0

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА

АНГЕЛ ВЛАДИМИРОВ АНГЕЛОВ

УЧИЛИЩНИЯТ ПРАЗНИК В БЪЛГАРСКОТО

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна

степен “доктор” по професионално направление

1.2. Педагогика, Научна специалност Теория на възпитанието и

дидактика (Начална училищна педагогика)

Научен консултант: доц. д-р Златко Павлов

Благоевград, 2014

1

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на заседание на катедра „Предучилищна и начална училищна педагогика” при Факултет по педагогика на ЮЗУ „Неофит Рилски”, на 4 юни 2014 г. Дисертационният труд се състои от: въведение (5 страници), основен текст в четири глави (общо 245 страници), заключение (4 страници), 50 приложения (3 бр. CD и 5 бр. DVD) и списък на използваната литература (14 страници). Основният текст съдържа 9 таблици и 1 схема. Списъкът на използваните литературни източници се състои от 287 заглавия, от които 249 на кирилица, 3 на латиница и 35 интернет източника.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 05.09.2014 г. от 13.30 часа, в зала 412 (Учебен корпус 1) на ЮЗУ „Неофит Рилски”, на открито заседание на Научно жури, назначено със Заповед № 1621 от 20.06.2914 г. на Ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски”. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в Ректората, етаж 1, кабинет № 106 и на интернет страницата на ЮЗУ „Неофит Рилски” – www.swu.bg

2

Съдържание I. Обща характеристика на дисертационния труд 1. Обосновка..................................................................................................3 2. Организация на изследването...................................................................4 2.1. Постановка, обосновка и актуалност на темата...................................4 2.2. Обект и предмет на изследването..........................................................5 2.3. Цел и задачи на изследването................................................................5 2.4. Хипотеза.................................................................................................5 2.5. Структурни компоненти на изследването............................................5 2.6. Експеримент........................................................................................10 2.6.1. Констатиращ експеримент...............................................................10 2.6.2. Формиращ експеримент...................................................................23 2.6.3. Контролен експеримент...................................................................26 II. Тезисно изложение на дисертационния труд Глава първа. Общи въпроси на училищния празник.............................29 1. Механизъм на установяване на училищният празник. ....................29 2. Училищният празник - център на събитийната наситеност в живота на ученика от началното училище .......................................30 3. Училищният празник като проявление на част от мотивационния комплекс за постижение. ....................................................................30 Глава втора. Частни въпроси на училищния празник 1.Училищният празник и педагогическата категория форма............30 2. Фактори на стабилност и изменчивост на училищния празник.....31 3. Основни функции на училищния празник. .......................................31 4. Структурни компоненти на училищния празник...............................32 Глава трета. Изследователска програма Глава четвърта. Теоретико-практически модел на училищния празник 1. Училищният празник като институция .......................................32 2. Атракционът като педагогическо средство. ......................................33 3. Училищният празник като монтаж на атракциони............................34 3.1. Атракциони, атрибутивни на фазата „Почит на ценността”........36 3.2. Атракциони, атрибутивни на фазата „Веселие”.............................37 Изводи...........................................................................................................37 Научни приноси на дисертационния труд...............................................39 Списък на публикациите, свързани с темата на дисертационния труд .......................................................................................................................40

3

I. Обща характеристика на дисертационния труд

1. Обосновка

Училищният празник е труднодостъпен за разсъдъчното мислене. Занимава се с творческото поведение на човека. В нравственото и в художественото си поведение човекът следва пориви, познания и закони, които са се родили в самия него. Да се изучат те и да се изградят върху удобни за училището модели за празнична почит на ценности и празнично поведение на училищната общност, е възможно само до известна степен. В контекста на изследването ни, нашето внимание се съсредоточи основно върху училищния празник в българското училище, а по-конкретно в началната му степен. Ето защо ние се фокусираме върху българския модел на успяващото училище и българския подход за публично демонстриране на неговите успехи чрез училищния празник, който да го превърне в обичано училище. Изследването е опит да се дадат отговори но въпросите: Що е училищен празник? Кои са механизмите на установяването му?; Кой, кога и какво празнува?; Какво е съдържанието му и как то да се конструира?; Кой да го конструира? Настоящата разработка може да се приеме като част от усилията за теоретично осветляване на идеята за значимостта на училищната празничност като фокус на образователна, културна и социална дейност на училищната общност. Научният проблем на изследването може да се формулира така: какви социални, икономически, организационни, педагогически и художественно-творчески условия са необходими за осигуряване качеството и ефективната на празничността в училището, която да отчита спецификата на различните училища? Какви и чии усилия са необходими за да е насочена тя към изява на потенциала на всеки ученик? Разработката прави опит да даде отговор и на въпросите: Защо е нужно осъществяването на нов модел на училищния празник? Какви са личностните и социалните очаквания от него? Как да се използва той, за да се разширят възможностите на училището като институция, отворена към индивидуалните нужди на ученика? Кои са параметрите за обновление на досегашния модел? Как да се използва потенциалът на социокултурната среда? Как да се окуражи участието и на институции, извън училището, в училищния празник? Как да се използват оптимално

4

наличните материални, финансови, кадрови, организационни, нормативни и информационни ресурси на училището при организацията и провеждането на училищния празник? 2. Организация на изследването 2.1. Постановка, обосновка и актуалност на темата Новото българско светско образование има свои специфични национални корени и традиции. Демократичният му и хуманен характер е заложен още в началото му – от периода на Възраждането. Просветното дело, в годините на липса на държавност, укрепва националния ни дух, вдъхва увереност и борбеност у българина за културно развитие, църковна независимост и национално освобождение. Това става възможно защото народът ни се обединява около ценността познание и това, в новата ни история, е първата ценност, която го обединява. Благодарение на нея, след възстановяването на държавността ни, започва бързото развитие, както на образованието, така и на обществото ни. Прочее, периодите на разцвет и постижения на повечето държави (например Япония, Германия, Русия, САЩ) съвпадат с периодите, когато познанието се оформя, като основна ценност, обединяваща нацията. Вероятно, след като се полагат началата на новобългарското светско образование и училище (1835 г.), българското училище естествено стига до решаването на въпросите: “Кое прави училището успяващо?”, “Как да се демонстрират пред общността неговите успехи?”. Отговорът идва много бързо - чрез училищният празник. Днес, когато българското образование и училище отново се намира на кръстопът за възможно най-вярната посока в своето бъдещо успешно развитие, сякаш най-добре е, не само да се възприемат или пък “купуват” чужди педагогически идеи, но сами да ги създадем, като умно анализираме достойнствата на своето натрупано минало и приели ценното от него да го приложим днес. По наше мнение, училищния празник отново представлява ценност в тази насока На основата на обществената, теоретическата и практическа значимост на проблема, могат да бъдат конструирани следните параметри на изследването: 2.2. Обект на изследването е училищният празник в началната образователна степен на българското училище.

5

Предмет на изследването са конструктите на празничното в училищния празник. 2.3. Цел на изследването: Като се разкрият основните компоненти на училищния празник и тяхната динамика в исторически контекст, да се установи кои събития в живота на ученика в начална училищна възраст предполагат празнична почит. Задачи на изследването: 1. Да се проучи историята на училищния празник и механизмите на установяването му в българското училище. 2. Да се анализират структурните елементи на училищния празник и да се изясни същността им. 3. Да се обозначат училищните празници в началната образователна степен на българското училище. 4. Да се създаде и апробира нов оптимален теоретико-практически модел на училищния празник. 2.4. Хипотеза: Училищният празник нормализира фазовата си пулсация, балансира представителното и хедонистичното и се преврне в център на събитийната наситеност в живота на ученика, ако за основен конструктивен елемент в структурата му се използва атракционът 2.5.. Структурни компоненти на изследването 2.5.1. Етапи на изследването: 1. Събиране, обобщаване и анализиране на информация по проблематиката. 2. Изследване на конструктите на празничното в сценарните означавания на училищни празници. 3. Оформяне на концепция на изследването. 4. Провеждане на изследването. 5. Анализ и обсъждане на резултатите. 2.5.2. Методика на изследването 2.5.2.1. Методи на изследване 1.Теоретичен анализ на педагогическа, социологическа, културологическа, етнографска и историческа информация.

Празниците са една от най-характерните форми на приобщаване към определена общност. Те приобщават към онези ценности и примери, които същата тази общност е намирала за най-достойни да ги отдели от другите; води към радостта поради „сгъстеността на събитията“.

6

Празникът има свой ритъм, своя вътрешна логика, свои роли, които трябва да се изпълняват. Празниците винаги са свързани със система от действия, които подчертават значението и стойността на самия празник. Изпълняването на тези действия безспорно предизвиква определени чувства, организира по особен начин поведението и отношението на участниците, насочва вниманието и мислите към определени ценности.

Като елемент на културата, празникът е явление, което средоточва изследователските интереси на различни науки. Възоснова на това за нашето изследване се наложи необходимостта от проучване и анализ на педагогическа, социологическа, културологическа, етнографска и историческа информация за празника.

