Университет по Хранителни Технологии

2012

ПОМАГАЛО ПО ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

1

2

СЪДЪРЖАНИЕ І.Възникване и развитие на ЕС ................................................................................................................. 4 

1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция ................................ 4 

2. От европейската икономическа общност към ЕС ....................................................................... 5 

ІІ. Европейски институции и техните функции ......................................................................................... 6 

1. Основни институции на ЕС ................................................................................................................ 6 

2. Други институции на съюза ............................................................................................................. 10 

ІІІ. Европейски финансови институции. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) .............................. 12 

ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент

за бъдещето на Европа ........................................................................................................................... 13 

1. Процедура на вземане на решения ................................................................................................ 13 

2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа ........................ 14 

V.Теоретични основи на европейската интеграция............................................................................... 15 

1.Основни концепции ........................................................................................................................ 15 

2. Ефекти на митническия сьюз ...................................................................................................... 16 

3. Ефекти на интегрираните пазари ................................................................................................ 17 

VІ. Единният вътрешен пазар ................................................................................................................. 18 

І.Четирите свободи ............................................................................................................................ 19 

ІІ. Общи правила за конкуренция .................................................................................................... 20 

VІІ. Макроикономическа политика ......................................................................................................... 24 

VІІІ. Европейска валутна система ........................................................................................................... 26 

ІХ. Структурни политики на ЕС ............................................................................................................... 29 

Х.Обща селскостопанска политика: селско развитие ........................................................................... 36 

ХІ. Риболов .............................................................................................................................................. 42 

ХІІ. Регионална политика и сближаване ................................................................................................ 46 

ХІІІ. Социална политика на ЕС ............................................................................................................... 55 

ХІV. Индустриална политика на ЕС: към Европа на предприятията .................................................... 59 

ХV. Изследвания и технологично развитие: създаване на европейско изследователско

3

пространство ............................................................................................................................................ 67 

4

І.ВъзникванеиразвитиенаЕС1.Предпоставкизаразвитиенаевропейскатаикономическаинтеграция

Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването на националистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа в останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държавите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световни войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове. След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на м/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави и да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им: *м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито поставяне на въпроси от представители на правителствата; *наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения, обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство. Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда се групират като политически, икономически и военни. -Политическите организации се изграждат в контекста на стимулирането на политическия диалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заема Съветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му е в Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките права, утвърждаването на демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борба с проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита правата на малцинствата, околната среда и др. От началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните в преход и подкрепя политическите и законодателните реформи. Приети са Конвенция за правата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата на малцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващото създаване на Парламентарната асамблея. -Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване на Европа и първите опити за икономическа интеграция. *Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, сьздадена да обедини усилията на западните и източните държави за общ подход при подготвянето на оценки за икономическото развитие на континента и на отделните държави. В ежегодно публикувания доклад се предлагат и сравнителни анализи прогнозни виждания за тенденциите в развитието на европейската икономика. *Икономическият съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия и Люксембург с цел изграждане на митнически, а впоследствие и на икономически съюз. Значението на организацията се изразява главно в натрупването на опит при създаването и функционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани при изграждането на Европейската общност. *Организацията за Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през 1948г. с първоначалната идея да администрира помощта по плана "Маршал”. Впоследствие тя инициира формирането на Европейския платежен съюз- за преодоляване на валутни дефицити и създаване на кредитни облекчения. Наред стова ОЕИС се насочва към либерализация на търговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи

5

според принципа на м/управителствено сътрудничество- с малък секретариат, поради което не допринася за развитието на икономическата интеграция. През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят- Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада,, Мексико), Австралия и Нова Зеландия, Япония и Република Корея. -Военните организации, създаващи механизмите за сътрудничество в областта на отбраната, са Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) и Западноевропейският съюз (ЗЕС). *НАТО е военнополитическа организация, която разполага със структури за колективна сигурност и действия в ооластта отбраната. След изграждането на ЕС се развиват допълнителни механизми за сътрудничество на НАТО със ЗЕС. Наред с това възникват и нови форми за политическо и военно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, главно програмата Партньорство за мир. *ЗЕС е създаден с договора от Брюксел от 1954г. за укрепване на мира и сигурността на страните от ЕС. С Договорите от Маастрихг и Амстердам той се разви като част от институционалната структура на Съюза.

2.ОтевропейскатаикономическаобщносткъмЕСРазвитието на европейската икономическа интеграция има за начало предложението на френския външен министър Робер Шуман, който в речта си от 9 май 1950г. лансира идеята на

Моне за изграждане на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Предложената идеята е реализирана с подписването в Париж на Договор през 1951г., който създава общ пазар за въглища, стомана и старо желязо и регулира рационалното използване на ресурсите. През 1957 г. Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя се насочва към изграждане на общ пазар, свободно движение на стоки, услуги; капитали и работна сила, базирано на митнически съюз. Същевременно е подписан и Договорът за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Като отговор на ЕИО през 1960г. по инициатива на Великобритания е основана Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя включва другите европейски държави и създава зона за свободна търговия, като развива договорни отношения с ЕИО, изграждайки впоследствие Европейското икономическо пространство. През 1973г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването на Великобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областта на регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор за присъединяване, Норвегия не се включва поради отрицателни резултати на последвалия референдум. Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна система през 1979г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутният курс, което подкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство. Вгпорото разширяване на Общностга се осъществява с присьединяването наГърция през 1981г. и Испания и Португалия през 1986г. С него се стимулира прилагането на структурните политики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО. Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на външните отношения на ЕИО с държавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). Подписват се договори за асоцииране, които свързват Общността с тези страни посредством четири конвенции "Ломе"- през 1975г. (46 държави), 1979г. (58 държавй), 1984г. (66 държави) и 1989г. (71 държави). През 1986г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор и потвърждава основните цели на Европейската интеграция, изразени в докладите на председателя на Комисияга Жак Делор ("ДелорІ”- за изграждане на Единен пазар от 1993г. и "ДелорІІ”- за създаване на Европейска валутна система, основаваща се на единна парична единица). С присъединяването ЕОВС и Евратом кьм ЕИО се създават Европейските общности (ЕО). Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят

6

необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. За засилване интеграционните процеси на континента ЕС подписва споразумения за асоцииране със страните от Централна и Източна Европа (вкл. България) и балтийските държави, подкрепени с разширено финансиране от програмата Фар. Те се основават на чл.310 от Договора и са насочени към: *политически диалог; *свободна търговия и свобода на движение; *Икономическо сътрудничество; *финансово сътрудничество; *културно сътрудничество. През 1992г. В Маастрихт е подписан Договорът за създаването на ЕС (ЕС), с който икономическата интеграция да се допълни с нови общи политики- европейско гражданство, обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През 1997 г. в Амстердам е подписан "консолидирания” договор, с който се адаптират и засилват общите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободното движение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План 2000" за засилване политиките на Съюза. През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия се осъществява третото разширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството след референдум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големи предизвикателства: *подготовка и осъществяване на четвърто разширяване- на изток. На Европейския съвет в Копенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа могат да се присъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйки на икономическите и политическите условия"; *въвеждане на новата валутна сисгема (ЕВСІІ) от 1.01.1999г., влизане в обръщение на общата парична единица евро (банкноти и монети), засилване на конвергенцията м/у страните- членки и създаване на условия за растеж, генериращ работни места. През 2001г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с оглед бъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003г. и консолидира Договора за ЕО и Договора за ЕС. На 16 април 2003г. в Атина е парафиран Договорът за присъединяването на десет нови страни, с което да се осъществи четвъртото разширяване на съюза. (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария).

ІІ.ЕвропейскиинституцииитехнитефункцииЕвропейските институции се развиват на основата на правната рамка на договорите за ЕС и определените им компетенции. За тяхното функциониране страните- членки делегират суверенитет на независими институции, които да представляват интересите на Съюза. Европейската комисия подкрепя и ръководи дейностите от интерес за Съюза, Съвета на ЕС, където са представени националните правителства взема решенията, а Европейският парламент се избира от гражданите на ЕС. Съвместната работа на този "институционален триъгълник" осигурява баланса на интересите и работата за напредъка в областта на европейската интеграция.

1.ОсновниинституциинаЕС1.1. Европейски Парламент (чл. 189—201 от Договора*)

*Използваният в този раздел за кратко термин "Договора" означава Договора от Ница, консолидиран с предшестващите го Договор за Европейския съюз от Амстердам 1997 г. и Договора, създаващ Европейските общности от Маастрихт 1992 г Състои се от представители на гражданите на страните- членки и дискутира изпълнението на Договора. Броят на членовете му не може да надвишава 732 (чл. 189). Те се избират на пет години и формират европейски политически групи- политически партии на европейско равнище, които отразяват европейското обществено мнение и политическата воля на

7

гражданите на Съюза (чл. 191). -Политически групи в Европейския парламент *ЕРР-ЕD- група на Европейската народна партия и Европейските демократи *РЕS- Група на Партията на европейските социалисти *ELDR- Група на европейски либерални, демократически и реформистки партии *Сгееns/ЕFА- Група на зелените/Европейския свободен алианс *ЕUL/NGL- Конфедерална група на европейските обединени леви/ Северни зелени леви *UEN- Група на Съюза на Европа на нациите *ЕDD- Европа на демокрациите и другите групи -Парламентът има три главни функции:. *свързва се със Съвета на ЕС в процеса на законотворчеството- при адаптиране на директиви, регулации и решения. Включването му в законодателния процес е с цел гарантиране на демократичната легитимност на приеманите документи; *има отношение към изразходването на средства в Съюза и приема бюджета; *осъществява демократичен надзор над Европейската комисия, прави предложения за избор на комисари и може да коригира Комисията. Осъществява политически контрол над всички останали институции. Сега Европейският парламент се състои от 732 членове, разпределени по страни, като при приемането на нови членки на ЕС трябва да се осигури съответното представителство вкл. и в парламентарните групи. *Б-я (2007-2009г.) ще има 18 члена Официалното седалище на Европейския парламент е в Страсбург, където се свикват основните пленарни сесии, вкл. бюджетната. Допълнителните пленарни сесии и тези на комитетите се провеждат в Брюксел, а Генералният секретариат и департаментите остават в Люксембург. Дебатите в Европейския парламент са публични и решенията му се обнародват в Официалния орган на Европейския съюз - Оfficiаl Jоиrnal оf thе Еurореап Соттипitiеs. Предвид фиксираното в Договора от Амстердам, че "Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, уважаването на човешките права и фундаменталните свободи и върховенството на закона", през 1988г. Европейският парламент учредява наградата "А. Сахаров", която се присъжда на лица и групи с изключителен принос за защита на човешките права.

1.2. Съвет на Съюза (чл. 202-210) Съветът на ЕС е основна институция, където държавите- членки са представени на равнище министри. Неговите функции са (чл. 202): * координация на обшата икономическа политика на страните- членки; *има право да взема решения, вкл. и съвместни решения с Европейския парламент; *сключва международни договори от страна на ЕС; *разделя бюджетните правомощия с Парламента; *взема решения в областта на общата външна политика, сигурностга и съдебното сътрудничество; *обсъжда с Комисията приетите актове и тяхното прилагане, като в определени случаи може да наложи прилагането на специфични правила. Съветът се ръководи от председател, който се избира на ротационен принцип на всеки 6 месеца Година Страна

председателстваща ЕС

1998 Първа ½ Великобритания Втора ½ Австрия

1999 Първа ½ Германия Втора ½ Финландия

2000 Първа ½ Португалия Втора ½ Франция' .

2001 Първа ½ Швеция . Втора ½ Белгия

8

2002 Първа ½ Испания Втора ½ Дания

2003 Първа ½ Гърция Втора ½ Италия

2004 Първа ½ Ирландия Втора ½ Нидерландия

2005 Първа ½ Люксембург Втора ½ Великобритания

2006 Първа ½ Австрия Втора ½ Финландия

Съветът взема решения с мнозинство от своите членове (чл. 205). Когато е необходимо, решението се приема с квалифицирано мнозинство от общо 87 гласа, които се определят по квота *Б-я ще има 10 представители в Корепер. За да се приеме даден акт от Съвета, се изискват: *62 гласа в полза на предложение, което се внася от Комисията; *62 гласа при всички други случаи, събрани от поне 10 държави. Към Съвета функционира и Комитет на постоянните представители (Корепер), който подготвя работата на Съвена, като в определени случаи може да взема и процедурни решения. Практика на Съюза от 1974г. стана организирането на срещи на държавните и правителствените ръководители, наречени Европейски съвет, за обсъждане на важни въпроси за бъдещото развитие на ЕС. Той се свиква най-малко два пъти в годината и на него председателят на Парламента дава препоръки относно обсъжданите политически насоки на Съюза. Договорът от Маастрихт определя ролята на Европейския съвет като форма за издигане на основни политически инициативи и място за изглаждане на противоречия, които не могат да се разрешат от Съвета на ЕС. След всяка среща председателят на ЕС докладва в Парламента. ЕС се произнася с консесус. ЕС не осъществява законодателни функции. Председателя се избира с квалифицирано мнозинство за срок от 2 ½ год., като той не може да преизбиран още веднъж.

1.3. Европейска комисия (чл. 211-219) Тя работи за общите интереси на Съюза. Председателят и членовете й се излъчват от страните- членки и се назначават след утвърждаване от Европейския парламент. За осигуряване на функционирането и развитието на общия пазар Комисията (чл. 211): *има право на законодателна инициатива и представя предложения в Парламента и Съвета; *може да взема решения в своите компетенции при изпълнение на актовете на Съвета и Парламента. Като изпълнителен орган на Съюза тя е отговорна за прилагането на правото на ЕС (директиви, регулации, решения) и осигурява изпълнението на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета; *формулира препоръки или предоставя виждания в областта на политиките на Съюза и в други ооласти ако сметне за необходимо. Дискутира със Съвета прилагането на приетите регулации, а когато е упълномощена, може да води международни преговори в областта на търговията и сътрудничеството. Комисията има 20 членове, като една държава не може да излъчва повече от двама комисари. Те се назначават за пет години и са напълно независими от страните, чиито граждани са. Компетенциите на членовете се разпределят от председателя, който избира и свои заместници от тях. Службите на Комисията са разположени в Брюксел и Люксембург. Тя се състои от 25 департамента, наречени генерални директорати (Directorate- General- DG), отговорни за прилагането на политиките на Съюза в дадена област.

1.4. Европейски съд и Пъовоинсганционен съд. (чл. 220-245) В рамките на своята компетентност тези институции осигуряват интерпретацията и прилагането на Договора. 1.4.1.В Европейския съд участва по един съдия от всяка страна-членка, а седалището му е в Люксембург. Съдиите са с мандат от 6 години, и се излъчват от страните- членки, измежду личности, „чиято независимост е извън съмнение". Те избират председател за 3 години, който

9

може да се преизбира, и създават правила за прилагане на процедурите. Съдът е единствената институция, имаща право да тълкува Договора и да дава мнение за корекции при прилагането му вследните случаи (чл. 234): *тълкуване на текстове от Договора; *валидност и тълкуване на актове на институциите на ЕС и на Европейската централна банка; *тълкуване на статути на институции, създавани с актове на Съвета, определящи правомощията им. Съдът се подпомага от 8 генерални адвоката. чийто брой при необходимост може да се увеличи. Те избират пръв генерален адвокат и предоставят на Съда своите независими мнения по всеки случай, освен когато обвинител по делото е институция на ЕС- това е задължение на Комисията, която представлява интересите на Общността. Съдът заседава в три и петчленни състави и решава следните спорове: *при неизпълнение от страна- членка на задълженията по членството - спорове между Комисията и страни-членки или между страни- членки; *отмяна на актове или елементи от тях, които са част от правото на ЕС и са приети от Парламента, Съвета или Комисията; *запълване на "бели петна" в законодателството; *премахване на пречки при функциониране на институциите *възражения срещу решения на Първоинстанционния съд. За ефективното прилагане на правото на Съюза и недопускане на различия в интерпретирането на правните норми на ЕС Договорът предвижда сътрудничество между националните съдилища и Европейския съд. -Процедури на Съда: *Писмени процедури: **Преки действия и възражения:Писмени възражения – запознаване на защитата; Публикуване на възражението в Официалния орган на ЕС - защита, отговор на засегнатия, отговор на ответника. **Обръщение за първоначално гледане: Процедури или присъди от националния съд - превод на молбата за първоначал но гледане на езиците на Общността и придвижване по съответния ред- запознаване на страните- държавите -членки и институциите на ЕС; Публикуване на молбата за предварително гледане в Официалния орган на ЕС- писмено разглеждане на двете позиции. *Словесни процедури: Слушания; Мнение на генералния адвокат; Решение на Съда; Присъда. 1.4.2.Първоинстанционният съд е създаден след 1989 г. с цел да разшири зашитата на правата на европейските граждани и предприемачи. Той се състои от поне един съдия от страна- членка, като броят на съдиите се определя от Европейския съд. Мандатът им е 6 години, като на 3 години съставът се обновява. Те си избират председател с три годишен мандат и определят правила за прилагане на процедурите. Първоинстанционният съд решава следните спорове: *между физически и юридически лица за отмяна на актове на институциите на Съюза *между предприемачи и асоциации на предприемачи съгласно ЕОВС; *договори от публичен или частно правен характер, сключени от Общността, когато съдържат клаузи за арбитраж; *административни спорове между институциите и техния персонал. Решения по определени случаи могат да гр обжалват в Европейския съд.

1.5. Сметна палата (Соиrt о{ Аиditors) (чл. 246-248) Тя осъществява контрол върху приходите и разходите, правени съобразно регулациите в ЕС, и финансовото управление на бюджета на Съюза. Сметната палата се състои от по един представител на всяка страна- членка. Те се избират за 6 години с квалифицирано мнозинство от Съвета след консултации с Европейския парламент и могат да бъдат преизбирани. Предвид факта, че представляват интересите на Съюза, те трябва да бъдат напълно независими при изпълнението на служебните им задължения и това трябва да е извън всякакво съмнение (чл. 247). Членовете на Сметната палата си избират председател за 3 години, който може да бъде преизбиран.

10

Сметната палата контролира сметките на приходите и разходите на Общността, тези на институциите, както и съответните финансови инструменти. Когато се прецени за необходимо при направени допълнителни транзакции от Парламенти и Съвета, Палатата изисва публикуването им в официалния орган на ЕС. На контрол подлежат всички приходи по линия на правната рамка на Съюза, както и средствата, получени от физически и юридически лица от бюджета на ЕС. Когато разходите се правят от национални институции, те трябва да представят при поискване всяка необходима документация. Ежегодно Сметната палата подготвя годишен доклад, който се предава на съответните институции и се публикува, както и специални доклади за направени проверки по определени случаи. 2.Другиинституциинасъюза

2.1. Европейски икономически и социален комитет (чл. 257-262) Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, има консултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури на гражданското общество, най-вече на производителите, фермерите, превозвачите, работниците, търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл. 257). Те се назначават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258). -Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24. Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила за провеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или по инициатива на председателя. Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища на Комисията, Съвета и Парламента в различни области на приложение на икономическата и социалната политика, групирани в 6 секции: *Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО); *Единен пазар, производство и потребление (INT); *Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN) *Заетост, социални дейности и гражданство (SОС): *Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT) *Външни отношения (RЕХ). Наред с това той работи и в следните области: *включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания; *повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши в ЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези от Средиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др. Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти от функционирането на ЕС, като изгражда анализаторски и експертни групи и търси компромис, когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването на нови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности и гражданското общество в евоопейската шггеграция.

2.2. комитет на регионите (чл. 263-265) Това е най-младата институция на ЕС, създадена с Договора от Маастрихт от 1991г. Той се състои от представители на регионални и местни власти с изборен мандат или политически фигури, избрани на национални форуми, н има консултативни функции. Членовете на Комитета на регионите сега са 222, и не могат да надвишават 350 (чл. 263). -Разпределение на представителите в Комитета на регионите Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24. Б-я ще има 12 Членовете на Комитета се назначават за четири години, избират председател и служители с двегодишен мандат и приемат правила за процедури.

11

Създаването на Комитета на регионите е свързано с две главни особености: *над ¾ от правото на ЕС се прилага на регионално и местно равнище, което обуславя включването на представителите на тези власти в законотворческия процес; *разбирането, че избраните представители на местно равнище съдействат за доближаването на Съюза до гражданите. В този контекст Договорите от Маастрихт и Амстердам задължават Съвета и Комисията да се консултират с Комитета на региогионите, когато правят нови предложения, въздействащи на Регионално и местно равнище. Договорът от Маастрихт определи следните пет области: *икономическо и социално сближаване; *трансевропейските инфрасгруктурни мрежи; *здраве; *образование; *култура. Договорът от Амстердам допълва с още пет области: *политиката по заетостта; *социална политика; *околна среда; * образование и квалификация; *транспорт Извън тези области Комисията, Съветът и Европейският парламент имат възможност да се консултират с Комитета на регионите, когато преценят, че решенията им могат да имат значение на регионално или местно равнище. Комитетът може по своя инициатива също да взема отношение по определени позиции, ако е необходимо. В работата му се прилагат следните принципи: *Допълняемост (subsidiarity)- решенията на ЕС трябва да бъдат по-близо до практиката и Съюзът няма да взема отношение, ако съществува по-добро решение на национално, регионално или местно равнище. *Близост (Рroximitу)- всички равнища на управление трябва да са насочени към гражданите, като се осигури прозрачност на организацията на работа и отговорностите. *Партньорство (Раrtnershiр)- силно европейско управление означава съвместна работа на европейските, националните, регионалните и местните органи на управление, както и включване на четирите власти в процедурите на вземане на решения.

2.3. Европейски Омбудсман(чл. 195) Той се назначава от Европеиския парламент с правото към него да се обръщат всички граждани на ЕС, физически и юридически лица по въпроси, свързани с лошо управление на дейностите на Общността от институциите на Съюза с изключение на Съда и, Първоинстанционния съд предвид юридическите им функции. Омбудсманът има право да проучва случая, като изисква информация от съответните институции и търси най-благоприятното решение. Когато са направени препоръки нередностите трябва да се отстранят в тримесечен срок. В случай на противоположни мнения с разглежданата институция Омбудсманът информира Европейския парламент и засегнатата институция. Освен това той представя в Парламента и годишен доклад за разгледаните случаи. *Бълг. Омбудсман е Диньо Ганев

2.4. Агенции на ЕС Агенциите на Съюза са органи, които са важни за функционирането на институциите на ЕС, се изграждат с вторични правни актове и допълват деиността им (на институциите) в специфични области- технически, научни и управленски - които са част отполитиките на ЕС. Понастоящем те са 15 и под определението Агенции на Общността могат да бъдат Центрове, Фондации, Агенции,, Офиси, Обсерватории. Агенции на ЕС: -Cedefop- Европейски център за развитие на образованието и квалификацията -EUROFOUND- Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд -ЕЕА- Европейска екологична агенция -ЕТF- Европейска фондация за квалификация

12

-ЕМСDDА- Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркотичната зависимост -ЕМЕА- Европейска агенция за оценка на медицинските продукти -ОНIМ- Офис за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) -ЕU-ОSНА- Европейска агенция за безопасни и здравословни условия не труд -СРVО- Офис на Общността за растително разнообразие -СdТ- Център за преводи за институциите на ЕС -ЕUMС- Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията -ЕАR- Европейска агенция за възстановяване -ЕFSА- Европейка агенция за безопасност на храните -ЕМSА- Европейска агенция за безопасност на корабоплаването -ЕАSА- Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването

ІІІ.Европейскифинансовиинституции.Европейскаинвестиционнабанка(ЕИБ)ЕИБ е финансиращата институция на ЕС (чл. 266-267). Тя е самостоятелно юридическо лице и в нея участват страните- членки. Главна цел на Банката е да допринася чрез собствени и набирани от капиталовите пазари ресурси за балансирано и устойчиво развитие на общия пазар в интерес на Общността. Във връзка с това тя предоставя благоприятни заеми и дава гаранции за улеснявани на финансирането на проекти в следните области: *развитие на изостанали региони; *модернизиране, преструктуриране и развитие на нови дейности на обшия пазар в случаите, когато не могат да се финансират от отделна страна- членка; *проекти от общ интерес в няколко сграни- членки, които поради обема или спецификата си не могат да се финансират от отделните държави. ЕИБ може да подпомага финансирането на инвестиционни проекти съвместно със структурните фондове и други финансови инструменти на Общността, както и да финансира и в други страни и региони, чието развитие е от интерес за ЕС. Въпреки своята независимост банката си партнира с другите институции на ЕС за да се осигури на оптимално съотношение, между заемите и бюджетното подпомагане. С цел разширяване на финансирането е приет "Корпоративен операционен план", в които са конкретизирани следните цели за периода 2002-2004 г.: *регионално развитие и икономическо и социално сближаване вътре в Съюза; *прилагане на инициативата "Иновации 2000"; *защита на околната среда и подобряване на качеството на живота; *подготовка на страните- кандидатки за членство в ЕС; *развитие на помощта от Общността и политика на сътрудничество със страните- партньори; *финансиране на малките и средни предприятия, (МСП) чрез глобални заеми и рисково капиталови операции; *трансевропеиски транспортни и енергийни мрежи; *развитие на човешкия капитал. Към ЕИБ е създаден и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), и така съоб разно приетите практики се обуславя вече група на Европейската инвестиционна банка. ЕИФ има трипартидна структура на акциите, включваща ЕИБ, ЕС- представен от Европейската комисия, и известен брой европейски банки и финансови институции от публичния и частния сектор. Той е допълнителна структура към мажоритарния собственик на акциите- ЕИБ. Съобразно чл. 2 от Статута ЕИФ трябва да допринася за постигането на целите на Съюза в областта на развитието, на базирано на знанието общество, концентрирането върху иновациите, растежа и заетостта, стимулиране на препприемаческия дух, регионалното развитие и сближаването в Съюза. По своята същност ЕИФ е рисково капиталов инструмент, който се състои от акции в инвестиции в рисково капиталови фондове и бизнес-инкубатори за подкрепа на малките и

13

средните предприятия, особено тези, които са в начален етап и са технологично ориентирани. Гаранционните инструменти на ЕИФ са насочени към финансови институции, които кредитират МСП. Тази дейност е в съответствие с решението на Икономическия и финансовия комитет (ЕКОФИН) от 7.11.2000г. за развитие на новата роля на ЕИФ като специализирана финансова институция на ЕС за МСП. Процесът на разширяване е ново предизвикателство за ЕИБ и тя вижда своето място в стимулирането и предоставянето на гаранции за преките чуждестранни инвестиции в държавите-кандидатки . Наред с това Банката ще продължава да участва в трансевропейските транспортни мрежи в европейския регион и на Балканите.

