Строителсво и Градът

Пътният институт подготви инвестиционен проект за ремонт на 60 моста със заем от Световната банка

Последните инфра-структурни събития от изминалите мартенски седмици показаха наме-рението на кабинета да превърне пътната инфра-структура в реален прио-ритет. Шансовете на път-ното лоби са дори по-голе-ми от тези на традиционно силното в България енер-гийно „семейство“. Като посочи възможността 1 млрд. евро да бъдат вло-

жени в ремонта на пъти-ща, министърът на регио-налното развитие и благо-устройството Росен Плев-нелиев всъщност каза за пореден път на глас кол-ко тежко е състоянието на пътната инфраструк-тура, че е възможно бъл-гарското правителство да се застъпи за нея пред Ев-ропейския съюз и че една шеста от средствата по оперативните програми

(без „Човешки ресурси“ и „Административен капа-цитет“ ) на обща стойност 6.6 млрд. евро няма да бъ-дат усвоени по определе-ните проекти. Затова е по-добре тези пари да бъдат вложени в ремонт на част от 20-те хиляди километра републиканска пътна мре-жа. Като се има предвид, че за километър 7-метров двулентов път, от който около 30% се нуждаят от реконструкция, са необхо-дими 500 хил. лева, с този милиард евро могат да бъ-дат ремонтирани 5000 км.

На 25 март след усилен едномесечен труд Цен-тралният институт на път-ните технологии, нацио-нални и европейски нор-

ми и стандарти към Аген-ция „Пътна инфраструк-тура“ внесе в регионал-ното министерство ин-вестиционен проект за ремонт на 60 моста. То е на обща стойност около 130 млн. лева. Предложе-нието е проектът да бъде финансиран основно със заем от Световната бан-ка за 60 млн. евро и око-ло 9 млн. евро (15%) бъл-гарско съфинансиране. Тези 60 моста са избрани от 3600, от които 1600 са в много лошо състояние. Ако финансовото минис-терство одобри инициа-тивата, следващата годи-на ще бъде използвана за подготовка и одобряване на проекта и сключването

на споразумение със Све-товната банка, а ремон-тът може да започне през 2011 г. Избраните съоръ-жения не са ремонтирани от 30-50 години. За 2-3 го-дини те ще бъдат обнове-ни.

На 30-31 март по време на конференцията за стра-тегическа инфраструкту-ра ще бъдат обсъдени и други мерки за обновява-не на пътищата. Европей-ската рецепта е магистра-лите да се строят по схе-мата на публично-частно-то партньорство, а с евро-фондове да се финанси-рат регионалните пътища. След постепенното изли-зане от кризата, при коя-то държавата най-напред

проявява грижа към биз-неса, за да намали безра-ботицата, и след разпла-щането й с фирмите стро-ителните компании най-вероятно ще се обърнат към изграждане и конце-сиониране на магистрални участъци. Така се очерта-ва тенденцията от публич-ни финанси в големи пъ-тища към публични фи-нанси в регионални шосе-та. Магистралите могат да останат за бизнеса.

Милена ВАСИЛЕВА

Съвременни строители на български магистрали

9771310983000

>12

1212

Брой 12 (648), 29 март - 5 април 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

ФОРСИРАТ РАБОТАТА ПО ОКОЛОВРЪСТНОТОНа 24 март, 11.30 часа, кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на регионалното разви-тие и благоустройството Росен Плевнелиев посетиха строящия се участък от Южната дъга на Со-фийския околовръстен път между бул. „Симеоновско шосе“ и бул.„Черни връх“. Строителят „Глав-болгарстрой“ представи график за изпълнение на обекта, който предвижда шестмесечно предсроч-но приключване на строителните работи – в началото на май да бъде отворен за движение бул.„Чер-ни връх“, а на 8 юни да е завършен и пътният възел с кръгово кръстовище на ниво терен. В момента строителите извършват изкопни работи, полагат кофраж и армировка за изграждането на мосто-вото съоръжение на кръстовището Още на стр.4-5

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 29 март - 5 април 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]Регионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected] Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected] Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected], Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Дежурен екип: Милена Василева, Гергана Димитрова

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

СЕДМИЦАТА

ОБЩИНИ

www.stroitelstvo.info

Водните съоръжения в България ще се управляват от четири публични компанииЧетири публични компании ще управляват държавната собственост на водните съо-ръжения в страната. Това обя-ви министърът на околната среда и водите Нона Караджо-ва, която участва в празника по повод Световния ден на во-дата 22 март. Промяната ще засегне 70-80 големи язовира, диги, магистрални водопрово-ди за напояване и водоснабдя-ване, както и сондажи за чер-пене на вода от подземни из-точници.

България и Катар създават смесена компания за инвестицииМинистърът на икономиката, енергетиката и туризма Трай-чо Трайков и министърът на бизнеса и търговията на дър-жавата Катар Фахд бин Джа-сим бин Мохамед ал Тани под-писаха Меморандум за създа-ване на смесена компания за инвестиции. Очаква се компа-нията да стартира дейността си с капитал от 500 млн. дола-ра, който ще бъде внесен из-цяло от катарската страна.

Премахват нерегламентирани сметища в столицатаЗапочна премахване-то на над 1000 куб.м строителни отпадъ-ци от сметище на ул. „Президент А. Лин-кълн“ („Обиколна“) в район „Овча купел“. Почистени са сметища в районите „Обори-ще“, „Слатина“, „Мла-дост“ и „Витоша“. По-чистването е извършено с помощта на фирмите „Главбол-гарстрой“, КАР 2007, АСП - България, ЕТ „Цветан Найденов“, „Винберг“ и „Софийска вода“ АД

Изграждат атракционен парк в краен варненски кварталАтракционен парк предстои да бъде изграден във варненския квар-тал „Владислав Варненчик“.Той ще наподобява парка в кв. „Младост“ и ще бъде разположен на площ от 30 дка. Предвиденият терен се намира в близост до пощата в квартала. Идеята е да бъдат изградени детски площад-ки, зони за атракции и зони за активен спорт за всички възрасто-ви групи. Първоначално за строителството на парка ще се търси концесионер. По предварителни данни необходимата инвестиция е около 2, 5 млн.лв. Процедурата за концесия бе одобрена на по-следното заседание на общинския съвет миналата седмица.

Предстои търг за строител на велоалеи в „Младост“ в СофияЗавършват работните проекти за 3.5 км велоалеи в столичния жк „Младост“. Обществена поръчка за избор на строител ще бъде обявена вероятно през април. Средствата в размер на 2.5 млн. лева трябва да одобри Столичният общински съвет.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) извършва разпла-щане на 5 млн. лв. от задълженията към стро-ителните фирми. Тази сума представлява 30% от дългове към 40 малки и средни фирми, кои-то варират от 100 хил. до 1 млн. лева. Това ре-шение представиха на обща пресконференция миналата седмица министърът на регионално-то развитие и благоустройството Росен Плев-нелиев, председателят на Камарата на строи-телите в България Симеон Пешов и изпълни-телният директор на камарата Иван Бойков. До момента разплатените средства са 121.6 млн. лева към 89 фирми. От тях 106 млн. лв. са изплатени от Агенция „Пътна инфраструкту-ра“, а 15.6 млн. лв. от МРРБ в секторите геоза-

щита, ВиК и благоустройствени дейности.Задълженията на МРРБ са около 200 млн. лв. към общо 226 фирми. Споразумение за раз-плащане с министерството беше подписано по Коледа миналата година. Още тогава бяха разплатени 26 млн. лева. През януари и февру-ари т.г. бяха преведени още 58 милиона, пре-димно на тези 89 фирми, които по схемата на финансовия министър Симеон Дянков се отка-заха от 10% от дължимите суми срещу бързо и реално разплащане. МРРБ е единствената институция, с която има-ме работещо споразумение и получаваме пари по график, коментираха Симеон Пешов и Иван Бойков.

„Атомстройекспорт“ очаква разрешение за строителството на АЕЦ „Белене“ през 2011 г.Вицепрезидентът на компани-ята Тимур Бавлаков съобщи, че българската страна, както и преди, се намира в процес на „активно търсене на нов стра-тегически инвеститор“. По ду-мите му компанията вече изця-ло е разработила техническия проект, поръчала е над 75% от основното оборудване и е под-готвила площадката за строи-телството на АЕЦ „Белене“.

Правителството прекрати концесията на централния плаж в БургасПравителството реши да пре-крати едностранно договора за предоставяне на концесия върху морски плаж „Бургас-цен-трален“. Договорът е сключен на 11 февруари 2008 г. с „Он-тайм дистрибюшън енд лоджи-стикс“ ЕООД. Причина за пре-кратяването му е неизпълне-ние на основното задължение на концесионера за заплащане на концесионно възнагражде-ние, както и на други задълже-ния за осъществяване на кон-цесията.

40 строителни фирми си разпределят 5 млн. лева

Подлезите във Варна на концесияПешеходните подлези във Варна да бъдат даде-ни на концесия, реши на последното си заседание общинският съвет. До мо-мента те се стопанисват от общината. Подземни-те съоръжения в града и по пътя за Златни пясъци са общо 37 и най-вероят-но ще бъдат разпределе-ни в три пакета по райо-ни. В един пакет ще има атрактивни подлези, в ко-ито ще може да се разви-ва търговска дейност, и неатрактивни.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 29 март - 5 април 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ГРАДОУСТРОЙСТВО

СВЯТ

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

Доплащаме 48 млн. евро за магистрала „Люлин“

В анекса към договора с турския изпълнител на ма-гистрала „Люлин“ ще бъде фиксирана цена на обек-та 185 млн. евро. Договорът с обединението „Мапа Дженгиз“, сключен през август 2006 г., е за 137 ми-лиона евро. В началото на годината стана ясно, че строителят е поискал допълнителни 40 милиона евро, за да довърши обекта, а в края на февруари сумата скочи на 70 милиона евро. Параметрите от проектоспоразумението са изпратени за съгласу-ване в ЕК, за да се провери дали те могат да бъдат приети от Брюксел като обективни разходи.

Първата българска ВиК асоциация се учреди в Бургас

Асоциацията поема управлението на всички ВиК съоръжения на територията на област Бургас, ко-ито до този момент са се управлявали от общини, от ВиК дружества, от държавата или частни фирми. Законът за водите предвижда дяловото участие на държавата в тази асоциация да бъде 35%, а остана-лите 65% да се разпределят между общините в об-ластта на базата на населението в съответната об-щина.

Водопроводите под нови пет улици се включват в проекта за интегриран воден цикъл на Смолян

За подмяна на водопроводните и канализационни тръби разкопават пет нови улици в Смолян, включе-ни в проекта за пълен воден цикъл на града, финан-сиран от програма ИСПА. Изпълнителите на про-екта - консорциумът „Копаса Понстрой ВОД“, съоб-щиха, че по улица „Наталия“ в квартал Райково се използва метод за безтраншейно преминаване при полагането на новите водопроводни тръби. Чрез технологията се запазва до голяма степен пътното платно, тъй като не се налага разкопаване.

Актуализират Общия устройствен план на Пазарджик

Община Пазарджик внесе предложение за промяна на Общия устройствен план на града. Действащият план е одобрен от общинския съвет през 2006 г. Той е изработен преди 2002 г. и предвид сложността на обстановката в този период и динамичните промени в законодателната база не осигурява в пълна степен възможности за по-оперативно действие на общин-ската администрация за бързо и ефективно управле-ние на градската територия в някои аспекти, отбеляз-ват от община Пазарджик.

Най-голямото летище в света се открива на 27 юни

На 27 юни ще бъде въведена в експлоатация първата секция на международното пътническо и товарно летище „Ал Мак-тум“ в Дубай. Новото летище, за строителството на което ще бъдат похарчени общо около 33 милиарда долара, ще има пет писти, четири пътнически терминала, които ще обслужват 160 милиона пътници годишно, и 18 товарни терминала с общ ка-пацитет 12 милиона тона товари.

Готови са проектите за регулация и застрояване на две вилни зони в Благоевград

Общинският експер-тен съвет по устрой-ство на териториите на Благоевград прие на последното си за-седание проектите за регулация и за-строяване на вилни-те зони в местности-те Бодрост и Септем-врийче. След публи-куването им в Държа-вен вестник започва продажбата на земята в двете вилни зони

Продажбите на жилища в Сингапур скочиха със 130% за година

По-голямата част от сделките през 2009 г. са сключени от са-мите сингапурци – 76% от всич-ки сделки. На годишна база бро-ят на сделките, сключени в част-ния сектор от гражданите на Сингапур, е скочил със 144%. В същото време се наблюдава и активизиране на чуждестран-ните инвеститори предимно от Малайзия, Индонезия, Китай и Индия, се посочва в изследване на Управлението за градско раз-витие на Сингапур и консултант-ската компания DTZ.

Възлагат устройствен план за Банкя

Предвижда се да бъде възло-жен подробен устройствен план – план за регулация и за-строяване за те-ритория от ра-йон Банкя, за ко-ято не е прило-жена първа ре-гулация. Планът ще бъде разра-ботен с прилага-не на разпоред-бите на чл. 16 от Закона за ус-тройство на те-риторията.

Стартират информационни дни и обучения за бенефициенти по две схеми на ОПРР

На 29 март управляващият орган на ОП „Регионално раз-витие“ стартира информационни дни и обучения за бене-фициентите по програмата в шестте района на страната. Събитията се организират във връзка с две отворени схе-ми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефектив-ност в общинска образователна инфраструктура в град-ски агломерации“ и „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфра-структура на 178 малки общини“.

Тръгват първите проекти за полупазарни стопанства по програмата за селските райони

Фонд „Земеделие“ одобри първите 464 проекта на полу-пазарни стопанства по Програмата за развитие на сел-ските райони 2007-2013 г. Инвестициите, на които се дава старт, са на обща стойност 13.4 млн. лв. По мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ се подпомагат дребни земеделски про-изводители, които кандидатстват за европейско финан-сиране, за да обновят своите стопанства или да увеличат размера на отглежданите от тях култури или животни.

Набират проекти по европейска програма за енергийна ефективностНабират се проектни предложения по търг за набиране на проектни предложения по програмата „Интелигентна Енергия - Европа“ 2010. Програмата финансира дейности в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и енергоефективния транспорт. Бю-джетът за тази година е 56 милиона евро. Безвъзмездно-то финансиране е до 75% от общите допустими разходи по проектите. Кандидатите представят своите проектни предложения до 24 юни, национален информационен ден се провежда на 30 март 2010 г. в зала „Витоша“ на Интер Експо Център в София. Програмата ще бъде представена от експерти на Европейската комисия с участието на спе-циалисти от министерствата на икономиката и на регио-налното развитие.

С 400 хил. лв. по Оперативна програма „Транспорт“ преструктурират жп системата на България

Стратегия за внедряване на техническите специфи-кации за оперативна съвместимост на българска-та с европейската железопътна система ще бъде изготвена в следващите девет месеца. Договорът, който е на стойност 395 хиляди лева (без ДДС), бе сключен между Министерството на транспорта, ин-формационните технологии и съобщенията и изпъл-нителя консорциум ШГВ (обединение от фирмите „Шуслер план“, „Гама Мениджмънт“ АД и „Вектор Бул“ ООД). Финансирането на проекта е по Опера-тивна програма „Транспорт“.



4 Строителство Градът, 29 март - 5 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Строителството на един от най-дълго изграж-даните пътни инфраструк-турни обекти, участък от южната дъга на столич-ния околовръстен път, ще бъде ускорено. Трасето от бул. „Симеоновско шосе“ до пътен възел „Драгале-вци“ (от км 44+720 до км 49+291) ще бъде завърше-но и въведено в експлоа-тация половин година по-рано - на 8 юни 2010 г. Това стана ясно при ра-ботно посещение на обек-та на 24 март на министъ-ра на регионалното раз-витие и благоустройство-то Росен Плевнелиев и столичния кмет Йордан-ка Фандъкова. Те акцен-тираха на приоритетност-та на пътния обект, обо-

сновала необходимостта от негово ускоряване. По договор участъкът трябва да бъде приключен през януари 2011 г. Направено е препроектиране и нова организация на изпълне-ние на строителните рабо-ти от страна на изпълни-теля „Главболгарстрой“. По думите на министър Плевнелиев за обекта е направено временно раз-плащане в размер на 9.5 млн. лева. Строителят е дал отстъпка 4% от цена-та, посочи също министъ-рът. Окончателното раз-плащане ще бъде напра-вено през юни тази годи-на, когато бъде извърше-на корекция в държавния и респективно в бюджета на министерството, посо-

чи също министър Плев-нелиев.

За отчуждителни про-цедури за отсечката Сто-личната община е вложила около 3.5 млн. лева, посо-чи кметът на София Йор-данка Фандъкова.

Според изпълнителя за завършване на строител-ството на настоящия учас-тък са необходими около 20 млн. лева.

Пътният възел „Драгалевци“ е решен на ниво терен като кръгово кръстови-ще, откъдето са направе-ни връзки към Драгале-вци, а директното трасе на околовръстното остава на долно ниво.

Преработката на про-

екта на пътен възел „Дра-галевци“, направена от „Главболгарстрой“, об-хваща основно изпълне-нието на кръговото кръс-товище, което се предвиж-да при бул. „Черни връх“. Преработихме проекта, така че устоите на мос-товото съоръжение вмес-то по класическа техно-логия ще се направят чрез шлицови стени, каза пре-зидентът на „Главболгар-строй“ инж. Симеон Пе-шов. Мостовото съоръже-ние ще се изгради при съ-ществуващ терен, а след това ще се направи долно-то ниво на Околовръст-ното. Тази технология е приложена при подлеза на Софийския универси-тет и позволява скъсяване

на срока за строителство, посочи също инж. Симе-он Пешов. Предвижда се през май да бъде пуснато движението по бул. „Чер-ни връх“. Разработеният график на работа обхваща три етапа.

В момента се изпълня-ва част от мостовото съ-оръжение от кръгово-то кръстовище на пътния възел. Работи се и по из-граждане на южния локал, както и отклонението към кв. Драгалевци.

Миналата седмица при-ключи изместването на гравитачния водопровод, който е с дължина 500 м и с диаметър ф1600 мм. Обектът е на стойност 2.5 млн. лева и е финанси-ран от „Софийска вода“. Този водопровод захранва общо 400 хиляди домакин-ства. Бил е построен през 1965 г. с обща дължина 10 км, свързвайки пречиства-телната станция за питей-ни води „Панчарево“ с ре-зервоар „Бъкстон“.

Наличието на инженер-на инфраструктура опре-деля сложността на из-граждане на околовръст-ния път, коментира инж. Пешов. Друга причина за трудностите при строи-телството на обекта спо-ред него е извършването на работите, без да се пре-късва автомобилното дви-жение.

За следващия участък от южната дъга от бул. „Симеоновско шосе“ до пътния възел с жк „Мла-дост“ се предвижда

ускоряване на процеду-рите по отчуждаване

Наскоро се очаква да бъде внесено в Народно-то събрание решение във връзка с по-бързото при-ключване на отчуждител-ните процедури относно Закона за държавната соб-ственост. Получена е и не-обходимата кадастрална карта от Столичната об-щина, каза също министър Плевнелиев, на базата на която ще може да започне процедура по отчуждава-не. Само за това се плани-ра ресурс в размер на 20 млн. лева. По думите на министър Плевнелиев со-фийският околовръстен път и метрото са пример за това как собствениците на имоти изнудват общи-ната и държавата. Според него този проблем ще се реши с предстоящите за-конодателни промени, ко-ито ще доведат до по-раз-умни оценки при отчужди-телните процедури. Пора-ди изнудване от страна на собствениците на отчуж-дените имоти изместихме последните два километра от магистрала „Марица“, даде пример министърът.

Гергана ДИМИТРОВА

Ускориха изпълнението на Околовръстното в СофияНа законодателни промени разчита по-скорошното извършване на отчуждителните процедури за участък от южната дъга

Обектът „Софийски околовръстен път – южна дъга“ от бул. „Симеоновско шосе“ до кв. Бо-яна се строи от консорциум „Обединение

Юг“ с водещ партньор „Главболгарстрой“. Учас-тъкът е с обща дължина 4.5 км. Началото му е на 630 м преди разклона на „Симеоновско шосе“ по пътя за Пловдив, а краят - на 450 м преди бул. „България“. Автор на проектите е „Пътпроект - 2000“ ООД. Трасето е с магистрален габарит 46.00 м с две платна с по три активни ленти за движе-ние, локални платна, разделителни ивици и тро-тоари. Решението на пътен възел „Драгалевци“ с кръго-во кръстовище първоначално бе изработено от „Канел – Людмил Коларов“.

Според обявеното от министър Плевнелиев в на-чалото на тази година за изграждането на Южната дъга от Драгалевци до Бояна има три договора на обща стойност 60 млн. лева. Строителството започ-на през ноември 2005 г. по договор за 39.288 млн. лева. През 2008 стана ясно, че обектът се оскъпява с 60 млн. лева заради сложна инфраструктура и ге-ология. В тази сума не влизат парите за отчуждава-не. Според доклада на строителния надзор има три договора за строителството на Околовръстното и те са съответно за 39.288 млн. лева (от 2005 г.), 36 млн. лева за локалите и допълнителни строителни рабо-ти (от 2008 г.), 6.5 млн. лева за пътния възел. Извън договора на главния изпълнител остава гравитач-ният водопровод, който е на стойност 5 млн. лева.