2. Структурен, функционален и действен анализ на сценарии за училищни празници.

Промените в училищния празник са обусловени от хода на социалното и етнокултурното развитие на българската нация. За да се установи тенденцията на промените, наложително е, на настоящия етап, да се изследва има ли промяна във функциите, факторите и характеристиките му и ако отговорът е положителен - да се изследват причините за такива тенденции. Ориентири за такова вглеждане, могат да бъдат следните: а) традиционната училищна празничност; б) нововъведенията; в) излишъците.

Като традиционна училищна празничност може да бъде определена онази, която е съществувала “преди времето, до което стига паметта на живущите поколения” (Марушиакова, 1991, c. 44). В нея могат да бъдат открити елементи, които са установени и разпространени в живота на сегашни, основно поколението на третата възраст.

Нововъведенията са онези елементи, които съвременната училищна празничност практикува, но все още не са предадени поколенчески и в този смисъл неприемането им от следващото поколение би могло да ги превърне в излишъци.

Излишъците са изоставени, забравени и отмиращи елементи, необслужващи ценността, функциите и потребността от почит с празнуване. Тук, като пример, бихме представили онези елементи (атракциони) привнесени в училищния празник през периода 1945-1990 г., характеризиращи се със свръхидеологизираност.

Дёйственият анализ е метод за осъществяване на работата на режисьора върху спектакъла и на актьора върху сценическия образ. Действеният анализ е приложим и в училищната практика. Чрез метода

7

на действеният анализ може да се анализират и подготвят за празнична почит събития, факти, обстоятелства, постъпки, действия на персонажи в празници и публични прояви.

Ипостас на зрелищните изкуства, тяхна най-важна, неотменна, структурно формираща и определяща ги единица е действието. Действеният анализ се осъществява чрез формулирането и разрешаването на действени задачи. Те са тези, които оформят пътя на актьора към сценическия образ; на всички участници и екипи, организиращи и реализиращи училищния празник.

3. Методи на качественото изследване Качествено изследване обикновено се използва като обобщаващ

термин за описанието на методи на изследвания при изучаването на културата. Въпросите, които качественото изследване поставя са концентрирани най-вече върху гледната точка на участниците, т.е. те са най-приемливи за тези научни въпроси, които са насочени към разбирането на културата, възгледите на хората, тълкуването на поведението им и събитията. При качественото научно изследване се обръща особено внимание на осмислянето на поведението в определен контекст, поради което се признават субективните възгледи на изследователя и на участниците, позволявайки им да бъдат непосредствена част от изследването.

Качественото научно изследване почти винаги предполага някакъв вид наблюдение или интервю, а също така събиране на лични документи, предмети на изкуството и материали за анализ.

Наблюдението на участниците и полустрктурираното интервю са ключови методи за събирането на данни.

Hаблюдение през погледа на участника e метод, при който изследователят се явява наблюдател в обществена среда или ситуация. По този начин в процеса на наблюдение през погледа на участника акцентът пада не само върху наблюдението на поведението и събитията, но и върху разбирането им, т.е. изследователят е както участник в проявите, така и наблюдетел на провеждането им. При качественото изследване наблюдението е процес, който преминава през няколко етапа: от етапа на “описателното наблюдение” през етапа на “фокусираното наблюдение” към етапа на “избирателното наблюдение”.

Интервюто при качествените изследвания е по-малко структурирано и включва предимно въпроси с отворен край. Такова интервю наподобява обикновен разговор, защото за да се установят

8

отношения на взаимно доверие често се започва с разговор за най-незначителни неща и постепенно се преминава към темата, която има връзка с изследването. Самото интервю протича по-скоро като диалог и не е подчинено на строга последователност на въпросите. Изследване на отделен случай. 4. Методи на експертното оценяване Методите на експертните оценки се използват при всички случаи, когато обект на изследването са явления и процеси, които не е възможно да се наблюдават или измерят пряко, и за които няма точни количествени измерения. Приема се, че след като се обобщят мненията на експертите, с по-голяма вероятност могат да се правят изводи и заключения както за същността на този процес или явление, така и за неговите възможни проявления. 2.5.2.2. Научен инструментариум За целите на това изследване са използвани: . 1. Констатиращ експеримент. Реализира се чрез наблюдения върху организацията и провеждането на училищни празници, беседване с директори на училища, анкетиране на учители, интервюиране на ученици и родители. 2. Формиращ експеримент. Реализира се чрез драматургическа (сценарна), режисьорска и театрално-педагогическа работа, по въплътяване модела на училищния празник, който адекватно да актуализира пред обществото почитаната ценност и да превръща празника в център на събитийната наситеност в живота на ученика. 3. Контролен експеримент. Реализира се чрез изследване за приложимостта на изработения модел на училищен празник. Използва се метода на експертното оценяване. 2.5.2.3. Анализ на резултатите 2.5.2.3.1. Представяне на резултатите 1. Проучената литература, интернет-портали, страници и др. т. е. представена в раздел „Библиография”. 2. Част от резултатите от изследването са представени в раздела „Приложения”. 3. Част от резултатите от изследването са представени таблично. 2.5.2.3.2. Обсъждане на резултатите. 2.5.2.3.2.1. Изводи от проучването на литература по проблематиката. В резултат от проучването на педагогическа, социологическа, културологическа, етнографска и историческа литература се установи, че училищната празниност е една от най-малко разработваните дори и в

9

педагогическата наука. По своята същност написаното за училищния празник може да бъде обхванато чрез следната обща класификация: 1. Публикации с призивно-пропаганден характер – апели, статии, брошури и публицистични изследвания. 2. Публикации, които отразяват конкретно събитие или тържество – дописки, спомени и интервюта. 3. Публикации, които обслужват празника – сборници с художествени текстове и песни. 4. Публикации с популяризаторски характер – материали в пресата, радиото, телевизията и интернет. 5. Научни изследвания, посветени на проблематика, която има отношение към училищния празник. 6. Научни изследвания, посветени на отделни проблеми на училищния празник. 2.5.3. Технология за проучване на битуващите училищни празници и типовите им сценарии. 1. Анализ на типови сценарии, обезпечаваши празничния календар на българското училище до началото на обществените политико-икономически промени и приемането на новата Конституция. (1989-1991 г.). 2. Анализ на типови сценарии, обезпечаваши облика на българския празничен училищен календар в периода на първото десетилетие след началото на обществените политико-икономически промени. 3. Наблюдения и анализ върху битуващите, днес, училищни празници. Някои изводи от проучването на литература по проблематиката и на битуващите училищни празници и типовите им сценарии: 1. Значителна част от училищните празници са структурирани върху събития, свързани с насилие. Това дава основания да се изследва и проблемата за проявлението на науката като компонент на училищния празник. 2. Училищният празничен календар показва, че в българското училище са стартирали процеси на етно-религиозен ренесанс. Това дава основания да се изследва и проблемата за проявлението на държавността, религията, паметта и даряването като компоненти на училищния празник.

10

3. Училищната празнична система е отворена динамична система, която се подчинява на механизмите на традицията. Новите поколения като носители на нови идеи отдават на забрава едни и налагат нови училищни празници. 4. Българското училище строи актуалния си празничен календар, като инерционно запазва най-жизнените – живата традиция с нейните стари и по-нови елементи, освобождава се от отмиращите елементи и предпазливо прави иновации. 2.6. Експеримент 2.6.1. Констатиращ експеримент Технология и изводи от проучване на битуващите училищни празници и типовите им сценарии. Откъде стартирахме? Това бе сборникът с художествени текстове за училищни празници, със заглавието „Училището празнува” (1986). Негови съставители са Александър Чоев и Радой Киров. В предговора на сборника е изложен училищният празничен календар. Училищни празници 1986 г.

Откриване на новата учебна година -15 септември да Приемане на чавдарчетата в ДПО 1 „Септемврийче” – 23 септември да Годишника на ВОСР 2 – 7 ноември да Нова година да Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари да „Празник на буквите” да Ден на освобождението на България от османско иго. Приемане на първокласниците в четите „Чавдарче” – 3 март

да

Празникът на мама – 8 март да Годишнина от Априлското въстание да Международен ден на труда – 1 май да Ден на славянската писменост и култура - 24 май да Край на учебната година да Ден на детето -1 юни да Бележки: ДПО 1 – Димитровски пионерска организация; ВОСР 2 – Велика октомврийска социалистическа революция. Необходимо бе да проверим актуалността на посочения училищен празничен календар и неговата динамика в следващите години. За радост или огорчение, това изследване започна при старта на прехода между два периода в най-новата история на държавата ни. През 1989 г., 56 учители (всичките жени) - студенти в задочна форма на обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски”, бяха помолени да направят

11

класация на петте най-важни училищни празника. Представянето се осъществи чрез пощенска кореспонденция. Разпределението на учителите бе следното: - по териториален признак (местоживеене и месторабота) разпределението им бе следното: столица – 7.16 %; голям град – 19.69 %; малък град – 48.33 %; село – 25.06 %. - по отношение на учителския трудов стаж на отговорилите, разпределението е следното: не работят като учители – 8.95 %; от работещите със стаж до 3 година са 39.38 %; от 3 до 7 години са 30.34 %; над 7 години са 21.48 %. Класацията очерта празничния календар на българското училище до началото на обществените политико-икономически промени и приемането на новата Конституция. (1989-1991). Училищни празници 1989 г.

