Штт •и. --i.

THE SHAMBHALA GUIDE TO TAOISM Copyright © 1997 by Eva Wong by arrangement with Shambhala Publications, Inc., P.O.Box 308, Boston, MA. 02117

ДАОИЗЪМ Ева Уонг

Първо издание на български език, 2002 от Издателство АРАТРОН п. к. 1587, София 1000

© Издателство АРАТРОН, 2002 © Валентин Евстатиев - превод от английски © Светлана Драгостинова -

художествено оформление на корицата Мариана Василева - редактор

Всички права са запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана в каквато и да е форма без писменото разрешение на Издателство АРАТЮН.

ISBN 954-626-160-2

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Увод ............................................................................................ 7

ЧАСТ ПЪРВА: ИСТОРИЯ НА ДАОИЗМА

Глава 1

Корени на даоизма: шаманство (3000-800 г.пр.н.е.) ... 17

Легендарният Ю • Шаманството в епохата на книжов-

ността • Функции на шаманите през епохата Джоу •

Шаманската традиция на южен Китай • Влияние на

шаманството върху по-късното развитие на даоизма

• Допълнителна литература

Глава 2

Класически период (700-220 г.пр.н.е.) .................................... 27

Политически и исторически условия през периода Чунциу •

Класическият даоизъм през периода Чунциу: Лаодзъ и

“Дао дъ дзин” • “Дао дъ дзин” • Политически и

исторически условия през Периода на враждуващите

царства • Класическият даоизъм през Периода на враж-

дуващите царства • Допълнителна литература

Глава 3

Трансформация на философския даоизъм в организирана

религия (20 г.пр.н.е. - 600 г.н.е.) .............................................. 40

Зараждане на религиозния даоизъм • Прерастване на

даоизма в организирана религия • Златна ера на

религиозния даоизъм • Допълнителна литература

4 Ева Уонг

Глава 4

Разпространение на мистичния даоизъм (300-600 г.) • • • • 55

Мистицизмът и учението шанцин • Зараждане на

учението шанцин • Учението шанцин по времето на

династия Дзин • Учението шанцин в епохата на Южните

династии • Същност на учението шанцин • Влияние на

учението шанцин • Допълнителна литература

Глава 5

Развитие на даоистката алхимия (200-1200 г.) ..................... 80

Зараждане на алхимията • “Цантун дзи” (“Триединс-

тво”) • “Баопудзъ” (“Мъдрецът, обгърнал простотата”) от

Гъ Хун • Обособяване на вътрешната и вън- шната

алхимия • Разцвет на вътрешната алхимия •

Допълнителна литература

Глава 6

Синтез на даоизма, будизма и конфуцианството

(от 1000 г. до днес) ...................................................................... 98

Философски синтез • Религиозен синтез • Други форми

на синтез и поява на многобройни даоистки секти

• Нов синтез на конфуцианството, чан-будизма и да-

оистката вътрешна алхимия • Допълнителна литература

ЧАСТ ВТОРА: НАПРАВЛЕНИЯ В ДАОИЗМА

Глава 7

Магически даоизъм: Пътят на силата .................................... 117

Основни представи в магическия даоизъм • Основни

аспекти в практиката на магическия даоизъм • Секти в

магическия даоизъм • Още за магическия даоизъм

• Допълнителна литература

Глава 8

Гадателскн даоизъм: Пътят на прозрението ............... 138

Кратка история на гадател ски даоизъм • Основни идеи в

гадателския даоизъм • Гадателски изкуства •

Астрология: Дзъуей доушу • Геомантия: фън шуй •

Даоизъм 5

Други гадателски изкуства • Още за гадателския даоизъм

• Допълнителна литература

Глава 9

Ритуален даоизъм: Пътят на вярата ............................ 168

Основни особености на ритуалния даоизъм • Даоистки

божества • Устройство на Небесното царство • Даоистки

празници и ритуали • Секти в ритуалния даоизъм • Още

за ритуалния даоизъм • Допълнителна литература

Глава 10

Даоизъм на вътрешната алхнмия: Пътят на транс-

формациите ........................................................................ 198

Основни идеи във вътрешната алхимия • Главни символи

в терминологията на вътрешната алхимия • Етапи в

алхимичния процес • Подходи във вътрешната алхимия •

Още за даоизма на вътрешната алхимия • Допълнителна

литература

Глава 11

Даоизъм на деянията и кармата: Пътят на правед-

ността! ............................... ................................................ 221

Зараждане на даоизма на деянията и кармата • Основни

представи в даоизма на деянията и кармата •

Роля на доктрината за деянията и кармата в духовната

система на даоизма • Допълнителна литература ЧАСТ ТРЕТА: ДАОИСТКА ПРАКТИКА

Глава 12

Медитация .......................................................................... 227

Видове даоистка медитация • Още за даоистката

медитация • Допълнителна литература

Глава 13

Методи за развиване на тялото ......................................... 243

Методи за външно укрепване • Методи за вътрешно

укрепване • Методи, въздействащи както върху вън-

шното, така и върху вътрешното укрепване • Билки и

храни • Допълнителна литература

6 Ева Уонг

Глава 14

Обреди за пречистване, религиозни церемонии и

талисман на магия ............................................................ 266

Обреди за пречистване • Религиозни церемонии •

Даоисткият олтар • Талисмани • Допълнителна ли-

тература

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 Китайските династии ....................................................... 281

Приложение 2 Карта на Китай .................................................................. 283

Приложение 3 Библиография ........................... ....................................... 286

У В О Д

Поне веднъж в живота си много от нас са изпитвали

желание да се отдалечат от земното ежедневие и да се потопят в

света на духовното. Този полет на духа често ни отвежда до една

нова вселена, която няма нищо общо с всекидневието и ни дава

възможност да изследваме непознати области на съзнанието.

В тази книга е представено духовното богатство на даоизма.

Ще откриете моменти от историята на това учение, ще се

срещнете с мъдри автори на даоистки трактати, ще се запознаете

с различни школи на даоистката философия и ще добиете

представа за даоистката практика в наши дни.

Духовното богатство на даоизма е калейдоскоп от цветове и

звуци. Същевременно то е царство на тишината и покоя. То е

близко и интересно, но също така предизвикателно и опасно. По

време на пътешествието си из това духовно пространство ще

срещнете облечени в животински кожи шамани, чиито танцови

стъпки описват разположението на звездите и ги отвеждат в

небето или под земята. Ще видите талисмани - символи на тайни

сили, които лекуват и предпазват от зли духове. Ще се натъкнете

на хора, които седят, стоят или спят в необичайни пози,

овладявайки тайните на живота и дълголетието. Ще видите

пъстри картини, образи на божества и безсмъртни светци,

огромни медни котли, олтари с димящи благовония и вечно

горящи газени лампи. По време на своето странстване ще

откриете хек- саграми - символи на промените, гравирани върху

бамбукови пластини, по които гадателите определят хода на

събитията във вселената. Ще срещнете и обикновени хора, които

се грижат за старите и болните, учат младите и помагат на онези,

които са по-нещастни от самите тях. Ще чуете силен звук на

цимбали и барабани, пронизителни и мелодични тонове на

флейта, монотонни напеви в такт с ударите по дървена плоча.

Ще чуете тишината в зали за медитация, бавни стъпки по

манастирски каменни плочи и спорадичен камбанен звън сред

шумоленето на листата. Всичко това са елементи от духовната

територия на даоизма - мъдра традиция, натрупана в

8 Ева Уонг

продължение на хилядолетия и променила човешкото съзнание,

макар че самата тя е била подвластна на съзнанието.

По своето съдържание и предназначение тази книга прилича

на пътеводител, който е по-различен от христоматиите и

антологиите с преводни текстове.

Първо, в основата на истинския пътеводител е залегнал

личният опит на авторката, която вече е пребродила въп- росната

територия. Човек не може да състави пътеводител за места,

където не е бил. Информацията в подобно съчинение не е плод

единствено на книжни знания, а и на личен опит.

Второ, за един пътеводител е характерна определена гледна

точка и затова той няма претенцията да бъде обективен. Това,

което виждаме, винаги зависи от личността на наблюдаващия. В

настоящия “пътеводител” за духовното богатство на даоизма са

описани неща, развълнували самата мен.

Трето, пътеводителят не може да бъде изчерпателен.

Човешкото въображение не е в състояние да обхване цялото

богатство на даден материален или духовен пейзаж. Целта на

тази книга е да ви даде достатъчна първоначална информация.

Тя е карта, практическо ръководство за особеностите на

територията, но не е самата територия.

И накрая, пътеводителят предупреждава пътешественика за

евентуални опасности. Царството на духа е едновременно

интересно и плашещо, затова пътешественикът трябва да

съзнава рисковете, които му предстоят. Ето защо в своя разказ

ще ви посочвам най-бсзопасните пътеки и маршрутите, които

трябва да избягвате в царството на даоизма.

Книгата се състои от три части: история на даоизма,

направления в даоизма и даоистка практика.

ИСТОРИЯ НА ДАОИЗМА

За всяка мъдра традиция е важно човек да познава нейната

история и да се докосне до корените й. Затова в първата част е

представена историята на даоизма.

Нашият разказ започва с шаманите на древен Китай,

положили основите на това учение. Преди няколко хилядолетия,

Даоизъм 9

когато още не е съществувала представата за Дао и не е била

създадена философията, свързана с това понятие, племенните

водачи поднасяли дарове на небето и земята, на планини,

долини и реки, за да възстановят връзката между хората и

висшите сили. Те изпълнявали ритуални движения,

призовавайки силите да ги отведат в далечни пространства, за да

добият познание и мъдрост. И днес можем да наблюдаваме

подобни ритуали по време на религиозни церемонии, така

наречената “медитация в движение” и упражненията за

поддържане на здравето.

След това читателят ще се запознае с класическия период

между VIII и III в.пр.н.е. Тогава са живели някои от най-

великите китайски философи: Лаодзъ, Конфуций, Хан Фейдзъ,

Джуандзъ, Сундзъ и Модзъ. На този период дължим трактата

“Дао дъ дзин” и залегналата в него философия на не-действието

(у уей) и хармоничното съществуване. И до днес “Дао дъ дзин” е

най-превежданата китайска книга, дала на много хора от

Западния свят първата представа за даоизма.

Между I и VII в.н.е. в историята на даоизма настъпва

любопитен поврат. Тогава възниква една особена негова форма,

съчетаваща магията и религиозната вяра. Под влиянието на

прочутия духовен водач Джан Даолин даоизмът се превръща в

религия. Последователите му окончателно трансформират

даоизма от философия в организирана религиозна система със

свои ритуали, литургии и духовенство. Други, вдъхновени от

идеите на Джан Даолин и под въздействието на все по-

разпространените будистки писания, съставят голям брой

“свещени” текстове, за които твърдят, че са завещани от

боговете. Така се създават някои от най-старите текстове в

даоисткия канон.

Докато селяните следват популярните религиозни водачи и

се уповават на талисмани и амулети за своето благополучие,

средната класа и аристокрацията са привлечени от друга форма

на даоизма. Към края на III в.н.е. една жена с благородническо

потекло, Уей Хуацун, създава школата Шанцин (Висша чистота).

Последователите на Шанцин извикват в съзнанието си образите

10 Ева Уонг

на своите божества по време на медитация, обръщат се към тях в

молитвите си, съставят талисмани и влизат в мистичен съюз с

божествените сили. Макар че в наши дни тази форма на даоизма

рядко се практикува, нейното влияние може да се открие в

днешните свещени церемонии и методи за поддържане на

здравето.

Паралелно с мистицизма се развива и даоистката алхимия.

Нейната цел е постигането на добро здраве, дълголетие и

безсмъртие. Тя се разделя на външна и вътрешна алхимия.

Според Школата на външната алхимия безсмъртието може да се

постигне чрез поглъщане на подходящи минерали и билки. Тя

възниква през III в.н.е. и достига разцвет през VII и VIII век. От

своя страна, последователите на вътрешната алхимия не вярват

във въздействието на приеманите вещества, а проповядват, че

здравето и безсмъртието могат да се достигнат чрез вътрешно

усъвършенстване на организма и съзнанието. Корените на това

направление също датират от III в.н.е., но то се оформя напълно

едва след упадъка на Школата на външната алхи- мия около X

век. Даоистката алхимия въвежда идеята за вътрешната енергия

ци и става причина даоизмът да се възприема като изкуство за

постигане на добро здраве и дълголетие.

В края на този раздел е описан синтезът между класи-

ческата даоистка философия, вътрешната алхимия, будизма и

конфуцианството. Към XI век даоистката алхимия затъва в

блатото на езотеричната терминология и опорочената практика.

Отегчени от празнословието и убедени, че духовното развитие

изисква баланс между здраво тяло и ясен ум, Уан Чунян, Джън

Сии, Лю Дунбин и други мъдреци започват да проповядват нова

форма на даоизма, призовавайки към усъвършенстване както на

тялото, така и на съзнанието. Под въздействието на

конфуцианския постулат за доброто начало, заложено в

човешката природа, и методите за успокояване на съзнанието в

чан будизма, възниква синтез между трите учения -

конфуцианство, будизъм и даоизъм. Тази форма на даоизма

откриваме днес в доктрините на две големи секти: Цюанджън

(Всеобхватна реалност, Пълна истина) и Сиентиен Дао (Пътя на

Даоизъм 11

Първичното небе).

НАПРАВЛЕНИЯ В ДАОИЗМА

В Част 2 са описани различни направления в даоизма.

Макар че понякога те се определят като школи, залегналите в

тях учения не се изключват взаимно.

Магическият даоизъм, или Пътят на силата, е най- древната

форма на това учение, запазена до днес. При нея

практикуващият привлича и насочва силите на природата,

духовете, безсмъртните светци и божествата. Талисманите са

важен елемент в магическия даоизъм - смята се, че на

предметите може да се предаде сила и те да се използват за

защита и изцеление. Това течение е най-слабо познато в

Западния свят и често е забулено в тайнственост и заблуди. То е

и най-трудно за практикуване.

Гадателският даоизъм, или Пътят на прозрението, се базира

върху способността за проникване в законите на вселената и

кръговрата на промените. В основата на астрологията - едно от

гадателните изкуства - са залегнали древните представи за

небето и наблюденията на слънцето, луната и звездите;

геомантията се основава върху познанията за земята и

наблюдението на земните форми. Според гадателския даоизъм

способността да виждаме и тълкуваме космическия кръговрат ни

помага да живеем в хармония с промените, което означава да

живеем в хармония със законите на Дао.

Ритуалният даоизъм, или Пътят на вярата, проповядва, че

човешката съдба се направлява от висши сили. Извършвайки

необходимите ритуали, човек осъществява контакт с тези сили и

получава от тях благословия и закрила. За това направление са

характерни най-различни литургии и обреди. Съществува ясна

разлика между практикуващия и вярващия. При ритуалния

даоизъм практикуващият е ръководителят на церемониите,

докато вярващият е този, който се уповава на ръководителя да го

представи пред висшите сили.

Даоизмът на вътрешната алхимия, или Пътят на тран-

сформациите, изисква усъвършенстване на съзнанието и тялото

12 Ева Уонг

с цел да се постигне здраве, дълголетие и безсмъртие. Основната

идея е, че вътрешната енергия (ци) на организма е източникът на

здравето, затова е необходимо тя да се подхранва и натрупва и

да се стимулира нейната циркулация. Това направление крие

най-големите опасности.

Даоизмът на деянията и кармата, или Пътят на правед-

ността, отдава първостепенно значение на култивирането на

добродетели чрез хуманни постъпки. Той води началото си от

традиционните представи на китайците, че добрите дела се

възнаграждават, а неетичното поведение предизвиква възмездие.

След разпространението на будизма в Китай тази форма на

даоизма заимства от него вярата в кармичното възмездие.

Даоизмът на деянията и кармата прераства в сложна етична

система, която разглежда здравето и благополучието като

награда за морално поведение.

ДАОИСТКА ПРАКТИКА

В третата част са разгледани четири вида практики:

медитация, развиване на тялото, свещени церемонии и

магически изкуства.

Съществуват много форми на даоистка медитация,

характерни за различните секти. Понякога дори в рамките на

една и съща секта методът на медитиране се променя успоредно

с духовното израстване на нейния последовател. Например

адептите на школата Шанцин извикват в съзнанието си образите

на своите божества, за да постигнат мистично единение с тях.

Медитацията на самопознанието, или така нареченото вътрешно

съзерцание, е друг вид даоистка медитация, сходен с будистката

випасана. Покоят в седнало положение, подобен на този, който

се използва в чан-будизма, се практикува от последователите на

школата Всеобхватна реалност (Цюанджън) за успокояване на

съзнанието и овладяване на чувствата. Съществуват и форми на

медитация за натрупване и подхранване на вътрешната енергия

и за стимулиране на нейната циркулация. Те приличат много на

кундалини йога.

Голямото внимание, което се отделя в даоизма на телесното

Даоизъм 13

здраве, е довело до разработването на методи за неговото

укрепване. Най-известната система от такива методи е цигун

(буквално “работата на ци”). В нея се използват дихателни

упражнения, масаж на определени части на тялото, статични

пози, напомнящи на хата йога, и методи за стимулиране

циркулацията на енергията по време на естествени състояния и

действия, като седеж, стоеж, ходене и легнало положение. Един

друг метод за укрепване на здравето е известен като “изменение

на сухожилията.” Смята се, че е въведен от будисткия

проповедник Бодхидхарма в манастира Шаолин през IV в. Тези

упражнения за укрепване и разтоварване на мускулите и

сухожилията първоначално били използвани от будистките

монаси като подготовка за продължителните сеанси по “седяща

медитация”1. Те били възприети от даоистите, които осъзнали

тяхната роля за укрепване на мускулната и костната система.

Методите за вътрешно усъвършенстване в бойните изкуства,

като например тайдзицюан и багуаджан, също се използват за

укрепване на здравето. Тези системи от двигателни упражнения

са предназначени за коригиране на нездравословните пози и

улесняване на естествената циркулация на енергията.

Религиозните церемонии са важна част от даоистката

практика. Всички даоистки церемонии започват с обреди, чрез

които участниците пречистват телата и съзнанието си.

Церемониите се провеждат в чест на божества и за възста-

новяване на връзката между хората и висшите сили. Те включват

песнопение, молитви и други свещенодействия, като например

танци и съставяне на талисмани.

Последната категория, която ще разгледаме във връзка с

даоистката практика, е магията. Днес най-популярната форма е

талисманната магия. С помощта на свещени символи и думи,

написани върху хартия, се призовават божествата и духовете да

донесат изцеление и закрила, да предпазят хората от зли сили.

Подготовката и извършването на този вид магия изисква не само

умение, но и вяра в явните и тайни сили във вселената.

1 На китайски: дзуо чан; на японски: дза дзен. (бел. прев.)

14 Ева Уонг

Всяка глава в “Даоизъм” се състои от два раздела: първият

съдържа кратък обзор на темата, а във втория е даден списък с

препоръчителна литература, която може да ви помогне в

изучаването на даоизма.

Ако тази книга стимулира вашия интерес, то тя ще изпълни

предназначението си. Ако ви помогне да осъзнаете, че

изследването на даоизма не е това, от което се нуждаете, тя също

би изпълнила предназначението си, защото можете да спрете

дотук и да спестите усилията си. В най-добрия случай се

надявам, че ще изпитате удоволствие от предстоящото

пътешествие.

Когато човек пътува из непознати райони на света, той

трябва да се освободи от предварителните си очаквания. Същото

се отнася и за духовното пространство. Настройте се за

разтърсващи преживявания, изкушения, вълнение, удивление.

Никой не може да предвиди какви ще бъдат реакциите ви.

Богатството на дадена духов на традиция се възприема най-

добре чрез пълнокръвното участие на всички мисли, чувства и

сетива.

Информацията в “Даоизъм” не е някаква абсолютна истина,

защото е невъзможно да се документират всички детайли от

дадена традиция. Освен това основите на учението ще бъдат

представени още по-добре в бъдеще, тъй като все повече хора ще

влизат в досег с царството на духа. Междувременно се надявам,

че ще изпитате удоволствие от предстоящото своеобразно

пътешествие, по време на което няма да ви се налага да

напускате дома си. Дано тази книга ви бъде от полза!

Ча с т I

ИСТОРИЯ НА ДАОИЗМА

Гл ав а 1

К О Р Е Н И Н А Д А О И З М А :

Ш А М А Н С Т В О ( 3 0 0 0 - 8 0 0 г . п р . н . е . )

Преди пет хиляди години по поречието на Жълтата река в

днешен северен Китай се заселили племена, които не

притежавали своя национална идентичност. Те не се отда-

лечавали от бреговете на реката, проправяща си път през сухото

плато. Ежедневните им дейности включвали лов, риболов,

отглеждане на стада и обработка на малки парцели, засети с

пшеница и просо. Вечер се събирали край огньовете и отправяли

взор към загадъчния небесен купол, осеян с бледи мъждукащи

светлинки. Понякога воят на диви животни в мрака им напомнял,

че стадата им са ставали жертва на силни зверове; друг път си

спомняли как са се спасявали от бушуващата река, излязла извън

бреговете си и унищожила посевите им. Но те говорели и за

вождовете си, които преследвали животните и се преборвали с

наводненията. Водачите на племето притежавали необичайни

сили: имали власт над природните стихии, подчинявали реките

на волята си, прониквали в тайните на растенията и животните,

общували с невидими сили, бродели из небесните висини и

земните дълбини и събирали знания, полезни за племето. Най-

великият от тях бил 10.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ Ю

Според легендите Ю не бил обикновен смъртен. Нямал

майка, а се родил направо от тялото на баща си Гун. Владетелят

Шун заповядал на Гун да се справи с потопа. Но Гун не успял и

висшите сили го наказали, като изоставили трупа му на един

планински склон. Ю лежал три години в тялото на мъртвия си

18 Ева Уонг

баща. Когато се съживил, Гун се превърнал в кафява мечка,

разтворил корема си и извадил оттам сина си. Тогава Ю също

приел образа на мечка и през целия си живот се превръщал ту в

човек, ту в мечка, а когато вървял, тътрел краката си по особен

начин, известен като “мечешка походка.” Хиляда години след

тази митична епоха, по времето на династия Джоу, свещениците

продължавали да се обличат в мечешки кожи, ръмжели и

танцували със стъпките на могъщия звяр в чест на Великия Ю.

Легендата разказва, че когато пораснал, Ю продължил

делото на баща си. За разлика от Гун той имал успех, защото

получил от висшите сили книгата “Шуйдзин” (“Трактат за

овладяването на водите”). Освен това Ю често се издигал до

звездите, за да се учи от небесните духове. “Стъпките на Ю”

(фиг.1.1) - свещен танц, с който Ю се издигал в небето - са

запазени в даоистките текстове. Този танц е бил изпълняван от

поколения даоистки свещеници, мистици и магьосници, както и

от съвременните последователи на бойните изкуства за вътрешно

усъвършенстване.

Ю можел не само да се превръща в животни, но им се

доверявал и ги разбирал, а в замяна те му разкривали тайните си.

Когато потопът се отдръпнал, Ю вндял, че от реката се показала

една костенурка. Шарките върху корубата й представлявали

осемте триграми, известни като “Луо шу ба гуа,н които

символизирали промените във вселената. Тези триграми по-

късно залегнали в основата на гадател- ните изкуства в Кнтай.

Даоизъм 19

Фигура 1Л. “Стъпките на Ю”. Възпроизведени по “Тайшан джугуо дзиумин дзунджън бияо” (“Истинската тайна иа Великия за подпомагане иа страната и спасение на народа: Основни положения”). Чрез “стъпките по небесната стълба”, показани отдясно, танцуващият се издига в небето. Танцът, показан в долната част на илюстрацията, следва конфигурацията на съзвездието Северен черпак (Голяма мечка). Чрез него танцуващият се издига до звездите иа Северния черпак. В спираловидната схема горе вляво танцуващият тръгва от най- външната точка и постепенно достига центъра, което символизира пътя до Полярната звезда и Северния черпак. Надписът в средата означава: “Танц, чрез който стъпващият по земята се издига в небесната мрежа.”

20 Ева Уонг

Всичко, което легендите приписват на Ю, го характеризира

като шаман. В своето класическо изследване на шаманството

Мирча Елиаде посочва следните особености на шаманите: те

могат да летят в небето, да се спускат под земята, изпълняват

свещени танци за привличане на висшите сили, изпадат в екстаз,

достигат внезапно прозрение, способни са да разбират езика на

животните, имат власт над стихиите, могат да изцеляват,

познават и използват растенията. Всъщност в древнокитайското

общество е съществувала класата на у - хора, които имали

сходни способности с тези на шаманите. Това дава повод на

Елиаде да определи у като шамани.

Ю бил шаман (у) и живял в общество, в което шаманите

били важни членове на племенната общност. Баща му също бил

шаман, способен да се прейъплъщава в мечка. Шаман бил и

владетелят Шу, който дарил владетелска титла на Ю за това, че

успял да укроти потопа. Смятало се, че Шу бил първият човек,

издигнал се в небето, след като бил обучен от дъщерята на своя

предшественик Яо.

ШАМАНСТВОТО В ЕПОХАТА НА

КНИЖОВНОСТТА

С развитието на книжовността и заседналия начин на живот,

шаманството в древен Китай навлязло в нова фаза. Към XII

в.пр.н.е., в началото на царуването на династия Джоу,

владетелите и аристократите вече назначавали шамани за

съветници, гадатели и лечители. Шаманството станало

институция, а шаманите били служебно задължени да използват

способностите си. Назначавани от държавата или частни лица, те

трябвало да изпълняват определени функции, а неуспехът често

се наказвал със смърт. В историческите документи за династията

Джоу се говори за много провалили се шамани, за които се

смятало, че не притежават способностите на Ю. Макар че се

обличали в мечешки кожи и танцували “стъпките на Ю”, те не

можели да придобият духовната сила на животното по време на

танца.

Даоизъм 21

ФУНКЦИИ НА ШАМАНИТЕ ПРЕЗ ЕПОХАТА

ДЖОУ

По времето на династия Джоу2 шаманите трябвало да

призовават духове, да тълкуват сънища и знамения, да

предизвикват дъжд, да лекуват и да се занимават с астрология.

1. Призоваване на духове. Една от основните задачи на

шаманите по времето на династия Джоу била да призовават

духовете в света на простосмъртните и да им позволяват

временно да се вселяват в собствените им тела. Призоваването

обикновено започвало с танц, който довеждал шамана до транс и

позволявал на духа да влезе в тялото му. Това било различно от

обладаването, при което обладаният изпада в транс едва след

като духът влезе в тялото му. Трансът при шаманите е такова

състояние на съзнанието, което благоприятства всеяявансто на

духа, а не е резултат от самото вселяване. Според Мирча Елиаде

това е основ- ната особеност на шаманите, отличаваща ги от

медиумите и магьосниците, при които магията се основава на

обладаването от духове.

2. Тълкуване на сънища. Смятало се, че сънищата съдържат

знамения, затова една от задачите на шаманите била да тълкуват

тези послания на духовете. В древен Китай сънят се асоциирал и

с преминаването на шамана в отвъд- ното. Ритуалът за

призоваване на душите на мъртвите се изпълнявал от шаман,

наречен “господар на сънищата”. Това означавало, че макар

сънищата на обикновените хора да били послания на духовете,

те не били подвластни на сънуващите, докато шаманйте имали

пълна власт над своите сънища, които представлявали

проникване в други пространства.

3. Тълкуване на знамения. Друга задача на шаманите била да

наблюдават промените в природата, да предсказват хода на

събитията и да определят дали обстоятелствата са благоприятни

за дадено начинание. По времето на династия Джоу шаманите -

предтечи на гадателите - били посветени в тайните на иИ дзин”

2 За хронологията на хитайските династии вижте Приложение 1 в края на книгата, (бел. прев.)

22 Ева Уонг

(класически канон за предсказване, известен като “Книга на

промените”).

4. Предизвикване на дъжд. Едно от задълженията на

шаманите било да се молят за дъжд. Ритуалът включвал танци и

песнопение. Китайският йероглиф за “дух” (лин) е съставен от

три графеми: едната означава “дъжд”, другата

- “песнопение” (състои се от три елемента “уста”), а третата

- “шаман”. Шаманът често се излагал под палещите лъчи на

слънцето, за да убеди със своите страдания висшите сили да

изпратят дъжд. Ритуалът се променял с течение на времето, но

молитвите за дъжд се запазили като неотменна част от

религиозната практика в Китай и днес тази церемония се

изпълнява от даоистки свещеници.

5. Лечение. Друга основна функция на шаманите е

лечението. В началото това било задължение предимно на

жените-шамани. Според някои сведения по време на ритуала по

изцелението жената шаман, хванала зелена змия в дясната си

ръка и червена змия в лявата, се изкачвала в планината, за да

събере билки, които можели да върнат живота и здравето на

болния или умиращия.

Древните китайци вярвали, че болестите се предизвикват от

зли духове, обладали тялото, затова било логично лечението да

се поверява на шамана, който имал власт както над добрите, така

и над злите духове.

6. Астрология. През късния период на династия Джоу

астрологията била много популярна. Хората вярвали, че

небесната хармония носи мир, благоденствие и хармония на

земята. Ключът към мира и просперитета бил следването на

Пътя на небето, или небесната воля, а за целта трябвало да

се тълкуват небесните явления. Затова дворът назначавал

шамани да наблюдават небето и да обясняват небесните

явления.

ШАМАНСКАТА ТРАДИЦИЯ НА ЮЖЕН КИТАЙ

Когато шаманството преживяло упадък в сърцето на

Даоизъм 23

Джоу ската цивилизация, по поречието на Яндзъ и югоиз-

точните брегове на Китай се запазили огнища на шаманс-

ката култура (вж. картата на Китай, Приложение 2). В

тези райони били разположени три феодални царства: Чу,

У и Юе.

Царство Чу се намирало в долината на река Яндзъ.

Представителите на развитата и доминираща северна ци-

вилизация смятали тази област за варварска и

изостанала. Между севера и юга (т.е. между долините на

Жълтата река и Яндзъ) съществували големи културни

различия. Населението на Чу било темпераментно, за

разлика от сдържаните северняци. С развитието на

книжовността северното население престанало да вярва в

природните сили, но на юг хората продължавали да се

прекланят пред тях.

Царствата У и Юе, разположени на изток от Чу, били

още по-отдалечени от центъра на Джоуската цивилизация.

Шаманите на Юе използвали заклинания, за да прогонват

злите духове, да спират набезите на дивите зверове и да

побеждават чуждите народи. Освен това именно в У и Юе

се използвали талисмани като източници на сила. Тези

магически надписи по-късно се превърнали в органичен

елемент на даоистката магия.

През цялата китайска история, дори когато Чу, У и

Юе престанали да съществуват като политически

единици, тяхна- та местна култура продължавала да

оказва влияние върху общонадионалната философия, религия

и духовна практика.

ВЛИЯНИЕ НА ШАМАНСТВОТО ВЪРХУ ПО-

КЪСНОТО РАЗВИТИЕ НА ДАОИЗМА

Най-явното свидетелство за проникването на шаманс- ката

практика в даоизма откриваме в религиозните и магическите

аспекти на учението, зародили се по времето на династия Хан

(206 г.пр.н.е. - 219 г.н.е.). Подобно на шаманите на Юе,

даоистките магьосници прогонвали злите духове и лекували

24 Ева Уонг

болните с помощта на заклинания и талисмани. Използването на

вода и огледала срещу зли и разрушителни сили, което датира от

епохата на шаманите в Юе, се наблюдава дори в съвременната

даоистка магическа практика.

Освен това шаманството ни е завещало “стъпките на Ю” и

издигането в небето. Тази страна на шаманството прониква през

IV в.н.е. в една от формите на даоисткия мистицизъм, известна

като шанцин, и вдъхновява редица трактати, които впоследствие

се превръщат в основна част от даоисткия канон.

Спускането под земята, характерно за шаманите, заема

централно място в даоистката магия и мистицизъм, представени

от даоиста от Ханската епоха Дунфан Шуо в трактат за

проникването под основите на петте свещени китайски планини.

Днес откриваме подобни елементи в даоистки- теритуали, по

време на които свещеници слизат в отвъдния свят, за да спасят

душите на мъртвите, похитени от зли духове.

Шаманството е оказало още по-голямо влияние върху

философията на Лаодзъ и Джуандзъ. Това влияние често се

пренебрегва, защото много учени противопоставят даодзя

(философския даоизъм) и даодзяо (религиозния даоизъм). В

един малко познат пасаж от биографията на Лаодзъ, представена

от Съма Циен в неговия монументален труд “Шъ дзи”

(“Исторически записки”), се казва: “Лаодзъ бил родом от Чу,

околия Фу, село Ли.” Лаодзъ - основоположникът на даоистката

философия - е живял в общество със силна шаманска традиция.

Нещо повече, напоследък някои видни китайски учени

отбелязват сходство в структурните особености на езика между

“Дао дъ дзин” и писмените паметници на културата Чу.

Подобни сведения има и за Джуандзъ. В “Люшъ Чунциу”

(“Хроники на Лю за периода Чунциу”) - история на периода

Чунциу (Пролети-есени, 770-476 г.пр.н.е.), написана през

Периода на враждуващите царства (475-221 г.пр.н.е.) - се казва,

че Джуандзъ бил от района на град Мън, царство Сун, което

било васално на Чу. Главният придворен историк Съма Циен

пише в същия дух: “Джуандзъ бил родом от Сун - малко

царство, погълнато от царство Чу.” В следващата глава ще

Даоизъм 25

видим как философията на Лаодзъ и Джуандзъ се е развила на

основата на шаманската култура, преобладавала на юг от река

Яндзъ.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Майкъл Харнър, “Пътят на шамана”3, вероятно е най-

доброто въведение в теорията и практиката на шаманство- то.

Авторът, който се е учил от южноамерикански шамани,

представя темата в много достъпна форма за непосветените.

Повече подробности за шаманството в различните култури

можете да намерите в класическия труд на Мирча Елиаде

“Шаманизмът и архаичните техники на екстаза”4 - най-

авторитетния източник до днес. За разлика от книгата на

Харнър, в която се разглежда предимно практиката на

шаманството, изследването на Елиаде е чисто теоретично.

“Чу цъ” (“Чуски строфи” или “Песни от Юга”) е най-

образният и вълнуващ китайски източник. David Hawkes, “The

Songs of the South”, представлява пълен английски превод на “Чу

цъ”. В четири поеми от този сборник има силен акцент върху

шаманството: “The Nine Songs”, “Summoning the Sour’, “Far-off

Journeys” и “Questions to Heaven”. Последната съдържа

преданията за Великия Ю.

Друг превод на една от поемите, “Far-off Journey”, можете да

намерите в Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”. Аз

предпочитам този превод, защото в него е запазен по-добре

духът на оригинала.

3 Изд. Шамбала, София, 1999 г. (бел. ред.) 4 Изд. Лик, София, 1996 г. (бел. ред.)

Г лава 2

К Л А С И Ч Е С К И П Е Р И О Д ( 7 0 0 * 2 2 0

г . п р . н . е . )

Този период принадлежи към документираната история

на Китай. Вече са изминали хиляда години от времето, когато

Ю изпълнявал свещения си танц, носил се сред звездите и се

спускал под земята. Хората, населяващи бреговете на

Жълтата река, построяват градове и стават поданици на

обширна и просперираща държава. Родовете, помогнали на

Джоуския владетел да укрепи властта си, получават земи и

титли. Владетелите вече не са шамани; изпълнението на

свещените ритуали е поверено на професионалисти - шамани,

назначавани от двора. Монархът участва само в две

церемонии - най-важните, свързани с пролетната сеитба и

есенната реколта.

Мощта и активността на Джоуския владетел гаранти- рат

жизнеността на феодалната система. Аристокрацията се

включва в местното управление и брани страната от

съседните народи, които започват да завиждат на богатството

на Джоуската държава. Но тъй като не всички владетели са

съвестни и добродетелни, след три века силна централизирана

власт господстващата династия започва да губи контрола си.

Към 770 г.пр.н.е. социално-политическата структура на

Джоуската държава започва да се разпада. През следващите

пет века китайците живеят в политически хаос и гражданска

война. Епохата на междуособици започва през периода

Чунциу (Пролети-есени, 770-476 г.пр.н.е.), когато могъщи

феодални владетели разширяват териториите си чрез

военни кампании и политически интриги. По-късно, през

Периода на враждуващите царства (475-221 г.пр.н.е.), мно-

гобройните феодални владения образуват седем силни цар-

Даоизъм 29

ства. В края на периода едно от тези царства, Цин, покорява

останалите и отново обединява Китай.

През тези пет века живеят най-великите философи, които

Китай и светът някога са познавали: Конфуций и Менций,

радетелите за обществен ред и добродетелност; Модзъ,

проповедникът на всеобщата обич и саможертвата; Хан

Фейдзъ, защитникът на законите; софистът Гунсун Лун;

военният стратег Сундзъ; гигантите на даоистката мисъл

Лаодзъ, Джуандзъ и Лиедзъ.

Тази част от историята на даоизма е известна като

класически период, защото тогава са създадени трите кла-

сически трактата на даоизма: “Лаодзъ”, известен още като

“Дао дъ дзин”, “Джуандзъ” и “Лиедзъ”. Класическият период

може да бъде разделен на два етапа: първият съвпада с

периода Чунциу, а вторият - с Периода на враждуващите

царства.

ПОЛИТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ПРЕЗ

ПЕРИОДА ЧУНЦИУ (770-476 г.пр.н.е.)

Отличителната особеност на този период е възникването

на полунезависими феодални царства. Към 800 г.пр.н.е.

аристократите, които са получили титли и земи за това, че са

помогнали за утвърждаването на Джоуската династия, вече

стават толкова могъщи, че се превръщат в самостоятелни

владетели. Оформят се пет силни господстващи фамилии: Ци,

Цин, Сун, Дзин и Чу, известни като Петте военни феодала

през периода Чунциу.

Силните феодали използват ресурсите си за увеличаване

на военната мощ и териториите си, покорявайки по-малките

владения. В началото на периода Чунциу съществуват около

140 царства; три века по-късно, в края на периода, от тях

остават само 44.

Военните феодали си дават ясна сметка, че силната

държава не може да се крепи само с военна сила. Важни са

също дипломацията и държавническото изкуство. Как и къде

30 Ева Уоиг

намират те политически съветници?

Нуждата от политически и военни съветници създава една

нова социална класа, която е уникална за късната Джоу ска

епоха. Тя се състои от наемни политици и странстващи

съветници, които пътуват от едно царство в друго и предлагат

услугите си. Славата, богатството и властта, които преди това

са привилегия на наследствената аристокрация, стават

достъпни за обикновените поданици. Разбира се, политиката е

рискована дейност, наситена с интриги и сурова конкуренция.

Съветниците често губят благоволението на своите

покровители само за една нощ. Макар че много от тях

преследват слава и власт, някои наистина имат идеи как да се

подобрят обществените порядки и съветват владетелите да

бъдат добродетелни и хуманни. Конфуций и Лаодзъ са едни от

тях.

КЛАСИЧЕСКИЯТ ДАОИЗЪМ ПРЕЗ ПЕРИО ДА

ЧУНЦИУ: ЛАОДЗЪ И “ДАО ДЪ ДЗИН”

Лаодзъ се счита за основоположник на даоистката

философия. Сведенията за неговата личност са оскъдни.

Истинското му име е Ли Ър, родом от южното царство Чу.

Семейството му принадлежи към образованата висша класа, а

самият той заема скромна държавна длъжност - библиотекар в

Джоуския архив. Не знаем по какви причини се оттегля от

държавна служба, но можем да предположим, че подобно на

Конфуций е разочарован от политическите интриги и

жестокостта на феодалите. Останалите сведения за Лаодзъ са

по-скоро легенда, отколкото исторически факти. Според

преданието Лаодзъ бил осенен от просветление, отправил се

към западната граница и по-гьсно изчезнал (или станал

безсмъртен). Преди заминаването си той продиктувал

трактат от пет хиляди йероглифа на един от пазителите на

границата (началник на застава). Днес този трактат е

известен като “Дао дъ дзин” или “Лаодзъ”, а началникът

на заставата Уъншъ, известен още като Уън- дзъ, се смята

Даоизъм 31

за първия ученик на Лаодзъ.

“Дао дъ дзин” е първият писмен паметник на

даоизма. Знае се със сигурност, че не е написан само от

един човек. Повечето историци и учени днес са

единодушни, че е създаден през периода Чунциу. Също

както другите произведения от тази епоха, той е

посветен на държавното управление и предлага

политически алтернативи. За разлика от “Джуандзъ” н

“Лиедзъ”, които призовават към безучастност, според

"Дао дъ дзин*’ даоистите не са социално пасивни. За тях

мъдрецът е човек, разбиращ естествения ход иа нещата

(Дао) и живеещ в хармония с него. Следователно

промените в обществото трябва да започнат с промяна

на индивида, а индивидът може да се промени само ако

следва принципите на Дао. Тази особеност отличава

учението, залегнало в “Дао дъ дзин”, от учението на

Конфуций. Според Конфуций, за да има мир и хармония

в обществото, хората трябва да спазват ритуалите и

нормите иа междуличностно поведение; законите на

вселената са без значение. За философите даоисти

разбирането на естествения ред на нещата е

основополагащо, защото хората могат да живеят в

хармония само ако познават принципите на Дао.

32 Ева Уонг

“ДАО ДЪ ДЗИН”

За Дао Дао е източник на всичко съществуващо. То е

безименно, невидимо и недостъпно за обикновеините

възприятия. То е безгранично и неизчерпаемо, макар че

всички неща съществуват благодарение на него. Скрито

под видимостта на преходите и промените, Дао е

вечната основополагаща реалност. Тези идеи по-късно

залягат в основата на цялата даоистка философия.

Въпреки че Дао е източник на съществуването, то

не е божество или дух. Представата за него е много по-

различна от анимнстичното разбиране за вселената,

характерно за шаманството. В “Дао дъ дзнн” небето,

земята, реките и планините са част от едно върховно

всепроникващо начало, наречено Дао - безлична и

безименна сила, скрито движеща процесите във

вселената.

Според “Дао дъ дзин” обаче тази безименна н

неназо- внма сила не е абсолютно неутрална - тя е

благотворна: “Пътят на небето е да носи полза н да не

причинява вреда” (81); тъй като “Небето следва Дао”

(25), можем да приемем, че според този трактат Дао е

благотворна сила.

За мъдростта В някои части на “Дао дъ дзин” прозира силното

влияние на шаманската култура на царство Чу. В тях се

говори за мъдростта и култивирането на жизнените

сили.

Както споменахме, Лаодзъ е роден в Чу. Учениците

му, записали неговите мисли, най-вероятно са от същия

район. През периода Чунциу философите наставници

рядко преподават извън родното си царство: повечето

от учениците нм идват от същия или съседни градове.

Затова учениците на Конфуций, който се ражда, живее и

Даоизъм 33

преподава в царство

Jly, са наричани “господата от Лу”. Също така, учениците на

Лаодзъ най-вероятно са жители на родното му царство Чу.

Това дава основание на много китайски учени да твърдят, че

даоизмът води началото си от културата на юга, след като

Лаодзъ и Джуандзъ са родени в Чу и техните последователи

са израснали в условията на същата културна традиция.

Даоисткият мъдрец притежава умеиия сходни с тези на

шамана от времето на Ю. Той не може да бъде отровен, умее

да разговаря с животните, а тялото му е нежно като на

пеленаче. Мъдрецът има силна сексуална енергия и прак-

тикува методи за удължаване на живота. Тези шаман ски

качества на мъдреците се запазват като траен белег на даоизма

и до днес.

Освен това даоисткият мъдрец е силно ангажиран с

живота на общността; всъщност той е идеалният владетел.

Една от най-популярните идеи в даоизма, дала повод за

множество недоразумения, е у у ей. Този термин, който се

използва при описанието на мъдреца и често се превежда като

“бездействие” или “не-действие”, създава впечатление, че

даоистките мъдреци не са вършели нищо. Това е неточно и не

се отнася за всички даоисти. Различните философи влагат

различен смисъл в това понятие. У уей в “Дао дъ дзин” е

различно от у уей в “Джуандзъ”, което, от своя страна, се

различава от у уей в “Лиедзъ”.

Според “Дао дъ дзин” у уей означава “следване прин-

ципите на Дао”, т.е. на благотворния Път. Следователно

смисълът не е “да не се прави нищо”, той дори не се покрива с

безучастието, проповядвано в “Джуандзъ”. В “Дао дъ дзин” у

уей означава неизползване на сила. Мъдрият владетел, който

се грижи за поданиците си деликатно, без насилие, също

практикува у уей. Даоисткият мъдрец в “Дао дъ дзин” съвсем

не е бездеен, а напротив - той е активен член на обществото,

достоен да бъде монарх. За култивирането на жизнените сили

Според “Дао дъ дзин” мъдрецът е човек, който култивира

34 Ева Уонг

жизнените сили на своя организъм. В трактата са описани два

метода за култивиране: физически упражнения и отношение

към действителността.

Физическите упражнения включват регулиране на ди-

шането, определени пози на тялото, напомнящи елементи от

съвременната гимнастика, и, вероятно, способи за запазване и

култивиране на сексуалната енергия с цел връщане на

младостта и жизнеността.

Що се отнася до начина на живот и отношението към

действителността, “Дао дъ дзин” учи, че човешките желания,

привързаността към материалното и дейностите, които

възбуждат ума, пораждат емоции, предизвикват умора и

въздействат върху сетивата, са пагубни за здравето.

Ранната форма на класическия даоизъм позволява ак-

тивността в политиката да не бъде за сметка на телесното и

духовното здраве. Проблемът възниква само когато човек се

пристрасти към славата и успеха без мярка. Посланието на

“Дао дъ дзин” е следното: развивай у себе си физическите и

духовните качества на мъдреца; бъди съпричастен и помагай,

без да насилваш нещата; оттегли се след постигането на

целта.

В “Дао дъ дзин” се ценят качествата на шамана и снлата

на личността, но не е застъпен анимистичният светоглед на

шаманите. Вместо за света на духовете, в трактата се говори

за всепроникващата и неназовима сила Дао като начало на

всички неща.

Философията на “Дао дъ дзин” се заражда през периода

Чунциу, но тя е продукт и на по-ранната Чу ска култура. Като

отхвърля шаманската вяра в духове и същевременно

възприема идеята за силната личност на шамана, трактатът

показва прехода от шаманството към една философска

система, обединяваща представите за корена на действи-

телността (Дао), мъдростта и култивирането на жизнените

сили.

Даоизъм 35

ПОЛИТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ПРЕЗ

ПЕРИОДА НА ВРАЖДУВА- ЩИТЕ ЦАРСТВА (475-221

г.пр.н.е.)

Към края на периода Чунциу (475 г.пр.н.е.) съществуват

44 феодални царства. През 390 г.пр.н.е. техният брой е сведен

до седем големи и три малки. Ограниченият брой на малките

царства, служещи за буферни зони между големите и силните,

води до преустановяване на териториалната експанзия, тъй

като военните завоевания заплашват да прераснат в сериозна

конфронтация между суперсилите. От друга страна, властта на

господстващата Джоуска династия вече се простира само

върху един малък район и това поражда възможността друга

политическа единица да покори противоборстващите сили и

да установи единна власт. По тази причина през Периода на

враждуващите царства възниква още по-голяма нужда от

добри държавници, дипломати и военни съветници, отколкото

през периода Чунциу. В действителност много от най-

известните китайски философи живеят именно през Периода

на враждуващите царства. Такива са Менций - наследникът на

Конфуций; Модзъ, който проповядва саможертва и всеобща

любов; Гунсун Лун - легендарният Гуйгудзъ, чиято школа

дава на Китай някои от най-добрите военни стратези и

дипломати; и даоистите Джуандзъ и Лиедзъ.

Този период е предшестван от войни и политически

конфликти в продължение на повече от три века и някои хора

започват да смятат, че е невъзможна каквато и да е реформа в

управлението. Те виждат навсякъде алчни за власт

аристократи и безскрупулни министри, чакащи удобен случай

да подчинят съперниците си. Те не искат да участват в

политиката; всъщност те вярват, че стремежът към слава и

богатство по своята същност противоречи на постигането на

здраве и дълголетие. Един от тях - Джуандзъ - открито

критикува всички онези, които обслужват интересите на

феодалите. Друг даоистки философ - Лиедзъ

- също проповядва безучастност. И двамата смятат общес-

36 Ева Уонг

твените условности за най-големия враг на личната свобода и

достойнство.

КЛАСИЧЕСКИЯТ ДАОИЗЪМ ПРЕЗ ПЕРИа ДА НА

ВРАЖДУВАЩИТЕ ЦАРСТВА

С ученията на Джуандзъ и Лиедзъ класическият даоизъм

навлиза в нова фаза. Съществуват няколко особености,

отличаващи даоизма през този период от философията,

залегнала в “Дао дъ дзин”:

Първо, вече не се говори за мъдри владетели и идеално

управление. Политиката се смята за мръсна и опасна; пре-

обладава убеждението, че не си заслужава човек да жертва

своето здраве и дълголетие заради славата и богатството.

Дори Жълтият император, когото китайците тачат особено

много, е наричан духовен деспот. На практика се осмиват

всички личности, като Яо и Шун, издигнати от конфуциан-

ството като еталони за хуманния владетел. По това класи-

ческият даоизъм от Периода на враждуващите царства силно

се отличава от предходния период.

Второ, мъдрецът вече не се стреми да управлява или да

предлага услугите си на владетеля. В “Дао дъ дзин” мъдрецът

ограничава желанията си, живее просто и постига дълголетие

в качеството си на монарх. Както става ясно от “Джуандзъ” и

“Лиедзъ”, през Периода на враждуващите царства даоистите

считат, че политическата ангажираност и дълголетието са

органически несъвместими. Тази промяна в образа на мъдреца

води до промяна и в смисъла на у уей. Понятието вече

означава безучастност, ненамеса в хода на събитията.

Мъдрецът не участва в житейските процеси и не се

интересува от тях. Докато другите хора робуват на славата,

богатството и нормите на обществено поведение, мъдрецът не

ги зачита и е напълно свободен.

Трето, през Периода на враждуващите царства даоиз- мът

предлага нова концепция за Дао. Според “Дао дъ дзин” Дао не

е божество или дух, но въпреки това е благотворно. Тази

Даоизъм 37

негова характеристика не присъства в "Джуандзъ” и “Лиедзъ”.

През Периода иа враждуващите царства философите даоисти

разглеждат Дао като неутрална сила. Дао продължава да се

смята за началото на всички неща, но не и за благотворна

сила. Нещо повече: Дао няма власт над хода на събитията, те

просто се случват и нищо не може да ги улесни или

предотврати.

Въпреки разликите даоизмът от този период и филосо-

фията, залегнала в “Дао дъ дзин”, имат много общо помежду

си. Дао продължава да се смята за безименен и безформен

източник на всичко съществуващо. То не може да се

възприеме чрез обикновените сетива, нито да се опознае чрез

разума. Този, който разбира същността и проявленията на

Дао, е просветен или мъдрец.

В “Дао дъ дзин” Дао се разглежда като корен на всичко,

затова всички неща имат общо минало. Тази мисъл претър-

пява развитие през Периода на враждуващите царства, което

намира израз в твърдението, че всички неща във вселената са

равнопоставени. Няма по-ценни и по-малко ценни неща,

никое животно (включително човекът) не е по-

привилегировано от друго. Този известен принцип за

“равенството на нещата” Ь формулиран за пръв път в

“Джуандзъ”.

Подобно на “Дао дъ дзин”, “Джуандзъ” и “Лиедзъ”

съдържат описания на образа на мъдреца, несъмнено пов-

лияни от шаманството. Мъдрецът има власт над стихиите,

умее да общува с животните, може да се издига в небето и да

извършва невероятни подвизи. Но авторите на 'Джуандзъ” и

“Лиедзъ” не приемат “институционалната” форма на

шамантсвото. Фактът, че третират шаманите и магьосниците

като шарлатани, често се тълкува като враждебно отношение

на класическия даоизъм към шаманите, но това е твърде далеч

от истината. Авторите се противопоставят единствено на

външната форма на шаманството.

В “Джуандзъ” и “Лиедзъ” отново откриваме подчертана

грижа за здравето. Подобно на своите предшественици,

38 Ева Уонг

даоистите от този период призовават към прост живот и

свеждане на желанията до минимум, защото вярват, че

прекаленото вълнение и задоволяване на сетивата са вредни за

тялото и ума. Но, в “Джуандзъ” и “Лиедзъ” също така се

отричат социалните и културните норми. Правилата се

разглеждат като ограничения за свободното изразяване,

мисленето и живота в хармония с Дао - естествения Път.

Към края на периода класическият даоизъм се превръща в

средство за открит протест срещу лицемерието. Щом

обществото е корумпирано, мрежата от истини и лъжи може

да се избегне само ако човек стои настрана. Така се появява

една житейска алтернатива - отшелничеството. По-късно този

начин на живот се възприема не само от даоистите, но и от

някои от най-великите китайски поети и художници.

Отшелничеството в никакъв случай не се разглежда като

бягство от отговорност, а символизира запазването на личното

достойнство и индивидуалната свобода.

Дотук направихме обзор на над петвековната история на

класическата даоистка философия. Видяхме, че през началния

етап от своето развитие даоизмът призовава към реформа с

надежата да се изгради едно по-добро общество. През Периода

на враждуващите царства даоизмът губи някои от

първоначалните си идеали и възприема отрицателно

отношение към политиката, културата и обществените

правила, като същевременно набляга повече върху инди-

видуалната свобода и култивирането на жизнените сили. Към

края на царуването на късната династия Хан (ок. III

в.н.е.) и по времето на династиите Уей и Дзин (IV-V в.н.е.)

недоверието на това учение към системата - политическа,

социална и културна - става пълно. Независимо дали на преден

план излиза оптимизмът, или песимизмът, идеализмът или

разочарованието, активността или бягството от

действителността, даоизмът винаги е призовавал към следване

на естествения Път (Дао).

Даоизъм 39

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Съществуват много преводи на “Дао дъ дзин”. Според

мен, класическият превод на Уин-цит Чан и до днес е един от

най-добрите, защото запазва простотата и яснотата на

оригиналния текст. Можете да го откриете в Wing-tsit Chan,

“A Source Book in Chinese Philosophy” (Сборник от китайски

философски трактати). Това е ценна книга за онези, които се

интересуват от китайска философия изобщо.

