ЗАВРЪЩАНЕ В КОРЕНА

“Аз Съм коренът и потомъкът Давидов светлата утринна звезда.”- Откр.22:16

Християнско служение “ИЗХОД 7000”

Стефан Копринков

СЪДЪРЖАНИЕ :

- Въведение ........................................ 3

- Притчата за ключа ........................... 4

- Животът в Царството ...................... 6

- Десятъците и Приносът ................. 15

- Любовта и Плодовете .................... 22

- Коренът на Живота ....................... 31

2

Скъпи читателю!

Тази книга е зов за завръщане във вярата на Господ Исус Христос. В

нея Бог събира откровенията, които ми е давал през изминалите

години с Него. В коренна дълбочина Той осветява новия живот, който

всеки вярващ е призован да живее. Тук ще видиш каква е основата,

на която се гради всяко събрание в името на Исус и така ще

разпознаеш кое е новото ти духовно семейство. Ще разбереш в какво

се изразява посвещението ни към Бог. Ще ти даде виждането, да

изпиташ себе си, дали си във вярата или просто в събрание сред

вярващи. Тук е Божието определение за любовта, която е центъра на

Словото и Живота. Откровения и определяне на добрия и лошия

плод, които са единствения белег за разпознаване на Божиите слуги

от вавилонските, вълците в овчи кожи.

През последните ми утеснения и натиск върху сърцето ми, поисках

от Бог да ме промени. Именно, да не очаквам помощ от Християните

около мен, а от Него, въпреки че знам, че Бог среща нуждаещия се с

този, който има, за да му бъде помогнато. А Бог ми отвърна със

Словото си:

- “ Извикай към Мене и ще ти отговоря и ще ти покажа велики и

тайни неща, които не знаеш.”- Еремия 33:3

Така в радостта си паднах на колене и се молех, Бог да ми открие

това, което е благоволил. И разсъждавайки върху Словото, с което

Святия Дух описва живота на Църквата в рождението и, и примера ни

оставен да следваме, в сърцето ми изплува ново откровение. То

допълни останалите и направи картината в него по-ясна. Но преди да

3

я споделя с теб искам да разбереш следната взаимност. Ако в света

има израз “промит мозък”, който е вследствие от систематично

целенасочена грешна информация (пропаганда), то това е, защото в

църквите има точно такова явление, вследствие на лъжеученията.

Знаеш ли какво е лъжеучение? Това е тълкуването на Божието Слово

със сатанинска мъдрост. Целта на тази църковна пропаганда е да

направи човек неспособен да усвои истината - Божието Слово и така

да не може да търпи здравото учение. Тоест - тълкуването на

Божието Слово с Божията чиста мъдрост.

“ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото

учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по

своите страсти, и като отвърнат ушите си от истината, ще се

обарнат към басните.” -2Тим.4:3-4

Знаеш ли приятелю, кога в сърцата ни се влива Божията мъдрост?

Когато те гледат към Бог и се смиряваме, като живеем това, което Той

е открил в тях. Затова те моля, да не търсиш земното, а да

расъждаваш с всичката си сила върху Словото тук. Бог да ти даде Дух

на мъдрост и откровение, за да разбираш.

ПРИТЧАТА ЗА КЛЮЧА

“Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча Твоите

повеления.” – Псалми 119:71

През изминалите седем години в посвещение кам Господ Исус,

изминах път, в който имаше силни утеснения. Господ ги

употребяваше, за да насочи с тях мислите ми там, където иска да ме

дари с Неговото виждане. И понеже мъдростта е Божието обяснение,

4

Неговият глас се изливаше в сърцето ми като мъдрост. Но дори и

утесняван отвън, чрез обстоятелства, сърцето ми не бе утеснено.

Откровенията и мъдростта от Бог така силно са възрадвали и

издигали сърцето ми, че утесненията оставаха нищожни далеч долу.

Така докато ходя притиснат близо до отчаяние и питам Бог, за какво

плащам такава цена, откровение ще изплува в сърцето ми и ще ме

кара да танцувам и бягам от радост. Тази притча също е родена в

такова време.

Един ден, баща на двама сина, решил да пусне децата си да излязат

заедно навън. На по-големия дал да носи пари, с които да си купят

нещо от улицата, а на по-малкия окачил на врата ключа за в къщи.

Възрадвани двете момчета излезли и се спуснали по улиците. Там

обаче, големият син започнал да харчи парите за себе си, без да дава

на брат си, когато протягал ръка към него. Казвал му:

- Баща ми ги даде на мен, иди и поискай за себе си.

Така натъжен и разплакан малкият син се върнал, отключил вратата

на дома и се хвърлил в гърдите на баща си. Утешавайки детето си,

бащата рекъл:

- Не тъжи, защото ако на брат ти дадох нужното за навън, то на

тебе - малкия, дадох ключа за дома ми. И сега, когато той се върне и

започне да чука на вратата, чуй какво ще му отговоря.

Скоро и големия син се върнал и започнал да чука на вратата,

казвайки:

- Тате, отвори ми, аз съм.

А бащата му отговорил строго:

- Аз то дадох ключа, ползвай го и влез.

“... след като стане Домакинът и затвори вратата, и вие, като

останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате:

Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

5

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в

нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, незная

откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите

неправда.”- Лука 13:25-27

Отец, който е дал на едни да са настойници на Божиите тайни,

които са ключа за познанието Му и царството Му, а на други е дал

нужното за вън от домът Му, дава тази книга миг преди затварянето

на Небесната врата, за да изпита човек себе си, дали е във вярата.

ЖИВОТЪТ В ЦАРСТВОТО

“Затова, така казва Господ Иеова: Ето полагам в Сион камък за

основа, Камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда

основа; Който вярва в Него не ще прибърза да бяга.”- Исая 28:16

В тази глава, ще говорим за вграждането ни в крайъгълният камък,

основата – Христос, Който не е положен на което и да било място на

земята, а на Небесния хълм Сион, където сърцата ни като живи

камъни трябва да се вградят в Божия Храм.

Човек става Християнин, когато с вяра отвори сърцето си за Господ

Исус и Той се роди в него чрез Святия Дух. Така, както бе заченат в

утробата на Мария чрез Святия Дух и роден от нея. Исус е новата

духовна личност в повярвалите; това е новорождението ни; и чрез

Него Отец ни прави братя.

“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат

съобразни с образа на Сина му, за да бъде Той първороден

между много братя...”- Рим. 8:29

6

В началото като повярвали, ние правим добрата изповед, че

даваме сърцата си на Господ, даваме му нашия живот. Но идва

време, когато трябва да осъзнаем в какво се изразява това.

Да осъзнаем, че сме призвани да започнем нов живот, не за себе

си, а за Бог.

“Понеже Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме

така, че понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели

(за себе си); и че Той умря за всички, ЗА ДА НЕ ЖИВЕЯТ ВЕЧЕ

ЖИВИТЕ ЗА СЕБЕ СИ, НО ЗА ТОЗИ, КОЙТО ЗА ТЯХ Е УМРЯЛ И

ВЪЗКРЪСНАЛ.”- 2 Кор. 5:15

Така всичко, което е било твое става Божие и ти вече не даваш от

себе си, а раздаваш от Божието, защото Бог е собственикът.

