<<Обратно към сайта>>

Бхакти Йога

Първа глава

Молитва

“Той е Душата на вселената; Той е Безсмъртен; Негово е Господството; Той е Всезнаещ, Всепроникващ, Пазителят на вселената, Вечният Владетел. Никой друг не е способен да управлява света вечно. Този който в началото на Творението е излъчил Брахма (Универсалното Съзнание) и е произнесъл Ведите на него – търсейки освобождение, аз отивам за подслон при този Сияен, чиято светлина насочва разбирането към Атман.”

Шветашватара Упанишад, VІ. 17-18

Определение за Бхакти

Бхакти Йога е действителното, истинско търсене на Бог, едно търсене което започва, протича и завършва в любов. Един-единствен момент на лудост от тази безкрайно силна любов към Бог ни носи вечна свобода. “Бхакти”, казва Нарада в своето обяснение на Бхакти афоризмите, “е извънредно силна любов към Бог”; “Когато човек я изпита, той започва да обича всички и не мрази никого; той остава вечно удовлетворен”; “Тази любов не може да бъде сведена до никаква земна изгода”, защото тя не идва докато съществува светското желание; “Бхакти Йога е по-велика от Карма, по-велика от (Раджа) Йога, защото те се изпълняват с някаква цел, докато Бхакти е своята собствена реализация, своите собствени средства и своята собствена цел.”

Бхакти е постоянната тема на нашите мъдреци. Като оставим настрана писателите върху Бхакти - такива големи коментатори на Вяса-сутрите като Шандиля и Нарада, които са очевидни поддръжници на познанието (Джнана), също имат да кажат нещо много показателно за любовта. Дори когато коментаторите се опитват да обяснят много от текстовете - ако не и всички – с цел да ги превърнат в източник на едно сухо познание, Сутрите – и особено онази част свързана с обожанието на Господ – не се поддават лесно на такъв вид манипулации.

1

В действителност не съществува такава голяма разлика между познанието (Джнана) и любовта (Бхакти), както хората понякога си мислят. Докато продължаваме нататък ще видим, че накрая те се срещат и събират в една точка. Това важи и за Раджа Йога, когато тя се практикува за достигане на освобождение, а не като инструмент за мамене на лековерните, в какъвто за съжаление тя често се превръща в ръцете на шарлатаните и продавачите на загадки - тогава тя води до същата цел.

Най-голямото предимство на Бхакти Йога е, че тя е най-лесният и най-естественият път за достигане на тази велика божествена цел; Големият й недостатък е, че в своите низши форми често деградира в ужасен фанатизъм. Всички фанатични шайки в индуизма, мохамеданството и християнството почти винаги са произлизали изцяло от редиците на тези поклонници от низшите нива на Бхакти. Тази еднопосочна и искрена отдаденост (Нища) на любимия обект, без която нито една истинска любов не може да израсне, много често става причина за отричането на всичко останало. Всички слаби и неразвити умове във всяка религия или страна имат един-единствен начин да обичат своя идеал и той е като мразят всички останали идеали. Тук се крие обяснението защо човекът, който е отдаден с такава любяща привързаност на своя Бог, който е толкова предан на своя собствен религиозен идеал, се превръща в ревящ фанатик веднага щом види или чуе нещо за някое друго вярване. Този вид любов много прилича на кучешкия инстинкт, който пази собствеността на господаря от посегателство, с тази разлика, че инстинктът на кучето е по-добър от разума на човека, защото то никога не бърка своя стопанин с враг, независимо в какви дрехи се появява той. Докато фанатикът губи всякаква сила за правилна преценка. В неговия случай личните му убеждения са от такъв всепоглъщащ интерес, че за него няма никакво значение какво казва човек – дали той е прав или греши; единственото нещо за което той определено винаги внимава, е да знае кой го казва. Същият човек който за хората с неговите възгледи е сърдечен, добър, честен и любящ, няма да се поколебае да извърши най-долните постъпки, щом са насочени към хора извън границите на собственото му религиозно братство.

Но тази опасност съществува само в онзи етап от Бхакти, който се нарича подготвителен (Гауни). Когато Бхакти е узрее и премине в тази форма, която се нарича върховна (Пара Бхакти), повече не съществува страх от тези ужасни проявления на фанатизма; онази душа, която е завладяна от висшата форма на Бхакти, е твърде близо до Бог, който е Любов, за да стане инструмент за разпръсване на омраза.

Не на всеки от нас е дадено да бъде хармоничен в изграждането на характера си в този живот: и все пак знаем, че най-възвишен е онзи характер, в който са хармонично съчетани следните три неща – познанието, любовта и Йога. Три неща са

2

необходими за една птица да лети – двете крила и опашката, която да направлява полета. Джнана (Познанието) е като едното крило, Бхакти (Любовта) като другото, а Йога е като опашката, която поддържа баланса. За онези които не могат да изпълняват заедно и хармонично тези три вида на поклонение и затова приемат единствено Бхакти като свой път, е необходимо винаги да помнят, че ритуалите и церемониите, въпреки че са абсолютно необходими за прогресиращата душа, нямат никаква друга стойност освен да ни доведат до онова състояние, в което ние чувстваме най-силната любов към Бог.

Има малки разлики в мненията на учителите на познанието и тези на любовта, въпреки че и двете страни допускат силата на Бхакти. Джнанините смятат Бхакти за инструмент за достигане на освобождението, а бхактите гледат на този път едновременно и като инструмент, и като самата цел, която трябва да бъде постигната. За мен това е разлика без голямо значение. Всъщност Бхакти, когато се използва като инструмент, в действителност означава по-низшата форма на поклонение, а по-висшата форма на това поклонение в един по-късен стадий става неразделна част от по-низшата форма на реализация. Изглежда, че всеки придава голямо значение на своя собствен метод на поклонение и богослужение, забравяйки че чрез съвършената любов и чистото познание ще дойде всичко - дори и това което не е търсено - и че съвършената любов и истинското познание са неразделни.

Без да забравяме това, нека се опитаме да разберем какво казват големите коментатори на Веданта по този въпрос. В обяснението на сутрата Авриттирасакридуоадешат (Медитацията е необходима и често е задължителна), Бхагаван Шанкара казва: “Хората казват така, ‘Той е предан на краля, той е предан на Гуру’; казват го за онзи, който следва Гуру и го прави като има за цел само да го следва. Те казват още, ‘Любящата съпруга медитира върху своя любящ съпруг’; това също означава един вид непрекъснат спомен.” Това представлява отдадеността според Шанкара.

“Медитацията е още постоянен спомен (на обекта върху който се медитира); той протича като непрекъсната струя олио, изливано от един съд в друг. Когато такъв вид възпоменание бъде постигнато (по отношение на Бог), всички превръзки падат”. Това се казва в писанията за постоянното възпоменание като средство за освобождението. Този спомен има същата природа като виждането; той означава това, което се казва и в следния откъс, “Когато Онзи който е близо и който е далече бъде видян, всички съмнения се разсейват, всички резултати от действията изчезват”. Този който е близо може да бъде видян, но онзи който е далече, може единствено да бъде помнен. Въпреки това писанията казват, че човек трябва да види Този който е близо, както и Онзи който е далече, давайки ни знак по този начин, че гореспоменатият вид спомняне е толкова

3

добро, колкото и виждането. Когато този спомен се възвиси, той приема същата форма като виждането... Обожанието е непрестанно възпоменание, както може да се види от основните текстове на писанията. Знанието, което е същото като повтарящото се обожание, е било описвано като постоянен спомен... Така споменът, който е достигнал височините на онова което е толкова добро, колкото и директното възприятие, се споменава в Шрути1 като път към освобождението. “Атман не може да бъде достигнат чрез различните науки, нито чрез интелекта, нито чрез прекаленото изучаване на Ведите. Атман бива достигнат от онзи, който Той пожелае, и на него Той разкрива себе си.” Тук, след като се казва, че само чуването, мисленето и медитацията не са средствата за достигане на Атман, се казва още: “Атман бива достигнат от онзи, който Той пожелае.” Силно обичаният любим е желан; за когото този Атман е силно обичан и любим, той става най-любим на Атман. За да може този любим да достигне Атман, Самият Господ помага. Защото е било казано от Господ: “Тези които са постоянно привързани към Мен и Ме боготворят с любов – на тях аз давам онази насока на волята, чрез която те да Ме достигнат.” Затова е казано, че онзи за когото този спомен – който е от същия характер като директното възприятие – е много скъп, понеже той е скъп и за самия Обект на това помнене (Атман) – този човек е желан от Върховния Атман и от него Върховния Атман бива достигнат. Този постоянен спомен е обозначен с думата Бхакти.” Така казва Бхагаван Шри Рамануджа в своя коментар на Сутра Атхато Брахма Джиджнаса (Следва трактат върху Брахман.)

Коментирайки Сутрите на Патанджали, Ишвара Пранидханадва, т.е. “Боготворенето на върховния Господ” – Бходжа казва, “Пранидхана е този вид Бхакти, в който без да бъдат търсени резултати подобни на сетивните удоволствия и други, всички действия биват посветени на Учителя на всички учители.” Коментирайки същото, Бхагаван Вяса също определя Пранидхана като онази “форма на Бхакти чрез която милостта на Върховния Господ идва при йогина и го благославя като осъществява желанията му”. Според Шандиля, “Бхакти е силна любов към Бог.” Най-доброто определение обаче, е дадено от краля на бхактите, Прахлада:

“Тази безсмъртна любов, която невежият храни към мимолетните обекти на сетивата – докато не спирам да медитирам върху Теб – нека тази любов не се изплъзва от сърцето ми!” Любов! Към кого? Към върховния Бог Ишвара. Любовта към което и да е друго същество – колкото и да е велика – не може да бъде Бхакти; защото, както казва Шри Рамануджа в своята Шри Бхашя, цитирайки един древен Ачария (велик учител):

“От Брахма до последния стрък трева, всички неща които живеят в света са роби на раждането и смъртта и са причинени от

1 Шрути – букв. “това, което е чуто” (от Бог), или Ведите – Риг, Сама, Яджур, Артхава.

4

Карма; затова те не могат да бъдат от полза като обекти на медитацията, защото всички те са потопени в невежество и са предмет на промяна.” Коментирайки думата Ануракти използвана от Шандиля, коментаторът Свапнешвара казва, че тя идва от Ану – след, и Ракти – привързаност; т.е. привързаността която идва след познанието за природата и величието на Бог; в противен случай сляпата привързаност към всеки, например към жена и деца, би била Бхакти. Следователно ние ясно виждаме, че Бхакти е поредица от умствени усилия за религиозна реализация, които започват с обикновено обожание и богослужение и завършват с върховната и безкрайно силна любов към Ишвара.

Втора глава

Философията за Ишвара

Кой е Ишвара? Джанмадяся ятах – “Този от когото идва раждането, съществуването и разпадането на вселената,” – Той е Ишвара – “Вечният, Чистият, Вечно-свободният, Всемогъщият, Всезнаещият, Всемилостивият, Учителят на всички учители” и преди всичко, Са Ишварах анирвачания-премасварупах – “Той, Господ, е по Своята собствена природа неизразимата Любов.” Това са със сигурност дефиниции за Личностния Бог. Има ли тогава двама Богове – “Не това, не това1” или Сат-Чит-Ананда - Битие-Познание-Блаженството2 според философа, и този Бог на Любовта на бхактата? Не. Това е същият Сат-Чит-Ананда, който е и Богът на Любовта, безличностното и личностното в едно. Винаги трябва да се помни, че Личностният Бог почитан от бхактата не е отделен или различен от Брахман. Всичко е Брахман, Единият без втори; само че Брахман като единство или абсолют е твърде абстрактен, за да бъде обичан и боготворен; затова бхактата избира относителния аспект на Брахман, който е Ишвара, Върховният Господар. Едно сравнение: Брахман е като глината или субстанцията от която са моделирани предметите с безкрайно разнообразие. Като глина, всички те са едно; но се различават по своята форма на проявление. Преди всеки

1 Безличностния Абсолют, който се достига по пътя на отхвърлянето на вселената.2 Джнана-йогинът или философът следва пътя на познанието, който го води към необусловения и безличностен Абсолют – Брахман. Брахман е извън всякакви категории и качества – извън времето, пространството, причинността, името, формата. На санскритски Брахман се нарича още Сат(Битие)-Чит(Съзнание)-Ананда(Блаженство). Основният метод, който джанинът следва в пътя си към Абсолюта е този на разграничението, “Брахман не е това, Брахман не е това...” (“Нети, нети”).

5

един от тях да е бил създаден, всички те са съществували потенциално в глината и разбира се, субстанциално те са идентични; но когато вече притежават форма и докато тя продължава да съществува, те са отделни и различни; глинената мишка никога не може да стане глинения слон, защото формата е тази, която ги прави това което са като проявления, въпреки че като безформена глина, всички те са едно. Ишвара е най-висшето проявление на Абсолютната Реалност, или с други думи, възможно най-висшия прочит на Абсолюта от човешкия ум3. Творението е вечно, както и Ишвара.

В четвъртата Пада от четвъртата глава на своите Сутри, след като изтъква почти безкрайната сила и познание, които ще дойдат при освободената душа след достигането на Мокша, Вяса прави следната забележка в един от афоризмите, че никой въпреки това не може да придобие силата да сътворява, управлява и унищожава вселената, защото тя принадлежи единствено на Бог. При обясняването на тази Сутра, за коментаторите на дуализма е лесно да докажат как за подчинената душа, Джива4, никога не е възможно да притежава безкрайна сила и пълна независимост от Бог. Изцяло дуалистичният коментатор Мадхвачария се занимава с този пасаж по своя обичаен резюмиращ начин, цитирайки един стих от Вараха Пурана.

Обяснявайки този афоризъм, коментаторът Рамануджа казва, “Възниква следното съмнение, дали сред силите на освободените души е включена тази уникална сила на Върховния - силата на сътворението (както и на съхранението и разрушението) на вселената и Господството над всичко, или величието на освободените се състои само в директното възприятие на Върховния, без тези сили; (в отговор) ние откриваме следния аргумент: Основателно е да се приеме, че освободените придобиват Господството над вселената, защото писанията казват: ‘Той достига до абсолютно единство с Върховния и всички негови желания са удовлетворени.’ И така, абсолютното единство и осъществяването на всички желания не могат да бъдат постигнати без единствената по

3 Според индуизма Ишвара е Личностният Бог и може да се каже, че Той е идентичен с триединния Бог от християнството, с Йехова на юдаизма, както и с Бог от други религии (но не и при будизма, който не приема върховенството на никаква Личност, а се стреми към достигането на състоянието на буда; будистите казват, че буда е състояние, а не личност); според индуистката религия Абсолютната Реалност може да се проявява по различни начини и в различни форми; затова в индуисткия пантеон има хиляди богове. Ишвара е най-висшето и обобщено понятие за Бог, което човешкият интелект може да схване, докато Брахман е напълно отвъд ума.4 Джива – индивидуалната или въплътена душа; Атман е абсолютната и вечно-свободна Душа; според индуизма, и по-специално според Адвайта Веданта, Атман е идентичен с Абсолюта, Брахман; Брахман и Атман са идентични, но второто понятие се употребява по отношение на Душата, а първото – когато се говори за Абсолюта; когато Атман се “обвие” или “покрие” с невежество, налице е Джива – индивидуалната душа на въплътеното същество.

6

рода си сила на Върховния Бог, а именно, тази на управляването на вселената. Следователно, за да бъде постигнато удовлетворяване на всички желания и абсолютно единство с Върховния, ние трябва да допуснем, че освободеният получава силата да властва над цялата вселена. На това ние отговаряме, че освободеният получава всички сили, освен тази да управлява вселената. Управляването на вселената означава направляването на формата, живота и желанията на всички съзнателни и несъзнателни същества. Освободеният, от когото е било премахнато всичко, забулващо истинската природа на Брахман, се радва единствено на Неговото безпрепятствено възприятие, но не притежава силата да властва над вселената. Това се доказва от следния текст от писанията, ‘От когото всички тези неща са родени, чрез когото всичко което е създадено, живее и при когото то, заминавайки, се завръща – попитай за това. Това е Брахман.’ Ако това качество на господство над вселената беше присъщо и на освободените, тогава този текст не би могъл да се приложи като дефиниция за Брахман, която му дава определение посредством Неговото господство над вселената. Отличителните качества са тези, които определят едно нещо и са присъщи само на него; затова в текстовете като:

‘Мое любимо момче, в началото съществуваше само Единият без втори. Той видя и почувства, “Аз ще дам начало на много.” Той излъчи топлина.’

‘Наистина само Брахман съществуваше в началото. Този Един еволюира. Той излъчи една блажена форма, на Кшатра. Всички тези богове са Кшатри: Варуна, Сома, Рудра, Парджаня, Мритю, Ишана.’

‘Наистина само Атман съществуваше в началото; нищо друго не вибрираше; Той помисли да излъчи света; после Той излъчи света.’

