www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОюли (7-8)/ 2015

BG

Еко ферма „Кехайови”

Собствено производство на мляко, сирене и кашкавал

Сувенири от вълна

Семеен хотел за отдих и почивка

Открийте ни на адрес:гр. Девин, ул. „Зора” №5vilakehayovi@gmail.com

www.titanmachinery.bg

Централен офисгр.София 1574, ул. „Проф. Цветан Лазаров” №13,Тел.: +359 2 971 35 25Факс: +359 2 971 35 04E-mail: office@titanmachinery.bg

СТАНЕТЕ ЧЛЕН НА АББ, ОЧАКВАМЕ ВИ!ЗА КОНТАКТИ:ГР. ШУМЕН, УЛ „МАКАШКО ШОСЕ“, ТЕЛ. +359 899 836 321

АСОЦИАЦИЯ НА БИВОЛОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ•Усъвършенстване на селекционно-племенната дейност в отрасъла биволовъдство.•Подготовка на проектни решения за изграждане на малки и на по-големи биволовъдни

ферми за ефективно производство на биволско мляко, месо и елитни разплодни животни.

•Оказване на активно иновационно подпомагане на биволовъдите в областите – хранене и технология на отглеждане, както и на новите изисквания на ЕС за качеството на добиваното биволско мляко и месо.

•Подпомагане в реализацията на чуждестранни инвестиции в биволовъдството.•Участие при вноса на висококачествен семенен материал от елитни биволски бици.•Активно участие в международни биволовъдни организации.•Организиране и направляване на общата рекламна политика на предлагащите

продуктите от биволовъдството.

2 РААПОЗБ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Проф. Васил НиколовРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Станислава Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозиция Какво се случи на първата среща на говедовъдите . . 3Ден на българския производител . . . . . . . . . . . . . 4За световните пазари на говеждо месо . . . . . . . . . 6Представяме Ви Национален събор на овцевъдите в България . . . . . 7Овцевъдна ферма с.Събрано . . . . . . . . . . . . . . . 10Механизация в овцевъдството – мобилни мини-мандри . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ . . . . . . . . . . . . . . . . . 14Фуражи Хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, отглеждани при органично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16Натрупване на коренова биомаса и азот в корените на грах след третиране с Хумустим . . . . . . . . . . . . . 20Хранене Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце 23Агроикономика Икономически аспекти на месодайното говедовъдство . 30Критерии за оценка на проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители” . . . . . . . 31Експерти Машинното доене на овцете е нерешен, но решим проблем . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Правила и основи на машинното доене при овцете . 35Само 10% от фермите отговарят на евростандартите за хигиена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Съображения срещу ограничаването на кошерите в населени места . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37Дивечовъдство Дивечознание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38Основни видове дивеч в България, IV част . . . . . . . 41Кауза – Дива България БДЗП за опазването на царския орел в България . . . 43

До председателите на развъдните

организации

Уважаеми колеги,През последните години списание „Животновъд-ство BG“ остана един-ственото специализирано научно-популярно издание в областта на животно-въдството. То отразява

събитията в отрасъла, популяризира научни дос-тижения, нови технологии, водещи ферми и жи-вотновъди. Списанието е медиен партньор на катедра „Животновъдни науки” при АУ - Пловдив. В качеството си на отговорен редактор на спи-сание „Животновъдство BG” си позволявам да го препоръчам като медиен партньор и на Развъдни-те организации в България. Считам, че е настъпил момента за по-широко популяризиране на нашата развъдна дейност, на достиженията, проблемите. Каквото и да правим, ако не бъде популяризирано и не стане достояние на обществото, все едно не правим нищо. Като всяка медия списанието има нужда и от под-крепа, която може да се изразява чрез абонамент, който може да се препоръча и на членовете на организациите, реклама на организацията или на животни с висока развъдна стойност, публикуване на резултати от дейността и т.н.Ще се радвам ако с подкрепата си ще превърнем списание „Животновъдство BG“ и в трибуна на развъдната дейност.

Проф.Васил Николов

АББ НАК

3

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯКакво се случи на първата среща

на говедовъдитеМихаил Михайлов, изп.директор на НСГБ

Първата среща на говедовъдите в България се състоя на 29-30.05.2015г. в х-л Марица в Староза-горски бани. Най-важното бе, че се събраха над 150 говедовъда от цялата страна и вече в спокой-на обстановка обсъдиха /за кои ли път/ тежкото състояние на сектора в момента и мерките за излизане от нея. Срещата мина под мотото „Да спасим млякото на България”.

ИДЕЯТАНационалният съюз на говедовъдите в България

беше планувал през есента да се състои Първата среща на говедовъдите и да постави началото на такива срещи както правят Асоциацията на зърнопроизводителите и Асоциацията на земе-делските производители. Представяте ли си, ако през месец ноември тези три организации плюс овощари, зеленчукопроизводители и всички други организации от земеделието проведат една на-ционална конференция какво ще стане! България ще се научи да уважава хората, които ги хранят, и ще разбере кой дава над 10% от брутния въ-трешен продукт на страната и нека си разправят, че се возят в джипове.РЕАЛНОСТТАРазбрахме, че говедовъдната изложба в Сливен

се отлага за есента и решихме тази среща да я направим в края на май. Тежката криза, в която влезе млечният сектор обаче отприщи недовол-ството на фермерите и митингът край Димитров-град стана факт и изпълни предназначението си да извести цяла България, че нещо се случва в млекопроизводството, че се очакват много фали-ти и много разбити надежди при осигуряването на насъщния. Дойде времето да се седне около масата и в спокойна, работна обстановка да се обсъдят проблемите. Така се стигна и до хотел Марица – Старозагорски минерални бани.ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТАМоже би едно от най-интересните събития по

време на срещата. Присъстваха не само журна-листите и организаторите, а и всички желаещи и им бе дадена думата и от направените много изказвания мероприятието само спечели, защото се чуха много страни. Имаше повишаване на тон, имаше неудобни въпроси, имаше сърдене, но в крайна сметка се чуха както млекопрера-ботвателите, така и млекопроизводителите – едри или дребни. Имаше обвинения, че това е кон-

ференция на млекопреработвателите, че някои от исканията защитават техните интереси. Стигна се дори до обвинения, че някои от предложения-та ще работят против интереса на фермерите. Имаше и обвинения против браншовиците, че харчели много пари. Искам да кажа за НСГБ, че досега всеки негов член, където и да е ходел, винаги разходите са били за негова сметка. Също така имаме доста членове, които имат и мандри и животни, но позицията им е била в защита на животновъдите. Това се каза и в отговора им – че са твърдо против използването на вносни млека и растителни мазнини.КОНФЕРЕНЦИЯТАЗалата се оказа тясна за желаещите да присъст-

ват, което говори за големия интерес. Тук трябва да благодарим на седемте фирми, работещи с нашите фермери, които помогнаха за провежда-нето на мероприятието, а също успяха да напра-вят и презентация на новите продукти или разра-ботки, които предлагат на пазара. След бурната пресконференция сякаш настана спокойствие в залата и първата лекция изнесена от доц.Божидар Иванов от ИПИ предизвика необходимия инте-рес. Стана ясно, че сме пропуснали сроковете за подготовка при отпадането на квотите и ще има доста трудности и занапред. Да се готвим за цени на млякото около сегашните и да търсим пътя за изплуване не само от помощи, а и от повишава-не на средната продуктивност и нов мениджмънт във фермите. Интересни презентации направиха доц.Теодора Ангелова от ЗИ Стара Загора и Ни-колай Вълканов – един млад и знаещ анализатор по отношение развитието на месодайното говедо-въдство. Във връзка с рекламираното напоследък сдружаване Рангел Матански разказа на колегите си през какви перипетии е минал, докато най-по-сле сдружението Фермерско мляко - гр.Раковски е започнало да работи. Да не забравим, че най-младата организация на Асоциацията на Абердин ангуса и Херефорда също ни запозна с целите, които си е поставила. Председателят на НСГБ Димитър Зоров засегна най-важните проблеми, от които страда секторът в момента и какво е направено и изпълнено от управляващите. Симе-он Присадашки представи състоянието в сектор млекопреработка. Изказвания направиха и проф.Васил Николов и проф.Живко Кръстанов.

• продължава на стр.5

4

Проектът е финансиран от Министерство на земеделието и горите по програма „Помощ за участие в изложения“.

Целта на мероприятието е да покаже ниво-то на родното коневъдство, да очертае но-вите тенденции на развитие и да възвърне самочувствието на българския производител.Мероприятието беше проведено в парт-

ньорство с БНАКН и „Литекс Комерс“ АД.В дългосрочен план замисълът на това ме-

роприятие е то да представлява един от ин-струментите при изграждането на условията за устойчиво развитие на хиподрумната дей-ност.Участие взеха коневъди от различни краи-

ща на страната с 31 коня от чистокръвна Английска порода, 10 коня от чистокръвна Арабска порода и 7 коня от породата Рисак, произведени в България.Производителите бяха наградени с плакети

за принос в родното производство по поро-ди. А със специален принос за чистокръвното коневъдство – ДП „Кабиюк“ и „Литекс Ко-мерс“ АД.Трудно е с няколко думи да се опише и

пресъздаде всичко онова, което зрителите и участниците в „Деня на българския произво-дител“ можеха да наблюдават и изпитат.Коневъдите са хора, чиито сърца и мечти

са по-големи от самите тях, а идеите и жела-нията им преминават всякакви граници.Със завършването на първия „Ден на бъл-

гарския производител“ всички ние оставаме с чувството, че започва нов етап в хиподрум-ната дейност в България.

Катерина Димитрова

ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛСъбитието се състоя на 27.06.2015г. на хиподрума

на конезавод „Стефан Караджа”, гр.Балчик

Национална асоциация по коневъдство организира за първи път в България

5

ГОСТИТЕНационалната асоциация на зърнопроизводите-

лите участва с един от зам.-председателите си Ра-дослав Христов, които препоръча кооперирането, колкото и да звучи като химера днес и посочи като пример как тяхната организация го прави. Също така даде ценни съвети по някои икономи-чески въпроси. Прочетоха се поздравителни ад-реси от декана на Тракийския университет проф. Радослав Славов, Асоциацията на Абердин ангуса и Херефорда и института в Костинброд. Гости-те от Гърция, предвождани от Атанасиус Василии – председател на млекопроизводителите в цяла Гърция, разказа каква е ситуацията в момента в сектор „Мляко”. На някои въпроси той отго-вори така: „до първи април взимахме субсидия за качествено мляко. Сега не взимаме, успяхме да етикираме нашите млечни продукти с мото-то – мляко, произведено в Гърция, внедрихме млякото „седем дни”. За съжаление с големия внос, който направихме през последните години от Европа, си внесохме и доста болести.” Според него в момента в Гърция в сектор „Мляко” няма сива икономика и вероятно е така, защото там млечните крави са само 87000. На въпроса колко говедовъдни организации имат в Гърция той отго-вори само една – нашата. Има и още две – за опазване на аборигенните породи и тази на ме-содайните. Какво да кажем ние с поне 15 орга-низации само в говедовъдството – били развъдни или на производителите. Гръцките колеги ни каза-ха, че вносът на млека е увеличен и независимо, че гърците уважават държавата и фермерите си и купуват гръцкото, кризата и при тях настъпва и винаги са готови да подкрепят нашите искания и да участват в съвместни протести.МИНИСТЪРЪТ И ДИРЕКТОРЪТ НА БАБХЗа съжаление първите є думи бяха: „Нямам до-

бра новина”. Обясни подробно какво е направе-но и какво се прави. Отговори на всички зададе-ни и удобни, и неудобни въпроси. И въпреки че нямаше новина, вдъхна някаква надежда.Новият директор на БАБХ също уважи форума и

отговори на всички зададени му въпроси. Отчете и пропуските в досегашната работа на агенцията, а те не са малко. От НСГБ бе направено предло-жение в бъдещи съвещания на агенцията, когато се вземат решение относно фермите да се викат представители на бранша и частно практикуващи-те лекари и да не се получава затъмнението от кампанията син език от миналата година. Изоста-ването с изпълнението на ДПП вече е факт. Също така, да се разгледа програмата и да се актуали-зира. Третият въпрос бе свързан с екарисажите и клането на говеда.ИЗВОДИТЕ„Борбата” продължава за спасяването на българ-

ското мляко. Вероятно ще има още доста ми-

тинги, за да ни чуе Европа и за да помогне на нашите фермери, както го прави за доста страни. Вероятно ще има съвместен митинг с румънските говедовъди, а след това и с гръцките фермери. Трябва да се даде отговор – къде отиват над 600 000т произведено мляко и кой печели от това? Трябва да се даде отговор – къде отиват 150000 заклани говеда и кои печели от това. Какви ко-личества мляко се внасят от чужбина и качест-вени ли са те? Контролът е един от факторите, който би подобрил отчасти нещата. Това го искат млекопреработвателите. Въпросите по пасищата изглежда ще бъдат решени. За 2016г. има голяма надежда да се реши и въпросът с етикетирането и промените в Наредба 26, която отчасти ще реши проблема в някои ферми. Разбра се, че с ниска продуктивност от кравите няма излизане от кризата и трябва освен икономическите лостове да се използват и лостовете на селекцията.НОМИНАЦИИТЕВ тази тържествена обстановка бяха връчени

Удостоверенията за членство в НСГБ. След прове-деното общо събрание на съюза на 16.12.2014г. бе приета промяна в Устава за членство и на отделни фермери. Вследствие на това бяха приети 15 го-ведовъда от Ботевградско, 17 фермера от Казан-лъшки район, фермерите от „Фермерско мляко” - гр.Раковски, по един фермер от Свищов и Петро-хан, сдружението от гр.Руен и един от най-големи-те фермери в страната – Недко Митев от Добрич. След това бяха връчени поздравителни адреси от НСГБ на Минчо Иванов – фермер от Кортен с благодарност за труда, който е положил като председател на АРЧШПБ, на Панайот Тодоров – зам.-председател на НСГБ, за всеотдайността му при защита правата на фермерите. Поздра-ви получи и АРЧШПБ – благодарение и на нея, средната продуктивност от контролирана крава е вече над 7000кг. След прочитане доклада на развъдната асоциация от Ангел Йонов се прис-тъпи и към обявяване на класацията на фермите по продуктивност. За първи път се направи кла-сиране на номинираните най-високопродуктивни ферми в България. Пликът с ферма №1 отвори министър Танева и за такава в топ 10 в България за 2014г. бе обявена фермата на Мариана Зорова - с.Добри дол, с 267 бр. крави, 11802кг мляко и 3,91% м.в. Останалите в класацията, подредени по следните критерии: ферма, бр.крави, кг.мляко, %м.в., са:2. ЗП Светла Манева, Пловдив, 108 10709 3,78;3. ЕТ Кохортис Милк, Кортен, 262 10790 3,90;4. ЗП Тодор Узунов, Венец, 161 10179 4,30;5. Асеница-96, Асеновград, 370 10029 3,46;6. ЕТ Диана-Ми, Кортен, 920 9895 3,80;7. Янкови ООД, Априлово, 251 9877 3,94;8. Планета-98, Поликраище, 190 9452 3,80;9. Вароша-05 ООД, София, 524 9154 3,98;10. Антон Тончев ЕООД, Хасково, 90 9062 3,90.

• продължава от стр.3

6

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОЗИ

ЦИЯ

Мила Александрова

За световните пазари на говеждо месо

Производството едва следва тър-сенето, цените скачат нагоре.Обемите на световната търго-

вия бележат рекорд след ре-корд от 2012 година насам. Според Френския институт по животновъдство износът на де-сетте първи страни-износителки е скочил с 9,5% през 2014 и с 13% през 2013 година.В същото време производство-

то на 10-те първи страни-изно-сителки е прогресирало съвсем малко.При тези условия не трябва да

се учудваме, че цените скачат стремглаво нагоре. Невиждано досега в САЩ, където говеждо-то е скочило с 25% между яну-ари 2014 и януари 2015, но не само там – също и в Австралия и в Бразилия.Странно, но само ЕС остава

настрана в този галоп на це-ните, от една страна затънал в икономичесата си криза, от дру-та – слабо представен в експор-та към трети страни. През 2015г. производството на говеждо ще прогресира съвсем малко. Ръс-тът на производството в Индия и в Южна Америка е съвсем недостатъчен, за да компенсира намалението на производство-

то в Китай, Австралия, САЩ и ЕС. В тази ситуация ще е много учудващо ако нямаме нов скок на цените.„Светът глобално смени по-

люсите – преди играчите бяха американците, японците, евро-пейците, сега на преден план са развиващите се страни” – с тези думи открива конференцията

директорът на Френския ин-ститут по животновъдство. „Ние не можем да предложим ре-шения, ако беше така, веднага щяхме да си направим фирма, тук сме по-скоро да обсъдим заедно тенденциите и всеки да си каже мнението.” Китайският локомотив още тегли, но не със същата сила. При ръст под 8%

КАКВО НЕ СВЪРШИХМЕ: Не се набеляза план за действие. Наистина в присъствието на толкова много хора е доста трудно, но в работна среща с участие на представителни групи от организа-циите това можеше да стане. Не се изпълни и един от замислите на срещата. Поне да започнат първи разговори за обединение на съществува-щите организации, макар че много от редови-те фермери изказаха такива искания. Че всеки иска да е водач става ясно и от интервютата на изказващите се – всеки си говори нещата така както ги разбира, няма единомислие, няма идея

за съвместни действия. Неслучайно и името на форума бе „Първа среща на говедовъдите”. Мно-го ни се искаше да добавим в България, за съ-жаление това не стана и сега. Това е един важен въпрос, които трябва да се реши в най-скоро време, защото и на министрите взе да им писва от многото съществуващи организации, поднасят се различни искания, говорят се различни неща. Ясно е че това е във вреда на фермерите и са-мите те, както казах, вече искат обединение. Така че, господа лидери, помислете по този въпрос и реагирайте адекватно.

7

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПРЕДСТАВЯМ

Е ВИ

Национален събор на овцевъдите

в БългарияКрасимир Петков

Народната певица Валя Балканска посрещна първите посетители и официални гости на Националния събор на овцевъдите в Бълга-рия, който започна на 8 май край Петропавловския манастир до Лясковец. Гласовитата родопчанка изпълни под звуците на каба гайда песента „Рипни Калинке“. Четвъртото издание на събора се организира от Сдружение „Национален събор на овцевъдите в България” и Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация Българска млечна (НАРСПБМ) с председател Симеон Караколев, със съдействието на Министерството на земеделието и храните, както и с подкрепата на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица.Над 160 000 души посетиха събора, който започна с тър-

жествен водосвет и фолклорни изпълнения на федерациите на каракачаните и на армъните в България. Официални гости бяха министърът на земеделието Десислава Танева, дипломати, депу-тати, кметовете на Велико Търново, Лясковец, Елена, Стражица, представители на браншови организации от 14 държави и дру-

се очакваше стагнация на по-треблението.При очакваната рецесия в

Южна Америка и руското ем-барго пазарите отново се раз-местват. 11% от световното население страда от недохран-ване. В същото време Източна Африка очаква сериозен иконо-мически ръст, средната класа се увеличава и към момента имаме 1 милиард средна класа, 2 ми-лиарда през 2030г. Засега сред-ната класа е най-голям процент в развитите страни, но тя се уве-личава в Южна Америка, в Азия като ще достигне половината от населението през 2030г., а това означава ръст на консумацията на животински протеини. В същото време се наблюдава

диспаритет между най-богатите и средната класа, като 40% от най-малко печелещите французи са губили по 500 евро годишно от покупателната си способност, същото явление се наблюдава и в САЩ и другите държави, а това е население със съвсем друг тип консумация.

