Мандала на един съвременен човекК. Г. ЮНГ

АРХЕТИПОВЕТЕИ КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНОПлевен 1999

Това заглавие се ползва от финансовата подкрепа на Швейцарската фондация за култура "PRO HELVETIA"

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгатаС. G.Jung

Die Archetypen und das kollektive Unbewusste© Walter-Verlag AG, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ©EA-Плевен, 1999

© Лилия Атанасова, Марина Бояджиева, превод © Гергана Елезова, корица, 1999

ISBN 954-450-088-XСЪДЪРЖАНИЕ

Предговор на издателите 8I. За архетиповете на колективното несъзнавано 9

II. Понятието за колективно несъзнаваноа) Определение 51

49б) Значение на колективното несъзнавано за психологията 52

в) Метод за доказване 57г) Един пример 59

III. За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" 63IV. Психологически аспекти на архетипа на майката 85

1. Върху понятието за архетипа 871. Архетипът на майката 92

3. Майчиният комплекс 95А. Майчиният комплекс при сина 95

Б. Майчиният комплекс при дъщерята 97а. Хипертрофия на майчинския елемент 97

б. Свръхразвитие на Ероса 98в. Идентичност с майката 99

г. Съпротива срещу майката 100В. Положителни аспекти на майчиния комплекс 102

а. Майката 702б. Свръхразвитият Ерос 104

в. -Само"-дъщеря 106Г. Негативният майчин комплекс 108

4. Обобщение 109V. За прераждането 119Кратко предисловие 121

1. Форми на прераждането 121а. Метемпсихоза 121Р. Реинкарнация 122

j. Възкръсване (resurrectio) 7226. Прераждане (renovatio) 722

е. Участие в процеса на промяната 7252. Психология на прераждането 723

А. Преживяването на трансцендентността на живота 124а. Преживявания, породени от свещенодействие 124

Р. Непосредствени преживявания 126Б. Субективната промяна 726

а. Смаляване на личността 726Р. Промяна по посока на увеличаване 128

у. Вътрешна структурна промяна 1306. Идентификация с група 752

е. Идентификация с култовия герой 755^. Магически процедури 756т). Техническа промяна 7560. Естествена промяна 757

3. Пример с една серия символи, илюстриращи процеса на промяната 742

VI. За психологията на архетипа на детето /551. Увод 757

2. Психологията на архетипа на детето 766 а. Архетипът като състояние на миналото 766 б. Функцията на архетипа 168 в. Ориентираният

към бъдещето характерна архетипа 770

г. Единственост и множественост на мотивана детето 777

д. Детето-бог и детето-герой 7773. Специфичната феноменология на архетипа

на детето 775а. Изоставеността на детето 775б. Непобедимостта на детето 776

в. Хермафродитизмът на детето 779г. Детето като същество на началото и на края 183

4. Обобщение 1854

VII. За психологическия аспект на образа на Кора 189а. Случай Х 799 б. Случай Y 202 в. Случай Z 207

VIII. За феноменологията на духа в приказките 277Предговор 275

а. За думата -дух" 214б. Самоизявата на духа в сънищата 220

в. Духът в приказките 225г. Териоморфната символика на духа в приказките 255

д. Допълнителни бележки 247е. Приложение 248ж. Заключение 257

IX. За психологията на образа на трикстера 259X. Съзнание, несъзнавано и индивидуация 279

XI. За емпирията на процеса на индивидуация 297Рисунки 1-24 299 Тълкуване на рисунките 500 Обобщение 564

XII. За символиката на мандалата 577Рисунки 1-54 575 Тълкуване на рисунките 574 Обобщение 405

XIII. Мандали 405Приложение 477

Библиография 475Предговор

-Архетипове" и -колективно несьзнавано" са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Техният произход може да се открие в

най-ранната му публикация - медицинската дисертация -За психологията и патологията на тъй наречените окултни явления" (1902), в която описва

фантазиите образи на един млад хистеричен медиум и прави изследвания въз основа на източници от този род. В много от неговите следващи трудове

намираме скицирани тези понятия, от тях постепенно изкристализират първите дефиниции, но биват отново и отново преформу-лирани, докато

възниква стабилно ядро на теорията (в първоначалния смисъл на думата -възглед").

Настоящият том IX/I* се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите

три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно -За архетиповете на колективното несъзнавано", после -Понятието за

колективно несъз-навано" (тук за първи път представено на немски) и най-накрая - -За архетипа с особено внимание върху понятието -анима". Следват публикации, в центъра на които са специфични архети-пове, а именно на -

майката", -прераждането", -детето-бог", респективно -божествено момиче", после - мотивът на -духа", както често се появява в детските приказки, и т. нар. -трикстер" (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете

с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията -Съзнание, несъзнавано и индивидуация", после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една

впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.

Към снимковите илюстрации в оригиналното издание Изображения на несъзнаваното са добавени още седем. Благодарим на Магда Керени, която

отново осигури изготвянето на регистрите. Преводът на статия II от английски осигури Елизабет Рюф.

есен 1974 г.Издателите

* От Die Gesammelle Wcrkc von C. G. Jung, Walter-Verlag, Zurich und Dusseldorf, 1996. - Б. ред.

7I

ЗА АРХЕТИПОВЕТЕНА КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНО[За първи път публикувано ъ Eranos-Jahrbuch, 1934, а по-късно във

Van den Wurzeln des Bewusstseins. Studien uber den Archetypus. (Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]

ЗА АРХЕТИПОВЕТЕНА КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНОХипотезата за колективното несъзнавано принадлежи към онзи клас

идеи, които хората отначало намират за странни, но после ги възприемат и си служат с тях като с обикновени понятия. Такъв е случаят с

несъзнаваното. След като философската идея за несъзнаваното, представена главно от С. G. Cams и Е. v. Hartmann, потъна под мощната вълна на

материализма, оставяйки след себе си само леко вълнение, тя постепенно се появи отново в научната област на медицинската психология.

Отначало концепцията за несъзнаваното беше ограничена до описание на състоянието на потиснати или забравени съдържания. Дори за Фройд,

който накара несъзнаваното - поне метафорично - да излезе на сцената като действащ субект, то пак не е нещо повече от събирателно място за

потиснати и забравени съдържания и има функционално значение единствено благодарение на тях. За Фройд несъзнаваното съответно притежава

изключително личностна природа1, макар че той познаваше неговите архаични и митологични мисловни форми.

Несъмнено един повече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит и не е лична придобивка, а е вроден. По-дълбокия слой аз наричам

колективно несъзнавано. Избрах термина -колективно", защото тази част на несъзнаваното не е индивидуална, а универсална. За разлика от личностната

психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде и във всички индивиди. С други думи, тя е

еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас.

Психичното съществуване може да бъде разпознато единствено по наличието на съдържания, които могат да бъдат осъзна-

1 В по-късните си работи Фройд прецизира това основно схващане. Той нарича инстинктивната психика -То", а със -Свръхаз" обозначава

колективното съзнание, в което индивидът е отчасти осъзнат, отчасти неосъзнат (понеже е потиснат).

77ти. Следователно можем да говорим за несъзнавано само когато сме в

състояние да покажем неговите съдържания. Съдържания на личното несъзнавано са главно т. нар. емоционално оцветени комплекси, те

съставляват личната и частна страна на психичния живот. От своя страна съдържанията на колективното несъзнавано са известни като архетипове.Терминът -архетип" се появява още в писанията на Philo ludaeus2 във

връзка с imago Dei* в човека. Той може да се срещне и у Иреней3, който казва: -Създателят на света не придава форма на тези неща непосредствено

от себе си, а ги копира от архетипове, които са извън него." В Corpus Hermeticum4 Бог е наречен то UQxetimov срок; (архетип на светлината). Терминът се появява многократно у Дионисий Ареопагит, например в -De

caelesti hierarchia"5: al at)A,ai ад^етгжСои (нематериални архетипове), и в -Dc divinis nominibus"6: -архетипен камък". У св. Августин липсва

терминът -архетип", но се съдържа идеята за него. Така в -Dc diversis quaestionibus" той говори за -идеи... които не са се формирали сами... които се съдържат в божествения ум"7. -Архетип" е обяснителна парафраза

на Платоновия е16о<^. Този термин съответства и е подходящ за нашите цели, защото ни казва, че що се отнася до съдържанията на колективното

несъзнавано, ние имаме работа с архаични, или - бих казал - примордиални типове, т. е. с универсални образи, които съществуват от най-древни

времена. Терминът -representations collectives" [колективни представи (фр.) - б. пр.], използван от Levy-Bruhl за обозначение на символните

фигури в примитивното виждане на света, може с успех да се използва и за2 De opificio mundi, Index, s. v. * Образът на Бога (лат.). - Б.

пр.1 Adversus omnes haerescs, 2,6 [p. 126]: -Mundi fabricator non a

semetipso fecit haec, sed de alienis archetypis transtulit."4 [Scott, Hermetica I, p. 140.]

5 II, 4 [Migne, P. G.-L. Ill col. 144].6 II, 6 [Migne, 1. c., col. 595].

7 Dc diversis quaestionibus, LXXXII1, XLVI, col. 49 [ideae... quae ipsae formatae non sunt... quae in divina intelligentia continentur]. -Архетип" се употребява в алхимичен смисъл както в Tractatus aureus на Hermes Trismegistus (Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 718): -Както Бог

[съдържа] всички съкровища на неговата божествена глава... скрит в себе си като архетип [in se tanquam archetype absconditum]... по подобен начин Сатурн носи образите на металните тела скрити в себе си." В Tractatus de

ignc ct sale на Vigenerus (Theatrum chemicum, 1661, VI, Kp. 4, p. 3) светът е -ad archetypi sui similitudinem factus" [направен по подобие на своя архетип] и наречен -magnus homo" [голям човек] (-homo maximus" при

Swedenborg).72

несъзнаваните съдържания, тъй като на практика означава същото. Примитивната племенна традиция се отнася до архетиповете, които са били

модифицирани по специален начин. Те вече не са съдържания на несъзнаваното, а са превърнати в съзнавани формули, предавани съобразно

традицията, главно под формата на езотерични учения. Последните са типични начини на изразяване и предаване на колективните съдържания,

които първоначално идват от несъзнаваното.Други добре известни изрази на архетиповете са митът и приказката.

Но и тук имаме работа с форми, които са се развили в продължение на дълги периоди от време. Така че терминът -Archetypus" съответства само отчасти на -representations collectives", тъй като обозначава единствено онези

психични съдържания, които все още не са подложени на осъзната обработка и следователно представляват непосредствен материал на психичното

преживяване. В този смисъл съществуват значителни различия между архетипа и развилата се историческа формула. На по-високи равнища на езотеричното

учение архетиповете се появяват във форма, която несъмнено разкрива критичното и оценъчно влияние на осъзнатата обработка. Тяхната

непосредствена проява в сънищата и виденията е много по-индивидуална, по-неразбираема и по-наивна, отколкото например в митовете. По същество

архетипът е несъзнавано съдържание, което се променя при осъзнаване и възприемане и се оцветява от индивидуалното съзнание, в което се случи да

се прояви8.Какво означава -архетип", става ясно от неговата връзка с мита,

езотеричното учение и приказката. Но ако се опитаме да установим какво е архетипът психологически, работата става много по-сложна. Впрочем

митолозите винаги са прибягвали до слънчеви, лунни, метеорологични, растителни и други идеи от този вид. Досега те абсолютно отказваха да

вземат предвид факта, че митовете са първите и най-важни психични явления, които разкриват природата на душата. Примитивният човек не се

интересува особено от обективните обяснения на очевидното, но има императивна потребност - или по-точно неговата несъзнавана психика

проявява непреодолим стремеж - да превърне целия външен сетивен опит във вътрешни, психични събития. За него не е достатъчно да вижда как слънцето

изгрява и залязва, това външно наблюдение трябва в същото време да" За да бъдем точни, трябва да разграничаваме -архетип" и -архе-

типни идеи". Архетипът е хипотетичен и непредставим модел, нещо като -образец на поведение". Вж. [Jung] Theoretische Uberlegungen zum Wesen des

Psychischen.бъде и психично събитие: слънцето в своето движение трябва да

представя съдбата на един бог или герой, който в последна сметка обитава човешката душа. Митологизираните природни явления като лято и зима,

фазите на луната, дъждовните сезони и пр. в никакъв смисъл не са алегории9 на тези обективни факти, те са no-скоро символни изражения на

вътрешната, несъзнавана драма на психиката, която става достъпна за човешкото съзнание чрез проекцията - т. е. чрез отражението й в

природните явления. Проекцията е толкова фундаментална, че са били необходими няколко хиляди години цивилизация, за да я отделят до известна

степен от нейния външен обект. В астрологията например тази вековна -scientia intuitiva"* е била дамгосвана като отявлена ерес, защото човекът още не е умеел да прави психологическо описание на характера независимо от звездите. Дори и днес хората, които все още вярват в астрологията,

почти без изключение приемат старото суеверно схващане за влиянието на звездите. И все пак всеки, който може да прави хороскоп, знае, че от

времето на Хипарх от Александрия началото на пролетта е фиксирано на 0~ Овен, че зодиакът, на който се основава всеки хороскоп, е напълно

произволен и че оттогава началото постепенно се е преместило до първите градуси на Риби в резултат на изместването на равноденствието.

Примитивният човек ни прави толкова силно впечатление със своята субективност, че би трябвало отдавна да сме се досетили, че митовете

съответстват на нещо психично. Неговото познание за природата е основно езикът и външната обвивка на несъзнавания психичен процес. Но самият

факт, че този процес е несъзнаван, ни разкрива защо човекът в опитите си да обясни митовете е мислел за всичко друго освен за психиката. Той

просто не е знаел, че психиката съдържа всички образи, които са породили митовете, и че нашето несъзнавано е действащ и страдащ субект със своя

вътрешна драма, която примитивният човек открива по пътя на аналогията в големите и малките природни процеси10.

-Звездите на твоята собствена съдба лежат в гърдите ти" -казва Сени на Валенщайн" - твърдение, което би удовлетворило

4 Алегорията е парафраза на едно съзнавано съдържание, а символът е възможно най-добрият израз на някакво несъзнавано съдържание, относно

чиято природа може само да се гадае, защото е все още непозната.* Интуитивно знание (лат.). - Б. пр.

10 Вж. Jung und Kerenyi, Einfuhrung in das \Vesen der Mylhologie [и студии VI и VII в това издание].

11 [Schiller, Die Piccolomini, II, 6, p. 118.]Ч

всички астролози, ако знаехме поне малко относно тайните на сърцето, Но за това хората не са имали достатъчно разбиране. Не бих се осмелил да твърдя, че днес положението е по-добро. Племенните знания са

винаги свети и опасни. Всички езоте-рични учения се стремят да проникват в невидимите преживявания на психиката и претендират за най-висш

авторитет. Онова, което е вярно за примитивните знания, е вярно в още по-висока степен за господстващите в света религии. Те съдържат познание,

което отначало е било скрито, и обясняват тайните на душата чрез величествени образи. Техните храмове и свещени писания прославят с образ и слово доктрината, почитана от дълго време, като я правят достъпна за

всяко вярващо сърце, за всяко чувствително око, за всяка прогресивна мисъл. Наистина, ние сме принудени да кажем, че колкото по-красив, по-

величествен и по-всеобхватен е развитият и утвърден от традицията образ, толкова по-отдалечен е той от индивидуалното преживяване. Ние можем само да почувстваме своя път към него и да доловим нещо от него, но истинското

преживяване е изгубено за нас.Защо психологията е най-младата от емпиричните науки? Защо не сме

открили несъзнаваното отдавна и не сме проникнали в неговата съкровищница от вечни образи? Просто защото за всичко психично ние сме имали

определена религиозна формула - и то много по-красива и по-всеобхватна от непосредствения опит. Въпреки че християнското виждане за света е

избледняло за много хора, символната съкровищница на Изтока все още е пълна с чудеса, които могат да подхранват за още дълго време страстта към зрелища и нови одежди. Нещо повече, тези образи - християнски, будистки

или каквито искате - са привлекателни, мистериозни и напълно интуитивни. Разбира се, колкото по-добре ги опознаваме, толкова по-ясно виждаме, че постоянната употреба ги е полирала напълно и това, което е останало, е

само тривиална повърхностност и безсмислен парадокс. Мистерията на непорочното зачатие или homoousia* на Сина с Бащата, или Светата Троица,

която обаче не е триада, не могат повече да дават криле на която и да било философска фантазия. Те са застинали до прости обекти на вярване.

Затова не е изненадващо, че религиозната потребност, вярващият дух и философските спекулации на образованите европейци са зап-ленени от

символите на Изтока - от онези грандиозни учения за божествеността в Индия и от бездните на даоистката философия в Китай - така, както преди

сърцето и духът на хората от древността са били запленени от християнските идеи. Има

* Единосъщност (лат.). - Б. пр.много европейци, които започват с пълно отдаване на влиянието на

християнския символ, докато изпаднат в Киркегорова невроза, или чиято връзка с Бога вследствие прогресивното обедняване на символизма се е

превърнала в една непоносимо усложнена връзка Аз - Ти, само за да станат на свой ред жертва на очарованието и свежестта на източните символи. Това

отстъпление не е непременно и поражение, то no-скоро доказва приемливостта и жизнеността на религиозното чувство. Можем да наблюдаваме

почти същото нещо при образования ориента-лец, който нерядко бива привлечен от християнския символ или от науката, която е толкова чужда на ориенталския дух, и дори развива достойно за внимание разбиране за тях. Това, че хората се подчиняват на тези вечни образи, е напълно нормално, те са за това. Те трябва да привличат, да убеждават, да омагьосват и да

обсебват. Произхождат от първичния материал на откровението и отразяват винаги уникалното преживяване за божествеността. Ето защо те винаги

предизвикват у човека предчувствие за божественото, като в същото време го предпазват от непосредственото му преживяване. Благодарение на

дейността на човешкия дух през вековете тези образи са намерили място в една грандиозна мисловна система, която предписва определен ред на света,

и в същото време се представят от една мощна, широко влиятелна и уважавана институция, наречена Църква. Най-добре мога да илюстрирам

думите си, като взема за пример швейцарския мистик и отшелник брат Никола от Флюе12, канонизиран неотдавна. Може би неговото най-важно религиозно преживяване е било т. нар. видение на Троицата, което го завладяло до

такава степен, че той го нарисувал на стената на килията си. Тази рисунка все още се пази в енорийската църква в Закселн. Това е една мандала,

разделена на шест части, в центъра на която се намира увенчаният с ореол образ на Бога. Сега знаем, че брат Клаус е изследвал природата на

неговото видение с помощта на една илюстрована брошура от някакъв немски мистик, като се опитал да предаде оригиналното му преживяване в достъпна за разбиране форма. С това се е занимал дълги години. Това е, което аз

наричам -обработка" (Bearbeitung) на символа. Неговите разсъждения върху природата на видението, повлияни от мистичните диаграми, които е

използвал като водеща нишка, неизбежно го довеждат до заключението, че той самият трябва да е видял Светата Троица -summum bonum"*, вечната

любов. Това става ясно от -цензу-" [Вж. Jung, Bruder Klaus.]

* Върховно благо (лат.). - Б. пр.1б

рираната" версия в Закселн.Всъщност истинското преживяване е било съвсем различно. В своя

екстаз брат Клаус е видял нещо толкова ужасно, че от него се е променил и собственият му лицеизраз - до такава степен, че хората били потресени и се плашели от него. Това, което той видял, било видение с изключителна

яркост. Woelflin, нашият най-стар източник, пише следното: -Всички, които идваха при него, още при първия поглед биваха обземани от ужас. Той

самият обясняваше, че видял пронизваща светлина, наподобяваща човешко лице. При вида й се уплашил, че сърцето му ще се пръсне на малки късчета. Затова, обзет от страх, веднага извърнал лицето си и паднал на земята. И

това е причината, поради която неговото лице сега е страшно за другите"13.

Това видение с основание се сравнява14 с нещо подобно в Откровението 1:13 и сл., този странен апокалиптичен образ на Христос, който по своята неповторимост и изключителност отстъпва'единствено на

чудовищния Агнец със седем рога и седем очи (Откр. 5:6 и сл.). Наистина е много трудно да се обясни връзката между тази фигура и Христос от

евангелията. Видението на брат Клаус се тълкува по един строго определен начин в най-древните източници. През 1508 година хуманистът Karl Bovillus пише до свой приятел: -Искам да ти кажа за видението, което му се яви в

небето през една нощ, когато звездите блестяха, а той стоеше в молитва и съзерцание. Той видя главата на една човешка фигура, фигура с ужасяващо

лице, изразяващо гняв и заплашителност"15.Тази интерпретация напълно съответства на съвременното допълнение,

направено в Откровението 1:1316. А не трябва да забравяме и другото видение на брат Клаус за Христос в меча кожа, за Бога-Баща и Бога-Майка и за самия него като Сина. Те съдържат черти, които наистина не са изцяло

догматични.Традиционно това величаво видение се свързва с изображението на

Троицата в църквата на Закселн, а също и със симво-лизма на колелото в т. нар. Pilger Traktat". Там се разказва, че

13 Blanke, Bruder Klaus van Flue, p. 92 f. [Stockli, Die Visionen des seligen Bruder Klaus, p. 34.]

14 Blanke, 1. c., p. 94.15 Stockli, 1. c.

16 Lavaud (Vie profonde de Nicolas de Flue) прави подходящ паралел с текст от Horologium sapientiae на Henry Seuse, където апокалиптичният

Христос се появява като разярен и озлобен отмъстител, съвсем различен от Исус, който чете проповед на Планината.

" [Ein nutzlicher und loblicher Tractat van Bruder Claus und einem Bilger. Срв. Stockli, p. 95.]

брат Клаус показал картината на колелото на един посетил го пътник. Очевидно тази картина го е занимавала известно време. Blanke е на мнение, че обратно на традицията, няма връзка между видението и изображението на Троицата18. Струва ми се, че този скептицизъм отива твърде далеч. Трябва да има някаква причина за интереса на брат Клаус към колелото. Видения

като това, което е имал той, често предизвикват душевно объркване и разпад (спомнете си пръсването на сърцето на -малки парченца"). От опит знаем, че охраняващият кръг, мандалата, е традиционното средство срещу хаотичните състояния на духа. Става съвсем ясно защо брат Клаус е бил

привлечен от символа на колелото. Тълкуването на ужасяващото видение като преживяване на Бога не трябва да се разширява толкова. Според мене

връзката между необикновеното видение и изображението на Троицата и на тях двете със символа на колелото стават достатъчно разбираеми на

психологическо равнище.Видението, несъмнено страшно и много смущаващо, което из-ригва като

вулкан върху неговото религиозно виждане за света без каквато и да било догматична прелюдия и без обяснителен коментар, естествено се нуждае от дълго време за асимилиране, за да отговори на цялостната структура на

психиката и по такъв начин да възстанови нарушения психичен баланс. Брат Клаус стига до своето преживяване на основата на догмата, тогава твърда

като скала. И догмата доказва своята асимилираща сила, като превръща нещо толкова ужасно и живо в красивата абстракция на идеята за Троицата. Но

помирението става върху съвсем друга основа, предоставена от самото видение и неговата неземна актуалност - в ущърб на християнската идея за

Бога и без съмнение още повече във вреда на самия брат Клаус, който впоследствие става не светец, а еретик (ако не и лунатик) и вероятно

завършва живота си на кладата.Този пример показва използването на догматичния символ: той е израз

на едно забележително и опасно, решаващо психично преживяване, сполучливо наречено -преживяване на божественото", по начин, приемлив от наша човешка гледна точка, без да ограничава сферата на опита и без да

намалява неговото изключително значение. Видението на божествения гняв, което намираме и у Якоб Бьоме, не съответства на Бога от Новия завет,

любещия Баща в небето, и по тази причина лесно може да стане източник на вътрешен конфликт. Това съответства на духа на епохата - края на XV столетие, времето на Николай Кузан-ски, чиято формула за -complexio

oppositorum"* всъщност под-181. с., р. 95 ff.

* Обединяване на противоположности (лат.). - Б. пр.18

помага приближаващия разкол. Не много след това яхвистична-та конвенция за Бога претърпява серия от прераждания в про-тестантизма. Яхве

е схващане за Бога, което съдържа противоположностите в едно все още неразграничено състояние.

Брат Клаус напуска утъпканата пътека на условностите и обичая, като изоставя дома и семейството си, живеейки сам дълги години и вглеждайки се

дълбоко в тъмното огледало, така че чудесната и ужасна благодат на първичното преживяване да го сполети. В тази ситуация догматичният образ

на божествеността, развит през вековете, действа като живително лекарство. Той му помага да асимилира фаталното нахлуване на един

архетип"ен образ и да избегне разкъсването на части. Ангелус Силезиус няма този късмет, вътрешният конфликт го разкъсва, защото в неговото

време стабилността на Църквата, гарантирана от догмата, вече е разклатена.

Якоб Бьоме също познава един Бог на -огнения гняв", един истински Deus absconditus*. Той успява да преодолее дълбокото и мъчително

противоречие чрез християнската формула за Бащата и Сина и спекулативно да я включи в своето виждане за света - което, макар и гностично, е било във всички основни пунктове християнско. Иначе той би станал дуалист. От друга страна, без съмнение алхимията, подготвяла дълго и тайно единството на противоположностите, му идва на помощ. Независимо от това опозицията е оставила несъмнени следи в мандалата, прибавена към неговите Четиридесет въпроса относно душата19, показвайки природата на божественото. Мандалата е разделена на светла и тъмна част, а полукръговете, които са нарисувани около тях, вместо да се съединяват под формата на кръг, са обърнати с -

гръб" един към друг20.Догмата заема мястото на колективното несъзнавано, като изразява

неговите съдържания на широка основа. Католическият начин на живот е напълно чужд на психологически проблеми в този дух. Почти целият живот на

колективното несъзнавано се канализира в догматичните архетипни идеи и протича като добре контролиран поток в символизма на кредото и ритуала. Това се проявява в затвореността на католическата психика. Колективното

несъзнавано, както го разбираме днес, никога не* Скрит, таен бог (лат.). - Б. пр.

19 [Vierlzig Fragen van der Seelen Vrstand, Essentz, Wesen, Natur und Eigenschafft usw.]

20 Срв. За емпирията на процеса на индивидуация [студия XI в това издание].

е било въпрос на -психология", защото преди християнската църква са съществували древните мистерии и те водят назад чак до сивите мъгли на неолитичната предистория. На човечеството никога не са липсвали силни

образи, които да оказват магическа помощ срещу всички странни неща, които обитават дълбините на психиката. Образите на несъзнаваното винаги са се изразявали чрез предпазващи и лекуващи фигури и по този начин са били

разпращани от психиката в космическото пространство.Впрочем иконоборството на Реформацията прави буквално пробив в

защитната стена от свети образи и оттогава един след друг образите се разпадат. Те стават съмнителни, защото влизат в конфликт с просветления

разум. Освен това хората отдавна били забравили тяхното значение. А наистина ли са ги били забравили? Всъщност те може би никога не са знаели

какво означават и едва в по-ново време на протестантската част от човечеството хрумва идеята, че в действителност ние нямаме ни най-малка

представа относно това, какво представляват непорочното Зачатие, божествеността на Христос и сложността на Троицата. Изглежда почти като

че ли тези образи просто са живеели и тяхното съществуване е било приемано без колебания и без разсъждения по същия начин, както украсяваме

коледното дърво или крием великденски яйца, без изобщо да знаем какво означават тези обичаи. Факт е, че архетипните образи са така пълни със смисъл, че хората дори не се сещат да питат какво всъщност означават. Фактът, че боговете от време на време умират, се дължи на внезапното

човешко откритие, че те не означават нищо, че са сътворени от човешките ръце, безполезни идоли от дърво и камък. Едва тогава човек открива, че

всъщност никога не е мислел за тези образи. И когато започва да мисли за тях, той го прави с помощта на това, което нарича -разум" - което

фактически не е нищо повече от пълния сбор от всички негови предразсъдъци и късогледи схващания.

Историята на протестантството представлява непрекъснато иконоборство. Стените падали една след друга. И работата по разрушаването

не е била много трудна, след като авторитетът на Църквата вече е бил разклатен. Ние всички знаем как големите и малките, общите и отделните неща са се сривали парче по парче и как възниква застрашаващата бедност на символите, която е условието на нашия живот сега. С това изчезва и

силата на Църквата - крепост, лишена от бастионите и бойниците, къща с разрушени стени, изложена на всички световни ветрове и на всички

опасности.Въпреки че това по същество представлява сериозен крах,

20който обижда нашето историческо чувство, разпадането на

протестантството на близо четиристотин секти е сигурен белег, че неспокойствието продължава. Протестантът е захвърлен в състояние на

беззащитност, което може да накара нормален човек да трепери. Разбира се, неговото просветено съзнание отказва да приеме този факт и спокойно търси

на друго място това, което е изгубено в Европа. Ние търсим ефективни образи, мисловни форми, които да задоволят неспокойното търсене на

сърцето и духа, и намираме съкровищата на Изтока.Срещу това няма възражения. Никой не е принуждавал римляните да

внасят азиатските култове. Ако християнството наистина е било - както често се пееше - -чуждо" на германските племена, те са можели лесно да го

отхвърлят, когато престижът на римските легиони започва да пада. Но християнството остава, защото то отговаря на съществуващия архетипен образец. В течение на вековете обаче то се превръща в нещо, на което

неговите създатели биха се чудили, ако бяха доживели да го видят. Християнството на негрите и на другите тъмнокожи покръстени също е повод

за исторически рефлексии. Защо тогава Западът да не може да приеме източните форми? Римляните също отиват в Елевсина, Самотраки и Египет, за

да се посветят. Изглежда, че в Египет е съществувал дори редовен туристически обмен във връзка с това.

Боговете на Гърция и Рим загиват от същата болест, от която и нашите християнски символи: хората тогава, както и днес, откриват, че те не са мислили по този проблем. От друга страна, боговете на чужденците са

все още неизчерпана мана. Техните имена са неземни и неразбираеми, а делата им - необичайно неясни - нещо съвсем различно от изтърканата

скандална хроника на Олимп. Най-малкото, азиатските символи са неразбираеми и по тази причина те не са банални като конвенционалните

богове. Фактът, че хората приемат новото, без да се замислят, по същия начин, както отхвърлят старото, не става проблем по онова време.А днес това превръща ли се в проблем? Способни ли сме да приемем

като нова дреха готовите символи, родени върху чужда земя, наситени с чужда кръв, разказвани на чужд език, захранени от чужда култура, вплетени в една чужда история, и така да заприличаме на просяк, който се облича в

царски дрехи, или на цар, който се крие в дрипи? Без съмнение това е възможно. А може би в нас има нещо, което ни тласка не към маскарад, а

към това да си ушием собствените дрехи сами?Аз съм убеден, че нарастващата липса на символи има определено

значение. Това е развитие с вътрешна консистент-27

ност. Всичко, за което не сме мислили и което е било лишено от значима връзка с нашето развиващо се съзнание, е изгубено. И ако сега се

опитаме да прикрием нашата голота с великолепните атрибути на Изтока, както правят теософите, ние ще фалши-фицираме собствената си история. Човек не изпада до просия само за да позира след това като индийски

владетел. Струва ми се, че би било много по-добре да приемем с твърдост нашата духовна бедност и липсата на символи, отколкото лицемерно да

приемем едно наследство, на което изобщо не сме наследници. Ние по право

сме наследници на християнския символизъм, но някак сме разпилели наследството си. Оставили сме къщата, която нашите бащи са построили, да

се разруши и сега се опитваме да влезем в ориенталските дворци, които бащите ни никога не са познавали. Всеки, който е изгубил историческите

символи и не може да се задоволи със заместители, днес наистина се намира в много трудно положение: пред него зее пустотата и той бяга ужасен от

нея. И което е още по-лошо, вакуумът се запълва с абсурдни политически и социални идеи, характеризиращи се с духовна нищета. Но ако човек не може да приеме тези педантични догмати, той се вижда принуден поне веднъж да

бъде сериозен спрямо отредената му вяра в Бога, въпреки че, както обикновено става, неговият страх, че нещата не вървят добре, нараства.

Този страх съвсем не е неоправдан, защото там, къдегго Бог е най-близко, опасността е най-голяма. Опасно е да се признае духовната бедност, защото

бедният човек има желания, а всеки, който има желания, предизвиква съдбата. Една илвейцарска поговорка казва това още по-рязко: -Зад богатия

човек стои един дявол, а зад бедния - два."Както в християнството обетът за земна бедност отклонява духа от

богатствата на тази земя, така и духовната бедност се опитва да се откаже от фалшивите богатства на духа, за да се оттегли не само от жалките

останки - които се наричат днес протестантска църква - на едно велико минало, но също и от всички съблазни на благоуханния Изток, и най-сетне, за да живее сам със себе си, където в студената светлина на съзнанието

абсолютната безсъдържателност на света стига до самите звезди.Ние наследихме тази бедност от своите бащи. Аз си спомням добре

уроците по конфирмация, които получих от моя баща. Катехизисът ме отегчаваше невероятно. Един ден прелиствах страниците на малката си

книжка с надежда да намеря нещо по-интересно, когато погледът ми попадна на параграфа за Троицата. Той ме заинтересува веднага и аз чаках с

нетърпение уроците да стигнат до този раздел. Но когато дългоочакваният22

урок дойде, баща ми каза: -Ще прескочим това. Аз самият не го разбирам напълно." С това и последната ми надежда умря. Възхищавах се от откровеността на моя баща, но това не промени факта, че оттогава всеки

разговор за религия ме отегчава до смърт.Нашият интелект постигна фантастични неща, но в същото време

духовното ни убежище се превърна в руини. Напълно убедени сме, че дори с помощта на най-новия и най-голям телескоп, наскоро построен в Америка, хората няма да открият и зад най-далечната мъглявина пламтящото седмо

небе, и знаем, че нашите очи отчаяно ще се взират в мъртвата пустош на междузвездното пространство. Нещата не се подобряват и когато

математическата физика ни разкрива света на безкрайно малкото. Най-сетне, ние разравяме мъдростта на всички времена и народи само за да открием, че

всичко най-скъпо и драгоценно за нас вече е казано на възможно най-превъзходния език. Като лакоми деца ние протягаме ръце и си мислим, че

само ако го сграбчим, то ще стане наше притежание. Но това, което притежаваме, вече не е валидно и нашите ръце се уморяват да грабят,

защото богатствата лежат навсякъде, докъдето стига нашият поглед. Всички тези притежания се превръщат във вода и не един ученик на магьосник се е удавил във водите, извикани от него - ако преди това не се е поддал на

спасителната илюзия, че тази мъдрост е добра, а другата - лоша. Именно от средите на тези посветени излизат ужасяващите инвалиди, които си

въобразяват, че имат пророческа мисия. Защото изкуственото разделение на истинска и фалшива мъдрост създава напрежението в психиката, а оттам и

самотността, и жаждата като тези на морфиниста, който винаги се надява да намери компания за своя порок.

Когато нашето естествено наследство е било разпиляно, духът също, както казва Хераклит, слиза от огнените си висини. Но когато духът

натежи, той се превръща във вода и с Луцифе-рова дързост интелектът заема

мястото, от което някога е властвал духът. Духът може основателно да претендира за -patris potestas"* върху душата, не обаче и земният

интелект, който е сабята или чукът на човека и не е създател на духовни светове, баща на душата. Затова и Ludwik Klages, и Max Scheler са твърде умерени в опитите си да възстановят духа, тъй като и двамата са деца на

една епоха, в която духът не е горе, а долу, не е огън, а вече вода.Следователно и пътят на душата, която търси изгубения си

* Бащина власт (лат.). - Б. пр.баща - както София търси Битос, - води към водата, към тъмното

огледало на дъното. Който и да е виновен за състоянието на духовната бедност, истинското наследство на протестантството довежда до неговия

логически свършек и тръгва по пътя на душата, който води към водата. Тази вода не е фигуративен израз, а жив символ на тъмната психика. Най-добре

мога да илюстрирам това с един от многото конкретни примери:Някакъв протестантски теолог често сънувал един и същи сън. Той

стои на някакъв планински склон, под който се простира дълбока долина, а в нея тъмно езеро. В съня си той знае, че нещо му пречи да се приближи до

езерото. Този път решава да отиде до водата. Когато приближава брега, всичко става мрачно и тайнствено и внезапно силен вятър преминава над

повърхността на водата. Той бива обзет от паника и страх и се събужда.Този сън ни показва естествения символизъм. Сънуващият слиза в

собствените си дълбини и пътят го води към тайнствената вода. И тогава се появява чудото на вира на Бетесда: един ангел слиза и докосва водата,

като й придава лечебна сила. В съня това е вятърът, пневмата, която духа, където пожелае. Човешкото слизане до водата е необходимо, за да се

предизвика повторение на чудото. Но дъхът на духа, който преминава върху тъмната вода, е обезпокоителен като всичко, чиято причина не познаваме -

щом не сме ние самите. Той намеква за някакво невидимо присъствие, за една божествена сила, на която не са дали живот нито човешките очаквания,

нито усилията на волята. Той е жив от само себе си и някаква тръпка преминава през човека, който е мислел, че -духът" е само това, в което

той вярва, което е казано в книгите или за което говорят хората. Но когато се случи спонтанно, това е нещо призрачно и наивният ум бива обзет от примитивен страх. Старците от племето елгони в Кения ми дадоха точно същото описание на бога на нощта, когото те наричат -правещия страх". -

Той идва при теб - казват те - като студен порив на вятъра и ти трепериш или преминава, свирейки през високите треви" - един африкански Пан, който се провира между тръстиките в изпълнения с духове обеден час, свирейки на

своите свирки и плашейки овчарите.Също насън дъхът на пневмата изплашва друг овчар, пасящ стадо,

което в мрака на нощта изпотъпква обраслия с тръстика бряг в дълбоката долина на психиката. Да, този някогашен огнен дух слиза до царството на природата, до дърветата, скалите и водите на психиката, както старият

човек в -Заратус-тра"и на Ницше, който, уморен от хората, се оттегля в гората,

21 [Р-12.]за да ръмжи заедно с мечките в чест на Създателя.

Ние сигурно трябва да следваме пътя на водите, които текат винаги надолу, ако искаме да открием съкровището, безценното наследство от

бащата. В химна на гностиците за душата22 синът е изпратен от родителите си да търси перлата, паднала от короната на царя. Тя лежи на дъното на дълбок кладенец, пазена от един дракон, в земята на египтяните - тази

земя на охолство и опиянение с всичките нейни материални и духовни богатства. Синът наследник тръгва да търси скъпоценния камък, но в

оргиите на египетското гостоприемство забравя кой е, както и своята задача, докато едно писмо от баща му не му напомня неговия дълг. Тогава той тръгва към водите, спуска се в тъмните дълбини на кладенеца, където намира перлата на дъното, и накрая я поднася на най-висшето божество.

Този химн, приписван на Bardesanes, датира от една епоха, която прилича на нашата в няколко аспекта. Човечеството гледало и чакало, и то една риба - -levatus de profundo"*23, - която става символ на спасителя,

на носещия оздравяване.Докато пишех тези редове, получих писмо от Ванкувър, от непознат за мене човек. Той бил озадачен от сънищата си, в които винаги ставало

въпрос за вода: -Almost every time I dream it is about water: either I am having a bath, or water-closet is overflowing, or a pipe is bursting, or

my home has drifted down to the water edge, or I see an acquaintance about to sink into water, or I am trying to get out of water, or I am

having a bath and the tub is about to overflow, ect."24.Водата е най-общият и най-обичаният символ на несъзнава-ното.

Езерото в долината е несъзнаваното, което лежи под съзнанието, поради което често се нарича -подсъзнание", обикновено с унищожителното

подразбиране, че става дума за едно нисше съзнание. Водата е -духът на долината", водният дракон на Дао, чиято същност прилича на вода - ян,

обхванато от ин. Психологически погледнато, водата означава дух, който е станал несъзнаван. Така че сънят на теолога е съвсем точен, когато му

казва, че долу при водата той може да преживее въздействи-22 [Срв. Thomasakten в: Neutestamentliche Apokryphen (hg. von

Hennecke), pp. 277-281.]* Извадена от дълбините (лат.). - Б. пр.

23 Augustinus, Confessionum libri, XIII, XXI, col. 395, 29.24 [Всеки път, когато сънувам, става дума за вода: или се къпя, или водата в тоалетната тече, или се е пукнала тръба, или домът ми се е придвижил до линията на водата, или виждам познат, който потъва във

водата, или аз се мъча да изляза от водата, или се къпя и ваната прелива.]

ето на живия дух като чудотворното излекуване в ручея на Бетесда. Изглежда, че спускането в дълбините винаги предшества възвисяването. Друг теолог25 сънува, че вижда на една планина нещо като Замъка на Граал. Той тръгва по пътя, който изглежда, че води право до подножието на планината

и нагоре. Но когато приближава, открива с голямо разочарование, че го разделя от планината цепнатина, дълбока, тъмна клисура с течаща на дъното

вода. Една стръмна пътека слизала надолу и криволичейки, се изкачвала отново от другата страна. Но перспективата изглеждала непривлекателна и сънуващият се събудил. Тук сънуващият, който жадува за светлите висини,

отново трябва първо да слезе в тъмните дълбини и това е необходимо условие, за да се изкачи високо. Разумният човек избягва опасностите,

дебнещи в тези дълбини, но в същото време той отхвърля и доброто, което някое смело, но рисковано действие може да донесе.

Заключението, направено от съня, се сблъсква с бурната съпротива на съзнаващия ум, който познава -духа" като нещо, което може да се открие

единствено във висините, докато всичко, което идва отдолу, е нисше и безполезно. За хора, които мислят по този начин, духът означава най-висша свобода, полет над дълбините, освобождаване от затвора на хтоничния свят

и следователно убежище за всички онези плахи души, които не искат да станат нещо по-различно. Но водата е земна и осезаема, тя е течността на направляваното от инстинкти тяло, кръвта и кръвообращението, миризмата на

звяра, чувствеността, натежала от страст. Несъзнаваното е психиката, която от светлината на умствено и морално ясното съзнание достига надолу до нервната система, която от векове е известна като -симпатична". Тя не

управлява възприятието и мускулната активност като цереброс-пиналната система и не контролира средата, но функционирайки без сетивни органи,

поддържа равновесието на живота и по тайнствените пътища на симпатичната възбуда не само ни дава познание за най-съкровения живот на други

същества, но оказва и вътрешно въздействие върху тях. В този смисъл тя е една изключително колективна система, основата на цялото participation

mystique*, докато цереброспиналната функция достига своята най-висока точка в отделянето на специфичните качества на

2i Фактът, че отново теолог сънува този сън, не е толкова изненадващ, защото свещениците и хората на църквата проявяват

професионален интерес към мотива за -извисяването". Говорят за това толкова често, че естествено се налага въпросът, какво правят те за

собственото си духовно извисяване.* Мистично участие (фр.). - Б. пр.

26Аза, като обхваща само повърхности и външности - винаги с

посредничеството на пространството. Тя преживява всичко като външно, докато симпатичната система приема всичко като вътрешно.

Несъзнаваното обикновено се разглежда като някаква затворена част от нашия най-личен и интимен живот - нещо като това, което Библията

нарича -сърце" и смята за източник на всички греховни помисли. В камерите на сърцето живеят нечестивите духове, внезапният гняв и чувствената

слабост. Така изглежда Несъзнаваното, гледано от страната на съзнанието. Но съзнанието е работа главно на мозъка, който разглежда всичко поотделно

и изолирано и следователно вижда по този начин и несъзнавано-то, приемайки го направо за мое несъзнавано. Оттам и всеобщото вярване, че

всеки, който слиза в Несъзнаваното, попада в душната атмосфера на егоцентрична субективност и в тази сляпа алея е изложен на атаката на

всички свирепи твари, които се предполага, че обитават пещерите на подземния психичен свят.

Вярно е, че онзи, който погледне в огледалото на водата, ще види първо своя собствен образ. Който отива към себе си, рискува да се

конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на

света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице.

Тази конфронтация е с първия тест за смелост но пътя към себе си, тест, способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно. Но ако ние сме

способни да видим собствената си сянка и да понесем това познание, тогава една малка част от проблема вече е решена: ние сме приели личното

несъзнавано. Сянката е една жива част от личността и следователно иска да живее под някаква форма. Тя не може да бъде премахната или

рационализирана до степен на безвредност. Този проблем е крайно труден, защото не само предизвиква цялостния човек, но в същото време му напомня за неговата безпомощност и негодност. Силните натури - или по-добре да ги

наречем слаби? - не обичат да им се напомня за това, а предпочитат да мислят за себе си като за герои, които са отвъд доброто и злото, и да срежат гордиевия възел, вместо да го развържат. Независимо от всичко

равносметката трябва да се направи, рано или късно. Накрая трябва да си признаем, че съществуват проблеми, които не можем да решим със собствени

сили. Подобно признание има предимството, че е честно,искрено и в съгласие с реалността, а това подготвя почвата за

компенсаторна реакция от страна на колективното несъзнава-но: сега вече сте по-склонни да приемете някоя полезна идея или догадка или да

забележите мисли, на които не е било разрешено да се появяват преди. Може би ще обърнете внимание на съновиденията, които ви посещават в подобни моменти, или ще помислите върху някои вътрешни и външни събития, които стават точно по това време. Ако имате подобна нагласа, тогава полезните сили, които дремят в по-дълбокия слой на човешката природа, могат да се

събудят и да действат, защото безпомощността и слабостта са вечният проблем на човечеството. На този проблем има и един вечен отговор, защото в противен случай с човечеството отдавна щеше да е свършено. Когато сте

направили всичко възможно, единственото, което остава, е онова, което още бихте могли да направите, ако само го знаехте. Но колко наистина знаем ние за себе си? Твърде малко, ако съдим по опита. Следователно има все

още много неща, останали от несъзнаваното. Молитвата, както знаем, изисква подобна нагласа и затова има почти същия ефект.

Неизбежната и необходима реакция на колективното несъз-навано се изразява в архетипно формирани идеи. Срещата със себе си е преди всичко

среща със собствената сянка. Сянката е тесен коридор, тясна врата, чието мъчително притискане не избягва никой от онези, които слизат в дълбокия кладенец. Но човек трябва да се научи да се познава, за да знае кой е.

Защото онова, което идва след вратата, е напълно изненадващо, едно пространство без граници, изпълнено с безпрецедентна несигурност, с

очевидна липса на вътре и вън, горе и долу, тук и там; без мое и твое, без добро и зло. Това е светът на водата, където целият живот плува в очакване, където царството на симпатичната система, душата на всичко

живо, започва; където аз съм неразделимо това и онова; където преживявам другия в себе си и другият преживява мен.

Не, колективното несъзнавано е всичко друго, но не и затворена личностна система; то е чиста обективност, широка като света и отворена

за целия свят. Там аз съм обектът на всеки субект в пълна противоположност на моето обикновено съзнание, където аз съм винаги

субектът, който има някакъв обект. Там аз съм напълно слят със света, дотолкова съм част от него, че лесно забравям кой съм всъщност. -Изгубен в себе си" е подходящ израз за описание на това състояние. Но това себе си е светът, ако само съзнанието можеше да го види. Ето защо ние трябва

да знаем кои сме.Несъзнаваното не ни докосва, преди да сме то - да станем

28несъзнавани за себе си. Това е извечната опасност, инстинктивно

познавана и вдъхваща страх на примитивния човек, който сам стои твърде близко до тази плерома. Неговото съзнание е все още несигурно, люшка се.

То е още детско, току-що появило се от първичните води. Една вълна на несъзнаваното може лесно да го помете и тогава той забравя кой е и върши странни за него неща. Примитивните се страхуват от неконтролирани емоции,

защото съзнанието се разпада под техния натиск и им позволява да го обсебят. Следователно всички усилия на човека са били насочени към

консолидиране на съзнанието. Това е била целта на ритуала и догмата, те са били бентове и стени за посрещане на опасностите, идващи откъм

несъзнаваното, на -рисковете на душата". Съответно примитивните ритуали се състоят в изгонване на духове, премахване на магия, отклоняване на

лоша поличба, умилостивяване, пречистване и произвеждане чрез добронамерена магия на полезни събития.

Това са онези бариери, издигнати в древни времена, които по-късно стават фундаменти на Църквата. Това са също бариерите, които рухват,

когато с времето символите отслабват. Тогава водите се надигат и огромни катастрофи връхлитат човечеството. Един индийски религиозен лидер,

известен като Loco Tenente Gobernador, веднъж ми каза: -Американците би трябвало да спрат да се месят в нашата религия, защото, когато тя умре, и

ние няма да можем повече да помагаме на слънцето, нашия баща, да прекосява небето, американците и целият свят ще узнаят нещо за не повече от десет години, защото тогава слънцето вече няма да изгрява." С други

думи, ще настъпи нощ, светлината на съзнанието ще угасне и ще нахлуе тъмното море на несъзнаваното.

Примитивно или не, човечеството винаги стои на ръба на действия, които подготвя само, но които не може да контролира. Например целият свят

иска мир и целият свят се подготвя за война според аксиомата: -Si vis pacem, para bellum"*, само за да приведем един пример. Човечеството е

безсилно пред човечеството и боговете, както винаги, му показват пътищата

на съдбата. Днес ние наричаме боговете -фактори", което идва от facere, правя. Творците стоят зад кулисите на световния театър. Това е така както за големите, така и за малките неща. В царството на съзнанието ние сме си господари. Изглежда, че ние сме самите -фактори". Но ако пристъпим през

вратата на сянката, с ужас ще открием, че ние сме обекти на невидими фактори. Да узнаем

Ако искаш мир, подготви се за война (лат.). - Б. пр.29

това е наистина неприятно, защото нищо не е по-разочароващо от откритието относно нашата собствена неадекватност. То може дори да предизвика първична паника, защото, вместо да се вярва в грижливо поддържаното превъзходство на съзнанието -което всъщност е една от

тайните за човешкия успех, - то бива поставено под въпрос по един много опасен начин. Но тъй като невежеството не е гаранция за сигурност и

фактически само влошава нашата несигурност, може би въпреки нашия страх е по-добре да знаем откъде идва опасността. Да се зададе правилният въпрос

означава вече наполовина да се реши даден проблем. Във всеки случай тогава бихме знаели, че най-голямата опасност, която ни заплашва, идва от

непредсказуемостта на психичните реакции. С течение на времето проницателни личности са разбрали, че външните исторически условия от

какъвто и да било вид са само случайности и че те са реалната опасност, която заплашва нашия живот. Такива са днешните политически и социални илюзорни системи. Ние няма да ги разглеждаме каузално като необходими

последствия от външните условия, а като решения, подготвени от колективното несъзнавано.

Проблемът не е нов, защото във всички епохи преди нас са вярвали в богове под една или друга форма. Само едно значително обедняване на

символизма би могло да ни накара да преоткриваме боговете като психични фактори, т. е. като архе-типове на несъзнаваното. Без съмнение, на това откритие едва ли може да се вярва сега. За да бъдем убедени, ние трябва сами да преживеем представеното в съня на теолога, защото само тогава

бихме изпитали активността на духа, който се носи над водите. Тъй като звездите са паднали от небето и нашите най-високи символи са избледнели, тайнствен живот властва в несъзнаваното. Ето защо имаме психология днес и говорим за несъзнаваното. Всичко това би било съвсем излишно в епоха или

култура, която притежава символи. Символите са дух -свише" и при тези условия духът също е -свише". Следователно би било глупаво и безсмислено

начинание за хората да искат да преживеят или да проучват едно несъзнавано, което не съдържа нищо освен мълчаливата и несмущавана власт на природата. От друга страна, нашето несъзнавано крие жива вода, дух, който е станал природа и затова е уязвим. За нас небето се превърна в

космическото пространство на физиците, а седмото небе - в красив спомен за нещата, които са били. Но -сърцето гори" и някаква скрита тревога се поражда в корените на нашето същество. С думите на Voluspd ние можем да

попитаме:Какво шепти Вотан над главата на Мимир? Вече се пуква пролетта...26Нашата връзка с несъзнаваното се превърна в жизнен въпрос за нас -

да бъдем или не духовно. Всички, които са имали преживяване като това в съня, знаят, че съкровището лежи на дъното на водата, и ще се опитат да

го извадят. И тъй като никога не трябва да забравят кои са, те не трябва по никакъв начин да застрашават своето съзнание. Те ще съхранят своята

позиция здраво закрепена към земята и така ще станат - да запазим метафората - рибари, които ловят с въдица и мрежа това, което плува във

водата. Може би ще има глупци, които няма да разбират какво правят рибарите, но последните няма да объркат вечния смисъл на своето действие,

защото символът на техния занаят е с векове по-стар от все още неизбледнялата история на Граал. Но не всеки човек е рибар. Понякога тази

фигура остава до едно по-ранно, инстинктивно равнище и тогава тя е видра, както знаем от приказките на Oskar Schmitz27.

Който погледне във водата, вижда собствения си образ, но зад него скоро се появяват живи същества, риби, вероятно безвредни обитатели на дълбините - безвредни само ако езерото не е обитавано от духове. Те са

водни същества от особен вид. Понякога в мрежата на рибаря попада русалка, полуриба-полу-човек28. Русалките са омагьосващи същества:

Прегърна го, той полетя... И скри го тъмна глъбм.Русалката е дори нещо повече от инстинктивна версия на магическото

женско същество, което аз наричам anima. Тя може да бъде също и нимфа, морска сирена30, горска фея, Грация или

26 [Die Edda, p. 149.] Този пасаж - nota bene - беше написан през 1934 г.

27 [-Fischotter-Marchen" в: Miirchen aus dem Unbewussten, p. 14 ff.]

28 Вж. Paracelsus, De vita longa, hg. von Adam von Bodenstein (1562), и моя коментар в: Paracelsus als geistige Erscheinung." [Goethe, Der Fischer. Ballade.] [На бълг. - Гьоте, Рибарят.

Балада (превод Гр. Ленков). Избрани творби, т. 1. НК, С., 1980. - Б. пр.]30 Вж. образа на адепта в Liber mutus от 1677 [Bild 13 в: Praxis

der Psychotherapie, p. 344]. Той хвърля въдицата и хваща една русалка. Впрочем неговата soror mystica (мистична сестра - б. пр.) хваща птици в мрежата, които символизират духа. Идеята за анимата често се появява в

литературата на XVI и XVII век, например в Richardus Vitus, Aldrovandus и коментара на Tractatus aureus. Вж. моето съчинение за Das Ratsel von

Bologna.дъщеря на Горския цар, ламя или зъл дух, който очарова млади мъже и

изсмуква живота от тях. Морализаторите критици ще кажат, че тези фигури са проекция на душевни емоционални състояния и са не друго, а лишени от

стойност фантазии. Трябва да признаем, че има известна доза истина в това. Но това ли е цялата истина? Наистина ли русалката не е нищо повече

от продукт на морална разпуснатост? Не е ли имало подобни същества някога, във времето, когато изгряващото човешко съзнание е било все още

напълно свързано с природата? Сигурно е имало горски, полски и водни духове далеч преди въпросът за моралното съзнание да е съществувал. Нещо повече, тези същества са били колкото мразени, толкова и обожавани, така

че техният особен еротичен чар е бил само част от характерните им особености. Човешкото съзнание тогава е било далеч по-просто и по-слабо познато. Едно неограничено количество от това, което сега възприемаме като интегрална част от нашето психично съществуване, при примитивния

човек щастливо се разиграва в проекции надлъж и нашир.Думата -проекция" наистина не е адекватна, тъй като нищо не се

изхвърля от психиката. Психиката е постигнала сегашната си сложност no-скоро чрез серия от актове на интроекция. Нейната сложност нараства пропорционално на деспиритуали-зацията на природата. Съблазнителната

русалка от мъглявото минало днес се нарича -еротична фантазия" и тя може да усложни нашия психичен живот по много мъчителен начин. Тя ни се явява

точно както правят русалките, възсяда ни като зъл дух, като някаква вещица тя приема всякакви форми и обикновено проявява непоносима

независимост, която никак не съответства на психичното съдържание. Понякога довежда до състояния на очарованост, равносилни на истинско

омагьосване, или отключва в нас страхове, които не могат да се сравнят с които и да било проявления на дявола. Тя е зловредно същество, което

пресича нашия път в многобройните си превъплъщения и маски, прилага ни всякакви трикове, предизвиквайки в нас щастливи и нещастни заблуди,

депресии и възторзи, изблици на афект и пр. Даже в състояние на разумна интроекция русалката не се отказва от своята лукавост. Тази вещица не спира да приготвя своите зловредни отрови от любов и смърт, нейната

магична отрова се превръща в интрига и самоизмама, невидима, но не по-малко опасна.

Но как дръзваме да наречем това вълшебно същество -ани-ма"? Анима означава душа и трябва да представлява нещо прекрасно и безсмъртно. И все

пак това невинаги е така. Не трябва да забравяме, че този вид душа е догматично понятие,

чиято цел е да обедини и да обхване нещо необичайно живо и активно. Немската дума Seele (душа) е близка чрез готическата форма saiwalo до

гръцкото понятие aioXoq, което означава -бързоподвижен", -сменящ цветовете", -блещукащ", нещо като пеперуда - 1|Л>ХЛ на гръцки, - която прелита опиянено от цвят на цвят и живее с мед и любов. В гностичната

типология avUQCQJto^ a|n)%uc6<; (психичният човек) е по-нисш от Jtvev|iaTiic6<; (духовния човек), а след него се нареждат грешните души, които трябва да се пържат в ада вечно. Дори на невинната душа на некръстеното новородено бебе е отнето съзерцанието на Бога. За примитивните душата е

магическият дъх на живота (откъдето и терминът -анима") или някакъв пламък. Едно неканонично изказване на Христос заявява ясно: -Който е

близо до мен, е близо до огъня"31. За Хераклит душата на най-висшето си равнище е огнена и суха, защото tyvxj\ като такава е в близко родство с -хладен дъх" - i|)uxeiv означава -дишам", -духам"; tyv^Qoc, и i|ri)%o<; се

свързват съответно със -студ", -хлад", -влажност"...Съществото, което има душа, е живо същество. Душата е живото нещо в

човека, това, което живее от само себе си и причинява живот. Следователно Бог вдъхва в Адам жив дъх, за да може той да живее. С изкусната си игра с

илюзиите душата въвлича в живота инертната материя, която не иска да живее. Тя ни кара да вярваме в невероятни неща, в това, че животът може

да бъде живян. Тя е пълна с уловки и капани, за да хване човека, да стигне той до земята, да се установи там и да бъде обвързан, така че

животът да може да бъде живян; както Ева в градината на Едем не може да се успокои, докато не убеди Адам в ценните качества на забранената

ябълка. Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела32. Разумността е неговата защита, а моралността - негова благословия. Но притежаването на душа е рискът на целия живот, защото душата е животодаващ демон, който играе вълшебните си игри над и под човешкото съществуване, поради което - в

царството на догмата - той бива заплашван и опрощаван със свръхчовешки наказания и благословии, надхвърлящи възможните заслуги на човешките

същества. Раят и адът са съдби, отредени на душата, а не на цивилизования човек, който в своята голота и свенливост не знае какво да прави със себе

си в един небесен Йерусалим.Анимата не е душа в догматичния смисъл на думата, не е

" [Hennecke (Hg.), Neutestamentliche Apokryphen, p. 35.] 12 La Rochefoucauld, Maxime [supprimee] DCXXX, p. 264. [Срв. Symbole der

Wandlung, Paragr. 253.]33

anima rationalis*, която е философско понятие, а естествен архетип, който обобщава задоволително всички съдържания на несъзнаваното, на

примитивния ум, на историята на езика и религията. Тя е -фактор" в тесния смисъл на думата. Човек не може да я направи. Напротив, тя е винаги a

priori елемент в неговите настроения, реакции, импулси и всичко спонтанно в психичния живот. Тя е нещо, което живее от само себе си, което ни прави живи; тя е живот отвъд съзнанието, който не може напълно да се интегрира

с него, но от който, напротив, съзнанието израства. Защото според последните анализи психичният живот в по-голямата си част е несъзнаван живот, който обкръжава съзнанието от всички страни - схващане, което е

достатъчно очевидно, като се има предвид каква огромна несъзнавана подготовка е необходима, за да се регистрира например дадено сетивно

впечатление.

Макар да изглежда, че целият наш несъзнаван живот може да бъде приписан на анимата, тя е само един архетип сред многото други.

Следователно тя не е характерна за несъзнаваното в неговата цялост, а е само един от неговите аспекти. Това е очевидно от самия факт на нейния женски род. Онова, което е не-Аз, немъжко, е най-вероятно женско, а тъй като не-Азът е нещо, което не ми принадлежи и следователно е извън мен,

образът на анимата обикновено се проецира върху жени. Всеки пол е до известна степен обитаван и от противоположния, защото от гледна точка на биологията единствено по-големият брой на мъжките гени накланя везните в посока на мъжествеността. По-малкият брой женски гени изглежда формира женствен характер, който обикновено остава несъзнаван поради неговото

подчинено положение.С архетипа на анимата ние влизаме в царството на боговете или no-

скоро в царството, което метафизиката е запазила за себе си. Всичко, което се докосва от анимата, става нуминозно - необичайно, опасно, табу, магично. Тя е змията в рая на невинния човек, който има добри решения и

още по-добри намерения. Тя използва най-убедителни аргументи да не наднича никой в несъзнаваното, което може да доведе до сриване на нашите морални задръжки и до освобождаване на сили, за които е по-добре да бъдат

оставени несъзнавани и несмущавани. Както винаги, в това, което казва анимата, има нещо вярно, защото животът сам по себе си е не само добър,

но и лош. И тъй като анимата иска живот, тя иска едновременно и доброто, и лошото. Тези категории не съществуват във вълшебното царс-

* Разумна душа (лат.). - Б. пр.34

тво. Телесният, както и психичният живот имат дързостта да преминават по-добре без конвенционалната моралност и затова често са по-

здрави.Анимата вярва в KaXov Kayadov33, примитивно схващане, което

предхожда откриването на конфликта между естетиката и морала. Нужни са повече от хиляда години диференциация на християнството, за да стане

ясно, че доброто невинаги е красивото и че красиво не е непременно добро. Парадоксът на това бракосъчетание на идеи смущава древните хора толкова

малко, колкото и примитивните. Анимата е консервативна и се държи отчаяно за пътищата на по-ранното човечество. Тя обича да се появява в

историческа дреха с предпочитание към Гърция и Египет. В тази връзка бих споменал класическите разкази за анимата от Райдър Хагард и Пиер Беноа.

Ренесансовият сън, известен като -Hypnerotomachia" на Полифилио34, и Гьотевият -Фауст" достигат до дълбоката древност, за да намерят -le vrai mot de la situation"*. Полифилио призова Кралица Венера, Гьоте - Елена от Троя. Aniela Jaffe нарисува един красив образ на анимата във времето на Biedermeier и романтиците35. Ако искате да узнаете какво става, когато

анимата се появява в модерното общество, аз мога горещо да ви препоръчам -Private Life of Helen of Troy" на John Erskine. Тя не е повърхностно

творение, защото дъхът на вечността се носи над всичко, което е наистина живо. Анимата живее отвъд всички категории и може да си спести както критиката, така и възхвалата. Още в ранни времена човекът с целия си животински инстинкт е бил въвлечен в битка със своята душа и нейната

демоничност. Щеше да е лесно, ако душата беше само тъмна. За нещастие не е така, защото душата може да се появява и като ангел на светлината, като

психопомп, който, както знаем от -Фауст", сочи пътя към най-висшия смисъл.

Ако сблъсъкът със сянката е -школска работа" в нашето индивидуално развитие, то тази с анимата е -шедьовърът". Връзката с анимата е тест за смелост, огнено изпитание за духовните и морални сили на човека. Не бива

никога да забравяме, че когато сме във връзка с анимата, ние се сблъскваме с психични факти, които никога преди не са били притежание на

човека, тъй като винаги са откривани -извън" неговата психич-

No" [Красивото и доброто.]54 Вж. Linda Fierz-David, Der Liebestraum des Poliphilo [за Rider

Haggard и Benoit вж. библиографията].* Вярната дума за положението (фр.). - Б. пр.

" Bilder und Symbole aus Е. Т. A. Hoffmanns Marchen -Der Goldne Topf.

на територия под формата на проекция. За сина анимата е скрита в доминиращата сила на майката и понякога тя го оставя с една сантиментална

привързаност, която трае цял живот и сериозно уврежда съдбата на възрастния. От друга страна, тя може да го тласне към най-високи

постижения. За хората от древността анимата се появява като богиня или вещица, докато при средновековния човек вместо богинята имаме Кралицата на Небесата или Майката Църква. Десимволизираният свят на протестанта

най-напред поражда нездрава сантименталност, а след това изостря моралния конфликт, който става така непоносим, че логично довежда до Ницшевото -

отвъд доброто и злото". В центровете на цивилизацията това се проявява в нарастващата несигурност на брака. В много европейски страни не само се

достига, но се и надхвърля процентът на разводите в Америка, което доказва, че анимата се проецира с предпочитание върху другия пол, като по

този начин довежда до магически усложнени взаимоотношения. Този факт, най-вече поради неговите патологични последствия, доведе до разви тис на

съвременната психология, която в нейната фройдистка форма поддържа вярването, че основната причина на всички разстройства е сексуалността - схващане, което само задълбочава съществуващия вече конфликт36. Тук имаме смесване на причина и следствие. Сексуалното смущение в никой случай не с

причина за невротичните затруднения, а е едно от патологичните последствия на маладаптацията на съзнанието, както когато съзнанието е

изправено пред ситуации и задачи, които не отговарят на възможностите му. -Le peuple porte le sceau d'un hiver qu'on n'explique pas"37.При среща със сянката, или с анимата, не е достатъчно само да

познаваме тези понятия и да разсъждаваме върху тях. Нито пък можем някога да преживеем техните съдържания, ако се опитаме по чувство да стигнем до тях или ако използваме чувствения опит на други хора. Няма никаква полза от заучаване списъка на архетиповете наизуст. Архетиповете са комплекси

от преживявания, които ни сполетяват като съдба, и последиците от това се проявяват в нашия строго личен живот. Анимата вече не пресича нашия път

като богиня, а като интимно лична несполука или може би като нашето най-добро постижение. Когато например някой високоуважаван професор към седемдесетте напусне семейството си заради някоя млада червенокожа36 Изложих пространно своите идеи в Psychologic der Ubertragung.37 [Човек просто не разбира промяната в света и каква трябва да

бъде неговата нагласа, за да се адаптира към него.]актриса, ние знаем, че боговете са поискали нова жертва. Ето как ни се разкрива демоничната сила. До неотдавна би било много лесно да се

справим с младата жена, като я обявим за вещица.В моята практика срещам много интелигентни и образовани хора, за

които не е трудно да схванат идеята за анимата и нейната относителна автономност и дори да разберат феноме-нологията на анимуса при жените.

Психолозите имат повече трудности за преодоляване в това отношение вероятно защото не са принудени да се борят със сложните факти,

характерни за психологията на несъзнаваното. Ако те бяха доктори, щеше да вземе връх тяхното соматопсихологическо мислене и те щяха да приемат, че

психологическите процеси могат да се изразяват в интелектуални, биологически или психологически термини. Но психологията не е нито

биология, нито физиология, нито друга някоя наука, а само познание на душата.

Образът на анимата, който обрисувах, не е пълен. Макар че може да представлява хаотичният порив за живот, тя е свързана с нещо странно и

изпълнено със смисъл, с някакво тайно познание или скрита мъдрост, която любопитно контрастира с нейната ирационална вълшебна природа. Тук отново искам да се позова на цитираните вече автори. Райдър Хагард я нарича -

Дъщеря на мъдростта". Царицата на Атлантис на Беноа притежава превъзходна библиотека, която съдържа дори една изгубена книга от Платон. Елена от Троя при своето прераждане бива отвлечена от някакъв тирски вертеп от

мъдрия Симон Магьосника и го придружава в неговите пътешествия. Аз нарочно се въздържах от подробни описания на този специфичен аспект на анимата преди, защото първата среща с нея обикновено кара човек да си

представя всичко друго, но не и мъдрост38. Този аспект се разкрива единствено на човека, който се е захванал сериозно с нея. Едва когато се

сблъска с тази трудна задача39, той започва да разбира все повече и повече, че зад цялата нейна жестока игра с човешката съдба лежи някаква

скрита цел, която като че ли отразява едно висше познание относно житейските закони. Именно най-неочакваните, най-ужасяващите хаотични неща разкриват по-дълбок смисъл. И колкото повече се прониква в този смисъл, толкова повече анимата загубва своя импулсивен и принудителен характер.

Постепенно се изграждат бентове срещу нахлуването на хаоса,'* Тук използвам общоизвестни литературни примери, а не клиничен

материал. Те са напълно достатъчни за нашата цел.39 Т. е. влезе в съгласие със съдържанията на колективното несъз-наваио по принцип. Това е голямата задача на интегриращия процес.

а значимото се отделя от онова, което няма значение. Когато смисълът и безсмислието вече не са идентични, силата на хаоса отслабва.

Смисълът получава силата на значение, а безсмислието - силата на липсата на значение. По такъв начин възниква нов космос. Не е ново откритие в областта на медицинската психология, а стара като света истина, че от богатството на човешкия опит произтича учение, което бащата може да

предава на сина40.Във вълшебния свят мъдростта и безумието се проявяват като едно и

също нещо и те са едно и също, докато се задействат от анимата. Светът изведнъж става безумен и смислен. И когато ние не се смеем на единия

аспект и не спекулираме за сметка на другия, животът е изключително сив и всичко слиза до най-ниското стъпало. Тогава и смисълът, и безсмислието са

малко. Когато се замислиш за това, установяваш, че нищо няма смисъл, защото, когато няма кой да мисли, няма и кой да тълкува онова, което

става. Тълкуванията са само за онези, които не разбират. Човек се събужда в един свят, който не разбира, и затова се опитва да го тълкува.

Така и анимата, и самият живот са безсмислени, докато не предлагат обяснение. А те притежават природа, която може да бъде тълкувана, защото

всеки хаос съдържа един космос, всяко безредие - някакъв скрит ред, случайността - установен закон, защото всичко, което действа, се основава

на своята противоположност. За да разбере това, човек се нуждае от аналитично виждане, което изведнъж да сведе всичко до антиномични

заключения. Веднъж хванал се за анимата, неговото хаотично непостоянство ще му даде основание да подозира наличие на скрит ред, да съзира някакъв план, смисъл, цел отвъд и над нейната природа и дори - ние сме изкушени

да кажем това - да -постулира" подобно нещо, макар и да не съответства на истината. Защото в действителност ние нямаме на свое разположение силата на обективната рефлексия, нито пък философията или която и да е наука ни помагат, а традиционното учение на религията прави това само до известна степен. Ние сме въвлечени в един безцелен свят, а оценяващият интелект с

неговите категории се оказва безсилен. Човешкото тълкуване не успява, защото възниква бурна житейска ситуация, която отказва да се съобрази с някое от традиционните значения, които й се приписват. Това е момент на колапс. Ние слизаме до максималната дълбочина - Апулей нарича това -ad

instar voluntariae mortis'"".

40 Един добър пример е малката книга на Schmaltz, Ostliche Weisheit uhd westliche Psycholherapie.

41 [Metamorphoseos, XI, 23, p. 240 (превод - p. 425: -вид доброволна смърт").]

Това е капитулация на нашите собствени сили, не изкуствено желана, а наложена ни от природата, не доброволно подчинява-не и принизяване,

представено в морална дреха, а покорно и недвусмислено поражение, съпътствано от панически страх от деморализиране. Само когато всички опори и патерици са строшени и нищо не предлага даже и най-слабата

надежда за сигурност, за нас става възможно да доловим един архетип, който дотогава е лежал скрит зад пълната със значение безсмислица,

разигравана от анимата. Това е архетипът на значението също както анимата е архетип на самия живот.

На нас винаги ни изглежда, че значението - сравнено с живота - е по-новото явление, защото приемаме с известно основание, че го извличаме сами, и защото вярваме също без всякакво съмнение, че големият свят може да съществува, без да бъде обяснявай. Но как определяме значението? От

кой източник в последния анализ извличаме значението? Формите, които използваме за определяне на значението, са исторически категории, които идват от мъглявото минало - факт, който не вземаме достатъчно предвид.

Интерпретациите използват определени лингвистични матрици, които сами по себе си произлизат от примордиални образи. От която и страна да подходим

към този въпрос, ние се сблъскваме с историята на езика, с образи и мотиви, които водят право назад към примитивния свят на чудеса.

Да вземем за пример думата -идея". Тя идва от понятието е1бо<; на Платон, а вечните идеи са примордиални образи, складирани в ev UJCegcruQavtcp тояср (в едно свръхнебесно място) като вечни,

трасцендентни форми. Окото на^пророка ги възприема като -imagines et lares"* или като образи в сънищата и предсказващите видения. Или нека

вземем понятието за енергия, което представлява интерпретация на физични явления. В древни времена това е тайният огън на алхимиците, или флогис-

тонът, или топлинната сила, вложена в материята, като -първичната топлина" на стоиците, или Хераклитовият XVQ del?6Jov (вечно жив огън), който се доближава до примитивното схващане за всепроникващата жизнена

сила, една способност за растеж и магично лечение, наречена тапа.Няма да давам повече примери. Достатъчно е да знаем, че не

съществува важна идея или схващане, които да нямат исторически предшественици. Всички те се основават на примордиални архетипни форми,

чиято конкретност датира още от времето, когато съзнанието не е мислело, а само възприемало. -Мислите"

* Фантазии и духове (фр.). - Б. пр.са били обекти на вътрешно възприятие, не като мисли в точния

смисъл на думата, а като външни явления - видени или чути, така да се каже. Мисълта е била преди всичко откровение, не измислено, а наложено, или убеждение, приемано поради неговата непосредственост и актуалност. Мисленето от този тип предшества примитивното съзнание на Аза, където

съзнанието е повече негов обект, отколкото субект. Но ние самите още не сме достигнали последния връх на съзнанието, така че също имаме едно

предекзистентно мислене, за което не се досещаме, докато намира опора в традиционните символи - или, ако използваме езика на сънищата, докато

бащата или кралят не е умрял.Аз няма да ви давам пример за това, как несъзнаваното -мисли" и

лавира пътя за решенията. Ето случая на млад студент по теология, когото не познавам лично. Той бил много притеснен поради религиозните си

вярвания и по това време сънувал следния сън42:Той стои до елегантен възрастен човек, облечен в черно. Знае, че

това е белият магьосник. Тази личност току-що дълго му е говорила, но сънуващият вече не си спомня за какво. Той е запомнил само последните

думи: -Изатова ние се нуждаем от помощта на черния магьосник." В този момент вратата се отваря и влиза друг възрастен човек, приличащ на

първия, само че облечен в бяло. Той казва на белия магьосник: -Имам нужда от вашия съвет", но хвърля бегъл въпросителен поглед към сънуващия, на

който поглед белият магьосник отговаря: -Можете да говорите свободно, той не е посветен." Тогава черният магьосник разказва своята история. Той дошъл от една далечна страна, в която се случило нещо необикновено.

Страната била управлявана от възрастен цар, който усещал, че смъртта му приближава. Той - царят - си търсел гроб. В тази страна имало много

гробове от древни времена и царят си избрал най-хубавия. Според легендата в него била заровена девойка. Царят заповядал да се отвори гробът, за да бъде подготвен. Но когато извадили от гроба костите на дневна светлина,

те оживели и се превърнали в черен кон, който изведнъж побягнал към пустинята и изчезнал. Черният магьосник чул за тази история и веднага

предприел преследване на коня. След многодневно скитане все по следите на коня той стигнал пустинята и преминал от другата страна, където отново започвала растителност. Там той видял коня да пасе и намерил нещо, за

42 Аз вече използвах този сън във Фсноменология на духа в приказките [пар. 398 на това издание] и в Psychologic und Erziehung

[Paragr. 208] като пример за -голям" сън без повече коментар.което се нуждаел от съвета на белия магьосник, а именно изгубените

ключове на рая и не знаел какво да прави с тях. В този вълнуващ момент сънуващият се събудил.

В светлината на нашите предишни разсъждения не е трудно да се разгадае значението на съня: старият цар е господстващият символ, който иска да се оттегли във вечен покой, и то на същото място, където лежат

заровени подобни -доминанти". Неговият избор се проваля на гроба на анимата, която се намира в смъртния транс на една Спяща красавица, докато

царят е жив - т. е. докато някакъв валиден принцип (крал или първенец) регулира и изразява живота. Но когато царят стига до своя край4-1, тя

отново оживява и се превръща в черен кон, който според Платон е израз на необуздаността на страстите. Всеки, който следва този кон, стига до пустинята, до една дива страна, далеч от хората - образ на духовно и

морално уединение. Но там лежат ключовете на рая.Какво е рай? Очевидно Градината на Едем със своето двули-ко дърво

на живота и познанието и със своите четири потока. В християнски вариант той е и небесният град от Откровението, който подобно на Градината на

Едем се възприема като мандала. Но мандалата е символ на индивидуацията. И така черният магьосник намира ключовете за разрешаване на религиозните проблеми на сънуващия, ключовете, които откриват пътя към индивидуацията. Контрастът между пустинята и рая изразява уединението в противоположност

на индивидуацията или себе-постигането.Тази част на съня е забележителна парафраза от проповедите на

Христос44, в които пътят към небесното царство е посочван от животни и където намираме поучението: -Следователно опознайте себе си, защото вие сте градът, а градът е царството." Това е също парафраза на змията от рая, която убеждава нашите първи родители да прегрешат и която накрая

довежда до спасението на човечеството чрез Божия Син. Както знаем, причинната връзка довежда до офитичната идентификация на змията със Soter

(Спасителя). Черният кон и черният магьосник са наполовина елементи на злото, чиято относителност спрямо доброто е загатната в размяната на

дрехите. Всъщност двамата магьосници са два аспекта на мъдрия стар човек, на висшия господар и учител, на архетипа на духа, който символизира

предсъществуващия смисъл, скрит в хаоса на живота. Той е43 Вж. мотива за -стария цар" в алхимията [Psychologic und

Alchemic, Paragr. 491 ff.].44 [Вж. също James, Apocryphal New Testament, p. 25 ff.]

баща на душата, която въпреки това по някакъв странен начин е също и негова Дева майка, поради което той е наречен от алхимиците -първи син на майката". Черният магьосник и черният кон олицетворяват слизането в

мрака на сънищата, отбелязано по-горе.Какъв непоносимо труден урок за един млад студент по теология! За

щастие той изобщо не се е досетил, че в съня му е говорил бащата на всички пророци, полагайки почти в ръцете му една велика тайна. Човек се

учудва на неадекватността на подобни видения. Защо е нужно подобно разточителство? Но трябва да призная, че ние не знаем как този сън е

повлиял на студента по-нататък, и трябва да подчертая, че поне за мен сънят е можел да каже много. Не е трябвало да се допуска сънят да бъде

изгубен, независимо че е бил неразбираем за сънуващия.Духовният учител от този сън очевидно се опитва да му покаже как

доброто и злото действат заедно, вероятно като един отговор на все още неразрешения морален конфликт в християнската душа. С тази особена

релативизация на противоположностите ние се приближаваме до идеите на Изтока, до -nirdvandva" на индуистката философия, до освобождаването от

противоположностите, посочено като възможно разрешение на конфликта чрез примиряване. Колко опасно препълнена със значение е тази относителност на

доброто и злото в източните религии, може да се види от индийския афористичен въпрос: -На кого му трябва повече време, за да достигне съвършенството: на човека, който обича Бога, или на онзи, който го

мрази?" А отговорът е: -На този, който обича Бога, са му нужни седем прераждания, за да достигне съвършенство, а на онзи, който мрази Бога,

само три, защото, който мрази Бога, ще мисли за него повече от онзи, който го обича." Освобождаването от противоположностите предполага

тяхната функционална равностойност, което обижда нашите християнски чувства. Независимо от това, както показва нашият сън, балансираното

взаимодействие на моралните противоположности е естествена истина, която се признава също така естествено и от Изтока. Най-чистият пример за това може да се намери в даоистката философия. В християнската традиция също има различни изказвания, които се приближават до тази позиция. Трябва

само да ви припомня притчата за несправедливия стопанин.В този смисъл нашият сън в никакъв случай не е уникален, защото

склонността да релативизира противоположностите е забележителна особеност на несъзнаваното. Трябва веднага да прибавя обаче, че това е вярно само в

случаите на прекомерна морална чувствителност, в други случаи несъзнаваното може да

42отстоява също толкова твърдо непримиримостта на

противоположностите. Като правило позицията на несъзнаваното е относителна спрямо съзнаваната нагласа. Ние вероятно можем да кажем, че

нашият сън предполага специфичните вярвания и съмнения на едно теологично съзнание с протестантска убеденост. Това ограничава изложеното в съня до

една определена група проблеми. Но дори и с подобно омаловажаване на неговата валидност сънят ясно показва превъзходството на своята позиция. Той достатъчно съответно изразява своя смисъл чрез мнението и гласа на

мъдрия магьосник, който директно напомня фигурата на лечителя в примитивното общество. Също като анимата той е един безсмъртен живот със светлината на смисъла. Той е просветителят, майсторът и учителят, един

психо-помп, чиято персонификация дори Ницше, този рушител на традициите, не може да избегне - защото той обяви неговото прераждане в Заратустра, величествения дух на една почти Омирова епоха, и го направи носител и

говорител на собственото си -Дионисиево" просветление и екстаз. За него Бог беше мъртъв, но движещият демон на мъдростта стана като че ли негов

телесен двойник. Той самият казва:Тогава едното се превърна в две. И Заратустра мина край мене...45

За Ницше Заратустра е нещо повече от поетическа фигура, той е спонтанна изповед, завещание. Ницше също изгубва своя път в мрака на един

живот, който обръща гръб на Бога на християнството, ето защо при него идва откровението, просветителят, говорещият извор на неговата душа. Това е източникът на йератическия език па -Заратустра", защото такъв е типът

на този архетип.Съвременният човек при преживяване на този архетип започва да

разбира тази най-стара форма на мислене като някаква автономна активност, чийто обект е той. Хермес Трисмегист или Тот, Орфей, Poimandres (пастирят на хората) и близкият до него Poimen на Хермас46 са други форми на същото преживяване. Ако името -Луцифер" не беше свързано с предубеждения, щеше да е много подходящо за този архетип. Но аз съм доволен, че мога да го

нарека архетип на мъдрия стар човек или на значението. Като всички архетипове той има позитивен и нега-

4i [-Sils-Maria" в: Lieder des Prinzen Vogelfrei, p. 360.] 46 Reitzenstein тълкува Hirt des Hermas като конкурентно християнско писание

на Poimandres.тивен аспект, но аз няма да се спирам на юва тук. Читателят ще

намери подробно изложение на тези две страни на мъдрия стар човек във -Фсноменология на духа в приказките1'".

Разгледаните три архстипа - сянката, анимата и мъдрият стар човек - могат да се преживеят непосредствено в персонифицирана форма. Опитах се

да покажа общите психологически условия, при които възниква подобно преживяване. Но приведох само абстрактни обобщения. Наистина би трябвало

да се направи известно описание на процеса, както се проявява той в непосредственото преживяване. По време на този процес архе-типовете се

появяват като действащи личности в сънищата и фантазиите. Но самият процес включва друг клас архетипове, които могат да се нарекат архетипове

на трансформацията. Те не са личности, а типични ситуации, пътища и начини, кои ю символизират вида на въпросната трансформация. Също като личностите тези архетипове са истински и неподправени символи, които не могат да се обяснят изчерпателно нито като огцдеТа (знаци), нито като алегории. Те са истински символи именно защото са двойствени, пълни с полуясни значения и в крайна сметка неизчерпаеми. Основните принципи,

ag^cti, на несъзна-ваното не могат да бъдат описани поради богатството на техните отношения, макар че сами по себе си те са познаваеми.

Проницателният интелект естествено се опитва да установи тяхната уникална значимост и по този начин изпуска същественото. Защото това, което може

да установим като нещо съвместимо с тяхната природа, е тяхното множествено значение, тяхното почти неограничено богатство на отношения,

което прави невъзможна еднопосочната формулировка. Освен това те по принцип са парадоксални, също както за алхимиците духът се възприема като

-senex et iuvenis simul"48.Ако човек иска да си създаде представа за символния процес, серията от обрати, срещани в алхимията, са добър пример, макар че символите,

които те съдържат, са в по-голямата си част традиционни независимо от техния неясен произход и смисъл. Един отличен пример от Изтока е

тантричната чакра система49 или мистичната нервна система на китайските йоги50. Изглежда също, че наборът от картини в картите на Таро произлизат

от архетиповете на трансформацията, схващане, което за мен беше потвърдено в твърде информативната лекция

47 Вж. студия VIII в това издание. 4* [Старец и юноша в едно.]49 Avalon [Hg.], The Serpent Power.

50 Rousselle, Seeli.iche Fiihrung im lebenden Taoismus.44

на професор Bernoulli51.

Символният процес е преживяване в образи и от образи. Неговото развитие обикновено показва една епантиодромична структура като текста на

/ Ging и представлява определен ритъм на смяната на негативно и позитивно, загуба и печалба, мрак и светлина. Началото му почти неизменно се състои в това, че някой попада в тъмна алея или в някаква невъзможна ситуация, неговата цел е, най-общо казано, просветляване или по-високо

съзнание, посредством което първоначалната ситуация бива превъзмогната на по-високо равнище. Що се отнася до фактора време, процесът може да бъде

поместен в сдин-единствен сън или в кратък миг на преживяване или може да обхваща месеци и години в зависимост от същността на началната ситуация, въвлечения в процеса човек и целта за постигане. Богатството на символи

варира безкрайно в различните случаи. Макар че всичко се преживява в образна форма, т. е. символно, изобщо не става въпрос за мними опасности, а за твърде реални рискове, от които може да зависи по-нататъшната съдба на цял един живот. Главна опасност е поддаването на очароващото влияние

на архетиповете и това става най-често, когато архетипните образи още не са станали съзнавани. Възможно е дори при вече съществуващо

предразположение към психоза архетипните фигури, които притежават известна автономност за сметка на своята естествена нуминозност, да

избегнат напълно контрола на съзнанието и да станат съвсем независими, причинявайки явления на обладаност. Например в случай на обладаност от анимата пациентът може да иска да се превърне в жена чрез автокастрация

или да се страхува, че такава ще му бъде направена насилствено. Най-известният пример за това намираме у Schreber52. Пациентите често

разкриват цяла анимистична митология с многобройни архаични мотиви. Случай от този тип беше публикуван преди известно време от Nelken". Друг

пациент описва своите преживявания и ги коментира в една книга54. Споменавам тези примери, защото все още има хора, които смятат, че

архетиповете са субективни химери на моя собствен мозък.Нещата, които се проявяват ярко в лудостта, остават скрити при

неврозата, но продължават да влияят със същата сила върху съзнанието. Следователно, когато анализата проникне в пред-

" Bernoulli, Zur Symbolik geometrischer Figuren und Zahlen. 52 Denkwiirdigkeiten eines Nervenkranken.

*No' Analytische Beobachtungen iiber Phantasien eines Schizophrenen. 54 Custance, Wisdom, Madness and Folly.

Lпоставката на съзнаваните явления, тя открива същите архетип-ни

фигури, които активират налудностите при психотично болните. И най-сетне, съществува голям брой литературни и исторически доказателства, че при

тези архетипове ние имаме работа с нормални форми на фантазия, които се срещат навсякъде, а не с чудовищните продукти на лудостта. Патологичният елемент не се съдържа в тези идеи, а в дисоциацията на съзнанието, което

повече не може да контролира несъзнаваното. Следователно във всички случаи на дисоциация е необходимо несъзнаваното да бъде интегрирано в

съзнанието. Това е един синтетичен процес, който аз нарекох -процес на индивидуация".

Фактически този процес следва естествения ход на живота -живот, в който индивидът става онова, което винаги е бил. Тъй като човекът

притежава съзнание, развитие от този вид не протича много гладко. То е променливо и често се нарушава, тъй като съзнанието отново и отново се

отклонява от своята архетипна, инстинктивна основа и се оказва в опозиция по отношение на нея. Тогава възниква необходимост от синтез на двете

позиции. Това е равносилно на психотерапия даже на примитивно равнище, където приема формата на възстановителни церемонии. Като примери мога да спомена идентификацията на австралийските аборигени с техните прадеди в периода на alcheringa, идентификацията със -синовете на слънцето" сред

пуебло от Таос, апотеоза на Хелиос в мистериите на Изида и т. н.

Съответно и терапевтичният метод на комплексната психология се състои, от една страна, в довеждане до колкото може по-пълна осъзнатост на

формираните несъзнавани съдържания и, от друга страна, в свързването им със съзнанието чрез акта на опознаване. Но тъй като цивилизованият човек притежава висока степен на раздвоимост и я използва непрекъснато, за да

избегне всеки възможен риск, съвсем не е сигурно, че осъзнаването ще бъде последвано от съответно действие. Напротив, ние трябва да приемем

крайната неефективност на осъзнаването и трябва да настояваме за неговото разумно използване. По правило осъзнаването само по себе си не довежда до това, нито пък дава каквато и да било морална сила. В тези случаи става съвсем ясно до каква степен лечението на неврозата е морален проблем.

Тъй като архетиповете като всички нуминозни съдържания са относително автономни, те не могат да бъдат интегрирани с прости

рационални средства, а изискват определена диалекти-ческа процедура, реално контактуване с тях, често провеждано от болния под формата на диалог, така че, без да знае, той използва алхимичната дефиниция на

медитацията: -интимно46

събеседване със собствения добър ангел"55. Обикновено процесът протича драматично, с много колебания нагоре и надолу. Той се изразява

или се придружава от символи на съня, свързани с -representations collectives", които под формата на митологични мотиви са изобразили

психичните процеси на трансформация още от най-древни времена56.В краткото време на една лекция трябва да се задоволя с представяне

на малко примери за архетипове, да избера онези, които играят главна роля в анализата на мъжката психика, и аз се опитах да дам някои представи

относно процеса на трансформация, в който те се проявяват. Откакто тази лекция беше публикувана за първи път, фигурите на сянката, анимата и

мъдрия стар човек заедно със съответстващите фигури на женското несъзнавано бяха представени по-подробно в една моя работа относно

символизма на цялостната личност57. Процесът на индивидуация и неговата връзка с алхимичния символизъм също беше обект на подробно изследване58.

55 Rulandus, Lexicon alchemiae, s. v. meditatio." Насочвам към моите схващания в: Symbole der Wandlung.

57 Л ion. Untersuchungen zur Symbolgeschichte. [На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995. - Б. пр.]

58 Psychologic und Alchemic.47II

ПОНЯТИЕТОЗА КОЛЕКТИВНО

НЕСЪЗНАВАНО[Първоначално това е доклад, изнесен под заглавието -The Consept of the Collective Unconscious" в Abernethian Society към болницата -Св.

Вартоломей", London, 19. Х. 1936. Публикуван ъ Journal на болницата, XLIV (London, 1936/ 37), pp. 46-49 и 64-66. Тук за първи път в немски превод.]

ПОНЯТИЕТОЗА КОЛЕКТИВНО

НЕСЪЗНАВАНОМоже би никое от моите понятия не се е натъквало на такова голямо

неразбиране, както концепцията за колективното несъзнавано. В тази си работа ще се опитам: а) да дефинирам понятието; б) да представя

значението му за психологията; в) да обясня метода за доказването му и г) да дам няколко примера.

а) ОпределениеКолективното несъзнавано е част от психиката, която може да бъде

негативно разграничена от личното несъзнавано по това, че не дължи съществуването си на личен опит и следователно не е лично завоевание.

Докато личното несъзнавано в съществената си част се състои от съдържания, които в определено време са били съзнавани, но въпреки това

са изчезнали от съзнанието, като са били забравени или изтласкани, съдържанията на колективното несъзнавано никога не са били в съзнанието и

следователно никога не са били придобити индивидуално, а дължат съществуването си изключително на наследствеността.

Понятието архетип, което представлява неизбежен корелат на концепцията за колективното несъзнавано, указва наличието на определени

форми в психиката, които присъстват или са разпространени навсякъде. Изследването на митовете ги нарича -мотиви", в психологията на примитивите на Levy-Bruhl те съответстват на неговия термин -

representations collectives", а в областта на сравнителното религиознание те бяха дефинирани от Hubert и Mauss като -категории на въображението".

Преди доста време Adolf Bastian ги обозначи като -елементарни" или -първични мисли". От тези указания би трябвало да стане достатъчно ясно,

че моето понятие за архетипа - буквално: една предекзистентна форма - не е само мое понятие, а е било признато и назовано от други области на

науката.И тъй, моята теза е следната. За разлика от личностното естество на

съзнаваната психика, има и втора психична система с колективен, неличностен характер наред с нашето съзнание,

която от своя страна е с подчертана личностна природа и която ние смятаме за единствената емпирично познаваема страна на психиката дори и

ако прибавяме личното несъзнавано като придатък. Колективното несъзнавано не се развива индивидуално, а бива унаследявано. То се състои от

предекзистентни форми, архетипо-ве, които едва вторично могат да бъдат осъзнати и придават строго определена форма на съдържанията на

съзнанието.б) Значение на колективното несъзнавано за психологията

Нашата медицинска психология, израсла от професионалната практика, акцентира върху личностното естество на психиката. Имам предвид, на първо място, възгледите на Фройд и Адлер. Това е една психология на личността,

а нейните етиологични или каузални фактори се разглеждат почти изцяло като личностни по своята природа. И все пак самата тази психология се

опира на някои общи биологични фактори, например на сексуалния инстинкт или на стремежа към себеутвърждаване, но в никакъв случай не само на

особености на личността. Тя е принудена да прави това дотолкова, доколкото има претенции да бъде обясняваща наука. Никой от тези възгледи

не оспорва инстинктите, които са общи при животните и човека, нито тяхното влияние върху психологията на личността. Все пак инстинктите са не-личностни, всеобщо разпространени и наследствени фактори с мотивиращ характер, които често са толкова отдалечени от границата на съзнанието,

че съвременната психология се вижда изправена пред задачата да помогне на пациента за тяхното осъзнаване. Освен това по своята същност инстинктите

не са неясни и неопределени, а са движещи сили със специфична форма, които преследват присъщите си цели далеч преди всякакво осъзнаване и независимо от каквато и да било степен на осъзнатост. Поради това те

представляват съвсем точни аналози на архетиповете, толкова точни наистина, че имаме основание да предположим, че архетиповете са

несъзнавани образи на самите инстинкти; с други думи, те представят основния модел на инстинктивното поведение.

Затова хипотезата за съществуването на колективно несъзнавано е точно толкова смела, колкото и предположението, че има инстинкти.

Безспорно може да се признае, че активността на човека до голяма степен се влияе от инстинкти независимо от рационалните мотиви на здравия разум.

И когато се твърди, че нашата фантазия, възприятията и мисленето ни са повлияни по същия начин от вродени и налични у всеки един принципи на

формата, на мен ми се струва, че нормалното разбиране би

52могло да открие в тази представа точно толкова много или точно

толкова малко мистика, колкото в теорията за инстинктите. Въпреки че към моята концепция често се отправя упрекът в мистицизъм, трябва дебело да

подчертая, че понятието за колективно несъзнавано не е нещо умозрително, нито философско, а емпири-чески доказуем факт. Просто въпросът е има ли

такива универсални форми или не? Ако ги има, тогава в психиката съществува такава област, която можем да наречем колективно несъзнавано. Диагностиката на колективното несъзнавано невинаги е проста задача. Не е достатъчно да се изтъкне често очевидно архетипната природа на продуктите

на несъзнаваното, защото тя би могла да се отдаде също така и на възпитанието, и на придобитото чрез езика. Криптомнезия* също би трябвало

да се изключи, което в много случаи е почти невъзможно. Въпреки тези трудности остават достатъчно индивидуални случаи, които показват - извън

всякакво съмнение - автохтонно възродили се митологични мотиви. Ако изобщо съществува такова несъзнавано, психологическото обяснение трябва да ни запознае с него и да подложи на по-остра критика някои привидно

лични етиологии.Това, което имам предвид, може би ще обясня най-добре с един

конкретен пример. Предполагам, че сте чели дискусията на Фройд за едно платно на Леонардо да Винчи1 - -Свети Анна и Мария и детето Христос".

Фройд обяснява забележителната картина с факта, че самият Леонардо е имал две майки. Тази каузалност е лична. Не искаме да се спираме на факта, че

такива картини са всичко друго, но не и уникални, нито пък на малката неточност, че св. Анна всъщност е бабата на Христос, а искаме да обърнем

внимание, че с привидно личностната психология е преплетен един неличностен мотив, който добре познаваме от другаде. Това е мотивът за

двете майки - архетип, който се среща в най-разнообразни варианти в областта на митологията и религията и образува основата на многобройни

representations collectives. Бих могъл да спомена например мотива за двойствения произход, т. е. произхода от родители хора и родители богове,

както е при Херакъл, който бил осиновен от Хера поради незнание и се сдобил с безсмъртие. Онова, което в Гърция е мит, в Египет е дори ритуал. Там фараонът по природа е същество както с човешка, така и с божествена

природа. В залите на рождеството на египетските храмове по стените е изобразено второто, божественото зачеване на фараона и раждането му -той

е -роден два пъти". Това е една представа, която изобразява* Скрит спомен (от гр.). - Б. пр.

' Einc Kindheitserinnerung des Leonardo da Vinci, IV.основата на всички мистерии около прераждането, включително и онези

на християнството. Самият Христос е роден два пъти: чрез кръщението в Йордан той получава новорождението си от водата и от Духа. Логично е, че в римската литургия басейнът за кръщаване се наричал -uterus ecclesiae"*,

а както може да се прочете в Римския служебник, той и днес все още се нарича така при осветяването на водата за кръщаване в sabbatum sanctum,

съботата преди Великден. Както и да е, ранните гнос-тици са си представяли Духа,, който се появява в образа на гъжьб, като София,

Sapientia, Мъдрост и като майката на Хрис-ЗФ&г Въз"основа на тези мотиви за двойното родителство днес децата вместо добри и лоши орисници, които извършват -вълшебно осиновяване" с благословия или проклятие, получават

кръстници, -Gotti" и -Gotte" (швейцарски немски), -godfather" и -godmother" (английски).

Представата за второ раждане е широко разпространена във времето и в пространството. В зората на медицината то се среща като вълшебно

средство за изцеление, в много религии е мистично преживяване; то е главната идея на средновековната натурфилософия и, last not least**,

инфантилна фантазия на много малки и -възрастни" деца, които смятат, че техните родители не са истинските им, а са само осиновители, на които те

са били предадени. Бенвенуто Челини например също е имал такава представа, както пише в автобиографията2 си.

Значи е напълно изключено всички хора, които вярват в двойствения произход, в действителност да имат винаги две майки или - обратното -

малкото, които имат съдба като Леопардовата, да са заразили останалата част от човечеството със своя комплекс. Факт е, че нямаме друг изход, освен да приемем, че универсалното наличие на фантазията за двойното

раждане и наред с нея фантазният образ на двете майки отговарят на една срещана навсякъде човешка потребност, отразена в тази тема. Ако Леонардо да Винчи наистина е изобразил двете си майки в образите на св. Анна и св. Мария - в което аз се съмнявам, - тогава той все пак е дал израз на нещо, в което са вярвали милиони хора преди и след него. Също така символът на

лешояда, който Фройд разглежда в споменатото съчинение, прави този възглед само още по-убедителен. Той с право цитира като източник на

символа JHieroglyphica" на Horapollo3 - една* Утроба на църквата (лат.). - Б. пр.

** Последно по място, но не по значение (англ.). - Б. пр. 2 [Leben des Benvenuto Cellini, преведено и издадено от Гьоте. ' [I, 11, р. 32. -

Freud, 1. с., И, р. 24 ff.]54

твърде разпространена навремето си книга. В нея можем да прочетем, че лешоядите били само женски и символизирали майката; те зачевали от

вятъра (на гръцки pneuma). Тази дума, -pneuma", получила значението -дух" предимно под влиянието на християнството. Даже и в разказа за чудото на Петдесетница -pneuma" все още има и двете значения на вятър и на дух.

Според мен този факт безспорно ни насочва към Мария, която според своята същност като дева е заченала от -пневмата", т. е. като лешояд. Наред с

това според Horapollo лешоядът е символ и на Атина, която произлязла направо от челото на върховния бог, била девица и познавала очевидно само

духовното майчинство. Всичко това ясно визира Мария и мотива за прераждането. Няма и следа от някакво доказателство, че Леонардо би могъл да има нещо друго предвид с тази картина. Ако е правилно да приемем, че

той самият се идентифицира с детето Христос, по всяка вероятност е изобразил двойното мистично майчинство, но все пак в никакъв случай не и

своята лична история. А какво да кажем за всички други художници, рисували същия мотив? Нали те всичките със сигурност не са имали по две

майки?Нека пренесем Леонардовия случай в областта на неврозите, да

приемем, че става дума за пациент с майчин комплекс и че той страда от заблудата, че причината за неговата невроза е в това, че наистина е имал две майки. Личното тълкуване би могло да признае, че той има право, и все

пак в действителност това би било съвсем невярно. Защото по принцип причината за неговата невроза би била в събуждането на архетипа на двете

майки абсолютно независимо от това, дали е имал една или две майки; понеже, както видяхме, този архетип функционира индивидуално и

исторически без каквато и да било връзка с относително редкия случай да имаш две майки.

Разбира се, примамливо е да предпоставим една толкова проста и лична причина, но въпреки това хипотезата е не само неточна, а и

принципно погрешна. Трудно е, естествено, да се разбере как така мотивът за две майки - непознат за един лекар с познания само в областта на

медицината - би могъл да има до такава степен доминираща сила, че да се отразява на пациента като травматично състояние. Обаче ако вземем предвид

изключителните сили, които са скрити в митичните сфери на човека, каузалното значение на архетиповете ще изглежда не чак толкова

фантастично. Наистина има доста неврози, показващи отклонения, които се дължат именно на обстоятелството, че душевният живот на пациента е лишен

от влиянието на тези движещи сили. Въпреки това чисто личностната

психология се опитва с всички възможни средства, редуцирайки всичко до лични при-

55чини, да отрече съществуването на архетипни мотиви и дори се опитва

да ги разруши в личната анализа. Смятам това за доста опасно начинание. Днес естеството на участващите сили може да се прецени по-добре,

отколкото преди двадесет години. Не сме ли свидетели точно сега как една цяла, велика нация съживява отново един архаичен символ, та дори и

архаични религиозни форми и как тази нова емоция влияе на отделния човек, преобразявайки го и будейки революционния му дух? Човекът от миналото е

жив в нас до степен, каквато преди войната не бихме могли дори да си представим, а какво друго в крайна сметка е съдбата на големите народи

освен сумиране на психичните промени на индивидите?Дотолкова, доколкото неврозата наистина е нещо лично, значи

корените й са единствено в личните причини, архетиповете не играят абсолютно никаква роля. Ако обаче тя е нещо, свързано с общата

несъвместимост или с някакво друго, вредно по някакъв начин, състояние, причиняващо неврози на по-голям брой индивиди, трябва да допуснем

наличието на архетипове. Понеже преобладаващият брой неврози не са лична работа, а социални явления, в повечето случаи трябва да приемем

присъствието на архетипове: видът архетип, съответстващ на ситуацията, е оживял отново и в резултат на това влизат в действие онези експлозивни и поради това толкова опасни инстинктивни сили, скрити в архетипа, което често е предпоставка за непредвидими последствия. Да, няма нищо по-лошо за човек от това да попадне под властта на архетипа. Ако преди тридесет години някой би се осмелил да предрече, че психологическото развитие ще

тръгне по посока на възобновяване на средновековните гонения на евреите, че Европа отново ще потрепери пред римските снопове пръчки с брадва и под

бойната крачка на легионите, че римският поздрав пак може да бъде въведен, както преди две хиляди години, и че вместо християнския кръст една древна свастика ще примамва милиони воини към готовност да умрат -

бихме заклеймили този човек като шут мистик. А днес? Колкото и потресаващо да изглежда, целият този жесток абсурд е грозна

действителност. Личен живот, лични мотиви и причини и лична невроза в днешния свят са почти фикция. Човекът от миналото, живял в един свят на

representations collectives, e възкръснал отново за един твърде осезаем и ужасно реален живот и това не е само у неколцина неуравновесени индивиди,

а у милиони хора.Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота.

Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конституцията на психиката не във формата на образи,

които биха били изпълнени със съдържание, а, на първо място, почти само като форми без съдържание, които представляват само възможността на един определен тип на мислене и на действие. Ако в живота се случва нещо, съответстващо на някой архетип, той се активизира и се появява един вид принуда, която въпреки разума и волята си пробива път като инстинктивна

реакция или пък предизвиква конфликт, който прераства в патология, т. е. в невроза.

в) Метод за доказванеА сега трябва да се обърнем към въпроса, как може да бъде доказано

съществуването на архетипове. Понеже архетиповете би трябвало да създават определени духовни форми, трябва да обясним къде и как може да се събере материал, който онагле-дява тези форми. Основният източник е в сънищата, които имат предимството да бъдат независими от волята, спонтанни продукти

на несъзнаваната психика и които поради това са чисти, неповлияни от осъзнатите намерения, естествени произведения. Ако разпитате индивида,

можете да установите кои мотиви, появили се в сънищата, са му познати. От тези, които са му непознати, естествено трябва да изключим онези, които

биха могли да му бъдат познати, за да се върнем към случая Леонардо - нещо от рода на символа на лешояда. Не сме сигурни дали Леонардо е взел този символ от Horapollo, макар това да е било твърде възможно за един образован човек от онова време, защото хората на изкуството при това са

се отличавали със значителен запас хуманитарни познания. Ето защо - макар че мотивът с птицата е един архетип par excellence - неговото наличие във

фантазията на Леонардо не би доказало нищо; по тази причина трябва да търсим мотиви, които просто не би могло да бъдат известни на сънуващия и въпреки това се държат в съня му по този функционален начин, познат ни от

действието на архетиповете, описано в историческите източници.Друг източник на материала, от който се нуждаем, е тъй нареченото

активно въображение. Под това разбирам онези серии от фантазии образи, които произвежда осъзнатата концентрация. От опит знам, че честотата и

интензивността на сънищата се увеличава от наличието на непонятни и несъзнава-ни фантазии и че когато тези фантазии биват доведени до

съзнанието, сънищата променят характера си, стават по-бегли и по-редки. От това направих заключението, че сънищата често съдържат фантазии с тенденция към осъзнаване - източници на сънищата често са потиснати

инстинкти, които имат естест-вената склонност да влияят върху осъзнатия разум. В случаи от този род поръчваме на пациента да наблюдава всеки един детайл от своята

фантазия, който му се струва важен, в неговия тъй наречен контекст, т. е. във връзка със съответния асоциативен материал, сред който се намира,

докато го разбере. Това не е въпрос на свободна асоциация, както препоръчва Фройд за целите на анализата на сънищата, а става дума за

обработка на фантазията чрез наблюдение на по-обемен фантазиен материал, какъвто е естествено да се прибавя към фрагмента.

Тук не му е мястото да се впускам в технически разяснения на метода. Бихме могли да се задоволим с това, че изведената на бял свят фантазна серия облекчава несъзнаваното и представя богат на архетипни форми материал. Разбира се, този метод може да бъде прилаган само в

определени, внимателно подбрани случаи. Той не е съвсем безопасен, понеже би могъл да отведе пациента твърде далеч от действителността. Във всеки

случай тук е уместно едно предупреждение: методът да не се прилага необмислено.

Накрая, но не на последно място, като интересен източник на архетипен материал имаме на разположение налудните идеи на

душевноболните, фантазмите в състояние на транс и сънищата от ранното детство (от третата до петата година). Такъв материал може да се намери

колкото искате, обаче той е без стойност, ако не успеете да откриете убедителни исторически паралели. Естествено не е достатъчно да свържете един сън за змия с появата на змията в митовете, защото кой би могъл да

гарантира, че функционалното значение на змията в съня е същото като това в митологичната рамка? И поради това, за да се направи подходящ паралел, е необходимо да се познава функционалното значение на един индивидуален символ и после да се открие дали паралелният на пръв поглед митологичен символ принадлежи към същия вид обстоятелства и следователно има същото функционално значение. Събирането на такива факти е не само предмет на

продължително и трудоемко изследване, а и един неблагодарен за демонстриране обект. Понеже символите не бива да се откъсват от техния

контекст, трябва да се изложат изчерпателни данни за личността и факти от науката за символите, едно нещо, което е невъзможно в рамките на един-

единствен доклад. Опитвал съм това няколко пъти, излагайки се на опасността да приспя половината от слушателите си.

г) Един примерЩе избера като пример един случай от практиката, който ще използвам

пак, въпреки че е публикуван, понеже неговата краткост го прави особено

подходящ за илюстрация. Освен това мога да включа още няколко забележки, които бяха пропуснати в по-раншната публикация4.

През 1906 г. се сблъсках със забележителна фантазия на интерниран от много години параноик. От младостта си пациентът страдал от неизлечима

шизофрения. Той посещавал основни училища и бил чиновник в една канцелария. Нямал никакви особени дарби, а аз самият тогава още нищо не

знаех от митологията или археологията, тъй че ситуацията в никакъв случай не беше подозрителна. Един ден го заварих, както си стои на прозореца, да

движи глава насам-натам и да примижава на слънце. Той ме помоли да направя същото и ми обеща, че ще видя нещо много интересно. Когато го

попитах какво вижда, той се изненада, че аз самият нищо не мога да видя, и каза: -Вие все пак виждате пениса на Слънцето - когато движа главата си

насам-натам, той също се движи и това е причината за възникването на вятъра." Аз, разбира се, изобщо не разбрах странната идея, обаче я

записах в един бележник. Около пет години по-късно, по времето, когато изучавах задълбочено митологията, открих една книга от Albrecht Dieterich

- известния филолог, която хвърли светлина върху онази фантазия. Този труд, излязъл през 1910 г., анализира един гръцки папирус от Националната библиотека в Париж. Dieterich смяташе, че в една част от текста е открил

митрическа литургия. Текстът безспорно е религиозно указание за провеждането на определени призовавания, в които се споменава Митра.

Писанието е от Александрийската школа за мистици и по значение съвпада с Corpus Hermeticum. В текста на Dieterich четем следните указания:

-Поеми си дъх от лъчите, вдишвайки три пъти, колкото можеш no-силно, и ще се видиш издигнат и крачещ към ада, така че ше си помислиш,

че си в средата на въздушна област... пътят на видимите богове ще се появи чрез слънцето - Бога, моя баща; по съшия начин ще стане видима и

тъй наречената тръба, източникът на действащия вятър. Защото ще видиш, че от слънчевия диск виси тръба: и то към областите на запад, безкрайна, като източен вятър; когато другият вятър трябва да духа в източните

области, по подобен начин ще видиш обръщането (придвижването) на лицето към тях"5.

