1

2

Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията от 27 януари 2009 г. за

определяне методите за вземане на проби и анализ за целите на

официалния контрол на фуражите се прилага от 26 август 2009 г.

Изменен с:

Регламент (ЕС) № 278/2012 на Комисията от 28 март 2012 г. по

отношение методите за анализ за определянето на нивата на диоксини

и полихларирани бифенили;

Регламент (ЕС) № 51/2013 на Комисията от 16 януари 2013 г. по

отношение методите за анализ за определянето на съставки от

животински произход.

Предстоящо изменение на:

Чл. 1 - изисквания за вземане на проби за целите на официален

контрол на фуражите

Приложение І “Методи за вземане на проби”

Приложение ІІ “Общи разпоредби относно методите за анализ на

фуражите”

3

В чл. 1 на Регламента се определят методите за вземане на проби за

целите на официалния контрол на фуражите, които се извършват в

съответствие с определените в Приложение І при определянето на:

- състава на фуражите;

- фуражните добавки;

- нежеланите вещества във фуражите.

В чл. 2 е определено, че подготовката на пробите за анализ и

представянето на резултатите се извършва в съответствие с методите

посочени в Приложение ІІ – това са изисквания към лабораториите,

извършващи анализи за официален контрол на фуражите.

4

Съображение (12) от Регламент (ЕО) № 882/2004 определя, че

“Официалният контрол следва да се извършва с помощта на

подходящи техники, разработени за тази цел, които включват

обичайни проверки по надзора и по-интензивен контрол, като

например инспекции, проверки, одити, вземане на проби и

изследване на пробите.

В чл. 2, парагаф 2 от същия регламент е дадено определение

„вземане на проби за анализ“, което е вземането на фуражи или

храни или някакво друго вещество (включително от околната

среда), свързано с производството, преработката и

разпространението на пазара на фуражи или храни или със здравето

на животните, за да се направи чрез анализ проверка на

съответствието с изискванията на законодателството в областта

на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на

животните и хуманното отношение към животните.

5

Чл. 10 от Регламент (ЕО) № 882/2004 определя методите, дейностите и

техниките на контрол, които включват и вземане на проби от фуражи

и лабораторен анализ.

„физическа проверка“ е проверката на самите фуражи, която може да

включва и проверка на транспортното средство, на опаковката,

етикетите и температурата, вземането на проби за анализ и

лабораторни изследвания, както и всяка друга проверка, необходима

за проверяване на спазването на изискванията на законодателството в

областта на фуражите.

В чл. 11, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 882/2004 е определено, че

методите за вземане на проби и анализ, използвани в рамките на

официалния контрол, трябва да съответстват на правилата на ЕС в

тази област.

6

Законодателството изисква вземането на проби да се извършва от

лица, упълномощени за тези цел.

Вземането на проби от партиди фураж се извършва от инспекторите,

експертите и/или официалните ветеринарни лекари, отговорни за

официалния контрол на фуражи в съответната Областна дирекция по

безопасност на храните(ОДБХ), както и от експерти от дирекция

„Контрол на фуражи” към Централно управление (ЦУ) на

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Изследвана партида: количество от продукта, което представлява

единица с предполагаеми еднакви характеристики.

Големината на партидата от фуражи се определя от оператора.

Размерът на изследваната партида трябва да дава възможност за

вземане на проба на всяка от съставните й части.

7

Пробите, предназначени за официалния контрол на фуражите, се вземат

по описаните в Приложение І към Регламент (ЕО) № 152/2009 методи.

В Приложението са определени количествените изисквания за размера

на пробите при насипни, опаковани и течни фуражи, както при

контрола на вещества или продукти, които са разпределени равномерно

във фуражите, така и за вещества или продукти, които са разпределени

неравномерно във фуражите.

Така получените проби се смятат за представителни за изследваните

партиди.

8

Целта за вземането на представителни проби е да се получи малка

част от една партида по такъв начин, че определянето на която и да е

конкретна характеристика на тази част да представлява средната

стойност на характеристиката за цялата партида.

Проба от партида се взема, като многократно се вземат точкови

проби на различни места в партидата. Тези точкови проби се смесват,

така че да се получи съставна проба, от която чрез представително

разделяне се подготвят представителни крайни проби.

Вземането на проби се извършва със специални за целта уреди, които

трябва да са изработени от материали, които не могат да замърсят

взетите за проба фуражи.

