Embed Size (px)
Citation preview
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
147
8. ИНОВАЦИИТЕ В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В
БИЗНЕСА1
Александър Петков, Гергана Игнатовска
Въведение
Причините за успеха на Интернет са съвсем различни от тези при класическия бизнес. Тук вече не може да се говори за по-голяма риба, която поглъща по-малките, нито пък за по-бърз състезател, който побеждава по-бавните. В информационното общество, по-компетентният има повече успехи, от този който има достъп до по-малко информация. Знанието е качество и това е нещото, към което се стреми бизнеса (Д.Амор,2000).
Бързото развитие на информационните технологии постави нови предизвикателства пред съвременните организации. За да успееш на пазара не е достатъчно да си добър в технологичните характеристики на продукта и обслужването. Те се приемат все повече, като задължителни условия, в процеса на търсенето и предлагането. Увеличава се значението на отношенията между страните, осъществяващи размяната като фактор за печелившо поведение в бизнес средата.
Изследването на възможностите за преминаване към една нова бизнес среда,
промяната на мирогледа и насочването към новата електронно комуникираща основа е от
жизненоважно значение за развитието на организациите. В процес е цялостно преосмисляне
и ревизия на търговията и маркетинга. Очертават се необходимите трансформации в
разбирането за маркетинга, за да се отговори на новите изисквания на компаниите.
Организации от нов тип, работещи при нова, дигитална и безгранична бизнес среда.
Организации, стремящи се да се преструктурират, да развиват конкурентни ресурси и
способности чрез преминаване към бизнеси онлайн. Да се учат по-бързо, както едни от
други, така и от своите клиенти. Стремящи се да въвлекат потребителите си във вътрешните
процеси на създаване и предлагане на продукти и услуги.
Налице е един цялостен стремеж да се търсят нови, по-доходни варианти за
използване на новите технологии и успешното им вграждане в маркетинговите процеси и
инструменти. Последните създават възможности, както за обикновения човек така и за
бизнеса.
Информационната епоха, известна още като компютърна епоха или информационна
ера е една идея, според която настоящето се характеризира с възможността индивидите да
трансформират свободно информация и да имат постоянен достъп до знания, до които
доскоро е било невъзможно или трудно да се достигне. Идеята за понятието Информационна
епоха се свързва с концепцията за цифровата/дигиталната ера или революция и води до
преминаване от традиционна индустрия, която донесе индустриалната революция през
индустриализация към икономическа базирана трансформация на информацията. Общо
погледнато като резултат от навлизането в космическата ера и ползата от
компютъризирането и миниатюризацията дава предимство на тези усилия с размито
предаване от персоналните компютри, появили се в края на 1970-те до интернет до
достигане на критична маса в началните 1990-те и приемането на такава технология от
1 Петков, А., М. Андреева, Д. Антонова, М. Кирова, Е. Коцев, Е. Папазов, Изследване на цикличността на
иновациите в икономическите системи, AGroup, 2011, с. 147-160, ISBN 978-954-8039-06-2
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
148
обществото в две десетилетия след 1990. Информационната ера позволи бързо развитие на
глобалните комуникации и мрежите до модерно общество (R.Kluver,2010).
8.1. Иновациите в информационната епоха
Иновациите в областта на информационните системи и технологии започват от
разработките на различни специалисти за създаване и усъвършенстване на средства за
обработка, съхраняване, анализиране и предаване на информация. От допълнената от нас
хронология на иновациите, свързани с информационната епоха се вижда, (Табл. 8.1.) че те
обхващат (в различна степен и периоди) като техническите, така и технологичните
иновации.
Табл. 8.1. Хронология на иновациите в областта на информационните системи и
технологии.
