Тема 1 ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪК. ЕЛЕМЕНТИ НА ДАНЪКАI. Понятие. – Данъкът е парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установе-но едностранно и по общ начин от държавата. Невъзвръщаемо – не се очаква нищо в замяна да се върне срещу дадения данък. Безвъзмездно – не означава, че не се дават средства; даваме, но не очакваме нещо да получим. Докато договорите и гражданс-ките взаимооотношения са уредени в правните норми, то данъчните взаимоотноше-ния възникват само по силата на правните норми. II. Елементи на данъка.1. Данъкът има предмет или нар. още „обект” на данъка – това е имущество, доход или реализирани обороти.2. Платец на данъка – лицето, което се намира в определено отношение с предмета на данъка (собственост, имот, кола, извършване на стопанска дейност и др.).3. Носител на данъка – лицето, което реално понася данъчното задължение (ако ние купуваме цигари, то ние плащаме акциза им).4. Данъчен кредитор – държавата или общината.5. Данъчен мащаб (сума на данъка) – с него се конкретизира данъчното задължение.6. Данъчна единица – част от мащаба на данъка. Данъчната единица може да бъде 100 (т.е. проценти) или 1000 (т.е. промили). 7. Данъчен размер – данъкът, който се полага на една данъчна единица. Нарича се още данъчна квота или данъчна ставка. 8. Данъчна основа – сборът от облагаемите данъчни единици. Различаваме облагаема и необлагаема част от данъчните основи. 9. Данъчно задължение – произведението на броя на облагаемите данъчни единици х данъчната ставка.

Тема 2 ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ДАНЪКА. ДАНЪЧНИ ТЕОРИИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ДАНЪКАI. Целите, които се поставят пред данъчното облагане или функциите, които данъ-ците изпълняват са следните: 1.Фискална функция–осигуряват се необходимите на държавата финансови средства.2. Социална функция – преразпределя се БВП, както и доходите на отделните физи-чески и юридически лица, което дава възможност чрез данъците да се проведе опре-делена социална политика. 3. Икономическа функция – постига се стимулиране или ограничаване на икономи-ческото развитие на дадена държава. 4. Контролна функция – контрол на данъчните обекти (напр. сгради, коли, обороти) и върху данъчно задължените лица (знае се кои лица са собственици на имоти, коли и т.н.).II. Съществуват 3 основни теории за същността на данъка.1. Осигурителна теория – държавата се разглежда като институция за взаимно осигу-ряване на гражданите срещу външно нападение, нарушаване на вътрешния ред, опаз-

ване безопасността на гражданите и др. 2. Жертвена теория – както не може без държава, така не може и без данъци. Данъ-ците се разглеждат като жертва от страна на хората в името на съществуването и функционирането на държавата. 3. Еквивалентна теория (най-популярната) – държавата предоставя на своите гражда-ни различни блага и услуги (защита от външно нападение, охрана на вътрешния ред и др.). Тези блага и услуги, които държавата предоставя на своите граждани (публич-ни блага и услуги) не се дават безплатно. Гражданите трябва да ги заплатят (като да-нъци).

Тема 3 ИЗТОЧНИЦИ НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО. ВИДОВЕ ДАНЪЧНО ПРАВНИ НОРМИI. Източници на данъчното право.1. Конституцията на Р.България. В чл.5, ал.1 е посочено, че това е върховният закон в държавата. Следователно другите закони не могат да противоречат на конституци-ята. В чл.60 се казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. В чл.84, т.3 от Конституцията – Народното Събрание е органът, който установява данъците и определя техния размер. 2. Отделните закони – основно данъчни закони. Върховният Административен съд е приел, че данъчните закони трябва да уреждат пълно данъчните отношения. За неу-редени случаи може да се предвижда издаването на подзаконов нормативен ред. Ка-то основни закони могат да се отбележат:- ЗКПО (Закон за корпоративното подоходно облагане) – урежда реда за обла-гане с данък върху печалбата или с други алтернативни данъци на юридическите ли-ца и едноличните търговци. - ЗДДФЛ (Закон за данък върху дохода на физическите лица) – урежда се реда за облагане на дохода на лицата, които не са ЕТ, но могат да извършват стопанска дейност (да отглеждат гъби, риба и т.н.).- ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси) – с него се облагат собствеността на физическите или юридическите лица. - Закон за акцизите и данъчните складове – облагат се производството и вноса на определени стоки, които държавата смята за акцизни.- ЗДДС – с него се облагат обороти, които търговците извършват.3. Международни договори, по които България е страна. – Напр. Спогодба за избяг-ване на двойното данъчно облагане или друг договор между две държави, в които се уреждат данъчни взаимоотношения. Международният договор трябва да е 1) рати-фициран от НС (само Народното събрание може да го ратифицира); 2) обнародван в Държавен вестник и 3) да е влязъл в сила за България. Ако едно или две от посочени-те условия не са изпълнени, международният договор не може да стане част от вът-решното право на страната.

4. Подзаконови нормативни актове:- Правилниците за прилагане на определени закони (само Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за ДДС имат правилници);- Наредби – наредба за регистриране и отчитане на търговските обекти или на-редба за фискалните ...II. Данъчно правни норми.Правна норма – правило за поведение. Данъчно правните норми биват:1. Задължаващи – с тях субектите на данъчното правоотношение се задължават да извършват определени действия (напр. да се регистрира данъчно или да подаде да-нъчна декларация).2. Разрешаващи – дават право на данъкоплатеца да предприеме или не определени действия.3. Забраняващи – с тях се предписват на субектите да не извършват определени дей-ствия, с които могат да увредят интереса на държавния бюджет (на държавата). 4. Упълномощаващи – чрез тях се упълномощават определени длъжностни лица от фирмите, които да прилагат данъчно правните норми.

Тема 4 ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕДанъчното облагане има следните принципи:1. Всеобщност на данъка – според този принцип всички лица, които отговарят на изискванията на данъчния закон, без изключения подлежат на облагане с данък.2. Законосъобразност на данъка – този принцип изисква налагането на данъци да ста-ва само със закон.3. Съразмерност на данъчното облагане – според този принцип облагането трябва да се извършва съобразно икономическите възможности и платежоспособността на да-нъкоплатците. Когато данъците са високи, те оказват отрицателно въздействие върху данъкоплатците и обратно. 4. Определеност на данъка – всички елементи и условия за данъчното облагане тряб-ва предварително точно и ясно да бъдат определени (за да не се оставя място за тъл-куване и от двете страни). 5. Удобство на данъка. – Данъците трябва да се плащат и събират в срокове и начи-ни, които са удобни на платците на данъка. 6. Рентабилност на данъка – разходите за неговото установяване и събиране да не бъ-дат високи. 7. Неутралност на данъчната политика. – Всички данъкоплатци трябва да бъдат пос-тавени при равни условия и да се третират еднакво от данъчния кредитор (държава-та).

Тема 5 ДАНЪЧНА СИСТЕМА. НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИI. Съвкупността от прилаганите данъци, тяхната организация и акумулиране, осъще-ствявани от съответните органи, формират данъчната система. Данъчните системи биват плуралистични и монистични. Когато данъчната сис-тема обхваща повече данъци като брой, тя е плуралистична. Ако обхваща само един данък, тя е монистична. България има плуралистична данъчна система. Данъчните системи могат да се разделят и на две групи данъци – главни и вто-ростепенни. Главни са данъците, когато техните цели и задачи са глобални. Към тях се отнасят данъците, които постъпват в приход на републиканския бюджет. Второ-степенните данъци са от регионално и местно значение и най-често постъпват в об-щинските бюджети.Данъците могат да се разделят и на преки и косвени. Преки са, когато постъп-ват пряко в бюджета от данъчно задълженото лице (данък печалба, данък върху не-движими имоти, данък върху наследство). Косвени са, когато се внасят в държавния бюджет чрез посредник между носителя на данъчното задължение и републиканския бюджет. II. Начините за облагане с данък са следните:1. Поголовно облагане.2. Пропорционално облагане.3. Прогресивно облагане.4. Регресивно облагане.1 –При поголовното облагане се облагат всички. Този вид данък исторически е умрял. 4 – Регресивният начин на облагане също е отживял. При него данъчното за-дължение се изменя обратно пропорционално на изменението на данъчната основа – когато данъчната основа расте, данъчното задължение намалява и обратно. 2 – При пропорционалното облагане размерът на данъка остава един и същ, докато данъчно-то задължение се изменя взависимост от данъчната основа. 3 – При прогресивното облагане данъчната ставка се изменя по предварително избрана прогресия. По-голя-мата данъчна основа се облага с по-висока данъчна ставка. Прогресиите биват някол-ко вида: - забавени и бързи;- ограничени и неограничени;- обикновени, етажни или комбинирани.

