Д-р Глинка Комитов

Завършил е медицина, има специалност по социална медицина и здравен мениджмънт, както и втора специалност по акушерство и гинекология.

Завършил е право в УНСС, София - с квалификация "юрист в бизнеса и държавната администрация", и специалност "социология и политически науки" в Пловдивския университет. Специализирал е здравен мениджмънт в Париж.

Специализирал е маркетинг и мениджмънт във Висшата българо-френска школа "Марком".

Д-р Комитов е бил директор на Обединената районна болница в Пловдив и неин икономически директор. Работил е като главен експерт по юридическите и икономическите въпроси на Общинския съвет и началник отдел "Експертно техническо осигуряване” на Общинския съвет - Пловдив, началник отдел "Административно-стопански" в ХЕИ-Пловдив, главен секретар на Районния център по здравеопазване в София и от 2002 г. е заместник директор на НЗОК до август 2010 г., а от тогава е Директор на Столичната здравноосигурителна каса.

Владее френски, английски и руски език.

През 2007 г. участва в Комисията по здравноосигурителни и социални дейности към Съвета на ЕС в Брюксел на двата нови регламента за координация на системите за социална сигурност – Основен Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОР) и Прилагащ Регламент (ЕО) № 987/2009 (ПР).

От 2007 година работи като съветник в Комисията по здравеопазване и социални дейности към Столичния Общински Съвет.

От 2009 г.работи и като нещатен сътрудник в Комисията по здравеопазване към Народното събрание.

Автор и съавтор на повече от 48 научни публикации, участия в национални и международни конгреси и конференции по въпросите на здравното осигуряване, здравноосигурителното право, общественото здравеопазване и клинични специалности.

Съавтор е на книгите „Мениджмънт на ресурсите – приоритет на здравната реформа” и „Нов болничен мениджмънт“.

През 2008 година разработва и публикува концепция за здравната политика и нейните стратегически приоритети в условията на продължаваща реформа с конкретни практически подходи.

Д-р Страшимир Генев, дм

Завършил е медицина във ВМИ Плевен. Има магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт” и клинична специалност по вътрешни болести. В началото на лекарската професия е участъков терапевт в Габрово. Впоследствие работи като цехов лекар, завеждащ гастроентерологичен кабинет, зам. директор на МБАЛ „Тота Венкова” Габрово. През 2000 г. започва работа в ЦУ на НЗОК. Последователно заема позициите на главен експерт и началник на отдел. Заемал е длъжността директор на дирекция „Медицински параметри и методология на болничната помощ” от 2002 до 2006 г. В

момента работи на длъжността началник на отдел, който работи по проблемите на методологията, договарянето и контрола на болничната помощ.

Специализира здравен мениджмънт, административно управление и финансиране на здравеопазването в Англия. Обучение в квалификационни курсове на Трансформ, Военноморска академия в Монтерей, HOPE, George Washington Centre, Федерална Стопанска Камара на Австрия и др. Участвал е в международния обмен на опит и мнения между специалисти, работещи в НЗОК, Фонд за здравно осигуряване на Македония и Zavod za Zdravstveno Zavorovanje Slovenije на Словения.

През 2007 г. защитава успешно дисертация на тема „Ефективно управление на ресурсите в извънболничната помощ. Индивидуален бюджет на общопрактикуващия лекар”. Автор и съавтор на 67 публикации в научни списания, участия с доклади в национални и международни конгреси и конференции по въпросите на здравното осигуряване, общественото здравеопазване, здравен мениджмънт, финансиране на здравеопазването и клинични специалности.