брой % Откриване на новата учебна година -15 септември 56 100.00 Приемане на чавдарчетата в ДПО „Септемврийче” – 23 септември

48 85.73

Годишника на ВОСР – 7 ноември 34 60.72 Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари 41 73.10 Приемане на първокласниците в четите „Чавдарче” – 3 март 47 83.94 Международен ден на жената – 8 март 17 30.36 „Празник на буквите” 56 100.00 Международен ден на космонавтиката -12 април 14 25.00 Годишнина от Априлското въстание - 20 април 28 50.00 Рожден ден на ученик 11 19.65 Рожден ден на патрона на отряда 11 19.65 Международен ден на труда – 1 май 39 69.65 „Ден на победата” – 9 май 15 26.80 Ден на славянската писменост, просвета и култура - 24 май 56 100.00 Край на учебната година 22 39.30 Международен ден за защита на детето -1 юни 36 64.30 Коментар на резултатите: Училищният празничен календар показва, че мисията и целта на училището са подменени. Почти половина от училищните празници са посветени на почит към ценности не на училището, а на идеологията на управляващата партия. Значителна част от училищните празници са структурирани върху събития, свързани с насилие. На основата на „натрупания опит и традиции в българското учили-ще”, през 1996 година, Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), определи празниците в българското училище:

12

Училищни празници 1996 г.

МОНТ

Откриване на новата учебна година -15 септември да Ден на народните будители - 1 ноември да Международен ден на учителя - 5 октомври да Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари да Ден на освобождението на България от османско иго - 3 март да Международен ден на космонавтиката -12 април да Годишнина от Априлското въстание - 20 април да Международен ден на Земята - 22 април да Ден на славянската писменост, просвета и култура - 24 май да Международен ден без тютюнев дим - 31 май да Международен ден за защита на детето -1 юни да Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България - 2 Юни да Годишнина от Съединението на България - 6 септември да Международен ден за борба със СПИН да Месец за защита на природата - месец май да Седмица на гората - месец април да Патронен празник на училището да Юбилей на училището да Спортен празник на училището да Коледа да Нова година да „Баба Марта” - 1 март да Великден да Коментар първи: В публикуваните през 1996 година „Насоки за организиране на извънкласната и извънучилищната дейност с учениците”, МОНТ озадачава с две определения: Първо - определя училищните празници като педагогически форми в различните направления на извънкласната и извънучилищната дейност. Тази позиция на министерството ни мотивира да потърсим съотносимостта на училищния празник към педагогическата категория форма. Разсъжденията си излагаме в статията: „Училищният празник и педагогическата категория „форма”. Второ – определя, че извънкласната и извънучилищната дейност „обхваща разнообразни страни от живота и дейността на учениците през свободното им време през учебната година, празничните дни, ваканциите и съдейства за пълноценното му използване”. Тази позиция на министерството, която определя училищният празник като свободно време, ни мотивира да потърсим нейната основателност. Установихме следните възможни основания: 1. МОНТ определя като главна особеност на извънкласната и извънучилищната дейност, възможността се осъществява на

13

„принципите за свобода на избора и доброволността на участието, при развитие на самодейността и самоуправлението”. 2. МОНТ препоръчва да се използва такъв подход към извънкласната дейност, който да я освобождава от задачата „да допълва и разширява учебното съдържание; да се стреми към натрупване на нови, допълнителни знания, предварително систематизирани, адаптирани и предложени на ученика; да използва подобни на урочните методи и подходи за работа с децата”. 3. МОНТ ежегодно постановява със Заповед на министъра, че училищният празник е „неработен, но присъствен ден”. 4. Позицията на синдикатите в образованието, отразена в браншовия колективен трудов договор, е, че училищните празници са дни, каквито са събота и неделя и ангажиментите на учителите следва да се обезпечават финансово, съобразно това. В посочения по-горе документ, макар да съществува раздел „Празници и церемонии в училище”, понятието училищен празник отново не е дефинирано. Качественото прилагателно „училищен” е употребено единствено за да се определи мащабът на празника. Най-общо училищният празник се приема като средство за постигане на педагогически цели, основно във възпитанието на учениците. Нито дума за ролята на учителите и родителите. Коментар втори: 1. От новия училищен празничен календар са отпаднали празниците, свързани с идеологията на управляващите български правителства, до 1989 година. Националният празник на Републиката е разположен в учебната година и, макар с неточно наименование, изисква празнично почитане от училищната общност. 2. Продължава да битува, за съжаление с погрешно наименование, празникът на светите братя Кирил и Методий, чийто празник, в отсъствието на българска държава, пръв поема ролята на национален. 3. Възстановяват се забранявани празници: „Ден на народните будители” и комплекс християнски празници, назовани - „Празници, свързани с календарно-обредна система”. 4. В училищния празничен календар се добавят празници, утвърдени от авторитетни международни организации - например ООН. 5. Недоумение буди отсъствието от училищния празничен календар на такива празници, като: „Ние вече сме грамотни” и особено - „Край на учебната година”, след като „церемонията по свалянето на държавното знаме е задължителна”.

14

В същата година, (1996), Ангел Тонов и Галя Данчева обнародват своята версия на училищния празничен календар. Според тях „училищните празници са част от националните, но имат и свои, специфични тържества, като например Първия учебен ден, Празника на буквите, Края на учебната година. Те отбелязват и националните празници като Деня на народните будители, Трети март, 24 май”. Според авторите, в празничен календар „битуват и семейните празници - Коледа и Великден, а също така и международните: 8 март - Деня на майката, и 1 юни - Деня на детето”. Те утвърждават човешки, народностни и обществени добродетели, обогатяват духовно и емоционално детето; „целят крехката му душевност да се сроди с красотата на родната традиция, да се вживее в нейната емоционална атмосфера Съставителите на сборника не са забравили „годишните сезони и любовта към Родината”. Училищният празничен календар, според тях, придобива следния вид: Училищни празници 1996 г.

Откриване на новата учебна година -15 септември да Ден на народните будители - 1 ноември да Коледа да Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари да „Баба Марта” - 1 март да Ден на освобождението на България от османско иго - 3 март да Международен ден на жената – 8 март да „Празник на буквите” да Великден да Годишнина от Априлското въстание да Ден на славянската писменост, просвета и култура - 24 май да Край на учебната година да Международен ден за защита на детето -1 юни да Коментар: Изненадва фактът, че авторите не са откроили категорично празниците: „Юбилей на училището” и „Юбилей на патрона”. През 1998 г., от анкетираните през 1989 г., 56 студенти, отговори на анкетата, отново чрез пощенска кореспонденция, представиха 32. Те все още бяха практикуващи учители. Разпределението им бе следното: по териториален признак /местоживеене и месторабота/ разпределението им бе следното: столица – 3.13 %; голям град – 15.60 %; малък град – 65.73 %; село – 15.60 %; по отношение на учителския трудов стаж на отговорилите, разпределението е следното: не работят като учители – 0.00 %; от

15

работещите със стаж до 3 година са 15.60 %; от 3 до 7 години са 34.43 %, а над 7 години са 50.08 %. Отговорите им оформиха облика на българския празничен училищен календар в периода на първото десетилетие след началото на обществените политико-икономически промени.

Училищни празници 1998 г. брой %

Откриване на новата учебна година -15 септември 32 100 Ден на народните будители - 1 ноември 20 62.50 Коледа 16 50.00 Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари 19 59.38 „Баба Марта” - 1 март 16 50.00 Национален празник на Република България - 3 март 29 90.63 Международен ден на жената – 8 март 13 40.63 „Празник на буквите” 32 100 Великден 16 50.00 Юбилей на училището 23 71.87 Патронен празник на училището 23 71.87 Рожден ден на ученик 10 31.25 Международен ден на труда – 1 май 5 15.63 „Ден на победата”/ „Ден на Европа” – 9 май 7 21.87 Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май

32 100

Край на учебната година 24 75.00 Коментар на резултатите: 1. Учителите отдават на забрава типизираните от тях в предходното изследване всички „идеологически” и голяма част от „привнесени”-те, и „натрапени”-те на училището празници. 2. Учителите включват в празничния календар на училището Националния празник на Републиката, без да го определят, като „Ден на освобождението на България от османско иго”. 3. Учителите с по-малък педагогически стаж с категоричност приемат празника „Ден на народните будители”. 4. По отношение на празничните дати – 8 март и 9 май, мненията са разделени приблизително на половина. Учителите с по-голям педагогически стаж продължават да утвърждават на тези дати празниците, съответно - „Празник на майката” и „Ден на победата”, докато учителите с по-малък педагогически стаж предлагат промени; „Празникът на майката” да се чества на 25 март – „Благовещение”, а 9 май да се чества като „Ден на Европа”. 5. Анкетираните учители се отказват от посоченото от тях години по-рано наименование на празника, честван на 24 май, като „Ден на

