Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, на 14 километра от гр.

Габрово. Още като момче той оставил родното си място и

отишъл в Мала Азия. В селото

Соми той бил нает за овчар, но като

християнин предизвикал омразата на

турците против себе си и някой си турски големец го

хвърлил в тъмница.

След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса.

Името Лазар идва от Елеазар - Бог помага.

Възкресението на Лазар засилва

недоволството срещу Христос

и ускорява неговата смърт.

Лазаровден се празнува в

предпоследната събота преди Великден, т.е.

съботата преди Връбница

/Цветница/.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.

В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.

Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и буенек.

И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Главни действащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Веднъж взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи.

Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се припомнят старите.

Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестинската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак.

Във всеки дом пеят песни, като се съобразяват кой живее в нея – момиче , момче, мома или момък за женене ,или възрастни хора.

"Радвай се, радвай, домакине, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората, толкоз здраве на тази къща. Колкото дърва по полето, толкоз здраве на таз къща чорбаджийска..."

Заспал е момко в китна градинка Под бял трендафил на хладовинка. Сън си сънува, сън си бълнува. Майка го буди, той я не чува: „Я стани, сине, я стани мама, отдавна съмна, обед ще мине, на гости дойде Лазар у нази, дари ти носи златни чапрази, стройна девойка за годеница стани дари я с пръстен жълтица. Тя тебе с китка росна о чело, Ставай, че Лазар тръгва из село.

Лаленце се люлее, на зелено ливаде, Не ми било лаленце, най-ми било детенце, Очите му звездички, лицето му трендафил, Както си кротко играло, тъй си сладко заспало Майка му го будеше и му милно думаше „Стани, стани, детенце, да погледнеш лазарки Как хубаво играят, жълти чехли потропват, шити поли развяват”

Изгряло е ясно слънце , Лазаре, У Радкини равни двори, Лазаре,То не било ясно слънце, Лазаре,Най ми била мома Радка (………) , Лазаре, Лазаре, Черни очи черешови, Лазаре,Тънка снага самодивска, Лазаре.

Лазарките тръгнаха из село всичките пременени , всиките нагласени – с цветни венчета на главите. Ходят от къща на къща. Пеят всекиму песен. Лазарско хоро играят. Изтичах да ги посрещна.

Влязоха в двора ни, греят като слънчица. А смеховете им звънят. То се знае, първом на мен запяха, мама и татко да зарадват:

Подухнал ми тих бял вятър, та е духал тъкмо три дни, тъкмо три дни и три нощи… На детето на капата зелен венец все от здравец: да е дете заман здраво, заман здраво като здравец! Лазарките хем пеят, хем се смеят, хем

играят лазарско хоро. Наловени са в кръг, събират се накуп, отстъпват назад. Шарен момински въртоп. На мама и се отрони сълза. Пък лазарките вече на нея и пеят. Баба изтича в хамбара, донесе ситото, препълнено с брашно, дарува ги: - Сватбени погачи да месите, на сватби да ме каните.

•Опишете лазарките като използвате колкото може повече епитети. Защо лазарките пеят

на всеки член на семейството? Каква песен пеят на момчето? Какво му пожелават с песента? Какво е хорото, което играят? Какво е характерно за

лазарското хоро? Защо авторът го сравнява с въртоп?

С какво бабата дарява лазарките?

Какво им пожелава? Как се лазарува

в нашия край?

Научете да четете изразително разказа.

Направете постер за Лазаровден, Цветница и Великден.