възползва от за-връщането на Демократическата партия на Кюрдистан, за да придобие важност, да заплаши иракските сили и да разпали партизанска война с бойци, чийто брой достига до 10 000 души.

На третата година от войната се проявява ползата на Иран от иракските кюрди, когато Демократическата партия на Кюрдистан за-почва да помага на иранската революционна гвардия за премахване на окупацията на възвишенията Хадж Имран в Североизточен Ирак. Иранското правителство извлича полза от съюза с Демократическата партия на Кюрдистан не само по време на Ирано-иракската война, но и

89 Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016, р. 202

100 101

по северните политически фронтове (кюрдите на север). Коментарите на ръководството на Демократическата партия на Кюрдистан в края на краищата признават, че този съюз не е естествен, логичен и констру-ктивен, не може да се разчита на него, и че те не са забравили опита от 1975 г. Шахът тогава се отървава по лъжлив и репресивен начин от кюрдския въпрос, без предварително предупреждение с подписването на Алжирското споразумение.

Ирак се възползва и от иранските кюрди, посредством ползот-ворното си сътрудничеството с иранската Демократическа партия на Кюрдистан. Партията е ръководена от д-р Абделрахман Касмалю. Ирак сътрудничи също и с Асоциация на ленинистите „Ал-Кумалия“, когато разчита на финансирането на партизанската война на иранските кюрди, след като ги снабдява с много боеприпаси с надеждата да раз-клати сигурността и стабилността в Иран.

Трябва да отбележим, че кюрдите нито в Иракски, нито в Иран-ски Кюрдистан успяват да извлекат полза от тази война. Те разбират, че работят с две силни правителства, които имат исторически опит по кюрдския въпрос. Съответно и последователните кюрдски ръководи-тели признават техните възможности и вярват, че печалбата идва само с политически преговори.

I I I. ГЛАВА ТРЕТА КЮРДИТЕ И СВЕТОВНИТЕ СИЛИ Историята на кюрдския народ се характеризира с постоянно

пременливи и нестабилни отношения с великите сили през по-голяма част от етапите на развитие на борбата му за създаване на независима държава върху териториите, известни като Кюрдистан. В тази връзка, настоящата част от дисертационния труд акцентира върху ролята на САЩ - с различното отношение спрямо кюрдските общности в Ирак и Сирия, върху руското влияние, характеризиращо се с разнопосочни регионално-дипломатически тенденции спрямо кюрдите, и отчитайки липсата на ясна и обща политика на Европейския съюз към този въпрос. Тези зависимости са обясними и разбираеми, тъй като кюрдите разчи-тат в голяма степен на политически, финансови и въоръжени помощи от различни чужди държави. От своя страна, заинтересованите сили се възползват от кюрдския проблем, за да поддържат своите геополи-тическите интереси в Близкоизточния регион и в частност Кюрдистан, като много скоро след постигане на целите си, великите сили повтарят историческия сценарий да изоставят кюрдите и да се дистанцират от дадените по-рано обещания към тях.

Кюрдите не са наивни и от дълго време са наясно с поведението на великите сили. Осъзнават, какво означава да бъдат употребявани и лъгани, имат и горчивия опит да бъдат раизгравани от великите сили. Немалко световни сили положиха големи усилия, за да контролират този регион, както и Османската Империя, Руското Царство, Велико-британия и Франция. Всички до една бяха убедени в необходимостта да управляват Кюдистан и неговия народ.

Великобритания е държавата, чиято външна политика се харак-теризира с най-внушителни амбиции спрямо населяваните с кюрди територии и самия Кюрдистан още от началото на миналия век, като страната до голяма степен успява да експлоатира ефективно тези свои намерения. Английските лидери и генерали след Първата световна вой-на, внедряват у кюрдите патриотични идеи за осъзнаване на „Кюрдско национално самосъзнание“. Англичаните подтикват кюрдите да обя-вят своята революция и бунт срещу Османската Имрерия, като мно-гократно им обещават да ги помогнат при създаването на независима кюрдска държава, която да събере разпръснатите кюрдски общности в единна територия.

Тези обещания биват документирани официално в Севърския договор, ратифициран от Османската Империя и Съюзниците от Оста през 1920 г. Според този договор, страните участници се съгласяват завладените територии да бъдат отделени от Османската Империя на малки държави и да се създаде Кюрдска държава, независима и са-мостоятелна, на юг от Турция.

102 103

Бъдещето на кюрдската държава, обаче, остава съпроводено с твърде много условности към този договор, без на практика да се реализира. Напротив, три години по-късно Англия подписва Лозанско-то споразумение с новата турска власт, след победата над Османската империя. След това споразумение, Англия изоставя напълно кюрдите и се отрича от своите обещания към тях. Така се провалят усилията и стремежа за основаване на кюрдска държава. Следва разпръсване на кюрдския народ из териториите на четири съседни държави Турция, Иран, Сирия и Ирак, както и в Армения. Оттогава кюрдите подновяват своята борба за създаване на своя независима държава и тя продъл-жава до днес.

В този смисъл е видно, че останалите световни сили не са имали съществена роля спрямо кюрдския въпрос. Те фактически са се стре-мили да удовлетворят своите интереси в региона, за сметка на народи-те, които го обитават. Използвали са всички възможни методи за кон-тролиране развитието на кюрдския въпрос. Например, турците са се опитали да се възползват от фактора на Исляма като обща религия, за да гарантират участието на кюрдите в редиците на Османските войски, воюващи срещу световните сили. Възползвали са се от общите тради-ци и обичаи, най-вече от лоялността към племето и кастите, които се управляват от един главатар „Шейх“. Традициите забраняват противо-поставяне на техните решения, което означава, че кюрдският народ е бил лишен от възможност да предлага своето мнение и да участва в преговорите.

Това поведение оставя кюдските общности зависими и негра-мотни. Този факт подпомага колониалните държави да гарантират своето влияние и натиск върху кюрдския народ. Успяват също така, да „запалят фитила“ на вътрешни граждански войни между различните кюрдски племена и касти. Това противопоставяне води до масово обе-дняване, като за сметка на това, лидерите успяват да натрупат големи материални блага и богатства.

Странното в този консенсус между колониалните държави Фран-ция, Англия, Русия и САЩ, както и Османската Империя и последвалите иракско-турски и ирански правителства през различните епохи, царски, републикански и султански, е да решат всички до един, да изоставят кюрдския проблем без развитие и той да остане зависим от тях на поли-тическо, икономическо и социално ниво. В исторически и политически аспект, отношението на великите сили спрямо кюрдите и Кюрдистан неотклонно следва принципа „Разделяй и владей!“. Великите държави успяват да създадат противоречия, омраза и вражди между кюрдските племена, възползвайки се така да държат в подчинение целия кюрдски регион.

§ 1. САЩ - диференциация между иракски и сирийски кюрди

В исторически план, кюрдско-американските отношения нямат такава значителна продължителност, каквато имат отношенията по кюрдския въпрос с другите световни сили - Великобритания, Франция и Царска Русия.90

Кюрдско-американските отношения стартират след края на Пър-вата Световна Война. Към него момент, Американският план предвиж-да разделяне на наследството на Османската Империя между страните от ОСА (Америка, Великобритания, Франция и Италия), които са побе-дители във войната. Планът предвижда разпределяне на влиятелните бивши османски региони, възползвайки се от сблъсъка на интереси между Франция и Великобритания, за да успее САЩ да стъпи стратеги-чески в Близкоизточния регион.

За тази цел, тогавашният американски президент Удроу Уилсън през 1919 г. предлага на Висшия съвет на Мирната конференция във френския град Севър между страните на ОСА (Америка, Великобрита-ния, Франция и Италия), създаване на съвместна комисия, която има за цел да проучи исканията и условията на различните малцинства, обита-ващи региони, извън тези на победената османската държава, а имен-но в Ирак, Палестина, Сирия, Ливан, Източния бряг на река Йордан, за да решат съдбата на този регион.

Въпреки първоначалното съгласуване на членовете и задачите на тази комисия, Франция и Англия са отказали да пратят свои предста-вители, тъй като били наясно, че резултатите от работата на комисията няма да удовлетворят интерсите им.

Членове на комисията са били само двама американци, затова тя носи техните имена “King-Crane Commission”. Те са Др. Хенри Кинг, председател на Оберлийнския колеж в щата Охайо и Чарлз Грейн, ви-ден бизнесмен от щата Чикаго. Комисията включвала и няколко съвет-ници. Задачата на комисията била да помогне на народите на региона да възстановят бъдещето на разрушените страни след войната.

През онова време, кюрдският въпрос не заемал особено място на международната политическа сцена. Световните сили не били заин-тересовани от развитето на политическите събития в Кюрдския реги-он, най-вече през 1921г. и след Втората Световна Война. Тогава фокусът на вниманието бил насочен предимно към регионалните държави, кои-то включват в териториите си и Кюрдистан. Те са: Иран, Турция, Ирак, Сирия и Армения.

90 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 401

104 105

САЩ обаче, успява да изиграе основна роля спрямо кюрдите в Ирак през седемдесетте години от миналия век, когато се съюзява с Шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. Тогава Съединените щати въо-ръжават кюрдите в Ирак, за да воюват срещу централното правител-ство в Багдад, но след подписването на Алжирското споразумение през 1975 г., което решава конфликта за граничната зона между Иран и Ирак, американско-иранската подкрепа към иракските кюрди спира. Иракските военни подразделения нападат кюрдите в Ирак, жестоко ги измъчват и ги прогонват от страната. Не успява да им помогне посред-ничеството на съюзниците.

От друга страна, САЩ продължава да подкепя режима на Сад-дам Хусейн през цялото време, докато същият воюва с Ислямска Репу-блика Иран, което е известно като „Първата война в Залива”. Амери-канската администрация поддържа тази подкрепа в различните етапи на войната. Освен това, САЩ не критикува геноцида спрямо кюрдската общност, който е извършван от режима на Саддам, както газовите ата-ки в Халабджа и Анфал, където броят на жертвите достига до десетки хиляди кюрди, избити от военната машина на иракската армия.

Няколко години по-късно, Америка прави рязък завой в своята политика, като започва да подкрепя кюрдите и става техен основен съ-юзник. В този аспект, САЩ осигурява необходимата военна подкрепа за кюрдските бойци срещу правителството на Багдад. Америка обявя-ва Северен Ирак (Кюрдския регион) за забранена за въздушни полети зона, с цел да предотврати нови иракски въздушни атаки срещу кюрди-те.

Тази прокюрдска позиция на Америка не се базира на хуманни принципи. Тя е продиктувана от политическата стратегия на противо-поставяне срещу Саддам Хусейн, който се е дистанцирал от подкрепа-та за американските интереси в региона.

Променливата позиция на САЩ спрямо народа на кюрдите в Ирак е показателна в контекста на горните примери. Позициите и от-ношенията се обвързват само и единствено с геополитическите инте-реси. (Същото политическо поведение на непостоянство и подвеждане по отношение на подкрепата – предстояща или следваща, Съединени-те щати демонстрират в последните месеци спрямо кюрдите в Сирия, отчитайки събитията около турската инвазия с военната операция „Ма-слинова клонка“ от януари 2018 г.)

Продължителната американска подкрепа спрямо кюрдите в Ирак и Сирия поставя допълнителни въпроси по отношение на външна-та политика на САЩ спрямо кюрдския въпрос, тъй като тази политика оказва отрицателно влияние върху съюзниците на Вашингтон в реги-она.

Остава въпросът, защо САЩ продължава толкова явно и силно да въоръжава кюрдите в региона?

Що се отнася до противоречивата политика на САЩ през послед-ните години спрямо кюрдите в Сирия, е необходимо да се уточни, че двустранните отношения между тях са сравнително отскоро и стар-тират първоначално с голямо доверие. Американците се възползват от кюрдите в Сирия срещу бригадите на ДАЕШ върху териториите на Сирия. Кюрдските бойци срещу Ислямска държава получават всякак-ва възможна помощ - логистична, финансова, както и информационна подкрепа. По отношение на военната подкрепа, американците предос-тавят на Сирийската демократична армия леки и средни стрелкови оръ-жия и военни боеприпаси, включително и професионална подготовка на кюрдите. При все това, през януари 2018 г. САЩ изоставя кюрдите в Сирия без защита, когато турската армия нахлува в региона на Африн със своята военна интервенция под името „Маслинова клонка”. Въпре-ки че америкнските лидери изказват своята тревога от турската военна операция, не заемат никакви ясни и твърди позиции.

Русия също използва стратегията на дистанциране по отноше-ние на защита на кюрдите от турската военна инвазия. В последните месеци, Русия прояви активност по отношение предоставяне на воен-на и финансова помощ на кюрдите, като разчита, че те ще застанат на страната на Башар Асад във войната срещу противниците му.

Скоро обаче, след затопляне на турско-руските отношения, Ру-сия отново се обръща срещу кюрдите, малко преди старта на операция „Маслинова клонка”. Турция сключва споразумение с руските лидери, в резултат на което руският военнен съветник напуска региона Африн малко преди стартиране на турската военна операция. Турция остава предпочитан партньор за Русия в региона по същия начин, както това се случи и за Америка.

В исторически план, кюрдите в Сирия и в Ирак имат сходна съдба по отношение защита от Великите сили. Политическата игра на САЩ доказва, че американците не биха могли да бъдат желания дове-рен партньор, който може да удовлетвори мечтите и стремежите на кюрдите в Сирия и Ирак, за да успеят те да създадат своя независима държава върху цялата територия на Великия Кюрдистан, а дори и да я превърнат в сравнително мощна и обещаваща държава в региона.

Предателството на Великите сили спрямо кюрдите се затвържда-ва в историко-политически план като приемлива политика и поведение към тях, особено в критични моменти. Показателна е липсата на ясна и значима подкрепа от страна на американската администрация спря-мо кюрдите в Ирак или Сирия. Това се доказва пряко и в самите бойни действия. Така например, турските сили обявяват своите намерения да

106 107

се насочат към Манбидж, след като приключат с мисията си в Африн в Северна Сирия, имайки предвид, че американските сили са позициони-рани в тази област в същото време. Същото води до обосновано пред-положение, касаещо предварителна договорка между турските и аме-риканските сили да координират действия си. В тази връзка, се устано-вява, че Турция и САЩ остават партньори, които разпределят своите роли според обстоятелствата, но за сметка на кюрдските интереси.

В този смисъл, основателно възниква въпросът: Защо САЩ про-дължава и настоява да подкрепя кюрдите в различна степен съответно в Ирак и в Сирия?

Това противоречие се наблюдава и в позициите спрямо кюрди-те в двете държави. Американската позиция спрямо иракските кюрди не е постоянна, не е стабилна, същевременно липсва политическата подкрепа. Пример за това е американската позиция спрямо кюрдския референдум за обявяване на независимостта на Кюрдистан в Ирак, ор-ганизиран от Масуд Барзани на 25.09.2017г. В същото време, Амери-канската агенция за сътрудничество по сигурността към министерство-та на отбраната „Пентагон“, издава декларация, която разкрива под-робности за сключване на възможно най-голямата сделка за продажба на оръжия и боеприпаси в региона, на стойност около 300 милиона долара, в полза на кюрдските военни сили, които действат в Иракски Кюрдистан и включва топове, бронирани транспортьори, леки и тежки оръдия, и използвана военна техника, под претекст, че тази сделка ще обслужва цели на американската външна политика и американската на-ционална сигурност. Общата цел е подпомагане на иракската армия да победи бригадите на Организацията Ислямска държава в Асирия.

Що се отнася до кюрдите в Сирия, вижда се, че американската администрация щедро раздава всякакъв вид леки и средни оръдия, боеприпаси и други военни съоръжения, предоставя и логистична подкрепа. Това показва разликата в американските позиции спрямо кюрдите в Ирак и Сирия.