Съавтор е на книгите „Мениджмънт на ресурсите – приоритет на здравната реформа” и „Нов болничен мениджмънт“

През 2005, 2010 и 2012 г. е избран за председател на Националния синдикат на здравната каса при КНСБ.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР 1

РАЗДЕЛ I

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ 4

Глава 1

Периоди в развитието на здравното осигуряване 4

РАЗДЕЛ II

ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В ЕВРОПА 17

Глава 2

Традициите в европейското социално и здравно осигуряване 17

Глава 3

Здравноосигурителни системи 22

РАЗДЕЛ III

ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ЗАСТРАХОВАНЕ В САЩ 27

Глава 4

Хронология и развитие на здравното застраховане и осигуряване в САЩ 27

Глава 5

Закон за достъп до здравни грижи в САЩ 30

РАЗДЕЛ IV

ОСИГУРЯВАНЕ И ЗАСТРАХОВАНЕ В БЪЛГАРИЯ 33

Глава 6

Определения за осигуряване и застраховане 33

РАЗДЕЛ V

СЪВРЕМЕННАТА СИСТЕМА НА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ 36

Глава 7

Възникване и развитие на здравното осигуряване в България

Общи принципи на организация и управление на задължителното здравно

36

осигуряване

Правно-нормативна рамка на здравното осигуряване

РАЗДЕЛ VIОСОБЕНОСТИ НА РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ 52

Глава 8

Хронология на събитията, свързани със здравното осигуряване и здравеопазването от 1999 до 2011 г.

52

РАЗДЕЛ VIIРЕЗУЛТАТИ ОТ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА И ВЪВЕДЕНАТА СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНА ЗДРАВНА ЗАЩИТА

137

РАЗДЕЛ VIII

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ В Р БЪЛГАРИЯ

147

РАЗДЕЛ IX

СОЦИАЛНО И ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ. ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И ЗАПОЧВАНЕ НА РАБОТА В СТРАНИТЕ ОТ ЕС, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ

167

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 225

ПРЕДГОВОР

Здравното осигуряване е в известна степен нова социално-икономическа система за съвременното българско общество. Осигурителните отношения, създадени през миналия век в България се регламентират в Закона за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука през 1918 г. и реализирани от „фондово здравеопазване“ през 1930-1940 г., но след 09.09.1944 година те са премахнати. През 1999 година със Закона за здравното осигуряване в страната ни бяха поставени основите на съвременната здравноосигурителна система.

Възникването и развитието на системите на здравеопазване и здравно осигуряване в европейските страни и в България е свързана със степента на обществено-икономическо развитие и националните традиции като по тази причина отъждествяването с някоя от системите и взаимното им сравнение следва да се извършва внимателно и в светлината на нивото на развитие на нашето общество и здравеопазната ни система.

Системата на здравно осигуряване е една ог горещите публични теми особено в последните няколко години. Липсата на достатъчно финансови ресурси и неефективното използване на наличните са основните причини за провежданите обществени дебати. Обществено-медийната активност на българските граждани – осигурени лица и пациенти; политици и изпълнители на медицинска помощ рязко контрастира с оскъдното присъствие или по-скоро почти пълното отсъствие на експертни анализи, прогнози и модели за развитието на българския здравноосигурителен модел, изготвени от експерти и институциите, отговорни за здравната политика в България.

За сетен път в страната ни наблюдаваме превес на любителския и лобистки подход в решаване на обществените проблеми и дистанциране на държавните и политически ангажираните институции.

В публичното пространство непрекъснато се цитират някакви модели на здравно осигуряване в Европа и света, като в почти всички случаи цитираните характеристики са неточни или отдавна остарели, цитират се тенденциозно само някои от характеристиките за обосноваване на лични тези или не се прави разлика между системата на осигуряване и националната здравеопазната система (служба).

Познаването на световните здравноосигурителни модели е не само въпрос на обща култура, а и експертно знание, което осветлява много проблеми на българската система. Функционирането и развитието на чуждите осигурителни модели, които са доказали своята ефективност и са обществено приети в съответните страни могат да бъдат примери, заимстването на които води до оптимизация на българската система.

Съществуват няколко фундаментални въпроса за българската здравноосигурителна система: как изглежда оптималният размер на вноските за здраве; колко трябва да са публичните фондове - един или повече; как да се осигури ефективност на парите, събрани за здраве при наличие на нереформирана мрежа от лечебни заведения (принципът: „да изливаш вода в каца без дъно”); как трябва да се финансира здравеопазната система; защо доброволното здравно осигуряване не е развито; контролът върху разпределението на средствата за здраве е одържавен, като общественото представителство е слабо до липсващо;

Всички системи на здравно осигуряване в ЕС се основават на принципа на плурализъм (различни източници) на финансирането, които задължително –В повечето от страните въпросът, за необходимостта от наличието на една или няколко публични здравноосигурителни институции, се решава също така на базата на историческите традиции, нивото на развитие на икономиката и на обществото като цяло.