9

Два начина за вземане на проби:

1. Ръчно вземане на проби:

- Плоска лопатка с вертикални страни;

- Сонда с дълъг прорез или камери. Размерите на сондата за вземане

на проби трябва да съответстват на характеристиките на

изследваната партида (дълбочина на изследвания фураж, размери на

чувалите и други и на големината на частиците на фуража.

2. Механично вземане на проби:

Може да се използва автоматичен пробовземач или одобрен

механичен инструмент за вземане на проби.

10

Точкова проба: количество, взето от едно място на изследваната

партида;

Съставна проба: съвкупността от всички точкови проби, взети от

една и съща изследвана партида;

Редуцирана проба: представителна част от съставната проба,

получена от съставната проба чрез редуциране;

Крайна проба: част от редуцираната проба или от

хомогенизираната съставна проба.

Разделянето на пробата на приблизително равни части може да се

извърши ръчно или чрез използване на устройства за разделяне.

11

5.А.2. Точкови проби

Контрол на вещества или продукти разпределени

равномерно във фуражите, както и при неравномерно

разпределение – афлатоксини, мораво рогче, рицин и

crotalaria в пълноценни и допълващи фуражи

5.А.2.1. Насипен фураж Минимален брой точкови проби:

5.А.2.1.1 изследвани партиди, които не надвишават

2,5 метрични тона

седем

5.А.2.1.2. изследвани партиди, които надвишават 2,5

метрични тона:

√ 20 пъти броят на метричните тонове на изследваната партида (*), до

най-много 40 точкови проби

5.А.2.2. Опакован фураж Минимален брой опаковки, от които се взима проба (**):

5.А.2.2.1 Опаковки по-тежки от 1 kg

5.А.2.2.1.1 изследвани партиди от една до четири

опаковки:

всички опаковки

5.А.2.2.1.2. изследвани партиди от пет до 16 опаковки: четири

5.А.2.2.1.3. изследвани партиди от над 16 опаковки: √ броят на опаковките, от които се състои изследваната партида (*), до

най-много 20 опаковки

5.А.2.3. Течни или полутечни фуражи: Минимален брой контейнери, от които се взима проба (**):

5.А.2.3.1. Контейнери с обем над 1 литър

5.А.2.3.1.1. изследвани партиди от един до четири

контейнера

всички контейнери

5.А.2.3.1.2. изследвани партиди от пет до 16 контейнера четири

5.А.2.3.1.3. изследвани партиди от над 16 контейнера √ броят на контейнерите, от които се състои изследваната партида (*),

до най-много 20 контейнера

5.А.2.3.2. Контейнери с обем не повече от един литър Четири

5.А.2.4. Фуражни блокчета и минерални буци за

близане

Минимален брой фуражни блокчета или буци за близане, от които се

взима проба (**): едно блокче или една буца на изследвана партида от

25 единици, до най-много четири блокчета или буци

12

Точковите проби трябва да се вземат произволно от цялата

изследвана партида. Размерът на всяка една точкова проба трябва да

е почти еднакъв.

При насипни фуражи, изследваната партида се разделя мислено на

приблизително равни части. Избира се произволно определен брой

части, съответстващи на броя на изискващите се точкови проби и от

всяка част се взема най-малко една проба.

При необходимост пробите се вземат при преместване на изследваната

партида (товарене или разтоварване).

При пакетирани фуражи след като е избран необходимия брой

опаковки със сонда или лопатка се взема част от съдържанието на

всяка опаковка. Всякви буци трябва да се раздробят, като преди това

се отделят от общата маса и после се върнат обратно в пробата, като

действието де повтаря за всяка съставна проба.

13

При хомогенни или поддаващи се на хомогенизация течни или

полутечни фуражи след като се изберат необходимият брой съдове за

вземане на точкови проби, ако е необходимо съдържанието им се

хомогенизира и от всеки съд се взема определено количество.

Точковите проби могат да се вземат при източване на съдържанието

на съда.

При неподдаващи се на хомогенизация течни или полутечни фуражи

след като бъде избран необходимия брой съдове за вземане на проби

се вземат проби от различни нива.

Пробите могат да се вземат също така при източване на

съдържанието, след отстраняване на първите количества.

И в двата случая общият обем на взетите проби не трябва да бъде

под 10 литра.

При вземане на проби от фуражни блокчета и минерални късове за

близане след като бъде избран необходимия брой за вземане на проби

се взема част от всяко блокче или къс.

