ОМ вестник, брой 4

Страница 1Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

Брой 4, Февруари 2012

openom.eu ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

Прекрасно!Участвам в ОМ, но и го наблюдавам отстрани. На-блюдавам всеки един от нас. И трептя. Трептя от радост и възвишени чувства, защото виждам едно безкрайно развитие във всеки един от нас. Цели-ят съм чисто въодушевление! Нима това са същите хора, с които започнахме в началото? Нима е въз-можно хората да се променят толкова бързо към до-бро? Да, възможно е и е толкова прекрасно, че дори и цялото ми същество не може да го възприеме. Прекалено малък съм, за да възприема големината на това, което всички заедно правим и постигаме.Прекрасно е колко много напредък има всеки един от нас! Няма нито един, който да не е направил ог-ромни скокове напред. А с това и целият проект и цялата работа и дори толкова много хора около нас!

Как всеки поема в подходящия миг, правилната работа и отговорност. Как всички работим тихо, мирно, без претенции, обаче знаейки много ясно и точно какво кога и защо е важно и как и с кого може да се направи. Невероятно развитие само за няколко месеца! Виждам го и вярвам в чудеса и в хората. И колко много можем заедно, когато всеки един знае какво иска и какво може и как да го по-стигне и не се страхува да вложи безкрайно много сили и усърдие, за да го постигнем заедно.Давам си сметка и за това, че от ОМ започваме да показваме наред с положителност и отвореност и още неща много ценни, макар и не толкова очевид-ни – взаимност и безкрайно усърдие в работата, съчетано с дълготърпение и увереност в успеха.Прекрасно! Пътят продължава все нагоре …

Социален капитал

Нашето развитие!

Автор: Крум Сяров

продължава >>>

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Социалният капитал представлява способност за създаване и поддържане на устойчиви сдружения в общността. Подобно на икономическия капитал (финансовите средства и стоките), човешкия ка-питал (знанията и уменията на хората) и природ-ния капитал (природните ресурси и способността на природата да поддържа живота на земята), со-циалният капитал също играе важна роля в разви-тието на едно общество. Той включва връзките и взаимоотношенията между хората в дадена общ-ност, град или държава и способността им благо-дарение на тях да се обединяват за постигането на някакви общи цели.Когато социалният капитал в една общност е

висок, това оказва благоприятно влияние върху всички нейни членове. Проучване, проведено в няколко села в Зимбабве показва, че там, където хората са по-сплотени и могат да разчитат един на

друг, селото като цяло е в по-добро състояние и не е толкова бедно. Това е така, защото хората заедно участват в развитието му и нещо, което не може да бъде постигнато от един, може да бъде постиг-нато с общите усилия на всички. Примерно могат заедно да изградят система, която да им осигурява чиста питейна вода, или заедно да закупят техни-ка, с която всеки да има право да обработва земята си.Съществува информация, че социалният капитал

подобрява и здравното състояние на общността. Това е така, защото ако някой от нейните членове се сблъска със здравословен проблем, той може да разчита на помощта на останалите. Може сво-бодно да сподели за проблема си, да получи съвет от други, преживели същото, да получи морална подкрепа. Примерно, ако някой пушач реши да се откаже от пушенето, той би имал по-голям шанс да успее, ако е заобиколен с хора, които го под-

Страница 2 openom.eu

родният диоксид, отделян при използването на интернет, вече е в равни количества с емисиите, отделяни от авиационната индустрия.В уебсайта на фирмата си Томас отделя важно

място на темата за опазване на околната среда и работейки в сферата на IT услугите набляга особе-но на отделянето на парниковия газ. Като истински член на Грийнпийс, Томас използва екологичен ток и разработва инициативата “A blog a tree” съв-местно с неправителствената организация “I plant a tree” (http://www.iplantatree.org/home). Целта на проекта му е да допринесе за регулирането на съ-държанието на въглероден диоксид в атмосферата и най-важното – да привлече вниманието на пове-че хора към проблема и да покаже как всеки може да участва.Колкото по-интернационална стане инициатива-

та, толкова по-добре. Уважаеми блогъри, просто информирайте своите читатели, че искате да се включите в идеята и следвайте инструкциите на Томас от следния линк http://www.easy2sync.com/en/ueber/ablogatree.php. ITSTH ще засадят без-платно дърво за вас.До момента Томас е дарил чрез компанията си

710 дървета и е спомогнал за регулирането на 11.865562 тона въглероден диоксид.Нека този положителен пример бъде вдъхнове-

ние за всички нас!

Авторски творби

продължение

крепят. Социалните контакти също така намаля-ват и случаите на депресия, а в едно общество с изграден социален капитал човек обикновено има повече такива контакти.Социалният капитал влияе положително и върху

образованието и развитието на децата. Висок соци-ален капитал означава по-голяма ангажираност на родителите и обществото, като цяло, в образовани-ето на децата. Освен това децата получават и по-голяма подкрепа, ако срещнат трудности в ученето.Когато в една общност е изграден социален капи-

тал, това означава, че хората са сплотени, могат да разчитат един на друг и да си помагат взаимно. Но същевременно тази общност трябва да бъде отво-рена и към външния свят. Примерно малцинствата в една страна могат да са много сплотени и това е добре за тях, защото по този начин запазват тради-

циите си, но това не трябва да ги изолира от оста-налите членове на обществото. Също и при ими-грантите: социалният капитал може да е полезен, защото така нови хора, пристигащи в страната, по-лучават подкрепа от свои сънародници в първите дни на престоя си, а и в бъдеще сплотеността им помага да запазят своите традиции, обичаи и език в чуждата страна. Това, обаче, отново не трябва да пречи за интегрирането на тези хора в държавата, в която са избрали да живеят.В България все още има нужда от развитие на

социалния капитал, от заздравяване на връзките между хората, намиране на съмишленици, обеди-нение, сътрудничество и действие заедно за по-стигане на общи цели. Вярвам, че един ден това ще се случи, все пак е заложено и в девиза ни: „Съединението прави силата“.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Автор: Рослава Стоянова

Автор: Велина Христова

Апел към всички блогъри, а и не само към тях

Наш е изборът как да се отнасяме към тази планета.Блоговете не замърсяват околната среда – те

съществуват само в компютъра! Съжалявам, но това е грешно. Блоговете работят благодарение на сървъри, които се захранват с електричество.Това са думи на Томас Холц – собственик на

фирмата за софтуери ITSTH. Един изключител-но вдъхновяващ човек, който доказва, че частният бизнес може да се включи дейно в разрешаването на общочовешки проблеми.Много често хората не си дават сметка, че ин-

тернетът също допринася към замърсяването на околната среда. Броят на потребителите на интер-

нет расте все повече, а с това и консумаци-ята на електричест-во. Това особено се отнася за големите корпорации, които използват големи сър-въри и съответно го-лямо количество ток. Все по-често в за-падноевропейската и американската преса алармират, че въгле-

Един блог – едно дърво


Баба ми едно време ми разказваше, че в учили-ще един учител им пишел като най-висока оцен-ка четворка. Двойката означавало, че не знаеш, тройката – знаеш достатъчно, четворката – знаеш много, петицата – тя е само за учителя, който знае най-много и шестицата е само за Бог.Аз пък докато работех по един проект в универ-

ситета гледах еуфорията по уеб 2.0 и предупреж-давах, че това няма да доведе до успех, че ни тряб-ва уеб 3.0 и си мислех как да го приложа. Докато един ден професора не ми каза, че не е толкова любопитно как да приложим уеб 3.0 в нашия про-ект, а да познаем какво е уеб 4.0 и да работим в тази насока.Защо ли Ви пиша всичко това? Защото човек тряб-

ва да се научи да може да надскача себе си. И това важи и за обществото. В България правим първи-те си нелепи крачки в демокрацията и всячески се стремим да постигнем гражданско общество. Лошо, че не ни се отдава, но още по-лошо, че не гледаме какво се случва на други места. В Герма-ния например гражданско общество има, но това не им стига и се борят за пряко управление на на-селението и възможността за вземане на всеобщи решения. Аз пък се питам каква ли е следващата стъпка след прякото управление? Защо ли се сещам за Исландия? Държава създадена от желанието за свобода и независимост, вечна република. Дали от-там няма да видим следващата стъпка? Свобода …Или я има вече тази следваща стъпка? Защо ли

се сещам за някои индиански племена по Амазон-

Демокрация, гражданско общество, пряко управление и … ?Автор: Крум Сяров

Автор: Радослав Сяров

ка – общество без официално управление, в които всеки член има свободата да поеме отговорност и да вземе решение. Дали това не е модел? Трябва ли за всяко нещо всички да решават? Решения взе-ти от мнозинството по-добри ли са от тези взети от малцинството? Нима за всеки няма собствено решение? Нима няма общество на свободата, в ко-ето всеки да живее свободно, но и да не пречи на другите. Свобода …А какво е свободата? Нима това не е възможност-

та за пълно личностно осъществяване и разгръ-щане. Нима това не е законът на Любовта? Нима това не ни беше показано още преди 2000 години? Нима е необходимо да бърникаме в една структу-ра, която е мъртва по рождение? Нима демокра-цията (власт на народа) не е пак власт, независи-мо в каква точно и колко „напредничава“ форма? Трябва ли да има власт на когото и да е било над каквото и да е било? В природата властва ли някой над някого? Бог властва ли? Или дава благословия на всеки? Не е ли всеки еднакво благословен? С какво право едно мнение ще властва над друго?Трябва ли съвкупността на хората, тяхното

единство, обществото, да има структура, да бъде формално организирано или може да му се даде свобода за пълно разгръщане чрез собствената динамика. Нима обществото не е жив и динами-чен организъм, който може да бъде оставен да се развива свободно? Нима чрез закони и правила се постига нещо повече от единствения закон на Лю-бовта?