В много от страните от Централна и Източна Европа се преминава през различни етапи при търсене на решение на въпроса относно наличието на една или няколко здравноосигурителни институции.

Общото е, че при първоначално решение за множественост на здравноосигурителните институции, сега се обсъждат вариантите за централизацията им. Това е породено от по-големите възможности на централизираните фондове да решават предимно финансовите си въпроси и да осигурят по-качествено медицинско обслужване, съчетано с по-стриктен контрол върху изразходването на средствата.

Накои автори посочват множествеността на здравноосигурителните фондове се сочи като едно от предимствата на социално-пазарния модел в здравното осигуряване (Mossialos, Dixon, Figueras, Kutzin, 2002). Единственото условие за реализиране на подобно положение е достигането на определено ниво на икономическо развитие, което до момента нашата страна не е постигнала. При решаването на проблемите, свързани с икономическото развитие, нарастването на доходите и платежоспособността на населението и нарастването на финансовите възможности на самата държава вероятно и при нас ще могат да се създадат и успешно да функционират повече от една здравноосигурителни институции.

Задължителното и доброволното здравно осигуряване се управляват от здравноосигурителни каси или фондове, които са самоуправляващи се институции. Те поемат разходи по здравеопазване за сметка на онази част от дохода на осигурените, която постъпва в тях под формата на здравни вноски.

Повечето данъчно финансирани здравни системи притежават единна държавна система на здравеопазване, в която здравните услуги се извършват с посредничеството на едно държавно ведомство.

Във всички страни от ЕС е дискутиран въпросът за създаване на единно държавно ведомство за здравно осигуряване, което да управлява ресурсите и да осигурява достъпа до здравни услуги. Съществуват най-различни становища по въпроса, но в нито една от европейските страни няма „чисто” доминиращо държавно здравно осигуряване.

През 2003 г. в Брюксел България затвори преговорна глава №2 „Свободно движение на хора", част от проблемите в която се отнасят и до координацията на социалноосигурителните схеми на държавите от ЕС. Ключови елементи на двустранните и многостранните международни споразумения в областта на общественото осигуряване са юридическите правила, които правят опит да осигурят непрекъснатост на социалната закрила на лицата, свободно придвижващи се на територията на ЕС. Тези правила предвиждат механизми за трансгранична координация на разпоредбите за общественото осигуряване. Регламентите, приети на основание чл. 42 от Договора на Европейската общност (ДЕО), имат само ограничителна цел - те са предназначени не да хармонизират (уеднаквят), а само да координират националните системи за обществено осигуряване. Регламентите не засягат отличителните характеристики на различните национални системи за обществено осигуряване.

В средата на 2008 година българското правителство одобри проект на решение за ратифициране на Конвенция №102 на Международната организация на труда за социална сигурност. Чрез приемането се въведоха стандарти на социална сигурност, каквито прилагат голяма част от държавите-членки на ЕС, също страни по конвенцията.

По този начин социалната система в страната се структурира по модел, възприет в Европа, като ползва еднакви термини с останалите държави. Създаде се съизмеримост с европейските социалните системи. Всичко това гарантира, че България е възприела и поддържа същите минимални стандарти на покритие и обезщетения, каквито поддържат и останалите европейски страни.

Конвенцията не създава нови права за защитените/осигурените лица, а предвижда допълнителни гаранции при получаване съответните обезщетения в различните области. В документа се акцентира върху важността на осигуряването на обезщетения на защитените лица като гаранция за постигане на лична самостоятелност и независимост при настъпване на осигурителния риск.

Конвенция №102 стои в основата на съвременните системи за социална сигурност на европейските държави, като предоставя минимални стандарти за структуриране на обезщетенията, както и тяхното администриране и финансиране.