4 Symbols der Wandlung [Paragr. 149 ff. и 223 и Die Struktur der Seele, Paragr. 317].

s Eine Mithrasliturgie, pp. 6/7. [Както Юнг научава по-късно, изданието от 1910 г. е второ. Книгата е излязла през 1903 г. Между

другото, пациентът е бил хоспитализиран няколко години преди 1903 г.]Текстът показва намерението на автора да накара читателя сам да

преживее това видение, което е имал пишещият или в което той поне вярва. Читателят трябва да бъде въведен във вътрешното преживяване на автора

или, което е по-вероятно, в една от онези съществуващи тогава мистични общности, за които свидетелства Philo ludaeus като съвременник: защото

призоваваният тук огнен и слънчев бог е фигура, историческите паралели за която могат да бъдат доказани например в тясна връзка с образа на Христос от Откровението. Поради това става дума за колективна представа, каквито са описаните ритуални действия, като имитирането на животински гласове и

т. н. По този начин това видение се поставя в религиозен контекст от недвусмислено екстатично естество и описва нещо като посвещение в

мистичното преживяване на Бога.Нашият пациент беше около десет години по-възрастен от мен. Той

беше с мания за величие - а именно Бог и Христос в едно. Неговото отношение към мен бе благосклонно - обичаше ме като единствения човек,

проявяващ изобщо някакъв интерес към неговите странни представи. Налудните му идеи бяха предимно от религиозен характер и когато ме

подкани да замижа на слънцето като него и да клатя главата си насам-натам, той явно имаше намерението да ме направи -съучастник" във

видението си. Играеше ролята на мистичния мъдрец, а аз му бях ученик. Той дори беше самият Бог на Слънцето, като с клатенето на главата си

създаваше вятър. Ритуалното превръщане в бог е засвидетелствано от Апулей в мистериите на Изида, и то във формата на апотеоз на Слънцето.

Значението на действащия вятър по всяка вероятност е това на оплождащия дух (пневмата е вятър), който нахлува от Бога на Слънцето в душата и я

опложда. Връзката между Слънцето и вятъра се среща често в древната символика.

Сега трябва да се даде доказателството, че при двата отделни случая не става дума само за съвпадение. Затова трябва да покажем, че

представата за една тръба на вятъра, свързана с Бог или със Слънцето, има колективно съществуване независимо от тези два разказа или, казано по

друг начин, че се среща и в други епохи и на други места. Някои средновековни платна представят Благовещението с едно подобно на тръба

приспособление, което стига от Божия трон до тялото на Мария. По него се спускат или гълъбът, или детето Христос. Гълъбът е оплодите-лят, Светият

Дух - вятър.Напълно се изключва възможността пациентът да е знаел нещо за

папирус, който бива публикуван четири години по-късно, а е абсолютно невъзможно неговото видение да има

бонещо общо със специфичното средновековно изображение на

Благовещението дори ако по някаква неведома случайност е виждал репродукция на такава картина. Той е бил обявен за луд в началото на

двадесетте си години. Никога не бе пътувал. В нито една от обществените художествени галерии в родния му град Цюрих няма такава картина.

Не споменавам този случай, за да докажа видението на един архетип, а за да ви представя начина на изследване във възможно най-простата

форма. Ако имахме само такива случаи, нашите изследвания щяха да бъдат сравнително лесни, но в действителност представянето на доказателствен

материал е сложно. Първо, някои символи трябва да се изолират достатъчно недвусмислено, за да бъдат разпознати като типични явления, а не само като случайни неща. Това става чрез изследване на поредица сънища, да кажем - неколкостотин, за типични образи, както и чрез наблюдаване на

тяхното развитие в серията. Чрез този метод е възможно да се установят определени континуите-ти и отклонения при един и същ образ. Може да се избере всеки произволен образ, който чрез поведението си в съня или в

сънищата поражда впечатлението, че е архетип. Ако материалът, който имате на разположение, е бил добре разгледан и е достатъчно богат, могат да се установят интересни факти за промяната, която е претърпял типът. Не само

типът сам по себе си, а и вариантите му могат да бъдат обяснени с доказателства от сравним митологичен материал. Тази методика на

изследване съм описал в една публикувана през 1935 г. работа6 и в нея съм представил необходимия материал от случаите.

L* [Grundsatzlicheszurpraktischen Psychotherapie; срв. също

^Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil.]6lIll

ЗА АРХЕТИПАС ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ

ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО -АНИМА"[Излязло за първи път в: Zentralblatt fur Psychotherapie and ihre

Grenzgebiete IX/5 (Leipzig, 1936), pp. 259-275. Преразгледано като доклад II в: Van den Wurzeln des Bewusslseins. Studien fiber den Archetypus.

(Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]ЗА АРХЕТИПА С ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО -АНИМА"

Макар че днешното съзнание изглежда вече е забравило, че някога е имало психология, която не е била емпирична, всеобщата принципна позиция

все още е подобна на предишната, която отъждествяваше психологията с теория за психичното. В академичния свят вече имаше нужда от онази

драстична революция в методиката, тръгваща от Fechner1 и Wundt2, за да се изясни на научните среди, че психологията е област на практиката, а не

философска теория. Всъщност за набиращия сили материализъм от края на XIX век вече нямаше никакво значение, че някога е имало -практическа наука за

душата"3, на която днес дължим ценни описания. Ще припомня само -Гледачката

| от Прсворст" (1846) на д-р Justinus Kerner. За нововъзникналото направление на една естественонаучна методика цялата -ро-

I мантично"-описателна психология беше анатема. Прекалено големите очаквания от тази лабораторна наука вече са отразени в -Психофизика" на

Fechner. Днешните им резултати са психо-I техниката и една всеобща промяна на научната гледна точка в

(полза на феноменологията.Но все още не може да се твърди, че феноменологичната

|гледна точка е проникнала във всички глави. Все още теорията(играе навсякъде твърде важна роля, вместо - както всъщност би

трябвало да бъде - да бъде включена във феноменологията. "амият Фройд, чиято емпирична нагласа е безспорна, е свързал своята теория с метода

като conditio sine qua поп*, сякаш би 5ило крайно необходимо психическите явления да бъдат разглеждани в точно определена светлина, за да бъдат

нещо. Въпреки това Фройд беше човекът, който поне в областта на неврозите разчисти пътя за изследване на комплексните явления. Обаче Ьсвободеното

поле за действие се разпростря само дотолкова, доколкото позволяваха определени основни понятия от физио-

1 Elemente der Psychophysik.2 Grundzuge der physiologischen Psychologic. ' ' Например сборникът

на д-р G. Н. Schubert, Altes und Neues aus dem Gebiet der innren Seelenkunde.

* Условие, без което не може (лат.). - Б. пр.логията, тъй че почти се оформи впечатлението, че психологията е

нещо, свързано с физиологията на инстинктите. За материалистическия светоглед по онова време, преди почти петдесет години, такова

ограничаване на психологията бе добре дошло и това до голяма степен е все още така до ден днешен въпреки променената представа за света. Вече

съществуваше не само преимуществото на една -ограничена работна област", а и един превъзходен претекст да не се грижим за онова, което става в

един по-широк периметър.По този начин цялата медицинска психология пренебрегна факта, че

една психология на неврозите като тази на Фройд например остава да виси съвсем във въздуха без познаването на една всеобща феноменология. Така бе

оставено без внимание и това, че в областта на неврозите Pierre Janet4 още преди Фройд е започнал да създава описателна методика, и то без да я

товари с прекалено много теоретични и мирогледни предпоставки. Извън рамките на строго медицинската област излезе биографичното описание на душевните проявления, представено от основния труд на женевския философ

Theodore Flournoy5, a именно неговото представяне на психологията на една изключителна личност. След него като първи обемен опит се появи основният труд на William James,, Varieties of Religious Experience" (1902). Дължа

предимно на тези двама изследователи това, че се научих да схващам същността на психическото разстройство в рамките на целостта на човешката душа. Аз самият извършвах експериментална работа в продължение на много години; благодарение на усърдното ми занимаване с неврозите и психозите

обаче трябваше да проумея, че - колкото и да е желателно едно количествено определение - не може без качествено описателния метод.

Медицинската психология призна, че решаващите обстоятелства са изключително сложни и могат да бъдат обхванати само от казуистично

описание. Обаче този метод предполага освободеност от теоретични предразсъдъци. Всяка естествена наука е описателна там, където не може

повече да подхожда експериментално, без по този начин да престава да бъде на нивото на наука. Обаче една експериментална наука сама се довежда до

невъзможност, когато ограничава с теоретични понятия областта си на действие. Душата не свършва там, докъдето стига една психологическа или

някаква друга предпос-4 L'Automatisme psychologique; L'Etat mental des hysteriqu.es;

Nevroses et idees fixes.5 Des Indes a la planete Mars и Nouvelles observations sur un cas

de somnambulisme avec glossolalie.66

тавка, т. е. във всеки един случай, който разглеждаме научно, трябва да вземаме предвид цялостното проявление на душата.

Не можем да минем без тези разсъждения при обяснението на едно емпирично понятие като -анима". Като контрааргумент на често изразявания предразсъдък, че тук става дума за теоретическа измислица или - още по-

лошо - за чиста митология, трябва да изтъкна, че понятието -анима" е чисто практическо, което няма друга цел, освен да даде име на група

сродни или аналогични явления. Понятието не върши нищо повече, а и не означава нищо повече, отколкото например понятието -артро-поди", което включва в себе си всички членестоноги и по този начин дава име на тази група явления. Колкото и да е неприятно, споменатите предразсъдъци са резултат от незнанието. Критикуващите не познават въпросните явления,

защото те в по-голямата си част са извън границите на чисто медицинско познание, в областта на общочовешките преживявания. Обаче душата, с която лекарят работи, не се интересува от ограничеността на неговите знания, а

показва своите признаци на живот и реагира на въздействия от всички области на човешкия опит. Нейната същност се разкрива не само в

личностното, в инстинктите или в социалната сфера, а във феномена на света изобщо, т. е. ако искаме да разберем -душата", трябва да включим

целия свят. И така, не само може, но дори трябва да се ограничават точно работните области - от практически съображения, обаче това може да стане

само със съзнателната предпоставка на ограничаването. Но колкото по-комплексни са явленията, с които трябва да се занимава практическото

лекуване, толкова по-широки трябва да бъдат предпоставките и съответните знания.

Значи някой, който не познава универсалното разпространение и значение на мотива за сизигията (мотива за свързване по двойки) в

психологията на примитивите6, в митологията, в сравнителната религиология и в литературната история, той трудно може да вземе участие в разговор по проблемите на понятието -анима". Знанията му по психология на неврозите биха могли да му дадат известна ориентация за това, обаче едва знанието

по неговата обща феноменология е онова, което би могло да му отвори очите за истинското му значение, което му се разкрива в индивидуален случай, и

то често патологично изкривено.Макар че според всеобщия предразсъдък единствено благо-

6 Изтъквам специално шаманизма с неговата представа за -epouse celeste" [небесната невеста (фр.) - 6. пр.]. (Eliade, Le Chamanisme, p.

80 ff.)67

надеждната основа за нашето познание се дава само отвън и че -nihil esse in intellectu, quod поп antea fuerit in sensu"7, все пак е истина, че твърде авторитетната теория на древните Левкип и Демокрит в никакъв

случай не почива на наблюдение на разбити атоми, а на една -митологична" представа за най-малките частички, познати като -атоми на душата", като

живи микроскопични частици, още в Централна Австралия от времето на палеолита8. Колко от даденостите на душата биват проецирани в непознатото

на външните явления, това е известно на всеки познавач на древните естествени науки и на натурфилософията. На практика те са толкова много,

че ние изобщо не сме в състояние някога да скицираме как е създаден светът по принцип, понеже сме принудени да превръщаме случващото се във

физическия свят в психичен процес, ако изобщо искаме да говорим за познание. Кой обаче би гарантирал, че при това превръщане ще се получи по някакъв начин задоволителна -обективна" представа за света? Би трябвало да бъде така, че психичното събитие да е също и физическо. Но изглежда сме още твърде далеч от тази констатация. Дотогава ще трябва, за добро

или за зло, да се задоволяваме с допускането, че душата предоставя онези образи и форми, които изобщо правят възможно опознаването на обекта.

За тези форми най-общо се предполага, че са предадени чрез традицията, че следователно ние днес все още говорим за -атоми", защото пряко или косвено сме чували за Демокритова-та теория за атомите. Обаче къде е чувал за атоми Демокрит или който и да е друг, заговорил пръв за

най-малките градивни елементи? Тази идея води началото си от тъй наречените архе-типни представи, т. е. от първообразите, които никога не

са изображения на физически събития, а собствени продукти на душевния фактор. Въпреки материалистическата тенденция -душата" да се разбира само

като лош отпечатък на физическите и на химическите процеси, няма нито едно доказателство за тази хипотеза. Дори точно обратното - безбройни факти доказват, че душата превежда физическия процес в серия образи,

които често нямат разбираема връзка с обективния процес. Материалистическата хипотеза е твърде смела и прехвърля границите на

познаваемото по емпиричен път с -метафизическа" дързост. Онова, което със сигурност можем да установим при днешното ниво на нашите познания, е

невежеството ни относно същината7 [... в разума няма нищо, което преди това не е било в сетивата.]8 Spencer and Gillen, The Northern Tribes of Central Australia, p.

331; също Crawley, The Idea of the Soul, p. 87 f.68

на душевното. Но това съвсем не е повод да разглеждаме психиката като нещо второстепенно или като епифеномен, а има достатъчно основания да я разбираме - поне хипотетично, като един factor sui generis*, и то

дотогава, докато удовлетворително се докаже, че душевният процес може да бъде произведен в ретортата. Претенцията на алхимията да открие lapis

philosophorum**, който се състои от corpus et anima et spiri-tus***, бе осмяна като невъзможна; вследствие на това и логичното заключение от

средновековната предпоставка, именно на материалистическия предразсъдък относно душата, не трябва да бъде влачено по-нататък, сякаш неговата

предпоставка е доказан факт.Няма да ни се удаде много скоро да сведем душевните фактори до една

химическа формула; поради това душевният фактор засега трябва да се смята ех hypothesi**** като самостоятелна действителност на загадъчни знаци, и

то на първо място затова, че на основата на реалния опит той се явява като различен по същността си от физико-химичните процеси. Ако ние в края на краищата вече не знаем каква е неговата субстан-циалност, то това важи

също и за физическите предмети - за материята. И ако поради това разглеждаме душевното като самостоятелен фактор, следва заключението, че

има съществуване на душата, което е извън произвола на съзнателната измислица и манипулация. Значи ако припишем на нещо душевно оня характер на мимолетност, повърхностност, призрачност, дори незначителност, то това би било валидно най-вече за субектив-нопсихическото - за съдържанията на

съзнанието, а не за обективнопсихическото, за несъзнаваното, което представлява едно a priori съществуващо условие за съзнанието и неговите

съдържания. От несъзнаваното излизат детерминиращи въздействия, които независимо от посредника осигуряват във всеки отделен индивид подобност, та дори и еднаквост на преживяването, както и на фантазиите изображения.

Едно от основните доказателства за това е, тъй да се каже, универсалният паралелизъм на митологичните мотиви, които нарекох архети-пове поради

праобразната им природа.Един от тези архетипове, който е от особено практическо значение за

психотерапевта, обозначих като анима. С този латински израз трябва да се характеризира нещо, което да не може

* Фактор от особен вид (лат.). - Б. пр.** Философски камък (лат.). - Б. пр.

*** Тяло и душа, и дух (лат.). - Б. пр.**** Извън хипотезата (лат.). - Б. пр.

69да се обърка с нито едно понятие на християнската догматика или пък

с някое от досегашните философски понятия за душата. Ако човек иска да си създаде някаква що-годе конкретна представа за същността на онова, което е формулирано с това понятие, по-добре е да се обърне към един писател от

древността като Macrobius9 или към китайската класическа философия10, където анимата (кит. -по" и -гуи") се схваща като една женска и хтонична част на душата. Във всеки случай такова връщане назад винаги е свързано с опасността от метафизически конкре-тизъм, който аз се опитвам да избегна

по всички възможни начини, жертва на който обаче трябва да стане до известна степен всеки опит за нагледно представяне. Става дума точно за

едно не абстрактно, а свързано с практиката понятие, което по необходимост се свързва с формата, в която се появява, и което не бихме

могли да опишем по никакъв друг начин освен именно с неговата специфична феноменология.

Една научна психология трябва, без да обръща внимание на обусловените от времето светогледни -за" и -против", да схваща като проекции онези трансцендентални възгледи, които са произлизали от

човешкия дух през всички епохи, т. е. да ги възприема като психични съдържания, които са били изведени навън и хипостазирани в едно

метафизическо пространство". Анимата срещаме исторически преди всичко в божествените сизигии12 - двойките бог и богиня. От една страна, те стигат

назад във времето до мрака на примитивната митология13, от друга - до висотата на философските разсъждения на гности-цизма14 и на класическата китайска философия, където космого-ничната понятийна двойка е обозначена като ян (мъжко начало) и ин (женско начало)15. За тези сизигии спокойно може да се твърди, че те са толкова универсални, колкото наличието на

мъже и жени. От този факт безспорно се налага заключението,9 In somnmm Scipionis.

10 Wilhelm und Jung, Das Geheimnis der Goldenen Blute (1929), p. 49 ff. (На бълг. - К. Г. Юнг, Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г.

- Б. пр.); Chantepie de la Saussaye [Hg.], Lehrbuch der Religionsgeschichte I, p. 193 ff.

" Тази гледна точка почива на Кантовата критика на познанието и няма нищо общо с материализма.

12 Syzygos - чифтосан, съединен; syzygia - coniugatio." Winthuis, Das Zweigeschlechterwesen bei den Zentralaustraliern

und anderen Volkern.14 Особено в системата на валентинианците. Срв. Irenaeus, Adversus

omnes haereses.15 / Ging. Das Buck der Wandlungen.

че въображението е свързано чрез този мотив, така че навсякъде и във всички епохи то е било подтиквано доста често да проеци-ра отново и

отново едно и също нещо16.Както ни е известно от лекарската практика, проекцията е

несъзнаван, автоматичен процес, чрез който едно несъзнавано за субекта съдържание се пренася върху някакъв обект, при което то изглежда така,

сякаш принадлежи на обекта. И обратно - проекцията се прекратява в

момента, в който бъде осъзната, т. е. когато съдържанието бъде видяно като принадлежащо на субекта17. Затова политеистичното небесно царство на боговете от античността ни най-малко не дължи своето обезсилване на оня

възглед, лансиран за пръв път от Euhemeros18, че неговите герои били само отражения на човешки характери. Лесно е да се открие, че двойката богове не е нищо друго освен идеализираната родителска двойка или някаква друга човешка (любовна) двойка, която по някакви причини се е появила в небето.

Това предположение би било извънредно просто, ако проецирането не беше несъзнаван процес, а осъзнато намерение. Най-общо бихме могли да

предпоставим, че собствените родители са най-добре познати, т. е. най-добре осъзнатите от субекта индивиди. Обаче точно по тази причина те не

биха могли да бъдат проеци-рани, защото проекцията засяга едно несъзнавано, т. е. привидно непринадлежащо на субекта съдържание. Значи образът на родителите е точно онова, което най-малко би могло да бъде

проецирано, защото е твърде добре съзнавано.Обаче на практика, както изглежда, най-често биват проеци-рани

именно образите на родителите - факт, който е толкова убедителен, че на неговата основа почти бихме могли да направим заключението, че точно

съзнаваните съдържания се проеци-рат. Може би това най-ясно се вижда в случаите на пренасяне, когато пациентът е съвсем наясно, че проецира

върху лекаря имагото на бащата (или това на майката), и дори осъзнава в най-

" Голямо количество насочващи примери предоставя тъй наречената херменевтично-алхимическа философия от XIV до XVII век. Една сравнително

добра представа дава Symbola aureae mensae на Michael Maier.17 Във всеки случай има и прецеденти, когато, въпреки достатъчното

на пръв поглед осъзнаване, обратното въздействие на проекцията върху субекта не престава, т. е. очакваното освобождение не настъпва. Както

често съм виждал, в такъв случай все още значими, но несъзна-вани съдържания са свързани с носителя на проекцията. Те са онова, което

поддържа действеността на привидно осъзнатата проекция.'" Живял около 300 г. пр. Хр.; срв. Block, Euhemere. Son litre et

sa doctrine.широк план свързаните с това инцестни фантазии, без да бъде

освободен поради това от обратното действие на своята проекция, от ефекта на пренасянето, т. е. той се държи така, сякаш изобщо не е осъзнал своята

проекция. Обаче опитът показва, че никога не се проецира осъзнато, а винаги първо се откриват проекциите и едва след това биват разпознати.

Поради това трябва да допуснем, че извън границите на инцестните фантазии с имагото на родителите са свързани още интензивноемоци-онални

съдържания, които на всяка цена изискват съответното осъзнаване. Очевидно те са още по-трудни за осъзнаване, отколкото инцестните фантазии, за

които се предполага, че са изтласкани от силна съпротива и поради това са несъзнавани. Ако приемем, че този възглед е верен, сме принудени да

стигнем до заключението, че освен инцестните фантазии има съдържания, които са изтласкани от още по-голяма съпротива. И понеже човек трудно може да си представи нещо по-скандално от инцеста, изпада в известно

притеснение, ако иска да отговори на този въпрос. Ако предоставим думата на опита от практиката, той ще ни каже, че наред с инцестния фантазъм с

образите на родителите се асоциират и религиозни представи. Няма нужда да привеждам исторически доказателства за това. Те са общоизвестни. Как стои

обаче въпросът със скандалността на религиозните асоциации?Веднъж някой забелязал, че в една обикновена компания след ядене е

по-неудобно да се говори за Бога, отколкото да разкажеш някой соленичък виц. Наистина за много хора е по-поносимо да си признаят сексуалните

фантазии, отколкото че техният лекар е Спасителят, понеже първият случай в края на краищата е биологично оправдан, обаче вторият определено е

патологичен, а от това човек най-много се бои. На мен обаче ми се струва,

че от -съпротивата" се прави нещо прекалено. Въпросните явления биха могли да се обяснят също така добре и с липсата на въображение и

склонност към размисъл, което затруднява значително акта на осъзнаване у пациента. Той може би няма никаква съпротива спрямо религиозните

представи, само че не стига до идеята, че би могъл сериозно да възприема лекаря си като свой Бог или Спасител. Дори само неговият здрав разум вече

го предпазва от такива илюзии. Но той приема с по-малко колебание предложението, че лекарят си въобразява подобно нещо. Ако самият ти си догматик, както е известно, лесно би приел другия за пророк и основател

на религия.Както свидетелства историята, религиозните представи имат най-

голяма сугестивна и емоционална сила. Разбира се, тук причислявам всички -representations collectives": онова, за което

разказва историята на религията, както и всичко, което се римува с,,-изъм". Това са само съвременни разновидности на историческите

вероизповедания. Някой може да си живее с твърдото убеждение, че няма религиозни идеи. Обаче никой не може да се отдели от човечеството

дотолкова, че да не притежава вече никаква доминираща representation collective. Точно неговият материализъм, атеизъм, комунизъм, социализъм,

либерализъм, интелектуализъм, екзистенциализъм и т. н. свидетелстват срещу неговата безобидност. Той е обладан по един или друг начин, шумно

или тихо от някаква висшестояща идея.Психологията знае колко много религиозни идеи имат нещо общо с

образите на родителите. Историята е съхранила необикновено много свидетелства за това, да не говорим за съвременните находки на лекарите,

които дори се доближиха до мисълта отношението към родителите да се разглежда като истинската причина за възникването на религиозни идеи

изобщо. Във всеки случай тази хипотеза почива върху ограничено познаване на нещата. Първо, съвременната психология на семейството не бива да се

свежда просто така до примитивни отношения, където нещата стоят по съвсем друг начин; второ, трябва да се пазим от недообмислени фантазии за дедите

и първичната орда; и трето и преди всичко останало - с нар-го^еми подробности трябва да се познава феноменологията на религиозните

преживявания, която е нещо sui generis*. Досегашните психологически опити в тази насока не изпълняват нито едно от тези три условия.

От психологическия опит знаем с положителност само, че с образите на родителите се асоциират теистични представи, и то (при нашия материал от пациентите) най-често несъзнавани. Ако съответните проекции не могат

да бъдат спрени чрез осъзнаване, имаме всички основания да мислим за наличието на емоционални съдържания от религиозно естество, без да ни е

грижа за рационалистичната съпротива на пациента.Доколкото изобщо имаме познания за човека, знаем, че той винаги и

навсякъде е под влиянието на доминиращи представи. Онзи, който уж не е, безспорно буди съмнения, че е заменил една позната, обичайна форма на

вяра с друг, неизвестен нему и на другите, вариант. Вместо на теизма той е верен привърженик на атеизма, вместо Дионисий предпочита по-съвременния

Митра и вместо да търси рая на небето, го търси на Земята.Човек без доминираща representation collective би бил едно рядко,

ненормално явление. Такова нещо обаче се случва само* Самородно (лат.). - Б. пр.

във фантазиите на отделни индивиди, които се заблуждават относно самите себе си. Те се заблуждават не само по отношение на наличието на

религиозни идеи, а също - и то в по-голяма степен - относно тяхната интензивност. Като всеки инстинкт архетипът на религиозните представи има

своята специфична енергия, която не губи дори и когато съзнанието я игнорира. Както с най-голяма вероятност може да се предположи, че всеки

човек притежава всички нормални функции и качества, така може да се очаква и наличието на обичайните религиозни фактори, респективно

архетипове, и това очакване не остава излъгано, както лесно може да се види. Ако се удаде някому да съблече обвивката на една вяра, той може да направи това само благодарение на обстоятелството, че има подръка друга -

-plus 53 change, plus $а reste la mSme chose!"19. Никой не може да се измъкне от предпоставките на съществуването си като човек.

Representations collectives имат доминираща сила, поради това не е чудно, че те биват потискани с масирана съпротива. В състоянието на своята

изтласканост те не се крият зад някаква невзрачност, а зад онези представи и фигури, които по други причини вече са проблематични и

увеличават и усложняват своята проблематичност. Например всичко, което по инфантилен начин бихме искали да вярваме, че притежават родителите ни,

или което им приписваме, чрез тази тайна добавка се преувеличава до фантастично и поради това остава отворен въпрос, колко от прословутите инцестни фантазии трябва да се приемат сериозно. Зад родителската или

любовната двойка се крият съдържания с най-високо напрежение, които не се възприемат от съзнанието и поради това могат да известят за себе си само

чрез проекции. Че такива проекции са истински случки, а не само традиционни мнения, е доказано с исторически документи. Те показват именно това, че такива сизигии биват прое-цирани в пълен разрез с

традиционната религиозна нагласа, и то във визуална, засягаща преживяванията, форма20.

" [Колкото повече се изменя, толкова повече си остава същото.] 20 Разбира се, наред с това не бива да пренебрегваме факта, че вероятно има доста по-голям брой видения, които съответстват на догмата. Но те все пак не са спонтанни и автономни проекции в тесния смисъл, а са визуализации

на съзнавани съдържания, предизвикани от молитва, авто- и хетеросугестия. В тази насока действат духовните упражнения, както и предписваните от Изтока практики за медитация. При точно изследване на такива визии би

трябвало, между другото, да се установи още кое е било истинската визия и доколко преработката в догматичен дух е допринесла за оформяне на

видението.74

Един от най-поучителните примери в тази насока е този за наскоро канонизирания светец Никлаус от Флюе, швейцарски мистик от XV век, за

чиито визии имаме разкази на съвременници21. Във виденията, чийто предмет е неговото посвещение, Бог се явява в два образа, а именно веднъж като

царствения баща, а другия път - като царствената майка. Тази представа е възможно най-далеч от ортодоксалната, тъй като по това време вече

църквата от хиляда години е била отделила женския елемент от Троицата като еретичен. Брат Клаус бил обикновен, неграмотен селянин, който

сигурно не е приел друго освен изпробваната църковна догматика и при всички случаи не е бил запознат с гностическото тълкуване на Светия Дух като женски, като майката София22. Тъй нареченото -видение на Троицата"

на този мистик същевременно е ясен пример за интензивността на проецираното съдържание. Психологическото състояние на Никлаус е твърде

подходящо за такава проекция, понеже неговата съзнателна представа съвпада толкова малко с несъзнаваното съдържание, че то се появява под

формата на странно явление. От този факт трябва да направим заключението, че това в никакъв случай не е била традиционната представа за Бога, а -

напротив -една -еретична" сцена23, който се изяснява визуално, т. е. получава тълкуване от архетипно естество, което се е събудило отново

спонтанно, без предаване отнякъде. Това е архетипът на двойката богове - на сизигията.

Един подобен случай срещаме във виденията от -Pelerinage de ГАте" (Скитания на душата - б. пр.) на Guillaume de Digulleville24. Той вижда

Бог на седмото небе като цар на лъчист, кръгъл трон; до него седи небесната царица на подобен трон от кафяв кристал. За един монах от

Ордена на цистерцините, който се отличавал с особена строгост, това видение е доста еретично. Значи условието за проециране пак е налице.

Една впечатляваща представа за характерността на визията на сизигията като преживяване можем да намерим в труда на Edward Maitland,

който представя биографията на Anna Kingsford.21 Stockli, Die Visionen des seligen Bruder Klaus, и Blanke, Bruder

Klaus van der Flue.22 Най-своеобразната любовна история от тази най-нова епоха може да

се намери в Irenaeus, Adversus omnes haereses, I, 2, 2 ff.23 Jung, Bruder Klaus.

24 Guillaume написал три Скитания по маниера на Божествена комедия, но независимо от Данте, между 1330 и 1350 г. Той бил игумен на малкия

цистерцински манастир на Chalis в Нормандия. Срв. Delacotte, Guillaume de Digulleville... Trois romans-poemes du XIV siecle._ [И още Psychologic

und Alchemic, Paragr. 315 ff.]Там Maitland подробно описва своето преживяване на Бога, което

става в едно видение, подобно на онова на брат Клаус. Той казва буквално: -Беше... Бог като владетел, който чрез своята дуалност доказва, че Бог е субстанция, а също и енергия, любов, но и воля, женски, както и мъжки,

майка и баща"25.Тези няколко примера би трябвало да са достатъчни, за да

характеризират проекцията като нещо, което се преживява и е независимо от традицията. Не можем да заобиколим и хипотезата, че в несъзнаваното е

залегнало едно емоционално напрегнато съдържание и в определен момент то стига до проекция. Съдържанието е сизигийният мотив, който изразява, че с едно мъжко същество винаги е имало и едно съответно женско. Необикновено

широкото разпространение и емоционалност на мотива доказват, че става дума за фундаментален и затова важен за практиката факт, независимо дали отделният психотерапевт или психолог разбира къде и по какъв начин този

душевен фактор влияе върху специфичната му област на работа. Известно е, че микробите са играли своята опасна роля доста преди да бъдат открити.

Както отбелязахме no-горе, би било логично в сизигията да се предполага родителската двойка. Женската част, значи майката, съответства

на анимата. Но понеже по вече споменатите причини осъзнатостта на предмета пречи на неговото проециране, така не ни остава нищо друго,

освен да предположим, че родителите същевременно са и най-непознатите сред всички хора. И че съществува един несъзнаван огледален образ на родителската двойка, който не прилича на истинския и дори е съвсем различен от него, точно толкова несъизмерим с него, колкото човек,

съпоставен с Бог. Би било мислимо и това, както знаете, вече е казано, че несъзнаваният огледален образ не е нищо друго освен оня придобит в ранното детство, надценявай и после, вследствие на съпътстващия го

фантазъм за инцеста, изтласкан образ на бащата и майката. Във всеки случай това становище приема като предпоставка, че този образ някога е бил съзнаван, понеже иначе изобщо не би могъл да бъде -изтласкан". Би

трябвало да предпоставим още и това, че самият акт на морално изтласкване е станал несъзнаван, защото иначе актът на изтласкване би се съхранил в

съзнанието, а с това най-малкото и споменът за25 Maitland, Anna Kingsford: Her Life, Letters, Diary and Work I,

p. 130. По форма и съдържание видението на Maitland съответства на онова в Poimandres (Scott, Hermetica I, I, p. 114 ff.), където духовната

светлина също е обозначена като -мъжко-женска". Не знам дали Maitland е бил запознат с Poimandres, вероятно не.

7бизтласкващата морална реакция, от чиято структура после лесно би

могла да бъде разпозната отново природата на изтласканото. Аз обаче не искам да се спирам на тези съмнения, а бих желал да подчертая, че според

всеобщото мнение родителското имаго не възниква в периода на

предпубертета или по друго време, когато съзнанието е повече или по-малко развито, а no-скоро в зората на съзнанието, между първата и четвъртата

година от живота, т. е. във време, когато съзнанието все още няма истински континуи-тет и затова проявява характер на фрагментарен

дисконтинуитет. Крайно необходимата за едно непрекъснато съзнание съотнесе-ност към Аза е едва частично проявена, поради това голяма част

от психическия живот протича на онова стъпало в състояние, което не можем да означим по никакъв друг начин освен като относително несъзнавано. Във всеки случай такова състояние би създало у възрастния впечатлението за сомнамбулно, сънно или помрачено състояние. Обаче тези състояния винаги

са белязани от една изпълнена с фантазми аперцепция на действителността, както знаем това от наблюдението на малките деца. Фантазиите образи

доминират над влиянието на сетивните дразнения и ги оформят в духа на един предшестващ душевен образ.

Според мен голямо заблуждение е да се предполага, че душата на едно новородено е tabula rasa* в смисъл, че там няма абсолютно нищо. Доколкото

детето се ражда с диференциран, предварително детерминирай от наследствеността и затова също и индивидуализиран мозък, то не

противопоставя на идващите отвън сетивни дразнения някакви, а специфични нагласи, което безспорно обуславя своеобразен (индивидуален) подбор и

оформление на аперцепцията. Тези нагласи доказуемо са унаследени инстинкти и преднатални образувания. Последните са основани на

инстинктите, априорни и формални условия за аперцепцията. Тяхното наличие поставя върху света на детето и на сънуващия печата на антропоморфността. Те са архетипове-те, които насочват всяка фантазна дейност в определените й коловози и по този начин създават удивителни митологични паралели във

фантазиите структури на детските сънища, както и в налудните измислици на шизофрениците, каквито в крайна сметка намираме също и в съня на

нормалните и невротичните хора, но в по-малко количество. Значи не става дума за унаследени представи, а за унаследени възможности за представи.

Обаче те също не са индивидуално наследени фактори, а основно са всеобщи, както може да се види от универсалното появя-

* Чиста дъска (лат.). - Б. пр.77

ване на архетиповете .Обаче архетиповете се срещат като митове както в историята на

народите, така и у всеки индивид, и винаги действат най-силно, т. е. антропоморфизират действителността в най-голяма степен, там, където

съзнанието е най-тясно или най-слабо и където по тази причина фантазиите могат да заглушат даденостите от външния свят. Това условие безспорно е

налице при детето в първите години от живота му. Затова за мен е по-вероятно отначало онази архетипна форма на двойката богове да покрива и асимилира образа на истинските родители, докато после - с нарастващото

съзнание, окончателно бъде възприет действителният облик на родителите - нерядко за разочарование на детето. Никой не знае по-добре от

психотерапевта, че митологизирането на родителите често бива продължавано дори и в зрелите години и се преустановява само с упорита съпротива.

Спомням си за един случай, който ми се представи като жертва на значителен майчин и кастрационен комплекс, който все още не бил преодолян въпреки направената -психоанализа". Без моя намеса, съвсем самостоятелно човекът бе направил няколко рисунки, които отначало представяха майката

като свръхчовешко същество, но после като страдаща фигура с кървави рани и осакатена. Особено очебийно бе, че майката явно бе претърпяла

кастрация, защото пред окървавените й гениталии лежаха отрязани мъжки срамни части. Рисунките представляваха едно -climax a maiori ad minus"27:

отначало майката е била божествен хермафродит, който после, чрез разочароващото и невъзможното да се отрича повече познаване на

действителността, бива лишен от своето андрогинно, платоническо

съвършенство и се е превърнал в страдащата фигура на една обикновена стара жена. Значи явно от самото начало, т. е. от най-ранното детство,

майката е била асимилирана от архетипната26 Hubert и Mauss (Melanges d'histoire des religions, preface p.

XXIX) наричат тези априорни форми на светоглед -категории", позовавайки се на Кант: -elles existent d'ordinaire plutot sous la forme d'habitudes

directrices de la conscience, elles-memes inconscientes" [обикновено съществуват от по-рано под формата на навици, които управляват

съзнанието, обаче самите те са несъзнавани]. Авторите предполагат, че първообразите са дадени чрез езика. Това предположение в отделни случаи

наистина е вярно, но, общо взето, е оборено от факта, че от психологията на сънищата и от психопатологията на бял свят са извадени доста архетипни образи и взаимовръзки, които не са били дадени посредством историческата

употреба на езика.27 [Слизане от великото към незначителното.]

идея за сизигията или coniunctio на мъжко-женското и затова се е появила като съвършено и свръхчовешко същество28. Именно това качество е винаги свързано с архетипа и е причината да изглежда чужд и несвойствен на съзнанието и ако субектът се отъждестви с него, да предизвика често

пъти опустошителна промяна на личността най-вече под формата на мания за величие или за нищожност.

Разочарованието е извършило кастрация на хермафродитна-та майка: това беше тъй нареченият кастрационен комплекс на пациента. Той бе паднал

от своя Олимп от детството и вече не беше синът герой на майка богиня. Неговият -ужас от кастрация" бе ужас от действителния живот, който в нито едно отношение не отговаря на изконните очаквания на детето и във всички сфери е лишен от оня митологичен смисъл, за който той все пак си спомня

смътно от най-ранното си младенчество. Неговото съществуване бе -обезбожено" - в най-пълния смисъл на думата. А за него това означаваше, въпреки че той не го разбираше, тежка загуба на надежда в живота и на

активност. Изглеждаше -кастриран" в собствените си очи, което е разбираемо невротично недоразумение, толкова разбираемо, че дори би могло

да се превърне в теория на неврозите.Понеже опасението, че в хода на живота си можем да загубим онази

връзка с инстинктивното, архетипно, априорно ниво на съзнанието, е всеобщо, отдавна е добил популярност ритуалът към двамата кръвни родители

на новороденото да се прибавят още двама кръстници, а именно един -godfather" и една -godmother", както се наричат на английски, един -

Gotti" и една -Gotte" - на швейцарски немски, на които основно би трябвало да се възложи духовното подпомагане на кръщелника. Те

представляват двойката богове, които идват при раждането, въплъ-щавайки мотива на -двойното раждане"29.

Образът на анимата, който в очите на сина е придал на28 Съответства на двуполовия прачовек в Platon, Symposion, XIV, и

изобщо на хермафродитното първообразно същество.2' -Двойното раждане" е оня познат от героичната митология мотив,

според който героят произхожда от родители богове и от човешки родители. Той играе значителна роля в мистериите и религиите като мотив на

кръщението или новото раждане. Този мотив е подвел към грешка и Фройд в неговата студия Eine Kindheitserinnerung des Leonardo da Vinci. [На бълг. - Един спомен от детството на Леонардо да Винчи. Български художник, С.,

1991 - б. пр.] Без да си дава сметка за това, че Леонардо в никакъв случай не е единственият, който рисува мотива на св. Анна и още двама

души, той прави опит да сведе Анна и Мария - бабата и майката, до майката и мащехата на Леонардо,

79майката свръхчовешкй блясък, постепенно бива отстранен от

баналността на всекидневието и така попада в несъзнаваното, без при това

да е изгубил по някакъв начин първоначалната си напрегнатост и пълнота на инстинктивността. Оттам той, тъй да се каже, е готов за скок и се

проецира при първа възможност именно тогава, когато някое женско същество направи впечатление, разчупващо делничността. Тогава се случва онова,

което Гьоте е преживял с г-жа Фон Щайн30 и което се е повторило в образите на Миньон и на Гретхен. В последния случай, както е известно,

Гьоте ни е издал още и цялата скрита зад това -метафизика". Психологията на този архетип се проявява в преживяванията от любовния живот на мъжа

под формата на безгранично очарование, надценяване и заслепление или като женомразие Във всичките му степени и разновидности, които никак не могат да се обяснят, изхождайки от истинското естество на съответните -обекти",

а само чрез пренасяне на майчиния комплекс. Той обаче възниква чрез нормалното само по себе си и разпространено навсякъде асимилиране на

майката от предекзистентната, женската част на архетипа на една двойка противоположности -мъжко - женско", а после - чрез едно изключително забавяне на отделянето на първообраза от майката. Всъщност хората не

понасят пълната загуба на архетипа. Отт. е. да уподоби картината на своята теория. Всички други художници също ли са имали мащехи? Онова, което е подтикнало Фройд към това

насилване на нещата, очевидно е било фантазията за двойния произход, която1 го ангажирала емоционално чрез биографията на Леонардо. Фантазията зацапва непасващата действителност, че св. Анна е бабата, и е попречила

на самия Фройд да изследва биографиите на други художници, които също са се занимавали със св. Анна и двамината. Споменатата -религиозна пречка за

мисленето" се е потвърдила чрез самия автор. Също Толкова усърдно изтъкваната теория за кръвосмешението почива на един архетип, на добре

познатия и често срещан в героичните митове мотив на инцеста. Той логично се извежда от първоначалния тип на хермафродита, който, изглежда, се

корени далеч назад в предисторията на човечеството. Винаги когато една психологическа теория подхожда с известно пресилване, съществува

основателно подозрение, че един архетипен фантазен образ се опитва да деформира действителността, което би съответствало на Фройдо-вото понятие

-религиозна пречка за мисленето". Да се обяснява възникването на архетиповете с теорията на инцеста би било също толкова полезно, колкото да се прелива вода от един котел в друг съд, стоящ до него, който обаче е

свързан с котела с тръба. Не може да се обяснява единият архетип чрез друг, т. е. изобщо не може да се обясни откъде Идва архетипът, понеже

извън тези априорни условия няма никаква архимедова точка.м -Защо ни Дари дълбоките погледи". Април, 1776 г. [На r-жа Фон

Щайн.]това произлиза една чудовищна -неловкост в културата"*, където вече

не се чувстваме у дома си, понеже липсват -татко" и -мама". Всеки знае как религията се е погрижила предварително за всичко в тази насока. Но за съжаление има твърде много люде, които, без да мислят, постоянно поставят

въпроса за истината там, където все пак става дума за въпроса за психологическата потребност. С -разумно" показване на пътя тук не се

постига нищо.В проекциите анимата винаги има женска форма с определени качества. Обаче тази емпирична констатация в никакъв случай не означава, че

архетипът сам по себе си е със същата структура. Мъжко-женската сизигия е само една от възможните двойки противоположности, във всеки случай една

от най-важните за практиката и затова и най-често срещаната. Тя има многобройни отношения с другите двойки, които не са с така изразено

полово различие и затова би било насилие да ги причислим към противоположностите по пол. Тези отношения можем да намерим в многобройни

пасажи особено в кундалини-йога31, в гностицизма32 и преди всичко в алхимичната философия33, да не говорим за спонтанните фантазии образи в материалите от неврозите и психозите. Ако претеглим внимателно всички

тези данни, може би ще се окаже, че един архетип в спокойно, непроецирано състояние няма точно определена форма, а е само образувание с

неопределима форма, което обаче има възможност да се появи в различни форми чрез проециране.

Изглежда, че тази констатация противоречи на понятието -тип". Както ми се струва, не само изглежда, а си е в противоречие. Емпирично наистина

става въпрос за -типове", т. в. за определени форми, които поради това могат да бъдат назовани и разграничени. Обаче щом свалим от тези типове

тяхната казуистична феноменология и се опитаме да ги изследваме в техните отношения към другите архетипни форми, тогава те се разрастват до

достигащи така далече връзки от историята на символите, че стигаме до заключението, че основополагащите психически елементи са с неопределено

бляскаща многостран-ност, което далеч превъзхожда способността на човека да си ги представи. Тогава емпирията трябва да се задоволи само с едно

* В оригинала е -Unbehagen in der Kultur", както се нарича съчинението на Фройд, излязло на български език под заглавието Ерос и

култура, Евразия - Абагар, 1991 г. - Б. пр." Avalon [Hg.], The Serpent Power. И omeShrT-Chakra-Sambhara

Tantra, и Woodroffe, Shakti and Shakta.32 Schultz, Dokumente der Gnosis; особено списъците при Irenaeus,

1. с." Срв. Psychologic and Alchemic.

81теоретично -като че ли". С това тя не се оказва в по-лоша позиция от атомната физика, макар че нейната методика не е количественото

измерване, а морфологичното описание.Анимата е фактор от първостепенна важност в психологията на мъжа,

където винаги работят емоции и афекти. Тя усилва, преувеличава, преиначава и митологизира всички емоционални отношения към професията и

хората от двата пола. Лежащите под нея фантазийни измислици са в действие. Ако анимата е оптимално констелирана, тя смекчава характера на мъжа и го прави чувствителен, раздразнителен, с непостоянно настроение,

ревнив, суетен и неприспособен. Той е в състояние на -дискомфорт" и придава този дискомфорт на широкото си обкръжение. Понякога отношението

към определена жена, повлияно от анимата, обяснява съществуването на симптомния комплекс.

Образът на анимата, както вече отбелязах преди, не е останал извън вниманието на поетите. Има превъзходни описания, които същевременно дават

информация и за символичния контекст, в който по принцип изглежда поставен архетипът. Ще спомена преди всичко -She", -The Return of She" и -Wisdom's Daughter" на Райдър Хагард, nocne,,L'Atlantide" (Атлантида - б.

пр.) на Беноа. Навремето си Беноа бил обвинен в плагиатство от Райдър Хагард, понеже аналогията на двете описания е поразяваща. Той обаче,

както изглежда, е успял да се освободи от обвинението. -Prometheus" на Spitteler съдържа също много изтънчени наблюдения, а неговият роман -

Imago" описва про-ецирането изключително точно.Въпросът за терапията е проблем, който не може да се изчерпи с

няколко думи. Аз също нямам намерението да го разискваме тук, но бих искал накратко да очертая становището си по въпроса: по-млади хора, преди

средата на живота (която е някъде около тридесет и петте), могат да понесат без увреждания дори и на пръв поглед тоталната загуба на анимата.

Във всички случаи един мъж трябва да успява да бъде мъж. Подрастващият юноша трябва да успее да се освободи от анима-очарованието на майката.

Има и изключения, особено у хора на изкуството, където проблемът е съществено по-различен; после - хомосексуалността, която по принцип се

характеризира с идентифициране с анимата. При признатата честота на това явление неговото възприемане като патологична перверзия е доста

съмнително. Според психологически констатации става дума no-скоро за

непълно освобождаване от архетипа на хермафродита, свързано с упорита съпротива да се идентифицираш с ролята на едно еднополово същество.

Подобна диспози-82

ция невинаги трябва да се оценява като отрицателна, доколкото тя съхранява типа на първобитния човек, който при еднополо-вото същество се

губи до известна степен.Но продължителната липса на анимата през втората половина на живота

означава прогресивна загуба на жизнерадост, гъвкавост и човечност. По принцип настъпва преждевременна вдървеност, дори закостенялост,

стереотипност, фанатична едностранчивост, твърдоглавие, догматизъм или точно обратното: резигнация, умора, немарливост, безотговорност, и най-накрая - детинско -ramollissement"* със склонност към алкохола. Поради

това през втората половина на живота връзката с архетипната сфера на преживяванията по възможност трябва да бъде възстановена34.

* Размекване (фр.). - Б. пр.54 В моята работа Die Bezieh ungen zwischen dem Ich und dem Un

bewussten съм представил съществената за лекуването проблематика, както и в Die Psychologic der Ubertragung. За митологичния аспект на анимата читателят би могъл да сравни с издадената съвместно с Karl Kerenyi

Einfiihrung in das Wesen der Mythologie.83IV

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА АРХЕТИПА НА МАЙКАТА[Публикувано за първи път като лекция -Die psychologischen Aspekte

des Mutterarchetypus" в Eranos-Jahrbuch, 1938 (Phein-Verlag, Zurich, 1939). По-късно преработена и публикувана във Van den Wurzeln des

Bewusstseins. Studien iiber den Archetypus. (Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА АРХЕТИПА НА МАЙКАТА1. Върху понятието за архетипа

Идеята за Великата Майка се отнася към сравнителната религия и обхваща широко вариращи типове на богинята-майка. Самата идея не е

непосредствено свързана с психологията, защото образът на -Великата Майка" в тази форма се среща рядко в практиката, и то само при много

специални обстоятелства. Но очевидно символът произлиза от архетипа на майката. Ако се опитаме да изследваме произхода на образа на Великата

Майка от гледна точка на психологията, тогава архетипът на майката, като по-общото от двете, трябва да стане основа на нашето обсъждане. Въпреки

че изчерпателно разглеждане на понятието за архетипа едва ли е необходимо на този етап, някои предварителни бележки от най-общ характер може би

няма да са неуместни.В древността, въпреки някои разногласия и влиянието на Аристотел,

не е било много трудно да се разбере схващането на Платон за Идеята като съществуваща сама по себе си и предшестваща всички явления. Понятието -архетип", което изобщо не е съвременен термин, се употребява още преди

свети Авгус-тин и е синоним на понятието -идея" на Платон. Когато Corpus Hermeticum, който вероятно датира от трети век, описва Бог като то

ад/етдигоу q>doq (архетипна светлина)1, той изразява идеята, че Бог е първообраз на всяка светлина, така да се каже, предхождащ и

предсъществуващ спрямо явлението -светлина". Ако бях философ, бих продължил в духа на Платон и бих казал, че някъде, в -едно свръхнебесно

място", съществува един прототип или примордиален образ на майката, предсъществуващ и превъзхождащ всички явления, в които -майчинското", в широкия смисъл на думата, се проявява. Но аз съм емпирик, а не философ. Не мога да си позволя да предполагам, че моят особен темперамент, моята собствена нагласа към интелектуалните проблеми са универсално валидни.

Подобно предположение може да направи само философът, понеже той винаги приема за

[Scott, Hermetica I, p. 140.]сигурно, че неговото собствено предразположение и нагласа са

универсални, и не би признал факта, ако не може да го избегне, че неговото -лично пристрастие" обуславя философията му. Като емпирик трябва

да отбележа, че съществува темперамент, който разглежда идеите като реални съдържания, а не само като nomina*. Става така - може би по чиста случайност, - че в последните двеста години ние живеем във време, в което е съвсем непопулярно и даже неинтелигентно да се предполага, че идеите са

нещо друго освен nomina. Всеки, който продължава да мисли като Платон, трябва да плаща за своя анахронизъм, гледайки как -свръхнебесната", т. е.

метафизична, същност на Идеята бива захвърлена в неподлежащото на верифициране царство на вярата и предразсъдъка или милостиво бива оставена на поета. В стародавния спор относно универсалните номи-

налистичната позиция триумфира над реализма, а идеята се изпарява до едно просто flatus vocis**. Тази промяна се съпътства - и до голяма степен причинява - от резкия възход на емпиризма, преимуществата на който са

твърде очевидни за интелекта. Оттогава Идеята не е вече нещо a priori, a нещо вторично и производно. Естествено, новият номинализъм веднага

провъзгласява своята универсална валидност въпреки факта, че той също стъпва върху една определена и ограничена теза, оцветена от темперамента. Тази теза гласи следното: приемаме за валидно всичко, което идва отвън и

може да бъде верифици-рано. Идеалният случай е верифицирането чрез експеримент. Антитезата е: приемаме за валидно всичко, което идва отвътре

и не може да бъде верифицирано. Безнадеждността на тази ситуация е очевидна. Гръцката натурфилософия, с нейния интерес към материята, заедно

с Аристотел постига една закъсняла, но окончателна победа над Платон.Но всяка победа съдържа зародиша на бъдещо поражение. В нашето

съвремие симптомите на промяна на нагласата бързо се умножават. Достатъчно показателно е учението на Кант за категориите, което унищожава

в зародиш всеки опит да бъде съживена метафизиката в стария смисъл на думата, но в същото време проправя пътя за възраждане на Платоновия дух. Ако е вярно, че не може да има метафизика отвъд човешкия разум, то не по-малко вярно е, че не може да има емпирично познание, което да не е вече обхванато и ограничено от предварителната структура на знанието. През този век и половина, изминал от появата на -Критика на чистия разум",

постепенно се утвърж-

* Имена (лат.). - Б. пр.** Раздвижване на въздуха, празен звук (лат.). - Б. пр.

дава убеждението, че мисленето, разбирането и разсъждението не могат да се разглеждат като независими процеси, субект единствено на

вечните закони на логиката, а че те са психични функции, съгласувани с личността и подчинени на нея. Ние вече не питаме: -Трябва ли това или

онова, което е видяно, чуто, докоснато, претеглено, пресметнато, помислено и намерено, да бъде логично?" Вместо това питаме: -Кой видя,

кой чу или кой помисли?" Започвайки с -личното уравнение" в наблюдението и измерването на минималните процеси, тази критична нагласа стигна до

създаването на една емпирична психология, каквато не се среша в нито една епоха преди нас. Днес ние сме убедени, че във всички области на

познанието съществуват психологически предпоставки, които оказват решаващо влияние върху избора на материал, метода на изследване,

естеството на заключенията и формулирането на хипотези и теории. Ние дори вярваме, че личността на Кант е била решаващ фактор за написването на

неговата -Критика на чистия разум". Не само нашите философи, но и нашите собствени предпочитания във философията и даже това, което обичаме да

наричаме нашите -най-добри" истини, са засегнати, ако не и опасно

подкопани, от признаването на личните предпоставки. Цялата творческа свобода, която обявихме на всеослушание, ни е отнета! Какво? Възможно ли

е човек да мисли, казва или прави само онова, което той самият е?Ако ние отново не преувеличаваме и не сме жертва на неконтролирано

-психологизиране", ми се струва, че очертаната тук критическа позиция е неизбежна. Тя съставлява същността, произхода и метода на съвременната

психология. Има един а priori фактор във всички човешки дейности, а именно вродената, предсъзнавана и несъзнавана индивидуална структура на

психиката. Предсъзнаваната психика - например на новороденото -не представлява някакъв празен съд, в който при благоприятни условия практически може да бъде налято всичко. Напротив, това е безкрайно сложна, точно определена индивидуална същност, която ни изглежда

неопределена само защото не можем да я наблюдаваме непосредствено. Но в момента, в който започват първите видими прояви на психичния живот, човек трябва да е сляп, за да не разпознае техния индивидуален характер, т. е. отделната личност зад тях. Едва ли може да се предположи, че всички тези

подробности се зараждат в момента, в който се появяват. Когато имаме случай на предразположение към някакво заболяване, вече проявено в

родителите, ние заключаваме, че става дума за наследствено предаване чрез зародишната плазма. Изобщо не ни хрумва да разглеждаме епилепсията на

дете с епилептична майка като непредвидена мутация. И отново с наследствеността обясняваме дарбите и талантите, които могат да бъдат

проследени в цели поколения. По същия начин обясняваме проявата на сложни инстинктивни действия у животни, които никога не са виждали родителите си

и следователно не са могли да бъдат -научени" от тях.Днес ние трябва да започнем с хипотезата, че що се отнася до

предразположеността, няма съществена разлика между човека и другите същества. Като всяко животно той притежава една преформирана психика,

която е съобразена с биологическия вид и която при по-точно изследване разкрива още по-ясни черти на семейна предопределеност. Нямаме и най-

малкото основание да предполагаме, че съществуват човешки активности или функции, представляващи изключение от това правило. Не можем да си

изградим никаква представа относно това, кои са онези предразположения или склонности, които правят възможни инстинктивните действия у

животните. За нас е също толкова невъзможно да узнаем природата на предсъзнаваното психично предразположение, което дава възможност на детето да реагира по човешки начин. Можем само да предполагаме, че

неговото поведение произхожда от определени образци на функциониране, които аз описах като образи. Терминът -образ" има за цел да изрази не

само наличната форма на активността, но и типичната ситуация, в която се разгръща активността2. Тези образи са -първообрази", доколкото са

характерни за всички видове, и ако те изобщо -произлизат", тяхното начало трябва да съвпада поне с началото на видовете. Те са -човешките качества" на човешките същества, специфично човешката форма, която приемат техните

активности. Тази специфична форма се унаследява и е дадена още в зародишната плазма. Идеята, че тя не се унаследява, а се появява отново

във всяко дете, е толкова абсурдна, колкото примитивното вярване, че слънцето, което изгрява сутринта, е различно от слънцето, залязло

предишната вечер.Тъй като всичко психично е преформирано, това би трябвало да важи и за индивидуалните функции, по-специално за онези, които произлизат

непосредствено от несъзнаваното предразположение. Най-важната от тях е творческата фантазия. В творенията на фантазията -първообразите" стават

видими и точно тук понятието за архетипа намира своето специфично приложение. Аз не претендирам, че съм първият, който посочва този факт.

Честта принадлежи на Платон. Първият изследовател в областта на етнологията, който обърна внимание върху широко

: Срв. [Jung] Instinkt and Unbewusstes.

разпространената поява на някои -елементарни идеи", беше Adolf Bastian. Двама по-съвременни учени, Hubert и Mauss, последователи на

Durkheim, говорят за -категории" на въображението. А притежаващият не по-малък авторитет Hermann Usener3 пръв откри несъзнаваната преформация под формата на -несъзнавано мислене". Ако имам някакъв дял в тези открития, той се състои в това, че показах, че архетиповете не се разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се появят спонтанно, по

всяко време, на всяко място и без каквото и да е външно влияние.Не бива да се пренебрегват евентуалните бъдещи приложения на това

твърдение. Защото то означава, че във всяка психика са налице форми, които са несъзнавани, но не по-малко активни - живите нагласи, идеи в

смисъла на Платон, които преформи-рат и непрекъснато влияят върху нашите мисли, чувства и

действия.Отново и отново се сблъсквам с погрешното схващане, че архетипът се

определя в зависимост от своето съдържание, с други думи, че представлява някаква несъзнавана идея (ако такъв израз е приемлив). Необходимо е да

подчертая още веднъж, че архетиповете не се определят от своето съдържание, а единствено от своята форма, и то само до една твърде

ограничена степен. Един първообраз се определя от своето съдържание само когато бъде осъзнат и следователно изпълнен с материал от съзнавания опит. Неговата форма обаче, както вече обясних, може да се сравни с аксиалната система на един кристал, която преформира кристалинната

структура в майчината течност, без сама да има материално съществуване. В началото това се проявява съобразно специфичния начин, по който йоните и молекулите се съединяват. Самият архетип е празен и чисто формален, нищо друго освен -facultas praeformandi", възможност за представяне, която е

дадена а priori. Самите представи не са унаследени, такива са само формите, и в този смисъл те са подобни на инстинктите, които също се

определят само от формата. Съществуването на инстинктите, както и това на архетиповете, не може да бъде доказано, докато не се проявят конкретно. С оглед определеността на формата нашето сравнение с кристала е подходящо, тъй като аксиалната система определя само стереометричната структура, а не и конкретната форма на отделния кристал. Той може да бъде голям или малък и може да варира безкрайно поради различната големина на неговите

фасети или поради израст-' Usener, Das Weihnachtsfest, p. 3.

ването му от два кристала. Единственото нещо, което остава постоянно, е аксиалната система, или no-скоро непроменливите геометрични пропорции, които лежат в основата й. Същото се отнася и за архетипа. По

принцип той може да има и едно непроменливо ядро на значението - но винаги само по принцип, никога съобразно конкретните му прояви. По същия начин специфичната поява на образа на майката в дадено време не може да

се изведе единствено от архетипа на майката, а зависи и от множество други фактори.

2. Архетипът на майкатаКато много други архетипове архетипът на майката се проявява в едно

почти безкрайно разнообразие от аспекти. Ще спомена тук само някои от най-характерните. Първи по значение са собствената майка и бабата,

мащехата и тъщата, респективно свекървата, и после всяка жена, с която съществува някаква връзка, например дойка или гувернантка, или може би някоя далечна роднина. Следват онези, които могат да се нарекат майки

фигуративно. Към тази категория спадат богините и по-специално Божията Майка, Дева Мария и София. Митологията предлага много вариации на

архетипа на майката като например майката, която се появява отново като момичето в мита за Деметра и Кора, или майката, която е също и любимата в мита за Кибела и Атис. Други символи на майката във фигуративен смисъл се

появяват в нещата, представляващи целта на нашия стремеж към спасение,

като Рая, Царството на Бога, Небесния Йерусалим, много неща, извикващи привързаност или чувство на страхопочитание, като например Църквата, университета, града или страната, Небето, Земята, горите, морето или

всички спокойни води. Даже материята, подземният свят и Луната могат да бъдат символи на майката. Архетипът често се свързва с неща и места,

които означават раждаемост и плодотворност - изобилието, изораната нива, някоя градина. Той може да бъде свързан с някоя скала, пещера, дърво, извор, дълбок кладенец или с цветя под формата на съд като роза или

лотос. Във връзка със защитата, която символизира, магическият кръг на мандалата може да бъде форма на архетипа на майката. Кухи обекти като

печки и готварски съдове се свързват с архетипа на майката и, разбира се, матката, yoni*, и всичко с подобна форма. В допълнение към този списък

могат да се посочат много животни като кравата, кобилата и изобщо домашните животни.

Всички тези символи могат да имат положително и благоприятно значение или отрицателно и зловредно значение. Една двойствена

перспектива се съдържа в богините на съдбата (мойри, грайи, норни). Символи на злото са вещицата, драконът (и всички кръвожадни и пълзящи животни като голямата риба или змията), гробът, саркофагът, дълбоката

вода, смъртта, кошмарите и вампирите (Емпуса, Лилит и др.). Разбира се, този списък не е пълен, той представя само най-важните черти на архетипа

на майката.Качествата, свързани с него, са майчинската грижа и симпатия,

магичният авторитет на жената, мъдростта и духовната възвишеност, която надхвърля разума; всеки подпомагащ инстинкт или импулс; всичко, което е

доброкачествено; всичко, което предпазва и подкрепя, което стимулира растежа и плодородието. Мястото на магичното превъплъщение и прераждане, както и подземният свят и неговите обитатели, е владение на майката. В

негативен план архетипът на майката може да означава всичко тайно, скрито, тъмно; ада, света на мъртвите, всичко, което поглъща, съблазнява и трови, което е ужасяващо и неизбежно като съдбата. Всички тези атрибути на архетипа на майката са подробно описани и документирани в моята книга -Символи на промяната". Там формулирах двойствеността на тези атрибути

като -любещата и ужасна майка". Може би историческият пример за двойствената природа на майката, който познаваме най-добре, е Дева Мария, която е не само майка на Бога, но съгласно със средновековните алегории

също и негов кръст. В Индия -любещата и ужасна майка", макар и да изглежда парадоксално, е Кали. Философията на Санкия включва архетипа на майката и концепцията за пракрити (материя) и й приписва три гуни, или

основни качества: сатва, раджас, тамас - доброта, страст и тъмнина4. Ето трите основни аспекта на майката: нейната любвеобвилна и всеотдайна

доброта, нейната необуздана емоционалност и нейните стигийски дълбини. Особеният момент от философския мит, който показва Пракрити танцуваща

пред Пуруша, за да му напомни за -разумното познание", не се отнася до архетипа на майката, а до архетипа на анимата, който в мъжката психология

отначало неизменно се появява смесен с образа на майката.Макар че фигурата на майката във фолклора е повече или по-малко

универсална, нейният образ се променя забележимо,Източник, женски гениталии (др.-инд.). - Б. пр.

4 Това е етимологическото значение на трите гуни. Вж. Weckerling [Hg.], Das Cluck des Lebens. Medizinisches Drama van AnandardyamakM, P.

21 ff., и Garbe, Die Samkhya-Philosophie, p. 272 ff.когато се появява в индивидуалната психика. При лечението на болния

- човек отначало бива впечатлен и дори поразен от очевидната значимост на собствената майка. Тази фигура на собствената майка приема такива

измерения във всички персо-налистични психологии, че както вече знаем, те никога не търсят даже на теория други важни етиологични фактори. Моето

мнение се различава принципно от другите медикопсихоло-гически теории по

това, че приписвам на собствената майка само едно определено етиологично значение. Т. е. всички тези влияния, които се оказват върху децата, не

идват от самата майка, а no-скоро от архетипа, който се проецира в нея и който й придава митологически произход, авторитет и нуминозност5.

Етиологичните и травматични въздействия, предизвикани от майката, трябва да бъдат разделени на две групи: първо, такива, които съответстват на

чертите на характера или на нагласите, които майката има в момента, и, второ, други, свързани с черти, които майката само изглежда, че

притежава, а в действителност те се състоят от повече или по-малко фантастични (т. е. архетип-ни) проекции от страна на детето. Самият Фройд

също разбра, че истинската етиология на неврозите не се открива в травматичните ефекти, както предполагаше в началото, а в особеното

развитие на детската фантазия. Което не означава, че това развитие не може да бъде проследено назад до разстройващите влияния от страна на

майката. Аз самият по правило търся причината на детските неврози най-напред в майката, защото зная от опит, че за едно дете е много по-

вероятно да се развива нормално, а не невротично, и че в по-голямата част от случаите определени причини за разстройства се откриват във връзка с родителите и по-специално с майката. Съдържанията на абнор-мните детски

фантазии могат само отчасти да се свържат с майката, защото те често съдържат ясни и несъмнени алюзии, които е невъзможно да се свържат с

човешки същества. Това важи най-вече, когато става дума за митологични продукти, какъвто е случаят с детските фобии, в които майката може да се появи като див звяр, вещица, чудовище, човекоядец, хермафродит и т. н.

Трябва да имаме предвид обаче, че подобни фантазии невинаги имат единствено митологичен произход и дори когато е така, те невинаги

задължително се коренят в несъзнавания архетип, а понякога са породени от приказките или от случайни изказвания. Във всеки отделен случай се налага

подробно изс-5 Американската психология може да ни предостави много примери.

Един разтърсващ, но твърде поучителен пасквил на тази тема е Generation of Vipers от Philip Wylie.

94ледване. От практическа гледна точка тези проучвания са много по-

трудни при децата, отколкото при възрастните, които почти без изключение пренасят своите фантазии върху лекаря по време на лечението - или ако

бъдем по-точни, фантазиите се пренасят върху него автоматично.Когато това се случи, не печелим нищо, ако ги отхвърлим като

смешни, защото архетиповете са неотнимаема част на всяка психика. Те представляват -съкровището в царството на тъмните мисли", за което говореше Кант и за което разполагаме с достатъчно доказателства в

многобройните мотиви за съкровища от митологията. Архетипът като такъв в никакъв случай не е просто някакъв отегчителен предразсъдък. Той става

такъв само когато е на погрешно място. Сами по себе си архетипните образи се нареждат сред най-висшите ценности на човешката психика, те населяват

небесата на всички народи от незапомнени времена. Пренебрегването на тяхната стойност би представлявало огромна загуба. Следователно нашата

задача не е да отречем архетипа, а да премахнем проекциите, за да възстановим съдържанията на индивида, които той, без да иска, е изгубил,

проецирайки ги извън себе си.3. Майчиният комплекс

Архетипът на майката представлява основата на т. нар. майчин комплекс. Въпросът за това, дали майчиният комплекс може да се развие, без майката да вземе участие в неговото формиране, остава открит. Моят собствен опит ме кара да вярвам, че майката винаги играе активна роля в

етиологията на разстройството, особено при детските неврози или при неврозите, имащи причини в ранното детство. При всички случаи инстинктите на детето са нарушени и това съответно препод-режда архетиповете, които

на свой ред произвеждат фантазии, заставащи между майката и детето като някакъв чужд и често пъти застрашаващ елемент. Така децата на една

свръхтревожна майка редовно сънуват, че тя е някакво страшно животно или магьосница, преживявания, които говорят за разцепление в детската

психика, предразполагащо към невроза.А. Майчиният комплекс при сина

Последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти при сина

са хомосексуалност и донжуанство,а понякога и импотентност6. При хомосексуалността цялата

хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзна-вана форма. При донжуанството той неосъзнато търси майка си във всяка жена, която

среща. Последствията от майчиния комплекс при сина могат да се видят в идеологията, свързана с мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт. Това е причината във всеки мъжки майчин комплекс заедно с

архетипа на майката съществена роля да играе и образът на сексуалния партньор, анимата. Майката е първото женско същество, с което бъдещият

мъж влиза в контакт, и тя не може да се въздържи тайно или явно, осъзнато или неосъзнато да не въздейства върху мъжествеността на сина, както и

синът на свой ред все повече усеща женствеността на своята майка или й отговаря неосъзнато инстинктивно. Следователно при сина простите

отношения на идентичност или на съпротива и диференциация постоянно биват прекъсвани от едно еротично привличане или отблъскване, което значително усложнява нещата. С това не искам да кажа, че по тази причина майчиният комплекс при сина трябва да се разглежда като по-сериозен от този при

дъщерята. Изследването на тези сложни психични явления е все още в началната си фаза. Сравненията ще станат възможни само когато имаме на

разположение някаква статистика, а такава все още липсва.Все пак при дъщерята майчиният комплекс е по-ясен и не толкова

усложнен. Тук имаме работа или със свръхразвитле на женските инстинкти, предизвикано под непосредственото влияние на майката, или с отслабването

им до степен на пълно изчезване. В първия случай преобладаването на инстинкта довежда до това дъщерята да не осъзнава собствената си личност,

във втория инстинктите се проецират върху майката. Засега трябва да се задоволим със заключението, че при дъщерята майчиният комплекс или

прекалено стимулира, или потиска женския инстинкт, докато при сина той уврежда мъжкия инстинкт чрез неестествена сексуализация.

И тъй като -майчиният комплекс" е понятие, заето от психо-патологията, той винаги се свързва с идеята за увреждане и болест. Но ако

го извадим от неговите тесни психопатологичес-ки рамки и му дадем по-широко тълкуване, ще видим, че той оказва и положително влияние. Така един мъж с майчин комплекс може да притежава добре диференциран Ерос7 вместо или освен хомосексуалност (нещо подобно се споменава от Платон

6 Но тук значителна роля играе също бащиният комплекс.7 [Uber die Psychologic des Unbewussten, Paragr. 16 ff.: -Die

Erostheorie".]и неговия -Symposion"). Това го прави способен на приятелство,

което често прераства в отношения на поразителна нежност между мъже и което може да спаси приятелство между половете дори от ада на

невъзможното. Той често има добър вкус и естетическо чувство, които се подхранват от наличието на женствена черта. Освен това може да бъде силно надарен за учител поради своя почти женски усет и такт. Възможно е да има вкус към историята, да бъде консервативен в добрия смисъл на думата и да

тачи ценностите на миналото. Той често притежава цяло богатство на религиозното чувство, което превръща в действителност някаква ecclesia

spiritualis*, и в края на краищата една духовна възприе-мчивост, която е отворен съд на откровението.

По подобен начин това, което в негативния си аспект е донжу-анст-во, може да се прояви позитивно като смела и решителна мъжественост,

амбициозно преследване на най-високи цели, противопоставяне на глупостта, тесногръдието, несправедливостта и мързела: готовност да се правят жертви

за това, което се смята за справедливо, стигаща понякога до героизъм; постоянство, непоколебимост и твърдост на волята; любопитство, което не

намалява дори и пред загадките на Космоса; и най-сетне, един революционен дух, който се бори да промени света.

Всички тези възможности са отразени в митологичните мотиви, изброени no-горе като различни аспекти на архетипа на майката. И тъй като вече се занимавах с майчиния комплекс при сина, включително и с ролята на

анимата, а моята тема тук е архетипът на майката, ще оставя мъжката психология на заден план.

Б. Майчиният комплекс при дъщерята а. Хипертрофия на майчинския елемент

Ние вече отбелязахме, че при дъщерята майчиният комплекс8 води или до хипертрофия, или до атрофия на женската страна. Преувеличаването на

женската страна означава усилване на* Духовна общност (лат.). - Б. пр.

8 В тази част предлагам на вниманието серия от различни -типове" на майчиния комплекс. Като ги формулирам, аз очертавам собствения си

терапевтичен опит. -Типовете" не са индивидуални случаи, нито произволно измислени схеми, в които трябва да се поберат всички индивидуални случаи.

-Типовете" са идеални случаи или представи относно усреднения човешки опит, с който никой отделен индивид не може да бъде идентифициран. Хора,

чийто опит се ограничава единствено до книги или психологически лаборатории, могат да си изградят неточна представа относно натрупващия

се опит на един практикуващ психолог.97

всички женски инстинкти, най-вече на майчинския инстинкт. Негативният аспект се наблюдава при жената, чиято единствена цел е

раждането на дете. За нея съпругът има второстепенно значение, той е първият и най-важен инструмент за зачеването и тя се отнася към него като към обект, за който трябва да се грижи, наред с децата, бедните роднини,

кучетата, котките и къщната мебел. Дори нейната собствена личност има второстепенно значение. Много често тя изобщо не съзнава това, защото

животът й протича със и сред другите, в по-силно или по-слабо идентифициране с всичките обекти на нейната грижа. Най-напред тя ражда

децата, след това се привързва към тях, защото без тях за нея изобщо няма живот. Също като Деметра с упорита настойчивост тя принуждава боговете да й гарантират правото на притежание над собствената й дъщеря. Нейният Ерос

се развива изключително като майчинско отношение. Един несъзнаван Ерос винаги се проявява като воля за власт9. Жени от този тип, макар че постоянно -живеят за другите", всъщност не са способни на истинска

саможертва. Тласкани от жестока жажда за власт и фанатично отстояване на своите майчински права, те често успяват да съсипят не само собствената

си личност, но също и личния живот на децата си. Колкото по-малко майката осъзнава собствената си личност, толкова по-силна и неосъзната е волята й за власт. За повечето такива жени не Деметра, а Баубо е съответстващият

символ. Разумът не се култивира сам, а обикновено остава в първоначалното си състояние, напълно примитивен, безотносителен и безмилостен, но също и истински, и понякога дълбок като самата природа10. Тя самата не знае това

и е неспособна да оцени остротата на своя разум или да се възхищава философски на неговата дълбочина, най-вероятно тя веднага забравя какво

изобщо е казала.б. Свръхразвитие на Ероса

От това в никакъв случай не следва, че причиненият в дъщерята комплекс от такава майка непременно ще доведе до хипер-трофия на

майчинския инстинкт. Дори напротив, инстинктът може напълно да изчезне. Като заместител се появява един свръхразвит Ерос и това неизменно довежда до несъзнавано инцестно отношение към бащата". Твърде силният Ерос поста-

9 Това твърдение се основава на множество случаи, при които липсата на любов се замества с власт.

10 В моите английски семинари аз нарекох това -natural mind" (естествен разум - б. пр.).

1' Тук инициативата идва от дъщерята. В други случаи е отговорна психологията на бащата, неговата проекция на анима предизвиква инцестна

фиксация у дъщерята.98

вя абнормно ударение върху личността на другите. Ревност към майката и желание за превъзходство над нея стават лайтмотивът на

действия, които често са пагубни. Жена от този тип обича романтичните и бурни епизоди и се интересува от женени мъже не толкова заради самите

тях, а защото са женени, и това й дава възможност да разруши един брак, което е единствената цел на цялата й маневра. Щом постигне целта, нейният интерес се изпарява поради липса на какъвто и да било майчински инстинкт

и тогава идва нечий друг ред12. Този тип се характеризира със забележителна неосъзнатост. Подобни жени наистина изглеждат съвсем слепи за това, което вършат", което е всичко друго, но не и предимство както за самите тях, така и за техните жертви. Едва ли е необходимо да посочвам,

че за мъже с пасивен Ерос този тип предлага превъзходна въдица за проекциите на анима.

в. Идентичност с майкатаАко майчиният комплекс в една жена не предизвика свръхразвит Ерос, той довежда до идентифициране с майката и до парализа на женската

инициатива на дъщерята. Става пълна проекция на личността й в майката, дължаща се на факта, че тя не осъзнава нито майчинския инстинкт в себе си, нито своя Ерос. Всичко, което й напомня за майчинство, отговорност,

лични отношения и еротични изисквания, поражда чувство за непълноценност и я принуждава да бяга - естествено при майка си, която преживява

пълноценно всичко, което изглежда недос-тижимо за нейната дъщеря. Като някаква свръхжена (обект на неволно възхищение от страна на дъщерята)

майката е преживяла вече всичко, което дъщерята би могла да преживее сама за себе си. Тя е доволна да се държи за майка си в една безлична

привързаност, докато в същото време неосъзнато се стреми почти против волята си да я тиранизира, естествено под маската на абсолютна преданост

и привързаност. Дъщерята води едно съществуване в сянка, често видимо изсмукана докрай от майката, но тя продължава живота на майката чрез

постоянно преливане на кръв. Безкръвните девици в никакъв случай не са предпазени от евентуален брак. Напротив, въпреки тяхната невзрачност и

пасивност те се радват на висока цена на брачния12 Това е разликата между този тип комплекс и присъщия на жените

бащин комплекс, свързан с него, при който към -бащата" се проявява майчинско отношение и грижа.

15 Това не означава, че те не осъзнават фактите. Убягва им само тяхното значение.

99пазар. Първо, те са толкова празни, че един мъж е свободен да им

припише всичко, което си въобрази. Освен това са толкова неосъзнати, че несъзнаваното пуска безброй невидими антени, истински пипала на октопод,

които всмукват всички мъжки проекции, а това безкрайно се харесва на мъжете. Цялата тази женска неопределеност е мечтаното допълнение на

мъжката решителност и целеустременост, които могат задоволително да се постигнат само ако мъжът се освободи от всичко съмнително, двойствено, неясно и объркано, като го проецира върху някой очарователен пример на женска невинност14. Поради характерната пасивност на жената и нейното

чувство за непъл-ноценност, които я карат непрекъснато да играе ролята на оскърбена невинност, мъжът бива поставен в привлекателна роля: той има

привилегията да приема обичайните женски слабости с реално превъзходство и дори със снизходителност като истински рицар. (За щастие той не разбира

факта, че тези недостатъци се състоят до голяма степен от неговите проекции.) Добре познатата момичешка безпомощност е особено

привлекателна. Това същество е толкова свързано с майка си, че когато се приближава мъж, може само да се суети объркано. То просто не знае нищо. То е толкова неопитно, така ужасно се нуждае от помощ, че и най-нежният

момък се превръща в дързък похитител, който брутално лишава любещата майка от нейната дъщеря. Такава чудесна възможност да се представиш като веселия Лотарио не възниква всеки ден и поради това действа като силен

стимул. По такъв начин Плутон отнема Персефона от неутешимата Деметра. Но по разпореждане на боговете той трябвало да връща съпругата си на нейната майка всяка година за летния сезон. (Внимателният читател ще забележи, че

подобни легенди не се появяват случайно!)г. Съпротива срещу майката

Тези три крайни типа са свързани чрез множество преходи, от които аз ще отбележа само един важен пример. В междинния тип, който аз имам предвид, проблемът се свежда не толкова до свръхразвити или потиснати

женски инстинкти, колкото до прекомерна съпротива срещу майчиното превъзходство, често до изключване на всичко останало. Това е крайният пример за негативния майчин комплекс. Мотото на този тип е: каквото и

14 Този тип жени оказва особено обезоръжаващо въздействие върху съпруга, но само докато той открие, че жената, за която се е оженил и с

която дели брачното легло, е неговата тъща.100

да е, стига да не е като у майка ми. От една страна, обаяние, което никога не достига до идентификация, от друга страна -усилване на Ероса,

което се изчерпва с ревнива съпротива. Този вид дъщеря знае какво не иска, но е абсолютно ненаясно какво да избере като собствена съдба.

Всичките й инстинкти са концентрирани върху майката в негативната форма на съпротивата и следователно не могат да й послужат да изгради своя

собствен живот. Ако все пак се омъжи, или ще използва брака за единствената цел да избяга от майка си, или пък дяволският шанс ще й

доведе съпруг, който притежава основните черти от характера на майката. Всички инстинктивни процеси се сблъскват с неочаквани трудности: или сексуалността не функционира адекватно, или децата са нежелани, или майчинските задължения изглеждат непоносими, или на задълженията в брачния живот се отговаря с раздразнителност и гняв. Това е съвсем

естествено, тъй като всички тези неща нямат нищо общо с реалността, когато упоритата съпротива срещу силата на майката във всяка форма се

превръща в доминираща цел на живота. В подобни случаи често могат да се наблюдават в детайли особеностите на архетипа на майката. Например

майката като семейството (или клана) предизвиква бурни съпротиви или пълно безразличие към всичко, което идва от главата на семейството, обкръжението, обществото, обичая и други подобни. Съпротивата срещу

майката като uterus* често се проявява в менструални смущения, невъзможност за забременяване, отвращение към бременността, кръвоизливи и

силни повръщания по време на бременността, аборти и т. н. Майката като materia може да стои в основата на нетърпимостта на тези жени към

предметите, на тяхната несръчност при боравене с прибори и съдове и на лошия вкус по отношение на облеклото.

И отново съпротивата към майката понякога може да доведе до спонтанно развитие на интелекта с цел да се създаде кръг от интереси, в

който майката няма място. Това развитие произтича от личните потребности на дъщерята, а не заради някакъв мъж, когото тя би искала да впечатли или да примами с някакво подобие на интелектуална дружба. Негова истинска цел

е да сломи властта на майката с интелектуална критика и висше познание, да й покаже всички нейни глупости, логически грешки и недостатъчна

образованост. Интелектуалното развитие често се придружава с проява на някои мъжки черти.

Утроба (лат.). - Б. пр.101

В. Положителни аспекти на майчиния комплекс а. МайкатаПоложителният аспект на първия тип на комплекса, а именно

свръхразвитието на майчинския инстинкт, е идентичен с онзи добре познат образ на майката, който се прославя във всички времена и на всички езици.

Това е майчината любов, която е един от най-трогателните и незабравими спомени в нашия живот, тайнственият източник на растежа и промяната:

любовта, която означава завръщането у дома, подслонът, дългото безмълвие, от което започва и към което се връща всичко. Интимно познато и все пак

странно като Природата, любещо нежно и все пак жестоко като съдба, радостна и неуморима дарителка на живот - mater dolorosa*, и безмълвно безмилостна врата, която се затваря след покойника. Майката е майчината

любов, моето преживяване и моята тайна. Защо да рискуваме да кажем твърде много, ако то може да се окаже фалшиво и неподходящо за това човешко

същество, което е нашата майка, случайният носител на великото преживяване, което включва нея и мене, и целият човешки род, и в крайна сметка целостта на сътворената природа, преживяването на живота, чиито

деца сме ние? Винаги са се правели опити да се изразят тези неща и вероятно винаги ще се правят. Но един чувствителен човек не може да

стовари този огромен товар от смисъл, отговорност, дълг, рай и ад върху плещите на това крехко и грешно човешко същество - така заслужаващо любов, удовлетворение, разбиране и прошка, което е нашата майка. Той

знае, че майката носи за нас онзи вроден образ на mater natura** и mater spiritualis*** на целостта на живота, от който ние сме една малка и

безпомощна частица. Нито за момент не бихме се поколебали да освободим от този страшен товар човешката майка както заради нея, така и заради нас

самите. Точно тази огромна натовареност със смисъл е, която ни привързва към майката, а нея приковава към детето до физическата и духовна гибел и

на двамата. От майчиния комплекс не можем да се освободим само чрез безразсъдно принизяване на майката до човешки измерения. Освен това ние рискуваме да разложим преживяването -Майка" до атоми, разрушавайки по

този начин нещо свръхценно и захвърляйки златния ключ, който една добра фея е оставила в нашата люлка. Ето* Скърбяща майка (лат.). - Б. пр.

** Майка родителница (лат.). - Б. пр.*** Духовна майка (лат.). - Б. пр.

102защо човечеството винаги инстинктивно е прибавяло предсъ-

ществуващата божествена двойка към собствените родители на новороденото дете - -бога-баща" и -богинята-майка", - така че даже и при абсолютна

неосъзнатост или късоглед рационализъм то никога да не забрави себе си и да припише божественост на собствените си родители.

Архетипът наистина е не толкова научен проблем, колкото спешен въпрос на психичната хигиена. Даже да липсват каквито и да било

доказателства за съществуването на архетиповете и всички тези умни хора по света да успеят да ни убедят, че такова нещо не е възможно да

съществува, ние би трябвало да ги измислим, за да запазим нашите най-висши и най-важни ценности от изчезване в несъзнаваното. Защото, когато

те потънат в несъзнаваното, цялата стихийна сила на първичното преживяване се изгубва. Тогава на тяхното място възниква фиксацията върху образа на майката и когато това достатъчно се рационализира и -коригира", ние се свързваме здраво с човешкия разум и оттам нататък сме осъдени да

вярваме изключително на онова, което е рационално. От една страна, това е

достойнство и предимство, но, от друга страна, е ограничение и обедняване, защото то ни приближава до безцветността на доктринерството и -просвещението". Този Deesse Raison* излъчва една измамна светлина, която осветява само това, което вече знаем, а обвива в мрак всички неща, които трябва да познаваме и да осъзнаваме. Колкото повече -разумът" претендира за самостоятелност, толкова повече се превръща в чиста интелектуалност,

която подменя реалността с доктрината и ни показва човека не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто разумът го иска.

Независимо дали ги разбира или не, човек трябва да познава света на архетиповете, защото в него той е все още една част от Природата и е

свързан със своите собствени корени. Един светоглед или социален ред, който го откъсва от примордиал-ните образи на живота, не само изобщо не

представлява култура, но в нарастваща степен се превръща в някакъв затвор или кошара. Ако примордиалните образи останат съзнавани под една или

друга форма, тяхната енергия би могла свободно да протича в човека. Но когато вече не е възможно да се поддържа връзка с тях, огромното

количество енергия, съхраняваща се в тези образи, които са също и изворът на очарованието, стоящо в основата на детско-родителския комплекс, потъва

в несъзнаваното. Тогава несъзнаваното се зарежда със сила, която дейс-Божествен разум (фр.). - Б. пр.

тва като непреодолимо vis a tergo* срещу всеки възглед или тенденция, от която нашият интелект може да бъде съблазнен и повлечен. По такъв начин човекът е предоставен на неговата съзнавана страна, а разумът става арбитър на вярното и невярното, доброто и злото. Аз съвсем не искам да омаловажа този божествен дар, разума, най-високата човешка способност. Но в ролята на абсолютен тиран той загубва своя смисъл - както светлината в един свят, в който нейната противоположност, тъмнината, липсва. Човекът

ще направи добре, ако следва мъдрия съвет на майката и се подчинява на неумолимите закони на природата, които поставят граници пред всяко

същество. Той не трябва никога да забравя, че светът съществува само защото противоположните сили в него са в равновесие. Така рационалното се уравновесява от ирационалното, а заплануваното и поставеното като цел -

от това, което е.Това пътешествие в областта на общото беше неизбежно, защото

майката е първият свят на детето и последният свят на възрастния. Ние всички сме обгърнати от дрехата на тази велика Изида като нейни деца. Но

нека сега се върнем към различните типове на женския майчин комплекс. Може да изглежда странно, че отделям много повече време за майчиния

комплекс у жената, отколкото за нейния двойник в мъжа. Причината за това вече беше изтъкната: в мъжа майчиният комплекс никога не е -чист", той

винаги е смесен с архетипа на анимата и резултатът е такъв, че изказванията на мъжа за майката са винаги емоционално предубедени в смисъл, че изразяват -враждебност". Само при жените е възможно да се

изследва влиянието на архетипа на майката без примеси на враждебност и дори това може да бъде успешно само ако не се е развил един компенсиращ

анимус.б. Свръхразвитият Ерос

Аз обрисувах един твърде непривлекателен образ на този тип, както го срещаме в областта на психопатологията. Но той, колкото и

непривлекателен да изглежда, има и положителни страни, без които обществото не може. И наистина, дори зад онова, което е възможно най-

лошото следствие от тази нагласа, безскрупулното разстройване на брака, ние можем да открием една изключително значима и целенасочена намеса от

страна на природата. Този тип често се развива като реакция срещу майка, която е изцяло в плен на природата, чисто инстинктивна и следователно

всепоглъщаща. Подобна майка е анахронизъм,* Сила зад гърба (лат.). - Б. пр.

връщане към едно примитивно състояние на матриархат, в което мъжът води безцветно съществуване само като родител и роб на земята.

Реактивното усилване на Ероса у дъщерята води до насочване към такъв мъж, който трябва да бъде избавен от превеса на женско-майчинските елементи в

неговия живот. Жена от този тип реагира инстинктивно, когато е провокирана от неосъзнатостта на брачния партньор. Тя често ще нарушава този удобен покой, което е много опасно за личността на мъжа, но което той често приема като брачна вярност. Това самодоволство води до пълно

неосъзнаване на собствената му личност и до тези, така наричани, идеални бракове, където той е просто -Папа", а тя просто -Мама" и те се наричат така дори един друг. Това е една хлъзгава пътека, по която бракът лесно

може да деградира до степен на инкубатор за добро възпитание.Жена от този тип насочва пламтящия лъч на своя Ерос към мъж, чийто

живот е задушаван от майчината грижа, и по такъв начин създава един морален конфликт. И все пак без това не може да се постигне осъзнаване на

личността. -Но защо, за Бога - ще попитате вие, - за един мъж е необходимо да постигне с всички средства по-високо равнище на съзнание?" Това е наистина основателен въпрос и аз не бих могъл лесно да отговоря.

Вместо истински отговор мога да направя едно признание, основано на вярата: вярвам, че след хиляди или дори милиони години някой ще осъзнае,

че този чудесен свят от планини и океани, слънца и луни, галактики и мъглявини, растения и животни съществува. От един нисък хълм в полята на Ати в Източна Африка веднъж наблюдавах огромните стада от диви животни,

които пасяха в безмълвно спокойствие, както правят от незапомнени времена, докосвани единствено от дъха на първобитния свят. Тогава се

почувствах като първия човек, първото същество, което знае, че всичко това е. Целият свят около мене беше още в първобитно състояние, той не знаеше, че е бил. И тогава, точно в момента, в който узнах това, светът

започна да съществува. Без този момент него никога нямаше да го има. Цялата Природа преследва тази цел и я намира постигната в човека, но само в най-високоразвития и напълно осъзнат човек. Всеки напредък, дори и най-

слабият, по този път на осъзната реализация прибавя много към света.Не съществува съзнание без разграничаване на противоположностите.

Това е бащиният принцип. Логосът, който вечно се бори, за да се освободи от първичната топлина и първичната тъмнина на майчината утроба, с една

дума, от неосъзнатостта. Божествената любознателност жадува да се роди и не избягва конфликта, страданието или греха. Неосъзнатостта е основният

грях, самото зло, за Логоса. Затова неговият пръв творчески акт за освобождаване е майцеубийството и духът, който постига всички висини и всички дълбини, трябва, както казва Синезий, да изстрада божественото

наказание, приковаването към скалите на Кавказ. Нищо не може да съществува без своята противоположност, двете са едно в началото и отново

ще бъдат едно в края. Съзнанието може да съществува единствено чрез непрекъснатото познаване на несъзнаваното, също както всичко, което

живее, трябва да умре многократно.Пробуждането на конфликта е заслуга на Луцифер в истинския смисъл

на думата. Конфликтът поражда огън, огъня на чувствата и афектите, и като всеки друг огън има два аспекта, изгаряне и творческа светлина. От една

страна, емоцията е алхимичният огън, чиято топлина довежда всичко до живот и чиято жар -omnes superfluitates comburit", изгаря всичко излишно до пепел. Но, от друга страна, емоцията е мигът, в който стоманата среща

кремъка и се получава искра, защото емоцията е главният източник на съзнание. Няма смяна на тъмнина със светлина или на инерция с движение

без емоцията.Жената, чиято съдба е да бъде нарушаващият елемент, не е единствено

деструктивна, с изключение на патологичните случаи. Обикновено нарушителят сам е засегнат от нарушението, променящият сам се променя и

пламъкът на огъня, който запалва, едновременно осветява и прояснява

всички жертви на сблъсъка. Това, което изглежда безсмислен катаклизъм, се оказва процес на пречистване: -така всичко безсмислено избледнява и

изчезва"15.Ако жена от този тип не осъзнае смисъла на своята функция, ако тя

не знае, че е -част от силата, която желае зло, а все добро твори"16, тя самата ще загине от меча, който вдига. Но съзнанието я превръща в

спасител и избавител.в. -Само"-дъщеря

Жената от третия тип, тази, която е дотолкова идентифицирана с майката17, че нейните собствени инстинкти са парализирани чрез проекции,

не е задължително по тази причина да остане завинаги безпомощно нищожество. Напротив, ако тя изобщо е нормална, съществува добър шанс

празният съд да15 [Faust, II, 5. (На бълг. - Фауст. Превод Кр. Станишев, НК, 1980

г.- Б. ред.)]

16 П-с., l.Teil.]17 Предизвикан от проекцията на инстинктите.

юббъде запълнен с мощни проекции на анимата. Наистина съдбата на

такава жена зависи от тази възможност. Тя може никога да не намери себе си, дори и отчасти, без помощта на някакъв мъж. Тя буквално трябва да

бъде откъсната или открадната от нейната майка. Освен това тя трябва да играе отредената й роля дълго време и с голямо усилие, докато наистина

започне да я проклина. По такъв начин тя може би ще открие коя е всъщност. Такива жени могат да станат привързани и самопожертвувателни

съпруги на съпрузи, цялото съществуване на които зависи от тяхната идентификация с дадена професия или с някакъв голям талант, но които в

останалото са неосъзнати и си остават такива. Тъй като те не са нищо друго, а просто маски, съпругата също трябва да бъде способна да им

приглася с привидна естественост. Понякога тези жени притежават ценни дарби, които остават неразвити само защото те абсолютно не осъзнават

собствената си личност. Те могат да проецират дарбата или таланта върху един съпруг, в който такива липсват, и тогава се разиграва спектакълът на

един напълно незначителен мъж, който не е имал никакъв шанс и който изведнъж се издига като на вълшебно килимче до най-високия връх на

успеха. Cherchez la femme* и вие имате тайната на успеха. Тези жени ми напомнят - ако мога да бъда извинен за неучтивото сравнение - на големи

здрави кучки, които въртят опашка пред най-дребното пале само защото то е страхотен мъжкар, и на които никога не хрумва

да го ухапят.Накрая трябва да се отбележи, че празнотата е една голяма женска тайна. Тя е нещо абсолютно чуждо за мъжа, пропастта, бездънните

дълбочини, ин. Нещастността на това празно нищожество стига до сърцето на мъжа (говоря като мъж) и човек се изкушава да каже, че в това се състои цялата -мистериозност" на жената. Подобна жена е самата съдба. Един мъж

може да каже какво му харесва в нея, да бъде за или срещу нея, или едновременно и двете, но накрая пада, абсурдно щастлив, в този капан или ако не падне, е пропуснал и провалил единствения си шанс да стане мъж. В първия случай неговият шанс не може да се отрече, а във втория не можем

да разглеждаме нещастието му като оправдано. -Чух майки! Чудно то за мен ехти!""1 С тази въздишка, която тържествено узаконява капитулацията на мъжа, приближаващ царството на Майките, ние ще преминем към четвъртия

тип.* Търсете жената (фр.)- - Б. пр. '" [Фауст, 2. Teil, 1. с.]

107Г. Негативният майчин комплекс

Като патологичен феномен този тип жени е неприятен, взискателен и всичко друго, но не и добър партньор за своя съпруг, защото се бунтува с

всяка клетка на своето същество срещу всичко, което израства върху естествена почва. И все пак няма причина, поради която тя да не може с

нарастващия жизнен опит да се научи на някои неща, така че като начало да се откаже от битката с майката в собствения и тесен смисъл на думата. Но дори и в най-добрата си форма тя ще остане враждебна към всичко тъмно,

неясно и двойствено и ще съхранява и изтъква всичко сигурно, ясно и разумно. Превъзхождайки своята по-женствена сестра със своята обективност

и хладност на преценката, тя може да стане приятелят, сестрата и компетентният съветник на съпруга. Нейните собствени мъжки аспирации й позволяват да проявява човечност и разбиране спрямо индивидуалността на съпруга, издигайки се над еротичното. Жена с този тип майчин комплекс може би има най-добрия шанс от всички да превърне брака си във видим

успех през втората половина на живота. Но това може да стане само ако тя успее да преодолее ада на своята -само-женственост", хаоса на майчината утроба, който представлява най-голямата опасност за нея поради нейния негативен комплекс. Както знаем, един комплекс може да бъде наистина

преодолян, ако се изживее напълно. С други думи, ако трябва да се развиваме по-нататък, ние трябва да приемем и да изпием до дъно това,

което поради своите комплекси сме държали на разстояние.Този тип навлиза в света с извърнато лице, както съпругата на Лот,

която гледа назад към Содом и Гомор. А през това време светът и животът преминават покрай нея като сън - един отегчителен източник на илюзии,

разочарования и раздразнителност, дължащи се единствено на факта, че тя не може да се застави да погледне поне веднъж напред. Поради нейната

чисто несъзнавана, реактивна нагласа към реалността животът й в действителност се доминира от това, срещу което се е борила най-силно -

изключително майчинския женски аспект. Но ако по-късно обърне лицето си, тя за първи път ще види света в светлината на зрелостта, украсен с всички

цветове и омагьосващи чудеса на младостта, а понякога дори и на детството. Това е видение, което носи познание и откриване на истината,

необходимия реквизит за осъзнатост. Част от живота е изгубена, но смисълът на живота е съхранен за нея.

Жената, която се бори срещу бащата, все още има възможността да води инстинктивно женско съществуване, защото тя

отхвърля единствено онова, което й е чуждо. Но когато се бори срещу майката, тя може, с риск да навреди на инстинктите си, да постигне по-пълна осъзнатост, защото, отричайки майката, тя отрича всичко неясно, инстинктивно, двойствено и неосъзнато в нея самата. Благодарение на нейното ясно съзнание, обективност и мъжественост жената от този тип

често се оказва с важни позиции, от които нейното късно открито майчинско качество, водено от една хладна интелигентност, може да упражнява най-

благотворно влияние. Тази рядка комбинация от женственост и мъжко разбиране се оказва ценна както в сферата на интимните отношения, така и в практическите проблеми. Като духовен водач и съветник на мъжа такава

жена, неизвестна за света, може да играе много влиятелна роля. Благодарение на нейните качества мъжкият ум намира този тип по-лесен за разбиране в сравнение с жените с другите форми на майчин комплекс и по

тази причина мъжете често й приписват позитивен майчин комплекс. Изключително женствената жена ужасява мъжете, които имат майчин комплекс,

изразяващ се в прекомерна чувствителност. Но тази жена не е страшна за мъжа, тъй като тя създава мостове към мъжкия ум, по които той може да

пренесе със сигурност чувствата си до отсрещния бряг. Яснотата на нейното разбиране му вдъхва доверие, фактор, който не бива да се подценява и

който липсва в отношенията между мъжа и жената много повече, отколкото си представяме. Мъжкият Ерос не води нагоре, а само надолу към онзи

тайнствен тъмен свят на Хеката и Кали, който вдъхва ужас на всеки

интелектуален тип мъж. Разбирането, което притежава този тип жена, би представлявало пътеводна звезда за него в мрака, а както изглежда - и в

безкрайния лабиринт на живота.4. Обобщение

От всичко, което се каза дотук, би трябвало да стане ясно, че в последния анализ на митологичните предания по този въпрос, както и в

наблюдаваните последствия от майчиния комплекс, когато бъдат очистени от объркващите детайли, всичко сочи към несъзнаваното като техен източник. Как иначе ще хрумне на човека да раздели космоса по аналогия с деня и нощта, лятото и зимата на един светъл дневен свят и един тъмен нощен свят, населен с невероятни чудовища, ако не притежава прототипа на

подобно разделение в себе си, полярността между съзнаваното и невидимото и непознаваемо несъзнавано? Възприемането на обектите от примитивния

човек се обуславя само отчасти от обективното поведение на самите неща, като често по-голяма

част се пада на интрапсихичните факти, които са свързани с външните обекти единствено посредством проекция. Това се дължи на простия факт, че примитивният човек все още не е усвоил тази аскетична дисциплина на ума, известна ни като критика на познанието. За него светът е повече или по-

малко подвижен феномен в потока на собствената му фантазия, където субектът и обектът не са диференцирани и са в състояние на взаимно

проникване. Той би казал с думите на Гьоте19: -Всичко, което е отвън, е и вътре." Само че това -вътре", което съвременният рационализъм толкова

усърдно се стреми да извлече от -вън", си има собствена a priori структура, която предшества целия съзнаван опит. Изобщо не е възможно да

се разбере как -опитът", в най-широкия смисъл на думата, или в този случай

- което и да е психично, може да произлиза единствено от външния свят. Психиката е част от най-съкровената тайна на живота и тя притежава своя собствена специфична структура и форма като всеки друг организъм. Дали тази психична структура и нейните елементи, архетиповете, изобщо -

произлизат", е метафизичен въпрос, на който не може да се отговори. Структурата с нещо дадено, предусловието, което е налице във всеки един случай. И това е майката, матрицата - формата, в която се излива целият

опит. Бащата, от друга страна, представлява динамизмът на архетипа, защото архетипът се състои и от двете

- форма и енергия.Носителят на архетипа е, на първо място, собствената майка, защото

отначало детето живее в пълно единение с нея, в състояние на неосъзната идентичност. Тя е както психично, така и физическо предусловие на детето.

С пробуждането на съзнанието на Аза единението постепенно отслабва и съзнанието започва да влиза в опозиция с несъзнаваното, със своето

собствено предусловие. Това води до разграничаване на Аза от майката, чиито личностни особености постепенно стават по-ясни. Всички приказни и

тайнствени черти, свързани с нейния образ, започват да изчезват и се прехвърлят върху най-близката до нея личност, например бабата. Като майка

на майката тя е -по-велика", тя е в действителност -голямата" или -Великата Майка". Нерядко тя приема свойствата на мъдростта, както и

такива на магьосница. Колкото повече архетипът отстъпва от съзнанието, толкова по-ясно става то и толкова по-ясно различими митологични черти

приема архетипът. Преминаването от майката към бабата означава, че архетипът е издигнат на по-висока

14 [-Nichts ist drinnen, nichts ist draussen; / Denn was innen, das ist aussen." Gott and Welt. Epirrhema.]

110степен. Това се вижда ясно в едно поверие на батаките. Погребалното жертвоприношение в чест на починалия баща е скромно и се състои от

обикновена храна. Но ако синът също има син, тогава бащата става дядо и

следователно придобива по-уважаван статус в отвъдното, поради което му се предлагат много по-ценни неща20.

Колкото повече се увеличава дистанцията между съзнавано и несъзнавано, толкова повече по-високият ранг на бабата я превръща във -

Велика Майка", но често се случва противоположностите, които се съдържат в този образ, да се разделят. Тогава се получава една добра фея и една

лоша фея или една доброжелателна богиня и друга, лоша и опасна. В западната античност и особено в източните култури противоположностите

често остават свързани в една фигура, но този парадокс не смущава ни най-малко примитивния човек. Легендите за боговете са изпълнени с противоречия, както и техните морални характеристики. На Запад парадоксалното поведение и моралната двойственост на боговете

скандализират хората даже в античността и дават повод за критика, която накрая стига до девалвация на олимпийските богове, от една страна, и на

тяхната философска система, от друга. Най-ярък израз на това е християнската реформация на еврейското схващане за божеството: морално

двойственият Яхве се превръща в изключително добър Бог, докато цялото зло се приписва на дявола. Изглежда, че развитието на емоционалната функция в западния човек му налага избор, който довежда до моралното разцепване на божеството на две половини. На Изток предимно интуитивната интелектуална нагласа не оставя място за емоционални ценности, а боговете - в случая

Кали - могат да запазят непроменена своята първоначална парадоксална моралност. Кали е представител на Изтока, а Мадоната - на Запада.

Последната изцяло изгубва сянката, която, макар и отдалеч, я следва в алегориите на средните векове. Тя бива изоставена в ада на народното въображение, където води незначително съществуване като -бабата на

дявола". Благодарение на развитието на емоционални ценности наличието на -светлия" бог нараства неимоверно, а тъмнината, която се представлява от дявола, се локализира в човека. Това странно развитие се дължи главно на

факта, че християнството, ужасено от манихейския дуализъм, се бори да запази своя монотеизъм като главна сила. Но тъй като реалността на

тъмнината и на злото не може да се отрече, не остава нищо друго, освен човекът да понесе отговорността за тях. Дори

20 Warneck, Die Religion der Batak.Ill

дяволът почти, ако не и напълно, е премахнат и резултатът е, че тази метафизична фигура, някога интегрална част на божеството, се

интроецира в човека, който по този начин става истинският носител на mysterium iniquitatis: -omne bonum a Deo, omne malum ab homine!"21. В

последно време това развитие претърпя дяволско обръщане и вълкът в овча кожа сега обикаля и ни шепне в ухото, че злото всъщност е погрешно

разбрано добро и ефективен инструмент на прогреса. Ние си мислим, че светът на мрака е премахнат за добро, но никой не се досеща каква отрова е това за човешката душа. Защото по този начин той самият се превръща в дявол. Дяволът обаче е половината от архетипа, чиято непреодолима сила

кара даже невярващите да възкликват -О, Боже!" при всеки подходящ случай. Ако човек може да избегне това, не трябва никога да се идентифицира с

един архетип, защото, както показват психопатологията и някои съвременни събития, последиците са ужасяващи.

Западният човек падна духовно до такова ниско равнище, че трябва да отрича даже апотеоза на неукротената и неукротима психична сила - самото божество, - така че след като преглътне злото, да може да предостави себе

си на доброто. Ако прочетете внимателно и с психологическо разбиране Ницшевия-3аратус-тра", ще видите, че той описва с рядкото упорство и

страст на една истинска религиозна личност психологията на -Свръхчовека", за когото Бог е мъртъв и който се разкъсва на парчета, защото се е опитал да заключи божествения парадокс в тесните рамки на смъртния човек. Гьоте

мъдро каза: -Какъв ужас ще обхване тогава Свръхчовека"22 - и беше

награден с презрителна усмивка от филистерите. Неговата прослава на Майката, която е достатъчно велика, за да обхваща едновременно Кралицата на небето и Мария Египетска, е висша мъдрост и дълбок смисъл за всеки, който иска да разсъждава по този въпрос: но какво може да се очаква от епоха, в която официалният говорител на християнството публично заявява

тяхната неспособност да разберат основите на религиозното преживяване! Ще цитирам следното изречение от творбата на един протестантски теолог: -Ние разглеждаме себе си - независимо натуралистично или идеалистично - като

хомогенни същества, които не са толкова раздвоени, че чужди сили да могат да влияят на техния вътрешен

21 [Тайна на несправедливостта (грях) - всичко добро (идва от) Бога, всичко зло - от човека.]

22 [Faust, I. Teil, Nacht. Der Erdgeist spricht.] (На бълг. - Фауст, I. Нощ. Земният дух говори. L. с. - Б. пр.)

772живо/и23, както се предполага в Новия завет"24. Авторът очевидно не

е запознат с факта, че науката показа лабилността и дисоциабилността на съзнанието преди повече от половин век и го доказа експериментално.

Нашите осъзнати намерения непрекъснато се разстройват повече или по-малко от нахлува-ния на несъзнаваното, които в началото ни се виждат странни.

Психиката съвсем не е хомогенна единица - напротив, тя е кипящ водовъртеж от противоречиви импулси, задръжки и афекти и за много хора конфликтът

между тях е толкова непоносим, че дори търсят избавлението, проповядвано от теолозите. Избавление от какво? Очевидно от едно твърде съмнително психично състояние. Единството на съзнанието или на така наречената

личност не е някаква реалност, а само желание. Аз все още си спомням ясно за един философ, който също се бореше за това единство и който се

консултира с мен относно своята невроза: беше обладан от идеята, че е болен от рак. Не знам с колко други специалисти се беше консултирал и

колко рентгенови снимки беше направил. Те всички го уверяваха, че няма рак. Той ми каза: -Аз знам, че нямам рак, но все пак може и да имам." Кой е отговорен за тази -въображаема" идея? Той сигурно не я е измислил сам, тя му е била наложена от чужда сила. Има много малка разлика между това състояние и състоянието на обладания човек в Новия завет. За мен е все

едно дали вярвате в някакъв демон от въздуха или в един фактор на несъзнаваното, което ви прилага дяволски трикове. Фактът, че

въображаемото единство на човека е застрашено от чужди сили, остава непроменен и в двата случая. Теолозите ще направят по-добре, ако държат

сметка за тези психологически факти, вместо да продължават да ги -демитологизират" с рационални обяснения, които са изостанали с цял век.

Аз се опитах да направя преглед на психичните явления, които се дължат на доминирането на образа на майката. Макар че не им отделих достатъчно внимание, за читателя вероятно няма да е много трудно да

разграничи онези черти, които характеризират митологически Великата Майка даже ако се проявяват под прикритието на персоналистичната психология.

Когато карахме пациенти, особено повлияни от образа на майката, да изразят с думи или в картини какво означава за тях -Майка" - независимо

дали нещо положително или отрицателно, - ние неизменно получавахме символни фигури, които могат да се разглеждат като преки аналогии на

митологичния23 Курсивът мой.

24 [Bultmann - цит. в:] Buri, Theologie und Philosophic, p. 117.11)

образ на майката. Тези аналогии ни отвеждат в една област, която изисква още много работа за намиране на обяснение. Лично аз не се

чувствам подготвен да кажа нещо определено за тях. Ако въпреки това се опитам да предложа някои идеи, те би трябвало да се разглеждат изцяло

като условни и опитни.

Преди всичко бих искал да подчертая, че майчиният образ в мъжката психология по характер е напълно различен от този при жената. За жената

майката обобщава собствения й съзнаван живот, обусловен от нейния пол. Но за мъжа майката изразява нещо друго, което още не е преживял и което е запълнено с образи на несъзнаваното. По тази причина, ако не по друга, майчиният образ у мъжа по същество е различен от този у жената. Още от началото майката притежава определено символично значение за мъжа, на

което вероятно се дължи неговата подчертана тенденция да я идеализира. Идеализацията е скрит апотропаизъм. Човек идеализира винаги когато тайно се страхува от проклятие. Страхуваме се от несъзнаваното и от неговото

магическо влияние25.Докато за мъжа майката е ipso facto* символ, за жената тя става

символ единствено в процеса на нейното психологическо развитие. Опитът разкрива забележителния факт, че в мъжката психология доминира майчиният образ от типа на Урания, докато при жената най-често това е хтоничният

тип, или Земята Майка. По време на видимата фаза на архетипа се извършва почти пълна идентификация. Жената може да се идентифицира непосредствено

със Земята Майка, но мъжът не може (освен в психотични случаи). Както показва митологията, една от особеностите на Великата Майка е тази, че тя

често се появява заедно със своя мъжки двойник. Съответно мъжът се идентифицира със сина любовник, върху когото се спуска благоволението на София, с -puer aeternus"** или -filius sapientiae"***. Ho придружителят

на хтоничната майка е точно обратното: един Хермес (египетският Бес) или един фалос. В Индия този символ има най-висше духовно значение, а на

Запад Хермес е една от най-противоречивите фигури на елинистичния синкретизъм, който беше изворът на изключително важни духовни постижения

в западната цивилизация. Той е също и бог на откровението, а в25 Съгласно наблюденията една дъщеря също може да идеализира своята

майка, но за това са необходими специални обстоятелства, докато при мъжа идеализацията е почти нещо нормално.

* Сама по себе си (лат.). - Б. пр.** Вечно момче (лат.). - Б. пр.

*** Син на мъдростта (лат.). - Б. пр.п 4

неофициалната натурфилософия на средните векове е не нещо друго, а самият сътворяващ света Нус. Тази мистерия намира може би най-добрия си

израз в думите на -Tabula smaragdina": -Omne superius sicut inferius"26.Психологически факт е, че щом се докоснем до тези идентификации,

ние влизаме в царството на сизигиите, двойките противоположности, където Едното никога не се дели от Другото, неговата антитеза. Това е една сфера

на личния опит, който води непосредствено до процеса на индивидуация, постигането на цялостната личност. Огромен брой символи на този процес

могат да бъдат намерени в средновековната литература на Запада и дори още повече в съкровищницата на ориенталската мъдрост, но в този случай думите

и идеите нямат голяма цена. И наистина, те могат да тласнат към опасни отклонения и по фалшиви следи. В тази все още тъмна сфера на

психологическо преживяване, където сме, така да се каже, в пряк контакт с архетипа, неговата психична сила се усеща в пълна мяра. Тази област се

отнася изцяло към непосредственото преживяване и не може да бъде вкарана в никаква формула, а само загатната на този, който вече знае. Той не се

нуждае от обяснения, за да разбере какво е било напрежението на противоположностите, изразено от Апулей в неговата великолепна молитва към Царицата на Небето, когато той свързва -небесната Венера" с -Про-

зерпина, която всява ужас със среднощното си виене"27: това е страхотният парадокс на примордиалния образ на майката.

