36

1. Въведение

В изпълнение на Европейската

рамкова директива по водите през м.

декември 2018 г. се публикува Работ-

ната програма и графика за актуализа-

цията на Третите планове за управле-

ние на речните басейни (ПУРБ 2022-

2027) за Дунавския, Черноморския,

Източнобеломорския и Западнобело-

морския райони за басейново управле-

ние. До края на 2020 г. ще се изпълнят

следните дейности: актуализация на

характеристиките на районите за ба-

сейново управление, регистъра на

зоните за защита на водите, монито-

ринговите програми, както и изготвя-

не на междинен преглед на установе-

ните проблеми, свързани с управлени-

ето на водите. Ще се допълнят и

нанесат корекции за ПУРБ 2016-2021.

Статията разглежда възобновяемите

пресни водни ресурси и тяхното изпол-

зване в страната въз основа на данните

на Евростат и Националния статически

институт (НСИ). Посочена е необходи-

мостта от актуализация на количеството

на възобновяемите пресни водни ресур-

си на България, като е направено срав-

нение с други европейски страни,

включително от Дунавския басейн.

2. Възобновяеми ресурси на

прясна вода

Прясната (сладководната) вода е

възобновяем ресурс. От земята посто-

янно се изпарява вода, която се връща

под формата на дъжд. Проблемът е, че

дъждът не е правилно разпределен, за

да осигури добри условия на живот за

милиони хора по света. Някои страни

имат достатъчно количество пресни

водни ресурси. Европейският съюз

(ЕС) е на 7 място в класацията на

десетте най-богати на прясна вода

страни, Таблица 1. Наличието на

голям обем сладководни водни тела

може да бъде много перспективно за

една страна. Пресните водни ресурси

са жизненоважни за биоразнообразие-

то, производството на храни и генери-

рането на водноелектрическа енергия.

Мигриращите птици и други животни

предпочитат да имат местообитания в

сладководни тела. Страните с голям

обем прясна вода рядко изпитват

проблеми с битовото водоснабдяване.

Въпреки това, поради неразвитата ин-

фраструктура и замърсяването на

водите, някои райони по света все още

изпитват недостиг на вода. Количес-

твото на пресните водни ресурси

ВЪЗОБНОВЯЕМИ РЕСУРСИ НА ПРЯСНА ВОДА В БЪЛГАРИЯ

RENEWABLE FRESH WATER RESOURCES IN BULGARIA

Assoc. Prof. Galia Bardarska, M.Sc., Ph.D., bardarska@dir.bg

Summary: The article looks at renewable fresh water resources and their use in thecountry based on Eurostat data and the National Static Institute. There is a need toupdate the amount of renewable fresh water resources in Bulgaria, comparing it withother European countries, including the Danube basin.

доц. д-р инж. Галя Бърдарска, bardarska@dir.bg

37

намалява през последните години.

Климатичните промени са една от

основните причини за тяхното намаля-

ване.

Таблица 1. Класация на страните с най-

големи възобновяеми ресурси на прясна

вода

(https://www.worldatlas.com/articles/countries-with-the-most-freshwater-resources.html)

На местно ниво пресните водни

ресурси на България се оценяват на 106,7

млрд. m3 годишно, в т.ч. и река Дунав

(дългосрочна средна, 1961-2011 г.) и се

разпределят неравномерно на територия-

та на страната. Преобладаващата част от

тях се формират от външен приток (84%),

както на повечето страни от Дунавския

басейн. Освен това, характерни за стра-

ната са големите разходи на валежи за

изпарение (75 %) (http://eea.government.bg/bg/soer/2011/water/water1).

В зависимост от климатичните и

хидроложките условия, водните ресур-

си се различават значително между

отделните страни, Фигури 1 и 2.

Според данните на Евростат възобно-

вяемият ресурс на прясна вода за

България е както следва: 101 323

милиони m3 или 14 163,55 m3/cap.

Фиг. 1. Възобновяеми водни ресурси на прясна вода на национално ниво, милиони m3

(Източник: Евростат)

Подходът за определяне на външ-

ния приток на р. Дунав при изчисле-

ние на възобновяемите водни ресурси

на прясна вода е твърде различен за

страните в Дунавския басейн, Табли-

цa 2. Оттук идват и големите различия

при определяне на възобновяемите

пресни водни ресурси, приспадащи се

на жител за дадена страна, Таблицa 3.