Дарението (подаръкът) е даване на нещо, за което си имал

претенции за собственост. И когато го даряваш, то преминава от

твоя собственост в собственост на някого другиго. А когато даваш

без претенции за собственост, тогава ти раздаваш от собствеността

на някого другиго.

Ние слушаме как сред вярващите се говори за дарения, които се

правят в името на Господ Исус и за Него, дарения между братя и на

служения. Но ако вече сме дали -предали живота си на Господ Исус

и живеем за Него, а не за себе си, как можем сега да Му дадем още

една част от живота си? Една част от живота си, която да наречем

дарение. Нали вече сме го дали? И ако е така, това с което

разполагаме не е наше, а е вече дадено, както и всичко, което бихме

получили в живота си. Как можем да Му дадем нещо, което е Негово

и да го наречем дарение? Нали всичко е вече Негово? Не е наше, а

на всички повярвали общо, защото Господ е във всички повярвали!

Защото в Христовото Тяло собственикът е Един - Христос, а частите

7

раздават помежду си. Общо, както Църквата в рождението си имаше

всичко общо:

“А мнозинството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и

ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но

всичко им беше ОБЩО.”- Деяния 4:32

ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА ОБИЧАШ БЛИЖНИЯ СИ

КАТО СЕБЕ СИ – ДА ИМАШ С НЕГО ВСИЧКО ОБЩО. СЪРЦЕТО ТИ

ДА Е ОТВОРЕНО ЗА НЕГО, ДОРИ И НЕГОВОТО ДА НЕ Е. И АКО Е

ТАКА, ТО И РЪКАТА ТИ И ДЖОБЪТ ТИ И ДОМЪТ ТИ ЩЕ СА

ОТВОРЕНИ ЗА НЕГО. ЩЕ МИСЛИШ И ПОСРЕЩАШ НУЖДИТЕ МУ И

РАЗХОДИТЕ МУ КАКТО ТВОИТЕ. ЩЕ СЕ СТРЕМИШ ДА НЕ СИ МУ В

ТЕЖЕСТ, КАКТО И ДА МУ ПОМОГНЕШ, С КАКВОТО МОЖЕШ. ТАКА

“МОЕ” И “ТВОЕ” ЩЕ ОТПАДНАТ, ЗАЩОТО ТЕ НЯМАТ МЯСТО В

ЖИВОТО ТЯЛО НА ИСУС, НЯМАТ МЯСТО НА НЕБЕТО, НЯМА ГИ В

БОЖИЕТО ЦАРСТВО.

Това което ни е дадено не е наше лично, а общо на всички, които

Отец е поставил до нас да живеем като братя и ги е потвърдил в

сърцата ни като такива. Те са новото ни семейство – един или

двама, или повече, с които да се събираме и , служейки си, да сме в

съгласие. И било то, че имаме материално или духовно, не е наше

лично, а на новото ни семейство, като новият домакин, в

действителност, е Святият Дух. Броят на камъните не е от значение,

дори да са хиляди събрани. Важното е дали са вградени събраните

камъни. Вградени първо в Основата - Христос, която е положена в

небесния хълм Сион, а после - вградени един в друг, като

материалът, който ни сплотява, е любовта. Защото заповедта е

първо: “...да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с

цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.” и после:

“Да възлюбиш ближния си като себе си.” – Марка 12:30-31

8

Единственото свидетелство, че сърцето ти е вградено в Основата –

Христос са братята, с които имаш всичко общо и така сте вградени

един в друг. Защото Небесният Ерусалим – Божият храм, не се

състои само от крайъгълния камък – Христос и дванадесетте

основни камъка на градската стена, които са дванадесетте апостола.

“И градската стена имаше дванадесет основни камъка с

дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на

Агнето.”- Откр. 21:14 Градската стена се състои от много други

камъни, които са преобраз на повярвалите и вградените в Исус. И

ако сърцето ти е вградено в Основата на Божия храм, значи до теб

има друго сърце, което да обичаш като себе си като имаш с него

всичко общо. Именно в това споделяне, плод на любовта, се

прославя Отец и е свидетелство на света,че сме Христови ученици.

ТОВА Е ОСНОВАТА, НА КОЯТО СЕ ГРАДИ ВСЯКО СЪБРАНИЕ В

ИМЕТО НА ИСУС.

Това е коренът, в който трябва да се върнем и стоим, примерът ни

даден да следваме. Затова сърцето на Отец бе силно докоснато и

Той го потвърди с голямата благодат над всички тях:

“И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението

на Господа Исуса и голяма благодат почиваше над всички тях.”-

Деяния 4:33

И веднага Отец свидетелства за верността Си към семейството Си,

че се е погрижил за всичко нужно, като не е оставил никой да бъде в

лишение:

- “А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които

бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги и донасяха

цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и

раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.”- Деяния

4:34-35

9

Именно тази основа, върху която се гради всяко събрание в името на

Исус, липсва в граденето на духовния Вавилон, царството на

дявола. Поради тази причина Вавилон ще падне, когато Господ го

изпита със Словото Си. Всяко църковно събрание без тази основа се

явява тухла от Вавилонската кула. Като самите църковни членове се

явяват сламата, която Израел събираше и слагаше в тухлите в

Египет.

Що се отнася до благодатта, тя се изявява над всеки, който се

жертва за Бог. Но какво да кажем за материалните нужди?

Претърпяваме ли лишения? Претърпяваме ли лишения ние, които

Бог не допуска да напредваме в упражняването на човешките дарби

(умения), за да напредваме в даровете и дарбите на Святия Дух,

защото ни е избрал за служители със Словото Му? Със сигурност да.

И за това ще ни бъде отплатено в Небето, ако продължаваме в

Божия път. Но как тези, на които Отец дава да напредват в

човешките трудове с човешките им дарби за да придобиват

материалното, могат да станат съпричастници на Благовестието?

Как да изгубят живота си за Исус и Благовестието Му, освен да

живеят така, че Този, който се ползува – печели от техния живот, да

е Исус и Неговото Благовестие? Но ако ние търпим лишения, те не

са поради Божията невярност, а поради човешките егоизъм и

невярност. Така преди години, още питайки Бог за определението на

егоизма, гласа Му проигра като бърза вълна в мен:

Егоизъм е да не обичаш ближния като себе си .

Не се ли превърнаха църковните събрания в поколение, което търси

своето си, докато грижата към ближния се изразява във фалшива

усмивка и израз като “Бог се е погрижил за теб”? А ти за какво си

там? Кой се е погрижил да бъдеш до този ти ближен и чуеш тази му

нужда? Не е ли Този, който се е погрижил за нея?