14

5.А.3. Съставна проба

За всяка изследвана партида се изисква една

съставна проба. Общата маса на точковите

проби, съставляващи съставната проба, не

трябва да бъде по-малка от:

Контрол на вещества или продукти разпределени

равномерно във фуражите, както и при

неравномерно разпределение – афлатоксини,

мораво рогче, рицин и crotalaria в пълноценни и

допълващи фуражи

5.А.3.1. Насипен фураж 4 kg

5.А.3.2. Пакетиран фураж:

5.А.3.2.1. опаковки, по-тежки от 1 kg 4 kg

5.А.3.2.2. опаковки, не по-тежки от 1 kg теглото на съдържанието на четири оригинални

опаковки

5.А.3.3. Течни или полутечни фуражи

5.А.3.3.1. контейнери с обем над един литър четири литра

5.А.3.3.2. контейнери с обем не повече от един литър съдържанието на четири оригинални контейнера

5.А.3.4. Фуражни блокчета или минерални буци за

близане:

5.А.3.4.1 всяко(а) с тегло над 1 kg 4 kg

5.А.3.4.2. всяко(а) с тегло не повече от 1 kg теглото на четири оригинални блокчета или буци

Точковите проби се смесват в една съставна проба.

15

Крайни проби - Контрол на вещества или продукти разпределени

равномерно във фуражите, както и при неравномерно разпределение –

афлатоксини, мораво рогче, рицин и crotalaria в пълноценни и

допълващи фуражи

Когато е необходимо, от съставната проба чрез редуциране се

получава крайната проба. Изисква се анализ на поне една крайна

проба. Масата на крайната проба за анализ не трябва да бъде по-

малка от:

- Твърди фуражи - 500 g

- Течни или полутечни фуражи - 500 ml

16

5.Б.2. Точкови проби

Контрол на нежелани вещества или вещества, които

могат да са разпределени неравномерно във фуражите

– афлатоксини, мораво рогче, рицин и crotalaria във

фуражни суровини

5.Б.2.1. Насипен фураж Минимален брой точкови проби:

5.Б.2.1.1 изследвани партиди, които не надвишават 2,5

метрични тона седем

5.Б.2.1.2. изследвани партиди, които надвишават 2,5

метрични тона:

√ 20 пъти броят на метричните тонове на изследваната

партида (*), до най-много 40 точкови проби

5.Б.2.2. Опакован фураж; Минимален брой опаковки, от които се взима проба (**):

5.Б.2.2.1 Опаковки по-тежки от 1 kg

5.Б.2.2.1.1 изследвани партиди от една до четири опаковки: всички опаковки

5.Б.2.2.1.2. изследвани партиди от пет до 16 опаковки: четири

5.Б.2.2.1.3. изследвани партиди от над 16 опаковки: √ броят на опаковките, от които се състои изследваната

партида (*), до най-много 20 опаковки

5.Б.2.3. Течни или полутечни фуражи: Минимален брой контейнери, от

които се взима проба (**):

5.Б.2.3.1. Контейнери с обем над 1 литър

5.Б.2.3.1.1. изследвани партиди от един до четири

контейнера всички контейнери

5.Б.2.3.1.2. изследвани партиди от пет до 16 контейнера четири

5.Б.2.3.1.3. изследвани партиди от над 16 контейнера √ броят на контейнерите, от които се състои изследваната

партида (*), до най-много 20 контейнера

5.Б.2.3.2. Контейнери с обем не повече от един литър Четири

5.Б.2.4. Фуражни блокчета и минерални буци за близане Минимален брой фуражни блокчета или буци за близане,

от които се взима проба (*): едно блокче или една буца на

изследвана партида от 25 единици, до най-много четири

блокчета или буци

17

Изследваната партида се разпределя мислено на определен брой

приблизително равни части, съответстващи на броя на предвидените

съставни проби. Ако частите са повече от една, цялото количество

точкови проби, които трябва да бъдат взети се разпределя

приблизително равномерно между различните части .

След това се вземат проби с приблизително еднакво тегло, така че

общото тегло на пробите от всяка част да не е по-малка от 4 кг. за

всяка съставна проба. Взетите точкови проби от различи части не

трябва да се събират заедно.

Точковите проби от всяка част на изследваната партида се смесват и

се образуват толкова съставни проби, колкото е необходимо в

зависимост от големината на партидата, като се отбелязва произходът

на всяка съставна проба.

18

5.Б.3.