ІV.Процедуранавземаненарешения.РазвитиенауправлениетонаЕС.ЕвропейскиконвентзабъдещетонаЕвропа1.ПроцедуранавземаненарешенияВземането на решения в ЕС (чл. 251) се основава на взаимодействието между главните европейски институции в "институционалния триъгълник" - Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Сметната палата., Икономическия и социалния комитет, Комитетът на регионите, Европейската централна банка и ЕКОФИН се включват при обсъждането на специфични теми. Правилата и процедурата за вземане на решения са дефинирани в Договорите. Правна база Правото на ЕС (аcquis сотmunatairе) включва следните правни инструменти: -Регулации. Те са общи по своето приложение, въвеждат се и директно се прилагат от страните- членки. Приемането им поради наднационалния характер на правото на ЕС ги прави задължителни за прилагане и не се изискват промени в националното законодателство. -Директиви. Те са задължителни за всяка страна- членка, към която са адресирани, но дават възможност на националните власти да избират форми и методи за прилагането им. Това обуславя необходимостта от промени в някои национални закони и нормативни актове. -Решенията са задължителни изцяло за този, за когото се отнасят. -Препоръките и мненията нямат задължителна сила. Изборът на процедура зависи от естеството на предложеното от Комисията решение, както и от необходимостта от консултативни процедури и прилагането на мярката, наречена съвместно решение. Съчетаване на различни процедури обаче не се допуска. Практиката на ЕС е формулирала три главни процедури, които се прилагат при вземането на решения: -Съвместно решение (codecision). Тази процедура е въведена с чл. 251 от Договора и представлява приемане на на Комисията от Парламента и Съвета след две положителни четения. В случаите на различия се използва "консултативен комитет", включващ представители на Съвета и Парламента, с участието на Комисията и се постига съгласие. То се представя на трето четене в Парламента и Съвета и се приема. -Единодушно решение (assent). Включва предложение от Съвета до Европейския парламент да се съгласуват позициите преди да се вземат много важни решения. Парламентът може да приеме или да откаже, но не може да отмени приемането на решението от Съвета. -Обикновени консултации. При тази процедура мнението на Европейския парламент се представя на Комисията, която може да внесе промени съгласно него. Предложението се разглежда от Съвета, който може да го приеме или да го промени в първоначалния вариант. Ако Съветът отхвърли предложението на Комисията, то трябва да бъде направено единодушно. Тази процедура се прилага в следните области: *Полицейско и правно сътрудничество по криминални дела. *Ревизия на договори. *Засилено сътрудничество. *Дискриминация на основата на пол, раса, етнически произход, религиозно или политически

14

убеждение, увреждания, възраст или сексуална ориентация. *Гражданство на ЕС (прилагане на споразумения, нови правила). *Земеделие. *Визи, заселване, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение па хора. *Транспорт. *Правила за конкуренция. *Данъчни споразумения. *Икономическа политика (промяна на протокол при значителна липса па процедурни правила). ПРИНЦИПНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

2.РазвитиенауправлениетонаЕС.ЕвропейскиконвентзабъдещетонаЕвропаПроцесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насочване към подобряване на функционирането му. Във връзка с това е публикувана Бяла книга за европейското управление, която съдържа препоръки за увеличаване на демокрацията в Европа и разширяване на легитимността на институциите. На тази основа е открит и дебатът за бъдещето на ЕС и за. промените, които трябва да се осъществят на следващата Междуправителствена конференция през 2004г. Въпросите, които очакват отговор, са свързани с: -начините за определяне и наблюдение на попрецизното разграничаване на компетенциите между Европейския съюз и сграните- членки, като се използва принципът на допълняемост (subsidiarity); -статута на Хартата на ЕС за фундаменталните права, прокламирана в Ница, съгласно резултатите от Европейския съвет в Кьолн. -подобряването (simplification) на Договорите с цел да станат по-ясни и разбираеми, без да се

15

променя смисълът им; -ролята на националните парламенти в европейската архитектура. Следвайки решението на Европейския сьвет от Гьотеборг (юни 2001г.) и Лаакен (декември 2001г.) е учреден Европейският конвент, който да бъде форумът за дискутиране на промените в политическата и институционалната рамка на ЕС. Той ще формулира предложения до Европейския съвет за дискусия, която да изработи основите на следващата междуправителствена конференция. Конвентът се председателства от Валери Жискар Дестен и се състои от: -15 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна); -13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна); -30 представители на националните парламенти на сграните- членки (по двама от страна); -26 представители на националните парламенти на страните- кандидатки (по двама отстрана); -16 членове на Европейския парламент; -2 представители на Европейската комисия. Като наблюдатели участват Европейският икономически и социален комитет- 3 представители, Комитетът на регионите- 6 представители, социалните партньори - 3 представители и Европейският омбудсман. Конвентьт се събира на пленарни сесии веднъж в месеца в сградата на Европейския парламент, сесиите са открити и обикновено продължават два дни и половина. Заседанията преминават през 3 етапа: -изслушване- формулиране на очакванията и потребностите на страните-членки, правителствата и Европейското общество; -дебати - представяне на различни гледни точки за напредъка и оценки за прилагането им и възможните последици; -предложения - синтезиране и систематизиране на предложенията, които ще бъдат представени на Европейския съвет, когато Конвентът приключи своята работа.

V.Теоретичниосновинаевропейскатаинтеграция1.ОсновниконцепцииРазбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичните постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми. Процесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавите и съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграция не е цел а е средство за постигането на: *икономическо благосъстояние - изразява се в повишаване ефективността на производството и следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари; *мир - постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможностите за конфликти между държавите- участнички; *демокрация- важно условие за осъществяването на интеграционните процеси е развитието на политическия демократизъм и системите за управление на страните; *защита на човешките права - тя е основен елемент при разработването на политиките, произтичащи от икономическата интеграция. Икономическата интеграция е процес на приобщаване на националните стопанства към общи механизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент от процеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя започва с интегрирането на пазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочва към общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда политическият съюз. Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които се базира на достиженията на предходния, и които са: *Зона за свободна търговия. На този етап на интегриране се премахват пречките пред

16

свободното движение на стоки и услуги (мита и количествени ограничения). Тя е основен елемент на икономическата интеграция и има положителен ефект върху икономиките. *Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство- капитали и работна сила. Това позволява оптимизиране на пространствената организация на производството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . По такъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването на ограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни. *Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен, при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различни ооласти, формират се общи подходи и координирано финансиране. Следващата стъпка е валутният съюз- той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсов механизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица, функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен на координация на макроикономическата и бюджетната политики. *Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълва интеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търговска политика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността, правосъдието и вътрешните работи. За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти, които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общи процедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политика се създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя и прилагането на следните инструменти: *Информация- съгласие на участващите страни в интеграционния процес да предоставят информация на партньорките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики с цел прилагане на единни подходи. *Консултация- задължение на основата на предоставената информация да се търсят общи виждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределението на компетенциите. *координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат при осъществяването на общата полита ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрез адаптиране на националните регулации, и на хармонизация - отстраняване на различията в областта на законодателството и административните правила. *Унификация- замяна на националните инструменти на икономическата политика в различни области с общи за всички страни-участнички. Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционните процеси и от областите и политиките, в които се предприемат. В същото време прилагането на принципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока степен на съчетаване на националните инструменти с тези на Съюза. 2.ЕфектинамитническиясьюзТеорията за международната търговия дава основните постулати и теоретичните подходи към разбирането на същността на митническия съюз. Той представлява специфична форма на съчетаване на вътрешната либерализация на търговията и външната й защита. Вследствие на сьздаването на Митническия съюз се проявяват два типа ефекти- краткосрочни статични интеграционни ефекти и дългосрочни ефекти на преструктуриране. -Краткосрочните статични интеграционни ефекти са свързани с първоначалната промяна в поведението на стопанските субекти и ползите при интегрирането на пазарите. Те са: *Създаване на търговия (trade creation) - получава се чрез насочването на търсенето на продукти вътре в съюза поради възможностите за избор на ефективен производител и по-ниски цени. *Отклонение в търговията (trade diversion) - получава се чрез преориентирането на търговските потоци вътре в съюза поради премахването на вътрешните пречки и въвеждането на защитни тарифи за вноса от трети страни. *Търговска експанзия (trade expansion) - осъществява се поради факта, че понижаването на цените стимулира вътрешното търсене, което се уловлетворява от внос.

17

В резултат от тези ефекти производствената структура се подобрява чрез специализация и развитие на вътрешноиндустриалната търговия, намаляване на транспортните разходи и повишаване гъвкавостта на фирмите при териториалното позициониране на производството. Същевременно митническият съюз повишава международната конкурентоспособност и подобрява условията на търговия. -Дългосрочните ефекти на преструктуриране са свързани с подобрявяне на условията за функциониране на фирмите и ефективноста им, а разширяването на пазара води до повишаването на конкуренцията. Регионалната концентрация на производството и заетостта влияе върху преструктурирането на националните икономики в дългосрочен план. Основните ефекти са: *Икономии от мащаб (есопотies of scа1е) - получават се от намаляване на разходите при увеличаване обема на производството. *Икономии от пространство (есопотies of scoре) - следствие са от либерализацията на пазара в съюза и възможността за ефективно съчетаване на факторите на производството и тяхната субституция. *Ръст на компаниите- разширяването на пазара им дава възможност да използват интегрирания пазар за мобилизиране на повече ресурси и стабилизиране на пазарните им позиции. Наред с това се създават предпоставки за разширяване на тяхната иновативносг и повишаване на международната им конкурентоспособност, която впоследствие се развива като обща търговска политика. Като цяло динамиката на митническия съюз и участието в него водят до значително подобряване на условията за търговия. Разширяването на пазара повишава ефективността на фирмите., а оттук следва и понижаване на цените. В настоящият момент обаче разширяването на ЕС няма да бъде свързано с такова значително влияние, защото големите фирми на страните-кандидатки отдавна са на пазара на Съюза. Тъй като присъединяващите се държави не са големи, това едва ли ще повлияе на митническия съюз. 3.ЕфектинаинтегриранитепазариИнтегрирането на пазарите на стоки е основано на спецификата на интеграционните процеси- премахването на бариерите и причините за ограничение в търговията. Стоковата търговия в ЕС се базира на митническия Съюз и съответно на премахването на мита и такси с подобен ефект между страните (чл. 12-17), както и на количествените ограничения и мерките със сходен ефект ( чл. 30, 34). Това води до свободно движение на стоки между страните-членки и формулирането на общ подход в търговията с трети страни. Поради това положителните ефекти са: *Ръст на производството и просперитета благодарение на оптималната пространствена организация на факторите на производството. Производствената специализация повишава сравиителнитепредимства на страната. *Увеличение на ефективноста на производството от участието в Митническия съюз и задълбочаване на конкуренцията. *Подобряване на условията на търговия за цели стокови групи по отношение на световното стопанство. Ефектите на благосъстояние за страните-членки се свързват с ръста на търговията между тях, нарастване на доходите, развитие на динамичните ефекти- конкуренцията, икономиите от мащаб и преструктурирането на фирмите. 3а другите държави (освен тези, с които има сключени специални споразумения) ограниченият достъп променя модела на международна търговия. Интегрирането на пазарите на услуги има важно значение, предвид нарастващия им обем в световната търговия и преговорите в Световната търговска организация (СТО). То се изразява във възможността на потребителите да ползват услуги в целия съюз, производителите да ги предоставят, а също и възможността за трансгранично предоставяне на информация и заплащане. Предимства та от интегрирането на пазара на услуги са следните: *сравнителни предимства за страните, специализирани в тази област, по-ефективно

18

пространствено разположение на ресурсите и по-големи доходи. Поради това и на по-требителите се предоставя възможност за по-голям избор на продукти с по-високо качество. *По-добри възможности за използване на икономиите от мащаб и пространство. В ЕС либерализацията на пазара на услуги се свързва с гарантирането на свободно предоставяне на услуги от физически и юридически лица в други страни-членки, без установяване в тях, както и еднакво третиране с местните такива, когато се усгановяват в да-дена държава (чл. 52). Ефектите от либерализацията са свързани с ръста на трансграничната търговия и преките инвестиции. Интегрирането на пазарите на труд се отразява най-вече върху цената на труда. Интегрирането на националните трудови пазари е основано на свободното движение на хора в страните-участнички, недопускането на дискриминация, както и изработването на специални мерки ча гражданите на други държави. Предимствата от интегрирането на трудовите пазари са: *За предлагащите работна сила това е възможност за по-добра реализация на квалификацията. *За търсещите се подобряват възможностите за технологично развитие и оптимизиране на съотношението капитал/труд. *Изравняване на различията в производствените разходи, свързано със сегментацията на трудовите пазари. Ефектите на благосъстоянието се проявяват в ръста на ВВП в страните, където се насочват работниците, повишаване на квалификацията, разпределителен ефект по отношение на доходите (съотношението в равнищата на заплатите на местните и на другите работници), трансфери на доходи и облекчаване на състоянието на местни трудови пазари. Интегрирането на пазарите на капитал е свързано с либерализацията на движението на капитали и предимствата от това. Високата мобилност на капиталите свидетелства за позитивна интеграция и има следните предимства: *намаляване на риска от сътресения, които могат да се случат на малки пазари *увеличаване предлагането на капитал поради по-добрите условия за инвестиране чрез мобилизиране на допълнителни спестявания, както и разширяване избора на инвеститорите за съчетаване на най-благоприятни за тях условия на възвръщаемост, сигурност и ликвидност; *възможност за увеличаване на сумата, когато има специфична нужда от повече капитал; *изравняване на производствените условия, без да се нарушават условията на общия пазар. Ефектите на благосъстоянието при интегрирането на европейските капиталови пазари са свързани с тяхното обвързването и адаптиране към световните капиталови пазари. Позитивната интеграция е свързана с увеличаване на заетостта, развитие на банковата система и повишаване мобилността на производствените фактори. Като цяло движението на капитали под формата на преки инвестиции замества стокообмена и създава търговия при интегрирането на стоковите пазари. Търговията, инвестициите и миграцията на работна сила се отразяват на решенията на фирмите за тяхното просгранствено разполагане и водят до промяна в отрасловата сгруктура на общия пазар.

VІ.ЕдинниятвътрешенпазарЕдинният вътрешен пазар (ЕВП) е едно от най-съществените достижения на ЕС, предоставяйки свобода на движение и възможности на неговите граждани. Те се свързват с вътрешен пазар, характеризиращ се с премахването, както и между страните-членки, на пречките пред свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали (чл. З/с/), създавайки по този начин Европейското икономическо пространство (ЕИП). За неговото функциониране е изградена "система, осигуряваща, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава" (чл. 3/g/), има „принос към постигане на висока степен на зашита на здравето" (чл. З/р/) и "принос към засилване защитата на потребителите" (чл. З/t/). За изграждането на ЕВП е важно да се постигне "сближаване на законодателството на страните-членки до постигане на необходимото равнище за функционирането на общия пазар" (чл. З/h/). Предизвикателство пред ЕВП е въвеждането на общата валута- евро, от 1 януари 1999г., като по този начин се постига един пазар с една валута за икономически растеж, конкурептоспособност и създаване на работни места.

19

І.Четиритесвободи1.Свободното движение на стоки е фактор за икономическия растеж и повишаване благосъстоянието на ЕС. Съобразно Договора "Обдшостта ще се базира на митнически съюз, който ще покрива търговията със стоки и ще включва премахването на митата върху внос и износ, както и такси с еквивалентен ефект между страните-членки и адаптиране на обща митническа тарифа в отношенията им с трети страни" (чл. 23). Наред с това се "премахват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки с еквивалентен ефект межлу страните-членки" (чл. 28-29). Положителните резултати при свободното движение на стоки и интегрирането на националните пазари за изграждането на общ пазар са: -развитие на производството чрез по-доброто разположение на производствените фактори, както и задълбочаване на специализацията и повишаване на конкурентните предимства. -провишаване ефективноста на производството чрез икономии от мащаб и засилена конкуренция. -подобряване условията на търговия (ценовото равнище на вноса по отношението на износа) с другите държави и региони. За реализирането на тези ефекти регулациите на ЕИП включват следните задължителни изисквания: -наличие на документ, които да доказва, че стоката е с произход от ЕИП и да отговаря на решенията на Съвета на министрите за правилата на ЕВП; -съответствие на законодателството за технически стандарти, изпитания и сертификация, вкл. регулациите за опасни субстанции, хранителни продукти и вина; -прилагане на процедури за ветеринарен и фитосанитарен контрол. 2.Свободното движение па услуги е регламентирано съобразно ДЕС и се основава на "премахване на ограниченията пред свободното предоставяне на услуги в Общността по отношение на гражданите на страните-членки както в страната-членка, така и на територията на Съюза" (чл. 49). "Услугите в контекста на този договор се разбират като” (чл. 50): а) дейности от индустриален характер; б) деиности от търговски характер в) дейности на занаятчии; г) дейности от свободни професии. Съгласно правото за установяване хората, предоставящи услуги могат да пребивават на мястото на предоставяне при същите условия, които държавата предоставя на собствените си граждани. В същото време ''свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта се регламентира в раздела "Транспорт", а банковите и застрахователните услуги се третират в регламентациите за либерализиране на свободното движение на капитали" (чл. 51). Либерализацията на пазара на услуги и изграждането на ЕВП е има следните елементи: -свободно предоставяне на услуги както чрез трансграничната търговия, така и чрез установяване в страните-членки; -сисгема на "единен лиценз", съпътствана от многостранни споразумения между страните-членки за признаване качеството на услугите; -минимална хармонизация на законодателството на ЕС под формата на обши правила за поведение на предоставящите услуги и система за контрол на страните-членки. През последните години, тези регулации се разширяват в областта на телекомуникациите (при изграждането и достъпа до мрежите и базите данни) и аудиовизуалните и информационните услуги (по линия на авторските права) 3.Свободното движение на хора, развито в чл. 39от Договора регламентира, че „в Общността се осигурява свободно движение на. работници. То не може да се ограничава от дискриминация на основната националност, както и от гледна точка на работни места, възнаграждение и други условия на труд и заетост. Това осигурява правата, обект на законова регламентация в обществената политика, сигурността и общественото здравеопазване." Реализацията се осъществява в следните направления: -Забрана за дискриминаиия не само от страна на публичните власти на страните-членки, но и от компании, институции, частни работодатели и др. (Регулация 1612/68).

20

-Страните-членки трябва да съдействат за обмен на ииформация за звободните работни места и възможностите за работа, както и създаване на Европейска служба по заетостга. -В рамките на европейската социална политика са приети регулации и директиви, дефиниращи трудовите стандарти- на условия на труд, представителство на работещите; минимални заплати, норми на здравеопазване и сигурност (много от тях като част от Социалната харта). -Социална сигурност- дефинирана по отношение на Недискриминиране в условията на заплащане (Регулация 1408/71). -Право на движение и пребиваване в друга страна-членка (директиви 68/360 и 73/148) не само за работещите, но и техните семейства. -Многостранно признаване на дипломи, което е особено необходимо при свободните професии (Директива 89/48 за висшето образование и др.). 4. Свободното движение на капитали, регламентирано в раздела ''Капитали и плащания" и чл. 56- "премахват се ограничениятя пред движението на капитали и плащания между сграните-членки и между тях и трети страни". Съобразно чл. 59 в случаите, когато движението на капитали от трети страни причинява -трудности за функционирането на Икономическия и валутен съюз, Съвета на министрите в сътрудничество с Европеиската централна банка могат да въвеждат защитни мерки за не повече от 6 месеца. Либерализацията при функционирането на европейските финансови пазари се свързва с: -данъчната хармонизация- обхваща различните равнища па данъците в отделните страни-членки; -корпоративното законодателство - по отношение на функционирането на компаниите и задължението да публикуват годишни отчети; -финансовото посредничество- главно директиви за функционирането на банките, както и спецификация на финансовите продукти. ІІ.ОбщиправилазаконкуренцияРегламентирането на поведението на ЕВП е свързано със защитата на конкуренцията, правила за предприемачество и използването на държавна помощ. Тези регулации са в следните области: 1.Антитръстови регулации. Съобразно чл. 81 "несъвместими с общия пазар са: всички съглашения между предприемачите, решенията за асоцииране на предприемачите и свързаните практики, които могат да повлияят на търговията между страните-членки и които могат да имат за цел или ефект да предпазят, ограничат или нарушат конкуренцията на общия пазар и в частност, които: -пряко или косвено фиксират продажби или цени на продажби или други търговски условия; -ограничават или контролират производство, пазари, техническо развитие или инвестиции; -разпределят пазари или източници на поръчки; -прилагат дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, поставяйки ги по този начин в неизгодни позиции; -имат за резултат по договорни клаузи приемането на допълнителни задължения към други партньори които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с обекта на такива договори." 2. Доминиращи позиции. Съгласно чл. 82 "всяка злоупотреба на един или повече предприемачи с доминираща позиция на общия пазар или на значителна част от него се приема за несъвместима с общия пазар, доколкото това може да повлияе на търговията между държавите-членки. Такава злоупотреба може да се състои в частност в: -пряко или непряко осъществяване на нечестни продажби или продажни цени или нечестни търговски условия; -ограничаване на производството, пазарите или техническото развитие за предубеждаване на потребителите; -прилагане на дискриминационни условия към еквивалентни транзакции с други търговски партньори, с което да ги поставят в конкурентно неблагоприятно положение; -постигане на резултат по договорни клаузи, приемането на допълнителни задължения към други партньори, които по своята същност или съгласно търговската практика нямат връзка с

21

обекта на такива договори”. 3.Контрол върху сливанията и поглъщанията. Това включва прилагането на Регулация 4064/89, предоставяща възможност на Комисията да блокира споразумения между фирми, които биха променили условията на конкуренция или могат да доведат до доминираща позиция. Изисква се всички сливания на компании със оборот над 5 млрд. екю и 250 млн. екю индивидуален оборот в ЕС да осъществяват не повече от 2/3 от оборота си в Съюза в една страна-членка. 4. Държавно предприемачество. Според чл. 86 от Договора случаите на публично предприемачество или предприемачество на което държавите-членки предоставят специални или ексклузивни права, дьржавите-членки няма да осъществяват или да подкрепят мерки, противоречащи на чл. 12, 81-89 от ДЕС. Предприемачите, ангажирани с предлагането на услуги от общ икономически интерес или имащи характер на монопол, произвеждащ доходи, са обект на регулиране съобразно правилата за конкуренция, както и прилагането на такива правила, които не нарушават регулациите включени, в ДЕС." Наред с това съществуват директиви за засилване на конкуренцията в сектори, доминирани от публично предприемачество като телекомуникациите и въздушния транспорт. 5.Държавна помощ. Тя е регламентирана в чл. 87: "Всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или е насочена към нарушаване на конкуренцията в полза на такива предприемачи или производството па такива стоки, които по какъвто и да е начин могат да повлияят на търговията между държавите-членки, е несъвместима с о6щия пазар. За съвместима с общия пазар се смята: -помощ, имаща социален характер, предоставяна на индивидуални потребители, като съществуват гаранции, че такава помощ е предоставена без дискриминация по отношение на произхода на продуктите; -помощ за вреди на стоки, причинявани от природни бедствия или извънредни обстоятелства; -помощ, предоставяна на такива региони от Германия, които саповлияни от разделението й, както и такава помощ, която да компенсира икономическите проблеми, причинени от това разделение. За съвместима с общия пазар се приема и помощ за: -насърчаване на икономическото развитие на райони, където жизнения стандарт е изключително нисък или е налице висока безработица; -стимулиране изпълнението на важни проекти от общ европейски интерес или за преодоляването на сериозни диспропорции в икономиката на страните-членки; -улесняване развитието на икономически дейности или икономически райони, където такава помощ няма да промени търговските условия срещу общия интерес; -стимулиране на консервацията на културното и историческото наследство, когато такава помощ няма да повлияе на търговските условия и конкуренцията в Общността да се развият срещу общия интерес; -други категории помощ, които могат да се определят от Съвета на министрите с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. ІІІ. Защита на потребителя съгласно чл. 153, "с цел да се насърчава интересът на потребителите и да се осигури висока степен на тяхната защита Общността ще допринася за защита на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите, както и ще подкрепя тяхното право на информация, образование и правото им да се организират, за да отстояват своите интереси”. Политиката на защита на потребителя се включва като Глава XI в ДЕС и се основава на прилагането на принципа на допълняемостта, като мерките на ЕС допълват, без да заместват дейностите на националните, регионалните и местните власти. На практика ролята на ЕС е да създаде общо равнище на защита на потребителите в контекста на единния пазар, като на национално равнище може да се приемат и други мерки, които обаче да не изпълняват ролята на търговски бариери. Действията на ЕС се насочват към: -гаранции, че интересите на потребителите са взети предвид при развитието на други политики на ЕС