10

“Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на

другиго. “- 1 Кор.10:24

Не станаха ли събранията извратеното поколение, за което няма

място на Небето, докато не отразят това Небе на земята и така да не

са му чужди? Така е и за всяка нужда в събранието. След като е

представена, трябва ние да я посрещнем. Ако не можем, тогава

имаме мощен Бог, да Му я представим и Той ще я снабди. “А Той в

отговор им рече: Дайте им вие да ядат.”- Марка 6:37

Господ каза първо на Неговите представители да посрещнат

нуждата. Тези, които трябва да дават пример като слуги. Учениците

нямаха храна за хилядното мнозинство, но Исус настоя да употребят

първо каквото имат, преди Отец да добави каквото нямат. Да,

защото Бог чака първо ние да правим каквото можем и употребим

каквото имаме, за да покажем вярата ни и любовта ни, и тогава Той

добавя каквото не можем и нямаме. След като учениците не можеха

да посрещнат нуждата, трябваше да видят как събранието може да я

посрещне. “А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И

като узнаха казаха: пет и две риби.”-Марка 6:38 Така Господ ни

показа, че в Небесното царство няма “мое” и “твое” ,a всичко е общо.

Не ги попита колко хляба имат те, а “Колко хляба имате”, защото

хлябът e общ. Затова и погледна към небето, защото Небесното

царство се бе отразило в Него на земята. “ И като взе петте хляба

и двете риби, Исус погледна на Небето и благослови; и разчупи

хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им;

раздели и двете риби на всичките . И всички ядоха и се

наситиха.”- Марка 6:41- 42 Наситиха се, никой бе не останал в

лишение. Мерзост е пред Бог да искаме от него да снабди нужда,

ако Той вече я е снабдил, но, поради егоизъм, някой задържа

отговора за себе си.

11

“Не въздържай доброто от ония на които се дължи, когато ти

дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди

върни се пак, и ще ти дам утре, когато имаш при себе си това,

което му се пада.”- Притчи 3:27- 28

Не можеш да дадеш на брат си дарение от това, с което

разполагаш, след като е и негово и му се полага. Павел работеше и

споделяше заплатата си. Знаеше, че парите не са негови, а и на

тези, които Отец е поставил до него и според нуждата раздаваше.

Дарение В Тялото Христово не може да се направи, даренията са ЗА

Тялото или от Тялото НАВЪН, като милостиня на бедни, сиромаси и

болни. В Христовото тяло се разпределя според нуждата. И след

като ставаме братя, чрез Исус Христос, а Той е Словото,

първостепенната нужда, която трябва да снабдяваме е да напредва

Благовестието - Неговото Слово. Затова Църквата слагаше парите в

нозете на апостолите, защото там са обувките на Благовестието и

нозете, чрез които То дойде до нас.

Разбира се, не буквата, а Духът зад нея трябва да разбираме,

защото отдаването на живота ни към Господ, става с многократни

предавания, които ние трябва да направим, когато ни бъде открито.

Или казано по друг начин, това себеотдаване, е и посяването на

живота ни за Господ, което се състои от многократно сеене. Като

знаем, че сме длъжни да правим това, защото животът ни е вече

даден на Исус, за да е скрит в Него. Затова се казва:

-“Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано,

казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това,

което бяхме длъжни да извършим.”- Лука 17:10

Така повярвалите донасяха парите от продаденото, а не ги даряваха

или посяваха, защото знаеха, че не са техни. Това, което трябва да

12

посеем е нашия живот, а не само част от него, защото “...това,

което е недоизпълнено не може да се брои.”- Екл. 1:15

И още: -“Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а

който изгуби живота си заради Мене и за Благовестието, ще го

спаси.”- Марка 8:35 Ето това изгубване на живота ни е посяването

(посвещението), което всеки трябва да направи. Това е и вярата на

синаповото зрънце, която трябва да имаме и упражним. То умира за

себе си и възкръсва като дърво, което принася плод, а не дарения.

Нека разсъдим. Човек през годините си е придобивал състояние, но

идва момент, когато Исус го среща. До сега този човек е живял за

себе си, като е придобивал за себе си. Това “себе си” включва жена

му, защото с нея те стават една плът, както и децата му, докато са

под негово настойничество. Как сега да даде живота си на Исус,

освен като Му даде каквото е придобил до сега и продължи да живее

за Него? Това означава, да избере Господ сега, като освободи имота

си за Благовестието Му, вместо да го задържи за подсигуряването

на себе си или на децата си занапред. Защото и езичниците се

подсигуряват така, а ние трябва да се различаваме и живеем с вяра

в бъдещия век. Това означава, когато скоро застане пред Исус да

може да Му каже:

- “Аз ти дадох всичко”, вместо - “С имота си подсигурих

децата си.” Ето за това се казва, че “...ВСИЧКИ, които бяха

стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената

на продаденото...”, за да могат всички да изгубят живота си заради

Исус и Благовестието Му, и така да го спасят в Него.

Но за да живеят вярващите така, означава че апостолите са

говорели такова слово, което е работело в сърцата им и като са го

живеели, Святия Дух ги е записал в Словото Си като повярвали.

13

Tака дойде мигът, в който едно семейство – Анания и жена му

Сапфира, решиха че могат да бъдат в Христовото тяло, като

задържат нещо за себе си. Въпреки изповедите, че дават живота си

на Исус. Да, изповядали са, че дават живота си, защото пише че са

излъгали Святия Дух. Докато живота бе техен не беше ли и нивата

тяхна? Тяхна беше! И след като се продаде не бяха ли парите в

тяхна власт? Бяха! Но, ако искаха да бъдат в живото тяло на Господ

Исус, не можеха да са в тяхна власт, а под властта на Святия Дух!

Затова Петър каза:

“...Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш

Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? Догдето стоеше

непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха

ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето

си? Не си излъгал човеци, но Бога.”- Деяния 5:3-4

И ако Бог допусна Анания и Сапфира да умрат и физически, не само

духовно в сърцата си, то бе за да се види тяхната смърт. А

представяш ли си, братко, каква е ли е трагедията в духовния свят

сега, в сърцата на хората, когато не само част от нивите се

задържат, а целите ниви и имоти от употреба за Господ? Не можем

да следваме Исус, ако умишлено задържаме част за себе си и не

отдаваме всичко на Него. Защото сърцето е привързано за нещата,

които са долу, а Господният път е нагоре.

-“ И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не

може да бъде Мой ученик.”-Лука 14:33

Ето това отричане от всичко е отрязването на въжетата, с които е

вързано сърцето за земята. Но това отвързано сърце не може да

остане в този вакум или бездна между Небето и земята. СЪРЦЕТО

ТЪРСИ ОБВЪРЗВАНЕ. ЗАТОВА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА КАЧИ ИМОТА

СИ НА НЕБЕТО, КАТО ГО ДАДЕ НА САМОТО НЕБЕ ДА ГО ПОЛЗВА.

14

– КАТО ГО ДАДЕ НА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО, КОЕТО Е В ТЕЗИ,

ЧИИТО СЪРЦА СА НА НЕБЕТО.

-“ Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.”-

Мат.6:21 ЕДИНСТВЕННОТО СВИДЕТЕЛСТВО, ЧЕ СМЕ СЕ

ОТРЕКЛИ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМЕ, Е КАТО КАЧИМ ВСИЧКО

НА НЕБЕТО. ТОГАВА СМЕ ЗАПОЧНАЛИ ОБВЪРЗВАНЕ С НЕБЕТО

И ТАМ Е НАШЕТО СЪКРОВИЩЕ.

Затова като повярвали трябва да живеем за Господ, а не за себе си.

