брой 3 (год. 9) декември, 2013

Списание на храм „Св. Атанасий“ гр. ВарнаСписание на храм „Св. Атанасий“ гр. Варна

брой 3 (год. 9) декември, 2013

Вести от православния святНа 2 декември

ислямисти от “Ал Нусра” са отвлекли игуменката на ма-настира “Св. Текла” в сирийския град Маалюля - майка Палагия. Заедно с нея вероятно са отвлечени и оста-

налите 11 сестри от православното сестринство в историческия манастир. Според държавната инфор-мационна агенция SANA в манастира са извършени и вандалски прояви. Според агенцията в обителта жи-веят около 40 монахини, както и сираци. Маалюля е малък град, чието население е предимно православ-но. Известен е с това, че там жителите все още гово-рят на езика на Иисус Христос. Градчето се намира на 55 километра северно от Дамаск. В него има много църкви и манастири, някои от които са от първите векове на християнството.

В началото на м. декември в румънския манастир Петру Воде бяха есхумирани мощите на отец Георги Калчю-Думитряса (1925-2006), както е според румън-ската църковна традиция това - след изпълването на седем години от деня на неговата смърт– 21 ноември 2006 г. Мощите на подвижника са намерени нетлен-ни. Отец Георги е символ на съпротивата срещу про-извола на комунистическата власт в Румъния – той

открито защитавал своята вяра, без да се страхува от затвор, гонение и смърт. Пре-карва 21 години от живота си в затвори-те. Написал е няколко книги и много статии, изнася много лекции и проповеди. С при-мера си вдъхновява хиляди последователи и най-ве-че младежи, вдъхвайки у тях решителност да бъдат верни на Христос и Неговата Църква.

По атинските улици се появиха графити в иконог-рафски стил. Тех-ният автор се под-писва с псевдонима “Фикос” и определя себе си като “уличен артист”, съчетаващ

византийското и съвременното изкуство по улиците на многомилионния град. както сам той казва, сюже-тите му са вдъхновени от християнското православ-но предание. Гръцките медии обърнаха внимание на уличните му “картини”, като отбелязват, че това е първи опит да се впише византийската иконограф-ска техника в едно модерно течение като street art.

Посетете интернет страниците: www.mitropolia-varna.org, www.pravoslavieto.org

За втора по-редна година се реализира про-ектът „Успех” по споразумението за сътрудничество между Варненска и Великопреслав-ска св. Митропо-

лия и Община Варна. Целевата група бяха ученици, които са били затруднени в усвояването на учебния материал през предходната година. Целта на проек-та – децата да подобрят навиците си за учение, да преговорят и да усвоят по-добре материала. За деца-та имаше както учебни часове, така и игри, разходки, различни забавления. Едно от тях беше месенето и печенето на хляб в Духовно-просветния център към храм „Св. архангел Михаил”. Тържествено -с викто-рина, почерпка и много игри бе отбелязан краят на проекта, който се предвижда да стане цлогодишен, заради интереса и постигнатите успехи.

„ЗАДЪЛЖЕНИЕ МИ Е ДА СЕ ГРИЖА ЗА БЕДНИ-ТЕ...”

„Ваше Високопреосвещенство, искате ли да съз-дадем общ проект за обгрижване на бедни и соци-

ално слаби ваши епархиоти?” - попи-тали приснопамет-ния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил немци, предста-вители на немска фондация. „Какво мога да кажа – та това ми е задължение!” - отговорил той. Приблизително така се провела първата среща в края на 90-те години на миналия век между мит-рополит Кирил и представители на немската фонда-ция „Либенау”. Денят бил Преображение Господне… През 1998 г. се регистрира сдружението “Българо-германско социално дело”, понастоящем Социална асоциация „Св. Андрей”. Тя доставя ежедневно топла храна, ежемесечно раздава пакети във Варна, Бал-чик, Суворовска община. А най-голямата инвестиция е ремонтирането и поддържането на детския ком-плекс в с. Кичево, където деца от 3 до 15-годишна възраст от семейства в тежко социално положение получават ежедневно грижи, възпитание и обуче-ние. На тазгодишното събиране на учредителите бе отслужена панихида на гроба на блаженопочиналия

Епархийски новини

11

-Акогато се роди Иисус във Ви-тлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток

дойдоха в Иерусалим и казваха: де е роди-лият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иеру-салим с Него. И като събра всички първос-вещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:

"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; за-щото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте гриж-ливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха.

И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младе-нецът. А като видяха звездата, те се за-радваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се покло-ниха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смир-на. И като получиха насъне откровение да

се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."

Евангелие от Матей, 2 глава, 1-12 стихове

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъ-де и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда.

Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат про-тив Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звез-да; това значи, - казват те - че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съд-бата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъ-дреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно цар-ство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета - Той прекарал прост и бе-ден живот, като водил след Себе Си дванаде-сет човеци, които не били с нищо знаменити.

На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията,

Поклонението нА влъхвите и зАгАдкАтА нА витлеемскАтА звездА

Св. Йоан Златоуст

Слово за живот

2

слово за животказват, никак не се състояла в това да се узна-ва по звездите кой ще се роди, а да се пред-сказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъ-дреците не били нито при раждането на май-ката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с по-клонението на родилия се Младенец иска-ли да угодят на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; зна-ят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са пред-виждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да зая-вяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подлагат на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било при-знак на крайна неразумност - персиецът, вар-варинът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

Ако това е неразумно, следващото е още

по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат!

И какви признаци на царски сан те наме-рили, когато видели пещерата, яслите, Мла-денеца в пелени и бедната Му майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за ко-гото узнавали, че той е от ниско, бедно състо-яние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се пок-лонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

Виждаш ли, колко несъобразности се от-криват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоуме-ния, за да не ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разрешение на въпро-сите.

Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание.

Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква неви-дима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала та-къв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палес-тина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден,

3

слово за животпри светлина на слънце-то. ...

Трето, това се доказ-ва от обстоятелството, че звездата ту се появя-вала, ту пак се скривала. Когато мъдреците оти-вали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Йерусалим, тя се скри-ла. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и по-теглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звез-да, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъ-дреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябва-ло да почива и кога да тръгва на път [Вж. кни-га Изход 13 глава, 21-22 стихове].

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната ви-сочина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посо-чи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Мла-денецът. Тъй като нейната височина била не-измерима, тя не би могла да обозначи и опре-дели със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят...

Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се явила не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот [Златоуст има

предвид постановленията на старозавет-ния Закон], да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и мо-рето. Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, ко-ито възвестявали за дохождането на Хрис-та, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна [виж също Месианските пророчест-ва], да питат за Царя, Който се родил у юде-ите; и юдеите научават от персийците това, за което не искали да се поучат от проро-ците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не приели Христа след толкова много пророчески доказател-ства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъ-пил с мъдреците така, както с ниневийци-те, на които изпратил Иона [Виж книгата на Иона], също така, както със самарянката [Виж Йоан 4 глава] и с ханаанката [Виж Мат. 15:21-28]. Заради това е и казано: "Ниневий-

4

слово за живот

ските мъже ще се явят на Съда с това поко-ление и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост." (Мат. 12:41-42). Онези повярвали на малко-то, а юдеите не повярвали и на голямото.

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреци-те към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъ-дреците не биха приели пророците. Да из-прати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, кое-то им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикновения си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явя-ването на звездата, след това ги удосто-ил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез ангела*; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисъл-та у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбу-дил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, как-

то постъпил с Кир, като го предразпо-ложил да освободи юдеитe [Виж Ездра 1:1-3]. Той обаче извършил това, без да нарушава сво-бодната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас от-горe, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послуша-ние.

"А, понеже бяха предупредени от

Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих.

Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подроб-но на три места в книгата Деяния на апосто-лите: 9, 22 и 26 глави.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Иона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил.

И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пъте-водител, за дългия път и при това проявя-ват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Иерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповяд-вали за него в своето отечество, след като получили откровение от ангела и свиде-телство от пророка.

5

Гласът на отците

дА вкусвАме смирението с черПАкСхиархимандрит Емилиан (Ватидис)

Преживявайки раздори с близките си, човек е склонен да се потапя в без-дната на душевните терзания и да

забравя за това, че първопричината на всич-ки конфликти са неуредиците в духовния ни живот. Който побеждава в битката със себе си, той има мир с околните. За всепобежда-ващата сила на смирението – наставления на атонския подвижник, един от най-почи-таните старци на Света Гора схиархиманд-рит Емилиан (Ватидис).

Когато човек греши, той се отделя от сво-ите близки и придобива чувството, че те не го обичат, не го съжаляват, не мислят за него, не се интересуват от него. Както езикът, който е изгубил усещането за вкус, не усеща сладост-та на меда, така и човекът на греха страда от безчувствие, не възприема любовта на хора-та, обижда се и всичко тълкува неправилно, считайки, че всички му желаят зло, че всички живеят и се радват, а него са го изоставили.

Дори ако пролееш кръв за него, той ще даде друго обяснение на твоята любов. Ако му ка-жеш нещо добро, той ще сметне, че се месиш в неговия живот. Ако му кажеш „седни тук”, той ще реши, че го презираш. Грешният човек живее в оковите на своя грях и в страшната тъмница на своята самота.

Когато човек, оказвайки се в такива ситуа-ции много пъти, стига до извода, че близките му не го обичат, не го съжаляват, не му помагат, че са виновни за нещо, е абсолютно ясно, че той е съгрешил. Онзи, който се е освободил от греха, придобива чувството, че всички го обичат, съ-жаляват, усеща всички хора като роднини, иска да ги прегърне, защото всички са изпълнени с милост към него. И така, колкото повече се ос-вобождавам от греха, толкова повече стигам до единение с близките си. И обратно, колкото повече съгрешавам, толкова повече се отделям от всички.

Никой не може да бъде с Бога, ако не се сми-рява, не се презира, ако не губи в нещо, ако не търпи загуби всеки ден. Ежедневно да понасяш загуби, лишения и безчестие от другите – това е наше опитно смирение, което ни прави велики пред Бога и благословени в Него.

6

гласът на отцитеТрябва да вкусвам смирение с черпак, отно-

во и отново и често да се съкрушавам. Но кога-то аз нищо не приемам от ближния, когато пазя своето достойнство, гледам да ме уважават, обичат, харесват, разбират, одобряват, призна-ват – тогава Бог не е с мен. Моят живот е душе-вен, а не духовен. Тогава живея с душевни пре-живявания, в някаква непълноценност. Живея по законите на психологията, а не на духовното общуване.

Ще ми кажете: „Нима е правилно хората да правят с мен, каквото си поискат?”. Разбира се, че да! Това е правилно и естествено, защото чо-век постъпва според своя характер. Нервният ще се нервира, кроткият ще се държи кротко, внимателният ще разговаря деликатно, а гру-бият, естествено, ще разговаря грубо. Както във внимателния човек няма да намериш грубост, така от грубия не може да очакваш учтивост.

Всеки човек със своето поведение изразява това, което е в сърцето му, той не може да даде нещо друго, няма да ти даде това, което искаш ти. Човек се държи така, както са се държали не-говият баща, майка, съобразно наследствените си качества, съобразно живота, който е водил до този момент. Всичко това се излива върху мен. Това, което мога да направя, е да приема всеки такъв, какъвто е, и особено когато той ми противодейства, върви срещу мен, защото това може да ме направи светец.

Всички ние, хората, се пречуп-ваме много лесно, готови сме да паднем, да се нараним. Нямаме твърдо самообладание. Имаме нерви, сърца и се променяме всеки час. Отиваш, например, да се разходиш с някого, за да полу-чиш удоволствие, а той по пътя се сеща за нещо, променя се и се намръщва. Казваш му нещо, той не го разбира правилно и от този ден избягва да се среща с теб. Всички хора са такива. Нервите ни не издържат, сърцата ни са чувствителни, и трябва да се съе-диним с Бога, за да получим сила.

Молитвата носи радост, защо-

то това е общуване с Бога. Няма да трупаме в себе си горчилката на обидата срещу ближния, няма да се бъркаме в чуждите работи. Нищо не трябва да ни разсейва в нашия живот. И да не се страхуваме. Да не се безпокоим. Да не страда-ме. Дори когато някой, воден от страст, постъп-ва с вас несправедливо, не се безпокойте, не се суетете. Няма да изгубите щастието и успеха си от това, защото ги очакваме не от хората, а от Бога.

Дори ако съм горделив, егоист и със своето превъзнасяне съм се уподобил на демон, поне-же казвам „помилуй ме, грешния”, Бог по Своята любов ще обърне вниманието Си върху това, което казвам с устата си, а не върху това, което ми е в сърцето, и ще приеме моето покаяние. Такава е Неговата благост.

Евангелското усилие в никакъв случай не е насилие. Това е духовен живот, покой, отхвър-ляне на грижите и ликуване. Това са Небесата, които се отварят за синовете и дъщерите на Бога, които постоянно са пред Него.

Господ ясно е казал в Евангелието: „Цар-ството Небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12). Затова всички вярващи в Христа живеят в самопринуждение и борба със своите страсти, в трудове и подвизи дото-гава, докато в сърцата им се всели Христос (вж: Еф. 3:17).

7

гласът на отците…Защо така се страхуваме да положим уси-

лие? Защо се съпротивляваме и виждаме в него бедствие и непреодолими трудности?

Собствените ни интереси, светското мисле-не, детинското непослушание, подвластността на модните идеологии, егоизмът и други недос-татъци ни притискат и ни пречат да възприемем „бремето Христово” от цялото си сърце. Освен това, дали под влияние на съвременното обще-ство, насочено към светското и забравило Бога, дали поради липсата на сериозни богословски познания, водим доста повърхностен духовен живот, а евангелският призив за усилие се тъл-кува лекомислено и безотговорно.

Обикновено хората не харесват страдание-то. Те поощряват прищевките на своята плът и по този начин още повече разгарят апетита й. Спокойствието, за което светските хора имат благословено разрешение, оправдание и осно-вание, за вярващия човек е пределът към по-гибел. За да успееш да се откажеш от инстинк-тивната грижа за своята плът, да отхвърлиш самоугаждането, е необходима истинска любов и Божествен огън. Той се разпалва в нас от Са-

мия Христос и променя вътрешното ни съще-ство. Истинският стремеж към Христа изтрива всеки друг стремеж.

Всички обичаме Бога. Но с нашите всеки-дневни дела, произтичащи от малодушието, чо-вешките слабости, небрежността, незнанието, страстите, свидетелстваме за своето автономно съществуване по отношение на Него. Любовта ни се изразходва за идеи, желания, придоби-ване на материални блага, за самите нас. А ние, между другото, така и не разбираме, че по този начин, закоравявайки в удоволствието и себе-угаждането, фактически късаме нашата връзка с Бога, губим Неговата Божествена любов.

Мерило на нашия живот е Христос, в мяр-ката на „пълната възраст на Христовото съвър-шенство” (Еф. 4:14). Св. Игнатий казва, че и ние можем да изповядваме с дръзновение: „Искам да постигна само едно – Христос”. Да Го открия за себе си. Да Го придобия. Да бъде Той „Господ мой и Бог мой” (Иоан. 20:28).

Превод от руски език: Презвитера Диана Янчева

Богословски размисли

стеПени нА лЮБовтАСвещеник Проф. Думитру Стенилоае

единението с Бог не може да бъде по-стигнато по друг начин, освен чрез чиста молитва. „Добродетелта на мо-

литвата осъществява тайната на единението ни с Бога – казва свети Григорий Палама – за-щото молитвата е връзка на разумните твари

с Бог”. Но единението с Бог превишава и чис-тата молитва. То означава съвършена любов. И човек не я дарява от себе си, но тя идва към него от Бога. Защото до настъпването на със-тоянието на чистата молитва човек трябва да е очистен от страстите. А очистването от

8

Богословски размислистрастите е също като възрастването на лю-бовта към Бога.

Така любовта Божия, своевременно очак-вайки душата, укрепва я в тишината на без-страстието и в чистата молитва. И с това в нея влиза и голямата лю-бов. „ Как се успокоява развълнуваното море, когато в него се налива елей – казва Диадох – доколкото бурята се по-беждава от качествата на елея, така и нашата душа се изпълва с бла-жено спокойствие, ко-гато в нея се влива сла-достта на Светия Дух”.

Съществува тясна връзка между любовта и безстрастието. Любовта предполага без-страстие и на свой ред го укрепява, поради факта, че тя- любовта, е противоположност на страстите, представляващи егоизъм. Където има страсти, там не може да съществува лю-бов. Затова любовта влиза в душата в пълнота, след като сме достигнали до безстрастие; ко-гато сме се освободили от страстите.

Разбира се и висшата молитва - превъз-хождащата молитва чрез понятия и думи също достигаме само тогава. Нали не може да се моли този, който е неспокоен и не успява да се насочи към Бога, докато е егоистично зает сам със себе си. В този смисъл, любовта слага печат върху всички останали доброде-тели, ако с всяка добродетел се умъртвява ня-коя страст.

Но тя, любовта, е незакъсняващ плод на молитвата: „Всички добродетели помагат на ума да достигне любовта към Бога, но най-ве-че чистата молитва. Защото чрез нея, устремя-вайки се към Бога, умът излиза над пределите на всичко съществуващо - казва св. Максим Изповедник.

Ако страстите се озна-чават с една дума „самолю-бие”, то любовта към Бога е противоположност на самолюбието. „Обичащият себе си не може да обича Бога – казва Диадох. А кой-то не обича себе си, поради изобилното богатство на Божията любов, той обича Бога, защото такъв нико-га не търси своята слава, а Божията. Докато обича-щият себе си търси своята слава, то обичащият Бога дири славата на Създателя си. Защото за възприем-чивата душа е свойствено да търси от една страна винаги славата Божия във всичките заповеди, които изпълнява, а от друга – да се услажда в своето смире-

ние”. И любовта към Бога на най-високото ниво

не е само свобода от страстите, но е дар Бо-жий, вселващ се в душата, която е достигнала това състояние.

Докато молитвата се подема отдолу, раз-бира се, подпомогната от скритата благодат на Светия Дух, то висшата любов е Божий от-говор отгоре. Чрез нея Божеството ни се от-крива и ние го усещаме.

Свети Григорий Палама казва за апостол Павел: „ Под властта на екстаза той забравил даже за молитвата към Бога. Това е същото, за което говори св. Исаак, имащ за съсвидетел божествения Григорий, че молитвата е чис-тота на ума, и внезапно секва, когато бива по-разена от светлината на Светата Троица, - или че съществува чистота на ума, над която по време на молитва сияе светлината на Светата Троица; тогава умът се въздига над молитвата в силата на чиста молитва и благодат на Духа. Тогава умът вече не се моли посредством мо-литвата, но изпадайки в екстаз, прониква в не-обяснимото”.

9

Богословски размислиТака, единението не е молитва, защото в

молитвата е ясно собственото съзнание за отличието от Бога. То се явява производно от молитвата, осъществяващо се в края й, като възхищение на ума от Бога. Свети Григорий Палама казва за единението на ума с Бога: „ То е, за което са казали отците: « Завършък на мо-литвата е възхищението на ума от Бога». Еди-нението – това е преживяване на любовта към Бога, снизхождаща отгоре. А «любовта – е от молитвата», – казва същият св. Исаак Сирин.

Но не за любовта, възрастваща заедно с молитвата става дума тук, а за любовта като нетварна Божествена енергия, като дар сви-ше. Ето как ги различава Диадох Фотикийски: „ Едно е естествената любов на душата, а дру-го е любовта, влизаща в нея от Духа Святаго. Първата се задържа и раздвижва и по наша-та воля, когато пожелаем. Заради това и бива похитена с лекота от злите духове, когато не сме решителни. А втората така силно възпла-менява душата с любов към Бога, че всичките й фибри се прилепят към неизказаната сла-дост на тази любов в неописуема и безкрайна привързаност. Защото умът, изпълващ се от духовното действие, се превръща в източник, от който се излива любов и радост”.

