С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

3.НОСТАЛГИЯТА МИРИШЕ НА СНЕЖИНКИ4.СЪБУДИХ СЕ5.ЩЕ МОЛЯ,БОГ6.СНОЩИ СЕ ПОКАНИХ НА ГОСТИ7.ПРИТВАРЯМ ОЧИ8.КРИЛАТА МИ9.ДЪЩЕРИЧКЕ ,МОЯ10.КОЛКО БЕЗДУШИЕ11.СЪБРАХ СЕ12.КЪМ ВРЪХНАТА ТОЧКА13.ПАРИТЕ МИ ВЗЕМАТ14.БЕЗПАРИЧИЕ15.ОТКЪСВАМ ПЛАТ ОТ ВРЕМЕТО16.МНОГО СЪМ СЪРДИТА17.ИЗРОВИХ ЕДНО ПЕРЦЕ18.ЛИПСВА МИ ЧЕРЕШАТА19.ЕДИН ДЕН20.ЩЕ СЕ НАУЧА ЛИ21.ДОТЕЖАХА МИ22.В ТОЗИ КОМПЮТЪРЕН ВЕК23.ЖИВЕЯ НА ДЪНОТО24.НЕ СТАНАХ ВЕЛИКА АКТРИСА25.ТРИ ДЕТСКИ СВЯТА26.МАМО27.КОГАТО ЧОВЕК УМИРА28.МЪКА ОТ ОЧИТЕ МИ ИЗТИЧА29.ЕДНА СТАЯ ДА ИМАМ30.ПОНЯКОГА МРАЗЯ31.ОТ ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ32.ПРИЯТЕЛИ33.ЩЕ ПРЕМИНА ПРЕЗ ЖИВОТА34.ЗДРАВЕЙ,АЗ35.ВИКАМ ДЯВОЛА36.ОЗЪБИХ СЕ37.КЪДЕ СТЕ РИЦАРИ38.РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА39.ЛЮБОВ ,НАКАРАЙ МЕ40.ПИЯТ ОТ УСТНИТЕ МИ41.ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН42.ЩЕ СЕ САМОВЛЮБЯ43.УКРАСИХ МИНУТИТЕ44.УДАВИХ СЕ45.ПО ВЪЗДУХА46.ЛЮБОВТА КАТО МЕТЕОР ПРЕМИНА47.ОБРЪЩАМ ЧАШАТА48.КАНЯ ТЕ НА ТАНЦ49.ЗДРАВЕЙ,ЛЮБОВ50.ЕДНА КРАЧКА51.ИСКАШ ЛИ52.ДА СЕ ВЛЮБИШ53.КОГАТО ТЕ СРЕЩНА54.ИСКАМ ДА ИМАМ55.ЗИМНА ПРИКАЗКА56.КАКВО ПЪК В ТАЗИ ЛЮБОВ ТОЛКОВА ИМА57.ГРИМИРВАМ БРЪЧКИТЕ58.ЧЕСТИТО59.ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ60.ДА СИ ВДИГНАТ РЪЦЕТЕ61.И МЕ ЧУ ГОСПОД64.АЗ СЪМ БОГАТА68.КОГАТО ОБЕДНЕЯТ ДРУГИТЕ ЗА МЕН

2

ННООССТТААЛЛГГИИЯЯТТАА ММИИРРИИШШЕЕ ННААССННЕЕЖЖИИННККИИ

…

ЕЕММИИЛЛИИЯЯ ТТРРИИФФООННООВВАА

3

Носталгията мирише на снежинки сега,

когато навън е лято и всичко се „пука” от жега.Онезиснежинки, които затрупваха всяка зима двора насело.Снегът , по който моето любимо куче оставаше жълтадиря.Снежинките затрупваха пътя до училището, но ние,децата първи правехме пъртина и бяхме много горди оттова.Снегът, който майка ми разчистваше ,след това носът иоставаше много дълго червен.По пъртината идваше бащами......

По тази пъртина си отиде детството ми, затрупаха го белитеснежинки.Бял сняг покриваше черните пътища на зрелостта ми.

По белия сняг водех децата си на училище, с белия сняг сепревръщах в дете и се замергахме с децата ми със снежнитопки.От прозореца на белия ми дом снежинките падаха .Черните облаци ги превръщаха на ленти, чернипътища,които ме изведоха от моята бяла, снежна България.

Осиротях без белите снежинки.Няма го белият ми смях.Почерняха и мислите миДори и дъждът не идва, да ме погали .Вали само от очитеми.

В съня ми понякога снежинките ме грабват и ме отнасяттам, от където тръгнах.Затрупана е пътеката в двора на село. Няма дори и следа откуче.

Като снежинки се е стопил и смехът на децата ми от чаканеда се върна.Животът ми открадна снежинките и зеленото.Мирише на безнадежност.Мечтая си да уловя една снежинка и да и се порадвам предида се е стопила .

Събудих се с ново чувство-радост от очакването, радостот радостта,че ще зарадвам някой.