Година Технически иновации Технологични иновации
1837 Аналитична машина – механичен компютър от
Чарлс Бабич
1941 Z3 - eлектромеханичен компютър на Конрад
Зюсе за обща употреба, програмируем напълно
автоматизиран компютърна машина
1942 Atanasoff–Berry Computer – електронен
дигитален компютър
1943 Колос – електронен програмируем компютър за разбиване на немските кодове
1946 ENIAC (Electronic Numerical Integrator And
Computer) първия електронен дигитален компютър за обща употреба, за нуждите на
артилерията
1948 Теория на информацията – Клод Шанън, публикувал „Математическа
теория на комуникацията“
1950 Код на Хаминг – линеен код за
корекция на грешки при предаване
на информацията
1969 Интернет
1971 Електронна поща
1980- Лаптоп
1984 Мобилни телефони
1989 WWW
1990 Персонален дигитален асистент
1990- Web камера Online игри
Цифрова телевизия Социални мрежи в Интернет
Цифрови видео камери
2000 Широколентови магистрали
Безжични мрежи, безжични устройства
2000- GPS мрежа
Bluetooth
Дигитален аудио плейър
Телевизия с висока резолюция HDTV
2003 Сателитно радио
2004 Дигитално аудио разпръскване Цифрово радио
2009 3D телевизия
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
149
Интензификацията на иновационните процеси през последните две десетилетия е
показателна за значимостта на съвременните информационни и комуникационни технологии
за бизнеса. Те от своя страна навлизат все повече в различни области на бизнес
приложения, в държавното и наднационалното управление (ЕС и други междунационални
организации и сдружения) и стават значим и неделим фактор за тяхното осъществяване.
Разнообразни са конкретните проявления на ICT иновации. През настоящия етап на
развитие те се характеризират с използване на различни Интернет технологии за
комуникации. В областта на бизнеса се забелязват различни форми, например, така
наречения е-бизнес. Разпространението на ICT иновациите в областта на държавното и
наддържавното управление се реализира чрез технологиите на е-government, а появилите се
в края на миналия век социални мрежи като средство за интерактивна комуникация на
големи общности, постепенно започват да навлизат и в интересите на бизнеса и държавното
управление като ново средство за общуване с клиентите, гражданите. Превръщат се в нов
информационен източник за техните нагласи и интереси.
8.1.1. Е-бизнес
Постигането на добра печалба - без значение онлайн или офлайн - изисква продуктивност и професионализъм. Но в онлайн света нещата са различни. Както подчертава Тимоти Къминг (Т.Къминг,2006), ,,... електронната търговия не променя всичко, но променя доста неща”. Големите различия са, че клиентът повече от всякога има водеща роля. Конкуренцията е по-жестока. Промяната е по-бърза. Иновациите се възнаграждават по-скъпо. За малките предприятия може би е необходим по-гъвкав бизнес подход. Това, което електронната търговия прави, по един наистина революционен начин, е за кратко време да създаде огромно количество пазарни ниши. Те трябва да бъдат дефинирани и разработени конкурентно, иновативно, продуктивно и бързо.
С развитието на световната компютърна мрежа и неизбежния процес на комерсиализация, в ежедневието на хората се появиха множество нови понятия. Термини, като електронна търговия (E-commerce), електронен бизнес (E-business), електронна услуга (Е-service), електронно обучение (Е-learning) придобиват все по-голяма популярност в съвременното общество. Самата комбинация от думи подсказва основата, която става причина за това бурно развитие и появата на нови направления в икономиката - виртуалното среда на Интернет. Присъствието на частицата „е” пред всеки от термините подсказва, че става въпрос за процеси, протичащи през електронната мрежа.
Електронният бизнес позволява да се проследяват и променят практически всички
процеси, протичащи в съвременната работна среда, интегрирайки ги в едно цяло. Това е
виртуален свят без географски граници, без разстояния, без физическо присъствие – свят, в
който всеки може да бъде каквото пожелае! При Е-бизнесът липсват ограничения от
физическо, етническо и политическо естество, които съществуват в реалния живот. Тук не
могат да виреят и много от финансовите ограничения, стоящи на пътя на малкия и среден
бизнес, както и пред индивидуалното предприемачество (бизнес от дома). Чрез Мрежата
имаме 24-часов достъп от всяка точка на света до информацията, разположена в Интернет.