За разлика от католицизма, който не до-пуска нетварни енергии от Бога и който по-ради това разглежда и любовта като тварен дар, Православието счита любовта за нетвар-на енергия, п р е д а в а щ а се от Светия Дух – енергия Божествена и боготворяща, чрез която ние реално участваме в живота на Све-тата Троица. „ Любовта е от Бога” -казва св. Йоан (1 Йоан. 4: 7). «Но тази любов пред-

полага – според св. Василий Велики – собстве-ната предразположеност на тварната приро-да - семето или силата на любовта, намираща се в същността на човека, който е призван да достигне до съвършенство чрез любовта».

Човекът притежава потенциална способ-ност да стане субект на Божествената любов и в известна степен дори се стреми към нея. В това се и състои Божественото измъчване в него. Но самата любов в нейната пълнота човек не може да има от само себе си, а я по-лучава от Бог, което означава, че подобие не може да се придобие по друг начин, освен в евхаристийното общение с Бога.

Макар че в образа се крие възможност за подобие, то тази възможност не може да стане действителност сама по себе си, а единствено в пламенността на действията, в любовта на Бога.

Ние не откриваме природа в чист вид, а в състояние на субприрода или на природа, пропита с благодат. Значи и естествената лю-бов не познаваме в чистия й вид. Любовта, която виждаме в човека, извън връзката му с Бога, това даже не е и естествена любов. Го-лемите недостатъци на тази любов показват, че истинната любов не може да бъде друго, освен дар Божий. Когато природата достига здравото си състояние, в любовта й се съдър-жа Божествената благодат.

Но в тази естествена любов е активен и чо-векът. На по-високо стъпа-ло се намира този, в който действа из-ключително любовта Бо-жия. Или ка-зано по друг начин, в лю-бовта се раз-личават три степени:

а) тен-денция на естествена

10

Богословски размислисимпатия в състоянието на природата, отпад-нала от благодатта;

б) християнска любов, която, използвайки тези тенденции, възраства благодарение на Божествената благодат и собствените усилия. При нея се наблюдава ръст и тя става по-силна – в началото е колеблива, но след това става все по-здрава и интензивна. Диадох има пред-вид понякога първия, а понякога втория вид, говорейки за естествената любов. От нея из-вира втората любов, която бидейки нездрава, лесно може да бъде сбъркана с естествената симпатия или по-правилно казано с любовта, лишена от благодат. Но според това, как нара-ства и се укрепва, тя се приближава към оная любов - екстаз, която е изключителен дар сви-ше. Втората любов - християнската, приготвя душата за екстаза. И двете те могат да бъдат назовавани със същите имена, особено ко-гато става дума за най-високите степени на първата;

в) накрая, любовта като екстаз, или като изключителен дар свише. Тя идва след про-дължителна подготовка чрез втората любов и продължава кратки мигове, за да получи от нея нова сила втората любов и да продължи своето възрастване. Ако, в продължение на втората [любов], човек възхожда до състояние на природата, възстановена от благодатта, то любовта, като изключителен дар, го въздига над границите на природата. Често, говорей-ки за истинната любов, имаме предвид втора-та, като противоположност на първата, под-тисната от егоизъм. Но тя все още не е онaзи любов, която е напълно силата Божествена.

Съвършената любов означава пълна побе-да на човека над самия себе си, не в смисъл да презира себе си вследствие на отчаяние, а в смисъл позитивно да утвърждава живота със съзнанието, че истинният живот се състои в изключителната грижа за другите и забравяне за самия себе си. Имащ в себе си истинската любов, човек опитно преживява безкрайност-та на силите си, които явно не може да има сам от себе си.

Божествената Любов притежава трайност, която никакви превратности не могат да

разколебаят, което е чуждо на естествената любов. Имащият тази любов чувства в себе си извор, от който винаги блика светлина и радост. Тези добродетели не може да прите-жава естествената любов, която толкова бър-зо пада и която отслабва от всяко зло, което преживява.

Божествената любов, низхождаща към човека, предполага победа над егоизма, про-явящ се чрез страстите, и бидейки позитивен изход на човека извън себе си, тя се явява едновременно любов към Бога и любов към себеподобните. Разбира се, доколкото сила-та на любовта е от Бога и се придобива чрез устремяването на душата към Него чрез мо-литвата, е справедливо да се каже, че любовта към Бога е източник на любовта към хората, а не обратното. Не от любов към другите се дос-тига до любовта към Бога, а от любов към Него се стига до любовта към хората, доколкото по-следната се явява продължение на първата. «Когато някой започне да чувства изобилно любов към Бога, той започва да обича и ближ-ния си в чувството на духа, - казва Диадох. Това не означава, че понякога може да отсъства любовта към хората. Тя е необходим плод на любовта към Бога, както плодът от растението се нуждае от ефекта на слънчевата светлина, която то приема благодарение на своята ори-ентация към слънцето.

«Любещият Бога не може да не обича и всеки човек като самия себе си, – казва св. Максим Изповедник, – макар и да са му непри-ятни неочистените още страсти на ближния». «Светиите достигат съвършенство и подобие Божие, когато любовта им се излива върху всеки човек».

Любовта към Бога не допуска и най-мал-ка сянка върху любовта към себеподобните. «Който вижда в сърцето си сянка в любовта към някого заради някое прегрешение, то той е съвършено чужд на любовта към Бога. Защото любовта към Бог не понася дори и най-малка ненавист към някой човек». «Как-то Бог обича всички еднакво – прославяйки добродетелния, а смилявайки се над лошия и стараейки се да го изправи, така и любещият

11

Богословски размисли

Бога обича еднакво всички – добродетелния заради естеството и добрата му воля, а лошия - заради неговото естество и от състрадание към него, като към пребиваващ в мрак ».

Силата на подобна любов се обяснява с това, че тя не е нищо друго, освен Божията любов, обхванала душата и насочена, от една страна към Бога, а от друга – към хората. За-едно с това, свети Исаак Сирин вижда проти-воположост между любовта към света и любо-вта към хората: «Обичащите света не могат да притежават любов към хората».

Естествено, човек не може да вмести в себе си цялата Божия любов. Но имайки я, той я усеща като нещо, което вече не може да свърши. Той възраства в мярата, по която раз-крива сърцето си за хората, разширява го за океана от Божествена любов. «Много светии са предали телата си на зверове, огън и меч заради ближния».

Чрез достигналите такава любов се преда-ва нескончаемата енергия на Божествената любов, макар и каналът на тяхното същество да е твърде тесен, за да може тя да се про-яви от самото начало в цялостност. В тях се създава впечатлението, че ги връхлита, че ги погълва радостта и безкрайното желание да прегърнат всекиго. Но така любовта достига най-високите степени – такива като екстаза.

«Любовта по своето ка-чество е уподобяване на Бога, доколкото това е въз-можно за смъртните; по действието си е възторг, екстаз за душата; по ре-зултат – източник на вяра, бездна от дълготърпение, океан от смирение» – каз-ва св. Йоан Лествичник.

Исаак Сирин така опис-ва безкрайността на любо-вта, изливаща се в сърце-то от Бога: «Любов, имаща за свой предмет Бога, – е извиращ из земята извор, никога не прекъсващ сво-ето течение. Нали Самият Той – източникът на лю-

бовта, и веществото, хранещо я, не свършва никога… Сподобилият се с нея никога не е лишен от веществото, водещо го към помне-нето на Бога, така че той и в съня си беседва с Него».

А екстатическия /възторжен/ характер на тази любов той описва така: «Тази любов пра-ви душата възторжена. Поради това сърцето, изпитващо я, вече не може да се отдели от нея, но по мярата на любовта, която го е обзела, в него се забелязва необикновена промяна. А осезаемите признаци на тази промяна са та-кива: лицето на човека става пламтящо, пълно с очарование, тялото му се сгрява, страхът и студът го напускат и той става, така да се каже, екстатичен-възбуден. Силата, събираща ума, бяга от него, като че ли той самият [ум] излиза извън себе си. Застрашаващата смърт той счи-та за радост и съзерцанието на ума не търпи повече никакво прекъсване в разбиране на небесното … Знанието и зрението му естест-вено са изчезнали и той вече не чувства дви-жението си между предметите, но дори и да прави нещо, не го усеща, след като умът му плава в съзерцание и размишление, в посто-янна беседа с някого».

Наричайки я като Диадох „опиянение, екс-таз на душата», свети Исаак го характериза

12

Богословски размисли

Вяра и живот

АПостолос ЦАлАПАтАс

така: « От това духовно опиянение били пияни и апостолите, и мъчениците- първите, обхож-дайки земята в трудове и усърдие, а вторите – проливайки кръвта си от отсечните си чле-нове като вода и понасяйки най-големите мъ-чения, без да отслабнат душевно.

По такъв начин Божествената любов е опиянение, преодоляващо със своя енту-сиазъм оценката на света за ума и чувствата на тялото. Тя пренася на друго ниво има-щия общо с нея. Вижда друг свят, логиката на който надвишава логиката на обичайния живот, получава усещането за други състо-яния, превъзхожда усещането за болка и плътски удоволствия. Заради това мъчени-ците изглеждат безумни за света, но са ис-тински мъдреци.

Свети Йоан Лествичник заявява, че Бо-жествената любов не позволява на проник-

натите от нея да чувстват даже удоволствие от храната или да я желаят често. « Защото, както водата храни корените на растенията по земята, така и небесният огън храни ду-шата на такива». Любовта е сила, която хра-неща духа, излива сила и в тялото, така че то повече няма нужда от редовна храна, за да поддържа жизнената си сила.

Но по-интересна е бележката на св. Йоан Лествичник за това, че когато обичаме ли-цето на възлюбления, то има силата да ни променя, а колко повече ликът Божий. « Ако лицето на възлюбения ни напълно ни про-меня по виден начин и ни прави сияещи, щастливи, не тъжни, какво ли би сторило Божието лице, влизайки по невидим начин в чистата душа ?»

Превод от руски език: Валя Марчелова

Апостолос Цалапатас се родил през 1885 година в с.Агнатери, разположено недалеч от града Ла-риса. Освен него, родителите му Йоан и Мария

имали дъщеря Василики. Те били бедни и обикновени, но честни и вярващи хора. В „учение и наставление Господне” възпитали децата си.

Апостолос се отличавал с особено благочестие. Той останал неграмотен, защото родителите му не могли да платят обучението му в училище и станал овчар (както и повечето му предци). Бил обикновен, чист и целомъдрен младеж. По време на работата си се молел и славословел Бога.

Достигайки зряла възраст, Апостолос се оженил за Асимула от с. Арменио. На съпрузите им се роди-

13

вяра и животли син и две дъщери. Жи-вели бедно, но в мир и любов. Синът на Цалапатас починал на десет години и те осинови-ли още едно дете (по този начин иска-ли да оставят наследник и да съхранят своя род). Но над всичко е Божията воля: скоро починал и вторият син на Апостолос. Няколко години по-късно ум-ряла и съпругата му. Като останал вдовец, той се посветил на възпитанието на двете си дъщери.

Сарандис Аксугас свидетелства: „Аз бях овчар и помагах на дядо Апостолос. Веднъж през деня ние си почивахме до храма на Пресвета Богородица в Арменио. Изведнъж Апостолос скочи, събра овцете и замина, а мен ме остави да спя. После ми разказа, че видял в съня си Богородица. Тя му наредила да събере овцете и повече да не ги довежда към храма, защото оставят след себе си тор и затрудняват преминаването на поклонни-ците.

Апостолос бил съвсем обикновен човек, с искрена и жива вяра, и Богородица му се явила още веднъж. Тя му наредила да стане надзирател на Нейната църква в Арменио. След като Пресвета Богородица му се явила още няколко пъти, Апостолос уведомил за случилото се своите дъщери, но получил от тях отпор и несъгласие. Една от дъщерите, която била особено недоволна и говорила с баща си без необходимото уважение, видя-ла насън Богородица, която й наредила да не пречи на плановете на Апостолос.

И така, през 1953 година той напуснал дома си и напълно се посветил на грижи-

те за храма „Живоносен И з т о ч н и к ” в Арменио. Работел рев-ностно и са-моотвержено и водел таен подвижниче-ски живот. С благослове-нието на све-щеник, Апос-толос носел п о д р а с н и к и скуфия и пуснал дълга

брада, но не приел монашеско постриже-ние. По всяко време на годината ходел бос (дори през зимата по снега) и нито веднъж не настинал. Апостолос не подстригвал ко-сата си и я връзвал с парче тел. Поклонници-те черпел с вода и кафе. Към всички се отна-сял с доброта и смирение. На учениците от средното училище разказвал за явяването на Пресвета Богородица и споделил, че Тя му открила времето на неговата смърт (ко-гато изсъхне върхът на кипариса до храма).

От време на време Богородица продъл-жавала да се явява на Апостолос и хората чували, как те разговарят в храма. Тъй като зрението на подвижника отслабнало, той често питал поклонниците дали върхът на кипариса не е изсъхнал. Когато му казали, че започва да изсъхва, Апостолос отишъл при дърводелеца и му поръчал ковчег. „За кого?”, - попитал го майсторът. „За мен. След няколко дни ще умра”, - отговорил Апосто-лос.

И наистина, след няколко дни Апостолос се разболял. Неговият племенник Георги Цалапатас научил за това от една монахиня и побързал да го навести. Веднага щом ви-дял роднината си, Апостолос казал: „Мона-хинята ти каза, че умирам? Богородица ми съобщи, че утре в 3 часа ще ми даде билет”.

На другия ден, няколко минути преди

14

вяра и животтри часа след обяд, Апостолос ударил кам-баната, влязъл в храма, застанал на колене пред чудотворната икона на Богородица, скръстил ръце на гърдите си и по време на молитвата починал. Чистата му душа се въз-несла на небесата.

Погребали Апостолос до храма на Пре-света Богородица, на която той вярно слу-жел в продължение на двадесет години - от

1953 до 1973 г. Поклонниците, които позна-вали и обичали подвижника, пожелали мо-гилата му да бъде близо до църквата. И го постигнали, въпреки противодействието на местните власти.

Вечна му памет. Амин.

Превод от руски език: Презвитера Диана Янчева

Поглед

изкуството дА живееш ПростоСвещеник Ясен Шинев

“Простотата разкрива, а сложността измъчва.”

Св. Филарет Московски

ние сме деца на един сложен свят. По-топени сме изцяло в динамиката и ха-оса на връхлитащото ни ежедневие,

чиято мощна струя помита всичко на пътя си. Неусетно сме се превърнали от личности в индивиди, от фигури в лутащи се единици по неизброимите пътища на съвременност-та. Нямаме време да изградим нещо цялост-но, отделили сме се от всичко съществено и истинско. Без собствено верую, изпълнени с подозрения за другите и пронизани със съм-нения за самите себе си. Трептящото безпо-койство е обсебило нашия мисловен стере-отип, а страхът във всичките му психогенни производни ни преследва навсякъде. Ние сме боязливи и агресивни, малодушни и аро-гантни, несигурни във всичко, освен в жела-нието да живеем комфортно. В името на това сме способни на всякакви жертви-професи-

онални и лични, обществени и съкровени. Тази съвременна диагноза е и нашето про-клятие. За съжаление то поразява не само невярващите в Христа, но и тези избраници, които са решили да Го следват и живеят, съо-бразно Неговите свети заповеди.

Християнството като доктрина вина-ги е изразявало святото и чисто учение за простота и осветеност на всеки елемент от човешкото битие. Бог като Творец на всичко видимо и невидимо, непрестанно благосла-вя и освещава живота на поколения хора, из-исквайки от тях ”На първо място да търсят Неговата правда и Неговата истина”(Мат 6:33), със съкровеното обещание, че всичко друго ще им се придаде. С това Той прониз-ва материята, приближава земята до Небе-то, прилепя я до лицето си, за да може да одухотвори и оживотвори всичко.

15

ПогледСпасителят, през цялото си тригодишно

служение в плът, винаги е бил достъпен, разбираем и ясен в най-чистия и духовен смисъл на думата. Говорил е езика на наро-да, движил се е като обикновен странник, държал се е във висша степен като един от своя народ. Този истински Син Човечески е използвал притчи и образи, за да скъси в общуването си дистанцията си между Него и хората. Последователите Му са усещали дъха Му, виждали са потта от лицето Му и сами са намирали в Неговата необикновена и божествена простота пример за подража-ние във всяко отношение. Бил и сред тях, и до тях - духовен и земен, изискан и прагма-тичен, елегантен и духовно реален. Иисус от Назарет е бил низхождащ в аристократизма си и въздигнат в битийността си, по начин непознавана от нито един от родените от жена. Обаятелен и необясним, трогващ и изчерпателен със всеки свой жест и дейст-вие - образец за учител и духовен лидер. Тази простота е предавал и на хората, кои-то са Го следвали навсякъде и неслучайно преминала чрез предаването на духовните дарби на апостолите и апостолските мъже. Те са излъчвали сила и дух Свети, но пресъз-дадена по възможно най-достъпния и раз-бираем за слушателите начин. Всячески са избягвали похватите на високопарната пре-мъдрост и риторически техники, стремейки се максимално да изчистят и опростят своя подход към конкретно заобикалящите ги. С това са пленявали сърцата им, превръщали са ги от различни съсловия юдеи и изклю-чителни елини във вдъхновени вярващи и носители на духа на Новия завет. Доказали са, че езикът на божествената любов е прост и необясним, но необикновено въздейст-ващ, независимо от всички условности, ко-ито могат да разделят хората в стремежа си да живеят по един различен и по –пълноце-нен до сега начин. Предавали са силата на Небето, а не са разчитали на своята мъдрост и ерудиция.

Светите Отци, като носители на духа на Светото Предание, са приели чрез и в Духа

Светаго тази особена божествена и неизра-зима простота, както в поведението и, така и в изказа си. Пример за това са техните богов-дъхновени творения, толкова достъпни и близки за искрено вярващата душа и до днес! Затова и Православието е толкова трогващо и поразяващо за поколения хора и предава волята на Небето чрез пълнотата на благо-датта, независимо и въпреки исторически-те превратности на Изтока. Православният човек е дете на Бога, което не толкова се старае да го обясни и анализира, изтъквай-ки всичките Му необикновени свойства и качества, колкото се радва и съприживява душевно и просто чудото на слизането на божествената благодат в душата, къпейки се в богатството от пълнота и неизразимо вдъхновение. Творение, което възхвалява Твореца в простотата и спонтаността си! Православният още от ранни времена е разбирал изразеното в 18 век от св.Филарет Московски, а именно че простотата разкри-

16

Погледва, необяснимото, а сложното обърква лес-но обяснимото и, че езикът на Бога винаги е бил и си остава прост във всичките Му нео-бикновени проявления! Човекът се измъчва в сложността и се успокоява в простотата, изморява се в подробностите и се утешава в цялото. Не само божествената премъдрост, но и индивидуалният житейски опит показ-ват, че всичко истинско е просто и всичко просто е истинско.Това е неизменен закон във Вселената, която е изградена по гени-ален, но и прост начин от нашия Творец и Създател. Духовните закони са прости, но всебхватни и засягат всяко човешко съще-ство, независимо от неговия пол, възраст и занятие. Благодатният живот е и прост във всички свои проявления или изразено по друг начин, за придобиването на божестве-ната благодат е необходимо молещият се да изчисти сърцето си и го потопи в простота и смирение. Това във висша степен е разбрал религиозният гений на св.Амвросий Оптин-ски, който обичал да повтаря на поклонни-ците, идващи при него за съвет - „Там, къде-то е просто, има сто ангела, а където не е просто- няма нито един!.“ Бог обича просто-тата, както и чистотата, за да може да изрази себе Си, да се обясни в любов на творенията Си! Тогава е най-въздействащ, най-трогващ и неотразим! Силен в простотата си, мощен в достъпността си! Простотата е езикът на Бога, а сложността е белег на Сатаната!

