строителство градът

Европарламентът прие директива за сградите, Европейската комисия обяви приоритетите си по ТЕN-ТДве европейски иници-

ативи от миналата седми-ца ще окажат влияние вър-ху българската икономика. Европейският парламент гласува Европейска дирек-тива относно енергийните характеристики на сгради-те, а Европейската комисия обяви три нови конкурса за инфраструктура с финан-сиране по „Трансевропей-ска транспортна мрежа“ на

стойност 172 млн. евро.След 31 декември 2020

г. всички нови сгради на територията на Европей-ския съюз ще трябва да са с близко до нулево нетно потребление на енергия. Това е записано в глава 9 на директива на Европей-ския парламент от 18 май. Обществените сгради ще трябва да покрият мини-малните енергийни изис-

квания две години по-рано от останалите сгради – до края на 31 декември 2018 г. Държавните органи на раз-личните страни ще тряб-ва да изготвят национал-ни планове, където да бъ-дат описани и междинни-те цели за подобряване на енергийни характеристики до 2015 г., както и инфор-мация за финансовите мер-ки за насърчаване на сгра-ди с близко до нулево нет-но потребление на енер-гия. Част от финансиране-то на промените ще бъде от бюджета на Европейския

съюз. Още до 30 юни 2011 г. отделните държави тряб-ва да изготвят списъци със съществуващите и предло-жени мерки и инструменти от финансов и нефинансов характер. За построените сгради се предвиждат по-добрения при основните ремонти. Въвеждането на директивата се очаква са доведе до отваряне на 450 хиляди нови работни мес-та и спестяване между 60 и 80 милиона тона нефтен еквивалент. Тази година конкурсите, които обявява Европейската комисия за

финансиране по линия на „Трансевропейска транс-портна мрежа“, са в две сфери. Първата е морски автомагистрали, свързани с приоритетен проект 21, за предоставяне на надеждни алтернативи за натоварва-не на пътища чрез измест-ване на товарите към мор-ските маршрути с максима-лен бюджет 85 млн. евро. Втората е речни информа-ционни услуги, включва-щи инфраструктура за уп-равление на трафика във вътрешната мрежа от во-дни маршрути, с максима-

лен бюджет 10 млн. евро. За екологична транспортна система са предвидени до 30 млн. евро, за инициати-вата „Единно европейско небе“ - до 40 млн. евро, а за изследвания в подкрепа на публично-частните парт-ньорства - до 7 млн. евро.

Още по темитена стр. 7 и стр.18

Еврорешения променят българската икономика

9771310983000

>20

2020

Брой 20 (656), 25 - 30 май 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Привличането на чуждестранни инвестиции е без ал-тернатива за ускоряването на икономическия рас-теж и възстановяване на търсенето на пазарите на недвижими имоти, показа конференцията „BalREc - Инвестиционни проекти и устойчиво развитие“, коя-то се проведе миналата седмица.Участници в събитието посочиха още, че инвестици-онните проекти в бъдеще трябва да се правят така, че да бъдат удобни за градовете, не градовете да бъ-дат удобни за инвестиционните проекти.Днес се фокусираме върху най-важната дума – устой-чивост, след като през последните 20 години държава-та премина през много турбулентни и бързи процеси, каза министърът на регионалното развитие и благоу-стройството Росен Плевнелиев на откриванетоОще по темата на стр. 14 - 21

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 30 май 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип:

Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected]

Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ОБЩИНИ

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Има нарушения при близо 2/3 от проверените през 2009 г. обществени поръчкиУстановени са нарушения при 64% от проверените през 2009 г. процедури за обществени поръчки, се посочва в до-клад на Агенцията за държавна финансо-ва инспекция. Увеличава се броят на ус-тановените случаи на сключени догово-ри, без да са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки при наличие на основания за това. Облас-тта на обществените поръчки продължа-ва да бъде рискова и е необходимо пре-дприемане на действия за подобряване на предварителния и текущия контрол от страна на възложителите им, констати-рат от АДФИ.

На 20 май 2010 г. директорът на Bureau Veritas Certification за България Калин Панев връчи междуна-роден сертификат по стандарта ISO 9001:2008 на Бо-гомил Петров, управител на „Център за научни изслед-вания и проектиране при университет по архитектура, строителство и геодезия”. Сертификатите са издадени под акредитацията на един от най-престижните акреди-тационни органа в света - UKAS (Великобритания).Центърът се утвърди като интердисциплинарен проек-тантски, консултантски и експертен център с ясно ус-тановени приоритети на научно приложна дейност в областта на антисеизмичното обезпечаване на сгради, оценка на риска от аварии, повишаване на енергоефек-тивността на сградния фонд, изследването на нови ма-териали и нови технологични схеми в строителството, изграждане на високоскоростни пътни и железопътни магистрали, проектиране на инфраструктурни обекти, оценка на риска от наводнения в условията на промяна

на климата, и др.Bureau Veritas е мултинационална компания с 900 офи-са и лаборатории в 160 страни и е световен лидер в сертификацията.

Центърът за научни изследвания и проектиране при УАСГ получи акредитация по ISO 9001:2008

Съюзът на архитектите в България орга-низира семинар-дискусия на тема „Роля-та на главните архитекти и общинските технически служби при подготовката и реализацията на инвестиционни проек-ти, финансирани от Структурните фон-дове на ЕС”, който се проведе на 20 и 21 май 2010 г. в гр. Трявна. Инициативата имаше за цел да се осигури полезен об-мен на информация и да се намерят ре-шения за съществуващите пречки, про-тиворечия и недостатъци в осъществя-ването на подготовката и изпълнението на инвестиционните проекти и то глав-но на тези, които търсят финансиране от Европейския фонд за регионално разви-тие и Кохезионния фонд. Основна идея беше да се стимулира обучение на об-щинските главни архитекти и служите-ли от общинските структури за терито-

риално и селищно устройство в планира-нето и програмирането на социално-ико-номическото развитие на местно ниво, тясно обвързано с устройственото пла-ниране, като важна предпоставка за ус-пешна подготовка и реализация на ин-фраструктурни проекти, финансирани от Структурните фондове на ЕС чрез опера-тивните програми. Резултатите от семи-нара ще бъдат предоставени на Съюза на архитектите, Камарата на архитекти-те, Националното сдружение на общини-те, а също така и на управляващите орга-ни на оперативните програми „Регионал-но развитие”, „Околна среда” и „Програ-ма за развитие на селските райони”. Лек-тори бяха арх. Беллин Моллов, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и арх. Георги Бака-лов, председател на САБ.

Бургас получава управлението върху Мостика в Морската градинаОбщина Бургас безвъзмездно ще получи управлението върху Мостика в Приморския парк, чиято площ е 2134 кв.м, реши правителството. Мос-тикът се нуждае от спешни мерки за саниране на конструкцията и общи-на Бургас разполага с финансов ресурс за извършване на необходимите дейности по неговото възстановяване и запазване в състояние, осигу-ряващо безопасност за посетителите, посочват от Министерския съвет.

Министърът на икономиката ще администрира управлението на подземните богатстваМинистерството на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде единният ор-ган по управлението на подземните богатства, се казва в проектозакон за изме-нение и допълнение на Закона за подземните богатства, който беше одобрен от правителството. Министерството ще изготви национална политика и стратегия за тяхното управление и на тази основа ще бъде разработен проект на нов за-кон за подземните богатства, в който ще бъдат уредени по нов начин обществе-ните отношения в тази сфера.

Главни архитекти обсъждаха европейските проекти

София с награда за проект в конкурса „Зелена община“Проектът на София „Подобряване състоянието на парк „Гео Милев“ бе отличен в категорията „Проект за благоустройство на градската зелена система“ в конкурса „Зелена община 2010“. За пети път програма „Зеле-на община“ раздава Зелените награ-ди за насърчаване и поощряване на българските селища при изграждане-то на паркове и градини. Тази годи-на в четирите категории бяха номи-нирани 75 града, които са разработи-ли проект на зелена градска система или спортен терен.

Кметове предлагат мерки за балансиране на общинските бюджетиТри групи от мерки за балансиране на бюджетите на общините предлага ръководството на НСОРБ, съобщи кметът на Добрич Детелина Николова, член на УС на сдружението. Първата група мерки е свързана с разширяването на правомощията и на отговорностите на общинските съвети и на кмето-вете за ефективно управление на общинския фи-нансов ресурс. Втората група мерки са законодател-ни с цел да се увеличат собствените приходи на об-щините. Отделна мярка е да се активизират дейст-вията на централната власт за увеличаване на усво-яването на средствата от европейските фондове. Кметовете искат и да се разшири обхватът на об-щинските земеделски земи.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 30 май 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

СВЯТ

ИНВЕСТИЦИИ ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

Създава се речна информационна системаНа 15 май генералният директор на ДП „Приста-нищна инфраструктура“ Евгений Москов подписа договор за изпълнение на проекта „Създаване на речна информационна система в българския учас-тък на река Дунав“ (БУЛРИС) – първа фаза. Изграж-дането ще се финансира по оперативна програ-ма „Транспорт“ и трябва да бъде завършено през 2011 г. Индикативният бюджет на БУЛРИС е 15 млн. евро, а на първа фаза – 15 млн. лева. В края на ми-налата година за изпълнител на проекта бе избрано „Обединение БУЛРИС 2009“.

Четири отстранени фирми в търга за лот 9 край Старосел от пътната схема на ОПРР„Пътища“ АД - Пазарджик, „Пътинженеринг“ АД - Пловдив, „Пътища“ АД - Пловдив, и „Пътстрой“ ЕООД - Стара Загора, бяха отстранени от търга за рехабилитация на 20 км път около Старосел. От ос-таналите 8 кандидата само една фирма - „Екохидро 90“ ООД, Пазарджик - получава максималния брой точки 40. Другите участници в търга са: „Пътни строежи“ АД, Пловдив; „Инжстрой Драгиев и Ко“; Обединение „Галчев – АБС“; Обединение „Трейс-център“; ИСА 2000, София; Обединение „Сиес – Балканстрой“; „Пътна интеграция Старосел“.

През юли спират трамваите по бул. „Витоша“През юли ще бъде спряно движение-то на трамваи по бул. „Витоша“ в Со-фия, от спирката при НДК до ул. „Алабин“. Причината е из-граждането на вто-рия лъч на метро-то в посочения учас-тък. Трамваите от кв. „Иван Вазов“ и кв. „Борово“ ще се дви-жат по нова времен-на линия с дължи-на 790 метра. Лини-ята, чието изгражда-не ще започне през юни, ще минава от пл. „Баба Неделя“ по бул. „Ген. М. Д. Ско-белев“ до кръстови-щето при Петте кьо-шета.

Четири фирми отпаднаха от участие за лот 12 Момчилград - КрумовградТръжната комисия от-вори само осем от по-дадените ценови офер-ти за лот 12 от пътна-та схема на ОП „Реги-онално развитие“ - ре-хабилитация на път II-59 Момчилград – Кру-мовград с дължина 18 км. Това са: „Пътстрой инженеринг“ АД, Кър-джали; ПКС-Ес Би Ес, Стара Загора; „Пъ-тинженеринг“ ЕООД, Пловдив; ИСА 2000 ЕООД; АБ АД, Хаско-во; Сдружение „Мом-чилград – Крумовград“; Обединение „Трейс – Родопи“; “Интегрирани пътни системи“, София.

Стартира първият жп проект по ОП „Транспорт“Министърът на транспорта, информационните технологии и съоб-щенията Александър Цветков даде официален старт на проекта за реконструиране и електрификация на железопътната линията между Свиленград и границата с Турция. Това е първият железопътен про-ект, финансиран по ОП „Транспорт“, чието физическо изпълнение стартира. Общата стойност на договора е 83 999 599 лв. След при-ключването на проекта по тази линия ще могат да се движат 70 вла-ка на ден със скорост 160-200 км/ч.

Седем отстранени, шест допуснати до отваряне на ценови оферти за лот 8 от пътната схема на ОПРРПътните отсечки, които са обект на обществената поръчка, са с обща дължи-на приблизително 40 км. Участниците, чиито оферти бяха отворени, са: „Ес Би Ес“ АД, Стара Загора; „Хидрострой“ АД, Варна; „Бургас – Пътстрой“ АД, Бургас; Обединение „Трейс – Сакар“; „ИСА 2000“ ЕООД, София; Обединение „Пътстрой АД, Стара Загора – „Интегрирани пътни системи“, София. Комисията ще провери аритметичните изчисления за стойностите, както и възможността една от офер-тите да е с 30% по-ниска от осреднената на останалите.

Край Сливен заработи фотоволтаичен парк за 6 млн. лв.Новоизградената слънчева централа край сливен-ското село Блатец е собственост на „Натуркрафт“ ЕООД - дружество от групата на ЕVN, което развива проекти в областта на възобновяемите енергийни източници. Съоръжението се състои от 3 групи фо-товолтаични елемента с oбща мощност 836.7 kWp (киловатпика). Произведената до момента електро-енергия е 342 000 киловатчаса, като вече са спесте-ни 222 тона вредни емисии въглероден двуокис.

През юни започва събирането на оферти за първия фонд по инициативата JEREMIEПрез юни икономическото министерство и Европей-ският инвестиционен фонд започват да събират ин-дикативни оферти за управлението на първия рисков фонд по евроинициативата за подпомагане на мал-кия бизнес JEREMIE. Заместник-министърът на иконо-миката Евгени Ангелов изрази надежда фонд мени-джърите на трите фонда, които ще се структурират по JEREMIE, да бъдат избрани до края на лятото.

През 2009 г. са готвени 50 проекта с подкрепата на инструмента JASPERSНа последното си заседание правителството се за-позна с отчета за изпълнението на плана за дейст-вие на JASPERS в България през 2009 г. 17 от проек-тите са в сектор „Транспорт“, 16 – в сектор „Околна среда“, шест – в „Градска инфраструктура“, един – в „Енергийна ефективност“, и 10 – хоризонтални мер-ки. JASPERS е инструмент за техническа помощ за подготовката на големи инфраструктурни проекти.

„Адрес“: Ръст в търсенето на квартални магазиниТърсенето на тези пло-щи е нараснало с 12% за тримесечие, а сделки се сключват в рамките на две до три седмици, сочи анализ на агенция-та. Най-често се срещат наематели за хранител-ни магазини, за плодове и зеленчуци и кафенета. Най-голямо е търсене-то в „Младост“, „Надеж-да“, „Дървеница“. Увели-чава се активността в зо-ните по трасето на ме-трото. Търсят се магази-ни с големина от 80 до 100 кв.м.

“Бизнес парк София“ се мултиплицира в Албания

„Тирана бизнес парк“ ще е най-голе-мият единен проект за бизнес сгра-ди, създаван в Албания след падане-то на комунистическия режим. Той ще се разположи на терен от 210 де-кара и предвижда изграждането на

над 200 хил. кв.м офис, складови, и малки индустриални сгради. Както и в България Colliers International ще бъде изключителен партньор за мар-кетинга и отдаването под наем на обекта.

Курортен проект за $15 млрд. в Северен Кавказ обмисля руската властДо 2020 г. в Северен Кавказ ще бъдат по-строени пет нови планински курорта на стой-ност 451.44 млрд. рубли. Туристическият клъстър ще се простира на площ 40 000 дка, където ще бъдат построени над 800 км писти и 104 500 места за туристи, както и две нови летища. Планира се строителните работи да започнат през 2011 г., като ще бъдат откри-ти 160 000 работни места. Очаква се туристи-ческият поток да достигне 5-10 млн. души го-дишно.

Архитектурна среща „Знаци на времето” организират в БалчикАрхитектурна среща „Знаци на времето - Балчик 2010” ще се проведе в морския град на 25 май. Тя е е организирана от клуб „Приятели на Балчик” към КАБ Варна. Изложба на Хенриета Делавранча-Гибори: Архитектура 1930 - 1940 г., съпътстващи изложби, дискусии на тема изучаване и опаз-ване на архитектурното наследство, природни и култур-ни богатства на Балчик и околностите му и др. са включе-ни в програмата на срещата. Тя се организира с подкрепа-та на варненските дружества на КАБ и САБ, община Бал-чик, КК Албена и Архитектурен и парков комплекс „Дворе-ца” - Балчик.

4 Строителство Градът, 25 - 30 май 2010 г.sg.stroitelstvo.info


Двадесет фирми и сдружения подадоха оферти за пътното под-държане на столицата. Срокът за подаване на техническите пред-ложенията изтече на 14 май, те бяха отворени на 17 май от коми-сия, с председател столичният за-местник-кмет по транспорта Лю-бомир Христов. Отварянето на ценовите оферти предстои.

Срокът на рамковите догово-ри е четири години. Срокът на старите с предишни изпълните-ли изтича през юни т.г., новите могат да влязат в сила през сеп-тември.

За новите ремонти градът е разделен на шест зони, като все-ки участник може да кандидат-ства само за една от тях. По ста-рите рамкови споразумения сто-лицата е била разделена на три зони.

За зона шест - Панчарево, „Младост“, Студентски и „Из-грев“, има само един кандидат - „ГБС инфраструктурно стро-ителство“, който се очаква и да спечели.

По пет участници се състеза-ват за зоните 1 - „Витоша“, „Ло-зенец“, „Средец“ и „Триадица“, и 5 - „Искър“, „Слатина“ и „Кре-миковци“, за останалите надда-ват по трима.

Сред участниците са компани-ите, които сега работят по софий-ските улици - „ГБС инфраструк-турно строителство“, „Пътища и съоръжения“ (собственост на

„Елаците мед“) и „Пътнострои-телна техника“ (част от „Холдинг Пътища“). Участва и „Трейс“, ко-ято изпълнява обект на столично-то метро, „БАКС 99“, която чис-ти един от столичните райони.

Средната цена на 1 кв.м ас-фалтова кръпка по улиците в мо-мента е под 50 лв. според комен-тар на столичния кмет Йорданка Фандъкова през седмицата.

Повечето от участниците са сключили договори с едни и същи подизпълнители - „Атлас Балкан“ и „Б енд Б братя Бълга-рия“, „Път перфект“ и „Тера микс България“.

Гаранцията за участие е 16 700 лева - до 1% от прогнозна-та стойност за всяка от шестте позиции, на основата на предви-дените в бюджета на общината средства до края на годината. Ре-монтите през останалата част от заложените 48 месеца ще се из-вършват в зависимост от отпус-натите бюджетни средства.

Най-висока часова ставка за труд са дали „Алпине бау“ - 10.75 лв. на час, най-ниска - „Проект-стройинженеринг ТП“ - 1.80 лв. на час, които залагат и най-малка печалба - 0.1%. Най-голяма пе-чалба са заложили „Тера груп“ и „Софстрой“ - 10%, но цифри от порядъка на 0.5%, 1%, 2% също не бяха рядкост в офертите.

Според експерти по-високи-те стойности са всъщност реал-ни, а с по-ниските се правят оп-

ити за получаване на повече точ-ки при оценка на ценовото пред-ложение.

От участниците се изисква-ха система ISO 9001: 2008 за уп-равление на качеството в строи-телството, диспечерски пункт за готовност за реагиране при ава-рийни ситуации. Поради голямо-то разнообразие на технологии за ремонт на улиците в тръжна-та документация общината е за-ложила изискване за подробно

представяне на конкретно пред-лаганата. Фирмите трябваше да представят оборот за последните 3 години над 8 млн.лева.

Изискванията в документаци-ята са за съвременни технологии и инжекционен метод на пълнене на дупките.

Изисква се и акредитирана ла-боратория за изпитване и кон-трол на качеството или договор с такава лаборатория, асфалтова база с минимална производител-

ност 100 т/час, най-малко трима пътни инженери по транспортно строителство с минимум 5 годи-ни стаж, поне 5 асфалтови групи с един технически ръководител и трима работници.

Критериите за оценка включ-ват икономически най-изгодната оферта, финансовите показатели имат тежест 58 точки, а техниче-ските показатели - тежест 42 точ-ки.

Николай ТОДОРОВ

Двадесет кандидата за ремонти на столични улициОчаква се изпълнението на договорите да започне през септември и да продължи 48 месеца

Досега ремонти-те бяха в три зони, сега са разпре-делени в шест

УЧАСТНИЦИ И ОФЕРТИ

Участник Членове на сдружение/консорциум Зона Подизпълнители Ставка, лева/час Печалба

Тера груп ООД - 5 зона - 4 10%ДЗЗД Сердика Алпине, Път прибор 4 зона - 10,75 5%

Автомагистрали ЕАД - 5 зона Рехна инженеринг - 48% 3,2 8%

Рамекс Груп Унимекс - С, Райкомерс 3 зона Атлас Балкан - 15%, Булпетчер - 10% 3,5 8%Балканстрой АД 1 зона Път перфект - 20% 2,5 0,5%Обединение Трейс инжект Трейс груп холд, Трейс София 1 зона Атлас Балкан - 15% 2,5 6%

ГБС Инфраструктурно строителство АД - 6 зона Обединение Нови технологии за България - 10%, Б енд Б Братя България - 10% 2,5 6%

Щрабаг ЕАД - 1 зона Битунова Романия - 6%, Сап Щрасен Санирунг - 6% 3,5 2%Консорциум ИСА 2000 и БАКС 99 ИСА 2000, Бакс 99 1 зона - 4,9 7%

Кос Алфа ООД - 1 зона Обединение Нови технологии за България - 10%, Б енд Б Братя България - 20% 2,5 5%

Обединение СОФИЯ 2010 Пътно поддържане Дупница, Автомагистрала Хемус 3 зона Атлас Балкан - 15%, Булпетчер - 15% 3 4%Консорциум ИНМАТ -ПС Агромах, ДЛВ 5 зона Б енд Б Братя България - 7%, Атлас Балкан - 5% 2,5 8%Пътностроителна техника ЕАД - 2 зона Тера микс България - 5%, Б енд Б Братя България - 10% 1,95 1%Софстрой АД - 5 зона Атлас Балкан - 15% 3,5 10%ДП Транспортно строителство и възста-новяване - 5 зона Обединени Нови технологии за България - 15%, Б енд Б

Братя България - 10%, Био инженеринг - 30% 3 4%

Сдружение Пътища София 2010 Пътни строежи - Пловдив, Бояна инвест 4 зона Тера микс България - 3%, Б енд Б Братя Бълграия - 8% 1,95 1%Проектстройинженеринг ТП ООД - 2 зона Път перфект - 15%, Абак ДС - 5% 1,8 0,1%Пътища и съоръжения ЕАД - 4 зона Атлас Балкан - 15%, Б енд Б Братя България - 15% 3,46 2%СК-13 - Пътстрой СК 13, Пътстрой - Перник 3 зона Атлас Балкан, Б и Б Братя България 3 8%

Консорциум Гарант строй асфалт бетон Гарант строй комплект, АБС асфалт бетон, Път ре-монт 2 зона Атлас Балкан, БТТ Асфалт, Вион 3,4 7%

I зона:Витоша, Лозенец,Средец и Триадица

II зона:

Овча купел, Бан-кя, Красна поляна и Красно село, ул.