Когато през 1938 година написах първата чернова на този труд, аз естествено не знаех, че дванадесет години по-късно християнската версия

на архетипната майка ще се издигне до ранга на догматична истина.

Християнската -Царица на Небето" очевидно е захвърлила всичките си олимпийски достойнства, с изключение на своята мъдрост, доброта и безсмъртие. Даже нейното човешко тяло, нещо най-податливо на бързо

материално разложение, е надарено с вечна неразрушимост. В богатото разнообразие от алегории относно Божията Майка все пак е останала някаква връзка с нейните езически предшественички, а именно Изида (Ио) и Семела. Не само Изида и детето Хор са иконологични екземпляри, но и Възнесението на Семела, истинската смъртна майка на Дионисий, предшества Възнесението

Богородично. Освен това този син на Семела е един26 [Ruska (Hg.), p. 2; Всичко, което е горе, е същото като това,

което е долу.]27 [Metamorphoseos, lib. XI, p. 223 f.; -nocturnis ululatibus

horrendaProserpina."]

умиращ и възкръсващ бог и най-младият от олимпийските богове. Самата Семела, изглежда, е била земна богиня, също както Дева Мария е

пръстта, от която се ражда Христос. Ако това е така, за психолога естествено изниква въпросът: какво става със специфичната връзка на

образа на майката със земята, тъмнината и подмолната страна на телесния човек с неговите животински страсти и инстинктивна природа и с -

материята" изобщо? Прокламацията на догмата идва във време, когато постиженията на науката и технологията, комбинирани с рационалното и

материалистическото схващане за света, застрашават духовното и психично наследство за човека с незабавно унищожаване. Изпитвайки страх и

невероятен ужас, човечеството се въоръжава за едно смайващо престъпление. Лесно могат да възникнат обстоятелства за използване на водородната бомба и немислимото ужасно деяние става неизбежно при законната самозащита. В поразителен контраст с този съдбоносен обрат на събитията Божията Майка сега седи на престол в небето. Наистина, нейното Възнесение се тълкува

като умишлен контраудар срещу материалистическата доктрина, която доведе хтоничните сили до бунт. Също както появата на Христос създаде един реален дявол и противник на Бога, който всъщност беше син на Бога от

небесата, така и сега, само че обратно, една небесна фигура се откъсва от нейното истинско хтонично царство и се поставя в контрапозиция спрямо

титаничните сили на земята и подземния свят, които са пуснати в ход. По същия начин, както Божията майка е лишена от всички основни материални

качества, така и материята напълно е лишена от душа, и то във време, когато физиката ни тласка към прозрения, които, ако не -дематериализират"

материята, поне й приписват специфични свойства и които превръщат връзката й с психиката в проблем, който не може повече да се държи в архива. Също както в началото огромният напредък в науката доведе до преждевременно детрониране на ума и до едно също толкова несъответно

обожествяване на материята, така и сега същият стремеж към научно познание се опитва да постави мост над дълбоката пропаст, която лежи

между двата мирогледа. Психологът е склонен да вижда в догмата на Възнесението определен символ, който в известен смисъл предхожда цялото

това развитие. За него връзката със земята и материята е едно от безусловните качества на архетипа на майката. И когато една фигура,

обусловена от този архетип, се представя като отиваща на небето, царството на духа, това означава съюз на земята и небето, или на

материята и духа. Подходът на естествената наука почти сигурно би бил друг, тя ще вижда в самата материя

11беквивалент на духа, но този -дух" ще изглежда лишен ако не от

всички, то от повечето познати негови качества, също както на земната материя се отнемат всички специфични характеристики, когато й предстои

появяване на небето. Независимо от всичко пътят за съединението на двата принципа постепенно ще бъде разчистен.

Разбирано конкретно, Възнесението е абсолютната противоположност на материализма. В този смисъл то е контраудар, който с нищо не помага да се намали напрежението между противоположностите, а го довежда до крайност.

Разбирано символически, Възнесението на тялото е признание и приемане на материята, която в последна сметка се идентифицира със злото само поради изразената -pneumatic" тенденция на човека. Сами по себе си духът и материята са неутрални или no-скоро -utriusque сарах"* - т. е. съдържащи това, което човек нарича добро и зло. Макар че като имена са

крайно относителни, под тях се намират истинските противоположности, които са част от енергетичната структура както на физическия, така и на

психичния свят, и без които не може да има каквото и да било съществуване. Не съществува твърдение без неговото отрицание. Въпреки или

може би точно поради тяхното крайно противопоставяне едното не може да съществува без другото. Това съвсем точно е формулирано в класическата китайска философия: ян (светлината, топлото, сухото, мъжкият принцип)

съдържа в себе си зародиша на ин (тъмното, студеното, влажното, женския принцип) и vice-versa**. Следователно материята съдържа зародиша на духа,

а той - зародиша на материята. Отдавна известните -синхронистични" явления, които не се потвърдиха статистически в експериментите на Rhine28, показват същото. -Психизирането" на материята поставя под

съмнение абсолютната нематериалност на духа, тъй като в такъв случай трябва да му се признае известна субстанциалност. Догмата на

Възнесението, прокламирана в епоха, страдаща от най-голямото политическо разцепление, което познава историята, е компенсиращ симптом, който

отразява стремежа на науката към единна картина на света. В известен смисъл и двете развития се предчувстват от алхимията в hieros gamos*** на

противоположностите, но само в една символна форма. Независимо от това символът притежава голямото предимство да

* Възприемчив за едното и другото (лат.). - Б. пр.** Обратен ред (лат.). - Б. пр.

г* [Jung] Synchronized! als ein Prinzip akausaler Zusammenhange.*** Свещен брак (лат.). - Б. пр.

може да обединява хетерогенни и даже несъизмерими фактори в един-единствен образ. Със западането на алхимията символичното единство на дух

и материя се разпада, в резултат на това съвременният човек се чувства без корени и отчужден в един лишен от душа свят.

Алхимикът е намирал единството на противоположностите в символа на първото и следователно не е чудно, че неосъзнатият днешен човек, който

вече не се чувства като у дома си в този свят и не може да основе своето съществуване нито върху миналото, което си е отишло, нито в бъдещето, което още не е настъпило, се връща отново към символа на космическото дърво с корени в земята и стигащо до небето - първото, което е също и човекът. В историята на символите това дърво се ' описва като пътя на

самия живот, растеж в онова, което е вечно и не се променя; което произлиза от единството на противоположностите и което с вечното си

присъствие прави това единство възможно. Изглежда, като че ли единствено чрез опита в символната реалност човекът, направо търсещ собственото си -

съществуване", правейки философия от това, може да намери своя обратен път към един свят, в който вече няма да е чужденец.

118ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

[Излязло за първи път като -Die verschiedenen Aspekte der Wiedergeburt" в: Eranos-Jahrbuch, 1939 (Rhein-Verlag, Zurich, 1940);

редактирано и разширено под горното заглавие в: Gestaltungen des Unbewussten. (Psychologische Abhandlungen VII) Rascher, Zurich, 1950.]

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТОКРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ

Следващите редове предават същественото от съдържанието на два доклада, които съм изнасял импровизирано. Те бяха записани от стенографи и можех да използвам тези бележки при обработката. Някои части трябваше

да бъдат изоставени най-вече поради това, че изискванията към един писмен текст са други, а не като в устната реч. И обратното - продължих,

доколкото бе възможно, мислите от докладите си по темата -Прераждане", вместо, както първоначално възнамерявах, да ги резюмирам; постарах се

също така да предам моя анализ на 18. глава от Корана като пример за една мистерия на прераждането в нейните основни аспекти. Добавих редица

указания за източниците, които може би ще са добре дошли за читателя. Моето обобщение няма претенции да бъде нещо повече от опит да се направи преглед на една област на знанието, която в рамките на един доклад може

да бъде осветлена само в най-горните си слоеве.Понятието за прераждането невинаги се използва с един и същ смисъл.

Понеже това понятие има различни аспекти, аз се опитах тук да систематизирам най-важните му значения. Изтъквам пет различни аспекта,

които вероятно биха могли да се умножат, ако човек навлезе повече в подробности; обаче на мен ми се струва, че с това са засегнати поне

основните значения. Първата част на моето изложение представя накратко различните форми на прераждането, докато втората излага различните му

психологически аспекти. [В третата част се илюстрира процесът на промяната въз основа на примера с една серия от символи.]

1. Форми на преражданетоа. Метем психоза*. Както се вижда от казаното току-що, понятието за

прераждането е многопластово. Като първи аспект ще изтъкна метемпсихозата - пътуването на душата. При тази представа става дума за идеята за един

живот, който се разпростира във времето през различните тела, или за серия животи, прекъсвана от различни реинкарнации. Дори и в будизма,

където специално се говори за тази теория - самият Буда е преживял много дълга редица от прераждания, - изобщо не е установено със сигурност дали

е гарантиран континуитетът на* Пътуване на душата (гр.). - Б. пр.

727личността или не, с други думи - може да става дума и само за

континуитет на кармата. Още докато Учителят е бил жив, учениците са му поставяли този въпрос, обаче той никога не е дал недвусмислена информация

за това, дали съществува континуитет на личността или не1.Р. Реинкарнация*. Втората форма е реинкарнацията, която съдържа ео

ipso понятието за личностен континуитет. В този случай човешката личност се приема като непрекъсвана и спомняща си, тъй че когато човек се

инкарнира или бива роден, той потенциално е, тъй да се каже, в състояние да си спомни отново, че е имал предишни животи и че тези животи са били негови собствени, т. е. имали са същия Аз-образ като в настоящия живот. По принцип при реинкарнацията става дума за прераждане в човешки тела.

у. Възкръсване (resurrectio). Третата форма е възкръсването. С това се има предвид ново създаване на човешкото същество след смъртта, връщане към човешкия му начин на съществуване. Тук се вмъква друг нюанс, а именно

този на промяната, на трансмутаци-ята или превръщението на съществото. Това може да бъде действително, т. е. възкръсналото същество е друго; или пък промяната не е истинска, общите условия на съществуване са различни

отпреди: човек е на друго място или в тяло с различна от предишната структура. То може да бъде от плът, както приемат християните, че това

тяло отново се въздига. На по-високо ниво този процес не се разбира вече така грубо материално, а се допуска, че възкръсването на мъртвите е

въздигане на corpus glorificationis**, на -subtle body"***, в състояние на нетление.

6. Прераждане (renovatio). Четвъртата форма засяга прераждането sensu strictiori****; именно Wiedergeburt***** в рамките на

индивидуалната продължителност на живота. На тази немска дума съответства английската -rebirth". Обаче изглежда няма съответен френски термин,

който да има своеобразно значение на -прераждане". Тази дума има специфичен привкус. Тя има атмосфера, която съдържа идеята за -renovatio"

- обновяването или дори подобряването чрез магическо въздействие.1 Срв. Samyulta-Nikaya, 16,12 [Kassapa-Samyutta, Sutta 12: -Nach

dem Tode", p. 286].* Превъплъщаване, ново слизане в плът (лат.). - Б. пр.

** Тяло на прославата (лат.). - Б. пр.*** Ефирното тяло (англ.). - Б. пр.

**** В тесен смисъл (лат.). - Б. пр.***** Ново раждане, раждане отново (нем.). - Б. пр.

122Прераждането може да бъде обновяване без промяна на съществото,

доколкото личността, която се обновява, не се променя в същината си, а само някои функции, части на личността биват подложени на лечение,

усилване или подобряване. Така, чрез церемонии за новото раждане, се лекуват и физически болестни

състояния.Друга форма е същинската промяна, а именно цялостното прераждане на

индивида. В този случай обновяването е свързано с промяна на съществото, което можем да обозначим като трансму-тация. При това става дума за превръщане на смъртното същество в безсмъртно, на физическото - в

духовно, на човешкото - в божествено. Общоизвестен пример е трансфигурацията, преображението или възнесението на Христа или

приемането на Божията майка след смъртта й, ведно с тялото й, в небесата. Подобни представи се срещат във -Фауст", втора част, а именно

превръщането на Фауст в момче, а после в д-р Марианус.е. Участие в процеса на промяната. И накрая - петата форма е

непрякото прераждане. Тук промяната не се осъществява непосредствено чрез това, че самият човек преминава през смъртта и прераждането, а става

косвено чрез участие в един процес на промяна, който се приема за извършващ се извън индивида. Става дума за съучастие или присъствие при ритуал за промяна. Това може да бъде церемония - като например месата,

където става въпрос за промяна на субстанциите. Благодарение на присъствието на личността на ритуала се получава действие на мислите в

индивида. За подобни промени на бога става дума и в езическите мистерии, в които съпреживяващият мистик също става съпричастен в даряването на милост, както знаем от Елевсинските мистерии. Спомням си изповедта на

елевсинския мистик, която възхвалява въздействието на милостта под формата на увереност в безсмъртието2.

2. Психология на преражданетоПрераждането не е процес, който можем да наблюдаваме. Не можем нито да го измерим, нито да го изтеглим или фотографираме. Той изцяло се

изплъзва от нашите сетива. Имаме работа2 Срв. стихове 480-482 на -Demeterhymnus" (De Jong, Das antike Mysterienwesen in religionsgeschichtlicher, ethnologischer and

psychologischerBedeutung, p. 14):

Който от земните люде видял е, блазе му, блажен е!Който обаче в свещените действа не влиза,

нему се пада и друг дял в тъмата, обвила смъртта!с една чисто психична реалност, която ни се дава опосредствано,

само чрез изказвания. Човек говори за прераждането, вярва в него, изпълнен е от прераждането - това е действителността, която ни стига. Тук

не ни занимава въпросът: можем ли по някакъв начин да се докоснем до процеса на прераждането? Трябва да се задоволим с психическата реалност. Във всеки случай трябва допълнително да отбележа, че с това нямам предвид

мнението на простолюдието, че -психическото" или не е нищо, или че е нещо по-разредено от газообразното. Аз пък съм на точно обратното мнение, че

психиката е най-могъщият факт в света на хората. Да, тя е майка на всичко, създадено от хората - на културата и на човекоубийствената война. Всичко това първо е психическо и невидимо. Докато е -само" психическо, не можем да го узнаем чрез сетивата, обаче въпреки това не можем да отречем, че е действително. Фактът, че хората говорят за прераждането и че изобщо има такова понятие, означава именно, че е налице психически факт, който бива обозначен с него. Какво представлява това фактическо положение на

нещата, можем да съдим само от изказвания. Затова трябва да направим кръстосан разпит със световната история за това, какво означава тя като -

прераждане", ако искаме да научим какво е прераждане.-Прераждане" е израз, който се числи към най-древните в света. Тези

най-древни формулировки почиват върху онова, което аз обозначавам като -архетип". Всички изрази, засягащи свръхсетивното, в най-дълбоката си

основа са винаги обусловени от архетипа, тъй че не е чудно, когато у най-различни народи се срещат еднакви изрази за прераждането. В основата им

би трябвало да лежи една и съща психична преживелица, с която психологията трябва да се занимае, далеч от всички метафизични и

философски хипотези за значението на такива изрази. За да добием общ поглед върху феноменологията на преживяванията при промяната, е

необходимо да определим малко по-точно тази област. Различаваме главно две групи преживявания: първо, преживяването на трансцендентността на

живота и, второ, преживяването на собствената промяна.А. Преживяването на трансцендентността на живота

а. Преживявания, породени от свещенодействие. Под понятието -трансцендентност на живота" имам предвид онези, споме-

В една елевсинска епитафия [1. с.] се казва:Истина, тайна прекрасна откриват ни тук боговете блажени! Не за

проклятие - благо на смъртния носи смъртта!124

нати по-rope, преживявания, които има мистикът, участвайки в свещенодействие, и които му разкриват неограничената продължителност на

живота чрез промяна и обновление. В драмата на мистериите трансцендентността на живота най-често бива представена, в сравнение с

неговите конкретни форми на проявление, чрез променящата се съдба на някой бог или божествен герой - смърт и прераждане. Поради това мистикът е или само свидетел на процеса, или един от участниците или съпреживя-

ващите божествената драма, или чрез ритуалното действие той бива идентифициран с божеството. Същественото в този случай е, че една

обективна субстанция или екзистенция, или форма на живот се променя ритуално в един процес, съществуващ сам по себе си и сам за себе си, при което мистикът бива повлиян, впечатлен, -посветен" или -помилван" само

благодарение на своето присъствие или участие. Процесът на промяна не се извършва в него, а навън, въпреки че той бива въвлечен в него. Мистикът,

който при ритуала съпреживява убиването на Ози-рис, накъсването му на парчета и разхвърлянето им, а след това неговото възкръсване, познава по този начин постоянността и непрекъснатостта на живота, който е по-траен

от всички промени и форми на проявление и винаги се възражда като феникс от собствената си пепел. От съпричастието към ритуалното събитие се явява

после като следствие например онази надежда за безсмъртие, която е присъща на елевсинските мистици.

Един жив пример за мистерийна драма, представяща постоянността и промяната на живота, е литургията. Ако наблюдаваме публиката по време на свещенодействието, можем да видим всички степени на емоционални реакции -

от безучастно, само физическо присъствие до най-дълбока покъртеност. Групите мъже, които по време на литургията стоят вкупом близо до изхода, поддържат всякакви светски разговори, кръстят се и коленичат машинално,

въпреки своето невнимание все пак участват в свещенодействието, и то само чрез присъствието си в изпълненото с Божията милост помещение. При

литургията бива пожертвай Христос - като акт извън света и времето, и той възкръсва отново в променени субстанции. Ритуалната жертве-на смърт не е повторение на историческото събитие, а ставащият за първи път, единствен,

вечен процес. Затова преживяването на литургията е участие в преодоляващата всички ограничения на пространството и времето

трансцендентност на живота. Това е един момент на вечност във времето3.1 Срв. [Jung,] Das Wandlungssymbol in der Messe.

125Р. Непосредствени преживявания. Това, което представя мис-терийната

драма и въздействието й върху зрителя, може да се случи и без ритуал - като спонтанно, екстатично или визуално преживяване. Класически пример от този вид е видението на Ницше по пладне4. При него, както е известно, се появява Дионисий-Загройс, накъсаният на парчета и възкръсналият, вместо Християнската мистерия (-... от богатата любов на една лоза прегърнат и скрит от самия себе си..."). Така неговото преживяване е дионисиевско-

естествено, божеството се явява в антична одежда, а моментът на вечността е посветеният на Пан обеден час: -Не отлетя ли времето? Не падам ли? Не

паднах ли - слушай! - в кладенеца на Вечността?" Самият -златен пояс", -пръстенът на завръщането" му се явява тук, вещаейки възкръсване на

живота5. Преживяването му е такова, сякаш е присъствал на мистерийно действие.

Много мистични преживявания имат сходен характер - на представление, в което е включен зрителят, но все пак това не включва непременно и преображение на неговата същност. Така често дори и най-

хубавите, и най-впечатляващите сънища нямат никакъв траен или променящ ефект върху самия сънуващ, макар че той би могъл съответно да бъде

впечатлен от тях. Но не е задължително той да прави проблем от това. Тогава, естествено, случката остава -отвън", като извършено от други

ритуално действие. Тези често повече естетически форми на преживяване трябва грижливо да бъдат разграничавани от ония, които безспорно

означават промени на собственото същество.Б. Субективната промяна

Сами по себе си промените на личността не са рядкост. В психопатологията те дори играят значителна роля. Във всеки случай тук става дума за съвсем различни от разгледаните мистични преживявания,

които психологически са доста труд-норазбираеми. Обаче явленията, които искаме да разгледаме сега, принадлежат към една рутинна за психологията

област.а. Смаляване на личността. Под това се разбира промяна на личността

в посока към смаляване. Пример за това е обозначаваното в психологията на примитивите като -загуба на душата". Става дума за едно особено

състояние, което примитивът би обяснил с изгубването на една душа. Според неговото разбира-

4 Also sprach Zarathustra, p. 400 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]

s Horneffer, Nietzsches Lehre van der Ewigen Wiederkunft.126

не една душа си отива като куче, което през нощта е избягало от някого. Тогава задачата на баяча е да върне отново бегълката. Загубата

често настъпва внезапно и се изразява в значително разстройване на общото състояние. Явлението е свързано със структурата на примитивното съзнание, което няма здравата спойка на нашето съзнание. Ние разполагаме със силата на волята, обаче примитивът - не. Той се нуждае от сложни упражнения, за

да може изобщо да се съсредоточи за съзнателна, волева, а не само емоционална и инстинктивна дейност. В това отношение нашето съзнание е

по-сигурно и по-благонадеждно; във всеки случай понякога и на

цивилизования човек може да му се случи подобно нещо, само че тогава то не се нарича -загуба на душата", a -abaissement du niveau mental"* -

понятие на Janet, който дава подходящо название на явлението6. Става дума за отслабване на напрежението в съзнанието, сравнимо с ниско налягане в

барометъра, което предвещава лошо време. Тонусът е спаднал, което субективно бива усещано като тежест, неохота и униние. Човекът е изгубил

-охота" и няма кураж да започне деня си и да се хване за работата си. Усеща се като оловен, защото нищо в него не иска да се движи. Това се

случва, защото той вече няма енергия на разположение7. Този добре известен феномен съответства на загубата на душата у примитивите.

Състоянието на неохота и парализиране на волята може да стигне дотам, че личността, тъй да се каже, да се разпадне и единството на съзнанието да изчезне; отделните части на личността добиват самостоятелност, поради

което съзнанието не може вече да ги контролира. От това възникват например анестетични полета или систематични амнезии. Последните са хистеричните -смущения от вътрешни секреции". Този медицински термин

съответства на -загуба на душата" у примитивите.Abaissement може да бъде следствие от физическа и психическа умора,

от болести на тялото, от силни афекти и шок, който има особено заличаващо въздействие върху самоувереността на личността. Abaissement винаги има стесняващо въздействие върху личността като цяло. То подкопава вярата в собствените сили и предприемчивостта и стеснява духовния хоризонт чрез нарастващ егоцентризъм. В крайна сметка то може да доведе до развитието

на една до голяма степен отрицателна личност, която в сравнение с първоначалната е подправена.

* Понижаване на душевния тонус (фр.). - Б. пр. 6 Les Nevroses, p. 358.

Това принадлежи къмописания от граф Keyserling

(Siidamerikanische Meditationen) феномен гана.127

р. Промяна no посока на увеличаване. В началото личността рядко е онова, което ще стане по-късно. Затова поне през първата половина на

живота съществува възможността за увеличаване или промяна на същата. Тя може да настъпи благодарение нарастване отвън, и то от това, че отвън се вливат и биват асимилирани нови витални съдържания. По този път може да се преживее значително разрастване на личността. Затова предпочитат да

приемат, че разширението идва само отвън, и на това се базира предразсъдъкът, че човек става личност, ако черпи възможно най-много

отвън. Обаче колкото повече следваш тази рецепта и колкото по-дълбоко си убеден, че целият растеж идва само от външните фактори, толкова повече обедняваш вътрешно. Затова, когато ни завладее някоя велика идея отвън,

трябва добре да разберем, че тя ни е завладяла, защото нещо в нас откликва и съответства на нея. Притежаването на душевна отзивчивост е

богатство, а не натрупването на ловна плячка. Всичко, постъпващо отвън, както впрочем и всичко, изплуващо отвътре, става наше собствено само

тогава, когато сме способни на вътрешен простор, съответстващ по обем на постъпващото отвън или отвътре съдържание. Истинското израстване на личността е осъзнаването на едно разширение, произтичащо от вътрешни

източници. Без душевна широта никога не можем да схванем величината на нашия предмет. Поради това казват с право, че човек расте с мащаба на задачата си. Но той трябва да има заложена в себе си способността да

расте, иначе и най-тежката задача не би му била от полза. Най-многото да се пречупи от нея.

Класически пример за увеличаване е срещата на Ницше със Заратустра, която превръща критичния автор на афоризми в трагичен поет и пророк. Подобен пример е Павел, който изведнъж вижда Христос по пътя си към Дамаск. Макар че този Христос на Павел изобщо не би бил възможен без

историческия Исус, явяването на Христос пред Павел обаче все пак не идва от историческия Исус, а от несъзнаваното на Павел.

В един върховен момент от живота, когато пъпката се разтваря и от малкото излиза голямото, когато -едно става две", и голямата фигура, която човекът винаги е бил, но която въпреки това винаги е оставала

невидима, се възправя срещу досегашния човек в мощта на своето проявление. Истински и безнадеждно малкият винаги ще вмъква проявленията на големия в границите на своята малкост и никога няма да разбере, че е

настъпил Съдният ден за неговата незначителност. Обаче вътрешно големият знае, че дългоочакваният приятел на душата,

128безсмъртният, най-после наистина е дошъл, за да -плени плен"8,

именно онзи, който винаги го е носил и го е държал в плен, да го хване сам и да прелее живота му в своя: един миг смъртна опасност! Пророческо

видение на Ницше - танцуващият на въже', разкрива грозящата опасност на -въжеиграческото" отношение към едно събитие, което даде на Павел най-

висшето прозвище, за което бе достоен.Самият Христос е най-висшият символ на скрития у смъртния човек

безсмъртен10. Обикновено този проблем се изобразява чрез един двоен мотив - например чрез близнаците, единият от които е смъртен, обаче другият е

безсмъртен. Индийският паралел е двойката приятели:Двама другари с красиви крила прегърнали ствола на плодно дърво;

единият хапва от сладките дарове Божи, а другият гледа надолу и нищо не слага в уста.

Духът, който слязъл е тука в дървото, измъчва се в своята немощ, пленен от заблуди; когато обаче съзира и тачи на другия силата и

пищността, тъгата напуска душата му".Забележителен паралел е също и ислямската легенда за събирането на

Мойсей и Кадир12, на която ще се върна по-късно. Разбира се, промяната на личността по посока на нарастването не бива да си представяме само под

формата на такива значими преживявания. Има и една тривиална казуистика, която би могло лесно да се компилира от историите на заболяванията и протичането на лечението при нервно болни пациенти. Най-сетне всеки

случай, когато с познанието на по-голямата фигура се разкъсва и някакъв железен обръч около сърцето, се числи към тази категория13.

8 Ефесяни 4:8. [Цитирано по Библия, издание на Св. синод на Бълг. църква, С., 1993. Там цитатът е от 7-9 стих. - Б. пр.]

' Also sprach Zarathustra, p. 21 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]: -Душата ти ще бъде мъртва по-скоро

от плътта ти."10 Вж. повече в [Jung,] Versuch einer psychologischen Deutung des

Trinitatsdogmas [Paragr. 226 ff.]." Cveta9vatara Upanishad IV, 6, 7,9 в: Deussen.SecAzig Upanishad's

desVeda, p. 301.

12 Коранът, 18 cypa.13 В моята докторска дисертация Zur Psychologie and Pathologic

sogenannter occuller Phanomene от 1902 г. съм описал един такъв случай на разширяване на личността.

9 12$у. Вътрешна структурна промяна. В този случай не става дума нито за

увеличаване, нито за смаляване на личността, а за структурната й промяна. Като основна форма ще спомена явлението на обсебеност, което се състои в това, че определено съдържание, някаква мисъл или част от личността по

някакви причини добива власт над индивида. Обсебващите съдържания се явяват като странни убеждения, идиосинкразии, причудливи планове и т. н. По принцип те не подлежат на корекция. Трябва да си много близък приятел на обсебения и да си съгласен да поемеш върху себе си всякакви неща, за

да се опитваш да предприемеш нещо срещу такива състояния. Не искам да се ангажирам да поставя абсолютна граница между обсебеност и параноя.

Обсебеността може да бъде формулирана като иденти-тет на Азовата личност с един комплекс от представи14.

Често срещан случай е идентитетът с персоната, онази система на приспособяване или оня маниер, с който контактуваме със света. Така почти всяка професия има характерна за нея персона. Днес тези неща лесно могат да бъдат изследвани, тъй като снимките на обществениците толкова често се

появяват в пресата. Обществото изисква определено поведение и професионалистите полагат усилия да отговорят на тези очаквания. Опасността е само, че те се идентифицират с персоната, напри-мер

професорът със своя учебник или тенорът със своя глас. С това нещастието е дошло. Тогава човек живее вече само в собствената си биография. Той

вече не може да извършва никаква обикновена дейност по естествен начин. Понеже вече е написано: -... а после той се отправи за еди-къде си и каза еди-какво си" и т. н. Одеждата на богоподобността се е сраснала с кожата

му. След това вече е нужно отчаяното Хераклово решение да смъкне от тялото си тази одежда на Нес* и да влезе в опустошителния огън на

безсмъртието, за да се преобрази в това, което е той в действителност. С известно преувеличение бихме могли да кажем също, че персоната е онова, което човек всъщност не е, но което той и другите хора мислят, че е15.

Във всеки случай изкушението да бъдеш това, което изглеждаш, е14 За църковното разбиране на обсебеността вж. De Tonquedec, Les

Maladies nerveuses ou mentales et les manifestations diaboliques. (С предговор от кардинал Verdier.)

* Нес - кентавър от гръцката митология; одеждата или ризата на Нес - дрехата, отровена от кръвта на Нес - алегория за подарък, носещ

нещастие. - Б. пр.15 Във връзка с това би било от полза да се прочетат Aphorismen zur

Lebensweisheit на Шопенхауер (Parerga und Paralipomena I [Kp. II: -3a това, което някой е", и Кр. IV: -За това, което някой представлява"]).

голямо, понеже често на персоната се плаща в брой.Има също и други фактори, които решително могат да обсебят

индивида. Особено важен сред тях е тъй наречената маловажна функция. Тук не е място да се впускаме подробно в тази проблематика". Бих искал само

да отбележа, че маловажната функция практически съвпада с тъмната страна на човешката личност. Тъмното, присъщо на всяка личност, е входната врата

към несъзнаваното или вратата към сънищата. От нея излизат онези две сумрачни фигури -сянката" и -анимата", влизащи в нощното съновидение, или невидимо обсебват Азо-вото съзнание. Човек, обсебен от сянката си, винаги

се намира в собствената си светлина и пада в собствените си клопки. Винаги когато е възможно, предпочита да прави неприятно впечатление на

околните. Най-често той е неудачник, защото живее под собствените си възможности, и в най-добрия случай постига онова, което не му понася. И

там, където няма праг, в който би могъл да се препъне, той си го измисля и си въобразява, че е направил нещо полезно.

Предизвиканата от анимата или анимуса обсебеност пък предлага други картини. На първо място при преображението на личността излизат

характерните черти на противоположния пол - при мъжа женските, а при жената мъжките. В състояние на обсебеност и двете фигури губят своя чар и ценността си, които притежават само в изолирано от света (интровертирано)

състояние, значи тогава, когато образуват мост към несъзнаваното. Обърната навън, анимата е капризна, необуздана, с променливо настроение,

неовладяна, емоционална, понякога демонично интуитивна, безогледна, безчовечна, измамна, лицемерна и мистична17; обратно на това анимусът е

закостенял, принципен, законодателен, поучаващ, оправящ света, теоретизиращ, оплетен в думите, сприхав и властолюбив18. И двамата имат

лош вкус: анимата се обгражда с непълноценни субекти, а

" Тази значима проблематика е разгледана подробно в гл. V на Psychologischen Туреп. [На бълг. - Психологически типове. С., 1995. - Б.

пр.]17 Срв. точното описание на анимата при Ulysses Aldrovandus

(Dendrologiae libri duo, p. 146): -Тя се проявява едновременно като много мека и много корава и тъй като вече близо две хиляди години извежда на показ - като Протей - най-непостоянните мимики, тя изпълни с боязливи

грижи и печал подмамената да излезе навярно от хаоса, т. е. агатонското объркване, любов на тогавашния жител на Болоня Луций Агатон Приск."

Подобно описание има и в Hypnerotomachia des Poliphilo. (Вж. Linda Fierz-David, Des Liebestraum des Poliphilo, p. 205 ff.)

18 Вж. Emma Jung, Ein Beitrag zum Problem des Animus.I!

анимусът попада в плен на непълноценно мислене.Друг случай на структурна промяна засяга някои редки наблюдения, за

които мога да се изкажа с доста големи резерви. Става дума за състояния на обсебеност, когато обаче обсебването е предизвикано от нещо, което

навярно бихме означили най-подходящо с понятието -душа на предците", и то като една определена душа на някой прадед. На практика това са случаи на

очебийна идентификация с починалия. (Естествено проявите на идентитет идват едва след смъртта на -прадядото".) Leon Daudet ме накара първо да обърна внимание на такива възможности със своята несистематизирана, но

гениална книга -L'Heredo". Той предполага, че в структурата на личността има съставни части от предците, които изведнъж, при някакви

обстоятелства, могат да избият навън. По този начин индивидът непосредствено изпада в ролята на прародител. Знаем, че при примитивите й

се отдава голямо значение. Съществува предположението, че духове на предци не само се реинкарнират в децата, но и се опитват да настанят

такива у децата, като им дават съответните имена. Така и примитивите се опитват - ритуално - сами да се превърнат в предците си. Ще посоча

австралийската представа за алтирангамитийна", за полуживотинските души на прадедите, чието култово съживяване е от най-голямо функционално

значение за живота на племето. Тези представи от каменната ера са били широко разпространени, което може да се види от многобройните следи на

други места. Поради това има вероятност и днес още такива първични форми на преживявания да се повтарят като идентификации с душите на прадедите и

ми се струва, че съм наблюдавал такива случаи.6. Идентификация с група. Сега искаме да преминем към обсъждането

на една друга форма на преживяване на промяната, която обозначавам като идентификация с дадена група. Поточно казано - става дума за идентитета на един индивид с определен брой хора, които като група имат колективно преживяване на промяната. Това е особена психологическа ситуация, която не бива да се бърка с участие в ритуал за преображение, извършван пред публика, обаче в никакъв случай не почива на някакъв групов идентитет и

не е задължително да предизвика такъв. Нещо съвсем друго е, ако преживееш промяната с групата така, както я преживяваш в себе си. В по-голяма група

от хора, свързани благодарение на едно особено състояние на духа и идентични един с друг, възниква преживяване на промяната,

19 Вж. прегледа у L6vy-Bruhl, La Mythologie primitive.132

което подлежи само на далечно сравнение с една индивидуална промяна. Груповото преживяване става на по-дълбоко ниво на съзнанието,

отколкото при индивидуалното му преживяване. Факт е, че когато се съберат много хора и се обединят в общо състояние на духа, от групата произлиза

една обща душа, която се намира под нивото на отделния човек. Ако дадена група е много голяма, възниква нещо като колективна животинска душа. Може

би затова се случва моралът на по-големите организации винаги да е съмнителен. Принизяването на психологията на едно струпване на хора до

тази на тълпата е неизбежно20. Значи ако аз имам в групата онова, което наричат колективно преживяване, то се осъществява на сравнително по-ниско ниво на съзнанието: затова такова групово преживяване е много по-често от индивидуалното преживяване на промяната. То се постига и доста по-лесно, понеже събирането на много хора има по-голяма сугетивна мощ. В тълпата отделният човек лесно става жертва на своята податливост на внушения.

Трябва само нещо да се случи, например да се даде предложение, което се отнася до цялата маса, тогава отделният човек също участва дори ако то е неморално. Сред тълпата човек не изпитва чувство за отговорност, но няма

и страх.Така идентификацията с групата е прост и лесен път, но пък и

груповото преживяване не достига твърде дълбоко, когато човек е точно в онова състояние. То променя нещо у някого, но не трае дълго у отделния

човек, напротив: после винаги си зависим от опиянението на групата, за да утвърдиш преживяването и да можеш да повярваш в него. Защото, когато вече не си в тълпата, си друг човек, който не може да възпроизведе предишното състояние. В масата господства participation mystique, което не е нищо

друго освен несъзнавано идентифициране. Отиваш на театър например: веднага всички погледи стават зависими от погледите на другите - всеки гледа натам, накъдето и другият, и всички са уловени в невидимата мрежа

на несъзна-ваното взаимоотношение помежду им. Когато това състояние ескалира, човек буквално е носен от всеобщата вълна на идентичността.

Чувството може да бъде хубаво - една овца сред десет хиляди овце. Дори ако усетя, че тълпата е едно велико и чудно единство, тогава аз съм

герой, въздигнат с групата. После, като дойда на себе си, откривам, че името ми по паспорт е еди-как си, че живея на еди-коя си улица, на третия етаж и че по принцип тази история беше много хубава; може би утре пак ще

се повтори, за да мога пак да се почувствам като цял един народ,20 Срв. Le Bon, Psychologic der Massen.

което е много по-добре, отколкото да си гражданинът Х Y. Понеже това е един лек и удобен път за издигане ранга на личността, човекът винаги е формирал групи, които предоставят възможност за колективни преживявания на промяна, често под формата на състояния, подобни на опиянение. Ретроград-ната идентификация с по-нисшите и примитивни

състояния на съзнанието винаги е свързана с повишаване на жизнелюбието, откъдето идва и стимулиращото жизнеността въздействие на ретроградните

идентификации с полуживотинските предци от каменната ера21.Неизбежната психологическа регресия в групата бива поне частично

отстранена благодарение на ритуала, т. е. на култовото действие, което превръща празничното представяне на свещените дела и събития в център на

дейността на групата и по този начин пречи на масата да изпадне в несъзнавана инстинк-тивност. Благодарение на това, че култовото действие

ангажира интереса и вниманието на отделния участник, то му дава възможност и в групата да си има относително индивидуално преживяване и по този начин да остане донякъде в осъзнато състояние. Ако обаче липсва

отношението към един център, който посредством символиката изразява несъзнаваното, тогава душата на масата безпрепятствено се превръща в очарователен център и привлича в своя плен всички индивиди. Затова

стълпот-воренията от хора винаги са инкубатори за психични епидемии22, за което събитията в Германия са класически пример.

Срещу тази доста негативна оценка на масовата психология биха възразили, че има и положителни преживявания - например градивен

ентусиазъм, окрилящ отделните хора за благородни дела, или пък едно също толкова положително чувство на човешка солидарност. Факти от този род не

могат да бъдат отречени. Общността може да даде на индивида кураж, твърдост и достойнство, които иначе в изолацията му лесно могат да се

изпарят. Тя може да му напомни да бъде човек сред човеците. Това обаче не пречи да му се прибави и нещо, което той като отделна личност не би

притежавал. Такива често незаслужени подаръци в момента може да представляват и особена милост, обаче, погледнато в перспектива,

съществува опасност подаръ-21 Алтирангамитийна. Срв. тук ритуалите на австралийските племена:

Spencer and Gillen, The Northern Tribes of Central Australia, както и Le\y-BruhI, I. c.

22 Припомням ви катастрофалната паника, която настъпи в Ню Йорк след радио драматизацията на една фантастична история от Х. Г. Уелс

[Война на световете] непосредствено преди последната световна война и каквато наскоро се повтори в Кито [столицата на Еквадор - б. пр.].

кът да се превърне в загуба, тъй като човешката природа има слабостта да усеща подаръците като нещо, разбиращо се от само себе си, и затова в моменти на неволя no-скоро има претенции за такива, отколкото очаква нещо положително от себе си. Това за съжаление се вижда твърде

добре в тенденцията да се иска всичко от държавата, без да се има предвид, че тя от своя страна се състои от онези индивиди, които имат

претенции. Едно последователно развитие на тази тенденция би довело до комунизъм, при който всеки един поробва обществото, а то бива представяно

от диктатор робовладелец. Всички примитивни племена, които имат комунистически обществен ред, имат също главатар с неограничена власт.

Комунистическата държава не е нищо друго освен абсолютна монархия, в която няма поданици, а само крепостни.

е. Идентификация с култовия герой. Друга съществена за преживяването на промяната идентификация е тази с бога или героя, който

се преобразява при свещенодействието. Много култови действия целят постигане на идентичност. Недвусмислен пример за това намираме в -Метаморфози" на Any лей, в които мистикът - обикновен човек - бива

провъзгласен за Хелиос, увенчан с палмова корона, облечен в мистичната мантия и обожавай от тълпата. Внушението на общността предизвиква

идентифицирането с Бога. Съпричастието на общността може да се осъществи и тогава, когато мистикът не участва в апотеоза, а свещенодействието бива разказано предварително, благодарение на което после през дълги периоди

постепенно и в отделните участници се появяват психични изменения. Култът към Озирис е един такъв пример. Отначало фараонът имал част от бога на

промяната - той самият -имал един Озирис", по-късно благородниците в царството също получавали Озирис, а накрая християнството увенчава това развитие с тезата, че всеки има безсмъртна душа и е непосредствена част

от Бога. В християнството това развитие дори продължава дотогава, докато външният бог или Христос постепенно се превръща във вътрешен Христос на

отделния човек, макар че у много хора той остава винаги един и същ; една истина, която се предпоставя още в психологията на тотемизма, където за ритуалното ядене се убиват много екземпляри от тотемното животно и се

изяждат, и все пак то винаги е само едно, както има само един младенец Христос и само един Дядо Коледа.

Чрез съпричастието към съдбата на бога в мистериите отделните зрители биват променяни косвено. В църковното християнство преживяването

на промяната е косвено, като се осъщес-'35

твява чрез съпреживяване с извършваното или предварително разказваното. Извършваното (dromenon) е едната форма, разказът, или -словото", или -посланието" - другата. Първата е характерна за пищно

оформения култ на католическата църква. Втората е -благовестието в слово" при протестантизма.

?. Магически процедури. Друга форма на промяна се постига чрез ритуал с такава насоченост. Вместо да се преживее промяната чрез

съучастие, ритуалът се прави съзнателно, за да се предизвика промяна. По този начин той в известна степен се превръща в техника, на която се

подлагаш. Например: един човек е болен и заради това трябва да бъде -

обновен". Обновлението трябва -да го сполети"; за да го сполети, го пъхат с леглото му през една дупка в стената, с главата напред и вече е

новороден, или: той получава друго име и благодарение на това - друга душа; после демоните вече не го разпознават, или: той трябва да премине

през символична смърт, или: гротескно го прекарват през една кожена крава, която отпред сякаш го изяжда и го изхвърля отново отзад, или:

преминава през едно освещаване или през водно кръщекие и се превръща в полубожествено същество с нов характер и променена метафизическа съдба.

т|. Техническа промяна. Освен магическо използване на ритуала има още специални техники, които наред със съответстващата на ритуала милост привличат също и старанието на мистика за постигане на целта. Тук става

дума за едно преживяване на промяната, предизвикано с технически средства. С това са свързани онези упражнения, които на Изток наричат

йога, на Запад - Exercitia spiritualia*. При такива упражнения става дума за определена техника, която повече или по-малко е точно предписана и се стреми т постигне определено психическо въздействие или поне се работи за

постигането на такова. Такъв е случаят при източната йога и при съответните й западни методи23. Значи това са техники, в пълния смисъл на

думата, в които са преработени първоначалните естествени процеси на промяна. Където по-рано, когато още не е имало исторически предпоставки, в известен смисъл са протичали естествени или спонтанни преображения, там в техниките се използва точно същата последователност на случките, за да се постигне промяната. Как са възникнали първоначално такива методи, бих

искал да обясня под формата mi приказка.* Духовни упражнения (л ат.). - Б. пр.

23 Срв. тук с [Jung,] Zur Psychologic ostlicher Meditation.136

Имало едно време един чудат старец. Той живеел в пещера, където се бил оттеглил от шума на селата. Говорело се, че бил вълшебник, и затова

имал ученици, които се надявали да научат при него магьосничеството. Самият той обаче не мислел за нищо подобно. Винаги искал само да узнае какво е това, което не му е било известно, но все пак е бил сигурен, че

то винаги е ставало. Когато вече бил разсъждавал твърде дълго върху невъобразимото, той не можел да си помогне в своето неблагоприятно

положение по друг начин, освен да вземе едно парче червена креда и да изрисува по стените на пещерата си всевъзможни рисунки, за да открие как би могло да изглежда онова, което не познава. След много опити стигнал до кръга. -Това е вярното - усетил той - и още един квадрат вътре" - и така било още по-добре. Учениците били любопитни, обаче те знаели само, че на

стареца нещо му е станало, и с радост искали да узнаят какво всъщност прави той. Те го питали: -Какво правиш там вътре?" Обаче той не казвал

нищо. Тогава открили рисунките по стената и казали: -Това е то!", а сетне прерисували рисунките. По този начин обаче, без да забелязват, обърнали

целия процес на обратно: те предварително взели резултата и се надявали с това да предизвикат същия процес, който е довел именно до оня резултат.

Така станало тогава, все още така става и днес.О. Естествена промяна. Вече обърнах внимание върху това, че наред с

процесите на промяна чрез техники има и естествени промени. Последните образуват основата на всички представи за прераждането. Самата природа

изисква смърт и ново раждане. Древният алхимик Демокрит казва: -Природата се радва на природата, природата прегръща природата и природата надвива природата"24. Има естествени процеси на промяна, които ни се случват, независимо дали искаме или не, дали знаем за тях или не. Тези процеси

отключват значителни действия в душата, които вече сами по себе си биха могли да накарат един склонен към размисъл човек да си даде сметка за

това, какво всъщност му се е случило. Те ще рисуват мандали като стареца от нашата приказка, сами ще влизат в техния закрилящ ги кръг и в

объркаността и притеснението на избрания от самите тях затвор, който са

си въобразявали, че им е убежище, ще бъдат преобразени в сродни на Бога същества. Мандалите са рождено място, съвсем истински черупки, от които

се излюпваш, лотоси, в които се' [Berthelot, Collection des anciens alchimistes grecs, II, I, 3,

p. 43 (45).]137

поражда един Буда. Йогата наблюдава себе си, седейки в лотос, превърнат в безсмъртно същество.

Естествените процеси на промяна подсказват за себе си преди всичко в съня. На друго място съм представил серия от символи на процеса на

индивидуация от сънищата25. Това бяха сънища, които, всички без изключение, използваха символика на прераждането. В оня случай ставаше дума за продължителен процес на промяна и прераждане в друго същество. Онова -друго същество" е другият в нас, бъдещата, следваща и по-велика

личност, с която вече сме се запознали като с вътрешния приятел на душата ни. Затова за нас има нещо утешително, когато намираме приятеля и спътника, представен в свещенодействието, както например в онова

приятелско отношение между Митра и Бога на Слънцето, което представлява тайна за ума на учения, понеже той винаги се старае да разглежда тези неща без емоционално участие. Ако обаче вземеше предвид чувството, би

открил, че това е приятелят, когото Сол взема със себе си в слънчевата колесница, както го изобразяват монументите. Това е изобразяване на

мъжкото приятелство, което е външният образ на един вътрешен факт: той не е нищо друго освен изобразяването на отношението към вътрешния приятел на душата, в който природата иска да превърне самите нас в оня другия, който

ние също сме и когото все пак никога не можем да постигнем напълно. Човекът е двойката близнаци, където единият е смъртен, а другият -

безсмъртен, които винаги са заедно и въпреки това никога не могат да се превърнат напълно в един. Процесите на промяна целят да ги приближат един към друг, срещу което обаче съзнанието усеща съпротива, понеже отначало

другият изглежда странен и ужасен и понеже не можем да свикнем с мисълта, че не сме единственият стопанин в собствения ни дом. Ние бихме предпочели

винаги да си бъдем само Аз и нищо повече. Обаче сме конфронтирани с вътрешния приятел или враг и при това от нас зависи дали той ни е приятел

или враг.Не е задължително да си душевноболен, за да чуваш гласа си.

Напротив - това е най-просто и естествено. Например можеш да си зададеш въпрос, на който той ще даде отговор. Ходът на мислите продължава като

при естествен разговор. Това може да се нарече -продължаване на асоциирането" или -разговор със самия себе си", или -медитация" в смисъла

на древните алхимици, които са обозначавали събеседника като -aliquem alium

25 Eranos-Jahrbuch. 1935. Този материал се намира в разширена и преработена форма в Psychologic und Alchemic.

internum", като някой друг вътрешен26. Тази форма на разговор с приятеля на душата е намерила приложение дори в метода на,?xercitia spiritualia" на Ignatius27, но във всеки случай с ограничението, че

говори само медитиращият, като обаче вътрешната реч не се взема предвид. Тя била смятана за безбожна, понеже предполагали, че идва само от човека,

и това е така до ден днешен. Предразсъдъкът вече не е морално-метафизически, а още по-лошо - интелектуален. -Гласът" се обяснява като глупаво продължаване на асоциирането, което в известна степен протича

безсмислено и безцелно, като излязъл от строя часовников механизъм. Или човек си казва: -Това все пак са си само мои мисли", дори ако при по-

точна проверка се установи, че това са мисли, които той самият отхвърля или ако съзнателно изобщо никога не би си помислил такива неща; като че

ли всичко психично, което Азът забелязва, винаги е слушало него! Във всеки случай тази самонадеяност създава полезната работа за запазване и

доминиране на съзнанието, което трябва да бъде защитено от разтваряне в несъзнаваното. Обаче тя се срива по жалък начин, ако някога попадне в

плен на несъзнаваното, позволява някои глупави мисли да се превърнат в обсебване или да предизвикат други психогенни симптоми, за което после в

никакъв случай не иска да поеме отговорност.Нашата оценка за вътрешния глас се движи към двете крайности: той

или се приема за чиста глупост, или пък за глас Божи. Никому не идва наум, че би могло да има и заслужаващо внимание средно положение. Другият

е може би толкова едностранчив по своята същност, колкото Азът сам за себе си. От конфликта на двете може да се роди истина и смисъл, но във всеки случай само тогава, когато Азът е съгласен справедливо да признае

личността на другия. Той всъщност ео ipso вече има личност, както и гласовете на душевноболните, но истински разговор е възможен едва тогава, когато Азът признае съществуването на един събеседник. Не можем да искаме от никого такова признаване, защото в края на краищата не всеки е годен

за Exercitia spiritualia. Разбира се, няма диалог, ако само единият говори на другия - както например го прави Жорж Санд в разговорите си с

духовния си приятел28; на тридесет страници26 Rulandus, Lexicon alchemiae, p. 327, s. v. meditatio.

27 Jzquierdus, Praxis Exercitiorum spiritualium (p. 10): -Colloquium aliud non est, quam familiariter loqui cum Christo Domino" [Разговорът не е нищо по-различно от това да говориш с Господа Христа

доверително].28 [Предполага се, че в: Entretiens journaliers avec le tres docte

et tres habile docteur Piffoel usw.]говори само тя и човек напразно очаква да чуе нещо и от другия.

След разговора от Exercitia навярно следва безмълвната милост, в която съвременният скептик не вярва. Обаче какво би станало, ако Христос, към

когото се обръщат, сам даде непосредствен отговор с думите на едно греховно човешко сърце? Какви ли страховити бездни на съмнението биха

зейнали тогава? От какво ли безумие щяхме да се боим тогава? Човек разбира, че е по-добре Божиите ликове да не говорят и съзнанието на Аза

да вярва по-скоро в своето надмощие, отколкото да продължи асоциирането. Разбира, че вътрешният приятел твърде често се явява като враг, и

проумява защо той е толкова далече, а неговият глас - тъй тих. Който -е близо до Него, е близо до огъня"29.

Навярно оня алхимик е мислел за нещо подобно, когато е казал: -Избери за камък свой оня, чрез който уважавани са господарите под своите

корони и лекарите своите болни изце-ляват, понеже Той до огъня е близо"30. Алхимиците проецират вътрешната случка във външен образ и така

при тях вътрешният приятел се явява в образа на -камъка", за който -Tractatus aureus" казва: -Разбирате ли вие, синове на мъдреците, какво ви

казва камъкът: пази ме и аз ще те пазя, дай ми моето, за да ти помогна"31. По повод на това един схоластик отбелязва32: -Търсачът на

истината чува камъка, както и философа да говорят сякаш от една уста." Философът е Хермес, а камъкът е тъждествен на Меркуриус, който е точно

латинският Хермес33. От най-древни времена Хермес е наставник и психопомп на алхимиците, техен приятел и съветник34, който ги води към целта на

тяхното дело. Той е -tanquam praeceptor intermedius inter lapidem24 [Neutestamentliche Apokryphen, p. 35.]

30 Един псевдо-Аристотел в: Rosarium philosophorum, 1550, fol. Q.31 -Largiri vis mini meum" [Ти ще ми дадеш моето] е обикновен

вариант, така е в първото издание от 1566 г. в: Ars chemica, под заглавието Septem tractatus seu capitula Hermetis Trismegisti. aurei, а

също и в: Theatr. chem., 1613, IV, и Manget, Bibliotheca chemica curiosa I, 400 ff. В Rosarium philosophorum, 1550, fol. Е IV, се намира друг

вариант: -Largire mihi ius meum ut te adiuvem" [Отдай ми моето право, за

да ти помогна], което представлява една от интерпретативните, но важни за тълкуването на алхимията волности на анонимния автор на Rosarium.

32 Manget, 1. с., р. 430Ь.33 По-подробни доказателства в: Psychologic und Alchemic [Paragr.

84 ff.] и Der Geist Mercurius [Paragr. 278 ff. и 289].34 Срв. в тази връзка прекрасната молитва на Астрампсихоз: 'ЕХОе

(ioi, KUQte 'Ерцт|, където накрая се казва: -Аз съм ти и ти си аз." [Reitzenstein, Poimandres, p. 21.]

140et discipulum"35. Обаче на други приятелят им се явява в образа на

Христос или на Кадир, или на друг видим или невидим гуру. Той може да се появи и в образа на някой друг обществен или личен водач. В този случай

разговорът е подчертано едностранчив. Не става вътрешен диалог, а възможната реплика тогава се явява като действие на другия, т. е. като

външна случка. За алхимика то е ставало видимо чрез промяната на химическото вещество. Значи ако някой е търсел промяната, той я е

откривал външно във веществото и неговата промяна сякаш му е казвала: -Аз съм промяната", а някои са били толкова умни, че са знаели: -Това е моята промяна, обаче не лична, а промяната на един смъртен в безсмъртен у мен, който се е освободил от смъртната обвивка, която съм аз, и се е събудил

за своя собствен живот, качва се в слънчевата ладия и може би ще ме вземе със себе си"36. Това е много древна мисъл. Отидох в Горен Египет, в

областта на Асуан, до една египетска гробница, която бе отворена наскоро. Зад една входна врата се намираше тръстиково кошче с изсъхналото телце на

новородено, обвито в сиромашки дрипи. Явно жената на някой работник е пъхнала умрялото бебе в гроба на благородниците, за да получи детето част от спасението, когато Слънцето се качи в ладията си за нов изгрев, понеже

е погребано на свято място, в лоното на Божията милост." Manget, 1. с.: -Като учителя, посредник между камъка и ученика."

56 Камъкът и неговото преображение бива представен като възкръсване на homo philosophicus [философския човек (лат.) - б. пр.], на втория Адам

(Aurora consurgens, quae dicitur Aurea hora, в: Artis auriferae I, p. 185 ff.), като човешка душа (книга на Крат в: Berthelot, La Chimie an moyen age, III, 50), като същество, стоящо под и над човека (-Hie lapis est

subtus te, quantum ad obedientiam: supra te, quo ad dominium: ergo a te, quantum ad scientiam: circa te, quantum ad aequales" [Този камък е под

теб, що се отнася до подчинението: над теб, що се отнася до властта: следователно изхожда от теб, по отношение на познание: и е около теб,

като себеподобните]) (Rosinus ad Sarratantam в: Art. aurif. I, p. 310), като живот (-sanguis est anima, et anima est vita, et vita lapis noster est" [кръвта е душата, а душата е животът, а животът е нашият камък]) (Tractatus Aristotelis в: Art. aurif. I, p. 347, както и Rachaidibi

fragmentum в: Art. aurif. I, pp. 398 und 401), като Дева Мария (De arte chimica в: Art. aurif. I, p. 582), като самия човек (-tu es eius

minera... et de te extrahitur... et in te inseparabiliter manet" [ти си негов минерал... и от тебе го извличат... и в теб остава той неделим])

(Rosinus ad Sarratantam в: Art. aurif. I, p. 311).141

3. Пример с една серия символи, илюстриращи процеса на промянатаКато пример ще избера един образ, който играе много важна роля в

ислямската мистика, а именно Кадир - раззеленяващия се. Той се появява в 18. глава на Корана, която съдържа една мистерия на прераждането, тя е озаглавена -Адът". Адът е мястото на новото раждане, онова тайнствено

кухо пространство, в което човек бива затворен, за да бъде мътен и обновен. Коранът казва за него: -Само да беше видял Слънцето как,

излизайки от пещерата си при изгрев, се наклони на дясната страна, а при залеза си се спусна от лявата, докато те <спящи-те> седяха в широката

средна част"37. -Средната част" е центърът, където лежи бижуто или където

се извършва инкубацията или процесът на жертване, или промяната. Най-красивата разработка на тази символика се намира върху парчета от митри-

чески олтар38 и в алхимическите изображения на субстанцията на промяната39, която постоянно се появява между Слънцето и Луната. Изображенията на разпятието също следват често този тип. Същата

диспозиция на символите се среща при церемониите на промяна (съответно на излекуване) на племето навахо40. Едно такова място на средата или на

промяната е адът, където отиват да почиват онези седем, нищо неподозиращи за това, че ще трябва да преживеят там нарастване на живота, достигащо до относително безсмъртие. Когато се събудили отново, били спали 309 години.

Легендата има следния смисъл: комуто се случи да попадне в онзи ад, т. е. в ада, който всеки носи у себе си, или в оня мрак, който лежи зад

съзнанието му, той бива оплетен в един отначало несъзнаван процес на промяна. Чрез навлизането си в несъзна-ваното той предизвиква свързване на съзнанието си с несъзна-ваните съдържания. От това може да настъпи

изменение на личността му в положителен или отрицателен аспект с много важни последствия. Често тази промяна се тълкува в смисъл на удължаване

на дадения от природата живот или като кандидати-"р. 241.

'* Cumont, Textes et monuments figures relatifs aux mysteres de Mithra II.

39 Срв. тук особено главното видение в съня на Зосим: -Той носеше един предмет, който наоколо беше бял и излъчваше с най-зряла хубост и

носеше името <mesouranisma heliou> 'Положение на Слънцето насред небето.' (Jung,?m/ge Bemerkungen zu den Visionen des Zosimos, p. 23 [и Die Visioen

des Zosimos, Paragr. 86].)40 Matthews, The Mountain Chant, и Stevenson, Ceremonial of

Hasjelti Dailjis.142

ране за безсмъртие. Първият случай се среща при много алхимици, особено при Парацелз (в трактата -De vita longa"**), вторият - по

класически начин - в Елевсинската мистерия.Числото на спящите - 7 - подсказва със своята свещеност42, че това

са богове, които биват преобразени в съня им и благодарение на това се радват на вечна младост43. От тази констатация вече знам предварително,

че се отнася за мистериен разказ. Разказаната в него съдба на образите с нуминозен характер пленява слушателя, понеже изобразяването представя

паралелни процеси в неговото несъзнавано и по този начин отново ги интегрира в съзнанието. Възпроизвеждането на първичното състояние

означава, че животът отново е придобил младежкатаси свежест.

След историята на седемте спящи в Корана следват морални разсъждения, на пръв поглед без връзка помежду им. Обаче липсата на

връзка е само привидна, в действителност назидателното е материалът, от който се нуждаят ония, които не могат да бъдат родени отново, а трябва да

се задоволят с моралните постъпки, т. е. с верността към закона. Много често поведението според предписанията е заместител на духовната

промяна44.41 Представяне на загатнатото в този трактат тайно учение се

съдържа в моя труд Paracelsus als geistige Erscheinung [Paragr. 170 ff.].42 Различните варианти на легендата разказват понякога за седем,

понякога за осем младежи. В разказа от Корана осмият е куче. Коранът споменава и други версии (в 18. сура): -Някои казват, че те били... трима, а кучето било четвъртият. Други твърдят, че били петима, а с кучето - шест... Трети пък казват, че били седмина, а с кучето си -

осмина" (р. 242). Според това кучето очевидно се брои към тях. Тук би трябвало да става въпрос за типичната несигурност - дали са седем или

осем (аналогично на три и четири), която съм изтъкнал в Psychologic und

Alchemic [Paragr. 200 ff.]. При 7-8 там се появява образът на Мефистофел, който, както е известно, излиза от кучето, от пудела. При 3-4 четвъртият е дяволът, или женското, на no-висше стъпало - Божията майка (срв. тук

разсъжденията ми в: Psychologic und Religion [Paragr. 124 ff.]). Би трябвало да става дума за несигурност, както при броенето на египетската девятка (paut = company of the gods [група от богове (англ.) - б. пр.]; срв. Budge, The Gods of the Egyptians I, p. 88). Легендата се отнася за преследването на християните в десетилетието около 250 г. Действието се развива в Ефес, където вече -спи" Йоан, а не е умрял. Седемте спящи се

събуждат при управлението на император Теодосий II (408-450 г.). Значи са проспали по-малко от 200 години. 45 Седмината са седемте древни бога на

планетите. Срв. тук Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 23 ff.44 Подчинението на закона, от една страна, и свободата на -Божиите

чада", на преродените, от друга, са подробно обяснени в Посланията на Павел. Става дума както за две относително различни групи

След поучителните разсъждения следва историята за Мойсей и Джошуа бен Нун - неговия слуга:

-Веднъж Мойсей рекъл на слугата си: не искам да спра да броя дори ако трябва осемдесет години да странствам, докато стигна до сливането на двете морета. Когато стигнали това място, където се сливат двете морета, те забравили за своята риба, която се отправила през един канал по своя си път към морето. Когато отминали това място, Мойсей рекъл на слугата си: донеси ни обяда, понеже се чувстваме уморени от това пътуване. Той

обаче отвърнал: виж само какво ми се случи! Когато седяхме там, на скалата, аз забравих рибата. Само работа на дявола е това, че я забравих и не се сетих за нея и по чуден начин тя пое пътя си към морето. Тогава

Мойсей казва: там точно е мястото, което търсим. И те се върнали по пътя, откъдето дошли. И намерили един от нашите слуги, който сме въоръжили с

нашата милост и мъдрост. Тогава Мойсей му рекъл: трябва ли да те последвам, за да ме наставиш за мое ръководство с част от мъдростта,

която ти си научил? Обаче той отвърнал: ти няма да можеш да издържиш при мен, защото как ще издържиш търпеливо при неща, които не можеш да

разбереш? Но Мойсей отговорил: Господ иска така, ще ме намериш послушен и в нищо не ще бъда непокорен. На това другият отвърнал: е, тогава, щом искаш да ме следваш, не бива да ме питаш за нищо, докато аз сам не ти разтълкувам нещата. И тъй вървели те двамата, докато стигнали до един кораб, в който оня пробил дупка. Тогава Мойсей продумал: защо проби

дупка, за да се издави екипажът ли? Това, което направи, ме изненадва. Другият обаче отговорил: не ти ли рекох одеве, че няма да можеш да издържиш в търпение при мене? Обаче Мойсей рекъл в отговор: не ме

упреквай, че забравих това, и не ми утежнявай повелята за послушание. Когато продължили нататък, срещнали един момък, когото оня убил. Тогава

Мойсей рекъл: ти уби невинен човек, който не е извършил убийство. Наистина, ти извърши несправедливо дело. Другият обаче отвърнал: не ти ли

рекох одеве, че няма да можеш да издържиш в търпение при мен? Мойсей отговорил: ако те попитам за още нещо, тогава недей ме търпя повече до

тебе. Приеми сега това като извинение. И тъй продължили, докато стигнали до един град, от чиито жители поискали храна. Те обаче не искали да ги

приемат. Там намерили една стена, която била пред срутване; оня я изправил. Тогава Мойсей му рекъл: само ако искаше, сигурно би получил отплата за това. Другият отвърнал: тук се разделяме. Но въпреки това искам да ти кажа значението на нещата, които ти не можа да понесеш

търпеливо. Оня кораб принадлежеше на бедни люде, които се прехранваха от морето, и аз го направих неизползваем, защото зад тях имаше един пиратски

главатар, който ограбваше с насилие всички кораби. Що се отнася до оня момък - родителите му са вярващи хора, а ние се бояхме, че той може да ги

зарази със своите заблуждения и с безверието си; затова ние

хора, разделени от едно по-напреднало или по-ограничено развитие на съзнанието, така и за по-висшия и по-нисшия човек в един и същ индивид. Саркикът остава винаги подчинен на закона, само пневмати-кът е способен

на новорождение за свобода. На това положение на нещата съответства привидно неразрешимият парадокс на абсолютното изискване на Църквата за

покорство и на проповядваната същевременно свобода от закона. Така с тази легенда текстът в Корана се обръща към пневма-тика и обещава ново раждане на оня, който има уши да чуе. Обаче оня, който като саркика няма вътрешно

ухо да чуе, той намира удовлетворение и сигурно наставление за пътя в сляпото подчинение на волята на Аллаха.

144пожелахме Господ да им дари в замяна един по-добър, по-набожен и

по-обичлив син. Оная стена е на две дечица в града, които са сирачета. Под нея има съкровище за тях и понеже баща им бе почтен човек, волята на твоя Господ е те сами, когато пораснат, да изровят съкровището на Божията

милост. Значи аз не действах по свое усмотрение. Виждаш ли, това е обяснението на нещата, които ти не можа да понесеш с търпение"45.' Тази история е разширение и изясняване на притчата за седмината

спящи и на проблема за прераждането, който се загатва в тях. Мойсей е човекът, който търси, -питащият". При това пътуване той е съпроводен от -сянката си", от -слугата" или -долният" човек (пневматикът и саркикът в два индивида). Джошуа е син на Нун. Това е име на риба46, което показва

произхода на Джошуа - от морските глъбини, от тъмното и от света на сенките. Критичното място е при -сливането на двете морета". Между

другото, то се тълкува като Суецкия провлак, където западното и източното море се сближават. Значи това е мястото на средата, което вече ни бе подсказано в символичната увертюра, чието значение обаче човекът и

сянката му отначало не осъзнават. Те бяха забравили точно своята риба, която представлява скромният източник на храна. Рибата ни насочва към Нун - бащата на сянката, на човека от плът, произлизащ от тъмната страна на

Твореца. Рибата бе събудена за живот и скочи от коша, за да поеме отново пътя си към родината - към морето, т. е. бащата, прадедът-животно и

Творецът на живота, се отделя от осъзнатия човек, което се равнява на загубване на инстинктивната душа. Този процес е добре познатото в

психологията на неврозите явление на дисоциация, което винаги е свързано с едностранчивост в нагласата на съзнанието. Обаче доколкото невротичните процеси не са нищо повече от преувеличаване на нормалните събития, съвсем не е чудно, че често подобни неща се случват и в границите на нормалното. Става дума за познатото -загубване на душата" при примитивите, както го

описах по-горе в главата за смаляване на личността, казано на научен език - за -abaissement du niveau mental". Мойсей и слугата му скоро забелязват

какво се е случило.Мойсей се изморил и седнал гладен. Той явно изпитал някаква липса -

да го обясним първо психологически! Точно умората е един от закономерните симптоми на една такава загуба на енергия (на либидо). Целият процес описва нещо типично: а именно неразпознаването на един жизнено важен

момент; един мотив, с който се срещаме в много мистични45 р. 246 ff.

46 Срв. Vollers, Chidher, p. 241.45

форми. Мойсей осъзнава, че несъзнателно е намерил и пак е загубил източника на живота, което бихме могли да обозначим като забележителна

интуиция. Рибата, която те искали да изядат, е съдържание на несъзнаваното, което възстановява обратната връзка с първоизточника. Тя е новороденият и събуденият за нов живот. Както казват коментарите, това се случило при докосване до водата на живота. Рибата, скачайки във водата,

отново става съдържание на несъзнаваното, а нейните потомци се отличават с това, че имат само едно око и половин глава47. Алхимията също познава

една странна риба в морето -кръглата риба без кости и кожа"48, която представлява -кръглият елемент", кълнът на -живия камък", на filius

philosophorum*. Водата на живота има своето съответствие в алхимичната aqua permanens**. Тази вода се възхвалява като -vivificans"*** и при това

има свойството, че разтваря всичко твърдо и коагулира всичко течно. Коментарите на Корана споменават, че там, където е изчезнала рибата, морето се превърнало в суша, в която още може да се види следата на

рибата49. На онзи остров седял Кадир, на мястото в средата. Едно мистическо тълкуване казва, че седял -на амвон (трон) от светлина, между

горното и долното море"50, значи също в средна позиция. Изглежда, неговото появяване е в някаква тайнствена връзка с изчезването на рибата.

Почти оставаме с впечатлението, че той самият е бил рибата. Като опровержение на това предположение е, че коментарите поставят извора на

живота на мястото на тъмнината51. Морските глъбини са тъмни (-mare tenebrositatis"!). Тъмнината има съответствие в алхимическото

nigredo****, което настъпва след coniunctio, когато женското е приело мъжкото в себе си52. От nigredo произлиза -камъкът", символът на

безсмъртната ця-471. с., р. 253.

48 Allegoria super Turbam в: Art. aurif. I, p. 141. [Aion, Paragr. 195 ff.] [Ha бълг. - Еон, EA, Плевен, 1995. - Б. пр.]

* Син на философите (лат.). - Б. пр.** Постоянна вода (лат.). - Б. пр.

*** Живителна (лат.). - Б. пр.49 Vollers, 1. с., р. 244.

50 1. с., р. 260.51 1. с., р. 258.

**** Чернота (лат.). - Б. пр.52 Срв. мита -Visio Arislei", особено във видението на Rosarium

philosophorum (Art. aurif. II, p. 246), удавянето на Слънцето в кладенеца на Меркуриус и зеления лъв, който поглъща Слънцето (1. с., pp. 315 и

366). Вж. още Die Psychologic der Ubertragung [Paragr. 467 ff.].лостна личност (das Selbst), а първото му появяване се сравнява с -

рибешки очи"53.Кадир вероятно също представлява цялостната личност. Качествата му

го квалифицират така: той бил роден в пещера -значи в мрака; той е -дълголетникът", който постоянно се обновява като Илия. Като Озирис в края на деня бива накъсан на парчета, и то от антихристи. Обаче той пак може

да се събуди за живот. Аналогичен е на втория Адам, като когото се тълкува рибата, получила живот отново54, един съветник, застъпник, -

братът Кадир". При всички случаи Мойсей го признава като no-висше съзнание, от което очаква поучения. А после следват онези непонятни дела, които показват как съзнанието на Аза усеща висшестоящата воля на съдбата

на цялостната личност. За способния да се променя мистик това е утешителен разказ, обаче за покорния е едно предупреждение да не роптае

срещу непонятното всемогъщество на Аллаха. Кадир не само въплъ-щава висшата мъдрост, а и действието, което й съответства, намиращо се отвъд

човешкия разум.Слушателят на един такъв мистериен разказ сам ще се почувства в

ролята на търсещия Мойсей и на забравящия Джошуа и историята ще му обясни как протича новото раждане, носещо безсмъртие. Показателно е, че не

Мойсей и не Джошуа53 По време на процедурата белият камък се появява на края на съда

като -скъпоценни камъни от Изтока, като рибешки очи" (-tanquam oculi piscium"; срв. Hollandus, Opera mineralia, p. 286; също Lagneus, Harmonia chemica в: Theart. chem., 1613, IV, p. 870). Очите се появяват на края на

nigredo със започването на albedo (белотата - лат., б. пр.). Съответстващо сравнение са scintillae (искрите - лат., б. пр.), които се

появяват в тъмната материя. Тази идея ни връща към Захария 4:10: -Quis enim despexit dies parvos? et laetabuntur, et videbunt lapidem stanneum

in manu Zorobabel. Septem isti, Oculi sunt Domini, qui discurrunt in universam terram." [Да, защото кой презира тоя ден на малките работи?

Понеже тия ще се радват, сиреч тия седем, които са очите Господни, тичащи през целия свят...] (Така казва и Eirenaeus Orandus в увода към трактата

на Flammel за йероглифите, fol. A 5.) Седемте очи на Бога са върху основния камък за новия храм (Захария 3:9). Седемте насочват към седемте звезди, боговете на планетите, които алхимиците изобразявали в подземна

пещера (Mylius, Philosophia reformata, p. 167). Това са -спящите в Хадес" или -окованите във вериги" (Berthelot, Alch. grecs, IV, хх, 8, p. 181). С

това вниманието се насочва към притчата за седмината спящи.54 Vollers, 1. с., р. 254. Твърде възможно е тук да се загатва за

християнско влияние. Срв. яденето на риба у ранните християни и символиката с рибите изобщо. Относно рибната символика вж. моите -

Изследвания върху символиката на цялостната личност" [Еон], които ще излязат наскоро.

47се явяват променени, а забравената риба. Където рибата изчезва, е

мястото на раждане на Кадир. От маловажното и забравеното, от съвсем невероятното произлиза безсмъртното същество. Това е често срещан мотив

за раждане на героя и няма нужда от доказателства55. Който познава Библията, ще си спомни за Исая 53:2, където е изобразен -Божият слуга", и

за евангелските истории за рождеството. Хранителният характер на субстанцията на промяната или на божеството на промяната се намира

многократно в различни култови разкази: Христос е хлябът, Мондамин - царевицата, Дионисий - виното, и т. н. С тези символи се покрива един психичен факт, на който явно от позицията на съзнанието се приписва

значението само на нещо, което трябва да се асимилира, обаче същинското му естество остава извън вниманието. Символът риба пряко загатва за това:

-подхранващото" влияние на несъзнаваните съдържания е онова, което поддържа, в постоянния приток на енергия, жизнено важната дейност на

съзнанието, непроизвеждащо само своя собствена енергия. Способният на промяна елемент е оня нев- а зрачен и почти невидим (=несъзнаван) корен

на съзнанието, от 1 който все пак в него се впива всичката енергия. Понеже несъз-наваното се усеща като нещо чуждо, като един не-Аз, съвсем в реда на нещата е то да се изобразява чрез чужда фигура. От една страна,

то е най-незначителното, но, от друга, доколкото съдържа in potentia онази -кръгла" цялост, която липсва на съзнанието, то е и най-значимото.

-Кръглото" е точно онова голямо съкровище, скрито в пещерата на несъзнаваното56, и неговата персонификация е именно това личностно

същество, което съставлява висшето единство на съзнание и несъзнавано. То е образ, сравним с Хиранягарбха, пуруша, атман и с мистичния Буда. По

тези съображения избрах за това термина -цялостна личност" (das Selbst) и под това разбирах душевна цялостност и същевременно един център, като и двете не съвпадат с Аза, а го включват в себе си, както един по-голям кръг включва по-малък. Проявяващото се при промяната предчувствие за

безсмър-ss За други примери вж. Wandlungen und Symbole der Libido [Zweiter

Teil]. Вместо много алхимични доказателства аз цитирам древния стих: -Hie lapis exilis extat, precio quoque vilis, / Spernitur a stultis amatur

plus ab edoctis" [Този камък невидим с нищожна цена е, той бива отритнат от всички глупци, затуй пък учените обичат го много] (Rosarium

philosophorum в: Art. aurif. II, p. 210). Може би -lapis exilis" [c нищожни размери - лат., б. пр.] прави мост към -lapsit exillis", към

грала на Wolfram von Eschenbach.56 Срв. тук -Die Visionen des Zosimos" в: Von den Wurzeln des

Bewusstseins.

Ц8тие е свързано със своеобразната природа на несъзнаваното. Нему е

присъща несвързаност с пространството и времето. Емпиричното доказателство за това се открива в т. нар. телепатични явления, които все още биват оспорвани от един преувеличен скептицизъм, но в действителност се срещат много по-често, отколкото се смята по принцип57. Както ми се

струва, предчувствието за безсмъртие се базира на едно своеобразно усещане за разширяване на времето и пространството. Струва ми се също, че

ритуалите за обожествяване в мистериите са били проекция точно на този душевен феномен.

Личностният характер на цялостната личност се изразява особено ясно в легендата за Кадир. Точно разказите за Кадир, които не са от Корана, съдържат този момент във впечатляващо количество. В своята многократно

цитирана работа Vollers привежда доказателства, подкрепящи това. При едно пребиваване в Кения имах за водач на сафарито сомалиец със суфистко

възпитание. За него Кадир бе една безспорна жива фигура и той ме уверяваше, че по всяко време бих могъл да се натъкна на него, да го срещна, понеже съм m'tu-ya-kitabu58 - -човек на книгата" (т. е. на

Корана). От нашите разговори той бе разбрал, че познавам Корана по-добре от него самия (което всъщност няма кой знае какво значение). Затова той

смяташе, че и аз съм -islamu". Каза ми, че мога да срещна Кадир в лицето на някой човек на улицата или че той може да ми се яви през нощта като

чиста бяла светлина, или пък - тук сомалиецът откъсна с усмивка една тревичка - раззеленяващият се би могъл да се види и така. Самият той бил получил веднъж от Кадир утеха и помощ: след войната бил дълго време без

работа и мизерствал. Но една нощ, като спял, сънувал, че вижда на вратата ярка, бяла светлина, и знаел, че това е Кадир. Той скочил бързо (в съня), поздравил го страхопочитателно със -Салем алейкум" (Мир тебе) и знаел, че отсега нататък желанието му ще се изпълни. Наистина няколко дни след това получил от една фирма за конфекция в Найроби предложение да стане водач

на сафари (експедиция). Този случай показва как и в днешната народна религия Кадир е още жив като приятел, съветник, утешител и като учител,

разкриващ се на хората. Моят сомалиец определи неговото57 Срв. Rhine, Neuland der Seele. Тук също има един преглед на по-

раншни експерименти. Досега няма приведени основателни възражения срещу тези резултати. Затова те са изложени на опасността да бъдат

пренебрегнати." Езикът е кисуахили, lingua franca на Източна Африка. Той съдържа

много заемки от арабски, както показва и този пример: kitab = книга.49

място в догмата като maleika kwanza-ya-mungu = пръв ангел Господен, значи нещо като -ангел на лика Господен", истински ангел, пратеник.Характеристиката на Кадир като приятел обяснява следващата част на

18. глава от Корана. Ще предам текста дословно:-Евреите ще те разпитват и за Дулкарнайн. Отговори им: искам да ви

разкажа една история за него. Ние укрепихме царството му на Земята и му дадохме средствата да изпълни всичките си желания. Веднъж той си вървял по пътя си, докато стигнал до мястото, където Слънцето залязва, и му се сторило, че потъва в кладенец с черна тиня. Там той срещнал един народ.

Ние му рекохме: о, Дулкарнайн! Или накажи този народ, или се покажи благ към него. Обаче той отвърна: който от тях постъпва несправедливо, него ще накажем, и после той ще трябва да се върне при своя господар, който ще го

накаже още по-строго. Който обаче вярва и е праведен, ще получи най-прекрасната отплата и ще му бъдат леки заповедите. После продължил пътя си нататък, докато стигнал мястото, където Слънцето изгрява. Заварил го да изгрява над един народ, комуто ние нищо не бяхме дали, за да се пази

от него. Това е вярно, понеже нашето знание обхващаше всички ония, които са били с Дулкарнайн. Той продължил пътя си, докато стигнал между две

планини, където намерил народ, неразбиращ неговия език. Те му рекли: о, Дулкарнайн, Ядшудш и Мадшудш причиняват разруха в страната. Ще бъдеш ли

доволен, ако ти платим данък при условие, че ще направиш вал между нас и тях? Обаче той отговорил: силата, с която ме е въоръжил моят господар, е

по-добра от вашия данък. Само ми помагайте с всички сили и ще издигна между вас и тях стабилен вал. Донесете ми големи късове желязо, за да

запълня пространството между двата планински склона. После рекъл: духайте само (с ковашки мехове), за да бъде желязото нажежено като огън. После рекъл: донесете ми стопена смола, да я излея отгоре. Така те (Ядшудш и Мадшудш) няма да могат нито да се прекачат, нито да пробият вала. После Дулкарнайн казал: това направих с милостта на моя господар. Ако обаче някога неговото пророчество се сбъдне, тогава валът ще се превърне на

прах, но пророчеството на моя господар е истинно. В оня ден ние ще накараме хората да се хвърлят един върху друг, както вълните в морето, и когато тръбите затръбят, ние ще ви съберем всичките вкупом. В оня ден ще

дадем ада на безверниците, чиито очи бяха забулени и чиито уши бяха запушени, тъй че не са могли да чуят моето предупреждение."

Тук отново се натъкваме на онази липса на връзка, която в Корана не е рядкост. Как би трябвало да възприемаме този на пръв поглед преход към Дулкарнайн - двурогия, а всъщност Александър Велики? Ако се абстрахираме от невероятния анахронизъм (изобщо хронологията на Мохамед е в много лошо

състояние), не може да се разбере как така тук се вмъква Александър. Трябва обаче да се знае, че Кадир и Дулкарнайн са великата двойка

приятели, които Vollers с право сравнява с близнаци. Психологическата връзка би била приблизително такава: Мойсей е имал разтърсващо

преживяване на цялостната личност, което е показало пред очите му с неоспорима яснота несъзнавани процеси. Когато после се върнал при хората

си -150

при евреите, които се числят към безверниците, - той трябвало да разкаже за своето преживяване, така че той е могъл пак да го направи под

формата на мистериен разказ. Вместо да говори за самия себе си, той е могъл да говори за -двурогия". Самият Мойсей също е бил -двурог", тъй че подмяната с Дулкарнайн е убедителна. После трябвало да разкаже историята

на това приятелство и да представи как Кадир помогнал на приятеля си. Дулкарнайн върви към залеза, а после към изгрева. Значи той описва пътя на обновление на Слънцето през смъртта и тъмнината към новия изгрев. С това пак се загатва, че Кадир е оня, който не само помага на хората в техните земни неволи, но им помага и да се родят отново59. Във всеки

случай при това представяне Коранът не прави никаква разлика между Аллах, който говори от първо лице множествено число, и Кадир. Обаче е ясно, че в този откъс просто продължават описаните преди помагащи действия, от които

се вижда доколко Кадир е едно пояснение или -инкарнация" на Аллах. Приятелските отношения на Кадир и Александър играят особена роля в

коментарите, както и отношението към пророк Илия. Vollers не стига дотам да направи сравнение с двамата приятели Гилгамеш и Енкиду60. Значи Мойсей трябва да представи на своя народ делата на двамата приятели под формата на неличен мистериен разказ. В психологически аспект това би трябвало да

означава, че промяната трябва да се изобрази и да бъде усетена като извършена в някой -друг". Въпреки че самият Мойсей в преживяването си с

Кадир се намира на мястото на Дулкарнайн, в разказа си той трябва да назове него вместо себе си. Това никак не е случайно, понеже голямата

психическа опасност, която винаги е свързана с индивидуацията, постигането на самия себе си като цялостна личност, се състои в

идентификацията на съзнанието на Аза с цялостната личност. От това възниква инфлация, заплашваща съзнанието с разпадане. Всички примитиви или по-древни култури са имали фин усет за -perils of the soul"* и за

заплашител-ността и неблагонадеждността на боговете. С други думи, те все

още не са загубили един определен душевен инстинкт за почти недоловимите и все пак толкова съществени фонови процеси, което вече не можем да

твърдим за съвременната култура. Във всеки случай предупреждаващо, но неразбрано стои пред очите

59 Същото се загатва и в еврейските разкази за Александър. Вж. Bin Gorion, Der Bom Judas III, p. 133 f., легендата за -свещената пещера", и р. 153, разказа за -живата вода", която се родее с 18. сура на Корана.

60 [Срв. също Jung, Symbole der Wandlung [Paragr. 282 ff.] * Опасности на душата (англ.). - Б. пр.

ни деформираният от инфлацията образ на приятелска двойка в образа на Ницше и Заратустра. А какво да мислим за Фауст и Мефистофел?

Самонадеяността на Фауст е вече първата крачка към лудостта. Струва ми, се че във факта, че невпечатляващото начало на промяната при Фауст е едно куче, а не рибата, която се яде, и че преобразената фигура е дявол, а не

мъдър приятел, -с нашата милост и мъдрост дарен", се крие ключ към разбирането на загадъчната германска душа.

Пренебрегвайки известни подробности от текста, бих искал още да спомена построяването на стената срещу Ядшудш и Мадшудш. Този мотив

повтаря последното деяние на Кадир в предходния акт - възстановяването на градската стена. Този път обаче стената означава яка защита срещу Гог и

Магог. Това място би трябвало да се отнася към Откровение 20:7:-А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от

тъмницата / си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото

морския пясък. / Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбления град"".

Тук Дулкарнайн поема ролята на Кадир и построява неразрушима стена за народа, който живее -между две планини". Това очевидно пак е мястото в средата, което трябва да бъде защитено от Гог и Магог, неопределените и

безгранични вражески маси. От психологическа гледна точка пак става дума за цялостната личност, която седи на трон в средата и в Откровението е

означена като -възлюбления град" (Йерусалим в центъра на Земята). Цялостната личност е героят, чието раждане вече е застрашено от

завистливи колективни сили; онази скъпоценност, жадувана от всички и предизвикваща разпри от ревност, и най-накрая Бог, който бива разкъсан на

парчета от злата първична и тъмна сила. Индивидуацията в своето психологическо значение е opus contra naturam*, който предизвиква в

колективния слой horror vacui** и най-накрая става жертва на сблъсъка на колективните душевни сили. Мистерийният разказ за щедро помагащата двойка приятели обещава закрила62 на оня, който в търсенията си намира бижуто.

Обаче все някога, според пророчеството на Аллаха, и железният защитен вал ще се разпадне, в деня на свършека на света, т. е. психологически тогава,

когато индивидуалното съзнание угасне в приливите на мрака, значи61 [Лутеровият превод.]

* Противоестествено дело (лат.). - Б. пр.** Страх от празнотата (лат.). - Б. пр.

62 Подобно на близнаците Еретер от Зеенот.152

когато настане субективен залез на света. С това се има предвид моментът, когато съзнанието отново потъва в оня мрак, от който е изплувало първоначално, като острова на Кадир, а именно смъртта.

Обаче мистерийният разказ продължава в есхатологичното: на този ден (деня на Страшния съд) светлината ще се върне при вечната светлина, обаче

и мракът ще отиде при вечния мрак. Противоположностите биват отделени една от друга и настъпва продължително, безвремево състояние, което

всъщност представлява върховно напрежение и поради това - невероятното начално състояние, именно заради абсолютното разделяне на

противоположностите; това е в противовес на едно разбиране, което вижда края в -cornplexio oppositorum".

С този поглед към вечността, рая и ада завършва серията символи от 18. сура на Корана. Въпреки привидната си несвър-заност една с друга и

често само загатващата си същност, серията от символи е едно почти пълно представяне на душевна промяна, каквато ние днес, при нарасналото

психологическо познание, схващаме като процес на индивидуация. Вследствие на почтената възраст на легендата и на примитивното ниво на духа на правоверния пророк процесът протича изключително в областта извън съзнанието, под формата на мистериен разказ за приятел или двойка

приятели и за техните дела. Поради това всичко е като само загатнато и липсва логическа последователност, обаче така точно изразява тъмния

архетип на промяната, че страстният религиозен ерос на арабина напълно се задоволява с това. Ето защо образът на Кадир играе значителна роля в

ислямската мистика.VI

у ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА АРХЕТИПА НА ДЕТЕТО[Публикувано заедно с една работа на Karl Kerenyi (-Das Urkind in der Urzeit") като монография (Albae Vigiliae VI/VII) в Академично

издателство -Pantheon", Amsterdam-Leipzig, 1940, под заглавието Das Gottliche Kind. In mythologischer und psychologischer Bdeuchtung. Заедно със следващата студия от това издание излиза под името: С. G. Jung und Karl Kerenyi, Einfiihrung in das Wesen derMythohgie. Gottkindmythos /

Eleusinische Mysterien - в същото издателство през 1941. Ново издание под същото заглавие, но с подзаглавие Das gottliche Kind / Das gottliche

Madchen в Rhein-Verlag, Zurich, 1951.]ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА АРХЕТИПА НА ДЕТЕТО

1. УводАвторът1 - на труда върху митологията на -детето" или на детето-бог - ме помоли да коментирам от психологическа гледна точка предмета на

неговото изследване. Аз с удоволствие искам да удовлетворя молбата му, въпреки че ми се струва твърде голяма дързост да се заемеш с митологичния

мотив за детето, имайки предвид неговото съществено значение. Ker6nyi разширява срещащия се в гръко-римската митология мотив чрез паралели от индийската, финската и други митологии и с това показва, че изложението

на проблема би могло да се разгърне значително повече. Подробното описание всъщност не би дало съществен принос за изследването, но навярно

би могло да създаде широко мащабно впечатление от честото срещане и от разпространението на мотива по целия свят. Обичайното до ден днешен

разглеждане на митологичните мотиви от несвързани помежду си науки като филология, етнология, културология и от различните истории на религиите

не бе особено благоприятно за разбирането на тяхната универсалност и повдигнатата от универсалността психологическа проблематика би могло

лесно да бъде изместена настрана посредством хипотезите за миграцията. Респективно и идеите на Adolf Bastian нямаха особен успех-навремето си. Всъщност още тогава наличният емпиричен материал бе напълно достатъчен, за да гарантира широко мащабни психологически заключения, но липсваха

необходимите предпоставки за това. Тогавашното психологическо познание де факто привлича създаването на митовете в своята област, както показва

примерът с Wilhelm Wundt (-Народопсихология"), но не е било в състояние да докаже, че същият процес се среща в душата на цивилизования човек като жива, налична функция, а също така изследователите не са могли да схванат

митологичните мотиви като структурни елементи на психиката. Вярно на своята история, където психологията първо е била метафизика, после наука

за функциите на сетивата, а после - за-съзнанието и за неговите1 [Kerenyi, Das gottliche Kind.]

'57

функции, то е идентифицирало своя предмет със съзнанието и неговите съдържания и така напълно е оставило без внимание съществуването на една несъзнавана душа. Макар че различни философи като Лайбниц, Кант и Шелинг вече ясно бяха посочили проблема за -тъмната душа", все пак имаше един

лекар, който, изхождайки от своя лекарски и природонаучен опит в опознаването на света, се чувстваше задължен да насочи вниманието към несъзнаваното като съществена основа на душата. Това бе Carl Gustav Carus, най-значимият предшественик на Eduard von Hartmann. В по-ново време медицинската психология бе отново тази, която без философски

предпоставки се приближи към проблема за несъзнаваното. От множеството отделни изследвания стана ясно, че психопатологията на неврозите и на

много психози не може да мине без хипотезата за една тъмна част на душата. Така стоят нещата и за психологията на съня, който е истинска

terra intermedia* между психологията на нормалното и на патологичното. В съня, както и при продуктите на психозата, се разкриват безбройни

взаимовръзки, които могат да се разглеждат паралелно само с митологични асоциации (или евентуално с някои продукти на постигната фантазия, които най-често се отличават с невинаги осъзнати заемки от митовете). Ако при

съответните задълбочени изследвания се беше оказало, че в повечето случаи при такива явления става дума просто за забравени знания, лекарят никога

не би се нагърбил с усилието да прави разширени изследвания върху индивидуалните и колективните паралели. Но в живата практика бяха

наблюдавани типични митологеми точно при индивиди, които бе изключено да имат такива познания и при които дори индиректното достигане до тях чрез известни по някакъв начин религиозни представи или изрази от разговорния език бе невъзможно2. Такива резултати просто налагат предположението, че би трябвало да става въпрос за -автохтонни" нововъзникнали образи, извън

всякаква традиция, а заедно с това - за наличието на -митообразуващи" структурни елементи на несъзнаваната психика3.

При тези продукти не става дума никога (или поне в много* Междинна територия (лат.). - Б. пр.

2 [Jung,] Die Struktur der Seele [Paragr. 317 ff.].1 Фройд (Тълкуване на сънищата) прави паралел между някои аспекти на детската психология и мита за Едип и отбелязва, че неговата -

общовалидна действеност" би трябвало да се обясни със сходните предпоставки в детската душа. Сериозната обработка на митологичен

материал бе поета после от моите ученици. (Maeder,Essai d'interpretation de quelques reves u Die Symbolik in den Legenden, Marchen, Gebrduchen und Traumen; Riklin, Uber Gefangnispsychosen u Wunscherfiillung und Symbolik

im Marchen; Abraham, Traum undMythus.)редки случаи) за оформени митове, а no-скоро за компоненти от

митове, които можем да наречем -мотиви", -първообрази", -типове" или -архетипове", както съм ги назовал заради тяхната типична природа.

Архетипът на детето е един подходящ пример. Днес вече можем спокойно да изкажем тезата, че архетиповете се появяват в митовете и приказките,

както и в съня и в психотичните продукти на фантазията. Средата, в която се намират, в първия случай е подредена и най-често в пряко разбираема смислова връзка, а в последния - обратното - най-често е неразбираема,

ирационална, дори бихме моли да я окачествим като делириумна поредица от образи, на които обаче въпреки всичко не им липсва скрита смислова

спойка. У индивида архетиповете се появяват като непреднамерени проявления на несъзнавани процеси, за чието съществуване и смисъл може да

се съди само индиректно; в мита - напротив, става дума за традиционни форми, чиято възраст най-често не може да се определи. Те стигат доста

назад във времето до един примитивен първичен свят с духовни предпоставки и условия, които днес можем да наблюдаваме при останалите все още примитивни племена. На това ниво митовете по правило са знание на

племето, което се предава чрез преразказване от поколение на поколение.

Примитивното състояние на духа се отличава от цивилизованото основно по това, че съзнанието е значително по-слаборазвито по отношение на широтата

и интензивността. А именно функции като мисленето, волята и т. под. са още недиференцирани, а само предсъзнавани, което при мисленето например

се отразява в това, че не се мисли осъзнато, а мислите се появяват. Дивакът не може да твърди, че мисли, а казва, че -нещо мисли в него".

Спонтанността на мисловния акт не е свързана причинно със съзнанието му, а с неговото несъз-навано. Той не е способен и на осъзнато волево усилие,

а първо трябва да се настрои или да бъде настроен в -състояние на желаене": оттам идват и неговите -rites d'entree et de sortie"*.

Съзнанието му е заплашено от едно твърде мощно несъзнавано, откъдето идва страхът от магически въздействия, който всеки момент може да зачеркне

неговото намерение и затова той е обкръжен от непознати сили, към които трябва да се нагоди по

После представителят на Виенската школа - Rank, Der Mythus von der Geburt des Helden. B: Wandlungen und Symbole der Libido (1911) вече съм представил по-обстойно изследване на психичните и митологични паралели.

Вж. и моята студия За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" [студия III в това издание]. * Ритуали на влизане и излизане (фр.). - Б.

пр.159

някакъв начин. При замъгленото състояние на съзнанието му често е почти невъзможно да се установи дали само е сънувал нещо, или го е

преживял наистина. Самопроявяващото се несъз-навано със своите архетипове се намесва навсякъде в съзнанието и митичният свят на предците, например -алтира" или -бугари" при австралийците, е същата, ако не и no-висша от

тази на материалната природа екзистенция4. От неговото несъз-навано говори не светът, какъвто го познаваме, а непознатият свят на душата, за който ние знаем, че отразява само отчасти нашия емпиричен свят и че той с

другата си част формира и този съответно на психическата даденост. Архетипът съвсем не произлиза от физически факти, а no-скоро отразява

това, как душата преживява физическия факт, при което тя (душата) най-често се държи толкова самовлюбено, че отрича очевидната действителност и

измисля твърдения, които опровергават действителността.На примитивно равнище духът не измисля митове, а ги преживява.

Митовете първоначално са прояви на предсъзнаваната душа, неволни изказвания за ставащото несъзнавано в душата и не са нищо друго освен алегории на физически процеси5. Такива алегории биха били безсмислена игра на един нямащ нищо общо с науката интелект. Митовете обаче имат

жизнено важно значение. Те не само изобразяват, а наистина са душевният живот на първобитното племе, което се разпада и загива, когато изгуби митологичното наследство на предците си, като човек, който е изгубил душата си. Митологията на едно племе е неговата жива религия, чиято загуба винаги и навсякъде, също и при цивилизованите хора, е морална

катастрофа. Но религията е живо отношение към душевните процеси, които не зависят от съзнанието, а се случват отвъд него, в мрака на бездната на

душата. Много от тези несъзнавани процеси възникват всъщност от индиректен импулс на съзнанието, но никога от негов осъзнаван акт. Други,

изглежда, възникват спонтанно, т. е. без разбираеми и доказуеми от съзнанието причини.

Съвременната психология разглежда продуктите на несъзнаваната дейност на фантазията като самоизява на процесите в несъзнаваното или

като изказвания на несъзнаваната психика за самата себе си. Различават се две категории на тези продукти. Първо: фантазии с личен характер

(включително сънища), чиито корени безспорно са в лично преживяното, забравеното или изтласканото и според това могат изцяло да бъдат обяснени

от

4 Фактът е известен, а съответната етнологическа литература на въпроса е твърде много, за да можем да я цитираме тук.

5 Die Struktur der Seele [Paragr. 328 ff.].анамнезата на индивида. Второ: фантазии с неличен характер

(включително сънища), които обаче не могат да се свържат с минали преживявания от личната история на човека и съответно не.могат да се

обяснят, като се изхожда от индивидуално натрупаните впечатления. Тези фантазии обрати безспорно имат своите най-близки аналози в митологичните

типове. Затова трябва да се приеме, че те изцяло съответстват на определени колективни (а не лични) структурни елементи на човешката душа, както се наследяват морфологичните елементи на човешкото тяло. Въпреки че традицията и разпространението й чрез миграция наистина съществуват, има

и твърде много случаи, както вече споменахме, които не могат да бъдат обяснени като резултат от тях, а налагат допускането на едно -автохтонно" възникване отново. Тези случаи са толкова чести, че няма начин да не се приеме съществуването на колективен базисен душевен пласт. Аз обозначих това несъзнавано като колективно несъзнавано. Продуктите на тази втора

категория са дотолкова подобни на структурните типове на митовете и приказките, че би трябвало да ги приемем за сродни. Твърде е възможно

двете - митологичните типове, както и индивидуалните - да се реализират при съвсем сходни условия. Както вече казахме, фантазиите продукти от

втората категория (както впрочем и тези от първата) възникват в състояние на понижена интензивност на съзнанието (сънища, делириуми, видения,

сънища наяве и т. н.). В такива състояния възникващата от концентрацията на съзнанието преграда за съдържанията на несъзнаваното престава да

съществува и така, като от отворени странични врати, несъзнаваният преди материал се влива в сферата на съзнанието. Този начин на възникване е

универсално правило6.Понижената интензивност на съзнанието и липсата на концентрация и

внимание, -abaissement du niveau mental" (Pierre Janet), съответства доста точно на примитивното състояние на мозъка, където би трябвало да

предположим, че е началото на митотворчеството. Поради това е твърде възможно митологичните архетипове да са се появили на бял свят също както

и осъществяващите се и днес индивидуални проявления на архе-типни структури.

Методическият принцип, според който психологията разглежда продуктите на несъзнаваното, гласи: съдържанията с

6 Изключение правят някои случаи на спонтанни видения, -automatismes t616ologiques" (Flournoy) и процесите на посочения от мен метод на -активно въображение" [За емпирията на процеса на индивидуация

(студия XI в това издание)].архетипна природа показват ясно процеси в колективното не-

съзнавано. Поради това те не се отнасят към нищо съзнавано или осъзнато някога, а към жизнено важното несъзнавано. И затова в крайна сметка не трябва да се назовава онова, към което се отнасят. Всяко тълкуване по

необходимост остава при -като че ли". Всъщност смисловото ядро на последното може да се обясни описателно, но не и да се опише. И все пак

дори само едно описателно обяснение означава съществен напредък в опознаването на предсъзнаваната структура на душата, тя е била, когато

все още не е имало единство на личността (чиято наличност още не е потвърдена дори у днешните примитиви) и изобщо не е имало още съзнание.

Това предсъзнавано състояние можем да наблюдаваме и в ранното детство, и то именно в сънищата от онзи ранен период, които нерядко изваждат на бял

свят изключително впечатляващи, архетипни съдържания7.Така че ако се работи според гореспоменатия принцип, вече няма да

възникват никакви въпроси дали един мит е свързан със Слънцето или с Луната, с бащата или с майката, със сексуалността, огъня или водата, а

става дума единствено за описателно обяснение и приблизително

характеризиране на едно несъзнавано смислово ядро. Смисълът на това ядро никога не е бил съзнаван и никога няма да стане такъв. Той е бил и винаги

ще бъде само тълкуван, при което всяко тълкуване, приближаващо се в известна степен до скрития смисъл (или - от гледна точка на научния интелект - безсмислица, което пак води към същото), предварително

проявява претенцията не само за безусловна истинност и валидност, но същевременно и за страхопочитание и набожна смиреност. Архетиповете са

били и са душевни жизнени сили, които изискват да бъдат приемани сериозно, а и по този странен начин се опитват да привлекат вниманието

към себе си. Те винаги са били пазители и спасители и тяхното пренебрегване винаги е имало за последица добре познатите от психологията

на примитивите -perils of the soul"8. Именно те са непогрешимите причинители на невротични и дори на психо-тични нарушения, при което се

държат точно така, както пренебрегнатите или третирани неправилно органи на тялото или функционални системи в организма.

Каквото и да изразява дадено архетипно съдържание, то е преди всичко езиково иносказание. Ако говори за Слънцето и го

7 Съответен материал може да намерите само в непубликуваните съобщения на психологическия семинар на Швейцарския технически институт,

Цюрих, 1936-1939 г.8 [Опасности на душата.]

1б2отъждествява с лъва, с царя, с охраняваното от дракона златно

съкровище и с жизнената сила и -енергията на здравето" на човека, то не става дума нито за едното, нито за другото, а за неизвестното трето,

което може да бъде точно изразено чрез всички тези сравнения, което обаче си остава непознато и неподдаващо се на формулиране, което винаги ще

дразни интелекта. По тази причина научният разум изпада от време на време в плен на просветителските маниери и се надява окончателно да се справи с

призрака. Но както и да се наричат тези стремежи: евхемеризъм или християнска апологетика, или просвещение в тесния смисъл на думата, или

позитивизъм, зад тях винаги 'се крие едно поразяващо преобличане на мита в нови одежди, което отсега нататък се показва според прастария свещен

образец като окончателно познание. В действителност никога не можеш да се освободиш от архетипната основа по легитимен начин, освен ако не приемеш неврозата като неизбежно следствие от това, което е най-малката цена, за да можеш да се отървеш от самоубийството на тялото и неговите органи. Ако

не искаме да отричаме архетиповете или да ги направим безвредни по някакъв друг начин, тогава на всяка новозавоювана степен от култивираното диференциране на съзнанието се сблъскваме със задачата да открием ново,

съответстващо на тази степен тълкуване, за да можем да свържем още съществуващия в нас живот от миналото със сегашния, който заплашва да избяга от него. Ако това не стане, тогава възниква едно съзнание без

корени, вече не ориентирано към миналото, което е безпомощно изложено на всякакви сугестии, т. е. практически достъпно за психични епидемии. Със

загубеното минало, което е станало именно -незначителното", обезцененото и недостойното за преоценка, е изгубен и спасителят, защото той е или

самото това -незначително", или пък произхожда от него. Той се появява в -промяната на образите на боговете" (Ziegler), тъй да се каже, отново и отново като възвестител или родоначалник на нова генерация и излиза на преден план на най-невероятни места (в петрифицирани плодове и дървета,

бразда на нивата, във водата и т. н.), и то в нееднозначна фигура (педя-човек, джудже, дете, животно и т. н.).

Този архетип на -детето-бог" е най-широко разпространен и е най-тясно преплетен с всички други митологични аспекти на мотива за детето.

Сигурно не е нужно да споменавам за още живото -дете Исус", което показва в легендата на Христофор същия типичен аспект на -по-малък от малкия и

по-голям от големия". Във фолклора мотивът за детето се появява в образите на джуджета и елфи като изясняване на скрити сили на

природата. Към тази сфера се числи и образът на a металното човече9, от късния класицизъм, което до късното средновековие живее в рудничните галерии10, от една страна, а, от друга - в алхимическите

метали" и преди всичко представя преродения в съвършена фигура Меркуриус (като хермафродит, като filius sapientiae или като infans noster [наше

дете - лат., б. пр.]12). Благодарение на религиозното тълкуване на -детето" от средновековието до наши дни са се съхранили свидетелства, които доказват, че -детето" е било не само традиционен образ, но и

спонтанно преживявано видение (като т. нар. -нахлуване на несъзнаваното"). Ще спомена видението на -голото момче" на Meister

Eckhart и съня на Bruder Eustachius13. Интересни свидетелства за такива спонтанни преживявания има и в английските истории за призраци, където става дума за визията на едно -radiant Boy" (сияещо момче - англ., б.

пр.), което уж било видяно на едно място, където имало римски руини14. Този обрат се представя като предвещаващ нещастия. Почти се създава

впечатлението, че става дума за фигурата на едно -puer aeternus", която чрез -промяна на образа" е добила неблагоприятна се-мантика, т. е.

споделя съдбата на античните и на германските богове, които, всички до един, се превръщат в чудовища. Мистичният характер на преживяването

потвърждава за нас, както и Гьотевият -Фауст", II част, където самият Фауст е превърнат в момче и приет в -хора на блажените момчета", като -

стадий на какавида" на д-р Marianus15.В странната история на Bruno Goetz,,Империята без земя" се появява

фигурата на едно -puer aeternus", наречено Фо (= Буда), с цял хор -проклети" момчета със зловещо значение. (Съвременен материал е по-добре

да не тълкуваме.) Аз споменавам този случай само за да обърна внимание на съществуващата през

' Berthelot, Collection des anciens alchimistes grecs, III, xxxv, p. 201. 10 Agricola, De animantibus sublerraneis; Kircher, Mundus

subterraneus, VIII, 4." Mylius, Philosophia reformata.

12 Allegoria super librum turbae в: Artis auriferae I, p. 161.13 Texts aus der deutschen Mystik des 14. and 15. Jahrbunderts, pp.

143 f. und 150f.14 Ingram, The Haunted Homes and Family Traditions of Great

Britain, p. 43 ff.15 Има един стар авторитет в алхимията на име Morienes, Morienus

или Marianus (De compositions alchemiae в: Mangetus, Bibliotheca chemica curiosa I, p. 509 ff.). При подчертано алхимическия характер на Фауст, II

част, такава взаимовръзка не е съвсем неочаквана.всички времена жизненост на този архетип.

В областта на психопатологията мотивът на детето се среща нерядко. Често при душевноболни жени се появява халюцина-торният образ на детето,

който по правило се тълкува от християнски позиции. Срещат се и хомункулуси, както в прословутия случай Schreber16, където те се появяват на групи и измъчват болния. Обаче най-ясно и смислено мотивът за детето

се проявява при лечението на неврозите, където анализата на несъзнаваното е предизвикала процес на узряване на личността, който аз нарекох процес на индивидуация". При този процес става дума за предсъзнавани процеси,

които постепенно преминават направо в съзнанието във вид на оформени или несъвсем оформени фантазии или биват осъзнати като сънища, или пък най-

накрая стигат до съзнанието чрез метода на активното въображение18. Тези материали съдържат в изобилие архетипни мотиви, сред които често и

мотивът на детето. Често детето е представено, изхождайки от християнския първообраз, но още по-често се тръгва от съвсем нехристиянски начални степени на развитие, а именно от животни от подземното царство като:

крокодили, дракони, змии или от маймуни. Често детето се появява в чашката на цвете или излиза от златно яйце, или е в средата на мандала. В сънищата то често се появява като син или дъщеря, като момче, юноша или девойка, понякога с екзотичен произход - китайски, индийски, тъмнокожо или пък повече космическо -сред звезди, или опасано със звезден колан,

като царски син или като дете на вещица с демонски атрибути. Като особен случай на мотива на -труднодостижимата скъпоценност"19 мотивът на детето

е изключително променлив и приема всички възможни форми, например: скъпоценен камък, перла, цвете, съд, златно яйце, златно кълбо, на

кватернитета и т. н. Той се оказва почти безгранично изменчив чрез такива и подобни образи.

16 Denkwiirdigkeiten sines Nervenkranken." Общо положение в: Съзнание, несъзнавано и индивидуаиия [студия Х в това издание]. Специалната феноменология в следващата глава и в:

Psychologic und Alchemic [2. Teil: "Traumsymbole des Individuationsprozesses"] и За емпирията на процеса на индивидуаиия

[студия XI в това издание].'* Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Zweiter

Teil, III [и още: Die transzendente Funktion]." Symbols der Wandlung [Index, s. v.].

1652. Психологията на архетипа на детето а. Архетипът като състояние

на миналотоЩо се отнася до нашия мотив, трябва да отбележа, че всяко изказване

за чистата феноменалност на един архетип неизбежно попада под критики от типа на досегашната. Нито за миг не трябва да попадаме в плен на

илюзията, че един архетип би могъл в края на краищата да бъде обяснен и с това - изчерпан. Дори и най-добронамереният опит за обяснение не е нещо по-различно от един повече или по-малко успешен превод на друг образен

език. (Езикът не е нищо друго освен образ!) В най-добрия случай продължаваме да сънуваме мита и да му придаваме модерна форма. А това,

което му причинява винаги едно обяснение или тълкуване, това сме причинили всъщност на собствената си душа и от това произлизат

съответните последици за собственото ни добро здраве. Никога не трябва да се забравя, че архетипът е именно орган на душата, който съществува у всеки. Едно лошо обяснение означава съответно лошо отношение към този орган, чрез което той бива увреден. Обаче в крайна сметка понасящият

страданието е този, който го е обяснил зле. Поради това -обяснението" винаги трябва да е такова, че функционалният смисъл на архетипа да се запази, т. е. да се гарантира достатъчна и съответстваща на смисъла

връзка на съзнанието с архетипа. Той е всъщност структурен елемент на пси/хиката и поради това жизнено необходим компонент на -домакинството"

на душата. Той представя или персо-нифицира известни инстинктивни дадености на примитивната, тъмната психика, на същинските, но невидими корени на съзнанието. От каква изконна важност е връзката с тези корени ни показва особената пристрастеност на примитивния дух по отношение на някои -магични" фактори, които не са нищо друго, а точно онова, което

наричаме архетип. Тази форма на -religio" съставлява и дне;с още действената същност на целия религиозен живот и винаги ще си остане

такава, каквито и форми да придобива животът в бъдеще.За архетипа няма -разумен" заместител, както няма такъв за малкия

мозък или за бъбреците. Органите на тялото могат да бъдат изследвани анатомично, хистологично и еволюционно. На това би съответствало

описанието на архетипната феноме-нология и едно ср^авнителноисторическо представяне на същата. Обаче смисълът на един орган от тялото става ясен

единствено чрез телеолотическа постановка на въпроса. Оттам изниква въпросът: какво е биологическото предназначение на архети-

166

па? Както физиологията отговаря на въпроса за тялото, така и психологията има за задача да отговори на същия въпрос относно архетипа.

