РЕНТГЕНОВИ ЛЪЧРЕНТГЕНОВИ ЛЪЧИИ

Автори: Деница Дянкова и Николай Карасъбев

ПМГ “Добри Чинтулов”- гр. Сливен

• Преди 110 години знаменитият немски физик Вилхелм Рьонтген е удостоен с високата чест да притежава първата в света Нобелова награда за Физика.

ППреди 110 години немският физик Вилхелм Рьонтген е удостоен с високата чест да бъде носител на първата в света Нобелова награда по физика за 1901 година.

• Вилхелм Конрад Рьотген се появява на бял свят на 27 март 1845 година в градчето Ленеп, разположено на десния бряг на река Рейн, Германия., като единствено дете на заможни родители. На три години се мести със семейството си в Холандия, където прекарва младешките си години. На 17 години е изключен от училище, защото не издава съученика си , който рисува карикатура на един от профосерите им.Това наказание е причина за много трудности в живота му.

Вилхелм Конрад Рьонтген е роден на 27 март 1845 година в германското градче Ленеп, разположено на десния бряг на река Рейн, като единствено дете на заможни родители. След три години семейството се премества в Холандия, където Вилхелм прекарва младежките си години. На 17 години той е изключен от училище, защото не издава съученика си, който рисува карикатура на един от техните преподаватели. Това наказание е причина за много трудности в живота му след това.

• През 1865 година е приет да учи политехника в Цюрих. Завършва с отличие машинно инженерство. Става асистент при професора по Физика Кундт в Цюрих, написва първите си научни трудове и защитава докторска десертация.

ППрез 1865 година Рьонтген е приет в политехниката в Цюрих,където

завършва с отличие машинно инженерство. Там става асистент при професора по физика Кундт, където написва първите си научни публикации и защитава докторска дисертация.

• През 1879 година Рьонтгент е поканен за редовен професор по експериментална Физика в университета в Гисен, провинция Хесен. Там прекарва 10 години в творческа научна дейност. 18 негови научни трудове са публикувани, с които се прославя далеч зад границите на Германия

През 1879 година Рьонтген е поканен за редовен професор по експериментална физика в университета в Гисен, провинция Хесен. Там прекарва 10 години в творческа научна дейност, като със свои 18 научни публикации става известен и зад границите на Германия.

• Мести се в най – модерно обзаведения физически институт във Вюрцбург. Там на 8 ноември 1895 година открива X – лъчите.Откритието предизвиква бурно одобрение в целия свят.

По-късно Рьонтген се премества във Вюрцбург в най-добре уредения Физически институт. Тук той използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакуумирани стъклени тръби.

При опити с катодни лъчи в тръби на Ленард, обвити в черна хартия, която не пропуска видимата светлина, той установява излъчването от областта около анода на непознато лъчение.

• Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му.

Рьонтген забелязва, че намиращите се на разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. Светенето прекъсвало при изключване на напрежението на тръбата. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след неговото изключване.

• Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.

Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват почти прозрачни за лъчите.

• Мести се в най – модерно обзаведения физически институт във Вюрцбург. Там на 8 ноември 1895 година открива X – лъчите.Откритието предизвиква бурно одобрение в целия свят.

Така на 8 ноември 1895 година Вилхелм Рьонтген открива новото лъчение, което той нарича Х-лъчи. Откритието предизвиква голям интерес в целия свят.

• Съвременниците на Рьонтген разбират огромното значение на това откритие за човечеството, макар че истинските възможности, които то предоставя на науката, те не могат въобще да предположат.

ССъвременниците на Рьонтген разбират огромното значение на неговото откритие за човечеството, макар че истинските възможности, които то предоставя на науката, те дори не могат да предположат.

• На 23 Януари 1896 година на събрание на Немското научно дружество по време на лекцията, той прави рентгенова снимка на ръката на професор Кьоликер, възхитените присъстващи предлагат X – лъчите да се нарекат рентгенови лъчи, а самото явление рентгеново излъчване.

ННа 23 януари 1896 година на

събрание на Немското научно

дружество Рьонтген прави рентгенова

снимка на ръката на професор Кьоликер.

Възхитените присъстващи предлагат X-лъчите да се нарекат рентгенови, а самото явление – рентгеново лъчение.

• Пет години след смъртта на Нобел се подготвя присъждането за първи път на завещаната от него награда. Рьонден е първият физик, предложен от Шведската академия. Той получава наградата, като паричната сума от 50 000 швески крони предоставя на университета във Вюрцбург.

Пет години след смъртта на Нобел се подготвя за първи път присъждането на учредената от него награда за наука в различни области.

Рьонтген е първият физик, предложен от Шведската академия. Той получава наградата, като паричната сума от 50 000 шведски крони предоставя на университета във Вюрцбург.

• Рьонтген дарява своето откритие. Рентгеновите лъчи стават собстевеност на целия научен свят.

Рьонтген отказва да патентова своето откритие, заявявайки, че го предоставя на човечеството.