Комуникацията се осъществява в реално време и на ниска цена. Потребителите могат да
търсят, да поръчват, и заплащат стоки, използвайки Интернет. В състояние са да обменят
информация за стоки и услуги с други потребители. Правителствени организации могат да
използват Интернет за събиране на данъчни декларации и разпространение на официална
информация.
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
150
Електронният бизнес включва в себе си освен електронната търговия също и всяка
една комерсиална дейност, която се извършва през Мрежата. Практически почти всеки сайт
в Интернет, независимо от неговата тематична насоченост, може да се превърне в някаква
форма на електронна стопанска дейност. През последните години електронната търговия
чрез Интернет става все по-популярна. И въпреки, че този бизнес у нас сега едва прохожда,
не можем да отречем, че бързо набира скорост. Най-добре развити са електронните
магазини за търговия с офис консумативи, за екскурзии, за самолетни билети и онлайн
поръчките за доставка на цветя, храна и др. За да можете да пазарувате от глобалния пазар
Интернет, трябва да имате международна кредитна карта. За да ползвате дебитната си
карта, трябва да сте регистриран потребител в системата E-pay.
Е-бизнесът обхваща и е-търговия, но наред с това покрива и вътрешните процеси,
като производство, управление на складови наличности, развитите на продуктите, риск
мениджмънт, финанси, управление на знанието и човешки ресурси. Стратегията за е-бизнес
е по-сложна, по-силно фокусирана върху вътрешните процеси и насочена към
подобряването на ефективността, повишаване на производителността и намаляване на
разходите.
Освен това прилагането на е-бизнес стратегия е по-трудно и включва четири
направления на интеграция: (1) вертикална - между приложението за директен контакт с
потребителите и услугите към него (между компанията и нейните клиенти, доставчици,
бизнес партньори и посредници); (2) хоризонтална – между е-търговията, планиране на
ресурси в предприятието (ERP); (3) управление на връзките с клиенти (CRM), системи за
управление на знанията и веригата за доставки; и (4) насочена навътре в предприятието за
свързване на новите технологии с радикално променящите се бизнес процеси. За сметка на
по-голямата си сложност е-бизнесът се характеризира с по-висока възвръщаемост в резултат
на по-ефективни процеси, по-ниски разходи и носи съответно по-високи печалби.
Интернет позволява на фирмите да достигат до по-голям обсег от потребители. Има
над половин милиард потребители с достъп до Интернет и цифрата им расте постоянно.
Обикновените магазини и складове никога няма да видят толкова клиенти, а в Интернет те
са само на едно кликване разстояние. Онлайн отваряте магазин не на отсрещната улица, а
пред очите на милиони хора едновременно. Поръчването на продукти онлайн расте
прогресивно. Този начин на пазаруване се превръща в по-сигурен и надежден и хората го
ползват все по-свободно. Това е полезно за бизнеса, тъй като така се откриват възможности
пред все повече и повече клиенти. Интернет потребителите са онлайн, за да търсят
продукти и услуги и са готови да изразходват своите средства. Това улеснява бизнеса,
защото клиентите по-лесно го намират. Магазините в реалния свят могат да са неудобни
заради локализацията си, например. Наличието на магазин в слабо развит икономически
район на града ще реализира по-малко продажби, отколкото ако е разположен в някой
търговски център. В Интернет всеки има равен шанс да продава. Това, което го прави още
по-атрактивно е, че клиентите вече са положили усилия, т.е. те са активната страна в
разменното отношение за да намерят това, което търсят на най-добра цена и адекватно на
нея качество. Уеб присъствието набавя със сигурност нови клиенти. Бизнесът не трябва да
бъде ограничаван от географското си разположение. В Интернет всички получават равен
шанс да продават продуктите си. Това може и да изглежда като, че в Интернет има повече
конкуренция, но всъщност, наличието на повече потребители онлайн дава по-голям шанс за
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
151
продажби. Това означава, че онлайн бизнесът има потенциал да привлича в пъти повече
клиенти от този в реалния свят. Онлайн бизнесът дава шанс за контакт с милиарди хора.