4

...............Заключвам усмивката си.Тя е виновна за всичко.Ще скрияключа в горния си джоб и ще го вадя при нужда-открих новдевиз „Вади го при нужда”................

Нося авантюристичната си природа и се мразя за това.Бихсе побъркала, ако ходя само на работа и в къщи, да нескитам...Ама,че точна дума- скитамПонякога си мечтая да съм богата.Какво ли бих правила,ако съм от много богатите-почти знам. Ще си раздамбогатството и ще живея за едната авантюра.

..................Коледа- като си помисля само какъв празник беше той занас.Баща ми колеше прасе, събирахме се всички ,ядяхме,веселяхме се, децата тичаха по снега на двора на село.Толкова бях щастлива тогава.Защо не съм знаела,че това енай- щастливата част от живота ми, за да се радвамдвойно.Вече си мисля, че всички радости, като че ли са мибили преди.

РАВНОСМЕТКА

Щастлива година за моето семейство.В личен план-дойдох в Гърция,помагам на семейството си .Благодаря на Бог за всичко.В духовен план, много преживявания,сътресения, новиусещания, тъга, приспособяване.Седна дума-борба.Трудно устоявам, трудно.Узрявам всеки ден, сблъсквайки се с нови неща.Странно е усещането за самотност в навечерието на НоваГодина.

................

5

Ще моля Бог да ме съхрани, да ми върне музата.Искам дасъм малко по- отдалечена от делничната проза.Харесват ми фестивалите,където хората се обличат вмаскарадни дрехи и забравят кои са.Имам нужда от роля в този живот- наречен карнавал.Ще ми е трудно да избера костюма,защото много бързо миомръзва да съм в една роля, в една дреха.Ще се маскирам на чайка.Ще се издигна над всичко земно,ще летя и ще гледамглупавото бързане на хората.Ще стигна до Бог и ще му кажа, че няма истина в тозиживот, няма справедливост.Ще му кажа, че се прекланям само пред любовта и ако товае грях, нека ме накаже.........

....................

Мразя очите си- станали са извори, постоянно извирасолена вода, а пък от нея много боли ,стомахът и гърлотопостоянно ми се свиват от тази вода.

6

Снощи се поканих на гости-лице в лице .Аз ,която....Покорявах времето в нозете си!Ветровете ми се молеха да си поиграят с косите ми.Аз, която....Развявах мечтите си вместо рокля!носех слънцето в усмивката си,а луната надничаше отпогледа ми...Аз, която!Не трябваше да се срещам с мен!Сега изстивам при допира на вятъра.С последни усилия задържам времето,откъсвам някоя идруга минута за цвете и за отмора.Усмихвам се на слънцето с вина, защото ледът е заелмястото му.Луната избяга от очите ми.Развявам роклята си, вместо мечти.Аз ,която!Никакви срещи вече със себе си!Дори ще се забравя до такава степен,че и случайно да сесрещна ,да не мога да се позная-да се питам тази ли съм,АЗ ,КОЯТО.

7

Притварям очи

Рисувам мечтите си,с цветове назаем от дъгата.Притварям очи,развяла косите си,вървимпрегърнати със самотата.

Какви силни обятия-отпускам се отмаляла.Ех, самота,не ме стискай така.ще ме задушиш!Какво още искаш,вече съм само твояЦялата!

8

Крилете ми са по-големи от пространството, където сеопитвам да летя.

Хората, които обичам са по-добри отколкото аз мога даискам.Очакването на доброто се превърна в дълга лента ,опаса земното кълбо и сега се грее на Екватора.Докато чакам,лентата може и да изгори и това добро изобщо да не го видя.

================

Едно камъче на недоверието катурна каруцата на моеторавновесие и тя бясно запрепуска надолу по инерция.Блъснасе в знака „защо”,завъртя се край него,но той не я спря.Отновозапрепуска бясно надолу.Отчаяно се надяваше,че знакът „справедливост” най-после щея задържи.Този знак обаче се оказа толкова слаб,че каруцатами го прегази без дори да се замисля.Най-после единграмаден знак „БЕЗРАЗЛИЧИЕ” спря хода на моятакаруца.Сега тя е толкова спокойна и все чака някой да отместитози проклет знак.ДОКОГА, дори вече не се и пита.

9

Дъщеричке ,моя!

Ще събера светлината на всички светещи звезди нановогодишната нощ и ще ти я изпратя.Ще те сгрее ли като прегръдката ми?Най- силния залп ще бъде викът на болката ми,викът намайчиното сърце,разделено от най- човешката радост- дацелуне децата си.Искрата на надеждата ще запаля като бенгалски огън,но тойбързо,бързо изгаря.Ще освети сълзите ми,които падайки на земята се превръщат вкамъни,в буци лед от студът в душата ми и аз се спъвам попътя си към вас.Вървя и се препъвам,вървя и се препъвам.Мила моя, знаеш ли, видях една добра фея,която откраднаедна звездичка от бенгалския ми огън и я издигна високо,високо.Звездичката се превърна в цветна дъга и ни обгърна в здравапрегръдка .Радостта ни блестеше толкова силно ,че заслепивсички звезди и стана ден.Светло , топло и много цветно...Мечтите ни се превърнаха в цветна градина-имаше и лале,твоето любимо цвете.Имаше , имаше градина от цветя,вярваш ли ми?И ние бяхметам.Сега затвори очи,за да се помолим тихо,тихо. Нали и Богородица е майка.Бог също е баща и той ще ниразбере.Ще ни помогнат и ние ще се съберем всички заедно.Завинаги!