Това се отнася в еднаква степен, както за времената, когато науката и техническият прогрес не са били навлезли толкова дълбоко и всеобхватно в живота на хората, така и сега, в динамиката на на-стъпващата глобализация. При този настоящ бум на технологиите и връхлита-ща информация от всички посоки е повече от необ-ходимо нещата да бъдат опростени, за да могат по-лесно да бъдат асимили-

рани от обикновения човешки ум. В нашето съвремие, когато човекът е подложен на толкова много психосоматични изпитания и хаосът на съзнанията е очевиден факт, звучат като лекарство думите на един от бо-говидците на нашето съвремие - старецът Паисий Светогорец, отправени до читатели-те на неговия труд - “Да превърнеш чуждата болка в своя” – “Това, което днес наричат удобства, в действителност се оказват неудобства. Удобство е да опростиш жи-вота си и да се ограничиш с необходимото.Това освобождава човека.” Освобождение, което идва след задължително разтовар-ване от непоносимата тежест на неизбро-имите задачи, които човек си поставя да из-върши, без да се съобразява с реалните си възможности. Ако приемем всеки ден като последен в живота ни и насочим внимани-ето си само към най-важното и съществе-ното в него, след едно правилно и духовно степенуване на ценностите, тогава нещата изглеждат по много по –различен начин. Да опростиш, на практика означава да освобо-диш съзнанието си от хилядите пробожда-щи те “още и още” ангажименти, които бавно съсипват изострeнатата ти чувствителност и лесно наранима нервна система. Опростя-ването е на практика терапия за съхранение на личността, сравнима с дълбоко поемане на чист въздух в една натровена и негатив-на среда. Удобството се е превърнало в не-удобство, нещо повече - в робство, което

17

Погледизсмуква живителните сили на действения, активен и винаги натоварен модерен човек. Той е поставен в разлагащото блато на ком-форта, което му “гарантира” проспeритет и удовлетворяване на неговото съкровено аз. Но в един момент на просветление раз-бира цялата заблуда на действителността, превърнало го в пленник на връхлитащи го събития, а не свободна личност, която умее да ръководи мъдро жизнения си път. “Необ-ходимото” според старецът Паисий е спа-сителният пояс, който ще съхрани баланса между очакваното и постигнатото, исканото и неговото реално удовлетворение. Душата желае свобода, но тя може да дойде само след разкъсване на реалните и въобража-

еми паяжини на подтискащото битие.Затова е истинско изкуство да отхвърлиш

този свят като воля и представа, създадена от някой друг за теб, като се освободиш от притискащите условности на душевно съ-сипващия ритъм на живот.

Но всичко това е възможно само и един-ствено чрез Бога и поставянето Му в центъ-ра на нашия малък и крехък свят, изправен пред заплахата от саморазрушение. Един-ствен Той, с невидимата Си и могъща Воля, може да преведе нашия разлюлян от вълни-те кораб по пътя на избавлението и спасе-нието! Амин!

Призив

зА съвременните християниСтарецът Моисей Светогорец

монах Моисей Светогорец се подви-зава на Света Гора Атон от око-ло тридесет и пет години. Той е

иконописец, поет, критик и писател. Издал е 52 книги и е написал повече от 1000 статии. Трудовете му са преведени и издадени в мно-го страни по света. Изпълнявал е длъжност-та старши секретар на Свещения Кинотис на Света Гора. В продължение на около два-десет и пет години е старец в килията „Св. Йоан Златоуст” в скита „Св. великомъченик Пантелеймон” към манастира Кутлумуш.

Когато съвременният християнин го-вори за Бога, той често има предвид нещо,

което се намира някъде далеч в небето и е неизвестно, непонятно, недостижимо, недо-сегаемо - нещо, което той одобрява и което е полезно в момент на необходимост; поня-кога той му приписва магически свойства и често повтаря неправославната фраза: „Вяр-вай и не разсъждавай”.

Но тази вяра в Бога не води до същест-вени промени в живота на християнина. Той може понякога да ходи на църква в неделя, да държи в библиотеката си съвременни духовни книги, в дневната – стари икони, в ръцете – броеница, може да дава извест-на милостиня. Но той се ядосва от това, че другите хора не съответстват на неговите

18

Призивочаквания, жаден е за пари, потънал е в егоизъм, жажда за комфорт, без-покойство, конку-ренция. Това не е живот в Христа. Тук мирише на смърт. С какво християни-нът днес се отли-чава от останалите хора? Ако няма д ъ л го т ъ р п е н и е , кротост, радост, простота и особе-но смирение, това означава, че той нищо не е разбрал за живота в Христа. За живота, който обновява, преобразява и облагородява човека дори под тежестта на всекидневните трудности.

Животът на такива християни се свежда до безсмислено и глупаво оцеляване, защо-то човек не може да живее само заради пен-сия, втори апартамент или нова кола. Ние не чакаме кардинални промени, действаме без надежда. И постоянно бързаме, като по този начин си ушиваме саван. Животът, казваме ние, е черен и безрадостен, това е мътна и мрачна рутина.

Християнинът е призван преди всичко да се вслушва в гласа на Евангелието, който го призовава постоянно да рискува комфорта, от който е обзет и който го кара лукаво да казва: слава на Бога, ние не правим нищо ужасно и срамно от онова, което гледаме всеки ден по телевизора. Тази мисъл, най-ве-роятно от демоните, и успокоението, което дава, изобщо не са добри. Ние ще отговаряме пред Бога не само за това, че не сме правили нещо лошо, но и за това, че не сме вършили добрини, не сме възлюбили добродетелта.

Християните днес имат двойствен жи-вот, не винаги притежават чистота и ця-лостност на личността. Това раздвояване е голямо страдание. Християнинът не трябва

да изглежда един, а да бъде друг, да казва едно, а да прави друго. Това преструване, до-бро или лошо, не може да бъде чер-та на християнина. Истинските отно-шения на човека с Бога характери-зират и неговите отношения с хора-та. Християнинът във всекидневния живот и христия-нинът в неделите не са различни хора. Както вече

казах, съществува такова благочестиво ли-цемерие. Алегорията на стремящия се към съвършен външен вид човек, са листата на смоковницата, които скриват неговата вътрешна празнота и голота. На скъпите и красиви дрехи не съответстват красотата и съвършенството на вътрешния свят.

Християнинът потъва в насъщните гри-жи, мисли за много неща, разсейва се с дре-болии, прави от мухата слон, стреми се към удоволствие и забранени плодове, които му изглеждат красиви, сладки и приятни, не иска да се отличава от другите, не иска да се бори, не иска да намалява и ограничава своята свобода. Връща се демонът от Едем и му предлага нещо бляскаво, но не скъпо-ценно; лесно получавано, евтино, широко рекламирано, търсено, масово, лъжливо. Придобиването на това не се явява успех, в него няма истинност, борба, труд на търпе-ние и любов. И в това се заключава лъжата, лъжливата ориентация, заблуждението в приемането на демонския морал – съмните-лен, коварен, целящ сближаване със света. По този начин на човек му се дават лъжливи приоритети, измислени, откъслечни исти-ни, възхвала на порока, опасна изолация, болен нарцисизъм, отместване на пробле-

19

Призивмите, ярки цветове на празната обвивка. Преувеличавам ли?

Днес ние, християните, имаме магическа представа за Църквата. Казваме: „Ако дой-деш в Църквата, работите ти ще потръгнат”. Но сред вярващите християни има и безра-ботни, и млади учени, които не са получили места, и фалирали търговци. Казваме: „Ако не дойдеш в Църквата, всичко ще ти про-падне”. Но дошлият Христос не е притискал никого. Ние нямаме право да заплашваме, да стряскаме света, още повече да пеем пес-ни за несъществуващ Бог, тоест за Бог, кой-то наказва, отмъщава, проявява жестокост, завист, вражда. За Бог, който раздава най-хубавите работни места, солидни заплати, високи пенсии и помощи, благополучие, дълголетие и др. Ние приличаме на популя-ризатори на нова продукция за красота или на адвокати на несправедливо пострадалия Бог. Ние, християните от опърничавия два-десети век, още не сме разбрали, че Църк-вата – това е Христос, Който спасява, а не е спасявана от някого от нас. Христос е казал: ако от цялото си сърце искаме да постигнем съвършенство, да Го последваме. Днешните християни стават прокурори, по-царствени от царя, с безогледна ревност, с усърдие не по разум, с фалшиво мисионерство.

Но, скъпи мои, голямата част от светци-те на наша-та Църква са били болни и бедни хора, често преслед-вани, немощ-ни, презирани, те не биха при-влекли погле-да ви. Христос се е просла-вил на Голгота. Страданието е спътник на нашия живот. Символ на християнство-

то е кръстът. Недопустимо е да се изопача-ва истината. В Църквата продължава да съ-ществува страдание, но то има смисъл, има изход, то води към възкресение. Ние нямаме право, както правят някои политици преди избори, да лъжем народа, като му обещава-ме земен рай. Христос е казал, че в света ще имаме скърби. Той не нарича блажени тези, които си губят времето с развлечения. А ние създаваме неохристиянство по наше раз-биране, за собствените ни нужди, което не уморява, което е безметежно, удобно, леко, без всякаква ценност, антиаскетично и най-накрая, антиевангелско. От тази гледна точ-ка Божествената Литургия в храма е просто слушане на думи и съзерцаване на обреди, и може спокойно да се гледа по телевизора, докато си седим в креслото, или да се слуша по радиото в колата. Тук няма жертва, съу-частие, бодърстване, събиране на вярващи в Тайнството.

В християнските общини бездомният, неучтивият, недружелюбният, самотният и нещастният човек трябва да бъде стоплен с любовта и истината. Ако идващият при нас се сблъсква с нашето нехайство, рав-нодушие, негостоприемство, умореност и нерешителност, това е трагично и за нас, и за него. Ако нямаме светлина и радост, ду-ховен опит и живот, какво може да предло-

жим? Той ще наме-ри всичко това на друго място и, може би, в по-до-бър вид. Ако ние, християните, не изпитваме радост от личната среща с Христос, какъв тогава е смисълът на нашата хрис-тиянска идентич-ност и формално-то посещаване на храма? Св. Григо-рий Синаит казва: ако не разберем

20

Призивкакви ни е създал Бог, няма да разберем и това, какви ни е направил грехът. Ако не из-питаме светлината на благодатта, ще кажем, че ни е добре и в полумрака. В светлината се открива нашата действителност. В светлина-та ще бъде открита истината на Църквата. Църквата не е това, което си фантазираме, представяме, не е това, което съответства на нашите желания. Църквата представлява майчина прегръдка, която желае да спаси всички, които поискат да се спасят. Това не е институт, идеология, група, система или партия. Църквата не осъжда, не наказва, не търси привърженици, не се променя, не разделя, не се уморява, не си почива, не се безпокои за убедителни доводи, никога ни-кого не се опитва да пороби или разгроми. Обърнете на това внимание, моля ви.

Ние, християните, днес трябва да станем хора с чист духовен опит, за да може самият

ни живот да говори по-силно от всичките ни думи, да не изискваме с дързост чудеса, да не бързаме в молитвата, да се вслушваме в дру-гия човек, който и да е той, да издържаме на противодействията, да сътрудничим с Бога. Ние ще Му дадем нашия доброволен труд, а Той – Своята благодат и милост, защото винаги спасението на човека е съчетание от божест-вената благодат и човешкото усилие. Чове-кът е бил създаден по образ Божий и целта на създаването му е обожението. Мисията на Църквата е спасението на света; Тайнствата на Църквата освещават човека, който очиствай-ки се, се озарява и достига обожение. Такава е православната теология, антропология, екле-сиология и аскетика на нашата Църква. Да не търсим други пътища, когато пътят на спасе-нието, обожението и съвършенството е един.

Превод от руски език: Презвитера Диана Янчева

Вяра и наука

Без нАучни докАзАтелствАИеромонах Савва (Гамалий)

зад стремежа да бъдат доказани рели-гиозните истини с помощта на науката, по-скоро прозира желанието достойно

да бъде даден отговор на онези, които чрез същата тази наука се опитват да докажат, че религията е несъстоятелна. Прекалено силно е убеждението на много хора, че науката оп-ровергава вярата, затова и много ми се иска да докажа обратното. Но не бива да изпадаме в крайности. Сред задачите на апологетиката стои и задачата да бъде показано, че религия-

та и науката не са несъвместими, не се отричат една друга и напълно могат да съществуват заедно и в съгласие - не само в обществото, но и вътре в отделния човек. А да се опитваме да докажем истините на вярата с помощта на науката е напълно излишно. Защо?

Най-вече защото предметът на интерес от страна на науката и вярата е различен. Вярата търси Бога, а науката изучава видимия, осеза-емия свят. Религиозните истини са резултат на откровения. Човек не би могъл сам да стигне

21

вяра и наукадо тях. Бог е открил Себе Си за човека, а християнството е пълнотата на откровение-то на Бога към човека. Зато-ва религиозните истини са неизменни вече две хиляди години. Дори новите догма-ти, които са се появявали в хода на историята, не са въз-вестявали нови истини, не са променяли съдържанието на вярата, но единствено са обличали тази вяра в по-точ-ни словесни формулировки.

Но, имайки пълнотата на възможното откровение на Бога, ние нямаме пълнотата на знанията за сътворения свят. Нашите знания за него непрекъснато се про-менят и уточняват. Ние все още едва опозна-ваме света и не знаем до край как е устроен той. Онова, което днес ни се струва доказана научна истина, утре може да се окаже в най-добрия случай наивно, ако не и просто глу-паво. Науката живее чрез теории и хипотези. За науката би било нормално да се прости с общопризнатата и, изглеждаща надеждна те-ория в случай, че бъдат получени достовер-ни наблюдения, които я опровергават. През средневековието някой би могъл в пълно съответствие със съвременното му естество-знание да заяви, че геоцентричният модел на Вселената доказва, че човека заема централ-но място в Божието творение, тъй като всичко се върти около земята. Днес е очевидно, че такава аргументация е погрешна и е основана на неправилната представа за Вселената. Ако в съвремието някой заговори за това, че тео-рията за Големият взрив доказва творението на целия свят от нищото, той има всички шан-сове да получи репутацията на глупец сред потомците си. И всичко това, просто защото не е могъл да разбере разликата между съ-държанието на Откровението и науката.

Господ ни е обяснил за какво говори Пи-санието: Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. (Ин. 5, 39).

И така, ако Библията свидетелства за Христа, за Бога и за отношението на Бога към човека, а не за устройството на света, то, четейки раз-каза на книгата Битие за сътворението на све-та, ние не трябва да търсим в текста указания за това, преди колко години е станало това, какъв е точният ред на творението и така нататък. От този разказ ни е нужно на първо място да изведем разбирането за това, че Бог е Творец на всичко, че Бог е благ, и цялото Му творение също е благо, тъй като Бог не е тво-рил зло. Казано накратко, говорейки за види-мия свят, науката отговаря на въпроса „как?”, а религията на въпроса «защо? какъв е сми-сълът на това?» Ако религията започне да се занимава с въпроса „как?”, ще се получи нещо като при инквизицията, която е заявявала, че хелиоцентричната система е ерес, а геоцен-тричната - истина. Ако пък науката започне да се занимава с въпроса „защо?”, тя неминуемо ще излезе от релсите на научния метод и ще се спусне в дилетантско философстване и сля-по следване на доктрината в духа на книгата на Стивън Кинг „Великият замисъл”.

Още една причина, поради която не си струва да се опитваме да доказваме рели-гиозните истини с помощта на науката е, че практически всички «неопровержими» науч-ни доказателства допускат различни разбира-ния и трактовки. Например, така наречената «тънка настройка» на Вселената. С този тер-мин обозначават удивителната „настройка” на

22

вяра и наукаВселената за същест-вуването на разумен живот. Цяла редица фундаментални физи-чески константи (кон-стантата на Планк, масите на електрона и протона, заряда на електрона, скоростта на светлината, посто-янната гравитация и др.) имат точно такова значение, което дава възможност на Вселе-ната да съществува в този вид, в който ние я познаваме. Цяла редица физически закони и даже цяла редица начални пара-метри на разширение на нашата Вселена са точно такива, че правят възможен разумния живот. Ако само една от тези постоянни вели-чини или поне един закон се изменят, макар и в малка степен, нашата Вселена и разумният живот в нея биха станали невъзможни. Из-глежда, че това е неопровержимо доказател-ство за това, че Някой е планирал, замислил и създал всичко именно така, че човекът да може да съществува. Но има и друг начин да се погледне на такова удивително съвпадение: т.нар. „антропен принцип”, съгласно който, колкото и слаба да е вероятността за такова уникално съвпадение на константите и физи-ческите закони, само такава Вселена може да наблюдава разумният наблюдател, тъй като в която и да е друга Вселена разумни наблюда-тели не би могло да има. С други думи, ако ние наблюдаваме Вселената, то тя може да бъде единствено и само такава.

В крайна сметка човек винаги има свобода в интерпретация на фактите. Богу е нужен сво-бодният човек, обичащ Го свободно, а не под принудата на неоспорими факти. Не е нужно да търсим доказателства за религиозните ис-тини в природата - та те винаги могат да бъдат

разбрани и интерпрети-рани по различен начин. Бог толкова високо цени свободата на човека, че не е оставил никъде във Вселената убедително и неоспоримо доказател-ство за Своето съществу-ване.

Да се изучава видими-ят свят си струва, не зара-ди колекционирането на неопровержими доказа-телства, а заради чистата радост от познанието. Стремежът към познание е дълбоко вкоренен в чо-века. Първото нещо, ко-ето е направил човекът в рая, съгласно книгата Битие, е наричането на имена на всички зверове

и птици. Човек се срещнал с нови за него съ-щества и им дал имена. Черните дупки, кваза-рите, пулсарите, магнетарите и хиляди, хиля-ди съвсем нови за нашия език наименования свидетелстват, че човекът с огромен интерес продължава да опознава света, продължава да се среща с нови за него същности и явле-ния, продължава да им дава имена. Писанието даже ни казва, че Бог с интерес следи как опо-знаваме света: Бог води животните „при чове-ка, за да види, как ще ги нарече той.” (Битие 2, 19). Сложно е да се каже, защо Му е интересно, но можем да рискуваме да предположим, че на нашият Небесен Отец също тъй с радост ни наблюдава, както и на земните родители им е интересно и радостно да виждат, как децата им познават света. Младенецът се радва, кога-то му се удава да получи звук от дрънкалката, защото е разбрал свойството на този предмет, а родителите се радват, че детето им расте и се развива. Играчките на възрастните сега летят в космоса, но нашата радост от разглеждането на снимки на мъглявини и галактики или узна-вайки какво са квазарите, има същата приро-да като радостта на детето от разкриването на

23

вяра и наука

тайната на дрънкалката.Чистата радост на познанието е достъпна

за всеки човек, а за вярващият тук се откри-ва още една забележителна възможност. Ако гледаме на света като на творение Божие, Вселената става за нас сякаш отворена книга, разказваща ни за своя Творец. Мащабите на Вселената, невъобразимата мощ на процеси-те, протичащи в нея, ни говорят за величието на Твореца. И макар човекът да е невъобрази-мо малък на фона на Вселената, този факт, че именно на Земята е дошъл Бог и се е въчове-чил, свидетелства за това, колко ценен е чо-век за Бога, независимо от своята нищожност и слабост. За величието на човека говори и това, че независимо от своето незначител-ност на фона на величественното мирозда-ние, независимо от своето падение, той може да опознава Вселената. «Тънката настройка» на Вселената ще ни разкаже за невероятната грижа на Бога за човека. И още много неща може да разкаже тази книга на любознателно-то вярващо сърце.

