Embed Size (px)
DESCRIPTION
Русия и България, 28 февруари
Citation preview
ЧЕТВЪРТЪК, 28 ФЕВРУАРИ, 2013 СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА
СТР. 04
Интервю на министъра по
въпросите на Откритото
правителство Михаил Абизов
СТР. 05
Заместници, помощници,
управляващи... - с какво се
различават от другите?
Чиновници
СТР. 08
Руските писатели
в търсенето на
истински герй
ЛитератураВъпрос-отговор
РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ С ВЕСТНИК
В рамките на проекта RUSSIA BEYOND THE HEADLINES
NOTA BENE
НОВИНИ
От началото на февруари 50 училища на Мос-ква се включиха в експеримент по внедряване на електронни учебници. Конкурсът за създа-ване на нови учебници вече приключи. Имаше само едно условие – да се ръководят по утвър-дените учебници. Бяха подадени 80 заявки от 24 фирми – производители на електронни книги. На основата на конкурса бяха избрани 11 учебника по различни предмети, в това число по физика, руски език, математика, химия... Новите учебници могат да провеждат контролна работа и да я изпращат на учителя, да показват тематични филми...
След президента на Международната феде-рация по футбол (ФИФА) Йозеф Блатер усили-ята на Русия за подготовката на световното първенство през 2018 г. са високо оценени и от генералния секретар на организацията Жером Валке: „Ние обсъдихме текущото положение със строителството на стадиони във вашата страна. Засега цялото строителство върви съ-гласно плановете“. Припомняме, че световно-то първенство по футбол през 2018 г. ще се проведе в 11 града на Русия. Мачове ще се иг-раят в Москва („Лужники“ и „Спартак“), Санкт-Петербург, Самара, Саранск, Ростов-на-Дон, Сочи, Казан, Калининград, Волгоград, Нижний Новгород и Екатеринбург.
Изпит за компютъра
Във ФИФА са доволни
ЮрийСовцов
РЕДАКТОР
Днешните деца не обичат да четат, уви, това, както се казва, е медицински факт. На мен лично не ми се налага дълго да търся пример за това – вну-
кът ми по цели дни прекарва в интернет и ако не е учебник, той книга разгръща крайно нео-хотно и веднага я затваря, ако край него няма възрастни. Защо става така? Няма нищо страш-но, утешават ни медийните специалисти – съ-временният човек получава информация не от книги и вестници, а от монитора на компютъ-ра. Де да беше така! Социолозите обясняват, че е изключително малък броят на потребите-лите, които са в състояние да прочетат обе-мен текст в интернет, болшинството от тях хвърлят око само на няколко реда, на един-два абзаца, а основно разглеждат картинки...
Училището би могло да промени тази ситуа-ция, но, уви, за последните няколко години ли-тературата в училищната програма значително се сви, от нея изчезнаха Илф и Петров, Каве-рин, Стругацки, Шукшин, Висоцки... В Русия се води разгорещен дебат по този въпрос. В след-ващия брой ще говорим за всички промени в системата на средното образование и ще узна-ем дали децата ще заобичат да четат книги.
Минус ВасилийШукшин
И така, в България се проведе
национален референдум,
иницииран от Българската
социалистическа партия начело
с бившия министър-председател
Сергей Станишев.
Какви са резултатите?
Мирният атом спечели битката в Европа
Поглед от Москва Източна Европа не е готова да каже „не“ на атомната енергетика
Сега за
българската
опозиция
е важно
да бъде
запазена
победата
на проекта
„Белене“
Отец Георгий успя да върне на селската църква
предишния облик
На референдума гражданите трябваше да отговорят на въ-проса: „Да се развива ли ядре-ната енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентра-ла?“ Първоначално въпросът беше формулиран: “чрез въз-обновяване строителството на АЕЦ „Белене“ (търгът за
нейното изграждане бе спече-лен през 2006 година от „Атомстройекспорт“, който по-беди американската компа-ния „Уестингхаус“).
Впоследствие обаче вла-стите промениха формули-ровката, като я направиха по-неутрална. Освен това дейст-ващият министър-председа-
тел Бойко Борисов, който взе решението за прекратяване-то на проекта АЕЦ „Белене“, призова своите привържени-ци (на партия ГЕРБ) да гласу-ват „против“.
Активността на избиратели-те на референдума надхвърли минималния праг, като достиг-на 21,2%. За изграждането на АЕЦ гласуваха 60,6%, против – 37,9%. Сега, съгласно зако-нодателството в България, въпросът ще бъде разгледан от парламента. Ако актив-ността бе достигнала 60%, то проектът можеше да се счита за утвърден без да бъде раз-глеждан от депутатите.
„От морална гледна точка аз не мога да си представя, че някой ще зачеркне мнението на почти един милион души (населението на България е малко над 7 милиона души). Освен това данните от рефе-рендума сочат, че след след-ващите избори в България въ-просът за АЕЦ „Белене“ отново ще бъде поставен на дневен ред“, смята членът на инициативния комитет в под-крепа на референдума Таско Ерменков.
Резултатите от гласуването са прецедент за Европа след Фукушима. Сега за българска-та опозиция е важно да бъде запазена победата на проекта „Белене“, защото цялата дис-кусия през последните месеци на подготовка на референду-ма гравитираше именно около плюсовете и минусите на този проект.
„През лятото на 2013 г. предстои провеждането на парламентарни избори в Бъл-гария. Наблюдателите раз-глеждат резултатите от рефе-рендума като проекция на гласуването за БСП или ГЕРБ.
АННА ШАТАЛОВАРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ
АНДРЕЙ РЕЗНИЧЕНКОРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ
По инициатива на президента на
Русия фестивалът получи статут
на общоруски празник на
науката и знанията и се
провежда на стотици платформи.
Чудодейният ефект на отец ГеоргийПравославие Свещеник възстановява църкви с помощта на фейсбук
На входа на църквата в село Кутуково, Владимирска об-ласт, виси обява с големи букви, която гласи: „Всички тайнства са безплатни. Без-платни записвания“.
„След ръкополагането ми през 95-а ме изпратиха тук без пукната пара в джоба. Църк-вата беше заключена, а наб-лизо имаше стара столова, която ми заръчаха да превър-на в храм. Даже ми остана
1 млн. и 300 хил. рубли – казва той. – Там попаднах на много отзивчиви хора, които по ко-пейки събраха тази сума. Така разбрах, че храмът може да бъде възстановен без помо-щта на богати спонсори, а с до-брата воля на обикновените хора.
За справкаПрез 1917 г. в Русия има 78 хил. храма и 1253 манастира (по данни от световната ин-тернет енциклопедия „Уики-педия“).
През 1991 г. остават около 7,5 хил. храма и 16 манастира. Повечето църкви са превър-нати в музеи, складове, архи-ви, културни домове.
Според патриарх Кирил са необходими 100 млрд. рубли за възстановяване на руските храмове.
© Р
ИА
“НО
ВО
СТ
И”
скица с мястото на олтара и формата на купола“. За да възстанови една от залите на църквата, на отец Георги се наложило да лепи плочки и да усвоява други професии.
Отец Георги поема църква-та „Свети Никола“ преди 10 го-дини и за това време успява да възвърне на овехтялата църква нейния предишен облик. Вярно, че само на една-та й половина. На другата предстои ремонт. За възста-новяването на храма, постро-ен от потомствените дворяни от рода на генерал Орлов, на свещеника се наложило да се регистрира във фейсбук.
- С Божията помощ и чрез фейсбук успяхме да съберем
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2
KO
MM
ER
SA
NT
СН
ИМ
КА
ОТ
ОТ
КР
ИТ
И И
ЗТ
ОЧ
НИ
ЦИ
AF
P/E
AS
TN
EW
S
ИТАР-ТАСС
02 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013Какво ново?
Магнит за инвеститориКабинетът обсъжда предло-жение за създаване на особе-на икономическа зона в Ка-лужска област. Особените икономически зони са нужни за привличането на инвести-ции. За седем години в руски-те особени икономически зони са се установили 326 фирми от 21 държави. 57 от тях са с чуждестранен капи-тал. През 2012 г. тези зони до-несоха на бюджета 7 милиар-да рубли от данъци, което бележи ръст от 74 процента.
Откраднаха градСтоличната полиция задър-жа бившия началник на тери-ториалното управление на Росимущество за Москва. Той е заподозрян в измама в размер на 10 милиарда рубли. Задържаният е замесен в злоупотреби, свързани с над 100 обекта от държавното имущество, т.е. цял един малък град. Също така са арестувани и няколко бизнес-мени, управител на търговска банка и сътрудник на застра-хователна агенция.
ДЕТАЙЛИ
Смяна на работатаСпециалистите констатират, че съветската структура на трудовия пазар, която пред-полагаше дълга работа в една и съща фирма, вече е факт от миналото. Руснаците сменят работата си по-често от европейците. Съгласно данни на националната ста-тистическа агенция Росстат, над 11 процента от цялото заето население работят на основната си работа под една година, а 0,7 милиона от тях – под един месец.
Пчели-сибиряциМалкото иновационно пред-приятие „АпиМастер“, създа-дено на базата на Томския държавен университет (ТДУ), се е заело със селекционира-нето на зимоустойчиви пчели, адаптирани към суровите ус-ловия в Сибир. Благодарение на този проект района ще успее да възроди пчелар-ството. Според учените, Том-ска област е удачно място за получаване на мед, тъй като горският мед се смята за един от най-добрите.
ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ
„СЕВЕРЕН ПОТОК“ Е ВЕЧЕ ИЗГОДЕН НА ЕВРОПАГЕРМАНИЯ
Експертът Йозеф Ауер оцени
положително макроикономи-
ческото и психологическото
значение на първия участък
от газопровода „Северен по-
ток”, който заработи през но-
ември 2011 г. След 8 октом-
ври, за когато е насроченото
тържественото откриване на
втория участък, пропускател-
ната способност на новия ру-
ско-европейски транспортен
коридор ще достигне про-
гнозните 55 милиарда куби-
чески метра природен газ го-
дишно.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГРУЗИНСКОТО ВИНОГРУЗИЯ
Директорът на управлението
за мониторинг на потребите-
лите „Роспотребнадзор“ Гена-
дий Онишченко заяви, че има
готовност за преразглеждане
на въпроса за допускането на
грузинска продукция на руския
пазар, ако бъде подадено заяв-
ление. Задължителното условие
обаче е извършване на пред-
варителна проверка на гру-
зинските предприятия от „Рос-
потребнадзор“. Грузия изяви
готовност да предостави всички
условия на руските експерти. С
една дума, вече няма пречки.
“РОСНЕФТ“ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА САЩ
При посещението на Игор Се-
чин, директор на „Роснефт”, във
Венецуела бе подписан пакет
документи за разработването
на нефтени и газови проекти в
шелфа на страната, за създава-
нето на съвместно предприятие
и няколко други споразумения.
Това каза самия Игор Сечин
пред журналисти. Той съобщи,
че новите договорки позволя-
ват на „Роснефт” да започне
оценка на проекти в офшорната
зона на Венецуела, които пред-
ставляват голям въглеводоро-
ден ресурс.
40 ГОДИНИ ОТШЕЛНИЧЕСТВОСАЩ
През 1978 г. в едно затънтено
кътче в Сибир съветските гео-
лози открили семейство от шест
старообрядци, укрили се в тай-
гата. Зрелището представля-
вало средновековна картина.
След смъртта на старейшината
Карп семейството се разпадна-
ло. Останала само дъщерята на
Карп Агафия. „С божията по-
мощ ще преживея“ – казала тя
и останала. И до днес е жива.
Четвърт век по-късно 70-го-
дишната дъщеря продължа-
ва да живее сама на високия
склон над река Абакан.
НАЙ-СЛАБОТО МЯСТО Е ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИГЕРМАНИЯ
Трудовите имигранти в Руска-
та федерация не бързат да се
явяват на изпит по руски език,
който от 01.12.2012 г. стана
задължителен. По закон сега не
може да се получи разрешител-
но за работа без удостоверение
за издържан изпит. Четенето е
най-слабото място при имигран-
тите, защото дори тези, които
говорят сносно руски, не четат
книги. През малкото свободно
време, с което разполагат, гас-
тарбайтерите признават, че гле-
дат телевизия и най-вече спорт-
ни предавания.
Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”
Британският актьор Джейсън
Стейтсън преди московската
премиера на филма „Паркер“
на Тейлър Хекфорд се срещ-
на със зрители в киноцентъра
„Формулата на киното“.
“ПАРКЕР” ДОЙДЕ НА ГОСТИ
ФОТОФАКТ
Какво ги очаква руснаците след пет години? Отговорът вълнува всеки един
ЕЛЕНА КУКОЛРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ
На разширено заседание на
кабинета бяха обсъдени
основните насоки на развитие.
След 5 години доходите на
гражданите трябва да се
увеличат 1,3-1,4 пъти.
Русия: какваще бъде след 5 години?
Прогноза Плановете са до 2018 г
Пенсиите в реално израже-ние ще се увеличат с 20-28 процента, а средният размер на трудовата пенсия за ста-рост ще бъде не по-малко от два екзистенц минимума на пенсионера. Опашките за детските градини трябва да изчезнат.
В документа се съдържат общо пет приоритетни зада-чи. Първата задача е да се по-виши националната конку-рентоспособност и произво-дителност на труда, да се създадат условия за ефек-тивно развитие на вътрешни-те и външните пазари.
Втората задача е да се по-
Мирният атом спечели битката в Европа
Очевидно е, че дискусията ще продължи, защото съдбата на проекта ще зависи фактиче-ски от това, кой ще спечели парламентарните избори и ще сформира правителство“, смята независимият експерт по атомна енергетика Алек-сандър Уваров.
Днес позицията на Бойко Борисов и неговите привърже-ници се свежда до една теза: Електроцентралата струва 10 милиарда евро, с които бю-джета не разполага. И дори хората да гласуват „за“, тези
инвеститори за проекта. Всич-ки тези условия бяха изпълне-ни“, напомня Сергей Новиков, официален представител на „Росатом“.
По онова време към проек-та АЕЦ „Белене“ се включи френската инженерингова компания „Алтрон“ и фин-ландският концерн „Фортум“, които заедно с „Росатом“ поеха финансирането на из-граждането на електроцен-тралата за фиксирана цена от 6, 297 млрд. евро, поемайки върху себе си всички инфла-ционни рискове. При това кон-тролният пакет акции остава-ше у НЕК. Всички тези догово-рености бяха скрепени с под-писаните меморандуми за създаването на проектна ком-пания. Нито един лев от бю-джета на България нямаше да бъде похарчен по проекта.
Но въпреки това Бойко Бо-рисов взе решение проекта да бъде спрян, и това се случи през пролетта на 2012 г., след визитата на държавния секре-тар на САЩ Хилари Клинтън в страната. „Сега поредната конфронтация се разгръща в Чехия, в търга за изграждане-то на АЕЦ „Темелин“: Шкода/Атомстройекспорт срещу „Уестингхаус“. Преди да пода-де оставка, Хилъри Клинтън посети Чехия, където на сре-щата си с ръководителя на МвНР Шварценберг тя откри-то призоваваше победата да бъде присъдена на америка-нците. Това отврати чехите. Вероятно тази силна подкре-па на Клинтън е една от причи-ните Шварценберг да загуби президентските изборите в страната“, казва чешкият по-литолог Ондржей Мразек.
виши качеството и достъпа до услугите в социалната сфера, като те бъдат ориен-тирани към ефективно удов-летворяване на нуждите и по-требностите на хората.
Третата задача е да се реши основно жилищния проблем, като се разгърне масово стро-ителство на качествени и дос-тъпни жилища, а така също да се повиши качеството и на-деждността на обществените услуги за населението.
Четвъртата задача е да се повиши ефективността на държавното управление и ка-чеството на държавните услу-ги. Накрая петата задача е да се осигури балансирано регио-нално развитие и да се създа-дат нови центрове на иконо-мическо развитие в южната и източната част на страната. В документа се посочва, че всичко това ще изиска форми-рането на нов модел на иконо-мическо развитие на нашата
страна. Предишният модел, преди кризата, който се осно-ваваше върху постоянното на-растване на цените на нефта, вече е непригоден.
Ще приведа няколко цифри. Ръстът на родните ви-сокотехнологични електронни продукти ще бъде над 2,3 пъти, делът на нашите елек-
тронни изделия на вътрешния пазар в приоритетните сег-менти ще нарасне с 25%.Делът на лекарствените сред-ства родно производство ще се увеличи с 25-50%. В резул-тат на повишаването на дос-тъпа до транспортните услуги към 2018 година показателят за транспортна подвижност на населението ще се увеличи с 40%. Ще нарасне пропуска-телната способност на желе-зопътната мрежа, включител-но на БАМ и Транссиб. Относи-телният дял на руската сел-скостопанска и продукция и храни в общия обем на техния
ресурс ще достигне: на зърно-то – най-малко 99,6%, захарта – 88%, растителното масло – 86%, картофите – 98%, месото и месните продукти – 86%, млякото и млечните произве-дения – 85 процента.
Обезпечеността със спорт-ни съоръжения през 2018 го-дина ще се нарасне не по-малко от 1,5 пъти. Обхватът на децата с допълнително об-разование на възраст от 5 до 18 години ще достигне до 71 процента. Обемът на жилищ-ното строителство ще се на-расне до 80-110 млн. кв. метра годишно.
Доходите на руснаците след 5 години трябва да се увеличат 1,3-1,4 пъти
Защита от кибератаки
Владимир Путин възложи на Федералната служба за сигур-ност да създаде държавна система за предотвратяване и ликвидиране на последстви-ята от компютърни атаки срещу всички информационни ресурси на Русия. В съответ-ствие с подписания указ, ФСБ ще организира дейностите по създаването на държавната система, ще следи за изпълне-нието на тези дейности, във взаимодействие с държавни-те органи ще осигурява функ-ционирането на нейните еле-менти, а също така ще разработи методи за открива-не на компютърни атаки.
ИТАР-ТАСС
KO
MM
ER
SA
NT
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1 пари няма откъде да се наме-рят, освен ако не бъдат отнети от пенсионерите, твърди действащия премиер.
„През 2010 г. Бойко Борисов постави редица условия за старта на проекта АЕЦ „Беле-не“, едни от които бяха обявя-ването на твърда цена за електроцентралата, при това с отчитане на всички инфла-ционни индекси, запазване на дял от 51% в проектната ком-пания за българския участник – НЕК, финансиране на проек-та без средства и дори без га-ранции от българския бюджет и привличането на европейски
03ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ 28_2013 Мнения
СПЕЦИАЛНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РАЗДЕЛИ ЗА РУСИЯ, НАПИСАНИ И ПУБЛИКУВАНИ ОТ RUSSIA BEYOND THE HEADLINES, ОТДЕЛ ВЪВ В. РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА (РУСИЯ), ИЗЛИЗАТ В СЛЕДНИТЕ ВЕСТНИЦИ: ДУМА, БЪЛГАРИЯ • THE NEW YORK TIMES,
THE WASHINGTON POST И THE WALL STREET JOURNAL, САЩ • THE DAILY TELEGRAPH, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ • LE FIGARO, ФРАНЦИЯ • THE ECONOMIC TIMES, ИНДИЯ • FOLHA DE S.PAULO, БРАЗИЛИЯ • LA REPUBBLICA, ИТАЛИЯ •EL PAIS, ИСПАНИЯ • LA NACION,
АРЖЕНТИНА •SÜDDEUTSCHE ZEITUNG, ГЕРМАНИЯ • ПОЛИТИКА И ГЕОПОЛИТИКА, СЪРБИЯ • LE SOIR, БЕЛГИЯ • MAINICHI, ЯПОНИЯ • EL OBSERVADOR, УРУГВАЙ • SOUTH CHINA MORNING POST, КИТАЙ, САР ХОНКОНГ • CHINA BUSINESS NEWS, КИТАЙ • EUROPEAN VOICE, ЕС • TODAY, СИНГАПУР • JOONGANG ILBO, ЮЖНА КОРЕЯ • NAVBHARAT TIMES, ИНДИЯ • THE AGE И THE SYDNEY MORNING HERALD, АВСТРАЛИЯ • ELEUTHEROS TYPOS, ГЪРЦИЯ • THE GULF NEWS И AL KHALEEJ, ОАЕ • . E-MAIL INFO@RBTH.