0. Там под цифровата куладреме сладко кръгла нула.

1. Знай една ни е Земята,както е една главата.

2. Гледай – две са ти очите,слушай – две са ти ушите.

3. Вяра, Надежда са сестри,а с Любовта пък стават три.

4. Има четири сезона,толкоз крака има слона.

5. Пръсти пет са на ръката,цели пет са сетивата.

6. Имаме и чувство шесто,пишат ти шестици често.

7. Седем дена, седем цвятав седмицата, на дъгата.

8. Осем ноти и октава -цифра с музикална слава.

9. Девет дупки на кавала,с девет кулата е цяла.

Цифри

Страница 4 openom.eu Авторски творби

TimeHeroes прави доброволчеството лесно

„Кон за кокошка“ – защо не?…

Автор: Мариана Панайотова

…или как да превърнем това привидно неравно-весие в равновесно изобилие Отдавна смятам, че светът е изпълнен с изобилни

количества ресурси, стигащи за всички, но непра-вилното им разпределение, в следствие намесата на човека, води до излишък или недоимък, както в личен, така и в обществен план. На колко от нас та-ваните и мазетата са претрупани с излишни вещи, които може да са крайно необходими на някой друг? И колко от нас не разполагат с финансови средства, за да осигурят нуждите си, но пък биха могли да предложат нещо друго в замяна, било то продукция от личната градинка на село, неизполз-вана вещ или ръчно изработени сувенири, а защо не и идея, услуга или пък идваща навреме помощ.За разлика от нас, Вселената не налага граници

на даването и получаването, стига да има винаги движение и в двете посоки. Така че, нека се опи-таме да разчупим стандартния начин на мислене, съобразяващ се с фалшивата стойност на парич-ните средства и да се провикнем високо: „Кон за кокошка, защо пък не!“ Защото, дали стойността на търсеното съответства на тази на предлаганото, е въпрос на личното усещане на всеки участник в размяната, тъй като за един е ценно едно, а за друг – друго. Например, ако аз имам на разполо-жение цяло стадо коне, но нито една, необходи-ма и желана кокошка, разбира се, че ще ми звучи достатъчно справедливо такава размяна. Тук ня-кой ще каже: „Ама защо просто не продадеш един кон и не си купиш цял куп кокошки?!“ По няколко причини. Първо, защото не винаги ни е по вкуса и възможностите да се съобразяваме със стойността на финикийските знаци, налагана от финансови-те институции. И второ, често е много по-важен личният контакт и споделянето, които възникват в процеса на размяната. Ако просто отидеш на па-зара и продадеш стоката си е много по-малко ве-роятно да създадеш топли контакти с купувачите, докато при натуралната размяна всичко е процес на договаряне, при което спонтанно могат да се зародят дори приятелства, които и в бъдеще да но-сят ползите на позитивния взаимообмен. Център тук става не придобиването на нещо и натрупва-нето на лична облага, а съпричастността, взаимо-помощта и откритостта при споделянето.За да бъдем обективни обаче, е необходимо да

не се ограничаваме само с физическата проява на

нещата. Всъщност, много по-важен ас-пект е как действията ни се отразяват

във фин план. Човечеството е превърнало парите в нещо като посредник в потока на енергията и по този начин е довело до забравянето на един от ос-новните закони на Вселената, този за постоянния обмен на енергиите или даването и получаване-то в равновесие, но равновесие не в покой, а по-стоянно подхранващо се от движението им. Въз-приемането на парите като траен и неразвалящ се посредник (за разлика от хранителните продукти, например) е довело до тяхното задържане и съот-ветно натрупването им се е превърнало в самоцел. И тук вече се проявява дисбаланс в енергийния обмен, при който везните се накланят рязко в по-сока „получаване“.Желанието, непрекъснато и само да получаваш,

води до задържане и натрупване на полученото, което в основата си е страх от загуба. То е и жажда за контрол, тъй като всеки един страх в основата си е страх от това, че нямаме контрол върху ситу-ацията. Там, където има желание за контрол над външни ситуации, там има и неприемане и дори агресия към всичко, което пречи той да бъде уп-ражнен. Всички сме свидетели до какво е довело това в съвременния свят.Добрата новина е, че властта и контролът, сами

по себе си, не са нещо негативно. Негативен или позитивен е само смисълът, който ние им предава-ме чрез действията си. И какво се оказва – че влас-тта е в наши ръце. Необходимо е само да обърнем фокуса. Позитивен е този контрол, чийто фокус е навътре към нас самите и е с цел/намерение по-зитивна трансформация. Позитивна в смисъл на носеща еволюция за най-висше благо на всички. И тогава се научаваме наистина да бъдем себе си, да даваме и получаваме без да „претегляме на вез-ните“. Свободно, открито и съзнателно!

В България наистина продължават да се случват прекрасни неща! Едно такова е новата платформа, улесняваща и по свой начин „регулираща“ добро-волчеството у нас – TimeHeroes. Сайтът свързва хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа.

продължава >>



Честна дума, не си го измислямАвтор: Иво Иванов, Канзас, 2010г

Яна Бюрер-Тавание е активист, общественик, член на Български Хелзинкски комитет и още, и още… Последният й проект се казва TimeHeroes, който осъществява заедно с още трима прияте-ли, като всички се представят само с малките си имена – Яна, Момчил, Павел, Алек – и толкова. Оказало се, че с Алек отдавна са мислели точно за тази идея и как да стане реалност, само че пара-лелно. Едва това лято са разбрали, че обмислят и мечтаят еднакво и са обединили усилията си.Яна казва на представянето на сайта: „Вярваме,

че има огромна необходимост от такъв портал, за-щото знаем, че в момента има изключително мно-го хора, които искат да даряват от времето си, да помагат, но не знаят къде и не знаят как. Т.е. те от време на време чуват за някоя инициатива и се включват, но това, което ние искаме да им дадем наистина, е избор. Избор да могат да си намерят това, което е най-близо до тях. И ние искаме всич-ко това да е на едно място, където хората да знаят, че като влязат, ще има нещо за тях.“Каузите първо минават през екипа и се качват на

сайта само ако отговарят на условията за публику-ване – да са реални и да са в подкрепа наистина на кауза. Хубавото е, че (разбира се, нали говорим за

доброволчество) всичко е без-платно и няма изискване да сте официално регистрирана фир-ма или организация – „Ако сте неформална група или личност с идея за събитие (почистване на парк, например) – можете да набирате хора през нашия сайт“. Страхотно, нали?Вече има осъществени акции,

има няколко предстоящи ини-циативи, в които можете да се включите (като общуване с деца от Интеграционния цен-тър за бежанци, посещение и четене на книжки на деца от дом в Ловеч и дори разхождане на кучета-та от приюта в Богров). Можете да предложите и създадете своя благородна кауза, да подпомогнете платформата или да дарявате радост и щастие по свой начин.Станете герой, дарете време и вдъхновение, за-

служава си!Вижте в TimeHeroes къде и как и действайте!

http://timeheroes.org/

Автор Милена (Меми) Пехливанова

Преяждането просперира в страната на неогра-ничените чревоугодници.Къде ви хванах? В трамвая? Или може би в офи-

са, малко преди да започнете работа? Всъщност най-вероятно сте с кафето пред компютъра. Вече все по-малко хора закусват, но конкретно за тази статия нека предположим, че четете тези редове, така, както са го правили в древния 20-и век – на масата в кухнята, с добрия стар, ухаещ на мас-тило, хартиен вестник в ръка. Закуската, казват, е най-важното ядене, особено, ако ви чака дълъг ден, пълен с напрегната работа, изтощителни емо-ции и потна акробатика в градския транспорт.Затова, дайте си 20 минути, преди да ви е погъл-