Документът покрива девет основни групи обезщетения - за медицински грижи, при болест, за безработица, за старост, при трудова злополука, семейни, при бременност и раждане, за инвалидност и при смърт. Заложените изисквания, свързани с тях, могат да не бъдат поети първоначално изцяло, а това са става постепенно.

България се присъединява към тези части на конвенцията, чиито минимални стандарти покриваме към момента, а именно - медицински грижи, обезщетения за болест, за старост, за трудова злополука, семейно обезщетение, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за преживели лица.

В книгата, която предлагаме на читателите сме извършили анализ на здравноосигурителния модел и неговите социални аспекти, като сложна система от социално-икономически отношения, посочили сме основните характеристики на здравноосигурителните системи и техните проблеми, представили сме историята на българския модел и неговото развитие през годините, както и възможните подходи за подобряването му.

Положихме усилия книгата да даде обзорна, но съществена информация за повечето от здравеопазните и осигурителни системи. Разбира се не е възможно в рамките на нашата книга да направим пълен обзор на всички системи, но се постарахме да представим системите, към които българските читатели и професионалисти проявяват най-голям интерес. Нашето желание е информацията по начина, по който е представена да бъде полезна за най-широк кръг хора, вкл. и за тези които искат да живеят и работят извън нашата страна.

Книгата е ориентирана към експертите по обществено здраве, студентите по обществено здраве и здравни грижи, осигуряване и застраховане, по медицина, лекари, медицинските специалисти по здравни грижи, българските граждани – здравноосигурени лица и пациенти. За последните две категории особен интерес представлява последната част от книгата, която е изработена като наръчник и практическо ръководство при ползване на здравни услуги в държавите от ЕС, както и са представени съвети и информация за български граждани, които желаят да живеят и работят в държави от ЕС.

Удовлетворени сме от възможността да предоставим данни и да запознаем огромната българска публика с постиженията на други държави в областта на здравеопазването, слабите страни и възможностите за развитие на техните здравеопазни системи. Тези данни биха могли да бъдат не само начин на захранване с необходимата за общата култура на всеки един от нас осигурен и потребител на здравни услуги, но и основание да се замислим за своето място в българската здравеопазна система и възможностите за нейното развитие.

===================================================================

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Хората от най-далечни исторически времена са се опитвали според възможностите си да ограничат или намалят неблагоприятните последици от различни социални рискове. Но едва в последната четвърт на XIX век в развитите страни обществото осъзнава необходимостта от създаване на широкообхватни системи за социална сигурност.

Посочените четири периода в историята на здравното осигуряване очертават основните предпоставки и процеса на осигуряването в света и в отделните държави, както и обществените очаквания и решения в отделните периода от развитието на човешката цивилизация.

==================================================================

ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В ЕВРОПА И ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ СИСТЕМИ

Социалното осигуряване е една уважавана социална и интелектуална традиция, коато започва в Европа в края на 19 век и е израз на европейската социална традиция за благосъстояние. През 1883 г. по предложения на Ото фон Бисмарк е приет първия закон в Европа, отнасящ се за здравното осигуряване. Впоследствие до 1889 г. този закон се допълва от редица нормативни актове, касаещи обезщетения при злополука, майчинство и др., като същата година е приет закон за пенсионното осигуряване. Ото фон Бисмарк е първият посочен от историята политик, който разбира и прави възможно отговорността за здравеопазване да е обществена. В САЩ първият закон е приет през 1934 г., като до този момент вече 34 нации притежават някаква форма на социално и здравно осигурителни програми.

==================================================================

ЗДРАВНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕ В САЩ

Първите планове за осигуряване започват да работят по време на Гражданската война (1861-1865). Най-ранните такива предлагат само срещу злополуки, свързани с покритие при пътуване с железопътен транспорт или параход. Тези планове, обаче, да проправят пътя за разработване на програми и планове с широко покритие за всички болести и наранявания. Първата група осигурителни планове, които включват цялостна политика по обезщетения е предложена от компанията Massachusetts Health Insurance of Boston през през 1847 година.