Наскоро археолозите откриха друга версия на “Дао дъ

дзин” в Китай - т.нар. мауандуйски текст, озаглавен “Дъ дао

дзин”. Между тази версия и общоприетия даоистки канон има

известна разлика. Макар че различията са любопитни, като

цяло двата варианта дават една и съща представа за учението

на Лаодзъ. Robert Henricks, “Lao-tzu te-tao ching”, е най-

добрият анлийски превод на мауандуйския текст.

Burton Watson (trans.), “The Complete Works of Chuang-

tzu”, и до днес остава най-добрият превод на “Джуандзъ”. Той

е едновременно четивен и академичен, без да бъде

схоластичен. На мен лично ми допада и подходът на Уот- сън

в тълкуването на трактата, описан в уводната част на книгата.

“Лиедзъ” е един от любимите ми даоистки трактати.

Реализмът и литературният стил го правят един от най-доб-

рите образци на даоизма. В своя превод, озаглавен “Lieh- tzu:

A Taoist Guide to Practical Living”, съм се опитала да предам

живата реч на Лиедзъ, все едно че той се обръща днес към

нашите съвременници. Това е интересна книга, която може да

ви помогне в преодоляването на проблемите от ежедневието.

Друго даоистко съчинение от този период е “Уъндзъ”.

Преведено е от Thomas Cleary във “Further Teachings of Lao-

tzu: Understanding the Mysteries”. “Уъндзъ” доразвива идеите

на “Дао дъ дзин”. Както44Дао дъ дзин” този трактат засяга два

кръга от проблеми - за държавното управление и за мъдростта

и култивирането на жизнените сили. Съветвам ви да прочетете

“Дао дъ дзин” преди “Уъндзъ”. Интересно би било да сравните

двете съчинения. Преводът на “Уъндзъ” на Клиъри е приятен

и запознава читателя с едно велико класическо произведение

40 Ева Уонг

на даоизма, което доскоро убягваше от вниманието на

западната читателска публика.

Т Р А Н С Ф О Р М А Ц И Я Н А

Ф И Л О С О Ф С К И Я Д А О И З Ъ М В

О Р Г А Н И З И Р А Н А Р Е Л И Г И Я ( 2 0

г . п р . н . е , - 6 0 0 г . н . е . )

Докато периодът Чунциу и Периодът на враждуващите

царства са златната ера на философския даоизъм, епохата

между установяването на династия Източна Хан (25-220

г.н.е.) и края на Периода на южните и северните династии

(304-589 г.н.е.) е златната ера на религиозния даоизъм. Тогава

учението се превръща в организирана религия със свое

духовенство, система от свещени ритуали и писания и

многобройни последователи.

ЗАРАЖДАНЕ НА РЕЛИГИОЗНИЯ ДАОИЗЪМ ПРЕЗ

ЕПОХАТА ЗАПАДНА ХАН (206 г.пр.н.е. - 8 г.н.е.)

Често се твърди, че Джан Даолин сам трансформира

даоизма от философия в религия по времето на династия

Източна Хан (25-219 г.н.е.), но това е преувеличение. Без

наличието на исторически условия усилията на Джан Даолин

не биха дали резултат.

Няколко фактора, възникнали в края на Периода на

враждуващите царства и ранната династия Хан (Западна Хан),

способстват за този преход.

Обединението на Китай под властта на династия Цин

премахва необходимостта от наемни държавници и стран-

стващи политически съветници. Следващата династия - Хан -

също господства над обединен Китай. Освен това императорите

от ранната династия Хан се стремят да не повтарят грешките на

династия Джоу: те въвеждат централизирано управление и

лишават аристокрацията от власт. По този начин наемните

държавници вече не могат да се препитават, предлагайки

42 Ева Уонг

съветите си на феодалите. Много странстващи политически

съветници владеят тайните на дълголетието, лечението и

гадаенето, затова когато престават да се търсят военни и

политически съветници, странстващите философи започват да

предлагат други свои умения: гадаене, лечение и постигане на

дълголетие. Така по времето на династиите Цин и ранна Хан се

ражда една нова социална класа. Това са така наречените

фаншъ, “специалисти по формулите”.

Фаншъ от времето на ранната Хан могат да се разделят най-

общо на две групи: специалисти по магия, гадаене и лечение; и

такива, които владеят изкуството на дълголетието и

безсмъртието. Средната и висшата класа живо се интересуват от

въпросите на дълголетието, но селяните и останалите по бедни

слоеве не могат да си позволят подобен лукс. За тях животът е

толкова тежък, че дълголетието означава само удължаване на

Страданията; вместо това те се нуждаят от вярата, че бурите и

сушата няма да унищожат реколтата им и че ще имат

многобройна и здрава челяд, която да обработва нивите. На

техните нужди откликват онези фаншъ, които се занимават с

магии. Изкуството на фаншъ се нарича талисманна магия,

защото те призовават духовете делители и защитници с помощта

на заклинателни символи и слова.

Друг фактор, способстващ за трансформирането на

философския даоизъм в религия, е вярата в духове и уста-

новената практика да се поднасят дарове на духовете в знак на

почит. Тази примитивна форма на организираната религия е

проповядвана от Модзъ, който по принцип е по-известен със

своите постулати за всеобщата любов и саможертвата. През

втората половина на Периода на враждуващите царства

последователите на Модзъ (монетите) разработват система от

правила за поднасяне на дарове на висшите сили. През целия

този период се изграждат светилища в чест на духове - п

охровит ели на хонкретни местности, например планински

проходи или долини. Освен това монетите учат хората как да

поддържат тези светилища. Въпреки че тяхното учение губи

влиянието си по времето на династия Хан, храмовете се

Даоизъм 43

запазват. Когато даоизмът започва да създава свои места за

поклонение и религиозни водачи, той всъщност продължава

една установена традиция.

Друго условие, спомогнало за оформянето на религиозния

даоизъм, е упадъкът на ритуалите, организирани от държавата.

По времето на династия Джоу държавните церемонии се

изпълняват от шамани, назначени от двора. Когато шаманите

губят своята сила, характерна за праисторическата епоха, те вече

не могат да задоволяват духовните потребности на хората. С

течение на времето истинският смисъл на ритуалите бива

забравен и те се лишават от духовната си стойност. Окончателен

удар върху държавните ритуали нанасят императорите от

ранната династия Хан, които решават да популяризират даоизма.

Шаманите, назначавани от държавата, престават да съществуват,

а техните позиции в императорския двор и сред

аристократичните родове се заемат от фаншъ.

Отмирането на придворното шаманство и традиционните

ритуали по времето на династия Хан позволява на даоизма да се

развие и утвърди като форма на организираната религия.

Религиозният даоизъм се появява през епохата Източна Хан (25-

219 г.н.е.) и достига зенита си по времето на династиите У ей

(220-265 г.), Дзин (265-420 г.) и Периода на южните и северните

династии (304-589 г.).

ПРЕРАСТВАНЕ НА ДАОИЗМА В ОРГАНИЗИРАНА

РЕЛИГИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА ИЗТОЧНА ХАН (25-219

г.н.е.)

. През 150 г. Ханският император издига храм на Лаодзъ и

започва да ръководи официални церемонии в негова чест. За

китайската култура са характерни два вида светилища: едните са

в чест на предците, а другите - в чест на божества. Тъй като

Лаодзъ не е прародител на Ханския император, логично е да

предположим, че е почитан като божество. По този начин

Лаодзъ се превръща от историческа фигура в обожествена

личност. Това обаче не означава, че пред него се прекланят

както в юдейско-християнските религии. В китайската култура

поднасянето на дарове на божества или предци не е

44 Ева Уонг

богослужение. Храмовите приношения карат много хора на

Запад да мислят, че китайците издигат в култ своите предци.

Това схващане е погрешно. Чрез своите дарове китайците

поддържат паметта за предците и изразяват почитта си към тях,

но не ги боготворят. Подобно е отношението и към божествата:

даровете към- тях са израз на почитание и благодарност за

закрилата и помощта им.

Правилното тълкуване иа отношението на китайците към

висшите сили е решаващо за разбирането на вярванията и

практиката на религиозния даоизъм. Макар че религиозният

даоизъм създава пантеон от нови божества и духове, смисълът

на ритуалите и приношенията като културно явление остава

непроменен през цялата история на Китай.

Появата на императорски храмове в чест на Лаодзъ естес-

твено води до присвояване на определен сан на този мъдрец и до

неговото издигане като главно божество на даоизма. Това

именно прави Джан Даолин към края на епохата Източна Хан.

Джан Даолин е роден в южеи Китай, където шаманството и

вярата в магии, както вече споменахме, винаги са били силни.

Историческите документи сочат, че Джан усвоява класическия

конфуциански канон, но към средата на живота си започва да се

интересува от учението на Лаодзъ и изкуството на дълголетието.

Пътува и живее в царство Шу в западен Китай, където изучава

тайните на безсмъртието. Шу обхваща днешната провинция

Съчуан и някои части от провинция Юннан. Този район е

изолиран от останалата част на Китай. Съчуан представлява

низина, прорязана от реки и обградена от планини; единственият

достъп до нея е през една поредица от дефилета5. Съчуан има

своя собствена култура, а по времето на Джан Даолин е

населявана от народи, все още практикуващи шаманство както в

древността. Юннан е дори още по-от- далечена и подчертано

планинска област. За жителите на тамошните изолирани села

духовете са нещо реално, а магията е основна част от живота им.

Джан Даолин твърди, че Лаодзъ му е предал своето учение и

5 Дефилетата на река Яндзъ. (бел. прев.)

Даоизъм 45

му е дарил способността да лекува и да прогонва зли духове.

Невъзможно е да установим верността на това твърдение, но

Джан вероятно се обучава при майсторите шамани на Шу и

придобива техните умения. Родом от юга, Джан вероятно е

запознат и с талисманната магия, водеща началото си от

древната култура на У и Юе, която оцелява дори след като тези

царства се разпадат към края на периода Чунциу.

Лекувайки болните с помощта на светена вода, Джан

Даолин печели много последователи в Съчуан и южните райони

на Китай. Светената вода съдържа пепел от талисман, изгорен по

време на церемония. Талисманът представлява къс жълта хартия

със специален надпис, нанесен с червен туш6 (фиг.3.1). В

повечето случаи надписът е закли-

Фигура 3.1. Талисмани линбао за изцеление, възпроизведени по “Тайшан дунсюан линбао сулин джънфу” (‘'Истинските основни талисмани на Великия от тайнствената пещера”). Талисманите отдясно са за лечение на детски чревни болести и запек; средните са срещу гонорея; тези отляво са срещу различни видове треска. Използват се от т.нар. небесни наставници.

6 По принцип китайският туш е черен. Обикновено се получава от борови сажди и смола. За цветовете, които откриваме в традици- ониата китайска живопис, се използват бои на растителна или минерална основа. В калиграфшгта обаче се използва и специален цветен туш. (бел. прев.)

46 Ева Уонг

нание или молитва, отправена към дух или божество. По този

начин талисманът привлича силата на божеството. Когато някой

болен пие светена вода или е поръсен с нея, божествената сила

влиза в тялото му и прогонва злите духове, причинили болестта.

Джан Даолин създава една цяла религия, дава на Лаодзъ

титлата Тайшан Лаодзюн (Всевишзн господар) и заедно със

своите потомци става водач на новия култ. Това религиозно

движение е наречено Пътят на петте доу ориз, защото при

встъпване в организацията всеки трябва да дари пет доу ориз7.

Благодарение на Джан Даолин даоизмът се превръща в

религия. За неин основател се смята Лаодзъ, който в качеството

си на Тайшан Лаодзюн е и нейно главно божес

7 Доу - китайска мярка за вместимост на насипни продукти и течности равна на около 10 литра. (бел. прев.)

тво. Тази религия има и своите първи висши свещеници -

Джан Даолин и синовете му, които наричат себе си небесни

наставници и стават посредници между божествата и вярващите.

И което е най-важното, тя задоволява духовните потребности на

обикновените хора.

Движението на Джан Даолин би останало само един местен

култ, ако неговият внук Джан Лу не бе проявил политически

амбиции и не бе разпространил влиянието си в Централен

Китай. Няколко фактора помагат на потомци- те на Джан

Даолин да създадат една напълно организирана религия със свой

патриарх, духовенство, свещени писания, литургии, ритуали и

магически обреди.

Първото събитие е появата на трактата “Тайпин дзин”

(“Трактат за мира и равновесието” или “Трактат за великия

мир”) - първият известен днес даоистки сборник с “божествени

откровения”. Докато класическите даоистки произведения от

рода на “Дао дъ дзин” и “Джуандзъ” са философски трактати,

написани от простосмъртни, “Тайпин дзин” е обвит в ореола на

божествения авторитет на покровителите на Дао. В него прозира

не само един утопичен идеал, но и всички особености на

религиозните даоистки текстове. При споменаването на

божествата са използвани термини с явен даоистки смисъл, като

велика загадка, пър- вично начало и други; трактатът съдържа

теория за Сътворението на вселената; подчертано е значението

на ритуалите и дисциплината; описана е система от награди и

наказания; особено показателно е, че здравето и дълголетието се

асоциират със спазването на религиозните обичаи.

Друг фактор, който способства за успешната дейност на

потомците на Джан Даолин, е популярността на талис- манната

магия сред почти всички обществени слоеве. Дълго време

историците смятаха, че само бедиите и неграмотни селяни са

вярвали в магическите талисмани. В следващата глава ще

видим, че талисманите и молитвите са основен елемент в

шанцин - даоистко религиозно движение сред аристокрацията

по времето на династиите Уей и Дзин (220-420 г.)

Третият фактор е една поредица от събития по времето на

48 Ева Уонг

династия Дзин. Те също ще бъдат описани в следващата глава.

ЗЛАТНА ЕРА НА РЕЛИГИОЗНИЯ ДАОИЗЪМ:

ДИНАСТИЯ УЕЙ (220-265 г.), ДЗИН (265-420 г.) И

ПЕРИОД НА ЮЖНИТЕ И СЕВЕРНИТЕ ДИНАСТИИ

(304-589 г.)

Златната ера на религиозния даоизъм е същевременно и

епоха на голям хаос. Китай е разпокъсан на множество малки

царства, а династиите възникват и залязват за твърде кратко

време в сравнение с мащабите на китайската история. В

продължение на четири века се сменят 25 династии, повечето от

които царуват по 20-50 години. Това, че китайските историци

успяват да анализират и документират събитията през този

период, е наистина забележително постижение.

След края на династия Хан (219 г.) Китай се разделя на три

враждуващи царства - Уей, Шу и У, които воюват помежду си

повече от 40 години. Със завладяването на Шу се възцарява

династия Уей (220-265 г.), по времето на която Джан Лу - внук

на Джан Даолин - увеличава влиянието на движението на

небесните наставници. Царство Уей офици- ално признава

религиозната организация на Джан Лу под името Джън-и

мънуей (Централна ортодоксална школа). По времето на същата

династия се появява трактатът “Тайшан линбао уфу дзин”

(съкратено “Уфу дзин” - “Висше откровение за петте талисмана

на свещения дух”). Това е най-ранното известно днес съчинение

за линбао (свещения дух); впоследствие даоисткият канон

включва много подобни текстове. “Уфу дзин” притежава

особеностите на религиозно писание. В него са дадени

талисмани, заклинания, молитви, устройството на Небесното

царство, способи за медитация и визуализация на божества,

различни рецепти за билки и минерали, даряващи безсмъртие.

Освен това много от талисманите се приписват на Великия Ю.

Важно- то в случая е не дали Ю наистина е измислил тези талис-

мани, а позоваването на неговия авторитет, защото по този

начин религиозният даоизъм се свързва с древното шаман- ство.

Династия Уей е свалена от рода Съма, който основава

Даоизъм 49

династия Дзин (265-420 г.) и обединява Китай, завладявайки

царство У. Основателят на новата династия идва на власт, като

избива противниците си, а потомците му продължават да си

служат с насилие и бруталност дори след обединението и

установяването на мира. Дзинските императори дават

привилегии на членовете на рода Съма. Това събужда не-

доволството на аристократите, които не принадлежат на същия

род, но въпреки това помагат на Дзинските владетели да се

възцарят. По този начин още в началото на своето управление

господстващата династия губи подкрепата на много влиятелни

аристократи. Когато съседните народи нахлуват в Дзин, те

завладяват столицата и така земите на север от река Яндзъ

преминават под властта на новообразуваните царства. Това

слага край на така наречената династия Западна Дзин (265-316

г.), която просъществува едва 52 години.

Дзинският императорски двор заедно с вярното си

обкръжение емигрира на юг и през 317 г. основава династия

Източна Дзин. Двама от неговите привърженици са Сун Ин и Лу

Дун, които практикуват даоизма на Джан Даолин, наричан по

това време Пътят на небесните наставници (Тиеншъ дао).

«Макар че не са от рода Съма, и двамата получават високи

почести за помощта, която оказват за установяването на властта

на Дзинския двор. Тяхната религиозна организация също

получава покровителството на императора и благодарение на

това социалният статус и влиянието на небесните наставници

бързо нарастват. Под въздействието на “Уфу дзин” се появяват

редица свещени текстове, известни като линбао. Тези

произведения, споменати по-горе, се смятат за откровения на

даоистките божества, предадени на водачите на Пътя на

небесните наставници. Те съдържат молитви, талисмани и

описания на ритуали. Много съчинения линбао се използват и

днес в практиката на небесните наставници, или Централната

ор- тодоксална школа (Джън-н мънуей).

След като Дзинският двор се премества на юг, земите на

север от Яндзъ се разделят на малки враждуващи царства под

властта на чуждоземните народи. Някои от по-силните царства

50 Ева Уонг

се опитват да прекосят реката и да нахлуят в Източна Дзин, но

не успяват, защото в началото на своето царуване Източна Дзин

е мощна и преуспяваща. Северните династии не съществуват

дълго и само две от тях успяват да обединят народите под обща

власт. Едната е династия Северна Уей (386-534 г.).

Владетелите на Северна Уей покоряват останалите царства

и запазват властта си особено дълго време на фона на този

период. Това става, защото възприемат езика, културата и

обичаите на същински Китай. В резултат на това народът не

чувства, че се намира под чуждо иго. Нещо повече, Северна Уей

развива бурна търговия с далечни страни по Пътя на коприната

и за известно време става център на културен обмен и нови

познания. Будизмът процъфтява: строят се манастири,

санскритски текстове се превеждат на китайски. Именно по

времето на династия Северна Уей религиозният даоизъм създава

своя система от литургии.

Коу Циенджъ

Даоисткият теоретик и свещеник Коу Циенджъ живее в

Северна Уей по времето, когато царството с в зенита на своя

просперитет и мощ. Като последовател на Пътя на

51 Ева Уонг

небесните наставници (Централната ортодоксална школа),

Коу постига такова съвършенство в литургиите и магическата

практика на това направление, че днешните историци

продължават да се удивляват на делото му.

Коу Циенджъ основава северната школа на Пътя на

небесните наставници, става духовен съветник на Северно-

уейския император, създава и обработва литургии, които и днес

широко се използват в даоистките религиозни церемонии. В

неговата версия на Пътя на небесните наставници се набляга

върху ритуалите и литургиите, което силно контрастира с

първоначалното движение, отдаващо първостепенно значение на

магическите талисмани. Под въздействието на будистката

доктрина за въздържанието, Коу създава система от норми за

даоистката религиозна практика. Тя определя храната, от която

трябва да се въздържат даоистите, периодите на въздържание,

подходящите дарове към висшите сили и правилното поведение.

Коу се противопоставя на популярните култове, в които се

прибягва към алкохол, месо, халюциногенни вещества и

сексуални оргии по време на ритуалите, призовавайки към

“пречистване на духовната практика и възраждане на морала”.

Той въвежда празници в чест на даоистките божества, определя

какви ритуали да се изпълняват по време на тези празници и

съчинява музиката и литургиите за тях. Имаме основание да

смятаме, че Коу Циенджъ поставя началото на даоистките

религиозни церемонии.

Силно впечатлен от Коу, Северноуейският император му

дава титлата Небесен наставник и го назначава за свой духовен

съветник. През 420 г. императорът приема титлата Истински

владетел на Пътя на тайпин и превръща Централната

ортодоксална школа, доразвита от Коу Циенджъ, в държавна

религия. Jly Сиудзин

За северната школа на Пътя на небесните наставници 420-та

година е паметна, но за гожното царство на династия Източна

Дзин тя е съдбовна. Едва един век след като Дзинският двор

преминава отвъд Лндзъ и възстановява властта си, динаЬтията

52 Ева Уонг

пада. През 420 г. Източна Дзин е заменена от Сун (това не е

същата династия Сун, която по-късно управлява единен Китай).

Според китайските историци Сун е първата от т.нар. южни

династии, съществуващи в противовес на северните династии.

Южните династии представляват царства, разположени

южно от Яндзъ, а северните династии (например Северна Уей)

заемат китайската територия на север от реката. Между 420 и

589 г. на юг се сменят шест династии. Повечето от тях се издигат

в резултат на военни преврати, при които главнокомандващият

на императорската армия или началникът на императорската

гвардия убива монарха и заема престола му. През този период

южен Китай е обхванат от политически хаос.

Периодът на южните и северните династии би останал в

историята само като време на политически и социални

безредици, ако бързата смяна на династиите не бе съпроводена и

с други процеси. Това е и период на възход на религиозния

даоизъм. По времето на южната династия Сун живее един от

най-значимите представители на религиозния даоизъм - Лу

Сиудзин. На него дължим първия сборник от трактати, който

служи за основа на днешния даоистки канон.

Лу Сиудзин е последовател на Централната ортодок- сална

школа. Този теоретик и специалист по талисманна магия е роден

във влиятелна фамилия в югоизточен Китай. Освен това, той

съчетава в себе си вярата в магическите талисмани, характерна

за културата на родния му край, и аристократичния интерес към

детайлите на религиозните

церемонии. Jly получава класическо образование и овладява

класическите конфуциански и даоистки произведения, “И

дзин” и съчиненията линбао. Печели уважението и бла-

горазположението на Сунския двор, коригира ритуалите и

магическите обреди на Пътя на небесните наставници и става

известен като основател на южната школа на това

направление.

През този период нараства броят на даоистките трактати.

Освен древните класически произведения като “Дао дъ дзин”,

“Джуандзъ” и “Лиедзъ”, съществуват съчинения по алхимия и

Даоизъм 53

Ьписания на методи за постигане на безсмъртие, завещани от

фаншъ; вече има около 50 съчинения линбао; появяват се

т.нар. трактати шанцин, посветени на мистичния даоизъм (на

него ще се спрем по-подробно в следващата глава);

разпространен е и вариант на “Тайпин дзин”, който е по-пълен

от достигналия до нас.

Под въздействието на формиращия се будистки канон Лу

Сиудзин започва да събира и каталогизира даоистки текстове.

През 471 г. съставя първия даоистки канон. Той съдържа

седем раздела. Трите основни раздела са озаглавени

“Пещерата на истината” (“Дун джън”), “Пещерата на

загадките” (“Дун сюан”) и “Пещерата на духа” (“Дун шън”).

Останалите четири части са “Великата загадка” (“Тай сюан”),

“Великото равновесие” (“Тай пин”)8, “Великата чистота”

(“Тай цин”) и “Ортодоксално учение” (“Джън и”).

Приносът на Лу Сиудзин не се ограничава само със

съставянето на даоистки сборници. Подобно на своя съратник

от север Коу Циенджъ, той съчинява и систематизира

литургии, въвежда правила за извършване на свещени це-

ремонии.

Когато Лу Сиудзин умира през 477 г., даоизмът вече има

огромно влияние в южен Китай. Благодарение на усилията му

Централната ортодоксална школа (Пътят на не-

8 Това заглавие може да се преведе и като “Великият мир”, (бел. прев.)

Даоизъм

бесните наставници) се превръща в авторитетна организирана

религия, популярна сред всички обществени слоеве. Освен това

Лу обединява в един канон трите основни дао- истки учения от

онова време: алхимическото изкуство на дълголетието, магията

и ритуалите на небесните наставници и мистиката на школата

Шанцин. В Глава 4 ще се спрем на школата Шанцин и нейното

важно значение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Henri Maspero, “Taoism and Chinese Religion”, е най-

пълното и авторитетно изследване на историята на религиозния

даоизъм. Авторът се спира на китайската митология и нейното

влияние върху даоистките религиозни вярвания, проследява

развитието на организираната даоистка религия и разглежда

духовните способи за култивиране на жизнените сили и

постигане на безсмъртие. Това е наистина ценно произведение.

Книгата на Масперо не се чете на един дъх. Добре е да я

имате постоянно под ръка, за да можете да правите справки от

време на време. Въпреки научния си характер, тя не затъва в

излишни подробности. Интересна е не само за специалистите и

учените в тази област. Книга I: “Chinese Religion in Its Historical

Development” и Книга V: “Taoism in Chinese Religious Beliefs of

the Six Dynasties Period” са най- пряко свързани c темите в тази

глава.

Krietofer Schipper, “The Taoist Body”, е кратко и ясно

описание на даоистката религия и религиозна практика. Глава 1,

която запознава читателя накратко с религиозните представи в

даоизма, и Глава 7, описваща как Лаодзъ става въплъщение на

Дао, дават допълнителна информация по разгледаните тук теми.

По-нататък ще ви насоча и към други глави в книгата на Шипър.

Michael Saso, “Blue Dragon, White Tiger”, съдържа хро-

нология на даоизма с конкретни дати (Глава 2). Включените

54 Ева Уонг

в таблицата събития обхващат времето от периода Чунциу

до J 979 г. Това е удобен източник на информация, но е

необходимо човек да бъде запознат със събитията, за да го

използва пълноценно.

Ако имате нужда от повече яснота относно този период от

историята на даоизма и искате да научите за други даоистки

трактати или свещени откровения, можете да откриете избрани

материали в Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”. Тази

антология съдържа следните текстове (преведени на английски),

свързани с трансформацията на философския даоизъм в религия:

Scriptures Create the Universe: Scripture of How the Highest

Venerable Lord Opens the Cosmos (#5);

Numinous Treasure - Wondrous History: A Short Record of the

Numinous Treasure (#6);

The Three Caverns: The Ancestral Origin of the Three Caverns

of Taoist Teaching (#9);

The Transformations of Lao-tzu: On the Conversion of the

Barbarians (#10).

Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е Н А

М И С Т И Ч Н И Я Д А О И З Ъ М ( 3 0 0 - 6 0 0

г . )

Учението шанцин е един свят, в който духове покрови-

тели се вселяват в човешкото тяло, мистици се издигат в

небето и се реят сред звездите, привличат есенцията на

слънцето и луната, за да постигнат безсмъртие - това е свят, в

който най-висшата цел на живота е сливането с Дао в

блаженство и екстаз...

МИСТИЦИЗМЪТ И УЧЕНИЕТО ШАНЦИН

Учението шанцин често се определя като мистичен

даоизъм. Съществуват различни определения на понятието

мистицизъм. Според едно старо издание на “Оксфордски

речник на английския език” мистицизмът е “самозаблуда или

Г лава 5

замъгляване на съзнанието”, а също така “религиозни

вярвания, на които се дължат тези порочни състояния.”

Според съвременните представи, за да се обясни мистициз-

мът, е необходимо да се разбере същността, на мистичното

състояние.

Макар че повечето изследвания върху мистицизма се

базират върху мистични състояния в рамките на християн-

ството (католицизма и протестантството) и отчасти на

индуизма, будизма, исляма и юдейството, все пак те могат да

ни помогнат да анализираме така наречения мистичен

даоизъм. Не бива обаче да поставяме знак за равенство между

вярванията и обичаите, характерни за мистицизма в

в таблицата събития обхващат времето от периода Чунциу до

1979 г. Това е удобен източник на информация, но е необходимо

човек да бъде запознат със събитията, за да го използва

пълноценно.

Ако имате нужда от повече яснота относно този период от

историята на даоизма и искате да научите за други даоистки

трактати или свещени откровения, можете да откриете избрани

материали в Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”. Тази

антология съдържа следните текстове (преведени на английски),

свързани с трансформацията на философския даоизъм в религия:

Scriptures Create the Universe: Scripture of How the Highest

Venerable Lord Opens the Cosmos ( #5);

Numinous Treasure - Wondrous History: A Short Record of the

Numinous Treasure (#6);

The Three Caverns: The Ancestral Origin of the Three Caverns

of Taoist Teaching (#9);

The Transformations of Lao-tzu: On the Conversion of the

Barbarians (#10).

Г лава 4

Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е Н А

М И С Т И Ч Н И Я Д А О И З Ъ М ( 3 0 0 - 6 0 0 г . )

Учението шанцин е един свят, в който духове покровители

се вселяват в човешкото тяло, мистици се издигат в небето и се

реят сред звездите, привличат есенцията на слънцето и луната, за

да постигнат безсмъртие - това е свят, в който най-висшата цел

на живота е сливането с Дао в блаженство и екстаз...

МИСТИЦИЗМЪТ И УЧЕНИЕТО ШАНЦИН

Учението шанцин често се определя като мистичен даоизъм.

Съществуват различни определения на понятието мистицизъм.

Според едно старо издание на ‘'Оксфордски речник на

английския език” мистицизмът е “самозаблуда или замъгляване

на съзнанието", а също така “религиозни вярвания, на които се

дължат тези порочни състояния.” Според съвременните

представи, за да се обясни мистицизмът, е необходимо да се

разбере същността на мистичното състояние.

Макар че повечето изследвания върху мистицизма се

базират върху мистични състояния в рамките на християнството

(католицизма и протестантството) и отчасти на индуизма,

будизма, исляма и юдейството, все пак те могат да ни помогнат

да анализираме така наречения мистичен даоизъм. Не бива обаче

да поставяме знак за равенство между вярванията и обичаите,

характерни за мистицизма в

56 Ева Уонг

юдейско-християнските религии (и дори религиите на древ-

на Гърция), и даоисткия мистицизъм. Китайската история и

култура са създали такава форма на мистицизма, която е

уникална за духовната традиция на човечеството.

Съвременните изследователи на религията изтъкват

няколко особености на мистицизма:

1. Познание: системата от вярвания и светогледът. Няколко

представи съставляват ядрото на мистицизма. Първо, мистиците

вярват, че в основата на всичко лежи Единното начало, което е

истинската реалност. Второ, Единното начало не може да се

възприеме или познае чрез обикновения опит. Трето, Единното

начало съществува в нас и ако го постигнем вътрешно, ще се

слеем със заобикалящия ни свят. Четвърто, целта на човешкия

живот е единение с това Единно начало.

2. Емоции: чувствата, съпровождащи

мистичното състояние. Блаженство, радост, екстаз, сексуална

възбуда, опиянение - с такива думи се описват чувствата при

мистичното състояние.

3. Възприятия: зрителните, слуховите и други

възприятия по време на мистичното състояние. Когато Единното

начало се постига директно, без намесата на разума, човек

добива особено ярко усещане за заобикалящата действителност,

слуховите и зрителните образи.

4. Поведение: действията, които предизвикват мистичното

състояние или се явяват като негов резултат. Мистичното

състояние предполага действие. Някои действия го предизвикват

(например дервишките танци в суфизма, т.е. ислямския

мистицизъм, позите в йога, ритуалите в даоистката школа

Шанцин). Други действия са породени от състоянието (ходене

през огън, говорене на странни езици).

В много отношения мистицизмът и шаманството си

приличат. И в двата случая се достига екстаз, промяна на

възприятията, прилив на необикновена енергия и сливане със

сила, разкриваща една по-съвършена форма на съществуване в

сравнение със земното битие. Но мистицизмът и шаманството не

са тъждествени. Дълго време се смяташе, че разликата между

състоянията в шаманството и мистицизма се заключава в това,

Даоизъм 57

че в първия случай е необходимо специално обучение и система

от действия, докато във втория състоянието възниква спонтанно.

Когато стана известно, че в суфизма и в йога се използват

системи от способи за постигане на мистично състояние, този

критерий отпадна. Всъщност учението шанцин е още един при-

мер за предизвикване на мистично състояние посредством

система от действия, която може да се прилага едва след

специално обучение.

Според мен мистицизмът и шаманството се различават по

характера на единението между практикуващия и висшите сили.

При мистицизма това единение се осъществява между две

същности на едиа и съща личност - космическата и земната. По-

висшата същност - космическата, е част от самите нас.

Независимо дали сме дистанцирани от нея под влиянието

културата и обществото, или поради доминиращата роля на

аналитичното мислене, тя е вътре в нас. Ето защо една от

функциите на мистицизма е да премахне преградите между

нашите две същности.

От своя страна, шаманството разглежда висшата кос-

мическа същност като част от външния свят. Шаманът трябва да

я привлече в себе си, за да постигне единение. Понякога тя сама

се вселява в него - например, когато ейуън обладава келтските

бардове или духовете на природата се вселяват в Чу ските

шамани. В други случаи шаманът се отправя към духовете, като

се издига към звездните им покои или се спуска в подземното им

царство. Шаманът винаги търси висшата сила извън себе си.

Представата, че божествата - космическите сили - обитават

човешкото тяло, характеризира даоистката практика на шанцин

като мистична. Но шаманството винаги е оказвало силно

влияние върху даоизма и неговият отпеча- тьк върху учението

шанцин е безспорен. Всъщност, тази уникална форма на даоизма

съчетава в себе си особеностите на мистицизма и шаманството -

вярата в божествата вътре в нас и пътуването към други светове.

ЗАРАЖДАНЕ НА УЧЕНИЕТО ШАНЦИН

Смята се, че учението шанцин е създадено от Уей Хуацуи -

58 Ева Уонг

представителка на аристокрацията - през първата половина от

царуването на династия Дзин. Тя получава божествено

откровение от “покровителите на Дао”, което излага през 288

г.н.е. в трактата “Шанцин хуантин нейдзин юдзин” (“Нефритов

трактат за вътрешните образи от Жълтия павилион на Висшата

чистота”). Но двете най-важни идеи в шанцин - за съхранението

на Единното начало и за духовете покровители в човешкото

тяло - са известни още от времето на династия Източна Хан.

Можем да ги открием в някои части на “Тайпин дзин”, запазени

в “Тайпин дзин чао”: “Ако тялото е спокойно и духът е

съхранен, болестта не може да прогресира. Ще постигнете

дълголетие, защото светлите духове ви закрилят.”

В коментар към “Дао дъ дзин”, за който се смята, че е

написан през епохата Хан, Хъшан Гун (Мъдрецът от реката)

също говори за съхраняването на Единното начало*. “Ако човек

умее да култивира духа си [т.е. Единното начало], няма да умре.

Духът - това са духовете на петте вътрешни органа. В черния

дроб се съхранява човешкият дух, в белите дробове - душата, в

сърцето - семето на безсмъртния дух, в далака - помислите, а в

бъбреците - възпроизвеждащата енергия. Ако функциите на

петте вътрешни органа се нарушат, петте духа ще напуснат

тялото.” Показателно е, че идеята за съхранение на Единното

начало присъства в коментар върху класически философски

трактат на даоизма. Това създава приемственост между

класическия философски даоизъм и мистичния даоизъм.

Възниква въпросът: щом основните идеи на учението

шанцин съществуват доста преди епохата Дзин, защо то се

оформя като силно течение едва по времето на династия Дзин и

Южните династии? За да отговорим на този въпрос, трябва да се

спрем на произхода на учението и разпространението на

трактатите шанцин през епохата Дзин и Южните династии.

УЧЕНИЕТО ШАНЦИН ПО ВРЕМЕТО НА

ДИНАСТИЯ ДЗИН (265-420 г.)

Уей Хуацун се смята за родоначалничка на учението

шанцин, но то се разпространява благодарение на Ян Си. Според

Даоизъм 59

съчиненията шанцин Уей Хуацун (която става безсмъртна) се

явява на Ян Си и тогава той написва трактатите по време на

наркотичен транс, предизвикан от канабис. Впоследствие

писанията са предадени на Сю Хуей и сина му Сю Ми. Освен

“Шанцин хуантин нейдзин юдзин” други ранни трактати от този

тип са “Тайшан баоуън” (“Свещеното писание на Върховния”),

“Дадун джъндзин” (“Канонът от Великата пещера”) и “Басу

иншу” (“Тайна книга за осемте вида естествена простота”).

Между първите проповедници на учението шанцин съ-

ществуват родови или брачни връзки; всички те са членове на

влиятелни фамилии от югоизточен Китай. Много от тях са

наследници на свалени от власт аристократи от царство У от

времето на Трицарствието. Уей Хуацун е дъщеря на

високопоставен свещеник от Пътя на небесните наставници и

самата тя получава свещенически сан. Ян Си и Уей Хуацун са

родени в една и съща област, а семействата им Ян и Уей

поддържат дългогодишна дружба. Що се отнася до Сю Хуей и

Сю Ми, те са свързани чрез бракове с известната фамилия Гъ,

чиито представители са прочути с алхимичните си опити и

познанията си за изкуството на дълголетието. Двама от най-

видните членове на тази фамилия са Гъ Хун - автор на даоисткия

сборник “Баопудзъ” (“Мъдрецът, обгърнал простотата”) - и Гъ

Сюан, който има значителен принос за събирането и

изследването на съчиненията линбао. Фамилиите Гъ и Сю са

свързани чрез бракове с още един влиятелен род в този район -

Тао. По-късно, по времето на Южните династии, един от него-

вите потомци - Тао Хундзин - става един от най-великите

деятели в теорията и практиката на шанцин.

Виждаме, че родоначалниците на учението шанцин произхождат

от аристокрацията на областта У, разположена недалеч от

столицата на Източна Дзин. Последователите на това даоистко

направление са столични благородници и хора на изкуството.

Един от най-прочутите адепти е калиг- рафът Уан Сиджъ, който

преписва “Хуантин уайдзин дзин” (“Трактат за външните образи

от Жълтия павилион”).

Ранната форма на шанцин заимства много елементи от Пътя

60 Ева Уонг

на небесните наставници. В него също се използват талисмани, а

Лаодзъ, наричан Юаншъ Тиендзун (Небесен господар на

Великото начало), се признава за върховно божество. “Тайпин

дзин”, “Джън-и фауън” (“Закони и писания на централното

ортодоксално учение”), “Тайшан линбао уфу дзин” (“Висше

откровение за петте талисмана на свещения дух”) и други

съчинения линбао се смятат за свещени. По времето на династия

Източна Дзин съществуват около 50 трактата ясно

квалифицирани като съчинения шанцин.

Две особености отличават шанцин от Пътя на небесните

наставници. Първата се заключава в представата, че

съхранението на Единното начало и на духовете-покрови- тели

води до здраве и дълголетие. Ортодоксалните поддръжници на

Пътя на небесните наставници не приемат, че здравето се

постига чрез съхраняване на Единното начало

- според тях болестите се лекуват чрез талисмани и закли*

нания. Другата разлика е в използването на талисманите.

Небесните наставници си служат с талисмани за изцеление,

врачуване и предпазване от зли духове. За разлика от тях

даоистите на шанцин ги използват предимно за да призовават и

визуализират духовете вътре в човека и за да проникват в други

измерения.

С течение на времето различията между двете форми на

даоизма надделяват над общите особености, учението шанцин

постепенно се отдалечава от Пътя на небесните наставници и се

обособява като самостоятелна традиция. Този процес обаче не

предизвиква враждебна реакция от страна на организираната

даоистка религия. За разлика от други култури, където поради

своя светоглед и характерното сливане с висшите сили

мистиците в много случаи са еретици в очите на организираната

религия - особено в християнството и исляма, в Китай не става

така. Според мен, има няколко причини за това.

Първо, китайската култура винаги е толерирала различията

в религията и духовната практика. Китайската история

свидетелства, че повечето императори нямат нищо против

религиозните секти, стига да не проявяват политически

Даоизъм 61

амбиции. Владетелите, които покровителстват определена

религия, назначават свои лични духовни съветници, но не се

опитват да слеят религията с държавата. Фанатиците -

инициатори на религиозни преследвания, не управляват дълго.

Второ, съществува една даоистка поговорка: “В даоизма

няма еретици, има само секти.” В историята на това учение

верските различия раждат множество секти, между които

съществува взаимно уважение и търпимост.

Трето, поради едно конкретно историческо обстоятелство

по времето на династия Дзин учението шанцин намира

благодатна почва сред хората на изкуството и висшата класа.

След като Дзинският двор е принуден да се премести на юг, той

построява новата столица в район, чиито финанси и търговия се

контролират от няколко могъщи фамилии. Ето защо, макар че

династия Дзин управлява империята, членовете на

императорското семейство и тяхното обкръжение са по-скоро

чужденци и бежанци от севера, отколкото влиятелни управници.

Родът Съма вече не е достатъчно силен, за да застави могъщите

южни фамилии да му се подчинят. Най-важното е, че Дзинският

двор разбира, че унищожаването на тези фамилии би разрушило

икономиката на империята. Между двора и висшата класа се

установяват необичайни отношения: влиятелните родове в юго-

източен Китай запазват земите и търговските си позиции, но не

получават високи държавни длъжности; затова фамилии като

Уей, Ян, Сю и Гъ, макар и заможни, са политически безсилни.

Когато разбират, че пътят им към висшата политика е затворен,

много от тях се насочват към окултните науки и се отдават на

дилетантски духовни занимания. Богатството им осигурява

достатъчно време и средства за подобни цели.

Четвърто, вярата в духове и магически талисмани винаги е

била силна в югоизточен Китай. В този район е запазено и

наследството от шаманската култура на Чу, У и Юе, зародила се

през VI в.пр.н.е. Много от родоначалниците на движението

шанцин са запознати с талисманната магия и окултните изкуства

на Пътя на небесните наставници. По тази причина талисманите

лесно се превръщат от средства за изцеление в способ за

постигане на екстаз и единение с божествените сили.

62 Ева Уонг

Пето, районите на юг от Яндзъ винаги са били огнище на

нови идеи и творческо мислене. Обикновено жителите на

северен Китай са по-консервативни и държат на традицията,

докато южняците по-смело изпробват и прилагат нови идеи. Не

случайно религиозният даоизъм на Джан Даолин се възприема

първо на юг, а преди това философията на Лаодзъ и Джуандзъ е

по-популярна именно там. Учението шанцин, включващо

представата за духовете покровители в човешкото тяло, ярката

визуализация на божествата и екстаза на проникването в

Небесното царство, би могло да се зароди само в южеи Китай.

Освен това само хората от юга биха могли да го приемат

сериозно, вместо да го отхвърлят като плод на прекалено богата

фантазия.

До края на царуването на династия Източна Дзии учението

шанцин създава много свещени текстове и печели голям брой

привърженици сред висшата класа. Тези текстове първоначално

се съхраняват от рода Сю: към края на периода те попадат в

ръцете на сина на Сю Ми - Сю Хуануън, чиято съпруга е пра-

правнучка на Гъ Хун. Така съчиненията линбао и шанцин, както

и алхимичните трактати тайцин, стават притежание на рода Сю.

Това обстоятелство би послужило като отлична възможност

за обединение на трите направления в даоизма - линбао, шанцин

и тайцин (алхимия), но политическата обстановка възпрепятства

този процес. През 404 г. родът Сю участва във въстание и е

принуден да напусне столицата. По време на политическия хаос

около падането на династия Източна Дзин през 420 г. много

съчинения шанцин се изгубват и след смъртта на Сю Хуануън

през 429 г. те вече не се съхраняват на едно място. Разпръснати

между различни последователи, те се редактират и променят.

Някои текстове попадат в частни лица и изчезват след смъртта

им; други са редактирани според религиозните виждания на

хора, претендиращи за правото да ги притежават и разп-

ространяват. Много от съчиненията са написани през тази епоха

и са представени като божествени откровения.

По времето на Южните династии за над 100 съчинения се

твърди, че принадлежат към традицията на шанцин. Но те, както

и трактатите линбао и тайцин, са разпръснати и само

Даоизъм 63

благодарение на усилията на един от най-великите

интелектуалци и адепти на даоизма от периода на Южните

династии - Тао Хундзин - биват събрани отново. Тао събира и

изучава съчиненията шанцин и става инициатор на

възраждането и реформирането на учението, в резултат на което

духовната традиция на даоизма се променя безвъзвратно.

УЧЕНИЕТО ШАНЦИН В ЕПОХАТА НА ЮЖНИТЕ

ДИНАСТИИ (420-589 г.)

Тао Хундзии е роден през 456 г. в царство Сун от епохата

на Южните династии и умира през 536 г. по времето на

династия Лян. Той е наследник на един от великите родове в

югоизточен Китай; дядо му заема висока длъжност в Сунското

правителство. С падането на динстия Сун и възцаряването на

династия Ци неговият род изпада в немилост. Но тъй като

образованието е важна част от семейната традиция, Тао

Хундзин е възпитан в атмосфера, стимулираща овладяването на

широк кръг знания.

По времето на династия Южна Ци (479-502 г.) Тао служи

като секретар и библиотекар в императорския двор. Там

способностите му остават неоценени и той не получава

повишение. Разочарован, напуска поста си през 492 г. и решава

да следва Дао. По ирония на съдбата политическите амбиции на

Тао Хундзин не се увенчават с успех, но когато става даоистки

отшелник, славата му се разпространява и владетели и

благородници започват да търсят съветите му.

След като се заселва в планината Маошан, разположена в

днешната провинция Дзянсу в югоизточен Китай, Тао Хундзин

започва да събира и изследва съчиненията шанцин. Съставя

хронология на това учение, описва пътищата, по които е

достигнало до неговата епоха, създава йерархичен пантеон от

божества и документира устройството на Небесното царство.

Тао Хундзин придава систематичен вид на даоисткия пантеон.

Класифицира божествата и безсмъртните мъдреци по ранг в

зависимост от степента на просветление. Подробно описва

външния им вид, дори отбелязва какви дрехи и отличия носят.

64 Ева Уонг

Тао Хундзин е високо ерудирана личност. Освен че

изследва учението шанцин, той се интересува от алхимия и

създава лаборатория в Маошан, където изпробва различни

рецепти за еликсира на безсмъртието. Първият император от

династия Лян (заменила династия Ци) е негов приятел и

покровител. Лабораторията на Тао Хундзин е финансирана със

средства от императорската хазна, също както и пътуванията му

до други планини в търсене на минерали за еликсира на

безсмъртието.

Тао Хундзин е вещ не само в даоистките изкуства - той

редактира и пише трактати по природна медицина, владее

гадателски техники, има познания по военна стратегия, астро-

номия, геология и металургия, а ковачниците му в Маошан се

славят с изработката иа едни от най-добрите мечове по онова

време. Тао е също и интелектуалец класик, познава както

класическата конфуцианска литература, така и свещените

будистки писания. Той е плодовит автор: написва около 80

трактата на научни и литературни теми. Съчиненията му,

посветени на даоизма, включително алхимията и гадаенето, са

около 50. Освен специалист по естествени и хуманитарни науки,

Тао Хундзин е поет и владее бойни изкуства.

Тази широта на интересите му съвсем естествено се

отразява върху популяризираната от него практика на шанцин.

Благодарение на Тао Хундзин учението шанцин придобива нови

измерения. В резултат на интересите му в областта на

алхимията, медицината и билкарството в шанцин започват да се

използват билки и минерали за поддържане на здравето и

постигане на дълголетие. Освен това чрез познанията си по “И

дзин” и гадателните изкуства той променя представата за

човешкото тяло и циркулацията на енергията. Вътрешните

трансформации вече се тълкуват в светлината на всеобщите

закони за промяната, а циркулацията на енергията и

поддържането на духовете покровители се разглеждат като

отражение на небесния кръговрат и смяната на сезоните.

До смъртта на Тао Хундзин учението шанцин се превръща в

духовна традиция, включваща развита теория за човешкото тяло

и вселената, организиран пантеон от божества с конкретни

Даоизъм 65

функции, методи за постигане на дълголетие, базиращи се на

научни познания за билките и минералите, техника за медитация

на основата на визуализацията и вътрешните трансформации,

както и практиката да се документират духовните състояния.

Тази форма на учението става известна като Маошан шанцин (не

бива да се смесва с магическата секта Маошан, създадена по

времето на династия Мин, 1368-1644 г.). Тя се популяризира

преди и след смъртта на Тао Хундзин чрез школи, разположени

в планината Маошан. Тези първи по рода си школи по-късно

служат като модел за даоистките отшелнически обители и

манастири, които се разрастват по време на династиите Сун,

Юан, Мин и Цин.

СЪЩНОСТ НА УЧЕНИЕТО ШАНЦИН

В шанцин могат да се проследят три основни теми:

вътрешната вселена (човешкото тяло), външната вселена

(небесният и земният свят) и единството между външната и

вътрешната вселена.

Вътрешната вселена

Според шанцин човешкото тяло е вселена, обитавана от

божества, духове и демони. Китайският йероглиф “шън” озна-

чава и “божество”, и “дух”. За по-голяма яснота ще използвам

“божество” за означаване на висшите духове, а “дух” - за

нисшите духове. Последователите на шанцин вярват в същес-

твуването на духове и божества, които защитават тялото и го

предпазват от болести; щом го напуснат, тялото отслабва и

умира. Затова основната цел в практиката на шанцин е човек да

съхрани тези покровители вътре в тялото си и да не им позволи

да залинеят или да го напуснат.

Единното начало. Върховното и най-важно божество във

вътрешната вселена е т.нар. Единно начало. Това е Дао вътре в

нас, етерът на първичната материя, поддържащ нашия живот.

Понякога то се определя като свещен зародиш на безсмъртието.

Да съхраняваме Единното начало вътре в нас означава да

поддържаме връзката си с Дао. Да обгърнем Единното начало

66 Ева Уонг

означава да задържаме и подхранваме свещения зародиш, тъй

както майката държи и храни отрочето си.

Трите енергии. Покровителите на трите енергии са

следващите в йерархията божества в човешкото тяло. Наричат се

сан юан, т.е. ‘‘трите първични”. Сан юан са проявления на

безличното всепроникващо начало - Дао. В човешкото тяло това

са възпроизвеждащата, жизнената и духовната енергия9. Трите

енергии и техните покровители обитават трите полета на

еликсира (дантиен).

Духовната енергия е иай-висшето проявление на Единното

начало. Тя контролира всички функции на съзнанието,

включително потенциала на просветеното съзнание. Тя и

нейният покровител обитават горния дантиен, разположен в

областта между очите, която се нарича център на небето.

Жизнената енергия се асоциира с дишането. Тя и нейният

покровител обитават средния дантиен, разположен в областта

близо до сърцето, която се нарича център на Земята.

Възпроизвеждащата енергия контролира размножаването.

Тя и нейният покровител обитават долния дантиен,

непосредствено под пъпа. Тази част на тялото се нарича център

на Водата.

Ако трите енергии са в подем, по време на медитация

образите на техните покровители са ярки, а организмът се радва

на здраве и дълголетие. Ако енергиите са в спад, образите на

покровителите им са бледи, а организмът се изтощава или се

разболява. В практиката на шанцин съхраняването на

покровителите на трите енергии в тялото се свежда до

запазването на възпроизвеждащата, жизнената и духовната

енергйя. Но само Единното начало може да бъде обгърнато.

Петте вътрешни органа. Следващите по важност са

духовете покровители на петте вътрешни органа: сърце, черен

дроб, далак, бели дробове и бъбреци. Ако тези духове напуснат

тялото или изгубят своята сила, вътрешните органи няма да

функционират ефективно и регулацията на организма ще се

наруши. Духът на всеки орган се асоциира с определен цвят.

9 Съответно: дзин, ци, шън. (бел. прев.)

Даоизъм 67

Когато органите са силни и здрави, образите на духовете

покровители са с ярки и контрастни цветове. Когато органите са

слаби, цветовете губят своята яркост и наситеност.

Наличието на божества и духове покровители в тялото е

неразделен елемент от визуализацията, присъща на шан-

цинската медитация. От една страна, извиквайки в съзнанието си

образите на покровителите, човек ги задържа в тялото си; от

друга страна, тези образи служат за обратна връзка, защото

показват здравословното състояние. Ако образите не са ярки,

живи и пълнокръвни, това показва, че организмът е слаб и болен.

Съществуват множество нисши духове, които предпазват всяка

част на тялото, дори всяка става и пора. За постигането на добро

здраве и дълголетие е необходимо образите на# всички божества

и духове по време на медитация да бъдат ярки и контрастни.

В човешкото тяло има и демони. Те обитават кухините,

разположени близо до трите отвора по протежение на гръбнака.

Всеки отвор е свързан с едно от полетата дантиен и контролира

неговите функции: горният отвор контролира достъпа до горния

дантиен, средният - до средния дантиен, долният - до долния

дантиен (фиг.4.1). Ако отворът е запушен, това не позволява на

енергията да се натрупва в съответния дантиен. Демоните

притежават способността да запушват отворите и да ограничават

количеството енергия в дантиен. Според учението шанцин

демоните черпят сили от нашите желания и зърнените храни,

които поглъщаме. Ето защо, за да ги унищожат, последователите

на шанцин прибягват до пости и въздържание от зърнени храни.

Друг начин е да се успокои съзнанието и да се премахнат

желанията.

В съчиненията шанцин демоните понякога се описват с

приятна външност, друг път са грозни и уродливи. Когато човек

не съзнава вредата от тях, земната суета и дори безнравственото

поведение могат да му се сторят привлекателни. Ако обаче

човек разбере, че демоните съкращават живота, тези същества

стават отблъскващи и грозни. При визуализацията на

вътрешната вселена първата стъпка към

68 Ева Уонг

Фигура 4.1. Трите демона в човешкото тяло, възпроизведени по “Имън чаншън бишу” (‘Тайни методи за постигане на дълголетие”) от Чън Сии. Тези рисунки се базират на описания на трите демона в съчиненията шанцин. Отляво надясно*, демонът на горната, средната и долната кухина. Става дума за кухините, разположени край трите отвора по протежение на гръбнака.

унищожаването на демоните е те да се възприемат в неприятния

им вид, т.е. в “истинската им форма”. Когато последователите на

шанцин говорят за “разкриване на истинските форми”, те имат

предвид сияйните образи на покровителите и отблъскващия вид

на демоните.

Във вътрешната вселена съществуват и канали, свързващи

отделните части на тялото. Това са проводници на енергия.

Възловите точки на каналите имаъ специални названия и

разположението им се определя точно, за да може през тях да се

направлява енергийният поток. Основният канал започва от

темето и се спуска през челото и горния дантиен между очите.

Оттам продължава през гърлото и средния дантиен. После

енергията достига долния дантиен, където подхранва свещения

зародиш (семето на безсмъртието). Когато зародишът се оформи

напълно, практикуващият постига безсмъртие. Тялото става

леко, издига се в небето и достига слънцето, луната и звездите в

Даоизъм 69

Обителта на Висшата чистота (Шанцин).