Но не бива да забравяме с каква цел Бог е довел при човека животните и птиците. Кога-то човек дал на всички имена, се оказало, че сред тях не било намерено нито едно съще-ство, подобно на него. Бог искал човекът да осъзнае нуждата от подобно нему, равно на него същество. И тогава Той сътворил още един човек- жената. Значи, сред цялото види-мо творение няма нито едно създание, равно и също толкова нужно на човека, като другия човек. Главното във Вселената не е гравитаци-ята и излъчването, а човешките отношения. Ако бихме могли да погледнем на света с очи-те на Бога, бихме видяли не звезди и галакти-ки, а любовта и ненавистта, жертвеността и самолюбието, светостта и греха, защото всич-ко това е много по- важно от всички звезди във Вселената. Има две главни заповеди: да обичаш Бога и да обичаш ближния си. Това е всъщност, центърът на Вселената, около кой-то се гради всичко.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

съниЩАтАПротойерей Дончо Александров

често може да станем свидетели на разговор с основна тема сънищата. Споделяне кой какво е сънувал.Тър-

сене на смисъл, тълкувание и предсказание. Познавам хора, отдаващи голямо значение на сънищата. Книжният пазар щедро предла-га изобилие от съновници. Има търсене, има и предлагане. Този въпрос е занимавал чове-

ците през всички векове. Какво става с нас по време на сън? Откъде се появяват тези картини и ситуации, в които участваме? Още Аристотел се опитва да даде отговор, но той е твърде материалистичен и незадоволите-лен. В наше време се счита, че Фройд поставя ново начало на тази тема чрез епохалния си труд „Тълкуване на сънищата”. Тук няма да му

Начала

24

начала

отделям внимание. В следващите редове ще се постарая да представя християнската по-зиция по отношение на съня и сънищата.

На първо място да потърсим отговор в Свещеното писание. Още в началните стра-ници на Библията се говори за съня. При сътворението на човека Бог дал сън на Адам, преди да създаде Ева (Бит. 2:21). Премъдрият Еклисиаст говори за влиянието на съня вър-ху живота ни: „Сладък е сънят на работещия, малко ли, много ли изяде, но пресищането на богатия не му дава да заспи” (Екл.5 :11).Спо-менава се и за добрия сън: „Бог прати на царя здрав сън, този хубав дар, от века изпращан от Него и през нощта, и през деня на всички, на които Той иска” (3 Мак. 5:6).Физическото състояние също оказва влияние: „Здрав сън има при умереност на стомаха”( Сир.32:22).

Иисус Христос изцяло се е уподобил на нас, включително и в нашите телесни немо-щи освен в греха, та Той също спял, макар че е истински Бог. Св. Григорий Богослов по този повод казва следното: „Господ понякога е вкусвал и сън, за да благослови и съня..”.

Душевният живот на човек не се пре-кратява в съня. Няма как това да се случи,

тъй като душата е безсмъртна. В съня е от-нета нашата воля по отношение на тялото, и вместо обичайното съзнание, се появява така нареченото подсъзнание.

Как може да си обясним сънищата?В Библията четем, че „сънищата се появя-

ват при много грижи” (Екл. 5:2) и „ в многото сънища, както и многото думи, има много суе-та” (Екл. 5:6). Нека надникнем в расъжденията по тази тема и сред отците на църквата и бо-гословите. Св. Симеон Нови Богослов пише: „С каквото е заета душата наяве и за каквото говори, за това мечтае и философства и по време на съня: целият ден преминава в грижи за човешките дела, за тях тя се суети и в съно-веденията: ако тя през цялото време се поуча-ва в божествените и небесните предмети, то и във времето на съня пак ще навлиза в тях и ще се обогатява от тези видения”.

Св. Григорий Нисийски пише, че съни-щата са „някакви призраци на умствена дей-ност”, които „се образуват случайно в онази душа, която е неразумна”. Това проличава от факта, че „мечтаещият насън често си пред-ставя неуместното и невъзможното, което не би се случило, ако душата и тогава се управляваше от разсъдъка и мисълта. Но ... някакви подобия на случилото се наяве и отзвук на произведеното от чувството и ми-сълта, някакви отпечатени от паметливата сила на душата, отново се изписват”.

За това говори и дълбокият психолог -свещеник Александър Елчанинов:

„В съня ни, когато нашето нормално съз-нание угасва, изчезва самоконтролът; когато сме напълно искрени и не се срамуваме от нищо – тогава от дълбочината на подсъзна-телните първични основи на нашето съще-ство изплуват и се разкриват най – дълбоките пластове на душата, и ние, повече от когато и да било, сме самите себе си. Типичните за нашия сън образи, видения и душевни със-тояния са най – верните, с нищо неприкрити прояви на нашата истинска личност”.

Образите и преживяванията насън в известна степен могат да характеризират чистотата на нашата душа. Ние отбелязва-

25

началаме, че в будно състояние у нас може да има прикрита нечистота и някакъв грях. С уди-вление разбираме, че в съня ни можем да грешим с такива грехове, които наяве не бихме извършили. Това е показателно, че очистването на душата ни е повърхностно, а в дълбочината й още се крие грехът.

Св. Григорий пише също, че влияние вър-ху характера на сънищата оказва и състояни-ето на тялото: „Така на жадния му се струва, че е при извора, на нуждаещия се от храна – че е на пиршество, на юношата в разцвета на силите мечтанията са съобразно негови-те страсти и възраст”, - както и влиянието на болестите: „Едни сънища имат страдащите от разстройство на стомаха, други – при хората с повредена мозъчна кора, други – у имащите треска”. Влияние оказва и нрав-ствеността на спящия: „Едни мечтания има мъжественият човек, други – страхливият, едни са сънищата на невъздържания, други – на целомъдрения... За което е свикнала ду-шата да размишлва наяве, такива образи тя поражда и в съновиденията”.

Все пак пред нас стои въпросът: трябва ли да обръщаме внимание на сънищата? С голяма предпазливост и трезвеност е нуж-но да се отнасяме към тях. Не на всички сънища да отделяме внимание, помнейки думите: „Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение и надяващите се на тях са претърпели падение” (Сир.35:7). Сам Бог увещава хо-рата чрез Моисей „ не гадайте по сънища” (Лев.19:26).

Св.Григорий разказва за един човек, който безрасъдно вярвал на сън, обещаващ му дълъг жи-вот. Той събрал много пари, за да живее благополучно през всич-ките си дни. Изведнъж заболял и скоро умрял. И така не успял приживе да направи нищо със събраните пари, но и не могъл да извърши никакви добри дела, за да ги отнесе със себе си във веч-ността. Следователно има много

напразни сънища, които нищо не значат и не е нужно да им се обръща внимание.

Доверието към съновиденията е докара-ло много беди на хората. Примките на врага на човешкото спасение са разнообразни и изкусни. Въобще не са за подценяване. Ис-тината е, че както бесовете през деня ни изкушават, така и в сънно състояние могат да влияят. Често нашите преживявания и мисли през деня влизат в съня ни, но сме-сени с картини, внушения, изпратени ни от нечистите сили. Понякога целта е интерес-ните сънища да занимават през деня съзна-нието ни, за да останат молитвата и духов-ното трезвение на заден план. Друг път се цели чрез кошмарни сцени да се внесе смут, страх и подтиснатост в душата. На вярващи-те се показват уж светли видения, имитира-щи ангели и светии, изпращащи им посла-ния. Поради скрита гордост християнинът може да се съблазни и да приеме ролята на достоен за тези „небесни посещения”. Лично познавам такива християни, които по ника-къв начин не могат да бъдат разубедени, че са в заблуда. Те искрено вярват, че сънови-денията им са от Бога. Печално е това състо-яние, познато като болна мистика. Светите отци категорично ни съветват да не се пре-доверяваме на сънища.

Пребодобни Макарий Оптински пише:

26

начала„Когато вярваш на сънища, то лесно изпа-даш в прелест. Светите отци твърдо отхвър-лят и ни повеляват да не вярваме на сънища. Вместо да смущаваш себе си с празни мечти, то трябва да виждаш греховете си, винаги да се укоряваш за това, че не се поправяш и да се смиряваш, така ще привлечеш помощта Божия върху себе си”.

Предупреждението е много точно, за-щото нкой не е застрахован да падне, ако не внимава и не „държи ума си в ада, за да се спаси”. Така любомъдрият старец Теосте-рикт, който съчинил Параклис на Пресвета Богородица, се доверил на сънищата и така се прелъстил, че погинал.

Блаженият Диадох казва: „Който се стре-ми към добродетел, правилото е никак да не вярва на никое сънно мечтание. Защото сънищата най-често не са нищо друго, ос-вен идол на помислите ни, игра на въобръ-жението или както вече ви казах, бесовско обругание и забава над нас.” По този сери-озен въпрос ясно говори Св. Симеон Нови Богослов: „Истински видения в съня (това действително са видения, а не сънища) мо-гат да имат само тези, чийто ум, чрез бла-годатта на Светия Дух е чист и свободен от всякакво давление от страна на страстите и от робството им – такива, у които цялата грижа и труд са насочени към божествено-то и всяка мисъл - към бъдещата награда и въздаяние, чийто живот е над живота на живеещите, не отвлечено, тихо, чисто, изпълнено с милост, мъдрост, небесното видение и другите благодатни плодове се изливат обилно в тях от Светия Дух; У тези, които не са такива, сънищата са лъжовни и безпорядъчни, и всичко в тях е лъжа и явна прелест.”

В Патерика откриваме следната история: „Месопотамски монах удивлявал всички със своя строг подвижнически живот, но се до-верил на сън и погинал. Сънят му бил след-ният: св. пророк Моисей, заедно с всички старозаветни пророци и еврейския народ отиват в рая, а апостолите с мъчениците, със светците и преподобните отиват в ада.

След този сън, монахът се отрекъл от хрис-тиянството и приел юдейската вяра.”

Има сънища, изпратени от Бога. Обикно-вено те се дават на праведни хора. Поняко-га Бог им открива неща, касаещи конкретно тях, но изпраща и послания, насочени към по-големи обществени групи или към целия народ, както е например при пророците. В Библията може да намерим описани подоб-ни случаи. Господ говори по време на сън на Авраам/Бит.15:12/ и на езическия цар Авимелех /Бит.20:3-6/; видение от Господа е получил в съня си Йаков /Битие 28:12/; чрез сън Бог е вразумил Лаван / Бит.31:24/; про-рочески сън е имал в младостта си патриар-хът Йосиф /Бит.37:6-9/, той също така е тъл-кувал сънищата на виночерпеца и хлебаря в Египет, както и след време на фараона /Бит. 40/,Бит.41:15-32/, пророчески сън заради Ге-деон е бил изпратен на един от медиамски-те воини/ Съд.7:13/; „В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне..”/3 Цар.3:5/; про-рок Даниил е тълкувал пророческия сън на Навуходоносор /Дан.2/ и сам е имал на сън „пророчески видения”/Дан.7:1/.

В Новия Завет също намираме подоб-ни откровения насън. Два пъти ангел се е явявал на Йосиф по време на сън, за да му извести Божията воля, чрез сън са били пре-дупредени влъхвите да не се връщат при Ирод, и накрая жената на Пилат е сънувала страшен сън по времето, когато мъжът й е извършвал съд над Иисус Христос. Този сън й е бил изпратен като знак за праведността на Иисус. Тя казала на Пилат :”не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне мно-го пострадах за Него”/ Мат.27:19/.

В житията на светиите също могат да се намерят примери за известяване на Божи-ята воля в сънно състояние. Понякога Бог предпазва праведниците от някоя опасност, както е случаят със св.Поликарп Смирнен-ски. Друг път ги укрепява в техния подвиг. Има най –разнообразни случаи, описани в житийната литература. Разбира се, не на всички святи хора им се дава съновидение от Бога. Откровенията насън не са белег за

27

началаправедност и святост. Има случаи, кога-то на отделни хора насън им се разкрива място на раз-рушена църк-ва или мана-стир, които трябва да се възстановят, или заровени свети мощи на светия, които е нужно да се открият и поставят за покло-нение. На някои грешници им се изпраща предупреждение да изправят живота си.

Един безпътен младеж не слушал своите приятели, които го насочвали към правед-ния път, видял веднъж насън баща си, пре-дупреждаващ го строго да остави грехов-ния живот и да се изправи. Той не обърнал внимание на съня. Тогава последвал нов сън, в който баща му категорично заявил, че ако не промени веднага живота си, то в следващия ден ще го застигне смъртта и ще се изправи пред Божия съд.Не само, че не отдал внимание на съня, но и се подиграл на посланието за промяна. И за да бъде поди-гравката пълна, в същия ден устроил пищно тържество с разпътни другари.Какво стана-ло? Сред обилното пиене на вино младежът получил внезапен мозъчен удар, и след ня-колко минути починал.

Ние, хората, които лесно биваме омота-вани в примките на нечистивите сили, нека се придържаме към съветите на св.отци и да не придаваме значение на обичайните сънища. По Божията милост наяве вижда-ме и чувстваме как Бог иска да ни вразуми. Понякога и насън може да ни се изпрати подобно послание. Тогава да се запитаме: не иска ли Бог да ме изобличи за някой грях, слабост или пристрастие или да ме вразуми, а може би да ме предпази от ня-коя опасност?

Разбира се, да не разглася-ваме сънищата си, защото може да съблазним и изкушим ня-кого .Ако има-ме смущение и неразбиране, да потърсим от духовника си съвет.

Обикнове-но в сънищата, които ни под-

буждат към добро и отхвърляне на злото и ни показват пътя за спасение, отклоняват ни от ада, има Божия намеса. Св.Варсануфий казва: „ Когато видиш в сън образа на кръ-ста, знай, че този сън е истинен и от Бога; но постарай се от светии да получиш тълкува-не на неговото значение и не вярвай на своя помисъл”.Сънищата от Бога носят мир на ду-шата, насочват ни към покаяние.

На сънища, изпълнени с неважни, без-лични преживявания, въоще не следва да им обръщаме внимание, камо ли да съобра-зяваме действията си спрямо тях, за да не изпаднем в суеверие или грях.

Ако пък сънищата съблазняват към грях, те са следствие на разстроеното ни въобра-жение, фантазия, порочност или произхож-дат от нечестивия. Те носят като плодове смут, страх и обърканост.

Най-разумната позиция, която може да следваме по отношение на сънищата, е на ста-рците от Атон: „Не приемай и не отхвърляй”.Това мъдро правило предпазва от гордост и превъзнасяне, ако му се приписва Божествен произход, но спасява и от похулване на благо-датта, ако действително е нейно проявление.

Освен поучителното правило, да се при-държаме към живата вечерна молитва, в която молим милостивия Бог да ни прати здрав сън, за да си отпочине тялото, и ми-рен, спокоен сън, освободен от всяко лука-во мечтание.

28

зА АнгелА хрАнител Архимандрит Тихон (Шевкунов)

Ангелите хранители не само ни внуша-ват благи помисли за вечното спасе-ние, но и действително ни запазват в

различни житейски обстоятелства. Думата «хранител» – съвсем не е алегория, а жив и скъпоценен опит на много поколения хрис-тияни. Неслучайно, например в молитвите за пътуващи, ние молим Господ да ни повери на грижите на ангела-хранител. А и наистина, кога, ако не най-вече по време на пътуване, се нуждаем от особена Божия подкрепа.

Може би преди около 15 години, заедно с нашия мирянин Нико-лай Сергеевич Леонов, професор и историк, гене-рал-лейтенант от разузна-ването, с когото в продъл-жение на много години заедно участвахме в те-левизионното предаване «Руски дом», се намирах-ме в Псковско-Печерския манастир. Там Николай Сергеевич за първи път се запозна с отец Йоан (Крес-тянкин). Както по-късно разказваше самият Нико-лай Сергеевич, старецът му направил не само ог-ромно впечатление, но с молитвите си много му помогнал.

В онези години Нико-лай Сергеевич едва беше започнал да прохожда

в църковния живот, и затова имаше много въпроси, сред които и молба към мен, да му обясня православното учение за ангелския мир, за ангелите-хранители. Аз много се ста-раех, но за мое разочарование, все пак чувст-вах, че за Николай Сергеевич моите неумели обяснения бяха недостатъчни.

Една ранна лятна сутрин, с благословия-та на отец Йоан, тръгнахме от манастира об-ратно за Москва. Пътят беше дълъг и преди заминаването помолих механиците от монас-тирския гараж да огледат колата и да долеят

бензин. Носехме се бързо по пу-

стинния път. Седейки зад во-лана, с внимание слушах раз-каза на Николай Сергеевич за неговите далечни коман-дировки. Той отдавна беше обещал да ми разкаже тази история. Никога в живота си не бях срещал по-интересен разкавач: човек можеше да слуша Николай Сергеевич със затаен дъх. Така беше и този път.

Но изведнъж ме връхлетя внезапна мисъл, че с нас се случва нещо странно и опас-но. Колата се движеше нор-мално. И нито индикациите на таблото, нито равномерно-то движение на автомобила, нито миризмата – не навяваха тревога. Но, въпреки това, аз

Преживяно

29

Преживяно

Вяра и живот

се чувствах все по-притеснен и по-притеснен. – Николай Сергеевич, струва ми се че нещо

се случва с колата! – казах, след като се реших да прекъсна спътника си.

Леонов, опитен шофьор с многогодишен стаж, след като внимателно оцени ситуацията, ме успокои с думите, че всичко е наред. Но от това необяснимата ми тревога съвсем не из-чезна. А напротив, с всяка минута се усилваше все повече. Беше ме срам заради малодушие-то ми, но страхът все повече ме обхващаше.

– Мисля, че трябва да спрем! – промълвих аз, чувствайки, че ме покрива хладна пот.

Николай Сергеевич отново внимателно погледна уредите на таблото. След това през страничния прозорец се заслуша се в движе-нието на колата. И, поглеждайки ме учудено, повтори, че според него всичко е наред.

Но когато за трети път, без сам да разби-рам абсолютно нищо, започнах да настоявам да спрем, Николай Сергеевич се съгласи.

Едва спряхме и, от капака на колата започ-наха да се стелят кълба черен дим.

Излязохме. Аз се втурнах да отворя капа-

ка и от мотора в същия миг изкочи бензинен пламък. Николай Сергеевич грабна от задната седалка сакото си и потуши огъня.

Когато димът се разсея, успяхме да уста-новим проблема – оказа се, че манастирските механици, наливайки бензин, са забравили да затворят капачката на резервоара. Тя така си и лежеше, редом с акумулатора. От отворения процеп на двигателя бензинът през цялото време се е изливал върху мотора, но заради високата скорост, димът се е стелил под гуми-те и не сме почувствали нищо в затвореното купе. Още един, два километра и всичко би могло да завърши трагично.

Когато след известно време оправихме колата, и бавно се движехме към манастира, попитах Николай Сергеевич, трябва ли да му обяснявам още нещо относно ангелите-хра-нители и тяхното участие в съдбата ми. Ни-колай Сергеевич отговори, че за днес му е напълно достатъчно и изцяло е усвоил този догматичен въпрос.

Превод от руски език: Вероника Димитрова

монАхът-осиновителАнна Петросова

на украинско- румънската граница, в село Банчени (западна Украйна) е разположена необикновена обител

- Свято- Вознесенският манастир. Тук живее известният в цяла Украйна монах-осинови-тел. 48-годишният епископ Лонгин (в света Михаил Жар) има 332 деца. Голяма част от

тях са ХИВ-позитивни, болни от хепатит С или ДЦП. Отец Лонгин взема от детски домове и интернати най-безнадеждните, с най-тежки диагнози деца и дори невинаги да успее да ги спаси от смърт, то удължава живота им с грижа и любов.

30

вяра и живот

Градче от приказкитеНа своите деца отчето

е построил великолепен приют в село Молница, истинско вълшебно град-че с цветя и приказни фигурки. За момчетата, за момичетата и за ХИВ-пози-тивните деца е построил три разноцветни корпуса. Мраморните стълбища са оборудвани с асансьори за децата, на които им е трудно самостоятелно да се придвижват.

