Формализъм и стил: Х айнрих Вьолфлин. Основни понятия на историята на изкуството

Формализъм и стил: Хайнрих Вьолфлин. Основни понятия на историята на изкуството

Ирина Генова, Ангел Aнгелов:

ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

ПОДХОДИ, ДЕБАТИТЕМА: 5


Албрехт Дюрер

(1471-1528)

Автопортрет

1493

м.б., пергамент върху платно

57 x 45 cм.

Париж, Лувър

Ханс Холбайн (Младият)

(1497/98 - 1543)

Френските посланици (Жан де Дентевил Жорж де Селв)

1533, темпера върху дърво

207 х 209,5 см.

Лондон, Национална галерия



Френските посланици (детайл)

1533





1533



Ханс Холбайн Младият)


1533



Герит Дау

(1613-1675)

Младата майка 1658


Герит ДауБолна жена 1663

м.б върху дърво

86 x 67 cм.

ПарижМузей Лувър


Габриел Метсю

Посещението на лекаря

1660-67м. б. пл.

61 x 48 cм.

Санкт ПетербургЕрмитажа


Герит Дау

(1613-1675)

Жена на клавичембало

1665

37,7 х 29,8 см.

ЛондонХудожествена галерия Далуич



Габриел МетсюМъж и жена до клавесинок. 1665

м. б. дъб38.4 x 32.2 cм.

ЛондонНационална галерия


Герит Дау(1613-1675)

Тоалет

1667

75,5 х 58 см.

РотердамМузей Бойманс ван Бойнинген

Джорджоне(1477/78 - 1510)

Бурята

ок. 1510

м. б. пл.

78 х 72 см.

ВенецияГалерия на Академията


Якоб ван Рьойсдал(1628/29 -1682)

Вятърна мелница във Вайк близодо Дурстеде

1670

АмстердамРайксмузеум


Вермеер ван Делфт(1632-1675)

Жена държаща везни

ок. 1664

м.б.пл.

42,5 х 38 см.

Вашингтон Национална художествена галерия


Вермеер ван Делфт (1632-1675)

Прислужница с кана мляко

ок. 1658-60

м. б.пл.

45,5 х 41 см.

Амстердам Райксмузеум


Леонардо да Винчи(1452-1519)

Благовещение

1472-75

78 х 219 см.

м. б. и темпера върху дърво

ФлоренцияУфици


Майндерт Хобема(1638-1709)

Алея в Миделхарнис

1689

м. б. пл.

103,5 х 141 см.

Лондон Национална галерия


Габриел Метсю

(1629-1667)

Младеж пишещ писмо

1663

м.б. пл.

ДъблинНационална галерия на Ирландия


Джан Лоренцо Бернини

(1598-1680)

Аполон и Дафне 1622-24

мрамор

РимГалерия Боргезе


Ел Греко(1541-1614)

Исус изгонватърговците от храма

м. б. пл.

106,3 х 129,7 см.



Ханс Холбайн (Младият)(1497/98 - 1543)

Търговецът Георг Гизе

1532

м. б. върху дъбова дъска

96,3 х 85,7 см.

БерлинДържавни музеи – Художествена галерия


Рафаел(1483-1520)

Мадона с младенеца (Madonna del Granduca)

1504-05

85 x 55,8 см.

Флоренция Палацо Пити


Формализъм и стил:Хайнрих Вьолфлин, Основни понятия на историята на изкуството.

Рафаел(1483-1520)

Мадона с младенеца (Малка Мадона Каупер)

ок. 1505

ВашингтонНационална галерия


Рафаел(1483-1520)

Сънят на рицаря

ок. 1504

17 х 17 см.



Рембрант(1606-1669)

Жена къпеща се в поток (Хендрике)

1654-55

м. б. върху дърво

67 х 47 см.

ЛондонКралска колекция


Рембранд(1606-1669)

Нощна стража

1642

м. б. пл.

363 х 437 см.

Амстердам Райксмузеум




1659

м.б. пл.

84,5 х 66 см.

ВашингтонНационална художествена галерия




1642

ЛондонКралска колекция



Автопортрет 1669

м.б.пл.

86 х 70,5 см.