Какви са големите тенденции на пазара на говеждо месоОт 2000г. се наблюдава ръст на

производството на храни, като говеждото е с най-нисък ръст – 12%. През тоя период ръстът на пилешкото е 59%, на свинското – 30%, на агнешкото – 20%. Защо? Знаем, че при говеждото имаме много по-дълъг цикъл на производство: 1 крава, 1 теле и 30 месеца, за да получим край-ния продукт. Производството в Индия намалява, в САЩ – също заради намаляване на капитали-зацията, предвид и курса на ев-рото. България е в много добра позиция за експорт предвид, че в Турция се очаква либерализа-ция на вноса на угоени говеда, а в Египет, Ливан, Либия, Алжир търсенето е в ръст между 7 и 20%.Изводите са, че ако произ-

веждаме, можем да очакваме много добра печалба в близките години, предвид очаквания бум на цените. Ако произвеждаме...

8

нистър Танева и съобщи, че застъпените площи на земеделските стопани по кампaния за Директни плащания 2014 ще бъдат изплатени на земедел-ските стопани до 15 май. Министър Танева раз-гледа целия събор на площ от 100дка и 4600кв.м

ги. „Това е най-доброто и мащабно издание на Националния събор на овцевъдите. Тук виждаме много фолклор и занаяти и се надяваме всичко това да води към обединяването на българската нация и нейния път към просперитет“, пожела ми-

9

изложбени площи с временни съоръжения.Заедно с Мила Александрова – председател на

Френско-българската селскостопанска асоциация, на събора присъстваха г-н и г-жа Полен – управи-тели на Self Ovins Bovins – фирма за строителство и монтаж на ферми и оборудване за отглеждане на овце, кози и говеда.Първият ден на събора започна с Национален

фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце”. Хиляди посетители видяха на 8 май кулинарното шоу на Ути Бъчваров. Шест участника се включиха в атрактивното състезание по ръчна стрижба на овце. Пръв за 13 мин. мериносовото руно на североизточна българска тънкоруйна овца свали Георги Кръстев от Нови Пазар. Втори за 18 мин. беше Мустафа Ахмедов от село Цариче, а трети се класира Февзи Ахмедов от село Орлово.На 10 май в Интерхотел Велико Търново се

проведе кръгла маса, на която представители на браншови организации представиха овцевъдство-то в страната си и перспективите в сектора. Край Петропавловския манастир фермери от цялата страна мериха сили в други атрактивни надпрева-ри – доене на овце и кози, товарене на бали в пикапи, състезание с коне-тежковози. Ути Бъчва-ров дирижира състезанието по майсторско обез-костяване и подбра най-крехките мръвки за свои-те манджи. Във втория ден на събора се проведе още шоу с кучета, спектакъл „Багатур“ – демон-страция на бойни умения на старите българи, бодиарт, нестинарско шоу и народни веселби.

10

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Овцевъдна ферма с.СъбраноБългария притежава изключи-телно благоприятни агроеколо-гични предпоставки за развитие на овцевъдството. За съжаление броят на овцете намаля почти четири пъти по редица обек-тивни причини. С влизането на България в Европейския Съюз пред овцевъдството в страната се отварят широки възможнос-ти за развитие. Европейският съюз задоволява само 40% от потребностите си от овче мляко и агнешко месо. Затова произ-водството на овче месо е една от възможностите за повишава-не на ефективността на родното овцевъдство.Овцевъдната ферма в село Съ-

брано е разположена в Горно-тракийската низина на 12км за-падно от гр.Нова Загора и на 34км източно от гр.Стара Загора. Районът е с умерен микрокли-мат, въздухът е чист, а почвата незамърсена – условия, позво-ляващи отглеждането на овце и постигането на отлични вкусови качества на месото.Географски особености на ра-

йона го определят като едно от най-добрите места в Бълга-рия за отглеждане на животни по екологично съобразен начин, отговарящ на изискванията на наредба №35 от 30.08.2001г. за биологично отглеждане на жи-вотни и производство на живо-тински продук-ти и храни.Във фермата се отглеждат жи-

вотни от породите Меринофла-иш и Ил дьо Франс като се кръстосват овце-майки от по-родата Меринофлаиш и кочове от породата Ил дьо Франс. По този начин се получава забеле-жителна месодайна кръстоска, известна със своите отлични вкусови качества.

ПОРОДАТА ОВЦЕ ИЛ ДЬО ФРАНСЗа първи път породата овце Ил

11

дьо Франс е внесена в България през 1968г. Породната характе-ристика се свързва най-вече с високия интензитет на растежа и много доброто оползотворя-ване на фуража. Животните са едри с живо тегло 70-75кг за майките и 120-130кг за кочо-вете. Безроги са и имат бели покривни косми по главата и крайниците. Притежават жив и изразен темперамент. Подходя-щи са за пасищно и безпасищ-но отглеждане.От овцете се получава по

4-4,5кг бяла, полутънка вълна (56 -58-мо качество) с висок ранде-ман – 69% с дължина 10-12см и плодовитост 150-160%.При живо тегло 30кг кла-

ничния рандеман е 51-53%. Общо месото е над 70%, а само на задната полови-на на трупа надхвърля 80%. Месото е сочно и крехко, с от-лични вкусови качества.Климатизацията на овцете от

породата Ил дьо Франс у нас е много добра и е незамени-ма за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОВЦЕТЕХуманното отношение към жи-

вотните и екологично чистите храни за тях са тясно свърза-ни с качеството на добиваното агнешко месо от овцевъдната ферма в село Събрано.Всички необходими видове

храни за отглеждане на овцете от тяхното раждане до достига-не на зряла възраст са собстве-но производство.Фермата гарантира високото

качество на произведеното аг-нешко месо.Храненето на животните се

извършва с храни, напълно удовлетворяващи техните по-требности във всички етапи от развитието им с екологично чисти фуражи и натурално май-чино мляко.При нас животните се отглеж-

дат пасищно през цялата го-дина. През зимния период ги подхранваме допълнително с

люцерна, ливадно сено, силаж, а също така и ечемик, пшеница, слънчогледов шрот и царевица.Агнетата бозаят постоянно от

майките си и не ги отбиваме за угояване. След навършване на определена възраст, всяко агне се пуска през целия ден да бъде при майка си, като сутрин и вечер се подхранва с мляко, фураж и люцерна във вид на сено. Целодневните разходки топят мазните и наливат агнетата само на месо с нисък процент мазнини. Така отглежданите от нас овце се доближават до пър-вичното и естествено природно съществуване, един от начините

за получаване на по-крехко и вкусно нискохолестеролно месо.Овцете от породата Ил дьо

Франс, отглеждани във ферма-та в село Събрано, са с висока плодовитост 130-160% и не от-стъпват по продуктивни показа-тели на внесените от Франция.Фермата е под постоянен вете-

ринарен контрол. За стадата се грижи ветеринарен лекар, кой-то поддържа постоянна връзка с районната ветеринарна служба. Освен това се поддържат посто-янни напътствия и консултации с водещи учени от ВМФ (Ве-теринарномедицински факултет) – гр.Стара Загора.

12

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Механизация в овцевъдството – мобилни мини-мандри

Производството на сирене високо в планината става все по-лесно. Причината е, че на пазара у нас вече се предлага преносима и сглобяема ми-ни-мандра, която лесно се монтира на желаното от стопанина място. Пловдивска фирма предлага на пазара модулна

мини-мандра, която на външен вид прилича на фургон. Вътре обаче си е изцяло оборудвана за производство на различни млечни продукти, обяс-нява инж.Христо Иванов, управител на фирмата, производител. Той разказа пред журналисти, че това е малко

предприятие, но е в изцяло завършен вид. Прите-жава всички помещения, които са нужни за една мандра и се изискват по нормативните норми. В модулното помещение си има санитарен възел, място за преобличане, работна зала, складове за съхранение и зреене, които работят при опреде-лен температурен режим. Отделно има и склад за опаковки, термокамера за подквасване на кисело мляко и зала за продажба, обясни Иванов.По думите му съоръжението е толкова мобилно,

че може да се натовари на камион, да се закара до мястото и да се разтовари. Изисква се един-ствено една циментова площадка, върху която да се постави и мандрата да се свърже с електриче-ската мрежа и ВиК системата. Ако няма канализа-ция, то поне трябва да има една септична яма с достатъчно свободно място. Това е необходимото условие за работата на мини-мандрата. Модулната мандра вече е одобрена от Българ-

ската агенция за безопасност на храните. Поста-вянето є на дадено място само трябва да бъде съгласувано с регионалните дирекции на аген-цията, за да може да се използва, обясни Ива-нов. Клиентът трябва да си съгласува мандрата с местните власти само от гледна точка на статута на поставяне и свързване с комуналните мрежи. Обектът е с временен статут и всички меропри-ятия, свързани с тези документи за обекта са максимално облекчени за стопаните. Симпатич-ното съоръжение получи и специална награда от Международното изложение Агра 2013 в Пловдив през миналата седмица.

Мандрата може да преработва мляко от раз-лични млечни продукти. В предлаганото базово оборудване е включен основният минимум, за преработка на млякото, обясни Иванов. Впослед-ствие към този основен пакет може да се добавят много други специфични модули, които собстве-никът иска да добави. Така например може да се постави сепаратор за регулиране на маслеността в крайния продукт. Може да се вкара и по-спе-цифична опаковъчна техника за продуктите. Това се предлага, само ако инвеститорът реши, че му е изгодно да продава такива продукти, припомни шефът на фирмата. В базовия пакет на мини мандрата има включен

един пастьоризатор и универсален тип сиренеиз-готвител с обем от 500 литра. Той се загрява от котел, работещ на ток или газ. Мандрата може да работи с относително малък агрегат, ако наблизо няма изградени електрически кабели. Освен с ток, мандрата може да работи и с две стандартни бутилки пропан-бутан. Съоръжението пасва иде-ално за производството на мляко и млечни про-дукти на отдалечени места, обясни специалистът. Технологичната част е българска изработка, каза

Иванов. Иновативното е, че се използват специ-фични методи на производство, които подобря-ват хигиенните условия. Така например направата на сирене може да се случи като се подсирва млякото в самия пастьоризатор. Така намесата на човешкия фактор е сведена до минимум и няма загуба на топлина при процеса. По този начин се получава и пълна защита на

млякото от гледна точка на неговата микробио-логия. Чрез този метод могат да се произвеждат различни видове сирена, включително и жълтите, които са популярни в Европа. Технологично в мини-мандрата е възможна на-

правата на най-различни видове сирена. Има оп-ция цялата мандра да се управлява от пулт ав-томатично, така че операторът да избира какво точно да произвежда – сирене, моцарела, кашка-вал или нещо друго. Целта обаче не е да се стигне до натискането на

едно копче и от млякото да се получава сирене

Христо Иванов: У нас вече се предлага преносима и сглобяема мини-мандра,

която лесно се монтира на желаното от стопанина място.

13

или друг продукт, заяви Иванов. Идеята е техно-логът да може да усети живия продукт. Затова и не се впускаме в допълнителни технологии, които да утежняват инвестицията, обясни специалистът. Инвестицията в мини-мандрата е около 50 хиля-

ди лева без ДДС. Ако се добавят още модули – например за съхранение или допълнителна прера-ботка на продуктите, то цената се променя. Към мандрата вече има голям интерес от различни млекопроизводители. Капацитетът на съоръжение-то варира в широки граници и може да достигне над един милион литра. Занапред фирмата планира да предложи на па-

зара и подобна мобилна кланица. Изчаква се да се появят нормативните изисквания за тях и чак тогава ще се пристъпи към произвеждането на модула, заяви Иванов.

„Агро уикенд“

14

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“, 17–19.07.2015г.На пресконференция на 08.06.2015г. в БТА бе обявено, че след 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематич-но събитие, което съхранява па-метта и носи идентичността на българската нация – Роженският събор. От 17 до 19 юли 2015г. на красивите роженски поляни в Родопа планина ще се про-веде Национален събор на на-родното творчество и животно-въдство „Рожен“. Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен”, се организира от Сдру-жение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, в партньорство с Община Че-пеларе и подкрепата на Минис-терство на културата. То ще е под патронажа на президента

на Република България г-н Ро-сен Плевнелиев. Симеон Караколев – изпълни-

телен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъде-щето“ разказа за идеята да се възроди съборът и за новия му формат. Националният събор на народното творчество и живот-новъдство „Рожен“ 2015 ще съ-четае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българ-ската икономика. Г-н Караколев сподели, че за официалното от-криване на мащабното културно събитие, внушителен декор ще бъде българският трикольор с размери 5400кв.м (300м дължи-

на и 18м ширина). Симеон Ка-раколев отбеляза също така, че цел на тазгодишния Роженски събор е не да поставя рекорди, а да бъде „апогей на българщи-ната“.В пресконференцията участ-

ваха също Николай Мелемов – кмет на община Смолян, ак-

снимка: Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян

15

тьорът Васил Михайлов – гласът на „Рожен“ 2015, както и Валя Балканска заедно с гайдаря Пе-тър Янев, които пренесоха за кратко всички присъстващи на роженските поляни и им помог-наха да се докоснат до магията на Родопите с прекрасните си изпълнения на песните: „Абре юначе каматно“ и „Адно се лудо изрука“. Водещ на прес-конференцията беше проф.д.н. Любомир Стойков.По време на пресконференци-

ята стана ясно че в трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструмента-листи, народни танци, обичаи и словесен фолклор от всички ет-нографски области на страната. До момента около 3000 певци, свирачи, танцьори, сладкодум-ци – 190 групи и ансамбли и 140 индивидуални изпълнители от Родопите, Пиринско, Добру-джа, Тракия, Шоплука и т.н. са заявили участие. Заявки се съ-бираха до 15 юни.В мобилни експозиции ще бъ-

дат подредени музейни излож-би за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят раз-

Биопродукти и породисти овце, кози, коне, кучета, крави и биволи ще могат да се видят в дните на Националния събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Изло-женията на животни ще бъдат съпроводени с атрактивни състезания за ръчно доене и стрижба, теглене на товари от коне-тежково-зи и аукциони.В трите дни на събора ще бъдат показани

млечни и месни продукти от фермата и био-храни и напитки от цялата страна. Произво-дителите на най-доброто сирене и кашкавал ще участват в специален конкурс.Занаятчийско изложение, различни кулинар-

ни атракции и демонстрации, народни бор-би, нестинарски игри и още много изненади очакват посетителите на събора, който ще е от 17 до 19 юли тази година.

За първи път на Рожен – изложение на расови животни и биохрани

лични видове традиционни за-наяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, сел-скостопанска техника и оборуд-ване в специализирани изложе-ния. В програмата на събитието са включени фермерски състе-зания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народ-ни борби, шоу с кучета. На Ро-жен школа „Багатур“ ще демон-стрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи“ ще по-каже „Театър на трохите“, а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концер-ти, изпълнения на нестинари и народни веселби.За първи път на Роженския съ-

бор ще бъдат показани в специ-ално ревю автентични носии от цяла България. Те са от колекци-ята на Ангел Низамски, която е събирана в продължение на 32 години. Сред костюмите, които ще могат да се видят на събора ще има литаци от Трънския и Брезнишки край, саи от Кюс-тендилско, сукмани от Самоков-

ско, Шоплука, Сливенския, Ям-болския, Старозагорския край, северняшки носии, носии от Скопска Блатия, Източните Ро-допи, Видинско, булченски кос-тюм от Симеоновград (Източна Тракия) и още много други. Това ще е първото представяне на цялата сбирка на Низамски, в която само автентичните прес-тилки са над 350.Организаторите подготвят и

национален фотоконкурс „Ро-жен – наследство в бъдещето“, като ще има и специална кате-гория за деца.Очаква се Националният събор

на народното творчество и жи-вотновъдство „Рожен“ да бъде посетен от над 350 000 души. В тази връзка г-н Симеон Карако-лев даде допълнителна инфор-мация относно организацията и осигуряване безопасността на участници и посетители: пред-видени са необходимите меди-цински пунктове, водоноски, по-леви мивки, химически тоалетни и условия за палаткови лагери, оборудвани и с бани. Ще има някои ограничения за пътния трафик и обособени паркозони, както и охрана, която да следи за спазването на реда и сигур-ността по време на събора.