RU. ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ НА TTP://RBTH.RU/ABOUT
ДУМА СЕ ИЗДАВА ОТ „ДУМА 2008“ ЕООД, СОФИЯ – 1784, БУЛ. „ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ“ 113А. TEL: +359 02 97 05 200 ПЕЧАТ: ИПК „РОДИНА“ АД – 1784 СОФИЯ, БУЛ. „ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 113А. TЕЛ: +359 02 97 52
ДРАКОНЪТ ОТЛЕТЯОТВЪД ОКЕАНА. ИЗГЛЕЖДА ЗАДЪЛГО
ЕваЛанска„ВЗГЛЯД“
ФьодорЛукянов,
АНАЛИЗАТОР
АлександърГенис
ПИСАТЕЛ
Главната тема в послед-но време е обсъждането на закона, който забра-нява американците да
осиновяват руски деца. Тема-та е много тежка за обсъжда-не, защото и поддръжниците, и опонентите на закона пред-почитат да изливат емоции, вместо спокойно да проучат въпроса.
Още през 2004 г. вестник „Чикаго Трибюн“ съобщи, че от 1996 г. в САЩ са убити най-малко 12 деца, пристигнали
Ева Ланска е писателка и об-ществен деец
Печата се със съкращения
Авторът е известен руски жур-налист международник
ИЗВОР НА ЩАСТИЕ
че известни ограничения по отношение на американските осиновители са напълно уместни.
Вниманието на американ-ските власти трябва да бъде насочено и към твърде меко-то законодателство по отно-шение на недобросъвестните родители, които са приели в семейството си малко русна-че. Юридическото уреждане на отношенията е общопри-етата международна норма. Нека не забравяме, че се на-мираме в цивилизован свят, а не на пазар за роби, където правилата се диктуват от ку-пувача на жива стока.
Но настрана от обсъждане-то на юридическите и морал-ните страни на законопроек-та нека не забравяме главно-то - онези най-малки сирачета и инвалиди, които посрещат с надежда всеки възрастен, прекрачил прага на интерна-та. За да се облекчи тяхната съдба, трябва да се пишат за-кони и служителите да се пот-рудят. А младежките органи-зации трябва да им помогнат, вместо да протестират пред американското посолство.
Трябва да бъде създадена електронна база данни за де-цата-сираци, които се отглеж-дат в руските интернати. Нека тази информация бъде достъпна за всички жители на нашата страна, нека на на-шите граждани бъде предос-тавено правото да осиновя-ват с предимство.
Обществени организации и доброволци биха могли да съ-действат при съставянето на базата данни, а държавата би могла да осигури материални-те ресурси за създаването на централизирана служба. Една правителствена под-крепа на бизнеса за реализи-рането на благотворителни програми в помощ на детски-те домове би могла да помог-не много повече, отколкото въображаемата загриженост в резултат на рестриктивни закони.
Да не забравяме най-важното – малките сирачета и инвалиди, които ни гледат с надежда
Какво загуби Русия с разпадането на СССР? И какво спечели?
Двата метрополите-на не са съпоста-вими - принадлежат на различни циви-лизации
от Русия. Ако руските депута-ти са толкова загрижени за съдбата на осиновените сира-чета, какво им попречи да приемат подобен закон в онези далечни години?
От друга страна са разби-раеми опасенията по отноше-ние на „зеления коридор“, създаден за чуждестранните осиновители. Децата не тряб-ва да бъдат предавани в чужди ръце на принципа „далеч от очите, далеч от сър-цето“. Приемните семейства се търсят, за да може детето да се чувства там по-добре, отколкото в интерната, а не новите родители да морят де-тето от глад или да му разби-ват главата за някакво прови-нение. В САЩ има подобни печални случаи.
Поради това Русия трябва да има възможността да про-верява как чуждите осинови-тели се отнасят към нейните граждани – дали проявяват към тях любов и грижа или ги използват за органи. Без под-писването на двустранно спо-разумение за осиновяване между Русия и САЩ подобен контрол е невъзможен, така
Не толкова отдавна руснаците преживя-ха, почти без да я за-бележат, една знаме-
нателна дата – 90 години от създаването на СССР – дър-жава, която и до ден днешен е родина за повече от четири пети от жителите на Русия. Впрочем и 25 декември 1991 г. – денят на прекратяване на съществуването на Съюза – протече учудващо делнично. Един западен дипломат си спомня, че е бил поразен от отсъствието на хора на Чер-вения площад, където той оти-шъл вечерта, в която Михаил Горбачов подава оставката си.
Обществото, уморено от проточилата се агония на съ-ветската държава, чийто ис-тински край беше настъпил пет месеца преди това, през август, възприемаше фор-
Веднъж оприличиха ме-трото в Ню-Йорк на портрета на Дориан Грей. Наистина, ако
решим да проучим разтеклото се на 240 мили петно на сабу-ея, ще забележим, че пороци-те, които градът се опитва ли-цемерно да скрие, са оставили незаличими следи по долните му дрехи...
Нюйоркският сабуей посто-янно се мъчи да излезе на по-върхността. Прокарва се през
какъвто не е имала до среда-та на ХХ век, и няма да има и занапред. Ще рискувам да кажа - никога. Геополитиче-ският факт да бъде едната от двете най-важни страни на света и на сферата на кон-
раства, макар че времето ле-кува всичко – когато днес става дума например за Крим или за Одеса, предишната носталгична страст вече липсва.
В замяна на това Русия спе-чели голяма свобода. Това е правото да не се участва във всички международни проце-си, да се разграничиш от това, което не е от първостепенна важност, да не си свързан с велика мисия, идеологическа догма или с нуждата постоян-но да доказваш своята из-ключителна състоятелност. Дълго време това не се счита-ше за предимство – на поли-тическата върхушка и на го-ляма част от обществото им липсваше тази глобална роля. Едва сега става ясно, че липсата на такава роля може да бъде изгодна в свят, в който всеки, претендиращ за абсолютна власт, започва ав-томатично да отговаря за съ-бития, на които не е в състоя-ние да влияе.
Това нагледно се илюстри-ра от бушуващата в Близкия Изток „арабска пролет“. Ако Русия имаше статута на СССР, на нея би й се наложи-ло активно да се намесва, за да не загуби своята лидерска роля. Именно с това в момен-та са ангажирани САЩ и ре-зултатът изглежда съмните-лен, ако не и противоположен. Стремежът да се окаже на „правилната страна на исто-рията“ доведе дефакто до алианс на Вашингтон с тези същите сили, с които Америка се сражаваше през последни-те 10 години, и които, ясно е защо, виждат в нейно лице изключително тактически, а не стратегически съюзник. И колкото по-надалеч отива, толкова по-сложно и по-опас-но ще бъде да се „сърба попа-рата“, която е надробила в тази част на света. Русия там отстоява принципи, но в край-на сметка просто ще си отиде, като се фокусира върху по-непосредствени нужди.
САЩ не могат да си позво-лят същото. Преди двадесет и една години те „победиха дракона” и дълго време бяха опиянени от триумфа. Но не забелязаха как постепенно заеха неговото място.
МЕТРОТО В МОСКВА И НЮ-ЙОРКграда като дълги тегели на шев, който - по смисъла на една пословица - издават мър-зеливата булка: скрито под по-върхността на петдесетина квартала, метрото с гръмовен трясък изскача на естакадата за глътка въздух, а и да напом-ни за пореден път за себе си. Всъщност няма начин да го забравим: метрото минава тол-кова „плитко”, че винаги се чува. То е тясно свързано с градския живот и включва со-циалната му перисталтика – климатът тук е наситено копие на времето в Ню-Йорк. Тук липсва онзи защитен земен
слой, който отделя подземния от надземния живот и придава особен смисъл на най-интерес-ния метрополитен в Стария свят – московското метро.
Метрото в Ню-Йорк не се афишира. Ограничава се до една скромна дупка в асфалта, която те отвежда директно във вътрешностите на града.
Входът в московското метро представлява цял архи-тектурен ансамбъл, наподобя-ващ храм или гробница. Прехо-дът от едно пространство в друго става по дълъг и бавен ескалатор, който позволява да се адаптирате към новата
стихия, която се гордее със своя разкош, херметичност и автономност.
Ако нюйоркския сабуей е копие на горния свят, а дори по-лошо от него, то в москов-ското метро е обратно: живо-тът в него е по-шарен, чист и
трезвен от горния. И това е разбираемо: московското метро е последното убежище на утопията, чието разпростра-нение от „отделна страна“ се стесни до „отделно подземие“.
Сабуеят е градският храно-провод, а метрото - градските обятия. Ако нюйоркчани се спускат в мръсния сабуей по принуда, то московчани изли-зат с неохота от сравнително безопасното метро.
Като че ли московското метро е наследило от нацио-налната история страха от от-крити пространства и опас-ността от степно нашествие. Страната, която изначално е лишена от естествени грани-ци, защитава фанатично из-куствените си граници.