22

-подобряване прозрачността на пазара; -повишаване безопасността на потребителските продукти и услуги предлагани на единния пазар -засилване доверието на потребителите чрез разширяване потока от информация. -развитие на система за диалог между Комисията и организациите на потребителите. Организациите на потребителите играят важна роля за оказване на натиск върху производителите да повишат безопасноста и качеството на стоките, като подържат конкурентни цени и вземат предвид необходимоста от опазване на околната среда. Тези, организации представляват потребителите пред съдебните власти, търговията индустрията и др., поради което ЕС подпомага развитието на структурите и дейността им, както и информирането на потребителите за техните права и интереси. Наред с това се подкрепят и пет общи наднационални структури: -Европейското бюро на потребителските съюзи; -Комитетът на семейните организации в Европейските оощности -Европейската общност на потребителските кооперации; -Европейската синдикална конфедерация; -Европейския междурегионален институт за потребителски проблеми. Бъдещото развитие на политиката за защита на потребителите през последните години ще се съсредоточи върху три групи приоритети: -предприемане на действия от общ интерес на потребителите в областите финансови услуги, основни публични услуги безопасност на храните; -разработване на дългосрочни мерки в обучението на потребителите, устойчивото потребление и осигуряване на ползи от информационното общество; -предоставяне на техническа и друга помощ на държавите от Източна Европа и развиващите се страни за развитие на собствени политики в полза на потребителите. При прилагането на тези приоритети Комисията ще активизира отношенията си с организациите на потребителите в ЕС на национално и регионално равнище. ІV. Обществените поръчки Обществените поръчки в ЕС включват договори за обществени работи и покупки на стоки и услуги от пу6лични власти и обществени структури. Предвид факта, че по обем те са около 14% от БВП на Съюза, на Европейския съвет в Лисабон беше поставен въпросът за опростяване и модернизиране на законодателството и директивите, регламентиращи обществените поръчки. Те са главно по отношение конкурентното провеждане на търговете, за обществени поръчки, съвместимост и еднакво третиране на участниците в търговете за осигуряване на най-добро използване на средствата. За това беше приет пакет от мерки за засилване конкурентоспособностга на европейските компании, ефективно разпределение на обществените ресурси, икономически растеж и създаването на работни места. V.План за действия на единния пазар Въпросът за подобряването на функционирането на ЕВП в условията на изградения Икономически и валутен съюз беше поставен на Европейския съвет в Амстердам. Фактори за това са значението на единния пазар за развитието на европейската икономика и заетостта, конкуренцията и поведението на европейските компании и влизането в сила на Европейската валутна система. Планът включва четири стратегически цели, които ще бъдат реализирани на три фази. Стратегическите цели са: -Повишаване ефективността на правилата- подобряване приложението на директивите, засилване процеса на вземане на решения, опростяване на законодателството, разширяване диалога между гражданите и институциите на ЕС (предложено на Европейския съвет в Кардиф), преодоляване слабостите на правната рамка (Зелената книга за обществените поръчки). -Преодоляване на основните изкривявания на пазара- в областта на данъчното облагане и конкуренцията. -Премахване на отрасловите пречки за пазарна интеграция- в сферата на технологичното развитие, информационното общество, лиоерализацията в областа на електроснабдяването, телекомуникациите, транспорта и др.

23

-Доближаване на единния пазар в полза на всички граждани- предоставяне на информация за дейността на институциите на ЕС, Европейската служба по заетостта, социалната защита, околната среда и граничният контрол. Реализирането на тези цели ще се осьществи на три фази: -Първата фаза включва действия, чието прилагане в краткосрочен план няма да изисква адаптиране на регулациите на ЕС, а са свързани с практически стъпки на Съюза и на националто равнище за подобряване приложението на вече приетите регламенти. -Втората фаза покрива мерки, които са предложени за адаптиране от Европейския парламент и Съвета на министрите в контекста на подготовката за ЕВС. -Третата фаза ще обхваща действия в области, където съществуват изоставане и трудности в приложението на регулациите както и необходимите институционални стъпки. VІ. Развитие ла ЕВП По-нататъшното сближаване на законодателството се обуславя от значителните инвестиции за инфраструктура и услуги за изграждането на информационното оощество, трансевропейските мрежи-транспортни, енергийни и телекомуникационни, и създаването на панконтинентална икономика. Наред с това разширяването към Централна и Източна Европа изисква съществена подготовка, тъй като 94.53% от директивите са вьзприети от националните законодателства. За успешното функциониране на Единния вътрешен пазар страните-членки трябва да преодолеят съществуващите различия при прилагането на законодателството на ЕС. Във връзка с това могат да се дефинират следните проблеми: -Различията в прилагането на законодателството могат да бъдат пречка за ефективна търговия, което ограничава фирмите в използването на ЕВП. -Търговията с някои стоки и услуги се затруднява от недоброто взаимно разбиране на национални норми и стандарти при отсъствието на европейско законодателство. Поради това се изисква от страните-членки да признаят взаимно въведените след 1997г. национални регулации. -Свободното движение на хора и отворените граници дават възможност за движение на престъпници, наркотрафиканти и нелегални имигранти, което изисква допълнителни мерки, особено в полицейското сътрудничество и контрола при влизане на граждани от трети страни. -Данъчното облагане- проблеми, свързани с двойното облагане на компании и дискриминации срещу граждани от друга страна-членка, както и приспадането на разходи като застраховки или ипотечни заеми при данъчното облагане от друга страна-членка. Предвид ролята на ЕВП комисията насочва вниманието си в следните области: -допълване и засилване на законовата рамка особено в рамките на инициативата Европейска компания за елиминиране на двойното данъчно облагане; -подобряване функционирането на единния пазар с приложението на регулациите на ЕС в националните законодателства. -утвърждаване на ЕВП като крайъгълен камък на Икономическия и валутен съюз, особено при въвеждането на единната валута; -премахване пречките пред свободното движение на гражданите, защитата на потребителите и засилването на социалните и екологичните направления на ЕВП; -адаптиране на единния пазар към технологичните изменения- главно при регулациите за информационното общество и при изграждането на трансевропейските мрежи; -подготовка на ЕВП за разширяването- подпомагане на страните-каидидатки да адаптират своето законодателство и административни структури с тези на Съюза. Една от основните инициативи в областта на развитието на законодателството е SLIM- по- опростено законодателство за вътрешния пазар. Тя включва серия от регулации за опростяване на националните законодателства и това на ЕС, свързани с вътрешния пазар, трансграничните транзакции и засилване на конкуренцията. Според оценки регулаторните разходи за преодоляване на национални и регионални регламенти по отношение на тези на ЕС са 3-5% от БВП на Съюза. Ето защо в рамките на инициативата ще се осъществят следните мерки: -създаване на група за „ по-добри регулации” под ръководството на Консултативния комитет за вътрешния пазар от представители на страните-членки; -привличане от Комисията на експерти за засилване на екипите; -Консулгации със сграните-членки и Европейския парламент;

24

-подготовка от Комисията на правилници за работа и критерии за дефиниране на обектите като цяло и по екипи -сигуряване на съвместимост при дейността на екипите; -подготовка от Комисията на доклади за напредъка на работата; -разработка от Съвета на министрите и Европейския парламент на механизми за осъществяването на необходимите промени в законодателството; -страните-членки да подготвят редовни доклади до IМАС за прилагането на националните програми. На Европейския съвет в Хелзинки (1999 г.) беше приета Стратегия за вътрешния пазар за следващите пет години, насочена към: -Повишаване на ефективноста на капиталовите и продуктовите пазари на ЕС чрез: *подобряване на регулациите за стимулиране на инвестициите, изследванията и иновациите; *либерализация в области като електроснабдяване, газоснабдяване, пощенски услуги и транспорт, целяща по-голяма конкуренция, по-ниски цени, иновативни услуги и нови работни места; *пълно интегриране на финансовите пазари до 2005 г. и прилагане на Плана за действия за финансовите услуги и Плана за деиствие за рисковия капитал -Подобряване на бизнес-средата чрез: *Повишаване на конкуренцията- страните-членки трябва да съдействат за намаляване на държавната помощ; *стимулиране интегрирането на пазарите на услуги с подобряване на регулаторната рамка, особено за електронната търговия; *намаляване на усложненията в регулациите; *либерализация на пазара за обществени поръчки; *премахване на данъчните пречки. -Повишаване качеството на живот на гражданите чрез: *засилване на правата на вътрешния пазар и диалога между гражданите и бизнеса чрез Интернет и други канали за информация. -Засилване ролята на вътрешния пазар в променящия се свят. *вътрешния пазар ще се подготвя за разширен Съюз- както чрез своите инструменти, така и чрез побратимяването, техническата помощ, Фар, а също и чрез подобряване качеството на административните услуги и банковия, застрахователния и капиталовия надзор. Комисията разработва и годишни прегледи за приложението на стратегията за вътрешния пазар и напредъка в изграждането на базираната на знания икономика.

VІІ.МакроикономическаполитикаФункционирането на ЕВП и фактът, че близо 60% от търговията на страните-членки е помежду им, поставя въпроса за координиране на икономическите им политики, особено от гледна точка на участието в ИВС и използването на предимствата на европейската интеграция за по-висок растеж, създаването на повече работни места и разширяването на възможностите за избор на потребителите. Съгласно чл. 98 от ДЕС "страните-членки ще провеждат своята икономическа политика с цел да допринесат за доближаване към целите на Обшността, както е дефинирано в чл. 2 и в контекста на главните направления, свързани с чл. 99/2/. Страните-членки и Общността ще действат съгласувано с принципа на отрорена пазарна икономика със свободна конкуренция в полза на ефективното разположение на ресурсите и в допълнение на принципите, представени в чл. 4." Съветът на икономическите и финансовите министри (Есоfin/Екофин) ще дискутира докладите за отделните страни-членки, представени от Комисията, но всяка държава е свободна да определя собствените си приоритети. В същото време ДЕС изисква координиране на насоките на икономическата политика чрез Сьвета на министрите, като се вземат предвид препоръките

25

на Комисията и заключенията на Европейския съвет- т.нар. „многостранен надзор”. Наред с това за посгигането на изискванията за членсгво в ИВС сьобразно чл. 121 от ДЕС "Комисията и ЕЦБ ще докладват на Съвета на министрите за прогреса в изпълнението от страните-членки на техните задължения от гледна точка целите на Икономическият и валутен съюз. Тези доклади ще включват анализ на съвместимостта между националните законодателства на всяка страна-членка, вкл. статутите на техните национални централни банки, чл. 108 и 109 от ДЕК и статута на ЕСЦБ. Докладите ще оценяват достигането на висока степен на устойчива конвергенция по отношение на изпълнението от всяка страна-членка на следните, критерии: -постигане на висока степен на ценова стабилност, което да се оценява от темпа на инфлация, наи-близък до този на трите страни, достигнали най-добра ценова стабилност (не повече от 1.5%); -устойчивост на правителствените финанси, което да се оценява чрез състоянието на правителствения бюджет, като дефицитът не надвишава определеното съооразно чл. 104/6/ бюджетната дисциплина ще следва следните два критерия: делът на планирания правителствен дефицит спрямо БВП не трябва да надвишава определен размер (3%); делът на правителствения дълг към БВП не трябва па надвишава определена стойност (60%); -оценка за нормалното колебание на валутния курс в границите на механизмите на ЕВС за последните две години, без да бъде девалвирана спрямо валутите на другите страни-членки; -продължителна конвергенция, постигана от страните-членки, и тяхното участие във валутно-курсовия механизъм на ЕВС, отразено чрез равнището на дългосрочните лихвени проценти (2%)". Стойностите са определени съобразно протокол към Договора. Страните-членки положиха значителни усилия да ги изпълнят за участие в ЕВС. Конвергенцията между държавите като необходимо условие за икономическото и социалнотосближаване в ЕС се осъществява в два аспекта: -номинална конвергенция- която включва контрол върху парично-кредитното функциониране и номиналните доходи. Целта е да се осигурят условия за стабилни цени и равновесие в сферата на обществените финанси и платежните финанси. -реална конвергенция - между регионите и страните-членки, която включва жизнения стандарт и по-високото равнище на доходите, свързано с преодоляване на неравновесията при най-ниско равнище на безработицата. Номиналната конвергенция е необходимо, но не единствено условие за реалната конвергенция. Тя осигурява растежа и намаля-ването на макроикономическите небалансираности. Въздействието върху условията, неооходими за ръст на доходите и заетостта, е проблем на регионите, без които не може да се осъществи реалната конвергенция,, при условие, че съществуват различия в макроикономическите условия. Конвергенцията между страните не означава отсъствие на диспропорции вътре в тях, но дава гаранция за успешно осъществяване на процеса на сближаване. За отделни държави съкращаването на регионалните диспропорции и намаляването на заетостта стимулира икономическия растеж. През декември 1999 г. на Европейския съвет в Хелзинки беше приет доклада на Екофин за по-натъшните въздействия в областта на координацията на икономическите политики на третия етап от Икономическия и валутен съюз. Тя включва три елемента: -общо въздействие върху икономическата ситуация; -съгласие за отговорностите по прилагането на икономическата политика; -приемане на посочените въздействия и където е необходимо, адаптиране на следваната икономическа политика. Нарастващата взаимозависимост на икономиките от Еврозоната, особено във валутната и финансовата област, обуславя редовния анализ на методите и процедурите за организиране на координация на икономическата политика. Те ще бъдат в следните направления: -Разширяване на политиката чрез: *засилване на общите въздействия - чрез предоставяне на статистическа информация, уточняване на оценките като възможна форма на смесена икономическа политика в Еврозоната и представяне на редовни доклади; *общи правила за управление- утвърждаване на модела на номинална конвергенция и

26

координацията икономическите политики на страните-членки, установяване на общи правила на управление от Комисията чрез консултации с ЕЦБ, развитие на отговорности за прилагане на политиката и съответните инструмент. -По-ефективно прилагане на инструментите- съобразно Договора, националните законодателства и подготовка на работна програма чрез: *въздействия за прозрачност и предварителна координация- прилагане на принципите за предварително информиране, общи подходи към разработване на бюджета; *адекватна координация на инструментите- чрез прилагане на договорните регламентации; *по-еективно функциониране на Еврогрупата- създаване в рамките на Икономическия и финансов комитет на работеща еврогрупа за формулиране на икономическа политика в Еврозоната, нейните регулярни срещи, вкл. и възможности за видеоконференции и спешни консултации; *ипституционализиране на диалога между отделните институции- редовни срещи между президента на ЕЦБ, президента на Еврогрупата, представителите на Комисията и Съвета на управителите на ЕЦБ. -Разширяване на прозрачността чрез: *публикуване на редовни доклади и иницииране на дискусия за икономическата политика в зоната; *пресконференции за срещите на Еврогрупата; *комюникета за ориентацията на икономическата политика, когато Еврогрупата желае да постави такива въпроси за разглеждане. -Институционални и организационни наблюдения - съобразно договорните регламентации.

VІІІ.ЕвропейскавалутнасистемаСега функциониращата валутна система в ЕС е създадена на основата на Икономическия и валутен съюз, развитието на процесите на икономическо и социално сближаване и конвергенцията в Европейското икономическо пространство. Отчитайки достиженията на европейската интеграция и следвайки направленията в "Доклада Делор", беше изградена Европейската валутна система (ЕВС), състояща се от три основни елемента- парична единица евро (€), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Европейска система от централни банки (ЕСЦБ). І. Развитието на ЕВС се осъществи в три етапа: -Първият етап от изграждането на Икономическия и валутен съюз започна от 1 юли 1990 г. с премахване на ограниченията пред движението на капитали между страните-членки. Увеличиха се ангажиментите на Комитата на управителите на централните банки на държавите от Съюза във връзка с координацията на паричната политика и ценовата стабилност. -Вторият етап започва със създаването на Европейския валутен институт във Франкфурт на 1 януари 1994 г. като основа на бъдещата ЕСБ. Той имаше две основни цели: 1.Засилване на сътрудничеството между централните банки и координацията на паричните политики. 2.Осъществяване на подготвителните работа за създаването на ЕСЦБ, за воденето на единна парична политика и въвеждането на единна парична единица. В рамките на този етап беше възприето наименованието на паричната единица и знака й, дизайнът на банкнотите и монетите и валутнокурсовият механизъм. Като допълнение Ев-ропейският съвет прие Пакта за стабилност и растеж и регулациите за бюджетната дисциплина по отношение на ИВС. -Третият етап на ЕВС започва на 1 януари 1999 г. с фиксирането на курса на националните валути на страните-участнички в Еврозоната и стартирането дейността на ЕЦБ в областта на провеждането на единна парична политика. ІІ. Елементи на ЕВС 1. Европейска парична единица- едвро Пускането в обръщение наевропейската парична единица от 1.01.2002 г.е съпроводено с редица подготвителни работи във връзка с производството на банкноти и монети, както и предприемането на мерки за контрол върху качеството и защитата срещу фалшификации. Част от подготовката за въвеждане на еврото е и организирането на кампания от масмедиите,

27

съсредоточена върху: *представянето на банкнотите и монетите; *признаците за автентичност; *деноминацията; *формите на обръщение. Наред с това се реализира и програма за партньорство с централните банки и финансовите институции за въвеждането на общите правила на функциониране и счетоводно отчитане на паричната единица в условията на използването й като платежно средство. Хармонизирани са правилата за въвеждането на еврото в националните платежни системи и използването на банкомати и броячни машини. Дания, Англия и Швеция не възприемат еврото. 2. Европейска централна банка (ЕЦБ)- седалище Франкфурт Капиталът на ЕЦБ е 5 млрд. екю, но може да бъде увеличаван в размери, определяни от Управителния съвет чрез решение с квалифицирано мнозинство в съответствие с условията, приети от Съвета. Националните централни банки предоставят и поддържат капитала на ЕЦБ. Размерът на участието се определя съобразно Договора на две равни части по следния начин: *50% от дела се определя от съотношението на населението на страната-членка спрямо това на Съюза в годината, предшестваща създаването на ЕСЦБ; *50% от дела се формира от съотношението на БВП по пазарни цени на страната-членка към това на ЕС, изчислено през последните пет години, предшестващи създаването на ЕСЦБ. В допълнение към този капитал националните централни банки ще подкрепят ЕЦБ с валутни резерви, вкл. позиции в МВФ и Специални права на тираж в размер на 50 млрд. евро, които се структурират съобразно дела на участие в ЕЦБ. Управителният съвет може да промени пропорцията и сумите, а ЕЦБ има право да управлява валутните активи, които са и трансферирани. Разпределението на печалбите и загубите на ЕЦБ се извършва в следния ред: *Част от печалбата, определена от Управителния съвет, но не повече от 20%, се трансферира към обшия резервен фонд, чиито размер не трябва да надвишава 100% от капитала. *Останалата част от печалбата се разпределя между акционерите на ЕЦБ съобразно ранга на участие. *В случаите на загуби те се покриват от общия резервен фонд, а ако е необходимо, с решение на Управителния съвет могат да се покрият в съответните пропорции и от националните централни банки. 3. Европейска система от централни банки (ЕСЦБ) Изграждането на ЕСЦБ е свързано с функционирането на ЕВС и прилагането на инструментите на общата парична политика. Съобразно чл. 3 от Статута нейните задачи са: *да определя и прилага паричната политика на Общността; *да осъществява операции с чужди валути; *да поддържа и управлява официалните валутни резерви на участващите страни-членки; *да съдейства за хармоничното функциониране на системите за плащания; *да допринася за плавното осъществяване на политиките от компетентните власти свързани с надеждния надзор от кредитните институции и стабилността на финансовата система,. 3.1.За осъществяването на тези задачи е разработена операционна рамка от инструменти на паричната политика, които се прилагат от ЕСЦБ, като операции на открития пазар, поддържане на резервни средства и минимални резерви по сметки от кредитни инстигуции заедно с ЕСЦБ. -Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на ЕСЦБ от гледна точка на регулирането на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и поддържането на основите на паричната политика. Съобразно целите, регулациите и процедурите операциите на открития пазар са четири категории: *Основни операции по рефинансиране- редовни транзакции за предоставянето на ликвидни резерви с честота една седмица и матуритет от две седмици. Те се осъществяват от националните централни банки по предварително определени процедура и график и са най-важни за рефинансирането на финансовия сектор. *Дългосрочни рефинансиращи операции- транзакции на ликвидни резерви с честота един

28

месец и матуритет от три месеца, осьществяват се от националните централни банки на база стандартни процедури и предварително определен график с цел да се предостави на партньорите допълнително дългосрочно рефинансиране. *Операции за фина настройка- осъществяват се при необходимост и целят управление на ликвидността на пазара и регулиране на лихвените проценти,в частност за изглаждане на влиянията върху лихвените проценти, причинени от неочаквани колебания на ликвидността. Те могат да се осъществяват чрез транзакции на резерви, но могат да имат формата на открити транзакции (прехвърляния по сметки), валутни суапове и натрупване на срочни депозити. Операциите се извършват обикновено от националните централни банки чрез бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава кога и при какви условия двустранни операции могат да се осъществяват от ЕЦБ. *Структурни операции- провеждат се от ЕСЦБ чрез емитиране на дългови книжа, транзакции на резерви и открити транзакции. Те се осъществяват от ЕЦБ за адаптиране от ЕСЦБ на структурните позиции на финансовия сектор. Структурните операции под формата на транзакции на резерви и емитиране на дългови инструменти се извършват от националните централни банки чрез стандартни процедури, а откритите транзакции- чрез двустранни процедури. -Поддържаищте резерви са насочени към подкрепа на ликвидността и намаляване на свръхликвидността, провеждане на парична политика и регулиране на лихвените равнища. По децентрализиран начин от националните централни банки се предоставят на партниращите финансови институции по тяхна инициатива следниете резерви: *Пределни заемни резерви- използват се от партниращи финансови институции за получаване на ликвидни средства от националните централни банки срещу съответни активи по дългосрочен пазарен лихвен процент. *Депозитни резерви- използват се от партниращи финансови институции за създаване на дългосрочни депозити с националните централни банки, като лихвените равнища, по които се предоставят, са обикновено на долната граница на дългосрочните пазарни лихви. -Минималните резерви се създават с решения на Управителния съвет на ЕЦБ и са насочени към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар, създаване или разширяване на структурен недостиг от ликвидни средства и възможен принос към контрола върху паричната експанзия. 3.2.Патпиираиште институции участват в рамките на паричната политика на ЕСЦБ в зависимост от вида на прилаганите инструменти. Ако се прилагат минимални резерви, само определени институции, поддържащи минимални резерви, могат да имат достъп и до поддържащи резерви и да участват в операции на открития пазар чрез стандартни търгове. Ако не се поддържат минимални резерви, рангът на партньорство ще се ограничава до кредитни институции в Еврозоната. ЕСЦБ може да избира ограничен брой партньори за участие в операциите за фина настройка. За откритите транзакции няма ограничения за броя и ранга на институциите. При прилагането на валутните суапове в контекста на паричната политика се използват играчи на международните валутни пазари. 3.3.Основните активи на ЕСЦБ се групират в 2 основни класа: -Клас едно съдържа пазарни дългови инструменти, отговарящи на критериите на еврозоната, определени от ЕЦБ; -Клас две съдържа допълнителни активи (пазарни и непазарни), които се използват на националните финансови пазари и банкови системи и отговарят на критериите, определени от националните централни банки и минималните изисквания на ЕЦБ. Активи на ЕСЦБ за осъществяване на операции на паричната политика Критерии Клас едно Клас две Тип иа активите

•Дългови сертификати на ЕЦБ •Други пазарни дългови инструмекти (с изключение на "хибридните" инструменти)

•Пазарни дългови инструменти •Непазарни дългови инструменти •Акции, търгувани на финансовите пазари

29

Процедура на разплащане

•Инструментите трябва да бъдат централно депозирани и счетоводно отчитани в националната централна банка или институция, отговаряща на минималните стандарти на ЕСБ

•Активите трябва да бъдат лесно достъпни за националната централна банка, която ги включва всвоята листа от активи клас две

Емитет •ЕСЦБ •Публичен сектор •Частен сектор •Международни и наднационални институции

•Публичен сектор •Частен сектор

Кредитен стандарт

•Емитентьт (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от ЕЦБ

•Емитентът/ заемателят (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от националната централна банка, която включва активите в своята листа от активи клас две

Място на установяване на емитента (гаранта)

•ЕИП

•Еврозоната

Място на активите

•Еврозоната

•Еврозоната

Валута •Евро •Евро

Трансгранично използване

•Да •Да

ІІІ. ЕЦБ и националните централни банки могат да осъществяват и външни операции: -създаване на отношения с централни банки и финансови институции на други страни и международни организации; -да придобиват и продават чрез спот и форуърдни сделки всички видове валутни активи и ценни метали, вкл. ценни книжа и други видове активи; -да поддържат и управляват активи съобразно чл. 23 от Статута; -да осъществяват всички видове банкови транзакции с трети страни и международни организации, вкл. операции по заемане и предоставяне на средствата.