‘Само Нараяна съществуваше; нито Брахма, нито Ишана, нито Дява-Притхиви, нито звездите, нито водата, нито огънят, нито Сома, нито слънцето. Той не изпитваше удоволствие сам. След своята медитация, Той придоби една дъщеря, десетте органа и т.н.’

И в други текстове като:‘Който, живеейки в земята, е отделен от земята, който

живеейки в Атман и т.н.’ – Шрути говорят за Върховния като за субекта на действието за

управлението на вселената. . . . Никъде в тези описания за управлението на вселената няма такова становище, според което една от тези души може да властва над вселената, която й е предписана.”

В обяснението на следващата сутра, Рамануджа казва, “Можете да кажете, че това не е така, но във Ведите има недвусмислени текстове, които доказват обратното и те се отнасят до величието на освободените души в сферите на подчинените божества.” Това също е едно лесно решение на трудността. Въпреки че системата на Рамануджа допуска единството на абсолютното, според него вътре в това цялостно битие има вечни различия. Следователно от

7

практическа гледна точка, тъй като тази система също е дуалистична, за Рамануджа е било лесно да запази много ясни разграничения между душата и Личностния Бог.

Сега ще се опитаме да разберем какво казва по този въпрос великият представител на школата на Адвайта. Ще видим как системата на Адвайта запазва всички надежди и стремежи на дуалиста непокътнати и в същото време предлага свое собствено решение на проблема в съгласие с възвишената съдба на божественото човечество. Тези които се стремят да задържат своя индивидуален ум дори след освобождението си и да останат обособени, ще имат предостатъчна възможност да реализират своите стремежи и да се радват на благословията на Брахман с качества5. Това са онези, за които в Бхагавата Пурана6 се казва следното: “О кралю, такива са удивителните качества на Бог, че мъдреците чието единствено удоволствие е в Аза, и от които всички окови са паднали, дори и те обичат Вездесъщия с любов, която изпитват заради самата любов.” За тези мъдреци поддръжниците на философията на Санкхя7 казват, че те се разтварят в природата в един цикъл на творението, за да могат след това достигайки съвършенство, да се появят в следващия цикъл като господари на цели светове. Но никой от тях не става равен на Бог (Ишвара). Тези които достигат до онова състояние, в което няма нито сътворение, нито сътворено, нито творец, където няма нито познаващ, нито познаваемо, нито познание, където няма нито аз, нито ти, нито той, където няма нито субект, нито обект, нито отношение между тях, “там, кой кого вижда?” – такива хора са излезли отвъд всичко и са стигнали до “където думите не могат да достигнат, нито ума”; те са отишли при онова, за което Шрутите заявяват: “Не това, не това”; но за онези които не могат или няма да достигнат това състояние, неизбежно ще остане триединното виждане за недиференцирания Брахман под формата на природата, душата и всепроникващия крепител на двете – Ишвара. Затова, когато Прахлада забравил себе си, той не открил нито вселената, нито нейната причина; за него всичко било Безкрайно и недиференцирано от името и формата; но веднага щом си спомнил че е Прахлада, пред него се появила вселената и заедно с нея Господ на вселената – “Съкровищницата от безчетен брой блажени качества”. Така било и със святите Гопи8. Докато те са били изгубили чувството за индивидуалността си, всички те били Кришни,

5 Брахман с качества или атрибути – Сагуна Брахман, Ишвара или Личностния Бог.6 Бхагавата Пурана – една от осемнадесетте Пурани; Пураните са епически произведения, композирани от мъдреца Вяса, които разработват и популяризират религиозните истини чрез разкази за божествени превъплъщения, светци, крале и поклонници - както митологически, така и исторически личности; Бхагавата Пурана се занимава с живота на Шри Кришна и е свещена книга за ваишнавите.7 Санкхя - една от шестте ортодоксални системи на индуизма; тази философия е създадена от мъдреца Капила и нейните психологически и философски понятия и термини лежат в основата на всяко друго ортодоксално учение в Индия.

8

а когато отново започнали да мислят за Него като за Онзи, който трябва да бъде боготворен, те отново станали гопите, и моментално –

(Бхагавата) – “Пред тях се появил Кришна с усмивка върху лотосовото си лице, облечен в жълти одежди и с венци от цветя върху Себе си, въплътеният победител по красота на бога на любовта.”

Сега да се върнем обратно при нашия Ачария Шанкара; той казва: “Тези, които докато боготворят Брахман с качества и достигат до единение с Върховния Господар, запазвайки своя собствен ум – ограничено или неограничено е тяхното величие? Когато възникне това съмнение, ние стигаме до следния аргумент: Тяхното величие трябва да е неограничено, защото според текстовете на писанията, ‘Те достигат до своето собствено царство’, ‘На него всички богове отдават почит’, ‘Техните желания са удовлетворени в трите свята’. Като отговор на това Вяса пише, че те са ‘Без силата да управляват вселената.’ С изключение на силата на сътворението, съхранението и разрушението на вселената, всички други сили, такива като Анима9 биват придобити от освободените. Що се отнася до управлението на вселената, тази сила принадлежи на вечно-съвършения Ишвара. Защо? Защото той е предмет на всички текстове от писанията, които се отнасят до сътворението, съхранението и разрушението, а освободените души не са споменати там в каквато и да е връзка. Всички тези текстове сочат към Него. Освен това, тук е дадено прилагателното ‘вечно-съвършен’. Писанията казват също така, че силата Анима и другите като нея при освободените възникват от техния стремеж към Бог и Неговото обожание. Затова те нямат място в управлението на вселената. От друга страна, поради това че освободените души (продължават да) притежават своите собствени умове, е възможно тяхната воля понякога да се различава и по тази причина, ако един желае сътворение, друг може да желае разрушение. Единственият начин да се избегне такъв конфликт е ако всяка воля бъде направена подчинена на една-единствена воля. Следователно, заключението е, че волята на освободения е зависима от волята на Върховния Владетел.”

Така Бхакти може да се насочи към Брахман, само в Неговия личностен аспект.

8 Гопи – пастирки; девойките от Вриндаван, чиято чиста духовна любов и преданост към Шри Кришна е описана в Бхагавата Пурана и в по-късни духовни учения.9 Анима – една от осемте окултни сили, които се появяват по естествен път при йогина – това е силата с помощта на която той може да стане много малък; другите са: лагхима, чрез която йогинът става много лек; прапти - придобиването на всичко чрез волята; пракамйа - притежаването на неустоима воля; махима, чрез която йогинът увеличава размерите си по желание; ишитва - върховенство или господство; вашитва - силен контрол, и камавасайита - потискане на желанията.

9

“Пътят е по-труден за онези, чийто ум е привързан към Абсолюта (Безличностния Бог)!” Докато Бхакти (любовта към Личностния Бог) трябва да се носи гладко по течението на нашата природа. Истината е, че ние не можем да имаме някаква друга освен антропоморфна идея за Брахман, но нима това не важи със същата сила за всичко, което познаваме? Най-великият психолог който светът някога е познал, Бхагаван Капила, е демонстрирал още преди векове, че човешкото съзнание е един от елементите в устройството на всички обекти на нашето възприятие и във всички идеи, както вътрешни, така и външни. Започвайки от нашите тела и достигайки до Ишвара, можем да видим, че всеки обект на нашето възприятие е това съзнание плюс нещо друго, каквото и да е то; и ние обикновено смятаме за реалност тази неизбежна смесица. Това действително е - и винаги ще бъде - всичко, което човешкият ум е способен да познае. Оттук следва, че да наричаме Ишвара нереален, понеже е антропоморфен - е пълна глупост. Това много прилича на западните спорове за идеализма и реализма, докато в същото време тази вдъхваща страх кавга има за основа само една игра с думата “реален”. Идеята за Ишвара покрива цялата равнина, която някога е била обозначавана с думата “реален” и включва в себе си всяко нейно значение; Ишвара е толкова реален, колкото и всичко останало във вселената; а в крайна сметка, думата реален не означава нищо повече от това, което току-що беше изтъкнато. Такава е философската концепция за Ишвара.

Трета глава

Духовната реализация – целта на Бхакти Йога

За бхактата тези сухи подробности са необходими единствено за да засилят волята му; отвъд това, те нямат никаква стойност за него. Защото той върви по път, който е способен много скоро да го изведе отвъд мъгливите и развълнувани области на разума и да го доведе до царството на реализацията. По милостта на Бог, той скоро достига едно ниво, на което педантичния и безсилен разум бива изоставен назад, и интелектуалното вървене пипнешком в тъмнината отстъпва място на ясната дневна светлина на директното възприятие. Той повече не мисли и не вярва, а възприема. Повече не спори, а чувства. А не е ли това виждане на Бог, чувстване на Бог и тази радост от Бог по-висша от всичко останало? Нещо повече, не липсват такива бхакти които твърдят, че тя е по-извисена дори от Мокша – освобождението. А не е ли това и най-

10

висшата полза? Има хора в света - и те са твърде много - които са убедени, че единствено онова, което носи на човек материални блага има полза и смисъл. За тези хора нито религията или Бог, нито вечността или душата са от някаква полза, тъй като не носят пари или физически удобства. За тях нищо, което не може да удовлетвори сетивата им и да засити апетитите им, няма никакъв смисъл. За всеки ум обаче, ползата е обусловена от неговите характерни нужди. Следователно за хората, които никога не се издигат по-високо от яденето, пиенето, създаването на потомство и умирането, сетивните удоволствия са единствената придобивка; и те трябва да чакат дълго и да преминат през още много животи и прераждания, за да се научат да чувстват дори най-слабата потребност от нещо по-висше. Но онези за които вечните интереси на душата притежават много по-висша стойност, отколкото мимолетните грижи на светския живот, за които удовлетворението на сетивата е не повече от безсмислената игра на едно бебе – за тях Бог и любовта към Него е единствения и най-висшия смисъл от човешкото съществуване. Да благодарим на Бог, че в този твърде материалистичен свят все още живеят такива хора.

Както казахме, Бхакти Йога е разделена на Гауни Бхакти или подготвителната, и Пара Бхакти или върховната форма. Докато продължаваме нататък ще видим, как в подготвителния етап ние неизбежно се изправяме пред необходимостта от конкретни средства, които да ни дадат възможността да продължим; и действително, митологическите и символическите раздели от всяка религия са естествени израстъци, които обкръжават душата в ранните стадии на нейните стремежи към Бог. Значим факт е също така, че духовни гиганти са създавани единствено от онези религиозни системи, в които присъства изобилна и богато развита митология и ритуализъм. Сухите фанатични форми на религията, които се опитват да изкоренят всичко поетично, красиво и възвишено, всичко което обгръща в здрава хватка невръстния човешки ум олюляващ се по своя път към Бог – тези форми които се опитват да прекършат самите носещи греди на духовния покрив и в своите невежи и суеверни разбирания за истината искат да премахнат всичко, което е животворно и доставя хранителен материал за духовното растение покълващо в човешката душа - всяка подобна форма на религия твърде скоро открива, че всичко което й е останало е само една празна черупка, една безкрайна структура от думи и софистика, с може би някакъв лек привкус на един вид социално метене на улици или така наречения реформаторски дух.

По-голямата част от онези, чиято религия е нещо подобно на това, са осъзнати или неосъзнати материалисти – целта и смисълът на техния настоящ и бъдещ живот е единствено удоволствието и за тях то наистина е алфата и омегата на човешкото съществуване и тяхната Ищапурта; според тях целият живот на човека се състои в такива дейности като почистването на улиците и метенето, които

11

имат за цел материалния комфорт на хората; но колкото по-скоро последователите на тази чудата смесица от невежество и фанатизъм се разкрият в своите действителни краски и се присъединят към редиците на атеистите и материалистите - което те съвсем заслужено трябва да направят - толкова по-добре ще бъде за света. Само един грам практикуване на духовна реализация и праведност тежи много, много повече от тонове празни приказки и безсмислени емоции. Покажете ни един, един-единствен колосален духовен гений, израснал от сухия прахоляк на това невежество и този фанатизъм; а ако не можете, затворете си устите, отворете прозорците на сърцата си за ясната светлина на истината и седнете като деца в нозете на онези, които знаят какво говорят – мъдреците на Индия. Нека внимателно слушаме какво ни казват те.

Четвърта глава

Нуждата от Гуру

Всяка душа е предопределена да бъде съвършена и всяко същество накрая ще достигне състоянието на съвършенство. Това което сме сега е резултат от нашите минали действия и мислите ни от миналото; а какво ще станем в бъдеще зависи от това какво правим и мислим сега. Но фактът, че ние формираме своята собствена съдба не изключва получаването на помощ отвън; дори напротив, в повечето случаи такава помощ е абсолютно необходима. Когато тя дойде, висшите сили на душата се съживяват, пробужда се духовният живот, стимулира се развитието и накрая човек става свят и съвършен.

Този съживяващ импулс не може да бъде получен от книгите. Душата може да получава импулси единствено от друга душа и от нищо друго. Можем да изучаваме книги през целия си живот, можем да станем много интелектуални, но накрая откриваме, че изобщо не сме развили духовността си. Не е вярно, че интелектуалното развитие във висша степен винаги върви пропорционално и ръка за ръка с развитието на духовната страна на Човека. Докато изучаваме различни книги, ние понякога се заблуждаваме да мислим, че чрез тях сме били духовно подпомогнати; но ако анализираме ефекта от изучаването на книги върху себе си ще открием, че в най-добрия случай този, който извлича полза от такова учене е нашият интелект, но не и вътрешният ни дух. Тази неспособност на книгите да стимулират духовното ни развитие е причината, поради която въпреки че почти всеки един от нас може да говори по най-удивителен начин върху духовните въпроси, когато дойде моментът

12

да действаме и да живеем един действително духовен живот, ние откриваме себе си толкова ужасно неспособни за това. За да се събуди този дух, импулсът трябва да дойде от друга душа.

Човекът от когото идва такъв импулс се нарича Гуру или учител; а онзи на чиято душа той бива предаден се нарича Шишя или ученик. За да бъде изпратен такъв импулс, душата от която той идва на първо място трябва да притежава силата да го предаде на друг; а на второ място, душата към която той е изпратен, трябва да бъде способна да го приеме. Семето трябва да бъде живо, а почвата трябва да е добре разорана и готова; и когато тези две условия бъдат изпълнени, започва едно чудно развитие на истинската религия. “Истинският проповедник на религията трябва да притежава удивителни способности и умен трябва да е неговият слушател”, а когато те и двамата са наистина чудни и изключителни, тогава ще последва едно блестящо духовно развитие, но не и в противен случай. Истинските учители са само такива и само такива са истинските ученици, истинските търсещи. Всички останали само си играят с духовността. При тях се е разпалило само малко любопитство, единствено интелектуалното им търсене е било събудено, но те просто седят на най-външния край на хоризонта на религията. Без съмнение дори в това има някаква стойност, тъй като с течение на времето то може да доведе до разпалването на истинска жажда за религия; и е един мистериозен закон как – веднага щом полето е готово, семето трябва да дойде; веднага щом душата започне горещо да желае да получи религия, предаващият на духовната сила трябва да се появи, за да помогне на тази душа и той действително го прави. Когато силата която привлича светлината на религията в получаващата душа стане силна и ясна, силата която отговаря на това привличане и изпраща светлина в нея пристига по естествен начин.

Има разбира се, някои големи опасности по пътя. Съществува например опасността, приемащата душа да сбърка своите моментни чувства за истински религиозен копнеж. Ние можем да изучим това в себе си. Много често в нашия живот, някой когото сме обичали, умира; ние получаваме удар; чувстваме, че светът се изплъзва между пръстите ни, че искаме нещо по-сигурно и по-възвишено и че трябва да станем религиозни. За няколко дни вълната на това чувство е отминала и ние сме оставени изхвърлени на същия бряг, на който сме били и преди това. Ние всички често вземаме импулсите за истинската жажда за религия; но докато тези моментни чувства са бъркани по такъв начин, това непрестанно, истинско жадуване на душата за религия няма да дойде и ние няма да намерим човека, който наистина ще предаде духовността в нашата душа. Затова когато се изкушаваме да се оплакваме, че нашето търсене на истината, която желаем толкова много се оказва напразно, вместо да го правим, първото ни задължение трябва да бъде да погледнем в своите собствени души и да видим дали тази жажда на сърцето е

13

истинска. Тогава в болшинството от случаите можем да видим, че ние не сме били способни да получим истината и че в нас е нямало истинска жажда за духовност.

Има и още по големи опасности по отношение на “предавателя” или Гуру. Има много хора, които въпреки че са потопени в невежество, поради своята гордост си въобразяват, че знаят всичко и не само че не спират дотук, но предлагат да вземат други на раменете си; и така слепецът води слепец и накрая и двамата падат в ямата.

“Глупците живеят в тъмнина, мъдрите – в своята собствена самонадеяност, а надутите с празно познание обикалят в кръг, залитайки насам-натам, като слепци водени от слепец.” (Катха Упанишад). Светът е пълен с такива хора. Всеки иска да бъде учител, всеки просяк иска да направи дарение от един милион долара! Точно както такива просяци са нелепи и смешни, такива са и тези учители.