Докато американците - един чергарски народ от преселни-ци – страда от кошмара на клаустрофобията. Те не при-емат спускането под земята дори заради безобидните под-лези, които са неизбежни в градовете на Стария свят. Освен това двата метрополи-тена са си чужди, защото при-надлежат на различни циви-лизации – хоризонталната и вертикалната. Не случайно главните герои на съветската култура - миньорът и космо-навтът – са максимално отда-лечени от земната повърхност. Докато каубоят с верния си кон е готов за подвизи само когато твърдо стъпва на земята.
малното й задраскване с об-лекчение и надежда за нова епоха.
Но колкото повече се отда-лечаваше моментът, в който СССР изчезна, толкова по-ожесточени ставаха спорове-те за него. Осъзнаването на необратимостта настъпваше бавно, защото на първо време бяха малко тези, които из-глежда можеха да повярват, че самостоятелна Украйна или суверенен Киргизстан – това са сериозни нещо и за дълго, а може би и завинаги. И до ден днешен руското об-щество не е убедено, че наша-та днешна държавност е пъл-ноценна, защото е парченце от една друга, „истинска“ страна
Ние свикнахме да изчисля-ваме това, което Русия е загу-била с разпадането на СССР. А какво е спечелила? Печал-бата – това е обратната стра-на на загубата. Русия се лиши от статута на свръхдържава,
трол, която се простираше върху целия свят, са в резул-тат от уникално стечение на обстоятелствата, каквото вече няма да се случи. Само-то разбиране за свръхдържа-ва от периода на студената война ще отиде в миналото.
Русия загуби част от тери-тории, които считаше и счита за свои. Тази рана трудно за-
ДМ
ИТ
РИ
Й Д
ИВ
ИН
04 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013Икономика
ВЪПРОС – ОТГОВОР
Отвореното правителство вече действа
Министърът по въпросите на Отвореното правителство Михаил Абизов
Правителството използва
предварително откритото
обсъждане на своите решения
Той идва в политиката от биз-неса. Има намерението да ре-формира бюрокрацията. Ми-хаил Абизов, министърът на Русия по въпросите на отворе-ното правителство, отговаря на въпросите на РиБ.
Михаил Анатолиевич, вече пове-че от година работите за откри-то правителство, макар че бю-рократичната машина е твърде инертна и по принцип не търпи промени. Според вас имат ли интерес самите чиновници да разкриват информация за дей-ността си?Ако бюрократичната система не се съпротивлява, тя не би била система. Системата представлява съвкупност от правила, хора, принципи и ме-ханизми. Определени прави-ла, наложени със закони, пра-вителствени постановления, от цялата държавна машина изобщо. Без тях би настъпил пълен хаос. И когато започ-неш да ги променяш, цялата система се съпротивлява. Така е устроена, има своя кристална решетка. От тази гледна точка няма нищо лошо в бюрокрацията като такава. Бюрокрацията като система на държавно управление не може да бъде напълно съвър-шена, но има нужда от подо-брения и това е нашата зада-ча.
Думата „бюрокрация“ при-добива траен негативен сми-съл, защото се е превърнала в затворена и напълно самодос-татъчна система. Донякъде това е следствие от това, че държавата провежда активна патерналистка социална по-литика, а такова покровител-ство има и обратна страна на медала. Хората са свикнали президентът, премиерът или началникът да отговаря за всичко. В резултат на това ни-вото на гражданската отго-ворност е спаднало през по-с л е д н и т е 1 0 г о д и н и . Обикновеният човек е делеги-рал отговорности, а понякога и права на чиновника. На този фон класата на бюрократите става самодостатъчна, чинов-ниците игнорират обществе-ното мнение, защото са свик-нали сами да решават всичко. В това отношение бюрокра-тичната машина е неефектив-на. Това положение трябва да се промени.
Какво мислят за това самите представители на бюрокраци-ята? Готови ли са чиновниците да работят ефективно?Далеч съм от мисълта, че дър-жавните служители ходят на работа с идеята „ако може да не правя нищо“. Уверявам ви, всеки ден срещам колеги, про-фесионалисти и порядъчни хора, които са искрено заинте-ресовани да подобрят систе-мата на държавно управление
ДОСИЕ
Отвореното правителство е сис-
тема на държавно управление,
която предоставя на гражда-
ните достъп до документите и
дейността на държавата с цел
ефективен обществен контрол
над държавното регулиране. Тя
се противопоставя на опитите
за легитимиране на все по-ши-
рок обхват на секретност. Един
от съществените проблеми в об-
щуването между представите-
лите на държавата и гражда-
ните е в това, че обикновените
хора не разбират държавната
информация. Прозрачността в
държавата често е свързана с
регулиране на подотчетната от-
говорност. Често прозрачността
позволява на гражданите в де-
мократичните държави да кон-
тролират държавата и ограни-
чават корупцията, подкупите и
други престъпления, да търсят
начини за повишаване качест-
вото на този процес.
Що е то Отворено правителство
и правят всичко възможно за това.
Веднъж казахте, че през по-следните 10 години се наблю-дава спад в нивото на граждан-ска отговорност. Как тогава да си обясним зимните протести на Блатния площад?По-точно ще е, ако кажем, че спадът се наблюдава през по-следните 95 години. И нека не бъркаме гражданската отго-ворност с гражданска актив-ност. Отговорността се състои в това самите гражданите да са загрижени за качественото изпълнение на задачите и функциите на местната власт в техния район, град или село.
Що се отнася до граждан-ската активност, то тя наисти-на се развива, включително и протестната. Това е добре, гражданското общество се по-добрява качествено. Което оп-ределено е позитивно. Опози-ционерите не трябва да бъдат изключвани от процеса на усъ-вършенстване на системата за държавно управление.
Имаме интерес да си съ-трудничим с всички граждани, особено социално активните. Правилният подход е в из-слушването на хората с раз-лични възгледи и отчитането на противоположните гледни точки. Това е от значение при формирането на инструменти-те на Отвореното правител-ство. Сред критиците има про-фесионалисти и хора, които не са безразлични. Не е лесно да се работи с тях и да се изслуш-ва мнението им, а това е осо-бено важно за властта в нами-рането и прилагането на правилни решения.
Неотдавна в доклада си ръко-водителят на Центъра за стра-тегически разработки Михаил Дмитриев определи патерна-листкия граждански инфан-тилизъм като „синдром на со-циалната безпомощност“ и уточни, че от него страдат около
70% от населението. Притежа-ва ли Отвореното правителство ефективни инструменти за ле-чение на този синдром?Според мен начинът да се преборим с него е само един: взаимодействие с властта и изготвяне на съвместни реше-ния – хората трябва да видят как тези решения се прилагат на практика. Без история на съвместния успех, без съв-местни постижения, съвмест-но приети балансирани реше-ния хората ще изгубят напълно желанието си за вза-имодействие. Нужен е общ ре-зултат, обща история на успе-ха. Единствено това дава енергия за последващите съв-местни действия.
А Отвореното правителство има ли своя история на успеха?Според мен има. На практика правителството преминава към предварително открито обсъждане на всичките си ре-шения още при тяхната подго-товка. За министър-председа-теля Дмитрий Медведев е важно, че в дискусиите участ-ват не само малки групи акре-дитирани експерти, но и пред-ставители на широките социални групи с различни възгледи.
И колко решения са приети по този начин?Повече от половината си ре-шения по принципни въпроси правителството взема по този начин. Като например закона за образованието, новата сис-тема за оценка на ефектив-ността на регионалното упра-вление. В тази връзка бе
приет правителствен правил-ник, който е задължителен за всички министерства и ведом-ства. В него много точно е оп-исана процедурата по предва-рително обсъждане на всички нормативноправни актове, за-кони, постановления и наред-би на правителството със за-интересованите групи и експерти.
Още при подготовката на правителственото решение ние предоставяме публичен достъп до концепцията и ги каним да изготвят свои пред-ложения и забележки. В меж-дународната практика това се нарича „публично предложе-ние“ и се прилага във Велико-британия, САЩ и другите раз-вити страни.
Тоест предварителното обсъ-ждане със заинтересованите групи е задължителен елемент в законодателната дейност на правителството...Не само в законодателната, това е задължителен елемент и при оперативните решения. В този формат правителство-то обсъжда държавните про-грами, концепциите по основ-ните дейности и основните документи, свързани с разви-тието на отделните отрасли. Например държавната про-грама по здравеопазване, транспорт, националния план за действие в защита интере-сите на децата и други. В ре-зултат на това дейността на правителството става отворе-на и прозрачна за всички заин-тересовани страни. Сега това се случва не само в кулоарите на властта, но и на открити форуми, включително и в ин-тернет, в което лесно ще се уверите сами.
Сега всеки, който желае, има възможност не само да прегледа нормативните доку-менти, но и да се включи в об-съждането на проекта. Напри-мер Министерството на селското стопанство подготвя закон за ветеринарното дело – един много сложен доку-мент. Документът е достъпен за обсъждане – можете да из-пратите своите предложения и те ще бъдат разгледани. Ми-нистерството на здравеопаз-ването дискутира по програ-мата за модернизация на първичното здравно звено. Министерството на образова-нието разглежда въпроса за уедряване на вузовете, както и програми за развитие на на-уката и технологиите. Всичко
това е достъпно за предвари-телно обсъждане, където могат да се включат и интер-нет потребителите. Вслед-ствие на това правителството прави не десетки, а стотици допълнения в документите, които приема. По този начин само в здравната програмата бяха внесени около 180 по-правки и допълнения. Мина-лата седмица на обсъждане бе подложена държавната програма за развитие на само-летостроенето. Внесени бяха около 65 предложения, от които около 15 от принципно естество, които бяха добаве-ни в програмата.
Води се регистър на предло-женията за обществено об-съждане, подадени в минис-терствата и ведомствата, който след изготвянето се публикува в интернет, а после се разглежда от правител-ството.