С констатации като тази, че мотивът на детето е остатък от спомена за собственото детство, и с подобни обяснения въпросът само се заобикаля. Ако обаче, леко изменяйки изречението, кажем: мотивът на детето е образ на определени неща от собственото детство, които сме забравили, тогава

вече се приближаваме към истината. Но тъй като сега, при архетипа, винаги става дума за образ, принадлежащ на цялото човечество, а не само на

отделен човек, може би ще е по-добре да го формулираме така: мотивът на детето представя предсъзнавания аспект на детството на колективната

душа20.Не е грешка да си представим това изказване първо като историческо, по аналогия с определени психологически факти от практиката, които доказват, че дадени части от индивидуалния живот могат да добият

самостоятелност и да се персонифи-цират до такава степен, че може да се стигне до виждане на самия себе си: например да виждаш самия себе си като

дете. Визуални преживявания от този род - независимо дали се случват насън или в будно състояние, са свързани, според познанията ни, с

условието, че преди това се е осъществила дисоциация между състоянията на настояще и бъдеще. Такива дисоциации се случват на базата на

несъвместимости - например ако сегашното състояние е изпаднало в противоречие с детското. Навярно човекът се е разграничил насила от своя

20 Може би няма да е излишно да отбележим, че лаическото предубеждение винаги е склонно да отъждествява мотива на детето с конкретното впечатление -дете", сякаш реалното дете е каузалната

предпоставка за съществуването на мотива на детето. В психологическата действителност обаче емпиричната представа -дете" е само изразно средство

(и то съвсем не единственото!), за да се представи един душевен факт, който не би могъл да бъде обхванат от по-близо; поради това и

митологичната представа за детето определено не е копие на емпиричното -дете", а е ясно различим символ: става дума за божествено, чудато, съвсем

нечовешко дете, заченато, родено и отгледано при съвсем необичайни условия. Делата му са също така чудновати или чудовищни като неговата

натура или структурата на тялото му. Единствено заради тези неемпирични качества възниква изобщо потребността да се говори за -мотив на детето".

Освен това образът на митологичното -дете" се мени в бог, великан или педя-човек, животно и т. н., което е показателно за една напълно

рационална и конкретна човешка каузалност. Същото важи и за архетиповете на -бащата" и -майката", които от митологична гледна точка също са

ирационални символи.1б7

първоначален характер, в полза на една нарочно измислена, подчинена на амбицията, персона21. По този начин той е станал -недетски" и

изкуствен и така е загубил корените си. Това е най-удобният случай за една също толкова бурна конфронтация с изначалната истина.

Имайки предвид факта, че човечеството досега не е престанало да прави изказвания за божественото дете, би трябвало може би да разширим

индивидуалната аналогия също и върху живота на човечеството и така бихме стигнали до извода, че сигурно и човечеството все повече влиза в разрез с

предпоставката от своето детство, т. е. с първичното, несъзнавано и инстинктивно състояние, и че съществува опасността от такова

противоречие, което прави възможна визията на -детето". Религиозната практика, т. е. преразказването и ритуалното повторение на митичната история имат поради това за цел отново и отново да представят пред

съзнанието образа на детството и всичко свързано с него, и то именно заради това - да не се прекъсва връзката с изначалната даденост.

б. Функцията на архетипа

Мотивът на детето представя не само нещо било и отдавна отминало, а и нещо настояще, т. е. той не е само остатък, а функционираща и сега

система, предназначена да компенсира и съответно да коригира по целесъобразен начин неизбежната едностранчивост и екстравагантност на

съзнанието. Работата на съзнанието е да се концентрира върху относително малко съдържания, които да бъдат доведени до възможно най-голяма яснота. Като необходимо следствие и предпоставка съзнанието има способността да

изключва другите, в момента също така достъпни за съзнанието, съдържания. Това изключване неизбежно причинява известна едностранчивост на

съдържанието на съзнанието. Понеже сега, с динамиката на волята, на диференцираното съзнание на цивилизования човек е даден действен

инструмент за практическо осъществяване на неговите съдържания, толкова по-голяма става опасността вследствие напредващото развитие на волята от

едно затъване в едностранното и отклонение в ареали, отвъд законите и корените на неговата природа. Всъщност, от една страна, това е

възможността за човешка свобода, но, от друга, е и източник на безкрайни, противни на инстинкта, прояви. Поради това примитивният

21 Psychologische Typen [Paragr. 879 f.], Definitionen, s. v. Seele, и Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewusstcn, Erster

Teil, 3. Kp.168

човек се отличава с фобия към новото и привързаност към традицията, диктувани от близостта до инстинкта - като при животните. Според нашите

вкусове той е ужасно изостанал, докато ние превъзнасяме прогреса. Наистина нашият прогрес ни позволява, от една страна, изпълнението на

доста красиви желания, обаче, от друга страна, се натрупва една твърде огромна, прометеевска вина, която от време на време изисква изкупления под формата на съдбовни катастрофи. Колко време човечеството мечтае да

лети, а сега вече стигнахме до бомбардировки от въздуха! Днес се присмиват на християнската надежда за отвъдното, а самите присмехулници често изпадат в хилиазми, които са сто пъти по-нелогични от идеята за едно изпълнено с радост съществуване отвъд смъртта! Диференцираното съзнание винаги е застрашено от откъсване от корена, поради което се

нуждае от компенсация чрез още съществуващото детско състояние.Във всеки случай симптоматиката на компенсацията бива формулирана

от позициите на прогреса с не особено ласкави изрази. Тъй като, несериозно погледнато, става дума за ефект на забавяне, се говори за

инерция, изостаналост, скептицизъм, негодувание, консервативизъм, страх, дребнавост и т. н. Доколкото обаче човечеството притежава в голяма степен способността да се отърсва от собствените си основи, то може безкритично да се плъзне от опасните едностранчивости до катастрофата. Ретроградният идеал е винаги по-примитивен, по-естествен (и в добрия, и в лошия смисъл)

и -по-морален", докато остава верен на наследените от предците закони. Прогресивният идеал е винаги по-абстрактен и неестествен и поради това -

по-неморален", защото изисква незачитане на традицията. Постигнатият силом от волята прогрес е винаги спазъм. Всъщност изостаналостта е по-

близо до естествеността, но въпреки това винаги е застрашена от мъчително събуждане. По-старото схващане държеше сметка за това, че прогресът е

възможен само -Deo concedente"*, с което то доказа, че притежава противоречиво съзнание и повтаря прастарите -rites d'entree et de sortie"

на по-високо равнище. Но колкото повече се диференцира съзнанието, толкова по-голяма става опасността да се отдели от корените си. Пълното

скъсване настъпва тогава, когато -Deo concedente" бива забравено. Психологически принцип е, че една отцепена от съзнанието част на душата

не се активира само привидно, а действително води до обсебване на личността, чрез което нейната цел бива изменена в духа на отцепената част

на* По Божие благоволение (лат.). - Б. пр.

душата. И значи когато детското състояние на колективната душа бива изтласкано до пълно изключване, тогава несъзнава-ното съдържание на

осъзнато поставената цел взема превес, което възпрепятства, подменя или пък направо разрушава пътищата за осъществяването й. Обаче

жизнеспособният прогрес е осъществим само чрез съвместното действие на двата фактора.

в. Ориентираният към бъдещето характер на архетипаСъществен аспект на мотива на детето е неговият ориентиран към

бъдещето характер. Детето е потенциално бъдеще. Затова появяването на мотива на детето в психологията на индивида по принцип означава

антиципация на бъдещо развитие дори когато на пръв поглед изглежда, че става дума за ретроспективно оформление. Животът наистина е процес,

вливане в бъдещето, а не яз, където водите се връщат обратно. Затова не е чудно, че митичните спасители толкова често са деца-богове. Това е в

точно съответствие с познанията на психологията на отделната личност, които показват, че -детето" подготвя бъдеща промяна на личността. В процеса на индиви-дуация то антиципира оня образ, който произлиза от

синтеза на съзнаваните и несъзнаваните елементи на личността. Затова то е символ, обединяващ противоположностите22, посредник, спасител, т. е. обединител. Заради това си значение мотивът на детето е способен на

гореспоменатите многообразни преображения на формите: той бива изразен например посредством кръг или кълбо - чрез кръглото, или с

четириединството като друга форма на целостта23. Аз нарекох тази осъзнатотрансцен-дентна цялост -das Selbst" (цялостна личност - б.

пр.)24. Целта на процеса на индивидуация е синтеза на тази цялостна личност. Погледнато от друга гледна точка, може би е препоръчително вместо термина -синтез" да се употребява по-скоро -ентелехия"*. Има емпирична причина, поради която това понятие би било евентуално по-

подходящо: символите на целостта се появяват често именно в началото на процеса на индивидуация, а те могат да се наблюдават още в първите, най-

ранни22 Psychologische Typen [Paragr. 315 if.].

21 -Traumsymbole des Individuationsprozesses" [Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil] и Psychologic und Religion [Paragr. 108 ff.].

24 Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten [Paragr. 398 ff.; срв. също /4/0/1, 4. Kp. (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. -

Б. пр.)].* Имащо целта в самото себе си. У Аристотел - осъществената цел

(гр.). - Б. пр.170

детски сънища. Това наблюдение свидетелства за априорното наличие на потенциалната възможност за цялостност25, поради което препоръчваме

понятието -ентелехия". Обаче доколкото процесът на индивидуация емпирично протича като синтез, изглежда така, сякаш по парадоксален начин бива

съединено нещо вече съществуващо. Поради този аспект изразът -синтез" също е приложим.

г. Единственост и множественост на мотива на дететоПри многоликата феноменология на -детето" трябва да разграничаваме

единствеността и множествеността на съответните форми на проявление. Ако например става дума за много хомункулуси, джуджета и т. н., които по

никакъв начин не са характеризирани като индивиди, съществува вероятност за дисоциация. Поради това такива форми срещаме особено често при

шизофренията, чиято същност се състои във фрагментиране на личността. Тогава многото деца представляват продукт от разпадането на личността. Ако обаче тези много деца се срещат при нормални личности, тогава става дума за представяне на един все още неосъществен синтез на личността.

Тогава личността (съответно -цялостната личност") се намира все още на нивото на множеството, т. е. има, разбира се, един Аз, който обаче още не

може да разбере своята цялост в рамките на собствената личност, а само в общността на семейството, племето или нацията; той е все още в състояние на несъзнавана идентичност с многото членове на групата. Църквата държи сметка за това всеобщо разпространено състояние чрез учението за corpus

mysticum* и за характеристиката на всеки един като негов член.Ако все пак мотивът на детето се появи под формата на някакъв

образ, тогава става дума за един осъзнат и поради това вече предварително завършен синтез на личността, което на практика - както и всичко

несъзнавано - не означава нищо друго освен една възможност.д. Детето-бог и детето-герой

-Детето" понякога притежава повече аспекти на детето-бог, а понякога - на младия герой. Общо за двата типа е необикновеното раждане и

първите етапи от детската им съдба - изоста-веността и опасността от преследвачи. Богът има чиста свръх-природа, героят е човешко същество,

чиято същност е извисена до границата на свръхестественото (-полубожественост"). До-

25 Psychologic und Alchemic [Paragr. 328 ff.]. * Мистичното тяло (лат.). - Б. пр.

/7/като богът, преди всичко в своето интимно отношение към животното-

символ, олицетворява все още неинтегрираното в човешко същество колективно несъзнавано, в своята свръхес-тественост героят включва

човешко същество и поради това, представлява синтез на (-божественото", т. е. на още нехумани-зирано) несъзнавано и на човешко съзнание.

Следователно той означава потенциален предварителен образ на една приближаваща се към целостността индивидуация.

Затова съдбите на -детето" би трябвало да се разглеждат като изображения на ония психични събития, които се развиват при ентелехията или възникването на -цялостната личност". -Странното раждане" се опитва да изобрази вида на преживяването при възникването. Понеже се отнася за

възникването на нещо психическо, всичко трябва да се случва по неемпиричен начин, като например чрез раждане от дева или чрез вълшебно зачатие, или пък чрез раждане не от естествените органи. Мотивът на -

неуважението", на захвърлеността на произвола на съдбата, на изоставеността, на застрашеността и т. н. се опитва да представи

несигурната психическа възможност за съществуване на целостта, т. е. на изключителната трудност да извоюваш тази висша придобивка. По този начин се характеризират и безсилието, и безпомощността на оня порив за живот,

който принуждава всичко растящо да се подчини на закона за възможно най-пълното самоосъществяване, при което влиянията на околната среда поставят

под най-различна форма огромни пречки по пътя на всяка индивидуация. Особено заплахата за собствената личност от дракони и змии указва

опасността придобиваното съзнание да бъде погълнато отново от инстинктивната душа, от несъзнаваното. Нисшите гръбначни животни са предпочитани още от древността символи на колективната психическа

основа26, чиято анатомична локализация съвпада с подкоровите центрове, с малкия и гръбначния мозък. Тези органи образуват змията27. Затова сънища

със змии се проявяват по правило при отклонения на съзнанието от инстинктивната основа.

Мотивът -по-малък от малкото, но по-голям от голямото" докарва до безсилие допълващите, също тъй чудновати дела на -детето". Тази

парадоксалност принадлежи към същността на героя и преминава като червена нишка през цялата му житейска съдба. Той е дорасъл, за да се справи и с

най-голямата опасност,26 Висшите гръбначни животни символизират предимно афектите.

27 Това значение на змията се среща още у Hippolytos, Refulatio, IV, 49-51. Срв. също Leisegang, Die Gnosis, p. 146.

172

но все пак в края на краищата загива от -незначителното": Балдур - от имела, Мауи - от смеха на една птичка, Зигфрид -от единственото си

ранимо място, Херакъл - от подаръка на жена си, други - от подло предателство, и т. н.

Главното дело на героя е надвиването на чудовището на мрака: това е жадуваната и очаквана победа на съзнанието над несъзнаваното. Денят и

светлината са синоними на съзнанието, нощта и тъмнината - на несъзнаваното. Придобиването на съзнание сигурно е най-силното

преживяване в праисторическо време, защото благодарение на това е станал светът, за чието съществуване преди това никой нищо не е знаел. -И Господ рече: Да бъде Светлина!" е проекцията на онова праисторическо преживяване

на отделящата се от несъзнаваното съзнаваност. При днешните примитиви инвентарът на душата е все още нещо застрашено и -загубването на душата" е типично психично заболяване, което принуждава примитивната медицина да прибегне до различни психотерапевтични интервенции. Затова още -детето"

се отличава чрез дела, които свидетелстват за тази цел - побеждаването на мрака.

3. Специфичната феноменология на архетипа на детето а. Изоставеността на детето

Изоставянето, подхвърлянето на детето, опасностите и т. н. са атрибути на по-сетнешното изобразяване на невзрачното начало, от една

страна, а, от друга - са свързани с тайнственото и необикновено раждане. Това представяне описва определено психично преживяване с творческа природа, което има за предмет появата на едно още непознато и ново

съдържание. В психологията на индивида в такъв момент става дума винаги за изпълнена със страдания конфликтна ситуация, защото за нея винаги важи

максимата -tertium non datur"28. От сблъсъка на противоположностите несъзнаваната психика винаги създава едно трето, с нерационална природа, което е неочаквано и непонятно за съзнанието. То се представя във форма, която не съответства нито на -да", нито на -не" и затова е отхвърлена и

от двете. Обаче съзнанието никога не знае как да се измъкне от противоречията и затова не разпознава и това трето, съединително звено.

Но понеже решаването на конфликта чрез обединя-28Psychologische Typen [Paragr. 249 ff. -Трета възможност няма. ].

[На бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.]

тване на противоположностите е от жизнено важно значение и

съзнанието също копнее за него, въпреки всичко се промъква | предчувствието за значимото Сътворение. От това се поражда нуминозният характер на -детето". Едно значимо, но неразбрано съдържание винаги има тайнствено, омагьосващо въздействие върху съзнанието. Новата фигура е

една осъществяваща се цялост; тя е на път към целостността поне дотолкова, че превъзхожда по -цялост" разкъсваното от противоречията съзнание и заради това го надминава по пълнота. Ето защо на всички -

съединяващи символи" се приписва значението на освобождение.От тази ситуация възниква -детето" като символично съдържание, ясно

разграничено от фона (майката), респективно -изолирано, от време на време въвличащо и майката в опасната ситуация, от една страна, застрашено от

отричащото поведение на съзнанието, а, от друга - от horror vacui на несъзнаваното, което е готово отново да погълне лакомо всичките му рожби,

понеже то ги създава само на игра, а разрушението е неизбежна част от играта. Нищо в света не идва на помощ на новороденото, но то въпреки това

е най-скъпоценното и носещо в себе си бъдещото създание на самата първоприрода, като това в крайна сметка означава no-висше

самоосъществяване. Затова природата, самият свят на инстинктите, се грижи за -детето": то е хранено и пазено от животни.

-Дете" означава нещо, което се събужда за самостоятелност. Това не може да стане без освобождаване от произхода: затова изоставеността е

необходимо условие в случая, а не само съпътстващо явление. Конфликтът не е преодолян от това, че съзнанието остава в плен на противоречията; и

точно поради това се нуждае от символ, който да му покаже необходимостта от освобождаване от произхода. Тъй като символът на -детето" очарова и

запленява съзнанието, освобождаващото въздействие преминава в него и осъществява онова отделяне от конфликтната ситуация, на което съзнанието

е било неспособно. Символът е антиципация на едно тепърва оформящо се състояние на съзнанието. Докато то не е създадено, -детето" остава митологична проекция, която изисква култово повторение и ритуално

обновяване. Например детето Исус ще бъде култова необходимост дотогава, докато болшинството от хората все още е неспособно да реализира

психологически изречението: -Ако не станете като децата." Понеже тук става въпрос за изключително трудни и опасни пътища на развитие и преходи, никак не е чудно, че такива образи често остават живи в

продължение на столетия или хилядолетия. Всичко, което човек е трябвало - в положителен или отрицателен смисъл - да може, но което той

все още не е овладял, живее като митологичен образ и антиципация наред със съзнанието му или като религиозна проекция, или - което е по-

опасно - като съдържания на несъзнаваното, които после се проецират спонтанно върху несъответстващи предмети като например теории и методи за хигиена и др. под., -обещаващи избавление". Всичко това е рационалистичен

заместител на митологията, който със своята неестественост повече застрашава, отколкото подпомага хората.

Безизходната конфликтна ситуация, от която -детето" произлиза като ирационално tertium*, естествено е формула, която съответства само на една психологическа, т. е. на съвременната, степен на развитие. Тя не

може да се приложи безусловно към дуЩевния живот на примитивите; още не е възможно поради това, че детският обем на съзнанието на примитивния човек

изключва също и цял един свят от възможности за психични преживявания. Съвременният морален конфликт на първичното ниво на примитива е все още

обективно бедствено положение, застрашаващо живота му. Поради това немалко детски фигури са носители на цивилизацията и по тази причина

биват идентифицирани с полезни културни фактори като огъня29, метала, пшеницата, царевицата и др. Като просветители, т. е. увеличаващи

съзнанието, те побеждават мрака, а именно по-раншното състояние на несъзнаваност. По-високо съзнание като знание, надхвърлящо осъзнатото

досега, е равносилно на самотност в целия свят. Самотата изразява противоречието между носителя или символа на по-високата съзнателност и

неговото обкръжение. Победителите на мрака идват от далечното предисторическо време, което е показател (наред с множеството други

сказания) за това, че е имало и психична първична потребност, а именно несъзнаваността. От този източник сигурно произлиза -неразумният" страх от тъмнината на днешните примитиви. У едно племе при Монт Елгон открих

форма на религия, която съответства на един пантеистичен оптимизъм. Това убеждение обаче не съществуваше съответно от 6 ч. вечерта до 6 ч.

сутринта и бе заменено от страх, понеже нощем властва духът на мрака Айик, -който всява страх". Денем в онази област нямаше никакви гигантски змии, обаче нощем те дебнеха навсякъде по пътищата. Изобщо нощем цялата

митология беше в действие.* Трето (лат.). - Б. пр.

29 Дори Христос е още с огнена природа (-Qui iuxta me est, iuxta ignem est" и т. н. [Който е близо до мен, е близо до огъня]: Origenes,

Homitiae in leremiam, XX, 3, цитирано в: Prcuschen,Antilegomena, p. 44); също и Светият Дух.

775б. Непобедимостта на детето

Очевиден парадокс във всички митове за детето е, че, от една страна, то е безпомощно изправено пред далеч превъзхождащи го врагове и

пред постоянна опасност да бъде унищожено, но, от друга страна, разполага със сили, които значително превъзхож-дат*човешките. Това твърдение е

тясно свързано с психологическия факт, че -детето", от една страна, е -невзрачно", т. е. непризнато, -само някакво си дете", а, от друга - то е божествено. От гледна точка на съзнанието става дума за незначително на

пръв поглед съдържание, на което не се приписва характер на нещо решаващо или пък спасяващо. Съзнанието е обзето изцяло от своята конфликтна

ситуация и борещите се в него сили изглеждат толкова мощни, че появяващото се отделно съдържание -дете" няма никакво отношение към

факторите на съзнанието. Затова то бива лесно подминато без внимание и отново изпада в плен на несъзнаваното. Значи не би имало кой знае от

какво да се боим, ако нещата се подреждаха според очакванията на съзнанието. Обаче митът подчертава, че в действителност не е така и че -детето" получава висша сила и неочаквано успява да победи въпреки всички опасности. -Детето" се появява като рожба на несъзнаваното, ражда се от

него, заченато от основите на човешката природа или, по-точно казано - от живата природа изобщо. То олицетворява жизнените сили далеч извън ограничения обем на съзнанието, пътищата и възможностите, за които

съзнанието в своята едностранчивост не знае нищо, и една цялост, в която са включени дълбините на природата. То представя образно най-силният и

неизбежен порив на съществото, а именно поривът да се самоосъществи. То е едно въоръжено с всички естествени инстинктивни сили не-можене-иначе,

докато съзнанието постоянно се залъгва с едно погрешно смятано за възможно -можене-иначе". Стремежът и принудата да се само-осъществиш е природна закономерност и поради това неговата сила е непреодолима дори когато началото на действието й е незабележимо и невероятно. Силата се

проявява в чудните дела на детето-герой, както по-късно в athla (-делата") на фигурата на ратая (типа Херакъл), където героят вече е

надраснал безсилието на -детето", но въпреки това все още е в неважна позиция. По-късно фигурата на ратая ни отвежда по правило до същинската

изява на полубожествения герой. По странен начин в алхимията имаме подобна промяна на мотива - в синонимите

на lapis*. Като materia prima** той е -lapis exilis et vilis"***. Като променяща се субстанция той се появява като -servus rubeus" * * * *

или -fugitivus."*****

и най-накрая в истинския си апотеоз дости-га ранга на -filius sapientiae" или -deus terrenus"******, -

светлина над светлините", сила, която съдържа в себе си всички енергии на горния и долния свят. Той се превръща в -corpus glorificatum", който е

достигнал вечната неподкупност и затова се е превърнал в панацея (-Спасител!")30. Величието и непобеди-мостта на -детето" в индийската

философия е свързана със същността на атман. Той съответства на -по-малък от малкото и по-голям от голямото". Цялостната личност като .индивидуално

явление е -по-малка от малкото", обаче като еквивалент на света е -по-голяма от голямото"31. Цялостната личност като противоположен полюс, като абсолютно -друг" свят е conditio sine qua поп в опознаването на света и на съзнанието на субекта и обекта. Това е психичната -другост", която

прави съзнанието изобщо възможно. Всъщност идентитетът не дава възможност за пробуждане на съзнанието, само отделянето, освобождаването и пълното

със страдания съществуване сред противоречия могат да породят съзнание и познание. Индийската интроспекция е прозряла доста рано този

психологически факт и поради това по принцип е поставила в едно субекта на познанието и субекта на съществуването. Според предпочитаната

интроверт-на нагласа на индийската мисъл обектът дори е изгубил атрибута си на абсолютна действителност и най-често е превърнат само в някаква

привидност. Гръцката и западноевропейската мисъл не можаха да се освободят от убеждението за абсолютното съществуване на света. Това обаче става за сметка на космическото значение на цялостната личност. Днес за човека от Запада е все още трудно да прозре психологическата потребност

* Камък (лат.). - Б. пр.** Първична материя (лат.). - Б. пр.

*** Малък и незначителен камък (лат.). - Б. пр.**** Червен роб (лат.). - Б. пр.

***** Беглец (лат.). - Б. пр.****** Земен бог (лат.). - Б. пр.

30 [Дребният и незначителен камък - червеният или бягащ роб - син на мъдростта - зелен бог - обожавано тяло.] Материалът е обединен в:

Psychologic and Alchemic, 2. и 3. Teil. Меркуриус като слуга в притчата на Eirenaeus Philalethes, Erklarung der Hermetisch Poetischen Werke Herrn

Georgii Riplaei, p. 131 ff.31 [Срв. Katha-Upanishad в: Sacred Books of the East XV, p. 11,

преведена и коментирана в: Psychologische Typen, Paragr. 342.] [На бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.]

7/7от един трансцендентен субект на познанието като противоположен

полюс на емпиричната Вселена, макар че допускането, че съществува цялостна личност, противопоставена на света, или поне нещо като точка на отражение, е крайно необходимо логически. Независимо от отричащото или

условно приемащо поведение на съответната философия, в нашата несъзнавана психика съществува компенсиращата тенденция да се създаде един символ на

цялостната личност в нейното космическо значение. Тези стремежи се реализират в архетипните форми на мита за героя, което, да речем, бихме

могли да наблюдаваме без проблеми при всеки процес на индивидуация.Феноменологията на раждането на -детето" насочва отново и отново

вниманието ни към психологическото първично състояние на неразпознаване, значи на мрак или полуздрач, на нераз-личаване на субекта от обекта, на

несъзнаваната идентичност на човека и света. От това състояние на неразличаване произлиза образът на златното яйце, което е както човек, така и целият свят, но въпреки това не е нито едно от двете, а е едно

ирацио-нално трето. За неясното съзнание на примитива изглежда, че яйцето излиза от лоното на огромния свят, и съгласно с това гледище то

представлява едно космическо и външно, обективно събитие. И обратното - за диференцираното съзнание е ясно, че това яйце все пак не е нищо друго

освен породен от психиката символ и - още по-лошо - произволно метафизическо философстване и затова е -само" примитивен фантазъм, който

по никакъв начин не е свързан с -действителността". Във всеки случай съвременната медицинска психология е на съвсем друго мнение относно -фантазиите". Тя знае какви сериозни функционални увреждания могат да произлязат от това, от една страна, а, от друга - какви унищожителни

последствия за психиката има едно такова, -просто фантазиране". -Фантазиите" са естествените прояви на живот на несъзнаваното. Но тъй като несъзнаваното е душата на всички самостоятелни функционални комплекси на тялото, неговите -фантазии" имат етиологическо значение, което в никакъв

случай не бива да се подценява. От психопатологията на процеса на индивидуация знаем, че твърде често създаването на символи е свързано с психогенни физически увреждания, които в конкретните случаи се усещат

като напълно -действителни". В света на лекаря фантазиите са реални неща, с които психотерапевтът сериозно трябва да се занимае. Затова той не може

да отрече пълната основателност на ония примитивни фантазми, които проецират своето съдържание дори във външния свят, именно поради своята действителност. В края на краищата човешкото тяло също е изградено от

178

материята на света и фантазиите се появяват въз основа на тази материя; а и без нея те биха били изобщо непознаваеми. Без материята те

биха били нещо като абстрактни кристални решетки в матерна луга, в която процесът на кристализация още не е

започнал.Символите на цялостната личност възникват в дълбините на тялото и

изразяват неговата вещественост толкова добре, колкото и структурата на възприемащото съзнание. Символът е живо тяло, corpus et anima*; затова -детето" е толкова подходяща формула за символа. Уникалността на психиката

е всъщност величина, която не може да бъде напълно осъществена, но до която все пак можеш постоянно да се приближаваш и която същевременно е крайно необходимата база на цялото съзнание. По-дълбоките -пластове" на

душата губят своята индивидуална неповторимост с навлизането във все по-дълбоките и по-тъмни сфери. -Надолу", т. е. с приближаването до

автономните функционални системи, те стават все повече колективни, за да се превърнат в универсални във веществеността на тялото - а именно в

химическите частици, и същевременно да угаснат. Въглеродът на тялото е въглерод изобщо. Затова -най-долу" психиката е -свят" изобщо. В този

смисъл мога напълно да се съглася с Kerenyi, когато твърди, че от символа говори самият свят. Колкото по-архаичен и -по-дълбок", т. е. по-

физиологичен, е символът, толкова той е по-колективен и по-универсален, толкова е по-" матерна лен". Колкото е по-абстрактен, диференциран и

специфичен, толкова повече той се приближава до естеството на осъзнатата уникалност и неповторимост и толкова повече се е освободил от своята универсална същност. В съзнанието той е изложен на опасността да се

превърне в обикновена алегория, която никъде не прекрачва границите на осъзнатото разбиране и където може да стане обект на всевъзможни

рационалистични опити за обяснение.в. Хермафродитизмът на детето

Заслужава внимание фактът, че може би повечето от космо-гоничните божества са с бисексуална природа. Хермафродитът не означава нищо друго освен обединяване на най-силните и впечатляващи противоположности. Това

обединяване ни насочва първо назад, към примитивната кондиция на духа, в чиято неяснота различията и противоречията или твърде малко се

разграничават, или са изобщо заличени. Обаче с напредващото* Тяло и душа (лат.). - Б. пр.

179просветляване на съзнанието противоположностите се открояват по-

отчетливо и се вижда тяхната несъвместимост. Затова, ако хермафродитът е само един продукт на примитивна недифе-ренцираност, тогава би трябвало да

очакваме, че той скоро ще бъде ликвидиран с напредването на културата. Обаче нещата не са такива. Напротив, фантазията на висшите и най-висшите

културни нива постоянно се занимава с тази представа, както можем да видим от късноелинистичната и синкретичната философия на гностицизма. В

натурфилософията на средновековието хермафродитната фигура играе значителна роля. А в най-ново време от католическата мистика чуваме за

андрогинията на Христос32.Тук вече не може да става дума за продължаващото съществуване на

един примитивен фантазъм, за първично смесване на противоположностите. Още повече, че първоначалната представа - както виждаме от

средновековните трудове33, се е превърнала в символ на конструктивното обединяване на противоположностите, в един истински -обединителен

символ". В своето функционално значение символът вече не ни насочва назад, а напред, към една все още непостигната цел. Незагрижен за своята

чудовищност, хермафродитът постепенно се е превърнал в преодоляващ конфликтите спасител, каквото значение той всъщност е имал още и в

сравнително по-ранните културни епохи. Това витално значение обяснява защо образът на хермафродита не е изчезнал още в праисторическо време, а

- напротив - утвърдил се е през хилядолетията с прогресиращо задълбочаване на съдържанието на символа. Фактът, че една толкова

архаична представа е дорасла до такава голяма значимост, свидетелства не само за жизнената сила на архетипните идеи изобщо, но показва и верността

на постулата, че архетипът е обединяващ противоречията посредник между несъзнаваните основи и съзнанието. Той хвърля мост между застрашеното от

скъсване с корените съвременно съзнание и естествената, не-съзнавано инстинктивна цялост на праисторическото време. Благодарение на това посредничество неповторимостта, уникалността и едностранчивостта на

съвременното индивидуално съзнание отново и отново се свързва с естествените и типичните за рода първични условия. Прогресът и развитието

са идеали, които не бива да се отричат, но те губят смисъла си, ако човекът стигне до новото си състояние само като фрагмент от самия

12 Koepgen, Die Gnosis des Christentums, p. 315 ff. 33 Камъкът като медиатор и медиум; срв. Tractatus aureus cum scholiis в: Mangetus, Bibl.

chem. I, p. 408 b, и Art. aurif., p. 641.l80

себе си и остави зад гърба си всичко фоново и съществено в сянката на несъзнаваното, в примитивно или дори във варварско състояние. Тогава

отцепилото се от своите основи съзнание, неспособно да изпълни предназначението на новото състояние, пропада много по-лесно в едно

ретроградно положение, което е по-лошо от онова, от което е искало да го освободи новото - exempla sunt odiosa*! Фридрих Шилер е човекът, който

пръв си изяснява този проблем, обаче нито съвременниците му, нито следващите поколения са били в състояние да си направят някакви изводи от

него. Вместо това хората искат повече от когато и да било просто да възпитават деца. Затова аз подозирам, че furor paedagogicus** е удобен

страничен път, по който да се заобиколи засегнатият от Шилер възлов проблем - възпитанието на възпитателя. Децата се възпитават от това,

което е възрастният, а не от онова, което той говори. Широко разпространената вяра в думите е истинска болест на душата, защото подобно суеверие ни отклонява все по-далеч от основите на човека и

подвежда към ужасната идентификация на личността със съответния -лозунг", в който тя вярва. Междувременно всичко преодоляно от т. нар. прогрес и

оставено в миналото се плъзга все по-надълбоко в бездната на несъзнаваното, в резултат на което в края на краищата отново се поражда

примитивното състояние на идентитет с масата. И после действителност става това състояние вместо жадувания прогрес.

Двуполовото първично същество в хода на културното развитие става символ на единството на личността, на цялостната личност, в която

конфликтът на противоположностите бива уталожен. По този начин първичното същество става далечна цел на самоосъществяването на човешкото същество,

като то още от самото начало вече е било проекция на несъзнаваната цялост. Човешката цялост се състои именно в обединяване на осъзнатата и на неосъзнатата личност. Както всеки индивид произлиза и от мъжки, и от женски гени и евентуалният му пол бива обусловен от преобладаването на

съответните гени, така в психиката само съзнанието, в случая на мъжа, има мъжки признаци, а несъзнаваното - напротив - има женски качества. При

жената е точно обратното. Аз само преоткрих и формулирах отново този факт в моята теория за анимата34. Но тя е била позната твърде отдавна.

* Примерите са ужасни (лат.). - Б. пр.** Педагогическо изстъпление (лат.). - Б. пр.

34Psychologische Typen, Definitionen, s. v. Seele [Ha бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.], и

Die Beziehungen zwischen dem Ich and dem Unbewussten [Zweiter Teil, 2. Kp., Paragr. 296 ff.].

181

Представата за coniunctio на мъжкото и женското, която в херметичната философия е пораснала, тъй да се каже, до техническо понятие, се появява като mysterium iniquitatis* още в гностицизма

вероятно не без влиянието на старозаветния -брак на Бога", както например го осъществява Осия35. Указания за това има не само в някои достигнали до

нас обичаи36, а и в цитата от Библията от Второ послание на Климент: -Когато двете ще бъдат едно, а външното като вътрешното, и мъжкото, заедно

с женското - нито мъжко, нито женско"37. Този цитат при Климент Александрийски е въведен с думите: -Когато стъпчете (с крака) обвивката на срама..."38, което, разбира се, се отнася за тялото, защото Климент, както и Касиан (от когото е взет цитатът), а и Псевдо-Климент тълкуват изречението от духовна гледна точка, за разлика от гностиците, които,

както изглежда, са възприемали coniunctio твърде буквално. Те обаче при все това са се грижели, чрез практикуване на аборта и други ограничения,

биологичният смисъл на техния живот да не доминира над религиозното значение на ритуала. Докато в църковната мистика първообразът на hieros

gamos се издига до светая-светих и само от време на време, като например при Mechthild von Magdeburg39, се приближава по-ясно до физиката, поне според усещанията, той въпреки всичко остава жив навсякъде и е обект на

особени психически предубеждения. Символните рисунки на Opicinus de Canistris4" в това отношение ни дават интересна представа за начина, по

който този праобраз е служел като инструмент за обединяване на противоположностите дори и в патологично състояние. Обратно на това, в

херметичната философия, господстваща през средновековието, това coniunctio се извършва напълно в сферата на физиката, чрез абстрактната по същество теория за -coniugium Solis et Lunae"**, която обаче въпреки

всичко дава на образната фантазия достатъчно храна за антропоморфни представи.

При тези обстоятелства вече е разбираемо, когато в съвременната психология на несъзнаваното отново се появява прао-бразът под формата на

противопоставяне на мъжкото и женското - като мъжко съзнание и персонифицирано в женско тяло

* Загадка на нееднаквото (лат.). - Б. пр. 15 Осия, 1:2 и сл.36 Срв. Fendt, Gnostische Mysterien.

37 Hennecke, Neutestamentliche Apokryphen, p. 176, 12. 18 Clemens, Stromata, III, 13, 92 [и Hennecke, 1. c., p. 23].

39 Das fliessende Licht der Gottheit.40 Salomon, Opicinus de Canistris.

** Сливане на Слънцето и Луната (лат.). - Б. пр.182

несъзнавано. Обаче благодарение на психологическото осъзнаване образът значително се усложнява. Докато старата наука бе изключително една област, където можеше да се проецира само несъзнаваното на мъжа,

новата психология трябваше да признае съществуването и на една автономна женска психика. Тук обаче е точно обратното: едно женско съзнание влиза в противоречие с персонифицирано в мъжко същество несъзнавано, което вече

би трябвало да означим не като анима, а по-скоро като анимус. С това откритие се усложнява и проблемът за

coniunctio.Първоначално животът на този архетип протича изцяло в сферата на

магията на плодородието и може би поради това твърде дълго остава чисто биологическо явление, което няма никаква друга цел освен оплождането. Но още в ранната древност символичното значение на акта изглежда е добило

многоз-начност. Така например физическото изпълнение на hieros gamos като култов акт става не само мистерия, а дори се превръща в чисто

предположение41. Както видяхме, и гностицизмът се е стараел да подчини физиологичното на метафизичното. В църквата по принцип coniunctio е

напълно откъснато от сферата на физическото, а в натурфилософията то е

станало абстрактна -theoria"*. Това развитие означава постепенно превръщане на архетипа в душевен процес, който теоретично можем да наречем комбинация от съзнавани и несъзнавани процеси42. Обаче на практика случаят съвсем не е така елементарен, тъй като по правило

женското несъзнавано на мъжа е проецирано върху женската противоположност, а мъжкото несъзнавано на жената - върху мъж. Но

разясняването на тази проблематика е специфично психологическо и вече не принадлежи към обяснението на митологичния хермафродит.

г. Детето като същество на началото и на краяСлед смъртта си Фауст бива приет като момче в -хора на блажените

момчета". Не знам дали при тази странна представа41 Срв. обвинението на епископ Asterius (Foucart, Mysteres

d'EIeusis, Kp. XX). Според свидетелство на Иполит върховният гръцки жрец си причинил дори импотентност, наслаждавайки се на едно питие от бучиниш.

Подобен смисъл има и самокастрацията на жреците в служба на богинята-майка.

* Наблюдения (гр.). - Б. пр.42 За задълбочаване на познанията за несъзнаваното вж. Die

Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Erster Teil, 2. Kp. [Paragr. 221 ff.].

183Гьоте се е позовал на античните амурчета. Възможно е. Образът на

Кукулат насочва вниманието към скритото, т. е. към невидимото, към гения на покойния, който сега отново се появява в детското хоро на един нов живот, обкръжен от морски фигури на делфини и водни богове. Морето е

обичан символ за несъзнаваното, майката на всичко живо. Тъй като детето понякога (като например в случая с Хермес и дактилите) има близко отношение към фалоса като символ на Създателя, то пак се появява в

митичния фалос като символ на ново зачатие.Затова -детето" е също -renatus in novam infantiam"*. To е не само

начално, но и крайно същество. Началното същество е било преди човека, а крайното е след него. От психологическа гледна точка тази формулировка

означава, че -детето" символизира предсъзнаваната и следсъзнаваната същност на човека. Неговата предсъзнавана същност е несъзнаваното

състояние на младенческата възраст, следсъзнаваната същност е антиципа-ция per analogiam** за състоянието отвъд смъртта. В тази представа се

отразява всеобхватната същност на душевната цялост. Целостта никога не се състои в обема на съзнаваното, а включва в себе си и неопределеното и

неопределимо разширение на несъзнаваното. Поради това целостта е практически необхватна величина, по-стара и по-млада от съзнанието и

очертаваща пределите му във времето и пространството. Тази констатация не е плод на философско разсъждение, а на непосредствен душевен опит.

Процесът на съзнанието не само е съпровождан постоянно от несъзнавани процеси, но те често го и въвеждат, подпомагат и прекъсват. Духовен живот има у детето още преди то да има съзнание. Дори възрастният все още казва и върши неща, за които може би едва по-късно узнава какво означават - ако това изобщо се случи. И все пак той ги е казал и направил така, сякаш е

знаел това. Нашите сънища постоянно казват неща, които са извън пределите на разумните ни схващания (поради което те така добре могат да бъдат

използвани при лекуването на неврозите). Ние имаме предчувствия и възприятия от непознати източници. Страхове, настроения, намерения и

надежди ни спохождат по неведоми причини. Тези конкретни преживявания създават причините за възникването на чувството, че недостатъчно добре

познаваме себе си, и за мъчителното предположение, че бихме могли да бъдем изненадани от самите себе си.

Примитивният човек обаче не е загадка за самия себе си.* Преродено в ново детство (лат.). - Б. пр.

** Посредством аналогия (лат.). - Б. пр.

184Проблемът за човека винаги е последният въпрос, който той си

запазва. Но примитивът има толкова много душевно извън съзнанието, че преживяването на психични факти, намиращи се извън него самия, е обичайно

в доста по-голяма степен за него, отколкото за нас. Заобиколеното и пазено от психични сили, носено или заплашвано и лъгано от тях съзнание е натрупан от прастари времена опит на човечеството. Този опит се е проеци-

рал в архетипа на детето, който изразява целостта на човека. То е изоставеното и изложеното на опасности и същевременно божествено

могъщото, невзрачното, колебливо начало и триумфиращият завършек. -Вечното дете" в човека е неописуем опит, неприспособеност, недостатък и божествена привилегия, неп-редвидимост, която представлява последната

ценност и нещо, което няма цена.4. Обобщение

Съзнавам, че психологическият коментар на архетипа на детето без подробно документиране остава само гола схема. Но понеже става въпрос за неизследвани територии в психологията, моята грижа на първо време бе да маркирам възможния обхват на разкритата от нашия архетип проблематика и

поне в обобщаващо изложение да опиша различните й аспекти. Точни разграничения и стриктни формулировки на понятията в тази област са чисто

и просто невъзможни, защото текущото взаи-мопроникване принадлежи на същината на архетиповете. Те се поддават само на приблизително описание. Техният жив смисъл се разкрива повече от общото представяне, отколкото от

отделните формулировки. Всеки опит за едно по-точно обхващане веднага наказва сам себе си с това, че светлината на непонятното ядро на

значението угасва. Нито един архетип не може да бъде сведен до проста формула. Той е съд, който никога не можеш да изпразниш и никога не можеш

да напълниш. Съществува сам по себе си само потенциално, а когато се оформи в даден материал, той пак не е нищо повече от онова, което е бил преди. Той остава непроменен през хилядолетията и въпреки това изисква

винаги ново тълкуване. Архетиповете са непоклатимите елементи на несъзнаваното, но те постоянно менят своя образ.

Почти безнадеждно е да измъкнеш един-единствен архетип от живата смислова тъкан на душата, но въпреки своята препле-теност те все пак

образуват интуитивно доловими единства. Психологията като една от многото прояви на живот на душата оперира с представи и понятия, които от своя

страна също са185

изведени от архетипни структури и съответно на това създават само един малко абстрактен мит. И така, психологията трансформира архаичния

език на мита в една съвременна, все още неразпозната като такава митология, която е елемент на мита -наука". Тази -безперспективна"

дейност е живият и преживян мит и поради това е задоволителна за хора със съответен темперамент, и дори има лечебен ефект, доколкото те са били

откъснати от основите на душата от невротична дисоциация.Архетипът -дете" се среща на практика при спонтанни или

терапевтично провокирани процеси на индивидуация. Първата форма на -детето" най-често е изцяло несъзнавана. В този случай е налице

идентификация на пациента с неговия собствен инфантилизъм. После (под въздействието на терапията) възниква едно повече или по-малко постепенно обособяване и обективиране на -детето", значи прекратяване на идентитета под въздействие на (понякога подкрепено с технически средства) засилване

на формирането на фантазиите образи, при което архаични, т. е. митологически, черти стават видими в доста по-разширен обем. По-

нататъшният процес на промяната съответства на този в мита на героя. По правило отсъства мотивът за великите дела, но затова пък митичните заплахи играят по-съществена роля. Най-често в този стадий отново

настъпва отъждествяване с по-привлекателната по различни причини роля на

героя. Това отъждествяване често е твърде упорито и със съмнителна стойност за душевното равновесие. Ако премахването на това идентифициране бъде успешно, тогава образът на героя - чрез редуциране на съзнанието до

човешки мащаби - постепенно може да се диференцира до символ на цялостната личност

В реалната практика, разбира се, става дума не просто за познаване на това развитие, а за преживяване на промените. Началното състояние на

личностния инфантилизъм показва образа на -изоставеното", т. е. на -неразбраното" и несправедливо третирано дете, което има дръзки претенции.

Епифанията на героя (втората идентификация) се изразява в съответната инфлация: несъобразените с условията претенции водят до убеждението, че

той е нещо особено, или пък неизпълнимостта на изискванията доказва собствената му малоценност, което създава благоприятни условия за ролята

на геройски търпящия (негативна инфлация). Въпреки своята антагонистичност двете форми са идентични, понеже на осъзнатата грандомания съответства неосъзната, компенсираща малоценност, а

осъзнатата непълноценност съответства на неосъзнатата грандомания. (Едната никога не се среща без другата.) Ако теснината на втората

186идентификация бъде успешно премината, тогава осъзнаваните случки

могат да се наблюдават обективно, ясно откроени от неосъзнаваните, а също и случващото се в неосъзнаваното. От това произлиза възможността да се

занимаваме с несъзнавано-то, а оттам и възможността за синтез на съзнаваните и несъзна-ваните елементи на познанието и на действието. И

пак оттам се поражда изместването на центъра на личността от Аза в цялостната личност43.

В тази психологическа рамка се подреждат мотивите на изоставеността, на непобедимостта, на хермафродитизма и на началното и

крайно същество като различими категории на преживяването и на познанието.

4' Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten.187VII

ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ АСПЕКТ НА ОБРАЗА НА КОРА[Излязло заедно с разработката на Karl Ker6nyi (-Kore") като

монография (Albae Vigiliae VIII/IX) в Академично издателство -Pantheon", Amsterdam-Leipzig, 1941, под заглавие Das gottliche Madchen.

DieHauptgestalt derMysterien von Eleusis in mythologischer undpsychologischer Beleuchtung. После заедно с предната студия от този

том е издадено като: С. G. Jung und Karl Ker6nyi, Einfuhrung in das Wesen derMythologie. Gottkindmythos / Eleusinische Mysterien в същото

издателство през 1941 г. Ново издание под същото основно заглавие, но с подзаглавие Das gottliche Kind / Das gottliche Madchen в Rhein-Verlag,

Zurich, 1951.]ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ АСПЕКТ НА ОБРАЗА НА КОРА

Образът на Деметра и Кора в неговия троен аспект като момиче, майка и Хеката* не само не е нещо непознато за психологията на несъзнаваното, а дори е практически проблем. -Кора" има своето психологическо съответствие

в онези типове, които, от една страна, съм обозначил като цялостна личност (das Selbst) или висша личност, от друга - като анима. За да

обясня тези образи, които, предполагам, не са познати, трябва да направя предварително няколко забележки от общ характер.

Психологът ще трябва да се бори със същите трудности като митолога, ако му бъде поставен въпросът за точна дефиниция, респективно за

недвусмислена и накратко обобщена информация. Нагледна, ясна и несъздаваща недоразумения е единствено самата фигура, както се представя в нейния обичаен контекст. В тази форма тя казва всичко, каквото съдържа. Обаче щом се опитаме да абстрахираме -истинската същност" на образа, той

става неясен и накрая потъва в мъгла. За да разберем живата му функция, трябва да го оставим като живо същество в неговата комплексност и не бива да искаме да изследваме анатомията на трупа му с методите на естествените науки или да подхождаме исторически към археологията на неговите руини. С това естествено не бива да се оспорва правото на тези научни методи, ако

те биват прилагани там, където е целесъобразно.Безспорно при ужасната сложност и комплексност на психологическите

явления една чисто феноменологическа гледна точка е единствено възможното и обещаващо успех решение за дълго време. -Откъде" идват нещата и -какво" са те - това са въпроси, които често предизвикват несъобразени с времето опити за тълкуване точно в областта на психологията. Такива умозрителни

разсъждения почиват всъщност много повече на несъзнавани светогледни предпоставки, отколкото на природата на самите явления. Областта на

предизвиканите от несъзнавани процеси психични явления е толкова богата и разнообраз-

* [Хеката е богиня от първото поколение богове. Заставала на кръстопътища, водеща след себе си виеща глутница демони и фантоми.

Представяли я като богиня с три глави. - Б. пр.]на, че предпочитам да описвам и ако е възможно, да класифицирам

откритото и наблюдаваното, т. е. да го подредя по определени типове. Това е естественонаучна методика, която се прилага навсякъде, където става

дума за разнообразен и още неподреден материал. Човек може да се съмнява в полезността или целесъобразността на влезлите в употреба категории и

типове на подреждане, обаче не и в правилността на метода.Понеже аз наблюдавам и изследвам от десетилетия продуктите на

несъзнаваното в най-широк смисъл - сънищата, фантазиите, виденията и налудните идеи, беше неизбежно да не долавя известни закономерности, т. е. типове. Има типове на ситуации и такива на фигури, които се повтарят по-често и смислено. Употребявам и понятието мотив, за да обознача това

повторение. Тъй че има не само типични сънища, а и типични мотиви в сънищата. Те, както казах, могат да бъдат ситуации или фигури. Сред последните има човешки образи, които могат да се подредят в серия от

типове: най-важните са - по мое предложение1 - сянката, старецът, детето (включително детето-герой), майката (-прамайката" и -земната майка") и

съответстващата й противоположност - момичето, после - анимата при мъжа и анимусът при жената.

Естествено със споменатите типове не сме изчерпали всички статистически закономерности в този аспект. Интересуващият ни тук образ на Кора, ако го наблюдаваме в появата му у мъжа, принадлежи към типа -анима"; ако е у жената - към типа -висша личност". Съществена особеност

на психическите образи е, че са двойни или поне са способни да се удвоят; във всички случаи те са двуполюсни и се колебаят между положителното и

отрицателното си значение. -Висшата" личност може да се появи и в образа на долен урод като например Мефистофел, който всъщност като личност е доста по-положителен от кухия и лекомислен, изпълнен с големи амбиции

Фауст; друга отрицателна фигура е педя-човек или глупакът в приказките. Съответстващата на Кора фигура при жената по принцип е двойна, а именно майка и момиче; т. е. понякога се появява като едното, друг път - като

другото. От този факт аз например бих направил1 Доколкото знам, други предложения досега не са били правени.

Критиката се задоволи с това да ни уверява, че изобщо няма такива архетипове. Сигурно няма - дотолкова, колкото в природата няма и

класифициране на растенията! Ще отречем ли обаче тогава наличието на естествени'семейства растения? Или ще оспорим съществуването и

постоянното повтаряне на определени морфологични и функционални прилики? При типичните образи на несъзнаваното става дума за нещо принципно

подобно. Това са априори съществуващи форми или биологически норми на душевната дейност.

192заключението, че при създаването на мита за Деметра-Кора женското влияние дотолкова е превишило мъжкото, че то е останало почти без

значение. Ролята на мъжа в мита за Деметра всъщност е само на похитител или изнасилвач.

В наблюдаваните в практиката случаи образът на Кора при жената се явява като непознато младо момиче; нерядко като Гретхен или самотна

майка2. Често срещан нюанс е танцьорката, за изграждането на чийто образ често се правят заемки от класическите знания: тогава момичето се явява като жрица на малоазиатската богиня Кибела, като менада или като нимфа. Нерядка разновидност е русалката, която издава своята свръхестествена природа чрез рибешката опашка. Най-често образът на Кора, а също и на майката изобщо се плъзват надолу в животинското царство, чиято най-

обичана представителка е котката или змията, или мечката, или някое черно чудовище от подземния свят като крокодил или същество, подобно на сала-

мандър или на влечуго от мезозойската ера3. Безпомощността на момичето го излага на всички възможни опасности, например да бъде погълнато от

чудовище или да бъде заклано ритуално, като жертвено животно. Често невинното дете става жертва на кървави, жестоки, дори неприлични оргии. Понякога става дума за истинска некия*, пътуване в Хадес и търсене на -

труднодостъпната скъпоценност", понякога - за свързани с ритуални, специални оргии или за принасяне на менструална кръв в жертва на Луната. Забележително е, че мъченията и непристойните действия биват извършвани

от една -земна майка". Правят се кървави бани, също разпъване на кръст и се пие кръв4. Образът на момичето, който може да се наблюдава в

2 Персоналистичното схващане тълкува такива сънища като -сбъдване на желания". Подобно тълкуване за мнозина изглежда единствено възможното.

Обаче сънища от този род се случват при най-различни житейски обстоятелства, дори при такива, при които теорията за сбъдването на

желанията се превръща в чисто насилие и произвол. Затова изследването на мотивите в областта на сънищата ми се струва нещо по-предпазливо и

съответстващо на целта.3 Двойното видение на саламандъра на Бенвенуто Челини, описано в

неговата биография, съответства на една проекция на анимата, предизвикана от музиката на бащата. [Срв. Goethe, Werke XXXIV, p. 20, и Jung,

Psychologic and Alchemic, Paragr. 404.]* Жертвоприношение за умрелите (гр.). - Б. пр.

4 Една от моите пациентки, чийто основен проблем бе отрицателен майчин комплекс, разви серия от фантазии за един примитивен образ на

майка индианка, която й дава наставления за същността на жената. В тези наставления влиза следният специален пасаж за кръвта: -Животът на жената

е свързан с кръвта. Всеки месец й се напомня за това,казуистиката, се различава съществено от крехката като цвете Кора,

доколкото съвременната фигура е с по-ясни очертания и далеч не е толкова -неосъзната", както показват следващите примери.

Образите, съответстващи на Деметра и Хеката, са висши, също и по-големи от човешки бой фигури на майка, които достигат от типа пиета до типа баубо. Компенсиращото конвенционалната безобидност несъзнавано на жената точно накрая се оказва много изобретателно. Помня само няколко

случая, където присъщата на Деметра благородна фигура е избликнала чисто, в една спонтанно произлязла от несъзнаваното форма. Спомням си един случай, когато се появява богиня-девица, облечена в искрящобяло, но държаща черна маймуна в ръка. -Земната майка" винаги е подземна и

понякога има отношение към Луната или чрез вече споменатото жертване на кръв, или чрез жертвеното дете, или е украсена с лунен сърп5. При рисунки

с молив или пластични изображения -майката" е мургава до черна или червена (това са основните й цветове), с примитивен, дори животински

израз на лицето, образът нерядко прилича на неолитния идеал, на Венера от

Брасемпоуи, съответно на Ви-лендорфовата Венера или на -Спящата" от Хал Сафлиени. Различно е и наличието на много гърди, чието разположение беше като при свинята. -Земната майка" играе значителна роля в несъзнаваното

на жената, понеже всичките й появявания саа раждането е кърваво дело, рушене и съзидаване. Жената може да

ражда, обаче новият живот не е създаден от нея. Тя по принцип знае това и се радва на милостта, която й е дадена. Тя е малка майка, не е Великата Майка. Но нейният малък образ е подобен на великия. Ако разбере това, е благословена от природата, понеже наистина се е подчинила и затова може

да сподели храната на Великата майка."5 Често Луната просто присъства, като например в една фантазия за

хтоничната майка в образа на -жената пчела" (Josephine D. Bacon, In the Border Country, p. 14 ff.): пътеката води към една мъничка хижа със същия цвят като четирите големи дървета около нея. Вратата е широко отворена и в средата на малко столче седи стара жена, обвита в дълго палто, която я гледа приветливо. Хижата е изпълнена с жужене на пчели. В единия й ъгъл

има дълбок хладен извор, в които се отразяват -бяла луна и звездички". Тя вижда целия небесен свод в извора. Старата жена я предупреждава да си

спомни отново за дълговете в живота на жената. - В тантра-йога от дремещата Шакти излиза -жужене като от рояк луди от любов пчели"

(Shatchakra Nirupana, p. 29, в: Avalon, The Serpent Power). Срв. също по-нататък [Paragr. 352] танцьорката, която се превръща в рояк пчели. Като

алегория пчелите са свързани също с Мария, както доказва текстът при освещаването на великденската свещ. Вж. Duchesne, Origines du culte

chretien, p. 265 f.194

характеризирани като -могъщи". Това обстоятелство показва, че в такива случаи -моментът земна майка" е изключително слаб в съзнанието и

поради това се нуждае от усилване.Признавам, че при това положение на нещата изглежда съвсем

неразбираемо, когато такива образи се причисляват към типа на -висшата" личност. Обаче при научното изследване трябва да се абстрахираме от

моралните или естетическите предпоставки и да оставим само фактите да говорят. Момичето много често е характеризирано не като обикновено

човешко същество, то е с неизвестен или със странен произход или изглежда необичайно, или прави, или понася необикновени неща, от което трябва да

се направи заключение за особената митична природа на момичето. Също толкова и дори още по-натрапчиво -земната майка" - в античния смисъл - е

божествено същество. Освен това тя и като майка на Земята невинаги се явява в образа на баубо, а като кралицата Венера в -Poliphilo"6, но винаги е съдбоносна. Често неестетичните форми на -земната майка"

съответстват на едно предубеждение на съвременното женско несъзнавано, което е липсвало през античността. Подземното естество на тясно

свързаната с Деметра Хеката и съдбата на Персефона насочват все пак към тъмната страна на човешката душа, макар и не в такава степен, както в

съвременния материал.-Висшата личност" е тоталният човек, именно такъв, какъвто е в

действителност, а не само такъв, какъвто изглежда в собствените си очи. Към цялото принадлежи и неосъзнатата душа, която има своите изисквания и жизнени потребности като съзнанието. Не искам да тълкувам персоналистично

несъзнаваното и да отстоявам твърдението, че фантазии образи като описаните горе са -сбъдване на желания" с характер на изтласкано

съдържание. Тези образи като такива никога преди не са били осъзнавани и значи никога не е било възможно да бъдат изтласкани. Аз разбирам

несъзнаваното повече като една обща за всички хора нелична душа, въпреки че се проявява чрез лично съзнание. Макар че всеки човек диша, все пак

дишането не може да се тълкува като явление, свързано с личността. Митичните образи принадлежат към структурата на несъзнаваното и са

неличностно притежание, от което почти всички хора по-скоро са обсебени, отколкото го притежават. Образи като гореописаните причиняват при

определени обстоятелства съответни разстройства и симптоми, при които после задача на лекарската

6 [Colonna, Hypnerotomachia Poliphili, и Linda Fierz-David, Der Liebestraum des Poliphilo.]

195терапия е да открие дали, как и доколко тези импулси на осъзнатата

личност могат да се интегрират или дали вторично могат да бъдат приведени от една нормална потенциалност в актуалност чрез увредената ориентация на

съзнанието. Формално в практиката съществуват и двете възможности.Обикновено обозначавам -висшата личност" като -цялостна личност", с

което правя рязко разграничение между Аза, който, както е известно, стига дотам, докъдето и съзнанието, и цялото на личността, в което наред със

съзнаваната част бива включена и несъзнаваната. Значи Азът се отнася към -цялостната личност" като част към цялото. Затова цялостната личност е

по-висша. Емпирично цялостната личност също не се възприема като субект, а като обект, и то благодарение на своя несъзнаван дял, който може да

достигне до осъзнаването само косвено, а именно чрез проецирането. Цялостната личност е отдалечена от съзнанието чрез несъзнаваната част

дотолкова, че само една част от него бива изразена посредством човешки образи, другата обаче се изразява чрез безпристрастни, абстрактни

символи. Човешките образи са баща и син, майка и дъщеря, цар и царица, бог и богиня. Териоморфни символи са: дракон, змия, слон, лъв, мечка или

някакви други силни животни, или пък обратното: паяк, рак, пеперуда, бръмбар, червей и т. н. Растителните символи по правило са цветя (лотос и

роза!). Те отвеждат към геометрични форми' като кръг, кълбо, квадрат, кватернитет, часовник, небосвод и т. н.7. Именно неопределеният обем на

несъзнаваната част прави невъзможно пълното обхващане и описване на човешката личност. Вследствие на това несъзнава-ното допълва картината

чрез живи образи, простиращи се от животно до божество - като два нечовешки полюса, и освен това допълва животинското чрез прибавяне на растителното и на неорганично-абстрактното до един микрокосмос. Освен

това тези допълнения се срещат твърде често при антропоморфните изображения на Бога под формата на т. нар. атрибути.

Деметра и Кора, майка и дъщеря, допълват едно женско съзнание нагоре и надолу. Те прибавят по-старото и по-младото, по-силното и по-слабото и по този начин разширяват тясно ограниченото и привързано към времето и пространството отделно съзнание до предчувствие на една по-

голяма, по-обхватна личност, която освен това участва във вечната история. Не можем да приемем безрезервно, че митът или мистерията са били измислени нарочно, с някаква цел, no-скоро изглежда, сякаш те би трябвало

да са неволно признаване на една психи-Вж. във връзка с това Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil.

ческа, обаче несъзнавана предпоставка. Съществуващата преди съзнанието психика (например при детето), от една страна, съдържа част от

майчината, от друга - тя е също и преминаване в психиката на дъщерята. Затова би могло да се каже, че всяка майка съдържа в себе си дъщеря си, а

всяка дъщеря - майка си, обаче всяка жена се разширява - назад към майката и напред към дъщерята. От тази партиципация и смесване произлиза онази несигурност по отношение на момента: като майка жената живее по-рано, като дъщеря - по-късно. Благодарение на осъзнатото преживяване на тези връзки възниква чувството за разпростиране на живота върху много

поколения: първа крачка към непосредственото преживяване и увереност в излизането извън времето, което значи чувство за безсмъртие. Отделният живот бива издигнат в тип, дори в архетип на женската съдба изобщо. С

това се извършва апокатастазис на живота на предците, който продължава чрез моста на съвременния индивид към бъдещите генерации. С такова

преживяване индивидът бива целесъобразно причислен към живота на поколението, благодарение на което всички ненужни пречки са премахнати от

пътя на потока на живота, който трябва да протече през отделния човек. Обаче и той е освободен от своето уединение и отново е предаден на своята цялост. Всички култови занимания с архетиповете в крайна сметка имат тази

цел и постигат този успех.За един психолог бездруго е ясно какви катарзисни и същевременно

обновителни въздействия върху женската психика са произлизали от култа към Деметра и какъв дефицит на психическа хигиена е присъщ на нашата

култура, която вече не познава благотворни преживявания като елевсинските емоции. Давам си сметка, че не само лаикът в психологията, но и

професионалният психолог и психиатърът, та дори и психотера-певтът не разполага с онова познаване на архетипния материал на пациентите си, ако не е изследвал специално тази страна на феноменологията на несъзнаваното. Точно при психиатрично или психотерапевтично наблюдение нерядко се срещат случаи, отличаващи се с изобилно произвеждане на архетипна символика8. Но понеже на наблюдаващия лекар му липсват нужните исторически познания, той не е в състояние да забележи паралелността на своите наблюдения с данните от историята на духа и културата. Обратно - познавачът на митологията и

сравнителното религио-знание по правило не е психиатър и следователно не знае, че

* Ще ви насоча към дисертацията на моя ученик Jan Nelken, Analytische Beobachtungen fiber Phantasien Schizophrenen (1912), както и

към моя анализ на една серия фантазии в: Symbole der Wandlung.W7

неговите митологеми още се срещат, живи и свежи - например в сънища и видения, в тайника на личните, интимни преживявания, които човек при никакви обстоятелства не би желал да подложи под скалпела на науката.

Затова архетипният материал е великото неизвестно и трябват вече специални проучвания и приготовления, за да можеш изобщо да събереш такъв

материал.Струва ми се, че не би било излишно да дам няколко примера от моя

казуистичен опит, които представят наличието на архе-типни образи в сънищата или във фантазиите. Винаги се сблъсквам със затруднението, че моята публика смята едно такова илюстриране с -няколко примера" за най-

простото нещо на света. В действителност е почти невъзможно да демонстрираш нещо с няколко думи и няколко картини, откъснати от

цялостния контекст. Това може да се направи само пред познавач. Никой човек не би могъл да се сети какво трябва да направи Персей с главата на горгоната, ако не знае мита. Така е и с индивидуалните образи: те имат

нужда от контекст, който не е само мит, а и индивидуална анамнеза. Такива взаимовръзки обаче са с безграничен обхват. За представянето на всяка що-

годе пълна серия от картини би била необходима книга от около 200 страници. Моето изследване на серията фантазии на Милер може да даде представа за това9. Затова, когато се опитвам да давам казуистични

примери, го правя с голямо колебание. Материалът, който използвам, е отчасти от нормални, отчасти от лица с леки неврози. Отчасти това са сънища, отчасти видения или оплетени във видения сънища. При тези -

видения" в никакъв случай не става дума за халюцинации или за състояния на екстаз, а за спонтанни, визуални фантазии образи или за т. нар.

активно въображение. Това е изложен от мен метод за интроспекция, за наблюдаване потока от вътрешни образи: човек концентрира вниманието си

върху един впечатляващ, обаче непонятен образ от сън или върху спонтанно визуално впечатление и наблюдава какви промени настъпват в картината. При това естествено трябва да бъде изключена всякаква критика и ставащото да

се наблюдава и записва с абсолютна обективност. Разбира се, че и възражения като: беше -нарочно" или -това сам си го измислих", трябва да

бъдат оставени настрана, понеже те произлизат от боязливостта на

съзнанието на Аза, който не търпи до себе си друг господар в собствената си къща; или, с други думи, това са задръжките, излизащи от

4 Symbols der Wandlung. Книгата на Н. G. Baynes, The Mythology of the Soul обхваща 939 страници и се опитва да се справи с материала само

на два индивида.съзнанието към несъзнаваното.

При тези условия се осъществяват дълги и често много драматични серии от фантазии. Преимуществото на този метод е, че той изнася на бял

свят голямо количество съдържания на несъзнаваното. За същата цел може да послужат и рисуването с молив и с бои и моделирането. Визуалните серии, когато станат драматични, лесно преминават и в областта на аудитивно-езиковото, от което възникват диалози и подобни неща. Този метод при

известни обстоятелства е малко опасен - при донякъде патологични индивиди и особено при нередките латентни форми на шизофрении - и затова изниква

лекарски контрол. Той се базира точно на осъзнаваното отслабване на съзнанието и на неговото влияние, ограничаващо или потискащо

несъзнаваното. Целта на този метод естествено е, на първо място, терапевтична, обаче, на второ място, той доставя и богат емпиричен

материал. От такъв материал са взети някои от нашите примери. Те се различават от съня само с по-добрата си форма, почиваща на това, че

съдържанията не се възприемат от спящо, а от будно съзнание. Примерите са от жени на средна възраст.

а. Случай Х.*1. (СПОНТАННО ВИЗУАЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ): -Видях бяла птица с разперени

крила. Тя се спусна към облечена в бяло женска фигура, която седеше там като антична статуя. Птицата кацна на ръката й. Тя държеше житно зърно в

дланта си. Птицата го взе в човката си и пак литна към небето."Към това Х нарисува една картина: на бял мраморен къс седи облечена

в бяло архаично проста фигура на -майка". (Майчинството бе подчертано чрез пищните гърди.)

2. Един бик вдига дете от земята и го отнася при една антична статуя на жена. Появява се голо момиче с венче цветя в косите, яздещо бял

бик. То взема детето, хвърля го във въздуха като топка и пак го хваща. Белият бик отнася и двамата до един храм. Там момичето оставя детето на

земята и т. н. (следва посвещение).В тази картина момичето се явява като Европа. (Тук се използват

някои знания от училище.) Голотата и венчето цветя говорят за Дионисиева разпуснатост. Подхвърлянето на детето е мотив от тайното ритуално

действие, което винаги засяга -жертвоприношението на детето". (Сравни в тази връзка обвинението на езичниците към християните за ритуални

убийства и на християните към гностиците и евреите, също и финикийски-* Откъсите са подредени хронологично.

те жертвоприношения на деца, слуховете за черната литургия и т. н., както и -играта на топка в църквата"10.)

3. -Видях на един пиедестал златна свиня. Някакви същества полуживотни танцуваха в кръг около нея. Ние бързахме да изкопаем дълбока дупка в земята. Аз влязох вътре и открих там вода. Тогава се появи мъж в златна колесница. Той скочи в дупката, където се клатушкаше насам-натам

(сякаш танцувайки)... Аз също се клатех в такт с него. После той изведнъж изскочи от дупката, изнасили ме и ме оплоди."

Х е идентична с момичето, което често се появява и като момче. Този младеж е образ на анимус, въплъщаващ мъжкото у жената. Момчето и момичето образуват сизигия, или -coniunctio", символизираща същината на целостта

(така е при Платоновия хермафродит, който по-късно става символ на съвършената цялост във философията на алхимиците). Х явно танцува с

другите, оттук и -Ние бързахме". Паралелизмът с подчертаните от Kerenyi мотиви ми се струва забележителен.

4. -Видях красив младеж със златен цимбал, танцуващ и скачащ в буйна радост и разюзданост... Най-накрая той падна на земята и зарови

лицето си в цветята. После се сви в полата на една прастара майка. След известно време стана и скочи във водата, където се гмуркаше като делфин

нагоре и надолу... Видях, че косите му бяха златни. Ние скачахме заедно, хванати за ръце. Така стигнахме до една пропаст..." При прескачането п

младежът пада на дъното. Х е самичка и стига до една река, където я очаква бяло водно конче със златна ладия.

В тази сцена Х е младежът, затова той после изчезва и тя остава единствената героиня в историята. Тук тя е детето на майката - делфинът,

изгубеният в пропастта младеж и явно очакваната от Посейдон годеница. Странните припокривания и разместване на мотивите в този индивидуален

материал са почти същите като в митологичните варианти. Младежът в майчиния скут се стори толкова впечатляващ на Х, че тя нарисува тази

сцена. Това е същият образ като в 1. Само че не житното зърно, а тялото на момчето лежи в пълно изтощение в скута на огромната майка.

5. Следва жертвоприношение на овца, при което жертвеното животно също бива подхвърляно като топка. Участниците се мажат с кръвта на

жертвата. Следва къпане в пулсиращата кръв. От това Х се превръща в растение.

6. После Х отива в една пещера със змии, където бива обвита от тях.10 [Срв. За психологията на образа на трикстера, nap. 4607 в това

издание, и Psychologic und Alchemic, Paragr. 182.]200

1. Под морето в една пещера със змии спи божествена жена. (В рисунката е изобразена като много no-висока от другите.) Тя носи

кървавочервена дреха, увиваща само долната половина на тялото й. Тя е тъмнокожа, има плътни червени устни и изглежда надарена с голяма

физическа сила. Целува Х, която очевидно е в ролята на девойката, и я предава като подарък на многото присъстващи мъже и т. н.

Тази хтонична богиня е типичната -земна майка", както се среща в толкова много съвременни фантазии.

8. Когато Х отново излиза от дълбините на светло, тя преживява нещо като просветление - бели пламъци се вият около главата й, докато крачи

през разлюлените житни ниви.С тази сцена епизодът с майката завършва. Без ни най-малко да се

повтаря някой известен мит, се появяват мотиви и връзки между тях, както са познати от митологията. Тези образи се появяват спонтанно и в никакъв случай не се базират на някакви осъзнати познания. Аз самият дълго време съм прилагал върху себе си метода на активното въображение и при това съм наблюдавал многобройни символи и връзки между тях, които често едва след

години можех да удостоверя с текстове, които преди изобщо не съм познавал. Същото е при сънуването. Например преди няколко години сънувах: -Изкачвах се дълго и с усилия към един връх. Когато стигнах върха, както

си мислех, открих, че стоя на края на едно плато. В далечината се издигаше планински хребет, който представляваше истинският връх. Нощта

тъкмо настъпваше и аз видях, че по оня тъмен склон се спуска поток, проблясващ с метална светлина, и две пътеки водят нагоре - едната наляво, другата - надясно, вият се като серпентини нагоре. Горе вдясно на върха

имаше хотел. Отдолу потокът течеше наляво и един мост минаваше над него."Наскоро след това намерих следната алегория в един алхи-мически

трактат: В своята -Speculativa philosophia"u франкфурт-ският лекар Gerardus Dorneus, живял през втората половина на XVI век, описва, от една

страна, -Mundi peregrinatio, quam erroris viam appellamus"* и -Via veritatis"**, от друга. За първия път авторът казва:

-Човешкият род, комуто по рождение е дадено да върви срещу Бога, не се отказва да търси средства и пътища за това да избегне със собствени

усилия примките, които сам си е заложил, и не моли за помощ оня, от

когото зависи всеки дар на милосърдието. Така стигнаха дотам, че от лявата страна на пътя

11 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 286 ff.* Странстване, пътешествие в света (лат.). - Б. пр.

** Пътят на истината (лат.). - Б. пр.201

изградиха огромна работилница. В нея цари прилежание <и т. н.>. Когато постигнат това, ще се отвърнат от прилежанието и ще се устремят

към втората област на света, като използват за преход моста на незадоволителността. Но понеже Бог в благостта си желае да ги изтегли

обратно, оставя слабостта им да властва над тях; понеже после, както и преди, те търсят помощното средство <прилежанието!> в самите себе си, те се втурват към големия монашески спасителен дом, построен също отляво, където медицината стои начело. Там има огромен брой аптекари, хирурзи и

лекари" (стр. 287) и т. н.За пътя на истината, който е -десният" път, авторът казва: -... ще

стигнете до стана на мъдростта и там ще бъдете приети и подкрепени с много по-действена храна отпреди" (стр. 288). -Потокът също е там: -поток от жива вода тече надолу благодарение на удивителната изкусност на върха

на планината" (стр. 280). Мъдростта, от чийто извор бликат води (стр. 279).

Обаче съществената разлика от моя сън е в това, че -независимо от срещуположността на хотела - реката на мъдростта се намира от дясната

страна, а не в средата на картината - като в моя сън.Изглежда, че в случая с моя сън не става дума за познат -мит", а за

връзка между представи, която лесно бихме могли да сметнем за -индивидуална", т. е. неповторима. Обаче внимателният анализ лесно би

могъл да докаже, че става дума за архети-пен образ, който може да бъде възпроизведен в някой друг век и на друго място. Трябва обаче да си

призная, че архетипната природа на съня ми се изясни едва когато прочетох Dorneus. Такива и подобни случки съм наблюдавал многократно не само с мен

самия, но и с мои пациенти. Обаче ако такива паралели не бива да се изплъзват от съзнанието ни, вече е необходимо специално внимание, както

показва този случай.Античният образ на майката не се изчерпва с фигурата на Деметра.

Той се изразява и чрез Кибела-Артемида. Следващият случай ни насочва в тази посока.б. Случай Y.

1. СЪН: -Вървях през една висока планина, пътечката е безлюдна, дива и трудна. Изведнъж от небето се спуска жена, за да ме придружава и да ми помага. Тя е много светла, със светла коса и сияещи очи. От време

на време отново изчезва. След като известно време повървявам сама, забелязвам, че съм си забравила тоягата някъде назад, и трябва да се

върна, за да си я взема. При това трябва да мина покрай ужасно чудовище - огромна мечка. Още когато минах оттук първия път, тя беше тук, обаче тогава небесната жена ме пазеше. И сега, точно когато минавам покраймечката и тъкмо когато тя тръгва към мен, жената пак застава до мен

и щом я съзира, мечката си ляга успокоена и ни оставя да минем. После небесната жена пак изчезва."

Тук става дума за една майчински помагаща богиня, която има връзка с мечката, нещо като Диана или галоримската Деа Артио. Божествената жена

е положителният, мечката - отрицателният аспект на -висшестоящата личност", която допълва осъзнатия човек нагоре до небесното и надолу до животинското. 2. СЪН: -Влизаме през една врата в нещо като кула, където се изкачваме по дълга стълба. На едно от най-горните стъпала прочитам

надпис - нещо като: 'Vis ut sis'12. Стълбата завършва в храм, намиращ се на върха на горист връх и иначе недостъпен. Това е светилището на Урсана, богинята на мечките и същевременно божия майка. Храмът е от червен камък.

Там се принасят кървави жертви. Около олтара има животни. За да можеш да влезеш в храма, трябва да бъдеш превърнат в животно, и то в горско

животно. Храмът има формата на кръст с еднакви рамена, с кръгло помещение в средата, над което няма покрив, тъй че направо се вижда небето и

съзвездието Голяма мечка. Върху олтара в средата на отвореното нагоре помещение е жертвени-кът на Луната, от който постоянно се издига дим или пара. Там има и огромно изображение на божеството, обаче то не се вижда много добре. Превърнатите в животни богомолци - към които принадлежа и

аз- трябва да докоснат със своя крак долната част на изображението, след което то им дава знак или оракулско предсказание като 'Vis ut sis'."В този сън ясно изпъква мечата богиня, макар че нейната статуя -не

се вижда много добре". Отношението към цялостната личност, към висшата личност, бива пояснено не само от предсказанието -Vis ut sis", а също и чрез кватернитета и кръглото помещение в центъра на храма. Отношението към съзвездието символизира от древни времена самата -вечност". Душата

произлиза -от звездите" и пак се връща в звездната религия. Връзката на -Урсана" с Луната е загатната чрез -лунния" жертвеник.

Богинята на Луната се среща и в детските сънища: едно момиче, пораснало при особено тежки психически условия, сънувало много пъти един

и същи сън между седмата и десетата си година: долу, на мястото за слизане, край водата я очаква лунната жена, за да я вземе със себе си на своя остров. За съжаление тя никога не можеше да си спомни какво всъщност

става там, но било толкова хубаво, че постоянно се молела[Ти искаш, за да бъдеш.]

20220}

отново да сънува този сън. Въпреки че, както се вижда, двете сънуващи не са еднакви, мотивът за острова се среща все пак \ в предишния

сън като -недостъпен планински връх".Тридесет години по-късно сънуващата лунната жена има! драматична

фантазия:-Изкачвам се по стръмна, мрачна планина. На върха имаше крепост,

увенчана с купол. Влязох и се изкачих (наляво) по една. вита стълба. Стигайки горе (в залата с купола), се озовах при една жена, която носеше на главата украшение от кравешки рога Веднага познах в нея лунната жена от моите детски сънища. По заповед на жената погледнах надясно и видях

ослепително ярко слънце от другата страна на една пропаст. Над нея водеше тесен, \ прозрачен мост, на който стъпих със съзнанието, че в никакъв j

случай не бива да гледам в бездната. Обзе ме ужасен страх и се | разколебах. Предчувствах предателство, но все пак преминах:] отвъд и

застанах пред слънцето. То ми каза: 'Ако можеш девет М пъти да се приближиш до мен, без да бъдеш изгорена, всичко ще бъде \ добре.' Аз

обаче се плашех все повече и повече и в края на краищата; все пак погледнах надолу, там съзрях едно черно пипало, като на октопод, което се протягаше изпод слънцето, за да ме хване. От \ ужас паднах в бездната. Но вместо да се пръсна на парчета, се намерих в обятията на земната майка. Щом понечих да погледна лицето й, тя се превърна в глина и аз лежах на

земята."Забележително е, че началото на тази фантазия съвпада с нашия сън.

Лунната жена горе е ясно разграничена от земната майка долу. Онази горе подтиква сънуващата за очевидно небе-зопасното приключение със слънцето; другата пък, напротив, я улавя, запазвайки я в майчинската си прегръдка.

Поради това изглежда, че сънуващата - като застрашена - е в ролята на Кора.

Да се върнем пак към нашата серия от сънища.3. Y вижда в СЪНЯ си две картини, нарисувани от художника от Севера

Херман Кристиян Лунд.

а. -Едната показва селска стая на северняци. В нея в пъстри носии се разхождат под ръка (т. е. в редица) девойки. Средната I в редицата е no-дребна от останалите, освен това има гърбица и \ обръща главата си

назад. Това, наред с един странен поглед, й придава вид на вещица.б. Втората картина изобразява дракон, протегнал шията си през

цялата картина и най-вече над едно момиче, което се намира в негова власт и не може да помръдне, защото, щом шавне, се раздвижва и драконът, който може по желание да увеличава или смалява тялото си, и ако момичето иска

да се отдалечи, той просто протяга врата си, тъй че стига над него и така веднага го хваща отново. Много странно обаче, момичето нямаше лице

204или поне аз не можех да го видя."

Става дума за един измислен от съня художник. Анимусът често се появява като художник или има прожекционен апарат, той е кинооператор или

собственик на художествена галерия, което се отнася към анимуса като функция, посредничеща между съзнавано и несъзнавано: именно несъзнаваното съдържа образи, които са опосредствани от анимуса, т. е. биват проявени или като фантазии образи, или несъзнавано като преживяван и изпълнен с

действия живот. От проекциите на анимуса възникват фантазии отношения на любов и омраза към -героя" или -демоните". Специална жертва са тенорите,

хората на изкуството, звездите в киното и спорта и т. н. В първата картина момичето е белязано като -демонично" - с гърбица и зъл поглед -

през рамо". (Примитивите обичат да носят амулети срещу зъл поглед на задната част на врата, понеже уязвимото място е на гърба, където човек не

може да вижда.)Във втората картина -момичето" е представено като невинна жертва на

едно чудовище. Както в първия случай има отношение на идентичност между небесната жена и мечката, така е и тук между девойката и дракона, което в реалния живот често е само нещо повече от лоша шега. И тук става въпрос

за разширяване на осъзнатата личност, а именно, от една страна, чрез безпомощността на жертвата, от друга - чрез опасността от злия поглед на

една гърбава и от могъществото на дракона.4. ОТЧАСТИ СЪН, ОТЧАСТИ ВИЗУАЛЕН ПРОДУКТ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО. -

Магьосник показва на един индийски благородник фокусите си. Под кърпа той -прави" красива девойка. Тя е танцьорка, която или наистина може да се

преобразява, или поне държи всички наоколо в плен на абсолютна илюзия. По време на танца тя изчезва с музиката сред жужащ пчелен рояк. После се превръща в леопард, после във водна струя от фонтан, сетне в морски

полип, обхванал млад ловец на бисери. Междувременно в критичния момент винаги приема човешки облик. Тя се появява като магари-ца, носеща на

гърба си два коша с чудни плодове. После се превръща в многоцветен паун. Благородникът не е на себе си от възторг и я вика при себе си. Обаче тя продължава да танцува, сега гола, и дори съблича кожата от тялото си и

най-накрая пада на земята като гол скелет. Той бива погребан, обаче нощем от гроба израства лилия и от нейната чашка излиза бялата жена, която

бавно се възнася към небето."Този пасаж описва преобразяването на илюзионистката (като

специфично женско умение) в просветлена личност. Тази фантазия не се възприема като алегория, а се състои отчасти от сън, отчасти от спонтанни

фантазии образи.205

5. СЪН: -Намирам се в църква от сив пясъчник. Абсидата е малко издигната. Там (близо до иконата на Вси светии) на каменния кръст на готически ажурени орнаменти на прозореца се е обесило едно момиче в

червена рокля. (Дали е самоубийство!)"Както в предния случай играе някаква роля жертвеното дете или овца,

така и тук - жертвата на момичето, което е обесено на -кръстното дърво". Тук се причислява и смъртта на танцьорката, понеже тези фигури на

момичета винаги са обречени на смърт, защото тяхното абсолютно господство над женската психика пречи на процеса на индивидуация, т. е. на узряване

на личността. Като фигура момичето съответства на анимата у мъжа и си служи с нея за постигане на целите на природата, при което илюзията играе възможно най-важната мислима роля. Докато обаче една жена се задоволява с това да бъде femme a homme*, тя няма женска индивидуалност. Куха е и само

блести - прекрасен съд за мъжки проекции. Обаче жената като личност е друг проблем: тук илюзиите вече са неуместни. Значи когато се поставя

въпросът за личността, което е мъчително занимание през втората половина на живота, тогава отпада и детската форма на цялостната личност.

Остана ми още в моето изложение да удостоя с внимание и наблюдаваната у мъжа фигура на Кора - анимата. Понеже целостността на мъжа, доколкото той не е хомосексуален по рождение, може да бъде само

една мъжка личност, то женската фигура на анимата у мъжа не може да бъде причислена към типа на висшата личност, а изисква различна от нея оценка и позиция. Анимата се появява в продуктите на несъзнаваната дейност, също и в образите на момичето и на майката, поради което личностното тълкуване ги редуцира съответно до личната майка или до някаква друга съответстваща им персона. Естествено, при тази операция истинският смисъл на образите се губи както изобщо при всички тези редуциращи тълкувания, било то в областта на психологията на несъзнаваното или в тази на митологията.

Всичките многобройни опити в последната област да се тълкуват образите на боговете и героите във връзка със Слънцето, Луната, звездите или

метеорологията не допринасят нищо съществено за разбирането; напротив - те насочват ума по погрешен път. Значи ако в сънищата и други спонтанни

образи се появи непозната фигура, чието значение се колебае между крайностите - богиня и лека жена, тогава е препоръчително да оставим тази фигура и да не я свеждаме произволно до нещо познато. Ако несъзнаваното я

представи като -непозна-* Жена на мъжа (фр.). - Б. пр.

20Ьта", то този атрибут не бива да се отстранява насила, за да се

получи -смислено" тълкуване. Анимата е двуполюсна фигура, както и -висшата личност", и поради това понякога може да се прояви като

положителна, понякога като отрицателна, понякога като стара, друг път - като млада; понякога като майка или пък като момиче; може да бъде добра

вълшебница или вещица, светица или уличница. Наред с тази амбивалентност анимата има -окултни" връзки с -тайните", изобщо с тъмния свят и поради

това често е с религиозна окраска. Когато изпъква с по-голяма яснота, тя винаги има странно отношение към времето: най-често тя е почти или

напълно безсмъртна, понеже се намира извън времето. Писатели, които са се опитвали да дадат поетически израз на тази фигура, не са пропуснали да изведат на бял свят специфичното отношение на анимата към времето. Ще спомена класическите литературни образи на Райдър Хагард,?Не" и -The

Return of She", на Беноа -L'Atlantide" и съвсем специално - романа на един млад американски писател - Sloane, -To Walk the Night". Във всички

тези литературни образи анимата се намира извън познатото ни време и поради това е прастара или е същество, което се числи към друг порядък на

нещата.Понеже при нас типовете на несъзнаваното вече не се изразяват с

образи от религиозните вярвания или само отчасти, така те стават жертва на несъзнаваното и с това - на несъзнаваното проециране върху повече или по-малко подходящи човешки личности. За момчето една определена форма на

анимата се явява в майката и й придава сияние на властта и превъзходството или демонична аура с възможно най-голяма привлекателност.

Обаче вследствие на амбивалентността проецирането може да бъде напълно отрицателно. Значителен дял от страха, който женският пол внушава на

мъжете, се базира на проекциите на образа на анимата. Инфантилният мъж по

принцип има образ на анимата като майка си, а зрелият - напротив - образ на млада жена. -Твърде старият" пък получава компенсация чрез образа на

девойка, дори на дете.в. Случай Z.

Образът на анимата също има връзка с животни, които символизират нейните качества. Така тя може да се появи като змия или тигър, или

птица. Например тук цитирам една серия сънища, съдържаща такива преображения13.

13 Сънищата са предадени само дотолкова, доколкото имат отношение към представянето на анимата.

20J1. Една бяла птица е кацнала на масата. Изведнъж тя се превръща в

около седемгодишно русо момиченце. И пак така внезапно отново става птица, която обаче говори с човешки глас.

2. В една подземна къща, всъщност в подземния свят, живее прастар магьосник и пророк с -дъщеря", която не му е кръвна дъщеря. Тя е танцьорка, много разпусната личност, но е ослепяла и търси лек.3. Самотна къща в гората, там живее възрастен учен. Изведнъж се

появява дъщеря му - нещо като призрак, и се оплаква от това, че хората винаги я възприемат като фантазия.

4. На фасадата на една църква има готическа фигура на мадона, която обаче е жива и -непозната и все пак позната жена". Тя държи на ръце

вместо дете нещо като пламък или змия, или дракон.5. В тъмен параклис е коленичила облечена в черно графиня. Роклята

й е обкичена със скъпоценни перли. Тя е червенокоса и зловеща. И освен това е обкръжена от духове на мъртви.

6. Една женска змия се държи нежно и подмилкващо се, говори с човешки глас. Тя само -случайно" има змийско тяло.

1. Една птица говори със същия глас, тя обаче се оказва помощник, като се опитва да избави сънуващия от опасна ситуация.

8. Непознатата седи заедно със сънуващия на върха на църковна кула и го гледа злокобно над бездната с пронизващ поглед.

9. Непознатата се появява внезапно като възрастна чистачка в подземна обществена тоалетна при минус петнадесет градуса студ.

10. Тя излиза от къщи като -малка буржоазка" с далечна родственица, а на нейното място изведнъж изниква една богиня, приличаща на Атина, в

ръст, надвишаващ човешкия, облечена в синя дреха.11. Появява се в една църква, на мястото на изчезналия олтар,! пак

в огромен ръст, но със забулено лице.Във всички тия сънища14 става въпрос за непознато, женско същество.

Непознатата е характеризирана като такава от самия сън и показва своята странна природа веднъж чрез способността си да се преобразява, после чрез парадоксалната си амбива-лентност. Тя блести във всички нюанси и достига

от най-нисшето до най-висшето.Сън 1 характеризира анимата като подобна на елфа, т. е. само при

определени условия човешко същество. Тя може да бъде иптица, т. е. изцяло да принадлежи на природата и отново да изчезва

(да става несъзнавана) от човешката сфера (от съзнанието).Сън 2 показва непознатата като митична фигура в Отвъдното (т. е. в

несъзнаваното). Тя е -soror"* или пък filia mystica** на един иерофант*** или -философ", значи явно е паралел с онези мистични сизигии, които ни се

представят в образите на Симон Магът и Елена, на Зосим и Теозебея, на Комарий и Клеопатра и т. н. Нашата фигура от сънищата е най-близка с

Елена. Едно наистина отлично представяне на психологията на анимата в образа на жена намираме в -Helen of Troy"' на Erskine.

Сън 3 представя същата тема, обаче в един no-скоро приказен план. Тук анимата е характеризирана като призрачно същество.

Сън 4 поставя анимата близо до Божията майка. Обаче Синът загатва за мистичните разсъждения за змията-спасител и за огнената същност на

Спасителя.В сън 5 анимата е като героиня от роман - -благородната",

омагьосваща жена, която обаче има работа с духове.В сън 6 и 7 настъпват териоморфни изменения на образа.

Идентичността е ясна на сънуващия, той я схваща по гласа и съдържанието на казаното. Анимата -случайно" приема образа на змия, както и в сън 1 тя с най-голяма лекота се превръща от човек в птица. Като змия тя се явява в

отрицателна, а като птица - в положителна роля.Сън 8 изобразява конфронтацията на сънуващия с анимата. Тя се

осъществява високо над земята (т. е. над човешката действителност). Очевидно тук става дума за опасно омагьосване от анимата.

Сън 9 означава дълбоко пропадане на анимата в крайно -нисша" позиция, където се е изпарила и последната диря от магическо влияние и е

останало само човешко съжаление.Сън 10 показва парадоксалната двойствена природа на анимата - от

една страна, най-банална посредственост, от друга -олимпийска божественост.

Сън 11 отново поставя анимата в християнската църква, обаче не като икона, а като самия олтар. Олтарът е жертвеното място, което същевременно

е и хранилище за включваните в свещените обреди реликви.За да изясним поне до известна степен тези загатнати отношения на

образа на анимата, е необходимо едно специално,14 В тези изложения не става дума за -тълкувания" на сънища, а само

за резюмиране на начините на проявление на анимата.* Сестра (лат.). - Б. пр.

** Мистична дъщеря (лат.). - Б. пр.*** Главен жрец, който имал роля на обясняващ при елевсинските

мистерии. - Б. пр.208209

мащабно изследване, което тук не би било на мястото си, понеже, както вече казахме, анимата се разглежда само косвено, заради тълкуването

на образа Кора. Представих тази серия от сънища само с цел да дам на читателя представа за емпиричния материал, залегнал в основата на идеята за анимата15. От такива и подобни серии се получава обобщена представа за

оня фактор, който играе толкова важна роля в мъжката психика и който наивната предпоставеност постоянно идентифицира с определени жени, за да

му припише после всички илюзии, с които е наситен мъжкият ерос.Съвсем ясно е, че анимата на мъжа е намерила в култа към Деметра

импулс за проециране. Обречената на подземна съдба Кора, двойствената майка и отношението на двете към терио-морфните аспекти предлагат на анимата достатъчна възможност да се отрази бляскаво и двусмислено в

елевсинския култ или - още повече - да бъде преживяна в него и да изпълни мистика със своята отвъдна същност до такава степен, че той да отнесе

трайна печалба от това. Преживяванията на анимата за мъжа винаги са от най-голямо и трайно значение.

Митът за Деметра-Кора е твърде женски, за да съществува възможността той да е произлязъл от проекция на анимата. Макар че анимата

може да бъде преживяна в образа на Деметра-Кора, тя самата е от съвсем друг тип. Тя е в най-висшия смисъл femme a homme, докато Деметра-Кора

представлява чуждата на мъжа и изключващата го сфера на преживяване на майка и дъщеря. Психологията на култа към Деметра всъщност носи всички

черти на един матриархален обществен ред, при който мъжът е крайно необходим, но иначе пречещ фактор.

ls Ще ви препратя към За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" [студия III в това издание].

210VIII

ЗА ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ДУХА В ПРИКАЗКИТЕ[Излязло за първи път vEranos-Jahrbuch, 1945 (Rhein-Verlag, Zurich,

1946), под заглавие -Zur Psychologie des Geistes". Преработено и разширено под горното заглавие в: Symbolik des Geistes. (Psychologische

Abhandlungen VI) Rascher, Zurich, 1948.]ЗА ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ДУХА В ПРИКАЗКИТЕ

ПредговорКъм ненарушимите правила на естествените науки принадлежи и това да

представят винаги своя предмет като познат дотолкова, доколкото изследванията могат да изкажат научно-валидни истини за него. Обаче в

този смисъл валидно е само онова, което може да бъде доказано с факти. Предметът на изследване е естественото явление. В психологията към най-

важните феномени се числи изказът и особено неговият начин на проявление като форма и съдържание, при което на втория аспект се придава по-голямо

значение, вземайки предвид същността на психиката. Задачата, която респективно се поставя на първо място, е описание и подреждане на

събитията, после следва по-прецизното изследване на закономерностите на неговото живо поведение. Проблемът за субстанцията на наблюдаваното в

естествените науки е възможен само там, където се намери външна архимедова точка. За психиката няма такава външна опорна точка, понеже

само психиката може да наблюдава психиката. Вследствие на това познаването на психичната субстанция е невъзможно поне със сегашните ни средства. Това не изключва възможността атомната физика на бъдещето все

пак да може да ни предостави архимедовата точка. Засега обаче и най-точният измислен от нас метод няма да може да установи какво точно иска

да изрази изречението: Така се държи психиката. Обаче честният изследовател би се отказал учтиво или страхопочитателно от проблема за

субстанцията. Мисля, че не е излишно да осведомя читателите си за необходимото, но и доброволно самоограничение на психологията, за да бъдат в състояние да разберат далеч невинаги добре схващаното фено-

менологично гледище на съвременната психологическа наука. Това гледище не изключва наличието на вяра, убеждение и преживявания на увереност в

цялата възможна гама, нито оспорва възможната им валидност. Колкото и да е голямо значението им за индивидуалния, както и за колективния живот,

все пак на психологията й липсват всички средства, за да докаже213

тяхната валидност в научно отношение. Можем само да съжаляваме за тази невъзможност пред науката, обаче с това няма да й помогнем да

надскочи сама себе си.а. За думата -дух"

Немската дума -Geist" (дух) има толкова широк спектър на употреба, че възникват известни трудности човек да си спомни всичко, което се има

предвид при споменаването й. Като дух се обозначава онзи принцип, който е противоположен на материята. В този аспект мислим за една нематериална субстанция или екзистенция, която в най-висшата си и универсална степен бива наричана -Бог". Представяме си тази нематериална субстанция и като носител на феномена на психиката или дори на живота. На това схващане

противоречи противопоставянето дух - природа. Тук понятието дух е ограничено до свръх- или противоестественото и е загубило субстанциалното

отношение към душата и живота. Подобно ограничение има в схващането на Спино-за, че духът бил атрибут на Единната субстанция. Още по-далеч отива

хилозоизмът, който разбира духа като свойство на веществото.Един общоразпространен възглед приема духа като по-висш, а душата -

като по-нисш действен принцип и обратното- при някои алхимици духът се смята за -ligamentum animae et cor-poris"1, при което той очевидно се

мисли като spiritus vegetativus (по-късния дух на живота или на нервите).

Също така широко разпространено е схващането, че дух и душа по същността си са едно и също нещо и затова можело да се отделят само произволно.

Vundt смята духа за -вътрешно битие, като при това по никакъв начин не се прави връзка с някакво външно битие"2. Други ограничават духа до

определени психически възможности, функции или свойства като способността да се мисли и разумът в противовес на по-"душевния" нрав. В този възглед

духът означава съвкупността от феномените на рационалното мислене, респективно на интелекта, включвайки воля, памет, фантазия, сила на

образното мислене и стремежи, обусловени от идеалистични мотиви. Друго значение на -дух" е това на -духовитост", при което се има предвид

многостранно, съдържателно, богато на хрумвания, блестящо, остроумно и изненадващо функциониране на разума. Като дух се обозначава още

1 [Връзка, съединяваща душата и тялото.]2 [Цитатът не бе намерен. По смисъл би могъл да бъде в: Logik III:

Logik der Geisteswissenschaften.]214

определена нагласа или нейният принцип, например възпитават -в духа на Песталоци" или -духът на Ваймар е непреходно германско наследство".

Специален случай е духът на времето, което представлява принципът и мотивът на определени възгледи, оценки и действия с колективен характер.

Съществува още т. нар. обективен дух, под което се разбира цялата съвкупност от творенията на човешката култура, особено от интелектуално и

религиозно естество.Духът, разбиран като нагласа, както показва употребата на езика,

притежава твърде явна склонност към персонификация: духът на Песталоци, също и в най-конкретен смисъл, може да бъде неговият дух, т. е. неговото имаго или призракът му, както духовете на Ваймар могат да бъдат духовете на личностите на Гьоте и Шилер, понеже дух все още значи и призракът, т.

е. душата на покойния. -Хладният дъх на призраците", от една страна, показва изконното родство на tyv%r\ с т|п>Х(?6с; и xpvxoq, които и двете означават студен, от друга страна - посочва първоначалното значение на згуепца, което не означава нищо друго освен -раздвижен въздух", както и анимусът и анимата имат нещо общо с йуецод (вятър). Немската дума -дух"

може би е по-близка до -разпенване" и -кипване", поради което не бива да се отхвърля, от една страна, родството с -разпенени вълни" (Gischt,

Gascht, gheest), от друга - с емоционалното aghast. Емоцията от прастари времена е била схващана като обсебеност и затова и днес още казват

например за някой сприхав, че е обладан или възседнат от дявола или от зъл дух, или че нещо такова се е вселило в него3. Както според античния

светоглед духовете и душите на умрелите, изградени от фино вещество, приличат на дихание или на дим, така и при алхимиците spiritus е фина,

летяща, активна и даваща живот есенция, като каквато например е бил разбиран алкохолът, както и всички тайнствени субстанции. Духът на тази

степен е духът на виното, на амониевия хлорид, на мравчения спирт и т. н.Тези около двеста значения и нюанси в значението на думата -дух",

от една страна, затрудняват психолога при понятийното разграничаване на неговия предмет, от друга - улесняват задачата му да опише своя предмет, понеже многото различни аспекти създават прегледна картина на явлението.

Става дума за един функционален комплекс, който първоначално, на стъпалото на примитивното, е бил възприеман като невидимо присъствие - a

presence, подобно на дихание. William James в своя труд -Varieties of Religious Experience" представя образно този

' По този проблем вж. разсъжде-нията ми в: Geist und Leben.215

прастар феномен. Един също широко известен пример е вятърът на чудото на Петдесетница. За примитивния опит персонификацията на

невидимото присъствие като призрак или демон е най-близка до ума. Душите или духовете на умрелите са същото като психична дейност на живите - те я

продължават. Схващането, че душата е дух, се представя по този начин недвусмислено. И поради това, ако в индивида се случи нещо психическо,

което той възприема като принадлежащо към самия него, то това е неговият собствен дух. Ако обаче му се случи нещо психическо, което му се струва

необичайно, то това е друг дух, който вероятно го обсебва. В първия случай духът съответства на субективната нагласа, в последния - на общественото мнение, на духа на времето или на първичната, все още

нечовешка, антропоидна диспозиция, която обозначаваме като несъзнава-ното.

В съответствие с първичната природа на духа като вятър той винаги е активната, окрилена и раздвижена същност, както и тази, която дава живот,

импулс, подстрекаващата, разпалващата, вдъхновяващата. Казано на съвременен език: духът е динамичното и поради това той съставлява

класическия антипод на веществото, а именно на неговата статичност, инертност и неоживотвореност. Това в крайна сметка е противоречието между живота и смъртта. По-късното диференциране на това противоречие води до странното всъщност противопоставяне на дух и природа. Тъй като духът е

есенциално оживотвореният и оживотворяващият, не можем да усещаме природата въпреки всичко като неодухотворена или мъртва. Значи би

трябвало да става дума за (християнската) предпоставка на един дух, чийто живот стои толкова високо над то:"и на природата, че тя изглежда като

мъртва спрямо него.Това специално развитие на възгледа за духа почива на познанието, че невидимото присъствие на духа е психично явление, т. е. това е

собственият дух, и че той се състои не само от изблици на живот, но и от образи на съдържанието. Сред първите се открояват особено онези образи и

първообрази, които изпълват вътрешното полезрение, а сред последните мисленето и разумът са, които въвеждат ред в света на образите. Така един свръхдух се е поставил над първичния, естествения дух на живота и дори му

се е противопоставил като на нещо само природно. Свръхдухът се е превърнал в свръхестествен, свръх-земен, космически принцип на ред и като

такъв му е било дадено наименованието -Бог" или, най-малкото, той се е превърнал в атрибут на Единната субстанция (както е у Спиноза) или в

личността на бог (както е в християнството).216

Съответното развитие на духа в противоположна, хилозоис-тка посока - значи a maiori ad minus*, се осъществява в материализма под антихристки знак. Предпоставка за тази инволюция е стигащото до абсолютна увереност

идентифициране на духа с психичните функции, чиято зависимост от мозъка и от обмяната на веществата става все по-ясна. Оставаше само да се даде

друго име на -Единната субстанция" и тя да бъде наречена -материя", за да се създаде понятие за дух, който непременно зависи от храненето и от

околната среда и чиято най-висша форма е интелектът, респективно разумът. По този начин първоначалното присъствие като дъх на пръв поглед попада

изцяло в периметъра на човешката психология и един Klages можа да отправи обвинението си срещу -духа като антагонист на душата". Именно в

последното понятие се е оттеглила първичната спонтанност на духа, след като той е паднал толкова, че се е превърнал в несвободен атрибут на

веществото. Но все пак някъде трябваше да остане специфичното за духа качество като deus ex machina** ако не в самото понятие, то поне в

неговия първи синоним - душата, в блестящото в пъстри багри4, подобно на пеперуда въздушно същество (анима, i|n)xfj).

Макар че материалистическото схващане за духа проникна къде ли не, все пак неговото понятие остана извън сферата на религията, в областта на феномените на съзнанието. Духът като -субективен дух" се превърна чисто и просто в обозначение на ендопсихичния феномен, докато -обективен дух" не

означаваше нещо като универсален дух или Бог, а съвкупността от интелектуалните плодове на културата, които представляват нашите човешки

институции и съдържанието на обществените ни библиотеки. Духът е загубил в най-широк обхват своята самобитна същност, автономията и спонтанността

си, с изключение на сферата на религията, където поне по принцип е запазен неговият първичен характер.

5 В това резюме се описва една същност, която се представя като непосредствен психичен феномен в противовес на други психизми, чието

съществуване за наивния мироглед се базира* От голямото към малкото (лат.). - Б. пр.

** Бог от машината (лат.). Използван в античния театър прийом за спускане на -бога" на сцената, за да разреши сложна ситуация. - Б. пр.

4 Seele - на старогерм. saiwalo, вероятно е сродна с ai6A.o<; (блестящ в пъстри краски, раздвижен, изменчив). Думата има значение и на -хитър" и -измамлив", благодарение на което дефиницията на алхимиците за

анимата като Mercurius придоби известна вероятност.5 [По недоглеждаме в англо-американското издание (1959) този абзац

не е бил номериран.]217

върху физически въздействия. Не може да се види отношението на същината на духа към физическите условия, поради което на духовния феномен се приписва нематериалност, и то в още по-голяма степен,

отколкото на душевното проявление в тесен смисъл. За иманентна характеристика на последното се смята не само определена зависимост от

физическото, но дори известна вещественост, както показват това идеята за subtle body и китайският възглед за душата - gui. При най-тясното

свързване на дадени все още психически процеси с паралелни явления на физическо равнище, разбира се, не може да се мисли за тотална

нематериалност на душевното. В противовес на това consensus omnium* настоява за нематериалността на духа, при което във всеки случай не

всички са съгласни, че той има своя собствена субстанциалност. Обаче не е лесно да се проумее защо хипотетичната материя, която днес вече изглежда

съвсем различна в сравнение с преди тридесет години, трябва да бъде единствено реална, а духът - не. Макар че понятието за нематериалност

само по себе си в никакъв случай не изключва това за реалност, лаическият светоглед винаги свързва действителност с вещественост. Разбира се, дух и

материя са форми на едно само по себе си трансцендентално битие. Така например тантристите със същото право казват, че материалното не е нищо

друго освен определеността на Божиите мисли. Единствената непосредствена действителност е психичната, тази на съдържанията на съзнанието,

етикетирани по някакъв начин като такива с духовен или материален произход.

Присъщи на духовната същност са: първо, един спонтанен принцип на движение и действеност, второ - свойството на свободно създаване на

образи, отвъд сетивните възприятия, и, трето - автономното и независимо манипулиране на картините. Тази същност се противопоставя на примитивния

човек, обаче с напредващото развитие попада в областта на човешкото съзнание и се превръща във функция, подчинена на първата, при което

първоначалният характер на автономност привидно се губи. Последният се пази все още само в най-консервативните възгледи, а именно в религиите. Слизането на духа в сферата на човешкото съзнание е отразено в мита за

божествения voO<;, който попада в плен на фшк;. Този процес, продължаващ хилядолетия, наистина е неотменна необходимост, по отношение на която

религиите биха се озовали в губеща позиция, ако биха повярвали, че могат с един експеримент да спрат развитието. Обаче не е тяхна работа, ако

приемат добри съвети, да пречат на* Общото съгласие (лат.). - Б. пр.

218неизбежния ход на нещата, а - напротив - да го оформят така, че той

да може да протича без фатални увреждания на душата. Религиите отново и

отново трябва да напомнят за произхода и за първоначалния характер на духа, за да не забравя човекът никога какво привлича в своята сфера и с

какво изпълва съзнанието си. Не той сам е създал духа, а духът прави така, че той да създава; той му дава импулса и щастливото хрумване,

постоянството, въодушевлението и вдъхновението. Но той така прониква в човешкото същество, че човек е сериозно изкушен да повярва, че той самият

е създателят на духа и че той го притежава. В действителност обаче прастарият феномен на духа обсебва човека, и то точно така, както физическият свят, привидно обект, готов да се подчини на човешките

намерения, на практика сковава свободата на човека с хиляди окови и се превръща в обсебващата idee-force*. Духът заплашва наивния човек с

инфлация, за което нашето време е дало може би най-поучителните примери. Опасността става толкова по-голяма, колкото повече външният обект

приковава вниманието и колкото повече човек забравя, че диференцирането на нашето отношение към природата би трябвало да върви паралелно с това към духа, за да се създаде нужният баланс. Ако на външния обект не се противопоставя вътрешният, тогава възниква материализъм без задръжки,

свързан с налудничаво себевеличаене или с изкореняване на независимата личност, което бездруго е идеалът на тоталитарната държава на масите.

Както се вижда, общоприетото съвременно понятие за духа трудно се съгласува с християнския светоглед, доколкото той схваща духа като summum

bonum, като самия Бог. Във всеки случай съществува и понятието за зъл дух. Но и с това съвременното понятие за духа не се изчерпва, тъй като той не е непременно зъл, no-скоро би трябвало да бъде наречен морално индиферентен или неутрален. Ако Писанието казва: -Бог е дух", то това

звучи като дефиниране на една субстанция или като квалифициране. Обаче, както изглежда, дяволът притежава същото своеобразие на духовна

субстанция, макар тя да е зла и низка. Първоначалната идентичност на субстанцията се изразява още в мисълта за падането на ангелите, както и в близките отношения на Йехова и Сатаната в Стария завет. Последица от това примитивно отношение би могла да бъде и молбата в -Отче наш": -Не воведи

нас в изкушение", където все пак това е истинското занимание на изкусителя, на самия дявол.

Така стигаме до един въпрос, който в досегашния ход на* Принуждаваща идея (фр.). - Б. пр.

219нашето наблюдение все още изобщо не са отбелязали. Първо,

привлякохме културноисторическите и общоприетите схващания, произлезли от човешкото съзнание и неговите разсъждения, за да си създадем представа за психичния начин на проявя-ване на фактора -дух". Обаче ние не взехме под внимание това, че духът по силата на своята първична, неоспорвана и от психологията, автономия6 е напълно в състояние да изявява сам себе си.

б. Самоизявата на духа в сънищатаПсихичното проявление на духа ясно показва, че то има архетипно

естество, т. е. феноменът, който наричаме дух, се базира на съществуването на един автономен праобраз, който се среща универсално

предсъзнавано в строежа на човешката психика. Както във всички подобни случаи, се сблъсках и с това явление у моите пациенти, и то при

изследването на техните сънища. Отначало ми направи впечатление, че определена разновидност на бащиния комплекс има, тъй да се каже, -

духовен" характер, т. е. от образа на бащата изхождат действия, изказвания, тенденции, импулси, мнения и т. н., на които не може да се отрече атрибутът -духовен". При мъжете нерядко един положителен бащин комплекс води до известна доверчивост към авторитета и до подчертана

готовност да се подчиняваш на всички духовни кодекси и ценности, у жените - до ярки духовни аспи-рации и интереси. В сънищата това е фигура на

бащата, от която произлизат решаващи убеждения, забрани и съвети. Невидимостта на този източник често бива подчертана от това, че той се

състои само от един авторитарен глас, който произнася окончателни присъди7. Затова най-често образът е на възрастен мъж, който символизира

фактора -дух". Понякога това е -истински" дух, а именно дух на някой починал, който играе тази роля. По-рядко това са гротескни фигури,

подобни на гноми, или говорещи и знаещи животни, които символизират духа. Образите на джуджета, поне според моя опит, се срещат главно у жени,

поради което ми се струва логично, когато Barlach в* Дори когато човек е на мнение, че дадена самоизява на духа,

например появата на призраци, не е нещо друго освен халюцинация, то тя въпреки всичко е спонтанна (неподчинена на действие по наша собствена

воля) психична случка. При всички случаи това е независим комплекс, което напълно удовлетворява нашите цели.

7 Един съответстващ на това случай е представен в: Psychologic und Alchemic [Paragr. 52 ff.].

220-Мъртвият ден" приписва на майката образа на джуджето -Щайсбарт",

както образът на Бес бива свързан с богинята-майка от Карнак. Духът и при двата пола може да се появи в образа на момче или юноша. При жените тази

фигура съответства на т. нар. -позитивен" анимус, който загатва възможността за съзнателно духовно начинание. При мъжете този образ не е толкова еднозначен. Той може да бъде положителен и тогава има значението на -висшата" личност, на цялостната личност ( das Selbst) или на filius

regius*, както го разбират алхимиците8. Той обаче може да бъде и отрицателен и тогава означава инфантилната сянка9. И в двата случая

момчето е един определен дух10. Старец и момче са едно цяло. Тази двойка играе значителна роля и в алхимията като символ на Меркуриус.