От възела с жк „Младост“ до бул. „Симеоновско шосе“

Началото на този участък от Околовръстното е при км 42+800 с продължение на новото тра-се от пътен възел „Младост“ (бул. „Алексан-

дър Малинов“), като преминава с пресичане на „Би-стришко шосе“, дере на Старата река, предвижда се отклонение за лифтова станция и бул. „Климент Ох-ридски“ и достига до изграденото трасе. Проектът е дело на „Виаплан“, а подизпълнител е „Транскон-султ 22“. Както и при строящия се участък от Око-ловръстното, така и при този съществена особеност е наличието на много съществуващи подземни ко-муникации – два водопровода ф1200 и ф 1700, кана-лизация, които ще се изградят в локалните платна. Предвижда се изграждане на надлез при бул. „Кли-мент Охридски“ и мост естакада на км 43+023 с дъл-жина 358.10 м. Пресичането с „Бистришко шосе“ е при км 43+155. Ситуационно пътят максимално следва съществуваща ос и е съобразен с действа-щата регулация. Пресичането на бул. „Климент Ох-ридски“ се осъществява на второ ниво.

Инж. Симеон Пешов, президент на „Главболгарстрой“ (на преден план), показа пред столичния кмет Йорданка Фандъкова и министър Росен Плевнелиев решението на пътния възел „Драгалевци“ и ги запозна с новия график на строителните работи Фотограф Мария Съботинова

Как се разви финансирането на обекта


ГРАФИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ* НА МАГИСТРАЛИТЕ

Обект Лот 2 „Тракия“

Лот 3 „Тракия“

Лот 4 „Тракия“

Лот 1 „Марица“

лот 2 „Марица“

лот 3 „Марица“

Лот 4 „Марица“

Лот 1 „Струма“



Процедури Дата Дата Дата Дата Дата Дата Дата Дата Дата Дата

1. Решение на АПИ за откриване на процедура, с което се одобрява и обявлението

края на февруари

2010 г.

26 февруа-ри 2010 г.

средата на март 2010 г.

началото на август

2010 г.

началото на октомври

2010 г.

края на ноември 2010 г.

средата на януари

2011 г.

началото на февруари

2011 г.

начало-то на март

2011 г.

началото на май 2011

2. Подаване на оферти от участниците

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

сро

к на

обж

ал-

ване

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

60 дни

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

проц

едур

а за

изб

ор н

а из

-пъ

лнит

ел и

скл

ючв

ане

на

дого

вор

(вре

метр

аене

5 м

е-се

ца)

3. Протокол за разглеждане, оценяване и класира-не на офертите 45 дни

4. Решение за избор на изпълнител 5дни

5. 10-дневен срок за обжалване на решението 10 дни

6. Сключване на договор с избрания изпълнител (ако няма обжалване на решението) 25 дни

7. Очакване дата за започване на строителството начало-

то на май 2010 г.


2010 г.

началото на септември

2010 г.

началото на март 2011 г.

началото на март 2011 г.

начало-то на май

2011 г.

средата на юни 2011 г.

началото на юли 2011 г.


2011 г.

началото на октомври

2011 г.

8. Очаквана дата на завършване на строителството края на май 2012 г.

края на ав-густ 2012 г.

края на де-кември 2012 г.

края на май 2013 г.





края на юли 2013 г.

края на ав-густ 2013 г.

*Процедурите по избор на консултант стартират в 10-дневен срок от обявяване на процедурата за строителство*Справката е към 10 март 2010 г.

Магистралите и графикът на копките

Околовръстният път на столицата ще бъде завършен до12 юни. По думите на Симеон Пешов, президент на ос-новния изпълнител „Главболгарстрой“, на 8 юни ще бъде завършено строителството на пътен възел „Драгалевци“. Миналата седмица обектът беше посетен от министъ-ра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Все още се строи на част от околовръстното шосе в участъка от Симеоновско шосе до бул. „Черни връх“.

Милена ВАСИЛЕВА

Магистралите, които станаха приоритет на сегашния кабинет, все още са на етап под-готовка за строителство. Това се отнася за

„Тракия“, новите отсечки на „Марица“, „Черно море“ и „Струма“. „Хемус“ е на по-ранна фаза от развитието на идеята. А тя е да се правят първи копки: на 3 май да бъде за лот 2 Стара Загора - Нова Загора от аутобан „Тракия“, като разреше-нието за строеж не закъснява толкова, колкото при повечето големи инфраструктурни проекти. След това идва ред на лот 3, лот 4 от аутобана, от лятото - на „Марица“, а към края на годината - два лота от „Струма“. Така до края на годината е въз-можно да има старт на тръжни процедури за шест магистрални лота и първи копки за четири от тях.

„ТРАКИЯ“

„МАРИЦА“

„СТРУМА“

ОКОЛОВРЪСТНИЯТ ПЪТ НА СОФИЯ

„ЛЮЛИН“

„ЧЕРНО МОРЕ“

За изпълнител на лот 2 Стара Загора - Нова Заго-ра на магистрала „Тракия“ е определено сдружение-то „Трейс“ - „СК 13“, но все още няма решение на Ко-мисията за защита на конкуренцията по жалбата на „Щрабаг“, оспорваща избора. Останалите възражения не бяха уважени от комисията.

Процедурата за избор на строителен надзор не е завършила работата си. Най-ниската цена на Обеди-нение „Национални транспортни оси“ („Трафик кон-султ“ - „Рубикон инженеринг“) - 940.5 хил. лева, се оказа с 30% под средната на останалите участници. Процедурата по допълнително защитаване на оферта-та, подготвяне на протокол, решение на тръжната ко-мисия и одобрение от управляващия орган все още се провежда. Ако Обединение „Национални транспорт-ни оси“ не бъде одобрено, идва ред на „Пътинвестин-женеринг“ с оферта 1.125 млн. лева.

До 26 април се приемат оферти за лот 3 на магис-трала „Тракия“ Нова Загора - Ямбол.

Чака се обявяването на тръжна процедура за лот 4 Ямбол - Карнобат на аутобана, което трябваше да ста-не до средата на март (виж таблицата). За този лот се очакват промени в тръжната документация.

Апликационната форма все още не е внесена в уп-равляващия орган в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения и се оч-аква.

Към магистрала „Черно море“ интерес прояви Ку-вейт. Бизнесът в държавата иска да инвестира в из-граждането на аутобана, стана ясно след посещение на министър-председателя на България Бойко Борисов в Кувейт миналата седмица.

Според министъра на регионалното развитие и бла-гоустройството строящите се 31 км от магистрала „Ма-рица“ ще бъдат завършени на 15 август. Тук попадат от-сечките:

- от км 72+940 до км 89+600 (Харманли - Любимец)- от км 89+100 до км 108+260 (Любимец - Свиленград)

– дясно платно- от км 108+260 до 114+000 (Свиленград - Капитан

Андреево). Държавата ще заплати още 32 млн. лева, от които 4

млн. лева за горното строене на 300-метровия мост с ма-гистрален габарит на р. Марица (при км 73+750), а 28 млн. лева за трите пътни участъка. Така общата сума ще стане 128 млн. лева, или по 4 млн. лева на километър. За неизградената част от магистралата в участъка Оризо-во - Харманли от км 5+000 до км 71+011 обявяването на търговете ще започне в началото на август с лот 1 (виж таблицата).

Министърът на регионалното развитие и благоу-стройството съобщи, че турският консорциум „МА-ПА-Дженгиз“ ще получи за строежа на магистрала „Люлин“ 185 млн. евро вместо 137 млн. евро, както е по договор. Така най-късата магистрала в България с най-много тунели и виадукти ще се оскъпи с 48 млн. евро. Според финансовия меморандум от 2001 г. с про-грама ИСПА бюджетът на проекта е 146.5 млн. евро, т.е. в него са запазени около 10-12 млн. евро. Остана-лите 40 млн. евро трябва да бъдат платени от държав-ния бюджет. Сумата за оскъпяване на строителството на магистрала „Люлин“, която се появи в публично-то пространство в началото на годината, беше 40 млн. евро, през март тя нарасна на 70 млн. евро, сега е 48 млн. евро.

Според графика на пътната агенция лотовете по ма-гистрала „Струма“ остават за догодина. Но според изя-вление на министъра на регионалното развитие и бла-гоустройството Росен Плевнелиев от миналата седми-ца, направено в парламента, до края на годината ще бъ-дат обявени търгове за строителството на две отсечки от този аутобан. Това са лот 1 Долна Диканя - Дупница (16.780 км) и лот 4 Сандански - Кулата (15 км).

ПЪТИЩА

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова


ЕКСПЕРТ

Инж. Милко ГЕЧЕВА, замест-ник началник на Дирекция-та за национален строителен контролИнж. Георги ДАРАКЧИЕВ, за-местник началник на Дирек-цията за национален строи-телен контрол

Строителството в све-та се развива и разпрос-транява паралелно с из-граждането и ползването на железниците през ХIХ век. По този начин рабо-тата на строителните фир-ми се разширява и извън границите на собствена-та им държава и нуждата от стандартни договорни форми става все по-осеза-телна.

Формите на догово-ри, изработвани от неза-висими инстанции вмес-то от договарящите стра-ни, гарантират по-голяма безпристрастност между страните, включвайки все по-широкия опит за отра-съла.

Правилата на ФИДИК всъщност са препоръчи-телни договорни форми, създадени в резултат от дългогодишна практика, за

улеснение на договарящи-те се страни при сключва-не на международни дого-вори за строителство. Сле-дователно не е възможно тези правила да заменят действащите закони в съ-ответните държави, в ко-ито се извършва строи-телството. Нещо повече – смисълът на разработва-нето на примерните дого-ворни форми на ФИДИК е именно унифициране на договорите, така че да бъ-дат максимално лесно при-ложими в различни държа-ви с различаващо се зако-нодателство, но задължи-телно при стриктно спаз-ване на действащите за-кони. Договорните форми на ФИДИК са универсал-на рамка за регламентира-не на търговски взаимоот-ношения в строителството и като такава не са пред-назначени да заместват за-конови процедури, в част-ност и по въвеждане в екс-плоатация.

В този смисъл е и не-изменно включваната кла-уза във всяка от формите на ФИДИК, че договорът трябва да се подчинява на

цялото държавно законо-дателство, законодателни актове, разпоредби и дру-ги закони, правилници и подзаконови нормативни актове на страната, в коя-то се извършва строител-ството.

В българската норматив-на уредба по устройство на терито-рията за строежи, които се финансират от програ-ми на Европейския съюз, програми ФАР, ИСПА и се изпълняват по прави-лата на ФИДИК, е създа-дена разпоредбата на §24 от Заключителните разпо-редби на Закона за устрой-ство на територията (ЗУТ) през 2001 г.

Със Закона за измене-ние и допълнение (ЗИД) на ЗУТ, обнародван в Дър-жавен вестник, бр. 61 от 2007 г., се направиха про-мени и в разпоредбите на §24 от ЗУТ.

С тези изменения стана задължително упражнява-нето на строителен надзор да се извършва от лицен-зиран по реда на ЗУТ кон-султант и се вписа изри-

чен текст, че за осъщест-вяване на дейност по оце-няване на съответствието на инвестиционните про-екти също задължително се изисква лиценз по реда на ЗУТ.

Друга съществена про-мяна, която беше направе-на в разпоредбите на §24 от ЗУТ, е отпадането на специалния ред, по кой-то до изменението се въ-веждаха в експлоатация тези строежи. Въвеждане-то в експлоатация вече се извършва по общия ред на ЗУТ, като се спазват и условията на договора, сключен по правилата на ФИДИК.

Следва да се има пред-вид, че в преходните и за-ключителни разпоредби на ЗИД ЗУТ от 2007 г. с §72, ал.1 се дава възможност заварените строежи по §24, ал.1, чието строител-ство е започнало до влиза-нето в сила на последно-то изменение на §24, да се довършват по предишния ред или по желание на въз-ложителя по новия ред.

С §24 от ЗУТ се прави уточнение на реда за дър-жавно приемане на стро-ежи, финансирани изцяло или частично от междуна-родни финансови инсти-туции и от фондове на Ев-ропейския съюз. Целта е да се намери максимално съответствие между про-цедурите за завършване и приемане на строежите по правилата на Междуна-родния съюз на инженери-те-консултанти (ФИДИК), които обикновено се спаз-ват при тези договори, и процедурите за завършва-не, приемане и въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на терито-

рията (ЗУТ) и подзаконо-вите нормативни актове, които са задължителни за всички строежи, изпълня-вани в България.

За по-голяма яснота е необходимо да се направи съпоставяне между

процедурите по приема-не на строежите по ЗУТ и аналогичните процедури по ФИДИК

Съгласно разпоредба-та на чл.176, ал.1 ЗУТ след завършване на строежа възложителят, проектан-тът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят конста-тивен акт, с който удосто-веряват, че строежът е из-пълнен съобразно одобре-ните инвестиционни про-екти, заверената екзеку-тивна документация, из-искванията към строежи-те по чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУТ и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и про-токолите за успешно про-ведени единични изпитва-ния на машините и съоръ-женията. С този акт се из-вършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. Този акт се съставя по образец №15 от Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и про-токоли по време на стро-ителството и е основание за съставяне на окончате-лен доклад от лицето, уп-ражняващо строителен надзор. В чл.7, ал.3, т.15, б.„б“ от Наредба №3/2003 г. е дадена възможност в Констативен акт, обра-зец №15, за установява-не годността за приема-не на строежа (част, етап от него) да бъдат вписани неизвършени, незавърше-

ни или недобре извършени работи, но е поставено ус-ловие до подаване на иска-не за издаване на разреше-ние за ползване същите да бъдат отстранени, което се удостоверява с констати-вен протокол.

С предаване на стро-ежа от строителя на въз-ложителя със съставянето на Констативен акт, обра-зец №15, се приема за до-казано, че са изпълнени за-дълженията по договора за строителство.

Задълженията по дого-вора за строителен надзор продължават със съставя-нето на окончателен до-клад и участие в Държав-на приемателна комисия (ДПК) за строежа и при-ключват с издаване на раз-решение за ползване.

За строежите, попадащи в хипотезата на §24, ал.1 Заключителните разпоред-би на ЗУТ, във всички слу-чаи задължително следва да са изпълнени изисква-нията на чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУТ, което се удос-товерява със съставените по време на строителство-то актове, протоколи, де-кларации за съответствие и други документи, имащи отношение към доказване качественото изпълнение на съответните видове ра-боти, които се изискват с нормативен документ.

В този смисъл е и клау-зата от правилата на ФИ-ДИК, указваща, че догово-рът трябва да се подчинява на цялото държавно зако-нодателство, законодател-ни актове, разпоредби и други закони, правилници и подзаконови норматив-ни актове.

Приемането на стро-ежите по правилата на

Законът за устройство на територията и договорите по ФИДИКАнализ на едновременното прилагане на разпоредбите на ЗУТ и правилата на ФИДИК при въвеждане в експлоатация на строежи, финансирани по програми на Европейския съюз

Сертификатът за изпълнение (Performance certificate) по-точно по-

пада в хипотезата на документ, въз ос-нова на който може да се издаде раз-решение за ползване (примерно оконча-телен доклад), отколкото сертифика-тът за приемане (Taking over certificate). В този смисъл сертификатът за при-емане (Taking over certificate) съвпада по същество с Констативен акт, обра-зец №15, за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) със или без забележки.

За недопускане на такива случаи е не-обходимо взаимодействията меж-

ду правилата на ФИДИК и разпоредби-те по устройство на територията да бъдат по-прецизно анализирани от учас-тниците в строителството и искане-то за издаване на разрешение за ползва-не да се прави не по-рано от издаването на сертификат за приемане (Taking over certificate) без забележки или с приложен протокол за отстраняването им.

Вече има създадена практика по въвеж-дане в експлоатация на строежи, фи-

нансирани изцяло или частично по про-грами на Европейския съюз и изпълня-вани по договори, сключени по правила-та на ФИДИК. В немалко случаи за тези строежи се представят констативни актове, образец №15, и/или сертифика-ти за приемане (Taking over certificate) с приложени множество забележки за неиз-вършени, недовършени и недобре извър-шени видове работи съгласно одобрени-те проекти, което не дава възможност за издаване на разрешение за ползване.

З ащо публикуваме това проучване на инж. Георги Даракчиев и инж. Милка Гечева? Много от големите инфраструктурни проекти се изпълняват по пра-вилата на ФИДИК. Важно условие за подготовката на документаци-ята е съвместимостта между договорите по ФИДИК и Закона за ус-тройство на територията (ЗУТ). Обикновено изпълнителят, който е сключил договора по ФИДИК и спазва неговите разпоредби, се за-труднява в хармонизирането му с българските правила, които апри-ори са задължителни. ЗУТ е променян неколкократно именно зара-ди пълното му напасване с договорите по ФИДИК, по които основ-но се изпълняват проекти с финансиране от ИСПА. Въпреки това в инженерно-правното пространство остават съмнения как и дали се съвместяват и са едновременно приложими българските законови норми.


ЕКСПЕРТ

Институтът на строителните инженери (Institution of Civil Engineers) във Великобритания (Обединеното крал-ство) в сътрудничество с представителна група от строителни фирми публикува през 1945 г. първото из-дание на договорните условия на Института на стро-ителните инженери (ICE Conditions of Contract), комбини-райки отделни елементи от договрни форми, които са били използвани дотогава. Документът е добре приет, като в резултат от един непрекъснат процес на акту-ализация и преработка за отразяване промените в за-конодателството и в естеството на самия строите-лен отрасъл той вече е достигнал своето седмо изда-ние (1999 r.). Формата на Института на строителните инженери (ICE) e послужила като база за подобни стандартни фор-ми, възприети в много страни на света, като по принцип са въвеждани само незначителни промени за отразяване на специфични местни, правни и езикови изисквания. Тази форма е била и си остава предимно форма за местно до-говаряне и не е най-подходяща за международни строи-телни проекти. Асоциацията на инженерите-консултанти (Association of Consulting Engineers) във Великобритания публикува през 1956 r. една изменена форма, по-подходяща за междуна-родни проекти. През следващата година Международната федерация на инженерите-консултанти (ФИДИК, FIDIC) публикува „До-говорни условия (международни) за изграждане на обекти на гражданското строителство“ (Conditions of Contract (International) for Works of Civil Engineering Construction), общо известни като Червената книга. FIDIC (Federation Internationale des Ingenieurs Conseils – Международна феде-рация на инженерите-консултанти) е Федерация на асо-циациите на инженерите-консултанти от съответните държави и е базирана в Женева. Международният съюз на инженерите-консултанти е основан през 1913 г. от три национални сдружения на независими инженери-кон-султанти от Европа.Съкратеното име на съюза е образувано от началните букви на наименованието на френски език - FIDIC. Етич-ният кодекс на съюза изисква безпристрастни съвети, компетентност и честна конкуренция. Целите му са да реализира общите интереси и да разпространява инфор-мация между членовете на националните сдружения уч-редители. Понастоящем FIDIC се състои от 70 сдруже-

ния членове от всички части на земното кълбо, предста-вляващи повечето от независимите практикуващи ин-женери по света.Второто издание на Червената книга е публикувано през 1969 г. в отговор на повишените международни потреб-ности, след което идва третото издание през 1977 г. Третото издание служи много и през осемдесетте го-дини, когато нарастващото икономическо развитие в страните в Средния и Далечния изток увеличава значи-телно приложението му. Неизбежна последица от това е критичният преглед на неговата правна основа. Чет-въртото издание е публикувано през 1978 г. и е продукт на задълбочена преработка. Преиздадено е с незначител-но допълнение през 1988 г. и през 1992 г. През 2006 г. ФИДИК публикува допълнение, което третира разреша-ването на спорове, плащания с глобални суми и забавена заверка от инженера. Тези промени отразяват до голя-ма степен характерната тогава загриженост от стра-на на Световната банка, насочена към смекчаване на кон-фронтационния характер на бранша навсякъде по света.

Паралелно с усъвършенстващата се Червена книга ФИ-ДИК публикува също така Жълта книга (достигнала през 1987 г. до трето издание) и Оранжева книга, която е публикувана за пръв път през 1995 г. Жълтата книга за електро- и машинномонтажни работи се основава на Червената книга, но отразява различните изисквания за машинномонтажните и електрическите работи, пред-виждайки проектиране и изграждане на технологично оборудване от изпълнителя. Оранжевата книга е публи-кувана под заглавие „Договорни условия за проектиране и строителство до ключ“ и е базирана на форма на Ин-ститута на строителните инженери (ICE) за проектира-не и строителство във Великобритания от 1992 г.През 1994г. ФИДИК започва подробен преглед на валид-ните тогава Червена и Жълта книга заедно с повторна оценка на предложената тогава Оранжева книга. Вслед-ствие на това през 1999 г. се публикува един изцяло нов комплект от стандартни форми: Червена, Жълта, Сре-бърна и Зелена книга, които продължават да са валидни и днес.

Преглед на книгите на ФИДИК

ФИДИК става с издаване от инженера на сертифи-кат за приемане на обекта (Taking over certificate), с който обектът се приема от възложителя, когато е за-вършен съгласно догово-ра за строителство. В пра-вилата на ФИДИК се дава възможност да се издаде сертификат за приемане (Taking over certificate) и при наличие на маловажни неизпълнени работи и де-фекти, които няма да ока-жат съществено влияние върху ползването на обек-та, докато тези работи бъ-дат завършени и тези де-фекти бъдат отстранени.

Изпълнението на за-дълженията на изпълни-теля по правилата на ФИ-ДИК не се счита за завър-шило, докато инженерът не издаде на изпълнителя сертификат за изпълнение (Performance certificate), посочващ датата, на която изпълнителят е изпълнил своите задължения по до-говора. Сертификатът за изпълнение (Performance certificate) се издава в рам-ките на 28 дни след най-късната от датите за изти-чане на сроковете за съ-общаване на дефекти или веднага след като изпъл-нителят е представил всич-

ки документи и е завършил и изпробвал целия обект и в това число е отстра-нил всички дефекти. Един-ствено сертификатът за изпълнение (Performance certificate) се счита, че представлява приемане на обекта.