Тема 6 ВИДОВЕ ДАНЪЦИ. ПЛОСЪК ДАНЪКI. Според обекта на данъчното облагане данъците се разделят на:- данъци върху личността;- имуществени данъци;- подоходни данъци;- оборотни данъци;- републикански и местни (според бюджета, в който постъпват);

- преки и косвени.Към преките имуществени данъци се отнася данъка в/у недвижимите имоти, данъка в/у даренията, данъка в/у превозните средства. Към преките подоходни данъци – ДП и ДДФЛ (данък върху печалбата и данък върху дохода на физ.л.).II. Плосък данък. Системата на плоския данък е облагане на доходите на физическите лица и пе-чалбите на фирмите по системата на пропорционалното данъчно облагане. При плос-кия данък е налице единна данъчна ставка за облагане доходите на физическите лица и фирмите, независимо от размера на дохода. Следователно с плоския данък с една и съща данъчна ставка се облагат доходите на всички. За да има работеща система на плосък данък, е необходимо данъчната ставка да бъде само една и относително нис-ка по размер. Данъчният праг също трябва да е еднакъв за всички данъкоплатци, т.е. да не предвижда изключения, което ще доведе до воля за заплащане на данъка. Иде-ята за плосък данък започва преди 25 години в САЩ и Западна Европа. Първата дър-жава от Източна Европа, която въвежда данъка е Естония – още през 1994 г. Русия го въвежда през 2001 г. – 13% и то за облагане само доходите на физическите лица. В Словакия – 19% от 2004 г. В Литва – 2002 г. – 27%. В Румъния – 16% преди 2 години (като нас). Сърбия и Черна гора – 2003 г. – 10%.

Тема 7 СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯI. Фискална амнистия и опрощаване на данъчните задължения. II. Прихващане на насрещни задължения. III. Погасителна давност.IV. Плащане на задължението. V. При смърт на физ.л. след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица продължават да носят отговорност за погасяване на задължението.VI. Лице, обявено в несъстоятелност. След разпределение на постъпленията от осре-бряване на актива на юр.л. се приема, че се погасява частично или изцяло. При зали-чаване на юр.л. публичното вземане се погасява чрез ...... след прекратяване с произ-водство по ликвидация. I. Фискална амнистия и опрощаване на данъчните задължения. – Aмнистията е спо-соб за премахване дължимостта на определена категория публични задължения. Пра-вото да дава амнистия, включително и фискална, има само Народното събрание. Фискалните амнистии могат да бъдат: - цялостни – заличават се задълженията заедно с лихвите и глобите- частични – заличават се глобите и лихвите на данъчните задължения, но не и главницата. Опрощаване на данъчното задължение – отличава се от амнистията с това, че при не-го като предмет е конкретно данъчно задължение, влязло в сила и станало събирае-мо. У нас опрощаването на данъчното задължение спада към компетентността на президента

съгл. чл. 98, т.12 от Конституцията. Това е цяла процедура, която се фи-нализира само ако се установи по безспорен начин, че вземането е насъбираемо. II. Прихващане на насрещни задължения. – Известно е още като компенсация. При него се погасяват две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Съгл. чл. 128, ал.1 от ДОПК (данъчно осигурителен процесуален кодекс) недължимо пла-тени данъчни вземания, задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежа-щи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство се при-хващат срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането мо-же да се извърши по решение на публичния изпълнител или по искане на данъчния субект. Допустимо е при следните условия:1) Двете насрещни вземания да са между едни и същи лица. 2) Насрещните задължения трябва да бъдат еднородни (напр. пари с/у пари) и заместими (не в същите банкноти, но същата сума). 3) Двете насрещни задължения да бъдат ликвидни и изискуеми. Ликвидно е това задължение, което е ясно по основание и размер. Изискуеми – да са дължими към съответния момент. Прихващането се извършва с едностранно волеизявление на данъчния орган (акт). Данъчните длъжници не могат сами едностранно да направят прихващане на сумите. Актовете, с които данъчните органи отказват или допускат прихващането, могат да бъдат обжалвани по реда на обжалване на ревизионните актове по ДОПК. Последи-ците от уваженото искане за извършване на компенсации могат да бъдат:1) От момента на погасяване на насрещните задължения двете страни не си дъл-жат и лихвите по тях. 2) Не може да се иска изпълнение на компенсирани задължения, тъй като те са погасени. 3) Не може да бъде изменяно волеизявлението на данъчния орган от данъчния длъжник. III. Погасяване по давност на данъчно задължение:

Тема 8 ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ПЕТ И ДЕСЕТ ГОДИШЕН ДАВНОСТЕН СРОКДавност е период от време, с изтичането на който се погасява правото на орга-ните на приходите да събират принудително задълженията на данъкоплатците. Дав-ностният срок има две основни функции: 1) гарантира правната сигурност в държавата (държавата дава срок на определен кредитор да си вземе задълженията);2) давностният срок е предвиден в полза на длъжниците. С този срок длъжниците се защитават срещу трудностите, които могат да възникнат за тях при доказване на плащане на данъчните задължения, възникнали назад във времето. В нашия закон е предвиден 5- и 10-годишен давностен срок. При 5-годишния давностен

срок публичните вземания се погасяват с изтичане на 5 години, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъч-ното задължение.Пример: Данъчното задължение е възникнало по ЗКПО през 2008 г. => то се заплаща през 2009 г., а давността започва да тече през 2010 г. 5 г. давността изтича на 01.01.2015г.Пример: Данъчното задължение е възникнало по ЗДДС на 14 май 2008 г. => давност-та започва да тече на 01.01.2009 г.Давността не се прилага служебно. Ние трябва да уведомим данъчния орган, че давността е изтекла. При погасяването се плащат главницата + лихвите по нея. При ревизия на данъчен орган: 1) спиране на давността; 2) прекратяване на давността.1) Спирането на давността е период от време, през който давността не тече (чл. 172 от ДОПК). Това са случаите, в които е започнало производство по установяване на публично вземане; когато по някаква причина съдът е установил спиране на акта; ко-гато лицето е получило право за отсрочване и разсрочване на задължението и др. При отпадане на причината за спиране на давностния срок, този срок продължава да тече, като давностния срок, изтекъл до момента на спирането, се добавя към давност-ния срок, който тече след отпадане на причината за спиране. Неизтеклата част от срока започва да тече от деня, който следва деня, в който е отпаднало основанието за спиране. Пример: Давността започва на 01.01.2009 г. На 01.05.2009 г. съдът установява спира-не на изплащането. Излиза с решение на 01.10.2009 г. През този период от 5 месеца давността спира да тече и започва отново на 02.10.2009 г. Давността спира да тече на 02.06.2014 г. Ако всичко беше нормално, щеше да изтече на 01.01.2014 г., но сега се добавят прекъснатите месеци. 2) Прекъсване на давността е налице, когато настъпят условията в чл. 172, ал. 2 от ДОПК. От прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност. Нови-ят 5-годишен давностен срок започва да тече от деня, следващ деня на влизане в сила на акта, с който се установява данъчното задължение. Пример: На 14 май 2008 г. възниква ДДС задължение. На 1-ви май започва принуди-телно събиране. Към 01.10.2008 г. е останало нещо за събиране. => от 02.10.2008 г. започва да тече новата давност и ще продължи до 03.10.2014 г.Задача: по същия пример с давност от 01.01.2009 г. – кога изтича? (до 01.01.2019 г.)Независимо от спирането и прекъсването на давността, когато изтече 10-годи-шен давностен срок, се погасяват всички данъчни задължения. Това не се отнася за случаите, когато данъчните задължения са били отсрочени или разсрочени.Тема 9 ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ПО ДОПКПо чл. 14 от ДОПК са посочени като данъчно задължени: 1. Физически лица.2. Юридически лица, които отговарят за собствени или за чужди задължения, за да-

нъци и задължителни осигурителни вноски.3. Неперсонифицирани дружества и осигурителни каси.4. Трети лица (лица извън правоотношението). Те са лица, задължени да удържат и внасят данъци или осигурителни вноски. Това са лицата по чл.194 и чл.195 от ЗКПО във връзка с чл.203 от ЗКПО. Това са и лицата, отговорни за задълженията на други лица. (напр. родители или попечители, които трябва да внесат данък на малолетното дете, което има имот). Трети лица са и правоприемниците (напр. наследниците на ЕТ или ново юр.л., ако предишното е продадено). Такива са и лицата, които встъпват в чужди задължения в производството по събиране на публични вземания (напр. нота-риус или съдия по вписванията, който издава акт ако не са налице доказателства).

Тема 10 АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ДОПКТова са органите по приходите, публичните изпълнители към НАП и публич-ните изпълнители към Агенцията за държавни вземания. Основните нормативни ак-тове, с които се уреждат структурата и правомощията на органите по приходите и публичните изпълнители са съответно: Закона за НАП, Закона за събиране на дър-жавните вземания и ДОПК. Съгласно Закона за НАП органи са: - изпълнителния директор на Агенцията;- териториалните директори на НАП и техните заместници;- директорите на дирекции в структурата на НАП;- началниците на отдели и сектори;- и определени служители. В правомощията на изпълнителния директор на НАП и на Управителния съвет на НАП е да определят териториалния обхват на териториалните дирекции и седали-щата им, а също и структурата на Централното управление и на Териториалните ди-рекции. Управителният съвет на НАП не е орган по приходите, а има основно коор-диниращи и контролиращи дейности. В областта на местните данъци установяването, обжалването, обезпечаването и събирането им се извършва от кмета на общината, ръководителя на звено „местни приходи” и служители на общинската приходна администрация.

Тема 11 РЕЖИМ НА ДАНЪЧНА РЕГИСТРАЦИЯ. ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНА СМЕТКАI. Общият режим на данъчна регистрация пред НАП се съдържа в ДОПК. Целта на данъчната регистрация е да установи кръга на данъчно задължените лица с цел улесняване контрола по изпълнение на данъчните задължения.