нала лудницата. Заредете тялото си с белтъчини и витамини. Градът може да почака с клаксоновата си какофония и топящ се от юлската жега асфалт. Хаосът, лактите на минувачите и сприхавият шеф са все още на половин час разстояние. Кафето

ухае на масата, а от чинията навярно закачливо ви поглежда или нежна препечена филийка с масло, или срамежлива палачинка. Нищо чудно в непо-средствена близост да дреме и ленивото, твърдо сварено яйце с все още не разсъблечена черупка.Протегнете крака под масата, отпуснете се и за-

почнете да четете тази странна история, но осво-бодете се от всякакви съмнения – колкото и да е неправдоподобна, статията е напълно достоверна. Всъщност трябва да призная, че предстоящият материал е толкова странен, че ако някой друг се беше опитал да ми го пробута, щях да го обявя за лъжец от ранга на барон Мюнхаузен. Наложи се дори да направя нещо, което никога досега не съм правил, и почти на равни интервали да вмъквам изречението „Честна дума – не си измислям!”Нека започнем този разказ от далечна Япония,

където от години по тайнствен режим тренира ле-гендата Такеру Кобаяши – Цунамито. Някъде там, в сърцето на Нагано, този железен мъж тича, об-лян в пот по час и половина всеки ден, независимо от капризите на времето. После подлага тялото си



продължениена брутална серия от вдигане на тежести, достой-на за културист.Цунамито е изтощен, но основната тренировка

дори не е започнала. Кобаяши е митична фигура, чиято популярност отдавна е надхвърлила грани-ците на Страната на изгряващото слънце. В Япо-ния славата му е толкова голяма, че му се налага да крие името на приятелката си, за да не бъде на-падната от ревнивите му фенки.Такеру е доминираща сила, истинска стихия, коя-

то дължи прякора си на това, че доскоро помиташе като природно бедствие всеки, дръзнал да му се противопостави конкурент. Кобаяши винаги е бил трън в окото на Америка, тъй като всичките му значими титли и големи победи са спечелени на територията на САЩ в дисциплини, които винаги са били смятани за изцяло американски. Съревно-ванията, в които участва японецът, са в свободна категория и редовно му се налага да надделява над три пъти по-тежки противници.Основните претенденти често са 200-килограмо-

ви страшилища като Ерик Буукър и Кууки Джар-вис, докато Кобаяши е едва 75 кг и 174 см. Въ-преки това японецът неизменно печели, при това с шокираща лекота. Ако потърсите името му в Ин-тернет, ще се натъкнете на фенклубове и стотици страници, осеяни с безброй суперлативи по адрес на Кобаяши. Наричат го гений, идол, цар на царе-те, велик спортист на нашето време и т. н. Аз го наричам един от най-сигурните признаци за упа-дъка на обществото.Защо ли? Защото Цунамито не е атлет, гимнастик

или каратист. Не – cлавата му се дължи на факта, че е факлоносец на т. нар. състезателно ядене и официално управляващата го IFOCE (Междуна-родна федерация по състезателно ядене). Честна дума – не си измислям! Организацията контроли-ра основните състезания, включително мегатур-нири като US Open, Нейтън’с и дори лигата МЛЕ (Major League Eating).Такеру е суперзвездата на този рядко отвратите-

лен… хъм „спорт” и колкото и да ми се иска да не е истина, този човек прави луди пари, тъпчейки се до пръсване с кайма, хляб, кренвирши, пици и др. Най-реномираният турнир е 12-минутното на-дяждане с хотдоци Нейтън’с, което се провежда в Кони Айлънд всеки 4 юли от 92 години насам. Ко-баяши изкова или по-скоро храносмля легендата си именно в това откачено състезание.Ето и откъс от коментара по ЕSPN, който може

да откриете в youtube.com. Честна дума – не си го измислям: Коментатор №1: „Джим, ето, че дойде и дългоочакваният момент. Съдиите вече са близо до състезателите. Кобаяши започва много силно, както винаги. Обърни внимание на изключителна-та техника и прецизност.” Коментатор №2: „Бил, прав си, както винаги. Практически всички вече използват техниката на Кобаяши и „японизират” хотдога. С други думи, разделят кренвирша от хлебчето и го чупят на две. Това е т. нар. метод на Соломон, изобретен от самия Кобаяши. Както зна-еш обаче, хлебчето също трябва да бъде изядено според официалния правилник на федерацията.”Коментатор №1: „Така е, Джим, и това създава огро-

мни препятствия. Кобаяши използва „забивки” или с други думи, потапя хлебчето в чаша вода, преди да го погълне – много хитра стратегия. Но днес, Бил, състезанието няма да се реши с техника. Ще победят силата на духа и всеотдайността в подготовката.” Ако имате здрави нерви, може да изгледате цялото състезание, съпроводено с проникновения анализ на двамата напълно видиотени коментатори.Предполагам, леко ще ви се повдигне, когато ви-

дите елитните лапачи на Америка да пръскат раз-гневено слюнчести трохи в схватка с японското Цунами. Ще забележите и специално построена-та сцена и рекламите на спонсорите, и най-вече обезумялата мнoгoхилядна публика. Миналата седмица надяждането бе гледано на живо от 50 000 зрители и от още милиони пред телевизорите. Победителят получава сериозна парична награда и заветния шампионски пояс с цвят на горчица.Посетете сайта на IFOCE и ще установите, че фе-

дерацията и състезателното ядене като цяло прос-перират и турнирите им се спонсорират от мегаком-пании като „Пица Хът“ и „Алка Зелцер“. Обърнете внимание и на уникалния герб на федерацията, чийто създател би трябвало да спечели някаква на-града за сътворяването му. Организацията, разбира се, има строг правилник. Състезателят например, бива автоматично дисквалифициран, ако повърне, което федерацията официално нарича „обръщане на късмета“, а коментаторите – „повратен момент“. Честна дума – не си измислям!Кобаяши не е единствен. Сред най-великите про-

фесионалисти се откроява дребничката Соня То-мас, по прякор Черната вдовица, която е №1 в дис-циплината пилешки хапки, изяждайки 80 само за 5 минути. Огромният Кууки Джарвис пък води в категорията пържени картофи с 2,3 кг за 6 минути,



продължениедокато Крейзи Легс Конти е непобедим на варена царевица, където държи здраво световния рекорд с 35 кочана за 10 минути.Кобаяши обаче е смятан за най-голямото светило

и за откривател на няколко похвата и революцион-на методика на подготовка. Известен е прийомът „кобаяши уигъл“, както и вече споменатият „ме-тод на Соломон“. Преди сезона японецът трени-ра, като яде бавно огромни порции, за да разшири стомаха си. После Такеру се подлага на страхотни натоварвания, за да не надебелее, тъй като смята, че ако натрупа тлъстини, те ще притиснат стомаха му и ще намалят неговата еластичност.Но ето, че тази година, след като доминираше със

шест последователни титли, японецът най-после бе победен от 110-килограмовия калифорниец Джоуи Чеснът, новобранец на 2005г. Чеснът бързо натрупа самочувствие, ставайки двукратен шам-пион по паниран аспарагус, и ето, че тази пролет на квалификация в Аризона Джоуи би световния рекорд на Кобаяши, вдишвайки 62 хотдога. Пре-зидентът на федерацията Ричард Шийа излезе развълнуван на сцената и го провъзгласи за един от най-великите американци редом до Ейбрахам Линкълн, Бен Фрaнклин и първия човек на Луната Нийл Армстронг! Честна дума, не си измиcлям!Миналата седмица Кобаяши се появи на масата в

Кони Айлънд, готов да защити титлата си, въпреки че бе с контузена челюст. В епичен двубой Чеснът се наложи с героичните 66 хотдога срещу 63 на Та-керу. Така шампионският колан с цвят на горчица се завърна там, където винаги е принадлежал – в Аме-рика – страната на неограничените чревоугодници. До този момент никой не бе побеждавал Кобаяши, като изключим – честна дума, не си го измислям – една двуметрова мечка от остров Кодиак в Аляска. Преди няколко години телевизия FOX организира двубой между японеца и мечката, в който животно-то се наложи убедително.Наскоро Шийа заяви, че състезателното ядене е

най-бързо развиващият се спорт в Америка. „Ние сме новата вълна! Ние сме това, което беше бейз-болът през 1920 година! Ние сме спортът на новия век и това столетие ни принадлежи!”, заяви прези-дентът на федерацията. На него, на феновете, на телевизиите FOX, ЕSPN и Спайк, на кретенясали-те коментатори, на Кобаяши и състезателите бих искал да кажа следното: АААААААААА! Стига! Какво по дяволите, е това безумие? Опомнете се, откачалки такива!