Според Талал Селло, официален говорител на Сирийската де-мократична армия, съществува силна подкрепа от страна на Вашинг-тон, който публично подържа военните подразделения на кюрдската армия. Селло разкрива допълнителни подробностти за част от амери-канската военна помощ за бригадите, които имат за цел да защитят кюрдския народ. Тези бригади са основна сила в ядрото на кюрдска-та армия. Той добавя също, че министерството на отбраната на САЩ предостави на кюрдските бойци известен брой военни транспортьо-ри, превозни средства и тежки оръдия, за да поддържат боевете във вътрешността на Сирия.

Съшествената промяна на военните действия и операции върху

сирийските територии, изиграва основна роля за формиране на амери-канската позиция спрямо кюрдските сили в Сирия след дълъг период на отдалеченост и неразбирателство между двете страни. Това става причина Вашингтон да преразгледа своите отношения с кюрдите и да направи необходимото, за да ги балансира.

САЩ решава да подкрепи кюрдския народ чрез своята военна сила. Предвид армията на демократична Сирия, на кюрдите, от стра-на на САЩ бива предоставена неограничена помощ в борбата срещу ДАЕШ - организацията, която успя да простре своята власт в голяма част от сирийските региони. Същевремнно, американците имаха свои резерви спрямо съвместната им работа със сирийската опозиция и с някои други подразделения, като например фронта „Фатх Ашам“, на-ричан по-рано „Аннусра“.

В това отношение, трябва да се отбележи, че сирийските кюрд-ски бригади за народна защита наброяват близо 23650 войника според данните, издадени от кюрдските лидери.

По отношение на въпроса за причините, поради които Америка подържа кюрдите в Сирия, трябва да се има предвид следното: Аме-риканската подкрепа в тази насока осигурява постигането на много цели за външната политика и националната сигурност на САЩ чрез при-съствието им в региона. Съединените щати имат нужда от нови парт-ньорства в Сирия, за да продължат своите военни операции срещу Ис-лямска държава (ДАЕШ) в Сирия и Ирак. Те не биха успели да победят тази организация без подкрепата на кюрдите, особено след провала на сирийската опозиция да изпълни тази задача.

За цялото време, от началото на боевете в двете държави (Си-рия и Ирак) , Вашингтон успява да блокира и изолира силите на ДАЕШ в някои иракски градове като Мосул (Основната крепост на бойците на ДАЕШ). Американските сили се възползват от действията именно на иракските кюрди, за да осъществят своите цели. Използват различни методи и стратегии за привличането им на своя страна. Пример за това е предоставянето на логистична подкрепа - оръжия и боеприпаси за кюрдските сили в Киркук.

Вашингтон предпочита да сключи съюз с кюрдите в Сирия, за сметка на другите фракции и подразделения на сирийската опозиция, защото счита последните за терористични организации. Такава орга-низация например, е фронтът на „Фатх Алшам“, известен преди като „Аннусра“. Все пак, това накара американците да се притесняват по отношение на падането на режима на Башар Асад и поемането на упра-влението на страната от Аннусра.

Белият дом се страхува от подобен сценарий, затова америка-нците предпочитат да подкрепят кюрдските сили, които са техен нов

108 109

съюзник и партньор в Сирия.Успехът на кюрдите в Сирия в доста битки срещу силите на

ДАЕШ през последните години привлича вниманието на световните сили и предимно на Америка. Именно тези успехи подтикват америка-нците да предпочетат да подкрепят и да изберат за партньор кюрдите. От страна на САЩ, кюрдските бойни образувания биват оборудвани с военна техника в момент, когато Вашингтон се нуждае от нови силни партньори, които могат да се противопоставят срещу дългата ръка на Русия в Сирия.

Известно е, че руските сили постоянно нападат революционните фракции и опозицията на режима на Асад. Русия също има за цел да понижи и омаловажи ролята на съюзниците в Сирия. Това е основната причина, която кара Вашингтон да подкрепи силите на сирийската де-мократична армия.

Редица издадени бюлетини и стратегически анализи, които под-готвя Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания, през по-следните години помагат в тази насока и стимулират САЩ да намери свои партньори в Сирия, които да подсилят позициите на американците и да помогнат за реализацията на американските политически цели в Близкия Изток. Вашингтон има за цел и да възпре Русия да разпростира своето влияние като единствен господар на региона. Руските военни сили, които имат сериозно присъствие в Сирия, заплашват съюзниците на Америка. Затова Вашингтон има нужда от възможно най-силен парт-ньор, който може да реши изхода от войните в региона. Няма по-под-ходящи, при този военнен сблъсък, от бригадите за народна защита, които да водят войната в Сирия.

Същевременно, Америка желае да редуцира влиянието на Русия в Сирия и Ирак, но така също и силното военно и политическо влияние и присъствие на Иран в Сирия, съответно и изгонването на проирански-те шиитски милиции от Ирак. Такава задача е непосилна за американ-ските сили, без военната полева подкрепа на стратегически партньор в региона, като кюрдските бригади за народна отбрана и силите на „Пешмерга” в Ирак.

Възможни резултати от въоръжаване на кюрдите в Сирия и Ирак, на първо място са стабилизирането на кюрдските сили в двете държави, на второ място - укрепване на политическото вътрешно влия-ние на кюрдите на фона на нестихващите събития в Сирия и Ирак. Това довежда до нов тласък на желанието на кюрдите да се отделят напъл-но от централното управление на Ирак и Сирия, съоветно за обявяване на тяхната независимост. Пример за тези усилия, е издигането на кюрд-ското знаме в иракския град Киркук. Този случай показва нов баланс на силите в полза на кюрдите в региона.

Въпреки вътрешните и външни критики към кюрдите, партията на Кюрдския патриотичен съюз и правителството на кюрдския регион отказват да свалят знамето в Киркук, при каквито и да са обстоятел-ства, което принуждава иракското правителство по време на прего-ворите с делегация от Северен Кюрдистан, да активират член № 140 от иракската Конституция, включващ преброяване на населението в конфликтната зона на Киркук, след което се организира референдум за решение за анексиране на града към кюрдския регион или да остане под управлението на централното правителство в Багдад.

Този инцидент е опасен за развоя на събитията в Ирак и със сигурност предстои да предизвика нови последици в полза на реали-зацията на мечтите на кюрдите да основат своя независима държава отделно от Ирак.

Ситуацията в Сирия не е много по-различна. Все още милиони кюрди, които обитават северната част на страната, известна като об-ластта Рожава, мечтаят да създадат своята независима държава там, особено след като осъществяват практически сериозен напредък на военното поле, подкрепяни през цялото време от американските съ-ветници и техните военни подразделения.

Кюрдите отдавна се стремят да се отделят от централната власт в Дамаск.

Стремежът на кюрдите да имат своя независима държава се наблюдава многократно при обявените позици на американската ад-министрация и предложенията за уреждане на кризата в Сирия. Тези планове, на първо място обслужват кюрдските интереси, най-вече предложението за обявяване на безопасни и защитени територии, как-то и план за създаване на федерална система, под името „Федерален демократичен съвет за кюрдите в Сирия“.

Експерти посочват91, че основен принцип във външната политика на САЩ, е защита на малцинствата, дори понякога изведена в твърде хиперболизирана форма. Местни анализатори са на мнение, че това е един от факторите за „несработването” между т.нар. vetted (разпоз-наваема опозиция) в Сирия и Вашингтон. На среща с представители на сирийската опозиция в Женева през август 2012 г., тогавашният държа-вен секретар на САЩ, Хилъри Клинтън заявява, че гарантирането на правата на местните малцинства е сред приоритетите в политиката на САЩ. В същото време, обаче, масово малцинствата (алауити, шиити, християни и частично друзи) стават един от стожерите на правител-ството в Дамаск. Едва на по-късен етап, в рамките на опозиционната платформа, формирана в Риад, бива приет и кюрдски субект - Кюрдски-

91 Чуков, Вл., Специален анализ: САЩ и евентуална кюрдска независимост, 14.09.2017 г., http://foreigninsider.com, посетен на 13.01.2018г.

110 111

ят национален съвет, близък до Барзани и Турция. Представителят на кюрдското мнозинство в Сирия – партията Демократичен съюз (ПДС), оглавена от Салих Муслим, твърдо остава извън преговорния формат, рамкиран от опозиция и правителство.

През 2014 г. иракските пешмерга изпълняват функциите на за-щита на язидите в Северен Ирак. При настъплението на сунитите-екс-тремисти от ИДИЛ срещу язидите, пешмерга ненадейно се оттеглят. Тълкуванията за тази рязка промяна са различни.

От една страна, се подозира предварително споразумение, сключено на 1 юли 2014 г. в Аман, между регионалното правителство и сателитите на ИДИЛ по онова време – ордена на накшбендитите, пред-ставено от бившия иракски вицепрезидент Изед Ибрахим Нури, Ансар ал Ислям, представени от молла Крикар, Ахл ас Суна, Таурат ал Ашрин 1920 г. и др.. По-късно регионалното правителство обяснява, че Багдад не му е предоставил достатъчно средства за защита на Синджар и рели-гиозното малцинство от настъпващите сунитски радикали. Геноцидът, обаче, над иракските язиди става факт и светът е разтресен от покър-тителните жестокости над общността. Неслучайно през октомври 2016 г. двете язидски жени, Надия Мурад и Ламия Хадж Башар получават наградата „Сахаров за свобода на духа” от Европейския парламент, където са поканени, за да се изкажат.

В същото време, ПКК, чиито бойци присъстват в региона, се за-ема с охраната на язидите. Организацията успява нелегално да изве-де част от тях на турска територия и така ги спасява. От въздуха САЩ хвърлят храна на бягащите, предвид предварителната съгласуваност на операцията. Като компенсация ПКК иска от Вашингтон да я премах-не от списъка на терористичните организации. Това не успява да се осъществи, но в същото време САЩ прави преоценка на позициите по отношение на различните кюрдски сили.

Вероятно това е било второ, алтернативно условие на ПКК. С те-чение на времето САЩ се отварят за работа с близки до ПКК организа-ции – Демократичната партия на народите (ДПН) в Турция и ПДС в Си-рия. Неслучайно, през 2014 г. лидерът на ДПН, Салахедин Демирташ, се решава да се кандидатира за президент срещу Ердоган и получава поч-ти 10%. За ужас на управляващата в Анкара Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, година по-късно ДПН прави пробив и успява да премине тази бариера за самостоятелно влизане в парламента.

През периода 2014 – 2015 г. основният прокюрдски субект в Си-рия ПДС започва да гравитира от протурска в проамериканска орбита. През периода 2013 – 2014 г. Салих Муслим прави серия от срещи с тур-ски представители. Дори получава обещания за откриване на „пред-ставителство на Рожава в Анкара, ако е в унисон с турската политика.”

През 2014 г. , бившият президент на Франция Франсоа Оланд, организи-ра тайна среща в Париж по време на посещението на Ердоган в страна-та с кюрдския лидер.

Последният получава офертата да стане президент на Рожава. Неговият профил е достатъчно удобен за Турция, тъй като през периода 1970 -1977 завършва химическия факултет на Истанбулския технически университет. Както неговия брат, така и Муслим говори свободно тур-ски език. Нещата, обаче, тръгват в обратна посока, когато съпредсе-дателката на ПДС Асия Абдулла се противопоставя на кандидатурата на Муслим. Нещо повече, Анкара иска от него да я отстрани от поста, тъй като тя реално представлява про-ПКК крилото в ПДС. Муслим не успява, тъй като в кюрдските политически традиции начело на важни институции винаги има съпредседателство между мъж и жена, олице-творяващо демокрацията и равенството. През 2015 г. , със съдействи-ето на САЩ, се създават споменатите по-горе Сирийски демократични сили - конгломерат от въоръжени милиции, чийто гръбнак са военното крило на ПДС – Частите за народна защита. Те играят ролята на сухо-пътна армия на авиацията на антитерористичната коалиция в битката срещу ИДИЛ.

При така създалата се ситуация, е необходимо да бъде разгле-дан въпросът относно позицията на турската страна по отношение тази, практически неограничена, американска подкрепа към кюрдите в региона. Тази подкрепа засилва позициите на кюрдите и им помага реално да се приближат до реализация на своя независима държава.

От страна на Турция, неведнъж турските власти са обявявали своята непоклатима позиция спрямо бъдеща кюрдска държава. Тур-ските лидери не биха, под какъвто и да е предлог, разрешили подкрепа за която и да е кюрдска фракция, тъй като впоследствие тя би могла да вземе надмощие близо до турските граници със Сирия. Турция невед-нъж демонстрира пред САЩ и Русия тази своя позиция.

Турция смята, че силите на Сирийската демократична армия и бригадите за народна отбрана са терористични организации, които имат стабилна връзка с Работническата партия на Кюрдистан - ПКК и без колебание би ги нападнала. Турските власти се страхуват от напре-дъка, който осъществяват бойците на Кюрдското военно крило, под-крепени политически от Партията на демократичния съюз в Турция, която оперира недалеч от границите със Сирия. Такава ситуация би до-вела, като краен резултат, до засилване на сепаративната тенденция при турските кюрди в югоизточна Турция.

По този въпрос, много често Мевлют Чавушоглу, министър на външните работи на Турция, критикува САЩ, като ги обвинява в под-държане на политика на двоен стандарт, след като публично се поя-

112 113

виха американски войници, носещи ленти и символи на бригадите на кюрдската отбрана, по време на съвместни военни операции в Сирия. Последното съставлява предпоставка за напрежение и възможен сблъ-сък между двете страни на конфликта, тъй като Вашингтон приема кюрдските войници като свои партньори в борбата срещу войските на ДАЕШ.

От турска страна неведнъж са поставяни ултиматуми, касаещи взаимоотношенията на подкрепа на САЩ с кюрдите, като непосред-ствено преди показателната военна акция „Маслинова клонка“, тур-ският президент Ердоган заявява категоричното си намерение да уни-щожи сирийските кюрди. Според различни медийни източници92, пре-зидентът на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, се е зарекъл да „удави“ и смаже още в начален етап граничните сили за сигурност на сирийските кюрди, които САЩ създават. По думите му, тези нови сили на сирийски-те кюрди били „терористична армия“. Ердоган казва: „Ако сме стра-тегически партньори, САЩ трябва да се борят с тероризма заедно с нас, а не да използват една терористична групировка, за да се борят с друга терористична групировка“. Той уверява също, че „...турските въоръжени сили са напълно готови“, като те щели да се „погрижат за проблемите“ и да „прочистят терористите“ в района на сирийските се-верозападни гранични градове Африн и Манбидж, които са контроли-рани от сирийските кюрди. Военната операция можела да започне във всеки един момент и щяла да продължи докато „нито един терорист не остане на нашите (турските – б.а.) граници“93.

Всъщност, именно започналата дни по-късно (на 20.01.2018 г.) турска военна операция „Маслинова клонка“ представлява реализа-ция на горните закани на турския президент и демонстрира очевидната и традиционна нагласа на турската власт към сирийските кюрди. Поли-тологът Мартин Табаков акцентира94 на етимологичното значение на наименованието на операцията и връзката с основните субекти, които тази операция касае. Според него, самото име на операцията е обяс-нено от турския премиер по много любопитен начин - маслината била референция за защита и протекция за местното население, а клонката била евфемизъм на пръчката, която щяла да остане за терористите или за това, което Анкара разбира под терористи - кюрди и Ислямска дър-жава. Като съвсем отделен е въпросът дали подобно слагане на общ знаменател на кюрди и ислямска държава е коректно.