Външната вселена

Външната вселена на шанцин е населена с множество

духове и божества. Най-важните от тях обитават слънцето,

луната и звездите. Според това учение небесните тела са

проявления на първичния етер на Дао, а светлината им съдържа

есенцията на Дао. В този смисъл, привличайки есенцията на

слънцето, луната и звездите, човек поглъща енергията на Дао.

Според шанцин слънцето съдържа есенцията на ян, а луната

въплъщава ин. Привлечената слънчева и лунна енергия

подхранват безсмъртния зародиш и подсилват покровителите на

тялото. За да привлече слънчевата енергия, в определени

моменти от годината адептът на шанцин медитира,

представяйки си как слънцето се придвижва през устата към

сърцето му и се слива с вътрешната светлина на дантиен. Щом

почувства топлина в сърцето си, практику

Даоизъм

ващият отправя кратка молитва към божествата да ускорят

сливането, за да съзрее еликсирът на безсмъртието. Друг начин

за привличане на есенцията на слънцето е практикуващият да се

обръща три пъти на ден с лице на изток, визуализирайки

големия слънчев диск, който изгрява от сърцето му, преминава

през гърлото и излиза през устата, а после се връща обратно в

стомаха.

За да привлече лунната ин, в полунощ адептът извиква в

съзнанието си медитативния образ на луната върху темето си и

насочва нейните лъчи към стомаха си. Според друг метод той

визуализира луната в горния дантиен и насочва нишките на

бледата й светлина през гърлото към стомаха си.

Полярната звезда и съзвездието Северен черпак (Голя- ма

мечка)10 са важни небесни образувания. Те са обитавани от

божествата на дълголетието и съдбата, затова практикуващите

шанцин са създали ритуали, талисмани, молитви и заклинания, с

които призовават тези божества да ги закрилят.

Мъглата, облаците и росата също съдържат есенцията на

първичния етер на Дао. Адептите на шанцин усвояват специални

дихателни техники за тяхното привличане сутрин, когато

ефирната им материя изпълва пространството.

Привличането на ин и ян от природата е свързано със

сложни ритуали. Първо се съставят талисмани за предпаз

10 На китайски*. Бей доу, където “бей” означава “север”, а “доу”

може да се преведе като “черпак” или като “мярка” (традиционна мярка за вместимост за насипни продукти и течности равна на около 10 литра). В оригинала на книгата е използвано наименованието “the Northern Bushel”, което показва предпочитание към второто значение. Според мен думата “черпак” предава по-пълно смисъла на това понятие. От една страна, черпакът също може да се възприеме като своего рода мярка, а от друга страна дава представа за конфигурацията на съзвездието Голяма мечка, наподобяваща съд с дълга дръжка. Китайското название определено съдържа и двете конотации. (бел. прев.)

72 Евсг Уонг

ване на практикуващия и улесняване на привличането. По-

добни ритуали се извършват около полунощ и често в

отдалечени местности, затова практикуващият трябва да е

защитен от дивите зверове и злите духове, които могат да

похитят събраната енергия. След това адептът чрез визуализация

призовава божествата, чиято енергия иска да привлече; понякога

това е съпроводено със заклинания и молитвени прошения.

Накрая практикуващият подготвя организма си: преглъща

слюнката си, трака със зъби, диша по специален начин.

Чрез привличането на есенцията на слънцето, луната,

звездите, облаците и другите фини субстанции се постига

сливане на човешкия микрокосмос и макрокосмоса на все-

лената. Когато се заличи границата между зътрешното и

външното Дао, практикуващият се слива с първичното начало на

всичко съществуващо, започва да черпи сили от извора на

живота и постига безсмъртие.

Единство между външната и вътрешната вселена Възнесението, проникването и пътуването в Небесното

царство са различни начини, по които последователят на

шанцин постига единение с Дао на външната вселена. Въз-

несението е окончателно сливане, при което практикуващият

завинаги напуска света на тленното и става безсмъртен в

Обителта на Висшата чистота. Безсмъртните мъдреци от най-

висок ранг се възнасят на небето в телесния си облик посред бял

ден, често в присъствието на свидетели. Според преданията

Лаодзъ и Жълтият император се възнесли по този начин, също

както и Сун Буър - един от Седемте даоистки наставника от

школата Всеобхватна реалност (възнесението на Сун Буър е

описано в друга моя книга “Seven Taoist Masters”). Безсмъртните

мъдреци от по-нисък ранг се възнасят само чрез духа си: след

смъртта безсмъртният дух напуска тялото и се издига в

Небесното царство.

Това се нарича “освобождаване от обвивката”. Често пъти

обвивката (тялото) изчезва след възнесението на духа. Смята се,

че Хао Тайгу - друг от Седемте даоистки наставници

Даоизъм 73

- и известният алхимик Уей Боян са постигнали безсмъртие по

този начин.

За разлика от възнесението пътуването на практикуващия в

Небесното царство е само временно отделяне от обичайното

съществуване. Проникването става на два етапа: издигане в

небето и странстване из Небесното царство.

През първия етап практикуващият напуска земята и се

отправя към небето. Тялото олеква, очертанията му изчезват и

така адептът може да се издигне с помощта на вятъра и

облаците. Този процес се нарича фейтиен,, т.е. издигане в

небето. По време на втория етап адептът се рее между

съзвездията. Той се нарича фейсин, т.е. небесно странстване.

Смята се, че тогава адептът се придвижва, следвайки

разположението на звездите.

В практиката на шанцин пътуването в небето (фиг.4.2, 4.3)

не винаги включва и двата етапа. Понякога адептът само се

издига до звездите, луната или слънцето и остава там, докато

привлече небесна енергия, след което се връща на земята. В

други случаи той се издига и странства между съзвездията. Тези

два етапа са ясно обособени, в тях се използват различни

заклинания, молитви, талисмани и подготвителни действия.

Пътуването в небето се предхожда от сложна подготовка.

Ритуалът се извършва в точно определени дни от годината.

Повечето от тях са свързани с някои основни периодични

явления, например равноденствията, слънцестоене- то,

новолунията и пълнолунията. Преди издигането адептът трябва

да се пречисти. Това включва въздържание от месо, зърнени

храни и полов живот. Необходимо е също така да се направи

олтар и да се поднесат дарове иа небесните божества. Следват

ритуали с талисмани, които се изяждат. После на някое тихо

място практикуващият начер- тава талисмани на земята, за да

защити мястото, където ще остане тялото след издигането на

духа. Ако тялото остане незащитено, животните или злите

духове могат да му навредят и духът няма да може да се прибере

при завръщане от пътуването. Тогава практикуващият започва

да медитира, извиквайки в съзнанието си образите на небесни

божества (фиг.4.2), отправя молитви и заклинания, танцува.

74 Ева Уонг

Накрая започва поредица от специални методи за вдишване и

издишване, преглъща слюнката си и трака със зъби. След тези

действия той се издига в Небесното царство.

Отделянето от земята и отправянето към небесните тела е

по-лесният от двата етапа. Достатъчно е духът да напусне

тялото и да достигне небесните покровители. Тогава той остава

под тяхна закрила. Реенето между звездите

Фигура 4.2. Последовател на шанцин възприема по медитати- вен път формата на съзвездието Северен черпак. Възпроизве-дено по “Ушан сюанюан сантиен ютан дафа” (“Уникални и тайнствени оригинални методи от Нефритовата зала на трите небесни царства”). Отдясно: визуализация на Северния черпак, който обгръща тялото. В средата: съхраняване на Северния черпак в устата. Отляво: изкачване по небесната стълба до съзвездието Северен черпак.

Даоизъм 75

Фигура 4.3. Небесни танци, възпроизведени по “Ушан сюа- нюан сантиен ютан дафа” (“Уникални и тайнствени оригинални методи от Нефритовата зала на трите небесни царства”). Отляво надясно: Първа схема: среща с небесните духове. Втора схема: напускане на света на духовете и небесните покровители. Трета схема: изкусен танц в Трите царства (на Нефритовата, Великата и Висшата чистота). Четвърта схема: полет с помощта на вятъра.

е по-трудна задача (фиг.4.3). Освен че са необходими повече

действия, духът все повече се отдалечава от земята и тялото си.

Небесното странстване без съмнение изисква повече умения от

първоначалното издигане. По-късно специалистите по вътрешна

алхимия сравняват двата етапа с отделянето на детето от майка

му: отначало то си играе близо до дома, а след време се отправя

по широкия свят. ВЛИЯНИЕ НА УЧЕНИЕТО ШАНЦИН

Учението шанцин, особено онази негова форма, която се

свързва с Тао Хундзин, продължава бурното си развитие след

края на Южните династии. Маошан става център на даоизма и

редица поколения от адепти на шанцин се обучават в

разположените там планински обители. Някои от най-видните

представители на даоизма, като Съма Чън- джън (династия Тан,

618-906 г.), обогатяват традицията на' Маошан. Маошан

шанцин се запазва като самостоятелна школа и през династия

76 Ева Уонг

Сун (960-1279 г,), но по-късно се слива с други школи,

възникнали по времето на династиите Мин (1368-1644 г.) и Цин

(1644-1911 г.).

Елементи от теорията и практиката на шанцин присъс- тват

днес в няколко основни даоистки направления. Например

сектите по вътрешна алхимня заимстват и развиват представите

за духовете-покровители в тялото и проникването на човешкия

дух в Небесното царство. Освен това описанията на

циркулацията на вътрешната енергия в “Хуантин дзин” помагат

на много поколения даоисти да регулират т.нар.

микрокосмическа и макрокосмическа цир- кулация чрез цигун

(работата на енергията). Шанцинските схеми на вътрешната

вселена стават ценно пособие за специалистите по вътрешна

алхимия, които се стремят да, усъвършенстват тялото и

съзнанието с цел постигане на здраве, дълголетие и безсмъртие-

Майсторите по вътрешна алхимия в някои днешни секти

използват шанцинските методи за привличане на енергията на

небесните тела.

Небесният пантеон и устройството на Небесното царство,

представени в учението шанцин, все още се използват от много

последователи на едно от направленията в даоизма, наречено

ритуален даоизъм. По време на династиите Мин и Цин сектите

по вътрешна алхимия възприемат част от ритуалите на шанцин.

Днес можем да открием много подобни ритуали в практиката на

школата Всеобхватна реалност и други секти, възникнали след

синтеза на будист- ката, даоистката и конфуцианската

философия.

Школата на деянията и кармата, зародила се през късната

Сунска епоха (XII век), заимства представата, че демоните в

тялото предизвикват болести, и тя се превръща в неотделима

част от характерната за това направление вяра в отплатата,

възмездието и необходимостта от добри дела. Представата за

съхранението, обгръщането и запазването на Единното начало

оказва влияние върху техниките на медитация, насочени към

успокояване на съзнанието, култивиране на вътрешната природа

и премахване на желанията. Методите за поглъщане, дишане и

регулиране на потока на вътрешната енергия стават част от

Даоизъм 77

много разновидности на цигун - изкуството да се стимулира

циркулацията на енергията - и даоистките упражнения, които се

практикуват днес.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Kristofer Schipper, “The Taoist Body”, запознава читателя

кратко и ясно с идеята за съхранение на Единното начало в

учението шанцин (Глава 8). Същата глава съдържа превод на

малък откъс от “Хуантин нейдзин юдзин” и анализ на трактата.

Isabelle Robinet, “Taoist Meditation”, е може би най-важ-

ното изследване на школата Маошан шанцин. То съдържа

подробен анализ на тази форма на даоизма, интересно

тълкувание на понятието “дзин” (трактат) и удобна хроно-

логична таблица с най-важните събития в историята на шанцин.

Въпреки заглавието си, книгата не е ръководство по даоистка

или шанцинска медитация. От нея няма да откриете указания

как да медитирате. Произведението на Робине е задълбочено

научно изследване на шанцинската практика.

Livia Kohn, ‘‘Early Chinese Mysticism”, представлява;

описание на шанцинския мистицизъм, философските и ис-

торически условия за неговото развитие, както и влиянието, на

будизма върху даоизма.

Пътят на Лаодзъ към безсмъртието е описан от Livia

Kohn в “Taoist Mystical Philosophy” - превод и анализ на

“Сисин дзин” (“Възнесение на запад”). Там се разказва как

Лаодзъ напуска Китай, за да проповядва в Индия, но всъщност

се има предвид неговото възнесение като последна стъпка към

безсмъртието. Ливия Кон предлага превод на съчинението и

интересно изследване върху даоистките представи за

възнесението, мъдростта и материалната вселена.

Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”, е антология,|

представляваща интерес за онези, които искат да научат

повече за издигането към звездите и визуализацията на

божествата-покровители, характерни за шанцин. Обърнете |

внимание на следните материали в нея:

The Gods Within: The Outer Radiance Scripture of the

78 Ева Уонг

Yellow Court (#24, превод на “Хуантин уайдзин юдзнн”);

Lights in the Body: Secret Instructions of the Holy Lord on

the Scripture of Great Peace (#25);

The True One: Book of the Master Who Embraces Simplicity,

Inner Chapters, Chapter Eighteen (#26);

The Three Ones: Scripture of the Three PrimordeaH Realized

Ones by the Lord of the Golden Tower (#27);

One in All: Mysterious Pearly Mirror of the Mind (#28);

Trips through the Stars: Three Ways to Go Beyond the

Heavenly Pass (#34).

Майкъл Caco също е превел “Хуантин уайдзин юдзин

Книгата му “The Golden Pavilion: Taoist Ways to Peace, Healing,

and Long Life” включва превод на известен коментар към този

трактат и собствено тълкувание на смисъла на шанцинската

медитация.

На фона на етноцентричните възгледи, залегнали в някои

по-ранни трудове, и сухия, абстрактен подход на много

съвременни учени, Шипър, Робине, Кон и Сасо внасят свежа

струя. Надявам се, че появата на техните трудове през

последните години е знак, че западната научна общност започва

да възприема даоизма не само като обект на интелектуална

дисекция, а и като стойностна духовна традиция с практическо

приложение.

Р А З В И Т И Е Н А Д А О И С Т К А Т А

А Л Х И М И Я ( 2 0 0 - 1 2 0 0 г . )

В алхимичния котел неблагородните метали се превръ-

щат в злато чрез отстраняване на примесите в огъня на пещта.

При даоистката алхимия не се пречистват метали, а тялото и

съзнанието на алхимика. Под въздействието на хармоничните

субстанции ин и ян, на Огъня и Водата, алхимикът

възстановява връзката си с първичната жизнена енергия на

Дао в “котела” на трансформациите.

Даоистката алхимия понякога се нарича физиологична

алхимия, защото нейната цел е да преобразува физиологич-

Г лава 84

ната структура и функции на организма. Съществуват две

разновидности на физиологичната алхимия: външна и

вътрешна. При външната алхимия с помощта на минерали и

билки даоистът приготвя лекарство (еликсир), което поглъща,

за да постигне безсмъртие. За целта е необходимо да се

построи пещ, да се съберат минерали и билки и да се

образуват нови вещества. Според вътрешната алхимия всички

източници на безсмъртието се намират в организма

- именно те трябва да се пречистят и трансформират. За

целта се култивира жизнената енергия в организма без

помощта на допълнителни вещества.

Въпреки различните методи, използвани във външната и

вътрешната алхимия, ранните алхимици не виждат про-

тиворечие в това. Повечето от тях се занимават с гимнастика,

медитация и сексуални методи, като същевременно изпробват

еликсири. Терминът нейдан (вътрешно лекарст-

во) се появява в даоистките съчинения едва през епохата Тан

(618-906 г.), затова е разпространено погрешното схващане, че

преди VII век даоистите алхимици се интересуват само от

приемането на минерали. Това не е така. Първите алхимици не

правят разлика между външните и вътрешните методи, защото

не виждат противоречие между приемането на минерали и

вътрешното усъвършенстване на тялото и съзнанието. Едва след

като двата метода започват да се възприемат като несъвместими

(особено след династия Тан), възниква нуждата от тяхното

разграничаване.

Днес терминът вътрешна алхимия се отнася до всички онези

области в даоистката практика, чиято цел е постигането на

здраве и дълголетие чрез усъвършенстване на съзнанието и

тялото. Много съвременни последователи на вътрешната

алхимия използват билки и специална храна в допълнение към

цигун и медитацията. В този смисъл практикуваната днес

82 Ева Уонг

вътрешна алхимия всъщност е по-близка по дух до ранната

форма на физиологичната алхимия от III век. Тя включва както

външни, така и вътрешни методи.

ЗАРАЖДАНЕ НА АЛХИМИЯТА: ЕРАТА НА УЕЙ БОЯН

И ГЪ ХУН (ДИНАСТИИ ИЗТОЧНА ХАН, УЕЙ И ДЗИН,

200-589 г.)

Темата за здравето и дълголетието за пръв път присъства в

съчиненията на Лаодзъ и Джуандзъ. През Периода на

враждуващите царства нараства интересът на даоизма към

здравето и грижата за тялото и към края на този период (221

г.пр.н.е.) се оформя цяла обществена прослойка от хора,

смятащи себе си за специалисти в изкуството на дълголетието и

безсмъртието. Това са фаншъ (специалисти по формулите, вж.

Глава 3). Част от тях се усъвършенстват в изцелението с

помощта на магически талисмани и стават предвестници на

Пътя на небесните наставници (Централното ортодоксално

учение). Други се специализират в способите за удължаване на

живота, приемат минерали, занимават се с упражнения,

сексуална алхимия, вътрешна хиги-; ена и стават родоначалници

на външната и вътрешната алхимия.

Вярата в безсмъртието е много силна по времето на

династия Хан. Тогава императорите и аристокрацията подкрепят

фаншь в опитите им да открият еликсира на безсмъртието.

Самите фаншъ практикуват и външни, и вътрешни алхимични

методи, при някои от които ефектът е светкавичен, а при други

се постига постепенно. За разлика от - тях императорите и

висшата класа се интересуват най-вече; от бързо действащи

формули. В резултат на това, опитите с минерали и билки стават

по-популярни от упражненията и медитацията, изискващи

постоянна дисциплина.

Не всички алхимици имат богати покровители - някои; от

тях са отшелници, работещи в собствени лаборатории. Такъв е

случаят с Уей Боян, живял през епохата Източна; Хан (25-220

г.н.е.). Според легендата в своята планинска; лаборатория Уей

Боян се опитвал да получи еликсир на. безсмъртието и когато

83 Ева Уонг

решил, че е успял, дал на кучето си едно хапче. Кучето се

проснало като мъртво. Уей Боян също глътнал едно хапче и

паднал в не свяст. Един от учениците му го напуснал, защото му

нямал доверие, но друг ученик, който му останал верен, глътнал

последното хапче и също изпаднал в безсъзнание. Не след дълго

Уей; Боян се изправил, усетил лекота в тялото си и се понесъл

към небето. Верният ученик и кучето също се съвзели и

последвали наставника. Уей Боян (фиг.5.1) не само постига

безсмъртие, но и завещава един алхимичен трактат, озаглавен

"Цантун дзи” (“Триединство”), който даоистите смятат за

първото алхимично съчинение изобщо.

Даоизъм

“ЦАНТУН ДЗИ” (“ТРИЕДИНСТВО”)

Представата за вселената, залегнала в “Цантун дзи”, е

подобна на тази в класическия даоизъм. Според нея Дао е

коренът на всичко, а първичната енергия на Дао е източник на

живота. Тъй както природата се обновява в съответствие със

законите на Дао, хората също могат да се променят и да

постигнат безсмъртие, следвайки тези закони.

Най-важният принцип в процеса на създаване и обновление

е съчетанието на ин й ян. Конкретните проявления на ин и ян са

съответно Водата и Огънят, затова умението да се използват

Огънят и Водата, да се нагрява и охлажда в подходящия момент

е решаващо за култивирането на енергията и обновяването на

живота. Животът се обновява като се отстранят нечистите

примеси в организма. По същия начин еликсирът на

безсмъртието се получава чрез пречис-

84 Ева Уонг

о

тване и смесване на подходящи вещества. Смята се, че след

като се подложи на въздействието на вътрешната топлина и се

пречисти чрез “водните пари”, алхимикът се преражда в

“котела” на трансформациите и се потапя в диханието на Дао

Резултатът от алхимичните опити зависи от вида на

пещта, меховете и котела (фиг.5.2). Необходимо е огънят в

пещта да развива достатъчно висока температура за пре-

топяването на съставките. Меховете трябва да осигуряват

точно необходимата температура през различните етапи на

Фигура 5.2. Алхимични пещи и котел, възпроизведени по, “Сиуджън лидзиен мяоту” (“Чудни илюстрации за прак-тическото култивиране на истинското”). Горе е показана пещ с котел и поставен върху него меч. Двете същества ca феникс и дракон, които се съвъкупляват. От техния съюз се ражда златният еликсир. Долу са показани две пещи, между които има три алхимични вещества (отляво надясно): живак, еликсир и олово.

Даоизъм 85

пречистването. Казанът трябва да бъде здрав, за да съхранява

пречистените вещества. Във външната алхимия пещта, меховете

и котелът са лаб оратор но оборудване, но във вътрешната

алхимия те имат свои физиологични еквиваленти.

В човешкия организъм пещта е източникът на Огъня-ян

(жизнената енергия), тя работи с помощта на ин силата на

Водата, т.е. възпроизвеждащата енергия (относно ин и ян вж.

Глава 8). Дишането изпълнява ролята на меховете, като разпалва

вътрешния Огън, за да се достигне необходимата температура за

преобразуването на жизнената енергия в пара-ци*. Котелът е

онази част от тялото, в която се пречиства и натрупва енергията.

Щом изгорят нечистите примеси, се получава така нареченото

златно хапче (еликсирът на безсмъртието). В даоистката алхимия

еликсирът се нарича още свещен зародиш, защото му е

необходимо време да съзрее, подобно на зародиш в утроба. В

“Цантун дзи” Водата и Огънят, нагряването н охлаждането,

изработването на пещта, поставянето на котела и използването на

меховете се отнасят едновременно и за външната, и за

вътрешната алхимия.

Първите алхимици също така отдават значение на

успокояването на съзнанието и премахването на желанията. В

някои части на “Цантун дзи” са описани методи, сходни с

медитацията. Например там се казва: “Развивай вътрешното. В

мир, покой и пълна пустота скритата светлина на Начало!'о ще

освети цялото тяло.”

Освен това някои моменти в “Цантун дзи” подсказват, че по

това време вероятно се използват сексуални и други техники за

концентриране и преобразуване на вътрешната енергия.

Обърнете внимание на следните думи: “Когато циен [небето,

мъжкото] се движи, то се изправя [еректира]. Парата-ци се

разпространява едновременно с потока на възпроизвеждащата

енергия. Когато кун [земята, женското] е неподвижна, тя се свива

и се превръща в пещ в обителта на Дао. Прояви твърдост, после

се оттегли. Преобразувай я в мекота и стимулирай.”

От казаното дотук става ясно защо даоистите смятат

“Цантун дзи” за първия алхимичен трактат. В това класическо

86 Ева Уонг

съчинение са събрани вътрешната и външната алхимия,

сексуални и други методи, което показва, че първите алхимици

не виждат противоречие между различните методи за постигане

на безсмъртие.

“БАОПУДЗЪ” (“МЪДРЕЦЪТ, ОБГЪРНАЛ

ПРОСТОТАТА”) ОТ ГЪ ХУН

Друг велик представител на ранната даоистка алхимия е Гъ

Хун. Той живее по времето на късната династия Дзин, към края

на IV век. Произхожда от могъща фамилия от югоизточен Китай.

Членове на рода Гъ играят важна роля в развитието на даоизма

през IV и V век. Един от тях, Гъ Сюан, съхранява съчиненията

линбао на Пътя на небесните наставници. Този род има брачни

връзки с фамилията Сю, свързана с традицията на шанцин. Тези

отношения вероятно допринасят за еклектизма в практиката и

вярата на Гъ Хун.

Трудовете на Гъ Хун еа събрани в трактата “Баопудзъ”

(“Мъдрецът, обгърнал простотата”). Това съчинение е много

различно от “Цантун дзи” на Уей Боян. Докато “Цантун дзи” е

изцяло посветено на алхимията, “Баопудзъ” прилича на

енциклопедия. В нея се съдържат формули, изброяват се

съставки на еликсира на безсмъртието, дадени са рецепти за

приготвянето му, съвети за успокояване на съзнанието и

ограничаване на желанията, упражнения и дихателни техники,

способи за съхранение на Единното начало. Освен това, в

“Баопудзъ” са описани методи за освобождаване от вътрешните

демони, характерни за учението шанцин, талисмани и други

защитни способи при търсенето на планински билки и минерали,

има предания за безсмъртни мъдреци, беседи за етичното

поведение, отплатата и възмездието, както и разнообразни

препоръки, свързани с даоистката практика. Удивителното е, че

Гъ Хун не смята тези неща за несъвместими или противоречиви.

Въпреки еклектизма си Гъ Хун разглежда външиата алхимия

като най-важния път към безсмъртието. За него ключът към

приготвянето на еликсира е изборът на подходящи съставки и

правилната им преработка. Той смята, че съставките трябва да се

Даоизъм 87

събират само в определени дни и в конкретни планински райони.

Събирачите трябва да се предпазват, като носят талисмани,

изричат заклинания и изпълняват ‘‘стъпките на Ю”.

Независимо от акцента върху приемането на минерали в

“Баопудзъ” много ясно се посочва ролята на етиката в изкуството

на безсмъртието. Външните и вътрешните физически методи

трябва да са съчетани с правил на настройка на съзнанието, за да

доведат до удължаване на живота. Ето защо и успокояването на

съзнанието, и ограничаването на желанията, и емоционалният

самоконтрол, и добрите дела, според Гъ Хун, са необходими за

постигането на безсмъртие.

По отношение на алхимичната практика Гъ Хун не е толкова

целенасочен като Уей Боян, но въпреки това с право се смята за

алхимик, защото прави опити с минерали и билки, проповядва

усъвършенстване на съзнанието и прилага физически техники за

трансформиране на тялото. Подобно на своя предшественик той

не смята, че съществува противоречие между външното

приемане на вещества и вътрешните техники за усъвършенстване

на тялото и съзнанието.

ОБОСОБЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА

АЛХИМИЯ (ДИНАСТИЯ ТАН, ПЕРИОД НА ПЕТТЕ

ДИНАСТИИ И ДЕСЕТТЕ ЦАРСТВА, 618-960 г.)

Към края на Южните династии (около 580 г.) даоистите,

алхимици започват да се съмняват в ефекта от приемането на

вещества, съставени от олово, живак, цинобър11 и сулфа- ти.

Много алхимици и техни покровители умират от поглъщането

на отровни вещества, представяни за еликсир на безсмъртието.

Съмнението, че може да се приготви такъв еликсир, проличава

в използването на осъдени на смърт , затворници като опитни

животни при алхимичните експерименти. Неуспехът в

подобни опити показва нуждата от, преразглеждане на

методите на външната алхимия и преоценка на теоретичната

основа на цялото начинание. Всичко това се отразява върху

развитието на алхимията по времето на династия Тан.

11 Живачен сулфид - минерал с червен цвят. (бел, прев.)

88 Ева Уонг

С възцаряването на династия Тан Китай навлиза в период

на политическа стабилност и просперитет. Част от най-

великите произведения в китайската поезия, калигра- фия и

други изкуства се раждат през тази епоха. Страната установява

търговски и дипломатически контакти с редица райони от

Япония на изток до Средна Азия, Индия и Европа на запад.

Танските императори силно вярват в еликсира на

безсмъртието. От отровни минерали през тази епоха умират

повече императори, отколкото по времето на която и да е друга

династия.

В началото на Танската епоха са налице всички условия за

възраждането на външната алхимия след нейния упадък към

края на Южиите династии. Императорите и аристократите са

обсебени от идеята за безсмъртие, даоистите

алхимици съзнават необходимостта от преоценка на своите

изследвания и теория, а даоизмът е популярен сред всички

обществени слоеве. Еликсирът на безсмъртието става важен

елемент от социалния живот по времето на династия Тан. Поети

като Ли Бо и Бо Дзюи възпяват изкуството на безсмъртието, а

изследванията и практиката в областта на външната алхимия

достигат нови върхове.

Под влиянието на императорите меценати възниква нова

категория алхимици, които се занимават единствено с проуч-

ването и приготвянето на еликсира на безсмъртието. Преди

династия Тан даоистите, които експериментират с чудодейни

лекарства, практикуват и други методи за постигане на дъл-

голетие. Някои от тях, като Гъ Хун, са еклектици, занимаващи се

едновременно с външна алхимия, природна медицина,

талисманна магия, гимнастика, регулиране на дишането и

медитация. Други, например Тао Хундзин, прилагат шанцин- ски

методи за постигане на дълголетие, а като допълнение използват

минерали и билки. Трети, като Уей Боян (вж. “Зараждане на

алхимията” в настоящата глава), практикуват смесица от външна

и вътрешна алхимия и сексуални методи. Едва през епохата Тан

нараства броят на даоистите, занимаващи се само с външна

алхимия.

Даоизъм 89

Възобновеният интерес към външната алхимия ражда

няколко нови идеи. Танските алхимици различават два вида

еликсир. Първият се създава по естествен път и се съдържа в

минералите, в които се концентрират космическите субстанции

ин и ян. Смята се, че след като абсорбират необходимото

количество слънчева и лунна светлина в продължение на 4320

години, оловото, живакът и други вещества се превръщат в

цинобър12, който накрая кристализира в чудодейно лекарство със

златист цвят. Който погълне от него, става безсмъртен. Разбира

се, еликсирът,

създаден в подобни естествени условия, се среща многа рядко,

затова алхимиците са принудени да търсят начини5 за

приготвянето на чудодейни лекарства по изкуствен път. Смята

се, че ако топлината (ян) и охлаждането (ии) се предизвикат в

лаборатории условия, може да се създаде еликсир на

безсмъртието чрез процес, направляван от човека. По тази

причина голяма част от изследванията в' областта на външната

алхимия по времето на династия Тан са свързани с

изработването на пещ и котел по образец на природната

лаборатория на небето и земята.

Прн приготвянето на еликсира огънят на пещта се регулира

в синхрон с движението на слънцето, луната и звездите. За да

бъде успешен алхимичният процес, нагряването трябва да е

съобразено с нарастването и отслабването на слънчевия ян и

лунната ин. Затова пещта се пали през единадесетия месец13 и

температурата в нея се регулира в критични моменти през

годината. Смята се, че ако спази тези изисквания, алхимикът ще

успее да създаде лабораторни условия близки до природните.

Освен това съставките се подбират и смесват със същата

прецизност, както билките в медицината. В едно авторитетно

съчинение от тази епоха са изброени 27 вещества: олово, живак,

цинк, никел, натриев сулфат, каменна сол, живачен сулфид,

12 Щом като цинобър може да се получи и от олово, явно това е условен термин, който не се отнася само за живачния сулфид, (бел. прев.)

13 По лунния календар, (бел. прев.)

90 Ева Уонг

сребро, цинобър, различни видове мала- хит, арсениеви окиси и

други. От пръв поглед се вижда, че повечето от тях са отровни.

Всъщност, алхимиците признават, че неправилната дозировка

може да доведе до смърт.

Наистина има много случаи на отравяне. Веществата,

смятани за еликсир на безсмъртието, предизвикват бавно

натравяне, поразяващо черния дроб и далака. Други фатални

последствия са разстройство на нервната система и психиката.

След три века неуспешни опити настъпва упадък на външната

алхимия.

През късната Тан ска епоха даоистите започват да се

съмняват дали изобщо е възможно да се постигне безсмъртие.

Това води до преосмисляне на представата за безсмъртието.

Едно от определенията е повлияно от будизма: безсмъртието е

избавление от безкрайния цикъл на прережданията. Според

друго определение, то се отъждествява с дълъг здравословен

живот. Хората, посветили се на изкуството на безсмъртието,

постепенно се насочват към медитацията, масажа, гимнастиката

и системи от пози за култивиране на жизнените сили. Към края

на Танската епоха външната алхимия започва да запада.

През последните десетилетия от царуването си династия Тан

е разтърсвана от дворцови интриги, селски въстания, метежи,

организирани от провинциални управници, и постоянна заплаха

от нашествието на съседни народи. Стига се дотам, че един

могъщ губернатор на провинция навлиза с войска в столицата,

сваля императора и установява своя собствена династия.

През следващите 50 години Китай отново е обхванат от

политически хаос. Една след друга се сменят династии,

оглавявани от военачалници. Насилието, съпровождащо

установяването и краха на тези нетрайни династии, надминава

дори жестокостите от Периода на северните и южните династии.

Освен това центърът контролира само малка част от територията

на Танската империя. Могъщи провинциални управници си

присвояват властта в много области и управляват като монарси.

Тези полуавтономни райони са известни като Десетте царства.

В политическия хаос на Периода на петте династии и

Даоизъм 91

десетте царства (907-960 г.) много интелектуалци се отказват от

политиката и стават отшелници. Повечето от тях са получили

образование в духа на конфуцианската традиция. Най-известните

даоисти, получили конфуцианско образование, са Лю Дунбин,

Чън Туан (Чън Сии) и Уан Чунян. Въпреки че се посвещават на

даоизма, тези представители

на просветеното съсловие продължават да се придържат към

конфуцианските ценности. Те не се интересуват нито от

магическите талисмани на Пътя на небесните наставници, нито

от страстното желание на алхимиците да открият еликсира на

безсмъртието, а от една друга форма на даоизма, в която се

акцентира върху стремежа към доброде- телност, здраве,

душевен покой, прост и хармоничен живот.

РАЗЦВЕТ НА ВЪТРЕШНАТА АЛХИМИЯ: ЕРАТА НА

ДЖАН БОДУАН (ДИНАСТИИ СУН И ЮАН, 960-1368 г.)

Периодът на царуването на династия Сун (960-1279 г.) е

златната ера на вътрешната алхимия. Тогава теорията и

практиката на това ученйе достигат най-голямото си развитие

в китайската история.

Лю Дунбин е всепризнатият патриарх на вътрешната

алхимия. Роден в края на Танската епоха, той живее по

времето на Периода на петте династии и десетте царства и

началото на Сунската епоха. Лю е разочарован от полити-

ческите условия по това време и се отказва от политическите

си амбиции. Според преданието той последвал безсмъртния

Джунли Цюан14 в планината, за да усвои изкуството на

вътрешната алхимия.

Лю Дунбин предава учението си на няколко свои ученика,

които на свой ред основават собствени щколи, проповядващи

изкуството на безсмъртието. Един от тях е Чън Сии, известен с

нововъведенията си в цигун. Вътрешната алхимия на Чън Сии

обединява космологията на “И дзин”, конфуцианските идеи за

14 Джунли Цюан и Лю Дунбин са двама от Осемте безсмъртни

мъдреци, (бел. прев.)

92 Ева Уонг

култивиране на добродетелите и физическите методи за

регулиране на циркулацията на енергията.

Друг възпитаник на Лю Дунбин е Уан Чунян - основател

на школата Всеобхватна реалност и един от първите

даоисти, осъществили явен синтез между даоизма, будизма и

конфуцианството. В Глава 6 ще се спрем по-подробно на

школата Всеобхватна реалност в контекста на философския

синтез между трите учения.

Без съмнение най-видният теоретик и практик в областта на

вътрешната алхимия по времето на династия Сун е Джан Бодуан

(987-1082 г.). Той живее в началото на Сунската епоха и

възприема учението на Лю Дунбин благодарение на Лиу Хайчан.

Съчиненията на Джан Бодуан са пълни с алхимични метафори:

той говори за пещта и котела, регулирането на огъня,

съчетанието на ин и ян и кристализацията на златния еликсир,

получен от смесването на олово и живак. Когато написва

“Уджън пиен” (“Осмисляне на действителността”),

съвременниците му го признават за наследник на Уей Боян.

Съществува обаче разлика между двамата алхимици: докато Уей

Боян вярва в приготвянето на еликсир от вещества извън тялото,

Джан Бодуан смята, че всички необходими съставки и условия

се намират вътре в организма.

Според вътрешната алхимия на Джан Бодуан ин и ян в

човешкото тяло изпълняват ролята на оловото и живака;

топлината, генерирана в долния дантиен, е пещта (фиг.5.3);

мястото на пречистване на вътрешната енергия е котелът;

регулирането на дишането и контролирането на топлината в

долния дантиен съответстват на работата на меховете;

безсмъртният зародиш представлява концентрираната

пречистена енергия - източник на дълголетие и безсмъртие;

десетмесечният период на развитие на зародиша е времето за

съзряване на вътрешния еликсир.

Вътрешната алхимия на Джан Бодуан е част от една цяла

революция в даоизма по времето на династия Сун. Тази

революция ражда нова форма на даоизма, повлияна от чан-

будизма и конфуцианството. В нея се проповядва паралелното

Даоизъм 93

усъвършенстване на тялото и съзнанието, методите за постигане

на пустота на съзнанието са съчетани

94 Ева Уоиг

Фигура 5.3. Пещта и котелът в човешкото тяло според вът-решната алхимия, възпроизведени по “Нейуайгун тушуо” (“Илюстрации на вътрешни и външни методи за усъвършен-стване”), събрани от Сяо Тиеншъ. Тази рисунка е озаглавена “Светлина, огряваща навсякъде”. Трикракият съд символизира едновременно пещта и котела в долния дантиен; полумесецът е средният дантиен; кръгът на челото показва кухината ниуан (топка от кал). Алхимикът държи сферите на Червения гарван и Нефритовия заек, символизиращи съответно ян и ин. Надписът над фигурата гласи: “Кухини. Отворите на трите кухини. Кухините имат чудни свойства. Когато чудните кухини се виждат, светлината огрява навсякъде.” с физически упражнения за регулиране на циркулацията на енергията.

Сред представителите на вътрешната алхимия от епохата

Даоизъм 95

Сун Уан Чунян изпитва най-силно влиянието на конф-

уцианството. Добро детелността, честта и други конфуци- ански

ценности са важна част от учението му. За разлика от него, Джан

Бод уан не е толкова силно повлиян от конфуцианските норми на

поведение. Неговият подход към постигането на дълголетие е по-

прагматичен. Той смята, че сексуалните методи са подходящи за

началните етапи на усъвършенстване на тялото, докато Уан

Чунян не признава сексуалната алхимия.

След смъртта на Джан Бодуан възпитаниците му основават

южната секта на школата Всеобхватна реалност. Циу Чанчун,

ученик на Уан Чунян, създава секта в северен Китай в опозиция

на първата. Към края на епохата Сун някои представители на

вътрешната алхимия, като например Джан Санфън - създателят

на тайдзицюан - започват да съчетават вътрешната алхимия с

така наречените вътрешни бойни изкуства. Други използват

едновременно медитация и гимнастика, а някои дори заимстват

шанцинските методи за привличане на енергията на слънцето,

луната и звездите за постигане на здраве и дълголетие. Има и

такива, които отново въвеждат билките (но не и минералите)

като допълнение към вътрешните методи. Въпреки различията

всички последователи на вътрешната алхимия признават, че тя

предполага както физическа (материална), така и психическа

трансформация. В това отношение всички те проповядват

паралелното усъвършенстване на тялото и съзнанието. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Онези, които се интересуват от историята на външната

алхимия, приемането на минерали и опитите за получаване на

еликсира на безсмъртието, могат да намерят материали в Том 5,

Част 3 на Joseph Needham, “Science and Civilization in China”.

Този том съдържа и добър анализ на приноса на Уей Боян и Гъ

Хун за развитието на материалната алхимия.

Относно историята на вътрешната алхимия можете да се

обърнете към Том 5, Част 5 на същия труд. Авторът се

интересува повече от научните аспекти на вътрешната алхимия,

отколкото от нейната практика като духовна традиция.

Интересно би било да сравните подхода му към дао- истките

96 Ева Уонг

изкуства на здравето и дълголетието с този на Масперо, Робине,

Кон и др., които отделят по-голямо внимание на духовната

стойност на вътрешната алхимия.

Ако искате да добиете представа за ранните алхимични

съчинения, потърсете Ко Hung, “Pao-p’u-tzu Nei-p’ien” (“Inner

Chapters of the Sage Who Embraces Simplicity”) - избрани откъси в

превод на James Ware. Макар че преводачът използва архаичен

език, който може да заблуди читателя (например той

отъждествява шън с Бог, вместо да използва по-подходящото

понятие дух), все пак книгата е добър източник на информация

за ранната алхимична литература.

Пълен превод на “Уджън пиен” от Джан Бодуан ще откриете

в Thomas Cleary, “Understanding Reality”. Клиъри е включил и

т.нар. външни глави, които Джан Бодуан е написал за

непосветените. В тях специалната терминология е по-

ограничена, а съдържанието е свързано повече с духовния,

отколкото с материалния аспект на вътрешната алхимия. Клиъри

е добавил и коментар от Лиу Имин, живял по времето на

династия Цин (1644-1911 г.). Този коментар не бива да се счита

за най-вярното тълкувание на оригинално- то съчинение на Джан

Бодуан. Всъщност Лиу Имин често психологизира материалните

явления, описани от автора. Коментаторът е привърженик на

схващането, че вътрешната алхимия засяга предимно съзнанието

(в Глава 6 ще се спрем по-подробно на тази разновидност на

даоизма). Представата на Лиу Имин за вътрешната алхимия е

много различна от тази на Джан Бодуан, затова коментарът му

върху “Уджън пиен” представлява по-скоро преработка, или

“демитологизация” на текста, отколкото опит да бъде пояснен.

Клиъри разграничава оригиналния текст от коментара чрез

различни шрифтове.

Друго известно съчинение на Джан Бодуан е краткият

трактат “Дзиндан събо дзъ”. Той е преведен от Клиъри под

заглавие “Four Hundred Words on the Golden Elixir” в “The Inner

Teachings of Taoism”. И тук е включен коментар от Лиу Имин.

Livia Kohn (ed.), “Taoist Meditation and Longevity

Techniques”, съдържа кратка глава от Изабел Робине: “Original

Даоизъм 97

Contributions of Nei-tan to Taoism and Chinese Thought”. Това е

кратко, но добро описание на развитието на вътрешната алхимия

по времето на династия Тан й началото на династия Сун.

Ценни очерци за историята на даоизма, която проследихме в

Глави 3, 4 и 5, можете да откриете в Henri Maspero, “Taoism and

Chinese Religion” (Книги 5 и 7),

Г лава 101

С И Н Т Е З Н А Д А О И З М А , Б У Д И З -

М А И К О Н Ф У Ц И А Н С Т В О Т О (от

1 0 0 0 г . д о д н е с )

Към края на X век отмира мечтата за откриване на еликсир

на безсмъртието чрез обработката на минерали. Тривековният

период на преоценка на теорията и практиката на външната

алхимия не носи положителни резултати Многобройните случаи

на отравяне и смърт убеждават даоистката общност, че е време

да се намери друг начин за постигане на дълголетие.

Политическият хаос през Периода на петте династии и

десетте царства (907-960 г.) принуждава много интелектуалци

конфуцианци да станат отшелници. Те се посвещават на даоизма

и високо ценят дисциплината на съзнанието в чан-будизма, но

същевременно не се отказват от конфу- цианските ценности.

Тези представители на образования елит полагат началото на

синтеза между даоизма, будизма и конфуцианството, чрез който

се набляга върху паралелното усъвършенстване на тялото и

съзнанието. Този синтез характеризира голяма част от

даоистките изкуства на дълголетието, практикувани днес.

ФИЛОСОФСКИ СИНТЕЗ (ДИНАСТИЯ СЕВЕРНА

СУН, 960 1126 г.)

Първоначално синтезът на даоизма, будизма и конфу-

цианството е предимно философски. Той обединява онази форма

на даоизма, която приема стремежа към вътрешен

Даоизъм 99

мир и покой, с чан-будистката теория за първичното съз-

нание и конфуцианската идея за доброто начало, заложено в

човешката природа. Родоначалникът на този синтез е Уан Чунян.

Школата Всеобхватна реалност на Уан Чунян

Уан Чунян (Уан Джъ) получава класическо конфуциан- ско

образование, но деспотичното управление на императорите по

време на Петте династии е чуждо на коцфуциан- ските ценности

и хуманната политика. На 40-годишна възраст Уан Джъ престава

да се надява на кариера като държавен служител и започва да

усвоява изкуството на дълголетието под ръководството на

безсмъртните даоисти Лю Дунбин и Джунли Цюан, като приема

псевдонима Уан Чунян.

Според историческите сведения и легендите Уан Чунян

изучава различни форми на будизма, включително ученията на

сектите Чан и Тиентай, преди да се насочи към даоистките

изкуства. Дори след като приключва даоистко- то си обучение,

той продължава да цени високо будизма и конфуцианството.

Вярва, че съчетанието на чан-будистката доктрина за пустотата,

етиката на конфуцианството и даоистките методи за постигане на

здраве и дълголетие може да даде пълна представа за висшата

реалност. Ето защо назовава своята школа Всеобхватна реалност

(или Пълна истина - Цюанджън).

Школата на Уан Чунян приема конфуцианския трактат “Као

дзин” (“Канои за синовната почтителност”) и будист - ката

“Сутра за сърцето” за свои свещени писания. От даоистките

текстове за особено важни се смятат “Дао дъ дзин” и “Цин дзин

дзин” (“Постигане на покой”).

Всеобхватна реалност не е еклектична теория. Съчетанието

на елементи от даоизма, чан-будизма и конфуцианството води до

нов подход към даоизма, за който е характерно паралелното

усъвършенстване на тялото и съзнанието. Даоизмът лежи в

основата на синтеза, а конфуцианството и чан-будизмът го

допълват. Въпреки това, учението на Уан Чунян е най-силно

повлияно от конфуцианството и чан-будизма в сравнение с

останалите форми на даоизма, зародили се през Сунската епоха.

100 Ева Уонг

Според теорията на Уан Чунян Дао - безформената енергия

на първичния хаос - е началото на всичко. За да се слее с Дао,

човек трябва да привлече енергия от този източник на живота. В

това се заключава представата за дълголетието. Висшата

реалност на Дао може да се възприеме само чрез първичното

съзнание, което е освободено от мисли, пристрастия и желания.

В учението Всеобхватна реалност първичното съзнание се

отъждествява с първичния дух (юаншън), т.е. безсмъртния

зародиш. Според Уан Чунян всеки човек притежава искрата на

Дао, но желанията и хаотичните мисли й пречат да се разгори.

Целта на даоистката практика е връщането към първичното

съзнание чрез премахване на преградите. Също както при чан-

будизма, духовното обучение в школата Всеобхватна реалност

започва с изкореняване на желанията и изпразване на съзнанието

от всякакви мисли. Това дава възможност на човек да постигне

покой и да се докосне до Дао.

Конфуцианството оказва силно влияние върху теория- та на

Уан Чунян. Освен че включва добродетелността, хуманността,

честта и други ценности в духовното обучение, Уан Чунян

отъждествява първичното съзнание с кон- фуцианската

представа за доброто начало, заложено в човешката природа. За

него първичното съзнание не само е освободено от желания, но и

се стреми към добро. Ето защо хуманните деяния са важен

елемент от учението. Въпреки влиянието на конфуцианството и

будизма, по свойта същност учението Всеобхватна реалност е

даоистко: според него духовното обучение предполага

трансформация както на тялото, така и на съзнанието, и тази

трансформация е алхимична.

Даоизъм 101

Появата на секти в школата Всеобхватна реалност Не всички ученици на Уан Чунян са съгласни р подхода му

към усъвършенстването на тялото и съзнанието. Нещо повече,

различните интерпретации на неговата теория, дори от страна на

най-близките му ученици - Седемте наставника - поставят

началото на различни секти в рамките на школата Всеобхватна

реалност.

Най-известни са южната секта на Джан Бодуан и северната

секта на Циу Чанчун - най-близкия ученик на Уан Чунян

(фиг.6.1). Макар че Джан Бодуан не се е обучавал под

директното ръководство на Уан, наставникът му Лиу Хай- чан и

самият Уан Чунян са ученици на Лю Дунбин.

Различия възникват още с оформянето на даоизма на Уан

Чунян и този на Лиу Хайчан. В резултат на това теченията в

школата Всеобхватна реалност се зараждат

Фигура 6.1. Циу Чанчун, един от Седемте наставника от школата Всеобхватна реалност. Картината се съхранява в манастира Байюнгуан, Пекин.

102 Ева Уонг

преди поколението на Джан Бодуан. Това става в самото начало,

когато Лиу Хайчан и Уан Чунян се обучават под ръководството

на Лю Дунбин. Когато Джан Бодуан и Циу Чанчун възприемат

двете системи, сектите се признават официално. Днес северната

секта на Циу Чанчун е известна като Лунмън (Драконови порти),

а южната секта на Джан Бодуан - като Дзъян (Лилав ян).

Между двете течения съществуват няколко основни разлики.

Първо, Уан Чунян отдава по-голямо значение на

усъвършенстването на съзнанието и проповядва, че то трябва да

се трансформира преди тялото. От своя страна, Джан Бодуан

смята, че укрепването на тялото е по-важно и трябва да се

извърши преди трансформацията на съзнанието. Учението

Всеобхватна реалност на Уан Чунян поставя в основата на

духовното развитие методи за медитация, подобни на чан-

будистките: освобождаването на съзнанието от мисли,

ограничаването на желанията и безпристрастното отношение към

външния свят са част от процеса на усъвършенстване на

съзнанието. За разлика от него, южната секта на Джан Бодуан

акцентира върху натрупването, пречистването и циркулацията на

вътрешната енергия с цел постигане на здраве и дълголетие.

Според Уан Чунян физическите способи, прилагани в

късния етап на обучението, изграждат у практикуващия

способността да използва материалните трансформации,

породени от усъвършенстването на съзнанието, докато за Джан

Бодуан пречистването на организма е предпоставка за

медитацията, практикувана по време на по-висшите етапи. Освен

това последователите на Уан Чунян не прилагат сексуални

методи за натрупване на енергия, а сектата на Джан Бодуан

смята, че тези методи могат да допринесат за попълване на

запасите от енергия в началните етапи на подготовката, особено

при по-възрастните хора.

Към края на царуването на династия Северна Сун (около

1100 г.) школата Всеобхватна реалност - особено сектата Лунмън

- прераства в мощна религиозна организация. Благодарение на

монашеската практика и здравата дисциплина тя има ефективно

управление, притежава земи и разполага с цяла мрежа от

Даоизъм 103

манастири. Нашествието на джурджените, които завладяват

северните райони на Сунската империя, не пречи на

разрастването на сектата Лунмън. Всъщност, когато Сунският

двор емигрира на юг под натиска на северните нашественици,

сектата печели уважението и покровителството на новите

управници и процъфтява в царство Дзин. Тя продължава да се

радва и на закрилата на монголците, след като Хан Хубилай

завладява Дзин.

На юг, където династия Сун запазва господството си над все

по-ограничена територия, ситуацията е много раз- лична.

Южното течение на школата Всеобхватна реалност преминава в

упадък, а социално-политическите условия благоприятстват

развитието на една друга форма на даоизма, синтезираща

простонародните будистки вярвания, религиозния даоизъм и

конфуцианската етика. Този синтез води до възникването на

Школата на деянията и кармата, поставяйки етиката и

религиозната вяра в основата на даоистката практика в южен

Китай.

РЕЛИГИОЗЕН СИНТЕЗ: ДИНАСТИИ ЮЖНА СУН

(1127-1279 г.) И МИН (1368-1644 г.)

С падането на династия Северна Сун през 1126 г. потоци от

бежанци се отправят към районите на юг от река Яндзъ. Те губят

не само имотите си, но и вярата си в способността на

императорските власти да ги защитават от нашествениците.

Династия Южна Сун е подложена на непрекъсната заплаха от

северно нашествие. Императорите са безсилни, а държавните

служители - корумпирани. След като монголците завладяват

царство Дзин в северен Китай, в опита си да възвърне изгубените

по-рано територии ди-

наетия Южна Сун влиза в директен конфликт с разрастващата се

империя на Хан Хубилай. Тя непрекъснато отстъпва под натиска

на монголците и през 1279 г. бива окончателно завладяна от

Хубилай.

През последните сто години от съществуването на Южната

Сунска империя населението изпитва недостиг на храна, а

104 Ева Уонг

корумпираните държавни служители присвояват помощите,

отпускани от централната власт, и ги продават- на баснословни

цени. Разбирайки, че не могат да намерят закрила от своите

управници, обикновените поданици се обръщат за помощ към

божествата. Те удовлетворяват' духовните си потребности не

чрез личното просветление на чан-будистите, нито чрез

изкуството на дълголетието на даоистката вътрешна алхимия,

или религиозните церемонии на Пътя на небесните наставници.

Обръщат се към простонародната религия, съчетаваща

религиозния даоизъм, будистката вяра и подчинената на здравия

разум конфуцианска етика. Това е даоизмът на деянията и карма-

та - движение, според което етичното поведение се възнаг-

раждава, а неетичните постъпки предизвикват кармично

възмездие. Пантеонът му включва безсмъртни даоистки светци,

бодхисатви15 и конфуциански мъдреци. Това прос- тонародно

религиозно движение е вдъхновено от доктри-; ната на “Тайшан

ганин пиен” (“Трактат на Лаодзъ за отк-; лика на Дао”), написан

от даоисткия теоретик Ли Инджан.!

Синтезът между даоизма, будизма и конфуцианството в

простонародната религия се дължи не толкова на съзнателното

намерение на Ли Инджан при написването на “Тайшан ганин

пиен”. По-скоро трактатът служи като импулс за зараждането на

едно течение със своя собствена движеща сила. Между края на

Сун ската епоха и късния период от царуването на династия Мнн

това произведение вдъхновява съчиняването на морални притчи,

в които се преплитат традиционните конфуциански ценности,

будис- тките идеи за прераждането и кармата и представата за

властта на даоистките божества над здравето и дълголетието.

Династия Южна Сун пада през 1279 г. и на нейно място се

възцарява монголската династия Юан. Въпреки че Юан- ските

императори покровителстват сектата Лунмън на школата

Всеобхватна реалност, даоизмът на деянията и кармата -

15 Бодхисатвите са най-близките сподвижници на будите, но за разлика от тях не са достигнали състояние на нирвана. Те отклик-, ват на земните нужди на хората и им помагат да постигнат просветление, (бел. прев.)

Даоизъм 105

простонародното движение - пуска здрави корени сред

обикновените хора.

Простонародната религия през епохата Мин

Властта на монголците над обединен Китай е краткотрайна:

90 години след завладяването на Южната Сунска империя

установената от Хан Хубилай династия Юан е свалена. В

резултат на народно въстание монголците са изтласкани от

същински Китай и на тяхно място се възцарява династия Мин

(1368-1644 г.).

Минските императори имат положително отношение към

простонародната религия. Те участват в церемонии,

организирани с подкрепата на държавата, назначават т.нар.