Яденето не е спорт! Яденето е… ядене. Спрете да се тъпчете като сарми, да разрушавате органи-зма си, да вървите срещу природата! Това, което правите, е отвратително и вредно не само за вас, но и за милионите зомбясали консуматори, които ви боготворят. Едва ли е случайно, че възходът на състезателното ядене съвпада с абсолютния физи-чески упадък на нашето общество; 2/3 от амери-канското население е с катастрофално наднормено тегло, като най-тежко е положението при децата.Като вляза в училището на дъщеря си, се хващам

за главата. Само в нейния клас сигурно има пове-че холестерол, отколкото в баварска свинеферма. Вече почти никой не се движи, но затова пък Ща-тите са ненадминати в яденето. Храната е пълна с вредна синтетика, а порциите в ресторантите са мастодонтски. Виждал съм огромни хора да по-глъщат кръвясали пържоли с размер на юрган.Последното нещо, което ни трябва, е федерация

по състезателно ядене и т. нар. от нея лига по сто-машно-центристки спортове (честна дума, не си го измислям). Напротив, трябва ни международна федерация по въздържание и умереност. Човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни, как-то в последно време става в Америка. Ядеш ли, когато не си гладен, това е чревоугодничество, ко-ето между другото е смятано за един от седемте смъртни гряха от каноните на католицизма.Всъщност възходът на подобни пошли спектакли

е закономерно отражение на това, което става на-всякъде около нас. Ако има аномалия, тя е самият Кобаяши, който е забравил житейската филосо-фия на дедите си. Японците са си спечелили рено-мето на най-дълголетната нация благодарение на активния си живот, здравословно хранене и уме-реност във всичко. Ако човек поддържа относи-телно равновесие и третира тялото си с респект, шансовете му да живее дълго и пълноценно се увеличават драстично.Всяка екстремност води до негативни изменения,

за които рано или късно човек плаща със здравето си. Яденето е просто зареждане с гориво, което ни дава възможност да реализираме таланта си и да вършим това, за което сме сложени на този свят. Ако храненето е спорт, то тогава трябва да обявим и равномерното дишане за спорт. Или може би ми-енето на зъби, естественото стареене и т. н.Но стига вече: изпихте ли си кафето? Дано да не е

изстинало. Защо ли имам усещането, че не сте си пипнали закуската? Ако не ви е призляло от тази




статия, значи има известна вероятност самите вие да обмисляте кариера по състезателно ядене. Не би било зле да си докарвате седемцифрена запла-та като Кобаяши, при това само с ядене, нали? В крайна сметка това май е единственият спорт, в който сме започнали тренировки от момента, в който сме се родили. Сигурно поглеждате към фи-лийката с ефирния полупрозрачен слой масло, в който проблясват лъчите на утринното слънце.Искам само да ви напомня, че световният рекорд

в дисциплината масло принадлежи на Дон Лерман и за да го биете, ще трябва да изядете седем паке-та за пет минути. Що се отнася до палачинката, която още не сте докоснали, положението е още

по-тежко. Ще трябва да погълнете два килограма палачинки с бекон за по-малко от 12 минути. Усе-щам, че амбициите ви се насочват към яйцето. Не искам да ви обезкуражавам, но докато го белите, държа да ви кажа, че това е любимата дисциплина не на кой да е, а на самата Черна вдовица. Никой дори не се е доближавал до рекорда й. Ако щете, вярвайте, но той е 65 твърдо сварени яйца за шест минути и 40 секунди.А сега на добър час и приятен ден! И моля –

простете, ако сте го започнали на празен стомах. Не е моя вината. Просто целият свят като че ли е полудял. Честна дума – не си го измислям.

Иво Иванов, Канзас


Математика е символи и взаимоотношенията между символите. В началото е лесна: 1, 2, 3, съ-биране, изваждане. И после се надгражда с още символи като умножение, равенства, неравенства, неизвестни уравнения и т.н. Нещата са прости. Иска се от страна на учителя ясна и разбираема комуникация на символите и тяхното значение, а от страна на ученика добро слушане и експери-ментиране с материала.При работа с повече деца всеки учител установя-

ва, че с определени деца може лесно да се работи с математиката, а с други по-трудно. Така е, защото сме различни и имаме различни преживявания в нашия живот.Нека да разгледаме как един учител би могъл да

преподава математика по по-различен начин от стандартния, за да успее да достигне и до другите деца, които считат математиката за суха и безинте-ресна. Считането на даден символ за сух и безинте-ресен, означава, че този символ не играе пряка роля във въображението на човека. Символът се възпри-ема, но никакви интересни асоциация не последват.Често повечетo учители по математика не подна-

сят символите по по-различен начин от стандарт-ния, най-вече защото и те не ги възприемат по друг начин. Което се дължи на това как те са научили тези символи и как след това са боравили с тях. За да се поднесе математика по по-различен начин, то тогава самият учител трябва да интерпретира и възприема символите по по-различен начин.В десети клас братовчедка ми, която беше с една

година по-малка от мен, имаше проблем с една

геометрична задача и ме попита как да я реши. Обясних й по нор-

малния начин с правилата в триъгълниците, но тя не разбра. Опитах пак, пак не. Тогава гледам задачата, гледам нея и й казвам: „Нали знаеш ко-гато едно момче и едно момиче се съберат какво става“. Тогава въображението ми започна да играе и успях чрез взаимоотношенията между момче и момиче да й докажа геометричната задача. Краят на моето обяснение беше потресаващ и тя се спу-ка да се смее! Аз също! Но беше интересно. За първи път вкарвах реалния живот в геометрична задача и взаимоотношенията работят.Преди няколко години влязох в час по математи-

ка при майка ми, която е преподавател, и стоях зад нейното бюро. Тя преподаваше на пети клас, ако не се лъжа. Методът й на преподаване е фокуси-ран върху материала, някой път строг и някой път се смее заедно с класа. В този ден беше постави-ла едно неизвестно равенство от първа степен на дъската и вдигна едно момиче от последния чин да го реши. Момичето стоеше пред дъската и не знаеше как да започне. През това време майка ми ту мълчеше, ту приказваше с другите деца от кла-са. Момичето все още не беше написало нищо. Явно беше, че не знаеше как да реши задачата, но аз се учудих защо всичкото това време се прекарва в бездействие, ами просто не й се обясни как да го реши, явно е че не знае. Минаха повече от 5 ми-нути в чакане на нея горката без знания, да реши това равенство! И никой не й помогна! Разбира се, нали беше забранено да се подсказва! Прави-ла! Майка ми после се обърна към нея и я попита докъде е стигнала. Разбира се даже нямаше нуж-

Математиката, но по друг начин



да момичето да отговори, всичко беше очевидно и след малко майка недоволно й каза да си седне. В този момент аз станах от бюрото, отидох до по-следния чин и седнах до момичето, за да й обясня задачата. Майка ми първоначално се скара, че съм седнал до нея и аз се преместих на чина отпред, но така, че да мога да й обяснявам. Не знаех точно какво ще й кажа, но знаех че мога да й го обясня. Уравнението изглеждаше като следната картинка:

Първото нещо, което трябва да се направи в този случай е правилно да се преместят числата и неиз-вестното Х на различните страни на равенството

За да го обясня по прост начин реших да използвам следния пример от ежедне-вието. Двама човека (пред-ставляващи двете страни на равенството) си разме-нят портокали (Х) и бана-ни (числата без Х).Зеленото човече има 5

портокала (5х) и е дало 3 портокала (3х) на лилавото човече. Лилавото човече

има 5 банана (5) и е дало 1 банан (1) на зелено-то човече. Казах й, че не може да събира или из-важда един плод с друг плод. Портокалите отиват при портокалите. Бананите при бананите. По този начин зеленото човече има 5-3=2 портокала, а лилавото човече има 5-1=4 банана. Отговорът на уравнението 2х=4 казва колко повече плодове има лилавото човече. В случая два пъти повече.През цялото време момичето слушаше съсредо-

точено и мисля, че започна да разбира как да ре-шава подобни задачи.Майка ми през това време не харесваше, че й по-

магам, но не ме спря. Скоро часът свърши.Една година след този случай се оказа, че това

момиче е напреднало много повече с математика-та! И е запомнило как съм й обяснил задачата и от класа са питали дали ще присъствам пак в час. Ех И аз ще се радвам да се видим отново. Може би някой ден? След тези два случая вярвам, че математика, на

каквото и да е ниво, може да се преподава по мно-го по-лесен, пък дори и забавен начин. Просто трябва малко въображение от страна на учителя. Усет за символите и тяхното движение, намира-нето на подобни символи и движения в реалния живот и прилагането им обратно в математиката. Така можем да направим и тези математически символи по-реални в нашия живот и да ги разби-раме по-добре.За съжаление не ми е останало лично време да се

отдам на тази посока. Може би има хора вече, кои-то са започнали да създават този по-друг начин на преподаване на математиката. А може би това ще те вдъхнови да приложиш реалния живот в това, което ти преподаваш?