Позитано

III зона:

Люлин, Възражда-не, Илинден, На-

дежда и Връбница

IV зона:

Оборище, Серди-ка, Подуене и Нови

Искър

V зона:

Искър, Слатина и Кремиковци

VI зона:

Панчарево, Мла-дост, Студентски,

Изгрев



Европейската комисия обяви три нови конкурса, като осигурява допълнител-ни 172 милиона евро към бюджета на TEN-T (тран-севропейската транспортна мрежа), отделен за проекти за развитие на транспортна инфраструктура.

Изпълнителна агенция „Трансевропейска транс-портна мрежа” (TEN-T EA), която управлява тех-ническото и финансово-то изпълнение на програма TEN-T, отговаря от стра-на на генерална дирекция „Мобилност и транспорт” за управлението на конкур-сите и за външното оценя-ване на подадените предло-жения за проекти.

Многогодишната работ-ната програма има за цел

да финансира най-важните приоритети по TEN-T. Тази година конкурсът се фоку-

сира върху две сфери:•морски автомагистрали

(TEN-T приоритетен про-ект 21), предоставяне на надеждни алтернативи за натоварените пътища чрез изместване на товарите към морските маршрути с максимален бюджет 85 ми-лиона евро

•речни информационни услуги, включващи инфра-структура за управление на трафика във вътрешната мрежа от водни маршрути с максимален бюджет 10 ми-лиона евро.

Годишната работна про-грама за 2010 затвърждава направеното през измина-лия период. За разлика от други години обаче тя се фокусира върху три прио-ритета:

Приоритет 1: Насърча-ване развитието на интег-рирана и екологична транс-портна система (до 30 ми-лиона евро)

Приоритет 2: Улесня-ване и ускоряване на въ-веждането на проекти по TEN-T и по проекти, под-крепящи проекта „Един-но европейско небе” (до 40 милиона евро)

Приоритет 3: изследва-ния в подкрепа на публич-но-частното партньоство (до 7 милиона евро).

На 31 май и 1 юни 2010 Изпълнителна агенция TEN-T ще бъде домакин на информационни дни в Брюксел, които се орга-низират с цел да помогнат на кандидатите да изготвят предложенията си. През първия ден на събитието ще бъде предоставена ин-формация относно търго-вете и процеса на оценка. Вторият ден ще се фоку-

сира върху финансирането и публично-частните парт-ньорства.

Крайният срок за пода-

ване на заявки е 31 август 2010. Предложенията ще бъдат оценени на базата на това дали отговарят на при-

оритетите и политиката на TEN-T, социално-икономи-ческия и екологичния им ефект, както и в зависимост

от качеството им по отно-шение на пълнота, яснота и разбираемост.

Силвия САВОВА

Още 172 милиона евро за инфраструктура по програма ТEN-Т Европейската комисия обяви три нови конкурса с финансиране по „Трансевропейска транспортна мрежа“

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА

Обекти за финансиране Средства в евро

По многогодишната програмаМорски автомагистрали (TEN-T приоритетен проект 21), предоставяне на надеждни алтер-нативи за натоварените пътища чрез измества-не на товарите към морските маршрути с мак-симален бюджет

85милиона

Речни информационни услуги, включващи ин-фраструктура за управление на трафика във вътрешната мрежа от водни маршрути

до 10милиона

По програмата за 2010 г.Насърчаване развитието на интегрирана и екологична транспортна система


Улесняване и ускоряване на въвеждането на проекти по TEN-T и по проекти подкрепящи проекта „Единно европейско небе”


Изследвания в подкрепа на публично-частно-то партньорство


Крайният срок за подаване

на заявки е 31 ав-густ 2010. Кри-териите за оцен-ка на предложени-ята са: да съот-ветстват на при-оритетите и по-литиката на TEN-T, да имат соци-ално-икономиче-ски и екологичен ефект и да отго-варят на изисква-нията за пълно-та, яснота и раз-бираемост

На 31 май и 1 юни 2010

Изпълнителна агенция TEN-T ще бъде домакин на информационни дни в Брюксел, които се орга-низират с цел да помогнат на кан-дидатите да из-готвят предло-женията си

АмстердамАмстердамЛондонЛондон

ПарижПарижЛюксембургЛюксембург

БерлинБерлин

ПрагаПрага

БернБернЛюблянаЛюбляна

БратиславаБратиславаБудапещаБудапеща

БелградБелградСараевоСараево

СофияСофия

ТиранаТирана

ПодгорицаПодгорицаСкопиеСкопие

БукурещБукурещ

ЧишинаЧишина

КиевКиевВаршаваВаршава

МинскМинскВилнюсВилнюс

РигаРигаМоскваМосква

АнкараАнкара

ТалинТалинСтокхолмСтокхолмОслоОсло

МадридМадрид

ДъблинДъблин

ЛисабонЛисабонРимРим

ВиенаВиена

БрюкселБрюксел

TEN-T приоритетен проект 21


ПЪТИЩА

На 18 май, с 9 дни по-рано, бяха отворени це-новите оферти за магис-трала “Тракия”, лот 3 от Нова Загора до Ям-бол с дължина прибли-зително 36 км. Техниче-ските оферти бяха отво-рени на 27 април, за це-новите се предвиждаше това да стане на 27 май. От 11 участника четири бяха отстранени. От до-пуснатите най-ниска цена даде гръцката “Актор” – 111 644 921.69 лева без ДДС. С ДДС цената ста-ва около 133 млн. лева, по-ниска и от офертата на “Магистрала Трейс” за лот 2 на “Тракия” (по 2.2 млн. евро на километър). По изчисление на ми-нистъра на регионалното развитие и благоустрой-ството Росен Плевнелиев, който заедно със замест-ника си Георги Прегьов присъстваше на процеду-рата, километър от лот 3 би струвал 1.94 млн. евро. След тръжната процеду-ра той изрази задовол-ство, че се свалят разхо-дите за “Тракия” – за ки-лометър магистрала пра-вителството беше пред-видило около 3 млн. евро. “Актор” е голяма компа-ния, която и сега участва в строителството на гръц-ки магистрали, а също и в концесионирането им, построила е обходът на Атина, градчето за олим-пиада 2004 в Гърция. Но в Гърция (допреди специ-фичната криза в страна-та) цената на километър магистрала надхвърля 9-10 млн. евро. Компани-ята строи и в Румъния. В България има обекти във високото строителство –

извърши строителство-то на Синдикалния дом в Пловдив, работи по обек-ти на “Лукойл” в Бургас. Представителите на гръц-ката компания побързаха да напуснат търга и не ус-пяха да отговорят на въ-просите как ще постигнат подобни цени в България, независимо че имат офис в Пловдив. Интересното е, че в няколкото търга за пътища в Южна България по оперативна програма “Регионално развитие”, в които участваха “Актор” и втората гръцка фир-ма “Филипос” от Кавала, и то без български парт-ньори, компаниите бяха отстранени. На въпрос на ”Строителство Градът” как може да бъде обяснен този факт и дали тръжна-та документация по ОП

”Регионално развитие” е по-трудна от тази за “Тра-кия” министър Плевнели-ев отговори, че оценките по ОП ”Регионално раз-витие” се правят по дру-ги критерии, а не само по цена. Но с по-задълбочен коментар той се ангажира след завършване на тръж-ните процедури по магис-тралата и по ОП ”Регио-нално развитие”.

Най-висока цена за строителство на лот 3 предложи австрийската „Алпине бау“ – 191 570 661.24 лева. Обедине-нието между хърватска-та “Конструктор” и бъл-гарската “Балканстрой” предложи 121 797 000 лева без ДДС, което от-носително съответства на цената на “Трейс” от пре-дишния лот.

Цените (без ДДС) на останалите четири канди-дата са следните:

„Щрабаг“ даде цена 187 916 986.57 лева.

Обединение „Българ-ски автомагистрали лот 3“, в което водещ парт-ньор е „ГБС Инфраструк-турно строителство“, за-едно с „Пътстрой 92“, „ИСА-2000“, София, „ИПС-София“ и „Авто-магистрали Черно море“ – Шумен, предложи цена 131 437 550 лева.

Обединение меж-ду „Рубау”, Испания, и “Пътстрой”, България, оферира 151 930 833.33 лева.

Офертата на сдруже-ние „Тракия III“, което се състои от фирми от „Хол-динг Пътища“ заедно с „Галчев груп“, “АБ” АД

– Хасково, „Мостстрой“, „Пътностроителна тех-ника“, „Пътинженеринг“ - Монтана, „Бургас Път-строй“, „Хидрострой“ - Варна, и „Видапътстрой“ - Видин, заложи на 164 980 000 лева.

Припомняме, че за лот 3 „Трейс“ не подадоха до-кументи за участие. Офи-циалната причина за това беше, че са изпуснали срока.

“Нямаме проблем с банковата гаранция”, каза за “Строителство Градът” Цветан Цонков, главен изпълнителен директор на „Трейс груп холд“, гла-вен партньор в обедине-ние „Магистрала Трейс“, което спечели строител-ството на лот 2 на „Тра-кия“. На въпроса какви са предположенията му

за победител на лот 3 той каза така:

”В първия лот най-го-ляма беше вероятност-та да спечели българска фирма – ние помежду си се знаем кой какви въз-можности има.

На втория лот, когато вече има разкрити кар-ти, и чуждите фирми ще са придобили ориенти-ри, т.е. и те ще са актив-ни конкуренти. В първия лот чужденците играха на сляпо. Но във втория лот не е така. Лот 3 е с 4 км по-дълъг от лот 2 и пак ще се строи за 25 месеца, не-устойките са същите като при лот 2, с археологията и отчужденията нещата в лот 3 са по-меки.

За лот 4 всичко влиза в статистиката. Там зада-чата е амбициозна - 49 км за 28 месеца. Трудно ще бъде. Всички, които не са спечелили досега отсеч-ка, ще играят ва банк с надежда да уцелят успеш-ния резултат.“

Милена ВАСИЛЕВА

Гръцка компания даде най-ниска цена за лот 3 на магистрала “Тракия”Комисията отстрани четири от 11 участника

Отстранени кандидати

„Доуш“ ЕООД, Турция

Обединение „Терна“ – Сиенит“, Гърция – Бъл-гария

„Азеркорпу“ АД, Баку, Азербайджан

ДВ „Тракия лот 3 – ХСС – КБ – ГП ДЗЗД“, в кое-то се включват гарман-ските „Кемна бау Ан-рее“ Гмбх, ГП „Ферке-ерс веке бау“ и българ-ската ХСС

ЦЕНИ НА ДОПУСНАТИТЕ УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА ЗА ЛОТ 3

Фирма Цена без ДДС

„Актор“, Гърция 111 644 921 лв.

„Щрабаг“, Австрия 187 916 986 лв.

Консорциум „Български автомагистрали – лот 3“, съставено от „ГБС - Инфарструктурно строителство“, „Пътстрой 92“, „ИСА-2000“, „Интегри-рани пътни системи“, София, „Автомагистрали Черно море“, Шумен

131 437 550 лв.

„Алпине бау“ Гмбх 191 570 661 лв.

Консорциум „Рубау“ – „Пътстрой“, Испания – България 151 930 833 лв.

Сдружение „Тракия III“, съставено от „Холдинг пътища“, „Галчев инже-неринг груп“, АБ АД, Хасково, „Мостстрой“, „Пътностроителна техни-ка“, „Пътинженеринг“, Монтана, „Бургас – Пътстрой“, „Пътинженеринг строй“, Търговище, „Хидрострой“, Варна, „Видапътстрой“

164 980 000 лв.

Сдружение „Конструктор – Балканстрой“ 121 797 000 лв.

Комисията за защита на конкурен-цията (КЗК) не уважи жалбата на Обединение „Национални транс-

портни оси“ за избор на консултант за изпълнението на строителството на лот 2 на автомагистрала „Тракия“. Жалбата на обединението е срещу ре-шение от 15 април 2010 г. на предсе-дателя на УС на Агенция „Пътна ин-фраструктура“ за класиране на учас-тниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, припомнят от пресцентъра на КЗК. Предметът на поръчката е „Определяне на изпълни-тел на консултантска услуга във връз-ка с изпълнението на: Допълнително проектиране и строителство на обект:

Автомагистрала „Тракия“ /А-4/ „Ори-зово - Бургас“, участък ЛОТ 2 „Стара Загора - Нова Загора“, от км 210+100 до км 241+900“, открита с Решение 22/22.01.2010 г. Подателят на жалба-та твърди, че отстраняването му про-тиворечи на закона, че липсват обек-тивни мотиви за отхвърляне на под-робната писмена обосновка за пред-ложената от него с 40.92% по-ниска цена от средната цена на останалите оферти и не е направен задълбочен анализ на изложените от него факти и обстоятелства. Решението подлежи на обжалване пред Върховния адми-нистративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На отварянето на офертите присъстваха председателят на управителния съвет на АПИ Божидар Йотов (вля-во), министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев и ресорният заместник-министър Георги Пре-гьов (един до друг след Йотов) Фотограф Анелия Николова

КЗК отхвърли жалбата по избрания строителен надзор за лот 2 на „Тракия“



УЧАСТНИЦИ В ТЪРГОВЕТЕ НА ЛОТОВЕ 1, 2, 6, 7, 8, 9, И 12

Фирма Цена (лв. без ДДС) Точки

ЛОТ 1Обединение „Трейс Гарант“ 8 811 501 40

ЛОТ 2 „Пътища и мостове“ АД, Варна 7 959 760 40

СД „Угърчин“ 7 499 861 31.43

„Пътни строежи“ АД, Велико Търново 8 424 241 33.33

„Пътстрой“ ЕАД, Ловеч 7 530 889 28.84

„Трейс Ловеч“ 8 804 017 29.88

„ГБС Инфраструктурно строи-телство“ 7 901 679 27.57

„Сиес“, Испания - „Балкан-строй“, България 7 933 703 28.42

ЛОТ 6 „Пътно строителство“, Добрич 4 237 000 40

„Хидрострой“, Варна 4 467 000 27

ЛОТ 7 „Пътища и мостове“ АД – Варна 9 000 000 30

„Пътно строителство“ АД – До-брич 8 895 216 31.66

„Инжстройинженеринг“ ЕООД – Варна 10 206 112 40

ДЗЗД „ИСА – Девня Трейд“ 11 451 319 30.667

„Хидрострой“ АД – Варна 10 464 377 25.83

Сдружение „Трейс – Пътни стро-ежи лот 7“ 10 862 220 28.750

ЛОТ 8„Ес Би Ес“ АД, Стара Загора 14 661 235 26.6

„Хидрострой“ АД, Варна 21 502 709 30

„Бургас – Пътстрой“ АД, Бургас 16 737 500 31.429

Обединение „Трейс – Сакар“, София 15 369 648 40

„ИСА 2000“ ЕООД, София 23 442 130 35

Обединение „Пътстрой АД Ста-ра Загора – Интегрирани пътни системи София“

13 136 931 32

В надпреварата за лот 1 “Рехабилитация на път III-112 Дъбова махала - Бру-сарци - Смирненски от км 16+174 до км 20+574 и на път II-13 Кнежа - Ис-кър от км 82+922 до км 89+728 остана само една фирма. Това е обединени-ето „Трейс Гарант“, което

се състои от „Трейс Груп Холд“, Пи Си Ай и съби-рателно дружество „Га-рант 90 Цонев“ и предложи цена 8 811 501.56 лева без ДДС. Отстранени са дру-гите три участника в тър-га – „Видапътстрой“, „Пъ-тинженеринг М“ и обеди-нението „Сиес - Балкан-

строй лот 1“.Седем фирми и обеди-

нения продължават тър-га за лот 2, който е за об-новяване на пътя III-307 Дерманци - Угърчин - Микре от км 17+000 до км 41+462. Отстранени са три участника - „Пъ-тинженеринг М“ - Монта-на, „Алпине бау“ - Герма-ния, и обединението меж-ду „Пътстрой“ - Габрово, и „Пътприбор“ - София.

Два кандидата останаха за лот 6 - ремонт на пътя Добрич - Генерал Тошево - Кардам - границата с Ру-мъния. Отстранен е един кандидат - обединението „Трейс - Пътни строежи“, Велико Търново.

От седем кандидата за лот 7 „Рехабилитация на път II-29 Варна Аксаково

- о.п. Добрич от км 4+000 до км 6+900 и от км 9+900 до км 16+205 и на път III- 207 от о.п. Шумен - Дев-ня - Ветрино - Векилски от км 0+250 до км 99+000 и от км 15+620 до км 24+ 500, два не бяха допусна-ти до отваряне на ценови-те оферти. Това са „Авто-магистрала „Черно море“ АД, Шумен, и СД “Аксако-во“, съставено от „Пъти-ща“ АД – Шумен, „Барс“ АД – Шумен, „Пътинже-неринг“ ООД – Русе.

За лот 8 „Рехабилита-ция на път III-7008 Елхо-во - Пчела - Скалица от км 0+000 до км 3+094 и на път III-707 - (път I-6) - гр. Стралджа - път II-53 (о.п. Ямбол - Средец) от км 0+000 до км 36+100, бяха отворени офертите на

шест кандидата, седем бяха отстранени. Те са „Бин-дер“ АД, Сливен, ДЗЗД „Инженерингова компа-ния“, съставена от „Път-на скомпания“ ЕАД, Ям-бол, и „Пътинженеринг“ ООД, Русе, обединението „Сиес - ПиМ - III - 7008“, съставено от „Сиес“, Ис-пания, и „Пътища и мосто-ве“ ЕООД, Варна, гръцка-та „Актор“, австрийската „Щрабаг“, гръцката „Фи-липос“.

До отварянето на цено-ви оферти за лот 9 за ре-хабилитация на 20 кило-метра път около Старосел бяха допуснати осем кан-дидата, четири бяха ди-сквалифицирани.

Това са: „Пътища“ АД - Пазарджик, „Пътинжене-ринг“ АД - Пловдив, „Пъ-

тища“ АД - Пловдив, и „Пътстрой“ ЕООД - Ста-ра Загора.

За лот 12 за рехаби-литация на 18 км второ-класен път в посока Мом-чилград - Крумовград иг-раха 12 кандидата. Четири фирми отпаднаха, оферти на другите осем бяха отво-рени. Отпадналите са две-те гръцки фирми „Фили-пос“ АД и „Актор“, обеди-нението между българска и австрийска фирма „Ал-пине път“, както и „Път-строй“ ООД - Стара Заго-ра.

Предстои да бъдат отво-рени тръжните документи за останалите седем строи-телни лота от пътната схе-ма на оперативна програ-ма „Регионално развитие“.

Милена ВАСИЛЕВА

Отпаднаха 45% от пътните фирми в търговете на „Регионално развитие“Сред тях са и гръцките участници

О т отворените в периода 15-20 май се-дем тръжни оферти за строителство на пътища по оперативна програма „Реги-онално развитие“ става ясно, че фир-мите имат проблем с попълването на тръжната документация. Делът на от-странените варира от 25 до 75%. Сред-но 45% от участниците в търговете не са се справили с тръжната документа-ция. Сред тях са и двете гръцки фирми „Филипос“ от Кавала и „Актор“.

Пълната информация четете на www.stroitelstvo.info



Размразяват строежа на ХЕК „Горна Арда” до няколко месецаEVN AG остава един-

ствен партньор на „Наци-онална електрическа ком-пания” ЕАД в проекта за изграждане на Хидроенер-гиен възел „Горна Арда”. Другият кандидат за дял в проекта, Alpine Bau GmbH, се оттегли от пла-нираната роля на акционер в ХЕК „Горна Арда”. В ре-зултат на това Alpine Bau GmbH прехвърля всички права и задължения в про-екта на EVN AG.

Очаква се EVN AG в най-скоро време да пред-ложи на НЕК ЕАД акту-ализирано споразумение за сътрудничество по про-екта, отразяващо новите обстоятелства.

EVN AG уверява, че промяната на дяловото участие в проекта няма да доведе до забавяне на ра-ботите. Освен това EVN AG се стреми към ускоря-ване на партньорството с НЕК ЕАД, за да гарантира максимално бърз старт на

ХЕК „Горна Арда” и оси-гуряване на зелена енер-гия от водноелектрически-те централи на каскадата за клиентите на компания-та в региона.

EVN AG е изпрати-ла уведомителни писма за промяната в партньор-ските взаимоотношения по проекта ХЕК „Горна Арда” до министър-пред-седателя на Република България Бойко Борисов, до министъра на иконо-миката, енергетиката и ту-ризма Трайчо Трайков, до изпълнителния директор на НЕК ЕАД Красимир Първанов, до CCG Insaat Sanayi Yatirim ve Turizm A.S. („Джейлан груп Ин-шаат Санаи Ятъръм ве Ту-ризъм“ А.С.), както и до Alpine Bau GmbH.

Хидроенергийна компа-ния „Горна Арда” е създа-дена през 1999 г. след меж-дуправителствена спогод-ба между България и Тур-ция от НЕК ЕАД и турска-

та „Джейлан холдинг”, за-менена по-късно от „Джей-лан груп Иншаат Санаи Ятъръм ве Туризъм“ А.С. Проектът на каскадата предвижда изграждането на водноелектрическа ге-нерираща мощност до 170

MW по течението на река Арда.