Пета глава

Качествата на ученика и на учителя

Как в такъв случай да познаем един учител? Слънцето не се нуждае от факла, която да го освети, нито има нужда ние да палим свещ, за да го видим. Когато слънцето изгрее, ние инстинктивно осъзнаваме факта и когато един учител дойде, за да ни помогне, душата ни инстинктивно знае, че истината вече е започнала да свети върху нея. Истината е доказателство сама за себе си и не изисква някакво друго свидетелство, което да докаже нейната истинност - тя е самоосветляваща се. Тя прониква в най-съкровените кътчета на нашата природа и в нейно присъствие цялата вселена се изправя на крака и казва: “Това е истина.” Учителите чиято мъдрост и истина сияят като светлината на слънцето са най-великите, които светът някога е познал и са почитани като Бог от по-голямата част от човечеството. Но ние можем да получим помощ и от онези, които са по-малки в сравнение с тях; само че ние не притежаваме достатъчно интуиция, за да преценим правилно човека, от когото получаваме ръководство и напътствия; затова трябва да има определени критерии и условия, които учителят трябва да изпълнява, както и ученикът.

Условията за този който е учен, са чистота, истинска жажда за познание и постоянство. Нито една нечиста душа не може да бъде истински религиозна. Чистотата на мисълта, речта и действията е

14

абсолютно необходима за всеки, за да бъде той религиозен. Що се отнася до жаждата за познание, стар закон е, че всички ние получаваме онова, от което се нуждаем. Никой от нас не може да получи нещо друго освен онова, върху което съсредоточи сърцето си. Да жадуваш истински за религия и да се задушаваш без нея е наистина много трудно нещо – това изобщо не е толкова лесно, колкото обикновено си представяме. Слушането на религиозни беседи и четенето на религиозни книги все още не е доказателство за истинската нужда, чувствана в сърцето; трябва да има непрестанна борба, постоянен стремеж, една неотслабваща схватка с нашата низша природа, докато наистина бъде една почувствана по-висша потребност и не бъде постигната победа. Това не е въпрос на един или два дни, на години или на един живот; борбата може да трябва да продължи стотици животи. Понякога успехът може да дойде незабавно, но ние трябва да сме готови да чакаме търпеливо дори когато това изглежда безкрайно дълго време. Ученикът който започва своето търсене в такъв дух на постоянство, със сигурност ще постигне успех и реализация накрая.

По отношение на учителя, ние трябва да сме сигурни, че той познава духа на писанията. Целият свят чете Библии, Веди и Корани; но всички те са само думи, синтаксис, етимология, филология – сухите кости на религията. Учителят който се занимава твърде много с думите и позволява ума му да бъде отнесен от тяхната сила, изгубва истинския дух. Единствено познаването за духа на писанията е онова, което прави един учител истински. Мрежата от думи в писанията е като необятна гора, в която човешкият ум често се изгубва и не намира изход.

“Мрежата от думи е голяма гора; тя е причина за странстването на любопитния ум.” “Различните методи на свързване на думите, различните начини на говорене на красив език, разнообразните способи за обясняване на термините в писанията са само заради спора и за удоволствие на учените, те не помагат за развитие на духовното възприятие.”

Тези които използват такива средства за да научат другите на религия желаят единствено да изтъкнат своите знания, за да ги възхвалява светът като големи учени. Ще откриете, че нито един от големите учители на света никога не се е впускал в такива разнообразни тълкувания на текстовете; те не правят опити да изопачават текстовете и не играят вечната игра за значението на думите и техните корени. И въпреки това те са учели възвишено, докато другите които не са имали нищо, на което да научат понякога са вземали една дума и са пишели книга в три тома върху нейния произход, за човека който я е употребил пръв, за това с какво той е имал навика да се храни, как е спял и така нататък.

Бхагаван Рамакришна разказваше една история за едни хора, които отишли в мангова горичка и се заели да броят листата, малките и големите клони на дърветата, да изследват техния цвят и

15

сравняват техните размери, след което подхванали учена дискусия по всяка от тези теми, които без съмнение били много интересни за тях. Но един от тях, който бил по-разумен от останалите, изобщо не го било грижа за тези неща и вместо това започнал да яде от манговите плодове. Не бил ли той най-мъдър? Затова оставете това броене на листа, клони и вземането на бележки за другите. Такъв вид работа си има своето място, но не и тук, в духовното царство. Сред тези “броячи на листа” никога не можете да срещнете духовно силен човек. Религията, най-висшата цел, най-голямата слава на човека, не изисква толкова много труд. Ако искате да бъдете бхакта, за вас изобщо не е необходимо да знаете дали Кришна е бил роден в Матхура или във Враджа, какво е правил той или пък точната дата, на която е произнесъл ученията от Гита. За вас е нужно само да чувствате жажда и копнеж по красивите уроци за дълга и любовта в Гита. Всички останали подробности за нея и нейния автор са за удоволствие на учените. Нека те имат това, което желаят. Кажете “Шанти, Шанти”1 на техните учени дискусии, а нека ние “ядем от манговите плодове”.

Второто условие необходимо за учителя е той да бъде свободен от всеки грях. Често се задава въпросът, “Защо трябва да гледаме характера и личността на учителя? Ние трябва да преценяваме само това, което той казва и да се занимаваме само с него.” Това не е правилно. Ако някой иска да ме научи на нещо от динамиката или химията, или която и да било друга физическа наука, той може да бъде всичко каквото си пожелае, защото това което изискват физическите науки е само интелектуални познания и подготовка; но в духовните науки е невъзможно, още от самото начало чак да края, да има някаква духовна светлина в душа, която е нечиста. На каква религия може да ни научи един нечист човек? Първото задължително условие за придобиването на духовната светлина за себе си или за предаването на религия на другите е чистотата на сърцето и душата. Човек не може да види Бог или да зърне какво има отвъд докато душата му не е чиста. Затова ние първо трябва да видим какъв е духовният учител, а после да чуем какво казва. Той трябва да е съвършено чист и единствено тогава идва ценността на неговите думи, защото само тогава той може да бъде истински “предавател”. Какво може да предаде той, ако в себе си не притежава духовна сила? В ума на учителя трябва да има съответната вибрация на духовността, за да може тя да бъде предадена по подходящия начин в ума на ученика. Ролята на учителя наистина е въпрос на предаване на нещо, а не просто на стимулация на вече съществуващите интелектуални и други способности в ученика. Нещо истинско и осезаемо, подобно на влияние, идва от учителя и достига до ученика. Затова учителят трябва да бъде чист.

1 Мир.

16

Третото условие е свързано с мотивите. Учителят не трябва да учи с някакъв скрит или егоистичен мотив – за пари, име или слава; неговите действия трябва да произтичат просто от любовта, от чистата любов към хората като цяло. Единственият проводник чрез който духовната сила може да бъде предадена, е любовта. Всеки егоистичен мотив, като например желанието за някакви придобивки или име, незабавно би разрушил този предаващ посредник. Бог е любов, и само онзи който е познал Бог като любов може да бъде учител на божественото и Бог за човека.

Когато видите, че във вашия учител тези условия са изцяло изпълнени, вие сте в безопасност; но ако не са, за вас е опасно да позволявате да бъдете учени от него, защото има голяма опасност, ако не успее да предаде божественост на вашето сърце, той да ви изпрати зло. Човек трябва с всички средства да се пази от тази опасност.

“Онзи който е учен в писанията, няма грехове и е неопетнен от похотта, който е най-великият познавач на Брахман” е истинският учител.

От това което беше казано, естествено следва че ние не можем да бъдем научени на любов и на това да оценяваме и асимилираме религията навсякъде и от всекиго. “Книгите в течащите потоци, проповедите в скалите, и доброто във всичко” е много добра поетическа метафора; но нищо не може да предаде на човек и едно-единствено зрънце истина, освен ако той не притежава в себе си нейните кълнове. На кого камъните и потоците изнасят проповеди? На човешката душа, лотосът на чийто вътрешен свещен храм вече трепти от живот. И светлината която спомага за красивото разтваряне на този лотос идва винаги от добър и мъдър учител. Когато сърцето се е отворило така, то става способно да приеме ученията на потоците, звездите и слънцето, на луната и на всичко, което съществува в нашата божествена вселена; но неотвореното сърце не ще види в тях нищо освен скали и потоци. Един сляп човек може да посети музей, но той няма да има никаква полза от това; неговите очи първо трябва да бъдат отворени и само тогава той ще бъде способен да научи на нещата, които музеят може да му покаже.

Този който отваря очите на търсещия в религията е учителят. Следователно с него нашето взаимоотношение е същото като това между предшественика и потомъка. Без вяра, смирение, подчинение и благоговение към духовния учител в сърцата ни, за нас не може да има никакво развитие в религията; и е значим факт, че където този вид взаимоотношение между учителя и ученика съществува, само там могат да израснат гигантски личности на духовността; докато в онези страни, които не са се погрижили да запазят този вид взаимоотношение, религиозният учител се е превърнал просто в един лектор, който очаква пет долара, докато ученикът очаква мозъкът му да бъде напълнен с думите на учителя и след като това бъде

17

направено, всеки от тях си заминава по своя път. При такива обстоятелства, духовността се превръща в една почти неизвестна величина. Няма човек, който да може да я предаде и такъв, на когото тя да бъде предадена. За такива хора религията става бизнес; те си мислят, че могат да я придобият срещу пет долара. Да даде Бог религията да можеше да бъде получена толкова лесно! Но за нещастие не може.

Религията която е най-висшето познание и най-висшата мъдрост, не може да бъде купена, нито да бъде придобита от книгите. Може да си пъхате носа във всяко кътче на света, може да изследвате Хималаите, Алпите и Кавказ, да измервате дълбочината на морското дъно и да надзъртате във всяко ъгълче на Тибет или пустинята Гоби, но няма да я откриете никъде, докато сърцето ви не бъде готово да я приеме и вашият учител не дойде. И когато този божествено отреден учител се появи, служете му с детска доверчивост и простота, разтворете свободно сърцето си за неговото въздействие и виждайте в него проявения Бог. Онези които тръгват да търсят истината в такъв дух на любов и благоговение - на тях Бог, който е Истина - разкрива най-удивителните неща за истината, добротата и красотата.

Шеста глава

Въплътените учители и Въплъщението на Бог

Навсякъде където бъде изречено Неговото име - това място става свято. Колко по-свят тогава е човекът, който произнася името Му и с какво благоговение ние трябва да доближаваме този човек от когото при нас идва духовната истина! Такива велики учители на духовността са наистина много малко на брой в този свят, но той никога не остава без тях. Те са винаги най-красивите цветя на човешкия живот – “океан от милост без никаква причина.”

“Знай, че Гуру съм Аз,” казва Шри Кришна в Бхагавата. В мига в който светът бъде напълно лишен от тях, той ще се превърне в ужасен ад и ще тръгне към своето унищожение.

По-извисени и възвишени от обикновените учители в този свят са друга група учители, Аватарите на Ишвара. Те могат да предадат духовността с едно докосване и дори само чрез желание. Най-низшите и най-деградиралите характери стават мигновено светци по тяхна команда. Те са Учителите на всички учители, най-висшите проявления на Бог в човека. Хората не могат да видят Бог освен

18

чрез тях; ние няма как да не ги боготворим; и действително, те са единствените хора, пред които ние сме длъжни да се прекланяме.

Никой човек не може действително да види Бог освен чрез тези човешки проявления. Ако се опитаме да видим Бог по друг начин, ние си сътворяваме една ужасна Негова карикатура и започваме да вярваме, че тя е не по-добра от оригинала. Има една история за един невеж човек, който бил помолен да направи изображение на Бог Шива и който след дни на тежък труд, създал изображение просто на една маймуна. Затова когато се опитаме да мислим за Бог такъв, какъвто е Той в Неговото абсолютно съвършенство, ние неизбежно стигаме до най-жалкия провал, понеже докато сме хора, не можем да имаме никакво по-висше понятие за Него освен като за човек. Ще дойде време, когато ще надраснем своята човешка природа и ще Го познаем такъв, какъвто е; но докато сме хора, трябва да Го почитаме като човек. Говорете си колкото искате, опитвайте се колкото пожелаете, но вие не можете да мислите за Бог по никакъв друг начин, освен като за човек. Можете да изнасяте велики интелектуални лекции върху Бог и върху всяко нещо под слънцето, можете да станете големи рационалисти и да доказвате колкото си искате, че всички тези описания на Аватарите на Бог като хора са глупости. Но нека за малко се върнем към здравия разум. Какво се крие зад такъв вид забележителен интелект? Нула, нищо, само много празни приказки. Следващия път когато чуете някой да изнася голяма интелектуална лекция против това обожание на Аватарите като Бог, хванете го и го попитайте каква е неговата идея за Бог, какво той разбира под “всемогъщество”, “вездесъщие” и всички други подобни термини освен образуването на думи. Той действително няма нищо в предвид с тях; той не може да формулира никаква идея като тяхно значение, която не е повлияна от неговата собствена човешка природа; в това отношение той не е по-добър отколкото човека от улицата, който не е прочел и една книга. Само че този човек от улицата мълчи и не смущава покоя на света, докато големият оратор създава смут и нещастие сред хората. В крайна сметка религията е реализация, и ние трябва да правим съвсем ясно разграничение между приказките и интуитивното преживяване. Това което преживяваме в дълбините на своите души е реализация. Но наистина нищо не е толкова необичайно, колкото здравият разум по този въпрос.

Поради нашето настоящо устройство, ние сме ограничени и принудени да виждаме Бог като човек. Ако например биволите биха искали да се покланят пред Бог, те щяха, в съгласие със своята природа, да Го виждат като огромен бивол; ако една риба би искала да боготвори Господ, тя ще трябва да си състави идея за Него като за голяма риба, докато човекът трябва да мисли за Него като за човек. И тези разнообразни концепции не се дължат на някакво активно болно въображение. Може да се каже, че човекът, биволът и рибата представляват различни съдове. Всички тези съдове отиват

19

при морето на Бог, за да бъдат напълнени с вода, всеки според своята собствена форма и вместимост; в човека водата приема формата на човек, в бивола – формата на бивол, а в рибата – формата на риба. Във всеки от тези съдове се съдържа същата вода от морето на бог. Когато хората Го виждат, те Го виждат като човек, а когато животните го правят, ако те изобщо имат някаква идея за Бог, те трябва да Го виждат като животно, всяко според своя собствен идеал. Затова ние не можем да избегнем да виждаме Бог като човек и следователно, ние сме принудени да Го боготворим като човек. Няма друг начин.

Два вида хора не почитат Бог като човек – човешкото животно, което няма религия и Парамахамсата, който се е издигнал отвъд слабостите на човечеството и е надраснал ограниченията на своята собствена природа. За него цялата природа е станала неговия собствен Аз. Единствено той може да почита Бог такъв, какъвто Той е. Тук също, както във всички други случаи, двете противоположности се срещат. Крайното невежество е противоположно на познанието – и нито едно от тях не извършва тези актове на поклонение. Човешкото животно не го прави поради своето невежество, а Дживанмуктите (свободните души) – защото са реализирали Бог в самите себе си. Намирайки се някъде между тези два полюса на битието, ако някой ви каже, че не почита Бог като човек, внимателно се погрижете за него; той е безотговорен човек, който говори празни приказки, за да не кажа и по-лоша дума; и неговата религия е за нездрави и празни мозъци.

Бог разбира човешките недостатъци и става човек, за да прави добро на хората:

“Винаги когато добродетелта намалее и порочността надделее, Аз проявявам Себе си. За да установя доброто и за да унищожа злото, за да спася добрите, аз идвам от юга (век) на юга1.”

“Глупците осмиват Мен, който съм приел човешка форма, без да знаят Моята истинска природа на Господ на вселената.” Това провъзгласява Шри Кришна за Въплъщението в Гита. “Когато дойде голяма приливна вълна,” казва Бхагаван Шри Рамакришна, “всички малки поточета и дупки се напълват догоре с вода без някакво съзнателно усилие от тяхна страна; по същия начин когато дойде едно Въплъщение, една огромна приливна вълна от духовност се разбива върху света и хората почти усещат духовността да изпълва въздуха.”

Седма глава

1 Бхагавад Гита

20

Мантрата: ОМ: Дума и мъдрост

Но сега ние не разглеждаме тези Махапуруши, великите Въплъщения, а само Сиддха-Гуру – учителите, които са постигнали целта; те, като правило, трябва да предадат зародишите на духовна мъдрост на ученика чрез средството на думата или Мантрата, върху която трябва да се медитира. Какво представляват тези Мантри? Според индуистката философия, за проявлението на всяко нещо във вселената са необходими две условия – име и форма (Нама-Рупа). В човешкия микрокосмос не може да има нито една вълна на умственото вещество (Читтавритти), необусловена от името и формата. Ако е вярно, че природата е създадена на един и същи план на построение, то това обуславяне чрез името и формата трябва да е също плана на построението на целия космос.