Видно от гореизложено-то и като се съобразят из-искванията на норматив-ната уредба по устройство на територията за доказа-но изпълнение на строежа в съответствие с чл.169, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, удостоверено чрез съста-вените актове и протоко-ли по време на строител-ството и подробно изясне-но в окончателния доклад на лицето, упражняващо строителен надзор, доказа-на функционална пригод-ност и годност за безопас-на експлоатация по пред-назначение на завърше-ния строеж, практически не е възможно и не е зако-носъобразно да бъде изда-дено разрешение за полз-ване от ДНСК, преди да е издаден поне сертификат за приемане (Taking over certificate) от инженера по ФИДИК.

Като се направи преци-зен анализ на текстовете от правилата на ФИДИК,

отнасящи се до приемане-то на завършените стро-ежи, може да се направи извод, че сертификатът за изпълнение (Performance certificate) по-точно попада в хипотезата на документ, въз основа на който може да се издаде разрешение за ползване (примерно окон-чателен доклад), отколкото сертификатът за приемане (Taking over certificate). В този смисъл сертификатът за приемане (Taking over certificate) съвпада по съ-щество с Констативен акт, образец №15, за установя-ване годността за приема-не на строежа (част, етап от него) със или без забе-лежки.

Завършените строежи, изпълнявани по договори по правилата на ФИДИК, се въвеждат в експлоата-ция по общия ред въз ос-нова на актове и протоко-ли, съставени по време на строителството по обра-зците от Наредба №3/2003 г., окончателен доклад, съставен от инженера по ФИДИК, в обем и съдър-жание съгласно §3 от ДР на Наредба №2/2003 г. и протокол, образец №16, за установяване на годност-та за ползване на строежа, съставен от ДПК.

Вече има създадена практика по въвеждане в експлоатация на стро-ежи, финансирани изцяло или частично по програ-ми на Европейския съюз и изпълнявани по догово-ри, сключени по правила-та на ФИДИК. В немал-ко случаи за тези стро-ежи се представят кон-стативни актове, образец №15, и/или сертификати за приемане (Taking over certificate) с приложени множество забележки за неизвършени, недовърше-ни и недобре извършени видове работи съгласно одобрените проекти, кое-то не дава възможност за издаване на разрешение за ползване.

За недопускане на та-кива случаи е необходи-мо взаимодействията меж-ду правилата на ФИДИК и разпоредбите по устрой-ство на територията да бъ-дат по-прецизно анали-зирани от участниците в строителството и искането за издаване на разрешение за ползване да се прави не по-рано от издаването на сертификат за приемане (Taking over certificate) без забележки или с приложен протокол за отстраняване-то им.

През 1999г. ФИДИК публикува комплект от стандартни договорни форми, както следва:

ЧЕРВЕНА КНИГА - Договор за строител-ство, Договорни условия за строителни и ин-женерни обекти, проектирани от възложите-ля.

ЖЪЛТА КНИГА - Договор за технологично оборудване и проектиране – строителство. До-говорни условия за електро- и машинномон-тажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя.

СРЕБЪРНА КНИГА - Договорни условия за инженеринг, доставка и строителство/проек-тиране до ключ.

ЗЕЛЕНА КНИГА - Кратка договорна форма, подходяща за обекти със сравнително прос-та и повтаряща се работа (проектирана или от възложителя, или от изпълнителя)

СИНЯ ФОРМА - Публикувана през 2001 г. като пробно издание, приложимо по отноше-ние на земни работи и мелиорация.

Комплект от договорни форми на ФИДИК от 1999

година

Дунав мост 2 е от голе-мите инфра-структурни проекти, ко-ито се изпъл-няват по пра-вилата на жълтия ФИ-ДИК. Важно условия за подготовка-та на доку-ментацията е съвмести-мостта меж-ду сборни-ка договори и Закона за ус-тройство на територията

Снимка FCC


ПЪТИЩА

България ще преговаря с Брюксел за пренасочва-не на 1 млрд. евро от опе-ративните програми за ре-монт на пътища. Това съ-общи министърът на регио-налното развитие и благоу-стройството Росен Плевне-лиев.

Предстои вземане на правителствено решение за програмата за ремонт на пъ-тищата за 1 млрд. евро. Па-рите ще бъдат пренасоче-ни от оперативни програми, чиито мерки няма да могат

да бъдат приключени в рам-ките на програмния период. Новият министър на евро-фондовете Томислав Дон-чев, всички министерства и управляващи органи на се-демте оперативни програми ще направят оценка по го-дини каква ще бъде тяхната успеваемост при усвоява-нето на европейските сред-ства. Целта е да се направи предварителен анализ откъ-де и колко средства могат да бъдат пренасочени за ре-монт на пътища. Процеду-

рата обаче е тежка, защото ще се наложи преработване на Националната стратеги-ческа референтна рамка.

Основното предизвика-телство в момента е, че за ремонти на пътища сега са предвидени 67 млн. лева, които са с четири пъти по-малко от предходните го-дини. Направен е списък с обектите, които трябва да се ремонтират, и е изпратен до регионалните и област-ните управители.

Маргарита ЛОЗАНОВА

Преговаряме за пренасочване на 1 млрд. евро за пътни ремонтиПРОГРАМА ЗА 1 МЛРД. ЕВРО ЗА РЕМОНТ НА ПЪТИЩАТА

Дейност Етап на работа

Списък на обекти за 1 млрд. евро направено

Правителствено решение очаква се

Представяне на идеята в Европейската комисия след Великден

Разместване на средствата по оперативните програми предстои

Одобряване на релокацията на средства от комитетите за наблюде-ние на всяка от програмите през април

Корекция в Националната стратегическа референтна рамка през май

Решението на Европейската комисия през юни

Испански компании съветват:

Насочете еврофондовете към регионални и местни пътищаВ България е много по-

грешно схващането, че правителството трябва да изгради пътната инфра-структура за една-две годи-ни. Страната се нуждае от подобряване на законода-телството и

цялостен прегледвърху територията. Това заяви Манел Риера, пред-седател на Българско-ка-талунската търговска ка-мара, на организирания в Пловдив съвместно с об-ластната администрация и Българската стопанска ка-мара форум „Инфраструк-тура и икономическо раз-витие“, в който компании от Каталуня презентираха пред областни и общински експерти от Южен центра-лен район възможностите за реализиране на инфра-структурни проекти.

От своето присъединя-ване към ЕС през 1986 г. Испания е усвоила над 240 милиарда евро европейски пари, половината от които в пътна и жп инфраструк-тура. „Този огромен фи-нансов ресурс мина през ръцете на испанския биз-нес благодарение на парт-ньорството си с държава-та и общините. Испански-ят опит в усвояването на еврофондовете и прилага-нето на публично-частно-то партньорство (ПЧП) е много полезен за България в ситуация на криза“, заяви главният секретар на БСК Петър Денев.

„През първите три го-дини ние също действахме бавно, допуснахме греш-ки и загубихме милиони евро от еврофондовете. Но един от основните прио-

ритети на правителството в първия програмен пери-од 1986 - 2002 г. беше ус-корено изграждане на ма-гистрали и скоростни пъ-тища“, подчерта Манел Ри-ера, който до миналата го-дина беше съветник в тога-вашната Национална аген-ция „Пътна инфраструк-тура“. За сравнение - през 1985 г. в Испания са изгра-дени 2500 км, през 2002 г. са вече 10 000 км, а към 2009 г – приблизително 14 000 км. Според испанския експерт в България не се строят магистрали, защо-то се разчита на финанси-ране от оперативните про-грами. В последните 10-ина години този вид пъти-ща, както и високоскорост-ните железници в Испания са построени с помощта на частните фондове чрез раз-лични модели на публично-частни партньорства.

„Във всеки случай пра-вителството трябва да на-сочи европейските сред-ства към изграждане на ре-гионална и местна пътна инфраструктура, за да се стимулира развитието на

всички селища в страната. Показател за развита ин-фраструктура в България ще е, когато нейните граж-дани започнат да измерват разстоянията не в киломе-три, а във време, както е в европейските страни, до-пълни Манел Риера.

Според Карлос Лопес, изпълнителен директор на EUROGEOTECNICA, спе-циализирана компания в областта на геотехниката, пътното и тунелното ин-женерство, частните вло-жения в изграждане на ин-фраструктурни обекти об-лекчават държавния бю-джет и не водят до натруп-

ване на публичен дефицит. ПЧП ускорява реализаци-ята на инфраструктурните проекти, но крие и

рисковекоито е най-добре да бъдат споделени и от двете до-говорни страни. На първо място е строителният риск, който се поема от частното дружество. За да се постиг-не добър краен резултат и възвращаемост на инвести-цията, много важно условие е подготовката на качест-вен и реалистичен проект. Вторият риск е за налич-ност, т.е. спазване на сро-ковете за строителство и въвеждане в експлоатация на обекта. Ако поради ня-какви обстоятелства строи-телните работи се забавят, това оскъпява инвестиции-те. Третият, т.нар. класиче-ски риск, е пазарният, кой-то е свързан с периода на експлоатацията на съоръ-жението. В случай че не се постигне очакваният път-никопоток, концесионерът търпи загуби от намалени-те приходи от пътни такси и съответно администраци-ята трябва да покрие тези финансови загуби, обяс-ни Карлос Лопес и посочи най-често прилаганите

моделиза публично-частно финан-сиране на големи инфра-структурни проекти в Ис-пания: �изграждане на база на

бюджет, където държава-та заплаща на фирмата из-пълнител след реализация на проекта (т.нар. немски модел)�чрез концесия за срок

от 30 години, при коя-

то частните инвестиции се възвръщат от потреби-телите чрез заплащане на пътна такса�чрез прилагане на

т.нар. пътна такса „в сян-

ка“, при която админи-страцията заплаща вмес-то крайния потребител на база брой преминали пре-возни средства.

Светла ДОБРЕВА

Частните вложения в изграждане на инфраструктура облекчават държавния бюджет и не водят до публичен дефицит

Манел Риера, председател на Българско-каталунската търговска камара:Сега е моментът за навлизане

на публично-частното партньорство в големите инфраструктурни проекти

Огромното предимство на България пред Испания по отношение на еврофондо-вете са по-малкото адми-нистративни структури. Средствата директно от министерствата отиват в общините, докато в Ис-пания, за да стигнат до об-ластните и общинските ад-министрации, минават през централното и автономни-те правителства на отдел-ните провинции. На България й трябва стабилно политическо управление в продължение на минимум 8 години, за да може да разрабо-ти и реализира дългосрочна стратегия в пътната инфра-структура. Четиригодишният мандат на правителството не е достатъчен за разгръщане на една мащабна инвестици-онна програма. Искам отново да подчертая, че магистрали не се строят за няколко години, в Испания има магистрали, които отнеха 8-10 години. В условията на криза и на сериозен дефицит на публични средства сега е моментът за навлизане в страна-та на частни капитали в големите инфраструктурни про-екти. Така държавата ще може да си поеме глътка въздух, тъй като няма достатъчен финансов ресурс, но има въз-можността да задлъжнява в рамките на един по-дълъг пе-риод. Специално за концесиите на магистрали е необходимо да се удължи срокът им от 25 на 30 години, за да имат рента-билност. Трябва да се премахнат и законовите пречки при отчуждаване на терените за инфраструктурно строител-ство. В Испания имаме един изключително добър закон, кой-то позволява на държавата да реализира инвестиционните си намерения, дори и да се стига до съдебни дела, тъй като се процедират в законово регламентирани срокове.

Частна транспортна агенция в Каталуния

В Каталуня функционира Сдружение за упра-вление на инфраструктурата – GISA. То дви-жи инфраструктурните проекти на автоном-

ното правителство (30-40% от инвестициите), но е със статут на частна организация. GISA осъщест-вява целия проджект мениджмънт, сключва до-говори за изпълнение, като получава финанси-ране от бюджета, а в последните години прилага концесионирането и немския модел. В Каталуня чрез ПЧП схеми се изграждат не само магистрали и високоскоростни железници, но и регионални летища, обществени центрове.

Показател за развита ин-

фраструктура в България ще е, когато нейните граждани започ-нат да измерват разстоянията не в километри, а във време


ТРАНСПОРТНИ ПРОЕКТИГалина Василева, директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Няма промяна в програма „Транспорт“ за 2010 годинаГ-жо Василева, има ли промяна в проектите, включени в индикатив-ния работен план за 2010 г. на оперативна програ-ма „Транспорт“?

- Приоритетите на управлява-щия орган на оперативна про-грама „Транспорт“ за тази го-дина са определени с приема-нето от Комитета за наблюде-ние на индикативната годиш-на програма за 2010 г. Тази година ще съсредоточим на-шите усилия по подготовката и процедирането на формуля-рите за кандидатстване основ-но по проектите на двата най-големи бенефициенти на про-грамата – Национална ком-пания „Железопътна инфра-структура“ и Агенция „Път-на инфраструктура“. Опера-тивната програма има опреде-лен списък с проекти, предви-дени за финансиране. В този смисъл няма промяна на про-ектите, включени в програма-та за 2010 г. След решението на Комитета за наблюдение на оперативна програма „Транс-порт“ за включването на авто-магистрала „Тракия“ в проек-тите, предвидени за финанси-ране по програмата, няма дру-ги изменения.

Изпратена ли е аплика-ционната форма за ма-гистрала „Тракия“ в Брюксел?

- Към този момент в упра-вляващия орган на оператив-на програма „Транспорт“ не е постъпил формулярът за кан-дидатстване за автомагистра-

ла „Тракия“. Бенефициентът Агенция „Пътна инфраструк-тура“ съвместно с JASPERS („Джаспърс“) работи и по из-готвянето на формуляра за кандидатстване за автомаги-страла „Тракия“. „Джаспърс“ е много необходима. Управля-ващият орган на оперативна програма „Транспорт“ от своя страна има ангажимента в мо-мента, в който апликацион-ната форма постъпи, след за-дълбочен преглед и проверка в максимално кратък срок да я оцени и процедира в Евро-пейската комисия.По отношение на оператив-на програма „Транспорт“ екс-пертите от „Джаспърс“ рабо-тят основно с бенефициен-тите Национална компания „Железопътна инфраструк-

тура“ и Агенция „Пътна ин-фраструктура“ - оказват тех-ническа помощ при подготов-ката на формулярите за кан-дидатстване на проектите за финансиране по програмата. След като бенефициентът по-лучи положително становище на формуляра си за кандидат-стване от „Джаспърс“, се из-праща за одобрение в упра-вляващия орган на оператив-на програма „Транспорт“, а за проекти над 50 милиона евро - и в Европейската комисия. Управляващият орган на опе-ративната програма следи от-близо работата на бенефици-ентите с „Джаспърс“, защото част от функциите му са свър-зани и с координация на про-цеса по подготовка на проек-тите.

Каква е схемата на рабо-та с Европейската коми-сия?

- Представителите на Европей-ската комисия са наши парт-ньори. Общата ни цел е евро-пейските средства и национал-ното съфинансиране по проек-тите да бъдат разходвани съо-бразно европейските правила и българската нормативна уред-ба. Всеки проект, финансиран със средства от програмата, подлежи на контрол и от страна на европейските институции, имащи правомощия в тази об-ласт. Същевременно на месеч-на база (ЛОТАР*) се изпраща справка чрез Централното ко-ординационно звено в Минис-терския съвет до ЕК, чрез коя-то се запознава комисията с на-предъка в изпълнението на про-грамите. От друга страна, всеки управляващ орган е задължен да представи годишен доклад за изпълнението на програмата. Представители на ЕК участват и в Комитета за наблюдение на програмата, откъдето също по-лучават информация за разви-тието и напредъка на проекти-те. Отчитайки размера на пуб-личното финансиране на про-ектите по оперативна програма „Транспорт“, инфраструктур-ните проекти по програмата са обект и на допълнителен инте-рес от страна на ЕК.

*ЛОТАР - софтуерна систе-ма за прогноза, наблюдение и уп-равление на средствата по опе-ративните програми, финанси-рани от структурните и Кохе-зионния фонд.

Галина Василева е нови-ят директор на дирекция „Координация на про-

грами и проекти“ в транс-портното министерство. Тази длъжност включва управле-ние на процесите по програ-миране, изпълнение, кон-трол, мониторинт и разпла-щане на проекти, съфинан-сирани със средства, отпус-кани като помощ на стра-ната от Европейската коми-сия в сектор „Транспорт“ по програма ИСПА, оператив-на програма „Транспорт“ по линия на TEN-T и др., както и със заемни средства от меж-дународни финансови ин-ституции.

Експертите от „Джаспърс“ рабо-

тят основно с бене-фициентите Нацио-нална компания „Же-лезопътна инфра-структура“ и Аген-ция „Пътна инфра-структура“


ДИСКУСИОННО

Инж. Койчо БОЯДЖИЕВ*Опора на тази статия са

две важни събития - опре-делянето на паневропей-ските транспортни коридо-ри (1991-1995 г.) и ратифи-кацията в България на Про-токола от Киото (2002 г.).

КоридоритеКак европейските сто-

лици на Централна Европа да се свържат с тези в Из-точна - чрез скоростни пъ-тища и жп линии.

Как да се определят тра-сетата на тези скоростни пътища и жп линии - чрез еврокоридори. Така през периода 1991-1995 г. бяха определени общоевропей-ските транспортни коридо-ри. През България минават пет от тях - IV, VII, VIII, IХ, Х. Река Дунав е VII, а останалите са пътни и же-лезопътни.

Европейските експер-ти определиха еврокоридо-рите със задължителни за преминаване градове - оп-орни пунктове. Но трасе-тата между опорните пун-ктове се определят от дър-жавите, през които преми-нават. Например за евро-коридор IV България и Ру-мъния следва да определят маршрута между опорните пунктове Крайова и София - дали той да е през Видин, Лом, Оряхово или някой друг град.

След септември 2002 г. следваше да се направи преценка дали трасетата на еврокоридорите са в съот-ветствие с изискванията на Протокола от Киото. Голям недостатък на трасетата на еврокоридорите беше, че не се осигуряват мини-мални транспортни разсто-яния, а това води до по-го-лямо количество вредни емисии.

През 2003 г. фирма-та „Ню ИТ и инженеринг“ ООД направи разработ-ка по собствена инициати-ва за промяна на някои от трасетата на еврокоридо-

рите с цел намаляване на транспортните разстояния. Тази разработка имаше ра-ботно заглавие „Автомаги-страла Рила“ (виж схема-та). Прединвестиционните проучвания на автомаги-страла „Рила“ бяха одобре-ни от Националния експер-тен съвет по устройство на територията и регионална-та политика с Решение 02-08/15.12.2007 г. Предпро-ектните проучвания за ав-томагистрала „Рила“ бяха одобрени на 15 април 2009 г.

Протоколът от КиотоПрез септември 2002 г.

България ратифицира Про-токола от Киото. С това страната ни пое ангажи-менти да предприеме мер-ки за намаляване на еми-сиите от въглероден диок-сид, които са свързани с глобалното затопляне. Ло-гично бе да се изготви на-ционална програма за на-маляване на въглеродния диоксид във връзка с гло-балното затопляне. За съ-жаление правителствата от 2002 г. насам не са ра-ботили по такава програ-ма и тя все още е на дне-вен ред. В нея би трябвало да се вземат мерки, свърза-ни с автомобилния транс-порт (градски и извънград-ски), тъй като той има своя принос за глобалното за-топляне.

За съжаление през ос-емте години след ратифи-цирането на Протокола от Киото в страната се одо-бряваха проекти, при кои-то обемът на вредните еми-сии се увеличава, вместо да се намали:

• През 2003 г. се дадо-ха неудачни според нас указания на проектанти-те на автомагистрала „Тра-кия“ за лотове от 1 до 4 да се премахнат пет пътни въ-зела и в резултат на това да се увеличи разстояние-то между пътните възли на 30-40 и повече километра.

Глобалното затопляне и строителството на магистралиС

ветът предизвика глобалното затопляне и сега трябва да се справи с това, което сам си е направил. Едната от възможностите е да се намалят емисиите от вредни газове. Това може да стане още на етапа на проек-тирането. Възможно е и като се скъсят път-ните трасета. Авторът на тази статия сочи и промяна на еврокоридорите (извън оп-орните градове), които да минат по по-къ-си маршрути, и изготвяне на национална програма за намаляване на въглеродния диоксид във връзка с глобалното затоп-ляне. Поставяме на обсъждане идеите на инж. Койчо Бояджиев.

• Еврокоридор VIII да мине по трасето Гюешево - Кюстендил - Дупница - Самоков - Ихтиман, а на-правлението Кюстендил - София да бъде по маршрута Кюстендил - Дупница - Перник - автомагистра-ла „Люлин“ - София.• Направлението Кулата - Пловдив да мине по трасето Кулата - Дупница - Ихтиман. За направлението Кюстендил - автомагистрала „Хемус“ и Дупница - автомагистрала „Хемус“ да се ползва трасето Дуп-ница - Самоков, югоизточно от язовир „Искър“ - Нови хан - автомагистрала „Хемус“ при с. Потоп.• Направлението Пловдив - автомагистрала „Хемус“ минава по трасето Пловдив - магистрала „Тра-кия“ при Нови хан - автомагистрала „Хемус“ при с. Потоп.• С предложените трасета за автомагистрала „Рила“ се решава и проблемът за автомагистрална връзка София - Самоков - Боровец, като се използва трасето София - Нови хан - Самоков. Това тра-се има почти същата дължина като трасето по съществуващия път. Съществуващият път има криви с малки радиуси и постоянно падащи камъни.• Трасето на еврокоридор IV може да се подобри, като се направи при Враца отклонение Враца - Оря-хово - Крайова, което ще бъде със 110 км по-късо спрямо трасето Враца - Видин - Крайова

Видин

Крайова

Оряхово

Враца

ИхтиманСамоков

София

Перник

Кюстендил

Гюешево Дупница

Благоевград

Кулата

Мелник

Пловдив


ДИСКУСИОННОС това се поставя световен рекорд за максимални раз-стояния между пътните въ-зли за автомагистрали, ми-наващи през урбанизирани територии.