Тук е много уютно и мирише по домашному. В стаите има красиваи мебели, килими, много играчки. Навсякъ-де има аквариуми с рибки и цветя. За въз-питаниците се грижат 104 човека, от които 65- монахини, останалите са назначени съ-трудници: медицински сестри, готвачи, въз-питатели. Децата (на които здравето позво-лява) свободно тичат из корпусите, играят на шумни игри. Те често носят от улицата котета и кучета. Не им е забранено да се грижат за животните, добрите им подбуди биват приветствани.

За своите деца отчето е построил и ба-сейн, сауна, парник, стадион със специално покритие.

Веднъж по-малките деца помолили татко си - отец Лонгин- да им купи ролери. Той ку-пил ролери - повече от 200 чифта, но се ока-зало, че няма къде да ги карат в селото. Тога-ва на помощ се притекли иноците от Банчен (монасите обичат да навестяват децата, да им подаряват подаръци на рождените дни) и асфалтирали задния двор на приюта.

Архимандрит Лонгин има много награди – църковни и държавни, и званието Герой на Украйна. Монахът наистина е станал за украинците национален герой, но за своите няколкостотин деца той е просто татко, кой-то ги е оградил с грижа и любов. И играе с тях футбол... .

Всяка сутрин, независимо от безумната си заетост, отец Лонгин сам вари супата за своите деца. Когато се появява в детското градче, децата тичат при него с всичка сила: „Татко, тате си дойде!” тъй като няма как да достигне до всеки, за да го прегърне и це-луне, отчето ляга на земята, а децата скачат отгоре му с възклицания и смях: „И мен ме цункай, татенце! И мен!”

Самият отец Лонгин е имал тежко дет-ство. Той живял много бедно с майка си, на 11 години започнал да работи като дояч в една ферма. Един ден учил в училище, на другия - се трудил във фермата. Пропускал много уроци, наложило се да премине нощ-на работа във фермата. „Имах само един чифт панталони- мамините- спомня си ар-химандритът.- Нощем чистех при животни-те, а сутрин изпирах панталона, обвивах се с чаршаф, отгоре обувах мокрия панталон и отивах на училище. Децата се дърпаха от мен- дори след изпирането, дрехите ми ми-ришеха на ферма. Нямах приятели- никой не искаше да играе с мен.”

А скоро след това той остава сирак. След смъртта на майка си половин година лежал в болница. Веднъж през зимата стоял на улицата и гледал дима, издигащ се над съ-седските покриви, и молел Бога: „Господи,

31

вяра и живот

защо нямам дърва? Както и да е, те нямат всъщност такова значение...Ако можеше мама да е жива!...Но мама я няма, нямам то-плина, нито семейство. Защо?”

Затова, когато през гладните години на 90-те младият свещеник от храма в с. Бояна, Михаил Жар, докарал в Дома за сираци мля-ко, той не мислил дълго. Условията в дома толкова потресли 27-годишния отец, че той веднага взел със себе си две от децата, ма-кар да имал вече вкъщи три свои.

Не след дълго отец Михаил видял в чер-новицкия детски дом тригодишния Иван с ДЦП. Толкова му дожаляло за това дете, че той убедил жена си Лидия да го вземат. Водили момченцето по светите земи, слага-ли го в яслите, където се бил родил Иисус Христос, и момченцето проходило! Сега е на 24 години, татко му го е назначил за ди-ректор на магазина. Всички спечелени пари Иван дава за сладки изненади за другите деца. След Иван отец Михаил продължава да осиновява официално деца до момента, в който свършило мястото за отбелязване-то на деца в паспорта. Останалите деца той вземал под опеката си.

ОбителтаПрез 1996 година отец Михаил бил под-

стриган за монах с името Лонгин, но това всъщност не означавало, че отецът е изоставил де-цата си. Те се преместили заедно с него на новото място. С благословение той започнал да строи обител - с първите че-тирима монаси да вдъх-ва живот на пустошта. Местните жители добре познавали отчето и го обичали, тъй като преди замонашаването му, той служел наблизо. Затова, когато започнало строи-телството на манастира, се събрали много помощ-

ници: работещи на строежа, доставчици на материали и продукти, спонсори.

Постепенно на територията на манасти-ра се издигнали 7 храма, магерница, корпу-си с монашески килии, камбанария, фонтан, стопанство за отглеждане на пауни, конюш-ня за понита – да се возят малчуганите. За-едно със строителството растял и броят на децата, които отец Лонгин вземал под опе-ката си.

„Веднъж опявах млада жена, - спомня си архимандритът. – Беше зима. Гледам, след опелото на гроба останаха четири момчен-ца. Всички заминаха, а те стоят там съвсем премръзнали, с гумени ботушки и не тръг-ват наникъде. Навън студ - минус 20 градуса. А най-малкият от тях – съвсем дребосъче. Питам ги: „Защо не си тръгвате за вкъщи?” А те ми отговарят: „Ние без мама няма да си тръгнем. Няма къде да отидем”. Таткото ги изоставил, а майката, ето, починала. „Майка ви сега е на небесата, - казвам. - Ще дойдете ли да живеете при мен?”. Кимат. И аз ги дове-дох в манастира”.

Когато децата станали повече от монаси-те, започнали да мислят за строителството на отделно здание за тях. И ето, че удобно място се намерило, на 4 км от манастира, в село Молница. А в Бояните през това време се образувала женска монашеска община и

32

вяра и живот

сестрите поели грижата за децата.

И ето, че сега в Банче-ни има мъжки манастир (с 86 монаси), в Бояните – женски (със 120 монахи-ни), а в Молница – детски приют. Отец Лонгин е ду-ховник и на двата мана-стира.

Животът на отец Лон-гин е много наситен, но здравето- слабо. Той е прекарал 3 инфаркта, две операции на сърцето, отстраняване на раково образувание и химиоте-рапия. През 2004 година по време на опера-ция сърцето му спира. Лекарите не успяват да го активират цели пет часа.

– Спомням си, как за минута дойдох в съзнание и си помислих: «Господи, ако ми позволиш да поживея още малко, аз ще по-строя храм на Светата Троица », — спомня си архимандритът. - Бог ми дарува живот, и аз удържах на обещанието си. Молех хората да идват и да слагат по една тухла в строя-щите се стени на храма. Строихме храма 5 години. Сега е един от най- красивите и го-леми православни храмове в Европа.

Приют за отхвърленитеПрез 2002 година в дом за сираци отец

Михаил видял двумесечната Лариса. Майка-та се отказала от нея, защото била ХИВ-по-зитивна. Възпитателите я държали заклю-чена в отделна стая. Изобщо не я взимали на ръце, а до леглото идвали с маска и ръ-кавици. Лекарите предупредили отчето, че всички членове на семейството му могат да се заразят със СПИН. Било го страх, но още повече му било жал за обречената младен-ка. За една нощ монасите прекарали вода в отделна стая, сложили в нея най-красивото легълце. След това отец Лонгин отишъл в женския манастир и казал на монахините: „Взех момиченце със СПИН. Кой иска да се

грижи за него, разбирайки, че сам може да се зарази от неизлечимата болест?” Няколко човека веднага изявили готовност. Нарекли момиченцето Филафтея, тя почти не ходела, защото през цялото време я носели на ръце. После Филафтея поукрепнала, тя идвала в църквата, и когато монасите пеели, стояла пред тях и дирижирала. А неотдавна лека-рите били силно удивени, виждайки изслед-ванията и: в кръвта и нямало следи от ХИВ-инфекция. Сега Филафтея учи в пети клас и страшната и диагноза вече е снета.

През 2009 година, когато отец Лонгин оформил опеката над 36 деца на възраст от 1 до седем години от Киев, Николаевска, Одеска и Днепропетровска области, засе-лили корпуса за ХИВ- инфектирани деца. В настоящия момент там живеят 80 деца с та-кава диагноза: отец Лонгин ги е събрал от детските домове по цяла Украйна. Тук те не са отделени от другите възпитаници: децата ходят заедно на училище, играят, плуват в басейна. Единствено, сестрите следят деца-та да си мият зъбите с индивидуални четки за зъби. Тези деца се нуждаят от постоянно медицинско наблюдение, затова в приюта е създадено детско отделение на областния СПИН център, където те са подложени на антиретровирусна терапия и ги хранят с ви-сококалорична храна, защото всички са на силни лекарства

33

вяра и живот

«Децата се променят пред очите ни: вед-нага понапълняват, стават по-весели, раз-цъфтяват – твърди старшата медицинска сестра на центъра, помощничка на епиде-миолога Раиса Килару. – На шест от децата вече е снета диагнозата ХИВ – инфекция... Децата прекараха в нашия център едва го-дина и половина и се излекуваха. Три пъти правихме изследвания на Филафтея, Миха-ил, Ларенитий, Антон, Алина и Валентина. Тестовете потвърдиха, че в кръвта на децата отсъства вирусът на имунодефицита.»

Най- важното събитие за манастира ста-ва откриването на дома за инвалиди в края на 2011 г. Под опеката на архимандрита са 125 деца- инвалиди, най-големият е на 20, а най-малката- на годинка.

…Глеб живее в приюта от 18 години. Бо-лната от рак майка ражда дете-инвалид и преди смъртта си сама донася младенеца на отец Лонгин. Глух, сляп, с много тежки по-ражения на нервната система, той разпоз-нава хората само по допир. 11-годишният Нектарий от раждането си страда от хид-роцефалия и артрогрипоза. Момченцето е с огромна глава, малко тяло и недоразвити крайници. Лежейки на пода, то се усмихва на гостите и кима с глава.

Отчето среща Степан в интернат за деца- инвалиди. Безръкото момче изскочило пред всички и казало стихотворения, които само измислило. След това то тръгнало да следва отеца по петите, а когато отчето се готвел да заминава, Степан притиснал лице към расото му и помолил: „Моля ви, вземете ме оттук!” Отецът се разплакал, прегърнал Стьопа и го взел със себе си. Сега, на голе-мите църковни празници, отец Лонгин го взима на камбанарията. Стьопа бие камба-ните, стискайки със зъби въжетата. В новия си дом Степан се сприятелява с Роман, кой-то свири на синтезатор. Сложили са го спе-циално до леглото му, защото момчето е с ДЦП и трудно се придвижва.

Освен 300 деца и 200 монаси, под опека-та на отец Лонгин са и 60 души- престарели хора, които живеят в манастира.

Архимандрит Лонгин не престава да се диви на това, откъде се вземат средствата за грижата на толкова много хора. Всеки ден той ходи в пощата: там постоянно идват парични преводи от цялата страна. Помагат спонсори. Например, една жена подарила на децата крава, друга- два декара земя. На тази земя монахините отглеждат картофи за детското градче. Освен това, на терито-рията на обителите има полета, овощни и зеленчукови градини, ферма, оранжерии за цветя. Децата се трудят в манастирските стопанства наравно с възрастните. В крайна сметка, продуктите, които се отглеждат тук, стигат и за манастира, и за приюта, а изли-шъците биват предавани безплатно на со-циалните учреждения в района.

Една вечер архимандрит Лонгин се тру-дел на полето с монасите: събирали цареви-ца. По едно време някой дотичал притеснен от кухнята, за да каже, че е свършило олиото и няма с какво да сготвят вечеря. Било вече късно и местните магазини били затворени, но за да ободри всички, отчето казал: „Ако е нужно, Господ ще ни изпрати олио”. След по-ловин час в обителта пристигнал непознат човек: „Отче, докарах ви... 200 литра олио”. От радост монахът хванал човека за ръце и за-почнал да се върти с него: „Човече, тебе те из-прати Сам Господ. Днес в манастира свърши олиото!” Онзи се отскубнал и избягал, а след час се върнал: докарал още 40 литра олио!

Сега отец Лонгин строи селище за порас-налите. Двадесет от децата вече са женени. Всички са получили висше образование. „Нима може в наши дни да построиш дом с учителска или лекарска заплата? – съкруша-ва се архимандрит Лонгин. – Помагам с как-вото мога: да оставиш децата на половината път е голям грях. Сега строим 10 къщи. Но скоро ще има още сватби. За да обезпечим жилища за всички, взех под аренда земя в Черновци. Ако Господ сподоби, скоро ще за-леем фундамент за жилищни сгради”.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

34

Църковен живот

„не могА дА те изПовядАм»“Из спомените за стареца Паисий (Олару)

Архимандрит Константин (Кириле)

Аз също съм ходил при отец Паисий (Олару) в манастира Сихастрия и ски-та Сихла, ходил съм там на поклоне-

ние ту сам, ту с приятели, а най-важното- с приснопаметния професор отец Константин Галериу, нашия мъдър наставник в делото на търсене и придобиване на духовни съкрови-ща.

Учейки в Букурещкия богословски фа-култет, аз, следвайки съвета на специали-стите за това, че Свещените текстове трябва да бъдат четени на езика на оригинала, се стараех да науча няколко езика, когато из-веднъж усетих остра екзистенциална криза, сякаш всичко изведнъж загуби смисъл за мен.

Преуморен, дезориентиран, реших да се изповядам, започвайки от детството си, при най- достойния от всички духовници, които познавах, - отец Паисий (Олару). В една от личните ни беседи архимандрит Никодим (Сакеларие) ми каза: «Отците Паисий и Кле-опа са истински монаси и велики духовни-ци. А за много други би било по-добре, ако си намереха друго занимание».

Взех си билет за влака за Молдова. Но, макар и да тичах, влака замина под носа ми. Огорчен и изгарящ от нетърпение, се вър-нах на билетната каса, решен да се кача на първия влак, който пристигне, дори да оби-каля през цяла Румъния. И със следващия влак, минаващ през Брашов – Чичеу – Онещ – Аджуд – Бакъу – Пятра стигнах до Нямц и

се прехвърлих на автобус. От Агапия пеша се качих в планината до Сихла. Готвейки се за среща, изписах няколко листа формат А4 със ситен почерк желаейки да принеса кол-кото се може по- подробна изповед пред този свят човек.

Отчето живееше в килийка в планината, вдясно от дървената църквица. Преди моето идване беше минала силна буря и изплаши-ла посетителите на отеца и поклонниците.

Намерих отец Паисий (Олару) отвън, в малката градинка посред скалите. Прибли-жих се и почтително целунах ръката му, молейки го за благословение, и започнах усърдно, донякъде и напористо, да го моля да ме изповяда. Той директно ми каза, че не може.

Отказът му ме обезокуражи, но си по-мислих, че съм бил недостатъчно вежлив и учтив, че е трябвало първо да поговоря с него, а едва после да го помоля да приеме моята изповед. Но отчето отново ми отказа. Направих най- малко пет опита да го убедя да изслуша изповедта ми. Но в отговор все-ки път звучеше „не”.

Преизпълнен с досада, преуморен, въз-мутен, аз го попитах:

– Но защо не? Той ми отвърна с тих глас: – Не мога, защото съм сляп. Отговорът беше тъй неочакван, че ме по-

рази като гръм. Помислих си: „Господи, не бих могъл да

35

Църковен живот

понеса неговия кръст! Ако аз бих се лишил от възможността да чета в оригинал свещени-те за целия свят тек-стове, това би било за мен смъртоносен удар. Признавам си, не бих могъл да понеса такъв кръст. Защо, Господи, Си го дал на възлюбе-ния Си ученик? Но нека бъде тъй.” И си поми-слих още: „По-добре да бъда мъртъв, отколко-то сляп”.

При мисълта за тежестта на неговия кръст, силно се сму-тих. Но егоистичното ми упорство все пак ми подшушна следната мисъл: „Но аз всъщност искам той да ме из-слуша, а не да ме види”. Помислих си това, но не го изрекох.

А той ме попита: – Знаеш ли къде е най- лошото място? Отвърнах му, че не зная, а той ми каза: – Най- лошото място е там, където съм

аз. Отново го помолих да изслуша моята из-

повед. Обидно ми беше отново да чуя отка-за му, и в главата ми прелетя мисъл: „Защо отчето ми отказва?! Е, да, та аз съм умен чо-век, а той- прост” И изведнъж, сякаш лавина се стовари отгоре ми, а отчето каза:

– Какво търсиш при мен, човек прост и глупав, - и се обърна към мен по име, - защо не отидеш да се изповядаш и да пообщуваш с професорите и с твоите просветени наста-вници: отец Стенилоае, отец Галериу и дру-гите?

В неговото присъствие се чувствах сякаш съм в друг свят. Пространството, времето и дълбочината на неговите думи придобиваха нови измерения, сякаш идваха от друг свят. Бях потресен от това, че макар и да не му ка-

зах как се казвам, къде уча, кои са моите ръко-водители, но той, за мое най- голямо учудване беше много информи-ран за мен. Оглеждам се наоколо, но не виж-дам никого, не виждам и електрическите ка-бели, и телефонните, а в същото време съм напълно сигурен, че с никой не съм споделял плановете си да отида и да се изповядам при отец Паисий. Аз раз-брах, че той е изпълнен с благодат, че той знае всичко, че има дар на прозорливост от Бога.

Моля го отново да ме приеме…

– Знаете ли, отче, аз съм притеснен със средствата и приложих такива усилия, за да дойда тук и да се изповядам.

Той ми отговори:: – Знам, че ти закъсня за влака за Букурещ.

Знам, че пътува през Брашов, Чичеу, Аджуд, Бакъу… обиколни пътища, но не мога…

А после, както ми се стори, той се опита да се отклони от беседата, казвайки, колко е тежко да бъдат отместени от мястото си тези купища от камъни. Той имаше предвид окаменелостите на моето сърце и всъщност се позоваваше на пророка, който казва: «И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце по плът, за да ходят по Моите заповеди… »/ Иезек.11:19/. Силата на вътрешната му молитва събаряше купчини-те камъни от моето вкаменено сърце.

Усещам горест заради отказа му и чув-ство на ощетена гордост. Решавам да го по-моля още веднъж. Сега той оправдава своя отказ, казвайки ми:

– Аз съм голям грешник, инатлив и много горд.

36

Църковен животАз разбрах, че той ми по-

казва, като в огледало, въ-трешния ми живот! И реших да се откажа от това, което съм намислил. Казах си: «Не терзай Божия човек, не му отнемай от времето, необ-ходимо за молитва, целуни ръката му, изпроси благо-словение и си тръгвай».

Не успях да довърша мисълта си за това, че съм недостоен, когато отчето отново ме изуми, казвайки:

— А сега, чедо, сега мога да те изповядам.

Той ме хвана за ръка и ме поведе към ки-лийката си с мъничките прозорчета, сложи си епитрахила и фелона, запали свещта и за-почна да чете по памет молитвите преди из-повед. Аз през това време изкарах от джо-ба записките си – та нали исках да принеса пълна изповед – и започнах да ловя лъча светлина от свещта или от прозореца, а да виждам написаното на листа.

И отново стана нещо неочаквано. След като приключи с молитвите, отчето започ-на да ме разпитва за греховете ми в онази последователност, в която аз ги бях записал в листите, които държах. Сякаш огън ме из-гори. Буря от мисли и чувства се надигна в мен. Не закъсня да изплува и зъл помисъл. Около половин час по- късно, след като той започна да изрежда греховете ми (а всъщ-ност да ме пита за личните грехове), аз си помислих: «Знам, че отчето е свят човек, но все пак той не е Бог ».

Отначало мислех, че всичко е просто съвпадение, че просто така се е получило, че той знае това- онова, и едва когато след около 45 минути той дума по дума започна да повтаря онова, което беше записано в листите ми, аз се разтреперих: е това вече е прекалено …

С опечален глас той ми рече: – Чедо мое, но защо и сега продължаваш

да се съмняваш?

Сега разбрах, че аз съм този слепият, глу-павият, вкамененият, инатестият, гордият и всичко друго, за което той обвиняваше себе си, за да ми помогне да пробудя смирение-то, покаянието и сълзите в мен.