Никой не може да установи със стопроцентова сигурност, че образите на духа от сънищата са с добър морал. Често те имат всички белези не само

на двусмисленост, но и на злокобност. Трябва обаче да изтъкна, че великият план, според който е конструиран несъзнаваният живот на душата,

дотолкова се изплъзва от нашето разбиране, че ние никога не можем да знаем кое зло е необходимо, за да привлече чрез енантиодромията добро, и кое добро би ни подвело към злото. -Probate spiritus"11, което препоръчва

Йоан, често и при най-добра воля не може да бъде нищо друго освен едно също толкова предпазливо, колкото и търпеливо изчакване какво ще излезе в

края на краищата. Образът на стария мъдрец може да се появи не само в сънищата, но и във видения при медитация (или при -активно въображение"), толкова пластична, че да поеме ролята на гуру, както се случва понякога в

Индия12. -Старият мъдрец" се явява в сънищата като магьосник, лекар, проповедник, учител, професор, дядо или като личност, имаща авторитет.

Архетипът на* Царски син (лат.). - Б. пр.

8 Видението с -голото момче" у Meister Eckhart се числи към тази група [срв. с парагр. 268 в това издание].

' Напомням за -момчетата" в романа на Bruno Goetz Das Reich ohneRaum.

10 Срв. още с -божественото дете" [парагр. 267 и сл. в това издание]. " [-Изпитвайте духовете, дали са от Бога" (/. Йоан, 4:1).] 12

Оттам идват множество разкази за чудеса на ришите и махатмите. Един образован индиец, с когото разговарях за същността на гуру, на въпроса ми

кой е бил неговият гуру, отвърна: -Беше Шанкарахария" (VIII/IX век). Отбелязах изумен: -Но това е известният коментатор." На което той

отговори: -Да, той беше, разбира се, неговият дух", при което ни най-малко не се смути от моето европейско безпокойство.

22/духа в образ на човек, гном или животно се появява съответно в

ситуация, когато би било необходимо да се обърне внимание на нещо, да се разбере, когато е нужен добър съвет, решение, план и т. н., но те не

могат да се постигнат със собствени сили. Архетипът компенсира това състояние на духовна липса чрез съдържания, които попълват празнотата.

Прекрасен пример е сънят за белия и черния магьосник, който се опитва да компенсира духовните трудности на един млад студент по теология. Аз

самият не познавам сънуващия, така че моето лично влияние е изключено. Той сънувал, че стои пред извисената личност на свещеник, наричан -белия магьосник", въпреки че бил облечен в дълга черна одежда. Той току-що бил завършил дълга реч с думите: -А затова имаме нужда от помощта на черния магьосник." Тогава братята внезапно се отворила и влязъл друг възрастен

човек - -черният магьосник", облечен в бяла одежда. Той също бил красив и извисен. Черният магьосник явно искал да говори с белия, обаче се

колебаел да стори това в присъствието на сънуващия. Тогава белият учител му казал, сочейки сънуващия: -Говори, той е невинен." Тогава черният

магьосник започнал да разказва чудновата история, че бил намерил изгубените ключове на рая и не знаел как да ги употреби. Той казва, че

бил дошъл при белия магьосник, за да получи обяснение на тайната на ключовете. Разказва му, че кралят на страната, където живеел, си търсел подходящ надгробен паметник. Случайно неговите'поданици били изкопали

стар саркофаг, в който били тленните останки на някаква девойка. Кралят отворил саркофага, изхвърлил костите и заповядал отново да заровят

празния саркофаг, за да го съхранят за no-късна употреба. Обаче веднага щом костите излезли на бял свят, съществото, на което те някога са

принадлежали - девойката, - се превърнало в черен кон, който избягал в пустинята. Черният магьосник го гонил през пустинята и отвъд нея и там, след много перипетии и трудности, намерил изгубените ключове на рая. С

това неговата история свършваше, а за съжаление свършваше и сънят13.Компенсацията тук във всеки случай не ставаше така, че на сънуващия

да бъде връчено това, което му се струва желано, а той биваше конфронтирай с един проблем, за който споменах no-горе и който отново и

отново приближава живота до нас, а именно несигурността на моралната оценка, объркващата синхронна проява на добро и зло и неумолимото преплитане на вина, страдание и избавление. Този път към изконния

религио-13 [Срв. Analytische Psychologic und Erziehung, Paragr. 208 ff., и

Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Paragr. 287.]222

зен опит е правилен, но колцина могат да го разпознаят? Той е един слаб глас и идва отдалече. Той е двусмислен, тъмен и всяващ колебания,

означава опасност и храброст - неутъпкана пътека, по която можеш да вървиш само заради Бога, без сигурност и без наказание.

в. Духът в приказкитеБих искал да предоставя на читателите си повече от съвременния

материал от сънищата. Боя се обаче, че индивидуализмът на сънищата поставя твърде високи изисквания към представянето им и изисква такова

място, с каквото тук не разполагаме. Затова е по-добре да се обърнем към фолклора, където ще бъдем освободени от конфронтациите и обърканостите на индивидуалната казуистика и ще можем да наблюдаваме вариациите на мотива

на духа, без да е нужно да се съобразяваме с повече или по-малко еднократни индивидуални условия. В митовете и приказките, както и в съня, душата сама говори за себе си, а архетиповете се разкриват в естественото си взаимодействие, като -след въплъщение, превъплъщение, на вечен смисъл

вечното движение"14.Типът на духа се явява в съня като възрастен човек приблизително

толкова често, колкото в приказките15. Старецът се появява винаги тогава, когато героят се намира в безизходна и отчаяна ситуация, от която може да го освободи само задълбочено обмисляне или щастливо хрумване, значи някоя

духовна функция или ендопсихичен автоматизъм. Но тъй като героят по външни или вътрешни причини не може да се справи с това, тогава идва

нужното прозрение, компенсирайки липсата, под формата на персонифицирана мисъл - именно в сферата на стареца, носещ съвет и помощ. В една естонска

приказка16 например се разказва как едно сираче, с което се отнасяли лошо, по време на пашата изгубило една крава, не посмяло вече да се върне

вкъщи от страх от наказание и тръгнало напосоки по света да си търси късмета. Така то попаднало в безнадеждна ситуация, от която не се виждал изход. Изтощено, момчето заспало дълбок сън. Когато се събудило, -му се

сторило, че в14 [Faust, Zweiter Teil, Finistere Galerie.] [На бълг. - Фауст, II част, Тъмната галерия. НК, С., 1980, прев. Кр. Станишев. - Б. пр.]

" Материалът от приказките, който използвам тук, дължа на любезната подкрепа на д-р Мари-Луиз фон Франц.

" Как едно сираче неочаквано намери късмета си (Finnische und Estnische Volksmarchen No. 68).

223устата му има нещо течно, и видяло изправен пред себе си дребен

човек с дълга сива брада, който тъкмо се канел да сложи запушалката на бъчвичката си за мляко. 'Дай ми да си пийна още!' - помолило момчето. 'За

днес ти стига толкова - отвърнал старецът, - ако пътят ми не беше ме довел тук по една случайност, това сигурно щеше да бъде последният ти сън, защото, като те намерих, беше вече полумъртъв.' После старецът разпитал момчето кое е и къде отива. То разказало всичко, което било преживяло, доколкото можело да си спомни, чак до боя предната вечер.

Тогава старецът рекъл: 'Мило дете! С теб не са постъпили нито по-добре, нито по-зле, отколкото с други, чиито скъпи хора, грижили се за тях и носили им утеха, лежат под земята. Не можеш вече да се върнеш. Понеже

веднъж вече си избягал, трябва да потърсиш нов късмет по света. Но понеже си нямам ни къща, ни двор, нито жена, нито дете, не мога да продължа да

се грижа за теб, но искам да ти подаря един добър съвет.' "Дотук старецът казва това, което момчето - героят на разказа, също

би могло да си помисли. Когато под натиска на своя афект просто избягва накъдето му видят очите, той поне би трябвало да се замисли, че ще му

трябва храна. После в такъв момент би било необходимо да се замисли за положението си. При това би трябвало да си спомни целия си досегашен жлвот, до най-близкото минало, както е протекъл. При такава анамнеза

става дума за целесъобразен процес, чиято цел е в критичния момент, който предизвиква всичките духовни и физически сили, цялата личност и всичко, което притежава, да бъде концентрирано по някакъв начин, за да може с

тези обединени сили да бъде разбита вратата на бъдещето. При това никой няма да му помогне и той е оставен изцяло в своите собствени ръце. Няма

вече връщане назад. Това прозрение ще придаде нужната решителност на действията му. Като го подтиква към такава реализация, старецът му

спестява усилието да разсъждава със собствената си глава. Да, старецът е точно това целесъобразно размишляване и концентриране на моралните и

физическите сили, което се извършва там, където осъзнатото мислене все още или вече не е възможно и протича спонтанно в психичното пространство извън съзнанието. В концентрирането и напряга-нето на психичните сили има

нещо своеобразно, което винаги изглежда като магия, а именно: те разкриват неочаквана пробивна сила, която често е многократно по-голяма

от осъзнатата, постигната чрез волята, енергия. Това може да се наблюдава експериментално, особено в състояние на изкуствена концентрация - под

хипноза: в моите курсове редовно правех това - поставях някоя истеричка с хилаво тяло и в дълбок хипнотичен сън като

224дъска на два стола, така че тилът й да е върху единия, а петите -

на другия, и я оставях да полежи така около минута. Пулсът й постепенно се ускоряваше до 90. Един як спортист от студентите напразно се опитваше

да направи този експеримент със съзнателно усилие на волята. Той бързо се сриваше с пулс от 120 удара.

Когато умният старец вече е събрал силите на момчето, вече може да даде добрия си съвет, т. е. ситуацията вече не изглежда благонадеждна.

Той го посъветвал да продължава спокойно пътя си, винаги на изток, където след седем години щяло да стигне до една висока планина, която означавала

неговото щастие. Огромният размер и извисяващата се част от планината загатват за израсналата личност17. От събраните сили се поражда

увереност, а с това и най-добрата гаранция за успеха18. Така че нищо повече нямало да му липсва. -Вземи торбата ми за хляб и бъчвичката ми - рекъл старецът, - всеки ден ще намираш в тях толкова ядене и пиене, от колкото имаш нужда." Дал му също и едно листо от репей, което можело да

се превърне в лодка, ако момчето трябвало да премине през вода.Често старецът в приказките поставя въпросите: кой, защо, откъде и

накъде", за да насочи по този начин самоосъзнаването и събирането на моралните сили, а още по-често дава и необходимите вълшебни средства20,

т. е. неочакваната и невероятна сила за постигане на успеха, която е специфична за личността,

17 Планината изобразява целта на скитането и на възхода, затова често в психологически аспект тя означава цялостната личност. И Цзин

описва като цел: -Кралят го представя на Западната планина" (Хексаграма No 17, Зуи, наследниците). При Honorius von Autun (Speculum de mysteriis ecclesiae в: Migne, P. L. CLXXII, p. 345) се казва: -Monies patriarchae et prophetae sunt" [Планините са патриарсите и пророците]. Richard von

St. Victor казва: -Vis videre Christum transfiguratum? Ascende in montem istum, disce cognoscere te ipsum" [Искаш ли да видиш преобразеният

Христос? Изкачи се на тази планина, научи се да познаваш сам себе си] (Benjamin minor*: Migne, P. L. CXCVI col. 53-56).

18 В този аспект трябва да обърнем особено внимание на феномено-логията на йога.

" За това има множество примери: Spanische und Portugiesische Volksmarchen [No 34: Белият папагал; No 45: Царица Роза и малкият Томас}; Russische Volksmarchen [No 26: Момичето без ръце]; Marchen aus dem Balkan

[No 15: Овчарят и трите самовили}; Marchen aus Iran [Тайната на баните Бадгерд]; Nordische Volksmarchen I [Швеция No 11:

Върколакът], p. 231.20 На момичето, което търси своите братя, той дава едно кълбо,

търкалящо се към тях (Finnische und Estnische Volksmarchen No 83 [Борещите се братя, р. 280]). На принца, който търси небесното царство,

се дава лодка, движеща се сама (Deutsche Marchen seit Grimm225

събрала в единство в себе си добро и зло. Обаче също толкова крайно необходима изглежда намесата на стареца, т. е. спонтанната обективация на архетипа, понеже осъзнатата воля сама изобщо не е в състояние да обедини личността дотолкова, че тя да придобие необикновена сила за постигане на

успеха. Затова не само в приказките, но изобщо в живота е необходимо появяването на архетипа, който слага край на чисто афективното реагиране

чрез верига от процеси на вътрешна конфронтация и реализация. Те ясно извеждат на преден план тези Кой? Къде? Как? За какво? и по този начин

дават възможност да се разбере положението в момента, както и целта. Предизвиканото по този начин просветление и разплитане на обърканото

кълбо на съдбата има често нещо направо магическо в себе си - опит, който не е непознат за психотерапевта.

Тенденцията на стареца - да подтиква към размисъл, се проявява също под формата на подкана, отначало -да го оставиш да преспи". Така той

казва на момичето, което търси изчезналите си братя: -Легни си да спиш. Утрото е по-мъдро от вечерта"21. Той вижда ясно и мрачното положение на

попадналия в трудна ситуация герой или поне е в състояние да получи онази

информация, която би му помогнала да се справя по-нататък. За тази цел той обича да използва помощта на животните, особено на птиците.

Отшелникът казва на принца, който търси пътя към небесното царство: -Аз вече живея тук от триста години, но никой още не ме е питал за небесното царство. Не мога да ти го кажа, но горе, на другия етаж на къщата, живеят всякакви птици, те при всички случаи ще могат да ти го кажат"22. Старецът

знае кои пътища водят към целта и ги показва на героя23. Той го предупреждава за идващи опасности и му дава

[Железните ботуши], р. 381). Друг подарък е флейта, която кара всичко да танцува (Marchen aus dem Balkan [Дванадесетте залъка], р. 173),

или пък кълбото, което показва пътя, и пръчката-невидимка (Nordische Volksmarchen [No 18 Дания: Принцесата с дванадесетте чифта златни

обувки], р. 97), или вълшебни ръце (1. с., р. 287 [No 20 Швеция: Трите кучета]), или книга със закодирана мъдрост (Chinesische Volksmarchen, p.

248 [No 86: Джанг Лианг]).21 Finnische und Estnische Volksmarchen No 83 [Естония: Борещите се

братя], р. 280.22 Deutsche Marchen seit Grimm [Железните ботуши], р. 382. В една

от балканските приказки [15: Овчарят и трите самовили] старецът е -цар на всички птици". Там свраката знае всичко точно. Срв. също мистериозният -господин от гълъбарника" в новелата на Meyrink Der weisse Dominikaner.

23 Marchen aus Iran [Тайната на баните Бадгерд], р. 152.226

средства, за да ги посрещне активно. Например той известява на момчето, което иска да донесе сребърната вода, че изворът е пазен от един лъв, който има измамното качество да спи с отворени очи, обаче да бди със

затворени24, или пък той съветва момъка, който иска да отиде с коня си при един вълшебен извор, за да донесе оттам целебна вода за царицата, да гребне вода само яздейки в тръс, защото там дебнат вещици, които хвърлят ласото си върху всеки, идващ до извора25. Той кара принцесата, търсеща превърнатия си във вълколак любим, да накладе огън и да сложи на него

котел с катран. После трябва да хвърли любимата си бяла лилия във врящия катран и когато идва вълколакът, той я съветва да излее котела върху

главата на вълка, благодарение на което нейният любим ще бъде освободен от магията26. Понякога старецът се отличава с критичната си оценка като в онази кавказка приказка за най-малкия царски син, който искал да построи

за баща си една безупречна църква, за да наследи царството. Той я построил и никой не можал да открие никакъв дефект по нея, обаче се

появил един стар човек и рекъл: -Ей, каква хубава църква сте построили! Жалко само, че основата е малко изкривена!" Царският син заповядва да

съборят църквата и построява нова. Обаче старецът и тук открива недостатък и така до три пъти27.

Значи старецът олицетворява, от една страна, знание, разбиране, разсъдливост, мъдрост, разум и интуиция, но, от друга, и морални качества

като доброжелателност, отзивчивост, чрез което неговият -духовен" характер наистина би трябвало да е разкрит достатъчно добре. Понеже

архетипът е автономно съдържание на несъзнаваното, то приказката, която иначе конкретизира архетиповете, може да представи появяването на стареца насън, и то така, както приблизително се случва в съвременните сънища. В една балканска приказка старецът се появява в съня на притеснения герой и

му дава добър съвет, как би могъл да се справи с възложените му неизпълними задачи28. Неговото отношение към несъзнаваното става ясно

чрез обозначаването му като -горски цар" в една руска приказка29. Когато селянинът

24 Spanische Marchen No 34 [Белият папагал], р. 158.25 1. с. [No 41: Кралица Роза и малкият Томас, р. 199].

" Nordische Volksmarchen I, No 11 [Швеция: Вълколакът], р. 231 f.

27 Kaukasische Marchen [Северният и южният славей], р. 35 f. [Славеят Гизар: Balkanmarchen No 51].

28 Balkanmarchen [No 49: Най красивото момиче на света и Луби], р.217.

29 Russische Marchen [No 6: Ох], p. 30 f.22/

сяда изморен на един пън, от него изпълзява дребно старо човече, -беше много сбръчкано и зелената брада висеше до коленете му". - 'Кой си

ти?' - попитал го селянинът. 'Аз съм горският цар Ох' " - рекло човечето. Селянинът му дал за слуга своя вятърничав син. -И когато горският цар си отишъл, го отвел със себе си в оня друг свят под земята, в една зелена

колиба... В колибата обаче всичко било зелено: стените били зелени и пейките, жената на Ох била зелена и децата му били зелени, с една дума - всичко. Русалките, които му слугували, също били зелени като седефчета."

Дори храната била зелена. Горският цар тук е изобразен като нумен на растителния и горския свят, който, от една страна, властва сред

дърветата, но, от друга - чрез русалките - има отношение и към водното царство, от което ясно се разпознава принадлежността му към

несъзнаваното, доколкото то често бива изразявано чрез гора или като вода.

Когато старецът се явява като джудже, това също е свързано с принадлежността му към несъзнаваното. В приказката за принцесата, която търсила любимия си, се казва: -Дойде нощта и се спусна мрак, и звездите

изгряха и залязоха, а принцесата все още седеше на същото място и плачеше. И както си седеше, потънала дълбоко в мислите си, чу глас, който

я поздрави: 'Добър вечер, красива девойко! Защо седиш тук самотна и тъжна?' Тогава тя скочи бързо и беше много смела, и това никак не бе

чудно. Обаче когато се огледа, пред нея стоеше само едно съвсем мъничко, сбръчкано човече, то й кимна и изглеждаше много сърдечно и скромно." В

една швейцарска приказка синът на селянина, който искал да занесе на царската дъщеря една кошница с ябълки, среща -es chlis isigs Manndle das

frogtene, was er do е dem Chratte haig?"*. На друго място -Manndle" (човечето) е облечено -es isigs Chlaidle"30**. Под -isig" навярно трябва да се разбира -железен" (eisern), което изглежда по-вероятно от -леден"

(eisig). В последния случай вероятно би трябвало да се казва -es Chlaidli vo Is"***. Има и -ледено човече", но и рудно човече, а в един съвременен сън открих дори едно черно желязно човече, което се бе появило в момент

на значителен поврат в живота,* Едно малко желязно човече, което го пита какво носи в кошницата

(швейц. нар.). - Б. пр.30 Става дума за приказката Птицата Дръж, No 84 от Kinder- und

Hausmarchen, gesammelt durch die Briider Grimm, II, p. 29 ff. Текстът гъмжи от фонетични грешки.

** Желязна дреха (швейц. нар.). - Б. пр.*** Дреха от мед (швейц. нар.). - Б. пр.

228както в онази приказка за глупавия Ханс, който се готвел да се

ожени за принцеса.В една съвременна серия от видения, в която типът на стария мъдрец

се появява многократно, той веднъж е с нормален ръст, когато се появява на дъното на един кратер, заобиколен от високи скали, друг път е с дребна

фигурка и се намира на върха на една планина, вътре зад ниска каменна ограда. Същият мотив се среща и в приказката на Гьоте за принца-джудже, който живее в кутийка за бижута31. В тази група спадат антропарионът,

оловното човече от видението на Зосим32, както и рудното човече от мините, ловките дактили от античността, хомункулу-сите на алхимиците,

гномите, шотландските brownies* и т. н. Колко -реални" са подобни представи, ми стана ясно във връзка с една тежка авария в мина, където

след нещастието двама от участниците имали посред бял ден колективното видение за едно човече с качулка, което излязло от недостъпните пукнатини

на глетчеровия склон и преминало през глетчера, което предизвикало у двамата истинска паника. Твърде често срещам мотиви, които са оставяли у

мен впечатлението, че несъзнаваното е светът на безкрайно малкото. По пътя на логиката това би могло да се изведе от смътното усещане, че при такива видения имаме работа с нещо ендопсихично, като при това се прави заключение, че все пак нещото би трябвало да е доста мъничко, за да се побира в главата. Не съм привърженик на такива -разумни" предположения, въпреки че не бих искал да твърдя, че те винаги се разминават с целта.

По-вероятно ми изглежда склонността към умаляване, от една страна, и към извънредно уголемяване (великани!), от друга, да е свързана със странната

несигурност на понятието за пространство и време в несъзнаваното33. Човешкото чувство за размерите, т. е. нашето рационално понятие за голямо и малко, е определено един антропомор-физъм, който губи валидността си не

само в царството на физичните явления, а и в онези области на колективното несъз-навано, които се намират извън периметъра на

специфично човешкото. Атман е -по-малък от малкото" и по-голям от голямото, той е с размер на палец и -все пак покрива навсякъде

" Новата Мелузина. Приказка.32 Срв. съчинението ми Einige Bemerkungen zu den Visionen des

Zosimos.* Домашен дух (англ.). - Б. пр.

" В една сибирска приказка [Sibirischen Marchen] (No 13, p. 62 [Мъжът, превърнат в камък]) старецът се явява като бяла, издигаща се до

небето фигура.229

света на две педи височина"34. А за кабирите Гьоте казва: -дребни на ръст, обаче с голяма сила"35. Така архетипът на мъдреца е

микроскопично дребен, почти незабележим, и все пак притежава определяща съдбата сила, както може да се види, ако наистина достигнем до същината

на нещата. Това своеобразие на архетиповете е общо със света на атомите, който точно в наши дни нагледно доказва, че колкото по-дълбоко навлиза

експериментът на изследователя в света на най-малкото, толкова повече се натъква на унищожителни количества енергия, които лежат там в латентно

състояние. Това, че от най-мъничкото произтича най-голямото въздействие, стана ясно не само във физическата сфера, а и в изследванията на

психологията. Колко често в критични моменти на живота всичко виси на едно привидно нищо!

В някои приказки на примитивите просветлената природа на нашия архетип се изразява в това, че старецът бива идентифициран със Слънцето. Той носи със себе си главня, която употребява, за да изпече една тиква. Обаче след като се е нахранил, той пак взема огъня със себе си, което кара хората да му го откраднат36. В една северноамериканска приказка

старецът е лечител, който притежава огъня37. Духът има аспекта на огъня, както знаем от писанието на Стария завет и от разказа за чудото на

Петдесетница.Наред с ума, мъдростта и познанието си старецът, както казахме, се

отличава и с притежаването на морални качества и дори нещо повече: той проверява моралните дадености на хората и неговите дарове зависят от тази

проверка. Особено ярък пример за това е естонската38 приказка за доведената и заварената дъщеря. Първата е сираче, което се отличава с

послушание и чувство за ред. Историята започва с това, че хурката й пада в кладенеца. Тя скача след нея, обаче не се удавя в кладенеца, стига до вълшебната страна и попада на изпитания, където се среща с една крава, един овен и едно ябълково дърво и изпълнява желанията им. Тя стига до

една баня, където седи един мръсен старец и иска тя да го изкъпе. Завързва се

54 [Срв. с парагр. 289 на това издание.]35 [Faust, 2. Teil, Kabirenszene. (На бълг. - Фауст, II част,

Сцената с кабирите. - Б. пр.) Срв. Psychologic und Alchemic, Paragr. 203.]

36 Indianermarchen aus Sudamerika, p. 285 [Краят на света и кражбата на огъня].

37 Indianermarchen aus Nordamerika, p. 74 [Историята на Менебуш: Открадването на огъня].

No'* [No 53: Заплатата на доведената и на заварената дъщеря, р. 192 ff.]230

следният диалог. Старецът: -Красиво девойче, красиво девойче! Изкъпи ме, много ми тежи, че съм толкова мръсен!" Тя: -С какво трябва да напаля печката?" -Събери клечки и куришки от гаргите и запали с тях." Тя обаче донася съчки и пита: -Откъде трябва да донеса вода за къпането?" Той: -Под сушилката за зърно има бяла кобила. Накарай я да се изпикае в чебъра!" Момичето обаче взема чиста вода. -Откъде трябва да взема четка

за баня?" -Отрежи опашката на бялата кобила и направи четка от нея!" Обаче тя прави такава от брезови клонки. -А откъде да взема сапун?" -

Вземи един камък от банята и ме изтъркай с него!" Тя обаче донася сапун от селото и изкъпва стареца с него. За отплата той й дава ковчеже със

злато и скъпоценни камъни39. Естествено заварената дъщеря е обладана от завист, хвърля вретеното си в кладенеца, където обаче веднага си го

намира. Но въпреки това продължава да върви нататък и прави всичко точно обратно на това, което е правила както трябва доведената дъщеря.

Заплатата й е каквато заслужава. При честотата, с която се среща този мотив, не са нужни други

доказателства.Образът на извисения и отзивчив старец ни внушава да го поставим в

някакво отношение към Бога. В германската приказка -Войникът и черната принцеса"40 се разказва как проклетата принцеса излизала всяка нощ от

железния си саркофаг, вземала при себе си войника, който трябвало да стои на стража на гроба й, и го изяждала. Един от войниците искал да избяга,

когато дошъл неговият ред да застане на стража. -А когато вечерта настъпила, той се измъкнал крадешком, побягнал през планини и поля и

стигнал до една разкошна поляна. Тогава изведнъж пред него се появило дребно човече с дълга бяла брада, това обаче бил нашият обичан Господ, който не искал повече да гледа мъката, която дяволът причинявал всяка

нощ. 'Накъде си се запътил? - попитало белобрадото човече. - Не може ли да дойда с теб?' И понеже старчето изглеждало толкова чистосърдечно,

войникът му разказал, че е избягал и защо го е направил." Както обикновено, следва добрият съвет. В този разказ старецът наистина бива обявен за самия Господ със същата наивност, с която английският алхимик

сър George Ripley нарича -стария крал" и -antiquus dierum"41.Всички архетипове имат както позитивен, благоприятен, све-

No" [В англо-американското издание тук има нов ред, който ние не бихме желали да приемем.]

40 Deutsche Marchen seit Grimm, p. 189 ff.41 Старецът на дните. - В неговата -Cantilena".

тъл и насочен нагоре характер, така и насочен надолу, отчасти негативен и неблагоприятен, донякъде чисто хтоничен, най-често неутрален аспект. Архетипът на духа не прави изключение от това. Неговият образ на джудже вече означава ограничаващо умаляване, както и загатната близост до

природата на един нумен на растителния свят, произхождащ от подземния свят. В една балканска приказка старецът се появява с телесно увреждане -

загубил едното си око42. -Вилите" - нещо като крилати бесове, са му изболи едното и героят трябва да се погрижи да му го върнат отново. Значи

старецът е загубил част от зрението си, т. е. своята прозорливост и

просветленост, при контакта си с демоничния свят на мрака, той е увреден от него и в това отношение напомня съдбата на Озирис, който загубил

едното си око, като погледнал една черна свиня, а именно Сет, или пък съдбата на Вотан, който пожертвал едното си око при кладенеца на Мимир.

За отбелязване е, че животното, което язди старецът от нашата приказка, е козел, което подсказва, че той самият също има своята тъмна страна. В една сибирска приказка старецът се появява като еднокрак, еднорък и едноок дядо, който събужда с желязна пръчка един умрял. В хода на

повествованието той самият бива убит по погрешка от многократно връщания към живота, който по този начин проиграва целия си късмет. Заглавието на

тази приказка е -Старецът с едната половина" и наистина неговата инвалидност означава, че той до известна степен се състои само от една половина. Другата е невидима, обаче в разказа се проявява като убиец,

който се стреми да отнеме живота на героя на приказката. В края на краищата героят успява да убие своя многократен убиец, обаче в беса си

убива и стареца с едната половина, с което се загатва за идентичността на двамата убити. От това произлиза възможността старецът да бъде

същевременно и своят антагонист - съживяващ, но и убиващ, - -ad utrumque peritus"43, както се казва за Хермес.

При тези обстоятелства би било препоръчително от еврис-тични и други съображения старателно да се изследва обкръжението винаги когато

старецът се появява като -скромен" и -чистосърдечен". В първата естонска приказка, която споменахме - за ратайчето, изгубило кравата, се поражда съмнение, че озовалият се навреме където трябва отзивчив старец първо е

отвел с хитрост кравата, за да създаде на закриляното от него42 [Balkanmarchen No 36: Царят и неговите трима сина.}

43 [Умел и в двете неща.] Prudentius, Contra Symmachum; вж.: Rahner, Die seelenheilende Blume, p. 132.

232момче солиден мотив да избяга от къщи. Това е твърде възможно, тъй

като всекидневният опит показва, че no-висшето, обаче сублиминално знание за съдбата инсценира неприятната случка, за да натика клоуна на Азовото съзнание в миша дупка и по този начин да го насочи по истинския му път,

който той от чиста глупост никога не би намерил. Ако нашето сираче подозираше, че старецът е онзи, който е омагьосал кравата му да изчезне,

той сигурно би му се сторил като коварен гном или дявол. Старецът наистина има и един лош аспект, както лечителят у примитивите се приема,

от една страна, като лекуващия помощник, а, от друга, като правещия отрови, от когото се боят, както и думата (радцакоу означава лечебно средство, но и отрова, а отровата в крайна сметка би могла да бъде в

действителност и двете.Така старецът има амбивалентен характер на елф като крайно

поучителния образ на Мерлин и както той при някои от проявленията си изглежда като самото добро, така в други форми му е присъщ аспектът на злото. Тогава той е злият магьосник, който върши зло заради самото зло,

от егоизъм. В една сибирска44 приказка старецът е зъл дух, -на чиято глава имаше две езера и в тях плуваха две патици". Той се хранел с

човешко месо. В историята се разказва как героят и хората му отиват на празник в съседното село и оставят кучетата си вкъщи. Те решават също да си устроят празник - според поговорката -Когато котката я няма, мишките танцуват". В разгара на празника всички се нахвърлят върху запасите от месо. Когато хората се връщат, изгонват кучетата. Те обаче избягват в

пущинака. -Творецът рече на Емемкут - героя на приказката: 'Иди с жена си да потърсите кучетата!' " Той обаче попада в ужасна снежна буря и е принуден да потърси убежище в колибата на злия дух. След това идва

познатият мотив за надхитрения дявол. -Творец" се наричал бащата на Емемкут. Обаче бащата на Твореца се наричал -Самосъздал се", защото създал самия себе си. Въпреки че никъде в приказката не се казва, че

старецът с двете езера на главата си примамил героя и жена му да утолят глада си, то все пак би трябвало да се предположи, че в кучетата се бил

вселил един особен дух, който ги накарал да празнуват като хората и после, противно на своята природа, да избягат, поради което Емемкут трябвало да ги търси, и че героят после попада в снежна буря, за да

попадне в ръцете на злия старец. Творец, синът на Самосъздалия се, помага за това, като дава съвета, от което се образува едно кълбо от проблеми,

чието разплитане предпочитаме да оставим на сибирските теолози.44 [No 36: Кучетата на Твореца.}

2)3В една балканска приказка старецът дава на безплодната царица да

изяде вълшебна ябълка, от което тя забременява и ражда син, на когото старецът си запазва правото да стане кръстник. Обаче момчето е дяволско

изчадие, което бие всички деца и убива добитъка на пастирите. Десет години то не получава име. Старецът се появява, забожда му един нож в крака и го нарича -Принцът на ножа". Синът иска да тръгне по света да

търси приключения, като най-сетне, след дълги колебания, бащата му разрешава. Ножът, забит в крака му, е условие да живее: ако друг го

извади, той ще умре, ако сам го извади - ще живее. В края на краищата ножът се превръща в негова зла участ, тъй като една стара вещица го измъква, когато принцът спи. Той умира, обаче бива съживен отново от

приятелите, които сам си е спечелил45. Тук старецът помага, обаче дава съдба, изпълнена с опасности, която също така би могла да се обърне на зло. Злото се проявява отрано и съвсем ясно в насилническия характер на

момчето.Също в една балканска приказка се намира достоен за споменаване

мотив. Някакъв цар търси сестра си, отвлечена от чужденец. По пътя той се отбива в колибата на една бабка, която го предупреждава да не продължава

търсенето. Отрупано с плодове дърво, което постоянно се отдалечава от него, го подмамва надалече от колибата. Когато дървото най-сетне спира, от короната му слиза старец. Той приема царя като гост и го отвежда в

замъка, където сестра му живее като съпруга на стареца. Тя казва на брат си, че мъжът й е зъл дух, който ще го убие. И наистина след три дни царят

изчезва. По-малкият му брат тръгва да ги търси и убива злия дух, преобразен в ламя. Това освобождава от магията един млад, красив момък,

който се оженва за сестрата. Появилият се отначало като нумен на дървото старец е в явна връзка със сестрата. Той е убиец. В един вмъкнат епизод

му приписват греха, че е омагьосал цял град, като го е направил -железен", т. е. неподвижен, скован и замлъкнал46. Той държи в плен и

сестрата на царя и не я пуска да се върне при близките си. По този начин бива изобразена обсебе-ността на сестрата от анимуса. Значи тук старецът

се подразбира като анимуса на сестрата. Обаче начинът, по който царят бива въвлечен в тази обсебеност, и търсенето на сестрата ни навеждат на

мисълта, че сестрата има за брата значение на анима. И според това определящият съдбата архетип взема в

45 [Balkanmarchen No 9: Делата на царския син и двамата му помощници.}

46 [No 35: Зетят от чужбина.]214

плен първо анимата на царя, т. е. той лишава царя от архетипа на живота, който е персонифициран именно в анимата, принуждава го по този начин да търси изгубения вкус към живота, да достигне -труднодостъпната

скъпоценност" и така го превръща в митичен герой, т. е. във висша личност, която е израз на неговата цялостна личност. При това старецът

действа изключително само като злодей и трябва да бъде отстранен със сила, за да се появи сетне като съпруг на сестрата-анима, а всъщност най-точно като годеник на душата, който празнува свещеното кръвосмешение като

символ на обединяването на противоположното и еднаквото. Тази често

срещана, смела енантиодро-мия не само означава подмладяване и преобразяване на стареца, но ни кара да доловим и едно тайно вътрешно

отношение на злото към доброто, един vice-versa.Значи в тази история виждаме архетипа на стареца в образа на

злосторник, поставен сред преображенията и перипетиите на един процес на индивидуация, който по пътя на загатванията стига до hieros gamos. В

споменатата преди руска приказка за горския цар е обратното - той първо се проявява като помагащ и добронамерен, а после не иска да пусне ратая

си, тъй че основните събития в повествованието са многобройните опити на момъка да се измъкне от лапите на магьосника. Вместо диренето тук идва

бягството, което обаче изглежда има същите заслуги като извършените храбри приключения, защото накрая героят се оженва за царската дъщеря.

Обаче магьосникът трябва да се задоволи с ролята на измамения дявол.г. Териоморфната символика на духа в приказките

Описанието на нашия архетип не би било пълно, ако не си спомним за още един начин, по който се проявява, а именно в образа на животно. Най-общо той се причислява към териомор-физма на боговете и демоните и има същото психологическо значение. Животинският образ показва всъщност, че

съдържанията и функциите, за които говорим, се намират все още в сферата на извънчовешкото, т. е. в една територия отвъд човешкото съзнание, и

поради това имат дял, от една страна, в демонично-свръхчовешкото, а, от друга - в животинско-подчо-вешкото. Тук обаче трябва да вземем предвид,

че това разделение е валидно само в сферата на съзнанието, където то съответства на едно необходимо за мисленето условие. Логиката казва: -

Tertium non datur"47, т. е. ние не можем да си представим47 [Трета възможност няма.]

противоположностите в тяхното единство. Отстраняването на една антиномия, съществуваща въпреки това, с други думи, може да важи за нас само като постулат. Но за несъзнаваното това в никакъв случай не е така, тъй като неговите съдържания общо и поотделно са парадоксални и

антиномични сами по себе си, без да се изключва категорията на битието. Ако някой, който не познава психологията на несъзнаваното, иска да си

създаде представа за това положение на нещата, бихме му препоръчали да изучава християнските мистици и индийската философия. Там ще открие най-

отчетливите въздействия на антиномич-ността на несъзнаваното.Макар че в досегашните ни наблюдения старецът е проявявал човешки

образ и поведение, все пак неговите магически способности, включително и духовната му извисеност, сочат отвъд- или над- и подчовешкото в доброто и злото. Неговият животински аспект не означава нито за примитивите, нито

за несъзнаваното намаляване на неговата ценност, защото в определени отношения животното стои по-високо от човека. То още не се е забъркало в

съзнанието си и все още не е противопоставило на онази сила, от която живее, едно капризно Аз, а изпълнява волята, която властва в него, по

един почти съвършен начин. Ако беше осъзнато, то би било по-набожно от човека. Легендата за грехопадението съдържа дълбока поука; тя все пак е

израз на едно смътно чувство, че еманципацията на Азовото съзнание е дело на Луцифер. Историята на човешкия свят още от самото начало се състои от конфликта на чувството за малоценност със самонадценяването. Мъдростта

търси средата и изкупва това смело деяние чрез опасното родство с демон и животно, поради което страда от погрешно тълкуване в морално отношение.

Често в приказките срещаме мотива за помагащите животни. Те се държат като хора, говорят на човешки език и демонстрират ум и знания,

които дори превъзхождат човешките. В този случай сигурно с право може да се каже, че архетипът на духа е изявен чрез образа на животно. В една германска приказка48 се разказва как един момък в търсене на своята

изчезнала принцеса среща вълк, който му казва: -Не се бой! Но ми кажи накъде те води пътят ти?" Момъкът му разказва своята история, след което

вълкът му дава своя магически дар, а именно няколко свои косъма, с

помощта на които момчето можело да го извика на помощ по всяко време. Това въведение се развива точно така, както и срещата с отзивчивия

старец. В същия разказ се появява' Принцесата на дървото (Deutsche Marchen seit Grimm).

236и другата - лошата - страна на архетипа. Като илюстрация искам да

разкажа тук откъси от приказката.Както си пасе свинете в гората, момъкът открива огромно дърво,

чиито клони се губят в облаците. -Как ли би изглеждал светът - казва си той, - ако би могъл да го погледнеш от върха му?" Той се закатерва нагоре

по стъблото, катери се целия ден, без да достигне до клоните. Идва вечерта и той трябва да прекара нощта върху един отчупен клон. На другия

ден продължава да се катери и около обед стига до короната. Едва на свечеряване стига до село, построено сред клоните. Там живеят селяни,

които го приемат като гостенин и го подслоняват за през нощта. На сутринта продължава да се катери. По пладне стига до дворец, където живее

някаква девойка. Тук узнава, че нагоре вече няма нищо. Тя е царска дъщеря, пленена от зъл магьосник. Героят остава при принцесата и може да ходи из всички стаи, само в една му забранила да влиза. Но любопитството е по-силно. Той отваря стаята и намира там гарван, закован с три пирона

за стената. Единият пирон минавал през гърлото, а другите - през крилата. Гарванът се оплакал, че е жаден, и момъкът му дал вода от съчувствие. С всяка глътка падал по един пирон, а при третата гарванът бил свободен и

изхвръкнал през прозореца. Когато принцесата чула за това, много се изплашила и рекла: -Това беше дяволът, който ме бе омагьосал... сега

скоро ще се върне и ще ме хване отново!" И наистина един хубав ден тя изчезва.

И тъй, момъкът тръгва да я търси, при което, както описахме горе, среща вълка. По същия начин той среща мечка и лъв, от които също получава косъмчета. Освен това лъвът му издава, че принцесата е наблизо, пленена в къщата на един ловец. Момъкът намира къщата и принцесата, обаче разбира,

че е невъзможно двамата да избягат, понеже ловецът имал едно трикрако бяло конче, което знаело всичко и веднага щяло да го предупреди. При все това героят се опитва да избяга, но безуспешно. Ловецът го настига, но го

пуска пак да избяга, понеже му бил спасил живота, когато бил гарван. И така момъкът избягва на кон с принцесата. Обаче когато ловецът е в гората, младежът пак се промъква в къщата и придумва принцесата да

измъкне от ловеца тайната, как се е сдобил със своя умен кон. Тя успява да стори това през нощта, а момъкът, който се бил скрил под леглото, научава, че на около един час път от къщата на ловеца живее вещица,

отглеждаща вълшебни коне. Който можел да пасе конете три дни, имал право да си избере един за награда. Преди това тя добавила към стадото и дванадесет агнета, за да засити глада на дванадесетте вълка, които

живеели в гората237

около селския двор, и така да ги накара да не нападат конете. Обаче този път тя не му дала агнета. Дванадесетте вълци го гонили, когато

препускал с коня си, и при прескачането на оградата все пак им се удало да откъснат единия крак на кончето му. Затова то имало само три крака.

Момъкът веднага намерил вещицата и се цанил при нея при условие, че ще му даде не само коня, който сам си избере, а и дванадесет агнета в

добавка. Тя се съгласила на това. Заповядала на жребчетата да избягат от него. А за да го приспи, му дала ракия. Той я изпива, задрямва и

жребчетата избягват. На другия ден той ги настига с помощта на вълка, на втория ден му помага мечката, а на третия - лъвът. И сега вече можел да

си избере възнаграждението. Малката дъщеря на вещицата му издава кой кон язди майка й. Това, разбира се, бил най-добрият, също бял. Него поискал той. Но още щом излязъл от конюшнята, вещицата пробила четирите подкови

на белия кон и изсмукала мозъка от костите му. От костния мозък изпекла сладкиш и го дала на момъка за из път. Кончето било слабо до смърт, но

героят му дал да изяде сладкиша, след което предишната му сила се възвърнала. Те излезли от гората здрави и читави, след като нахранил

дванадесетте вълка с дванадесетте агнета. Взел принцесата и препуснали с нея надалеч. Трикракото конче пак извикало ловеца, който веднага тръгнал след тях и бързо ги настигнал, понеже четирикракото бяло конче не искало да върви. Когато ловецът се приближил, четирикракото конче извикало на трикракото: -Хвърли го от гърба си, сестричке!" То го хвърлило и двата

коня го стъпкали. Момъкът поставил принцесата на трикракото конче и така стигнали до царството на баща й, където отпразнували сватбата си.

Четирикракият жребец помолил момъка да отсече главите и на двата коня, понеже иначе щели да му донесат нещастие. Щом сторил това, те се

превърнали в строен принц и чудно красива принцеса, които после, след известно време, -си отишли в своето си царство". Някога ловецът ги бил

превърнал в коне.Като изключим териоморфната символика на духа в тази приказка,

особено интересен е фактът, че функцията на знанието и на интуицията са представени чрез ездача. С това се изразява схващане, че духът също може да бъде притежание. Така трик-ракият бял кон е собственост на демоничния

ловец, обаче после Четирикракият принадлежи на вещицата. Тук духът отчасти е функция, която като вещ може да сменя притежателя си (кон), но другата част е независим субект (магьосникът като притежател на коня).

След като момъкът придобива от вещицата чети-рикракия бял кон, той освобождава един дух или мислене от

2)8особен род от властта на несъзнаваното. Тук, както и на други

места, вещицата символизира една mater natura, респективно първоначалното, тъй да се каже, -матриархално" състояние на

несъзнаваното, чрез което се представя дадено психично състояние, където на несъзнаваното се противопоставя само едно слабо и несамостоятелно

съзнание. Четирикракият кон се оказва по-високопоставен от трикракия, понеже може да му заповядва. Тъй като кватернитетът е символ на целостта,

а тя играе твърде значима роля в образния свят на несъзнаваното49, победата на -четирикракостта" над -трикракостта" не е съвсем неочаквана. Обаче какво би трябвало да означава противопоставянето на троичността и

четворичността, съответно какво означава троичността по отношение на цялото? В алхимията този проблем се нарича Аксиомата на Мария и присъства в тази философия повече от едно хилядолетие, за да бъде подхванат отново

накрая във -Фауст" (сцената с кабирите*). Най-ранната му литературна формулировка се открива във встъпителните думи на -Тимаей"–, за която

Гьоте напомня отново. У алхимиците ясно можем да видим как на триединството на Бога съответства една долна, хтонична троичност (подобно

на триг-лавия дявол у Данте). То се състои в един принцип, който със своята символика издава родство със злото, макар че по никакъв начин не е

постулирано, че не изразява нищо друго освен злото. По-скоро всичко говори за това, че злото, респективно неговият най-често употребяван

символ, принадлежи към семейството на ония фигури, които описват тъмното, нощното, долното, хтоничното. В тази символика долното се отнася към горното като съответствие с обратен знак51, т. е. то се схваща като

горното, като троичност. Три, като мъжко число тук, според логиката е подчинено на злия ловец, който (алхимично)

49 Относно кватернитета трябва да насоча вниманието към по-ранните си трудове, особено към Психология и религия и Психология и алхимия.* Митични божества - отмъстители, олицетворение на природните сили.

- Б. пр.50 Най-древната позната ми формулировка на проблема е онази с

четиримата сина на Хор, трима от които понякога биват изобразявани с

животински глави, а един - с човешка. Хронологично към него се присъединява видението на Иезекиил с четирите фигури, които после се

връщат отново в четирите атрибута на евангелистите. Както е известно, три от тях са с глави на животни, а един - с човешка (ангелът).

sl Според изречението от Tabula Smaragdina: -Quod est inferius, est sicut quod est superius" [Онова, което е долу, е същото като онова, което

е горе], р. 2.бихме могли да разбираме като долната троичност. А четири -като

женско число, е свързано със старицата. И двата коня са говорещи и знаещи вълшебни животни и поради това изобразяват несъзнавания дух, който обаче в единия случай е подчинен на злия магьосник, а в другия - на вещицата.

Значи между троичността и четворичността първо съществува противоречието мъжко - женско, после четворичността е символ на

целостността, обаче троичността не е. Затова пък тя според данни на алхимията обозначава противоположност, тъй като едната троичност винаги

предпоставя и друга, както горе - долу, светлото.- тъмно, доброто - зло. В енергетично отношение противоположността означава потенциал, а където

има един потенциал, съществува възможността да протече някакъв процес, да се случи нещо, понеже напрежението между противоположностите се стреми

към балансиране. Ако си представим четворичността като квадрат и го разделим с диагонал на две половини, се образуват два триъгълника, чиито върхове сочат в противоположни посоки. Поради това бихме могли да кажем

метафорично: ако разделим символизираната от четириединст-вото цялостност на еднакви половини, се получават две троич-ности с противоположна

посока. Това просто разсъждение извежда троичността от четворичността, така и ловецът обяснява на пленената принцеса, че неговият бял кон от

четирикрак е станал трикрак, като вълците му откъснали единия. Трикра-костта на коня се дължи на нещастен случай, станал в мига, когато конят се е готвел да напусне царството на тъмната майка. Изразено на езика на

психологията, това би трябвало да означава, че когато се манифестира несъзнаваната цялост, т. е. когато тя напуска несъзнаваното и преминава в

сферата на съзнанието, едно от четирите неща остава там, задържано от horror vacui на несъзнаваното. Така възниква троичност, на която, както знаем не от приказките, а от историята на символите, съответства една

противоположна троичност52, т. е. възниква конфликт. Тук също бихме могли да си зададем Сократовия въпрос: -Едно, две, три - обаче четвъртият,

любезни ми Тимайос, от онези, които вчера бяха гостите, а днес са домакините, къде ни се губи той, а?"53 Той остава в царството на тъмната

майка, задържан от вълчата алчност на несъзнаваното, което не иска да пусне нищо от своя омагьосан кръг дори ако бъде принесена съответна

52 Срв. Psychologic und Alchemic, Abb. 54 [и Paragr. 539], no-подробно в: Der Geist Mercurius.

53 [Platans Dialoge Timaios und Kritias, p. 29.] Това необяснено място искаха да припишат на едно -шеговито настроение" на Платон.

240жертва заради това.

Ловецът, респективно старият магьосник и вещицата съответстват на негативното родителско имаго в магическия свят на несъзнаваното. Отначало

ловецът се появява в разказа в образа на черен гарван. Той е откраднал принцесата и я държи в плен. Тя го нарича -дявол". Но по много странен начин той самият е затворен в една забранена стая в двореца и е закован

там с три пирона за стената, т. е. разпънат е на кръст. Той е пленен като всеки ключар в затвора и сам е прокълнат като всеки, който проклина.

Затворът и на двамата е вълшебен дворец на върха на едно гигантско дърво, навярно дървото на света. Принцесата е част от светлия горен свят, близък

до Слънцето. И ако тя стои точно на върха на дървото на света, то тя навярно е нещо като anima mundi*, попаднала във властта на мрака.

Изглежда обаче, това пленничество не й се отразява добре, тъй като точно

разбойникът бива разпнат, и то с три пирона. Разпъването на кръст очевидно е мъчителна обвързаност и изкарване от строя - наказанието за

безумно храбрия, който е дръзнал да се промъкне в сферата на противоположното начало като Прометей. Гарванът, който е идентичен с

ловеца, е направил същото, понеже е откраднал от светлия горен свят една скъпоценна душа, и така в горния свят, или в свръхсвета, бива прикован към стената за наказание. Би трябвало да е несъмнено ясно, че тук става

дума за едно отражение на християнския първообраз с обратен знак. Спасителят, освободил душата на човечеството от владичеството на

господаря на този свят, е прикован на кръста долу в подлунния свят, както този крадлив гарван е закован за стената в небесния връх на дървото на

света заради своето посегателство. Своеобразният инструмент на проклятието в нашата приказка е тройката пирони. Кой е пленил гарвана, не

се казва. Обаче звучи така, сякаш е станало в изпълнение на клетва в името на Триединния.

Юначният момък, изкачил се на върха на дървото на света и проникнал във вълшебния дворец, където трябва да освободи принцесата, може да влиза

във всички стаи, само в една не, именно в онази, където е гарванът54. Както в рая не бива да се яде от едно дърво, така и тук една стая не бива

да се отваря, поради което, разбира се, той влиза точно в нея. Нищо не привлича толкова много вниманието, колкото забраненото. Това е най-

* Световна душа (лат.). - Б. пр.54 В приказка на Братя Грим (I, No 55, Детето на Мария) в

забранената стая се намира -Триединството", което ми се струва достойно за внимание.

16,L

241сигурният начин да предизвикаш непослушанието. Явно в

произведението е залегнало тайното намерение да бъде освободена не толкова принцесата, а преди всичко гарванът. Щом героят съзира гарвана,

птицата започва горко да кряска и да се оплаква от жаждата си55, а момъкът, воден от добродетелта на състраданието, го пои не с исоп и оцет,

а с живителна вода, след което трите пирона веднага падат и гарванът излита през отворения прозорец. С това злият дух пак е пуснат на свобода,

превръща се в ловец, открадва за втори път принцесата и този път я затваря на земята в ловната си хижа. Тайното намерение донякъде се

разбулва: принцесата е трябвало да бъде доведена от свръхсвета в човешкия свят, което явно не е било възможно без съдействието на злия дух и на

човешкото непослушание.Но тъй като и в света на хората ловецът на души е господар на

принцесата, героят пак трябва да се намеси, като отнема с хитрост четирикракия жребец на вещицата, както вече научихме, и така прекратява

трикраката власт на магьосника. Троичността е това, което прикована гарвана, тя е същевременно и властта на злия дух. Това са двете

троичности, които имат противоположна посока.В една съвсем различна област - в тази на психологическото

познание, е известно, че три от четирите функции на съзнанието се диференцират, т. е. могат да стават осъзнати; една обаче остава свързана с матерната почва - с несъзнаваното, и бива означавана като подчинена,

респективно -малоценна" функция. Тя е ахилесовата пета и на най-героичното съзнание. В нещо силният е слаб, историята - глупава, доброто

- лошо, и т. н., а55 Още Aelian (De natura animalium, I, 47) пише, че Аполон осъдил

гарваните да умират от жажда, понеже един гарван, когото изпратили да донесе вода, се забавил твърде дълго. В германския фолклор се казва, че гарванът трябва да страда от жажда през юни или август. Като причина се посочва, че само той единствен не бил натъжен от смъртта на Христос или

че той не се върнал обратно, когато Ной го изпратил на разузнаване. (Panzer, Zeitschrift fur deutsche Mythologie II, p. 171, и Kohler,

Kleinere Schriften zur Marchenforschung I, 3.) За гарвана като алегория на злото вж. подробно изложение на Rahner, Erdgeist und Himmelsgeist in

der patristischen Theologie. От друга страна, гарванът е в близки отношения с Аполон като канонизирано в негово име свещено животно. Той се среща и в Библията в положителен аспект (Псалом 147:9): -Който дава храна на животните и на гарваните пилета, които пиукат." [В синодалната Библия Псалом 146:9: -дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които

викат към Него." - Б. пр.] Йов 38:41: -Кой приготвя на враната храната й, кога пиленцата й, скитайки се без храна, викат към Бога?" Подобно е н ъ Лука 12:24. Като истински -служещи духове" те се явяват в Първа книга

Царства 17:5, където носят на Илия ежедневна храна.242

обратното също е вярно. Според нашата приказка троичността се явява като осакатена четворичност. Ако към трите крака можеше да се прибави четвъртият, би се получила цялостност. Така енигматичната Аксиома на

Мария гласи: -От третото става едното <като> четвърто" (ек топ TQITOD то ev тетаотоу)56, това навярно означава: когато от третото произлезе

четвъртото, тогава заедно с това възниква единството. Едното - изгубеното парче, намиращо се у вълците на великата майка, всъщност е само една четвърт, обаче заедно с трите образува онази цялост, която премахва

разделението и конфликта.Откъде обаче идва това, че едната четвърт, според изказа на

символиката, също е троичност? Тук символиката на приказката ни оставя в затруднено положение и ние сме принудени да потърсим убежище във. фактите

на психологията. Преди казах, че трите функции могат да бъдат диференцирани, а само една остава в плен на несъзнаваното. Тази

констатация трябва да се прецизира още. Опитът показва, че диференцирането успява да се осъществи само приблизително при една

функция, която поради това .се означава като висша, или главна, и наред с екстра- и интроверсията конституира типа на нагласата на съзнанието. Тази

функция бива подпомагана от една или две, повече или по-малко диференцирани, спомагателни функции, които обаче почти никога не достигат

същата степен на дифе-ренцираност, т. е. на способност да се използват съзнателно. Поради това те са по-спонтанни от главната функция, която се

оказва доста по-надеждна и послушна на нашето намерение. Напротив - четвъртата, нисшата функция се оказва недостъпна за волята ни. Понякога тя се появява като добър домашен дух със смешни дефекти, понякога като deus ex machina. Обаче тя винаги идва и си отива sua sponte*. От това

изложение става ясно, че и диференцираните функции са се освободили от вкоре-неността в несъзнаваното само с едната си част, но другата все още се крие в несъзнаваното и поради това действа под негово господство. На трите диференцирани функции, с които разполага Азът, съответстват три

несъзнавани дяла, които все още не са се отделили от несъзнаваното". И както на трите осъзнати и диференцирани части от функциите се

противопоставя една четвърта, недиференцирана, като повече или по-малко мъчител-

56 [Срв. Psycholodie und Alchemic, Index s. v. Maria Prophetissa.] * Самоволно (лат.). - Б. пр.

57 В една северна приказка [Норвегия, No 24: Трите принцеси в Бялата страна] те са представени като три принцеси, заровени в земята до

гърлото, които трябва да бъдат освободени.24)

но пречещ фактор, така и най-висшата функция изглежда е най-злият враг по отношение на несъзнаваното. Не бива да пропускаме да назовем и една особена, тънка хитрост: както дяволът обича да се преоблича като

ангел на светлината, така тайно и коварно нисшата функция влияе най-много върху основната, както последната най-много потиска първата58.

Тези за съжаление малко абстрактни разсъждения са необходими, за да изясним донякъде изпълнената с хитрини и загатнати взаимовръзки наша -

както обичат да казват - -по детски проста" приказка. Двете противоположни троичности - едната, която държи в плен злото, и другата,

представяща неговата власт - съответстват, тъй да се каже, точно до милиметър на функционалната структура на нашата съзнавана и несъзнавана психика. Приказката като спонтанен, наивен и несвързан с разсъжденията

продукт на душата наистина не би могла да дава израз на нещо друго освен на това, което именно е душата. Поради това не само нашата приказка представя тези структурални отношения на психиката, безброй други

приказки59 правят същото.Нашата приказка показва с рядко срещана яснота, от една страна,

цялата противоречивост на архетипа на духа, от друга - объркващото взаимодействие на антиномиите, ориентирано към единствената велика цел на

висшето осъзнаване. Младият свинар, който се изкачва от дълбините на животинското на огромното дърво на света и открива най-горе в светлия

свръх-свят своята девойка Анима, принцесата от благородно потекло, символизира възхода на съзнанието от области, близки до животинските, до

един връх, разкриващ много перспективи, който онагледява по особено подходящ начин разширяването на хоризонта на съзнанието60. Когато мъжкото

съзнание достигне този връх, там насреща му излиза женското му съответствие - анимата61. Тя е персонификация на несъзнаваното. Срещата

58 За теорията за функциите вж. Psychologische Typen [На бълг. -Психологически типове. Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.]

59 За непрофесионалистите в тази област бих искал да добавя тук, че теорията за структурата на психиката не е изведена от приказките и митовете, а се базира на опита и наблюденията на медицинскопсихо-логическото изследване и едва по-късно получи своето потвърждение

благодарение на изследвания на символите в области, които отначало бяха твърде далеч от полезрението на лекаря.

60 Става дума за една типична енантиодромия: по този път не само се излиза още по-високо горе, но човек трябва да реализира и другата

половина на своето същество и затова да слезе долу." Като съзира огромното дърво, момъкът се пита: -Как ли би

изглеждало, ако можеше да видиш света от върха на дървото!"244

показва колко неподходящо е обозначаването на несъзнаваното като -подсъзнание". То е не само -под съзнанието", но и над него, да, то е

доста високо над него, така че героят трябва да се катери с големи усилия към него. Обаче това -горно" несъзна-вано в никакъв случай не е -

свръхсъзнание" в този смисъл, че оня, който го е достигнал - като нашия герой, да се намира толкова високо над -подсъзнанието", както над земната

повърхност. Напротив, той прави неприятното откритие, че неговата възвишена и светла Анима, принцесата Душа, е омагьосана там горе и е

свободна колкото птичка в златна клетка. И така той може да се прослави, че се е издигнал над низината на една почти животинска безчувственост, обаче неговата душа^е в плен на един зъл дух, на мрачно бащино имаго с

подземно естество в образа на гарван - този известен териоморфен образ на дявола. За какво му е неговата висина и широкият хоризонт, щом любимата му Душа крее в затвора? Да, тя дори участва в играта на долния свят и

изглежда иска да попречи на момъка да разкрие тайната на нейното пленничество, като му забранява да влиза в една от стаите. Обаче чрез

забраната тайно го тласка именно към това. Изглежда, като че ли несъзнаваното има две ръце, едната от които винаги върши обратното на

това, което прави другата. Принцесата желае - и не желае - да бъде освободена. Обаче злият дух очевидно сам е попаднал в капан: той е искал

да си открадне една красива душа от светлия горен свят, което и успява да стори като крилато същество, но не се е сетил, че по този начин той

самият би бил пленник в горния свят. Та значи той е един тъмен дух, но копнее за светлината. Това е неговото тайно оправдаване, както

приковаването означава наказание за посегателството. Докато злият дух е пленен в горния свят, принцесата също не може да слезе на земята и героят остава изгубен в рая. Но той извършва греха на непослу-шанието, така дава

възможност на разбойника да се измъкне и става причина за повторно отвличане на принцесата, значи за цяла поредица от лоши последствия.

Резултатът обаче е, че принцесата идва на земята и че дори дяволският гарван приема човешкия образ на ловеца. По този начин светлата анима от

свръхсвета, както и злото начало се приближават до хората, т. е. и двете биват умалени до човешки измерения и така стават достъпни. Трикракият,

знаещ всичко, кон на ловеца изобразява неговата истинска власт. Триногото животно съответства на несъзнаваните дялове на диференцируемите

функции62. Лове-62 Разбира се, всезнайството на несъзнаваните части на функциите е

преувеличение. На практика те обаче разполагат - или, по-точно245

цът обаче олицетворява подчинената функция, която се вижда и у героя като любопитство и желание да предприеме нещо. И дори в по-

нататъшния ход на събитията той все повече заприличва на ловеца: той взема своя кон от вещицата, както и нашият герой. Обаче за разлика от

него, ловецът е пропуснал да вземе дванадесет агнета със себе си, за да нахрани дванадесетте вълка, които осакатяват коня му. Той забравя да даде

дължимото на хтоничните сили, защото де факто не е нищо повече от разбойник. Но от неговата грешка героят научава, че несъзнава-ното пуска на свобода своите рожби само срещу някаква жертва63. Числото дванадесет

тук сигурно е един символ на времето с допълнително значение на дванадесетте неща (dOXa)64, които трябва да се направят за несъзнаваното, преди човек да може да се освободи от него65. Ловецът се явява като пръв, неуспешен опит на героя да се сдобие със своя Душа чрез грабеж и насилие.

Спечелването на душата обаче означава в действителност едно дело на търпение, жертвоготовност и всеотдайност. Като се сдобива с четирикракия кон, героят изцяло заема мястото на ловеца и по този начин се добира и до

принцесата. В нашия разказ четворичността се оказва най-голямата сила, понеже в своята цялост тя интегрира онова късче, което все още й е

липсвало, за да бъде цяла.Архетипът на духа в тази приказка - между другото, съвсем не

примитивна - е изразен териоморфно като система от три функции, подчинена на едно единство, на злия дух, както и като една неназовавана инстанция, разпънала посредством тройка пирони гарвана. По-висшестоящото и в двата

случая единство съответства в първия случай на подчинената функция, която е несъзнаваният антагонист на главната, значи на ловеца; в последния

случай - на главната функция, значи на героя. В края наказано, повлияни са от сублиминалните възприятия и спомени, както и

от инстинктивните, архетипни съдържания на несъзнаваното. Те са, които подават на несъзнаваните дейности информация с неочаквана вярност.63 Ловецът е направил своята сметка без кръчмаря, както става най-често, човек рядко или изобщо не мисли за цената, плащана заради

дейността на духа.64 Срв. с мита за Херкулес.

65 Алхимиците подчертават дългото време за извършването на тези неща и говорят за -longissima via", -diuturnitas immensae meditationis"

[много дълъг път - продължителност на мощната медитация] и т. н. Числото дванадесет би трябвало да съвпада с църковната година, когато се извършва спасителното дело на Христос. Жертвата на агнетата сигурно произлиза от

този източник.

246краищата героят и ловецът заприличват един на друг, тъй че

функцията на ловеца се появява в героя. Да, самият герой още от началото се крие в ловеца и го кара да открадне Душата с всички неморални

средства, които са му подръка, и постепенно да ги представи, тъй да се каже, против собствената си воля в ръцете на героя. На преден план между

двамата се разразява люта борба, обаче зад кулисите единият върши нечестивите дела на другия. Развързването на възела става в момента,

когато героят успява да завоюва четворичността, т. е. психологически: да приеме подчинената функция в системата от три елемента. Така конфликтът приключва с един ход и фигурата на ловеца изчезва в нищото. След тази

победа героят поставя своята принцеса на трикракия кон и запрепусква с нея към царството на баща й. Оттук нататък тя ръководи и олицетворява

онази сфера на духа, която преди е служела на злия ловец. Значи анимата е и си остава представителка на онази част от несъзнаваното, която никога не може да бъде приета или поместена в една постижима за хората цялост.

д. Допълнителни бележкиЕдва след като завърших ръкописа си, приятели насочиха вниманието

ми към един руски вариант на нашата приказка. Тя е озаглавена -Маря Мореевна"*16. Героят на приказката не е свинар, а Иван Царевич. Тук има

интересно обяснение за трите помагащи животни: те са съответствия на трите сестри на Иван и техните съпрузи, които всъщност са птици. Трите сестри изобразяват триада от несъзнавани функции, която е във връзка с животинското, респективно духовното царство. Хората-птици са нещо като

ангели и подчертават спомагателното естество на несъзнаваните функции. В историята те също се намесват като спасители в оня решаващ момент, когато героят (за разлика от германския вариант) попада във властта на злия дух

и бива убит и накъсан на парчета от него (типична съдба на Богочовека!)67. Злият дух е старец, често изобразяван гол, и се нарича

Кашчей Безсмъртни68. Съответната вещица е известната Баба Яга. Трите помагащи животни от немския вариант тук са удвоени -

66 Дъщеря на морето [Russian Fairy Tales, p. 553 ff.]. " Старецът поставя разкъсаното на пърчета тяло в бъчва, която хвърля в морето, а

това напомня за съдбата на Озирис (главата ифал оса!).

*" От -кость" = кокал, и -лакость", -капость" = отвратителен,мръсен.

247веднъж хората-птици, после лъвът, непознатата птица и пчелите.

Принцеса тук е царицата Маря Мореевна - велика пълковод-ка (Мария, небесната царица, в руския православен химн се възхвалява като -

пълководка"!), която в своя дворец, в забранената стая държи злия дух, окован в дванадесет вериги. Когато Иван долавя жаждата на стареца, той грабва царкинята. Вълшебните яздитни животни в края на приказката не се

превръщат в хора. Руската приказка определено има по-примитивен характер.е. Приложение

Следващите тук разсъждения едва ли биха предизвикали всеобщ интерес дотолкова, доколкото те са технически по същество. Отначало исках да ги

спестя в това ново издание, но после стигнах до друго мнение и ги включих в едно приложение. Читателят, който няма специални интереси към

психологията, може спокойно да прескочи този откъс. Тук именно разглеждам неясния на пръв поглед проблем за трикракостта и четирикра-костта на

вълшебните коне и при това излагам размишленията си така, че използваният тук метод да стане видим. Тази разумна психологическа оценка почива, от

една страна, върху ирацио-налните дадености на материала, т. е. на приказката, мита или съня, от друга страна - на осъзнаването на -

латентните" рационални отношения на даденостите една спрямо друга. Че такива отношения изобщо съществуват, бе отначало хипотеза, както и онази

например, която твърди, че сънищата имат някакъв смисъл. Истинността на това допускане не е заложена a priori. Ползата от него може да стане ясна

само чрез приложението му. Затова трябва първо да се изчака, за да се види дали методическото му приложение върху ирационалния материал ще даде възможност за смисленото му тълкуване. Приложението му се състои в това,

че материалът се подхваща така, сякаш притежава смислени вътрешни взаимовръзки. За тази цел повечето дадености се нуждаят от известна

амплификация, т. е. от разясняване, генерализиране и приближаване към едно повече или по-малко всеобщо понятие, съответстващо на Кардановото

правило за тълкуване. Така например трикракостта, за да можем да я проумеем, трябва отначало да бъде отделена от коня и приближена към своя

собствен принцип, а именно троичност-та. Споменатата в приказката четирикракост се появява на по-висока степен на общото понятие, също в отношение към троичността, откъдето резултира гатанката от -Тимей", а

именно проблемът за три и четири. Триадата и тетрадата изобразяват архетипни структури, които играят значителна роля в обща-

248та символика и са също толкова важни за изследването на митовете,

както и на сънищата. Издигането на ирационалната даденост (на три- и четирикракостта) до нивото на едно общо светогледно понятие дава

възможност на универсалното значение на мотива да се прояви в плана на картината и окуражава разсъждаващия ум да приеме сериозно аргумента. Тази задача включва в себе си цяла редица разсъждения и изводи от техническо

естество, които не бих искал да спестя на читателя с интерес към психологията и особено на специалиста, още повече че работата по

разбирането по принцип е типична за разгадаването на символи и е крайно необходима за разбиране на продуктите на несъзнаваното. Смисълът на

несъзнаваните взаимовръзки може да бъде постигнат с труд, изхождайки от самите тях, обратно на ония дедуктивни тълкувания, които произлизат от

една предварително съществуваща теория, като например астро- и метеоромитологическите интерпретации и -last not least - на тези от

гледна точка на теорията за сексуалността.Трикракият и четирикракият кон всъщност представляват един

загадъчен факт, достоен за по-обстойно изследване. Тройката и четворката напомнят не само за дилемата на психологическата теория за функциите, а и

за аксиомата на Мария Проро-чица, която играе толкова значима роля в алхимията. Поради това би си струвало да се доближим малко повече до

значението на двете вълшебни животни.Достойно за внимание ми се струва преди всичко това, че триногото

животно се дава на принцесата като яздитен кон, от една страна, а, от друга - че самото то е кобила и същевременно - омагьосана принцеса.

Троичността тук бива недвусмислено свързана с женствеността, докато в господстващия религиозен възглед за съзнанието тя е изключително мъжка черта напълно независимо от това, че три като нечетно число е тъй или

иначе мъжко. Ето защо троичността би могла направо да бъде преведена като -мъжественост", която е още по-очебийна в древное-гипетското триединство

от Бог - камутеф69 - фараон.Трикракостта като качество на животно означава една несъз-навано

присъща на женското същество мъжественост. На една действителна жена би съответствал анимус, който представлява -духът", както и вълшебният кон. При анимата, обратно -троичността съвпада не с една християнска представа

за Трие-динството, а с -долния триъгълник", с подчинената триада от69 Kamutef означава -бик на майка му". Вж. Jacobsohn, Die

dogmatische Stellung des Konigs in der Theologie der alien Agypter, pp. 17, 35 и 41 ff.

функции, съставляваща тъй наречената -сянка". Подчинената половина на личността е най-често и в по-голямата си част несъзнавана. Тя означава не цялото несъзнавано, а само къс от него, свързан с личността. Анимата

пък, напротив, доколкото бива отличавана от сянката, персонифицира колективното несъзнавано. Ако я свържем с троичността като яздитно

животно, това би означавало, че тя -язди" сянката, т. е. спрямо сянката се проявява като тъмна част от повърхността на планета70. В този случай

тя обладава сянката. Ако обаче самата тя е конят, тогава е изгубила доминиращата си позиция като персонификация на колективното несъзнавано и като яздитно животно на принцесата А, съпругата на героя, е -яздена", т.

е. обладавана. Като принцеса Б, както казва приказката, тя наистина е превърната от магьосника в триного. Тази пообъркана работа би могла да се

изясни по следния начин.1. Принцеса А е анимата7' на героя. Тя язди, т. е. обладава

триногото, сянката, т. е. подчинената триада от функции на своя бъдещ съпруг. По-просто казано, това означава, че тя е сложила ръка на

подчинената половина от личността на героя. Тя го е хванала откъм слабата му страна, както често се случва във всекидневния живот, защото там,

където човек е слаб, има нужда от подкрепа и допълване. На слабата страна на мъжа жената дори е на истинското си и целесъобразно място. Може би така би трябвало да формулираме ситуацията, ако разглеждаме героя и

принцеса А като две обикновени личности. Но понеже историята е вълшебна и се разиграва главно в света на магичното, то тълкуването на принцеса А

като анима на героя навярно е по-правилно. В този случай, чрез срещата си с анимата, героят се е откъснал от непосветения свят както Мерлин

благодарение на своята фея, т. е. като обикновен човек той е някой, попаднал в плен на вълшебен сън, виждащ света като през мъгла.

2. Положението на нещата става значително по-сложно от неочакваното обстоятелство, че трикракият кон от своя страна е женски, т. е.

представлява съответствие на принцесата А. Той е принцесата Б. В своя образ на кон последната би съответствала на сянката на принцеса А (значи на нейната триада от подчинени функции). Обаче принцеса Б се различава от принцеса А по това, че тя не язди коня като първата, а се съдържа в него,

7(1 Срв. Symbole der Wandlung [Paragr. 370 ff. и 658 ff.].71 Че тя не е обикновено момиче, а царска особа и още избраница на

злия дух, доказва нейното не човешко, а митологично естество. Предполагам, че понятието анима е познато.

250респективно превърната е в кобила и по този начин е попаднала под

господството на една мъжка троичност. Значи тя е обсебена от една сянка.3. Сега въпросът е: от чия сянка е обсебена тя? Това не може да

бъде сянката на героя, понеже той вече е завладян от своята анима. Приказката ни дава отговор, че това е ловецът, значи магьосникът, който я е омагьосал. Както видяхме, ловецът е в определена взаимовръзка с героя, като последният постепенно застава на неговото място. Поради това бихме

могли да стигнем до предположението, че ловецът по принцип не е нищо друго освен сянката на героя. Обаче на тази теза пък противоречи фактът, че ловецът олицетворява значителна власт, която се разпростира не само

върху анимата на героя, а доста по-далече, а именно и върху царската двойка брат и сестра, за чието съществуване героят и неговата анима ни най-малко не подозират и които и в самата приказка се появяват твърде

внезапно. Властта, която се разпростира по-нататък като магически кръг на една отделна личност, има надиндивидуален характер и заради това не можем да я идентифицираме със сянката, доколкото я разбираме и дефинираме като тъмната половина на личността на отделното същество. Като надиндивидуален фактор луменът на ловеца е онази доминанта на колективното несъзнавано,

която благодарение на своите характеристики като ловец, вълшебник, гарван, вълшебен кон, разпятие, респективно освобождаване във върха на дървото на света72, се свързва особено силно с германската душа. Затова

отражението на християнския светоглед в морето на несъзнаваното закономерно приема чертите на Вотан". При образа на ловеца се натъкваме

на едно imago dei, на един образ на Бога, защото Вотан също е бог като вятър и дух, поради което римляните основателно го тълкуват като

Меркурий.4. Принцът и сестра му - принцеса Б, са били пленени от

72 Аз знам как висях на дървото сред вятъра девет нощи, от копие пронизан, на Вотан обречен: и на себе си сам, висях на дървото, що никой

не знай, где своите корени крие.-Wodans Runenkunde" (Havamal, Vers 139) в: Die Edda.

73 Срв. предаденото от Ницше преживяване на Бога в -Плачът на Ариадна":

... - само дивеч съм твой, жестоки ловецо! Пленница твоя най-горда, разбойнико в облаци скрит... Стихове: Dichtungen: Dionysos-Dithyrambcn

(Werke VIII, p. 423).251

езическия бог и превърнати в коне, т. е. натикани в сферата на животинското. Тя съответства на несъзнаваното. Според това и двамата, в

истинския си човешки образ, са били някога част от царството на колективното съзнание. Кои са те обаче?

За да отговорим на този въпрос, трябва да тръгнем от факта, че двамата несъмнено са съответствия на героя и на принцесата А. И двамата са във връзка с последните чрез това, че им служат за яздитни животни и следователно се явяват тяхната долна, животинска половина. Животното в своята почти пълна несъз-наваност от памтивека е символ на психическата сфера в човека, скрита в мрака на физическия инстинктивен живот. Героят

язди жребеца, характеризиран от четното (женско) число четири, принцеса А - кобилата, която има само три крака (значи едно мъжко число). Чрез тези

числа се разкрива, че с превръщането в животни е настъпила и известна промяна и в характера на пола: жребецът има един женски, а кобилата -

един мъжки атрибут. Този резултат бива потвърден от психологията: точно дотолкова, доколкото един мъж е обладан от (колективното) несъзнавано, се проявява без задръжки не само неговата животинска сфера, но и определен

женски характер, който предложих да обозначаваме като -анима". И обратно - ако жена попадне под властта на несъзнаваното, тогава по-ярко изпъква тъмната страна на нейната женска природа, свързана с подчертано мъжки

черти. Те биват обобщени от понятието -анимус"74.5. Според приказката обаче животинската форма на двойката брат -

сестра не е истинската им и се дължи на магьосническото действие на езическия бог-ловец. Ако те не бяха нищо повече от животни, навярно бихме

могли да се задоволим с горното тълкуване. И така всъщност щяхме да отминем с несправедливо мълчание странното загатване за промяната в

характера на пола. Белият кон обаче не е обикновено животно, а вълшебно, със свръхестествени качества. Човешкият облик, от който е произлязло

животното чрез омагьосването, по тази причина би трябвало да има също характера на свръхестественост. Във всеки случай приказката не казва нищо

по въпроса. Но ако е в сила нашата хипотеза, че животинската форма на двамата съответства на нисшата съставна част на човешката същност на

героя и на принцесата, тогава се получава, че човешката форма се равнява на една свръхчовешка съставна част на първата. Свръхчовешкото на свинаря от началото на приказката се разкрива в това, че той става герой, т. е.

полубог, тъй като не остава74 Срв. във връзка с това Emma Jung, Ein Beitrag zum Problem des

Animus.252

при свинете си, а се изкатерва по дървото на света, където, почти като Вотан, става негов пленник. По същия начин той не би могъл да

заприлича на ловеца, ако, както видяхме, не притежаваше известна прилика с него. Също така пленничеството на принцеса А на върха на дървото на

света означава някаква нейна елитарност и доколкото тя споделя леглото на ловеца, както разказва приказката, тя дори е годеница на Бога.

Необикновените, преминаващи в сферата на свръхчовешко-то, сили на геройството и на избраността са, които заплитат две обикновени човешки

създания в свръхчовешка съдба. По този начин в сферата на светското овчарят става цар, а една принцеса се омъжва за човек, който й харесва.

Но понеже за приказката съществува не само един обикновен, а и един вълшебен свят, с човешките съдби още не е казано всичко. Затова тя не

забравя да отбележи и онова, което се случва във вълшебния свят. Там също един принц и една принцеса са попаднали във властта на злия дух, а и той самият се намира в доста лошо положение, от което вече няма да може да се

измъкне без чужда помощ. По този начин човешката съдба, която постига момъка и принцесата А, намира своя паралел на нивото на вълшебния свят.

Доколкото обаче ловецът като образ на езическо божество се издига още над света на героите и любимите на боговете, паралелизмът излиза вече извън

границите на магическото и преминава в ареалите на божественото и духовното, където злият дух - дяволът или най-малкото един дявол, попада

в плен благодарение на едно поне толкова или може би още по-силно противоположно начало, загатнато чрез трите пирона. Това най-високо

напрежение между противоположностите, откъдето тръгва цялата драма, явно е конфликт между горната и долната троич-ност или, казано от мирогледна позиция - между християнския Бог, от една страна, и дявола - от друга,

който е приел чертите на Вотан75.6. Изглежда, трябва да тръгнем от тази най-висша инстанция, ако

искаме да разберем правилно приказката, понеже първата причина за драмата е в посегателството на злия дух, извършено преди всичко останало. Първото

следствие е неговото разпъване. В своето мъчително положение той се нуждае от чужда помощ, която, понеже не идва отгоре, може да бъде

извикана само отдолу. Едно пастирче има безумно дръзката, но и хлапашка предприемчивост и любопитство, за да се изкатери по дървото на света. Ако

то беше паднало и си бе потрошило75 За троичността на Вотан срв. Ninck, Wodan und germanischer

Schicksalsglaube, p. 142 f.253

кокалите, хората сигурно щяха да кажат: кой дявол му вдяна в главата тази глупост, да се катери по такова грамадно дърво! И всъщност нямаше да са далеч от истината, понеже именно от това се нуждаеше злият

дух. Пленяването на принцеса А е било посегателство в обикновения свят, а и както бихме могли да предположим, омагьосването на полубожествената двойка брат и сестра също е било нещо подобно във вълшебния свят. Не знаем, но е възможно това злодеяние да е станало във времето преди

омагьосването на принцеса А. Във всеки случай двете престъпления доказват намесата на злия дух както във вълшебния, така и в обикновения свят.Може би не е лишен от по-дълбок смисъл фактът, че освободителят или

спасителят е точно свинар като Блудния син. Той идва от дъното и по това се родее с чудноватата представа на алхимиците за Спасителя. Първото му

освободително дело е избавянето на злия дух от изпълненото над него Божие наказание. Тази постъпка е първа брънка на развръзката, на драматичната

заплетеност.7. Поуката от тази приказка на практика е крайно необичайна. Краят

удовлетворява, тъй като овчарчето и принцеса А празнуват своята сватба и стават цар и царица. Принцът и принцеса Б също празнуват своята сватба,

но според древната привилегия на владетелите - като инцест, което би трябвало да предизвика известно негодувание, обаче независимо от това

трябва да бъде прието като своеобразен обичай сред кръговете на полубогове-те76. Какво става обаче със злия дух, с чието освобождаване от справедливото наказание започва цялата драма? Лошият ловец бива стъпкан

от конете, което обаче вероятно няма да причини дълготрайно увреждане на

духа. Изглежда, че той изчезва безследно, но само така изглежда, защото въпреки всичко той оставя следата си - а именно щастие, заплатено на твърде висока цена както в обикновения, така и във вълшебния свят.

Четворката - овчарят и принцеса А, от една страна, и принцът и принцеса Б, от друга, са се обединили, поне наполовина, и I почти са се свързали: сега една срещу друга стоят две съпружески двойки, които уж са паралелни, обаче иначе са разделени една от друга, понеже едната двойка принадлежи към мирския, а другата - към вълшебния свят. Въпреки това недвусмислено

No;76 Това, че тук става дума за двойка брат и сестра, е само

хипотеза, която се опира на факта, че жребчето се обръща към кобилката със -сестричке'. От една страна, това може да е само клише, но все пак,

от друга страна, под -сестричке" се разбира точно сестра, кръвна или не. А освен това инцестьт играе значителна роля в митологията, както и в

алхимията.254

разделение обаче, както видяхме, между тях съществуват тайни психологически отношения, които ни позволяват да изведем логически едната

двойка от другата.Казано в духа на приказката, в която драмата започва от най-

високото място, би трябвало да споменем, че светът на полубо-говете предхожда човешкия и донякъде го създава от себе си, както за първия би

трябвало да си мислим, че е произлязъл от света на боговете. Възприемани така, овчарят и принцеса А не са нищо друго освен земни образи на принца

и принцеса Б, както и те от своя страна пък са потомци на божествени предци. Нека не забравяме, че към ловеца се числи като женска

противоположност вещицата, която отглежда коне - нещо като една стара Епона (келтската богиня на конете). За съжаление не се споменава как е станало превръщането на царските деца в коне. Но това, че вещицата има

пръст в тази работа, става ясно от обстоятелството, че и двата бели коня са от нейната конюшня и поради това в известна степен са създадени от нея. Ловецът и вещицата образуват двойка, която е отражение на една

родителска двойка богове в нощно-хтоничната част на вълшебния свят. Не е трудно да се разпознае божествената двойка в централната християнска

представа за sponsus et sponsa* - Христос и църк-вата-невеста.Ако поискаме да обясним приказката персоналистично, бихме се

препънали във факта, че архетиповете не са произволни измислици, а самостоятелни елементи на несъзнаваната психика и ги има още преди да сме

измислили каквото и да било. Те представят непроменливата структура на един психичен свят, който показва чрез детерминиращите въздействия върху съзнанието, че е -реален". Така например значима психична реалност е, че на човешката двойка77 съответства друга в несъзнаваното, като последната само привидно е отражение на първата. В действителност царската двойка винаги и навсякъде е a priori и поради това човешката двойка no-скоро означава едно индивидуално, пространствено-времево конкретизиране на

вечния първообраз поне що се отнася до неговата духовна структура, която е сложила отпечатъка си върху биологичния континуум.

По същия начин навярно бихме могли да кажем, че свинарят представлява точно този анималистичен човек, комуто някъде в свръхсвета е отредена партньорка. Чрез нейния царски произход тя доказва връзката си

със съществуващата a priori двойка полубогове. Възприемана от тази гледна точка, тя представя

* Женихът и невестата (лат.). - Б. пр.77 Тъй като анимата е заместена с човешко същество.

255всичко онова, което човекът би могъл още да стане, ако само се

изкатери достатъчно високо по дървото на света78. Понеже заради начина, по който овчарчето се домогва до своята женска половинка с благородно

потекло, той се приближава до двойката полубогове и се издига в сферата на царствеността, т. е. на общовалидността. В онова интермецо, което

откриваме в -Chymische Hochzeit" на Christian Rosencreutz, срещаме същия мотив: царският син първо трябва да освободи своята принце-са-годеница от

властта на един мавър, на когото тя доброволно се е предоставила като метреса. Там мавърът изобразява алхимичното nigredo, в което е скрита

субстанцията на аркана, която мисъл образува още един паралел на нашата митологема, т. е. - казано на езика на психологията - представлява друг

вариант на този архетип.Както алхимията, така и нашата приказка описва ония несъз-навани процеси, които компенсират християнското ниво на съзнанието. Тя

изобразява действията на един дух, който про-" дължава да доизмисля християнските разсъждения за поставените от църковния светоглед граници, за да намери отговор на ония въпроси, на които не са могли да отговорят

нито средновековието, нито новото време. Не е трудно да се забележи, че в образа на втората царска двойка има съответствие на църковната представа за годеник и годеница, а в образа на ловеца и вещицата - едно изкривяване на християнската идея по посока на един все още съществуващ, несъзнаван

вотанизъм. Фактът, че става дума за германска приказка, прави нещото особено интересно, тъй като същият вотанизъм психологически бе кръстник

на националсоциализма79. Последният ясно демонстрира пред очите на света изкривяването надолу. От друга страна обаче, приказката показва, че постигането на тоталност, в смисъл на осъществяване целостността на

човека-, е възможно само чрез привличането на тъмния дух, дори че този, последният, представлява една causa instrumentalis* на освобождаващата

индивидуация. Изопачавайки напълно тази цел, към която се стреми не само природата, а и християнската доктрина, формулирайки я предварително като духовно развитие, националсоциализмът разруши напълно моралната автономия

на човека ип Огромното дърво съответства на arbor philosophica (философско

дърво - лат., б. пр.) в алхимията. Срещата на земния човек със спускащата се от короната на дървото анима в образа на Мелузина е изобразена например в Ripley Scroll. Вж. Psychologic und Alchemic, Abb. 257.79 Срв. с моите Aufsatze zur Zeitgeschichte [особено Wotan и Nach

der Katastrophe].* Инструментална причина (лат.). - Б. пр.

2У6създаде нелепата тоталност на държавата. Обратно на това,

приказката показва как трябва да се постъпва, ако искаме да надвием властта на тъмния дух: методите му трябва да се прилагат срещу самия

него, което, разбира се, не може да се случи, ако оня магичен долен свят на мрачния ловец остане несъзнаван, а цветът на нацията предпочита да

проповядва поучителни и религиозни сентенции, вместо да приема сериозно човешката душа.ж. Заключение

Когато наблюдаваме духа в неговата архетипна форма, както се проявява в приказките и сънищата, се получава един образ, странно

различен от разчленената на толкова много значения осъзната идея за духа. Първоначално духът е дух в човешки или животински образ, демон, който

излиза срещу човека. Обаче в нашия материал вече ни се разкриват следи на разширяване на съзнанието, което постепенно започва да завзема онази

отначало несъзнавана област и превръща онези демони донякъде в осъзнати действия. Човекът покорява не само природата, а и духа, без да има

представа какво върши с тях. За просветения ум изглежда като корекция, ако той осъзнае, че онова, което смята за духове, е духът на човека и в

крайна сметка - неговият собствен дух. Всичко свръхчовешко в доброто и в злото, което предишните времена са изказали чрез образите на демоните,

бива редуцирано до -разумни" размери като преувеличавано досега, а с това

изглежда, че всичко застава на мястото си. Обаче дали убежденията от миналото, съгласуващи се с нашите, действително и със сигурност са само

преувеличения? Ако не са, то тогава интеграцията на човешкия дух означава ни повече, ни по-малко неговото демонизиране, при което свръхчовешки

духовни сили, които преди са били в природата вързани, биват приети в човешкото същество и му придават могъщество, което опасно измества

границите на съществуването в човешка форма към областта на неопределеното. Трябва да запитаме просветените рационалисти: доведе ли разумната редукция до благотворно овладяване на материята и на духа? Те ще посочат гордо постиженията на физиката и медицината, освобождаването

на духа от средновековната закостенялост и като добронамерени християни - освобождаването от страха от демони. Ние обаче ще продължим да питаме: до

какво доведоха всички останали достижения на културата? Ужасяващият отговор е пред очите ни: човекът не е освободен от нито един от

страховете си, тъмен кошмар е легнал над света. Досега разумът се е оказвал жалък

17.257

и негоден и точно това, което всички искат да избегнат случва в потресаваща прогресия. Човекът постигна твърде i го в сферата на

полезното, затова пък отвори бездната на свс и къде ли ще спре, къде ли още би могъл да спре? Сл последната война се надяваше на разума, сега пак се надява^! Обаче вече е очарован от възможностите на делението на ураш! и си обещава златен век - най-добрата гаранция за това, чв'1 ужасът на опустошението ще се разрасне безмерно. И кой е тозд 1 който реализира

всичко? Тъй нареченият безобиден, надарен изобретателен и разумен човешки дух, който за съжаление осъзнава само своята собствена демоничност. Да,

този прави всичко възможно, за да не му се налага да види собстве-нохо си лице, и всеки му помага за това според силите си. Саьц>й| да я няма

психологията, понеже тази необузданост би могла дц.| доведе до самопознание! Тогава значи е по-добре да има войн",if за които съответно е виновен другият, а никой не вижда, цел ият свят се е побъркал да прави

това, от което човек се бон | и бяга.Да си призная честно - струва ми се, че предишните епохи не Ц са

преувеличавали, не са лишили духа от неговата демоничност -и хората чрез своето научно и техническо развитие биха се излагали прогресивно на

опасността от обсебване. Наистина 1 архетипът на духа е характеризиран като способен на лоши, но ' и на добри действия, обаче от свободното, т.

е. осъзнат% решение на човека зависи дали и доброто няма да се превърн<|;| в сатанинско. Най-грозният му грях е неосъзнаването, но него

робуват с най-голямо страхопочитание дори ония, които ( трябвало да служат за учители и образци на обикновения чов Кога най-сетне ще настъпи

времето, когато няма да се създа по варварски начин предпоставки за такова развитие на чов а с цялата сериозност ще се търсят средства и пътища да изгонени злите духове от него, да бъде изтръгнат от своя

обсебеност и неосъзнатост и да се превърне това в най-важн задача на културата? Не може ли човекът най-после да разбер че всички външни

промени и подобрения не докосват вътрешна та му природа и че все пак в крайна сметка всичко зависи от тоя дали той, който борави с науката и

техниката, е вменяем или не? Наистина християнството ни отвори пътя, но то не проник достатъчно дълбоко под повърхността, както доказват фактитв-

Ц Каква степен на отчаяние ще е нужна още, за да отвори очите i отговорните водачи на човечеството толкова широко, че понетеЦ да опазят

себе си от изкушение?258IX

ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА ОБРАЗА НА ТРИКСТЕРА

[Излязла за първи път в: Der gottlische Schelm. Ein indianischer Mythenzyklus с бележки от Sam Blowsnake, с коментари от Paul Radm, който

също е вписан като автор, и Karl Ker6nyi, както и с психологическо тълкуване на митовете от К. Г. Юнг. Rhein-Verlag, Zurich, 1954.]

ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА ОБРАЗА НА ТРИКСТЕРАНе ми е лесно да се изкажа за образа на трикстера' в индианската

митология само в ограничените рамки на един послеслов. Всъщност винаги откакто преди много години прочетох класическата книга на Adolf F.

Bandelier -The Delight-Makers"*, натрапливо ме е преследвала европейската аналогия на карнавала в средновековната църква с нейното обръщане на

йерархическия ред, което днес все още продължава в карнавала на студентските сдружения. Нещичко от тази противоречивост се крие и в

означаването на дявола като -simia Dei"** и изобщо в неговата фолклорна характеристика като -надхитрен" и -глупав" дявол, а едно странно

обедняване на типични трикстерски мотиви се намира в алхимическия образ на Mercurius, a именно склонността му към хитри, отчасти забавни, отчасти

злонамерени (отрова!) номера, неговата способност да се променя, двойствената му животинско-божествена природа, изложеността му на

всякакъв род мъчения и - last not least - приближаването му до образа на Спасителя. Благодарение на тези качества Mercurius се явява като демон от

прастари времена и дори като свързан с древногръцкия Хермес. Трикстерските черти на Mercurius не са без отношение към определени

фолклорни образи, чието появяване в приказките е познато на всички: това са онези образи на -глупака", -глупавия Ханс" или -шута", който е

подчертано отрицателен герой и чрез глупостта си постига онова, което друг не може дори и с най-добрите си качества. В приказката на Братя

Грим2 -духът Mercurius" се оставя да го надхитри едно1 [В своето издание на индианския цикъл митове Der Gottliche Schelm

издателство -Рейн" си е позволило навсякъде да замести обозначението на Юнг -трикстер" с -Schelm". Тази намеса бе разгневила и автора, както може да се докаже, тъй че ние не само приемаме отнасящата се до това забележка - -Позволявам си да отбележа, че в моя ръкопис отначало навсякъде съм си служил с израза 'шут' (Narr) и 'трикстер' (Trickster) вместо с 'хитрец'

(Schelm), - но и се връщаме към първоначалния вариант.]* Шегобиец, веселяк, шмекер, хитрец, мошеник (нем.). - Б. пр.

** Маймуната на Бога (лат.). - Б. пр.2 \Духът в бутилката. No 167.]

селянче и трябва да се откупи със скъпоценния дар на лечебното изкуство.

Както всички митични същества съответстват на вътрешни преживявания и първоначално са произлезли от такива, така не е чудно, че и в областта

на парапсихологическия опит се срещат феномени, показващи черти на трикстера. Такива са появявани-ята на -полтъргайст", разпространени

универсално във времето и пространството, свързани с деца преди стадия на зрелостта. Шеговитите или злонамерени номера на този дух са също толкова

известни, както и ниската интелигентност, съответно прословутата му глупост и неговите -комуникации". Изглежда и способността да се

преобразява е качество на полтъргайста, при което немалко разкази му приписват животинска форма. Понеже той самият се описва понякога като

душа, намираща се в ада, явно не липсва и мотивът за субективното страдание. Неговото универсално разпространение съвпада, тъй да се каже, с шаманизма, към който, както е известно, се числи цялата спиритическа феноменология. В характеристиката на самия шаман или врач има нещо от

трикстера, тъй като той също погажда грозни номера на хората, за да се натъкне после на свой ред той на отмъщението на пострадалия. По тези

причини понякога професията му е опасна за живота. Независимо от това дори и шаманските техники често създават на врага значителни

неприятности, та дори и направо мъки. Във всеки случай -the making of a medicine man"3 на много места означава такова физическо и душевно изтезание, че както изглежда, по този начин биват причинени трайни

психични увреждания. И обратно на това - -доближаването към спасителя" е очевидно в потвърждение на магическата истина, че раненият и раняваният

лекуват, а страдащият премахва страданието.Тези митологични черти достигат до най-висшите сфери на религиозно

развитие на духа. Ако например изследваме по-подробно демоничните черти на Йехова в Стария завет, ще открием там немалко случаи на

непредсказуемост, на безсмислена жажда да се пречи и на причинените от самия него страдания на трикстера със същото, постепенно добиващо

значение развитие до спасител, съпътствано от очовечаване. Точно това превръщане в нещо смислено показва компенсаторното отношение на трикстера към -светеца", което при нас, спомняйки си за античните сатурналии, още в

ранното средновековие е довело до странни църковни обичаи. Най-често в дните след раждането на Христа, т. е. около Нова година, те биват

празнувани с песни3 [Да станеш лечител.]

2б2и танци. Отначало това са били безобидните tripudia (танци) на

свещениците, на нисшите сановници, на децата и подидяконите в църквата. Така при този празник се избирал един episcopus puerorum (епископ на

децата) в innocentium4 и бил обличан в епископските одежди. Съпровождан от ужасен шум, той правел официална визита в двореца на архиепископа и от

някой негов прозорец произнасял епископската благословия. Същото се правело и при tripudium hypodiaconorum, както и при. другите духовни санове. Вече към края на XII век първото бива обърнато на истински шутовски празник (festum stultorum). Още през 1198 г., казва едно съобщение, в -Нотър Дам" (Париж) на Празника на обрязването -бяха

извършени толкова неща без мярка и позорни дела, не само мръсни думи, но и проливане на кръв", което поруга святото място. Напразно папа Инокентий

III се противопоставя на -будещите подигравка шеги на тяхната <на духовниците> побърканост" и на -безсрамните буйства на тяхното театро".

Още триста години по-късно (12 март 1444 г.) едно писмо на Парижкия теологически факултет до всички френски епископи изразява гняв срещу тези празници, на които -самите свещеници и духовници си избирали епископ или папа <!> и го наричали папа на шутовете (Fatuorum Papam)" и т. н. -Точно по време на свещенослужението преоблечени хора с гротескни физиономии или

в женски дрехи, маскирани като лъвове или актьори, изпълняваха своите танци, пееха в хор неприлични песни, ядяха в единия край на олтара тлъсти манджи до служещия литургията, играеха на зарове през това време, димяха с кадилниците със зловонен дим от кожа на стари обуща и тичаха и скачаха

из цялата църква" и т. н.5.Не е чудно, че този истински вещерски абат е бил!ужасно популярен,

и поради това се е изисквало немалко усилие църквата постепенно да бъде освободена от това антично наследство6.

4 [Денят на невинните деца - 28 декември.] \5 Du Cange, Glossarium mediae et infimae latinitatis, вж.

Kale:ndae, p. 481. Тук е забележката, че френското наименование -Soudiacres" буквално означава -saturi Diaconi" [сити дякони (лат.) - б.

пр.] или -Diacres saouls".6 Непосредственият образец за църковните обичаи изглежда се намира

в празника, наречен -Cervula" или -Cervulus". Той се провеждал през януарските календи [първите дни от римските месеци (лат.) - 6. пр.] и бил

нещо като новогодишен празник. Разменяли се -strenae" (6trennes, новогодишни подаръци), преобличали се като животни и баби и танцували с

песни и скандиране по улиците. Пеели се -cantationes sacrilegae"

[светотатствени песни (лат.) - б. пр.] (Du Cange, 1. с., s. v. Cervula). Това се случвало в непосредствена близост до -Св. Петър" в Рим.

26}Изглежда на някои места самите свещеници много са държали на -

Libertas Decembrica"*, както наричали шутовската свобода, въпреки че (или защото?) в този случай предишното състояние на съзнанието, езическата и

варварската първичност, нео-бузданост и безотговорност можели да се налудуват на воля7. Към началото на XVI век изглежда тези церемонии,

показващи духа на трикстера още в първичната му форма, били вече отмрели. Поне различни укази на Консилиума от 1581-1585 г. забранявали само festum

puerorum** и избирането на episcopus puerorum.Накрая трябва да си спомним в тази връзка и -Festum Asinorum"***, който бил празнуван главно във Франция. Макар че този празник бил

замислен като безобидно тържество, напомнящо за бягството към Египет, той се празнувал въпреки всичко по малко странен начин, който би могъл да даде повод за недоразумения. В Буве магарешката процесия влязла чак в

църквата8. Дори при следващата после тържествена литургия се цвилело на края на всяка част (като Introitus, Kyrie, Gloria и т. н.) (значи викали й-а като магарето, -hac modulatione Hinham concludebantur"). -Ha края на литургията на мястото на -Ite missa est" * * * * свещеникът ще изцвили

три пъти (ter Hinhannabit), а народът на мястото на -Deo gratias"***** ще отговори три пъти u-aj(Hmham)" - се казва в един codex manuscriptus******

уж от XI век.* -Декемврийска свобода" (лат.). - Б. пр. Става дума за т. нар.

сатурналии - тържествен празник в чест на бог Сатурн в Рим през втората половина на декември.

7 Към -festum fatuorum" [празник на глупаците (лат.) - б. пр.] принадлежала и провежданата на много места, все още необяснена, игра с

топка на свещениците, въведена от епископа или архиепископа - -ut etiaifn sese ad lusum pilae demittant" [с което те също искали да се отдадат ка

играта с топка (Pilaspiel)]. Pila или pelota е топката, която участниците си хвърляли един на друг. Вж. Du Cange, 1. с., s. v. Kalendae и Pelota. \

** Правник на децата (лат.). - Б. пр.*** Празник на магарето (лат.). - Б. пр.

1 -Puella, quae cum asino a parte Evangelii prope altare collocabatur" [Едно момиче, което застана с магаре на страната, където е Евангелието, близо до олтара]. (Du Cange, 1. с., s. v. Festum Asinorum.)

**** Вървете си, службата свърши (лат.). - Б. пр.***** Господи, благодаря ти (лат.). - Б. пр.

****** Ръкописна книга (лат.). - Б. пр.Du Cange цитира един химн, свързан с този празник:

Orientis partibus, Adventavit Asinus, Pulcher et fortissimus, Sarcinis aptissimus.

От източни земи дошло е магарето, красиво и силно, най-добрият носач.

Съответно един куплет от този род бил следван от припев на френски език:

Hez, Sire Asnes, car chantez. Belle bouche rechignez, Vous aurez du foin assez et de 1'avoine a plantez.

Ей, г-н Магаре, пейте! Отказвате сладката хапка? Ще имате много сено и овес изобилно.

Химнът имал десет куплета, последният гласи:Amen, dicas, Asine, (hie genufleclebatur) Jam satur de gramme,

Amen, amen itera Aspernare vetera' <?>.Кажи -Амин", магаре (тук се прави приклякване). Сега си се наяло с

трева, повтори Амин, Амин, отхвърли старото' (?).Du Cange казва: колкото по-смешен изглеждаше този ритуал, -с

толкова по-голямо усърдие бе изпълняван той" (ео religiosiori cultu

observata fuerint). Ha други места покривали магарето със златно одеяло, чиито краища били държани от -praecipuis Canonicis" (избрани каноници); -останалите присъстващи трябвало да се облекат подобаващо празнично, като

на Коледа". Понеже съществувала известна склонност символично да се свързва магарето с Христос, при което от най-стари времена юдейският бог

бил приеман в народното схващане като магаре и самият Христос бил засегнат от това предубеждение, както

' Вместо vetera (старото - б. пр.) може би е caetera (другото - б. пр.)?

показва онази изчегъртана в стената рисунка - тъй нареченото -Подигравателно разпятие", в императорската кадетска школа на Палатин, което и Тертулиан10 потвърждава, опасността от териоморфизъм е била

съвсем близка до ума. Самите епископи дълго време не могли да направят нищо срещу този обичай, докато той най-накрая трябвало да бъде задушен от

-auctoritas supremi Senatus"*. Подозрителната близост до богохулството става ясна от по-късното тълкуване на Ницше", а именно в неговия

преднамерено богохулствен -магарешки празник".Тези средновековни обичаи показват ролята на образа на трикстера ad oculos** и когато те изчезват от сферата на църквата, се появяват на

гражданската италианска сцена на комедиантите като онези смешни типове, които - често обозначавани като итифалически - забавлявали невинаги просташката публика с недвусмислените си шеги в стила на Гаргантюа. Резецът на Жак Кало е запазил за поколенията тези класически фигури:

Пулчинела, Кукорона, Чико-Згара или както и да се наричали те12.В шеговити разкази, в карнавалното веселие, в лечебни и вълшебни

ритуали, в религиозни страхове и просветления фан-тазмът на трикстера броди като призрак ту в недвусмислени, ту в подобни на сенки образи в

митологията на всички региони и епохи13 явно като -психологема", т. е. архетипна психична структура на преклонна възраст. И въпреки това в най-ясните си проявления този образ е вярно изображение на едно недиферен-цирано във всяко отношение човешко съзнание, съответстващо на нивото на

една все още ненадраснала животинското психика. От каузална и историческа гледна точка този произход на образа на трикстера сигурно не може да бъде осчюрван. Както навсякъде в биологията, така и в психологията отговорът на въпроса -Защо?" относно някакво явление не може да бъде нито избег-

10 Apologeticus adversus gentes, XVI. [-Подигравателното разпятие" (Spottkruzifix) е дадено като репродукция - Abb. 83, р. 355, в: Symbole

der Wandlung.]* Волята на върховния сенат (лат.). - Б. пр.

11 Also sprach Zaratustra, p. 452 ff. [На бълг. - Тъй рече Заратустра, изд. -Хр. Ботев", 1990. - Б. пр.]

** Нагледно (лат.). - Б. пр.12 Позовавам се на серията -balli di Sfessania" [танците на

Sfesania (лат.) - б. пр.]. Това име вероятно се отнася за етруския град Fescennia, известен с дръзките си песни. Оттам -Fescennina licentia"

(фесценийска волност - б. пр.) у Хораций, където Fescenninus = ipaXXlKO<; [фалически].

11 Вж. тук статията -Daily Paper Pantheon" от A. McGlashan в: The Lancet, p. 238. Авторът насочва вниманието ни към образите от -comic

strips" [хумористични колони (англ.) - б. пр.] на английските ежедневници, които се отличават с архетипни аналози.

266нат, нито подценен, макар че той по принцип не ни казва нищо за

функционалния смисъл. По тази причина биологията никога не може да се откаже от въпроса -За какво?", понеже смисълът на явлението става ясен

едва чрез отговора му. Дори в патоло-гията, където става дума за самоцелни, сами по себе си лишени от смисъл увреждания, подчертано

каузалното разглеждане се оказва недостатъчно, тъй като има немалко

патологични явления, които разкриват своя смисъл едва при въпроса за смисъла. Обаче там, където става дума за нормални проявления на живота,

въпросът за предназначението има безспорни предимства.Това, че едно примитивно или варварско съзнание си представя

някакъв образ на самото себе си на едно още доста по-ранно стъпало на развитие, че неизменно продължава да се занимава с тази работа в течение на векове или дори на хилядолетия и позволява на принципните му качества

да се смесват с диференцираните, дори и най-висши продукти на духа, каузално би могло да се обясни така: че архаичните качества по принцип се държат толкова по-консервативно и упорито, колкото по-стари са те. Човек просто не може да се освободи от спомена за онова съзнание, както е било,

и затова го влачи със себе си като безсмислен придатък.С това обяснение, което е толкова евтино, че би могло да задоволи

рационалистичните претенции на нашата епоха, разбира се, не биха се съгласили индианците винебаго - следващите притежатели на цикъла митове

за трикстера. За тях митът в никакъв случай не означава остатък, понеже е твърде забавен и сигурно е предмет на всеобщо развлечение. Той -

функционира", доколкото те още не са покварени от цивилизацията. Те нямат повод да предприемат наблюдения относно смисъла и предназначението на

изказите в митовете също толкова, колкото и наивният европеец не вижда нищо проблематично в едно коледно дърво. Обаче за разсъдливия наблюдател и двете неща -трикстерът и коледното дърво - дават достатъчно основание и са подтик за размисъл. Естествено много зависи от духовната консистенция на наблюдателя какво ще си помисли той за тези предмети. Имайки предвид

грубата примитивност на цикъла за трикстера, някому не би се сторило неочаквано, ако човек се задоволи с това да види в този мит просто

отражението на едно по-ранно, елементарно ниво на съзнанието, каквото, изглежда, трикстерът доста явно представя14.

14 Изглежда, че по-ранните нива на съзнание оставят забележими следи след себе си. Така чакрите от тантристката система съответстват

най-общо на предишни локализации на съзнанието, като анахата = гръдната област, манипура = коремната, свадхистана = областта на

2б7При това би трябвало да отговорим единствено на въпроса, дали в

областта на емпиричната психология изобщо има такива персонифицирани отражения. На практика това е така и тези опити дори представляват най-

ранните психоаналитични наблюдения, а именно на разцепването на личността (double personnalite). Тези дисоциации имат особеността, че отцепената

личност не е неопределена, а се намира в допълващо или компенсаторно отношение към Азовата личност. Тя е олицетворение на качества на

характера - понякога по-добри, понякога по-лоши от тези, които показва Азовата личност. Една колективна персонификация като трикстера произлиза от сумирането на отделни индивидуални случаи и отново бива радушно приета от отделните хора като нещо познато, което не би било така, ако ставаше

дума за някакъв индивидуален продукт.Та значи, ако митът беше просто остатък от историческото минало, то

би трябвало да се запитаме защо той отдавна не е изчезнал в голямата яма за отпадъци на миналото, а налага своето влиятелно присъствие до най-

високите върхове на цивилизацията, също и там, където поради глупостта си и гротескната си причудливост не играе ролята на -delight-maker". Той е едно доказуемо съществуващо в много култури старо речно корито, в което

все още тече вода. Това се вижда най-добре от факта, че мотивът за трикстера не се явява само под формата на мит, а изниква толкова наивен,

колкото и автентичен у нищо неподозиращия обикновен човек, и то навсякъде, където той се чувства изложен на случайности, които на пръв

поглед злонамерено нарочно се препречват пред желанията и действията му. Тогава той обича да разправя за -коболди" и -коварни изненади" като героя

от романа на Ф. Т. Фишер -Още един", прочитането на който отначало се

смяташе като част от германското възпитание. Трикстерът тук е представен чрез противоположни тенденции в несъзнаваното, в индивидуалния случай

чрез нещо като втора личност с инфантилен, несъвършен характер, подобна на ония личности, които искат думата в спиритическите кръгове или

причиняват онези ужасно детински явления, характерни за -полтъргайста". Мисля, че съм нарекъл тези никъде нелипсващи компоненти на характера сянка15. На нашето ниво на култура тя се смята за онова в личността,

което проваля нещата (-gaffe", -slip") и се вписва в сметката на осъзнатата

пикочния мехур, визхудха съответства на съвременното, свързано с езика, съзнание и на гръкляна. (Срв. Avalon, The Serpent Power.)

15 Същото понятие се среща още у църковния отец Irenaeus, обозначено като -umbra" [сянка (лат.) - б.'пр.] (Adversus haereses, I,

11,1).268

личност като проява на недостатък. Ние вече не осъзнаваме, че например в карнавалните и подобни на тях обичаи все още се откриват

остатъци от един колективен образ на сянката, доказващи, че личната сянка е, тъй да се каже, потомък на една нуминозна колективна фигура. Точно тя

постепенно се разгражда под влияние на цивилизацията и остава да съществува само в трудноразличими като такива останки от фолклора. Обаче

главната им част се -вличностява" и става предмет на субективна отговорност.

Трикстерският цикъл на Radin е запазил първоначалния митичен образ на сянката и по този начин ни насочва назад към една доста по-ранна

степен на съзнанието преди възникването на мита, когато индианецът се е намирал все още в приблизително подобна духовна тъмнина. Едва когато

съзнанието му е достигнало по-високо ниво, то е могло да отдели от себе си по-раншното състояние като нещо друго и да го обективира, т. е. да го

направи обект на словесно описание. Докато нивото е било подобно на трикстеровото, очевидно не е могло да се извърши такова противопоставяне. Такова е било възможно едва когато постигането на нова и по-висока степен на съзнанието е дала възможност за поглед назад към едно по-нисше и по-малоценно състояние. При това би било невъзможно в този поглед назад да

не се намеси солидна доза подигравка и пренебрежение и това да не помрачи още повече тази във всеки случай не особено радваща картина от миналото. Това явление навярно се е повтаряло многократно в историята на развитието на духа. Високомерното пренебрежение, с което по-новото време се обръща назад към вкуса и разбиранията на предишните векове, е един класически

пример и дори в Новия завет се открива недвусмислен намек за това явление, а именно в Деяния на апостолите 17:30, където се казва, че Бог

гледа отвисоко (UJtegidwv, despiciens*) на %QOVOI tr\q ayvoicu;, епохите на неосъзнатост.