На 2 септември 2009 г. Министерският съвет на България обяви решението си да рестартира проекта и да допусне като инвести-тори в проекта на мястото

на „Джейлан холдинг” ав-стрийските компании EVN AG и Alpine Bau GmbH. Двете компании се догово-риха за откупуване на дела на турския холдинг.

ХЕК „Горна Арда” е от стратегическо значение за

EVN AG и за развитие-то на възобновяеми енер-гийни източници в Бълга-рия. За EVN AG е от из-ключително значение раз-работването на собстве-ни генериращи мощности за доставка на енергия на 1.6 млн. клиенти на EVN Bulgaria, част от EVN гру-пата.

Реализирането на про-екта „Горна Арда” ще до-принесе за гъвкавостта на енергийния микс на стра-ната и ще увеличи сигур-ността на доставките на електроенергия.

„България се превър-на в предпочитано мяс-то в плановете за бъдещо развитие на EVN групата. Проектът „Горна Арда” е дългосрочна стратегиче-ска инвестиция както за EVN AG, така и за реги-она”, подчерта значение-то на хидроенергийния въ-зел д-р Петер Лайр, член на управителния съвет на EVN AG. СГ

EVN AG oстава единствен партньор на НЕК ЕАД в проектаЗа ХЕК „Горна Арда“

През есента на 2008 г. тогавашният кабинет прибави каскада „Горна Арда“ към групата на размразените проекти. Хидротехнически-

ят обект се състои от три язовира и три водноеле-ктрически централи на тях. Строителството на ком-плекса е част от споразумение между България и Турция, подписано през 1998 г., известно като „ток срещу инфраструктура“. Стартът на проекта беше през 2000 г. Турската компания „Джейлан“, инвес-титор и изпълнител на обекта, загуби позициите си на пазара и се декапитализира и по тази причи-на не се справи с изграждането на хидрокомпле-кса. Така той беше стопиран през 2002 г. По-къс-но съставният проект „ток срещу инфраструкту-ра“ беше разделен на две и от него беше извадена магистрала „Марица“. Интерес към каскада „Горна Арда“ ЕVN прояви през есента на 2008 г.

Необходимо е да се предприемат незабавни мерки за стабилизиране на свлачищните процеси в района на Смолянските езера, алармира доц. Ки-рил Ангелов, преподава-тел по инженерна геоло-гия в Минно-геоложкия университет, на среща с кмета на Смолян Дора Ян-кова. Установено е, че в рамките на една година пукнатините по трасета-та на двата пътя Смолян – Стойките и Смолян - Пам-порово са увеличили раз-мерите си от 2-3 см на 5 см, а пропадането дости-га до 25-30 см. Това оз-начава, че голямото свла-чище на Смолянските езе-ра, считано за затихнало, отново се е активизирало. Достигнатите параметри са впечатляващи: дължи-на над 6 км, ширина око-ло 500-600 м и дълбочина на плъзгателната повърх-нина - повече от 150 м. Свлачището е регистри-рано през 1983 г. и обхва-ща зона с граници: р. Кри-ва река – запад, р. Муне-ва – изток, р. Черна – юг, и връх „Снежанка” – от север. Прочутите Смо-лянски езера са излази на подземните води от тяло-

то на свлачището. Висо-кото ниво на водите в езе-рата е причината за акти-визирането на свлачището посочи доц. Ангелов, кой-то е участвал в обезопася-ването на свлачището на панорамния път Пампоро-во – Смолян, в района на Райковски ливади. В по-следните години в околно-стите на езерата бяха из-градени множество хотел-

ски комплекси, което на-лага наблюдение на ниво-то на подземните води.

С цел превенция на по-сериозни свлачищни про-цеси доц. Ангелов предла-га извършване на детайл-но геотехническо проуч-ване и геодезическо засне-мане на участъка с пиезо-метрични сондажи за сле-дене на нивото на подзем-ните води. Събраните дан-

ни ще позволят изготвя-нето на оценка на устой-чивостта на цялото свла-чище. Устойчивостта му може да се осигури чрез поддържане на постоянно ниво на подземните води чрез дренажни системи. В противен случай при ак-тивизиране на района ще се наложи изпълнение на скъпо струващи укрепи-телни съоръжения.

„Договорихме се да възложим провеждане-то на цялостно геотехни-ческо проучване на свла-чището на Смолянските езера и изготвяне на про-ект за стабилизиране на свлачищната зона и дре-ниране на водите. Подо-бен проект е важен и от управленска гледна точ-ка, за да може да продъл-жим работа по развитие-

то на инфраструктурата, свързана с водоснабдя-ване и пътна мрежа, как-то и за благоустрояване-то на курортната терито-рия като цяло”, коментира Дора Янкова. Местности-те Смолянски езера (637 ха), както и Райковски ливади (933.105 ха) бяха присъединени по реше-ние на общинския съвет от 2005 г. към регулацион-ните граници на гр. Смо-лян с функция за курорт-но строителство и рекре-ация. В момента се из-готвят подробни устрой-ствени планове, в които задължително трябва да бъдат очертани активни-те свлачища с цел провеж-дане на законосъобразни действия по разрешител-ния режим на застроява-не. Община Смолян има подготвени идейни проек-ти за външно водоснабдя-ване на Смолянските езе-ра, изграждане на вътреш-на ВиК мрежа по трасе-тата на съществуващите селски и горски пътища и пречиствателна станция за отпадни води, за чието финансиране се кандидат-ства по оперативна про-грама „Околна среда”.

Светла ДОБРЕВА

Свлачището на Смолянските езера се нуждае от мащабно геотехническо проучване

ПАРАМЕТРИ НА СВЛАЧИЩЕТО

Над 6 кмдължина

500-600 мширина

Над 150 мдълбочина на плъзга-телната повърхнинаГолямото свлачище на Смолянските езера, считано за затихнало, отново се е ак-

тивизирало

ХЕК „Горна Арда” е от

стратегическо значение за EVN AG и за развитие-то на възобновя-еми енергийни из-точници в Бълга-рия


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Преди около година се появи сериозна опасност от превозване на тоно-ве боклук от едно населе-но място до друго, като в някои случаи разстояния-та бяха внушителни. Щя-хме да станем свидетели на това как камионите, на-товарени с балирани от-падъци, прекосяват поч-ти на ежедневен принцип цялата страна. Причината беше поредният поет, но неизпълнен от България ангажимент към Европей-ската комисия – до 16 юли 2009 г. да приведем всич-ки депа в съответствие с евродирективите, за което нямахме готовност. Това означаваше да закрием за-дължително 76 общински депа от общо 171. Изгот-ви се и график за това кои общини докъде да си из-возват отпадъците. Най-лошият сценарий тогава ни се размина. А сега ве-роятността да се повто-ри се ликвидира почти на-пълно с промените в Зако-на за управление на отпа-дъците, които бяха приети на второ четене от Народ-ното събрание.

В него вече е заложен срок от най-малко три го-дини преди изчерпване на обема на депото за отпа-дъци или изтичане на екс-плотационния срок на ин-сталацията кметовете на предприемат действия за възлагане и извършване на предпроектни проучва-ния за изграждане на ново съоръжение.

Определена e глоба до 20 хил. лева за общини-те, които не предприемат действия за закриване на старо депо, както и за из-граждане на ново.

Изключение се прави за регионални или общински депа за отпадъци, за кои-то към датата на влизане в сила на закона остатъч-ният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия му капацитет. Гло-бата няма да се прилага и за депа за отпадъци, за ко-ито определеният срок за преустановяване на тях-ната експлоатация е преди

1 януари 2012 г. Кметът на общината

има избор – може да пред-приеме действията самос-тоятелно или участвай-ки в регионално сдруже-ние с други общини, ко-ито ще ползват същото депо. В закона е отбеляза-но, че регионалната систе-ма за управление на отпа-дъци има за цел да постиг-не тяхното ефективно тре-тиране.

Общините, членове на регионалното сдружение, сами определят собстве-ността на депото или съо-ръжението за третиране на отпадъците. Собственик може да бъде общината, която притежава терена, или сдружението. Вариант е и съсобственост с финан-сиращия частен партньор.

Промените определят и цената на тон отпадък, ко-ято ще е еднаква за всички членове на регионалното сдружение и от нея може да се формира печалба. От друга страна, регионална-та система за управление на отпадъците може да се използва и от общини, ко-ито не са членове, но при условия и цени, определе-ни от сдружението.

Законът предвижда имуществена санкция в размер от 30 до 100 хил. лева за юридическо лице или едноличен търговец, който експлоатира депо за отпадъци без наличие на определен размер на от-численията за единица де-пониран отпадък.

В обхвата на закона по-падат четири групи от-падъци – битови, строи-телни, производствени и опасни отпадъци.

Промените в Закона за отпадъците са съобразени със законодателната рам-ка на Европейския съюз и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода до 2013 г. Сред целите, ко-ито тя си поставя, са пре-дотвратяване и намалява-не на образуването на от-падъците, увеличаване на количествата рециклира-ни и оползотворени отпа-дъци и подобряване на ор-ганизацията по разделяне, временно съхранение, съ-биране и транспортиране на отпадъците.

Строителните отпадъциПрез настоящата годи-

на по отношение на този тип отпадъци предстои предварително проучване на състоянието на стро-ителните отпадъци и от-падъците от разрушава-не на сгради и определяне на модели за третирането им. Сред задачите е раз-работване на национал-на стратегия за управле-ние на този тип отпадъ-ци и план за действие, ко-ито да обхващат периода до 2020 г. Ще се работи и върху създаване на ръ-ководство за управление, което да подпомага об-щините, бизнеса и прите-жателите на строителните отпадъци при прилагане

на законодателството. Не-обходими са действия, за-щото спрямо заложеното в Националната програма за управление на дейност-ите по отпадъците до 2011 г. трябва да се увеличи до 25% рециклирането и пов-торната употреба на стро-ителните отпадъци, а до 2013 - до 35%.

Маргарита ЛОЗАНОВА

Глобяват кметовете, които не планират изграждане на нови депаТова предвиждат промените в Закона за управление на отпадъците

Кметовете ще разполагат

с три години преди изчерп-

ване на обе-ма на старото

депо за отпадъ-ци да предпри-

емат дейст-вия за възлага-

не и извършване на предпроект-

ни проучвания за изграждане на ново съоръ-

жение

Приоритети при управление на отпадъците:

• Предотвратяване или намаляване на количе-ството и опасните свойства на образуваните от-падъци

• Рециклиране, повторно използване и извлича-не на вторични суровини и енергия от отпадъци-те, чието образуване не може да се предотврати

• Екологосъобразно обезвреждане и депониране на отпадъците при невъзможност за тяхното пре-дотвратяване, намаляване или оползотворяване.

•Разширяване обхвата на задължени-ята на кметовете на общини и прила-гане на политиката по управление на отпадъците

•Въвеждане на финансови инструмен-

ти за стимулиране на рециклирането на отпадъците – отчисления за депо-ниране на рециклируеми отпадъци

•Увеличаване размера на санкциите при извършване на нарушения

Изменения на националното законодателство в сектор „Отпадъци”

Ползи от рециклирането на строителни отпадъци:

• запазване на ограничените ресурси от баластра

• по-ниска консумация на суровини

• по-ниски транспортни разходи

• по-ниски вредни емисии

• намаляване разходите за депониране

• по-малко необходима площ за депониране на отпадъците

• съхраняване и опазване на природата.


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Устройствените плано-ве в България често не са базирани на обосновани предвиждания за урбани-зиране, вече усвоените те-ритории на градовете не се използват пълноценно и липсва връзка между стра-тегиите за икономическо и тези за териториално раз-витие. Това са част от при-чините да се пренебрегват възможностите за обновя-ване на запустели терени и цели райони в градовете, докато вместо това се за-строяват нови местополо-жения.

Това стана ясно от лек-цията на експерта по градо-устройство архитект Алек-сандър Петрович от „Бул-план” ООД на конференци-ята „Регенерацията – шанс за устойчиво развитие”, организирана от „Болкан Асист“, сдружение, кое-то подпомага общините в подготовката на проекти за

развитието им.От 2001 г. насам, или

времето, в което действа Законът за устойство на територията, наблюдава-ме невинаги обосновани предвиждания за урбани-зиране на територии в но-вите устойствени планове, каза архитектът.

В общите устройстве-ни планове малко се разчи-та на обновяването на съ-ществуващите градски те-ритории. Причината е, че сложните отношения със собствениците на терени и сгради затруднява плано-вете за промяна на функци-ята, за повишаване на стан-дарта на територията или ефективността на използ-ване на инфраструктурно обезпечени територии.

„Специалисти от Ев-ропейския съюз бяха изу-мени как наш много голям град използва 30% от съ-ществуващата територия

ефективно, а с новия общ устройствен план се пред-виждат нови територии с нова инфраструктура. Из-лишно е да се коментира какви инвестиции, най-ве-че общински, са необхо-дими за това”, заяви арх. Петрович.

Резултатът е, че се съз-дават условия за строител-ство в места, където още няма изградена инфра-структура, а близо до цен-

тровете на населените мес-та остават да стоят тери-тории, които не се използ-ват и възпрепятстват по-ефективни проекти. „Да се строи на зелено почти ви-наги е по-лесно, отколкото да се преустройва и благо-устроява“, коментира Пе-тер Риц, който отговаря за планирането в швейцар-ския кантон Берн.

Арх. Петрович открои като причина за неуспе-ха на плановете липсата на законови механизми за поощряване на собствени-ците или принуждаване-то им да реализират плана, така че да се стартира пъл-ноценно използване на съ-ществуващата инфраструк-тура или да да се коопери-рат общински и собствени инвестиции за изгражда-не на качествена среда, ко-ято ще повиши и цената на частните имоти.


Българският град се развива, обърнал гръб на задния си дворВместо да търси начини за по-ефективно използване на съществуващите ресурси от земя и инфраструктура, устройственото планиране масово се прави за нови територии

Проблеми пред устройственото планиране

• Масово липсват общи устройствени планове и ра-йонни устройствени схеми, а където ги има, в пове-чето случаи те са остарели. Това означава, че ново-то застрояване се регулира с планове от по-нисък ранг и това пречи на координирането им в рамките на градовете и регионите

• Дори когато се правят нови устройствени плано-ве, те подценяват възможностите за оползотворя-ване на съществуващия капацитет на урбанизира-ните територии за сметка на строителството на зе-лено, а това създава натиск за значителни инвести-ции в инфраструктурата, които пак трябва да се на-правят от общините

• Няма връзка между плановете за развитие на ре-гионите и населените места и техните общи устрой-ствени планове. Това означава, че провеждането на политики за стимулиране на икономическото и со-циалното развитие не е обезпечено с територии със съответното предназначение

• Възможността плановете да се променят създава несигурност и прави средата за териториално раз-витие на градовете неустойчива и зависима от смя-ната на политическата или бизнес конюнктурата

Арх. Александър Петрович

Градското обновява-не в повечето западно-европейски страни е ин-струмент за развитието на градовете при опаз-ване на околната среда, съхраняване на архите-ктурно наследство и за-пазване на ефективност-та на градските систе-ми. Докато конференци-ята на „Болкан Асист” беше опит да се насърчат тези практики и в страна-та, сравнението с Швей-цария, където градската регенерация е национа-лен приоритет, показа, че в България има да извър-ви дълъг път.

„На работно равнище проектите... са смислени, добри и интересни, но... са необходими допълни-телни действия в сътруд-ничеството между отдел-ните управленски равни-ща при вземането на ре-шения”, казва Петер Риц, ръководител на планира-нето в Държавната кан-целария на кантон Берн в Швейцария.

В Швейцария власти-те имат последната дума за това какво и как ще се строи, обяснява екс-пертът. И решенията са окончателни и задължи-

телни. Интересът на частния

сектор е предпазен от това, че общините няма как да видят реализирани проекти, ако бизнес пла-новете не могат да издър-жат, и затова са склонни да правят компромиси. Според Риц това означа-ва да има предприемаче-ски подход и в публични-те инвестиции.

Кметове мислят като предприемачи

Как се обновяват градовете • Градското обновяване е национален приори-тет в Швейцария. Преди да се разреши стро-ителство на зелено, трябва да се докаже, че градските територии се използват пълноценно

• Държавата финансира общинска инфраструк-тура, ако е част от план за градско обновява-не, и така канализира частните инвестиции там, където иска да постигне въздействие

• Още в планирането се предвиждат, ако е не-обходимо, пакети от стимули за предприемачи-те, за да се гарантира изпълнението на проек-тите

• Общините и частният сектор заедно вземат решения за проектите. Властите имат послед-ната дума за плановете, които след приемане-то са окончателни, но слушат собствениците на земя и предприемачите как да ги направят, така че да имат смисъл като бизнес

Петер Риц


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

21 са общините, кои-то след две години ще мо-гат да зарадват жителите си с по-добри улици, пеше-ходни зони, паркови прос-транства, модерно улично осветление и благоустро-ени градски пространства.

Всъщност 21 е броят на проектните предложе-ния, които бяха одобрени за получаване на безвъз-мездна финансова помощ по две схеми за „Подкре-па за интегрирано и устой-чиво развитие чрез подо-бряване на градската сре-да” по оперативна програ-ма „Регионално развитие” – компоненти 1 и 2 „Общи-ни на 7-те големи града” и „79 общини в обхвата на градските агломерационни ареали”. Общият ресурс на безвъзмездната финансова помощ възлиза на 106,3 млн. лева. Това означава, че през следващите някол-ко месеца общинските ад-министрации ще готвят тръжните документации, ще избират изпълнители и ще стартират със строи-телните дейности.

В края на април упра-вляващият орган на реги-оналната програма изда-де нов наръчник с правила

и механизми за работа по проекти, като едно от ре-шенията е отпадането на предварителния контрол, касаещ обществените по-ръчки, който ще се прилага само при оценка на риска. Повечето общини не са съ-гласни с това решение и ос-тава въпросът дали новите правила ще бъдат прило-жени за новоподписаните договори.

Схемата беше обяве-на в началото на годината, а броят на всички подаде-ни проектни предложения е 62.

Две проектни предложе-ния на общините Сливен и Камено няма да могат да бъдат финансирани пора-ди недостатъчен финансов ресурс по схемата. Оцени-телната комисия е отхвър-лила 41 проектни предло-жения, като 2 от тях са от-хвърлени на етап оценка на административното съ-ответствие, 12 – на етап оценка на допустимостта, и 27 – на етап техническа и финансова оценка.

Първите договори по тази схема бяха подписани в края на октомври, когато бяха одобрени 18 проекта. За повечето от тях пред-

стоят да бъдат обявени об-ществени поръчки.

Отхвърлена е средно-срочната рамкова програ-ма на Министерството на здравеопазването

Другото решение на уп-равляващия орган е за от-хвърляне на средносроч-ната рамкова инвестицион-на програма на Министер-ството на здравеопазване-то по схема 2010 „Подкре-па за реконструкция, об-новяване и оборудване на държавни лечебни и здрав-ни заведения в градските агломерации” поради не-покриване на минимал-ния допустим брой точки за финансиране, посочен в изискванията за кандидат-стване по схемата. Причи-ната е неясната структура на целите и задачите. Ос-вен това липсва връзка с предложените по схемата обекти и анализ на регио-

налните нужди и пробле-ми.

Това означава, че Ми-нистерството на здравео-

пазването, което е конкре-тен бенефициент по схема-та, ще трябва да прерабо-ти средносрочната си рам-

кова инвестиционна про-грама до началото на сеп-тември.


Одобриха 21 общински проекта по „Регионално развитие“106.3 млн. лева е общата безвъзмездна финансова помощ

Допустими дейности за финансиране по „Подкрепа

за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на

градската среда”:•Изграждане, рехабилитация, възстановяване на зони за обществен отдих катопаркове, зелени площи, детски площадки и др., включително поставяне на пейки,беседки, възстановяване на чешми, фонтани, ста-туи, паметници и други елементи отградското обзавеждане•Изграждане, реконструкция, рехабилитация на пе-шеходни алеи и тротоари,изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пеше-ходни зони, алеи и подлези запешеходци и велосипедисти, включително свърза-ни дейности като поставяне науказателни знаци и др.•Рехабилитация и реконструкция на улични мрежи, изграждане на общественипаркинги встрани от главни улици•Въвеждане на енергоспестяващо улично осветле-ние и осъществяване на мерки заповишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността като поставяне наосветление на паркови площи, охранителни систе-ми за наблюдение на обществениместа и др.•Създаване на достъпна архитектурна среда, вклю-чително подобряване на достъпа за хора с увреж-дания до административни общински сгради.

Повечето български градове изпитват необходимост от подобряване на улична-та мрежа, детските площадки и парковете. Схемата „Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда” е шанс за общините да подобрят условията на живот за хората, прилагайки интегриран подход при из-готвяне на проектите

ОДОБРЕНИТЕ ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Община Проектно предложение Стойност в лв.