От този момент той поведе изповедта по друг начин. Говори за това, какво има в ума ми, на сърцето ми и какво е написано в лис-тите ми още около три часа. След това, като разсърден спря, сякаш озадачен от моето мълчание, за да отвлече незабелязано вни-манието ми от даровете, които обитаваха в него и ми каза:

– Като дойде, ти цял час ме терза, же-лаейки да се изповядаш, а сега, хайде сега, кажи, какво искаше да ми кажеш.

Аз му отговорих: – Отче, вие всичко казахте... Повече няма

какво да добавя...Тогава той се обърна към мен с онова

име, с което мама се обръщаше в детство-то ми, когато искаше да ме приласкае. След това се посипаха имената на моите родите-ли, съученици, роднини, приятели, препода-ватели: име, възраст, професия, характерни особености и маса подробности от живота на всеки, стотици и стотици имена... това навеждаше на мисълта, че работата дори на най- страшните организации, специал-но създадени за това да регистрират всяка дреболия от нашия личен живот, - е нищо, в сравнение с главозамайващата безмерност

37

Църковен животна всичката тази информация, която бе из-вестна на отчето.

Удивлението ми достигна своята най-ви-сока точка, когато той започна да ми гово-ри за бъдещето. Подсказа ми как трябва да бъде поднесена историята на светия благо-верен Щефан Велики в манастира Путна, за да не настроя срещу себе си политическите власти, така враждебни към Църквата по онова време, както и сега.

В онзи момент, когато той започна да ми чете разрешителната молитва, аз сякаш вкусих радостите на рая. Всичко, което той

ми разказа за бъдещето, забравих веднага, и само по мярата на това, как се развиваха събитията, в паметта ми изплуваха думите, които ми беше казал светият отец. Това бяха негови свидетелства, обхващащи времето в продължение на почти 30 години, с подроб-ности до математическа точност, коитотой ми съобщи.

С думи не бих могъл да опиша онази ре-алност и дълбока радост, която изпитах след разрешителната му молитва.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Преживяно

еднА лЮБовнА история или кАк стАнАх ПрАвослАвнА

Барбара Уест

един ден, в края на 1996г. отидох на къщна разпродажба на малка улица в Айрънууд, Мичигън. Когато изля-

зох от колата, забелязах тази странна, малка църквичка в средата на квартала. Приближих се и прочетох надписа „ Православен храм св. Симон”.

Бях много учудена и за пореден път усе-тих как Божията ръка ме направлява.

В продължение на няколко години тър-сех истината, която не очаквах да намеря непременно в религията. Това мое търсене бе провокирано от един вярващ, който пре-дизвика познанията ми за Библията. Трябва да призная, че не знаех повече, отколкото ми бе дало католическото ми възпитание. По онова време се смятах за агностик, дори

не знаех дали вярвам в Иисус. Реших да раз-бера повече за Него – дали е истински. Из-четох множество книги, дори и Свитъците от Мъртво море.

След като открих, че съществуват реални исторически сведения за Иисус, започнах да търся Неговата църква – тя трябваше да бъде тази, създадена веднага след Неговата смърт.

И ето, че накрая я намерих в едно малко градче в Мичиганския полуостров!

След като направих кратко проучване в местния вестник относно дните и часовете на службите, най-накрая се отправих лично да разбера нещата. Беше снежен и студен ден и единствените, които се появиха, бяха една възрастна двойка - Мери и Сам Брин-

38

Преживянода от Корнукопиа, Уисконсин. Оказа се, че свещеникът бил болен от рак на костите и е отложил службата. Сам и Мери решили все пак да дойдат да проверят и шофирали 35 мили до Айрънууд. Намериха мен, зъзнеща в студа и снега, в очакване Бог да промени живота ми завинаги.

Затрупах ги с въпроси, на които те не мо-жаха съвсем да отговорят, но Мери ми каза единственото нещо, което очаквах да чуя – че службата е същата, каквато се е служила през всичките почти 1700 години! Това на-истина ме впечатли и разбрах, че съм наме-рила нещо важно. Обясниха ми и къде да от-крия Гърти и Тони Майкълс, които живеели съвсем наблизо. Бащата на Тони помогнал при изграждането на храма през 1914г. Тони бил син на ливански имигранти, а родители-те на Гърти - сърби. Двамата съпрузи били едни от най-старите членове на енорията и все още поддържали малката постройка.

Гърти ме посрещна на прага и за пръв и последен път отказа да ме покани у дома. Обясних набързо коя съм и какво искам да разбера. Тя отговори, че сега е заета, тъй като има гости от друг град, но обеща да ми се обади веднага, щом разбере кога ще е следващата служба. Така и не успях да й дам телефонния си номер. Но вярна на ду-мите си, тя се обади на работното ми място следващата седми-ца и ме покани на молитвена служба (Типика). Синът й Рик завършваше се-минарията и щеше да води молитвата в отсъствието на све-щеника.

Първото ми вли-зане в този малък храм бе много инте-ресно. Бяха минали много години, от-както видях църква, украсена в традици-онен стил. Като дете

бях свикнала със статуите, но напоследък те бързо изчезваха от много Католически църкви. Тук имаше „икони” – двуизмерни византийски произведения, изобразяващи Иисус, Неговата Майка или някой светец. Хората ги целуваха, когато влизаха в храма. Рик наричаше Мария - Богородица, което буквално значи Божия майка на гръцки. Ол-тарът, иконостасът и потирът бяха в изцяло традиционен стил. Това бе християнство в оригинал.

Самата молитвена служба бе кратка, със-тоеше се от псалми, тропари и други чете-ния от Библията. В последствие Рик ми каза, че това била Църквата, която съставила и предложила Библията на света. Така отново получих потвърждение за истинността на тази оригинална Църква. Имах нужда отно-во да го чуя, защото вече се чувствах у дома си. Станах нещо като ученик на Рик, а с Гърти и Тони бързо се сприятелихме, много преди отец Пол да се завърне следващия месец.

По-късно разбрах, че да бъдеш приет от православните, е като да влезеш в едно семейство с много националности и култу-ри. Докато о.Пол успее да отслужи истин-ска св.Литургия, Гърти вече ме смяташе за част от своето семейство и Църквата. Като видя свещеника, тя каза: „ Барбара е една от нас, отче.” Това прозвуча като музика за

39

Преживяномен. Не можех да не стана православна. Чувствах се изгубена толкова дълго време без семейство, дом и традиции, които да почитам. Аз бях една грешна, съсипа-на жена, а тези хора веднага ме приеха в дома си и в църква-та си. Влюбих се във всички тях толкова силно, колкото обик-нах и Православието.

Самото изучаване на Православието бе въпрос на поправя-не на много погреш-ни становища, които имах за историята на християнството. От-крих Бог като любящ Баща, а не като такъв, който само дебне да направиш грешка, за да те накаже. Започ-нах да очаквам изповедите като време за съвети, като духовно напътствие, което да ми помогне да остана на пътя към Неговото съвършенство. Житията на светиите ми бяха като пътни карти. Тайнствата - като гориво за живота ми. Но най-много ми помагаше ритъмът на църковната година – постите и празниците, които организираха живота ми, както нищо друго до сега.

През последвалите години отпразнувах много празници с новото си семейство от Църквата. Бяхме особено радостни и горди, когато Рик Майкълс стана отец Антъни Май-кълс. Сега той служи в храм „Св.Йоан Злато-уст” във Форт Уейн, Индиана.

Православието може да извади най-до-брото у един християнин. То прави човека самоорганизиран. Никой не брои греховете ти, ти сам осъзнаваш своите лични упорити страсти, които те отклоняват от тесния път към Христа. Православието е една оптимис-тична празнична религия. В нея ти знаеш,

че Бог Е истински, че Иисус Е пътят. Библи-ята Е Неговото слово. Че Божието Царство Е около и в нас. Че всичко е възможно за онези, които са се посветили на служба Нему. Открих голяма сигурност във всич-ко това.

На Бъдни вечер тази година моята мила приятелка и втора майка - Гърти Майкълс, напусна този свят. Всички много ни боли при мисълта, че вече няма да я виждаме сред нас. Въпреки това сме сигурни,че тя е преминала във

вечността и че ние ще можем някой ден да я срещнем отново там. Тя носеше в себе си същността на Православието, излъчваше „новата” заповед на Христос. „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да любите един дру-гиго.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” /Йоан 13:34,35/. Гърти обичаше да пее това песнопение.

Погребахме Гърти с иконата „Белият Ан-гел” ( фреска от един сръбски манастир). Аз й я бях подарила преди няколко години, тъй като тя наистина бе като един сръбски ангел за всички нас. Иконата изобразява ангела, който известил на жените мироносици за Христовото възкресение. Гърти свидетелст-ваше за Божието присъствие в живота на всички ни. Да бъде вечна паметта й, както Православието е вечно.

Превод от английски език: Весела Митева-Костова

40

Призив

„всичко, което е твое, ПринАсяме нА теБе…”“ : „сАми сеБе си, един другиго и Целия си живот нА христА БогА дА

отдАдем”“ Свещеник Джеймс Боузмън

каква е Божията воля за моя живот?” Това е класически въпрос, с който неведнъж съм се сблъсквал в живо-

та си. Още по-изнервящи и натоварващи са въпросите: ” Дали Бог желае да приема тази работа?” или „ Одобрява ли Бог срещите ми с този човек?” В един период от живота ми тези въпроси бяха причина за особения ми подход в определянето на „Божията воля”. Като че ли волята Му беше някаква тайна, която трябваше да бъде разгадана и сякаш Той ни откриваше само това, което ние са-мите успявахме да разберем или да преду-гадим.

Като тийнейджър, колкото повече из-раствах, толкова по-нетърпелив ставах да разбера какво Бог е предвидил за мен, най-вече защото ис-ках да съм сигурен, че върша всичко „по план”.

Бях намерил една книга, вече не пом-ня заглавието й ( и сигурно е по-добре така), в която авторът изказваше мнение,

че волята на Бога наистина е някакъв код. Този код можело да бъде дешифриран чрез буквално и директно четене на думите от Библията и прилагането им в живота ни. Трябвало само да отворим книгата и да за-почнем да четем; и думите сами щели да ни покажат какво да правим. Това не звучеше толкова зле, когато четях пасажи, отнася-щи се до прилагането на добродетели като грижата за бедните или проповядване на Евангелието. Но когато трябваше да въз-приема и приложа пасажи от Стария Завет, призоваващи ме към жертвоприношения

41

на животни и избиване на ближните ми в бит-ка, тогава наистина се обърквах. Какво общо имаха тези неща с Божи-ята воля?

Защо Господ трябва да е толкова потаен за това, което иска да сто-ря? Защо просто не го-вори с мен така, както е правил с много други хора според Писанията? И ако Той крие Своя план за мен, защо аз трябва да се чувствам виновен, ако по някакъв начин в резултат на моето неве-жество и Неговата уклончивост съм сгре-шил пътя, който Той е предвидил за мен?

Напълно съм сигурен, че аз не съм един-ственият, страдал в стремежа си да разбере Божията, така неуловима, воля. За мен това бе грешка, основаваща се на някои непра-вилни схващания за феномена на Божия-та воля в нашия живот. Сякаш съществува едно единствено призвание за всеки от нас и ако не разчетем всички знаци по пътя си в правилното време и правилния ред, няма да го разберем.

Този притеснителен факт има два аспе-кта: от една страна се ядосваме, когато не успяваме да разгадаем каква наистина е Божията „тайна” воля, а от друга, се чувст-ваме много комфортно в убеждението си, че сме я разгадали „Бог ми каза да направя това.” Тоест, или сме в тъмнина, мислейки че съществува път, който трябва да намерим и последваме, или изпадаме в логическо за-блуждение, позовавайки се на Божия авто-ритет. Тогава кой би спорил с нас, наистина, как ние самите бихме се усъмнили в себе си при положение, че вършим определено нещо, защото Бог ни е повелил така?

Целта на това размишление не е да ома-ловажи болката, която някои хора изпитват в усилието си да разберат защо точно те

трябва да живеят живота, който са прину-дени. Нито имам намерение да изключа по циничен начин възможността Бог да даде ясен знак или насока на някого. Просто искам да подчертая колко невероятно сво-бодни сме да живеем живота си. Свободни сме да следваме дарбите, които разбираме, че притежаваме. Всъщност - сме ужасяващо свободни. И ако осъзнаем тази свобода, ще разберем и нещо още по-голямо, че всичко в живота ни – нашите дарби, таланти, до-бри и лоши преживявания – са ни дадени от Бога за наставление, да пострадаме, но и да се порадваме.

И така, оказва се, че не съществува „таен код” на Божията воля, който трябва да разгадаем. Има просто една невероятна свобода да живеем живота си по свят и съ-вършен начин и да изявяваме онези дарби и таланти, които нашият Бог е дал на всеки човек в различна степен. В такъв случай, Божията воля за живота ни е да Му прине-сем всичко, което Той ни е дал по Своята милост, като вложим цялото си старание в съответствие със словата, които слушаме на всяка Божествена Литургия: ” Всичко, което е Твое, принасяме на Тебе…”

Превод от английски език: Весела Митева-Костова

Призив

42

Богословски размисли

въздесъЩият днешен деизъмВалерий Андонов

„Аз пък зная и уча следното: Бог управлява вселената и човека. Божието слово разпределя всичко, което според предвечния съвет е

поставено на небето и земята”

Св. Григорий Богослов

спомням си времето, когато в обез-личеното ни от атеистичния диктат общество темата за вяра и Бог бе сво-

ебразно табу. И ако все пак се заговореше за това, хората или мълчаха притеснено, или бързаха да изповядат официалната доктри-на, която всъщност гласеше: „ рече безумец в сърце си: „няма Бог” (Пс. 13). Спотаена вяра, апатия или явно отричане.

Днес се наблюдава някаква слаба промя-на. Вместо явния атеизъм, значителна част от българското общество казва, че вярва в съществуването на „някаква сила там -горе”.

След откровеното безбожие, останало в недалечното минало, сега цари вярата в нещо трансцедентно, но дали е Бог, висша сила с неясно име, форма, облик, качества, дали е извънземен космически разум... кол-кото глави, толкова и мнения, както казвали древните.

И най – вече преобладава становището, че ако е Бог, то Той гледа отгоре като зрител от най – високата ложа театъра на човешка-та комедия и ако изобщо се намесва, то е, за да ни прати някое бедствие за урок.

Според философия на религията - пред-мет от богословието, да признаеш, че Бог все пак съществува, но е далеч от пробле-

мите на света, е едва първото стъпало на истинската вяра. То се покрива с понятието деизъм.

Деизмът (от лат. deus – бог) е философско направление, възникнало през XVII в. в За-падна Европа. Днес деизмът, в съвременна форма, е изповядван съзнателно от много интелектуалци в християнския свят,а и от много наши сънародници, макар и несъзна-телно, по начина, посочен по – горе.

Затова е нужно да бъде обяснен от пра-вославна гледна точка.

Основите на това учение са положени още от Аристотел, който признава Бог като Творец на света, но само като първопричи-на. След Сътворението Той вече не се намес-ва в световните дела и е оставил светът да се управлява сам.

По – късно Нютон дава едно интересно обяснение, като изхожда от законите на ме-ханиката. Развивайки тезата на Аристотел, той оприличава Бог на съвършен механик, сътворил една чудесна машина, наречена свят, след което я е оставил да работи сама.

Както добрият майстор, създал една перфектна машина, не се занимава повече с нея да я променя ли поправя, така и Бог, след като е сътворил света, го е оставил да

43

Богословски размислисе развива самостоятелно.

Човекът, казва Нютон, е Божие творение, и като такова е надарено с достатъчно раз-ум и сили, може да се управлява сам по оне-зи закони, които Бог му е дал.

Следователно, светът няма нужда от по-вече намеса. Бог се е отдръпнал и го е оста-вил -оттогава той се развива независимо и самостоятелно.

Деизмът намира почва в умовете на за-падноевропейските интелектуалци през епохата на разционализма (от лат. ratio – ум). Това е времето, когато в средите на про-тестантските теолози се издига на пиедес-тал човешкият ум, доминиращ над всичко. Именно тогава се подлага на произволен критически анализ цялото Свещено Писа-ние, след като преди това е отхвърлено като несъстоятелно Свещеното Предание (през Реформацията – XVI – XVII в.).

Окончателен вид на деизма, като завър-шена философска система, дава английски-ят учен лорд Едуард Хърбърт Чербъри (1583 – 1648г.). Стига се дотам, че е отхвърлен Бо-жият план за спасение на света, Откровени-ето и Промисълът.

Изхождайки от древния постулат за ве-чната борба между Доброто и Злото, между духа и материята, деистите смятат, че Бог като дух е единствено непогрешим, но че светът, като материя е несъвършен и скло-

нен към грешки.Да, Бог е дал най – доброто от Себе Си,

когато е сътворил света, но греховната ма-терия разваля чудесния замисъл, затова и светът е такъв, какъвто е – най – доброто, но не и най – идеалното място за живеене.

Все пак човекът, създаден по подобие Божие, има достатъчно разум и дадени сили, за да се справя сам по онези закони, които са му дадени без намеса свише.

Очевидно е, че подобна теория може да се роди само като плод от преклонението пред човешкия ум и воля с волунтаристи-чен уклон, започнало през времето на за-падноевропейския Ренесанс, ерата на т.нар. хуманизъм (XV – XVII в.), продължило през времето на Просвещението (XVIII в.) и дос-тигнала до наши дни, където продължава да намира благодатна почва, особено сред интелектуалния елит.

Ето някои по – известни деисти: Аристо-тел, Цицерон, Бетовен, Лайбниц, Жан – Жак Русо, Нютон, Томас Джегферсън, Дейвид Хюм, Грегор Мендел (баща на наследстве-ната генетика), Дж.К.Роулинг (авторката на „Хари Потър”).

От гледище на православната богослов-ска мисъл, деизмът е едно антихристиянско в основата си учение, противоречащо на фундаменталните евангелски послания.

Преди всичко, светът не е създаден са-

44

Богословски размисли

моцелно. Той се явява плод на Божията безкрайна благост, а целта – блаженството на тварите и славата Божия (Из Православ-ното изповедание). Като такъв, той не може да бъде оприличаван на бездушна машина, създадена от механик.

Светът е по – скоро жив, дишащ органи-зъм, в който всички органи са във взаим-на връзка и всеки един има своя жизнена функция.

В него човекът е живата връзка между Твореца и творенията, чрез неговото съзна-ние и свобода се принася на Твореца безсъ-знателното славословие на безсловесните твари.

Митрополит Филарет Московски опри-личава човека на свещеник и пророк за тва-рите, „той разгадава с висшия език на духа техните славословия”.

Или, както е писано в книгата на Иисус, син Сирахов: „човек е създаден също за сла-ва Божия и за откриване на Божиите съвър-шенства” (Сир.17: 7-8, 10-11).

Подобна подбуда в деизма не е предста-вена ясно.

В деистическия дуализъм доброто и зло-то са представени като равни по могъще-ство, като последното е описано като нещо абстрактно.

В християнската демонология злото си има име и облик и в никакъв случай не е равнопоставено на доброто.

Относно съвършенството на света, пред-ставян от деизма ту като перфектна машина, ту като некачествена материя с недостатъ-ци, православното становище е, че светът преднамерено е създаден относително и ограничено съвършен. Защо относително? Защото ако той бе създаден абсолютно съ-вършен, сам би бил Бог.

Подобно твърдение за всесъвършен-ството на света намираме в друга крайна теория, диаметрално противоположна на деизма – т.нар. пантеизъм ( от гръцкото пан-та – всичко), отъждествяваща Бог със света.