Автопортрет с шапка с перо1629

м. б. дърво

89 х 73 см.

БостънМузей Изабела Стюарт Гарднер


Караваджо(1573-1610)

Христос в Емаус

1596-98

м. б. пл

140 х 197 см.

Лондон Национална галерия



Момче с кошница плодове

ок. 1593

м. б. пл.

70 х 67 см.

РимГалерия Боргезе



Жертвоприно-шението на Аврам

ок.1593-95

м. б. пл.

104 х 135 см.

Флоренция Уфици



Екстаз на Св. Франциск

1590-91

м. б. пл.

91,5 х 128,4 см.

Хардфорт (Кънектикът), Уодсуърт Атенеум



Пожертването на Исаак

1598-99

м. б. пл.

Принстън(Ню Джърси)Колекция Джонсън

Хайнрих Вьолфлин

Heinrich Wölfflin(1864, 21 юни – 1945, 19 юли)

Роден във Винтертур, Швейцария.

Бащата Едуард Вьолфлин (роден през 1831 година в Базел) е класически филолог, професор в Мюнхен (1880-1905). През 1893 година, след дълга подготвителна работа, Едуард Вьолфлин започва публикуването на огромната “Съкровищница на латинския език” („Thesaurus linguae latinae“). Братът Ернст Вьолфлин (1873- 1960) е професор по очни болести. У него остава архивът на Хайнрих и Едуард.

Хайнрих Вьолфлин завършва гимназия в Мюнхен. През 1882 година записва философия в Базел, а след това продължава образованието си в Мюнхен и Берлин (1883-1886). Докторската му теза “Пролегомена към психология на архитектурата”, защитена през 1886 година, свидетелства за интерес към анализ на формите, основаващ се върху интерпретация на творческия процес.

В 1887 година Вьолфлин заминава за Рим. Приет е в Немския археологически институт на Капитолия. Занимава се с рисуване. През същата година пътува до Гърция. В Рим написва книгата “Ренесанс и Барок”, излязла в 1888 година.

Формализъм и стил:Хайнрих Вьолфлин,

Основни понятия на историята на изкуството.

В 1893 година наследява мястото на прочутия историк Якоб Буркхарт по история на изкуството в Университета в Базел.

През 1899 година публикува книгата си “Класическото изкуство”, посветена на италианския Ренесанс.Вьолфлин е в кореспонденция с Якоб Буркхарт в продължителния период от 1882 до смъртта на Буркхарт през 1897.

Прославилият го труд “Основни понятия на историята на изкуството” е публикуван през 1915 година. На български език излиза през 1985 година, в превод на Никола Георгиев и с предговор от Димитър Аврамов.

През 1931 година Вьолфлин публикува “Италия и немското чувство за форма”. През 1941 излиза “Мисли върху историята на изкуството. Публикувано и

непубликувано.”




Основни понятия на историята на изкуството.Студиите и книгите на Вьолфлин са важни за установяването на историята на

изкуството като хуманитарна дисциплина и влияят върху редица изследователи на изкуството и литературата.

Вьолфлин работи като преподавател и професор в университетите на Базел (1893-1901), Берлин (1901-1912), Мюнхен (1912-1924) и Цюрих (1924-1934).

Умира в 1945 година в Цюрих.

“Основни понятия на историята на изкуството” (“Kunstgeschichtliche Grundbegriffe”, 1915) се смята за най-значителният от трудовете на Хайнрих Вьолфлин.

Противоположно на разказвателните биографични и сюжетни подходи, разпространени в неговото време, Вьолфлин се съсредоточава върху формалния стилов анализ. Чрез пет двойки категории съпоставя изкуството на Ренесанса и Барока в Западна Европа.

Вьолфлин се стреми към установяване на система от обективни критерии за анализ на произведенията на изкуството и архитектурата, сравнявайки рисунъка, светлината, колорита, композицията.



Основни трудове:Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur (Dissertation). München, 1886.

