Строителство градът

Български теми по време на пленарната сесия от 19 до 22 април

Всички сгради, построе-ни след края на 2020 г., ще трябва да отговарят на ви-соки стандарти за енергий-на ефективност и да бъдат захранвани до голяма сте-пен от възобновяеми енер-гийни източници. Строи-телните проекти на пуб-личните власти трябва да бъдат пионери в тази об-ласт и да отговарят на тези условия две години по-ра-но. Част от финансиране-то на промените ще дойде от бюджета на ЕС, съобщи-ха от пресцентъра на евро-пейския парламент.

На 19 април европей-

ските депутати ще гласуват в Страсбург ново законода-телство в областта на енер-гийната ефективност за сгради, както и ново офор-мление на етикета на ЕС за енергийна ефективност. Тези мерки, които са в до-пълнение към законодател-ството от 2008 г. за клима-тичните промени, бяха до-говорени със съвета през миналата година, но трябва да бъдат одобрени първо от Комисията по индустрия на европейския парламент в понеделник, 19 април, и после гласувани на пленар-ното заседание на парла-

мента в сряда, 21 април.На 21 април депутати-

те ще обсъдят разходите на ЕС през 2008 г. и ще решат дали да одобрят начина, по който институциите и аген-циите са управлявали сво-ите бюджети. Комисията по бюджетен контрол даде препоръки на институци-ите и агенциите как да по-добрят контрола над свои-те разходи и предложи да се даде освобождаване от отговорност относно из-пълнението на бюджета на всички тях.

Евродепутати гласуват нови закони за енергийната ефективност на сгради

9771310983000

>15

1515

Брой 15 (651), 19 - 25 април 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Вотът за енергийната ефективност

• Гласуването в Комисията по индустрия на ЕП ще бъде в понеделник вечер, 19 април, в Страсбург.

• Дебатът по енергийна ефективност на сградите - четвъртък, 22 април.

• Енергийни етикети - без дебат.

• Гласуване за енергийна ефективност на сгради-те - вторник, 20 април.

• Енергийни етикети - сряда, 21 април.

• Докладчик за енергийна ефективност на сгра-дите: Silvia-Adriana Ticău (С&Д, Румъния).

• Докладчик за енергийни етикети: Anni Podimata (С&Д, Гърция).

Още по темата на www.stroitelstvo.info

СЕЗОНЪТ НА УЛИЧНИТЕ РЕМОНТИ

С настъпването на про-летта започна усилено-то извършване на теку-щи ремонти по столични-те улици. В момента еки-пите работят по някол-ко от главните булеварди като „България“, „Хрис-то и Евлоги Георгиеви“, „Васил Левски“, „Цар Бо-рис III“. В общинския бю-джет за тази година дей-ността за рехабилита-ция на пътните настил-ки е обезпечена с общо 27 млн. лева. Паралелно с това Столичната общи-на обяви обществена по-ръчка за избор на изпълни-тел за период от четири години. Избраните фирми ще правят както ремон-та на пътните настил-ки на всички улици, така и на пътните съоръже-ния - мостове, пасарелки и електроинсталация на подлезите. Градът е раз-делен на шест терито-риални зони, като за вся-ка от тях ще отговаря по една фирма

Фотограф Мария Съботинова

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 19 - 25 април 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип:

Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected]

Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected]

Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ОБЩИНИ

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

До края на годината ще се пуснат за продажба дялове от НЕК

До края на годината икономическото ми-нистерство ще пред-ложи за продажба дя-лове от Национална-та електрическа ком-пания, обяви минис-търът на икономика-та, енергетиката и ту-ризма Трайчо Трайков, който участва в кръг-ла маса на тема „Бъл-гария: привлекател-на дестинация за ин-вестиции“, организи-рана от Американска-та търговска камара. Възможно е да бъдат предложени дялове на НЕК в „Марица-изток 3“ и в „Марица-изток 2“. До края на юни Българският енергиен холдинг ще бъде за-крит, каза още минис-тър Трайков.

МРРБ ще отдава под наем шест варненски плажа

На заседание в МРРБ е реше-но договори с регионалното ве-домство за стопанисване да се сключват за плажовете „Каба-кум бисер“, „Панорама“, „Паша дере“, „Романтика“, „Камчия се-вер“ и „Бяла юг“, съобщи об-ластният управител на Варна Данчо Симеонов. Чрез догово-ри с областната управа във Ва-рна ще бъдат отдадени 13 пла-жа.

Укрепват срутището към паметник „Създателите на българската държава”

Подписването на договор за из-пълнение между община Шумен и холдинг „Пътища” даде старт на проекта за укрепване на сру-тището по панорамния път към паметника „Създатели на бъл-гарската държава“. Холдин-гът бе избран за изпълнител на строителните работи чрез кон-курс. При общата стойност на проекта 986 934 лв. строителни-те дейности са за 650 000 лв.

Според френски експерти българският туризъм трябва „да позеленее“

България трябва да залага на зеления тури-зъм, който означава разумно организирано посещение в защитени райони с цел полз-ване, без да се вреди. Икономическото раз-витие и опазването на околната среда вече не трябва да си противоречат, заяви при откриването на конференцията „Дестина-ция зелен туризъм“ по време на „Зелените дни“ в София председателят на Българска-та академия на науките акад. Никола Събо-тинов. Дори конвенционалният туризъм се

налага „да позеленее“. Традиционно тази индустрия съставлява 15% от българския БВП. Трябва да излезем от масовия евтин сегмент и от зимно-летния стереотип, ко-ментира министърът на икономиката Трай-чо Трайков. България има големи ресурси и лично съм се убедил в това. Те обаче са почти напълно непознати във Франция за разлика от курортите на Турция, Гърция и Македония. Това коментира френският по-сланик Етиен дьо Понсен.

Столичната община обяви конкурса за строежа на депото за отпадъци край с. Яна

Депото е част от бъдещия завод за битови отпадъци на София. Поръчката е на прогнозна стойност 34 млн. лв. без ДДС. Депото ще има две клетки, както и пре-чиствателна станция за отпадните води от работата му, както и от тази на завода за отпадъци и инсталаци-ята за компостиране край Долни Богров. Сметището трябва да бъде построено за 14 месеца, като два месе-ца след това трябва да има и Акт 16.

Започна изпълнението на дейностите за съфинансиране на общински инвестиционни проекти във Враца

Общата стойност на проекта възлиза на 323 хил. лв., от които 165 хил. лв. са осигурени от община Враца, а останалата част от сумата - от Министерството на об-разованието и науката, съобщи кметът на общината д-р Костадин Шахов. Ремонтните дейности трябва да приключат в рамките на един месец, като в договорите на фирмите изпълнители са заложени санкции от 2000 лв. за всеки ден закъснение.

Само една фирма с интерес към преструктурирането на градския транспорт на София

Документи за участие в конкурса за разработване на план за подо-брение на управлението на транспортните дружества на Столична-та община е подала само консултантската компания „Делойт и Туш”, съобщи съуправителят на Центъра за градска мобилност Нико-лай Костов. Прогнозната стойност на поръчката е 180 хил. лв. Кон-султантът за преструктурирането на градския транспорт трябва да предложи нов модел на управление и финансиране, както и нова та-рифна политика и ценообразуване на картите и билетите. Целта е да се намалят разходите и да се увеличат приходите на общински-те дружества „Столичен електротранспорт”, „Столичен автотранс-порт”, „Метрополитен”, както и на Центъра за градска мобилност.

Три фирми са кандидати да доставят трамвайни мотриси

За доставката на до 30 мотриси втора употреба за между-релсие 1009 мм кан-дидатстват Ferrostal ООД, „Елия” АД и FWB - Fahrzeugwerk Brandenburg. Доку-менти за участие в обществената поръч-ка бяха закупили де-вет фирми, но шест от тях не са подали оферти, съобщиха от „Столичен електро-транспорт”. В края на май ще стане извест-но решението на ко-мисията за обществе-ната поръчка.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 19 - 25 април 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕГРАДОУСТРОЙСТВО

Предвижда се части от пет жп гари да бъдат отдадени на концесия

Части от пет жп гари – София, Пловдив, Варна, Бургас и в кв. „Подуя-не“, се предвижда да бъдат отдадени на концесия. Концесионирането ще засегне основно приемните здания на гарите, сгради, съоръжения и прилежаща територия с обществено и търговско предназначение. Мо-тивът за концесионирането е икономическата целесъобразност от пре-минаване на жп гарите за бъдещо стопанисване от субекти от частния сектор, тъй като те разполагат с по-големи възможности от държавно-то предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Още около 6.5 млн. лева трябват за довършването на моста над р. Янтра при Бяла

Въпреки ограничения си бюджет искаме да приорити-зираме проекта за моста и кръговото движение при Бяла, обяви в Русе министърът на регионалното раз-витие Росен Плевнелиев. 6.5 млн. лв. са необходими за довършване на проекта, уточни той и каза още, че в министерството дават всичко от себе си проек-тът да тръгне през месец май. Това е малка част от по-голямата идея - „БГ 2020”, където отсечките Русе - Шумен и Русе - Велико Търново ще бъдат направени като експресни пътища, двулентови във всяка една от посоките, каза още Плевнелиев. За Дунав мост от българската страна през тази година е предвиден ми-нимален бюджет. Подготвя се програма за пълна ре-хабилитация, която ще се случи в следващите години.

Пренасочват трафика край Перник заради строителството на пътен възел „Даскалово”

Временна организация на движението по направлени-ето София - Кулата на главния път Е-79 край Перник ще бъде въведена след около месец заради строител-ството на пътния възел „Даскалово”, който е част от автомагистрала „Люлин”. Товарните автомобили ще бъдат пренасочени през Радомир, а леките коли и ав-тобуси по направлението Кулата - София ще премина-ват по отбивен маршрут през кв. „Църква”.

Френска фирма дарява на АПИ високотехнологичен софтуер за проверка на мостове

Програмният продукт ще бъде предоставен от френската фирма „Фрейсине”. Софту-ерът ще позволи про-верка на мостове, ана-лиз на тяхното със-тояние и според този анализ да бъдат пред-приети мерки за ре-монт и поддръжка. Агенция “Пътна ин-фраструктура” е из-готвила и инвестици-онен проект за рекон-струкция на 64 моста, които са в лошо тех-ническо състояние, с който ще кандидат-ства за финансиране от Световната банка.

До 21 юни общините кандидатстват с проекти за енергийна ефективност на училища

До 21 юни общините в страната могат да канди-датстват с проекти за по-добряване на енергийна-та ефективност на сгра-дите на училищата и дет-ските градини. Това съ-общи във Варна замест-ник-министърът на регио-налното развитие Лиляна Павлова, която предста-ви схемата за енергийна ефективност в общинска-та образователна инфра-структура пред членове на администрации от Североизточния район за плани-ране. Общият бюджет на схемата по оперативна програма „Регионално разви-тие” е 105 млн. лв. Седемте големи общини в страната могат да кандидатстват с проекти до 10 млн. лв. Средните общини могат да разчитат на финансиране до 5 млн. лв., а 178-те селски общини могат да получат до 1 млн. лв.

25 фирми подадоха оферти по проект за социална инфраструктура на Благоевград

Проектът „Ремонт, рекон-струкция и модернизация на съществуващата со-циална инфраструктура на територията на общи-на Благоевград” обхваща пет социални институции. Проектът е по Оператив-на програма „Регионално развитие”. Общата стой-ност на строително-ре-монтните дейности, които ще бъдат възложени, не може да надвишава 2 858 787 лв. без ДДС. Кандида-тите трябва да бъдат кла-сирани до 30 април.

Шумен очаква покана да внесе проекти по „Околна среда” за пречиствателна станция

В следващите две седмици община Шумен ще бъде поканена да внесе проекти за око-ло 24 млн. лв. за комплексно доизграждане на градската пречиствателна станция за отпад-ни води. Това съобщи зам.-кметът на община-та Иван Йонков след среща на осемте кметове на общини, които ползват регионалното депо, със заместник-министъра на околната среда Евдокия Манева на 9 април. По този начин ми-нистерството се ангажира да търси допълни-телни средства, за да може пречиствателна-та станция да бъде доизградена с химическото стъпало и да бъде включен колекторът от кв. „Дивдядово”, който с една канална помпена станция да прехвърля отпадните води от „Див-дядово” в градската пречиствателна станция. Шумен е една от най-добре подготвените об-щини с проекти по ОП „Околна среда” и това дава основание да бъде поканена, каза Евдо-кия Манева.

Софийският техноцентър ще е на терен на БАН

Подготвят интегриран проект за изграждане на технопарк в София. Той ще бъде разработен по утвърден проект за технопарк в Дортмунд (на снимката), Германия, който е реализиран с европейско финансиране. Предвижда се първата фаза от проекта да бъде изграждане на техно-център на терен на Българската академия на науките в производствена зона „Искър–юг”, район Искър. Общата стойност на тази част от про-екта ще е между 8 и 10 млн. евро. Като следваща фаза на инициатива-та се планира разрастване на проекта, обхващайки и други територии. Възможност за развитие се коментира и в района на комбината „Кре-миковци”. Създадена е работна група, които до края на тази година ще подготви проекта за кандидатстване по оперативна програма „Конку-рентоспособност”. Бенефициент ще бъде Столичната община съвмест-но с БАН.

Общественото обсъждане на новия ОУП на Бургас преминава при огромен интерес

Пред стотици граждани, институции и организа-ции проектантите от „Гео щрих” представиха про-екта на новия общ устройствен план на града. До 16 април всички заинтересувани лица имат въз-можност да подадат своите възражения и жалби в деловодството на община Бургас. Екипът на „Гео щрих” и представители на общината ще ги разгле-дат и ще излязат със становище по всяка една от тях. В скоро време се очаква екологичната оценка на проекта, която е в напреднал етап, както и за-вършване на инженерните части - ВиК, далекосъ-общения и енергоразпределителни схеми.


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Стратегията за водния сектор е приоритет за 2010Изработването на На-

ционална стратегия за уп-равление и развитие на во-дния сектор е сред приори-тетите на правителството за настоящата година. Към момента е в ход процедура за избор на изпълнител за нейното изготвяне, а необ-ходимостта от ясна визия за развитие на водния сек-тор е до известна степен закъсняла.

Става въпрос за офор-мяне на основополагащ документ, в който да бъ-дат заложени принципите за открита и предсказуема политика за управление на водите, тяхното рационал-но използване, разпределе-ние, както и за възстановя-ване на качеството на при-родния ресурс. В стратеги-ята задължително трябва да бъдат отразени ангажи-ментите на страната ни към Европейския съюз по от-ношение на водоснабдява-нето, канализацията и пре-чистването на водите.

По предварителни дан-ни необходимият финан-сов ресурс за подобряване на водния сектор у нас е в размер на 12 млрд. евро, а средствата, с които разпо-лагаме по линия на опера-тивна програма „Околна среда”, са 1.2 млрд. евро.

Собствеността е раз-пръсната между отделни публични и държавни ин-ституции и няколко частни, плановете за управление не са синхронизирани, кое-то предполага, че ще тряб-ва да се започне с обстойни анализи на ситуацията, на базата на които ще се из-работят конкретните моде-ли за управление на целия воден сектор.

Те трябва да бъдат при-дружени от финансова обо-сновка на всеки от предло-жените модели. Основната задача на тази стратегия ще бъде да се идентифицират в дългосрочен план прио-ритетите и детайлно да се обследва необходимостта от вода за нуждите на насе-лението и за развитието на икономиката, като се взе-мат под внимание проме-ните в климата.

Направеното до момен-та от страна на Министер-ството на околната среда и водите съвместно с Минис-терството на регионалното развитие и благоустрой-ството е привличане на об-щините в управлението и развитието на ВиК отрасъ-ла. Тази стъпка е свързана с промяна на собственост-та на активите в публич-на, учредяване на асоци-

ации на общините, разде-лени на регионален прин-цип, и възможността те да сключват договори с ВиК оператори.

Преди старта на реал-ната работа по стратегията за водния сектор се диску-тират много алтернативи.

Сред тях е приемане на уп-равление на басейнов прин-цип на всички съоръжения, сред които са язовирите, речните басейни, ВиК мре-жата и съоръженията. Съ-ществува възможност ба-сейновите дирекции да си запазят основните функ-

ции като контрол, монито-ринг, разработване на пла-нове за управление на реч-ните басейни и контрола върху тяхното изпълнение. Засега обаче възможности-те са на етап предложения, защото работата по цялост-ното разработ ване на стра-

тегията предстои. Тя ще е придружена от обществе-ни обсъждания, промяна в нормативната уредба и със сигурност ще се превърне в обект на сериозни дебати както в парламента, така и извън него.

Маргарита ЛОЗАНОВА

В ход е процедура за избор на изпълнител за нейното изготвяне

При всички положения Министер-ството на околната среда и води-те ще си запази функциите, сред които са плановете за управление на речните басейни, за мониторин-га на водите, за докладване пред Европейската комисия. Това каза след представяне на вод ната стра-тегия по време на годишната кон-ференция „Управление и развитие на стратегическа инфраструкту-ра“ министърът на околната сре-да и водите Нона Караджова. Тя допълни, че управлението на собствеността със сигурност няма да е функция на държавна ин-ституция, но, от друга страна, няма да бъде и в ръцете на част-ни фирми. „Конкретните отговори не са ясни на този етап, но със сигур-ност публичната-държавна соб-ственост (на системите и съоръ-женията – големите язовири, на-поителните системи, магистрал-ните водопроводи, дигите и др.) ще остане публична собственост и няма да се приватизира“, допъл-ни още Караджова. Най-трудният въпрос е как да се финансира секторът, откъде ще идват парите и кой ще опреде-

ля политиката, кое е приоритет и кой ще извършва самите дей-ности. Възможно е създаването на четири регионални водни ком-пании, които ще бъдат със специ-ален статут и създадени по сила-та на закон, но те няма да бъдат търговски дружества. Те ще упра-вляват целия процес и биха могли да избират оператори за ежеднев-на поддръжка на тези съоръжения, да избират строители на нова ин-фраструктура. Защото към мо-мента ВиК операторите в общи-ните събират таксите, правят донякъде инвестиции и поддър-

жат ежедневно системите. Ста-ва въпрос за съоръженията извън населените места и как да бъде уп-равлявана тази държавна собстве-ност и инфраструктура“, каза Нона Караджова.Предложението за обособяване на четири ВиК компании, които да бъ-дат изцяло публични институции, има за цел да се разпределят по прозрачен начин средствата, за-щото в момента липсва яснота какво се случва в язовирните кас-кади и в напоителните системи. „Целта е през следващия програ-мен период ние да ползваме сред-ства от европейските фондове за тези съоръжения, като вие зна-ете, че това е възможно, ако фи-нансовият ресурс се управлява от публична институция или публич-но предприятие“, смята екоминис-търът. Тя допълни, че източникът на фи-нансиране на тези публични компа-нии не е само един. Ще бъдат из-ползвани потребителските такси, в които се включват екологични-те и ресурсните такси, европей-ските фондове, а така също и за-еми от международни финансови институции.

Нона Караджова, министър на околната среда и водите:

Възможно е създаване на четири регионални водни компании

Сред приоритетите на 2010 г. е оформяне на цялостна и дългосрочна стратегия за развитие водния сектор. Необходим е основополагащ документ, в който да бъдат заложени принципите на дългосрочна политика за уп-равление на водите в България Фотограф Мария Съботинова

Собствеността е разпиляна

Язовирите са собственост на няколко организа-ции – част от големите язовири са в активите на ВиК дружества, част от язовирите са в активите

на „Язовири и каскади”- търговско дружество към Ми-нистерството на икономиката, енергетиката и туризма. Освен това съществува Държавна агенция за хидро-мелиорации, която е в рамките на Министерството на земеделието и храните. Паралелно съществуват и об-щински язовири. Дигите извън населените меса са гри-жа на Министерството на земеделието и храните и са в активите на „Напоителни системи”, контролират се от Изпълнителна агенция „Хидромелиорации”, а в рамки-те на населените места са грижа на кметовете. За про-водимостта на речните корита в рамките на населените места се грижат общините, а извън тях - областните уп-равители. Сондажите, които са съоръжения за използ-ване на подземните води за водоснабдяване и канали-зация, са в активите на ВиК дружествата. Магистрал-ните водопроводи за питейно-битово водоснабдяване са също публична държавна собственост, а където об-служват една община, са общинска собственост. Магис-тралните водопроводи за напояване са в активите на търговско дружество „Напоителни системи”. ВиК мре-жите в населените места в момента се трансформират в собственост на ВиК дружествата, в голяма степен - в собственост на общините според последните промени в закона от средата на миналата година и създаването на асоциации. Минералните води са отредени за упра-вление на басейновите дирекции.


Проф. Арсов, какво е ста-новището на Българска-та асоциация по водите по законодателството във ВиК сектора?

Нашето становище по този въпрос предоставихме през октомври миналата година на Министерството на околната среда и водите. Малко по-къс-но по искане на Комисията по регионално развитие към НС предоставихме и концепция за неотложни действия във ВиК сектора. Оттогава то е качено на сайта на Българската асо-циация по водите и е достъпно за обществото.Мнението на асоциацията е, че не е правилно в Закона за во-дите да бъде включен един от отрасловите инфраструктур-ни закони, какъвто е Законът за ВиК. Първоначално идеята беше да се направят отрасло-ви закони за отделните водни инфраструктури и първият от тях, който бе завършен, беше законът за ВиК. Подготвяха се и закони за хидромелиорации-те, хидроенергетиката и някои други. По политически причи-ни обаче беше решено един от отрасловите закони – този за ВиК, да влезе в един рамков закон, какъвто е Законът за водите. Това е еклектика, коя-то според нас не допринася за по-доброто управление на во-дите.Този подход беше наложен, за да се реагира бързо в отго-вор на забележките от страна на Брюксел относно пробле-мите на страната ни във връз-ка с усвояване на европейски-те средства за развитие на во-дната инфраструктура. Пред-вид политическата ситуация по онова време - трипартийно правителство с различни инте-реси, беше приет този смесен вариант.Поради изтичане на срокове за усвояване не европейските средства новото правителство беше принудено да продължи работата по този вариант на Закона за водите и да се опита да спаси страната от глоби, ко-ито произтичат от неизпълне-ние на договореностите.