Данъчна регистрация се извършва от НАП чрез вписване на лицата в регистъра по чл.80 от ДОПК. От една страна данъчната регистрация има декларативно дейст-вие, а от друга – доказателствено действие. Доказателственото действие се изразява в това, че обстоятелствата, отразени в данъчния регистър, се считат за настъпили и така се създава доверие от страна на данъчната администрация към данъкоплатеца. В този регистър по чл.80 от ДОПК не се вписват местни и чуждестранни физ. и юр. л., които подлежат на облагане при източника с окончателен данък.Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. За лицата, които са вписани в търговския регистър и в регистър Булстат, в данъчния ре-гистър се въвеждат служебно данните им. Освен т.нар. обща данъчна регистрация, съществуват и специални регистри. Вписването в специалните регистри се извърва или служебно от органите на НАП, или по искане на лицето (данъкоплатеца), след като се направи проверка за наличие на основание за вписване. Регистрацията има действие от деня на връчване на акта за регистрация и респ. дерегистрацията става от деня, следващ деня на връчването на акта за дерегистра-ция. Ако данъчните органи откажат регистрация, отказът подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. На регистрираните лица се издава ЕИК по Булстат. Физическите лица не получават ЕИК по Булстат, а се идентифицират по ЕГН (ЛНЧ за чужденци). Основания за прекратяване на регистрацията:- смърт на физическото лице;- ликвидацията на юридическото лице;- ако не са изпълнени специалните изисквания. II. Данъчно осигурителна сметка.На всяко регистрирано лице се открива данъчно осигурителна сметка. Тя се води от данъчните органи и в нея се отразява размера на данъците и лихвите по тях; постъпилите плащания от регистрираното лице; сумите, постъпили от принудително изпълнение; извършените прихващания и възстановяване на суми.При специалната регистрация по ЗДДС регистъра се води към НАП, докато ре-гистрацията по Закона за акцизите и данъчните складове се води към Агенция „Мит-ници”.

Тема 12 ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПРЕД НАППроцедурата за подаване на декларации пред НАП е уредена в чл.98 до чл.104 от ДОПК. Задължените лица подават декларации, когато това е предвидено в съот-ветния данъчен закон. Най-често се подават декларации от лица, които са задължени да начисляват и определят своите данъчни задължения или задължителните осигури-

телни вноски. Декларациите се подават в писмена форма по утвърден образец на хартиен но-сител. Приемане на данъчна декларация може да бъде отказано, ако: тя не е подписа-на; не е подадена от упълномощено лице; не съдържа името или наименованието на регистрираното лице; не съдържа ЕИК по Булстат. Декларациите могат да се подават и по електронен път или на технически носител. Подаването на декларациите трябва да се извършва лично от лицето или от негов представител, а ако се подават на тех-нически носител или по електронен път – да са с универсален електронен подпис. Данъчните декларации се делят на два вида според съдържанието им:1. Декларации, с които лицата сами определят основата и размера на задължението си.2. Декларации въз основа, на които органът определя основата и размера на задълже-нието.Освен това, са познати и декларации, с които се определят права на лицата; де-кларации, с които се правят промени в други декларации. Когато в законоустанове-ния срок за подаване на декларации се установи неточност или грешка, лицето пода-ва нова декларация. Лицата, които не подадат декларация навреме, в сроковете, по-сочени в данъчните закони, носят отговорност, която се изразява във вид на глоба. Глоба се налага на лицето и по негова инициатива, когато подава декларация за ко-ригиране на друга декларация, но след законоустановения срок.

Тема 13 РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОРЕКЦИИ В ПОДАДЕНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯКогато данъчно задълженото лице установи несъответствия в подадената от него декларация или когато тези несъответствия ги установят органите по приходи-те, се постъпва по следния начин:Когато данъчно задълженото лице само установи нередностите след законоус-тановения срок за подаване на декларацията, то уведомява органите по приходите и подава коригираща декларация. Тя се подава по чл.104, ал.4 от ДОПК. В този случай се приема, че първоначално подадената декларация не е подадена и тя не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Смята се, че декларацията е по-дадена, когато се подаде коригиращата декларация. Тъй като това е станало след за-коноустановения срок, лицето подлежи на санкция за късно подаване. При приема-нето на коригиращата декларация данъчните органи извършват проверка на само-личността на лицето, което подава декларацията. Ако лицето, което е приело декла-рацията, впоследствие установи, че тя не е коректна, то изготвя т.нар. уведомително писмо за неприемане на декларацията, в което описва обстоятелствата, поради които не приема коригиращата декларация и уведомява лицето, че то може може да подаде нова коректна коригираща декларация. Новата декларация също подлежи на провер-ка от органите по приходите (данъчния орган). След като тя вече е приета, данните й се вкарват в регистъра на НАП.

Въз основа на декларациите се издава акт за установяване на задължение. Ако данъкоплатецът не е съгласен с констатациите, направени в акта за установяване на задължението, той може да подаде жалба срещу този акт в 14-дневен срок от връчва-нето на акта за установяване на задължението. Жалбата се подава пред териториал-ния директор на органите по приходите по чл.106, ал.1 и 2 от ДОПК.

Тема 14 ОБРАЗУВАНЕ НА РЕВИЗИОННО ПРОИЗВОДСТВОРевизионното производство е контролно производство и се извършва от орга-ните по приходите. То започва с издаване на заповед за възлагане на ревизия. Реви-зия може да се възлага от изпълнителния директор на НАП, от негов заместник, от териториалния директор на НАП (органите са посочени в чл.112 от ДОПК). Задъл-жително в заповедта се посочва лицето, което я е издало и качеството му в структу-рата на НАП. Заповедта се връчва на ревизираното лице. За редовно връчена заповед се счита, ако е дадена на управителя или изпълнителния директор на фирмата. Ако дружеството е неперсонифицирано или е здравна каса, тогава заповедта се връчва на лицето, което по договора за създаването на неперсонифицираното дружество или здравната каса е упълномощено да получава документи (член на Управителен съвет, Съвет на директорите, гл. счетоводител). Когато лицето е ЕТ, заповедта може да бъ-де връчена на него или на упълномощено от него лице. При ЕТ е допустимо да бъде връчена заповедта и на пълнолетен член на семейството/ домакинството. Заповедта за възлагане може да бъде връчена по следните 3 способа:1) присъствено;2) неприсъствено;3) чрез прилагане към досието. Лицето, което получава заповедта, трябва да я подпише. При подписа трябва да има трите имена, ЕГН и качеството на лицето (член на семейството, на управителния съ-вет и т.н.). Възможно е заповедта да бъде върната с обратна разписка или на електро-нен адрес. Ако лицето откаже да подпише заповедта за започване на ревизията, това няма да възпрепятства започването на ревизията. Заповедта се смята за връчена и ако има подписа на един свидетел, който да не е служител на НАП. Посочват се трите имена и адреса на свидетеля. Така връчена заповед за ревизия се прилага към досие-то на лицето в данъчните служби. Имаме прилагане към досието на заповедта за за-почване на ревизия и в случаите, когато лицето, определено да получава документи-те, не е намерено на адреса при най-малко две посещения в рамките на 7 дни. Оставя се бележка на данъкоплатеца да се яви в подразделението на НАП в 14-дневен срок от оставяне на съобщението. Ако лицето не се яви в този срок, се смята, че заповедта му е връчена като се прилага към досието. Данъчните органи могат да изпратят и ел. съобщение, че трябва да се яви лицето за получаване на заповедта, както и да поста-вят информация на специално място в териториалната дирекция.

Тема 15 СРОК НА РЕВИЗИЯТА. СПИРАНЕ И ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НАРЕВИЗИОННО ПРОИЗВОДСТВО. МЯСТО НА РЕВИЗИЯТАСрокът на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията съгл. чл.114 от ДОПК. Срокът може да бъде продължен до 1 месец от органа, възложил ревизията. Когато ревизията е с особена сложност, срокът може да бъде удължен до 3 години със заповед на изпълнителния директор на НАП. Ревизионното производство може да бъде спряно при:1. Заболяване на лице, което задължително трябва да участва в ревизията (доказва се с медицински документ). 2. Образуване на административно, наказателно или друго съдебно производство, изходът от което е от значение за провежданата ревизия.3. По молба на проверяваното лице – еднократно и за не повече от 3 месеца.Ревизията се възобновява, когато отпадне основанието за спирането й. Когато се узнае от органа на НАП, че са отпаднали обстоятелствата, водещи до спиране на ревизията, се издава нова заповед за нейното възобновяване. Тя се връчва на лицето и не може да се обжалва. Място за провеждане на ревизията.– Ревизираното лице трябва да осигури мяс-то и условия за провеждане на ревизията. Ревизиращите органи трябва да се запозна-ят на място с ревизираните документи. Само ако такова място не може да бъде оси-гурено, документите се изнасят като се съставя протокол и опис на тези документи. Тогава органите на НАП се запознават с тях в помещенията на службата си. Когато се приключи ревизията, те трябва да върнат всички документи на лицето.