А предприети ли са някакви конкретни действия?Ще дам един съвсем пресен пример на взаимодействие с бизнессредите, когато се дис-кутираше законът за индус-триалната сигурност. Този до-кумент бе подложен на обсъждане през последните четири години, но без резул-тат – бизнесът и властта не намираха общ език в решава-нето на въпроса. А през цяло-то това време държавата из-лишно контролираше над 300 хил. предприятия.
Разбира се, че при такова ниво на контрол една държав-на машина не би се справила както трябва. Нито държава-та, нито бизнесът имаха нужда от този начин на работа. И ми-н и с т ъ р - п р е д с е д а т е л я т Дмитрий Медведев бе наясно с това, като подкрепи нашата инициатива.
След широко публично об-съждане Отвореното прави-телство съумя да изготви един принципно нов документ, който да отговаря на най-до-брите международни стандар-ти. От тези 300 хиляди пред-п р и я т и я и о б е к т и п о д постоянен контрол останаха само осем хиляди.
Системата на публично об-ществено обсъждане на голе-мите държавни разходи вече работи и не бива да спира, трябва само да се повишава качеството на този процес.
Интервюто взеКонстантин Новиков
Хората са свикнали за всичко да отговаря президентът или премиерът
KO
MM
ER
SA
NT
KO
MM
ER
SA
NT
05ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България Общество
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ 28 2013
Президентът Владимир Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу в свободното си време често
са заедно сред природата – далече от цивилизацията. Людбимото им занимание е – риболовът
Министър-председателят Дмитрий Медведев е известен като
страстен любител на фотографията. Основно снима пейзажи
Критикът и тв водещ Михаил
Швидкой не се бои да го мислят
за несериозен
Търговци на антикварни
предмети и костюми, дизайнери,
архитектори, промоутери и други
експерти разказаха за
вкусовете и предпочитанията на
чиновниците – техни постоянни
клиенти.
Анатомия на чиновника. ВкусовеШтрихи към портрета Началници, губернатори и кметове – с какво те се отличават от обикновените хора?
Подготено от екип на списание “Болшой город”
http://www.bg.ru/stories/11849/
ОЛЕГ СТЕЦЮРА,ПРЕЗИДЕНТ НА АУКЦИОННА КЪЩА „ГЕЛОС”:„Сред чиновниците на почит е вътрешнокорпоративното об-щуване, затова 50% от всички клиенти чиновници купуват за подарък антикварни предме-ти. Често след това тези, които са получили подаръка, идват при нас да проверят це-ната – те искат да знаят какво е отношението на другите към тях.
Други 30% са „интериорни-ци” и търсят предмети за дома си. Обикновено това са хора, които от бизнеса са отишли на държавна служба. Те искат по някакъв начин да закрепят статута си, да се влеят в сре-дата. Те получават средства, апартаменти, но апартаменти-те без интериор са празни.
Колекционерите сред чи-новниците са около 5-6%. Тъй като нашата организация съ-ществува вече от четвърт век, аз познавам 30-40% от члено-вете на правителството. Прос-то те са ползвали нашите ус-луги, когато още не са били в правителството. От публични-те личности например вице-премиерът Александър Жуков колекционира редки комплекти за шах. Бившият министър на културата Алек-сандър Авдеев колекционира холандски майстори, той е много добър познавач на жи-вопис“.
ДИРЕКТОР НА АУКЦИОННА КЪЩА (ПОМОЛИ ДА НЕ СЕ РАЗГЛАСЯВА ИМЕТО МУ):„Делът на чиновниците сред нашите постоянни клиенти не изглежда много голям – 3-4%. Същевременно трябва да ни е ясно, че тези 3-4% осигуряват 30-40% от всички продажби на пазара. Сред тях, разбира се, има колекционери, но не мисля, че те са повече от тези в другите категории от насе-лението. Те купуват главно ин-териорни антикварни предме-ти, защото имат достатъчно площ, която трябва да се обза-веде. Често купуват бронзови скулптури, сребърни прибори, комплекти за писане, класи-ческа живопис.
Отделен сегмент са подаръ-ците. Тези хора имат всичко – часовници, химикалки – имат колкото душа им иска. Докато
антикварните вещи – това са уникални предмети. Напри-мер, неотдавна чиновниците откриха за себе си пазара на букинистиката. Цените на ста-ринните книги все още не са толкова високи, колкото тези на среброто или на картините, а в същото време може да се избере много интересен пода-рък. Изборът на подаръци има своите особености. Например на генерал от ФСБ никога няма да подарят някаква го-лота, а по-скоро старинно оръ-жие или нещо за трапезата. Отделна категория подаръци са наградите: чиновник полу-чава държавна награда и му подаряват същата, но старин-на. Не толкова отдавна един високопоставен чиновник по-лучи орден на Почетния леги-он. След това му подариха орден на Почетния легион от XIX век с диаманти.
Разбира се, във връзка с го-лемите корупционни скандали чиновниците се стремят да ос-танат анонимни в покупките си. Те рядко пътуват лично за участие в аукциони на Запад, но охотно купуват именно оттам. Виждате ли, основните капитали често са в чужбина, освен това – удобно е в случай на изпадане в немилост – може бързо да напуснат стра-ната, без да изгубят колекци-ята си“.
ОЛЕГ,ПРОДАВАЧ НА ИКОНИ:„Чиновниците купуват икони най-вече за подарък. Можем
да кажем, че те съблюдават старата руска традиция на „икони за подношение“. Така навремето са наричали икони-те, които са били поднасяни като дар на царя, на манасти-ри – с една дума – на начал-ството. Иконите са удобен по-д а р ъ к : я с н о е , ч е з а Александър е най-лесно да се избере икона на свети Алек-сандър Невски – получателят ще се зарадва.
Макар че да вземем самия този Александър Невски е много сложно. В края на живо-та си той се подстригва за монах и на някои икони е изо-бразен като воин, а на други – като аскетичен монах. От това зависи и цената – по-приятно е да получиш воин вместо аскет. Други пък търсят спо-ред това, за какво помага даден светец. Например на-времето продадох свети Ни-кола за подарък на ръководи-тел на едно морско параходно дружество. Свети Никола е извършил три чудесни спасе-ния във вода и затова се смята, че той покровителства всички, които се намират на път, особено по море. Ако се избира за човек, който не е добре познат, то се гледа да се вземе нещо по-скъпо и неу-трално – Исус или Богородица. Обикновено в сребърен обков, а ако средствата позволяват – с емайл, бисер или скъпоцен-ни камъни.
За дома си чиновниците рядко купуват икони, обикно-вено го правят по случай раж-дане на дете или сватба. Ста-ринните икони (до XVII век) се вписват лошо в модерния ин-териор, затова те избират нещо по-близо до съвремен-ния човек – края на XIX – нача-лото на ХХ век. Тогава са се рисували достатъчно много икони със сребърен и златен обков за богатите търговци. Стилистиката им съответства на вкуса на търговците – пищна, богата, разбираема.
С избора на икони се случ-ват и куриози. Веднъж при мен дойде един чиновник с охра-ната си и ми каза, че обзавеж-да новата си къща и му трябва икона за трапезарията. Той отхвърли всички мои предло-жения, сам се разходи, огледа и накрая избра „Тайната вече-ря“. Тъкмо хората там са изо-бразени на трапезата. Какво да му обяснявам, че там става дума за драма, предател-ство... Друг от едно министер-ство дойде за икона и дълго избира за подарък на някакъв началник. Най-накрая избра почти за два милиона икона на
Исус с обков. След една сед-мица ми звъни в паника и казва: „Какво друго може да купя за подарък? Донесох му икона на свети Спас, а той не я приема, казва: “Не ми трябва икона, защото съм евреин!“
ВАРВАРА ЗЕЛЕНЕЦКА,“ИНТЕРИОРНО АТЕЛИЕ НА ВАРВАРА ЗЕЛЕНЕЦКАЯ”:„Общуването с тези хора вина-ги е безкомпромисно. Действа едно-единствено правило – клиентът винаги е прав. Раз-бира се, сега вече не са 1990-те, много от хората са пътували в Европа, някои имат даже много добри позна-ния по интериорните аспекти.
Все пак често купуват, без да мислят – като не пасне, ще го сложат в мазето. Понякога ни се е налагало по няколко пъти да купуваме осветителни тела или мебели за една и съща къща. Бизнесмените и чинов-ниците имат една принципна разлика в отношението към нас като към професионали-сти: бизнесмените разбират, че са наели специалист и се вслушват в мнението ни, а за чиновниците ние сме просто изпълнители. Клиентът може с лекота да забрави за насро-чената среща и това става ясно, когато ти го чакаш вече час някъде извън град пред заключената къща. Голяма тежест и влияние в процеса има жената на чиновника, която, като правило, не рабо-ти. Един вид авторитарна ге-нералша. В моята практика съм имала даже случаи на ак-тивна намеса на бавачки в на-шата работа – ние отначало не възприемахме сериозно жела-нията им, но след това те на-стойчиво ни бяха препредава-ни чрез стопанката. По правило тези клиенти наисти-на плащат добре, но трябва да си готов към подобно отноше-ние. На мен ми е по-лесно да работя с хората от бизнеса, защото те самите се трудят и ценят труда ти. Затова сега не се съгласявам да работя с чи-новници“.
ПРОМОУТЪР,ЗАНИМАВАЩ СЕ С КОРПОРАТИВНИ ПРАЗНИЦИ:„Ние работим с депутати и ръ-ководители на московски об-щински учреждения. Често се оказва, че ръководителят е пенсиониран военен, което из-общо няма връзка със сфера-та на дейност. Тези хора са от паралелния свят, те са прави-ли кариера на друго място и въобще им е все тая, като става дума за „креативни ин-дустрии“ и „културна полити-ка“. Главната задача е да не се показваш.