Какво предлагате?В последния му вариант Зако-нът за водите (ЗВ) постановя-ва активите на ВиК дружества-та да бъдат прехвърлени към общините, защото само общи-ните са легитимни да получа-ват тези средства. В послед-ните изменения и допълнения към Закона за водите това е регламентирано да се реализи-ра чрез особени посредниче-ски структури - асоциации по ВиК, в чиито състав е пред-видено участието на предста-

ИНТЕРВЮПроф. Румен Арсов, председател на Българската асоциация по водите:

Предлагаме създаването на единен орган за управление на водите

вители на държавата (35%) и на общините (65%). Те трябва да организират процедурите по трансфера на инфраструк-турните активи на ВиК друже-ствата към общините, след ко-ето да организират избора на ВиК оператори и изготвянето на генералните планове за раз-витие на ВиК инфраструктура-та, които са основа за нейното изграждане. След това пред-стои съставянето на финансо-вите планове за осъществява-не на тази дейност. Срокове-те за изготвянето на генерал-ните планове и на финансови-те планове са съответно юни 2011 г. и юни 2012 г. От друга страна, срокът за усвояване на средствата от ЕС по оператив-на програма “Околна среда” за изграждане на канализаци-онни мрежи и пречиствател-ни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители изтича в края на тази година. Налице е явно разминаване в срокове-те за усвояване на определе-ните средства от европейските фондове и тези за завършване на подготовката на страната за легитимно усвояване на тези средства. Според нас има по-пряк на-чин за спазване на срокове-те за усвояване на европей-ските средства. Предвидените в последните изменения и до-пълнения в ЗВ т.нар. асоциа-ции по ВиК според нас са из-лишни междинни (посредни-чески) държавни структури с временни функции, които из-земват пълномощията на цен-трални държавни ведомства и юридически институции. В новата политическа обстанов-ка процедурите по избора на ВиК оператори могат да бъдат извършени от ресорното Ми-нистерство на регионалното развитие и благоустройство-

то (МРРБ) и подведомствени-те му общини, а тези по прех-върлянето на собствеността – също от МРРБ и общините чрез съдебната система по на-длежен ред подобно на извър-шените от държавата проце-дури по приватизирането на държавни предприятия. Тези действия и отношения, както и някои други въпроси, свърза-ни с управлението на ВиК ин-фраструктурата, трябва да бъ-дат регламентирани в проекто-закона за ВиК чрез съответни изменения и допълнения, кое-то е задача на ресорното ми-нистерство – МРРБ. Освен това считаме за целесъ-образно създаването чрез За-кона за водите на единен ор-ган за управление на водите в България, подпомаган от Цен-тър за изследвания и разви-тие на ВиК с аналитични и ин-формационно-консултантски функции, обезпечаващ взима-нето на адекватни управлен-ски решения относно развити-ето на ВиК сектора.Считаме за необходимо също така чрез Закона за ВиК да бъде учредена Държавна ко-мисия за водно регулиране, като се регламентира необ-ходимият образователен ценз и професионална компетент-ност на лицата, назначавани за нейни служители.Независимо от изразените от Българската асоциация по во-дите становища процедурите по изграждането на ВиК ин-фраструктурата продължават да се извършват съгласно по-становките в последните изме-нения и допълнения към Зако-на за водите.За да бъдат създадени асоциа-циите по ВиК, бе необходимо министърът на регионалното развитие и благоустройство-то да издаде заповед, с която да се оформят т.нар. обособе-

ни територии, в рамките на ко-ито асоциациите да оперират. Тази процедура вече е извър-шена с Решение № РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г. на министъра на МРРБ, което е публикувано в Държавен вест-ник, бр. 7 от тази година. Спо-ред този официален документ са обособени 51 територии.

Как оценявате темпове-те на работа на админи-страцията?

ВиК дружествата трябва да опишат активите си до сеп-тември. Първоначалният срок беше 31 март, но той се оказа недостатъчен - някои от акти-вите имат неуредена докумен-тация, което пречи за тяхно-то прехвърляне. След това об-щините трябва да впишат тази собственост в своите регистри до края на годината. В също-то време сроковете за създава-не на генералните планове из-тичат до юни 2011 г., а за фи-нансовото им обезпечаване - до юни 2012 г. В тези сроко-ве асоциациите по ВиК трябва да осигурят изпълнението на тези задачи.Както бе отбелязано, срокът за изграждане на канализаци-онни мрежи и пречиствател-ни станции за отпадъчни води за селища с над 10 хил. екви-валентни жители изтича в края на тази година, докато стра-ната ни ще бъде готова за ле-гитимно усвояване на евро-пейските средства далеч след като изтече срокът за реализи-ране на тази част от оператив-ната програма “Околна сре-да”. Усвояването на средства-та на ЕС по т.нар. техническа помощ за интегрираното про-ектиране на обекти от ВиК ин-фраструктурата бе прекъсна-то още при предишното пра-вителство заради определени проблеми, посочени от Гене-рална дирекция “Регионална политика” към ЕС. С идване на новото правителство про-цесът с основание бе подло-жен на ревизия, която обаче се проточи твърде дълго. Още през 1999 г. бяха изготве-ни и приети Национални про-грами за приоритетно изграж-дане на канализационни мре-жи и пречиствателни станции за отпадъчни води, които се спазват само частично, а сега с новите законови регламенти фактически са подложени на актуализиране. С генерални-те планове се очаква да бъдат формулирани приоритетите и едва след това да се пристъ-пи към проектиране и изграж-дане на отделните елементи на ВиК инфраструктурата. Така-ва е логиката.

На стр. 6

Проф. д.н. инж. Румен Арсов е преподавател в Хидротехническия

факултет на УАСГ. Има док-торантура в областта на пре-чистването на отпадъчни води в периода 1973 – 1976 г., специализация в Техниче-ски университет в Делфт, Хо-ландия през 1981, специали-зация в Международен цен-тър по хидрология „Дино Тонини” към Университета в Падуа, Италия, в областта на компютърните анализи за управление на качество-то на водите. През май 2000 г. защитава втора дисерта-ция на техническите науки. Професор е от септември 2001 г. От 8 април е предсе-дател на Българската асоци-ация по водите.

Предлагаме чрез Закона за ВиК да

бъде учредена Дър-жавна комисия за во-дно регулиране, като се регламентира не-обходимият образо-вателен ценз и профе-сионална компетент-ност на лицата, назна-чавани за нейни служи-тели

Предвидените в по-следните изме-

нения и допълнения в Закона за водите асо-циации по ВиК според нас са излишни меж-динни (посреднически) държавни структу-ри с временни функ-ции. Процедурите по избора на ВиК опера-тори могат да бъдат извършени от ресор-ното Министерство на регионалното раз-витие и благоустрой-ството и подведом-ствените му общини



Липсва правен механизъм завъв водния

Основата за развитие на публично-частното партньорство във водния сектор са нормативна-та уредба, особено след последните промени в Закона за водите, структурата на собствеността, статута на ВиК оператора като необходим парт-ньор при евентуално партньорство между бизне-са и общините.

Важен елемент от развитието на сектора е и Съобщението на Европейската комисия до Евро-пейския парламент, Европейския съвет, Европей-ския икономически и социален комитет и Коми-тета на регионите от 19 ноември 2009 г. за мо-билизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изме-нение - развиване на публично-частни партньор-ства. В него се цитира възможността да се подо-бри рентабилността на инфраструктурата, като се използват ефикасността и иновативният по-тенциал на конкурентоспособния частен сектор за всеки вид разходи. В този смисъл се спомена-ва глобално проучване как въздейства частният сектор във водо- и електрораз пределението (май 2009 г.), резултатите от което показват, че част-ният сектор успява да отговори на очакванията за по-висока производителност на труда и опера-тивна ефективност (http://www.ppiaf.org/content/view/480/485).

Законите, на които се опира водният сектор, са рамковият Закон за водите, който обаче включ-ва и специален раздел от отраслови правила за ВиК. Хидроенергийните обекти се позовават на

ВиК Плевен ВиК Русе

ВиК Варна

ВиК БургасВиК Стара Загора

ВиК Пловдив

ВиК София

ВиК София

ВиК Софийска вода

Предлагаме създаването...От стр. 5Така че ние ще сме готови с приоритетите и оценката на активите не по-рано от среда-та на следващата година, кога-то е твърде късно. Ако не ус-воим европейските средства, това не отменя ангажимента ни да построим съоръженията с бюджетни или други сред-ства, защото трябва да спаз-ваме европейските директиви и договореностите на страна-та с ЕС. Бюджетните средства за тази цел са твърде ограни-чени. Остава да бъдат използ-вани инструментите на пуб-лично-частното партньорство за финансиране на изгражда-нето и експлоатацията на съ-ответните инфраструктур-ни обекти. Засега у нас кон-цесията се схваща едва ли не като единствено подходяща-та форма на публично-частно партньорство. В това отноше-ние обаче съществуват много други възможности, които се прилагат успешно в Европа.

Едно от предложенията ви е свързано с централи-зирано управление на во-дния сектор. Министър Росен Плевнелиев също лансира подобна идея. Може ли да разкажете подробности?

Едно от нашите предложения в становището ни към Ми-нистерството на регионално-то развитие и благоустрой-ството беше свързано със създаването на единна струк-

тура за управление, проучва-не и координация на проце-сите във ВиК сектора. Спо-ред нас управлението на во-дите трябва да бъде центра-лизирано. Ласкаем се, че ми-нистърът е обърнал внима-ние на тази идея, запознавай-ки се с изпратеното му наше становище. Тя не е нова, но от години не може да си про-бие път. Дори и при старата тотално централизирана сис-тема усилията на Хидротех-ническия факултет при УАСГ да въздейства на тогавашни-те управници за създаване на единна институция за упра-вление на водите се оказаха неуспешни. През 90-те години беше съз-даден Национален съвет по водите, но той беше с ограни-чени регламентирани функ-ции и бюджет и след водна-та криза в София през 1995 г. беше закрит. Оттогава се вър-нахме на стария режим на уп-равлнение на водите чрез пет министерства. Създаването на единна структура за упра-вление на водите ще засегне множество ведомствени ин-тереси - всяко ведомство ве-роятно желае да има отноше-ние към този скъп и ограни-чен ресурс.

Какви права трябва да има това централизира-но звено според вас?

Нашето становище е централ-ното ведомство за единно уп-равление на водите да бъде

подпомагано от център за из-следвания и анализи. Център по ВиК с такива функции, об-служващ цялата национал-на ВиК структура, би било едно целесъобразно форми-рование. Сега управлението на водната инфраструктура е разпределено в пет централ-ни ведомства и координация-та между тях е трудна. Другото ни предложение е Министерството по окол-ната среда и водите да заси-ли своите регулаторни и кон-тролни функции относно уп-равлението на водните ресур-си за сметка на инвестицион-ните функции, с които сега е ангажирано. Радостното е, че за първи път от много го-дини насам сме свидетели на разбирателство и съгласува-ни действия между МОСВ и МРРБ, което се посреща с удовлетворение от професио-налната колегия.

Какво е мнението ви за евентуалния брой на ВиК операторите?

Броят на операторите като число едва ли е толкова ва-жен. По-важен е принципът. В Чехия например бяха съз-дадени хиляди малки общин-ски ВиК дружества с много малък капацитет да управля-ват и обновяват инфраструк-турата. Нашето мнение е, че ВиК сек-торът трябва да се окрупнява, да има по-мощни структури, които да привличат средства

и да се използват по-рацио-нално. Намесват се обаче и фактори като традиции, реги-онални особености и др. Пра-вилната посока според нас е сегашният брой на обособе-ните сега 52 ВиК дружества да бъде намален или поне за-пазен. Малките формирова-ния трудно могат да се спра-вят.

Как ви се струва вари-антът четирите басей-нови дирекции - четири ВиК оператора?

Важното е да се отчитат след-ните две обстоятелства. Пър-во, собствеността на инфра-структурата се прехвърля на общините. Второ, големина-та на обособените територии, в които ще действат ВиК опе-раторите, е определяща по от-ношение на разходите за уп-равление на инфраструктура-та. Когато един оператор по-крива голяма територия, той е много мощен и би могъл да има по-ниски разходи за упра-вление при по-големи техно-логични и експертни възмож-ности. Формите на управле-ние могат да бъдат най-разно-образни. В отделните райони може би те ще са различни.

Какво ще стане с остана-лата държавна собстве-ност - довеждащите съ-оръжения от язовирите, външни водопроводи...?

Министър Нона Караджова изрази преди време идея дър-

жавната собственост във ВиК сектора да бъде приета за уп-равление от нови структури, наречени агенции по водите, с териториално разпределе-ние подобно на съществува-щите басейнови дирекции. В случая е по-важно да се знае дали ще има единна структу-ра за управление на водния сектор. Ако я има, тя ще може да поеме и държавната част от водната инфраструктура. Язовирите с национално зна-чение обикновено не са само водоснабдителни. Има и де-ривации, външни водопрово-ди и други съоръжения, кои-то обслужват няколко обосо-бени територии, и тези струк-тури би трябвало да се упра-вляват от държавата.

Продължавате ли да на-стоявате за самостоя-телен закон за ВиК?

Законът за ВиК е готов отдав-на. Последният му вариант беше консултиран и с Бъл-гарската асоциация по водите още при предишното прави-телство. Ние направихме се-риозни бележки по него и те бяха приети по принцип, но от това нищо реално не про-излезе. Законът беше спрян, а се появиха коментираните вече допълнения и изменения към Закона за водите. Бъл-гарската асоциация по води-те продължава да настоява за отделен Закон за ВиК.

Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Карта на обособените територии на ВиК дружествата

Според Решение № РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустрой-ството, публикувано в брой 7 на Държавен вестник от тази година, са обособени 51 територии за действие на ВиК операторите. На картата са показани териториите на седемте големи града


публично-частно партньорствосектор


текстове в Закона за енер-гетиката. Хидромелиора-тивните съоръжения се опират на Закона за сдру-женията за напояване. Пи-тейно-битовото водоснаб-дяване и пречистване - на раздел в Закона за води-те за ВиК операторите и на Закона за регулиране на ВиК услугите. Тази под-редба на нормативите на-прави Владимир Страти-ев, началник на кабинета в Министерството на окол-ната среда и водите и съ-ветник, по време на бъл-гарско-френска конферен-ция за публично-частното партньорство в сектора.

Според повечето екс-перти в сектора законо-дателната среда трябва да бъде променена. Те насто-яват за самостоятелен За-кон за ВиК, в който да бъде приет и Законът за регули-ране на ВиК услугите.

Според Стратиев про-блемът за ВиК сектора е в съотношението между За-кона за водите и Закона за водния регулатор и наред-бите към него. Това съот-ношение, смята експертът, не е в най-добрата си фор-ма. Затова има нужда от развитие на правната рам-ка.

Собственост на ВиК сис-темите

Собствеността на ВиК операторите е нееднород-на - общинска, държавна, общинско-държавна, част-на и в състава на ВиК дру-жествата. До септември 2010 г. ВиК оператори-те ще опишат активите си, които трябва да преминат в собственост на общините. Остават и части от външни водопроводи, деривации и съоръжения, които са дър-жавна собственост.

Наличието на публична собственост и съществу-ването на бизнес интереси дава възможност да са об-мислят публично-частни партньорство в сектора.

Според обновения За-кон за водите в рамките на една обособена територия - общо 51, може да действа само един ВиК оператор.

Съществуващата правна рамка във водния сектор не е пълноценна и е недоста-тъчна за развитие на пуб-лично-частното партньор-ство (ПЧП). Има тексто-ве, които ориентират към подобно партньорство, но пълен правен механизъм за стартиране на ПЧП сега няма, каза Владимир Стра-тиев. Сега има само една възможна форма - конце-

сията. В рамките на Зако-на за концесиите може да се говори и за схемата „по-строй - експлоатирай - пре-дай“ (ВОТ, build - operate - transfer).

Разпределение на ВиК те-риториите

Принцип на разпреде-ление на ВиК териториите няма. Той не се съвместя-ва нито с подялбата на ба-сейновите дирекции, нито с административното деле-ние (виж таблицата).

Освен законовата база върху ПЧП във водния сектор влияят още няколко действия от страна на дър-жавата, общините и бизне-са.

Регионалните планове за развитие на ВиК мре-жите според Закона за во-дите се изработват от асо-циациите за срок от 25 го-дини. Но за да има пла-нове, трябва да са избра-ни изпълнители-консул-танти, които да направят проучвания за генерална-та схема на ВиК дейност-ите на отделните терито-рии. Проведените тръж-ни процедури по проект за тези дейности с финанси-ране от Световната банка бяха замразени. Най-веро-ятно процедурите ще бъ-дат повторени.

Към тези планове са не-обходими 5-годишни ин-вестиционни програми и решения на ВиК асоциа-цията.

От своя страна ВиК операторите, които сега действат на тези 51 обосо-бени територии, трябва да разработят бизнес плано-ве, които да бъдат одобре-ни от Държавната комисия по енергийно и водно регу-лиране. Важен е синхронът между бизнес плановете на дружествата и инвестици-онните планове. Тази схе-ма може да придобие мно-го разновидности в зависи-мост от предложения ва-риант за публично-частно партньорство. Върху рабо-тата на ВиК дружествата влияят и плановете за уп-равление на речните басей-ни, защото са основен ин-струмент за регулация на всички взаимоотношения при използване на водите в сектора.

Всички действия, свър-зани с публично-частни-те партньорства, трябва да бъдат предшествани от ре-форма във ВиК сектора, която ще бъде описана в стратегията за развитие и управление на водния сек-тор.

Опитът на другите

През 1991 г. е изпратена покана за публично-частно партньорство без каквато и да било обосновка. Просто градът има нужда от инвестиции при намаляващо по-требление на вода.Исканите инвестиции са над 260 млн. евро за 10 г.Концесията е за Рощок и 36 общини около него – общо 250 хил. жители. Договорът е за 25 години.Дружеството е „Евро Васер Рощок“, от чиито дялове 51% са на “Тисен”, а 49% - на “Евро Васер” (“Суез”).Договорът е подписан през 1992 г. и са направени 4 анекса към него – през 1995 г., 1999 г., 2001 г. и 2007 г.Финансирането е от европейските фондове – FEDER.В резултат на концесионния договор е построена пречиствателна станция за 400 хил. еквивалент жители.Процентът на свързаните с канализация домове в селските райони нараства от 28% на 74% за 7 години.

Името на дружеството е “Остравске Водарни и Кана-лизацие”. Финансирането е от смесен капитал.Формата е институционално публично-частно партньорство.С вода се снабдяват 314 хил. души на-селение, а в услугата „обратни води“ са включени 290 хил. души. Финансирането е от програма ИСПА.Договорът е от 1994 г. Формата лизинг се прилага за водоснабдяването, а за обратните води – експлоата-ция и поддръжка. Физическите загуби на вода нама-ляват от 19.8 млн. куб.м през 1996 г. на 4.9 млн. куб.м през 2005 г.Трите остарели пречиствателни станции за отпадъч-ни води са заменени от модерна градска пречиствателна станция, осигуряваща пречистване и на азот. “Суез” използва лизинговата форма и в Тренчин, Словакия.

Договорът за концесия на ВиК дейностите е от 1997 г. с френската “Суез”.Срокът на действие на договора е 25 години.Доставяните услуги са за добиване и предоставя-не на вода.На територията живеят 1.9 млн. души.Инвестициите са повече от 200 млн. евро.Физическата загуба на вода сега, 13 години по-късно, е 15%.

Договорът е за аренда на ВиК съоръженията.Община Прага е собственик на активите.РVS е управляващата инфраструктурна компания.Оператор е компанията РVK, която е 100% на френската “Веолия вода”.Финансирането е от субсидии от общината, прави-телството и Европейския съюз.Договорът е за 10-15 години.

Концесионният договор за ВиК услугите е за 20-30 г.Концесионер е „Апа Нова“, Букурещ.В него акционери са “Веолия вода” със 74% дял, общи-ната е с 16% дял, служителите - с 10% дял.Субсидиите са от правителството, общината и Европей-ския съюз. Вложени са 35 млн. евро собствен капитал на „Веолия вода“. „Апа Нова“ взема заем 17 млн. евро от Световната банка.Пречиствателната станция е финансирана в първия етап със 120 млн. евро от европейските фондове (65%) и заем от общината (35%).

РОЩОК

БУДАПЕЩА

ОСТРАВА

ПРАГА

БУКУРЕЩ


ТРЕНД

По показателя „ин-веститорско одобрение“ в региона на Централа и Югоизточна Европа и Северна Африка Бълга-рия е на четвърто място с 20% инвеститорско одо-брение след Чехия, Ун-

гария и Хърватия. За пе-риода 2004-2008 г. обаче реално България е пър-ва по проекти за кол-цен-трове с 21%, следвана от Хърватия и Румъния.

Изводите са от 6-ме-сечно изследване на база интервюта с 203 между-народни бизнес лидери и статистически данни за периода 2004-2008 г., из-вършено от одиторската компания Ernst & Young по поръчка на Светов-ната банка. Изследва-ните държави са Румъ-ния, България, Хърватия, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова и Черна гора. Средно 40% от участниците в проуч-ването са посочили, че планират да разширят своята експанзия в Юго-източна Европа.

Лидер в региона е Ру-мъния с 49% от всич-ки привлечени инвести-ции, следват България с 23%, Сърбия с 13% и

Хърватия с 5%. На опаш-ката е Македония с 3% и Албания с 1%. От всич-ки участници обаче 41% са посочили България на първо място за инвести-ции до три години, след-ват Румъния, Хърватия и Сърбия.

Съществува разлика обаче между имиджа на България пред между-народните предприема-чи и реалните вложения в страната, констатират експертите.

Перспективите пред България за привлича-не на преки чуждестран-ни инвестиции изглеждат добри, а 54% от предпри-емачите очакват подобре-ние в привлекателността на страната в следващи-те три години. На второ място е посочена Румъ-ния с 51%, а на трето - Хърватия с 49%.

Основните сфери, къ-дето има нужда от още работа според проучва-нето, са корупцията и

бюрокрацията - 30%, ко-муникациите - 21%, по-литическата стабилност - 14%, увеличаване гъвка-востта на административ-ните процедури - 14%.

България е една от най-предпочитаните страни в региона за създаване на логистични центрове - 16% от предприемачите я определят като атрактив-на, същия дял отреждат и на Румъния и Сърбия, а Хърватия води класация-та с 18%.

Това на фона на меж-дународната инвестици-онна среда също изглеж-да по-добре, отколкото в края на 2008 г., когато 74% от предприемачи-те са търсили стабилизи-ране на инвестициите си и запазване на активите си. При последното до-питване повечето бизне-си вече търсят нови въз-можности за пазарно раз-витие.

От гледна точка на макроикономическата

стабилност България и Естония са единствени-те, които изпълняват ма-астрихтските критерии за стабилност.

Сред положителни-те примери е Бълга-рия с Great Wall Motor - заводът за автомоби-ли в Ловеч, с отваряне-то на 1500 работни мес-та и центърът за обслуж-ване на клиенти на HP в България с 1000 работни места, заводът и център за развойна дейност на „Рено“ в Румъния с 5000 работни места.

Основна препоръка е България да се опитва да предлага добри условия за бизнес не само в рам-ките на региона, но и в цяла Централна и Източ-на Европа, което да ста-не със създаване на ус-луги и продукти с висока стойност. Като конкрет-ни пътища са посочени подобряване на трудо-вата квалификация и ин-фраструктурата.