10

Колко бездушие в душата ми.

За праг имам отъпкани чувства на приятели.За вяра-една лицемерна усмивка.За надежда имам една неизмислена тъга.За любов имам един вихрен миги нищо след това.Колко бездушие в душата ми.

11

Събрах се –

от случайността, от мигновеното. Обгърнах себе си с неземност и се обикнах за първи път. Простих се с ревнивите минути и отчаяниприятелства. Чакам часът на истината в следващото ми прераждане.

12

Към връхната точка на живота ми

се спънах в забатачените ми чувства

Лъжи и ще ти вярват,обещавай и ще те обичат.плащай ,за да им правиш добро впечатление.Раздавай надежди, като усмивки и ще те благославят.

Преминава времето през лицето ми

осветено от тъмните ми мисли.Посява бразди и тъгаЗа спасение посажда криле в душата ми.Или за наказание........

13

Парите ми вземат винаги повече, отколкото мидават.

Имат си своята сила, но и своята убийствена стрела. Били свобода, но аз тази свобода не я разбрах, а се обвързах все повече. Зачитам повече толкова обикновените неща . Да мога да ходя, да пея ,да работя, да бъда обичана. Колко ги мразя и колко ще ме мразят,ако ги нямам.

14

Безпаричие,

само теб не мога да надживея. Уж безразлично махвам с ръка. Едва ли от днес ще успея самочувствието си сломено да подкрепя. с чаша уиски, с малко усмивка- ето почти весело става. Безпаричие, ще те купя с надежда! Друго нищо не ми остава.

15

Откъсвам плат от времето и се обвивам в него!

там съм ничия-докосвам се до света на думите,които са като дъгата,пъстроцветни.Някои ме издигат в полет,други ме убиват.Загърната в този плащ, ще оцелея ли?

16

Много съм сърдита на Господ,много.

Отредил ми е кучешки живот,а ме е създал човек.Нямам нищопротив кучешкия живот,но да си куче в Гърция-яденето тиосигурено,лечението също,ако си пъккуче от раса ще ти изплетат пуловер,ще ти вържат ипанделка.Ще те обичат, ще те закрилят....Горко ти ,обаче,ако си куче в България.Ще има да се давиш схората за кокала защото гладните край гюмовете станахамного.Съдба,не ми е отредено да съм куче в Гърция .Създадена съм човек .Гърците понякога гледат на мен дори ипо-лошо от на куче.Мислят се за човеци само защото са си удома.Откъде да знаят,че съм отредена с кучешки живот та затова синямам нито дом,нито стопанин да се грижи за мен.Няма да простя тази грешка на Господ дори и на оня свят.Захванала се здраво с кучешкия си живот понякога си мечтаяда съм човек ,но в една нормална държава ,която да ми екъщата, пуловера,панделките и всичкиекстри ,които се предлагат на едно куче от раса в Гърция.Господи,много ли искам....

Изрових едно забравено перце от крилете ми,предишните, които скоро ми отрязаха.

Погалих се с него и една заспала мечта се събуди.

17

Какво ще правя сега- трябва да я отгледам да порасне.Да и давам надежда за храна,да я науча на твърдост.Да издържа на силата на съпротивлението, ако иска от нея дасе родят нови и големи криле,с които да може отново да сеиздигне на високо, да полети.Този път не толкова високо, защото от високо , когато паднешмного боли.

Липсва ми черешата във двора на село.

Майка ми, баща ми,селяните, потните- обичаните.Половината ми живот свърши с тяхната смърт!Колко се смеех, когато гордо ми разказваха за прасето, за царевицата,че била изкласила много, за магарето им. Добре, казвах си, какво ме засяга вашето магаре и прасе.Колко горда беше майка ми,че прасето и е 200 кила. Аз се смеех. Сега плача. Върни се време, искам да прегърна майка. Върни се време, искам да целуна татко,вечно изпотения, от труд ,за нас , за децата му. Върни се време! Искам да докосна кокичетата на двора,които майка е посадила, но аз съм далече, далече…........

18

Един ден дърветата ще осъмнат без мен.

Едно листо ще пожълтее през лятото и ще падне. Кучето , бездомното ще тъжи за мен-дарявах го с ласка Няколко гълъба ще чакат да ги нахраня,но друг ще им хвърля трохите. Небето, когато тъмни облаци провлачи, вместо хората може за мен да заплаче.

19

Ще се науча ли някога-

20

да не правя нещо,ако не го искам, само защото е изгодно отматериална гледна точка.Да мразя ласкателствата и силните думи и обяснения влюбов.Да подлагам на съмнения всяка подробност.Да не вземам пари в заем.Да не прощавам, когато ме обидят.Да не се правя на влюбена, когато не съм.Да обичам свободното си време повече.Да не забравям,че животът е едно премеждие.Никога повече да не осъмвам с отворени очи отразочарование.