16

славянската писменост, просвета и култура”. Отхвърлят и формулировката на МОНТ (1996 г.) - „Ден на славянската писменост, просвета и култура” и го приемат с официалното му наименование, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”. 6. Макар и с ниски показатели, „Рожденият ден на ученик” е посочен сред училищните празници и в двете изследвания. Доминира разбирането му като „подарък на един училищен ден за ученика-рожденик”. По-късно установихме, че тази проблема е разработена от (Амонашвили, 1989, с. 203-206). Извод: Училищният празничен календар показва, че в българското училище са стартирали процеси на етно-религиозен ренесанс. Обобщавайки вариантите, училищният празничен календар добива следния вид: Училищни празници 1986 1989

1996 г. МОНТ

1996 1998

Откриване на новата учебна година -15 септември да да да да да Ден на народните будители - 1 ноември да да да Коледа да да да Нова година да да да Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари да да да да да „Баба Марта” - 1 март да да да Национален празник - 3 март да да да да да Международен ден на жената – 8 март да да да да „Празник на буквите” да да да да Великден да да да Годишнина от Априлското въстание - 20 април да да да да Юбилей на училището да да да Патронен празник на училището да Рожден ден на ученик да да Международен ден на труда – 1 май да да да „Ден на победата”/„Ден на Европа” – 9 май да да Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май

да да да да да

Край на учебната година да да да да Международен ден за защита на детето -1 юни да да да да Коментар на резултатите: 1. Училищните празници, които устойчиво присъстват в календара са: „Откриване на нова учебна година - 15 септември”, „Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари” и „24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”.

17

2. Устойчиво е присъствието на празничната дата 3 март. 3. Устойчиво е присъствието на празника “Край на учебната година” и „Празникът на буквите”. Отсъствието му в празничния календар на МОМН (1996) е обяснимо с локалното му битуване единствено в живота на първокласниците. 4. След възстановяването му, „Денят на народните будители - 1 ноември”, макар и честван противоречиво, проявява тенденция на устойчивост. 5. Изненадва спорадичното присъствие на училищните празници: „Юбилей на училището” и „Патронен празник на училището”. 6. Остава необяснимо присъствието в училищния празничен календар на семейните празници: „Коледа”, „Нова година”, „Баба Марта - 1 март” и „Великден”. 7. Обективността изисква да признаем, че празниците: „Годишнина от Априлското въстание - 20 април” и „Международен ден за защита на детето - 1 юни”, училището не празнува. При първия, както и при „Ден на победата”/„Ден на Европа” – 9 май, учениците са част от „задължителната масовост”, необходима на някой амбициозен кмет, а от втория училището по-често се дистанцира, защото не открива съвместимост с „новата социална роля – ученик”, а също така, защото е ситуиран след края на учебната година. 8. Международният ден на жената – 8 март, по генезис, носи белезите на идеологичност, а по характера си, е дискриминационен. 9. Международният ден на труда – 1 май за училището е свободно време. Изводи: 1. В резултат на изложеното в коментарите, нашият изследователски интерес се средоточва към училищните празници: „Откриване на нова учебна година - 15 септември”, „Ден на народните будители - 1 ноември”, „Национален празник - 3 март”, „Празник на буквите”, „Юбилей на училището”, „Патронен празник на училището” и “Край на учебната година”. 2. Празникът „24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” е анализиран и коментиран многократно и той ще стои в страни от изследователския ни интерес. За да констатираме каква е потребноста от празнуване у малките ученици, техните родители и учители, ползвахме резултатите от изследване на К. Голешова и проф. д-р Л. Тодорова, с тема: „Отношение към празниците у децата и младежите” (1995).

18

Изследването показва, че всички групи са консенсусни единствено по отношение на ценностите, които актуализират празниците „Коледа” и „Нова година”, докато празникът „24 май” е ценен само от възрастните. Привнесените празници, като „Хелуин” и „Св. Валентин” отсъстват. Налага се изводът, че училищните празници се възприемат като свободно време от младите хора, родени в края на осемдесетите години, а особено след 1990 г.. Периодът 2003-2006 година бе посветен на наблюдения и анализ върху битуващите училищни празници и пилотно прилагане на елементи на модела. Наблюденията и анализът показа: 1.) Изместена фазова пулсация – фазата „Веселие” предхожда фазата „Почит на ценността”. 2.) Нарушен баланс между хедонистично и представително. При „представителното” доминира инерционно спазване на традицията, а при „хедонистичното” – необосновано възприемане и налагане на елементи от чужди културни модели; 3.) Разминаване в мненията на учители, родители и ученици за събитийността в живота на ученика; 4.) Доминиращо възприемане на празника като свободно време; 5.) Неудовлетворена ученическа потребност от празнуване. За да проверим емоционалната удовлетвореност от училищните празници, 11 години по-късно (2006), повторихме, с минимални корекции, анкетата на Голешова-Тодорова. Коментар върху резултатите от отговорите на въпроса: „Кой е любимият Ви училищен празник?”: 1. Извън предложените празници в матрицата на Голешова-Тодорова, изследваните лица предлагат и нови, както следва: Празник на патрона - не е посочен. Празникът на училището се посочва от: 1 анкетиран от III група, 2 анкетирани от IV група, 1 анкетиран от VI група и 1 анкетиран от VII група; Абитуриентският бал се посочва от: 2 анкетирани от V група, 1 анкетиран от VI група, 9 анкетирани от VI група и 1 анкетиран от VII група; Рожденият ден се посочва от: 1 анкетиран от IV група; Денят на народните будители се посочва от: 1 анкетиран от III група и 2 анкетирани от IV група. 2. Естествено е, „Празникът на майката” да бъде предпочитан от децата в детската градина. Макар да не са много има деца, които се

19

вълнуват от предстоящата им социална роля – на ученици и очакват повишена емоционалност началото на учебната година. 3. За второкласниците „Празникът на буквите” е донесъл най-големи емоции. По-късно е отдаден на забрава, за да се появи изненадващо у 30-40 годишните родители. За учителите това е обяснимо. 4. Традиционно към 24 май, емоционално съпричастни са всички. Коментар върху резултатите от отговорите на въпроса: „С какво свързвате училищния празник?”: 1. Второкласниците, както и представителите на повечето групи свързват училищния празник с доброто настроение. 2. Извън предложените празници в матрицата на Голешовa-Тодорова, иследваните лица предлагат и нови, като свързват училищния празник: с „красиви обичаи”, с досада и скука, с нов тоалет и със спомени. Коментар върху резултатите от отговорите на въпроса: „Как бихте организирали един училищен празник?”: С изключение на анкетираните осмокласници и част от родителите, представителите на останалите групи биха организирали един училищен празник „с неговите традиции”. Извод: Необходимо е самостоятелно изследване, което да обясни този еднакъв мотив при най-малките и най-възрастните. Разминаването в мненията на учители, родители и ученици за събитийността в живота на ученика, която наблюдавахме в провежданите училищни празници, намери своята причинност в резултатите от анкета и беседването ни с тях. Изследването се проведе (2007) във Второ ОУ „Димитър Благоев” – Благоевград с ученици от две паралелки, последователно в първи и втори клас, с техни родители и част от началните учители. Получиха се следните резултати, подредени по важност и значимост: Като събитие малките ученици определят: - Рожден ден; - Ваканциите; - Ново приятелство. Загуба на приятелство; - Ново дете в семейството; - Смърт на родител или родственник; - Промяна на местоживеенето; - Животинчето и грижите за него.