• През 2002 г. беше раз-работен проектът за ав-томагистрала „Люлин“ от италианската фирма СПЕА.

• През 2003 г. беше раз-работен идеен проект за магистрала „Люлин“ от фирма „Ню ИТ и инжене-ринг“ ООД, който имаше по-малка дължина, по-мал-ки надлъжни наклони и по-добри връзки за София, три пъти по-малка дължина на виадуктите спрямо проек-та на италианската фирма СПЕА. Стойността на ал-тернативния вариант беше около 100 млн. евро, или с 30% по-евтин от този на СПЕА.

• През 2003 г. беше одо-брен проектът за автомаги-страла „Люлин“, разрабо-тен от италианската фирма СПЕА, въпреки че имаше по-добър алтернативен ва-риант с по-малко емисии на вредни газове.

• През 2007 г. се прие автомагистрала „Струма“ да мине през Кресненското дефиле с 16 км обща дъл-жина на тунелите - ще е не-обходима една малка елек-троцентрала, която да оси-гурява ел. енергия за вен-тилация на тунелите. За съ-щия участък „Ню ИТ и ин-женеринг“ има разработен вариант, при който се пред-виждат виадукти и къси ту-нели, за които не е необхо-дима вентилация.

• За София също се при-еха проекти за първосте-пенни улични мрежи, с ко-ето се удължаваха транс-портните разстояния и за-дръстванията. В комуника-ционно-транспортната схе-ма от 2007 г. се предвижда-ше южен обход на Княжево, а в тази от 2009 г. този об-ход отпадна и така се удъл-жава разстоянието от Чер-ния кос до бул. „България“ с 1300 м.

• В комуникационно-транспортната схема от 2002 г. имаше ринг бул. „Цар Борис III“- „Акад. Ге-шов“ - тунел през Южния парк - бул. „Вапцаров“. В схемата от 2004 г. дължина-та на този ринг се предвиж-да да е с 1250 м по-голяма и също така да има естакада с дължина 1300 м.

• През последните 30 години винаги се предвиж-даше пресичането на со-фийския околовръстен път (СОП) с бул. „Сливница“ да става с пътен възел на две нива. Понастоящем е одобрен проект, при който на това кръстовище да има светофар за трафика от Со-фия към Калотина. Това не-пременно ще доведе до за-дръствания. Предвижда се също така на това кръсто-вище да има 800 м естака-

да.• През 2006 г. експерт-

ният съвет на Столична об-щина одобри да има ско-ростна магистрала от над-леза при Горубляне - бул. „Сахаров“ - бул. „Драган Цанков“, който да служи като дубльор на Цариград-ско шосе. В комуникацион-но-транспортната страте-гия 2009 г. за този участък се предвиждат улици III–Б клас.

През периода 2005-2008 г. фирма „Ню ИТ и инже-неринг“ ООД разработи алтернативен проект за ко-муникационно-транспорт-ни системи на София – част „Пътна“, с което се предла-гаше да се намалят транс-портните разстояния и да се сведат до минимум за-дръстванията.

Намаляването на емиси-ите на вредните газове за София и големите градовезависи и от това как ще бъ-дат проектирани комуника-ционно-транспортните сис-теми в тях. За София ко-муникационно транспорт-ната система се проектира повече от 16 години. В нея не се предвижда нито една скоростна градска магис-трала (магистрала без све-тофари), което е в проти-воречие с Наредба 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуника-ционни транспортни схе-ми за урбанизирани тери-тории. За големите градове намаляването на вредните емисии може да се постиг-не със следните мерки:

• намаляване на транс-портните разстояния

• осигуряване на транс-портна скорост на булевар-дите 60-80 км/ч

• свеждане до минимум на задръстванията.

Все още съществува възможност София да бъде град почти без задръства-ния, но тази възможност намалява с всяка изминала година поради застрояване на терени, които биха мог-ли да се използват за път-ни съоръжения, намалява-щи задръстванията. По по-ръчка на Столична общи-на от 2007 г. италианската фирма „Одисеус“ е изчис-лила, че София губи годиш-но 1 млрд. евро от задръст-вания.

В настоящата статия се съдържат предложения, ко-ито могат да бъдат приети като препоръки за проекти-рането на основната пътна мрежа. Ако те се приложат, това ще доведе до намале-ни емисии на въглеродния диоксид.

Намаляването на емиси-ите от вредни газове при автомагистрали и първо-класни пътища може да се постигне чрез следните основни мерки:

• намаляване на транс-портните разстояния

• проектиране на пътни-те възли на разстояния 8-15 км, което съответства на международната практика

• проектиране на на-длъжните наклони на авто-магистралите до 4%, по из-ключение 5%.

• проектиране на туне-ли с дължина, не по-голяма от 600 - 700 м, при които не е необходима вентилация. Така се спестява електро-енергия за вентилацията. Понастоящем около 50% от ел. енергията се произ-вежда от тецове и съответ-но е свързана с излъчване на вредни емисии. Затова икономията на ел. енергия също води до намаляване обема на вредните емисии.

Конкретните мерки, които биха могли да се при-ложат при проектиране на важни участъци от пътна-та мрежа в България и ко-ито биха могли да залегнат в бъдеща програма за нама-ляване на вредните емисии от въглероден диоксид, са:

• да се преразгледа про-ектът за автомагистра-ла „Струма“ за участъци-те след Благоевград с цел да се проектират тунели с дължина 600 - 700 м, при които не е необходима вен-тилация.

• да се преразгледат про-ектите на основната пътна мрежа във връзка с препо-ръките, посочени в насто-ящия доклад.

• да се преразгледа про-грамата за строителство на автомагистрали, които ще се изграждат още през настоящия мандат, и ако е възможно, да се включи първият етап на автомаги-страла „Рила“ в участъка Самоков - магистрала „Хе-мус“ км 10+500 (при с. По-топ) с дължина около 50 км. При този етап за отсеч-ките Кюстендил - Дупница и язовир „Искър“ - автома-гистрала „Тракия“ при пъ-тен възел Мухово може да се използват съществува-щи пътища. Да се проучи възможността посочени-ят първи етап на автомаги-страла „Рила“ да се изграж-да с публично-частно парт-ньорство.

• да се преразгледат за транспортно-комуникаци-онните системи на София и големите градове с цел на-маляване на транспортните разстояния надлъжните на-клони и задръстванията.

С предлаганите инициа-тиви ще се постигне:

• намаляване на вредни-те емисии във връзка гло-балното затопляне

• намаляване замърсява-нето на въздуха в големите градове

• намаляване разхода на гориво и електроенергия

• намаляване времетрае-нето за пътуване.

*Авторът е пътен инженер, дългогодишен

проектант

Общи предложенияДа се преразгледа проектът за автомагистрала „Струма“ за учас-тъците след Благоевград с цел да се проектират тунели с дължина 600 - 700 м, при които не е необходима вентилация.

Да се преразгледат проектите на основната пътна мрежа във връз-ка с препоръките, посочени в настоящия доклад.

Да се преразгледа програмата за строителство на автомагистра-ли и ако е възможно, да се включи първият етап на автомагистра-ла „Рила“ с участъка Самоков - магистрала „Хемус“ при км 10+500 (при с. Потоп) с дължина около 50 км. При този етап за отсечките Кюстендил - Дупница и язовир „Искър“ - автомагистрала „Тракия“ при пътен възел Мухово може да се използват съществуващи пъ-тища. Да се проучи възможността посоченият първи етап на авто-магистрала „Рила“ да се изгражда с публично-частно партньор-ство.

Да се преразгледат за транспортно-комуникационните системи на София и големите градове с цел намаляване на транспортните разстояния надлъжните наклони и задръстванията.

Как да намалим СО2по аутобаните

чрез намаляване на транспортните разстояния

с проектиране на пътните възли на разстояния 8-15 км

като проектираме надлъжните наклони на автомагистралите до 4%, по изключение 5%

да проектираме тунели с дължина, не по-голяма от 600 - 700 м, при които не е необходима вентилация. Така се спестява електроенер-гия за вентилацията.


ГРАДСКА ИНФРАСТРУКТУРА

Започна строителството на нов мост над река Сухо-долска, свързващ столич-ния кв.„Триъгълника“ при улица „Чудотворци“ с ул. „Хан Кубрат“ при ул. „Въз-рожденска“. Съоръжение-то ще осъществява изклю-чително важна комуника-ционна връзка за жителите на район „Надежда“, която е очаквана от десетилетия. Проектът предвижда и из-граждане на продължение-то на ул.„Чудотворци“ се-верно от ул.„Захари Сто-янов“ в съответствие с действащия устройствен план. Автор на проекта е общинското предприятие „София проект“ с дирек-тор инж. Стефанка Брадва-рева.

След процедура по об-

ществена на поръчка на24 септември 2009 г. Сто-личната община сключи договор за главен изпълни-тел с фирма „Щрабаг“ ЕАД за 1. 197 млн. лева с ДДС и срок на изпълнение 90 ка-

лендарни дни. Новият мост е проекти-

ран като едноотворно съо-ръжение, сглобяемо-моно-литна връхна конструкция. Тя се състои от 10 монтаж-ни греди, обединени със за-

монолитваща стоманобе-тонна плоча. За всеки от фундаментите са предвиде-ни по пет изливни пилота.

Освен части „Пътна“ и „Конструктивна“ проек-тът предвижда да се извър-

ши реконструкция на елек-тропреносната мрежа, на водопроводите и канализа-цията, на уличното освет-ление. Ще се изпълни и ре-конструкция на телефон-ната мрежа, както и све-тофарна уредба на ново-то кръстовище. С необхо-димото озеленяване зона-та ще придобие и благоус-троен вид, обещават от об-щината.

За да се извърши стро-ителството, се предвижда частично затваряне на една

лента на ул. „Хан Кубрат“ за около 10 дни. В този пе-риод трябва да бъдат изле-ти пилотите на моста. След това строителството на над-леза, както и на улицата, ще се извършват без ограни-чаване на движението. До-пълнително ще бъде съгла-суван график за временна организация на движение при изпълнение на ремонта на прилежащата част на ул. „Възрожденска“, съобщи-ха от общината.


Изграждат мост над р. Суходолска в София, очакван от десетилетияОбщата стойност на проекта е над 1 млн. лева

ГАБАРИТ НА СЪОРЪЖЕНИЕТО Ширина 17 м

Дължина 17.40 м

Пътно платно 9 м

Тротоара два по 4 м

Съоръ-жението трябва да бъде изпълне-но за 90 календар-ни дни

Фотограф Георги Кожухаров

Трамвай по бул. „Ген. Скобелев“

замества този по бул. „Витоша“

Столичната общи-на обяви малка об-ществена поръч-

ка за избор на изпълнител на трамвайно трасе с обща дължина 975 м по бул. „Ген. М. Скобелев“, в участъка между кръстовището „Пе-тте кьошета“ и бул. „Вито-ша“. Целта на изграждане-то на трамвайните линии е да не се прекъсва обслуж-ването от северната част на града в посока кв. „Иван Вазов“ и центъра. Когато бъде въведено в експлоата-ция метрото под бул. „Ви-тоша“, НДК и бул. „Черни връх“, се предвижда да от-падне трамвайното трасе по бул. „Витоша“. В момента трамваят от бул. „Христо Ботев“ влиза в тунела под НДК и излиза на бул. „Фри-тьоф Нансен“, като е ситу-иран западно от автомобил-ното платно.

Обектът ще се финанси-ра от бюджета на Столична-та община. Строителството

на трамвайните линии тряб-ва да се изпълни за два ме-сеца.

Изисква се кандидатите да представят гаранция за участие в размер на 4 хил. лева. Необходимо е фир-мите да имат среден годи-шен оборот от обекти в об-ластта на строителството за последните три години ми-нимум 2 млн. лева.

Проектът предвижда ди-ректна връзка на трамвая от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Ген. М. Скобелев“ и бул. „Витоша“. Предлага се да се затвори част от рам-пата на тунела по бул. „Ген. М. Скобелев“ и там да се разположи ново трамвайно платно на ниво терен, което, стигайки до площад „Баба Неделя“, да се насочи към кв. „Иван Вазов“. При „Пе-тте кьошета“ са осигурени места за спирките на трам-вая и тролейбусите и доста-тъчно широки плочници за пешеходците. СГ

УСЛОВИЯ В ТЪРГАПроцедура Срок

Закупуване на документи за участие 14 април

Срок за подаване на оферти 21 април 2010 г., 12:00 часа

Отваряне на оферти 21 април 2010 г., 14:00 часа


ЕКОПРОЕКТИ

Депо със закрито компостиране ще има регион Стара ЗагораРегионално депо с три

претоварни станции и съ-оръжение за компостира-не от закрит тип в зем-лището на село Ракитни-ца е окончателният сцена-рий за изграждане на ин-фраструктура за третира-не на отпадъците в реги-он Стара Загора. Решени-ето беше взето на прове-дената на 19 март работ-на среща между предста-вители на Министерство-то на околната среда и во-дите, консултанта по про-екта за техническа помощ – датският консорциум RNEP, и на 12-те общини, членове на Сдружението с нестопанска цел „Реги-онално сдружение за уп-равление на отпадъците“: Стара Загора, Опан, Гъ-лъбово, Братя Даскалови, Казанлък, Гурково, Нико-лаево, Чирпан, Раднево, Павел баня и Твърдица. За реализацията на инвес-тиционния проект по опе-ративна програма „Окол-на среда“ са предвидени 26 млн. евро.

До края на април се очаква да бъде готов до-кладът за оценка на въз-действието върху околна-та среда (ОВОС) на пло-щадката край Ракитница, който ще бъде подложен на публично обсъждане.

Независимо каква ще е екологичната оценкажителите на селото са против изграждането на регионалното депо. Ос-новният им мотив е, че проектоплощадката е на 725 м по въздушна линия от границата на населено-то място и на по-малко от 100 м от обработваемите земи. Това според стано-вището на протестиращи-те е грубо нарушение на Наредба 7 за хигиени из-исквания за здравна за-щита на селищната сре-да, която изисква хиги-енно-защитната зона за полево компостиране да е на 2000 м от границата на жилищната зона на на-селените места (съгласно Приложение 1, т. 337 а от наредбата). Представи-телите на инициативния комитет възнамеряват да отстояват позицията си докрай и да търсят всички възможни начини за свик-ването на референдум.

От RNEP са категорич-ни, че са направени пре-цизни геодезически за-

мервания, които показ-ват, че са спазени всич-ки законови отстояния и няма основание за пре-тенции в тази насока. Площадката „Ракитница-изток“ се намира в грани-ците на община Стара За-гора, в землището на село Ракитница, на около 2 км преди центъра на селото и на 1 км от покрайнини-те му, вляво от пътя Ста-ра Загора – Чирпан. Пло-щадката е разположена на некултивирана земя.

Експертите сподели-ха, че

под натиска на регионал-ното сдружение на общи-нитесъоръжението ще бъде със закрито компостира-не и по всички европей-ски изисквания и стан-дарти за екологичност. Заместник-кметът на об-щина Стара Загора Бел-чо Белчев обясни на про-тестиращите, че отпада-нето на първоначалния вариант на площадка в местността Мандра баир е в резултат на дадена-та от бившето правител-ство концесия за добив на камък в района, за която датският консултант не е бил уведомен предвари-телно.

Преди два месеца RNEP пресметна допъл-нителни 40 млн. лв. за за-критото компостиране на отпадъците и за остана-лите съоръжения от депо-то, но след категоричното несъгласие на регионал-ното сдружение на общи-ните се вмести в отпуска-ните 26 млн. евро.


Докладът за ОВОС ще е готов до края на април, инициативен комитет протестира срещу избора на площадка край с. Ракитница

КАКВО ВКЛЮЧВА ПРОЕКТЪТ ЗА РЕГИОНАЛНОТО ДЕПО

Три претоварни станции, разположени в общините Казанлък, Гурково и Гълъбово, с площадки за открито компостиране на зелени отпа-дъци

Инсталация за предварително сепариране на отпадъците (на пло-щадката в Ракитница)

Съоръжение за компостиране от закрит тип, състоящо се от инсталация за компос-тиране на зелени отпадъци и инсталация за компости-ране на биоразградими материали от смесени битови отпадъци (на площадката в Ракитница)

С постановление на Министерския съвет от август миналата година средствата от оперативна програма „Околна среда“ за сектор „Отпадъци“ на обща стойност 367 милиона евро се фокусират в изграждането на 23-те регионални системи за управление на битовите отпадъци


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Южен централен район шампион по сключени договори

От друга страна, броят на приключилите общин-ски проекти е все още ма-лък – 41, в това число и по приоритетна ос 5 „Тех-ническа помощ“. Пър-венец в това отношение е отново Южен центра-лен район с 10 приключи-ли проекта, а най-нисък е броят им в Югоизточния район – 3.

За същия период об-щият обем на извършени-те плащания е 99.6 млн. лева. Най-много плаща-ния са извършени към общините, намиращи се в Северозападния район – 24.9 млн. лева, а най-мал-ко - отново към Югоиз-точния район – близо 9.7 млн. лева.

През последните ме-сеци се увеличиха зна-чително договорените средства по оперативната програма, едновременно с това се набират проект-ни предложения по някол-ко схеми, насочени към общините, насочени към прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователната инфра-структура и подкрепа за развите на туристически-те отрасли. Целта е да се ускори реалното усвоя-ване на европейски сред-ства. Допълнителен мо-тив е фактът, че в условия на икономическа кризи и драстично свити общин-ски бюджети работата по проекти с европейско фи-нансиране остава един от малкото сигурни източ-ници на средства, подси-гуряващи работа както в големите, така и в по-малките общини.

Друг фактор е, че средствата по оператив-на програма „Регионално развитие“ са главен ин-струмент за насочване на ресурсите за провеждане на регионалната полити-ка. Оперативната програ-ма е насочена към прак-тическо изпълнение на приоритет 4 „Подкрепа за балансирано територи-ално развитие“ на Наци-оналната стратегическа референтна рамка. Пора-ди своя териториален ха-

рактер оперативната про-грама включва и приори-тети, свързани с регио-нално и местно развитие, устойчив туризъм, реги-онална и местна свърза-ност за подобряване на базисната инфраструкту-ра и повишаване качест-вото на човешкия капи-тал с акцент върху зае-тостта.

Районите за планира-не на територията в Бъл-гария са шест - Северо-западен район, Северо-източен район, Северен централен, Югозападен, Югоизточен и Южен цен-трален. Те са включени в Националната стратеги-ческа референтна рамка и отговарят на формалните критерии за Европейска-та комисия. Разделение-то всъщност е един от ос-новните моменти, на кои-то се базира регионалната политика на Европейския съюз. Тя се стреми да по-добри икономическото благосъстояние и да по-стигне устойчиво разви-тие на регионите в Ев-ропа, намалявайки нера-венствата, преструктури-ране на депресивни про-мишлени зони и диверси-фикация на земеделски-те икономики с некон-курентно селско стопан-ство. Общността подкре-пя регионалното сътруд-ничество чрез кохезион-ни и структурни фондо-ве за развитие. Главните документи, засягащи ре-гионалното развитие, са с три основни – Нацио-нална стратегическа ре-ферентна рамка, Нацио-нална стратегия за регио-нално развитие и Област-на стратегия за развитие. Самото програмиране на регионалното развитие се осъществява на три нива – национално ниво (Ми-нистерство на регионал-ното развитие и благоу-стройството), региони за планиране и местно рав-нище – общини. Същест-вуват три основни плано-ви документа:

• Оперативна програ-ма „Регионално разви-тие“

• Регионален план за развитие

• Общински план за развитие.

В момента на тери-

торията на страната съ-ществува ясно изразена диспропорция между от-делните райони за плани-ране, като с мерките, за-

ложени в оперативна про-грама „Регионално разви-тие“, се цели намаляване на диспропорциите меж-ду отделните региони.

Обемът на извършените плащания по оперативна програма „Регионално развитие“ е 99.6 млн. лева

Териториален обхват на районитеза планиране:

Северозападен район - областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и ПлевенСеверен централен район - областите Велико Търново, Габрово, Раз-град, Русе и СилистраСевероизточен район - областите Варна, Добрич, Търговище и ШуменЮгоизточен район - областите Бургас, Сливен, Стара Загора и ЯмболЮгозападен район - областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град и София-областЮжен централен район - областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково

О бщият брой на сключените договори с об-щини по оперативна програма „Регионал-но развитие“ към март е 290. Общата им стойност е 828.2 млн. лева. С най-много до-говори по регионалната програма са общи-ните, намиращи се в Южен централен ра-йон за планиране – 63. Най-малък е броят на договорите в Югоизточния район – 30.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ПО ОПРР ПО РЕГИОНИ

Район за планиранеБрой

договори

Стойност на

безвъзмездна-

та финансова

помощ, лв.

Разпределе-

ние на плаща-

нията в лв.

Приклю-

чили про-

екти

Северозападен 47 114 731 958,92 24 960 861,71 5

Североизточен 53 155 111 091,12 13 948 118,33 5

Северен централен 48 135 029 752,64 23 342 085,27 6

Югозападен 49 129 599 943,46 16 156 199,42 5

Югоизточен 30 111 892 372,80 11 523 420,90 10

Южен централен 63 181 792 525,84 9 695 598,83 3

Приоритетна Ос 5 „Техни-

ческа помощ“ (конкретен

бенефициент: ГД „Програ-

миране на регионалното

развитие“ )

7

Общо 290 828 157 644,78 99 626 284,46 41

63

3

53

5

47

5

49

5

48

6

Брой договориПриключили проекти

30

10

99.6 млн. левае общият обем на из-вършените плащания

24.9 млн. левае обемът на плащани-ята в Северозападния район

41е броят на приключи-лите общински про-екти

с 63сключени договори Южен централен ра-йон е първенец

290е броят на сключени-те договорис общини


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕИнж. Огнян Цанев, заместник-кмет по териториално развитие на община Плевен:

Плевен залага на екологичния транспорт

Инж. Цанев, как-во характеризира и откроява най-общо Плевен като един от седемте голе-ми града, включени по мярка „Устой-чив градски транс-порт“ на програма „Регионално разви-тие“?