Когато в такъв офис органи-зират празненство, то основ-ните участници в него са имен-но началства от най-различен калибър – от прекия началник до най-главния (кмета и него-
вия екип). По правило праз-ненството се организира под надзора на личните помощни-ци на ръководителя. Те се за-емат с голям ентусиазъм за тази работа. Те са изключи-телно амбициозни, но съще-временно и страхливи хора. Ужасно се страхуват да не на-правят нещо, което да не се хареса на шефа им, а предста-вата им за това, кое е допусти-мо и кое – не, е доста специ-фична.
Именно тази ненормална самоцензура води до различ-ни, крайно непристойни от гледна точка на обикновения човек неща – представления на деца в странни костюми (деца – това е хубаво, невин-но), певици от кръчмарски тип в дълги рокли и кожи (романси – това е хубаво), представле-ния на приятели на чиновници-те (мъже с кореми в костюми – това е достойно и престиж-но).
Самите чиновници не участ-ват в организацията. Те ут-върждават сценария, но не се запознават много с него. И както показва практиката, ръ-ководителите се отличават с по-голяма смелост от подчи-нените си и обичат да се весе-лят. Междувпрочем, те така се държат пред другите, а какво казват след това на подчинените си, не ни е из-вестно.
Понякога помощникът в стремежа си да угоди на на-чалника кани негов любим певец. Хонорарът на такъв из-пълнител може да изпразни целия бюджет на празника. В резултат на това се стига до там, че когато звездата идва, няма нито декори, нито норма-лен звук. Участниците пък са като от архивните снимки от заседанията на ЦК.
Чиновниците много обичат да си похапват и да си пийват: пълнени есетри, красиви тес-тени изделия и други гастро-номични радости. Главният алкохол на вечерта е водката. Виното е прекалено просто.
" Чиновниците купуват
главно класическа
живопис. Те избират
имена, които са им известни
от детството, такива, които са
изложени в Третяковска гале-
рия – Айвазовский, Шишкин,
Суриков, Боголюбов. Цената на
тези картини е над един милион
долара. „Открити” колекционе-
ри на практика няма, тъй като
чиновниците не могат да си поз-
волят да показват такива дохо-
ди. Те често купуват за подарък
картини, обикновено пейзажи,
морски пейзажи или класическа
гора. Обикновено ни молят да
подберем подарък в рамките на
3-10 хиляди долара – в зависи-
мост от ранга на чиновника.
" Нашата фирма дълго
време се занимава с
комплекс, който чинов-
ници строяха специално за тях
самите. Участниците в проекта
отначало се опитаха да наме-
рят готов вариант, но в крайна
сметка стигнаха до извода, че
е по-лесно да купят земя и да
построят затворен комплекс.
Къщите са построени в стил ру-
ЦИТАТ
ЦИТАТ
Егор Молчанов
Елена Первакова
ГАЛЕРЕЯ «ЕЛИЗИУМ»:
ДИРЕКТОР НА ФИРМА SOHO ESTATE:
ско имение. Парцелите са от по-
рядъка на 2000-3000 кв. м., а
къщите – 400-500 кв.м. Чинов-
ниците имат слабост към малки,
камерни места. Те често купуват
недвижими имоти в стари вилни
селища, защото навремето са
наемали вила там и са свикнали
с мястото. Бюджетът на един
чиновник обикновено е до 3 ми-
лиона долара.
© А
ЛЕ
КС
ЕЙ
ДР
УЖ
ИН
ИН
/РИ
А «
НО
ВО
СТ
И»
© В
АЛ
ЕР
ИЙ
ЛЕ
ВИ
ТИ
Н/Р
ИА
«Н
ОВ
ОС
ТИ
»
© Д
МИ
ТР
ИЙ
АС
ТА
ХО
В/Р
ИА
«Н
ОВ
ОС
ТИ
»
06 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013Действащи лица
СЪБЕСЕДНИК ЮРИЙ КИМ
Писател с китараПОЧТИ ЦЯЛОТО МУ ТВОРЧЕСТВО, ИЗПЯТО ЗА
ПОЛОВИН ВЕК, СЕ ЦИТИРА
ДОСИЕ
Юлий Черсанович Ким е роден
на 23 декември 1936 г. в Мос-
ква, в семейството на преводач
от корейски език. През 1937 г.
баща му става жертва на теро-
ра, майка му е в лагер (1938-
1945). Ким израства при родни-
ни. Завършва Педагогическия
институт в Москва. От 1955 до
1962 година работи като учител
на Камчатка, а от 1963 година
– в интерната за изключител-
но даровити деца при МГУ. През
60-те години неговите песни,
редом с песните на Галич, Ви-
соцки и Окуджава, се ползват
с голяма популярност. През те-
зи години Ким е активен участ-
ник в правозащитно движение.
През 1990 година излизат кни-
гите му „Творческий вечер“
(Творческа вечер) и „Летучий
ковер“(Летящото килимче).
ПРОФЕССИЯ: УЧИТЕЛ
ПРИЗВАНИЕ: БАРД
Песните на Юлий Ким позна-ват даже онези, които не знаят името на техния автор. По-често се случва тъкмо об-ратното: името му им е позна-то, но не можеш веднага да си спомниш какво е написал при-тежателят му. Ким обаче е фолклорен изпълнител. «Губы окаянные, думы потаенные...» – веднъж тази песен прозвуча по радиото като «руска народ-на». На следващата сутрин Ким вдига телефонната слу-шалка с думите: «Руският народ слуша». Почти цялото, изпято от него за половин век волно, безогледно творчест-во, се цитира, навлиза в дъл-бините на човешката душа.
Поет? Композитор? Ар-тист? Драматург? Станислав Рассадин намира просто и из-черпателно определение за своя приятел – „руски писател с китара“. И същият този Рас-садин, откривайки в маскара-да на Ким скрита печал под смеещата се маска, разкрива неговото истинско амплоа – „Пиеро, престорил се на Арле-кин“.
Какво е за вас Йерусалим, където сега прекарвате пове-че време?Там ходя два – три пъти го-дишно и прекарвам по месец – два. Създадох си кръг от приятели и имам някои лите-ратурни занимания. Напри-мер рускоезичният алманах, където публикувам.
Считате ли Йерусалим за свой дом?Моят дом е Москва. Но като пристигна в Йерусалим, си казвам: „Дойдох си вкъщи“. Може да се каже, че имам два дома. Основният е в Москва.
Някъде бяхте казал, че най-старият ви приятел Давид Самой-лов не обича вашите бунтарски песни, нарича ги „палитицески”. Той казваше: „Пей ми лирицни и худозествени, палитицески не искам”. А вие тогава разграни-чавахте ли «политицеския» си успех сред публиката от „худо-зествения”?Да, безусловно.
Значи разбирахте кога публи-ката реагира на бунтарството и кога на неподправената позия?Прекрасно си давах сметка. Нещо повече, винаги съм ценял изключително високо не гражданското разбиране на моите граждански съчине-ния, а филологическото раз-биране на моите филологиче-ски съчинения – когато слушателите разпознаваха различните стилистични ню-анси. Бих могъл умишлено да подражавам на Вертински, бих могъл да пародирам няка-къв старинен романс... Напри-
Беседата водиВалерий Вижутович
мер да изпея: „Как лорд Бай-рон рукой подбоченясь ,/ Как Печорин кручу я ус,/ Непод-вижная нижняя челюсть/ Го-ворит об отсутствии чувств“. Неподвижна челюст, а говори! Радостен съм, когато на това място чувам тих, разбиращ смях – той ме радва не по-мал-ко от гръмогласния смях на ня-какъв мой езоповски полити-чески текст.
На концертите на Висоцки също се чуваше разбиращ смях. Но Висоцки обединяваше всички – интелигенти и лумпени, банди-ти и правозащитници. А каква е вашата аудитория?Моята аудитория – това, раз-бира се, е интелигенцията. Просветеното съсловие. И всичките ми словесни „комби-нации от три пръста”, които културно се наричаха „езопов език”, намираха отзвук имен-но сред просветеното съсло-вие. Давах си сметка , че в про-фесионално училище или военна част това не трябва да се прави.
За такива като вас в съветско време казваха: „пее с чужд глас”. Но точно вие пеехте „със свой глас”, при това пеехте свои, а не чужди песни. В край-на сметка така ли стигнахте и до участие в дисидентското дви-жение?Не бива да се преувеличава участието ми в дисидентското движение. Не се поставям на-равно с известни правозащи-тници, пред чието гражданско мъжество се прекланям. Бях само съредактор на „Хроника на текущите събития”. Заех се с това, след като вече се бях отказал да изразявам гласно отношението си към съвет-ския режим. Не исках още веднъж да провокирам съд-бата: през 68-ма заради учас-тието ми в дисидентското движение бях изгонен от учи-лището, където преподавах.
В какво се изразяваше това участие?Подписах редица писма с пъл-ното си име. Отлично си спом-ням обръщението към дейци-те на науката, културата и изкуството. То бе съчинено от Иля Габай, но го подписахме трима – той, Пьотър Якир и аз. По това време вече три пъти бях работил с киното, имах прекрасна поръчка от Театъ-ра на Малая Бронная. Трябва-ше да избирам между учител-ството и писателството. Започнах решително да се на-сочвам към писателството. Исках само моите деветокла-сници да завършат, но бях от-странен от училище. Бях изви-кан на разговор от самия Филип Бобков, началник на Пето управление в КГБ. Той
беше дясната ръка на Андро-пов, отговаряше за изкуство-то и дисидентите. Разговаря-ше много спокойно, във формата „нека поговорим, разкажете какво не ви харес-ва”. Започнах да говоря за това, че уволняват хора от ра-бота заради собственото им мнение, което открито изразя-ват. Той каза: „Направете спи-сък, ние ще се разберем с тези, които са уволнени не-справедливо”. Назовах някол-ко имена. Включително името на студентката Александрова от нашия институт. Тя подпи-сала някакво обръщение и ту-такси била изключена от ком-сомола , изгонили я от института. Бобков обеща: „Ние ще се заемем с нея”, но както се изясни по-късно, не бе направил нищо. А на мен каза: „С такива антидържавни възгледи вие, естествено, не можете да преподавате в съ-ветско училище. Въздържай-те се и от прояви с песни“. – „Извинете, а как да изкарвам насъщния си?” – „Съобщиха ми, че имате някакви догово-ри с киното, театъра. Няма да ви пречим”.