==================================================================

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ЗДРАВНИ ГРИЖИ В САЩ

В този закон, който включва и актуализира три версии на предишни законопроекти (приети от комисиите на Камарата по компетентност през юли 2009 г.), въплъщава ключовите цели на президента Обама за здравна реформа. Предприетите нормативни промени ще доведат до забавяне на извънконтролния растеж на здравните разходи, ще се въведе конкуренция на пазара в здравеопазването, за да се поддържа достъпно покритие и честност при осигурителите, ще защитава избора на хората на лекари и здравни планове, както и осигуряването за всички граждани на качествени, стабилни и достъпни здравни грижи.

==================================================================

СЪВРЕМЕННАТА СИСТЕМА НА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Здравното осигуряване възниква в България през 1918 г., когато е приет Закона за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука.

Задължителното осигуряване на всички работници и служители в държавни и частни предприятия за рисковете злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост се регламентира със Закона за обществените осигуровки, приет от Народното събрание.

==================================================================

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА, СВЪРЗАНИ СЪС ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Представянето на резултатите от здравната реформа и въведената система за социална здравна защита задължава авторите да проследят в хронология развитието на по-важните обществено-икономически процеси и събития, които несъмнено оказват влияние върху съществуващата в момента здравна система.

Никъде в света (но естествено в частност и в България е обратното), системата на здравното осигуряване не съществува сама за себе си и изолирана от останалите сектори на обществено-икономическия живот, а още по-малко, независимо от здравната система като цяло.

Промените, случващи се в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, касаещи здравето на общественото здраве, независимо дали касаят институции - министерството на здравеопазването, здравноосигурителната каса, лекарския съюз, зъболекарския съюз, фармацевтичния съюз, асоциацията на професионалистите по здравни грижи, синдикати, пациентски организации, сдружения и асоциации на лечебни заведения, производители и вносители на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, дистрибутори и аптеки, неправителствени организации и други, косвено или директно оказват влияние на здравното осигуряване, а също и (без никаква метафора) на здравето на българските граждани.

Какво се случи, в хронологичен ред, след началото на реформата в здравеопазването, старт на която дадоха, в края на 90-те години, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване, Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Законът за наркотичните вещества и прекурсорите и още много други закони и подзаконови нормативни актове.

Подминавайки по-далечната и не толкова далечна история на събитията и процесите оказали влияние на здравното осигуряване, описани по-горе в книгата, ще се опитаме да навлезем в по-голяма детайлност, особено на някои от годините в хронологична последователност.

Представените събития и факти са публично обсъждани и отразявани. Те чертаят картината на здравеопазването и всичко, което се случвало през тези години от 1999г. до 2010г.

==================================================================

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА И ВЪВЕДЕНАТА СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНА ЗДРАВНА ЗАЩИТА

Огромната отговорност на политиците е да не превръщат своите послания в механизъм за въздействие, което е обвързано с икономически и лобистки интереси, различни от интересите на обществото. От друга страна необмислените и без ясна дефиниция послания, които дори несъзнателно (а много често и непрофесионално) са анонсирани в публичното пространство биха могли да създадат определени нагласи, които деформират общественото съзнание в посоки, далечни от целите, които една нация си поставя.

Разцентроването и разнопосочността на посланията (и действия) без съобразяване на приоритети довежда естественото объркване в логиката на отделния гражданин при формирането на индивидуалната и обща обществена воля за постигане на нещо ново и качествено по-добро.

==================================================================

Нагласите и очакванията на обществото се разминават с постигнатото в хода на здравната реформа. Според социологически проучвания, проведени през 2011 г. от Институт „Отворено общество”, чиито резултати са публикувани на 27.12.2011 г. във вестник „24 часа” народът вярва на лекарите, но не вярва на системата в здравеопазването. 75% от българите искат тя да бъде реформирана, и то веднага. Само 25% от анкетираните предпочитат здравноосигурителната система в сегашния й вид. Над 60% от запитаните смятат, че ги обслужват по-добре, когато платят сами, отколкото, когато е платено от здравната каса.