Това поведение е в странно противоречие спрямо все още честото и настойчиво идеализиране на миналото, което не се възхвалява само като -

доброто старо време", а бива превъзнасяно като Златната епоха, самия рай, и това се прави не от необразовани и суеверни люде, а от ония - може би

бихме могли да кажем - милиони заразени с теософия, които все още непоколебимо вярват в някогашното съществуване и високоразвита култура на

Атлантида.Онзи, който принадлежи към културен кръг, търсещ идеалното

положение някъде в миналото, би трябвало да се чувства* С пренебрежение (лат.). - Б. пр.

странно развълнуван от образа на трикстера. Той е предшественик на Спасителя и като такъв е бог, човек и животно. Той е също така под- и

свръхчовешко същество - божествено-живо-тинско, чието непреходно и най-впечатляващо качество е нео-съзнатостта. Заради нея той бива изоставен от

своите спътници (явно човеци), с което би трябвало да се загатва

напускането на това ниво на съзнанието. Той дотолкова не осъзнава себе си, че не представлява едно единство, и неговите две ръце могат да се

карат помежду си. Също той отделя от себе си ануса си и го натоварва със специална задача. Дори полът му е по избор въпреки фалическите му

качества; той може да се превръща в жена и да ражда деца. От пениса си прави полезни растения. Това обстоятелство ни връща обратно към неговата

първоначална природа на творец; от тялото на Бога произлиза светът.От друга страна, в някои отношения той е по-тъп от животните и

изпада от една смешна неловка ситуация в друга. Въпреки че всъщност не е лош, вследствие на неосъзнатостта и необуз-даността си върши ужасни дела. Неговото пленничество в животинската неосъзнатост изглежда е загатнато в

това, че бива затворен в един череп на лос, а преодоляването на това състояние - в това, че напъхва главата на сокола в своя ректум. И така,

после той попада отново в предишното си положение - под леда, и най-различни животни го надхитряват едно през друго, докато най-сетне му се

удава да надхитри дори койота, при което си спомня и за своята природа на спасител. Трикстерът е едно -космично" прасъщество от божествено-

животинско естество, от една страна - превъзхождащо човека благодарение на свръхчо-вешките си качества, от друга - стои по-долу от него заради

неразумността и неосъзнатостта си. До нивото на животно също не е достигнал поради забележителната си липса на инстинкти и непохватност.

Тези недостатъци характеризират неговото човешко естество, по-непригодно към условията на околната среда, отколкото животното, обаче затова пък с тенденции за по-високо развитие на съзнанието, като например значителната

доза любознателност, изтъкната от мита по подобаващ начин.Многократното преразказване на мита означава терапевтична анамнеза

на съдържания, които отначало по неразбираеми причини не трябва да бъдат изгубени за дълго време. Ако те не No; бяха нищо повече от все още

налични остатъци от предишно нисше състояние, то би било понятно, ако вниманието се отвърне от тях и усеща появяването им отново като нещо

досадно.:No! Обаче както се вижда, за него нещата съвсем не стоят така, a,j трикстерът за дълго време напред е източник на забавление, чак до

цивилизацията, където можем да го познаем в карнавалните2JO

фигури на Пулчинело или на Глупавия Петер. Един важен аргумент за това образът да остане действен. Той обаче не е единственият и не е точно причината, поради която това отражение на едно много примитивно състояние

на съзнанието е било пресъздадено, тъй да се каже, в една митологична личност. Обикновено несъдържателните остатъци от едно примитивно и сега

отмиращо състояние постепенно изгубват енергията си, иначе не биха изчезвали. Обаче в никакъв случай не бихме могли да очакваме, че по

някакъв начин биха се сгъстили от собствената си енергия в една митична фигура с нейния цикъл от легенди, ако не получаваха енергия отвън, в този случай направо от по-висшестоящото съзнание или от несъзнавани, още неиз-

черпани източници. Ако съпоставим - доколкото е възможно и разрешено - този въпрос с едно съответно индивидуално явление: впечатляващата

противоречива фигура на сянката, която е противопоставена на едно лично съзнание, то тя се появява не защото още я има, а защото се базира на

динамика, чиято наличност може да бъде обяснена само от гледна точка на сегашното положение, например защото сянката била дотолкова антипатична

на Азовото съзнание, че трябвало да бъде изтласкана в несъзнаваното. Това обяснение не би било съвсем подходящо в нашия случай, доколкото

трикстерът явно представлява уловена в стадия на изчезването й степен на съзнанието, чиято енергия да изобрази сама себе си и да се обясни

прогресивно намалява. Освен това изтласкването би й попречило да изчезне, тъй като точно изтласканото има най-добрия шанс да се съхрани, понеже - както сочи опитът - в несъзнаваното нищо не се коригира. Още повече, че

историята за трикстера не е нито несъвместима, нито антипатична на

съзнанието на индианците, а точно обратното - забавна, и поради това не приканва към изтласкване. Напротив, изглежда точно като че ли митът бива подкрепен от съзнанието и то се грижи за него. И това наистина е така, понеже това представлява най-добрият и успешен метод образът на сянката

да се поддържа в съзнанието и така да се излага на осъзната критика. Въпреки че последната отначало изобщо няма характер на такава, а no-скоро

на положителна оценка, можем все пак да очакваме, че с напредващото развитие на съзнанието грубите аспекти на мита постепенно биха

отпаднали16 дори16 Църковните карнавални празненства са били забранени от папите

още през средновековието. Потапянето на -Ueli" в Базел през втората половина на януари бе забранено от полицията през шестдесетте години на

последния век, доколкото си спомням, след като една жертва умря от възпаление на белите дробове.

271и ако не съществуваше опасността от бързото му изчезване в резултат

на сблъсъка с цивилизацията на белите. Много пъти сме виждали как някои отначало жестоки или непристойни черти на даден обичай с течение на

времето се изгубват и остават само загатвания.Този процес на смекчаване трае доста дълго, както показва историята

на мотива, тъй че човек може да се натъкне на следи от него дори и на по-високи нива на цивилизацията. Тази дълголетност бихме могли да обясним още и с наличната сила и жизненост на представеното в мита състояние на

съзнанието, и с импулсираното по този начин тайно участие и омагьосаност на съзнанието. Независимо от това, че чисто каузални хипотези от областта

на биологията, общо взето, са незадоволителни, в нашия случай все пак особено се налага на вниманието ни обстоятелството, че вече едно no-висше

състояние на съзнанието покрива едно по-нисше и последното, както вече изтъкнахме, се намира в отстъпление. Към това се прибавя още, че

трикстерът дължи своето ново припомняне главно на интереса, с който съзнанието се отнася към него; това, както видяхме, е свързано с

неизбежната проява на последствията от постепенното цивилизоване, т. е. асимилация на примитивния образ, на който като първоначален daemonium е

присъща известна автономност, т. е. способност да предизвиква обсебеност.Допълването на една каузална от една финална гледна точка даде

възможност за смислени тълкувания не само в медицинската психология, в случаите на индивидуални фантазии с несъз-наван произход, но особено много в случай на колективни фантазми, т. е. на митове и приказки.Както представя това Paul Ratlin, процесът на цивилизоване започва още в рамките на самия цикъл за трикстера, с който ясно се маркира

преодоляването на първоначалното състояние. Поне характерните белези на най-дълбока неосъзнатост отпадат: вместо да действа брутално, жестоко, глупаво и безсмислено, към края на цикъла трикстерът започва да върши

полезни и смислени неща. По този начин още в мита прозира обезценяването на предишната несъзнаваност. Така че човек се пита какво става оттук

нататък с лошите качества на трикстера. Наивният наблюдател навярно ще предположи, че щом тъмните аспекти изчезват, наистина вече ги няма. Обаче

опитът показва, че не е така. Онова, което действително става, е, че съзнанието успява да се освободи от очарованието на злото и вече не е

принудено да живее с него насила, обаче тъмното и злото не се е изпарило, а вследствие на загубата на енергия се е оттеглило в несъзнава-ното,

където си стои несъзнавано, докато в съзнанието всичко2/2

е както трябва. Когато обаче съзнанието е разтърсено от критични и изпълнени с несигурност ситуации, тогава се разбира, че сянката изобщо не

се е разтворила в нищото, а само изчаква удобен случай, за да се появи най-малкото като проекция върху съседа. Ако този номер успее, тогава

между единия и другия отново възниква примитивен тъмен свят, в който може

да се случи всичко онова - дори и на най-високото ниво на цивилизацията, - за което е характерен образът на трикстера. Обикновеният език го

назовава сполучливо и буквално -маймунски театър", на чиято сцена всичко се проваля или избива в глупости, което предлага най-лесната възможност

за постигане на целта и само по изключение или в последния момент се случва нещо интелигентно. Политиката може би дава най-добрите примери за

това.Тъй нареченият цивилизован човек е забравил трикстера. Той си

спомня за него само индиректно и метафорично, когато, заблуден от погрешни действия, говори за номера на домашни духове и тям подобни. Той

не подозира, че неговата скрита и привидно невинна сянка притежава качества, чиято опасност той изобщо не би могъл да си представи. Щом

хората се струпат в маси, в които отделният човек потъва, тази сянка се мобилизира и - както показва историята - се персонифицира или въплъщава.

Пагубният възглед, че всичко в човешката душа идвало отвън, тъй като тя се раждала като tabula rasa, поддържа погрешното вярване, че при

външно нормални обстоятелства отделният човек е наред. Очаква благополучието си от държавата и обвинява обществото за своята собствена некадърност. Той смята, че смисълът на съществуването ще бъде постигнат,

ако заплатата му се носи вкъщи наготово или ако всеки има автомобил. Такива и подобни наивности възникват на мястото на сянката, която е

станала несъзнавана, и поддържат нейната неосъзнатост. Под влиянието на такива предразсъдъци индивидът се чувства напълно зависим от своето

обкръжение и губи способността за интроспекция. Така неговата етика бива изместена от знанието за това, кое е позволено или забранено, или дадено.

Как тогава можем да очакваме от един войник, че ще подложи на етическа оценка получена отгоре заповед? Та той все още не е открил дори

възможността, че би бил способен на спонтанни морални пориви дори тогава, когато никой не го гледа.

От тази позиция би трябвало да изглежда разбираемо защо митът за трикстера е съхраняван и развиван: той би трябвало да има психотерапевтично въздействие като толкова други митове.

Той държи пред погледа на по-високоразвития индивид предишното интелектуално и морално ниско ниво, за да не забравя човек как е

изглеждало то вчера. И тъй, ние си представяме, че нещо, което не разбираме, няма помагащо въздействие върху нас. Обаче това невинаги е

така. Човек рядко разбира само с главата си, най-малко, ако е примитив. Благодарение на своята нуминозност митът има пряко въздействие върху

несъзнавано-то, все едно дали бива осъзнато възприет или не. Факта, че неговото повтаряне не го е направило отдавна изтъркан, струва ми се,

бихме могли да обясним с целесъобразността. Обяснението е малко трудно, доколкото тук действат две противоположни тенденции, а именно - от една

страна - да се излезе от предишното състояние, а - от друга - то да не се забравя17. Paul Radin, както изглежда, също е усетил тази трудност. Така

той пише: -От психологическа гледна точка бихме могли да твърдим, че историята на човешката култура постоянно ни предоставя опити на човека да

забрави своето превръщане от животно в човек"18. Няколко страници по-нататък (във връзка със Златната епоха) той пише: -Това упорито нежелание

да забрави не е случайност"". Не е случайност и това, че трябва да изречем даденото противоречие, ако искаме да охарактеризираме

парадоксалното отношение към мита. У нас и най-ученият ще направи коледна елха за децата си, без да има представа какво би могъл да означава този

обичай, и е готов по всяко време да унищожи в зародиш всеки опит за някакво тълкуване. Изумително е да наблюдаваш колко тъй наречени суеверия се разпространяват у нас в градовете и селата; ако обаче хванеш някого и му поставиш високо и ясно въпроса: -Вярваш ли в духове? В омагьосване? В действеността на вълшебните средства?", той смутено ще отрече. Мога да се обзаложа, че той никога не е чувал за това и го смята за чиста глупост.

Обаче тайно в себе си той е близо до това, колкото и един обитател на джунглата. Впрочем обществеността знае твърде малко по въпроса, понеже хората са убедени, че подобни суеверия отдавна са изкоренени от нашето

цивилизовано общество, и към общоприетата норма спада това да се преструваш, че никога не си чувал за подобни неща, да не говорим - да

вярваш в тях.Обаче нищо не е минало, дори кръвният пакт с дявола.

" Да не се забравя означава да се поддържа в съзнанието. Ако врагът изчезне от полезрението ми, значи е възможно и има опасност да е зад

гърба ми." Radin, Gott und Mensch in der primithen Welt, p. 11.

"I.e., p. 13.274

Външно може би сме забравили, обаче вътрешно изобщо не сме. Човек се държи като оня негър на южния склон на Елгон, с когото повървяхме

известно време из храсталака. При едно разклонение на пътеката стигнахме до съвсем нов, много добре подреден (като къща) капан за духове, близо до пещерата, която той обитаваше със семейството си. Попитах го дали той е

направил колибата. Той отрече с всички признаци на раздразнение и твърдеше, че децата правели такива -играчки" (наричани в Западна Африка -

jou-jou"). При това ритна къщата така, че всичко се разпадна.Точно такава е реакцията, която можем да наблюдаваме и ние тук в

нашата страна. Външно уж човекът е цивилизован, а вътрешно е един примитив. Нещо в човека изобщо не е съгласно действително да изостави

началото, а друго нещо пък вярва, че във всяко отношение отдавна сме се отдалечили от него. Веднъж осъзнах това противоречие по драстичен начин:

наблюдавах гоненето на зли духове от един обор, извършвано от някакъв шаман. Оборът се намираше непосредствено до готардската линия, по която по време на магическата церемония преминаваха много международни бързи

влакове, чиито пътници нямаха и представа, че на няколко метра от тях се извършваше примитивен ритуал.

Противопоставеността на двете положения на съзнанието не е нищо друго освен израз на полярната структура на психиката, която като

енергетична система зависи от напрежението между противоположностите. По тази причина няма, тъй да се каже, никакви общовалидни психологически максими, които човек не би могъл със същия успех да обърне обратно и точно с това те да доказват своята валидност. Разбира се, не бива да

забравяме, че при психологическото обяснение ние не говорим за психиката, а психиката неизбежно говори сама за себе си. При това изобщо не помага вярата, че посредством -духа" бихме могли да се поставим над психиката

дори когато той твърди, че е независим от нея. Как би могъл той да докаже това? Можем да твърдим колкото си искаме, че едното от нашите изказвания

произхожда от душата, респективно е психическо или само психическо, а другото - духовно и поради това стоящо над психическото. Това са и си

остават само твърдения, почиващи върху постулати на вярата.Факт в тази първоначална антична трихотомична йерархия на

психичните съдържания (хилично, психично, пневматично) е противоречивата структура на психиката, която е непосредствен предмет на познанието. Единството на психичната природа се намира в средата, както живото

единство на водопада се275

състои в динамичната връзка между горе и долу. Тъй че живо въздействие на мита срещаме там, където едно no-висше съзнание, радващо

се на своята свобода и независимост, бива конф-ронтирано с автономността на един митологически образ и не може да се измъкне от неговото очарование така лесно и бързо, а трябва да плати своята дан на

всеобемащото впечатление. Образът въздейства, защото той тайно има дял в психиката на зрителя и дори се явява нейно отражение, което обаче не бива

разпознато като такова. То е отделено от субективното съзнание и затова се държи като независима личност. Трикстерът е колективен образ на

сянката, сума на всички индивидуални подчинени качества на характера. Понеже индивидуалната сянка никъде не липсва като компонент на личността,

то от нея отново и отново бива създаден колективният образ, впрочем невинаги като митологична фигура, а в по-ново време, вследствие на

прогресиращото изтласкване и пренебрегване на първоначалната митологема, като проекции от подходящо естество върху други обществени групи и

народи.Ако направим паралел между трикстера и индивидуалната сянка,

възниква въпросът, дали и при субективната и лична сянка може да се наблюдава онази промяна към смисленото, както видяхме в мита за

трикстера. Понеже тя е често срещащо се във феноменологията на сънищата явление, добре дефиниран образ, можем да отговорим положително на

въпроса: сянката, макар че per definitionem е отрицателна фигура, често ни кара да забелязваме и положителни черти и отношения, които сочат за

оформена по друг начин мотивация. Сякаш под малоценна обвивка тя е скривала значими съдържания. Опитът потвърждава предположението и то, привидно скритото, по принцип се състои от все по-нуминозни фигури.

Онова, което стои най-близо зад сянката20, е най-често анимата, която има значително очарование и завладяваща сила. Тази често твърде млада фигура

прикрива от своя страна пак твърде влиятелния тип на -стария човек" (мъдреца, вълшебника, царя и т. н.). Тази редица може да бъде продължена.

Това обаче няма смисъл, понеже психологически можеш да разбереш само онова, което сам си изпитал. Понятията на нашата комплексна психология

20 С езиковия образ -стои отзад" се опитвам да онагледя факта, че проблемът за отношението, т. е. за анимата, застава пред нас дотолкова,

доколкото сянката бива разпозната и интерпретирана. Разбира се, занимаването със сянката влияе най-дълготрайно на отношенията на Аза към вътрешните и външните случки, понеже интегрирането на сянката причинява

промяна на личността. Срв. тук разсъжденията ми в: Aion [Paragr. 13 ff.j [На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.].

276във всичките си съществени аспекти не са интелектуални

формулировки, а обозначения за определени области на опита, които така вече можем да опишем, но които остават мъртви и неонагледени за оня,

който не ги е преживял. Така, според моята практика, човек без особени трудности може да си представи какво се има предвид под -сянка" дори ако заменим това онагледяващо понятие с някоя -звучаща научно" латинска или гръцка дума. Обаче разбирането на анимата вече се натъква на значителни

трудности. И тъй, тя бива приемана лесно, когато се появява в художествената литература или като филмова звезда, обаче остава съвсем

неразбрана, ако човек трябва да осъзнае нейната роля в собствения си живот, понеже представлява всичко онова, с което човек никога не успява

да се справи и което поради това остава дълго в трайно емоционално състояние, което не бива да се докосва. Степента на неосъзнатост, с която

се срещаме в това отношение, е, меко казано, поразителна. Ето защо е почти невъзможно да обясниш на мъжа, който се бои от собствената си

женственост, какво се има предвид с обозначението -анима".Изобщо това не е чудно, понеже още самото елементарно разбиране на

сянката създава понякога огромни трудности на съвременния европеец. Обаче доколкото сянката представлява най-близко стоящата до съзнанието и най-малко експлозивна фигура, тя съставлява и оня аспект на личността, за

който първо става дума при анализа на несъзнаваното. Донякъде заплашителен, донякъде смешен, нейният образ стои в началото на пътя на

индивидуация и поставя на дневен ред подозрително лесната загадка на сфинкса или изисква по жесток начин отговор на един quaestio

crocodilina21.

Когато на края на мита за трикстера се появява спасителят, то това утешително предчувствие или надежда означава, че е влязло, съответно било е съзнато проумяно едно зло. Само ако се изгубиш в -безнадеждното", може

да възникне копнежът по спасителя, т. е. разпознаването и неизбежната интеграция на сянката създават една толкова объркана ситуация, че в известен смисъл само един свръхестествен спасител може все още да

разплете обърканото кълбо на съдбата. В индивидуалния случай21 [Крокодилски въпрос (лат.). - Б. пр.] Крокодилът откраднал

детето на една майка. На молбата да й го върне крокодилът казва, че ще изпълни желанието й, ако тя даде искрен отговор на неговия въпрос: -Аз

бих ли върнала детето?" Ако каже да, тогава не би било вярно и няма да й върне детето; ако каже не, това пак не е вярно, т. е. майката при всички

случаи е изгубила детето.2/7

проблемът, поставен от сянката, може да получи отговор на нивото на анимата, т. е. на отношението. В колективноистори-ческия, както и в

индивидуалния случай се касае за развитие на съзнанието, което постепенно се освобождава от пленничество-то в dyvota, т. е. неосъзнатостта22, и

затова спасителят е някой, който носи светлина.Както колективната, митологична форма, така и индивидуалната сянка

носи в себе си кълна на енантиодромията, на обрата.22 Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins.

278Х

СЪЗНАНИЕ, НЕСЪЗНАВАНО И ИНДИВИДУАЦИЯ[Първият вариант на това съчинение, написан на английски и под

заглавието -The Meaning of Individuation", представлява уводната глава към: The Integration of Personality (Farrar & Rinehart Inc., New York und Toronto, 1939, и Kegan Paul, Trench, Trubner & Co. Ltd., London, 1940).

Преработеният лично от автора вариант на немски език излезе под сегашното заглавие вZenfra/Waf/"rP.sycAofAerapie und ihre Grenzgebiete XI/5

(Leipzig, 1939), pp. 257-270.]СЪЗНАНИЕ, НЕСЪЗНАВАНО И ИНДИВИДУАЦИЯ

Отношението между съзнанието и несъзнаваното, от една страна, и процеса на индивидуация, от друга, са проблеми, които при по-нататъшното

протичане на едно аналитично лечение се появяват, тъй да се каже, закономерно. Под -аналитичен" разбирам оня метод, който се занимава с

наличието на несъзнаваното. А за един сугестивен метод тази проблематика не съществува. Що се отнася до индивидуацията, няколко обяснителни думи

за нея не биха били излишни.Употребявам израза -индивидуация" в смисъл на онзи процес, който

създава един психологически -индивид", т. е. една обособена, неделима единица', едно цяло. Съществува една общоприета хипотеза, че съзнанието

се отъждествява с целост-ността на психологическия индивид. Обаче съвкупността от онези практически познания, които трябва да обясним само с помощта на хипотезата за несъзнаваните психични процеси, ни кара да се съмняваме дали Азът и неговите съдържания действително са идентични с -

цялото". Ако несъзнавани процеси изобщо съществуват, те сигурно принадлежат към тоталността на индивида, макар и да не са съставни части на съзнаващия Аз. Ако бяха част от Аза, те би трябвало да са съзнавани,

понеже всичко, намиращо се в непосредствено отношение към Аза, е съзнавано. Дори съзнанието може да се отъждестви с отношението между Аза и психичните съдържания. Тъй наречените несъзнавани явления имат толкова

малко отношение към Аза, че човек често не се колебае дори да отрече съществуването им. И въпреки това те се появяват в рамките на човешкото

поведение. За един внимателен наблюдател не е трудно да ги забележи, докато самият наблюдаван не съзнава факта, че той разкрива своите най-

тайни мисли или дори неща, за които осъзнато никога не е мислил.

Предразсъдък е да се допуска, че нещо, за което никога не сме мислили, не се среща в психиката. Разполагаме с куп доказателства, че съзнанието

далеч не обхваща целостността на психиката. Много неща стават полуосъзнато, а

' Съвременната физика (De Broglie) употребява за това понятието -дисконтинуитет" [Diskontinuierlichen].

28lсъщо толкова много протичат изобщо неосъзнато. Подробното

изследване на феномени на раздвоени или разделени на повече части личности например даде доста материал от доказващи това наблюдения. (Ще

посоча произведенията на Pierre Janet, Theodore Flournoy, Morton Prince и други).

Във всеки случай медицинската психология получи дълбоко впечатление от важността на такива явления, които причиняват всякакви психични и физиологични симптоми. При тези обстоятелства хипотезата за един Аз,

изразяващ психическата тотал-ност, стана несъстоятелна. И в противовес на това стана ясно, че цялото по необходимост би трябвало да включва както

необозримата област на несъзнаваните случки, така и съзнанието, и че Азът би могъл да бъде само център на съзнанието.

Естествено бихме си задали въпроса, дали несъзнаваното също има център. Аз не бих се осмелил да предположа съществуването на един

властващ в несъзнаваното принцип, аналогичен на Аза. И действително всичко показва точно обратното. Ако такъв център съществуваше, ние бихме

могли да очакваме почти закономерни знаци за неговото съществуване. Тогава случаите на раздвоена личност биха били често срещани явления, а

не редки странности. Формата на проявление на несъзна-вани феномени най-често е хаотична и несистематична. Сънищата например не показват нито

някакъв явен ред, нито определена систематична тенденция, както би трябвало да е, ако в основата им е залегнало едно лично съзнание.

Философите Carl Gustav Carus и Eduard von Hartmann разглеждат несъзнаваното като метафизически принцип, нещо като универсален дух, без-каквато и да било следа от личност или Азово съзнание, също и -волята" на

Шопенхауер не притежава Аз. Съвременните психолози също разглеждат несъзнаваното като функция без Аз, намираща се под прага на съзнанието.

За разлика от философите, те са склонни да извеждат подпраговите функции от съзнанието. Janet мисли за известна слабост на съзнанието^ което е

неспособно да държи здраво всички психични процеси. Фройд от своя страна лансира идеята, че има съзнавани фактори, които потискат определени

тенденции. Много неща говорят в полза на двете теории, понеже има доста случаи, при които наистина слабост на съзнанието е причината за изчезване

на съдържания или където неприятните съдържания биват изтлас- | кани. Такива внимателни наблюдатели като Janet и Фройд положително не биха създали теории, в които несъзнаваното се извежда главно от съзнавани

източници, ако бяха открили в проявленията на несъзнаваното следи от една независима личност или автономна воля.

282Ако е вярно, че несъзнаваното се състои не от друго, а от

съдържания, които случайно са били лишени от съзнаваност, обаче иначе по нищо не се отличават от съзнавания материал, тогава Азът би могъл да бъде

повече или по-малко идентифициран с целостността на психиката. Но ситуацията не е толкова проста. И двете теории се базират главно на

познания от случаите на неврози. Никой от двамата автори не разполага със специален психиатричен опит. Ако те имаха такъв, сигурно щеше да им направи впечатление фактът, че несъзнаваното демонстрира съдържания, напълно различни от тези на съзнанието, наистина толкова странни, че

никой не може да ги разбере - нито самият пациент, нито лекарят. Болният бива погълнат от прилив на мисли, които са му толкова чужди, колкото и за

нормалните. Затова го наричаме -побъркан": ние не можем да разберем

неговите идеи. Схващаме нещо само тогава, когато притежаваме необходимите за това предпоставки. Обаче все пак тук предпоставките са толкова далечни от съзнанието ни, колкото са били далечни за духа на пациента, преди да

полудее. Ако това не беше така, той никога не би заболял душевно.На практика нямаме непосредствено позната ни област, от която бихме

могли да изведем известни болестни представи. Тук в никакъв случай не става дума за повече или по-малко нормални, тъй да се каже, случайно лишени от съзнаваност съдържания. Напротив - за' продукти с no-скоро

крайно странно естество. Те се отличават във всяко отношение от невротичния материал, за който не бихме могли да кажем, че той е кой знае колко необичаен. Материалът от една невроза е разбираем за хората, обаче

този от една психоза не е2.Този своеобразен психотичен материал не може да бъде изведен от

съзнанието, понеже в последното няма предпоставки, с чиято помощ би могла да бъде обяснена причудливостта на представите. Невротичните съдържания

могат да се интегрират без съществено увреждане на Аза, обаче психотичните идеи - не. Те остават недосегаеми и Азовото съзнание бива удавено в тях. Те дори имат явната тенденция да въвлекат Аза в своята

система.Такива случаи доказват, че при известни обстоятелства несъзнаваното

е способно да поеме ролята на Аза. Следствията от тази замяна са лудост и объркване, понеже несъзнаваното не е

2 С това имам предвид, разбира се, само някои случаи на шизофрения, като например известният случай Шребер (Denkwiirdigkeiten eines Nervenkranken) или случаят, публикуван от Nelken (Analytische

Bcobachtungen iiber Phantasien dues Schizophrenen).28)

втора личност, функционираща организирано и централизирано, а вероятно е нецентрализирана съвкупност от психични процеси. Впрочем нищо, създадено от човешкия дух, не лежи абсолютно извън психичната сфера. Дори

и най-налудничавата идея би трябвало да отговаря на нещо, налично в психиката. Не можем да приемем, че в някои глави се съдържат елементи, които в други изобщо не се срещат. Не можем да се съгласим и с това, че

несъзнаваното притежава способността да става автономно само при определени хора, именно при такива, които са предразположени към душевни заболявания. Много по-вероятно е тенденцията към автономност да е една

повече или по-малко обща специфичност на несъзнаваното. Психичното разстройство в известен смисъл е само един явен пример за скрита, но

въпреки това срещаща се навсякъде даденост. Тенденцията към автономност се издава преди всичко в състояния на афект и при нормалните хора. В моменти на силен афект човек казва или прави неща, които прехвърлят

обичайната мярка. Не е нужно много: любов или омраза, радост или скръб често са достатъчни, за да предизвикат замяна на Аза с несъзнаваното. При такива случаи дори много странни идеи могат да обземат иначе здрави хора. Групи, общества, та дори и цели народи могат да бъдат обхванати по този

начин под формата на духовни епидемии.Автономността на несъзнаваното започва там, където се пораждат

емоции. Емоциите са инстинктивни, неосъзнати реакции, които нарушават рационалния ред на съзнанието чрез елементарни изблици. Афектите не се -

правят" чрез волята, те просто се случват. При афектните състояния нерядко се проявява някоя непозната дори и за самия обзет от тях черта на характера или скрити съдържания непроизволно избиват навън. Колкото по-силен е афектът, толкова повече той се приближава към болестното, т. е.

към онова състояние, в което Азовото съзнание бива изместено настрани от автономни и често несъз-навани преди състояния. Докато несъзнаваното се намира в съноподобно състояние, изглежда така, сякаш в неговата скрита сфера не се съдържа абсолютно нищо. Поради това всеки път отново биваме

изненадани, че от привидното нищо изведнъж може да се появи нещо,

непознато преди. Впрочем после идва психологът и показва, че това е станало, понеже е трябвало да се случи по такива или онакива причини.

Обаче кой би могъл да го предвиди?Наричаме несъзнаваното нищо, но все пак то е една действителност in potentia: мисълта, която ще ни мине през главата работата, която ще

свършим, дори съдбата, която утре284

оплакваме, вече са залегнали несъзнавано в днешното. Непознатото, което афектът разбулва, винаги е било там и рано или късно би се представило на съзнанието. Затова винаги трябва да имаме предвид наличието на още неоткритото. Както казахме, това могат да бъдат

неизвестни особености на характера. Обаче по този начин могат да излязат на бял свят и бъдещи възможности за развитие, може би точно в един изблик на силно чувство, който в даден случай изменя из основи някаква ситуация.

Несъзнаваното има лице на Янус: от една страна, неговите съдържания ни връщат към един предсъзнателен, предистори-чески инстинктивен свят; от

друга страна, то предначертава едно бъдеще точно на базата на инстинктивна подготовка на факторите, определящи съдбата. Пълното

познаване на заложената от самото начало в един индивид несъзнавана основна схема би могло да предскаже съдбата му доста подробно.

Тъй като несъзнаваните тенденции се явяват в сънищата -под формата на картини от миналото или пък като отнасящи се до бъдещето предсказания, то те през всички предишни хилядолетия са били разбирани не толкова като исторически регресии, а no-скоро като антиципации на бъдещето - и то с известно право. Всъщност всичко, което става, се случва въз основа на онова, което е било и което още е като следа от спомен -съзнавана или

несъзнавана. Понеже никой човек не се ражда като съвсем ново изобретение, а винаги повтаря последната постигната степен на развитие, той съдържа несъзнавано, като априорна даденост, цялата психическа структура, която постепенно се е развила по линията на предците му по посока нагоре или'

надолу. Този факт придава на несъзнаваното типичния -исторически" аспект, но същевременно той е и conditio sine qua поп за едно определено оформяне

на бъдещето. По тази причина често е трудно да определим дали дадено автономно проявление на несъзнаваното трябва да бъде обяснено главно като ефект (и затова исторически) или като цел (и затова като определящо целта

и предсказващо). Съзнанието по принцип мисли, без да се съобразява с наследствени предусловия и без да включва в оформянето на съдбата

влиянието на тази априорна наличност. Докато ние мислим в периоди от години, несъзнаваното мисли и живее в периоди от хилядолетия. И ако се

случи нещо, което наричаме нечувано досега нововъведение, това най-често е една много древна история. Все още забравяме като децата какво е било вчера. Все още живеем в чудесен нов свят, в който човекът в собствените

си очи е удивително нов или -модерен". Такова едно положение е недвусмислено доказателство за младостта на човешкото съзнание, което още

не е285

осъзнало своите предпоставки.-Нормалният човек" ме убеждава още повече, отколкото болният, в

автономността на несъзнаваното. Психиатричната теория може да предотврати действителни или мними органични увреждания на мозъка и по този начин да намали важността на несъзнаваното. Обаче такова виждане е неприложимо,

където става дума за нормалното човечество. Онова, което наблюдаваме, че се случва в света, не са -сенкоподобни останки от някога съзнавани

активности", а проявления на една все още налична и постоянно присъстваща жива душевна предпоставка. Ако това не беше така, наистина с основание

бихме могли да се удивляваме. Обаче точно ония, които най-малко признават автономността на несъзнаваното, най-често биват изненадани. Вследствие на своята младост и ранимост нашето съзнание има лесноразбираемата тенденция

да не зачита достатъчно несъзнаваното, също като момче, което не би се впечатлило особено дълбоко от превъзходството на своите родители, когато си е наумило да направи нещо самостоятелно. Нашето съзнание се е развило

както исторически, така и индивидуално от мрака и полуздрача на изначалната несъзнаваност. Психични процеси и функции е имало доста преди да е съществувало Азовото съзнание. -Наличието на мисли" е съществувало,

преди някой човек да е казал: -Осъзнавам, че мисля."Специфичните -опасности на душата" се състоят главно в застрашеност на съзнанието. Очарованието, омагьосаността, загубването на душата,

обсебеността и т. н. очевидно са явления на дисоциация и на потискане на съзнанието от несъзнавани съдържания. Дори цивилизованият човек все още

не е освободен от мрака на праисторическите епохи. Несъзнаваното е майка на съзнанието. Където има майка, има и баща. Но все пак той изглежда

неизвестен. Съзнанието - това младо същество -може да отрича своя баща, но не и майка си. Това би било твърде неестествено: при всяко дете все

пак можем да наблюдаваме как колебливо и бавно се развива Азовото съзнание от едно разпокъсано съзнание за отделни моменти и как тези

островчета постепенно изплуват от пълния мрак на голата инстинктивност.Съзнанието произхожда от една несъзнавана психика, която е по-стара от него и която продължава да функционира със съзнанието или въпреки

съзнанието. Въпреки че има многобройни случаи, когато съзнавани съдържания отново стават несъзнавани (например чрез изтласкване),

несъзнаваното като цяло е далече от това да представлява остатък от съзнанието. (Да не би психичните функции на животните да са останки от

съзнание?)286

Както споменах горе, няма особено големи надежди да открием в несъзнаваното някакъв ред, който да е като този на Азовото съзнание. Изобщо не изглежда, че сме на път да открием една несъзнавана Азова

личност, нещо като Питагоровата -анти-Земя". Обаче не можем да отминем факта, че както съзнанието изплува на светло от несъзнаваното, така и центърът на Аза се е издигнал от една тъмна дълбина, където той се е

подвизавал по някакъв начин, докато е съществувал in potentia. Както една човешка майка може да роди само едно човешко дете, чиято специфична

природа е била скрита в нея още по времето на потенциалното му съществуване, ние почти сме принудени да повярваме, че несъзнаваното не е

някакво само хаотично струпване на инстинкти и образи. Навярно нещо би трябвало да ги обединява и да придава облик на цялото. Негов център

всъщност не може да бъде Азът, понеже Азът е бил роден в съзнанието и понеже той се обръща срещу несъзнаваното, като го изключва във възможно

най-голяма степен. Или пък може би с раждането на Аза несъзнаваното загубва своя център? Ако това беше така, би следвало да очакваме, че Азът

далеч ще превъзхожда несъзнаваното по влияние и значение. Тогава несъзнаваното би вървяло по стъпките на съзнанието. А това би било точно

нещото, което желаем.Фактите обаче за съжаление показват обратното: съзнанието твърде

лесно се поддава на несъзнавани влияния, а те често са доста по-истински и умни, отколкото осъзнатото мислене. Случва се също несъзнавани мотиви често да печелят надмощие над осъзнати решения именно там, където става дума за жизнено важни въпроси. Дори индивидуалната съдба зависи в най-голяма степен от несъзнавани фактори. Една точна проверка показва колко много осъзнатите решения зависят от ненарушаването действие на паметта.

Обаче тя често страда от смущаващи появявания на несъзнавани съдържания. Освен това по принцип този процес се осъществява автоматично. Обикновено той си служи с мостовете на асоциацията, обаче доста често я използва по толкова необичаен начин, че е нужна още една обстойна проверка на целия

процес на възпроизвеждане, ако човек иска да открие как известни спомени са успели да достигнат до съзнанието. А нерядко тези мостове не могат да

бъдат открити. В подобен случай е невъзможно да бъде отхвърлена хипотезата за автономна дейност на несъзнаваното. Друг пример е интуицията, базираща се главно на несъзнавани процеси от твърде

комплексно естество. Заради тази особеност съм дефинирал интуицията като -възприятие по пътя на несъзнаваното".

В нормалния случай съвместната работа на несъзнаваното и287

съзнанието протича без търкания и без смущения, тъй че човек изобщо не забелязва съществуването на несъзнаваното. Ако обаче някой индивид или социална група се отдели твърде много от основата на инстинктите, тогава

изпитва цялата мощ на несъзнаваните сили. Сътрудничеството на несъзнаваното е умно и целенасочено и дори когато то се държи в опозиция спрямо съзнанието, неговото проявление е все още компенсаторно по един интелигентен начин, сякаш се е опитало да възстанови отново изгубеното

равновесие.Има сънища и видения от толкова висш порядък, че някои хора се

противят да приемат като техен създател една несъзна-вана психика. Те предпочитат да приемат, че тези явления произхождат от нещо като -

свръхсъзнание". Такива хора правят разлика между един вид физиологично или инстинктивно несъз-навано и една сфера или пласт на съзнанието -над"

него, наречена -свръхсъзнание". На практика тази психика, наричана от индийската философия -висше" съзнание, съответства на онова, което

Западът нарича -несъзнавано". Все пак има редица наблюдения, които почти говорят в полза на възможността в несъзнаваното да съществува някакво

съзнание, като например известни сънища, видения и мистични преживявания. И все пак ако допуснем съществуване на съзнание в несъзнаваното, веднага ще бъдем изправени пред факта, че никакво съзнание не може да съществува

без субект, т. е. без един Аз, с който са свързани съдържанията. Съзнанието се нуждае от център, т. е. от Аз, който осъзнава нещо. Ние не познаваме друг вид съзнание и не можем да си представим съзнание без Аз. Не може да има съзнание, където да няма кой да казва: -Аз съзнавам себе

си."Не намирам никаква полза от това да разсъждаваме върху неща, които не можем да знаем. Поради това се въздържам да изказвам твърдения,

надхвърлящи рамките на науката. За мен никога не е било възможно да открия нещо като личност в несъзнаваното, което би могло да се сравнява с

нашия Аз. Макар че -втори Аз" не може да бъде намерен (освен в редките случаи на раздвоена личност), проявленията на несъзнаваното показват поне

следи на личности. Прост пример за това е сънят, където редица действителни или въображаеми лица изразяват мисълта на съня. При почти

всички важни дисоциации манифестациите на несъзнаваното приемат ясно изразен характер на личности. Обаче едно внимателно разглеждане на

поведението и на духовните съдържания на такива персонификации показва техния фрагментарен характер. Те, изглежда, представляват комплекси,

отцепени от едно по-голямо цяло, и са всичко друго, но не личностният център на несъзнаваното.

288Винаги съм бил впечатлявай от личностния характер на дисоциираните

фрагменти. И поради това често се питам дали не би било основателно предположението, че ако такива фрагменти имаха личност, цялото нещо, от

което са били отделени, не би трябвало да проявява претенции да бъде личност. Заключението изглежда логично, понеже не зависи от това, дали фрагментите са големи или малки. Защо тогава и цялото да не притежава

личност? Личност не предпоставя на всяка йена съзнание. Тя би могла да спи или да сънува.

Общият аспект на несъзнаваните проявления по принцип е хаотичен и ирационален въпреки известни симптоми на интелигентност и преднамереност.

Несъзнаваното произвежда сънища, фантазии, видения, емоции, гротескни

идеи и още други подобни. Те са точно онова, което би могло да се очаква от един сънуващ. Изглежда, това е личност, която никога не е била будна и

която никога не е осъзнавала преживения живот и собствения си конти-нуитет. Пита се само дали хипотезата за една такава спяща и скрита

личност е възможна. Може би всичко подобно на личност, което намираме в несъзнаваното, се съдържа в споменатата персонификация. Понеже това е твърде вероятно, всичките ми предположения биха били безсмислени, още

повече че навярно има доказателства и за наличието на далеч не толкова фрагментарни, т. е. по-пълни, макар и скрити личности.

Убеден съм, че такива доказателства има. За съжаление подобен доказателствен материал се числи към тънкостите на психологическата

анализа. Затова никак не е лесно да се даде представа за това по прост и убедителен начин.

Искам да започна с една кратка констатация: в несъзнаваното на всеки мъж е скрита една женска личност, а във всяка жена - една мъжка

личност.Добре известен факт е, че полът бива определян от мнозинството

мъжки или женски гени. Малобройността на тези на противоположния пол не се е изгубило. Затова мъжът получава аспект с женска характеристика, т.

е. той самият притежава една несъзнавана женска фигура; факт, който той, общо взето, ни най-малко не осъзнава. Както, предполагам, ви е известно,

нарекох тази фигура анима. За да не повтарям познати неща, ще укажа литературата по въпроса3. Този образ се появява често в

' Psychologische Typen, Definitionen, s. v. -Seele" [Ha бълг. - Психологически типове, Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.];

Die Beziechungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Zweiter Tiel, Kp. 2; Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil, и За архетипа с особено

внимание върху понятието -анима" [студия III в това издание].сънищата, където човек може да наблюдава in vivo всички атрибути,

които съм изтъкнал в предишните си публикации.Една друга, не по-маловажна и добре дефинирана, фигура е тази на

сянката, която, както и образът на анимата, се явява или в проекция върху подходяща личност, или, персонифицирана като такава, се показва

многократно в сънищата. Сянката съвпада с -личното" несъзнавано (което съответства с понятието на Фройд за несъзнаваното). Както и анимата, и тази фигура често е получавала поетическо превъплъщение. Ще припомня за

отношението Фауст - Мефистофел, както и за -Еликсирите на дявола" на Хофман, за да спомена две особено важни изображения. Образът на сянката олицетворява всичко, което субектът не признава и което му се натрапва постоянно въпреки всичко -пряко или непряко, - например лоши черти на характера или други несъвместими тенденции. За повече подробности тук

също искам да посоча литература4.Фактът, че самото несъзнавано персонифицира в сънищата определени афективно натоварени съдържания, е причината, поради която моята,

предназначена за практически цели, терминология е приела персонификацията и я е изразила във формулировката на името.

Освен двата споменати образа, има още няколко други, които са no-рядко срещани и не толкова впечатляващи, обаче все пак също са получили и поетически, и митологически пре-' въплъщения. Ще назова например образа

на героя5 и на -стария мъдрец"6, които са два от най-известните.Всички тези образи влизат съвсем независимо в съзнанието, когато

става дума за патологични състояния. Относно анимата искам да насоча вниманието специално към случая Nelken7. Забележителното е, че тези

образи имат твърде явни връзки с поетичните, религиозни или митологични изображения, без тези връзки да могат да бъдат реално доказани. Т. е. те

са спонтанни аналогични образувания. Един такъв случай дори доведе до обвинения в плагиатство: френският писател Пиер Беноа бе разработил едно

изображение на анимата и нейния

4 Toni Wolff, Etnfuhrung in die Grundlagen der Komplexen Psychologies Юнг, За архетиповете на колективното несъзнавано [студия I в

този том; още Aion, Кр. 2. (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.)].

5 Срв. тук Symbols der Wandlung.6 За феноменологията на духа в приказките [студия VIII в това

издание].7 Nelken, 1. с.

200класически мит в своята ^тлантида", което представлява точен

паралел на -Тя" на Райдър Хагард. Процесът протече без резултат, т. е. Беноа не бе запознат с -Тя". (В този случай в края на краищата би могло

да става дума и за криптомнестична заблуда, която често може да бъде изключена само с доста големи усилия.) Подчертано -историческият" аспект на анимата, както и нейното покритие със сестра, майка, жена и дъщеря, заедно със свързания с това мотив за инцеста се открива както при Гьоте

(-Ах, в миналите времена била си ми сестра или съпруга"8), така и в образа на анимата като regina* или femiria alba* в алхимията. У

английския алхимик Eirenaeus Philalethes, писал около 1645 г., се среща забележката, че -кралицата" била -сестра, майка или жена" на краля.

(Коментар към -Duodecim portae" на сър George Ripley, излязла на немски през 1741 г. и навярно {?} е била известна на Гьоте.) Обаче същата идея

се открива, богато украсена, и при пациента на Nelken, и в редица случаи, които аз съм наблюдавал, където със сигурност бих могъл да изключа

каквото и да било влияние от литературата. Освен това комплексът на анимата принадлежи към най-старите атрибути на латинската алхимия'.

Ако човек изследва внимателно архетипните личности и тяхното поведение въз основа на сънища, фантазии и налудни идеи на пациенти10, ще

получи дълбоко впечатление както за доста далечното, така и за непосредственото отношение към митологичните представи, които са убягнали от вниманието на лаика. Те представляват един вид странни същества, които бихме искали да свържем с Азовото съзнание - те изглеждат почти способни на това. Но фактите не потвърждават тази идея. Нищо в поведението им не

говори за наличието на Азово съзнание такова, каквото го познаваме. Обратното - проявяват всички белези на фрагментарни личности - маскирани, призрачни, безпроблемни, без самосъзнание, без конфликти, без съмнения,

без страдания; може би като богове, които нямат философия, нещо като брамическите богове от Satnyutta-Nikaya, чиито погрешни възгледи се

нуждаят от корекцията на Буда.8 [В стихотворението -Защо ни даде дълбоките погледи?" (На г-жа Фон

Щайн).]* Царица или бяла жена (лат.). - Б. пр.

' Срв. тук известната -Visio Arislei" (Artis auriferae II, p. 246 ff.), съществуваща и в превод на немски език (Ruska, Die Vision des

Arisleus, p. 22 ff.).10 Един пример за метода има в: Psychologie und Alchemic, Zweiter

Teil.291

Обаче за разлика от другите съдържания, те остават винаги странници в света на съзнанието. Те са нежелани натрапници, понеже изпълват атмосферата с чувство на ужасни предчувствия или дори със страх от

душевно заболяване.Ако изследваме техните съдържания, т. е. фантазния материал,

съставляващ тяхната феноменология, откриваме неизброими архаични и -исторически" връзки, значи образи с архетипна природа". Този специфичен

факт позволява да се направят заключения относно -локализацията" на анимуса и анимата в психичната структура: те явно живеят и функционират в

по-дълбоките пластове на несъзнаваното, а именно в оня филоге-нетичен

дълбочинен пласт, който съм означил като колективно несъзнавано. Тази локализация обяснява доста неща относно тяхната странност: те внасят в

ефимерното несъзнавано един непознат психичен живот, принадлежащ към далечното минало. Това е духът на непознатите ни предци, техният начин на мислене и чувстване, начинът им на опознаване на живота и света, боговете и хората. В наличността на тези архаични пластове вероятно е коренът на

вярването в прераждането и в спомени от -предишни животи". Тялото е нещо като музей на своята филогенетична история, така е и с психичното. Нямаме

никаква причина да приемаме, че особената структура на психиката е единственото нещо на света, което не може да притежава друга история

отвъд индивидуалните си проявления. Дори на нашето съзнание не може да се отрече една история, обхващаща около пет хиляди години. Само Азовото

съзнание отново и отново има ново начало и ранен край. Обаче несъзнаваната психика е не само безкрайно стара, но тя има възможността да се врасне и в едно също толкова далечно бъдеще. Тя формира species

humana* и представлява съставна част от нея, както и тялото, което като индивидуално е преходно, обаче като колективно е на неизмерима възраст.

Анимусът и анимата живеят в един съвсем различен от външния свят, в свят, където ритъмът на времето е безкрайно бавен, където раждането и

смъртта на индивидите почти нямат значение. Не е чудно, че тяхната същност е странна, толкова чужда, че нахлуването им в съзнанието означава често психоза. Анимусът и анимата например безспорно принадлежат към оня

" В книгата Symbols der Wandlung съм описал случая на една млада жена с -героична история", т. е. с фантазия на анимуса, която ми даде

богат митологичен материал. Райдър Хагард, Беноа и Гьоте (във Фауст) са подчертали историческия характер на анимата.

* Човешката специфика (лат.). - Б. пр.292

материал, който излиза на бял свят при шизофренията.Онова, което казах за колективното несъзнавано, може да даде повече

или по-малко понятие за това, което имам предвид с този израз. И ако сега се върнем към проблема за индивидуа-цията, ще се видим изправени пред

една малко необикновена задача: психиката се състои от две несъвпадащи половини, които заедно би трябвало да образуват цяло. Склонни сме да

мислим, че Азовото съзнание е способно да асимилира несъзна-ваното, или поне се надяваме, че такова решение е възможно. Но за нещастие

несъзнаваното наистина е несъзнавано, т. е. ние не го познаваме. А как може да се асимилира нещо непознато? Дори ако човек може да си създаде

относително пълна представа за анимата и другите фигури, това не означава, че е разгадал дълбините на несъзнаваното. Човек се надява да

овладее несъзнаваното, обаче майсторите на овладяването - йогите, достигат съвършенството в самадхи - състояние на екстаз, което, доколкото

ни е известно, съответства на едно състояние на несъзнаваното. Тук не става дума за това, че те наричат нашето несъзнавано -универсално

съзнание"; факт е, че в техния случай несъзнаваното е погълнало Азовото съзнание. Те не си представят, че едно -универсално съзнание" е

contradictio in adiecto*, понеже все пак изключването, подборът и различаването са коренът и същината на всичко онова, което може да

претендира да се нарече -съзнание". И напротив - логично погледнато, -универсалното съзнание" е идентично с несъзнаваността. Все пак е вярно, че точното прилагане на методите на Pali-Kanon или на Йога-сутра води

след себе си забележително разширяване на съзнанието. Обаче съдържанията на съзнанието прогресивно губят яснотата за отделните неща. Накрая

съзнанието става широко обхватно, обаче замъглено; тогава едно безкрайно множество от неща се влива в неясно цяло, което граничи с пълна

идентичност на субективните и обективни дадености. Всичко това е много хубаво, обаче изобщо не се препоръчва за региони, разположени по на север

от Тропика на рака.

Това е причината, поради която трябва да имаме предвид друго решение. Ние вярваме в Азовото съзнание и в това, което наричаме

действителност. Реалностите на един северен климат са толкова убедителни, че бихме се почувствали значително по-добре, ако не ги забравяме. За нас има смисъл да се занимаваме с действителността. Затова европейското Азово

съзнание е склонно да погълне несъзнаваното и ако е невъзможно да се направи това, поне се опитваме да го потиснем. Ако обаче човек

Противоречие в определението (лат.). - Б. пр.223

разбира нещо от несъзнаваното, той знае, че то не може да бъде погълнато. Знае също, че не върви просто да бъде потиснато, понеже

разбрахме, че несъзнаваното е живот и че този живот се обръща срещу нас, когато бива потиснат, както става при неврозите.

Съзнанието и несъзнаваното не образуват едно цяло, когато едното бива потискано и увреждано чрез другото. И ако те трябва да се борят едно

срещу друго, нека поне това бъде честна борба - с еднакво право и за двете страни. Това са два аспекта на живота. Съзнанието би трябвало да

защитава своята разум-ност и възможностите си да се защити само, но хаотичният живот на несъзнаваното също би трябвало да има възможността да

следва собственото си естество, доколкото можем да понесем това. А то означава едновременно открита борба и открито сътрудничество. Явно така би трябвало да изглежда човешкият живот. Това е старата игра на чука и

наковалнята. От страдащото желязо между двете бива изковано едно неразрушимо цяло, а именно -индивидът".

Приблизително това е нещото, което наричам -процес на индивидуация". Както показва самото име, става дума за процес или ход на

развитие, произлизащ от конфликта на двата базисни душевни фактора. Проблематиката на този конфликт съм представил, поне в обща линии, в

произведението си -Отношенията между Аза и несъзнаваното". Една особена глава обаче разглежда символиката на процеса, която е от първостепенна

важност за разбирането на по-нататъшния ход на конфликта между съзнанието и несъзнаваното, практически и теоретически. Изследванията ми през

последните години се занимаваха главно с тази тема. При това за моя собствена най-голяма изненада се оказа, че образуването на символи има

най-тесни отношения с представите на алхимиците, и то особено представите за -обединяващия символ"12, от които произлизат най-важните паралели.

Естествено, тук става въпрос за процеси, които нямат никакво значение за началните стадии на психичното лечение. Обаче при по-тежки случаи, като например упорити случаи на пренасяне, се развиват тези символи. Тяхното

познаване има за лечението на такива случаи значение, което не бива да се подценява и особено когато става въпрос за образовани пациенти.

Как трябва да се предприеме хармонизирането на данните от съзнаваното и несъзнаваното, не може да бъде дадено под

12Psychologische Typen, Definitional!, s. v. -Symbol" und Kp. 3, b [Paragr. 349 ff.] [На бълг. - Психологически типове, Университетско

издателство, С., 1995 г.-Б. пр.].294

формата на рецепта. Става дума за ирационален жизнен процес, изразяващ се в определени символи. Задача на лекаря може да бъде да

подпомага този процес. В този случай познаването на символите е крайно необходимо, понеже именно в тях се осъществява обединяването на съзнавани

и несъзнавани съдържания. В резултат на обединението възникват нови ситуации или състояния на съзнанието. Поради това съм обозначил

обединяването на противоречията като -трансцендентна функция"13. В това пълно развитие на личността до цялостност може би е целта на една

психотерапия, която има претенцията да не бъде само просто лечение на симптомите.

13 [L. с., s. v. -Transzendente Funktion" и Ges. Werke VIII, Abhandlung II.]

XIЗА ЕМПИРИЯТА НА ПРОЦЕСА НА ИНДИВИДУАЦИЯНай-великата добродетел е да следващ Тао

и само Тао.Тао е неуловимо и непостижимо.О, непостижимо и неуловимо е!

И все пак вътре има образ.О, неуловимо и непостижимо е!

И все пак вътре има форма.О, то е тъмно, мрачно!

И все пак вътре има същност.Тази същност е много истинска.

И вътре в нея има вяра.От самото начало до днес

името й никога не е било в забрава.Така разбирам пътя на създаването.Как познавам пътя на създаването?

Лао Дзъ, Тао те кинг, стих 21, Хелиопол, 1994*[Беседа III от Gestaltungen des Unbewussten. (Psychologische

Abhandlungen VII) Rascher, Zurich, 1950, където текстът е въведен със следната бележка под линия: -Това съчинение е цялостна преработка с

допълнения на едноименната ми лекция, публикувана за пръв път в Eranos-Jahrbuch, 1933."]

* Оригиналният текст е: Laotse, Too le king, с. 21. Превод от Richard Wilhelm. Б. пр.

297ЗА ЕМПИРИЯТА НА ПРОЦЕСА НА ИНДИВИДУАЦИЯ

През двадесетте години в Америка се запознах с една дама с академично образование - нека я наречем г-ца Х, - която вече девет години

се беше занимавала с психология. Беше изчела всички най-нови трудове в тази област. Дойде през 1928 г., на 55-годишна възраст, в Европа, за да

продължи изследванията си под мое ръководство. Като дъщеря на баща с положение тя имаше многостранни интереси, беше със завидно образование и жив дух. Несемейна, обаче живееше с несъзнавания еквивалент на човешки

партньор - анимуса, с тази персонификация на всичко мъжко у една жена, в онази характерна, тясна връзка, която се среща при толкова много жени с академично възпитание1. Както често се случва, това нейно развитие се базираше на един положителен бащин комплекс, т. е. тя беше -fille a

papa"* и съответно нямаше добро отношение към майка си. Нейният анимус не беше от такъв тип, че тя да може да се задълбочи в каквото и да било

убеждение. От това я пазеше природната й интелигентност и забележителната готовност да приема възгледите на други хора. Това положително качество,

което предвид съществуването на един анимус в никакъв случай не беше разбиращо се от само себе си, наред с няколко непредотвратими тежки

житейски поуки й бе дало възможност да проумее, че е достигнала някаква граница и е дошла до застой, което донякъде й налагаше спешно

необходимостта да се огледа за пътища, които биха могли да я отведат по-нататък. Това беше единият стимул за нейното пътуване до Европа. Към него - неслучайно - се присъединяваше и друг мотив. По майчина линия тя беше

със скандинавско потекло. Понеже, както вече споменахме, в отношенията с майка й имаше още доста да се желае, а и тя самата ясно го осъзнаваше, в нея се бе оформило чувството, че съответната страна на нейното същество навярно би била способна на друго развитие, ако отношението към майката

го е подпомогнало. Решавайки да замине за Европа, тя осъзнала, че1 Срв. тук казаното по-нататък [пар. 604 и сл.] в коментара към

десетата картина, отнасящ се до хороскопа.

* Дъщеря на баща си (фр.). - Б. п р.299

символно значение. Значи то не е само космогоничен, но и -философски" символ. Като космогоничен символ то е орфи-ческото яйце,

началото на света, а като философски - ovum philosophicum* на средновековната натурфилософия, а именно съдът, от който в края на opus

alchymicum** произлиза хомун-кулусът, т. е. антропосът, духовният, вътрешен и завършен човек, Chen-jen в китайската алхимия (буквално -

завършеният човек)2.Значи от това загатване аз вече можех да видя какво разрешение бе

предвидило несъзнаваното, а именно индивидуацията, защото тя е този процес на преобразяване, който освобождава човек от плена на

несъзнаваното. Това е дефинитивно решение, спрямо което всички останали пътища са помощни и временни. Това прозрение, което във всеки случай

отначало запазих за себе си, ме накара да мисля, че предпазливостта е препоръчителна. Затова посъветвах г-ца Х да не спира само до фантазния

образ на акта на освобождаване, а да направи опит да разработи картинното му изобразяване. Как би изглеждало нещо такова, всъщност не исках да си

представям и това беше добре, защото иначе бих показал на г-ца Х неправилен път, воден само от своята отзивчивост. Предвид спънките й при рисуването тя сметна задачата за доста трудна. Ето защо я посъветвах да се задоволи с възможното и да използва фантазията си, за да заобиколи

техническите трудности. Целта на този съвет беше да внесе възможно най-много фантазия в картината, понеже така несъзнаваното получава най-добрия

шанс да разкрие съдържанията си. Посъветвах я също да не се бои от разнообразните цветове, тъй като знаех от опит, че наситените цветове

изглеждат привлекателни за несъзнаваното. После се появи нова картина.Рисунка 2

Пак са изобразени скалните блокове - кръглите и острите форми; обаче първите вече не са яйца, а съвършени заоблености и по върховете има

ярка светлина. Една от кръглите форми се отличава с това, че златна светкавица я откъртва от обкръжението й. Вече няма никакъв магьосник и

никаква вълшебна пръчи-* Философско яйце (лат.). - Б. пр.

** Алхимичното дело (лат.). - Б. пр.2 Вж. Psychologic und Alchemic [Paragr. 138 и 306); още Lu-Ch'iang

Wu и Tenney L. Davis, An ancient Chinese treatise on alchemy entitled Ts'an T'ung Ch'i, pp. 241 и 251.

ца. Изглежда личното отношение към мен е изчезнало. Сега рисунката изобразява неперсонифициран природен процес.

Докато г-ца Х работеше над тази рисунка, тя направи множество открития. Но преди всичко не съзнаваше каква картина ще нарисува. Бе се

опитала отново да представи изходната ситуация - скалистият плаж и морето свидетелстват за това. Обаче яйцата се бяха превърнали в абстрактни кълба

или кръгове, а вълшебното докосване - в светкавица, пронизваща нейното несъзнавано състояние. С тази промяна тя беше открила отново историческия

синоним на -философското яйце", а именно -ротондума", кръглото, изначалната форма на антропо-са (или OTOIXEIOV aTQOyyijXov, кръгъл

елемент, както го нарича Зосимос). Това е възглед, свързан от памтивека с този за антропоса3. Също така според древната традиция сферичният образ е присъщ на душата. Както пише монахът Casarius von Heisterbach, тя не само

-прилича на лунното кълбо, но има очи на всички страни" (ех omni parte oculata). Ще се върнем отново на този мотив за полиофталмията (многоочие

- б. пр.). Твърде вероятно е неговото съобщение да се отнася за определени парапсихологични явления - -кълба от светлина", съответно светлини със сферична форма, които със забележително единодушие са

смятани за -души" и в най-отдалечените части на света4.

Предизвикващата освобождението светкавица представлява символ, използван за същото от Парацелз и алхимиците5. Разцепващият скалата жезъл

на Мойсей, който, от една страна, кара да избликне живата вода, а, от друга страна, се превръща в змия, тук навярно се е явявал някъде на заден план6. Светкавицата означава внезапна, неочаквана, поразителна промяна на

състоянието7.'Срв. тук Psychologic und Alchemie [Paragr. 109].

4 Caesarius Heisterbacensis, Dialogus miraculorum, IV, xxxiv и I, xxxil: -Animam suam fuisse tanquam vas vitreum et sphaericum, oculatam

retro et ante" [Душата му била като стъклен съд с форма на кълбо, отпред и отзад с очи]. Подобни съобщения са събрани в: Bozzano, Populi primitivi

е manifestazioni supernormal!. Преведено на немски от Schneider: Obersinnliche Erscheinungen bei den Naturvolkern, p. 209 ff.

' [Jung,] Paracelsus als geistige Erscheinung [Paragr. 190]. Хермес Килениос е оня, който вика душите горе. Caduceus [жезъл (гр.) - б. пр.]

съответства на фалоса. Срв. Hippolytos, Elenchos, V, 7,30, p. 87.6 Същата взаимовръзка в: Elenchos, V, 16,8, р. 113. Змия = бшаик;

на Мойсей.7 -Mentis sive anirni lapsus in alterum mundum" [плъзгането на духа

или на душата в другия свят] (Rulandus, Lexicon Alchemiae). В Chymische Hochzeit [Rosencreutz] светкавицата предизвиква съживяването на

30}В -духа на светкавицата" се състои -великият, всемогъщ живот",

казва Якоб Бьоме8. -.,. Защото, като удряш върху острата част на камъка, лютивият бодил на природата става по-остър и разярен до крайност, понеже

естеството се пръска в острата част, тъй че свободата изглежда като светкавица"9. Светкавицата е -рождението на светлината"10. Тя има силата на преображението. Бьоме казва така: -защото ако аз бих могъл в плътта си

да разбера светкавицата, която аз добре виждам и познавам, такава, каквато е, то аз бих могъл и да озаря чрез нея тялото си, и то не би

приличало повече по вида си на животинското тяло, а на Божиите ангели"". На друго място той казва: -Подобно на това, както светкавицата на живота възхожда всред божествената сила, и всички Божии духове получават живот, и се радват безкрайно", и т. н.12. За -духа на извора" Меркуриус казва, че той -се ражда в огнена светкавица". Меркуриус е -животинският дух", който от тялото на Луцифер -жилел в Божия салтиер подобно на огнен змей

от пещерата си"13, -сякаш в Божията природа била пусната огнена гръмотевична стрела или яростен змей бушува и беснее, сякаш иска да

разбие природата на парчета"14. От -най-съкровеното раждане на душата животин-

царската двойка. В сирийския Baruch-Apokalypse Месията се появява като светкавица (Riessler, Altjudisches Schrifttum ausserhalb der Bibel, p. 101). Така и у Hippolytos (Elenchos, VIII, 10,5, p. 230) се казва, че според докетския възглед Моногенът, понеже еоните не можели да понесат блясъка на плеромата, се бил свил -като най-голямата светкавица в най-малкото тяло" или -както зрението зад клепачите". И под този образ той

навлязъл и в света благодарение на Мария (10,6, р. 230). Също така Lactantius (Divinae institutiones, VII, 19,644): -in orbe toto lumen

descendentis dei tamquam fulgur" и т. н., позовавайки се на Лука 17:24: -... sicut fulgur coruscans... ita erit Filius hominis in die sua" [-

понеже както светкавица, кога блесне... тъй ще бъде и Син Човечес-кий в Своя ден"]. Също в Захария 9:14: -et Dominus Deus... exibit. ut fulgur

iaculum eius" [-ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата му"].

* Viertzig Fragen van der Seelen Urstand, Essentz и т. н., 1,91.' Vom dreifachen Leben des Menschen, 11,24.

10 Aurora, oder Morgenrothe Aufgang, 10,13, p. 133. [На бълг. - Якоб Бьоме, Аврора или изгряваща утринна заря. Изд. -Хр. Ботев", С., 1995

г. - Б. пр.]11 I.e., 10,24, р. 135.12 1. с., 12,39, р. 159.

" Sal nitri = селитра, като сол на prima materia (Drey Principia, 1,9).

14 Aurora, 15,65, p. 206. Тук светкавицата в никакъв случай не е разкриване на Божията воля, а промяна на състоянието от сатанинско естество. Светкавицата е форма на поява и на дявола (Лука 10:18).

304Рисунка 1

Г х, t,/л>, No /-у/ /ос/ </Г е, or?vv -т г mi naze л rf-fi/itr, crJaj(inj-.(jT(t{s jfn'i.-j:n,<-^' *L ^^ -_y - ' v_k-a-x.^^

Фигура 1. Мандала от труда на Jacob Bo'hme Четиридесет въпроса за душата от 1620 г. Схемата е от английското издание от 1647 г.

Кватернитетът се състои от Father (Бог-Отец, auctor re-rum), Н. Ghost (Св. Дух), Sonne (Син) и Earth (Земя), респективно Earthly Man (земен

човек). Характерното е, че двата полукръга са обърнати с дъгите си един към друг, вместо да се съединяват в затворен кръг.

ското тяло получава -достъп само чрез един поглед, приличен на далечна кратка светкавица"15. -Ликуващото божествено рождение" трае в нас, хората, само толкова дълго, колкото трае и светкавицата; затова

нашето познание е частично; обаче у Бог светкавицата е непроменлива и вечна"16. (Вж. също фиг. 1, таблица 3.)

В тази връзка веднага искам да спомена нещо, което Бьоме свързва със светкавицата, а именно кватернитета, който ще играе голяма роля в

следващите по-долу картини: ако тя е уловена и укротена в четирите качества или четирите духа17, тогава -светкавицата или светлината

съществува в средата като сърце1*. Когато тази светлина, намираща се в средата, свети в четирите духа, то силите на четирите духа възхождат в

светлината и оживяват, и обичат светлината, тоест те я приемат в себе си и забременяват с нея"14. -Светкавицата или стволът20, или сърцето,

раждащо се в силите, то остава винаги в средата, и това е Синът... И това е истинният Се. Дух, когото ние, християните, почитаме и когото славим

като трето лице в Божеството"21. На друго място Бьоме казва: -Когато светкавицата на огъня достигне мрачната същност22, тогава ужасът е голям, студеният огън се плаши от нея и сякаш умира, става безсилен и потъва под

себе си... Обаче светкавицата прави... при своето въздигане един -±-, обхващайки всички качества, после възкръсва духът в същината23 и значи става: §. Ако имаш ум за това, не бива да питаш повече, то е вечност и

време: Бог в любов"Aurora, 19,18, р. 240. "I.e., 11,5, р. 143.

17 Четирите качества при Бьоме се покриват отчасти с четирите елемента, отчасти с четирите свойства сух, влажен, топъл, студен, отчасти

- с вкусовите усещания като тръпчив, горчив, сладък, кисел, отчасти с четирите цвята.

18 Едно сърце образува центъра на мандалата в Viertzig Fragen. Вж. Abb. l,Tafel 3.

" Aurora, 11,16, p. 144.211 -Пръчката" тук може да значи дърво или кръст (отсшдос,= стълб),

съответстваща на стъбло на цвете, на дърво, на кръст, обаче може да се отнася и за тояга (бастун, диригентска палка). Във втория случай може да става дума за вълшебна пръчица, която в по-нататъшното разработване на

тези картини започва да се раззеленява като дърво. Вж. долу!21 Aurora, 11,21, р. 145.

22 Долната тъмнина съответства на елементарния свят, характеризиран кватернарно. Срв. тук четирите achurajim, споменати в коментара към рис.

7." Причината за това е, че светкавицата е уловена от кватернитета на

елементите и качествата и така бива разделена на части в четворичността.30?

и в гняв, и още рай и пъкъл. Та значи долната част с>е първият принцип и е вечната природа в гняв като царство на мрака, живеещо само в

себе си, а горната част,*, (с тази фигура) е селитрата24, горното над кръга + е царството на славата, което е в границите на царството на

радостта25 във волята на свободното желание, то излиза като същност от огъня в блясъка на светлината в силата на свободата и същият дух

вода26... е веществеността на свободното желание... в който блясъкът от огъня и светлината правят тинктура, като едно раззеленяване и израстване,

и едно изявяване на цветовете на огъня и светлината"27. Нарочно се задържах по-дълго върху размишленията на Бьоме за светкавицата, понеже те са изключително показателни за психологията на нашите рисунки. Във всеки

случай предсказват някои неща, които ще излязат на бял свят едва при следващите рисунки. Поради това трябва да помоля читателя да си спомни за

възгледите на Бьоме, четейки следващите коментари. Отбелязах с курсив съществените пунктове. От цитатите на

24 -Sal petrae" е арковната материя, синоним на -Sal Saturn! и -Sal Tartar! mundi maioris" (Khunrath, Van hylealischen Chaos, p. 263). Тарта-рът в алхимията има двойствен смисъл. От една страна, означава калциева сол на винената киселина, от друга - долната половина на съд за варене,

както и аркановата субстанция (Abraham Eleazar, Uraltes Chymisches Werk, II, p. 91, 32). В -cavitates terrae" [земните кухини (лат.) - б. пр.] (= Tartarus) растат металите. Според Khunrath солта (Sal) е -centrum terrae physicum" [физическият център на земята (лат.) - б. пр.]. Според Abraham

Eleazar -небето и Tartarus на мъдрите" превръща всички метали в Меркуриус. Сатурн е един мрачен maleficus [злодей (лат.) - б. пр.].

(Същата символика в раздаването на хляб и вино при панихида [MissaleRomanum]: -libera animas omniumfideliumdefunctorum de poenis

inferni et de profundo lacu: libera eas de ore leonis <атрибут на Jaldabaoth = Saturnus>, ne absorbeat eas tartarus, ne cadant in obscurum"

[-избави душите на всички починали вярващи от наказанията на ада и от дълбоката геена; избави ги от пастта на лъва <атрибут на Jaldabaoth =

Сатурн>, тъй че бездната да не ги погълне, да бъдат хвърлени в мрака"].) Сатурн създава мрака (Bunme, Vom dreij'achen Leben, 9,73) и е един аспект

на селитрата (De signatura rerum, 14,41, p. 185). Селитрата е -изсушаването", респективно втвърдяването и въплъщаването на, седемте

първоизворни духове на Бога, които всичките се съдържат в седмия, т. е. в Меркуриус, запазени са за -Словото Божие" (Aurora, 11,47; 15,38, De

signatura rerum, 4,32, p. 35). Той е като Него, майка и причина на всички метали и соли (De signatura rerum, 14,41, p. 185, и 3,19, p. 21). Той е -corpus subtile", обетованата земя и безгрешното състояние на тялото преди

грехопадението, т. е. сънищата на materia prima.25 Божието царство на радостта.

26 Отнася се за -горните води" (Битие 1:7).27 De signatura rerum, 14,28, p. 182.

308Бьоме лесно може да се разбере какво означава светкавицата за него и каква роля играе тя в нашия случай. Последният цитат ^заслужава

специално внимание: той антиципира принципни мотиви от следващите рисунки на анализираната, а именно кръста, съответно кватернитета, както и

разделената мандала, която в долната си част съответства на ада, обаче горе - на светлата област на Salniter. У Бьоме долната половина означава

-вечният мрак", който -достига до огъня"28, горната салнитрич-на пък

съответства на третия принцип, на -видимия свят на елементите... който е следствие от първия и от другия Principio"29. В крайна сметка кръстът

съответства на втория принцип, на -царството на славата", което се изявява чрез -вълшебен огън", Noименно чрез светкавицата, която той

нарича -разкриване на Божието движение"30. -Блясъкът на огъня" произхожда от -единството на Бога" и разкрива Неговата воля. Значи мандалата

представя -царството на природата", което -само по себе си е голямата вечна тъмнина". -Божието царство", или -Glori"31 (сакралният кръст), е

светлината, за която говори Йоан 1:5: -И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе." Животът, който се -отделя от вечната светлина и отива

в обратна посока, а не към отделността на качествата", е -само една фантазия и глупост, защото и дяволите могат да стават такива, а също и

прокълнатите души са, както може да се види от четвъртото число"32. Именно -огъня на вечната природа" Бьоме нарича четвъртия образ и разбира

под това -един духовен огън на живота, който възкръсва от винаги съществуващия съюз... на твърдостта <сакралността на втвърдения, сух Salniter> и на движението" (а именно на Божията воля)33. Напълно в съответствие с Йоан 1:5 четворичността на светкавицата, кръстът,

принадлежи към царството на славата, а природата - обратно, т. е. видимият свят и мрачната геена в това изложение на Бьоме остават недосег-

нати от четворната светлина и поради това остават в мрака.Заради пълнотата трябва да добавим, че знакът § е този на цинобъра

(Cinnabaris), на най-важната живачна руда (HgS)34.28 Tabulae principiorum, p. 271, 3. с., 5.

. с., р. 279,42. . с., p. 280,45. с.с., р. 279,41.

34 Нейното официално име е Hydrargyrum sulphuratum rubrum. Друг вариант на нейния знак е§ (Ltidy, Alchemistische und chemische Zeichen;

Gessmann, Die Geheimsymbole der Alchemic, Arzneikunde und Astrologie des Mittelalters).

Съвпадението на двата символа, имайки предвид значението, което Бьоме придава на Меркуриус, никак не е случайно. Ruland намира, че е

трудно да се обясни какво трябва да разбираме под -Cinnabaris"35. Сигурно е само, че още в гръцката алхимия е имало KivvdpctQu; trav <piA,oa6(pcov (цинобър на философите), който е представлявал rubedo* на субстанцията на

преображението. Така у Зосимос се казва: -<След предходния процес> ще намериш златото, оцветено огненочервено като кръвта. Това е цинобърът на

философите и медният човек (%<xA,Kav&QCMto<;), (който е станал) златото"36. Kinnabaris се смята също за идентичен с дракона Ouroboros37. Още у Плиний цинобърът се нарича sanguis draconis, драконова кръв, което обозначение остава през цялото средновековие38. Заради червения цвят той

често съвпада с философската сяра. Особена трудност представляваше фактът, че виненочервените кристали на цинобъра са били причислявани към av&gaice?, въглищата, към които се числят всички червеникави до червени

скъпоценни камъни като рубини, гранати, аметисти и т. н. Те светят точно като горещи въглища39. И обратно, като -угасени" въглища се приемали

^iMvdQCtKec;, каменните въглища. Тези взаимовръзки обясняват приликата на алхимичните знаци, използвани за злато, антимон и гранат. Злато 6, най-

важната -философска" субстанция наред с Меркуриус, има общ знак с regulus antimonii4", който се е радвал на особена популярност като нова

субстанция на промяната4' и панацея42 точно в двете десетилетия преди35 -Maximum est dubium apud Medicos quid sit Cinnabaris, quia nomen

hoc Cinnabaris multis et diversis tribuitur rebus ab auctoribus" [Сред лекарите има твърде голямо колебание относно това, какво означава

Cinnabaris, понеже означението Cinnabaris бива използвано от авторите за много различни неща]. (Rulandus, Lexikon alchemiae, s. v. Cinnabaris, p.

149.)* Червенина (лат.). - Б. пр.

16 Berthelot, Collection des anciens alchimistesgrecs, III, xxix, 24, pp. 198/ 204.

" 1. c., I, V, 1, pp. 22/21. Към свързаната с кръг (Ouroboros) символика трябва да отбележим, че драконът има три уши и четири крака.

(Аксиомата на Мария! Срв. с Psychologic und Alchemic [Paragr. 209 ff.].)38 Naturalis historiae libri, XXXIII, VII.

39 В медицината anthrax = carbunculus = възпаление на кожата.40 Антимонът също бива означаван с 6. Като зърно чист метал в пляка (Regulus) се означава един метал, получен чрез редукция от някакво

съединение.41 Michael Maier казва: -Verum philosophorum antimonium in mari

profundo, ut regius ille filius demersum delitescit" [Истинският антимон на философите лежи скрит като оня царски син в дълбините на

написването на -De signatura rerum" (1622 г.). Приблизително през първото десетилетие на XVII век се появява -Triumphwagen Antimonii" на

Basilius Valentinus (първо издание 1611 г.)43 и скоро намира широка публика.&е знакът на граната. Знакът 0 означава сол. Кръстът с малко

кръгче -ф-означава мед (Kupfer от Kypris = Венера?). Аптечният spiritus tartari* (вж. tartarisatus) се бележи с Ф. Солта на тартара (котлен

камък) има знак 0П44. Котленият камък се отлага по дъното на съда, на езика на алхимиците това означава: в долния свят, в тартара45.

Тук не бих искал да се опитвам да тълкувам символа на Бьоме, а само да изтъкна, че обратно на това в нашата серия рисунки светкавицата пада в

мрака и върху -твърдо", от тъмната massa confusa** избива един rotundum*** и същевременно запалва светлина в него. Безспорно тук тъмният камък означава мрака, т. е. несъзнаваното, докато морето и небето, както и горната част на човешкото тяло сочат царството на съзнанието. Наистина

трябва да приемем, че и символът на Бьоме загатва за една подобна ситуация. В нашия случай светкавицата предизвиква откъртването на

кръгообразното парче от скалата - значи нещо като освобождение. Но както вълшебникът бе заместен от светкавицата, така анализираната бе

представена чрез кълбото. Така несъзнаваното й беше представило хрумвания, показващи, че може да се мисли по-нататък и по този начин

съществено да се промени изходната ситуация без участието на съзнанието. Липсата й на умения пак бе причината, дала импулс за този резултат. Преди

да намери това решение, бе направила два опита да изобрази акта на освобождението чрез човешки фигури, което обаче не й се бе удало по никакъв начин. Тя беше изпуснала от вниманието си точно факта, че и самата изходна ситуация, пленничеството в камъка, бе ирационална и символична и поради това вече не можеше да бъде решена по рацио-

морето]. (Symbola aureae mensae, p. 380)42 Възхвалявана като -Hercules morbicida" [унищожаващ болестите

Херкулес] (1. с., р. 378).4:1 Книгата е спомената за пръв път(?) от Michael Maier, 1. с.

* Винен спирт (лат.). - Б. пр.44 Също [Г;], чист кватернитет.

45 TaoT<XQO<; (гр.) както Pogpoooq, pdopaoo<; (гр.) и т. н. се схваща като звукоподражание, означаващо именно изразяващ страх. Tdgyavov (гр.) означава оцет, развалено вино. То е образувано от тараоочо (гр.) - бъркам, обърквам, изплашвам (тадауца - гр., безпокойство, объркване), и

тадро<; (гр.) - ужас.** Хаотична материя (лат.). - Б. пр.

*** Кръгло тяло (лат.). - Б. пр.нален начин. Решението би трябвало да стане чрез един също такъв

ирационален процес. Посъветвах я, ако не може да осъществи намерението си да рисува човешки фигури, да използва някакъв йероглиф. Тя каза, че

тогава изведнъж й хрумнало, че кълбото е подходящ -символ" за човешкия индивид. Доказателство, че това беше хрумване, беше, че не нейното

съзнание бе измислило това типизиране, а no-скоро несъзнаваното, понеже хрумването идва ненадейно - sua sponte. Трябва да изтъкнем, че тя

представяше като кълбо само себе си, мен обаче - не. Аз съм представен само от светкавицата - значи чисто функционално, т. е. аз означавам за

нея точно само -освобождаващата" причина. Като вълшебник аз й се явих по подходящ начин в ролята на Хермес Килениос, за когото Одисея (XXIV, 2)

казва:Викна киленският Хермес душите на всички женихи, от Одисеи

умъртвени. Държеше в ръцете си богът златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни в дрямка притваря или пък, заспали, отново ги буди*.

Хермес е i|)i)%c5v ai'Ticx;, -причинителят на душите"46. Той е и водач на сънищата (f|yfJTa>g ovEigov)47. За следващите рисунки е особено важно, че на Хермес се отрежда числото четири. Martianus Cappella казва:

-Numerus quadratus ipsi Cyllenio deputatur, quod quadratus deus solus habeatur"48.

Образът, който бе придобила рисунката, не бе непременно добре дошъл за съзнанието. Но за щастие по време на рисуването г-ца Х беше открила,

че в него са участвали два фактора - а именно според нейните думи - разумът и очите. Разумът винаги искал да формира рисунката така, както би трябвало да бъде според неговата нагласа; очите пък се държали здраво за своето виждане и накрая постигнала картината да се получи по възможност

такава, че да съответства на действителността, а не да отговаря на очакванията на разума. Тя каза, че разумът й всъщност възнамерявал да представи една дневна сцена, в която кълбото се разтапя от слънчевата

светлина, обаче очите имали предпочитание към нощна картина и -разрушителна, опасна светкавица". Това прозрение й помогнало да признае

действителния резултат на художническите си усилия и по този* [Омир, Одисея. НК, 1971. Превод Георги Баталевиев. - Б. пр.]

46 Hippolytos, Elenchos, V,7,30, p. 86.47 Kerenyi, Hermes der Seelenfuhrer, p. 29.

48 [Числото четири се свързва с килениеца, защото самият Бог е четворичен (лат.). - Б. пр.] 1. с., р. 30.

начин да допусне, че наистина става дума за един обективен и имперсонален процес, а не за лично отношение.

Сигурно не би било лесно за едно персоналистично разбиране за психичното събитие, като например предпоставката на Фройд, да види в този

резултат нещо друго освен нескопосано отразено изтласкване. Но ако тук нещо трябваше да бъде изтласкано, то за това във всеки случай не биваше да търсим отговорност от съзнанието, понеже то непременно би предпочело

едно лично Imbroglio* като доста по-интересно. Изтласкването вече би трябвало да е управлявано от самото несъзнавано. Да си спомним какво

означава това: инстинктът, първичната сила на несъзнаваното бива потисната от arrangement именно на това несъзнавано или отклонена!

Напразно би било в един такъв случай да говорим за -изтласкване", понеже несъзнаваното се отправя точно към своята цел, която всъщност не се

състои единствено и само в това да чифтоса две animalia**, a да позволи на един индивид да стане цялостен. За тази цел се изтъква цялото - това е

именно кръглата форма, като същина на личността, а аз бих редуцирал продължителността на една светкавица до част от секундата.

Относно светкавицата анализираната се бе сетила, че тя може би изразява интуицията, което предположение не е погрешно дотолкова,

доколкото тя самата често се осъществява като -светкавица". Освен това имаше достатъчно основание да се предполага, че г-ца Х беше чувствен тип. Тя самата се смяташе за такъв. Тогава -малоценната", или -подчинената",

функция би била интуицията. И като такава би могло да й се припише значението на разрешаващ проблем, или -освободителна" функция. Според опита тя винаги е противоположната функция, компенсираща, допълваща и

балансираща главната49. Своеобразието на моята психика ме прави в това

отношение подходящ носител на проекции. Малоценната функция е онази, която най-малко се употребява осъзнато. Тук се крие причината за нейната

недиференцираност, но и за свежестта и неизносе-ността й. Тя не е на разположение на съзнанието, а и след дълга употреба губи само твърде

условно своята автономност и спонтанност. Затова нейната роля най-често е онази на deus ex

* Объркване, смесване; смесване на различни видове тактове в музиката (ит.). - Б. пр.

** Одушевености (лат.). - Б. пр.4" Двойките функции са: мислене - чувстване, усещане - интуиция.

Срв. Psychologische Typen, Definitionen. [На бълг. - Психологически типове, Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.]

313machina. Тя не зависи от Аза, а от цялостната личност (das Selbst). Поради това улучва съзнанието неочаквано и понякога с унищожителни

последствия - като светкавица. Изблъсква Аза настрани и прави място за един, по-висш от него, фактор, а именно за целостността на човека, състояща се от съзнаваното и несъзнаваното, и поради това достига неопределено далече над Аза. Тази цялостна личност винаги е била

налице50, но тя е била в сън, като -скулптура в камъка" (Ницше)5'. Това де факто е тайната на -камъка", на lapis philosophorum, доколкото той

представя materia prima. В камъка спи духът на Меркуриус, -лунният диск", -кръглият и четириъгълният"52, хомункулусът (dttdQGMtdQiov), джуджето и същевременно - антропосът", когото алхимията символизира също като своя

прословут lapis philosophorum54.Разбира се, всички тези мисли и заключения бяха несъзнава-ни за

анализираната, а на мен самия тогава ми бяха познати дотолкова, че в кръга успях да разпозная тъй наречената мандала55, изразяваща в психологията целостността на цялостната личност. Значи при тези

обстоятелства едно непреднамерено заразяване с алхимични идеи бе напълно изключено. Поради това рисунките са неподправени творения на

несъзнаваното в техните най-съществени части. В осъзнатите си (пейзажни мотиви) те са рожба на съдържания на съзнанието.

Макар че кълбото със своя светещ в червено център и златната светкавица играят главната роля, все пак не бива да изпускаме от

внимание, че около тях са загатнати още много яйца или кълба. Следователно ако кълбото означава цялостната личност на анализираната, то

тогава по принуда трябва да разпрострем това значение също и върху другите кълба. Тогава те би трябвало да изобразяват други, вероятно

близки й хора. И в двете картини се виждат ясно по две други кълба. И затова трябва да спомена, че r-ца Х имаше две приятелки, с които я

свързваше искрена общност на духовните интереси и приятелство за цял живот. Те трите като съдбовна общност са вкоренени в една и съща -земя", т. е. в колективното несъзнавано, което е едно и също за всички. Навярно

по тази причина втората50 Във връзка с това вж.: Psychologic and Alchemic [Paragr. 329],

където доказвам априорното наличие на символа на мандалата.51 Повече по проблема в: Psychologic und Alchemic [Paragr. 406].

52 Preisendanz, Papyri Graecae magicae II, p. 139.53 Der Gcist Mercurius [Paragr. 267 ff.].54 Psychologic und Alchemic, Kp. Ill, 5.

55 Wilhelm und Jung, Das Geheimnis des Goldenen Blute. [На бълг. - К. Г. Юнг, Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Б. пр.]

рисунка има подчертано нощен характер, внушен от несъзнаваното и неотстъпващ на съзнанието. Трябва да споменем също и повторението на

острите пирамиди от първата рисунка във втората. Там техните върхове дори са позлатени от светкавицата, което особено ги подчертава. Бих ги

изтълкувал като -стремящо се да излезе на преден план", т. е. нещо като

съдържания на несъзнаваното, стремящи се нагоре, към светлината на съзнанието, какъвто, изглежда, е случаят с много съдържания на

колективното несъзнавано56. За разлика от първата рисунка, във втората се появяват живи цветове, а именно червено и златно. Златното изразява

слънчевата светлина, стойностност, божественост. Затова то е предпочитан синоним на lapis philosophorum като aurum philosophicum или aurum

potabile, или aurum vitreum57.Както вече подчертах, тогава изобщо не бях в състояние да издам на

г-ца Х нещо от тези мисли по простата причина, че те още не бяха известни и на самия мен. Чувствам се задължен да спомена още веднъж това

обстоятелство, защото следващата, трета, рисунка поднася един мотив, сочещ недвусмислено към алхимията и дори той ми даде решаващия импулс да

се захвана сериозно с класическите произведения на старите адепти.Рисунка З

Рисунката, появила се също така спонтанно, както предишните две, се отличава преди всичко със светли цветове. В облачното пространство

свободно се носи тъмносиньо кълбо с виненочервени краища. Около средата му, от външната страна, се вие сребърна лента на вълнички, която държи

сферата в равновесие чрез -еднакви и противоположни сили", както ми обясни анализираната. Вдясно горе, над сферата плува навита на кръгчета

златна змия, която е насочила глава към кълбото, една очевидна доразработка на златната светкавица от рисунка 2. Дамата обаче бе

нарисувала змията допълнително, въз основа на определени -разсъждения". Цялото е -a planet in the mak-

56 Всъщност се говори много, и то с известно право, за съпротивата, която несъзнаваното оказва на осъзнаването. Но като опровержение трябва да подчертаем, че несъзнаваното има известна склонност към съзнанието,

което означава стремеж към преминаване в сферата на осъзнаваното.57 Философско злато и злато за пиене, и златно стъкло (отнасящо се

към Откровение 21:21).3/5

ing"58. В средата на сребърната лента е числото 12. Лентата е замислена като трептяща с бързи движения и затова представ,-лява мотивът с вълните. Тя е като вибриращ пояс, който държи кълбото в пространството. Г-жа Х го сравнява с пръстена на Сатурн. Но за разлика от него, който е

възникнал от разпаднали се спътници, той по-скоро ще бъде начало на луни, възникващи в бъдещето, каквито има Юпитер. Черните линии по сребърната

лента тя означи като -силови линии", които би трябвало да загатват движението. Тук под формата на въпрос отбелязах: -Значи трептенията на лентата държат сферата в пространството?" -Естествено - каза тя, - това

са крилата на Меркурий -пратеника на боговете. Среброто е живак (mercury!)." Тя веднага продължи: -Меркуриус, т. е. Хермес, е нусът, духът или разумът, а това е анимус, който тук е отвън, вместо вътре.

Тогава той е нещо като воал, който прикрива истинската личност"59. На първо време ще оставим тази допълнителна забележка и ще се обърнем първо към по-нататъшния контекст, който, за разлика от двете предишни рисунки,

тук бе особено съдържателен.Докато г-ца Х рисувала тази картина, усещала, че два предишни съня

се намесили във видението. Това били двата -велики" съня на живота й. Определението -велик" тя познаваше от моите разкази за съновиденията на примитивите в Африка, които бях посетил. Това се превърна в нещо като -colloquial term"* за обозначаване на архетипни сънища, които, както е]

известно, се отличават с особена нуминозност. В този смисъл | беше употребено и от моята пациентка. Преди доста години бе| преживяла една по-сериозна операция. Под наркозата имала! следното съновидение: видяла

една сива космическа сфера. Сре* бърна лента се въртяла около екватора на кълбото и образувала® променливи - в съответствие с фазите на трептенето

си, зони на\ кондензаиия и разреждане. На местата с кондензаиия се

появявали числата от 1 до 3, обаче съществувала тенденцията да увеличат до 12. Тези числа означавали -възлови точки" или -велики личности",

играли роля в историческото развитие^ -При това числото 12 означаваше най-важната (зее още бъдеща възлова точка или -велик човек", понеже то

обозначаваш" кулминационната точка или повратния пункт в процеса на развитието." (Това са нейни собствени думи.)

Другият сън, който се намесил, й се явил една година преди разказания: в небето видяла златна змия. Тя искала като жертва един млад мъж от огромна тълпа народ и топ се подчинил с нескривана тъга на това

настояване. След кратко време сънят се повторил: този път змията си избрала самата сънуваща. Насъбраният народ я гледал състрадателно, обаче

тя приела -гордо" съдбата си.Както отбеляза, тя била родена малко след полунощ, и то толкова

малко, че съществувало известно съмнение, дали е дошла на бял свят още на 28-ми или едва на 29-ти. Баща й обичал да се шегува по този повод: тя

явно била изпреварила времето си, защото се родила съвсем в началото на един нов ден, и то толкова в началото, че почти можели да си мислят, че е родена още -в дванайсетия час". За нея числото 12, както каза, означавало кулминационната точка на живота, която тя била достигнала едва сега. Тя

усещала точно -освобождението" като кулминация на живота си. Това наистина е час на раждането, но се е родила не сънуващата, а цялостната

личност. Тази разлика трябва да запомним.Представеният тук контекст на третата рисунка се нуждае от

коментар. Преди всичко трябва да подчертаем, че анализираната усеща момента на тази картина като -кулминация" на живота си и така го и

обозначава. Освен това в тази рисунка са се концентрирали и два -велики" съня, което още повече засилва значимостта й. Откъртеното от скалата кълбо от втората рисунка сега се е издигнало в светлите простори, в

небето. Нощният мрак на земята е изчезнал. Увеличаването на светлината показва осъзнаване: освобождението е станало факт, интегриран в

съзнанието. Анализираната бе разбрала, че носещата се в пространството сфера представлява -истинската личност" (the true personality). На първо време обаче остава неясно как тя си представя отношението на Аза към -

истинската личност". Избраният от нея термин съвпада поразително с китайския ChSn-jen, -истински" или,,съвършен човек". Той пък е в близко

РОДСТВО с -hortio quadratus"60 ot алхимията61. Както вече изтъкнахме при анализа на втората картина, ротондумът на алхими-

58 {Образуваща се планета.]59 Тук г-жа Х се позовава на моите разсъждения в: Die Beziehungen

zwischen dem Ich und dem Unbewussten, които й бяха познати от по раншното издание в моите Collected Papers on Analytical Psychology.

* Разговорен термин (лат.). - Б. пр.' В този смисъл се употребява и изразът -square" в съвременния

английски език.Явяващата се в центъра на алхимичните мандали като символ на

'aP's -quadrata figura", чиято среда е Меркуриус, се бележи като"посредник <mediator>, носещ мир между враговете". (Hermetis

rismegisti Tractatus aureus cum scholiis в: Theatrum chemicum, 1613, IV,P- 691.)

317ята е идентичен с Меркуриус, с -кръглия и четириъгълния"62. Тук

отношението към Меркуриус става явно in concrete no странен начин - благодарение на опосредстващата представа за трептенията на Меркурий, който, както се вижда, се появява самостоятелно в рисунката, а не от

познаване писанията на Бьоме, каквото липсва63.У алхимиците представеният като opus процес на индивиду-ация се

смята за аналогия на възникването на света, а самият opus - за аналогия

на Божието Сътворение. Именно -човекът" бива разглеждан като един микрокосмос, като пълно съответствие на света в умален размер. В нашия

случай откриваме какво в човека съответства на космоса и какъв процес на образуване се сравнява с възникването на света и образуването на кръглите

небесни тела: това е раждането на цялостната личност, при което тя се явява като микрокосмос64. Значи не само емпиричният човек прави

correspondentia със света, както са мислели в средновековието, а no-скоро неописуемата цялостност на душевния или духовния човек, който не може да бъде описан, защото е съставен от съзнанието, както и от неопределимия

обем на несъзнаваното65. Обозначаването като микрокосмос ни дава да разберем, че съществува обща догадка (също и при моята анализирана дама), че -целият" човек е голям колкото света, като един антропос. Аналогията с

космоса се появява още в доста по-ранния сън при наркозата, който също съдържа проблема за личността: възлови точки на трептенията са -велики

личности" с историческо значение. Още през 1916 г. бях наблюдавал илюстрирания с рисунки процес на индивидуация на една пациентка. Пак

ставаше дума за възникването на светове, което бе представено по следния начин (фиг. 2):

62 Така в едно призоваване на светиите от Хермес. Вж. Preisendanz, 1. с., II, р. 139. И още: Psychologic und Alchemic [Paragr. 172 и Abb. 214] представлява едно повторение на -quadrangulum secretum sapientum"

[четириъгълната тайна на мъдреците (лат.) - б. пр.] от: Hermetis, \ Trismegisti Tractatus aureus в: Bibl. chem. curiosa I, p. 4086. Вж. също

1 [Jung,] Der Geist Mercurius [Paragr. 273 ff.].63 Друг произход на -mercury" [живак (англ.) - б. пр.], въпреки усилията си, не успях да установя. Естествено криптомнезия не е

изключена. Предвид определеността на представата и шокиращото съвпадение на нейната поява (срв. с Бьоме!) съм склонен към последната хипотеза,

която не елиминира архетипа, а го предпоставя.64 Срв. тук -съкровеното раждане на душата" у Бьоме.

65 Този homo interior или altus [вътрешен или висок човек] е бил Меркуриус или поне произлязъл от него. Срв. Der Gcist Mercurius [Paragr.

284 ff.].Фигура 2. Скица по рисунка от 1916 г. Слънцето горе, обкръжено от

хало с цветовете на дъгата, вляво низходящият, вдясно възходящият процес на промяна. Халото от дванадесет части (зодиакът!).

От един непознаваем източник падат три отделни капки, които се разделят на четири линии66, респ. на две двойки линии. Те са раздвижени и

описват четири отначало разделящи се пътя, после те периодично се съединяват в една възлова точка и по този начин изобразяват една

вибрационна система. Възловите точки означават -велики личности и основатели на религии", както също ми довери моята тогавашна анализирана.

Очевидно става дума за същата представа, която бихме имали право да наречем архетипна, доколкото там са налице всеобщи идеи за космичните епохи, критичните преходи, боговете и полубогове-те, персонифициращи

еоните. Естествено несъзнаваното създава своите образи не от осъзнати разсъждения, а от наличната навсякъде диспозиция на човешката система към такива представени образувания като космичните епохи на парсизма*, йогите

и аватарите на хиндуизма и Платоновите астрологични месеци с техните богове телци и овни и -великата" риба67 на християнския еон.Фактът, че възловите точки в рисунката на нашата анализирана

означават или съдържат числа, е част от несъзнаваната мистика на числата, която човек невинаги може лесно да разгадае. Доколкото аз виждам, в тази аритметична феноменология има две степени: едната - по-ранната, достига

до три, другата - по-късната обаче - до дванадесет. Значи изрично се споменават две числа - три и дванадесет. Дванадесет е четири пъти по три.

Предполагам, че тук се натъкваме на Аксиомата на Мария, а именно на странната дилема от три и четири68, за която вече многократно стана

дума69, понеже тя играе важна роля в алхи-мията. Бих си позволил предположението, че тук става дума за една тетрамерия (като в гръцката

алхимия), един процес на промяна70, разделен на четири трифазови съставни части, аналогично на дванадесетте промени в зодиакалния кръг и на

неговото разделяне на четири. В такъв случай числото дванадесет, както става нерядко, би имало не само индивидуално

66 Линиите са в четирите класически цвята.* [Форма на учението на Заратустра, разпространено в Персия, (днес

все още) в Индия. - Б. пр.]" -Гигантската" риба от ръкописа на Aberkios (около 200 г.) [Вж. * ion, Paragr. 127.] (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.)

68 Срв. тук Frobenius, Schicksalskunde, p. 119 ff. Във всеки случай тълкуванията на автора ми се струват проблематични в различни аспекти.

^ Psychologic und Alchemic [Paragr. 204] и За феноменологията на духа в приказките [Paragr. 425 и 430 в това издание].

70 Psychologic und Alchemic, под -Vierteilung" [Index].321

значение (както тук като рождено число), а също и обусловено от времето, тъй като настоящият еон на Рибите критично клони към своя край и същевременно представлява дванадесетият дом на зодиака. Тук би трябвало

да си спомним за подобни гностични представи, като например тези в богопознанието на Justinus: -Бащата" (Елохим) създава с Едем, която била

полуже-на-полузмия, дванадесет ангели-бащи, а освен това тя ражда още дванадесет - майки, които, казано на езика на психологията, представляват

сенките на дванадесетте бащи. Ангелите-майки се разделят на четири категории ( (цедт))) по три, които съответстват на четирите реки в рая.

Ангелите се движат в кръг, сякаш танцуват (ev %OQK> кдж>акф)71. Тези далечни на пръв поглед неща сигурно бихме могли да свържем в хипотетична връзка, понеже те произхождат от един общ корен, а именно от колективното

несъзнавано.В нашия случай Меркуриус образува обгръщаща планетата лента, която

иначе обикновено бива представена чрез змия72. В алхимията Меркуриус е serpens* или draco (-serpens mercurialis"). Обаче странното е, че този символ се намира на известно разстояние от кълбото и се насочва надолу към него, сякаш го заплашва. Както бе казано, сферата бива държана във

въздуха от равни, обаче противоположни сили. Те са представени чрез живота или свързани с него. Според древните схващания Мер-

71 Hippolytos, Elenchos, V,26, 1 ff., p. 126.72 Срв. тук б1Г|уг|0ц ... JteQi jtoiKiXri? кш. jtoXvuogipou

офсаоск; (гр.) [съобщение за едно многоцветно кълбо с много форми] от Codex Vaticanus 190 (цитирано от Cumont, Textes et monuments figures aux mysteres de Mithra I, p. 35), в което се казва: Велемъдрият Бог създаде

един ужасно грамаден дракон, с огромна дължина, ширина и дълбочина, чиято тъмна глава - тъй наречената Издигаща се <т. е. Лунен възел>, бе обърната към изгрева, а опашката му - тъй наречената Слизаща, сочеше към залеза...

И тогава всезнаещият демиург задвижи чрез висшата си заповед огромния дракон заедно с украсения венец, т. е. дванадесетте зодиакални знака,

които носеше на гърба си. Eisler (Weltenmantel und Himmelszelt, p. 389) свързва тази зодиакална змия с Левиатан. Драконът като символ на

годината, вж.: Mythographus Vaticanus III, p. 162. Подобна връзка се прави в: Horus Apollo, Selecla hieroglyphica, 2, p. 9: -Insuper ut

serpens quotannis pelle ac senio simul exuitur: sic et annuum spatium, quod mundi circumactu producitur, immutatione facta renovalur, ac veluti reiuvenescit." (Както змията всяка година се освобождава от кожата си и

същевременно - от възрастта си, така се обновява и се подмладява, тъй да се каже, и годишната траектория, получаваща се от обръщането на космоса,

като тя се променя.)* Змия (лат.). - Б. пр.

322куриус е duplex, т. е. той самият е противоречив вътре в себе си".

Меркуриус, респективно Хермес, е вълшебник и бог на магьосниците. Като Хермес Трисмегист той е родоначалникът на алхимията. Неговата вълшебна

пръчка - caduceus, е обвита от дванадесет змии. Същият атрибут характеризира и Асклений, бога на лекарите74. Архетипът на такива

представи бе проециран върху мен от моята пациентка още преди анализата да бе започнала.

Първообразът, залегнал в основата на опасаната с живак сфера, сигурно е обвитото от змия орфическо космическо яйце75. В нашия случай

обаче символът - змия на Меркуриус - е заменен от нещо като псевдофизична представа, а именно от поле трептящи живачни молекули. Това изглежда като

интелектуално завоалиране на истинското състояние на нещата, че именно цялостната личност, респективно нейният символ, е обвита от serpens

mercurialis. Както анализираната почти вярно отбеляза, по този начин е завоалирана -истинската личност". Тя би била подобна навярно на Ева,

обвита от райската змия. За да избегне този аспект, Меркуриус охотно и според старите утвърдени образци се е разделил в своите две различни

форми - в mercurius crudus или vulgi (суровия или обикновения живак) и Mercurius philosophorum (spiritus mercurialis или духа на Меркуриус, нуса Хермес), който плува в пространството като златна светкавица, респективно змия-нус, неактивна на първо време. В трептенето на живачната лента бихме

могли да предположим навярно някакво трепетно възбуждение, както и висящото положение изразява напрегнато очакване: -Hangen und Bangen in schwebender Pein [Висене и копнеж, носейки се във въздуха с мъка. - Б.

пр.]!"76 За алхимиците живакът означава конкретното, веществено появяване на Spiritus Mercurii*, както това прави горепосочената мандала в

обяснителните бележки към - Tractatus аигсих": центърът е Меркуриус, затова пък квадратът представя разделения на четири (елемента) Меркуриус. Той е anima mundi, която е най-вътре и въпреки това едновременно обръща

света подобно на атман в изложението на Упанишадитс. Както живакът представлява овеществяване на Меркурий (планетата - б.

71 Der Gcist Mercurius [Paragr. 267 ff.]."* Meier, Antike Inkubation und moderne Psychotherapie.

Вишну бива наричан damodara - -завързаният с въже около тялото". Не съм сигурен дали тук се взема предвид този символ. Бих искал да го

спомена само заради изчерпателността.[Goethe, Egmont, 3. Aufzug. Оригиналът е: -Langen und Bangen"

(посягане и копнеж - б. пр.).]Духът на Меркуриус (лат.). - Б. пр.

323пр.), така и златото е такова овеществяване на Слънцето в Земята77.Обстоятелство, на което човек не би могъл да се начуди, е това, че

алхимията във всички времена и навсякъде по света е свързвала представата за своя lapis или minera (минерал) с идеята за homo altus или maximus*, т. е. с антропоса78. Тук можем да се чудим и на това, че представата за откъртения от скалата тъмен, кръгъл камък трябва да изобрази точно една толкова абстрактна идея като психичната тоталност на човека. Земята и

особено тежкият, студен камък е обобщение за вещественост, както и металният живак, който означава, както анализираната отбеляза, анимуса (= metis, nous). За идеята за цялостната личност и за анимуса човек no-скоро би очаквал пневматични символи, т. е. образи като дъх и вятър. Древната формула Ш>ос; ох) MOo^ (lapis non lapis, камък и некамък) изразява тази дилема: става дума за едно complexio oppositorum, подобен на естеството

на светлината, която при определени условия се проявява като корпускулярна, а при други - като чиста вълна, значи очевидно в

съществуването си сама в себе си тя е двете неща едновременно. Нещо подобно бихме могли да предположим навярно и при тези труднообясними,

парадоксални изкази на несъзнаваното. Такива изкази не са изобретения на едно съзнание, а спонтанни манифестации на една неконтролирана от

съзнанието психика и очевидно тя има цялата свобода да изразява възгледи, които по никакъв начин не са съобразени с интенциите на съзнанието.

Двойствеността на Mercurius - от една страна, неговата метална, от друга - неговата въздушна природа, върви паралелно със символизирането на

духовната във висша степен идея за антропоса чрез една облечена в тяло, именно метална (aurum!) същина. Разбира се, от подобни проявления не може

да се направи никакво друго заключение, освен че несъзнаваното има тенденцията да смята духа и материята не само за еквивалентни, а чисто и

просто за идентични; и това е очебийно противоречие спрямо интелектуалистичните едностранчивости на съзнанието, което веднъж иска да одухотвори веществото, а друг път - да овеществи духа. Това, че lapis, т.

е. в нашия случай носещата се в пространството сфера, има двойно значение, става ясно от обстоятелството, че тя е нарисувана с два

символни цвята: червеният означава кръв и афектив-77 Maier, De circulo physico quadrato, caput I, p. 11 ff. * Висок

или най-голям човек (лат.). - Б. пр.7S В средновековната алхимия това е Христос. Вж. Psychologic und

Alchemic, III, Kp. 5.324

ност - именно психологическата реакция, която свързва дух и тяло, а синият - духовния процес (mens или vou<;). Тази двойственост напомня за алхимичната дуалност corpus et spiritus, свързани от нещо трето, именно от анимата като -ligamentum corporis et spiritus"*. Едно -много дълбоко синьо", примесено със зелено, изобразява при Бьоме -свободата", т. е.

вътрешното царство Божие на новородената душа. Червеното води към ареалите на огъня и към -бездната", която образува периферията на

мандалите на Бьоме.Рисунка 4

Следващата рисунка представя значителна промяна: кълбото ясно се е разделило на обвивка и ядро. Обвивката е придобила колорита на плътта.

Първоначално малко неясното червено ядро от втората рисунка сега показва диференцирана вътрешност с подчертано троичен характер. -Силовите линии",

принадлежащи отначало на живачната лента, сега преминават през цялото тяло на ядрото, което загатва, че възбудата вече не е само отвън, а е завладяла най-съкровеното. Анализираната каза: -С това започна една

изключителна вътрешна работа." Троичното образувание сигурно е стилизиран като растение женски орган при акт на оплождане: сперматозоидът пробива обвивката на ядрото. Неговата роля играе serpens mercurialis: змията е

черна, тъмна, хтонична, един Хермес Kataxftovioc; или ШифоЛХисос; (подземен и фалически); тя обаче има златните крила на Меркурий и значи

притежава неговата въздушна природа. Съответно на това алхимиците също са изобразявали своя двойствен Mercurius като serpens alatus (крилата змия)

и sine alis (без крила), при което наричали първата змия женска, а втората - мъжка.

По-точно казано, змията от нашата рисунка изобразява не толкова сперматозоида, колкото фалоса. Leone Ebreo79 в своите -Dialoghid'amore"

нарича планетата Меркурий membrum virile*** Свързване на тялото и духа (лат.). - Б. пр.

79 Творчеството на лекаря и философа Leone Ebreo (роден около 1460 г., починал след 1520 г.) се радвало на най-широко разпространение през XVI век и голямо влияние върху съвременниците, както и върху потомците.

То е по-нататъшна разработка на неоплатоническа-та линия, очертана преди това от лекаря и алхимика Marsilius Ficinus (1433-1499) в неговия

коментар към Symposium на Платон. Истинското име на автора е Don Judah Abrabanel от Лисабон. (Текстовете понякога са подписани с Abrabanel, а

някои с Abarbanel.)

** Мъжки член (лат.). - Б. пр.325

на небето, т. е. на макрокосмоса8", мислен като -най-големия човек". Изглежда, че сперматозоидът съответства на златната субстанция,

която бива спусната от змията през отворената навън ектодерма на ядрото81. Двете сребърни венчелистчета (?) вероятно представят приемащия

съд, лунната паница, където е отредено да почива слънчевият кълн (злато)82. Под цвета се намира виолетов кръг, тъй да се каже - в плодната реторта, давайки да се разбере чрез цвета си, че представлява -подходящо

двойно естество", а именно дух-тяло (синьо и червено)83. Змията има светложълт ореол, което би трябвало да изразява нейната нуминозна

природа.Понеже змията е произлязла от светкавицата, респективно

представлява нейната променена форма, то тук бих искал да спомена един паралелен случай, където на светкавицата се приписва същата осветяваща, съживяваща, оплождаща, преобразяваща, съответно лекуваща роля, както в

нашия случай със змията. На приложената схема (фиг. 3) са изобразени две фази: първо едно черно кълбо, означаващо състояние на най-дълбока

депресия, и второ - светкавицата, улучваща кълбото. Езикът използва същата картина: тя е -улучила" или -запалила" нещо. Разликата се състои само в това, че в пациента често първо идва картината, а едва след това

прозрението, което би го накарало да възкликне: -Това улучи."Що се отнася до контекста на четвъртата рисунка, г-жа Х изтъкна, че

отначало най-много я смущавала живачната лента (рисунка 3). Тя усещала, че сребърната субстанция би трябвало да е -вътре", при което черните силови линии биха останали отвън и биха образували една черна змия.

Тогава тя би опасвала сферата84. Отначало тя усещала черната змия като -ужасна

80 Използвам английския превод на Dialoghi, издаден под заглавието The Philosophy of Love by Leone Ebreo от Friedeberg-Seeley и Jean H.

Barnes през 1937 г. (р. 92 и 94). Източникът на този светоглед трябва да се търси в кабалистичното тълкуване на Jesod (Kabbala denudata).

81 Този псевдобиологически начин на изразяване съответства на природонаучното образование на анализираната.