Автор: Николай Георгиев

Автор: Милена Белчева

Приятелството, всъщност, няма нуждавода в морето още да доливаме,когато по-щастливи се събуждамеи благодарни всяка нощ заспиваме.Приятелството не вик, а шепот ена мъдър ангел в мрака от не-истини,усмихнат миг, скрит в топлото на шепите,след който продължаваме-пречистени…

Приятелството-тайнствено пресичанена линии в незрима холограма.Докосване. Разпадане.Привличане.Копнежен зов в човешката ни драма.Приятелството-нежно съкровение,уютна глътка в дните ни студени,увереност, че можем без съмнениеда споделим и да сме споделени.

Благословение

Страница 10 openom.eu Преводни творби

продължение Същността на демокрацията: КомониятаОтвъд несговорчивост, непростимост,

несбъднатост, неласкавост, невяра,приятелството е необходимости празник е, без дата в календара.Защото, ако някой ни приемакаквито сме-такива…и обиква,дори когато ярост ни обземаили сълза издайнически бликва…И иде ни да вием до премала,да плюем и забравим всичко свято,объркани след тягостна раздяла,когато тънем в непрогледно блато…

Това е тази част себеподобниоставили за друго гордостта си,а не кроящи планове удобни,гуляещите с нас на тежки маси.

Не тези луди, с възгласите бурни,които и света, и нас оправят,ни кротките-с усмивчици дежурни,които все с най-хрисим нрав се славят…Такива-бол-с лопата да ги ринеш-как радват ти се-мили-обиграни,докато неочаквано погинешот ножа, скрит под ласкави уж длани.

Душиците лисичи-ще ги има,дори да са ни и на шест очите.Ще шепнем на женицата-любима,отрова скрила в устните присвити.На първият приятел от детинствоза здравето възторжено ще пием,повярвали в свещеното единство,а после, че ни мрази, ще разкрием…Най-близките в най-чужди се превръщат,но истинските си остават, зная.Приятелството с тях ще бъде същото,дори в отвъдна среща из безкрая…

Те няма да ни хулят и обиждат,ако им е различен светогледа,и няма да разпитват и завиждат,а ще те сгряват с погледа си предан.Прославям тях, от Господа избрани,които с нас в добро и зло остават,че те поддържат вярата в духа ни,и смисъл на приятелството дават.

Мисли за една възможна форма на обществото след упадъка муАвтор: Йоханес Хаймрат за „Oya – мисли раз-

лично, живей различно”Превод от немски: Александрина Цонева

Какво? Простолюдието иска да има думата? При това атинската аристокрация е можела само да сбръчка нос. Така политологът Хубертус Бухщайн говори за първите демократични вълнения по по-вод едно гражданско събиране в селцето Клайн Яседов. За Аристотел демокрацията като власт (на гръцки kratia) на глупавия народ от бедни (на гръцки demos) е била по-лошият вариант спрямо политията (politia), властта на свободните и раз-умните. Дори и днес пряката демокрация бива клеветена – само безсмислия произлизат от това, ако народът е оставен да решава.Опасявам се, че тази сянка, надвиснала над по-

нятието и идеята за демокрация, ще стане още по-тъмна в светкавиците на задаващата се „буря на промяната”. Представените в този брой на „Оя” проекти за „истинска” демокрация и усилията на други борещи се хора не могат да бъдат прехва-лени. Аз самият също съм на път да замечтая за това, което се разбира под културно творчество в условията на осъществена демокрация. Но се чувствам и задължен да поставя въпроса, какво ще се случи, ако доброто ни гражданско желание бъде изпреварено от не по-малко енергичните уси-лия на анти-демократичните сили в света? Защо-то най-удобният политически модел за широките пластове от населението в така наречения Първи свят търпи навсякъде огромни щети, причинени от капитала. Капитал, който все по-безсрамно се стреми към крайно доминиране. Най-ясно това се вижда в Съединените Щати, след като през януари 2010г. Върховният съд разреши на компаниите да купуват с неограничени финансови средства удоб-ните им политически сили. Слушах Рик Пери, ре-публиканският гувернатор на Тексас и кандидат за президент, който крещеше на последователите си: „Ние казваме: Правителство, махни се от пътя ни!” Освободи най-накрая място за капитала! За много от нашите читатели е ясно, че „пазарите” – казиното на ставащите все по-богати и влиятелни хора – бутат пред себе си правителствата, особе-но демократично избраните. С каква сила това се




случва междувременно, е ясно на малко от нас.Борбата на Меркел, Саркози и компания с рух-

ващите европейски пари е само отклоняващ кло-унски номер пред завесата, зад която се подготвя едно небивало досега обединение на големия ка-питал и назадничавите деспоти, за да превземат и разбиращите се като независими досега компании. Мога ли по-категорично да насоча вниманието ви към бясно ускоряващото се разпадане на най-зна-чимите демократични постижения, отколкото с факта, че дългът само в Германия нараства с пове-че от осем милиона евро на час? А при американ-ския федерален резерв са повече от два милиона долара за всяка отделна минута! Икономиката е обречена на вечен растеж…И още веднъж въпросът: Какво ще се случи, ако

усилията ни за по-нататъшно развитие на демокра-тичния обществен модел не успеят? След всичко казано дотук, дори може да говорим за защита, ако не и за спасение на демокрацията.В брой 2 на „Оя” се кълнях в силата на въображе-

нието, с чиято помощ можем и трябва да си пред-ставим още днес един добър живот в бъдещето общество след разрухата му. С много хора сме си фантазирали заедно устойчиви обществени моде-ли, които изоставят категорията „господство“. Те със сигурност трябва да предотвратят и това, под чистия чадър на свободата да се развие система като капитализма в крайната си смъртоносна фаза и да докара до абсурд втория и третия призив на Френската революция – равенство и братство. Ре-зултатът би бил комонията.Комонията – познато понятиеПреди време деляхме с колежката ми Зилке Хе-

фрих при една „Оя”-сбирка едно диванче и разго-ворът ни се завъртя около необходимостта да пре-върнем принципа на „общото” в опорна точка на политическото действие. Като най-голяма пречка за въвеждането на обществен ред, градящ се на устойчиво и общо управление, видяхме изначал-но в понятието за собственост на физически или юридически лица. Плътно след това идва труд-ността, в рамките на вече съществуващи консти-туции, да си представим напълно осъщественото самоопределяне на участниците на една комония, на една общност. Хората с опит в общност знаят: това е основна предпоставка за запазване на об-щите блага. Носителката на Нобеловата награда за икономика за 2009г. Елинор Остром също не-двусмислено го обосновава.

Шегувахме се с понятието „икомония” (ecommony), с което Фрийдерике Хаберман обяс-нява икономиката, насочена към общото благо. Изведнъж в помещението стоеше наелектрезира-щата дума „комония”. По един светъл начин ми се струваше лишена от власт, от алчност, от догма и несправедливост, способна да преодолее глупава-та ера. „Комония” – обществена форма на общото, на взаимното, на вниманието и уважението към всичко, което е тук. „Комония” – ех, ако това не беше само чернова-скица, която пречиства ценния еликсир на демокрацията в нов съд.По пътя за вкъщи с колата – между другото ни-

как не екологично – изпробвах на шега с колегите ми Лара Малийн и Матиас Фестерър способнос-тта на думата да носи цяла смислова мрежа. Не е зле: „Комония” се основава на обикновеното, но въпреки това важно познание, че ние като чове-чество сме свързани с целия живот, с всички него-ви градивни камъчета, с жизнерадостта на всич-ко, което обединява природата, включително нас самите. Днес нито една действаща политическа система не се припознава в това без ограничения.Но защо „комония”? Немците могат да използват