20

Като събитие родителите определят: - Промяна в здравословното състояние; - Ново дете в семейството; - Рожден ден; - Смърт на родител или родственник; - Изневяра, раздяла, нов брак на родител; - Девиантно поведение (лъжа, кражба, опиати); - Грамотността - ключ към разбиране на културата; - Промяна на местоживеенето; - Лишаване от свобода на родител. Като събитие учителите определят: - Грамотността - ключ към разбиране на културата; - Учителят – новият авторитет; - Ускорено физическо, психическо и интелектуално порастване; - Социалната роля – ученик и преминаването в по-горен клас; - Девиантно поведение (лъжа, кражба, опиати); - Триумф или провал в училищния делник или състезание; - Публичност на учебния труд; - Извънредни – учителската стачка от 2007 г. Коментар на резултатите: 1. Училищният празничен календар се строи по оная събитийност в живота на ученика, която учителите приемат за значима. 2. Родителите разпознават събитийността в живота на децата си, свързана с училището, единствено с грамотността. 3. Малките ученици определят като събитие, свързано с училището – ваканциите и новото или загубата на приятелство. Извод: На лице е основание да се изследва проблемата за събитията и събитийна наситеност в живота на ученика от началното училище. Доминиращо възприемане на празника като свободно време В изследването за проверка на емоционалната удовлетвореност от училищните празници (2007), учителите следваше да посочат времето на кой от празниците за тях е свободно. Резултатите добиват следния вид:

21

празници / показатели

да не без мнение

Откриване на новата учебна година -15 септември

100.00%

Ден на народните будители - 1 ноември 100.00% Международен ден на учителя - 5 октомври 100.00% 5 Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари

64.29% 1 7.14% 28.57% 2

Ден на освобождението на България от османско иго - 3 март

100.00%

Международен ден на космонавтиката - 12 април

100.00% 2

Годишнина от Априлското въстание - 20 април

64.29% 1 7.14% 28.57% 2

Международен ден на Земята - 22 април 100.00% 2 Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май

100.00%

Международен ден без тютюнев дим - 31 май 100.00% 5

Международен ден за защита на детето - 1 юни

42.86% 1 42.86% 14.29% 2

Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България - 2 Юни

100.00% 2

Годишнина от Независимостта на България - 22 септември

100.00%

Международен ден за борба със СПИН 100.00% 5 Международен ден на труда – 1 май 100.00% Край на учебната година 100.00% Патронен празник на училището 100.00% Юбилей на училището 100.00% „Празник на буквите” 100.00% Коледа 100.00% 4 Нова година 100.00% 4 „Баба Марта” - 1 март 100.00% 1 Великден 100.00% 4 Международен ден на жената – 8 март 50.00% 1 21.43% 28.57% „Ден на победата над хитлерофашизма” – 9 май

64.29% 6 7.14% 28.57%

„Ден на Европа” – 9 май 35.71% 7.14% 57.15 % Коментар на резултатите: 1. Учителите категорично не приемат за свободно времето на празниците: „Откриване на новата учебна година - 15 септември”, „24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”, „Край на учебната година”, „Патронен празник на училището”, „Юбилей на училището” и „Празник на буквите”. 2. „Международният ден за защита на детето - 1 юни” разделя учителите на половина. 3. Без пояснения, учителите категорично приемат за свободно времето на следните празници: „Ден на народните будители - 1

22

ноември”, „Ден на освобождението на България от османско иго - 3 март”, „Международен ден на труда – 1 май” и „Годишнина от Независимостта на България - 22 септември”. Това е тревожно, защото, голяма е вероятността, следващото поколение да ги отдаде на забрава. 4. Учителите, когато приемат за свободно времето на някои от празниците, задължително се поясняват. Поясненията са следните: 1 - aко е събота или неделя; 2 - почита се, като даваме знания за него в учебния процес; 3 - почита се чрез извънурочна дейност; 4 - почита се от семейството; 5 - не се почита от учениците, защото ценността му е неразбираема за тях; - не се почита, защото ценността му е свързана с определена идеология. 5. Учителите, когато са без мнение за свободното времето на празниците, също задължително се поясняват. Поясненията са приблизително същите. Причини: 1. Позицията на Министъра на образованието, който ежегодно постановява със Заповед, че някои училищни празници са „неработни, но присъствени дни”. 2. Позицията на синдикатите в образованието, отразена в браншовия колективен трудов договор, е, че училищните празници са дни, каквито са събота и неделя и ангажиментите на учителите следва да се обезпечават финансово, съобразно това. 3. Ценността, която почитат част от училищните празници е загубила актуалност за учителите, не им носи емоционална удовлетвореност и у тях е настъпило разочарование. Извод: Празничното интерпретиране на почитаните от училищната общност ценности и осмислянето им като значими събития в живота на ученика, предполага повишена компетентност на ръководители, учители и родители по отношение на създаването на подходяща мотивираност в определени времеви периоди на училищния живот. Подходящата мотивираност на учителите следва да е резултат на “натиск по посока към “нормалност”, т.е. да бъдат мотивирани така, че да не определят дисциплината в училището като причина и училищният празник като свободно време. Неудовлетворена е потребноста от празнуване у учениците. Това е изводът, който направихме, възоснова на отговорите, дадени ми в интервю с ученици, членове на Детския и младежки парламент на

23

община Благоевград, през м. май 2005 г. Интервюто бе с работната тема: „Моята представа за училищния празник”. Коментар на резултатите: Отговори внасят яснота защо днешните ученици отдават на забрава „Денят на народните будители”, а насочват цялата си изобретателност и енергия в почит на чуждия – „Хелуин”. Със значителна доза горчилка следва да признаем, че към тази им позиция ги тласка, както Министерството, определяйки празника, като ваканция, т.е. като свободно време, така и гражданството, което все по-адекватно се ориентира в цените и все по-неадекватно – в ценностите. Изводи: 1. Училищната празнична система е отворена динамична система, която се подчинява на механизмите на традицията. Новите поколения, като носители на нови идеи, отдават на забрава едни и налагат нови училищни празници. 2. Анализът на данните от проучването показва, че българското училище строи актуалния си празничен календар като инерционно запазва най-жизнените – живата традиция с нейните стари и по-нови елементи; освобождава се от отмиращите елементи; предпазливо прави иновации. 3. Училищният празничен календар показва, че в българското училище са стартирали процеси на етно-религиозен ренесанс. 4. У учителството, доминиращо е възприемане на празника като свободно време. 5. Училищният празничен календар се строи по оная събитийност в живота на ученика, която учителите приемат за значима. 6. Неудовлетворена е ученическата потребност от празнуване. 7. Наложително е смяна на модела на училищния празник с нов, който да бъде съобразен с емоционалността, целеполагането и личностния идеал на новото поколение ученици и учители. 2.6.2. Формиращ експеримент. 2.6.2.1. Изработване на нов теоретико.практически модел на училищен празник. Описание. Характерно за модела е, че фазовата пулсация е нормализирана, а чрез използване на метода „монтаж на атракциони” се осъщесвява баланс между представително и хедонистично и училищния празник се превръща в център на събитийната наситеност в живота на ученика.

24

Предложеният модел удължава празничната фаза, но така, че тя да се композира в отделни части, които са различни по характер. Само една част от тях представлява върховия момент, т.е. – празничната кулминация на училищния празник. При разработването на новия модел на училищен празник се ос-новаваме на следните принципи: правата на ученика; правата на учителя - свобода и инициативност; творчески подход при търсене на решения; подкрепа на училищната общност - нова динамика в отношенията между нея и учителите; публичност на идеите, дейността и резултатите от работата на училището; прагматизъм - съответствие на модела на образователната и социокултурната ситуация с ресурсното осигуряване; приложимост - многообразие и гъвкавост на съдържание, форми и методи на работа. Моделът е нов поглед към възможностите за комплексно участие (с инициативи, дейности и разходи) на училищната общност при решаване на проблеми на училищната празничност, с цел превръщането ѝ атрактивен училищен медиатор. Целта на модела е да предложи примерна технология за създаване на динамична организация и форми за работа на училището при организацията и провеждането на училищен празник. Разработката е осъществена на основата на проучвания и анализи на националните образователни традиции, съвременното състояние при функционирането на училището, на сравнителния анализ на теорията и практиката по проблема и на потребностите от внедряване на иновации. Моделът е пригоден за решаването на следните задачи: 1. Формиране на нова нагласа към училищния празник и изработване на процедури, които конструират процеса по подготовката и реализацията на училищния празник, съобразно логическата му последователност. 2. Избор на подходящи механизми за реализиране на процедурите; установяване на границите, условията и изискванията към баланса на представителното и хедонистичното в училищния празник. Идеен център на предложения модел на училищен празник е радостта от познанието, от общуването и от порастването. Към този набор, като резултат от експеримента следва да добавим и радостта от творчеството. Подходът при конструиране на празничното – „детство, поставено в центъра”, предполага празнично поведение, което заявява и на общностите, различни от училищната, че малките ученици са не само субект на грижи, но и обект на права

25

Схема на модела:

ЕДП на РБ – Единен държавен протокол на Република България Моделът се отличава със следните характеристики: - определя процедурите, съдържанието на дейностите, последователността на осъществяването им, времетраенето, участниците и формите за осъществяване; - допуска алтернативност при избора на съдържание, форми, методи за организация на дейността; - прилага се гъвкаво с оглед конкретните особености и възможности на конкретно училище; - позволява самостоятелно или комбинирано използване на отделните елементи (атракциони) в условията на динамичната организация;

26

- осигурява оптимално взаимодействие на факторите за стабилност и изменчивост на училищния празник; 2.6.3. Контролен експеримент. Приложимост на модела. Приложимостта на модела е възможна само ако се отчитат специфичните характеристики на различните училища в страната: вид, степен, режим на работа, специфика на населеното място. В анкета (2012), 26 осмокласници от благоевградската Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска, част от които бяха първокласници през 2005/2006 година, и 26 техни родители, бяха помолени да подредят по значимост очертаните от Дронзина и Такева предизвикателства. Групата на учениците и родителите допълнихме с група от 7 учители: 2 - филолози, 4 – музиканти и 1 богослов. Показатели Критерии