- Ние разчитаме на това, че за Плевен е ясно из-разена тенденцията за чист екологичен транс-порт, и се надяваме това да бъде тенденция за развитие, като про-дължим контактната мрежа. Имаме разрабо-тени идейни проекти за още близо 27 км едно-посочна контактна мре-жа и обновяване доня-къде на тролейбусния парк, изграждане депо, или по-скоро място за пренощуване на троле-ите, с каквото не раз-полагаме в момента. На етап сме преотрежда-не на терен, който ще се използва като вре-менно депо за тролеи-те. Проектът ще включ-ва още система за опо-вестяване на спирките за градския транспорт, GPS контрол на тра-фика на обществения транспорт. Това най-об-що ще включва нашият проект, но това ще бъде на база на проучването, което ще се направи от консултантите. За ос-таналите градове неща-та стоят в малко по-раз-лична посока, тъй като там контактната мрежа е доста по-малка. Пле-вен е градът с най-висо-ка степен на общинска собственост в общест-вения транспорт - бли-зо 90% от градския пре-воз се извършва от об-

щинската фирма „Тро-лейбусен транспорт“. Ние имаме и най-дъл-гата контактна мрежа, така че нормално и ло-гично е развитието на градския транспорт да бъде в посока развитие на екологично чист тро-лейбусен транспорт.

Какво още включва идейният проект за развитие на транс-порта в града?

- Идейният проект включва още да се раз-вие тролейбусен транс-порт в кварталите, в ко-ито в момента няма та-къв. Това са „Девети квартал“, „Кайлъка“ и нова линия от „Георги Кочев“ по бул. „Евро-па“ и ул. „Климент Ох-ридски“, което на прак-тика ще направи връз-ката с „Дружба“, тъй като тя в момента се осъществява само през ул. „Трети март“, коя-то е доста натоварена и преди всичко влиза в се-верната и западната ин-дустриална зона. В мо-мента там няма тролей-бусен транспорт. Идей-ният проект предвиж-да влизането да се осъ-ществява през надле-за над жп гарата по ул. „Георги Кочев“, Бъл-гарска авиация“, „Кара Кольо“ и така ще се за-твори кръгът с градския обществен транспорт в индустриалната зона.

Как е разчетен про-ектът за Плевен във финансов план?

- По направеното раз-пределение от общата сума от 210 млн. евро, които са осигурени за седемте големи града в страната, за Плевен се

падат 10.1 млн. евро и още минимум 15%, или около 3 млн. лв. съфи-нансиране от общината. Така за програмния пе-риод до 2013 г. ние ще имаме около 23 млн. лв., с които да се изпълни проектът. Хубавото е, че на базата на това, ко-ето ще се отчете и ще се направи за този програ-мен период, през 2014 г. в началото ще се за-ложат средства за след-ващия програмен пери-од, а специално за сред-ствата за развитието на градския транспорт от-сега е ясно, че ще про-дължат с много пове-че от сега заложените. Така доброто усвоява-не на тези средства ще ни даде възможност за следващия програмен период да получим мно-го по-големи суми и да успеем да вдигнем ни-вото на обществения транспорт в града.

По какви други про-екти работи в мо-мента плевенската община?

- Работим по комплек-сен проект за развитие на устойчив туризъм в регион Плевен. Одо-брени сме на фаза иде-ен проект. Схемата е за подкрепа развитието на туристически атракции, като имаме пет подо-бекта – това са крепост-та „Сторгозия“, панора-мата „Плевенска епо-пея“, мостът на победа-та над р. Вит с Паметни-ка на победата, общин-ска база за настаняване в жк „Сторгозия“ и най-обемният е за развитие на туризма в защите-на местност Чернелка. Одобрени сме с идеен

проект за около 5 млн. и 200 хил. лв. и в момента подготвяме работните проекти и апликацион-ната форма, с която да кандидатстваме до края на май. Това е другият важен проект, по който работим. По „Развитие на градска среда“ сме

подали проектно пред-ложение апликацион-на форма, срокът беше 8 февруари и очаква-ме класиране. Проектът ни е за близо 8 млн. лв. Третият голям проект е този за развитието на градския транспорт.

А по линия на енер-гийната ефектив-ност какво пред-стои?

- В момента подготвяме и проектно предложе-ние за енергийна ефек-тивност в образовател-ната инфраструктура. Там срокът е 20 май. Ще успеем да кандидатства-ме с няколко плевенски училища. В момента се работят проектите за осем училища, но кол-ко ще останат на фина-ла ще зависи от това как ще се справят отделни-те училища. Като рам-ка мога да кажа, че за град Плевен проектът

е между 100 хил. и 10 млн. лв., това е ценова-та рамка, в която трябва да се включим. В момента работим по документация, която да внесем в общинския съ-вет, и очакваме по реда на ЕСКО проектите да направим поне десет общински сгради, с ко-ито няма да можем да кандидатстваме по опе-ративните програми. Това е един от начини-те, по който най-бързо и най-лесно може да се направи изцяло ремонт и саниране на сградите за по-добър комфорт на обитателите при гаран-тиран резултат на ико-номии. Така че това е едно доста добро поле, в което можем да обно-вим сградите и да по-стигнем реални иконо-мии от топлоносители-те.

Интервюто взеСилвия ЗЛАТКОВА

Н ад десет милиона евро ще получи община Плевен по мярка „Устойчив градски транс-порт“ на Оперативна програма „Регионал-но развитие“, стана ясно по време на пър-вата изнесена национална среща по темата в Пловдив преди дни, в която участва замест-ник-кметът инж. Огнян Цанев. Както „Строи-телство Градът“ писа, за развитие на транс-портните схеми в седемте най-големи града в страната – София, Пловдив, Варна, Русе, Бур-гас, Стара Загора и Плевен, е планиран фи-нансов ресурс от 160 127 475 евро, от които 136 108 354 евро са европейски средства, а останалите – съфинансиране от страна на вся-ка община в размер на 15%. За този и други приоритетни за Плевен проекти разговаряме с инж. Огнян Цанев.


Пенка Пенкова, кмет на община Лом:

Крайно време е река Дунав да не ни разделяГ-жо Пенкова, община Лом беше домакин на ра-ботна среща „Дунавската стратегия - шанс за по-добро бъдеще на дунавски-те общини“. Каква беше нейната цел и какво е ва-шето мнение за подготвя-ната в момента Дунавска стратегия?

- Дунавската стратегия е част от една мащабна инициатива на Европейския съюз за раз-витие на българските общи-ни по поречието на Дунав от Германия до България и Румъ-ния. Аз много се радвам, че от самото начало съм част от тази инициативна група, коя-то работеше върху създаване-то и подготовката на матери-алите, и съм представител на българската национална деле-гация в Комитета на региони-те. В целия процес се чувст-вам и лично ангажирана и като кмет на община Лом. Целта ни беше освен като участие в ре-дица инициативи в Германия и Австрия, които ще продължат, да бъдат включени и по-мал-ки български общини като Ви-дин, Силистра и Лом. По този начин ние можем да дадем на-шето общо мнение до15 април за стратегията и позицията на България. Имам предвид след-ното – в различните работни групи по приоритетните оси се очерта тенденцията и залегна широкомащабна дейност, ка-саеща предимно по-големите общини. Моето желание беше с тези срещи в по-малките об-щини да заявим, че и ние сме важни, и при нас има възмож-ности и не искаме всички стра-тегии да заобикалят Североза-падна България. Това беше по-водът с подкрепа от страна на Бригите Чернота, която е ло-бист на дунавските общини, да организираме тази среща.

Кои сфери на сътрудни-чество и какви проекти ще са от ключово значе-ние за община като Лом?

- Бих ги разделила на две – малките проекти на взаимо-действие в социалната и в мла-дежката дейност и по-важните и големите, свързани с кому-никациите през реката, транс-портните коридори, с взаимо-действието и възможности-те за развитие на региона. За нас е изключително важно и сме дали своите предложения, с които заляхме Министер-ството на регионалното раз-витие, но няколко са ключови-те неща - пристанище, транс-портни комуникации и турис-тическа дейност. Те няма как да се развиват без довършване на фериботния комплекс Лом – Раст като комуникация, за-

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

щото е крайно време реката да не ни разделя. Още повече че голяма част от финансирането вече е факт по линия на про-екта по програма Фар за пътя Лом - Монтана. Вече са изра-ботени и подстъпите и трябва да търсим възможности за са-мото пристанище, пристанищ-ния вход, който е изключител-но важен, и ние сме го стар-тирали със собствени сили и, разбира се, разширяване взаи-модействието България-Румъ-ния-Сърбия с един допълните-лен пропускателен пункт в об-щина Георги Дамяново. Друг важен момент е довършване на брегоукрупването на кейо-вата стена, за което няма да има допълнително финансира-не, и ние трябва да пренасоч-ваме средства от оперативните програми и трансгранично съ-трудничество. Това е нашият шанс да направим това, което е важно за Лом. Трябва да има-ме съответната проектна го-товност за следващия програ-мен период, защото не всички красиви неща ще се случат, но би трябвало да мислим повече в дълбочина.

Снеговалежите през тази зима предизвикаха сериоз-ни притеснения на почти всички крайдунавски гра-дове. Как общината се справи със ситуацията?

- Това беше сериозно предиз-викателство. През тази зима имаше всичко – обилни снего-валежи, много силни дъждове, високо ниво на река Дунав и подпочвените води и голямата битка, в която падна и община-та, предвид това, че сме в про-

цес на създаване на свое пред-приятие, което допълнително ни натовари, но се справихме. По-големият проблем в мо-мента са дупките по пътища-та. В момента върви усилена подготовка за пускане на тър-говете за избор на изпълните-ли. Имаме планирани средства и дано да успеем да ги осигу-рим. Проведохме срещи с об-ластния управител и Аген-ция „Пътна инфраструктура“. Стартираме с маркиране пъти-щата от републиканската път-на мрежа, а скоро ще започнем и с общинските. Имаме и ка-питалова програма за 800 хил. лева и знаем, и сме уверени, че тези пари ще ги намерим и ще имаме възможност за изградим и осем улици.

Кои са основните пробле-ми, с които се сблъсква об-щината в настоящите кризисни условия?

- Основното, което коменти-рахме, е справянето и рабо-тата на общините с големите проекти с европейско финан-сиране. Това е невероятно пре-дизвикателство, имайки пред-вид забавянията на плащания-та и ресурса, с който ние тряб-ва да реализираме диверсифи-цирането на разходите по про-ектите. Това е основното пре-дизвикателство пред общини-те. А сега се добавят и новите проекти, които подготвяме, не-щата стават още по-сериозни. За Лом това е проектът за во-дния цикъл, където съфинан-сирането ще е от 5 до 15%, а към този проект добавяме и 25 милиона по останалите проек-ти, които ще реализираме през

тази и следващата година. Ние сме една от всичките 264 об-щини без София, където про-ектите също са големи и ве-роятно и там ще имат пробле-ми, т.е. осигуряването на сред-ствата за реализиране на сами-те проекти до момента на връ-щането. Всъщност това е пери-од на отрезвяване за общини-те в посока на добрите проек-ти. Но ние сме оптимисти, че ще ги довършим по най-добрия начин.

Кои са по-големите проек-ти с европейско финанси-ране, върху които работи-те към момента?

- Работим върху 11 проекта с европейско финансиране, като за 10 сме сключили договори за финансиране. Голямото пре-дизвикателство е интегрирани-ят воден цикъл, където ще кан-дидатстваме за 50 млн. лева. Друг проект, който довършва-ме, е за културна инфраструк-тура, а така също имаме и про-ект за образователна инфра-структура. Надяваме се да на-правим и един хубав дунавски парк по оперативна програма „Регионално развитие“ за град-ска среда. Това е един проект, който се чака повече от 50 го-дини. Предвиждаме обособя-ване на една хубава пешеход-на зона и се надяваме, че след изграждане на кейова стена, с която станахме пословични в страната, да направим един ху-бав дунавски парк. Ако през тази години успеем и да спе-челим проект за туристически-те атракции на стойност 5 млн. лева по регионалната програ-ма, ще бъдем доволни от рабо-тата си.

Лом изготви общинска програма за енергийна ефективност, която об-хваща периода 2006-2010 г. Какви проекти реализи-рахте през този период?

- Ние имахме смелостта да бъ-дем една малка община, която се включи в Конвента на кме-товете, и подписахме споразу-мение за енергийна ефектив-ност. Реализирахме проекти за саниране на нашите сгради в културната и образователната инфраструктура. Подкрепяме изграждане на два фотоволта-ични проекта с частно финан-сиране, като единият старти-ра през тази седмица. Ще про-дължим с осигуряване на енер-гийно ефективно осветление. Имаме идеи за нови икономии и за въвеждане на алтернатив-ни енергийни източници, фи-нансирани почти изцяло от ев-ропейските програми.

Интервюто взе Марагарита ЛОЗАНОВА

Пенка Пенкова е кмет на община Лом вече втори мандат. Тя е магистър

на обучението по химия и физика. Била е учител по хи-мия и физика, заместник-ди-ректор и директор на Профе-сионална гимназия по про-изводствени технологии.

Сериозният про-блем в момента са

дупките по пътища-та

Голямото предизви-кателство за нас

е интегрираният во-ден цикъл, за който ще кандидатстваме за 50 млн. лева финан-сиране


КАМПАНИЯ210 години от рождението на първия български архитект и строител

Първа работна среща между инициаторите на кампанията за възстановя-ването на музея на Колю Фичето в родния му град Дряново - община Дря-ново и националния кон-курс „Сграда на година-та“, с представителите на единайсетте строител-ни компании от Камара-та на строителите в Бълга-рия, ангажирани с цялост-ния ремонт на сградата, се проведе в общината на 25 март. На нея бяха уточне-ни технически подробнос-ти около предстоящата ре-конструкция на сградата, която се очаква да стар-тира официално в начало-то на май. На срещата при-съства и авторът на проек-та за сградата арх. Дими-тър Кръстев. Предстои да се изготви календарен гра-фик за изпълнението на от-делните видове строител-но-монтажните работи.

За ръководител на обек-та е определен инж. Емил Христов, информира пред-седателят на областното представителство на КСБ в Габрово и координатор от страна на браншова-та организация на строи-телите инж. Йовчо Спа-сов. Инвеститорският кон-трол от страна на община Дряново е поверен на инж. Пламен Пенчев. Очаква се през април да бъдат изгот-вени нови проектни реше-ния за ремонт на покрива, фасадите и интериора на музея, по което съвмест-но работят арх. Димитър Кръстев и арх. Констан-тин Косев. През тази годи-на се навършват 210 годи-ни от рождението на пър-вия български архитект и строител Колю Фичето.

Подготовката за създа-ването на музея на Колю Фичето в родния му град Дряново започва през 1966 г. и в продължение на три години се събират сведе-ния, документи и архив-ни материали, издирват се наследници на възрожден-ския майстор. Правят се фотозаснемания, изработ-ват се макети на най-из-вестните му творби, разка-за пред „Строителство Гра-дът“ Мадлена Маймарева, уредник в музея. Напис-ването на тематико-експо-зиционен план е възложе-но на арх. Стефан Матеев, участвал в архитектурното заснемане на строежите на Колю Фичето. Същевре-менно музейните работ-ници в Дряново проучват

местните строителни тра-диции, които Колю Фиче-то, учейки при дряновски-те майстори, не само въз-приема, но и доразвива в своето творчество. Въз ос-нова на направените про-учвания и събрания мате-риал става възможно да се създаде музей, отразя-ващ живота и дейността на майстор Колю Фичето, приноса му в национална-та архитектура, новатор-ските му стремежи. Особе-но внимателно се подхож-да при избора на мястото за бъдещия музей. Специ-ализирана комисия, включ-ваща представители на Министерството на архи-тектурата и благоустрой-ството, на Комитета за из-куство и култура и на Ми-нистерството на строежи-те, определя да се построи специална сграда, съобра-зена със спецификата на музея, и паметник на въз-рожденския майстор Колю Фичето в близост до запа-зените възрожденски къщи в квартал „Гилей“. Така е взето решение и е обявен конкурс за най-добър про-ект. Заслужено призна-ние получават арх. Дими-тър Кръстев и скулпторът Борис Гондов. Проектът е осъществен през 1969 г. от дряновски строители под техническото ръководство на Пенчо Маймарев. Пред сградата, съчетаваща еле-менти от възрожденската и от съвременната архитек-тура, е издигнат паметник на майстор Колю Фиче-то. Изработената от бронз скулптурата е дело на Бо-рис Гондов. Оформлението на експозицията е резултат от съвместната творческа работа на автора на тема-тико-експозиционния план арх. Стефан Матеев и ху-дожника Асен Стойчев.

През годините експози-цията е посетена от стоти-ци хиляди българи и чуж-ди туристи. С годините му-зейната експозиция се е превърнала в място за про-веждане на строителни ри-туали, творчески вечери, връчване на дипломи и на-гради на ученици от специ-ализираните професионал-ни гимназии по архитекту-ра и строителство, изна-сяне на уроци, тематично свързани с архитектурно-строителното наследство на Дряновския край. Днес обаче, повече от 40 години след откриването на сгра-дата, тя спешно се нуждае от ремонт.

През май стартира ремонтът на музея на Колю Фичето в родния му град

Авторът на проекта за сградата, проектирана преди повече от 40 години за музей, арх. Димитър Кръстев:

Конкурсът навремето беше за целия ансамбъл - памет-ника и къщата на музея. Навремето, през 1967 г., има-ше обявен национален конкурс и той беше спечелен от колектив на „Главпроект“, където участвах аз със скулп-тора Борис Гондов. Участваха общо седем колектива от страната. Проектирането започна през есента на 1968 г. и до лятото на следващата година сградата трябва-ше да бъде завършена. За мен беше предизвикателство да проектирам сградата, все пак става дума за Колю Фи-чето.

А рх. Д. Кръстев е роден 1933 г. в с. Енина, край Казанлък. През 1958 г. завършва архитекту-ра. Работи в Националния институт по памет-ниците на културата 3-4 години, занимава се с реставрация на археологически находки в Мадара и Преслав, след което - в „Главпро-ект“, където се и пенсионира.



За защита на зелените площи се бори план на панелен комплекс в Бургас

Жилищният комплекс „Славейков“ е разполо-жен на една от входно-из-ходните артерии на Бур-гас – пътя за София. Той граничи с главни градски пътни артерии, което оп-ределя изключително ва-жното му значение в ур-банистичната структу-ра на града. На изток те-риторията граничи с бул. „Стефан Стамболов“, на югозапад с железопътна линия, а на запад с бул. „Янко Комитов“ и с фи-зически остарялата и под-лежаща на преструктури-ране и обновяване север-на промишлена зона, на север територията дости-га до бул. „Проф. Яким Якимов“.

По своята същност и съдържание кварталът носи характера на т.нар. панелни комплекси. Това определя всички пробле-ми, типични за зоните, из-градени по време на со-циализма на принципа на комплексното панелно застрояване. Като цяло е характерно остаряло-то обемно-пространстве-

но решение, застроява-не и навлизане на обекти на обслужването в зеле-ни територии. Вследствие на реституция в градин-ки и междублокови прос-транства са разположени новопоявили се жилищ-ни, обслужващи и дру-ги обекти, разположени хаотично. Транспортно-то обслужване и парки-ране не са съобразени с многократно нараснала-та моторизация на насе-лението през последните години. И не на последно място занемарените зе-лени пространства, съче-тани с лошо поддържани или липсващи детски пло-щадки и спортни игрища, поставят изисквания пред новия градоустройствен проект, на който се раз-чита да предвиди нужните промени в устройствения характер на територията.

За да се разработи про-ектът, е направен анализ на устройствените про-блеми на жк „Славейков“, на предшестващи градо-устройствени разработки и са отчетени съществу-

ващите и нови норматив-ни актове за устройство на територията, посочиха от проектантския колек-тив. Изследвани са стра-тегии за развитие на об-щина Бургас, на града и на областта. Под внима-ние е взет и аналитични-ят материал, събран и об-работен от колектива при неговото участие в кон-курса за общ устройствен план на град Бургас, как-то и изведените приори-тети за развитие на град-ските територии от подо-бен вид, посочени в евро-пейските директиви за ус-тройство на територията.

На тази основа автор-ският колектив е разрабо-тил няколко ескизни ре-шения. Те са подлагани на обсъждане в общинска-та администрация, вслед-ствие на което са взети ре-шения по всички въпроси и проблеми, в това число и нововъзникнали във фа-зата на проектиране, каза-ха също от „Геоарх“.

Градоустройственият проект предвижда обосо-бяване на междублокови-

те пространства като са-мостоятелни урегулирани поземлени имоти (УПИ), отредени за озеленяване. В проекта са обособени УПИ с отреждане за озе-леняване за обществените озеленени площи – парко-ве, градини, изолационна зеленина. Конкретизират се озеленените площи за широко обществено полз-ване, паркове, градини, улично озеленяване и озе-ленени площи с ограни-чено обществено ползва-не и специално предназ-начение.

Основните насоки, предлагани в контекста на интегриран подход в ак-туализацията на устрой-ственото решение на ком-плекса, се отнасят до за-пазване на характерния силует на комплекса и ре-витализация на уличните пространства.