също и думата „Allmende”. (което на български значи „общо благо” или това, което принадлежи на всички, бел. прев.) Защото има ли по-хубава дума за основа на солидарна общност от немска-та „алменде”? В разговор с приятели от Европа се видя нуждата и от дума на английски за „ко-мония”. Събеседниците ми, говорещи романски езици, погрешно разбират англицизма „allmendy” заради близостта му с “Alemania” – на испански „Германия” и “Allemagne”, “Германия” на френ-ски. Английският израз „commony” доведе до спонтанно ръкостискане: „Чудесно! Приканвам ви да ползваме „Commonie”.Второто „о” в “Commonie” е много важно. Свърза

модела с „Commons”, в значението му на „камара на общините” в английския и избягва объркване-то с онези донякъде проблемни мисловни форми, които започват с „комун…”. Също така думата за жител на комонията не трябва да завършва на „…ист”. Предлагам, за да избегнем ние, немскогово-рящите, изричното разделяне на мъжки и женски род, да използваме неутралното „комон”, с ударе-ние на втората сричка. (Това важи и за българския език, бел.прев.) Ако сте мъж, ще сте комон, а ако сте жена, сте отново комон. Двамата бихте били комони. До колко една комония оставя зад себе си



известни обществени модели, завършващи на „…ция”, „…архат” или „…зъм”? Нейният социален облик, отношението й към ресурсите за живот и собствеността, определящото в нейната икономи-ческа и политическа организация, взимането на решения и културата се различават значително от днешните дадености. Комонията има нещо общо с местните системи, но обединява невероятни-те знания и възможности на нашето време. Това би било начало в нов свят, в „по-добрия свят”, за който не на последно място мечтае онази част от човечеството, която към днешна дата си дели еди-ния процент от световното богатство, оставено от другата половина на човечеството.Основи на комониятаДа си поиграем сега малко с етичните и емоци-

онални основи на идеята за комония. Ще оставя настрана техническата организация на обще-ството-комония. Тя ще се изясни в по-нататъшни разсъждения, а и със сигурност други също ще допринесат за това, ако този обществен модел за-работи.Собственост и взаимоотношения в комониятаВсичко на всички ли принадлежи в комонията?

Или само това, което всички ползват? Виждам го по-лесно: В комонията изначално всичко принад-лежи на себе си. Това би направило от досегаш-ните обекти, с които индустриалният човек раз-полага – земя, растения, животни, деца, работна сила, вода, въздух – субекти. И би задало на хора-та подразбиращото се задължение, да бъдат ува-жителни, благодарни, да насърчават и да служат на всички други субекти в света. Известно е, че много от взаимодействията, запазващи човешкия живот, водят до смърт на служещите субекти – примерно да дишаш, да се храниш, да се обличаш и да си построиш къща. Революционно би било, ако комоните, произлизайки от знанието за тази взаимна зависимост, превърнат съпричастността, емпатията, в най-важна образователна цел на тях-ната общност. Само да се замислим, какви богати, дълбоко човешки учебни пространства биха въз-никнали на тази основа…Това, което при капитализма се счита за соб-

ственост, в комонията би било белязано с обра-тен знак: не аз придобивам, а аз принадлежа като собственост с всичко, което е мое, на живота като цяло, на човешкия и на над-човешкия природен свят. Бих бил свободен като всеки друг субект да оформям и да влияя, временно или за цял живот,



върху близостта и далечината, върху качеството на моите връзки към принадлежащите ми съще-ства и предмети. Това може да се случи служейки, увеличавайки, преобразявайки, запазвайки, оби-чайки и грижейки се за тях. Всички, които са в състояние, ще уважават и ценят това.Икономика в комониятаПри тези условия може ли нещо да бъде ока-

чествено или продадено като „обективно”? Или проблемът със стоките завършва с връщането на „обектите” в собственото им състояние на субе-кти? Не се ли появява собствеността в комония-та по-скоро като качество на индивидуалната или колективната свързаност? При комонията ми се струва, че икономиката на даряването е изходна и отправна точка на всички процеси на обмяна. Важно: Комоните сами определят правилата, спо-ред които водят „икономиката” си. А за вътрешна-та обмяна в комонията могат да бъдат измислени много незатормозяващи и творчески начини за из-равняване, които да се превърнат в общо признати добри обичаи. Дори и парите могат да бъдат от полза.Организация на комониитеВероятно комониите могат да бъдат организира-

ни така индивидуално, както хората, които ги със-тавят, които са неповторими за себе си. Семейства, общности, съседи, села, улици, квартали, градове и региони могат да се обявят за комонии. Дори биха имали гъвкави обхвати. А няколко комонии могат да се обединят в регионални мрежи, кои-то от своя страна да предоставят заедно с други мрежи от комонии на същото ниво разнообразни възможности. Вътрешното гласуване в комонията при големи колективни намерения ще следва чрез делегати, чиято временна служба няма да е обле-чена във власт, а в чест.Гледам на комониите като на живи „клетки”, ко-

ито се определят сами чрез принадлежност. При-надлежността е едно неразгадано качество. Нищо не може да обясни сигурното знание, разпознато като „правилно” и „единно” чрез житейския кръг от близки до нас хора или чрез мястото ни в едно определено обкръжение. Това може и да е чисто прагматично. Самоопределянето като основен принцип прави комониите несъвместими с днеш-ните представи за общество в предсъстояние на разпад. Да, в комонията също ще има управленска администрация; задачи и проблеми за решаване



ще бъдат прехвърляни на способните за това хора. Под съмнение е дали метафората на „подвежда-нето” би съществувала в едно съпричастно обще-ство.Намиране на решения в комониятаСпоред моето виждане комоните са равнопоста-

вени общества на съгласието. Условията за нами-ране на решение чрез консенсус – в буквалния смисъл! – днес рядко съществуват дори и в изпи-тани общности. Съгласие и натиск, без значение отвътре или отвън, скрит зад идеология, принуда, загриженост или липса на време, не вървят заедно. Гласуването в комонията би било от друг вид. Да помислим, че във времето след разпада сме могли да си върнем два основни елемента на културата: време и отдих. И двете са предпоставки за нефор-малния процес, в който може да се роди съгласи-ето, без да се налага едно решение да бъде взето за определено време. В бърборенето се обсъждат всички гледни точки на дадено предизвикател-ство, всеки глас бива чут и взет под внимание. Днешният метод на налагането би бил непознат в комонията, но ще присъства първичната радост от

„Визия в общността“ част от книгата „Над мен и Теб“. Автори Робин Алфред и Коша Аня Жу-бер. Преводачи са нашите приятели Новогорци (novogorci.com).Робин и Коша описват как можем да се грижим за „кълновете” на нашите мечти и идеали, за да ги видим как растат укрепнали в действителността. Те ни вдъхновяват да споделяме нашите визии, отчитайки тяхната жизненост и необходимост от постоянно обновление.Няма нищо по-мощно от една идея, чието време е дошло. Виктор ЮгоВсички наши проекти, всички наши общности се развиха в действителността от отделни семена – идеи, които си представяхме и подхранвахме, до-като могат да започнат да растат сами.Една идея идва отнякъде. Взимаме си душ и вне-запно ни спохожда идея – трябва да го направя! Понякога става насаме – Трябва да напиша поема за моята разходка в гората вчера следобед. Поняко-га трябва да намерим други, които да ни помогнат да изявим идеята си. Може би е малко смътна – искам да измисля нов начин за третиране на отпа-дъците – и трябва да й помогнем да се „приземи” и да се осъществи. Може би идеята изисква пари

състезанието на най-добрите идеи.Как комонията може да стане действителност?Възгледите на комонията са утопия (от гръцки

u-topos – никъде-място). В смисъла, който влага Ернст Блох, утопиите стават само тогава конкрет-ни, когато достатъчно хора се стремят към ней-ното осъществяване. И трябва така се случи, че промяната на властващите структури да направи възможно едно изосновно ново начало. Когато всички, които се чувстват заговорени във връзка с местното изпробване на комонията, пишат в Ту-итър и Фейсбук или дори старомодно разказват за това, комониите на обединеното човечество биха образували океана, от който ще се появят острови-те на онези, които с всички средства ще отстояват приватизирането на Земята. (Разбирайте „прива-тизиране” като „заграбване”, от латински privare, бел.прев.)Та, има ли надежда за комонията като форма на

обществото след упадъка му? Разумът ми казва „не”, сърцето – „да”. За да сближа глава и сърце, не мога да си представя по-добър начин от една истинска мисловна работилница по темата!