Продължи-телност

БургасБлагоустрояване на обществено значими пространства в подкрепа на со-циалната интеграция и устойчивото развитие на градската среда в община Бургас

9.8 млн. 18 месеца

Стара Загора Пододбяване физическата и жизнена среда на квартал „Железник”, град Стара Загора 8.2 млн. 24 месеца

Плевен Организация на уличното движение и подобряване на физическата среда за устойчиво и интегрирано развитие на град Плевен 7 млн. 24 месеца

Варна Подобряване на физическата и жизнена среда в община Варна 7.3 млн. 24 месеца Троян Интегриран проект за подобряване на градската среда на град Троян 4.7 млн. 21 месеца

Ямбол Интегриран проект за устойчиво подобряване на градската среда и зоните за отдих в община Ямбол 4.1 млн. 24 месеца

Габрово Създаване на привлекателна физическа среда на град Габрово чрез интег-рирани мерки за градско развитие 4.8 млн. 24 месеца

Дупница Архитектурно и благоустройствено оформление на широк центърна град Дупница 4.3 млн. 18 месеца

Велико Тър-ново

Повишаване качеството на живот чрез подобряване на физическата среда на територията на община Велико Търново 4.4 млн. 18 месеца

Лясковец Устойчиво и интегрирано развитие на град Лясковец чрез благоустрояване на обществени пространства 4.7 млн. 24 месеца

Пещера Подобряване на физическата среда и превенция на риска за повишаване на привлекателността на община Пещера 5.7 млн. 24 месеца

Аврен Рехабилитация на улична мрежа и зона за обществен отдих в община Аврен 3.7 млн. 19 месеца

БалчикРехабилитация и благоустрояване на ул. „д-р Зл. Петков”, „Иван Вазов”, „Г. Бенковски”, „Христо Ботев” и „Дунав”, рехабилитация на два паркинга и из-граждане на места в близост до ул. „Г. Бенковски”

4.2 млн. 18 месеца

Севлиево Изграждане на парк за отдих, спорт и развлечение „Казармите” град Се-влиево 3.9 млн. 24 месеца

Свищов Благоустрояване на средата в най-оживените обществени пространства на традиционния център на град Свищов 3.5 млн. 24 месеца

Първомай Обновяване на градската среда в община Първомай и подобряване на ус-ловията за отдих на населенито 4.4 млн. 24 месеца

Смолян Благоустрояване на улична мрежа, квартална среда и подобряване на ус-ловията за обществен отдих в град Смолян 5 млн. 24 месеца

Нови пазар Подобряване на физическата и жизнена среда в община Нови пазар 2.7 млн. 15 месеца Добрич Реконструкция на бул. „25-ти септември” – пешеходна зона 5 млн. 24 месеца Раковски Подобряване на физическата и жизнена среда в град Раковски 3.1 млн. 15 месеца

КарнобатОбновяване и модернизиране на градска среда чрез реконструкция на пе-шеходни алеи и рехабилитация на зони за обществен отдих в град Карно-бат 4.5 млн.

24 месеца

Общо 106.3 млн.



„Много скоро общи-на Бургас ще управлява средства от спечелени ев-ропроекти на по-голяма стойност от годишния й бюджет.” Това заяви ми-нистърът по управление на средствата от Европей-ския съюз Томислав Дон-чев, който беше на офи-циално посещение в гра-да. Потвърждавайки това, идва и добрата новина, че общината спечели поред-ния си голям проект по оперативна програма „Ре-гионално развитие”, схе-ма „Подкрепа за интегри-рано и устойчиво разви-тие чрез подобряване на градската среда” - „Бла-гоустрояване на общест-вено значими простран-ства в подкрепа на соци-алната интеграция и ус-

тойчивото развитие на градската среда в община Бургас”, който е на стой-ност 10.3 млн. лева, от ко-ито общинското съфинан-сиране ще бъде в размер на 519 600 лева, като бю-джетът на общината е най-висок от 23-те одобрени проекти по схемата.

Всъщност в началото на миналата година при обявяване на същата схе-ма общината подаде про-ектно предложение, кое-то впоследствие беше от-теглено и преработено, за да може да отговори на основната цел – прилага-не на интегрирания под-ход и постигане на соци-ална интеграция и устой-чиво балансирано градско развитие.

Бургаският проект

включва озеленяване на пешеходни зони, алейни мрежи, паркове, спорт-ни площадки и много ат-ракции, които ще проме-нят лицето на града, а ре-зултатът от всичките тези разнообразни дейности трябва да е факт след 18 месеца.

Основните цели са раз-виване на потенциала на градската среда за раз-работване на устойчи-ви стратегии за справя-не с голямата концентра-ция на екологични, соци-ални и проблеми, свърза-ни с градската мобилност, и изграждане на баланси-рана система от общест-вени пространства, дос-тъпни за всички групи от населението.


Бургас изгражда балансирани обществени пространстваБюджетът на проекта е най-високият от 23-те одобрени по регионалната програма

Проектът „Благоустрояване на обществено значими пространства в подкрепа на социалната интеграция и устойчивото развитие на градската среда в община Бургас” предвижда обновяване на алейна мрежа, реновиране на детски площадки и благоустрояване и озеленяване на пешеходни зони Фотограф Асен Тонев

Реконструкция, благоустрояване и озе-леняване на пешеходна зона ул. „Алек-сандровска“ от пл. „Царица Йоанна“ до пл. „Тройката“, ул. „Св. св. Кирил и Мето-дий“ - изпълнението на строителните ра-боти ще бъде извършено на три етапа:• Подмяна на настилки• Поставяне на пейки, кошчета, цветарни-ци и велостоянки• Озеленяване• Оформяне на пространства за общест-вен достъп по протежение на пешеходна-та зона.

2. Реконструкция на зелени площи, пар-кинг и велоалея по ул. „Генерал Гурко“ и ул. „Адам Мицкевич“:•Изграждане на двупосочна велоалея•Обновяване на улично платно с прилежа-щи тротоарни пространства•Изграждане на 4 зони за паркиране с оси-гурени паркоместа за хора с увреждания•Реконструкция на прилежащи зелени пло-щи•Монтирани на осветителни стълбове с енергоспестяващи осветители.

3. Благоустрояване и паркоустрояване, рехабилитация на алейна мрежа, пар-кова мебел и осветителни стълбове на територията на Приморски парк – нова част:•Рехабилитация на алейна мрежа – под-мяна на алейната настилка и укрепване на подпорни стени в участъците, където е на-рушена тяхната цялост•Изграждане на две велоалеи (крайбреж-на и централна)•Мерки за осигуряване на достъпност на средата за хора с увреждания•Цялостна реконструкция и обновяване на парковите елементи – пейки, кошчета за отпадъци, перголи, беседки, кошчета за от-падъци на домашни любимци•Рехабилитация на парково осветление и

мерки за енергоефективност •Изграждане на система за видеонаблю-дение.

4. Възстановяване и реконструкция на декоративна стена „Стената на приказ-ките“ и водно огледало на територията на Приморски парк – Бургас:•Възстановяване на декоративна стена „Стената на приказките“•Реновиране на воден елемент - водно ог-ледало•Обособени и реконструирани две зони за игра на територията на Приморски парк•Монтиране на 16 броя стълбове за улич-но осветление с енергоспестяващи освети-тели.

5. Благоустрояване и паркоустрояване на пространството, заключено между бул. „Иван Вазов“, ул. „Хан Крум“ и ул. „Цар Петър“:•Обновяване на алейната мрежа •Реновиране на съществуваща детска пло-щадка•2 броя детски къта с ударопоглъщаща на-стилка и детски съоръжения за различни възрасти, достъпни и за деца с уврежда-ния •Оформяне на нови зелени площи - из-граждане на зелени площи предимно с дълготрайна растителност и ново парково обзавеждане•Изграждане на нови паркоместа.

6. Реконструкция на спортна площадка в жк „Република”:•Реконструиране на спортна площадка •Обновяване на настилки на комбинирано игрище за волейбол и баскетбол•Обновяване на зелени площи•Монтиране на стълбове за улично освет-ление с енергоспестяващи осветители•Изграждане на зона със съоръжения за фитнес на открито, включително съоръже-ния за хора с увреждания.

Обекти и дейности, включени в проектното предложение



Обновяват интегрирано кв. „Железник” в Стара ЗагораОбщината спечели финансиране по ОП „Регионално развитие” на стойност 8.6 млн. лв.Община Стара Загора

е одобрена за финансира-не на проект „Подобрява-не физическата и жизнена среда на кв. „Железник” по Схемата за предоставяне на безвъзмездна финансо-ва помощ: BG161PO001/ 1.4-05/2009: „Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобрява-не на градската среда”. Ре-шението с одобрените за финансиране общо 21 об-щини е от 17 май и е по-дписано от зам.-министъ-ра на МРРБ и ръководител на управляващият орган на ОП „Регионално раз-витие” Лиляна Павлова. Общата стойност на про-екта е 8 639 378.28 лева – от тях 8 204 944.62 лева (94.97%) е безвъзмезд-ната финансова помощ, а 434 433.66 лв. (5.03%) е съфинансирането на об-щина Стара Загора. Сро-кът за изпълнение на про-екта е 24 месеца от под-писване на договора.

„Това е голям успех за общинската администра-ция, която подготви проек-та и той е одобрен със 76.5 от 95 максимално точки”, коментира кметът проф. Светлин Танчев. Той уточ-ни, че проектът е своеоб-разен подарък за града в годината, когато се отбе-лязват 150 лета от промя-ната в името на Стара За-гора – от Ески Зара в бъл-гарското Железник през 1860 г. На 15 септември пък се навършват 25 годи-ни от първата копка на жк „Железник”.

Това е най-младият квартал на Стара Загора – с много живеещи тук мла-ди семейства, с държав-на детска градина, средно общообразователно учи-лище, строящо се част-но училище. В последни-те години това е една от най-предпочитаната от ин-веститори и предприемачи територия за ново строи-телство.

Разработеният проект е съобразен с изискване-то за интегриран терито-риален подход към инфра-структурното изграждане и благоустройство на кв. „Железник”, състоящ се

от две части с обща площ 1270 дка и 11 500 жите-ли. Според общия устрой-ствен план на Стара Загора територията на квартала е предвидена за жилищно строителство и за разра-

стване на града в западна посока. С реализацията на проекта се цели създаване на функционални обекти и естетически приятна ланд-шафтна среда, подобрява-не привлекателността на

квартала и повишаване ка-чеството на живот и еко-логичните условия на жи-веещите в него. Проектна-та разработка включва два подобекта - ”Железник-из-ток” (т.нар. „Малък Же-лезник”) и „Железник-за-пад” (т.нар. „Голям Желе-зник“).

Включени в проекта са ремонти на улична мрежа, отводняването и изграж-дане на пешеходни и вело-алеи, благоустрояване на междублокови простран-ства, изграждане на пар-кинги, детски площадки, озеленяване и много други дейности.

И в двете части на квар-тала ще бъде изградено енергоефективно парко-во и алейно осветление. Предвидено е монтиране-то на 70 броя фотоволтаи-ци, чрез които ще се нама-лят разходите за осветле-ние и емисии от парнико-ви газове, както и разходи-те по ремонт и поддръжка.

Проектът предвиж-да цялост-на рехаби-литация на улична-та мрежа в кварата-ла и на из-градените паркинги



Необходимо е да се създаде агенция или ор-ган за развитие, коя-то да консолидира идеи-те на бизнеса и админи-страцията при изготвяне-то на интегрираните пла-нове за градско възстано-вяване и развитие или ра-ботата по мащабни про-екти. Това заяви Валени Андреев, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“, давайки за пример опита си като заместник-кмет на Русе в периода, в който, се генерира идеята за изграждане на индус-триален парк от нов тип в Русе на територия от 640 декара – Индустриален парк Русе.

Според него е необхо-димо взаимодействие още от формиране на идея-та за проекта, за който са важни местоположение-то и мащабът, кореспон-диращи с тези на града, в който ще се реализира.

„Ние имахме пробле-ми, свързани с устойчи-востта на проекта, защо-то общината беше глав-ният генератор на този проект и не се консулти-рахме с бизнеса как да се развие във времето. Об-щината реализира инфра-

структурата, но можехме да бъдем по-активни и да подсигурим повече стра-ни в процеса, за да бъде той успешен”, заяви още Андреев.

Диалогът между всич-ки участници е задължи-телен

Всъщност философия-та на интегрираните пла-нове изисква диалог меж-ду всички участници - бизнес, администрация и граждани. Тяхната цел е да се постигне своеобра-зен консенсус между дър-жавата, регионите, градо-вете, гражданите и иконо-мическите оператори за получаване на ефект от съвместното използване на публични и частни ре-сурси при определяне на обхвата им, така че да се идентифицират действи-телно тези райони от гра-довете, които притежават устойчив във времето по-тенциал за развитие.

Чрез тях може да се променят функцията и обликът на цели градо-ве, а за изработването им е предвиден ресурс от 45 млн. лева по оператив-на програма „Регионал-но развитие” в рамките на схемата „Подкрепа за

интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“.

„Схемата цели разра-ботването на планове, с които ще се кандидат-ства през следващия про-грамен период и чрез нея ще бъде поставена осно-вата. Общините ще имат възможност да кандидат-стват чрез разработване на стратегия, което е въз-можност пред бизнеса да работи в близък контакт с общините при опреде-лянето на зоните, в които ще предстоят интервен-циите. На този етап мо-жем да кажем, че в обхва-та на схемата попадат 36 общини, намиращи се в градските агломерацион-ни ареали”, каза Деница Николова, главен дирек-тор на дирекция „Програ-миране на регионалното развитие” в Министер-ството на регионалното развитие и благоустрой-ството.

Според архитект Бе-лин Моллов, съветник на министъра на регионал-ната развитие и благоу-стройството, тези плано-ве всъщност са програ-ма, която се предвижда във времето определени реализации и начините за

подсигуряване на учас-тниците в процеса.

„Интегрираният план може да обхване цялата територия на града или части от него. Така напри-мер градският център на София може да има раз-личен облик, но ние оби-чайно строим там, където ни е лесно”, допълни ар-хитект Белин Моллов.

Основен момент е, че трябва да се прави разли-ка между привличане на инвестиции чрез плани-ране и без планиране.

Той посочи като основ-на спънка пред успешно-то изготвяне на планове-те липсата на качестве-ни устройствени планове, чрез които ефективно да бъдат насочвани инвес-тициите.

„Ние имаме Национал-на стратегия за регионал-но развитие, но ни липс-ва устройствената схема, а в същото време Европа вече планира на базата на макрорегиони. О друга страна, общинският план трябва да е в тясна връз-ка с общия устройствен план, защото са ни нужни информацията и анализи-те от двата документа. В другите страни се плани-ра по два начина - канто-

нът, общината или държа-вата изкупува цялата зона за градско възстановява-не и развитие и на базата на публично-частно парт-ньорство реализира про-екта. Друг вариант е съз-даване на агенция за раз-витие между публичния и частния сектор, които управляват проекта заед-но”, каза още арх. Мол-лов.

Според консултанта по ДЖЕСИКА арх. Миле-на Ташева интегрираните планове трябва да се въз-приемат като портфолио от проекти. Те могат да се финансират по линия на европейската инициатива ДЖЕСИКА, но при усло-

вие че генерират възвра-щаемост в дългосрочен аспект и гарантират ин-тегрирания подход за раз-витие на градската тери-тория. Инвестициите мо-гат да стигат до конкрет-ните проекти чрез фон-довете за градско разви-тие или публично-част-но партньорство. Фило-софията на тези фондове е да управляват средства-та на всички, които жела-ят да се включат в град-ското развитие, включи-телно и на частни инвес-титори. От друга страна, ако инвеститорът има оп-ределен проект, не е за-дължително да участва единствено и само чрез финанси, но условие е съ-трудничеството да бъде под форма на публично-частно партньорство.


BalREc:

Нужна е агенция, която да събира идеите на бизнеса и общинитеИзготвянето на интегрираните планове изисква постоянен диалог между всички участници

Деница Николова, главен директор на дирекция „Програмиране на регионалното развитие“, МРРБ:

Съществуват възможности за финанси-ране чрез европейската инициатива ДЖЕ-СИКА чрез два пилотни фонда за градско развитие, които ще финансират публично-частни партньорства в сферата на град-ското развитие. В процес на финализиране е споразумението с Европейската инвес-тиционна банка.

Белин Моллов, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството:

Ние сме част от Европейския съюз и тряб-ва да се съобразяваме със стратегически-те насоки на общността. На тази осно-ва се правят националните стратегиче-ски референтни рамки, които изразяват нашите нужди. Така например общинският план трябва да е в тясна връзка с общия ус-тройствен план, защото ни е нужна инфор-мацията и анализите на двата документа, за да изготвим интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.

Арх.Милена Ташева, гл. ас. в УАСГ, консултант JESSICA:

Не съществува самостоятелна полити-ка на Европейския съюз относно развити-ето на градовете, независимо от факта, че 73% от европейците живеят в градо-вете. Засега тенденцията е обновяването на ценни градски територии, т.е. разви-тие в самите градове, без да се усвояват ценни земеделски територии.

Валери Андреев, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“:

Направихме успешен проект за индустри-ална зона в град Русе, реализиран на те-ритория от 640 декара. Инвеститорите вложиха над 150 млн. лева за изграждане на своите обекти и към момента са разкри-ти над 350 работни места, но потенциал-ът е за няколко хиляди.

За разработва-не на интегри-

раните планове за градско възста-новяване и разви-тие е предвиден ресурс от 45 млн. лева по оператив-на програма „Ре-гионално разви-тие”

Оосновна спън-ка пред ус-

пешното изгот-вяне на планове-те е липсата на качествени ус-тройствени пла-нове


ДУНАВСКАТА СТРАТЕГИЯ

В участъка от извора си край град Донаушин-ген до 254-я км, в който реката напуска пределите на Германия, има изгра-дени най-много мостове. Едни от тях пресичат го-ристи местности, други се извисяват над дълбо-ки долини, а трети са ес-тествено продължение на главни улици в немските градове. Във всеки от тях личи немската простота и строгост. Бързите води на Горен Дунав са предпос-тавка за учестено изграж-дане на водноелектриче-ски централи. Големите плавателни съдове пре-минават през шлюзове, а язовирната стена често се ползва за пешеходна и ве-лосипедна връзка между двата бряга.

Един от най-известните немски мостове се нами-ра в град Регенсбург. Ка-менното съоръжение, из-градено в началото на XII в., е включено в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Преди го-дина мостът беше диги-тално заснет, за да бъде съхранен за бъдещите по-коления в случай на ката-строфални събития.

Над австрийската сто-

лица се издигат 20 моста, като 15 от тях са пешеход-ни. Впечатление в града правят масивните мосто-ви конструкции, по които се движат метровлакове-те. В началото на века ви-сящият мост „Донаущат-брюке“ е бил затворен за автомобилно движе-ние, а стоманените въже-та били подсилени за но-вата му функция - да про-вежда градската железни-ца на другия бряг на ре-ката. В модерния евро-пейски град Виена се на-мира един от малкото ос-танали понтонни мосто-ве над реката. Плаващо-то съоръжение „Валули-зобрюке“ е непроходи-мо за пешеходци от края на октомври до началото на април поради високите приливи. С мостово съо-ръжение се осъществяват и връзките за пренос на горива над австрийския участък на Дунав. „Роар-брюке Мансвьорт“ пред-ставлява комбинация от тръбопроводен, но и пе-шеходен мост с ограниче-но преминаване.

Въпреки че всички-те пет моста в Братис-лава провеждат моторно движение над реката, те

се оказват недостатъчни за натоварения трафик в словашката столица. По-следният мост „Аполо“ е бил проектиран да издър-жа 60 000 превозни сред-ства на ден, но пет годи-ни по-късно те са около100 000 и повече.

До XIX в. р. Дунав е играела ролята на разеди-няващ фактор за градове-те Буда и Пеща. Поетап-ното изграждане на мо-стове обединило млада-та унгарска столица, но след края на Втората све-товна война германски-те войски ги сринали из-основи. През 1849 г. била изградена първата трайна връзка между двата бря-га на реката - верижният мост „Сечени“. Днес той е една от туристическите дестинации в града и със своите лъвски статуи на-помня изключително на софийския мост над река Владайска.

Най-южният мост в Бу-дапеща е построен през 1995 г., за да ускори со-циално-икономическото развитие в изоставащите квартали на Пеща. Освен това осветлението на мо-ста е решено със система от огледала, разсейващи

светлината от пет двойки халогенни прожектори на височина 35 м. Спестена-та енергия, обществените ползи и добавената фи-нансова стойност в реги-она правят „Лагиманиос“ един наистина устойчив мост.

Голяма част от сръб-ските съоръжения над река Дунав са постра-дали при военни дейст-вия, а други са станали жертва на природни сти-хии. Мостът на свобода-та в Нови Сад бил разру-шен при бомбардировки-те на НАТО, а отломките силно затруднили кора-боплаването в участъка. Осъзнавайки икономиче-ското, екологичното и по-литическото значение на безпроблемното движе-ние по реката, Европей-ската комисия по рекон-струкция финансирала разчистването на корито-то и реконструирането на моста през 2005 г..

В българско-румън-ския участък на р. Дунав се издига единственият засега мост между Русе и Гюргево. Предстои ре-конструкция на петде-сетгодишното съоръже-ние, което временно ще

спре или забави влако-вете в направление Ис-танбул – Букурещ, Солун – Букурещ, София/Варна – Москва, София – Сара-тов, Бургас – Прага, Ва-рна – Санкт Петербург.

В началото на 90-те години били прекратени стопанските връзки на Ев-ропа с бивша Югославия. Претовареното движение през Русе дава тласък на идеята за втори мост над реката. 8 години по-къс-но Дунав мост II Видин – Калафат е в процес на из-граждане. В двете посо-ки ще има по две ленти, както и тротоар и велоа-лея. След влизането му в експлоатация се очаква през него да преминават40-50 хил. транспортни единици годишно.

Проектното трасе на моста между Силистра и Кълъраш вече е отразе-но на общия устройствен план на Силистра. Един от вариантите е съоръ-жението да представля-ва тръбопроводен мост. След газифицирането на Южна Добруджа по него ще могат да се прена-сят газ и електричество към северната ни съсед-ка. Дунав мост IV Оря-

хово – Бекет също е сред приоритетните за Бълга-рия проекти по Дунавска-та стратегия, но пред него все още стоят много въ-просителни.

След гр. Галац, Румъ-ния, Дунав става външна граница на ЕС и над река-та няма нито един румън-ско-украински мост. Лип-сата на транспортен пре-ход ограничава достъп-ността и икономическо-то сътрудничество меж-ду регионите от двете страни на реката. Реша-ването на тези проблеми е една от основните зада-чи, заложени в Дунавска-та стратегия, в която Ук-райна участва като стра-на от района на „Добро-съседство“.