Дотежаха ми лични проблеми,

ежедневие ритъмно и суета.Искам път широк да поема,да бъда ничия в света.Да не завися oт дам и пари,дори и от лошото време.

21

Едното слънце при изгрев да ми блестии спомен са из път ще си взема.

В този компютърен век

животът усърдно ме учи-да бъда сдържан човек,каквото и да се случи.

Сред шум и искряща рекламастари истини отдавна не тача.Бързам по начертана програмаи истински не-мога да плача.

22

Все съм безкрайно заета.нямам време за срещи случайни.Неврозно ме стяга сърцетои вика във мене отчаяно!

Живея на дъното.Прекрасно е.Там никой не тезаплашва.Никой не иска да те изяде.Равнисме.Трудно е когато в часове на разнеженост излязана повърхността.

Тогава ме блъскат вълните на завистта.Грабва ме вихърът нанедоверието и ме стоварва на земята ,превръщам се в охлюв исе затварям в черупката си.Чакам,но не знам какво.От дългото чакане започвам да си измислямвълшебства.....Че животните са станали хора и много се обичат,започнали сада си помагат ,че един за друг са като братя.....Докато си мечтаех унесена, един забързан крак ме настъпа и

23

размаза черупката ми.Останах отново незащитена и се гмурнах още по дълбоко надъното.При следващото ми излизане на повърхността ще се превърнав по-силно животно ,за да не бъда размазана отново.Ще се превърна във животно, от което другите да се страхувати ще мачкам безмилостно по пътя си,ще мачкам.....

Не станах велика актриса

и не пях по големите сцени.Велик стих не написах,какво по-обикновено от мене.

От война се страхувам,от земетръси.Всичко с пари си купувам,пари на халост не пръскам.

Не станах велика актрисаи не пях по големите сцени.Стихът животът сам си написа,за трите деца от мен родени.

24

Три детски свята в душата си нося.

на ден отговарям на безброй въпроси-кой пръв е дошъл на земята,кой е качил в небето луната.

Първото казва:„В училище днес съм изпитван”.Второто виква : „Кога ще ми купиш играчка?”На третото зъбче му никнеи прави първите крачки.

И летим до далечни планетии яхаме силни коне.С жадни очички и коси развети,тяхното детство ще порасте.

Тиха радост и бели косиОт тях ми остана в наследство.Умилна сълза все блестипри спомена за тяхното детство.

25

МАМО,

Прочети този стих,за теб е.До сега много истини ти спестих,не искам да ги изплаквамкогато вече те няма,нелепо е.Мамо!Сама съм и винаги е било така.Не защото не вярвам във хората,а защото животът ми е скалиста река,по която не плуватни лодки, ни кораби.Мамо,за искреност съм жаднаи за ласка от силна ръка..Страхувам се,че безпомощна ще паднав тази моя неспокойна река .Мамо, не чети този стих.уж на теб го бях посветила.Но ти отдавна го знаеш,по очите ти го открих .Тази истина на менти си спестила.

26

Когато човек умира

е толкова безпомощен и сам.Светът в две угаснали зеници се побира,а го е мислил за голям.И губят смисъл толкова неща-мечти, безкрайни лутаници, грешки.Остава му единствено това,за него да поплачат по човешки.

27

Мъка от очите ми изтича,

капе по моята дреха.Татко, прости ли на своето момиче,че в сълзите намира утеха.Взирам се в пръстта примирена.Бавно в спомена нагазвам.Дъждът ме гали с ласка студена,идва моето детство зад вратата наказвано.Татко, прости ли на своето момиче.Мъка от очите ми изтича.

28

Една стая да имам до небето близко,

или пък в маза, в най- ниското.Приятели малко да имам – верни и щурии музика силно ,докрай да ехти-като буря.Вино да има и плам.Най- важното да не забравя-младостта да е там.

29

Понякога мразя целия свят

деня и нощта,умората и тишината.Ослепявам от белия цвятненавиждам думите,галещи слуха и душата.Ненавиждам теб и мен,блясъка на звездите,погледа на луната.Мразя очакването,Цвета на очите зелен.Края на песента мразя.И суетата!

30

От толкова много любов ми идва да вия.

От искрени чувства на приятели червена рокля ще си ушия. И ще тръгна срещу уроки и обиди, искам целият свят да ме види. Със спомен ще се закича,за цвете. Лъч надежда ще бодна, в тъмното да ми свети. От толкова много любов ми идва да вия. Стъпвам уверено- нали не се вижда ,че стискам в ръцете си лек за сърцебиене.

31

Приятели,

Не търсете справедливост под лапата на лъв.нито мъка в крокодилските очи.

И когато другият е пръв,не постилайте по пътя му бодли.

Приятели,ще дочакам цветът на кактус до вашето завръщане.Само не зная дали ще съм аз,когато много искрено се прегръщаме

32

Ще премина през живота като сянка- гонеща себе си!