ІХ.СтруктурниполитикинаЕССтруктурните политики се развиват в контекста на Единния вътрешен пазар (ЕВП) на ЕС като отговор на диспропорциите в Европейското икономическо пространство (ЕИП), причинени от неравномерността както в предлагането и разположението на производствени фактори, така и в традиционното развитие на регионите на ЕС. Интеграционните процеси, свързани с териториалното разполагане на икономически дейности, и структурните изменения обусловят засилването на регионалните аспекти на икономическото развитие и преразпределение на финансовите ресурси в рамките на структурните политики. С Единния европейски акт се пос-тавят основите на политика на намаляване на различията в пространственото развитие на ЕС. В този смисъл въпреки определената условност на критериите сближаването е процес, при който диспропорциите в социалното и икономическото благосъстояние между различните региони или групи в Общността са политически п социално приемливи. Регионалните диспропорции в ЕИП са традиционно в два основни аспекта- региони с

30

изостаналост в икономическото развитие и региони, засегнати от индустриална депресия. Така определените проблемни райони в отделните страни водят до значителни различия между самите страни, тъй като в основата на регионалните диспропорции са отрасловата структура, различията в производителността, инвестиционната активност и състоянието на трудовите пазари. Поради това в рамките на ЕС влиянието на националните различия в растежа, а оттук и конвергенцията между страните продължава да определя и различните подходи в дефинираната политика за икономическо и социално сближаване. 1. Цели на структурните политики Предвид съществуващите различия между отделните страни и изграждането на Икономическия и валутен съюз, за програмния период 2000-2006 г. се създава общ подход при реализирането на политиката на икономическо и социално сближаване. Във връзка с това на преден план изпъкват следните няколко направления на нейната реализация: *определяне на видовете региони, които подлежат на подпомагане, съобразно критериите на общата регионална политика, възприети като основни цели на структурните политики; *развитие на механизмите за прилагане на структурните политики- аграрно-структурна, риболов, регионална и социална, и на основните им инструменти- фондовете; *предвид необходимостта от концентриране на въздействието, съчетаване на политиките в решаването на определени проблеми- главно в рамките на дефинираните цели; *развитието на нови подходи в структурните политики и реформи в техния обхват и инструменти. Тези направления се осъществиха при формулирането на новите цели на структурните политики, развитието на програмния подход и инициативите на ЕС. Реформата в целите на Структурните политики Програмен период 1994-1999 г. Програмен период 2000-2006 г. Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава. Цел 6. Развитие на региони с изключително ниска плътност на населението.

Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава.

Цел 2. Конверсия на региони, сериозно засегнати от индустриална депресия. Цел 5Ь. Стимулиране развитието на изостанали селски райони

Цел 2. Икономическа и социална конверсия на райони със структурни проблеми.

Цел 3. Противодействие на дългосрочната безработица и улесняване интегрирането в трудовия пазар. Цел 4. Адаптиране към индустриалните промени.

Цел 3. Развитие на човешките ресурси.

1.1. Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава- обхваща региони, чиийто БВП на човек от населението, измерен според паритета на по-купателна способност съобразно стандартите на Съюза, е под 75% от средното за ЕС и покрива 20% от населението му. Към тях се включват и отдалечени региони като френските отвъдморски департаменти и северните региони в Швеция и Финландия. За адаптиране на региони, които преди са били обхванати от цел 1 и сега остават извън критерея, се предвиждат мерки за подпомагане на прехода до 31 декември 2005г. В рамкиге на цел 1 се предвижда реализирането на две специални програми: *РЕАСЕ- за подкрепа на мирния процес в Северна Ирландия, която досега се финансираше от инициативите на ЕС. За петгодишен период ще се изразходват 500 млн. евро, от които 100 млн. ще бъдат за Ирландия. *Специална програма за подкрепа на шведски северни региони, които отговарят на критерия за ниска плътност на населението, на стойност 350 млн. евро. 1.2. Цел 2. Икономическа и социална конверсия на райони със структурни проблеми- включва индустриални, селски, урбанизирани райони, както и риболовните. Тя покрива не повече от 18% от населението в следните рамки:

31

-Индустриални райони, които покриват 10% от населението на ЕС и отговарят на критериите: *безработица - по-висока от средното за ЕС; *висок дялна индустриалната заетост- над средното за ЕС; *намаляване наиндустриалната заетост. -Селски райони, които покриват 5% от населението на ЕС и отговарят на критериите: *гъстота на населението под 100 човека на км2 и заетост в селското стопанство, над два пъти от средното за ЕС; *безработица над средното за ЕС или намаляване на населението. -Урбанизирани райони, които покриват 1% от населението на ЕС и отговарят на поне един от следните_критерии: *дял на дългосрочно безработните над средното за ЕС; *високо равнище на бедност, вкл. лоши жилищни условия; *особено остри проблеми с околната среда; *висока престъпност; *ниско равнище на образование на населението. -Райони, зависещи от риболовната индустрия- включват райони с висока заетост в риболова и проблеми на преструктурирането, които водят до намаляване заетостта в сектора. -Други райони, които могат да бъдат покрити от цел 2, са: *адаптирани от цел 1 или индустриални и селски райони, отговорили на критериите на цел 2; *селски райони с намаляващо население, заето в селското стопанство; *райони със сериозни структурни проблеми и увеличаваща се безработица при преструктуриране на някой от секторите селско стопанство, индустрия и услуги. Тъй като в рамките на така формулирания обхват ще отпаднат доста региони на ЕС, покрити от предишните цели 2 и 5b, се предвижда прилагането на преходни мерки, които да бъдат финансирани от структурните фондове до 31 декември 2005г. 1.3. Цел 3. Развитие на човешките ресурси за програмния перио 2000- 2006г. е насочена към адаптиране и модернизация на националните и европейските политики за заетост, образование и квалификация. Тя ще покрива всички райони, които не са обхванати от новата цел 1, и ще подкрепя националните планове за заетост, борба срещу безработицата, приобщаване и равни възможности, както и посрещане на предизвикателствата на икономическите и социалните промени. 2. Инструменти на структурните политики Структурните политики се финансират от структурните фондове под формата на регионално подпомагане при решаването на структурни проблеми, инвестиции, създаване на работни места и устойчиво развитие. Предвид особената им роля, Европейският съвет в Берлин реши за програмния период 2000-2006г. за структурни операции да се изразходват 260 млрд. евро. От тях по програмите на структурните фондове ще се изразходват 195 млрд. евро, за Фонда за сближаване- 18 млрд. евро и за подпомагане присъединяването на страните-кандидатки 47 млрд. евро, от които след 1 януари 2000г. бяха отделени 7 млрд. за Инструмента за структурни политики за предприсьединяване. Структурните фондове са: 1)Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)- насочен към производствени инвестиции, инфраструктура и развитие на дребния бизнес; 2)Европейски социален фонд (ЕСФ)- осъществяващ подпомагане за професионална квалификация и създаване на работни места; 3)Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), подкрепящ мерките за селско развитие; 4)Финансови инструменти за ориентиране на риболова (ФИОР)- насочени към структурно приспособяване на сектора 5)Фонд за сближаване Важната роля при финансирането на структурните политики поставя въпроса за по-тясната координация между структурните фондове и съчетаване на въздействията им по отношение дефинираните цели. Наред с това се разширява приложението и на допълнителни финансови инструменти, както и съчетаването с други политики на ЕС. Поради това дейността на структурните политики и фондовете се реализира с приложението на следните водещи

32

принципи: *Концентрация- съсредоточаване на въздействията върху регионите с най-значителни проблеми, особено изостаналостта и индустриалната депресия, селските райони, градовете и др. *Програмиране- за приложение на структурните политики се разработват програми за развитие съобразно критериите за финансиране, утвърждават се съобразно приетите процедури и реализация на проектите. *Партньорство- сътрудничество между фондовете при финансиране на регионалните програми, участие на местните власти и частния бизнес в реализацията на програмите, при-лагане на други финансови инструменти и политики и др. *Допълняемост- разширяване на приложението на този принцип, въведен в ДЕС и значително, увеличаващ възможностите за въздействие и стимулиране на подкрепата на публични разходи при решаване на проблемите с ре гионалните диспропорции и балансиране на регионалното развитие. Прилагането на принципите, освен че е насочено към подобряване приложението на структурните политики, в значителна степен стимулира успешното финансиране от страна на структурните фондове,.съчетано с принципа на допьлняемост. За програмния период 2000- 2006г. те покриват в значителна степен основните цели, съсредоточавайки се в най-голяма степен върху изостаналите региони. Средствата по инициативите, както и общото финансиране от структурните фондове, ще се осъществява в региони, покрити от целите. Приложение на структурните фондове по цели:

Финансирането на целите от структурните фондове за програмния период 2000-2006 г. ще бъде 195 млрд. Евро. Разпределение на средствата от структурните фондове по цели 2000-2006 г.

Разпределение на средствата от структурните фондове по страни за 2000-2006 г.

33

Финансирането от структурните фондове се осъществява чрез програми за регионално развитие, които обхващат пакет от мерки, отговарящи на изискванията за финансиране, приети съобразно утвърдена от Комисията процедура. В рамките на ЕС се използва два финансови механизма: *Рамката за подкрепа от ЕС- документ, разработен от страната-членка и приет от Комисията, съдържащ стратегията, приоритетите неспецифичните цели на страната-членка и приносът на структурните фондове и другите финансови ресурси. *Отделен програмен документ- комбинира стратегията за развитие съобразно Рамката за подкрепа от ЕС с целевите програми, приоритетите и съответните мерки, представлява индикативен финансов план и подлежи на самостоятелно договаряне. Всяка Рамка за подкрепа от ЕС или Отделен програмен документ трябва да съдържа: *приоритети за действие; *количествена оценка на методите; *очаквани финансови ресурси. 3. Инициативи на ЕС Инициативите на ЕС са специална форма на подпомагане, която Комисията развива и предлага на страните-членки. Те се прилагат от ЕС и се ко-финансират от структурните фондове с цел решаването на специфични проблеми с общоевропейско значение. При реализацията им се разработват мерки за постигането на по-висока "добавена стойност" в сравнение с другите мерки, финансирани от структурните фондове. Основните направления на инициативите са: *Подкрепа на транснационалното, транеграничното и вътрешнорегионалното сътрудничество; *Разширяване основата на включването на хора; *Специално въздействие върху целите и приоритетите на ЕС. В рамките на инициативите се утвърждават програми за действие съобразно вижданията на страните-членки, като особено внимание се отделя па приложението на партньорството с регионалните и местните власти в хода на реализацията. Инициативите на ЕС за програмния период 2000-2006г. имат бюджет от 10.442 млрд. евро (5.35% от средствата на структурните фондове) и са: *INTERREG III- транснационално, трансгранично и междурегионално сътрудничество, насочено към стимулиране балансираното и хармонично пространствено планиране и развитие на европейската територия; *URBAN II- икономическа и социална конверсия на градовете, градски и урбанизирани райони в криза, за стимулиране на устойчиво урбанизационно развитие; *LEADER+- селско развитие чрез инициативи на създадени местни групи; *EQUAL- транснационално сътрудничество, предназначено да развива мерки за противодействие срещу всички видове дискриминация и неравноправия на пазара на труда.

34

Дейността на структурните фондове се допълва в значителна степен от Фонда за сближаване и при координация с други финансови инструменти и политики на ЕС, които имат структурно подобряващ характер. Тук могат да се отнесат следните допълващи източници на финансиране: *ЕИБ- главно в отпускане на заеми за страните-членки за трансевропейските мрежи, индустрията (особено за МСП), услугите, системите за мобилни телефони. *ЕИФ- специализиран в предоставянето на субсидии за гарантиране на инвесиции и подпомагане на капиталовите транзакции. Подкрепят се средносрочни и дългосрочни инвестиции както по линия на инициативите на ЕС, така и по партньорството между обществения и частния сектор, особено малките фирми. *ЕОВС- предоставя инвестиционни субсидии за създаване на работни места в контекста на регионалната политика и финансирането от структурните фондове. *Финансовият механизъм на ЕИП- субсидии за стимулиране на икономическото и социалното сближаване- главно в секторите на транспорта, околната среда, образованието и квалификацията. *Образователни и квалификационни програми- инициативи в рамките на програмите "Socrates" и "Leonardo", "Към Европа на знанието", "Стимулиране началната квалификация в Европа", ESPRITТ и др. *Финансирането от ЕС на трансевропейските мрежи- основно като допълнение на финансирането от ЕФРР. Разпределение на финансовите ресурси по страни за инициативите на ЕС за 2000-2006 г.

4. Подпомагане па разширяването на ЕС - Инструмента па структурните политики за предприсъединяване (The Instrument for Structural policies for Pre-Accession- ISPA) Испа е един от трите финансови инструмента (заедно с Фар и Сапард) за подпомагане на сjраните-кандидатки за членство в ЕС. За програмния период 2000-2006г. чрез него ще се изразходват 1040 млн. евро за инфрасгруктурни проекти в областта на транспорта и околната среда. Подготовката на страните-кандидатки чрез Испа ще се осъществява в следните направления: *запознаване с политиките и процедурите в ЕС; *подпомагане постепенното достигане на стандартите на Съюза в областта на околната среда; *разширяване на връзките с трансевропейските транспортни мрежи. Секторите, които ще бъдат подпомагани, са: 1. Околна среда- възприемане от страните-кандидатки на стандартите па ЕС. Предвид проблемите в тези държави Съюзът ще се насочи към замърсяването на водите, управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха, като главно място ще се отдели на техническото и финансовото подпомагане от Испа за възприемането на регулациите и директивите на Съюза по: *снабдяването с питейна вода; *третирането на отпадни води; *управлението на твърдите отпадъзи и замърсяването на въздуха.

35

2. Транспорт- разширяване на трансевропейските транспортни мрежи. Вниманието е съсредоточено върху изграждане и реконструкция на транспортните инфраструктури на страните-кандидатки и свързването им с транспортните мрежи на ЕС, тъй като развитието на ефективна транспортна система е важен компонент на Предприсъединителната стратегия за изграждането на устойчиви форми за движение на хора и стоки. Предвид значението на раз-ширяването на трансевропейските мрежи поради увеличаване на трафика Испа ще подкрепя големи инвестиции за развитието на железниците, пътищата, пристанищата и летищата. 3. Техническо подпомагане- за утвърдените и финансирани проекти. Малка част от Испа ще се изразходва за предварителни изследвания и техническа помощ с цел гарантиране на високото качество и ефективност на проектите, тяхното управление и прилагането на резултатите от изследванията в съответните сектори. Следвайки модела на Фонда за сближаване, Испа използва следните мерки: -Проекти, които съдържат серия от икономически дейности с определени технически функции и цели. -Етапите на проектите са технически и финансово отделени, за да могат да се изпълняват самостоятелно. -Група от проекти, които могат да се обединят по следните принципи: *локализирани в една област или по направлението на транспортен коридор; *целите тряова да са включени в плана на района или коридора; *да бъдат координирани и наблюдавани от една институция. Като цяло проектите трябва да са с високо качество и със значително влияние върху опазването на околната среда или развитието на транспортната мрежа. За тази цел тяхният размер трябва да не бъде по-малко от 5 млн. евро, но в началния период Испа и Комисията като цяло ще подкрепят само големи проекти. За приемането на проектите ще се имат предвид националните програми за околна среда и транспорт, участието в Партньорството за присьединяване и националните програми за възприемане на аquis communautaire. Страните-кандидатки могат да предлагат проекти в посочените приоритети и направления чрез националния координатор по Испа. За целта те трябва да са подготвили и съгласували с Комисията и съответно Директорат XVI "Регионална политика и сближаване” национален инвестиционен план по Испа. Проектите се разглеждат от Управителния комитет и когато се приемат, се изпраща финансов меморандум до страната, след което отпуснатата субсидия се използва съобразно приетите процедури в ЕС. Разпределението на финансовите средства за страните кандидатки се определя въз основа на населението и БВП па човек съобразно паритета на покупателната сила, като се приемат гъвкави граници с цел насърчаването на най-ефективните проекти. Финансовото подпомагане ще бъде до 75% от общите разходи по проекта, но по изключение може да достигне и до 85%. Разпределение на финансовите ресурси от ИСПА между страните-кандиддтки за периода 2000-2006 г.

36

Х.Общаселскостопанскаполитика:селскоразвитиеОбщата селскостопанска политика (ОСП) се създава с предложение на Европейската ккомисия от 30 юни 1960г. и започва да функционира от януари 1962г. на база основните принципи на единния пазар, преференциите на Общността и финансовата солидарност. Договорната регламентация е уредена в чл. З/е/ "обща политика в областта на селското стопанство и на риболова" и чл. 32-38 от Договора за ЕС. Съгласно чл. 32 от ДЕС "общият пазар се разпростира върху селското стопанство и търговията със селскостопански продукти”, чл. 33 определя целите на общата селскостопанска политика, а чл. 34 описва стъпка по стъпка развитието на аграрната политика на Съюза и условията за организиране на пазара със селскостопански продукти. Най-общо тази политика включва подкрепа на вътрешните цени и доходите както чрез интервениране и външна защита, така и чрез различни помощи и плащания за производителите и преработвателите на селскостопански продукти. В повечето случаи такива плащания завишават равнището на цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар на ЕС над това на световните пазари. През годините ОСП се превръща в най-значителната обща политика и централен елемент на институционалната система на ЕС. І.Целите на общата селскостопанска политика (чл. 33, ал. 1 от ДЕС) са: -увеличаване на производителността в селското стопанство чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максимално използване на производствените фактории в частност на работната сила; -осигуряване по този начин на приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, ангажирани в селското стопанство; -стабилизиране на пазарите; -осигуряване на наличност от доставчици; -гаранции, че доставяните продукти достигат до потребителите на приемливи цени. При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се отчитат (чл. 33 ал. 2 от ДЕС): -специфичният характер на селскостопанската дейност, оказващ влияние върху социалната структура на отрасъла и произтичащ от структурните и естествените неравенства между различните селскостопански региони; -необходимостта да се въздейства за постепенното осъществяване на нужните промени; -фактът, че в държавите-членки селското стопанство представлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло. ІІ.Политика на пазарен контрол и преструктуриране Развитието на селскостопанската политика съобразно чл. 34 от ДЕС се осъществява в няколко направления/ политики, които се реализират в следните аспекти: -Политика на пазарен контрол *пазарни регулации- включват интервениране, компенсации и правила за външна търговия; *ценова политика- установяване на минимални цени по обективни критерии; *доплащания по гарантирани цени. -Структурна политика *въздействие върху производствените фактори; *подобряване на производствените условия; *финансиране на такава политика на равнището на ЕС. Ключов елемент на пазарната и ценовата политика е организацията на пазара със селскостопански продукти, която отделя вътрешния от световния пазар. Тази политика се осъществява с цел подпомагане ефективното функциониране на пазара на селскостопапски продукти, недопускане на натрупването на излишъци от прилагането на определени инструменти, както и за преодоляването на небалансираностите в социалното развитие на селскостопанските райони. Политиката на пазарен контрол, осъществявана в рамките на ЕС, се основава на съобразяването с три принципа: -Единен пазар иа селскостопански продукти, който е част от ЕВП на ЕС и подпомага свободното движение в рамките на ЕИП. Това обуславя възможността да се образуват единни

37

цени и задължението да се прилагат еднакви инструменти за регулиране на пазара от всички страни-членки. Единността на пазара се изразява и в защитата му на външните граници на Съюза, прилагането на единни правила за здравен и санитарен контрол, както и контрол върху спазване на правилата за конкуренция. -Приоритет на продуктите, произведени в ЕС. Тази регулация обуславя приоритетност на селскостопанската продукция на ЕС в случаите, когато вносът може да е на по-ниски цени. В такъв случай се използват субсидии, които да предпазят от натиска на вноса и да поддържат равнището на вътрешните цени, както и използването на импортни такси. -Финансова солидарност на страните-членки. Политиката на пазарен контрол и разходите за подкрепа на селскостопанското производство се покриват от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), с два сектора- "Гарантиране" и "Ориентиране". Той се формира в рамките на бюджета независимо от приноса на отделните държави и равнището на импортните такси върху селскостопанските продукти. Правилата за регулация в рамките на единния пазар на селскостопански продукти включват следните системи за пазарен контрол: -Гаранции и интервенционни цени. Подкрепата на цените се прилага за около 70% от селскостопанските продукти и се изразява в гарантиране на цените и външна защита. Гаранциите се използват за поддържане на минимални цени, с които интервенционните агенции изкупуват продуктите за регулиране на пазарното предлагане и съхраняването на продукцията. Тази мярка се прилага върху по-голямата част от производството, основно при зърнените култури, захарта и млечните продукти. Подобна схема съществува и за свинското месо, плодовете и зеленчуците, трапезните вина, като въздействието е предимно за подкрепа на тяхната преработка. Стоките, които не могат да бъдат продадени на интервенционната цена, се изкупуват от държавните интервенционни агенции. Поради големите разхиди този механизъм има ограничено приложение, като постепенно се заменя с поддържането на производствени квоти за отделните производители. -Ограничено свооооно ценообразуване. Такава регулация обхваща около 25% от селскостопанските продукти извън гарантираните цени по отношение на вноса от трети страни и включва цените на яйца, пилешко месо, някои плодове и зеленчуци (обикновено извън тези в първата група), цветя и вина без трапезните. Това са продукти, които не се приемат за основни храни, често имат кратък производствен цикъл, поради което при тях вместо гарантирани цени по-често се прилагат ограничения за вноса чрез такси и рестрикции. Външната защита се осъществява чрез мита, а ако цените паднат под този праг, се въвеждат и допълнителни такси. -Извънредни плащания, които се отнасят за определено качество на продукцията. Такъв тип въздействия са налице в рамките на международните споразумения, които позволяват субсидиране на националното производство в случаите на високи производствени разходи и високи потребителски цени. Тук се включва покриването на разходи за производството на зехтин пропорционално на количеството произведена продукция, субсидии на хектар, за брой животни и др. Особено място заемат преките субсидии, които се прилагат под формата на допълнителни и изравняващи субсидии, особено за подкрепа на потребителските цени. След реформата субсидиите се насочват предимно към преработването на селскостопанската продукция..За маслините, тютюна и твърдата пшеница производителите получават субсидия към пазарната цена, подкрепена от външна защита и интервенционни мерки. Изравнителни субсидии се дават само за продукти, които се произвеждат в Общността в ограничени количества- лен и коноп, памук, коприна, хмел, семена и сухи храни. Най-често прилаганото средство са интервенционните цени, които в рамките на общата селскостопанска политика се поддържат на възможно най-високите равнища и влияят в най-голяма степен върху доходите на фермерите. Поради това те са обект на дискусии в Съвета на министрите и в Европейския парламент и заемат важно място в процесите на вземане на решения. Нарастващо значение в ОСП заема преструктурирането на отрасъла. Това в значителна степен го приобщава към общия проблем на небалансираностите в ЕИП, обобщен в структурните политики и дейността на техните фондове. Въздействията със структурен характер включват: -Подкрепа на мениджмънта, което се изразява в поощряването на инвестиции в технологично

38

преструктуриране чрез инвестиционни субсидии. Важно място в това направление заема стимулирането на образованието и повишаването на квалификацията на заетите в отрасъла. Повишаването на квалификацията в областта на управлението е свързано и с програми за обучение по ефективно управление на ресурсите, както и с развитието на мрежи от консултантски агенции в областта на агробизнеса. -Развитие на каналите за продажби и преработка на селскостопанската продукция. В тази насока голямо внимание се отделя на субсидиране развитието на тьржища, опаковка и бутилиране, замразяване и други форми за насърчаване на търговията със селскостопански продукти. Стимулират се и групи от производители, които са активна страна в диалога с потребителите. -Преодоляване на големите регионални различия в производителността. Това е значителен проблем предвид миграцията от изостаналите райони, към които са насочени програми за алтернативна заетост и интегрирани програми за регионално развитие. Прилагането на ОСП превърна отрасъла във важна част от ЕВП. В сравнение с останалите сектори обаче ръстьт му в значителна степен изостава, като респективно с това намалява и заетостта в него Относителен дял на БВП и заетостта в селското стопанство на ЕС (15)

Въпреки това заетите в селското стопанство на средиземноморските държави продължават да са значително повече от средното за ЕС или в сравнение със северните държави, особено Великобритания. Относителен дял на заетите в селското стопанство на ЕС по страни.

