АВИОБАЗА БАЛЧИКЛетище Балчик е създадено още през средата на 30-те години , когато градът все още се е намирал в предeлите на Кралство Румъния. То първоначално е използвано при въздушния превоз на кралското семейство и висшето общество от Букурещ до летния дворец в черноморския курорт. През 1941 г., една години след връщането на Южна Добруджа в пределите на България, на летището се установява германска въздушна част за далечно разузнаване. Първото поделение на Въздушните на Негово Величество войски, което се базира в Балчик, е 682-ро ято с условното име "Охрид", част от изтребителния орляк с щаб на водолетище Чайка до Варна, който има в състава си още две ята - 692-ро "Дойран" на летище Сарафово до Бургас и 442-ро "Цариброд" на Новоградец. Балчишкото и сарафовското ято са въоръжени с най-модерния за онова време изтребител на въздушни войски Месершмит Ме109Е "Стрела". Те изпълняват задачи за ескортиране на конвои и морско патрулиране и имат летателен състав от по шестима авиатори. Първоначално командир на 682-ро ято е капитан Кръстьо Атанасов, заменен през септември 1942 г. от поручик Стоян Стоянов, впоследствие най-резултатният български ас през войната и пълен кавалер на ордена за храброст. През април 1943 г. изтребителите от 662-ро ято са подменени с разузнавателни самолети Летов-Шмолик 328 "Врана", използвани основно за охрана на морското пространство и търсене на подводници.

С навлизането на съветските войски в България през септември 1944 г. на балчишкия аеродрум се установява голямо съединение на авиацията на Черноморския флот и полкове от състава на 16-а Въздушна армия на маршал Судец, въоръжени с изтребители Як-9 и леки многоцелеви самолети По-2. Кацат дори и два полка със напълно женски екипажи.

През 1947 г. на летището се пребазира миноторпеден полк с командир бъдещия генерал-майор Александър Дечев, който прераства в 3-та бомбардировъчна авиодивизия (3-та БАД), с 25 самолета Ту-2, разпределени в три авиополка - един миноторпеден - 28-ми и два бомбардировъчни - 42-ри и 28-ми. В края на 40-те и началото на 50-те години летището се разраства значително, започнат е и строеж на бетонна писта, завършена през 1954. 3-та БАД просъществува до 3 април 1955 г., когато съгласно проведената широка реорганизация на ВВС е разформиран, а самолетите са предадени на 26-и Отделен разузнавателен полк, базиран на близкото летище Добрич.

Шест месеца по-късно - на 18 октомври 1955 г., е създаден 27-и Изтребителен полк (ИАП) с първи командир майор Семко Цветанов, въоръжен с две

ескадрили с около 30 МИГ-15 и няколко двуместни учебно-бойни самолета МИГ-15УТИ. Полкът започва много интензивна бойна подготовка и две последователни години заема първо място по този показател в системата на ВВС. През 1957 г. едната ескадрила е превъоръжена с МИГ-17Ф, а след две години и втората. МИГ-15 са предадени на военновъздушното училище. Самолетите МИГ-17Ф на втората ескадрила са производство на полския завод PZL-Миелец.

При поредната структурна реорганизация на ВВС през май 1963 г. са съкратени значителен брой авиоподеления, между които и 27-и ИАП. Летището обаче остава активно, тъй като на него е пребазирана третата ескадрила от 15-и ИАП с щаб в Равнец, също въоръжена с МИГ-17Ф. През есента на следващата година пристигат нови самолети МИГ-17ПФ - специализиран прехващач с бордова радиолокационна станция за действие във всякакви метеорологични условия, но с ограничени бойни възможности поради липсата на ракетно въоръжение. През есента на 1970 г. 15-и ИАП преминава на двуескадрилна организация, като балчишката ескадрила става 2-ра ИАЕ, а 1-ва ИАЕ, щабът и командният пункт са в Равнец.

Балчишката ера на МИГ-17Ф/ПФ приключва през март 1978 г., когато самолетите изпълняват последните си полети, преди да бъдат прехвърлени в Равнец. На 23 август с.г. пристигат 18 изтребителя МИГ-21ПФМ (известни като "гълъбите на мира" поради слабото въоръжение - само две ракети "въздух-въздух") и няколко МИГ-21УМ, доставени втора ръка от СССР.