Според проучване на Ernst & Young:

България в топ три на чуждите инвеститори в региона

Германия остава най-големият инвес-титор в региона

Сред основните цитирани проблеми са инфраструктурата и качество-

то на работната сила

Лидер в региона е Румъния с 49% от всички привлечени инвестиции,

следват България с 23%, Сърбия с 13% и Хърватия с 5%

0

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

Германия САЩ Австрия Франция Италия

Класация по страни - източник на ПЧИ в региона в периода 2004 - 2008 г., по брой проекти

Най-привлекателни региони за инвестиции, в %

Основните заплахи за бизнеса

0,00%

10,00%

20,00%

30,00%

40,00%

50,00%

60,00%

70,00%

80,00%

Корупция Политическа нестабилност

Ръст на заплащането на работната сила

Ръст на цените на имотите

Недостиг на квалифицирана

работна ръка

25% от преките чуждес-транни инвестиции в Централна и Източна Европа са в Югоизточ-на Европа

50%от инвестициите са в производствени мощ-ности

1239са проектите с ПЧИ в региона

620 млрд.долара е произведени-ят брутен вътрешен продукт в държавите от региона за 2008 г.

57.8 млн.души работят в ре-гиона

Западна Европа

Централна Европа

Русия, Украйна, Беларус

Югоизточна Европа

Балтийски държави

Скандинавски държави

Северна Африка

47%47%

38%38%

24%24%

21%21%

17%17%

15%15%

13%13%

По атрактив-ност за чуж-дестранните и н в е с т и ц и и България се

нарежда на трето мяс-то с 34% одобрение от инвеститорите, пред нея са Хърватия и Ру-мъния. За 5-годиш-ния период страната е на второ място, като е привлякла 23% от про-ектите, изпреварена от Румъния с 49%.


БИЗНЕСИнж. Светослав Глосов, управител на „Биад-С“:

Проблемите с експлоатационните дружества, банковите лихви и квалифицираните работници си остават

Строителите очакват от държавата големи обектиКакви са възможностите за бизнес в този кризисен момент?

- Обществените поръчки не са много, но ние и не работим с държавата. Въпреки кризата има добри частни инвестито-ри, които не са прекратили фи-нансирането си и своите ин-вестиционни програми. Това важи и за чуждите дружества, например търговските вериги. Традиционен проблем в Бъл-гария са финансирането и ви-соките лихви. Банките и сега продължават да твърдят, че имат добри наличности и са готови да финансират жиз-нени проекти. Лихвите оба-че в страната не са от ниски-те. Най-добрата лихва, която получихме, беше по специал-ното финансиране за бизнеса от държавната Банка за раз-витие през търговските банки при 8%. В развитите държа-ви финансирането за бизнеса е при съвсем други условия и за частните клиенти също, което пък стимулира потребителско-то търсене и цялата верига. Основен проблем остава бю-рокрацията. Един проект тряб-ва да бъде одобрен за десет дни, а се бави с месеци. Про-блем е и инфраструктурата, която общината е задължена да изгради, но не се знае кога. Няма градоустройствени пла-нове за определени терито-рии. Проблем остава квалифицира-ната работна ръка. Много спе-циалисти емигрираха с прие-мането в Европейския съюз и особено за големи обекти като АЕЦ „Белене“ как ще бъдат намерени достатъчно заварчи-ци например не е ясно.

Вие работихте по жи-лищни обекти във връзка ядрената централа „Бе-лене“, как е работата по този голям проект?

- Стартът преди година на из-граждането на местната ин-фраструктура и на два жилищ-ни комплекса за работещите по проекта беше причина гра-дът да се оживи. Все още оба-че няма пречиствателна стан-ция за отпадъчни води. Районната администрация там работи много успешно. Кме-тът е вече четвърти мандат и нямаме никакви проблеми при одобряване на проектите и ад-министративната структура. От една година обаче проек-тът е спрян. Хората в региона са отчаяни, защото той озна-чава много за инвестиционна-та активност там. Той ще оси-гури голяма заетост и по вери-гата много бизнеси ще се въз-

ползват от тези средства. Из-вестно е, че с едно работно място в атомната централа са свързани още 12-15 други ра-ботни места.

Как държавата може да помогне за излизане от кризата?

- Това е и отговорът на въпро-са как може да помогне държа-вата за излизане от кризата - като търсим стратегически ин-вестиционни проекти. В Съединените щати по вре-ме на Голямата депресия са из-градени огромни обекти, като водноелектрическата централа на язовира „Хувър“ например - най-голямата ВЕЦ за време-то си в света. Друга реална възможност за помощ в кризата е държавата да изплати своите задължения към бизнеса. Ние сме катего-рично против искането за 10% отстъпка като условие за бър-зо разплащане със строител-ните фирми и излязохме със специална декларация още в края на декември. Съгласни сме с предложение-то за данъчна ваканция, докол-кото това ще позволи на биз-неса и да се разплати с държа-вата.

Каква е ролята на Кама-рата на строителите в България точно в тази момент?

- Камарата на строителите в България защитава интересите на строителния бизнес в Бъл-гария. Тя беше конституира-на като авторитетен орган със специален закон и има възло-жени сериозни права и задъл-жения. Една от първите и най-важни задачи беше създаване-то на регистъра на строители-те, който извади на светло си-

вия сектор, и освен това гаран-тира пред клиентите надежд-ността на строителната фир-ма. Както вече казах, камарата излезе с остра декларация сре-щу искането за 10% отстъп-ка от дължимите от държава-та пари. Във връзка със затруднени-ята на по-малките фирми сме обмисляли възможността за диференциране на таксите за вписване и потвърждение на данните в регистъра в зависи-мост от размера и оборота на компанията. Миналата година над 1000 фирми не потвърдиха свое-то членство, но голяма част от тях бяха конюнктурни и слу-чайно в бизнеса във връзка със строителния бум.

Какви са основните иска-ния на строителите, ко-ито защитава камарата пред държавата?

- Многократно сме внасяли предложения за изменение на Закона за обществените по-ръчки и очакваме да видим в това Народно събрание каква част от тях ще бъдат приети. Нашите предложения за тек-стове по Закона за ДДС бяха приети от икономическата ко-мисия на НС и са намерили от-ражение в проектозакона, вне-сен от Д. Гяуров. Имаме сериозни препоръки за промяна на текстове, които ка-саят експлоатационните дру-жества. Много наболял е въ-просът с изграждане на ин-фраструктурата за тях. Въ-просите са различно поставе-ни - за електроснабдяването вече частните дружества тряб-ва да изкупят трафопостовете и другата инфраструктура от строителя, но - по тяхна оцен-ка, в определен от тях срок и

по начин, определен еднолич-но от тях. Когато внасяме до-кументи за това, например в ЧЕЗ, дори не получаваме вхо-дящ номер на подписания от нас договор. Колко ще се бави преписката - само те знаят. Обяснението им е, че инвес-тиционните им разходи се оп-ределят от енергийния регула-тор и те не могат да ги надви-шат, защото това ще доведе до увеличаване на цената на тока. Затова, като достигнат лими-та, прехвърлят обекти за след-ващата година. В един момент имахме добър диалог с ЧЕЗ, но сега нещата отново се за-бавиха. При водоснабдяването ние да-ряваме инфраструктурата на общината, която ги дава за стопанисване на дружеството, на което обаче все пак плаща-ме такса за ползвана вода, ка-нал и т.н. Практика в „Софий-ска вода” е да се връщат внесе-ни за съгласуване проекти по няколко пъти с най-различни и нови мотиви, като за всяко последващо внасяне се запла-ща нова такса и тече нов срок за съгласуване. Очакваме сериозна дискусия по нашите проблеми и кон-кретни предложения на наше-то общо събрание на 25 май.

Миналата година стар-тира дарителска кам-пания, посветена на го-дишнината от рождени-ето на Колю Фичето, вие също участвате в нея?

- Община Дряново, национал-ният конкурс „Сграда на го-дината“ и Камарата на стро-ителите в България обедини-ха усилия за възстановяване на музея на Колю Фичето в Дряново по повод на 210-ата годишнина от рождението на видния български архитект и строител. Началото на строи-телно-възстановителните ра-боти е предвидено за 1 май.Инициативата бе обявена на 15 декември миналата годи-на по време на церемония на осмото издание на национал-ния конкурс „Сграда на годи-ната“ в столичния „Кемпински хотел Зографски“.Ние традиционно помагаме и за други благотворителни ини-циативи - църква във Видин-ско, параклис над Вакарел, проекти за няколко църкви и параклиси, баскетболен клуб за инвалиди чрез Ротари клуб „София-Балкан”. Смятам, че работещият принцип е „Да се прави добро винаги, когато може“.

Интервюто взеНиколай ТОДОРОВ

Светослав Глосов е за-вършил „Промишлено и гражданско строител-

ство“ във Висшия институт по архитектура и строител-ство. Започва работа в КИПП „Гражданстройпроект“ през 1981 г., след което в строи-телното поделение на МВР ( преименувано на „Проин-векс” ЕООД ) до 1992 г. и от 1996 до 1998 г. През 1993 г. създава строителната фирма „Биад-С“ с опит в жилищни сгради и хотели и обекти в Банско, София, по Черномо-рието, кк Боровец, жилищен комплекс в Белене, а през 1998 г. компанията за строи-телен надзор „Глоса“.

Основен проблем остава бюрокра-

цията. Един проект трябва да бъде одо-брен за десет дни, а се бави с месеци

Проблем остава квалифицираната

работна ръка. Мно-го специалисти еми-грираха с приемането в Европейския съюз и особено за големи обекти като АЕЦ „Бе-лене“ как ще бъдат на-мерени достатъчно заварчици например не е ясно

10 Строителство Градът, 19 - 25 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Разширение на трам-вайните линии в посока жилищен комплекс „Дър-веница” и „Студентски град” в София предвиж-да проект на Столична-та община. С него ще се възстанови част от изве-деното от експлоатация трасе по бул. „Св. Кли-мент Охридски” и ще бъде подобрено транс-портното обслужване на района. Трамвайната ли-ния осигурява обслуж-ване на столичните квар-тали „Дианабад”, „Дър-веница” и „Студент-ски град”, които са дос-тъпни предимно с авто-бусен транспорт, ще се осъществи и връзка чрез метрото с центъра. Па-ралелно с въвеждане на трамвая в експлоатация ще се намали задръства-нето, което сега се обра-зува на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и Софийската духовна семинария, каза главни-ят архитект на София Петър Диков.

Направено е предин-вестиционно проучване на базата на приет пред-варителен транспортно-комуникационен проект. Разработката е дело на общинското предприя-тие „София - проект”. Възложено е и изготвяне на ОВОС, тъй като ли-нията минава през Лов-ния парк.

Предвижда се с про-екта общината да канди-датства за финансиране по оперативна програ-ма „Регионално разви-тие”, каза за „Строител-ство Градът” инж. Евге-ни Ганчев, изпълнителен директор на „Столичен електротранспорт” ЕАД. От инициативата за тех-ническа помощ ДЖАС-ПЪРС (JASPERS, Joint Assistance to Support Projects in European Regions) е избрана кон-султантска фирма за под-готовка на документаци-ята за кандидатстване за техническа помощ, по-сочи също инж. Ганчев.

Трамвайното трасе е с дължина 4500 м и започва от кръстови-

щето на бул. ”Драган Цанков” и бул. „Стоян Михайловски”, при се-минарията продължа-ва по бул. ”Симеонов-ско шосе”, като се движи от северната страна на съществуващите пътни платна. Трасето пресича по правата през същест-вуваща просека в Ловния парк до гара „Пионер”, след това по бул. ”Ни-кола Габровски”, къде-то коловозите на релсо-вия път са ситуирани на общо платно до бордюр-ните линии до кръстови-щето с бул. ”Г. М. Дими-тров”. По бул. „Г. М. Ди-митров” трамваят се дви-жи по обособено платно от южната страна, дос-тига до метростанция 11 и след това до бул. ”Св.Климент Охридски”, къ-дето продължава по обо-собеното трасе на ста-рата трамвайна линия. Предвижда се тя да бъде изцяло подменена, защо-то е негодна за експло-атация. Трасето дости-га до трамвайното обръ-щателно ухо след кръс-товището с бул. ”Андрей Ляпчев”.

Предвижда се трасето да мине през гара „Пио-нер“, която ще бъде съ-борена. При гарата два-та коловоза на трамвая се разделят един от друг и се ситуират от двете страни на бул. „Нико-ла Габровски”. При бул. „Г.М. Димитров” двата коловоза се събират и трасето на релсовия път се разполага в южната част на булеварда.

С изграждане на рел-совия път ще бъде из-вършена и реконструк-ция на редица съоръже-ния на инженерната ин-фраструктура като во-доснабдяване, канали-зация, телефонизация, улично осветление.

Водоснабдяване и кана-лизация

Трамвайният релсов път засяга част от съ-ществуващия водопро-вод по ул. „Никола Га-бровски” ф400 и ф350, поради което е проекти-ран нов със същия диа-

метър. Всички същест-вуващи консумативни водопроводи от мрежата на жк „Дианабад” на из-ток и на запад трябва да се присвържат към него с нови отклонения, ко-ито да минат под трам-вайната линия със съот-ветното укрепяване. По съществуващото трам-вайно трасе по бул. „Св. Климент Охридски”, къ-дето ще бъде извършена подмяна на релсите, се предвижда покриване и укрепване на всички съ-ществуващи водопрово-ди, пресичащи трамвай-ната линия.

Предвижда се рекон-струкция на съществу-ващите канали, които се засягат от релсовия път и изграждане на нови ка-нални връзки. Същест-вуващата мрежа е изгра-дена и функционира като смесена. Предвижда се отвеждане на дъждовни-те отпадни води в р. Но-вачица на терените, раз-положени в близост до реката. Реконструират се всички канали, които попадат под трамвайно-то трасе.

По бул. „Г.М. Дими-тров” се планира из-граждане на канал, ус-пореден на трамвайното трасе. В него ще бъдат превключени съществу-ващите канали от тери-торията на „Студентски град”.

Електроснабдителна мрежа, улично осветле-ние и телефонизация

Планира се всички съществуващи кабели и тръбни мрежи, които се засягат, да бъдат рекон-струирани. Изгражда-

не на нова тръбна мре-жа се предвижда в двата тротоара на ул. „Никола Габровски”. Предвижда се ново улично осветле-ние по бул. „Стоян Ми-хайловски” и бул. „Ни-кола Габровски”, което е решено двустранно, а по бул. „Св. Кл. Охрид-ски” - възстановяване на осветлението в оста на трамвайната линия вър-ху стълбовете на кон-тактната мрежа. Улич-ното осветление по бул. „Г. М. Димитров“ се за-пазва.

По отношение на теле-фонизацията се предлага изграждане на нова теле-фонна мрежа от 40 ПВЦ тръби в южния тротоар на ул. ”Никола Габров-ски” и седем в северния. Нови тръбни системи ще има и на кръстовището на ул. „Н. Габровски” и ул. „Г. М. Димитров”.

Гергана ДИМИТРОВА

Трамвай достига до „Студентски град” в СофияС проекта ще се кандидатства за финансиране по програма „Регионално развитие”

Проектантът

Общинско предприятие „София - проект” с ди-ректор инж. Стефанка Брадварева и колектив в състав инж. Михаил Баларев (част „Пътни ра-

боти”), инж. Татяна Иванова (част „Канализация”), инж. Теменужка Груева (част „Водоснабдяване”), инж. Димка Димитрова (част „Ел. снабдителна мре-жа”), инж. Ради Пипев (част „Улично осветление”), инж. Стефанка Чаушева (част „Телекомуникации”), инж. Светлозар Илиев (част „Конструкции”), инж. Елвира Стойкова и инж. Кръстю Русев (части „Кон-тактна мрежа, ел. захранване и секциониране”).

Ще бъде изграден и нов мост на р. Драгалевска

Новопроектираният мост е ситуиран по оста на коритото на р. Драгалевска, под пътното платно на ул. „Никола Габровски”, преди ре-

ката да навлезе в коригиран подземен участък, преминаващ под трибуните на плувен комплекс „Дианабад”. Съществуващото сега съоръжение е с по-малки размери като габарити и не удовлетво-рява нуждите за трамвайното трасе. Освен това стоманобетонните плочи, носещи пътното платно, са изпълнени с по-голяма дебелина от тези, носе-щи тротоарите, което прави невъзможно използ-ването на тези тротоарни плочи като носещи еле-менти за пътно платно или трамвайно трасе, обяс-ниха проектантите. Формата на новопроектира-ния мост е правоъгълно сечение със светли раз-мери 5 м ширина и 3 м височина и дължина по оста 26 м. Конструкцията е монолитно стоманобе-тонно кутиеобразно сечение. Плочите и стените са с дебелина 0.50 м, армирани двустранно. При втока и оттока на моста се изпълняват четири кри-ла, успоредни на реката, като подпорни стени за поддържане на насипа на пътя.

С транспортния проект се предвижда:

• отваряне на нова улица при гара Пионер като продължение на ул. „Никола Габровски”

• оформяне на зона за паркиране

• разширение на ул. „Никола Габровски” от гара Пионер до бул. „Г. М. Димитров”

• отделяне на самостоятелно трамвайно трасе южно на бул. „Г. М. Димитров”.

Никола Габровски

Акад

. Ст

. Мла

дено

в


ВОДНИ ПРОЕКТИ

От 12 млрд. лева до 10 млрд. евро са нужни на водния секторВодният сектор в Бъл-

гария се нуждае от 12 млрд. лв. (7 млрд. лв. за градска инфраструкту-ра за отпадъчни води и 5 млрд. лв.за канализацион-ни мрежи) за реконструк-ции на цялата ВиК инфра-структура, каза минис-търът за управление на средствата от Европей-ския съюз Томислав Дон-чев на семинар “Френски-ят опит в публично-част-ното партньорство във водния сектор” миналата седмица.

Според него финанси-те са необходими за нови водопреносни мрежи, пречиствателни станции и канализационни мре-жи. Според изследване на Българската асоциация по водите (БАВ), представе-но от новия й председа-

тел проф. Румен Арсов по време на форума, секто-рът се нуждае от около 10 млрд. евро.

Повечето от средства-та за водния сектор са от оперативна програ-ма “Околна среда” и про-грама ИСПА. Разликата между наличното финан-сиране (1.8 млрд. евро) и необходимото е голяма. България трябва да отго-вори на въпроса какъв ще е подходът й към инвести-циите във водния сектор, каза още Томислав Дон-чев. Очаква се стратегия-та за развитие на водния сектор, която може да от-говори на този въпрос, да бъде готова до края на го-дината, съобщи минис-търът на околната среда и водите Нона Караджо-ва по време на конферен-

цията “Управление и раз-витие на стратегическата инфраструктура” в края на март .

Според БАВ разходи-те за придобиване на дъл-готрайни материални ак-тиви с екологично пред-назначение във водния сектор за периода 2002 - 2006 г. са общо 589. 514 млн. лева. От тях 250.384 млн. лв. са за пречиства-телни станции за отпадъч-

ни води.От януари 2009 до

31.12 2010 г. за канализа-ционни мрежи са предви-дени 508.73 млн. евро, а за пречиствателни стан-ции - 663.61млн. евро.

За периода януари.2011 - 31.12.2014 г. средствата за канализационни систе-ми са над 1.66 млрд. евро, а за пречиствателни стан-ции - 684.3 млн. евро.

Милена ВАСИЛЕВА

ТЕМПЪТ НА НАРАСТВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДМА ВЪВ ВОДНИЯ

СЕКТОР В ПЕРИОДА 2002 - 2006 Г.Година Стойност на ДМА в млн. лева2002 55.536 2003 97. 304 2004 111.236 2005 104.718 2006 140 353

Състояние на водопреносната мрежа

• 98.9% от населението се обслужва от централи-зирани водоснабдителни системи, управлявани от ВиК дружества.

• Общата дължина на водопроводните мрежи е 73 500 км.

• 73% от мрежите са изградени от азбесто-цимен-тови (етернитови) тръби.

• 57% от мрежите са въведени в експоатация до 1970 г.

• Само 0.1% от мрежите са новоизградени.• Само 0.3% от мрежите са реконструирани.• Средните загуби на вода са 61.7%.• Около 44% от питейната вода за населението се третира в 42 пречиствателни станции за питейни води.

Състояние на канализационните системи

• Средно около 69.4% от населението се обслужва от канализационни системи, управлявани от ВиК дру-жествата.• Около 95% от населението в 71% от градовете полз-ва канализация.• Около 9% от населението в 2.5% от селата ползва канализация.• Общата дължина на канализационната мрежа е 10 400 км.• Около 90% от мрежите са изградени от бетонни или стоманобетонни тръби.• Около 90% от мрежите са въведени в експлоатация до 1990 г.• Около 64% от канализираните отпадъчни води се пречистват от 72 пречиствателни станции.• Средно около 41.1% от населението се обслужва от пречиствателни станции за отпадъчни води, управля-вани от ВиК дружествата.• Общият брой на пречиствателните станции за отпа-дъчни води, експлоатирани от ВиК дружествата, е 72, от които 54 са с вторично (биологично) пречистване.• До 2015 г. е планирано да функционират общо 430 пречиствателни станции за отпадъчни води за насе-лени места над 2000 еквивалент жители.

Източник: Българска асоциация по водите

1.667 млрд. евроса средствата за ка-нализационни систе-ми за периода януари 2011 - декември 2014 г.

684.3 млн. евроса отделени за пре-чиствателни станции за същия период

508.73 млн. евроса предвидени за кана-лизационни мрежи oт януари 2009 до декем-ври 2010 г.

663.61млн.евросе отделят за пречис-твателни станции за същия период



Усилията на дружество-то са насочени към изпъл-нение на инвестиционната програма, целяща подобря-ване на качеството на ВиК услугите в Пловдив. Това съобщи новоназначеният директор на ВиК ЕООД – Пловдив, Валентин Васи-лев.

“Водната инфраструкту-ра на града е изключително амортизирана, 60 на сто от водопроводите са от етер-нитови тръби, което е при-чина за чести аварии и ви-соки загуби на вода в мре-жата. Предвид огромни-те инвестиции, които са ни необходими, най-важният проблем, който искаме да решим, е подмяната на ма-гистралните водопроводи по основните пътни арте-рии на града”, допълни Ва-

силев. От средата на 2007 г. до

края на 2010 г. ще бъдат усвоени 14.446 млн. евро, от които 11.4 млн. евро са заем от Европейската бан-ка за възстановяване и раз-витие (ЕБВР), 2.5 млн. евро собствено финансиране и 0.3 млн. евро от Министер-ството на регионалното раз-витие и благоустройството. Средствата се използват изцяло за рехабилитация на водоснабдителната мрежа и модернизация на съоръже-нията на пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) в Пловдив.

До момента със сред-ствата по заема с ЕБВР са подменени 11 км, а до лято-то - още 9 км, по които уси-лено работи фирмата из-пълнител “Драгиев и Ко”.