небесни наставници да ръководят ритуалите и силно вярват в

даоистката магия.

Разпространението на простонародната религия не само

променя облика на даоизма, но се отразява и върху будизма. Чан

будистката доктрина за личното просветление и монашеската

дисциплина губи привлекателната си сила, отстъпвайки пред

една форма на будистката вяра, в която се акцентира върху

ритуалното произнасяне на имената на будите, молитвите към

бодхисатвите и вярата в прераждането и кармичното възмездие.

Просветлението, т.е. безсмъртието, постигано от всеки буда,

започва да се отъждествява с придобиването на магически

способности, вместо с постигането на покой и докосването до

висшата реалност на Дао. През Минската епоха се счита, че

просветеният притежава необикновена сила.

Простонародната религия по времето на династия Мин се

разпространява благодарение и на развитието на романа. Някои

литературни произведения, като например “Седемте даоистки

наставника”, съчетават философията и духовните постулати с

легендите за даоистките мъдреци. В други съчинения, като

“Фъншън йен-и” (“Въздигане на боговете”) и “Си йоу дзи”

(“Пътешествие на запад”), даоистките и будистките духовни

стойности се преплитат с фан- тастичното. Към края на Минската

епоха около учението на Ли Инджан, залегнало в “Тайшан ганин

106 Ева Уонг

пиен”, се оформя цял сбор от предания, обединяващи будистката

представа за прераждането, даоистката вяра в безсмъртните

светци и редица конфуциански добродетели - вярност, синовна

почтителност, чест.

Религиозният синтез на даоизма, будизма и конфуци-

анството е толкова дълбок, че по времето на династия Цин (1644-

1911 г.) пантеонът в китайската простонародна религия се състои

от безсмъртни даоистки светци, бодхисатви и конфуциански

мъдреци. Даоистките светци получават будистки имена, а

бодхисатвите се смятат за техни превъплъщения. В съвременния

простонароден даоизъм безсмъртният светец Лю Дунбин се

смята за превъплъщение на Буда Манджушри, а Лаодзъ понякога

се представя като Буда Татхагата.

ДРУГИ ФОРМИ НА СИНТЕЗ И ПОЯВА НА

МНОГОБРОЙНИ ДАОИСТКИ СЕКТИ (ДИНАСТИЯ

МИН, 1368-1644 г.)

Широкото разпространение на простонародната религия по

времето на династия Мин благоприятства развитието на секти в

даоизма. Макар че официалните религиозни церемонии се

ръководят от представители на Пътя на небесните наставници,

държавата не покровителства нито една религия. Минските

императори ценят хората с магически или свръхестествени

способности - не случайно много даоисти биват провъзгласявани

за джънжън, т.е. съвършени. Някои от тях са видни мислители

(например Уан Чунян и Джан Бодуан), други са водачи на секти

(седемте ученика на Уан Чунян), а трети са отшелници (Джан

Санфън).

През тази епоха възникват повече даоистки секти отколкото

през всеки друг период от китайската история. Появата им би

могла да се обясни с разногласията относно теорията и

практиката на даоизма, но те съществуват най- вече

благодарение на социално-политическия климат. Минските

императори и обикновените хора едва ли се интересуват от

различията между методите на Джан Сан- фън за

усъвършенстване на тялото и съзнанието и тези на сектата

Даоизъм 107

Лунмън. За тях същественото е, че подобни личности

притежават магически способности, затова сектите имат

възможност да се развиват свободно, а съществуването им

зависи от силата и обаянието на техните водачи.

Най-популярният джънжън от времето на династия Мин е

Джан Санфън (фиг.6.2). Той е известен преди всичко като

създател на тайдзицюан - система от бавни упражнения за

поддържане на добро здраве и стимулиране циркулацията на

вътрешната енергия - но Джан Санфън е също специалист по

природна медицина и автор на трактати по вътрешна алхимия. В

проповядваната от него форма на вътрешната алхимия се

набляга върху усъвършенстването на тялото, а медитацията в

движение се смята за по-важна от медитацията в покой. Джан

Санфън се радва на уважението и почитта на няколко Мински

императора, а сектата Уданшан, основана от учениците му, и до

днес има широко влияние в провинциите Хубей и Шънси

(Шаанси) в централен Китай.

108 Ева Уонг

Фигура 6.2. Джан Санфън патриарх на сектата Удан

шан и създател на тайдзи| цюан. Надписът гласи: “Съвършеният Джан,

който раз- бира неуловимото и разкрива тайните.”

През късната

Минска епоха от

сектата Лунмън се

отделя сектата У-Лиу,

наречена така на името

на У Джунсю и Лиу Хуаян.

Първоначално Джунсю

е висш сподвижник| в

Лунмън, но я напуска

поради несъгласие с

преобладаващите доктрини. В своята форма на вътрешната

алхимия У Джунсю включва елементи от ученията на

будистките секти Чан и Хуайен и даоистките изкуства на

дълголетието, но се j отказва от конфуцианските елементи и

свещените ритуали на школата Всеобхватна реалност. По

времето на династия Цин един от неговите последователи -

Лиу Хуаян - съчетава учението му с шанцинските представи за

странстването на духа и написва “Хуеймин дзин” (“Трактат за

култивиране на жизнените сили”).

Популярността на магиите по времето на династия Мин

води до създаването на няколко секти, в които талис- манната

магия се съчетава с усъвършенстването на тялото и

съзнанието. От тази странна комбинация се ражда сектата

Маошан (не бива да се смесва с школата Маошан шанцин

Даоизъм 109

на Тао Хундзин, вж. Глава 4), в която магията се съчетава с

използването на талисмани и цигун за постигане на “вечно

здраве”. Тази секта придобива изключителна мощ и влияние през

Цинската епоха. Дори и днес маошанските магьосници

предизвикват страхопочитание.

Създава се и Източната секта, наречена така, защото се

разпространява в югоизточен Китай. Практиката й представлява

комбинация от сексуална алхимия, гимнастика, контрол на

дишането и медитация в седнало положение за постигане на

здраве и дълголетие. Нейните представителите твърдят, че са

повлияни от учението Всеобхватна реалност на Джан Бодуан.

Минската епоха наистина е време на сектантство в даоизма.

Тъй като в китайската религия не съществува понятието ерес,

разногласията прерастват в обособени теории, които на свой ред

водят до формирането на нови секти. Някои секти (например

Лунмън) са монашески и възприемат принципа на безбрачието; в

други случаи свещениците имат право да сключват брак (Пътят

на небесните наставници). В сектата У-Лиу, която се отделя от

Лунмън, не са позволени сексуалните методи за постигане на

дълголетие, но безбрачието и монашеският живот не са

принудителни. За маошанските магьосници, които не са нито

монаси, нито свещеници, безбрачието е препоръчително при

усвояването на магическите изкуства. Освен това съществува

даоизмът на деянията и кармата, възникнал чрез синтеза на

даоистките, будистките и конфуцианските простонародни

вярвания. Той прераства в мирянско движение, ръководено от

представители на всички обществени слоеве.

Към края на епохата Мин даоистките секти стават толкова

много, че е трудно да се проследи развитието на всички. Някои

от тях съществуват само в рамките на едно поколение и се

разпадат след смъртта на основателя си, а други се запазват в

продължение на няколко поколения.

Когато династия Мин е заменена от Цин црез 1644 г.,

появява още една форма на даоизма. Тя се нарича

медитг тивен даоизъм, защото възражда практиката

наусъвърше! стване на съзнанието и разглежда

110 Ева Уонг

вътрешната алхимия кат чисто психологически процес.

НОВ СИНТЕЗ НА КОНФУЦИАНСТВОТО, ЧАН

БУДИЗМА И ДАОИСТКАТА ВЪТРЕШНА АЛХИМИЯ

(ДИНАСТИЯ ЦИН, 1644-1911 г.)

През последните петдесет години от царуването на

династия Мин императорите често прибягват до магии

молитви, за да разрешат държавните проблеми. Свещениrj

ците стават техни довереници вместо министрите, а съве-

тите на много опитни държавници биват отхвърляни. Ня-

кои даоисти и будисти се възползват от доверието на мо-j

нарха и стават изключително влиятелни. Политиката нг

двора е подчинена на антагонизма между държавните

служители и религиозните съветници. Различните

фракцш организират заговори, а управлението на

страната остава| на заден план.

Други проблеми също водят до падането на династия!

Мин. Към 1600 г. манджурите се превръщат в голяма сила

край североизточните предели на Китай. Те завладяват!

по-малките народи, населяващи земите между Корея и.)

Русия, и се подготвят за нашествие в същински Китай.

Що \ се отнася до вътрешната обстановка в Минската

империя, аристокрацията е разединена, а евнусите

придобиват власт в съюз с амбициозни даоистки и

будистки свещеници с голям опит в светските дела.

Корупцията в провинциално- то управление поражда

недоволство, което прераства в селски въстания.

Отказвайки да сключат търговски договор с

португалците, Минските управници предрешават съдбата

си. Манджурите се сдобиват вместо тях със западни стоки,

пушки и оръдия. Благодарение на военното си превъзходство

манджурите лесно и бързо завладяват разклатената Минска

империя.

През Цинската епоха (1644-1911 г.) настъпва преосмисляне

на миналото, отъждествявано с династия Мин. Интелектуалната

дейност по времето на Цинската династия представлява

Даоизъм 111

предимно критика на тенденциите в литературата, изкуството и

духовния живот от Минската епоха.

Магическата практика в даоизма е подложена на особено

силна атака поради няколко причини: интелектуалната

атмосфера благоприятства критиката срещу простонародния и

религиозния даоизъм от времето на династия Мин; в

интелектуалните среди преобладава недоверието към всичко,

което не е свързано с рационалното мислене (магьосничеството,

вярата в божества и духове, дори някои аспекти на вътрешната

алхимия стават обект на нападки); много представители на

образования елит смятат, че религиозният даоизъм и вярата в

магии са станали причина за падането на династията и

унизителното поробване от чужди нашественици.

Тази духовна атмосфера поражда две направления в да-

оизма: интелектуалния медитативен даоизъм, чийто предста-

вител е Лиу Имин, и един нов синтез между будизма и вът-

решната алхимия в сектата У-Лиу, ръководена от Лиу Хуаян.

Лиу Имин

Лиу Имин (1734-1821 г.) е представител на конфуциан- ския

елит-, но към средата на своя живот се насочва към даоизма.

Отначало става член на сектата Лунмън в школата Всеобхватна

реалност, но скоро след това се противопоставя на монашеските

норми и нарастващата роля на литургиите и ритуалите. След като

напуска Лунмън, той приема за свой наставник един от

последователите на вътрешната алхимия в провинция Гансу,

усвоява изкуството на дълголетието и става отшелник.

Лиу Имин владее много аспекти на даоисткото позна* ние.

Пише трактати по медицина и вътрешна алхимия, както и

коментари върху “И дзин”. Най-известни са коментарите му към

“Уджън пиен” на Джан Бодуан и ‘‘Цантун дзи”, а също така

няколко съчинения със съвети за усъвършенстване на съзнанието

и тялото.

Учението -на Лиу Имин може да се определи като

медитативен даоизъм. В него се набляга върху успокояването на

съзнанието, вникването в изначалната природа, хармоничния и

112 Ева Уонг

прост начин на живот. Най-важните особености на идеите му са

явното конфуцианско влияние и уникалният подход към

вътрешната алхимия. Влиянието на конфуцианството вероятно

се дължи на личния опит на Лиу: той започва кариерата си като

интелектуалец конфу- цианец и държавен служител, и едва след

оттеглянето си от служебното поприще става даоистки

отшелник.

Вътрешната алхимия на Лиу Имин предлага своеобразно

тълкуване на алхимичния процес. Според него този процес е

психологически и затова голяма част от усилията трябва да

бъдат насочени към трансформиране на съзнанието.

Реализацията на Дао означава да се възвърне изначалната

природа, което от своя страна предполага развитие на

истинското познание. Придобитото познание често потиска

истинското познание, затова успокояването на съзнанието е

решаващо за развитието му. Всички термини от рода на Огън,

Вода, сладък нектар, жълти филизи, олово, живак, дракон, тигър,

пещ и котел се отнасят до психологически, а не материални

явления. Така например във вътрешната алхимия на Лиу Имин

мъжкият тигър символизира вроденото познание за доброто,

характерно за първичното съзнание; женският дракон е

необремененото съзнание; сладкият нектар е чистотата на

съзнанието; жълтите филизи символизират покоя на съзнанието.

Пещта се асоциира със способността на земята да се

приспособява, а котелът - с небесната твърд. Изразът

“построявам пещ и поставям котел” означава стабилизиране и

балансиране на твърдото и изменчивото, а не пречистване на

вътрешната енергия в трите полета на еликсира (дантиен).

Вследствие на психологизацията на вътрешната алхимия

паралелното усъвършенстване на тялото и съзнанието започва да

се изразява в култивирането на изначалната природа, а

физическото здраве и дълголетие се разглеждат като страничен

продукт на успокоеното съзнание. Тази форма на вътрешната

алхимия е много различна от ученията на Джан Бодуан и Уей

Боян, за които алхимичните процеси са както материални, така и

духовни.

Даоизъм 113

Наред с даоизма на Лиу Имин, обединяващ вътрешната

алхимия с конфуцианските идеи за умереност, равновесие и

култивиране на собствената природа, от синтеза на вътрешната

алхимия и будизма се ражда друга форма на даоизма. Това е

сектата У-Лиу на Лиу Хуаян, който излага идеите си в

известното съчинение “Хуеймин дзин”.

Лиу Хуаян

Лиу Хуаян (1736-1846? г.) усвоява изкуството на безс-

мъртието от един ученик на У Джунсю. Самият У Джунсю

въвежда някои чан-будистки методи за медитация в теорията и

практиката на вътрешната алхимия. Въз основа на неговия

подход към усъвършенстване на тялото и съзнанието Лиу Хуаян

създава нова форма на даоизма, обединяваща, според него, най-

доброто от даоистката вътрешна алхимия и будизма.

Според вътрешната алхимия на Лиу Хуаян безсмъртието и

будисткото просветление са едно и също духовно състояние.

Като будист, посветил се на даоизма към средата на своя живот,

той твърди, че даоистката алхимия може да култивира жизнените

сили, но не и първичното съзнание, докато будизмът може да

култивира първичното съзнание, но не и здравето и

дълголетието. Затова използва както способи от даоистката

вътрешна алхимия, така и

методи за медитация, разработени в будистките школи Чан и

Хуайен, а крайната цел е достигане на висше духовно

състояние.

Според Лиу Хуаян всеки човек притежава есенцията на

живота - енергията на Дао. Желанията, негативизмът и,

емоционалната привързаност предизвикват изтичане на

жизнена сила, поради което здравето се влошава и човек не

може да постигне безсмъртие. Ако съзнанието е в покой и се

потиснат страстите, изтичането ще спре и жизнената сила ще

циркулира в тялото. Чрез продължително усъвършенстване

зародишът на духа, т.е. първичният дух - семето на

безсмъртието - може да покълне вътре в нас. Този зародиш е

първичното съзнание, както и енергията, подхранваща

114 Ева Уонг

организма. След определен период на скрито развитие

зародишът на духа излиза и създава дух-тяло, способ- но да

прониква в други измерения. Накрая духът става достатъчно

съвършен и независим от обвивката си. Когато обвивката

умре, духът се освобождава във вид на енергия и се слива с

енергията на вселената.

По времето на династия Цин и в годините на Китайската

република (1911 -1949 г.) възникват и се разпадат много секти.

Някои от тях имат малобройни последователи и отмират след

смъртта на основателите си. Други обаче оцеляват в

обществения хаос, войните и политическите промени и стават

част от петте основни направления в даоизма, практикувани

днес. Това са магическият, гадател- ският, ритуалният

даоизъм, даоизмът на вътрешната алхимия и даоизмът на

деянията и кармата. В Част 2 ще се спрем поотделно на всички

тези течения.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

В “Seven Taoist Masters” съм разказала за живота и делото

на Уан Чунян и неговите седем ученика и за основаването на

северната секта на школата Всеобхватна реал-

пост. Материалите могат да послужат като добро въведение към

доктрината на тази даоистка школа: биографиите са интересни, а

освен това читателят може да почерпи ценни сведения за

същността на духовното обучение в даоизма.

В преведения от мен трактат “Cultivating Stillness” (“Цин

дзин дзин”) ще намерите повече информация за синтеза на

даоизма, будизма и конфуцианството и влиянието му върху

вътрешната алхимия в по-новата история на даоизма.

“Джун хъ дзи”, преведена от Томас Клиъри под заглавие

“The Book of Balance and Harmony”, е класическо произведение

на вътрешната алхимия. Написана е под влиянието на синтеза

между даоизма, будизма и конфуцианството от Ли Даошун,

наставник от школата Всеобхватна реалност. Въпреки

споменатото влияние, вътрешната алхимия на Ли Даошун

поставя еднакво ударение върху усъвършенстването на тялото и

Даоизъм 115

съзнанието. Очевидно описаните явления са както материални,

така и духовни. За съжаление в ясния и четивен превод на

Клиъри не са поместени илюстрациите от оригиналното издание,

което е част от даоис- ткия канон.

Медитативният даоизъм е представен най-добре в други два

превода на Клиъри: “Awakening to the Тао” и “Back to

Beginnings”.

За да добйете представа за “психологизацията” на едно

класическо произведение на вътрешната алхимия, прочетете

коментара на Лиу Имин към “Уджън пиен” на Джан Бодуан.

Превод на оригиналния текст и коментара ще намерите в Thomas

Cleary, “Understanding Reality”.

Синтезът на даоизма, будизма и конфуцианството в Школата

на деянията и кармата и в простонародната религия е разгледан

подробно в моя превод на “Тайшан ганин пиен”, озаглавен “Lao-

tzu’s Treatise on the Response of the Тао”. Книгата съдържа както

превод на това представител-

но съчинение на ;даоизма на деянията и кармата, така и

притчи, вдъхновен и от него.

Thomas Cleary (trans.), “Vitality, Energy, Spirit”, е анто-

логия от представителни съчинения на даоисти, повлиян от

философски^ синтез между даоизма, будизма и конфу

цианството. Във връзка с разгледаните тук въпроси виж

разделите “Ancestor Lu”, “The Founding of the Southern an

Northern Schools”, “Extracts from Contemplative Literature и “Liu

I-ming”.

Ча с т I I НАПРАВЛЕНИЯ В

ДАОИЗМА

Глава 7

116 Ева Уонг

М А Г И Ч Е С К И Д А О И З Ъ М : П Ъ Т Я Т

Н А С И Л А Т А

Магическият даоизъм вероятно е най-древното направление

в даоизма. Той не се е изменил съществено от праисторически

времена до днес. Ритуалите, извършвани от съвременните му

последователи, имат същия смисъл както по времето на

древните шамани и магьосници: молитви за дъжд, защита от

бедствия, предпазване от нещастия, гадаене, изцеление,

прогонване на зли духове, заклинания, проникване в отвъдното

за успокояване душите на мъртвите, контакт с божествата,

духовете и покойниците.

Магическият даоизъм е Пътят на силата. В него е залегнала

вярата, че във вселената съществуват сили - естествени и

свръхестествени - които могат да бъдат овла- дяни и използвани.

Според последователите на магическия даризъм съществуват

два вида сили: природни и божествени. По принцип

магьосникът привлича силите на природата, а вещерът привлича

силите на божества и духове (включително животни н

растения). В някои култури магьосничеството и вещерството са

строго обособени, но в магическия даоизъм практикуващите

обикновено са и магьосници/ и вещери.

ОСНОВНИ ПРЕДСТАВИ В МАГИЧЕСКИЯ

ДАОИЗЪМ

1. Светът е пълен със сили. Духовете, божествата, сти-

хиите (вятър, дъжд, гръмотевици и ^.н.), животните,

растенията, камъните - всички те притежават някаква

сила.

2. Даоистът може да контролира, направлява и използва

силите. За тяхното привличане и насочване е

необходима вътрешната сила на магьосника.

3. Енергията на природните стихии е неутрална, затова

даоистът може да я контролира, без да влиза в директен

Даоизъм 117

контакт с нея. Магьосникът може да предизвика гръм,

дъжд или сняг, ако познава правилни-- те методи и

притежава достатъчно вътрешна сила. Способността му

да контролира стихиите зависи от собствената му

вътрешна сила.

4. Силата на божествата и духовете не е неутрална. Има

добри и зли духове. Освен това силата често зависи от

характера на самото божество или дух. Тя трудно се

контролира, защото има своя собствена воля. Например,

ако магьосникът иска да призове божество с упорит

нрав, ще му бъде особено трудно да го накара да се яви

и след това да се оттегли. Също както в случая с

природните сили, магьосникът може да направлява

божествата и духовете дотолкова, доколкото му

позволява неговата вътрешна сила.

5. Магьосникът може да придобие сила от дадено божество

или дух по няколко начина. Първо, той може да почерпи

от силата му, за да увеличи собствената си сила. Това е

най-безопасният начин, защото магьосникът съзнателно

контролира силата. Второ, магьосникът може да отправи

молба към духа да се яви, за да окаже помощ. В този

случай той може да взаимодейства с призования дух или

да му позволи да разгърне силата си. Тогава

магьосникът упражнява по-слаб контрол, защото след

като бъде призовано, божеството само направлява

силата си. Въпреки това той може да направи

заклинание и да отпрати духа. Трето, магьосникът може

да призове божеството да се всели в него и да прояви

силата си чрез неговото тяло. Това е най-опасният, но и

най- ефективният начин. Вътрешната сила на

магьосника се слива с тази на божеството, но ако то

излезе извън контрол и надделее над магьосника, той

няма да може да го отпрати или да го възпре.

6. Предметите също могат да бъдат носители на сила. Те

черпят от вътрешната сила на магьосника или съхраняват

118 Ева Уонг

силата на дадено божество или дух. Не на всички

предмети може да се предава сила; някои от тях са по-

добри носители от други. Огледалата, камбаните,

мечовете^ кратуните16, ветрилата, чадърите и фенерите са

най-добрите носители. Някои предмети, като например

талисманите (писмените заклинания) и амулетите,

притежават собствена сила благодарение на магическите

надписи върху тях, но магията им трябва да се

активизира чрез подходящи методи. След освещаване

някои предмети се превръщат в постоянни източници на

сила - например талисманите, поставяни на входовете.

Силата на други предмети трябва да бъде насочвана и

контролирана, а в отсъствието на магьосник те стават

безполезни.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ В ПРАКТИКАТА НА МАГИЧЕСКИЯ ДАОИЗЪМ Предизвикване на дъжд Предизвикването на дъжд датира още от праисторическата

епоха на шаманите и днес все още се практикува в рамките на

много религиозни и духовни традиции. Веднъж, когато бях

осем-деветгодишна, в Хонконг настъпи суша и представителите

на всички вероизповедания организираха ритуали за

предизвикване на дъжд. Не само даоистите, но и будистите,

католиците, мормоните - всички се молеха за дъжд.

В магическия даоизъм съществуват два начина за пре-

дизвикване на дъжд. Единият е да се призоват облаците, дъждът

и други стихии. Магьосниците с голяма вътрешна сила могат да

докарат облаци и дъжд дори при ясно небе, докато тези с по-

малка сила могат да призоват само облаците и дъжда, които

вече са наближили. Другият начин е да се умилостиви божество

или дух.

В двата случая подготовката и церемониите са сходни. Ще

опиша един типичен ритуал, който се практикува от много

16Кратуната (вид тиква) е атрибут на Бога на дълголетието, (бел. прев.)

Даоизъм 119

даоисти.

Преди провеждането на самата церемония е необходима

подготовка. Първо, ръководителят на ритуала и седем негови

помощника трябва да се пречистят. Пречистването се изразява в

постене, въздържане от алкохол, секс и стимуланти в

продължение на три дни. През това време даоисткият магьосник

изработва талисмани за призоваване на стихиите или съставя

прошения към божествата. Хора щ траур и жеии в месечен

цикъл не могат да участват. '

Докато ръководителят (мъж или жена) се пречиства, н~

хълм или площадка се прави олтар. Той трябва да е обърна на

юг, а в четирите края на хълма се запалват благовони от

сандалово дърво за пречистване на мястото. Само хора,

преминали през ритуала по пречистването, имат право да

издигнат и подредят олтара. Там се поставя коруба на косте-

нурка, къс мрамор, гърне с кокоша кръв (изпълняваща ролята на

червен туш), нова четка за писане, пет празни листа жълта

хартия и неизползвана игла. Пред олтара се поставя голямо

ведро и пет клонки. Предназначението на клонките е да прив-

лекат вода от петте посоки във вселената (север, юг, изток,

запад и център) и да я насочат към ведрото.

В уречения ден ръководителят и помощниците му се

пречистват с ритуал на баня. Ритуалът започва в началото на

двойния час дзъ (от 23 до 1 ч.). Ръководителят се качва на

хълма, следван от седемте си помощника. Двама от тях

въплъщават женския и мъжкия дух на дракона, а останалите

- духовете на гръмотевиците на петте посоки. Ръководителят

започва ритуала с пречистване на мястото: изгаря специален

талисман и сипва получената пепел във вода. В някои случаи

ръководителят разпръсква водата около хълма в четирите

основни посоки и се връща в центъра при олтара. В други

случаи пълни устата си с вода и я изплюва, обикаляйки около

хълма.

След пречистването помощниците заемат местата си. Този

от тях, който въплъщава женския дракон, застава от лявата

страна на ръководителя, а мъжкият - от дясната му страна.

120 Ева Уонг

Четирите “духа” на гръмотевиците се разпределят в четирите

посоки, а петият застава зад гърба на ръководителя.

Тогава ритуалът може да продължи по различни начини.

Ако магьосникът иска да призове природни стихии, произнася

заклинания; ако иска да умилостиви божество, отправя

молитви. Молитвите зависят от сектата, която провежда

ритуала. Така например адептите на Пътя на небесните

наставници отправят прошение към основателя на своята секта

Джан Даолин. Някои даоисти изпълняват свещения танц на Ю,

описвайки разположението на седемте звезди на Северния

черпак (Голямата мечка). Тогава ръководителят потапя четката

в кокошата кръв и започва да съставя талисмани за

предизвикване на дъжд. После ги изгаря и сипва пепелта в

седем чаши с вода. Помощниците поемат чашите и пият.

Светената вода дава възможност на духовете на дъжда да се

вселят в телата на помощниците. След това ръководителят

потапя иглата в кокоша кръв и “отваря очите” на помощниците.

Това се прави с цел да се активизират вселените духове. После

ръководителят изрича заклинания или молитви, за да привлече

духовете от петте посоки към мястото на ритуала. Накрая

отправя благодарности към божествата и стихиите.

Ако е необходимо, ритуалът се извършва многократно в

продължение на три, пет или седем дни. През това време

ръководителят и помощниците му съблюдават същите обреди за

пречистване както при подготовката.

Предпазване от нещастия

Предпазването от бедствия, болести и зли духове заема

важно място в практиката на магическия даоизъм. Човек може

да се предпази, като носи амулети, татуира талисмани по тялото

си или постави талисмани над вратата или прозореца на

спалнята си. Татуираните талисмани имат най-силно действие,

защото защитават човека навсякъде. Амулетите предпазват от

ежедневни неприятности и се носят от много китайски деца.

Когато бях дете, носех амулет непрекъснато. Талисманите,

поставени над прозореца или вратата на спалнята, действат само

Даоизъм 121

когато човек е вътре.

За предпазване на дома се поставят талисмани на вход- ната

врата или над нея. Ако в дома има параклис или олтар,

талисманите се поставят в остъклена рамка до изображението

на божеството. Някои от тях са достатъчно силни, за да

предпазват не само семейството, но и добитъка му.

Други предмети, които могат да закрилят дома и се-

мейството, са огледалата и миниатюрните оръжия. Огле

122 Ева Уонг

дало, окачено над входа, отразява всичко вредно. За делта може

да се използва обикновено кръгло огледало, но за предпочитане

е рамката му да бъде с формата и орнаментите на ба гуа

(фиг.7.1), защото това подсилва ефекта. Понякога над входа се

окачват миниатюрни оръжия (два меча, копие и др.) срещу

злите духове, които се опитват да влязат в дома. Ефектът е по-

голям, ако оръжията са в ръцете на свещени воини.

Изображението на въоражено божество притежава много

голяма защитна сила (фиг.7.2).

Всички талисмани и свещени предмети трябва да бъдат

осветени от магьосник чрез подходящ ритуал. Светени

талисмани и предмети се предлагат в храмовете; също така

човек може да покани в дома си даоистки магьосник, който да

ги надпише и освети.

Фигура 7.1. Кунлунски талис-мани за предпазване. Тези та-лисмани се наричат ба гуа. Те привличат силата на ба гуа - осемте триграми, разположени около символа Тайдзи (Ве-ликия предел, образуван от ин и ян) върху двата талисмана. Десният талисман служи за закрила на дома, а левият е срещу зли сили.

Даоизъм 123

Фигура 7.2. Талисман на Пътя на небесните наставници за привличане силата на свещени воини, възпроизведен по “Тай-шан сану джън-и мънуей лу” (“Централен ортодоксален каталог на талисманите на Великия, трите [първични енергии] и петте [императора]”). Според надписа изобразените военачалници предвождат 30 милиона небесни воини. Талисманът ги призовава да се вселят в тялото и да го предпазват.

Благословия

Най-често благословията е за здраве и дълголетие. За целта

обикновено се отправят прошения към божествата на Полярната

звезда и съзвездието Северен черпак. В повечето случаи

подобни прошения са съпроводени с ритуали и песнопения.

Даоисткият магьосник може да се моли за себе си или за други

хора. И в двата случая се прави специален олтар, а молещият се

трябва да премине през обряд за пречистване, подобен на този

при предизвикването на дъжд. Първият и петнадесетият ден от

лунния месец са най-подходящи за извършване на ритуала,

защото тогава божествата на Северния черпак посещават за

кратко света на простосмъртните.

Олтарът обикновено се издига на хълм или площадка и е

обърнат на север. За предпочитане е ритуалът да се изпълни в

124 Ева Уонг

безоблачна нощ, когато се вижда Северният, черпак. На олтара

се поставят газена лампа, две свещи, специален фенер, който се

нарича фенер на седемте звезди, и котлета с благо- вония.

Свещени знамена с изображения на съзвездието и имената на

неговите божества се подреждат в кръг около олтара. Най-

важният предмет е фенерът на седемте звезди, наричан още

фенер на дълголетието. Той е във формата на дърво, към чиито

клони са прикрепени седем малки съда с течна газ.

Разположението на съдовете може да изобразява

конфигурацията на съзвездието Северен черпак.

Ритуалът започва в началото на двойния час дзъ (23-1 ч.). В

уреченото време молещият се пречиства олтара и мястото около

него и запалва лампите на фенера на седемте звезди. По време

на ритуала е важно лампите да не загасват, защото това може да

донесе нещастие. В някои случаи ръководителят изпълнява

“стъпките на Ю” - танца на седемте звезди. Също така

молителят може да опише магическото разположение на

седемте звезди с дървен меч.

Централният момент в ритуала е четенето на прошението,

написано на жълта хартия. В началото обикновено се изричат

свещените имена на божествата на Северния черпак. После се

прочита самото прошение, името и рождената дата на човека, за

който е предназначена молитвата за здраве и дълголетие. Тогава

прошението се изгаря и димът отнася посланието до божествата.

Гадаене върху пясък

Писането върху пясък е гадателска техника, която се

прилага единствено в магическия даоизъм. При нея магьосникът

моли божествата и духовете да му предадат посланията си или

да му разкрият бъдещето. Гадателят изпълнява ролята на

медиум, който изпада в транс и пише посланията върху пясък.

Магьосникът трябва да придобие особена сила, за да влезе в

ролята на медиум при гадаенето върху пясък. За целта действащ

медиум - мъж или жена - първо моли божествата да позволят на

адепта да пристъпи към гадаенето. Той изгаря талисман,

даряващ необходимата сила, и сипва пепелта в чаша с вода.

Даоизъм 125

След като изпие светената вода, адептът получава право да

гадае.

Гадателят използва квадратна кутия със страна около

четири фута (1.20 м), пълна със ситен бял пясък. Преди сеанса

пясъкът внимателно се заравнява. Повечето медиуми пишат с

пръчка в ръка. Виждала съм и специално изработени кутии, при

които единият край на пръчката виси над кутията, а другият е

прикрепен към дръжка. Гадателят пише, движейки пръчката

чрез дръжката.

В началото на сеанса медиумът изрича заклинания и

съставя талисмани, призовавайки божеството да се всели в

тялото му/й. После изпада в транс и започва да движи пръчката

по пясъка, изписвайки определени знаци. Помощниците следят

написаното и заравняват пясъка, така че да не се прекъсва

процесът.

Някои гадатели по пясък са споделяли с мен, че по време на

транс не упражняват контрол върху средството за писане: то

сякаш придобива собствена сила, а гадателят само го държи;

освен това медиумът не помни написаното по време на транса.

Била съм свидетел на няколко подобни сеанса и трябва да

призная, че в тези ситуации става нещо необичайно. Всеки път

виждах как гадателят затваря очи и пръчката започва бързо да

се движи по пясъка. По кожата на медиума избиваха капчици

пот; след като препишеха посланието, помощниците

заравняваха пясъка с дървени плочи.

В някои случаи посланието се изписва с древно писмо,

което гадателите не умеят да използват при нормално състояние

на съзнанието. Чувала съм, че по традиция едно от изискванията

към гадателите е да бъдат неграмотни. Това гарантира

достоверността на божествените послания.

Получените послания понякога са непонятни и затова често

е необходим тълкувател за тяхното разгадаване. Обикновено

тълкувателят и гадателят не са едно и също лице, защото двете

функции изискват различни умения и нагласа. Може да се каже,

че тълкувателят трябва да притежава знания и интуиция, а

медиумът трябва да обладава необходимата сила, за да задържи

126 Ева Уонг

вселеното божество или дух в себе си.

Контакт с душите на мъртвите

Често срещана практика в магическия даоизъм е от-

веждането на душата на покойника в отвъдния свят. Тя се

основава на вярата, че след смъртта душата започва да

странства, ако не бъде насочена правилно към пределите на

отвъдното. Между света на живите и този на мъртвите

съществува междинна зона, обитавана от таласъми, зомби- та и

зли духове, които похищават душите на мъртвите. Ако душата

на някой покойник се заблуди в тази зона и не достигне

отвъдното до 49 дни, може да се превърне в таласъм, зомби или

блуждаещ призрак и да започне да похищава душите на други

мъртъвци, прекосяващи междинната зона.

За да открие заблудената душа, магьосникът използва

фенер гунмин, наречен така на името на известен даоистки

магьосник от периода Трицарствие. В основата си фенерът

гунмин е балон, пълен с нагорещен въздух и с талисман ни

надписи на повърхността. След като магьосникът активизира

талисманите чрез подходящи заклинания, той пуска балона да

излети. Приземяването му показва мястото, през което

магьосникът трябва да влезе в междинната зона. Понякога

магьосникът изпада в транс, за да проследи траекторията на

балона; в други случаи той и неговите помощници вървят след

балона, докато кацне и там изпълняват обреди за преминаване в

отвъдното.

Преди да навлезе в междинната зона между света на.

живите и отвъдното, даоисткият магьосник първо трябв- да

вземе предпазни мерки. По тялото и дрехите му рисува

талисмани за защита. Ако срещне зли духове или блуждае щи

призраци, той трябва да е готов да се пребори с тях затова взема

със себе си меч със свещени надписи по острието. После

извършва ритуал, който отвежда духа му в зоната. Мястото е

заобиколено от свещени знамена, за да бъде предпазено тялото,

докато духът се върне в него.

В междинната зона и отвъдния свят може да се влез по

Даоизъм 127

няколко начина. Най-зрелищният, който съм виждала, е с

помощта на чадър. Отначало магьосникът изрича заклинания и

съставя талисмани за защита, после разтваря чадъра и скача от

една тераса. Щом стъпи отново на земята той сяда и изпада в

транс, който отвежда духа му в отвъдното.

Ако зли духове похитят нечия душа, магьосникът трябва да

се пребори с тях, за да я освободи. За целта може да използва

цял арсенал от средства. Те ще бъдат описани по-долу.

Борба със зли духове

Понякога на магьосниците се налага да се борят със зли

духове, за да освободят душата на покойник или да защитят

невинни хора. За целта съществуват четири начина: прогонване,

затваряне, връзване и разсейване.

Прогонването е временно разрешение на проблема, защото

духът може да се върне. Този начин обикновено се използва за

печелене на време, докато магьосникът намери по-добро

разрешение. Злите духове могат да бъдат прогонени чрез

талисмани за защита, огледала, свещени знамена, свещени

мечове и огън.

По-ефективни способи са затварянетб и връзването, но

духът трябва първо да бъде заловен. За целта могат да се

използват няколко свещени предмета. В някои случаи за

залавянето и затварянето се използва един и същ предмет

- например кратуна, гърне с капак или дори торба. В други

случаи магьосникът първо залавя духа и после го пренася на

друго място, за да го затвори; тогава се прибягва до връзване.

За връзването обикновено се използва мрежа от лоза, юта или

коноп. Важен е не толкова материалът, колкото силата на

магьосника. Ако магьосникът притежава достатъчно вътрешна

сила, всякаква мрежа би свършила работа. Виждала съм

магьосници да използват найлонови въжета, рибарски мрежи и

вериги. След като бъде вързан, злият дух се пренася в пещера

или дупка, където се затваря. Входът на пещерата или дупката

се прегражда с камъни, или пък около него се пишат

заклинания за възпиране на духа.

128 Ева Уонг

Фигура 7.3. Талисман, благодарение на който мечът може да пробожда и неутрализира зли духове, възпроизведен по “Тай-шан сюантиен джъну ушан джандзюн лу” (“Каталог на талис-маните на Великия от загадъчното небе, непобедимия воена-чалник”). Заклинателният надпис е в средата на илюстрацията. Фигурите в горната и долната част символизират съзвез дията - с тях се привлича силата на небесните армии.

Най-сигурният начин за борба със зли духове е разсей

ването. В резултат на това духът изчезва и никога повече н

може да се материализира. За целта съществуват три по;

пулярни способа. Духът може да бъде прободен с ме осветен с

талисмани (фиг.7.3). Магьосникът предварителн намазва

острието със собствената си кръв, за да му предад вътрешната

си сила.

Друг способ е чрез заклинания за разсейване и свеще

танц. Докато изпълнява танца, магьосникът описва закли;

нанията във въздуха с върха на меча си (фиг.7.4).

Третият начин за разсейване е с тибетски произход

представлява последователност от мудри, т.е. фигури ръцете.

На фигури 7.5 и 7.6 са показани мудри за разсейвай на зли

духове. В този случай магьосникът първо прави деве

последователни фигури с ръце, изричайки всеки път по едн

Даоизъм 129

Фигура 7.4. Талисмани линбао и свещени танци за борба със зли духове и призраци, възпроизведени по “Линбао улян дужън шандзин дафа” (“Върховен трактат за великите способи за абсолютно спасение”). Заклинанието и танцовите стъпки отдясно са за унищожаване на зли духове; тези отляво са за тяхното залавяне и връзване. И двата танца започват от дол- ната част на звездните конфигурации.

130 Ева Уонг

Даоизъм 131

свещена дума. Отделните думи в превод означават: елате,

воини, битка, вие, готови, редици, строй, заемете позиции,

начело (фиг.7.5). Следва последната'команда: унищожете,

съчетана с мудра във формата на меч (фиг.7.6). Магьосникът

концентрира и насочва силата на божествата, на всички добри

духове и собствената си сила срещу злия дух, за да го унищожи.

Ако злите духове са много силни, магьосникът ще бъде

принуден да влезе в няколко битки, докато ги разсее, залови или

просто ги прогони. В този случай той призовава на помощ

стихиите и божествата. За предпочитане е това да бъдат

свещени воини, но ако злите духове са коварни, той призовава

божества и духове с повече коварство.

Прогонване

Прогонването е друга форма на борба срещу свръхес-

тествени сили, но тя се отличава от борбата със зли духове по

това, че противникът не винаги е зловреден. В магическия

даоизъм целта на екзорцизма не е да бъде унищожен духът» а да

не се допусне той да причинява вреда в бъдеще. Това може да

стане чрез наставления, у милостив яване или реабилитация.

Много духове (призраци) са враждебни или раздразнени,

защото в предишния си облик са били засегнати или убити

несправедливо. Призраците на убити хора и.паднали в бой

воини са особено недоволни. Те витаят из дадено място или

обсебват някого, за да излеят гнева си.

За да прогони призрак от дадено място, магьосникът издига

там олтар. На него поставя талисмани за прогонване (фиг.7.7),

меч, изработен от медни монети, и гърне с кокоша кръв.

Понякога се използва и кучешка урина. В началото магьосникът

изрича заклинания, за да накара призрака да се покаже. Тогава

го залавя, като мята медния меч, хвърля талисмани, кокоша

кръв или кучешка урина срещу него. Тези действия стъписват

призрака, а през това време

132 Ева Уонг

магьосникът му нарежда никога повече да не витае в света на

живите. Понякога призракът се умилостивява с дарове. Това

обикновено са “книжни пари за умрелите” - късове хартия,

щамповани със сребристи и златисти минерални бои и сгънати

във формата на слитъци. Понякога се предлагат и “дрехи” от

разноцветна хартия. Даровете се изгарят и така достигат

отвъдния свят. Ако призракът е особено непокорен, на

магьосника може да му се наложи да се бори с него, за да го

залови и да го отпрати в отвъдното.

За да прогони дух от даден човек, магьосникът приготвя

талисман за прогонване и го слага на главата на обсебения.

После изрича специални заклинания, за да примами духа да

излезе. Тогава залавя духа, реабилитира го и го отпраща в

отвъдното.

Фигура 7.7. Кунлунски талисман за прогонване. Той привлича силата на

Бога на гръмотевиците и покровителя на ек- зорцизма. Триъгълният символ с

хоризонтална черта през горния връх (долу вдясно) подсилва действието на та-

лисмана.

Даоизъм 133

Борба срещу други магьосници

Черната магия вреди на хората, като им носи болести или

дори ги убива. За да се противопостави на непочтените

магьосници, даоистът прилага сходни умения и сила.

В подобни дуели последователите на магическия даоизъм

привличат сила от всевъзможни източници: стихии, животни,

растения, духове и божества. Те използват и всички свещени

предмети, с които разполагат, по същия начин както в борбата

със зли духове. Един от начините - внушение, т.е. въздействие

върху съзнанието - дава резултат само срещу хора, но не и

срещу духове. Нещо повече; внушението действа само когато

противникът е податлив, затова е безрезултатно срещу

магьосници с голяма вътрешна сила.

Изцеление

Даоистките магьосници са и лечители, като за целта най-

често използват магически талисмани. Магьосникът изгаря

талисмана, привличащ божествените сили за изцеление на

конкретна болест, и сипва пепелта във вода. Той дава светената

вода на болния да я изпие или напръсква с нея тялото му. На

фигура 7.8 са дадени талисмани срещу различни болести.

СЕКТИ В МАГИЧЕСКИЯ ДАОИЗЪМ

В магическия даоизъм има три основни секти: Маошан,

Пътят на небесните наставници и Кунлун.

Членовете на Маошан са магьосници в истинския смисъл

на думата. Както споменахме в Част 1, тази секта не бива да се

смесва с Маошан шанцин, чиито последователи са мистици.

Обикновено маошанските магьосници привличат силата на

духове и по-нисши божества и са големи специалисти в

есзорцизма, борбата срещу зли духове и други магьосници,

предпазването от нещастия, защитата

от бедствия, отвеждането, търсенето и спасението на душите

на мъртвите. Маошанските магьосници използват талисмани

и свещени предмети от рода на огледала, камбани и мечове,

изработени от медни монети. Те са особено изкусни, когато

134 Ева Уонг

призовават божества и духове да се вселят в телата им, за да

увеличат собствената си сила. Последова-

Фигура 7.8. Кунлунски талисмани за изцеление. Отляво надясно: срещу главобол; запек и заболявания на пикочния мехур; очни инфекции; очни болки.

телите на други секти призовават само някои божества, но

маошанските магьосници са прагматични и прибягват до

всякаква помощ. Днес те се срещат в Тайван, Хонконг някои

отдалечени райони на южен Китай и сред китайските общности

в Югоизточна Азия. Маошан е най-затворенат от всички секти в

Даоизъм 135

магическия даоизъм. Приемът на нови членове е изключително

ограничен. Учениците се допускат само по препоръка на

доверени приятели на наставника.

Пътят на небесните наставници е основан от популя-

ризатора на талисманната магия Джан Доалин. И днес в тази

секта се използват талисмани за предизвикване на дъжд, защита

от бедствия, прогонване на зли духове, благословия,

предпазване, изцеление и отвеждане душите на мъртвите в

отвъдното. За разлика от маошанските магьосници в

заклинанията си свещениците на Пътя на небесните наставници

призовават само божества, а също и основателя на сектата. Те

смятат, че талисманите им са плод на божествено откровение,

споходило самия Джан Даолин. Има определени божества и

духове, които те не призовават: духовете от отвъдния свят, на

животни, растения и други.

Третата основна секта в магическия даоизъм - Кунлун

- възниква в района на едноименната планина в западен Китай

и е силно повлияна от тибетския тантризъм. Няколко

особености я отличават от останалите секти в магическия

даоизъм. Първо, чрез своите талисмани последователите й

призовават както даоистки, така и будистки божества. Второ, те

използват мудри (както е показано на фигури 7.5 и 7.6; мудрите

са с тибетски произход и са възприети не само от Кунлун, но и

от будистки секти, в които се практикува магия). Трето,

адептите на Кунлун се наричат фашъ (познавачи на законите) в

духа на будизма, а не даошъ (познавачи на Дао). Днес тази

секта е популярна в южен Китай, Хонконг, Тайван и

Югоизточна Азия. Китайците търсят помощта на кунлунските

фашъ най-вече за благословия, предпазване от нещастия и

защита срещу зли духове. ОЩЕ ЗА МАГИЧЕСКИЯ ДАОИЗЪМ

Магическият даоизъм е Пътят на силата. В него човек

контролира и насочва силата на природните стихии, духовете и

божествата. Към тази сила не бива да се подхожда лекомислено.

Целта на настоящата глава е да запознае читателя с основните

вярвания и аспекти в практиката на магическия даоизъм.

136 Ева Уонг

Умишлено съм пропуснала подробностите в описанията на

ритуалите, за да не бъде използван материалът като практическо

ръководство. Ако искате да усвоите магическия даоизъм, трябва

да се обърнете към човек, запознат с това направление, преди да

се посветите на конкретна секта или система за обучение.

Магическият даоизъм не е занимание за дилетанти, от което

можете да се откажете по всяко време.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ливия Кон е превела два даоистки трактата за магическите

талисмани. Можете да ги намерите в Livia Kohn (ed.), “The

Taoist Experience”, #14, “Protective Measures”.

Г А Д А Т Е Л С К И Д А О И З Ъ М :

П Ъ Т Я Т Н А П Р О З Р Е Н И Е Т О

Гадаенето е начин да се разкрият закономерностите на

промените във вселената. Промените са част от същността на

Дао, а прозрението означава да се открие движението на, Дао

във всичко съществуващо. В даоизма гадаенето не се изчерпва

само с предсказания за бъдещето, въз основа на които човек

може да устрои живота си. То е начин да се осмисли

движението и постоянството на Дао и непосредствено да се

долови взаимната зависимост между всички неща.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ГАДАТЕЛСКЙЯ ДАОИЗЪМ

Всички гадатели смятат Фу Си (фиг.8.1) за свой патриарх

и покровител. Фу Си е легендарен китайски владетел и шаман

от древността, за който се смята, че е открил “Хъ ту”

(“Схемата от [Жълтата] река”) - един от фундаменталните

инструменти в гадателските изкуства. “Хъ ту” е прототип на

ба гуа (триграмите) на Първичното небе и представя

основната структура на мирозданието.

Един друг владетел и шаман - Ю (с когото се запознахме

в Глава 1 и който изпълнявал танца на Северния черпак) -

Даоизъм 137

открил схемата на триграмите на Вторичното небе. След като

укротил потопа, Ю видял как от река Луо се показала

гигантска костенурка. Шарките върху корубата й

представлявали схема на триграмите на Вторичното небе.

Тази схема, известна като “Луо шу”17, показва същността на

промените във вселената.

В края на царуването на династия Шан (1766-1121 г. пр.н.е.)

17 “Писанията от река Луо”. (бел. прев.)

138 Ева Уонг

“Хъ ту” и “Луо шу” били редактирани от Уън Уан (владетеля Уън),

който победил деспотичния Шански владетел и основал династия

Джоу18. Според преданията с

помощта на създадената от него гадателска система, бази- раща

се върху “Хъ ту” и “Луо шу”, Уън Уан предсказал не' само

смъртта на сина си, но и собственото си пленничество и крайния

си триумф над последния Шански владетел. В резултат на

усилията му да систематизира “Хъ ту” и “Луо шу” се появила

“Джоу и” (т.е. “И дзин” от епохата Джоу). В, тази гадателска

система осемте триграми на “Хъ ту” и “Луо шу” прерастват в 64

хексаграми. Достигналият до нас вариант на “И дзин” съдържа

фрагменти от “Джоу и”, събрани; от Конфуций1 през VI в.пр.н.е.

Две други версии на “И дзин”

- “Лиеншан и”, чието авторство се приписва на потомците на

Ю, и “Гуйджуан и”, съставена от първия император на династия

Шан и неговия шаман и съветник И Уън - не са достигнали до

нас. За тяхното съществуване знаем само от историческите

сведения от времето на династия Хан (206 г.пр.н.е. - 219 г.н.е.).

Между края на Джоу ската епоха и края на Хан скат а епоха

гадателските изкуства постепенно се оформят и придобиват

онзи вид, в който съществуват до днес. Най-важният фактор за

тяхното превръщане в клон на познанието е появата на

обществената прослойка фаншъ (вж. Глава 3),

Съществуват две категории фаншъ: едните лекуват с

помощта на талисманна магия, а другите се специализират в

гадаене и в изкуствата на дълголетието. Един от най-ко-

лоритните предшественици на фаншъ е Гуйгудзъ - Мъдрецът от

Долината на призраците. Гуйгудзъ е специалист не само по

гадателски изкуства, но и по военна стратегия и

дипломация. Повечето съветници на феодалите от Периода на

18 Други източници посочват У Уан, сина на Уън Уан, като основател на династия Джоу. Според традиционната китайска историография поданиците на победената династия Шан смятали и двамата за свои освободители. Вж.: Jacques Gernet, “A History of Chinese Civilization,” Cambridge University Press, Cambridge etc. 1982; Ган Бао, “Издирени и записани чудновати истории,” Народ- на култура, София 1986 г. (бел. прев.)

Даоизъм 139

враждуващите царства (475-221 г.пр.н.е.) са негови ученици. Но в

историята на Китай и на даоизма той е известен предимно като

теоретик от школата Ин-ян. Последователите на тази школа

пропагандират космологията на “И дзин” и представата за

промените като фактор, залегнал в основата на всички събития.

Тясната връзка между теорията на Ин-ян и гадателските изкуства

личи от факта, че в Хан ските исторически хроники трактатите

върху кан ю (или фън шуй - изкуството на месторазполагането) и

астрологията са включени към ученията за ин, ян и петте елемента.

Друга група фаншъ, чийто покровител е Лиу Ан - владетелят

на Хуайнан - излагат учението си в съчинение, известно днес като

“Хуайнаидзъ”. Там откриваме идеите им за държавното

управление и политиката, военната стратегия и техника,

изкуствата на дълголетието и безсмъртието, космологията и

теорията на промените.

Гадателските изкуства достигат своя разцвет през епохите Тан

и Сун. По времето на династия Тан (618-906 г.)"фън шуй, т.е.

геомантията - гадателско изкуство, базиращо се върху

наблюдението на земните форми и потока на енерги- ята през тях -

прераства в систематизирана наука. Най-вид- ният Тански

теоретик и практик по фън шуй е Ян Кунсун19, когото

практикуващите днесйризнават за родоначалник на геомантията.

Гадателските изкуства днес не биха били това, което са, без

приноса на Чън Сии и Шао Кандзие от епохата Сун (960-1279 г.).

И двамата са даоистки отшелници, които странят от

императорските почести. Чън Сии и Шао Кандзие

Чън Сии е известен като създател на схемата “Удзи”

(“Безпределното”). Тази схема е едно от най-важните творения в

историята на китайската мисъл; тя не само революционизира

концепцията за промените в гадателските изкуства, но превръща

“И дзин” и изследването на промените в централна тема на

даоизма. Схемата иУдзи” показва зараждането на вселената и

нейното изменение. Тя ще бъде описана по-нататък в тази глава, в

раздела “Даоистка кос мология”.

19 Известен още като Ян Юнсун. (бел. прев.)

140 Ева Уонг

Според “Хуашан дзи” (“Хроники от Хуашан”) схемата “Удзи”

била издълбана върху една скала в планината Хуашан

(Величествената планина) в днешната провинция Шън- си

(Шаанси). Тя става източник на вдъхновение за даоистите и

неоконфуцианците. Според даоистките легенди Хъшан Гун -

Мъдрецът от реката - пръв узнал за “Удзи” благодарение на

божествено откровение. Вдъхновен от нея, Уей Боян написал

“Цантун дзи”. По-късно учението за Удзи било разкрито по

божествен път на Джунли Цюан - един от Осемте безсмъртни

мъдреци - който го предал на Лю Дунбин. По време на

отшелничеството си в Хуашан Лю на свой ред предал учението на

Чън Сии, а той - на Усиу; Усиу имал двама ученика:

родоначалника на неоконфуцианство- то Джоу Дун-и и Ли Тиндзи.

Шао Кандзие бил ученик на Ли Тиндзи.

Схемата “Удзи” и свързаната с нея космология не са

единственият принос на Чън Сии към гадателския даоизъм. Той е

и родоначалник на астрологическата система “Дзъ- уей доушу”

(“Система на Върховната звезда Дзъуей и нуме- рологията на

Звездните черпаци”). Това е една от най-популярните и сложни

системи в астрологията, прилагани днес.

Шао Кандзие (Шао Юн) се смята за приемник на Чън Сии.

Той развива теорията за промените и я съчетава с математически

модел, основаващ се на числата. Изучаването на ба гуа и петте

елемента се превръща в наука: смята се, че циклите и промените се

поддават на “изчисление”, а нумерологичните принципи могат да

се “видят” чрез наблюдение на вселената.