16

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

Хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, отглеждани при органично земеделиеЙорданка Найденова, Наталия Георгиева, Ивелина НиколоваИнститут по фуражните култури, Плевен

Биологичното производство е специфичен начин на производ-ство, опазващо околната сре-да и в частност биологичното разнообразие и осигуряващо здравословна и качествена хра-на (Grigorova and Arabska, 2013). Един от основните му принци-пи е избор на видове и сор-тове, които са най-подходящи за местната среда, устойчиви на вредители и при които из-ползването на невъзобновяеми ресурси е сведено до мини-мум (Kostadinova and Popov, 2012). Бобовите, включително грах (Gerdzhikova et al., 2012; Georgieva et al., 2014) и лупина (Folgart et al., 2011) са ценен източник на азот в органично-то земеделие. Резултатите от отглеждането на Pisum sativum в условия на биологично про-изводство в България са обна-деждаващи, но недостатъчни (Kalapchieva et al., 2010), а при Lupinus ssp. липсват. Необходи-ма е не само оценка на продук-тивния потенциал на тези култу-ри при биологично отглеждане, но и на техния химичен състав и хранителна стойност.В статията представяме оценка

на хранителната стойностна на интроцирани сортове грах и лу-пина с произход Украйна. Проучени са съставът, съдър-

жанието на влакнинни компо-ненти на клетъчните стени и in vitro ензимната разградимост на сухото и органично вещество и хранителната стойност при оценка качеството на фуража от пролетен грах (Pisum sativum

L.) и лупина (Lupinus albus L., Lupinus luteus L.) при о р г а н и ч н о о т г л еждане . Полският екс-перимент е изведен в Ин-ститут по фу-ражните кул-тури, Плевен (2012–2014) . Реколтиране-то на четири интродуцира-ни сорта фу-ражен грах – Глянс, Свит, Камертон, Модус и на българския сорт стандарт Плевен 4, както и на лупините – бяла лупина, сорт Гарант и жълта лупина, сорт Черниловец, е из-вършено във фенологична фаза пълен цъфтеж. Експериментът е проведен в условията на биоло-гично земеделие без използване на торове и пестициди.Основният хиимически състав

на фуража е определен по Ве-енде системата по показателите суров протеин и сурови влак-нини. Структурните влакнинни компоненти на клетъчните стени по детергентен анализ (AOAC 2007) (EN ISO13906 2008) като процент от сухото вещество. Определени са влакнинните фракции: Неутрално-детергент-ни влакнини (НДВ), показател за поемането на фуража от преживните; Киселинно-детер-гентни влакнини (КДВ), показа-тел за смилаемостта на фуража,

Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ), фактор, ограничаващ смилаемостта. Определени са хемицелулоза и целулоза като компоненти на клетъчните сте-ни, съдържащи се във влакнин-ната фракция: хемицелулоза = НДВ - КДВ; целулоза = КДВ - КДЛ. Степента на лигнифика-ция е представена чрез коефи-циент като съотношение на КДЛ и НДВ (Akin&Chesson 1990). Ензимната смилаемост in vitro на сухото (СмСВ) и органично (СмОВ) вещество е определена като процент чрез двустепенен пепсин-целулазен ензимен ме-тод на Aufrere (Тодоров и сътр. 2010). Потенциалната енергийна хра-

нителна стойност е оценена по Френската система като UFL-UFV (INRA 1988), въз основа на уравнения за бобови, спо-ред експерименталните стойно-сти на суровия протеин, суро-

17

вите влакнини (AOAC, 2001) и смилаемостта на органичното вещество по Aufrere, 1982 (То-доров 2010), преизчислена по Българската (КЕМ–КЕР), Кръмни единици за мляко-Кръмни еди-ници за растеж чрез коефи-циентите, показани от Тодоров (1997). Коефициентът на смила-емост на органичното вещество dMO in vivo е определен по Andrieu&Demarquilly (1989) чрез зависимост, ползваща in vitro смилаемостта на органичното вещество, определена експе-риментално. Като допълнителна сравнителна характеристика е оценена енергийната хранител-на стойност чрез Холандската система (VEM-VEVI). Потенци-алната протеинова хранителна стойност (PDIN=PDIA+PDIMN и PDIE=PDIA+PDIME) е оце-нена по Френската система (INRA 1988) чрез показателите: общ смилаем протеин TDP/PBD, PDIN, смилаем протеин в тънките черва в зависимост от азота и PDIE – смилаем протеин в тънките черва в зависимост от енергията. Интродуцираните сортове, от-

глеждани в условията на биоло-гично земеделие се отличават с по-високо съдържание на суро-ви влакнини и по-ниско на су-

ров протеин (съответно 16,10% и 24,26%) в сравнение с бъл-гарския сорт стандарт Плевен 4 (съответно 16,80% и 22,68%) (таб.1).В групата на интродуцираните

сортове фуражен грах с най-високо качество на фуража се характеризира сорт Камертон (суров протеин 16,56% и суро-ви влакнини 24,07%) като стой-ностите на протеина са близки до тези на стандарта. Бялата и жълтата лупина имат значително по-ниско съдържание на проте-ин (средна стойност 12,50%) в сравнение с групата на сортове-те грах с разлика от 1% от су-хото вещество на фуража меж-ду двата вида. Лупините се характеризират и

с по-ниско съдържание на влак-нинни компоненти на клетъч-ните стени НДВ, КДВ, КДЛ за разлика от сортовете грах, като бялата лупина има по-високо тотално влакнинно съдържание НДВ (лигнин, целулоза, хемице-лулоза) – със 7%-ни ед. повече от жълтата. Интродуцираните сортове

грах показват значително по-високо влакнинно съдържа-ние (НДВ 40,36–42,21%; КДВ 30,31–35,01%; КДЛ 5,40–7,10%) в сравнение със сорт Плевен 4.

Най-високо е съдържанието на КДВ, КДЛ и целулоза при сорт Модус, което определя и по-ниската му разградимост, както на сухото, така и на органич-ното вещество на фуража. С най-висока смилаемост, респек-тивно разградимост на сухо и органично вещество се отличава фуражният грах сорт Свит, пре-вишаващ средната стойност за вида и стандарта. Жълтата лупи-на е най-високо смилаема/раз-градима (78,42%), следвана от бялата лупина (72,76%) и сорто-вете грах (66,50–70,82%).Показателите обща и метабо-

литна енергия са с близки стой-ности, както за сортовете грах, така и за видовете лупина, като максимални стойности се ус-тановяват при жълтата лупина (таб.2). Общият смилаем проте-ин (TDP/PBD), протеинът, сми-лаем в тънките черва, зависещ от азота PDIN и този, зависещ от енергията PDIE са най-висо-ки при стандарта сорт Плевен 4 (PBD 124,4; PDIN 105,5; PDIE 95,2г за 1кг СВ). При сортове грах Глянс, Свит,

Камертон, показателите на про-теинова хранителност слабо ва-рират (PBD 106,0–121,6; PDIN 93,5–104,0; PDIE 89,5–95,3г за 1кг СВ) като надвишават сред-

Таблица 1. Състав, степен на лигнификация и in vitro eнзимна разградимост на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014

Вид/Сорт СП СВл НДВ КДВ КДЛХемице-лулоза

ЦелулозаЛигнифи-

кацияСмСВ СмОВ

Глянс 16,47 24,31 41,14 31,16 5,58 9,98 25,58 13,5 69,83 69,97

Свит 16,44 24,45 42,21 32,07 6,19 10,13 25,89 14,6 70,82 70,33

Камертон 16,56 24,07 40,36 30,31 5,40 10,05 24,91 13,4 68,66 69,22

Модус 14,92 24,20 41,77 35,01 7,10 6,76 27,91 17,2 66,50 67,16

Плевен4 16,80 22,68 34,97 30,53 5,42 4,44 25,11 15,4 69,55 70,06

Min 14,92 22,68 34,97 30,31 5,40 4,44 24,91 13,4 66,50 67,16

Max 16,80 24,07 42,21 35,01 7,10 10,13 27,91 17,2 70,82 70,33

Mean 16,24 23,94 40,09 31,82 5,94 8,27 25,88 14,8 69,07 69,35

SD 0,75 0,72 2,94 1,91 7,24 2,57 1,18 1,56 1,63 1,29

CV 4,6 3,0 7,3 6,0 12,2 31,1 4,6 10,6 2,4 1,9

Бяла лупина 12,05 25,48 37,04 26,51 3,18 10,53 23,32 8,6 72,76 72,24

Жълта лупина 12,93 26,03 29,90 24,72 3,46 5,18 21,26 11,6 78,42 79,40

СП – Суров протеин; СВ – Сурови влакнини; НДВ – Неутрално-детергентни влакнини; КДВ – Киселинно-детергентни влакнини; КДЛ – Киселинно-детергентен лигнин; %СВ; СмСВ – Смилаемост на сухо вещество; %

18

ните стойности, но не и тези на стандарта. Сорт Модус показва най-ниска протеинова хранител-ност. Получените резултати са в потвърждение на установената за фуражния грах висока проте-инова хранителност (Naydenova 2009; Naydenova et al. 2008, 2010, 2011; Naydenova et al. 2014).Двата вида лупина са с по-ни-

ска протеинова хранителност в сравнение с граха, като разли-чията между тях са съществени в полза на жълтата лупина.Потенциалната енергийна хра-

нителна стойност по Френската, Българска и Холандска систе-ми като единици нето енергия за мляко и за растеж е най-

висока при жълтата лупина (UFL–UFV 0,861–0,779; КЕМ–КЕР 0,714–0,636 и VEM–VEVI 1893–1978 – таб.3). Посочените стой-ности съществено надвишават установените за бялата лупина (UFL–UFV 0,795–0703; КЕМ–КЕР 0,659–0,575 и VEM–VEVI 906–961) и средните стойности за граха (UFL–UFV 0,808–0695; КЕМ–КЕР 0,670–0,584 и VEM–VEVI 935–1938). В групата на сортовете грах с най-висока хранителност са сортовете Свит и Глянс. Оценявайки ранга на основ-

ните показатели за състава и ензимната смилаемост/разгра-димост и тяхната аритметична сума от сортовете фуражен грах

с ранг 1 – най-високо качество на фуража е стандартния сорт Плевен 4, а с ранг 2 е сорт Ка-мертон, следван от сортовете Глянс, Свит и Модус (табл. 4). Тази зависимост се потвърждава при оценка на ранга на всички показатели за състава, разгради-мостта и хранителната стойност при сортовете фуражен грах (табл. 5).Бялата лупина по аритметична

сума на ранговете се изравнява с тази на стандарта грах Плевен 4 – ранг 10, а жълтата лупина показва най-ниска стойност на аритметична сума на рангове-те, респективно най-висок ранг на качеството на фуража меж-ду всички проучвани видове и

Таблица 3. Енергийна хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014 Вид/Сорт UFL UFV FUM FUG VEM VEVI

Глянс 0,813 0,720 0,674 0,589 940 1946

Свит 0,832 0,742 0,690 0,606 954 1968

Камертон 0,808 0,615 0,670 0,584 936 1941

Модус 0,784 0,688 0,650 0,562 911 1901

Плевен4 0,804 0,709 0,666 0,579 933 1936

Min 0,784 0,688 0,650 0,562 911 1901

Max 0,832 0,742 0,690 0,606 954 1968

Mean 0,808 0,695 0,670 0,584 935 1938

SD 0,017 0,048 0,014 0,016 15 24

CV 2,1 7,0 2,15 2,7 17 1,2

Бяла лупина 0,795 0,703 0,659 0,575 906 961

Жълта лупина 0,861 0,779 0,714 0,636 1893 1978

Таблица 2. Протеинова хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014г., г за 1кг сухо веществоВид/Сорт ОE_MJ ME_MJ PBD PDIN PDIE

Глянс 11,07 6,33 120,8 103,4 94,5

Свит 11,11 6,41 120,4 103,2 95,3

Камертон 11,09 6,31 121,6 104,0 94,1

Модус 11,02 6,16 106,0 93,7 89,5

Плевен4 10,93 6,28 124,4 105,5 95,2

Min 10,93 6,16 106,0 93,7 89,5

Max 11,11 6,41 124,4 105,5 95,3

Mean 11,04 6,30 118,6 102,0 93,7

SD 0,072 0,091 7,23 4,70 2,41

CV 0,6 1,4 6,1 4,6 2,6

Бяла лупина 11,36 6,10 79,76 75,67 87,14

Жълта лупина 11,41 6,39 88,43 81,20 93,69

19

Таблица 4. Средни стойности и ранг на състава и in vitro eнзимната разградимост на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014

Вид/Сорт СП R СВ R НДВ R КДВ R КДЛ R СмСВ RАритме-тичнасума на R

R

Глянс 16,47 3 24,31 4 41,14 3 31,16 3 5,58 3 69,83 2 18 3

Свит 16,44 4 24,45 5 42,21 5 32,07 4 6,19 4 70,82 1 23 4

Камертон 16,56 2 24,07 2 40,36 2 30,31 1 5,40 1 68,66 4 13 2

Модус 14,92 5 24,20 3 41,77 4 35,01 5 7,10 5 66,50 5 27 5

Плевен4 16,80 1 22,68 1 34,97 1 30,53 2 5,42 2 69,55 3 10 1

Min 14,92 22,68 34,97 30,31 5,40 66,50

Max 16,80 24,07 42,21 35,01 7,10 70,82

Mean 16,24 23,94 40,09 31,82 5,94 69,07

SD 0,75 0,72 2,94 1,91 7,24 1,63

CV 4,6 3,0 7,3 6,0 12,2 2,4

Бяла лупина 12,05 2 25,48 1 37,04 2 26,51 2 3,18 1 72,76 2 10 2

Жълта лупина 12,93 1 26,03 2 29,90 1 24,72 1 3,46 2 78,42 1 8 1

СП – Суров протеин; СВ – Сурови влакнини; НДВ – Неутрално-детергентни влакнини; КДВ – Киселинно-детергентни влакнини; КДЛ – Киселинно-детергентен лигнин; % СВ; СмСВ – Смилаемост на сухо вещество; %; R – Ранг: Най-нисък ранг R – Най-високо качество на фуража

Таблица 5. Ранг на стойностите на показателите за състава, разградимостта и хранителната стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014

Вид/Сорт СП СВ НДВ КДВ КДЛ СмСВTDP/PBD

PDIN PDIE UFL КЕМ VEM

Аритм.сума на R R

Глянс 3 4 3 3 3 2 3 3 3 2 2 2 33 3

Свит 4 5 5 4 4 1 4 4 1 1 1 1 35 4

Камертон 2 2 2 1 1 4 2 2 4 3 3 3 29 2

Модус 5 3 4 5 5 5 5 5 5 5 5 5 57 5

Плевен4 1 1 1 2 2 3 1 1 2 4 4 4 26 1

Бяла лупина 2 1 2 2 1 2 2 2 2 2 2 2 10 2

Жълта лупина 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1 8 1

сортове. В заключение Интродуцираните сортове про-

летен фуражен грах Глянс, Свит, Камертон, Модус, отглеждани в условията на биологично зе-меделие, се характеризират с високо съдържание на протеин (средно 16,10%), близко но не-надвишаващо това на стандарта сорт Плевен 4 (16,80%). С най-високо качество на фуража се отличава сорт Камертон (високо съдържание на протеин и ниско на влакнинни компоненти: су-ров протеин 16,56% и сурови влакнини 24,07%; НДВ 40,36%, КДВ 30,31%, КДЛ 5,40%) като

стойностите на протеина са близки до тези на стандарта. С най-висока смилаемост/респ. разградимост на сухо и орга-нично вещество е сорт Свит, превишаващ средната стойност за вида и стандарта.Бялата и жълтата лупина са с

по-ниско съдържание на проте-ин (12,05–12,93%) и на влакнин-ни компоненти, което обуславя и високата им разградимост (72,76–78,42%). Сорт Модус показва най-ниска

протеинова хранителност. Двата вида лупина са с по-ниска про-теинова хранителност в срав-нение с граха, като различията между тях са съществени в пол-

за на жълтата лупина.Протеиновата хранителна стой-

ност на интродуцираните сорто-ве грах Глянс, Свит, Камертон, варира в тесни граници като надвишава средната стойност за вида Pisum sativum, но не и тази на българския стандарт сорт Плевен 4.Потенциална енергийна храни-

телна стойност по Френската, Българска и Холандска систе-ми определя като най-високо енергиен фураж жълтата лупина (UFL–UFV 0,795–0703; КЕМ–КЕР 0,659–0,575 и VEM–VEVI 906–961), превишаваща енергийната хранителност на бялата лупина и сортовете грах.

20

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

Натрупване на коренова биомаса и азот в корените на грах след третиране с ХумустимВилиана Василева, Анна ИлиеваИнститут по фуражните култури, Плевен

Развитието на устойчиво земеделско производство при запазване на околната среда е главната визия на националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014–2020г. Тя включва умелото прилагане на научно-обосно-вания подход и иновациите, както и промяна в земеделските практики. Използването на химически торове замърсява

почвата, подпочвените води и други, както и ос-къпява селскостопанската продукция, а при по-дълга употреба селективно се натрупват вредни за околната среда химични елементи (Brady and Weil, 2002; Havlin et al., 2007; Das, 2011; Mukhtar et al., 2013).Според Световната здравна организация (СЗО),

биологичното земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, вклю-чително с акцент върху използване на материали в противовес на синтетичните“. Хумустим е признат и одобрен органичен тор

за производство на биологична продукция. Той е течен органичен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Прилага-нето му чрез третиране на семената и/или листна апликация, стимулира растежа и развитието на растенията и осигурява високи и качествени до-биви от селскостопанските култури (Сенгалевич и др., 2007). В статията представяме промените в натрупване

на свежа и суха коренова биомаса и азота в ко-рените на грах, след различни начини на третира-не и дози Хумустим. Експерименталната работа е извършена на

опитното поле на Институт по фуражните култу-ри, гр.Плевен, България, при неполивни условия и почвен подтип излужен чернозем. Действието на Хумустим (състав на течната формулация, посочен в края на раздела) е изпитано върху пролетен фу-ражен грах сорт Плевен 4, засят при междуредо-во разстояние 15см, с посевна норма, разчетена за 110к.с./м2. Изпитани са следните варианти: 1. Контрола – нетретирани семена; 2. Едно вегета-ционно третиране; 3. Две вегетационни третира-

ния; 4. Третирани семена 0,6л/т семена; 5. Трети-рани семена 0,6л/т семена + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6л/т семена + две вегетационни третирания; 7. Третирани се-мена 1,2л/т семена; 8. Третирани семена 1,2л/т семена + едно вегетационно третиране; 9. Тре-тирани семена 1,2л/т семена + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на веге-тация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж, с доза от препарата 40мл/дка.Във фаза „начало на цъфтеж” на граха са вземани

почвени монолити (20/30/40см), корените на 10 растения – измити и отчетени: свежа коренова биомаса (г/растение), суха коренова биомаса (г/растение) след сушене на 60oC. Свежата коре-нова биомаса (кг/дка) и сухата коренова биома-са (кг/дка) са изчислени на базата на посевната норма на граха (Сидорова и др., 2010). Азотът в кореновата биомаса (кг/дка) е изчислен по ме-тодика на Сидорова и др. (2010). Представяме осреднени данни за три години.Течната формулация на органичния хуматен тор

Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микро-елементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и др.; пепел – 18%.Получените данни показват, че третирането с

Хумустим при всички изпитвани варианти уве-личава количеството формирана свежа коренова биомаса от растенията грах. При вегетационните третирания, разликите са близки (0,351 – 0,355г/растение), което е с 13,3 до 14,5% повече от нетретираната контрола. При прилагане на Ху-

21

мустим за предсеитбено третиране на семената в доза 0,6л/т семена и едно вегетационно третира-не, увеличението спрямо контролата е с 13,2%. Най-голямо количество свежа коренова биомаса натрупват растенията при предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране, като превишението спрямо контролата е с 27,2%. Аналогични са про-мените в количествата натрупана свежа коренова биомаса от декар. Най-малко количество свежа коренова биомаса е отчетено при растенията на контролата (36,6кг/дка), а най-много, при тези от варианта с 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране (47,3кг/дка), което надвишава контро-лата с 29,3% (табл. 1).В състава на Хумустим са включени хуминови

киселини, а те стимулират нарастването на кореновата система на растенията, спомагат

Таблица 1. Натрупване на свежа и суха коренова биомаса при грах след третиране с Хумустим

ВариантиСвежа коренова биомаса Суха коренова биомаса

г/растение кг/дка г/растение кг/дка

Нетретирани семена (K) 0.305 36.6 0.117 14.0

Нетретирани семена+едно ТВВ* 0.351 42.1 0.131 15.7

Нетретирани семена+две ТВВ 0.355 42.6 0.131 15.7

Третирани семена 0,6л/т 0.331 39.8 0.127 15.2

Третирани семена 0,6л/т+едноТВВ 0.351 42.1 0.129 15.5

Третирани семена 0,6л/т+двеТВВ 0.338 40.5 0.127 15.2

Третирани семена 1,2л/т 0.378 45.4 0.140 16.8

Третирани семена 1,2л/т+едноТВВ 0.394 47.3 0.145 17.4

Третирани семена 1,2л/т+двеТВВ 0.385 46.2 0.141 16.9

min/max 0.305/0.394 36.6/47.3 0.117/0.145 14.0/17.4

Средно 0.354 42.52 0.132 15.84

*ТВВ – третиране по време на вегетация

за увеличаване коефициента на използване на хранителните вещества, включително и на фосфора (Drevon and Hardwig, 1997; Tang et al., 2001). Фосфорът подпомага синтеза на протеини, пренасянето на захари и по-бързото нарастване на кореновата система (Armstrong, 1999; Magani and Kunchida, 2009; Tairo and Ndakidemi, 2013). В нашето проучване, допускаме, че по-доброто развитие на кореновата система след третиране с Хумустим, се дължи и на внесените чрез препарата хуминови киселини. А ние сме внесли хуминови киселини (%) както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6л/т семена – 0,19, в доза 1,2л/т семена – 0,38.Хуминовите киселини спомагат за развитие на

кореновата система, включително и това на коре-новите власинки. Според Datta et al. (2011) коре-

Фигура 1. Натрупване на азот в сухата коренова маса при грах след третиране с Хумустим

22

новите власинки играят изключително голяма роля при усвояване на трудноподвижни хранителни ве-щества като фосфати и калий, увеличавайки ради-уса на кореновата система и използваната почве-на площ. По-голямото количество свежа коренова биомаса при растенията, третирани с Хумустим, вероятно е свързано и с по-добрата ефикасност на усвояване на водата от почвата. Тенденцията се запазва и при количеството суха

коренова биомаса, което варира в сравнително по-тесни граници. При доза на препарата 0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, увеличе-нието спрямо контролата е с 10,6%, а при 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране – съответ-но с 24,3%. Количеството суха коренова биома-са, формирано от растенията в нашето проучва-не, е от 14,0 до 17,4кг/дка. На фигура 1 е показано количеството азот, което

грахът натрупва в сухата коренова биомаса – до 0,267кг/дка. При предсеитбено третиране на се-мената, извършено самостоятелно, без третира-ния по време на вегетация, количеството азот в кореновата биомаса е близко до това на контро-лата. При извършване обаче и на третирания по време на вегетация, количеството азот в корените за доза на препарата 0,6л/т семена и едно вегет-ационно третиране, се увеличава до 16,2% над контролата. При по-високата доза няма доказани различия в съдържанието на азот в корените в зависимост от броя вегетационни третирания и превишенията спрямо контролата са с 8.,–8,5%.