Провеждането на политиката на регулиране и организиране па пазара на селскостопански продукти доведе до значителни промени в структурата на фермите, особено по отношение на оптималния им размер. В резултат от това намаля делът на малките ферми, а средният размер на фермите се удвои. Нараства значително и производтелността в отрасъла, осооенов страни като Нидерландия и Дания. Може да се отбележи, че значителните структурни проблеми в сепското стопанство правят необходимо съчетаването и интегрирането на структурните програми в рамките и на другите структурни попитики, предвид комплексния характер на проблемите със стопанската

39

структура на ЕИП. Особено място в тази насока заема сектора "Ориентиране" на ЕФОГСС. Нарастващото значение на този сектор е основание за тясното му сътрудничество и с другите структурни фондове. ІІІ. Инструменти на Общата селскостопанска политика Организацията на общия пазар на селскостопански продукти се осъществява чрез интервениране в цените на вътрешния пазар, контрол върху равнището на вноса и ограничаване на производството, въздействие върху производствените условия с подкрепа на производителите и отношенията между тях, стимулиране на маркетинговите структури, субсидии за компенсиране на неблагоприятните природни условия, специални програми за изоставащите райони и средиземноморските страни. Основен инструмент на ОСП е Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), който изразява принципа на финансовата солидарност на ЕС. Той е най-голямото бюджетно перо и обхваща приблизително 47% от бюджетните разходи. Сектор "Гарантиране" покрива разходите за организиране на пазара и мерките за селско развитие, които допълват подкрепата в регионите извън цел 1, както и ветеринарните разходи и мерките за информиране за приложението на ОСП, като ангажира около 90% от разходите. Сектор "Ориентиране" финансира другите разходи за селско развитие- финансиране на структурни изменения- модернизация и технологично обновление, маркетинг и преработка на продукцията, диверсификация и т.н., като обхваща около 10% от разходите. Този сектор сътрудничи и с другите структурни фондове за финансиране на селските райони. Предвижданите изменения в тази насока включват развитие на регионалната децентрализация на мерките и разширяване прилагането на ко-финансирането. За финансиране от ЕФОГСС всяка страна трябва да представи на Комисията: -подробна информация за органите и институциите, които са акредитирани да осъществяват плащанията; -където има акредитирана повече от една агенция- подробна информация за институцията, отговорна за сьбирането на данните, предоставяни на Комисията, и осигуряваща хармонизирането и прилагането на регулациите; -имената, статута и нормативния акт за акредитиране на агенцията за плащане; -подробности за условията- административни, счетоводни, вътрешен контрол- при които се прилагат регулациите на ЕС в рамкитенаОСП. Лицензираните агенции в страните-членки осъществяват шащанията съобразно правилата и ежемесечно представят отчети на Комисията. Финансовите ресурси, които се покриват от ЕФОГСС, се отпускат под формата на аванси за покриване не необходимите разходи. Допълнително се предоставят средства под формата на работен капитал за прилагането на програмите за селско развитие. Комисията осъществява изравняването на сметките и осьществява контрол върху извършваните плащания. За програмния период 2000-2006г. за ко-финансиране на програмите за селско развитие в страните-членки по линия на ЕФОГСС сектор "Гарантиране" ще се отпуснат 4339 млн. евро. Освен това ще се покрият от 50 до 75% от разходите за информиране и разпространяване на Европейския модел на селско стопанство сред фермерите, основно по линия на семинари визити, публикации и др. ІV. Селско развитие Глобализацията на световната търговия, нарастващите изисквания към качеството от страна на потребителите и разширяването на ЕС са значителни предизвикателства към Европейското селско стопанство. Промените са свързани не само с пазарите на селскостопански продукти, но и със състоянието на местните икономики в селските райони и бъдещето на сектора. Това обуславя потребността от насочване към балансирано развитие на селските райони, които са 80% от европейската територия. При това съчетаването на ОСП и селското развитие трябва да допринасят за икономическото и социално сближаване в ЕС. Така новата политика на селско развитие ще бъде "втори стълб" на общата селскостопанска политика. Като съществена част от Европейския модел на селско стопанство тя ще укрепи и разшири рамката за гарантиране на бъдещето на селските райони и ще стимулира поддържането и създаването на заетост. Политиката на селско развитие се основава на следните принципи: -Многофункционалност на селското стопанство- свързано както с производството на

40

хранителни продукти, така и с развитието на различни услуги за фермерите. -многосекторност и интегрираност- насочено към диверсифициране на селската икономика, създаване на източници на доходи и заетост, както и защита на селското етнографско наследство. -Гъвкавост на помощите за селско развитие, базирано на допълняемостта, стимулиране на децентрализацията и консултациите на регионално, местно и партньорско равнище. -Прозрачност при прилагането и управлението на програмите, основаващо се на опростени процедури и регулации. Съществен елемент на новата политика е прилагането на нов метод на интегриране на различни политики, които да гарантират устойчиво и балансирано развитие на европейските селски райони. Главните направления на това развитие са: -въздействие върху селскостопанския и горския сектор; -повишаване конкурентоспособността на селските райони; -опазване на околната среда и селското етнографско наследство. Политиката на селско развитие включва прилагането на следните мерки: -Инвестиции във фермерство- за модернизиране, оборудване, подобряване условията на работа и труд. Ще се покриват разходи до 50%, (до 55% за проекти на млади фермери) в изостаналите райони и до 40% (до 45% за проекти на млади фермери) в другите региони. -Развитие на човешките ресурси- главно привличането на млади фермери (еднократна помощ от 25000 евро или субсидии за сключени заеми на същата стойност), по-ранно оттегляне от заетост на фермери и работници под 55 години (помощта за фермери е до 150 000 евро, но не повече от 15 000 годишно и за работници 35 000, съответно 3500 годишно), квалификация- усвояване на нови методи за производство на качествени продукти и опазването на околната среда. -Подпомагане на изостанали райони и райони, обект на екологични ограничения, определено на база от 25 до 200 евро на хектар. -Развитие на горското стопанство- подкрепят се финансово собственици на гори (физически и юридически лица, местни власти) за инвестиции за икономическо, екологично и социално развитие, производство и маркетинг на дървесина, създаване на сдружения на заети в дърводобива, устойчиво развитие и околна среда и др. Плащанията ще бъдат за подобряване на мениджмънта (не повече от 5 години), за компенсиране при залесяване за период от 25 години (725 евро на хектар за фермери и асоциации и 185 евро на хектар за други частни собственици). -Развитие и маркетинг на селскостопанските продукти-подкрепят се инвестиции до 50% от разходите в региони, покрити от цел 1 и по 40% за другите. -Агроекологични мерки- ще се подпомагат програми за пеггодишен период, като помощта ще бъде до 600 евро на хектар за едногодишни зърнени култури, 900 за специфични многогодишни и 450 за друг тип земеделие. -Мерки за общо развитие на селските райони (съобразно чл. 33 от ДЕС)- засилване и консолидация на земята, развитие на услуги и маркетинг на качествени продукти, развитие на селските икономики и населените места, децентрализация па дейностите, управление на ресурсите, развитие на туризма и опазването на околната среда, подобряване на финансирането. Финансирането на политиката за селско развитие е по линия на двата сектора на ЕФОГСС като мерките прилагани в регионите покрити от цел 1 се подпомагат от сектор "Ориентиране”, а регионте извън цел 1- от сектор "Гарантиране" (около 4.3 млрд. евро годишно) в посочените на Фигура 2 направления. Структура на финансирането на мерките за селско развитие за периода 2000-2006 г.

41

Разпределение на средствата от ЕФОГСС (Гарантиране )за селско развитие 2000-2006 г. Фигура 2

Финансирането на селското развитие ще се осъществява чрез прилагане от структурните фондове на принципите на програмирането. Програмите са три типа: -Хоризонтални програми за селско развитие- прилатани главно по линия на ЕФОГСС/ Гарантиране, отразявайки ролята на селското развитие като "втори стълб на ОСП". -Програми за регионите, покрити от цел 1- целеви регионални програми като елемент от политиката на икономическо и социално сближаване. -Програми, допринасящи за ре конверсия в селски региони, покрити от цел 2, които са тясно свързани с приложението на други структурни фондове. V. Бяла книга на Комисията за безопасни храни и създаване на Регистър на фермите Приемането на Бялата книга цели разработването на мерки за по-голяма степен на защита на потребителите на храна в ЕС. Тя е програма за законодателни реформи и създаване на Регистър на фермите и други институции с оглед подобряване стандартите за безопасност на храните. Основен принцип на политиката на безопасност на храните е комплексният интегриран подход при строго дефиниране на отговорностите на ОСП и индустриалната политика и за повишаване конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост. Главните инициативи са: -Създаване на Европейска институция за храни. -Разработване на законодателство за безопасност на храните, базирано на принципите: *отговорност на лицата, заети с производството и преработката на храни; *определяне състава на фуражите; *анализ на риска с научни оценки, управление и информация; *прилагане на принципите на превенция, ако е необходимо. -Контрол върху приложението на законодателството- създаване на критерии от Комисията, принципи на прилагането им и сътрудничество между националните институции. -Информиране на потребителите. -Мерки на международно равнище. VІ. Инициативи на ЕС Инициативата LEADER+- за селско развитие е една от четирите финансирани в рамките на

42

приложението на структурните фондове. Тя е насочена към насърчаване и подкрепа на висококачествени и амбициозни интеграционни стратегии за местно селско развитие и ще оказва съществено въздействие върху сътрудничеството и създаването на мрежи между селските райони. Като правило всички селски райони могат да се финансират от инициативата, но ще се предпочитат най-добрите проекти по направления 1 и 2, като същевременно ще се прилагат други качествени критерии. Получатели на средствата ще бъдат "Местни групи за действие", създадени от партниращи си региони. Инициативата LEADER+ има следните направления: -Направление 1- подкрепя интеграционни и иновативни стратегии за селските райони на база партньорството на местно равнище и приоритет за инициативи насочени към местното население. -Направление 2- подкрепя междурегионалното и транснационалното сътрудничество. -Направление 3- създаване на мрежи между селските райони на ЕС, които получават или не средства по инициативата за включването им в селското развитие. За програмния период 2000-2006г. ще бьдат отпуснати 2020 млн. евро по линия на ЕФОГСС, сектор "Ориентиране". В регионите, покрити от цел 1, ще се финансират до 75% от разходите по LEADER+ и до 50% от общите разходи в други региони. VІІ. Предприсъединителна помощ за разширяването на ЕС- програмата Сапард (Sapard) Програмата Сапард е предприсъединителен инструмент за ко-финансиране на програми за селско развитие в кандидатстващите държави Полша, Унгария, България, Чехия, Латвия и Словения, с което да се подпомогне подготовката им за членство в ЕС. В своите планове страните-кандидатки трябва да гарантират, че приоритет се дава на мерките, целящи подобряване на пазарната ефективност, стандартите за качество и хигиена, както и мерките за създаване на нови работни места в селските райони в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. Основните условия за стартиране на програмата са разработването на одобрен от Европейската комисия Национален план за развитие на земеделието и селските райони, и сьздаването на Акредитирана агенция по прилагане и разплащане (Агенция по Сапард), както и подготовка на надеждна система за прилагане, мониторинг контрол на програмата. При разработването на програмите трябва да се имат предвид следните принципи: -Действията за развитието на селските райони да са интегрирани с други мерки на тази политика. -Подобряването на конкурентоспособността на земеделските стопанства и преработвателните предприятия да се съчетават с усъвършенстване на инфраструктурата за напояване на земята и маркетинга на земеделските продукти. -Насърчаване на устойчивото развитие в селските райони чрез повишаване конкурентоспособността на селскостопанския сектор, стимулиране на алтернативна заетост и подобряването на предлагането на услуги, развитие на инфраструктурата и културата в селските райони. -Селските общности да координират дейностите си на надрегионално равнище за осигуряване на съвместимост между общинските и националните цели на развитие.

ХІ.РиболовРиболовът и производството на аквакултури е значителен сектор в ЕС, тъй като рибата е естествен, биологичен, мобилен и ьзобновяем ресурс. В него се създава около 1% от БВП и участват 1,5% от заетите. Същественото е, че той е доминиращ или единствен отрасъл за много местни икономики, тъй като ангажира близо 263 000 риболовци. Наред с това функционират и редица отрасли, пряко свързани с риболова като кораборемонт, доставка н а оборудване, рибопродаване, които осигуряват допълно заетост за много работници (в отделните зони тя е между 2 и10%). Това обуславя важността на отрасъла за ЕВП, в т.ч. създаването на условия за развитието на риболова, съхраняването на рибните запаси и и осъществяването на обща политика по риболова (ОПР). ОПР е инструмент на ЕС за управление на риболова и производството на аквакултури и е

43

регламентиран с ДЕС в контекста на политиката на икономическо и социално сближаване. Първите общи мерки са приети през 1970г. и обхващат общите правила за достъп до рибните запаси, пазара и структурите на сектора. Съгласувани са еднакви правила за достъп във водите на ЕС и ползването на пристанищната инфраструктура, както и за структурната политика в отрасъла - координиране на модернизацията на флотилиите и техниката за преработване. Стимул за развитието на ОПР дава първото разширяване на ЕС- приемането на Дания, Ирландия и Великобритания, което предизвиква въвеждането на общи регулации за досгьпа и увеличаване на зоната за ловуване от 12 на 200 мили. През 1983г. са приети основните принципи на ОПР- както по отношение на риболовните зони, общата система за съхраняване и управление на рибните запаси във водите на ЕС, така и за осъществяването на структурна политика и ориентиращи програми за флота. Дефинирани са четири области на действие- съхраняване на рибните запаси, структури (кораби, пристанищни съоръжения и преработващи предприятия), обща организация на пазара и общи външни отношения в областта на риболова (споразумения със страни извън ЕС и преговори с международни организации). Приемането на Испания и Португалия през 1986г. Удвоява броя на заетите в риболова, докато капацитетът се увеличи със 75%, уловът- с 65%, а преработката и потреблението на риба- с 45%. Предвид особеното значение на отрасъла за тези страни, участието им в ОПР е предшествано от преходен период до 1995г. През 1992г. са преразгледани условията на ОПР, като вниманието е поставено върху рационалното, отговорно и устойчиво развитие на риболова, балансиране между ресурсите и използването им, както и координация между структурната и консервационната политики. Новите регулации засилват структурните елементи с цел разширяване на съгласуваността между различните аспекти на политиката и сближаването й с другите общи политики. Особено внимание се отделя на диспропорциите в отрасъла, главно между броя на риболовните съдове и съществуващите рибни запаси. Адаптираните мерки през 1997г. допълнително развиха елементите на пазара на риба и разшириха целите на обшата политика в следните области: -използване на общата организация на пазара за сгимулиране на устойчивостта на риболова и оптимално използване на рибните продукти; -увеличаване на производителите, включени в управлението на пазара; -повишаване на конкурентоспособността в ЕС, особено в областта на пресните рибни продукти; -насърчаване интегрирането и яснотата на пазара чрез сътрудничество между играчите и по-добро информиране за улова и качеството; -подкрепа на конкуренцията на единния вътрешен пазар както чрез мерки за защита на производителите, така и по отношение на потребителите чрез правила за качество и произход на рибните продукти; -търсенето на нови пътища за повишаване качеството на рибните продукти. Основни направления на общата политика по риболова Съхраняване на рибните запаси- защита на рибните ресурси чрез такова регулиране на улова, което да осигурява репродуктивността и прилагането на съответните мерки. Предвид факта, че освен биологичен риболовът има икономически и социален аспект, страните-членки са приели национални квоти за улов. Общия разрешителен режим е приет от Съвета на министрите и е в основата на управлението на равнището на запасите и регулирането на улова на оновните видове риба в морските зони на ЕС. Национални квоти за улов на риба, ракообразни, мекотели и производство на аквакултури

44

Регулациите за достъп определят, че в крайбрежните води уловът е разрешен само за местните риболовци, като в някои случаи се допускат и съдове от съседни пристанища, които тради-ционно използват тези зони. Извън 12-милната зона риболовът е свободен, но се прилагат известни ограничения по отношение мигриращи пасажи. През 1995г. е въведена разрешителна система чрез лицензиране на риболова. Наред с това се установяват технически мерки за регулиране на улова като размери на дупките на мрежите и минимално тегло на уловените екземпляри. Новият инструмент на политиката- "режим на въздействие върху риболова", установява връзка между количествата риба и възможностите на корабите за улов. Наблюдението над провеждането на ОПР и на регулациите се предоставя на националните институции и на малък екип инспектори на ЕС. През 1993г. новите регулации, разширяват контрола и мониторинга не само върху улова на риба, но и върху други аспекти на ОПР като структурите, маркетинга на риба, аквакултурите, връзките между преработването и потреблението. Страните-членки се подпомагат финансово за засилване на контрола чрез специализирани кораби, самолети и въвеждането на сателитни технологии. Структури- подпомагане адаптирането на оборудването и организацията на риболовната индустрия и производството на аквакултури, предвид ограниченията на ресурсите и пазарите. Структурната политика в сектора се осъществява чрез финансиране на проекти за модернизация на флотилиите в рамките на годишните програми за ориентиране на риболова и подкрепа на отрасъла и общините, коиго зависят в голяма степен от него. Подкрепата за структурната политика се осъществява в следните области: -Производство- ЕС ще финансира проекти за развитие на нови методи на производство и повишаване качеството на стоките. Във връзка с това ще се подкрепя: *повишаване качеството и хигиената на производството, особено преработката и пакетирането; *преструктуриране и модернизация на преработващите фирми; *стимулиране на технологичните иновации и развитие на нови продукти; *увеличаване на добавената стойност в продуктите при преработка. -Маркетинг- развиването на тържища, условия за замразяване и търговия на едро, прилагане на хигиенните регулации, електронизация на оборудването. -Пристанищни съоръжения- приспособяването им за преработката и маркетинга, развитие на услуги и други съоръжения за ефективна обработка на корабите. -Представяне- главно чрез разпространение на информация за ползата ог продуктите на риболова и аквакултурите, участие в изложения и други мерки за разширяване достъпа до пазара. -Индустриални мерки - подкрепа за организациите на прера-^ ботвателите на риоа заГповишаване качеството на продуктите и управлението. Използваните структурни инструменти и финансови ресурси се групират по следния начин: -многогодишни програми за ориентиране на риболова (МПОР), целящи преструктуриране и модернизация на риболовните флоти (траулери и ловуващи), като се намали тонажът и капацитетът на корабите с около 10%; -финансови инструменти за ориентиране на риболова (ФИОР), съсредоточени във фонд, който въздейства в целия сектор по линия на модернизиране на флотилиите, инвестиции в аквакултури, крайбрежните води и пристанищните съоръжения, преработка и маркетинг;

45

-социално-икономически мерки, насочени към райони, които силно зависят от подпомагане и са обект на въздействие от ЕФРР- главно в стимулирането на стабилни икономически дейности, отличаващи се с висока производителност и създаващи работни места, и от ЕСФ- по линия на професионалната квалификация и преквалификация, както и стимулиране на разкриването на нови работни места. Обща организация на пазари - подкрепа на общите мерки на пазара на рибни продукти, регулиране на търсенето и предлагането в полза на производителите и потребителите. Мерките целят стабилизиране на пазара, гарантиране постоянното снабдяване с качествени продукта, приемливи цени за потребителите и подкрепа на доходите на заетите в риболова. Основните елементи на организацията на пазара са: -общи стандарти за качество на рибните продукти, размер, пакетиране и етикетиране както за произведените в ЕС, така и за вносните; -подпомагане на организациите на преработвателите за стабилизиране на пазарите, защита на риболовците от промени в пазарното търсене; -система за подкрепа на цените, която установява минимални продажни цени. Освен това се подпомага финансово изтеглянето от пазара на риба и използването й по-късно за преработка; -правила за търговия с трети страни. Отношения с другите държави- сключване на споразумения и преговори на международно равнище с регионални и международни риболовни организации за общи мерки за опазване на ресурсите при дълбоководния риболов. Двустранните и многостранните преговори целят улесняване достъпа до разширените риболовни зони, както и рационализиране на риболова. Средиземноморските страни са в най-голяма степен засегнати от развитието на сектора и последствията от замърсяването и увреждането на околната среда са особено актуални за региона. Поради това от 1996г. ЕС консолидира междудържавното сътрудничество за управлението на ресурсите в Средиземно море. Програмиране Финансирането на ОПР се осъществява в рамките на програми, съобразно с принципите на структурните политики, включващи: -мерки, съответстващи на критериите на цел 1; -други мерки, покрити от отделните програмни документи на страните-членки. Многогодишните програми за ориентиране на риболова ще се прилагат от 1 януари 2002г. След като бъде направена оценката за развитието на сектора и ефекта от приложението на мерките от 1993г., те ще се разработват съобразно изискванията на структурните фондове и ще включват мерки в областта на: обновяване и модернизация на риболовните флотилии, адаптиране на риболова, създаване на съвместни предприятия, подпомагане на дребния ри-болов в крайбрежието, социално-икономически мерки, рационално използване на ресурсите, аквакултури, производство и маркетинг, връзки с други пазари и др. Особена подкрепа ще се два на пилотни проекти и техническо подпомагане. Инструменти Структурният фонд за ОПР е Финансовият инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР). За програмния период 2000- 2006г. той ще се насочи към подпомагане на устойчивостта и балансираността между рибните ресурси и тяхното използване, увеличаване на конкурентоспособността на капацитета на отрасъла и развитие на предприятията, стимулиране на ефективен риболов и производство на аквакултури и съживяване на районите, зависещи т тях. Фондът ще подкрепя структурни мерки в сектора на риболова и аквакултурите, индустриалната преработка и маркетинга на продуктите, създаването на благоприятни условия за развитие и модернизация в контекста на ОПР. Мерките са насочени към: -обновяване и модернизиране на риболовните флотилии, съгласувано с многогодишните програми за ориентиране на риболова; -приспособяване на риболовните капацитети; -подкрепа на малкия крайбрежен риболов;

46

-социално-икономически мерки; -защита на морските ресурси; -аквакултурите; -риболовните пристанищни съоръжения; -производство и маркетинг на продукти от риба и аквакултури; -развитие на нови пазари; -иновативни мерки, вкл. и на транснационално равнище, за създаване на мрежи от оператори и райони, зависещи от сектора. Финансирането на тези мерки от ФИОР позволява допълнителна подкрепа и от други структурни фондове; -техническа помощ. Освен в рамките на региони, покрити от цел 1, през периода 2000-2006г. от ФИОР ще се финансират с около 1106 млн. евро допъпнително страните-членки за мерки в други региони. Стратегията на ЕС за развитие на политиката в програмния период 2000-2006г. е определена както от стратегията в "План 2000", така и за приемане предизвикателствата на бъдещото присъединяване на страните от Централна и Източна Европа. Стимулирането па икономическото и социалното сближаване ще се осъществява по отношение на определените региони и съчетаването на въздействията на структурните фондове, което ще замени провежданата до 2000г. инициатива РЕSCА.