Развитието на летищната инфраструктура продължава и през 70-те и 80-те години, когато то е модернизирано и използвано активно при големите учения на Варшавския договор. През 1981 г. ескадрилата става първенец на ПВО и ВВС по бойната подготовка. След въвеждане на въоръжение на скоростния разузнавач МИГ-25РБТ в 26-ти ОРАП през есента на 1982 г., командването на авиацията обмисля и възможността през следващата година да превъоръжи балчишката ескадрила с изтребителния вариант на самолета МИГ-25ПД. Незабавно започва подготовка на наземната инфраструктура за приемане на тежките самолети. "Когато се заговори, че ще преминаваме на МИГ-25П, ние, младите летци, се зарадвахме много. Самолетът е с големи бойни възможности и най-вече двудвигателен - това означава двойно по-голяма безопасност на полета и сигурност, когато се лети над морето", описва тогавашните очаквания на пилотите от ескадрилата полк. Валентин Милев.

Доставката на МИГ-25П обаче е отказана за сметка на допълнителни бройки МИГ-23МЛ за авиополка в Доброславци. Така МИГ-21ПФМ остава да лети в Балчик до есента на 1990 г., когато е заменен с МИГ-21бис - отново самолети втора ръка, от все още съществуващия СССР. Наземната инфраструктура, създадена за МИГ-25, все пак е използвана от разузнавателните самолети, пребазирани временно в Балчик поради ремонт на добричката писта.

80-те години ще останат в историята на летището и с катастрофите, при които загиват капитан Антов на 10 декември 1981 г., майор Георги Йовчев - преподавател във Военната академия, именит парашутист-рекордъор и изобретател, на 6 май 1983 г. (и двете катастрофи стават при заход за кацане) и спарката със старши лейтенант Йордан Тенчев и капитан Венко Савов, които се разбиват при прехват на нисколетяща цел на 27 август 1986 г. Последната катастрофа е от 28 декември 1994 г., когато след катапултиране над морето само на няколко километра от летището загина старши лейтенант Владислав Вълчев.

Трагедията повдигна много въпроси, свързани най-вече с авариино-спасителното осигуряване на пилотите, летящи навътре в морето през зимата. Липсата на морски спасителни термокостюми и специализирана вертолетна служба за търсене и спасяване е въпрос, особено актуален за Балчик поради специфичното разположение на летището. Разстоянието от края на пистата до брега е само 200 метра и излитанията и кацанията се изпълняват над море, почти като при самолетоносач. Още в началото на десетилетието се заговори за създаване на централизирана авариино-спасителна служба или поне на отделно спасително звено към авиобазите Равнец и Балчик, което да разполага с един-два леки специализирани вертолета и бързоходни катери. Задълбочаващата се криза във военната система и цивилните ведомства, ангажирани с тази задача, и най-вече невъзможността да се отделят няколко милиона долара за създаване и екипиране на службата доведоха до това, че не бяха предприети дори и началните стъпки за реализация на идеята. В момента морското спасяване се осигурява от вертолет Ми-14 на военноморската ескадрила, но липсата на ресурс доведе до спирането от полети на болшинството от нейните вертолети към края на 1997 г. и единственото спасително средство днес остава бавноходен катер, което от своя страна не оставя почти никакви шансове на катапултирал над студеното море пилот да остане жив, преди да могат да го намерят.

Юни 1992 г. ще остане паметен в историята на ескадрилата - въпреки бушуващата вече с пълна сила криза във ВВС и невъзможността за водене на нормална бойна подготовка балчишките авиатори се представиха отлично при стрелбите по парашутна мишена на полигон Шабла, а петима пилоти от випуск 1987 г. защитиха първи клас. Последните бойни стрелби от юни 1996 г. завършиха отново с отличен резултат.

През септември 1994 г. реформата на ВВС въведе във военната авиация авиобазовата структура, подобна на тази във ВВС на САЩ и Турция. 15-и ИАП беше разформиран и на негова основа се създадоха две самостоятелни авиобази - 5-а в Равнец с командир подп. Иван Даев и 6-а в Балчик с командир майор Валентин Милев, наследен през 1986 г. от подп. Любомир Куртев. Следващият и засега последена поврат дойде през септември 1997 г., когато командването на ВВС огласи план за закриване на четири авиобази,

между които и Балчик - решение, взето преди всичко по икономически причини и съображения за рационализация на базирането на авиацията, досега разпръсната на неоправдано голям брой летища.

Наличието на писта за излитане и кацане с големи размери, която е в много добро техническо състояние, и особено благоприятното географско разположение - в близост до черноморските курорти Златни пясъци, Албена и Русалка, а също така и проблемите около развитието на аерогара Варна, очертават активно цивилно бъдеще на балчишкото летище. При благоприятно икономическо развитие на региона в близкото десетилетие то може да стане център за чартърни товарни и пътнически превози, а при определени условия и международен център за начално летателно обучение и една от основните бази на бъдеща национална спасителна служба.  

Александър МЛАДЕНОВ  

Авиоклуб КРИЛЕ - Брой 2, 1998