Ученици Родители Учители брой % брой % брой %

Училищна атмосфера 26 100.00 24 92.40 6 85.68 Дисциплината в училище 22 84.70 23 88.55 4 57.12 Външното оценяване 19 73.15 17 65.45 1 14.28 Квалификация на учителите

9 34.65 21 80.85 7 100.00

Демографската криза 5 19.25 11 42.35 1 14.28 Гражданското участие в училището

3 11.55 9 34.65 2 28.56

Гражданското образование 1 3.85 4 15.40 3 42.84 Комуникация с медиите 1 3.85 2 7.70 1 14.28 Извод: Празниците са дотолкова „градиво” на „училищната атмосфера”, доколкото са представителни за училището и учителите. Компонента – хедонистичност остава неразбираем и неприемлив за учителите. Преди да проверим приложимостта на модела, преценихме, че е важно да изследваме съотносимостта и приложимостта на изведените и формулирани от нас факторите и характеристиките към битуващия училищен празничен календар. За целта проведохме анкетно проучване (пролетта на 2012), в което участваха 34 учители, разпределени, както следва: по пол – всички жени; по образование – магистри; трудов стаж – над 15 години. Според местоработата, разпределението е следното: Благоевград - 18 (ОУ

27

„Димитър Благоев”, СОУ „Кузман Шапкарев” и СОУ „Арсени Костенцев”), София - 4, голям град - 2, малък град - 4, село - 6. Резултати: Според абсолютния брой на учителите, с отговор – „да” на всички показатели - над 60 %, училищният празничен календар се структурира по следния начин: Училищни празници: Откриване на новата учебна година - 15 септември; Ден на народните будители - 1 ноември; Ден на България - 3 март; „Ние вече сме грамотни!” - седмица на грамотността; Ден на българската писменост, просвета и култура - 24 май; Юбилей на патрона на училището; Юбилей на училището; Завършване на начална образователна степен. Събития, почитани празнично от училището: Обществени: Ден на Съединението – 22 септември; Ден на родителя; Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари; Годишнина от Априлското въстание - 20 април; „Ден на Европа” – 9 май; Ден на ученика. Циклични - свързани с календарно-обредна система на различните вероизповедания. Доминира празничната система на държавнотворния народ. Еднократни - свързани със здравната, техническата и спортната дейност, с книгата, информационните технологии и изкуствата. В края на четвъртия период (есента на 2012) анкетирахме 12 студенти в ЮЗУ „Неофит Рилски” и 16 практикуващи начални учители, със задача да се провери приложимостта на модела на училищния празник. Анкетираните следваше да се произнесат със становище за сценариите, по които бяха проведени празници в посочените по-горе благоевградски училища. Анкетирането се извърши чрез кореспонденциа по електронен път. По териториален признак (местоживеене и месторабота) разпределението на студентите бе следното: столица – 15 %; голям град – 30 %; малък град – 30 %; село – 25 %. Сред отговорилите, мъжете бяха само двама и те живят и работят в столицата и съответно – в село. По

28

отношение на учителския трудов стаж на отговорилите, разпределението е следното: не работят като учители – 75 %. От работещите със стаж до 1 година са 8.33 %; от 1 до 3 години са 16.67 %. От мъжете с учителски трудов стаж е един, който живее и работи в село. При практикуващите начални учители, разпределението е следното: по пол – само жени. По местоживеене: столица – 18.75 %; голям град – 12.50 %; малък град – 31.25 %; село – 37.50 %. Всички анкетирани са с трудов стаж над 5 години. На анкетираните бяха предложени типовите сценарии за училищни празници – резултат от формиращия експеримент, заедно с въпросник (анкета) за проверка на приложимостта на модела на училищния празник.

Коментар на резултатите: Липсата на теоретическа подготвеност за училищната празничност, учителите компенсират с познанията си от практиката. Това проличава от категоричността на отговорите им по първите девет показателя. Съществено е различието в мнението на студенти и учители по

29

показателя: „Предлагат се средства за стимулиране на откривателството”. По отношение на наличието на нови елементи, мнението на студентите се е формирало по-скоро от сравнението на новия модел със спомена за провеждането им в детството. Това е и причината отговорите да бъдат декларативни, без да се посочват откритите нови елементи. При реализирането на сценариите, въплътяващи модела, студентите избират предимно позицията на: съучастник, инициатор и координатор, докато учителите заявяват повишено самочувствие и виждат себе си като режисьори и постановчици. Приятно изненадва високият процент на учителите, които без колебание биха реализирали училищни празници по тези сценарии. И студенти, и ученици са неудовлетворени от облика, съдържанието и формата на битуващите училищни празници и желаят промяна на това статукво. Чувствително по-неудовлетворени, с 27.15 % повече, са учителите. Те са и по-категоричните застъпници на тезата за приложимост на модела. Извод: Резултатите потвърждават възможностите на предлагания модел за успешна приложимост. Новото българско учителство приема предложения подход, при който празника прави ученика значим в ключовите му житейски преходи; балансира представителното с хедонистичното, чрез нормализиране на пулсиращите му фази; превръща училищния празник в атрактивен медиатор на успяващото училище. Изследването се проведе в следните благоевградски училища: II ОУ „Димитър Благоев”, V СОУ „Георги Измирлиев”, VIII СОУ „Арсени Костенцев”, XI СОУ „Христо Ботев” и НХГ „Св.св. Кирил и Методий”, ПМГ „Акад. Сергей Корольов”. II. Тезисно изложение на дисертационния труд Глава първа. Общи въпроси на училищния празник 1. Механизъм на установяване на училищният празник. 1.) През Възраждането училищните празници възникват на основата на общественото самоуправление и организация в училищата.

30

2.) След възстановяването на българската държавност обществото бързо преосмисля понятието празник. Празникът не е непременно прекъсване на трудовия процес. Броят на празничните (неработни) дни бързо намалява, а броят на празниците, надстроени върху делничния ден, все повече се увеличава. 3.) Усъвършенстващото се българско общество не е изменило на възрожденската си нагласа да почита училищните празници, като празници на нацията. 4.) В етапа на възстановяването на държавността, общественото управление се заменя с държавно управление на образованието. Организацията и провеждането на училищните празници започва да се идеологизира. 5.) При управлението на атеистичните български правителства – 1944-1990 г., се осъществява тотална идеологизация в образователната система, както в съдържанието, така и в структурата на училищните празници. 6.) Годините след 1990 превратно създадоха нагласа у част от педагогическата общност за училищния празник, като добавка свободно време. Този етап предизвиква и нашето изследователско любопитство. 2. Училищният празник - център на събитийната наситеност в живота на ученика от началното училище Основа за нашите изследване е тезата, че за да изясним същината на училищния празник, следва да я локализираме, като намерим отговор на въпросите: 1.) Коя е ценността, която почита училищния празник? 2.) Коя е общността, която почита тази ценност? 3.) Кое /какво/ събитие я прави център на значим жизнен епизод, заслужаващ почит чрез празнуване? 3. Училищният празник като проявление на част от мотивационния комплекс за постижение. Разглеждат следните проблемни гнезда: потребността от постижение като основен източник на активност; мотивация за успех и страх от неуспех. Глава втора. Частни въпроси на училищния празник 1.Училищният празник и педагогическата категория форма 1) Училищният празник не е форма на възпитание и обучение. Той синкретично ги обема в себе си. 2) Училищния празник актуализира пред обществото ценността познание, чрез „свои уникални в динамиката на социалния и културния

31

живот образци и модели на празнично поведение”, т. е. училищният празник се явява институция. Опит за дефиниране на понятието училищен празник 1) Училищния празник е сложен художествено-възпитателен комплекс. Той е институция толкова стара, колкото и новобългарското светско училище. 2) Cвързан е и предполага съвместната дейност, не само на училищната, но и на разнообразни и разнородни други общности и групи. 3) Третира (означава) по особен начин фазите в ритъма на училищния живот, съобразно стабилна обществена ценност, чрез особено /празнично/ поведение на общността. 4) Празничното поведение не е произволно, а протича в строго съответствие със значимостта на събитието, като ключов житейски преход в живота на ученика. 5) Като различна, особена интерпретация на времето - училищен живот, училищният празник предполага активност в реализацията му на обществено-значими места. 6) При публичното напомняне на ценността, за разлика от други празници, които отслабват, отхвърлят, или разрушават функциониращи структури, авторитети и дейности, училищният празник ги запазва, нещо повече - възвеличава, чрез адекватна система от атракциони. 2. Фактори на стабилност и изменчивост на училищния празник Анализира се влиянието на следните фактори: икономически, мирогледен, обществено-политически, социални контакти, зрелищно-развлекателен, организационен, естетически, факторът “представителност”, психологически, факторът „диаспора”, факторът „свободно време”, факторът „средства за масова и специализирана информация” и факторът “игра”. 3. Основни функции на училищния празник. Като елемент на културата в празника се проявяват част от функциите ѝ. В контекста на изследването ни, ние се средоточваме върху онези от тях, които имат видимо проявление в училищния празник, а именно: възпитателна, социализираща, комуникативна, консервираща, нормативна, контролна, емоционалноекспресивна, игрово-познавателна, естетическа, развлекателна, етническа и инструментална.