Основните предвижда-ния на плана са:

Обособени са УПИ за съществуващите жилищ-ни сгради при спазване на изискванията на чл.19,

ал.5 и чл.22 от Закона за устройство на територия-та и чл.21 от Наредба №7 за правила и нормативи за отделните видове те-ритории и устройствени зони. Отреждането им е за средно- и високоетаж-но жилищно застрояване.

Обособени са самос-тоятелни УПИ за всич-ки детски и учебни заве-дения при спазване изис-кванията също на Наред-ба №7.

Териториите в междуб-локовите пространства са обособени като самосто-ятелни урегулирани по-землени имоти, отредени за озеленяване, при оси-гурени площи за озеленя-ване по 20 кв.м на жител (от Наредба №7), както и места за паркиране, под-земни паркинги и площад-ки за игра.

За обществени озеле-нени площи за паркове и градини също са опреде-лени отделни УПИ.

В свободни и предви-дени за ново урбанизира-не площи се оформят те-рени за детски и спортни

площадки. Предвидени са УПИ за

изграждане на религиоз-ни храмове в различните зони на комплекса, кои-то са обвързани с приле-жаща паркова среда, като към тях се осигурява и до-бър транспортен достъп и паркиране.

За изграждане на под-земни паркинги и гара-жи се отреждат също са-мостоятелни УПИ. За ад-министративна сграда на община Бургас също е включен отделен урегули-ран имот.

Има и нови терени за об-ществено обслужванес цел подобряване дей-ностите от услуги от раз-личен характер. Прецизи-ра се отреждането и пред-виденото застрояване в имоти, общинска собстве-ност, отредени за обекти на общественото обслуж-ване.

Където има възмож-ности, се отреждат УПИ с предвиден режим на за-строяване за възстанове-ни имоти, за които няма

В свободни и предвидени за ново урбанизиране територии се оформят терени за детски и спортни площадки

З апазване на междублоковите пространства, на озеленените пло-щи и създаване на възможности за развитие на градските парко-ве, предвиждане на велоалеи и подобряване на възможностите за паркиране. Всичко това има за цел да съдейства за подобрява-не на средата за обитаване в един от типичните панелни жилищ-ни комплекси, какъвто е „Славейков“ в Бургас. Изработен е про-ект за актуализация и изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на квартала. Проектът след спе-челен конкурс е дело на фирма „Геоарх“ ЕООД с главен проектант доц. д-р арх. Минчо Ненчев и проектанти проф. д-р арх. Стефчо Ди-митров, доц. д-р арх. Недялко Бончев, доц. д.т.н. Станислав Васи-лев, доц. д-р ланд.арх. Владимир Щилянов, арх. Любомир Пелов-ски, урб. Александър Симеонов, к.арх.урб. Калина Кусева. На 18 и 19 март се проведе общественото му обсъждане.

Основни цели на актуализацията на плана

• Запазване на характерния силует на комплекса с простран-ствените характеристики и визуални акценти чрез строго контроли-ране на новото застрояване, включително чрез специфични устрой-ствени ограничители

• Запазване на характерните озеленени и свободни зони чрез осигуряването им със специфични устройствени правила

• Запазване и ревитализация на уличните пространства като формиращи пространствената идентификация на обитателите

Какво се предвижда

• Обособени са урегулирани поземлени имоти за съществува-щите жилищни сгради, учебни заведения и детски градини

• Отредени са самостоятелни урегулирани поземлени имоти за междублоковите пространства, за обществени озеленени площи, за паркове и градини, за детски и спортни площадки

• Оформени са поземлени имоти за подземни паркинги

• Предвидени са терени за ново обществено обслужване

„Славейков“ е типичен панелен комплекс, но още с изграждането му в близост са разположени два парка - един в южната и един в централната част


бул. „П

роф. Яким Якимов“

бул. „П

роф. Яким Якимов“

ул. „

Ст

руг

а“

ул. „

Ст

руг

а“

бул. „Янко Комитов“

бул. „Янко Комитов“

хотел „Мираж“хотел „Мираж“

бул. „Ст

ефан С

там

болов“

бул. „Ст

ефан С

там

болов“

План за регулация и застрояване на жк „Славейков“ в Бургас

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА

ТериторииЕлементи

на териториятаСъществуващо

положениеПредвиждания

по плана

Площ в ха % На жител/кв.м Площ в ха % На жител/кв.м

Нето терени за обитаване (жилищни квартали) 52.86 29.38 15.10 35.05 19.47 10.44

Терени за обществено обслужване 27.06 15.03 7.73 29.06 16.15 8.30

Обекти на образованието 11.38 - - 11.88 - -

Обекти на здравеопазването 0.50 - - 0.50 - -

Обслужващи обекти на търговията 15.18 - - 16.68 - -

Терени за транспортна техническа инфраструктура 67.56 37.53 19.30 68.82 38.23 19.66

Първостепенна улична мрежа 25.32 - - 25.32 - -

Второстепенна улична мрежа и паркинги 42.25 - - 43.50 - -

Терени за друга техническа инфраструктура 1.48 0.82 0.42 1.48 0.82 0.42

На енергоснабдяването 1.48 - - 1.48 - -

Зелени площи за широко обществено ползване 31.03 17.24 8.87 45.59 25.33 13.03

Паркове, скверове и др. 26.00 - - 40.56 - -

Защитно и мелиоративно озеленяване 5.03 - - 5.03 - -

Обща площ 180 100 - 180 100 -

изготвени частични изме-нения на действащия под-робен устройствен план, но попадат в територии, за които има предвижда-не за ново строителство. Това се планира в усло-вията на чл.16 от Закона за устройство на терито-рията.

Подробният устрой-ствен план е изготвен в съответствие с предвиж-данията на разработва-щия се в момента общ ус-тройствен план.

За осигуряване на не-обходимата инфраструк-тура са предвидени опти-мален брой и мощност на трансформаторните пост-ове, осигуряващи техни-ко-икономически показа-тели по отношение на на-маляване дължината на бъдещата мрежа ниско напрежение и загубите на мощност. За целта се обо-собяват самостоятелни имоти.

В максимална степен се запазва и съществуваща-та и предвидена с дейст-ващия план улична мрежа на комплекс „Славейков“. Тя е актуализирана с нови пътни връзки, осигурява-щи по-равномерно нато-варване.

Предвидени са крайу-лични паркинги навсякъ-де, където има възмож-ност за изграждането им и при съобразяване с ед-роразмерната растител-ност.

Планира се алея с уси-лена настилка за връзка с двете тупикови улици в кв.15 между жилищните блокове и изолационната зеленина. Тя е с габарит минимум 4.50 м. Обслуж-ваща улица ще има източ-но от бл.124.

Предвидени са и вело-алеи за комплекса и връз-ка от тях към прилежа-щите комплекси и парко-ве. Проучени и отразени в плана са съществуващите мрежи на водопроводната и канализационната сис-тема. Осигурено е и от-водняване на всички нови улици и паркинги.




Четири кандидата от общо девет желаещи са до-пуснати да участват във втория етап от процедура-та за избор на проектант за общ устройствен план (ОУП) на Плевен. Броят на закупените документа-ции за участие в процеду-рата беше дванайсет. До 12 април се очакват концеп-циите и офертите на кла-сираните участници, каза за „Строителство Градът“ заместник–кметът на об-щина Плевен инж. Огнян Цанев, който председател-ства седемчленната коми-сия, извършваща оценката на кандидатите. В проце-дурата по договаряне с об-щина Плевен участват три софийски и едно варненско сдружение. Това са българ-ско-испанският консорци-ум „Арнайз – Форум груп“ – София, Национален цен-тър за териториално раз-витие - София, обединени-ето „ТПО Варна Геоарх“, консорциум „Урбан Груп“ – София.

По предварителното обявление във втория етап

трябваше да бъдат допус-нати три кандидата, но ед-наквият брой точки като класиране на третия и чет-въртия участник е наложил допускането на четвъртия. Инж. Цанев уточни, че три от участниците консорциу-ми се сдружават специал-но за изпълнението на тази поръчка. В предварителния подбор на кандидатите оп-ределяща роля са изигра-ли опитът на съответния участник и неговите ико-номически възможности.

На финалния етап ще бъде избран един от чети-рите кандидата, допуснати до участие във втория етап. Три ще са основните крите-рии за оценка – концепция-та за развитие на града, це-нова оферта и срок на из-пълнение.

След средата на април ще започнем да коментира-ме договаряне и съответно оценката на представените концепции, каза още инж. Цанев и допълни, че се на-дява в началото на май да има избран по решение на комисията проектант за об-

щия устройствен план на града.

Повечето предложения ще ни дадат възможност на-истина да изберем най-до-брото, коментира председа-телят на комисията, оценя-ваща кандидатурите. Това е най-важният обект, свър-зан с проектиране, за 2010 на община Плевен. Общият устройствен план на Пле-вен ще даде направлението за развитието на града през

следващите 20-25 години. Очаква се работата по най-важната градоустройствена

задача да започне към сре-дата на годината.

Силвия ЗЛАТКОВА

През май ще е ясен изпълнителят на генплана на Плевен

Допуснати участници в процедурата

• Българско-испанският консорциум „Арнайз – Форум Груп“ – София,• Национален център за териториално развитие - София,• Обединение „ТПО Варна Геоарх“,• Консорциум „Урбан Груп“ – София

Последният ця-лостен общ гра-доустройствен

план на Плевен е разработен

през 1968 г. По-следната му ак-

туализация с на-правени по него

частични про-мени е извър-

шена през 2001 г.Сегашната

разработка трябва да даде

хоризонт за раз-витието на гра-

да в следващите 20-25 г.

До 12 априле датата, до която кандидатите трябва да предадат концепци-ите и офертите си

След 15 априлще започне догова-рянето и оценяване-то на представените концепции

До майтрябва да има избран проектант на общия устройствен план

500 хил. лв.като цяло за проек-тиране има заложени през тази година об-щина Плевен

Обсъждат предварителния проект на общия план на Бургас

Проектът на ОУП е дело на гражданско сдру-жение „Геощрих“, в кое-то влизат „Студио Щрих“ ООД и „Геотех инжене-ринг“ ООД. Автор на еко-логичната оценка е фир-ма „Ванг“ с участието на специалисти от БАН. След приемане на тази фаза от плана и на екологичната оценка ще се пристъпи към разработване на окончате-лен проект.

В обхвата на разработ-вания общ план освен град

Бургас влизат и селата Ве-трен и Банево, които с ре-шение на Министерския съвет от 2 февруари 2009 г. са присъединени към Бургас. Предвид последни-те данни за нарастване на населението на града пла-нът предвижда

разширения на урбанизи-раните зонина населените места в жи-лищни и вилни терито-рии и зоните за обществе-но обслужване. Съгласно

териториално-устройстве-ния план на община Бур-гас, одобрен през 1998 г., прогнозното население за 2010 г. е 215 хил. жители, а за 2020 г. - 228 хил. жите-ли. Към 15 декември 2008 г. населението на цялата община с постоянен адрес възлиза на 230 457 жители, т.е. надскочен е прогнозни-ят брой. Разширения на ур-банизираните зони на на-селените места и зоните за обществено обслужване има в източна и североиз-точна посока - в с. Банево, с. Ветрен, кв. „Сарафово“, местността Кьошето и в южна и югозападна посока в кварталите „Крайморие“, „Горно Езерово“, „Долно Езерово“. По входно-из-

ходната артерия Бургас – София се развива търгов-ска зона, където могат да се изграждат молове, ри-тейл паркове и многофунк-ционални сгради. Проце-сът на застрояване от две-те страни на пътя е започ-нал. Тук се изграждат ав-томобилни търговски цен-трове и др. обекти.

Една от

най-характерните особе-ности на Бургас -защитените зони, повечето от които езера - Атанасов-ско езеро, Бургаско езе-ро (или Вая), територията Мандра - Пода, обхваща-ща Мандренското езеро и околните му влажни зони, и местностите Ченгене ске-

ле и Бакарлъка, налага из-готвянето на зони за озеле-няване със специфичен ре-жим към тези територии. По предписание на специ-алистите, изготвящи еко-логичната оценка, в хода на разработване на ОУП бяха променени предвиде-ни като урбанизирани пло-щи в такива с специфи-чен режим на озеленяване. В тези зони се предвижда само озеленяване с расти-телни видове, типични за конкретното място.

Определена от задани-ето за проектиране, една от най-важните задачи на плана е извеждане на тран-зитното движение към Се-верното и Южното Черно-морие от чертите на гра-

да. Предложено е решение за транспортната схема на Бургас посредством из-граждане на обходни глав-ни пътища – т.нар. ринго-ви връзки, и техните пътни връзки на две нива. Един от обектите на тези връзки е надлеза над езерото Вая, предлаган в плана, за кой-то още в предварителните становища към екооценка-та е поставен проблема от гледна точка застрашава-нето на защитената мест-ност и местообитанията на птиците. Като алтерна-тивни варианти се предла-гат връзка чрез тунел или обходен маршрут на града зад кв. „Горно Езерово“ и с. Братово.


Морският град, обрамчен с пет защитени зони и доказан бизнес потенциал, поставя сериозни изисквания пред планирането

К акво ще е пространственото планиране на те-риторията в единство с нейното транспортно обслужване и връзки с републиканската път-на мрежа, дали планирането ни ще доведе до развитие, което е устойчиво, съобразено с природната среда, къде има възможности за ново строителство и къде то не трябва да се допуска - на тези въпроси ще трябва да отго-вори новият общ устройствен план (ОУП) на Бургас, който е готов във фаза предварителен проект, както и устройствени схеми на инже-нерните мрежи и съоръжения. Заедно с това завърши и работата по задължителната еко-логична оценка и оценка за съвместимост. Документите ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане на 31 март и 1 април, съобщиха от община Бургас.

Задачи и цели• Развитие на транспортно-комуникационната система

• Включване на проекта „Супер Бургас“ като еле-мент на плана

• Преструктуриране на промишлените зони

• Създаване на градски обслужващи вторични центрове

• Озеленяване и благоустрояване

НОВОУРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИУстройствена зона Площ в дка

Зона за озеленяване и отдих 33 370

Зона за обществено обслужване 1969

Малко и средноетажни жилищни територии 4010

Ваканционни селища 1872

Смесена многофункционална зона 10959

Предимно производствена зона 3712

Гробищни паркове 351

ПРОЕКТИ21 Строителство Градът, 29 март - 5 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Възстановяват „Стената на приказките“ в Морската градина

Предвижда се цяло-то място да се превърне в детска игра – започваща със „Стената на приказ-ките“ с детската площад-ка и завършваща с езеро-то с пристанището и пак обратно. Това е идеята на колектива от архитекти и инженери от архитектур-но студио „Мото“ с про-ектантски колектив - част „Архитектура“ - арх. Де-сислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, част „Конструкции“ - инж. Иван Йорданов, инж. Ви-хрен Тодоров, част „Елек-тро“, „Скип-91“ ЕООД, част ВК „Нола 7“ ООД.

В момента езерото, по-крито с каменни плочи, е в лошо състояние.

„Стената на приказки-те“ е решена с характерен силует и множество про-биви, измислени като дет-ски игри: сметала с фор-ма на животни и дървета,

приказен замък, превръ-щащ се в къща за игра, ге-рои от приказките, в кои-то всеки може да се пре-въплъти, катерене по „ко-рабни платна“ и др. Те са всеки път различни според децата, които ги играят. Така стената се превръща в място за активна игра.

Предлагат се универ-сални приказни герои и символи, лесно разпозна-ваеми, но и подлежащи на тълкувание от децата. Из-рисувани са с мозайки и са различни от двете стра-ни на стената.

Проектът предвижда възможности за различни типове игри по стената с цел да се развиват въобра-жението и познавателните способности на децата.

Стената запазва в го-ляма степен контура и об-щите размери на същест-вувалата на мястото пре-дишна стена – кривина-

та й позволява да се оф-ормят различни тематич-ни кътове и да се заделят от движението по алеите и лунапарка, а пробивите

са връзката между „външ-но“ и „вътрешно“ прос-транство.

Предвидени са чети-ри различни прохода –

главен вход от алеята с арка, също както и ту-нел, къща за игра и „про-ход сред морето“. Всички те са обвързани чрез въ-трешни алеи през детска-та площадка. Местата им са свързани и с промяна на силуета на стената – те са маркирани с висок еле-мент или с падане на об-щата височина. Премина-ване може да се осъщест-вява и през по-големите отвори в стената.

Всеки участък от сте-ната между отделните

проходи има своя тема и игра.

Проектът запазва фор-мата на изкуственото езе-ро. То е решено като во-дно огледало с филтра-ция на водата. За тази цел е разположено филтърно помещение непосредстве-но до басейна под нивото на терена.

Във вътрешното прос-транство се предвижда детска площадка, която допълва възможностите за игра.


Проектът в Бургас включва оформяне на цялата зона като детски кът

Обект

Реконструкция на декоративна стена„Стената на приказките“ и водна площ

в Приморски парк, Бургас

Възложител Община Бургас

Проектант МOTTO architectural studio

Зони за игра• Първата зона е посветена на по-малките и тук са образите на животни и други лесно разпознаваеми контури, изрязани от стената, например дърво, облак, въздействащи повече чрез силуета, отколкото с рисунката. Освен декоративна роля те имат и самостоятелни функции, например животните са смета-ла, облакът е пейка. • Зона, посветена на приказните герои – тук децата могат да се преобразяват, като показват главата си през пробивите в стената, а тялото им е изрисувано като герой от приказките. Пробивите са на различ-на височина, съобразени с детския мащаб. В тази зона рисунката има значителна роля – приказните герои са оформени с мозайка и са различни от двете страни на стената. • Къщата е друг елемент. Тя е едновременно проход и една от игрите по стената. До нея е познавател-ната част на стената – въртящи се кубчета с картинки, часовник с въртящи се стрелки, релефни геомет-рични елементи. • Морската част има характерен и динамичен силует. Тя е зоната за по-голяма физическа активност – катерушка като корабно платно и клатушка, напомняща на греблата на кораб в морето. Непосредствено до стената е развита и пътека от „пънчета“ на различна височина, преминаваща от двете й страни.

Предвидени са четири различни прохода – главен вход от алеята с арка, също както и тунел, къща за игра и „проход сред морето“

„Стената на приказките“ е решена с характерен силует и множество пробиви, измислени като детски игри

Мястото е било едно от любимите на децата за игра

С цел възстановяването на едно от любимите за игра на децата места в Морската градина на Бургас - „Стената на приказките“, община-та е възложила изготвянето на проект. С него Бургас кандидатства за финансиране по опе-ративна програма „Регионално развитие“. Предвижда се „Стената на приказките“ да се развие на мястото на старата декоративна стена, премахната поради лошото й конструк-тивно състояние. Езерото ще се реконстру-ира, като се предвиди ново бетонно легло с хидроизолация, както и необходимите техни-чески съоръжения. Проектът включва и нова детска площадка, което оформя цялата зона като детски кът с множество възможности за игра. Общината кандидатства с проекта.


ВЕИ ПРОЕКТИ

„Златен лев холдинг“ АД чрез дъщерното си дружество „Златен лев солар“ ЕООД пусна в екс-плоатация фотоволтаич-на централа в Пазарджик. Инвестицията възлиза на над 1 млн. лв., съобщи-ха от компанията. Съоръ-жението е присъединено към мрежата и от февру-ари вече продава генери-раната електрическа енер-гия на „EVN - България“ АД.

Соларната инсталация е разположена върху по-кривното пространство на фирма „Новалис“ АД в града. На специално про-ектирана носеща метал-на конструкция на площ от 6000 кв.м са монтира-ни 1540 фотоволтаични модула. Общата номинал-на мощност на добивана-та електроенергия е 122 KW, а годишното произ-водство се очаква да над-хвърли 175 MWh.

Фотоволтаичната сис-

тема е изградена от поли-кристални и тънкослойни модули на „Ингли“ - Ки-тай, и „Канека“ - Япония. Генерираната постоянно-токова енергия се прео-бразува в променлива с точно определени параме-три, отговарящи на БДС за качествените показа-тели на електрическата енергия, след което съща-та се „инжектира“ в елек-троразпределителната мрежа посредством т.нар. инверторно-преобразуте-лен блок.

Фирмата има подписан договор с „EVN - Бъл-гария“, което гаранти-ра 100-процентово изку-пуване на произведената електроенергия съгласно Закона за възобновяване на енергийните източни-ци и биогоривата. Префе-ренциалните цени за изку-пуването на ел. енергия от фотоволтаици са утвърде-ни от Държавната коми-сия по енергийно и водно

регулиране и са 0.755 лв. за КWh.

Фотоволтаичното съо-ръжение е изключително екологично. То няма пря-ко да влияе върху расти-телността поради факта, че е монтирано върху по-кривно пространство. Не създава никакви вредни

лъчения, шум или магнит-ни полета поради характе-ра на технологията. След въвеждането в експлоата-ция централата в Пазар-джик ще редуцира около 130 т емисии годишно, а за ефективния период на своето съществуване, ко-ето е над 25 години - бли-

зо 3250 тона. Проектът на „Златен

лев солар“ се финансира изключително чрез банков кредит от Уникредит Бул-банк по програма „Енер-гийна ефективност“ на Европейската инвестици-онна банка.