Надежда НИКОЛОВА

Дунавските мостовеПо протежението на реката честотата на транспортните съоръжения варира от 1 м до 1000 м

Мостовете на Дунав про-

веждат трафи-ка по направление север-юг в Цен-трална и Източ-на Европа и имат стратегическо значение както за икономиката на крайбрежни-те речни регио-ни, така и за раз-витието на цяла-та страна. Въз-можностите за финансиране, ко-ито предлага Ду-навската стра-тегия, могат да улеснят процеси-те на изграждане на съоръженията и прилежащата инфраструктура

Н ад 270 моста се извисяват над Дунава. Изграждани в пери-оди на разцвет и разрушава-ни във времена на войни, ня-кои от тях днес са признати за част от културно-историческо-то наследство на ЮНЕСКО. С годините се променяло и тях-ното предназначение - арми-ите на Наполеон изграждали плаващи мостове с единстве-на цел да ограничат непрес-танното прекосяване на река-та, докато в наши дни мостове-те се считат за едни от най-ус-тойчивите конструкции за без-препятствено преминаване от единия бряг на другия.

Мостът „Аполо“ в Братислава

Верижният мост в Будапеща Мостът на свободата в Нови Сад Мостът в списъка на ЮНЕСКО


Подемът в икономи-ката започна, темповете на възстановяване на из-носа са близки до тези в Централна Европа. Никъ-де в развиващите се паза-ри обаче - девет държа-ви, няма спад на безрабо-тицата и България няма да бъде първата, защото последна влезе в криза-та. Спадът на продажби-те на дребно продължава да бъде двуцифрен от на-чалото на годината. До-макинствата се чувстват несигурни и харчат по-малко. Картината обаче ще изглежда съвсем раз-лично в средата на след-ващата година. Това ко-ментира Кристофор Па-влов, главен икономист Уникредит Булбанк, по време на общия икономи-чески панел на конферен-цията за инвестиционни проекти и устойчиво раз-витие „Балрек“.

Потреблението на до-макинствата ще бъде ключово за икономиче-ското възстановяване и за жилищния пазар. Най-напред ще бъде износът, след това инвестиции-те, след това е пазарът на труда и домакинствата. През следващата година ще започне създаването на нови работни места.

Има ли алтернатива привличането на чуж-дестранни инвестиции

Според Павлов данъ-ците са ниски и си оста-

ват предимство. Нашите очаквания са България да консолидира публични-те финанси, без да уве-личава данъците, и в сре-дата на следващата го-дина да изглежда много благоприятно на картата на инвеститорите. Мер-ките винаги бяха ясни от теоретична гледна точ-ка, просто нямаше поли-тическа воля. Сега вече има такава, както и обще-ство, което иска рефор-ми. В Гърция например 10% от БВП следващата година ще отиват за об-служване на публичния дълг. В България процен-тът е 0.5%, което е много стабилна и привлекател-на позиция.

Като развиваща се страна България ще про-дължи да привлича чуж-дестранни инвестиции, но в по-малки размери. В момента структурата на икономиката се променя

и след изхода от кризата ще имаме по-малка зави-симост от преките чуж-дестранни инвестиции.

Трансформация на сек-торите в икономиката ще има след 3-4 години, ко-гато ще има много интен-зивен процес на прехвър-ляне на работни места от Запад на Изток, а между-временно България тряб-ва да се опита да се опи-та да произвежда проду-кти с по-висока прина-дена стойност, каза още Павлов.

Чуждите инвестиции се привличат на първо място от данъчната рам-ка, най-ниският корпора-тивен данък в ЕС, следва стабилността в политиче-ски и бизнес план – ма-лък държавен дълг, нисък бюджетен дефицит. Пре-димство е близостта до ключови пазари, Русия, Близкия изток, както и наличието на образована

работна ръка, заяви Бо-рислав Стефанов, пред-седател на Българската агенция за инвестиции.

Основен държавен приоритет ще бъде мар-кетингът на страната на-вън. Имиджът на Бъл-гария в чужбина е далеч от това, което искаме да бъде. Преди няколко ме-сеца трябваше да започ-не проект, той ще стар-тира до една-две седмици като обществени поръч-ки. Става дума за промо-тиране на страната като страна за инвестиции, за цялостна маркетинго-ва стратегия, след кое-то предстои същинска-та част – маркетинговата кампания във водещи ме-дии и серия от събития,

каза Стефанов.Искаме

да се срещнем с голе-мите инвеститорисертифицираните фирми, и да разберем тяхното от-ношение. Основният нор-мативен акт е Законът за насърчаване на инвести-циите от 2004 г. и той ре-гулира индустриите, кои-то държавата подпомага. В момента това са про-изводство, високотехно-логични услуги, образо-вание, медицина, ВЕИ. В момента с нашите сер-тификати се намалява с една трета времето за об-служване. Сега трябва колкото се може по-бър-зо да разберем какви са пречките пред бизнеса, за да набележим конкрет-ните мерки.

Актуализацията на правилника за прилагане на закона има за цел на-маляване на прага за ин-вестиции във високите технологии. Въвежда се ново понятие - приори-тетен проект, с някои до-пълнителни стимули като допълнителна админи-стративна подкрепа със специална междуведом-ствена група, отпускане на безвъзмездна помощ – до 10% от стойността на

проекта, а във високите технологии – до 50%, ко-ето е максималното раз-решено от ЕС. Решения-та ще се вземат казус по казус.

Според Таня Косева-Бошова, изп. директор на European Trade Centre и представител на биз-неса, най-важният фак-тор за новите инвести-тори е предвидимостта, но в България няма ни-каква сигурността как-во ще се случи с данъци-те. Имиджът на страната въобще не е добър в очи-те на чуждите инвестито-ри. Сега е моментът да си подредим къщата от ад-министративна гледна точка, защото имаме го-ляма бюрокрация, подку-пи, давани от инвестито-рите. В сектора на имо-тите – преди години има-ше данъчни преференции за инвеститори в енер-гийноефективни сгради, в момента няма и инвес-титорите в нови модерни качествени сгради пла-щат много по-големи да-нъци и такса смет в срав-нение със старите со-цпроекти.

По думите на Лъче-зар Богданов, партньор в Industry Watch, събития-та бяха прогнозируеми

ТРЕНД

Българската икономика вече се възстановявалаПодобрението на експорта и производството ще рефлектира върху потреблението, накрая е имотният пазар

Как да се засили икономическият растеж• Да води диалог с бизнеса и да разбере от него какво точно е необходимо за подо-

бряване на средата

• Равен старт за всички – неплащането на данъци изкривява конкуренцията

• Бизнесът първо да се вгледа в себе си и да не бърза да иска от държавата

• Качеството на институциите и регулирането на монополите са проблем

• Пенсионна реформа и реформа на здравеопазването

• Ускоряване на административните процеси

• Преминаване към електронно правителство

• По-бързо разпределяне на средства по европейските фондове

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70%

Румъния

България

Унгария

Полша

Чехия

Литва

Латвия

Естония

Швеция

Великобритания

Българският ипотечен пазар е един от най-неразвитите в Европа

Жилищните заеми като процент от БВП

Инвестициите в дълготрайни материални активи и потреблението на домакин-ствата в България следват еднакъв тренд през годините. Източник: Industry Watch

Инвестиции в ДМА и потребление на домакинствата

0

100

200

300

400

500

600

700

1999

q4

2000

q3

2001

q2

2002

q1

2002

q4

2003

q3

2004

q2

2005

q1

2005

q4

2006

q3

2007

q2

2008

q1

2008

q4

2009

q3

1999

= 1

00

Инвестиции в ДМА Потребление на домакинствата


и се очакваха, а макро-икономическите показа-тели показваха предсто-ящата криза. В момента БВП на глава от населе-нието е 43% от европей-ското ниво и нарастваше

от 31% през 2000 г. Сло-вакия е на 62% от сред-ното за Европа. Големи-ят шок е липсата на ин-вестиционни потоци, по-треблението не е спадна-ло много.

Българите не са мно-го задлъжнели в сравне-ние със Западна Европа, особено по отношение на ипотечното кредитиране. България е на едно от по-следните места в Европа

по жилищна площ, каза Богданов.

Чуждестранните ин-веститори не са увере-ни, че данъчните ставки в страната ще бъдат задър-жани през следващите го-

дини, и това е по-важно за тях, а не декларации-те на правителството, че няма да намалява корпо-ративните данъци. В мо-мента са големи трудно-стите по пълнене на дър-

жавния и общинските бю-джети от данъци, комен-тира Симеон Симеонов, управляващ партньор в консултантската компа-ния „Евта консулт“.

Николай ТОДОРОВ

Таня Косева-Бошова, изп. директор на European Trade Centre:

Най-важният фактор за новите инвести-тори е предвидимостта, но в България няма никаква сигурност какво ще се случи с данъците. Сега е моментът да си подре-дим къщата от административна гледна точка, защото имаме голяма бюрокрация, корупция и подкупи, давани от инвестито-рите. Преди години имаше данъчни префе-ренции за инвеститори в енергийноефек-тивни сгради, в момента няма и инвести-торите в нови модерни качествени сгра-ди плащат много по-големи данъци и так-са смет в сравнение със старите соцпро-екти.

Лъчезар Богданов, партньор в Industry Watch:Събитията бяха прогнозируеми и се очак-ваха, а макроикономическите показатели показваха предстоящата криза. В момента БВП на глава от населението е 43% от ев-ропейското ниво и е нараснал от 31% през 2000 г. Словакия е на 62% от средното за Европа. Големият шок е липсата на инвес-тиционни потоци, потреблението не е спаднало много.

Симеон Симеонов, управляващ партньор в консултантската компания „Евта консулт“:

Чуждестранните инвести-тори не са уверени, че да-нъчните ставки в страна-та ще бъдат задържани през следващите години, и това е по-важно за тях, а не декларациите на правител-ството, че няма да намаля-ва корпоративните данъци. В момента са големи труд-ностите по пълнене на дър-жавния и общинските бю-джети от данъци

Кристофор Павлов, главен икономист Уникредит Булбанк:

Борислав Стефанов, председател на Българската агенция за инвестиции:

Спадът на продажбите на дребно продължава да бъде двуцифрен от на-чалото на годината. Домакинствата се чувстват несигурни и харчат по-малко. Картината обаче ще изглежда съвсем различно в средата на следва-щата година. Потреблението на домакинствата ще бъде ключово за икономическото възстановяване и за жилищния пазар. Най-напред ще бъде износът, след това инвестициите, след това е па-зарът на труда и домакинствата. През следващата година ще започне създаването на нови работни места.

Чуждите инвестиции се привличат на първо място от данъчната рамка, най-ниския корпоративен данък в ЕС, следва стабилността в политически и бизнес план – малък държавен дълг, нисък бюджетен дефицит. Предим-ство е близостта до ключови пазари, Русия, Близкия изток, както и наличи-ето на образована работна ръка. Ос-новният държавен приоритет в мо-мента е маркетингът на страната. Имиджът на България в чужбина е да-леч от това, което искаме да бъде.

С построяването на една сграда ние вземаме решение за цял живот - точно затова човек не трябва да прави компромиси. Изборът на строителни материа-ли засяга общите разходи за из-граждане на нашия дом и е от ре-шаващо значение за качеството на дома, но разходите за сграда-та не спират със завършването й. Във времена на стремеж към намаляване на разходите и за-пазване на природните ресурси, въпросът, който все повече си поставят хората е как строител-ните материали и технологии от-говарят на бъдещите им потреб-ности за намаляване разходите по експлоатацията и поддържа-нето на жилището.

Кои са факторите, които следва да бъдат отчетени при

вземането на това решение при избора на технология за изграждане на стените?

Когато строим апартамент или къща ние се стремим сграда-та да има добра звуко- и топло-изолация, като същевременно тя да не се нагрява бързо през ля-тото и през зимата да запазва то-плината. Регулирането на влаж-ността е от съществено значе-ние за здравето на обитатели-те, за да се осигури безопасна и здравословна среда на живот. От съществено значение обаче е и дълготрайността, а именно как във времето се променят свой-ствата на използваните матери-али и от там стойността за под-дръжката на нашия дом. Тухлата е извънредно устойчив матери-ал: не ръждясва и не се оксиди-ра като металите, не старее и не

се разлага както пластмасите, не се нуждае от регулярна подмяна/саниране, не гори и не гние като дървото, не се атакува от хими-кали и микроорганизми и т.н.

С новия POROTHERM 38 N+F Hi комфорт за цял жи-вот

За да отговори на повишава-щите се изискванията за енер-гийната ефективност към сгра-дите Винербергер ЕООД разра-боти и успешно въведе в произ-водство нов блок от фамилията POROTHERM с дебелина 38 см и изключителен коефициент на топлопроводност λ10,dry = 0,138 W/m K . Това се постига чрез нова конфигурация на вътреш-ните стени на блока и повишено съдържание на дървесни трици в глината. При изпичането на ке-

рамичните блокове те изгарят и порозират керамичния череп об-разувайки милиони пори. Това позволява да се намали обем-ното тегло до 700 kg/m3 и зна-чително да се повиши топлоизо-лационната способност на кера-мичния блок.

С отличния си коефициент на топлопреминаване U=0,35* W/m2K стената, изградена с POROTHERM 38 N+F Hi (High insulation) покрива дори високите изисквания за рефе-рентна стойност на ограждаща-та конструкция на новия енерги-ен стандарт в България въведен с промените на Наредба 7 в на-чалото на тази година и в сила за всички новостроящи се сгради с издадено разрешение за строеж след 01.02.2010.

В един слой, БЕЗ НУЖДА ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНА ТО-ПЛОИЗОЛАЦИЯ

Изграждайки еднослойна стена с блокове POROTHERM 38 N+F Hi ние получаваме всич-ки предимства на една висо-ко енергийно ефективна стена само с една технологична опера-ция, като си спестяваме полага-нето на допълнителна топлоизо-лация по стените и това ни поз-волява изключително лесна под-дръжка във времето на стените от външната страна благодаре-ние на твърдата основа и устой-чивия във времето материал.

Има много строителни мате-риали, които притежават по-до-бра топлоизолационна способ-ност от тухлата, но за комфорта на обитаване в сградата това не достатъчно. От решаващо значе-

ние е също така паропропускли-востта и топлинната акумулира-ща способност на ограждащите стени. С коефициент на дифузия на водните пари μ=5 блокове-те POROTHERM действат като естествен изравнител на коле-банията на влажността в поме-щенията и то по естествен път, благодарение на порьозната си структура. С изключително ни-ската си начална и равновесна влажност керамичните блокове те не внасят допълнителна вла-га в строителната конструкция и спомагат за съкращавате на сро-ковете за постигане бързо реал-ните параметри на комфорта на обитаване и декларираните от производителя стойности на ко-ефициента λ.

Резултатът за обитателите е един приятен вътрешен микро-климат в сградата много бързо след нейното завършване.

Новия блок POROTHERM 38 N+F Hi като част от семей-ството на POROTHERM при-тежава всички характерни пре-димства на продуктовата гама като висока якост на натиск (10 N/mm2, което е около три пъти повече от стандартните тухли-четворки и четири пъти повече в сравнение с масовия автокла-вен газобетон), бързина и леко-та при изграждането чрез систе-мата N+F (на глъб и зъб) гаран-тираща равниността на готова-та стена.

Тухлата е продукт доказал своите качества през векове-те почти без изключение нався-къде по картата на света и съ-пътствайки човека по време на развитието на строителните тех-

нологии. Като материал получен от напълно естествена суровина – глината, тухлата има възмож-ност да е практически с неизчер-паем ресурс и същевременно да бъде икономически изгоден и дълготраен продукт.

Съгласно новите изисква-ния на Наредба 7 пред инвес-титора използващ керамични блокове вече стои дилемата за двуслойна стена от 25 см зид с допълнителна изолация 8-10 см и обща дебелина от около 35 см или еднослойна стена от 38 см с POROTHERM 38 N+F Hi

С POROTHERM 38 N+F Hi Вие избирате една иконо-мична система във всяко от-ношение, която същевремен-но Ви дава високо качество, запазване на стойността на Вашето жилище във времето и минимални разходи за под-дръжка на фасадата през го-дините!

* Дадените стойности са ва-лидни при употреба на варо-ци-ментов разтвор за зидане с по-добрени топлоизолационни свой-ства - Термо-разтвор.

Повишаване на енергийната ефективност на сградитеНовият POROTHERM 38 N+F Hi произведен в Луковит вече на пазара

Строителство Градът, 25 - 30 май 2010 г.18 sg.stroitelstvo.info

BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

От 31 декември 2020 година всички нови сгра-ди на територията на Ев-ропейския съюз ще тряб-ва да са с близко до ну-лево нетно потребление на енергия. Обществени-те сгради ще трябва да по-крият минималните енер-гийни изисквания две го-дини по-рано от останали-те сгради – до края на 31 декември 2018 г.

За целта те ще трябва да бъдат захранвани предим-но от възобновяеми енер-гийни източници. Това реши и гласува окончател-но Европейският парла-мент на заседанието си в Страсбург на 18 май.

Държавите членки ще трябва да определят ми-нимални изисквания към енергийното потребление на сградите, които ще под-лежат на преглед на ре-довни интервали (не по-вече от 5 години). При оп-ределяне на минимални-те енергийни изисквания държавите от ЕС ще могат да правят разграничения между нови и съществу-ващи сгради, както и меж-ду различните категории сгради, се казва в оконча-телния текст на директи-вата.

За целта за въвеждане-то на мерките ще е необ-ходимо държавните орга-ни на европейските стра-ни да изготвят национални

планове. Там те ще вклю-чат и цифров показател за потреблението на първич-на енергия, изразен в ки-ловатчасове на квадратен метър. В националните планове ще бъдат описа-ни и междинните цели за подобряване на енергийни характеристики до 2015 г., както и информация от-носно финансовите мер-ки. Естествено Европей-ската комисия ще оценява плановете на страните съ-гласно целите на директи-вата и ще има правомощия да внася корекции в тях.

Част от финансиране-то на промените ще дой-де от бюджета на ЕС. До 30 юни 2011 г. обаче стра-ните на Стария континент трябва да изготвят списъ-ци, включващи съществу-ващите и предложени мер-ки и инструменти от фи-нансов и нефинансов ха-рактер и да проучат раз-личните инструменти за финансиране с оглед на-ционалните особености на страната като изберат най-подходящите.

За в бъдеще държави-те членки ще трябва да га-рантират, че новите сгра-ди имат технически, еко-логични и икономични ха-рактеристики, като преди започване на строежите ще се взима под внимание наличието на алтернатив-ни, високоефективни ин-

сталации като източници на възобновяема енергия, термопомпи, отоплителни и охлаждащи инсталации, които изцяло или частич-но използват енергия от ВЕИ.

За енергийното пред-ставяне на вече постро-ените сгради се предвиж-дат мерки от подобрения по време на провеждане на основните ремонти. При обновяване на сградите или части от тях собстве-ниците ще бъдат насърча-вани да инсталират „инте-лигентни” измервателни уреди, а старите отопли-телни и климатични систе-ми ще бъдат подменяни с енергийно ефективни ал-тернативи като термопом-пи например.

След 2020 г. - новите сгради с нулево енергийно потребление

Европарламентът реши:

Държавите от Европейския съюз имат две години да адаптират законите си към евродирективата за енергийна ефективност

За директивата

Директивата за енергийно представяне на сградите е основният законодателен ин-струмент на ЕС за постигане на по-добри

енергийни характеристики на сградния фонд. Тя се отнася за нови и съществуващи сгради, ка-сае сертификационните инструменти, също така определя минимални изисквания по отношение енергийните характеристики на сградите и сер-тифицирането им. Според документа е необходи-мо редовно да се извършват проверки на отоп-лителни и климатични инсталации. През 2008 го-дина ЕК внася предложение да се направи по-правка на закона и да се затегнат изискванията, като междувременно се внесе повече яснота по някои от мерките. Политическо споразумение за преразглеждането на документа е постигнато на 17 ноември миналата година, а на 18 май 2010 година законът е официално приет.

СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕ НА ДИРЕКТИВАТА СЕ ОЧАКВА

Между

280 и 450 хилядинови работни места

Между

160 и 210 милионатона по-малко СО2 за година

Между

60 и 80 милионатона нефтен еквивалент на спестена енергия за година

Експертите за директивата:

Теоретично е възможно, времето е кратко, Димитър Стоянов, съветник на министъра на регионалното развитие:

Абсолютно реалистично е постигането на тези цели с оглед на съществуващи-те нови технологии в ЕС и в света. Друг е въпросът дали България ще успее да го направи. Първият про-блем е нормативна уредба, после - контрол дали тя се спазва, но тя няма да бъде спазвана, ако няма стимули. Отсега трябва вече да про-грамираме следващия пери-од 2014 - 2020, за да може да се използва ключов важен ресурс от Европейския социален фонд. Обаче дори при сегашните прогнози за растеж от 2011 г. постигането на тази цел няма да е толкова лесно за България, става дума само за 10 години. А трябва да имаме предвид, че

след 2012 г. тези изисквания за нулева консумация може да не бъдат вече пожелателни и за старите сгради. За България рискът не е толкова за частните сгради - как-то стана ясно на конференцията „Балрек“, клиентът е съгласен да плати 15%. Въпросът е дали държавата ще може да провежда субсидиране и да плаща тези оскъпя-ването за публичните сгради и дали ще може да осигури адекватна политика за частните сгради. Съвсем скоро ще сформираме екип за устойчиво строителство, кой-то ще бъде допълнение към работата на Комитета за жилищна политика.

Арх. Здравко Генчев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“:

Убеден съм, че това може да се случи, защото европей-ските законодатели предварително са направили проуч-вания. Но няма да бъде еднакво бързо във всички държа-ви, Германия и Австрия и някои скандинавски държави

пак ще водят. Това, което ме притеснява, е фактът, че че у нас тази цел все още е мно-го далеч от съзнанието и по отношение на нашите нор-мативи, които не са лоши, сме настроени повече за поправяне на съществуващи-те документи, отколкото да имаме силна визия за нови норми. Така че, за да се случи и в България тази директи-ва, ни е необходима страте-гия за постепенно, но бързо и рязко повишаване на нор-мите и изискванията. Преди 1-2 години въведохме нор-ми, подобни на немските, които водят до нискоенергий-на сграда. Новата директива е свързана с концепцията за пасивната сграда с разходи, клонящи към нула, като не става дума за нулева сграда, но количеството е тол-кова малко, че може да се генерира от възобновяеми из-точници.