“Както чрез познанието на една буца глина всички неща (направени) от глина биват познати”, така и познанието за микрокосмоса трябва да води до познанието за макрокосмоса. И така, формата е външната черупка, на която името или идеята е същността или ядрото. Тялото е формата, умът или Антахкарана (вътрешният орган) е името, а звуковите символи са универсално асоциирани с Нама (името) във всички същества, които притежават способността на речта. В индивидуалния човек мисловните вълни възникващи в ограничения Махат2 или Читта3 трябва да се проявят първо като думи и чак след това като по-конкретни форми.

Брахма, Хиранягарбха или космическият Махат се е проявил във вселената първо като име, а после като форма, т.е. като вселената. Цялата тази изразена и осезаема вселена е формата, зад която стои вечната неизразима Сфота - проявителят, Логосът или Словото. Тази вечна Сфота - същностният вечен материал за всички идеи и имена - е силата чрез която Господ създава вселената и дори повече, първоначално Бог става обусловен като Сфотата и после сам еволюира от Себе си като още по-конкретната и осезаема вселена. Тази Сфота притежава само една дума като свой единствен символ и тя е (санскритското) Ом. И тъй като няма никакъв възможен начин, по който да разделим думата от идеята – този Ом и вечната Сфота са неразделни; следователно може да се каже, че от тази най-свята измежду всички святи думи - майката на всички

2 Махат – Космическият Разум; според индуистката философия Махат еволюира или произлиза от Брахман (Абсолюта), а от Махат еволюира и се проявява цялата вселена с нейните живи същества, както и индивидуалният ум при човека. Оттук и индивидуалният Махат означава индивидуалния ум.3 Умственото вещество или субстанция, в която действат разнообразните фактори или проявления на ума (Махат) като Буддхи - интелектът или реактивната способност на ума, която взема решения, Ахамкара - егото или чувството за индивидуалния аз, Манас - умът, който представя получените външни (или вътрешни възприятия), на следващите фактори на аза и интелекта.

21

имена и форми, вечният Ом - е била сътворена цялата вселена. Но може да се каже също – въпреки че думата и мисълта са неразделни – както могат да съществуват различни думи-символи за една и съща мисъл, така не е задължително думата Ом да бъде единственият истински представител на идеята, от която вселената се е проявила. На това възражение ние отговаряме, че Ом е единственият символ, който покрива цялата равнина (на човешката реч) и затова няма друг такъв като него. Сфотата е материалът на всички думи и все пак тя не е никоя определена дума в нейното напълно формирано състояние. С други думи, ако всички особености които отличават една дума от друга бъдат премахнати, тогава това което ще остане, е Сфотата; затова тя е наречена Нада-Брахма или Звуковият Брахман.

Тъй като всеки звуков символ който има за цел да изрази неизразимата Сфота, би я конкретизирал в такава степен, че тя не би останала повече Сфота, то тогава най-истинският неин символ би бил този, който я конкретизира най-малко и същевременно изразява нейната природа най-точно; и това е Ом и само Ом; защото тези три букви А, У, М – произнасяни в комбинация като Ом – могат да бъдат идеално обобщени в символа на всички възможни звуци. Звукът А е най-малко обособеният от всички звуци, затова Кришна казва в Гита: “Аз съм ‘А’ сред буквите”. От друга страна, всички членоразделни звуци се образуват в устата като се започне от корена на езика и се завърши с устните; звукът идващ от гърлото е “А”, а “М” е последният звук, който устните създават. Ако се произнася правилно, Ом представлява цялостното явление за звукообразуването и никоя друга дума не може да направи това; затова този е най-подходящият символ за Сфотата, която е действителният смисъл на Ом. И тъй като символът никога не може да бъде разделен от това, което означава, Ом и Сфотата са едно. И понеже Сфотата е фината страна на проявената вселена, която е по-близо до Бог, тя представлява първото проявление на божествената мъдрост и затова Ом е действителен символ на Бог. От друга страна, точно както “Единият единствен”, Брахман, Акханда Сатчитананда или неразграниченото Битие-Съзнание-Блаженство може да бъде проумяно от несъвършените човешки души само от определени гледни точки и ако бъде асоциирано с определени качества, така и за тази вселена, Неговото тяло, трябва да се мисли от позицията на ума на мислещия.

Тази насока на ума на поклонника е ръководена от неговите преобладаващи елементи или Таттви. Резултатът от това е, че един и същи Бог ще бъде виждан в различни проявления като притежател на различни доминиращи качества и същата вселена ще изглежда като пълна с многообразни форми. Точно както в случая на най-малко диференцирания и най-универсалния символ Ом, мисълта и звуковият символ са неразривно свързани един с друг, този същият закон за неразривната връзка важи и за множеството диференцирани гледни

22

точки за Бог във вселената: следователно всяка една от тях трябва да има определен звуков символ, който да я изразява. Тези звукови символи са еволюирали и произлезли от най-дълбоките духовни възприятия на мъдреците и изразяват - толкова близо колкото е възможно - определената гледна точка за Бог и вселената, зад която стоят. И понеже Ом символизира Акханда или недиференцирания Брахман, другите изразяват Кханда или диференцираните гледни точки за същото това Същество; и всички те са в помощ на божествената медитация и постигането на истинско познание.

Осма глава

Боготворенето на изображения и заместители

Следващите теми които трябва да бъдат разгледани, са боготворенето на повече или по-малко задоволителните заместители на Бог, или Пратика, и поклонението пред изображения, или Пратима. Какво представлява почитането на Бог чрез такъв заместител или Пратика? Това е “Свързването на ума с това, което не е Брахман, като то бъде вземано за Брахман” – казва Бхагаван Рамануджа. “Почитането на ума като Брахман е вътрешно; а това на Акаша като Брахман е по отношение на Девите”, казва Шанкара. Умът е вътрешна Пратика, а Акаша – външна, и двете трябва да бъдат почитани като заместители на Бог. Той продължава, “По същия начин във всички подобни на следните пасажи, ‘Слънцето е Брахман, такава е повелята’, ‘Този който почита името като Брахман’ – възниква съмнението за поклонението пред Пратика.” Думата Пратика означава “отиване към”; и поклонението пред Пратика означава почитането на нещо, което е заместител, или на нещо което - в едно или друго отношение - все повече и повече прилича на Брахман, но не е Брахман. Заедно с тези видове Пратика споменавани в Шрути, има и много други, които могат да бъдат открити в Пураните или Тантрите. В този вид поклонение могат да бъдат включени всички разнообразни видове поклонения пред Питрите1 и Девите.

Но да се върнем към Бхакти –само боготворенето на Ишвара и единствено на Него, е Бхакти; почитането на каквото и да е друго – Девите, Питрите или на всяко друго същество – не може да бъде Бхакти. Разнообразните видове поклонение на различните Деви трябва всички да бъдат причислявани към ритуалистичната Карма, което дава на поклонника само един частичен резултат във формата 1 Предците.

23

на някакво небесно удоволствие, но нито може да породи Бхакти, нито пък да доведе до Мукти. Затова трябва внимателно да помним следното нещо. Ако – както може да се получи в някои случаи – висшият философски идеал или върховният Брахман бъде завлечен надолу от поклонението пред Пратика до нивото на този заместител и стане така, че той самият започне да бъде приеман като Атман или като неговия Антарямин2 от поклонника, този поклонник остава напълно заблуден, тъй като нито една Пратика не може в действителност да бъде Атман или Душата на поклонника.

Но там където самият Брахман е обект на поклонението, а Пратиката представлява единствено Негов заместител и внушение за Него, или с други думи, където чрез тази Пратика е почитан вездесъщия Брахман – а самата Пратика бъде идеализирана като Първопричината на всичко или Брахман – такова поклонение е положително и благотворно; дори повече, то е абсолютно необходимо за всички хора, докато всеки от тях не е излязъл отвъд първичното или подготвителното ниво на ума по отношение на поклонението. Следователно, когато някакви богове или други същества бъдат почитани във и заради самите тях, такова поклонение е ритуалистична Карма; и като Видя (наука) то ни дава единствено плода, който принадлежи на тази определена Видя; но когато на Девите или които и да било други същества се гледа като на Брахман и те боготворени с тази идея, резултатът който бива постигнат е същия, като при боготворенето на Ишвара. Това обяснява как в много случаи в Шрутите и Смритите3 един бог, мъдрец или някакво друго необикновено същество бива издигнато и идеализирано в Брахман и как след това то бива боготворено. Адвайтинът казва: “Не е ли всичко Брахман, ако името и формата бъдат премахнати от него?” “Не е ли Той, Господ, най-вътрешният Аз на всяко същество?” – казва вишищадвайтинът4. “Самият Брахман е този, който удостоява дори с плодовете от богослужението на Адитите5, защото Той е Владетелят на всичко.” В своята Брахма-Сутра-Бхашя Шанкара казва: “Ето по този начин Брахман става обект на богослужението, защото той, като Брахман, е полаган върху различните Пратика, точно както Вишну и др. са полагани върху изображенията.”

Същите идеи могат да бъдат приложени и спрямо почитането на Пратима (изображения); или с други думи, ако изображението символизира някой бог или светец, неговото почитане не е резултат от Бхакти и не води до освобождение; но ако то е символ на единия 2 Вътрешният водач.3 Смрити – произведения допълващи Ведите, а именно Пураните, Бхагавад Гита и Махабхарата.4 Поддръжникът на теорията на Вишищадвайта или недуализма с качества, според която Брахман притежава определени атрибути.5 Адитя – син на Адити; Адити – букв. свободен, непривързан; безкрай, космос небеса; богиня на небесната твърд. Наричат я още Дева-матри – Майка на боговете, а също и Крепителка на небето, Закрилница на земята.

24

Бог, поклонението пред него ще донесе и Бхакти, и Мукти. От основните религии по света ние виждаме ведантизма, будизма и определени форми от християнството да използват свободно изображения; само две религии, ислямът и протестантството отказват такава помощ. И все пак мохамеданите почти изцяло заместват изображенията с гробовете на своите светци и мъченици; а протестантите, в тяхното отхвърляне на конкретните средства в религията, с всяка изминала година са се отдалечавали все повече и повече от духовността, докато в настоящето почти не е останала никаква разлика между напредналите протестанти и последователите на Аугусте Комте6 или агностиците, които проповядват единствено етиката. От друга страна, в християнството и исляма всичко, което съществува под формата на поклонение пред изображения спада към онази категория, в която Пратика или Пратима биват почитани сами по себе си, но не и като помощници за “виждането” на Бог; затова в най-добрия случай то има характер само на ритуалистична Карма и не може да породи нито Бхакти, нито Мукти. В тази форма на поклонението пред изображения предаността на душата е насочена към други обекти, а не към Ишвара, и следователно такова използване на образи, гробове, храмове или гробници, е всъщност идолопоклонничество; само по себе си то не е нито лошо, нито грешно – то е един ритуал – една Карма, и поклонниците трябва и ще получат плодовете от нея.

Девета глава

Избраният идеал

Сега ще разгледаме това, което известното като Ища-Нища. Онзи който се стреми да бъде Бхакта трябва да знае, че “многобройните мнения са многобройни пътища”. Той трябва да знае, че всички секти и религии са различни проявления на един и същи Бог. “Наричат Те с толкова много имена; чрез различни имена Те ‘разделят’, и все пак във всяко едно от тях може да бъде открито Твоето всемогъщество... Чрез всички тях Ти достигаш поклонника и

6 Аугусте Комте – френски философ от първата половина на 19в. Един от основоположниците на социологията и позитивизма. Той въвежда термина “алтруизъм.”

25

за това няма някакво определено време, ако душата изпитва силна любов към Теб. Ти си толкова леснодостъпен; бедата е моя, че не мога да Те обичам.” И не само това, бхактата трябва са се погрижи да не мрази никого, нито да критикува онези сияйни синове на светлината, които са основатели на различните вярвания; той дори не трябва да слуша за тях да се говори лошо. Малцина са наистина онези, които притежават едновременно широта на възгледите, съчувствие и способност да ценят високо всеки, както и дълбока любов. Като правило ние откриваме че сектите, които са либерални и широки в разбиранията си, губят дълбочината на религиозното си чувство и в техните ръце религията има тенденцията да дегенерира в един политико-социален клубен живот. От друга страна можем да видим, че крайно тесногръдите поддръжници на други вярвания, докато изразяват достойна за похвала любов към собствените си идеали, са спечелили всяка частица от нея чрез омраза към всички, които нямат точно съвсем същите възгледи като техните. Да даде Бог този свят да бъде пълен с хора, които притежават толкова дълбока любов, колкото широк е мирогледът и съчувствието им към всички! Но те се срещат много, много рядко. И все пак ние знаем, че е практично да бъдат образовани колкото се може повече хора в идеала на чудното преливане на широтата и дълбочината на любовта; и начинът да се направи това е чрез метода на Ища-Нища1 “или неотклонната отдаденост към избрания идеал”. Всяка отделна форма на всяка религия представлява само своя собствен идеал, но вечната ведическа религия отваря пред човечеството безброй много врати, които дават на човек достъп до вътрешния храм на божествеността; тази религия предлага на хората безкрайна армия от идеали, във всеки от които се крие проявлението на Вечния. С най-любящата загриженост Веданта открива на търсещите мъже и жени безбройни пътища, проправени през твърдите скали на реалностите в човешкия живот от нейните славни синове или човешки проявления на Бог в миналото и настоящето, и стои с разтворени обятия готова да приветства и да отведе всеки – дори и тези, които ще дойдат в бъдеще – в Дома на Истината и Океана на Блаженството, където човешката душа, освободена от мрежата на Майа, може да се пресели в съвършена свобода и с вечна радост.

Следователно Бхакти Йога ни налага своята безапелационна повеля да не мразим и да не отричаме нито един от многобройните пътища, които водят към спасението. И все пак младото растение трябва да се огради, за да бъде предпазено, докато не се е превърнало в дърво. Нежното растение на духовността ще умре, ако бъде изложено твърде рано на въздействието от постоянната промяна на идеите и идеалите. Мнозина могат да бъдат видени да подхранват своето празно любопитство в името на така наречения религиозен либерализъм, с непрекъснатото редуване на различни идеали. При тях чуването на нови неща се развива в един вид болест, в някакъв 1 Ища – Избраното Божество или духовния идеал на човек.

26

тип религиозна алкохолна мания. Тези хора искат да чуват нови неща с цел да получат една временна нервна възбуда и когато едно подобно вълнуващо въздействие вече е дало своя ефект върху тях, те са вече готови за следващото. За тези хора религията е един вид интелектуално приемане на опиум, и с това всичко се свършва. “Има и друг тип хора,” казва Бхагаван Рамакришна, “които са като перлената мида от приказката. Перлената мида оставя своето легло на дъното на морето и излиза на повърхността, за да улови капките от дъжда, завалял когато звездата Свати е в зенита си. Тя се носи по повърхността на морето с широко отворена черупка, докато не успее да улови една капка от дъждовната вода, а след това се гмурва дълбоко и достига леглото си, където остава да лежи докато не образува красива перла от тази дъждовна капка.”

Това действително е най-поетичният и силен начин, по който теорията за Ища-Нища някога е била излагана. Тази Ека-Нища или верността на един-единствен идеал е абсолютно необходима за начинаещия в практиката на религиозната отдаденост. Той трябва да казва заедно с Хануман2 от Рамаяна: “Въпреки че знам, че Господ на Шри и този на Джанаки са проявления на едно и също Върховно Божество, все пак Рама с лотосовите очи е всичко за мен.” Или както е било казано от мъдреца Тулсидас: “Радвай се на всичко, стой с всички, приемай всяко име (на Бог), казвай ‘да’, ‘да’, но стой твърдо на своето място.” По-късно, ако търсещият поклонник е искрен, от това малко семенце ще израсне един гигант, подобно на индийското баняново дърво; то ще пуска клон след клон и корен след корен на всички страни, докато не покрие цялото поле на религията. Така истинският поклонник ще осъзнае как Онзи, който досега е бил неговият собствен идеал в живота, всъщност е боготворен чрез всички други идеали и всички секти, чрез всяко едно име и всички форми.

Десета глава

Методът и средствата

В коментара на Бхагаван Рамануджа върху Веданта сутрите можем да прочетем следното по отношение на методите и средствата на Бхакти Йога: “Достигането на Това става чрез разграничение, контролиране на страстите, практика, извършване на жертвоприношения, чистота и потискане на прекомерната радост.” Според Рамануджа, разграничението освен всичко останало е и

2 Митичната маймуна-поклонник на Шри Рама, който и до днес се почита като божество, като символ на отношението на отдаденост и преданост към Бог.

27

разграничаването на чистата от нечистата храна. Според него храната става нечиста поради три причини: 1) поради естеството на самата храна, както в случая на чесъна и др.; 2) ако тя идва от лоши и отвратителни хора; и 3) поради физически нечистоти като замърсяване, косъм и др. Шрутите казват: “Когато храната е чиста, елементът на Саттва бива пречистен, а паметта става силна”; Рамануджа цитира от Чхандогя Упанишад.