Шао Кандзие е известен най-вече със съчинението си “Уандзи

дзин” (“Трактат за върховния закон на Безпределното”) -

монументален труд за устройството на вселената, същността на

промените и тълкуването на китайската история, съдържащ

описания на наблюдавани небесни явления. Подобно на Чън Сии,

той е не само теоретик: занимава се с гадател ски изкуства и се

слави като специалист по астрология, геомантия и тълкуване на

знамения. Има сведения, че е предсказал няколко сътресения,

връхлетели Сунската династия, включително радикалните

политически реформи, въведени от министъра Уан Аншъ.

Даоизъм 141

Гадаенето от епохата Мин до днес

Когато династия Сун пада през 1279 г., на нейно място се

възцарява монголската династия Юан. След по-малко от век тя

бива заменена от династия Мин (1368-1644 г.). При свалянето на

монголците основателят на Минската династия - Джу Юанджан - е

подпомогнат от даоисткия магьосник и гадател Лиу Бохун, който е

специалист не само по магии и гадаене, но и по военна стратегия и

тилова организация. Той предсказва придвижването на вражеските

сили и предрича техните маневри. С негова помощ селската армия

на Джу Юанджан печели редица решителни битки. Когато Джу

започва да избива бившите си съратници и съветници, Лиу се

спасява благодарение на гадателските си умения.

Днес с гадаене се занимават както даоисти, така и не-даоисти.

Въпреки че някои от тях практикуват в храмове и манастири,

практиката на гадателския даоизъм не влиза в противоречие с

принадлежността към дадена секта. Тези изкуства се прилагат от

Пътя на небесните наставници маошанските магьосници и

последователите на вътрешната алхимия от сектите Лунмън и

Уданшан. Много от практикуващите обаче не са свързани с нито

една секта. Това с гуйшъ - миряни, възприели даоистките

вярвания и занимаващи се с даоистки гадателски изкуства. Освен

това съществуват професионални гадатели, които не принадлежат

към! определена даоистка секта и не изповядват даоистките идеи.

Въпреки това гадаенето е даоистко изкуство, независимо дали

даоистките му корени се признават, или не.

ОСНОВНИ ИДЕИ В ГАДАТЕЛСКИЯ ДАОИЗЪМ

Даоистка космология: Удзи и Тайдзи

Според даоистката представа за вселената всички неща

произлизат от Дао и се връщат към Дао. Промените са .движещата

сила на появата и изчезването, а гадаенето е начин да се разкрият

закономерностите на промените. Схемата “Удзи” показва процеса

от началото на същес твуването до връщането към Дао.

Сътворението и упадъкът протичат непрекъснато. Ако разберем

основополагащата, същност на промените, ще узнаем миналото и

142 Ева Уонг

бъдещето. В схемата “Удзи” (фиг.8.2) кръгът в горната част е;

символът на Удзи (Безпределното), т.е. Дао. Това е състоянието на

покой, в което нещата във вселената все още не са се обособили и

представляват едно цяло с източника на живота. Идеята за Удзи се

среща още в глава 28 на “Дао дъ дзин”, където за пръв път се

споменава за “връщането към Удзи”. В “Джуандзъ” се говори за

“влизане през Безименните порти” и “странстване из просторите

на Удзи”. Оттук става ясно, че Удзи въплъщава даоистката

концепция за началото (източника) на всичко съществуващо.

Даоизъм 143

Под Удзи е разположен символът Тайдзи - Великият

предел. Днес е по-известен друг вариант на Тайдзи, образуван

от две преливащи се една в друга капковидни фигури (показан

за сравнение на фигура 8.2). Формата, в която той присъства в

схемата “Удзи”, е по-древна и, според мен, дава по-пълна

представа за същността му. Удзи въплъщава покоя, докато

Тайдзи е символ на промените. Концентричните кръгове са

наполовина ин, наполовина ян. Всеки кръг

Фигура 8.2. Схемата “Удзи”. Долу е показан съвременният вид на символа Тайдзи, който може да се сравии със старата му форма - втория кръг отгоре надолу. За повече пояснения вижте настоящия раздел “Даоистка космология”.

144 Ева Уонг

представлява един “миг” от промените, а всеки миг е преход от ин

към ян (сътворение) и от ян към ин (упадък и връщане). Трите

концентрични кръга символизират преливането между ин и ян в

трите им проявления. Вътрешният кръг е образуван от древните ян

и ин, средният - от силните ян и ин, а външният - от слабите ян и

ин. Даоистите казват, че в Тайдзи “ян обгръща ин”. Ако

придвижите погледа си през старата форма на Тайдзи отляво

надясно, ще забележите, че в лявата част на фигурата се редуват

бяло-черно- бяло (ян-ин-ян); в дясната половина се редуват черно-

бяло- черно (ин-ян-ин). Същото ще откриете и в съвременния

символ Тайдзи, ако придвижите погледа си отгоре надолу по

линията, свързваща бялата и черната точка. За даоисти като Чън

Сии и Шао Кандзие, У дзи (покоят) е началото на всичко

съществуващо, а Тайдзи е промяната (движението), което е

източник на сътворението.

За да продължим от Тайдзи към следващите нива в схемата,

трябва да изясним как взаимодействието между ян и ин в техните

три проявления поражда ба гуа (осемте триграми). Този процес е

описан в таблица 8.1. От триграмите циен (баща) и кун (майка) се

раждат безбройните неща във вселената.

Таблица 8.1. Възникване на ба гуа от взаимодействието между ян

и ин. Процесът на взаимодействие между движението и покоя,

между ян и ин, в резултат на който Удзи (Дао) поражда ба гуа, в

даоизма се нарича Свещеният път.

Удзи в движение поражда ян в Уандзи20

в покой поражда ин в Уандзи

Уандзи в движение поражда ян в Тайдзи

в покой поражда ин в Тайдзи

20 В чисто езиково отношение “Уандзи” е синоним на “Удзи” (Без-пределното). (бел. прев.)

Даоизъм 145

Устройство на вселената: ин и ян, 6а гуа, Деветте двореца и петте елемента Ин и ян, ба гуа и петте елемента стоят в основата на всичко

съществуващо.

В буквален превод “ин” и “ян” означават “сянка” и

“светлина”. Първоначално с тези понятия са били означавани

слънчевите и сенчестите планински склонове, а по- късно са били

възприети в “И дзин” като денотати на женското и мъжкото, както

и на други взаимно допълващи се противоположности. Така ин

започва да се асоциира с неподвижността, покоя, мекотата,

изменчивостта, женско- то начало и пасивната възприемчивост, а

ян - с движението, действието, твърдостта, силата, мъжкото

начало и иници* ативността.

Ба гуа (осемте триграми) са: циеи (небе), кун (земя), кан

(вода), ли (огън), джън (гръмотевица), сюн (вятър), гън (планина) и

дуй (езеро). Петте елемента - Метал, Дърво, Вода, Огън и Земя - се

Тайдзи в движение поражда древния ян в покой поражда древната ин

Древният ян в движение поражда силния ян

Древната ин в покой поражда силната ин

Древният ян в покой поражда слабата ин

Древната ин в движение поражда слабия ян

Силният ян в движение поражда циен

Силната ин в покой поражда кун

Силният ян в покой поражда дуй

Силната ин в движение поражда гън

Слабият ян в покой поражда кан

Слабата ин в движение поражда ли

Слабият ян в движение поражда джън

Слабата ин в покой поражда сюн

146 Ева Уонг

асоциират с четирите основни посоки в пространството -

съответно запад, изток, север и юг - и центъра (вж. фиг.8.3).

От своя страна, осемте триграми образуват 64 хексаг- рами.

На фигура 8.4 е показано как хексаграмите възникват въз основа

на тригамите. Днес много гадателски техники, особено онези, в

които се използва “И дзин”, се основават върху тълкуването на

значенията на хексаграмите.

Съществуват две конфигурации на ба гуа: на Първичното и

Вторичното небе. Ба гуа на Първичното небе показват същността

на нещата във вселената, а ба гуа на Вторичното небе показват

същността на трансформациите. “Първичното небе” буквално

означава “преди възникването на Небесното царство”, а

“Вторичното небе” означава “след възникването на Небесното

царство”. Според даоистката космология, преди Небесното

царство нещата във вселената не са били обособени, а небето и

земята не са били разделени; с възникването на Небесното царство

небето и земята се разделят. От фигура 8.3 се вижда, че в ба гуа на

Вторичното небе позициите на триграмите се различават от тези

на Първичното небе, В конфигурацията на Вторичното небе на

посоката юг съответства ли (огън) вместо циен (небе), а на

посоката север съответства кан (вода) вместо кун (земя). За да

разберем как могат да бъдат обяснени промените с помощта на ба

гуа на Вторичното небе, трябва първо да се спрем на една друга

основна идея в гадателския даоизъм - идеята за Деветте двореца.

Деветте двореца представляват ба гуа в двйжение. В този

случай триграмите не са свързани с конкретни посоки. Те сменят

позициите си в зависимост от годината, месеца, деня и сезона.

Даоизъм 147

148 Ева Уонг

Фигура 8.4. Образуване на 64-те хексаграми от Тайдзи. Белите сектори показват ян елементите, а черните - ин елементите. Всеки елемент се разлага на друга двойка ин и ян. По този начин от ин и яи в Тайдзи (най-вътрешния кръг) възникват четирите посоки (втория кръг). Следващият кръг отвътре навън се образува от осем сектора, получени чрез разделяне на всяка от посоките на две; по същия начин осемте сектора пораждат 16, 16-те пораждат 32, а те пораждат 64. От шестте кръга се образуват шестте елемента на хексаграмите. За да установите състава на дадена хексаграма, проследете линията от най-външния сектор до центъра. Например хексаграмата циен (небе) се състои от шест ян елемента. Можете да ги откриете, като проследите линията от позиция А до центъра. Тази линия свързва всички ян елементи на хексаграмата. По същия начин опитайте с хексаграмата кун (земя), съставена от шест ин елемента, които започват от позиция 'Б. Обърнете внимание, че кун се намира точно срещу циен. Хексаграмата ли (огън) със състав ян/ин/ян/ян/ин/ян започва от позиция В, а кан (вода), чийто състав е ин/ян/ин/ин/ян/ин, започва от позиция Г.

Деветте двореца всъщност са осемте посоки на света плюс

центъра. Всеки Дворец се означава със съчетание от число и цвят.

Тези съчетания са: 1-бяло, 2-черно, 3-нефри- тово-зелено, 4-зелено,

5-жълто, 6-бяло, 7-червено, 8-бяло и 9-лилаво. Съчетанията се

А

Б

Даоизъм 149

наричат “звезди”; всяка звезда се асоциира с определена триграма:

1 -бяло съответства на кан (вода), 2-черно - на кун (земя), 3-

нефритово-зелено - на джън (гръмотевица), 4-зелено - на сюн

(вятър), 5-жълто - на центъра (джунгун); 6-бяло - на циен (небе), 7-

червено - на дуй (езеро), 8-бяло - на гън (планина), 9-лилаво - на ли

(огън). Така наречената изначална структура на Деветте двореца е

представена в следната числова схема:

4 9 2

3 5 7

8 1 6

Изначалната структура е известна още като “магически

кръг”21, защото числата са подредени така, че сумата от всеки ред,

колона и диагонал е 15. В изначалната структура на Деветте

двореца числото 5 е винаги в центъра. Тя символизира ба гуа на

Вторичното небе.

Деветте двореца показват движението на енергията във

вселената. Някои видове енергия са разрушителни, а други са

благотворни. Принципите на Деветте двореца намират широко

приложение в много гадателски системи за определяне мястото и

времето на поява на благотворните и разрушителните енергии.

Петте елемента са свързани помежду си чрез цикъл на

пораждане и цикъл на разрушаване. Познаването на тези цикли е

важно за разкриването и предсказването на промените във

вселената. В цикъла на пораждане металите в земните недра

(елементът Метал) подхранват подпочвените води (елемента

Вода)22; Водата дава'живот на растенията и създава дърветата

(елемента Дърво); Дървото подхранва Огъня; Огънят образува

пепел, която остава в Земята. Цикълът се затваря, когато в недрата

21 Това всъщност е магическият квадрат или схемата на “Луо шу”,

спомената по-горе. (бел. прев.) 22 Други източници обясняват пораждащата функция иа Метала спрямо

Водата по следния начин: Металът съдържа Водата, т.е. металните съдове съхраняват водата и така тя добива форма. Вж. Т. Рафаел Саймънс, “Фън шуй стъпка по стъпка”, изд. Аратрон, София, 1999 г. (стр.45). (бел. прев.)

150 Ева Уонг

на земята се раждат металите. В цикъла на разрушаване Металът

реже и унищожава Дървото; Дървото покорява Земята, впивайки

своите корени в нея; Земята властва над Водата, създавайки прег-

ради за реките и моретата; Водата гаси Огъня; Огънят разтопява

Метала

В гадатеЛскдягДаонзъм тези два цикъла изразяват същността на

промените. Те протичат естествено и не бива да се обвързват с

представите за добро и зло. Бедствията се причиняват само от

намесата на човека в естествения процес на промените.

Надвисналите бедствия могат да бъдат предотвратени, ако хората

променят условията със свои сили.

Представата за времето: китайският календар

Китайският календар играе важна роля в гадателските

изкуства. В него е залегнала представата за цикличния характер на

времето. Събитията и промените следват определени цикли; ако

човек познава цикличните закономерности, ще разбере как

възникват промените.

В китайския календар има четири главни цикъла: 60-го-

дишният цикъл; трите ери, по 60 години всяка; деветте цикъла, по

20 години всеки; 24-те сезонни интервала, които се разпределят по

два за всеки месец от годината.

Годините в 60-годишння цикъл се получават чрез съчетанията

на 10-те небесни ствола и 12-те земни клона. Небесните стволове

са: дзя, и, бин, дин, у, дзи, гъи, син, жън, гуй. Земните клони са:

дзъ, чоу, ин, мао, чън, съ, у, уей, шън, йоу, сю, хай. Всяка година се

означава с комбинация от един ствол и един клон.

Последователните комбинации между 10-те небесни ствола и 12-

те земни клона дават общо 60 различни двойки, които

представляват 60-те години в цикъла (Таблица 8.2).

Таблица 8.2. Съчетанията между 10-те небесни ствола и 12-те

земни клона, образуващи годините в 60-годишния цикъл.

Даоизъм 151

60-годишният цикъл се използва във всички китайски гадател

ски изкуства. Той лежи в основата и на китайския календар.

Дванайсетте животни, всяко от които се асоциира с една от

годините в 12-годишния цикъл, са по-скоро интересни популярни

символи, отколкото средство в сериозната гадателска практика.

Хронологичните изчисления чрез системата от животни не са

толкова прецизни, колкото чрез 60-годишния цикъл. За

илюстрация на това твърдение нека да вземем 1997 г. от западния

календар. Според системата на животните тя е година на бика

(кравата), а според 60-го- дишния цикъл е дин-чоу. 2009-а също е

година на бика, но според 60-годишния цикъл е дзи-чоу. Потокът

на енергията; през годините дин-чоу и дзи-чоу е различен, но ако в

гадаенето се използва системата от животни, тази разлика ще бъде

заличена.

Всеки 60-годишен цикъл представлява една ера. Всяка ера

започва с годината дзя-дзъ и завършва с гуй-хай. Цикълът от три

ери се състои от горна, средна и долна ера, за всяка от които също

е характерно определено динамично състояние на енергията.

Трите ери общо се разделят на; девет интервала от по 20 години,

т.е. периодът от 180 години се състои от три 60-годишни цикъла

(ери) и девет 20-годишни цикъла.

Представата за промените

Всичко във вселената е подвластно на промените. Всички

дзя-дзъ бин-дзъ у-дзъ гън-дзъ жън-дзъ

и-чоу дин-чоу дзи-чоу син-чоу гуй-чоу

бин-ин у-ин гън-ин жън-ин дзя-ин дин-мао дзи-мао син-мао гуй-мао и-мао

у-чън гьн-чън жън-чън дзя-чън бин-чън

дзи-съ син-съ гуй-съ и-съ дин-съ

гън-у жън-у дзя-у бин-у у-у

син-уей гуй-уей и-уей дин-уей дзи-уей

жън-шън дзя-шън бин-шън у-шън гън-шън гуй-йоу и-йоу дин-йоу дзи-йоу сии-йоу

дзя-сю бин-сю у-сю гън-сю жън-сю и-хай дин-хай дзи-хай син-хай гуй-хай

152 Ева Уонг

неща са взаимно свързани, затова промяната на едно от тях води

до промяната на други. Освен това промените не са

предопределени. Това, което се случва във ! всеки един момент,

зависи от предходните събития. Гадателският даоизъм не поставя

човека в рамките на някаква неизменна съдба. Ако разберем

същността на промените, можем да променим вероятния развой на

събитията чрез собствените си действия.

Съдбата се разкрива чрез знамения, небесни и земни явления,

както и по чертите на лицето, но предсказанията може и да не се

сбъднат. Всъщност гадателският даоизъм не учи хората да се

примиряват със съдбата си; напротив, след като узнаят

вероятностите, те могат да предприемат действия за

предотвратяване на нещастията. Според даоистите това означава

“да променим съдбата на Първичното небе (даденостите) чрез

усилията на Вторичното небе (своите действия)”.

Гадаенето е сложно изкуство. То не се изчерпва само с

хвърлянето на пръчици и намирането на съответното писано

тълкувание. Гадаенето е начин да се разкрият промените във

вселената, който има дълбоки корени в даоистката философия и

космология. За да разберем промените, не е достатъчно само да

наблюдаваме природата - трябва също така да знаем как нашите

действия се отразяват върху хода на събитията. Разкриването на

промените и животът в хармония с тях са същността на

гадателския даоизъм.

ГАДАТЕЛСКИ ИЗКУСТВА

Гадателските изкуства включват астрология, геоман- тия,

предсказване на събития, предсказване на човешката съдба и

тълкуване на знамения. Китайската астрология се базира върху

наблюдаването и тълкуването на разположението на звездите - в

това отношение тя е сходна със западната. Геомантията се

основава върху наблюдаването и тълкуването на особеностите на

земната повърхност. Събитията се предсказват въз основа на

наблюденията на сезонното, ежедневното и почасовото движение

на енергията в природата. Предсказването на съдбата се базира

върху наблюдението на човешките черти и включва изкуствата на

Даоизъм 153

физиогномията и хиромантията. За тълкуването на знаменията е

необходимо да се наблюдават природните явления.

От всички видове гадаене, практикувани днес, в китайската

астрология и геомантия се забелязва най-отчетливо влиянието на

даоизма. В настоящия обзор на гадателския даоизъм ще насочим

вниманието си именно върху тези два вида.

АСТРОЛОГИЯ: ДЗЪУЕЙ ДОУШУ

В основата на китайската астрология лежи схващането, че

явленията в небесния макрокосмос имат съответствия в човешкия

микрокосмос. То произтича от фундаменталния; даоистки

принцип, че небето, земята, хората и всички неща следват сходни

закони на съществуване и промяна.

В астрологията има няколко системи, но обхватът на; тази

книга не позволява да бъдат разгледани всички те. Ето. защо съм

избрала една от тях - Дзъуей доушу, въведена от даоисткия мъдрец

Чън Сии - за да илюстрирам някои аспекти на астрологията.

“Дзъуей доушу” в превод означава “Система на Върховната

звезда Дзъуей и нумерологията на Звездните черпаци23”. Чрез нея

се предсказва личната съдба въз основа на ; разположението на

звездите в момента на раждането. Дзъ- уей24 е звездата на съдбата,

а Звездните черпаци са Северният черпак (Голямата мечка) и едно

друго съзвездие в китайската астрономия, което се нарича

Южният черпак. :Системата Дзъуей доушу се прилага по следния

начин: Прави се схема на 12-те небесни двореца, чиито названия

съответстват на 12-те земни клона. Тяхното разположение се

определя от лунния месец, през който е родеЦ даденият човек

(фиг.8.5).

След това в секторите на Небесните дворци се разпределят 12

фактора на съдбата. Позициите им зависят от часа на раждане.

Подреждат се в следната последователност: личност, братя и

23 Тук в значението на “доу” (Звездните черпаци) изпъква по-силно конотацията “мярка”, защото въпросните звезди определят про-дължителността на човешкия живот. В английския текст наиме- ( нованието е преведено като “the Bushel Stars”, (бел. прев.)

24 Дзъуей - Звездата с лилаво сияние - е Полярната звезда. Вж. в Глава 9, таблица 9.1: “Даоистки религиозен календар”, Четвърти лунен месец, Ден 18. (бел. прев.)

154 Ева Уонг

сестри, съпружески отношения, деца, богатство,

здраве, движение, отношения с подчинените, професия и

кариера, дом и лично имущество, късмет, родители.

После се определят позициите на звездите в Небесните

дворци. Тези звезди са Дзъуей (Върховната звезда на съдбата),

седемте звезди на Северния черпак, звездите на Южния черпак,

Двамата звездни стражи и други важни и ярки звезди, описани

в традиционната китайска астрономия. В

Фигура 8.5. Небесните дворци, факторите на съдбата и основ-ните звезди в примерен хороскоп по системата Дзъуей доушу. В един Небесен дворец може да има повече от една звезда. В случая Върховната звезда и звездата Унищожителка на враго-вете се намират в Двореца Уей.

Дзъуей доушу личиата съдба се предсказва въз основа

Даоизъм 155

разположението на повече от 50 звезди, но нашата тема по-

обща и затова няма да се впускаме в подробности. -

След подреждането на звездите се пристъпва към

тълкуване на техните позиции и взаимодействия. Ще ви дам

няколко кратки примера за начина, по който разположен ето

на звездите в Небесните дворци влияе върху 12- фактора на

съдбата. Да вземем примерния хороскоп и фигура 8.5. Най-

важната звезда е Дзъуей - Върховна звезда. Тя предпазва от

бедствия и болести и усилва пол жителния ефект от фактора

на съдбата, намиращ се в не ния сектор. В случая Дзъуей е

разположена в Двореца У е където се намира и факторът

късмет. Това означава, даденият човек има късмет във

всичките си начинан; Той/тя може да очаква радостни

изненади и умее да избяг бедите.

Друга важна звезда е Небесни превратности; тя е

съзвездието Южен черпак и регулира хармонията. Човекъ в

чийто хороскоп тази звезда е съчетана с фактора личноо(както е

в случая), е добър, мил и уравновесен. Небеса превратности е

също звезда на мъдростта и духовноторазвитие. Ако тя е

разположена заедно с фактора профес и кариера, даденият

човек има задълбочени духовни инт реси и би развил най-добре

своя потенциал в духовна сфера.

Слънцето също е важна звезда в гадателската систем

Дзъуей доушу. То определя благополучието, властта и славата.

В съчетание с фактора професия и кариера (както този пример)

то носи слава, почести и уважение в избранот поприще.

Друга важна звезда е Звездата-воин. Тя е от съзвездие

Северен черпак и определя богатството. Ако е разположен

заедно с фактора личност, съответният човек е предприемчив и

ще натрупа голямо състояние чрез успешен бизнес, нашия

пример тя се намира в един сектор с движението

което показва, че даденият човек ще получи бързо повишение или

за кратко време ще се издигне от бедността до богатството.

Някои звезди влияят отрицателно, например Унищо-

жителката на враговете. В съчетание с благотворна звезда като

Дзъуей (в този пример) тя намалява положителния ефект от

втората. В дадения случай късметът чувствително намалява. Ако

156 Ева Уонг

Унищожителката на враговете се намира в сектора на богатството,

човекът ще бъде винаги беден или ще загуби вложени пари.

Звездите не само си взаимодействат в един и същ Дворец, но

оказват влияние и върху звездите от срещуположния Дворец.

Дзъуей доушу се смята за най-пълната астрологическа

система, защото в нея се тълкуват минимум 50 звезди и техните

взаимодействия. В някои по-прости системи се използват само

петте планети25, Слънцето и Луната. Днешните гадатели са

единодушни, че Дзъуей доушу дава най- точна картина на личната

съдба.

ГЕОМАНТИЯ: ФЪН ШУЙ

За разлика от астрологията, която се базира върху анализа на

разположението на звездите, в геомантията се тълкуват

особеностите на земната повърхност. В даоизма геомантията се

нарича фън шуй, което в превод означава “вятър и вода”. Като

гадателско изкуство фън шуй има по-дълга история от

астрологията. Днешната практика в тази област е плод на

многовековно развитие.

Централно място *във философията и практиката на фън шуй

заема представата, че земята е жив организъм, пълен с енергия. В

зависимост от земните форми енергията в дадена местност може

да бъде благотворна или разрушителна. Тя влияе върху хората,

населяващи местността. Бла- готворната енергия стимулира

здравето, дълголетието,

хармонията, богатството и успеха; разрушителната енер] носи

болести и нещастия. Енергията в даден район променя в

зависимост от годината и сезона. Нейното движение в

определена година или месец може да се изчисти с помощта на

принципите на ба гуа, петте елемента Деветте двореца. При

изграждането на жилище или гр' енергията на мястото се

концентрира в тях. Енергият концентрирана в жилището, оказва

въздействие не са върху неговите обитатели, но и върху най-

близките родн ни, живеещи на други места. Енергията,

концентрирана гроба, влияе върху потомците на погребания.

25 Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, (бел. прев.)

Даоизъм 157

Практикат на фън шуй има за цел избиране на подходящо

местопол жение. Китайците наричат жилището “ян обител”, а

гроб

- “ин обител”; в двата случая се използват различни фор: на

фън шуй.

Най-важният фактор при избора на подходящо мяст

- било за жилище или за гроб - е то да бъде защитено Смята се, че

дадено място е защитено, когато релефът за него е по-висок,

отколкото пред него. Друг важен фактор наличието на

благоприятни и отсъствието на неблагопри , ятни релефни форми.

Гладките заоблени форми са носители на благотворна енергия;

грубите заострени образувания; са източник на разрушителна

енергия. Например къща; разположена срещу назъбена скала или

срещу небостъргачи с неправилна форма, е прдложена на ударите

на разрушителна енергия.

Пътищата, реките и долините служат като русло за

енергийния поток. Енергията, която се спуска по стръмни пътища,

дефилета или склонове, е разрушителна; лъкатушещата енергия е

благотворна. Най-неблагоприятните местоположения за жилище

или гроб са срещу Т-образно кръстовище и в пресечната точка на

Y-образно кръстовище. В първия случай енергията атакува .дома

директно, подобно на морски прибой. Във втория случай домът е

притиснат от два пътя.

Важна е не само местността: енергийният поток във

вътрешността на дома също оказва влияние върху благополучието

на обитателите му. Няколко фактора, между които

разпределението на сградата и други архитектурни детайли,

определят дали енергията в жилището е положителна, или

отрицателна.

За да установи източниците и движението на благот- ворната и

разрушителната енергия, специалистът по фън шуй използва

геомантски компас (фиг.8.6). Това е компас с 24 посоки, за всяка

от които е означен видът на енергията (ин или ян). С негова помощ

се определя посоката, в която трябва да бъде обърната фасадата на

новите сгради, или се тълкува ориентацията на построените вече

здания. Въз основа на тази информация и годината на построяване

се съставя геомантска схема, показваща къде в дома има

158 Ева Уонг

положителна и отрицателна енергия.

Геомантската схема се базира върху принципа на Деветте

двореца. Тя представлява квадрат, разделен на девет клетки,

както е показано на фигура 8.7-А. Във всяка клетка има по три

числа, от които долното показва т.нар. земна основа. Това са

означенията на Деветте двореца. Разположението им зависи от

годината на построяване на сградата. Числата в горния десен

ъгъл на всяка клетка символизират звездите на фасадата, а тези в

горния ляв ъгъл означават т.нар. звезди на планината. Тези две

групи числа се вземат, от геомантския компас.

Когато се наложи върху плана на дома (фиг.8.7-В),

геомантската схема показва потока на енергията в жилището.

Числата 1, 6 и 8, независимо от позицията си, се асоциират с

благотворна енергия, а 2 и 5 - с разрушителна. Числата 3,4 и 7

могат да бъдат неутрални, отрицателни или положителни, в

зависимост от други фактори. 9 се асоциира с мощна енергия,

Фигура 8.6. Геомантски компас, използван във фън шуй.

Даоизъм 159

която може да бъде положителна или отрицателна, но не и

неутрална.

Разбира се, не е желателно спалнята да бъде разположена

там, където е числото 2 или 5, особено ако то се отнася до

Земната основа или звездата на фасадата, или и двете, което е

още по-лошо. Тълкуването на геомантската схема е сложен

процес, чрез който се преценява ефектът от числовите

комбинации във всяка клетка в зависимост от функцията на

помещението. Например някои комбинации са неблагоприятни

за спалня, но са добри за килер; други са особено благоприятни

за кабинет или офис, но са неутрални за кухня.

Целта на фън шуй е да се определи потока на енергията под

и над земната повърхност и да се постигне хармония с него.

Тази най-древна гадателска област в даоизма изгражда у хората

усет към земята и проповядва живот в съзвучие с природата, а

не в противоборство с нея.

160 Ева Уонг

Фигура 8.7. Примерна геомантска схема, наложена върху плана на сграда. За пояснение вижте текста.

ДРУГИ ГАДАТЕЛСКИ ИЗКУСТВА

Тук ще се спрем накратко върху още няколко вида гадаене.

Даоизъм 161

Един от тях е предсказването на събития въз основа на

движението на положителните и отрицателните сили; през всеки

ден, месец, сезон и година. Друго изкуство е тълкуването на

знамения, наследило както шамански, така и даоистки вярвания,

при което облаците, мъглата, гръмо- тевиците, полетът на птиците

и други природни явления се разглеждат като знамения за

бъдещето. За разлика от Дзъуей доушу и фън шуй тук интуицията

играе по-голяма рол от изчисленията. Даоисткият мъдрец и

теоретик Шао Кан дзие се е славел като специалист в тълкуването

на знамения Днес само малка група гадатели владеят това

изкуство.

Трети вид изкуство е тълкуването на физическите черт на

човека с цел предсказване на личната му съдба. Един о клоновете

в тази област е физиогномията - тълкуване чер тите на лицето.

При нея се наблюдават “облаците”, т.е оттенъците в

пигментацията на кожата на лицето, и cJ анализират особеностите

на очите, носа, ушите, устата устните, челото, бузите и

брадичката. В друга разновиднос

- хиромантията - се предсказва личната съдба въз основ на

линиите на дланите. Тези две гадателски изкуства с по-слабо

повлияни от даоистките вярвания и не са толков древни, колкото

Дзъуей доушу и фън шуй. Най-вероятно с пренесени от Индия и

са проникнали в китайската култур в по-късни времена.

Друг способ е гадаенето по пръчици26 с означени върху тях

хексаграми. След като формулира конкретен въпро гадателят

започва да тръска съда с пръчиците, докато едн от тях падне

отвън. После тълкува значението на съответ ната хексаграма въз

основа на обяснението, записано гадателски наръчник. Най-

популярните гадателски наръч ници, използвани в Хонконг и

други райони на Азия, са “Джоу и” (“И дзин”), “Людзъ дзиендзие”

(‘Тадателски канон на безсмъртния мъдрец Лю Дунбин”) и

“Гуанин дзиендзие” (‘Тадателски канон на бодхисатвата Гуанин”).

Въпреки че това изкуство е популярно сред китайците и хората от

Запада, които освен на пръчици, гадаят с монети, чаени листа и

други с помощта на “И дзин”, даоистите не го признават за част от

26 В класическия вариант - стъбла на бял равнец, (бел. прев.)

162 Ева Уонг

гадателския даоизъм.

ОЩЕ ЗА ГАДАТЕЛСКИЯ ДАОИЗЪМ

В гадателския даоизъм не съществуват никакви секти. Както

споменахме по-горе, с гадаене се занимават хора, които могат и да

не членуват в определена даоистка секта (вж, “Гадаенето от

епохата Мин до днес” в настоящата глава). Обучението в тази

област е сериозно начинание, изискващо дисциплина и

постоянство. Много наставници приемат само ученици, готови да

посветят на обучението не една година.

Някои наставници се специализират само в едно гада- телско

изкуство, например астрология или фън шуй. Други практикуват

паралелно физиогномия, хиромантия, астрология, геомантия и

предсказване на събития. Различните методи обикновено се

усвояват един по един, а периодът на обучение варира от три до

десет години. Необходимо е владеенето на китайски език, защото

повечето класически канони и наръчници все още не са преведени.

Най-важният справочник - “Уан ниен ли” (“Съпоставителен

справочник за китайския и западния календар”) - е издаден само на

китайски. Въпреки това, основите на фън шуй, в частност, могат да

бъдат усвоени от съвременни издания на други езици (вж.

“Допълнителна литература”, от която препоръчвам моята книга

“Основи на фън шуй”).

Ако искате да изследвате китайските гадателски изкуства,

изберете една от системите (областите) и потърсете

наставник, който е съгласен да ви приеме за свой ученик. Която

и система да изберете, първите ви опити ще бъдат трудни.

Необходимо е да добиете познания за общите прин ципи,

залегнали в основата на всички гадателски изкуства В някои

случаи - например за фън шуй - можете да получите начални

знания от книга или учебен курс. Ако искате обаче да

овладеете гадателските изкуства задълбочено, ще ви бъде

необходимо индивидуално обучение. Сега, когато съм усвоила

три гадателски системи и съм написала книга за една от тях,

смятам, че независимо от всичко, обучението под

ръководството на наставник е единственият начин за

Даоизъм 163

овладяване на гадателския даоизъм.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Сведения за фаншъ и тяхната дейност между III

в.пр.н.е. (династия Хан) и VI в.н.е. (Периода на шестте

династии) ще намерите в Kenneth DeWoskin (ed., trans.),

“Doctors, Diviners, and Magicians of Ancient China: Biographies

of Fang-shih”. Това е сборник c описания на фаншъ, взети от

историческите хроники за династия Източ- 1 на Хан,

Трицарствието и династия Дзин.

Wing-tsit Chan (trans., comp.), “A Source Book in Chinese

Philosophy” (Глава 29), съдържа преведени откъси от “Уан-дзи

дзин” на Шао Кандзие (Shao K’ang-chieh, “Wang-chi ching”).

По-подробно изложение на теорията на числата в кос-

мологията на “И дзин” можете да намерите в Thomas Cleary

(trans.), “I Ching Mandalas”.

Thomas Cleary (trans.), “The Taoist I Ching”, представлява

сборник c различни тълкувания на хексаграмите от даоисти и

конфуцианци, повлияни от даоизма. Тази книга не е

ръководство по гадаене: трябва да познавате техниката на

самото гадаене, за да тълкувате получените хескаграми с нейна

помощ. Същевременно тя дава полезни сведения за

смисъла на хексаграмите според даоистите. За сравнение можете

да потърсите други две книги, редактирани и преведени от Томас

Клиъри: “The Buddhist I Ching” и “I Ching: The Тао of

Organization”. Те съдържат, съответно, будистко и

неоконфуцианско тълкувание на хексаграмите.

Есета върху философията на “И дзин” и значенията на

хексаграмите ще откриете в Helmut Wilhelm, “Heaven, Earth, and

Man in the Book of Changes”.

Материали, свързани c историята, теорията и практиката на

фън шуй, ще намерите в моята книга “Основи на фън шуй” (изд.

Лратрон, София, 2002 г.). Тя предлага повече подробности за

историята и теорията на фън шуй и същевременно представлява

практическо ръководство.

Г лава 171

Р И Т У А Л Е Н Д А О И З Ъ М : П Ъ Т Я Т Н А

В Я Р А Т А

Ритуалният даоизъм е Пътят на вярата. Изпълнявайки

ритуали в чест на висшите сили, хората възстановяват и

укрепват връзката си с тях, а в замяна на вярата си получават

от божествата закрила и благословия, избавление от

страданията и бедствията.

ОСНОВНИ ОСОБЕНОСТИ НА

РИТУАЛНИЯ ДАОИЗЪМ

Главните особености на Пътя на вярата (ритуалния

даоизъм) са:

1. В сърцевината на това направление е залегнала пред-

ставата за съществуването на висши сили - божества и

духове, които направляват човешката съдба.

2. Божествата дават благословия, закрила и спасение, ако

бъдат почитани, затова вярата и религиозното

преклонение заемат централно място в практиката на

ритуалния даоизъм.

3. Вярата се изразява в извършването на ритуали и

честването на свещени празници; ритуалите включват

обреди, приношения, песнопения и четене на свещени

писания.

4. Смята се, че съществува двупосочно взаимодействие

между вярващия и висшите сили. Целта на ритуалите

е да се поднови и укрепи връзката между хората

и божествата, за да може чрез общо усилие да се

постигне хармония във всички сфери на битието.

170 Ева Уонг

5. Поради свещения характер на ритуалите те се изпълняват

от хора, посветили живота си на тази дейност

- това са ръководителите на ритуалите, които служат

като посредници от името на обикновените вярващи. Ето

защо в ритуалния даоизъм вярващите не са непременно

практикуващи: мирянинът, който вярва в божества, няма

необходимата подготовка и пълномощия да изпълнява

ритуалите.

ДАОИСТКИ БОЖЕСТВА

Даоистката религия е пантеистична и плуралистична.

Божествата, духовете и безсмъртните светци се различават по

ранг в зависимост от своята сила и ниво на просветление.

Обикновено ранговете се фиксират чрез титли. Така например

най-висшите божества се наричат Тиендзун (Небесни

господари), следвани от Ди (Император) и Хоу (Императрица),

после Уан (Владетел), Сиен (Безсмъртен) и накрая Шън (Дух).

Религиозният даоизъм е заимствал редица народни вярвания и

местни култове, затова пантеонът му включва праисторически

духове на природни стихии, мъдреци и фолклорни герои,

божества от други религии и основатели на секти, придобили

ореола на безсмъртието.

Даоистките божества са много и най-различни. Част от тях

са известни като любопитни персонажи, за които се носят

всякакви легенди. Макар че в народните приказки и пиесите

някои божества и духове се представят като чудати и пакостли-

ви (например Осемте безсмъртни мъдреци и Сун У кун - Царят

на маймуните), даоистките ритуали се отличават със своята

строгост. Има огромна разлика между света на легендите и света

на ритуалите. Странностите и хуморът са уместни само при

определени обстоятелства. По време на религиозните праз-

ненства божествата се представят като достолепни и строги.

Богатият даоистки пантеон се разделя на божества

Първичното и Вторичното небе. Божествата на Първичн то

небе съществуват от незапомнени времена (преди р делянето на

небето и земята). Божествата на Вторично небе са

Даоизъм 171

простосмъртни хора, постигнали безсмъртие. По решно е обаче

да се смята, че всички висши божест принадлежат към

Първичното небе, защото някои бивн простосмъртни, като Лю

Дунбин и Император Гуан, спада към най-високите нива в

пантеона. Тъй като религиозния даоизъм е заимствал шамански

и народни вярвания, няко праисторически духове на природни

стихии също намира място в тази йерархия. Най-важните от тях

са духовете н вятъра, дъжда и гръмотевицата. Въпреки че са

божества н Първичното небе, те не са толкова могъщи, колкото

Лю Дунбин и други божества на Вторичното небе.

Висши божества

Изброените по-долу висши божества са подреден според

йерархията, призната от даоистките религиозн ' общности.

Първи са божествата на Първичното небе:

Тайшан Лаодзюн (Всевишният господар, фиг.9.1)

обожественият Лаодзъ. Всички даоисти го признават за патриарх

на своята религия. Титлата Тайшан Лаодзюн е използвана за

пръв път в съчиненията линбао през III век и скоро след това се

възприема в ортодоксалния религиозен даоизъм. Това върховно

божество в даоисткия пантеон е въплъщение на Дао,

Сътворението, етерът на първичния хаос и източникът на

живота, затова е известен още като Император на първичния

хаос (Хунюан Хуанди).

Боговете на трите чистоти (Сан цин) са трите въп-

лъщения на Тайшан Лаодзюн. Това са Небесните господари на

трите обители на чистотата: Нефритовата, Великата и Висшата

чистота (съответно: Юцин, Тайцин и Шанцин). Обителта на

Нефритовата чистота е царството на Небесния господар на

Безпределното (Удзи Тиендзун), или Небесния

172 Ева Уонг

господар на първичното начало (Юаншъ Тиендзун); Обителта на

Великата чистота е царството на Небесния господар на свещения

дух (Линбао Тиендзун); Обителта на Висшата чистота е

царството на Небесния господар на добродетелта (Даодъ

Тиендзун). В даоистката йерархия Боговете на трите чистоти

(фиг.9.2) следват непосредствено след Тайшан Лаодзюн.

Трите обители на чистотата представляват различни нива на

безсмъртие и просветление. Обителта на Нефрито- вата чистота

е Обителта на Удзи. Тя е най-високото ниво на безсмъртие:

издигането до него води до пълно единение с Дао. Обителта на

Великата чистота е следващото ниво на безсмъртие. Тя е

Обителта на Тайдзи, а издигането до нея

Фигура 9.2. Олтар с Боговете на трите чистоти в храм на сектата Сиентиен Дао. В средата е Богът на Нефритовата чистота (Юцин). Отдясно е Богът на Великата чистота (Тай-' цин), а отляво - Богът на Висшата чистота (Шанцин).

води до форма на съществуване, при която субектите и

обектите са обособени, но са неотделими от Дао. Най-ниското

ниво - Обителта на Висшата чистота - е Обителта на ба гуа;

нейното достигане означава дълъг земен живот в хармония с

природата и хората.

Трите чистоти имат особено значение за последователите

на вътрешната алхимия. Те символизират изначално- то

състояние на девствена чистота на трите вътрешни, енергии.

Всички хора притежават тези енергии, докато са още в

майчината утроба. Нефритовата чистота е изначалната

духовна енергия (шън); Великата чистота е изначалната

жизнена енергия (енергията на диханието - ци); Висшата

чистота е изначалната възпроизвеждаща енергия (дзин). Трите

енергии се появяват в своето девствено състояние

174 Ева Уонг

при копулацията на ин и ян на жената и мъжа. Целта на

вътрешната алхимия е да се трансформират вътрешните енергии,

за да се върнат към чистия си вид, който са имали след

зачатието.

Нефритовият император (Ю Ди) е владетелят на

Небесното царство (фиг.9.3). Някои даоистки секти го смятат за

въплъщение на Небесния господар на свещения дух, т.е. на

Великата чистота (Линбао Тиендзун), и го наричат Великия

небесен господар Нефритовия император (Ю Хуан Да Тиендзун)

и Върховния император на загадъчния свещен дух (Сюанлии

Гаошан Ди).

Нефритовият император е повелител на човешките съдби.

Небесният му чертог се намира на звездата Дзъуей: там той седи

на трона си и съди хората. Дарява здраве, дълголетие и

благополучие на онези, които са извършили

Фигура 9.3. Нефритовият им-ператор (Ю Ди). Отдясно е служителят му Уънчан Дид- зюн - Богът на изкуството и литературата.

Даоизъм 175

достатъчно добри дела и наказва хората с неетично поведение,

като им отнема здравето и дълголетието.

Богинята на Запада (Си Уанму) е небесната владетелка на

Западните земи, т.е. на Рая. Смята се, че дворецът й се намира

някъде по върховете на Кунлун - планинска верига в западен

Китай. Като пазителка на портите н- Небесното царство и

дарителка на дълголетие и без смъртие, Богинята на Запада има

градина, в която расте прас- ковата на дълголетието (фиг.9.4). За

да получат безсмъртие всички мъже и жени трябва да отговарят

на изискваният й. Единствено тя може да отваря и затваря

вратите н живота за простосмъртните. Ето защо Богинята на

Запад е почитана особено много от даоистите, занимаващи се с

вътрешна алхимия и изкуствата на безсмъртието.

Фигура 9.4. Богинята на Запа да (Си Уанму). Член на свита та й държи поднос с прасков на безсмъртието.

176 Ева Уонг

Фигура 9.5. Статуя на Богинята на Звездните черпаци (Доу Му) в манастира Байюнгуан, Пекин

Богинята на Звездните

черпаци (Доу Му) е много

интересно божество с

индуистки произход.

Китайската транскрипция на

санскритското й име е

Молиджъ. Тя е целителка,

притежаваща “великия лек”

(еликсира на безсмъртието), и

покровителка на

лечителството и изкуствата

на безсмъртието. Обикновено

се изобразява с осем ръце

(фиг.9.5): шест от тях държат

сферите на слънцето и

луната, лък и копие, камбана и печат, а останалите две са

сплетени във формата на мудра, символизираща състраданието.

Слънцето и луната показват, че Доу Му е майка на всички

небесни тела; лъкът и копието символизират властта й над

болестите; камбаната е символ на нейното състрадание, а

печатът - на властта й над смъртта.

Последователите на вътрешната алхимия се обръщат към

Доу Му за помощ в изготвянето на “великия лек” (златния

еликсир), защото тя направлява движението на звездите и

енергията в човешкото тяло.

Даоизъм 177

Фигура 9.6. Небесният господар на Великото начало (Тайи Тиендзун). Картина от Инс-титута Сюанюансюе, Хонконг.

Небесният господар на

Великото начало (Тайи

Тиендзун) е служител на

Нефритовия император. Той

властва над света на мъртвите.

Смята се, че Тайи Тиендзун

(фиг.9.6) е научил хората как да

честват празника Джун юан

(Средното пълнолуние, или

Празника на Земния управник).

Този бог е символ на

състраданието, насочено към

всички души - и на живите, и на

мъртвите, затова празникът е

известен още като Празник на

всички души.

Боговете на седемте звезди

на Северния черпак населяват

съзвездието Северен черпак

(Голяма мечка). Те са служители

на Нефритовия император и

предават на хората присъдите му относно личните им съдби.

178 Ева Уонг

Съгласно даоистките вярвания, всеки човек се ражда под

знака на една от седемте звезди. Покровителят, т.е. рождената

звезда, определя личното му здраве и дълголетие. Ако здравето

на даден човек е добро, звездата му е ярка, а ако здравето е

лошо, звездата е бледа.-На 1-во и 15-то число от всеки лунен

месец и през първите 7 дни от деветия лунен месец Боговете на

Северния черпак слизат в света на простосмъртните и обявяват

присъдите на Нефритовия император. Освен това Боговете на

седемте звезди съобщават на Нефритовия император за добрите

и лошите деяния на подопечните си. Въз основа на донесенията

Нефритовият император възнаграждава или наказва хората

според заслуженото. Човешкото здраве и дълголетие зависят от

сведенията, които получава Нефритовият император, затова

Боговете на седемте звезди на Северния черпак се смятат за

повелители на здравето и дълголетието.

Тези богове имат за свои помощници Двамата стражи. Това

са едновременно звезди и небесни божества от съзвездия,

разположени отляво и отдясно на Северния черпак. Боговете на

седемте звезди и Двамата стражи се наричат още Деветте

владетеля на Северния черпак.

Адептите на вътрешната алхимия придават особено

значение на съзвездието Северен черпак. В тяхната космо- логия

Полярната звезда се свързва с неподвижността и постоянството

на основополагащата реалност Дао, докато седемте звезди на

Северния черпак символизират движението п изменчивостта на

Дао. Съзвездието се асоциира с елемента Вода и

възпроизвеждащата енергия в тялото. Тъй като посоката север и

елементът Вода се асоциират с ин, Северният черпак също

символизира ин енергията.

Съзвездието Южен черпак, от своя страна, е свързано с

благополучието. То включва шест звезди, чиито божества имат

по един млад слуга. Смята се, че Боговете на Южния черпак са

гневливи.и избухливи, а действията им - резки и

безкомпромисни.

Последователите на вътрешната алхимия свързват Южния

черпак с елемента Огън и ян енергията. Съзвездието

символизира Огъня на жизнената енергия (енергията на

Даоизъм 179

диханието) в средния дантиен в областта на слънчевия сплит.

Управниците на небето, земята и водите (Сан гуан)

изпълняват присъдите на Нефритовия император. Когато човек

заслужава да бъде възнаграден, Небесният управник му дарява

благополучие, Земният управник му опрощава прегрешенията, а

Управникът на водите го спасява от бедствия. В случай на

наказание трите управника оттеглят благоволението си и

предизвикват бедствия: Небесният управник предизвиква суша,

Земният управник - земетресения, а Управникът на водите -

наводнения.

Освен че изпълняват присъдите на Нефритовия император,

управниците са патрони на три празника, бележещи началото,

средата и края на годината. Небесният управник е патрон на

Първото пълнолуние (шан юан), Земният управник - на

Средното пълнолуние (джун юан), Управникът на водите - на

Последното пълнолуние (ся юан). Тези празници се падат

съответно на 15-то число от първия, седмия и десетия лунен

месец27.

Богът на изкуството и литературата (Уънчан Дид- зюн) е

един от най-висшите служители на Нефритовия император. Той

обитава едно съзвездие в съседство със Северния черпак.

Първоначално Нефритовият император му възложил да

възнаграждава достойните представители на образованото

съсловие и да наказва безскрупулните сред тях, но функциите му

27 В буквален смисъл пълнолунието през десетия месец не е послед-ното в лунната година. То всъщност е последното важно пълнол-уние в рамките на трите празника, (бел. прев.)

27 Аватар - термин с индуистки произход. На китайски: дзянфан - “слезлият сред простосмъртните”, (бел. прев.)

27 С празника на фенерите завършват 15-дневните новогодишни

празненства, (бел. прев.) 27 Звездите на Северния черпак са седем, а въпросните празници траят

девет дни. Възможни са две обяснения: останалите два дни са посветени на Полярната звезда и на Доу Му (вж. следващите два параграфа) или са в чест на Двамата стражи (вж. по-горе раздела “Висши божества” в същата глава). Първото предположение е спорно, имайки предвид използваната формулировка “една от звездите на Северния черпак” - Полярната звезда не е част от това съзвездие, а Доу Му не е богиня на конкретна звезда, (бел. прев.)

180 Ева Уонг

се разширили и днес той е също така вестител на присъдите,

издавани от Нефритовия император.

Боговете на петте планини (У юе Дидзюн) са покровители

на петте свещени китайски планини: Хуашан на запад, Тайшан

на изток, Хъншан (провинция Хунан) на юг, Хъншан

(провинция Шанси) на север и Суншан в централен Китай.

Всеки от тях е и покровител на съответната посока в

пространството и свързания с нея елемент: Богът на запада носи

бяла роба и властва над елемента Метал; Богът на изтока носи

зелена или синя роба и властва над Дървото; Богът на юга е

облечен в червена роба и властва над Огъня; Богът на севера е с

черна роба и властва над Водата; Богът на центъра носи жълта

роба и властва над Земята.

Освен това Боговете на петте планини охраняват портите

към света на мъртвите, намиращи се в основите на планините.

По тази причина хората често отправят молитви към тях, когато

искат да проникнат в отвъдното.

Следват описания на божества на Вторичното небе. В

основната си част това са мъдреци и герои, получили статут

Безсмъртен или Небесен император/императрица благодарение

на делата си както в света на простосмъртните, така и в света на

безсмъртните.

Безсмъртният Лю Дунбин вероятно е най-популярният

светец в китайската култура. Смятан за патриарх на много

даоистки секти, той символизира мъдростта, разсейваща

илюзията на материалния свят. Лю Дунбин е историческа

фигура от времето на династия Тан. Легендите разказват, че

когато се отправил към столицата да положи изпити за държавна

служба, срещнал безсмъртния светец Джунли Цюан, който му

дал възглавница за през нощта. Тогава му се явил сън, който му

внушил, че политиката, славата и властта са безполезни.

Сънувал, че след краткотраен успех в дворцовата политика е

въвлечен в интриги, които го водят до изгнание и смърт далеч от

дома. На другия ден Лю осъзнал илюзорността на славата,

богатството и нетрайната власт и последвал Джунли Цюан в

планината, за да усвои изкуството на безсмъртието.

Фигура 9.7. Безсмъртният Лю Дунбин

В иконите Безсмъртният

Лю често се изобразява с

метличка или меч (фиг. 9.7). С

меча си той разсейва илюзи-1

ята на'променливото битие, а

с метличката чисти праха,

скриващ истинската същност

на Дао. В много легенди се

разказва как Безсмъртният Лю

се връща в света на прос-

тосмъртните и лекува

болните, избавя страдащите и

помага на хората да постигнат

безсмъртие.

Безсмъртният Лю е

почитан особено много от

сектите на вътрешната

алхимия. Редица техни

патриарси, като например Уан Чунян, Лиу Хайчан и Чън Сии,

са негови възпи1 таници.

Император Гуан (Гуан Ди) е друга историческа фигура,

издигната в ранг на божество. Гуан Ю е военачалник от

царство Шу от епохата на Трицарствието, който владеел

военното дело и се славел с безкомпромисната си почтеност и

чувство за чест. За китайците Гуан Ю, който загива във война

срещу безскрупулния министър Цао Цао, олицет-

182 Ева Уонг

ворява добродетелта, честността и достойнството. От народен

герой се превръща в божествен покровител на военното дело и

получава титлата Гуан Ди, т.е. Император Гуан. Като

предводител на небесните армии извършил много подвизи в

битки срещу демони и чудовища. Великите божества оценили

заслугите му и няколко пъти го повишили, удостоявайки го със

званията Свещения император Гуан (Гуан Синди) и Император

на Златната кула (Дзинцюе Дидзюн). Според някои секти

именно той станал Нефритовият император. Днес Император

Гуан е почитан като покровител на военното дело, пазител на

добродетелите и въплъщение на доблестта и честта.

Нисши божества

Богът на домашното огнище (ДзаоДзюн) е покровител на

кухненския огън и домакинството. В домовете на много китайци

има олтари в негова чест. Той “поддържа огъня в кухнята”

(традиционен китайски израз - пожелание за доста- тъчно храна

за семейството). Богът на домашното огнище е дух от народните

култове, включен по-късно в даоисткия пантеон и получил нова

функция: да съобщава на Нефритовия император за постъпките

на всеки член от семейството. Той прави това в края на годината,

когато се въздига към Небесния дворец и докладва за добрите и

лошите дела на членовете на семейството. Ето защо китайците

му поднасят дарове, за да го увещаят да каже добра дума за тях.

Духовете на дъжда, вятъра и гръмотевиците (фиг. 9.8) - Ю

Шъ, Фън Бо и Лей Му - са известни от дълбока древност.

Имената им в превод означават Повелителят на дъжда,

Властелинът на вятъра и Майката.на гръмотевиците. Към тях

обикновено се отправят молитви по време на ритуалите за

предизвикване на дъжд. Освен това те фигурират и при по-

тържествени церемонии в компанията на висши божества като

Тайи Тиендзун, Император Гуан и Безсмъртния Лю.