Недоволство от системата има и сред здравните специалисти. Близо една четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат системата, за да работят в чужбина. А всеки втори от тях има очакване за месечен доход до 2500 евро.

Пациентите не показват разбиране към съществуващия модел за здравно осигуряване. Едва 25% от анкетираните подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимостта на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11% залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.

Около 30% от пациентите заявяват, че не се доверяват изобщо или се доверяват в малка степен на медицинските специалисти.

За 51% от респондентите тъкмо здравеопазването е сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи.

Мнозинството от гражданите обаче не би подкрепило крайни реформи, чийто ефект би бил затварянето на болници. 57% от запитаните предпочитат да има болница в по-малки населени места дори и в случаите, когато предоставяните там услуги не са на добро ниво.

На фона на тези усещания и очаквания на населението, около 50% от медицинските специалисти, обхванати от национално представително изследване в болничната и извънболничната сфера през септември, определят работата си като много натоварена. Близо четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат работното си място тук, за да работят в чужбина. Половината от тези недоволни от системата на здравеопазването специалисти имат очакване за месечен доход до 2500 евро.

===================================================================

Европейските здравни системи обаче са изправени пред същите въпроси, които са в основата на проблемите пред здравеопазването у нас: застаряващо население, ръст на хората с хронични заболявания, увеличаващи се публични разходи за здравеопазване, нужда от гъвкави здравни услуги, предизвикателства с мотивирането и задържането на специалистите в сектора и все по-информирани пациенти.

За разлика от България, предизвикателствата пред здравеопазването в другите европейски държави са не само фокус на активни обществени дискусии, но и приоритетни области на действие и политики от страна на правителствата, които включват комплексни подходи за гарантиране на живот в добро здраве.

Явно дневният ред на българската политика в областта на здравеопазването е закъсняващ спрямо очакванията на пациентите и специалистите.

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ В Р БЪЛГАРИЯ

От 1 май 2010 г. в отношенията между държавите членки на ЕС започва прилагането на двата нови регламента за координация на системите за социална сигурност – Основен Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОР) и Прилагащ Регламент (ЕО) № 987/2009 (ПР). Тези два регламента заменят действащите до 30 април 2010 г. стари регламенти за координация на системите за социална сигурност, съответно – стар Основен Регламент (ЕИО) № 1408/71 и стар Прилагащ регламент (ЕИО) № 574/72.

С тези разпоредби се въвежда модернизиране и опростяване на правилата за координация на системите за социална сигурност, утвърждаване на принципа за само едно приложимо законодателство, временно прилагане на осигурително законодателство, засилване ролята на административното сътрудничество и поетапно преминаване към електронен обмен на данни между институциите с оглед гарантиране правата на гражданите на ЕС за които се прилагат регламентите.

СОЦИАЛНО И ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ.

ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И ЗАПОЧВАНЕ НА РАБОТА В СТРАНИТЕ ОТ ЕС, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ

Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка република, Швеция, Канада, Австралия.

===================================================================

Когато един човек иска малко, той става малък човек

Неизвестен автор

Изводите от написано в книгата не бива да изграждат песимизъм, защото решението на проблемите е във всички нас.

Крайно време е цялото наше общество да се замисли колко пари всеки един човек от нас отделя за здравеопазване като осигурителни вноски и какво потребява като реална медицинска помощ.

Нашите претенции за по-добро здравеопазване, което е нещо нормално трябва отговарят първо на нашия личен здравословен начин на живот, второ на парите, които отделяме за нашето здраве и трето на изискванията към хората, които сме избрали да управляват страната ни.

Не трябва да търпим ситуацията, в която ни искат пари „под масата”, а ние не смеем да подадем официално жалба, а само си говорим на маса пред приятели и познати, че имаме гражданска позиция.

БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕ ИСТИНСКИ И БЕЗУСЛОВНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА, ЗАЩОТО БОЛНАТА НАЦИЯ Е СЛАБА НАЦИЯ И ВИНАГИ Е ГУБЕЩА.

САМО ЕДНА ЗДРАВА НАЦИЯ БИ МОГЛА ДА ПРОСПЕРИРА В ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ СВЕТОВНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И НОРМИ.