При условие, че България и Румъния

имат обща гранична рeка Дунав, е

необяснимо различието във външния

приток от съседни територии за двете

страни (85 148 млн. m3 за България и

само 397 млн. m3 за Румъния). Раз-

личията са още по-големи, вземайки

предвид населението на дадената

страна, а именно от 1 513,86 m3/cap. за

Чехия до 24 318,94 m3/cap. за Сърбия.

Също така, голяма е разликата между

Румъния и България, съответно

1 838,13 m3/cap. и 14 163,55 m3/cap.

38

Фиг. 2. Възобновяеми водни ресурси на прясна вода на жител, m3/cap.

(Източник: Евростат)

Таблица 2. Възобновяеми ресурси на прясна вода в страни от Дунавския басейн, милиони m3

(Източник: Евростат)

Таблица 3. Възобновяеми ресурси на прясна вода в страни от Дунавския басейн, m3/cap.

(Източник: Евростат)

39

3. Използвана вода

При възобновяем воден ресурс на

прясна вода в страната от 14 163,55

m3/cap. процентът на общо изпол-

званата вода варира от 4,3 до 5 % в

периода 2010-2017 г., Таблица 4.

Също така много нисък е и процентът

на използваната питейна вода от дома-

кинствата от общественото водоснаб-

дяване спрямо общо използваната

вода - от 14,2 % до 16,3 % за същия

период. Тези данни показват, че питей-

ното водоснабдяване, което е с прио-

ритет пред другите водоползвания, е

осигурено и при бъдещи климатични

промени.

4. Експлоатационен воден индекс

(WEI+)

С експлоатационния воден индекс

се измерва общото количество

използвана вода като процент от

ресурса на прясна вода, като се отчита

и количеството на върнатите води във

водоприемника. При горепосочените

големи различия в стойностите на

самия пресен воден ресурс се

получават и съществени различия във

WEI+ за отделните страни, Таблица 5.

Таблица 4. Използвана вода в България в периода 2010-2017 (Източник: НСИ)

Таблица 5. Експлоатационен воден индекс за страни от Европа (Източник: Евростат)

40

Експлоатационният воден индекс за

пресните повърхностни води в Бълга-

рия от 5 % до 6,5 % в периода 2010-2015

е значително по-нисък от съответния за

пресните подземни води, който варира

от 11,4 % до 16,6 %, Фиг. 3 – на корица

3. Независимо от значително по-

големия обем на иззети пресни

повърхностни води стойностите на

WEI+ за тях са по-ниски от съответните

за подземните води, което се дължи на

включването на голям воден ресурс от

р. Дунав, както и с количеството на вър-

натите води обратно в природата – след

охлаждане на АЕЦ Козлодуй, Фиг. 4.

Поради същата причина общият екс-

плоатационен воден индекс за страната

е също нисък - от 5,3 % до 6,8 % т.е.

няма опасност от воден стрес, тъй като

стойността на експлоатационния воден

индекс WEI+ е значително под 10 %.

5. Производителност на водата

Производителността на водата е

мярка за ефективността на използване на

вода, която показва каква продукция се

произвежда от кубически метър прясна

вода (в евро/m3 или по паритет на

покупателната способност - ППС/m3).

Със стойности на производителността

на водата от порядъка на 7,3 евро/m3 или

17,4 ППС/m3 през 2015 г. България е с

по-ниска ефективност на използване на

водата дори от Албания и Сърбия, Фиг. 5

– на корица 3. С повишаване на цената

на водата и други взети мерки

производителността на водата непрекъс-

нато нараства в страната, което все още

не е задоволително, Фиг. 6.

6. Заключение

Публикуваните данни за възобно-

вяемите ресурси на прясна вода от

Евростат поражда съмнения за тяхната

коректност за някои страни, включи-

телно и България. Това води до по-

следващи грешки при изчисляване на

експлоатационния воден индекс и

други показатели.

Поради тази причина колективът

на работния пакет „РП.I.2. Воден

баланс и водни ресурси на страната“

на разработваната в момента Нацио-

нална научна програма „Опазване на

околната среда и намаляване на риска

от неблагоприятни явления и природ-

ни бедствия“ с Възложител МОН си

поставя следните цели:

- определяне на необходимия на

България воден ресурс от р. Дунав

на база дългогодишни изследвания

за използваните Дунавски води;

- анализ, съпоставка и сравнителна

оценка с водния баланс на другите

страни от ЕС;

- поставяне на България на точното

й място на картата на водните

ресурси на Европа.