Даоизъм 183

Фигура 9.8. Духовете на дъжда, вятъра и гръмотевиците. Отляво е Майката на гръмоте-виците, в средата - Повелите- лят на дъжда, а отдясно - Властелинът на вятъра.

D Богът на земята (Туди)28

е покровител на определени |

местности. Това е древен дух,

възприет в даоисткия пан-

теон. Днес е почитан като

пазител на свещени места, осо-

бено храмове и светилища, и

като пратеник на боговете. В J

края на много ритуали

даоистите молят Бога на земята

да отнесе техните молби до

божествата и му благодарят, че

е защитил мястото на церемонията от зли духове.

Други божества Даоисткият пантеон включва много други божества, но ]

темата и обемът на тази книга не позволяват да бъдат разгледани

всички те. Дотук описах само божествата, Hail

28 мТуди” е устойчиво съчетание от два йероглифа, което буквално |

означава “земя, почва, участък, територия.” В случая йероглифът “ди” не бива да се смесва с “Ди” (император; например в Ю Ди - Нефритовият император). Тази разлика е отразена в слятото' изписване на “Туди.” (бел. прев.)

184 Ева Уонг

които са посветени важни празници и ритуали, възприети в

големите даоистки секти. Някои божества, особено безсмъртни

светци, са почитани специално в отделни секти. Например

Пътят на небесните наставници смята своя патриарх Джан

Даолин за велик светец и му посвещава пищни церемонии; в

своите храмове сектата Лунмън отделя място на основателите

си Уан Чунян и Циу Чанчун.

Редица местни герои, мъдреци и чудотворци имат мно-

гобройни последователи в отделни географски райони. Един от

тях е чудотворецът Хуан Дасиен (Великият безсмъртен Хуан),

който е изключително популярен в Хонконг и южните райони на

провинция Гуандун.

Някои даоистки секти включват буди и бодхисатви в

йерархията на своите божества. Най-популярните от тях са

Гуанин - бодхисатва на състраданието, Буда Татхагата, Буда

Амитабха и Буда Манджушри. В даоистките храмове, в които се

почитат будистки божества, те са наричани с даоистки имена и

се смятат за превъплъщения на даоистки божества. Например

Буда Татхагата се смята за превъплъщение на Тайшан Лаодзюн;

в някои даоистки секти Буда Манджушри се приема за

превъплъщение на Безсмъртния Лю Дунбин; Буда Амитабха се

нарича Уляншоу Фо (Буда на безкрайното дълголетие); Гуанин

понякога се счита за превъплъщение на Богинята на Запада.

УСТРОЙСТВО НА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

В даоисткото Небесно царство всяко божество, безсмъртен

светец и дух имат определена длъжност. Даоист- кият пантеон

се състои от администратори, воини и наставници. От своя

страна, администраторите се разделят на съдии, вестители,

управници, началници, обикновени чиновници и куриери;

воините биват пълководци, нисши военачалници, войници и

стражи; наставниците могат да бъдат аватари1, покровители или

учители. За всяка длъжност са характерни определени одежди,

отличия и звания.

Даоистките божества са класифицирани по ранг. Както вече

Даоизъм 185

споменахме, Тайшан Лаодзюн е върховното божество, но той не

е администратор, а по-скоро източник на мъдрост, знания и

живот. Той предизвиква и направлява хода на събитията в

небесния, земния и отвъдния свят. Останалите божества са

негови подчинени. На следващото стъпало в йерархията са

Боговете на трите чистоти, надзираващи трите сфери на

битието, но и те не са администратори в истинския смисъл на

думата. Техните задължения не са свързани с ежедневното

водене на документация и рутин- ното управление на трите

обители. Докато Тайшан Лаодзюн е скритата движеща сила на

сътворението и упадъка, Боговете на трите чистоти са

проводниците на тази сила.

Най-високото ниво в администрацията се оглавява от

Нефритовия император и Богинята на Запада, които са

приблизително равностойни по ранг. Като повелител на съдбата

Нефритовият император съди простосмъртните и определя

тяхната участ. Като пазителка на портите към безсмъртието

Богинята на Запада решава кой да получи безсмъртие.

След Нефритовия император следва голяма група адми-

нистратори и началници. Богът на изкуството и литературата

Уънчан Дидзюн обявява присъдите на Нефритовия император.

След това, както вече видяхме, Боговете на седемте звезди на

Северния черпак предават посланията на хората, а наградите и

наказанията се изпълняват от Управниците на небето, земята и

водите. Освен това Уънчан Дидзюн записва делата на всеки

човек въз основа на докладите на Боговете на седемте звезди и

Бога на домашното огнище.

Нефритовият император и подчинените му също така

разглеждат молбите на простосмъртните. Молбите за бла-

гословия, закрила и опрощение, както и желанията за покаяние

достигат до Нефритовия император чрез посредничеството на

Тримата управници.

Обикновените чиновници в Небесното царство водят отчет

за светилищата, храмовете и манастирите. При откриването на

ново светилище, храм или манастир настоятелят изпраща

послания до Небесното царство, известявайки на божествата за

събитието. Посланията са адресирани до покровителите на

186 Ева Уонг

светата обител и се изпращат чрез небесни куриери. Имената на

ръкоположените свещеници също се записват в архивите и се

съхраняват от небесните чиновници. При ръкополагането на

свещеник и постъпването на монах в даден орден името му се

записва в официално известие и се изпраща в Небесното

царство. По този начин божествата знаят кой е упълномощен да

извършва ритуали и кой е достоен да получава божествени

откровения за свещените писания.

Подземният свят на мъртвите се управлява от небесни

божества. Това е доста по-различно от системата в будизма, при

която отвъдното се управлява от божества, които го населяват. В

някои даоистки секти Тайи Тиендзун се смята за главен

администратор на всички дела в отвъдното. Тези дела включват

водене на отчет за покойниците, за онези, на които е писано да

се преродят, и за онези, които трябва да бъдат реабилитирани

преди прераждането. Според даоистките представи отвъдното не

е ад, въпреки влиянието на простонародната будистка религия.

То не е място за наказания, а за напътствия и реабилитация.

Когато душата на мъртвеца е недоволна от участта си и не иска

да напусне окончателно света на живите, тя бива наставлявана

да се примири с кръговрата на живота и смъртта и да не витае

повече в света на простосмъртните. Задължението на Тайи

Тиендзун е да напътства душите на мъртвите, за да могат бързо

да се преродят.

Други небесни божества, отговарящи за делата в отвъдното,

са Боговете на петте планини. Смята се, че вратите към

отвъдното се намират дълбоко във вътрешността на тези

свещени планини, а техните богове ги охраняват. Когато даден

свещеник иска да слезе в отвъдното, за да даде наставления на

душите на някои покойници или да ги освободи, той отправя

молитви към Боговете на петте планини да го пуснат през

портите. Освен това, когато човек умре, душата му преминава в

отвъдното през същите врати. За целта се отправят молитви към

Боговете на петте планини да ги отворят.

Най-висшите администратори имат лични куриери.

Куриерите и слугите обикновено се изобразяват като деца.

Всеки от Боговете на петте планини има слуга, облечен в дрехи

Даоизъм 187

със същия цвят като тази на господаря си; Боговете на звездите

на Северния и Южния черпак имат лични слуги; Богинята на

Запада е заобиколена със свита от млади жени; Тайи Тиендзун

често е придружаван от момче, носещо знамето му.

Воините на Небесното царство са предвождани от пъл-

ководци и нисши военачалници. Император Гуан, Небесният

владетел Ли Цин (пазител на Небесната кула) и Юе Фей

(пълководец от времето на династия Сун, впоследствие

обожествен) са трима от най-висшите пълководци. Духовете на

гръмотевиците, дъжда и вятъра са нисши небесни военачалници,

също както и много богове на звезди. Има и редови воини и

стражи, охраняващи вратите на Небесното царство.

Най-високопоставените наставници в даоисткия пантеон са

аватарите - божества, които приемат човешки облик и живеят

сред хората, за да ги вдъхновяват, наставляват и съветват. Те

въплъщават мъдростта, учат простосмъртните на различни

умения и им предават знания. Такъв наставник е Безсмъртният

Лю Дунбин. Следващото ниво в йерархията на наставниците

включва покровителите на различните клонове на духовното

познание и практика. Доу Му (покровителката на лечителите и

вътрешната алхимия) и Фу Си (покровителят на гадателните

изкуства) са пример за такъв тип наставници. Към божествата,

учещи хората на различни умения и знания, спадат

безсмъртните светци Джунли Цюан и Джан Дзъян (Джан

Бодуан) - майстори на вътрешната алхимия и изкуствата на

безсмъртието и Хуаншъ Гун, който дава знания на геомантите.

Йерархията на божествата в даоисткия пантеон не е

неизменна: някои от тях след време получават по-високи иди по-

ниски звания, защото заслугите им са подложени на постоянна

преоценка. Популярността на дадено божество в съзнанието на

хората е индикатор за заслугите му. Смята се, че ако много

вярващи посещават дадено светилище или храм в търсене на

благословия, закрила, напътствие или опрощение, значи

неговото божество-покровител е спечелило доверието на

простосмъртните и заслужава повишение.

188 Ева Уонг

ДАОИСТКИ ПРАЗНИЦИ И РИТУАЛИ

Вярата се изразява в честването на свещени празници и

изпълнението на ритуали.

В ритуалния даоизъм има няколко вида празници. Най-

важните се наричат джай дзяо - велики служби. Обикновено те

продължават по няколко дни. Джай дзяо могат да бъдат повод не

само за празнуване, но и за упокой, молебен или покаяние.

Например по време на Празника на Земния управник покаянието

заема централно място; в Празника на Северния черпак има

елементи на празничност и покаяние; основните ритуали за

предизвикване на дъжд представляват молебни (фиг. 9.9).

Религиозните събори {фа хуей) са друг вид даоистки

празници. Те не са толкова пищни, колкото великите служби, но

въпреки това са важни и понякога продължават

Фигура 9.9. Момент от тържествен молебен. Снимката е нап-равена в манастира Байюнгуан, Пекин.

с дни. Празниците на Небесния управник и на Управника на

водите често се отбелязват под формата на събори. В зависимост

от мащабите си ритуалите за предизвикване на дъжд и

предотвратяване на бедствия се изпълняват или като велики

служби, или като религиозни събори.

Други празници се посвещават ежегодно на отделни

божества и се наричат дан. Свързаните с тях ритуали са изцяло в

чест на конкретното божество. На всички Велики божества има

посветени празници (вж. таблица 9.1), а в някои храмове и

светилища празниците в чест на техните покровители се

отбелязват със същата помпозност както тези на Великите

божества. Почти всички даоистки религиозни общности честват

дните на Тайшан Лаодзюн (и Боговете на трите чистоти),

Нефритовия император, Богинята на Запада и Безсмъртния Лю

Дунбин. Празникът на Доу Му (Богинята на Звездните черпаци)

се отбелязва като част от великата служба, посветена на звездите

на Северния черпак.

190 Ева Уонг

Друг вид даоистки празници са дните за обикновени

служби, когато се отслужват литургии. Типични примери са

литургиите на 1-во и 15-то число от всеки лунен месец в чест на

отделно божество или няколко божества. Най-популярните от

тях са посветени на звездите на Северния и Южния черпак. В

някои храмове се отслужват литургии в чест на техните

покровители.

Има и служби, организирани за нуждите на частни лица.

Такива са траурните обреди и рождените дни. Траурните обреди

обикновено се извършват в деня на погребението, но по-

пищните церемонии са съпроводени с ритуали и песнопения на

7-я, 21 -я и 49-я ден след смъртта. Тяхното предназначение е да

насочат душата на покойника към отвъдното. Рождениците

получават благословия, след като отправят молитви за здраве,

дълголетие и благополучие към боговете на Северния или

Южния черпак.

Таблица 9.1. Даоистки религиозен календар, възприет в

повечето храмове. Някои празници са посветенй на

представители на китайската култура; посочени са само

най-важните от тях.

Първи лунен месец

Ден 1. Тайшан Лаодзюн (Лаодзъ - Древният мъдрец).

Патриарх на даоизма и въплъщение на Дао; източник и

начало на всичко съществуващо.

Ден 8. Юаншъ Тиендзун или Удзи Тиендзун (Юцин - Богът

на Нефритовата чистота). Първото от трите превъплъщения

на Лаодзъ, произлизащо от хомогенния първичен етер на

Сътворението. Той е Богът на началото - форма на

съществуване, при която всичко е било част от първичния

хаос на Дао - и символ на духовната енергия.

Ден 9. Ю Ди (Нефритовият император). Това е едно от

най-висшите божества в даоисткия пантеон. Нефрито-:

вият император има власт над съдбите на всички живи \

същества, възнаграждава и наказва хората.

Ден 15. Тиен Гуан (Небесният управник). Дарява бла-

Даоизъм 191

гополучие и щастие. Служител е на Нефритовия импе-

ратор. Известен е и като Бог на Първото пълнолуние (шан

юан). Празникът на фенерите1 е част от честванията,

посветени на този бог.

Втори лунен месец

Ден 2. Туди (Богът на земята). Предпазва дадена местност

от зли духове и служи като куриер на други божества.

Ден 3. Уънчан Дидзюн. Покровител на изкуството и

литературата, служител на Нефритовия император. Води

отчет за постиженията на представителите на инте-

лектуалния елит и обявява присъдите на Нефритовия

император.

Ден 6. Дунюе Дидзюн (Богът на Източната планина).

Един от главните администратори на Нефритовия им-

ператор. Служи като писар и отбелязва раждането и

кончината на простосмъртните. Асоциира се с елемента

Дърво и с цветовете зелено и синьо. Освен това охранява

портите към царството на мъртвите под Източната

планина Тайшан.

Ден 15. Даодъ Тиендзун (Шанцин - Богът на Висшата

чистота). Третото превъплъщение на Лаодзъ. Властелин

на обителта на ба гуа. Трети лунен месец

Ден 15. Дзиутиен Сюанню (Тайнствената господарка на Деветте

небеса). Отговаря за ведомостите на Деветте небеса, съставя

списъци на боговете и ръководи документирането на човешките

съдби. Също така един от покровителите на гадателските

изкуства.

Ден 18. Джунюе Дидзюн (Богът на Средната планина).

Изпълнява същите функции както Богът на Източната планина,

но за разлика от него охранява централните врати към света на

мъртвите, разположени под Средната планина Суншан.

Асоциира се с елемента Земя и с жълтия цвят.

Четвърти лунен месец

192 Ева Уонг

Ден 14. Безсмъртният Лю Дунбин. Известен още като Бог на

чистия ян. Патриарх на всички секти на вътрешната алхимия,

избавя хората от илюзиите и страданията.

Ден 18. Дзъуей Шандзюн (Бог на Звездата с лилаво сияние). Бог

на Полярната звезда, властелин на всички звезди.

Пети лунен месец

Ден 5. Цю Юан. Мъдрец, поет и патриот от царство Чу от

периода Чунциу. Автор на “Чу цъ” (“Чуски строфи”). В негова

памет се организират Драконовите регати, затова денят е

известен като Празник на драконовите лодки.

Шести лунен месец

Ден 1. Звездите Уънгу и Угу (Боговете на Звездата на

книжовността и Звездата-воин от съзвездието Северен черпак).

Повелители на съдбата и покровители на книжовността и

военното дело.

Ден 23. Линбао Тиендзун (Тайцин - Бог на Великата чистота).

Второто превъплъщение на Лаодзъ и господар на обителта на

Тайдзи.

Седми лунен месец

Ден 7. Си Уанму (Богинята на Запада). Пазителка на дверите

към безсмъртието. Определя кой да получи безсмъртие.

Ден 15. Ди Гуан (Земният управник). Известен още като Бог на

Средното пълнолуние (джун юан). Служител на Нефритовия

император, отговарящ за опрощаването на прегрешенията.

Осми лунен месец

Ден 3. Дзао Дзюн (Богът на домашното огнище). Следи и

записва постъпките на хората в домашната им среда. Пазител на

кухненската печка и огън. Два пъти в годината се въздига в

Небесното царство, за да докладва на Нефритовия император.

След всяко негово донесение се определя продължителността на

живота на отделния човек.

Ден 10. Бейюе Дидзюн (Богът на Северната планина).

Даоизъм 193

Изпълнява същите функции както Богът на Източната планина,

но за разлика от него охранява портите към света на мъртвите

под Северната планина Хъншан (провинция Шанси). Асоциира

се с черния цвят и с елемента Вода.

Девети лунен месец

Ден 1 -9. Явление на Боговете на Северния черпак. През всеки

от тези дни богът на една от звездите на Северния

черпак1 се явява в света на простосмъртните и дарява

щастие, дълголетие и благополучие на хората, родени под

нейния знак. Смята се, че всеки човек е роден под знака на

една от тези звезди. Ако е извършил достатьч- но добри

дела, неговата звезда-покровителка му дарява дълъг живот и

благополучие.

Ден 1. Явление на Бога на Полярната звезда. Полярната

звезда властва над седемте звезди, носи възнаграждения и

възмездие. Превъплъщение на Нефритовия император.

Ден 9. Доу Му (Богинята на Звездните черпаци). Тя е майка

на звездите. Първите й рожби са двете Полярни звезди -

Северната и Южната2. Покровителка на медицината,

вътрешната алхимия и всички видове лечение.

Десети лунен месец

Ден 14. Фу Си. Покровител на гадателските изкуства.

Ден 15. Шуй Гуан (Управникът на водите). Известен още

като Бог на Последното пълнолуние (ся юан). Закриля

хората от беди.

Единадесети лунен месец

Ден 6. Сиюе Дидзюн (Богът на Западната планина).

Изпълнява същите функции както боговете на останалите

свещени планини, охранявайки портите към свет на

мъртвите под Западната планина Хуашан. Асоциир се с

белия цвят и елемента Метал.

Ден 11. Тайи Тиендзун (Небесният господар Тайи Избавя от

страдания както живите, така и мъртвит може да призовава

194 Ева Уонг

духовете от отвъдното. Смята се, ч е завещал на хората

празника Джун юан (Празник н Средното пълнолуние,

известен още като Празник н всички души).

Дванадесети лунен месец

Ден 16. Нанюе Дидзюн (Богът на Южната планина

Изпълнява същите функции както боговете на остана лите

свещени планини, охранявайки вратите към свет на

мъртвите под Южната планина Хъншан (провинц Хунан).

Асоциира се с червения цвят и с елемента Огън

Ден 24. Въздигане на Бога на домашното огнище къ

Небесното царство. Към края на годината този бог док

ладва на Нефритовия император за постъпките на хората

СЕКТИ В РИТУАЛНИЯ ДАОИЗЪМ

Най-влиятелната секта в ритуалния даоизъм е Пътя на

небесните наставници (Тиеншъ дао), известна още кат

Централна ортодоксална секта (Джън-и мънуей). Основан от

Джан Даолин през епохата Източна Хан и развита о великите

литургисти Лиу Сиудзин и Коу Циенджъ през ж век, тя се

отличава с най-сложните и зрелищни церемонии Днес в Тайван,

където живее 64-то поколение от рода н нейния патриарх,

сектата извършва множество ритуали частично финансирани от

правителството.

Духовното обучение в Пътя на небесните наставниц

включва на първо място усвояване на обредите, ритуалит и

литургиите. Обучението започва с посвещаване, а сле

завършването си възпитаникът се ръкополага за свещеник.

Сектата обаче не е монашески орден: свещениците могат да

сключват брак и да водят семеен живот.

Имала съм възможност да наблюдавам празници, про-

веждани от Пътя на небесните наставници в Тайван. Цере-

мониите са изключително сложни - отделен ритуал може да

продължава с часове. Ръководителите, музикантите и певците ги

извършват по памет, което дори за една церемония предполага

да се знаят наизуст множество имена на божества,

Даоизъм 195

свещенодействия и стотици страници с текстове на литургии.

Всичко трябва да се изпълнява без грешка, за да не се наруши

контактът между хората и висшите сили.

Ритуалите са част от практиката на много секти на

вътрешната алхимия. Такива са Лунмън (Драконови порти) от

школата Всеобхватна реалност и Сиентиен дао (Пътят на

Първичното небе), която смята за свой патриарх Небесния

дракон на Хуашан. Но тези секти не са отдадени изцяло на

религиозната вяра: те следват каноните на вътрешната алхимия,

т.е. Пътя на трансформациите.

За последователите на вътрешната алхимия ритуалите са

начин за култивиране на вътрешната енергия и трансформиране

на тялото и духа. Песнопението прочиства гърлото, където се

събират два важни енергийни канала. То също така раздвижва

вътрешната енергия през челюстите, нагоре по лицето към

темето. Мелодията трябва да резо- нира с всеки вътрешен орган,

а темпото влияе върху движението на диафрагмата и начина на

дишане. Например бързото темпо има за цел да разгори буйния

Огън на долния дантиен; бавното темпо кара топлината на

долния дантиен да се разлее постепенно из целия организъм.

Техниките за вътрешна трансформация включват и редица

свещенодействия. Лягането по очи, поклоните и специалните

стъпки имат за цел да възстановят проходимостта на каналите в

гръбначната област и да стимулират енергийния поток от

основата на гръбнака към темето.

Освен това редуването на прзите - коленичене, изправен стоеж,

легнало положение и навеждане напред - е отличен начин за

заздравяване на сухожилията и костите, за поддържане на

гъвкавост и подвижност и за стимулиране на енергийния поток.

ОЩЕ ЗА РИТУАЛНИЯ ДАОИЗЪМ

Ритуалният даоизъм е Пътят на вярата. Чрез вярата се

осъществява връзка между човека и свещеното. Религиозната

церемония е свещен акт, който скрепява обета между хората и

висшите сили. Благополучието на индивида, на дадена общност

или дори на цялата нация зависи от безупречното изпълнение на

196 Ева Уонг

церемониите. Ритуалите са средство за обновление, а

церемониите са свещени моменти, в които хората и божествата

обединяват усилията си, за да има мир и хармония във всички

сфери на битието.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Henri Maspero, “Taoism and Chinese Religion” (Book 2),

разглежда висшите и нисшите даоистки божества и съдържа

кратки описания на ритуали, посветени на най-важните от тях.

Описанията на статута на някои божества обаче са спорни. Така

например, Масперо твърди, че в днешно време Тайи Дади се

смята за нисш бог, който няма голяма власт в царството на

мъртвите. Това не е вярно. Достатъчно е човек да присъства на

Празника на всички души (Джун юан) в която и да е част на

същински Китай, Тайван или Хонконг, за да разбере, че този бог,

наричан Тайи Тиендзун, е най-важният патрон на празника.

Съдържателни очерци за даоистките празници има в две от

книгите на Майкъл Caco (Michael Saso): “Taoism and the Rite of

Cosmic Renewal” (Chapter 1); “Blue Dragon, White Tiger” (Chapter

7). Материали за китайски обреди ще намерите в “Blue Dragon,

White Tiger” (Chapters 4, 5 and 6).

Някои глави в Kristofer Schipper, “The Taoist Body”, са

особено полезни за разбирането на ритуалния даоизъм. В Глава 2

авторът засяга вярванията в простонародната религия, свързани

с ежедневието; Глава 3 разглежда представата за божественото и

божествата в даоизма; Глава 4 описва редица местни култове и

особеностите на духовенството в Пътя на небесните наставници,

както и същостта на свещените писания; Глава 5 излага

особеностите на ритуалите в Пътя на небесните наставници.

Обърнете внимание, че Шипър разглежда ритуалния даоизъм въз

основа на традицията на Пътя на небесните наставници, която

познава от личен опит. Тя не бива да се възприема като

представителна за всички даоистки секти, защото ритуалите във

всяка една от тях значително се различават.

Допълнителни сведения за даоистките божества можете да

откриете в Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience (#8, “Gods and

Даоизъм 197

Goddesses”; #45, “Celestial Garb”; #46, “The Administration of

Heaven”).

Д А О И З Ъ М Н А В Ъ Т Р Е Ш Н А Т А

А Л Х И М И Я : П Ъ Т Я Т Н А

Т Р А Н С Ф О Р М А Ц И И Т Е

Даоизмът на вътрешната алхимия е Пътят на транс-

формациите. Прероден чрез съюза между ин и ян, пречистен

от надигащата се пара ци и укрепнал благодарение на

вътрешния пламък на пещта, алхимикът излиза от котела на

трансформациите и се слива с първичния етер на Дао -

източника на живота.

ОСНОВНИ ИДЕИ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА АЛХИМИЯ

1. Преди раждането си! ние сме част от Дао. Безформени

и неотделими от Дао, ние не сме подвластни на

раждането и смъртта, растежа и упадъка. В това

състояние не притежаваме форма, нито съзнание, плът,

сетива или чувства.

2. Когато възпроизвеждащата енергия на майката се слее с тази

на бащата, майчината утроба привлича енергия от Дао и

създава зародиш. Образуването на зародиша представлява

отделяне от Дао: той вече има форма и не е част от

първичния хаос. Но зародишът, скрит в утробата, все още не

влязъл в досег със света на простосмъртните. Затова

енергията му е девствена.

3. По време на своя растеж в утробата зародишът все повече се

обособява и развива. Щом се оформи напълно, той излиза от

тялото на майката и се превръща в отделно същество. При

първия му досег с външния свят неговата вътрешна енергия

се разделя на три компонента: възпроизвеждаща (дзин),

жизнена (ци) и духовна енергия (шън). Същевременно

започват да се обособяват съзнанието и плътта.

200 Ева Уонг

4. Докато новороденото расте, преминавайки през фазите на

детството, младостта и зрелостта, трите енергии се

изтощават. Възпроизвеждащата енергия намалява поради

сексуалния нагон; чувствата изразходват жизнената енергия;

все по-активната умствена дейност изтощава духовната

енергия.

5. Обикновеният човек не знае, че изтощаването на тези

енергии е причината за болестите, старостта и смъртта.

6. Практиката на вътрешната алхимия започва с осъзнаването

на факта, че изтощаването на енергията причинява много

физически и психически проблеми в живота. Чрез вътрешни

трансформации можем да възстановим енергията, която сме

притежавали преди раждането си. Така можем да постигнем

здраве и дълголетие и отново да се слеем с Дао.

7. Дълголетието е възстановяване на здравето и забавяне

процеса на стареене, а безсмъртието представлява

освобождаване на духа, който се слива с Дао след

смъртта на телесната обвивка.

8. В този смисъл дълголетието е път към безсмъртието.

Удължаването на земния живот ни дава време да се

подготвим, за да го напуснем както трябва.

ГЛАВНИ СИМВОЛИ В ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА

ВЪТРЕШНАТА АЛХИМИЯ

В даоистката вътрешна алхимия трансформациите се

описват с помощта на символи и метафори. Въпреки някои

различия в интерпретацията на алхимичните термини съв-

ременните последователи на това направление общо взето са

единодушни относно значението на ключовите символи. В

следващите редове ще обясним накратко най-често срещаните

алхимични термини.

Трите скъпоценности са известни още като трите цветя

или трите билки. Това са трите енергии в тялото. Когато човек

напусне утробата, хомогенната енергия на Дао се разделя на

три компонента: дзин, ци и шън (вж. по-горе). Тези енергии се

201 Ева Уонг

смятат за скъпоценности, защото лежат в основата на здравето

и дълголетието. Изгубим ли ги, губим здравето и живота си;

успеем ли да ги натрупаме и култивираме, ще се радваме на

здраве и дълъг живот.

Пещта, котлите и полетата на еликсира (дантиен) пред-

ставляват енергийни зони в тялото. Пещта се намира в долния

дантиен (долното поле на еликсира), разположено в областта

на пъпа. Там се запалва Огънят, необходим за пречистване на

вътрешните енергии. Ето защо тази част на тялото се нарича

пещ.

Котлите са три: долен, среден и горен. Всеки от тях е

свързан с едно от трите полета на еликсира. В долния котел

(долния дантиен) възпроизвеждащата енергия се натрупва,

Даоизъм 204

съхранява, регулира, пречиства и преобразува в жизнена

енергия (енергия на диханието). В средния котел (средния

дантиен) жизнената енергия се натрупва, съхранява, регулира,

пречиства и преобразува в духовна. Той се намира в областта

на сърцето и слънчевия сплит. В горния котел (горния дантиен)

духовната енергия се натрупва, съхранява, регулира, пречиства

и слива с първичния етер на Дао. Разположен е в

междувеждието. Макар че полетата имат конкретни

местоположения, те се появяват само при определен етап от

алхимичния процес.

Всеки дантиен се контролира чрез отвор. Отворите са

разположени по протежение на гръбнака. Долният се намира

между бъбреците, средният - между лопатките, а горният - в

основата на черепа. Отворите са запушени, ако е нарушена

проходимостта на канала, минаващ по протежение на гръбнака

(меридиана ду). Те контролират достъпа до полетата дантиен.

При отпушването им полетата се появяват и в тях могат да се

натрупват, пречистват и преобразуват трите енергии.

Златният еликсир е т.нар. велик лек. Той се получава в

резултат на съединяването на възпроизвеждащата, жизнената и

духовната енергия след тяхното пречистване. Златният елик-

сир е първичното дихание на Дао в човешкото тяло, както и

нашата връзка с енергията на външния космос. Той е енерги-

ята, която ни дава здраве и живот, ключът за връщането към

Дао. Когато се образува златният еликсир, алхимиците казват:

“Трите цветя се събират на темето.”

Под “нагряване” се разбира регулирането на Огъня в

долния дантиен, чрез който се пречистват вътрешните енергии,

натрупани в трите котела. Ян Огън предполага учестено

дишане, чрез което “пламъкът” се насочва към средния и

горния дантиен. Ин Огън предполага бавно, спокойно дишане,

чрез което вътрешната енергия се пречиства постепенно. Във

вътрешната алхимия е особено важно човек да знае кога да

използва силен Огън и кога - слаб. Също както в кулинарията

202 Ева Уонг

и при приготвянето на лекарства, при твърде висока тем-

пература субстанциите прегарят, а при недостатъчна топлина

остават недообработени.

1 Съществуват противоречиви описания на връзката между драко-на и тигъра, от една страна, и ин и ян, от друга. Така например в статията за ин и ян в енциклопедията на К.А. Уилямс откриваме противоположното твърдение: драконът символизира ян, а тигъ-рът символизира ин. Пак там, в статията за тигъра обаче, се казва, че това животно олицетворява мъжкото начало ян. В много случаи драконът се явява безспорно въплъщение на ян. В “И дзин” неговият образ е използван за тълкуване на хексаграмата Циен, състояща се изцяло от ян елементи - там той е синоним на съзидателното, активното, мъжкото начало. Особено красноречива е опозицията между дракона (мъжа) и феникса (жената), символизираща брачния съюз и щастието изобщо в популярните китайски картини и орнаменти. Тези несъответствия се дължат до голяма степен на многопластовата същност на китайските символи, (бел, прев.)

осъществява на много нива. Задната част на тялото е ян, а

Даоизъм 203

предната е ин; лявата му част е ян, а дясната - ин; горната му

част е ян, а долната - ин. Следователно съединяването на ин и

ян е свързано с прочистването на всички прегради, разделящи

предната и задната, лявата и дясната, горната и долната част

на тялото. Когато бъдат премахнати преградите, ин и ян се

събират в трите котела. За техния съюз в долния дантиен се

казва: “Драконът и тигърът вият тела в лъкатушещата река.” За

средния дантиен се казва: “Слънцето и луната взаимно се

отразяват в Жълтия дворец.” За горния дантиен се казва:

“Съпрузите се сливат в любовен порив в покоите си.”

Златният гарван29 и Нефритовият заек30 също символи-

зират ян и ин. Златният гарван е ефирната материя на небето, а

Нефритовият заек е ефирната материя на земята. Когато

Гарванът се спусне, а Заекът скочи нагоре, това означава, че е

прочистен съответният енергиен канал и парата ци,

концентрирана под темето и в корема, може да циркулира

свободно в организма. Този момент понякога се нарича “среща

между Златния момък и Нефритовата девица”. Той показва, че

е възстановена микрокосмическата орбита.

Микрокосмическата орбита е известна още като “водно

колело”. То движи вътрешната енергия, т.е. водата на живота.

От една страна, водното колело се отнася до направляването на

потока на възпроизвеждащата енергия от корема към главата;

от друга страна, то е потокът на енергията по микро-

космическата орбита - затворена траектория, минаваща от

основата на гръбнака към темето, надолу през лицевата част на

торса и обратно към опашната кост. Тази орбита е образувана

от два меридиана (надлъжни канала). Меридианът ду (думай)

започва от кухината уейлу в основата на гръбнака, издига се по

протежение на гръбначния стълб и стига до небцето. Оттам

започва меридианът жьн (жънмай), който се спуска през

лицевата част на торса и достига кухината уейлу, затваряйки

29Трикракият Златен гарван живее на слънцето и е негов символ,

(бел. прев.)

30 Нефритовият заек живее на луната, където стрива съставките за

еликсира на безсмъртието, (бел. прев.)

204 Ева Уонг

траекторията.

Циркулацията на енергията по микрокосмическата орбита

се нарича “малък небесен цикъл”. По нея са възможни три

посоки на циркулация. Първата е по часовниковата стрелка31:

енергията се издига по гръбния меридиан ду и се спуска по

лицевия меридиан жън. Тогава възпроизвеждащата енергия се

пречиства и се преобразува в жизнена, а жизнената енергия се

пречиства и се преобразува в духовна. В резултат на това

възпроизвеждащата енергия се връща в главата. Втората

посока е обратно на часовниковата стрелка: енергията се

издига по меридиана жън и се спуска по меридиана ду. Тогава

духовната енергия образува жизнена енергия и я подхранва, а

жизнената енергия образува възпроизвеждаща и я подхранва.

След като човек достигне максимално съвършенство,

енергията започва да тече едновременно в двете посоки.

Третата посока е когато енергията изтича извън тялото. Това

води до нейното изтощаване. В този случай тя изтича през

отворите на тялото (очи, уши, нос, уста, полови органи и анус).

Причините за това могат да бъдат слаба физика, нараняване

или страстни желания.

Макрокосмическата орбита е енергийна траектория,

включваща микрокосмическата орбита и каналите, спускащи

се през краката към стъпалата. Циркулацията на енергията по

тази орбита се нарича “голям небесен цикъл”. Потокът тръгва

от основата на гръбнака, издига се до точката “средоточие на

енергията” (джунхуей) на темето, спуска се през лицевата част

на торса, продължава през краката и достига точките “бликащ

извор” (юнцюан) на стъпалата. Оттам енергията се издига по

краката и се връща в основата на гръбнака.

Терминът “деветте обиколки на златния еликсир” се

отнася до спираловидното движение на вътрешната енергия.

Златният еликсир е кулминацията в преобразуването на

възпроизвеждащата, жизнената и духовната енергия. Той се

отъждествява и с безсмъртния зародиш - семето на първичния

31 Гледано откъм десния профил, (бел. прев.)

Даоизъм 205

дух (юаншън). Този хомогенен заряд от първич- на енергия

блика в полетата дантиен и се движи като спирала из тялото.

Числото 9 символизира пълнотата. Освен това то показва

времето, за което енергията описва един цикъл. Малкият цикъл

трае три часа и три четвърти, а големият цикъл

- девет часа и девет четвърти. По този начин “деветте

обиколки на златния еликсир” показват движението на пър-

вичната енергия на Дао в организма.

Безсмъртният зародиш е етерът на първичния хаос на Дао,

който се получава след преобразуването на трите енергии. В

началото представлява семе, което започва да расте и да се

развива в долния дантиен, подобно на зародиш в утроба.

Когато узрее, то се издига и излиза през темето, с което се

освобождава вътрешната енергия. Накрая тази енергия се слива

отново с енергията на космоса в момента на смъртта на

телесната обвивка.

ЕТАПИ В АЛХИМИЧНИЯ ПРОЦЕС

Последователите на вътрешната алхимия разделят процеса

на трансформациите на етапи, като резултатите от всеки етап

служат за основа на следващия. Различните секти поставят

ударение върху различни аспекти на обучението през

отделните фази, но общо взето са единодушни относно

последователността на целите по време на алхимичния процес. Начални етапи: полагане на основите

Външното укрепване (уай джуан) е насочено към вън-

шната структура на тялото. По време на този етап целта е

мускулите и сухожилията да станат пъргави, ставите -

подвижни, гръбнакът - изправен, костите - здрави. Алхи-

мичните трансформации са както телесни, така и духовни,

затова без промените в телесната структура не могат да

настъпят промени в съзнанието, енергията и духа. Следо-

вателно, външното укрепване подготвя ученика за следващите

етапи.

Външното укрепване е първата фаза на обучение в сектите

на външната алхимия, които наблягат върху усъ-

206 Ева Уонг

вършенстването на тялото преди съзнанието. Техниките за

външно укрепване са “изменение на сухожилията” (и дзин),

масаж (анмо), цигун пози, подобни на йогистките, гимнастика

и вътрешни бойни изкуства от рода на тайдзицюан (тези

техники са разгледани в Глава 13). Целта на тази част от

подготовката е развиване на телосложението и постигане на

“външно здраве”.

Вътрешното укрепване {ней джуан) е насочено към

вътрешната структура и функции на тялото. Щом телосло-

жението укрепне достатъчно, започва работата над вътрешните

органи. Това означава да се масажират вътрешни-; те органи,

да се подобри кръвообращението и да се CTHJ мулира нервната

система. Масажирането на вътрешните' органи и

стимулирането на нервната система се постигат чрез

движението на гръбнака. Тъй като гръбнакът е свързан с

вътрешните органи посредством мускули, достигащ*^ дълбоко

във вътрешността на тялото, лекото движение н гръбнака

раздвижва и масажира органите. Някои видов вътрешни бойни

изкуства и гимнастика са разработен специално за тази цел

(вж. Глава 13). Целта на тази част о_, обучението е да се

стимулират вътрешните функции н организма и да се постигне

“вътрешно здраве”. Обикновен това е вторият етап от

подготовката в сектите, наблягащи върху усъвършенстването

на тялото преди съзнанието.

Пречистването на съзнанието {лиеп син)1 става чрез

успокояване на съзнанието, достигане на покой, ограничаване

на желанията, водене на прост начин на живот и изграждане на

безразлично отношение към емоциите и сетивните усещания.

Медитацията е типичен похват на този етап. Тя може да се

осъществява чрез седеж или стоеж в покой, или чрез система

от физически движения от рода на тайдзицюан или медитация

в движение (методите за даоистка медитация са разгледани в

Глава 12). Промяната на начина на живот и на отношението

към действителността са важни през този етап; ученикът

трябва да сведе светската си активност до минимум и да живее

в покой.

Даоизъм 207

В сектите, проповядващи усъвършенстване на съзнанието

преди тялото, това е първата фаза на обучение. Щом се

успокои съзнанието и се промени отношението към

действителността и към начина на живот, се пристъпва към

усъвършенстване на тялото чрез техники за външно и вът-

решно укрепване. За сектите, в които тялото се усъвършенства

преди съзнанието, това е последната фаза от полагането на

основите в алхимичната практика.

Междинни етапи: трансформиране на вътреш-

ната енергия От този момент нататък всички секти на вътрешната

алхимия спазват една и съща последователност в обучението.

Пречистване на възпроизвеждащата енергия с оглед на

преобразуването й в жизнена {лиен дзин хуа ци). През този

1) “Лиен син” буквално означава “трениране на сърцето”. Според традиционните китайски представи сърцето е орган на мислов- ната дейност и затова се асоциира със съзнанието, (бел. прев.)

етап от вътрешната алхимия се натрупва, пречистван пре-

образува възпроизвеждаща енергия. По отношение на те-

лесните трансформации процесът е концентриран в коремната

област около долния дантиен и долния отвор. От гледна точка

на съзнанието той е свързан с регулиране и ограничаване на

сексуалните желания.

Възпроизвеждащата енергия дзин се образува и съхранява

в долния дантиен. Тя изтича извън тялото по време на полов

акт или сексуална възбуда. Щом напусне тялото, тя преминава

от девствено в плътско (нечисто) състояние.

Първата стъпка през този етап на алхимичния процес е да

се спре изтощаването на възпроизвеждащата енергия чрез

регулиране на половия живот и нагона. Благодарение на това

дзин се натрупва и пречиства. “Външиото” и “вътрешното”

здраве също спомагат за култивиране на възпроизвеждащата

енергия. Тя обикновено се образува по-бързо в организма на

млади и здрави хора и по-бавно у стари и немощни хора;

208 Ева Уонг

затова някои школи на вътрешната алхимия прибягват до

сексуални методи, за да ускорят натрупването на

възпроизвеждаща енергия. Подобни методи са препоръчителни

за хора, чийто организъм трудно образува възпроизвеждаща

енергия. Сексуалната алхимия крие определени рискове.

Когато човек привлича възпроизвеждаща енергия от партньора

си, той не трябва да изпитва никакво желание или удоволствие

- в противен случай енергията ще се разпилее, вместо да се

натрупа.

След натрупването на достатъчно възпроизвеждаща

енергия тя трябва да се пречисти. Това е следващата фаза, при

която се запалва Огънят на пещта в долния дантиен. Пещта се

зарежда с Вода, т.е. възпроизвеждаща енергия. Когато Огънят

се запали, в долния дантиен започва да се образува топлина.

Във вътрешната алхимия съществува специален термин за

това: “раждането на ян”. След стъкмяването на пещта, в долния

дантиен трябва да се постави котел. Котелът е онзи “съд”, в

който се натрупва, пречиства, регулира и съхранява

възпроизвеждащата енергия. Достъпът до долния котел се

контролира посредством долния отвор, намиращ се на

гръбнака, между бъбреците. Когато той се отпуши, се появява

долният котел и може да започне пречистването на

възпроизвеждащата енергия. Относно процеса, описан в този

параграф, в традиционната алхи- мична терминология

съществува изразът “стъкмявам пещта и поставям котела”.

Регулирането на Огъня на пещта е ключът към пречис-

тването на възпроизвеждащата енергия. Както вече споме-

нахме, пречистването прилича на готвенето. Ако огънят е

прекалено силен, яденето загаря; ако температурата е не-

достатъчна, яденето остава недосготвено. Нещо повече, от

решаващо значение е във всеки момент да се използва точно

определено количество топлина. Ако се използва силен огън

тогава, когато е нужен умерен, или обратно, съставките няма

да се обработят както трябва.

Температурата на пещта се поддържа чрез регулиране на

дишането. Движението на диафрагмата контролира характера

Даоизъм 209

на дишането, а обемът на белите дробове определя

количеството на вдишвания въздух. Затова в нагряването

участва цялата дихателна система. Ето защо е важно да се

развият и трансформират структурата и функциите на тялото

през началните етапи на вътрешната алхимия.

По време на пречистването котелът трябва да бъде

непроницаем, за да не изтича енергията. Това означава, че

трябва да се запушат отворите, през които енергията може да

се разпилее. Всеки сексуален порив води до изтичане на

енергия извън тялото. Затова, докато вътрешните съставки се

натрупват и пречистват, сетивата трябва да бъдат в покой, а

сексуалните желания да се сведат до минимум.

Кулминацията в пречистването на възпроизвеждащата

енергия дзин е преобразуването й в пара ци. Когато парата се

издигне до средния дантиен, алхимиците казват: “Олов- ното

цвете разцъфва.”

Пречистване на жизнената енергия с оглед на преоб

разуването й в духовна (лиен ци хуа шън). През този етат на

вътрешната алхимия се натрупва, пречиства и регулир

жизнената енергия. По отношение на телесните трансфор

мации този процес е концентриран в средния дантиен, т.е; в

областта на сърцето. От гледна точка на духовните тран

сформации през този етап се регулират емоциите и настро ;

ението, защото емоционалната нестабилност изтощав

жизнената енергия.

След като пречистената възпроизвеждаща енергия с

преобразува в жизнена, тя се издига под формата на пар ци до

средния дантиен. Там тя се събира, пречиства регулира.

Достъпът до средния дантиен се контролира чре; средния

отвор. Щом този отвор се отпуши, се появяв~ средният котел и

може да започне пречистването на цй Когато алхимичният

процес е насочен към средния дан тиен, Огънят на пещта в

долния дантиен трябва да с разпали повече, за да достигне по-

високите нива. За целт е необходимо дихателната система да

функционира ощ по-ефективно, защото диханието трябва да

достигне по-ви соко разположените зони в тялото. ;

210 Ева Уонг

След като бъде пречистена, ци трябва да се съхрани

Затова котелът в средния дантиен трябва да бъде непрони

цаем. През тази фаза практикуващият не бива да се поддав на

променливи настроения и емоции. Отрицателните емо: ции от

рода на гняв, страх, тъга и отчаяние са особен вредни за

култивирането на жизнената енергия.

Кулминацията в преобразуването на жизнената ене гия е

получаването на пречистена ци. Когато пречистенат ци

започне да се издига към горния дантиен, алхимицит казват:

“Сребърното цвете разцъфва.” На този етап енер гийните

канали, свързващи долните и горните части н тялото, са

проходими и пречистената ци може да циркулJ ра по

микрокосмическата и макрокосмическата орбита. Крайни етапи: завършек на алхимичния процес

Пречистване на духовната енергия с оглед на връщането

към пустотата {лиен шън хуан сю). По време иа този етап

пречистената ци се издига до горния дантиен и се преобразува

в духовна енергия. По отношение на телесните трансформации

тази фаза на алхимичния процес е концентрирана в горния

дантиен, разположен между очите. От гледна точка на

духовните трансформации тя е свързана с изпразване на

съзнанието от мисли, заличаване на границата между субект и

обект и пребиваване в състояние на абсолютна пустота.

Когато духовната енергия се пречисти окончателно,

алхимиците казват: “Златното цвете разцъфна.” В този момент

трите пречистени енергии се издигат към темето и се сливат,

образувайки една хомогенна енергия. Този алхимичен резултат

се описва чрез израза: “Трите цветя се събират на темето.”

Щом трите енергии - възпроизвеждаща, жизнена и

духовна - се върнат към първичното си хомогенно Състояние,

се появява семето на Дао. Този хомогенен етер слиза в корема

и образува безсмъртния зародиш. Подобно на зародиш от плът

и кръв, той трябва да премине през период на скрито развитие.

През това време безсмъртният зародиш набъбва, движи се,

обръща се и расте в корема на алхимика.

“Вътрешноутробният” период се нарича “десет- месечна

Даоизъм 211

бременност”, защото наподобява растежа на зародиша в

майчината утроба. На този етап от обучението практикуващият

трябва да се усамоти на спокойно място и да не се разсейва.

Всяка погрешна стъпка води до.загуба на безсмъртния

зародиш.

През десетмесечния период практикуващият продължава

да събира и пречиства вътрешна енергия и да стимулира

нейната циркулация, за да подхранва безсмъртния зародиш.

Физическото и духовното здраве на алхимика са от

първостепенно значение, затова той трябва да полага големи

грижи за подхранването както на зародиша, така и на

собствения си организъм.

Култивиране на пустотата с оглед на сливането с Дао

[лиен сю хъ дао). На този етап, когато вече е завършило

скритото развитие, безсмъртният зародиш напуска “утробата”.

Тогава той се превръща в първичен дух (юан шън).

Съзряването на юан шън прилича на израстването на отроче,

което преминава през фазите детство, младост и зрелост. В

процеса на съзряване юан шън се придвижва от долната част

на корема към гръдния кош, където започва да се “храни” с

вътрешна енергия и да се “къпе” в пара ци. Във вътрешната

алхимия този етап се нарича “тригодишно кърмене”. Накрая

юан шън достига главата и излиза през темето. Тогава започва

да пътува извън тялото, което му е давало подслон и сили.

Отначало странстванията са кратки: също като младеж, юан

шън скоро се връща в убежището на своя “дом”. Но с течение

на времето той започва да скита все по-продължително,

пътувайки в различни светове, за да намери обратния път към

Началото. Това е периодът, през който юан шън се подготвя

да напусне j завинаги тленната обвивка. Когато тялото умре,

юан шън се освобождава и отново се слива с първичния хаос

иа Дао.. Това е последният етап от вътрешната алхимия -

връщане; към състоянието преди раждането.

212 Ева Уонг

ПОДХОДИ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА АЛХИМИЯ

Макар че последователите на вътрешната алхимия са|

единодушни относно общите принципи и етапите на тран-J

сформация, те използват различни методи. Тези различия са

довели до появата на секти и програми на обучение, които

понякога са взаимно противоречиви.

Във вътрешната алхимия съществуват два основи

подхода: индивидуален път и по двама. Индивидуален път

Индивидуалният път се нарича така, защото практи-

куващите осъществяват алхимичните трансформации, без да

привличат енергия от сексуален партньор. В основата на този

подход е залегнала представата, че вътрешната енергия -

особено възпроизвеждащата - се натрупва и култивира чрез

регулиране на половия живот и ограничаване на желанията.

Неговите последователи смятат, че собственият организъм

съдържа вснчки субстанции, необходими за постигане на

безсмъртие, както и “инструментариума” за алхимичните

трансформации. Следователно не се налага да се използва

тялото на сексуалния партньор като източник на енергия или

като средство за алхимични трансформации. При

индивидуалния път не се изисква безбрачие (с изключение на

някои секти, като Лунмън или Всеобхватна реалност), но на

напредналите в обучението се препоръчва да се въздържат от

полов живот, за да запазят вътрешната си енергия.

Някои от сектите, следващи индивидуалния път, акцен-

тират еднакво снлно върху усъвършенстването на тялото и

съзнанието (например Сиентиен Дао и У-Лиу). Други наблягат

повече на усъвършенстването на тялото (например Уданшан), а

трети - на усъвършенстването на съзнанието (например

Лунмън). Днес човек може да усвои основните методи на

индивидуалния път (медитация, гимнастика, цигун й други.)

без да бъде посветен в дадена секта, но най-високото ниво на

вътрешната алхимия се преподава само на онези, които са

посветили живота си на духовното обучение в конкретна секта.

Даоизъм 213

Работа по двойки (сексуална алхимия) •

При този път се използват сексуални техники за осъ-

ществяване на алхимичните трансформации. Криворазбраната

практика на даоистката сексуална алхимия се възприема като

нещо сензационно и често се прилага неправилно. Сексуалната

алхимия е клон от даоистката вътрешна алхимия още от

времето на Уей Боян (II век). Тя се различава от “техниките на

спалните покои”, които ни учат как да използваме правилно

сексуалния и енергийния си потенциал. Докато “техниките на

спалните покои” представляват методи за оптимално

използване на сексуалната енергия, целта на сексуалната

алхимия е HaTpyneaHeYo на възпроизвеждаща енергия дзин с

оглед на преобразуването й в ци.

Даоистката сексуална алхимия е система от методи за

постигане на здраве и дълголетие. Тя не е начин за получаване

на удоволствие. Нейната практика е подчинена на прагматични

цели, а не на удоволствието или етиката. Още през VII в.пр.н.е.

се е знаело, че влошаването на здравето е свързано със загубата

на възпроизвеждаща енергия дзин. Ето защо в медицинските

трактати от рода на “Хуанди нейдзин” (“Канон на Жълтия

император за вътрешната медицина”) се казва, че

съхраняването на дзин е разковничето за постигане на здраве и

дълголетие. В това се заключава парадоксът относно ролята на

сексуалните методи за здраве и дълголетие. Щом половата

активност води до загуба на възпроизвеждаща енергия и

влошаване на здравето, как може да се постигне добро здраве

чрез секс?

Причината за този парадокс се крие в самия полов акт.

Ако чрез него се преследва удоволствие, той изтощава

възпроизвеждащата енергия и е вреден за здравето. От друга

страна, ако чрез секса човек привлича енергия от своя

партньор, за да възстанови собствената си възпроизвеждаща

енергия, той способства за дълголетието му.

Как може да се привлече възпроизвеждаща енергия чрез

секс? Според даоистките съчинения по сексуална алхимия

възпроизвеждащата енергия се образува по време на полова

214 Ева Уонг

възбуда. Но ако възбудата доведе до еякулация (оргазъм),

възпроизвеждащата енергия се разпилява. Следователно, за да

съхрани енергията си, човек трябва да е възбуден, но да не

изхвърля зачатъчния си секрет. В действителност сексуалната

алхимия изисква невероятен самоконтрол, за да се върне

енергията във вътрешността на тялото точно преди

настъпването на еякулацията (оргазма). Нещо повече, чрез

сексуалната алхимия човек може да привлича

възпроизвеждаща енергия от партньора си. За целта от

практикуващия се изисква да има силни, здрави и млади

партньори. Това гарантира високото качество на привлечената

възпроизвеждаща енергия. Човек може да я привлече, като

уталожи своята собствена енергия в момента, когато

партньорът достигне кулминацията. Тази своевременна

реакция привлича енергията на партньора и насочва

собствената енергия обратно към вътрешността на организма.

Разбира се, по този начин човек получава енергия за сметка на

партньора си. Тази практика не е характерна само за мъжете,

привличащи възпроизвеждаща енергия от жените; жената

също може да увеличи своята дзин благодарение на мъжката

семенна течност, като задържи собствения си оргазъм в

подходящия момент.

Ясно е, че в даоистката сексуална алхимия няма място за

романтика. Съчиненията в тази област многократно

предупреждават практикуващите да бъдат емоционално

безразлични по време на половия акт и да възприемат

партньора си само като ценен източник на енергия. Опти-

малният начин за привличане на чужда енергия е смяната на

колкото може повече партньори. И колкото по-здрав е

партньорът, толкова повече енергия може да даде. По време на

половия акт няма любов, удоволствие или страст. Този Ьъзглед

доста се отличава от някои съвременни представи за

даоистките сексуални методи, според които пътят по двойки е

начин за укрепване на любовната връзка между двама души.

Класическите произведения по сексуална алхимия бързо

разсейват тази илюзия.

Даоизъм 215

Въпреки че последователите на индивидуалния път

наричат сексуалната алхимия “нечист път”, тя винаги е била

клон от даоистките изкуства на дълголетието. Ранните ал-

химици я смятат за един от многото начини за постигане на

дълголетие. В миналото тя се практикувала от даоистите от

школата Шанцин по време на религиозни ритуали и от

адептите на вътрешната алхимия по времето на династия Сун

(например Джан Бодуан), които я разглеждат като прагматичен

способ за натрупване на възпроизвеждаща енергия, особено за

онези, които са изгубили младостта и здравето си.

В даоистката вътрешна алхимия сексуалните методи са

само средство за натрупване на възпроизвеждаща енергия с

оглед на преобразуването й в жизнена. Тези методи помагат на

практикуващия по време на междинния етап на вътрешната

алхимия, когато натрупва, пречиства и преобразува дзин. Те не

могат да го отведат до висшите етапи. Всъщност алхимиците

признават, че привлечената от партньора дзин е плътска и

трябва да се пречисти, преди да се преобразува в пара ци. За

сериозния последовател на сексуалната алхимия режимът на

натрупването е извънредно важен. Ако той привлича

прекалено много и твърде често енергия, плътската дзин губи

свежестта си и дори може да отрови организма му.