Според разработения мастерплан и интегрирани водни мерки по ИСПА про-екта за техническа помощ е необходимо да бъдат реха-билитирани и новоизгра-дени още 27 км магистрал-ни и разпределителни водо-проводи на приблизителна стойност 20 млн. евро.

През юни ще старти-ра технологично обновя-ване на пречиствателната станция за отпадъчни води, което ще позволи прера-ботването на отпадъчните води от северната част на град Пловдив. Финансира-нето е осигурено от заема с ЕБВР. В момента се фи-нализира тръжната проце-дура за избор на изпълни-тел, в която се състезават 2 български и 2 чуждестран-ни фирми. След като депо-

то в Катуница беше затво-рено миналата година, про-блемът с оползотворяване-то на утайките, излизащи от пречиствателната стан-ция, се решава временно. Сега отпадъчният продукт се съхранява на специално изградени полета на тери-торията на станцията, чий-то капацитет е ограничен, каза управителят на ВиК и посочи, че се търсят трайни решения в няколко посоки.

С техническата помощ по ИСПА консорциум „Кокс-Далем-Пехер-Плеядес” подготвя проект за цялост-на модернизация на ПСОВ - Пловдив. Стойността на проекта е 25 млн. евро, той ще бъде включен в инвес-тиционния проект на общи-на Пловдив, който ще бъде предложен за финансира-не по оперативна програма „Околна среда”.

Светла ДОБРЕВА

Обновяват пречиствателната станция в Пловдив от юниДве български и две чуждестранни фирми се състезават за изпълнител на ремонта

СРЕДСТВА ЗА УСВОЯВАНЕ В ПЕРИОДА ЮНИ 2007 – ДЕКЕМВРИ 2010

Средства Сума в млн. евро

Общо 14.446

Заем от ЕБВР 11.4

Собствено финансиране 2.5

От МРРБ 0.3

60 на стоот водопроводите в Пловдив са от етерни-тови тръби

11 кмводопроводи са подме-нени до момента със средствата по заема от ЕБВР, а до лято-то - още 9 км. Още 27 км магистрални и раз-пределителни водо-проводи ще бъдат об-новени

Оперативна програма „Регионално развитие“Лот 1 „Рехабилитация на път III-112 Дъбова махала - Брусарци - Смирненски от км 16+174 до км 20+574.89 и на път II-13 Кнежа - Искър от км 82+922.57 до км 89+728.90, област Монтана и област Плевен“. 20 април, 10 часа

Лот 2 „Рехабилитация на път III-307 Дерманци - Угърчин – Микре от км 17+000 до км 41+462, област Ловеч“. 20 април, 13 часа

Лот 3 „Рехабилитация на път III-235 Главиница - Зафиро-во от км 25+200 до км 39+117, област Силистра“. 20 ап-рил, 16 часа

Лот 4 „Рехабилитация на път III-216 (п.к. с път II-21) - с. Ситово - гр. Дулово от км 0+000 до км 29+070, област Силистра“. 21 април, 10 часа

Лот 5 „Рехабилитация на път III-205 Разград - Ясеновец - Исперих от км 4+604 до км 11+185 и на път II-49 Търго-вище - Разград - Кубрат - Тутракан от км 50+246 до км 54+956 и от км 73+147 до км 79+891, област Разград“. 21 април, 13 часа

Лот 6 „Рехабилитация на път II-29 (Е-70) Добрич - Гене-рал Тошево - Кардам - границата с Р. Румъния, от км 52+345 до км 68+184, област Добрич“. 21 април, 16 часа

Лот 7 „Рехабилитация на път II-29 Варна - Аксаково - о.п. Добрич от км 4+000 до км 6+900 и от км 9+900 до км 16+205 и на път III-207 /I-2/ - о.п. Шумен - Девня - Ветри-но - Векилски от км 0+250 до км 9+000 и от км 15+620 до км 24+500, област Варна“. 22 април, 10 часа

Лот 8 „Рехабилитация на път III-7008 Елхово - Пчела - Скалица от км 0+000 до км 3+094 и на път III-707 - (път I-6) - гр. Стралджа - път II-53 (о.п. Ямбол - Средец) от км 0+000 до км 36+100, област Ямбол“. 22 април, 13 часа

Отваряне на пътниПЪТИЩА



С еврофинансиране подобряват водната инфраструктура на КазанлъкВ община Казанлък

стартира реализацията на първия етап от интегрира-ния воден проект по опе-ративна програма „Окол-на среда” на стойност 6 422 400 лв., от които 6 128 896 лв. безвъзмездна помощ от ЕС. До лятото се планира да бъде изградена нова ка-нализация и реконструира-на водопроводната и път-ната мрежа на кв. „Хрис-то Ботев”, където живеят близо 6000 души, както и построена канализационна помпена станция и тласка-тел в с. Овощник с 1800 жители.

Първата копка на 14 ап-рил направиха областният управител на Стара Загора Йордан Николов и кметът на Казанлък Стефан Дамя-нов.

„Очаквам изразходва-ните средства да бъдат кон-

тролирани добре, за да оти-де всеки лев по предназна-чение и през месец август планираните дейности да бъдат завършени”, каза гу-бернаторът.

Кметът Стефан Дамянов посочи, че с осъществява-нето на проекта ще се ре-шат важни екологични про-блеми на община Казан-лък. Ще отпадне проблемът с отвеждането на отпадни-те води на един от големите жилищни квартали до Град-ската пречиствателна стан-ция в общинския център, а в с. Овощник ще се предот-врати изливането на непре-чистените отпадъчни води в р. Тунджа, както и замърся-ването на почвите, подзем-ните води и вододайната зона на Стара Загора.

На 23 февруари 2010 г. кметът Стефан Дамянов подписа в Министерството

на околната среда и водите допълнително споразуме-ние към договора за безвъз-мездна помощ за увелича-ване размера на аванса по водния проект. Авансовото плащане е в размер на 1 225 779.20 лева, което предста-влява 20% от цялата стой-ност на безвъзмездната по-мощ. По този начин ще бъде облекчено кредитира-нето от фонд ФЛАГ, което община Казанлък тегли за реализация на обекта.

След проведена общест-вена поръчка за главен из-пълнител на обекта е избра-на софийската фирма „Крам Комплекс Груп” ЕАД с уп-равител Радослав Гьорев. Стойността на договора за строителство е на стойност 4 720 253.34 лв. без ДДС. Строителният надзор е спе-челен от „Интерконсулт” ЕООД – Монтана.

Следващи фази на проекта

По-нататъшните фази на интегрирания воден проект включват рекон-струкция на съоръжения и ново строителство. Ще бъдат извършени следните дейности:

• реконструкция на Градската пречиствателна станция за отпадъчни води в Казанлък• строителство на Главен канализационен колектор Шипка – Казанлък• изграждане на вътрешна канализационна мрежа на Шипка• изграждане на разпределителни канализационни мрежи на селата Шейно-во, Хаджи Димитрово и Крън.

Областни-ят управител Йордан Нико-лов (вляво) и кметът на Ка-занлък Сте-фан Дамянов си пожелаха ефективно ус-вояване на ев-росредства-та и срочно за-вършване на проекта през месец август

оферти до края на априлЛот 9 „Рехабилитация на път III-6061 п.к. с път III-606 - с. Старосел - п.к. с път III-642 от км 0+000 до км 21+582, област Пловдив“. 22 април, 16 часаЛот 10 „Рехабилитация на път III-565 п.к. с път II-56 - с. Шишманци от км 0+000 до км 17+000, област Пловдив“. 23 април, 10 часа

Лот 12 „Рехабилитация на път II-59 Момчилград - Крумовград от км 6+230 до км 24+522, област Кър-джали“. 23 април, 13 часа

Лот 13 „Рехабилитация на път III-5071 Чифлик - Г. Крепост - Стремци - Черноочене от км 2+680 до км 17+865, на път III-597 Дъбовец - разклон Малки Во-ден от км 30+050 до км 34+717 и на път III-663 Чир-пан - Димитровград от км 29+000 до км 31+742, об-ласт Кърджали и област Хасково“. 23 април, 16 часа

Лот 14 „Рехабилитация на път II-63 Перник - Брезник от км 7+620 до км 19+720 и на път III-6204 Овчарци - Сапарева баня от км 7+690 до км 12+700, област Перник и област Кюстендил“. 28 април, 10 часа

Лот 15 „Рехабилитация на път III-181 СОП - с. Кова-чевци от км 0+000 до км 26+792, област София“. 28 април, 13 часа

Оперативна програма „Транспорт“Лот 3 Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителството на обект: Автомаги-страла “Тракия” (А-4) “Оризово – Бургас”, участък: Лот 3 “Нова Загора – Ямбол”, от км 241+900 до км 277+597. 27 април, 12.30 часа

Метро Избор на изпълнител на проект: „Подготовка на инвестиционен проект за трети метродиаметър на метрото в София „кв. Княжево – ЦГЧ – бул. Бо-тевградско шосе” за реализация като тип ”леко ме-тро”, 26 април, 14.00 часа


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

В рамките на един ме-сец може да бъде променен размерът на авансовите плащания по оперативни-те програми и това реше-ние ще е валидно за всички договори, по които пред-стои сключване за безвъз-мездно финансиране. Това заяви министърът по уп-равление на средствата от Европейския съюз Томи-сав Дончев.

Предложението за уве-личение на авансовите пла-щания до 35% по опера-тивните програми „Регио-нално развитие” и „Околна среда” дойде от страна на националното сдружение на общините преди мал-ко повече от две седмици и беше отправено с цел ус-коряване процеса на усвоя-ване на европейските сред-ства. Другото предложение беше за отпадане на пред-варителния контрол върху обществените поръчки. По отношение на регионална-та програма тази стъпка реално ще бъде направена

до края на април с излиза-нето на новия наръчник за бенефициентите, в който е предвидено облекчаване на всички процедури. Пред-вижда се контролът да бъде извършван само при оцен-ка на риска.

Преди да се вземе това решение, е необходимо да се предприемат стъпки към приемане на механи-зъм, който да гарантира, че сумата ще бъде изразход-вана целесъобразно от бе-нефициентите дори кога-то те са публични инсти-туции, включително и об-щини, каза още Томислав Дончев.

„Авансовото плащане е с особен статут – дават се предварително пари, кои-то до някаква степен имат кредитен характер, защо-то логиката на изразходва-не на европейските сред-ства е следната - изразход-вам средствата, отчитам ги, след което се възстано-вяват. С други думи, една от първите задачи е по ка-

къв начин се гарантира, че със средствата, постъпили при бенефициентите, няма да се случи нещо нередно”, заяви още Дончев.

Според него, от друга страна, няма логика пари-те да се дават на бенефици-ентите и да не бъдат израз-ходвани. Практиката, която съществува по отношение на оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда”, е обвърз-ване на авансовото плаща-не със сключени договори за изпълнение, което спо-ред Дончев е добра практи-ка, която ще бъде и допъл-нителен стимул за бенефи-циентите.

„Увеличението е обект и на финансов анализ, за да видим как то ще се отрази на целия темп на плащани-ята, които трябва да бъдат извършени до края на годи-ната. Това е анализ, който се прави и към момента и се разиграват различни ва-рианти - 30, 35 дори 40%, като аз съм склонен да ми-

сля за по-високия про-цент”, допълни още Дон-чев.

Предстои промяна на постановления 55 и 121, които имат отношение към общия ред на разпределе-ние на безвъзмездното фи-нансиране, която трябва да се извърши до края на май.

„Необходимо е въвеж-дане на единни синхронни срокове във всички опера-тивни програми за верифи-циране на разходите, защо-то, ако със сертифицира-нето нямаме основания за

претенции и те се извърш-ват в срок, при верифици-рането имаме изключител-ни ситуации, които отне-мат от шест до осем месе-ца, които дори не се отна-сят до проекти с констати-рани нередности или не-достатъци в документация-та. Идеята е да въведем аб-солютно синхронен срок, който да е валиден за всич-ките оперативни програми, като не коментираме дали той ще е два месеца или месец и половина, но при всички случаи трябва да е

разумен. Съществуват въз-можности, които да стиму-лират управляващите ор-гани, така че сроковете да бъдат спазвани. Една от тях е при забава на плаща-нията, произходила от за-бавяне на верификацията, да се дължат лихви на бе-нефициента, които да са за сметка на бюджета на съот-ветната институция. Разчи-там, че това би имало сил-но дисциплиниращ ефект”, заяви министър Дончев.

Маргарита ЛОЗАНОВАСветла ДОБРЕВА

Увеличават авансовите плащания по европроектите до месецНужен е механизъм, гарантиращ целесъобразно изразходване на средствата

Томислав Дончев, министър по усвояване на средствата от ЕС:

Подготвя се методика за корекция на проектните бюджети с 2-100% при

нарушения на бенефициенти

Какви са функциите на министър ДончевДА ДЕЙСТВА като централен представител на България пред Европейската комисия и други ев-ропейски институции по въпросите на програмирането, управлението и наблюде-нието на средствата от Европейския съюз

ДА РЪКОВОДИ подготовката на проектите на стратегически програмни документи за изпълнение на целите и приоритетите на програмите и други стратегически документи, пред-виждащи финансиране със средства от общността

ДА КООРДИНИРА разработването и изпълнението на националната стратегическа референтна рам-ка и да провежда преговорите с Европейската комисия за нейното подобряване и актуализиране.

През миналата седмица прави-телството одобри промени в Устройствения правилник на

Министерския съвет и на негова-та администрация, които уреждат мястото и функциите на министъра по управление на средствата от Ев-ропейския съюз Томислав Дончев.Негова отговорност ще бъде ця-лостната организация и ръковод-ството на системата за координа-ция при управлението на средства-та от Европейския съюз, а в поли-тическия му кабинет ще работят петима души. Дейността му ще се подпомага от четири дирекции в администрацията на Министерския съвет. Функциите, възложени на министър Томислав Дончев, са да

действа като централен представи-тел на България пред Европейска-та комисия и други европейски ин-ституции по въпросите на програ-мирането, управлението и наблю-дението на средствата от Европей-ския съюз; да ръководи подготов-ката на проектите на стратегически програмни документи за изпълне-ние на целите и приоритетите на програмите и други стратегически документи, предвиждащи финан-сиране със средства от общност-та; да координира разработване-то и изпълнението на национална-та стратегическа референтна рамка и да провежда преговорите с Евро-пейската комисия за нейното подо-бряване и актуализиране.

Със свое постановление Министерският съвет определи функциите на министъра,

управляващ евросредствата

Наред с вземането на решение за вдигане на авансовите плащания съществен про-блем, за който търсим решение е намира-

нето на механизъм, който да гарантира обратното възстановяване на средства-та към държавата при констатирани не-редности. Вече сме подготвили т.нар. Ме-тодика за финансови проекти, в която са предвидени механизми за корекция на про-ектните бюджети с 2 до 100% в зависи-мост от типа нарушения, извършени от бенефициентите. Тази методика предстои да бъде съгласувана с Европейската коми-сие и приета от Министерския съвет. Все още обаче не е решен въпросът как точ-но държавата да си гарантира вземанията от некоректните бенефициенти. Проуч-ва се европейския опит и една от възмож-ностите е чрез ограничаване на целевите държавни субсидии към съответната об-щина например. Към момента обезпечава-нето на авансовите плащания става със за-писна заповед от кмета след решение на общинския съвет, но това не е достатъч-на гаранция, особено за по-малките общи-ни, при които евросредствата понякога надхвърлят целия им бюджетен ресурс.

„БОЯНА ДЕВЕЛОПЕРС” ООД организира тръжна процедура за офертно проучване - избор на фирма за упражняване на строите-лен надзор при изграждане на обект: Офис сграда и хотел с под-

земни гаражи кв.82 УПИ VII м.”Манастирски ливади”-изток-гр.София.

Техническото задание може да се получи всеки работен ден до 30.04.2010 г. в офиса на „Бояна Девелоперс” ООД в рамките

на работното време от 9.00 до 16.00 часа или на предоставен e-mail адрес от заинтересуваните фирми.

Офертите ще се приемат до 16.00 часа на 30.04.2010 г. год. в запечатан плик, адресиран до Управителя на “„БОЯНА ДЕВЕЛО-ПЕРС” ООД, гр. София, район “Витоша”, бул. “България”№102,

ет. 3, офис 40, с надпис: Оферта за обект:„ Офис сграда и хотел с подземни гаражи кв.82 УПИ VII

м.”Манастирски ливади”- изток- гр.София

Подробна информация може да се получи от Мария Меченова - тел 02/854 80 27, 854 80 28


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Общините се нуждаят от независима експертиза във водния секторОбщините се нуждаят

от независими техноло-гични експертизи, които да ги насочват към нови и перспективни технологии във водния сектор. Става въпрос предимно за но-вовъведенията по отно-шение на пречистването на водите. Този въпрос е от изключително значе-ние и при реализиране на проектите по оператив-на програма „Околна сре-да”, за да могат средства-та да се изразходват пъл-ноценно и предвид факта, че през 2015 г. в Евро-пейския съюз ще влязат в сила нови изисквания и рестрикции за пречиства-телните станции.

Това заяви по време на семинара „Френският опит в публично-частно-то партньорство във во-дния сектор” изпълнител-ният директор на Нацио-налното сдружение на об-щините Гинка Чавдарова.

Друга слабост на мест-ните власти е формулира-нето на обосновани цени за потребителите на вода.

„ В това отношение имаме много пропуски и слабости, което отваря възможности за сътруд-ничество с бизнеса, кой-то може много да ни по-могне при обосноваване на подобни решения”, до-пълни още Чавдарова.

Един от основните про-блеми, свързани с вод ния сектор у нас, е липсата на достатъчно финансов ресурс, като общините в момента могат да канди-датстват за получаване на безвъзмездна финан-сова помощ от оператив-на програма „Околна сре-да” и Програмата за раз-витие на селските райо-ни. Оперативната про-грама претърпя проме-ни в края на миналата го-дина с цел средствата да се изразходват за прио-ритетни проекти, свърза-ни с поетите от страната ни ангажименти по дого-вора за присъединяване към Европейския съюз – изграждане на пречист-вателни станции за отпа-дъчни води и канализаци-онни системи в населени места с над 10 хиляди ек-вивалент жители.

Според Емил Атана-сов, кмет на община Сво-ге и член на управителния съвет на Националното сдружение на общините, сред актуалните пробле-ми при реализацията на

проекти по „Околна сре-да” е възможността на управляващия орган ед-ностранно да променя ус-ловията по договорите за безвъзмездна помощ и да ги спира при неясно де-финирани обстоятелства. От друга страна, липсата на срокове за възстановя-ване на разходите по опе-ративна програма „Окол-на среда“ поражда реална опасност проектите да не приключат в срок.

По Програмата за раз-витие на селските райо-ни подадените заявления от общините са над 800 броя, като близо 40% от тях са за ремонт и рекон-струкция на ВиК съоръ-жения. Към момента са подписани 216 догово-ра, като 30% от тях са за ВиК системи и съоръже-ния. Но и изпълнението на тези договори не вър-ви гладко.

„Друг проблем за об-щините са потребител-ските такси, при които се очак ва сериозен ръст, и необходимостта от не-зависимата технологична експертиза за въвежда-не на перспективни тех-нологии за пречистване с умерени експлоатаци-онни разходи. Забавянето на учредяването на асо-циациите във водния сек-тор е сериозна спънка и е факт, че много малко об-щини са успели да форми-рат тези дружества и асо-циации”, каза още Емил Атанасов.

Нормативната база в момента определя разде-лянето на страната на оп-ределени територии във връзка с дейността на об-щините, обединени в асо-циации при управление на водния сектор. Те ще бъ-дат юридическо лице със седалище областната ад-министрация. Органите са общото събрание с пред-седател областният упра-вител. Всички членове-общини съставляват 65% от гласовете и са пропор-ционално разпределени в зависимост от броя на на-селението, като държава-та има право на 35% от съответните гласове и ре-шенията ще се вземат с ¾ от всичките гласове или с единодушие.

Членове на тази асоци-ация трябва да бъдат об-ластният управител като представител на държа-вата и съответните об-щини. С цел създаване

на условия за разреша-ване на общите задачи до 24 март тази година кме-товете и областните уп-равители трябваше да из-пратят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството спи-съци на ВиК съоръжения-та – общинска и държав-на собственост, които не са включени в съответни-те ВиК дружества, а така също и на тези, които са включени в съответните дружества. До 24 септем-ври 2010 г. министърът на регионалното развитие трябва да изготви и съгла-сува с общините протоко-ли за разпределение на публичните активи между държавата и общините. В този срок управителни-те органи на държавни и общински ВиК оператори трябва да намалят капи-тала на търговските дру-жества със стойността на публичните активи.

Маргарита ЛОЗАНОВА

Проблем е формулирането на обосновани цени за потребителитеЕдин от основ-ните проблеми, свързани с вод-ния сектор у нас, е липсата на достатъч-но финансов ресурс, като за изгражда-не и реконстру-иране на ВиК мрежата об-щините мо-гат да разчи-тат на финан-сиране по линия на оператив-на програма „Околна среда” и Програмата за развитие на селските ра-йони

Липсата на сро-кове за въз-

становяване на разходите по опе-ративна програ-ма „Околна сре-да“ поражда реал-на опасност про-ектите да не при-ключат в срок

По Програма-та за разви-

тие на селските райони подадени-те заявления от общините са над 800 броя, като близо 40% от тях са за ремонт и ре-конструкция на ВиК съоръжения. Към момента са подписани 216 до-говора, като 30% от тях са ВиК системи и съоръ-жения


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Регенерацията идва в Холандия в помощ на жилищния сектор

Основните предпос-тавки за развитието на инициативите по градско обновяване в Холандия възникват в периода 1945 - 1970 г., когато се нала-га потребността от бър-зо задоволяване на коли-чествения дефицит в жи-лищния сектор, предизви-кан от различни фактори: последиците от Втората световна война и свър-заните с нея разрушен сграден фонд и недостиг на жилища, дефицита на строителни материали по време на следвоенното възстановяване, лошото качество на наследения жилищен фонд. За разре-шаването на част от тези проблеми се създават со-

циални програми, които имат за цел да повишат качеството на средата за обитаване по време на ре-ализацията на обновява-нето и след приключване на реализацията на про-ектите.

Законът за обновяване на селата и градовете (The Town and Village renewal Act) от 1985 г. дава въз-можност на общините да управляват собствени-те си финансови схеми и фондове, което същевре-менно улеснява изкупу-ването на земя и нейно-то окрупняване, рехаби-литацията на жилищни-те сгради, строителство-то на социални жилища, изграждането на инфра-

структура и благоустро-яването. Реализацията на проектите се ръководи от районните офиси и екипи от представители на всич-ки заинтересувани страни (общинска администра-ция, жители, частен сек-тор), като одобряването, контролът и оценката на

проектите се извършват от общините. Централна-та власт отпуска целеви помощи за подлежащи на обновяване жилища, като средствата са предназна-чени основно за наемане-то на координатор за ра-бота с общностите.