ХІІ.РегионалнаполитикаисближаванеРегионите на ЕС и хората, живеещи в тях, се различават съобразно икономическото и социалното равнище на развитие, което се наблюдава в отделните страни-членки и още повече в Съюза като цяло. Поради това е особено важно да се стимулира икономическата активност в изоставащите региони чрез подкрепа на инвестициите в частния сектор. Освен по линия на националната регионална политика проблемните рагиони на ЕС се нуждаят от подпомагане чрез финансова солидарност, за да могат да се използват предимствата на Единния вътрешен пазар и Икономическия и валутен съюз. Хармоничното развитие на територията на ЕС обуславя провеждането на политика на въздействие върху регионалното развитие с оглед "засилването на икономическото и социалното сближаване" (чл. 2 и Зк от ДЕС). Съобразно чл. 158 от ДЕС "Общността има за цел да бъдат намалени диспропорциите между равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятстваните региони или острови, включително селските райони". За постигането на тази цел страните-членки приемат да координират националните си политики, като "ЕС ще подкрепя тези действия със структурните фондове, по линия на Евро-пейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови инструменти" (чл. 159 от ДЕС). Регионалната политика на ЕС е разработена на основата на достиженията на европейската регионална икономическа теория, разнообразието в подходите към небалансираностите на пространствената структура и инструментариума на модерната регионална политика, особено на регионалното програмиране. Предвид различията в традициите на отделните държави при формулирането на регионалния подход, в ЕС се приемат три нива на дефиниране на региони - като инструмент на икономическа политика, като инициатор на политически подходи и като субект на реализация на инициативите на Съюза. В съответствие с това регионите в ЕС са обособени, както следва: -Региони с проблеми на международно равнище. Това са предимно обхванатите от цел 1 територии, които ангажират големи национални области и цели държави- Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Мецоджорно (Италия), новите германски провинции. -Национално дефинирани региони. Те са елемент от управленската структура в отделните държави и са част от националната традиция (департаменти, региони, общини, страни, провинции). Имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регионално сътрудничество. -Функционални региони- дефинирани съобразно социално- икономическото развитие. Тук могат да се отнесат региони, включени в цел 2- преструктуриране на депресивни индустриални

47

райони, изостанали селски райони и др. Регионалната политика на ЕС е концентрирана върху региони, покрити от цели 1 и 2 на структурните политики. Естествено е, че се приемат и националните традиции, предвид отговорностите на местните власти при реализирането на програмите, финансирани от ЕС. По такъв начин оценката се извършва съобразно сьпоставката на регионалните индикатори със средното за ЕС, а оттам и в зависимост от критериите за различните типове региони. Като правило основният показател е БВП на човек от населеието, но се прилагат и други критерии- главно отраслова структура, урбанизирани райони, селски райони, райони на миграция, периферни райони и др. Основно за последните години е, че в резултат от провежданата регионална политика БВП на човек в 10-те най-бедни региона се повишава от 41 на близо 50% от средното за ЕС, а различието между тях и 10-те най-богати региона е намаляло от 3.7 на 3.1 пъти. Голямото разнообразие в социално-икономическото развитие на регионите на ЕС е показано на Фигурата, която илюстрира регионалните диспропорции между най-богатите и най-бедните региони в Съюза. БВП на човек в най-развитите и най-бедните региони на ЕС

Предвид голямото разнообразие ог регионални проблеми в държавите-членки, целите на регионалната политика на ЕС се веждат до: -въздействие върху ситуацията в дефинираните проблемни райони- изостанали, депресивни и др. -въздействия срещу поява на нови регионални диспропорции вследствие развитието на интеграционните процеси в ЕС и тенденциите в световното стопанство. Регионалното развитие е насочено към стимулиране на икономическото и социалното сближаване като приоритетна политика на ЕС по линия на укрепване на Европейската солидарност и като предпоставка за икономическата ефективност и глобалната конкурентоспособност. Регионалната политика и програмите целят укрепване на стабилността на ЕС, засилване на конкурентоспособността и заетостта в подпомаганите райони, въздействие върху структурните проблеми с цел генериране на устойчив растеж и адаптиране към новите условия на пазара на труда и глобалната конкуренция. Реализацията на така поставените цели се осъществява със съвместни действия от страните-членки и институциите на ЕС. Всяка държава, съобразно традициите в определянето на регионите си, дефинира проблемите на регионалното развитие съгласно приетите цели, разработва подходи за реализацията и ги съгласува с ЕС както от гледна точка на възможностите за финансиране, така и на съчетаването на инструментите (ако се налага с прилагането на национални- в контекста на принципа на допълняемостта). І. Основни направления на регионалната политика 1.Първо, разработването на програми за финансиране от структурните фондове и Фонда за сближаване през периода 2000-2006. Това обуславя подобряването на нормативната и финансовата рамка за настоящия програмен период съобразно целите, приоритетите и

48

инициативите на ЕС, което включва: -разширяване стратегическото съдържание на дейността на структурните фондове- разработване на програми съобразно новите цели 1 и 2, развитие на инициативите на ЕС в контекста на регионалната политика Интеррег и URBAN, както и инструментите за развитие на трансграничното сътрудничество Фар-трансгранично сътрудничество (Рhаrе СВС), Испа, Тасis Меdа. Същевременно Комисията ще подкрепя иновативните мерки успоредно със реализирането на проектите в досегашните програми REGITЕ, ЕСОS-ОUVERTURЕ и др.; -засилване връзките на Фонда за сближаване с ЕФРР по линия на приоритетните направления- трансевропейските мрежи и околната среда. 2.Второ, създаване на основи за бъдещата регионална политика а един разширен Съюз както по отношение на новата ситуация в регионите на ЕС, така и присъединяването на нови 12 държави към сегашните 15. В това направление се предвиждат следните мерки: -оценка и възприемане на изводите от Втория доклад за икономическото и социалното сближаване (съобразно чл. 159 на ДЕС) за условията в ЕС, влиянието на разширяването, промените в структурните политики, а също и резултати от приложението на "План 2000"; -разработка на регионална политика, отговаряща на спецификата на всяка кандидатстваща страна, посредством регионални анализи и изследвания за влиянието върху сближаването, оценка на съответствието на националните законодателства с регулациите на ЕС и позициите по преговорите; -повишаване съвместимостта с другите политики на Съюза; -нов подход към политиката на пространствено развитие съобразно инициативата Европейска перспектива за пространствено развитие и към урбанизационната политика съобразно подходите на структурните политики и Интеррег ІІІ; -създаване на консултантска група за бъдещите направления и форми на приложение на регионалната и пространствената политика на територията на ЕС. 3.Трето, приложение на предприсьединителната стратегия чрез Испа, което е значително предизвикателство за приложението на структурните политики. То се насочва към: -разработване на мерки за подпомагане, на първо време, по границите на Съюза и прилагане на правилата на структурните фондове и Фонда за сближаване; -развитие на приоритетните области- осъществяване на аналитичния преглед на законодателството в областта на транспортната и регионалната политика, приемане на проекти за кандидатстващите страни по линия на предприсъединителните инструменти (Испа и Сапард), техническа помощ и разпространяване на информация за резултатите от приложението на инструментите. 4.Четвърто, информиране на другите институции, включени в регионалната политика и гражданите на ЕС, чрез: -разпространяване на информация към страните-членки и регионите на ЕС по линия на организирането на форуми, семинари и конференции, постоянни връзки с медиите и другите средства за информация, осъвременяване на наличната информационна база на ЕС; -предоставяне на информация за реформите в структурните фондове, приложението на нови програми, Втория доклад за икономическото и социалното сближаване, помощта за кандидатстващите страни, както и разпространение на резултатите от най-добрите проекти, подкрепени от структурните фондове. 5.Пето, засилване на инструментите за управление по линия на: -инструментите на структурните фондове за сегашния програмен период- регулации, засилено финансово управление и контрол, децентрализация, мониторинг и оценка на осъществяваните програми; -координиране с други финансови инструменти- ЕИБ, ЕИФ, инструментите на ЕИП, пренасочване финансирането за трансевропейските мрежи чрез ЕФРР, Фонда за сближаване и Испа; -реформи в Генералния директорат за регионална политика и сближаване. ІІ.Инструменти на регионалната политика 1. Регионалната политика на ЕС се осъществява чрез финансирането на програми и проекти, представени от национални и регионални власти, от три главни фонда: -Европейският фонд за регионално развитие- оперира във всичките 15 страни-членки на ЕС;

49

-Фондът за сближаване- допълва финансирането на проекти за околната среда и транспорта в страни, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия; -Инструментът на структурните политики за предприсьединяване (ISРА)- подпомага страните от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство, да въздействат върху околната среда и развитието на транспортните мрежи. 2. Основен инструмент на регионалната политика, респ. и по отношение на останалите структурни политики, е Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Съгласно чл. 160 от ДЕС той "е предназначен да подпомага преодоляването на основните регионални небалансираности в Общността посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в конверсията на депресивните индустриални региони". ЕФРР насочва ресурсите си към проблемните региони съобразно цели 1 и 2 на структурните фондове и финансовото подпомагане е насочено към: -производствени инвестиции насочени към създаване на нови и запазване на съществуващите работни места; -инвестиции в инфраструктура за развитие на регионите, покрити от цел 1, създаване и подкрепа на устойчиви работни места във всички дефинирани региони, конверсия на депресивните изостанали региони, урбанизирани зони, селскостопански и риболовни райони. В контекста на трансевропейските мрежи такива инвестиции могат да се финансират в региони, покрити от цел 1; -развитие на ендогенните потенциали чрез мерки, подкрепящи местното развитие и деловата активност на малките и средните предприятия. Това подпомагане включва предоставянето на услуги на предприятията, трансфер на технологии, развитие на финансови инструменти, пряко подпомагане на инвестиции в местната инфраструктура и развитие на връзките със съседни региони; -инвестиции в образованието и здравеопазването (само в контекста на цел 1). Ресурсите на Фонда под формата на невъзстановяеми субсидии се насочват в три направления- целеви програми (94%), програми по инициативи на ЕС (5.35%) и иновативни мерки (0.65%). Програмите се управляват от съответните власти на страните-членки, а иновативните мерки- от Комисията на ЕС. През програмния период 2000-2006г. ЕФРР ще ко-финансира многогодишни програми за регионално развитие, които подкрепят: -развитието на най-изостаналите райони (цел 1); -конверсията на регионите със структурни проблеми (цел 2); -междурегионалното сътрудничество (Интеррег ІІІ); -развитието на кризисни градски райони (Урбан ІІ); -развитие на иновативни стратегии, поощряващи регионалната конкурентоспособност (иновативни мерки). ІІІ.Целеви програми Основна форма за разработването на регионалната политика е регионалното програмиране. То включва прилагането на инструментите на политиките, определянето на програмните периоди на действие и другите инициативи в контекста на развитието на интеграционните процеси. Целевите програми се подготвят в рамките на приетия програмен период в два програмни етапа: 1. Подготовка на програмите- процес на задаване на основните параметри на Рамката за подкрепа от ЕС. Тук се представят следните аспекти: -анализ на ситуацията в региона от национална гледна точка; -определяне стратегията за развитие; -приоритетите и целите; -първоначални виждания за ефектите от предприетите действия; -оценки за общо необходимите ресурси, разпределението им по видове разходи, по цели и приоритети; -процедурите за мониторинг и оценка на програмата. Тези измерения и елементи на програмите се детайлизират в следните основни пункта: -Анализ на икономическата и социалната ситуация в региона: *общо описание;

50

*равнище на регионално развитие- измерва се с показателите основна инфраструктура (транспорт- автомобилен, жп, въздушен, воден), човешки ресурси (образование, квалификация, изследвания и технологично развитие) и производствен сектор (индустрия и услуги, в т.ч. подкрепата за малките фирми, развитие на селските райони, равнище на икономическа диверсификация, риболов, туризъм, селскостопанска структура). -Регионални проблеми- дават основание за разработването на стратегия и представят състоянието на околната среда. -Общоикономически условия: *макроикономически индикатори; *програма на страната за "икономическа конвергенция". -Стратегия за развитие- базира се на следните оценки и търсене на възможност за реализиране на синергетичен ефект: *необходимост от подкрепа от структурните фондове; *планирани действия в контекста на приоритетите на фондовете за подпомагане; *допълнения от регионалната политика на страната. -Приоритети на програмата: *местно и селско развитие; *вътрешнорегионално сътрудничество; *индустриални изменения и конкурентоспособност; *системи за образование и квалификация и услуги за заетост. -Мерки- описание, обхват, финансов план, количествени параметри на целите, отговорните лица и институции, крайни получатели и срокове. -Количествена оценка на целите - доколкото е възможно. -Първоначална оценка на социално-икономическото въздействие: *очаквано социално-икономическо въздействие; *съществуване на адекватна структура за административно и финансово управление на дейностите; *съгласуваност на операциите с политиките на ЕС; *комбиниране на субсидии и заеми. -Общо финансово въздействие и разпределение по типове разходи и по източници на финансови ресурси, както и по трите равнища на регионално развитие. 2. Приложение на програмата- дава представа за процедурите, които координират националните действия с ЕС и възможностите за оценки -Управляващи институции. -Комитет за мониторинг на рамката за подкрепа от ЕС: *координира различните форми на структурно подпомагане; *наблюдава общото приложение; *прави периодични анализи на социално-икономическите индикатори, които програмата цели да промени; *допринася за управлението на финансовите ресурси. -Комитет за мониторинг на програмата: *наблюдава прилагането на програмата; *създава условия за ефективно прилагане на мерките; *осигурява съгласуваност с основните изпълнители; * проверява съответствието на действията с целите и приоритетите на рамката за подкрепа от ЕС; *допринася за правилното финансиране на програмата, -Оценка *ех аntе- от институциите, които предлагат регионалната програма и съответните стратегии; *оп-gоing- базира се на мониторинга и обикновено е средносрочна; *ех роst- от Комисията в сътрудничество със страната, -Техническа помощ *изследвания; *информация и експертизи; *системи за съгласуване на управлението, мониторинга и контрола.

51

Приложението на програмите се осъществява в съответствие с общите принципи на приложение на структурните политики и на финансово управление от структурните фондове. Процедурата на утвърждаване на програмата и фактическата й реализация се извършват съобразно утвърдени от Комисията правила. Особено важна е ролята на Консултативния съвет на регионалните и местните власти и на Комитета на регионите при формулирането на стратегията за отделните региони и съгласуването в контекста на структурните политики. ІV. Програми по инициативите на ЕС В рамките на финансирането от ЕФРР за програмния период 2000-2006г. се развиват две инициативи на ЕС- Интеррег III и Урбан II. 1.Най-значимата инициатива за развитие на трансграничното сътрудничество е програмата Интеррег. Първоначално тя е насочена към съвместни проекти в гранични райони на ЕС. Впоследствие са включени и гранични райони на страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) вкл. и България. Главната цел на Интеррег III е да укрепва трансграничното сътрудничество за постигането на балансирано развитие и европейска интеграция. Новите инициативи в програмата включват подкрепа на сътрудничеството и между несъседни региони, както и участие в процеса на разширяване на ЕС чрез преместването на границите на Изток и присьединянето на нови региони от СЦИЕ. Програмата Интеррег III се осъществява в три направления: -Направление А- трансгранично сътрудничество. Включва региони по вътрешните и външните граници на ЕС, които имат обща стратегия за развитие на социални и икономически центрове, и има следните приоритети: *стимулиране на урбанизационното, селското и крайбрежното развитие; *поощряване на предприемачеството; *развитие на малките и средните предприятия, вкл. и тези в туризма; *инициативи за местна заетост; *интегриране в трудовите пазари и социално приобщаване; *инициативи за подобряване използването на човешките ресурси, за изследвания и развитие, образование, култура, комуникации, здравеопазване; *мерки за защита на околната среда и насърчаване ефективното използване на енергийните ресурси; *развитие на транспортните и комуникационните мрежи и услуги, снабдяването с вода и енергия; *засилване на сътрудничеството в правната и административната област; *разширяване на човешкия и институционален потенциал за трансгранично сътрудничество. -Направление В- транснационално сътрудничество. Осъществява се между националните, регионалните и местните власти с цел повишаване интеграцията в ЕС чрез формирането на големи групи Европейски региони, подобряване на балансираността в развитието на територията на Съюза и приобщаването на страните-кандидатки. Приоритетните направления са: *развитие на стратегии за регионално развитие на транснационално равнище, вкл. сътрудничество между градовете и урбанизираните зони и селските райони; *стимулиране изграждането на ефективни и устойчиви транспортни системи заедно с по-добър достъп до информационното общество с цел улесняване връзките между островите или перифарните региони; *засилване опазването на околната среда и природните ресурси, особено водните. -Направление С- междурегионално сътрудничество. Има за цел засилване на ефекта на политиките за регионално развитие и инструментите за обмен на информация и опит (чрез създаването на мрежи). В това направление са включени региони, покрити от програмите RЕСIТЕ и ЕСОS-OUVЕRTURE, и обхваща следните приоритетни области: *обмен на опит и добра практика между държавите-членки на ЕС и трети страни по линия на трансграничното и транснационалното сътрудничество, покрити от направления А и В; *инициативи за сътрудничество в сферата на изследванията, технологичното развитие, предприятията, информационното общество, туризма, културата и околната среда. За програмния период 2000-2006г. се предвижда финансиране от 4.875 млрд. евро под формата на ко-финансиране от Комисията и страните-членки, като ЕФРР ще покрива до 75% от разхо-

52

дите по програмите за регионите, покрити от цел 1, и до 50% за останалите. По страни разходите се определят съобразно броя на населението в покритите от ЕС региони, а за третите страни те ще бъдат чрез Фар-трансгранично сътрудничество, националните Фар, Испа и Сапард. Могат да се ползват и заеми от ЕИБ. 2.Инициативата Урбан II цели да подобрява формата и приложението на иновативните модели на развитие за икономическо и социално възстановяване на кризисни урбанизирани райони. Наред с това тя стимулира обмена на информация и опит в устойчивото урбанизационно развитие в ЕС. Инициативата Урбан II включва градове с над 10 000 жители, в които са налице поне три от изброените условия: *голяма дългосрочна безработица; *нисък темп на икономическо развитие; *високо равнище на бедност; *необходимост от структурно приспособяване поради икономически и социални проблеми; *висок дял на имигранти, етнически малцинства или бежанци; *ниско равнище на образование и големи различия в квалификацията; *високо равнище на престъпност; *нестабилно демографско развитие; *особено влошена околна среда. При осъществяването на инициативата в рамките на предложените програми могат да се включат следните дейности: *обновяване на сгради с цел създаване на заетост и интегриране на местното население и околната среда с цел подобряване градските условия на живот; *инициативи за заетост в областта на околната среда, културата и услугите при особеното внимание върху равенството между мъжете и жените; *подобряване системите за образование и квалификация; *развитие на екологичен обществен транспорт; *стимулиране въвеждането на системи за ефективно управление на енергетиката и използването на възобновяеми енергийни източници; *развитие на потенциалите, създадени от информационното общество и технологиите в икономическия, социалния и екологичния сектор. През периода 2000-2006г. инициативата Урбан ІІ ще бъде пнансирана със 700 млн. евро, като ЕФРР ще покрива до 75% разходите по програмите на райони, покрити от цел 1, и до 50% в другите. Към финансирането на програмите ще се включат и заеми от ЕИБ, а в определени случаи- и подкрепа по линия на ЕСФ (развитие на човешките ресурси) както и ФИОР (допълващи мерки към риболовната политика). V. Иновативните мерки При финансирането им се използва малка част от структурните фондове (0.51%) тъй като по същество те представляват изключение от принципите на програмиране в ЕС. Те се реализират по инициативи на Комисията за регионите, покрити от цели 1 и 2, в ограничен кръг области (информационното общество, иновации в малкия бизнес, стимулиране устойчиво местно развитие, услуги и др.) и се финансират пилотни проекти и иновативни стратегии за сътрудничество и обмен на опит в областта на местното и регионалното развитие. Комисията организира процедурата на кандидатстване и селекция на проектите, като се стреми да осигури най- ефективно изразходване на ресурсите и разпространение на резултатите от най-добрите практики. Наред с тях ще продължават да се прилагат и вече разработените форми на междурегионално сътрудничество. VІ. Процедури за вземане на решения Приложението на програмите е основен елемент на документа "Рамка за подкрепа от ЕС", в която всяка страна-членка излага приоритетите на своето развитие, съответно на своите ре-гиони. Този модел трябва да се прилага от страните-кандидатки с оглед адаптирането им към изискванията на регионалната политика на ЕС и подкрепата от структурните фондове. Поради основното значение на регионалното програмиране в разработването на стратегията за регионално развитие в ЕС са приети процедури за подготовка на програмите, тяхното разглеж-дане и приемане

53

Процедура за взимане на решение при разработването и приемането на програми за регионално развитие

Така представената последователност на процедурата за вземане на решения и утвърждаване на проекти показва основното място на програмирането в процеса на разработване, утвърждаване и изпълнение на проекти в рамките на програмите. VІІ. Междурегионално сътрудничесттво Разпростирането на регионалния подход върху всички страни-членки и приложението на регионалното програмиране като основен метод за въздействие от страна на ЕС за преодоляването на регионалните диспропорции създава възможност за разви-ие на наднационални инициативи за съвместен подход към решаване на сходни проблеми, особено в граничните региони. Това буславя разработването на инициативи на ЕС за трансгранично сьтрудничество както между страните-членки, така и със СЦИЕ. Тези инициативи могат да се класифицират в две групи - с конкретен вътрешнорегионален характер за ЕС, и за междурегионално сьтрудничество с други страни. Инициативите с вътрешнорегионален характер стимулират сътрудничеството между регионите и градовете в ЕС, като най-значима е RЕСIТЕ, която прилага проекти за развитие на местните политики с цел създаване на работни места, подкрепа на малките фирми за достъп до Единния вътрешен пазар, стимулиране на предлагането на услуги за дребния бизнес, създаване на ресурсни центрове за равни възможности за икономическа активност, защита и въздействие на околната среда. Наред с това продължиха развитието си и други инициативи с по-ясно изразен отраслов характер: "Regis ІІ"- за интегриране на най-изостаналите региони, "Rechar ІІ"- за конверсията на каменовъглените мини, "Resider ІІ"- конверсия в стоманодобивните райони, и др. Инициативите за междурегианална сътрудничество с други страни са от особено значение за СЦИЕ, вкл. България. За предходния програмен период най-важни са ОUVERTURЕ- Програма за междурегионално сътрудничество със СЦИЕ, и ЕСОS- Програма за сьтрудничество между градовете със СЦИЕ. Инициативата ЕСОS- OUVERTURE II стартира през 1997г. и се съсредоточава върху сьтрудничество за подобряване методите на работа на местните и регионалните власти; малкия бизнес, развитие на ресурсни центрове, опазване на околната среда. В рамките на инициативата се финансират два типа проекти- големи проекти между страни от ЕС и страни, покрити от инициативата и финансирани от ЕФРР с допълнение от Фар, и микропроекти, включващи местни власти в СЦИЕ, финансирани по линия на програмата Фар. Развитието на трансграничното регионално сътрудничество и пространственото развитие е

54

отразено както в докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" така и по линия на инициативата "Европейска перспектива за пространствено развитие" (ЕППР). Докладите "Европа 2000" и "Европа 2000+" представят оценките за основните тенденции в пространственото развитие и регионалните модели на производство и разпределение. В тях се оценява и състоянието на инфраструктурата и развитието на проблемните райони (урбанизирани, селски, гранични, крайбрежни и острови). Особен интерес представлява и съчетаването на концепцията за еврорегиона, прилагана в подхода към макрорегиона Нор-Па-дьо-Кале (тунела под Ла Манш), развитието на трансграничното регионално сътрудничество и разширяване на регионалния подход към съседни, свързани с ЕС региони като Балтика, Дунав, Черно море, Средиземно море Инициативата "Европейска перспектива за пространствено развитие" има за цел да се оцени влиянието на Единния вътрешен пазар, глобализацията и конкуренцията върху регионите на Европа и икономическата активност, работните места и инфраструктурата. Основните цели на ЕППР се свеждат до: *икономическо и социално сближаване в Европейския съюз; *устойчиво развитие (особено по отношение на околната среда); *балансирана конкурентоспособност на територията на Европа. Тези направления представляват един по-общ подход към регионалната небалансираност на ЕИП с оглед развитието на балансирана и полицентрична урбанизационна система, и създаването на ново партньорство между градовете и селската периферия. Съществено място има подобряването на възможностите за достъп до инфраструктурата и устойчивостта на развитие на природата и културното пространство. От тези позиции бъдещите направления в регионалното развитие на ЕС се концентрират върху: *развитие в рамките на ЕППР на инструменти за улесняване на интегрирането между регионалната полтика на ЕС и другите политики чрез създаването на работни групи от експерти; *Изграждане на Европейска мрежа за наблюдаване на пространственото планиране и провеждането на семинари с кандидатстващите държави; *ангажиране на страните, които ще се присъединяват, с използване на методите за пространствено планиране; *включване в инициативата на проблемите на устойчивото развитие на градовете и развитие на диалога в ЕС и извън него; *информиране на гражданите на Европа за резултатите от ЕППР. Фонда за сближаване (Соhesion Fund) Съгласно чл. 161 от ДЕС "Фондът за сближаване е създаден от Съвета на министрите на ЕС с цел да предоставя финансови средства за проекти в областта на околната среда и за трансевропейските мрежи по линия на транспортната инфраструктура". Той предоставя финансова подкрепа за обществени проекти и може да допълва до 80-85% общите инвестиционни разходи. Фондът е създаден през 1993г. за засилване на икономическото и социалното сближаване и покрива четири държави-членки, чийто БВП на човек е под 90% от средното за ЕС- Гърция, Ирландия, Испания и Португалия. За програмния период 2000-2006г. бюджетът на Фонда за сближаване възлиза на около 18 млрд. Евро. Тези средства са насочени по следния начин: за околна среда 50.3% и за транспорт 49.7%. Проектите, които се подпомагат, трябва да отговарят на следните характеристики: *средносрочен икономически и социален ефект на база анализа разходи- полезност или разходи- ефективност; *принос към целите на политиките на ЕС в областта на околната среда и трансевропейските транспортни мрежи; *съответствие и принос на проекта към приоритетите на страните-членки; *съвместимост със структурните политики на ЕС. В страните-кандидатки за членство в ЕС се прилага Инструментът на структурните политики за предприсъединяване, който е насочен към финансиране на проекти за адаптиране на нормативите за околната среда към тези в ЕС и на проекти, целящи подобряването на транспортната инфраструктура и свързването й с трансевропейските мрежи.