– искам да споделя знанията си за местните нрави с повече хора – и се нуждае от достъп до мрежи и публичност. Може би е родена от отчаяние – би трябвало да има по-добър начин да се взимат ре-шения от този! – и се нуждаете от повече идеи и от подходяща среда за нестандартно мислене.Както и да започва, идеята се появява в нас. Ние можем да изберем да разглеждаме това по раз-лични начини. Може би ни харесва да мислим, че това е „моя идея”, тя идва от моите знания и опит. Може би бихме предпочели да кажем, че времето на идеята е дошло и се е случило тя да попадне на мен. Можем да вярваме, че тя е съчетание от нещо мое и нещо извън мен, което е създало идеята. Би-хме могли да заключим, че няма нищо по-лично от визията; в същото време силата, която визията носи да променя действителността, извира от ней-ната връзка с по-голямото цяло. Истинските визии се откриват, не се произвеждат.Както и да го разглеждаме, опитът ни е научил на някои неща относно това как да се грижим за тази идея, как да я подхранваме, за да прерасне във ви-зия, която да ни вдъхновява, да окуражава други да се присъединят към нас, и да ни поддържа, ко-гато пътят стане труден.

Следва втора част.

Визия в общността 1



Грамийн Шакти внасят светлина в домоветеПревод от английски език: Рослава Стоянова

Статия: Грамийн Шакти (Бангладеш) на Награда за цялостен житейски принос- www.rightlivelihood.org/grameen_shakti.html

„… за това, че донесоха по устойчив начин освет-ление и електричество в хиляди селища в Бангла-деш и за насърчаването на здравеопазването, об-разованието и производителността в страната.“

До 2007г. организацията Грамийн Шакти е инсталирала над 110 000 домашни соларни сис-теми в селата в Бангладеш. Това доказва, че слънчевите панели могат да бъдат широкораз-пространени и бързо да осигурят достъпни и щадящи околната среда енергийни решения за бедното население в отдалечени райони.ОрганизациятаГрамийн Шакти („шакти“ означава „енергия“ на

бенгалски) е създадена през 1996г. като организа-ция с идеална цел под ръководството на банка Гра-мийн. Целта й е да насърчи и осигури на достъпна цена технология за генериране на електроенергия от възобновими източници за домовете в селата в Бангладеш. Тяхната дейност се фокусира не само върху техническата страна и изграждането на достатъчен капацитет за насърчаване на възобно-вяемата енергия. Те използват и опита на банка Грамийн в микрофинансирането, за да направят съоръженията за възобновяема енергия достъпни за бедните хора, живеещи в селата.През 2007г. Грамийн Шакти има 1500 полеви слу-

жители и е обучила 1000 инженера и 1000 местни техници в сферата на технологиите за възобно-вима енергия. Те или работят за Грамийн Шакти, или вече са стартирали собствен бизнес, свързан с възобновяемата енергия. Основател и директор

на Грамийн Шакти е бил Дипал Баруа. Баруа ра-боти в тясно сътрудничество с Мухамад Юнус от 1976г. и е съосновател на банката Грамийн (Юнус и банка Грамийн получават нобелова награда през 2006г.) След като работи като изпълнителен ди-ректор на Грамийн Шакти и заместник-управител на банка Грамийн в продължение на много години, Дипал Баруа напуска Грамийн Шакти и основава Фондацията Светла зелена енергия (Bright Green Energy Foundation) през 2010г. Новият изпълни-телен директор на Грамийн Шакти (към 2011г.) е Абсер Камал.Внедряване на технологии за възобновяема

електроенергия в селатаДо 2007г. Грамийн Шакти разполага с изградена

мрежа от офиси в 390 села във всички 64 района на Бангладеш, достигайки до най-отдалечените селища, в които живеят 70% от 135 милионното население на страната. В тези райони няма елек-тропреносна мрежа и затова населението често няма достъп до електричество. Чрез офисите си в селата, Грамийн Шакти насърчава използването на технологии за възобновяема енергия – особено домашни соларни системи, които обикновено се състоят от малък 30-100W фотоволтаичен панел, свързан с батерия, която съхранява енергията. До юни 2007г. Грамийн Шакти са инсталирали над 110 000 домашни соларни системи с капацитет, чиито максимум е около 5MW, обхващайки 30 000 села. Темпът на внедряване на системите расте ускорено, като планът е до 2015г. да има един ми-лион инсталирани системи. През 2007г. се инста-лират по над 4000 домашни соларни системи на месец. Освен това се построени и 4 ветрогенера-тора, 1000 генератора, работещи с биогаз и 3 со-ларно-термални генератора, както и 9 захранвани със слънчева енергия компютърни образовател-ни центрове. Програмата за оползотворяване на биогаз е свързана с развиващото се в Бангладеш животновъдство и птицевъдство, като една от це-лите е животинският тор да замени изкуствените такива.Участие на местната общностГрамийн Шакти винаги се стреми да включи в

проектите си местната общност – от планирането, през внедряването, до поддръжката на соларните системи – и затова създава мрежа от технологични центрове. Технологичните центрове се управляват основно от жени инженери, които обучават други жени за техници. Те се снабдяват с инструменти-

Жена инжинер демонстрира домашна соларна система, сн. www.rightlivelihood.org




те, нужни за обслужване и поправка на системите в тяхната област и за производство на аксесоари за домашните соларни системи. Към 2007г. работят седем технологични центъра, като планът е броят им да достигне 30 и 2000 жени да бъдат обучени за техници.Ползи от домашните соларни системиСлънчевите системи заместват керосиновите

лампи, премахвайки неприятния пушек и риска от възникване на пожар. Всяка домашна соларна сис-тема спестява около 375кг. въглероден диоксид на година. Собствениците на домашни соларни сис-теми спестяват и около 6 до 7,5 долара на месец от керосин, което в повечето случаи покрива вноска-та по заема им. През изминалата година (2006, тъй като текстът е писан през 2007г. – бел.пр.) цената на керосина е нараснала с 60% и продължава да нараства поради покачващата се цена на петрола на световния пазар и по-големите транспортни разходи. Цената ще се покачи още повече, когато правителството намали субсидирането на керо-син. Затова икономическите ползи от притежава-нето на домашна соларна система ще продължа-ват да растат.Домашните соларни системи носят и значител-

ни социални ползи. Множество клиники ги из-ползват, за да си осигурят осветление по време на прегледите или операциите. Училищата също ги използват за осветление, а и децата имат по-добра среда за учене вечер у дома. Наличието на електри-чество за зареждане на мобилните телефони дава възможност на много хора да поддържат връзка с членове на семейството си, разпръснати в Бангла-деш и по света. Жените също имат особено голяма полза от домашните соларни системи. Те се чувст-ват по-сигурни вечер и могат да се движат по-сво-бодно. Тъй като обикновено те са тези, които пре-карват най-много време у дома, имат най-голяма полза от премахването на пушека от керосинови-те лампи. Много жени използват възможността да работят до по-късно, която им дава светлината, за да стартират свой малък семеен бизнес, като пти-цевъдство или традиционен занаят.Домашните соларни системи имат значителен

потенциал за генериране на приходи. Шивачите, ресторантите и хранителните магазини могат да работят до по-късно. Соларните системи водят до увеличаване на производителността и в сфери, като риболов, обработка на ориз, птицевъдство и занаяти. Създават се нови работни места за техни-

ци, които да обслужват и ремонтират соларните системи, както и за стартиране на местни телеви-зионни канали. Възникват и нови възможности за бизнес, като ползване на мобилни телефони за провеждане на разговор срещу заплащане. Гра-мийн Шакти използва микро-съоръжения, за да позволи на собствениците на магазини да инста-лират фотоволтаично осветление и да удължат ра-ботното си време. През 2007г. са инсталирани над 10 000 микро-системи за осветление в магазините в отдалечените селски райони.ФинансиранеГрамийн Шакти разработва четири различни

кредитни схеми, за да направи домашните со-ларни системи по-достъпни. Потребителите пла-щат начална вноска с различен размер и месечни вноски, които се определят индивидуално според възможностите им. Семействата получават ниско-лихвени заеми, които Грамийн Шакти осигурява благодарение на фондацията Dutch Stichting Gilles и Световната банка чрез Компанията за развитие на инфраструктурата (Infrastructure Development Company Limited – IDCOL) към Министерството на финансите в Бангладеш. Грамийн Шакти полу-чава грантове и от USAID, за да покрие режийните си разходи, благодарение на което услугите, които предоставя, са по-евтини. Компанията получава широко признание за бизнес модела си, основан на вертикална интеграция на технологията за до-машни соларни системи и микрофинансирането. Грамийн Шакти получава началния си капитал от тръста и фонда Грамийн. Бързият растеж, който се случва през 2007г. се дължи на правителстве-на програма, подкрепена от Световната банка и Global Environment Facility (GEF), която стартира през 2003г.Ролеви модел за електрифициране на селски-