Малък бизнес може да се разрасне, когато някой прояви интерес и иска да стане
дистрибутор в друга държава. Още повече, ако потребителите харесват определени
продукти на едно място, няма пречки да ги харесват и на друго. Така не се налага да се
правят нови и нови магазини в различни градове и държави, което си е доста трудоемка
задача. По описания начин, може да се продава от една към всички точки на света.
От друга страна, недостатъците на Интернет като платформа за развитие на бизнеса
са свързани с техническата ограниченост, поради факта, че не всеки има достъп до
техническа база и мрежа. Забелязва се информационно претоварване на индивида, ползващ
Интернет. Отчита се нарастваща несигурност у потребителите, в резултат на трудното
идентифициране на участника в бизнеса от другата страна, които може да има нечестни
намерения. В отношенията между потребител и организация при електронния бизнес
проблем е и неетичността, която произтича от неправомерно използване на данни и
некоректно общуване.
Въпреки изтъкнатите недостатъци, значението на електронния бизнес ще нараства, а
заедно с него и и необходимостта от познаване на философията на Интернет маркетинга. За
българските производители Интернет като платформа за развитие на бизнеса означава, че
те ще могат да достигнат до десетки хиляди потенциални потребители по целия свят. Това е
възможност, която не бива да се пропуска от българските организации. Все пак е факт, че
тези десетки хиляди потенциални потребители са изправени пред избор на множество
конкуриращи се предложения за всяка стока или услуга, от която се нуждаят или желаят да
купят. Затова, както и при традиционния бизнес, маркетингът е този, които трябва да убеди
тези потенциални потребители, че именно предлаганият продукт е най-качествен, най-
модерен, най-изгоден и т.н. Познаването на особеностите на Интернет маркетинга ще
помогне българските производители да бъдат конкурентоспособни на глобалните виртуални
пазари и да реализират високи печалби.
Изследване на 25 страни през 2006 г. показва, че средният процент на интернет транзакции, който показва потенциала на бъдещия растеж в отношенията B2B (бизнес към бизнес) са (D. Chaffey, 2010):
● 11.7% e-търговия като % от общия приход на предприятията;
● 13.9 % предприятия, получили заявки по Интернет;
● 37.9 % предприятия, купуващи от Интернет.
На фиг. 8.1 са представени основните проявления на е-бизнеса в Европа, и
сравнението между данните от 2004 и 2006 г. Ясно се вижда постигнатото нарастване само
за 2 години в повечето сфери на неговото приложение. Тази тенденция очевидно
продължава и през следващите години, което може да се проследи и в графиките на фиг.
8.2. до 8.6.
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
152
Фиг. 8.1. B2B отношения в Европа (D. Chaffey, 2010)
8.1.2. Е-търговия
Електронната търговия представлява бизнес транзакции, извършвани в реално време
посредством телекомуникационни мрежи. Този термин има широко приложение, като в него
се включват виртуалното разглеждане на стоки, избирането им за покупка и методите на
разплащане. При електронната търговия няма предварителна уговорка между страните -
клиент и продавач. Тя се осъществява през Интернет чрез използването на всички
технологии или комбинация от тях, създадени за размяна на данни (EDI Electronic Data
Interchange или е-mail), достъп до данни (чрез обществени бази данни или електронни
бюлетини) и запис на информация (чрез използване на различни машини).
Много хора не могат да разграничават е-търговия и е-бизнес. Казано на кратко е-
бизнесът е по-широкообхватен от е-търговията. При е-бизнесът технологиите не се
използват само за продажби (както е основно при е-търговията) за да се подобрят всички
аспекти на бизнес процесите. В тази връзка може да се обобщи, че е-търговията обхваща
отворените навън процеси, свързани с клиенти, доставчици и външни партньори. Тук се
включват: маркетинг, приемане на поръчки, доставка, обслужване на клиенти, закупуване
на суровини и материали за производство и снабдяване. При е-търговията се създават нови
бизнес модели и потенциал за увеличаване на печалбата или реализиране на загуби за
сметка на новопоявили се конкуренти.