В заключение трябва да кажем, че практиката на сек-

суалната алхимия крие определени рискове. За правилното й

осъществяване е необходимо ръководството на наставник, но

тъй като по традиция тези методи са тайни, трудно се намират

първокласни наставници. Освен това за практикуването на

сексуалната алхимия е нужна абсолютна неподвластност на

нагона. В противен случай усилията за привличане на чужда

енергия водят до изтощаване на собствената.

ОЩЕ ЗА ДАОИЗМА НА ВЪТРЕШНАТА АЛХИМИЯ

Даоизмът на вътрешната алхимия е един от онези пътища

за духовно усъвършенстване, които изискват най- голяма

дисциплина. Докато практиката на магическия даоизъм

прилича на игра с огън, даоизмът на вътрешната алхимия може

да се сравни със скалното катерене. Във втория случай е

216 Ева Уонг

необходимо ръководството на наставник. Книгите,

видеозаписите и аудиокасетите не могат да заменят учителя.

Без постоянна обратна връзка и систематизирана програма за

обучение практиката на вътрешната алхимия е опасна. Една

единствена погрешна стъпка може да доведе до вътрешни

увреждания.

Процесът на алхимичните трансформации може да се

окаже дълъг. Полагането основите е изключително важ- но -

понякога се налага ученикът дълги години да се занимава с

външно и вътрешно укрепване. Не бива да очаквате, че

енергията ви ще циркулира, ако в организма ви има

запушвания или ако съзнанието ви работи активно и се

възбужда, или ако се поддавате на сетивни дразнения.

Дори в рамките на китайското общество практиката на

вътрешната алхимия не е достъпна за всеки; тя често е

забулена в тайнственост. Наставниците трудно приемат нови

ученици, затова търсенето на подходящ наставник изисква

търпение. Въпреки че практикуващият би могъл да има

няколко наставника, това не се препоръчва през началните

етапи на обучение. При изграждането на основите е по-лесно

да се следва само една програма. Освен това по време на

началните и междинните етапи на вътрешната алхимия някои

методи са несъвместими или дори взаимно изключващи се.

Например, ако изберете индивидуалния път, не можете да се

занимавате със сексуална алхимия, и обратно.

Нека припомним следното предупреждение: практиката на

вътрешната алхимия изисква отдаване за цял живот. Тя не се

изчерпва само с няколко урока по цигун или медитация.

Медитацията, цигун и гимнастиката несъмнено ще подобрят

здравето ви, ще ви дадат душевен покой и ще ви помогнат да се

справяте с ежедневните си проблеми; това обаче не е

равносилно на обучението по вътрешна алхимия. Целта на

вътрешната алхимия е нещо повече от постигането на

физическо здраве и душевна хармония. Тя е начин на

подготовка на тялото и съзнанието за връщане към Дао, когато

удари последният час.

Даоизъм 217

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Избрани текстове по вътрешна алхимия от даоисткия

канон можете да намерите в Livia Kohn (ed.), “The Taoist

Experience”:

“Energies and Elixirs” (no.30)

“Alchemical Transformation” (no.41)

“The Inner Elixir” (no.42)

“Gradual Dissolution” (no.43)

Jly Куан Ю е превел едно съвременно класическо про-

изведение по вътрешна алхимия: “Синмин фадзюе минджъ”

- “Тайни методи за култивиране на изначалната природа и

вечния живот”. Авторът на оригиналния текст, Джао Бичън, е

бивш член на сектата Лунмън. Въпреки че преводът на Лу Куан

Ю, озаглавен “Taoist Yoga”, представлява ръководство по

вътрешна алхимия, в него е направена уговорката, че не е

желателно да се използва като такова. Опасно е да

практикувате вътрешна алхимия без наставник. Някои от

термините в тази книга са обяснени неточно: например в

описанието на “осемте меридиана” ян ю и ин ю са дадени като

канали на ръцете, но те са канали на краката. Изглежда

преводачът е смесил понятията “дванадесетте съда” и “осемте

меридиана”. Сърдечният и белодробният съд минават през ин

страната на ръката, а съдове те на дебелото черво, тънкото

черво и тройния топлинен регулатор минават през ян страната

й. Обща информация за осемте меридиана и дванадесетте съда

можете да почерпите от всеки учебник или ръководство по

традиционна китайска медицина.

Един кратък трактат по вътрешна алхимия, озаглавен

“Юхуан синин мяодзин” - “Мъдър канон на Нефритовия

император за интуицията” е преведен от Стюърт Олсън, който

дава също така коментар и обяснение на понятията във

вътрешната алхимия. Коментарът не бива да се приема за

единственото вярно тълкувание на текста. Заглавието на

превода е: “The Jade Emperor’s Mind Seal Classic”.

Тълкувание на “Цин дзин дзин” - “Култивиране на покоя”

- от гледна точка на вътрешната алхимия ще откриете в моята

218 Ева Уонг

книга “Cultivating Stillness”. То е дело на анонимен коментатор

от XIX век, повлиян от учението на сектата Сиентиен Дао.

Има два превода на предизвикващото спорове съчинение

“Тайи дзинхуа дзунджъ” - “Тайната на златното цвете”.

Единият е на Рихард Вилхелм, чийто немски превод е предаден

впоследствие на английски от Кари Бейнс. Другият е по нов:

Thomas Cleary (trans.), “The Secret of the Golden Flower”.

Съчинението буди спорове дори сред последователите на

даоистката вътрешна алхимия. По принцип се смята, че е

повлияно от школата Всеобхватна реалност, а авторството му

се свързва с Безсмъртния Лю Дунбин, анонимни адепти на

Лунмън и дори последователите на У Джунсю от сектата У-

Лиу. Съгласна съм с мнението на Клиъри, че преводът на

Вилхелм е неточен и се базира на непълен китайски текст.

Освен това намирам, че версията на Вилхелм-Бейнс е

прекалено повлияна от психологията на Карл Юнг. Клиъри е

превел пълния текст на “Тайи дзинхуа дзунджъ”, но той го

представя за интерпретация на вътрешната алхимия като

трансформация на съзнанието, подобна на медитативната

алхимия на Лиу Имин. Как следва да се тълкува това учение? В

този въпрос се крие причината за дискусиите и силата на

произведението. То съдържа много смислови нива и в

зависимост от ориентацията на личната даоистка подготовка и

личния поглед върху вътрешната алхимия, може да се тълкува

по различни начини.

Най-добрият начин за изясняване на някои недоразумения

относно онзи клон от вътрешната алхимия, в който се прибягва

до сексуални методи, е читателят да намери оригинални

съчинения в тази област, а не да разчита на вторични

източници или на съвременни тълкувания. Тази тема често се

изопачава, а свързаната с нея практика се осъществява непра-

вилно. Такива съчинения можете да намерите в Douglas Wile

(trans.), “Art of the Bedchamber: The Chinese Sexual Yoga Classics

Including Solo Meditation Texts”.

На определени етапи от усъвършенстването практиката на

вътрешната алхимия е различна за мъжете и жените. Преводът

Даоизъм 219

на Уайл включва някои съчинения, описващи алхимични

методи за жени.

Д А О И З Ъ М Н А Д Е Я Н И Я Т А И

К А Р М А Т А : П Ъ Т Я Т Н А

П Р А В Е Д Н О С Т Т А

Висшите сили възнаграждават онези, които вършат добри

дела, и наказват онези, които постъпват неетично. Тази

представа е сърцевината на даоизма на деянията и кармата. От

всички даоистки направления учението за деянията и кармата

е най-близко до здравия разум. То засйга въпроси от

ежедневието и нормите на праведността, без които са

недостижими най-високите нива на духовно развитие.

ЗАРАЖДАНЕ НА ДАОИЗМА

НА ДЕЯНИЯТА И КАРМАТА

Историците свързват възникването на Школата на де-

янията и кармата със съчинението на Ли Инджан “Тайшан

ганин пиен” (“Трактат на Лаодзъ за отклика на Дао”). То се

появява по времето на династия Сун и неговата популярност

вдъхновява едно движение, което пренася даоистката духовна

практика от отшелническите обители, храмовете и

манастирите в живота на обикновения човек, живеещ и

работещ в обществото.

Макар че школата се заражда едва през XII век, нейната

доктрина се корени в традиционните китайски вярвания.

Произходът й се базира върху представата, че добрите дела са

в хармония с Пътя на небето (небесната воля), а лошите

постъпки са в разрез с него. Затова всяка неетична постъпка

представлява нарушение на Пътя на небето и на човешките

норми.

С появата на даоизма като философия, Пътят - Дао,

Законът на вселената - започва да се отъждествява с тради-

ционната представа за Пътя на небето. По-късно, когато

220 Ева Уонг

даоизмът се развива като организирана религия, божествата

стават съдници на човешките деяния, раздаващи награди и

наказания в зависимост от натрупаните заслуги и провинения.

Идеята за възнагражденията и наказанията присъства в

даоистката мисъл още от времето на династия Източна Хан. В

“Тайпин дзин” се казва: “Върши добри дела и Дао ще те дари

с благополучие.” Тази идея доразвива великият алхимик от

IV-V век Гъ Хун. В трактата “Баопудзъ” (“Учителят, обгърнал

простотата”) той пише:

“Който иска да изживее живота си докрай, трябва да

върши добри дела, да бъде добър към другите, да се

занимава с благодеяния и да изпитва състрадание дори

към пълзящите твари. Трябва да помага на бедните, да не

вреди на никое живо същество, да се радва на чуждото

благополучие и да споделя чуждото страдание. Не бива

да ругае, трябва да гледа на чуждите неуспехи и

постижения като на свои собствени, да не завижда на

онези, които го превъзхождат, и да не таи лоши

намерения зад благи слова. Така ще въплъщава

добродетелта и божествата ще го възнаградят.” (“Ба-

опудзъ”, Глава 6)

Тези думи намират отзвук осем века по-късно в “Тайшан

ганин пиен” - основополагащото произведение на даоизма на

деянията и кармата:

“Ако си в хармония с Дао, ще постигнеш напредък...

Бъди добър и състрадателен към всички създания. Бъди

всеотдаен във всичко, което вършиш... Помагай; на

сираците и вдовиците. Уважавай старите и се грижи за

младите. Не наранявай дърветата, тревите и насеко^

мите. Споделяй чуждото страдание. Радвай се с чуждата

радост. Помагай на хората в крайна нужда. Избавяй ги от

беди. Приемай благополучието на другите като свое

собствено. Приемай загубите им като свои собствени.”

(“Тайшан ганин пиен”, Глава 4)

За възмездието Гъ Хун казва:

Даоизъм 221

“Ако посегнеш на чуждо имущество, жена ти, децата ти и

други членове на семейството ти могат да пострадат. Дори

животът им може да бъде съкратен. Ако прегрешението ти

не донесе смърт в семейството ти, то може да страда от

наводнения, пожари, взлом, кражби и други беди. Затова

даоистите казват, че когато някой е убит несправедливо, ще

последват убийства за възмездие. Богатството, добито чрез

неморални действия, предизвиква негодувание.”

(“Баопудзъ”, Глава 6)

Гъ Хун доразвива идеите за възнаграждаването и въз-

мездието, като показва връзката между здравето, дълголетието и

етичното поведение. Добрите деяния могат да “уморят”

демоните в тялото, причиняващи болести, докато прегрешенията

стимулират растежа им. По този начин мислите и действията на

човека влияят върху неговото здраве и дълголетие.

“Чъсундзъ чъндзие дзин” (“Трактат на учителя Червен бор

за назиданието”), за който се смята, че е написан между III и IV

век, съдържа подробна теория за наградите и наказанията.

Трактатът дава логическо обяснение на щастието и нещастието

и разглежда ролята на божествата за отплатата и наказанията,

спохождащи хората. В него се споменава Духът на огнището

(Богът на домашното огнище), който се въздига към небесата, за

да докладва за добрите и лошите постъпки на хората. Според

това съчинение личната съдба зависи от Небесния господар на

Полярната звезда - една от централните идеи в даоизма на

деянията и кармата.

По времето на династия Сун идеята за възнаграждава- нето

и възмездието е вече напълно утвърдена в даоизма. В ранния

Сунски сборник “Юндзи ци циен” (“Седем бамбукови дъсчици

от задоблачната торба”) здравето и дълголетието, щастието и

нещастието, са представени като явно следствие от личното

поведение. Скоро след появата на тази кратка даоистка

енциклопедия Ли Инджан написва “Тайшан ганин пиен” и

вдъхновява формирането на даоис- тко течение, запазило

голямото си влияние и до днес.

222 Ева Уонг

ОСНОВНИ ПРЕДСТАВИ В ДАОИЗМА НА

ДЕЯНИЯТА И КАРМАТА

1. Добрите дела се възнаграждават, а прегрешенията носят

възмездие. Дао откликва на всяко деяние. В “Тайшан

ганин пиен” се казва: “Възнаграждението и възмездието

ни следват като сенки.”

2. Възнаграждението може да бъде под формата на

богатство, благополучие, слава, успех, постижение и

почтителни потомци. Наказанието може да ни сполети

във вид на бедност, неуспех, позор и непочтителни

потомци. Но онова, което отличава даоизма на деянията

и кармата от будизма и дори от традиционните китайски

вярвания, е, че освен с богатство и благополучие, човек

може да бъде възнаграден със здраве и дълголетие и да

бъде наказан, освен с бедност и нещастие, също и с

болест или съкращаване на живота.

3. Има божества и духове, чиято функция е да наблюдават

делата на всеки човек. Както споменахме в главата за

ритуалния даоизъм, Богът на домашното огнище е един

от тях. В края на гддината той докладва на Нефритовия

император за постъпките на всеки член от

домакинството. Също така всеки човек е роден под

покровителството на една от седемте

звезди на Северния черпак (Голямата мечка). На 1-во и 15-то

число от всеки лунен месец, през първите девет дни от

деветия лунен месец и на рождения ден божеството на

звездата-покровител докладва на Нефритовия император за

деянията на човека. Освен това в тялото обитават три демона,

които също съобщават на Нефритовия император за

прегрешенията на човека.

4. Добрите и лошите деяния на всеки човек се съпоставят и в

зависимост от това Нефритовият император

- повелител на съдбата - го възнаграждава или наказва.

Онези, които са сторили повече добро, отколкото лошо,

получават благополучие, здраве и дълъг живот; онези, които

Даоизъм 223

са извършили повече лоши дела, отколкото добрини, се

наказват със съкращаване на живота или други нещастия.

5. Възнаграждението и възмездието могат да се пренесат върху

роднините и потомците; по този начии деянията на едно

поколение влияят върху съдбата на следващите поколения.

6. Мислите имат също толкова голямо значение при

определянето на наградите и наказанията, колкото и

действията. Неморалните мисли са равносилни на неморални

постъпки.

7. Разкаянието може да компенсира сторените злини, ако човек

удържи на обещанието си да не постъпва неетично в бъдеще.

РОЛЯ НА ДОКТРИНАТА ЗА ДЕЯНИЯТА И КАРМАТА

В ДУХОВНАТА СИСТЕМА НА ДАОИЗМА

Монашеството, духовенството и сектантството не са

характерни за даоизма на деянията и кармата, но въпреки това

неговите постулати са възприети в много даоистки секти.

Например “Тайшан ганин пиен” - основополагащото съчинение

за това направление - се изучава от адептите на школата

Всеобхватна реалност, сектите Сиентиен дао и У-Лиу. Всички

останали направления - магическият, ритуалният, гадателският и

алхимичният даоизъм, включително и съвременните

последователи на вътрешната алхимия - разглеждат етиката и

праведността като основа на духовното развитие. На онези,

които не желаят да се обвързват с конкретна секта, даоизмът на

деянията и кармата предлага морален кодекс, начин за

поддържане на здравето и за удовлетворяване на духовните

потребности. Понеже за предаването на това учение не е

необходима храмова или монашеска среда, то е най-достъпната

форма на даоизма, практикувана днес. Най-важното е, че

даоизмът на деянията и кармата свързва доктрината за Дао с

ежедневието и показва на простосмъртните как да следват

неговия път.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

“Тайшан ганин пиен” се смята за основополагащото

224 Ева Уонг

съчинение в даоизма на деянията и кармата. Превод на текста и

притчи, вдъхновени от него, можете да намерите в моята книга

“Lao-Tzu’s Treatise on the Response of the Tao”. Тя съдържа също

така подробно изследване на историята на тази школа и

влиянието на будизма, конфуцианството и простонародната

китайска религия върху нейната доктрина.

Ча с т I I I ДАОИСТКА ПРАКТИКА

Глава 12 М Е Д И Т А Ц И Я

Посредством медитацията даоистите се стремят към здраве

и дълголетие и към най-високото ниво на духовно развитие -

единението с Дао. През началните етапи на духовно

усъвършенстване медитацията води до пречистване на

съзнанието, ограничаване на желанията, балансиране на

емоциите и стимулиране на циркулацията на вътрешната

енергия. През висшите етапи с нейна помощ практикуващият се

слива с Дао, първоизточникът на всичко.

ВИДОВЕ ДАОИСТКА МЕДИТАЦИЯ

Много хора не виждат разлика между отделните видове

медитация. Те смятат, че ако практикуват един от тях, значи са

усвоили всички. В действителност различните духовни традиции

имат различен подход към медитацията: не само будистката и

индуистката медитация се отличават от даоистката, но дори в

рамките на даоизма съществуват различни видове медитация.

Във всяка секта се практикува особен стил на медитация, а в

рамките на една и съща секта медитацията се променя в процеса

на усъвършенстването.

Днес се практикуват 12 вида даоистка медитация. Следват

кратки описания на всеки от тях.

Вътрешно съзерцание

Методът на вътрешното съзерцание се заражда по времето

на династия Тан. Той е повлиян от будистката школа Тиентай и

много прилича на випасана медитацията. Първоначално

практикуващият започва да следи притока и отлива на своите

мисли, чувства и усещания. След като осъзнае тези процеси, той

226 Ева Уонг

разбира, че протичането им и породените от тях проблеми се

дължат на работата на съзнанието. Ако съзнанието е в покой,

няма да има никакви проблеми.

Следващата стъпка е да се предотврати появата на мисли,

чувства и усещания. След като практикуващият достигне

майсторство в наблюдаването на активирането и отмирането на

психичните дейности, той започва да разбира моделите на

протичането им и вече може да ги преду- гажда и предотвратява.

Когато спре мислите, чувствата и усещанията си, съзнанието му

преминава в покой. В покоя си то се пречиства. В чистотата си

то се изпълва със светлина - тази светлина е сиянието на Дао

вътре в нас.

При вътрешното съзерцание не се налага практикуващият

да се концентрира върху нищо конкретно, не са необходими

нито мантри, нито визуализации. Всъщност отличителната

особеност на този стил на медитация може да бъде описана по

следния цачин: “съзнанието побеждава съзнанието”. Вследствие

на осъзнаването и следенето на работата на съзнанието, то става

пусто.

Този стил на медитация не е свързан с конкретни телесни

пози, макар че повечето практикуващи предпочитат да седят с

кръстосани крака. Човек може да медитира седнал на стол,

ходейки или застанал прав. Тъй като физическите изисквания са

много малко, тази форма на медитация е подходяща за всички,

независимо от физическото им състояние. Освен това методът е

прост и ясен, затова можете да практикувате вътрешното

съзерцание почти изцяло самостоятелно, след като наставникът

ви покаже как.

Днес този стил на медитация се прилага от много хора,

както даоисти, така и недаоисти, които нямат време или желание

да се посветят на по-сложните методи за даоистка медитация.

Концентрация върху центъра

Концентрацията варху центъра е известна още като

“центриране”. При този метод медитиращият постепенно

оттегля вниманието си от заобикалящата го действителност,

Даоизъм 227

докато напълно прекъсне контакта си с предметите, звуците и

събитията от външния свят. Когато причинителите на мисли,

чувства и усещания престанат да възбуждат съзнанието му, то

преминава в покой и центрирането може да започне.

Има няколко определения за “центъра”. Някои прак-

тикуващи смятат, че това е Жълтият дворец в средния дантиен -

зоната около слънчевия сплит. Други казват, че центърът е

нематериален и не може да бъде локализиран в тялото и че при

определено състояние съзнанието интуи- тивно “напипва”

равновесната точка (центъра) на основополагащата същност на

нещата, т.е. Дао.

За разлика от вътрешното съзерцание при този стил на

даоистка медитация практикуващият трябва да се концентрира

върху конкретен обект, макар че съществуват разногласия

относно самия обект. По време на медитацията, обаче, не са

необходими специални пози и затова, подобно на вътрешното

съзерцание, този метод е подходящ за всички, независимо от

физическото им състояние. Задържане на Единното начало

Този метод, известен още като “съхраняване на Единното

начало”, е въведен от школата Шанцин, според която терминът

означава човек да запази единната същност на Дао в себе си.

Първоначално практикуващите извиквали в съзнанието си

различните превъплащения на Лаодзъ или други божества -

образи на Дао. По този на*шн те запазвали божествата и

духовете-покровители вътре в себе си. В съвременната практика

обаче визуализацията не е необходима.

Най-важното при този вид медитация е практикуващият да

премахне границата между себе си и заобикалящия го свят, за да

постигне единение. По време на началните етапи той успокоява

съзнанието и тялото си, в резултат на което у него престават да

възникват мисли, чувства и усещания. След като постигне

покой, у практикуващия се появява т.нар. Дао съзнание - това е

съзнание, чиито корени се намират в Дао и което възприема

всички неща като едно цяло. С практиката човек постига все по-

пълно единение и накрая се слива с Дао.

228 Ева Уонг

Този вид медитация е предпочитан в онези секти, които

отделят специално внимание на усъвършенстването на съз-

нанието. Не са нужни определени пози, но по време на

практиката тялото и съзнанието трябва да остават в покой,

защото всяко движение би попречило на единението. Понеже

това е основно правило, физическите изисквания са по-строги,

отколкото при вътрешното съзерцание или концентрацията

върху центъра. За телесния покой са необходими физическа

разтовареност и здраво телосложение. Този стил е труден за

хора с недостатъчно здраво телосложение (особено гръбнак),

защото понякога тялото се задържа неподвижно с часове. Спиране на мислите и изпразване на съзнанието

Този метод е подобен на чан будистката медитация. При

него практикуващият седи спокойно и изпразва съзнанието си от

мисли, желания и емоции. За разлика от вътрешното съзерцание,

при което съзнанието следи активизирането и отмирането на

психичните дейности, тук целта е напълно да се “угаси”

съзнанието без спомагателни методи, като визуализация, мантри

или дори пасивно наблюдение. За хората, практикуващи този

стил на медитация, всяка работа на съзнанието - активна или

пасивна - е плод на злонамерени сили и демони. Следователно,

за да изпразни напълно съзнанието си, практикуващият трябва

веднъж завинаги да прекъсне всички връзки със заобикалящия

го свят.

Този метод за медитация се прилага в северния клон на

школата Всеобхватна реалност и в сектата Сиентиен Дао през

началните етапи на духовно обучение. След като постигне покой

на съзнанието, практикуващият преминава към други видове

медитация през междинните и висшите етапи на вътрешната

алхимия.

Възвръщане на истинското съзнание

Чрез този метод се култивира първичното (истинското)

съзнание. Истинското съзнание е Дао съзнанието, т.е. онова,

което долавя непосредствено и интуитивно същността на Дао.

Методът е въведен от школата Всеобхватна реалност.

Даоизъм 229

Практикуващият достига този етап на усъвършенстване, след

като изпразни съзнанието си от мисли. Щом се освободи от

властта на аналитичното мислене н хаотичните вътрешни

“гласове”, той може да постигне нов вид покой. Тогава не само

“угасват” мислите, но съзнанието и тялото започват да развиват

естествена склонност към покой. Тази промяна се отразява

върху ежедневието: практикуващият губи интерес към

ставащото около него и затова не иска да получава сетивни

дразнения и да възбужда съзнанието си.

Въпреки че меетдът е въведен от школата Всеобхватна

реалност, днес той се прилага от онези, които искат да развиват

телесното си здраве и чистотата на съзнанието си, но нямат

време или желание да се посветят на дългата и трудна

подготовка, необходима при вътрешната алхимия. Тук не е

нужна определена поза, макар че много практикуващи

предпочитат да седят с кръстосани крака или в полу- лотосова

поза. Човек може да медитира и седнал на стол. Следователно

методът е подходящ за всички, независимо от физическото им

състояние.

Концентрация върху различни кухини

При този метод практикуващият трябва да оттегли

вниманието си от външния свят и да се концентрира върху

определена кухина в тялото си. Основната разлика с кон-

центрацията върху центъра е, че в този случай съсредото-

чаването не е свързано с някакъв център или равновесна точка.

Съществуват два вида концентрация. При първия вид

практикуващият осъзнава наличието на дадена кухина в

организма си и насочва вниманието си към нея. По този начин

той успокоява чувствата си, спира хаотичните си мисли и

ограничава сетивните си възприятия. По време на висшите

етапи се прилага друг вид концентрация, при който вътрешната

енергия се насочва към определена зона. Посредством

концентрацията на енергията се прочиства евентуалното

запушване в зоната или се натрупва енергия в едно от полетата

дантиен, за да бъде пречистена и преобразувана.

230 Ева Уонг

В зависимост от нивото на духовно усъвършенстване и

здравословните си нужди практикуващият се концентрира

върху различни кухини. Например по време на началните етапи

той насочва внимание към една кухина, известна като “портите

на живота” (.мин мън). С течение на алхимичния процес

вниманието се фокусира последователно върху долния, средния

и горния дантиен. Понякога, ако практикуващият има определен

проблем, той се съсредоточава върху по-слабо изразени кухини.

Концентрацията върху кухини е спомагателен метод във

вътрешната алхимия. Тя е предпочитана от членовете на сектата

У'Лиу, за които “портите на живота” са отправ- ната точка в

процеса на вътрешната алхимия. Поради своята роля в

алхимичните трансформации, този метод изисква чести

наставления и контрол. Освен това той е свързан с регулиране

на потока на вътрешната енергия и затова предварително трябва

да бъдат положени подходящи физически и духовни основи. В

повечето случаи необходимите предпоставки са

физическа*разтовареност, здрав гръбнак, подвижни стави,

гъвкави сухожилия и освободено от мисли и желания съзнание.

Позите са трудни и трябва да се запазват продължително, докато

приключат съответните алхимични процеси. Тази медитация по

принцип не се преподава на начинаещи.

Визуализация на Духа на долината

При този метод практикуващият извиква в съзнанието си

конкретен образ и се слива с него. Този похват е най-близък до

оригиналните шанцински методи за визуализация на божества и

духове-покровители. Той обаче се различава от класическата

шанцинска практика по това, че не се визуализират божества.

При него се извикват образите на планината Кунлун (за

насочване на енергията през гръбначния стълб), Жълтия дворец

(за натрупване и преобразуване на жизнена енергия в средния

дантиен), т.нар. Море от енергия (ци хай - за да се запали Огънят

във вътрешната пещ н да се натрупа и преобразува

възпроизвеждаща енергия в долния дантиен) и накрая Духа на

долината (за натрупване и преобразуване на духовна енергия в

горния дантиен). Визуализацията на Духа на долината е най-

Даоизъм 231

висшият етап при тази медитация.

Този стил се практикува рядко. Доколкото ми е известно,

нито една голяма даоистка секта не го прилага.

Изпразване на съзнанието и напълване на корема

Това е още един спомагателен метод във вътрешната

алхимия. Съзнанието се изпразва чрез укротяване на Огъня на

желанията, а същевременно коремът се пълни с енергия. В

своята цялост двете страни на процеса се описват чрез израза:

“Огънят се потапя във Водата.”

Практикуващият укротява Огъня на желанията, като

ограничава връзката си с външното - материални възприятия,

мисли и чувства. “Напълването на корема” означава да се

култивира и съхранява енергията в долния дантиен. Това става

чрез контролиране на дишането, привличане на енергия от

сексуален партньор или поглъщане на есенцията на слънцето,

луната и мъглата.

Този вид медитация обикновено се практикува в съчетание

с други способи. Той изисква компетентни наставления и

контрол и трябва да се прилага само когато практикуващият е

готов да се посвети задълго на даоистката вътрешна алхимия.

Сливане на стремежа с диханието

В сравнение с всички останали видове даоистка медитация

сливането на стремежа с диханието е най-тясно свързано с

начина на дишане. През ранните етапи практикуващият се

концентрира върху дихателния поток, като брои вдишванията и

издишванията си или просто ги следи. Отначало дишането е

нормално и служи само за съсредоточаване на вниманието.

След като вниманието се концентрира и се отдели от

външния свят, начинът на дишане започва да се променя.

Промяната не се контролира чрез съзнанието, а е резултат от

неговото състояние. Когато съзнанието е в покой, дишането се

забавя, става спокойно и дълбоко. Това се нарича “зародишно

дишане”, защото наподобява дишането на зародиша в утробата.

Щом ин достигне своя апогей, се появява ян. Ето защо, след

232 Ева Уонг

като достигне пълен покой, съзнанието започва да

функционира. Функцията му вече се изразява не в обикновена

мозъчна дейност, насочена към външни обекти, а в целенасочен

стремеж. Този истински стремеж (джън и) има способността да

движи вътрешната енергия. Когато стремежът се активизира,

енергията циркулира; когато стремежът е в покой, енергията се

натрупва и съхранява.

При още по-висшите етапи на усъвършенстване се заличава

границата между практикуващия и космическата енергия на

Дао. Щом изчезне преградата между вътрешното и външното,

остава само едно дихание - диханието на Дао, източникът на

живота. Тогава практикуващият започва да диша не само с

ноздрите, белите дробове и диафрагмата си, не само с полетата

дантиен - целият му организъм се превръща в дихание, започва

да се издига и спуска при всяко вдишване и издишване, и така

практикуващият се разтваря в диханието на Дао.

Понякога този метод на даоистка медитация погрешно се

отъждествява с дихателните упражнения в цигун. Цигун

оперира с материята и въздейства върху субстанции с ма-

териална форма, като например вдишвания въздух и вътрешната

енергия. Сливането на стремежа с диханието е насочено към

нематериалното, защото диханието на Дао е нематериално. Във

втория случай няма актив но въздействие или пряк контрол

върху дихателния поток; различните начини на дишане

възникват в резултат на промените в съзнанието на индивида.

Следователно можем да кажем, че сливането на стремежа с

диханието е медитативен метод за трансформиране на дишането

и вътрешната енергия.

Тази медитация е трудна, защото не е лесно да се

разграничи контролираното дишане от спонтанното. Затова тя

трябва да се практикува под постоянно наблюдение, което я

прави подходяща само в монашеска или друга подобна среда.

Натрупване и стимулиране на светлината на духа Този метод е описан в предизвикващия спорове трактат

“Тайи дзинхуа дзунджъ” (вж. “Допълнителна литература” към

Даоизъм 233

Глава 10). Състои се от два етапа: натрупване на светлината на

духа и стимулиране на светлината.

Преди натрупването и стимулирането светлината на духа

трябва се роди и развие. Под “дух” се разбира първичният дух

{юан шън), т.е. безсмъртният зародиш. Методът се прилага само

по време на висшите етапи на вътрешната алхимия.

За да се появи първичният дух, трябва да се укроти духът на

познанието {шъ шън). Духът на познанието е вредното,

аналитично, интригантстващо съзнание. Свързан е с реалния

свят и е причина за резките промени на настроението; така той

ни пречи да видим Дао. За да култивира първичния дух у себе

си, човек първо трябва да овладее духа на познанието и с негова

помощ да развие първичния дух. Същевременно той трябва да

подготви организма си за зачатието на безсмъртния зародиш.

Това става чрез укрепване на телесната структура, повишаване

на нейната гъвкавост, регулиране на всички функции в

организма, натрупване, съхраняване и преобразуване на

възпроизвеждащата, жизнената и духовната енергия. С други

думи, първичният дух може да се появи едва след като

приключат началните и междинните етапи на вътрешната

алхимия (вж. Глава 10).

Със зачеването на безсмъртния зародиш се ражда пър-

вичният дух. Отначало светлината му е слаба и практикуващият

само смътно усеща присъствието му. Вътрешната енергия

постепенно го подхранва, той укрепва и светлината му се

усилва. Когато първичният дух се развие напълно,

практикуващият бива облян от златиста светлина. Тогава той

започва да събира излъчваната от тялото му светлина,

насочвайки я навътре. С течение на времето тя престава да бъде

толкова ослепителна и се превръща в меко, но ярко сияние.

Тогава трябва да се стимулира нейната циркулация. Отначало

потокът й следва установени траектории: вътре в тялото се

движи по меридианите, а отвън трепти около силуета на

практикуващия. По време на висшето състояние тя не следва

фиксирана траектория, а изпълва цялото тяло като мъгла.

Същото става и извън тялото: практикуващият усеща, че е

234 Ева Уонг

обгърнат от бледо златисто сияние.

Тази медитация се практикува най-вече в секти, свързани с

школата Всеобхватна реалност. Тя се прилага през най-висшите

фази на духовно усъвършенстване, затова не може да бъде

усвоена без създаването на подходящите основи за вътрешната

алхимия. Във Всеобхватна реалност натрупването и

стимулирането на светлината се преподава само на най-

напредналите адепти.

Привличане на светлина

Това е още един вид медитация, прилаган по време на

висшите етапи на духовно усъвършенстване. След като

практикуващият изгради у себе си основите на вътрешната

алхимия и развие първичния дух, той подхранва духа чрез този

метод.

По време на медитацията практикуващият натрупва

светлината около себе си в три пирамидално разположени

точки. Горната точка се установява между очите. Това място е

известно още като “третото око”, горния дантиен или

“загадъчната кухина.” Долната лява точка се установява в

лявото око, а долната дясна - в дясното око. По този начин

светлината на слънцето, луната и звездите се слива с вътрешната

светлина и се заличава границата между вътрешната вселена на

практикуващия и външната вселена, т.е. космоса.

Когато светлината влезе в тялото, то става леко, а

съзнанието - чисто и пусто. Щом се изпълнят със светлина,

костите, мускулите, сухожилията и вътрешните органи започват

да се подхранват чрез първичната енергия на Дао. Тялото и

съзнанието се обновяват и адептът се слива в блаженство и

екстаз с вечния първичен Дао.

Привличането на светлина се прилага в онези секти на

вътрешната алхимия, които синтезират практиката на школите

Всеобхватна реалност и Шанцин. Този метод се практикува през

висшите етапи на духовно усъвършенстване, затова

представлява тайна за новопосветените. Освен това, като

техника във вътрешната алхимия, той изисква компетентни

Даоизъм 235

наставления, постоянен контрол, отдаване и дисциплина за цял

живот.

Връщане към Първичното небе Този метод се прилага единствено в сектата Сиентиен Дао.

Състои се от седем етапа. По време на всеки един от тях

съзнанието се концентрира върху определена част от тялото, в

резултат на което тя се трансформира.

Съзнанието се насочва последователно към следните седем

кухини:

1. Долна кухина. Това е центърът на долния дантиен.

Намира се на три цуна32 под пъпа.

2. Предна кухина. Това е “морето от ци” (ци хай). Намира

се на един цун и половина под пъпа.

3. Задна кухина. Нарича се “портите на живота” (мин Mbiji).

Намира се на гръбначния стълб, между бъбреците, и

представлява възлов участък от меридиана Ду.

4. Средна кухина. Това е центърът на средния дантиен.

Известна е още като ‘‘средния павилион” (джун тин), или

“жълтия дворец”, и се намира до слънчевия сплит.

5. Горна кухина. Това е центърът на горния дантиен,

разположен между очите. Нарича се “светлата зала” (мин

тан). Чрез последователната концентрация върху първите

пет кухини се прочиства микрокосмическата орбита.

6. Най-долната кухина. Това е “бликащият извор” (юн

цюан), разположен на всяко от стъпалата. С прик-

лючването на този етап се прочиства макрокосми-

ческата орбита.

7. “Загадъчните порти”. Тази кухина е известна още като

“вратите на Първичното небе”, “вратите на

Безграничното (Удзи)” и “първичната кухина”. Тя няма

форма и не съществува, преди практикуващият да

32 Справочниците дават две приблизително равни стойности на

китайския цун: 3,333 см. (1/30 от метъра) и 3,2 см. (бел. прев.)

236 Ева Уонг

достигне този етап. Материализира се само когато бъде

заченат първичният дух. Това са портите към единението

с Дао.

При медитацията в сектата Сиентиен Дао първите шест

етапа са свързани с формата и движението. Кухините

представляват зони в организма, които могат да бъдат

локализирани и да станат обект на концентрация. Първите шест

етапа образуват медитацията на Вторичното небе (хоу тиен) -

след обособяването на небето и земята - защото са насочени към

такъв тип тяло и съзнание, които са отделени от Дао. По време

на седмия етап медитацията не е свързана с формата и

движението. Кухината няма фиксирано положение и затова

отсъства реален обект на фокусиране. Седмият етап

представлява медитация на Първичното небе (сиен тиен) -

преди обособяването на небето и земята

- защото е насочен към такъв тип съзнание и тяло, които са

свързани с Дао.

Освен концентрация върху кухините, медитацията в

Сиентиен Дао изисква от практикуващия да заема определени

пози: седеж с кръстосани крака, седеж в полу-лотосова поза, в

пълна лотосова поза и други. Има и специални положения на

ръцете, например поставяне на дланите върху коленете или

доближаване на дланите една към друга във формата на Тайдзи.

Едно от най-трудните положения при тази медитация е адептът

да заеме пълна лотосова поза и да се повдигне над земята,

опирайки се на кокалчетата на пръстите си. Като цяло позите за

медитация в Сиентиен Дао изискват най-голяма дисциплина,

защото тази секта отдава еднакво значение на

усъвършенстването на тялото и съзнанието.

ОЩЕ ЗА ДАОИСТКАТА МЕДИТАЦИЯ

Много хора практикуват медитация за психическо раз-

товарване и намаляване на стреса. Някои се занимават с нея, за

да култивират у себе си духовна възприемчивост, да подобрят

физическото си здраве и да удължат живота си. Даоистката

Даоизъм 237

медитация обаче не е само способ за здраве и дълголетие; тя е

инструмент за постигане на единение с Дао, а здравето и

дълголетието са странични резултати.

Днес човек може да усвои даоистката медитация за здраве и

разтоварване, без да бъде посветен в даоистка секта или да

отдава целия си живот на подготовката по вътрешна алхимия. В

тази глава описахме 12 метода за даоистка медитация. Първите

пет се преподават в много съботно-неделни курсове или по

време на едноседмични семинари. Те са сравнително безопасни

за самостоятелно практикуване, след като човек получи

компетентни наставления в началото. Въпреки това е

препоръчително да посещавате курсове за усъвършенстване и да

поддържате об- ратна връзка.

Чрез последните седем метода практикуващият достига най-

високите нива на развитие в даоистката духови а система. Те

обикновено се съчетават с техники за укрепване на телесната

структура и регулиране на вътрешната физиология. Към тях

следва да пристъпват само онези, които са готови да се посветят

на строга програма за обучение. Тогава обикновено е

необходимо членство в дадена секта и се налага постоянен

контрол от страна на наставник.

Практиката на даоистката медитация изисква постоянство,

търпение и дисциплина. Физическите, психическите и духовните

плодове на медитацията ще бъдат налице само когато сеансите

се съчетават с подходящ начин на живот и правилно отношение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Въпреки че някои от следните съчинения по даоистка

медитация са написани във вид на практически помагала, не ги

използвайте като такива без ръководството на наставник.

Lu Kuan Yu, “The Secrets of Chinese Meditation”, съдържа

две глави, посветени на два различни вида даоистка медитация.

В Глава 5 е описан стил, за чийто създател се смята даоистът от

XX век Иншъ Дзъ. В Глава 7 е разгледан друг метод, при който

микрокосмическата циркулация се стимулира чрез седеж в

покой и дихателни упражнения. Книгата е полезна с това, че

238 Ева Уонг

предлага сравнение между будистката и даоистката медитация,

тъй като в други глави е застъпена медитацията в будистките

школи Чан и Тиен- тай.

Livia Kohn (ed.), “Taoist Meditation and Longevity

Techniques”, също съдържа две глави за даоистката медитация. В

главата “Guarding the One: Concentrative Meditation in Taoism”

подробно е разгледан смисълът на съхранението на Единното

начало в учението шанцин; “Taoist Insight

Meditation” дава полезни основни сведения за ней гуан

(вътрешното съзерцание) или дин гуан (концентрираното

съзерцание). Втората глава съдържа и превод на едно класическо

съчинение по ней гуан: “Тайшан Лаодзюн нейгуан дзин” -

“Трактат на Лаодзъ за вътрешното съзерцание”.

Друг класически трактат по ней гуан, “Дзуо уан лун” -

“Седя в забрава” - от Съма Чънджън е преведен в Livia Kohn

(ed.), “The Taoist Experience” (“Observing Life’’).

М Е Т О Д И З А Р А З В И В А Н Е Н А

Т Я Л О Т О

В даоистката практика развиването на тялото е нераз-

ривно свързано с духовното усъвършенстване. Единението с

Дао е невъзможно без физическо здраве. За физическото

развиване съществуват и практически подбуди. Силата и

гъвкавостта в мускулната и скелетната система и добрата

вътрешна физиология са необходими за достигане на висо-

ките нива в даоистката духовна подготовка. Заздравяването на

мускулната и скелетната система е известно като външно

укрепване; стимулирането на вътрешната физиология е

вътрешно укрепване.

По-долу са описани накратко най-разпространените

даоистки методи за външно и вътрешно укрепване. Имайте

предвид, че не е безопасно да прилагате тези или други

сходни техники без квалифицирано ръководство от страна на

наставник.

Даоизъм 239

МЕТОДИ ЗА ВЪНШНО УКРЕПВАНЕ

Изменение на сухожилията

Най-ефективният метод за укрепване на мускулатурата е

т.нар. изменение на сухожилията (и дзин)33. В буквален

превод и дзин означава “трансформиране (изменение) на

33 Терминът “и дзин” се произнася почти по същия начин както

китайското заглавие на “Книгата на промените,” но се пише с различни йероглифи и има различно значение, (бел. прев.)

240 Ева Уонг

сухожилията”. Според традиционната китайска физиология

понятието “дзин” обхваща сухожилията, мускулите,

подкожните тъкани, нервните влакна и меките тъкани. Сле-

дователно “изменението на сухожилията” означава транс-

формация както на повърхностните, така и на дълбоко

разположените структури на мускулатурата.

Целта на метода е да се възстанови пъргавостта на

мускулите и сухожилията. Силно е онова сухожилие, което е

гъвкаво; здрав е онзи мускул, който не е напрегнат и има

добро кръвоснабдяване. Гъвкавата и ненапрегната

мускулатура реагира по-бързо, отколкото атрофиралата и

напрегнатата.

При различните начини за “изменение на сухожилията”

обикновено се редуват разтягане и отпускане. В резултат на

продължителна практика сухожилията, мускулите и оста-

налите тъкани възстановяват пъргавостта си. Освен това чрез

някои подобни техники се раздвижват стави и мускулни

групи, които не се натоварват в ежедневни условия. С течение

на времето мускулите, сухожилията и подкожните тъкани

стават гъвкави и пъргави, а кожата придобива лъскавина и

здравословна руменина. Кръвообращението в мускулите се

подобрява, по-лесно заздравяват по- резните рани и се лекуват

контузиите.

Измиване на костния мозък

Най-важният метод за укрепване на костите е “измива-

нето на костния мозък” (си суи). Този термин се отнася за три

процеса: пречистване на костния мозък, регулиране на

неговото съдържание в костите и изменение на формата и

структурата на костите. Костният мозък се пречиства, като се

замени болният костен мозък със здрав. Резултатът е подобен

на този при трансплантация на костен мозък, но за разлика от

нея пречистването е вътрешнотелесен процес. Да се регулира

съдържанието на мозъка в костите означава да се балансира

Даоизъм 241

концентрацията на калций34, така че да няма нито прекалено

натрупване, нито недостиг на калций. Структурата на костите

се променя паралелно с формата им - целта е да станат по-

издържливи и същевременно не толкова твърди, за да се

предпазят от фрактури.

Всички упражнения за “измиване на костния мозък”

започват с дозирано натоварване на костите и ставите.

Натоварването се контролира чрез специални движения. Най-

често те са бавни и плавни, изискват отпускане и контрол. За

извършването на такива упражнения е необходимо

мускулните групи и сухожилията да бъдат силни, а ставите -

подвижни. Една слабо позната техника за изменение на

костната структура е чрез търкане и удряне на костите. При

нея човек търка и удря ставите и костите си о някаква

повърхност, за да се наместят и да придобият желайата форма.

Разбира се, тези движения трябва да се изпълняват прецизно,

за да не стават контузии.

След като приключи “измиването на костния мозък”,

костите вече не са толкова твърди и когато се подложат на

натоварване, поддават като дунапрен. Количеството на калция

се нормализира, костите стават по-големи и по-тежки.

34 Връзката между калция и костния мозък не е много ясна, тъй

като калцият изгражда стените на костите, а не мозъка. В традицион- ното асоциативно-схоластично китайско познание няма много място за строго научни термини от рода на “калций” (на китайски: гай). Вече срещнахме подобен случай, в който изтъкнахме условния характер на термина “цинобър”. Можем да предположим, че изходният китайски термин, преведен тук като “calcium” (калций), е “гао”. Според “Кратък речник на китайската медицина” мозъкът (суй) се формира чрез преобразуване на чистата бъбречна ци и есенцията на напитките и храната, в резултат на което се получава гао. Гао прониква в костните кухини, образувайки костен мозък (гу суй), и подхранва централния мозък (нао суй). BCQ пак това е само предположение, което може да се потвърди или отхвърли при наличието на автентичния китайски термнн. Вж.: “Дзиенмин джун-и цъдиен”, Жънмин уейшън чубаншъ, Пекин 1986. (бел. прев.)

242 Ева Уонг

МЕТОДИ ЗА ВЪТРЕШНО УКРЕПВАНЕ

Целта на вътрешното укрепване е подобряване състо-

янието на вътрешните органи, повишаване ефективността на

физиологичните системи и стимулиране циркулацията на

вътрешната енергия.

Регулиране на дишането

Дишането поддържа живота, затова правилното дишане

може да подобри здравето и да удължи живота. По принцип

регулирането на дишането предполага дишане без съзнателен

контрол, докато при насочването на дихателния поток се

осъществява съзнателен контрол върху движението на

вдишвания и издишвания въздух и дихателното темпо.

В даоистките изкуства за усъвършенстване на тялото са

известни девет начина на дишане: само през ноздрите, през

устата и ноздрите, само през устата, естествено коремно,

обратно коремно, перинеално, костенурково, зародиш- но

дишане и дишане чрез целия организъм.

При дишането през ноздрите устата е затворена, а

вдишванията и издишванията стават през носа. По принцип то

възниква спонтанно по време на медитация, когато трябва да

се успокои съзнанието. Това дишане е спокойно и бавно.

Когато участват и устата, и ноздрите, при вдишване

устата е затворена, а въздухът влиза през носа. При издишване

въздухът излиза през устата. Този начин по принцип възниква

спонтанно по време на медитация, свързана съз запалването на

Огъня в долния дантиен.

При дишането през устата този орган се използва както за

вдишване, така и за издишване. То възниква, когато дишането

през носа е затруднено или невъзможно. По принцип се

препоръчва само на хора с респираторни проблеми, които не

позволяват участието на ноздрите.

Коремното дишане е дълбоко. Въздухът се насочва към

коремната област и в процеса участва целият торс. Този начии

изисква активна работа на диафрагмата. Освен това

Даоизъм 243

вътрешните органи трябва да са достатъчно податливи на

натиска на диафрагмата и да се преместват, за да може

въздухът да достигне корема. Дълбокото коремно дишане

трябва да се осъществява естествено и без усилие. Ако се

предизвика нарочно, то може да доведе до увреждания.

Естественото коремно, обратното коремно, костенурково- то

и зародишното дишане са все видове коремно дишане.

По време на естественото коремно дишане коремът се

разширява при вдишване и се свива при издишване. По време

на обратното коремно дишане той се свива при вдишване и се

разширява при издишване. Тези два начина възникват по

време на междинните етапи на вътрешната алхимия и

обикновено са свързани с разгарянето на Огъня в долния

дантиен и нагряването на енергиите в трите полета дантиен.

При перинеалното дишане тазовата област се издува при

вдишване и се свива при издишване. По този начин

вътрешната енергия се изтласква по микрокосмическата и

макрокосмическата орбита.

Костенурковото дишане е толкова слабо, че почти от-

съства. Наречено е така, защото наподобява дишането на

костенурка, която се е прибрала в корубата си. То възниква

естествено през висшите етапи на вътрешната алхимия. Смята

се, че костенурката живее дълго именно благодарение на този

начин на дишане.

Зародишното дишане представлява съчетание от кос-

тенурково дишане и коремни движения, синхронизирани с

вдишването и издишването. Наречено е така, защото прилича

на начииа, по който зародишът диша в утробата. То също

възниква по време на висшите етапи на вътрешната алхимия и

обикновено е свързано със зачеването и подхранването на

първичния дух, т.е. безсмъртния зародиш.

И накрая, съществува дишане с целия организъм. Този

най-съвършен начин възниква след достигане на най-висо-

кото ниво на духовно развитие, когато практикуващият се

намира в единение с Дао. При участието на целия организъм

вдишванията и издишванията са крайно редки. Отделните

244 Ева Уонг

цикли са продължителни: отначало се извършват между 16 и

20 вдишвания в минута, а през най-висшня стадий броят им

намалява до 3-4 в минута.

Насочване на дихателния поток

При този метод практикуващият насочва дихателния

поток в организма си, контролира темпото на дишане и се

концентрира върху вдишванията и издишванията. Но кон-

тролът не е принудителен: вътрешният стремеж е този, който

предизвиква и насочва дихателния поток. Щом веднъж се

установи контрол, дишането става естествено.

Най-елементарният начин за направляване на дихателния

поток е човек да насочи мисълта си към дишането, като

започне да брои вдишванията и издишванията. Тази техника

по принцип се използва, за да прекъснат хаотичните мисли

или да се отклони вниманието от ставащото наоколо; тя обаче

трябва да се прекрати веднага след като се фокусира

вниманието, в противен случай практикуващият ще се увлече

в посока на активното успокояване на съзнанието и никога

няма да достигне истинския покой на не- действнето.

По-съвършен начин за насочване на дихателния поток е

да се задържи дъхът за известно време преди издишване или

вдишване. Той прилича на някои видове дихателен контрол в

йога. Чрез този способ дихателният поток може да достигне

всички части на тялото и да проникне в дълбоко

разположените тъкани, вътрешните органи и костите преди

издишването на нечистия въздух. Разбира се, този начин

изисква силна диафрагма и ефективна дихателна система. Без

тези физически дадености притокът на кислород по време на

вдишването би бил недостатъчен и задържането на дъха би

донесло повече вреда, отколкото полза.

Най-съвършеният начин е дихателният поток да се

направлява чрез вътрешния стремеж. Този метод е известен

Даоизъм 245

като дао ин (буквално: водене и насочване)35. След като

съзнанието се изпразни от мисли, се появява истинският

стремеж. Според даоизма, истинският стремеж се ражда от

първичния дух и е целенасочен. При споменатия метод

практикуващият предизвиква своя стремеж, който започва сам

да направлява дихателния поток. След появата на стремежа

съзнателният контрол секва. Дихателният поток следва

прочистените канали в циркулационната система и се движи

естествено в организма. За да се постигне желаният ефект,

съзнанието трябва да е чисто и изпразнено от мисли, а тялото

- отпуснато в подходяща поза. Преди да натрупа повече опит,

практикуващият трябва да седн с кръстосани крака. По-

съвършените техники изискват полу- лотосова и пълна

лотосова поза.

Стремежът и дихателният поток могат да бъдат насоч-

вани към няколко зони в организма; изборът на една от тях

зависи от нивото на подготовката. Трите отвора по проте-

жение на гръбнака, трите енергийни полета дантиен, точките

“бликащ извор” на стъпалата, “златни порти” на глезените и

“сто срещи” (бо хуей, бай хуей) на темето са едни от най-често

използваните цели за насочване на дихателния поток. Когато

отворите на гръбнака трябва да се отпушат, дихателният

поток и стремежът обикновено се насочват към тях. Когато се

запали вътрешният Огън на пещта и започне натрупването и

пречистването на възпроизвеждаща енергия, стремежът и

дихателният поток се насочват към долния дантиен. По същия

начин те се насочват към средния или горния дантиен в

зависимост от това дали жизнената, или духовната енергия са

подложени на алхи- мично въздействие.

Цигун пози

Целта на цигун позите е да улеснят циркулацията на

35 “Дао ин” може да се преведе и като “водене и привличане”,

(бел. прев.)

246 Ева Уонг

вътрешната енергия (в буквален превод цигун означава

“работа на вътрешната енергия”). Въпреки че много хора

разглеждат медитацията, дихателните упражнения и

упражненията за крайниците и мускулатурата като форми на

цигун, според традиционната даоистка практика цигун е

естественият поток на вътрешната енергия, породен от

определени физически и психически условия. Успокояването

на съзнанието и движението на диафрагмата не винаги

стимулират циркулацията на енергията, макар че могат да

служат като основа за това.

Вътрешната енергия (ци) може да циркулира само при

наличието на определени физически и психически условия. Те

се осигуряват чрез външно и вътрешно укрепване и се

развиват в продължение на години. В даоистките изкуства за

развиване на физиката някои пози възстановяват, улесняват

или поддържат циркулацията на енергията. Те се наричат

цигун пози. Но ако основите на външното и вътрешното

укрепване не са налице, възстановителните и поддържащите

механизми няма да действат.

Съществуват много цигун пози; основните и най-важните

от тях са съчетани с ежедневни състояния и действия: седене,

стоене, ходене и сън. В този смисъл тялото може да се

усъвършенства във всякакви жизнени ситуации.

Пози в седнало положение. Това са най-обикновените

цигун пози. Те са няколко. Практикуващият може да седи

облегнат на стол, като горната част на тялото му е изправена и

ненапрегната. Очите са отворени, но погледът не е фокусиран.

Краката са събрани отпред, дланите са отпуснати върху скута.