В православната догматика се сочи, че Бог, като творец на света, постоянно се на-

мира във връзка със света, без да се отъж-дествява с него, защото Той не е ограничен във време и пространство, намира се на всяко място, има всеприсъствие винаги и навсякъде.

Според идеолозите на деизма, светът - веднъж създаден, няма нужда от Открове-ние. Спрямо подобно твърдение възраже-нията са прости и категорични.

Всеки, който познава човешката светов-на история, знае, че освен велики постиже-ния, човечеството е допускало и грандиоз-ни грешки в своето равитие. Тогава, когато се е отдалечавало от Божиите повеления и закони.

И обратното, неговият просперитет ви-наги е бил обуславян от упованието му на своя Създател. Без Неговата помощ и наме-са светът отдавна би се самоунищожил.

Човешкият разум и воля, така боготво-рен от деистите, често е бивал безпомощен да реши правилно екзистенциални пробле-ми.

Той може да властва над тварите, но е безкрайно по – ограничен и несъвършен в сравнение с този, на Твореца му. В противен случай не би бил творение, а сам – Творец.

Човек действително е богоподобен, но не и богоравен, както го величаят хуманис-тите.

Възгордяването и превъзнасянето на човека като самодостатъчен, ненуждаещ се от помощ свише, е донесло на човечеството много нещастия.

Както вече се спомена, деизмът отрича и Божия Промисъл за света и хората с твър-дението си, че Бог няма план за тях и ги е оставил сами.

Все пак, някои по – умерени деисти до-пускат общ промисъл за света, но отричат частния, т.е. за отделния индивид ad hoc.

В първия случай се отрича самата същ-ност на Бог като безкрайно благ, пълен с любов и загриженост към своите творения, светът и всичко що е в него, създадено като еманация на Неговото величие.

Как бихме си представили бездушно от-

45

Богословски размисли

ношение на един велик майстор към произведе-нието му, с ът в о р е н о като шедьо-вър с много любов? Ко-ето той съз-дава и след това изоста-вя, според мъдрувани-ята на деис-тите.

Във вто-рия случай ще припомним следните редове от Свещеното Писание: „Погледнете птици-те небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и пак вашият Отец Небе-сен ги храни. Не сте ли вие много по – ценни от тях?”; „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне без волята на вашия Отец. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочие, от много врабчета вие сте по – ценни”. (Мат.6:26 и 10:29-31).

Както и: „Всички те от Тебе чакат да им да-деш храната овреме. Даваш им – получават, отваряш ръката Си – насищат се, скриваш лицето Си – объркват се, отнемаш духа им – умират и в пръстта си се връщат” (Пс.103).

Какво по – добро доказателство за част-ния Божи промисъл към хората и тварите?

От всичко казано дотук можем да причис-лим деизма към едно от ученията, тръгнали от идеята за Бог като висша трансцедентна сила с единствено креативни заслуги към света и хората, но отричащи го като Бог ли-чен, Спасител, Промислител, Изкупител.

Следователно, не можем да приемем деизма за християнско учение, понеже той е в разрез със самата същност на християн-ството.

В него, от една страна, имаме Творец (Бог), индиферентен към съдбата на своето

творение; от друга стра-на – творе-ние (човек), представено като пълен господар на съдбата си; нито Бог се грижи за чо-века, нито човекът има нужда от Бог, т.е. липсва в с я к а к в а връзка меж-ду тях. Ома-

ловажаването на Божието величие води до косвеното му отричане, или, деизмът води до отдалечаване от Бога. Вместо Него, на пиедестал е издигнат някакъв човекобог, ръководител на съдбата си.

Не, ние вярваме в Бог личен, троичен по лице, не само наш Творец, но и Промис-лител за нас. Който прати в света своя Син – Иисус Христос, защото не желаеше светът да загине.

Да, ние имаме разум, свободна воля, сили да ръководим живота си, но само защото се уповаваме и на Неговата помощ, без която сме нищо.

Той не ни е изоставил, защото е рекъл чрез своя Син: „и ето, аз съм с вас през всич-ки дни до свършека на света” (Мат.28:20).

Онези пък хора, които говорят неясно за „оная сила, там горе”, без да го осъзнават, за-стават в числото на изповядващите деизма.

Ако се потрудят да понаучат повече за християнството, ще разберат, че това е мал-ко повече от нищо за вечния живот.

Пак ще се върнем на споменатата стълба на вярата, според философия на религията. Както вече казахме, да признаеш, че има Бог е едва първото стъпало.

Почти четвърт век измина от сгромоляс-ването на държавния войнстващ атеизъм. За това време по – голямата част от нашия

46

Богословски размислинарод излезе от блатото на безбожието и изкачи само едно стъпало нагоре по стъл-бата. И още стои там, обзет от апатия, все още с кални обувки.

Малко по – нагоре, на второто стъпало се намира доста голяма, но по – малоброй-на група хора, наричащи се вече християни, но все още некатехизирани, християни за неделните дни или само за големите праз-ници, без Христос в ежедневието си.

Това е тъжната равносметка от духовния напредък на българския народ за 24 годи-ни.

Нагоре по стълбата стъпалата стават все

по – празни. Печално празни... Докога?Толкова ли не помним уроците от исто-

рията ни – че когато сме били във възход – Златния век, при Асеневци, по време на Въз-раждането, то е било, защото сме възлагали упованието си на Бог и на общите си сили, и обратното - отдалечаването ни от Него и своеволното разделение помежду ни ни е докарало византийско и турско владиче-ство, две национални катастрофи и игото на тоталитаризма.

Трябва да възлагаме надеждите си не на някаква си безлична сила „там - някъде горе”, а на Бог и на силата, която Той ни е дал.

Вяра и живот

когАто мъченичеството Беше нАчин нА живот

/Бележки за пострадали християни от Шуменско/

Валя Христова

годината е 1736-а. Започнала е война между Османската империя и Русия. Пет години преди това, българите в Си-

листренско са се разбунтували срещу влас-тта. В процес е ислямизация на българското население. Нарастват българските емигра-ционни колонии в съседни страни, особено във Влашко и Молдова. След няколко години в Света гора хилендарският иеромонах Паи-сий ще започне да пише своята „История сла-вянобългарска”.

На 23. 04. 1736 година, през Страстната седмица преди Великден, в провадийското

село Кривен сред българското население се разиграла трагедия, довела до мъчени-ческата смърт на девойка, наричана Гана, Ганчица. Нейната история най-вероятно би потънала в забрава, ако не беше записана от Балчо Нейков, потомък на стар български род, сродник и приятел на Стефан Караджа, в книгата „ Факийско предание- сбирки от народния живот за праотците ни”. Той запо-чнал записките си като биография на Сте-фан Караджа, а за нас, днешните българи, те освен извор на информация, дават отговор на въпроса: Как са оцелели дедите ни в тези

47

вяра и животтака превратни за българите събития? Ето разказа на бабата на Стефан Караджа от 1848 г. , поместен в сборника на Балчо Нейков, и текста на народната песен за Ганчица, коя-то шуменският музикант Златан Златев,вече покойник, възстанови и записа.

„ Набедили са Ганчица ,та я в темница хвърлили.

В темница в тъмно дъното, лежала й Ганча , болялатъкмино девет години.В десето лето проклето,

заръча Ганча, поръча,по равненските кираджии,

по кривенските чорбаджии:Много здраве кажете на мака,

на мака и на бубаля,да ми армагано раздадат:

шити ми бели месли, със копринени кенари.В понеделник ще ме обесят

в шуменския панаир,под Илчов баир на Кошир.”

В миналото Кошир е била дълга улица в източната част на града, завършваща с го-лям площад, ограден с множество дюкяни-място за кушии, пазар, празнични процесии и публични екзекуции. Тук са се чували гла-сове на чираци и търговци, рев на тълпа. Картините на Стефан Петров, наричан ху-дожника на стария Шумен, дават представа как е изглеждало това място в миналото. Га-лерия “Елена Карамихайлова“ в Шумен пази негова творба, наречена „Кошир“. Днешният площад „Освобождение” е разположен на това място.

На 19.05.1746 г. , на християнския праз-ник „ Св. Троица”, показно през шумната тълпа, една българска девойка е водена към смърт. Пътят към Голгота за мъченица-та Ганка тръгва от шуменския затвор и сти-га до бесилката под Илчов баир, на Кошир. Какво ли е преживяла тя по време на това свое последно пътуване? Може би мъка по родители и роден край, по неизживяна мла-дост и мечти. Но пред смъртта тя имала из-бор. Достатъчно било да каже: „Отричам се

от Христос!” и да продължи живота си вече в друга вяра. Но не го е направила.

……Вероятно на това място на 14.05.1802г. е

пострадал и друг мъченик за християнската вяра - св. Райко Шуменски. Неговото житие-то е записано от иеромонах Никифор Хио-ски по сведения на очевидци. Райко работил своя златарски занаят в центъра на Шумен.Съблазнена от красотата му , съседката му-туркиня, с хитрост пожелала да се ожени за него. Под влияние на бащата на момичето съдия отсъдил: Райко или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако не желае това, да бъде бит, докато умре. Младежът отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се от-каже от Христа. Последвали дълги, неопису-еми страдания и мъченическа смърт.

……В двора на на скита „Св.Никола“, недалеч

от Троянския манастир, се намира гробът на друг страдалец за вярата. От скромния над-пис четем: “Велко –комита от Шумен, почи-нал тук от раните си в сражение с турците -1808-1850г“.

Велко останал сирак. Бил красив младеж. И

48

вяра и живот

той лежал из занданите на Шуменския кадия, защото не искал да се потурчи. Успял да избя-га оттам и събрал малка дружина. От 1823 до 1834 година хайдутствал заедно с Гълъб войво-да в източната част на Стара планина и Средна гора. През последните години от своя живот се подвизавал из Троянския балкан, където бил ранен и починал от раните си в Троянския ма-настир.Така на яве си случили думите в песен за Гълъб войвода и четата му, записана в Дими-тровградско: “Вярна си клетва сторили: Който се болен разболей, на ръце да го носиме. Който се назад повърне, жив няма да го оставиме.“

Това днес знаем от записките на монаха от Троянския манастир Йосиф Минков,спасил от пълна забрава спомена за Велко.

Една преписка към богослужебна книга от 1787 г. отразява последните масови по-турчвания в Шуменско: „Дойде Кара Асан с хилядо аскери, та право в Шуменграда, из-турчи селата. Три села изтурчи, за умноже-ние грех человечески. Лето 1787.

Даскал Кузман рече на Кара Асан: „ Княз ли си, или цар, или воевода, то помисли от кого си приел тази власт!”

Та му отсекоа главата. В събота му отсе-коа главата. Писа рука Сава, син Влъков.”из „Писахме да се знае“,с.114.

Френският дипломат Конт дьо Хотерив, минал през 1785 г. през Североизточна Бъл-гария, пише: „Вероотстъпничество между християните напредва до такава степен, щото в България сега има десет пъти по-малко християни, отколкото е имало преди 40 години.”/Г.Занетов,“Едно пътуване от Ца-риград до Яш през зимата на 1785г.“/

До неотдавна все още можеше да се види някой самоук музикант как пее по сборове и панаири и продава песнопойки. Тези книжици с песни съдържаха понякога цели епоси, пос-ветени на конкретни, отминали вече съби-тия и хора. И днес някои народни песни па-зят спомени за миналото, когато животът за християните под мюсюлманска власт сам по себе си е мъченичество, а за вярващия българин раздялата с православната вяра на дедите му е по- ужасна от смъртта.

Преди повече от 250 години поп Тодор Врачански, родолюбив книжовник , е записал една песен. Когато в Европа са слушали Бах и Хендел, българските майки са пeели така:

Милое мое чедо, красни мой сину,чесное мое рождение,

аще ме любиш, сину мои,якоже аз тебе люблю,

Послушай мене, матеръ свою, да не убоиш се, сину мой, от мучение,

Еще мало претерпи, да приимеши венецъ нетлени.

Не убой се от мучение, сину мои.Се Христос невидимо предстоитъ

Прииметъ светую твою душу.Мало да постраждеши;

сподобиши се бесконечно упокоение.И тамо да царствуеши купно съ Христа

и да молиш Христаради грешную матеръ свою.

Да помълчим след тази песен- майчина молитва!.

49

вяра и животТя се съхранява в архива на Софийската

народна библиотека(№338 , л.364-а). Превод на новобългарски : „Мило мое чедо, сине мой прекрасни, рожбо моя ненаглед-на, ако ме любиш, синко мой, тъй както те любя аз, то послушай мене, свойта майка: Да се не уплашиш, синко мой, от мъчението. Малко още потърпи, та да получиш венец

нетленен. Не бой се от мъчението, синко мой. Ето, Христос невидимо стой наблизо да приеме твоята свята душа; Малко да постра-даш, та с вечен покой да се сподобиш, и там да царствуваш заедно с Христа и да молиш Христа за свойта грешна майка!’’

Силата на народа ни е в светлината на ду-шата му и тази светлина е светостта.

Поглед

изБорът нА ионА Какво е общото между нас и пророк Иона?

Aрхимандрит Савва (Мажуко)

кит глътнал пророк Иона. Огромна риба. Навсякъде буря, и морето се вълнувало, подхвърляйки малкото

корабче от една страна на друга, и само на голямата и спокойна риба й било уютно и обичайно сред родната стихия, където хо-рата били гости, неповикани и излишни. Отначало те хвърляли във водата товара и хранителните запаси, а после изхвърлили и пророка, малкия объркан старец. Той самият ги помолил за това. Така е написано в книга-та на пророк Иона. Макар че що за пророк е той? Съвсем не прилича на онези епически герои, стълпове на духа, които жигосвали със словото Божие, плашещо и страшно, вър-ху хорските сърца. И какви книги имат само! Не можеш веднага всичко да усвоиш – цели истории, многофигурни, трагични, пропити с кръв и сълзи. А тук – четири малки глави, което само по себе, разбира се, предизвиква благодарни чувства у читателите, но проро-кът е някакъв съвсем несолиден и неудачен

– нито величие, нито патос. Китове...Много са тълкуванията на този текст,

дълбоки и прозорливи, но у всеки читател все пак ще се роди свое интимно, лично отношение към тази книга. Колкото и да е странно, Иона ми е най-близък от всички пророци, най-роден и понятен, макар че обичам изискания Исая и трагичния Иере-мия- всеки е скъп по своему, но този е бя-гащият провидец! Така жив, така истински и съвсем безпътен – ако можех, бих го раз-целувал! Той изглежда мъничък, слабичък старец, повече мълчи и примигва. Забавен и смешен. И бащиното му име е смешно – Аматиев. И какво само му е дошло на ум – да избяга от Бога!

Колко просто и страшно започва книга-та: «И биде слово Господне към Иона, син Аматиев». Иона чува гласа Божий, повеле-нието Господне. Написано е някак делнич-но, рутинно даже, но колко е величествено, да не кажем и страшно в своята простота

50

Поглед– да чуваш волята Божия. Господ повелява на Иона да изпълни определена мисия: да отиде в Ниневия, град враждебен и многолюден, затъващ в пороци, и да при-зове народа към покаяние.

И какво направил про-рокът? Не започнал да спо-ри. Решил и... избягал. Ку-пил си спешно билет, качил се на кораба – и край. Нищо не знам. Плавам нанякъде, правя нещо. Може и да ми се размине. А пък тук - в морето - буря, стихия бушу-ва. Внезапна, дълга, люта. Моряците в паника. Тичат, суетят се, някой изхвърля чувалите с пшеница, някъ-де скриват платната, молят се, въздават мо-литви към многочислените божества, които почитат. А пророкът? Спуснал се долу и спи – «бе легнал и дълбоко заспал» – така звучи славянският текст. Що за човек! Нищо не го касае! Трагедия, огромни вълни, ветрове. – а той спи.

Горе си спомнили за него, започнали да го търсят. Лежи си спокойно. Отнесен и сънен. И само премигва с очи. Сам си при-знава – отказал се да носи своето служение и заради това е и бурята, и безпокойството за всички, и пшеницата- похабена напраз-но: «вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря» (Иона 1:12). Изхвърлили го. С дълбока тъга го изхвърлили. Никой не искал. Но щом така трябвало... Така го подбрал и китът.

Да се покриеш вкъщи. Да потънеш в дълъг сън на кораба. Да изчакаш в рибата, докато премине бурята. Ами ако премине и потъне в забвение? Времената и хората не се променят, и всеки от нас мъничко е Йона. Той живее, обитава в нас и не просто живее, а изисква за себе си отделен кит, за да се приюти в рибата, да се скрие в трюма, да се

укрие в морската бездна. Човек се плаши от делото. Не от чуждото.

От своето. От онова дело, което ние нарича-ме свое служение или мисия в този свят. И имаме повече решителност – да се скрием и да избегнем мисията си, отколкото да из-пълним служението си, както следва, както изисква дългът ни. По- лесно е да изчакаме, докато премине или дори- да се удавим. Та нали – пречат, присмиват се, завиждат. Не се сприятелявай – ще пострадаш, не се от-кривай – ще те предадат, не обичай – ще ти изменят, не работи – ще те вкарат в затвора. На никого не бива да се доверяваш, няма с кого да работиш, на никого нищо не давай. Изводът: да се скриеш, да избягаш, да се из-губиш- светът е несправедлив. Няма какво да се хабиш за него. Страната ни е ужасна и по- добро няма да дочакаме, науката умира, църквата се разлага. Няма да пречим. Ще се уединим в отчуждение и печал, премигвай-ки изплашено и в недоумение.

Не бива да бягаме от служението си. Гос-под ни възлага да понесем някакъв малък труд, скромна работа, трябва да я грабваме смело и мъжествено, без да се вглеждаме във враждебността и мрачните лица. Ако ти е даден талант – да мислиш, да учиш, да

51

Погледпечелиш пари, да управляваш страната, да правиш прекрасни неща – не се крий, не позволявай този дар да закърнява в теб, за-щото той, не намирайки своята изява, ще за-почне да те разяжда отвътре. Гласът Божий в нас – това е всъщност интуицията за наше-то служение, ясно и отчетливо съзнание за онова място, където ти си нужен, и никъде, в никаква риба не можеш да се скриеш от своето призвание. Даже и китовете не могат да ги разберат такива. Иона бил в корема на рибата три дена, а после китът просто го из-плюл – отивай, братко и служи, прави оно-ва, за което си призван, това, за което имаш способности.

Струва ми се, че именно сега, в наше време, ние християните следва добре да научим този урок. Ние можем и сме длъжни да въздействаме на този полудял свят. Ние можем и трябва открито и мъжествено да носим своето служение там, където Господ е поставил всеки един от нас. Където и да ра-ботиш – в банката, в болницата, в училище-то, в таксиметровата кола, в министерството - носи своето служение като християнин, за да не останат бездомни в този свят Добро-то, Истината и Справедливостта, а отзивчи-востта, милосърдието, учтивостта и грижата отново да станат единствената норма на на-шия живот.

Християни, не отхвърляйте този свят! Не го предавайте без бой на злодеите! Не давай-те светините на псетата! Господ е сътворил този свят - свят и прекрасен, а това означава, че све-тостта и добротата са норма на нашия свят, негов естествен облик, негова природна черта. Ако ние отпуснем ръце, избягаме от своето слу-жение, няма ли Господ да ни попита един ден: какво стори ти, за да няма гладни и изоставе-

ни деца, за да няма невинни по затворите, за да могат хората да се чувстват безопасно в къщи и на улицата, и учителят, лекарят, се-лянинът да не се срамуват от Родината си, умита от кръвта на мъчениците, купена на твърде висока цена?

Нима Бог е виновен за това, че ние не ис-каме да въведем ред в дома си? Нима Той не ни е дал знания, воля, сили да се борим със злото? Той ни е поверил този свят, а заедно с него и беззащитните деца, и слабите жени, и уморените старци, и цялото това богатство от риби, животни, птици, които ни гледат с надежда.