55

ХІІІ.СоциалнаполитиканаЕС Социалната политика е важен елемент от функционирането на Единен Вътрешен Пазар. Съгласно чл. 136 от ДЕС "ЕС и страните-членки, приемайки фундаменталните социални права, заложени в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961г., и в Социалната харта на ЕС за фундаменталните социални права на работещите от 1989г., имат за цел насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот и труд, хармонизация в подкрепата на социалната защита, диалог между управлението и труда, развитие на човешките ресурси за постигане на висока заетост и противодействие срещу отпадането от трудовия пазар. От тази гледна точка ЕС и страните-членки ще прилагат мерки, които ще са съобразени с различните форми на национални практики, особено в областта на договорните отношения и необходимостта да се подкрепя конкурентоспособността на ЕС." В тази насока функционирането на Единния пазар на Съюза ще се базира на хармонизиране на социалните системи и законодателства. І. Области на приложение За реализирането на целите, заложени в чл. 136 ЕС ще работи в следните области (чл. 137):

-въздействие върху трудовата среда за защита на здравето и безопасността; -условия на труд; -информиране и консултиране на работещите; -интегриране на отпадналите от трудовия пазар, съобразно предписанията на чл. 150, а именно:

*улесняване адаптацията към индустриалните промени, особено чрез квалификация и преквалификация;

*повишаване на завършената и продължаващата квалификация за улесняване образователната интеграция и реинтеграцията в трудовия пазар;

*улесняване достъпа до квалификация и поощряване мобилността на обучаващите се и особено на младите хора;

*стимулиране сътрудничеството между образователните и квалификационните структури и фирмите;

*развитие на обмен на информация и опит за създаване на обща квалификационна система на страните-членки; -равенство между мъжете и жените по отношение на възможностите на трудовия пазар

и при сключване на трудовите договори. Приложението на социалната политика е основен елемент от формирането на Европейския социален модел и Европейското социално пространство. На Европейския съвет в Лисабон беше решено ЕС да изгради "по-конкурентоспособна, динамична и базирана на знания икономика, влияеща на света с устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване". За тази цел беше разработена Програма за социална политика за периода 2007-2012г., която да осигури динамично взаимодействие между икономическата, социалната политика и заетостта и да засили въздействието на социалната политика като производствен фактор" Модели на социалната политика на ЕС

56

Икономическото и социално сближаване и намаляването на неизползването на човешките ресурси е свързано с управлението на политиките като "смесена политика" за постигане на устойчив икономически и социален прогрес. Стремежът на новата Програма за социална политика е да хармонизира социалните политики около общите цели на ЕС и да ги координира в контекста на ЕВП и единната валута. Тя ще се прилага въз основа на принципа на координация на отворената политика и включва определянето на основни насоки, създаването на основа, конкретни цели и система за мониторинг на напредъка в отделните направления. В същото време прилагането на принципа на допълняемост съобразно ДЕС изисква взаимодействие между ЕС и страните-членки, както и между социалните партньори и публичните власти на държавно, регионално и местно равнище. Така формулираните подходи се конкретизират в няколко цели и дейности: 1.Пълна заетост и качество на труд, което ще се постига в епедните области: -Насърчаване на създаването на повече и по-добри работни места- чрез повишаване квалификацията, подкрепа на предприемачеството, особено за малките и средните предприятия, разширяване предлагането на услуги, даване приоритет на равните възможности, засилване ролята на инициативите на ЕС и на ЕСФ. -Предвиждане и управление на промените и адаптиране към новите условия на труд- чрез активни действия на социалните партньори на всички равнища, предоставяне на информация и консултации, подобряване законодателството и регулациите, разширяване на колективното договаряне и развитие на нова организация на труда и заетостта, включване на институциите на ЕС. -Използване възможностите на базираната на знания икономика за създаване на повече работни места- чрез координиране на Обществото на знанията и Европейската стратегия за заетост, развитие на сътрудничеството между изследователските институции, развитие на човешките ресурси в контекста е-Европа, програмите на ЕСФ, разпространяване опита и добрите практики -Стимулиране на географската мобилност- чрез подобряване приложението на регулациите на ЕС, създаване на Пенсионен форум, усъвършенстване предлагането на обществени услуги и на правилата за управление на институцията Европейски услуги за заетост EURES, специфични мерки за намаляване пречките пред мобилността на изследователи, студенти и преподаватели 2.Качество на социалната политика, което ще се постига чрез: -Модернизиране и засилване на социалната защита- в контекста на прехода към базирана на знания икономика и в отговор на промяната в социалните структури и ролята на социалната защита като производствен фактор. За целта е създаден Комитет по социалната защита, адаптират се националните системи и сътрудничеството към институциите на ЕС, развива се социалния диалог -Стимулиране на социалното приобщаване- за интегриране и участие в икономическия и социалния живот и предпазване от бедност и социално отпадане на лица и социални групи чрез образование и квалификация, изследвания и оценка на влиянието на ЕСФ и инициативата ЕQUAL. -Стимулиране равенството между половете- при особения приоритет на засилване участието на жените в икономическия, научния, социалния, политическия и обществения живот като ключов компонент на демокрацията и за социален и икономически прогрес. Важно е в рамките на социалния диалог да се постави акцент на равното заплащане, интегрирането в трудовия пазар и съчетаването на семейния и трудовия живот -Засилване на основните права и противодействие на дискриминацията- за развитие на социалните права като елемент на обществото и уважение на човешката същност независимо от расовия и етническия произход, ангажиране институциите на ЕС, обявяване на 2003г. за Европейска година на инвалидността и организиране на Европейски ден на инвалидите, принос на социалните партньори срещу дискриминацията на работното място. 3. Повишаване качеството на индустриалните отношения, което ще издигне социалния диалог до равнище, допринасящо за увеличаване на конкурентоспособността и солидарността, баланса в интересите и модернизирането на Европейския социален модел, за взаимодействие при социалния диалог на европейско и национално равнище, развитие на стратегията за

57

обучение и квалификация през целия живот. 4. Подготовка за разширяването- чрез създаването на условия за балансирано икономическо и социално развитие, наблюдение за прилагането на регулациите на ЕС, подкрепа на социалния диалог в страните-кандидатки и сътрудничество с граждански организации в ЕС, партньорство при прилагане на предприсьединителната стратегия в социалната област. 5. Стимулиране на международното сътрудничество- за обмен на опит и добра практика с международни организации в областта на заетостта, образованието и квалификацията, социалната защита и спазването на основните социални права, организиране на международни форуми. 6. Мониторинг, осъществяван по линия на сътрудничеството на националните институции и органите на ЕС, както и създаването на мрежи от националните инспекции по труда за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС. ІІ. Инструменти на социалната политика А. Европейски социален фонд- основен финансов инструмент Съгласно чл. 146 от ДЕС "от гледна точка подобряване на възможностите за заетост на трудоспособните на вътрешния пазар и по този начин да се допринесе за повишаване на жизнения стандарт, се учредява Европейски социален фонд, който да съдейства за сьздаванего на заетост и увеличаване на географската и трудовата мобилност в ЕС и да улесни адаптирането към индустриалните промени и измененията в производствените системи, особено чрез квалификация и преквалификация". Конкретизирането на принципите и рамката на действие на Европейския социален фонд (ЕСФ) за периода 2000-2006г. цели подкрепата на Европейската стратегия за заетост като част от "План 2000" във връзка с реформата в структурните фондове. За гарантирането на съвместимост и комплементарност на мерките за съдействие на работещите на пазара на труда и развитието на човешките ресурси фондът ще подпомага регионите, покрити от цел 1, 2 и 3. ЕСФ отпуска средства за предотвратяване и противодействие на безработицата, развитие на човешките ресурси и социално интегриране в трудовия пазар. На-ред с това се стимулира високото равнище на заетост, равните възможности между мъжете и жените, устойчивото развитие и икономическото и социалното сближаване. -Основните области на приложение на фонда са: *разработване на политики за активен трудов пазар с цел противодействие срещу безработицата, избягване на дългосрочната безработица, улесняване на реинтегрирането на дългосрочно безработните в пазара на труда, както и интегрирането на младите хора; *стимулиране на равните възможности за всички при достъпа до трудовия пазар, с особено внимание към личностите, застрашени от отпадане; *повишаване квалификацията, образованието и провеждането на политика за обучение през целия живот; *насърчаване на обучената, добре квалифицирана и мобилна работна сила, иновациите и адаптивните форми на организация на труда и предприемачеството; *специфични мерки за подкрепа на активното участие на жените на пазара на труда. -В допълнение ЕСФ разработва и три хоризонтални направления: *стимулиране на местни инициативи за заетост (вкл. и Териториалния пакт за заетост); *социалните аспекти и заетостта по линия на информационното общество; *равни възможности между мъжете и жените (като част от обединяването на политиките за равни възможности). -Европейския социален фонд прилага три форми на финансово подпомагане: *подпомагане на индивиди, които представят документи за съответствие на приоритетните направления като образование, квалификация, кариерни възможности и др.; *подпомагане за структури и системи, развиващи дейности за повишаване персоналната ефективност на индивидите; *допълващи мерки (предоставяне на услуги и оборудване за грижи за зависими хора, стимулиране квалификацията по социални дейности, публично представяне и информационни кампании). Финансирането от ЕСФ се осъществява съобразно националните приоритети, включени в Националния план за действие по заетостта, който се разработва от страните-членки и се оценяват очакваните ефекти.

58

Б. Социален диалог - най-ефективният път за модернизиране на договорните отношения, адаптиране на организацията на труда и развитие на адекватен баланс между гъвкавостта и сигурността В ЕС социалният диалог обединява организациите на работодателите и професионалните съюзи за дискутиране на общите действия, преговаряне и подпомагане развитието на дейността на институциите на ЕС. В рамките на индустриалните отношения се формират следните социални партньори: правителството, организациите на работодателите и организациите на заетите и съответните равнища на социален диалог. Модели на социален диалог в ЕС

Освен с посоченото дотук, инструментите на социалната политика на ЕС са свързани и с: *подобряване на законодателството- чрез развитие и адаптиране на стандартите в областта на основните социални права и предизвикателствата на изграждането на Европейското социално пространство; *отворения метод на координация- приет в контекста на решенията за развитие на политиките за заетост на Европейските съвети от Люксембург, Лисабон и Фера; *програмите в рамките на инициативите на ЕС; *координирането и съчетаването на инициативи и програми за развитие; *анализи и изследвания на политиката- особено по отношение прилагането на Програмата за социална политика. Очаква се разработването на годишни доклади за състоянието на заетостта, равенството между половете, социалната ситуация и индустриалните отношения. Наред с тези инструменти ЕС е създал и подкрепя дейността на агенции, които да работят в дефинираните направления. Тук се включват: *Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд (Дъблин); *Европейската агенция за здраве и безопасност на труда (Билбао); *Центърът за мониторинг на расизма и ксенофобията (Виена); *Европейския център за развитие на професионалното обучение (Солун); *Европейската фондация за квалификация (Торино). ІІІ. Инициативи на ЕС За програмния период 2007-2012г. ЕС развива инициативата в областта на човешнките ресурси, следвайки предишните инициативи EQUAL и ЕМРLOYМЕNТ. Главна цел е развитието на нови форми на приобщаване при изпадане, дискриминация и неравни възможности по отношение пазара на труда. Инициативата покрива райони във всички страни-членки за да се осигури ефективно използване на финансирането чрез концентрация върху ма-лък брой големи проекти, осъществявани от няколко партньора. Проектите трябва да отговарят на приоритетите, дефинирани от страните-членки и Комисията.

59

1.Инициативата EQUAL се осъществява в три направления: -Направление А- намаляване дискриминацията и нееднаквите възможности на пазара на труда. Проектите трябва да отразяват приоритетите, съгласувани между страните-членки и Комисията съобразно Европейската стратегия за заетост, и да се осъществяват от публични и частни партньори и асоциации чрез международно сътрудничество. -Направление В- проекти от мрежи на национално равнище за обмен на информация и разпространяване на резултатите от най-добрите проекти. -Направление С- съвместна работа на Комисията и страните-членки за изучаване на най-добрите практики и тяхното въвеждане при разработването на приоритети за развитие на политиката, както и прилагането им в инициативата EQUAL. За 2000-2006г. инициативата EQUAL ще се финансира с 2847 млн. евро от ЕСФ. Националните предложения трябва да използват критериите равнище на заетост и квалификация, неравенство между половете при достъпа до пазара на труда, равнище на бедност и брой на търсещи убежище. ІV. Иновативни мерки и техническо подпомагане За повишаване ефективността на прилаганите мерки в рамките на социалнта политика на ЕС и финансирането от ЕСФ в ЕС и страните-членки се развиват следните дейности: -иновативни мерки и пилотни проекти за трудовия пазар, заетостта и квалификацията; -изследвания и обмен на опит, който създава мултипликационен ефект; -техническо подпомагане, насочено към подготовката, разширяване обхвата и прилагането на дейности, финансирани от ЕСФ; -мерки, насочени към работодателите от фирми в две и повече страни-членки в рамките на социалния диалог; -информационни форуми за различните партньори, вкл. крайните получатели и обществеността.

ХІV.ИндустриалнаполитиканаЕС:къмЕвропанапредприятиятаИндустриалният сектор заема ключова позиция в интеграционните процеси, особено за растежа на националните икономики. В много държави продължава реализирането на индуст-риална политика, която се насочва към интегрирането на отраслите, към специализацията, концентрацията и адаптирането на фирмената структура. В ЕС индустриалната политика се развива както в контекста на усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта. І. Цели на индустриалната политика на ЕС За развитието на индустрията ЕС (чл. 157 от ДЕС) "ще осигурява условията, необходими за конкурентоспособността, като в съответствие със системата на отворени и конкурентни пазари дейността ще се съсредоточи върху: -ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени; -създаване на условия, благоприятстващи инициативността и развитието на предприемачеството в ЕС и особено на малките и средните предприятия; -насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите; -подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие" Договорната регламентация в ЕС не предвижда ценови и количествени ограничения на пазарите на индустриални продукти. Освен това интервенциите, които в някои случаи се предприемат от страните-членки, трябва да се осъществяват в съответствие с правилата на политиката по конкуренцията и съответните директиви. По отношение на третите страни действат правилата на общата тьрговска политика, и съгласно с тях могат да се използват мита върху внос за онези продукти, които са обект на ценови регулации или на други политики на ЕС. Това се отнася особено до търговията със стомана и черни метали, които са обект на ценова регулация, квоти и ограничения за внос съобразно Договора за ЕОВС (чл. 61).

60

Съвременният подход към индустриалната политика на ЕС е обусловен от процесите на глобализация и растежа на новата, базирана на знания икономика. На европейския съвет в Лисабон ЕС си постави за цел да развива предприемачеството и иновативността, за преодоляването на новите предизвикателства, което включва: -вьзнаграждаване на поемащите риск и развитие на предприемаческия дух в образованието; -подобряване на бизнес-средата; -стимулиране на новите модели на електронна икономика- по линия на електронната търговия, Интернет и информационните и комуникационните технологии, приобщаване на МСП; -използване предимствата на Единния вътрешен пазар; -идентифициране и разпространение на резултатите на най-добрата практика. Посрещането на тези предизвикателства дефинира и целите на политиката на предприятията за периода 2000-2005г.: -развитие на предприемачеството като стойностна черта на живота; -стимулиране на иновациите и възможностите да се управляват положителните промени; -подобряване на регулациите и бизнес-средата, в която да могат да се развиват иновациите и предприемачеството; -подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в базираната на знания икономика; -подобряване на финансовата среда за предприятията; -създаване на мрежи за подкрепа на бизнеса и за предоставяне на услуги с цел улесняване сътрудничеството между предприятията в съответствие с правилата на ЕС и националните регулации; -улесняване достъпа до пазарите на стоки и услуги; -насърчаване на по-доброто разбиране и използване на услугите, особено на бизнес-услугите. Така формулираните направления целят създаването на климат на доверие между предприятията в ЕС, улесняване стартирането на бизнес и достъпа до пазара, особено за нови продукти. В тази насока е важно да се подобри системата за стандартизация, защита на интелектуалната собственост, както и либерализацията на определени сектори, например телекомуникациите. Решаването на посочените въпроси в рамките на институциите на ЕС се реализира в следните области: -Допълване и управление на Единния пазар на продукти- по линия на усъвършенстване регулациите за ЕВП съобразно чл.95 от ДЕС, както и адаптиране на новите стандарти в рамките на вътрешната хармонизация. -Конкурентоспособност и подобряване на бизнес-средата- в контекста на решенията от Лисабон и в рамките на инициативите ВЕSТ и многогодишните програми за предприятията 2001-2005 г. -Рамкови програми за иновации и изследвания- като допълващи рамковите програми за изследвания и координиране на националните политики за насърчаване на компании, развиващи иновации, и общественото разбиране за ролята им. -Неюридически дейности в сектора- в разбирането на чл. 157, развитието на Плана за действия, на контактите между малките и големите компании, съвместни действия с други по-литики на ЕС и др. -Конференции и сътрудничество с други насоки на европейската интеграция с цел по-доброто използване на ресурсите и създаване на ефективна бизнес среда. -Външни отношения и разширяване- в контекста на развитието на отношенията с трети страни и подпомагане с експертиза процеса на подготовката им за присъединяване. -Преки действия- в рамките на мрежите от евроинфо центрове и центровете за разпространение на иновациите, организирането на биеналета и развитие на контактите с индустриите. -Други- управление, администрация, търговски процедури, разпространение на резултати от изследователски програми. Тези направления ще бъдат финансово осигурени както от бюджета на ЕС по линия на индустриалната политика, така и от други политики, допринасящи за конкурентоспособността на европейските компании. ІІ. Структурна политика и повишаване на конкурентоспособността Преструктурирането на сектора е заложено в правната регламентация на договорите за ЕИО и

61

ЕОВС. Тя предвижда използването на стимули за инвестиции и финансова подкрепа за проекти за преструктуриране, както и социални мерки в контекста на преструктурирането на фирмите. Тази политика се базира на разширяване на конкуренцията и използването на ценовите предимства на интегрираните пазари, които стимулират ефективността на производствените фактори и гарантират постоянно повишаване на качеството на продуктите. Европейската структурна политика е свързана с подкрепата за националните индустриални политики, с използването на инструментите на общата търговска политика, главно с тези на външната защита, политиката по конкурентоспособността- с инструменти като държавна помощ, както и механизмите на ЕВП по линия на уеднаквяването на техническите стандарти. Особено място в индустриалната политика заемат въпросите за ефективността на сектора, особено реконверсията на старите отрасли като стомана и текстил. Наред със спада в тях трябва да се отбележи и значителното развитие на модерни отрасли като електроника и телекомуникации, които стимулират технологичните иновации, обект на големи програми на ЕС. Меморандум на Комисията „Индустриална политика” поставя въпроса за повишаване на конкурентоспособността на европейските фирми на световните пазари с използването на предимствата на ЕВП чрез ускоряване на структурната адаптация, трансгранично сътрудничество и стимулиране въвеждането на нови технологии. Секторната политика е базирана на насърчаване на ключови технологични отрасли и на развитие на чувствителните отрасли с определени интервенции. Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта от 1993г. Предлага практически насоки за засилване на динамиката и растеж, базиран на създаването на работни места, развитие на информационната инфраструктура за засилване конкурентоспособността на европейския бизнес. Следвайки тези насоки, ЕС развива инициативи, програми и проекти за разработване и прилагане на нови технологии и за подкрепа на индустрии, които ще навлизат на динамични пазари. Съюзът стимулира конкурентоспособноатта чрез създаването на благоприятна среда за функциониране на индустрията и разширяване възможностите на бизнеса. За тази цел се осъществяват следните дейности: -подобряване на регулациите за достъп до пазара, продуктовите спецификации, търговската политика и конкуренцията; -влияние върху възможностите за адаптиране на индустрията към структурните изменения, поддържане на стабилна макроикономическа среда, подкрепа на обществените очаквания за индустрията, главно по линия на устойчивото развитие, и мерки за стимулиране на непреките инвестиции в области като технологиите и квалификацията. Следвайки насоките на Бялата книга, индустриалната политика на ЕС включва следните области и цели на въздействие: 1.Първо, стимулиране на косвените инвестиции и по-конкретно: -анализиране на потребностите и направленията на развитие на технологиите и иновациите; -прилагане на възможностите на информационното общество за повишаване на конкурентоспособността на индустрията и преодоляване на препятствията, които съществуват в тази област; -развитие на нови инструменти за стимулиране на непреките инвестиции в области като информационните технологии, образованието, квалификацията и трансграничното сътрудничество. Реализирането на тези цели е предизвикано от нарастване на конкуренцията чрез използването на технологиите. Това изисква увеличение на инвестициите в тази сфера, квалификация и развитие на изследванията. Стимулирането на ефективно използване на знанията чрез подобряване на управленската практика трябва да се осъществява чрез активно прилагане на информационните технологии като част от стратегията на ЕС за повишаване на конкурен-тоспособността. Една от главните задачи на ЕС е използването на програмите за изследвания и развитие за повишаване на конкурентоспособността. Те се насочват към разработване и прилагане на информационни и комуникационни технологии, подобряване на околната среда и качеството на живота, енергетиката и транспорта. От особено значение са проектите в областта на транснационалното сътрудничество между индустрията, изследователите и внедрителите.

62

Главно предизвикателство е разработването на програми в областта на информационните технологии. 2.Второ, важен проблем на европейската промишленост е качеството на продуктите, поради което се работи за подобряване на регулациите и стандартите. Политиката по качеството се насочва както към управленските стратегии, така и към сближаване с други политики на ЕС, влияещи върху мениджмънта на компаниите, т.е. развитие на индустриалното сътрудничество, по линия на: -разширяване практиката на сътрудничество, разработена в рамките на програмата "Еsprit" и в други сфери; -провеждане на форуми и дискусии в области като взимането на решения, разширяване на пазарите и т.н.; -разработване на програми за развитието на електрониката и елементната база, както и географското й разширяване; -по-добро използване на съществуващите програми за индустриално сътрудничество като ЕСIР, JОРР, "Interprise", РЕСО и др. Основно направление на политиката по насърчаване на индустриалното сътрудничество в ЕС е подпомагане на изграждането на правна, регулативна и организационна рамка на съвместната работа на заинтересуваните страни. За тази цел се организират дискусионни форуми и обмен на информация в и извън ЕС. При това е особено значимо приложението на натрупаната практика в рамките на програмата "Еsprit", допълнена с инициативи като програмата "ЕС-Япония" в областта на битовата електроника и конкурентоспособността в сектора на преработващата промишленост. Приоритет на европейската индустрия е стимулиране на сътрудничеството между индустриалните субекти. В тази насока се структурират отношенията между европейски и американски бизнесмени в рамките на Трансатлантически бизнес-диалог, който консултира правителствата по приоритетите на индустриалната политика. 3.Трето, засилване на конкуренцията чрез: -въздействие върху функционирането на пазарите чрез съгласуване между политики на ЕС, влияещи на конкурентоспособността; -подобряване на регулациите на вътрешния пазар чрез ефективно прилагане на изисквания за качество; -усъвършенстване на стандартите в областите, където това е необходимо; -осигуряване на съвместимост чрез дифузия на информацията за вътрешния пазар и инструментите за стимулиране на пазарната интеграция; -наблюдение на въздействието на различните политики на ЕС върху конкурентоспособността и предлагане на промени, когато е необходимо. 3.1.Изграждането на единен пазар на продукти изисква разработването на отворени стандарти и премахването на пречките пред конкуренцията. Приоритет в тази област остават ефективното прилагане на регулации и стандарти, особено при създаването на ин-формационното общество, както и постоянните оценки на влиянието на различните политики на ЕС върху индустриалния сектор. Установяването на общи регулации и създаването на вътрешния пазар води до намаляване на разходите за единица продукция, разширява трансграничното сътрудничество и засилва иновациите. Подобряването на функционирането е свързано с допълването на корпоративното законодателство, публичния надзор и данъчната хармонизация. 3.2.Разработването на отворени стандарти включва три взаимно свързани направления- регулации (инструменти, адаптирани от правителствата), стандарти (спецификации, разработени от стандартизационните институции с подкрепата на представители на индустрията, потребителски организации и администрацията) и сертификация (средство за доказване качеството и съответствието на техническите изисквания). Новият подход към хармонизацията и стандартите е, че вместо да предлага технически решения, законодателството на ЕС се ограничава до създаването на основни изисквания (например свързани със сигурността, защитата на здравето и околната среда), на които трябва да отговарят продуктите на пазара. Продукти, произведени съгласно хармонизираните европейски стандарти, задължително трябва да отговарят на тези изисквания.