Така ли се появи псевдонимът Ю. Михайлов?Аз измислих Ю. Михайлов.
Но онези, които би трябвало да знаят, все пак не се съмняваха кой се крие зад този псевдоним.Разбира се, че знаеха. Това си беше чист компромис: вие не се подписвате с истинското си име, а пък ние не ви закачаме.
Представяте ли си, на Солжени-цин му е било разрешено да пу-бликува само при условие, че се върне към псевдонима си А. Ря-зански, под който бе представен ръкописът на „Иван Денисович” в „Новий мир”?Това е съвсем друго нещо. Солженицин, Войнович, Мак-симов можеха да съвместяват писателската си дейност с ди-сидентството, защото отгова-ряха само за себе си. А пък аз, работейки в театъра и киното, бях отговорен и за колектива. Филм, в чиито надписи при-състваше името Юлий Ким, можеше да бъде сложен на рафта, а спектакъл с моето име – да бъде забранен. Зато-ва станах Ю. Михайлов. Това продължи от 69-та до 85-та го-дина, когато Булат Окуджава в очерка си „Запоздалый ком-плимент” („Закъснял компли-мент”), който посвети на мен в „Литературная газета”, отмени този псевдоним. Тоест той за-почна да пише за мен като за Ю. Михайлов, но някъде по средата не издържа: „За какъв Ю. Михайлов говорим, когато всички знаем, че това е Юлий Ким!“ И аз се завърнах
брови жаждут крови” (Вежди-те ми жадуват кръв). Това беше след съдебния процес срещу Гинзбург и Галансков. Подобни песни за днешните управляващи не съм съчинил, а и песенното бунтарство вече не е любимото ми занимание. Но понякога се завръщам към миналото. Например прииска ми се да напиша стих за поня-тието „вертикална власт” и съ-чиних по музика на Курт Вайл от Брехтовата „Опера за три гроша”: „Забудешь про печаль, восславишь бытиё, когда по-строишь вертикаль и влезешь на нее“(Ще забравиш за тъга-та и ще прославиш битието, когато създадеш вертикална власт и я оглавиш).
Значи вие, както и преди, рабо-тите в стилистиката на иронич-ния намек?Работата е там, че понякога ироничният намек има много по-мощно въздействие, откол-кото прекият изказ. И „комби-нацията от три пръста”, който показвам, не е признак на страх. И не се диктува от авто-цензурата. За подобни „комби-нации” в ония времена ведна-га хвърляха в затвора.
От висотата на вашия дисидент-ски опит как виждате днешни-те непримирими опоненти на властта? Солидарен ли сте с тях по някои въпроси?Може би само в разбирането, че пред нас няма друг път освен демократичния път на развитие. Демокрацията е признак на сила, а не на сла-бост, както някой би искал да мисли. Ако държавата прити-сне демокрацията, ще предиз-вика тотална корупция.
Демокрацията е признак на сила, а не на слабост, както някой би искал да мисли
към своята, така да се каже, „моминска фамилия”.
Сега пишете ли политически песни?Понякога. В това отношение съветските времена бяха по-щедри. През 69-та съчиних мо-нолог на пияния Брежнев. Така се ядосах на Леонид Илич заради съдебното пре-следване на дисиденти, че на-писах... не, даже не памфлет, а просто злободневна песен от негово име с припев: „Мои
ЮЛИЙ КИМ
Кавалергарды
Красотки, вот и мы –
кавалергарды!
Наши палаши – чудо хороши!
Ужасны мы в бою, как
леопарды!
Грудь вперед, баки расчеши!
Выступаем справа по три
Весело, весело!
Палаши вынимаем
Наголо, наголо!
Враг бежал без боя, взяли мы
село.
Sacre blue!
Но где же здесь вино?
Кавалергарды мы и кавалеры:
Зря не будем врать – вам не
устоять!
Графини, герцогини, королевы -
Все одно – нам не привыкать!
Выступаем справа по три
Весело, весело!
Палаши вынимаем
Наголо, наголо.
Враг бежал без боя, взяли мы
село.
Sacre nom!
Но где же здесь вино?
В бою, в любви – нигде мы не
бежали,
Боже сохрани! Боже сохрани!
Уж если мы падем в пылу
батальи,-
То, слава Богу, ляжем не одни...
Выступаем справа по три
Весело, весело!
Палаши вынимаем
Наголо, наголо!
Враг бежал без боя, взяли мы
село.
Sacre blue!
Но где же здесь вино?
KO
MM
ER
SA
NT
07ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ФЕВРУАРИ_ 28_2013 Говорим на руски
Откъде идва „прачка“?
ОТКРИТ УРОК
Всички или почти всички знаят думата „прачка“ („пе-рачка“), макар че трудно бихме нарекли тази профе-сия популярна. По-скоро
ОТГОВОРИ
По хоризонтала: Бакен | Уинслет | Асана | Бёрнс | Пекло | Клевета | Бандана | Спата | Раклет | Ревва | Вен | Стека | Гада | Опер | Халат | Вокал | Сила | Кантата | Радон | Топливо | Снигирь.По вертикала: Боярство | Бунтовщик | Авиаполк | Улан | Альтис | Скарб | Бонда | Ворот | Аналог | Аквалангист | Иаков | Нитка | Ось | Пас | Сахар | Питт | Трюк | Ода | Алтын.
Сканди Проверете речниковия си запас
Руска кухня Печено говеждо с подправкикости, 1 суп.лъжица смлени
подправки (хвойна, черен пи-
пер и бахар, майоран, дафинов
лист, карамфил), 200 г сланина,
2 суп.лъжици гъсто сладко от
сливи, 1/2 чаша оцет, сол.
Начин на приготвяне:Отрежете дебело и късо пар-
че месо. Подправките смелете в
кафемелачка или счукайте. Кип-
нете оцета, напръскайте месото
по цялата му повърхност с ня-
колко супени лъжици оцет, на-
трийте подправките, посолете и
загърнете в чиста ленена сал-
фетка, навлажнена с остана-
лия оцет.
Наредете подправеното месо
плътно в съд и го поставете за
1-2 денонощия на студено мяс-
то, като старателно го завиете
с фолио. Преди печенето измий-
те леко месото, посолете, нама-
жете с мармалада и покрийте с
парченца сланина, завържете с
тънки върви или конец, сложе-
те в тавичка за печене, добаве-
те малко вода и поставете във
фурната.
Пече се около 2 часа при тем-
пература 250°С, като перио-
дично се полива с бульона. 10
мин, преди да бъде готово, по-
лейте с червено сухо вино. На-
режете месото на тънки пар-
чета.
Готвач Юс
На руската трапеза винаги са били популярни ястията от го-леми парчета месо, твърди сайтът SuperCook.ru За при-готвянето им се използват различни начини на топлинна обработка — пържене, заду-шаване, печене. Предлагам ви да пробвате говеждо с подправки.
Ще са ни нужни: 2 кг младо говеждо месо без
1 2
3 4
получила името си по нейните действия, професия или зана-ят. Така както и „доярка“ („до-ячка“, т.е. жена, която дои крави), „ткачиха“ („тъкачка“, т.е. жена, която тъче платно), „учительница“ („учителка“, т.е. жена, която учи деца). И така, „прачка“ е жена, която се за-нимава с пране.
Именно тук при езиковеди-те възникват разногласия. Някои (като авторът на Ети-мологичния речник Макс Фасмер) смятат, че думата „прачка“ се е образувала непо-
средствено от глагола „прать“. Тогава обаче ще се наложи да се съгласим, че тази дума е об-разувана с помощта на на-ставката -чк- , а такава на-ставка няма, ни напомня ези-коведът Николай Шанский! Излиза, че когато поставим тези две думи една до друга – „прачка“ и „прать“ – ние допус-каме грешка, пропускаме междинно звено. Това звено не е нищо друго, освен съ-ществителното „прач“, което пак можем да срещнем в някои съвременни диалекти.
бихме могли да я назовем от-мираща. От друга страна сега, разбира се, няма перачки, но съществуват обществени пе-рални, което означава, че въ-просът си остава актуален: от-къде произлиза названието „прачка“? И кой е бил „прач“, ако, разбира се, е имало такъв? Кой е бил той или, може би, какво е било това?
В някои руски диалекти и до сега се използва старинния руски глагол „прать“ – негово-то основно значение е „пера, мия, тупам“. Т.е. перачката е
МаринаКорольова
МОСКВА
АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА
– Машенька, а ты с Михаилом уже рассталась, что ли?– Конечно, мама! Он мне сна-чала понравился, смуглый такой. Я ведь подумала, что он по курортам ездит, а ока-залось, что в мартеновском цехе горновым работает!
– Папа! А мороженое полез-нее, чем колбаса?
– Сынок, сейчас даже покури-ть полезней, чем колбаса.
Чем дольше живешь, тем бо-льше названий лекарств зна-ешь.
Лежу в реанимации, приходит эсэмэска от друга: «Если моя позвонит, прикрой, скажи, что я у тебя».
Избрани стихове от руски поети
* * *
Пустая телега уже позади,
и сброшена сбруя с тебя, и в
груди
остывшие угли надежды.
Ты вынут из бега, как тень,
посреди
пустой лошадиной одежды.