Ще си казвам колко съм добрес това усещане,че и аз съм минала от тук-оставила следата си в три различни кръвни групи.

33

Здравей, аз

Времето ни разделя и ритъма.Все нямаме свободен час,за всичко да се разпитаме

Как си?

Вечно бързаш, поспри се.Чуй песента на щурците.Хей тъй,без нищо- усмихни сеНе си орлица,не завиждай на орлите.

А аз се лутам между мигове различни,като вълна ме заливатИ не зная истински обичам ли,след като всички чувства си отиват.

34

Викам дявола,предизвиквам го да има арена

и аз да съм победителя.Стига страх и вода от подмолни извори,Истина да блика!Светлина, светлина ми е нужнаи едно цвете, което ще захвърля,защото си е позволило да увехне,а е било толкова примамливо красиво-подвело ме е да вярвам,че красивите неща не умират.

35

Озъбих се на живота и забравих да скрия зъбите си.

Чудих се защо всички ме гледат странно и ме отбягват.Накрая разбрах грешката си и ги скрих,но късно-Вече ме знаят „оная озъбената”.

36

Къде сте рицари,

по- невярваща ставам.Къде си,Дон Кихоте,та все сама с мелниците се сражавам.

Къде си ,Дон Кихоте,да ме обичаш всеотдайно,да отдадеш за мен живота си,а не да ме пазиш в тайна.

Къде си ,Дон Кихоте,с демони да се сражаваш.А,ето те зад менпресмяташ колко вземаш,колко даваш!

37

РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА

Любов, проклинам този, който те е измислил и те е вселилсред хората.От теб като ,че ли всички оглупяват.На черното казват бяло,всичко виждат в розови окраски.Дори и криле им поникват и си мислят,че летят.За теб, любов хората са готови на всичко,могат дори и ножда забият .Ех, любов, не съм те срещала, но за теб хората, които са тесрещали веднъж, поне само веднъжказват,че си по-лоша дори и от смъртта.Защото умираш,но не изчезваш.Казват още, че убиваш с много нежни оръжия-първоубиваш вярата,но после посяваш надежда.Когато забиеш остра стрела в сърцето, забравяш да яизвадиш и го обричаш на бавна, но сигурна смърт.ЕХ,любов,за теб още не е измислено лекарство, но дазнаеш,че си обречена,защото един ден тази надежда, коятоси посяла и си забравила, един ден ще те предизвика надвубой и ще те убие!Краят ти е предопределен.Любов, проклинам този ,който те е измислил.

38

Любов, накарай ме да ти повярвам,

че поне веднъж си истинска,че съществуваш.Ти се мернеш, разлюлееш ме като вълнаи надалеч отплуваш.

Дълго чакам отново да те срещнаи те мечтая.Ти идваш винаги при мен с мисъл грешнаи все за кратко ме желаеш.

Любов,накарай ме да ти повярвам,че мажеш да си чиста, непорочна.Излъжи ме,че за първи път ме срещаши ще бъдеш с менбезсрочно.Любов,накарай ме да ти повярвам.

39

Пият от устните ми желание случайните мъже.

От ручея на сърцетос безразлични шепи загребват вярности я разпръсват по вятъра.Осиротяла надежда се е сгушила в миглите ми.Страхува се да не я размие дъждът на съмнението,който вали, вали.....

40

Ще дойде ден,

Ще бъда просто стара женаи нито един поглед няма да е за мен,за мъжете няма да имам цена.

За толкова пропуснати желания,дали ще се виня?Терзаят ме нелепи колебания.за това сега от всеки поглед искам да горя.

41

Ще се самовлюбя,нова рокля ще си ушия-

та аз съм още хубава,имам хубави ръце и шия.Хубава ми е косата, имам големи очи,поомачкана ми е душата, но това съвсем не личи.Ще се самовлюбя, подарък ще си направя,та аз съм още хубава и вечесъм те забравила

42

Украсих минутите на чакане

с цъфналите дървета навън.Със нежността, събрана в дланите миудуших страха!Подарих мислите си на птиците,да ги издигнат на високо.Олекнала, прегърнах самотна илюзияи тръгнах за никъде- там ще ме намериш

43

Удавих се в ненаситни поледи.

Спаси ме една усмивка-случайно дошлаи случайно искрена.Сега суша косите сина вятър от думи.

По въздуха ме обичай,

Вятърът ще довее ласките ти.Не всеки вятър,топлия ще нарека на теб.Слънцето ще ме целува.Не всяко слънце-вечерното.Птиците ще ми разказват за теб,

44

когато се издигаши когато падаш.И ,ако няма вятър,ако няма слънце и птици,Ще знам- вече не ме обичаш.

Любовта като метеор премина.

Разделят ни хиляда светлинни години.Гръмнаха душите ни- светкавици блесналипо цялата вселена.възвестиха началото на края.Чайките се стреснаха.Дъждът премина с крясък.От безпомощност изстина пясъкът.Обръчът на дъгата ни стегна в прегръдка прощална.Заплака морето със фосфорни сълзи за една удавенанадежда.Луната зад облак се скрии тайно още за нас се оглежда.