BUILDINGREEN

Създаване на българска систе-ма за сертифициране би било по-лесно чрез адаптиране на същест-вуваща такава, отколкото чрез създаване на изначално нова. Около това мнение се обединиха участниците в панела „Устойчи-вият проект в сферата на недви-жимите имоти. Зелени етикети: BREEAM, LEED, DGNB, HQE, ITACA“ в рамките на Конферен-цията за инвестиционни проекти и устойчиво развитие BalREc.

Според Кирил Величков, из-пълнителен директор на Българ-ския съвет за устойчиво разви-тие BGBC, системите за серти-фициране са изключително ва-жни и реално те определят сте-пента на устойчивост. Участни-ците в дискусията подкрепиха не-говото мнение и бяха единодуш-ни, че бъдещето е в устойчивата архитектура, тъй като инвестито-рите и наемателите стават все по-взискателни към качеството, кое-то получават за парите си. Всич-ки категорично отрекоха твърде-нието, че зелената архитектура е по-скъпа от традиционното стро-ителство, от една страна, защото устойчивото строителство въз-връща голяма част от направена-та инвестиция в процеса на екс-плоатация, и от друга страна, за-щото самото проектиране на та-кива сгради предвижда интег-риране на различни системи за енергоефективност, което води до намаляване на стойността на целия обект. Участниците отпра-виха послание както към възло-жителите, така и към проектанти-те, да се ориентират към изграж-дането на зелени сгради, защо-то само така ще са адекватни на вече завишените изисквания на търсенето.

Арх. Рая ТИНЧЕВА

Бъдещето е в устойчивата архитектураСпоред някои устойчивата сграда е само 1-2% по-скъпа от конвенционалната, според други - до 15%

Карло Марзот, управляващ директор на EZ MEP InternationalТвърдението, че зелената архитектура е по-скъпа, е погрешно, защото сградите с добър мениджмънт са по-скъпи с 2-3%, а в дългосрочен план възвръщат инвестицията за изграждането им. В САЩ е въведено поня-тието „синдром на болната сграда“ – това е среда, в която например няма достатъчен приток на свеж въздух, което води до голяма заболе-ваемост на обитателите. Този проблем е характерен за традиционно-то строителство, а при зелените сгради е елиминиран, затова наема-телите търсят по-високо ниво на комфорт в помещенията.

Мъри Риджуей, директор оценки в King SturgeСмятаме да анализираме състоянието на съществуващите сгради в цяла Европа и така да помогнем на инвеститорите. Изходната точка при изграждането на сградите трябва да е цената, на която ще се про-дава впоследствие, т.е. как да я проектираме, така че да сме на печалба в края на деня. Ако сградите не са устойчиви и енергоефективни, няма да има интерес към тях.

Арх. Весела Вълчева-Макгий, консултант по устойчиво строителство, директор на образователния комитет в BGBCПо отношение на сградите има пет категории, които определят тях-ната устойчивост: вода, енергия, материали, местоположение и микро-климат на сградите. Това се отнася както за проектите, така и за съ-ществуващите сгради. По отношение на различните стандарти аз ра-ботя с LEED, но подкрепям твърдението, че системите си приличат. Адаптирането на различни системи е добра практика, защото това прави строителството адекватно на различни условия. Създаването на български стандарт е необходимо от гледна точка на конкретните условия в страната.

Ричард Колуел, регионален мениджър за Централна и Източна Европа в BRE GlobalВсички стандарти си приличат, но BREAM се различава по това, че из-следва транспортната среда или начина, по който е решен достъпът до сградите. Системата BREAM е по-достъпна за европейските условия в сравнение например с LEED.

Дейвид Холандс, съдружник в „Симпли Бългериа“, инвеститор в екоселището „Геша вю“Забравените ценности на миналото могат да дадат правилни решения за настоящето. С чест присъствам днес на това събитие като един от хората, които ги е грижа за устойчивостта на средата. Различни-

те интерпретации на думата устойчивост се дължат на различното обучение. „Геша вю“ е малка част от България, но много важна. Целта на нашата инициатива е да се осъзнае приносът ни към околната среда и влиянието ни върху нея.

Арх. Димитър Паскалев, архитект на Sopharma Business TowersSopharma Business Towers е по-различен комплекс от реализираните до-сега, защото отговаря на условията за устойчивост в градската сре-да. Тенденцията градовете да изглеждат като съвкупност от малки градчета ни предизвика да създадем среда, която да предполага пеше-ходно движение и придвижване на къси дистанции. С този проект иска-ме да докажем, че енергоефективната архитектура не е по-скъпа. Иска-ме да отворим очите за възможностите на устойчивата архитекту-ра и сгради, които са живи и актуални не само сега, но и след 30 години. Устойчива сграда значи „умна“ сграда, затова ние разглеждаме инвес-тицията като цяло. Бъдещето се приближава прекалено бързо, затова провокираме информираност за бъдещите нужди и адекватност спря-мо тях.По повод на последното решение на Европейския парламент за енергий-ната ефективност на сгради до 2020 г. - то отразява нарастващата ос-ъзнатост в политическия елит за заплахата от климатичните проме-ни. Градовете ни, средата, която обитаваме, е най-големият генератор на въглеродните емисии. Трябва да променим начина си на мислене. Чис-то икономическите механизми са измамни. Дневният ред за целия свят днес е думата „устойчивост“. Това решение ще доведе до сериозни про-мени в законодателствата и нормативите; науката и технологиите в тази област ще получат широко признание и приложение... Предстоят ни интересни години.

Атанас Буглов, управител на „Винербергер“ ЕООД:

Като цяло новата дирек-тива на Европейския парла-мент е изпълнима. Трябва да се осигури подходяща законо-ва рамка в България, включи-телно методи за ефективен контрол и сертифициране на продуктите и сградите. Ние имаме разработена концеп-ция за енергийно-ефектив-на къща, наречена накратко е4, по стандарти и модели, които да осигуряват тази почти нулева консумация на енергия. Тя включва употреба на керамични блокове с по-вишени топлоизолационни способности в комбинация с възобновяеми енергийни източници като соларни панели, биомаса.

Нашият поглед върху устойчивото развитие е по-ши-рок. Трябва да се наблегне не само на енергийната ефек-тивност, а и на други аспекти на устойчивото строи-телство като екология (производство, транспорт и ре-циклиране на материалите), комфорт на обитаване (ви-зуален, акустичен), дълготрайност и икономичност, в т.ч. разходи по поддръжка на сградата.

Арх. Климентин Чернев, съуправител на „Алукьонигщал“ за България: Твоа е амбициозна задача, в която се крие голямо предиз-викателство към строителството. Става дума само за десет години. В тези рамки конвенционалното строи-телство трябва да премине първо през етапа силно огра-ничаване на енергийните разходи на сградите и активно използване на алтернативни източници, които да покри-ят такъв стандарт. Само с мерки по отношение на то-плоизолации на сгради нулевият стандарт не може да се изпълни. Нискоенергийното строителство само по себе си е по-скъп продукт за нашата страна. Нулевият стан-

дарт крие още оскъпяване - инсталации за отопление, ох-лаждане и топла вода. Дали при нас е възможно - 20 годи-ни преход показаха, че много малко сме напреднали по от-ношение на строителните стандарти. Преди 20 годи-ни конвенционалното стро-ителство и сега не е голяма разликата, има промени, но няма чувствителна разлика, а в следващите десет години предизвикателството е ог-ромно, защото не сме преминали през етапа нискоенер-гийно строителство. В Европа само единици са сгради-те, които в момента го покриват, но те са показали, че могат да изпълняват поставените задачи, но зависи и от позицията на Европейския съюз. По принцип съм по-ско-ро песимист.

Пълният текст на директивата - www.stroitelstvo.info

практиката ще покаже

BalREc:


ИНВЕСТИЦИИ

Инвеститорите в биз-нес имоти се надяват да се закачат за крехкото на-чало на подем в широката икономика и вече показ-ват по-голяма увереност в сравнение с миналата го-дина, но предлагането ще продължи да им тежи още дълго.

Това показаха диску-сиите на конференция-та „BalREc – Инвестици-онни проекти и устойчи-во развитие”, посветени на пазарите на недвижима собственост.

Предприемачи и кон-султанти заложиха на по-пуляризирането на качест-вата на сградите в опит да привлекат вниманието на потенциалните клиенти към възможността да по-добрят ефективността на бизнеса или качеството си на живот при приемли-ви от гледна точка на ми-налото цени. Зад тази ли-ния на поведение прозира отстъплението в търсене-то миналата година, което подложи на силен натиск наемите на бизнес имоти и цените на жилищата.

„2009 наистина беше година на изчакване за всички играчи в недви-жимите имоти”, каза Гали-на Димитрова, мениджър за България на Danos in Alliance with BNP Paribas Real Estate.

Добавете очакваното почти удвояване на налич-ностите от модерни офи-си в период от следващи-те две години и удвояване-то на отдаваемите търгов-ски площи само тази годи-на и става ясно, че е необ-ходимо много повече от очаквания анемичен ръст в икономиката.

„Голямо влияние оказ-ват преките чуждестран-ни инвестиции. Много от проектите, които бяха стартирани в последните

години, стъпваха на очак-ванията това развитие да продължи”, каза Сергей Койнов, управляващ парт-ньор в консултантската фирма за имоти „Фортън интернешънъл”.

Икономисти коменти-раха по-рано, че моде-лът на възстановяване на брутния вътрешен продукт предполага то да тръгне от традиционни отрасли в сектора на производство-то, където са правени зна-чителни инвестиции в по-следните години като до-бивна или химическа ин-дустрия. За завръщане на чуждестранните инвести-тори, които да създават нов бизне със съответни-те работни места и необ-ходимост от офиси, тър-говски или индустриални площи, ще е необходимо повече време.

Койнов посочи, че при съществуващи малко над милион квадратни метра сравнително качестве-ни офис сгради активно на пазара стоят още поч-ти 780 хил. кв.м в стро-еж. Ще трябват минимум три години за усвояването им, прогнозира той. Пара-лелно с това в търговския сектор голяма част от ма-совия наемател – българ-ски или регионални пред-ставители на международ-ни марки или вериги или пък местни брандове – е подложен на двойния на-тиск от спад в продажби-те и растяща конкуренция, породено от влизането на международните играчи.

При това положение наемодателите използ-ват всичките си оръжия за привличане на клиенти – финансират премества-ния, довършителни рабо-ти и промяна на разпре-деления на площите, да-ват периоди без наем или с ниски наеми. В индус-

триалния сектор наемът е паднал с 25% от пика си до 4.5 евро на кв.м ме-сечно и може да се очак-ва тенденцията да продъл-жи, тъй като в Централна Европа той е още по-ни-сък, отбеляза още Сергей

Койнов. При малката вероятност

да се създаде нов бизнес за строителните предпри-емачи не остава друго, ос-вен да се фокусират вър-ху подобряването и пози-ционирането на продукта,

така че да може да стъпят стабилно на пътя на въз-становяването, когато то набере скорост.

„Изобщо не предпола-гахме, че кризата ще до-бие такива размери. Прос-то искахме да предложим на пазара продукт, който се отличава от всички ос-танали..., който поставя едно ново ниво на разви-тие на пазара”, коменти-ра Борис Борисов, изпъл-нителен директор на „Со-фарма имоти” АДСИЦ, инвеститора в офисите „Софарма бизнес тауърс”. Двете офис кули и търгов-ски център до КАТ в Со-фия, които се характери-зират с почти 40% по-ни-ски разходи за експлоата-ция в сравнение с тради-ционното строителство благодарение на високо-технологични решения за фасади, изолации, отопле-ние, вентилация и клима-тизация, се превърнаха в емблема за тази тенденция в новото строителство.

Хубавата новина е, че за разлика от 2009 г. през тази поне се подписват до-говори, знак, че мениджъ-рите на местните фирми

са оставили зад гърба си несигурността за бизне-са си миналата година , а международните имат по-ясни инструкции от меж-дународните си централи. Но в същото време изтъ-нелите печалби в търгови-ята на дребно и спадът в инвестициите в икономи-ката означават, че те все още са малцинство.

„В момента имаме про-дукт, който трудно би мо-гъл да бъде абсорбиран в кратък период”, каза Да-вид Давидов, директор „Офис, търговски и индус-триални площи” в консул-тантската фирма за имо-ти Colliers International. Той добави, че все пак има доста възможности за привличане на бизнес по предоставяне на дис-танционни услуги за за-падноевропейски компа-нии, като освен София и Варна може да бъде инте-ресен пазар, като Бълга-рия е единствената евро-пейска страна в топ 15 на дестинациите за аутсор-синг в света и първа в Ев-ропа според изследвания на международни консул-тантски компании.

„BalREc – Инвестиционни проекти и устойчиво развитие”:

Бизнес имотите чакат икономиката да вдигне търсенетоИнвеститорите се опитват да позиционират сградите си като устойчиви, за да вземат предимство при евентуално възстановяване

В момента на па-зара се търси

продукт на много високо качество, но на много ниска цена. Да се надя-ваме, че най-лошо-то вече е дошло. Вярвам, че всич-ки нови проекти трябва да бъдат много добре обмислени още при стар-тирането предвид всичките квадратни метри, които вече са на пазара.

Ерколе Торичели, изпълнителен директор на Perform Real Estate

Някои клиенти просто тър-

сят най-ниската цена, но те не са нашата цел. Наша-та цел са големи-те компании със стабилна визия за развитие, които си дават сметка-та, че не е важно, че ще сключат договор на ниска цена, а после ще плащат високи сметки за из-дръжка.

Борис Борисов, изпълнителен директор на „Софарма имоти” АДСИЦ

0

30

60

90

120

2006 2007 2008 Q1 2009

Q2 2009

Q3 2009

Q4 2009

Q1 2010

Април 2010

период, Q - тримесечиеБрутна отдаваема площ в хил. кв.м

500

1000

1500

2000

Q4 2007 Q4 2008 Q4 2009 Q1 2010

хил.

кв.

м

Съществуващи В строеж

Предлагане на площи в търговски центрове и паркове

Предлагане на офис площи в София

Източник: Фортън Интернешънъл

Идва възстановяване на инвестициите, устойчивите

сгради са на почит

Усещането на ин-веститорите е, че в следващата годи-

на ще започне възход на вложенията в недви-жими имоти, каза Ата-нас Гаров, изпълните-лен директор на консул-тантската фирма Colliers International. В Източна Европа следващата го-дина не изглежда толко-ва добра и тя не се очаква да бъде във фокус за инвеститорите. Над 50% от глобалните инвестито-ри проявяват предпочитания към устойчиви сгра-ди и устойчиви инвестиции. Това ще бъде тенден-ция и ще се засилва като тенденция. Освен това те са готови да платят премия, която надвишава разхода, който предприемачът би направил, за да стане сградата устойчива.

Атанас Гаров


ИНВЕСТИЦИИ

В опит да превъзмогнат слабостта на търсенето жилищните предприемачи препозиционират проек-тите си като устойчиви – с връзка с природата и на-маляване на въздействие-то върху околната среда.

В тяхна полза започ-ва да влияе и фактът, че банките започнаха да раз-мразяват кредитирането и отварянето на купувачи-те към по-големи сделки. „Последното тримесечие на миналата година голя-ма част от банките ни по-търсиха като инвеститор с молба да насочваме към тях клиенти от нашия про-ект. Ние имаме партньор-ски отношения с три от водещите банки в Бълга-рия и честно казано, усе-тих истинска конкурен-ция между тях по отно-шение на клиентите, кои-то проявяват интерес към нашия проект”, каза Геор-ги Ранчев, управител на „Линднер имобилиен ме-

ниджмънт”, фирмата - ме-ниджър на проекта за из-граждане на затворен жи-лищен комплекс „Рези-деншъл парк София”, на конференцията „BalREc – Инвестиционни проек-ти и устойчиво развитие”. „Жилищният пазар остава един от малкото обекти на финансиране, в които рис-кът за банките е сравни-телно малък”, коментира Ранчев.

Сега напрежението пада върху маркетинговите ме-ниджъри на обектите, кои-то трябва да обяснят защо големите предприемачи отказват да свалят драс-тично цените въпреки кри-зата. „За мен важното е да се докаже на клиента как-во включва тази цена”, ко-ментира Радка Галчева, мениджър инвестицион-ни проекти в „Галчев хол-динг“. „Клиентът не знае какво е зелен проект, но знае какво търси и че ако даде 20% по-висока цена,

трябва да е наясно какво ще му струва поддръжка-та, както и че тази инвес-тиция ще доведе до мини-мизираме на разходите за нея впоследствие.”

Според нея това е, кое-то държи добрите проекти над водата, тъй като чрез подобни мерки те успяват да създадат допълнителна стойност за обитателите.

Предприемачите смя-тат, че високото качество може да стимулира търсе-нето от потребители, ко-ито имат финансови въз-можности. „Добрият про-

ект ще оцелее и ще успее”, категоричен е Шимон бен Хамо, изпълнителният ди-ректор на строително-пре-дприемаческата фирма „АФИ Юръп България”.

Жилищните проекти се опират на качеството, за да устоят на кризатаПазарът усеща подобрение, докато предприемачите се опитват да обяснят на клиентите си защо зелените проекти са по-стойностни

„Клиентът не знае какво е

зелен проект, но знае какво търси и че ако даде 20% по-висока цена, трябва да е на-ясно какво ще му струва поддръж-ката, както и че тази инвестиция ще доведе до ми-нимизираме на разходите за нея впоследствие.“

Радка Галчева, мениджър инвестиционни проекти, „Галчев холдинг“

Инвеститори и консултанти: високото качество може да стимулира търсенето от потребители, които имат финансови възможности Фотограф Мария Съботинова


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Парковете са нераздел-на част от икономическата и социална действителност и околна среда в градовете. В началото на 19 век в гра-довете в САЩ и в Европа започва застрояването на големи терени изключител-но за жилищни цели. Отто-гава насам значението на парковете и обществени-те пространства намалява, може би поради популяр-ността на автомобилите, но днес отново се връща-ме назад и признаваме, че големите паркове имат ос-новно значение за да живе-ем и дори да заобичаме гра-довете. Често това става до голяма степен с участие-то на обикновените хора и частния бизнес.

Сентрал парк е един от големите паркове на Ню Йорк и наред със сателит-ни паркове в кварталите на града осигурява ежедневна естествена среда за град-ските обитатели.

Чикаго е известен с ис-торическия факт, че пре-ди години градската упра-ва решава да задели цялата крайбрежна ивица за пуб-лични цели и днес градът се гордее със своите край-брежни паркове.

На север в Минеаполис е най-добрата паркова сис-тема в Северна Америка, забележителна със своята интеграция в ежедневния живот и система от свърз-ващи булеварди и велоа-леи.

Много експерти отдават икономическия успех на тези градове на отличните им публични съоръжения и

среда. Парковете не са само зелени площи между сгра-дите, а дробовете на града, място за релакс, за спорто-ве, за разпускане, срещи и човешко общуване.

И освен това -

парковете носят чисто икономически приход

Ето седем доказател-ства:1. Увеличена цена на имо-тите в съседство2. Повишени приходи и дейности от посещаващи туристи3. Икономическата стой-ност дори само от възмож-ността за използване на публичните съоръжения4. Намалени разходи за здравеопазване от ползва-телите на парковете5. Намалено замърсяване на въздуха от растителнос-тта6. Намалени разходи за уп-равление на дъждовната вода7. Увеличен социален ка-питал, който се изразява в доброволчески труд и гру-пи от приятели на зелените площи.

Известно е, че корпо-рацията „Боинг“ премест-ва главния си офис точно в Чикаго до известна сте-пен заради обществените съоръжения, които пред-лага по този начин на свои-те служители, защото пар-ковете са привлекателни за всички.

Обществените зелени площи обаче не са приятни места по подразбиране, ос-вен ако някой не се погри-жи за тях и не бъдат вклю-

чени колективните усилия на общността под форма-та на мероприятия на кор-поративната социална от-говорност, публично-част-но партньорство и др.

Как да бъде създаден об-ществен интерес към зе-лените площи?

1. Много градове имат големи програми за добро-волен труд за подобрява-не на парковете, като често това става чрез „групи за приятелство“. Много кор-порации в САЩ отделят ден или два годишно, кога-то всички служители изли-зат за почистване на парко-вете или засаждане на цве-тя и дървета.

2. Друга форма е „оси-новяване на парк“. Това може да бъде градска про-грама, която да подканва компаниите да го направят, а бизнесът може и сам да прояви инициатива.

3. Частните фирми мо-гат могат да дарят средства на специално създадени организации за поддържа-не на паркове, които да до-пълват общинското финан-сиране.

4. Възможно е създа-ване на такива организа-ции, ако все още ги няма. Частната индустрия в аме-риканските градове често е факторът, който може да направи нещата да се слу-чат, и това вече се призна-

ва официално.Така например непра-

вителствената организа-ция Conservancy for Central Park в Ню Йорк стартира по настояване на бизнес общността. В Детройт, сто-лицата на автоиндустрията, корпоративните и частни-те дарители заедно създа-ват НПО, която изгради и управлява нова централна зона и за възстановяване.

5. Много градове из-ползват т.нар. райони на развитие, с приходите от които се финансират пар-ковете. Известен е случаят на Браянт парк с площ от 16 хил. кв.м, винаги пълен с посетители поради голе-мия брой провеждани съ-

бития, за които бизнесът плаща такси, които се из-ползват за благоустройство на района.

ЗаключениеИзвестната американска

урбанистка Джейн Джей-къбс в своята книга „Смър-тта и животът на амери-канските градове“ пише, че само наличието на пар-ковете не прави градовете по-добри места. Градски-те зелени площи традици-онно са считани за истин-ска благодат за онеправда-ното и лишено от природа градско население. Нека ги погледнем и по друг начин - може би те са изоставе-ни пространства, които се нуждаят от повече ожив-ление и оценка на техните качества от страна на град-ските обитатели.

Много от американски-те градове имаха подоб-ни на българските пробле-ми с липсата на поддръжка и недостатъчните средства за градските паркове, в от-говор на което се включи-ха много частни инвести-тори. София има прекрасна паркова система въпреки икономическото състояние и могат да бъдат намере-ни начини за постигане на нейния пълен потенциал.