Въпросът за храната винаги е бил жизненоважен въпрос за бхактите. Като оставим настрана крайностите, до които са стигнали някои от сектите на Бхакти, в основата на този въпрос за храната лежи голяма истина. Трябва да си спомним, че според философията на Самкхя, Саттва, Раджас и Тамас - които в състояние на хомогенно единство представляват Пракрити, а в хетерогенното си състояние, когато покоят им е нарушен, образуват вселената – са едновременно и субстанцията и качествата на Пракрити. Като такива те са материалите, от които е било създадено всяко човешко тяло, а преобладаването на материала на Саттва е това, което е абсолютно необходимо за духовното развитие. Материалите които ние получаваме чрез храната си в своята телесна структура играят голяма роля за предопределянето на нашето умствено устройство; затова трябва да обръщаме голямо внимание на храната която ядем. От друга страна обаче, по този въпрос, както и по много други, за фанатизма в който често изпадат последователите (на тези доктрини), не трябва да бъдат обвинявани техните учители.

Но това разграничение относно храната, в крайна сметка, е само от второстепенно значение. Същият откъс цитиран по-горе е обяснен от Шанкара в неговата Бхашя върху Упанишадите по съвсем различен начин, като в този коментар е придадено напълно различно значение за думата Ахара, която обикновено се превежда като храна. Според него “Ахара е онова, което се събира. Познанието за усещанията като звука и другите бива събирано вътре за радост на радващия се (Аза); пречистването на Ахара означава пречистването на познанието, което се натрупва чрез възприятията на сетивата. Думата ‘пречистване-на-Ахара’ означава придобиване на познание за възприятията, недокоснато от дефектите на привързаността, отблъскването и заблудата; Следователно, щом това познание или Ахара бъде пречистено, Саттва материалът на този който го притежава или вътрешният орган ще бъде пречистен и ще последва непрекъснат спомен за Безкрайния, чиято истинска природа е известна от писанията.”

Тези две обяснения са привидно противоречиви и все пак и двете са верни и необходими. Манипулирането и контролирането на онова, което може да бъде наречено фино тяло, или по-точно психическото състояние, е без съмнение по-висше от контролирането на грубото тяло или плътта. Но контролът върху грубото е абсолютно необходим, за да можем да достигнем до контрола на финото. Начинаещият следователно, трябва да отделя специално

28

внимание на правилата за храненето, както те са достигнали до нас от времето на авторитетните учители; но екстравагантният, безсмислен фанатизъм, който е ограничил религията само до кухнята - както може да се види при много от нашите секти – и не е оставил никаква надежда благородната истина на тази религия някога да излезе на дневната светлина на духовността, е чисто и просто една чудата форма на материализма. Това не е нито Джнана, нито Бхакти, нито Карма; това е определен вид лудост и тези които се придържат към него по-скоро биха отишли в лудницата, отколкото в Брахмалока (рая). Затова виждаме, че разграничението относно храната е необходимо за достигането на това по-висше състояние, което не може да бъде лесно придобито по друг начин.

Контролирането на страстите е следващото нещо, на което трябва да се обърне внимание. Да бъдат възпирани Индриите (центровете на отделните сетивни органи в мозъка) от излизане навън към обектите на сетивата, да бъдат контролирани и подчинявани на властта на волята, е най-централната добродетел на религиозната култура. След това идва практикуването на въздържанието и себеотричането. Всички необятни възможности на божествената реализация в душата не могат да бъдат реализирани без борба и без такава практика от страна на търсещия поклонник. “Умът трябва винаги да мисли за Бог.” Отначало е много трудно умът да бъде принуден да мисли за Бог винаги, но с всяко ново усилие нашата сила да го правим нараства. “С практика, О сине на Кунти, и чрез непривързаност това бива постигнато”, казва Шри Кришна в Гита. А що се отнася до извършването на жертвоприношения, под това се разбира, че петте големи жертвоприношения (за боговете, мъдреците, душите на предците, гостите и всички живи същества - Панчамахаяджна) трябва да бъдат изпълнявани както обикновено.

Чистотата е най-първостепенната и здрава основа, върху която почива цялата постройка на Бхакти. Чистоплътността на физическото тяло и разграничението относно храната са лесни, но без вътрешната чистота и непорочност, те нямат абсолютно никаква стойност. В групата от качества които водят до чистота, както са изброени от Рамануджа, това са Сатя, истинност; Арджава, искреност; Дайа, правенето на добро на другите без нищо в замяна; Ахимса, ненараняването на другите. Този дълг за ненараняването е, така да се каже, задължителен за нас по отношение на всички същества. Той не се състои, както си мислят някои, само в ненасилието срещу хората и жестокостта към по-низшите същества; нито, както смятат други, той означава закрилянето на котки и кучета или храненето на мравките със захар и в същото време свободата да се нараняват събратята-хора по всякакви ужасни начини! Забележителен факт е, че всяка добра идея в този свят може да бъде доведена до отвратителна крайност. Една добра практика доведена до крайност и в същото време съгласувана с

29

буквата на закона, се превръща в позитивно зло. Вонящите монаси от някои религиозни секти, които не се къпят, за да не би паразитите по телата им да бъдат убити, никога не помислят за дискомфорта и болестите, които носят на своите събратя-хора. Те обаче, не принадлежат на религията на Ведите!

Проверката за Ахимса е отсъствието на завист. Всеки човек може да направи добро дело спонтанно, под натиска някакво суеверие или свещеническа хитрост; но човекът който истински обича човечеството е този, който не завижда на никого. Лесно можем да видим как всички така наречени велики хора на света започват да си завиждат един на друг заради малкото име, заради дребната слава и заради няколко зрънца злато. Докато тази завист съществува в сърцето, човек е много далеч от съвършенството в Ахимса. Кравата не яде месо, нито пък овцата. Нима те са велики йогини, велики Ахимсаци? Всеки глупак може да се въздържи от яденето на това или онова; това със сигурност не го отличава много повече от тревопасните животни. Човек който безмилостно би мамил вдовиците и сираците и би извършвал най-долните постъпки за пари е по-лош и от звяра дори и да се храни само с трева. Човекът чието сърце никога не ражда ни една мисъл, с която да навреди някого, който ликува дори когато най-големият му враг преуспява, този човек е истинският бхакта, истинският йогин, той е Гуру на всички, дори да живее всеки ден от живота си от свинско месо. Затова ние винаги трябва да помним, че външните практики имат стойност единствено за развитието на вътрешната ни чистота. Когато точното спазване на външните съблюдения не може да бъде практикувано, е по-добре да запазим вътрешната си чистота. Но тежко и горко на онзи човек и онази нация, които забравят истинската, вътрешна духовна същност на религията, които механично се вкопчат в смъртоносна прегръдка с всички външни форми и никога не ги пуснат да си заминат. Формите имат стойност само дотолкова, доколкото са изражения на вътрешния живот. Ако престанат да изразяват живот – стъпчете ги безмилостно.

Следващото средство за постигане на Бхакти Йога е силата, Анавасада. “Този Атман не може да достигнат от слабия, казва Шрути. Тук се има в предвид и физическата, и умствената слабост. “Силните и решителните” са единствените способни ученици. Какво могат да направят слабите, немощни и грохнали хора? Те ще се разпаднат на парчета, когато мистериозните сили на тялото и ума се пробудят дори съвсем слабо чрез практиката на която и да било от различните видове Йога. “Младите, здравите и силните” са тези, които могат да пожънат успех. Затова физическата сила е абсолютно необходима. Единствено силното тяло може да понесе шока от реакцията, която произтича от опита за контрол върху органите. Този който иска да стане бхакта, трябва да бъде силен, трябва да бъде здрав. Когато крайно слаби хора се опитват да вървят по пътя на който и да било вид Йога, е много вероятно те да се разболеят

30

от някакъв нелечим вид лудост или да отслабят умовете си. Доброволното отслабване на тялото наистина не се препоръчва за достигане на духовното просветление.

Умствено слабите хора също не могат да успеят в достигането на Атман. Човекът който се стреми да бъде бхакта, трябва да бъде бодър. В западния свят разбирането за религиозен човек е, че той никога не се усмихва, че един тъмен облак винаги трябва да виси на лицето му, което пък трябва да е силно издължено, а челюстите – почти деформирани. Хората с измършавели тела и изпити лица са подходящи за пациенти на лекарите, те не са йогини. Бодрият ум е този, който е постоянен и упорит. Силният ум е този, който прокарва своя път през хиляди трудности. А най-трудната от всички задачи – разрязването на мрежата на Майа, е работа запазена само за онези, които притежават гигантска воля.

Освен всичко друго, прекомерната радост трябва да бъде избягвана (Ануддхарша). Крайната радост ни прави неспособни за сериозен размисъл. Тя също така пилее енергиите на ума ни напразно. Колкото по-силна е волята, толкова по-малко тя се поддава на властта на емоциите. Прекалената веселост е напълно нежелателна, както и твърде голямата сериозност, и всяка религиозна реализация е възможна единствено когато умът е в едно стабилно и устойчиво състояние на хармонично равновесие.

По този начин човек може да започне да се учи да обича Бог.

Пара-Бхакти или върховната отдаденост на Бог

Първа глава

Подготвителната себеотреченост

Вече свършихме с разглеждането на онова, което може да бъде наречено подготвителен етап на Бхакти и навлизаме в изучаването на Пара-Бхакти или върховната отдаденост. Сега ще говорим за подготовката за практиката на Пара-Бхакти. Всички тези приготовления имат за цел единствено пречистването на душата. Повтарянето на имена, ритуалите, формите и символите – всички те се изпълняват за пречистване на душата. Средството от най-първостепенно значение за това пречистване обаче, без което никой не може да навлезе в сферите на върховната отдаденост на Бог (Пара-Бхакти) е себеотречеността. Това плаши мнозина; и въпреки това, без него не може да има никакво духовно развитие. Във всички видове Йога тази себеотреченост е необходима. Това е

31

крайпътният камък и истинското сърце на цялата духовна култура: себеотречеността. Религията е това: себеотречеността.

Когато човешката душа се отдръпне от нещата на света и се опита да навлезе в вътре в себе си, когато човекът – духът, който по някакъв начин се е конкретизирал и материализирал тук – разбере, че по този начин ще бъде разрушен и сведен само до материя, когато той извърне лице от материята - тогава започва себеотречеността, тогава започва истинското духовно израстване. Отречеността на Карма-йогина е под формата на отказването от всички плодове от неговите действия; той не е привързан към резултатите от своя труд; него не го е грижа за никаква отплата тук или в следващия живот. Раджа-йогинът знае, че цялата природа съществува за да може душата да придобие познание и че резултатът от всички преживявания на душата е за да може тя да осъзнае своето вечно различие от природата. Човешката душа трябва да разбере и реализира, че във вечността тя винаги е била дух, а не материя, и че това свързване с материята е, и може да бъде само временно. Раджа-йогинът научава урока на отречеността чрез своя собствен опит в природата. Джнана-йогинът трябва да премине през най-суровата себеотреченост от всички, тъй като още от самото начало той трябва да осъзнае, че цялата природа изглеждаща материална и веществена, е само една илюзия. Той трябва да разбере, че всичко което е някакъв вид проявление на сила в природата, принадлежи на душата, а не на природата. Трябва да узнае отначало, че цялото познание и целия опит са в душата, а не в природата; трябва веднага и по силата на чистото рационално убеждение да се откъсне от оковите на природата, позволявайки на природата и на всичко, което й принадлежи да си отиде, пускайки всичко това да си замине и се опитвайки да остане сам!

От всички видове себеотреченост, най-естествената е тази на Бхакти-йогина. Тук няма насилване, няма нищо от което да се отказваме, нищо което да “откъсваме” от себе си и с което насилствено трябва да се разделим. Отречеността на бхактата е лека, гладка, плавна и естествена като нещата около нас. Един мъж започва да обича една жена; след известно време той се влюбва в друга и оставя първата. Тя отпада от ума му леко, гладко и без чувството за някаква липса. Една жена обича мъж; после започва да обича друг и първият изчезва от ума й съвсем естествено. Човек обича своя собствен град, после започва да обича страната си и силната любов към малкия град изчезва естествено и леко. После той се научава да обича целия свят; неговата любов към страната му, неговият силен, фанатичен патриотизъм отпадат без той да бъде наранен, без проявлението на никакво насилие. Един човек без култура обича много силно удоволствията на сетивата; но щом стане културен, той започва да обича интелектуалните удоволствия, а сетивните му удоволствия стават все по-малко и по-малко. Нито един човек не може да се наслаждава на храната си толкова силно и

32

с такова удоволствие както едно куче или един вълк, но едно куче никога не може да изпита удоволствията, които човек чувства от интелектуалните изживявания. Първоначално удоволствието се асоциира с най-низшите сетива; но веднага щом едно животно достигне до по-висше ниво на развитие, по-низшия вид удоволствия става по-малко активен. В човешкото общество, колкото по-близо е един човек до животните, толкова по-силни са неговите удоволствия от сетивата; а колкото по-извисен и по-културен е един човек, толкова по-голямо удоволствие изпитва от интелектуалните и другите по-фини занимания. По същия начин, когато човек се издигне по-високо от нивото на интелекта, по-високо от мисълта, когато достигне до нивото на духовността и на божественото вдъхновение, той открива там едно състояние на блаженство, в сравнение с което всички удоволствия на сетивата, и дори тези на интелекта, са като нищо. Когато луната свети силно, всички звезди избледняват; но когато слънцето изгрее, луната избледнява. Себеотречеността необходима за достигането на Бхакти не се придобива чрез умъртвяването на нищо, а просто се появява толкова естествено, колкото в присъствието на нарастващата силна светлина, по-слабите светлини стават все по-бледи и по-бледи, докато не изчезнат напълно. Така и тази любов към сетивата и интелекта става все по-слаба и бива отхвърлена и засенчена от любовта към Самия Бог.

Любовта към Бог се развива и приема форма, която е наречена Пара-Бхакти или върховна отдаденост. Формите изчезват, ритуалите отлитат, книгите биват изместени; образите, храмовете, църквите, религиите и сектите, страните и националностите – всички тези малки ограничения и окови отпадат от само себе си от онзи, който познае тази любов към Бог. Не остава нищо, което да го обвързва и да оковава неговата свобода. Ненадейно кораб се доближава до магнитна скала и неговите метални болтове и прегради биват привлечени и извадени навън, дъските му се разхлабват, отделят се една от друга и започват да се носят свободно във водата. По същия начин божествената милост разхлабва обвързващите болтове и прегради на душата и тя става свободна. Така в този вид себеотреченост, която съпътства отдадеността на Бог, няма суровост, няма сухост, нито борба или потискане. На бхактата не му се налага да потиска нито едно от своите чувства - той само се бори да ги направи по-силни и да ги насочи към Бог.

Втора глава

Себеотречеността на бхактата произтича от любовта

33

Ние виждаме любовта навсякъде в природата. Всичко което е добро, велико и възвишено в обществото, действа поради тази любов; всичко което е много лошо и демонично е същото действие на любовта, но погрешно насочено. Това е чувството, което поражда чистата и свята съпружеска любов между мъжа и жената, както и онзи вид любов, който стои в основата на задоволяването на най-низшата животинска страст. Емоцията е една и съща, но нейното проявление е различно в различните случаи. Това е същото чувство на любов, което в зависимост от това дали е добре или зле насочено, от една страна подтиква човек да прави добро и да раздаде всичко което има на бедните, а от друга то кара някои хора да прерязват гърлата на своите братя и да отнемат всичките им притежания. Първият обича другите, докато вторият обича себе си. Посоката на любовта е погрешна във втория случай, но в първия е правилна и вярна. Същият огън на който се готви храната, може да изгори едно дете, но ако това стане, вината не е в огъня; разликата е в това как огънят е използван. Любовта, силния копнеж за единение, силното желание от страна на двама да станат едно – и в крайна сметка, на всички същества да се слеят в едно – се проявява навсякъде в по-висши или по-низши форми.

Бхакти Йога е науката за висшата любов. Тя ни учи как да насочваме тази любов; тя ни учи как да я контролираме, да я управляваме и използваме, как да придаваме на любовта си нова цел и по този начин да достигнем най-висшите и най-великите резултати, или с други думи, как да я накараме да ни доведе до духовното блаженство. Бхакти Йога не казва “Отречи се”, тя само казва, “Обичай! Обичай най-Висшето!” – и всичко низше отпада самó от онзи, обектът на чиято любов е най-Висшето.