Е-търговията е сравнително лесна за прилагане тъй като включва само три типа
интеграция: вертикална интеграция на крайната (ориентирана към потребителите) уеб-
страница към съществуващите системи за транзакции; бизнес интеграция на компанията с
уеб-страници на клиенти, доставчици и посредници, каквато е на виртуалните пазари; и
интеграция на технологиите с частично изменените процеси по обслужване на поръчки,
снабдяване и услуги за потребителите.
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
153
А. Основни предпоставки за развитие на електронна търговия
● Бърз ръст на продажбите на персонални компютри (за 10 год. продажбите на РС са се увеличили 10 пъти).
● Отсъствие на митнически данъци, свързани с електронните продажби.
● Основно предимство на Интернет е глобалното присъствие. Една малка фирма може да разшири пазара на предлаганите си продукти извън границите на страната.
● Бързо разпространение на алтернативни средства за достъп до Интернет - мобилни телефони и цифрова телевизия.
● Относително ниска цена на Интернет достъпа, а също и постоянна тенденция към намаляване на цената на Интернет и ползването на ресурсите му.
● Удобство и простота на технологията за електронно пазаруване през Интернет за купувача. Той може да придобие интересуващата го стока без да излезе от дома си, по всяко време на денонощието, без да се реди на опашки.
● Възможност на купувача да получи предложение за пазаруване от много търговски предприятия.
● Повишена безопасност при обработка на транзакциите, благодарение на появилите се нови технологии и стандарти свързани с електронната търговия.
● Достъпност на информацията за стоките и услугите в Интернет магазините в реално време.
● Възможност на търговското предприятие да даде предложение за продажба на стоките си на голяма аудитория от потенциални купувачи чрез извършване на рекламна дейност.
● Привлекателност на електронната търговия за търговско предприятие във връзка с намаление на предварителните разходи по организация на бизнеса.
● Възможност на търговската предприятие да обновява информацията в реално време и да проучва перманентно пазара.
Б. Отношения в електронната търговия
Отношенията в електронната търговия са свързани с използване на съвременни
информационни и комуникационни технологии. Те могат да бъдат обособени в четири групи
съобразно субектите, между които протичат. Класификацията на отношенията по посочения
критерий дава възможност да се установи тяхното място и функция в цялостния бизнес
модел на определена компания и да се изгради нейната бизнес стратегия в съответствие с
тенденциите на пазара.
Отношения Бизнес - Бизнес (Business-to-Business, B2B)
B2B или бизнес-към-бизнес е най-широко разпространеният тип е-бизнес. Той
обхваща взаимоотношенията между различните компании и съответно неговият обем е най-
голям, а и разнообразието и сложността му - също. Той е атрактивен за фирмите, тъй като
оползотворява по най-добрия начин предимствата на електронните мрежи - спестява време,
съкращава разходи и минимизира неудобствата от фактора „географско положение”. В B2B
се включва всичко - връзки между продавачи и купувачи, производство и предлагане на
услуги.
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
154
Търговски отношения по частни компютърни мрежи
Частните мрежи се изграждат от и за нуждите на една организация и всичките им
ресурси (компютри, средства и канали за предаване на данни) принадлежат на тази
компания. Само комуникационните линии за много отдалечен достъп се наемат от
обществените комуникационни мрежи като телефонните компании, например. Тези мрежи
имат за цел да обслужват целите само на организацията, която ги е изградила. Мрежите
могат да бъдат с различна архитектура и географско местоположение. Последното зависи
най-вече от големината и това къде се намират офисите на организацията. Но каквото и да
е, частната мрежа е с ограничен достъп само за оторизирани лица - персонал, управители,
собственици. Също така е строго регламентирано кой потребител до какви ресурси има
достъп. Този тип мрежи могат лесно да имат връзка с други мрежи, но това не прави
достъпа до тях по-лесен. Някой частни мрежи са създадени изцяло с цел да се печели от
използването им. Пример за това са частните телефонни компании и мрежите, които
предлагат пренос на данни срещи заплащане на услугата.
Отношения Бизнес - Потребител (Business-to-Consumer, B2C)
Тези отношения наследяват обичайните връзки - клиент/продавач. Тук те обаче се
поставени на нови основи, поради спецификата на Интернет като среда за пазаруване и
виртуален пазар. Най-типични представители при тях са продавачите на дребно като
Amazon,eBay, BarnsAndNoble, Sears&Sears и др.