Съставна проба

Броят на съставните проби се изменя в зависимост от размера на изследваната партида. Общата маса на

точковите проби, съставляващи съставната проба, не трябва да бъде по-малка от 4 kg

5.Б.3.1. Насипен фураж

Тегло на изследваната партида в метрични

тонове: Минимален брой съставни проби на изследвана партида:

до 1 тон 1

от 1 до 10 тона 2

От 10 до 40 тона 3

Над 40 тона 4

5.Б.3.2. Пакетиран фураж:

Големина на изследваната партида,

изразена чрез броя опаковки: Минимален брой съставни проби на изследвана партида:

1-16 1

17-200 2

201 до 800 3

над 800 4

19

Крайни проби - Контрол на нежелани вещества или вещества, които

могат да са разпределени неравномерно във фуражите –

афлатоксини, мораво рогче, рицин и crotalaria във фуражни суровини

От всяка съставната проба чрез редуциране се получава крайната

проба. Изисква се анализ на поне една крайна проба за всяка

съставна проба. Масата на крайната проба за анализ не трябва да

бъде по-малка от 500 гр.

20

Подготовка на крайните проби:

Материалът във всяка съставна проба се смесва грижливо, за да се

получи хомогенна проба. Ако има буци, те се отделят от общата маса и

се смачкват, след което се връщат към пробата. Ако е необходимо за

тази цел съставната проба се редуцира с механично или автоматично

устройство за разделяне или чрез квартуване най малко до 2 кг. или 2

литра (съкратена проба).

Приготвят се най-малко три крайни проби с приблизително еднакво

тегло или обем – 500 гр. или 500 мл.

Едната крайна проба се предоставя в лабораторията за анализ,

втората крайна проба се оставя на съхранение в ОДБХ за целите на

арбитражни изследвания, а третата крайна проба остава при

оператора.

21

Всяка проба се поставя в подходяща опаковка или съд, като се вземат

всички необходими предпазни мерки, за да се избегнат промени в

състава на пробата или замърсяването и увреждането й по време на

транспортиране или съхранение.

Оформените крайни проби се запечатват по начин при който при

отварянето им се нарушава целостта на опаковката или съда.

Етикетират се по подходящ начин, като етикетът трябва да е захванат

от пломбата, така че да няма възможност за отваряне без да се увреди

пломбата.

За всяко вземане на проба се изготвя отделен протокол, по който

недвусмислено може да бъде идентифицирана изследваната партида.

Пробата се изпраща за анализ в определена акредитирана

лаборатория по най-бързия начин.

22

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № .../... НА КОМИСИЯТА от XXX година за

изменение на Регламент (ЕО) № 152/2009 по отношение на методите

за вземане на проби и анализ

Регламентът е гласуван на заседанието на Постоянния комитет по

хранителната верига и здравеопазване на животните, секция

“Хранене на животните” през месец февруари и е приет с

единодушие от всички държави членки.

Очаква се Европейският парламент и Съвета да предоставят

становище, след което същият ще бъде публикуван в официалния

вестник на ЕС.

Регламентът ще се прилага от 1 януари 2014 г.

23

Основни изменения:

Чл. 1 Вземането на проби за целите на официалния контрол на

фуражите и по-специално с оглед определянето на съставките им,

включително материали, които съдържат, състоят се или са

произведени от генетично модифицирани организми (ГМО), фуражни

добавки, определени в Регламент (ЕО) № 1831/2003, и нежелани

вещества, определени в Директива 2002/32/ЕО на Европейския

парламент и на Съвета, се извършва в съответствие с методите,

определени в приложение I.

Методът за вземане на проби, установен в приложение I, е приложим за

контрола на фуражите по отношение на определянето на остатъчни

вещества от пестициди, определени в Регламент (ЕО) № 396/2005 на

Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. и контрола

на спазването на Регламент (ЕС) № 619/2011.

24

Определението за партида е в съответствие с Регламент (ЕО) №

767/2009 и Регламент (ЕС) № 225/2012

Партида: определено количество фураж, за което е установено, че

има общи характеристики, като произход, разновидност, вид на

опаковката, опаковчик, изпращач или етикетиране, и — в случай на

производствен процес — представлява единица продукция от един

завод, който използва еднакви производствени параметри, или

няколко такива единици, когато са произведени в последователен

ред и са складирани заедно.

Механично вземане на проби

Може да се използва подходяща механична апаратура за вземане на

проби от движещи се фуражи. Подходяща означава, че се вземат

проби поне от една цяла част от потока.

Проби от движещи се фуражи (при високи скорости на потока) може

да се вземат с автоматичен пробовземач.

25

Количествените изисквания по отношение на броя на точковите

проби са приложими за изследвани партиди с размер до не повече от

500 тона, от които могат да се вземат представителни проби.