При естествения седеж с кръстосани крака практикуващият

седи на равна повърхност или на възглавничка с естествено

свити крака. Торсът е изправен, китките лежат върху коленете

или са събрани с кръстосани пръсти пред пъпа. При полу-

лотосовия седеж практикуващият седи с кръстосани крака,

като единият е в лотосово положение (т.е. изнесен с обърнато

нагоре стъпало към другото бедро). При пълния лотосов

седеж и двата крака са в лотосово положение. Дланите са

Даоизъм 247

долепени към стъпалата.

Пози в изправено положение. При свободния стоеж

практикуващият стои в равновесие, тежестта на тялото му е

разпределена поравно върху двата крака. Ходилата са

успоредни, краката - изпънати, без да се допират в коленете.

Торсът е изправен, очите - отворени, но погледът не е

фокусиран, ръцете висят свободно от двете страни на тялото.

При другите пози в изправено положение има няколко

положения на ръцете. При “натиск надолу” практикуващият

застава както при свободния стоеж, но държи ръцете си

отпред. Други често използвани положения на ръцете са

“обръч” (ръцете, свити в лактите, образуват кръг пред тялото,

сякаш обхващат голямо кълбо); изпънати напред ръце с

дланите надолу; доближени една към друга китки така, сякаш

държат малък кръгъл предмет пред тялото.

Пози в движение. По време на ходене торсът е изправен,

а раменете - отпуснати. Единият крак се изнася пред другия и

стъпва първо с петата. Постепенно цялата повърхност на

стъпалото ляга на земята, при което центърът на тежестта

преминава от петата към средата на ходилото. Когато

тежестта се разпредели равномерно по цялото стъпало, петата

се надига и тежестта се пренася върху пръстите.

Същевременно другата пета стъпва отпред и тежестта

преминава от нея към останалата част на стъпалото. Тогава

първият крак отново се отделя от земята и прави следващата

крачка. Повтаря се същият цикъл. Найважното е ходенето да

бъде колкото може по-естествено.

Пози в легнало положение. Съществуват няколко цигун-

пози в легнало положение. Повечето от тях са въведени от Чън

Сии. Най-обичайните са по гръб, на една страна и полулегнало

положение. При лежането по гръб практикуващият лежи на

легло с разперени и отпуснати ръце и крака. Очите гледат

нагоре или са затворени. При лежането на една страна горната

част на тялото е изпъната, а ръката под тялото е извита нагоре.

Китката й може да се постави върху възглавницата с длан към

лицето. Другата ръка е положена леко върху горната страна на

248 Ева Уонг

тялото. Долният крак е изпънат, а горният - леко свит. При

полу- легналото положение практикуващият седи облегнат на

таблата, разкрачен, с ръце отпуснати върху краката.

Всички тези цигун пози оказват влияние върху цирку-

лацията на вътрешната енергия. Ако сухожилията и мускулите

са пъргави, а циркулационните канали са проходими, позите

улесняват потока на енергията; ако сухожилията са

напрегнати, а каналите - запушени, позите могат да увредят

мускулната и скелетната система или вътрешните органи. Ето

защо циг^н позите трябва да се усвояват и прилагат само под

наблюдението на наставник с необходимата квалификация,

способен да препоръча такива пози, които съответстват на

нивото на ученика.

Привличане на природни енергия

Първичната енергия на Дао изпълва цялата природа.

Смята се, че от всички иеща в природата най-голяма кон-

центрация на енергия има в слънцето, луната, звездите,

мъглата, скалите и почвата. Ако човек може да привлича

енергия от тези източници, той постига здраве и дълголетие.

Даоистите от школата Шанцин първи са описали и

изпробвали подобни техники. Те извиквали в съзнанието си

образите на слънцето и луната и мислено насочвали лъчите им

през устата навътре в тялото си. В шанцинската практика това

се наричало “поглъщане на есенцията на слънцето и луната”.

Днес хората, привличащи природна енергия, вече не

визуализират образите на слънцето и луната. Вместо това те

съзерцават директно небесните тела и привличат есенцията

им.

При този метод се предполага, че сетивните органи на

практикуващия са преминали необходимата алхимична

трансформация, така че продължителното гледане на слънцето

няма да увреди очите му. Привличането на есенцията на

слънцето чрез съзерцание е много различно от наблюдаването

на затъмнение. Самата употреба на защитни очила и други

Даоизъм 249

подобни приспособления не позволява на слънчевата енергия

да проникне през очите в тялото. С други думи, предпазните

мерки не са същите, както при наблю- даването на

затъмнение; за да бъде методът ефективен, практикуващият

трябва да е изградил необходимите основи и да е осъществил

физиологична трансформация на сетивните си органи.

Светлината, привлечена от небесните тела, може да

попълни запасите от духовна енергия. Това е така, защото при

разделянето на земята и небето по време на Сътврре- нието,

поради своята ефирност духовната енергия се е издигнала

нагоре и се е натрупала в небесните тела. Когато привлича

слънчева енергия, първоначално практикуващият съзерцава

слънцето при изгрев или залез, когато дискът му се намира

непосредствено над хоризонта. В такива моменти лъчите не са

толкова силни и не поразяват съзерцаващия. Най-опитните

привличат есенцията на слънцето, когато то е най-силно - в

зенита. Оптималният момент за привличане на есенцията на

луната е при пълнолуние, а на звездите - при ясно безлунно

небе.

Мъглата се стеле между земята и небето, тя е етерът на

Дао. Ако бъде привлечена, тя може да попълни количеството

на ци в човешкото тяло. Даоистите от школата Шанцин са

нарекли това “ядене на етер”. Не всеки вид мъгла обаче следва

да се привлича. Някои видове съдържат жи- вотворна енергия,

а други - разрушителна; ако абсорбира неподходяща мъгла,

човек може да се разболее или дори да умре. Мъглата, която

обгръща земята и скрива небето от поглед, съдържа

положителна енергия, защото свързва небето и земята. За

разлика от нея стелещата се на талази мъгла, ниско над

земята, е отровна, застояла и в никакъв случай не бива да се

привлича.

Скалите и почвата също имат висока концентрация на

енергия. Когато земята и небето били разделени по време на

Сътворението, тежката възпроизвеждаща енергия се отложила

надолу и проникнала в земята. Затова се смята, че

привлечената есенция на земята възстановява количеството на

250 Ева Уонг

възпроизвеждащата енергия в тялото. За да абсорбира земна

енергия, практикуващият стъпва здраво с двете си стъпала или

ляга на земята по гръб. Първоначално адептите привличат

енергия от затревени площи. Тревата омекотява притока на

енергия и така тя не може да порази начинаещия. След като

натрупа достатъчно опит, практикуващият може да привлича

енергия от голи местности. Накрая той започва да прави това

направо от скалите и камъните - най-мощният източник на

земна енергия.

Привличането на природна енергия е метод за вътрешно

укрепване, предназначен за опитни алхимици. Преградите

между вътрешната вселена на човека и външната вселена на

космоса трябва да бъдат премахнати, за да може организмът

да привлича енергия от околната среда и чрез нея да попълва

вътрешната си енергия. Това означава да се заличи границата

между субект и обект и да се пречисти вътрешната енергия

така, че да стане също толкова девствена, колкото енергията

на Дао в природата. Сетивните органи - особено очите -

трябва предварително да преминат алхимична трансформация,

за да не се увреждат при съзерцаването на слънцето. Освен

това костите трябва да бъдат изменени чрез “измиване на

костния мозък”, така че да могат да поглъщат енергия от

външен източник. С други думи, този метод е ефективен едва

след изграждането на началните и междинните основи на

вътрешната алхимия. Ако техниките се прилагат

преждевременно, могат да доведат до тежки вътрешни

увреждания. Никога не привличайте природна енергия без

ръководството на квалифициран наставник!

МЕТОДИ, ВЪЗДЕЙСТВАЩИ КАКТО ВЪРХУ

ВЪНШНОТО, ТАКА И ВЪРХУ ВЪТРЕШНОТО

УКРЕПВАНЕ

Масаж

Даоизъм 251

В даоистките изкуства на здравето и дълголетието ма-

сажът се нарича анмо (ан означава “натиск,” а мо- “допир,

триене”). Днес ан по принцип се тълкува като разнасяне на

натиска по дадена част от тялото; мо предполага натиск върху

отделна точка. Натискът може да бъде непрекъснат или

прекъснат; във втория случай се прибягва до удари и

почукване.

Масажът може да играе роля за външното или вътреш-

ното укрепване в зависимост от начина, по който се извършва.

Може да се прави от друг човек или по принципа на

самомасажа.

Когато целта е външното укрепване, масажът отпуска

напрегнатите мускули, сухожилия и други тъкани. Също така

той може да въздейства положително върху скелетната

структура и да насочи кръвния поток към онези части на

тялото, които имат лошо кръвоснабдяване. Това води до

временно разтоварване, но не и до трайни изменения в

мускулната и скелетната система; затова в даоистките методи

за развиване на тялото мускулният масаж се съчетава с други

техники, като изменение на сухожилията, измиване на костния

мозък, или вътрешни бойни изкуства.

Когато чрез масажа се цели вътрешно укрепване, ре-

зултатите са по-трайни. Вътрешните органи могат да се

подсилят посредством масажиране на повърхностните и

дълбоко разположените тъкани. Разсейващ натиск се

упражнява най-често в областта на бъбреците и долната част

на корема. Масажирането на трите отвора по протежение на

гръбнака способства за тяхното прочистване. За да се отпуши

долният отвор се масажират “портите на живота” между

бъбреците, за средния отвор - гръбначният участък между

лопатките, а за горния отвор - основата на черепа. За да се

подобри кръвоснабдяването на главата, често се масажират

слепоочията, долната челюст и тилната част на черепа.

Понякога масажиращият удря или почуква дадена част от

тялото, за да възстанови циркулацията в нея. Когато се

извършват правилно, ударите и почукванията предизвикват

252 Ева Уонг

вибрации, достигащи трудно достъпни части дълбоко във

вътрешността на тялото. Вероятно най-известният пример е

тракането със зъби. Чрез този способ се отпускат челюстите,

прочистват се разположените наблизо кухини и се изпращат

силни струи енергия към главата.

Даоистка гимнастика

Даоистката гимнастика съчетава упражнения за край-

ниците и мускулатурата, контролирано дишане и масаж.

Съвременните автори я наричат “гимнастика”, тъй като в

традиционния даоизъм не съществува специален термин за

този метод; тя обаче не бива да се отъждествява със съвре-

менната гимнастика. Западната гимнастика включва предимно

упражнения за крайниците и мускулатурата, докато при тази

традиционна даоистка система мускулните упражнения и

масажът се съчетават със стимулирането на циркулацията на

енергията. За да избегна евентуални недоразумения, по-долу

ще използвам термина “даоистка гимнастика” в смисъл на

упражнения с двоен ефект (външно и вътрешно укрепване),

разработени от даоисти.

Може би най-ранната форма на даоистката гимнастика са

“упражненията на петте животни”. Петте животни - тигър,

леопард, дракон, змия и жерав - притежават външни и

вътрешни качества, които човек може да развие у себе си и

така да постигне здраве и дълголетие. Тигърът се цени заради

силните му кости, леопардът - заради пъргавата мускулатура,

драконът - заради способността му да разтяга гръбнака си,

змията - заради гъвкавостта на нейния гръбнак при движение,

а жеравът - заради способността му да съхранява вътрешна

енергия. Оригиналните упражнения на петте животни са

създадени от патриарха на китайската медицина Хуа Туо, но

сведенията за тях се изгубват, след като медикът изгаря

трудовете си в затвора по времето на тиранина Цао Цао през

III век. Сходни упражнения са разработени от фаншъ малко

по-рано, през епохата Хан.

Даоизъм 253

През Сунската епоха (към XI век) съществува даоистка

гимнастика, базираща се на движенията на различни животни,

пози, заимствани от индийската йога, и упражнения,

приписвани на безсмъртните мъдреци (всички те са разг-

ледани в “Чъфън суй” - “Гимнастиката на Червения феникс” -

сборник с даоистки упражнения, въведени от Чън Сии).

Някои от движенията имат за цел стимулиране на

циркулацията на енергията; други са предназначени за раз-

решаване на конкретни здравословни проблеми; има и такива,

които се практикуват в опредени моменти от годината за

предотвратяване на болести, свързани със смяната на сезоните

(фиг.13.1 и 13.2).

254 Ева Уонг

Фигура 13.1. Даоистка гимнастика. “Протегнете ръце и хванете ходилата си. Пребройте до 12, после приберете краката към тялото и станете.” Из “Чъфън суй” (“Гимнастиката на Червения феникс”) - едно от писанията на сектата Сии (Имън), основана от последо-вателите на Чън Сии.

Фигура 13.2. Даоистка гимнастика. “Задръжте дишането си и разперете ръце, свити в юмруци, като мечка. Завъртете се наляво и надясно, без да мес-тите краката. Изпъчете гърди,, за да улесните вдишването и издишването. Задръжте мускулите си напрегнати и щ" чуете как пукат ставите и костите ви. Направете това тр_ или пет пъти. Упражнениет развива костите и сухожилията, успокоява духа и култивира енергия в кръвта.” Из “Чъфън суй” (“Гимнастиката на Чер вения

Даоизъм 255

феникс”): “Мечешкат поза на Гънсан.”

256 Ева Уонг

За да бъде ефективна даоистката гимнастика, тялото

трябва да е гъвкаво и пъргаво. Някои движения и пози са доста

трудни и ако се извършват насила и преждевременно, могат да

възникнат увреждания. Не се опитвайте да усвоите даоистката

гимнастика без ръководството на наставник.

Днес даоистката гимнастика се практикува за общо здраве

и за подготовка на организма преди по-висшите етапи на

духовно усъвършенстване. Независимо от целта, тази система

е особено ефективна за развиване на физиката и подобряване

на тонуса паралелно с циркулацията на вътрешната енергия.

Вътрешни бойни изкуства

В даоистката духовна подготовка вътрешните бойни

изкуства са средство за външно и вътрешно укрепване, за

концентрация и успокояване на съзнанието. При тях движе-

нията обикновено са бавни и премерени (синицюан прави

изключение). Първоначалната цел е да се развият сухожи-

лията, да се раздвижат ставите, мускулите да станат пъргави и

да се подобри общата циркулация. През междинните етапи се

развива гръбнакът чрез завъртане и чрез редуването на

разтягане и отпускане. Когато гръбнакът се раздвижи, а

коремните мускули и дълбоко разположените тъкани станат

еластични, гръбнакът започва да масажира вътрешните

органи, като леко ги раздвижва при своето завъртане,

разтягане и свиване. През висшите етапи движенията могат да

се съгласуват така, че да активизират полетата дантиен и

пречистването на вътрешната енергия в тях. Накрая

вътрешната енергия започва да циркулира в синхрон с

движенията, при което практикуващият добива усещане за

покой в движението и движение в покоя.

Съществуват четири вътрешни бойни изкуства. Най-

разпространеното е тайдзицюан (Юмрукът на Великия пре-

дел). По-слабо познати са багуаджан (Дланта на осемте

триграми) и синицюан (Юмрук на формата и стремежа). Най-

Даоизъм 257

неизвестна е системата лиухъ бафа (Шестте хармонии и

осемте метода).

От тези изкуства лиухъ бафа се смята за “вътрешно” в

най-пълния смисъл на думата, защото при него движенията

проникват през външната обвивка на тялото и развиват

вътрешните органи. Движенията са трудни и изискват пре-

цизност; това вероятно е най-трудното за усвояване и прак-

тикуване вътрешно бойно изкуство. Създадена от даоист- кия

мъдрец Чън Сии по времето на династия Северна Сун, лиухъ

бафа се състои от 66 упражнения, разделени на две групи.

Чрез упражненията от първата група се развиват сухожилията

и гръбнакът; тези от втората група са за масажиране на

вътрешните органи посредством движението на гръбнака.

Най-популярното вътрешно бойно изкуство е тайдзи-

цюан. Смята се, че е създадено от адепта на вътрешната

алхимия Джан Санфън от края на епохата Юан и началото на

Мин. То е по-лесно във физическо отношение и няма толкова

силен масажиращ ефект върху вътрешните органи, колкото

лиухъ бафа. Съществуват много стилове тайдзи- цюан. В

някои от тях се набляга върху бойните функции, а други са

насочени повече към здравето. Имайте предвид тази разлика,

когато си търсите наставник.

Багуаджан е система от упражнения, при която прак-

тикуващият се движи по кръгови траектории. По време на

ходенето гръбнакът е изцравен, тазът е леко хлътнал в

тазобедрените стави, а коленете са леко свити. Джан означава

“длан”: в багуаджан ръцете никога не се свиват в юмруци.

Това е отлична система за разкършване на гръбнака, за

развиване на долната му част и опашната кост. Освен това

кръговите движения способстват за повишаване на

подвижността и силата в долната част на тялото, благодарение

на което* горната част остава разтоварена и енергията може

да циркулира. Но добрите резултати са възможни само при

силни крака, еластични тазобедрени стави и достатьчно

подвижен гръбнак.

258 Ева Уонг

Синицюан е може би “най-бойното” от всички вътрешни

бойни изкуства. Поради резките челни, пронизващи и

поразяващи удари, то оставя впечатление, че не е нищо повече

от юмручен бой. Всъщност в резултат на упражненията

гръбнакът придобива способността да се огъва по

всевъзможни начини, а сухожилията започват да реагират и на

най-слабия импулс на съзнанието; в този смисъл синицюан

дава подготовка, която не може да се получи при другите

вътрешни бойни изкуства.

БИЛКИ И ХРАНИ

Много хора, практикуващи даоистките изкуства на здра-

вето, използват билки и храни като спомагателно средство в

своето обучение. Билките и специалната храна трябва да се

съобразяват със здравословното състояние и степента на

духовно развитие на практикуващия. Ако те се употребяват

неправилно, могат да възникнат вътрешни увреждания.

Според китайската природна медицина, билките се делят

на три основни групи: билки с лечебни свойства, билки с

профилактичен ефект и такива, които улесняват натрупването

и циркулацията на вътрешната енергия.

Билките с лечебни свойства се предписват срещу раз-

лични фолести или за укрепване на здравето. Някои от тях се

дават на жени за възстановяване на загубата на кръв и енергия

след раждане. Билките с профилактичен ефект помагат за

поддържане на общото здраве и подсилване на имунната

система на организма. Като дете аз самата редовно вземах

такива билки. Третата група - тези, които улесняват

циркулацията и натрупването на вътрешната енергия

- обикновено се употребяват в рамките на програма за

духовно обучение. Тези билки имат силен ефект и трябва да се

вземат само с указания на наставник или лекар. Някои билки

са подходящи едва след като практикуващият е укрепнал

вътрешно и външно, а други действат само ако

Даоизъм 259

циркулационните канали са прочистени. В най-добрия случай

неправилната употреба води до разхищение на ценни

вещества, защото организмът отхвърля това, което не може да

приеме. Но някои билки стават вредни, когато се употребяват

неправилно. Най-добрият подход в това отношение е човек да

се консултира с ръководителя на прилаганата програма.

Ролята на храната в даоистката духовна система буди

любопитство у много хора. Основното правило е организмът

сам да определя каква храна може да приема, а не да се правят

опити за спазване на диета въз основа на някакви

предубеждения. Една от целите на даоисткото обучение е

изграждането на телесна саморегулация. След като организмът

добие способността да отчита собственото си здра- вословно

състояние, той ще може естествено да отхвърля

нездравословните храни. Техниките за развиване на тялото

често изискват от практикуващия да изразходва много енергия

в началото. Нерядко апетитът нараства през началните етапи

на външното и вътрешното укрепване. Ако човек се подчинява

на обществените условности за пазене на диета и

ограничаване на калориите, той трудно ще достигне висшите

нива на духовно усъвършенстване. С течение на времето

обаче, когато вътрешната физиология стане по- ефективна,

организмът престава да се нуждае от толкова много храна, за

да поддържа вътрешната си енергия в здравословно състояние.

Освен това с пречистването на организма и енергиите,

възниква естествена неохота към месото и мазните храни.

Въпреки популярните представи, вегетарианството не е

задължително в даоистката практика. Сектата Лунмън,

принадлежаща към северния клон на школата Всеобхватна

реалност, е една от малкото монашески общности, в които не

се яде месо. Почти всички секти на вътрешната алхимия

смятат, че въздържанието от консумация на месо трябва да

бъде естествено, а не принудително. В тържествени случаи,

особено по време на главните празници в чест на божества,

постите за пречистване са нещо обичайно. Спазването на

260 Ева Уонг

подобни диетологични правила е особено важно за после-

дователите на ритуалния даоизъм. Ролята и смисълът на

постите по тържествени поводи ще бъдат разгледани по-

подробно в следващата глава.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Някои от изброените по-долу книги представляват ръ-

ководства по цигун, даоистка гимнастика и други видове

физическа и духовна подготовка. Препоръчвам ги с цел да ви

предложа повече информация относно методите за развиване

на физиката. Но ако искате да овладеете техниките, описани в

тях или в тази глава, първо потърсете компетентни указания

от достоверен източник. Авторът и издателят на тази книга не

носят отговорност в случай на увреждания, възникнали при

практикуване на описаните методи.

Henri Maspero, “Taoism and Chinese Religion”, Book 11:

“Methods of Nourishing the Vital in Ancient Taoist Religion”,

дава добър исторически ракурс на техниките за контрол и

регулиране на дишането, цигун позите, даоистката гимнас-

тика, масажа и разнообразни методи във вътрешната алхимия.

Цигун като средство за постигане на дълголетие е

разгледан в две глави на Livia Kohn (ed.), “Taoist Meditation

and Longevity Techniques”: Catherine Despeux, “Gymnastics:

The Ancient Tradition”; Ute Engelhardt, “Qi for Life: Longevity in

the Tang”. Същият сборник съдържа кратко и ясно описание

на съвременната практика по цигун в Kunio Miura, “The

Revival of Qi: Qigong in Contemporary China”.

Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”, съдържа няколко

раздела, посветени на цигун позите, регулирането на

дишането и използването на храни и билки:

“Breathing for Life” ( #17)

“Gymnastics” (#18)

“Drugs and Diets" (#19)

Даоизъм 261

Преводи на някои текстове от даоисткия канон за ди-

хателния контрол и циркулацията на енергията ще откриете в

двутомника Jane Huang, Michael Wurmbrand, “The Primordial

Breath”.

Benjamin Lo (trans.), “The Essence of T’ai-chi Ch’uan: The

Literary Tradition”, е сборник от класически и съвременни

трактати за тайдзицюан. Включва класическото произведение

на Джан Санфън “Тайдзицюан дзин” - “Трактат за

тайдзицюан” и други кратки очерци за тайдзицюан от ано-

нимни автори и съвременни майстори.

Ако искате да добиете представа за някои от многоб-

ройните техники в даоистката гимнастика и цигун позите,

потърсете William Berk, “Chinese Healing Arts: Internal Kung-

fu”. В книгата са описани “сезонните цигун пози”, “стиловете

на петте животни”, “дванадесетте феи” и др. Има списък на

билки и кратко изложение на теорията на китайската

медицина.

Описание на основните стилове в ицюан се съдържа в

Y.P. Dong, “Still as a Mountain, Powerful as Thunder”. Ицюан

- разновидност на цигун в изправен стоеж - е изкуство за

едновременно усъвършенстване на тялото и съзнанието;

използва се и за практическо усъвършенстване в две вът-

решни бойни изкуства: лиухъ бафа и синицюан, затова

съчетава елементи от медитацията, цигун, даоистката гим-

настика и вътрешните бойни изкуства.

Даоистките изкуства на дълголетието са тясно свързани с

теориите за здравето и човешката физиология в тра-

диционната китайска медицина, затова препоръчвам лите-

ратура и по тази тема. Най-доброто изложение на китайската

медицина се съдържа в два древни трактата, преведени в: Ilza

Veith (trans.), “The Yellow Emperor’s Classic of Internal

Medicine”; Wu Jing-Nuan (trans.), “Ling Shu, or The Spiritual

Pivot”.

Г лава 269

О Б Р Е Д И З А П Р Е Ч И С Т В А Н Е ,

Р Е Л И Г И О З Н И Ц Е Р Е М О Н И И И

Т А Л И С М А Н Н А М А Г И Я

Даоистките пречистващи обреди, религиозни церемонии

и талисманната магия са свързани със силно изразено

ритуално поведение. Чрез ритуалите практикуващият се

настройва психически за контакт с висшите сили.

ОБРЕДИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ (ДЖАЙ)

В древността хората се пречиствали преди участие в

свещени церемонии. Пречистването на тялото и съзнанието

има за цел да ни подготви за достоен контакт със силите на

вселената. В даоизма процесът на пречистване се нарича

джай, а свързаните с него обреди са известни в даоистката

практика като правила за джай.

Днес много хора на Запад отъждествяват джай с веге-

тарианството, защото терминът се асоциира с будисткото

диетологично правило за въздържание от консумация на месо

и с храната, сервирана във вегетарианските ресторанти. В

даоизма обаче джай означава ие просто вегетарианска диета:

това е система от пречистващи обреди, изпълнявани преди

свещените церемонии. Някои от тези обреди са по- древни от

даоизма - те водят началото си от времето, когато владетелите

шамани в древен Китай отдавали почит на небесните и

земните сили и им отправяли благодарствени молитви във

връзка с пролетната сеитба и прибирането на есенната

реколта.

Даоистките обреди за пречистване се разделят на две

категории: подготовка на участниците за церемониите и

268 Ева Уонг

пречистване на мястото на тяхното провеждане. Първата група

обреди подготвят участниците в свещените церемонии чрез

пречистване на съзнанието и тялото и подготвяне на духа за

единение с Дао. Пречистването на съзнанието предполага

усамотение, успокояване на съзнанието и ограничаване на

действията до минимум. Обредите джай за телесно пречистване

включват въздържание от полова активност и съблюдаване на

диетологични правила. Най-често спазваната диета в подобни

случаи се състои във въздържание от консумация на месо и

млечни продукти. Този род пости е само една страна на джай за

телесно пречистване; други диетологични правила са

гладуването, вдишването на мъгла и изпарения, поглъщането на

слънчева, лунна и звездна светлина и храненето чрез диханието

на Дао.

Пречистването за великите служби (дзяо) обикновено

започва три дни преди самата церемония и продължава по време

на празника; пречистването за религиозните събори (фа хуей)

започва 24 часа преди самата церемония; пречистването за

празниците, посветени на конкретни божества (дан), се

извършва на самия ден. (Относно видовете даоистки празници

вж. Глава 9.)

Някои даоисти, особено духовно извисените, съблюдават

правилата за пречистване не само по време на големи и малки

празници, но и в продължение на няколко месеца в годината.

Пречистването в даоизма не е аскетична практика - адептите не

са принудени да отделят дълго време за пречистване, когато се

подготвят за дадена церемония. За мирянина, който иска да

участва в празник дан, е достатъчно да съблюдава правилата за

пречистване само през въпросния ден, макар че по-усърдните

адепти започват от предишния ден при залез слънце.

Участниците в религиозните събори и великите служби -

предимно духовно извисени адепти, членуващи в свещенически

или монашески ордени - обикновено са подготвени да

съблюдават по- строги обреди за пречистване. Независимо от

това, единствено адептите, постигнали най-високо ниво на

духовно усъвършенстване - най-вече ръководителите на

церемониите - спазват най-строгите норми за пречистване

Даоизъм 269

(споменатото вече гладуване или поглъщането на светлината на

небесните тела).

Джай за пречистване на мястото на церемонията се състои

в прогонване на злите сили чрез песнопение, запалени фенери,

благовония и дарове във вид на храна. Всички свещени

церемонии се предхождат от ритуали за пречистване на всичко

наоколо - олтара, пода или площадката, въздуха, хората. В

различните даоистки секти се извършват различни ритуали, но

основополагащата идея е една и съща: да се пригоди околното

пространство за контакта между хората и висшите сили.

РЕЛИГИОЗНИ ЦЕРЕМОНИИ (ДЗЯО)

Даоистките религиозни церемонии по традиция се наричат

дзяо. В началото на епохата Джоу дзяо били церемонии, по

време на които владетелят извършвал жертвоприношения в чест

на небесните и земните духове. Двете най- древни церемонии

били свързани с пролетната сеитба и прибирането на есенната

реколта. Церемонията, посветена на пролетната сеитба, се

провеждала в ранна пролет преди разораването на нивите.

Тогава се отправяли молитви към духовете на слънцето, дъжда,

облаците, вятъра и земята за повече слънце, валежи и

плодородие. Церемонията, посветена на есенната реколта, се

провеждала в ранна есен под формата на благодарствен

молебен.

С превръщането на даоизма в организирана религия

ритуалите по време на тези две древни церемонии се изменили и

станали част от даоистките религиозни церемонии в чест на

пришествието на божествата. Най-ранните даоис- тки

церемонии са документирани от Пътя на небесните наставници

в “Сан юан джай” (“Пречистващи обреди, свързани с трите

пълнолуния”). По време на царуването на династия Северна Уей

(около V век) Коу Циенджъ - основателят на северната секта на

Пътя на небесните наставници - редактирал древните литургии

и написал музика към тях. Приблизително по същото време Лиу

Сиудзин - патриархът иа южната секта - написал “Сан пиек

джайфа” (“Три трактата за пречистващите обреди”),

270 Ева Уонг

определяйки редица норми за джай и дзяо, валидни и днес. По

времето на династия Тан различните обреди за пречистване

били свързани с различни религиозни церемонии, като за всяка

церемония имало специална система от ритуали и литургии.

Този обширен набор от джай и дзяо бил редактиран от

литургиста Тао Гуантин през Периода на петте династии и

десетте царства (907-960 г.) и представен в “Сюанмън къ- фан

дацюан” (“Пълен свод на даоистките церемонии”). Този

авторитетен труд служел за основа на всички даоистки

церемонии в продължение на векове. От Танската епоха насетне

джай (пречистването) и дзяо (церемониите) били неразривно

свързани. Макар че днес само великите служби се наричат

“дзяо”, духът на древнокитайските джай и дзяо присъства във

всички даоистки церемонии.

Днешните даоисти практикуват три вида свещени це-

ремонии: Златна церемония, Нефритова церемония и Це-

ремония на жълтия архив. Редът за проьеждане на Златната

церемония е следният: медитация в покой, обявяване на

имената на участниците, подновяване на връзката с висшите

сили, три земни поклона и божествена аудиенция, девет земни

поклона и божествена аудиенция, освещаване на олтара,

молебен за опрощение и благодарствен молебен.

Нефритовата церемония протича в следния ред: девет

земни поклона и божествена аудиенция, медитация в покой,

обявяване имената на участниците, три земни поклона и бо-

жествена аудиенция, четене на свещени писания, молебен за

милостива присъда и заупокой. Златната и Нефритовата це-

ремония се базират на най-древните ритуали - в тях откриваме

белези на свещените церемонии от епохата Джоу.

Церемонията на жълтия архив се състои от ритуали,

разработени след прерастването на даоизма в организирана

религия. Тя е най-сложната. Ритуалите в нея са преработвани по

времето на династиите Уей, Дзин, Суй, Тан, Сун, Юан и Мин. В

Церемонията на жълтия архив има специални ритуали в чест на

божествата и духовете, за наставления на живите, успокоение на

мъртвите и помирение с призраците. Има и литургии за

покаяние от името на живите и мъртвите, литургии за избавяне

Даоизъм 271

на мъртвите от страдания в отвъдното и такива, които спасяват

хората от бедствия и нещастия. При управлението на Цинския

император Циенлун (1736- 1795 г.) ритуалите на Церемонията

на жълтия архив били събрани и записани. Сборникът съдържа

указания за издигането на олтари за специални случаи,

протоколи за обявяването на имената на участниците и

представяне на прошенията, ред за провеждане на утринни и

обедни служби, както и ритуали за освещаване и закриване на

олтари. В него са описани и ритуали за призоваване на

небесните божества, стражите на отвъдното и покойниците.

Също така, сборникът съдържа указания за съставяне на

талисмани и използване на мудри (фигури с ръцете), за това как

да се обикаля около олтара и как да се изпълняват свещените

танци за издигане до звездите.

ДАОИСТКИЯТ ОЛТАР

Централно място в даоистката церемония заема олтарът.

Той е символ на Дао и духовен център на свещено къуче от

пространството. Въпреки че видът на олтара е различен за

различните секти и за всеки ритуал се изисква специално

подреждане на ритуалните предмети, значението и символиката

на предметите е една и съща.

На фигура 14.1 е даден пример за основното подреждане

на олтар в сектата Сиентиен Дао. По-долу са представени

най-важните предмети, които се поставят там, с кратко

описание на тяхната символика.

272 Ева Уонг

Фигура 14.1. Даоистки олтар. Основно подреждане на типичен олтар, използван в Сиентиен Дао и други сродни секти. Петте плода символизират петте елемента.

273 Ева Уонг

Свещена лампа: Тя е светлината на мъдростта. Също така тя

е златният еликсир, т.е. еликсирът на безсмъртието. Обикновено

се поставя в средата на олтара пред божеството покровител на

храма или божеството, в чиято чест се провежда церемонията.

Лампата символизира първичния дух, който е светлината на Дао

вътре в нас. Никога не загасва.

Две свещи: Отляво и отдясно на свещената лампа се

поставят две високи свещи. Те символизират светлината на

слънцето и луната, както и двете човешки очи. Слънцето и

луната са еманация на светлината на Дао, а очите са прозорци на

съзнанието. Ако съзнанието не е покрито с прах, сиянието на

изначалната ни природа е ярко; тогава светлината на Дао грее

вътре в нас, а погледът ни не е затлачен от праха на земния свят.

Чай, ориз и вода: Точно пред свещената лампа се поставят

три купички. В средната се слагат зърна суров ориз, в лявата -

вода, в дясната - чай36. Чаят символизира ин (женската

възпроизвеждаща) енергията; водата символизира ян (мъжката

възпроизвеждаща) енергията. Оризът символизира съюза между

тях, защото получава ян енергията на слънцето и абсорбира ин

енергията на земята.

Пет съда с плодове: Петте плода символизират петте

елемента - Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода. Всеки елемент се

асоциира с определен цвят: Дървото - със зеления, Огънят - с

червения, Земята - с жълтия, Металът - с белия, Водата - с

черния. В цикъла на пораждане Дървото поражда Огъня, Огънят

оставя след себе си Земя (пепел), в недрата на Земята се ражда

Металът, а там, където има Метал, има и Вода. В цикъла на

разрушаване Металът реже Дървото, Дървото чрез своите

корени изтощава Земята, Земята ограничава течението на

Водата, Водата гаси Огъня, Огънят топи Метала. В човешкото

тяло Дървото е черният дроб, Огънят е сърцето, Земята е

далакът, Металът са белите дробове, а Водата са бъбреците.

Когато петте елемента са в цикъл на пораждане, вътрешните

органи се подхранват взаимно и организмът е здрав.

Съд с благовония: Обикновено се поставя в средата на

36 Вероятно се имат предвид чаени листа. (бел. прев.)

274 Ева У we

олтара пред петте съда с плодове. Той е пещта (долният

дантиен), гьдето се образува вътрешна топлина за пречистване

на възпроизвеждащата, жизнената и духовната енергия. Трите

енергии се символизират чрез три благовонни пръчици. Тяхното

горене показва пречистването на вътрешните енергии.

Издигащият се дим и отлагащата се пепел пък символизират

разделянето на чистата и нечистата енергия. От друга страна,

благовонните пръчици представляват човешкото тяло. С

издигането на дима и отлагането на пепелта ние възстановяваме

връзката си с небето и земята и се превръщаме в проводник на

енергия между горния и долния свят.

От всички предмети върху олтара свещената лампа -

символ на изначалната природа - е най-близо до божеството. На

все по-голямо разстояние от божеството следват двете свещи,

чаят, оризът и водата, плодовете и накрая благовонията. Този

начин на подреждане показва, че приближаването гьм Дао

започва с пречистване на трите вътрешни енергии, с

възстановяване на връзката на тялото с небето и земята; после

пречистените енергии се натрупват в петте вътрешни органа и

започват да подхранват организма - този процес е показан чрез

петте съда с плодове; с напредъка в духовното развитие ин и ян

се обединяват - това се вижда от купичките с чай, ориз и вода;

щом се появи първичният дух, Дао започва да свети в нас и в

погледа ни затрептява златиста светлина - това символизират

двете свещи. Накрая култивираме у себе си първичния дух, въп-

лътен в свещената лампа, за да се върнем към пустотата и да се

слеем с Дао - божеството, изобразено на иконата.

ТАЛИСМАНИ

Талисманите са заклинателни надписи. Талисманната

магия в даонзма датира от епохата Източна Хан (около II

век), когато Небесният наставник Джан Даолин (вж.

Увод: “История на Даоизма") лекувал болни и прогонвал

зли духове с помощта на талисмани. По времето на

Шестте династии, в Пътя на небесните наставници

талисманите служели за прогонване и предпазване от зли

духове. С помощта на талисмани даоистите от школата

Шанцин се издигали към небесата, а алхимиците

Даоизъм 275

ускорявали получаването на еликсира на безсмъртието.

Днес талисмани се използват и за пречистване на местата

при провеждане на свещени церемонии.

За да състави талисман, човек трябва да притежава

умения и вътрешна сила; не всички даонсти имат

съответната подготовка. Единствено последователите на

магическия даоизъм и ръководителите на церемонии

владеят това изкуство. Всъщност представителите на

ритуалния даоизъм, непосветени в магическите изкуства,

могат да изработват само определен вид талисмани,

характерни за техните ритуали. Съставянето на

талисмани по време на свещени церемонии се преподава

само на тези, които са подготвени да ги ръководят.

Следващите пасажи са включени в книгата с

единствената цел да запознаят читателя с основните

моменти при изработването на талисмани. Не копирайте

талисманите и не се опитвайте да ги използвате!

Неправилното изработване или поставяне на талисманите

може да предизвика гнева на висшите сили. Единственият

начин да усвоите талисманната магия е да станете ученик

в секта на магическия даоизъм или ръководител на

ритуали в секта на ритуалния даоизъм.

Талисманът се състои от поредица йероглифи, допъл-

нени със специални символи. В типичния случай талисма-

нът е ивица жълта хартия с текст и символи, нанесени с

червен туш. В някои талисмани божествата се призовават

чрез изписване иа имената им; в други надписът съдържа

слова или символи, изразяващи повеление или

заклинание.

Съществуват два основни стила за писане на талисма-

ни: древното писмо на печатите и обикновено писмо.

Древният стил на печатите, който е архаична форма на

китайската писменост, откриваме в талисманите

шанцин,* линбао н тези на Пътя на небесните

наставници. Обикновеното писмо е предпочитано от

съвременните маошански магьосници и сектата Кунлун.

На фигури 14.2 и 14.3 са показани и двата стила.

276 Ева У we

Талисманите линбао и тезн на Пътя на небесните

наставници датират от времето на династиите Източна

Хан и Дзин; кунлун ските талисмани са писани преди

около един век. За улеснение ще поясня начина на писане

и ще дам примери с кунлунските талисмани. Те са

съставени на съвременен китайски н са най-разбираеми.

Кунлунските талисмани, привличащи силата на вис-

шите божества, имат три V-образни знака в гориата си

част (фиг.14.4). При писането иа талисмана най-напред се

поставят тези знаци. Щом напише първия (средния) знак,

магьосникът тихо продумва: “Първият знак раздвижва

небето и земята."* Полагането на втория (левия) знак е

съпроводено с тихото заклинание: иВторият знак

освобождава силата на патриаршеския меч.” При

написването на третия (десния) знак се казва: “Нека

третият знак прогони всички зли духове и гибелни сили

на хиляда ли37

37 В оригинала е казано “a thousand miles away" (на хиляда

мили). Най-близкият китайски еквивалент на милята е ли (около 0,5 км.). По всяка вероятност, в своето заклинание магьосникът употребява именно мярката "ли", която фигурира и в много други изрази, означаващи голямо разстояние или дължина, например: “стената, дълга десет хиляди ли", т.е. Великата китайска стеиа. (бел. прев.)

Фигура 14.2. Талисмани линбао за предпазване, използвани от Пътя на небесните наставници, възпроизведени по “Тайшан линбао уфу дзин” (“Висше откровение за петте талисмана на свещения дух**). Талисманът горе вдясно предпазва от зли духове от юг; долу рдясно - от запад; горе вляво - от центъра; долу вляво - от север.

Даоизъм 277

Фигура 14.3. Кунлунски талисман за изцеление. Привлича силата на Нефритовия император. Триъгълникът с хори-зонтални черта през връха, изобразен в долната част иа талисмана, е символ, подсилващ ефекта от надписа.

В долната част на талисмана има

заклинателни йероглифи и символи.

Тези върху талисманите на фигура

14.4 (вж. левия) притежават мощ, чрез

която отварят небесните порти,

преграждат пътя на злите духове,

отварят вратите на подземния свят на

мъртвите и сразяват армиите на

злото. Един оъ символите, за конто се

твърди, че подсилват ефекта на

талисмана, се състои от

зигзагообразни или камшичестн

линии по протежение на колонката на

текста. Те обикновено обграждат

онази част, в която се съдържа повелята, за да акцентират

върху нея и да привлекат сила (фиг.14.3).

Съставянето на талисмани е свързано със специални

приготовления и процедури. Първо, съставителят трябва

да се подложи на обреди за пречистване. Те включват

пости, въздържание от секс и всякакви упойващи

вещества и стимуланти в продължение поне на един ден

преди при-

Фигура 14.4. Кунлунски талисмани. Десният призовава за закрила Небесния повелител на лунната ин. Средният призовава легендарния магьосник от Шанската епохата Дзян Цъя да преобразува злите сили в добри. Левият призовава патриарха иа даоизма Тайшан Лаодзюн да прогони Кучешката звезда, която носи нещастие. В китайската астрономия слънчевите затъмнения се описват чрез израза: “Небесното куче изяжда слънцето”, затова чрез последния талисман се търси и закрила от зли духове по време на затъмнение.

готвянето на талисмана. Ето защо маошанските

магьосници, на които често се налага да съставят н

използват талисмани, не пият алкохол и водят безбрачен

живот. Това е и причината, поради която много

последователи на кунлунската магия са вегетарианци.

Освен чрез въздържание съставителят пречиства тялото и

съзнанието си, като изрича заклинания. Понякога се

издига олтар и на висшите сили се поднасят благовония,

Даоизъм 279

плодове и обреден алкохол, преди да започне писането.

Освен това талисманите трябва да се съставят само в

определени часове от денонощието. Двойният час дзъ,

между 23 и 1 ч., е най-подходящ, следван от часа у, между

11 и 13 ч. Четири от дните в годината не са подходящи за

приготвянето на талисмани: 9-ят ден от третия лунен

месец, 2-ят от шестия, 6-ят от деветия и 2-ят ден от

дваиайстия лунен месец.

Не всички талисмани се пишат на хартия. Някои -

особено използваните по време на церемонии - представ-

ляват символи, описвани във въздуха с благовонна

пръчица или с върха на дървен меч. Тъй като тези

талисмани не оставят следа, те се наричат

“нематериални”.

В тази книга не могат да бъдат обхванати всички под-

робности относно съставянето на талисмани и талисман-

ната магия. Дори днес приготвянето и използването на

даоистки талисмани са достъпни само за посветените в

практиката на даоистката магия и упълномощените да

ръководят ритуали. Все пак настоящият раздел помага на

читателя да разбере смисъла на талисманите и го

запознава с една област от даоистката практика, която по

принцип е недостъпна за Западния свят.

С тази глава завършва нашето пътешествие из духов-

ните предели на даоизма. Някои читатели може би

изпитват нужда от духовни наставления по пътя на

даоизма; други са доволни, че са задоволили

любопитството си. На тези, които биха искали да научат

повече за даоизма и свързаната с него практика, бих

казала следното: Следващата ви стъпка е да потърсите

компетентни наставления. За да усети пълнотата на

даоисткото духовно наследство, човек трябва да прекрачи

удобните граници на интелектуалните размишления и да

се осмели да пристъпи към практиката. Прочитът на една

книга може да ви вдъхнови за духовно пътешествие, но

книжното познание не може да замени практичес

280 Ева Уонг

кия духовен опит. Надявам се, че тази книга е

разкрила за вас подстъпите към духовната територия на

даоизма и ви е дала ориентир и импулс да я изследвате.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Кратък обзор на службите джай дзяо се съдържа в

Глава 7 на Michael Saso, “Blue Dragon, White Tiger”. Caco

описва целта и смисъла на дзяо, отделяйки специално

внимание на традицията в южен Китай.

По-подробно описание на дзяо, провеждани от Пътя

на небесните наставници, ще намерите в другата книга на

Сасо, посветена на даоистките церемонии: “Taoism and

the Rite of Cosmic Renewal”.

Преводи на даоистки постулати и монашески обети се

съдържат в Livia Kohn (ed.), “The Taoist Experience”.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 К И Т А Й С К И Т Е

Д И Н А С Т И И

Датите на царуване на китайските династии са

представени така, както са възприети в някои

учебници по китайска исторйя, издадени в Хонконг.

Имайте предвид, че не всички династии са властвали

над едни и същи географски райони. Някои от

периодите се припокриват, а има и моменти на

политически хаос, когато нито един монархически двор

не е господствал.

Ся 2205-1765 г.пр.н.е.

Шан 1766-1121 г.пр.н.е.

Джоу 1122-225 г.пр.н.е.

Западна Джоу 1122-770 г.пр.н.е.

Източна Джоу 770-221 г.пр.н.е.

Период Чунциу (Пролети-есени) 7*70-476 г.пр.н.е.

Период на враждуващите царства 475-221 г.пр.н.е.

Цин 221-207 г.пр.н.е.

Хан 206 глр.н.е. - 219 г.н.е.

Западна Хан 206 глр.н.е. - 8 г.н.е.

Източна Хан 25 г.н.е. - 220 г.н.е.

Трицарствие 220-265 г.

Уей 220-265 г.

Шу 221-263 г.

У 222-280 г.

Дзин 265-420 г.

Западна Дзин 265-316 г.

Източна Дзин 317-420 г.

Шестте династии 420-589 г.

Суй 589-618 г.

Тан 618-906 г.

Петте династии и десетте царства 907-960 г. Сун 960-

1279 г.

Северна Сун 960-1126 г.

ЮжнаСун 1127-1279 г.

Юан 1271-1368 г.

Мин 1368-1644 г.

Цин 1644-1911 г.

Край на ерата на династиите

Република Китай 1911-1949 г.

Китайска народна република 1949 г. -

Приложение 2 К А Р Т А Н А К И Т А Й

Яндзъ - една от двете велики китайски реки - разделя

страната на два района: северен и южен. От XVIII

в.пр.н.е. (династия Шан) до III в.н.е. (Източна Хан)

282 Ева Уонг

сърцето на китайската цивилизация се намира покрай

средното и дол- ното течение на Жълтата река. Обърнете

внимание, че царствата Ци и Лу от периода Чунциу

(където живеят и преподават Конфуций и Менций) са

разположени в северен Китай, край устието на Жълтата

река. Царство Чу - родно място на чуските шамани,

Лаодзъ и Джуандзъ - се намира в средната част на

долината на Яндзъ, а У и Юе са разположени покрай

югоизточния морски бряг. Съвременните градове Пекин

и Шанхай са означени, за да дадат представа за

разстоянията. Обърнете също така внимание, че днеш-

ните провинции Съчуан (историческата област Шу) и

Юн- нан (където Джан Даолин привлича първите си

последователи) се намират още по-далече от основното

средище иакитайската цивилизация.

Друг важен факт е, че империята Източва

процъфтяват школата Шанцин и южният клон небесните

наставници, заема района, в който са били положени

царствата Чу, У и Юе от периода тата, където шанцин

ските даоисти били на активни тъй {

падат с древните области У и Юе. |

283 Ева Уонг

Даоизъм 284

Приложение 3 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

Berk, William. “Chinese Healing Arts: Internal Kung-fu.”

Culver City, California: Peace Press, 1979.

Chan, Wing-tsit, trans. and comp. “A Source Book in Chinese

Philosophy.” Princeton: Princeton University Press, 1963.

Cleary, Thomas, trans. “The Inner Teachings of Taoism.”

Boston: Shambhala Publications, 1986.

. “The Taoist I-ching.” Boston: Shambhala Publications,

1986.

. “Understanding Reality.” Honolulu: University of Hawaii

Press, 1987.

. “The Buddhist I Ching.” Boston: Shambhala Publica-

tions, 1987.

. “Awakening to the Tao.” Boston: Shambhala Publica-

tions, 1988.

. “I Ching: The Tao of Organization.” Boston: Shambhala

Publications, 1988.

. “I Ching Mandalas.” Boston: Shambhala Publications,

1989.

. “The Book of Balance and Harmony." San Francisco:

North Point Press, 1989.

. “Back to Beginnings.” Boston: Shambhala Publications,

1990.

. “Vitality, Energy, Spirit: A Taoist Sourcebook.” Boston:

Shambhala Publications, 1991.

. “Further Teachings of Lao-tzu: Understanding the

Mysteries.” Boston: Shambhala Publications, 1991.

. “The Secret of the Golden Flower.” San Francisco:

HarperCollins, 1991.

DeWoskin, Kenneth. “Doctors, Diviners, and Magicians of

Ancient China: Biographies of Fang-shih.” New York:

Columbia University Press, 1983.

Dong, Y.P. “Still as a Mountain, Powerful as Thunder.”

Boston: Shambhala Publications, 1993.

286 Ева Уонг

Eliade, Mircea. “Shamanism.” Princeton: Princeton

University Press, 1964.

Hamer, Michael. “The Way of the Shaman.” San Francisco:

HarperCollins, 1990.

Hawkes, David. “The Songs of the South.” New York:

Penguin, 1985.

Henricks, Robert G. “Lao-tzu Te-tao-ching.” New York:

Ballantine, 1989.

Huang, Jane, and Michael Wurmbrand. “The Primordial

Breath,” vol. 1. Torrance, California: Original Books,

1987.

' . “The Primordial Breath,” vol. 2. Torrance, California:

Original Books, 1990.

Kohn, Livia, ed. “Taoist Meditation and Longevity

Techniques.” Ann Arbor: University of Michigan Press,

1989.

____ . “Taoist Mystical Philosophy.” Albany: State University

of New York Press, 1991.

____ . “Early Chinese Mysticism.” Princeton: Princeton

University Press, 1992.

____ , ed. “The Taoist Experience.” Albany: State University

of

New York Press, 1993.

Lo, Benjamin. “The Essence of Tai-chi Ch’uan: The Literary

Tradition.” Richmond, California: North Atlantic Books,

1979.

Lu, Kuan Yu. “The Secrets of Chinese Meditation.” New

York: Samuel Weiser, 1964.

____ . “Taoist Yoga.” New York: Samuel Weiser, 1970.

Maspero, Henri. ‘Taoism and Chinese Religion.” Amherst:

University of Massachusetts Press, 1981.

Needham, Joseph. “Science and Civilization in China, Vol. 5:3.

Cambridge: Cambridge University Press, 1976. ____ . “Science and Civilization in China,” Vol. 5:5. Cambridge:

Cambridge University Press, 1983.

Даоизъм 287

Olson, Stuart. “The Jade Emperor’s Mind Seal ClassicSt.

Paul, Minnesota: Dragon Door Press, 1992.

Robinet, Isabelle. “Taoist Meditation.” Albany: State

University of New York Press, 1993.

Saso, Michael. “Blue Dragon, White Tiger: Taoist Rites of

Passage.” Washington, D.C.: Taoist Center, 1990.

. “Taoism and the Rite of Cosmic Renewal ” Pullman:

Washington State University Press, 1989.

. “The Gold Pavilion: Taoist Ways to Peace, Healing, and

Long Life.” Boston: Tuttle, 1995.

Schipper, Kristofer. “The Taoist Body.” Berkeley and Los

Angeles: University of California Press, 1993.

Veith, Ilza. “The Yellow Emperor’s Classic of Internal

Medicine.” Berkeley and Los Angeles: University of

California Press, 1972.

Ware, James R. “Alchemy, Medicine, and Religion: The Nei

P*ien of Ko Hung ” New York: Dover 1966.

Watson, Burton. “The Complete Works of Chuang-tzu.” New

York: Columbia University Press, 1968.

Wile, Douglas. “Art of the Bedchamber: The Chinese Sexual

Yoga Classics Including Solo Meditation Texts.” Albany:

State University of New York Press, 1992.

Wilhelm, Helmut. “Heaven, Earth, and Man in the Book of

Changes.” Seattle: University of Washington Press, 1977.

Wong, Eva. “Seven Taoist Masters.” Boston: Shambhala

Publications, 1990.

. “Cultivating Stillness.” Boston: Shambhala Publications,

1992.

. “Lao-tzu’s Treatise on the Response of the Tao.” San

Francisco: HarperCollins, 1993.

■ “Lieh-tzu: A Taoist Guide to Practical Living.” Boston:

Shambhala Publications, 1995.

. “Feng-shui: The Ancient Wisdom of Harmonious Living

for Modern Times.” Boston: Shambhala Publications, 1996.

Wu, Jing-nuan. “Ling Shu, or The Spiritual Pivot.”

288 Ева Уонг

Washington, D.C.: Taoist Center, 1993.1) В китайските имена фамилията предхожда собственото име. (бел.

прев.)

1) Жизнената енергия ци и парата-ци са различни понятия-омони- ми, между които обаче съществува тясна връзка. Обърнете вни-мание и на изречението: “След като пречистената възпроизвеж-даща енергия се преобразува в жизнена, тя се издига под формата на пара-ци до средния дантиен”, което ще откриете в раздела “Междинни етапи” в Глава 10. (бел. прев.)

1) Тук е застъпен традиционен възглед, който се споделя в частност и от Рихард Вилхелм - немски синолог от първата половина на XX век с огромен принос в изследването и популяризирането на “И дзир”. Според други изследователи обаче, Конфуций не би могъл да има нищо общо с редактирането, коментирането и запазването на “И дзин”. Можете да сравните: Richard Wilhelm, “I Ching or Book of Changes,” Arkana, the Penguin Group, London, 1989, и Ю.К. Щуцкий, “Китайская классическая ’Книга перемен,’” Наука, Москва, 1993. (бел. прев.)

1) В оригиналния текст имаме: “Before we were born...” Логиката на изложението обаче подсказва, че става дума не за времето преди раждането, а преди зачатието. В миналото китайците са смятали, че човек се “ражда” в момента на зачатието. Днес съществуват понятията сю суй (номинална възраст) и шъ суй (или джоу суй: реална възраст). Сю суй се изчислява по следния начин: в момеп та на фактическото раждане се приема, че човек навършва една година, а на първия ден от всяка следваща календарна година към възрастта му се прибавя по още една. Шъ суй съответства H;I

нашите представи, (бел. прев.)