На фиг. 8.2. са представени извлечените от Евростат (Individuals using the Internet,
2010) данни за поръчки на стоки и услуги чрез интернет в различните страни на Европа.
Наблюдава се относително по-нисък процент на потребителите от новите страни-членки на
Европейския съюз в сравнение с по-старите. Тенденция и при двете групи обаче е в
значително увеличаване на броя им през годините.
Фиг. 8.2. Използване на Интернет за поръчка на стоки и услуги (Individuals
using the Internet, 2010)
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
155
Отношения Потребител - Потребител (Consumer-to-Consumer, C2C)
Тези отношения се срещат изключително рядко в реалния физически свят и това е
още едно доказателство за потенциалната мощ, която крие Интернет като средство за
търговски отношения. Взаимовръзките възникват, когато две страни, които не са обвързани
с дадена търговска фирма, решават да направят транзакция на стоки и услуги срещу пари
или други изгоди. Това действие се среща в специализирани, направени конкретно за целта
брокерски сайтове. Подобни места са аукционите. Не е пречка срещата да стане на
предназначен за съвсем друга цел сайт, но тези свързвания са по-скоро случайни, отколкото
целенасочени, както е в брокерските сайтове. Уточняването на цената често е на принципа
на търговете или свободното договаряне. Поради тази причина тези C2C служат като фини
индикатори на пазара. При тези разновидности основни фигури в икономическите процеси
са клиент и продавач.
Фиг. 8.3. Разпространение на е-търговия в САЩ като дял от общите продажби
(Measuring the Electronic Economy, 2010)
Данните от дела на е-търговията в САЩ през последното десетилетие показва
тенденция за увеличаване на обема на електронната търговия и загатва за значението,
което тя ще има в бъдеще. Този дял е съпоставим със средното за Европа състояние (виж
фиг. 8.2.)
8.3. Е-правителство
E-government (кратко на електронно правителство, известно още като e-gov,
дигитално правителство, онлайн правителство) е дигитално взаимодействие между
правителството и гражданите (G2C), правителството и бизнеса (G2B), и между
правителствените структури/агенции (G2G). Това дигитално взаимодействие се осъществява
в условията на съвременните информационни и комуникационни технологии на различни
нива на правителствено управление: град, регион, национално и наднационално ниво.
E-government трябва да осигури достъп на всеки посетител на уеб сайта на
публичната организация да комуникира, обменя информация и получава услуги чрез
графичен потребителски интерфейс и интернет достъп (Deloitte Research, 2000). Фокусът на
взаимодействието е върху:
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
156
Използване на информационни и комуникационни технологии и по-специално
Интернет като инструмент за достъп до публичната власт.(OECD, 2003);
Използване на информационни и комуникационни технологии във всички
направления на опериране на публичната организация. .(C. Koh, 2003);
Непрекъснато оптимизиране на предлаганите услуги и управлението чрез
трансформиране на вътрешни и външни връзки с технологии, Интернет и нови медии.
(Gartner Group, 2000).
Реалното използване на Интернет за обмен на данни между бизнеса и публичната
власт в някой от страните на Европа (представители на различни групи по отношение на
степен на въвеждане на e-government) е представено на фиг. 8.4. Вижда се високото ниво
на използване на тези съвременни технологии в развитите страни и тенденцията за
увеличаване в нашата страна.
Фиг. 8.4. Използване на Интернет за обмен на данни с публичните власти (E-government usage, 2000).
E-government индекс на развитие (UN Survey 2010) (EGDI) се прилага за оценка на
готовността и капацитета на националната администрация да използва онлайн и мобилни
технологии в изпълнение на функциите на държавното управление. Индексът се базира на
цялостно изследване на всичките 192 държави – членки на ООН. Той не показва развитието
на e-government в абсолютна стойност, а отчита състоянието в страната спрямо останалите
държави. Максималната му стойност е 1, а минималната 0. Математически EGDI
претеглената средна стойност на три нормализирани оценки са най-важните измерения на
електронното правителство, а именно: обхват и качеството на онлайн услуги (Конлайн),
телекомуникационна свързаност (Ктелекомуникации) и човешки потенциал (Кчов.пот.). Всеки от тях
е самостоятелен показател, който може да бъдат извлечен и анализиран самостоятелно.