Инвестираха над 1 млн. лева във фотоволтаична централа в Пазарджик

1540фотоволтаични моду-ла са монтирани върху покривното простран-ство на сградата на фирма „Новалис“ в Па-зарджик

6000 кв.ме специално проекти-раната носеща ме-тална конструкция на покрива, върху която са поставени фото-волтаичните модули

175 MWhсе очаква да надхвър-ли производството на добиваната електро-енергия

Фотоволтаич-ното съоръже-ние е изключи-

телно еколо-гично. След въ-

веждането в експлоатация централата в Пазарджик ще редуцира око-ло 130 т еми-

сии годишно, а за ефективния период на сво-

ето съществу-ване, което е

над 25 г. – бли-зо 3250 тона

Инвеститорът „Златен лев солар“ има подписан договор за изкупуване на електроенергията


ПРОЕКТИ

До магазин „Техно-полис“ и мебелна къща „Явор“, в карето между ул. „202“, надлез „Надеж-да“ и Централна жп гара, стартира изграждането на първия хипермаркет от марката „Темпо“, кой-то е част от „Ритейл парк Средец“, простиращ се на площ от 90 дка. Магази-нът, който е нов формат на веригата „Пикадили“, е третият обект от разви-ващата се търговска зона зад гарата. Предвижда се да бъде последван от хи-пермаркет за строителни материали и други видо-ве търговски обекти. На-мерението на инвести-тора „Техно резиденшън парк“ е комплексът да се разраства. Това каза То-дор Белчев, председател на съвета на директорите на „Технополис“. Разпо-ложението на парка на ко-муникативно място, както и развитието на зоната предвид разширението на метрото и бъдещата него-ва станция до жп гарата благоприятстват разви-тието на зоната като тър-говска и обществено об-служваща.

Инвестицията в ма-газин „Темпо“, който е с обща разгъната застрое-на площ от 30 хил. кв.м, е 50 млн. лева. Проектът е дело на „Зита 2000“. Гла-вен изпълнител е строи-телната компания „Ар-наудов“, а отговорна за консултантските услуги по надзора в строител-ството е „Интерстройко-нтрол“ ООД.

Обектът е получил строително разрешение на 8 март и в момента се подготвя площадката

за начало на същинските строителни работи. Пред-вижда се грубият строеж да бъде изпълнен за око-ло три месеца, а целият хипермаркет да е изгра-ден за седем месеца. В на-чалото на декември мага-зинът ще отвори врати за клиенти, обеща Алексан-дър Чампаревич, изпъл-нителен директор на „Пи-кадили“.

Сградата е решена като еднообемно хале със стоманобетонна кон-струкция с покрив от ме-тални ферми, високопро-филна ламарина, топло- и хидроизолация. В ма-газина е развита основно търговска зона, а на вто-ро вътрешно ниво е обо-собена офис част за нуж-дите на администрация-

та. Магазинът разпола-га с подземен паркинг на едно ниво и отделно на-земен, решен на прилежа-щия терен.

Предвижда се „Тем-по“ да въведе на българ-ския пазар съчетание на два формата - „кеш енд кери“ и „софт дискаун-тър“. На голяма площ ще се предлага многообразие от хранителни и нехрани-телни стоки с цени, по-ниски в сравнение с оста-налите обекти в търгов-ската мрежа. Разликата с класическите „кеш енд кери“ обекти е, че няма да се изискват специални карти, така че ще може да пазаруват отделни про-дукти, а не само стоки на едро.


Развива се търговската зона зад Централна жп гара в СофияЗапочна строителството на магазин „Темпо“, част от „Ритейл парк Средец“

Планове за инвестиции

Мажоритарният собственик на супермаркети „Пикадили“ – „Делта Мак-си“, планира да отвори обекти от веригата „Темпо“ във всички градо-ве на България с население над 100 хил. души. В момента се изграж-

да подобен обект в Русе, предстоят в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна. Планираме по-активна експанзия с разгръщане на всички формати – супер-маркети „Пикадили“, convenient stores „Пикадили Експрес“, хипермаркети „Темпо“ и навлизане по региони на франчайзингов принцип, каза Алексан-дър Чампаревич, изпълнителен директор на „Пикадили“. Марката „Темпо“ започва своето развитие от Сърбия, когато преди шест години в Белград от-варя врати първият магазин на площ от 10 хил. кв.м в центъра на града. В момента веригата разполага със седем магазина на територията на Сърбия, изградени на площ между 10 хил. и 18 хил. кв.м. Предлаганите артикули са между 40 хил. и 50 хил.

Хипермарке-тът „Темпо“ е марка от ве-ригата „Пи-кадили“ и ще бъде построен на ул. „202“, зад Централна жп гара

Обект Обект Хипермаркет „Темпо“

Инвеститор „Техно резиденшън парк“

Проектант „Зита 2000“

Глевен изпълнител СК „Арнаудов“

Консултант „Интерстройконтрол“ ООД

РЗП 30 хил. кв.м

Фаза начало на строителство

Официалната пър-ва копка бе напра-вена от зам.кме-

та на София Мин-ко Герджиков и из-

пълнителния ди-ректор на „Пика-дили“ Александър Чампаревич (вдя-

сно) на 23 март, след като обек-

тът получи разре-шение за строеж

на 8 март

Фотограф МарияСъботинова


Пазарът на строителна техника се сви силно през 2009 г., но продажбите на световния производител JCB намаляваха с по-ма-лък процент, което означа-ва ръст на дела на ключо-ви пазари като британския, в Ирландия, Германия, Бра-зилия, Русия и страните от ОНД. Два от всеки пет ком-бинирани челни товарача в момента са произведени в заводите на компанията. Продажбите в Бразилия се увеличиха четири пъти за три години. През миналата година фирмата е открила нов завод в Бразилия, къ-дето в края на миналата го-дина от конвейера е изля-зъл 400-хилядният комби-ниран челен товарач, и нов завод за тежък клас гъсе-нични и колесни екскава-тори на стойност 40 млн. лири в Стафордшир. Очак-ваме силен растеж на про-дажбите в Южна Амери-ка. Това съобщи Тим Бърн-хоуп, изпълнителен дирек-тор „Търговски операции“ на компанията, по време на серия от събития във връз-ка с представяне на нови модели строителни машини и 65-та годишнина от осно-ваването на фирмата.

Новите продукти, които фирмата лансира през тази година под мотото „Инова-ция в действие“, са в секто-рите трамбоване, повдига-чи, компактни екскаватори и товарачи. Безспорно оба-че „звездата“ сред тях оста-ва презентацията на новия

двигател по стандарта Tier 4, чийто прототип се тест-ва. Той трябва да влезе в редовно производство през 2012 г. и да замени всички двигатели в средния клас на машините с марката JCB.

Според президента на фамилната компания сър Антъни Бамфорд и син на основателя Джоузеф Си-рил Бамфорд (Joseph Cyril Bamford, JCB) след реди-ца години на силен рас-теж 2008 г. е била голямо-то предизвикателство, ко-гато започва да се усеща кризата. Компанията реаги-ра с програма за оптимиза-ция на разходите и се надя-ва да излезе по-силна, по-оптимизирана и по-успеш-на, като продължава в тези

трудни времена да инвести-ра в нови продукти и заводи като стратегия за разширя-ване на клиентската база.

Световният производи-тел на строителни маши-ни JCB е бил на печалба и през 2008 г. въпреки свива-нето на пазара за строител-ни машини от 15% с печал-ба преди облагане с данъци от 39 млн. британски лири при оборот от 2 млрд. лири. С общи продажби от 57 000 машини и дял на световния пазар от 10.8% JCB е тре-тата продавана марка за строителна техника в света. Компанията запазва своята позиция като номер 1 при комбинираните челни това-рачи с повече от 1/3 от па-зара.

Основаната преди 65 го-дини компания JCB става световноизвестна със съз-даването на комбинирания челен товарач през 1953 г. Джоузеф Сирил Бамфорд се счита за откривател на познатия днес комбиниран челен товарач, защото чел-ните и задните товарачи и преди са съществували, но отделно. Най-големите за-води на фирмата за произ-водство на такива маши-ни са в Стафордшир, Вели-кобритания, и в Балабгар, Индия.

БИЗНЕС

Антикризисна програма: JCB инвестира милиони в нови продуктиПрез 2009 г. компанията отвори нови заводи във Великобритания и Бразилия

Новият завод за машини тежък клас в Стафордшир е инвестиция за 40 млн. лири

Алън Блейк, главен изпъл-нителен директор на JCB Global Operations:

Очакваме дъл-го и бавно

възстановяване. Точно в момен-та на кризата на-правихме сериоз-ни инвестиции, но гледаме към бъдещето благо-дарение на наши-те усъвършенст-вани продукти. За да сме конку-рентни, проду-ктите трябва да бъдат много це-ново ефективни.

Тим Бърнхоуп, изп. дирек-тор „Развитие на продукти и търговски операции“:

Ние предлага-ме най-добри-

те експлоатаци-онни разходи на машините и очак-ваме собствени-ците да оценят това. Въпреки ос-къдните ресур-си продължаваме да инвестираме в нови разработ-ки. Иновацията е в основата на на-шия бизнес, осо-бено в момент на криза.

JCB е един от петте най-голе-ми световни производители на строителни машини. През 2010 г.

компанията отбелязва 65 години от основаването си. В нея работят над 5000 души на четири континента с продажби в 150 държави чрез 1000 дилърски локации, производствена-та гама включва общо 300 различни модела в заводи по цял свят, като

само близо до град Роустър в Сред-на Англия в район с радиус 18 км са разположени осем завода. Тук се намира световният централен офис върху 112 хил. кв.м разгъната площ и терен от 71 хектара, както и основ-ните заводи за повдигачи и комби-нирани челни товарачи, където ком-панията е производител номер едно в Европа.

Сред най-добре продаваните в България продукти с марката JCB са известните комбинира-

ни челни товарачи, но кризата се от-разява и на техните продажби. Осно-вен приоритет в работата на фирмата остава сервизната дейност. В Бълга-рия продуктите JCB са представени от „Терра България“ ЕООД. Друже-ството с управител Юрий Манолов е регистрирано през 2002 г. и е част от ТЕРРА ГРУП - основен дилър на JCB

за 13 държави в Централна и Източ-на Европа.В отговор на икономическата ре-цесия, която се отразява сериозно върху строителството, фирмата тър-си нови хоризонти за развитие чрез увеличение в продажбите на специ-ализирана техника за индустрията: за складово стопанство и открити скла-дови площи, за селското стопанство и горската индустрия, за рециклира-щата индустрия.

Компанията е сред ТОП 3 в Европа и ТОП 5 производители в света

Де е България

Какво е състоянието на пазарите в момента?

- В момента сме в следкри-зисна рецесия. Пазарите де-монстрират слабо възста-новяване в различна степен на различните места, като най-добри са резултатите в Бразилия, Китай и Индия. Из-точна Европа се възстановя-ва бавно с различен темп - Че-хия, Словения и Унгария са по-добре от България, Сърбия и Босна, но като цяло пазарни-ят ни дял се увеличава неза-висимо от спада на продаж-бите в абсолютни числа. В 13 държави от региона работи нашият най-голям географ-ски дилър в световен мащаб - „ТЕРРА“. В България продаваме най-до-бре валяци и телескопични повдигачи. За нашия вътрешен пазар във Великобритания очаква-ме с оптимизъм изборите през май. Индия е сред нашите приори-тети, в Китай произвежда-ме отпреди две години. Във Великобритания имаме 11 за-

вода. Новата ни фабрика вър-ху 3.5 хектара в Ютокзетер е с капацитет 30 тежки ма-шини дневно, в момента про-извеждаме по 15. Заводът ни за комбинира-ни челни товарачи, където се намира главният офис на компанията, е с капацитет 90 машини, в момента изли-зат 35 машини дневно. Тук работят общо 1200 души.

Как се справяте с криза-та?

- Най-добра за нас беше 2007 г. - 72 хил. машини, през 2008 г. произведохме 57 хил. машини.

Още през 2008 г. започнахме оптимизация на разходите и поетапни съкращения, става дума за 20% от заетите. Ня-маме затворени заводи. Ние не държим машини на склад, произвеждаме само по-ръчани машини. Едно от най-големите ни предимства е най-добрата цена за експлоа-тация.

Каква е вашата специал-на стратегия?

- Иновации и нови продукти. Сега представяме новия ви-сокоефективен дизелов дви-гател Tier 4, който ще започ-не да се използва при голяма част от моделите ни. Друга част от нашия подход е засилване на подкрепата за нашите дилъри, като вече имаме 43 депа за ремонт и сервиз на нашите клиенти, новите са в Сърбия, Букурещ, Унгария. Тази година лансираме осем нови продукта, които ще бъ-дат широко представени на международното изложение bauma.

Марк Телек, директор „Продажби“ за Европа на JCB:

Пазарният ни дял нараства въпреки кризата

„И новация в действие“ е кампанията за нови проду-кти на JCB, стартирала през 2010 г. Става дума за строителни машини като валяци, повдигачи, ком-пактни екскаватори и товарачи. Като голям успех фирмата отчита готовността на реалния прототип на нов двигател по стандарта Tier 4. Той е предназ-начен за средния клас строителни машини в гамата от около 300 машини с марката JCB и отговаря на най-новите екологични стандарти.

Иновация в действие 2010

JCB представя новия среден екскаватор 8085 ZTS, който предлага нама-лена консумация на гори-во, по-добро управление и редица други подобрения. Подобна на модела JCB 8080 ZTS, който замества, новата машина е по-про-дуктивна и има по-ниски

експлоатационни разходи и намалени емисии. Двигате-лят е Tier 3 турбо, 2.2 литра Isuzu с 57.6 конски сили. Икономията на гориво е с два литра на час благодаре-ние на по-добрата продук-тивност на ниски обороти, както и на възможността за намаляване на оборотите в

покой. Машината използ-ва и системата Advanced Management System, която осигурява лек, стандартен и тежък режим на работа.

Максималната дълбо-чина на работа е 4214 мм и височина - 4703 мм. Ос-новните сервизни интерва-ли са 500 и 1000 часа.

Новите продукти• 4.4-литров двигател по стандарта Tier 4

• Среден екскаватор 8085 ZTS• Миниекскаватор 8018

• Телематика LiveLink Lite• Повдигачи 515-40, 527-58 и 550-80

• Валяк VMT 860• Трамбовъчни машини VMC70, VMD100

• Товарачи J200 и T220• Различни прикачни приспособления

JCB направи една от най-големите инвестиции в своята история за раз-работване на най-чистия двигател за строителни машини.

Става дума за 80 млн. лири, вложени в проек-тирането на Ecomax T4, 4.4-литров двигател, по-следният представител на JCB Dieselmax engine. Инвестицията има за ре-зултат първия за индус-

трията двигател без необ-ходимост от допълнител-но третиране след горив-ния процес и е икономич-но решение за средния клас машини.

В момента се провеж-дат изпитания на двига-теля преди пускането му в редовно производство през 2012 г., той ще отго-варя на стандартите Stage IIIB/Tier 4, в сила от 2012 г. за този размер двигате-

ли. Сред основните по-стижения са намалено потребление на гориво с 10%, на експлоатацион-ни разходи, защото няма нужда от допълнителен дизелов филтър, по-висо-ка надеждност, без да се използва допълнителен дизелов филтър, време за обслужване на 500 часа. Той е насочен към сред-ния клас строителни ма-шини.

JCB Vibromax представяваляк от тежък клас

JCB Vibromax пред-стави новия валяк от те-жък клас VMT860, с което разширява своята гама от двойни вибрационни ва-ляци.

Той замества модела VMT850 и използва из-вестния с рекордно ниска-

та си консумация на гори-во Dieselmax engine. Нови-ят модел предлага отлич-ни вибрационни качест-ва с ниски честоти и ви-соки амплитуди за големи асфалтови или стандарти почви или оптимизирана амплитуда на високи чес-

тоти за стандартни асфал-тови дейности. Ширина-та на барабана е 1675 мм при тегло 8750 кг, с раз-лични удобства като виб-рационно изолирана ка-бина и кормило с възмож-ност за управление от две-те седалки.

Новости в средния клас екскаватори - JCB 8085 ZTS

Сериозни инвестициив най-чистия двигател

в сектора

26 Строителство Градът, 29 март - 5 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Започва саниране на учебни заведения и болница в ПловдивЕнергийноефективна

реконструкция на сград-ния фонд на четири учеб-ни заведения и една мно-гопрофилна болница стар-тира в община Пловдив. Финансирането в размер на 1.680 млн. лв. е оси-гурено чрез поемане на дългосрочен нисколихвен кредит от фонд „Енергий-на ефективност“, покри-ващ 75% от инвестиция-та. Заемът е с погасите-лен срок 60 месеца, като част от средствата ще се изплащат от спестяваните над 70% разходи за ото-пление, заяви зам.-кметът по икономическа полити-ка Александър Констан-тинов.

Е н е р г о с п е с т я в а щ и мерки ще бъдат въведе-ни в ОУ „Васил Петлеш-ков“, СОУ „Паисий Хи-лендарски“, ЦДГ „Каме-ница“, СОУ „Черноризец Храбър“ и МБАЛ „Св. Мина“, което е 100% об-щинско дружество. Съ-финансирането в размер на 25% за учебните сгра-ди ще бъде отпуснато от общинския бюджет, а за здравното заведение – от собствените приходи.

При направения енер-гиен одит в четирите училищни сгради спе-циалистите са установи-ли, че в ОУ „В. Петлеш-ков“ ще се икономисват 76.76% от разходите за отопление и ще се спес-тяват над 73 тона СО2, в СОУ „П. Хилендарски“ тези показатели са съот-ветно 73.59% и 161 тона СО2, в ЦДГ „Каменица“ –

72.53% и 67 тона СО2, а в СОУ „Черноризец Хра-бър“ – 74.20% и 613 тона СО2. След проведени об-ществени поръчки за гла-вен изпълнител на всички обекти е определена стро-ителната фирма „Бибов и Ко“ ООД – Пловдив. „Имаше над 24 кандидата и така успяхме да постиг-нем по-ниски от плани-раните стойности СМР“, посочи Георги Божев, ди-ректор на дирекция „Сто-пански дейности и тър-говски дружества“. Спо-ред енергийното обслед-ване за санирането на че-тирите учебни сгради са били необходими 961 000

лв., а в резултат на кон-курсната процедура су-мата е снижена на 790 076 лв. с ДДС. Стойност-та на договора за МБАЛ „Св. Мина“ е 870 000 лв. с ДДС, от тях 650 000 лв. са от фонда.

Вече е монтирано стро-ителното скеле на двете сгради на здравното за-ведение на ул. „Иван Ва-зов“. Предвижда се работ-но проектиране и изпъл-нение на енергийноефек-тивна реконструкция, ко-ято включва външна то-плоизолация на стени и покрив, подмяна на до-грама, ремонт на вътреш-ната ОВ инсталация (вер-

тикални щрангове, радиа-тори), енергоспестяващо осветление и монтиране на слънчеви колектори за целогодишно захранване с топла вода. За първите 2 месеца на 2010 г. вече е реализирано 50-процент-но намаление на разходите за отопление след газифи-циране на болницата, ко-ментира нейният директор д-р Надежда Крумова. Са-нирането на МБАЛ „Св. Мина“ ще бъде завършено в рамките на три месеца.

След Великден по предварително изготвен работен график, който да не нарушава учебния про-цес, ще започнат и учи-

лищните ремонти. Чети-рите сгради са разделе-ни на два лота. Единият включва ОУ „В. Петлеш-ков“ и СОУ „Черноризец Храбър“ и е на стойност 475 627 лв. Вторият лот включва намиращите се в съседство ЦДГ „Каме-ница“ и СОУ „П. Хилен-дарски“, за чието санира-не и газифициране ще бъ-дат вложени 314 449 лв. Фирмата изпълнител ще извърши пълен инжене-ринг на сградите в съот-ветствие с направените енергийни обследвания и одитни доклади. Срокът за реализация е 3 месеца.


75% от инвестицията се осигуряват с нисколихвен кредит от фонд „Енергийна ефективност“

СПОРЕД ЕНЕРГИЙНИ-ЯТ ОДИТ НА УЧЕБНИ-ТЕ СГРАДИ

76.76%икономии от разходи-те за отопление ще се постигне в ОУ „В. Пет-лешков“ и ще се спес-тяват над 73 тона СО2

73.59% ще са икономиите в СОУ „П. Хилендарски“ и 161 тона СО2

72.53%по-малко средства за отопление и 67 тона по-малко СО2 ще е резул-татът за в ЦДГ „Каме-ница“

74.20%спестени пари за ото-пление и намаление с 613 тона на СО2 в СОУ „Черноризец Храбър“

За МБАЛ „Св. Мина“ се

предвижда ра-ботно проек-тиране и из-пълнение на енергийно-

ефективна ре-конструкция, която включ-

ва външна то-плоизолация

на стени и по-крив, подмя-

на на дограма, ремонт на въ-трешната ОВ

инсталация

BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Устойчиво бъдеще за пристанището в Хамбург

Специализиралата се в предоставянето на инже-нерни и консултантски ус-луги в сферата на прис-танищното строителство компания Royal Haskoning спечели първото място в конкурса за разработване на план за пристанището в Хамбург, който да бъде основан на концепцията за устойчиво развитие.

Конкурсът е органи-зиран от пристанищните власти в германския град, а кандидатите е трябвало да представят иновативни идеи, като предложат про-ект за преструктурирането на 125-те хектара на прис-танището с капацитет от 3.5 милиона тона. Съще-временно обаче в проекта

е трябвало да присъстват респективно и екологични характеристики и устой-чиви строителни подходи.

Концепцията на Royal Haskoning се нарича Port Evolution („Пристанищ-на еволюция“) и предлага създаването на контейне-рен терминал, който да не отделя вредни емисии въ-глероден двуокис в атмос-ферата, да е напълно ав-томатизиран и освободен от камиони, като по този начин спомага за оптими-зиране на площите. Чрез премахването на камиони-те екипът е успял да нама-ли размера на терминала на около 4/5 от площта на парцела. Така са остана-ли места, които се очаква да се превърнат в зелени паркове и зони, достъпни за обществен транспорт, включително и водни так-сита.

Проектът, предложен от Royal Haskoning, също така предвижда и създа-ване на нова администра-тивна сграда с обществени зони за обучения и изло-жения, ресторант, наблю-

дателница, а премества-нето на фар с историческа значимост допълнително ще привлече обществения интерес. Архитектите са замислили и богато озеле-няване и създаване на во-дни площи, паркове и мес-та за отдих. Интересен е и замисълът чрез водна сте-на да се постигне естети-

ческа шумоизолираща ба-риера.