(Пролегомени към психология на архитектурата (дисертация)Renaissance und Barock. Eine Untersuchung über Wesen und Entstehung des

Barockstils in Italien (Habilitationsschrift). München, 1888. (Ренесанс и Барок. Изследване върху същността и възникването на бароковия стил в Италия (хабилитация)

Die klassische Kunst. Eine Einführung in die italienische Renaissance, München 1899. (Класическото изкуство. Въведение в италианския Ренесанс)

Die Kunst Albrecht Dürers, München, 1905. (Изкуството на Албрехт Дюрер)Kunstgeschichtliche Grundbegriffe. Das Problem der Stilentwicklung in der neueren

Kunst. München, 1915.Das Erklären von Kunstwerken. Leipzig, 1921. (Обясняване на художествените

произведения)Italien und das deutsche Formgefühl. Die Kunst der Renaissance. München, 1931.

(Италия и немското чувство за форма. Изкуството на Ренесанса)Gedanken zur Kunstgeschichte. Gedrucktes und Ungedrucktes. Basel, 1941.

(Мисли върху историята на изкуството. Публикувано и непубликувано) Jacob Burkhardt und Heinrich Wölfflin, Briefwechsel und andere Dokumente ihrer Begegnung 1882 – 1897. Herausgegeben von Joseph Gantner. Leipzig, 1988

На български език:Основни понятия на история на изкуството. С., 1985, изд. Български художник.



Творчеството на Вьолфлин е опит за построяване на историята на изкуството като строга научна дисциплина, при която исторически единичното (отделното художествено произведение или негови особености), бива подведено под общото и закономерното, обяснено чрез логически обоснована систематика. Вьолфлин се стреми да открие историческите закономерности, чрез които се променят формите в архитектурата и изкуството: как “архитектоничните форми изразяват характера на времето”. Своята теза той разполага в граничната област между историята на изкуството и формалната (психологическа) естетика, изоставяйки като ненужни историческите и жизнени обстоятелства. Единствен материал за аналитичния метод са художествените произведения. Естетическата преценка, която разкрива своеобразието на изкуството, може да бъде направена само от самите визуални форми.

Основните пет двойки понятия “линеарно и живописно; плоскост и дълбочина; затворена и отворена форма; множественост и единство и яснота - неяснота” имат своите предшественици (в по-ранните съчинения на Вьолфлин) в термини като форма/образ (Bildform) и по-късно - зрима (зрителна) и представна форма (Sehform und Vorstellungsform).



По същото време се разгръща сходна тенденция в обяснението на литературните явления - съсредоточаване в специфичните особености на литературната форма: какъв е стилът или как е направена езиковостта на литературата, при отказ от (външни) обяснения, които не следват пряко от (езиковата) форма. Усилието хуманитарните занимания да бъдат превърнати в критически, систематични и точни научни дисциплини характеризира и по-късни (преди всичко структуралистки) ориентираните школи от края на 50-те до края на 70-те години.

По-рядко обсъждан, но еднакво важен за Вьолфлин е проблемът за отношението на северния (отвъдалпийския художник) към италианското класическо и ренесансово изкуство. Вьолфлин е личностно “почти магически привлечен” от художници като Пусен, Ханс фон Маре, Бьоклин, Хилдебранд, за които Италия и изкуството й е станала същност на живота им.

Исторически можем да начертаем една линия в немскоезичната история на изкуството от Винкелман през Хайнрих Брун, Конрад Фийдлер и Адолф фон Хилдебранд към Вьолфлин.



Формализъм и стил: Хайнрих Вьолфлин,

Основни понятия на историята на изкуството.Въпроси:

Какъв е историческият контекст, в който Вьолфлин въвежда понятието за "стил"?

Как понятието за "стил" преобразува отношението към художествената форма?

С кои други хуманитарни направления може да се свърже основната теза на Вьолфлин за "история на изкуството без имена"?

Кои са най-честите критики, отправяни към концепцията на Вьолфлин?

Каква е основната разлика между понятието за стил на Вьолфлин и това на Ернст Гомбрих? А между Вьолфлин и иконологията на Панофски?

Опитайте да анализирате едно и също произведение от различни позиции (Вьолфлин, Панофски, Гомбрих, Алперс, други).



Documents

Формализъм и стил: Х айнрих Вьолфлин. Основни понятия на историята на изкуството