Тема 16 СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАПознати са два способа за събиране на доказателства в ревизионното данъчно производство:1. По инициатива на данъчните органи.2. По инициатива на проверявания субект.Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.При събиране на доказателствата възникват следните задължения:1. Задължение за представяне на доказателства. Органът по приходите има право да изисква писмено от лицето представяне на сведения, документи, книжа и други но-сители на информация, отнасящи се до неговите права и задължения. Органът по приходите дава срок за представянето на тези доказателства. Ако лицето не ги пред-стави, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват. В този случай органът по приходите преценява само събраните доказателства. Ако, обаче, поиска-ните доказателства бъдат представени до изтичане на срока за възражения срещу ревизионния доклад, органът по приходите е длъжен да ги приеме и обсъди. 2. Задължение за даване на писмени обяснения. Органът по приходите може да поис-ка от ревизираното лице или лицата, които го представляват, да дадат писмени обяс-

нения относно фактите и обстоятелствата от значение за ревизията. Осигурителният доход не се доказва само с писмени обяснения. Ако лицето не даде писмени обясне-ния, които са му поискани, в предвидения срок, органът по приходите може да прие-ме за доказани или недоказани тези факти и обстоятелства, за които не са дадени писмени обяснения. Ревизиращият орган е длъжен да предупреди ревизираното лице за тези последствия. Ревизиращият орган трябва да предупреди ревизираното лице писмено, че може да бъде призовано в съда да даде писмени показания относно съ-щите обстоятелства. 3. Писмени обяснения от трети лица. – Органите по приходите могат да изискват и третите лица са длъжни да дадат обяснения относно факти и обстоятелства, които са възприети от тях. Тези обяснения не могат да се искат от лица с психически и физи-чески недостатъци. Третите лица могат да бъдат призовани в съда да дадат показа-ния. 4. Експертиза. – При данъчна ревизия, ако органите по приходите установят, че са им нужни специални знания в определена област, те могат да поискат да се назначи експертиза. Експертиза може да бъде поискана и от проверяваното лице с цел да до-каже определени факти и обстоятелства.

Тема 17 РЕВИЗИОНЕН ДОКЛАД И РЕВИЗИОНЕН АКТРевизионният доклад се съставя от ревизиращия орган и съдържа посо-чените реквизити в чл.117, ал.(2):1) имената и длъжностите на органите, които са го съставили;2) номер и дата на доклада;3) данни на ревизираното лице;4) обхват на ревизията;5) направените фактически и правни изводи;6) предложения за установяване на размера на задължението. Подписва се от органите по приходите за съставяне на доклада и се връчва сре-щу подпис на ревизираното лице. Към доклада могат да бъдат прикрепени доказа-телства, които са неразделна част от него. Ревизираното лице може да направи пис-мени възражения и да представи нови доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад пред органите, които са извършили ревизията. Ако срокът за възражение е недостатъчен, може да се даде по-дълъг срок, но не повече от 1 месец. В 3-дневен срок от изготвяне на ревизионния доклад (независимо, че тече срокът за обжалване) писмено уведомяват органа, който е възложил ревизията, че ревизионния доклад е изготвен. Органът, който е възложил ревизията, изисква преписката от ор-ганите, извършили ревизията, които трябва да му предадат ревизионния доклад след изтичане на срока за възражение срещу него. Ревизионен акт – издава го този орган, който е възложил ревизията (или пре-кратява производството със заповед). Ревизионният акт или заповедта за прекратява-не се връчват на лицето, което е ревизирано в 7-дневен срок от издаването на съот-ветния

акт или заповед. Ревизионният акт съдържа (чл.120):1) име и длъжност на органа, който го издава;2) номер и дата на акта;3) данни за ревизираното лице;4) обхвата на ревизията;5) мотиви за издаване на акта;6) размер на данъчните задължения;7) пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;8) подпис на органа, който го е издал.Към ревизионния акт задължително се прилага ревизионния доклад. Ревизион-ният акт се издава по образец и се връчва на проверяваното лице срещу подпис.

Тема 18 НАЛАГАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИВ хода на ревизията или при издаване на ревизионен акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на действия или сделки с имуществото на лицето, в резултат на което събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски да бъде невъзможно или значително затруднено. Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.197 от ДОПК. Те би-ват следните видове:1. Налагане възбрана върху недвижим имот или кораб. – Възбраната се извършва чрез вписване на акта на съдията по вписванията в съответния регистър. Възбраната се съобщава на лицето, чийто имот или кораб са възбранени.2. Запор на движими вещи и вземания на длъжника. – Публичният изпълнител из-вършва опис, оценка и предаване на вещта на длъжника или на трето лице да ги па-зят (нямат право да се разпореждат с тях) или ги изземва и се съхранява при публич-ния изпълнител. Върху запорирани вещи се поставя стикер. Има определени вещи (в нормативен акт), които не могат да се запорират – вещи за всекидневна употреба на длъжника или неговото семейство, суми по сметки в банки до 250 лв. на член от се-мейството, трудово възнаграждение до 250 лв., суми за безработица, социални помо-щи, вземания за издръжка. 3. Запори по сметките на длъжника. – Изпраща се запорно съобщение до банката на длъжника. Запорът се смята за наложен от деня и часа, в който е връчено в банката запорното съобщение. Когато се запорират налични ЦК, те се описват и се изземват от публичния изпълнител, като се оставят на съхранение в банки. 4. Запор на стоки в оборот на длъжника. – За тях се съставя опис и се предават на от-говорно пазене на длъжника или на МОЛ във фирмата, които могат да се разпореж-дат с тях, но трябва да се поддържа един и същи оборот. Публичният изпълнител може да наложи някоя от четирите възбрани или ня-колко от тях, или дори всичките четири. Стоките и всичко останало се запорира по балансова

стойност. Когато няма балансова стойност, се използва данъчна оценка, придобивана цена или застрахователна стойност. Ако в продължение на 4 месеца от налагането на запорителната мярка не се из-даде ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се отменят. Лицето, което е недоволно от наложената обезпечителна мярка, може да обжалва тази мярка в 7-дне-вен срок пред директора на териториалната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител. Директорът се произнася в 7-дневен срок от получаване на жалбата с мотивирано решение. Ако не се произнесе в този срок, счита се, че е по-твърдил обезпечителната мярка. Директорът може да я потвърди и с решение. И в двата случая (потвърждение или мълчалив отказ) решението му подлежи на обжал-ване пред Административен съд. Решението на Административния съд не подлежи на обжалване и е окончателно. Съдът може да отмени обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, в безусловна неотменяема банкова гаран-ция или в ДЦК (т.е. смяна на обезпечителната мярка). Съдът може да отмени обезпе-ченията и ако не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки или ако няма изпълнително основание.

Тема 19 ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОНЕН АКТПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕДОбжалването на ревизионен акт може да става по 2 начина – по администрати-вен и по съдебен ред. Ревизионните актове не могат да се обжалват по съдебен ред, преди да са били обжалвани по административен ред. Обжалването по административен ред става в 14-дневен срок от връчването на акта. Ревизираното лице може да обжалва ревизионния акт изцяло или в негови час-ти. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция до директора на дирекция „Об-жалване и управление на изпълнението” при НАП. Изпълнителният директор на НАП със заповед определя местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите „Обжалване и управление на изпълнението”. Заповедта задължително се обнародва в Държавен вестник (Заповед № 7 от ДВ бр.4/ 2006 г.). В момента такива дирекции има в Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София). В ДОПК е пред-видена възможност за постигане на споразумение между ревизиращия орган и реви-зираното лице относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни, както за административното обжалване, така и за обжалването пред съда. Реквизитите на жлабата са посочени в чл.145 от ДОПК:1) име на жалбоподателя и неговия пълномощник;2) адрес за кореспонденция;3) посочване на акта или действието, които се обжалват;4) всички доказателства, които жалбоподателят е събрал;5) подпис на жалбоподателя.Жалбата се подава чрез пълномощник, прилага се пълномощно, както и всички

доказателства, които сметне за важни. Ако жалбата е подадена след срока, тя се оста-вя без разглеждане. Ако жалбата е с недостатъци, органът, пред който е подадена, дава 7-дневен срок на лицето да отстрани нередностите. Когато лицето не ги отстра-ни в дадения 7-дневен срок, производството се прекратява с решение на органа, пред който е подадена. Решението на компетентния орган за оставяне на просрочена жал-ба без разглеждане, както и решението му за прекратяване на производството, може да се обжалва в 7-дневен срок от връщане на решението пред Административния съд по местонахождение на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Определението може да бъде:1) потвърждение, че жалбата е просрочена;2) потвърждение, че не са отстранени нередовностите;3) да отмени решението, че жалбата е просрочена / неизправна.Ако жалбата е допустима, тя се разглежда по същество и решаващия орган из-лиза с мотивиращо решение в 45-дневен срок от постъпването й или от изправянето на нередностите по нея. Срокът за произнасяне може да бъде удължен ако се сключи писмено споразумение между жалбоподателя и решаващия орган. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 месеца. С решението си решаващият орган може:1) да потвърди изцяло ревизионния акт;2) да го отмени изцяло;3) да го отмени частично;4) да го измени изцяло или частично. Всичко това може да се реши само за обжалванта част от ревизионния акт. В опреде-лени случаи, когато се отменя изцяло или отчасти решението, решаващият орган мо-же да върне преписката на органа, който е издал заповедта за възлагане на ревизията със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Ако и при втория ре-визионен акт се установят грешки, извършени от проверяващите органи, преписката не се връща повече, а се решава от компетентния орган, пред който е обжалвано. Ре-шаващият орган може да реши преписката сам и без да я връща за нов ревизионен акт. Издаденото реш. не може да изменя ревизионния акт във вреда на жалбо-подателя.