32

4. Структурни компоненти на училищния празник В статията се излагат разсъждения върху проблемните гнезда: Номерът в структурата на празника и конфликтът в училищния празник. Глава трета. Изследователска програма Освен въпросите за организацията на изследването в главата са направени и терминологични пояснения. Глава четвърта. Теоретико-практически модел на училищния празник 1. Училищният празник като институция Училищният празник се явява институция на българското училище. Под понятието институция е прието разбирането за сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално. Правилата и поведенческите практики изграждат институциите. Полският антрополог Бронислав Малиновски, определя институцията със следните ключови думи: право (закон), хора, норми, материален апарат, дейности, функции. Приложени към училищния празник, те го определят по следния начин: Право (закон). Като начин на организиране училищният празник е институционализиран. И това не би могло да бъде друго, след като Правилника за прилагане на закона за народната просвета (ППЗНП), в чл. 32 дефинира училището като „образователно-възпитателна институция в системата на народната просвета”, а чл. 76 дефинира и обслужващите звена като такива. В училищния празник се проявяват и някои неписани прагматични принципи на обичайното право, а именно: на властта, на сътрудничеството, на учтивостта и само в много частни случаи – на иронията. Хора. Под ключовата дума „хора” следва да разбираме училищната общност. Норми. Между хората в институцията празник съществуват отношения на координация и субординация съобразно конкретната система от социални роли. Всяка институция, включително и училището, е подвластна на определени вярвания, обичаи и традиции. Устойчивост на традицията може да бъде открита в нормата „ритуализация на училищния живот”. Новата норма училището налага като „стандарт на поведение”, т.е. като правила за практическа дейност.

33

Съществува и определена система от санкции, възнаграждаващи или наказващи спазването на нормите. Училищният празник е институция, която санкционира. Материален апарат. Под „материален апарат” следва да разбираме природната и човешка среда, осигуряваща възможност за осъществяването на комплекса от комуникации – слухова, зрителна, вкусова, допирна, мирисна, говорна и писмена. Дейности. Дейностите представляват сложен словесен, музикален и пластически акт, който се изпълнява по различен начин в различно историческо време, както и в общности с различна културна ориентираност. Функции. Функциите, характерни за празника като елемент на културата, антрополозите определят като: размяна и обмяна, удоволствие и лечение. Училищният празник фаворизира обмяна и размяна на идеи и информация, както и удоволствието, разбирано като щастие от общуването, от познанието и от порастването. Изложеното дотук потвърждава авторова теза, че училищният празник е институция на българското училище. Като такава, той е равнопоставен с Директора. Директорът представлява училището пред органи, организации и лица. (Чл. 147. (1) т. 4. от ППЗНП). Училищният празник представлява училището пред обществото. Училищният празник е институция толкова стара, колкото и новобългарското светско училище. 2. Атракционът като педагогическо средство. Понятието атракцион срещаме за първи път в режисьорските размишления на С. Айзенщайн, който го определя като: “самостоятелен и първичен елемент при конструкцията на спектакъла”, като “съставна единица на действеността на театъра и на театъра изобщо”. Макар и формулиран значително по-късно, внимателното вглеждане в дописката в (Любословие, 1846: г. II, кн. 20, 23, 24), както и в спомените на възрожденския учител Илия Р. Блъсков (1976 и 1985), ни дават основание да твърдим, че атракционът е основно изразно средство в първите образци на училищния празник. Нашето работно определение на понятието атракцион, е следното: Структурен елемент на училищния празник, като в резултат на сетивното и психологическото му въздействие върху празнуващата общност се формират определени степени на привлекателност и се постига равнище на хармонично взаимодействие, обуславящо почит с адекватно празнично

34

поведение на ценността - познание, в ключови преходи на разгръщащия се живот на ученика от началното училище. Педагогическата значимост на атракциона, тезисно би могла да се представи тук по следния начин: - принос на новобългарското образование и училище за формирането и осъществяването на българския национален идеал; - разпространява и налага национално-обединителната ценност - познание; - като основен компонент на училищния празник е насочен и въздейства не само върху училищната, но и върху разнообразни и разнородни други общности и групи; - при публичното напомняне на ценността, за разлика от функцията му в други празници - да отслабва, отхвърля или разрушава функциониращи структури, дейности и авторитети, то в училищния ги запазва, нещо повече - възвеличава; Употребата на атракциона като основен конструктивен елемент на училищния празник, улеснява определянето на значимостта, ритъма и облика на празничното поведение в строго съответствие със значимостта на събитието, като ключов житейски преход в живота на ученика. Това предполага структуриране на училищния празник чрез използване на метода монтаж на атракциони. При монтажа, следва да не грешим, като правим атракционите равностойни. Всеки училищен празник има свой доминиращ атракцион. Заключение: a) Ако за основен конструктивен елемент в структурата на училищния празник се използва атракциона, тогава училищният празник се превръща в център на събитийната наситеност в живота на ученика. б) Атракционът е педагогическо средство тогава и само тогава, когато превръща определено събитие от разгръщащият се живот на ученика в значим жизнен епизод, води младата личност към някакво лично откритие /основно като самостоятелни нравствено-етични изводи/, стимулира чувството за личен успех и въплътява щастието, разбирано като щастие от живота, от познанието, от общуването и от порастването. 3. Училищният празник като монтаж на атракциони Понятието „атракцион”, авторът му Сергей Айзенщайн, натоварва смислово като „единица за измерване на въздействието в изкуството”.. Прави това в 20-тите години на 20 в., когато терминът „монтаж” не е

35

станал още употребяван и популярен. „Монтажът на атракциони”, според него е „съчетаването на единиците въздействие в едно цяло”. Поради опасността от спекулативно тълкуване, Айзенщайн пояснява, че атракционът няма нищо общо с “трика” и излага разбирането си, че „трикът е завършено постижение в сферата на определено майсторство (предимно в акробатиката), само един от видовете атракциони при съответно негово поднасяне; в терминологичното си значение като нещо абсолютно, завършено в себе си – е пряка противоположност на атракциона, който се базира изключително върху нещо относително – върху реакцията на зрителя”. Според автора принципът „монтаж на атракциони” предхожда, но се родее с принципа на „идейно-смисловия монтаж”. В училищния празник, принципът „монтаж на атракциони” се проявява във въздействащото почитане на ценност и събитие, чрез конструирането на избрани, въздействащи и извън композицията на празника елементи (атракциони), но с точно ориентиране към определен краен ефект. Това предполага точно проверено и многостранно обгледано въздействие върху различните сетива, основно на малкия ученик. Използването на този принцип при структурирането освобождава училищния празник от потисничеството на самоцелността, на битуващата илюзорност и умозрителност. Той предполага действеност, като допуска при монтажа вплитане на цели „изобразителни откъси” и дори на някаква сюжетна интрига. Справедливостта изисква да признаем, че до сега атракционът е бил използван интуитивно от всеки опитен режисьор, но предимно в изграждането на „хармоничната композиция”. При структурирането на училищния празник, монтажът на атракционите следва да се изгражда не върху взаимното им противопоставяне или неутрализиране, а върху обоснованата им изява. В пулсиращо взаимодействие, в съответен момент на преден план се изявява онзи атракцион, който при дадени условия най-непосредствено води към най-адекватна почит на ценността и събитието, най-пълно разкрива съдържанието, смисъла, темата и идеята на празника. Цел на този принцип е училищният празник да упражнява максимално въздействие върху празнуващата общност. Това предполага съобразяване на целта и смисълът на въздействието. Предполага да се реши какво да се покаже, т.е. какви средства да се подберат, така щото

36

привеждайки ги в действие да доведат до определена система на въздействие. В това Айзенщайн вижда смисъла на принципа „монтаж на атракциони” при приложението му в театъра, а по-късно и в киното. Именно в това се състои главният смисъл в прилагането му при конструирането на училищния празник. Атракциони, атрибутивни на фазата „Почит на ценността” 1. Атракционът държавност. Разглеждат се следните проблемни гнезда: българинът и държавността; държавност и училище – политически негативи; празник и държавници; първопроявления на атракциона държавност; насложени елементи на атракциона държавност и нови елементи на атракциона държавност. 2. Атракционът посвещаване. Разглеждат се следните проблемни гнезда: профанно и сакрално; пътят; пълното име на детето-ученик; слово на директора; минута за размисъл; разливане на вода от бакърено менче; подписване на „Хартата за толерантност”; първи училищен урок: „Красивата наука”; урок-демонстрация: „Ние вече сме грамотни!”; отличаване; засаждане на „Дърво на класа”, приобщаване: празничното хоро и празничната трапеза. 3. Атракционът памет. Разглеждат се следните проблемни гнезда: значимост на паметните исторически дати като празници на нацията; за някои недоразумения в българския национален празничен календар; националната памет като ценност и потребност; спомняне, припомняне, познаване; емоционалност, памет и ценности на т. нар. „интернет поколение”; паметта – услужливост и пропускливост, механизъм на установяване на празника „Ден на народните будители”; нововъведения. 4. Науката като атракцион в училищния празник. Разглеждат се следните проблемни гнезда: 1.) Педагогически предизвикателства пред учителя при подготовката и провеждането на училищния празник „Начало на нова учебна година”. 2.) Педагогически предизвикателства пред учителя при подготовката и провеждането на училищния празник „Ние вече сме грамотни!” 5. Атракционът слово. Разглеждат се следните проблемни гнезда: словото като атракцион в народната педагогика, в християнска традиция.и в училищната практика; гражданска клетва и училищен празник;„Церемония на розата”