• Рентгеновото лъчение (често наричано и Рентгенови лъчи) е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от 10 до 0,01 нанометра, което отговаря на честота от 30 до 30000 PHz (1PHz=1015 Hz) Hz. Използва се в медицината - за диагностика и в кристалографията. Рентгеновите лъчи са вид йонизиращо излъчване и като такива са опасни за живите същества. В електромагнитния спектър рентгеновите лъчи се намират между ултравиолетовото излъчване и гама-лъчите.

Рентгеновите лъчи са електромагнитни вълни с дължина на вълната в обхвата от 10 до 0,01 nm.

• Подобно на радиоактивните лъчения, рентгеновите лъчи имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите, влизащи в състава на живите клетки, на което се основава биологичното им действие. Погълнатото лъчение води до физични промени в клетките като разрушаване на молекулите, спиране действието на ензимите, разкъсване на хромозомите и други увреждания. Клетките, които растат най-бързо, са най-възприемчиви към лъчението. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за лечение на туморните образувания, чиито клетки се размножават много по-бързо от нормалните клетки и са по-чувствителни към йонизиращите лъчения.

Рентгеновите лъчи, подобно на лъченията от радионуклидите, имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите в живите клетки, на което се основава биологичното им действие (радиобиологичният ефект). Най-чувствителни към лъчението са клетките, които се размножават най-бързо. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за лечение на туморните образувания, чиито клетки са незрели и се размножават много по-бързо от нормалните.

• Поглъщането на рентгеновите лъчи от веществото се различава от поглъщането на светлината. Например прозрачното за видимата светлина оловно стъкло почти изцяло поглъща рентгеновите лъчи и затова се използва за защита на работещите с рентгенова апаратура. Обратно, рентгеновите лъчи преминават през алуминиево фолио, което е непрозрачно за светлината, с минимално поглъщане. Органите и тъканите на човешкото тяло поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен. Например костите и други тъкани, съдържащи калций, ги поглъщат по-силно от меките тъкани и именно това се използва в медицината за наблюдаване на вътрешните органи на човека - кости, бели дробове и др.

Поглъщането на рентгеновите лъчи от веществото се различава от поглъщането на светлината. Прозрачното за видимата светлина оловно стъкло практически поглъща напълно рентгеновите лъчи. Обратно, рентгеновите лъчи преминават през алуминиево фолио, което е непрозрачно за светлината.

• Рентгеновите лъчи се употребяват в много сфери на науката. За човека едно от най-важните им приложения е в медицината.

Рентгеновите лъчи се използват в много сфери на науката и практиката.

Най-важното за човека е тяхното приложение в медицината.

• Изследваната част от тялото се облъчва с рентгенови лъчи, които частично се поглъщат, а преминалите лъчи попадат върху екрана на флуороскоп или върху касета с фотографски филм. На екрана образът на обектите, които по-силно поглъщат рентгеновите лъчи (например костите) е тъмен, а на по-слабо поглъщащите - светъл. В съвременните компютърни рентгенови томографи тесен рентгенов сноп сканира послойно дадена част от човешкото тяло и образите на отделните слоеве се получават след компютърна обработка на интензитета на преминалото през тях лъчение.

В класическата рентгенова диагностика преминалото през

тъканите рентгеново лъчение попада върху флуоресциращ

екран или върху фотографски филм. Органите и тъканите в тялото отслабват в различна

степен рентгеновите лъчи. Най-голямо е отслабването в костите,

по-малко в меките тъкани и най-малко във въздушните кухини.

Затова рентгеновият филм почернява най-много зад

въздушните кухини и най-малко –

зад костите.

В рентгеновите компютър-томографи (СТ) тесен сноп рентгенови лъчи сканира послойно част от човешкото тяло.

Диагностичният образ в отделните слоеве се получава след компютърна обработка на интензитета на преминалото през тъканите рентгеново лъчение.

Като всяко йонизиращо лъчение рентгеновите лъчи са опасни за хората. Затова тяхното използване се ограничава и контролира в разумни граници. В медицината това означава ползата от всяко конкретно приложение да бъде многократно по-голяма от риска от лъчеви увреждания.

• В археологията• Чрез качествен анализ на метални образци от

археологически артефакти се получава информация за технологията на производството на бронзови, сребърни и позлатени изделия, за методите на създаване на тънки покрития от благородни метали, както и за произхода на суровините, използвани при производството - например в шуменските села Златар, Новосел и Надарево.

В археологията рентгеновите лъчи се използват за изследване на метални образци от археологически артефакти. Чрез качествен анализ на образците се получава информация за:

технологията на производството на бронзови, сребърни и позлатени изделия;

методите на създаване на тънки покрития от благородни метали;

произхода на суровините.

• „Моето откритие принадлежи на всички. Нека всички учени от целия свят го използват. Така то ще служи най-добре на цялото човечество... „ – В. К. Рьонген

„Моето откритие принадлежи на всички. Нека всички учени от целия свят го използват. Така то ще служи най-добре на цялото човечество...„ В. К. Рьонтген