От 1995 г. в Холандия

са инициирани няколко програми, насочени към разрешаване на комплекс-ните и взаимообвърза-ни проблеми на кварта-лите, изградени в години-те след Втората световна война, в градските цен-трове и други урбанизи-рани територии.

Интегрираният подход в градското обновяване официално се възприема с политиката за обновяване на големите градове през 1997 г.

ПЛАНОВЕ НА МЕСТНО РАВНИЩЕ И ПРОЕКТИ

Страна Инструменти, общи за системата на планиране Инструменти, специфични за провеждането на градско обновяване

Великобритания Унитарен план за развитие – включва структурните и местните пла-нове за развитие

Схеми на зони с опростено планиране. Пилотни проекти за обновяване на промишлени терени – част от пилотните проекти ще послужат за изготвяне на Национална страте-гия за обновяване на промишлени територии и терени

Франция

Общ устройствен план, Общински планове-схеми за развитие, План за земеползването, План за устойчивото развитие на територията, План за градска мобилност, План за развитие на жилищната полити-ка, Местен дневен ред 21, Схеми на обществения сервиз, Общински структурни планове, Оперативни планове за развитие на определени територии, План за устойчиво развитие на територията

Проект за градско обновяване и градско развитие

Холандия Планове за земеползването, Планове за развитие, Местни планове -

Ирландия - Интегрираните планове за развитие на територии в упадък

Г радското обновяване е една от най-важните теми на съвременното ур-банистично развитие, провокирана от процесите на нарастване на го-лемите градове и нуждата от нови територии, от проблеми с екологи-чен, социален и икономически характер. Процесите на утвърждаване на интегрираните подходи в градското обновяване и мястото на ин-тегрираните планове в системите за планиране на Европейски стра-ни като Великобритания, Франция, Холандия и Ирландия са основа на добри знания и практики. Предвид предстоящата нужда от разрабо-тване на подобни планове за България и считайки, че е важно интег-рираните планове да се поставят и дискутират в по-широк Европей-ски и исторически контекст, „Строителство Градът” започна тази тема. В предходния брой представихме пътя на Великобритания и Франция, а сега – на Холандия и Ирландия, с акцент изготвяне на интегрирани-те планове. Материалите са подготвени с помощта на арх. Милена Та-шева, главен асистент в катедра „Градоустройство” на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Цели за плановия период 2005 - 2010 г.: • подобряване на сигурността и безопасността • повишаване качеството на физическата и социална среда • насочване и поддържане на обществената структура посред-ством насърчаване на интеграцията, демократичното участие и баланса • въвеждане на подходяща данъчна политика, насочена към по-добряване на цялостното градско благосъстояние • увеличаване на икономическия растеж.

Участието на обитателите

От началото на 90-те години участието и ангажираността на жителите - соб-ственици и наематели, в процесите на планиране непрекъснато се увели-чава. Все повече се използва подходът отдолу нагоре и местните власти

вземат под внимание потребностите, желанията и исканията на обитателите. В общините се създават департаменти по развитие на общностите, които ръково-дят и насърчават различната степен на ангажираност: получаване на информа-ция, консултации, участие, ръководене на инициативи. Критиките са отправени към незаинтересованост на определени социални групи.

Примери за обновяване на градски жилищни райони в Амстердам

1945 - 1970 г.възникват инициативите по градско обновяване

1970 г.необходимо е разрешава-не на остри социални про-блеми в жилищните квар-тали с висок дял на безра-ботица

1995 г.инициирани са няколко програми, за разрешаване на комплексните пробле-ми на кварталите, изграде-ни в годините след Втора-та световна война

1997 г.формулира се политика за ревитализиране на голе-мите градове

2010 г.до края на годината се оч-аква прилагането на интег-рирания подход да напра-ви градовете достатъчно силни и икономически не-зависими.

„Силни градове”

Предвидените за програмния период 2000 - 2010 г. 5 билиона евро в по-литиката за „Силни градове III” (GSB III) се влагат за разрушаване на амортизиран сграден фонд и изграждане на нови сгради, обновяване

на цели райони, ревитализиране на публичните пространства, устройване на паркове и открити пространства, създаване на възможности за иконо-мическа активност. Предполага се, че интегрираният подход оказва по-сил-но и по-продължително структурно въздействие в сравнение със секторни-те мерки.


Ирландия разработва интегрирани планове за градски територии в упадък

За разлика от Велико-британия, Франция и Хо-ландия в Ирландия до края на 90-те години не същест-вува самостоятелно обо-собена урбанистична по-литика, насочена конкрет-но към развитието на гра-довете. Основополагаща за градското обновяване в този период е общата поли-тика по планиране на стра-ната. Променящите се ико-номически, социални и по-литически условия нала-гат въвеждането на специ-фична политика и конкрет-ни нормативни докумен-ти, третиращи урбанистич-ното развитие и градското обновяване.

През 1986 г. е приет За-конът за градско обновя-ване (Urban Renewal Act), който е насочен предимно към насърчаването на раз-витието, подчинено на не-движимата собственост: гарантират се щедри да-нъчни облекчения за раз-витието, реконструкцията и обновяването на целеви райони, определени от ми-нистъра на околната сре-да. Този подход предста-влява своеобразно „лосто-во” урбанистично плани-ране, което позволява сти-мулирането на слабия и не-развит пазар. Въвеждането на фискалните мерки като инструмент за подпомага-не на градското обновява-не и привличане на частния сектор става с гласуването на два закона: Закона за градското обновяване (the Urban Renewal Act, 1986) и

Закона за финансите (The Finance Act, 1986).

Периодът 1994 – 1999 г. преминава под знака на придобилите популяр-ност „главни инициативи” (Major Initiative Projects) в пет ирландски града, съ-финансирани по Мярка 1, Подпрограма 3 на Опера-тивната програма за мест-но градско и извънград-ско развитие 1994 - 1999 (Operational Programme for Local Urban and Rural Development, OPLURD).

OPLURD е първата ця-лостна програма за местно развитие, изработена в Ир-ландия.

Това е една от деветте оперативни програми, до-говорени между ирланд-ското правителство и Ев-ропейския съюз, за полу-чаване на целеви помощи от структурните фондове за периода 1994 – 1999 г. (Irish Business Bureau, 1995 г.). Съгласно това споразу-мение финансирането се отпуска целево за местните власти, които от своя стра-на се задължават да изгот-вят интегрирани планове за действие (Integrated Action Plans), третиращи всички нуждаещи се от обновява-не градски територии. По-добно на ключовите про-екти във Великобритания (Flagship Projects) „главни-те инициативи” се очаква-ло да окажат положително въздействие върху социал-но-икономическото обно-вяване в по-широк смисъл.

Усвояването на финан-

сирането от страна на евро-пейските структурни фон-дове преди 2000 г. е ориен-тирано към съществуващи вътрешни програми и схе-ми, които дотогава са из-пълнявани от съответните държавни агенции. Изклю-чение прави програмата URBAN за развитие и въз-становяване на по-бедни-те градски райони. Тя под-крепя партньорския подход при решаването на пробле-мите на градските общно-сти. Всички финансирани от ЕС програми и проекти са подчинени на два от ос-новните принципи в рабо-тата на структурните фон-дове – съвместно финанси-ране и допълняемост.

Още в средата на 90-те години става ясно, че в резултат на разумното из-ползване на структурни-те фондове Ирландия ре-гистрира високи темпове на икономически растеж. В

резултат на това се оказва, че източното крайбрежие е в напреднала фаза на раз-витие и се взема решение за разделянето на Ирлан-дия на два региона от кате-горията NUTS II - Югоиз-точен и Гранично-централ-но-западен. Югоизточният регион, в който попада Дъ-блин, е определен за реги-

он с преходно финансира-не до 2006 г., след което отпада от системата на фи-нансиране от структурните фондове.

Инструмент за постига-не на хоризонталната инте-грация в Ирландия са ин-тегрираните планове.

Интегрираните планове се изработват въз основа

на Схемата за градско об-новяване и препоръките на доклад на KPMG от 1996 г. Основната цел на тези пла-нове е съгласуването на физическото, икономиче-ското, социалното (вклю-чително създаване на ра-ботни места) и средово об-новяване на градски тери-тории в упадък.

Проектите имат за основна цел съгласуването на физическото, икономическото и социалното обновяване на средата

Основни характеристики• Интеграция по отношение на проблеми, участници и ресурси

• Фокус върху локалното равнище, като се съблюдават изискванията и предписанията на по-високите равнища на планиране

• Целеви подходи при определянето на териториите, терените за приоритет-на намеса в тях и финансовите стимули

• Консултации, изискващи участие, ангажираност и партньорски структури във всички фази от процеса на обновяване

• Реализъм, насочен към определянето на измерими цели, осигуряване на синергия в използването на ресурсите, и изработване на програми имащи за цел разрешаването на специфичните проблеми по места.

Принципи за изработване на средносрочни планове с хоризонт 5-7 години

• Създаване на холистична визия за бъдещето на дадена територия, като се търси баланс между раз-витие на физическата среда (обитаване), културно наследство и опазване на околната среда, икономи-ческо и общностно развитие, техническа инфраструктура и благоустройство• Вземане под внимание на социалните потребности и основните бариери за развитието• Подробен анализ на вложените ресурси (стимули, степен на ангажираност и принос на частния сек-тор, вид развитие) и очакваните резултати (икономически и социални подобрения)• Организиране на всички заинтересовани страни в работеща партньорска структура• Връзки и координация с други подобни програми на и в близост до територията• Проактивни действия, флексибилност, избягване на излишно усложняване на плановете, програми-те и проектите • Определяне на пълен набор от мерки, стратегии и инструменти, които гарантират приложението и ефективността на програмите-Идентифициране на изоставените обществени терени, за които липсва инвестиционен интерес.

Интегрираните планове включват• определяне на целеви терени за обновяване • мерки, които гарантират устойчивото развитие и земеползване• конкретни проекти за: градски дизайн, общностни центрове и социални жилища• проекти и програми за екологични подобрения и подобряване на мобил-ността• планове и проекти за консервация, адаптация и социализация на култур-но-исторически обекти • проекти и програми за образование, квалификация, заетост и икономиче-ско развитие • индикации за начините на финансиране и етапите на обновяване

Ревитализиране

Интегрираният подход в градското обновяване в Холандия официално се възприема през 1997 г. с формулирането на политика за ревитализиране на големите градове (GroteStedenBeleid (GSB)). По своя характер тя е интегри-

рана и мултисекторна - изградена е върху три стълба, съответстващи на три при-оритетни области, а именно: физическо обновяване (съответно градско обновя-ване); икономическо обновяване (развитието и предоставянето на заетост, биз-нес, транспорт); и социално обновяване (образование за местните жители, еле-менти на социалния сервиз, качество на средата, сигурност, безопасност, соци-ално благосъстояние). Основното очакване е участниците на местно равнище и по-специално общностите да станат причина за дългосрочни положителни ре-зултати. Така стартират много различни и разнообразни проекти по отношение на обхват, мащаби, степен на намеса и цялостност на подхода. Общото между тях е прилагането на интегриран подход при решаването на проблемите.

Програма и нов закон за градското обновяване

Новият политически документ за обновяване на градовете (GSB, 1997) налага изработването на програма и нов закон за градското обновяване (WSV, 2000) от Министерството на жилищната политика, пространственото планиране и

околната среда (MVROM). Те имат за цел да дадат основни насоки за физическата ревитализация на градовете и по-конкретно към неотложното преструктуриране на централните градски части, изоставените промишлени зони и пристанища и построените през 50-те и 60-те години на ХХ век жилищни квартали (т.нар. след-военно жилищно строителство). В този политически документ се определят въз-можността за финансиране на градското обновяване чрез „Инструмент за град-ско обновяване” (Investeringsbudget Stedelijke Vernieuwing - ISV) и максималния размер на средствата, които държавата отпуска на общините под формата на суб-сидия. Сред условията за получаване на държавната субсидия са и интегриране-то на социални, физически и икономически цели и очаквани резултати.

Мащабната територия на Дъблин Докланд се превръща в изцяло обновена градска част с преобладаващо бизнес и обществени функции



Готови са мастерплановете на две защитени местности край Шабла

Основен резултат от изпълнението на проек-та е модернизиране на общинското управление на защитените местно-сти Шабленско и Дуран-кулашко езеро и създава-нето на иновативни прак-тики за управление. Раз-работените мастърплано-ве са важен инструмент за последващо развитие, за осъществяване на проек-ти и идеи, привличане на инвеститори и посетите-ли, смятат от община Ша-бла. Съществен резултат от проекта, който ще га-

рантира и неговата устой-чивост, са работните про-екти и тръжната докумен-тация за последващ избор на изпълнител, предпос-тавка за кандидатстване и осигуряване на финанси-ране. Изборът на обекти-те, които да бъдат проек-тирани, се извършва в съ-трудничество с партньо-рите от Швеция на база на техния опит и програмата за възстановяване на езе-рото Хорнборга, реализи-рана през последните го-дини. Работните проекти се изготвят от „Нел про-

ект” ООД, Балчик.

Защитената местност „Дуранкулашко езеро” е разположена на 15 км северно от Шабла. Обхва-ща територия от 4465 дка и е част от природен ком-плекс „Дуранкулашко езе-ро” с площ 20 425 дка. За-щитената зона е сред най-значимите влажни зони в страната и заедно с Ша-бленското езеро е един-ственият крайбрежен ли-ман по българското Чер-номорие със запазен ес-тествен характер.

Специализираният под-робен устройствен план на защитената зона пред-вижда изграждане главно на екоинженерна инфра-структура за охрана, на-блюдение и изследвания и минимална намеса в уни-калната екосистема.

Автомобилният достъп до езерото е от главен път I-9, като са проектирани общо пет връзки с него:

Съществуващ под-ход към т.нар. “Патар-ник”, чийто терен в бъде-ще се предлага за изграж-дане на интерпретационен

парк “Назад през хилядо-летията” и връзка с архео-логическия резерват

Съществуващ под-ход към бившата помпена станция, сега преустроена в заведение

Подход към същест-вуващ склад и връзка с те-рена на бъдещето “Лятно зелено училище”

Съществуващ под-ход към стопанския двор на селището, който се из-ползува за автомобилна връзка с ресторант “Злат-ната рибка” и бъдещия ин-формационен център

Съществуващ подход към комплекс “Космос”, който се използва за връз-ка с пешеходния маршрут около езерото в северната му част.

Всички автомобилни подходи към езерото за-вършват с буферни пар-кинги, след което цяло-то движение около него е само пешеходно.

Предвижда се изграж-дането на една главна об-ходна пешеходна пъте-ка, прокарана на грани-цата между водолюбива-та растителност и твърдия

И зграждане на екоинженерна инфраструктура и превръщане в ат-рактивни дестинации за устойчив екологичен туризъм предвиж-дат мастерплановете на защитените местности „Дуранкулашко езеро” и „Шабленско езеро”. Те са разработени от екип на „ТПО Варна ЦППБО” с ръководител проф. арх. Иван Никифоров в съ-трудничество с Националния център за териториално развитие, София. Изготвените разработки са част от дейностите по проект „Междурегионално сътрудничество за модерно управление на за-щитени местности и развитие на устойчив туризъм”, реализиран от община Шабла в партньорство с Областния съвет на област Вас-тра Гьотланд, Швеция. Проектът, чиято реализация приключи през март, е осъществен с финансовата подкрепа на оперативна про-грама „Регионално развитие” 2007 - 2013 г., съфинансирана от Ев-ропейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, по Приоритетна ос 4: „Местно развитие и сътрудничество”, Oпера-ция 4.2: „Междурегионално сътрудничество”. Общата стойност на проекта е 262 616 лева, а срокът на изпълнение 12 месеца.

Основни предвиждания• автомобилни и пешеходни пътища• наблюдателни кули• заслони за почивка и наблюдение• беседки за отдих, рибарски и туристически мостици, фотоплощадки и съ-ществуващите ресторанти и заведения• два информационни центъра • изграждане на база за кану каяк до помпената станция• малка чайна• интерпретационен парк “Назад през хилядолетията”• терeни за изграждане на лятно зелено училище

Цели на плановете• да гарантират устойчивото управление на защитените местно-сти Шабленско и Дуранкулашко езеро• да допринесат за създаването на иновативни практики за уп-равление и да подпомогнат община Шабла в тази и функция• да бъдат важен инструмент за последващо развитие, за осъ-ществяване на проекти и идеи и привличане на инвеститори• създаване на инфраструктура за развитие на познавателен ту-ризъм и природозащитно образование



терен. В основната си част тя е разположена върху съществуващи гор-ски пътеки и ще се изпъл-ни от трошенокаменна на-стилка.

В участъци, където пъ-теката преминава през тръстики или водна площ, ще се изпълнява от дърве-на платформа, поставена върху дървени колове.

Главната пешеход-на пътека дава възмож-ност да се обиколи цяло-то езеро или части от него и да се достигне до всич-ки устройствени елемен-ти, предложени в проекта - наблюдателни кули, за-слони за почивка и наблю-дение, беседки за отдих, рибарски и туристически мостици, фотоплощадки и съществуващите ресто-ранти и заведения.

Информационният цен-тър е разположен непо-средствено до съществу-ващия ресторант “Златна рибка” и е снабден с пар-кинг за автомобили и мос-тик с наблюдателна пло-щадка. Предвижда се въз-

можност за пресичане на езерото с плавателни съ-дове и изграждане на база за кану-каяк до помпена-та станция. Оформя се и нова влажна зона на мяс-тото на бившите рибарни-ци.

Предвидена е и малка чайна, в която туристи-те могат да се подкрепят, преди да се насочат на за-пад покрай южния бряг на езерото.

В югоизточната част на езерото е разположена зо-ната, разрешена за рибо-лов, и затова тук са проек-тирани три рибарски мос-тика и една фотоплощад-ка.

На полуострова, раз-положен на южния бряг на езерото, се предвиж-да изграждане на интер-претационен парк “Назад през хилядолетията” и за да стигне до него, преси-ча южния ръкав на езеро-то със съответна накол-на пътека. Вторият ин-формационен център ще осигурява информация за груповата културна цен-

ност “Праисторическо, антично и средновеков-но селище и прилежащи некрополи”. Предвиден е терен и за изграждане на лятното зелено училище, както и разполагане на детски съоръжения в пар-ковата среда.

Защитена местност „Ша-бленско езеро” е разположена на 5 км се-верно от Шабла. Тя е с площ 5 312 дка и предста-влява влажна зона, включ-ваща два крайбрежни ли-мана – Шабленското и Езерецкото езеро, свърза-ни с канал, прилежащите пясъчни дюни и земедел-ски земи.

Автомобилният достъп до езерото е от главен път I-9, като са проектирани общо три пътни връзки с него:

Съществуващ под-ход към т.нар. “Патар-ник”, в близост на кой-то се разполагат паркинг, информационният център за езерото и лятното зеле-но училище

Подход от съществу-ващ горски път, разполо-жен преди с. Езерец, към бъдещия център за меж-дународни състезания по риболов

От самото село Езе-рец до морския бряг

Всички автомобилни подходи към езерото за-вършват с буферни пар-кинги, след което цяло-то движение около него е само пешеходно. Една главна обходна пешеходна пътека, прокарана на гра-ницата между водолюби-

вата растителност и твър-дия терен, превръщаща се в наколна, когато пре-минава през водните пло-щи, ще дава възможност за обиколка на североза-падната част на езерото, тъй като югоизточната е заета от специалната зона на правителствената рези-денция.

Информационният цен-тър е предвиден непосред-ствено до съществуващия “Патарник”. Тук е обосо-бен и паркинг за автомо-били. До него е проекти-

ран терен за лятно зеле-но училище. Наблюдател-ни кули, заслони за почив-ка и наблюдение, беседки за отдих и рибарски и ту-ристически мостици, раз-положени по пътеката, ще осигуряват възможност за наблюдение и рекреа-ция. Планът предвижда и изграждане на център за международни състезания по риболов с два рибарски мостика и собствен пар-кинг, достъпен директно от главен път I-9.

Силвия ЦЕНОВА

Защитени местности Дуранкулашко езеро и Шабленско езеро

- сред най-значимите влажни зони в България- единствените крайбрежни лимани по българското Черноморие със запазен естествен характер- с растителни видове с важна международна и национална консервацион-на значимост- заедно формират най-многочисленото съвременно зимовище на застраше-ната от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска- включени в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на во-долюбиви птици с международно значение- цялата територия е включена в списъка ВirLife International – орнитологич-но важните места в Европа

5

5

6

6

2

69

887

13

11

1110

47

7

7

7

773

111

5

13

9

8

8

8 9

98

7

8

18

18

16

12

12

10

9

2

8 5 1

7

3

4

17

11

11

11

10-18

12

6

6

6

9

Специализиран устройствен план на Шабленско езеро

Специализиран устройствен план на Дуранколашко езеро



Силни градове и сил-ни региони - този принцип на Европейската регионал-на политика за балансира-но развитие, сближаване и намаляване на вътрешните различия поставя на дне-вен ред нуждата от единна визия за по-големи тери-тории, на общи приорите-ти и оттук проекти. Евро-пейските оперативни про-грами дават възможност бенефициент да бъде гру-па общини, тъй като ефек-тът от интегрираното раз-витие на определени зони или територии се отразява върху развитието на сдру-жените общини. С цел съ-трудничество за канди-датстване за финансира-не по европейски програ-

ми с приоритетни проек-ти от местно и регионално значение миналата седми-ца на 15 април в присъст-вието на кметовете и пред-ставители на местната и държавна власт бе сфор-мирано Регионално сдру-жение на общини „Цен-тър”. В него влизат 11 об-щини от три администра-тивни области - Божури-ще, Ботевград, Горна Ма-лина, Елин Пелин, Ихти-ман, Костинброд, Перник, Радомир, Самоков, Своге и Столичната община. Не-обходимостта от сдружа-ването произтича от това да се развие целият район с единна визия и приори-тети, каза главният архи-тект на София Петър Ди-

ков, инициатор на събити-ето. София като икономи-чески по-силна, привлича-ща най-много инвестиции, може да помогне на по-малките общини, разполо-жени в близост. Общини-те трябва да заявят какви проекти трябва да се пла-нират, постави акцент арх. Жоржета Рафаилова, гла-вен експерт в „Софпроект – ОГП“, отговарящ за раз-витието на центровата сис-тема. Подходът за сътруд-ничество между общините се подкрепя от оперативна програма „Регионално раз-витие”.

В град София след 90-те години се наблюдава сил-на концентрация на иконо-мически дейности. Липса-

та на координация за раз-витие на общините в реги-она и отсъствието на един-на политика доведе до уве-личаването на различията между град София (Сто-лична община) като цен-тър на тази част от страна-та и съседните общини.

