Не отмъщавай!(Сънят на дядо Петър Козаря)

Дядо Петър от с. Храсна, Световрачко, е бил на младини прочут комита и страшен главорез. Той се е борил юначно срещу турците поробители. А извършил покрай това и немалко лични грехове. Но Бог го призовал към покаяние чрез един чуден сън, за който ще разкажем по-долу. Дядо Петър се озовал в Рилския манастир, където в суров подвиг и в топли молитви прекарал последните години от живота си. Той живеел в Пчелинската постница „Св. Богородица“ и с преданата си служба на Майката Божия изкупил греховете си. Пасял дълго време манастирските кози, поради което получил прозвището си „дядо Петър Козаря”. Мнозина и до днес разказват за ревностните му подвизи – как той със сълзи се молел, как постел и как търпял безропотно тежкия зимен студ и различните лишения.

Той сам разказвал на някои духовно близки свои хора по какъв начин Бог го е обърнал към покаяние.

Неговият син обикнал една мома, но и друг младеж от същото село се влюбил в нея. Между младежите започнала вражда. Петровият син бил добър и кротък, но не можел и да помисли да се откаже от избраницата си в полза на своя съперник. Тогава последният и другарите му решил да го убият. Издебнали го веднъж, когато бил сам в кошарите извън селото и там зверски го нападнали и убили.

Някой си донесъл страшната вест на дядо Петър:– Иди да прибереш сина си от кошарите, че го убиха.Дядо Петър изтръпнал от ужас. Той донесъл в село свидния си син, потънал в

кърви, и като че в някакво зашеметение присъствувал на опелото и погребението му. Той не знаел какво става с него.

Когато черната уста на земята погълнала младия левент, дядо Петър заревал от дива болка като ранен звяр. И изведнъж пъклена мисъл се спуснала над душата му. Той решил да отмъсти за убийството на сина си.

Една вечер, със скрит нож под горната си дреха той застанал потулен до стобора на къщата, в която живеел убиецът на неговия син. Той си мислел: „Ще убия който и да излезе от тоя дом“. Дълго чакал, но никой не излизал. Само листата на дърветата шумели над главата му и сякаш му шептели да се откаже от грозното си намерение. Но той не отстъпвал. Упорито чакал и решимостта му все повече и повече овладявала сърцето му.

Изтощен от умората на преживелиците през последните дни, дядо Петър задрямал в скривалището си. Едва унесен в лека дрямка той вижда сина си още по-красив, отколкото приживе. Младежът бил облечен като че ли в гвардейска форма с перо на шапката, цял сияел в някаква неземна хубост и радостно казал на баща си:

– Татко, виждаш ли ме? След като ме убиха, аз дойдох на много хубаво място. Тук съм безкрайно радостен. Но ако ти отмъстиш за мене и извършиш убийство, ще ме изпъдят от това хубаво място.

Дядо Петър се събудил. Той цял треперел от някакво странно вълнение, На сърцето му станало топло, хубаво и умилно. Той изведнъж се ужасил от намерението си, скочил и уплашен сам от себе си се отдалечил.

Оттогава започнало неговото дивно покаяние.Дядо Петър умрял като Божий угодник в Рилския манастир на повече от 90

години.