Политическият анализатор, проф. Владимир Чуков, обръща вни-мание на ключовата роля, която сирийския град Африн има в случая с операция „Маслинова клонка“, преплитайки различни геополитически

интереси. Според проф. Чуков, „поглеждайки отвъд официално обя-вените от Анкара цели на настъплението, прозират множество геопо-литичски интереси, като сложността на дипломатическите отношения не позволява категоричното заемане на позиция от основните играчи в региона. .... Още в края на 2015 година имаше един неподписан дого-вор между Русия и САЩ, в който определиха своите зони на влияние. Всичко, което е на изток от река Ефрат, е под американско влияние и респективно – всичко, което е на запад от реката, е под влиянието на Русия. Африн се пада в руската зона и Русия има особен поглед към гра-да. .... Кюрдите за пореден път в историята си, ще изиграят ролята на изкупителна жертва, в името на по-мащабни геополитически амбиции. Един от факторите за това е зависимостта им от външни сили, от която винаги са имали нужда.“95.

Показателно в контекста на настоящия раздел от дисертацията, е обвързаността на главния повод за започване на „Маслинова клон-ка“, а именно, че това, което според политолога провокира турската държава, е, че по-рано същия месец (януари 2018 г.) САЩ обавяват, че подготвят и тренират кюрдски и арабски бойци в Северна Сирия, които заедно да направят нещо като граничен контрол. Става дума за общо 30 000. Тази протоармия бива разбрана от Анкара като пряк риск за турската национална сигурност. „Това може би преля чашата на тур-ското търпение и те навлязоха в този регион.“96

В крайна сметка, американската подкрепа за кюрдите, незави-симо в Ирак или в Сирия, предоставя възможност на Вашингтон да си създаде нови съюзници срещу Иран и Русия, а също и срещу ДАЕШ. Съ-щевремнно има вероятност да изгуби Турция, която е един от най-ва-жните ѝ партньори в региона, защото такъв сценарий би оказал зна-чително отражение върху бъдещите отношения между двете страни.

След среща във Вашингтон с държавния секретар Помпео на 05.06.2018 г., турският външен министър, Мевлют Чавушоглу подчерта-ва, че Турция не признава структурата, наречена Сирийски демократич-ни сили, а Анкара счита, че много от тези формирования са съставени от бойците на сирийския клон на ПКК. Според думите на Чавушоглу97 „Това са терористи. Ние няма да позволим те да държат под своя кон-трол нито един населен пункт в региона. В районите на Сирия, компакт-но населени с араби, органите на управлението трябва да са сформи-

92 https://news.bg, посетен на 18.01.2018 г.93 https://news.bg, посетен на 18.01.2018 г.

94 Маслиновата клонка и Турция срещу кюрдите в Сирия, в: https://www.bloombergtv.bg, посетен на 30.01.2018 г.95 http://www.focus-news.net, посетен на 23.01.2018 г.96 Маслиновата клонка и Турция срещу кюрдите в Сирия, в: https://www.bloombergtv.bg, посетен на 30.01.2018 г.97 Турция: Споразумяхме се със САЩ за Сирия и Ф-35, 05.06.2018 г., в: https://www.vesti.bg, посетен на 06.06.2018 г.

114 115

рани от араби, както и силите за сигурност. В същото време, там, къ-дето доминират кюрдите, администрацията трябва да бъде съставена от кюрди, които не са свързани със сирийския клон на ПКК и отрядите му.”.

През януари 2018-та година медиите съобщават за действия на САЩ по източния бряг на река Ефрат, граничещ с Турция и Северен Ирак, в подкрепа на сирийски кюрди, предимно чрез подпомагане на Сирийските демократични сили. Идеята на САЩ, с която американците смятат трайно да заемат място в надпреварата за надмощие в Сирия, като създадат подкрепена от тях територия, съответства на устано-вените по-рано от Турция, Иран и Русия в други части на Сирия т.нар. „зони за деескалация“ (чрез споразуменията от Астана).

Събитията имат особено важно значение по отношение на кюрд-ския проблем. Създаването на територия от този тип не представля-ва държавно образувание в правния и институционален смисъл на ду-мата. Разделянето на съществуващи страни и преобразуването им в по-малки държавни субекти, е опасно начинание в политическо, правно и военно отношение. Безспорно е международното съгласие в отрича-нето на подобни политически действия, поставили препятствия и пред иракските кюрди да създадат своя собствена страна.

Счита се, че това, което може да бъде постигнато от САЩ в Из-точна Сирия в случая, би представлявало квази-държавно образувание или протекторат.

Държава или протекторат, но не и държава. Разисквайки плано-вете за подкрепа на сирийските кюрди, съветникът по близкоизточни въпроси към американското външно министерство, Дейвид Сатърфий-лд заявява пред Конгреса, че проектът за Сирия ще представлява нов модел за страната. Сатърфийлд споделя също, че в изграждането на този проект ще бъдат включени дипломати, разузнавачи и военни съ-ветници.

Американската подкрепа за кюрдите е дотолкова видима за ос-таналия свят, че се стига до там, близки до правителството в Дамаск анализатори да наричат кюрдската държава „колонизаторски проект” и „средство на Вашингтон за масова дестабилизация в Близкия Изток”, сравнявайки го със създаването на държавата Израел.

Съединените щати очевидно подкрепят сирийските кюрди. Докато напълно противоположно е отношението им към иракските кюрди, вероятно поради заплахата, която последните представляват с независимостта на своите намерения за самостоятелна държавност. В рамките на събитията през последните две години е безспорен изво-дът, че борбата срещу джихадистите е едно, но изграждането на кюрд-ска държава съвсем друго. Освен Саудитска Арабия, Емирствата и

Израел, нито една друга регионална сила в Близкия изток не подкрепя идеята за независим Кюрдистан и това се видя особено ясно по време на референдума за независимост в Иракски Кюрдистан през септем-ври 2017 г.

Още преди референдума за независим Кюрдистан, САЩ открито се обявиха в групата на държавите, призоваващи властите в Иракски Кюрдистан да се откажат от планирания за 25 септември референдум за независимост. Говорителят на Държавния департамент, Хедър На-уърт тогава обявява, че САЩ „твърдо се противопоставят на рефе-рендума за независимост на регионалното правителство на Иракски Кюрдистан“ и вместо това призовава за преговори с правителството в Багдад. Правителството в Ербил настоява, че референдумът няма да има обвързващ характер и няма незабавно да доведе до отцепване, а ще е само първа крачка, което би трябвало да даде насоки за бъдещия диалог с Багдад.

По-рано Саудитска Арабия обявява, че се надява вотът да не се случи, защото ще е рискован за Ирак и региона. Рияд „се надява, че президентът (Масуд) Барзани ще е достатъчно мъдър, за да не прове-де референдума“, се казва в съобщение на саудитското външно минис-терство, според което подобна стъпка би могла да доведе до неста-билност за Ирак. В тази връзка, Барзани посочва, че единствената въз-можност за отмяна на референдума е да се обяви начало на преговори за независимост.

Диференцираното отношение на САЩ спрямо представителите на сирийските и на иракските кюрди, представлява точна илюстрация на приложение на терен на американските гео-политически интереси. Независимо от решаващата роля, която иракските кюрди имаха в под-помагане действията срещу Ислямска държава, техните действия за изравняване на държавническите възможности с останалите страни, създават представа за заплаха. Тогава за Турция се установява предим-ството и дори защитата срещу застрашаващите я в отделни моменти стремежи на иракските кюрди, създаващи опасност за относителния покой при действията на турските кюрди.

През март 2018 година Сирийските демократични сили заявяват, че смятат да спрат сраженията с „Ислямска държава“, поради настъпи-лото сред тях разочарование от действията на САЩ. Решението на СДС се тълкува като пряк резултат от провала на американската политика в Сирия. Администрацията на Тръмп наследява тези трудни за решаване ситуации от предшественика си и се счита, че е било въпрос на време съюзите, които Вашингтон опита да изгради, да започнат да се разпа-дат.

От американското командване в същото време съобщават, че

116 117

няма да прекъснат подкрепата си за Сирийските демократични сили, но е възможно да има намаляване на ресурсите от Вашингтон към кюрд-ските сили. От друга страна, тъй като за Турция Сирийските демокра-тични сили не са нещо повече от клон на Кюрдската работническа пар-тия (ПКК), която Анкара смята за терористична организация, се създа-де силна ескалация на политическо напрежение между Турция и САЩ, породено от различните позиции в Сирия на Турция и на САЩ. Въпреки че посетилият Анкара през февруари 2018 г. Рекс Тилърсън описва Ан-кара като основен съюзник на САЩ, за Турция остава съществен фак-торът на подкрепа на Сирийските демократични сили от страна САЩ. А принадлежността на Сирийските демократични сили към интересите на сириските кюрди, е безспорна.

За Съединените щати полезните ходове все повече се затрудня-ват. Администрацията на Тръмп е разделена по въпроса за приоритети-те – дали да се подкрепя съюзът с Турция или да се запази лоялността към кюрдите. Засега за американците добър изход няма. Междувре-менно, Анкара все повече търси Русия като партньор в Сирия, и това би позволило на Москва, при осигуряването на някои компромисни по-ложения, да подкрепи разединението на Турция със стратегическите ѝ съюзници в НАТО.

Възможно е изоставането на язидите, които се превръщат в сим-вол на репресиите на терористите на ИДИЛ, да е един от факторите, по-влиял върху решението на Вашингтон за независим Кюрдистан в Ирак. Със сигурност, обаче, в Ербил знаят, че за да създадат своя държава, трябва да преодолеят американското вето в Съвета за сигурност на ООН. На този етап то се очертава като най-твърдо, в сравнение с това на останалите четири постоянни члена на най-важния орган на универ-салната международна организация.

Обобщено погледнато, политиката на САЩ спрямо разрешава-нето на кюрдския въпрос не осигурява постоянство и стабилитет на очакванията. Дори по-вярно е, че очакванията относно цялостта на Ирак са в по-голяма степен гарантирани от американските интереси. Активните действия на Турция, включително и с всяването на разкол сред кюрдските лидери, и непредвидимите действия или бездействия на Америка в защита на кюрдите, представляват политически фактори, чието едновременно проявление разрушава потенциалните възмож-ности за преодоляване на кюрдския проблем.

§ 2. Русия - различни регионални дипломатически подходи

Преди описанието на дипломатическите и политически позиции и действия, предприети от Русия по кюрдския въпрос, е необходимо поясняване на някои факти около политическата история на тази част от кюрдския народ, която се е установила през миналия век в републи-ките на бившия Съветски съюз, намиращи се в Мала Азия. Една от тези републики е Кавказ.

Периодът на развитие на установяване на кюрдското население в руските територии условно може да бъде разделен на три етапа на управление98, както следва: Първият етап продължава 20 години, по време на Османската империя. Вторият такъв етап продължава 65 го-дини, по време на Съветския Съюз, а третият - близо 15 години, в Арме-ния. В зависимост от политическите условия, кюрдите се разпределят в Армения, Грузия, Азербайджан и някои други бивши съветски репу-блики - подвластни на различни руски правителства, след разпадането на Съветския Съюз.

В настоящото изследване вниманието се фокусира върху обстоятелствата около кюрдската общност, обитаваща региона на Ереван в съвременна Армения, по-конкретно южните части, свързани с планините Арарат, Арзахан и Какизман, разположени в региона на Кас. Част от Кюрдистан се намира в сегашната Република Армения, на юг от планинската верига, в географската област Кавказ на югозападна Азия, на изток от Турция, на юг от Грузия, на запад от Азербейджан и на се-вер от Иран. Местността е труднопроходима, с много високи планини, през които преминават естествени проходи и недосегаеми тесни пъ-тища. Изпълнена е с преспи и хълмове, високи около 2500 – 5500 фута над морското ниво. Тази местност е богата с гори, реки и плодородна почва по делтата на река Арас, която се смята за една от най-важните в Армения.

Отношенията между кюрдите и арменците са стартирани истори-чески през 19-ти век, по време на господството на Османската империя. Кюрдите са били подложени на мъчения, изтезаване и депортиране от техните домове, както арменците. Двата народа са съжителствали два века на една и съща територия, но разпадането на Съветския Съюз през 1991г. довежда до отделяне и независимост на руските републики. Това води и до разделяне на кюрдската общност между новите републики. Кюрдският народ се принуждава да търси прехрана в различните нови републики. Според съвременните изследвания ,кюрдското население

98 McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition, I.B.Tauris, 2004, р. 408

118 119

в тези държави е със следната численост: В Армения кюрдите предста-влят 1.5% от населението, което е равно на 55 хиляди граждани, 80% от тях са язиди, а останалите са сунити по религия. В Русия живеят около 20 хиляди, в Казахстан броят им е около 50500, в Туркменистан живеят 40 хиляди, в Азербейджан - около 150 хиляди, а в Грузия - около 20000 граждани.

Отношенията между кюрдите и Царска Русия през 20-ти век пре-търпяват развитие, вследствие на двустранните срещи и взаимните контакти между руските власти и представители на кюрдите, най-вече след като Турската партия за съюз и развитие успява да осъществи пре-врат срещу османския султан Абдул Хамид втори и след публикуването на новата Конституция от 1908г. и обявяване на справедлива свобода между османските народи.

С настъпване на Интифадата на Битлис, през 1914г. избухва Пър-вата Световна Война. Тогава мнозинствто от кюрдските лидери са пла-нирали да обявят общо въстание в регионите на Битлис, Диарбекир, Мосул, Киркук и Сулеймания, за да се освободят от османците и да осъществят целта си - основаване на кюрдско емирство, подкрепени от Царска Русия, Франция и Великобритания.

Кюрдите не са забравяли нито за миг, че Армения е била основен център на кюрдската културна и изследователска дейност по време на Съветския Съюз. Не са забравили, че повече от 80% от кюрдско насе-ление по време на комунизма са получили своето висше образование именно в Армения и че столицата Ереван е била център за издаване на съветско-кюрдския вестник „Нов път”, както и кюрдското студио на Радио Ереван, което е изиграло основна роля за образуване на кюрд-ското общество и за подробното му запознаване с кюрдския фолклор и култура. Кюрдите помнят, че Първата конференция, посветена на кюрдския въпрос, бива организирана в арменската столица Ереван през месец юли 1934г. Показателно е също така, че кюрдите в Армения по време на Съветския съюз са притежавали културни правомощия. Те са имали свои вестници и радиа, които са писани и са излъчвали на кюрдски език. Тяхната народностна идентичност е така добре поставе-на, че те празнуват официално и своите национални празници. Съответ-но, след разпадането на Съветския Съюз, кюрдите губят гореописаните предимства и това принуждава част от тях да емигрират в Русия.

Русия и някои европейски държави, като Франция и Великобри-тания, се възползват от участието на Османската империя в Първата Световна Война на 2 ноември 1914г, за да я довършат и да си поделят османското наследство. След по-малко от година от избухването на войната, Англия и Франция успяват да реализират прочутото споразу-мение Сайкс–Пико от 1916г., след като са получили благословията на

Русия и Италия. Споразумението довежда до разделяне на големите териториални владения на Османската империя на малки държави, според географското им разположение, включително Кюрдистан и Ар-мения, и много региони, които се намират в близост до Русия.

След изтегляне на Царска Русия от войната, паралелно с руската революция през 1917г., се променят позициите на Франция и Велико-британия спрямо Кюрдистан и Армения. Великите сили са пожелали да бъде извършено преразпределение на османското наследство. Спорът между колониалните държави се оформя около регионите на Кюрдис-тан и Армения. Това се изяснява по време на Парижката конференция от 18 - 21 януари 1919г., в която кюрди и арменци са участвали със свои делгации. С откриването на конференцията, делегатите признават Ре-публика Армения като част от триумфиращия съюз, спечелил войната.

По време на тази конференция кюрдската и арменската делега-ции са опитали да постигнат свои цели, да получат мечтаната независи-ма държава и пълното отделяне от османската централизирана власт, опирайки се на английските обещания. Двете делегации са оформили меморандум за разбирателство през ноември 1919г., по отношение на редица спорове и разногласия, с изключение на границите. Те предпо-читат този въпрос да остане зависим от работата на конференцията.