Таким ты явился сюда, на
простор
степей распростертых, и,
словно в костер,
был брошен в веление бега.
Таким ты уходишь отсюда с
тех пор,
как в ночь укатила телега.
А там, за телегой, к себе
самому
буланое детство уходит во
тьму,
где бродит табун вверх ногами
и плачет кобыла в метельном
дыму,
к тебе прикасаясь губами.
Небесный табун шелестит, как
вода,
с рассветом приблизятся горы,
когда
трава в небесах заклубится
и тихо над миром повиснет
звезда
со лба молодой кобылицы.
Имената на Жданов, Паршчи-ков и Ерьоменко стоят едно до друго. Те са били поетична група. За себе си Жданов казва: „Аз просто не чувам не-нужното“. Хубаво би било, ако
това е така – значи човекът притежава щастливо качест-во. Но той май хитрува и „хи-ляди тонове словесна руда трябва да бъдат претопени”, както учеше Маяковски...
ИВАН ЖДАНОВ
Иван Жданов
ПОЕЗД (отрывок)
И снова на бегу меня пейзаж
встречает,
вдоль поезда летит, воронками
крутясь,
и валится в окно, и потолок
качает,
и веером скользит в пороховую
грязь.
И крутятся, как снег, ночные
перелески,
от вальса и стогов кружится
голова.
И танец колдовства, и ветра
переплески
рисует на лугах безмолвная
трава.
„Прач“ представлява бухалка за пране на дрехи.
Така става повече или по-малко ясно: думата „прачка“ е образувана с помощта на обикновената наставка –к.
Междувпрочем, самата на-ставката -к- (лингвистите я на-ричат „инструментална“) на-времето също е била съвсем обичайна.
Достатъчно е да си спомним думата „бич“ (от глагола „бить“ – „бия“) или древноруската „бричь“ (от „брить“ – „бръсна“), която по-късно е била измес-
тена от думата „бритва“ („бръснач“).
Междувпрочем, не спомена-вам случайно „бритва“. Както тя напълно измества предиш-ната „бричь“, така и „прачка“ идва на мястото на по-древно-то название „портомоя“ и „пор-томойка“. Едва в последствие коренът на тези думи „порт-“ рязко ограничава значението си до обозначаване на един от видовете дрехи – панталони-те. Много преди това „портъ“ пък е било родово название за всички дрехи!
СН
ИМ
КА
ОТ
ОТ
КР
ИТ
И И
ЗТ
ОЧ
НИ
ЦИ
PH
OT
OX
PR
ES
S
08 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ФЕВРУАРИ 28_2013Книжна лавица
За реклама в изданието
търсете:
в Москва
тел. +7 (495) 775 3114
факс +7 (495) 988 9213
в София Дея Йорданова[email protected]
тел. +359 (2) 970 52 07Март 14
Чужденците избират Русия.Защо? Чакаме ви
на нашата фейсбук-страница
www.facebook.com/rusiaibulgaria
Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!
РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: [email protected]; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА [email protected]; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА [email protected]©2013, ФДБУ “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: [email protected] ФАКС: +359 (2) 4894313.
КОНСТАНТИН МИЛЧИН“РУССКИЙ РЕПОРТЕР”
Вече 20 години руската
литература се опитва да открие
своето място в новата реалност.
От писателя се очаква, че той: 1).
ще продължи великите традиции
и 2). ще осмисли реалността.
В търсене на истинския геройЧитателски кръг Кратък пътеводител на основните теми в съвременната руска литература
Човекът в екстремна ситуацияНай-популярните екстремни ситуации са две: затворът и войната. Първата, съгласно руската поговорка „от сумы и от тюрьмы не зарекайся” (“ни-кога не бъди сигурен, че няма да станеш длъжник или за-творник”), може да се случи с всеки. Но всеки, който пише за затвора, е принуден да се конкурира с „Един ден на Иван Денисович“ от Алексан-дър Солженицин и с „Колим-ски разкази“ на Варлам Шала-м о в . Е д и н о т м а л к о т о сполучливи опити са затвор-ническите автобиографични романи на Андрей Рубанов за това, какво представлява съ-временния руски мъж („Да раснеш на топло“, „Великата мечта“). Сега в Русия се поя-вява типът политически за-творници, които дори са гото-ви да пишат мемоари . Известният писател Захар Прилепин издаде книгата „Ли-монка в затвора“ - сборник с истории на осъдени активисти на забранената радикална Национал-болшевишка пар-тия на Едуард Лимонов.
Военната проза несъмнено е под влиянието на традиции-
те на съветската фронтова литература. Участниците в бойните действия пишат и публикуват своите текстове в интернет. Само в редки слу-чаи те стават достояние на широката общественост (При-лепин се прослави с автобио-графичната си повест за че-ченската война). Също така има писатели, които нямат от-ношение към военните съби-тия. Например Владимир Ма-канин, който написа романа „Асан“за Чечня. Романът не се понрави на авторите-ветера-ни, независимо че той получи престижната литературна на-града „Болшая книга“.
Гибелта на империята90-те години нанесоха сери-озна психологична травма на обществото: съветският свят, с който всички бяха свикнали, рухна. След десет години темата за ги-белта на импе-рията стана ос-новна за руската литература. Идея-та за възраждане-то на СССР под една или друга форма остава по-пулярна.
Носталгията по миналото може да се срещне у Александър Про-ханов („Господин Хексоген“), Захар Прилепин („Обув-
„В памет на ХIХ век, когато литературата е била велика, вяра-та в прогреса без-гранична, а престъ-пленията са били извършвани и раз-кривани с изящество и вкус“ - такова посвеще-ние имат популярните криминални романи на Борис Акунин. Оказва се, че за Дмитрий Биков златният век са 20-те и 30-те години, с техния странен, но бурен ин-телектуален живот.
От средата на първо-то десетилетие на XXI век в руската литерату-ра започва биографи-чен бум. Писатели из-дават биографии на Пастернак, Горки, Сол-женицин и други видни личности на ХХ век.
Апокалипсис сегаС голяма популярност в масо-вата литература се ползва ан-тиутопията в жанра на поста-покалипсиса. В поредици от книги е описан унищоженият от различни катастрофи свят - „S.T.A.L.K.E.R”, “Обитаемият остров”, „Метро 2033“.
В „Живеещият“ на Анна Ста-робинец това е свят на всеобщ контрол, родил се от днешния свят на социалните мрежи. В дилогията си „Денят на оприч-ника“ и „Захарният Кремъл“ Владимир Сорокин издева-телства над митовете за злат-ния век, премествайки дейст-
вието от книгите в близкото бъдеще, където властта при-тежава чертите и на
Сталин, и на Иван Гроз-ни. Последният роман
н а П е л е в и н „S.N.U.F.F.“ из-д е в а т е л с т в а както над при-вържениците на политическата ко-ректност, така и над тези, които я възприемат като
зло.
Свой малък святРуската литерату-ра е силно „столи-цоцентрична“: в болшинството ро-мани действието се развива в Мос-ква или Санкт Пе-тербург. Но към края на първото десетилетие на
новия век се появява нов тип „провинциална“ проза – доку-ментална или полудокумен-тална. Журналистът от Вла-дивосток Василий Авченко описва историята на Примори-ето в „Десен волан“ и в „Глобу-сът на Владивосток“, а Герман Садулаев („Шалински рейд“), Алиса Ганиева („Салям, Дал-гат“) и Марина Ахмедова („Ха-дидж“) презентират един без-умно далечен за столичните жители както от географска, така и от гледна точка на оби-чаите свят на Чечня и Де-гестан.
Литература на чувстватаКато цяло, руската литерату-ра винаги е била известна в цял свят със своето умение да описва чувствата и вътреш-ния мир на героите. Но извед-нъж, през ХХI век, се оказва, че много малко руски автори умеят да описват чувства. Но пък у тези, които умеят, се по-лучава много добре.
Човешкото у хората – това е една от визитните картички на Людмила Улицкая. Нейни-ят най-успешен роман от на-чалото на първото десетиле-тие е „Даниел Щайн, превода-чът“. Това е история за живо-та на главния герой, който постоянно търси в себе си и в хората човешкото. Чувства-та, любовта на героите са в центъра на романа на Михаил Шишкин „Писмовник“, който миналата година получи на-градата „Болшая книга“. Любов, при това безнадежд-на, е майсторски описана от Александър Иличевски в „Перс“.
В момента в Русия е голям проблемът със сериозните романи за любовта. Както и със семейните романи в стила на Толстой. Но в разказите вече започна да се появява темата за семейството – това е добър знак. Може би чув-ствата скоро ще се върнат при нас.
ки, пълни с гореща водка“), Михаил Елизаров („Библиоте-кар“), Леонид Юзефович („Же-рави и джуджета“).
Новият руски човекВ средата на първото десе-
тилетие на новия век бе съз-даден образът на съвремен-ния гражданин, който работи в офис или се занимава с биз-нес, а парите си прахосва за различни развлечения. Този герой, дошъл при нас от англо-саксонската „офисна проза”, отразяваше формиращата се средна класа.
В романа си „Лека глава“ Олга Славникова се опитва да разбере, какво ще е поведе-нието на съвременния граж-данин, ако му се наложи да по-жертва живота си в името на
общественото благо. В ро-мана си „Готовься к войне” („Стягай се за война“) Ан-дрей Рубанов създава образа на енергичен банкер, който е прину-ден да съществува с „бавните хора“ - които на никого не са инте-ресни и от никого не се интересуват.
В търсене на златния векЗа Русия е характерна рязката смяна на целия декор. Може да се раз-граничи времето на „преди“ и „след“. Колко-то и да е странно, оказ-ва се, че „преди“ е иде-ално и отново желано.
Пълната версия на статията: http://www.rusrep.ru/
article/2012/07/30/nevroz
ALAMY/LEGION MEDIA