EGDI = (0.34 × К онлайн) + (0.33 × К телекомуникации) + (0.33 × К чов.пот.)
Данните за сравнение на състоянието в следващите графики са извлечени от публикации на Организацията на обединените нации, представящи проучване на индекса за развитие на e-government: (UN Survey 2010), (UN Survey 2008), (UN Survey 2005), (UN Survey
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
157
2004), (UN Survey, 2003) и са обобщени за същите страни на Европа, които са сравнявани и на графиките по-горе.
Фиг. 8.5. E-government индекс на развитие - 2010 (UN Survey 2010).
На фигурата се вижда, че нашата страна е на средно ниво по отношение на индекса
на развитие на e-government и през последните години не е отбелязан напредък. Тъй като
показателят EGDI е относителен, т.е. стойността му се изчислява не в абсолютна стойност, а
в сравнение с останалите страни-членки на ООН за съответната година, то може да се
твърди, че в нашата страна се запазва едно средно за всички страни темпо на развитие по
разглеждания критерий.
Фиг. 8.6. E-government индекс на развитие (UN Survey 2010, 2008, 2005, 2004, 2003).
Очевидно е, че чрез въвеждането на Единен портал за достъп до електронни
административни услуги (Единен портал, 2010), условията за използване на услуги за
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
158
граждани и бизнеса ще се подобряват наред с растящото използване на Интернет,
иновациите в областта на информационните и комуникационни технологии.
8.4. Социални мрежи
Социалната мрежа е специфична структура от възли (представляващи предимно
отделни хора или организации), свързани по специфични типове критерии като идеи,
виждания, финансови възможности, приятелство, традиции, хипервръзки и други. В нейната
най-проста форма социалната мрежа представлява карта на връзките между всички
релативни свързвания, които са изучавани. Тези концепции обикновено се представят чрез
социална мрежова диаграма, където възлите са точки, а връзките са линии.
Хората използват идеята за „социална мрежа” повече от век за да обозначат връзките
между членовете на социалните системи на всички нива: от междуличностните до
международните. През 1954 г. Барнс започва да използва термина систематично за да
разграничи модела на връзки, традиционно използвани от населението от тези, използвани
от социолозите.
Социалните мрежи, изградени на базата на съвременните комуникационни
технологии, Интернет и уеб комуникация възникват в средата на последното десетилетие на
миналия век. Те не са просто инструмент за комуникация или просто система за обмяна на
идеи и размисли. Социалните медии вече са главен инструмент за разпространение на
потребителско съдържание или т.н. “User Generated Content”, който споделен или директно
създаден вътре в тях, има потенциал да се разпространи много по-бързо, от която и да е
телевизионна, радио или печатна реклама/съдържание.
Списъкът на социалните мрежи в Интернет (List of, 2010), публикувани в Wikipedia
показва над 200 активни компоненти в момента. Началото на създаването на уеб базираните
социални мрежи започва в средата на 90-те години на миналия век и се увеличават
сериозно в средата на изминалото десетилетие.
Табл. 8.2. Нови посетители на месец за най популярните социални мрежи, февруари
2010 (Social Networking, 2010)
Facebook: 133,623,529
MySpace: 50,615,444
Twitter: 23,573,178
Linkedin: 15,475,890
Наблюденията показват (Social Networking, 2010), че 47% от възрастните използват
сайтове на социални мрежи и 73% от тийнейджърите са членове поне на една социална
мрежа.
Български социални мрежи (С. Колев, 2010) също имат своето място, макар че голяма
част от българите също използват глобално популярните социални мрежи.