За постигането на ба-лансирано регионално раз-витие Европейският съюз чрез Оперативна програ-ма „Регионално развитие” определя целеви финансо-ви средства за развитие на общините в агломерацион-ните ареали на големите градове в България. В Сто-личния агломерационен ареал (според Общинския план за регионално разви-тие) са включени общини-

те – Столична, Божурище, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд, Самоков.

По отношение на Пер-ник, Радомир, Своге, Гор-на Малина и Ихтиман, ко-ито също влизат в сдру-жението, се приема, че те са част от единната соци-ално-икономическа обо-собена територия поради транспортните връзки и икономическото развитие. Това е подкрепено и от специализираните регио-нални проучвания, свърза-ни с изработването на Об-щия устройствен план на Столичната община, както и предвид предстоящата актуализация на Общин-ския план за регионално развитие, посочи арх. Ра-фаилова.

Подобряване на транс-портната достъпност, еко-логията и градската сре-да са основни цели за реги-она, през който минават три от най-важните евро-

пейски коридори – 4, 8 и 10, и това е само една от съществените предпостав-ки за икономическо раз-витие на общините. Функ-ционалните урбанистични връзки между отделните градове и общини са, кои-то са исторически обусло-вени и определят необхо-димостта от единна поли-тика и координация за раз-витие на общините в реги-она.

Какво обединява 11 об-щини

Общото, което свърз-ва посочените 11 общи-ни, е транспортна инфра-структура, която осигу-рява достъпност до цен-тровете на тези общини и до град София. Това се дължи главно на факта, че през териториалния ком-плекс преминават три ев-ропейски транспортни ко-ридора, причина и за при-вличането на инвестиции. От съществено значение е демографската маса от

Сдружение на София и 10 съседни общини се бори за европроектиРайонна устройствена схема и интегрирани планове за градско развитие са важните задачи на обединението

Арх. Петър Диков, главен архитект на София:

Приоритет е транспортът

Целта на сдружението е да се създаде обща визия за развитие на територията и подготовка на съвмест-ни проекти, които ще имат значение както за София, така и за по-малките общи-ни в близост. Ще инициира-ме няколко съвместни про-екта по оперативна програ-ма „Регионално развитие” за разработване на интегрира-ни планове за градско обно-вяване. Това ще са проекти, свързани с транспортно-комуникационната систе-ма, която е приоритет за развитието на цялата те-ритория на района. Напри-мер рехабилитация на пътя София – Перник. Ще напра-вим координирана политика между Столичната общи-на и Перник за решаване на транспортни въпроси. Работим за включване на частта от автомагистра-ла ”Тракия” от София до ГКПП „Калотина” за финан-сиране по оперативна про-грама „Транспорт” 2007- 2013. Нейната реализация е много важна и за общините Божурище и Костинброд. Наред с транспортната ин-фраструктура на района общи проблеми за решава-не стоят и в областта на

инженерната инфраструк-тура – водоснабдяване, ка-нализация, пречистване на отпадни води, отпадъци. В тази област също ще под-готвяме съвместни проек-ти. Предвижда се работна гру-па да консултира потенци-ални инвеститори, разяс-нявайки възможностите за инвестиционни проекти в съседни общини. По този начин ще се постигне балан-сирано развитие на съседни-те градове, а не само съсре-доточаване в столицата. Ще се насочат нови произ-водствени и бизнес струк-тури в съседни градски цен-трове като Божурище, Кос-тинброд, Елин Пелин, Бо-тевград, Ихтиман.


ГРАДОУСТРОЙСТВО около 1 530 000 души, ко-ято повишава конкурен-тоспособността на група-та общини спрямо други райони в страната и чуж-бина. Паралелно с това наличието на природни ресурси и културно-исто-рически паметници, доп-ринасящи за формира-не на икономическа спе-циализация на определе-ни центрове на общините (например Самоков), съз-дават възможност за раз-витие на икономически дейности извън София.

София като главен център и системата от по-малки градски центрове, исторически функциони-ращи около нея, може да се развиват устойчиво и балансирано. Мислене-то за територията в по-широки граници и връз-ки на отделните центрове на езика на съвременното европейско пространстве-но и устройствено плани-ране се нарича принципът на полицентризма. Той има положително значе-ние за урбанистичното развитие както на малки-те градове, така и на ос-новния център, какъвто е столицата.

Оперативната програ-ма за „Регионално разви-тие” дава възможност

бенефициент да бъде групата общиникоито да разработят ин-тегрирани планове за градско развитие. Подоб-ни проекти имат значе-ние за определени град-ски центрове или зони и

оказват пряко или косве-но влияние на цялата те-ритория на сдружени-те общини. Това не от-меня възможността вся-ка община да кандидат-ства със свой проект по оперативната програма. За да се използват тези възможности според екс-пертите от „Софпроект – ОГП”, общинското пред-приятие, под чието ръко-водство се изработи Об-щият устройствен план на София и общинският и областният план за реги-онално развитие, е необ-ходимо за територията на 11-те общини да бъде из-работена регионална ус-тройствена схема (РУС) съгласно чл. 99, 101 и 102 от Закона за устройство на територията. Тя трябва да определи точно грани-ците на определени зони за развитие или линейни обекти на техническата инфраструктура, преми-наващи през няколко об-щини. Наличието на ре-гионална схема е условие за кандидатстване по ОП „Регионално развитие”. По закон РУС се възлагат и финансират от Минис-терството на регионал-ното развитие и благоу-стройството (МРРБ). Та-къв е случаят и с РУС, ко-ято се изработва за 5 об-щини около Пловдив.

По време на срещата стана ясно, че е възмож-но с разрешение на МРРБ проектирането да се фи-нансира от регионалното сдружение на общините, като делът на всяка общи-

на ще се определи от дела й в общото население на групата общини. Така на-пример за Столичната об-щина делът е равен на около 82%, а за община Елин Пелин – 1, община

Перник – 6.8%, и т.н.Стратегически фокус

на ОП „Регионално раз-витие” върху градско-то развитие ще бъде по-стигнат чрез индикативно разпределение на финан-

совите ресурси по Прио-ритетна ос 1 за градските агломерационни ареали (виж таблица). Подходът на интегрирано разви-тие ще се осъществи чрез разработване и прилагане

на интегрирани планове за възстановяване и раз-витие, съобразени със со-циалното и функционал-но разнообразие на тери-ториите.


ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ПО ПРИОРИТЕТ-НА ОС 1 ЗА ГРАДСКИТЕ АГЛОМЕРАЦИОННИ АРЕАЛИ

Средства Територия

100 млн. евро София

300 млн. евро Общините от шестте най-големи града (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора)

100 млн. евро За 29-те общини, попадащи в агломерационните ареали на София и 6-те най-големи града

339 млн. евроЗа 50-те общини, попадащи в обхвата на 29-те агломерационни ареала на 24-те средно големи града с жители над 30 000, 4-те града с населе-ние между 20-30 хил. души и Панагюрище

Източник ОП „Регионално развитие“

Полицентричният модел на развитие е предпоставка за

• по-добро използване на публичните инвестиции

• съвременна техническа и транспортна инфраструктура с особено внимание върху публичния транспорт

• намаляване на ежедневните пътувания до и от София

• намаляване на емисиите на въглероден диоксид

• повишаване качеството на средата

• по-ефективно използване на съществуващия сграден фонд

район на влияние

град София

зони за интервенция

потенциални градски и урбанистични системи

Център от I йерархично ниво

Център от II йерархично ниво

Център от III йерархично ниво и локални центрове

Група общини „Център“Селищна мрежа и урбанизационни процеси

ПРОЕКТИ22 Строителство Градът, 19 - 25 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Изготвено е задание за конкурса за съвременен музеен център

Разработено е задание за провеждане на кон-курса за кв. 500, където се предвижда след рекон-струкция на съществува-щите сгради и ново стро-ителство да бъде създаден съвременен музеен цен-тър. Заданието, направе-но в Министерството на културата с участието на външни експерти, ще бъде съгласувано със специа-листи в областта на музе-ите, а след това и с глав-ния архитект на София, с браншовите организации - Съюза и Камарата на архитектите в България. Това съобщи пред „Стро-ителство Градът” инж. Пано Панов, директор на дирекция „Управление на собствеността” в Минис-терството на културата. Предвижда се, ако има за-бележки, те да бъдат от-странени и до края на ап-рил да има реална готов-ност за обявяване на кон-курса. Той ще бъде открит по Закона за обществе-ните поръчки. Целта е да има максимално широко участие на проекти, посо-чи също инж. Панов.

Процедурата трябва да бъде съобразена с На-редбата за провеждане на конкурсив устройственото плани-ране и инвестицонното

проектиране, уточниха от Камарата на архитектите в България. Новият бъл-гарски „Лувър” ще бъде разположен на обща площ 23 000 кв.м. Предвижда се да има зали за съхра-няване и излагане на про-изведения на изкуството. Комплексът ще има голе-ми експозиционни пло-щи, зали за гостуващи из-ложби, фондохранилища и реставрационни ателие-та, а вътрешният двор на кв. 500 ще се преустрои в скулптурен център. Про-ектът ще се изпълнява на етапи, като първа част от него, с която ще бъде съо-бразен, е за няколко нива от бившата сграда на Тех-ническия университет по проект, одобрен по опе-ративна програма „Регио-нално развитие”.

В концепцията за во-дещи столични музеи на Министерството на кул-турата, одобрена от Ми-нистерския съвет, се предвижда цялостно ус-

вояване на кв. 500 за нуждите на Национален музей на визуалните из-куства, интегриращ ко-лекциите и функциите на съществуващите два му-зея: Националния музей на българското изобрази-телно изкуство и Нацио-налната галерия за чуж-дестранно изкуство. От-давна се изтъква, че се-гашната сграда на Наци-оналния музей на българ-ското изобразително из-куство (бившият Княже-ски дворец) не може да удовлетвори нуждите на музей с подобен харак-тер. Предложения за ус-вояване на целия квартал 500 (след изнасянето на Техническия универси-тет) се коментират също отдавна. Още арх. Нико-ла Николов, проектант на Националната галерия за чуждестранно изкуство, е предлагал идеи за усвоя-ване на бившата сграда на Техническия университет и построяване на остъ-

клено високо тяло в ней-ния вътрешен двор. По късно, през 2002 г. арх. Владислав Николов про-ектира преустройство на сградата на Техническия университет в национа-лен музей за изобрази-телни изкуства. Досега са извършвани само частич-ни ремонти за фондохра-нилища.

С оформянето на съ-временен музеен център според Министерството на културата ще се даде възможност да бъде фор-мира цялостна представа за българското изкуство и за неговия художест-вен контекст в Европа и света. Комплексът заема цял квартал, което го пра-ви достъпен от различ-ни страни, а мястото има удобна връзка с градски транспорт: тролейбусен, автобусен, метро и трам-ваи.

Оформят се три излож-бени зали

С осигурено финанси-ране по оперативна про-грама „Регионално раз-витие” е реконструкцията на две сутеренни нива и партера от бившата сгра-да на Техническия уни-верситет. За тях е разра-ботен проект от колектив с ръководител арх. Вла-дислав Николов. Обектът има издадено разреше-ние за строеж и се очак-ва скоро Министерство-то на културата да обяви търга за строител.

При бъдещата рекон-струкция от съществе-но значение е да не бъде нарушена конструктив-ната цялост на сградата. Проектът предвижда оф-ормянето на три основни изложбени зали, достъп-ни от приемното фоайе на партера. Изложбена зала 1 e с площ 1099 кв.м

и е разположена на три етажа (К±0.00; К-4.56 и К-7.23), като на ниво вход има и междинно ниво, което служи като приемна. Зала 3 е с площ 427 кв.м и има самосто-ятелна стълба за връзка с долния етаж и приемно фоайе. Другата изложбе-на зала 2 е с площ около 317 кв.м и е обвързана със зали 1 и 3.

С цел създаване на по-голяма изложбена площ се предвижда зазиждане на съществуващите про-зоречни отвори към въ-трешния двор на галерия-та, като се предвижда ос-тавяне на една ивица от прозорци с горно стра-нично осветление във ви-сочина на стените. Инте-риорното решение пред-вижда предстенна об-шивка от гипсокартон на всички стени.


Етап от реконструкцията за изграждане на мащабния комплекс е с финансиране по оперативна програма „Регионално развитие”

М иналата седмица премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов поставиха официално начало-то на подготвителните работи за строителството на съвреме-нен музеен център, или наричан също проекта за „Български Лувър“, който се предвижда да бъде оформен в карето меж-ду бул. „Васил Левски” и улиците „Московска”, „19 февруа-ри” и „Оборище”. Територията, известна още като кв. 500, ще бъде обект на открит архитектурен конкурс. Основна сграда тук, функционираща като музей и днес, е Националната гале-рия за чуждестранно изкуство, а през миналата година бяха изградени нови хранилища за фонда на Националната худо-жествена галерия. Първият етап от проекта, на стойност 2.5 млн. лева, се отнася до реконструкция на няколко нива от бившата сграда на Техническия университет към бул. ”Васил Левски”, финансиран по оперативна програма „Регионално ръзвитие”. По думите на премиера Бойко Борисов в бюджета са предвидени 15 млн. лева. Общо за изпълнението на целия проект „Квартал 500“ ще са необходими към 25 млн. лева, съ-общиха от Министерството на културата.

ПЛОЩИ НА ПЪРВИ ЕТАП ОТ РЕКОНСТРУКЦИЯТА

Ниво Площ в кв.м

Втори сутерен 460

Първи сутерен 937

Приемни зони партер 1046.40

Общо сграда 2443.90

Предстоящата реконструкция на няколко нива от бившата сграда на Техническия университет на бул. „Васил Левски“ ще бъде по проект на арх. Владислав Николов Фотограф Георги Кожухаров

Някои от предвидените строителни работиПо-съществените етапи на работа за реконструкцията на крилото към бул. ”Васил Левски” предвиждат:• Събаряне и почистване на всички стари мазилки по стени и тавани до здрава бетонова или тухлена основа • Почистване с пясъкоструен апарат на всички повърхности – тавани, сте-ни, подове• Полагане на нова армирана циментово-пясъчна замазка• Торкретиране на всички външни стени в сутерените• Изпълнение на вътрешна обшивка на всички стени и тавани с гипсокартон на щендерна конструкция с топлоизолация.

Покривните прозорци на ВЕЛУКС се прилагат еднакво добре и преди, по време и след криза

ВЕЛУКС България ЕООД

1618 София,

ул. Пелистер 6

тел./факс 02/ 955 99 30;

[email protected],

www.velux.bg

ВЕЛУКС разговаря с арх. Петър Мурджев, председател на регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ) и организатор на архитектурната изложба „Пазарджик 2010“.

За инвестиционния климат и проектантския пазар в Пазар-джик и региона

Определяща и много важна е близостта на Пазарджик до Пловдив и София, двата най-го-леми града в България, което е едновременно и положителен, и отрицателен фактор. Счита се, че пазарджиклии посредством магистрала „Тракия” имат лесен достъп и всички по-големи ин-вестиции се насочват натам и от тази гледна точка страдаме, но пък точно тази улеснена кому-никация помага на бизнеса и да се развива. Имаме шанс и с бли-зостта на Родопите - Велинград и района около него. Там съ-ществуват добри предпоставки за инвестиции и това се доказа в последните години. Съчетани-ето между планински курорт и балнеология, в която градът има традиции, е наистина изключи-телно. Дано, както в Банско, да не се стигне до презастроява-не, но се надявам, че кризата ще окаже положителен ефект в това отношение.

Друга ниша е развитието на малкия и семеен бизнес както в сферата на производството, така и в услугите и туризма.

Различното в Пазарджик, да кажем отново в сравнение със София и Пловдив, е, че архитек-турните бюра включват в съста-ва си максимум 2-3 човека. По тази причина може би изгуби-хме значителни проекти по вре-ме на строителния бум от 2006-2008 г., защото не можехме да отговорим на кратките срокове и големите обеми. По-младите колеги оставаха в София, където бюрата имат десетки проектан-ти-чертожници, които работят за водещи архитекти. Сега оба-че по-малките бюра са по-гъвка-ви. Заради кризата и изчезване-то на мащабни проекти големите бюра уволняват хора, докато по-малките не са толкова засегнати.

За кризата в строителството и промените в изискванията на клиента

Кризата се усеща много сил-но в нашия бранш, но за мен тя има двуяко значение. От1997 г., откогато аз работя, до 2008 г. имаше един постепен и стабилен ръст, година след годи-

на, особено значителен в края на периода. Това благодатно вре-ме позволи навлизането на мно-го нови материали и строителни продукти, доведе до натрупване на професионален опит и опти-мизира организацията на целия инвестиционен процес. И след това през 2009 г., след промяна-та на политиката на банките, из-веднъж се получи рязък спад в пазара, което за съжаление ще доведе най-вероятно до множе-ство фалити. В същото време това има и положителна страна, заради кризата ще се спрат мно-жеството бели, които се напра-виха в последните години. Дано се прекрати това, което стана по Черноморието, в Банско, Пам-порово, центровете на големите градове и т.н.

От гледна точка на строител-ството в Пазарджик по времето 2006-2008 г. водещ беше агре-сивният предприемачески биз-нес, който строеше с цел про-дажба – заведения, жилища и офиси, които се строят и ведна-га се продават с добра печалба. Архитектът контактуваше с ин-веститора, който често беше и строител, и търговец, а понякога и проектант – което не е редно. Това в повечето случаи водеше до недобре функционално орга-низирани сгради, презастроява-не, негарантирано качество на строежа.

Сега условията и клиентите рязко се смениха. Преди кризата всичко беше с кратки срокове за големи обеми, строеж за печал-ба. Сега вече се търси качестве-ната и детайлната работа. Ин-веститори са собствениците, се-мейства, които ремонтират или строят частната си къща, малка произведствена или бизнес сгра-да. Контактува се с крайния кли-ент, който строи за себе си. Той се интересува от всеки матери-ал, архитектът трябва да обяс-нява и доказва функционалност и качество. Сега проектантът много повече ще работи с фир-ми като ВЕЛУКС, самите про-изводители, за да може да пре-доставя такава пълна информа-ция за материала на клиентите си. Крайният клиент иска всич-ко да пипне, да види, да се уве-ри. Затова беше хубаво, че на изложението „Пазарджик – Ар-

хитектура 2010 „ВЕЛУКС Бъл-гария“ предостави и демонстра-ционен щанд. Забелязах, че има-ше интерес през цялото време на изложбата, дори преди да подре-дим таблата с проектите.

За подпокривните простран-ства и прозорците ВЕЛУКС

Покривните прозорци ВЕ-ЛУКС се вписват еднакво до-бре и в двете ситуации, които ви описах – преди, по време и след кризата. По време на подема за инвеститора беше важно да про-даде максимална част от площта. Точно покривните прозорци на ВЕЛУКС позволяваха макси-мално усвояване на обемите в сградата. Инвеститорът беше доволен, че успешно продава и всички мансардни етажи.

Сега строят предимно семей-ства за собствените си нужди. Често уплътняват стари сгради, правят надстройки, търсят пове-че площ и отново усвояването на тавана с покривни прозорци ВЕЛУКС е идеалният вариант. За тези хора е много важно и ка-чеството на ВЕЛУКС, което га-рантира липсата на течове и про-блеми на покрива.

Основният мотив да се при-лагат покривни прозорци ВЕ-ЛУКС е да се използва подпо-кривното пространство. Някои клиенти дори специално пред-почитат мансардния етаж. Само-

то скосяване дава по-различен обем, пространството вече не е просто кутия. Развиваш по-раз-нообразни обеми, може поме-щенията да са по-високи, да се направи жилището на две нива. Харесва ми и продуктът на ВЕ-ЛУКС прозорец-балкон (модел „GDL Cabrio®“). Той дава въз-можност за по-непосредствена връзка с природната среда. Тра-диционният български покрив е по-друг, но чрез продукта сега се дават нови възможности и пре-дизвикателства.

В една от сградите ми с по-кривни прозорци ВЕЛУКС ня-маше наблизо застрояване. При-теснявах се, че от един от про-зорците ВЕЛУКС се вижда само небе, няма нищо в полезрение-то. Няма и по какво да се ориен-тираш, тревожих се човек да не се чувства некомфортно в тако-ва пространство. Оказа се, че в това помещение се е настанил психолог и прозорецът е точно в кабинета му. Получило се е иде-ално и обитателите са много до-волни от това откъсване от всич-ко наоколо.

От професионална гледна точка покривните прозорци ВЕ-ЛУКС дават възможности за ин-териора – за различни мебели за различно въздействие на по-мещението. Светлината вътре е също доста необичайна.

Капандурите преди се из-

ползваха повече, но за тях тряб-ва много добро изпълнение. На практика обаче това не ста-ва винаги и има течове. ДокатоВЕЛУКС е готово, чисто реше-ние, с отводняване, обшивка. Разбира се, покривните прозор-ци дават и неизмеримо повече осветяване от капандура.

ВЕЛУКС позволява по-чисти линии, прозорците са част от по-крива. Понякога, ако искам ак-цент на покрива, слагам капан-дури, те създават ритъм, но съ-ществува и рискът покривът да стане прекалено бъбрив. В съ-щото време и покривни прозор-ци ВЕЛУКС могат да бъдат ак-цент - например да се свържат в комбинация с вертикални остъ-кления по фасадата, което вече носи характер на цялата сграда.

За бъдещето на строителния бранш

Сега освен времето на едно-фамилни къщи, където инвес-титор е собственикът, ще запо-чнат и реконструкции на стари обществени сгради, на училища и болници, защото не отговарят на новите завишени европейски изисквания. Ще има и много ин-фраструктурни проекти, наред са и обществените пространства - построените сгради може и да са добри, но когато видиш каква е средата наоколо, всичко е на-празно. Наскоро бях на гости в нов, луксозен апартамент в гор-ната част на „Лозенец“, точно зад хотел „Кемпински“. Загубих страшно много време да обика-лям за паркинг, в крайна сметка се принудих да спра на платения хотелски паркинг. Жилището е с красив интериор, но от прозоре-ца на няколко метра е точно про-зорецът на съседите. Надявам се да се мисли за това в бъдеще, защото луксът освен в сградата трябва да се търси осъзнато и в градската среда.

Тревожно е, че ние като об-щество не сме достатъчно под-готвени за идващите от ЕС пари. За всеки проект, финансиран от-там, трябва да се направи инвес-тиционен проект. Архитектите ще са едни от първите, които ще се занимават с това. И нашата мисия като професионална ка-мара е да подпомогнем бизнеса в тази дейност.

Жилищна сграда на арх. Мурджев с покривни прозорциВЕЛУКС в Пазарджик Красив интериор и просторен изглед с GDL Cabrio®


ПРОЕКТИ

До края на годината завършват

Cite Jardin, или град-градина, така е наречен строящият се в квартал „Витоша“ в София жили-щен комплекс от затво-рен тип, който се очаква да бъде завършен напълно до края на годината. Компле-ксът се намира близо до бул. „Симеоновско шосе“ на терен с площ около 18 декара. Общата му разгъ-ната застроена площ е 35 хил. кв.м.