Описаната процедура за вземане на проби важи в еднаква степен и за

по-големи количества от определения максимален размер на

изследваната партида, при условие че максималният брой на

точковите проби, посочен в таблиците, се пренебрегне, а вместо това

броят на точковите проби се определи с помощта на формулата с

квадратен корен, представена в съответната част на процедурата, и

минималният размер на съставната проба се увеличи

пропорционално. Това не пречи голяма партида да бъде разделена на

по-малки подпартиди и от всяка подпартида да се вземат проби в

съответствие с описаната процедура.

26

Метод за вземане на проби от много големи партиди или партиди,

съхранявани или транспортирани по начин, при който вземането

на проби от цялата партида не е възможно.

В случай че начинът на транспортиране или съхранение на дадена

партида не позволява да се вземат точкови проби от цялата

партида, за предпочитане е вземането на проби от такива партиди

да се извърши докато партидата е в движение.

При големи складови помещения, предназначени за съхраняване

на фуражи, операторите следва да бъдат насърчавани да

инсталират съответно оборудване в склада, което позволява

(автоматично) вземане на проби от цялата складирана партида.

Когато се прилагат тези процедури за вземане на проби, операторът

във фуражния сектор или неговият представител се осведомяват за

процедурата. Ако операторът във фуражния сектор или неговият

представител оспорят тази процедура за вземане на проби, те

трябва да дадат възможност на компетентния орган да вземе проби

от цялата партида за сметка на оператора.

27

Големи партиди, транспортирани с кораб

Динамично вземане на проби от големи партиди,

транспортирани с кораб

За предпочитане е вземането на проби от големи партиди

транспортирани с кораб да се извършва докато продуктът е в

движение (динамично вземане на проби).

Вземането на проби трябва да се извършва по трюмове (единици,

които могат физически да бъдат отделени). Трюмовете обаче се

изпразват частично един след друг, така че след прехвърлянето в

съоръженията за съхранение първоначалното физическо разделяне

вече не съществува. Поради това вземането на проби може да се

извършва в зависимост от първоначалното физическо разделяне

или в зависимост от разделянето след прехвърляне в съоръженията

за съхранение.

28

Динамично вземане на проби от големи партиди,

транспортирани с кораб (продължение)

Разтоварването на кораба може да продължи няколко дни. Обикновено

вземането на проби се извършва на равномерни интервали по време на

цялото разтоварване. Официалният инспектор обаче не винаги може или

е целесъобразно да присъства на вземането на проби по време на цялото

разтоварване. Поради това се разрешава да се вземат проби от част от

цялата партида (изследвана партида). Броят на точковите проби се

определя, като се вземе предвид размерът на изследваната партида.

Когато се вземат проби от част от партида фураж от една и съща

категория или с едно и също описание и се установи, че тази част от

партидата не отговаря на изискванията на ЕС, се приема, че

констатациите се отнасят до цялото количество фураж от тази партида,

освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно да се счита, че

останалата част от партидата не отговаря на изискванията на ЕС.

29

Динамично вземане на проби от големи партиди,

транспортирани с кораб (продължение)

Дори когато официалната проба се взема автоматично,

присъствието на инспектор е необходимо. Когато обаче

автоматичното вземане на проби се извършва по

предварително зададени параметри, които не могат да бъдат

променяни по време на вземането на пробите, и точковите

проби се събират в запечатан с пломба съд, което

предотвратява всякакви потенциални измами, то

присъствието на инспектор се изисква само в началото на

вземането на проби, всеки път, когато съдът с пробите се

сменя, и в края на вземането на пробите.

30

Статично вземане на проби от партиди, транспортирани с

кораб

Ако вземането на проби се извършва статично, трябва да се прилага

същата процедура, както предвидената по отношение на

съоръжения за съхранение (силози), достъпни отгоре.

Пробите се вземат от достъпната част (отгоре) на партидата/трюма.

Броят на точковите проби се определя, като се вземе предвид

размерът на изследваната партида. Когато се вземат проби от част

от партида фураж от една и съща категория или с едно и също

описание и се установи, че тази част от партидата не отговаря на

изискванията на ЕС, се приема, че констатациите се отнасят до

цялото количество фураж от тази партида, освен ако след щателна

оценка не се окаже неоснователно да се счита, че останалата част от

партидата не отговаря на изискванията на ЕС.