82 И тази представа е алхимична: synodos Lunae cum Sole, т. е. hieros-gamos или coniunctio. По-подробно в: Die Psychologic der

Obertragung."' Още по проблема в: Der Geisl der Psychologic [Paragr. 498].

84 Тук би трябвало да помислим за обгръщащия света океан и скритата в него световна змия - Левиатан - -draco in mari", който е дяволът, позовавайки се на египетското предание за Тифон и морето, което му

принадлежало: -Diaboiis maria undique circumdat et undique pontum." [-Дяволът обгръща моретата навсякъде и океана - от всички страни."]

(Hieronymus, Epistola, 2,4; още по въпроса вж. Rahner, Antenna crucis, II, -Das Meer der Welt", p. 112.)

Фигура 3. Скица по рисунката на една по-млада пациентка с психогенна депресия от началото на лечението:

I Състоянието на черна безнадеждност.II Началото на терапевтичния ефект.

В предишна картина кълбото лежеше на дъното на морето. Както показва една серия рисунки, то е възникнало от това, че черна змия е

погълнала слънцето. После следваше една осмолъч-на. съвсем черна мандала с венец от осем сребърни звезди. В средата се намира черен хомункулус. При следващото си преображение черното кълбо получи червен център, от който излизаха червени лъчи или кръвоносни съдове в осем подобни на пипала крайници. Цялото нещо изглеждаше като краб или полип. Както

показаха следващите рисунки, самата пациентка бе затворена в кълбото.327

опасност", като нещо, което заплашва -целостта на сферата". Където змията пробива обвивката на ядрото, възниква огън (= емоция). Нейното

съзнание (mind) схванало този избухващ пламък като отбранителна реакция на кълбото и в съответствие с това се опитала да представи нападението като отблъснато. Този опит обаче не се харесал на -окото" й, но въпреки това тя ми донесе скица с молив на споменатото. Дамата явно стоеше пред дилема: не можеше да приеме змията, понеже нейното сексуално значение и

без моята намеса й беше пределно ясно. Затова отбелязах само: -Става дума за един известен процес85, който вие спокойно можете да приемете." И й

показах подобна рисунка от моята колекция, само че рисувана от мъж - висяща сфера, в която отдолу прониква нещо черно, подобно на фалос. По-късно тя каза за това: -Изведнъж разбрах целия процес по един no-скоро

неперсонален начин." Това бе прозрението за един закон на живота, на който е подчинена сексуалността. -Азът не беше центърът, а кръжеше около

едно слънце, подчинен на универсалния закон." След това тя можеше да приеме змията -като необходима част от процеса на израстване" и с това да

завърши рисунката бързо и прилично, при което бе позатруднена само от едно нещо: както каза, трябвало да -въведе змията сто процента отгоре, в

средната линия, за да удовлетвори -окото". Очевидно несъзнаваното се задоволяваше само с главната позиция горе и в средата - това бе

диаметрално противоположно спрямо картината, която преди бях показал на г-жа Х. Тя беше рисувана от мъж, както казах, и изобразяваше

заплашителния черен символ, проникващ отдолу в мандалата. Типичната за жената опасност от страна на несъзнаваното идва отгоре, от -духовната" сфера, която бива персонифицирана точно от анимуса, обаче при мъжа идва

от хтоничната област на -госпожа Свят", т. е. от проецираната върху света анима.

Тук трябва да си спомним отново за подобните представи в гносиса на Justin: третият от ангелите-бащи е Барух. Същевременно той е Дървото на

Живота в рая. От страната на ангелите - майки на Барух, съответства Наас (Змия), която е Дървото на Познанието (scientia boni et mali*)86. Тъй

като Елохим напуска Едем, понеже той като втора третина се оттегля при първата третина на божествената триада (която се състои именно от -

Доброто", -Бащата" и Едем), Едем преследва пневмата на*' Същият мотив се среща и в две мандали, публикувани от Esther

Harding (Das Gcheimnis der Seele, pp. 434 и 436).* Знанието за доброто и злото (лат.). - Б. пр.

** Това е нусът в образа на змия и Serpens mercurialis на алхимията.

329Бащата, която той е оставил у човека, и я оставя да бъде измъчвана

от Haac (I'va яаоак; коМоЕОЧ коХл^п то яуепца той 'ЕХсоещ то 6v EV тоц dvf>Qco^oi<;). Змията опозорява Ева и използва и Адам като момче за

забавление. Обаче Едем е душата; (Noфг>хл)> ДУХЪТ (ftVEUiia) е Елохим. -Душата е насочена срещу духа, а духът - срещу душата" (ката Tfjq т\>\!%г\с, ТЕтактаО87. Тази представа хвърля светлина върху противоположността на червеното и синьото в нашата мандала, както и посегателството на Змията,

която има характер на познанието. Заради това човек се бои да познае истината - в този случай - сянката. По тази причина Барух изпраща при хората Исус, за да бъдат водени от -Доброто". Това -Добро" обаче се

нарича -Приан"...88. Елохим е лебедът, Едем - Леда, той е златото, тя - Даная. Наред с това не бива да изпускаме из предвид, че образът на змията

от време оно е приписван на бога на откровението, например на Agathodaimon*. Така и Едем, като змия - дева, има двойствена природа

(6Lyvco^o<;, &iaco|ao<;) и в средновековната алхимия нейният образ става символ на андрогинния Mercurius89.

Нека си припомним, че в третата рисунка mercurius vulgi, обикновеният живак, опасва кълбото: това би трябвало да означава, че

тайнствената сфера е обвита или забулена от един -вулгарен", суров разум. Самата анализирана смята, че -анимус забулва истинската личност". И

затова сигурно не грешим, допускайки, че един банален, общоприет светоглед, наречен биологически, си е послужил със сексуалния символ и по определен образец е извършил конкретизирането му. Простимо заблуждение!

Едно друго, по-правилно схващане е доста по-изискано в много отношения - а именно че човек предпочита отдавна известното и леснодостъпното за

голямо удовлетворение на собственото си -разумно" очакване и под аплодисментите на съвременниците си, за да открие всъщност след време, че е спрял окончателно, като е стигнал отново дотам, откъдето е тръгнал за

голямото си приключение. Поради това става ясно какво се цели със змията: отгоре именно идва въздушното, интелектуалното, духовното, отдолу -

свързаното със страстите, физическото, тъмното. Змията, от която наистина не сме

87 H\ppolylos,Elenchos, V, 26, 21 и 25, р. 129 ff. Тази история за Адам, Ева и Змията се е съхранила до дълбокото средновековието.

88 Изглежда, въз основа на игри на думи ngiccioi; (гр.) и Еядюло1Г|0Е та лаута (гр.) (създал всичко). (Elenchos, V, 26, 33, р. 132)

* Дух хранител (гр.). - Б. пр.м Вж. картината [на Мелузина] от Pandora (1588) в: Paracelsus als

gcistige Erschcinung (Paracehica, p. 99 [и Ges. Werke X11I]).130

очаквали това, бива разбудена като пневматически символ90, като Mercurius spiritualis, значи едно откритие, което анализираната формулира

сама по следния начин: Азът със своето произволно боравене със сексуалността е подчинен на един универсален закон. Ето защо в този

случай сексуалността не е никакъв проблем, понеже е подчинена на един по-висш процес на промяна и се съдържа в него, значи не е изтласкана в

никакъв случай, само й липсва обект.Както после сподели с мен, г-ца Х се усетила най-затруднена от

четвъртата рисунка, тъй като тя представлява критичната повратна точка на целия процес. И според мен е съвсем права, понеже ясно усещаното и

безпощадно отстраняване на толкова любимия, а и също толкова важен Аз наистина не е малка работа. -Да се оставиш" неслучайно е conditio sine

qua поп на всички форми на no-висше духовно развитие, независимо дали ги наричат медитация, съзерцание, йога или exercitium spirituale. Както

обаче показва този случай, освобождаването на Аза от длъжност не е волеви акт и поради това не представлява случайно постигнат резултат, а е случка, събитие, чиято вътрешна, натрапваща се логика може да бъде

потулена само чрез самоза-лъгване.В този случай и в този момент от решаващо значение е тя да може да

освободи Аза. Но тъй като всичко отминава, може да настъпи и един друг момент, когато освободеният Аз отново трябва да встъпи във функциите си.

Изоставянето на Аза дава на несъзнаваното колкото голям, толкова и необходим шанс. Но понеже то се състои от противоречия - ден и нощ,

светло и тъмно, положително и отрицателно, то е добро и зло, поради това - амбивалентно, неизбежно отново настъпва моментът, когато човек - като образцовия Йов, трябва здраво да държи линията, за да не бъде фатално изхвърлен от коловоза именно тогава, когато вълната се връща обратно.

Обаче за здравото държане може да се грижи само една осъзната воля, т. е. Азът. Това е голямото и незаменимо значение на Аза, което обаче, както ясно сочи нашият пример, е относително въпреки всичко. Но относителен е

също високо завоевание чрез интегриране на несъзнаваното. Човек си допълва - нещо светло и нещо тъмно, а повече светлина означава повече

нощ91. Неудържим обаче еВ съгласие с вече древното схващане, че змията е -духовното

животно" (jtveuiiciTiKCOTaTov i^coov - гр.), поради което тя е била символ и на нуса, и на Спасителя.

Срв. с това, което Johannes vom Kreuz казва за -тъмната нощ". Неговото тълкуване е колкото помагащо, толкова и психологическо.

33?поривът на съзнанието към по-широки хоризонти, които трябва да

разширят обхвата на личността, ако не и да го разкъсат.Рисунка 5

Както каза г-ца Х, рисунката се появила без трудности, като естествено следствие от четвъртата. Кълбото и змията се бяха разделили. Последната потънала надолу и изглежда бе загубила заплашителността си.

Обаче на практика сферата се оказва оплодена: тя не само се е увеличила, а и цъфти в живи цветове92. В ядрото е станало деление на четири, т. е.

нещо като прищръп-ване на клетката. То не е породено от някакво осъзнато размишление, което иначе би било логично у един човек с биологическо образование, понеже деленето на процеса или на централния символ на

четири винаги е било налице, започвайки с четиримата сина на Хор или с четиримата серафими на Иезекиил, или с раждането на четирите еона от

оплодената от Пневмата Metra (майка) в Барбеловия гносис, или кръста, който светкавицата (= змията) образува при Бьоме93, до тетрамерията на

opus alchymicum и неговите съставни части (елементи, свойства, степени и т. н.)94. Четворичността съответно образува единство - в нашия случай

това е един зелен кръг в средата между четирите. Четирите са недиференцирани и образуват по една вихрушка, която изглежда с посока

наляво. Мисля, че не се заблуждавам, като смятам за вероятно ориентираността на движението наляво да изразява най-общо движение към

несъз-наваното, а ориентираността му надясно (по посока на часовниковата стрелка) - към съзнанието95. Онова е -sinister"*, това е

92 Затова е и алхимичното сравнение на мандалите с -rosarium (градина с рози).

93 В будизма -великите царе" - locapala (пазачите на света), образуват кватернитет. Вж. Samyutla-Nikaya, I, p. 367.

94 -... mystica quasi distillatione, Deus aquam hanc primordialem in quatuor partes ac regiones separavit et distinxit" [в нещо като

мистична дестилация Господ раздели и обособи тази първична вода на четири части и области] (Sendivogius, Epistola XIII в: Bibl. chem. curiosa II, р-496). npHChristianos(Berthelot,/4/cA. Grecs,Vl, IX, l,p. 393, их,1,р. 394) -яйцето", както и самата материя, се състои от четири компонента. (Същото като цитат на някой си Xenokrates, 1. с., VI, XV. 8, р. 414.)95 В таоистката философия ориентираността надясно има значението на

-падащия" жизнен процес, т. е. духът е под влиянието на женската душа - по, въплъщаваща и имаща страстна природа. Нейното обозначаване като анима [Wilhelm und Jung, Das Gcheimnis der Goldenen Blute, p. 105 (На бълг. -

Тайната на златното цвете, EAiФигура 4. Неолитен релеф от Тарксия на о-в Малта. Спиралите

изобразяват мустачки на лоза.332333

-дясно", -правилно" и -справедливо". В Тибет свастиката с крила наляво се смята за знак на религията бьон, т. е. на черната магия. Поради

това около ступите** и Chortens трябвало да се извършва циркумамбулация*** винаги по посока на часовниковата стрелка. Вихрушките с движение наляво се вливат в несъз-наваното, а тези с движение надясно

се освобождават от хаоса на несъзнаваното. Така свастиката с крила надясно в Тибет е знакът на будизма96. (Вж. и фиг. 4.)

На нашата анализирана й изглеждаше, че този процес означава преди всичко диференциране на съзнанието. Изхождайки от богатството на своите психологически познания, тя изтълкува четирите елемента като четирите

форми на ориентация на съзнанието: мислене, чувстване, усещане и интуиране (-предусещане"). Тя забеляза, че четирите бяха еднакви, докато

всички функции са различни. У нея това не породи никакви въпроси, но у мен - да. Какво тогава са четирите, щом не са четирите функционални аспекта на съзнанието? Аз се колебая именно в това, че по този начин четирите са посочени достатъчно добре. По всичко личи, че те са нещо

много повече, и в това може би се крие истинската причина за това, че те не са различни, а идентични: първо, те не изобразяват четири различни per definitionem функции. Обаче навярно биха могли да представят априорната

възможност за възникването на четирите функции. В тази рисунка се появява кватернитетът, архетипното число четири, което може да се тълкува по

много начини, както го доказва историята и както аз съм показал на друго място. Той изобразява осъзнаването на едно несъзнавано съдържание, поради

това се среща толкова често в космогоничните митове. Какво по-точно означава това, че четирите вихрушки изглеждат ориентирани наляво, където обаче делението на мандалата на четирите представя точно едно осъзнаване, върху това не бих искал да разсъждавам. В това отношение не разполагам с

достатъчно материал. Синият цвят показва въздуха = пневма, а лявата ориентация на движе-

Плевен, 1993) в нашия психологически смисъл е правилно, въпреки че то засяга само единия аспект. По заплита хундуха в светски случки и в

размножаването. Лявата, или обратна, ориентираност пък означава -изкачващото се движение" на живота (1. с., р. 106). Извършва се

"Освобождаване от външни неща" и по този начин духът печели господство над душата. Това схващане се покрива с моите находки Досега, но то не

взема предвид факта, че някой лесно изявява духа си навън, обаче анимата си остава вътре!

* Ляво, неправилно, неблагоприятно (лат.). - Б. пр.** Куполообразни будистки каменни храмове (санскр.). - Б. пр.

*** Ритуално обикаляне на будистки храм. - Б. пр.w Устно съобщение на Rimpotche von Bhutya Busty (Sikkim).

нието - усилване влиянието на несъзнаваното. По възможност това трябва да се разбира като пневматична компенсация на силно подчертания

червен цвят, изобразяващ чувствения живот.Самата мандала е в жив светлочервен цвят, обаче четирите вихрушки

имат главно студен, зеленикавосин цвят, който за анализираната означава -вода". Това би могло да има връзка с движението наляво, тъй като водата е предпочитан символ на несъзнаваното97. Зеленото в средата има значение на

живот в хтоничния смисъл. Това е -benedicta viriditas"* на алхимиците.Проблематичен в тази рисунка е фактът, че черната змия се намира

извън целостността на кръговия символ. Всъщност тя би трябвало да се съдържа в него, за да се постигне наистина целостността. Ако обаче си

спомним за споменатото по-горе неблагоприятно значение на змията, ще ни се стори разбираемо защо включването й в символа на психичната цялостност създава известни трудности. Ако нашата хипотеза за лявата ориентация на

движението на четирите вихрушки претендира за вярност, тогава то би трябвало да издава определена тенденция към дълбините и към тъмнината на духа98, които именно биха могли да погълнат черната змия. Тя изобразява

точно сянката, както дяволът в християнската теология, и то такава сянка, която излиза далеч извън пределите на личностното и затова би могла да бъде сравнена no-скоро с принцип като например този на злото". Това е

огромната сянка, която човекът хвърля и която нашето време трябваше да изпита върху себе си по такъв потресаващ начин. Интегрирането на тази

сянка в нашия космос не е проста работа. Че просто можем да обърнем гръб на злото и по този начин да го избегнем, това мнение принадлежи към

дългата верига паяжинясали наивности. Това е само щра-усово поведение, което не впечатлява ни най-малко действителността на злото. То

представлява необходимият антагонист на доброто, без който не би съществувало и доброто. Значи, от една страна, не можем да престанем да

мислим за него. Оставането на черната змия отвън отразява критичната позиция на злото в традиционния начин на приемане на света100.

97 Както и на известна вещественостиа духа, особено тогава, когато той се е превърнал в -твърда" доктрина. Тук пак ще напомня за

зеленикавосиния цвят у Бьоме, който означава -свобода".* Благословена зеленина (лат.). - Б. пр.

98 За двойствената природа на духа (Mercurius duplex der Alchemisten) срв. За феноменологията на духа е приказките [в това

издание].99 Срв. с огнената змия на Луцифер у Бьоме.

100 Срв. тук [Jung,] Versuch zu einer psychologischen Deutung des Trinitatsdogmas. [Paragr. 243 ff.].

Фонът на цялата картина е светъл, в пергаментов цвят. Специално споменавам това обстоятелство, понеже следващите рисунки показват едно

типично изтласкване в този аспект.Рисунка 6

Фонът на рисунката е мрачно сив. Но самата мандала е във весели цветове - светлочервено, зелено и синьо. Само там, където червената

обвивка навлиза в синьо-зеленото ядро, червеното се сгъстява до кърваво, а светлосиньото - до тъмен ултрамарин. Крилата на Меркурий, които

липсваха в предната картина, тук са отново загатнати, и то при шийката на влизащия навътре червен ствол (както преди на шията на черната змия).

Най-набиващо се в очи обаче е появяването на една недвусмислено ориентирана надясно свастика, във връзка с която трябва да отбележим, че рисунките са правени през 1928 г. и че по никакъв начин не съществуват

преки връзки със съвременните фантазии, които по онова време все още бяха непознати на широкия свят. Със зеления си цвят свастиката напомня ластар-

че на растение, но тя има и характеристиката на вълна като тези на четирите вихрушки от предходната рисунка.

В тази мандала се прави опит да се въведе обединяване на противоположностите на червеното и синьото и на външното и вътрешното. Същевременно дясната ориентация би трябвало да предизвика възлизане към

светлината на съзнанието вероятно поради това, че фонът бе станал забележимо по-тъмен. Черната змия впрочем е изчезнала, обаче започва да

придава своя тъмен цвят на целия фон. Ето защо в мандалата възниква едно компенсиращо движение, тъй да се каже, нагоре, към светлината, изглежда

опит за спасяване на съзнанието от потъмняването на заобикалящото. Рисунката е свързана с един сън, сънуван няколко дни преди създаването й.

Г-ца Х сънувала, че се връща в града след ваканция на село. За свое изумление открила, че в средата на кабинета й расте дърво. Тя си

помислила: -Да, това дърво с дебелата си кора може да издържи на жегата в градското жилище." Хрумванията й относно дървото отведоха към неговото материално значение. Дървото обяснява наличието на растителния мотив в

мандалата, а израстването му изобразява предизвиканото от въртенето надясно повишаване на нивото или освобождаване на съзнанието. По същата

причина -философското" дърво е символ на алхимичния opus, който, както е известно, също представлява процес на индивидуация.

В гносиса на Justin срещаме подобни представи: ангелът22.337

Барух представлява пневмата на Елохим, а ангелът-майка Наас - лукавостта на тъмната Едем. Обаче, както споменахме, двата ангела са

същевременно и дървета: Барух - на Живота, Наас -на Познанието. Разделянето и противопоставеността на двамата е в съответствие с духа на тогавашното време (Н-Ill в. сл. Хр.)- Обаче и тогава е ставало дума за

процеса на индивидуация, както виждаме у Hippolytos101. Елохим - се казва там - поставил задача на -пророка" Херакъл да освободи -бащата"

(пневмата) от властта на дванадесетте зли ангели. Това били всъщност

неговите дванадесет творения. Значи митът за Херакъл на практика има характеристиките на един процес на индивидуация, а именно походите към четирите посоки на света102, четиримата сина, подчиняването на женското (Омфала), символизиращо несъзнаваното, и предизвиканото от одеждата на

Дейанейра самопожертвувание и възраждане.-Дебелата кора" означава мотива на предпазване, който в мандалата

се появява като -образуване на кора" (вж. по-долу!). Това се изразява в мотива на закрилящите черни птичи крила, които ограждат от външната

страна съдържанието на мандалата. Стволообразните продължения на периферната червена субстанция са фалически символи, представящи

навлизането на чувствения живот в пневматичното вътрешно пространство. Това очевидно цели да предизвика оживяване и обогатяване на духа,

изпълващ вътрешността. Този -дух", разбира се, няма нищо общо с интелекта, а no-скоро с нещо, което би трябвало да обозначим като духовна

субстанция (пневма) или - на съвременен език - като -духовна екзистенция". Скритата зад това символна мисъл е съвсем същата като

развития в проповедите на Clemens Romanus възглед, че яуепца и отца (душа и тяло) са едно в Бога103. Мандалата, макар че е само символ на

цялостната личност като психична цялост, същевременно е и изображение на Бога, imago Dei, понеже центърът, кръгът и четворич-ността са

общоизвестни символи на Бога. От емпиричната неразчлененост на -цялостната личност" и -Бога" в индийската | теософия се поражда

идентичността на личностното и свръх-личностното пуруша-атман. В еклесиастичната, както и в алхимичната литература често се цитира

изречението: -Deus est sphaera infinita <или circulus> cuius centrum est ubique, 1 circumferentia <vero> nusquam." (Бог е едно безкрайно кълбо |

<или кръг>, чийто център <е> навсякъде, <чиято> периферия |<обаче> е никъде104.) Тази представа се среща още у Парменид в

доста пълен вид. Искам да цитирам неговите стихове, понеже те намекват за същите мотиви, които са заложени и в основата на нашата мандала: -Понеже по-малките венци105 бяха изпълнени с несмесен огън, а тези след тях - с

тъмнина106, между тях обаче се излива огненият дял. По средата е богинята107, която управлява всичко. Защото тя предизвиква навсякъде изпълнено с мъка раждане и чифтосване, като изпраща жената на мъжа и

обратното, за да се съчетаят"108.Ученият йезуит Nicolaus Caussinus109 отбелязва по този повод

следното: изхождайки от преданието у Clemens Alexandrinus, че при определени случаи в египетските храмове били търкаляни колелета в кръг,

той коментира, че Демокрит (от Абдера) нарича Бога vouv ev HVQI ocpaiQoeiSei110 (mentem in igne orbiculari = дух в кръг от огън). Той

продължава: -В тази посока е и възгледът на Парменид, който дефинира Бога като 0T.eq>avr|v, coronam <венец>, като кръг, образуван от жаравата на

светлината""1. А104 Baumgartner (Die Philosophic des Alanus de Insults, p. 1 1 8)

смята, че първообразът на това изречение е в едно liber Hermetis или liber Trismegisti, Cod. Par. 6319 и Cod. Vatic. 3060.

105 Zrecpdvai (гр.) = согопае, съотв. обвивки на кълба.106 NUKTOI; (гр.) = с нощ.

107 Aaip-cov t) rozvra K/upegveu (гр.) - като женски демон.108 Според превода на Diels, Die Fragmente der Vorsokratiker I p.

161 f.109 [Ad dementis Alexandrini hieroglyphica observationes в: De

symbolica Aegyptiorum sapientia, p. 128 f.]: -Ho дори и граматикът Дионисий Тракс казва буквално в писанието си -За значението на символа на

колелетата": 'Някои обозначаваха действията не само с думи, но и чрез символи... като например търкалящото се колело, което египтяните

запращали в горите на боговете, и клончетата, които били давани на кланящите се.' Тракиецът Орфей казва:

'Но като клонки по земята са на смъртните делата,и нищо няма единствена съдба, а движи се във кръг.

Наоколо ми всичко не може никъде да спре,а всичко има своя собствен ход, със който е започнало.' "

(По превода на Overbeck, 1936 г.)110 Вж. Diels, Vorsokratiker II, p. 29, 38: NoOv tdv Oeov

101 Elenchos, V,26,27 ff.102 Относно пътешествието вж.Psychologic und Alchemie [Paragr.

457].103 Realencyklopadie fur protestantische Theologie und Kirche IV,

173, 60.'" Това място се отнася до Cicero, De natura deorum, I, 12,28:

"<Parmenides> coronae similae efficit (otecpavnv (rp.) appellat) continente ardore lucis orbem, qui cingit caelum, quern appellat deum; in

quo neque figuram divinam neque sensum quisquam suspicari potest." [,,<Парменид> открива нещо подобно на венец (той го нарича -стефане"),

един непрекъснат кръг от пламтяща светлина, който обгръща небето, обозначено от него като Бог, в което не може да се предполага нито

наличието на някаква божествена фигура, нито каквото и да било възприятие."] С тази иронич-на забележка Цицерон показва, че той

принадлежи към друго време, отдалечило се вече доста от първоначалните образи.

3)83)9

и в книгата на Jamblichus за мистериите съвсем ясно е констатирано, че египтяните са изобразявали бога, господаря на света, обикновено като

седящ112 в лотос - водно растение, чиито плодове, както и листа, са кръгли, с което се загатва кръгообразното движение на разума <mentis>, което винаги се връща <само> в себе си." Оттук произлизат и ритуалните

обиколки или обходи (circuitiones), представляващи подражание на движението на небето. Обаче стоиците наричали небето -кръгъл и кръжащ

бог" (rotundum et volubilem Deum). Към това бихме отнесли и -мистичното" (mystice = символичен) обяснение на Псалм 11:9: -In circuitu impii

ambulant" (B кръг бродят безбожниците"3); безбожниците вървели винаги само по периферията, без да стигат до центъра, който е Бог"4. Тук бих

искал да спомена само между другото мотива с колелото в символиката на мандалата. Другаде вече съм говорил подробно за това"5.

Рисунка 7В тази рисунка наистина е настъпила нощта, доколкото целият лист,

на който се намира мандалата, е черен. Цялата светлина се концентрира в кълбото. Цветовете са загубили светлия си характер, но пък са по-

интензивни. Особено впечатляващо е, че черният цвят е проникнал дори в центъра, с което се е случило нещичко от това, от което е съществувал

страхът, а именно чернотата на змията и на околния тъмен свят е погълната в сърцевината на мандалата и същевременно е компенсирана, както показва

картината, от златна светлина, излъчваща се от центъра. Нейните лъчи образуват кръст с еднакво дълги рамене, който замества свастиката от

предишната картина. Тя е представена само от четирите кукички, загатващи определено въртене надясно. С достигането на абсолютната чернота и най-

вече с присъствието й в центъра, изглежда, приключва и движението нагоре - въртенето надясно. Затова крилата на Меркурий тук са получили

значително обособяване,"2 Има многобройни изображения на Слънчевото дете, което също седи

в лотос (Erman, Die Religion der Agypter, p. 62, к Handbook of Egyptian, Religion, p. 26). Това изображение се намира и върху многобройни гности-

чески камеи. Лотосът е обикновената поза на боговете в Индия.

113 Първоначалният текст в Цюрихската Библия е: -Наоколо бродят безбожниците." [-Навред ходят нечестивци." - Според Библия на Св. синод

на Бълг. църква, С., 1993. - Б. пр.]U4Caussinus, 1. с., р. 129.

115 Psychologic und Alchemic [Paragr. 214 f.].340

което навярно иска да каже, че кълбото има достатъчно сила да се държи във въздуха, т. е. да не потъне в пълното помрачаване. Оформящите кръга златни лъчи свързват четирите двойки крила"6. Възниква вътрешна

връзка и стабилизиране като отбрана срещу разрушителните въздействия"7, които сигурно са свързани с проникналата до средата черна субстанция.

Символът на кръста (crux) за нас винаги има и конотацията на мъка, така че навярно няма да сгрешим в предположението си, че настроението на тази рисунка е онова при повече или по-малко мъчително висене (крилата!) над

тъмната бездна на вътрешната самота.Преди споменах изображението на Бьоме, според което светкавицата -

прави кръст", и свързах този кръст с четирите елемента и т. н. John Dee наистина символизира елементите с равнораменен кръст"8. Той, свързан с

едно кръгче, е и знакът за мед, cuprum, от Kypris = Афродита, докато Венера се бележи с <?. Много странно, но старият знак на аптекарите е f -

същият като на тартаровия спирт (вж. tartarisatus = тартаризиран винен спирт), което буквално преведено означава -дух на подземния свят", ф е

lapis haematites, -камъкът на кръвта" (железен оксид). Значи той, изглежда, изобразява не само кръст, причинен отгоре - като при Бьоме и в

нашата мандала, а и такъв, дошъл отдолу, т. е. светкавицата - ако си послужим пак с образа на Бьоме, може да идва и отдолу, от кръвта, от

Венера или от тартара. Неутралният Salniter на Бьоме, както вече казахме, е идентичен със солта изобщо, а тя впрочем се бележи с *ф*. Просто не би могъл да бъде измислен по-добър знак за материята на аркана, за каквато е смятана солта в алхимията на XVI и XVII век. Солта както в църковен, така и в алхимичен смисъл е символ на Sapientia, от една страна, и, от друга - на отличаващата се, съответно на богоизбраната личност, Матея 5:13: -Vos

estis sal terrae" (Вие сте солта на Земята).Набиващите се в очи много вълнообразни линии и пластове в нашата

мандала схващам като образуване на обвивка, т. е. като насочена навън съпротива. Това са защитни образувания, които

116 Това тълкуване потвърди и моят достоверен осведомител от Тибет Lingdam Gomtchen, абат от Bhutia Busty: свастиката е - както той буквално каза - онова, което -не може да бъде разрушено, разделено и развалено". И

поради това то може да означава нещо като вътрешно укрепване на мандалата.

117 Срв. един подобен мотив на укрепване в мандалата HaAmitayur-Dhyana Sutra [Jung,] Zur Psychologic ostlicher Meditation [Paragr. 917 и

930].118 Monas hieroglyphica в: Theatr. chem. (1602) II, p. 220. Dee

също прави връзка между кръста и огъня.341

преследват същата цел като вътрешното укрепване. Обвивките сигурно са свързани със съня за дървото в кабинета, което има -дебела кора".

Образуването на обвивки се среща и в мандалите на други случаи в смисъл на втвърдяване и уплътняване отвън, значи - истинско образуване на кора. Не ми се струва невъзможно този феномен да е залегнал и в основата на -

cortices" (кори) или -putamina" [обвивки, люспи, черупки (лат.) - б. пр.] в Кабалата. -Така се назовава точно онова, което се намира извън

светостта" - падналите седем царе и четиримата achurajim"9. От тях възникват klippoth или cortices. Както в алхимията, те са scoriae или

шлаки, които имат характер на множественост, а също и на смърт. В нашата мандала обвивките означават ограждане на вътрешното единство спрямо

външната чернота и нейните пагубни сили, персонифицирани чрез змията120. Същият мотив бива изразен чрез листчетата на лотосовия цвят и чрез люспите на лука. Външните покриващи листа са изсъхнали, сгъстени и

втвърдени, обаче пазят по-меките, живите, вътрешните пластове. В този смисъл трябва да се разбира навярно седежът в поза лотос на детето на Хор, на индийските богове и на Буда, Хьолдерлин си служи със същото

сравнение:"' -Septem Reges" [седемте царе (лат.) - 6. пр.] се отнася за

предишните еони, за -отмрелите" светове, четирите achurajim са тъй наречените -posteriora Dei" [последни на бога (лат.) - б. пр.]: -omnia ad

Malchuth pertinent; Quae ita vocatur, quia est postrema in Systemate Aziluth... in imis Schechinae existere" [всички принадлежат към Малхут,

която се нарича така, защото тя е последното в системата на Ацилут... те живеят в дълбините на Шехина] (Kabbala dcnudata \, p. 72). Четворката на achurajim образува едно мъжко-женско кватернио: -Patris nempe et Matris supernorum, nee non lisraelis Senis et Tebhunae" [Очевидно от бащата и майката на горните, а не само от стария Иизраел и Тебуна (лат.). - Б.

пр.] (1. с., р. 675). Senex [старият човек (лат.) - б. пр.] е Aen-Soph или Kether (1. с., р. 635), Tebhunah e Binah, intelligentia [знание, способност за разбиране (лат.) - б. пр.] (1. с., р. 726). Обвивките

означават още и нечисти духове.120 Вж. Kabbala denudata I, p. 675. -Обвивките" (klippoth)

представляват също и злото (Der Sohar I, 137 ff. и II, 34b). Според едно християнско тълкувание от XVII век Адам Белиал е тялото на Месията, -

цялото тяло (totum corpus) или войнството на нечестивите". (Тук 2. Кор. 6:15 и сл.) Вследствие на грехопадението те се втурнали в тялото на Адам, при което външните му слоеве били заразени повече от | вътрешните. Anima Christ! в крайна сметка се преборва и сразява нечестивите, които впрочем означават материята. За Адам Белиал говори текстът на Prov. 6:12: -homo

apostata vir inutilis graditur ore perverso" [-Безделник е, отвратителен човек, който говори само неис-крени неща"] (Adumbratio Kabbalae

christianae, IX,2, p. 56).342

Без съдба, като спящия младенец, дишат небесните; чист съхранен в скромната пъпка, вечно цъфти техният дух...121

В християнския образен език Мария е цветето, в което се крие Бог, или мястото, където rex gloriae* и Съдникът на света седи на трона си -

прозореца цвете**.Образът на обвивките срещаме имплицитно и при Якоб Бьоме, като

външната обвивка на кълбото, на неговите триизмерно замислени мандали122 е обозначена като -волята на Луци-фер", -вечната бездна, бездната на мрака", -ада на дявола"123 и т. н. По този проблем Бьоме казва в -

Aurora": -Виж, когато Луцифер със своето войнство събудил огъня на гнева в Божията натура, така че Бог се разгневил в природата, в Loco

Lucifers***, тогава най-външното същество в природата получило друго качество, съвсем мрачно, сурово, студено, сприхаво, люто и кисело.

Разбуненият дух, който преди това прецизно и нежно квалифицирал, в своето най-външно същество станал съвсем огромен и страшен, когото отсега

нататък в най-външното същество наричат вятър или елемент"124. По този начин били създадени четирите елемента, Земята преди всичко чрез свиване

и изсушаване.Тук бихме могли да допуснем, че е имало влияние от Кабала-та, макар

че Бьоме не е знаел кой знае колко повече за -Cabala", отколкото Парацелз. Под това той разбирал specie**** на магията125. Четирите

елемента тук съответстват на четирите121 [Gesammelte Werke II (Gedichte: -Hyperions Schicksalslied", p.

160).]* Прославеният цар (лат.). - Б. пр.

** Думата в оригинала е Fensterrose: кръгъл прозорец в готическа църква, направен като мрежа или решетка, с пъстроцветни стъкла. - Б. пр.

122 За общото разглеждане на -живота на духа и на природата" Бьоме казва: -Тогава ще го сравним с едно кръгло, сферично колело, което се движи на всички страни, както подсказва колелото в Иезеки-ил." (Уот

irdischen und himmlischen Mysterium, 5,2, p. 326.)123 Kp. 17,6, p. 222. Тук се позовавам на предаването на мандалите

в старото английско издание на Viertzig Fragen от 1647 [XL. Questions Concerning the Soule. Abb. p. 32].

*** Място на дявола (лат.). - Б. пр.124 Kp. XVII.6, р. 222.

**** Разновидност (лат.). - Б. пр.125 Quaestiones theosophicae, 3,34, p. 12.

343achurajim126. Става дума за нещо като четворичност, която про-!

излиза от вътрешния, пневматичен кватернитет, обаче е от; психично естество. Алхимията също се позовава на achurajim. Така Mennens'27 казва:

-И въпреки че святото Божие име е една тетраграма или е съставено от четири букви, там намираме, ако добре се вгледаме, само три букви.

Буквата he се среща два пъти, като те <двете he> са едно и също, <а именно> въздух и вода, които означават Сина, Земята - Отеца, огънят обаче

- Светия Дух. Така явно четирите букви на Божието име означават пресветата Троица | и материята, която също е представена трикратно

(triplex)128... <и> която бива назовавана още Негова сянка <на Бога>, а от Мойсей129 бива назована задната страна на Бога (Dei posteriora), и

която Ц (posteriora) изглежда като сътворена от нея <от материята>"130. Това изказване потвърждава становището на Бьоме.

Първоначалните четири вихрушки се бяха разтворили изцяло в квадрата от вълни (вълнообразни линии!) на вътрешното. Вместо тях възникват

четири, загатнати още в предишната рисунка, златни центъра, пръскащи лъчи с цветовете на дъгата.

126 Aurora, XVII,7, р. 222, [на бълг. Аврора или изгряваща утринна | заря - изд. -Хр. Ботев", С., 1995 г. - б. пр.] споменава -седемте

духове", които се -запалили в своето най-външно рождение". Те съответстват на -septem Reges" от Кабала. Това са Божии духове, -изворни духове" на вечната и временна природа. Те отговарят на седемте планети и образуват -Rad des Centri [колелото на центъра - б. пр.] (De signature! I rerum, IX,8 ff., p. 88). Седемте духа са седемте гореспоменати качества,

които произлизат от една майка. Това е един -действен източник, зъл и добър във всички неща" (Aurora, 11,2, р. 72). Всяко движение се | поражда от това противоречие. Така е и при -богинята" на Парменид, i и при Едем с

двете си части от гносиса на Justin.127 Guilielmus Mennens (1525-1608), учен фламандски алхимик, напи-1

сал една книга: -Aurei velleris, sive sacrae philosophiae, naturae et arti$\ admirabilium libri tres", отпечатана в: Theatr. chetn. (1622) V,

p. 272 ff.128 -Ut itaque Deus est trinus et unus, sic etiam materia, ex qua

cuncta creavit, | triplex est et una" (1. c., p. 335). Това е алхимическото съответствие на 5 осъзнатата и на несъзнаваната триада

функции на психологията. [За феноменологията на духа в приказките, пар. 425 и 436 в това издание.]

129 Mennens изглежда не се позовава пряко на Кабалата, а на един,| приписван на Мойсей текст, който не бих могъл да посоча. Но No! никакъв

случай не съществува връзка с гръцкия текст, обозначен от] Berthelot като -Chimie de Moi'se" [химия на Мойсей (фр.) - б. пр.] (Alch. grecs, IV,

XXII). Мойсей бива споменат тук-там в по-старата литература, | a Lenglet-Dufresnoy (Histoire de la philosophic hermetique III, p. 22) цитира:| под

No 26 един ръкопис от Виенската библиотека със заглавието j Moysis

prophetae et legislatoris Hebraeorum secretum chimicum (Ouvrage j suppose).

130 1. c., 1,10, p. 334 f.344

Това са цветовете на пауновото око, които като cauda pavonis* играят важна роля в алхимията13'. Това подреждане на цветовете изобразява

в opus един междинен стадий, предхождащ крайния резултат. Якоб Бьоме казва: -... един любовен копнеж или прелест на цветовете." В любовния

копнеж -възкръсват всички цветове"132. В нашата мандала пъстрите цветове също избликват от червения пласт, означаващ афективността. За съединените

в -кълбовидното колело" (вж. напред) -природен и духовен живот" Бьоме казва: -И значи за нас е познаваема една вечна същина на природата, също като водата и огъня, които сякаш са смесени едно с друго, понеже после има един светлосин цвят, като светкавицата на огъня; понеже после има

образ, като рубин133, смесен с кристали в една същност, или като жълта,* Опашката на пауна (лат.). - Б. пр.

131 Cauda pavonis бива идентифицирана от Henricus Khunrath с ирис- -nuncia Dei". Gerardus Dorneus (De transmutatione metallorum в:

Theatr. chem. 1602, I, p. 599) обяснява следното: -Наес est avis noctu volans absque alis, quam caeli ros primus continuata decoctione, sursum

atque deorsum ascensione descensioneque in caput corvi convertit, ac tandem in caudatn pavonis, et postea candidissimas et olorinas plumas, ac postremo summam rubedinem acquirit, indicium ignae suae naturae" [Това е

птицата, която нощем лети без крила, която първата роса на небето превръща, чрез постоянно изпаряване, издигайки се и слизайки нагоре и

надолу, в гарванова глава, а после в паунова опашка, а после тя получава лебедови криле и най-накрая - ярка червенина отвън, знак за нейната

огнена природа]. При Basilides (Hippolytos,?7e/!cAo.j, Х, 14,1, р. 274) пауновото яйце е синоним на sperma mundi [световно семе (лат.)

- б. пр.], на кокко<; oivcfotecpi; [синапено зърно (гр.) - б. пр.]. То съдържа в себе си rf|v Tuv хсюцатош JtXriftm' (гр.), пълнотата на

цветовете, а именно 365. От паунови яйца са правели златната боя, както съобщават киранидите (Delatte, Textes latins et vieux franyais relatifs

aux Cyranides, XCIII, p. 171). Светлината на Мохамед е с образ на паун и от потта на последния са били създадени ангелите. (Вж. Aptowitzer,

Arabisch-Jiidische Schopfungstheorien, p. 209 и 233.)132 De signatura rerum, XIV.10 ff., p. 176.

133 Carbunculus е синоним на lapis. -Rex... clarus ut carbunculus" [Царят... светещ като гранат] (цитат от Lilius, от един стар източник в

Rosarium philosophorum ъ: Art. aurif. II, p. 329). -Radius... in terris, qui lucet in tenebris instar carbuculi in se collectus" [Един лъч в

земята, който свети в тъмнината, също като събран в себе си гранат]. (От представянето на теорията на Тома Аквински у Michael Maier, Symbola

aureae mensae, VIII, p. 377.) -Inveni quendam lapidem rubeum, clarissimum, diaphanum et lucidum, et in eo conspexi omnes formas

elementorum, et etiam eorum contrarietates" [Намерих някакъв червен камък, съвсем бистър, прозрачен и искрящ, и в него съзрях всички форми на

елементите, а също и техните противоречия] (цитат от Thomas у Mylius, Philosophia reformata, p. 42).

345бяла, червена, синя и тъмна вода - смесени, понеже е като синьо! в зелено, понеже все пак всяко има своя блясък и сияе, а водата| се

съпротивлява само на техния огън, който тук не е унищоже-1 ние, а една вечна същина в двете мистерии една в друга и все пак' е различието на две

начала като двоен живот." Феноменът на цветовете дължи своето съществуване -на въображението във великата мистерия, понеже един

вълшебен есенциален живот ражда сам себе си"134.

От това се вижда с цялата възможна яснота, че Бьоме се е занимавал със същия психичен феномен, с който и г-ца Х, и още много други. Идеята за cauda pavonis и тетрамерията Бьоме има; от алхимията135, но като нея той е разполагал с опит, който бе преоткрит от съвременната психология.

Това са не само продуктите на активното въображение, а и сънищата, които произвеждат същите подреждания със спонтанност, на която не може да се повлияе. Добър пример е следният сън. Пациентка сънува, че се намира в една зала. Вътре има маса и три стола. Един непознат, стоящ до нея, я

подканва да седне. За тази цел сънуващата си взема отдалече един четвърти стол. Сега тя сяда до масата и рови в някаква книга, в която са

нарисувани сини и червени кубчета, нещо като игра за сглобяване. Изведнъж се сеща, че трябва да изпълни още едно задължение. Тя излиза от стаята и отива в една жълта къща. Вали като из ведро и тя се скрива на сухо под

зелено лаврово дърво.Масата, трите стола, поканата да седне, единият стол, който; трябва

да бъде донесен, за да станат четири, кубчетата и играта,] за сглобяване - всичко това указва, че става дума за -сглобяване". То протича на етапи, отначало е комбинация от синьо и;; червено, после следва жълто и накрая - зелено. Тези четири;; цвята символизират четири качества, както видяхме.

Те не само могат да бъдат, но и са интерпретирани в историята по различен! начин. Погледнато психологически, този кватернитет отначало!

указва четирите функции за ориентиране на съзнанието, поне една от които е несъзнавана и затова отпада от осъзната употре-1 ба. В нашия случай

това би било зеленото, т. е. функцията! усещане136, което тук е извънредно вярно, тъй като отношението^

"4 Vom himmlischen und irdischen Mysterium, V,4 f.135 Химични мотиви относно cauda pavonis са може би, от една

страна, ирисиращата коричка на стопилката на течните метали (напр. олово!), от друга - живите цветове на някои живачни и оловни съеди-;

нения. Споменатите два метала многократно са представлявали из- 'NoNo- ходният материал, с който са правили опити.

"6 Поне статистически функцията усещане се свързва със зеления цвят.

на тази пациентка към действителността на този свят е необичайно усложнено и непрактично. Тъй наречената малоценна, или подчинена, функция

обаче благодарение на своята несъзна-ваност има голямото вътрешно предимство да бъде смесена с колективното несъзнавано, т. е. тя може да

стане мост, който да свърже съзнанието с несъзнаваното над бездната, която ги разделя, и така да възстанови отново жизнено важната връзка с

несъзнаваното. Това е по-дълбоката причина, поради която сънят представя точно маловажната функция чрез многозначното лаврово дърво. Както в

случая с г-ца Х дървото, което израства в стаята й, е свързано с вътрешните процеси на израстване в нейната мандала, така е и с лавровото дърво в този сън. Това по същество е същото дърво като arbor philosophica на алхимиците, на което съм се спрял обстойно в книгата си -Психология и

алхимия". Освен това би трябвало да се има предвид, че лавърът според древното схващане не може да бъде увреден нито от светкавица, нито от студ - -intacta triumphal"* - затова той е символизирал Дева Мария - образеца за всички жени, както е Христос за мъжете137. Въз основа на

историческото тълкуване лавърът трябва да бъде споменат в тази връзка (както и дървото на алхимиците) като символ на цялостната личност138.

Фактът, че пациентите, продуциращи такива сънища, не подозират нищо за това, винаги е много впечатляващ.

Нека се върнем пак при нашата мандала. Златните линии с краища като стволове повтарят по-раншния мотив на сперматозоида и затова имат

значението на създаващото живот, при което сигурно трябва да се покаже, че четворичността се създава отново в обновена, по-отчетлива форма. Доколкото четворичността има връзка с осъзнаването, от тези симптоми

можем да заключим, че се извършва засилване на последното. Излъчващата се от центъра златна светлина изглежда е свързана с това. Наистина става

дума за един вид вътрешно просветление.Два дни преди да се появи тази рисунка, г-ца Х имала следния сън: -

Бях в стаята на баща ми в нашата къща на село. Обаче* Недосегната триумфира (лат.). - Б. пр.

'" -Laurus undique virescens, pulchra, et inter complures arbores, fulmine prostrates, media, epigraphen tenet: Intacta triumphal. Mariam

Virginem, inter omnes creaturas solam nullius peccati fulmine temeratam, haec imago special." [Целият зеленеещ и красив лавър сред толкова много

дървета, направени на парчета от светкавицата, носи надписа: -Ненакърнен триумфира той." Този образ се отнася за Дева Мария, която сред всички

създания не е била засегната от нито една светкавица на греха.] (Picinellus, Mundus symbolicus, lib. IX, Kp. 16, p. 565)

118 Der Geist Mercurius [Paragr. 247 IT.].347

майка ми бе преместила леглото ми от стената до средата на стаята и бе спала в него. Аз се вбесих и отново избутах леглото на предишното му място. В съня одеялото беше червено; това бе точно възпроизведеният в

рисунката червен цвят."Значението на дървото като майка от предхождащия сън се приема

пряко от несъзнаваното: този път майката е спала в средата на стаята. Изглежда, това значеше дразнеща намеса в нейната сфера, която бе

представена чрез стаята на баща й, притежаващ за нея значението на анимус. Поради това нейната сфера е духовна, а тя я беше узурпирала като стаята на бащата. Значи тя се беше идентифицирала с -духа". Там беше се

намесила майката и сама се бе изместила в средата, и то отначало под символа на дървото. И тъй, тя изобразява противоположната на духа физика, т. е. първичното женско същество, каквото всъщност сънуващата също е, но

което не е искала да приеме, защото й е изглеждало като черна змия. Въпреки че веднага бе възстановила ситуацията, както преди

посегателството, тъмният хтоничен принцип, а именно черната субстанция, все пак си бе пробил път чак до центъра на мандалата й, както показва

седмата картина. Но с това пък може да изгрее златната светлина, понеже е само -е tenebris lux"*! С майката трябва да свържем идеята за matrix* * у Бьоме. При него matrix е conditio sine qua non за всички диференцирания, т. е. осъществявания, без каквито духът остава висящ, без опора и никога не навлиза в действителността. Сблъсъкът на бащиното (духа) и майчиното

начало (природата) действа като шок.След тази рисунка г-ца Х усети повторното нахлуване на червеното, с което тя свързваше представата за чувство като нещо смущаващо и сега

откри, че нейният -рапорт" (връзка - б. пр.) с мен като неин аналитик (= баща) е неестествен и недостатъчен. Каза, че щяла да си -поеме дъх" и да влезе в ролята на интелигентна, всичко разбираща ученичка (Узурпация на

духовността!). Трябвало обаче да признае, че се чувствала ужасно глупава и била такава независимо от това, какво съм щял да си помисля аз. Това признание й донесе чувство на значително освобождаване, което й помогна да прозре най-сетне, че сексуалността -от една страна, в никакъв случай

не е само механизъм за правене на деца и, от друга - не е и само израз на върховна любовна страст, а също и банално психологическа и автоеротична".

Това закъсняло познание веднага я въведе в състояние на фантазиране, в което до съзнанието й стигнаха

* Светлина от мрака (лат.). - Б. пр.** Матрица (лат.). - Б. пр.

348серия от нецензурирани образи. Накрая видя една огромна птица,

която нарече -Земната птица" и която се спусна на земята. Птицата като въздушно същество е познат символ на духа. Тя изобразяваше превръщането

на -духовната" представа на г-ца Х за самата нея в едно характерно за женското същество, т. е. земно, схващане за собствената личност. Този -

заключителен" образ потвърждава нашата хипотеза, че в интензивното движение нагоре, чрез въртенето надясно, е достигнало затишие - птицата

каца на земята. Това символизиране означава понататъшно, необходимо диференциране на онова, което Бьоме окачествява най-общо като -любовен

копнеж"139. Чрез това диференциране съзнанието не само се разширява, но и се конфронтира с действителността на нещата и по-този начин за вътрешното

преживяване се указва, тъй да се каже, някакво определено място.През следващите дни пациентката бе нападната от чувства на

самосъжаление. Стана й ясно колко много съжалява за това, че никога не е имала собствени деца. Чувстваше се като изоставено животно или изгубено дете. Това настроение се разрасна до една истинска мирова скръб и тя се

чувстваше като -all compassionate Tathagata" (Buddha)'40. Едва когато се отдаде изцяло на тези чувства, тя успя да се накара да нарисува

следващата картина. Не подминаването или изтласкването на неприятните чувствени състояния, а тяхното пълно изстрадване води до действително

освобождение.Рисунка 8

В осмата рисунка веднага прави впечатление, че, тъй да се каже, цялата вътрешност е изпълнена от черната субстанция. Синьо-зеленото на

водата се бе сгъстило до един тъмносин кватернитет, а златната светлина в центъра се върти в обратна посока - обратно на часовниковата стрелка:

птицата каца на земята. Т. е. мандалата се стреми към тъмната, хтонична дълбина. Тя още виси във въздуха - крилата на Меркурий го показват, - обаче все пак значително се е приближила към черното. На вътрешната, недиференцирана четворичност съответства една външна, диференцирана,

която г-ца Х идентифицира с четирите функции на съзнанието. Тя им отреди следните цветове: интуи-

139 Срв. тук казаното по-rope [пар. 580] в коментара за рубина -споменатия текст за граната.

140 [Всемилостивият Буда.]349

ция = жълто, мислене = светлосиньо, чувстване = цвета на плътта, усещане = кафяво141. Всяка от тези четвъртини се разпада на три, така че пак излиза наяве една дванадесетица. Разделянето и характеризирането на

двата кватернитета заслужава внимание. По този начин именно външната четворка се явява като диференцирано осъществяване142 на

недиференцираната, вътрешната, която всъщност така изобразява архетипа. В Каба-лата на това отношение съответства четворичността на Merkabah143, от една страна, и на achurajim, от друга, при Бьоме това са четирите Божии

духа144 и четирите елемента.Забелязаният и от анализираната растителен мотив на кръста в

средата на мандалата връща към дървото (в този случай -кръстното дърво") и към майката145. По този начин тя загатва, че този елемент, смятан за

неприличен, все пак е бил приет, и то на централно място. Дамата напълно осъзнава това, което естествено означаваше голяма и съществена разлика

спрямо предишната й нагласа.За разлика от предишната рисунка, тук липсва образуването на

обвивки. Това е логично, понеже онова, което трябва да се изключи, тук вече е в центъра. Съпротивата е станала излишна. Затова пък -обвивките"

се разширяват в тъмното пространство до златни кръгове, разпространяващи се концентрично като вълни. Това указва излизащо от строго затворената

цялостна личност влияние върху обкръжението.Четири дни преди да нарисува тази мандала, тя сънувала: - Завеждам

един млад мъж до прозореца и с четка за рисуване, която бях натопила в бяла блажна боя, изтривам едно черно петно от роговицата му. По този начин в средата на окото се провижда златна лампичка. Младият човек

веднага усеща облекчение, а аз му казвам, че трябва да дойде пак за контролен преглед. При

141 Цветът, който най-често се свързва с усещането в мандалите на други лица, е зеленият, както споменахме горе.

142 Срв. тук кватернитета на achurajim.143 Chochma (= facies hominis, човешко лице), Binah (= aquila,

орел), Gedulah (= leo, лъв) и Geburah (= taurus, бик), т. е. четирите символични ангелски същества от видението на Иезекиил [1,1].

144 Те биват означавани с имена на планети и наречени от Бьоме -четиримата началници, които се разпореждат с властта в майката, даващата живот". Това са?2Д,с? и О. -... в тези четири образа е заложено раждането на духа / като истински дух вътре и вън" (De signatura rerum, IX, 9 ff.),

p. 90.145 Връзката между дърво и майка, специално в християнската

традиция, съм разгледал по-подробно в: Symbole der Wandlung [Zweiter Teil].

350събуждането казвам думите (Матея 6:22): 'Затова, ако твоето око

бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло.'Този сън представя промяната. Анализираната вече не е идентична със

своя анимус. Той дори е станал неин пациент, понеже има очно страдание. А именно - анимусът вижда по принцип невярно, а често и доста неясно. В

този случай едно черно петно на роговицата е закрило златната светлина, светеща вътре в окото. Той е -гледал твърде черно". Окото е точно образец

на мандалата, както става ясно още при Якоб Бьоме. Той нарича своята мандала в - Четиридесет въпроса за душата" -Философския глобус" (кълбо!), -Огледало на мъдростта", -Окото на чудесата на Вечността". Бьоме казва за

това: -Същината на душата е на Земята със своя образ, в едно прекрасно цвете, израснало от земята, а после спомнящо си за огъня и светлината:

когато човек вижда, че Земята е център, обаче не е живот; а е есенциална и от нея расте едно прекрасно цвете, което не прилича на земята... и все

пак Земята е майка на цветята." Душата е -огнено око и се равнява на първия принцип", тя е един -Centrum Naturae"146.

На практика мандалата е -око", чиято структура символизира подреждащия център на несъзнаваното. Отвътре то е черно кухо тяло, изпълнено с полутечно стъклено тяло. Отвън се вижда кръгла, цветна

повърхност - ирисът, с тъмен център -зеницата. От нея излиза златна светлина. Бьоме я нарича -огнено око" в съгласие с древната теория, че зрението е еманация на окото. (-Не е ли окото съдържащо слънце..."!147) Окото, разбира се, представя съзнанието (нали е сетивен орган), което

надзърта в своите собствени тайни причини. Неговата собствена светлина свети срещу него и когато то е светло и чисто, тогава цялото тяло е изпълнено със светлина. Съзнанието при известни обстоятелства има

пречистващо действие. Такова е и виждането в Матея 6:22, което в Лука 11:34 е казано още по-ясно.

От друга страна, окото е познат символ на Бога. Затова Бьоме нарича своя философски глобус -Окото на Вечността", същината на всички същини, -

Божието око"148.Благодарение на това, че анализираната е приела тъмното, макар и да не го е превърнала в светлина, все пак е запалила светлина, която

осветява тъмнината на вътрешността. Денем не се нуждаем от светлина и ако човек не знае, че е нощ, няма да запали светлина и няма и да му запалят,

ако не е изстрадал146 Das umbgewandte Auge, 4 ff.147 [Goethe, Zahme Xenien, III.]

Viertzig Fragen van der Seele: обяснение на мандалата.35/

ужаса в тъмнината. Това не е назидателност, а само констатация на психологически факти. Развитието от седмата към осмата картина дава добро

практическо понятие за това, което означавам като -приемане на тъмното начало". По различен начин ми отправяха упреци, че човек не можел да си представи нищо ясно под това понятие, което било жалко, защото все пак ставало дума за етичен проблем от първостепенна важност. Тук имаме един точно такъв случай на -приемане" in praxi и ще предпочета да оставя на

философите да си изясняват етичните аспекти на случилото се149.Рисунка 9

Тази рисунка за първи път съдържа синьото -цвете на душата" на червен фон, което бе наречено също точно така от г-ца Х (разбира се, без

да познава произведенията на Бьоме)150. В центъра се намира златната светлина в образа на лампа, както тя самата установи. Образуването на

обвивки се вижда ясно, но обвивките се състоят от светлина (поне в горната половина) и излъчват навън151. Светлината се състои от багрите на

дъгата на149 Не се чувствам призван да правя етични оценки на онова, което

прави venerabilis mater natura [почитаната майка природа (лат.) - б. пр.], за да разцъфне нейното скъпоценно цвете. Човек може да го прави: и

онзи, чийто темперамент усеща принуждение, трябва да го прави, за, да откликне на една потребност, която е свойствена и на другите. Erich j Neumann се е занимавал с подобни проблеми по доста интересен| начин

(Tiefenpsychologie and neue Ethik). Ще осъдят моето страхопочи-1 тание пред природата като много неетично становище и ще ме упрек-1 нат, че бягам от -решения". Хора, които мислят така, явно знаят? всичко за

доброто и злото и на какво човек трябва да се реши. За! съжаление аз не знам това толкова точно, а се надявам - за своите'| пациенти и за себе

си, че всичко: светлина и мрак, решение и несигурно j колебание, би могло да се промени към -добро", при което си представям, приблизително,

някакво развитие като представеното тук, едно! разцъфтяване, което не би навредило нито на едните, нито на другите, нито би ги ощетило, а би

предоставило възможност за живот.150 Книгата Тайната на златното цвете, която издадох с Richard Wilhelm, тогава още не беше излязла. Деветата рисунка на моята

анализантка е включена там.151 Срв. тук Adumbratio Kabbalae Christianas, IV, Paragr. 2, p.

26:, -Създадените от безграничния Бог чрез първия Адам същества бяха духовни същества, т. е. обикновени, светещи актове, единни в себе си, '

участващи в едно Битие, което човек би могъл да си представи като центъра на кълбо, и участващи в живот, който може да се сравни с излъчваща

сфера."изгряващото слънце; това е истинско -cauda pavonis". Има шест

снопчета лъчи. Това напомня за речта на Буда за дрехата от средния сборник на Pali-Kanon: -Изпълнен с любов... Милостив... Пълен с радост...

Оставайки със спокоен дух, той излъчва в една посока, после във втора, после в трета, после в четвърта, както и нагоре и надолу: връщащ се

навсякъде и във всичко, той изпълва с лъчите си целия свят с несмущаван дух - широк, дълбок, неограничен, изчистен от яд и злоба... Него монаси

наричат монах, изкъпан във вътрешна баня"152.= Паралел с будисткия Изток обаче тук не може да бъде направен,

понеже мандалата е разделена на горна и долна половина153. Горе като сферични обвивки сияят багрите на дъгата, а долу обвивките се състоят от

кафява пръст. Горе се реят трите бели птици = пневми със значение на Триединство, долу се появява козелът, придружен от два (Вотанови)

гарвана154 и от змийско гъмжило. Това не е рисунка на будистки светец, а на западен човек с печата на християнството, чиято светлина хвърля тъмна

сянка. Още - трите птици се реят в едно абсолютно черно небе, а нарисуваният с тъмен тон козел е върху светлооранжево поле. По чудноват

начин това е цветът на тогата на будистките монаси, което положително не отговаря на никакво осъзнато намерение на художничката. Мисълта е ясна:

бялото не може да съществува без черно, а дяволът - без светостта. Противоположностите са братя, от които Изтокът се опитва да се освободи чрез своята nirdvandva (-свободен от двете") и своето neti-neti (-нито това, нито това", това означава не това или онова) или които той приема

по един ужасен начин, както и таоизмът. Отношението към Изтока е подчертано нарочно от художничката, и то чрез това, че е вмъкнала в

мандалата четири хексаграми от И Дзин.Знакът вляво, в горната половина на мандалата, е Ю - независимост*.

Той означава -избиващ от земята гръм", т. е.152 К. Е. Neumann, Die Reden Gotamo Buddhos, I, 82 f. Това

позоваване на Буда съвсем не е случайно, тъй като образът на Татагата, седнал в поза на лотос, многократно се повтаря в серията многобройни

мандали.153 Тибетските мандали не са разделени на части, но често са

поставени между рая и ада, т. е. между доброжелателните и разгневените богове.

154 Това е съответстващата на Триединството долна триада, както Дяволът понякога бива изобразяван като триглав. Вж. тук За Феномено-

логията на духа в приказките [пар. 425 и 436 в това издание].* Думата, използвана от Юнг, е Begeisterung, въодушевление. В

превода по Щуцки Ю. И. (Книга за промените, С. Петербург, 1994) е Употребена думата -независимост". - Б. пр.

352353

идваща от несъзнаваното възбуда, представена чрез музика и танц. Предаденият от Wilhelm коментар на Конфуций казва за това:

По твърда от камък...Не до края на деня*.

Присъдата можеш да знаеш.Познава на Земята тайното и явното.

Познава силното и слабото:затуй мириадите издигат взор към него1".

Независимостта е извор на красивото, обаче може и да заслепява.Втората хексаграма горе е Сун - загуба. Горната триграма означава планина, долната - езеро. Планината се възвишава над езерото, тя -властва" над него. Това е образът, чието тълкуване е насочено към

себеовладяване и сдържаност, т. е. към привид-но омаловажаване на самия себе си. Това е от значение по отношение на -независимостта". В

последната линия на хексаг-рамата, която гласи: -Но вече няма собствен дом", е загатната -бездомността" на будисткия монах. Във всеки случай на психологическо ниво вече не става дума за драстична демонстрация на отказ и на независимост, а за необратимото прозрение за условността на всички

отношения, относителността на всички стойности и Бременността на съществуването.

Знакът в долната половина, вдясно, означава Шен - подем: -Насред Земята расте дървото: образът на стремежа нагоре." То; | означава също: човек се стреми -нагоре към един празен град" и бива пренесен от царя в

дар -на планината Ки". Значи хексаграма означава израстване и развитие на личността земята нагоре, предсказано от растителния мотив в мандалата,,.* С това се намеква за важната поука, която г-ца Х е извлякла oi.f своето

познание, за разбирането, че няма развитие, ако човек не:| приеме сянката.

Последната хексаграма долу е Дин - жертвеник. Става дума,| за едно бронзово гърне с лостчета и крака, където при тържествени случаи стояли ястията. Долната триграма означава -вя" 1 тър" и -дърво", горната - -

огън". Жертвеникът се състои, тъй >| да се каже, от дърво и огън, както -

съдът" на алхимиците се състои от огън или вода156. В жертвеника има скъпоценна храна

(-мазнината на фазана"), но тя не се яде, понеже външната страна на гърнето е някак променена, а също и фактът, че той чупи крака, го прави

да изглежда негоден. Благодарение на едно продължително, вътрешно себеотричане личността се диференцира (гърнето получава -златна" дръжка, дори -нефритови пръстени") и се пречиства, докато достигне нежния блясък

на благородния нефрит157.И така, четирите хексаграми са били поставени в мандалата осъзнато,

обаче сами по себе си представляват автентични резултати от заниманията с И Дзин. Фазите и аспектите на вътрешния процес на развитие на моята

анализирана могат поради това лесно да бъдат изразени на езика на И Дзин, понеже книгата също се базира на психологията на процеса на индиви-

дуация, който е главна задача на таоизма и на дзен158. Безспорно интересът към източната философия в случая на г-ца Х се е породил от дълбоките впечатления, получени от житейския й опит, както и от по-

доброто опознаване на самата себе си, на ужасните противоречия в човешката природа. Заплашващият тук непримирим конфликт прави двойно по-интересни източните системи за лечение, които, изглежда, се справят без него. Вероятно би трябвало да благодарим отчасти на това запознаване с Изтока, защото непримиримите противоречия на християнския мироглед не бяха замазани, а видени в цялата им яснота и въпреки или точно поради

това събрани в единството на мандалата. Едно такова обединяване не се е удало например на Бьоме; още повече че той бе поставил с гръб един към

друг (т. е. с изпъкналите си страни) тъмния и светлия полукръг. Светлата страна при него е обозначена като -Светия Дух", а тъмната - обратно, като

-Баща", т. е. auctor rerum159, или -първи принцип" (докато Светият Дух представлява -втори принцип"). Това противоречие е кръстосано от

антагонистичната двойка Син и* Дотук цитирам по Щуцки, 1. с. Останалата част е в мой превод от;|

немския текст, тъй като липсва при него. - Б. пр.155 / Ging, No 16. [Следващите, споменати по-нататък, хексаграми

са: Загубата, No 41; Подемът, No 46; Жертвеникът, No 50.]156Psychologic und Alchemic [Paragr. 338].

'" Мисъл, подобна на тази за превръщането в lapis philosophorum, 1. с. [Paragr. 378].

ls* Добре обясняват това Suzuki (Die grosse Befreiung. Einfuhrung in den Zen-Buddhismus) [На бълг. - Судзуки, Увод в дзен-будизма, Хемус, С., 1991 г. - Б. пр.] и Das Geheimnis der Goldenen Bliite. [На бълг. -

Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Б. пр.]159 [Авторът на нещата (лат.). - Б. пр.] Срв. с това горния цитат

от Aureum vellus от Mennens, където -terra" [земя (лат.) - б. пр.] е pater [баща (лат.) - б. пр.], a -umbra Dei" [Божия сянка (лат.) - б. пр.] означава materia. Този възглед на Бьоме изключително точно съответства на

характера на Йехова. Йехова е аморален, респективно несправедлив, без това да накърнява ролята му на пазител на правото и морала. Вж. Stade,

Biblische Theologie des Alien Testaments I, p. 88 f.354

земен човек. Всички дяволи са на страната на тъмния баща и образуват огъня на неговия гняв160, както и в периферията на мандалата.

Бьоме изхожда от философската алхимия и доколкото знам, е бил първият, който се е опитал да подреди в една мандала християнския космос в неговата действителна цялост161. Опитът не успява, тъй като не му се

удава да съедини двете половини в кръг. И обратното - мандалата на г-ца Х обхваща и съдържа противоречията, и то, както бихме могли да предположим,

чрез помощта на китайската теория за ян и ин - двете метафизични противоположни начала, чието взаимодействие съставлява световния ход.

Хексаграмите с целите (ян) и пресечените (ин) линии изобразяват

определени фази на този процес. Затова те с право са представени като посредници в противоречието между Горе и Долу. Лао Дзъ казва: -Високото стои над дълбокото." Тази неподлежаща на коментар истина се прокрадва тайничко в мандалата: трите бели птици се намират на черен фон, обаче

тъмносивият козел е върху светлооранжев. По този начин се нашепва източната мъдрост и дава възможност - поне в антици-пацията на символите - да се постигне обединяване на противоположностите във формулирания от И

Дзин, ирационален процес на живота. А че наистина става дума за противоположните фази на един и същи процес, показва следващата рисунка.

Рисунка 10В десетата рисунка, която всъщност е започната в Цюрих, но

завършена едва когато г-ца Х вече се бе върнала в родната си страна, срещаме същото деление на Горе и Долу, както преди. -Цветето на

душата"162 от центъра е същото, но е обградено от всички страни с тъмносиньо нощно небе, върху което се появяват четирите фази на Луната, при което новолунието съвпада с тъмния свят (долу). От трите птици са

останали две. Перата им са почернели, а от единия козел са произлезли две рогати

160 Bohme, Viertzig Fragen.'" Съзнателно отминавам многото подреждания в кръг, например на rex

gloriae [цар на славата (лат.) - б. пр.] с четиримата евангелисти, рая с четирите реки, небесните йерархии на Dionysius Areopagita и т. н.,

всички, които оставят настрани съществуването на злото, защото го смятат само за privatio boni [отсъствие на добро (лат.) - б. пр.] и по този

начин евфемистично го редуцират."2 Относно това понятие срв. илюстративния труд на Hugo Rahner, Die

seelenheilende Blume.човекоподобни същества със светли лица; от четирите змии има само

две. Като новост, която трябва да отбележим, в долната, физическата (хтоничната) полусфера е появата на две морски рачета. По същество те имат същото значение като символа на рака163. За съжаление тук липсва

даден от самата г-ца Х контекст. В такива случаи често си струва да се изследва допълнително как историческото минало е използвало предмета, за

който става въпрос. В по-ранните, донаучни, епохи между речни раци (Macrura = дългоопашат) и морски рачета (Brachyura = късоопашат) не се прави разлика. Като знак на зодията ракът има значение на възкресение, понеже си сменя обвивката164. Древните имали предвид тук преди всичко Pagurus Bernhardus -рака-пустинник. В своята охлювена черупка той е защитен и недосегаем. Затова означава предпазливост и предвидливост относно идващите събития165. Той -зависи от Луната и се размножава с

нея"166. Забележително е, че морското раче се появява точно в мандалата, в която за първи път излизат на сцената и лунните фази. Всъщност

астрологически Cancer e domicilium Lunae*. Заради характерното си движение назад в суеверията той играе ролята на животно, носещо нещастие (-рачешки ход"). Cancer (KCIQKIVCX;) от древни времена е названието на

злокачествения тумор на жлезите. Рак се нарича зодиакалното съзвездие, в което Слънцето започва да се оттегля. Pseudo-Kallisthenes разказва как раци теглели към дъното корабите на Александър в морето167. Каркинос се

нарича ракът, който ухапва163 Вж. Bouche-Leclercq, L'Astrologie grecque: -Le Cancer ou Crabe

ou Ecrevisse" (p. 136). Зодиакалният знак е бил представян най-често като безопашато морско раче.

164 -Cancer iuxta temporum vicissitudines mutari solet; pristinisque abiectis crustis, novas ac recentes induit." [Ракът има способността да се променя, както се сменят времената; след като е хвърлил старите си черупки, той си слага нови и свежи.] Picinellus (Mundus symbolical, lib. VI.45) казва, че това било -емблема" на

възкръсването на мъртвите, и цитира тук Ефес. 4:23: -renovamini autem

spiritu mentis" и т. н. [-... да се обновите с духа на своя ум и да се облечете в новия човек"].

165 Съобразявайки се с прилива на Нил, раците (както и костенурките и крокодилите) снасяли яйцата си на високи места, в сигурност: -...

futura multo antequam veniant animo praesagiunt" [дълго преди да настъпи бъдещето, те го предусещат вътре в себе си] (Caussinus, Polyhistor

symbolicus. Lib. VIII, 25, p. 383).166 -Cancer a luna depender, ac cum eadem accrescit." [Ракът е

зависим °т Луната и расте с нея.] Masenius, Speculum imaginum veritatis occultae, Kp. LXVII, 30, p. 768.

* Жилище на Луната (лат.). - Б. пр.167 De Gubernatis, Die Thiere der indogermanischen Mythologie, p.

611.по крака Херакъл в битката му с лернейската змия и по този начин се опитва да му попречи. Като благодарност за това Хера поставила своя

съюзник сред звездите168.В астрологията Ракът е женски и воден знак169, в който настъпва

лятното слънцестоене. В мелотезите170 с него се свързват гърдите. Той също така управлява морето. За Propertius той се явява чудовищен: -Octipedis Cancri terga sinistra time." (-Бой се от огромния гръб на

осмокракия рак"1".) De Gubernatis казва: -Ракът причинява... понякога смъртта на слънчевия герой, а понякога - на чудовището"172. Панчатантра

V, 2 разказва как един рак, който майката дала на сина си като талисман173, му спасил живота, убивайки една черна змия174. Както смята

De Gubernatis, ракът понякога изобразява Слънцето, понякога - Луната175, в зависимост от това, дали върви напред или назад.

Г-ца Х е родена в първите градуси на Рака (около 3"). Тя познаваше собствения си хороскоп и изключително добре съзнаваше значението на

момента на раждане, т. е. беше наясно, че градусът на изгряващия знак обуславя съответната индивидуалност на хороскопа. Тъй като тя явно

предполагаше вътрешното родство на хороскопа с мандалата, бе оставила своя индивидуален знак © в рисунката, която би трябвало да изразява

нейната цялостна личност176.Същественото заключение, което може да се направи от десетата

рисунка, е, че всички двойствености без изключение балансират вътрешно съответните начала, благодарение на което те загубват остротата и несъвместимостта си, както казва Multatuli177: -Нищо не е съвсем

истинско, а и това не е съвсем истина." Това съмнително релативиране обаче е компенсирано

16(1 Roscher, Lexicon, s. v. Karkinos, 950. Същият мотив се съдържа и в един сън (Uber die Psychologic des Unbewussten [Paragr. 123 ff.]).

169 Хелиакският изгрев на съзвездието Рак в Египет показва началото на годишния прилив на Нил и с това - началото на годината (Bouche"-

Leclercq, 1. с., р. 137).170 [Срв. Psychologic und Religion, Paragr. 62, Anm. 7.]

171 Elegiarum lib. IV,1,150, p. 287.172 De Gubernatis, 1. c., p. 612.

171 Срв. с Handworterbuch des deutschen Aberglaubens, V, p. 448, s. v. Krebs.

"*Das Pancatantram, p. 313 f. [На бълг. -Панчатантра, НК, С., 1976 г. - Б. пр.]

175 De Gubernatis, 1. с.176 Хороскопът показва четири земни знака, но нито един въздушен.

Опасността, идваща от анимуса, бива дадена в 3>П§.177 [Псевдоним на холандския поет Eduardo Douwes, или Dekker.]

от единството на вътрешното, където свети лампата и пръска пъстроцветни светлини към осемте посоки на света178.

Въпреки че постигането на вътрешно равновесие чрез създаване на симетрични двойки твърде вероятно е главното намерение на тази мандала,

все пак не би трябвало да отминем и факта, че удвояване се появява и там, където несъзнавани съдържания тъкмо се готвят да станат осъзнати, т. е.

различими. Както сънищата често онагледяват това, тогава те се разединяват на две идентични или малко различаващи се половини, съответстващи на вече осъзнатия и на още несъзнавания аспект на

изплуващото съдържание. Имам впечатлението, че тази рисунка наистина представя едно слънцестоене или кулминация, където се стига до решение.

Двойственостите по принцип означават да и не, непримиримите противоположности, които обаче трябва да бъдат държани във връзка едно с друго, когато трябва да се запази равновесието на живота. Това обаче може

да стане само при безкомпромисно твърдо държане на средата, където действието и понасянето на последствията се уравновесяват. Пътят води по

острието на ножа. Един такъв апогей в живота, когато универсалните противоположности се сблъскват, е същевременно миг, в който нерядко се разкрива широк поглед към миналото и бъдещето. Това е психологическият

момент, комуто са присъщи синхронистични явления, както от прастари времена е установил consensus gentium*, т. е. когато далечното във

времето се приближава: шестнадесет години по-късно г-ца Х заболя от рак на гърдата, което имаше летален изход179.

Рисунка 11За тази рисунка бих искал само да спомена, че цветните лъчи, които

преди излизаха от центъра, тук се разреждат, за да изчезнат после (в по-късните рисунки). Слънцето и Луната са се екстериоризирали, т. е. вече не

се съдържат в микрокосмоса на мандалата. Слънцето не е златно, а има мътен охровожълт цвят

178 Срв. с това будистката представа за -осемте посоки на компаса" (Amitdyur-Dhyana-Sutra в: Sacred Books of the East XLIX, part II, p.

170). * Обществен договор (лат.). - Б. пр.179 Нямам нищо против да обърна сериозно внимание на явленията на

синхронизъм, залегнали в основата на психологията. Алхимията има важни психологически основания за съществуването си, което изчерпателно

доказах, както и астрологията. Днес вече не е интересно Да знаеш доколко тези две области са заблуда, а no-скоро трябва да се изследва на какви

психологически основи почива съществуването им.359

и при това ясно се вижда въртенето наляво: то клони към собственото си потъмняване, както би трябвало да бъде след рисунката с раците

(слънцестоенето). Луната се намира в първата си четвърт. Грудкоподобните образования близо до слънцето навярно трябва да изобразяват кълбести

облаци, обаче поради сивкаво-розовия им цвят това е съмнително, изглеждат no-скоро като грудкоподобни тумори. Вътрешността на мандалата сега

съдържа една петорка от звезди, при което цветовете на централната звезда са сребърно и златно. Разделянето на мандалата на една въздушна и една

земна полусфера е прехвърлено във външния свят и във вътрешността вече не се забелязва. Сребърният ръб на въздушната полусфера от предишната

рисунка тук обикаля цялата мандала и с това пак напомня за живачния пояс, който -забулва истинската личност" като Mercurius vulgaris*. Във всеки

случай вероятно в тази рисунка влиянието и значението на външния свят са станали толкова натрапчиви, че е настъпило известно повлияване и

обезценяване на мандалата. Тя обаче не се разпада или взривява (което наистина може да стане при подобни обстоятелства), а се изплъзва от

телуричното влияние чрез символично влизане във връзка с едно съзвездие.Рисунка 12

В дванадесетата рисунка слънцето наистина е стигнало хоризонта с долната си част, а Луната е точно в първата си четвърт. Излъчването на мандалата е спряло напълно. Еквиваленти на Слънцето и Луната са приети

вътре в мандалата, както и такива на Земята. Забележително е неочакваното вътрешно оживяване чрез две човешки фигури и множество животни.

Констелиращи-ят характер на центъра е изчезнал и е отстъпил място на нещо като мотив на цвете. Какво означава това оживяване, за съжаление не можем

да установим, понеже липсва какъвто и да било коментар.В тринадесетата рисунка източникът на лъчението вече не е в

мандалата, а извън нея в образа на пълнолунието, от което излизат концентрични, светещи с цветовете на дъгата, кръгови вълни. Мандалата е

оплетена от четири черни и златни змии, три от които си пробиват път към средата, но едната е извъртяла главата си навън и нагоре. Между телата на змиите и центъра има загатване на сперматозоидния мотив. С това може би

се.* Обикновен живак (лат.). - Б. пр.

Фигура 5. Мандала на една 58-годишна пациентка с художествени заложби и техническо образование. В средата обвитото от змията яйце,

отвън апотропични криле и очи. Структурата на мандалата по изключение е с пет периферни елемента. (Същата пациентка е рисувала и мандали с три

периферни елемента. Тя обичаше да си играе с форми независимо от смисъла, отговорен за което е нейният художествен талант.)

загатва за интензивно нахлуване на външния свят, обаче може би и за магична защита. Разграждането на четворичността в три плюс едно

съответства на архетипа180.В четиринадесетата рисунка мандалата виси в нощната бездна над Пето

авеню в Ню Йорк, където междувременно се е върнала r-ца Х. Върху синьото цвете в центъра е изобразено coniunctio на -царските" фигури чрез един

горящ между двамата жергвен огън. Царят и царицата имат двама коленичили помощници - единият жена, другият - мъж. Това е типично сватбено

quaternio*, за психологията на което трябва да препратя читателя към моето изложение в -Психология на пренасянето". Тази вътрешна връзка би

трябвало да се приеме като компенсаторно -укрепване" срещу разрушителните външни влияния.

В петнадесетата рисунка мандалата виси между Манхатън и морето. Настъпил е ден, слънцето тъкмо изгрява. От синия център сини змии

проникват в червената субстанция на мандалата: процесът започва да се обръща, след като причинената от шока на Ню Йорк интроверсия на чувствата е преминала отвъд кулминацията си. Синият цвят на змиите говори, че те са

придобили пневматично естество.От шестнадесетата рисунка нататък техниката на рисуване прави

решителна крачка напред. Мандалите придобиват естетическа стойност. В седемнадесетата рисунка се появява нещо като мотив на око, какъвто съм

наблюдавал и в рисунките на други хора. Струва ми се, че това е свързано с мотива за полиофталмията и че насочва към специфичното естество на

несъзнаваното, което може да се схваща като -множествено съзнание". Този въпрос съм разгледал подробно на друго място181. (Вж. също фиг. 5.)Процесът на преобръщане достигна своята кулминация едва година по-

късно, след рисунката с coniunctio, в деветнадесетата Рисунка182. Тук червената субстанция е около златната, четири-

||<0 Става дума за тъй наречената Аксиома на Мария. Известни примери са Хор с неговите четирима, съответно 3 + 1 синове, четирите

символични фигури на Иезекиил, четиримата евангелисти и - last not least - тримата евангелисти и единият Йоан.

* Четворичност (лат.). - Б. пр.181 Der Geist der Psychologic.

1X2 [Рисунките от 18 до 24, които не бяха предадени в предишните "здания на този труд, са избрани от проф. Юнг сред рисунки, направени от

пациентката след завършването на анализата (1928-1935 г.): "Цъфтящо в нощта мединиче, рисувано през май 1938 по време на последното пътуване."

- Бележка на пациентката до Юнг.

лъчна звезда в центъра; синьото пък навсякъде се стреми къ* повърхността. От тази рисунка нататък отново се появява из лъчването на

мандалата с цветовете на дъгата, за да продъля през следващите десет години.

Следващите рисунки, които - както казах - се появиха продължение на десет години, не искам нито да възпроизвеяс| дам, нито да коментирам,

понеже нямам чувството, че ги разб!( рам достатъчно добре. Освен това те попаднаха в ръцете ми ej: наскоро, след смъртта на създателката си, за съжаление 6"j контекст и без коментар. При тези обстоятелства работата тълкуването става несигурна, поради което е по-добре да оставим. Този случай впрочем трябваше да представлява сам<| пример, как се появяват

такива рисунки, какво означават те какви разсъждения и подходи изисква тяхното тълкуване. Tojj обаче в никакъв случай не трябва да покаже как

цял един живс се изразява в символична форма. На процеса на индивидуа! са присъщи степени и е способен на много перипетии, какт<| достатъчно добре

доказва и фиктивното протичане на ори alchymicum.Обобщение

Нашите рисунки отразяват една начална отсечка от пътя индивидуацията. Сигурно възниква желание да се знае MHOF,"J повече от

това. Но както не са били направени нито филосо4 кото злато, нито философският камък, така и никой не е успя! да разкаже за целия път, поне ушите на смъртен не са го чувал/ защото не разказвачът, а смъртта изрича -consummatum est Определено в по-нататъшния ход има много достойни за на> ване неща, но от дидактически и от терапевтични съображен* е важно човек да не остава твърде кратко време в начални! стадии. Понеже тези рисунки

представляват интуитивни ант| ципации на неща, развивали се после в бъдещето, си струва, се спрем по-дълго на тях, за да интегрираме с тяхна помс толкова съдържания на несъзнаваното в съзнанието, че послс,| ното наистина да достигне предвидената степен. Такова nci ческо развитие тъй

или иначе не върви в крак с интелектуална! еволюция. То дори има за най-първа цел да свърже едно дадения случай далеч избързало напред съзнание с

несъзнав ните основи, с които би трябвало да е свързано. Такъв бен проблемът в нашия случай. Г-ца Х трябваше да се върне чак Я

страната на майка си, за да намери отново своята почва - vestigia retro*! Това е задачата, поставена днес не само пред отделния човек, но и

пред цялата цивилизация. Какво друго означават ужасните регресии на нашето време? Темпото на развитие на съзнанието в науката и техниката бе твърде бързо и остави далеч зад себе си несъзнаваното, което не можеше

вече да върви в крак с него, и по този начин го принуди да заеме отбранителна позиция, която се изявява във всеобща воля за разрушение.

Политическите и социални -изми" на нашето време проповядват всички възможни идеали, обаче зад този заблуждаващо истиноподобен дубликат

преследват целта да понижат нивото на нашата култура, като ограничават индивидуалните възможности за развитие, респективно изобщо ги премахват. Отчасти те правят това, като създават хаос, обуздаван с терор, т. е. едно

примитивно състояние, гарантиращо само гола възможност за живот, състояние, което надминава най-грозните етапи на -тъмното" средновековие. Дали от опита на унижаващото слугуване някога ще се роди растящ копнеж за

духовна свобода, ще поживеем и ще видим.Колективно този проблем не може да бъде разрешен, защото масата не

се променя, ако отделният човек не се промени. При това не може да му се натрапва дори и най-доброто наглед решение, понеже то е добро всъщност

само тогава, когато се свърже с един естествен процес на развитие в индивида. Поради това безнадеждно начинание е човек да разчита на

колективни рецепти и мерки. Оправянето на едно всеобщо зло започва от всеки един и само тогава, когато той самият поеме отговорността, а не я

прехвърля върху другите. Това, разбира се, е възможно само ако имаш

свобода, а не под насилствено управление, упражнявано от някой самозван или от създаден от тълпата тиранин.

Началните рисунки от нашата серия отразяват специфичните психични процеси, които започват от момента, в който си спомним за онази част от

личността, която е стояла забравена на заден план. Веднага щом връзката с нея се възстанови, изплуват символите на цялостната личност, които искат

да придадат образ на тоталната личност. С това развитие нищо неподозиращият съвременник попада на проправените от най-Древни времена

пътища, а именно на via sancta**, чиито крайпътни камъни и пътепоказатели са религиите183. Той ще сиСвърши се (лат.). - Б. пр.

3&4* Следи от миналото (лат.). - Б. пр.

** Свещен път (лат.). - Б. пр.Исая 35:8: -et erit ibi semita et via et via sancta vocabitur" [,,и

там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свят път"].мисли и ще изпитва неща, които са странни за него и дори бих го

ядосали. Апулей разказва, че по време на мистериите на Изида -прекрачих прага на Прозерпина и видях посред нои слънцето да грее"184. Той видял

долните и горните богове отбли-< зо и им отдал почитта си. Такива преживявания се изразяват: в нашите мандали; поради това точно в

религиозната литерату-ра намираме най-добрите паралели със символите и настроени-i ята на изобразените в мандалите ситуации. Те означават интен^

зивни вътрешни преживявания, които представят продължи^ телно душевно израстване в смисъл на узряване и задълбочава* не на личността, ако

засегнатият от това индивид притежава! моралната способност на зиотк;, на лоялното доверие. Става дума за онези прастари преживявания, залегнали в основата на -вярата", които би трябвало да бъдат неин непоклатим фунда"!

мент, но не само на вярата, а и на познанието.Нашият случай показва с рядко срещана яснота спонтан" ността на

душевния процес и превръщането на една лична ситуация в проблем на индивидуация, т. е. на постигане на целостността на индивида, което

представлява отговор на големия съвременен въпрос: как може отново да бъдат свързан* бързо избягалото напред най-ново съзнание с изостаналотс

назад най-древно на несъзнаваното? Най-древното е основат на инстинктите. Който не обръща внимание на инстинктите бива победен от тях из засада и

който не може сам да се принизи| бива унижаван, при което загубва и свободата - най-скъпоцен| ното си богатство.

Винаги когато науката се опитва да представи един тъ! наречен прост жизнен процес, работата става сложна и нелек Ето защо не бива да се

учудваме на това, че проявените благсй дарение на активното въображение подробности в един процечГ на промяна поставят немалки изисквания пред ума. В тоя" отношение той може да се сравни с всички други положител*

процеси. Те също изискват много специализирани знания, за, станат разбираеми. Обаче, от друга страна, нашият приме показва, че този процес може да започне и да протече помощта на някакво специално познание. Ако

обаче човек ис да разбере нещо от това, значи да го асимилира със съзнание си, той се нуждае от известни средства на познание. Ако проц<|

184 Metamorphosen, XI,23, p. 240: -Access! confinium mortis: et calcafc Proserpinae limine, per omnia vectus elementa remeavi." [-Отидох Д границата между живота и смъртта. Прекрачих прага на ПрозерпиЯ^ и след

като преминах през всички елементи, пак се върнах обратно (Р 425).]сът изобщо не бъде разбран, той придобива необичайна интензивност,

за да не потъне отново безрезултатно в несъзнаваното. Ако обаче неговите афекти достигнат необикновено равнище, то те ще постигнат принудително

определено разбиране. Тогава зависи от неговата коректност дали последствията ще бъдат повече или по-малко патологични. Душевните преживявания, именно според това дали биват разбрани правилно или

неправилно, имат много различни ефекти върху по-нататъшното развитие. Поради това към задълженията на един психотера-певт спада усвояването на онези неща, които биха го направили способен да помогне на пациента си да достигне до адекватно разбиране. Такива преживявания не са безопасни, а и, между другото, представляват матрицата на психозите. Неизменчиви и пресилени тълкувания трябва да се избягват на всяка цена, а също така

пациентът никога не бива да бъде тласкан към развитие, което не е започнало по естествен начин, т. е. спонтанно. Но ако то веднъж е

започнало, не бива да го разубеждаваме дори и само заради това, че е налице създадена възможност за психоза. За решаването на този въпрос е

необходим богат психиатричен опит, при това винаги трябва да се има предвид, че констелацията на архетипните образи и фантазии сама по себе

си изобщо не е патологична. Болестният момент се изразява едва в начина, по който индивидът реагира на архетипните мотиви, респективно как ги

възприема. Характеристиката на патологичната реакция на първо място е идентификацията с архетипа. От това възниква нещо като инфлация и

обсебеност чрез изплуващите съдържания и една неудържимост на същите, с която никаква терапия не може да се справи. В най-добрия случай

идентификацията може да протече също като повече или по-малко безобидна инфлация. Във всички случаи обаче идентификацията с несъзнаваното

означава известна слабост на съзнанието и в това се крие опасността. Впрочем идентификация не се -прави", човек не -се идентифицира", а

изстрадва неосъзнато идентичността с един архетип, т. е. бива обсебен от този архе-тип. Ето защо в по-тежки случаи възниква необходимостта по-

скоро да бъде укрепен и засилен Азът, отколкото да се разбират и асимилират продуктите на несъзнаваното. Решението за това е предоставено

на диагностичния и терапевтичния такт на лекаря.Този труд представлява опит пипнешком да откриеш на Разума

вътрешните процеси на мандалата. Те представляват, тъй да се каже, отражения на смътно долавяните изменения във Фона, възприемани с -

обърнати очи" и онагледени с молива и четката така, както се показват, неразбрани и неразпознати.

JОбразите представляват нещо като идеограми на несъзнавани-' те

съдържания. Естествено съм прилагал тази методика и върху самия себе си и мога да потвърдя, че на практика човек може да| рисува сложни картини, за чието действително съдържание изобщо не подозира. По време на рисуването

образът се развие ва, тъй да се каже, от само себе си и дори често противно осъзнатото намерение. Интересно е да се наблюдава колко| често

изпълнението на рисунката изненадващо зачерква осъзнатите очаквания. Същото може да се наблюдава - често дори още| по-ясно - в хода на

записване на продуктите на активното| въображение185.Настоящият труд би трябвало да запълни и една празнина в!

представянето на терапевтичните методи, усещана от мен сач| мия. Малко съм писал точно за активното въображение, но затова пък доста съм

говорил. Прилагам този метод от 1916 г.) В книгата си -Отношенията между Аза и несъзнаваното" съм го скицирал за първи път. За мандалата

споменавам едва през 1929;| г. ъ -Тайната на златното цвете"ш. Пазех в тайна резултатите! от този метод почти тринадесет години, за да не предизвикам 1 внушение, понеже исках да се убедя, че тези неща -

особено;! мандалите - възникват спонтанно, а не са внушени на пациеиь | тите от моите собствени фантазии. После, благодарение на?? собствените си

изследвания, можах да се убедя, че във всичкю| епохи и региони са били рисувани, изсичани в камък и строени*! мандали още далеч преди да ги бяха

открили моите пациентий| Също така за свое удовлетворение видях, че мандали са бил сънувани и рисувани от пациенти, лекувани от

психотерапевтий които не се числят към моите ученици. С оглед важността значението на символа на мандалата ми се сториха уместш|| специални мерки

за сигурност, макар и този мотив да представ лява един от най-добрите примери за универсалната действе*| ност на един архетип. В един Семинар за детските сънища, койтм устроих през 1939/1940 г., споменах съня на

едно десетгодишна;! момиченце, което наистина не е имало никаква възможност Д*1 чуе нещо за кватернитета на Бога. Детето е записало съня

си|185 Изложения с казуистичен характер се намират в С. A.

Spontanmanifestationendeskollekliven Unbewussten;Ranzig,er,Personliche und Archetypisches im Individuationsprozess; Gerhard Adler, Studies

Analytical Psychology.186 Активното въображение се споменава още в: [Jung,] Ziele

Psychotherapie [Paragr. 101 ff., а също и в Die transzendente Funktionjf Картини с мандали в: Wilhelm und Jung, Das Geheimnis der Goldene Blute [На бълг. - Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Ч пр.], в

следващата глава на това издание и в: Psychologic und Alchemfaсамо и този запис ми бе изпратен от един познат: -Веднъж: видях

насън някакво животно, което имаше страшно много рога. На тях намушкваше други малки животни. То се навиваше като змия и така се придвижваше.

После от всичките четири ъгъла се появи син дим, тогава то престана да яде. Сетне дойде добрият Бог, но всъщност това бяха четири бога в

четирите ъгъла. И тогава животното умря и всички изядени животни излязоха от него, оживели отново."

Този сън изобразява един несъзнаван процес на интеграция. Всички животни биват погълнати от едно. Тогава се появява енантиодромията:

драконът се превръща в пневма, представляваща божествения кватернитет. После следва апокатастазисът - възкръсването на мъртвите. Този далеч -

недетски" фантазъм наистина не можем да окачествим по никакъв друг начин освен като архетипен. Освен това г-ца Х в своята дванадесета рисунка също

бе направила цяла колекция от животни в мандалата: по две змии, костенурки, риби, лъва, прасета и по един козел и овен187. Интеграцията

събира многото в едно. На детето, което е сънувало горния сън, както и на r-ца Х това сигурно не е било известно, че още Origenes е казал

(говорейки за жертвените животни): -Потърси тези жертвени животни в самия себе си и ще ги намериш в своята душа. Разбери, че вътре в теб самия <intra temetipsum> имаш стадо волове... стадо овце и стадо кози...

Разбери, че в теб са и птиците от небето. И не се чуди, че казваме - това е в теб; разбери, че ти също си един втори малък свят и че в теб са

Слънцето, Луната и Звездите"'88.Същата идея се връща отново на друго място, но този път в образа на психологическа констатация: -Гледай израза на лицето на някой, който

понякога е сърдит, понякога пък е тъжен, после пак весел и пак раздразнен, и пак кротък... Ще видиш как той вярва, че е Един, <обаче> не

е Един, а в него се явяват толкова лица - като начини на поведение, защото и според Светото писание -insipiens sicut luna mutatur"'89,

глупакът се променя като Луната... Непонятен е Бог и затуй го наричат Единия, понеже той не се променя. Също така справедливият последовател на Бога (imitator Dei iustus), създаден по образ и подобие Божие, самият той

ще бъде назован Един, когато Достигне съвършенството, понеже и той самият, когато се закрепи на върха на добродетелта, <вече> няма да се

променя,187 Тук човек мисли за един Ноев ковчег, който преминава през

водите на смъртта и води до един вид възраждане на живота. '*8/л Lcviticum homiliae, V,2. *' Екл. 27:12: -Глупецът е менлив като Луната."

а ще остане завинаги Един. Тъй като всеки, докато се намира в| злото (malitia), е разделен на много части и пръснат на различни! страни.

А докато той тъне в многото форми на злото, не може| да бъде наречен Един"190.

Значи тук многото животни са заместени от афективни със-| тояния, на които е подвластен човек. Процесът на индивидуа-1 ция, който по този

начин бива ясно маркиран, подчинява мно-1 гото на едното. Обаче Единият е Бог, чието съответствие в нас 1 е imago Dei - образът на Бога. Но образът

на Бога се отразява в| мандалата, както вече видяхме при Якоб Бьоме.XII

ЗА СИМВОЛИКАТА НА МАНДАЛАТА190 In librum regnorum homilia, 1,4.

370[Публикувано за първи път в: Gestaltungen des Unbewussten.

(Psychologische Abhandlungen VII) Rascher, Zurich, 1950. Рисунките са били събрани отначало от К. Г. Юнг за един семинар, състоял се през 1930 г. в Берлин. Девет от тях (рисунки 1, 6, 9, 25, 26, 28, 36, 37 и 38) бяха

възпроизведени като -примери за европейски мандали" в: Richard Wilhelm und С. G. Jung, Das Geheimnis der Goldenen Bliite. Ein Chinesisches

Lebensbuch, Dornverlag, Munchen, 1929.]ЗА СИМВОЛИКАТА НА МАНДАЛА

В следващото изложение ще опитам да представя една особена категория символики - именно на мандалата, чрез по-голям брой картини.

Много пъти съм се изказвал по тази тема и накрая в -Психология и алхимия", 1944 г., дадох подробно описание и коментар на подобни символи, появили се в хода на едно индивидуално лечение. В предишната разработка от този том повторих опита си, но в този случай мандалите не произлизат

от сънищата, а от активното въображение. В това съчинение публикувам мандали с най-различен произход, за да създам на своя читател, от една

страна, впечатление от изумителното богатство на форми на индивидуалната фантазия, а, от друга - възможност за известна оценка за закономерната

поява на основните елементи.Що се отнася до тълкуванията, трябва да насоча читателя към

съответната литература. В тази си работа ще се задоволя само със скициране, понеже едно по-задълбочено разясняване би отвело твърде далеч,

като примера с описаните в -Психология и религия" мандали или разсъжденията от предходната студия на този том.

Мандала (санскр.) означава кръг. Това индийско понятие обозначава култови рисунки в кръг. В големия храм на Мадура (Южна Индия) наблюдавах как се появи една такава рисунка. Беше направена от една жена на пода на мандапам (преддверието) с цветни тебешири и бе с размери три квадратни

метра. Един придружаващ ме пандит на запитването ми отговори, че не може да ми каже нищо по въпроса. Това знаели само жените, които правели такива

рисунки. Самата рисуваща отказа да разговаря. Тя явно не желаеше да пречат на работата й. Нескопосани мандали, направени с червена креда, се

срещат и по варосаните външни стени на много колиби. Най-добрите и многозначителни мандали се откриват в областта, където е разпространен тибетският будизъм1. Като пример би могла да послужи следната тибетска

мандала2, чието познаване дължа на Рихард Вилхелм.1 Вж. към това Psychologic und Alchemic [Paragr. 122].

2 От Китайския институт във Франкфурт.37)

Рисунка 1Една мандала от този вид в ритуалната традиция е тъй наречената

янтра - инструмент за съзерцание. Тя трябва да подпомогне концентрацията чрез донякъде кръгообразното стесняване на психичното полезрение към

центъра. Обикновено мандалата съдържа три кръга, оцветени в червено или тъмносиньо, които трябва да изключат външното и да съберат вътрешното.

Почти по правило външният кръг се състои от огън - от огъня на concupiscentia, на желанието, от което произлизат адовите мъки. Най-често

по външния край са представени ужасите на гробното място. После, по-навътре, следва венец от лотосови листа, които характеризират цялото като

Padma -лотосов цвят. Вътре се вижда нещо като манастирски двор с четири порти. Той означава свещената затвореност и концентрация. Във

вътрешността на двора обикновено се използват четирите основни цвята: червено, зелено, бяло и жълто, които изобразяват четирите посоки на света и същевременно - психични функции, за което свидетелства тибетската Bardo TodoP. После следва центърът, обикновено отделен с още един маги-1 чески

кръг, като съществения обект или цел на съзерцанието.;Този център бива третиран твърде различно, според изисква-, нията

на ритуалния обичай или степента на посветеност на;| съзерцаващите, или ориентацията на сектата. По правило тук е г изобразен Шива в своите

еманации на създаване на света, Според тантрическото учение Шива е Едното Съществуващо,! Безвремевото в неговото съвършено състояние. Сътворението!

започва тогава, когато този неразпрострял се, точкообразен! Шива, обозначаван като Шива-бинду, се появява във вечната! прегръдка на своята женска половина, т. е. на женското изобщо! - на Шакти. Тогава той излиза от състоянието си на битие-в"-| себе-си, за да достигне състоянието на

битие-за-себе-си, ако ся| послужим с езика на Хегел.В символиката на кундалини-йога Шакти е представена катв| змия,

която обвива три и половина пъти линга - Шива под! формата на фалос. Това е изобразяването на възможността з"| проявления в пространството. От

Шакти произлиза майа градивният материал на разгърналите се отделни неща; и таи тя е създателката на действителния свят. Тя се приема катв илюзия,

като съществуващо-несъществуваща. Тя е, но въпре това остава скрита в Шива. Значи сътворението започва с акт i

' [Срв. Юнг, Психологически коментар към Бардо Тьодол в: tibetanishe Totenbuch, Paragr. 850.]

разделяне на обединените в Бога противоречия. От тяхното напрежение като могъщ изблик на енергия възниква многообразието на света.

Целта на съзерцанието на представените в мандалата процеси е йогата да се превърне в Божието -вътре", т. е.: чрез наблюдаването той отново

разпознава себе си като бог и по този начин се връща от илюзията на отделността в универсалната цялостност на божественото състояние.Както вече казахме - мандала означава кръг. Има много варианти на

представения тук мотив, но всички почиват върху квадратурата на кръга. Техният основен мотив е предполагането на един център на личността, тъй

да се каже, на едно централно място във вътрешността на душата, към което се отнася всичко, благодарение на което всичко се подрежда и което

същевременно представлява един енергиен източник. Енергията на центъра се проявява в почти непреодолимата принуда и стремеж да станеш това, което

си, както всеки организъм трябва при всички обстоятелства да приеме приблизително онзи образ, който е специфичен за същността му. Този център не се усеща или мисли като Аза, а като цялостната личност (das Selbst),

ако можем така да се изразим. Въпреки че центърът, от една страна, представлява един най-вътрешен пункт, към него, от друга страна,

принадлежи и една периферия или околен кръг, съдържащ в себе си всичко, което принадлежи към цялостната личност, а именно двойките

противоположности, които съставляват цялото на личността. Към тях спада, на първо място, съзнанието, после тъй нареченото лично несъзна-вано и

най-сетне още един неопределено голям дял от колективното несъзнавано, чиито архетипове са общочовешки. Някои от тях са включени завинаги или

временно в обема на личността и благодарение на този контакт претърпяват индивидуално оформяне, като например - за да спомена някои познати образи -сянката, анимус и анима. Въпреки че цялостната личност в едната си част

е нещо просто, в другата си част все пак е нещо Доста комплексно - -conglomerate soul", ако си послужа с индийския възглед.

В ламаистката литература има описания, до най-големите подробности, как трябва да бъде нарисуван един такъв кръг и как да се използва.

Формата и цветовете са установени от традицията, затова вариантите се

движат в относително тесни граници. Всъщност ритуалната употреба на мандалата не е будистка, във всеки случай тя е непозната на най-стария

будизъм на хинаяна и се появява едва при махаяна-будизма.Показаната тук мандала (рис. 1) изобразява преминаването

374375

на човек от съзерцанието в абсолютното състояние. Затова в тази мандала липсват сцените от ада и ужасите от гробното място. Диамантеният

чук на бога на гръмотевиците, Dorje, в средата показва съвършеното състояние на обединените мъжко и женско начало. Светът на илюзията е

изчезнал окончателно., Всички енергии отново са се събрали в началното си състояние.

Четирите диамантени чука на портите на вътрешния двор трябва да загатват, че жизнената енергия струи навътре, тя се е отделила от

обектите и се връща обратно в центъра. Когато пълното обединение на всички енергии е постигнато в четирите аспекта на целостността, възниква

статично състояние, неподлежащо вече на никаква промяна. В китайската алхимия това състояние се нарича диамантено тяло, което съответства на -

corpus incorruptibile"* в средновековната алхимия. То е идентично с -corpus glorificationis" в християнския светоглед, нетленното тяло на

възкресението. Така тази мандала показва обединяването на всички противоположности, намиращи се между ян и ин, между небето и земята, състоянието на вечното равновесие и оттам - непоклатимата трайност.Съобразно нашите скромни психологически намерения ние всъщност ще

трябва да се абстрахираме от този богат на багри метафизичен език на Изтока. Онова, което цели йога с това упражнение, безспорно е психична

промяна на адепта. Азът е израз на отделното битие. В това ритуално упражнение йогата сменя своето Аз с Шива или Буда. Значи той извършва

едно много съществено психологическо преместване на центъра от личностното Аз към едно неличностно Не-Аз, което оттук нататък бива

преживявано като истинската основа на битието на личността.В тази връзка искам да спомена един подобен китайски базисен

възглед - системата, на която се основава И Дзин.Рисунка 2

В центъра е kian, небето, от което излизат четирите еманации като небесни енергии, разпръскващи се в пространството.

kian - самозародила се творческа енергия, съответстваща на Шива;heng - проникваща във всичко енергия;

yuen - създаваща енергия;Н - благотворна енергия;

ching - непроменлива, детерминираща енергия.* Ненакърнимо тяло (лат.). - Б. пр.

37*Около този мъжки енергиен център се простира Земята с нейните

изобразени елементи. Това е същата представа като съединението на Шива и Шакти в кундалини-йога, тук обаче то е представено като земно

пространство, приемащо в себе си творческата енергия на небето. От съединението на kian (небето) с kun - женското, възниква тетрактисът,

залегнал в основата на цялото битие (като при Питагор).-Речна карта" е една от легендарните основи на И Дзин, книгата на

промените, която в днешната си форма отчасти е възникнала още в дванадесетото столетие на предхристовото време. Според легендата един

дракон извадил от една река вълшебните знаци на -речната карта". В картата мъдреците открили рисунката и в нея - законите на световния

порядък. Представеното тук изображение, в съгласие със значителната си възраст, се характеризира със съединяващи възлите чертички, които означават числа. Тези числа имат обичайния примитивен характер на

качества, главно мъжки и женски. Мъжки са всички нечетни числа, а четните обозначават женското.

За съжаление знанието ми не отговаря на въпроса, дали тази древна представа на китайската философия е повлияла на възникването на много по-младите тантристки мандали или не. Обаче паралелите са толкова явни, че

европейският изследовател би трябвало да се запита: коя представа е повлияла на другата - китайската ли произлиза от индийската или

индийската от китайската? Един индиец, когото попитах, ми отвърна: -Разбира се, че китайската е възникнала от индийската." Той обаче не

знаеше на каква възраст са китайските представи. Основите на И Дзин са някъде от третото хилядолетие преди Христос. Моят покоен приятел Рихард

Вилхелм, блестящият познавач на класическата китайска философия, беше на мнение, че съществуването на преки връзки е почти недопустимо. Въпреки значителната принципна прилика на символната идея, не е задължително на всяка цена да има пряка връзка, понеже идеите, както показва опитът и както ми се струва, че доказах, отново и отново, независимо една от

друга, автохтонично произлизат от една очевидно налична навсякъде душевна матрица.Рисунка З

Като обратен пример на ламаистката мандала ще посоча тибетското -Колело на света", което рязко се отличава от него. Това е изображение на

света. В центъра се намират трите начала: петел, змия и свиня - това означава сладострастие,

377завист и несъзнаваност. Колелото има шест спици близо до средата и дванадесет - по-навън. В неговата основа е залегнала системата на

триадата. Колелото държи Богът на смъртта -Яма. (По-късно ще срещнем и други -държани на картини": рисунки 34 и 47.) Разбираемо е, че

изпълненият с мъка свят на старост, болест и смърт е в ноктите на демона на смъртта. Несъвършеното състояние на Битието по забележителен начин е изразено с една триадична, а съвършеното (духовното) - чрез тетрадична система. Поради това отношението на несъвършеното към съвършеното битие

съответства на една proportio sesquitertia, именно 3:4. Това отношение е познато на алхимичната традиция в Западна Европа като Аксиома на Мария. В символиката на сънищата то играе също една не толкова незначителна роля4.

А сега преминаваме към индивидуалните мандали, както са били създадени спонтанно от пациенти и анализирани в хода на осъзнаването на

несъзнаваното. Обратно на разгледаните току-що, те не се базират на никаква традиция и образец, на пръв поглед те изглеждат свободни създания на фантазията, но са детерминирани от определени архетипни предпоставки, несъз-навани за създателите им. По тази причина принципно важните мотиви се повтарят толкова често, че дори в рисунките на съвсем различни автори

се появяват явни прилики. По принцип рисунките са дело на образовани личности, незапознати с етническите паралели, за които стана въпрос.

Според стадия на терапевтичния процес или процеса на лечение рисунките са съвсем различни. Обаче на някои важни етапи от процеса съответстват

определени мотиви. Без да навлизам в подробнос^ ти относно терапията, бих искал да кажа само, че при това става дума за ново подреждане на

личността, тъй да се каже - за ново центриране. По тази причина мандалите се появяват охотно след дезориентация, паника или хаотични психични

състояния. Тогава те целят да превърнат объркването в някакъв ред, без това намерение да се осъзнава от пациентите. Във всички случаи те

изразяват ред, равновесие и цялостност. Съответно на това ' пациентите често изтъкват благотворното или успокояващо въздействие на подобна рисунка. Най-често чрез мандалите сс^ изразяват религиозни, т. е.

нуминозни представи и мисли или - вместо това - философски идеи. Те имат най-често интуитивен, ирационален характер и чрез своето символно

съдържание въздействат пак обратно върху несъзнаваното. Затова те имат -, в преносен смисъл - -магическо" значение и въздействие като г!

4 Срв. тук с написаното преди [пар. 252 в това издание.]378

църковните икони, чиято възможна действеност никога не е била усещана осъзнато от пациентите. В действителност после, под въздействието на собствените им рисунки, те откриват какво може да означават иконите. Техните картини въздействат не само защото са родени от собствената им фантазия, а и понеже пациентите са впечатлени от факта, че от тяхното

субективно въображение избликват неочаквано закономерни мотиви и символи, изразяващи една идея, едно състояние на нещата, което съзнанието може да

проумее само с известни усилия. Пред много хора чрез подобна картина действителността на колективното несъзнавано се открива за първи път като самостоятелна величина. Тук обаче не желая да бъда многословен. Силата на

впечатлението и на разтърсването буквално може да се разчете в някои рисунки.

Преди да представя следващите рисунки, трябва да направя няколко бележки относно формалните елементи на символа на мандалата. Става дума

преди всичко за:1. Изображение на кръг, кълбо или яйце.

2. Фигурата на кръга е оформена като цвете (роза, лотос - санскр. падма) или като колело.

3. Центърът е изразен чрез слънце, звезди, кръст, най-често с четири, осем или дванадесет лъча.

4. Кръговете, кълбата и изображенията на кръста често са представени като въртящи се (свастиката).

5. Кръгът е очертан чрез една разположена около центъра змия, в кръг (Uroboros) или в спирала (орфическото яйце).

6. Квадратурата на кръга като кръг в квадрат или vice versa.7. ДвОрец, град, двор (temenos), квадратен или кръгъл.