Тема 20 ОБЖАЛВАНЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД НА РЕВИЗИОНЕН АКТРевизионният акт в частта, в която не е отменен при обжалване по администра-тивен ред, може да се обжалва пред Административния съд. Подаването на жалбата става чрез решаващия орган и пред Административния съд по местонахождението на решаващия орган. Има забрана ревизионният акт да се обжалва по съдебен ред в тази част, която не е обжалвана по административен ред. Също не може да се обжал-ва ревизионен акт в тази част от жалбата, в която административният орган изцяло е уважил искането. Обжалването в съда става в 14-дневен срок от получаване на реше-нието от административния орган. Съдържанието на жалбата пред съда е определено в чл.147 от ДОПК. Трябва да има и документ за платена съдебна такса. Съдът прег-лежда

жалбата за допустимост и насрочва делото за разглеждане в открито заседание (с призоваване на страните). Съдът може да изслушва гласни и писмени доказателст-ва. Накрая се произнася с решение, което може да бъде:1) да отмени ревизионния акт;2) да измени ревизионния акт;3) да върне преписката на компетентния орган за нов ревизионен акт със задъл-жителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а не как да се измени ре-визионния акт.Съдебното решение не може да бъде във вреда на жалбоподателя и лицата, ко-ито са недоволни от решенията на административния съд, може да ги обжалват пред Върховния Административен съд.

Тема 21 СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕВИЗИОНЕН АКТОбжалването на ревизионен акт по административен или съдебен ред не спира неговото изпълнение. Може да се спре изпълнението по искане на жалбоподателя. Искането се подава до органа, назначил ревизията или до съда (взавис. от това дали е по административен или съдебен ред). Искане за спиране може да се прави само за тази част на ревизионния акт, която се обжалва. Решаващият орган или съдът спират изпълнението, ако е предоставено съответно обезпечение. По искането решаващият орган се произнася в 7-дневен срок от подаването му, а съдът се произнася в 14-дне-вен срок. Отказът на решаващия орган да спре изпълнението се обжалва пред Адми-нистративния съд, който е компетентен да разгледа жалбата по същество. Обжалва-нето трябва да е в 7-дневен срок от получаването на решението за отказ на решава-щия орган да спре изпълнението. Съдът се произнася с определение. То подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Когато се иска спиране на изпълнението пред съда, съдът се произнася с определение, което също подлежи на обжалване пред Върховния адми-нистративен съд. При обжалван ревизионен акт лицето има право да спре изпълне-нието като даде гаранция.

Тема 22 АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ПО ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИЗа да възникне административно наказателна отговорност, трябва да е извър-шено административно нарушение. 1) Административното нарушение е деяние, което може да бъде действие или без-действие, което нарушава определения ред на държавно управление, извършено е виновно и е определено за наказуемо с административно наказание, налагано по ад-министративен ред. 2) Административното нарушение е деяние, извършено умишлено или непредпазли-во

(виновно). Видове административни наказания за данъчните нарушения:1. Когато се налага административно наказание на физическо лице или на конкретен орган на юридическо лице, тогава се налага глоба. Административно наказателната отговорност е лична, т.е. налага се на конкретно лице, което е виновно, както и на лице, което е допуснало извършването на нарушението.2. Когато нарушението е извършено от юр. л. или ЕТ, в чл.83 и следващите от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) е предвидено, че се налага имуществена санкция. Налагането й на юр. л. и ЕТ не освобождава от налагане на глоба на виновните физ. л. Наложените санкции могат да бъдат обжалвани пред съ-да. Освен тези санкции, могат да се налагат и други – отнемане на имущество в полза на държавата; да се запечата определен обект, в който се извършва нарушението.

Тема 23 ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПОГОДБИТЕЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕДвойно данъчно облагане – това е едновременно облагане с идентични данъци в две държави на един и същ доход, получаван от един и същ източник от едно и съ-що лице.

Съществуват два метода за избягване на двойното данъчно облагане:I-ви метод. – Държавата едностранно прилага мерки за избягване или смекчаване на двойното данъчно облагане. Прилагането на такива едностранни мерки е възможно само при условия на взаимност и при много тесни граници. II-рия метод се прилага по-често. Държавите сключват спогодби помежду си за избяг-ване на двойното данъчно облагане. Тези спогодби са двустранни поради различие в данъчните системи на държавите, което не допуска сключването на многостранни спогодби. В момента се използват 3 модела типови договори за избягване на двойното данъчно облагане:I-ви модел – ...... от организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Този модел се прилага при сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно об-лагане между държавите членки на ЕС.II-ри модел – Типов договор на САЩ. III-ти модел – Типов договор на ООН. По взаимна договореност между държавите от ЕС и третите страни прилагат един от последните два модела. Независимо от възприетия модел, държавите трябва да постигнат договореност по следните въпроси:1. Видовете данъци, спрямо които спогодбата се прилага (това са само преки данъци – данък общ доход, данък печалба, данък върху недвижимо имущество).2. Лицата, спрямо които се прилагат спогодбите – те се прилагат спрямо лица, които се третират като местни лица на едната или двете договарящи се държави (това са юр. л.,

физ. л., .......).3. Облагаемите доходи, спрямо които спогодбата ще се прилага – печалба от стопан-ска дейност; доход от недвижимо имущество; облагане на дивиденти; облагане на авторски и лицензионни възнаграждения; данъчно облагане на лихви).4. Реда, по който ще се прилага спогодбата – от чл.135 до чл.142 от ДОПК са регла-ментирани процедурите за избягване на двойното данъчно облагане у нас. Те се при-лагат само:1) спрямо чужденци, които (продълж. – 2)2) притежават документ, от който е видно, че лицето е местно лице на другата държава по спогодбата. Документът трябва да бъде издаден от данъчната админист-рация на държавата, за която лицето е местно лице.3) Чужденецът трябва да има документ, доказващ, че той е собственик на до-ход от България.4) Чужденецът трябва да декларира, че не притежава място за стопанска дей-ност или база (не извършва търговия) на територията на България. 5) Чужденецът трябва да представи и доказателства, че всички специфични изисквания на спогодбата са изпълнени. След тези 5 изисквания чужденецът подава искане до Териториалната дирек-ция на НАП, където е регистриран платеца на дохода. В искането си моли НАП да разреши при плащане на дохода да се приложи съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. При доход до 100 000 лева годишно на чужденец тези 5 компонента се представят пред платеца на дохода и искане пред НАП не се прави. При доход над 100 000 лева годишно се иска разрешение от НАП. НАП трябва да се произнесе в 60-дневен срок от подаването на искането. Ако това не стане, приема се, че на чужденеца му е отказано да се приложи спогодбата (т.е. мълчалив отказ). Този отказ подлежи на обжалване. НАП обменя информация за приложени спогодби с другите държави членки.

Тема 24 ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ ПО ЗКПО. ВИДОВЕ ДАНЪЦИОбекти на облагане по ЗКПО (Закон за корпоративно подоходно облагане) са: 1. Печалбите на местни юридически лица.2. Печалбите на неперсонифицираните дружества и на организацията на вероизпове-данията.3. Печалбите на чуждестранни юр. л., които имат място на стопанска дейност в Бъл-гария. 4. Доходите от дейността на организаторите на хазартни игри, както и приходите от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетни организации.5. Дейността от опериране на кораби, на лицата, които осъществяват морско търгов-ско корабоплаване.Данъчно задължените лица са:

1. Местни юридически лица.2. Чуждестранни юр. л., които имат място на стопанска дейност в България. 3. ЕТ за данъците, които се удържат при източника (дивидентите) и когато ЗДДФЛ предвижда това. 4. Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол на фирми – само за данъка върху социалните разходи. 5. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси.Местни юр. л. – това са юр. л., които са учредени по българското законодател-ство, както и дружества, учредени съгл. Регламент (ЕО)№ 2157 / 2001 г. на Съвета, както и Регламент (ЕО) № 1435 / 2003 г. на Съвета, когато седалището е в България и са вписани в българските регистри. Чуждестранни са всички лица, които не са местни.Видове данъци:1. Печалбите се облагат с корпоративен данък. 2. Доходите на местни и чуждестранни юр. л., посочени в ЗКПО се облагат с данък, удържан при източника.3. Разходите, които са посочени в Закона, се облагат с данък върху разходите.Уредени са и алтернативни данъци:1. Данък върху дейността на хазартни игри.2. Данък върху приходите от наем на недвижимо имущество на бюджетни организа-ции.3. Данък върху дейността от опериране на кораби.

Тема 25 КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК. /от видове данъци/ДАНЪЧЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТС корпоративен данък се облагат печалбите на фирмите, след като се формира данъчния финансов резултат. Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, който се преобразува за данъчни цели. Различаваме положителен данъчен финансов резултат – данъчна печалба и отрицателен данъчен финансов резултат – данъчна загуба. За да получим данъчен финансов резултат преобразуваме счетовод-ния финансов резултат с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми, предвидени в закона. Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. С печалбата или прихода, които не са признати за данъч-ни цели, се намалява счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното от-читане на прихода или печалбата. Този приход не се преобразува през следващите години. Счетоводният разход е този разход, с който се увеличава счетоводния фи-нансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода или загубата и кой-то не се преобразува в счетоводните финансови резултати през следващите години. Не се признават за приходи по данъчни цели:

- приходите по резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица на друга държава членка;- лихвите за недължимо внесени или събрани публични задължения. Не се признават като разходи за данъчни цели следните:- разходи, свързани с дейността;- разходи, които не са документално обосновани;- разходи за начислен ДДС или ползван кредит, когато разходът от стопанската опе-рация, с която е свързан ДДС не е признат за данъчни цели;- начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни ак-тове, както и начислените лихви за просрочие;- разходите за дарения, когато са направени в полза на организации и лица извън по-сочените в чл. 31 от ЗКПО. - разходите, които представляват скрито разпределение на печалба;- разходите, произтичащи от липси на ДА и КА, освен когато липсите са в резултат на непреодолима сила, напр. наводнения;- липси и брак на материални запаси, освен когато са в резултат на непреодолима си-ла, на фира или поради изтекъл срок на годност.Признават се разходите за: учредяване на данъчно задължено лице; разходи за пътуване и престой на физ.л.; разходите за дарение по чл. 31 от ЗКПО.Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се приз-нават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