31

Вземане на проби от големи партиди, съхранявани в складове

Пробите се вземат от достъпната част на партидата. Броят на

точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на

изследваната партида. Когато се вземат проби от част от партида

фураж от една и съща категория или с едно и също описание и се

установи, че тази част от партидата не отговаря на изискванията

на ЕС, се приема, че констатациите се отнасят до всичкия фураж

от тази партида, освен ако след щателна оценка не се окаже

неоснователно да се счита, че останалата част от партидата не

отговаря на изискванията на ЕС.

32

Вземане на проби от съоръжения за складиране (силози)

Вземане на проби от силози, които са (лесно) достъпни

отгоре

Пробите се вземат от достъпната част на партидата. Броят на

точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на

изследваната партида. Когато се вземат проби от част от партида

фураж от една и съща категория или с едно и също описание и се

установи, че тази част от партидата не отговаря на изискванията на

ЕС, се приема, че констатациите се отнасят до цялото количество

фураж от тази партида, освен ако след щателна оценка не се окаже

неоснователно да се счита, че останалата част от партидата не

отговаря на изискванията на ЕС.

33

Вземане на проби от силози, които не са достъпна отгоре

(затворени силози)

Силози, които не са достъпни отгоре, (затворени силози)

с размер >100 тона

Пробите от фуражи, съхранявани в такива силози, не могат да се

вземат статично. Поради това, ако от фуража в силоза трябва да

бъдат взети проби, а пратката не може да бъде преместена, с

оператора трябва да се постигне договореност той да информира

инспектора кога силозът ще бъде изпразнен, с цел да се даде

възможност за вземане на проби, когато фуражът е в движение.

34

Силози, които не са достъпни отгоре, (затворени силози) с

размер < 100 тона

Процедурата за вземане на проби включва пускането на количество

от 50 до 100 kg в съд и вземането на пробите от него. Размерът на

съставната проба съответства на цялата партида, а броят на

точковите проби се определя от количеството, пуснато от силоза в

съда за вземане на проби. Когато се вземат проби от част от партида

фураж от една и съща категория или с едно и също описание и се

установи, че тази част от партидата не отговаря на изискванията на

ЕС, се приема, че констатациите се отнасят до всичкия фураж от тази

партида, освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно да

се счита, че останалата част от партидата не отговаря на

изискванията на ЕС.

35

Вземане на проби от насипни фуражи в големи затворени

контейнери

Често от такива партиди могат да се вземат проби само в момента на

разтоварване. В някои случаи разтоварването е невъзможно на

пункта за внос или контрол и поради това пробите следва да се

вземат, когато контейнерите се разтоварват.

36

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МЕТОДИТЕ ЗА АНАЛИЗ НА

ФУРАЖИТЕ

А. ПОДГОТОВКА НА ПРОБИТЕ ЗА АНАЛИЗ;

Б. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РЕАКТИВИТЕ И АПАРАТУРАТА,

ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МЕТОДИТЕ ЗА АНАЛИЗ;

В. ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА АНАЛИЗ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА

РЕЗУЛТАТИТЕ

37

38

Тази процедура регламентира начина на действие при вземане на

проби от фуражи, определя методите за вземане на проби и анализ

за целите на официалния контрол на фуражите, с оглед да се

конкретизират отговорностите, правата, организационният процес

и необходимата документация при дейностите, свързани с

пробовземането. Спазването на процедурата гарантира както

вземането на представителна проба от партидата фураж за целите

на официалния контрол на фуражите и за износ на фуражи за трети

държави така и запазването на състоянието на същата до момента

на анализирането й, което е гаранция че резултатите от

лабораторните анализи ще възпроизведат състоянието на

партидата фуражи към момента на вземане на пробата.

Вземането на проби от фуражи в обекти на оператори от фуражния

сектор се извършва от инспекторите/експертите и/или

официалните ветеринарни лекари в присъствието на определено от

оператора от фуражния сектор лице.

39

Инспекторите са длъжни да:

- вземат представителни проби на случаен принцип от партидата, обект

на официалния контрол и/или предназначена за износ;

- съставят протокол за вземане на проби (образец) в три еднообразни

екземпляра, като представят едно копие от същия на оператора от

фуражния сектор, от където е взета пробата и едно копие на

лабораторията, определена да извърши анализите;

- вземат етикет или документ за съответствие придружаващ дадената

партида фураж, от която се взема пробата;

- попълнят коректно протокола за вземане на проби и етикетите на

всяка опаковка, в която е поставена взетата проба;

- изпратят взетата за официален контрол проба от фуражи в

определената акредитирана лаборатория за анализ;

- предоставят на оператора копие на резултатите от анализ, в случай че

същите са съответстващи и задължително да предоставят в случай на

несъответствие резултатите от лабораторните анализи на оператора от

където са взети пробите;

40

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОТОКОЛ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

Всяка проба трябва да бъде придружена с Протокол за вземане на

проби, който да съдържа точна информация за взетата проба.