Исус и Благовестието Му да са целта на живота ни. Така всичко с

което разполагаме, ще бъде в полза на Исус и Благовестието Му. А

каквото Господ не ползва чрез нас, ще го даде на други, чрез които

ще го ползва. И това ще бъде, ако се смирим да Му го отдадем.

Бог да даде тази вяра на всички ни, за да не задържаме нищо за

себе си. И единствената причина да не продадем имота си да бъде,

защото Господ Исус го ползва за Себе си и Благовестието и не е

вече наш. Вярата да изберем да живеем за Господ дори и да е един

миг време, пред цял живот за себе си. Защото Христовите наистина

побеждават лукавия, но победата им е защото не обичат живота си

до толкова, че да бягат от смърт:

“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на

своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз,

щото да бягат от смърт.” – Откр. 12:11 Да ни даде вярата, която

ще ни направи Христови ученици, като оставим всичко земно и

започнем от самото начало новия ни живот за Бог. И пораснали

ученици, да знаем, можем и живеем така, че всичко, което Отец дава

в ръката ни, да бъде употребено и дадено за Сина Му Христос и

Благовестието Му. Амин и Амин!

15

ДЕСЯТЪЦИТЕ И ПРИНОСЪТ

Бог избра един малък народ- Израел, с който да покаже по плът

Неговия план за всичко, което ще прави с Неговата Църква по Дух.

И понеже Църквата е живото тяло на Господ Исус Христос, а Той бе

разпънат на кръста, възкръсна и се възнесе, целия този план ще се

изпълни по Дух. Неговото живо тяло - Църквата Му, ще бъде

разпъната на кръста, възкресена и визнесена.

- “Който не носи кръст и не върви след Мене, не може да бъде

Мой ученик.”- Лука 14:27

В Стария Завет, Бог заповяда на Израел да дава десятък. Това бе,

за да знаят и да им се напомня, че трябва да дават нещо на Бог и

чрез десятъците се подържаше Неговата служба в Храма. Сега в

Новия Завет, ние трябва да осъзнаем, че десятъкът е само началото

и не е достатъчен за да се вградим в Божия Храм. Бог иска целия ни

живот.

Преди време Той ме заведе при един кокошарник, и още докато

изричах, какво иска да ми покаже с тези кокошки, Господ ми

отговори:

- “Аз не искам яйцата, а кокошката.” Да, Господ иска самата

кокошка да Му се предаде, а не просто яйцата и. За да я смири, за да

се смали и стане врабче, което е малко, но има крилцата на вярата с

които да полети. И това врабче, като излети от земята и намери

известна безопастност, да израстне в орел, воден високо от вятъра на

Святия Дух. Както и Йоан Кръстител каза:

“Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.”- Йоан 3:30

Да, ние трябва да се смалим, отречем от себе си, за да порастне

Господ в нас и ни издигне в Небесните места, откъдето Църквата ще

16

бъде грабната. Но можем ли с десятъците да се смалим? Нашите

десятъци ли иска Бог или нас самите? Да му дадем ли десятък и с

останалата част да си живеем живота?

Не свидетелства ли всеки, който отделя десет процента за Бог, че не

се е отрекъл от себе си, а е предал само една част от сърцето си на

Него? И какви са тези поучения за десет процента, след като се казва,

че законът с десятъка в него е детеводител:

“Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при

Христа, за да се оправдаем чрез вяра, но след идването на

вярата не сме вече под детеводител” – Гал 3:24-25 Виждаш ли?

Законът (детеводителят), ни води до Христа, но след идването Му, се

оправдаваме чрез вяра. Влизаме в Христа чрез вяра. Затова

мнозинството, което продаваше имотите си и оставяше всичко, което

имаше, се наричат повярвяли. С десет процента от нашето сърце ли

можем да влезем в Небето? Не каза ли самата Врата на Небето:

- “A ко иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си

и така нека Ме следва.” - Марка 8:34 Колко процента даде Исус от

Себе си преди да се възнесе на Небето? Да възлюбим Бог с всичката

си сила е заповедтта, а не с десет процента от нея. И защо да брои

човек процент, ако живее за Бог или още е дете и живее под

детеводител? Така, които налагат десятък в събранията се явяват

законници, защото десятъкът е от закона. Те са и слепи водители,

защото водят неутвърдените души две хиляди години назад в закона.

И още, с налагането на десетте процента, дявола изгради мнозина

като бирници, защото те и сметка за платен десятък започнаха да

водят на овцете. Обаче в Божието царство няма законници, а

благодат. Няма слепи водители, а Водач. Няма бирници,а любов и

всичко е общо.

17

Разбираш ли защо Павел не пише за десятък и дарения, а за даване,

милостиня, събиране и да правим участник във всичките си блага,

този който те учи?

Аз бях като в шок и в недоумение, когато преди години Бог ми откри,

че вярващите трябва да имат всичко общо и да следват примера на

Църквата в рождението и. И че Неговата Църква си е същата, защото:

“Исус Христос е същият вчера днес и до века.” - Евр. 13:8 А Тя е

Неговото тяло. Не се казва, че Главата е същата, а че Той е същия,

въпреки, че отстъпниците са мнозина. Разбрах, че дяволът употреби

комунизма, за да имунизира и отврати с него хората от живота в

Божието царство. Защото комунистическата идея - да се има всичко

общо, бе взета от живота в Божието Царство, но хората бяха

убеждавани и насилвани да я живеят, без Бог. Тази имунизация

спомогна плана на лукавия, да нарастне и да се развие егоизмът в

човешките сърца. Защото сега на изток и запад по земята, се

проповядват какви ли не учения от Библията, но Божето царство

остана за мнозина само на хартия. Ще бъде ли То в сърцето, ако и да

се проповядва, пее и танцува по събранията, но не се живее?

Начина да се отдадем на Благовестието, не е като го спонсорираме с

десятъци, трябва да влезем в това Благовестие, като цената е да се

стопим- изгубим в Него. Да стане нашият живот. Защото

Благовестието е живота на Исус, а за да познаваме Исус, трябва да

живеем Словото Му, Неговия живот. “А това е вечен живот, да

познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си

изпратил.”- Йоан 17:3 Цената за познаването на Исус Христос не е

десет процента, а целият теб. Както примерът ни оставен от Павел –

“Но това, което беше за мене придобивка (правдата от закона),

като загуба го счетох за Христа (невъзможно е да бъде изпълнен

закона) . А още всичко (и още всичко друго освен познаването на

18

Христа) считам като загуба заради това превъзходно нещо –

познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих

всичко (всичко земно) и считам всичко за измет, само Христа да

придобия...”- Фил. 3:8 Нека никой да не се лъже, че Павел счита

закона за измет, защото Исус дойде да го изпълни и го е записал в

сърцата на хората. Нека никой да не се лъже, че правдата от закона е

измет, защото тя е правдата на Бог. Той я употреби до идването на

правдата чрез вяра в Исус, понеже за човек е невъзможно да изпълни

закона. Ето какво е “всичкото”, което Павел изгуби и счете за измет:

“Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а

парите отговарят на всичко.”- Екл. 10:19 Защото докато не счетеш

всичко земно за измет, ще се стремиш да го придобиваш. А за да

придобиеш Исус, за да се изобрази Той в сърцето ти и да Го

познаваш, трябва само към Него да се стремиш. Това не означава да

не работиш и придобиваш, а преди всичко да работиш и придобиваш

за Неговото царство. Означава преди всичко да стоиш с право сърце

пред Царя, за да си в Неговата правда, дори и да загубиш всичко

останало. Затова Господ казва:

- “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и

ВСИЧКО това ще ви се прбави.”- Мат. 6:33

Виждаш ли приятелю какъв е правилния начин да имаш от това

“ВСИЧКО” (всичко земно), когато се нуждаеш от него? Нужна е вяра

за саможертва – първо да се остави “ВСИЧКО”, заради Христа. И

когато сме в Пътя на опознаването на истината, за да влезем в

Живота, Отец ще ни прибавя това от което се нуждаем от

“ВСИЧКОТО”.