Тема 26 ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК. АВАНСОВИ ВНОСКИДанъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец, одобрена от Министерството на финанси-те. Тя се подава до 31.05 следващата година в териториалната дирекция на НАП, къ-дето лицето е регистрирано. Заедно с декларацията се подава и ГФО (годишен фин-в отчет), заедно с приложенията към него. Когато финансовите отчети подлежат на задължителен финансов одит, се по-дава копие на доклад, заверен от експерт счетоводител. Когато към 31.03 одиторски-ят доклад не е готов, той трябва да се подаде не по-късно от 31.06 заедно с копие от ГФО, заверен от регистриран експерт счетоводител.Когато между подадения с годишната данъчна декларация ГФО и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече по-дадена декларация и деклариран данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице има право в срок до 31.06. да подаде коригираща декларация и да обясни при-чините за разликите. Данъчно задължените лица, които подадат до 31.03 отчет (годишна данъчна декларация) по електронен път ползват отстъпка в размер на 1% от дължимия годи-шен

данък, но не повече от 1000 лева. При внасяне на данъка следва да се приспаднат внесените авансови вноски за съответната година. Когато се установи, че лицето без основание е приспаднало авансови вноски, се начисляват лихви за надвнесената част от данъка. Авансовите вноски биват месечни или тримесечни. Месечните авансови вноски се определят на база формирана данъчна печалба за предходна година. Тримесечни авансови вноски правят лицата, на които е разрешено да не правят месечни вноски. Не внасят авансови вноски:1) лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходна година не надвишават 200 000 лева;2) новоучредени данъчно задължени лица за годината на учредяването им с из-ключение на тези, които са новоучредени в резултат на новообразуване.Месечни авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, за който се отнасят, до-като тримесечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, следващ три-месечието, за което се отнасят. За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска. На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски пропорционално на размера на преотстъпването.

Тема 27 ОБЩИ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ. ОСВОБОЖДАВАНЕОТ ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪКДанъчните облекчения са свързани със стимулиране при наемане на безработ-ни лица. В такива случаи лицето има право да намали счетоводния си финансов ре-зултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело на работа за не по-малко от 12 последователни месеца лице, което е било безработно и е регист-рирано повече от една година, или е регистрирано безработно лице над 50 години, или е безработно с намалена работоспособност. Данъчно задълженото лице може да извърши намаление на финансовия си резултат с изплатените суми за трудово възна-граждение и за внесените вноски за ДОО и за здравно осигурителната каса еднократ-но и само за първата година. Общи данъчни облекчения за предприятия, наемащи хора с увреждания: За те-зи предприятия корпоративния данък се преотстъпва изцяло, ако са наели най-малко 20% от общия персонал незрящи и слабо виждащи хора, или са наели 30% от персо-нала хора с увреден слух или 50% от персонала с други увреждания.Общи данъчни облекчения се ползват и от земеделски производители, когато те са регистрирани като такива – преотстъпва се в размер на 60% за данъчната им пе-чалба от непреработената продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми или оранжерийно производство. Преотстъпени-ят данък трябва да се инвестира в ДМА и ДНА за извършване на посочените дейнос-ти. Облекчение ползва в размер на 60% от дължимия данък печалба държавното

предприятие „Ръководство на въздушното движение”.Данъчно облекчение ползват социално и здравно осигурителни фондове като се преотстъпват 50% от дължимия данък. Преотстъпеният данък трябва да се инвес-тира в основната дейност до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

Тема 28 ДАНЪК, УДЪРЖАН ПРИ ИЗТОЧНИКАТова е данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. С този данък се облагат изплатените от местни лица на чуждестранни лица дивиденти или дялове, както и на местни юр. л., които не са търговци. Размерът на данъка е 5%. Този данък се води окончателен и не се включва сумата в облагането. Не може да се приложи този данък, когато дивидентите или ликвидационните дялове се разпределят в полза на договорен фонд, местно юридическо или местно физическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държа-вата. Данък, който се удържа от доходи на чуждестранни лица, когато този доход е в източник на Р.България и няма място на стопанска дейност в страната. Начислява се данък 10% за местни лица, които дължат сума на чуждестранното лице. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника, за доходи от дивиденти е брутния размер на разпределените дивиденти. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника, за доходи от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена, подлежащото на получаване имущество, доход от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобива-не на акциите или дяловете. Лицата, които са удържали и внесли данъка при източника, декларират това пред съответната агенция на НАП, където са регистрирани. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срока на края на месеца, следващ тримесечието, през което да-нъка е внесен. При поискване от заинтересованото лице му се издава удостоверение по образец, че данъка е внесен. Ако не бъде внесен данъка в нужния срок, той се дължи солидарно, както от вносителя, така и от получателя на дохода.

Тема 29 ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕОбект на облагане са:1) представителните разходи, свързани с дейността на лицето; 2) социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол;3) разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъщест-вява управленска дейност.1. Данъчно задължените лица за данъка, свързан с представителните разходи и с раз-ходите, свързани с експлоатацията на транспортни средства (1 и 3), са лицата, подле-

жащи на облагане с корпоративен данък. 2. Задължени за удържане на данък, свързан със социалните разходи, са всички рабо-тодатели или възложители по договор за управление и контрол. В закона е предвидено, че се освобождават от облагане с данък социални раз-ходи за допълнително доброволно осигуряване, допълнително здравно осигуряване и застраховка „Живот”, когато са в размер на 60 лева от всяко наето лице. Не се обла-гат с данък и социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице в размер до 60 лева. Това освобождаване се допуска, когато са из-пълнени условията в чл. 207 от ЗКПО. Освобождават се от облагане социални разходи за транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, когато тези раз-ходи са направени за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно. Ос-вобождаването не се прилага, когато транспорта е осъществен от лек автомобил или допълнителни автобусни линии. Когато транспортът се извършва в трудно достъпни и отдалечени райони и без извършване на разхода, данъчно задълженото лице не мо-же да осигури осъществяването на дейността си, се признават за разход платените суми за превоз с лек автомобил.Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10% и се декларира с годишната данъчна декларация на лицето. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода. Когато данъчно задълженото лице има надвнесен корпоративен данък или да-нък върху разходите, и двата данъка могат да се приспаднат от дължимия данък вър-ху разходите.

Тема 30 АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ. ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТАлтернативните данъци са тези, които се плащат вместо данък печалба. Данъч-но задължените лица, които плащат алтернативен данък, са лицата, които организи-рат хазартна дейност. Те са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за полу-чените и платените суми за участие в хазартните игри. I. Различаваме следните видове данъци върху хазартните игри:1. Данък върху хазартни игри от тото и лото, както и от залагания на резултати от спортни състезания и случайни събития (еврофутбол). – Данъкът, с който се облагат тези дейности е окончателен. Данъчната основа, която се облага с този вид данък е стойността на направените залози за всяка игра. Данъчната ставка е 10% 12%? Да-нъкът по тази хазартна дейност се определя преди определяне на резултатите от вся-ка игра с декларация. Внася се взависимост от регулярността на игрите:- Когато игрите се провеждат ежедневно, данъкът се внася в рамките на 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните 7 календарни дни;- Когато игрите са с цикъл на продължителност до 7 дни, данъкът се внася в срок до 3

раб. дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра; 2. Данък върху хазартна дейност на лотарии, томболи, числови лотарийни игри Бин-го и Кено. – Тук данъкът е окончателен. Данъчно задължени лица са организаторите на тези видове игри. Данъчна основа за определяне на данъка е номинала на залога, посочен във фишове, талони или други документи за участие. Данъкът подлежи на деклариране до 10-то число следващия месец (чл. 231 от ЗКПО). Данъчната ставка е 12%. Данъкът се внася преди получаването на документите за участие или осъщест-вяване на вноса им. 3. Данък върху хазартна дейност от игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка. – Този данък също е окон-чателен. Данъчно задължените лица са организаторите на тези игри. Данъчната став-ка е 12%. Данъчната основа е увеличението на цената на телефонната или телекому-никационната връзка. Организаторът на игрите, както и телефонният (телекомуника-ционен) оператор декларират пред НАП направените залози и данъка до 20-то число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите. 4. Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения. – Тук спадат дейности с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резул-тати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в иг-рално казино. Данъкът е окончателен. Данъчно задължените лица са организаторите.II. Други видове алтернативни данъци са:1. Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия. 2. Данък върху дейността от опериране на кораби. ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Тема 31 ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА. ВИДОВЕ ДОХОДИ. ОБЛАГАЕМИ И НЕОБЛАГАЕМИ ДОХОДИ. ВИДОВЕ ДАНЪЦИОбект на облагане са доходите на физическите лица, вкл. и на ЕТ, независимо дали са местни или чуждестранни лица. Данъчно задължените лица са местните и чуждестранни лица, които са носители на дохода. Те са задължени да удържат и вна-сят данъците. Местни лица са:– Тези, които имат постоянен адрес в Р.България.– Лице, което пребивава повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Денят на влизане и излизане от страната също се пресмята. Когато лицето стои в България с цел лечение или обучение повече от 180 дни годишно, не се смята, че пребивава в България. – Изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, или членовете на неговото семейство.– Лицата, чийто център на жизнен интерес се намират в Р.България (напр. където из-вършват трудовата си дейност).