ИзводиПредсеитбеното третиране на семената с Хумус-

тим, както и това по време на вегетация, увелича-ва количеството коренова биомаса на грах.При едно третиране по време на вегетация

(фаза „отрастване”), се формира с 15,1% повече свежа коренова биомаса и с 12,3% повече суха коренова биомаса от нетретираната контрола. При предсеитбено третиране с Хумустим в доза

0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, ко-личеството свежа коренова биомаса превишава с 15%, а това на сухата коренова биомаса с 10,6% нетретираната контрола. При предсеитбено тре-тиране с препарата в доза 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране, растенията натрупват до 47,3кг/дка свежа, и до 17,4кг/дка суха коренова биомаса, което е съответно с 29,3 и 24,3% над контролата. След предсеитбено третиране на се-мената на граха с Хумустим, азотът в корените се увеличава до 16,2%.Бихме могли да препоръчаме третиране на про-

летен фуражен грах с Хумустим. Освен че расте-нията се развиват по-добре, в почвата се натруп-ва и по-голямо количество коренова маса след прибиране на граха. Така, тя се обогатява на азот и се превръща в още по-добър предшественик за следващата култура.

ОСОБЕНОСТИ В ХРАНЕНЕТО НА БРЕМЕННИТЕ ОВЦЕ Интересът към храненето на бремен-

ните овце се обуславя от някои изисквания, неспазването на които води до аборти, небла-гополучия при раждането на агнетата, забо-лявания след агненето и понижена млечност в този период. Това се отразява отрицателно върху развитието на агнетата и върху общата млечна продуктивност, т.е. върху успехите на цялата дейност от отглеждането на овцете, което важи за всички направления – и млечно, и месодайно, и тънкорунно, и грубовълнести овце. По-чувствителни са първите две групи, особено когато месодайното е многоплодно. За да стартира бременност, следва да има-

ме заплождане, което е по-успешно когато се предшества от предварителна подготов-ка, целта на която е оценката на телесно-то състояние (ОТС) да достигне 3,0–3,5 бала (средно охранени). Около 20–30 дни преди осеменяването храненето се повишава. Това става най-често чрез преместване на овцете на специално запазени по-високопродуктивни пасища или чрез включване в дажбата по-дхранване с около 0,3кг зърнен фураж. Това повишено хранене преди осеменяването се нарича „флъшинг” и се отразява много бла-гоприятно както върху процента на заплодя-емост, така и върху повишаване процента на близнаците. Следователно, то е особено ва-жно при овцете от месодайното направление. Ако осеменяването е през оборен период, преди и след осеменяването следва да се вземат мерки за подсигуряване на каротин, чрез хубаво сено със запазен зелен цвят или витаминен премикс около 5–7г на овца. След заплождането, ако овцете са в жела-

ното телесно състояние (3,0–3,5 бала) хране-нето остава на същото ниво каквото е било преди „флъшинга”. Ако е по-ниско, храненето се повишава с оглед възможно по-скоро да се достигне желаното равнище. При агнене-

23

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Проф.Трифон Дарджонов

Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце

то, овцете следва да са с ОТС 3,5–4,0 бала. Тъй като у нас най-често заплождането ставаше и още продължава да става при по-ниско ОТС, овцете през ран-ната есен се пускат в освободе-ни от царевица, слънчоглед или други култури ниви, където на-мират наред с тревата и доста зърно и телесното им състояние при хубави есени много бързо подобрява. Наблюдавал съм как в много случаи ОТС достига над 4, дори 4,5–5,0, т.е. до затлъс-тяване. Това се отразява много неблагоприятно на агненето. Към края на бременността, за-тлъстелите овце имат по-нисък апетит и при повишените енер-гийни нужди, изпадат в енер-гиен глад, поради което раз-граждат усилено мазнини. При недостиг на захари в дажбата (поради ниското поемане на фуражи) се появява обменно-то заболяване кетоза. Споделям този случай, понеже съм имал възможността да го наблюдавам още през 80-те години. Стада, ползващи кооперативните бло-кове от царевица, затлъстяваха толкова, че агненето по-късно

протичаше крайно лошо. Труд-ни раждания, дори смъртни случаи при овцете бяха много често явление. От личен опит се убедих, че агненето следва да става при охраненост най-мно-го 4,0 бала (добре охранени) и, че специалистите и стопаните следва да владеят добре скалата за оценка на телесното състоя-ние (ОТС) и да следят строго за нейното спазване. Това бяха неудачите, наблюдавани, когато агненето става в края на ноем-ври–декември. Иначе агненето през ноем-

ври–декември предлага много повече предимства отколкото агненето през февруари–март, каквато беше старата наша практика. Постепенно, в ТКЗС агненето беше изместено към края на есента. Съображения-та за тази промяна бяха пре-ди всичко храненето. Когато овцете се агнят през февруа-ри–март фуражните ресурси в ТКЗС свършваха или качество-то им беше такова, че доста-вяните хранителни вещества не достигаха за изхранване на пло-да и блъскането пред яслите за

повече фураж предизвикваше много чести аборти. Тук нямам предвид абортите, причинени от изхранването на некачестве-ни, плесенясали фуражи, което беше често явление в ТКЗС. Изтъквам тази история, за да

си обясним избора на най-бла-гоприятния сезон за агнене по времето на колективните сто-панства. Тук ще изясним точно какви са нуждите през послед-ните два месеца на бремен-ността, защото фактически те се оказват решаващи за успешно-то агнене и бъдещата млечност. Ако сме готови да предоставим нужните фуражи (енергия, про-

Таблица 1. Норми за овце с 60кг живо тегло в края на бременността

Поддържане СВ кг КЕМ бр. ПСЧ в грама Калций в грама Фосфор в грама Витам. А в хил IU

1,4 0,85 54 3,0 2,5 4,2

Период А.

За едно агне 0,2 0,25 19 1,7 0,7 2,9

За две агнета 0,2 0,45 35 3,0 1,2 2,9

Период Б.

За едно агне 0,3 0,40 28 2,5 1,0 3,2

За две агнета 0,3 0,65 50 4,4 1,7 3,2

Период В.

За едно агне 0,3 0,55 39 3,7 1,5 3,6

За две агнета 0,3 0,95 70 6,6 2,6 3,6

24

теин, минерални вещества, и витамини) тогава няма пробле-ми агненето да се измести то-гава когато е най-благоприятен пазар за агнетата – да имаме и коледни и великденски агнета, млякото да се получава кръг-логодишно и прочее. Научното знание за хранителните нужди ще ни направи независими от сезона. Хранителните нужди на овцете

през последните 6 седмици от бременността, които са решава-щи за успеха, са дадени по-го-ре в табл. 1, изготвена по нор-мите, препоръчани от Тодоров и Дарджонов 1997г. (Период А, отговаря на 6 седмици преди агненето, период Б – на 4 сед-мици преди агненето и период В – на 2 седмици). Посочените тук стойности се прибавят към поддържащото хранене (първият ред). Съзнателно тук давам нормите

в този вид, за да се илюстри-ра нарастването на нуждите с приближаване на раждането и да се види разликата между ов-цете, които ще родят едно или две агнета.

Като се спазват посочените норми са разработени баланси-рани дажби от най-често сре-щани наши фуражи. Дажбите са за овце с очаквано близнене 50% и са посочени в табл. 2.Коментарът на предложените

дажби ще започнем с подчер-таване на факта, че основната дажба (ОД) се залага практи-чески в еднакви количества и в трите периода (А, Б и В). Фактически, през периода В, преди агненето, приемането на обемисти фуражи се намалява. При изчислението на добавката от концентрати ние сме взели под внимание този факт и кон-центратите са завишени съответ-но. Това намаление обаче не е отбелязано, защото сме спазили принципа обемистите фуражи да се залага винаги малко по-вече, за да се гарантира макси-малното им поемане. Втората бележка, която бих

искал да изтъкна е качеството на използваните обемисти фура-жи. При изчисленията са взети данните за качествено ливадно и люцерново сено (прибрани в началото на цъфтежа), царе-

вичният силаж е прибран във „восъчна зрелост” и добре на-ситнен, Царевичакът е добре съхранен без следи от плесени, зелената трева е също в нача-лото на цъфтеж. Изтъквам този факт, за да се правят корекции, когато качеството е по-ниско. И тъй като е взета предвид висо-ката консумация на ОД, то ко-рекциите не могат да се правят, чрез повишаване количеството на обемистите фуражи, а един-ствено чрез добавка на зърнен фураж или слънчогледов шрот. Третото обяснение се отна-

ся за главата на колона 2. Под отбелязаното като „зърно”, се разбира ечемик, пшеница, или царевица, смляна с кочаните, а шротът е изчислен като слънчог-ледов шрот от средно качество (37% суров протеин). Следващото пояснение се от-

нася за възприетото живо тегло 60кг. Ако овцете са по-тежки или по-леки (като породен бе-лег) поддържащото хранене, а от там и конкретните дажби по периоди следва да се ко-ригират. За всеки 10кг по-теж-ки овце се добавя към нормата

Таблица 2. Балансирани дажби за овце в края на бременността

Основна дажба Период Зърно кг Шрот кг Креда г Дикалц. фосфат г

1.Лив. сено 1,0кг и царевичак 0,8кг

А 0 0,100 0 0

Б 0,150 0,100 0 0

В 0,250 0,150 0 0

2.Лив. сено 1,3кг и люц. сено 0,5кг

А 0 0 0 0

Б 0,150 0 0 0

В 0,300 0 0 0

3.Ливадно сено 1,9кг

А 0 0 0 0

Б 0,150 0 0 0

В 0,350 0 0 0

4.Люц. сено 0,8кг и цар.силаж 2,5кг

А 0 0 0 5

Б 0 0 0 5

В 0,150 0 0 5

5.Царевичак 1,7*)кг

А 0 0,250 0 0

Б 0,100 0,300 0 0

В 0,200 0,350 5 0

6.Ливадна трева 7,5кг

А 0 0 0 0

Б 0,1 0 0 0

В 0,300 0 0 0

25

0,10 КЕМ, 7г ПСЧ. За 10кг по-леки се намалява приблизително същото количество хранителни вещества. На практика това се постига чрез промяна в коли-чеството на зърнения фураж с около 0,1кг дневно. Последното пояснение се от-

нася за степента на охраненост. Предложените дажби са валид-ни, само ако овцете към раз-глеждания период са достигна-ли охраненост над средна – 3,5 бала. Повишаването на охране-ността до това ниво във всички случаи е трябвало да стане до 45-тия ден до агненето, за да може 45 дена преди агненето да се храни само за развитие-то на плода. Ако все пак, жела-ната степен на охраненост 3,5 бала, не е достигната, тя спеш-но следва да се коригира. Ако охранеността, 45 дена преди аг-ненето е 3,0 бала, за да се дос-тигне охраненост 3,5 бала при агненето, за 30 дни към пред-ложените дажби следва да се прибавя ежедевно на овца по 0,50кг зърнен фураж. (За 30 дни овцата, за да повиши ОТС от 3,0 на 3,5 бала, следва да пови-ши живото си тегло около 4,0кг. За всеки 1,0кг прираст при тази охраненост са нужни 4,6 КЕМ и 163г ПСЧ (общо за 4,0кг при-

раст – 18.4 КЕМ и 652г ПСЧ). За 30 дена следва да се доба-вят към така изчислените дажби ежедневно по 0,60 КЕМ и 22г ПСЧ. Това се покрива с около 0,5кг зърно.) В заключение ще формулира-

ме следните правила за хране-нето на овцете през бременния период: Заплождането да става при

охраненост 3,0–3,5 бала. След-ващият период, до 6 седмици преди агненето да се поддър-жа умерено хранене на ниво около 1,0–1,10 КЕМ и 60–65г ПСЧ, което на практика може да става само с обемисти фура-жи (зелена маса, сено, силаж). В периода 45 дена до агненето да се спазват условията описани в таблици 1 и 2. Само в случаите, когато желаната охраненост не е достигната, да се добавят до-пълнително концентрати според степента на изоставане в ОТС. В яслите да има редовно камен-на сол за близане.

ХРАНЕНЕ НА ОВЦЕ С ВИСОКА МЛЕЧНОСТ Получаването на 400–500кг

дойна млечност от овцете, не може да стане с познатите тра-диционни методи на хранене. В това се убедихме през 80-те

години на миналия век, когато започнахме да правим млечно овцевъдство. Определено мога да заявя, че възприетите схеми за кръстосване с млечни породи бяха добри, но не се получиха добри резултати, преди всичко, поради запазване традициите в храненето на овцете. В случаи, когато надоявахме по 100–150кг мляко считахме, че това е вече млечно овцевъдство. Храненето се оказа задържащия фактор за постигане на по-висока мле-чност. Кои елементи от храненето

бяха и остават да бъдат задър-жащи фактори за постигането на желаната млечност при ов-цете? Първо, това е ниското качест-

во на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно вли-яят нискокачествените фуражи през зимата, когато е начало-то на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след агненето овцата следва да дава 3,5кг съответно 3кг млечност. За целта една овца с 65 кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 следва да поеме дневно 3,40 съответно

Таблица 3. Балансирани дажби за млечни овце при 5 нива на млечност Дажби: Млечност кг 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0

1.ОД – царевичен силаж вос. зрелост 2,6кг и люц. сено нач.цъфтеж 0,8кг

Слънчогледов шрот (30% СП) кг 0,15 0,5 1,0 1,5 2,0

2.ОД – люц.сено нач.цъфт. 1,0кг, лив. сено пълен цъфт. 0,6кг и бир. каша 1,5кг

Зърнена смес кг 0,2 0,5 0,5 0,3 0,3

Слънчогледов шрот (30% СП) кг 0 0 0,4 0,9 1,4

3.ОД – люцерново сено начало на цъфтеж 2,0кг

Зърнена смес кг 0,3 0,3 0,3 0,3 0,3

Слънчогледов шрот (30% СП) кг 0 0,3 0,9 1,2 1,7

4.ОД – ливадно сено начало на цъфтеж 2,0кг

Зърнена смес кг 0,3 0,1 0,1 0 0

Слънчогледов шрот (30% СП) кг 0 0,5 1,0 1,5 2,0

Креда грама 0 0 0 10 15

5. ОД – пасищна трева в цъфтеж 7,5кг

Зърнена смес кг 0,2 0,2 0,2 0,2 0,2

Слънчогледов шрот (30% СП) кг 0,1 0,45 0,9 1,3 1,8

*) Балансирани по СВ, КЕМ, СП, ПСЧ, БПТ, калций, фосфор и вит. А (карот).

26

3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана даж-ба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2кг днев-но (2,30 КЕМ). При това усло-вие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-мал-ко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено, прибрано между напъпването и началото на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Се-ното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запа-зен зелен цвят. Силажът следва да е прибран във фаза „млечно-восъчна” до „восъчна зрелост” и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5

милиметра при добро наточва-не на ножовете). Когато обе-мистите фуражи не са с жела-ното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени обемисти фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3кг дневно, и да се ползват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38–40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Естествено, че овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно

отражение върху бъдещата млечност. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето.Второ, това е недостатъчно-

то количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още по-негативно, влияние когато става при изхранване на нис-кокачествени обемисти фуражи, както се случва най-често у нас. Обикновено се счита, че 1 или 1,5кг концентрати са достатъч-ни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0,5кг дневно, а непосредстве-но след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно докато се достиг-нат 2кг концентрати. Овцете

Таблица 4. Средно дневна млечност по месеци на лактация в кг I. II. III. IV. V. VI. VII. VIII. Общо

Ниска 2,0 1,8 1,6 1,3 1,0 0,8 0,6 0,5 288

Средна 2,5 2,3 2,0 1,7 1,3 1,0 0,8 0,6 365

Висока 3,0 2,7 2,4 2,0 1,6 1,3 0,9 0,7 438

Таблица 5. Нормативи за хранене през оборния период (200 дни)Фуражи при различните ОД 45 дни до

агненето Първи 155 дни от лактацията

Общо за 200 дни (точно)

Общо за 200 дни с фирите

1.ОД – ливадно сено кг 70 0 70 75

люцерново сено кг 0 124 124 130

царевичен силаж кг 0 388 388 430

зърнена смес кг 9,0 0 9,0 10

слънч. шрот кг 14 144 158 160

2. ОД – ливадно сено кг 45 155 200 210

люцерново сено кг 23 93 116 120

бирена каша кг 0 233 233 250

зърнена смес кг 14 63 77 77

слънч. шрот кг 9 70 79 80

3. ОД – ливадно сено кг 70 295 365 380

зърнена смес кг 9,0 12 21 22

слънч. шрот кг 14 147 161 165

4. ОД – ливадно сено кг 70 0 70 70

люцерново сено кг 0 295 295 310

зърнена смес кг 9,0 41 50 50

слънч. шрот кг 15 123 138 140

27

показали на първата контрола над 2,5кг млечност, следва да се отделят в отделна група и да получат 2кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поема по-бавно. Овцете с 2,0–2,5кг мле-чност се отделят в друга група, и получават 1,5кг концентрат, а всички останали – под 2кг мле-чност получават по 1кг концен-трати. Това по-високо ниво на хранете се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Най-добре е зърнени-те фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаме-тър. Трети, най-често срещан не-

достатък е липсата или малко-то количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна еди-ница, ако ги сравним с крави-те, козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104г протеин, смилаем в черва-та (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете е нужен 122г ПСЧ и 19–21% СП. Недостигът на протеин в дажбите на млеч-ните овце е най-честата причи-на да не се проявят наследстве-ните заложби на отглежданите млечни кръстоски. След като направих изчисления