Ще попиташ какво остава за нас от земното? Истината е, че нямаме

друг избор като повярвали, освен да живеем за Господ. И така каквото

19

и да е минало през ръцете ни, ще е било за Него. Нека само се

изпитваме как би постъпил Той и следваме примера Му.

“Ако само в тоя свят се надявахме на Христа, то от всичките

човеци ние сме най-много за съжаление.” – 1Кор. 15:19

Знаеш ли защо? ЗАЩОТО ДА СЕ ВЛЕЗЕ В ХРИСТА СЕ ГУБИ

ВСИЧКО.

Ето го и този, който вярваше в Бог и знаеше закона Му. Той каза на

Исус, че е опазил целия закон, който включва наредбите с

десятъците. Но съвестта му го водеше да направи повече от всичко

това. Да направи ЕДНОТО нужно за всеки, да последва Спасителя,

защото Той вече ходеше по земята и поучаваше за нещо повече от

десятък, поучаваше за себепосявяне:

“И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред

Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя

вечен живот? ” – Марка 10:17 При все че коленичи пред Исус,

Господ го изпита дали вярва, че Той е Бог. Дали вярва, че Той е

Спасителя, Който Израел очаква –

“А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен

един Бог.” – Марка 10:18 И за да му изяви, как Бог го води чрез

съвестта му, че не законът, а нещо друго трябва да направи, за да

наследи вечен живот, му каза:

“Знаеш заповедите: “Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради;

Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка

си.” – Марка 10:19 Това разбира се не бе отговорът, който сърцето

на човека търсеше. Той вече бе пазил този закон, който включва

наредбите с десятъка:

“А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта

си.” – Марка 10:20

20

Дойде и съдбоносният момент живота на този човек с много имот.

ЕДНОТО, което не му достигаше за вечния живот, ЕДНОТО, което

всеки от нас трябва да направи след като повярва в Господ Исус

Христос е да Го последва. Но цената, която всеки трябва да плати за

да последва Пътя и влезе в Живота е да остави всичко което има.

Затова Исус не му каза, че две неща не му достигат: първото да

продаде всичко, което има и да раздаде на сиромасите и второто да

Го последва. Не! Каза му, че ЕДНО не му достига - да Го следва и то

включва оставянето на всичко.

“А Исус, като го погледна, възлюби го и рече: Едно ти не

достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще

имаш съкровище на Небето; и дойди и Ме следвай.” – Марка 10:21

Защото никой не може да следва Исус със земните си връзки,

защото никой не може да следва Господ с десет процента от себе си.

Затова са и записани там в Словото думите на Петър:

“Петър почна да Му казва: Ето ние оставихме ВСИЧКО и Те

последвахме.” – Марка 10:28

С десятъците се финансира християнската религиозна система -

Вавилон, като така ставаш част от нея. Там нито ти оставяш своето,

нито виждаш такъв пример на слуги. Има време отредено, до което

всеки да стъпи на откровенията, които Бог му е открил. След това

състоянието му се влошава, или ако е стъпил върху тях се осветява и

подобрява. С ученията за десятъци, хората се задържат да пропуснат

това време и така един ден Бог да им каже, че не ги познава. Защото с

десятъците си, никога не са могли да Го последват. Ще им каже, че

даваха на земните си учители, но Той не бе в тях, защото Божия

пример на земята е на СЛУГА, а не на ГОСПОДАР. И ако сме слуги и

Бог живее в нас, ще бъдем пример на саможертва – принос на Бог.

Защото кой слуга има повече от господаря си? Както апостол Павел,

21

който от фарисей по закона с десятъците си, израстна и изгуби

всичко, за да придобие Христа и стана пронос за Бог. Както Авраам от

десятък на Мелхиседек, израстна и даде всичко, което имаше – Исак,

който е преобраз на сърцата ни. ТОЗИ НАШ ИСАК ИСКА БОГ, НЕ

ДЕСЕТ ПРОСЕНТА ОТ НЕГО, А ЦЕЛИЯТ, КАТО ЖЕРТВА СВЯТА

БЛАГОУХАННА.

“...Както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос

и жертва на Бога за благоуханна миризма.” – Ефес. 5:22

Нека Бог да ни даде вярата, за да бъдат сърцата ни закланите юнци

на олтара Му, за да ни възкреси и възнесе. Амин и Амин!

ЛЮБОВТА И ПЛОДОВЕТЕ

Бог е любов и затова центърът на словото Му е любов. Невъзможно

е някой да остане във вярата Му, ако не е разбрал нейния център. Не

просто буквата, че центъра се нарича любов, а какво е тя. Поради

многото лъжеучения, с които дявола атакува Църквата, такъв би се

отклонил и изгубил в света. Затова Павел пише: “Изпитвайте себе

си, дали сте във вярата; опитвайте себе си...” – 2Кор. 13:5 А за

да се изпитаме дали сме във вярата, трябва да разбираме нейния

център и следваме примера в Словото според ситуацията в която

сме.

Когато грехът навлезе в Адам и Ева, Божият Дух се оттегли дълбоко

в техните сърца. В долната врата на сърцето им, от където наднича и

вратата, на която чука за да бъде приет - “Ето стоя на вратата и

хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при

него и ще вечерям с него и той с Мене.” – Откр. 3:20 В дълбокото

22

на сърцето, откъдето в новородените ще извира реката на жива Вода

– Святия Дух, при все че живата Вода идва от Небето – “ а който пие

от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но

Водата, която ще му дам, ще стане в него извор на Вода, която

извира (от дълбокото на сърцето) за вечен живот.” – Йоан 4:14

И докато при езичниците Божият Дух наднича от дълбокото на

сърцето им, при новородените Той вече обитава в него и желае да

гледа от това сърце. Божият поглед е светлина. Чрез съвестта тази

светлина си прави път в човешкото сърце, докато грехът я

възпрепятства. Но защо Бог наднича и гледа от сърцата на хората, в

какво се изразявя любовта?

“Защото Бог толкова възлюби света, ЧЕ ДАДЕ Своя Единороден

Син...” – Йоан 3:16 Изразявя се в даване, Бог ни възлюби и ДАДЕ

Своя Син, даде ни сърцето Си.