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
159
Фиг. 8.7. Най-популярните български социални мрежи (С. Колев, 2010)
Очевидно е, че значителното нарастване на популярността и разпространението на
социалните мрежи, базирани на Интернет технологиите и възможностите, които те
предлагат няма как да останат встрани от интересите на бизнеса, заради новите начини за
достигане до потенциалните клиенти и взаимодействието с тях, което позволяват да бъде
осъществено. Базата данни, които акумулират те и ценността на информацията, с която
разполагат може да бъде в основата на следващите технологични иновации.
Заключение
Анализът на иновациите, базирани на използване на съвременни информационни и
комуникационни технологии през последните години показва: интензивно и разширяващо се
разпространение на интернет технологиите като средство за комуникация; създаването
на разнообразни по структура, съдържание и методи на управление бази от данни;
глобализация на информацията, нарастване на обема, улесняване на достъпа и нейното
разпространение; разработване и внедряване на средства за защита и сигурност на
информацията; все по-голямо обвързване и зависимост на разнообразните човешки
комуникационни дейности: социални, бизнес, на личността от информационните и
комуникационни технологии и разработените на тяхната база инструменти.
ЛИТЕРАТУРА
1. Chaffey, D., Business-to-business (B2B) E-business statistics – Europe, http://www.davechaffey.com/E-business/C1-Introduction/business-to-business-b2b-e-business-statistics-2013-europe, 2010
2. Deloitte Research – Public Sector Institute At the Dawn of e-Government: The Citizen as Customer, 2000
3. E-government usage by enterprises, Eurostat,
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/information_society/data/main_tables, 2010
III РАЗДЕЛ: ИНОВАЦИИ И БИЗНЕС
160
4. Gartner Group, “Key Issues in E-Government Strategy and Management,” Research Notes, Key Issues, 23 May 2000
5. Individuals using the Internet for ordering goods or services, Eurostat,
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tin00096 2010
6. Kluver, Randy. "Globalization, Informatization, and Intercultural Communication". Oklahoma City University. Retrieved 18 August 2010. http://www.acjournal.org/holdings/vol3/Iss3/spec1/kluver.htm,
2010
7. Koh, C.E., Prybutok, V.R. "The three-ring model and development of an instrument for measuring dimensions of e-government functions", Journal of Computer Information Systems, Vol. 33 No.3, pp.34-
9, 2003
8. List of social networking websites, http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_social_networking_websites,
2010
9. Measuring the Electronic Economy, US-census bureau http://www.census.gov/econ/estats/ 2010
10. OECD. The e-government imperative: main findings, Policy Brief, Public Affairs Division, Public Affairs
and Communications Directorate, OECD, 2003
11. Social Networking Statistics 2010, http://www.graphicsms.com/blog/877-social-networking-statistics-2010/
12. UN Global E-government Readiness Report 2005 From E-government to E-inclusion, http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/un/unpan021888.pdf, 2005
13. UN global E-government readiness report 2004 Towards Access for Opportunity
http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/un/unpan019207.pdf, 2004
14. UN Global E-government Survey 2003,
http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/un/unpan016066.pdf, 2003
15. United Nations e-Government Survey 2008 From e-Government to Connected Governance,
http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/un/unpan028607.pdf, 2008
16. United Nations E-Government Survey 2010. Leveraging e-government at a time of financial and economic crisis, http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/un/unpan038851.pdf, 2010
17. Амор, Д., (Р)еволюцията на Е-бизнеса, ИнфоДАР, София, 2000 ISBN: 9547610058
18. Единен портал за достъп до електронни административни услуги
http://www.egov.bg/eGovPortal/appmanager/portal/portal, 2010
19. Колев, С. Списък на българските bookmark сайтове http://skolev.com/seo/bg-bookmark-sites/ 6.2010
20. Къминг, Т., Малкото „е“ – големият бизнес. Бизнес планиране за интернет търговия, Класика и
стил, 2006
доц. д-р Александър Петков Петков, кат. Мениджмънт и бизнес развитие,
Русенски университет „Ангел Кънчев“, тел: 082 888 776
e-mail: [email protected]
ас. Гергана Тодорова Игнатовска, кат. Мениджмънт и бизнес развитие, Русенски
университет „Ангел Кънчев“, тел: 082 888 776
e-mail: [email protected]