Други любопитни фа-кти, част от устойчивите характеристики на плана, включват строителството на канал за водна цирку-лация, където ще има про-извеждащи електричест-во турбини, задвижвани от вълните, и две допъл-

нителни вятърни турбини с капацитет да генерират 10% от мощностите, необ-ходими за нуждите на тер-минала. Фотоволтаични панели, монтирани на по-крива на добре изолирана складова сграда (с охлаж-дащи системи във вътреш-ността), ще произвеждат енергия и така ще нама-

лят необходимото количе-ство електричество за ох-лаждането.

През следващите някол-ко месеца от HPA възна-меряват да задвижат про-екта за трансформиране на района, като официал-но пуснат кандидатурата си и подготвят същински-те планове.

Регенерация и ус-тойчивост. Тези две думи, кои-то напоследък все по-често из-

ползваме, са се вплели една в друга в проект за бъдещето на пристани-щето в Хамбург.

УСТОЙЧИВИ ДЕЙНОСТИ

Канал за водна циркулацияс произвеждащи електричество турбини, задвиж-вани от вълните

Вятърни турбинис капацитет да генерират 10% от мощностите, необходими за нуждите на терминала

Фотоволтаични панелис охлаждащи системи във вътрешността

Водни таксита

Забележителност

Водна стена

Вятърни турбини

Склад

Парк

Турбини, задвиж-вани от вълните

Исторически фар със стоянка

за водни таксита

Сграда с фотоволтаични панели на покрива

Следващия месец трябва да бъдат преведе-ни 5 млн. лева за довърш-ване на обновяването на 27 сгради по проект „Де-монстрационно обновя-ване на многофамилни жилищни сгради“, изпъл-няван съвместно от Ми-нистерството на регио-налното развитие и Про-грамата на ООН за разви-тие (ПРООН). Това заяви министърът на регионал-ното развитие и благоу-стройството Росен Плев-нелиев при посещение-то на обновен по проек-та жилищен блок в квар-тал „Дианабад“ в София. След завършването на тези сгради общият брой на приключилите обекти по проекта ще стане 57.

Министър Плевнелиев посочи още, че се реали-зира икономия от между 40% и 60% от средства-та, които собствениците са плащали за отопление след извършените обно-вителни дейности по тех-ните жилища. Така едно семейство може да спести до около 1400 лв. на годи-на (120 лв. на месец) и за кратък период от време да си възвърне направе-

ната инвестиция за рено-виране на сградата.

Той допълни, че се предвижда намаляване на исканото мнозинство за сдружаване на собстве-ниците на многофамил-ни жилищни сгради с цел тяхното обновяване, за да бъде улеснен този про-цес, защото изисквано-то от Закона за управле-ние на етажната собстве-ност съгласие на 100% от собствениците е нерабо-тещо.

Целта на проекта „Де-монстрационно обновя-ване на многофамилни жилищни сгради“ е да се разработи широко при-ложима схема за обно-вяване на многофамил-ни сгради, състояща се от три основни компо-нента: целеви субсидии за етажни собствености за целите на обновяване-то; улеснено получава-не на кредити и техниче-ска помощ за доброволно сдружаване на етажните

собственици в цели стро-ителни единици с цел ор-ганизиране на процеса на обновяване.

Проектът представля-ва публично-частно парт-ньорство, в което парт-ньори са Министерство-то на регионалното раз-витие и благоустройство-то, което определя усло-вията на процеса и осигу-рява субсидията, местни-те администрации – об-щините, които осигуря-ват технически и финан-

сов принос за обновява-нето на публичните око-лоблокови пространства, собствениците на жили-ща в многофамилни сгра-ди, чиято задача е да се организират в добровол-ни сдружения (етажни собствености) за целите на обновяването и осигу-ряват необходимите сред-ства за съфинансиране и ПРООН, осигуряващ под-крепа за разработването и тестването на примерна схема за обновяване.

По проекта на ПРООН ще бъдат довършени още 27 сгради

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

РЕЗУЛТАТИ ПО ПРОЕКТА КЪМ ЯНУАРИ 2010 Г.:

1093 облагодетелствани домакинства

64 сформирани добровол-ни сдружения на етаж-ната собственост за целите на обновява-нето и бъдещата под-дръжка

27обновени многофа-милни жилищни сгради и околните им прос-транства

27сгради в процес на об-новяване с извърше-ни технически и енер-гийни обследвания и подготвена проекто-сметна документация

Един от реализираните проекти

ПредиПреди СледСлед


ИНВЕСТИЦИИ

Индустрията на имо-тите в България по-лучи свежа инжек-

ция оптимизъм от страна на консултанти и предпри-емачи, които твърдят, че възстановяването на ин-вестициите в региона на Централна и Източна Ев-ропа набира скорост.

В независими едно от друго изявления водеща българска компания за имо-ти, международен строите-лен предприемач, инвести-тор и глобален консултант обявиха, че интересът на инвеститорите се засилва.

Задават се сделки

Europa Capital, фирма за управление на инвести-ции в имоти, ще се завър-не като купувач в региона след двегодишно отсъст-вие, съобщи PropertyEU, цитирайки мениджъра на Europa Emerging Europe Fund I Тим Норман. Той

казва пред европейското списание за бизнеса с не-движима собственост, че компанията вече има под-готвени сделки за 100 ми-лиона евро в Румъния, България, Турция и Запад-ните Балкани.

„Източна Европа е шест до девет месеца след За-падна Европа, затова ние усещаме, че се отваря вра-та към възможности, които бихме искали да използва-ме“, казва Норман.

Инвеститорите масо-во избягаха от тези паза-ри с развитието на финан-совата криза, а при оскъди-ца от реални сделки оцен-ките за висококачествени активи паднаха с по око-ло 40% в България по дан-ни на международните кон-султантски фирми за имо-ти. Europa Capital ще из-ползва отсъствието на кон-куренцията, за да догово-ри изгодни покупки по ду-

мите на мениджъра. „Раз-глеждаме два офис проекта в центровете на Букурещ и

София, където в момента липсва предлагане“, съоб-щи той.

„Икономическата кри-за е глобалният проблем на пазара, тъй като доведе до отлив на външни инвести-тори. Въпреки това инвес-титори има, като последна-та информация от изложе-нието MIPIM във Франция е, че България си възвръ-ща външния инвестицио-нен интерес, тъй като пре-доставя по-добри възмож-ности за възвращаемост от другите страни в Централ-на и Източна Европа“, каза Михаела Лашова, мени-джър „Капиталови пазари и консултиране“ във „Фор-тън интернешънъл“.

Повишен оптимизъм

Пазарът на недвижи-ми имоти в Източна Евро-па се събужда, обяви стро-ителният предприемач AFI Europe и заяви, че ще про-дължи инвестициите си в региона. Компанията, коя-то миналата година откри най-големия шопинг мол в Румъния и завърши офис сграда и жилищен комплекс в България, планира да раз-шири „Бизнес парк Варна“, да достави още един жили-щен комплекс в столицата и да започне строителство-то на трети, както и на ло-гистичен парк край Плов-див. Миналата година е за-вършила проекти на стой-ност 350 млн. евро в реги-она на Централна и Източ-на Европа.

Миналата седмица про-учване на CB Richard Ellis добави нови доказателства,

че макар и частично, въз-становяването на пазарите е в ход. Според него обо-ротът от инвестиционни сделки – покупко-продаж-бите на имоти с цел печал-ба, в първите два месеца е бил със 70% по-висок от средните двумесечни обе-ми за първото полугодие на 2009. Числото от 275 ми-лиона евро е било по-ниско от края на миналата година, но намалението е дошло от традиционно високите обе-ми за последните тримесе-чия, когато мениджърите трябва да приключат годи-ната и да наваксват изоста-ването в инвестициите.

„Вече станахме свидете-ли на няколко големи сдел-ки в Прага, Варшава и Бу-дапеща, които показват, че инвеститорският апетит се завърна по забележи-телен начин за основните градове в Централна и Из-точна Европа. Очакваме тази тенденция да продъл-жи през 2010 г., а обемът на транзакциите да натежи към края на годината“, каз-ва Стюарт Блумфийлд от офиса на CBRE в Прага.

При положение че срав-нителното ценообразува-не е било в полза на Бъл-гария – по оценка на CBRE в края на миналата годи-на всяко евро, инвестира-но в първокачествен биз-нес имот в България, е мо-жело да донесе до 50% по-висок доход, отколкото ка-питаловложения за анало-гични сгради в Чехия, из-глежда, че завръщането на инвеститорите няма да от-неме много време. СГ

Инвеститорите в балканските пазари на имоти се пробуждатEuropa Capital ще купува офиси в София и Букурещ, докато възстановяването на Източна Европа набира инерция

100 млн. еврое размерът на сдел-ките, които подготвя инвеститорът Europa Capital в Югоизточна Европа. В тях влизат офис сгради в София и в Букурещ

275 млн. еврое обемът на инвести-циите в имоти в Цен-трална и Източна Ев-ропа в първите два месеца на годината

70% е нара-стванетона обема инвестиции в региона спрямо ми-налогодишните рав-нища

Офис пазарът на Варшава

все още е фа-воритът на

инвеститори-те, но ефек-

тите на въз-становяване-

то започват да преливат и

към региона на Югоизточ-

на Европа

Ройтерс



Втори мол отвори вра-ти в Габрово за по-малко от половин година. Със 100% заетост на цялата отдаваема площ от 9000 кв.м „Мол Габрово“ бе от-крит на 26 март. Над 15 хил. кв.м е общата разгъ-ната площ на най-новия търговско-развлекателен център в региона. Обек-тът ще се менажира от ин-вестиционната компания „Мол Габрово“ ООД, каза за „Строителство Градът“ Ана Кушева, маркетинг

мениджър в дружеството. Сред ключовите нае-

матели са супермаркет „Пикадили“, който стъп-ва в „Мол Габрово“ върху площ от 1600 кв.м и е пър-вият магазин от верига-та в града. Магазин „Ден-си“ за бяла и черна тех-ника е разположен вър-ху площ от 650 кв.м. Сред наемателите са още „Кен-вело“, „Адидас“, „Спорт Депо“, „Офис 1 Супер-стор“, UBJeans, Madoc jeans, GiAnni, „Тенденз“,

StepCare, Teodor, Danini, AristonS, Stella Belcheva, New silhouette, Pompea, Wanice, парфюмерия „Драка“, „Рефан“, кни-жарница „Хеликон“. Ак-цент на забавленията и свободното време са „Га-лакси боулинг“ – друг ключов наемател с 1000 кв.м площ, фитнес, фри-зьорски салон, ресторант, три звена за бързо хране-не, две кафенета и прика-зен детски кът. Компле-ксът разполага със 120 подземни паркоместа и 60 надземни.

В другия голям ком-плекс в Габрово - „Тера мол“, заетостта на пло-щите към момента на от-криването бeше малко над 70%. В момента цените за квадратен метър в „Тера мол“ варират от 7 до 20 евро. Тук един от ключо-вите наематели е верига-та „Билла“, която на прак-тика разшири присъст-вието си в града и откри

втори магазин, разполо-жен в сутерена на сграда-та, върху чиста търговска площ от 800 кв.м. В „Тера мол“ са представени ве-ригата DM, Deichmann – най-голямата верига в Ев-ропа за обувки, марките Parushev, Nia & Dorado, парфюмерия Draka. Тук са и KENVELO New Yorker, Wenice Kids Fashion, ме-белите BODYLUX SHOWROOM, детски център „Трите диванета“, салон за красота „Аван-гард“, офиси на „Герма-нос“, „Виваком“, магази-ните „Мастерклийн“, My Petshop - за храни и аксе-соари за вашия домашен любимец. Многофункци-оналният комплекс „Тера мол“ е с 16 хил. кв.м раз-гъната застроена площ, 9 хил. кв. метра от кои-то е отдаваемата. Сгра-дата разполага с открит и закрит паркинг с над 155 места.

Силвия ЗЛАТКОВА

„Мол Габрово“ заработи със 100% заетостСред ключовите наематели са веригите „Пикадили“, „Денси“, „Галакси боулинг“

Ключов наемател в „Мол Габрово“ е супермаркет „Пи-кадили“. Първият магазин на веригата в Града на ху-мора и сатирата се разполага върху площ 1600 кв.м

„Мол Габрово“РЗП 15 120 кв.мОтдаваема площ 9000 кв.м Пълняемост към момента на откриването 100%Наемна цена за кв.м 5-20 евро

„Тера мол“РЗП 16 000 кв.мОтдаваема площ 9000 кв.мПълняемост към момента на откриването Малко над 70%Наемна цена за кв.м От 7 до 20 евро

The Mall отваря врати на 21 априлМалко повече от месец

след откриването на Sofia OutletCenter и „Сердика център“, които успяха да превлекат десетки любо-питни купувачи и предиз-викаха сериозни пробле-ми с трафика в района на булевард „Цариградско шосе“, и независимо от икономическата криза в страната предстои ново и грандиозно откриване на The Mall. Денят, в който ще отвори врати най-го-лемият търговски център в България, е 21 април.

В него на площ от 9 хил. кв.м ще бъде раз-положен първият хипер-маркет в София на лиде-ра в търговията на дреб-но в Европа – „Карфур“. Това е поредният етап от експанзията на дъщерно-то дружество на компа-нията в България, която откри първия си хипер-маркет в Бургас и при-доби и нае други обекти в строящи се търговски центрове.

The Mall се намира на бул. „Цариградско шосе“, като на 66 хил. кв.м ще бъдат разположени 185 магазина. Комплексът предлага на посетители-те си бърз и лесен достъп до 2800 паркоместа бла-годарение на инвестици-ята в тунел с две плат-на, водеща директно до паркинга на комплекса. По предварителни данни

броят на потенциални-те клиенти на търговския център достига 1 милион души.

Търговският център ще разчита на нова кон-цепция, която със своите основни параметри като разнообразен микс от на-ематели, възможности за развлечение и достъп-ност ще привлича кли-енти с нов тип изживява-не. Това коментира Алек-сандър Папагеоргиу, из-пълнителен директор на Assos Capital, и допъл-ни, че преди повече от три години, когато са взе-ли решение да инвести-

рат в The Mall, са взели под внимание пет основ-ни критерия – концепци-ята, която е уникална за България, локацията и достъпността, мащаба на проекта, потенциала на пазара и силно диверси-фицирания микс от нае-матели.

„Това ще е най-модер-ният магазин в Бълга-рия, където ще открие-те нова концепция, която „Карфур“ развива в дру-ги страни. Имаме амби-цията през следващите три години да отворим от 10 до 12 магазина в ця-лата страна“, заяви Ло-

ран Бендавид, изпълни-телен директор на „Кар-фур България“.

Той допълни, че Кар-фур има 32 магазина в целия свят, което ще поз-воли на веригата да пред-ложи по-добри икономи-чески условия за българ-ските потребители. Мик-сът от вносни продукти и местното производство е уникален за потребите-лите и наша цел е да ди-ференцираме продукти-те в магазина, така че потребителите да могат да се възползват от това „Посетителите на The Mall могат да очакват из-

ключително обслужване в приятелска атмосфера. Ще се стремим да осигу-рим запомнящи се изжи-вявания на всеки клиент, който идва, за да се на-слади на отличната сре-

да за пазаруване и раз-влечение в търговския център“, коментира Ата-нас Гаров, изпълните-лен директор на Colliers International Bulgaria.

Маргарита ЛОЗАНОВА

Ключов наемател в търговския център е хипермаркет „Карфур“

Ключови наематели:

Z ara, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, Peek&Cloppenburg, GAP, HUMANIC, Sephora, Douglas, Marks & Spencer, Esprit, Nike, Adidas, Etam, Seven Seconds, Palmers, Benetton, Motivi, Elizabeth, Puma, Mango, Terranova, Oviesse, Calliope, Andrew’s man, Mexx, Guess, Capasca, Sisley, Camel, Deichmann, Furla, Max Mara, Geox, Lacoste, Marlboro Classic, Playlife, Intersport

66 000 кв.м.търговска площ

9000 кв.мхипермаркет от вери-гата „Карфур“

185водещи марки

2800паркоместа

10кинозали „Арена“

Цялостна-та реализа-ция на тър-

говския цен-тър е дело на „Карфур Бъл-

гария“. Инвес-титор е Assos

Capital. Ексклу-зивен консул-

тант по отда-ване на площи-

те е Colliers International,

България. Кон-султантската

компания ще осъществя-

ва също и ця-лостното уп-

равление на мола



Как оценявате си-туацията в Бълга-рия - клиенти, про-дукти, сегменти и продажби?

- Ситуацията в България е сложна, проблемна за частния бизнес, но най-вече е поредното ново предизвикателство. Ние забелязваме и отчита-ме как клиентите ни все пак предпочитат и оце-няват високото качество и готовността на фирма „СЕА България“ да пре-достави сервиз и извън-гаранционна поддръжка.

Каква е вашата стратегия за спра-вяне с кризата - нови специално тар-гетирани продукти, маркетингови стра-тегии?

- Ние се постарахме за 15 години бизнес да обогатим продуктовата си гама и портфолио от услуги с нови, авангард-

ни и проверени решения и изделия, така че да сме готови за нов, променен или дори свит пазар. Инвестирали сме в соф-туерни решения за уп-равление на взаимоот-ношенията с клиентите. В момента работим по софтуер за лека просле-димост на сервизни по-виквания, сключване на извънгаранционни або-наментни договори за удобство и комфорт на клиентите ни. Готови сме да сервизи-раме както наши авто-матични врати и барие-ри, така и чужди проду-кти. В момента забеляз-ваме, че ни търсят огро-мно количество клиен-ти – подведени или раз-очаровани от търговци и фирми, които не са из-градили сервизна база и нямат ресурси да под-държат сложни и отго-ворни съоръжения като автоматиката за врати.

Каква е вашата прогноза за разви-тие на ситуацията в България до края на годината? Къде виждате изхода от кризата - инфра-структурни обек-ти, енергийна ефек-тивност? Какво е мястото на пра-вителството и на частния сектор?

- Моята лична прогноза е песимистична незави-симо от факта, че всеки, който ме познава, знае, че съм непоправим оп-тимист и от нищо не се плаша! Убедена съм, че приоритетите за стра-ната и правителството са инфраструктурата и проектите, свързани с енергийна ефективност. Частният бизнес е свик-нал да не е приори-тет и сам да се справя с проблемите, но в ни-кой случай не бива да се пречи на предприе-

Дорина Добрева, управител на „Сеа България“:

Кризата е поредното ново предизвикателство

Дорина Добрева е управител и съ-дружник в „СЕА

България“. Завършила е Лвовския политехни-чески институт със спе-циализация по бизнес администрация във Флоренция, FIT - МВА. Има специализации в Япония, Италия, Шве-ция, Германия. През 1995 г. създава „СЕА България“ съвместно със СЕА Италия, през 2001 г. създава ново дружество „АССИСТ“ като производствена структура за трансфер на технологии за про-изводство на гаражни врати в България.

мачите. Редно е може би да се вземат мерки за междуфирмената за-

длъжнялост, която спо-ред мен е особено драс-тичен проблем!

Нови продукти с марка Sika презентирахав Плевен

Основните продуктови на-правления на „Сика България“ представи пред водещи архи-текти и строителни фирми в Плевен Ирина Георгиева, тех-нически консултант във фир-мата. Презентацията се със-тоя в конферентната зала на хотел Балкан на 25 март, ден преди официалното отбеляз-ване на 100 годишнината на компанията. В областта на строителството продукти-те с марка Sika, са насочени към производството на бетон, ре-монт и защита на бетонни конструкции, конструктивно усилване, анкериране и замоно-литване, индустриални подо-ви покрития, лепене и фугоуп-лътняване, защита на стома-нени конструкции, хидроизо-лиране. Компанията предлага и продукти в областите на ту-нелното и минното дело и ин-дустрията. Сред изпълнените референтни обекти на „Сика България“ са терминал 2 на ле-тище София, комплекс Хюн-дай в София, ПСПВ – гр. Сли-вен, язовирна стена „Цанков камък“ при хидровъзел „Цанков камък, мост над р. Съзлийка край Гълъбово, Дунав мост 2 и много други на територията на цялата страна. Нови проду-кти за хидроизолиране, лепила за плочки, добавки за разтвори представи търговският пред-ставител за район „Северен“ в „Сика българия“ Валентин Ма-рянов. Акцентът в хода на пре-зентацията бе поставен на предимствата на продукти-те, техните характеристики и приложението им, както и

на методологията на полага-нето им. Интерес у присъст-ващите предизвика икономич-ната и лесна за полагане теч-на хидроизолационна мембрана Sikalastic- 450. Показани бяха ре-шения за баня – продукти за хи-дроизолиране, лепене и фугира-не. Презентирана бе и пласти-фицираща течна добавка за ма-зилки и разтвори за зидария.„Сика България“ ЕООД е съз-дадена през 2002 година като 86-то поред дъщерно друже-ство на швейцарския концерн Sika AG, Baar. Фирмата разпо-лага с централен офис и склад в София и представителство във Варна. Във фирмата рабо-

тят 29 висококвалифицирани специалисти. „Сика България“ развива мрежа от дистрибу-торски и апликаторски фирми в цялата страна. Плевенската фирма „Силпет“ ООД с упра-вител Анелия Великова е ото-ризиран дилър на „Сика Бълга-рия“.По света компанията прите-жава повече от 100 производ-ственни и търговски компа-нии в над 70 държави и око-ло 11700 служители свързват клиентите директно със Sika и гарантират успеха на всич-ки бизнес отношения. Годишни продажби, които Sika генерира са за над 4.6 CHF милиарда.


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

Documents

Строителсво и Градът