63

-Регулации. Насочени са към хармонизирането и унифицирането на европейската регулативна практика, към сближаване на законодателствата на страните и премахване различията между съществуващите национални регулации, които се отразяват върху цените за потребителите. Целта е да се гарантира, че продукт, предназначен за продажба в една страна-членка, може да се продава и на пазарите на останалите. Сближаването на законодателствата осигурява свободен достъп на висококачествените стоки до европейския пазар с предимства за потребителя и за конкурентоспособността на индустрията. -Стандартизация. Създава възможност за съвместно функциониране на оборудване и уреди в различните страни-членки, без да се уврежда качеството, сигурността или околната среда. Стандартите дефинират техническия профил и характеристики на оборудването и се разработват от национални и европейски стандартизационни организации, в които членуват производителите, потребителите и националните власти. Много от инициативите в тази област идват и от отделни сектори на индустрията, европейките стандарти се разработват в подкрепа на редица политики като Единния вътрешен пазар, индустриалната политика и екологията. -Сертификация- издаване на документ за производителя, който показва доколко продуктът отговаря на стандартите и регулациите, изискващи се за продажбата му в ЕС. Това влияе в най-голяма степен на вътрешния пазар, поради което Комисията подпомага многостранното уеднаквяване на сертификатите и развитието на акредитационни инфраструктури в Съюза. Премахването на пречките пред конкуренцията е свързано главно с възможностите на някои компании да злоупотребяват с позициите на доминираща фирма, особено когато се използва и държавна помощ. Това особено засилва ролята на политиката за защига на конкуренцията. В същото време повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия в условията на глобализация на пазарите води до нарастване желанието на ьржавите-чпенки за отваряне на други пазари в контекста на либерализацията на международната търговия. 4.Четвърто, подобряване на публичната администрация в областта на индустрията. То включва: -създаване на предпоставки за доближаване на публичната администрация до индустриалците и техните потребности чрез стимулиране използването на информационните технологии за изграждане на интерактивни контакти; -насърчаване намаляването на регулативните пречки пред икономическите агенти чрез усъвършенстване на регулативните рамки на национално равнище и в ЕС; -приложение на анализите "разходи-ефективност" и "разходи-полза" към предложенията за промени в регулациите; -определяне на промените в деловата среда, които могат да бъдат предизвикателства пред индустрията, и осигуряване развитието на адекватни технологии за посрещането на такива предизвикателства; -развитие на тесни контакти с индустрията и други заинтересувани за посрещане на сегашните и бъдещите предизвикателства на конкуренцията и разширяване възможностите за сътрудничество при съвместни решения. Традиционните административни и управленски практики на публичната администрация не съответстват на достигнатото равнище на икономическо развитие, особено на вътрешния пазар и възникването на информационното общество. ЕС се ангажира в правната рамка на функционирането на вътрешния пазар и въздействието върху качеството на бизнес-средата. 4.1.Информационното общество е един от важните приоритети на ЕС. То е насочено към модернизиране на индустрията и нови отношения с публичните власти. Съюзът стимулира разработването и прилагането на трансевропейска телематична мрежа, свързваща администрациите (програмата IDА). Наред с това се подкрепят и проекти в областта на изследванията за подобряване на стандартите, развитие на специфични индустриални отрасли и иновации в подкрепа на конкурентоспособността. ІІІ.Средства и инструменти на общата индустриална политика Основните финансови инструменти за прилагането на индустриалната политика се базират на преки субсидии и благоприятни заеми, както и на данъчни облекчения. В национален план общото приложение на индустриалната политика се реализира в макро- и микроаспект. Първите са свързани с регулативните механизми на държавата по отношение на стопанското развитие, участието на капиталовите пазари, изследванията и развитието, както и ефек-

64

тивността на други фактори, обуславяйки ендогенно растежа в икономиката. Индустриалната политика на микроравнище е свързана с механизмите на конвергенция на обществените и индивидуалните възможности на отделните субекти, в случая на самите предприятия, да усвояват определени капацитети в процеса на специализация. Впоследствие механизмите на интегрирането на стопанските субекти на териториално и отраслово равнище допринасят за мултиплициране на ефектите от провежданата стратегия. В повечето страни преобладава отрасловото подпомагане, което е свързано с преструктурирането на традиционни европейски отрасли- стоманодобив (Белгия, Франция, Люксембург), корабостроене (Дания), добив на каменни въглища (Германия, Великобритания, Франция), транспорт (Люксембург, Белгия, Дания, Германия), селско стопанство и текстилна промишленост. Наред с тези направления в редица държави се реализира и общо подпомагане за индустриалното развитие особено показателно за малките страни- Гърция, Ирландия, Нидерландия, Дания. Важен елемент от него са малките и средните предприятия, които имат особено важно значение за икономиките на разглеждания кръг държави, като стимулирането се съчетава с инвестиционната и търговската политика. Важен елемент е и регионалното подпомагане за преодоляването на небалансираностите в националната и европейска териториална структура. Индустриалната насоченост на тази политика е подчертана във Великобритания, Италия, Иртандия. Германия и Гърция и е съществена част от преструктурирането на местните икономики. При индустриализирането на изостаналите региони изключително важна е ролята на МСП. Така представени, националните насоки на индустриално развитие се конкретизират в национално провежданите стратегии. В тях се съчетават както преките форми на стимулиране- с отпускането на финансови ресурси, така и косвените мерки на подпомагане- най-вече фискалната и кредитната политика. Главното е, че преобладаващата част от средствата е насочена към повишаване на технологичното развитие на МСП като основен фактор за тяхното оцеляване и развитие. В рамките на общата индустриална стратегия на ЕС продължава процесът на адаптиране на националните форми на подпомагане с общата стратегия на структурните политики. Това в значителна степен е елемент и на фискалния федерализъм, и на допълняемостта като форми на координиране на подпомагането на национално и на съюзно равнище. Общата стратегия на ЕС е в съчетаването на инструментите и на механизмите за подпомагане в основните направления и най-проблемните области на европейската индустрия. Доколкото данъците са елемент на националните политики, подкрепата от страна на ЕС включва: -Субсидии за изследвания и развитие. Те се основават върху координирането на националните научни програми и развитието на многонационални рамкови програми. Основните области са телекомуникациите, информационните технологии, новите материали и биомедицината. Обща цел е стимулирането на сътрудничеството между компаниите, изследователските лаборатории и университетите. -Заеми. Използват се ограничено, главно по линия на ЕИБ, но се предвижда разширяване прилагането на този инструмент. -Структурните фондове. Стимулиращ характер иматат отпусканите средства за производствените инвестиции и за развитието на инфраструктурата. В процеса на интегриране се засилва възможността за съгласуване на регионалната локализация в дългосрочен аспект, като се реализират допълнителни агломерационни икономии с оглед бъдещата индустриална стратегия. При съществуващите дадености регионалните условия са все още значителен фактор за различната скорост на интегриране на определени региони в общото икономическо пространство. Този подход показва предимствата на големите фирми, които в по-висока степен използват предимствата на ЕВП. По същество те отдавна са на световните пазари и както показват оценките от 100-те най-големи компании в света, ЕС е представен с 15, докато за САЩ те са 8, а за Япония- 13. Поради това европейската индустриална политика към тези компании цели повишаване на международната им конкурентоспособност чрез преструктуриране, нови технологии и иновации, особено в областта на автомобилостроенето, авиокосмическата индустрия, химическата и целулозно-хартиената индустрия, както и енергоспестяващи технологии. Основно място в индустриалната политика на ЕС заема стимулирането на малките и средните

65

предприятия, тъй като те са важна част от европейската производствена верига. В анализите на ЕС се прилага следният подход- предприятия, ангажиращи 0-9 заети, са микропредприятия, 10-99 заети- малки, 100-500 заети- средни, над 500- големи предприятия. Европейският контекст на МСП се проявява в следните насоки: -Структурни- развитие на високотехнологични и екологично ориентирани отрасли и производства. Иновационната природа на МСП се проявява в 3 основни направления- участие в реализацията на изследванията, продуктовата диверсификация и маркетинг на износа. -Външноикономически- осъществяване на експанзия на определени пазари и заемане на пазарни ниши. Фактор за това са ниските разходи и високата производителност, както и предлагането на висококачествени продукти. За европейските МСП интернационализацията на тяхната дейност означава на първо място европеизация- значително по-високо участие в търговията вътре в ЕС, отколкото навън. -Регионални - основна форма за създаване на индустрия в селските райони и определящ фактор в регионалната стопанска структура на изостаналите райони. За динамизма на МСП в последните говори фактът, че в ЕС те допринасят за откриването там на 2/3 от работните места. В програмите на Съюза се насърчава създаването на местни условия за инвестициите, допълнени с финансови стимули, на регионални рискови капиталови фондове и консултантски центрове за МСП, съчетаване на дейностите със структурните фондове на ЕС. Особената роля на МСП в регионалната политика се свързва и със стимулиране на трансграничното сътрудничество, създаването на съвместни органи и предприемачески зони за интегрирано развитие на граничните региони. За тази цел се прилагат и технологични и иновационни програми в контекста на концепцията за еврорегионите, с които се преодоляват слабите места в общата регионална структура. -Социални- откриване на работни места и развитие на самостоятелна заетост. МСП участват в различни програми за подпомагане на предприемачеството. За развитието им се изграждат регионални центрове за изграждане на малки фирми (инкубатори). Важен аспект на дейността на микропредприятията е функцията им да създават самостоятелна заетост, поради което в ЕС те нарастват с най-големи темпове. Специалното внимание към структурните политики и засилването на пазарните позиции допринася за обособяването на ролята на МСП в общата индустриална структура, предвид нарасналия им дял в пазара на поддоставчици на големите индустриални предприятия. В рамките на ЕС 72% от заетите са в МСП. Поради това и засилването на пазарните им позиции в европейския контекст се свързва със стимулиране на партньорството между големите и малките предприятия по линия на хоризонталните и вертикалните връзки. В тази насока политиката към тях се разработва на базата на концепцията за "позитивна приспособяваща се политика" към бъдещите индустрии. Ето защо МСП ще засилват ролята си в осъществяването на "хоризонтална" индустриална политика. Тя е свързана с развитието на междуиндустриалното коопериране и предвижда прилагането на следните мерки: -стимулиране на контактите между индустриите за изследвания, насочени към повишаване на конкурентоспособностга; -стимулиране на трансфера на фундаментални знания към индустриална приложимост; -насърчаване търсенето на технологични продукти и разработването на съответни технологични стандарти, модерни комуникации и технологична ориентация; -подобряване на технологичната основа чрез специфични знания в специализираните висши училища. Поради това, че МСП са част от общата стратегия за засилване на позициите на европейската индустрия на световните пазари, те заемат и значително място в стратегията за технологично обновление. В този контекст се подпомагат процесите на лицензирането на продукти, особено на големите компании в областта на високите технологии, с цел улесняване на тяхното усвояване от МСП. Във връзка с това се поощрява и създаването на бази данни и каталози на организации, подкрепящи приобщаването на МСП в общата сгратегия, проектите и програмите за стимулиране, насърчаване на участието в търговски и индустриални изложения, при особеното внимание към технологичното развитие главно по линия на високотехнологичните програми на ЕС. Важното място на МСП се подчертава от разработената и приета на европейския сьвет във

66

Фера (19/20 юни 2000 г.) европейска харта за малките предприятия, която е в основата на рам-ката за действие на база Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството 2001-2005г. За нейното приложение беше разработена и Инициативата ВЕSТ. Тя цели подобряването на бизнес-средата и улесняване иновациите и адаптирането към структурните промени чрез разработването и прилагането на мерки на равнище ЕС в приоритетни области и в контекста на други програми за изследвания и развитие, особено за МСП. В същото време се определят и областите, в които страните-членки трябва да осъществяват мерки за стимулиране на конкурентоспособността и предприемачеството. Приоритетите на ВЕSТ на европейско равнище включват: -развитие на потенциалите за предоставяне на базирани на знанието услуги; -разширяване на инвестициите в информационни и комуникационни технологии, както и по-широкото им приложение; -опростяване и подобряване на административната, регулаторната и фискалната среда на фирмите; -поощряване на предприемачеството. Наред с това в рамките на процедурата ВЕSТ страните-членки трябва да предприемат действия за развитие на политика за насърчаване на предприемачеството и засилване на конкурентоспособността. Препоръките са в следните области: -Образование за предприемаческо общество и квалификация- включване на предприемачеството в образователните планове, широка медийна кампания за разясняване на възможностите за бизнес, вкл. и организиране на "дни на предприемачеството", развитие на форми на постоянно обучение и квалификация. -Достъп до финансови ресурси за малките предприятия, като на следващия етап се финансира разширяването на високотехнологичните фирми- чрез представяне възможностите за достъп до капитали и заеми. -Достъп до изследвания и иновации и по-добро използване на моделите на МСП- стимулиране участието в изследванията и прилагането на резултатите от тях, както и разширяване на консултантските функции на националните патентни агенции. -Засилване представянето на подкрепящи услуги- главно на възможностите за получаване на финансови ресурси. -Подобряване на публичната администрация- особено по отношение на опростяване на процедурите за регистрация. -Въздействие върху заетостта и условията на труд. След решенията от Амстердам и в изпълнение на Специалната програма за действия европейската индустриална политика се съсредоточава върху няколко основни направления: -Първо, подпомагане на компаниите да станат по-конкурентоспособни. В това отношение се предвижда премахване на съществуващите пречки в правната уредба и политическата среда, като се анализират промените в отраслите и политиките, даващи най-добри резултати. От особено значение е подкрепата на организирането на кръгли маси с индустриалните и други държави- главно САЩ, Япония, Китай, Русия и СЦИЕ. -Второ, подобряване функционирането на Единния вътрешен пазар в проблемни области, а именно: *Хармонизиране на регулациите в медицинските услуги и националните осигурителни системи, както и по отношение на цените и конкурентоспособността във фармацевтиката. *Опростяване на някои процедури в областта на хранително-вкусовата промишленост, която е силно регулирана на национално и на европейско равнище. *Подобряване на регулациите в сферата на химическата промишленост, автомобилостроенето и др. -Трето- по-пълно използват на възможностите на информационното общество Предвижда се либерализация на телекомуникациите и развитие на телекомуникационните услуги, особено в подкрепа на малките и средните предприятия. В тази насока се изразходват значителни финансови ресурси за създаване на мрежа от изследователски институти, имащи за цел засилване ролята на ЕС на глобалните пазари. Особено внимание се обръща на адаптирането на компютърните системи на компаниите, в частност на МСП.

67

-Четвърто, подготовка на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за членство в ЕС. Започването на преговори за членство не се свързва само със създаване на съответната правна база, особено в областта на търговията. Трябва да се повиши конкурентоспособността на предприятията, което да се отрази и на икономическата и социалната сфера. Тук е важно да се разширят действията им в областта на изследванията и стандартизацията.

ХV.Изследванияитехнологичноразвитие:създаваненаевропейскоизследователскопространствоПриложението на резултатите от научните изследвания играе ключова роля в повишаването на конкурентоспособността, създаването на работни места и устойчива среда за икономически растеж. В ЕС се приема, че отделните държави нямат възможности да инвестират достатъчно в оборудване и хора за генериране на важни научни открития и тяхното внедряване. Поради това политиката на Съюза за изследвания и технологично развитие е насочена към максимално използване на научния потенциал на страните-членки и разширяване на сътрудничеството и координирането на техните национални политики. І.Цели на политиката за изследвания и развитие Договорът за ЕС (чл З/n/) определя като важен приоритет „насърчаването на изследванията и технологичното развитие", като „ЕС си поставя за цел укрепването на научния и технологичния потенциал на индустрията и стимулиране на нейната конкурентоспосообност на международно равнище, като подпомага всички изследователски дейности в рамките на другите глави от Договора" (чл. 163). От тази гледна точка Съюзът ще подкрепя "включването на предприемачите, научните центрове и университетите в дейностите във връзка с изследванията и технологичното развитие, сътрудничеството за използване потенциалите на вътрешния пазар и премахване на правните и фискални пречки за това". За осъществяването на тези цели ЕС предприема редица дейности, допълващи политиките на страните-членки (чл. 164 от ДЕС) -прилагане на изследванията, технологичното развитие и демонстрационните програми чрез насърчаване на сътрудничеството с и между предприемачите, научните центрове и университетите; -стимулиране на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и представянето в ЕС с трети страни и международни организации; -разпространение и оптимизиране на резултатите от дейностите на Съюза в областта на изследванията, технологичното развитие и представянето; -насърчаване на квалификацията и мобилността на изследователите в ЕС. По такъв начин политиката в областта на изследванията и развитието е насочена главно към укрепване на научния и технологичния потенциал на индустрията, засилване конкурентоспособността в международен аспект и развитие на всички необходими научни изследвания. Такъв подход се обуславя от факта, че в ЕС броят на заетите с изследвания във фирмите и като дял от трудоспособното население е значително по-малък, отколкото в САЩ и Япония. Освен това, разгледано по страни и по сектори- публичен (правителствени изследователски организации и университетите) и частен, в рамките на ЕС съществува голямо разнообразие в приоритетите при разходите като съотношение към БВП. ЕС изразходва значително по-малко средства като дял от БВП за изследвания и развитие в сравнение със САЩ и Япония въпреки значителното разнообразие между отделните държави-членки. В повечето страни на ЕС разходите за изследвания са приоритет на частния сектор при значително по-малко участие на държавата. Най-силно е стимулирането на научни изследвания в най-развитите държави като Швеция, Финландия, Франция, Великобритания, Германия- значително над средното за Съюза. Ако се направят оценки за заетите в тази сфера по сектори в страни от ЕС, най-голям е делът им в компаниите и университетите на скандинавските държави. Коригирането на технологичното изоставане е приоритет за ЕС, поради което се стимулират предприятията (вкл. МСП), научноизследователските центрове и университетите при техните

68

дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие. Подкрепата на сътрудничеството е насочена към подобряване възможностите на предприятията за използване на потенциала на вътрешния пазар и създаването на европейска технологична общност. За целта "ЕС ще стимулира координирането на дейностите със страните-членки с цел взаимната съвместимост на прилаганите политики" (чл. 165 от ДЕС). В досегашната си практика ЕС подкрепя реализирането на редица програми за развитие, които са финансирани от бюджета и се оценяват като съществен принос за повишаване конкурентоспособността на европейската индустрия и за преодоляване на технологичното изоставане. Научни и технологични програми в ЕС Програма Съдържание ESPRITE Европейска стратегическа програма за изследвания

и развитие в информационните технологии, съсредоточена в областите микроелектроника, софтуер, обработка на информация, офисни и компютърни системи.

RАСЕ Изследвания и развитие на нови комуникационни технологии, за създаването на общоевропейска комуникационна мрежа.

ВRITЕ Фундаментални изследвания в индустриалните технологии на Европа, за разработване на нови технологични решения в традиционните отрасли.

ЕURАМ Европейски изследвания за разработването на нови материали.

FАSТ Прогнози и оценки в науката и технологиите. СОМЕТТ Европейска програма за развитие на образованието

и квалификацията в технологиите. ВRIDGЕ Биотехнологични изследвания за иновации,

развитие и растеж в Европа. SРRINТ Стратегическа програма за иновации и

технологичен трансфер. ЕUREKА Програма, която включва проекти в областта на

достъпа до пазара, околната среда, малките и средните предприятия, високи технологии. Освен страните от ЕС програмата включва и тези от ЕАСТ.

Не всички програми обаче се оценяват като успешни, поради което са критикувани за отпуснатите значителни средства и скромните резултати. Най-големите от тях са: Програма Съдържание JESSI Съвместна европейска подмикронова силициева

инициатива, за развитие на микроелектронен чип, и създаване на европейска полупроводникова индустрия.

НDТV Програма за развитие на електрониката, нови микрочипове и телевизия с висока разделителна способност.

ІІ.Инструменти на политиката за насърчаване на изследванията и технологичното развитие 1.Основен инструмент за реализирането на изследователската политика са многогодишните рамкови програми, които подпомагат организирането и финансовата подкрепа на сътрудничеството между университетите, научните центрове и индустриите, вкл. МСП. Те обхващат дейностите на ЕС и се приемат от Съвета на министрите след консултации с Икономическия и социален комитет (чл. 166 от ДЕС). Отпуснатите средства по рамковите

69

програми нарастват, предвид важното им място. Рамковата програма включва: -определяне на научни и технологични цели съобразно дейностите, предвидени в чл. 164 и съответните приоритети; -дефиниране на рамките на всяка дейност; -фиксиране на максималния обем на средствата и детайлизиране на правилата на финансово участие в Рамковата програма, съответните направления и всяка предвидена дейност. 2.Рамковата програма се осъществява чрез специфични програми, които определят дейностите, продължителността им и финансовите средства. Те се реализират чрез: -Действия със съвместна финансиране- включват изследователски проекти в основни научни направления, които до 50% се финансират от бюджета. В тях участват университети, лаборатории в частния сектор, компании и изследователски центрове от различни страни-членки. -Концентрирани въздействия- реализирани със 100% финансиране от ЕС и координиране на национално финансирани проекти. -Собствени изследвания на ЕС- осъществявани от Съвместния изследователски център. Той провежда научни изследвания, свързани с гражданите на Европа и индустрията, ядрената безопасност, нови материали и сателитни наблюдения. Част от дейностите имат и търговски характер, осъществяват се съвместно с индустрията, както и с национални изследователски лаборатории. Институтите на Съвместния изследователски център, разположени в Белгия, Германия, Италия Нидерландия и Испания, са: *Институт за контрол на материалите и мерките *Институт за трансуранови елементи *Институт за нови материали *Институт за системи, информатика и безопасност *Институт за околна среда *Институт за пространствени изследвания *Институт за здраве и защита на потребителите *Институт за изследване на пови технологии 3.В европейските програми се предвиждат и изследвания на социалните аспекти на научното и технологичното развитие, образованието, квалификацията и социалната интеграция. Основните направления могат да се обобщят в няколко области- енергетика, интелектуални ресурси, информационни и комуникационни технологии, индустриални технологии и нови материали, околна среда, научни и технологични изследвания. 4.Наред с реализацията на многогодишните рамкови програми попитиката на ЕС за изследвания и технологично развитие включва и следните специфични инструменти: -Целеви въздействия. Осъществяват се от 1995г. и включват осем направления на стимулиране изследванията и технологичното развитие в областта на индустриалната конкурентоспособност, заетостта и качеството на живот. Целевите въздействия се насочват към насърчаване координацията на европейските изследвания с националните. -Специални мерки за малките и средните предприятия предвид факта, че те нямат достатъчно средства за осъществяване на изследвания и подготовка на предложения за проекти. ЕС подпомага финансово подготовката на проекти на изследователски институции, които разработват проекти, предназначени за МСП. Новите направления са очертани в Бялата книга за растежа, коикурентоспособността и заетостта, където се акцентира на енергични мерки в посока към международното технологично развитие. ЕС предвижда използването на инициативи, програми и финансови механизми за развитието на телекомуникациите, информационните технологии и иновациите. Предвижда се разширяването на трансевропейските мрежи по линия на изграждането на трансевропейска телекомуникационна мрежа, отворена към нови пазари, както и общо информационно пространство, допълващо ЕВП. ІІІ.Европейското изследователско пространство Идеята за европейско изследователско пространство е обусловена както от изоставането на ЕС в областта на развитието и приложението на научните изследвания, така и в контекста на бъде-щото развитие на Съюза като базирано на знанията общество, съобразно решенията от Лисабон. В същото време предстоящото разширяване дава възможност да се увеличи броят на

70

изследователски институции, които да се свържат в общи форми на действие, и да се подобри организацията на изследванията в ЕС. За целта трябва да се имат предвид съществуващите форми на европейско научно и технологично сътрудничество, регионалните потенциали и международните направления европейското изследователско пространство се дефинира в следните области: -Изграждане на мрежи от съществуващите центрове за квалификация в ЕС и на виртуални центрове чрез нови интерактивни комуникационни инструменти. -Общ подход към нуждите и средствата за финансиране на големи изследователски съоръжения в Европа. -Съвместно осъществяване на национални и европейски изследователски дейности и тясното сътрудничество между различните научни и технологични организации. -По-добро използване на инструментите и ресурсите за стимулиране на инвестициите в изследвания и иновации. -Създаване на обща система за научна и техническа оценка на приложението на политиките. -Разширяване на мобилността на човешките ресурси: *по-голяма мобилност на изследователите и въвеждане на европейско направление на научните кариери; повишаване ролята и мястото на жените в изследванията; *стимулиране на младите хора да се включват в изследванията и да правят кариера в науката. -По-голямо изследователско сближаване в ЕС в областта на най-добрите практики на трансфер на знания на регионално и местно равнище и по отношение ролята на регионите в европейската научна сфера. -Обединяване на научните общности, компании и изследователи от Западна и Източна Европа. -Засилване на привлекателността на Европа за изследователи от целия свят. -Създаване на общи социални и етични ценности в научната и технологичната област. За осъществяването на тези цели в ЕС се прилагат редица инструменти и форми на въздействия, съобразно спецификата на областите и участниците в процеса. Предвид ограничеността на финансовите ресурси, те са концентрирани в следните инструменти: -изследователски дейности- създаване на мрежи от национални програми, центрове за квалификация, широкомащабни изследователски проекти; -развитие на изследвания и иновации за стартиране на бизнес, особено за МСП; -разширяване и диверсифициране на изследователски инфраструктури; -развитие на човешките ресурси; -наука, общество и граждани- подкрепа за изграждането на европейска система за научна оценка, насочване на изследванията към нуждите на обществото и диалог между тях, мястото на жените и развитие на етични норми. Така предложените направления и инструменти за изграждане ю на европейско изследователско пространство поставят вьпроса за бъдещото приобщаване на страните-кандидатки за членство. Важността на проблема произтича от недостатъчното финансиране на научните и технологичните дейности в тези държави- значително под средното за ЕС. В същото време Петата рамкова програма, която се осъществява в периода 1998-2002г., дава възможност за участие и на тези държави и финансиране от страна на Съюза на съвместни изследователски проекти със страни-членки.