на дажбите по новата система

за белтъчно хранене на пре-живните, разработена от проф. Н.Тодоров, се получиха дажби за високо млечни овце, които нашите специалисти трудно мо-гат да си представят. Концен-тратната част на дажбата при млечност 2кг и повече се със-тои изключително от шрот. Виж дажбите в табл. 3. Данните показват, че при мле-

чност над 1,5кг при всички дажби, шротът доминира като съставка, а при някои дажби представлява единствената със-тавка на концентратите. С тези данни следва да свикнат нашите овцевъди, които искат да съз-дават високо млечно овцевъд-ство. Досега ние сме боравили с млечност 1,0–1,5кг, при която при ползване на шрот от 39% СП, той може да представлява 25–30% т.е. може да се използ-ват комбинирани фуражи. При млечност над тази, вече става невъзможно протеиновите нуж-ди за високомлечните овце да се покриват с произвежданите комбинирани фуражи. За да се добие представа за лакта-ционната крива по месеци при високо млечните овце, е при-ложена таблица 2. Данните са заимствани от наши и на съ-трудници проучване в ИЖ Кос-тинброд от 1983г., извършено върху 282 нормални лактации при Източно-фризийската поро-да и 841 лактации от Плевенска черноглава порода, публикувано в сп.„Животновъдни науки” №1, от 1984г.Като са използвани данните от

табл. 3 и табл. 4. са направе-ни изчисления за необходимите фуражи за оборния период от 200 дни при четири зимни даж-би за лактационна млечност от 365кг, която е приета за сред-но висока при високо млечните овце. За последните 45 дни от бре-

менността са използвани следни-те средни дажби: При 1.ОД ли-вадно сено 1,5кг, зърнена смес 0,2кг и шрот 0,3кг, при 2.ОД съответно ливадно сено 1,0кг, люцерново сено 0,5кг, зърнена смес 0,3кг и шрот 0,2кг, при 3.ОД и 4.ОД дажбите са както при първа ОД. За да приведем нормативите

към друга млечност освен посо-чената 365кг за оборния пери-од, следва да коригираме само концентратите. Основната даж-ба остава същата, а се проме-нят концентратите и то за по-ви-соката млечност – само шрота. При високата млечност – 438кг за лактация, слънчогледовият шрот (30%) следва да се пови-ши с 45кг за оборния период. На практика за по-висока мле-чност през оборния период се полагат по 0,9кг шрот за всеки килограм мляко в повече. Кон-центратната дажба на кг мляко фактически малко се завишава, защото дадените в повече кон-центрати при по-високата мле-чност измества част от основ-ната дажба. За летния период е предвидено лактацията да про-дължи при ползване на зелена маса, като паша или на ясла. За летния период от 165 дни това прави 1250кг зелена маса плюс 10кг зърнена смес и 12кг шрот за добавка към зелената маса до приключване на лактацията и 12кг зърно по време на заплож-дането (флъшинга). За да бъдат валидни нормати-

вите за концентратите е задължи-телно качеството на обемистите фуражи да бъде такова, каквото е заложено в табл. 1, т.е. ли-вадното и люцерновото сено да бъдат прибрани в началото на цъфтеж, а силажът да бъде във „восъчна зрелост” добре насит-

Таблица 6. Съдържание в 1кг фураж

Слънчогледов шрот КЕМ СП г ПСЧ г БПТ г

Не олющен 25% 0,88 247 102,7 89,6

Частично олющен 30% 0,93 300 114,7 124,5

Значително олющен 35% 0,97 350 126,2 156,8

Много добре олющен 39% добре олющен (39%)

1,01 390 135,4 182,9

Слънчогледов екпелер

Неолющен 22% 1,06 222 91,7 81,3

Частично олющен 27% 1,10 269 102,4 112,0

Значително олющен 31% 1,14 313 112,4 141,4

28

нен с частички не по едри от 8 милиметра. Шротът е предви-ден със качество 30% СП. Ако разполагаме с друг шрот, с по-високо качество, се налага да бъдат направени преизчисления. Идея за това може да ни даде следният пример. Ако шротът е с 35% СП посоченото количе-ство в норматива се намалява като се умножи по 0,91, а ко-личеството на зърнената смес се повишава със същите килогра-ми, които сторнираме от шрота. Това наистина е груба сметка, но достатъчно ориентира. При шрот с 39% СП умножаваме с 0,85 данните от табл. 3. Използ-ването на шрот с 25% СП при високомлечни овце е нежела-телно понеже той не може да набави необходимия протеин за високомлечни овце. Посочените данни за балансиране на дажби за високомлечни овце обръщат вниманието ни към качеството на слънчогледовия шрот. Сле-дователно не е важно само да кажем, че използваме шрот, а важно е да знаем какво е ка-чеството му. За целта ние като потребители сме в правото си да изискваме от производите-лите на слънчогледов шрот да дават документ за качество. За сведение ще посоча какви са новите данни за състава на слънчогледовия шрот и експеле-ра според таблиците, съставени от проф.Н.Тодоров 2004г.

Таблица 7. Балансирани дажби със зърно шрот и минерални вещества

Дажби / Дневна млечност, кг 1,0 2,0 3,0 3,5

1.Царев. силаж 2,6кг, люц. сено 0,8кг

Зърнен фураж, кг 0,0 0,35 0,7 0,95

Слънчогледов шрот, кг 0,15 0,5 0,85 1,1

Креда, грама 0,0 0,0 0,0 10

2.Люц. сено 1кг, лив. сено 0,75кг, бир. каша 1,5кг

Зърнен фураж, кг 0,2 0,7 1,1 1,3

Слънчогледов шрот, кг 0,0 0,1 0,5 0,7

3.Люц. сено 1кг, ливадно сено 0,8кг

Зърнен фураж, кг 0,4 0,8 1,2 1,1

Слънчогледов шрот, кг 0,0 0,2 0,7 1,0

ХРАНЕНЕНЕНА ОВЦЕ ЗА МЕСО След като разгледахме хра-

ненето на бременни и високо млечни овце, за храненето на месодайните трябва да отбеле-жим, че изискването към коли-чеството на протеина в дажбите на високо млечните овце важи с пълна сила и за специализира-ните за месо многоплодни по-роди, като Шароле мутон, Ил дьо франс и др. При кърменето на две агнета в първите месе-ци, овцата отделя значително количество мляко. Според пре-поръките които дава френската организация, внасяща Шароле мутон у нас, през първия ме-сец след агненето, когато овца-та има две агнета които дават 0.5кг дневен прираст, овцата отделя около 2,5кг мляко. При ОД хубав тревен силаж и хуба-во сено на воля, тя се нуждае от концентратна добавка, която съдържа ечемик, овес и соев шрот с 50% СП. Изчислението което направихме на състава на смеската показва, че тя съдър-жа 270г СП и 120г ПСЧ, т.е. смеската по качество на проте-ина превъзхожда „добрия наш” слънчогледов шрот и експелер. Следователно няма заблуда в нашите изчисления. Който иска да дои много мляко, следва да храни достатъчно белтък, който иска да отгледа добри агнета от месодайните овце, също ще

трябва да храни достатъчно бел-тък. Това го показва световната практика.

Хранене през периода на кърменеТъй като при месодайните

породи овце многоплодието е породен белег, и агнетата са с високи растежни способности, т.е. нуждаят се от повече мля-ко, то на практика през първи-те три месеца след оагването, месодайните овце трябва да се третират при храненето като ви-соко млечни овце – овце, които трябва да дават 2,5–3кг мляко. Кои елементи от храненето

бяха и остават да бъдат задър-жащи фактори за постигането на желаната млечност при ов-цете и успеха на месодайното овцевъдство. Първо, това е ниското качест-

во на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно вли-яят нискокачествените фуражи през зимата когато е началото на кърменето). За достигане на висока млечност (добро разви-тие на две агнета), овцата през първите два месеца след раж-дането следва да дава около 3кг мляко. За целта една овца със 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3 следва да поеме дневно 3,10 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана даж-ба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2кг днев-но (2,30 КЕМ). При това усло-вие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-мал-ко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Се-ното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запа-зен зелен цвят. Силажът следва

29

да е прибран във фаза „млечно-восъчна” до „восъчна зрелост” и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5 милиметра при добро наточване на ножовете). Когато обемисти-те фуражи не са със желано-то качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от опреде-леното количество концентрати, при нискокачествени фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3кг дневно и да се ползват от резервите не по-вече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което пра-ви около 38–40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето. Второ, това е недостатъчното

количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още по-негативно, влияние когато става при изхранване на нискокачест-вени обемисти фуражи, както е

в нашия случаи. Най-често се счита, че 1 или 1,5кг концентра-ти са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0.5 кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното пови-шаване с по 0,2кг дневно дока-то се достигнат 2кг концентрати. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаметър.Трети, най-често срещан не-

достатък е липсата или малко-то количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много проте-ин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кра-вите козите и биволиците. До-като при кравите и козите на 1 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104г протеин, смила-ем в червата (ПСЧ) и 160г су-ров протеин (СП), при овцете е нужен 122г ПСЧ и 19–21% СП. Недостига на протеин в дажбите на месодайните овце

е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите у нас млечни и месодайни овце.

ЗАКЛЮЧЕНИЕБалансирани дажби за месо-

дайни овце могат да се съставят от качествени обемисти фура-жи, произведени от стопанина, при добавката на зърнени фура-жи (царевица, смляна с кочани-те, или ечемик, пшеница без да се надробяват) и още белтъчни фуражи (най-често слънчогледов шрот). Като минерална добавка се налага включването на кре-да, а много рядко и дикалци-ев фосфат. Как изглеждат добре балансирани дажби със соб-ствено зърно, шротове и креда е посочено в табл. 7.Изводът от разглеждането на

проблемите при храненето на месодайни овце е, че те са много по-взискателни от месодайните крави към качеството на използваните обемисти фуражи и се нуждаят от много повече белтъчни фуражи, шротове и да повторим, обемистите фуражи да са с високо качество. Под-ценяването на тези особености може да провали добрите на-мерения.

30

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

АГРО

ИКО

НОМ

ИКА

Икономически аспекти на месодайното говедовъдствоНиколай Вълканов

На проведената първа среща на говедовъдите в страната в Старозагорски минерални бани на 29–30 май т.г. участие взе и ИнтелиАгро. В презен-тацията си, която беше фокусирана върху някои аспекти на месодайното говедовъдство, фирмата акцентира върху няколко основни момента:• Потреблението на говеждо месо в света е

нараснало близо два пъти и половина в свето-вен мащаб през последните 55 години,или със средногодишен темп с натрупване от 1,65%;

• Консумацията на говеждо месо на глава от населението в различни части на света варира в десетки, дори стотици пъти. Някои от ос-новните консуматори и вносители на говеждо месо, като Иран, Египет, Саудитска Арабия са географски близо до България, някои по-малки са съвсем в периметъра ни (Босна с 26 хил. тона и Македония с 12 хил. тона), а Общият европейски пазар, от който сме част, е внесъл 380 хил. тона говеждо през 2014 година;

• Въпреки изключително ниската консумация на говеждо в България (под 1кг на човек на година), пазарът в страната има потенциални ниши като столицата и туристическия сектор, например;

• Както други селскостопански стоки – зърно-

то, млякото, пилешкото и свинското месо, говеждото също предстои да поевтинее. Това не бива да плаши говедовъдите или потен-циалните инвеститори. Цикълът подсказва, че тези, които успеят да изградят добри стада в рамките на следващите 5–6 години, ще уло-вят следващия пик в цените;

• Месодайното говедовъдство има своите пре-димства пред млекодайното – по-малко регу-лации, по-малко работна ръка, по-устойчиви животни, по-малка инвестиция;

• Изчисленията ни показват, че при оптимално съчетание на европейските плащания, инвес-тиция в стадо от 50 чистопородни животни, отглеждани на 200дка пасища и ливади (било и наети), може да бъде възвърната за 4 годи-ни само със субсидии;

• Добри възможности за развитие на биологич-но животновъдство и ориентиране във висо-кия ценови сегмент;

• Съществени трудности пред развитието на сектора ще бъдат пазарната организация и реализация, адекватна оценка на животните и получаване на ценова премия, слабопродук-тивните пасища и липсата на пасищна кул-тура, липсата на познания и опит, необходи-мостта от обем и еднородна продукция.

31

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGАГРОИ

КОНОМИ

КА

Критерии за оценка на проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ

за млади земеделски производители”Наскоро Комитетът за наблюде-ние на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020г. прие критериите за оценка на проектите по една от подмер-ките, очаквани с най-голям ин-терес – тази за новостартиращи млади стопани (6.1). Втората до-бра новина от изминалите сед-мици бе, че Брюксел официал-но е одобрил новата ПРСР. От земеделското министерство пък обявиха, че ще започнат прие-ма на документи по 6.1 в края на юни или началото на юли. Първоначално ще бъдат одо-брени проекти на стойност до 35 млн. евро, което се равнява на 1400 кандидати и предста-влява половината от общия ре-сурс по подмярката.Механизмът на оценка опре-

деля и приоритетите на пър-воначалното отваряне на 6.1 – животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и био-логично земеделие. Голямата те-жест, която имат тези отрасли при точкуването, практически отхвърля проекти с друга насо-ченост. Другите два критерия, но със значително по-малка те-жест, са квалификацията на кан-дидатите и откриването на нови работни места с реализиране на инвестицията.Точкуването по последните

две позиции може да се при-еме за относително изравнено сред кандидатите. При липса на съответното образование, те ще получат точките за квалифи-кацията, ако към момента на подаване на документите имат завършен специален курс (ако това не е факт, той трябва да се изкара по време на проекта, но без това да носи точкуване).

В допълнение е ниският праг от 1 ново работно място за полу-чаване на точки и малката раз-лика между минималната и мак-сималната оценка по позицията. Така решаващ при одобрението на проектите, които покриват общите изисквания, се оказ-ва отрасълът. Три са основните фактора в него – размер на сто-панството, досегашна дейност на производителя и предмет на инвестиране.Критериите за оценка са:1. Завършено средно и/или

висше образование в сферите селско стопанство, ветеринарна медицина или икономика със земеделски профил – максимум 10 точки.2. Проекти в животновъдния

сектор – максимум 26т., които се определят по следния начин:• Ако фермерът отглежда жи-

вотни и планира цялата ин-вестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с животни, то 1 евро СПО към момента на кан-дидатстването, формирано от животни, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се доба-вят 6 точки;

• Ако фермерът отглежда жи-вотни и инвестицията по мярката не е изцяло на-

сочена за увеличаване на СПО с животни, то 1 евро СПО към момента на кан-дидатстването, формирано от животни, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се доба-вят 3 точки;

• Ако фермерът не отглежда животни към момента на кандидатстване и планира цялата инвестиция по мяр-ката да е насочена за увели-чаване на СПО с животни, то може да получи макси-мум 6 т.

3. Проекти в сектор плодове и зеленчуци – максимум 26 т., които се определят по следния начин:• Ако фермерът обработва

площи с плодове и/или зе-ленчуци и планира цялата инвестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с култури от сек-тора, то 1 евро СПО към момента на кандидатстване-то, формирано от плодове и зеленчуци, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се доба-вят 6 точки;

• Ако фермерът обработва площи с плодове и/или зе-ленчуци и инвестицията по мярката не е изцяло насо-

32

чена за увеличаване на СПО с култури от сектора, то 1 евро СПО към момента на кандидатстването, формира-но от плодове и зеленчуци, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 3 точки;

• Ако фермерът не обработ-ва площи с плодове и/или зеленчуци към момента на кандидатстване и планира цялата инвестиция по мяр-ката да е насочена за увели-чаване на СПО с култури от сектора, то може да получи максимум 6 т.

• Проекти на стопанства, пре-

минали или в процес на преминаване към биологич-но производство – макси-мум 26 т.

• Ако стопанството включва биологично производство (или е в преход към тако-ва) и цялата инвестиция по мярката е планирано да увеличи СПО в това направ-ление, то 1 евро СПО към момента на кандидатстване-то, формирано от биологич-но земеделие, се умножа-ва с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 6 точки;

• Ако финансирането не се

Таблица 1: Минимални и максимални допустими размери на сто-панствата за кандидатстване по подмярка 6.1 на ПРСР, измерени в брой животни или дка обработваема площ

Култура/животниМинимални дка/брой

Максимални дка/брой

Картофи 24 47

Домати – открито производство 10 19

Краставици – открито производство 13 25

Пипер – открито производство 17 33

Домати, краставици, пипер – оранжерийно производство

1,7 3,2

Зелен фасул 40 79

Зелен грах 45 89

Дини 22 43

Пъпеши 18 34

Ябълки, круши, дюли 16 31

Череши, вишни, праскови, кайсии, сливи 11,1 22

Орех, лешник, бадем, кестени 37 73

Млечни крави и биволици 8 15

Месодайни породи крави 41 81

Овце 110 218

Кози 86 171

Свине-майки 10 18

Прасенца под 45 дни 30 58

Кокошки-носачки 540 1079

Бройлери 783 1564

Пуйки 112 223

Патици 196 391

Зайци-майки 54 106

Пчелни семейства 126 250

Заб. Таблицата включва само някои примерни култури и видове животни. Изчисленията са на база приетите стандартни производствени обеми (СПО). Стойностите са закръглени до 1бр./дка

използва изцяло за увелича-ване на СПО с биологично отглеждани култури и/или животни, то се прилага съ-щия принцип и коефициент, но се добавят 3 точки;

• Ако фермерът не осъщест-вява биологично земеделие или не е в преход към та-кова към момента на кан-дидатстване, но цялото фи-нансиране по мярката има такава насоченост, то той може да получи максимум 6т.

4. Проекти, създаващи нови работни места – до 12 точки, определени по следния начин:• 1 ново работно място – 10

точки;• 2 нови работни места – 11

точки;• Повече от 2 работни места

– 12 точкиМинималният праг за допусти-

мост на проектите е 10 точки.При минимално и максимално

изискуеми граници за размер на стопанството от съответно 8 000 и 16 000 евро (левовата им равностойност) стандартен производствен обем към датата на кандидатстване, това озна-чава приблизителни прагове за някои култури и животни, както следва в табл. 1.Макар и насочена към относи-

телно малки стопанства (между 8 000 и 16 000 евро стандартен производствен обем), подмярка-та се базира на оценка, силно зависима от размера на ферми-те. Разликата между минимал-ната и максималната оценка по всеки един от трите приоритета за проекти, изцяло насочени в съответните отрасли е 7 т. (от 13+6 т. до 26 т.). Влиянието на големината на стопанството нараства още повече, ако ста-ва въпрос за комбиниране на биологично производство с жи-вотновъдство или зеленчукопро-изводство и овощарство.Стопаните от една страна са

поставени в една и съща кате-гория, но от друга, реално не са равнопоставени от гледна точка размера на фермите.