Протоколът за вземане на проби от фуражи се придружава от

Съпроводително писмо в случаите, когато пробите се изпращат за

анализ във външна за БАБХ лаборатория.

Протоколът за вземане на проби от фуражи се съставя в 3

екземпляра - един за оператора, един за лабораторията и един за

ОДБХ.

Задължително в протокола за вземане на проби се описват

номерата на трите проби, като се отбелязват номерата им, както и

предназначението (за лабораторен анализ, за оператора и за

арбитраж).

41

Попълване на протоколите за вземане на проби от фуражи след

текста „Пробите са предназначени за анализ в акредитирана

лаборатория по следните причини“ да се записва:

1. за състава на фуражите – задължително се анализира влага;

2. фуражните добавки – резултатите да се предоставят към 12%

влага;

3. нежеланите вещества във фуражите – резултатите да се

преизчислят към 12% влага.

42

Попълване на протоколите за вземане на проби от фуражи за наличие

на съставки от животински произход:

След текста „Пробите са предназначени за анализ в акредитирана

лаборатория по следните причини“ да се записва:

1. При вземане на проби от комбиниран фураж за

непреживни (свине, птици) – „Наличие на съставки от

сухоземни животни“;

2. При вземане на проби от комбиниран фураж за преживни –

„Наличие на съставки от сухоземни животни и риба“;

3. При вземане на проби от рибено брашно – „Наличие на съставки

от сухоземни животни“;

4. При вземане на проби от кръвно брашно – „Наличие на съставки

(костни частици) от сухоземни животни и риба“;

5. При вземане на проби от кръвни продукти (хемоглобин и др.) –

„Наличие на съставки (костни частици) от сухоземни животни

и риба“.

43

Едната крайна проба се предоставя в лабораторията за анализ,

втората крайна проба оставя на съхранение в ОДБХ за целите на

арбитражни изследвания, а третата крайна проба остава при

оператора.

Арбитражната проба се съхранява в ОДБХ до излизане на

резултатите от анализа.

Съгласно чл. 48, ал. 2, т 2 от Закона за фуражите операторите имат

право да поискат контролна експертиза в срок до пет работни дни

от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите

проби от фуражи и заключенията на контролните органи. (в

съответствие с чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004).

44

ЕТИКЕТИРАНЕ НА КРАЙНИТЕ ПРОБИ

Информацията върху етикета (етикетът е върху самия плик) на

опакованата проба се отбелязва по ясен и четлив начин и

съдържа следните данни:

1. номер на пробата;

2. номер на Протокола за вземане на проби от фуражи;

3. наименование на оператора от фуражния сектор и населено място

на обекта;

4. вид на фуража, от който е взета пробата;

5. партиден номер на фуража и количество на партидата фураж;

6. име на лицето присъствало на вземането на пробата,

представляващо оператора от фуражния сектор, подпис;

7. имената на инспектора взел пробата, подпис;

8. вид на изследването, за което е предназначена пробата.

45

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПРОБИТЕ ДО ЛАБОРАТОРИЯТА

1. Когато се касае за една партида, за лабораторен анализ се изпраща

една крайна проба. Тогава количеството не трябва да е по-малко от

500 гр. или 500 ml.

Повече от една крайна проба се изпраща когато се налага партидата

да се раздели мислено на подпартиди поради голямото си количество.

2. Лабораторните проби се доставят в лабораторията във възможно

най-кратък срок (не по късно от 5 дни от вземането на пробата). По

време на транспортирането пробата се придружава от Протокола за

вземане на проби от фуражи и Съпроводителното писмо.

46

ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

1. Протоколът с резултатите от лабораторните анализи се изпраща до

съответното ОДБХ от което е взета пробата.

2. При установяване на несъответстващи резултати от анализ се

предприемат необходимите административни мерки и се

информира писмено (по елктронната поща) дирекция „Контрол на

фуражи “ към ЦУ на БАБХ всеки път, когато се установят

несъответствия с изискванията на законодателството в областта на

фуражите, съгласно Процедурата за действие при констатиране на

несъответствие от получени резултати от анализи на проби взети

при официален контрол на фуражи (СОП 8-13, версия 01).

