СВЕТИНЯТА НА ЕДИН НАРОД

Българският народ ражда една личност – Левски, която въплъщава най-святата идея – СВОБОДАТА.

Когато тази идея съществува в сърцето дори само на един човек, свободата е родена, останалото е въпрос на

време!

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен един от най-големите национални герои на България. Революционер, идеолог

и организатор на национално-освободителната революция, създател на Вътрешната революционна организация и положил

основите на Българския революционен централен комитет.

Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово всемейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова. Има двама братя и две сестри. Учи във взаимното училище в Карлово и в класното в Стара Загора. Когато през 1851г. баща му умира, напуска училище и става абаджия, за да помага заедно с

братята си за издръжката на семейството.

Архимандрит хаджи Василий, вторият по възраст вуйчо на Васил Левски, който поемайки грижата за младия си сестреник, свързва името си с личната съдба на Левски

Васил Левски, брат му Христо Иванов Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на Втората българска легия 1867 г., фотография от 1867 г., Белград

Яна (Ана) Иванова Кунчева-Начова, сестрата на Васил Левски

Гина Иванова Кунчева, майка на Васил Левски, заедно с Начо Андреев Начев, най-големия й внук

Левски и неговото семейство

Яна Кунчева и семейството й

Левски е един от малкото революционери, който участва във всички прояви на освободителното движение през втората половина на ХІХ век. Той е от първите отзовали се на призива на Раковски за сформирането на въстаническа войска. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за Белградската крепост, Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силното влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски, в присъствието на най-близките си приятели, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става Дякон на свободата. От април 1864 до 1866 година Левски е учител в село Войнягово, Карловско, след това от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в съседното Конгаз. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с Раковски. През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето и той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. В периода 1868 – 1869 г. Левски извършва две обиколки в българските земи, полагайки основите на Вътрешната революционна организация.През 1870г. взема участие при основаването на БРЦК в Букурещ. През 1871г. Комитетът изпраща двама помощници на Левски — Димитър Общи и Ангел Кънчев.

Направена е през август 1867г. В Белград, след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България вСърбия,т.нар.байрактарска снимка на Левски. Фотографията е дело на българин, придворен фотограф в Белград – Анастас Карастоянов

Интересното при тази снимка е, че за нея се

смята, че е от участието на Васил Левски в Първата Българска легия (заради униформата). Снимката

обаче е правена значително по-късно -

началото на 1869 г. Униформата е реквизит от

студиото на фотограф от Букурещ.

Васил Левски (вторият седнал отдясно) сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г

Обикаляйки в българските земи, Левски привлича населението към делото на бъдещата революция

Клетвата, положена от Левски пред БРЦК

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Предполага се, че причината за залавянето на Апостола е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителят на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателят на комитета

След залавянето му, Левски е отведен в Търново, а после в София. Първоначално турските власти имат намерение да направят шумен процес в Цариград, но поради настоятелната намеса на руския представител граф Игнатиев, процесът е проведен в София.

Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде никого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Смъртната присъда е издадена на 14 януари и е потвърдена на 21 януари 1873 г. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

.

Косите на Дякона, съхранявани във Военноисторическия музей в София

Църквата “Св. Петка Самарджийска”, където се предполага, че е погребан Левски

Кога мислим за Левски? Очевидно, когато мислим за самостоятелните сили на нацията. Когато всеки един от нас и народът като цяло търсим опора в миналото, за да погледнем със самочувствие в бъдещето. Всеки народ има нужда от своите герои, с които да съизмерва достойнствата си, и затова ги създава или измисля. Левски е рожба на своето време и на един народ, поставен пред изпитанията на историята.Той е носител на всичко онова, от което се нуждаят българите във времето на национално потисничество - смелост, съобразителност, себеотрицание, решителност. Към всички тези качества обаче трябва да се прибави най-важното: идеята за СВОБОДАТА. Предназначението на един народ е да ражда и отстоява свободата, иначе той не е народ, а племе,,сбирщина от роби, плячконосци, окаяни производители, но не и народ, тържествуващ и чиито поколения съперничат с вечността. Защо Левски е представлявал и винаги ще представлява нравствеността на един народ и народът чувства това инстинктивно? Не защото е безумно смел, не защото държи сметка за всеки похарчен грош на организацията, не защото е фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ закрива действителното величие на делото му. Преди всичко Левски е народен водач – организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, примирение и униние, той успява да създаде една организация, която пробужда и най-дремещите народни низини. Успява да ги обедини в името на великата идея – свободата! Левски носи онзи дух, който липсва на българите цели векове, онази сила, която ги кара да повярват в собствените си сили, да поемат съдбата си в своите ръце, да бъдат отговорни за бъдещето си.

Със свята политическа идеология, със своята гениалност на организатор и политик, със своите качества на гражданин на Новото време, Левски изпреварва българското политическо развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези изследователи на дело му, които смятат че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на ХІХ век! В този ред на мисли естествено изниква и въпросът – заслужава ли българския народ този човек, който е пожертвал всичко в името на народа си. В своята история българите за съжаление като че ли твърде бързо и лесно забравят идеите, завещани от Левски. В годините на Третата българска държава те се лутат между демокрацията и диктатурата, между монархията и републиката, между отстояването на националните идеали и обвързаността с Великите сили. Името и идеалите на Левски са използвани от различни управници за користни цели, портретът му стои в кабинета на не един политик – но господа, сложете портрета на тази светиня не зад гърба си, а нека стои пред вас, за да можете да се вглеждате в очите му. Левски не е ничия собственост, той принадлежи на всеки, който го носи в сърцето си. Идеите му не остават в историята, те надхвърлят бурния ХІХ век и се превръщат в мост между поколенията, в проверка за политическа зрялост и мерило за патриотизъм! Името му е белег за национално самосъзнание и символ на всичко онова, което поражда националната ни гордост.

Когато на 19 февруари поколенията пристъпват към паметника, за да се слеят с Апостола в понятието народен дух, всеки сам трябва да си отговори на въпроса – достоен ли е за негов наследник. Има една мисъл, че всеки народ заслужава управниците си и създава героите си. Ако ние искаме с достойнство да се наричаме наследници на Левски, трябва да се обръщаме към него не само като към един кумир, за който се сещаме при годишни чествания, а да свалим ореола на недостижимост и да вникнем в човешките му думи и дела. Бъдещето, което изградим за България, ще покаже дали заслужаваме човека и революционера Васил Иванов Кунчев!

В памет на будителя, идеолога, революционера и човекаВасил Иванов Кунчев

Ние, днешните потомци на твоето Отечество, все още сме длъжници пред теб и историята. Дано поколенията, които идват след нас бъдат по-достойни и изпълнят завета ти за силна и процъфтяваща България! ДАНО …

изготвил: Боряна Гълъбова -преподавател по история в 93 СОУ