Меморандумът провъзглася двете страни да поддържат добро-съседски отношения и да уважават юридическите закони и наредби. Въпросът с границите остава за разглеждане от страна на междуна-родния съд. Резултатите от конференцията са отчайващи за кюрдите и арменците. Големите държави просто са оформили помежду си полти-ческите постижения, без да зачитат ни най-малко стремежите на двата народа.

През 1956г., след мащабната политическа реформа, известна като „Перестройка“, в Съветския Съюз отново стартира предаване на кюрдски език в арменското радио. Тогава лидерите на кюрдската общ-ност започват да обикалят по кюрдските села, които вече са останали само 24, след принудителното депортиране от страната. Радиопреда-ването се фокусира върху кюрдските култура и фолклор.

По отношение на продължителните руско-кюрдски отношения, могат да бъдат изведени няколко аналитични заключения, касаещи развитието на новите политически, регионални и дипломатически тен-денции спрямо кюрдския въпрос, а именно:

Историческите наблюдения установяват, че взаимните отноше-ния между двете страни датират от векове. Русия винаги е симпати-зирала на кюрдския въпрос много повече, отколкото другите Велики сили, най-вече след разделянето на Близкия Изток и поставянето на ге-ографски бариери в кюрдските земи между четири враждебни спрямо

120 121

тях държави. Най-ярките примери за руската подкрепа към кюрдите е събитието от 1946г., когато Русия признава основаната тогава Репу-блика на Махабад Кюрдистан в Иран, както и подкрепата на Република на Червен Кюрдистан през 1923г., на границата между Армения и Азер-байджан.

Руската позиция спрямо кюрдския въпрос търпи промени в последвали периоди от борбата на кюрдския народ. В действителност, Русия прекратява своята финансова и военна подкрепа към кюрдите, но въпреки това, все пак Русия се ползва сред тях като велика държава и потенциален, и стар приятел. Русия в изявленията си винаги проявява готовност да да осигури необходимата дипломатическа и военна под-крепа в полза на законните кюрдски стремежи и искания.

Москва предоставя своята подкрепа за всяка кюрдска дипло-матическа инициатива на световната политическа сцена, особено ако става дума за независимостта и автономията в кюрдските територии. Русия заема страната на кюрдите и когато те биват подлагани на напа-дения от регионалните държави, които се противопоставят на кюрд-ските политики. В този смисъл, и руското политическо виждане при оп-ределяне на бъдещите планове в Близкия Изток, представлява значим и към настоящия момент, фактор.

Русия много добре осъзнава, че кюрдите могат да изиграят основна роля в региона. Това я кара да приеме тяхното влияние при развитието на горещите събития в Близкия Изток като непреодолим факт. Москва взема предвид всичко това и прави всичко възможно привличането на кюрдите на своя страна, стреми се да им предостави възможност да вземат участие като основен играч в променящите се ситуации на геополитическо ниво в Сирия и Ирак.

Видно е, от съвременната политическа ситуация, че Русия се въз-ползва от кюрдите, без това да повлияе върху отношенията ѝ с Анка-ра. При това, Русия е на едно и също мнение със САЩ за подкрепа на кюрдите в Сирия, с незначително разминаване по някои въпроси. Раз-лична е политиката на Русия спрямо кюрдите в Ирак. Руската подкрепа там е ограничена и внимателна, и винаги със съгласието на Багдад. Тази позиция е изцяло различна от позицията на Вашингтон, представлява-ща явна и силна подкрепа на стремежите на кюрдите да се отделят от Ирак.

Основните руски политики в Близкия Изток по отношение на кюрдите, се развиват в няколко основни направления, а именно спря-мо кюрдите в Турция, спрямо кюрдите в Ирак и по отношение на тези в Сирия.

• Русия и кюрдите в Турция: Руската позиция спрямо кюрдите в Турция се включва като са-

мостоятелен и значим въпрос от същността на руско-турските отноше-ния изобщо.

Връщайки се назад в епохата на Османската империя, редуци-раща своята власт и влияние след Втората Световна Война, и до съвре-менна Турция, която в миналото е водила люти войни с Русия, става видно, че тази враждебност е основна причина отношенията между двете държави за дълъг период от време да са били изключително на-прегнати.

За Москва е налице горчивия опит от времето на Студената вой-на със Запада, когато Турция заема публично и директно страната на за-падните държави. Вашингтон полага тогава големи усилия, за да може Анкара да играе основна роля за възпиране процеса на разширяването на Съветския Съюз. Не бива да се забравя и приемането на Турция за член на НАТО, което засилва враждебните отношения на страната със Съветския съюз. Все пак, разпадането на СССР слага край на това про-типоставяне и предоставя възможност на двете държави да стартират нов, различен етап в отношенията помежду си, най-вече в областта на енергетиката и търговията.

При това положение, Москва е принудена да преразгледа своята подкрепа към кюрдите в Турция, тъй като не желае да влошава и да ус-ложнява отношенията си с Турция. Логично-оправданото политическо поведение за Москва е да се възползва от обещаващите икономически отношения с Анкара, като за това руската държава не би преминала дипломатическите граници на кюрдска подкрепа пред Турция. В този аспект, именно Москва отказва да приеме известния лидер на кюрдите в Турция, Абдула Йоджалан, като политически емигрант на своя тери-тория.

• Русия и кюрдите в Ирак: Отношенията между бившия Съветски Съюз и кюрдите, в общ

и принципен исторически план, са били отлични, като това се отнася особено за иракските кюрди и в по-тесен смисъл за фамилията на Мол-ла Мустафа ал-Барзани, която се смята за едно от най-влиятелните и властни кюрдски семейства в региона.

Развръзката на тези отношения е видимо ясна от момента, кога-то Молла Барзани бяга в Съветския Съюз по време на разпадането на Република Махабад през 1946г.

Като се има предвид обстоятелството, че най-важната тенден-ция в руската външна политика в Близкия Изток е насочена предимно към противопоставяне на американското влияние, логично-оправдано

122 123

е в случая, Русия да обяви различна позиция спрямо американските планове, стремящи се да създадат нова световна система на управле-ние в целия регион. На този принцип, Москва отказва сепаративните на-строения на Иракски Кюрдистан и обявяването на независима държа-ва от централното управление в Багдад. Руските лидери имат своя ясна стратегия и добре преценяват баланса на силите в Иракски Кюрдистан, съответно и отношенията между Москва и Арбил.

В най-ново време, Русия изпраща комплексни помощи до реги-она на Иракски Кюрдистан. Руските лидери не крият желанието си за директни взаимно-координирани действия с войските на Пешмерга (Въоръжените сили в региона на Кюрдистан).

Очевидно Русия признава Ирак за суверена държава, но пре-доставените в последно време оръжия и боеприпаси са предназначени частично и за региона Кюрдистан.

В крайна сметка, кюрдите воюват срещу силите на терористич-ната организация ДАЕШ в региона.

• Русия и кюрдите в Сирия: Както беше посочено по-горе в настоящото изложение, достъ-

път на Русия в региона е възможен през входовете на Сирия. Що се отнася до кюрдите в Сирия, известно е, че те нямат ос-

новна роля на политическата сцена преди избухването на революцията през 2011г. Сирийската криза предоставя на кюрдите възможността да докажат своето присъствие в региона. Кюрдите доказват пред Москва, че трудно могат да бъдат преодоляни, затова Русия смята, че те трябва да бъдат допуснати до участие в бъдещо сирийско правителство (въ-преки че Русия изцяло подкрепя режима в Дамаск на този етап и е про-тив, каквито и да били сепаративни движения на сирийска територия).

Сблъсъкът в Сирия оказва изключително влияние върху отноше-нията между Русия и Турция. От една страна, довежда до изостряне на отношения между двете страни, а в друг аспект подпомага сбли-жаването на техните позиции. Този подход във взаимоотношенията е зависим от интересите на двете държави - Русия и Турция. Основният фактор за сближаване на страните се проявява след провала на опита за преврат в Турция през 2016г. и руската позиция, изцяло подкрепяща турското правителство. Действително, след тези събития отношенията между двете държави отбелязват значителен подем и навлизат в нов стратегически етап. Това довежда до развитие на сирийския въпрос, в контекста на сложните отношения между враждуващите страни, което доказва значимостта на сирийския въпрос спрямо Турция и Русия, неза-висимо от противополжностите им в действителност.

Подходът на Русия към войната в Сирия е свързан с интереси на

политическо, икономическо, военно, културно ниво и най-вече на ниво сигурност.

Редно е да се отбележи, че тези интереси са различни от иран-ските интереси в региона, тъй като Русия няма достъп в Близкия Изток, освен чрез стратегическото ѝ присъствие в Сирия. Този фактор е из-ключително съществен за Русия, респ. на това обстоятелство се разчи-та за успешно повишаване влиянието на страната в арабския свят, вкл. и като се имат предвид военните ѝ бази на сирийска територия.

По отношение на политическото, търговско, икономическо и во-енно сътрудничество, Сирия се смята за водеща страна в сравнение с другите арабски страни и е най-големият вносител на руски оръжия и боеприпаси.

Москва успява до голяма степен да се възползва от влиянието си в Сирия, при своите преговори и маневри на международна сцена, пре-димно да редуцира осъдителния процес срещу нея, след като анексира Крим, и да преодолее икономическите санкции, обявени от Америка и Запада.

Отношението на Турция към сирийската война е стратегическо. Основава се на няколко фактора, най-важният от които са дългите су-хопътни граници между двете страни. Неспокойната обстановка в Си-рия се отразява силно върху вътрешната политика и обществените ре-акции в Турция, особено след като влиянието на ДАЕШ става очевидно опасно. Паралелно с това, сирийско-кюрдските войски успяват, в опре-делени периоди, да контролират големи пространства в Сирия, което Турция счита за сериозна заплаха за своята национална сигурност.

Сирийската криза поставя доста въпросителни и конфликтни по-ложения между Турция и Русия, което довежда до повишаване на на-прежението и влошаване на отношенията между двете страни. В днеш-но време е очевидно подобряването на взаимните отношения между двете страни. В обобщен план, конфликтът включва няколко главни нива: сирийската власт, опозицията, крюдските групировки и амери-канската роля в Сирия.

Русия счита всички въоръжени опозиционни групировки за теро-ристични, в резултат на което насочва своите сили към непрекъснати нападения с цел спасяване режима на Асад. В същото време, руската държава се принуждава да признае легитимността на тези формирова-ния с оглед водене на преговори за уреждане на конфликта. В случая са игнорирани единствено организациите ДАЕШ и Кюрдски демокра-тически съюз в Сирия, който откри политическо бюро в Москва през 2016г. и на когото Русия предостави финансова и въоръжена помощ, за да го използва срещу Турция в случай, че двустранните отношения с турската държава се влошат. В стратегията на Русия се включват и

124 125

намеренията за използване на същия Съюз, в случай на възобновяване на съответните отношения.

Турция разглежда горните политически обстоятелства от разли-чен ъгъл, като счита руската подкрепа за кюрдите за заплаха за своя-та национална сигурност. Турция не би позволила създаване на неза-висима кюрдска власт в Сирия, защото това би довело до настояване на кюрдите да получат своя федерална власт или бъдеща независима кюрдска държава във вътрешността на Турция.

Като краен резултат, становищата на Турция и Русия по отноше-ние на сепаратизма на кюрдите в Сирия са идентични, независимо, че са достигнати в различни аспекти. За всички е водеща стратегията, че Сирия трябва да остане единна и цялостна и не трябва да се допусне резделяне на страната, съответно създаване на независима кюрдска власт в Сирия. Русия и Турция съгласуват периодично своите позиции, ограничавайки подкрепата на Русия спрямо кюрдите, в контекста на подновените си взаимни отношения и повишено двустранно сътрудни-чество помежду си.

Активното влизане в сирийския конфликт в края на 2015-та го-дина, Русия прави като едностранен съюзник на сирийския президент Башар ал-Асад. Впоследствие, Москва постига двете си основни цели в рамките на военната си кампания там: обръща тренда на военните действия от дефанзивни в офанзивни и удължава правото на ползване на военно-морската и военно-въздушната си бази в Латакия и Тартус.

Три години по-късно, ролята на Русия в конфликта вече не се редуцира до това да брани оцеляването на Башар ал-Асад. В известен смисъл, Москва разширява влиянието си в посока на това да бъде не просто страна в тамошните съперничества, но и да бъде посредник между враждуващите страни.

Най-явната форма, в която това се проявява, е, когато Русия ус-пява да „измъкне“ Турция от форумите в Женева и Виена и да вкара страната във формата „Астана“. Там Владимир Путин, наясно с различ-ните позиции на Анкара и Техеран, се утвърждава като техен медиа-тор. Впоследствие, предвид влиянието си в Сирия и комуникацията си с Иран, Русия става естествен адресат на съображенията на Израел спря-мо нарастващото влияние на Техеран в Сирия, като също такъв необ-ходим посредник се оказва Русия между Турция и кюрдите, останали западно от Ефрат.

През 2017 г., когато предстои референдумът в Иракски Кюрдис-тан, Русия остава единствената голяма сила, която не призовава ирак-ските кюрди да анулират референдума си за независимост. Според съобщения в медиите, тя бързо се превръща във водещ инвеститор в сделки с кюрдски петрол и природен газ, с обещани над 4 милиар-

да долара за по-малко от година. Вашингтон, европейски страни, Тур-ция и Иран, се противопоставят на решението на иракските кюрди да произведат планирания тогава за 25 септември (2017 г.) референдум за независимост, който кюрдите смятат за кулминацията на десетилетия борба за собствена държава, но Ирак определя като нарушение на кон-ституцията му. В седмицата, предхождаща референдума, Белият дом в изявление нарича планирания вот „провокационен и дестабилизи-ращ“ и отбелязва, че той ще се състои не само в автономния кюрдски регион, но и в спорни територии. Москва, обаче, запазва мълчание и не отправя подобен призив за анулиране на вота. Вместо това, броени дни преди планирания референдум, руският държавен петролен гигант „Роснефт“ обявява най-новата си инвестиция седмица преди вота, в помощ на Иракски Кюрдистан да развие сектора си за природен газ за вътрешно потребление и после за износ. Пълната стойност на сделката не се обявява официално, но според запознати с нея източници от сек-тора , тя е над 1 милиард долара. Описаната инвестиция е третата по големина такава на „Роснефт“ в кюрдския регион от февруари 2017г. Това превръща Москва от слабо известен в Кюрдистан аутсайдер, в най-големия източник на пари за региона. Според източниците от този индустриален сектор сделките на „Роснефт“, откакто стъпва в Кюрдис-тан през декември 2016 г,. са на обща стойност около 4 милиарда до-лара. Същото надхвърля двата милиарда долара, които кюрдският регион е получил от продажби на петрол от международни търговски фирми, които плащат предварително за износа, както и получения от съседа Турция 1.5 милиард долара.

Според анализаторите, случващото се е показател за голямо преориентиране на иракските кюрди, които по-рано са в тесни връзки с Вашингтон от 1991 г., когато САЩ им предлагат подкрепа срещу дик-татора Саддам Хюсеин. Същият впоследствие бива свален от силите на САЩ през 2003 г., като именно САЩ дават автономия на кюрдите след Войната в Залива, като я утвърждават след падането на режима на Саддам Хюсеин. А независимостта е логична развръзка на автономи-ята в демократичния свят. В случая, според думите на високопоставен представител на властите в Ербил – столицата на Иракски Кюрдистан, се е осъществило практическо „запълване на вакуума от изтеглянето на САЩ от Ирак“ чрез позиционирането там от страна на Москва.