Проектът е инвестиция на строителните компании „Филто – С” и „С. Д. ТО-РИН – Тончев”. Проектът е дело на екип с ръководи-тел арх. Румяна Запряно-ва. Името на проекта е из-брано заради предвидено-то богато озеленяване на околното пространство.

Строителството на сградите започва през про-летта на 2007 г. Концеп-цията за комплекса е съз-

дадена на базата на опи-та и проучванията на две-те компании за очаквания-та на съвременния клиент за качествена среда на жи-вот, съобщиха инвестито-рите.

Оформянето на ком-плекса е съобразено с из-искването за създаване на качествени жилища и зе-лена паркова среда. Градо-устройственото компози-ционно решение осигуря-

ва добре организирана пе-шеходна алейна мрежа със зелени площи. Те са така разположени, че е органи-зирано вътрешно озелене-но пространство, а в от-делни площадки са обосо-бени детски кътове за от-дих.

Комплексът се състои от десет отделни сгради със съвременна градска архитектура. Характерни са перголи на мансардните

етажи, просторни тераси и прозорци. Сградите са ре-шени с две надземни нива и два подпокривни етажа и разполагат с асансьори. Акцент в композицията на сградите са дворчета, впи-сани в апартаментите на партерните етажи.

Общата разгъната за-строена площ на къщите е между 2500 кв.м и 3000 кв.м. Предвидени са апар-таменти с разнообразна

квадратура, като най-мал-ките са между 50 и 60 кв.м, а най-просторните дости-гат 200 кв.м.

Конструкцията на сгра-дите е монолитна, с носещ стоманобетонов скелет, което предоставя свобода при избора на разпределе-ния. Хидро- и топлоизола-цията са изпълнени спрямо най-ефективните стандар-ти. Фасадните стени са из-пълнени с 25-сантиметров

Десет отделни сгради със съвременна градска архитектураПроектът за целия ком-плекс е съобразен с осигу-ряване на вътрешни зеле-ни пространства

Ефектна офис срещу Небет

Нова офис сграда пред-стои да бъде издигната в ъглов имот на бул. „6 сеп-тември” и ул. „Калофер” в Пловдив, непосредстве-но срещу северното под-ножие на Небет тепе в стария град. Инвестици-онният проект, разрабо-тен от пловдивските ар-хитекти Константин Бож-ков и Христо Петков, нас-коро получи разрешение за строеж. Възложител е фирмата „Райчев” ЕООД, която в момента избира изпълнител на обекта.

Застрояването е сред-ноетажно, развито е на едно подземно и пет над-земни нива с РЗП 1974 кв.м. Заради премина-ващ топлопровод парте-рът е отдръпнат навътре от уличната регулационна

линия на бул. „6 септем-ври” и е оформен пешехо-ден пасаж.

На приземния етаж са предвидени три магази-на, единият от които може да бъде трансформиран в банков офис. Входът към офисната част на сграда-та е предвиден от запад – от ул.”Калофер”. Стъл-бищната клетка е с пряко естествено осветление на изток, като до нея се сти-га, минавайки през фоайе с портиерна. Предвиден е и хидравличен асансьор.

На следващите три нива са оформени по три офи-са, а на четвъртото – че-тири с големи тераси. Без-гредовата конструкция на сградата позволява сво-бодна планировка и функ-ционално разпределение

Вертикални вентилируеми елементи акцентират ъгъ-ла на сградата и същевременно осигуряват сленцеза-щита на офисите


ПРОЕКТИ

жилищен комплекс Cite Jardinформират новоизграждащото се пространство

зид от естествена тухла с допълнителна 5-сантимет-рова топлоизолация, мон-тирана от външната стра-на на стените. Дограмата е 5-камерна PVC. Покри-вите са скатни, с дървена конструкция върху стома-нобетонова плоча. Апар-таментите ще бъдат преда-дени с газови инсталации, включващи индивидуални котлета и радиатори. Пред-видени са необходимите инсталации за охрана, ин-тернет, кабелна телевизия и стационарен телефон.

В сутерените и на пар-терно ниво са разположе-ни гаражи и паркоместа,

съобразени с броя на жи-лищата. Нуждата от пар-коместа е обезпечена и на ниво терен.

Освен жилища са пред-видени търговски обекти. Те са разположени на пар-терните нива към външна-та обслужваща улица. По този начин вътрешното пространство е изолирано и спокойно.

Пред всеки от входовете на сградите са създадени кътчета за отдих с дърве-ни пейки и декоративни ка-шпи. Проектирана е и кра-сива, вечнозелена гради-на, която обгръща десетте сгради на комплекса, като

цветните тераси на партер-ните етажи са естествено вписани в нея.

Специално внимание е отделено на пространство-то за почивка. Компле-

ксът ще разполага със SPA и фитнес център, басейн, детска градина, кафе-бар и ресторант.

Предвидената денонощ-на охрана и системата за

наблюдение ще гарантират спокойствието и сигурнос-тта на обитателите.

„Филто-С“ е създадена през 1990 г. Фирмата има инвестиции освен в София

и в Банско в апартаментни сгради и комплекси. „То-рин“ е основана през 1991 г. и също инвестира основ-но в жилищни сгради в Со-фия.

Обект Жилищен комплекс Cite Jardin,район „Витоша”, София

Инвеститор „Филто – С” и „С. Д. ТОРИН – Тончев”

Изпълнител „Филто – С” и „С. Д. ТОРИН – Тончев”

Проектант ръководител арх. Румяна Запрянова

РЗП 35 хил. кв.м

Изглед от реали-зираната част

сграда издигаттепе в Пловдив

Заради преминаващ топлопровод партерът е отдръп-нат навътре от уличната регулационна линия на бул. „6 септември” и е оформен пешеходен пасаж

Обект Офис сграда с магазини,бул. „6 септември”, Пловдив

Възложител “Райчев” ЕООД

Проектант „КоБ Проект” – арх. Константин Божков, арх. Христо Петков,инж. Любомир Янакиев - конструктор

Изпълнител Избира се

Консултант „ЕТ „Мергел-Мая Пекова”

ЗП 320,43 кв.м

РЗП 1973,93 кв.м

на площите според из-искванията на бъдещи-те ползватели, коментира арх. Божков.

На последното ман-сардно ниво са оформе-ни два офиса и използва-ем плосък покрив-тераса. Площта на сутерена е из-цяло превърната в подзе-мен гараж със седем пар-коместа.

Избраната ортогонална композиция на сградата е диктувана от ъгловото разположение на парце-ла. Фасадата е оформена с окачена структурна фаса-да в комбинация с верти-кални вентилируеми еле-менти, които имат не само естетически, но и слънце-защитен ефект.



Готвим предложения за стимули за устойчивото строителствоАрх. Коларов, какви са основните момен-ти от създаването и структурирането на Българския съвет за устойчиво разви-тие?

- Анализирайки процеси-те в Европа и необходи-мостта от адекватна по-литика в България, ние - утвърдени архитекти, из-явени представители на строителния бизнес, не-правителствените орга-низации, финансовите ин-ституции, инициирахме създаването на Български съвет за устойчиво разви-тие. Ръководената от мен фирма „Булгарконсулт Архитекти & Инженери” членува от две години в най-влиятелната европей-ска организация за устой-чиво строителство - Гер-мански съвет за устойчи-во строителство (DGNB) със седалище в Щутгарт. Философията и динами-ката на наблюдаваните от мен процеси повлияха силно на моето решение да ангажирам съмишле-ници и да спомогнем за създаването на нов начин на мислене и създаване на строителни продукти в България.

Какво е мястото на България сред срод-ните международни организации и връз-ката с германския съвет?

- Германският съвет е стратегически парт-ньор на Български съ-вет за устойчиво разви-

тие (BGBC). Нашата ор-ганизация първа в Ев-ропа сключи договор за стратегическо сътрудни-чество с DGNB, което бе последвано от представи-телите на Австрия, Ки-тай, Швейцария, Унгария и други страни. Аз като председател на BGBC участвам в международ-ния борд, който контро-лира процесите и тяхното качество.BGBC е партньор на Ев-ропейския съюз в кампа-нията „Устойчива енер-гия” и в тази връзка бе проведената тази седмица кръгла маса с представи-тели на правителството, дипломатическия корпус и водещи фирми в строи-телния бранш.

Каква е стратеги-ята и основните стъпки, които пред-стои да предприеме-те - като приорите-ти и време?

- Мобилизирайки най-прогресивно мислещата

част от бизнеса, граждан-ското общество и полити-ката, BGBC ще помага и координира българския принос в създаването на устойчива среда и пре-връщането на устойчиво-то строителство и инова-ционните решения в осно-вен пазарен инструмент в строителния бранш.Приоритет в нашата рабо-та е създаването на наци-онална система за оценка на устойчивите проекти, което ще е ключово сред-ство за утвърждаването на устойчиво строител-ство в България.За база на Българската сертификационна систе-ма ние сме избрали сис-темата DGNB като най-модерен продукт в свето-вен мащаб, който отчита в най-голяма степен прин-ципите на устойчивост.Наред с ролята на систе-мата за оценка и описа-ние основните нейни кри-терии ще се залагат в ра-нен етап на интегрирано-то проектиране, така че,

избягвайки оскъпяване, да се създаде устойчив пазарен продукт с висока стойност, щадящ природ-ните ресурси и среда.Наред с това заедно с на-шите европейски парт-ньори ние ще работим за възпитанието и обучени-ето на младите хора, как-то и за повишаване на квалификацията на спе-циалистите в строител-ния бранш. За тази цел BGBC сключи договор за сътрудничество с Техни-ческия университет в Со-фия.

Казахте, че сгради-те, които не прила-гат принципите на устойчивото разви-тие, няма да имат клиенти?

- Искам да споделя ин-формацията, че водещи-те инвестиционни компа-нии в Европа и Америка са твърдо решени да ин-вестират изключително в устойчиви проекти. Това не е случайно и особено в

условията на криза, паза-рът ще се ориентира само към рентабилни проекти, с ниски разходи по вре-ме на жизнения цикъл на сградите и оптимални ус-ловия на обитаване и ком-форт.Тези процеси се наблю-дават вече и в България и считам, че скоро ще бъдат без алтернатива. Нашата организация вече старти-ра пилотна фаза на сер-тифициране на устойчиви проекти и скоро ще има-ме първите резултати.Интерес от сертифици-ране имат както големи международни компании, така и български инвес-титори.

Как ще коментирате обявените от вас до края на април пред-ложения към прави-телството за стиму-лиране на устойчиво-то развитие и стро-ителство?

- В ЕС правителствата имат важна роля в про-

цеса на утвърждаване на устойчивите практики и прилагайки европейски-те директиви, те тряб-ва да създадат национал-ни инициативи и програ-ми. Необходимо е да се направи мост между вече напредналите технологии и неподготвения пазар в България.В тази връзка BGBC под-готвя редица предложе-ния, които да стимули-рат устойчивото строи-телство, предлагайки оп-тимална законова и фи-нансова среда за създава-не на иновативни проек-ти. Нашите предложения ще бъдат представени до края на април за обсъжда-не с правителството.В Брюксел българският комисар г-жа Кристалина Георгиева изрази пълна подкрепа за нашата кауза. На кръглата маса в София на 13 април чухме същи-те категорични намере-ния за подкрепа на ини-циативата на BGBC от министрите Росен Плев-нелиев, Трайчо Трайков, Томислав Дончев и зам.-министър Евдокия Мане-ва. Висока оценка полу-чихме и от посланика на Испания - страната, коя-то председателства Евро-пейския съюз.Пътят за иновации и про-грес е открит за иници-ативния бизнес в Бълга-рия и усилията ни ще до-принесат за стимулиране на строителния сектор и създаване на нов имидж на страната ни сред евро-пейските партньори.

До края на април BGBC ще представи предложения за законовo насърчаване

Арх. Георги Коларов, председател на Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC):

Министри, посланиците, работодателски организации, на големи международни компании в България и висши учебни заведения подкрепиха официално Българския съ-вет за устойчиво развитие по време на кръгла маса на 13 април в столицата

BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

А рх.-инж. Георги Коларов е управител на „Бул-гарконсулт Архитекти & Инженери“ ЕООД. Ком-панията има широк профил на проектиране и консултанска дейност. Тя е участвала в проек-тирането и изграждането на известни сгради в София и страната. Има множество награди, включително в конкурса „Сграда на годината“ - за реконструкция на паметник на културата в централен офис на българския клон на „БНП Париба“ на пл. „Александър I“ в столицата. Ге-орги Коларов е единственият български член на Германския съвет за устойчиво развитие.


УСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВОПроф. Вернер Зобек, президент на Германския съвет за устойчиво развитие (DGNB):

До три години въпросите за устойчивото развитие ще станат спешни

Проф. Зобек, колко време имаме още, за да станат въпроси-те за устойчивото развитие спешни и неотложни?

- Става дума за хори-зонт от 2-3 години - вре-мето, което е необходи-мо за съвземане от кри-зата. Западните иконо-мики вече се възстановя-ват. Следващият момент е повишаване цената на петрола. Увеличение-то на цената на енергия-та ще стане причина ма-совият потребител да не може да плаща сметки-те си и да разходва така, както досега. Това ще до-веде до натиск отдолу, от избирателите - за въвеж-дане на нови технологии, за такива решения, които да намалят потребление-то на енергия и в крайна сметка цената.

Какви са отношени-ята на Германския съвет за устойчиво развитие и на Бъл-гарския съвет за ус-тойчиво развитие?

- През миналата година подписахме договор за адаптиране на герман-ската система на DGNB за България. Арх. Георги Коларов е единственият член от България на Гер-манския съвет за устой-чиво развитие и един от първите, които прозряха значението на тази тен-денция и ролята на съз-даването на организа-ции. Преди седмица беше създаден международен борд с участието на ре-дица европейски държа-ви като Австрия, Дания плюс Китай и Бразилия. Той ще следи за правил-ното прилагане на сис-темата на DGNB. Сила-

та на нашата система е в уникалното качество.

Германският съвет за устойчиво разви-тие е основан само преди три години, а вече има такъв ав-торитет?

- В началото бяхме 3-4 души - архитекти, инже-нери, учени, после ста-нахме 16 души, в момен-та са 830 членове, като сред тях са институции като Дойче банк, произ-водители като „Ауди“, „Сименс“, градове като Мюнхен, Франкфурт.

Какви са възмож-ностите за насърча-ване на прилагането на принципите на устойчивото разви-тие в практиката, какъв е германският опит?

- В Германия имаше про-грама за насърчаване на използването на соларни инсталации в домакин-ствата. Тя се наричаше в началото „1000 солар-ни покрива“, после ста-на „100 000 соларни по-крива“. Стимулът беше в задължението от държа-вата енергийните друже-ства да изкупуват на че-творна цена енергията, генерирана от тези до-макинства. Тази иници-атива обаче доби таки-ва размери, че средства-та за изкупуване вече не са пренебрежимо малки и електроразпределител-ните дружества започват да настояват за повиша-ване на общата цена на тока. Това стана причина вече да се мисли на поли-тическо ниво за намаля-ване на цената на изку-пувания ток с фактор 3 или 2 вместо 4, както до-сега.

Ако има държавна поли-тика в сектора, ще има евтини устойчиви сгра-ди.

Кои са по-устойчиви - ниските или висо-ки градове, същест-вува ли тази дилема във времето на все по-скъпи ресурси и земя?

- Ако китайците искат да живеят в ниски градове, това ще бъде истинска екологична катастрофа, защото ще бъде свърза-но с много голям разход на енергия за придвиж-ване в получените голе-ми разстояния.

Как оценявате ро-лята и мястото на тази кръгла маса в София?

- Правителството зая-ви много силна подкрепа за тази инициатива, коя-то е на европейско ниво и в съответствие с най-новите европейски поли-тики.

Какви са основните етапи и цели, през които трябва да премине Български-ят съвет за устой-чиво развитие?

- На първо място - стаби-лизиране на структурата и на финансовата страна на дейността си. Тряб-ва да се участва много активно на европейско ниво в различни диску-сии и обсъждания в сек-тора. В страната има много ра-бота за разговори с ли-дерите на страната и на местните общности за важността на темата. Те трябва да разберат, че става дума за инвести-ции, които, от една стра-на, са неотложни и неиз-

бежни, но от друга - ще се изплатят многократ-но.

Какъв е бизнесът в този сектор?

- Многомилиарден. В Ев-ропа живеят 430 млн. души, които прекарват по-голяма част от време-то си на закрито, в сгра-да. Става дума за всич-ки нови сгради с техните елементи и инсталации, за съществуващия сгра-ден фонд и възможност-ите той да влезе в някак-ва рамка. Например в мо-мента германската индус-трия, свързана с възобно-вяемите енергийни източ-ници, формира 10% от промишлената продукция. След трансфер на ноу-хау е възможно български компании да се включат не само като изпълните-ли, строители, проектан-ти, но и като производи-тели и подизпълнители.

Какво развитие очак-вате?

- В един момент стро-ителната индустрия ще има същия проблем като автомобилната - няма да има достатъчно капаци-тет. Ако търсенето на хи-бридни модели или елек-тромобили нарасне бър-зо, те просто няма да мо-гат да бъдат произведени. Другият проблем е с фи-нансирането - няма дос-татъчно финансиране, а проблемите стават все по-спешни. Тъй като 85% от разходи-те в живота на една сгра-да идват от нейната екс-плоатация, а строителна-та част е само 15%, из-плащането на устойчива-та сграда от икономиите е факт.

Интервюто взеНиколай ТОДОРОВ

В ернер Зобек е роден в германския град Аален. Завършва строително инженерство и архитек-тура в Щутгартския университет, а после и док-торантура. Преподава в университетите в Ха-новер, Щутгарт, Грац, Харвард. Неговата компа-ния Werner Sobek Group има офиси във Франк-фурт, Щутгарт, Москва, Ню Йорк, Кайро и Ду-бай, в нея работят над 200 специалисти. От ос-новаването на Германския съвет за устойчиво развитие DGNB през 2008 г. е негов президент.


ИНВЕСТИЦИИ

Carrefour даде официален старт на „Галерия Пловдив”

Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб „Карфур“ (Carrefour) откри своя пър-ви хипермаркет в Плов-див на 15 април. Верига-та стана ключов наемател в най-новия и най-големия

търговски център в града – „Галерия Пловдив”, зае-майки 11 хил. кв.м на пар-тера и първия етаж, от ко-ито 7200 кв.м търговска площ. Това е вторият обект на „Карфур“ в България – първият хипермаркет от-

вори врати през март ми-налата година в Бургас, на 21 април ще бъде открит в София – в Тhe Mall, а през май – във Варна. „С инвес-тицията в нашия първи хи-пермаркет в Пловдив по-емаме своя ангажимент за

развитието на икономика-та на града. Радвам се, че можем да предложим на пловдивчани най-добро-то от търговския модел на „Карфур“ – изключите-лен избор от стоки и услу-ги, високо качество, ниски цени и отлично обслужва-не. Мечтата ни е да бъдем предпочитани и обичани за това, че помагаме на наши-те клиенти да се наслажда-ват на по-високо качество на живот всеки ден”, заяви Кристиан Шарита, изпъл-нителен директор на „Кар-фур България“.

Магазинът на „Карфур“ в „Галерия Пловдив“ пред-лага над 50 хил. артику-ла хранителни и нехрани-телни стоки, осигурявайки 350 нови работни места.

Концепцията на хипер-маркета следва принципа “всичко под един покрив”, като специализираните секции предлагат изключи-телно разнообразие от про-дукти, обхващащи всички ценови категории. Мага-зинът разполага със зона за бързо хранене, промо-зона за актуални търгов-ски предложения, зона за красота, както и Shop in the shop (магазин в магазина) за черна и бяла техника. В хипермаркета клиенти-те могат да открият мебе-ли; фитнес уреди с марката Карфур и стоки за дома от типа „направи си сам”.

„Мениджмънтът на „Га-лерия Пловдив” разчита на постепенното и поетапно утвърждаване на търгов-ския център на пазара как-то на местно, така и на об-ластно ниво, заяви него-вият управител Екатерина Иванова. Очаква се до края на годината да се постигне пълна заетост на мола, кой-

то е разположен върху 30 дка терен в активната тър-говска зона до „Метро” .

Сградата е шестетаж-на, с разгъната застроена площ 127 хил. кв.м, от ко-ито 51 хил. кв.м търговски площи и офиси. „Галерия Пловдив” разполага с 1300 паркоместа, обособени в три зони - открити, под-земни и три надземни пар-кинг нива над търговската част на сградата.

На първия етаж освен „Карфур“ има магазини за дома и бита, вторият етаж е изцяло посветен на мо-дата и на обзавеждането на дома и офиса. Трети-ят етаж залага на разноо-бразните атракции – леде-на пързалка, театър, детски център, заведения. В мола е изградена и уникална 24-метрова професионал-на стена за катерене. Пос-ланието на „Галерия Плов-див” е “Град в града” и оч-акванията са търговският център да се превърне в

съвременно пространство, където да бъдат реализира-ни културни събития и да бъдат представяни произ-ведения на изкуството пред широката публика.

Молът има изключител-но интересно интериор-но решение с три атриума, единият е под формата на пирамида и два на елипса. Те са изградени от стъкле-ни конструкции, което оси-гурява естествената осве-теност на търговските пло-щи през деня.

Главен проектант на „Га-лерия Пловдив” е Chapman Taylor.

Инвеститори са инвес-тиционният фонд European Convergence Development Company (ЕCDC) и „Сие-нит Холдинг” АД, който е и главен изпълнител на обек-та. С направената инвести-ция от 80 млн. евро „Гале-рия Пловдив” се превърна в най-мащабната реализа-ция в Града на тепетата.


В реализацията на търговския център са вложени над 80 млн. евро

Групата „Карфур“ е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света. Притежава над 15 000 магазина в 32 държави и осигурява над 490 000 работни места. За повече от 40 години „Карфур“ е част от всекидне-

вието на над 20 млн. клиенти в Европа, Азия и Америка. В групата „Карфур“ влизат различни по формат магазини, адаптирани към изискванията на кли-ентите - хипермаркети, супермаркети, харддискаунтъри, convenience магази-ни и кеш & кери магазини, предлагащи голямо разнообразие от продукти и услуги на най-ниските цени. С повече от 3 милиарда транзакции на година групата „Карфур“ е социално отговорна компания, гарантираща на своите клиенти качеството и безопасността на предлаганите продукти

„Галерия Пловдив“ е с РЗП 127 000 кв.м, от които 51 000 кв.м търговски площи и офиси. Молът разполага с три нива паркинги, разположени над търговската част на сградата

„Бургас Плаза“ (открит през март 2009) 8300 кв.м търговска площ

„Галерия Пловдив“ (открит на 15 април) 7200 кв.м търговска площ

The Mall (предстоящо откриване на 21 април) 9000 кв.м тър-говска площ

„Гранд мол Варна“ (предстоящо откриване през май) 9300 кв.м тър-говска площ

„Мол Плевен“(предстоящо откриване)2400 кв.м търговска площ, форматът е „супермаркет“


ИНВЕСТИЦИИ

Молът е място за социалиди-ране и общуване, не само за па-заруване и развлечения, твърди гуруто в търговията на дребно Пако Ъндърхил. Той е природата на нашето бъдеще, смята експер-тът по потребителско поведение.