45

Обръщам чашата с кафето- гадая,

има ли ме някъде в сърцето ти.

Виждам фигури разнис форма различна.Личат надежди напразни.Едно е ясно-не съм обичана.

46

Каня те на танц.

Ето, ръцете ми вече те прегръщат.По стената сенките ни бавно танцувати в една се превръщат.

Пламък от свещта в очите ти се отразява.Пияна съм от мисълта,че съм твоя любима,която ти обожаваш.

Колко красиво танцуваш!Мелодията вече спира.Бавно отпускам ръце.В стаята съм самаи в тъмното през стъклото се взирам.

47

Здравей,любов

Здравей, любов,как си днес, къде си,как е времето при теб?При мен вали, студено е и много мъгливо.Здравей, любов,не съм те срещала отдавна, страхувам се,че ,ако те видя, ще те подмина мълчаливо.

Не ми забелязвай, любов,не само теб подминавамЗалутана по пътища стръмни,все нещо гоня,

Та аз и себе си вече не познавам,Та теб ли…….Здравей,любов ипрости!

48

Една крачка от греха ме дели.

разумът казва „изчакай”неизвестното казва иди,мигът примамлив не протакай.

Две властни очи ме привличат,на мъж ,единак.Но зад мен децата ми тичати скачат от крак на крак.

Свечерява се бавно, красиво.разум и грях се припират.Настъпва нощта ,безсънна и сиваа аз бавно към нас се прибирам.

49

Искаш ли една нощ за нас да откраднем,

Да бъдем сами,без напрежение.До лудост да си допаднем,Да бъдем в страшно добро настроение-Да говорят очите,ръцете.Да изгарят телата в копнеж.

50

Да се влюбиш ти пожелавам,

Да се разкъсваш на две.често през съня ти да минавами тревога в теб да расте.Гузен при нея да се връщаш-с мисли за мен.Насила да я прегръщаши да чакаш всеки нов ден,в който ще можеш да ме обвиешв синьото на твоите очи.Когато идваш при мен,нека се криеш,А грехът на лицето ти да личи.

51

Когато те срещна след толкова лутане,

облаците ще се разбягат в почуда.Слънцето ще ми се поклонии ще запеят птиците лудо.След толкова лутане,когато те срещна,ще бъда бяла бреза,есенна.

52

Искам да имам много лица.

от живота всичко да взема. Искам да имам много сърца, различни пътища да поемам. По единия път да ме знаят нежна майка и вярна съпруга. Другият път да е таен, по него да минавам друга. Като отприщена река да се разлея всичко неизвестно да обгърна. да се раздавам щуро, грешно да живея и усмирена у дома да се завърна.

53

Зимна приказка ми подари-

буен огън, вятър в коминаи любов полъхна,но в зори тихо тя на пръсти си замина.

Тръгна си отчаяна и смела,обидена,че трябваше да бъде скрита.Тъжна, неразбрана, труден път поела,сега нанякъде в снега се скита.

Остави ме объркана, сама, тревожнас една надежда мъртва в ръцете.Не тръгнах да я гоня-невъзможно еда я преродя отново в сърцето си.

54

Какво пък в тази любов толкова има.

И без нея ми е добре!Само ми е студенокато през зима,а очите ми са сухо море.

Омагьосанисте влюбени,затова светът красив ви се виждаи животът ви в розово забулен е.кой ще ме омагьоса- да не завиждам.

55

Гримирвам бръчките в синьо,

трупам грешки, опит ,години.

Ако можеш приеми ме такава-не съвсем млада,не до там финна.Газила през жараваи съвсем не невинна.Ако можеш ,Приеми ме такава.

56

Честито,моето момиче,

освободени нрави.Пред теб той друга обича,а ти на безразлична се правиш.

Честито,моето момиче,нож във сърцето!Не напразно силен мъж го наричаши обожаваше ръцете му.

Честито ,моето момичезавръщане в къщи.Здравей,здравей,безразличиеи насила прегръщане.

57

Зряла възраст-твърди позиции.

Зряла възраст-преболели амбиции.Зряла възраст-открити откритияЗряла възраст-спокойни събития.Зряла възраст- любов начумеренаЗряла възраст- любов ненамерена.

Добре дошла и си иди-Възраст зряла.Аз искам да съм си още оназимладата и бяла.

Да си вдигнат ръцете

58

Да си вдигнат ръцете тези,за които животът е буйна река ,ате винаги са срещу течението, борят се с него,но то гиотнася в своята си посока-Колко много вдигнати ръце,като клони на млади дървета....

Да си вдигнат ръцете тези,които плуват отпуснати потечението на реката на живота и са спокойни и доволни.Два ,три реда от вдигнати ръце.

Да си вдигнат ръцете тези, за които животът е море-буен,спокоен,приливен и отливен –многолик.Гора от ръце.Браво! Така ви искам!

Да си вдигнат ръцете тези, които докато са плували повълните на животът са срещнали любовта и са щастливи,независимо по каква посока, плуват,но винаги подкрепящисе.Тук-там вдигнати ръце.....

КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО ОТ САМИТЕ НАС ?Да си вдигнат ръцете тези, които знаят отговорът.Няма вдигнати ръце!

И МЕ ЧУ ГОСПОД

И ме чу Господ-ничия в света съм,не завися от дом и пари,защото ги нямам и двете.

59

Слънце имам и спомени.И пак слънце-само то не ми исканищо в замяна за топлината която ми даваДнес е Катари дефтера.Гледам хората как хвърлят своитерадости в небето-хвърчила, как им се радват ,особенокогато се издигнат високо, високо.Моето хвърчило-радост днес не се издигна на високо,а чака долу на земятада ме извикат при някой болен.И докато чакам решихме смоите близки-четирите ми котки да празнуваме иние.Почерпихме се със спомен-как купих котака,как послему купих булка(той обаче все скита по чуждите мацки] и етоти радост.Родиха ни се котенца..Живея в една стая ,но друго и не искам

Една стая да имам-до небето близко,или пък в маза,в най-ниското.Приятели малко да имам-верни и щури.музика силна докрай да ехти като буря.Вино да има и плам.Най-важното да не забравя-МЛАДОСТТА да е там.

За стаята Господ ме чу и ми я даде.Забрави да ми дадеверните приятели, но и той къде да ги намери,те простоизчезнаха като рядък вид животни.Моите приятеликотките не изчезват.Обичаме се вярно.С тях сме си цялосемейство.утешаваме се един с друг ,водя ги на лекар -седна дума искам да се грижа за някой,играя сина семейство.Карам им се,разговаря ме си,галим се.Когатосвършат ласките започват кавгите.Да не разказвам забелите които ми правят-моето семейство.Понякога им разказвам за моята дъщеря,която порасна безмен и се кали.За следването и в Крит и аз колко съм гордаза това.За големият ми син, който е завършил екология ,замалкият ми син,който беше студент във Флорина ,а послезамина на бригада в Англия.Когато им споделям обаче засъпругът ми,че неработи защото няма работа по специалността му те сенаежват и не искат да ме разберат-здрав,прав и ...мързелив-не им обяснявам защото това и аз не го разбирам.Много добре ме разбират когато започна да им се оплаквамот моята работа-до леглото на болния-храниш,миеш и ощеи още.Изглеждам както народът ни го еКазал “Дали си болна легнала,или си болен гледала”

Моите котки най-не обичат да им развалям спокойствието

60

когато са се сгушили в мен,а аз ставам и тръгвам. Не имказвам къде,защото отивам да убивам.Отивам да убивам самотата.Трудно е защото трябва даубивам не една, а две или три самоти събрани в едно-чудясе две самоти събрани правят ли три ,илиси остава една по-голяма самота.Може и да е самоедна,споделена с друга.Формата няма значение,така илииначе,ще я убивам.Не е нито любов,нито миг съдбовен.Едно споделяне намили лъжи ,от които ти става някак тържествено-видишли,все пак е нещо и това да има кой да те поизлъже,защото понякога и да искаш да си искрен ,няма предкой.Ех,споделена самота най-приятна когато свършва и азсе прибирам при моите котенца(сигурносъщото изпитва и другият самотник когато се завръща присвоята котка с котенце.Аз си прегръщам котенцата и мечта-за голямата силюбов.Не,че я търся аз знам къде я изгубих,в брака.Убиха язабързаните и гладни делници.Уби я борбата за оцеляване.Аз си имам и една по-малка мечтичка.Нея ще си я отгледамда порасне.Тя е за друга споделена любов,защото първатами споделена умря от обич,от страст,от ревност.Не издържа горката и си умря самичка,без да яубивам.Аз убивам само самота.Мисля,че на тази самота и омръзна да я убивам, видя,че нея улучвам,само я наранявам и се ядоса.Събра сили,обърнасе и с един изстрел ме уцели.

Не ме улучи смъртоносно.Остави ме да агонизирам. Сегасъбирам сили ,докато един ден....ЕДИН ДЕН ЩЕ Я УБИЯ.А,може би тя мен.Който изпревари.

61

Аз съм богата

На много сълзи- лея ги и все имам.Аз съм благодарна- много благодарна!Благодаря за голямата чест в моя живот –да работя катоприслужница в Гърция.Благодаря на милата ми родина за парите, с които миплащаше висшето образование.

Благодаря на милата ми Родина,че бави делото за парното.Заради децата си :-ще изтрия сълзите

62

-ще забравя себе си-ще се зачеркна-ще стана механизъм,робот, дърво.

ТРЯБВА ДА ОЦЕЛЕЯ НА ГОЛЯМАТА ЦЕНА-СКРЪБТТА.

26 юли-1999 г.След малко ще „летя”,гледам морето от покрива и сипредставям, че летя,така си летях и от нашия балкон вБългария.Гледам си дечицата на снимка – на майкасладичките,толкова отдавна не съм ги виждала, /от преди15 дни/Господи ,дай ми сили да издържа,дай ми вяра в себе си.