Бен УЕЛ, зам. изп. директор на Trust for Public Land

*Материалът е пред-ставен по време на семи-нар за устойчивото раз-витие, организиран от посолството на САЩ в България през април, пуб-ликуваме го с малки съ-кращения

От Америка:

Няколко идеи как да имаме добри градски паркове*

Днес жителите на Чикаго са благодарни на общинските съветници, които преди време решават крайбрежната зона да остане публична собственост и да не се за-строява

Обществени-те зелени пло-щи не са при-ятни места по подразби-ране, освен ако някой не се погрижи за тях и не бъ-дат включе-ни колектив-ните усилия на общността под формата на мероприя-тия на корпо-ративната со-циална отго-ворност, пуб-лично-част-но партньор-ство и др. На снимката: нов градски парк в центъра на Сейнт Луис

Central Park е най-голямата зелена територия в Ню Йорк, който обаче се допълва от сателитни паркове в кварталите

ПРОЕКТИ23 Строителство Градът, 25 - 30 май 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Общият бюджет е 3 721 322.11 лв., 3 535 256 лв. е размерът на безвъзмезд-ната финансова помощ, националното съфинанси-ране е 372.132 лв., собст-веният принос е 186 066 лв. Предстои да бъде обя-вена процедура за избор на изпълнител и строите-лен надзор. Очакваме до края юли да бъде избран изпълнител и проектът реално да стартира, каза за „Строителство Гра-дът” заместник-ректорът по евроинтеграция към Медицинския универси-тет Плевен доц. д-р Анже-лика Велкова. Тя уточни, че проектът е с продължи-телност 24 месеца и тряб-ва да приключи до юни 2012 г.

Проектното предложе-ние включва провеждане-то на мерки за енергийна ефективност в сградите на Ректорат 1 и Ректорат 2. Предстои да бъде из-

вършена подмяна на фа-садната дограма на двата корпуса и изграждане на вътрешна топлоизолация на Ректорат 1.

Въпреки че фасада-та на Корпус 1 в по-голя-мата си част е обявена за недвижима културна цен-ност и не може да бъде променяна, върху сграда-та могат да бъдат прило-жени мерки за подобря-ването на енергоефектив-ността, без да се наруши визията на сградата, ко-ментира доц. Велкова. Тя уточни, че предвидените мероприятия са вътре в сградата и по задната фа-сада на Корпус 1, а изгот-веният технически проект е съобразен със Закона за опазване на културното наследство.

По осигуряване на дос-тъпна среда за хората с увреждания е предвиде-но изграждане на рампа в сградата на Ректорат 1

и асансьор в западното крило, който ще направи всички сектори на корпу-са достъпни. За сграда-та на Ректорат 2 се пред-вижда допълнителен вън-шен асансьор към стъл-бищната клетка. Пред-вижда се още да бъдат по-добрени всички външни подходи към университе-та от съседните улици и

площи. Проектът включ-ва и значителна дейност по модернизация на биб-лиотечното обслужване в учебно заведение. Пред-видено е да бъде дооком-плектована напълно ин-тегрираната библиотеч-но-информационна систе-ма, да се закупи съвремен-на компютърна техника за служебните работни стан-

ции и читателските места. Дейностите включват още осигуряване на климати-зация и специфично биб-лиотечно обзавеждане и оборудване за завършва-не на цялостния цикъл по автоматизиране на всички библиотечно-информаци-онни дейности.

Техническият проект е изготвен от „Проконсулт”

ООД с ръководител на ко-лектива арх. Красимир Попов. Консултант в хода на изготвяне на техниче-ската част по изготвяне на проекта, съпътстващите количествено-стойност-ни сметки, спецификации, инвестиционни проекти, анализи и оценки е „Евро-декрет” ЕООД.

Силвия ЗЛАТКОВА

Медицинският университет в Плевен спечели европроектФинансирането е по оперативна програма „Регионално развитие“

М едицинският университет в Плевен спечели проект „Осигуряване на под-ходяща и рентабилна образовател-на среда чрез подобряване на енер-гийната ефективност на учебните кор-пуси, осигуряване на достъпна сре-да и модернизация на библиотеката”. Той ще бъде реализиран по опера-тивна програма „Регионално разви-тие”, приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, опе-рация 1.1 „Социална инфраструктура” BG161PO001/1.1-07/2009 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рен-табилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации”.

За унивеситета

Медицинският университет в Плевен е дър-жавно автономно акредитирано висше училище. Корпус 1 е строен през 20-те го-

дини на миналия век, Корпус 2 – през 1954 г., през 1974 са преустроявани. През последните години със собствени средства на университета е направена частична подмяна на дограма. В мо-мента в университета се обучават 1504 студенти, от които 1238 български и 266 чуждестранни от седемнайсет държави, сред които от Япония, Ин-дия и Канада.

Общ бюджет на проекта 3 721 322.11 лв.

Проектант „Проконсулт“ ООД

Изпълнител Предстои избор

Строителен надзор Предстои избор

Ще бъдат подобрени всички външни подходи към уни-верситета от съседните улици и площи

Предстои изграждане на вътрешна топлоизолация и пподмяна на фасадна дограма


ПРОЕКТИ

Видинската крепост-на система Калето е с ам-бицията да се превърне в притегателно място за ту-ристите. Всъщност това

ще стане възможно бла-годарение на проектното предложение на община-та, одобрено по оператив-на програма „Регионал-

но развитие” – операция „Подобряване на туристи-ческите атракции и свър-зана с тях инфраструкту-ра”, което включва кре-постната стена от Еничар капия до „Баба Вида“ и е на стойност 4.8 млн. лева.

Това е единствената дву-фазна схема по програма-та и одобрените предло-жения по време на първия етап ще кандидатстват за безвъзмезно финансира-не с технически проекти. Това означава, че след тях-

ното представяне със съ-ответните строителни раз-решения ще може да бъде сключен договор с упра-вляващия орган.

Във връзка с изисква-нията, заложени в Зако-на за държавната собстве-ност, през този месец об-щинският съвет във Ви-дин взе решение за искане към Министерския съвет за предоставяне на общи-ната за стопанисване и уп-равление недвижими имо-ти, част от „Крепостните

стени на турското кале” с Еничар капия и с Флорен-тин капия, които са пуб-лична държавна собстве-ност с права на управле-ние на Министерството на културата, които са обек-ти, включени в проекта. Той трябва да бъде реали-зиран до края на 2011 г., а очакванията са след това годишният брой туристи да нарасне с 20%.

Сред приоритетите за развитието на община Ви-дин е развитието на тури-зма на базата на съществу-ващите природните даде-ности, разположението на брега на река Дунав, както и наличието на богато кул-турно-историческо наслед-ство. Сред останалите за-бележителности в община-та са замъкът “Баба Вида”, турският конак “Колука”, джамията и библиотека-та на Осман Пазвантоглу, Кръстатата казарма, църк-вата “Св. Пантайлемон”, църквата “Св. Петка” и др.


Калето край Видин ще се превърне в туристическа атракцияОбщината ще кандидатства за финансиране по „Регионално развитие“

Дейности, включени в проектното предложение:

• Реставрация, консервация, експониране на ви-динската крепост Калето, капиите – Еничар, Фло-рентин, крепостните стени и рововете около тях• Оборудване на атракциите и въвеждане на тех-ники и програми за интерпретация и анимация, които да спомогнат за подробна възстановка на историческата атракция• Развитие на допълнителна дребномащабна тех-ническа инфраструктура в района на историче-ските атракции, която ще включва: • Изграждане на паркинг, зелени площи, тоалет-ни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, обслужващи ту-ристическата атракция и посетителите, достъп за хора с увреждания • Изграждане на анимационен център, състоящ се от два основни дяла - детска занимателна пло-щадка и спортно-атракционен комплекс за младе-жи и възрастни. Целият атрактив е проектиран ху-дожествено така, че да отговаря на историческо-то време на заобикалящите го крепостни стени, а обслужващите го аниматори и гидове са в съот-ветните старовремски костюми. Естествена огра-да на целия център са крепостните стени, а дет-ската площадка е специално оградена с цел си-гурност. • Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (маршрути за колоездене, указателни табели, два посетител-ски информационни центрове)• Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции и назначаването му на работа поне за 12 месеца.

И зграждането на Калето е стартирало по вре-ме на една от австро-турските войни. Ос-новният строеж датира от 1690 г. Крепост-та е с формата на полукръг, образуван от стена, вървяща по брега на река Дунав. От-към реката има двойна каменна стена, а от-към сушата тя е единична. Пред нея има ши-рок около 18 метра и дълбок 5-6 метра вън-шен ров, който се е пълнел с вода от река-та. Откъм сушата част от рова е затрупанаи са запазени само крепостните врати, кои-то са (от север към юг): “Флорентин (Кар-лъ баба)”, “Еничер (Боклук)”, “Пазар (Лон-джа)” и “Стамбол” капии. Към реката е има-ло 5 врати, носещи имената “Аралък”, “Топ”, “Сарай”, “Телеграф” и “Сюргюн” капии.


ПРОЕКТИ

Едно от най-старите пловдивски училища, кое-то има зад гърба си 140-го-дишна история, ще разши-рява сградния си фонд. По инициатива на кме-та на район „Централен” Райна Петрова е изготвен проект за надстрояване с един етаж и изграждане на нов физкултурен салон на елитното 11-то ОУ „Душо Хаджидеков”. Инвести-ционното начинание цели да се създаде максимално комфортна среда за обуче-ние на децата от първи до осми клас, в съответствие с най-новите здравни и об-разователни нормативни изисквания. В съществу-ващия обем на училището има 14 класни стаи и каби-нети и малък физкултурен салон. Проектът предлага нов физкултурен салон с размери 12/24 м и 13 нови стаи и кабинети.

При изготвяне на про-ектното решение са обо-собени необходимите функционални зони: зона за образователно-възпи-тателен процес, спорт, здравно обслужване и ад-министративен сектор, по-сочиха авторите арх. Еле-на Апостолова и арх. Ти-хомир Стоянов. Те пред-лагат запазване на глав-ния северен вход на учи-лището, като към него се изгради ново стълбище с по-широка площадка и ко-зирка. Във височина се за-пазват двата основни ета-жа на старото здание и се предвижда надстроява-не с трети. Вертикалната комуникация се осъщест-вява от съществуващата стълба и надстрояването й още с две рамена за но-вия етаж.

Проектът предвиж-да физкултурният салон да бъде изграден в юж-ната част на имота на 3 м от страничната грани-ца на мястото на едное-тажни обслужващи по-стройки. Пристройката е с височина 10 м. Към нея

е разработена нова стъл-бищна клетка с асансъор за инвалиди, която ще об-служва и съществуващата сграда с надстройка. Ста-рият физкултурен салон и съблекалните към него се преустройват в лекарски и стоматологичен кабинет с чакалня към тях. Връзка-та между пристройката и съществуващата сграда е осъществена чрез продъл-жаване на съществуващия коридор и отваряне на вто-ри вход към двора.

Новопроектираният физкултурен салон е ситу-иран на нивото на терена. Към него са организира-ни съблекални, кабинет за преподавателя по физкул-тура и малък склад. Под съблекалните е предвиден частичен сутерен, в който са разположени складови и битови помещения, або-натна станция.

На кота +2.05 м от из-ток е предвидена класна стая, а от запад са разпо-ложени санитарните въ-зли. На кота +4.10 м на съ-ществуващата сграда са запазени класните стаи, административният сек-тор, като е преустроен съ-ществуващият кабинет по биология с хранилище и лекарския кабинет в клас-на стая и канцелария. На кота +5.68 става израв-няването с височината на физкултурния салон. На това ниво са развити клас-на стая, езиков кабинет, кабинет по информацион-ни технологии, кабинет по физика (химия) с хранили-ще, канцелария и санитар-ни помещения.

Надстройката е решена на кота +8.20. На застро-ена площ 683 кв.м са раз-положени 9 класни стаи. На кота +9.15 в обема на пристройката е развито частично ниво с кабинет по музика.

Новата застройка ще бъде изпълнена със смесе-на конструктивна система – стоманобетонен скелет,

съчетан с пълностенни стоманени греди и висо-копрофилна ЛТ ламарина. Покривната конструкция е

със стоманени греди, сто-лици и покривни сандвич-панели. Предвиден е дво-ен под (повдигната подо-

ва система) за осигурява-не на звукоизолация меж-ду физкултурния салон и класните стаи.

Проектът предвижда изграждането на обекта да се осъществи на два стро-ителни етапа:

I-ви етап - физкулту-рен салон

II-ри етап - надстрой-ка с един етаж и частично преустройство на същест-вуващите помещения.

До няколко месеца ще бъде завършен техниче-ският проект с точни коли-чествено-стойностни раз-чети за неговата реализа-ция. Районната админи-страция съвместно с учи-лищното настоятелство ще търси необходимите сред-ства по линия на структур-ните фондове и други до-норски и национални про-грами.

Светла ДОБРЕВА

Създават нов облик на старо пловдивско училищеПроектът предлага нов физкултурен салон и надстройка с 13 стаи и кабинети

Обект Физкултурен салон и надстройка на ОУ „Душо Хаджидеков”, Пловдив

Възложител район „Централен” – община ПловдивПроектант арх. Елена Апостолова – Стоянова,

арх. Тихомир СтояновНОВО СТРОИТЕЛСТВО - ПРИСТРОЙКА

ЗП 488.41 кв.мРЗП 1479.46 кв.мЗО 6143.50 куб.м

НОВО СТРОИТЕЛСТВО - НАДСТРОЙКАЗП 683.41 кв.мЗО 2850.66 куб.м

Новопро-ектирани-ят физкул-турен салон е с размери 12/24 м и ви-сочина 5,68 м. Над него са оформени кабинети по чуждоезико-во обучение, информаци-онни техно-логии, физи-ка и химия

Полимермодифицираните асфалтови смеси намират все по-широко приложение при съвременните асфалтови настилкиПрез последните години много бързо се увеличи

броя на превозните средства и значително нарастна нуждата от производството на асфалтови смеси с по-голямо съпротивление на въздействието на тежкото движение по пътищата. Това създаде необходимост-та от използването на висококачествени материали и добавки, които да подобрят еластичността и съпро-тивлението на пътната настилка на деформации.

Положителна роля в това отношение изигра из-ползването в много страни на полимермодифицира-ните битуми - ПМБ.

Познати са два основни начина за производство на полимермодифицираните битуми ПМБ:

1.Чрез предварително смесване на битума и поли-мерната добавка. За производството и приложението на модифицираните по този начин битуми се изисква специална смесителна инсталация, осигуряването на отделни цистерни за съхранение, периодично хомо-генизиране на битума в цистерните, подържането на необходимата температура.

У нас производството на полимермодифицирани битуми по този начин може да става от „Пътприбор” София, „Хидроизолации”София, „Полисан” Русе, „Изола Петров”София.

В някои страни като Италия наред с този метод се използва и втори начин:

2. Чрез добавяне на полимерната добавка директ-но в мешалката на асфалтосмесителя, където се мо-дифицира асфалтовата смес за краткото време на съприкосновение по време на смесването.

В Италия от фирмата ITERCHIMICA са създа-дени и намират широко приложение полимерите SUPERPLAST и ITERPLAST 1806. Това са специ-ални полимери с формата на почти правилни грану-ли, които запазват еластичността си до температу-ра - 30° С.

С добавката на тези полимери под формата на гранули директно в мешалката на смесителя се постига:

• по-висока устойчивост и високо съпротивление на деформации на настилката;

• по-високо съпротивление при изменение на тем-пературата в околната среда;

• забавяне стареенето на битума;• увеличаване температурата на топене на биту-

ма;• увеличаване температурния обхват на тер-

мопластичността на битума;Полимерите SUPERPLAST и ITERPLAST 1806

могат да се използват запроизводство на всички типове асфалтови смеси. Те са съвместими с пътните битуми и е важно да

се определи съответствие с необходимите физически характеристики на битума и най-подходящото коли-чество полимер, който да се използва.

Дозирането може да варира между 6% и 8% от те-глото на битума в съответствие с необходимата мо-дификация или съгласно изискванията на съответна-та спесификация.

SUPERPLAST и ITERPLAST 1806 са най-попу-лярните полимери за тази цел на приложение.Тези полимери имат следните физически харак-

теристики:1. Температура на омекване и топене130° – 150°С2. Температура на счупване по Фраас – -30° С3. Максимално удължение 700 – 1000%През ноември 2006 г. „Санимпекс”, София, внесе

пробно количество от Superplast, който бе експери-ментиран от пътната фирма „Пътища и мостове” Ва-рна, под ръководството и прякото участие на специ-алисти на „Санимпекс”, София.

В лабораторията на фирма „Пътища и мостове”, на база „Тополи“ се проведоха следните изпит-вания:

• по проектираната в лабораторията рецепта за плътна асфалтова смес тип А се забъркаха и някол-ко смеси с различно процентно участие на полиме-ра Superplast – от 6 до 8% спрямо теглото на биту-ма. След

направените изпитвания в лабораторията се уста-нови като оптимален процент за Superplast - 6,8%.

По тази рецепта се произведе модифицирана ас-фалтова смес със следните материали:

• минерални материали от кариера „Партизани”• битум БВ 50-70 от „Нефтохим Бургас“• Superplast - 6,8% и активатор Iterlene IN- 400R1

0,33% от теглото на битума и двете производство на Iterchimica Италия

• Асфалтовата смес се произведе на база Тополи в 100 t руски смесител, без да бе необходимо да се пра-вят каквито и да било промени на смесителя.

Минералните материали за осигуряване на опти-мално смесване с полимера Superplast се нагряват до температура170 - 180°С, а битумът на 150 - 165° С.

Активаторът ITERLENE IN400 R1, за подобрява-не на сцеплението на битума с минералния материал, се подава също директно в мешалката.

Последователността на смесване в мешалката бе следната:

• предварително загретите минерални материа-ли до 170° - 175° С плюс пълнителя, предварително претеглени съгласно рецептата, се изсипват в мешал-ката и веднага се подава Superplast. Сухото бърка-не продължава 15-20”. Следва подаването на битум и активатор Iterlene IN 400R-1 и бъркането продължа-ва още 30-35” s. за да се осигури хомогенност и да се модифицира изцяло асфалтовата смес.

С така произведената модифицирана асфалтова смес в края на ноември 2006 г. пътната фирма „Пъ-тища и мостове”, Варна, извърши реконструкция на кръстовището на бул.”8-ми Приморски полк” и бул. ”Цар Освободител”.

В началото на пролетта на 2007 г. бе асфалтиран и бул. ”Мария Луиза” – най-натоварената улица във Варна. Въпреки много горещото лято на 2007 г., на-стилката е в много добро състояние.

През лятото на 2008 г. „Пътинженеринг” ЕООД Пловдив, при прякото участие на специалисти от „Санимпекс” бе произведена модифицирана асфалто-ва смес с участието на полимерна добавка Superplast и адхезионната добавка Iterlene IN400R1 за подобря-ване на сцеплението.

С произведената асфалтова смес бе асфалтирано дясното платно на моста на „Асеновградско шосе”.

През есента на 2009 г. пътната фирма „Драгиев

и КО”, Пловдив, произведе полимермодифицирана асфалтова смес с добавката Superplast и асфалтира улици в Пловдив.

В района на София с модифицирана смес бе ас-фалтиран мостът на ул.”Черковна” от фирма „Трейс София” и терминалът на „София мел” от фирма „Те-растройинженеринг”, София.

От анализа на получените лабораторни резултати в табл.1, е видно, че асфалтовите смеси тип А, моди-фицирани с Superplast, имат Маршалова стабилност с около 20 % по-висока в сравнение с тази без мо-дификатор и след няколкогодишна експлоатация на-стилките са в много добро състояние.

В Италия и други страни в Европа, Америка и Се-верна Африка полимерните добавки SUPERPLAST и ITERPLAST 1806 намират много голямо приложе-ние, над 10 години, при производството на модифи-цирани асфалтови смеси за асфалтирането на лети-ща, магистрали, пътища, улици.

От направените изследвания от няколко рено-мирани лаборатории могат да се направят след-ните заключения:

• Superplast се налага като модификатор с доказа-ни свойства да подобрява обработваемостта и хомо-генността на асфалтовите смеси, както и механични-те характеристики.

• Superplast при биндерни пластове гарантира мак-симална гъвкавост и при ниски, отрицателни темпе-ратури, ограничава предаването на пукнатини към повърхността, прави основата по-здрава и устойчи-ва на динамични товари.

Търсейки най-благоприятни решения за удължа-ване живота на настилките на пътища и магистрали, Superplast се нарежда на сериозна, конкурентна по-зиция до всички разработки с полимермодифицира-ни битуми и e едно икономически изгодно техниче-ско решение.

На базата на направените анализи изпълнени-те асфалтови настилки имат значителна гъвкавост и запазване на свойствата на положените смеси как-то при високи положителни, така и при ниски отри-цателни температури, устойчивост на тежък график, притежават качествата, отговарящи на техническите изисквания за пътни настилки, и по нищо неотстъп-ващи на пътни настилки, изпълнени с полимермоди-фицирани битуми.

Асфалтовите настилки, изпълнени с полимерна-та добавка Superplast, се характеризират с дългот-райност на пътната конструкция от биндер до износ-ващ пласт, работейки в обща система с гъвкавост и устойчивост на натоварвания, запазвайки свойства-та на настилката без пукнатини и коловози, причи-нени от температурни влияния или неравномерен те-жък трафик.

В заключение може да се каже, че употребата на полимера Superplast е много подходяща и икономи-чески по-изгодна, в сравнение с употребата на ПМБ за производство на високо устойчива на деформации и температурни промени асфалтова настилка за пъ-тища, летища, мостове, улици, кръстовища, автобус-ни и тролейбусни спирки.