те райониГрамийн Шакти получава Европейската соларна

награда (European solar award) през 2003г. и награ-дата Ашден за устойчива енергия (Ashden Award for Sustainable Energy) във Великобритания през 2006г. Херман Шиър, президент на Евростар и но-сител на наградата за цялостен житейски принос през 1999г. казва: „Грамийн Шакти са пионери в информирането на обществото относно соларната енергия. Те допринесоха за значителни промени в качеството на живот на хората в селските райо-ни и постигат основната си цел за намаляване на бедността в Бангладеш. В бъдеще насърчаването

Страница 16 openom.eu

на използването на възобновяема енергия в раз-виващите се страни ще зависи от развитието на обслужващи компании за възобновяема енергия в селските райони (RESCOs). Грамийн Шакти съз-даде устойчив бизнес модел, който ще проправи път на други подобни организации и ще насърчи електрифицирането на селските райони в развива-щите се страни.“

Цитат„Факт е, че бъдещето принадлежи на техно-

логиите за възобновяема електроенергия. Но ако тези технологии не могат да стигнат до милионите хора, живеещи в селата и страдащи най-силно от енергийната криза, те не биха дос-тигнали пълния си потенциал и световните ико-номически и социални проблеми никога няма да бъдат разрешени.“

Дипал Баруа, бивш изпълнителен директор


Промити мозъци или седем начина да претвориш себе си е Творба на Seth Godin, която той пре-доставя под свободен лиценз. Преводач: Лина Калайджиева.www.sethgodin.com/sg/

Преди време, когато си бил на около четири годи-ни, системата се зае да те убеди в нещо, което не е вярно.Не просто да те убеди, но и да те обучава, да те тренира, да промива мозъци.Мисията: да ти покаже, че си посредствен; че по-корната работа е най-добрият начин за надеждно съществуване; че да създаваш посредствени неща за посредствени хора, отново и отново, е сигурен и лесен начин да получиш това, което искаш.Престъпи линията и системата ще те сбута об-ратно в центъра. Покажи признаци на истинска креативност, оригиналност или дори гениалност и добронамерени родители, учители и авторитет-ни фигури с нетърпение ще се занареждат да те връщат пак в правия път.Културата ни се нуждаеше от покорни работници, хора, които биха сътрудничели без да се оплак-ват, и ние се заехме да създадем колкото се може повече от тях.И така поколения ученици се превърнаха в слу-жители- заводски работници, търсещи платени длъжности без служебни задължения. Бяхме обу-чени да се нагаждаме, а след това открихме, че икономиката всъщност се нуждае от хора, които се отличават.Кога точно мозъците ни бяха промити да вярват, че най-добрият начин да изкарваш прехраната си е да имаш работа? Мисля, че все един от нас трябва да започне с това.С времето ползата от това да работиш за другите и да следваш правилата като покорен слуга ще

отмине, докато, парадоксално, трудността при намиране на свястна работа ще се увеличи.Преминахме през няколко поколения от огромни компании, които ставаха все по-големи и големи, гигантски бюрокрации, които ставаха по-огро-мни, и чиновнически служби, които все повече се отдалечаваха от това да създават нещо, което клиентът всъщност би купил.И тогава, доста внезапно, всичко това изчезна. Без-работицата се покачва, има съкращения и идеята, че можеш да си намериш добра работа, която да вър-шиш от вкъщи, да е добре платена и да не изисква да правиш нещо повече от това да стоиш вкъщи и да бездействаш…е, тези служби вече ги няма.Това ли е то? Отказа ли се? Това ли е краят на пътя, най-доброто, което ще получиш, началото на края?Същата служба, но повече работа, по-малко за-плащане.Същата индустрия, но по-малък растеж, никакви предизвикателства.Същият път, по-малко възможности за избор.Напълно е възможно пътят ти дотук да е бил дълъг и уморителен и тежкият труд да става все повече. Възможно е. Но аз не го вярвам.Защо ли?Защото сега има повече начини за постигане на целите, повече свобода и повече възможности от всякога – ако ти си готов да ги избереш.Новата индустриална революция (тази, която преживяваме, тази, която променя всичко) отвори врати за всеки (или по-скоро всеки с достатъчно ресурси и образование, за да е способен да проче-те този текст). Ако разполагаш с времето, интеле-кта, способността да достигаш до нови идеи, кои-то да се разпространяват, както този манифест, то тогава можеш да претвориш себе си, без значение какво правиш, с кого го правиш и какво очакват другите от теб.Емблемите, с които израснахме (неща като

Промити мозъци 1


Преводни творби


Ако искате да прочетете идеи за Действия или искате да се присъедините към екипа на ОМ - моля посетете следната връзка: http://openom.eu/bg/action/

Среща ОМ и приятели 28.01.2012

General Motors, телевизията, пощенските услу-ги, пенсионирането, монополистките медии) изчезват и биват заместени с чисто нов начин за взаимодействие, за изкарване на прехраната, за постигане на промяна. Този нов начин не се от-нася само за компаниите, но и за отделните хора – хората като теб.Посетете сайта ни, за да прочетете преводите на

останалите 9 части. openom.eu/bg/?s=washed-brains


Рослава Стоянова: На 28.01 в ИнитЛаб се проведе среща на представители на ОМ, Тук-там, Start Up, Start it smart, Free Sofia Tour, Живи места и ABLE.Ники от Start it smart разказа за настоящите им дей-ности и за желанието да създадат инкубатор, който да помага на хора, желаещи да започнат собствен бизнес, с информация, ноу-хау, съвети и споделяне на опит. Те биха искали да изградят и мрежа от университетски клубове по предприемачество, както и да издадат кни-га и да направят филм, отново свързани със съвети за започване на бизнес.От Start Up разказаха за ежегодишната конференция, която организират, както и за месечните Bootcamp, по време на които участниците могат свободно да разго-варят и да споделят опита си по различни теми. Спо-делиха също така и идеята си да направят филм, който да мотивира младите хора да се занимават с предпри-емачество.От Тук-Там разказаха повече за събитието Кариера в България, което организират и за помощта, която оказ-ват на хора, завършили образованието си в чужбина, но желаещи да се завърнат в България. Друга насока на работа на Тук-Там е и подпомагане на хора, на които тепърва им предстои да отидат да учат в чужбина – на-

сока, която предстои да се развива в бъдеще.Стани от Варна, който успя да се присъедини към нас виртуално, ни сподели информация за предстоящия през лятото Национален младежки фестивал.Втората голяма тема, която обсъдихме по време на срещата, беше за мрежата Живи места. Илия и Мом-чил разказаха накратко за дейностите, с които се за-нимават – биоземеделие, еко-строителство с природни материали, организиране на семинари и курсове с цел предаване на знания и споделяне на опит. Филип, който се включи към срещата виртуално, ни напомни колко е важно хората да се научат да бъдат производители, за-щото така създават истинска стойност. Изключително вдъхновяващ беше начина, по който представителите на Живи места говориха за природосъобразния начин на живот и живота близо до природата. Основната цел на мрежата в бъдеще ще е да помогне на повече такива хора да се намерят и да се свържат помежду си, за да си помагат и да споделят опит.Накрая Ваня от Free Sofia Tour разказа за идеите им да направят и алтернативни обиколки на София на различни теми, както и за предстоящото през април стартиране на Free Varna Tour. Тя сподели и за другите дейности на дружеството, а именно организиране на турове с благотворителна цел, както и желанието им за възраждане на Сердика.Възникнаха някои идеи за това как можем да си по-могнем взаимно за осъществяването на идеите и цели-те ни, като беше подчертано колко е важно да се съз-даде платформа за бърза и лесна комуникация между всички, за да могат думите да се превърнат в реални действия.Меми: За мен беше много вълнуващо да пътувам от Варна до София, за да видя и да се запозная на живо с всички приятели и колеги, с които бях общувала толко-ва дълго само виртуално. Също и да видя на едно мяс-то толкова много млади, ентусиазирани и дейни хора в България, които сами решават, правят и постигат много. Събирането и единодушието ни в тази снежна събота само по себе си вече е нещо невероятно добро. Очаквам с вълнение до какво ще ни доведе това…

Използваме подписи за добра цел в имейла си e действие от инициативата Ние сме това, което вършим.Уважително е човек да напише данните си за

връзка или кратко представяне в подписа на имейла си. Също така е хубаво да използваме подписите си за да даваме положителен пример. Възможни подписи са, например:• Бъди промяната, която искаш да видиш в

света• Усмихвай се• Като не печатаме имейлите си, спестяваме

изсичането на горите и т.н.Възможностите са безброй – само трябва да

използваме въображението си.

Използваме подписи за добра цел в имейла сиДействието описаха ОМ Приятели

Documents

ОМ вестник, брой 4