Всички лица, които не отговарят на изброеното, се считат за чуждестранни лица.Местните физ. л. са носители на данъчни задължения за придобитите от тях доходи от източници в България или чужбина. Чуждестранните физ. л. са носители на задъл-жението за данъци за придобити доходи от източници в Р. България (спогодби за из-бягване на двойното данъчно облагане). Облагаемите доходи по Закона са следните видове:1. Доходи от трудови правоотношения.2. Доходи от стопанска дейност като ЕТ.3. Доходи от друга стопанска дейност.4. Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на имущества или права.5. Доходи получени по наследство. Формата на плащане на доходите може да бъде парична или непарична. Необлагаеми доходи са:1. Доходи, придобити през данъчната година, от продажба или замяна на един недви-жим имот, независимо от датата на продобиване на имота.2. Доходи, придобити през данъчната година, от продажба или замяна на до два не-движими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата (замяната) са изминали повече от 5 години.3. Всички доходи от продажба или замяна на движимо имущество са необлагаеми, с изключение на:– Доходи от пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата /замяната е по-малък от ед-на година.– Доходи от продажба на произведения на изкуството, предмети за колекция, антик-варни предмети.– Доходи от акции, дялове, инвестиционни бонове, както и от търговия с чуждест-ранна валута.4. Доходите, получени като обезпечения.5. Доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина. 6. Доходи от допълнително доброволно осигуряване.7. Доходи от лихви по влогове в търговски банки. 8. Доходи от настъпило застрахователно събитие и др. доходи, посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ.

Тема 32 ДАНЪЧНА ГОДИНА. ОБЩА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВА. ВИДОВЕ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

У нас данъчната година е календарната година, но не е така във всички държа-ви. Важно е да се знае, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за все-ки източник на доход поотделно. При определяне на облагаемия доход не се включ-ват доходите, които подлежат на облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ или по ЗКПО, както и доходите, които се облагат с патентен данък.Всички доходи образуват обща годишна данъчна основа, която е сумата на да-нъчните основи на отделните данъци. От данъчната основа се приспадат различни данъчни облекчения:1. Едно от тези данъчни облекчения ползват лицата с намалена работоспособност. Лицата с 50% и над 50% намалена работоспособност имат право да намалят сумата на годишните си данъчни основи със 7920 лв. Когато такива лица получават доходи от трудово правоотношение, те могат да намалят данъчната си основа с 660 лв. ме-сечно. 2. Лицата имат право да намалят данъчните си основи с направените от тях лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане с общ размер до 10% от годишна-та си данъчна основа.3. Данъчни облекчения ползват лицата и за направените си лични вноски за осигури-телен стаж при пенсиониране. 4. Данъчни облекчения за направени дарения – взависимост от качеството на лицето, на което е дарено, облекченията могат да бъдат до 5%, до 15% или до 50%. 5. Миналата година е въведено данъчно облекчение за млади семейства. – То дава право да се намали сумата на годишните данъчни основи с направените през година-та лихвени плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит. Лицата трябва да имат сключен граждански брак, поне едно от тях да не е навършило 35 години и ипотекираното жилище да е единствено за семейството през данъчната година. Данъчните облекчения се ползват единствено при подаване на данъчната дек-ларация.

Тема 33 ДОХОДИ ОТ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ. ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВАОблагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и натура извършени от работадателя или за сметка на работодателя. Към облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:1) безплатна храна и добавки към нея, предоставени в натура, когато са договорени в колективния трудов договор;2) предпазна безплатна храна и противоотрови, предоставени в натура за други про-изводства;3) безплатна храна на военослужещите според тяхното законодателство (Закон за от-браната и въоръжените сили на Р. България);4) ваучерите за храна, получени по реда на ЗКПО;5) стойността на специално работно облекло, лични предпазни средства, униформе-но

и представително облекло, когато се раздават по ред, предвиден в нормативен акт;6) стойността на пътни и квартирни пари;7) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;8) социални разходи за сметка на работодателя, обложени по ЗКПО.Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се опреде-ля, като облагаемият доход, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни внос-ки, които са за сметка на физическото лице (по реда на Кодекса за социално осигуря-ване и на Закона за здравното осигуряване), както и с внесените в чужбина задължи-телни осигурителни вноски за сметка на физическото лице.

Тема 34 ДОХОДИ ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ. ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВАОблагаемият доход като ЕТ е формирана по реда на ЗКПО данъчна печалба. В облагаемия доход не се включва счетоводния финансов резултат, формиран от дей-ности:- които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО;- които се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ (Закона за местните данъци и такси);- на ЕТ, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители. Физическо лице, което е собственик на предприятие на ЕТ, може да включи в имуществото на ЕТ придобитите от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост, както и имущества, които са съпружеска имуществена общ-ност при условие, че другият съпруг е декларирал нотариално съгласието си за вклю-чване на вещта.Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемия доход (определен по ЗКПО) се намали с внос-ките за социално и здравно осигуряване, както и с вноските за допълнително добро-волно осигуряване, които прави за своя сметка.Тема 35 - ДОХОДИ ОТ ДРУГИ ДЕЙНОСТИ. ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВА - ОТПАДА!

Тема 36 АВАНСОВО УДЪРЖАНЕ НА ДАНЪКА. ГОДИШНО ОБЛАГАНЕАвансовият данък върху трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се опреде-ля от начисленото трудово възнаграждение като се приспаднат удържаните от рабо-тодателя задължителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Данъчната основа се намалява и с данъчните облекчения за намалена работоспособност, както и с внесените лични вноски за допълнително доброволно осигуряване. Дължимият да-нък се определя като така изчислената месечна данъчна основа се умножи по 10%. Данъкът

се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за полз-ване на права или имущество. – Лицето, което е придобило доходи от имущество или права, дължи внасяне на данък в размер на 10%. Освен авансово облагане, имаме и годишно облагане. Размерът на данъка се събират всички данъчни основи от всички доходи и се умножат по 10%. За разлика от физическите лица, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя по реда на ЗКПО и се начислява 15% данък.

Тема 37 ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ. ВИДОВЕ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИМестните физически лица подават годишна данъчна декларация, в която дек-ларират придобитите доходи:1) от трудови правоотношения;2) като тютюнопроизводители и земеделски производители;3) от дивиденти и ликвидационни дялове в чужбина;4) от притежаваната недвижима собственост в чужбина.Когато лицата имат данни, те подават и служебни бележки за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък. Лицата, които имат доходи от чужбина, прилагат задължително удостовере-ние за внесения данък в чужбина. ЕТ прилагат към подаваната от тях Г.Д.Д. и годишен финансов отчет (важат правилата по ЗКПО).Датата на подаване на Г.Д.Д. е 30.04. на следващата календарна година. Лица-та, които до 10.02 подадат данъчна декларация, ползват 5% отстъпка от внесения данък. Г.Д.Д. се подава лично или чрез упълномощен представител на териториал-ната дирекция на НАП по местожителство на лицето или на ЕТ. ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Тема 39 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. ВИДОВЕ МЕСТНИ ДАНЪЦИМестните данъци и такси постъпват в бюджета на общината. Общините съби-рат: непряк данък1) данък върху недвижимите имоти;2) данък върху наследствата;3) данък върху даренията;4) данък при възмездно придобиване на имущество;5) данък върху превозните средства;6) патентен данък;Общинският съвет определя с наредба размера на данъците като спазва зако-на. Това

право му е дадено в чл. 141 от Конституцията на Р. България. Общинският съвет следва да определи размера на данъците за следващата година преди започва-нето на годината. Когато до края на предходната година Общинският съвет не е оп-ределил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се съби-рат на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. След като веднъж е определил размера на данъка за съответната година, Общинският съ-вет няма право да го променя в течение на годината. Местните данъци и такси се заплащат по един и същи начин – в брой в касите на общинската администрация или безкасово по определена сметка. Данъчно задължените лица, които имат имущества, придобили са наследства, дарения и моторни превозни средства, както и дължащите патентен данък, подават данъчни декларации лично или чрез упълномощен представител. Определянето на размера на дължимия данък, обезпечаването и събирането му, се извършва от служи-тели на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Следователно, при събирането на данъка служителите на общинска-та администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Когато да-нъчно задължените лица са недоволни от действия, предприети от служителите на общинската администрация, ги обжалват по реда, предвиден в ДОПК. Невнесените навреме данъци се събират заедно с лихвите.

Тема 40 ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА. ОСВОБОЖДАВАНЕ И ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ. ПОДАВАНЕ НА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯС данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, както и определени поземлени имоти извън тях, които се обитават (определени в чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията). Не се облагат с данък:1. Поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи, железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. 2. Поземлените имоти, заети от водни обекти, когато те се намират върху държавна или общинска собственост.3. Земеделски земи и гори, освен когато са застроени (но само за застроената площ). 4. Недвижими имоти с данъчна оценка до 2520 лв. включително (бараки).Данъчно задължени лица са:1. Собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.2. Собственик на сграда, построена върху държавен или общински имот е данъчно задължен и за този имот.3. Когато има учредено вещно право на ползване на имот, данъчно задълженото ли-це е ползвателя (наемателя).