33

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИМашинното доене на овцете

е нерешен, но решим проблем

Овцевъдството е подотрасъл на животновъдство-то, който дава възможност на фермерите да по-вишават своите приходи, даже и тогава, когато притежават недостатъчно обработваема земя, тъй като могат да ползват пустеещи площи, общински и от горския фонд ливади и пасища, непригодни за едри преживни. Съществено предимство е и това, че за реализацията на средна по големина семейна ферма е необходим по-малко капитал в сравнение с говедовъдството. Производството на овче мляко в рамките на Европейския съюз има следните предимства пред кравето: 1. Липса на ограничителни квоти и неограничени възможнос-ти за износ на продуктите; 2. Млякото се получа-ва от по-достъпни и по-евтини фуражи; 3. Нужни са по-малко разходи за оборудване на фермите и строеж на нови. Предимство на млечното овце-въдство пред месодайното е това, че то осигурява през голяма част от годината ритмични приходи за стопаните. Ръчното доене на овцете обаче е един от най-трудоемките и непривлекателни процеси. То ограничава броя на животните, отглеждани от един стопанин, което повишава и стойността на произвежданата продукция и намалява печалбата на фермата. Това е причината още в началото на миналия век да започне изпитването на различни системи на доене, като този процес преминава през използването на катетри за свободно из-тичане на млякото, конструиране на механични манипулатори (имитиращи ръчното доене), за да се достигне до съвремените усъвършенствани ва-кумни системи (наподобявящи бозаенето на агне-то). Напоследък постиженията на електрониката и компютърната техника навлязоха и в тази област, така че доенето се прекратява автоматично при издояването с цел да не се травматизира вимето. Създадени са възможности за индивидуален кон-

трол и регистрация на млечността и своевремено сигнализиране със звуков или светлинен сигнал при най-малка промяна на температураата на млякото, което показва наличие на маститно или друго заболяване и с това се предотвратява ве-рижното заразяване на другите животни. Непре-къснато се усъвършенства системата на фиксация и подхранване на животните по време на доенето. Днес на пазара се предлагат десетки варианти за машинно доене на овцете и козите, приложими

при най-различни технологии и условия на фер-мите. Използването на доилна техника в овцевъд-ството при правилното прилагане на режима на почистването и дезинфекцирането позволява да се получава достоверно по-чисто мляко, със зна-чително по-малко микробно съдържание, което е предпоставка за производството на по-качествени млечни продукти. Неслучайно днес 100 на сто от млечните овце на Франция се доят на машина. Машиното доене навлиза бързо и в практиката на Испания, Гърция и Италия, като този процес се стимулира от съответните правителства. През вто-рата половина на миналия век в България беше осъществена широкомащабна изследователска и проучвателна дейност в областта на физиологията на млекоотдаването, селекцията по форма на ви-мета, пригодни за машинно доене. Изпитани бяха различни системи на доене. За съжаление през годините на прехода на нашето земеделие тези дейности бяха преустановени и днес страната ни е изостанала в тази област дори и в сравнение със съседните ни страни. Отначало у нас се изпи-таха определени трудности при внедряването на машиното доене, тъй като някои от използваните породи подобрителки (Фризийска млечна и Ава-си) не бяха селекционирани по форма и доимост на виметата им. В света съществуват породи с изключително подходящи вимена за машинно до-ене (Лакон). Техните вимета са коремен тип, със съразмерни половинки и средно големи цицки. Те отдават изцяло млякото си. Виметата на мно-го наши автохтонни породи (Реплянска, Карака-чанска) по системата от морфологични признаци са също пригодни за машинно доене. Фермер, който притежава малка ферма с 60–80 млечни овце, може да започне с изграждането на рампа с фиксатор. Овцете се приучват сами да се кач-ват на рампата с помощта на залаган концентрат, където се фиксират. Първоначално доенето може да става и ръч-

но, като за това не е необходим допълнителен подкарвач. Един път приучени да се качват на рампата животните лесно привикват и към ма-шината, която може да е от преносим тип с два или четири доилни апарата. У нас най-по-пулярни са доилните агрегати, монтирани в зали 2х24; 2х36 или 2х4, които може да се препоръчат

34

на стопани, отглеждащи от 250 до 1000 овце. За препоръчване е вариантът с ниско поставен млекопровод. Залите разполагат и с охладителни вани за млякото, което е съществено предимство. Поради високата стойност на залите в някои стра-ни в района на едно селище няколко фермера се обединяват за общо закупуване, изграждане и ползване на залата, като стадата се доят по график. В този случай се намаляват разходите по амортизация, поддръжка и дезинфекция на агре-гата. При условие, че стадата лагеруват на богати естествени или изкуствени пасища, може да се препоръчат агрегати, монтирани върху платформа-шаси. Същият агрегат може да се ползва и през оборния период, като се помещава в пригодени за тази цел сгради или сеновали. Тези системи са приложими и в местности, където няма електри-чество, а има възможност агрегатът да се задвиж-ва и от трактор. С най-голяма производителност на труда са залите с механично придвижване на животните тип „Карусел“, „Ротостал“ или „quick exit“ (бърз изход). Използването им е оправдано при ферми с 2000 и повече овце. Обслужването им налага по-висока техническа грамотност, тъй като съвременните системи са оборудвани с мно-го автоматика и електроника. Днес много фирми предлагат на нашия пазар различни системи до-илни агрегати и при това с цел за разработване на пазара на значително по-ниска цена от тази на съседните страни. Тенденциите за намаляване на квалифицираната работна ръка и в бъдеще ще се задълбочава. Тежкият труд в овцевъдството не е атрактивен за младите фермери. Използването на подходяща доилна техника може значително да рационализира процесите в млечното овцевъд-ство, да повиши ефективността и доходността му. Не са малко семейните ферми в чужбина, където при ползване на доилна зала стопаните (съпруг и съпруга) се грижат и издояват по 300 и повече високомлечни овце без допълнителна помощ. Ако държавата ни има желание да стимулира създава-нето на високомлечно и ефективно овцевъдство, необходимо е да подпомогне младите и перспек-тивни стопани при закупуването на съвременна доилна техника. Това ще бъде добра инвенстиция за бъдещето и съществен принос за задържане на неселението в необлагодетелстваните райони, а заедно с това на държавата ще бъде осигурен конвертируем продукт, който е така необходим при увеличаващото се външно търговско салдо. Овцевъдните продукти са необходими и за не-прекъснато нарастващата туристическа индустрия и туризъм: морски, планински, селски, екологичен и културен. Овцевъдството е и подотрасълът на животновъдството, който не разрушава, а подпо-мага съхранението на уникалното ни биоразноо-бразие. Има желание у много млади хора да го развиват.

НОА

Доенето на овцете започва след отбиване на агнетата. При по-младите овце и през бозайния период се налага те да се доят.

Вечерно време агнетата се отделят от майките и на сутринта овцете-майки се доят, след което те се пускат при тях за през целия ден. У нас мъжките и женски агнета, негодни за

разплод се отбиват между 30–35 дни и се из-хранват със стартерни смески и сено. По този начин овцете-майки се доят по-рано и надое-ното мляко става с 20–30л повече. В стоковите ферми е възможно агнетата да се отбиват на 2–3-дневна възраст, като изкуствено се отглеж-дат с млекозаместител. При това положение доенето на овцете започва още в началото на лактацията, когато имат най-висока млечност и може да се надои с 30–40л повече мляко.Определените за разплод женски агнета във

възпроизводителните стада бозаят 60-90 дни и чак след това овцете-майки започват да се доят. При специализираните овце за мляко агнетата за разплод се отбиват по-рано – на 45–60-днев-на възраст и се пристъпва към доене. В прак-тиката може да се процедира доене, съпро-водено с бозаене. По този начин агнетата се отбиват постепенно.Обикновено при овцете се прилага ръчно и

машинно доене.В по-големите ферми може да се прилага ма-

шинно доене на овцете. При високомлечните овце е внедрена доилна инсталация ДИО 2X24 в доилни зали за по 1000 овце-майки. При тези с по-малка млечност или по-малки стада има по-лек тип доилни инсталации – ДИО 4А, ДИО 2X12. Доят се в самите производствени помещения. За успешното приложение на ма-шинното доене е необходимо да се спазват ня-кои изисквания. От първостепенно значение е овцете да имат вимета, подходящи за такъв тип доене. Една задълбочена и системна селекция

Д

35

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИПравила и основи на машинното

доене при овцетее предпоставка за намаляване варирането на параметрите на вимето при отделните породи и създаването на типизирани ста-да, отговарящи на стандарта за доилни инсталации.В зависимост от кривите на

млекоотдаване при доенето ов-цете се разделят на три групи.В първата са включени тези,

които отдават млякото на два етапа и техните криви са двув-ърхи. Първият връх е млякото, издоено от млечната цистерна през първите 20–30 секунди, от-читано от момента на поставяне на доилните апарати и появата на първите струйки до прекъс-ване на млечния поток. След къс интервал от време (12–18 секунди) започва изтичане и на млякото от алвеолите, изразено чрез втория връх. Времетрае-нето на този период е 30–32 секунди. Полученото мляко от двата етапа на млекоотдаване е обратнопропорционално. Колко-то повече е млякото през пър-вия период, толкова е по-малко през втория.Втората група включва овце с

едновърха крива на млекоотда-ване. При машинното доене се издоява само цистералната пор-ция. Алвеоларното се получава само чрез допълнителен масаж или с ръчно издояване.Овцете от третата група имат

постоянно, бавно изтичане на млякото. Веднага след изтичане на цистералната порция, без ка-къвто и да е интервал следва отделянето на млякото от алве-олите.Всичко, посочено до сега, по-

казва че е необходимо типи-зиране на овцете не само по морфологични особености на вимето, но и по функционални (скорост на издояване, време на издояване, на доиздояване и др.).От особено значение при дое-

нето на овцете е т.нар. „честота на доене”. Това е важно как-то за нормалните функции на млечната жлеза, така и за пови-шаване качеството на надоено мляко. Изследвания при отдел-ните породи показват, че най-добра организация се постига при двукратно доене на овце-те, въпреки че при трикратното дойната млечност е с 12–15% по-висока. При овце, отглежда-ни оборно е възможно да се прилага трикратно доене. Пре-поръчва се при стада с достиг-ната млечност над 100 литра.Техническите характеристи-

ки на доилната машина вли-яят върху доилния процес. Те се конструират и експлоатират съобразно физиологичните осо-бености на овцете, за да се постигне пълно издояване. При нашите породи овце най-благо-приятно е издояването при 120 пулсации в минута, височина на вакуума 380мм живачен стълб (50,66кРа) и тактово съотноше-

ние 50:500.При машинното доене е задъл-

жително прилагането на ръчни операции, междинен масаж и машинно доиздояване за пости-гането на високи резултати.За да може да се приложат ня-

кои от начините на доене, фер-мера трябва да е извършил не-обходимото хранене на овцете преди и по време на лактацион-пия период. Овцете се нуждаят от енергия и хранителни веще-ства с около три пъти повече в сравнение с предишните месе-ци. Дажбите на овцете-майки в началото на лактацията включват различни видове фуражи. Обик-новено този период съвпада с оборното отглеждане. В зависи-мост от млечността в дажбите на овцете се включват от 2–4кг царевичен силаж, 1–1,5кг груб фураж (сено, слама и др.) и концентриран фураж от 0,5–1кг. На овцете, специализирани за мляко се дава концентриран фураж до 1,5кг. Освен цареви-чен силаж, в дажбите може да се включат и други сочни фура-жи – кръмно цвекло, цвеклови резанки, тикви и други. Те пови-шават смилаемостта на грубите фуражи и влияят благоприятно върху млечността.Втората половина на лактация-

та (5-ия, 6-ия месец) млечност-та намалява, нуждата от храни-телни вещества също. Овцете през този период основно са на паша. Тези с висока млечност се подхранват със зелена люцерна и концентриран фураж.Примерна дажба за овце с

млечност до 1кг: пасищна трева – 0,60кг; зелена люцерна – 1кг; ечемик, слънчогледов шрот и пшеничени трици – 0,40кг; ка-менна сол на воля.

НОА

36

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Само 10% от фермите отговарят

на евростандартите за хигиенаТаня Тодорова

Броят на фермите, които са постигнали изис-кванията на Европейската комисия, е около 3600.

Мисия на Европейската комисия пристига у нас, за да провери качеството на добиваното мляко. Само 3600 ферми покриват евростандартите за хигиена.В края на тази година изтича преходният период

за фермите, които не могат да изпълнят европей-ските хигиенни изисквания за млякото, съобщи БНР. Три пъти България поиска и получи от ЕК удължаване на срока – последният път – до края на 2015г. Министърът на земеделието Десислава Танева заяви, че ново удължаване на срока стра-ната ни няма да иска. Броят на фермите, които са постигнали изис-

кванията на ЕК, е над 3 600 от общо 37–38 000 ферми. Това каза д-р Марин Маринов – главен експерт в Дирекция „Здравеопазване на живот-ните“ в Агенцията по храните. Той обаче уточни, че две трети от кравите в България са в тези 3 600 ферми.Фермите у нас са разделени в три групи. Пър-

вата група са модерните ферми, които отговарят

на всички изисквания. Втората група са стопан-ствата, които са постигнали част от изискванията и то по-специално в материалната база и остава да постигнат показателите в хигиената на мляко. Третата и най-многобройна група не са постигна-ли нито едно от изискванията.В първата група са над 3600 ферми. Във втората

са около 500–600, те са в процес на категориза-ция, за да влязат в списъка с отговарящи. Третата група са ферми с една, две, три крави. „Сега в този последен период на дерогация ра-

ботим точно с тези ферми, тъй като изискването на Европейската комисия е да намалим фермите, които произвеждат неотговарящо на изискванията мляко“, каза д-р Маринов.Експертът обясни и какви са перспективите пред

малките ферми, ако не успеят до края на годи-ната да покрият изискванията: „Първо, те могат да направят модернизация и да

влязат в първа група. Ако не я направят, имат още две възможности – едната е да преминат в месно направление, т.е. да не произвеждат мляко, а да произвеждат телета. Третият вариант е да оставят продукцията за лична консумация“.

37

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИСъображения срещу ограничаването

на кошерите в населени местаВъв връзка с внесения Законо-проект за изменение и допълне-ние на Закона за пчеларството, 554-01-108 от 29/05/2015г. в Ко-мисията по земеделие и храни в Народното събрание, бих-ме искали да изкажем някои съ-ображения срещу параграф единствен от законопроекта и мотивите към него:Позоваването на разпоредбите

на чл.11, ал.2 от ЗП за аргу-ментиране ограничението за от-глеждане на пчелни семейства в урегулирани парцели няма абсолютно никаква юридическа логика. Цитираната разпоредба не изключва учредяване право на ползване дори в урегулира-ни парцели и като цяло има за цел да обезпечи нормалното функциониране на един пчелин, дори когато собственика му няма собствена земя, на която да го установи. Целите на въ-просната разпоредба всъщност са коренно противоположни на преследваните от законопроек-та.По отношение на аргументи-

те, че са постъпили „множество писмени и устни сигнали“, ве-роятно свързани с безпокой-ство на собственици на съседни имоти, то следва да се отбеле-жи, че медоносните пчели не са агресивни и жилят, когато има непосредствена опасност за ко-шера, биват настъпени или при-тиснати. Ужилванията, от които масово се страда са най-вече от оси и други подобни на пчелите насекоми.В световната практика не се е

наложило правило да се огра-ничава броят на пчелните се-мейства в населени места. Точ-но обратното, базирайки се на ползите от пчелите, множество големи световни градове (като Ню Йорк, Чикаго, Монреал,

Лондон и др.) не само разреша-ват, но и поощряват отглежда-нето на пчели в своите граници.Изнасянето на кошерите извън

населените места ги поставя в риск от кражби и злоупотреби;Неоснователен е аргумен-

тът, че е „нормално“ на площ от 1дка да се разполагат до 10 пчелни семейства. Основен оп-ределящ фактор за гъстотата на кошерите е наличието на паша в околността, а не самата площ върху която се разполага пче-линът. В тази връзка, съседните имоти обикновено представля-ват помощен източник на паша, използван според потенциала му и е грешно да се счита, че има линейна зависимост между броя на пчелните семейства в близост и интензитета на налет на пчели в даден имот.Продължава практиката да се

предлагат промени без да са придружени от оценка на въз-действието, което е в противоре-чие със Закона за нормативните актове. Струва си да отбележим само две наблюдения:6.1. Ако така направените

предложения бъдат приети, сто-паните ще трябва да преместят изцяло или частично пчелините си извън населените места, кое-то е свързано с технологични затруднения и нужда от допъл-нителен финансов ресурс. Сто-паните трябва да осигурят под-ходящо за отглеждане на пчели място, а това би представлявало

проблем, ако не разполагат със собствено, а местните власти не са в състояние да осигурят тако-ва за ползване. В допълнение на това, според чл.8 ал.5 от Зако-на за пчеларството, постоянни-те пчелини трябва задължително да са оградени. Преместването на кошери налага и нова ре-гистрация на пчелина. Особено засегнати ще са именно малки-те и средни производители, за които по принцип постигането на добра рентабилност е пре-дизвикателство. Ако не могат да си позволят тези разходи, стопа-ните ще бъдат изправени пред две възможности – да ограничат броя на семействата до 10 или съзнателно да не спазят изисква-нето на закона.6.2. По данни на Министер-

ството на земеделието и храни-те, през 2014г. стопанствата с над 10 пчелни семейства са 10 052 или близо 62% от общия брой. Би следвало към законо-проекта да има оценка каква част от тези стопанства биха били засегнати от мярката, как-ва част от тях не биха могли да изпълнят разпоредбите и съот-ветно какви биха били загубите за сектора.В заключение, считаме, че

формирането на нови регула-ции следва да е съобразено с рационални, икономически оп-равдани и подкрепени с научни доводи аргументи.

ИнтелиАгро

38

БРОЙ

7-8

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ДИВЕ

ЧОВЪ

ДСТВ

О

ДивечознаниеЯнчо Найденов

ОСНОВИДивечознанието като дял от научното познание и социалната практика има за основа зоологията. То разглежда морфологичните белези и анатомични-те особености, разпространението, местообитани-ята, биологията и стопанското значение на дивите животни, имащи ловно значение и означени с общия термин „дивеч”, с оглед на неговото пра-вилно стопанисване.В понятието „дивеч”, съгласно Закона за лова,

се включват всички бозайници и птици, които се намират постоянно или временно в пределите на страната в диво състояние, на свобода. За „дивеч” се смятат и онези диви птици и бозайници, които се намират временно или постоянно в заградени площи в дивечови ферми и волиери, а така също и преминаващи или прелитащи през въздушното пространство на страната.В ловната практика често под „дивеч” се разби-

рат само дивите животни и птици, обект на лов.Дивечът се разделя на две основни групи –

пернат (птици) и космат (бозайници). Освен това деление, в практиката той се разделя още на едър и дребен, на местен и прелетен. Към ед-рия дивеч се отнасят: благородният елен, зубърът, еленът-лопатар, муфлоньт, сърната, дивата коза, дивата свиня, мечката, глухарят и дроплата. Всич-ки останали видове се числят към дребния дивеч. Към местния дивеч спадат всички видове, които обитават постоянно пределите на нашата страна, а към прелетните – които идват у нас и остават само през лятото или зимата.В ловностопанско отношение според Закона за

лова и опазване на дивечът, ловните видове се разделят на полезен и вреден дивеч. Полезният от своя страна се подразделя на полезен дивеч, предмет на лов и полезен дивеч, забранен за лов. В Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча са изброени поотделно всич-ки видове дивеч и е посочено в кои групи са включени те. В групата на полезния дивеч, пред-мет на лов, спадат онези видове, които поради ценното си месо, кожи, пух и др. са обект на лов – елени, сърна, заек, фазани, патици, яреби-ца и други, при които плътността и числеността на популациите са високи и дават възможност за редуцирането им. В групата на полезния дивеч, забранен за лов, спадат всички бозайници и пти-ци, които се смятат като полезни за селското и горското стопанство, понеже унищожават много насекоми, гризачи, плевели и други, а техните по-

пулации са малочислени и в регресия. Ловуването им е забранено. Много от тях са защитени като редки и изчезващи видове от Закона за биораз-нообразието, международни конвенции и други нормативни документи като редки и изчезващи видове.В групата на вредния дивеч са включени всички

птици и бозайници, които нанасят вреди на по-лезния дивеч, на селското и горското стопанство. Те са разделени на три групи:1. Вреден дивеч, разрешен за лов по всяко вре-

ме и с всички средства:• Тук са включени онези видове, които се смя-

тат за вредни – вълк, лисица, дива котка, пор, ястреб, сива врана, сврака и др. Към този дивеч се причисляват скитащите кучета и по-дивелите домашни котки.