ЛЮБОВТА Е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪРЦЕТО, В КОЕТО БОГ ГЛЕДА

ОТ НЕГО И ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА ДАДЕ ОТ СЕБЕ СИ, СТАВА (ЧРЕЗ

ПОКОРСТВО) ТВОЕ ЖЕЛАНИЕ – ДА ДАДЕШ ОТ СЕБЕ СИ, КАКТО

БОГ ДАДЕ СЕБЕ СИ – БЕЗУСЛОВНО:

- КАТО ДЪЛГО ТЪРПИШ

- МИЛОСТИВО

- БЕЗ ДА ЗАВИЖДАШ

- БЕЗ ДА СЕ ПРЕВЪЗНАСЯШ

- БЕЗ ДА СЕ ГОРДЕЕШ

- БЕЗ ДА БЕЗОБРАЗНИЧИШ

- БЕЗ ДА ТЪРСИШ СВОЕТО

- БЕЗ ДА СЕ РАЗДРАЗНЯВАШ

- БЕЗ ДА ДЪРЖИШ СМЕТКА ЗА ЗЛО

- КАТО НЕ СЕ РАДВАШ НА НЕПРАВДАТА, А СЕ РАДВАШ ЗАЕДНО С

ИСТИНАТА

23

- КАТО ВСИЧКО ПРЕМЪЛЧАВАШ

- КАТО НА ВСИЧКО ХВАЩАШ ВЯРА

- КАТО НА ВСИЧКО СЕ НАДЯВАШ

- КАТО ВСИЧКО ТЪРПИШ

За това пиша “КАКТО БОГ ДАДЕ СЕБЕ СИ”, защото иначе и целия

да се дадеш, ако не е безусловно, не е любов и никак не те ползва.

“И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и

ако предам тялото си на всеизгаряне, а любов нямам никак не

ме ползва.” – 1Кор. 13:3

Именно изпълняването на Божието желание - да дадеш от себе си

безусловно, е ДОБРИЯТ плод, който да принасяме. Желанието,

родено от Святия Дух, на което трябва се покорим – любов.

Това е и причината много езичници да са с по-светли сърца, да

имат повече любов от мнозина, които се имат за просветени.

Защото, докато при езичниците греха като камъни пречи на

светлинните лъчи, то в християнската религиозна система,

религията като цимент се влива и бетонира тези камъни в сърцата.

Така светлината, идваща от Огъня, не може никак да премине и те

охладняват:

“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на

МНОЗИНСТВОТО ще охладнее.” – Мат.24:12 “Ще охладнее” –

това означава, че в сърцето някога е бил приет Огънят на Бог, Който

е Святия Дух, но е бил погасен. Затова и Исус казва в Откровението

на Йоана: “Зная ДЕЛАТА ти (любовта е дело – даване), че не си

студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така

понеже си ХЛАДЪК, нито топъл, нито студен, ще те повърна из

устата Си.” Докато топлите и горещите са тези, които са пълни с

любов, раждана от Божия Огън в тях, то студените са езичниците,

които не са приели Святия дух – Огънят. Но Господ казва – “дано да

24

беше ти студен или топъл”, защото по-добре е за човек никога да

не е приемал Святия Дух и да е студен, отколкото след като Го е

приел и е бил стоплен, да Му се противи и охладнее. Защото за

студения има надежда. Той може да повярва и като се спаси да

стане топъл и горещ. Но хладния, ако не се покае, ще бъде по-

върнат от Божието Тяло, понеже с делата си е похулил Святия Дух.

И понеже съвсем ще се оттегли Огънят от него, ще се вледени и

дъбоко замрази.

ТАКА ЗАЩОТО, АКО МОРЕТО Е ПРЕОБРАЗ НА СВЕТА И

ЕЗИЧНИЦИТЕ СА В НЕГО, ТО СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТА СА

ПРЕОБРАЗ НА СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ И ВСЕКИ ПОВЯРВАЛ Е В ЕДНА

ОТ ТЯХ. А СЕВЕРНИЯ ЛЕДОВИТ ОКЕАН Е ПРЕОБРАЗ НА ТЕЗИ,

КОИТО СА ПОХУЛИЛИ СВЯТИЯ ДУХ И СЪРЦАТА ИМ СА СТАНАЛИ

ЛЕДНИЦИ. ЛЕДНИЦИ ОТ ЛЕДНИЦИТЕ, ОБИКНАЛИ ЛЕДОВИТОТО

ОБЩЕНИЕ ПОМЕЖДУ СИ, СЪГРАДЕНИ БЕЗ ОСНОВА.

И да слушаш ли такъв като вика по събранията “огън”, “огън”, ако

няма любов в сърцето си? Не би ли го последвал огъня на Божия

гняв?

И така, Бог води всеки по различен начин, но примерът ни, оставен

да следваме, е Един - Пътя на Исус. Първо, когато ходеше в плът и

после - като извървя същия този път, чрез повярвалите в Него. Така

идва ден, когато всеки ще бъде изпитан: изгубил ли е живота си

заради Господ и Благовестието, за да го спаси или е искал да спаси

живота си, като е използвал дарбите и силата си за себе си и така да

го изгуби. За човешките дарби е твърде явно, защото от употребата

им се печелят пари и според вярата си, човек може да ги употреби

за себе си или за Бог. Но как човек може да използва дарбите на

Святия Дух за себе си? Тоест кога ги заравя в пръстта, тъй като от

нея е направен? А Отец очаква да принасяме плод:

25

-“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така

ще бъдете Мои ученици.” – Йоан 15:8 Човек има дарби на

човешкия му дух и на Святия Дух в него, когато е новороден. Има и

сила и призвание, в което да ги употребява. В общите човешки

трудове това призвание се нарича работа и кариера.

В Благовестието това призвание е делото на Святия Дух чрез нас –

служението. Ние посвещаваме времето, с което разполагаме, силата

ни, дарбите и даровете ни, за да придобием нещо от Бог. Било то

мъдрост, откровения и цели книги, песни, сила или свежо помазание,

които идват чрез Водата на живота. Дали сме част от себе си, част

от живота си за да ги придобием. Това са плодове на Святия Дух,

които е Той е родил в сърцата ни и ние трябва да ги дадем за да

бъдат така ДОБРИЯТ плод.

- “Никой няма по-голяма любов от това, щото ДА ДАДЕ живота

си за приятелите си.” – Йоана 15:13

Това е ДОБРИЯТ плод: поради вяра и любов да даваш безусловно

Божието, както и за Него, като за това ще ти бъде отплатено в деня

на възкрасението на мъртвите. Не по-рано, защото – “ЗАПЛАТАТА

НА ПРАВЕДНИЯ Е ЗА ЖИВОТ, а благоуспяването на нечестивия

е за грях.” – Притчи 10:16

Виждаме, че добрият плод е с благоуханна миризма на

пожертвование и принасяйки го, ставаме част от короната на

славата на Исус. Така в лошия плод, това благоухание на

саможертва за Бог го няма, защото човек търси отплата за Божието -

Плодовете на Святия Дух. Вместо Ги да дава поради любов, той Ги

продава, слага Им цена и Ги разменя. Така първо той нарушава

Божията заповед – “...даром сте приели, даром давайте” – Мат.