Москва публично заявява, че подкрепя териториалната цялост на Ирак, като в същото време признава стремежа на кюрдите за тяхна държава. 35-те милиона кюрди са разпръснати в Ирак, Иран, Турция и Сирия. През юли 2017-та година руският външен министър Сергей Лав-ров казва по този повод, че Русия е заинтересована кюрдският народ, като всяка друга нация на планетата, да може да осъществи своите на-

126 127

дежди и стремежи, и изхожда от факта, че легитимните стремежи на кюрдите, като при други народи, трябва да се осъществят в рамките на съществуващите международни правни норми .

За разлика от други големи сили обаче, Москва избягва да се произнесе дали е законно или мъдро да се произведе самият референ-дум. Външното министерство заявява, че няма какво да добави към ко-ментара на Лавров от юли по въпроса, че руската политика е да се из-чака окончателния резултат от референдума. Тази позиция се приема от водещите кюрдски политици (Хошияр Зебари - външен министър, вицепремиер и финансов министър в Багдад от 2003 г. до 2016 годи-на, а през 2017-та - съветник на кюрдското регионално правителство, който казва, че изглежда, че руснаците разбират ситуацията в Иракски Кюрдистан, както и че Москва очаква кюрдите да използват резултата от референдума като елемент в преговорен процес с Багдад).

Показателно е отношението на Лавров месеци преди референ-дума – на среща с кюрдска делегация в Санкт Петербург (в рамките на Руски икономически форум), при което е дадено да се разбере, че Ру-сия няма да се противопостави на референдума. Същото - на фона на предишни изказвания на руския първи дипломат, при които последният винаги е наблягал на териториалната цялост на Ирак. В последните си изказвания преди референдума, направени пред кюрдски представи-тели, Лавров е подчертавал, че Русия разбира амбициите на кюрдския народ за независимост. И, макар и да добавя, че трябва да се действа внимателно, това за кюрдите е много силен сигнал. Приблизително по същото време е станало подписването от „Роснефт“ на втората от три-те си големи петролни инвестиционни сделки с кюрдски представители за 2017-та година. Няколко дни по-късно кюрдите обявяват и датата на референдума си.

В заключение, руската дипломатическа активност, водена от икономическите и политически интереси, демонстрира своеобразно отношение спрямо разрешаването на кюрдския въпрос, характеризи-ращо се с подкрепа чрез ненамеса. Предвид резултатите от референ-дума за независимостта на Кюрдистан, които се свързват с противоре-чието между желанието на кюрдския народ за независимост повече, отколкото я желаят кюрдските лидери, обаче, може да се спори докол-ко полезността на подобен подход може да осигури разрешаване на кюрдския проблем.

§ 3. ЕС - липса на единна политика

Характерни за политиката на Европейския съюз спрямо кюрд-ския въпрос са няколко основни фактора. На първо място, това е лип-сата на единност в позициите по отношение на проблемните области и особено що се отнася до изявите на стремежа към независимост на кюрдския регион. На следващо място е особено съществена предвари-телната историко-политическа позиция на отделните страни – членки с оглед значителната роля, която някои от тях са изпълнили, вкл. и за сегашното социално и гео-политическо позициониране и развитие на Кюрдистан.

Една част от страните от сегашния Европейски съюз, а именно Англия и Франция, са имали основна историческа роля през миналия век, при определяне на контурите на бъдещата географска карта на кюрдския регион и съдбата на кюрдския народ. Историческите и поли-тически дейности, с участието на тези две държави, както и налагането на техните решения и воля по отношение развитието на кюрдския въ-прос, са основополагащи фактори за сегашното състояние на послед-ния.

Друг изключително съществен фактор в това отношение е ин-дивидуалната роля на държавите от ЕС, вкл. и ролята им под мандат на Европейската комисия. Интересът на Комисията и страните-членки в този аспект, е тясно свързан с трагичните човешки и социално-поли-тически събития, които кюрдският народ е бил принуден да изпита и продължава да търпи, предвид малтретирането и депортирането на кюрдите от страна на правителствата на държавите, в които те живеят през последните три десетилетия.

От историческа гледна точка, Кюрдистан преминава през съд-бовни военно-политически събития, в които Великобритания е играла основна роля, тъй като успява да управлява кюрдския регион след края на Първата Световна Война и разпадането на Османската империя 1914 – 1918г.. Същото води до разделяне на целия регион на малки държави, според споразумението Сайкс-Пико. Разпадането на Османската импе-рия довежда до разпалване на сблъсъка между английските и френски-те сили в този регион. От друга страна, съществена роля играе и ру-ският фактор, който изнася кюрдския проблем от неговия регионалния аспект, превръщайки го в международен казус.

Първоначално Русия изявява ясен интерес към кюрдския въпрос и в кратки срокове осъществява контакт с кюрдските лидери, тъй като регионът е позициониран недалеч от границите ѝ. В същото време, Англия реагира в своя защита срещу почувстваната от нея заплаха от страна на руските интереси, които биха могли да засилят руското влия-

128 129

ние върху Асирия, както е известен региона на Месопотамия. Франция също извършва отчайващи опити да навлезе в Кюрдистан чрез еван-гелски мисионери.

На следващо място са налице опити от страна на самите кюрди да създадат по-близки отношения с Великите сили, предимно с Велико-британия, през ХХ век, обнадеждени, че те ще изпълнят своите обеща-ния за създаване на независима кюрдска държава.

Също така се провеждат множество коннференции и се догова-рят споразумения между победителите след Първата Световна Война през 1918г., довели в краен резултат до обявяване на споразумението Сайкс-Пико, в което участие вземат министрите на външните работи на Великобритания, Франция и Русия. Водени са, освен това, тайни прего-вори за уреждане на бъдещ план за Близкия Изток, след като е сигурно, че Германия и Османската империя губят войната. В резултат на тези действия, се стига до окончателната подялба на наследството на Ос-манската империя. По-голямата част от разпределените територии се намират именно в Кюрдистан, затова и този регион бива подложен на допълнително разделяне.

В този смисъл, кюрдската криза бива ескалирана именно от но-вата ситуация на преразпределяне на територии на Кюрдистан чрез тяхното разделяне. Много скоро след тази ескалация, кризата придо-бива медународен характер. Сайкс-Пико в действителност е изключи-телно тежък световен удар срещу стремежа на кюрдите да основат своя независима държава.

През 1921г. се провежда Лондонската конференция, посветена на решаване на проблемите, свързани с османското наследство, вклю-чително и за разрешаване на кюрдския въпрос. Тогава страните от пакта на победителите са били склонни на отстъпки по отношение на проблема на кюрдите, но Турция отказва и настоява, че става дума за вътрешна кауза и това следва да се разреши на национално ниво. При тези обстоятелства, страните от Оста се съгласяват с Турция, оставяйки на заден план обещанията си към кюрдите.

Вследствие на това, за кюрдите остава дълбокото огорчение спрямо позицията на Великобритания, която забави изпълнението на своите обещания към лидера Махмуд Аахафид Албарзанджи, надявал се в крайна сметка да бъде обявен независим Кюрдистан.

Кюрдите реагират много скоро. Още на 21 март 1919г., избухва първото въстание срещу английската власт, арестувани са английски съветници и са избити много английски войници на пролива Таслуджа. В отговор, англичаните подготвят мащабна войска и нападат силите на шейх Махмуд Албарзанджи, окупирайки местността Сулеймания, след като са я бомбардирали с изтребители. В крайна сметка, английската

войска успява да залови шейх Албарзанджи и го екстрадира в Индия. Кюрдският регион остава под попечителството на висшия ан-

глийски комисар в Багдад, подкрепен от офицери на английската ар-мия.

При основаването на първата иракска държава на 25 ноември 1920г., кюрдските граждани в Сулеймания са отказали да участват в гласуване, организирано от английската власт в Ирак, за да коронясат принца Файсал бин ал-Хусейн, кралят на Ирак. Кюрдите в Арбил, Киркук и Мосул са участвали в процеса на гласуване в полза на Емир Файсал. Техните райони се присъединяват към иракската държава, а Сулейма-ния остава под управлението на висшия английския комисар до 1922г..

• Въстанието в Сулеймания и създаване на кюрдска дър-жава

През септември 1922г. Сулеймания била сцена на сблъсъци и го-леми вълнения. Скоро тези размирици обхванали и други кюрдски ре-гиони, като Арбил, които настоявали за създаване на независима кюрд-ска държава. Това накарало английските войски да напуснат региона. На тяхно място е избран местен съвет, който да управлява дейността на кюрдския регион.

От друга страна, английското и иракското правителства са пола-гали големи усилия, за да укротят размирните региони и да овладеят процеса за предотвратяване разпространението на бунтовете в други населени с кюрди места.

Двете правителства издават декларация, която гласи: „Прави-телството на негово Височество Краля и иракското правителство при-знават правата на кюрдския народ, включително и тяхното право да създадат кюрдска държава в рамките на държавата Ирак. Надяваме се различните кюрдски общности и фракции да съгласуват помежду си формата на управление на тяхното правителство, да посочат и техните граници и да пратят техни представители в Багдад, за да обсъдим с тях политическо-икономически въпроси и други от всякакъв характер, за-едно с правителствата на Англия и Ирак”.

Веднага след публикуване на тази декларация, съответните власти разрешили на шейх Махмуд да се върне от изгнание и го про-възгласили за губернатор на Сулеймания и председател на избрания местен съвет. Той пък обявил себе си като „Цар на кюрдите”.

Новата кюрдска държава издала собствени пощенски марки, които се смятат за много редки, тъй като са отпечатани през далечната 1924г.

Независимо от постигнатия успех, обаче, кюрдският народ не е успял да провъзгласи своята независима държава. Причините за тази

130 131

ситуация се коренят в традициите и обичаите на кюрдите, от това, че те не са успели да се дистанцират от принадлежността си към племето и кастите, от непреодолимата почит към главатарите на техните племе-на. Тези условия, които са вкоренени в кюрдското общество, на прак-тика са го осъдили да остане зависимо от политическия елит и опреде-на прослойка от лидери, които са се оказали неспособни да ръководят ефективно и в съответствие със съвременните условия, кюрдския на-род.

Преди 50 години кюрдите са били жертва на неграмотността, а техните лидери тогава не са били достатъчно просветени и са се про-валили при опита си да управляват държавнически кюрдския народ. Липсвали потенциални оптимални планове, чрез които да бъде осъ-ществена желаната свобода и независимост.

Освен вътрешните противоречия и сблъсъци между кюрдските племена и фракции, колониалните и регионални сили, възползвайки се от социално-политическите им проблеми, спомогнали за за изостряне на нестабилната обстановка и на вътрешните кюрдски разногласия.

Описаните обстоятелства характеризират в исторически план кюрдския въпрос през ХХ век в политически и военен аспект, както и по отношение на социалната ситуация и обстановка в кюрдските региони.

По отношение ролята на ЕС в развитието на кюрдския проблем, е показателно превръщането на Европейския съюз в световна сила, преследваща свои собствени интереси, след като си е създала меж-дународни политически партньорства. ЕС вече е способен да подбира в какви аспекти на влияние да участва. Това, при всички положения, е тясно свързано с неговите икономически интереси.

И към настоящия момент, по отношение на кюрдския въпрос и отделните държави в региона, позициите на ЕС не са достатъчно твър-ди и категорични. Това проличава особено ясно, когато Европейският Парламент през 1999г. обявява, че кюрдският въпрос е международ-но дело и има съществено влияние върху страните от ЕС. Въперки че неправителствените европейски институции разглеждат кюрдския въпрос, базирайки се предимно на Хартата на правата на човека, на официално ниво ЕС не се опитва в действителност да реши този казуз. Освен това, съществуват проблеми от различен характер, свързани с кюрдския въпрос, като например нелегалната емиграция, оръжейните сделки и признаването на независим Кюрдистан в Ирак.

• Позициите на основните страни в ЕС спрямо кюрдския въпрос са следните:

Европейската позиция спрямо кюрдската бежанска кри-за:

Бежанската криза при кюрдите се смята за една от най-сложните в ЕС. Европейските лидери са се провалили да решат проблеми от този тип и характер. Сирийската криза струва на Европа милиарди, откакто е избухнала преди повече от 5 години. Същото довежда до нахлува-не на големи потоци емигранти към европейския континент по море и суша, потоци от всякакви националности, но предимно кюрди.

Европейските решения, както е известно, се приемат с консен-сус, щом се отнася за въпроси и кризи извън границите на ЕС, но почти винаги има известно противоречие, ако тези въпроси се случват върху територията на ЕС. Тогава всяка страна приема позиция, различна от друга, спрямо бежанската криза, в зависимост от своите национални интереси и според условията, диктувани от сигурността. Например, ня-кои държави като Полша, Чехия, Унгария и Словакия отказват да при-емат своята квота от бежанци. Известно е също, че кюрдските бежа-нци се събират предимно в Германия, където живеят близо 800 хиляди кюрди. Също така, Швеция и Дания посрещнаха голям брой кюрдски бежанци, най вече Лурите, които са депортирани от Ирак още през 1979г.. Холандия, Белгия и Франция също са посрещнали не по-малко кюрди. Тези страни са атрактивни, тъй като предлагат добри условия и помощи, за да могат да нормализират препитанието на бежанците там.

ЕС и сделки за въоръжаване на кюрдитеЕС не успява да установи единна обща позиция спрямо продаж-

бата на оръжия в полза на кюрдите, които воюват срещу бойците на ДАЕШ. Европейската Комисия обаче, по време на своята сесия на 13 август 2014г. в Брюксел, приема решение, по силата на което предоста-вя възможност на страните членки да преценяват индивидуално, дали да продават оръжия и боеприпаси на кюрдите в Ирак, при условие да координират тези сделки предварително с Багдад. Някои държави са против предоставяне на оръжия и боеприпаси, а това е предпоставка за вътрешни противоречия в Съюза. Франция, Чехия и Италия подкре-пят идеята за въоръжаване на кюрдите.

ЕС и отделянето на кюрдския регион от Република Ирак:Принципната позиция на ЕС по отношение организирането на

референдум в кюрдския регион за отделяне от Република Ирак, е от-рацателна.

Реакцията на ЕС не закъснява и той изпраща официална делега-ция в региона на Кюрдистан в Ирак, който се управлява от Масуд Бар-зани, за да му бъде съобщено, че ЕС се въздържа и отказва да приеме сепаративната идея на региона чрез референдума, обявен за 25 сеп-тември 2017г.. Съюзът настоява Ирак да остане цялостен с всичките си

132 133

разновидности от малцинства и религии. Такова е европейското пос-лание към лидерите на Кюрдистан, чрез което ЕС обявява отказа си от идеята за отделяне на региона, тъй като тази стъпка би означавала разпадане на Република Ирак. ЕС също потвърди своята подкрепа към региона, но под флага на федералното правителство на Ирак.

Тази позиция е синхронизирана със същата на САЩ и Англия, но въпреки това, президентът на кюрдския регион в Ирак, Масуд Барза-ни, не се отказа от референдума и обяви, че резултатите от него, ако са положителни, ще доведат до пълното отделяне от Република Ирак. Мотивите за твърдата позиция на ЕС са с оглед неподходящия истори-чески момент, в който целия регион преживява вълнения и размири-ци, а кюрдската стъпка би довела до допълнителни сблъсъци не само в Ирак, но и в съседните държави, където също живеят кюрдски малцин-ства, като Сирия, Турция и Иран. САЩ и Англия имаха подобно виждане и също отказват да подкрепят референдума.

Англия и кюрдския въпрос:За Англия сирийската криза е възможност в опита ѝ да върне

своето влияние на световната сцена, особено след големите загуби на кюрдите при военния сблъсък с турските войски. В тази насока, пар-ламентарна делегация от опозиционната Партия на труда побърза да посети Северна Сирия, за да потвърди своята подкрепа към кюрдите, които са водили военни битки срещу организацията Ислямска държа-ва „ДАЕШ“, в същото време, когато кюрдите в Сирия са под натиск от турски военни заплахи, вкл. и от страна на различни сирийски протур-ски фракции, които не спират да нападат кюрдски територии в Северна Сирия и в североизточната част от страната.