“Не мога да кажа нищо за Теб, освен че Ти си моята любов. Ти си красив, О, Ти си красив! Ти си самата Красота.” Това което в крайна сметка се изисква от нас в тази Йога, е нашата жажда за красота да бъде насочена към Бог. Какво представлява красотата на човешкото лице, красотата на небето, на звездите и на луната? Тя е само частичното осъзнаване на действителната и всеобхватна Божествена Красота. “Той свети и затова всичко останало свети. Чрез Неговата светлина всичко сияе.” Заемете тази възвишена позиция на Бхакти, която моментално ви кара да забравите своите малки индивидуалности. Оставете настрана дребните неща на света, за които егоистично сте се вкопчили. Не гледайте на човечеството като на център на всички ваши човешки или по-висши интереси. Застанете настрана като свидетел, като ученик, и наблюдавайте феномените на природата. Имайте отношение на личностна непривързаност към хората и вижте как това могъщо чувство на любовта действа и се развива в света. Понякога възниква малко съпротивление, но то се появява само в процеса на борбата за достигане на висшата и истинската любов. Понякога съществува

34

малко борба или се случва да паднем леко; но всичко това е без голямо значение. Стойте настрана и позволявайте на тези стълкновения да се появяват свободно. Чувствате ги само когато сте във водовъртежа на света, но когато сте извън него и стоите просто като свидетел и като ученик, вие ще бъдете способни да видите, че съществуват милиони, милиони канали, през които Бог проявява Себе си като Любов.

“Навсякъде където има някакво блаженство, дори и в най-чувствените неща, съществува искра от това Вечно Блаженство, което е Самият Господ.” Зародишът на божествената любов се намира дори в най-низшите видове привличане. Едно от имената на Бог на санскритски е Хари, което означава, че Той привлича всички неща към Себе си. Той действително е единственото привличане, което си струва човешките сърца да чувстват. Кой може наистина да привлече една душа? Единствено Той! Мислите ли, че мъртвата материя може да привлече човешката душа? Това никога не е било и никога няма да бъде. Когато видите някой да тича след едно красиво лице, мислите ли, че това което действително го привлича, е шепа от добре подредени материални молекули? Това изобщо не е така. Зад материалните частици се крие играта на божественото въздействие и божествената любов. Невежият човек не осъзнава това, и все пак, съзнателно или несъзнателно, той бива привлечен от тази любов и единствено от нея. Затова дори най-низшите видове привличане черпят своята сила от Самия Господ. “Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман - Господ който е в него - е този, заради когото съпругът е обичан.” Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. “Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.” Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре в него. Господ е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки - непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне. Всички наши борби в този свят положително не са насочени към егоистична цел. Глупаците не знаят какво правят: целта от работата на техния живот е в крайна сметка да се доближат до великия магнит. Всички огромни борби и битки в живота имат за цел да ни заведат до Него, за да станем едно с Него.

Бхакти-йогинът обаче, знае смисъла на борбите в живота; той разбира това. Той е преминал през дълга поредица от такива борби, знае какво означават те и горещо желае да бъде свободен от всички стълкновения; той иска да избегне сблъсъка и отива директно в центъра на всяко привличане, великия Хари. Такава е себеотречеността на бхактата. Това мощно привличане по посока на Бог кара всички други привличания да изчезнат за него. Тази могъща безкрайна любов към Бог, която влиза в сърцето, не оставя място за никаква друга любов там. И как би могло да бъде

35

другояче? Бхакти изпълва сърцето му с божествените води от океана на любовта, който е Самият Господ; там не остава място за никаква малка любов. С други думи, себеотречеността на бхактата е Вайрагя или непривързаност към всички неща, които не са Бог; това произтича от Анурага или голямата привързаност към Бог.

Това е идеалната подготовка за достигането на върховната отдаденост и любов. Когато дойде тази отреченост, за душата се отварят вратите да премине нататък и да достигне възвишените сфери на върховната отдаденост или Пара-Бхакти. Тогава ние започваме да разбираме какво означава Пара-Бхакти; и единствено човекът, който е влязъл в свещения храм на Пара-Бхакти има правото да казва, че всички форми и символи са безполезни за него като помощи за религиозната реализация. Единствено той е достигнал това върховно състояние на любов, което се нарича от всички братство между хората; останалите само говорят. Този човек не вижда разграничения; могъщата река на любовта е навлязла в него и в човека той не съзира човек, а навсякъде вижда единствено своя Любим. Неговият Хари сияе за него във всяко лице. Светлината на слънцето или на луната са изцяло Негови проявления. Каквато и красота или възвишеност той съзре, за него те са изцяло Божии. Такива бхакти все още живеят на света; той никога не остава без тях. Ако такъв човек бъде ухапан от змия, той просто казва, че е дошъл пратеник от неговия Любим. Това са единствените хора, които имат право да говорят за универсално братство. Те никога не чувстват възмущение или гняв; техните умове никога не реагират под формата омраза или завист. Външното и сетивното е изчезнало от тях завинаги. Как биха могли да се гневят, когато чрез своята любов те са способни винаги да видят Реалността зад сетивата?

Трета глава

Естествеността на Бхакти Йога и нейната основна тайна

“От онези които Те боготворят с неотклонно внимание и онези, които почитат Недиференцираното, Абсолюта, кои са по-велики йогини?” – попитал Арджуна Шри Кришна. Отговорът бил: “Онези които концентрират умовете си върху Мен, които Ме почитат с непроменливо постоянство и са надарени с най-силна вяра, те са Моите най-добри поклонници, те са най-великите йогини. Онези които боготворят Абсолюта - Неописуемия, Недиференцирания, Вездесъщия, Немислимия, Всеобхватния, Неподвижния и Вечния - като контролират играта на своите сетива и подхранват разбирането за идентичността на всички неща, те също - заети с вършенето на

36

добро на всички живи същества - идват само при Мен. Но при онези, чиито умове са отдадени на непроявения Абсолют, трудностите на борбата по пътя са много по-големи, защото действително, само с голяма трудност може да бъде изминат пътя към непроявения Абсолют от някое въплътено същество. Тези които са предложили всички свои действия на Мен, и се уповават изцяло на Мен, медитират върху Мен и Ме боготворят без никаква привързаност към нищо друго – тях, Аз бързо издигам над океана на вечно повтарящите се прераждания и смърти, тъй като техния ум е изцяло привързан към Мен” (Гита, ХІІ).

Тук се имат в предвид Джнана Йога и Бхакти Йога. Може да се каже, че в горния пасаж са дефинирани те. Джнана Йога е величествена; тя е много извисена философия; ние често сме склонни да се излагаме на големи опасности опитвайки се да ръководим живота си от някакъв вид философия. Може да се каже, че този свят е разделен на хора с демонична природа, които смятат грижата за тялото за единствената цел и смисъл на живота, и такива с божествена природа, които осъзнават, че тялото е просто средство за постигане на целта, един инструмент, който е предназначен за постигане на култура от душата. Дяволът може и наистина цитира писанията за своя собствена цел; и изглежда, че по този начин пътят на познанието често предлага оправдание за това, което върши лошият човек. Това е голямата опасност в Джнана Йога. Но Бхакти Йога е естествена, мила и нежна; бхактата не лети толкова нависоко, колкото джнанинът и затова той няма как да има толкова големи падания. Но разбира се, докато превръзката от очите на душата не бъде премахната, тя не може да бъде свободна, независимо какъв път следва.

Ето един откъс, който показва как в случая на една от благословените Гопи, веригите на порока и добродетелта, и двете оковаващи душата, са били строшени. “Огромното удоволствие от медитацията върху Бог премахна обвързващите последствия от нейните добри дела. След това безкрайното нещастие на нейната душа поради това, че не може да Го достигне, отми всички нейни грешни склонности; и после тя стана свободна” (Вишну Пурана). Следователно най-важната тайна на Бхакти Йога е да разберем, че различните страсти, чувства и емоции не са погрешни сами по себе си; само че те трябва да бъдат внимателно контролирани и да им се даде по-висша посока, докато не достигнат най-възвишеното състояние на съвършенство. Най-висшата посока е тази, която ни отвежда при Бог; всяка друга е по-низша. Откриваме, че удоволствията и болките са състояния, които много често се повтарят в нашия живот. Когато човек чувства болка, защото не притежава богатство или нещо друго от света, той дава погрешна посока на това чувство. Болката има своя смисъл. Нека човек чувства болка, че не е достигнал най-Висшето, че не е достигнал Бог и тази болка ще бъде за негово спасение. Когато се радвате,

37

че имате шепа монети, вие придавате погрешна посока на способността си за радост; на нея трябва да се даде по-висша посока, тя трябва да служи на най-Висшия Идеал. Удоволствието от такъв вид идеал със сигурност трябва да бъде нашата най-голяма радост. Същото важи и за всички останали наши чувства. Бхактата казва, че нито едно от тях не е погрешно, той ги улавя и неотклонно ги насочва към Бог.

Четвърта глава

Формите на любовта и тяхното проявление

Ето някои от формите, в които се проявява любовта. Първата е благоговението и уважението. Защо хората показват уважение към храмовете и святите места? Защото там е боготворен Той и Неговото присъствие се свързва с всички подобни святи места. Защо хората от всяка страна изразяват уважение към учителите на религията? За човешкото сърце е естествено да прави това, тъй като всички тези учители проповядват Бог. Уважението е рожба на любовта и в своята основа то е любов; никой от нас не може да почита и уважава някого, когото не обича. След това идва Прити – удоволствието от Бог. Какво огромно удоволствие изпитват хората от обектите на сетивата! Те са готови да отидат навсякъде, да преминат през всякаква опасност, за да получат онова, което обичат, предмета, който техните сетива харесват. Това което е нужно на бхактата, е същият този вид силна любов, която обаче трябва да бъде насочена към Бог. После идва най-сладката от всички болки, Вираха – силното нещастие, което се дължи на отсъствието на любимия. Когато човек чувства дълбоко нещастие поради това, че не е постигнал Бог, че не познал единственото нещо, което си струва да бъде познато и вследствие на това стане силно неудовлетворен и почти луд – това е Вираха; и това състояние на ума го кара да се чувства силно обезпокоен в присъствието на всичко друго освен това на неговия любим (Екаративичикитса). Ние виждаме колко често идва тази Вираха в земната любов. Освен това, когато някой мъж силно обича някоя жена или пък жена обича някой мъж, ние виждаме как те чувстват един вид естествено раздразнение в присъствието на всички онези, които не обичат. Съвсем същото състояние на раздразнителност по отношение на обектите, които не са обичани настъпва в ума, когато той е завладян от Пара-Бхакти; тогава дори да се говори за други неща, освен за Бог за него става

38

отблъскващо. “Мисли за Него, единствено за Него, и се откажи от всички други празни думи”

Онези които говорят само за Него, бхактата смята за приятелски настроени; докато онези, които говорят за нещо друго, той смята за враждебни. Още по-висше състояние в любовта се достига, когато самият живот бива поддържан единствено заради този Идеал на Любовта, когато животът се смята за красив и смислен единствено заради тази Любов.

Без нея, такъв живот не би могъл да съществува нито минута. Животът е сладък, защото той мисли за Любимия. Тадята или чувството за идентичност с Него идва, когато човек е станал съвършен според Бхакти – когато е станал благословен, когато е достигнал Бог и е “докоснал Неговите нозе”. Тогава цялата му природа бива пречистена и напълно променена. Тогава всички негови цели в живота биват реализирани. И все пак много такива бхакти продължават да живеят само за да Го боготворят. Това е блаженството и единственото удоволствие в живота, от което те не се отказват. “О кралю, такава е блажената същност на Хари, че дори и онези които са били удовлетворени във всичко, всички възли в сърцата на които са били разсечени, дори те обичат Бог заради самата любов” – Бог, който “е боготворен от всички богове, от всички стремящи се към освобождение и всички познаващи Брахман”.... Такава е силата на любовта. Когато човек забрави себе си напълно и започне да чувства, че не му принадлежи нищо, тогава той достига състоянието на Тадята; всичко става свещено за него, защото то принадлежи на Любимия. Дори и при земната любов, влюбеният смята всичко принадлежащо на любимия му за свято - то му е много скъпо. Той обича дори парченцето от дрехата принадлежаща на любимия на неговото сърце. По същия начин, когато някой обича Бог, всичко във вселената му става скъпо, защото тя е изцяло е Негова.

Пета глава

Универсалната любов и как тя води до себеотреченост

Как бихме могли да обичаме Вящи, частното, без първо да обичаме Самащи, универсалното? Бог е Самащи, обобщеното и абстрактно универсално цяло; а вселената която виждаме е Вящи и се състои от детайли и частности. Да обичаме цялата вселена е възможно само ако обичаме Самащи, универсалното - или онова единство, в което могат да бъдат открити милиони, милиони по-малки единства. Философите на Индия не спират изследването си на

39

частното; те хвърлят един бърз поглед върху него и веднага се заемат да открият обобщените форми, които биха включили в себе си всичко частно. Търсенето на универсалното е главното търсене на индуистката философия и религия. Джнанинът се стреми към обобщението на нещата, към абсолютното и обобщено Същество, познавайки което, той би познал всичко. Бхактата иска да реализира онази обобщена и абстрактна Личност, обичайки която, той би обичал цялата вселена. Йогинът иска да достигне онази обобщена форма на сила, контролирайки която, той би контролирал цялата вселена. В цялата си история, индийският ум винаги е бил насочен към това единствено търсене на универсалното във всичко – в науката, в психологията, в любовта, във философията. Затова заключението до което достига бхактата е, че ако просто продължавате да обичате един човек след друг, вие можете да продължавате да го правите за неопределено дълго време, без да бъдете ни най-малко способни да заобичате света като цяло. Когато обаче се достигне до главната идея, според която крайната сума от всички видове любов е Бог и сборът от всички стремежи на всички души във вселената, независимо дали свободни, обвързани или борещи се за освобождение, е Бог – единствено тогава става възможно за когото и да било да чувства универсалната любов. Бог е Самащи, а тази видима вселена е Бог – диференциран и станал проявен. Ако ние обичаме тази крайна сума, значи обичаме всичко. Тогава любовта към света и правенето на добро биха станали много лесни; но ние трябва да придобием тази сила като обичаме първо Бог; в противен случай това е трудно. “Всичко е Негово и Той е моят Любим; аз Го обичам,” казва бхактата. По този начин за него всичко става свещено, защото всички неща са на Бог. Всички са Негови деца, всички са Неговото тяло, Неговото проявление. Как тогава ние бихме могли да нараним някого? Как тогава бихме могли да не обичаме някого? С любовта към Бог ще дойде като сигурно следствие любовта към всяко същество във вселената. Колкото по-близо идваме до Бог, толкова повече започваме да виждаме, че всички неща са в Него. Когато душата успее да изпита блаженството от върховната любов, тя започва да вижда Бог във всичко. Така нашето сърце се превръща във вечен извор на любов. А когато достигнем дори още по-висши етапи на тази любов, всички малки разлики между нещата на света изчезват напълно; Човекът няма да бъде виждан повече като човек, а единствено като Бог; животното няма да бъде виждано като животно, а като Бог; дори тигърът няма да бъде повече тигър, а проявление на Бог. Така в това високо състояние на Бхакти всяко едно същество и всеки един живот бива боготворен. “Познавайки този Хари, Господ, във всяко същество, мъдрият трябва да проявява неизменна любов към всички същества.”

Като резултат на тази дълбока и всепоглъщаща любов идва чувството на съвършена себеотреченост, убеждението, че нищо което се случва, не е против нас, Апратикуля. Ако тогава дойде болка,

40

любящата душа е способна да каже: “Добре дошла, болко.” Ако дойде нещастие, тя ще може да каже: “Добре дошло, нещастие, ти също идваш от моя Любим.” Ако дойде змия, тя ще възкликне: “Добре дошла, змийо.” А когато дойде смъртта, такъв бхакта би я приветствал с усмивка. “Благословен съм, че всички тези неща идват при мен; всички те са добре дошли.” В това състояние на съвършено смирение, произтичащо от дълбоката любов към Бог и към всичко, което е Негово, бхактата спира да прави разлика между удоволствието и болката и те не могат да му повлияят. Той не знае какво е да се оплаква от болка и нещастие; и този вид търпеливо себепредаване на волята на Бог - който е изцяло любов - е действително много по-ценно достижение, отколкото славата от всички велики и героични дела.

За по-голямата част от човечеството тялото е всичко; тялото е цялата тяхна вселена; телесното удоволствие е единственият смисъл на живота им. Този демон на боготворенето на тялото и на нещата на тялото е влязъл във всички нас. Ние можем и да се отдаваме на възвишени разговори и да летим високо в мислите си. Но въпреки това всички сме като лешоядите; умът ни е насочен към парчето мърша лежащо на земята. Защо нашето тяло трябва да бъде спасено, да речем от тигъра? Чрез него тигърът ще бъде удовлетворен, а това не е много по-различно от принасянето в жертва на себе си и боготворенето. Можете ли да достигнете до реализацията на такава идея, според която чувството за аза е напълно изгубено? Това е силно зашеметяваща височина на острия връх на религията на любовта и малцина в този свят някога са се изкачвали до нея; но докато човек не достигне тази най-висока точка на вечната готовност за доброволна саможертва, той не може да стане съвършен бхакта. Всички ние можем и да успяваме задоволително да поддържаме телата си за по-дълги или по-кратки интервали от време. Независимо от това, тези тела трябва да си заминат; няма нищо свързано с тях, което да е постоянно. Благословени са онези, чиито тела биват разрушени в служба на другите. “Богатството и дори самия си живот, мъдрецът винаги поставя в готовност за служба на другите. Понеже в този свят има едно-единствено сигурно нещо, и то е смъртта, затова е много по-добре това тяло да умре за добра кауза, отколкото за лоша.” Ние можем да влачим живота си петдесет или сто години; но след това, какво се случва? Всичко което е резултат от комбинация, трябва да бъде разложено и да умре. Трябва и ще дойде време, когато то ще бъде разградено. Исус, Буда и Мохамед също са умрели; всички големи Пророци и Учители на света са умрели.