28 юли 1999г.Днес тръпна,дали са приели Бобито ми да учи.Господи,акоси с мен, направи така,че да го приемат.Това дете заслужавамного, защото е честен и всеотдаен/на мен прилича/Как искам да го чуя, но кога ли.Море, гали прекрасното тяло на моето момиче,пази го,вдъхновявай го.Сине,Любомире,събирай самочувствие, трябва ти много,затвоята изтънчена душа ще е трудно.Обичам ви мои близки- днес съм тъжна.

Юли1999г.На майка момиченцето- казах ти да не тъгуваш, защотознам какво е тъга-това е едно разяждащо чувство ,исках дане го изпитваш.Знам,че вече страдаш за мен, твоята кръв.Това ли съм заслужила-вместо да прегръщам вас, аз сегрижа за един безпомощен старец оплескан в пикня икисело млякоКолко страдам да знаеш- плача ,плача, а сълзите ми несвършват.Чудя се кой да виня и знаеш ли- намирам себе си виновна.Встремежа си да сте добре, да се замогнем поне малко ,дазаприличаме на бели хора,аз избрах тази раздяла.Сгрешихли? Тук защо си мислят, че сме второ качество-знаят,че смепърво,но не знаят,че сме принудени да бъдем второ.Ти,мила моя,никога да не правиш такъв компромис,катомен,чу ли.Аз го правя, защото много ви обичам, а и няма пред кой дасе доказвам.Омръзна ми да влача слабите мъже в моя

63

живот.Затова си струва компромисът,за вас- моитескъпоценни бисери.Обичам ви!Думите са слаби да го изразя.

Ноември1999г.Приех някаква странна философия-на невълнениеДори сизабранявам да мисля за тъжни и сериозни неща.Така симисля,че ще се съхраня.Странно е това егоистичночувство.Самотата сякаш ми допада.Благодаря на Господ,чее направил така,че в мислите си мога да виждам скъпи замен неща.Често се „връщам” у дома,ходя си на село.Най-често съм в компанията на дечицата ми.

10 април 2001 г.

ДНЕС ОТВАРЯТ ГРАНИЦАТА,ЗА ДА ПЪТУВАМЕ ВЕВРОПА.

Късно, много късно, като любовта, която идва ненадейно,когато вече си престанал да я чакаш.Все пак една нованадежда се роди.В мислите си пак съм си на село при майкаи татко.Огнището е запалено и си пека чушки на въглен.

Майка ми пържи мекици.Ах,защо когато изгубим майкитеси,винаги си спомняме какви мекици са нипържили.Слушам родопска музика и си представямБългария.Родопите,красивата ни природа,все си мисля,чецял живот няма да ми стигне да се натъгувам.Звукът нагайдата ме понася по течението на планинска река,само,чето ме влачи към дома и нищо ,нищо не-може да ме спре.България и моите близки са пак в съзнанието ми.Обичам сиБългария такава ,каквато е-бедна,размирна,красива имлада,необуздана, неориентирана.-моята България!

Юли 2007 г.

64

В моята България вече нищо не е мое.Чужди са ми съседите, чужд ми е домът,чужд ми еградът.Селото ми е едно разпаднало се минало,къщата ни есрутена от забравата.Гробовете на родителите ми не севиждат от обрасла трева.Децата ми са се пръснали по света,учат,работят.Големиятми син е в България и ми гостува.Малкият ми син е вАнглия,живее и работи навсякъде по света,където мухареса.Дъщеря ми следва в Гърция, в България си ходимного рядкоПарното ни все още не е платено,съдът този път си есвършил работата.Осъдени сме и дължим многопари.Здравната каса и тя ми иска пари.Дължа и там без дазнам защо.За толкова години работа аз съм по-бедна отвсякога.Всеки е поел своя път в живота си.Близките ми садобре.Аз също съм добре- не съм плакала от години-забравихвкуса на сълзите,защото се научих да съм корава.Толковасъм корава вече,че се вкамених.Плащам си осигуровките,за старини и си мисля,че един денще спра да работя,няма да се грижа за никой и ще си живеящастливи старини.Един въпрос ме мъчи-къде ще си ги живея тези стариникато съм чужда и тук и там.

Няма да те забравим ,Българийо,Където и да сме,каквото и да се случи.Не се забравят такива неща-край боклуците,хора -повече от бездомните кучета.Далече от близки, при богатите сноби,унижени сред чуждата нация-Питам те,моя Българийо,защо ни превърна във робипри днешната демокрация.

Няма да те забравим,Българийо,невъзможно е да се случи.Само незная аз от кои съм-

65

човекът ,или бездомното куче.

Когато обеднеят другите за мен,

опиянени от делнични съблазниЗатварям думите в пленв бездушни клетки, празни.

Слънцето ме гледа с ярост светластреля с виолетови лъчи.Ражда се в душата ми безветрие,в очите ми въпрос мълчи.

Когато другите за мене обедняват,Постилам тиха нежност в простора.Мислите ми бавно остаряват- узрявам.Най- бедният човек сред хората !