Молът е пътят, на който се срещат хора от различни възра-сти, социални класи, професии и най-вече хора, които намират различни продукти и удовлет-воряват различни желания и по-требности, каза той пред аудито-рия от професионалисти от биз-неса с недвижими имоти и търго-вията на дребно в Русе, град, зав-ладян от желанията на предприе-мачите да направят бързи печал-би, преди кризата да отреже дос-тъпа им до финансиране и клиен-ти.

В момента край Дунава се строят или са построени общо четири търговски центъра, но нито един от тях не е отворил врати не на последно място и за-щото няма достатъчно желаещи търговци, които да открият мага-зините си.

Предизвикателството пред всеки инвеститор е да направи мол, който да отговаря на вку-совете и изискванията на своите клиенти. Днешният потребител страда повече от липса на време,

отколкото от липса на средства, каза още Ъндърхил. Поради това изискванията към инвеститори-те се покачват и те имат задача-та да създадат и управляват тър-говския център, така че потре-бителят да може да оползотвори оптимално свободното си вре-ме. Една от тенденциите на 2010 г. е хората да получават достъп до всички услуги, от които имат нужда, в търговските центрове. Затова все по-често в моловете ще виждаме адвокатски кантори, зъболекарски кабинети, библио-теки, а на някой места по света – дори църкви.

Живеем във времето на кому-никациите. Съществуването вече без мобилен апарат не е възмож-но, търговията се основава на сключени по телефона сделки, каза г-н Ъндърхил, който е кате-горичен, че търговските центро-ве трябва да предложат на своите потребители комуникации, те са мястото на срещата, свободният телефонен сигнал, който свързва човека от ХХI век с компаниите, марките и услугите, от които има нужда.

Събитие като днешното ни по-казва, че България може да бъде под светлината на прожектори-те и да е в крак със световните концепции, изрази задоволство-

то си от провеждането на пър-вия ритейл семинар министърът на регионалното развитие и бла-гоустройството Росен Плевнели-ев. Според него в условията на криза се доказват дългосрочните концепции. Русе не само е един от шестте водещи града в Бълга-рия, но той е и градът, който ще

има сериозно бъдеще и прекрас-но развитие, защото Русе е цен-тър на европейски коридор, под-черта министър Плевнелиев.

„Мол Русе“ отвори врати на 13 април, за да домакинства пър-вия семинар за търговията на дребно. Лектори освен Пако Ън-дърхил бяха Ави Алкаш, реги-

онален директор на фирмата за имоти Jones Lang LaSalle, Муки Гредингер, председател на борда на директорите и главен изпъл-нителен директор на Cinema City International, и гуруто на ритейла и мърчърдайзинга в света, кон-султант на много компании.

Силвия ЗЛАТКОВА

Гуруто в търговията на дребно Пако Ъндърхил в Русе:

Молът е площад, не базарКакво е търговският център

• Търговският център е място за среща. В него общуват и се раз-хождат групи от хора.

• Молът е място предимно за жени, затова г-н Ъндърхил съветва с усмивка всеки инвеститор да обърне специално внимание на удобствата на паркинга.

• Молът е единственото място, което събира представителна из-вадка на обществото – всички възрасти, всички класи и всички професии.

• Молът е място с много предназначения и предлага много въз-можности за прекарване на времето.

• Търговските центрове са социални места, където хората изжи-вяват своите емоции, там се обичат, там се карат, там за първи път се влюбват. Всеки мол е социална среда и общност.

• Модерният търговски център е място, където се докосваме до културата. Все по-често в търговските центрове се провеждат из-ложби и концерти.

• Tърговските центрове трябва да осигурят контекст на преживя-ванията на потребителите.

• В мола се продават идеи, а не само продукти.

Кой е този човек?

Пако Ъндърхил е съз-дател на нюйоркска-та агенция за поведен-

чески изследвания и пазар-ни консултации Envirosell.Книгата му „Защо купува-ме: науката на пазаруване-то“ е публикувана на 27 ези-ка и до ден днешен се смята за най-продаваното издание в областта на търговията на дребно.

„Темпо“, концепцията за хипермаркети за бър-зооборотни стоки на ли-дера в търговията на дреб-но в Сърбия „Делта-М“, ще бъде ключов наемател в „Мол Русе“, който пред-приемачът R.E.S.B. из-гражда в дунавския град. Това съобщи изпълнител-ният директор на фирмата инвеститор Петър Дудо-ленски. Той добави, че площта на хипермаркета ще бъде 8500 кв.м.

Влизането на „Темпо“ е промяна спрямо първо-началния план в търгов-ския център да има супер-маркет „Пикадили“, кой-то е част от същата група, и почти удвояване на пло-щта на този опорен наема-тел спрямо първоначални-те предвиждания.

Ходът може да се раз-глежда като отговор на

влизането на Carrefour в основния конкурентен тър-говски център и на „Пика-дили“ в трети проект в гра-да.

До шест месеца мо-лът трябва да отвори вра-ти за посетители, съобщи собственикът на R.E.S.B. Муки Гредингер.

Вторият коз на проек-та ще бъде развлекателна-та зона, където компания-та Cinema City, киноопера-тор, също собственост на Гредингер, ще направи де-сет кинозали, залагайки на най-високите стандарти в киноразвлечението – диги-тално триизмерно кино, го-леми екрани, топ клас про-жекционни апарати, петка-нален дигитален съраунд звук и комфортен интери-ор. Така „Мол Русе“ ще е не само място за пазарува-не, а и най-големият цен-

тър за забавление в града. Въпреки кризата сега е

точният момент за изграж-дането и откриването на търговски център, увери Муки Гредингер, защото това събитие ще раздвижи пазара не само в града, но и в целия регион.

Традиционно Русе се възползваше от близост-та и добрите транспортни връзки с румънския град Гюргево, които оживиха търговията в града с отва-рянето на границите, пос-ледвало влизането в Евро-пейския съюз.

R.E.S.B. е на пазара от 2000 г., а през 2006 г. ком-панията открива „Мол Со-фия“. „Мол Пловдив“ от-вори през 2009, а през тази предстои да посрещне пър-вите си клиенти и „Мол Русе“. Инвестициите до момента надхвърлят 300 млн. евро, като общо са из-градени 260 хил. кв.м.

В момента R.E.S.B. ра-боти по още два проекта - Mall Stara Zagora и офис сграда Park Tower в „Биз-нес парк София“, като и двата са назад в планове-те й заради неблагоприят-ната ситуация в секторите на бизнес имотите.

Лилия ТОДОРОВА

„Мол Русе“ вади тежка артилерия от ключови наематели

„Мол Русе“: строителната площадка към края на март


ПОЗИЦИЯАрх. Георги Савов, председател на Регионална колегия „Нова“:

Една регионална ко-легия да не надхвър-

ля 30 процента от об-щия брой на членове-те на камарата

Краткосрочните интереси на група хора не трябва да залагат на карта абсолютните идеи на нашата организация

Арх. Савов, създаването на регионална колегия „Нова” предизвика про-тиворечиви реакции. Как ще коментирате този факт?

- На заседанието на УС на КАБ в Хисар като че ли бe възпри-ета позицията, че ние правим алтернативна камара. Идеята е точно обратната; Условията за разцепление в Камарата са заложени като предпоставка още в Устава. Териториалният принцип на структуриране не е удачен, за-щото членовете на КАБ не са разпределени равномерно на територията на страната. В Со-фия се съсредоточиха над 50 на сто от членската маса и прихо-дите, а за всички останали 27 структури и централното ръ-ководство останаха по-малко от половината. Нашето създа-ване е реакция срещу тази ди-спропорция.

Каква е конкретната Ви позиция?

- Камарата е институция, която трябва да е представена нався-къде. Колега от София възра-зи, че „това са си нашите пари и не можем да ги делим с други-те”. Когато плащаме солидар-на вноска в обща организация, това вече не са наши и ваши пари. Краткосрочният интерес на група хора не трябва да за-лага на карта основните идеи на нашата организация. Това може да се избегне,само ако Камарата има навсякъде свое равнопоставено представител-ство с осигурено финансира-не. Не трябва да превръщаме КАБ в инвестиционно друже-ство. Европейските стандарти ще дойдат тук, ще ни наложат нови условия на работа. Затова още сега трябва да променим нашата Камара. Там имат пра-вила и за съжаление те се раз-личават от тези, по които ние работим сега.

В кои направления ще на-сочите работата си?

- Работим по основните доку-менти, по които упражняваме нашата професия - ЗУТ, ЗКАИ-ИП, Уставът на КАБ и Профе-сионалният кодекс на архите-кта. Наша първа задача са про-мените в Устава на КАБ, гаран-тиращи функционалността на организацията. От името на на-шата колегия сме внесли пред-ложение една регионална ко-легия да не надхвърля 30 про-цента от общия брой на член-ската маса на Камарата, тъй като в самия Устав се казва, че всички промени в документите на КАБ се приемат с две тре-ти мнозинство. В момента, ако една колегия има това мнозин-ство, тя може да направи какво-то пожелае. Ако не се приеме нашето предложение, ще по-ложим всички усилия на след-

ващото Общо събрание ние да осигурим това мнозинство. Хо-рата не трябва да се обединяват по принудата на формални кри-терии какъвто е местоживеене-то, още повече, че всички прак-тикуваме професията си на те-риторията на цялата страна.

Каква трябва да е фило-софията на предстоящи-те промени в норматив-ните документи?

- Мисля че сме забравили откъ-де сме тръгнали. Ние сме чле-нове на една организация, коя-то е основана през 1932 годи-на. Тогава Камарата на архи-тектите, Съюзът на архитекти-те, Камарата на инженерите и Съюзът на инженерите са били заедно едно. Сега всяка орга-низация поотделно посреща проблемите. Изкуствено съз-даденото разделение, при една силно централизирана държа-ва е можело да функционира и е имало други цели. Сега, в но-вите условия не работи.

Кои конкретни текстове предлагате за промяна в Устава?

- Предложихме въвеждането на количествен критерий към препоръчителните цени, на база реалната практика. Илю-зия е, че съществува дъмпинг в цените. Архитектът, който иска половин цена, печели по-вече от другия, който иска пъл-ната цена, но с пълните проек-ти. В Европа има задължител-ни норми какво съдържа вся-ка фаза от проекта и ако не го съдържа, това е наказуемо. Тук трябва да стане същото. Не разбирам също защо регис-трираме договорите си. Казват, че така ще можем да си вземем парите от инвеститора. Това е заблуда. Повечето договори, в много случаи са написани така, че да не могат да бъдат осно-вание за защита интересите на проектанта. Има и договори, които са направени в интерес на проектанта и не оставят на Инвеститора никакъв шанс да получи възмездие за некачест-вени или непълни проекти. И в

двата случая не е редно Кама-рата да застава като гарант, по-ради факта на регистрация на договора. По-коректно е да ка-жем на колегите и на Инвести-торите, че Камарата ще гаран-тира интересите им само при условие, че ползват задължи-телн варианти за договори, из-готвени от съсловните органи-зации. В САЩ архитектът пла-ща „лиценз” за договор – готов формуляр, подпечатан от Кама-рата. Този договор защитава и двете страни. Знаете в момен-та как се правят и застрахов-ките за проектантска отговор-ност – „на килограм”. Не знам някой архитект у нас да е бил осъден и да е ползвал застра-ховката като реално платежно средство. Друг проблем е че по закон Проектантът е изваден от процеса на реализация, освен ако Инвеститора не пожелае да го ангажира, което пък проек-танта има право да не приеме. Не можем да обясним на евро-пейските ни колеги и Инвести-тори, защо в процеса на реа-лизацията контрола на нашите проекти е прехвърлен на дру-ги лица. Проектантите в Евро-па, още с признаването на про-ектантска правоспособност по-лучават право и задължение да бъдат консултанти на Инвес-титора в процеса на реализа-цията. Считам, че европейски-те Инвеститори ще бъдат при-нудени, поради липса на съот-ветната практика у нас към мо-мента, да привличат проектан-ти, които работят по утвърде-ните там правила. Те ще могат безпроблемно да практикуват у нас и след съответната регис-трация съгласно закона в бран-шова организация ще придо-бият всички права, които имат българските им колеги. Дока-то ние, българските проектан-ти, по силата на същия закон, оставаме извън задължително-то участие в инвестиционния процес. Смисълът на Независимия над-зор беше да се създаде инсти-туция, отменяща държавата в процеса на одобряване на един проект и контрол на неговото

въвеждане в експлоатация. По-ради това единствената истин-ска застраховка и отговорност в инвестиционния процес е тях-ната. Чрез оценката за съответ-ствие те трябва да гарантират пред държавата, че проектите отговарят на действащите нор-мативи и може да се издаде раз-решение за строеж. Но когато започне реализацията на про-екта, никой по-добре от автора не е в състояние да контроли-ра строителството! Смятам че всяко отклонение на одобрени-те проекти трябва да бъде отго-ворност на проектанта.

Използвате все приме-ри, продиктувани от кон-кретната практика...

- Необходими са ни няколко прости принципа, поставени на ясна икономическа логика, и тогава пазарът ще се регули-ра. Например докога ще допус-каме при обществените поръч-ки критерият за извършване на проектантска и консултант-ска работа да бъде цена и срок? Това или е тотално невежество, или израз на други интереси. Кой по-добре от професионал-ната организация може да пре-цени за колко пари и за колко време се прави даден проект? Това трябва да е условие, а не критерий. Ако махнем полови-ната неща можем да слезнем до цената на този, който пече-ли търга, но каква работа ще свършим на поръчителя? Така държава се оставя да бъде из-лъгана. Това са проблеми, ко-ито скоро ще се обърнат сре-щу нас.

Къде в този процес виж-дате мястото на РК „Нова”?

- Самият факт на нашето създа-ване е крачка към промяната.Ние българските проектанти сме толкова малко, а допуснах-ме регламент за работа, в кой-то сблъсък на частни интереси измества значимите и жизнено важни неща за професията. Не трябва да реализираме интере-сите си в „собствените” регио-нални колегии като се изживя-ваме като вождове и финансис-ти. Ако имаме идеи как да пра-вим повече пари с нашата про-фесия, нека да ги прилагаме във фирмите, в които работим. Камарата трябва да има един-на и принципна политика на професионална организация, включително и по въпроса как да се разпределят общите при-ходи. Иначе превръщаме Кама-рата в структура от „Регионал-ни колегии” ООД – това искаме да избегнем и аз виждам нача-лото на промените.

Интервюто взеРайна АНГЕЛОВА

Арх. Георги Савов е председател на създа-дената в началото на

ноември миналата година Регионална колегия „Нова“ в структурата на Камарата на архитектите в България. Арх. Савов е съдружник в „А-три архитектура и изпъл-нения“ ООД заедно с арх. Ни-колай Симеонов и арх. Пла-мен Генчев. През 2002 г. ос-новава архитектурно бюро „Вамос“ ООД. Георги Савов е автор на административни, промишлени, обслужващи и жилищни сгради, хотели и устройствени разработки.

Цялото интервю четете на www.stroitelstvo.info/

architecture

Европейските стан-дарти ще дойдат

тук, ще ни наложат нови условия на рабо-та. Затова още сега трябва да променим нашата Камара. Там имат правила и за съ-жаление те се различа-ват от тези, по кои-то ние работим сега


КОМПАНИИ

ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

Глобалната инфраструктурна индустрия е в етап на силен растежГлобалната инфраструк-

турна индустрия в момента е в етап на непрекъснат растеж, като особено място заемат но-вите възможности на възник-ващите пазари. Правителства-та в цял свят правят значител-ни инвестиции в нова инфра-структура и рехабилитация на съществуващите съоръжения като част от различни пакети за стимулиране на икономи-ките по пътя към възстановя-ването. Почти всички инфра-структурни сектори предлагат възможности, като транспорт-ната инфраструктура в част-ност представлява най-голя-мата част от вложенията.

Успехът на новите проек-ти до голяма степен се опре-деля от интеграцията им със съществуващата инфраструк-тура. На първо място в тен-денциите са мултимодална-та свързаност и устойчивото развитие, следвани от интели-гентните материали и техно-логии, които трябва да осигу-рят дългосрочна устойчивост.

Това са някои от изводите след изключително успешното 20-о издание на най-големия световен форум за транспорт-на инфраструктура „Интер-трафик Амстердам“ по оценка на организаторите. Форумът

се проведе от 23 до 26 март в най-големия холандски град и световен транспортен център.

Единствените българ-ски участници бяха фирма „ЮПИТЕР 05” ООД и фир-ма „АД ХОЛД” ООД, като „ЮПИТЕР 05” ООД участ-ва за трети път, а „АД ХОЛД” ООД - за първи път в най-го-лямото и авторитетно светов-но изложение за инфраструк-тура и пътна безопасност.

На изложението беше по-казан един цялостен преглед на най-новите тенденции в индустрията. Intertraffic 2010 предложи още по-широка гама от категории, така че да осигу-ри възможно най-удобното сегментиране за посетители-те. В допълнение към редов-ните сегменти на инфраструк-турата, автоматизирани сис-теми за управление на трафи-ка, безопасността и паркинг, бяха представени и две нови секции, околна среда и коо-перативни системи. Присъст-вието на фирмата ни на во-дещия търговски междунаро-ден панаир за инфраструкту-ра Intertraffic 2010 ни помогна за създаване на много контак-ти и сключване на договори за изнасяне на стоманена пред-пазна ограда за Германия, Ру-

сия, Сърбия, Македония и Ко-сово. Разширявайки пазара си, ние се нареждаме до водещи-те фирми, производители на стоманени предпазни огради в световен мащаб, коментираха представителите на „Юпитер 05“ след края на изложението.

„ЮПИТЕР 05” ООД пре-дизвика интереса не само на посетителите, но и на сами-те изложители с иновативния си продукт – стоманена пред-пазна ограда, произведена от шина с три вълни. Продуктът успешно премина през ком-пютърни симулации за про-дукт със степен на задържане. Шините с три вълни са подхо-дящи за обезопасяване на виа-дукти и мостове.

Нашето участие в Intertraffic 2010 ни помогна за затвърждаване на нашите вза-имоотношения с чуждестра-ните ни партньори и ни срещ-на с потенциални клиенти от Европа и близките ни страни съседки, като Турция, Гърция и Румъния, споделят от „АД ХОЛД”.

На изложението се пред-ставиха над 800 изложители от 40 държави върху над 25 хил. кв.м, които демонстрира-ха последните тенденции и по-стижения в индустрията.

Браншовият обхват включ-ва проектиране на магистра-ли, контрол на трафика, сигна-лизационни системи, улично осветление, пътна поддръж-

ка, транспортни съоръжения, системи за паркиране и упра-вление на паркирането.

На форума бяха връ-чени наградите Intertraffic Innovation Awards в шест ка-тегории: управление на тра-фика, паркиране, безопасност, околна среда, коопериране и инфраструктура.

Двегодишният форум се провежда вече 38 години - от

1972 г. насам, и реално е най-авторитетният панаир за ин-фраструктура, управление на трафика, безопасност и пар-киране. Четиридневната плат-форма за бизнес представя по-следните тенденции и преглед на състоянието на пазара. Ор-ганизаторите стартираха по-добни форуми в обещаващи пазари и региони като Турция и Китай.

Българската фирма „Юпитер 05“ представи нови продукти за инфраструктура на Intertraffic 2010

Фирма „Юпитер 05“ участва за трети пореден път на най-голямото изложение за транспортна инфра-структура

На световния форум в Амстердам се представиха над 800 изложители от 40 държави


СВЯТ

Гъвкавост и трансформа-ция – това са двете основ-ни идеи, които описват ди-зайна на Reiser + Umemoto, спечелил международ-ния конкурс за проектира-не на центъра за поп му-зика в Тайпе. Проектът ще погълне 100 млн. долара и по него ще работят Reiser + Umemoto, RUR Architecture в сътрудничество с местни-те архитекти от Fei & Cheng Associates и ARUP.

Центърът ще бъде един вид ново световно музи-кално средище, което ще добие популярност на из-вестна дестинация и кул-турна забележителност по подобие на „Таймс Ску-еър” в Ню Йорк. Разполо-жен на мястото на някога-шен индустриален обект, центърът ще се слави с об-ществена зона и съоръже-ния, които ще могат да бъ-

дат лесно трансформирани и приспособими за различ-ни цели.

Обществената зона е това, което свързва трите основни елемента на му-зикалния център: главна-та концертна зала, където се намира основният ам-фитеатър, бизнес студиата и тези за записване, външ-ният амфитеатър, за който е планирана подвижна сце-на, наречена театър-робот, и „залата на славата”, коя-то представлява двуетаж-но съоръжение за изложе-ния и събития с търговски характер. Тъй като гъвка-востта е в основата на про-екта, всички съоръжения ще могат напълно да бъ-дат адаптирани към нуж-дите на различните меро-приятия, така че да побе-рат публика между 3000 и 15 000 души.

Материалите са избра-ни според характеристики-те им и това доколко са под-ходящи за горещия климат в страната, обяснява Нийл Кук, един от архитектите. Голямата зала ще бъде из-градена от перфорирана метална плоскост и двоен слой материал, така че да позволява естествена вен-тилация и пасивно охлаж-дане. Залата на славата ще представлява лека струк-тура от прозрачен матери-ал или стъкло LED и ще бъде снабдена с екрани за прожекции. Правоъгълна-та зала, или още наречена театър-робот, ще бъде по-строена от тръби, чрез кои-то лесно да се преобразува в друга структура.

Строителството на му-зикалния център се очаква да започне през 2012 и да приключи през 2014 г.

Музикален център за 100 млн. долара изграждат в ТайпеОсновен акцент в проекта е подвижната сцена, наречена „театър-робот“

Целта зад проекта за центъра е да се подпомогне развитието на поп музиката и на младите

таланти и групи, както и да се ин-тегрират релевантните индустрии, които имат отношение към поп му-зиката. Проектът ще насърчи раз-витието на този жанр в Тайван, като целта е това музикално сре-дище да заеме водещи позиции в музикалната индустрия. Сега пра-вителството активно настоява за придвижване на строителния про-ект. Организаторите на конкурса се надяват мястото да се превърне в уникална дестинация за изяви в сферата на поп музиката, като, раз-бира се, останалите жанрове няма да бъдат пренебрегнати.

2012 г.ще започне строител-ството на центъра за поп музика в Тайпе

100 млн. долараще струва строител-ството на центъра

2014 г.се очаква сградата на новото музикално сре-дище да е завършена

Documents

Строителство градът