47

Вземането на проби за целите на официалния контрол е

регламентирано също така в Закона за фуражите (ДВ, бр. 55/2006 г.)

Чл. 50а. (1) За осъществяване на официалния контрол се вземат и

анализират проби при спазване изискванията на чл. 11 от

Регламент (ЕО) № 882/2004.

(2) Вземането и анализирането на проби за целите на официалния

контрол се извършва съгласно методите, посочени в Регламент (ЕО)

№ 152/2009.

Със изменението и допълнението на Закона за фуражите (ДВ, бр.

97/2012 г.) съгласно чл. 50а, ал. 4, считано от 11.12.2012 г. “Разходите

за вземане и изследване на пробите за целите на официалния

контрол, с изключение на пробите по мониторинг, са за сметка на

оператора във фуражния сектор и се заплащат съгласно тарифата

по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на

храните и ценоразписите на лабораториите, определени да

извършват анализ на проби за официален контрол”.

48

ВЪВЕЖДАНЕ, ВНОС, ИЗНОС И РЕЕКСПОРТ НА ФУРАЖИ

При внос, износ и реекспорт на фуражи се спазват общите

изисквания на чл. 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Въвеждане и износ на фуражи се извършват при спазване на

специфичните изисквания на този закон, Закона за

ветеринарномедицинската дейност, Регламент (ЕО) № 882/2004,

Регламент (ЕО) № 669/2009, Регламент (ЕО) № 183/2005,

Регламент (ЕО) № 1829/2003, Регламент (ЕО) № 1830/2003 и

Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Внос на семена от коноп, непредназначени за посев, се

осъществява от вносители, получили лицензии по чл. 29, ал. 2 и

чл. 29в от Закона за контрол върху наркотичните вещества и

прекурсорите.

49

Граничният контрол на фуражи се осъществява от Българската

агенция по безопасност на храните.

Въвеждане на фуражи от трети държави, предназначени за

Европейския съюз, може да се осъществява само през гранични

инспекционни пунктове (ГИП), одобрени с Решение 2009/821/ЕО

на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на

списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на

някои правила относно инспекциите, извършвани от

ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на

ветеринарните единици в TRACES (ОВ, L 296/1 от 12 ноември

2009 г.).

Операторът, отговорен за въвеждане на пратката фураж от трета

държава на територията на Република България, уведомява

съответния ГИП 24 часа преди пристигането на пратката на

пункта посредством предоставяне на документ за въвеждане

50

Всяка пратка с фуражи с произход или изпратена от трети

държави подлежи на граничен контрол, който обхваща:

1. документална проверка;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка.

Граничният контрол при извършване на проверка за

идентичност и физическа проверка се извършва чрез вземане на

проби в съответствие с правото на Европейския съюз,

българското законодателство и утвърден от изпълнителния

директор на Българската агенция по безопасност на храните

план за вземане на проби от фуражи при въвеждане от трети

държави.

При вземане и изследване на пробите се спазват изискванията на

Регламент (ЕО) № 152/2009 и Регламент (ЕС) № 619/2011.

Съгласно чл. 53а, ал. 9 от Закона за фуражите, разходите за

вземане и изследване на пробите взети при граничния контрол са

за сметка на собственика на пратката с фураж.

51

Когато при извършените проверки на граничния инспекционен

пункт се установи, че фуражите не отговарят на изисквания на

приложимото законодателство, официалният ветеринарен лекар

задържа пратката и след обсъждане с вносителя или с негов

представител прилага една от следните мерки:

1. връщане на пратката;

2. унищожаване на пратката;

3. употреба за други цели, различни от фуражи.

Разходите за връщането, унищожаването или използването на

фуражите за други цели са за сметка на вносителя или лицето,

отговорно за пратката.

При установени несъответствия при извършените анализи се

изготвя нотификация за предоставяне на RASFF.

52

При износ на фуражи те се придружават със сертификат, издаден от

официален ветеринарен лекар по здравеопазване на животните от

областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия

се намира обектът, от който се изнася пратката.

Сертификатът се издава при условията и по реда на чл. 238 и 239 от

Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Когато се изисква сертификатът да съдържа данни за качествения

състав и/или пълноценността на фуражите, официалният

ветеринарен лекар по здравеопазване на животните взема проба и я

изпраща за изследване в акредитирана лаборатория.

Проби се вземат и за съдържание на нежелани вещества във

фуражите и други показатели за безопасност.

Разходите за издаване на протоколите от изпитване и/или анализ се

заплащат от собственика на фуражите.

53