8. Око (зеница и ирис).9. Наред с четириъгълните фигури (и многократно повтаряне на

четири) се срещат, но no-рядко, и триъгълни, и петоъгълни. Последните трябва да се разглеждат като -нарушени" образи на целостността, както ще

видим по-надолу.Рисунка 4

Мандалата е от една пациентка на средна възраст, която първо я видяла насън. В тази рисунка веднага се натъкваме на различията спрямо

източните мандали. Тя е значително победна на образи и идеи, но в несравнимо по-голяма степен изразява индивидуалната позиция на автора,

отколкото съответните източни картини, получили колективна и традиционна образност. Сънят е: -Опитвам се да разгадая един сложен мотивза бродерия. Сестра ми знае как се прави това. Питам я дали е

правила поръбена кърпичка. Тя казва: 'Не, обаче знам как се прави.' После виждам кърпичката - рисунката, като модел за изпълнение ] с конци, обаче

работата още не е свършена. Трябва да се направят много обиколки (от периферията навътре), докато се приближиш \ до квадрата в центъра, където

после се въртиш в кръг."Спиралата е издържана в типичните цветове - червено, зелено, жълто

и синьо. Според информация на пациентката - | квадратът в центъра е камък, който има четирите основни цвята по четирите си повърхности.

Спиралата във вътрешната си част е змия, увита три и половина пъти5 около центъра като кундалини.

Самата сънуваща нямаше и понятие за онова, което се извършваше в нея - началото на новата ориентация, тя не би разбрала това даже и със съзнанието си. Паралелите с източната символика също й бяха съвършено непознати, тъй че каквото и да било влияние беше напълно изключено.

Символното изображение бе | възникнало у нея спонтанно, когато бе стигнала до определена точка в развитието си.

В тази връзка за съжаление ми е невъзможно да опиша точно при какви психични условия е реализирана картината. Това би ни отвело твърде далеч. Намерението на това съчинение е само да даде общ поглед върху паралелите

във формите на индивидуалните и колективните мандали. За съжаление отделните рисунки не могат да бъдат подробно и задълбочено тълкувани по

същите причини. За целта би било необходимо едно неизбежно обемисто описание на моментното състояние на пациентите по време на анализата. Там, където е възможно с едно просто | указание да се хвърли светлина

върху историята на създаването на рисунката, както в изложения случай, това ще стане.

Що се отнася до тълкуването на рисунката, трябва да изтък- | нем, че отначало ъгловатата форма, а после навитата около 'J центъра змия

означава циркумамбулация около и път към средата. Змията като хтонично и същевременно духовно същество представлява несъзнаваното. (-Добрият в своя тъмен порив даже / къде е истинският път съзнава"6.) Камъкът в средата, навярно куб, съответства на кватернитетния образ на lapis

philosophorum. Четирите цвята също се числят към тази област7.5 Мотивът 3 1/2 (апокалиптичното число на времето на страданието, напр. Откр. 11:9 и 11) се отнася към алхимичната дилема: 3 или 4?,

респективно към proportio sesquitertia (3:4). Sesquitertius е 3 + 1/3.6 [Faust, 1. Teil, Prolog im Himmel.] [На бълг. - Фауст, I част, Пролог в небето; прев. Кръстьо Станишев, НК, С., 1980. - Б. пр.)

7 Има много интересен индиански паралел с тази мандала: бялв Ц змия, увита около цветен център с формата на кръст. Newcom and

380От това става ясно, че камъкът в този случай е новият център на

личността, а именно на цялостната личност. Той нерядко се представя и като съд.Рисунка 5

Авторката е една жена на средна възраст с предразположение към шизофрения. Тя многократно бе рисувала мандали спонтанно, защото те

съответно действали подреждащо на нейните хаотични психични състояния. Рисунката представлява роза -западният еквивалент на лотоса. В индийския цветът на лотоса (падма) според тантрическото тълкуване е женският скут.

Ние познаваме този символ от честото изобразяване на Буда (и на други индийски богове) в лотосов цвят8. Това изображение съответства на -златното цвете" на китайците, на розата на розенкройцерите и на rosa mystica* в -Раят" на Данте. Розата и лотосът са подредени най-често четирилъчно и по този начин загатват квадратурата на кръга, т. е.

противоположностите в тяхното обединение. На нашите западноевропейски мистици значението на розата или цвета като майчин скут също не е било

непознато. В една молитва от Лавретанската литургия се казва:Венец от рози, твоето цъфтене извиква радостни сълзи в очите. О,

слънце-роза, твоят блясък любов в човеците разпалва.О, Син на Слънцето,

дете на розата.О, Слънце на лъчите. О, кръстно цвете, над всичкия цъфтеж и жар

сияе цъфнал девствен скут,свещена роза

е Мария*.Същевременно мотивът със съда е форма на изразяване на

съдържанието, както Шакти изобразява реализирането на Ши-ва. Както показва алхимията, цялостната личност е андрогин и затова се състои от едно мъжко и едно женско начало. Konrad von Wiirzburg говори за Мария - цветето в морето, което носи Христос в себе си. А в една стара църковна

песен се казва:

Reichard, Sandpaintings of the Navajo Shooting Chant, Tafel XIII, p. 13 и 87. Произведението съдържа голям брой интересни цветни мандали.

* Също и египетското дете Хор е представяно като седящо в лотосов цвят.

* Мистична роза (лат.). - Б. пр.'' [Източника не успяхме да открием.]

381Дали на всички небеса изгрява роза и разцъфтява в своя мил разкош. Сияе в Триединството на Бога. Сам Бог облече се във тази същина10.

Рисунка 6Розата в центъра е изобразена като рубин, чието външно] обкръжение

е замислено като кръг, също като венец от зидове с| порти (да не излиза вътрешното навън и нищо да не може да'з влиза отвън). Мандалата е

спонтанен продукт от анализата на| един мъж. Тя се базира на един сън. Сънуващият се намира в| Ливърпул" с трима no-млади спътници. Нощ е и вали

дъжд.] Въздухът е изпълнен с дим и сажди. Те се издигат откъм \ пристанището към -горния град". Сънуващият казва: -Ужасно \ черно и

нерадостно е и човек не може да разбере как хората могат да издържат тук. Говорим си за това м един от придружителите \ ми разказва, че по странен

начин един от приятелите му се е\ заселил тук, на което всички се учудваме. Докато си говорехме^ така, стигнахме до нещо като -public

garden"*, намиращ се в> центъра на града. Паркът е квадратен и в средата се намира | езеро - голямо изкуствено езеро, до което тъкмо сме стигнали. Малкото улични фенери почти не осветяват катраненочерната; тъма. Обаче аз виждам в езерото островче. Там има едно- 1 единствено дърво - цъфтяща в червеникаво магнолия, която no f някакъв чудноват начин се намира във

вечна слънчева светлина. ч Забелязвам, че моите спътници не виждат това чудо, докато аз I започвам да разбирам човека, който се е заселил тук,

както '| споменах."Сънуващият разказва: -Опитах се да нарисувам този сън. Но както

обикновено се случва, излезе нещо доста различно. От магнолията се получи нещо като роза от светло рубинено стъкло. Тя излъчва като четириъгълна звезда. Квадратът пред-ij ставлява зида, ограждащ парка, и същевременно една улица, която обикаля парка, в четириъгълник. От него излизат осем

главни улици, а от тях - по осем малки, които се събират в П№ j един център с червеникаво излъчване, като парижкия плошаД I -Етоал"**.

Споменатият в съня познат живее в ъгловата къща |10 [Източника не успяхме да открием.]

" Обърнете внимание на загатването в това име: Liverpool = Чер- | нодробно езеро. Черният дроб е мястото на живота.

* Обществен парк (англ.). - Б. пр.** Звезда (фр.). - Б. пр.

382до една от тези звезди." Значи мандалата обединява класическите

мотиви: цвете, звезда, кръг, заградено място (temenos) и карта на един квартал на град с крепост. -Цялото ми изглежда като един прозорец, гледащ

към вечността" - пише сънуващият.Рисунка 7

Мотив на цвете с кръст в средата. Квадратът също е оформен като цвете. Четирите лица в ъглите отговарят на четирите кардинални точки, които исторически често са изобразявани като четири бога. Тук те имат демоничен характер. Може би това е свързано с факта, че пациентката е

родена в холандска Индия, където чрез местната си дойка тя е всмукала с майчиното мляко специфичната местна демонология. Всичките й многобройни

рисунки имат ясно изразен източен характер и по този начин й помагаха да асимилира отначало несъвместимите със западния манталитет влияния.В следващата рисунка, направена от същата авторка, в осемте посоки

са представени орнаментално подобни муцуни. Цве-топодобният характер на

общото впечатление скрива от очите на повърхностния наблюдател демоничното, което трябва да бъде отхвърлено чрез мандалата. Като -

демонично" въздействие върху тази пациентка се оказа европейското влияние със своя морализъм и рационализъм. Израснала в Индия до шестата си

година, тя идва после в конвенционална европейска среда, която действа абсолютно опустошително на нейния източен дух с характер на цвете и

причинява психична травма с дълготрайно въздействие. В процеса на лечение после, с тези рисунки, светът, с който бе имала първите си контакти,

изплува от потиснатата си позиция и с това настъпи и оздравяването на душата.

Рисунка 8Приличащите на цветя орнаменти се налагат все повече и тук

прерастват в гъмжило от муцуни.Рисунка 9

Тази рисунка показва едно по-късно състояние. Педантичната прецизност на рисунъка тук се конкурира с богатството на форми и багри.

От това се познава не само изключителнатаконцентрация на художничката, а също и триумфът на източния j -

характер на цвете" над демоничността на западния интелекту-; ализъм, рационализъм и морализъм. Същевременно става видимо и новото центриране

на личността.Рисунка 10

В тази рисунка на млада пациентка виждаме в четирите кардинални точки странни глави, представляващи птица, овца, змия и една

човекоподобна лъвска глава. Заедно с четирите цвята, с които са оцветени четирите сектора, се олицетворяват четирите начала. Вътрешната част е празна. Тя крие едно нищо, изразено от четворичност. Това съвпада със

значителното мнозинство на индивидуалните мандали: по правило в центъра има мотива на -rotundum" - на кръглото, познат ни от алхимията, или

четворната еманация, или квадратурата на кръга, или по-рядко - собствения образ в общочовешки смисъл, т. е. като -антропос". Този мотив срещаме и в

алхимията12. Четирите животни напомнят херувимите от видението на Иезекиил, както и за четирите символи на евангелистите, и за четиримата

сина на Хор, които понякога също са изобразени по подобен начин - трима с животински глави и един с човешка. Животните по принцип означават

инстинктивните енергии на несъзнаваното, които в мандалата са събрани в единство. Тази интеграция на инстинктите образува предпоставка за

индивидуация.Рисунка 11

В тази мандала на една възрастна пациентка цветето се вижда не в хоризонтална, а във вертикална проекция. Формата на кръга в квадрата е

запазена с прокарването на линиите, така че тази рисунка, въпреки различното си изпълнение, все пак трябва да се разглежда като мандала. Растението изобразява растежа, съответно развитието, подобно на зеления

филиз в диафрагмената чакра на тантристката система кундалини, означаваща Шива. Той представлява центърът на мъжкото, а чашката на цветето е

женското. Последното е мястото за покълване и раждане". Така Буда е изобразен като покълващия бог, тъй като

12 Срв. с това разсъжденията ми в: Psychologic und Religion. " Срв. Вилхелм и Юнг, Тайната на златното цвете [ЕА, Плевен, 1993 г.-Б. пр.].

384Рисунка 1

стои в лотоса. Той е бог във възход, същият символ като Ра в образа на сокол, фениксът, който излита от гнездото, Митра във върха на дървото

или детето Хор в лотоса. Всички те са образи на status nascendi* в мястото на покълване в майчината почва. В средновековните химни и Мария се възхвалява като чашка на цвете, в която Христос каца като птичка и

почива там защитен. В психологически аспект Христос означава единството,

което се разкрива в действителността чрез тялото на Божията майка или чрез corpus mysticum - църквата, като обвито в цветни листенца или като

самите тях. Като идея Христос е с,имвол на цялостната личност (Selbst)14. Както растението изобразява растежа, така и цветето - разгръщането от

един център.Рисунка 12

Тук излизащите от центъра четири лъча пресичат цялата картина. Това придава динамичен характер на Центъра. Структурата на цветето е

многократно повторение на четири. Рисунката е типична за ярката личност на художничката, която има известни художествени заложби. (Рисунка 5 е от

същата авторка.) Освен това тя притежава особен усет за значението на християнската мистика, която играе съществена роля в живота й. За нея бе

важно да преживее архетипните скрити зависимости на християнските символи.

Рисунка 13Снимка на килим, изработен от една жена'на средна възраст в период

на крайна външна и вътрешна мизерия, като тъкането на Пенелопа. Става дума за една лекарка, която с прилежен и ежедневен труд в продължение на

месеци е изтъкавала този вълшебен кръг около себе си като баланс на трудностите в живота си. Тя не е била моя пациентка и поради това не би могла да се повлияе от мен. Килимът съдържа едно осемлъчно цвете. Като

особеност той има истинско горе и долу. Горе е светлина, долу - относителна тъмнина. В нея има животно, подобно на бръмбар, което

представлява едно несъзнавано съдържание, сравнимо със състоянието на Слънцето като Khepera. Нерядко -горе" и -долу" се намират извън

защитаващия кръг, а не вътре.* Състояние на зараждане (лат.). - Б. пр.

14 Сри. тук Еон, гл. 5 [ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.].385

В подобни случаи мандалата изолира от крайните противоречия, т. е. цялата острота на конфликта още не е осъзната или бива усещана като непоносима. Тогава защитаващият кръг пази от възможно разкъсване от

напрежението на противоречията.Рисунка 14

Следващата рисунка е индийско изображение на Шива-бинду - на Шива-точката. Тя изобразява божествената енергия преди Сътворението във все

още обединените противоположности. В центъра е Богът в покой. Змията наоколо означава разпростирането - майката на ставането, образуването на оформения свят. В Индия тази точка се нарича още Hiranyagarbha - златният кълн, или още - златното яйце. По този въпрос в Sanatsugdtiya се казва: -Чистата, велика светлина, която сияе; Величието, което боговете наистина

почитат; онази, която кара слънцето да грее по-ярко - това вечно, божествено същество виждат вярващите. Нея може да види човек, който е дал

върховен обет"15.Рисунка 15

Тази рисунка, направена от пациентка на средна възраст, изобразява квадратурата на кръга. Растенията пак подсказват покълващото и растящото.

В центъра има слънце. Както показват змията и мотивът с дървото, става въпрос за една представа за рая. Паралел на това е гностическата

представа за Едем с четирите големи райски реки в гносиса за Наас. За функционалното значение на змията по отношение на мандалата виж моите

разсъждения в предната студия на това издание16.Рисунка 16

Авторка на тази рисунка е млада жена с невроза. Образът на змията е донякъде необичаен, тъй като тя се намира в самия център и главата й

съвпада с него. Обикновено тя е извън вътрешния кръг или поне е навита около централната точка. Съществува основателното подозрение, че в

тъмната вътрешна част е не желаното единство, цялостната личност, а (забулена-

15 Sacred Books of the East VIII, p. 186. " [Коментар към рисунки 3, 4 и 5.]

386та) хтонична, женска природа на пациентката. В една по-късна нейна

рисунка мандалата се разпуква и змията излиза навън.Рисунка 17

Рисунката е на една относително млада жена. Тази мандала е -легитимна", доколкото змията е навита около четирилъчната централна точка. Тя се стреми навън - това е нарастването на кундалини, т. е. хтоничното естество се активизира. Това означават и насочените навън

стрели. На практика то показва осъзнаване на инстинктивната природа. От древността змията олицетворява размножителните ганглии и гръбначния мозък. Насочените навън върхове в други случаи могат да означават противоположното - именно съпротива на външното, за да се запази

застрашеното вътрешно.Рисунка 18

Рисунката е направена от възрастна пациентка. За разлика от предишната, тази тук е -интровертирана". Змията е навита около

четирилъчния център и главата й е върху бялата средна точка (= Шива-бинду), тъй че изглежда като с ореол. Тук става въпрос сякаш за мътене на средната точка, съответно за мотива със змията, пазеща съкровището. Често центърът е характеризиран именно като -труднодостижимата скъпоценност"17.

Рисунка 19Жена на средна възраст. Концентричните кръгове изразяват -

концентрация".Това се подчертава още повече от циркумамбу-лиращите около средата риби. Числото четири има значение на -тотална" концентрация.

Движението наляво показва, както бихме могли да предположим, движението към несъзнаваното, значи -потъване".

Рисунка 20Паралел на рисунка 19 е едно изображение на мотив с риби,

Срв. Symbole der Wandlung, Zweiter Teil, Kp. 7.което видях на тавана на разкошния шатър на махараджата в Бенарес

(скица).Рисунка 21

Тук рибата е на мястото на змията. (Рибата и змията са символни атрибути и на Христос, и на дявола!) Тя предизвиква в морето на

несъзнаваното водовъртеж, в средата на който трябва да се образува перлата. Движението и тук е наляво. Един от химните на Ригведа гласи:

В тъма обвит бе целият ни свят, без светлина, потънал в мрак бе океана. Тогаз в черупката, което беше, стана Едно, от огнените мъки бе

родено.От него като кълн от семенце излезе детето на познанието -

любовта...1*Змията по принцип олицетворява несъзнаваното; рибата пък най-често

представя едно от неговите съдържания. Подобни тънки различия трябва да се вземат под внимание при тълкуването на дадена мандала, понеже двата символа най-вероятно отговарят на два различни стадия на развитие, при което змията представлява едно по-примитивно и инстинктивно състояние, отколкото рибата, на която и исторически е приписван по-голям авторитет

от този на змията (Ichthyssymbol!).Рисунка 22

В тази рисунка на една по-млада жена рибата чрез циркумам-булацията е създала един обособен център, в който се появяват майка и дете пред

едно стилизирано Дърво на Живота или на Познанието (рая). Рибата в този случай има драконска природа, тя е чудовище, нещо като Левиатан, който

отначало, както свидетелстват текстовете на Раз Шамра, също е бил змия. И тук движението е наляво.

11 Deussen, Die Geheimlehre des Veda, p. 3.388

Рисунка 23Златното топче съответства на златния кълн (Hiranyagarbha). То се върти и кундалини, която се завихря около него, се е удвоила. Това

посочва осъзнаването, като в определен момент едно изплуващо от несъзнаваното съдържание се разпада на две еднакви половини - една

съзнавана и една несъзнавана. Удвояването не се прави от съзнанието, а се появява спонтанно в продуктите на несъзнаваното. За осъзнаване говори и

въртенето надясно, изразено чрез движението във въздуха (мотива на свастиката). Звездите характеризират средната точка като космическо образувание. То има четири лъча, значи се държи като светещо небесно

тяло. Shatapatha-Brahmana казва: -He then looks up to the sun, for that is the final goal, that the safe resort. To that final goal, to that

resort he thereby goes: for this reason he looks up to the sun. (16.) He looks up, with the text... 'Self-existent art thou, the best ray of

light!' The sun is indeed the best ray of light, and therefore he says, 'Self-existent art thou, the best ray of light/ 'Light-bestowing art

thou: give me light (varkas)!' 'so say Г, said YUgnavalkya, 'for at this indeed the Brahmana should strive, that he be brahmavarkasin'

<просветлени чрез Брама>... (17.) He then turns (from left to right), with the text... 'I move along the course of the sun', having reached

that final goal, that safe resort, he now moves along the course of that (sun)"19.

За това слънце се споменава, че има седем лъча. Един коментатор отбелязва, че четири сочат към четирите посоки на света; един нагоре, един надолу; седмият и -най-добрият" обаче е обърнат, тъй да се каже,

навътре. Той същевременно е и слънчевият диск, наречен Hiranyagarbha20. Според коментара на Ramanuga към Vedanta Sutras (II, 4, 17) Hiranyagarbha

е най-висшата цялостна личност, -колективният агрегат на всички" [1,9,3,15 ff. (Sacred Books oj the East XII, p. 271 f.): Той

гледа нагоре към слънцето, понеже това е крайната цел, това е сигурното убежище. Към тази крайна цел, към това убежище върви той: по тази причина гледа към слънцето. (16.) Нагоре гледа с думите: -Самосъществуващ си ти, най-добър лъч светлина!" Слънцето наистина е най-добрият лъч светлина и затова той казва: -Самосъществуващ си ти, най-добър лъч светлина. Даващ

светлина си ти: дай ми светлина!" Тъй казах аз, рече Yagnavalkya, -защото сетне Брахманът ще трябва да умре, защото ще бъде просветлен от Брахма.

(17.) После той се обръща (отляво надясно) с думите: -Аз се движа по посока на движението на слънцето", и той достига тази крайна цел, това

сигурно убежище и се движи все в тази посока на слънцето."]201. с.

389индивидуални души". Това е тялото на върховния Брахман и представя колективната душа. Във връзка с идеята за цялостната личност като

съставена от много виж -Unusquisque nostrum поп est unus, sed est multi" и -Omnes iusti unus est qui accipit palmam" при Origenes21.

Художничката е една шестдесетгодишна жена с художествени заложби. Освободеният чрез лечението процес на индивиду-ация, който дълго е бил блокиран, възбуди от своя страна творческата активност (рисунка 21 е от

същия източник) и по този начин даде импулс за възникването на серия художествено издържани картини във весели тонове, които дават красноречив

израз на интензивността на преживяването.Рисунка 24

Същата авторка. Наблюдението, т. е. концентрацията върху центъра се извършва от самата нея. Тя е отишла на мястото на рибата и змията. Един

идеален образ се е обвил около скъпоценното яйце. Краката са огъваеми (русалка!). Психологията на една рисунка от такъв тип не е чужда на църковната традиция. Каквото са Шива и Шакти за Изтока, такова е за

Запада -vir a femina circumdatus"*, а именно Христос и църквата-невеста; сравни също и Maitrdyana-Brdhmana-Upanishad: -He <the Self> is also he who warms, the Sun, hidden by the thousand-eyed golden egg, as one fire by another. He is to be thought after, he is to be sought after. Having

said farewell to all living beings, having gone to the forest, and having renounced all sensuous objects, let man perceive the Self from his own

body"22.Тук също се забелязва излъчване от средата на защитаващия кръг, простиращо се към далечината. Това изразява представата за едно

въздействие надалече на интровертираното състояние на съзнанието. Това би могло да се разбира и като неосъзнато свързване със света.

21 [Всеки един от нас не е един, а е много. - Всички справедливи са един, който достига палмата (In libros regnorum homiliae, I, 47).] *

Мъжът е обвит от жената (лат.). - Б. пр.22 [Мъж, обпит от жена. - Тя <цялостната личност> е също онова,

което сгрява, Слънцето, скрито от хилядоокото златно яйце, както един огън от друг. За него трябва да се размишлява, то трябва да се търси. Когато човек се е сбогувал с всички живи същества, когато е отишъл в гората и когато се е отказал от всички обекти на чувствата, човек би могъл да усети цялостната личност от своето собствено тяло (VI,8 в:

Sacred Books of the East XV, p. 11).]390

Рисунка 25Тази рисунка е на друга пациентка на средна възраст. Тя представя

различни фази на процеса на индивидуация. Долната част е със заплетени корени (= Miiladhara в кундалини-йога). В средата тя разглежда внимателно една книга, т. е. образова разума си и увеличава познанията и съзнанието си. Горе тя приема като -renata"* светлината под формата на една небесна

сфера, разширяваща и освобождаваща личността, чиято кръгла форма пак представлява мандала, обаче в нейния аспект на -Божието царство", докато долната, оформена като колело, мандала е с хтонична природа. Става дума

за конфронтация на природната и духовна цялостност. Мандалата е необичайна благодарение на своята шестолъчност (шест планински върха,

шест птици, три човешки фигури). Освен това се намира между ясно изразени горе и долу, които също са повторени в самата мандала. Горната, светла

сфера също сякаш се кани да слезе при шестте, респективно при трите части, и вече е преминала горната част на венеца на колелото. Според

древната традиция шестицата означава творене и ставане, понеже представлява coniunctio от две и три (2x3). (Четно и нечетно = женско и мъжко.) Philo ludaeus поради това нарича senarius (шестицата) -numerus

generation! aptissimus" (най-подходящото число за създаването23). Според древното разбиране24 числото три означава равнината, четири - височината

или съответно дълбочината. -Quaternarius solidi naturam ostendit" (четворката показва природата на твърдото), докато първите три

характеризират или представляват нефизическите intelligibilia**. Числото четири се явява като тристенна пирамида. Числото шест (hexas) показва, че мандалата се състои от две триади, горната от които тук бива допълнена до

кватернитет, до състояние на aequabilitas и iustitia***, както казва Philo. Долу заплашват още неинтегрира-ни тъмни облаци. Тази рисунка

демонстрира не необикновения факт, че личността се нуждае от разширяване нагоре и надолу.

* Повторно родена (лат.). - Б. пр.23 De opificio mundi, p. 2.

24 1. с., р. 79.* * Умопостигаеми (лат.). - Б. пр.

*** Еднаквост и справедливост (лат.). - Б. пр.391

Рисунки 26 и 27Тези мандали са донякъде нетипични. И двете са на една и съща млада

жена. В центъра, като в предишния случай, има една женска фигура, също затворена в стъклено кълбо или прозрачен мехур. Изглежда, сякаш тук е

уловен моментът на възникване на един хомункулус (Сравни хомункулуса в ретортата, -Фауст", втора част.) И в двете мандали наред с числото

четири, респ. осем, имаме петолъчност на центъра. Значи съществува една дилема между четири и пет. Пет е числото на естествения човек, тъй като

той се състои от един торс и пет продължения. В противовес на това четири означава рефлектирана цялост. То описва идеалния (-духовния") човек и го формулира като цялост, за разлика от петицата, описваща физическия човек.

Показателно е, че свастиката символизира -мисления" човек25, обаче петолъчната звезда - материалния, физическия човек26. Дилемата на четири

и пет съответства на тази между цивилизования и първичния човек. Това беше проблемът на пациентката. Рисунка 26 бележи дилемата с четири групи звезди: две от тях съдържат по четири и две - по пет звезди. На външния ръб и на двете мандали е представен -огънят на желанието". В рисунка 26

външният ръб е образуван от нещо, което изглежда като (възпалена) тъкан. Характерната разлика от -излъчващите" мандали е, че те (специално рис.

27) са -горящи". Това е изгарящо желание, сравнимо с копнежа на затворения в ретортата хомункулус във -Фауст", втора част, чийто стъклен калъф най-сетне се разбива на парчета о трона на Галатея. Всъщност става

дума вече за еротично желание, но същевременно и за една amor fati*, горящо от най-дълбоката част на цялостната личност, оформящо съдбата и

помагащо по този начин на цялостната личност да се осъществи. Както хомункулусът във -Фауст", така и затворената във вътрешността фигура иска

-да стане".Пациентката сама е усетила този конфликт, понеже ми каза, че не

намирала спокойствие, след като нарисувала последната рисунка. Жената бе достигнала пладнето на живота си - беше на 35 години. Колебаеше се дали

да не роди още едно дете. Тя се25 Тук обаче е много важно дали свастиката е ориентирана надясно

или наляво. В Ти6'>ет втората символизира Бьон - низшата религия на магията, за разлика от будизма.

26 Символът на звездата е предпочитан в Русия и Америка. Едната звезда е червена, другата - бяла. За значението на тези цветове срв.

Psychologic und Alchemic [Index, s. v. -Farben"].* Любов от съдбата (лат.). - Б. пр.

392реши на това. Обаче съдбата не й позволи, понеже явно понататъшното

развитие на личността й преследваше друга цел, а именно една не биологическа, а културна. Конфликтът бе разрешен в този смисъл.

Рисунка 28Рисунката е на мъж на средна възраст. В центъра има звезда. В

синьото небе плуват златни облаци. На четирите кардинални точки виждаме човешки фигури: горе - един възрастен човек в положение на съзерцание, а долу - Локи или Хефест с огненочервена коса, който носи храм в ръката си.

Вдясно и вляво са изобразени прави една тъмна и една светла женска фигура. По този начин са загатнати четирите аспекта на личността,

съответно четири архетипни образа, които принадлежат, тъй да се каже, към периферията на цялостната личност. Двете фигури веднага се познават като

двата аспекта на анимата. Старецът съответства на архетипа на ума, респективно на духа, а тъмната хтонична фигура долу - обратно на мъдреца - именно на вълшебния (понякога деструктивен) Луциферов елемент. В ал-

химията това е Хермес Трисмегист versus Меркуриус като хитруващия -трикстер"27. Кръгът, непосредствено обикалящ небето, съдържа живи

същества, подобни на протозои. Шестнадесетте четирицветни кълба, които следват после навън, произхождат от един първоначален мотив на око и

поради това представляват наблюдаващо и различаващо съзнание. Също така орнаментите на следващия кръг, отварящи се навътре, означават нещо като

съдове, които изсипват съдържанието си към центъра28. Орнаментите на най-външния кръг пък се отварят навън, за да приемат оттам. В процеса на

индивидуацията първоначалните проекции всъщност се вливат обратно във вътрешното, т. е. те отново биват интегрирани в личността. За разлика от

рисунка 25, тук -горе" и -долу", както и -мъжко" и -женско" са интегрирани както в алхимичния хермафродит.

27 [Вж. студии VIII и IX в това издание, както и Der Geist Mercurius.}

28 Подобна представа се среща в алхимията, в тъй наречения Ripley-Scrowle и неговите варианти (срв. Psychologie und Alchemic, p. 524, Abb. 257). Там са дадени боговете на планетите, които смесват своите качества

в басейна на възраждането.393

Рисунка 29И тук центърът се символизира от звезда. Това често срещано

изображение съответства на предишните рисунки, в които слънцето представлява центърът. Слънцето също е звезда - излъчващ кълн в океана на небето. Рисунката изобразява появяването на цялостната личност от хаоса

като звезда. Четирилъч-ността е подчертана от четирите цвята. Тази рисунка е значима с това, че представя структурата на цялостната личност като ред в сравнение с хаоса29. Авторът е същият, нарисувал картина 28

(черно-бяла репродукция).Рисунка 30

Тази мандала, направена от една възрастна пациентка, също е разделена на горе и долу; горе - небе, долу - море, изобразено чрез

златните вълнообразни линии на зелен фон. Четири крила се въртят наляво около центъра, означен само с оранжево-червен цвят. Противоречията са

интегрирани и тук и вероятно са причината за въртенето на центъра.Рисунка 31

Нетипична мандала, основаваща се на числото две (dyas). Една златна и една сребърна луна образуват ръба отгоре и отдолу. Вътрешното горе е синьо небе, долу - нещо като назъбен зид. На него отвън вдясно е кацнал паун с разперена опашка, а вляво има яйце, предполага се, че е пауново.

Имайки предвид значителната роля, която паунът играе в алхимията, а заедно с пауновото яйце - също и в гностицизма, би могло да се очаква и

чудото на -cauda pavonis", а именно появяването на -всички цветове", разгръщането и осъзнаването на цялото, ако някога тъмният разделителен зид падне. (Сравни тук рисунка 32.) Пациентката предполагаше, че яйцето

може да се разтвори и оттам да излезе нещо ново - може би змия. В алхимията паунът е синонимичен с феникса. Един вариант на легендата за

феникса разказва, че птицата Семенда изгорила себе си, сътворила от пепелта си един червей, от който после пак произлязла птицата.

м 2.ur Psychologic ostlicher Meditation [Paragr. 942].Рисунка 32

Тази картина е репродукция от Codex alchemicus Rhenovacensis от Централната библиотека в Цюрих. Тук паунът представлява птицата феникс,

която излиза новородена от жаравата. Подобно изображение се среща в един ръкопис в Британския музей, само че там паунът е затворен в стъкленица,

във vas hermeticum*, като хомункулуса. Паунът е древен символ на възраждането и възкресението, който намираме и върху християнски

саркофази. В намиращия се до пауна съд се появяват цветовете на cauda pavonis като знак за това, че процесът на промяната приближава към своята цел. В алхимичния процес serpens mercurialis - драконът, бива превърнат в

орел, паун, в гъската на Хермес или във феникса30.

Рисунка 33Тази рисунка е направена с моливи от едно седемгодишно момче, дете

на проблематичен брак. То беше нарисувало доста такива кръгове и ги бе налепило около леглото си. Малкият ги наричаше свои -любими" и не искаше да си ляга да спи без тях. От това може да се разбере, че -вълшебните"

рисунки функционират за него в първоначалното си значение, като закрилящи и пазещи вълшебни кръгове.

Рисунка 34Едно единадесетгодишно момиченце, чиито родители се развеждаха, бе нарисувало по онова време, изпълнено за него с големи трудности и

промени, доста картини, които ясно изразяваха структурата на мандалата. Тук също рисунките трябваше да възпрепятстват нахлуването на трудности и неприемливи неща от външния свят във вътрешното душевно пространство. Те

представляваха нещо като самозащита.Може би като в Килкор, тибетското Колело на света (рис. 3), и тук

от двете страни има образувания, подобни на рога, които според опита ми принадлежат на дявола или на някой негов териоморфен символ. Към тях се присъединяват и намиращите се отдолу коси очни разрези, а двете малки

чертички загатват* Херметическият съд (лат.). - Б. пр.

*" По-подробно вж. Psychologic und Alchemic [Paragr. 334 и 404].нос и уста. Това означава: зад мандалата се крие дяволът. -

Демоните" или са скрити от рисунката с вълшебна сила и по този начин елиминирани - което би трябвало да отговаря на предназначението на

мандалата, или - както в случая с тибетското колело - че светът е уловен в ноктите на демона на смъртта. В нашата рисунка демоните само надничат

иззад ръба. Какво може да се мисли зад това, видях при друг един случай. Една добре рисуваща пациентка направи типична четириъгълна мандала, която залепи върху лист дебела хартия. На задната страна имаше един съответен

кръг, в който бяха изобразени сексуални перверзни. Този сенчест аспект на мандалата представяше разбърканото и разлагащото, което трябваше да се

подреди, -хаоса", който се крие зад цялостната личност и излиза на преден план по опасен начин веднага щом процесът на индивидуация спре,

респективно тогава, когато цялостната личност остава нереализирана и поради това - неосъзната. Тази част от психологията са представяли

алхимиците чрез своя Mercurius duplex, който, от една страна, е Хермес - мистагог* и психопомп, а, от друга страна - отровният дракон, злият дух и

-трикстерът".Рисунка 35

Рисунка на същото момиченце. Около слънцето има един кръг с мотиви на очи и Uroboros. Мотивът на полиофталмията се среща често в

индивидуалните мандали. (Виж например рис. 17 и 5 в предишната студия XI на това издание.) В Maitrayana-Brdhmana-Upanishad31 яйцето (Hiranyagarbha

= златният кълн) е обрисувано като -хилядооко". Очите в мандалата означават, от една страна, без никакво съмнение, наблюдаващото съзнание,

от друга страна обаче, трябва да се вземе предвид, че текстовете и рисунките приписват очите на митичната фигура, например на един антропос, от който изхожда гледането. Струва ми се, че това показва очарованието,

което чрез магичния поглед привлича, тъй да се каже, вниманието на съзнанието към себе си. (Виж тук рис. 38 и 39.)

* Водач по светите места (лат.). - Б. пр. 31 [Sacred Books XV, VI,8, p. 311.]

Рисунка 36Изображение на средновековен град със зидове и ровове с вода, улици

и църкви, подредени четирилъчно. Вътрешният град ограден още веднъж със зидове и ровове, подобно на императорския град в Пекин. Тук всички сгради се отварят към центъра, нарисуван като дворец със златен покрив. Той също е обграден от ров с вода. Около двореца е настлано с черни и бели плочи.

Те представляват противоположностите, които тук биват обединени. Тази мандала е рисувана от мъж на средна възраст (сравни рис. 28 и 29).

Подобно изображение не е непознато на християнската символика. Небесният Йерусалим в Откровението е познат на всички. Също и светът на индийските

представи познава града на Брахмана на световната планина Меру. В -Златното цвете"32 се казва: -Книгата за жълтия дворец казва: 'На един цол място в къща, голяма един фут, можеш да подредиш живота.' Къщата, голяма

един фут, е лицето. Този един цол място върху лицето: какво друго би могло да бъде това освен небесното сърце? Върху този квадратен цол живее прелес-тността. В пурпурната зала на нефритовия град живее богът на най-крайната празнота и жизненост." Таоистите наричат този център -Страната

на дедите или жълт дворец".Рисунка 37

Рисунката е от авторката на картините 11 и 30. Мястото на кълнене тук е представено като кърмаче, затворено върху въртяща се сфера.

Четирите -крила" са издържани в четирите основни цвята. Бебето съответства на Hiranyagarbha и на хомункулуса на алхимиците. На представи

от подобен род почива митологе-мата за -божественото дете"33.Рисунка 38

Мандала във въртене. Тя е на същата художничка, нарисувала 21 и 23. Забележителна е четирилъчността на златните криле, за разлика от тройката кучета, тичащи около центъра. Те са му обърнали гръб и с това показват, че за тях центърът се намира в несъзнаваното. Мандалата съдържа - нещо

необичайно -12 2. АиП., р. 102.

" [Студия VI в това издание.]триаден мотив в движение наляво, докато пък четворката се върти

надясно. Това никак не е случайно. Кучетата представляват съзнанието, гонещо несъзнаваното (предусещане, интуиция), а четирите въртящи се надясно крила - движението на несъзнаваното към съзнанието, което

съответства и на тогавашното състояние на пациентката. Сякаш кучетата са омагьосани от центъра, който все пак те не могат да видят. Изглежда,

животните представят омагьосаното съзнание. Рисунката съдържа гореспоменатата proportio sesquitertia (3:4).

Рисунка 39Същият мотив като горе, само че представен със зайци. Торя е

готическа прозоречна розетка на катедралата в Падеборн. Тук център не се различава, въпреки че въртенето го предполага.

Рисунка 40Тази рисунка е на една сравнително млада пациентка. Тя също съдържа

proportio sesquitertia, а с нея и онази дилема, с която започва -Тимей" на Платон и която, както вече споменах, играе немалка роля в алхимията като Аксиома на Мария. В тази връзка искам да насоча към -Символика на

духа", и то по-специално към моя коментар към рамковото повествование на -Тимей" в -Опит за психологическо тълкуване на догмата за

триединството"34'. (Сравни също текста към рис. 3.)Рисунка 41

Тази рисунка е на една пациентка с шизоидно предразположение, на сравнително млада възраст. Патологичният момент се проявява в -линиите на разпукване" и съответно в признаците на разцепление на центъра. Острите,

бодливи форми на линиите на пропукване изразяват лоши, объркани, деструктив-ни импулси, които биха могли да попречат на опита за синтез на личността. Изглежда обаче, че симетричната структура на останалата част

от рисунката се опитва да спре опасните прояви на разцепление във вътрешността. Така и стана по-нататък в хода на лечението и в по-

сетнешното развитие на пациентката.34 [Paragr. 184.]

Рисунка 42

Невротично деформирана мандала. Рисунката е правена от млада, неомъжена пациентка през един много конфликтен за нея период. Тогава тя

се намираше пред избора между двама мъже. Външният ръб е в четирите различни цвята. Центърът е странно удвоен, като зад синята звезда лумва огън в черното поле, а вдясно се появява слънце, оплетено в кръвоносни

съдове. Петолъчната звезда насочва към пентаграмата, която представя човека в петоъгълник, при което ръцете, краката и главата изглеждат еднакво важни. Звездата с пет лъча, както вече споменахме, означава

земния, само инстинктивен и неосъзнат човек (сравни рис. 26 и 27). Цветът на звездата е син - значи със студено естество. А изгряващото слънце е

жълто и червено -значи в топли цветове. Самото слънце (което тук прилича на жълтък в началния стадий на мътенето) по принцип означава съзнание или

просветление и разбиране. И така, за мандалата би могло да се каже, че съзнанието на пациентката постепенно се прояснява, тя се пробужда от

досегашното си, неосъзнато състояние, съответстващо на едно само биологично и рационално съществуване. (Рационализмът в никакъв случай не гарантира по-висока, а само едностранчива осъзнатост!) Новото състояние е изобразено с червеното на чувството и жълтото (златното) на интуицията. Поради това става дума за изместване центъра на личността в по-топлата сфера на сърцето и чувствата. Чрез включване и на интуицията възниква

едно ира-ционално предусещане на целостността.Рисунка 43

Тази рисунка е на жена на средна възраст, която, без да е невротична, полагаше усилия за духовното си развитие и прилагаше за тази

цел -активното въображение". От тези опити се появи изображението на раждането на ново прозрение, съответно - осъзнатост (око), от глъбините

на несъзнаваното (морето). Тук окото има значението на цялостната личност.

Рисунка 44Това е изображение, намиращо се върху една римска подова мозайка в

Мокнин (Тунис), където го заснех. Става въпрос за апотропеизъм* срещу лош поглед.

* Предпазване от зло с талисман (от гр.). - Б. пр.399

Рисунка 45Мандала на индианците навайо. С продължителен и изтощителен труд те

изработват такива мандали от цветен пясък за лечебни цели. Това е част от ритуала на тъй наречената планинска песен (Mountain Chant), която бива изпълнявана за болния. Над центъра като широка дъга се разполага тялото

на богинята на дъгата. Четириъгълната глава е знакът на женското божество, а кръглата - на мъжкото. Подреждането на четирите двойки богове

по раменете на кръста създава впечатлението за свастика, ориентирана надясно. На това значение отговарят и четирите мъжки божества, които

обкръжават свастиката.Рисунка 46

Това също е пясъчна рисунка на индианците навайо. Тя е свързана с церемонията на -Male Shooting Chant"35. Четирите посоки на света са изобразени с четири рогати глави в четирите цвята, съответстващи на

посоките.Якоб Бьоме представя в книгата си -Четиридесет въпроса за душата" една мандала (рис. З към предишната глава на това издание). Кръгът

съдържа една светла и една тъмна половина, които са с гръб една към друга. Те символизират необединени противоположности. Може би затова

намиращото се между тях сърце трябва да ги свързва. Това изображение е доста необичайно, обаче изразява по подходящ начин неразрешимия морален конфликт в християнския светоглед. -Душата е око / във вечната бездна:

една метафора на Вечността: цяла една фигура и изображение според първия принцип, и прилича на Бога-Отец по образеца на Неговата личност / по

образеца на вечната природа. Нейната есенция и същност (там, където е чиста сама в себе си) е първо колелото на природата / с първите четири

фигури." На друго място в същата беседа Бьоме казва: -Същината на душата с нейния образ / е на Земята / в едно красиво цвете." Или: Душата е -

огнено око", -от вечния Centre Naturae", подобие на първото начало". Като око -приема тя светлината / също както Луната от Слънцето блясъка... понеже животът на душата възкръсва в огъня". На друго място: -Душата

прилича на огнено кълбо / или на огнено око"38.Рисунка 47

Тук за сравнение давам рисунка, представяща египетската Майка на небето, която се извива над -страната" както богинята на дъгата с кръглия си хоризонт. Зад мандалата стои (вероятно) богът на въздуха, подобно на демона (рис. З и 34). Обожаващите ръце на Ка, с мотива на окото, държат

отдолу мандалата, която би трябвало да означава целостността на -страната"36.

Рисунка 48Тази рисунка от един ръкопис на Hildegard von Bingen представлява обгърнатата от океана, царството на въздуха и звездното небе Земя.

Същинското земно кълбо в центъра е разделено на четири37.35 [Песен на мъжете-стрелци.] Двете рисунки имам благодарение на

мисис Маргарет Шевил. Рисунка 45 е вариант на публикуваната в: Psychologic and Alchemic [Abb. 110, p. 257] пясъчна рисунка.

36 Рисунката ми бе предоставена от Британския музей - Лондон. Самият релеф вероятно се намира в Ню Йорк. " Lucca, Biblioteca

governativa. Cod. 1942, fol 37'.Рисунки 49 и 50

Рисунка 49 е особено интересна с това, че дава ясно да се разбере какво е отношението й към Нейния създател. Художничката (същата,

нарисувала и 42) има проблем със сянката. Женската фигура в рисунката представлява нейната сянка, хто-ничната й страна. Тя стои пред едно колело с четири спици и заедно с него образува осмолъчна мандала. От главата й излизат четири змии39, изразяващи тетрадичното естество на съзнанието, обаче те го правят - в съзвучие с демоничния характер на

картината - в лошия смисъл, представяйки зли деструктивни мисли. Цялата фигура е обгърната от пламъци, излъчващи ослепителна светлина. Тя е като огнен демон, -la salamandre", средновековната представа за огнена елфа. Огънят е израз на интензивен процес на промяна. Затова подлежащата на

промяна prima materia в алхимията е била представена като саламан-дър в огъня, както показва рисунка 5040. Върхът на копието или

3S [-Das umbgewandte Auge", p. 161 ff.]39 Срв. тук четирите змии в хтоничната (сенчестата) половина на

мандалата от рис. 9 към предната студия в това издание.40 Фигура Х на Lambsprinck от 1677 г. вМизаечт hermeticum [p. 361].

400401

стрелата изразява в преносен смисъл -посока". Той сочи от върха на главата нагоре. Всичко, което огънят поглъща, се издига нагоре, към обителта на боговете. Драконът, който тлее в огъня, бива окрилен. От

огнените мъки възниква просвещение. Картината поражда известни предположения относно фоновите процеси на процеса на промяната. Тя

очевидно представя едно мъчително състояние, което напомня, от една страна, за разпятието, от друга - за завързания към колелото Иксион. От това става ясно, че индивидуацията, постигането на цялостност не е нито

summum bonum, нито summum desideratum*, а болезненото изстрадване на обединяването на противоположностите. Това всъщност е значението на кръста в кръга. Кръстът действа като талисман, защото, държан срещу

злото, му показва, че то вече е впримчено и затова неговата разрушителна сила е намаляла.

Рисунка 51От подобна проблематика е възникнала и тази картина на една

шестдесетгодишна пациентка: огнен демон лети в нощта нагоре към една звезда, за да премине, вързан там, от едно хаотично в подредено и

укрепено състояние. Звездата олицетворява трансцендентната цялостност. Демонът съответства на анимуса, който, както и анимата, осъществява връзката между съзнание и несъзнавано. Рисунката напомня за древната символика, например за Плутарх41: душата е в тялото само с едната си

част, другата е извън него, плува над човека като звезда и представлява неговата творческа енергия. Същото схващане се среща и у алхимиците.

Рисунка 52Тази рисунка е на същата пациентка, създала и рис. 51. Изобразени

са пламъци, от които се издига, сякаш плувайки, една душа. Същият мотив се повтаря в рисунка 53. Той се среща още - и то със същото значение - в Codex Alchemicum Rhenovacensis (XV век) в Централната библиотека в Цюрих (рисунка 54). Душите (-animae") на калцинираната в огъня prima materia

избягват (като пари) под формата на детски фигури* Върховното желано (лат.). - Б. пр.

41 De genio Socratis, Кр. ххп [Uber den Damon des Sokrates, p. 195].402

(homunculi). В огъня е драконът, който трябва да бъде променен - хтоничната форма на anima mundi.

Рисунки 53 и 54И тук трябва да отбележа, че не само пациентката нямаше никакви

познания по алхимия, а и самият аз тогава не бях запознат с алхимичния образен материал. Това съвпадение, колкото и да е забележително, в

никакъв случай не означава нещо изключително, тъй като всъщност големият проблем и задача на философската алхимия е била същата, каквато е и залегналата в основата на психологията на несъзнаваното, а именно

индивидуацията, т. е. интегрирането на цялостната личност. Еднаквите причини имат ceteris paribus* еднакви последствия, а еднаквите

психологически състояния използват същите символни изрази, които пък от своя страна имат архе-типна основа, както показах това за алхимията.

ОбобщениеНадявам се, че чрез тази серия рисунки съм успял да дам на читателя

представа за символиката на мандалата. Естествено, с показаното нямах друга цел освен най-общо ориентиране в емпиричния материал, залегнал в основата на сравнителното изследване. Набелязах някои паралели, които

биха могли да покажат отправни точки за по-нататъшни исторически и етнически сравнения, обаче се отказах от едно по-пълно и подробно

представяне в тези рамки, понеже за тази цел би трябвало да започна доста по-отдалече.

За функционалното значение на мандалите сигурно няма нужда да говоря тук надълго и нашироко. Вече неколкократно съм разглеждал тази

тема. Освен това от направените често с голяма любов, макар и невинаги с умели ръце, рисунки човек може по собствен усет да разбере какъв е

дълбокият смисъл, който създателят им се е опитал да вложи и да изрази чрез тях. В индивидуалния смисъл това са янтри, т. е. инструменти за

медитация, за потъване, за концентрация и реализиране на вътрешния опит, както съм казал в коментара към -Златното цвете". Същевременно те служат за възстановяване на вътрешния ред и затова често се появяват като серия

рисунки непосред-* При други равни (условия) (лат.). - Б. пр.

403ствено след хаотични, неспокойни, изпълнени с конфликти и свързани

със страх състояния. Ето защо те изразяват идеята за сигурно убежище, за вътрешно помирение и цялостност.

Бих могъл да покажа още много картини от различни части на света и човек би се изненадал, че тези символи произхождат от същите основни

закономерности, каквито наблюдаваме при индивидуалните мандали. Имайки предвид обстоятелството, че във всички показани тук примери са налице

неповлияни, новосъздадени произведения, ни се налага констатацията, че отвъд съзнанието би трябвало да има една несъзнавана за индивида

диспозиция, универсално разпространена, която във всички времена и на всички места може да създава по принцип същите или поне твърде сходни

символи. Понеже тази диспозиция по правило е несъзнавана за индивида, аз я обозначих като колективно несъзнавано и постулирам като основа на

неговите символни продукти съществуването на първични образи, архетипо-ве. Може би не е нужно да допълвам, че идентичността на несъзнаваните индивидуални съдържания с тези на етническите паралели се изразява не

само в оформлението на образите, но и в смисъла.Знанието за общия произход на несъзнавано оформената в по-ранни

времена символика изобщо не е достигнало до нас. За да го извадим на бял свят, трябва да четем древни текстове и да изследваме древни култури, за

да открием там разбирането за това, което нашите пациенти днес ни поднасят като обяснение на своето душевно развитие. Ако проникнем малко

по-навътре от повърхността на душата, се натъкваме на исторически пластове, които не са мъртъв прах, а продължават да живеят и действат във

всеки човек, и то в такъв обем, за който ние навярно все още не сме в състояние да си създадем истинска представа при сегашното състояние на

нашето познание.404

XIII МАНДАЛИ[Написано за: Du. Schweizerische Monatsschrift XV/4 (Zurich, April

1955 r.), pp. 16 и 21, датирано -Januar 1955". Броят е бил посветен на конференцията на Еранос в Аскона и на делото на К. Г. Юнг. Статията е

била илюстрирана с репродукции на мандали.]МАНДАЛИ

* Санскритската дума мандала означава -кръг" в най-общ смисъл. В областта на религиозните обичаи и в психологията тя означава изображения с кръгла форма, които биват рисувани в черно-бяло, цветно, изработвани

пластично или описвани с танц. Пластики от този род има предимно в тибетския будизъм, а като танцови фигури кръговите изображения се срещат

в манастирите на дервишите. Като психологически явленията се появяват спонтанно в сънища, при определени състояния на конфликт и при

шизофренията. Много често съдържат четириъгълен елемент или многоъгълен, с кратен на четири брой компоненти, под формата на кръст, звезда или

квадрат, осмоъгълник и т. н. В алхимията този мотив се среща под формата на -quadratura circuli"**.

В тибетския будизъм на фигурата се придава значението на култов инструмент (янтра), който трябва да подпомага медитацията и

концентрацията. Тя има подобно значение и в алхимията, като там представлява събирането на четири, стремящи се в различни посоки, елемента. Спонтанното появяване на мотива у съвременните индивиди

позволява на психологическия преглед по-подробно изследване на неговия функционален смисъл. По принцип мандалата се появява в състояния на

психична дисоциация или дезориентация, така например у деца между осем и единадесет години, чиито родители са в процес на развод, или при

възрастни, които вследствие на неврозата си и на нейното лечение са конфронтирани с проблематиката за противоречивостта на човешката природа и са дезориентирани от това, или при шизофреници, чието схващане за света

е объркано в резултат на нахлуване на неразбираеми съдържания от несъзнаваното. В такива случаи се вижда ясно как строгият ред на едно

такова кръгово изображение компенсира безредието и объркването на психичното състояние, и то чрез това, че се конструира един център, около

който е подредено всичко или концентрично подреждане на неподреденото многообразие, на

* [За разлика от англо-американското издание, което номерира това приложение отново с § 707, ние продължаваме номерацията.]

** Квадратура на кръга (лат.). - Б. пр.40J

противоположностите и несъвместимостите. Тук явно става въпрос за опит на природата за самоизлекуване, който произлиза не от осъзнато

обмисляне, а от инстинктивен импулс. Както показва сравнителното изследване, при това се използва фундаментална схема, един тъй наречен

архетип, който се среща навсякъде и в никакъв случай не дължи индивидуалното си съществуване само на традицията, не повече, отколкото инстинктите имат нужда от такова посредничество. Те са дадени на всеки

новороден индивид и се числят към неизявения запас на ония качества, които характеризират един биологичен вид. Това, което психологията

обозначава като архетип, не е нищо друго освен един определен, често срещащ се, формален аспект на инстинкта и даден също така a priori като

него. Респективно на това при всички външни различия на мандалите откриваме принципно съответствие и то не се накърнява от различния им

произход във времето и мястото.-Квадратурата на кръга" е един от многото архетипни мотиви, които

лежат в основата на оформянето на сънищата и фантазиите ни. Той обаче се отличава сред всички останали с това, че принадлежи към функционално най-

важните мотиви. Можем чисто и просто да го обозначим като архетип на целостта. Според това -четирикомпонентността е единство", схемата за

изображенията на Бога, както показват виденията на Иезеки-ил, Данаил и Енох1, както изяснява и представата за Хор с неговите четирима сина.

Последните загатват интересно диференциране, което понякога има изображения, в които тримата сина имат животинска глава, а само един -

човешка; на това съответстват старозаветните видения, а също и пренесените върху евангелистите символи на серафимите и - last not least

-характерът на самите евангелия: три обзорни и едно гностичес-ко. В допълнение на това трябва да отбележа, че от разказа с рамкова

конструкция на Платон -Тимей" (-Едно, две, три; обаче къде остава четвъртото... драги ми Тимей?")2 насам мотивът на четворката като три

плюс едно до кабирите от -Фауст", втора част, е представлявал постоянно появяващо се пристрастие в алхимията.

Радикалното значение на кватернитета (четириелементност-та) с неговия специфичен вековен процес на диференциране, който се проявява и в

най-новото развитие на християнските1 [Иезекиил 1:5; Данаил 7:1; Книга на Енох 22:2 (Kautzsch,

Apokryphen und Pseudoepigraphen des Alien Testament, p. 251), 87:2 (p. 290).]

2 [Timaios, p. 2.]408

символи3, би могло да обясни, защо -TV'-то е избрало точно архетипа на целостта като пример за образуване на символи. Тъй както този символ претендира за централно място в историческите документи, така специално

на него се пада по право първостепенно значение. Както може да се очаква, индивидуалните мандали са с най-голямо разнообразие. В по-голямата си

част те се характеризират с кръг и четириелементен компонент. Но понякога има и такива, свързани с числата три и пет, за което съответно има

специални причини.Докато при култовите мандали винаги е налице специален стил и

ограничен брой типични мотиви като съдържание, индивидуалните мандали си служат с неограничено изобилие от мотиви и символни загатвания, от които не е трудно да се види, че те се опитват да изразят или целокупността на индивида в неговото вътрешно, а също и външно преживяване на света, или

съществения вътрешен център, с който се съотнася всичко. Техен предмет е цялостната личност (das Selbst), в противовес ниАза, който е само точка

на съотнасяне на съзнанието, докато цялостната личност включва в себе си целостта на психиката изобщо, а именно съзнаваното и несъзнаваното.

Поради това нерядко индивидуалната мандала показва известно разделение на светла и тъмна половина с техните типични символи. Един исторически пример от този вид е мандалата на Якоб Бьоме, намираща се в неговия

трактат -Четиридесет въпроса за душата". Това същевременно е изображение на Бога, както е посочено. Неслучайно е точно така, доколкото индийската

философия, която е създала основната част от идеята за цялостната личност, за атман или пуруша, по принцип не различава човешката същност

от божествената. Съответно на това и в западните мандали scintilla - душевната искра, най-интимната, божествената същност на човека, се

изобразява със символи, които би могло да принадлежат на една икона, а именно образи на проявилия се в света, природата и човека Бог.

Емпирично е установено, че при известни обстоятелства рисунки от такъв род имат значително терапевтично въздействие върху създателите си,

и това е лесно обяснимо, доколкото те често представляват много смели опити за обзор и обединяване на привидно несъвместими противоположности и

за преодоля-3 [Разгласяването на догмата за физическото приемане на Мария в

рая, през ноември 1950 г. Срв. Psychologie und Religion, Paragr. 119 ff.; Versuch einer psychologischen Deutung des Trinitatsdogmas, Paragr. 251 ff.; Antwort auf Hiob, Paragr. 248 ff. [На бълг. - Отговор на Йов, ЕА,

Плевен, 1997 г.]409

ване на привидно безнадеждни разделения. Дори само един опит в тази насока винаги има оздравително въздействие, но във | всеки случай само

тогава, когато стане спонтанно. От изкуствено повторение или преднамерена имитация на такива изображения не бива да се очаква нищо. (Серия от

индивидуални мандали се съдържа в моя том Създаване на форми на несъзнаваното4.)

ПРИЛОЖЕНИЕ' [Студии XI и XII в това издание.]

4WБИБЛИОГРАФИЯ А. Сборници с алхимични трактати от различни автори

ARS CHEMICA, quod sit licita exercentibus, probationes doctissimorum iurisconsultorum. Strassburg 1566.

I Septem tractatus seu capitula Hermetis Trismegisti, aurei [pp.7-31]: Tractatus aureus

ARTIS AURIFERAE, quam chemiam vocant usw. 2 Bde. Basel 1593. Band I 1 Allegoriae super librum Turbae [pp. 139-145]

\] Aurora consurgens: quae dicitur aurea hora [pp. 185-246; nurTeil II]

III Rosinus ad Sarratantam episcopum [pp. 277-319]IV Liber secretorum alchemiae compositus per Calid filium lazachi

[pp. 325-351]V Tractatus Aristotelis de practica lapidis philosophici [pp. 361-

373]VI Rachaidibi, Veradiani, Rhodiani, et Kanidis philosophorum regis

Persarum: De materia philosophici lapidis, acutissime colloquentium fragmentum [pp. 397-404]

VII Liber de arte chimica incerti authoris [pp. 575-631] Band II VIII Rosarium pfilosophorum [pp. 204-384; съдържа втора редакция на Visio

Arislei, p. 246 ff. Друго издание на Artis auriferae, цитирано в този том, е излязло през 1572 г. в Базел и съдържа Tractatus aureus, p. 641

ff.]

BIBLIOTHECA CHEMICA CURIOSA seu rerum ad alchemiam pertinentium thesaurus instructissimus. Hg. Von Johannes Jacobus Mangetus. 2 Bde. Genf

1702.Band I I Hermes Trismegistus; Tractatus aureus de lapis physici

secreto [pp. 400-445]II Morienus: Liber de compositione alchemiae [pp. 509-519] Band II

III Sendivogius: Epistola XIII [p. 496]MUSAEUM HERMETICUM reformatum et amplificatum. Frankfurt 1678. I

Lambsprink: De lapide philosophico [pp. 337-372]THEATRUM CHEMICUM, praecipuos selectorum auctorum tractatus...

continens.Bde. I-III Ursel 1602; Bd. IV Strassburg 1613; Bd. V 1622; Bd.

VI 1661. Band I I Dorneus: Speculativa philosophia, gradus septem vel decem

continens [pp. 255-310]II Dorneus: De tenebris contra naturam et vita brevi [pp. 518-535]Ill Dorneus: De transmutatione matallorum [pp. 563-646] Band II IV

Dee: Monas hieroglyphica [pp. 218-243] Band IV V Hermetis Trismegisti Tractatus vere aureus de lapidis

philosophici secreto [pp. 672-797]: Tractatus aureus VI David Lagneus: Harmonia seu Consensus philosophorum chemicorum

[pp. 813-903]: Harmonia chemicaBand V VII Mennens: De aureo vellere... libri tres [pp. 267-470]

Band VI VIII Vigenerus (Blaise de Vigenere): Tractatus de igne et sale[pp. 1-139]

Б. Обща библиографияABRAHAM ELEAZAR (Abraham le Juif): Uraltes chyfnisches Werk usw. 2.

Aufl. Leipzig 1760.ABRAHAM, Karl: Traum und Mythos. Eine Studie zur Volkrepsychologie. (Schriften zur angewandten Seelenkunde IV/4) Leipzig und Wien 1909.

Adumbratio Kabbale Christiane, id est, Szncatabasis Nebraizans, sive brevis applicatio doctrinae Hebraeorum cabbalisticae ad dogmata novi

Foederis usw. Frankfurt a. M. 1634.AELIAN (Claudius Aelianus): De naturaanimalium libri XVII. 2 Bde.

Leipzig 1864/66.AGRICOLA, Gregor: De animantibus subterraneis. Basel 1549.

Aldrovandus, Ulysses (Ulisse Aldrovandi): Dendrologiae naturalis scilicet arborum historiae libri. Frankfurt 1671.

Allegoriae sapientum supra librum Turbae. Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, I.

Amitayur-dhyana-Sutra in: Buddhist Mahayana-Sutras, part II. Ubersetzt von Max Muller und Lungiro Takakusu. (Sacred Books of the East

49) Oxford 1894.APTOWITZER, Victor: Arabisch-judische Schopfungstheorien. In: Hebrew Union College Annual VI (Cincinati 1929), pp. 205-246.Apokryphen, Neutestamentliche. Hg. Von Edgar Hennecke u. a. 2.

Aufl. Tubimgen 1924.[APULEIUS:] Lucii Apulei Madaurensis Platonici philosophi opera.

Bd. I: Metamorphoses sive De asino aureo. Altenburg 1778. Deutsch: Die Metamorphosen oder Der goldene Esel. Ubersetzung von August Rode und Hans

Floerke. Miinchen und Leipzig 1909.ARISLEUS: Вж. Visio Arislei. (A) ARTIS AURIFERAE, VIII

AUOUSTINUS (Вж. Aurelius Augustinius): Opera omnia. Opera et studio monachorum ordinus S. Benedict) е congregatione S. Mauri. 11 Bde. Paris

1836-1838.- Confessionum libri tredecim. Tom. I [col. 132-410].

- De diversis quaestionibus LXXXIII liber unus. Tom. VI [col. 49

(целия текст col. 25-138)]. Aurea hora: Вж. Aurora consurgens. Aurora consurgens: Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, II. AVALON, Arthur [Hg.,

псевдоним на Sir John WOODROFFE]: The serpent44

power... Two works on Tantrik Yoga, translated from the Sanskrit. London 1919.

- Вж. също WOODROFFE.BACON, Josephine Daskam: In the Border Country. New York 1919.

BANDELIER, Adolph Francis Alphonse: The Delight Makers. New York1890; 2. Aufl. 1918.

BARLACH, Ernst: Der tote Tag. Drama in fiinf Akten. Berlin 1912. Baruch-Apokalypse: Вж.Кшззьвр. BAUMGARTNER, Matthias: Die Philosophie des

Alanus de Insulis. ImZusammenhange mit den Anschauungen des 12. Jahrhunderts

dargestellt. (Beitrage zur Philosophie des Mittelalters. Texteund Untersuchungen, II/4) Miinster 1896. BAYNES, Herbert G.:

Mythologz of the Soul. London 1940. BENOIT, Pierre: L'Atlantide. Roman. Paris 1919. BERNOULLI, Rudolf: Zur Symbolik geomterischer Figuren und

Zahlen. InEranos-Jahrbuch 1934 (Zurich 1935) pp. 369-415. BERTHELOT Marcellin: La Chimie au moyen age. 3 Bde. (Histoire des

Sciences) Paris 1893.- Collection des anciens alchimistes grecs. Paris 1887/88 BIN GORION, Micha Joseph (псевдоним на Micha Joseph Berdyczewski):

Вж. Born Judas. BLANKE, Fritz: Bruder Klaus von Fliie. Seine innere Geschichte. (Zwingli

Bucherei 55) Zurich 1948. BLOCK, Raymond de: Euhemere, son livre et sa doctrine (Dissertation

Universitat Luttich) Mons 1876. BOHME, Jacob: Des gottseligen, hocherleuchteten J' B' Teutonici Philosophi

alle Theosophischen Schriften. 3 Bde. Amsterdam 1682.- De signature rerum. Das ist: Von der Geburt und Beziehung aller

Wesen.- [Drey Principa]. Beshcreibugn der drey Principien gottliches

Wesens.- Hohe und tiefe Griinde von dem dreyfachen Leben des Menschen.

- Tabulae principorum.- [Quaestiones theosophicae] Theosophische Fragen in Betrchtung

gottlicher Offenbarung.- Viertzig Fragen von der Seelen Vrstand, Essentz, Wesen, Natur und

Eigenschafft, was sie von Ewigkeit in Ewigkeit sey. Verfasset von Dr. Balthasar Walter, Liebhaber der groBen Geheimnussen, und beantwortet

durch J' B'.- Das umbgewandte Auge. [Anhang Bd. II]

- Vom himmlischen und irdischen Mysterium. Aurora, oder Morgenrothe im Aufgang. Samtliche Werke Neuauflage Stuttgart 1835 Bd. I

Born Judas, Der. Legenden, Marchen und Erzahlungen. Gesammelt von M. J. Bin Gorion. 6 Bde. 2. Aufl. Leipzig 1916-1923. Bd. Ill (1919):

Maren und Lehren.BOUCHE-LECLERCQ, Auguste: L'Astrologie grecque. Paris 1899.

BOUSSET, Wilhelm: Hauptprobleme der Gnosis (Forschungen zur Religion415

und Literatur des Alien und Neuen Testaments X) Gottingen 1907. BOZZANO, Ernesto: Populi primitivi е manifestazioni supernormali. Verona

1941. Deutsch: Ubersinnliche Erscxheinungen bei denNaturvo'lkern. BUDGE, E. A. Wallis: The Gods of the Egyptians or

Studies in Egyptian

Mythology. 2 Bde. London 1911. BULTMANN, Rudolf: Вж. BURI BURI, F.: Theologie und Philosophic. In Theologische Zeitschrifl VIII

(Basel 1952) pp. 116-134.CAESERUS HEISTERBACENSIS (Casarius von Heisterbach): Dialogusmiraculorum. Hg. Von Josephus Strange. Koln, Bonn und Brussel

1851.Calidis liber secretorum: Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, IV. CAUSSINUS,

Nicolaus: De symbolica Aegyptorium sapientia. Koln 1623.Zusammengebunden mit: - Polyhistor symbolicus. Koln 1623. CELLINI,

Benvenuto: Leben des В' С, Florentinischen Goldschmiedts undBildhauers, von ihm selbst geschrieben, iibersetzt und mit einem

Anhange herausgegeben von Goethe. I. und II. Theil, Tubingen'1803.

CHANTEPIE DE LA SAUSSAYE: Вж. Lehrbuch der Religionsgeschichte. CHARLES, Robert Henry [Hg.]: The Apocrypha and Peudepigrapha of the

Old Testament in English. 2. Bed. Oxford 1913. CICERO (Marcus Tullius): De natura deorum: Academica. With an English

text by H. Rackham. (Loeb Classical Library) London and NewYork 1933. [CLEMENS VON ALEXANDRIEN:] Des C' von Alexandreia

Teppichewissenschaftlicher Darelgungen entsprechend der wahren

Philosophic (Stroamteis) Buch V [Werke IV]. Aus demGriechischen iibersetzt von Otto Stahlin. (Bibliothek der

Kirchenvater, 2 Reihe XIX) Munchen 1937.Codex Alchemicus Rhenovacensis (15. Jh.). Zentralbibliothek Zurich.

CRAWLEY, Alfred Ernest: The Idea of the Soul. London 1909. CUMONT, Franz: Textes et monuments figures relatifs aux mysteres de

Mithra. 2 Bde. Brussel 1896/99. CUSTANCE, John: Wisdom, Madness and Folly. The Philosophy of a Lunatic.

Pellegrini and Cudahy, New York 1952. Deutsch: Weisheit undWahn. Mit einer Einleitung von C. G. Jung. Rascher, Zurich1954. Cvetacvatara-Upanishad: Вж. DEUSSEN, Paul: Sechzig

Upanishad's desVeda.

DAUDET, Leon: L'Her6do. Essai sur le drame interieur. Paris 1916. DEE, John: Вж. (A) THEATRUM CHEMICUM, IV. DE GUBERNATIS, Angelo: Вж.

GUBERNATIS.DE JONG, K. H. E.: Das antike Mysterienwesen in

religionsgeschichtlicher,ethnologischer und psycxhologischer Beleuchtung. Leiden 1909.

DELACOTTE, Joseph: Guillaume de Digulleville (poete normand): Troisromans-poemes du XIV siecle. Les pelerinages et la divine

comedie. 2. Bde. Leipzig 1906/15. DELATTE, Louis: Textes latins et vieux francais relatifs aux Cyranides.

(Bibliotheque de la Faculte de Philosophie et Letteres deГ University de Liege CXIII) Luttich 1942. DEUSSEN, Paul: Sechzig

Upanishad's des Veda. Aus dem Sanskrit ubersetztund mit Einleitungen und Anmerkungen versehen. 3. Aufl.

Leipzig 1938.- Вж. Geheimlehre, Die, des Veda.

DIELS, Hermann: Die Fragmente der Vorsokratiker griechisch und deutsch.

2. Bde. 3. Aufl. Berlin 1912. DIETERICH, Albrecht: Eine Mithrasliturgie: 2. Aufl. Leipzig und Wien

1910. DIONYSIUS AREOPAGITA: De coelesti hierarchia. In: Migne, Patrologia Graeco-

Latina III col. 119-320.- De divinis nominibus. In: Migne, Patrologia G.-L. Ill col. 595.

DORN, Gerardus: Вж. (A) THEATRUM CHEMICUM, I-III.Du CANGE, Charles: Glossarium ad scriptores mediae et infimae

latinitatis.6 Bde. Paris 1733-1736. DUCHESNE, Louis: Origines du culte

chretien. Etude sur la liturgie latineavant Charlemange. 5. Aufl. Paris 1925.

ECKHART, MEISTER: Вж. Mystiker, Deutsche.Edda, Die. Gbtterlieder und Heldenlieder. Aus dem Altnordischen von

Hans von Woltogen. Leipzig [o. D.]. ETSLER, Robert: Wletenmantel und Himmelszeit. Religionsgeschichtliche

Untersuchungen zur Geschichte des antiken Weltbildes. 2 Bde.Munchen 1910.

ELEAZAR, ABRAHAM: Вж. ABRAHAM ELEAZAR. ELIADE, Mircea: Le Chamanisme et les techniques archaiques de 1'extase.

(Bibliotheque scientifique) Payot, Paris 1951. ERMAN, Adolf: A Handbook of Egyptian Religion. London 1907. - Die Religion der Agypter.

Ihr Werden und Vergehen in vier Jahrtausenden.Berlin und Leipzig 1934.

ERSKINE, John: The Private Life of Helen of Troy. 7. Aufl. London 1926. EVANS-WENTZ, E. Y.: Aae. Tibetanische Totnebuch, Das.

FECHNER, Gustav Theodor: Elemente der Psychophysik. 2., unveranderte

Aufl. 2. Bde. Leipzig 1889.FENDT, Leonhard: Gnostische Mysterien Munchen 1922. Festschrift

Albert Oeri zum 21. September 1945. [Titel: Umkreis undWeite. Enthalt C. G. JUNG, Das Ratsel von Bologna (pp. 265-

279).] Easier Berichthaus, Basel 1945.417

FICINUS, Marisilius: Auctores Platonici. Venedig 1497.FIERZ-DAVID, Linda: Der Liebestraum des Poliphio. Bin Beitrag zur

Psychologic der Renaissance und der Moderne. Rhein-Verlag,Zurich 1947.

FLAMMEL, Nicholas: Вж. ORANDUS FLOURNOY, Theodore: Des Indes a la planete Mars. Etude sur un cas de

somnambulisme avec glossolalie. 3. Aufl. Paris und Genf 1900.- Nouvelles observations sur un cas de somnambulisme avec

glossolalie.In: Archives de Psychologic I (Genf 1902), pp. 101-255. FOUCART,

Paul: Les Mysteres d'Eleusis: Paris 1914. FREUD, Sigmund: Eine Kindheitserinnerung des Leonardo da Vinci.

(Schriften zur angewandten Seelenkunde VII) Leipzig und Wien1910.

- Psychoanalytische Bemerkungen iiber einen autobiographisch beschriebenen Fall von Paranoia (Dementia paranoides). In: Jahrbuch fiir psychoanalitische und psychopathologische Forschungen III (Leipzig und

Wien 1911) pp. 9-68 [Nachtrag: -P. Schreber: Denkwiirdigkeiten eines Nervenkranken", pp. 588-590 des gleichen Bandes].

- Die Traumdeutung. Lepzig und Wien 1900.FROBENTIUS, Leo: Schiksalkunde. (Schriften zyr Schiksalkunde V)

Weimar 1938.GARBE, Richard: Die Samkhy a-Philosophie. Eine Darstellung des indischen Rationalismus. 2., umgearbeitete Aufl. Leipzig 1917.

Geheimlehre, Die, des Veda. Ausgewahlte Texte der Upanishad's. Aus dem Sanskrit iiberstezt von Paul Deussen. 3. Aufl. Leipzig 1909.

GESSMANN, Gustav Wilhelm: Die Geheimsymbole der Alchyimie, Arzneikunde und Astrologie des Mittelalters. Eine Zusammenstellung der von den Mystikern und Alchemisten gebrauchten geheimen Zeichenschrift,

nebst einem kurzgefaBten geheimwissenschaftlichen Lexikon. 2. Aufl. Berlin 1922.

GLAUBER, Johann Rudolf: Tractatus de natura salium oder Ausfuhrliche Beschreibung deren bekannten Salien usw. Amsterdam 1658.

GOETHE, Johann Wolfgang von: Werke. Vollstandige Ausgabe lezter Hand. 31 Bande. Cotta, Stuttgart 1827-1834.- Faust. Gesamtausgabe Insel, Leipzig 1942.

- Вж. CELLINIGOETZ, Bruno: Das Reich ohne Raum. Potsdam 1919. Unverstiimmelte

Neuausgabe See-Verlag. Konstanz 1925.418

GRIMM, Briider: Вж. Marchen.GUBERNATIS, Angelo de: Dtie Thiere in der indogermanischen

Mythologie. Ubersetzung. 2. Teile. Leipzig 1874.GUILLAUME DE DlGULLEVILLE: Вж. DELACOTTE.

HAGGARD, Henry Rider: She. A History of Adventure. London 1887 [und Neuausgaben].

- Ayesha: The Return of She. London 1905.- Wisdom's Daughter. London 1923.

Handworterbuch des deutschen Aberglaubens. Hg. Von Hanns Bachtold-Staubli u. a. 10 Bde. Berlin 1927-1942. HARDING, Esther: Das

Geheimnis der Seele. Urspung und Ziel derpsychischen Energie. Ubersetzung. Vorwort von C. G. JUNG.

Rhein-Verlag, Zurich 1948.HENNECKE, Edgar: Вж. Apokryphen, Neutestamentliche. HERMES

TRISMEGISTOS: Вж. (A) THEATRUM CHEMICUM, IV/V. Hermetica. The ancient Greek and Latin writings which contain religious

or philosophic teachings ascribed to Hermes Trismegistos. Hg.Von Walter Scott. 4 Bde. Oxford 1934-1936. HIERONYMUS (Heiliger):

Epistola II ad Theodosium et caeteros anachoretas.In: Opera I/I, Epistolarum pars I. Hg. Von Isidor Hilberg.

(Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum LIV) Wien undLeipzig 1910. HILDEGARD VON BiNGEN: Liber divinorum operum. Codex

1942, Bibliothecagovernativa, Lucca. HIPPOLYTUS: Elenchos [=Refutatio omnium

haeresium]. Hg. Von PaulWendland. (die griechischen christlichen Schriftsteller der ersten

drei Jahrhunderte) Leipzig 1906. Hirte des Hermas: Вж. RIETZENSTEIN. HOFFMANN, Е. Т. A.: Die Elixiere des Teufels. Nachgelassene

Papiere desBinders Medardus, eines Kapuziners. Berlin-Leipzig 1908. HOLDERLIN,

Friedrich: Samtliche Werke. Insel, Leipzig [o. D.]- Gesammelte Werke. 3 Bde. Jena 1909. [Bd. H: Gedichte] HOLLANDUS,

loannis Isaacus: Opera mineralia, sive de lapide philosophico,omnia, duobus libris comprehensa. Middelburg 1600. [HOMER:] Homer's

Werke von Johann Heinrich Voss. Bd. I: llias. Bd. II:Odyssee. Stuttgart und Tubingen 1842. HONORIUS VON AUTIN: Expositio

in Cantica Canticorum. In: Migne, PatrologiaLatina CLXXII col. 347-496. HORNEFFER, Ernst: Nietzsches Lehre von

der Ewigen Wiederkunft undderen bisherige Veroffentlichung. Leipzig 1900.

419HORUS APOLLO: Selecta hieroglyphica, sive sacrae notae Aegyptorum,

etinsculaptae imagines. Rom 1597. HUBERT, Henri, et Marecel MAUSS:

Melanges d'histoire des religions.(Travaux de 1'annee sociologique) Paris 1909.

I Ging. Das Buch der Wandlungen, hg. Von Richard Wilhelm. Jena 1924. INGRAM, John H.: The Haunted Homes and Family Traditions of Great

Britain. London 1897. IRENAEUS (von Lion): S. Irenaei episcopi Ludgenesis contra omnes haereses

libri quinque. Oxford-London 1702. [В книгата е използванозаглавието - Adversus omnes haereses".} Deutsch: Des heiligen

Г fiinf Biicher gegen die Haresien. (Bibliothek der Kirchenvater)Buch I-III Kempten und Miinchen 1912. Isis. International Review

devoted to the History of Science and CivilisationXVIII (Bruges 1932). [Wei Po-Yang pp. 210-289] IZQUIERDO,

Sebastiano (Alcarazense Societatis lesu): Praxis exercitoriumspiritualium P. N. S. Ignati. Rom 1695. JACOBSON, Helmut: Die

dogmatishce Stellung des Konigs in der Theologieder alien Agypter. (Agyptologische Forschungen VIII) Gliickstadt

1939. JAMES, Montague Rhodes: The Apocryphal New Testament, being the

Apokryphal Gospels, Acts, Epistles and Apocalypses with otherNarrations and Fragments newly translated by M' Rh' J'. Oxford

1924.JAMES, William: The Varieties of Religious Experience. London 1902.

JANET, Pierre: L'Automatisme psychologique. Paris 1889.- L'Etat mental des Hysteriques. Paris [1893].- Nevroses et idees fixes. 2 Bde. Paris 1898.

- Les Nevroses. (Bibliotheque de philosophic scientifique) Paris 1919

[erstmals 1909]. JAFFE, Aniela: Bilder und Szmbole aus Е. Т. A. Hoffmanns Marchen -Der

Goldne Topf" in: JUNO, Gestaltungen des UnbewuBten. Siehedoit. JUNG, Carl Gustav: Aion. Untersuchungen zur Symbolgeschichte.

(Psychologische Abhandlungen VIII) Rascher, Zurich 1951. [Ges.Werke IX/2 (1976)]

- Analytische Psychologie und Erziehung. Kampmann, Heidelberg 1926. Neuausgabe Rascher, Zurich 1936. Bcarbeitet und urn zwei Aufsatze

erweitert als: Psychologie und Erziehung. Rascher, Zurich 1946. Pb 1970. [Ges. Werke IV (1969)]

- Antwort auf Hiob. Rascher, Zurich 1952. Neuauflagen 1953, 1961 und Pb 1967. [Ges. Werke XI (1963 und 1973)]

- Aufsatze zur Zeitgeschichte. Rascher, Zurich 1946 [Ges. Werke X (1974) und XVI (1958)]

- Die Beziehung zwischen dem Ich und dem UnbewuBten. Reichl. Darmstadt 1928. Neuauflagen Rascher, Zurich 1933, 1935, 1939, 1945,

4201950, 1960 und 1966 (Pb). [Ges. Werke VII (1964)]

- В ruder Klaus. In: Neue Schweizer Rundschau 1/4 (Zurich 1933) pp. 223-229. [Ges. Werke XI (1963 und 1973)]

- Einige Bemerkungen zu den Visionen des Zosimos. In: Eranos-Jahrbuch 1937. Rhein-Verlag, Zurich 1938. Erweiterte Neuausgabe in: Von

den Wurzeln des BewuBtseins. Siehe dort.- Geist und Leben. In: Form und Sinn II/2 (Augsburg 1926). Spater

in: Seelenprobleme der Gegenwart. (Psychologische Abhandlungen III) Rascher, Zurich 1931. Neuauflagen 1933, 1939, 1946, 1950 und 1969 (Pb).

[Ges. Werke VIII (1967)]- Der Geist Mercurius. In: Eranos-Jahrbuch 1942. Rhein-Verlag,

Zurich 1943. Erweiterte Neuausgabe in: Symbolik des Geistes. Siehe dort.- Der Geist der Psychologie. In: Eranos-Jahrbuch 1946. Rhein-

Verlag, Zurich 1947. Spatere Fassung: Theoretische Uberlegungen zum Wesen des Psychischen. Siehe dort.

- Gestaltung des UnbewuBten. (Psychologische Abhandlungen VII) Rascher, Zurich 1950. [JuNGS Beitrage in diesem Band sowie Ges. Werke XV

(1971).]- Instinkt und UnbewuBtes. In: Uber die Energetik der Seele. Siehe

dort. [Ges. Werke VIII (1967)]- Paraselsica. Zwei Vorlesungen uber den Arzt und Philosophen Theophrastus. Rascher, Zurich 1942. [-Paraselcus als geistige

Erscheinung" Ges. Werke XIII; -Paraslecus als Arzt" Ges. Werke XV (1971)]- Psychologie und Alchemic. (Psychologische Abhandlungen V)

Rascher, Zurich 1944. Revidierte Neuauflage 1952. [Ges. Werke XII (1972)]- Psychologie und Religion. Die Terry-Lectures, gehalten an der

Yale University. Rascher, Zurich 1940,1947 und Pb 1962 StA Walter, Olten 1971. [Ges. Werke XI (1963 und 1973)]

- Die Psychologie der Ubertragung. Erlautert an Hand einer alchemischen Bildserie, fur Arzt е und praktische Psychologen. Rascher,

Zurich 1946. [Ges. Werke XVI (1958 und 1976)]- Psychologische Typen. Rascher, Zurich 1921. Neuauflagen

1925,1930, 1937, 1940, 1942, 1947 und 1950. [Ges. Werke VI (1960 und 1967)]

- Das Ratsel von Bologna. In: Festschrift Albert Oeri. Siehe dort. [Ges. Werke XIV/1 (1968)]

- Die Strukturder Seele. In: Europaische Revue IV/1 (Berlin, April 1928) pp. 26-37 und IV/2 (Mai 1928) pp. 125-135. Erweitert in:

Seeleniiprobleme der Gegenwart. Вж. no-горе на: Geist und Leben. [Ges. Werke VIII]

- Symbole der Wandlung. Analyse des Vorspiels zu einer Schizophrenie. Rascher, Zurich 1952.4., umgearbeitete Auflage von: Wandlungen und Symbole deer Libido (1912). [Ges. Werke V (1973)]

- Symbolik des Geistes. Studien uber psychische Phanomenologie, mil421

einem Beitrag von Dr. phil Riwkah Scharf. (Psycholog. Abhandlungen VI) Rascher, Zurich 1948, 1953. [JUNGS Beitrage in diesem Band sowie in

Ges. Werke XI (1963 und 1973) und XIII.]- Synchronizitat als ein Prinzip akausaler Zusammenhange. In: C. G. JUNG und W. PAULI, Naturerklarung und Psyche. (Studien aus dem C. G.

Jung-Institut IV) Rascher, Zurich 1952 [Ges. Werke VIII (1967)]- Theoretische Uberlegungen zum Wesen des Psychischen. Erstmals als

-DerGeist vom Psychologic" in: Eranos-Jahrbuch 1946. Rhein-Verlag, Zurich 1947. Bearbeitet in: Von den Wurzeln des BewuBtseins. Siehe dort. [Ges.

Werke VIII (1967)]- Uber das Selbst. Eranos-Jahrbuch 1948. Rhein-Verlag, Zurich 1949.

Als -Das Selbst" Kp. IV von Aion Siehe dort.- Uber die Psychologic des UnbewuBten. Rascher, Zurichl943. Neuauflagen 1948, 1960 und Pb 1966. [Ges. Werke VII (1964)]

- Versuch einer psychologischen Deutung des Trinitatsdogmas. In: Symbolik des Geistes. Siehe dort. [Ges. Werke XI (1963 und 1973)]

- Die Visionen des Zosimos. Siehe: Einige Bemerkungen zu den Visionen des Zosimos.

- Das Wandlungsymbol in der Messe. In: Eranos-Jahrbuch 1940/41. Rhein-Verlag, Zurich 1942. Erweitert in: Von den Wurzeln des BewuBtseins.

Sieh dort. [Ges. Werke XI (1963 und 1973)]- Von den Wurzeln des BewuBtseins. Studien Uber den Archetypus.

(Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich 1954. [Drei Abhandlungen in diesem Band, die iibrigen in: Ges. Werke VIII (1967 und 1977), XI

(1963 und 1973) und XIII (1978)]- Wotan. In: Aufsatze zur Zeitgeschichte. Siehe dort.

- Zur Psychologic ostlicher Meditation. In: Mitteilungen der Schweizerischen Gesellschaft der Freunde Ostasiatischer Kultur V (Bern

1943) pp. 33-53. Spater in: Symbolik des Geistes. Siehe dort. Ferner in: BewuBtes und UnbewuBtes. Beitrage zur Psychologie. (Biicher des Wissens Tb) Fischer, Frankfurt a. M. und Hamburg 1957. [Ges. Werke XI (1963 und

1973)]- Zur Psychologie und Pathologic sogenannter okkulter Phanomene.

Eine psychiatrische Studie. Dissertation. Oswald Mutze, Leipzig 1902. [Ges. Werke I (1966)]

- und Karl KERENYI: Einfuhrung in das Wesen der Mythologie. Das gottliche Kind/das gottliche Madchen. Rhein-Verlag, Zurich 1951. [JUNGS

Beitrage in diesem Band.]- und Wolfgang PAULI: Naturerklarung und Psyche. (Studien aus dem

C. G. Jung-Institut IV) Rascher, Zurich 1952. [JUNGS Beitrag in Ges. Werke VIII (1967)]

- Siehe Tibetanische Totenbuch, Das.- Siehe WILHELM.

JUNG, Emma: Ein Beitrag zum Problem des Animus. In: JUNG, C. G.:422

Wirklichkeit der Seele. Anwendungen und Fortschritte der neueren Psychologie. (Psychologische Abhandlungen IV) Rascher, Zurich 1934.

Neuauflagen 1939 und 1947. Der Aufsatz ist zusammen mit -Die Anima las Naturwesen" (Beitrag zur Festschrift: Studien zur Analytischen

Psychologie C. G. Jungs, II, Rascher, Zurich 1955) unter dem Titel -Animus und Anima" gesondert als Pb bei Rascher, Zurich 1967, erschienen.

Kabbala denudata: siehe KNORR VON ROSENROTH.KANT, Immanuel: Kritik der reinen Vernunft. Werke, hg. Von Karl

Kehrbach.2. Aufl. Reclam, Leipzig [o. D.]. KERENYI, Karl: Hermes der

Seelenfuhrer. Das Mythologem vom mannlichenLebensursprung. In: Eranos-Jahrbuch 1942. Rhein-Verlag, Zurich1943. Dann: Albae Vigiliae, Neue Folge, Heft 1. Rhein-Verlag,

Zurich 1944.- Siehe JUNG, Carl Gustav, und Karl KERENYI.

KERNER, Justinus: Die Seherin von Prevorst. 2 Bde. Stuttgart und Tubingen 1829. KEYSERLING, Graf Hermann: Sudamerikanische Meditationen.

Stuttgart1932. KHUNRATH, Henricus: Von hyleasischen, das ist,

primaterialischencatholischen oder algemeinem naturlichen Chaos. Magdeburg

1597. KIRCHER, Athanasius: Mundus subterraneus, in XII libros digestus.

Amsterdam 1678. KNORR VON ROSENROTH, Christian [Hg.]: Kabbala denudata seu Doctrina

Hebraeorum. 2. Bde. Sulzbach und Frankfurt 1677/84. KOEPGEN, Georg: Die Gnosis des Christentums. Salzburg 1939. KOHLER, Reinhold: Kleinere

Schriften zur Marchenforschung. Weimar1898. Koran, Der. Aus dem Arabischen wortgetreu iibersetzt und mit

erlauterndenAnmerkungen versehen von L. Ullmann. 4. Aufl. Bielefeld 1857.

LAVAUD, M.-Benoit: Vie profonde de Nicolas de Flue. Fribourg 1942. LACTANTIUS FIRMIANUS: Opera omnia. Hg. Von Samuel Brandt und Georg

Laubmann. (Corpus scriptorum ecclesiasticorum Latinorum) 3.Bde. Wien 1890-1897.

LAGNEUS, David: siehe (A) THEATRUM CHEMICUM, VI LAMBSPRINCK: siehe (A) MUSAEUM HERMETICUM. LA ROCHEFOUCAULD, Fran?ois, Due de: (Euvres

completes. 3 Bde. [-Maximes"in Bd. I]. Paris 1868.

LE BON, Gustave: Psychologie der Massen. Ubersetzung. (Philosophisch-soziologische Bucherei II) 2., verbesserte Aufl. Leipzig

1902.Lehrbuch der Religionsgeschichte. Begrundet von Chanterpie de la

Saussaye. Hg. von Alfred Bertholer und Eduard Lehmann. 2 Bde. 4. Aufl. Tubingen 1925.

LEISEGANG, Hans: Die Gnosis. Leipzig 1924.423

LLEONE EBREO (Leo Hebraeus oder Jehuda Abravanel): Dialoghi di

Amore.Vinegia 1552. Siehe auch: Philosophy, The LEVY-BRUHL, Lucien: LA

Mythologie primitive. Le monde mythique desAustraliens et des Papous. (Travaux de Fannee sociologique) 2.Aufl. Paris 1935. Lexikon, Ausfuhrliches, der griechischen und

rdmischen Mythologie. Hg.von W. H. Roscher u. a. 11 Bde. Leipzig 1884-1890. [Liber mutus.]

Mutus liber, in quo tamen tota philosophic! Hermetic;)figuris hieroglyphicis depingitur. La Rochelle 1677. LU-CH'LANG-WU

und Tenney L. Davis: An ancient Chinese treatise onalchemy entitled Ts'an T'ung Ch'i. In Isis. Siehe dort. LODY, F.:

Alchemistische und chemische Zeichen. Stuttgart 1928.MACROBIUS, Ambrosius Aurelius Theodorius: In somnium Scipions. Lyon1556. MAEDER, Alphonse: Essai d'interpretation de quelques reves.

In: Archivesde psychologic VI (Genf 1907) pp. 354-375.

- Die Symbolik in den Legenden, Marchen, Gebrauchen und Traumen. In: Psychologisch-neurologische Wochenschrift X (Halle 1908/09) pp. 45-

55.MAIER, Michael(is): De circulo physico, quadrate, hoc est auro usw.

Oppenheim 1616.- Symbola aurae mensae duodecim nationum. Frankfurt a. M. 1617.

MAITLAND, Edward: Anna Kingsford, her Life, Letters, Diary, and Work. 2Bde. London 1896. Maitrayana-Brahmana-Upanishad. Part II. Ubersetzt

von F. Max. Miiller.(Sacred Books of the East XV) Oxford 1900.

MAGNETUS, Jacobus Johannes: siehe (A) BIBLIOTHECA CHEMICA CURIOSA. Marchen, Die, der Weltliteratur, hg. von Friedrich von der Leyen und Paul

Zaunert. Eugen Diederichs, Jena. Zitierte B2nde:- Balkanmarchen aus Albanien, Bulgarien, Serbien und Kroatien. Hg.

von A. Laskien, 1915.- Chinesische Volksmarchen. Hg. von Richard Wilhelm, 1913.- Deutsche Marchen seit Grimm. Hg. von Paul Zaunert, 1912.

- Finnische und Estnische Volksmarchen. Hg. von August von Lowis of Menar, 1922.

- Indianermarchen aus Nordamerika. Hg, von Walter Krickeberg, 1924.- Indianermarchen aus Sudamerika. Hg. von Th. Koch-Griinberg, 1920.

- Marchen aus Iran. Hg. von Arthur Christensen, 1939.- Kaukasische Marchen. Hg. von A. Dirr, 1919.

- Kinder- und Hausmarchen. Gesammelt durch die Brttder Grimm. 2 Bde. 1922.

- Marchen aus Sibirien. Hg. von H. Kiinike, 1940.- Russische Volksmarchen. Hg. von August von Lowis of Menar, 1914.- Spanische und Portugiesische Marchen. Hg. von Harri Meier, 1940.

Ferner: AFANAS'EV, E. N.: Russian Fairy Tales. Translated by Norbert424

Gutermann. New York [1946]. MASEMUS, Jacobus: Speculum Imaginum veritatis occultae usw. Editio

tertia. Koln 1681. MATTHEWS, Washington: The Mountain Chant. In: Fifth Annual Report of

the U. S. Bureau of American Ethnology (Washington 1887) pp.379-467. MCGLASHAN, Alan: -Daily Paper Pantheon" in: The Lancet Bd.

264 (i)(London 1953) pp. 238/39. [MECHTHILD VON MAGDEBURG:] Das flieBende

Licht der Gottheit der M' vonM'. Ins Neudeutsche ubertragen und erlautert von Mela Escherich.

Berlin 1909. MEIER, C. A.: Antike Inkubation und moderne Psychotherapie. (Studien

aus dem C. G. Jung-lnstitut I) Zurich 1949. - Spontanmanifestationen des kollektiven UnbewuBten. In: Zentralblatt

fur Psychotherapie und ihre Grenzgebiete XI/5 (Leipzig 1939)pp. 284-303.

MENNENS, Gulielmus: siehe (A) THEATRUM CHEMICUM, VII. MEYRINK, Gustav: Der weiBe Dominikaner. Wien 1921. MORIENUS Romanus: siehe (A)

BIBLIOTHECA CHEMICA CURIOSA, II MYLIUS, Johann Daniel: Philosophia reformata continens libros binos.

Frankfurt 1622. Mystiker, Deutsche, des 14. Jahrhunderts. Hg. von Franz Pfeiffer. 2 Bde.

Leipzig 1845/57. Mytographus Vaticanus III. Classicorum auctorum е Vaticanis codicibis

editorum VI. Hg. von Angel Mai. Rom 1831.NELKEN, Jan: Analytische Beobachtungen (iber Phantasien eines

Schizophrenen. In: Jahrbuch fur psychoanalylische und psychopathologische Forschungen IV (Leipzig und Wien 1912) pp. 504-562.

NEUMANN, Erich: Tiefenpsychologie und neue Ethik. Rascher, Zurich 1949.

- Urprungsgeschichte des BewuBtseins. Mil einem Vorwort von C. G.JUNG. Rascher, Zurich 1949.

NEUMANN, Karl Eugen: siehe Reden, Die, des Gotamo Buddho's. NEWCOMB, Frank Johnson, und Gladys A. REICHARD: Sandpaintings of theNavajo Shooting Chant. New York 1938. NIETZSCHE, Friedrich: Werke.

16 Bde. Leipzig 1899-1911.- Also sprach Zaratustra. Ein Buch fur Alle und Keinen. In: Bd. VI.

- Dichtungen. In: Bd. VIII.- Jenseits von Gut und Bose. In: Bd. V.

NINCK, Martin: Wodan und germanischer Schicksalsglaube. Jena 1935.OERI, Albert: siehe Festschrift.

ORANDUS EIRENAEUS: Nicholas Flammel, His Exposition of the Hieroglyphicall Figures usw. London 1624.

425ORIGENES: In leremiam homiliae. In: Migne, Patrologia Graeco-Latina

XII col. 255-544.- In Leviticum himiliae. In: Migne, P. G.-L. XII col. 405-574.

- In libros Regnorum homiliae. In: Migne, P. G.-L. XII.Pancatantram, Das. (Textus ornatior) Eine alzindische

Marchensammlung.Zum ersten Male ubersetzt von Richard Schmidt. Leipzig [o. D.].

Pandora, das ist die edelst Gab Gottes usw. Hg. von H. Reusner. Basel[1588] Papyri Graecae magicae. Die griechischen Zauberpapyri, hg.

und ubersetztvon Karl Preisendanz u. a. 2 Bde. Berlin 1928/31. PARACELSUS

(Theophrastus Bombastus von Hohenheim): Samtliche Werke.Hg. von Karl Sudhoff und Wilhelm Matthiesen 15 Bde. Munchen

.und Berlin 1922-1935.- De vita longa. Bd. Ill p. 247 ff. [Einzelausgabe hg. von Adam von

Bodenstein. Basel 1562 (?)] PHILALETHES, Eirenaeus: Erklarung der Hermetisch poetischen Werke

Herrn Georgii Riplaei. tlbersetzung. Hamburg 1741. [PHILO IUDAEUS:] Philonis ludaei, summi philosophi...opera. 2 Bde. Lyon

1561. [De mundi opificio: Bd. I pp. 1-35.] Philosophy, The, of Love (Dialoghi d'Amore) by Leone Ebreo. Translated

into English by F. Friedeberg-Seeley and Jean H. Barnes. London1937. Siehe auch LEONE EBREO.

PICINELLUS (Picinello), Philippus: Mundus symbolicus. Koln 1683. PLATO(N): Gastmahl. Ins Deutsche ubertragen von Rudolf Kassner. 2. Aufl.

Jena 1906.- Dialoge Timaios und Kritias. Ubersetzt und erlautert von Otto Appelt. (Philosophische Bibliothek 179) 2. Aufl. Leipzig 1922.

- Timaios, Kritias, Gesetze X. Ins Deutshce ubertragen von Otto Kiefer. Jena 1909. *

PLINIUS, Secundus C.: Naturalis historiae libri XXXVII. Rec. Car. Mayhoff. 6 Bde. Leipzig 1775-1906. Deutsch Die Naturgeschichte des P' S'

C'. Hg. von G. C. Wittstein. 6 Bde. Leipzig 1881-1882.PLUTARCH: De genio Socratis. Deutsch: Uber den D3mon des Sokrates. In: Vermischte Schriften. Mit Anmerkungen nach der Ubersetzung von

Kaltwasser vollstandig hg. (Klassiker des Altertums 1. _ /Reihe/II) Munchen und Leipzig 1911.

Poimari(jfes: siehe Reitzenstein.PREISE*DANZ, Karl: siehe Papyri Graecae magicae.

PROPER^rips: Catullis, Tibullis, Propertius, cum Galli fragmentis et pervigilio venetis... usw. Studiis Societatis Bipontinae. Biponti

1783.PRUDENTIUS: siehe Rahner, Hugo, Die seelenheilende Blume.

RACHAIDIBUS: siehe (A) ARTIS AURIFERAE, VI.RADIN, Paul: Gott und Mensch in der primitiven Welt. Ubersetzung.

Rhein-Verlag, Zurich 1953.426

RAHNER, Hugo: Antenna Crucis, II: Das Meer der Welt. In: Zeitschrift fur katholische Theologie LXVI (Wurzburg 1942) pp. 89-118.

- Erdgeist und Himmelsgeist in der praktischen Theologie. In: Eranos-Jahrbuch 1945. Rhein-Verlag, Zurich 1946.

- Die seelenheilende Blume. Moly und Mandragore in antiker undchristlicherSymbolik. In: Eranos-Jahrbuch 1944. Rhein-Verlag,

Zurich 1945. Festgabe fiirC. G. Jung zum siebzigsten Geburtstag. RANK, Otto: Der Mythos von der Geburt des Helden. Versuch einer

psychologischen Mythedeutung. (Schriften zur angewandtenSeelenkunde V) Leipzig und Wien 1909. READ, John: Prelude to

Chemistry. London 1939. Realencyklopadie fur protestantische Theologie und Kirche. Hg. von

Albert Hauck. 3. Aufl. 24 Bde. Leipzig 1896-1913. Reden, Die, des Gotamo Buddho's aus der Sammlung der Bruchstiicke

Suttanipato des Pali-Kanons. Ubersetzt von Karl Neumann.Leipzig 1905. REITZENSTEIN, Richard: Poimandres. Studien zur

griechisch-agyptischenund fruhchristlichen Literatur. Leipzig 1904. REUSNER, Hieronymus:

siehe Pandora. RHINE, J. B.: New Frontiers of the Mind. London 1937. Deutsch: Neuland

der Seele. Zurich 1938. RICHARD VON ST. VICTOR: Benjamin minor. In: Migne, Patrologia Latina

CXCVIcol. 1-64. RIESSLER, Paul [Hg.]: Judisches Schrifttum auBerhalb der Bibel. Ubersetzt

und erlautert von P' R'. Augsburg 1928. Rigveda. Siehe DEUSSEN: Geheimlehre, Die. RIKLIN,Franz: UberGefangnispsychosen. In:

Psychologisch-neurologischeWochenschrift IX (Halle 1907) pp. 269-273.

- Wunscherfiillung und Symbolik im Marchen. Leipzig und Wien 1908. RIPLAEUS, Georgius (Sir George Ripley): Cantilena. In: Opera omnia

chemica. Kassel 1649.- Verses Belonging to an Embelmaticall Scrowle: Supposed to be

invented by G' R'. In: THEATRUM CHEMICUM BRITANICUM. London 1652.ROSCHER, Wilhelm Heinrich: siehe Lexicon, Ausfuhriiches.

ROSENCREUTZ, Christian: Chymische Hochzeit. StraBburg 1616.ROSINUS: siehe (A) ARTIS AURIFERAE, III

ROUSSELLE, Erwin: Seelische Fiihrung im lebenden Taoismus. In: Eranos-Jahrbuch 1933. Rhein-Verlag, Zurich 1934.

RULAND(US), Martin(us): Lexicon alchimiae sive dictionarium alchemisticum. Frankfurt 1612.

RUSKA, Julius: Tabula Smaragdaina. Ein Beitrag zur Geschichte der hermetischen Literatur. Heidelberg 1926.

42/- Die Vision des Arisleus. In: Historische Studien und Skizzen zu

Natur-und Heilwissenschaft. FestgabeGeorgSticker... zum siebzigsten Geburtstag. Hg. von Karl Sudhoff. Berlin 1930.

SALOMON, Richard: Opicinus de Canistris. Welbild und Bekenntnisse eines

avignonensichen Klerikers des 14. Jahrhunderts. 2 Bde. [Textund Bilder]. (Studies of the Warburg Institute I A/B) London

1936. Samyutta-Nikaya. Die in Gruppen geordnete Sammlung aus dem Pali-

Kanon der Buddhisten, zum ersten Mal ins Deutsche ubertragenvon Wilhelm Geiger. Bd. I Miinchen Neubiberg 1930. Sanatsugatfya.

In: The Bhagavadgita, with the Sanatsugatfya and theAnguta. Translated by Kashinath Trimbak Telang. (Sacred Booksof The East VIII) 2. Aufl. Oxford 1908. SAND, George: (Euvres

autobiographiques. 2 Bde. NRF, Paris 1970/71.[-Entretiens journaliers" in: Bd. II pp. 972-1018.] SCHILLER,

Friedrich: Die Piccolomini. 2. Teil von: Wallenstein. Eindarmatisches Gedicht. Samlliche Werke VI. Stuttgart und

Tubingen 1823. SCHMALTZ, Gustav: Ostliche Weisheit und westliche Psychotherapie.

(Schriftenreihe zur Theorie und Praxis der Psychologie)Hippokrates-Verlag Marquardt & Cie. Stuttgart 1951. SCHMIDT,

Richard: siehe Pancatantram. SCHMITZ, Oscar A. H.: Marchen aus dem UnbewuBten. Miteinem Vorwort

von C. G. JUNO und zwolf Zeichnungen von Alfred Kubin.Munchen 1932. SCHOPENHAUER, Arthur: Aphorismen zur Lebensweisheit.

In: Parerga undParalipomena. Kleine philosophische Schriften. Hg. von R. vonKoeber. 2 Bde. [in einem] Berlin 1891. SCHREBER, Daniel Paul:

Denkwurdigkeiten eines Nervenkranken, nebstNachtragen und einem Anhang. Leipzig 1903. SCHUBERT, Gotthilf

Heinrich von: Altes und Neues aus dem Gebiet derinneren Seelenkunde. 5 Bde. Leipzig und Erlangen 1825-1844.

SCHULTZ, Wolfgang: Dokumente der Gnosis. Jena 1910. SCOTT, Walter: siehe Hermetica. SENDIVOGIUS, Michael: Epistola XIII: siehe (A) BIBLIOTHECA

CHEMICA CURIOSA,III.

Septem tractatus seu capitula Hermetis Trismegisti: siehe (A) ARS CHEMICA. Shatapatha-Brahmana. Translated by Julius Eggeling. (Sacred

Books ofthe East XII) Oxford 1882. SILBERER, Herbert: Probleme der Mystik

und ihrer Symbolik. Wien undLeipzig 1914.

SLOANE, William M.: To Walk the Night. New York 1937. SPAMER, Adolf [Hg.]: siehe Texte aus der deutsche Mystik. SPENCER, Baldwin, and F. J.

GILLEN: The Northern Tribes of CentralAustralia. London 1904. SPITTELER, Carl: Imago. Jena 1919.

428- Prometeus und Epimetheus. Ein Gleichnis. Jena 1923.

STADE, Bernhard: Biblische Tehologie des Alien Testamenis. Bd. I [nicht

mehr erschienen]. Tubingen 1905. STEVENSON, Jmes: Ceremonial of Hasjelti Dailjis and Mythical Sand

Paintings of the Navaho Indians. In: Eighth Annual Repon of theU.S. Bureau of American Ethnology 1886-87 (Washington 1892)

pp. 229-285.STOCKLI, Alban: Die Visionen des seligen Bruder КI aus. Einsiedeln

1933. SUZUKI, Daisetz Teilaro: Die groBe Befreiung. Einfuhrung in den Zen-

Buddhismus. Mil einem Geleilwort von C. G. JUNG. Leipzig 1939.Tabula Smaragdina: siehe RUSKA.

TERTULLIAN(US): Apologelicus ad versus genles. In: Migne, Palrologia Lalina I, col. 257-536.

Texle aus der deulschen Mystik des 14. Jahrhunderts. Hg. von Adolf Spamer. Jena 1912.

Textes latines et vieux francais relalifs aux Cyranides: siehe DELATTE.

Thomas-Akten: siehe Apokryphen, Neutestamentliche.Tibetanische Tolenbuch, Das. Aus der englischen Fassung des Lama

Kazi Dawa Samdup. Hg. von W. Y. Evans-Wenlz, uberselzt und eingeleitel von Louise Gopfert-March. Mil einem psychologischen Kommentar von C. G.

JUNG. Zurich und Leipzig 1936.TONQUEDEC, Joseph de: Les Maladies nerveuses ou menlales et les

manifestations diaboliques. Precede d'une lettre de S. E. le Cardinal Verdier. 3. Aufl. Paris 1938.

Traclalulus Arislotelis: siehe (A) ARTIS AURIFERAE, V.Tractatus aureus: siehe (A) ARTIS AURIFERAE, VIII. BIBLIOTHECA

CHEMICACURIOSA, I, UND ARS CHEMICA, I.

Upanishaden: siehe DEUSSEN.USENER, Hermann: Das Weihnachtsfest. (Religionsgeschichtlichen

Untersuchungen) 2. Aufl. Bonn 1911.Vedanta-Sulras, with the Commentary of Ramanuga (Ramanuja).

Translated by George Thibaul. Part HI (Sacred Books of The East XLVIH) Oxford 1904.

VIGENERUS (Blaise de Vigenere): siehe (A) THEATRUM CHEMICUM, VIII.VISCHER, Friedrich Theodor: Auch Einer. 2 Bde. Stuttgart und

Leipzig 1884.Visio Arislei: siehe (A) ARTIS AURUFERAE, VIII und (B) RUSKA.

VITUS, Richardus Basinstochius (Richard White of Basinstoke): Aelia Laelia Crispis erilaphium qoud in argo Bononensi adhuc videtur. Padua

1568 und Dortrecht 1618.VOLLERS, Karl: Chidher. In: Archivfur ReligionswissenschaftXU

(Leipzig 1909) pp. 234-284.429

WARNECK, Johannes: Die Religion der Batak. Ein Paradigma fiir die animistischen Religionen des Indischen Archypels. (Religions-Urkunden der

Volker IV/I) Leipzig 1909.WECKERLING, Adolf: Das Cluck des Lebens. Medizinisches Drama von

Anandarayamakhi. Zum ersten Male aus dem Sanskrit ins Deutsche iibersetzt. (Arbeiten der deutsch-nordischen Gesellschaft fiir Geschichte der Medizin, der Zahnheilkunde und der Naturwissenschaften 13) Greifswald

1937.WELLS, Herbert George: The War of the Worlds. London 1898.

[WEY PO-YANG:] An Ancient Chinese Treatise on Alchemy entitled Ts'an T'ung Ch'I, written by Wei Po-Yang about 142 A. D. Translated by

Lu-ch'iang Wu and Tenney L. Davis. In: Isis XVIII (Brugge 1932) pp. 210-289.

WILHELM, Richard und C. G. JUNG: Das Geheimnis der Goldenen Bliite. Ein chinesisches Lebensbuch. Mil einem europaischen Kommentar von C. G. JUNG. Dornverlag, Miinchen 1929. Neuausgabe Rascher 1938. Enuauflagen

1939, 1944, 1948 und 1957. [JUNGS Beitrag in: Ges. Werke Х1П.]- Siehe 1 Ging.

WINTHUIS, Josef: Das Zweigeschlechterwesen bei den Zentralaustraliern und andern Volkern. Losungsversuch der ethnologischen

Hauptprobleme auf Grand primitiven Denkens. (Forschungen zur Volkerpsychologie und Soziologie V) Leipzig 1928.

WOLLF, Toni: Einfuhrung in die Grundlagen der Komplexen Psychologie. In: Die kulturelle Bedeutung der Komplexen Psychologie.

Festschrift zum 60. Geburtstag von C. G. Jung. Berlin 1935.WOODROFFE, Sir John: Shakti and Shakta. Essays and addresses on the

Shakta Tantra Shastra. 2. Aufl. Madras und London 1920.- Siehe auch AVALON.

WUNDT, Wilhelm: Grundzuge der physiologischen Psychologie. 5. Aufl. 4 Bde. Leipzig 1902/03.

- Volkerpsychologie. 10 Bde. Leipzig 1911-1920.WYLIE, Philip: Generation of Vipers. New York-Toronto 1942.

Bei neueren Werken (nach 1945) ist nach Moglichkeit auch der Verlag angegeben.

430Карл Густав ЮНГ

Архетиповете и колективното несъзнаваноШвейцарска Първо издание

ПреводачЛилия Атанасова

Марина БояджиеваРедактор Саня Табакова

Худ. оформление Гергана ЕлезоваПечатни коли 32,75

Формат 84x108/32Издателство и печатница ЕА-АД

5800 Плевен, п. к. 151тел. 28231,46774