2. Вреден дивеч, ограничен за лов:• Тук спада вредният дивеч, запасите от който

са намалели и има по-голямо ловностопанско значение. Ловуването става само в опреде-лени срокове. Към него се отнасят златката, бялката, катерицата и дивата свиня, запасите на която в последните години значително се увеличиха, поради което стана предмет на спортен и промишлен лов.

3. Вреден дивеч, забранен за лов:• Това са онези бозайници и птици, чиито запа-

си са силно намалели и са застрашени от пъл-но изчезване, като белия пор, невестулката, язовеца, всички орли, соколи и др. Според някои специалисти към тази група животни следва да бъдат отнесени вълкът и лисицата, които често регулират качествения състав на популациите на полезния дивеч. Количеството им се регулира със специално разрешение.

При разглеждане на въпроса за полезния и вред-ния дивеч трябва да се подчертае, че няма само полезен и само вреден дивеч. Ползата и вредата се определят от конкретната обстановка и то след внимателна преценка. В повечето случаи едни ви-дове са вредни в даден район, а полезни в друг. Като примери могат да се посочат много видове птици и бозайници. Един от големите хищници, лисицата, в някои райони се храни предимно с гризачи и е много полезна, а в други нанася много вреди на ловното и селското стопанство. Такива са още таралежът, чакалът, заекът, враните, гаргите и др. Ползата и вредата от даден вид ви-наги трябва да се определят от целогодишния им начин на живот и за цялото стопанство.

ЕКОЛОГИЯ НА ДИВЕЧАЕкологията е наука, която се занимава с изу-

чаването на взаимната връзка между организъм и среда. Да се познава екологията на дивеча е от голямо значение за ловностопанската практи-ка. Познаването на екологичните изисквания на даден вид животно, дава възможност за активна

39

намеса в живота му, за подобряване условията за развъждане и стопанисването му, за повишаване добивите от него.Дивите животни – птици и бозайници – населя-

ват цялото земно кълбо, но разпространението им не е равномерно по цялата повърхност. Тези части от земната повърхност или области, които се от-личават с подходящи екологични условия за да-ден вид, се наричат ареали. За всеки организмов, растителен или животински вид, те са се оформи-ли под влияние на различни фактори – климатич-ни, геологични и др. Ареалите биват непрекъснати когато са заселени цялостно, и прекъснати когато се обитават само отделни райони. Непрекъснати са ареалите на заека, сърната, лисицата, враната и др., а прекъснати – на глухаря, дивата коза и т.н., които обитават планини, откъснати една от друга.В зависимост от екологичните си изисквания от-

делните видове дивеч обитават в самите ареа-ли временно или постоянно отделни участъци от земната повърхност, които се отличават по своите почвени и растителни условия и са присъщи за даден вид дивеч. Те се наричат местообитания или още биотопи от гръцките думи bios – живот, и topos – място. Много видове дивеч са строго привързани към местообитанията си и се отнасят към групата на „стенобионтите” и ако условията в биотопа се изменят, те загиват. Такива са дропла-та, лещарката, глухарят и др. По-голям брой от ловните видове са с по-голяма приспособяемост, съществуват и се развиват успешно в различни местообитания – заек, фазан, сърна, глиган и пр. Те населяват както типични полски, така и горски местообитания.Върху популациите на дивеча влияят: климатът,

релефът, растителната покривка, развитието на общественото производство, урбанизацията на околната среда, човекът и др. Тяхното влияние е различно. То може да бъде временно или по-стоянно, положително или отрицателно. Под въз-действие на отрицателното влияние на околната среда дивечът напуска местообитанията си и пре-минава в други райони и местообитания, а не рядко и изчезва.При временните миграции дивечът се движи в

определени райони, наречени райони на движе-ние, или миграционни ареали, в които за даден период от време намира най-благоприятни усло-вия за съществуване и оцеляване. Тези райони се установяват чрез опръстеняване на мигриращите птици, а за бозайниците чрез поставяне на специ-ални марки. На тях са посочени адресът на про-учващата био-екологията на дивеча организация. Когато животното бъде убито или намерено умря-ло, пръстенът, респ. марката, трябва да се изпрати в мястото, където е бил поставен. По този начин може да се проследят пътят, летните и зимните местообитания на мигриращите птици и райони-

те на движение на отделните видове бозайници. Това има съществено значение при изкуственото разселване на дивеча, неговото опазване от не-приятели и бракониери. Установено е, че за заека районът на движение е 1км, за благородния елен – до 5км, за елена-лопатар – до 2км.

СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ДИВЕЧАПървобитният човек си е набавял от убитите

животни не само месо за прехрана, но и кожи за облекло и постеля, оръжия за лов и отбрана. В по-късните исторически епохи дивечът от сред-ство за препитание и оцеляване се превръща в спорт и развлечение за управляващите.В днешното общество дивечът, съгласно Закона

за лова, е общонародна собственост и е от полза за цялото общество.Значението на дивеча и лова е голямо и мно-

гостранно, а международният ловен туризъм – сериозен бизнес, изискващ крупни инвестиции и носещ добра печалба. Ловът и ловното стопан-ство позволяват ежегодно да се добиват голямо количество дивечово месо, стотици хиляди ценни дивечови кожи, ловни трофеи и други продукти. Създават се условия за развитието на значителна търговия с ловни принадлежности и оръжия, с дивечово месо и кожи, с ловни кучета и трофеи. В същото време ние не можем да не подчер-

таем и значението на дивеча като жива украса на природата и като незаменим помощник на човека в борбата му с вредните насекоми, с гри-зачите и плевелите в селското стопанство.Еколого-икономическите условия и природните

дадености на нашата страна позволяват отглеж-дането на голям брой животни, имащи важно ловностопанско значение. Това дава възможност за развитието на международния ловен туризъм, фото-лов, изучаване на живота на ловните видове и пр. Всичко това прави нашата страна желана дестинация на познавачите на лова и природата от Европа и света.

ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧАВ процеса на продължителната еволюция, вслед-

ствие на взаимодействието на организмите по-между им и при взаимодействието им с об-кръжаващата среда, са се формирали единни екологични системи, или биогеноценози. В тези системи всеки организъм заема своето място, иг-рае своята функционална роля, равноправен е и представлява важно звено от екосистемата и хра-нителната верига. Ако той бъде унищожен, под въздействие на променящата се околна среда или под въздействие на човешката дейност, звеното се прекъсва и изградената през вековете екосистема се разгражда. Не рядко това води до отрицателни последствия за природата и околната среда.Фауната в нашата страна в сравнение с редица

европейски страни е все още относително добре

40

запазена и екологичното равновесие не е нару-шено чувствително. В нашата природа съществу-ват повече от 13 хил. вида диви животни, много от които са изчезнали отдавна в други страни на Европа.Но и у нас поради промяна в климата, разви-

тието на селското и горско стопанство, са уни-щожени или изчезнали в недалечно историческо минало редица ценни видове като тура (дивото говедо), риса, според Русков (1959) последният рис у нас е убит през 1928г., тетрева, дроплата и др., а плътността и числеността на популациите на мечките, дивите кози, язовците, лешоядите, орлите, глухарите, лещарката и много още ви-дове - застрашително намалели. Дневните граб-ливи птици се смятаха като безусловно вредни в ловното стопанство и дълго време преследвани и унищожавани. Днес те се сочат за полезни като природни санитари и участници в естествения подбор.Тъй като Законът за лова третираше повече диве-

ча от ловната фауна и мероприятията за неговото стопанисване и ползване, по-късно бе издаден Законът за защита на природата, според който за всички диви животни от нашата фауна трябва да се предвиждат мерки за опазването и рацио-налното им използване, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване видове. В Закона за защита на природата се предвижда, в случаите на прекомерно увеличаване плътност-та на популацията на даден дивеч да се вземат мерки от съответните органи за регулирането є. Съгласно същия закон под режим на специална защита от държавата се поставят отделни, застра-шени от унищожаване животински видове, които

са от особено стопанско или научно значение. В последните години страната ни прие редица

нови промени в съответствие с изискванията на ЕС нормативни актове, свързани с опазването на видовете – Закон за биоразнообразието, Закон за лова и т.н. В същото време Република България се явява страна по редица международни кон-венции и спогодби – Конвенция за биологичното разнообразие, Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните место-обитания (Берлинска конвенция), Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска конвенция, CITIES), Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Боянска конвенция), Кон-венция за влажните зони с международно значе-ние, по специално като местообитания за водо-любиви птици (Рамсарска конвенция).За всички нарушители, които по някакъв начин,

пряко или косвено, стават причина за унищожа-ване или влошаване условията за съществуване на защитените видове, законът предвижда строги санкции, включително и лишаване от свобода.В резултат на взетите строги мерки от държавата

и проведените мероприятия у нас са създадени реални предпоставки за запазване на съществу-ващите видове, както и за тяхното увеличаване, особено на дивеча, обект на лов. Данните от таксациите показват неговото непрекъснато уве-личаване както по количество, така и по видово разнообразие в резултат на аклиматизирането на нови чуждоземни видове. Това наложи и извест-но регулиране количеството на такива застрашени видове, като чакала и язовеца, а дивата свиня е обект на редовно ловуване.

За новия ловен сезонСледващият ловен сезон ще започне с едни по-добри и модерни правила. Това заяви заместник-

министърът на земеделието и храните доц.Георги Костов, който откри кръгла маса, посветена на промените в Закона за лова и опазване на дивеча, организирана от МЗХ и ИАГ. „Промените бяха подготвени след множество срещи и консултации с ловните организации и се очаква да бъдат гледани в тази сесия на Народното събрание”, заяви заместник-министърът. Като типичен пример за недобри практики в настоящия Закон е ловът на дива свиня с капани, който с промените ще бъде разрешен само в заградените територии – ловни дворове, майчини дворове и бази за интензивно развъждане.„В промените на Закона за лова и опазване на дивеча е предвидено въвеждането на забрана за

използването на всякакви капани за лов на дива свиня извън заградените площи, както и промяна в срока за груповия є лов, който се предлага да бъде от 1 октомври до 31 декември”, обяви изпълни-телният директор на Изпълнителна агенция по горите инж.Тони Кръстев. Той допълни, че се предвижда решенията за промяна на границите на ловните участъци да се взимат от ловните сдружения и Съве-тите на регионалните дирекции по горите. По думите на Кръстев когато промяната се отнася до две дружини или сдружения ще се иска мнение и от тях. Друго предложение е заграждането на нови ловни площи да става задължително след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и чрез задължително писмено съгласие на собствениците, чиято територия попада в оградените площи.Инж. Кръстев допълни, че се предлага да отпадне и задължителната минимална изискуема площ за

един ловец от 70ха за един ловец. Той уточни, че се въвежда и изискване за наемане на ловни над-зиратели, които да следят за реда в съответната ловна площ. Според изпълнителният директор на ИАГ с предложените промени разрешенията за отстрел на мечки, които не са ловен вид, ще се издават от МОСВ, какъвто беше стария ред.

41

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGДИ

ВЕЧОВЪДСТВО

Основни видове дивеч в БългарияIV част

РазпространениеЯзовецът е повсеместно разпространен вид. Среща се из цяла Европа и в по-голямата част от Азия. У нас се среща из цялата страна.Общи сведенияЯзовецът е средно голямо животно, тялото му е

набито и дебело, краката и опашката са къси. По гърба козината е дълга и твърда, а оцветяването е жълтеникаво в долната си част и на райта в бяло и черно в горната третина. Главата отгоре е бяла. От двете страни на бузите има по една надлъжна чер-на ивица. Отдолу главата, гушата, тялото и краката са черни. На всеки крак има по 5 пръста, завърш-ващи с дълги и много яки нокти. Стъпва на цялото стъпало, поради което не може да бяга бързо. На дължина тялото на язовеца достига 100см. Опашка-

Язовец (Lutra lutra)

та му е 15–30см. Височината на тялото му е около 30см. Тежи 20 и повече килограмa.Начин на живот и храненеЯзовецът обитава различни терени – гори и равнини, където има храсталаци и малки горички. Живее

в дупки-язовини, дълги до 10м и на дълбочина до 3м, където отглежда и малките си. Язовците живеят на колонии, но винаги поотделно. Язовецът е нощно животно. Храни се с мишки, гнездящи по земята птици и яйцата им, малки зайчета, като вреди на дребнодивечовото ловно стопанство. Яде насекоми и техните личинки, а понякога и мърша. Обича царевицата, тиквите, дините, пъпешите, гроздето и плодовете, като нанася значителни щети на селското стопанство.Язовецът прекарва зимата в полусънно състояние. Сетивните му органи, особено слухът и обоняние-

то, са силно развити, а зрението му е по-слабо. Естествени неприятели язовецът няма.РазмножаванеСватбеният период на язовеца не е определен по време и се извършва от април до юни. Бремен-

ността продължава от 200 до 350 дни. Малките се раждат най-често през март–април на следващата година. Техният брой обикновено е от 2 до 6, рядко 8. Отначало те са слепи. Проглеждат след около 20 дни. Когато израстнат, малките язовци се заселват в съседство със старите, като ги разширяват и формират колония.Стопанско значениеМесото на младите язовци е вкусно. Лойта му се използува за медицински цели. Кожата му не е

много ценна. От козината на гърба се правят най-хубавите четки за бръснене.Ползата и вредата от язовеца за ловното и селското стопанство са в зависимост от сезона, числе-

ността и плътността на популацията му и неговото хранене. Когато отглежда малките, той е вреден, особено за фазановите ловни стопанства. През лятото и есента нанася щети на селскостопанските култури. Отнесен е към категорията на вредния дивеч и е под режим на ограничено ловуване.

РазпространениеПъстрият пор населява Балканския полуостров, Пакистан, Украйна, Монголия, Северен Китай, Афганистан, Казахстан и Русия. Живее върху от-крити и сухи терени.Общи сведенияВидът е най-близо до поровете, но същевре-

менно има родствени черти с някои африкански

Пъстър пор (Vormela peregrusna)представители на семейство Порови и по-точно със зорилите. Той е малко по-дребен на черния пор, има големи ушни миди и космата опашка, муцуната му е по-тъпа, а окраската му е по-ярка, силно варира, основният тон е златистожълт с многобройни кафяви петна, различни по размер и форма, коремната страна е черно-кафява. Дъл-

42

жината на тялото е 28–38см, а теглото му е 0,7кг. Опашката е дълга 12–20см и има тъмнокафяв край. Има черно-кафяв корем, а муцуната е светла и покрита с тъмни петна. По гърба има черно-кафяви и жълтеникаво-бели петна. Очите на пъстрия пор са по-големи от тези на другите порове.Начин на живот и хранене и размножаванеПъстрият пор по принцип обитава степи, полупустини и

пустини, пасища и поливни обработваеми площи, рядко храсталаци и редки гори и още по рядко запустели по-стройки. Активен е вечер, по-рядко денем. Обикновено живее в дупки на други гризачи. Храни се с гризачи, зем-новодни, гущери, птици и техните яйца. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. Живее поединично.Ражда след двумесечна бременност от 4 до 14 малки.Стопанско значениеОт 1988г. природозащитният му статут в Червената книга

е „уязвим”. У нас е забранен за лов.

РазпространениеНевестулката е разпространена в Палеарктичната област, в Япония, както и в Неоарктичната област – от Аляска и Север-на Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.Общи сведенияКакто всички представители на рода Порове, невестулката е

с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, което є позволява да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е по-ярка от тази на другите порови. Коремната страна и гушата са бели. При северните популации козината е бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като „снежна невес-тулка”, а в Норвегия и Швеция я наричат „снежна мишка”. Ареалът є се припокрива с този на хермелина, с когото много

Невестулка (байова булка, булка) (Mustela nivalis)

си приличат, но той има по-големи размери от нея. Хермелинът не се среща често в средиземно-морския регион. Съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черен. Дължината на тялото е до 23см. Опашката е дълга около 6см. Тежат 30–55г. Женската е по-дребна от мъжкия.Начин на живот и хранене и размножаванеНевестулката живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии,

степи, полупустини. Избягва гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства, където става лесна плячка на грабливите птици. Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размно-жителния период. Активна е през нощта, има силно развито обоняние. Храни се с дребни бозайници, с влечуги, птици, жаби и насекоми, напада домашните птици и зайците. Убива жертвата си, като я захапва за врата. Най-големите врагове на невестулката са хищните птици. Най-голяма заплаха за малките са змиите.Сватбеният период е съпроводен с ожесточени битки между мъжките и рядко се стига до чифтос-

ване без битки. Женската може да роди един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Чифтосването става през пролетта и края на лятото. Бременността трае 34–37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3–9 малки. Майката ги отбива след 18 дни, а те достигат половата си зрялост на 4–8 месеца.Стопанско значениеНевестулката е както полезна, така и вредна за селското, горското и ловното стопанство. Тя очиства

хамбарите и стопанските постройки от мишките и плъхове, но унищожава също така и много дивеч, особено в интензивните ловни стопанства и е разрешена за лов. Трофейни качества имат кожата и черепът є.

43

БРОЙ 7-8/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGКАУЗА – ДИ

ВА БЪЛГАРИ

Я

Българско дружество за защита на птиците

и тяхната каузаБългарското дружество за защита на птиците (БДЗП) е основано през 1988г. и е първата и най-голяма неправителствена природозащитна органи-зация в България. БДЗП е партньор на BirdLife International – гражданска организация, основана през 1922г., която представлява мрежа от орга-низации партньори в над 100 страни по света с над 2,6 милиона члена и над 10 милиона под-дръжника.БДЗП работи за опазването на дивите птици,

важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло. БДЗП защитава правото на съществуване на дивата природа, като по този начин допринася и за устойчивото полз-ване на природните ресурси и благосъстоянието на хората.БДЗП работи и за хората, като отстоява общест-

вените интереси и правото на всеки на запазена природа и здравословна жизнена среда.