“В този мимолетен свят, където всичко се разпада на парчета, ние трябва да извлечем най-висшата полза от времето, което имаме,” казва бхактата; а действително най-висшата полза от живота е да го използваме като служим на всички живи същества. Онова което поражда целия егоизъм в света, е ужасната идея, че

41

ние сме тялото - именно тази заблуда, че ние сме единствено тялото, което притежаваме. И че трябва с всички възможни средства да се опитваме и стараем да го съхраним и задоволим. Ако вие със сигурност знаете, че сте нещо друго, а не тялото, тогава няма да имате никой с когото или против когото да се борите; тогава ще бъдете мъртви за всички егоистични идеи. Затова бхактата заявява, че ние трябва да смятаме себе си за мъртви по отношение на всички неща от света; и това е истинската себеотреченост; да става каквото щé. Това е смисълът на, “Да бъде волята Ти,” а не ходенето насам-натам, воденето на борби и мисълта, че Бог желае всички наши слабости и светски амбиции. Може и да е вярно, че някакво добро произтича дори от егоистичните стремежи. Това обаче е Божия отговорност. Идеята на съвършения бхакта е той никога да не работи за себе си, нито да желае нещо за себе си. “Господи, те строят високи храмове в Твое име; аз съм беден; нямам нищо; затова вземам това свое тяло и го полагам в Твоите нозе. Не ме изоставяй, О Господи.” Такава е молитвата, която бхактата отправя от дълбините на своето сърце. За онзи който е изпитал това, тази вечна саможертва на аза в полза на Господ, неговия Любим, е по-висша от цялото богатство и сила на света и дори от мислите за слава и радост. Мирът на спокойното смирение на бхактата е мир, който надвишава всяко разбиране и притежава несравнима ценност. Неговата Апратикуля е състояние на ума, в което той няма интереси и не може да намери нищо, което му се противопоставя. В това състояние на възвишено смирение всичко под формата на привързаност си заминава напълно, освен всепоглъщащата любов към Онзи, в когото всички неща живеят, движат се и имат своето битие. Тази любов и привързаност към Бог не обвързват душата, а ефективно строшават всички нейни окови.

Шеста глава

Висшето Познание и Висшата Любов са едно и също за истински обичащия

Упанишадите правят разграничение между висшето и низшето познание; но за бхактата няма действителна разлика между това висше познание и висшата любов (Пара-Бхакти). Мундака Упанишад казва: “Познаващите Брахман заявяват, че има два вида познание достойно да бъде получено, а именно, Висшето (Пара) и низшето (Апара). От тях низшето се състои Риг-Веда, Яджур-Веда, Сама-Веда и Атхарва-Веда, Шикша (науката занимаваща се с произношението и акцента), Калпа (религиозната служба на жертвоприношението), граматиката, Нирукта (науката занимаваща се с етимологията и

42

значението на думите), прозодията и астрономията; а висшето познание е онова, чрез което бива познато Неизменното.”

Това ясно показва, че висшето познание е това за Брахман; а Деви-Бхагавата ни дава следната дефиниция за висшата любов (Пара-Бхакти): “Както олиото което се излива от един съд в друг тече в непрекъсната струя, така когато умът мисли в един непрекъснат поток за Бог, това е Пара-Бхакти или върховната любов.” Това състояние на непрекъсната и вечно-устойчива насоченост на ума и сърцето към Бог, заедно с неразделната привързаност, е действително най-висшето проявление на човешката любов към Бог. Всички останали форми на Бхакти са само подготвителни и имат за цел достигането на неговата най-висша форма – Пара-Бхакти, която е известна още като (Рагануга). Когато веднъж тази върховна любов се зароди в сърцето на човек, неговият ум постоянно ще мисли за Бог и няма да помни нищо друго. Той няма да допуска в себе си други мисли, освен онези за Бог, а душата му ще бъде абсолютно чиста и сама ще разчупи всички окови на материята, ставайки свободна. Единствено той ще може да почита Бог в своето собствено сърце; за него всички форми, символи, книги и доктрини ще са изцяло безполезни и вече няма да му бъдат от никаква полза. Не е лесно Бог да бъде обичан така. Виждаме, че човешката любов обикновено процъфтява само там, където се отвръща на нея; когато на любовта не бъде отвърнато с любов, естественото следствие е студено безразличие. Има обаче редки случаи, в които можем да забележим любовта да се проявява дори там, където в замяна не се отвръща с любов. Можем да сравним този вид любов с любовта на мушицата към огъня, като за целта дадем една далечна илюстрация; мушицата обича огъня, пада в него и умира. Действително е в нейната природа да обича така. Да обичаш, защото същността на любовта е да обича, е безспорно най-висшето и безкористно проявление на любовта, което може да бъде видяно в света. Когато такава любов действа на нивото на духовността, тя неизбежно води до достигането на Пара-Бхакти.

Седма глава

Триъгълникът на любовта

Можем да сравним любовта с триъгълник, всеки от ъглите на който съответства с неизменни характеристики. Както един триъгълник не би могъл да съществува без своите три ъгъла, така не би могло да има любов без следващите три характеристики. Първият ъгъл на нашия триъгълник е, че любовта не познава

43

пазарлъка. Не може да съществува истинска любов никъде, където има някакво търсене на нещо в замяна за нея; тя се превръща просто в една дребна търговия. Докато таим в себе си идеята за извличането на една или друга полза от Бог в замяна на нашата преданост и вярност към Него, в сърцата ни не може да се развие истинска любов. Онези които почитат Бог, защото желаят Той да ги удостои с определени дарове, със сигурност не биха го правили, ако не могат да очакват тези неща от Него. Бхактата обича Бог, само защото Неговата природа е да бъде обичан. Няма друг мотив, който да поражда или насочва това божествено чувство на поклонника.

Чували сме историята за великия крал, който веднъж отишъл в една гора и там се срещнал с един светец. Той поговорил за малко с него и бил много удовлетворен от чистотата и мъдростта му. После кралят пожелал светеца да се съгласи да приеме някакъв дар от него. Но той отказал да направи това, като казал: “Плодовете от гората са достатъчни за мен; чистите потоци които извират от планините, ми доставят достатъчно вода за пиене; корите на тези дървета ми дават достатъчно, за да покрия тялото си; а планинските пещери са моя дом. Защо трябва да приемам някакъв дар от теб или от когото и да било другиго? Кралят отвърнал: “Само заради мен, господине, моля ви приемете нещо от мен, елате с мен до града в двореца ми.” След дълго убеждаване, накрая светецът се съгласил да направи това, което кралят желаел и тръгнал с него към двореца му. Преди да предложи дара на светеца, кралят започнал да си казва молитвите: Господи, дай ми още деца; Господи, дай ми още богатство; Господи, дай ми още земя; Господи поддържай тялото ми в добро здраве,” и така нататък. Преди той да бил свършил с казването на молитвата си, мъдрецът станал и тихо излязъл от стаята. При това кралят се озадачил и го последвал, като извикал: “Господине, вие си тръгвате, а още не сте получили моите дарове.” Светецът се обърнал към него и казал: “Не прося от просяци. Ти самият не си нищо друго освен един просяк, затова как би могъл да ми дадеш нещо? Не съм толкова глупав да мисля, че мога да взема нещо от просяк като теб. Махни се, не ме следвай.”

Има голяма разлика между тези, които са само просяци и онези, които наистина обичат Бог. Просенето не е езикът на любовта. Да служим на Бог дори заради спасението или каквато и да било друга отплата е еднакво деградиращо. Любовта не знае отплата. Тя съществува винаги заради самата любов. Бхактата обича, защото не може да не го прави. Когато видите един красив пейзаж и го обикнете, вие не изисквате нищо в замяна от него, нито пък той иска нещо от вас. И въпреки това неговото съзерцание ви довежда до едно блажено състояние на ума; той отслабва всяко триене и всички противоречия в ума ви, успокоява ви, въздига ви за известно време отвъд вашата смъртна природа и почти ви довежда до състояние на божествен екстаз. Това качество на истинската

44

любов е първият ъгъл на нашия триъгълник. Не искайте нищо в замяна за вашата любов; нека вашата позиция бъде винаги тази на даващия; давайте вашата любов на Бог, но не искайте нищо в замяна дори от Него.

Вторият ъгъл от този триъгълник е, че любовта не знае страх. Онези които обичат Бог от страх са най-низшите човешки същества, те са съвсем неразвити като хора. Те почитат Бог поради страх от наказание. За тях Той е величествено Същество, с камшик в едната ръка и скиптър в другата; те се страхуват да не бъдат бичувани, ако не Му се подчинят. Да бъде почитан Бог поради страх от наказание е деградиращо; такъв вид служене на Бог, ако въобще може да бъде наречено така, е най-първичната форма на почитането на Бог. Как може да има любов в сърцето, докато има някакъв страх там? Представете си една млада майка, а срещу нея куче, което лае; тя се изплашва и побягва в най-близката къща. Но си представете, че на следващия ден тя излезе на улицата с детето си и един лъв скочи върху него. Къде ще бъде тя тогава? Разбира се, в самите челюсти на лъва, предпазвайки детето си. Любовта побеждава страха. Страхът произтича от егоистичната идея за откъсването на аза от вселената. Колкото по-малък и по-егоистичен ставам аз, толкова по-голям ще бъде моя страх. Ако човек смята себе си за едно дребно нищожество, със сигурност ще бъде завладян от страх. Но колкото по-малко смятате себе си за незначителен човек, толкова по-малко страх ще има за вас. Докато във вас съществува дори най-малката искрица страх, там не може да има любов. Любовта и страхът са несъвместими; онези които обичат Бог, никога не се страхуват от Него. Този който наистина обича Бог, би се смял над заповедта: “Не изричай името на Господа твоя Бог напразно.” Как може да съществува някакво богохулство в религията на любовта? Колкото повече изричате името на Бог, толкова по-добре за вас, независимо по какъв начин го правите. Вие повтаряте Неговото име, само защото Го обичате.

Третият ъгъл от триъгълника на любовта е, че тя няма равна на себе си, защото в нея винаги е въплътен най-висшия идеал на обичащия. Истинската любов никога не идва, докато обектът на нашата любов не стане най-висшия ни идеал. Може да е вярно, че посоката на човешката любов в много случаи е погрешна, но най-висшата идея за човека който обича винаги е обектът на неговата любов. Някой може да вижда своя идеал в най-долното човешко същество, а друг – в най-висшето; въпреки това, във всеки от тези два случая, този който единствено може да бъде обичан, е идеалът. Най-висшият идеал на всеки човек се нарича Бог. Невеж или мъдър, светец или грешник, мъж или жена, образован или необразован, културен или некултурен, за всяко човешко същество най-висшият идеал е Бог. Синтезът от всички най-възвишени идеали за красота, възвишеност и сила ни дава най-пълното понятие за любящия и любимия Бог.

45

Тези идеали съществуват под една или друга форма естествено във всеки ум; те образуват неразделна част от нашите умове. Всички активни проявления на човешката природа представляват един стремеж и борба същите идеали да бъдат реализирани на практика в живота. Всяко едно движение в обществото, което виждаме около себе си е породено от разнообразните идеали в различните души, които се опитват да бъдат конкретизирани; това което е вътре, напира да излезе навън. Това вечно доминиращо влияние на идеала е единствената енергия, единствената движеща сила, която винаги може да бъде видяна да действа сред човечеството. Човек може да изживее стотици животи и да се бори в продължение на хиляди години, преди да открие, че е безсмислено да се опитва да накара вътрешния идеал да формира изцяло външните условия и да отговаря изцяло на тях; след като осъзнае това, той повече не се опитва да проектира своя собствен идеал във външния свят, а започва да почита самия идеал като такъв от най-възвишената позиция на любовта. Този най-съвършен идеал обхваща всички по-низши идеали. Всеки осъзнава истината в поговорката, че когато човек е влюбен, в лицето на най-грозната жена той вижда хубостта на красивата Елена. Страничният наблюдател разбира, че тази любов е неуместна, но влюбеният през цялото време вижда своята Елена и изобщо не съзира грозота. Независимо дали красивата Елена или грозната жена - центровете, около които идеалите ни кристализират са действително обектите на нашата любов. Какво обикновено боготвори светът? Това не винаги е този всеобхватен и най-съвършен идеал на най-възвишения, влюбен в Бог поклонник. Идеалът който обикновено почитат мъжете и жените представлява това, което те самите имат в себе си; всеки човек проектира своя собствен идеал във външния свят и коленичи пред него. Ето защо ние виждаме, че хората които са жестоки и кръвожадни си създават понятие за Бог като за кръвожаден – тъй като те могат да обичат единствено своя собствен най-висш идеал. Затова добрите хора имат много възвишен идеал за Бог, който е много по-различен от идеала на останалите.

Осма глава

Бог, който е Любов, сам е доказателство за Себе си.

Какъв е идеалът на обичащия, който изцяло е преминал отвъд идеята за егоизма, разменната търговия и пазарлъка и който не знае страх? Дори на великия Бог, такъв човек би казал: “Давам Ти всичко свое и не искам нищо от Теб; наистина нямам нищо, което да нарека свое.” Когато човек е достигнал до това убеждение,

46

неговият идеал става този на съвършената любов и абсолютното безстрашие в любовта. Най-висшият идеал на такъв човек е лишен от ограниченията на педантизма; любовта му става универсална - без граници и предели - тя е самата, абсолютната любов. Този велик идеал на религията на любовта е почитан и обичан единствено като такъв, без помощта на никакви символи или внушения. Това е най-висшата форма на Пара-Бхакти – обожанието на този всеобхватен идеал като самия него; всички други форми на Бхакти са само етапи по пътя към неговото достигане.

Всички наши провали и успехи докато следваме религията на любовта, се случват по пътя към реализирането на този единствен идеал. Човек взема обект след обект и проектира последователно своя вътрешен идеал върху него; после открива, че външните обекти са неспособни да бъдат изразители на вечно-нарастващия вътрешен идеал - затова те биват отхвърлени един след друг. Накрая търсещият започва да осъзнава, че е безсмислено да се опитва да реализира идеала във външни обекти и че всички външни обекти са нищо в сравнение със самия идеал; с течение на времето той придобива силата да реализира най-висшия и обобщен абстрактен идеал изцяло като абстракция, която за него е също толкова жива и реална. Когато поклонникът е достигнал тази точка, той повече не се чувства подтикван да пита дали Бог може да бъде демонстриран или не. За него Той е единствено Богът на Любовта; Той е най-висшият идеал на любовта и това му е напълно достатъчно. Той, като любов, е самоочевиден. За влюбения не са нужни доказателства, които да демонстрират съществуването на неговия любим. Боговете-съдници от другите религии може да се нуждаят от много аргументи, които да Ги докажат, но бхактата изобщо не мисли и не може да мисли за такива богове. За него Бог съществува само като любов. “Никой, О любима, не обича съпруга заради самия него; съпругът е обичан заради Аза, който е в него; никой, О любима, не обича съпругата заради самата нея; съпругата е обичана заради Аза, който е в нея.”

Някои казват, че егоизмът е единствената движеща сила във всички човешки дейности. Това също е любов, която е била принизена и превърната в нещо малко и дребно. Когато мисля за себе си като обхващащ Универсалното, със сигурност в мен не може да има егоизъм; но когато по погрешка мисля за себе си като за нещо малко - любовта ми става малка и ограничена. А тази грешка се състои в превръщането на сферата на любовта в тясна и ограничена. Всички неща във вселената имат божествен произход и заслужават да бъдат обичани; трябва да помним обаче, че любовта към цялото включва в себе си любовта към частите. Това цяло е Богът на бхактите, а всички останали Богове - Отците на Небето, Владетелите, Създателите, както и всички теории, доктрини и книги, за тях нямат смисъл, тъй като чрез своята върховна любов и отдаденост те са се издигнали напълно над тези неща. Когато

47

сърцето е пречистено и пълно до ръба с божествения нектар на любовта, всички други идеи за Бог стават просто детински и биват отхвърлени като незадоволителни и недостойни. Такава е силата на Пара-Бхакти или Върховната Любов; и съвършеният бхакта повече не ходи в храмовете и църквите, за да търси Бог; той не намира място, където да не Го вижда. Открива Го както в храма, така и извън него, вижда Го както в светостта на светеца, така и в порочността на лошия човек – защото вече сам Го притежава седнал величествено в неговото собствено сърце като Всемогъщата и неугасима Светлина на Любовта, която свети винаги и присъства вечно.