инж. Людмил Иванов, инж. Христо Атанасов

Асфалтовабаза-смесител

Пътна фирма Минерален материал Кариера

Битум 50-70 %

Iterlene IN400R1

%

Superplast %

Обем-но тегло

гр/см³

Остат. порис-

тост %

Устойчи-вост по

Маршал кг

Условна пласт мм

Обекти

„Тополи”-руски см-л

Пътища и мостове Варна Партиза-ни 5,3 0,33 6,8 2,349 3,4 1230 3,37 Ул. "Цар Освободител"/бул."Мария Луиза" - Варна

SIM 150P Пътинж. Пловдив Клокотница 5,2 0,3 7,0 2,440 3,6 1290 3,0 Мост Асеновгр.шосе - дясно платно, Пловдив

Beninghofen Драгиев и КО Пловдив Клокотница 5,0 0,3 7,0 2,438 3,1 1270 2,9 Ул."Димитър Талев" и ул."Победа"

Ammann Терастройинж. София Студена 5,2 - 5,2 2,4 3,7 1250 3,2 Терминал в София

Таблица 1


ПРОЕКТИ ФОТОРЕПОРТАЖ

Съществуващият дет-ски кът в озелененото пространство на НДК е изграден и пуснат в екс-плоатация заедно със са-мия дворец на културата, но с времето се амортизи-ра и се влошава състояни-ето му. Правени са частич-ни ремонти на настилките и съоръженията, а също така са подменяни и дър-вените елементи в зоната на къта. Поради тази при-чина дирекция „Архитек-тура и градоустройство”

към Столичната общи-на поема инициативата да се реконструира и обнови пространството.

Проектът е разработен от проф. д-р арх. Тодор Булев, изпълнението ще бъде дарение от „Главбол-гарстрой“. Става дума за задълбочено функционал-но организиране на прос-транството, разделяне на кътовете за игра в групи според възрастта на деца-та и изграждане на мулти-функционална сцена, на

която през деня да се про-веждат представления за деца, а вечер да се про-жектира българско кино на открито.

Освен разделянето на детските съоръжения в две групи спрямо възрастта на децата за осигуряване на максимална степен на без-опасност двете обособени площадки ще бъдат загра-дени с дървени декоратив-ни огради. Като цяло дър-вото е избрано като осно-вен материал за обновява-не, от една страна, поради наличните вече елементи в района на НДК и, от дру-га страна, заради високите му естетически качества. С изпълнението на този проект ще се осигури спо-койно място за деца и за провеждане на културни мероприятия на открито в сърцето на София, а сама-та площ в района на НДК ще се възроди с изгражда-нето на новия кът и нова по-богата растителност.

Ще обновят детския кът в пространството на НДКПредстои старт на проекта

Г радската градина около НДК ще има нов детски кът със сцена за различни предста-вления и кино на открито, а в цяла София те-кат проверки на преместваемите обекти и в частност на заведенията в зелените площи. Обектите, които не са изрядни, ще бъдат пре-махнати. Това заяви Йорданка Фандъкова, кмет на София, на представянето на проекта за реконструкция и обновяване на детския кът в района на НДК.

Проектът за градска градина е разработен от проф. д-р арх. То-дор Булев, изпълнение-то ще бъде дарение от „Главбол-гарстрой“

www.foto.stroitelstvo.info

BalREc - Инвестиционни

проекти и устойчиво развитие

К о н ф е р е н ц и я т а „BalREc – Инвести-ционни проекти и устойчиво разви-тие” събра предпри-емачи, инвестито-ри, финансисти, кон-султанти, урбанис-ти и представители на правителството и държавната админи-страция, за да дис-кутират бъдещето на българския пазар за инвестиции в недви-жима собственост. Дискусиите очерта-ха няколко главни теми, които ще про-дължат да занима-ват индустрията в следващите години. На първо място, те потвърдиха, че при-вличането на чуж-дестранни инвести-ции ще бъде клю-чът към размразя-ването на пазарите. От друга страна, ус-тойчивото строител-ство – инвестиране-то при съхраняване на околната среда – природна и град-ска, което е иконо-мически обоснова-но и намалява соци-алните различия, ще бъде една от движе-щите сили за индус-трията в следващи-те години. Участни-ците на пазара при-знаха, че проекти-те, които са напра-вени по този начин към момента, ще бъ-дат тези, които ще се възползват в най-силна степен от на-чалото на икономи-ческото възстановя-ване.


РЕАЛИЗАЦИИ

При запазване на духа на сградата интериорът е обновен и допълнен с витражи, ефектно освет-ление, преградна стък-лена врата и оригина-лен фотофриз под мотото „Плевен и времето”, дело на доц. д-р Боян Добрев, направен като дарение от изпълнителите на проек-та: инвеститора Нацио-нална компания „Железо-пътна инфраструктура”, изпълнителя на проекта „Кейбилд”, София, про-ектанта „Архид – Дими-тър Динев”, и консултан-та по строителния надзор на обекта „ПВД консулт” със съдействието на Ре-гионалния исторически музей в Плевен.

Направен е цялостен ремонт на покрива на приемното здание на жп гарата, дограмата по фа-садите е сменена, напра-вена е топлоизолация и предстенна обшивка на цялата сграда с матери-али на „Фибран“. Ремон-тирани са двете чакални - голяма и малка, всич-ки служебни и обслужва-щи помещения, козирка-та на първи перон, изгра-дени са изцяло нови ВиК, електро- и отоплителна инсталация. Доставено е

ново обзавеждане за слу-жебните помещения, ча-калните са оборудвани с нови метални пейки. Из-градени са нова инфор-мационна система и сис-тема за озвучаване и още системи за пожароизвес-тяване, видеонаблюде-ние, сигнално-охрани-телна система. Рехабили-тирани и преустроени са специални помещения за инвалиди и майки с деца с необходимите санитарни възли, монтирана е плат-форма инвалиди и към сградата е осигурена дос-тъпна среда. Направена е и изцяло нова вертикална планировка, осветление, изградена е нова външна чешма, изцяло обновен и ремонтиран е външният санитарен възел към жп гарата. Със съдействие-то на известния плевен-ски скулптор Красимир Рангелов е реставрира-на пластиката над цен-тралния вход на жп гара-та. Оригинален механи-чен часовник на фасада-та на сградата ще отмер-ва времето.

Гара Плевен е една от входните врати на об-ластния и администрати-вен център град Плевен. През 1889 г. с пускане-

то в експлоатация на жп линията Роман - Плевен - Шумен е изградено пър-вото приемно здание за града (днешната жп гара Плевен-запад). Развити-ето на града в югоизточ-на посока довежда до по-строяването през 1931 г. на сегашната гара Пле-вен. През 1979 г. сграда-та на гара Плевен е обя-вена за архитектурно-строителен паметник на културата.

През годините при-емното здание е било на два пъти преустройвано вътрешно, като е запазе-на оригиналната й архи-тектура. Последният ре-монт на двуетажното га-рово здание и част от пе-роните е извършен през 1971 г. Годишно жп гара Плевен обслужва над 600 хил. пътници.

„В резултат от дългого-дишна експлоатация сгра-дата беше в много лошо състояние и това наложи извършването на модер-низация, преустройство и ремонт на приемното здание и съществуващите инсталации. Ремонтът на гара Плевен имаше за цел да гарантира сигурността на пътниците, като са спа-зени всички европейски и

международни изисква-ния за достъпна среда“, обяви Милчо Ламбрев.

Обновяването е част от прогрмата за модер-низиране на жп гарите на дружеството, което сто-панисва жп инфраструк-турата. През тази и след-ващите години ще бъдат направени много инвес-тиции в българските же-

лезници. Голяма част от тях ще бъдат безвъзмезд-на финансова помощ от ЕС, подчерта министър Цветков при откриването на плевенската гара. При-оритет в плановете на ми-нистерството е българ-ският железопътен транс-порт да стане по-привле-кателен.

Силвия ЗЛАТКОВА

Ремонт дава нов облик на плевенската гараОбновено е приемното здание и е подобрена достъпността до обекта

Основни дейности•Топлоизолация, подмяна на предстенна обшивка•Нови електро-, ВиК и отоплителни инсталации•Ново обзавеждане за чакалнята•Информационна система, система за озвучаване•Система за пожароизвестяване•Сигнално-охранителна система и видеонаблюде-ние• Платформа за достъп на инвалиди• Вертикална планировка

На снимката министърът на транспорта, информационните технологии и съоб-щенията Александър Цветков с генералния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев и управителят на фирмата изпълнител „Кейбилд” ЕАД Севделина Колева

Последният ре-монт на двуе-тажното зда-ние и част от пероните е из-вършен през 1971 г.

1889 г.изградено е първото приемно здание за гра-да с пускането в екс-плоатация на жп ли-нията Роман - Плевен - Шумен

1931 г.Построена е сегашна-та сграда

1971 г.Извършен е последни-ят ремонт на зданието и част от пероните

1979 г.сградата на гара Пле-вен е обявена за архи-тектурно-строителен паметник на културата

2010Цялостно обновяване на сградите

М инистърът на транспорта, информацион-ните технологии и съобщенията Алек-сандър Цветков и генералният дирек-тор на „Национална компания Желе-зопътна инфраструктура“ Милчо Ламб-рев прерязаха лентата на рехабилити-раната и преустроена жп гара в Плевен. Дейностите по обновяването на при-емната сграда приключиха преди дни.На откриването бяха още изпълнител-ният директор на БДЖ ЕАД Пенчо По-пов, областният управител на Плевен Иван Новкиришки, кметът на града Най-ден Зеленогорски, управителят на фир-мата изпълнител „Кейбилд” ЕАД Севде-лина Колева.

През 1979 г. сградата на

гара Плевен е обявена за архи-тектурно-стро-ителен памет-ник на култура-та


БРАНШ

В наше писмо изх. № КИИП-092/19.05.2010 г., изпратено до МРРБ и до Главна дирекция „По-жарна безопасност и спа-сяване”, сме описали ус-тановените от нас несъ-ответствия, групирани в следните основни на-правления:

• Противоречия с действащи нормативни документи

• Липса на изисквания, технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

• Вътрешни противо-речия в самата Наредба Iз-1971

• Получаване на нере-ални изчислителни резул-тати

• Липса на съгласу-ване на Наредба Iз-1971 със специализирани ор-ганизации и звена

• Използване на голя-мо количество текстове от Наредба 2 – 1987 г. за

Противопожарните стро-ително-технически нор-ми и от стари съветски правилници, без да е про-менена и актуализирана терминологията

• Използване на тер-мини и определения без точно и еднозначно де-финирано значение.

Подробно съдържанието на описаните направле-ния може да се види на интернет сайта на Кама-рата: http://www.kiip.bg/

Като се има предвид, че за всички участници в инвестиционния процес: проектанти, надзорници, консултанти, служители и инспектори в регионал-ните служби за Пожарна безопасност, експерти в общинските и областни-те администрации и ин-спектори в дирекциите за строителен контрол, от които зависи да осигурят

пожарната безопасност на строежите, тази На-редба е основното пома-гало за получаване на съ-временна информация за новите изисквания, счи-таме, че съществуващите противоречия между из-искванията в Наредба Iз-1971 и въведените евро-пейски нормативни доку-менти ще доведат до се-риозни конфликти между контролни органи, про-изводители, проектан-ти и др. В отделни слу-чаи е възможно да настъ-пят и по-сериозни после-дици. Недопустимо е ня-кои основни изисквания към пожарната безопас-ност да не са ясно, точ-но и еднозначно опреде-лени в Наредбата. Въз-можността те да бъдат тълкувани от което и да е от лицата, които имат отношение към пожарна-та безопасност (особено от контролните органи),

ще създаде обстановка на несигурност и неопреде-леност в инвестиционния процес. Съществува ре-ална опасност субектив-ните преценки и тълкува-ния да бъдат използвани и като корупционна прак-тика.

По изброените по-горе причини КИИП счита, че Наредба Iз-1971 за Стро-ително-технически пра-вила и норми за осигуря-ване на безопасност при пожар не трябва да влиза в сила, преди да бъде ос-новно преработена. Ка-марата на инженерите в инвестиционното проек-тиране, която обединява на професионален прин-цип над 10 000 инженери от всички сфери на ин-женерните науки, оста-ва както винаги отворена за оказване на реално съ-действие при преработ-ката и усъвършенстване-то на Наредбата.

Позиция на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране:

Рискове при влизането в сила на Наредба Iз-1971за Строително-технически правила и норми за осигуряване

на безопасност при пожар

Н аредба Iз-1971 за Строително-техниче-ски правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар има важно зна-чение както при упражняване на регу-лираната професия „инженер-проек-тант в инвестиционното проектиране”, така и за безопасността на граждани-те и имуществото. По тази причина тя бе подробно разгледана от професио-налните секции на Камарата на инже-нерите в инвестиционното проектира-не (КИИП), от водещи и с дългогодишен опит инженери-проектанти от всички сфери на инженерните науки и от воде-щи проектантски организации и бюра на територията на Република България. Като резултат от тези действия бяха ус-тановени някои сериозни непълноти, несъответствия с действащи европей-ски и национални стандарти, директи-ви, указания, правилници и други нор-мативни документи.

3 юни, зала 10I. Енергийна ефективност• Национален план за енергийна

ефективност (2008-2010) и нацио-нални индикативни цели – АЕЕ

• Фактори и механизми за ефек-тивна държавна политика за кон-трол на инвестициите в сгради с ви-сока енергийна ефективност

• Дейности по контрола в облас-тта на енергийната ефективност - АЕЕ

• Общините и тяхната сила за про-мяна – примери от европейски мест-ни власти по отношение на енергий-ната им политика – ICLEI – общин-ските власти за устойчиво развитие, Германия

Пасивни къщи, активни къщи, интелигентни къщи

• BUILD UP – Европейският пор-тал за ЕЕ в сградите, Белгия

• Как се постигат стандартите за пасивна къща – ИГ Пасивни сгради България

• Интегрирани вятърни техноло-гии в архитектурата и строителство-то - Университет Сиракуза, САЩ

• Финландската пасивна къща – VTT Енергийно ефективни сгради, Финландия

• Активните къщи или как да на-

правим сградите здравословни и комфортни –TNO околна среда и ге-офизика в сградите, Холандия

• Суперизолация – Студено през лятото – топло през зимата – ИГ Па-сивни сгради България

• Европейската схема за търговия с СО2 емисии в България – Енерги-ен център София.

3 юни, зала 6II. Управление на отпадъците• Национална политика за упра-

вление на отпадъците, МОСВ*

• Стратегия за управление на от-падъците и прилагане на законода-телството на ЕС в избрани региони на България, Enviroplan, Гърция

• Устойчиво управление на биоло-гичните отпадъци и необходимостта от интегриран подход на европейско ниво - OVAM – Фламандска агенция по отпадъци, Белгия

• Норвежка политика в областта на околната среда, Министерство на околната среда, Норвегия

• Компостиране на животински отпадъци в контейнери – VCU, Вели-кобритания

Рециклиране

• Отговорност на производители-те на електрическо и електронно

оборудване по българското законо-дателство - Българска асоциация по рециклиране

• Електромобилите: анализ на жизнения им цикъл - Auto Recycling, Холандия

• Управление, рециклиране и из-вличане на суровини от стари яхти и лодки - LEITAT, Испания

• Холандски семинар „Регионално сътрудничество”

• Холандски семинар „Проблеми-те на депата за отпадъци и смети-щата” - Живот и след смъртта или Използването на бившите или изо-ставените сметища – един европей-ски модел на стратегия за проучва-не и реконструкция. План за дейст-вие за рекултивиране на стари сме-тища.

4 юни, зала 6III. Управление на водите и

отпадъците

• Пречистване на отпадъчните води – инвестиции и ефективност – Икономически институт на БАН

• Австрийският опит в политиката на ЕС в областта на водите и прила-гане на добри практики

• Технологии за устойчиво упра-вление на водите и отпадъчните води – Frost & Sullivan, Великобри-тания

• Ценообразуване във водния сек-тор: потребителите трябва да пла-щат; икономии на вода чрез иконо-мически механизми – система за проследяване и отчитане на водата – savewater!® Alliance Inc., Австра-лия

• Децентрализирана обработка на отпадни води чрез системите Bio-Microbics Inc. Systems - 3K, Бълга-рия

• Управлението на водите - на-чин за устойчиво бъдеще на водни-те ресурси – Earth System Science, Холандия

• Загубите на вода в България - крачка напред, крачка назад - Бъл-гарска асоциация по водите

• Мембранните технологии при пречистване на водите и отпадъчни-те води - нови перспективи при уп-равлението на водите – Германия

• Безизкопни технологии - еколо-гичност, предимства и приложение - Българска асоциация за безизкопни технологии

• Холандски семинар „Управле-ние на биологичните отпадъци”

Организатор:www.viaexpo.com

Разумно използване на енергията, водата и отпадъцитеМеждународна конференция и изложба, 3-5 юни, НДК

Програма


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ДЕКОРАТИВНИ

строителството в промишлеността, супермаркетихранително-питейната индустриямедицинското и фармацевтично строителствоскладови помещения, офиси, изложбени залипокрити паркинги и гаражи, автосервизи, спортно строителство


СВЯТ

Сградата се казва purple silkworm island - необи-чайно название за сграда, няма две мнения по въпро-са. Но всъщност името е избрано вследствие на раз-умни доводи, извлечени на базата на конкурс и на по-лучените 3600 предложе-ния. Няколко фактора обу-славят избора на прозви-ще за павилиона: лилавият цвят е цветът на екстерио-ра на павилиона и в Япо-ния и Китай е асоцииран с елегантност; формата на обекта навява асоциация с пашкул на буба, а коприне-ният конец на бубите сим-волизира връзката между културите на Япония и Ки-тай; в Китай гъсениците са символ на безсмъртие, тъй като еволюират в по-ви-сша форма. Затова името на сградата е избрано така, че да олицетворява благо-родие и очакване за бъде-що развитие.

Лилавият балон е про-ектиран така, че изложбе-ните пространства да бъ-дат просторни и отворени и да създават сетивен ком-форт. Въпреки че в осно-вата на дизайна стои сис-тема от стоманени цилинд-ри, конструкцията е лека и успешно е избягала от тежкото строителство, при което се използват тухли. Отчасти за това доприна-ся и лекотата на покрива. Благодарение на т.нар. на-

вес върху земната повърх-ност се оказва по-малък натиск, при строителни-те дейности се ползват по-малко камиони, а структу-рата може да бъде и лесно разглобена.

Павилионът е снабден с вградени фотоклетки на покрива, които да произ-веждат 20–30 kW енергия. Той ще осигурява и естест-вена вентилация, охлажда-не и ще пропуска естестве-на светлина чрез иноваци-онни енергийно ефектив-ни технологии. При япон-ския павилион е използва-но LED осветление и орга-нично EL такова. Органич-ното EL осветление пред-ставлява светодиод, чий-то електролуминисцентен слой се състои от слой ор-ганични съединения. Тези съединения светят, когато има електрически ток. Ор-ганичният EL диод се счи-та за многообещаващ из-точник на светлина, кой-то ще намери широко при-ложение в съвременните енергийно ефективни тех-нологии, тъй като използ-ва много по-малко елек-тричество отколкото флу-оресцентните лампи.

При създаването на японските изложбени зали са използвани различ-ни устойчиви строител-ни техники, чрез които да се охлаждат помещенията. Разработена е иноватив-

на система Eco-Tube, ко-ято да предостави естест-вена вентилация и светли-на. Системата създава тер-мален комфорт чрез охла-дени тръби, разположе-ни под основната структу-ра. Тези тръби, които имат по-ниска температура, ус-пяват да намалят темпера-турата в изложбените зали с около 3 градуса. За да се поддържа въздухът свеж в помещенията, се използ-ват проводи, които венти-лират залите и които ми-нават покрай резервоар с дъждовна вода, който ох-лажда въздуха. След това хладният въздух естестве-но се разпръсква.

Що се отнася до инте-риора, стратегически раз-положените вертикални кухини ще осигурят пре-чистване на въздуха и ще използват складираната дъждовна, вода за да нама-лят температурата.

Повечето павилиони обаче след края на изло-жението се очаква ще бъ-дат съборени. Поради тази причина и в публичното пространство наскоро се появиха критики, че това изложение е поредното прахосничество от стра-на на управляващите в Ки-тай, които искат да пока-жат властта си чрез нещо толкова внушително като инвестициите в това изло-жение.

Японска „копринена буба” генерира слънчева енергияВ основата на концепцията за „дишаща архитектура” стои идеята за структура, която наподобява жив организъм.

Л илав балон или копринена буба – няма да сбъркате, ако наречете тази сграда и по двата начина, тъй като асоциациите, които предизвиква, когато я види човек, са имен-но такива. Нестандартното здание е всъщ-ност японският павилион, построен за из-ложението в Шанхай – Експо 2010, което стартира в началото на месец май.

Световното изложение в Шанхай започ-на на 1 май и ще продължи до 31 октом-ври, като вероятно ще привлече 70 ми-

лиона посетители. Изложението е най-скъ-пото в историята - според източници разхо-дите по организацията възлизат на 58 мили-арда долара. В изложението участие вземат 189 страни, за които е отделена площ от 5.3 кв. километра по двата бряга на река Хуан-пу. Това е 20 пъти повече от площта на про-веденото през 2008 г. изложение в Сарагоса, Испания. За нуждите на експото китайски-ят град е похарчил огромни средства за об-новяване на инфраструктурата. Построена е и най-дългата метросистема в света и два нови летищни терминала в допълнение към новите пътища, паркове и мостове. Мотото на изложението е „По-добър град, по-добър живот”, а мероприятието е обявено за пър-вото „зелено” изложение, за която цел като част от съоръженията е построена най-голя-мата слънчева електроцентрала в Китай, а за транспорт се предлагат превозни сред-ства с нулеви емисии на вредни газове. В рамките на изложението за национален ден на България е определен 14 юни. Организа-тор на българското участие е „Междунаро-ден панаир Пловдив“, а национален коми-сар е министърът на икономиката, енергети-ката и туризма Трайчо Трайков.

За изложението Експо 2010в Шанхай

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДАТА

6450 кв.ме площта на парцела

3900 кв.ме застроената площ

7200 кв.ме общата подова площ

24 метрае височината на павилиона

От стоманае основната конструкция

Триса етажите над приземното ниво

Documents

строителство градът