Военните действия довеждат до триумф на турските войски – ус-пяли в краен резултат да завладеят региона Африн в Северна Сирия, чрез мащабната военна операция под названието „Маслинова клон-ка“. Анкара предприема тази стъпка, за да предотврати осъществява-нето на плановете на кюрдите да създадат своя автономна област бли-зо до нейните граници, подобно на кюрдския регион в Ирак.

При тази военна операция, турските войски нападат цялата цяла-та кюрдска територия, намираща се непосредствено до нейните (тур-ски) граници в региона на Манбидж, достигайки до Камишли. Мащаб-ната военна операция срещу кюрдските територии, при мълчанието на Запада, накара кюрдите в Сирия да почустват, че са изоставени от свои-те западни поддръжници. При това, Англия участва с военни подразде-ления в Сирия, в рамките на международната коалиция срещу ДАЕШ.

Ако се върнем малко назад, ще видим, че Англия за пръв път проявява желание да повиши нивото на сътрудничество с коалицията срещу ДАЕШ, след посещението на премиера Тереза Мей в Турция.

Веднага след тази визита, Англия изпраща свои войски на сирий-ска територия в околностите на пролива „Танф“, който се намира пара-лелно на иракско-йорданската граница.

Интересно е, че преди това Англия не показва желание да се вър-не като военна сила на международната сцена, след като взе решение-то да напусне ЕС, а се връща с видима тежест. Международните наблю-датели предполагат, че Англия има амбицията да играе влиятелна роля в региона, който се счита за един от най-сложните, имайки предвид, че сирийската криза постоянно присъства на международната политиче-ска сцена.

Позицията на Германия спрямо кюрдите Преди обединяването на Германии, Западна Германия се инте-

ресува от кюрдския проблем, без това да повлияе на отношенията ѝ с Турция, Ирак и Иран. Тогава Западна Германия приема бежанци, осо-бено кюрди, които пристигат от Сирия, по хуманитарни причини, тъй като повечето от тях са лишени от правото да притежават сирийско гражданство, както и са нарушени техните основни човешки и граж-дански права.

Германия предлага внушителна хуманитарна помощ на кюрдите в Северен Ирак, въоръжава и подготвя бойците на Пешмерга, но това става в синхрон с централното правителство в Багдад. Германия про-дължава да приема кюрдски бежанци, пристигащи от Ирак, Турция и Сирия.

Според данни на Органа за защита на германската конституция, в Германия живеят близо 800 хиляди кюрди, което ги прави най-голя-мото кюрдско малцинство в цяла Европа. Повечето от тях са от турска-та страна.

Известно е, че Работническата Партия на Кюрдистан, която от-давна е установена в Германия, е най-големия враг на Турция.

Турските медии съобщават, че в Германия действат повече от 300 организации, които обслужват интересите на ПКК. Германските служби за сигурност подържат тези организации. Данни показват, че в Германия се събират близо един милиард евро годишно за ПКК. В опит да изпратят тези помощи легално към кюрдската партия, герман-ците потвърждават, че помощите се внедряват в борбата срещу ДАЕШ. Председателят на парламентарната група на партията на Християн-де-мократическия съюз, Фолкър Кодир и партията, която се управлява от канцлера Ангела Меркел, съобщават, че е възможно да се въоръжават

134 135

и други групировки, освен бойците на Пешмерга, включително и бойци-те на ПКК, в рамките на усилията, насочени към унищожаване на ДАЕШ. Анкара, от своя страна, категорично отказва да приеме тези доводи за правомерни.

Франция и кюрдския въпросФранция е имала съществена роля в подговянето на споразуме-

нието Сайкс-Пико, което е довело до разделяне на историческата те-ритория на Кюрдистан. В този смисъл, кюрдският казус заема основно място за френските политики и лидери.

В сравнение с лидерите на други европейски държави, бившият френски президент Франсоа Митеран и президентшата Даниел Мите-ран са известни като изключителни поддръжници за решаването кюрд-ския въпрос. Те дълго време лобират за правата на кюрдите, вклю-чително за създаване на независима кюрдска държава. Президентът Митеран има съществена роля за издаване на резолюцията на ООН за обявяване на зона на безопасност в региона на Иракски Кюрдистан в началото на деветдесетте години на миналия век, по време на втората война в Залива.

Масуд Барзани, президентът на региона на Кюрдистан, посочва, че се е срещал с френския президент Митеран през 1992г. Тогава Мите-ран му заявил следното: „Предай на кюрдския народ, че имат френски приятел и той се казва Франсоа Митеран... и докато съм на власт, може-те да разчитате на френската подкрепа”. Барзани добавя също, че през 1967г. иракското правителство е сключило споразумение с френското за продажба на две ескадрили от военните изтребители „Мираж”.

Тогава френският журналист Рене Морис, който се намира в ре-гиона на Кюрдистан, описва в детайли действията по тази сделка. Спо-ред него, Молла Мустафа Барзани пише послание, адресирано до Гене-рал Де Гол със следното съдържание: „Осъзнаваме факта, че Франция има свои интереси в Ирак, но същевременно искам да знаете, Ваше превъзходителство, че тези изтребители са предназначени да убиват кюрдски жени и деца, ще горят и унищожават цели кюрдски села”. В последствие, генералът веднага анулирал сделката с иракското прави-телство.

Сегашният френски президент, Емануел Макрон, се е срещнал с делегация на Сирийската демократична армия и потвърждава, че оце-нява големите пожертвования на тази армия, докато се бори срещу войските на ДАЕШ. Макрон добавя също, че Франция ще продължи да подкрепя кюрдските сили, за да възстанови мира и стабилността в ре-гиона на Северна Сирия, докато се стигне до окончателно политическо

уреждане на конфликта. Показателна също така, е колизията, която се създава с военна-

та операция на Турция „Маслинова клонка“ от 20 януари 2018 г., без-спорно насочена срещу кюрдите, в контекста на активността на Турция за членство в ЕС и в аспекта на дистанциране от страна на всички страни по отношение на Турция относно тази операция. В интервю за Агенция Фокус, арабистът проф. Владимир Чуков посочва по този повод, че99

Операция „Маслинова клонка“ ясно отличава приоритетите на Турция в международен план. Европа остро осъжда поведението на Анкара в размирния регион, особено в момент, когато съседката на България настоява за евроинтеграция. Целта на Турция е превръщането ѝ в ли-дер в ислямския свят и трупането на авторитет, като членството в ЕС очевидно остава цел на заден план. Операция „Маслинова клонка“ е с непредвидим край, като Турция не е заинтересована тя да продъл-жи вечно. Една държава, която преговаря за членство в ЕС и говори за европейски ценности, в един момент реализира външна военна опе-рация, наречена от нея антитерористична. Очевидно е, че практически нито една държава не подкрепя Турция в тази операция. Европа няма как да подкрепи подобен тип операция, защото това противоречи на всичко онова, за което се преговаря с Турция от 2005 година.

В заключение, е необходимо да се посочи, че, докато действи-ята на САЩ и Русия по отношение на кюрдския въпрос фокусират кон-кретни позиции, то за Европейския съюз в това отношение може да се каже, че няма единна – планирана и установена стратегия в тази посо-ка. Без съмнение е налице стремеж към подпомагане разрешаването на кюрдския проблем и подкрепа в политическо и военно отношение на кюрдските сили за независимост. Европа, и като основен привлека-телен център на бежанския поток, представлява потенциален защит-ник на потребностите на кюрдския народ в полза на разрешаване на кюрдския проблем. Необходимо е обаче, обединяване на усилията и изграждане на устойчива стратегия на активност, с която да се прео-долеят недостатъците на (засега само) защитната стратегия спрямо последиците от липсата на решение на този въпрос.

Няколко са главните фактори, водещи до необходимостта от концентрация на усилията и политиката на ЕС спрямо кюрдския про-блем.

Първият от тези фактори е съдържащият се в това отношение потенциал Европа да реабилитира, поне донякъде, своето влияние върху процесите в Близкия изток. Имайки предвид, че местните фак-тори (Ирак, Иран, Сирия и Турция) и световните такива (САЩ и Русия),

99 http://www.focus-news.net

136 137

многократно вече доказват липсата на заинтересованост спрямо същ-ността на проблема на разделената кюрдска нация, то съпричастността към действителните политически ценности в случая би подпомогнала значително установяването на така необходимия стабилитет и въз-можностите на ЕС участва в развитието на региона като съществена част от разрешаването на кюрдския проблем.

Подобна реабилитация на механизмите и инструментите на ЕС в Близкия изток, експертите считат за повече от належаща. Имигрант-ският и бежанският поток биха имали възможността за по-добър ме-ниджмънт, ако Европа беше осигурила своето влияние върху страните инкубатори на тази човешка маса. Последиците от това, че такива ме-ханизми не са налични, са очевидни за ЕС, предвид обстоятелството, че на същия се налага и към момента се бори с последствията от имигран-тите на собствена територия, вместо да оказва влияние върху причини-те за тях в геополитическото си съседство.

Едновременно с това са очевидни активните действия на Руси,я по отношение на контролиране на конфликта и кюрдския проблем. Турция, от своя страна, използва бежанските си лагери, за да поставя пред Европейския съюз финансовите си изисквания, като същевремен-но щедро финансира проектирането на свои проксита и територии в Северна Сирия срещу кюрдите. В Йемен, на фона на повсеместна раз-руха, ЕС подпомага с финансова помощ населението. Всичко това, съ-поставено с огромните маси на бежанския поток, насочени предимно към страните от Европейската общност, изправя ЕС пред належащата необходимост от концентриране и активация на политическия интерес и позиция спрямо кюрдския проблем.

Друг много съществен фактор, който изисква от Европа единна и силна позиция спрямо кюрдите, е предимно секуларната ориентация на последните. Става дума не само иракските, но и за турските, иран-ските и сирийските кюрди. Като се има предвид, че Европа сама по себе си е секуларна, става очевидна нуждата от идентичен тип съюзни-ци в Близкия изток, за да може посредством тях да прокарва собстве-ните си интереси.

Трети, но не по значение, фактор в тази връзка, е възможността за изключително нарастване силата на политическия потенциал на Ев-ропа спрямо Турция при наличието на разрешен (или започнал своето разрешаване) кюрдски проблем. Предвид значителното кюрдско мал-цинство в Турция, същата има безспорна полза от разпокъсването на кюрдската нация, тъй като обединяването на последната, би довело вкл. до развитие на центробежни сили, засягащи интегритета на насе-лената с кюрди югоизточна Турция.

VI. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

§ 1. Източници на български и английски език:

1. Блашер, Р., Ислямът, Враца: Одри, 20002. Бюкай, М., Библията, Коранът и науката, Главно мюфтийство

на мюсюлманите в Република България, С., 2004, http://www.islamforbulgaria.com/.

3. Киров, К., Регионалният ислям и глобализацията на тероризма в началото на ХХІв., 07/2004, http://www.expert-bdd.com.

4. Лерх, В., за „Дойче веле“, Какво означава да си сунит или шиит, www.dw.de, 17.02.2017.

5. Митев, Вл., Войната е опиат, http://temadaily.bg, 10.09.2016. 6. Насър, Г., Прави ли „Диалогът между религиите” Иран враг на

арабите вместо Израел?, http://www.orientbg.info7. Попов, А., Близкоизточната политика на президента Обама,

http://geopolitika1.hit.bg, 9.10.2016. 8. Проданов, В., Глобалният постмодерен тероризъм – сп. Меж-

дународни отношения, кн. 6, 2001.9. Семерджиев, Ц., Глобализация – модели и интереси, С., сп. Бъл-

гарска историческа библиотека, бр. № 4, 2000.10. Теофанов, Цв., Християнският и ислямският фундаментализъм

— Рисковете за България от ислямски фундаментализъм и те-роризъм, С., БАН, 2005, http://www.philosophybulgaria.org

11. Турки М., Политическата реформа, www.dash.com, 13.08.207.12. Чуков, Вл., Етимологична ретроспекция на религиозния фунда-

ментализъм, 10/12/2009, http://nauka.bg,13. Чуков, Вл., Сирийската ислямистка опозиция: от конформизъм

към джихадизъм, сп. Геополитика, http://geopolitica.eu14. Abdalati, H. Islam in Focus. American Trust Publications, 1996,

http://antiques.gift/, 01.05.2015Abdul Ali, (1996). Islamic Dynasties of the Arab East: State and Civilization During the Later Medieval Times, M.D. Publications Pvt. Ltd., 1996.

15. Ali, R., St. Hannah, Refuting Jihadism: Can Jihad Be reclaimed?, http://www.hudson.org/, 19.9.2017.

16. Allsopp, H., The Kurds of Syria: Political Parties and Identity in the Middle East Reprint Edition, I.B.Tauris, 2015.

17. Arab uprising: Country by country, http://www.bbc.com/, 23.3.2017.

18. Armanios, F., Islam: Sunnis and Shiites, CRS – Report for Congress,

138 139

http://www.scribd.com, 22.8.2017. 19. Armstrong, K. ‘Islam: A Short History’, Weidenfeld & Nicolson,

Great Britian 2000.20. Asali, Z., Opinion: The Road to the Arab Civil State, http://www.

aawsat.net/, 22.11.2017.21. Aziz, M. A., The Kurds of Iraq: Nationalism and Identity in Iraqi

Kurdistan, I.B.Tauris, 2014.22. Bay, Murat, D. Dirik, D. Graeber, H.Güneser, & 10 more, To Dare

Imagining: Rojava Revolution, Autonomedia, 2016.23. Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera

kurdmancî, NEFEL, Stockholm, 2002, http://www.nefel.com/, по-сетен 01.04.2018 г.

24. Bosworth, C. E. “The Historical Background of Islamic Civilization” in R. M.Savory, ed., “Introduction to Islamic Civilization”, New York: Cambridge University Press, 1980.

25. Bulliet, R. W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004, http://cup.columbia.edu

26. Burgat, Fr. Face to Face with Political Islam. I.B. Tauris Publishers, London-New York, 2003, www.world.org, 20.8.2016.

27. Çandar, C. Turkey’s “Soft Power” Strategy: A New Vision for a Multi-Polar World, 2002, http://www.setadc.org

28. Cîrlig, C. Turkey’s regional power aspirations, http://www.europarl.europa.eu, 2.4.2003.

29. Chaliand, G. (Editor), Michael Pallis (Translator), David McDowall (Foreword), A People Without a Country: The Kurds and Kurdistan, Interlink Pub Group Inc., 1993.

30. Cook, St.A., False Dawn: Protest, Democracy, and Violence in the New Middle East, Oxford University Press, 2017.

31. Cooper, Barry. “New Political Religions, Or an Analysis of Modern Terrorism”, University of Missouri Press, Columbia, MO., 2004.

32. Dabbagh – Kuwait University – Iran, Encyclopedia of Modern Middle East & North Africa. Second Edition. Volume 1 – 4. Editor in Chief: Philip Mattar. Associate Editors: Charles E. Butterworth, Neil Caplan, Michael R. Fischbach, Eric Hooglund, Laurie King–Irani, John Ruedy. Farmington Hills: Gale, 2004.

33. Daftary, F. Ismailis in Medieval Muslim Societies: A Historical Introduction to an Islamic Community, I.B.Tauris, 2005 .

34. Denise, N., The Kurdish Quasi-State: Development and Dependency in Post-Gulf War Iraq (Modern Intellectual and Political History of the Middle East), Syracuse University Press, 2010.

35. Denise, N., The Kurds and the State: Evolving National Identity in Iraq, Turkey, and Iran, Syracuse University Press, 2005.