18:8 И СТАВА ТЪРГОВЕЦ. И второ, такъв не губи живота си за

Господ, защото за вложеното време и сила да придобие плод, си

26

получава отплатата на земята. Така и всеки, който желае да получи

от Бог, да знае и вярва, че Исус дава Божието даром. И ако Той Го

дава чрез Негов служител, ще е даром, защото така е заповядал в

края на Словото Си - “И който е жаден нека дойде. Който иска

нека взема даром водата на живота.” – Откр. 22:17

Нека всеки има вярата и смелостта да избегне беззаконието, което

разделя Християнин от антихрист, да избегне белега на звяра, който

идва от търговията с Божието – храната за сърцето, а не от

търговията с храна за стомаха:

“И принуждаваше всички, малки и големи (във вярата), богати

(които се имат за богати с Бог) и сиромаси (които не се имат за

продобили вече Христа), свободни (познали истината и освободени

от нея) и роби (плътските Християни, робуващи на греха), да им се

тури белег на десницата (когато левицата се протяга за отплата)

или на челата им (съвестта им, когато се примиряват с търговията);

за да не може никой да купува или продава (до грабването ще

бъде само за Божието - Плодовете), освен оня ( човек, който е

изгубил Божия образ и приел сатанинския дух), който носи за белег

името на звяра (антихрист) или числото на неговото име.” –

Откр. 13:16-17 Що се отнася до числото на името на звяра, знаем,

че името на сатана означава противник, затова и неговия син е анти-

христ. Именно търговията с Божието бе греха, който се роди от

възгордяването на Луцефер и затова бе изхвърлен от Небето: “От

много голямата ти ТЪРГОВИЯ напълниха всичко сред тебе с

насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от

Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни (каквито и ние

трябва да сме), херувиме засенявящи! “ – Езек. 28:16 Затова

дявола иска да примири Църквите с този грях –търговията с

Благовестието, защото никой търговец няма да остане вграден в

27

Основния и крайъгълен камък в Небето – Исус. И понеже цялото

служение на Бог към Църквата Му може да се заключи в това

вграждане в Основата, притивникът – дявола се противи на това

откак свят същяствува. Шест хиляди изминали години, като сега в

седмото хилядолетие ще е грабването на Църквата. И тъй като “за

Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като

един ден.” – 2Петра 3:8 , дявола е бил шест години срещу Отца,

шест години срещу Сина Му и шест години срещу Святия Дух. Така

числото на противника става – шестстотин шестдесет и шест!

Нека всеки, който не е знаел досега, че е вършел това беззаконие,

знае, че Господ е готов да му прости и да го очисти. Както и аз преди

години започнах да купувам Божието (книжки и библии) и мислех, че

правя добро. Но откакто разбрах, че това е против Бог, се покаях и

вместо да ида като служител на заплата в известните църковни

корпорации, които са пирамиди в духовния Египет, останах с Исус.

Защото Бог е в сърцата ни и навсякъде, но не е в греха! И както

тогава Той употреби Негов пророк да ме измъкне от смъртта с

такова слово, така и теб сега иска да измъкне. Затова и тази книга е

наречена “Завръщане в Корена”. Имай вярата и смелостта, да

заявиш с дързост на този, който идва до теб:

- “Служителю, ако имаш да ми даваш нещо от Бог, дай ми

го даром, защото така ни е заповядал – да даваме даром и

вземаме даром.”

И така, това е ЛОШИЯТ плод: Поради неверие и егоизъм да

разменяш Божието, както и да разменяш за да Го получиш.

Едните губят живота си като принасят добър плод ( дават даром

Божието), а другите искат да го спасят като търгуват с плодовете на

Духа. И оправданието им за егоизмът и беззаконието им, са

лужеученията, с които напояват и самите плодове. Било то

28

оправдание за търговията с Божието, поучения за десятъци, или

учения за личен материален просперитет. Така те стават грабители,

защото вместо да дават даром плодовете на Святия Дух, които се

дават за ОБЩА полза, те ги заграбват като техни. Слагат им цена и

така ограбват стадото, като си пълнят хамбарите.

- “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат (постоянно

действие) при вас с овчи дрехи (представят се за братя – овце на

Исус), а отвътре са вълци ГРАБИТЕЛИ. От плодовете им ще ги

познаете (даром ли дават или разменят Хляба на Живота). Бере ли

се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така, всяко

ДОБРО дърво дава ДОБРИ плодове, а ЛОШОТО дърво дава

ЛОШИ плодове.” – Мат. 7:15-17

Тръни са, защото вместо да дават от плодовете поради любов, те

искат отплата за тях и така бодат. Тръни са, защото вмето да

прославят Бог като споделят придобитото от Небето, те търсят

своето си и така опозоряват Божията слава с трънен венец. Бодът

първо Гопспод в себе си и после, когато Той протяга ръка за помощ

от братята. Повторно поставят на Исус в тях венец от тръни, като те

самите стават част от трънения венец. Какъв да е ЛОШИЯ плод, ако

не, вместо да губиш от себе си, да губиш Господ? Вместо да

разпъваш себе си, да разпъваш повторно Исус в теб? Вместо

МИЛОСТИВО – даром да даваш Божието, да протягаш левицата си

за отплата и така десницата ти, да получи белега на звяра? Нали

любовта е МИЛОСТИВА, което ще рече - да дадеш от себе си както

Бог – МИЛОСТИВО ?! “А когато ти правиш милостиня, нека

левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става

твоята милостиня в тайно ( не да става явна от поставена цена) ; и

твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве

(наградада на Небето, която всеки ще я види) .” – Мат. 6:3- 4

29

Какъв да е лошият плод, ако не, вместо да уповаваш на Бог да

снабди нуждите ти, от неверие и егоизъм да служиш срещу

уговорена сума (заплата) и така да се явяваш наемник на оня?

Мотивът ни да правим каквото и да е за Бог, трябва да е, защото

искаме да дадем даром, а не защото бихме спечелили нещо. Това е

търговия с Божието и гнусната печалба, за която апостол Петър

пише: “Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте

го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога, нито за гнусна

печалба, но с усърдие.” – 1Петра 5:2

Нещо повече, последната мъдрост на Вавилон, с която прикрива

търговията с Божието, е като се иска парична сума (често

произволно избрана) срещу плод на Духа и я наричат “дар”. Но ако

се искат пари за да се получи каквото и да е, то вече не е дар или

подарък, а търговия с Божието. За дар и подарък, пари или друга

отплата не се искат. Те са БЕЗПЛАТНИ, дадени ДАРОМ.

Затова ние трябва да ходим с готовност да даваме Божието,

независимо дали ще получим подкрепа от тези, на които даваме или

не. И ако Отец иска да идем лично, за да служим или да отпечатаме

или да запишем Неговото, Той ще снабди нужните разходи за това.

А цената, която трябва да платим, за да видим как Бог прави път,

където няма път, е като употребим всичко, което имаме и можем за

Него. Тогава, когато употребим всичко (всичко материално в ръката

ни) и не можем повече, започва Бог, започват чудесата, защото в

Господния път е невъзможно да се ходи, освен с чудеса. Затова Той

е Бог на чудесата, защото те са белега, че сме в пътя Му.

Бог да ни даде нужната вяра, за да го прославим с живота си и така

да бъдем част от короната на славата Му. В името на Исус –

Амин и Амин!