37

6. Дарът като знак и даряването като атракцион. Разглежда се даряването като устойчив елемен от системата на училищния празник. 7. Атракционът религия. Разглежда се проблемата за българският ученик между училищния делник и религиозния празник. Атракциони, атрибутивни на фазата „Веселие” 1. Тържествен концерт. Разглеждат се следните проблемни гнезда: композицията като монтаж в сценария за училищен празник и режисьорът като демиург на училищния празник 2. Празничното хоро. С празничното хоро завършва пълният цикъл на всеки български празник. С празничното хоро следва да завършва пълният цикъл и на училищния празник. То е най-демократичният инструмент, с който е разполагало българското училище. 3. Общото хранене. Разглеждат се следните проблемни гнезда: хлябът, форми на общо хранене практикувани от учителите и семействата; форми на общо хранене препоръчителни за училищната общност при празнуване. Изводи Анализът на данните, получени от експерименталната проверка за приложимостта на изградения нов теоретико-практически модел за организация и провеждане на училищен празник потвърждават хипотезата, че ако за основен конструктивен елемент в структурата на училищния празник се използва атракционът, то празникът нормализира фазовата си пулсация, балансира представителното и хедонистичното и се превръща в център на събитийната наситеност в живота на ученика. Какво ще се случи, ако предложеният теоретико-практически модел на училищния празник остане неприложен? Това може да означава само едно – че не можем да си представим какво ще е нашето общество поне 20 години напред, за да започнем да осъществяваме адекватни промени отсега. Училищната празничност е видимата част на айсберга от проблеми, които предстоят за решаване пред българското училище. Хипотеза първа - училището става нежелана територия от учениците. Макар досега щадена, началната степен на българското училище ще започва да търпи критики за: - етапни и крайни незадоволителни резултати; - за проблеми в психологията и динамиката на отношенията между учител, ученици и родители; - за професионалната подготвеност на началния учител;

38

- за необвързаност на началното образование с общото качество на живота. Ще продължават опитите за „реформа отгоре надолу, за налагане на неща върху участниците в системата и прокарването им чрез законови мерки. Ревнителите за атрактивната училищна празничност следва бързо да се ориентират в започналото разноговорене за това какво успяващо училище искаме, защото това е от голямо значение. Досега са изразявани пет вида искания: - на носталгиците – „да върнем доброто старо време”; - на технократите – „децата да знаят чужд език и компютър”; - на еврооптимистите - „да направим образованието като европейците”; - на либералите – „да стимулираме детската активност”; - на демократите – „да научим децата на самоуправлението”. Ако предложеният модел на училищния празник остане неприложен, битуващият днес модел, дори само с облика си, ще напомня периодично, че нашето училище остава училище от едно друго време; училище, което осмисля мисията си в това да режисира съдби, да определя и налага жизнени позиции и роли, да разпорежда и разпределя, да санкционира. Хипотеза втора - упадък на празника. Това означава, ни повече, ни по-малко, че и във всекидневния живот неговите ценности губят своето значение и в „празнуващата група е настъпило разочарование и безразличие спрямо тях” (Жигулски, 1988, с. 179). Какво се получава в периода на упадъка на празника? Практиката показва следния верижен процес: - обществени нагласи или очаквания инерционно да удължат фазата на честването му, като това все по-често носи белезите на формалност; - времето за празнуване все по-естествено се възприема от празнуващата общност, като свободно; - търсене с цел замяна или подмяна на други, на нови ценности в социалното и лично пространство и живот, за да бъдат почитани с празник; - естествено или нормативно установяване на нови празници. Тези хипотези следва да са неприемливи за българското училище.

39

Научни приноси на дисертационния труд В теоретичен план: 1. Изяснено е съдържанието на понятията: училищна ценност, училищна общност, училищен празник и атракцион. Предложени са работни определения. 2. Изяснен е механизмът на установяване на училищния празник в българското училище. 3. Идентифицирана е ценността, която почита училищния празник. 4. Разкрита е събитийната наситеност в живото на ученика, достойна да бъде празнувана. 5. Изяснени са същността, конструкцията, функциите, факторите и характеристиките на училищния празник и тяхната динамика. 6. Създаден е теоретичен модел на училищния празник, който адекватно актуализира почитаната ценност и пред общности, различни от училищната. В практически план: 1. Определени са училищните празници в началната степен на училището. 2. Изработен е приложим модел на училищния празник, който е с нормализирана фазова пулсация, балансираност на представителното и хедонистичното и с възможности да бъде център на събитийната наситеност в живота на ученика. 3. Изработен е образователен филм „Успението на Св. Кирил Славянобългарски”. Филмът е приет за учебно помагало при преподаване на дисциплината „Религия-православие” в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 4. Възстановена е традицията за публично честване на Деня на народните будители в Благоевград.

40

Списък на публикациите, свързани с темата на дисертационния труд

1. Ангелов, А. (2001) Конструкти на училищния празник. В: Културата и предизвикателствата на новия век. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 246-250. 2. Ангелов, А. (2001) Атракционът като педагогическо средство. В: Идеята за театър, образованието и културата в контекста на днешните Балкани. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 123-133. 3. Ангелов, А. (2002) Празниците и церемониите – атрибут на университетското образование. В: Качество на университетското образование – опит, европейски измерения и нови предизвикателства. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 258-266. 4. Ангелов, А. (2004) Държавността като атракцион в училищния празник. В: Изкуство, култура, съвременност – европейски аспекти. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 231-234. 5. Ангелов, А. (2007) „Фронт” и „Кръг” в училищния празник. В: Европа като културно пространство. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 206-207. 6. Ангелов, А. (2007) Свободно време ли е училищният празник? В: Новi вимiри сучасного свiту. /Збiрник матерiалiв III Мiжнародноi науковоi Iнтернет-конференцii/. Мелiтополь, с. 55-58. 7. Ангелов, А. (2008) Училищният празник – медиатор на модела за успех на училището. В: Теоретичнi та практичнi питання культурологii. /Випуск XXV/. Мелiтополь, с. 14-20. 8. Ангелов, А. (2008) Училищният празник като институция за етноинтеграция на роми в училищната общност. В: Образователна и културна интеграция на ромските деца. УИ „Неофит Рилски”, с. 120-125. 9. Ангелов, А. (2009) Дарът като знак и даряването като атракцион в училищния празник. В: Теоретичнi та практичнi питання культурологii. /Випуск XXVІ/. Мелiтополь, с. 134-140. 10. Ангелов, А. (2010) Групова работа в „кръг” със свободни артисти. В: Интерактивните методи в съвременното образование. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 205-212. 11. Ангелов, А. (2011) Нормализиране на фазовата пулсация в празничното поведение на училищната общност при училищния празник: „Откриване на нова учебна година”. Образование и технологии, № 2. Бургас, с. 195-198.

41

12. Ангелов, А. (2011) Българският ученик между училищния делник и религиозния празник. В: Иновационни образователни практики. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 357-362. 13. Ангелов, А. (2012) Педагогически предизвикателства пред учителя при подготовката и провеждането на училищния празник „Ние вече сме грамотни!”. Образование и технологии, № 3. Бургас, с. 128-134. 14. Ангелов, А. (2013) Науката като атракцион в училищния празник. В: Дни на науката’ 2012. Велико Търново. Издателство «Фабер», с. 271-277. 15. Ангелов, А. (2013) Гражданска клетва и училищен празник. Образование и технологии, № 4. Бургас, с. 36-41. 16. Ангелов, А. (2013) Училищен празник – качествено образование – успяващо училище. В: Качество на образованието: Проблеми и технологии на управление. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”,с. 140-147 17. Ангелов, А. (2013) Символы и знаки, обозначающие переход из детского сада в школу. Вестник по педагогике и психологии Южной Сибири, № 4. Москва-Черногорск, с. 6-18. 18. Ангелов, А. (2013) Националната памет като атракцион в училищния празник. Годишник на Факултета по педагогика. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”. /под печат/ 19. Ангелов, А. (2013) Актуални проблеми в комуникативността на учителя. В: Детската градина и началното училище в търсене на динамично равновесие. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”. /под печат/ 20. Ангелов, А. (2013) Към проблемата за училищния празник. В: Професионална подготовка на бъдещия учител за възпитателна работа. ЮЗУ „Н. Рилски”. /под печат/