Благодарности: Настоящото изслед-ване е проведено във връзка с изпъл-нението на Национална научна програма(ННП) „Oпазване на околната среда инамаляване на риска от неблагоприятниявления и природни бедствия“, одобрена сРешение на МС № 577/17.08.2018 г. ифинансирана от МОН (Споразумение №ДО-230/06-12-2018).

Фиг. 4. Иззета прясна вода от повърхностни

и подземни водоизточници в България за

периода 2010-2017 г., милиони m3/a

(Източник: НСИ)

Фиг. 6. Производителност на водата в

България за периода 1995 - 2015 г.

(Източник: Евростат)

100 95 90 80 70 60 50 40 30 20 10 5 100 95 90 80 70 60 50 40 30 20 10 5 100 95 90 80 70 60 50 40 30 20 10 5 100 95 90 80 70 60 50 40 30 20 10 5

cmyk cmyk

Уважаеми специалисти по въпросите на водите,

Уважаеми съмишленици и партньори, дами и господа,

Като министър на околната среда и водите, ръководител на основната

правителствена институция, ангажирана с интегрираното управление на водите

в страната, имам удоволствието да приветствам всички, които са съпричастни

към опазването и устойчивото използване на водите.

Всяка година на 22 март отбелязваме Световния ден на водата. По този начин обръщаме

внимание на значението на пресните води и устойчивото управление на този ресурс с мисъл за

бъдещите поколения. Неслучайно мотото през 2019 г. е „Всеки е важен“. Във време на

значими глобални промени и водено от Целите на хилядолетието на Дневен ред 2030,

тазгодишното издание на Деня на водата се обръща към проблемите на хората, лишени от

адекватен достъп до вода.

Предизвикателствата в световен мащаб по отношение на водите са пречупени през

призмата на националните приоритети. Целта на нашата политика е устойчивото управление

на водите да се превърне във водеща сила за промяна в този сектор. Опазването на ресурса,

осигуряване на безопасна за човешкото здраве питейна вода, пречистване на отпадъчните

води, съхраняване на зависимите от водата екосистеми са предизвикателства, които изискват

усилия от всички нас и не на последно място значителни финансови средства.

Усилията ни са синхронизирани и с европейските дейности в областта на водите. По

време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз започна работа по две

много важни теми в сектор Води: преразглеждане на Директивата за питейните води и

предложението за Регламент за повторно използване на пречистени битови отпадъчни водиза напояване.

До окончателното съгласуване на текстовете на директивата за питейните води все още

има дълъг път на преговори, но обнадеждаващо е, че държавите членки подкрепят

включването на задължителна оценка на риска по отношение на водоизточниците и на

водоснабдителната система, повишаване на сигурността за човешкото здраве.

Другата тема - повторното използване на водите е свързана с концепцията за “кръгова

икономика”. Предвид анализите, с които разполагаме като тенденции във връзка с изменението

на климата, повторното използване на пречистените битови отпадъчни води е възможност,

която следва да бъде проучена в детайли. Целта ни в процеса на преговорите е да се гарантира

сигурност за човешкото здраве и околната среда, както и да се запазят качествата на

земеделската продукция, която ще се ползва от всички нас, защото „Всеки е важен“.

Всеки е важен и със своя принос за опазването и съхраняването на водните ресурси. Със

задоволство отбелязвам, че водите са сектор, който се радва на интерес и активно участие в

решаването на проблемите от широк кръг заинтересовани страни. Надявам се, че

ползотворното сътрудничество и взаимодействие на правителствените институции, експертите

в тази област, учените, неправителствените организации и хората с активна гражданска

позиция по въпросите на опазването и устойчивото използване на водите ще продължи. Водата

е важна за всеки, но и приносът на всеки е важен за водата.

Честит празник!

С уважение,

НЕНО ДИМОВ

Министър на околната среда и водите

Фиг. 3. Експлоатационен воден индекс (WEI+) на пресните повърхностни и подземни води в

България за периода 2000-2015 г. (Източник: Евростат)

Фиг. 5. Производителност на водата през 2015 г. (Източник: Евростат)