ПРОЕКТЪТПроектът LIFE+ „Опазване на царския орел и

ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” (LIFE 07 NAT/BG/000068) е първият български проект по Програма LIFE+ на Европейския съюз.Програмата LIFE+ е финансов инструмент на

ЕС за опазване на околната среда. Нейната цел е да съфинансира местни проекти за опазване на биологичното разнообразие и местата от мрежата Натура 2000. Програмата стартира през 1992г. и до момента е осигурила съфинансиране за 3 708 проекта в Европейската общност, допринасяйки с 2,8 милиарда Евро за опазването на околната среда.Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и

ловния сокол в ключовите за тях места от мрежа-та Натура 2000 в България” се изпълнява от БДЗП в срок от пет години (2009–2013г.).Целите на проекта са да увеличи популацията на

царския орел в България с 20% и да предотврати изчезването на ловния сокол от страната. За да реализира тези цели, проектът изпълнява следните конкретни задачи:• Да се намали директното преследване, уби-

ване и ограбване на гнезда на царския орел и ловния сокол• Да се намалят косвените заплахи за двата вида

• Да се съхранят териториите, в които двата вида гнездят и да се създадат нови такива тери-тории• Да се поддържат и осигурят нови територии

на гнездене и ловуване за двата вида в места от Натура 2000• Да се приложат добрите практики при опазва-

нето на царския орел и ловния сокол за правилно и целево управление на териториите от Натура 2000• Да се изгради положително отношение към

двата вида птици сред ключови целеви групи (хора, заинтересовани и отговорни за опазването на видовете).Проектът се осъществява в десет специално за-

щитени зони, част от мрежата Натура 2000 в Бъл-гария – Сакар, Западна Странджа, Сините камъни – Гребенец, Каменски баир, Централен Балкан, Средна гора, Врачански Балкан, Мостът на Арда, Бесапарски ридове и Понор (фиг.1).Партньори по проекта са Кралското дружество

за защита на птиците – Великобритания, Унгар-ското орнитологично дружество, Фонд за дива-та флора и фауна и Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан”.

ПОСТИЖЕНИЯТАПроектът допринесе за увеличването на числе-

44

ността на царския орел в България. През 2009г. у нас бяха известни 20 гнезда, а през 2013г. те са 24, което е рекорд откакто се извършват актив-ни дейности по опазване и мониторинг на вида в България. В резултат на дейности като охрана на гнездата и изкуствено подхранване, гнездовият успех бе увеличен с 30%.Благодарение на първата по рода си мащабна

програма за сателитно проследяване на царски орли, днес вече знаем причините за високата смъртност при младите птици. Това са токови уда-ри в следствие на кацане на необезопасени елек-трически стълбове, отравяне и острел. След като бяха поставени предаватели на 25 млади птици, вече имаме значително повече информация за местата на пребиваване, миграционните пътища и начина на живот на царските орли.След поставянето на 36 изкуствени гнезда в рам-

ките на Проекта можем да се похвалим с първите 3 заети от новосформирани двойки царски орли.Обезопасени бяха близо 600 електрически стъл-

ба в районите обитавани от царски орли в Сакар, Западна Странджа и край Сливен, което ще до-веде до по-малко инциденти и токови удари по електропреносната мрежа.Въведена беше нова Агро-екологична мярка 214

по Ос 2 на Програмата за развитие на селски-те райони, която компенсира селските стопани, чиито земи са местообитания на царския орел. Така фермерите могат да получават най-високите към момента директни плащания в размер на 324 евро на хектар, ако превърнат разорани площи в пасища и ги поддържат чрез паша на домашни животни или косене за сено. По този начин те ще подпомогнат оцеляването на европейския ла-лугер, който е предпочитаната храна на царския орел, но и други диви животни, които обитават тревните местообитания и също са източник на храна за орлите.Осъществени бяха десетки срещи с ключови

местни общности – фермери, ловци и предста-вители на местния бизнес. Проведени бяха обу-чения на учители по биология от 257 училища от Натура 2000 зони в цялата страна. Благодарение на десетките публикации в медиите, информа-ционните материали, социалните мрежи и гигант-ският 25-метров графит с царски орел, който ук-раси 32 СОУ в центъра на София, днес много повече хора в България знаят за нелеката съдба на царския орел и за усилията, които БДЗП пола-га за неговото опазване.

Царският орел е една от най-редките птици както в България, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 23 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна Бълга-рия, като най-много са в Сакар.От хилядолетия царският орел

е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вяр-ват, че ако царският орел бъде убит или му се напакости, го-ляма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат орел” заради белите петна, на-

подобяващи еполети върху кри-лете му, които се виждат при полет. Причините за драстичното на-

маляване на вида са много, но сред основните са масовото из-биване на хищните птици през 50–70-те години на миналия век, промяната на местообита-нията и развитието на интен-зивно селско стопанство, което доведе до намаляване и изчез-ване на дивите животни, които служат и за храна на царския орел. Неправилното използва-не на пестициди в земедели-ето, незаконното залагане на отровни примамки и бракони-ерството са все още причина за смъртта на много орли. През

последните години се разкри и още една заплаха за царския орел, за която доскоро нямаше доказателства, че съществува. Чрез сателитното проследяване на млади царски орли БДЗП до-каза, че значителна част от мла-дите птици загиват в резултат на токов удар, при опит да кацнат на необезопасени стълбове от електроразпределителната мре-жа. 78% от маркираните орли, чиято съдба е известна, загинаха от токов удар на територията на България и Турция.

ОПИСАНИЕ НА ВИДАЦарският орел (Aquila heliaca)

е един от най-едрите орли в България, малко по-малък от

Фигура 1: Карта на проекта

ЦАРСКИ ОРЕЛ

45

скалния орел (Aquila chrysaetos). Размерите на тялото варират от 72 до 84см, а размахът на кри-лата му е между 180 и 215см. Възрастните птици са тъмно ка-фяви, почти черни, с много ха-рактерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обик-новено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напъл-но при някои индивиди. Основ-ният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав.Младите птици са с кафяви

пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфич-ния за тях светло кафяв външен вид. Маховите пера при млади-те птици са равномерно тъмни. Възрастното оперение се дости-га след 6-ата година.Относно вътревидовата систе-

матика на царския орел (Aquila heliaca Savigny, 1809) съществу-ват различни мнения. Според едно мнение видът е предста-вен от два подвида – източен царски орел (Aquila heliaca heliaca Savigny, 1809) и западен (испански или пиренейски) цар-ски орел (Aquila heliaca adalberti Brehm, 1861). Според други ав-тори A. heliaca adalberti трябва да бъде отделен като самостоя-телен вид Aquila adalberti.

БИОЛОГИЯЦарският орел предпочита хъл-

мисти и равнинни райони, къ-дето гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства – пасища, сел-скостопански площи, пустее-щи земи. За гнездене царски-ят орел използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосред-ствена близост до селища, пъ-тища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Надморската височина, която предпочита е между 25 и 1 230м.Царският орел е моногамен

вид. Двойката е силно привър-зана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царския орли в продължение

на много години. Минималното разстояние (установено с GPS) между гнездата на различни двойки е 4700м. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Те са много красиви и при тях пти-ците се издигат във въздуха и рязко пикират със свити крила.Гнездото е разположено на

височина между 7 до 26м от земята. То се изгражда от две-те птици, като за направата му се използват сухи клони. Домът на орела достига размери от 1,2 до 2,2 метра. Дебелината му е от 30 до 90см, а теглото му може да достигне до 200кг. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са хибридните то-поли (Populus sp.), следвани от различни видове дъб (Quercus frainetto, Quercus pubescens, Quercus cerris, Quercus petraea). В по-редки случай гнездата се разполагат върху бял бор (Pinus silvestris), обикновен бук (Fagus

sylvatica) и салкъм (Robinia pseudoacacia).След втората половина на март

и началото на април женската снася обикновено 2, а по-ряд-ко 1 или 3 яйца. По изключе-ние са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкият я сменя, колкото тя да се нахрани или є носи хра-на в гнездото. Инкубационният период продължава около 43 дни. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за дос-тавянето на храната. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родители-те продължават да ги хранят и да ги обучават как да ловуват.Птиците остават в гнездовия

си район до втората половина на септември – края на октом-ври. След това младите птици се отправят на миграция, като обикновено достигат до Турция, Израел, Сирия. Една от младите

46

птици със сателитен предавател, чиито полет следяхме в рамки-те на проекта достигна чак до Судан. Възрастните птици са по-стоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.Миграцията на източноевро-

пейския царски орел беше про-учена за първи път в рамките на Проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мре-жата Натура 2000 в България”. Благодарение на сателитното проследяване на 22 млади цар-ски орела вече знаем много по-вече за местата, където птиците зимуват, за временните им квар-тири и за начина им на живот.Царският орел ловува на от-

крити терени – пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продълже-ние на часове, ловната терито-рия от подходяща наблюдателна точка. При забелязване на жерт-ва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодич-но се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачи-те. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.Основната храна на царския

орел в България е таралежът (Erinaceus roumanicus). Следва лалугерът (Spermophilus citellus),

заекът (Lepus europaeus), по-левките (Microtus sp.), белият щъркел (Ciconia ciconia) и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 различни вида животни. През зимата се засилва делът на врановите пти-ци и мършата. Понякога цар-ският орел отнема плячката, добита от други грабливи пти-ци. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕЦарският орел е разпростра-

нен като гнездящ от Централна и Югоизточна Европа до Цен-трална Азия.Най-източната точка на гнез-

дене е засечена в Даурската степ през 1908г., 115°и.д. Съ-временното разпространение на вида на изток достига района на ез.Байкал (110°и.д.), на се-вер гнездящ до 57°с.ш. в Кун-гурската лесостеп, на юг – до 35°с.ш. на о.Кипър, а на запад, в Австрия – 16°и.д. Вероятно разширение на гнездовия аре-ал в северна посока се наблю-дава през последното десети-летие, като видът е установен да гнезди в Кондо-Алимското междуречие, 59°с.ш. Двойка с излетяло младо и празно гнездо са регистрирани и през 2008г., северно от 60°с.ш.Зимува на Балканския полу-

остров, Арабския полуостров, в Североизточна Африка, дости-гайки на юг Танзания, Южна и

Източна Азия, Индия, на изток Корея, Япония и Тайван, и на югоизток – Сингапур.Европейската популация на

вида е оценена на 1768–2229 двойки (Demerdzhiev et al., 2011), а световната – на 5 200-16 800 двойки (BirdLife International, 2009). Източният царски орел е класифициран като уязвим в световен мащаб (BirdLife International, 2012) и застрашен на европейско рав-нище (Tucker, Heath, 1994). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците, Прило-жение 1 на CITES и Приложе-ние 2 на Бонската и Бернската конвенция. На национално рав-нище видът е включен в Прило-жение II, III на Закона за биоло-гичното разнообразие, както и в Червената книга на Република България (Големански, 2011).

ЗАПЛАХИЕлектропроводиВ резултат от сателитното про-

следяване на 22 млади царски орела вече знаем със сигурност, че необезопасените стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици.Те загиват най-често от токов

удар, когато докоснат два про-водника или проводник и зазе-мена част от съоръжението. В България голям процент от елек-тропроводите са опасни за ед-рите грабливи птици и щъркели-те. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка

47

година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За съ-жаление, птиците не могат да различават опасните от безопас-ните.Именно затова БДЗП работи

активно с всички електроразпре-селителни дружества в страната за изолирането на най-опасните електрически стълбове в близост до гнездата на царски орел. В рамките на проекта са обезопа-сени 390 опасни стълба и про-дължава работата в тази област.ОтравянеМасовото използване на отров-

ни примамки срещу хищниците през петдесетте години на ми-налия век е друга причина за изчезването на царските орли.Друга голяма опасност за хищ-

ните птици са гълъбарите, които също залагат отровни примаки, за да елиминират големия яс-треб и сокола-скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават оба-че всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона. През юни 2011г. край Перущица бе намерен отро-вен младия царски орел София, който БДЗП проследяваше със сателитен предавател в рамките на проекта LIFE+ за опазване на царския орел и ловния со-кол. Близо до трупа на София бе открита и отровната примам-ка, станала причина за смъртта є.Използването на отрови е

строго забранено, защото пред-

ставлява заплаха не само за до-машните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление по-ставянето на отровни примамки не е прекратено.БезпокойствоБезпокойството от страна на

човека често води до неуспех при излюпването на малките. В България много от дърветата с гнезда са разположени в откри-ти пространства и близо до об-работваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните сел-скостопански дейности, като па-шата, оранта или движение на каруци и автомобили по чер-ните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. По-явата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напуска-не на гнездото.Примери за това са появява-

нето на камион с работници, туристи, провеждането на сеч в близост до гнездото или овчари, викащи силно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване.Именно затова БДЗП органи-

зира постоянна охрана на най-застрашените гнезда по време на размножителния сезон, коя-то увеличава гнездовия успех с 30%. Охранителите на гнездо-то често предотвратяват човеш-ко безпокойство, но и спасяват малките, ако случайно паднат от гнездото или паднат на земята в следствие на буря, каквито случаи имаше през последните години.Намаляване на числеността на лалугераЕвропейският лалугер (Sper-

mophilus citellus) е важна част от хранителния спектър на царския орел в Централна и Югоизточ-на Европа. Орлите предпочитат този гризач, тъй като той живее в колонии и осигурява обилна храна, там където го има.За съжаление лалугерът също

е световно застрашен вид и числеността му постоянно нама-

лява. Това се дължи на липсата на местообитания, подходящи за лалугера – пасища, които се поддържат с ниска трева чрез традиционно животновъдство. Ограбване на гнездаПрез последните две години

бяха регистрирани няколко слу-чая на ограбване на гнезда на царски орел, при които малките или яйцата се взимат от гнездо-то. Целите на грабителите ос-тават неясни, но вероятно това е неправилно насочен интерес към природата. Взетите орлета обикновено умират, тъй като от-глеждането им в домашни усло-вия не е лесна задача. Но дори и да оцелеят, те са обречени да прекарат живота си в плен и са завинаги загубени за природата. Ако пък бъдат пуснати на сво-бода, бързо загиват от глад, по-ради неумението им да ловуват или биват убити от бракониери, защото са загубили страх от хо-рата.Вземането на диви животни от

природата и особено на светов-но застрашен вид като царския орел се наказва изключително строго от закона. Наказателни-ят кодекс на Р България пред-вижда лишаване от свобода до 5 години и глоба в размер от 1000 до 5000 лв. при унищожа-ване, задържане или продаване на европейски или световно за-страшени диви животни.Ако станете свидетели или

имате съмнения за подобен род престъпления, Ви молим да се свържете с нас на тел. 02 846 59 19.ОстрелПрез 40-те години на XX век

започва масова кампания сре-щу грабливите птици. Обявили са ги за „вредни“ и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: „грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас“. Ловците дори са били длъжни да пред-ставят всяка година крака на убити грабливи птици за завер-ка на ловните билети. Разбира се, след време науката Екология

48

разкрила, че повечето от граб-ливите птици се хранят с гриза-чи и дори са „полезни“ за нас хората. А малкото, които се хра-нят с дивеч, също имат изклю-чително важно място в приро-дата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успе-ли да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното – числеността на яре-биците спаднала многократно, тъй като се оказало, че яреби-ците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе го-леми размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яре-бици заразявали много от здра-вите и заболяването взело ката-строфални размери.Днес всички видове грабливи

птици са защитени от закона. За много от видовете обаче е късно. Някои, като брадатия ле-шояд, вече са изчезнали напъл-но от природата на България. Други, като царския орел и лов-ния сокол, са на границата на изчезването.Използване на капаниКапаните, поставени край труп

на умряло животно за лов на вълци представляват заплаха за орлите. Те кацат край трупа и могат да бъдат убити или оса-катени от капаните. В България има няколко регистрирани слу-чая на пострадали по този на-чин скални орли.Социално-икономически промениОбезлюдяването на селата и

намаляването на броя на овце-те и другите домашни животни води до обрастване на пасища-та. Определени видове треви и храсти се развиват бурно, из-растват високо и потискат рас-тежа на останалите растения. Условията за живот стават не-благоприятни за лалугерите. Те се нуждаят от разнообразни ви-дове растения за храна и ниска трева, които да не им пречи да тичат и да виждат враговете си.

В обраслите пасища лалугери-те изчезват. А те са основната храна на царските орли. Когато има достатъчно овце, те пасат равномерно тревите и не позво-ляват прекомерното обрастване на пасищата.Интензивното селско стопанствоИнтензивното земеделие, свър-

зано с използването на много пестициди и въвеждането на монокултурите, променя ловни-те местообитания на хищните птици и води до намаляване на ключовите видове жертви. Ос-вен това по време на окрупня-ването на земята са изсечени и много от старите дървета между нивите където орлите гнездят.Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанствоИзсичането на старите гори,

селективното изсичане на оста-релите дървета и залесяването на пасища води до разрушава-не и на размножителните и на хранителните местообитания на царския орел.В последните десетина години

сериозна заплаха е масовото из-сичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените ви-соки дървета, оцелели в ниски-те части на страната. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широко мащабна законна и незаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола. Дори две дървета с гнезда на царски орли бяха отсечени, а в трети случай охраната на гнез-дото спаси дървото в последния момент.Липсата на достатъчно подхо-

дящи за гнездене дървета при-нуждава орлите да гнездят в места, където са често безпоко-ени, което води до загиване на люпилата. Затова експертите на БДЗП построиха 35 изкуствени гнезда, като местонахождението им е внимателно подбрано, така че да има достатъчно източници на храна, да е ограничено без-

покойството и да няма опасни електропроводи.ПожариПожарите могат пряко да раз-

рушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се увеличи драстично през последните десет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в районите, важни за царския орел. През 2000 го-дина пожар в Средна Гора беше спрян само на няколко метра от гнездото на царския орел.Замърсяване на околната средаИзползването на пестициди в

селското стопанство е причина за загиването на много птици. По време на кампания срещу полевките през 1989г. бяха из-тровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава загинаха и много царски орли.Природни бедствияСилният вятър и бурите могат

да бъдат причина за падането на гнездата. В периода 2000–2012г. в България са регистрира-ни петнадесет случая на падане на гнезда в резултат на силни ветрове. В резултат на това са загинали пет малки, а едно по-лучава тежки наранявания и не може да бъде върнато в при-родата.ХищничествоПрез 2012 люпило от две малки

в Сакар става жертва на хищни-чество от страна на хищен бо-зайник, най-вероятно белка. Гладуване и агресия в люпилотоПоради недостиг на храна по-

някога по-силното и по-голямо орле убива своят по-слаб съ-брат. Възможно е също така по-слабото орле да загине пора-ди системно недохранване, тъй като при лимитиране на храни-телните ресурси двойката орли избирателно хранят по-едрото. Около 35% от загубите на мал-ките се дължат на агресия в лю-пилото или на гладуване.

• Повече за ловния сокол в следващия брой

снимки:Николов, арив

Козеферма „Халалица”

Храна за ценители

Козеферма „Халалица” предлага:• мляко и сирена, собствено производство;• козички за разплод.

Може да посетите нашата ферма в с. Искра, обл. Пловдив,да видите нашата продукция на фермерските пазари в София:• Иван Вазов, от 16:00 до 20:00 часа• Римска стена, от 10:00 до 15:00 часаили да ни пишете на e-mail halalitca@abv.bg.

Очакваме Ви!Фермата е в Списъка на производителите – 26/2010, и е сертифицирана за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА АБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Сдружението е учредено на 13.06.2009г. Основната цел е съхраняване и опазване на Софийската (Елинпелинска), Брезнишката и

Западностаропланинската породи овце, застрашени от изчезване. Разработени са развъдни програми за всяка порода, в които основният принцип е чистопородното развъждане за съхраняване на положителните качества

на приспособимост, устойчивост на заболяване, дълголетие и добри майчински качества на местните

породи овце.

За контакти: Андрея Колев, GSM: 0897 65 30 41