36. Development Initiatives. Global Humanitarian Assistance (GHA) Report. http://www.globalhumanitarianassistance.org, 13.12.2014.

37. Esposito, John. Islam: The Straight Path. 3rd Rev Upd. Oxford University Press, 2004, https://sfs.georgetown.edu

38. Esposito, John L. and Michael Waston. “Religion and Global Order”, University of Wales Press, 2000.

39. Esposito, John L., “The Islamic Threat: Myth or Reality?”, Oxford University Press, New York, 1999.

40. Esposito John L. “Unholy War: Terror in the Name of Islam”, Oxford University Press. New York, 2003.

41. Esposito, John. What Everyone Needs to Know about Islam. Oxford University Press, 2002, https://sfs.georgetown.edu

42. Gause, Gr., Political Science and the Middle East, http://www.uvm.edu/, 14.10.2017.

43. Gelvin, James L. The Arab Uprisings: What Everyone Needs to Know. Oxford University Press, 2012.

44. Guazzone, Laura, ed. “The Islamist Dilemma: The Political Role of Islamist Movements in the Contemporary Arab World” Garnet Publishing Limited, UK, 1995.

45. Guelke, А., Politics in Deeply Divided Societies 1st Edition, Polity, 2012.

46. Gunter, M. M., The Kurds: A Modern History, Markus Wiener Publishers; Updated & Expanded 2017 edition, 2016.

47. Gürler, R.T. Turkey’s Soft Power towards Central Asian Countries after the Cold War. http://www.uli.sakarya.edu.tr, 4.11.2017.

48. Halliday, Fred. “Islam and the Myth of Confrontation: Religion and Politics in the Middle East”, I.B. Tauris & Co Ltd, 1999.

49. Harris, Sam. “The End of Faith: Religion, Terror, and the Future of Reason”, The Free Press, Great Britain, 2005.

50. Haykel, B. Revival and Reform in Islam: The Legacy of Muhammad Al- Shawkani, Cambridge University Press, 2003.

51. Heywood, Andrew “Political Ideologies”, Andrew Gamble 1998.52. Hirschkind, C. “What is Political Islam?” Middle East Report Oct/

Dec:12- 14. 1997, http://mepc.org/53. Hoffman, V. J., Ibadi Islam: An Introduction, http://islam.uga.edu/

Hoffman, Bruce “Inside Terrorism”, Victor Gollancz, Great Britian, 1998.

54. Hubbard, B., R. Gladstone, Arab Spring Countries Find Peace Is Harder Than Revolution, http://www.nytimes.com/, 18.08.2016.

55. „Human Development Report 2011“. The United Nations. 2011, http://hdr.undp.org/, 16.06.2011.

56. Hrair, Dekmejian, R. “Islam in Revolution: Fundamentalism in the

140 141

Arab World”, Syracuse University Press. New York, 1985.57. Inbari, P., Political Islam and Europe: Caveat Emptor, www.

daralhayat.com, 9.08.2015.58. International migrant stock by destination and origin – http://esa.

un.org, 4.05.2015.59. International Migration Policies: Government Views and Priorities,

http://www.un.org, 22.11.2016. 60. Jwaideh, W., Kurdish National Movement: Its Origins and

Development (Contemporary Issues in the Middle East), Syracuse University Press, 2006.

61. Cagaptay, S., The New Sultan: Erdogan and the Crisis of Modern Turkey, I.B. Tauris & Co Ltd, 2017.

62. Kalin, I. Soft Power and Public Diplomacy in Turkey, http://sam.gov.tr, 11.10.2014.

63. King, D. E., Kurdistan on the Global Stage: Kinship, Land, and Community in Iraq, 2013.

64. Kishlansky, Mark e-Study Guide for: Civilization in the West, Volume A. Cram101 Textbook Reviews, 2012.

65. Knapp, Michael , E. Ayboga, A. Flach, Revolution in Rojava: Democratic Autonomy and Women‘s Liberation in the Syrian Kurdistan, Pluto Press, 2016.

66. Kreyenbroek, Ph. G. (Editor), Christine Allison (Editor), Kurdish Culture and Identity, Zed Books, 1996.

67. Lai, R., Years of American Involvement, http://www.nytimes.com/, 2.12.2018.

68. Laub, Z., The Islamic State, http://www.cfr.org/, 17.09.2016.69. Lewis, Bernard. “The Crisis of Islam: Holy War and Unholy Terror”,

Weidenfield & Nicolson, 2003.70. Lewis, Bernard. “The Political Language of Islam”, The University

of Chicago Press, 1991.71. Mansfield, St., The Miracle of the Kurds: A Remarkable Story of

Hope Reborn in Northern Iraq, Worthy Publishing, 2014.72. Mapping the Global Muslim Population, http://www.pewforum.

org/, 20.11.2017.73. Marcus, A., Blood and Belief: The PKK and the Kurdish Fight for

Independence, NYU Press, 2009.

74. McCann, C., Arab Spring, http://www.nytimes.com/, 7.12.2012. 75. McDowall, D., A Modern History of the Kurds 3rd ed. Edition,

I.B.Tauris, 2004.76. McKnight, G. “The mind of Terrorism”, Michael Joseph, London,

1974.77. Meiselas, Susan (Author), Martin van Bruinessen (Introduction),

Kurdistan: In the Shadow of History, Second Edition Multilingual Edition, University of Chicago Press, 2008.

78. Mohaddessin, M. “Islamic Fundamentalism: The New Global Threat”, Seven Locks Press, Washington DC, 2001

79. Meiloud, A., The ISIS Challenge to Moderate Islamism, http://mepc.org/, 11.09.2014.

80. Nakash, Y., The Shi‘is of Iraq Revised Edition, Princeton University Press, 2003.

81. NASA Jet Propulsion Laroratory California Institute Technology https://www2.jpl.nasa.gov/srtm/index.html, 3.04.2018.

82. Ocalan, A., Democratic Confederalism, Pluto Press, 2015.83. Ocalan, A., Democratic Confederalism, Transmedia Publishing,

2011.84. Öcalan, A., The Political Thought of Abdullah Öcalan: Kurdistan,

Women‘s Revolution and Democratic Confederalism, Pluto Press, 2017.

85. Öcalan, A., War and Peace in Kurdistan, Transmedia Publishing, 2012.

86. Öner, S. Soft Power in Turkish Foreign Policy: New Instruments and Challenges // Strategic Depth through Soft Power: The Domestic Production and

87. International Projection of Turkish Culture, http://www.gce.unisg.ch, 14.11.2011.

88. Palmer, M., St. Burgess, The Wiley-Blackwell Companion to Religion and Social Justice, Wiley, 2012.

89. Peçanha, S., J. White, Historical Divisions, http://www.nytimes.com/, 10.05.2016.

90. Peters, Fr. Muhammad and the Origins of Islam. SUNY Press, 1994.91. Phillips, D. L., The Kurdish Spring: A New Map of the Middle East,

1st Edition, Transaction Publishers, 2015.92. Provence, M., The Last Ottoman Generation and the Making of

the Modern Middle East, Cambridge University Press, 2017.93. Ramazani, Rouhollah. “Iran’s Foreign Policy: Contending

Orientations”, The Middle East Journal 43, 2, Spring: 202-17, 1998.94. Republican Decree Forming New Government Issued, https://

presidenthadigov-ye.info, 15.09.2016. 95. Roy, Oliver, “The Failure of Political Islam”, I.B. Tauris & Co Ltd,

London 1994.96. Rubin, L. A Typology of Soft Powers in Middle East Politics. http://

www.dsg.ae, 9.09.2016.97. Ruthven, Malise, Der Islam. Stuttgart: Reclam, 2000.98. Ruthven, Malise, “The World of Islam”, Oxford University Press,

142 143

2000.99. Sabio, O., Rojava: An Alternative to Imperialism, Nationalism, and

Islamism in the Middle East, lulu.com, 2015.100. Simon, R., Michael Menachem Laskier, Sara Reguer. The Jews

of the Middle East and North Africa in Modern Times. Columbia University Press, 2013.

101. Schimmel, A., The Islamic Religion, Eine Einführung, Stuttgart: Reclam, 1990.

102. Schmid, Alex, “Political Terrorism: A New Guide to Actors, Authors, Concepts, Data Bases, Theories and Literature”, Royal Netherlands Academy of Arts & Sciences,The Netherlands, 1988.

103. Sivan, Emmanuel, Radical Islam: Medieval Theology and Modern Politics, New Haven: Yala Univ. Press, 1990.

104. Sowell, K.H., Iraq’s Second Sunni Insurgency, http://www.hudson.org/, 12.06.2016.

105. Strangers in a Tangled Wilderness, A Small Key Can Open a Large Door, Strangers in a Tangled Wilderness, 2015.

106. Sump Roger W. “Boundaries of Faith: Geographical Perspectives on Religious Fundamentalism”, Rowman and Littlefield Publishers, Inc., Oxford 2000.

107. The Kurdish Population, Kurdish Institute, Paris, 2017, https://www.institutkurde.org, 29.03.2018 г..

108. Tibi, Bassam. “The Challenge of Fundamentalism: Political Islam and the New World Disorder”, University of California Press, 1998.

109. TIKA, Central Asia and Caucasus Projects and Activities, http://store.tika.gov.tr, 18.11.2014.

110. TIKA Turcology project. http://store.tika.gov.tr, 19.12.2014.111. The New Cambridge History of Islam I, 2010.112. The Social Contract, https://peaceinkurdistancampaign.files.

wordpress.com/2014/03/english-version_sc_revised-060314.pdf, 10.02.2018 г.

113. Trenin, D., What Is Russia Up To in the Middle East?, Cambridge CB2 1UR, UK, Polity Press, 2017.

114. United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division. United Nations Development Programme, Summary Human Development Report 2014 Sustaining Human Progress: Reducing Vulnerabilities and Building Resilience, http://hdr.undp.org/, 11.10.2016.

115. UN Security Council, Security Council Report, http://www.un.org, 13.11.2016.

116. U.S. Central Intelligence Agency, http://www.lib.utexas.edu, 13.04.2018 г.

117. Uzbekistan: Tashkent Takes Hardline Approach on Containing Turkish Soft Power, http://www.eurasianet.org, 7.11.2017.

118. War on Terror: Civilization and Ideology—Jihad vs. McWorld, Challenging Ignorance on Islam: a Ten-Point Primer, Is It a War on Islam? http://www.globalissues.org, 12.11.2017.

119. White, P., The PKK: Coming Down from the Mountains, Rebels, 2015.

120. Wiktorowicz, Quintan. “Radical Islam Rising: Muslim Extremism in the West”, Rowman & Littlefield Publishers, Inc., USA 2005.

121. Wiley, Joyce N. “The Islamic Movement of Iraqi Shi’as”, Lynne Rienner, Boulder, Colorado, the United States, 1992.

122. Wilferd Madelung The Succession to Muhammad: A Study of the Early Caliphate, Cambridge University Press, 15 October 1998.

123. Woodard, R. D., The Ancient Languages of Asia and the Americas. Cambridge University Press. 2008. p. 228.

124. World Population Policies 2013, http://www.un.org, 22.12.2017.125. World Population Policies Database, http://esa.un.org. 14.11.2017. 126. http://www.focus-news.net. 12.12.2017. 127. https://levancov.livejournal.com, 3.04.2018 г.128. http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html,

3.04.2018 г..

144 145

244

§ 2. Източници на арабски език:

قومية بال عنوان " أسباب عدم قيام دولة كردية من حركة الشيخ عبيد هللا النهري .129

. مؤسسة 2006الطبعة االولى –تأليف هوكر طاهر توفيق –حتى نهاية مشكلة الموصل . 2260311موكرياني للطباعة والنشر. أربيل تلفون

Тауфик, Х.Т., 'Umat bila laqab "iasibab fashal aldawlat alkardiat

lishaykh eubayd allah alaintiqal 'iilaa nihayat mushkilat almawsil -

biqalm hwkr tahir altawfi, „Националност без адрес“, причини за

провала на основаването на кюрдска държава по време на

движението на Шейх Обейд Аллах ал-Нахри до приключване на

казуса Мосул., Altabeat al'uwlaa, 2006г.

نقله الى العربية -أكمله وأصدره رافائيل باتاي –تأليف إيرك براور -هود كردستاني .130

صدر عن دار ئاراس – 2002الطبعة االولى -شهوان كركوكي وعبدالرزاق بوتاني .ابريل 1النشر حي خانزاد اربيل كردستان العراق ص ب : للطباعة و

Брауър, E., Eabr kurdistan, Евреите на Кюрдистан, Al'uwlaa 'Arbil,

2002

مؤسسة – 2011الطبعة الرابعة –تأليف يعقوب العتيقي –الكرد وقضيتهم السياسية .131

.أوبرا جرافيكس للنشرسريالنكا

Атики, Я.А., Alakrad waqadiatuhum alsiyasiat, Кюрдският политически

въпрос, Jirafikis linashiri Sirilanuka, 2011г.

.2009جامعة االزهر –محمود زايد -أكراد العراق إبان الحرب العالمية االولى .132

Зайед, М., 'Akrad aleiraq khilal alharb alealamiat al'uwlaa, Иракските

кюрди по време на първата световна война, Aleazar, 2009.

245

الطبعة االولى –ترجمة د. أحمد محمود خليل -تأليف وليام إيغلتون –القبائل الكردية .133 .2260311مؤسسة موكرياني للطباعة والنشر. اربيل تلفون -2006

Игълтон, У., Аlqabayil alkaradiat, Кюрдските племена, Аl'uwlaa, 2006.

949العربية . المجلد االول . ص الموسوعة. 134

Аlmawsueat alearabiati, Арабската енциклопедия, 1987.

- 28/9/1987 – 10/5/1987سلسلة أعداد من جريدة المسار الصادرة بتاريخ . 135 .والتي تصدر في لندن 28/10/1987

Вестник „ал-Масар“ (поредица статии), Silsilat 'iisdarat jaridat

Almasar, Lanadn, 10.5.1987, 28.9.1987, 28.10.1987.

.تأليف العقيد أمين سامي الغمراوي -األكراد في شمال العراق . 136

Гамруаи, А. С., Аlakrad fi shamal Аleiraq, Кюрдите в северен Ирак,

Аl'uwlaa, 2006

ر الوطنية الفلسطينية )فتح( في دراسات قامت بجمعها حركة التحري -األكراد وكردستان . 137 .1982اغسطس

Национално движение за освобждение на Палестина „Фатх“,

Kurdistan Wakurdistan, Кюрдите и Кюрдистан, Fi ab, 1982.

سامى شورش. الطبعة االولى -كردستان واالكراد الحركة القومية والزعامة السياسية . 138 . لطباعة والنشردار رائاس ل 2001

Шораш, С., Kuurdustan Walharakat alqawmiat alkurdiat walqiadat

alsiyasiat, Кюрдистан, Кюрдско национално движение и кюрдски

политически лидери, Paas, 2001г.

146 147

246

دار – 2008تاليف فارس عثمان الطبعة االولى –الكرد واالرمن والعالقات التاريخية . 139 .دمشق -الينابيع للطباعة والنشر

Осман, Ф., Alealaqat alkurdiat wal'armaniat walttarikhia, Кюрди и

арменци – исторически отношения, Damascus, 2008.

دار ئاراس للطباعة - 2008 -الطبعة الثانية -تاليف د. ابراهيم الداقوق –أكراد تركيا . 140

.والنشر

Дакук, И., Aal'atrak fi Turkia, Кюрдите в Турция, Raas, 2008.

. نصوص مترجمة من صحف أجنبية مختلفة141 .

Alnusus almutarajimat min mukhtalaf alsuhuf al'ajnabiat, Преведени

текстове от западни вестници и издания, Raas, 2016 – 2018.

