Upload
-
View
216
Download
3
Embed Size (px)
Citation preview
. Семейното ходене на
църква символизира
влизането на
тригодишната Мария в
храма и напомня на
родителите за духовните
им задължения към
децата.
Семейството е най-доброто
училище, което може да даде
първите познания за Бога и
Православието, за
християнските добродетели,
на които векове се е крепял
българският род .
На този ден изпитваме все по-
голяма нужда от единство,
разбирателство и обич в
домовете си и семейството .
Такива дни ни карат да бъдем
по-добри към близките си и да
се завръщаме към родния дом и
РОДИНАТА!
Въведение Богородично е един от
големите вселенски празници. Светата
Дева била поставена на първото
стъпало и за почуда на всички,
неподдържана от никого, тя се
изкачила свободно по 15-те стъпала и
се спряла на най-горното. Когато
достигнала възрастта, на която
младите възпитанички на храма
трябвало да се върнат в света и да се
омъжат, тя била
„дадена“ на престарелия си
родственик Йосиф, който оттук
нататък трябвало да бди над
нея. С решение на Светия синод
на Българската православна
църква от 1929 г.,” Въведение
Богородично” се чества и
като Ден на християнското
семейство и
православната младеж.
Семейството е призвано да
обгради децата с любов,
разбиране и търпение и да
възпита у тях християнските
добродетели.
Въведение Богородично попада
в Коледните пости.Макар
и постна трапеза на семейната
вечеря трябва да е отрупана с
лакомства за децата-истинското
богатство на християнското
семейство. В миналото
българите оставяли масата
неразтребена,за да слезе
Богородица да похапне и
благослови дома и
семейството. На този ден по
време на църковната служба
вярващите приемат Свето
причастие.
Днес е празник много мил,
с него Бог ни е благословил,
затова ще Му благодарим,
че с семейство ни е надарил.
Събрали сме се тук сега
по християнски у дома.Мама
вкусна гозба прави,
кака сръчно й помага
и лъжицата подава.
После правят вкусна питка
като слънце в маргаритка,
мажат я със яйчице
и пекат я с масълце.
После идват баба, дядо
и посрещаме ги с радост.
Мама новата покривка вади,
кака тръгва да я глади.
Татко носи плодове
и се чуват смехове.
Всички сядаме задружни,
хващаме се за ръце
и се молим от сърце:
да сме здрави, да сме живи,
да сме винаги щастливи.
Все така да сме задружни,
да помагаме си в нужда
Да сме истински християни,
Бог със нас да се похвали.