4. При учредена концесия – данъчно задължен е концесионерът.Данъкът се заплаща, независимо дали недвижимия имот се ползва или не. Когато се придобие имот, било то новопостроен или новозакупен, собствени-кът е задължен в срок от 2 месеца от придобиването му да подаде декларация в об-щината по местонахождение на имота.Когато лицето придобие наследство, декларацията за придобиване на имуще-ството по наследство се подава в шестмесечен срок от получаването на наследство-то. Когато са повече от един наследник, подадената декларация от един от тях полз-ва и другите наследници. Когато се купи нов имот, данък се дължи от месеца, следващ месеца на при-добиването. Данъкът се определя в промили и е върху данъчната оценка на имота към 01.01 на годината в която се дължи. При промяна на данъчната оценка на имота през годината, данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се прави от общинската администрация по съответни параметри. Определеният данък от об-щинската администрация се съобщава на данъчно задълженото лице. Освобождават се от данък следните имоти: (чл.24 от ЗМДТ):1) имоти – публична общинска собственост;2) имоти – публична държавна собственост;3) читалища;4) дипломатически и консулски представителства при условията на взаимност;5) сградите на Червения кръст;6) сградите на ВУЗ;7) паркове, спортни игрища;8) музеи, галерии, библиотеки;9) паметници на културата, когато не се ползват за стопански цели.За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50% намаление, а ако е основно жилище на лице с намалена работоспособност над 50%, данъкът се дължи със 75% намаление. Правото да се ползва освобождаване от данък или намален да-нък става, след като се подаде данъчна декларация. При плащане наведнъж за цяла-та година в първия срок се ползва 5% отстъпка.

Тема 41 ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА. ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА. ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ... С този данък се облагат:1. Превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на България.2. Облагат се корабите, вписани в регистрите на български пристанища.3. Въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Собственикът

задължително декларира притежаваните превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Ако са придобити като наследство – в шестмесечен срок. Ако собственик на превозни средства има право на освобождаване от данък или ползване на данъчни облекчения, той подава декларация в данъчната служба. При кражба или унищожаване на превозно средство декларация не се подава в данъчната служба. Размерът на данъците се определя по следния начин:- За леки автомобили – по таблица, съобразно мощността на двигателя и годината на производство. Ако няма година на производство, се приема годината на първата ре-гистрация на превозното средство. Освобождават се от данък превозните средства на: 1. Държавни и общински органи.2. Дипломатическите и консулските представителства.3. Българския Червен кръст, когато се ползват за целите на организацията.4. Лица с намалена трудоспособност над 50%. 5. С обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.Данъкът се плаща на две равни вноски до 31.03 и до 30.09. Когато целият данък се плати до 31.03. се ползва отстъпка 5%. Когато се придобие превозно средство през текущата година, данъкът се за-плаща в двумесечен срок от датата на придобиване и регистрацията му за движе-ние. Данъкът се заплаща за остатъка на годината като включва месеците на придо-биване и регистрация.

Тема 42 МЕСТНИ ТАКСИ. ВИДОВЕ. ТАКСА ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ. ДЕКЛАРИРАНЕ И ПЛАЩАНЕТе не са насрещно плащане. Видовете такси са:1. Такси за битови отпадъци. 2. Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари и др. 3. Битови такси.4. Такси за детски заведения.5. Туристически такса.6. Такси за технически услуги, извършени от общините. 7. Такси за административни услуги.8. Такси, придобити с нормативен акт. Таксите се определят въз основа на административните и материално-техни-ческите разходи, направени за съответната услуга. Таксите биват пропорционални и прости. Те могат да се заплатят касово, безкасово, с таксови мерки. Местните такси се събират от общинската администрация и постъпват в бюджета на общините. За невнесените такси се дължат лихви. Вземанията се установяват с акт на кмета на об-щината по реда на Закона за административно производство. Могат да се обжалват по реда на същия закон.

Таксата за битови отпадъци включва заплащане на следните услуги:1) услуга по събирането;2) услуга по извозването;3) услуга по обезвреждането на депа за битови отпадъци;4) поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. Таксата се заплаща от собственика на имота или от ползвателя. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност (чл. 66 от ЗМДТ). Размерът на таксите се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Плащането се извършва по ред, опреде-лен от общината. Общината уведомява лицата за размера и начина на плащане. Не се събира такса, когато събирането и извозването не се предоставя от общи-ната; когато общината не поддържа чисти общите части (не е нейна услугата).ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Тема 43 СУБЕКТИ ПО ДДС. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ И НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА. ПЛАТЦИ НА ДАНЪКАДДС е данък, с който се облагат обороти. Над 150 държави са въвели ДДС. То-ва е републикански, косвен и многофазен данък. Законът различава данъчно задъл-жени лица и данъчно незадължени лица. Данъчно задължени лица са лицата, които извършват независима икономичес-ка дейност (НИД). НИД е дейността на производителите, търговците и лицата, пре-доставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. НИД е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнагражде-ние. Не е независима икономическа дейност (НИД) дейността, осъществявана от фи-зически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово. Не е НИД също и дейността на физ. лица, които не са ЕТ, но осъществяват дейност по управление и контрол на юридически лица. Не са данъчно задължени държавата и местните органи, когато извършват дей-ности или доставки в качеството си на органи на държавна и местна власт, дори ко-гато събират такси за тези дейности. Тези органи са субекти на ДДС, когато извърш-ват далекосъобщителни услуги, туристически услуги, превозват стоки, осъществяват складова дейност (чл.3, ал.5 от ЗДДС).Важно е да се знае, че качеството „данъчно задължено лице” не се препокрива с понятието „регистрирано лице по ДДС”. Данъчно задълженото лице трябва да сле-ди за своя оборот и едва, когато достигне необходимите прагове, то се регистрира и става субект на ДДС (да подава декларации).Данъчно незадължени юридически лица са тези юр. л., които не извършват по занятие независима икономическа дейност (НИД), но извършват вътреобщностно придобиване на стоки, включително и при внос и износ, наречен вътреобщностно придобиване.

Платци на данъка са:- вносителите на стоки от трети държави (при купуване на стоки от чужбина);- регистрирани лица, закупили стоки от други държави членки;- нерегистрирани фирми по ДДС, закупили акцизни стоки от други държави членки;- физ. л., закупили превозни средства от лица на други държави членки.

Тема 44 ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ. ФАКТУРА. ПРОТОКОЛДанъчен документ по смисъла на ЗДДС е:1. Фактура.2. Известието към фактура.3. Протокол.I. Фактура по ДДС издава само данъчно регистрирано лице. Данъчно задължено-то лице – доставчик издава фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. Данъчното събитие е получаването на доставката и плащането по нея. Фактури не се издават, когато доставката се документира с изда-ването на протокол. Всяка фактура трябва да съдържа определени реквизити, посочени в чл.114:1. Наименование на документа;2. Пореден десетразряден номер, 3. Дата на издаване;4. Име и адрес на доставчика;5. Идентификационен номер на доставчика;6. Име и фамилия на съставителя;7. Име и адрес на получателя по доставката;8. Идентификационен номер на получателя;9. Количеството и вида на стоката / вида на услугата;10. Датата на възникване на данъчното събитие / дата на плащането;11. Единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката;12. Ставката на данъка;13. Размера на данъка;14. Сумата за плащане.Във фактурата може да бъде посочена сума във всяка валута, но данъчната ос-нова и размера на данъка трябва да са в български лева. Фактурите могат да се издават на хартия или да се изплащат по електронен път. В този случай получателят трябва да потвърди получаването. Корекции могат да се правят при условията на чл. 116 от ЗДДС чрез анулиране и издаване на нова фактура. Когато такава фактура е отразена в отчетните регистри, за анулирането й се съставя протокол в два екземпляра и се връчва на двете страни (на получателя и на доставчи-ка). Анулираните документи не се унищожават, а се съхраняват до 5 години. II. При намаления или увеличения в данъчната основа (поради грешна сума), се издават

съответно дебитни или кредитни известия (чл. 115 от ЗДДС). III. В ЗДДС има около 10 вида протоколи. Не са наименовани. По-важните са за тези за вътреобщностните доставки и за придобивания. Протоколът е документ, с който се начислява данък при условията на обърнато данъчно задължение. Протоколът трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117 от ЗДДС:1) номер и дата;2) името и идентификационния номер на този, който я издава;3) количеството и вида на стоката или вида на услугата;4) датата на възникване на данъчното събитие по доставката;5) данъчната основа;6) ставката на данъка;7) основанието за начисляване на данъка;8) размерът на данъка.Протоколът се отразява първо в дневник за продажбите, след това в дневника за покупките. Протокол се издава от получателя на доставката – чл.82, ал.2 до 5 от ЗДДС. При вътреобщностно придобиване – чл. 84 от ЗДДС. При инвестиционно злато – чл. 161 от ЗДДС във връзка с чл. 100 от правилника. При доставка по отпадъци и всързаните с тях услуги – чл. 161 от ЗДДС и чл. 100. При доставки на услуги – чл. 163 от ЗДДС. Протокол издава и доставчика при безвъзмездни доставки и приравнени на та-кива. За вътреобщностни доставки и стоки, които са втора употреба при документи-ране на обща икономическа услуга – чл. 162 и чл. 87 от правилника. При ишлеме и оценка и работа върху движима вещ – чл. 8 от правилника. Протокол издава и регистрирано лице – вносител, когато данъкка се начислява от ......................... ...................... – чл. 57, 58 от ЗДДС и чл. 47, 50 от правилника.Протоколите се издават не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Напр. при вътреобщностно придобиване на 20.05 протокол се издава на 04.06 или на 05.06.

Тема 45 ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА. РЕГИСТРИ. СПРАВКА–ДЕКЛАРАЦИЯ. VIES–ДЕКЛАРАЦИЯ.В закона са посочени следните видове отчетни регистри: 1. Дневник на продажбите, в който се отразяват издадените от лицето документи, включително и издадените във връзка с вътреобщностни доставки.2. Дневник на покупките, в който се отразяват