30

КОРЕНЪТ НА ЖИВОТА

Святият Дух напоява Корена Давидов и живите сокове в Лозата

правят пръчките даващи, поради любов. Всеки нов добър плод,

който принасяме, е свидетелство, че сме пръчки в Лозата, че сме

във вярата на Исус. Защото лукавият със сигурност ще се стреми да

ни отдели о Лозата с лъжеучения. Едни като спрат да търсят Бог и

се обърнат към земното, а други като започнат да дават лоши

плодове и така разпъвайки, повторно Господ в тях, да мутират в

тръни и бъдат отсечени.

- “Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка

пръчка в Мене, която не дава плод, Той я ОТРЯЗВА и всяка що

дава плод, очистя я, за да дава повече плод.” – Йоана 15:1-2

Затова Господ обяснява това слово на Църквата Си, за да очисти

даващите и да се покаят търгуващите. Щом Той казва, че е

истинската лоза за новото вино, значи има и вавилонска - за

вавилонското вино. На истинската коренът й е в Небето, ражда

любов и дава живот. На другата коренът е долу в сребролюбието и

ражда егоизъм и смърт:

- “Защото сребролюбието е КОРЕНЪТ на всякакви злини, към

което като се стремиха някои, те се отстраниха от вярата, и

пронизаха себе си с много скърби.” – 1Тим. 6:9

И понеже Любовта на всичко хваща вяра и на всичко се надява,

казва:

– “Вие сте чисти чрез учението, което ви говорих.” Йоан15:3

Ние слушаме как сред вярващите се говори, че най – важно е

личното общвние с Бог. Но Господ ни учи да пребъдваме в Него, а

не само да имаме лично общение с Него и това е много повече:

31

- “Който казва че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както

е ходил Христос.” – 1Йоан 2:6 Исус ходи в постоянно общение с

Отец, с любов към Него и към ближният и с вяра, която показа с

делата Си. Така трябва да ходим и ние, ако казваме че пребъдваме

в Него. Защото човек може да има лично общение с Бог, но да не

следва примерът на Исус. Може да чува заповедите Му, но да не ги

изпълнява. Предателят – Юда, имаше лично общение с Исус, но не

пребъдваше в Него. Ето защо, най-важното е да пребъдваме в

Христос:

-“Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може

да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие

не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте

пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в Него, той дава много

плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо.” –

Йоан 15:4-5

Щом гроздето и смокините са преобраз на плодовете, то какво да

са листата, които привлякоха Господ към смокинята, ако не дарбите

на Духа Му? Листата, които като дарбите се виждат отдалеч, но Бог

идва до нас и търси плодове.

- “Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена

смоковница; и дойде да намери плод на нея, но не намери. И

рече на лозаря:

- Ето три години как дохождам да търся плод на тая

смоковница, но не намирам; отсечи я, защо да запраздня

земята? А той в отговор му рече:

- Господарю, остави я и това лято, докле около нея и насипя

тор; и ако подир това даде плод, добре, ако не, ще я отсечеш.” –

Лука 13:6-9 Това би последвало смоковницата, ако не даде плод.

Виждаме обаче, че Господ Исус, не говори само за плод, а за много

32

плод. За да принесем плод, имаме сезон, в който даваме част от

себе си, посяваме част от живота ни и после идва сезон на жетва,

когато се принася плодът. Но какво иска да ни покаже Исус, понеже е

написано, че Той отиде във време, когато не бе време за смокини?

- “И като видя отдалеч една разлистила се (упражняващ дарбите

на Духа) смоковница, дойде дано Бе намерил нещо на нея; но

като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не

бе време за смокини.” – Марк 11:13 Бог е отредил време, до което

ние трябва целите да се посеем, напълно да се отречем от себе си и

така да влезем в сезона на постоянно плодородие – вечно лято.

Това е процес на израстване и посвещение, когато от частично

отдаване към Бог, ние минаваме в пълно посвещение. Така ставаме

принос на Бог и ПЛОД, който Той винаги може да намери.

Така определеното време за плод отмина пропилято, както и

времето дадено за пълно посвещение.

- “И Той проговори думайки и:

- Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И

учениците Му чуха това.” – Марк 11:14 Тя бе преминала във

времето за изкореняване на насаденото – на тези, които запразднят

земята. И понеже тази смоковница е имала общение с Исус, за да

развява листата си, което е упражняването на дарбите, но не е

пребъдвала в Него – Коренът, е записано как е била отсечена и къде

и е бил проблема. “И като минаваха сутринта, видяха

смоковницата, изсъхнала от КОРЕН.” – Марк 11:20

Защо обаче Бог не отнема дарбите и защо те не престават, ако

някой не пребъдва в Корена? “Защото даровете и призванието от

Бога са неотменими.” – Рим. 11:29 Защото дарбите са

инструменти, които помагат на човек да служи с дара в призванието

му – служението. Както Павел, имаше дара да е апостол, дарбите на

33

Духа, които съдействаха на дара му и призванието, в което служи. Те

са неотменими, защото Бог остава верен. Поради Божията вярност,

реката на живота няма да престане да се излива, реката, която

ражда виденията и дава свежо помазание, която движи дарбите и

дава сила. Но, ако човек има дарбите, това не значи, че е верен и

ходи с Бог. Може да пророкува, да върши велики дела, но това не

значи, че живее за Бог. Може да върши всичко това за гнусна

печалба, от корист и изобщо да не е във Божията воля. Верен е

когато принася добър плод. След като дарбите са инструменти,

лукавия ще се стреми да ги използува в своя полза, като държи

човешкото сърце отворено за земното и така влезе в него. Така един

ден мнозина, които са имали силата и дарбите и са вършели какво

ли не, заявявайки – “в името на Исус”, а не са давали поради любов

като Него, ще чуят думите Му:

-“В онзи ден мнозина ще Ми рекът: Господи! Господи! Не в

Твоето ли име прорукувахме, не в Твоето ли име бесове

изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Но тогава ще им заявя:

- Аз никога не Съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които

вършите беззаконие.” – Мат. 7:22-23 Беззаконие, защото са

употребявали силата и дарбите без любов, без да принасят добрият

плод, а с цел печалба за себе си – пръста.

ЗАЩОТО Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ОСТАНЕШ В ИСТИНСКАТА ЛОЗА,

АКО НЕ ПРИНАСЯШ ДОБЪР ПЛОД, ЗАЩОТО Е НЕВЪЗМОЖНО

КОРЕНЪТ ДА ТЕ РАЗПОЗНАЕ КАТО СВОЙ, АКО НЕ СИ ХОДИЛ

КАКТО НЕГО.

Бог ни даде Дух на покаяние и ревност да пребъдваме в Него

докато е ВРЕМЕ. Покаяниято, което ще отключи чудото на

34

възвръщане, изцеление и съживление на пръчките и вграждане на

събраните камъни. Защото:

- “Има ВРЕМЕ за всяко нещо, и СРОК за всяка работа под

Небето:

Време за раждане и време за умиране;

Време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Време за убиване и време за изцеляване;

Време за събиране и време за градене;

Време за плачене и време за смеене;

Време жаление и време за ликуване;

Време за разхвърляне камъни и време за събиране камъни...”

- Еклисиаст 3:1-5

В името на Господ Исус Христос. Амин и Амин!

Християнско Служение “Изход 7000”

Май 2007 Стефан Копринков

svk7000@yahoo.com

35