Девета глава

Изражения на божествения идеал на Любовта при човека

Не е възможно да се изрази природата на този върховен и абсолютен идеал на човешки език. Дори най-високият полет на човешкото въображение не е способен да го проумее в цялото му безкрайно съвършенство и красота. И въпреки това, последователите на религията на любовта, в нейните висши, както и в низшите й форми, във всички страни, винаги е трябвало да използват незадоволителния човешки език, за да разберат и определят своя собствен идеал на любовта. Дори повече, била е използвана човешката любов в нейните разнообразни форми, за да обозначи неизразимата божествена любов. Човек може да мисли за божественото само по своя собствен човешки начин, за нас Абсолютът може да бъде изразен само чрез нашия относителен език. За нас цялата вселена е запис на Безкрайното на езика на крайното. Затова бхактите използват всички понятия свързани с обикновената човешка любов по отношение на Бог и в обожанието Му чрез любов.

Някои от големите автори върху Пара-Бхакти са се опитали да разберат и изпитат тази божествена любов по много различни начини. Най-низшият начин по който тя може да бъде разбрана, те наричат Шанта – спокойното и мирно отношение към Бог. Когато човек Го боготвори без огъня на любовта в себе си, без лудостта в ума си, когато неговото отношение е това на спокойната и обикновена любов, която е само малко по-висша от церемониите и символите, но не се характеризира с лудостта на безкрайно силната любов – се казва, че тя е Шанта. Ние виждаме някои хора в света,

48

които обичат да се движат бавно и други, които идват и си заминават като вихрушки. Шанта-бхактата е спокоен, тих и кротък.

Следващият по-висш тип Бхакти е този на Дася, или отношението наподобяващо това на слугата към неговия господар; то се развива тогава, когато човек гледа на себе си като на слуга на Господ. Идеалът на това отношение прилича на привързаността на верния слуга към неговия господар.

Следващият вид любов е Сакхя, приятелството – “Ти си нашия любим другар.” Точно както човек разкрива сърцето си пред своя приятел и знае, че той никога няма да го укори за неговите грешки, а винаги би се опитал да му помогне и както между него и приятеля му съществува чувството за равенство, така и любовта на равенството струи навън и навътре между поклонника и неговия Бог-приятел. По този начин Бог става нашия другар, близкия приятел, на когото ние свободно можем да разкажем историята на своя живот. Можем да споделим с Него най-съкровените тайни на сърцата си и да бъдем напълно спокойни за сигурността си и за Неговата подкрепа. Той е приятелят, който поклонникът приема като равен. В това отношение на Бог се гледа като на наш другар в игрите. Може да се каже, че във вселената всички ние играем. Точно както децата играят своите игри, точно както най-великите крале и императори играят техните игри, така и Любимият Господ играе вечно с тази вселена. Той е съвършен; Той няма нужда от нищо. Защо тогава трябва да сътворява? При нас всяко действие винаги има за цел задоволяването на определена потребност, а потребността винаги предполага несъвършенство. Бог е съвършен; Той няма нужда от нищо. Защо тогава Той трябва да продължава с тази дейност на вечно-активното творение? Каква е Неговата цел? Легендите за Бог който създава света с една или друга цел, която ние си въобразяваме, са много добри като такива, но не са нищо повече. Всичко всъщност е само на игра; вселената е Неговата игра, която продължава вечно. Цялата вселена трябва да е само за Негово удоволствие и забавление. Ако сте бедни, забавлявайте се от това; ако сте богати, радвайте се на забавлението да бъдете богати; ако дойдат опасности, това също е добро развлечение; ако дойде щастие, развлечението е още по-добро. Светът е просто една игрална площадка, а ние сме тук, за да се позабавляваме добре и за да играем; Бог през цялото време играе с нас и ние също играем с Него. Бог е нашият вечен другар в игрите. Колко красиво играе Той! Играта свършва, когато един цикъл достигне до края си. Следва покой за определен период от време; после отново всичко излиза навън и започва да играе. Само когато забравим, че всичко е игра, в която ние също играем, идват нещастията и болките. Тогава сърцето унива, а светът натежава върху нас с огромна тежест. Но веднага щом се откажем от сериозната идея за реалността на вечно-изменчивите събития в този триминутен живот и разберем, че той е сцена върху която играем и помагаме на Него да

49

играе - за нас нещастието моментално изчезва. Той играе във всеки атом; Той играе като изгражда планети, слънца и луни; играе с човешкото сърце, с животните, с растенията. Ние сме Неговите шахматни фигури; Той подрежда тези фигури на шахматната дъска и после ги разтърсва. Той ни подрежда първо по един начин, а после по друг. А ние съзнателно или несъзнателно Му помагаме в Неговата игра. И, о блаженство! Ние сме негови другари в игрите!

Следващото отношение в Бхакти е известно като Ватсаля или да обичаме Бог не като свой Баща, а като наше Дете. Това може да изглежда странно, но е практика, която ни дава възможност да се освободим от всички идеи за сила свързани с понятието за Бог. Идеята за сила носи със себе си страхопочитание. В любовта не трябва да има страхопочитание. Идеите за почит и подчинение са необходими за формиране на характера; но когато той е формиран, когато обичащият е изпитал спокойната и мирна любов и освен това е вкусил малко от нейната пълна лудост – тогава той повече няма нужда да говори за етика и дисциплина. Да смята Бог за могъщ, величествен и славен, понеже Той е Господ на вселената и Бог на всички богове – влюбеният в Него казва, че не го е грижа за това. За да избегне свързването на Бог с това всяващо страх чувство за могъщество, бхактата Го боготвори като свое собствено дете. Майката и бащата не са подбуждани от страхопочитание по отношение на детето; те не могат да изпитват почит към него. Не могат и да си помислят да поискат някакъв дар от него. Положението на детето е винаги това на получаващ и родителите биха пожертвали живота си сто пъти от любов към него. Те биха се отказали хиляди пъти от телата си заради това свое единствено дете; затова Бог е обичан като дете. Тази идея за любовта към Бог като към дете се заражда и развива естествено сред онези религии, които вярват във въплъщението на Бог. За мохамеданите е невъзможно да имат тази идея за Бог; те биха избягали от нея с ужас. Но християнинът и индусът я разбират много добре, защото те имат бебето Исус и бебето Кришна. Жените в Индия често гледат на себе си като майката на Кришна; християнските майки също биха могли да подхранват идеята, че са майки на Христос; това би донесло на Запад познанието за Божественото Майчинство на Господ, от което хората толкова много се нуждаят. Суеверните разбирания за страхопочитанието и преклонението по отношение на Бог са дълбоко вкоренени в нашите сърца и отнема дълго време да удавим напълно в любов тези идеи за уважение и почит, за величието и славата към Бог.

Има още едно човешко олицетворение на божествения идеал на любовта. Нарича се Мадхура или сладостното отношение, което е най-възвишеното от всички. То се основава на действително най-висшето проявление на любовта в този свят, която освен това е и най-силната, позната на човека. Коя друга любов разтърсва така цялото човешко същество, коя друга любов протича през всеки негов

50

атом и го подлудява така, карайки го да забрави изцяло себе си и го трансформира в Бог или в демон – както любовта между мъжа и жената?1 В това олицетворение на божествената любов Бог е нашият съпруг. Ние всички сме жени; няма мъже в този свят; има Един-единствен мъж, и това е Той, нашият Любим. Цялата любов която един мъж дава на една жена, или една жена на един мъж – трябва да бъде дадена на Бог.

Всички видове любов, които виждаме в света и с които повече или по-малко само си играем – имат за своя цел Бог; но за нещастие, човек не познава безкрайния океан, в който тази могъща река на любовта непрестанно се влива и затова той често се опитва глупаво да я насочва към малките кукли на човешките същества. Мощната любов към детето, която е присъща на човешката природа, в действителност не е предназначена за малката кукла на детето; ако я давате сляпо и единствено на него, като последствие ще страдате. Но с това страдание от друга страна, ще дойде пробуждането, чрез което вие ще откриете без всяко съмнение, че ако раздавате любовта намираща се във вас на едно или друго човешко същество, тя рано или късно ще донесе болка и мъка като резултат. Затова нашата любов трябва да бъде давана на най-Висшия, който никога не умира и не се изменя, на Него, в океана на чиято любов няма нито отлив, нито прилив. Любовта трябва да бъде насочена към своето правилно предназначение, тя трябва да тече към Него, който наистина е безкрайният океан на любовта. Всички реки се вливат в океана. Дори водната капка, която се стича по билото на планината, не може да спре пътя си достигайки поток или река, колкото и да е голяма тя; накрая дори и тази капка по някакъв начин намира своя път към океана. Бог е единствената цел на всички наши емоции и страсти. Ако искате да се ядосвате, ядосвайте се на Него. Карайте се на вашия Любим, на вашия Приятел. На кого другиго можете безопасно да се карате? Смъртните хора няма да се примиряват търпеливо с вашия гняв; ще 1 Най-известният пример за Мадхура – отношението към Бог като към Съпруг или Любим - е отношението между Радха (най-главната от Гопите) и Кришна. Това е най-извисената духовна екстатична любов, абсолютно свободна от всяка следа от плътско желание, която се нарича Махабхвава. Махабхава се характеризира с определени физически признаци и деветнадесет точно описани в свещените книги на Бхакти духовни емоции. Шри Рамакришна казва за Махабхава: “В писанията на Бхакти се говори, че групата от деветнадесет вида емоции, проявяващи се заедно в едно ‘вместилище’ (в един човек), се нарича Махабхава. Необходимо е човек да практикува цял живот някоя от тези емоции, за достигне съвършенство дори само в една от тях. Тези деветнадесет състояния бяха проявени напълно тук (сочейки собственото си тяло), в едно вместилище”. Деветнадесетте духовни състояния на Махабхава са били проявени изцяло само в Шри Радха, Шри Чаитаня и Шри Рамакришна. За да бъде практикувано което и да е от тях, както и изобщо отношението на Мадхура, ученикът трябва да бъде напълно чист и абсолютно свободен от похотта – в действията, думите и ума си. Без това първоначално и най-задължително условие, той не може да направи никакъв напредък – дори напротив, такава практика крие опасности за него.

51

последва ответна реакция. Ако вие ми се ядосате, аз със сигурност ще отвърна, защото не мога да се примиря търпеливо с гнева ви. Казвайте на вашия Любим, “Защо не идваш при мен; защо ме оставяш така сам?” Къде другаде можете да откриете някаква радост, освен в Него? Каква радост може да има в малките буци пръст? Това което ние трябва да търсим, е изкристализиралата същност на безкрайната радост, а тя е в Бог. Нека всички наши страсти и емоции бъдат насочени към Него. Те съществуват заради Него и ако пропуснат целта си и бъдат насочени към нещо по-низше, стават порочни; а когато попаднат право в целта, в Бог, дори най-низшите сред тях биват преобразени. Всички енергии на човешкото тяло и ум, по какъвто и начин да се проявяват, имат Бог за своя единствена цел, за своя Екаяна. Всички любови и всички страсти на човешкото сърце трябва да бъдат насочени към Бог. Той е нашият Любим. Кого другиго може да обича това сърце? Той е най-красивият, най-възвишеният, Той е самата красота, самата възвишеност. Кой в тази вселена е по-красив от Него? Кой в тази вселена е по-достоен да ни бъде съпруг, отколкото Той? Затова, нека Той бъде нашият Съпруг, нека Той бъде нашият Любим.

Често става така, че тези божествени влюбени които пеят за божествената любов, възприемат езика на човешката любов във всички негови аспекти, за да могат да я опишат. Глупците не разбират това; и никога няма да го разберат, защото гледат на него само с физическите очи. Те не разбират лудостта и болезнените спазми на духовната любов. И как биха могли? “Само една целувка от Твоите устни, О Любими! Онзи който е бил целунат от Теб - неговата жажда за Теб нараства вечно, всички негови мъки изчезват и той забравя всичко освен единствено Теб.” Стремете се към тази целувка на Любимия, това докосване на Неговите устни, което подлудява бхактата и превръща човека в бог. За онзи който е бил благословен с такава целувка, цялата природа се променя, всички светове изчезват, слънцата и луните угасват и самата вселена се разтваря в този безкраен океан на любовта. Това е съвършенството в лудостта на любовта.

Но истински влюбеният в Духа не спира дори тук; дори любовта между съпругата и съпруга не е достатъчно безумна за него. Бхактите възприемат също така идеята за извънбрачната любов, защото тя е толкова силна! Но те изобщо нямат в предвид нейната непристойност. Природата на тази любов е такава, че колкото повече препятствия се изправят пред нейната свободна игра, толкова по-страстна става тя. Любовта между съпруг и съпруга е гладка и за нея няма пречки. Затова бхактите възприемат отношението на влюбеното момиче, чиито майка, баща или съпруг се противопоставят на тази любов; и колкото повече някой пречи на нейната любов, толкова по-силна става тя. Човешкият език не е способен да опише колко лудо е бил обичан Кришна в горите на Вринда, как при звука на неговия глас вечно-блажените Гопи са се

52

втурвали, за да го видят забравяйки всичко, забравяйки този свят и всичко което ги свързва с него - неговите задължения, радости и мъки. О човече, ти който говориш за божествена любов и в същото време си способен да се грижиш за всички суети на този свят – искрен ли си? “Там където е Рама (Бог), там няма място за нито едно желание; където има желание – няма място за Рама; тези две неща никога не съществуват заедно – както светлината и тъмнината те никога не се срещат едно с друго.”

Десета глава

Заключение

Когато бъде достигнат този най-висш идеал на любовта, философията бива отхвърлена; тогава кой ще го е грижа за нея? Свободата, Спасението, Нирвана – всички те биват изхвърлени; кой го е грижа дали ще бъде свободен, щом плува в блаженството от божествената любов? “Господи, не искам богатство, нито приятели, нито красота, нито ученост, нито дори свобода; нека се раждам отново и отново, но нека Ти винаги бъдеш моята Любов. Бъди навеки моята Любов.” “Кой го е грижа да стане захар?” казва бхактата, “Аз искам да вкусвам от захарта.” Кой тогава би желал да стане свободен и да бъде едно с Бог? “Може и да знам, че аз съм Той; и все пак аз ще се отделя от Него и ще стана различен, за да мога да Му се наслаждавам.” Това казва бхактата. Любовта заради самата любов е най-висшата радост. Кой не е готов да бъде омотаван и връзван хиляди пъти, за да се наслаждава на Любимия? Нито един бхакта не го е грижа за нищо друго, освен за любовта, освен за това да обича и да бъде обичан. Неговата неземна любов е като приливната вълна, която се впуска срещу течението на реката - такъв влюбен се движи срещу течението на реката. Светът го нарича луд; аз познавам един, когото светът наричаше така и ето какъв беше неговият отговор: “Приятели мои, целият свят е една лудница. Някои са луди за светска любов, други за име, трети за слава, някои за пари, а други за спасението и за това да отидат в рая. В тази голяма лудница аз също съм луд, луд съм по Бог. Ако вие сте луди по парите, аз съм луд по Бог. Вие сте луди както и аз. Мисля, че в крайна сметка моята лудост е най-добрата.” Любовта на истинския бхакта е онази изгаряща лудост, пред която всичко останало изчезва напълно. За него цялата вселена е пълна с любов и единствено с любов; ето как светът изглежда на обичащия Бог. Когато човек я развие в себе си, той става вечно щастлив и благословен навеки. Единствено тази блажена лудост на божествената любов може да излекува веднъж завинаги болестта на

53

света, която е в нас. С нея изчезват желанието и егоизмът. Онзи който я е изпитал, е бил притеглен близо до Бог, той е отхвърлил всички празни желания, с които е бил пълен преди това.

Всички ние трябва да започнем като дуалисти в религията на любовта. За нас Бог е отделно Същество и ние чувстваме себе си също като отделни същества. После помежду ни се появява любовта и човекът започва да се приближава до Бог и Той също идва все по-близо и по-близо до човека. Човек приема всички взаимоотношения в живота – на баща, майка, син, приятел, господар, любим и ги проектира върху своя идеал на любовта, върху своя Бог. За него във всички тях съществува Бог, и последната точка от неговия прогрес бива достигната, когато той почувства, че напълно се е слял с обекта на своето обожание. Всички ние започваме с любовта към себе си, а несправедливите претенции на малкия ни аз правят дори любовта егоистична. Накрая обаче, идва светлината с ослепителното си сияние и виждаме как в нея този малък аз става едно с Безкрайното. Човекът бива преобразен в присъствието на тази Светлина на Любовта и накрая реализира красивата истина, че Любовта, Влюбеният и Любимият са Едно.

<<Обратно към сайта>>

54