دار رائاس للطباعة –ف مجموعة من الباحثين تالي -بحوث علمية حول كركوك-كركوك 142. .2002والنشر الطبعة االولى

Karkuk - Karkuk lil'abhath, Каркук - научни изследвания, Raas, 2002.

رابطة كاوا للثقافة الكردية –تاليف بروفسور م. أ. هسرتيان -كردستان تركيا بين الحربين. 143 .1987بيروت –دار الكتاب –

Хестериан, М.А., Kurdistan Alturkiat bayn alharbin, Кюрдистан и

Турция между две войни, Beirut, 1987.

المؤسسة 1984الطبعة االولى –تاليف د. عزيز الحاج –القضية الكردية في العشرينات . 144

.بيروت –العربية للدراسات والنشر

Алхадж, А., Alqadiat alkardiat fi 1920s, Кюрдският въпрос през

двайсетте години на ХІХ век, Beirut, 1984.

دار 2007الطبعة االولى -تاليف كريس كوتشيرا وآخرون -الكتاب االسود لصدام حسين. 145

.رائاس للطباعة والنشر

247

Котчира, K., Kitab Saddam Husayn al'aswad, Raas, 2007.

.1973بيروت -دار النهار للنشر -أدمون غريب –الحركة القومية الكردية . 146

Гариб, E., Alharakat Alwataniat Alkardiat, Кюрдско патриотично

движение, Beirut, 1973.

المؤسسة 1994الطبعة االولى -د عزيز الحاج -القضية الكردية في العراق التاريخ واالفاق. 147

العربية

.بيروت-للدراسات والنشر

Алхадж, A., Altabeat Alkaradiat fi tarikh Aleiraq wafaqih, Кюрдският

въпрос в Ирак, история и хоризонти, Beirut, 1994.

دار رائاس 2003الطبعة الثالثة -باسيلي نيكيتين-دراسة سوسيولوجية تاريخية -الكرد148.

.للطباعة والنشر

Никитин, B., Alqadiat Alkardiat fi Aleraq: al'iiskurd - albahth alaijtimaeiu

alttarikhiu wafaquh, Кюрдите Историческо социологическо

изследване, Raas, 2003.

مؤسسة موكرياني للبحوث -هنري باركيومايكل كونتروكريم ياالز-القضية الكردية في تركيا. 149

.2007الطبعة االولى -والنشر

Майкъл, Х., Alsuwal alkurdiu fi Turkia, Кюрдският въпрос в Турция,

Arbil, 2007.

.1987بيروت -دار الكتاب -رابطة كاوا للثقافة الكردية -زنار سلوبي –في سبيل كردستان . 150

Салуби, З., LiKurdisatan, В името на Кюрдистан, Beirut, 1987.

-منذر الموصلى -بية للقضية الكردية رؤية عر -الحياة السياسية والحزبية في كردستان . 151

.1991قبرص مايو –لندن -رياض الريس للكتب والنشر

148 149

248

Алмусели, M., Alhayat alsiyasiat walhizbiat fi Kurdistan - almanzur

alearabiu lilmas'alat alkardia, Политическият и партиен живот в

Кюрдистан, арабско тълкуване на кюрдския въпрос, London, 1991.

.1986مطبوعات كردولوجيا -ترجمة جرجس فتح هللا -رينيه مورييس -كردستان أو الموت. 152

Мориес , Р., Kurdistan 'aw almawt, Кюрдистан или смърт, London,

1986.

– 2006 الطبعة االولي -ترجمة د. أحمد محمود خليل -وليام إيغلتون -القبائل الكردية . 153

.مطبعة وزارة التربية

Игълтон, У., Alqabayil Alkardia, Кюрдски племена, Arbil, 2006.

2008الطبعة االولى -تاليف هيوا حاجي ديلويي-االتجاهات التعصبية بين الجماعات العرقية. 154 .مؤسسة موكرياني للبحوث والنشر

Дилуи, Х., Alaitijahat bayn althaqafat bayn aljamaeat alearaqia,

Екстремни тенденции при етническите общности, Arbil, 2008.

اربيل –مطبعة وزارة التربية -جرجيس فتح هللا -1925-1900يقظة الكرد تاريخ سياسي من 155. .2002الطبعة االولى

Фахала, Дж., 'Iitharat alttarikh alsiyasii alkurdii min 1900-1925,

Възраждане на кюрдите през 1900 – 1925г., Arbil, 2002.

دار رائاس للطباعة 2002الطبعة االولى -جمال رشيد احمد -كركوك في العصور القديمة. 156

.والنشر

Ахмад, Д. Р., Karkuk fi aleusur alqadima, Древният Кюрдистан, Raas,

2002.

249

ورد الضجيج المنحرف -كركوك -ی القيادة والسياسة عبد هللا خدريزاده عباقرة كردستان ف. 157

Хадиезада, А., Maelmu Kurdistan fi alqiadat walsiyasa, Политическите

гении на Кюрдистан, Raas, 2003.

مديرية – 2009الطبعة االولى -عثمان امين صالح-اربيل مدينة االدب والعلم والحضارة . 158 .كتبات اقليم كردستانالم

Салех, О. А., Madinat 'Arbil al'adbiat waleulum walhadara, Арбил,

градът на литературата, науката и цивилизацията, Arbil, 2009.

الطبعة االولى -تاليف د كمران الصالحي -قواعد القانون الدولی االنسانی والتعامل الدولی. 159

.دهوكمطبعة خاني -2008

Алсалехи, К., Qawaeid alqanun alduwalii al'iinsanii walmueahadat

alduwalia, Принципите на международния хуманитарен закон, Hany

Dahuk, 2008.

-د كاظم حبيب-لمحات من نضال حركة التحرر الوطنى للشعب الكردى فى كردستان العراق. 160

.بة العامة المركزيةالمكت -2005الطبة الثانية

Хабиб, К., Malamih alnidal min ajl harakat Altaharur Alwatanii lilshaeb

alkurdii fi Kurdistan Aleiraq, Откъси от борбата на Националното

кюрдско движение за свобода в Иракски Кюрдистан, Raas, 2005.

من مطبوعات المؤتمر الوطني -الجزء االول الطبعة الثانية –جواد مال -كتاب الدولة الكردية. 161 .2017لندن –الكردستاني

Малла, Дж., Kitab Aldawlat Alkardia, Книга за кюрдската държава,

London, 2017.

مطبعة – 2009الطبعة االولى -د اسماعيل محمد حصاف-كوردستان والمسألة الكوردية. 162

.خاني دهوك

150 151

250

Хассаф, И. М., Kurdistan walmas'alat Alkardia, Кюрдистан и кюрдският

въпрос, Hany Dahuk, 2009.

مطبعة موكرياني -2009الطبعة االولى -د طالب رشيد يادكار -مبادىء القانون الدولي العام163. .اربيل

Ядкар, Т. Р., Mabadi Alqanun Alduwalii Aleami, Arbil, 2009.

– 2002الطبعة االولى –محسن دزه يى -الجزء الثانى -عاصرتها احداث. 164

.مطبعة وزارة التربية اربيل

Даза, М., Ahdath aleasr, Преживяни събития, Arbil, 2002.

– 2002تاليف د محمد هماوه ندى. الطبعة االولى –الفيدرالية والديمقراطية للعراق . 165

.اربيل -نون المديرية العامة للثقافة والف

Нада, М. Х., Alfidiraliat Waldiymuqratiat fi Aleiraq, Arbil, 2002.

المكتبات العامة في -2009الطبعة االولي -تاليف كمال مظهر -مذكرات فؤاد عارف166. كردستان اربيل

Ареф, Ф., Dhakriat Fuad Earif, Мемоарите на Фуад Ареф, Arbil, 2009.

مؤسسة -2008الطبعة االولى -ترجمة عبدالستار قاسم كلهور -ت احسان نوری پاشامذکرا. 167 .موكرياني للبحوث والنشر

Паша, И. Н., Mudhakirat 'Iishan Nuri Basha, Мемоарите на Ихсан Нури

Паша, Arbil, 2008.

طبعة االولى ال -تاليف د منذر الفضل -شعب يصنع التاريخ -من االنفال الى االستقالل . 168 .المديرية العامة للثقافة والفنون اربيل – 2005

252

– 2007الطبعة الثانية -تاليف محمد علي القره داغي -هوية كركوك الثقافية واالدارية. 173

.مكتبة المديرية العامة في اربيل

Даги, М.А.А., The cultural and administrative identity of Kirkuk,

Културната и административна самоличност на Киркук, Arbil, 2007.

التوظيف السياسی للفکر الدينی. 174

Political employment of religious thought, Политизиране на

религиозната мисъл, Arbil, 2002.

افة في اقليم وزارة الثق– 2004الطبعة االولى -تأليف كاوس قفطان -اإلنتفاضات البارزانية 175.

.كردستان

Кафтан, К., The Barzani Uprisings, Въстанията на последователите на

Барзани, Arbil, 2004.

د. جمال - 1ظهور الكورد في التأريخ دراسة شاملة عن خلفية االمة الكوردية ومهدها الجزء176.

.شردار ئاراس للطباعة والن – 2005الطبعة الثانية -رشيد أحمد

Ахмад, Дж. Р., The emergence of Kurds in history Comprehensive study

on the background of the Kurdish nation and its cradle, Появата на

кюрдите в исторически аспект, цялостен исторически преглед на

кюрдската нация, Raas, 2005.

-2003الطبعة االولى -تأليف د. كاظم حبيب -ديمة تقاوم نوائب الزمناأليزيدية ديانة ق. 177

.مطبعة وزارة التربية اربيل

Хабиб, К., The Yazidis are an ancient religion that resists the ravages of

time, Язидите, древна религия срещу елементите на забрава, Arbil,

2003.

152 153

253

إعداد مجموعة من الكتاب -دراسة وثائقية -ب في إقليم كُردستان العراق سياسة التعري. 178

.المختصين

Институт за документални изследвания Арбил, The policy of

Arabization in the Kurdistan region of Iraq - a documentary study,

Политика на арабизация в иракския кюрдски регион - документални

изследвания, Arbil, 2008.

تأليف جمال نَبَز ترجمة فخري شمس الدين -األمير الكُردي مير محمد الرواندزي. 179

Адин, Ф.Ш., Kurdish Prince Mir Mohammad Al-Rwandzi, Кюрдският

емир Мир Мохамад ал-Рауандзи, Еrbil, 2008.

دار منشورات الجمل – 2012الطبعة االولى -ادموندز تأليف سي.جي. -كرد وترك وعرب . 180

.للطباعة والنشر

Едмондз, С.Г., Kord, Turk and Arabs, Кюрди, турци и араби, AlJmall,

2012.

وزارة الثقافة – 2012الطبعة الثانية -تاليف د كوردستان موكرياني -قواعد اللغة الكوردية. 181

.العراقية بغداد

Мокраяни, К. и др., Kurdish Language Rules, Граматиката на

кюрдския език, Baghdad, 2012.

. البرامج السياسية في تلفزيون الجزيرة العربي182.

254

Телевизия Ал Джазира, The political programs in Al Jazeera Arabic TV,

Политически програми по тв-канала „Алжазира ал-Араби“, London,

2016 - 2018.

.البرامج السياسية في قناة العربية االخبارية183.

Телевизия Ал Арабия, Al-Arabiya TV's political programs, Политически

програми по тв-канал „Ал-арабия ал-Ехбария“, Dubai Media Sity, 2016

– 2018.

.العربية CNN متابعة محطة184.

Телевизия CNN, Follow CNN Arabic station, Политически програми на

тв CNN, 2016 - 2018.

.العربية BBC متابعة محطة. 185

Телевизия BBC, Follow BBC Arabic Station, Политически програми на

тв BBC, 2016 – 2018.

.تقارير وكالة االنباء الكويتية. 186

Кувейтска Информационна Агенция, Kuwait News Agency reports,

Специализирани доклади на Кувейтската Информационна Агенция,

2016 - 2018.

154 155

VІІ. ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 Таблица 1Писмени системи и звуково произношение на кюрдската азбука

Източник: Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî, NEFEL, Stockholm, 2002, http://www.nefel.com/epirtuk/pdf/, посетен 01.04.2018 г.

Курманджи (латиница) Йекгърту Курманджи

(кирилица)

Сорани – самостоятелни

букви

Сорани – начални

букви

Сорани –среднословни

букви

Сорани – краесловни

букви

МФА (звук)

A,a A,a A,a ا ائ — اـ [aː]B,b B,b Б, б ب ب ـبـ بـ [b]C,c J,j Щ, щ ج ج ـجـ جـ [d͡ʒ]Ç,ç C,c Ч, ч چ چ ـچـ چـ [t͡ʃ]D,d D,d Д, д د — دــ [d]E,e E,e Ә,ә ہ ھئ — ھ [ɛː]Ê,ê É,é E,e(Э э) ێ ـێئ ـێـ ێـ [e]F,f F,f Ф, ф ف ف ـفـ ف [f]

G,g G,g Г, г گ گ ـگـ گـ [ɡ]H,h H,h h,h ه ه ـهـ ـهـ [h]

Ḧ,ḧ [1] H‘,h‘ h’,h’ ح ـح ـحـ حـ [ħ]— ‚ — ع ـع ـعـ عـ [ʕ]I,i I,i Ь, ь — [ɯ]Î,î Í,í И, и ی یئ ـيـ ی [iː]J,j Jh,jh Ж, ж ژ — ژـ [ʒ]K,k K,k K,k ک ک ـکـ ک [k]L,l L,l Л, л ل ل ـلـ لـ [l]— ll Л’,л’ ڶ ,ڵ ــڶ ,ــڵ ـڶـ ,ـڵـ ڶـ ,ڵـ [lˁ]

M,m M,m M,m م م ـمـ مـ [m]N,n N,n Н, н ن ن ـنـ نـ [n]O,o O,o O,o ۆ ۆئ - ۆـ [o]P,p P,p П, п پ ــپ ـپـ پـ [p]Q,q Q,q Ԛ,ԛ ق ق ـقـ قـ [q]R,r R,r P,p ر — رـ [r]— rr Р’,р’ ڔ ,ڒ ,ڕ — ڔـ ,ڒـ ,ڕـ [r]S,s S,s C,c س س ـسـ سـ [s]Ş,ş Sh,sh Ш, ш ش ش ـشـ شـ [ʃ]T,t T,t T,т ت ت ـتـ تـ [t]U,u U,u Ö,ö و — وـ [œ]Û,û Ú,ú У, у ۇ ,وو — ۇـ ,ووـ [uː]— Ù,ù — ۈ — ۈـ [ʉː]V,v V,v B,в ۋ ,ڤ ـڤ ـڤـ ۋـ,ڤـ [v]W,w W,w Ԝ,ԝ و — وـ [w]X,x X,x X,x خ خ ـخـ خـ [x]

Ẍ,ẍ [1] X‘,x‘ Ѓ,ѓ غ غ ـغـ غـ [ʁ]Y,y Y,y Й, ѝ ی ـي — [j]Z,z Z,z З, з ز — زـ [z]

Приложение 2 Фигура 9Рожава / Сирийски Кюрдистан, ноември, 2014 г.Източник: Strangers in a Tangled Wilderness, A Small Key Can Open a Large Door, Strangers in a Tangled Wilderness, 2015, р. 5

156

Д-р Якуб Юсеф Ал-Атиики

Кюрдският въпрос – национални и регионални измерения

Българска

Първо издание, 2018

Оформление: Олеся Николова

Редактор: Проф. Д.ИК.Н. Владимир Чухов

Коректор: Ива Спиридонова

Формат – 145х210

Печатни Коли – 9,5

Печат: „Симолини”

Издателство: „Библиотека България”, импринт на „Разхвърлян Ум“ ООД

www.biblioteka–bulgaria.bg

ISBN: 978-619-7456-06-6

Цена - 15 лв