Разказват за Стив Джобс, известен пред-приемач и милиардер, че родителите му били вярващи. Всяка неделя той бил в църк-ва, молил се, четял Писанието. Но веднъж дошъл при свещеника и му показал снимка на бедни африкански деца с подути от глад коремчета.

– Знае ли Бог, че тези деца гладуват? Знае, нали. Не искам да вярвам в такъв Бог.

И Стив престанал да ходи на църква.Свещеникът не могъл да отговори на

въпроса на Стив. И кой би могъл? Та това е най-трагичният от всички въпроси. Пръв го е задал Йов. И това не е въпрос към човека, тук в състезание, в разпра, се призовава Са-мият Творец на този свят.

Отговорил ли е Бог на Стив? Разбира се,

52

Погледче е отговорил. Господ му дал голям талант, дал му способност да спечели милиарди долари, власт и способност реално да про-мени нещо в този свят. Той би могъл да на-прави така, че много деца да престанат да гладуват, да забравят нищетата и болестите. Възползвал ли се е Стив Джобс от този дар или «се е скрил в рибата», не нам е дадено да съдим. Но именно така Бог отговаря на хората. Помислете за това добре, вие, на ко-ито Господ е отговорил вече. Мълчаливо и с надежда, защото Той вярва в нас.

Великият Инквизитор на Иван Карама-зов в многоречив монолог убеждавал Хри-ста в правотата на своята безчовечна вяра. А Христос мълчал. Не произнесъл нито една дума. И едва накрая, когато умореният и раздразнен Инквизитор замълчал, Той с лю-бов го целунал по безцветните старчески уста, и Инквизиторът Го пуснал, но оттогава „целувката гори в сърцето му”.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Домашна църква

лечение от зАвисимостиСвещеник Павел Гумеров

Актуалност на въпроса

като на всеки енорийски свещеник, по-стоянно ми се налага да виждам роди-телски сълзи по отношение на това, че

детето погубва себе си, губи приятелите си, нищо не иска: нито да учи, нито да работи. Не искам да плаша никого, но възползвайки се от случая, призовавам родителите да се от-несат към този проблем с цялата сериозност и отговорност, защото той има тенденция да се обостря и влошава.

Обикновено хората се обръщат за съвет във връзка с някаква зависимост на своето дете много късно – с децата трябва да се за-нимава, докато са малки. Трябва добре да се разбира, че едно дете може много лесно да изпадне в зависимост от някаква страст – волята му все още е много слабо развита

и то няма жизнен опит. Освен това децата са много по-хазартни, отколкото възрастните, те имат лош инстинкт за самосъхранение и няколко пъти по-слаб, в сравнение с въз-растните, имунитет към подобни изкушения. Също така, ако имаме предвид най-разпрос-транената зависимост – игровата, то играта е особено присъща за детската възраст и именно затова тази зависимост масово за-разява нашите деца.

За съжаление, засега официално игрова-та зависимост не се признава за заболяване, макар че лекари и специалисти в целия свят бият тревога. Например, изследванията на водещия във Великобритания университет Nottingham Trent University са показали, че 12% от контролната група, състояща се от 7000 човека, имат признаци на зависимост

53

домашна църквакъм онлайн-ком-пютърни игри. С п е ц и а л и с тите смятат, че игро-вата зависимост възниква именно от онлайн-игрите и затова предста-влява разновид-ност на интер-нет-зависимостта. Твърди се счита, че най-силна за-висимост предиз-викват игрите в мрежа, особено MMORPG. Извест-ни са случаи, когато прекалено продължи-телната игра е водила до фатални последи-ци. В някои страни като Китай, Северна и Южна Корея с този проблем са се заели на държавно ниво. Там се създават медицински учреждения и програми за лечение и профи-лактика на игровата зависимост. В Англия в Центъра за рехабилитация Broadway Lodge е открито отделение, което се специализира в работата с геймъри. Министерството на кул-турата и спорта на Южна Корея е разрабо-тило специална програма, която е призвана да се бори с игровата зависимост, от която страдат повече от два милиона ползватели в страната. В Китай, където съгласно данни от анализи, около 13% от ползвателите на Мрежата са зависими от онлайн-игри или Интернет, още от 2007 година работи летен рехабилитационен лагер. Министерството на информацията и връзките на Виетнам планира да въведе строги ограничения – провайдерите и собствениците на игрови кафенета ще бъдат задължени да блокират възможността да се играят онлайн-игри от 10 вечерта до 8 сутринта.

За съжаление, в нашето общество отно-шението към това засега е доста лекомис-лено. Родителите обикновено бият тревога, ако например, детето започне да пие, пуши трева, но не виждат нищо лошо в това, че то

прекарва дено-нощия зад ком-пютъра: казват си, ще порасне, ще получи об-разование и ще стане абсолютно нормален чо-век. В резултат, внимание върху този проблем се обръща едва, след като дете-то стане напъл-но невменяемо. О б и к н о в е н о това се случва в

пубертета, когато е най-тежко да се общува с него, - това е възрастта на протеста, само-утвърждаването. Докато от малкото дете може да скриеш кабела от компютъра и да го държиш под контрол, с детето в пубер-тета този номер обикновено не минава: той може лесно да пренебрегне родителските забрани.

Живеем в пазарно общество, което не се грижи за нищо друго, освен за получаване на печалба. Предлаганите компютърни игри действат именно на принципа на засилване на зависимостта: например, те са свързани с някакво модерно фентъзи, предлагат много нива, за да може човек постоянно да играе, получавайки все нови и нови усещания от играта, променяйки условията и асоции-райки се с героите на тази игра. Към играта създателите предлагат пакет програми за собствени сценарии на нивата, създаване на собствени персонажи и т.н.

С една дума, проблемът е много голям и трябва да осъзнаем цялата му сериозност.

Болестта и нейната природаБуквално днес попитах един познат све-

щеник, в миналото практикуващ лекар: „Как-во казват лекарите и официалната медицина по този въпрос?”. Той отговори, че в борбата с алкохолната и наркотичната зависимост

54

домашна църква

медицината позволява в най-добрия случай да се постигне устойчива ремисия: лекари-те помагат на човека да оправи телесната страна, като очистят организма му от пси-хотропни препарати, но не могат да изле-куват самия недъг. Защо? Защото всъщност става дума за духовна болест, и ако човек не се бори с тази страст, не лекува душата си с духовни средства, много скоро тази страст го напада с нови сили. Така стоят нещата и с всяка друга страст. Само че в случая с алко-холизма и наркоманията съществува психо-физическа зависимост с химическа приро-да, когато без определени препарати човек се чувства зле не само душевно, но и физи-чески, а новите зависимости са чисто психо-логически – човек зависи от душевните си усещания и емоции. Обсъжданата от нас за-висимост има по-скоро духовна, отколкото физическа природа и в това се състои глав-ната й опасност! Тук човек не изпитва, както, например, в случая с алкохола и наркотици-те, неприятни физически усещания, които могат да го накарат да се бори с болестта. Защото в обсъждания случай всичко, освен късогледството и безсънните нощи, като цяло е приятно.

Ако детето е придобило зависимост от играта или Интернета, и особено в пуберте-та, ще бъде много трудно това да се прео-долее. Известен е случай, когато през 2005 година едно китайско момиче е починало от изтощение и обезводняване в резул-тат на непрекъсната игра в продължение на де-нонощия. В Русия млада двойка, която прекарала часове наред, играейки компютърна игра, на-мерила малкото си дете починало от замръзване на терасата. Виждате ли, доколко човек забравя за своята отговорност! Нар-котикът, какъвто може да

стане и компютърът, лишава човека от раз-ум, отговорност и чувството за дълг.

Причини и факториЗа много деца влизането в интернет-сре-

да е един от начините за приспособяване към този жесток свят, а нерядко и бягство от реалността, когато в реалния живот те не успяват да се адаптират, когато имат про-блеми в общуването, нямат приятели и им е тежко на душата. Ако говорим общо, всяка зависимост на човека е бягство в несъщест-вуващ свят, където му е комфортно и където няма проблеми.

Деца, които страдат от компютърна зави-симост, със сигурност усещат самота, недос-татък на внимание и разбиране от страна на близки хора, най-вече родители. А нерядко самите родители слагат детето си пред ком-пютъра още в предучилищна възраст – така те компенсират недостатъка на общуването със своето дете: за да не пречи, да не зада-ва много въпроси, е много по-лесно да го сложиш пред компютъра, телевизора, да му пуснеш някаква интересна игра. Много хора дори не осъзнават риска, на който подлагат своето дете. Специалистите потвърждават, че компютърната зависимост се формира много по-бързо, отколкото друга традици-онна зависимост: средно е необходимо не

55

домашна църква

повече от половин-една година за вкоре-няване на компютърната зависимост. Един енориаш се оплакваше, че синът му не иска нищо, освен компютъра. В разговор се изя-сни, че той също не може да живее без ком-пютър. Много е важно самият ти да не се увличаш от това! Децата, като цяло, всичко възприемат от нас.

Как се създава имунитетПървата и най-важна причина на детски-

те зависимости – това са проблемите в об-щуването с родителите. Винаги ги съветвам: „Не трябва да пестиш време, трябва да об-щуваш с детето, никакъв компютър няма да ви замести. Излезте с него, отидете някъде през почивния ден, пообщувайте, поиграй-те футбол, почетете интересна книга, дори изгледайте филм, обсъдете го – с една дума, бъдете за детето си по-големия приятел!”

За да не изпадне детето ни в зависимост, трябва да си задаваме този въпрос, докато е малко. Например, моите деца изобщо не иг-раят никакви игри, дори на телефона. Стара-ем се да им купуваме такива телефони, където изобщо няма игри или са много примитивни, макар че те все пак общуват с компютъра, защото в училище изучават информатика. Убеден съм, че колкото по-късно човек се запознае с телевизора и компютъра, толкова по-силен ще бъде неговият имунитет спрямо всякакви видове зависимости.

Много правилно правят администрации-те на някои училища и гимназии, а аз знам, че такива има, където на входа събират теле-фоните на учениците, - това се прави, за да не играят игри в часовете. Освен това смятам, че ако няма възможност изцяло да оградиш де-тето си от компютъра и компютърните игри, трябва навреме и правилно да го запознаеш с него като с технически инструмент.

Необходимо е изначално да изградиш с детето си правилни приоритети по този въ-прос: може да го научиш да работи на компю-търа, да му покажеш, колко е удобен, какви интересни неща може да прави с негова по-мощ: да проектира, да прави чертежи, да ри-

сува, да разпечатва, да редактира, да използ-ва специални програми, например фотошоп.

Задачата на родителите е да не пестят време и сили, за да насочат всичко това в правилната посока, тогава игрите ще станат по-малко опасни за детето.

Какво да се прави, ако детето е зави-симо?

Преди всичко трябва да започнеш усиле-но да се молиш за детето си, да го измолваш така, както ако то страдаше от алкохолна или наркотична зависимост. Да си опреде-лиш молитвено правило и да го четеш всеки ден. Много е добре, когато едновременно се молят няколко човека, може да се чете заедно молитва по съглашение.

Второ, важна е лекарската помощ. Тряб-ва да се намери добър психолог, психоте-рапевт или дори психиатър. Родителите трябва да анализират къде е бил изгубен контактът с детето, защо то се е отдалечило от тях, защо търси подкрепата на външни виртуални приятели. И да разберат, подкре-пят детето – то чака подкрепа преди всичко от нас, родителите - най-близките му хора!

Третото, което трябва да се направи, е да се въведе строг контрол над компютъра. До-като все още имаме родителска власт, а тази власт ни принадлежи по право, поне, докато децата ни навършат 18 години, тоест дока-то ги храним, обличаме, плащаме сметки и обучението им, сме длъжни да изискваме от тях да се подчиняват на правилата, приети в семейството ни. И общуването с компютъ-ра (който също така е купен от родителите) трябва да има строги граници. Тоест трябва да определим кога детето общува с компю-търа, колко и какво прави на него.

Когато детето се е разболяло, няма как да се разминат ограниченията. И тук ще са необходими родителско търпение, любов, взискателност, последователност и настой-чивост в действията. Само че не трябва нищо да се забранява, без да се предлага нещо друго – това е закон на всяко възпитание, иначе отчуждението само ще расте. Свобод-

56

домашна църкваното време на детето трябва да е запълнено с различни полезни занимания: музика, рисуване, спорт, кръжоци и други. Сега има много та-кива възможности, дори и за семейства с ограничени средства. Във всеки район има безплатни държавни организации за детско твор-чество. Най-важното е да детето да се въвежда в реал-но житейско пространство, където има общуване с при-родата, с приятелите. Това може да става, например, по време на поход или през почивните дни, които родителите прекарват заедно с децата си: дали работят с тях на ви-лата или просто карат колелета, ловят риба, къпят се или отиват в музей, на цирк или те-атър. Така родителите стават, от една страна, по-близки за децата си, а от друга – отвличат вниманието им от тази пагубна страст.

Детето трябва да усеща родителската грижа, любов, желание за помощ. Ако го-ворим за дете в пубертета, с него трябва да се говори аргументирано, притежавайки необходимата информация. Не може прос-то да кажеш: „Знаеш ли, това е лошо, това е грях, бесовщина”. Трябва да говориш с него като с голям човек, а не да се основаваш на принципа: „Аз съм началник – ти си глупак, трябва да ме слушаш”. Децата особено слу-шат родителя, когато виждат в него знаещ, обичащ, авторитетен човек, който може да обосновава своите възгледи.

И разбира се, много е важно да се вну-ши на детето, че то трябва да живее според правилата, които са приети в семейството, че компютърът, телевизорът са позволени само в определено време и степен.

Колкото повече говорим за този про-блем, толкова по-ясно става, че детските зависимости са по-скоро проблем на ро-дителите, а не на самите деца. Защото за-дачата на родителя е да следи духовното и

физическото здраве на децата си. В ситуа-цията, когато например, малко дете падне от прозореца, осъждат родителите. Раз-бира се, вземат се предвид и допуснатата небрежност, и случайностите, но така или иначе ще има разбирателства, и родителите ще преживеят доста неща. До навършване на пълнолетие на детето, отговорността за него носят родителите, дори съгласно Нака-зателния кодекс, да не говорим за духовната отговорност. Задачата и отговорността, коя-то лежи върху родителите, е до определена възраст да подготвят детето си към живота на възрастните, да следят с кого общува, какви филми гледа, какви книги чете, да за-бранява нещо. Защото има неща неизбежни, които не трябва да се драматизират, а има неща абсолютно недопустими. С една дума, трябва да създаваме на сина си или дъщеря си нормална среда на живот!

Трябва да се каже, че животът не се поби-ра в прости схеми и рамки, знаем, как дори в семейства на светци децата са грешили. Защо? Защото не само родителите оказват влияние върху детето, колкото и благочес-тиви и вярващи да са те, но и околната сре-да много силно въздейства върху него, - има неща, които не зависят от нас. Затова трябва постоянно да се молим за децата си – въцър-ковеното дете, което знае, кое е добро и кое е лошо, естествено, ще има много по-малко

57

домашна църквашансове да се сблъска с този проблем. Тряб-ва да правим всичко, което зависи от нас, а да става каквото ще!

Още един много важен момент – учете децата си да работят. Това е прекрасен на-чин да се ангажира детето и много добра подготовка за живота, но това трябва да се направи така, че то да намира радост в труда, а не да го възприема като някакво наказание. Знам примери, когато доста за-можни хора са пускали децата си в пубер-тетска възраст да работят не много сложна работа, за да могат сами да си изкарат пари за игри и развлечения. Така остава по-мал-ко време за компютърни игри, а и детето започва да оценява вещите и спечелените пари.

Пожелания Всичко, за което говорихме, разбира се

действа, но да се говори е лесно, а да се из-пълнява не е толкова лесно. По думите на св.

Амвросий Оптински „да учиш е като да хвър-ляш камъни от камбанария, а да изпълня-ваш, е да ги качваш на камбанария”. Разбира се, за да се направи всичко това, се изисква доста труд. Мисля, че в този труд родители-те все пак ще могат да видят много важни и интересни за себе си неща, а наградата им за това ще бъде добрият контакт с децата и радостта от общуването с тях. Когато общу-ваш с детето си, се появяват нови теми, по които можеш да говориш, при това се обо-гатяваш самият ти: за да разкажеш нещо на детето, трябва да намираш информация, за-щото понякога децата задават много сери-озни въпроси.

Пожелавам на всичките ни читатели да живеят с децата си реален, пълноценен и радостен живот, в който да няма място за сурогати.

Превод от руски език: Презвитера Диана Янчева

Култура и изкуство

зА музикАтА, живоПистА, теАтърА Из наследието на Оптинските старци

Олга Рожньова

оптинските старци изказвали своето мнение за посещаването на театър от миряните, за пристрастието им към

четенето на романи, за увлечението им от платната на живописци, за желанието им ча-сове наред или дори постоянно да слушат музика.

От гледна точка на полезността за душа-та

Оптинските старци не отхвърляли изку-ството, но го разглеждали откъм полезността му за човешката душа, за спасението й. Ста-рците критикували само онези произведения на изкуството, които разпалвали човешките

58

култура и изкуствострасти, привързвали съцето към земното, тварното, вместо да издигат сърцата на хора-та нагоре, към духовното. Преподобният Вар-сануфий ценял онова изкуство, което откъсва душата от житейските дреболии и я устремява към Бога:

«Поезията и художеството откъсват душа-та от житейските дреболии и доставят естети-ческа наслада на човека. През XVIII век, при разпространението на материалистическите направления, се създаде такъв поглед върху поетите и художниците, сякаш те са ненужни хора – седят и нищо не правят.

Виктор Юго в защита е казал: “Погледът към небето- това вече е работа”.

…Сериозната музика като тази на Моцарт, Бетховен и други велики композитори, дейст-ва облагородяващо на душата, често под вли-янието й на човек му се приисква да плаче или да се моли».

Преподобният Вараонуфий говорел за това, че за разбирането на сериозната музика трябва да имаме художествен вкус, и си спом-нил следния случай:

«В eдно богато семействo имало вечерин-ка. На нея талантлива девойка удивително до-бре изпълнила едно от най- добрите произве-дения на Моцарт. Всички били във възторг, а до вратата стоял лакей, който подавал цигари, прислужвал на гостите, и слушайки се прозя-вал: “И защо господата слушат такава скучна музика? Ех, друго щеше да е да посвиреха сега на балалайка..”

Той бил прав в сво-ето съждение, тъй като сериозната музика била непонятна за него. За да разбираш произведени-ята даже на земното из-куство, трябва да имаш художествен вкус».

Старецът Варсануфий напомнял за това, че ду-шата ни търси в произ-веденията на изкуството «изражение в прекрасни

форми на невидимия прекрасен свят, там където я зове духът със своето въздействие». Старецът твърдял, че художниците винаги имат «пламъчето на религиозния мистици-зъм», и той самият през целия си живот харес-вал само онези хора и разговори, които про-буждали висши идеални стремежи:

«В душата си художниците винаги имат жилка на аскетизъм, и колкото по-възвишен е художникът, толкова по- ярко в него гори пла-мъчето на религиозния мистицизъм ».

«През целия си живот забелязвах в себе си, че винаги ми харесваха онези хора и онези разговори, които пробуждаха в моето сърце висши идеални стремежи, имащи в ос-новата си вяра в безсмъртието на човешката душа, вяра в истината, благото и красотата. И обратното, винаги са ми били антипатични хора, чиито мисли и разговори са се въртяли единствено в подредбата на живота: времен-ната и външната. Този стремеж към висшето, идеалното се изразяваше в моята душа като склонност към всичко тайнствено, мистично в живота.».

Старецът сравнявал някои хора на изку-ството с онези, които идват до храма, но ос-тават на прага му, без да влязат вътре. Той се съкрушавал за тези, на които толкова много е дадено, чиито души избухват и от най- мал-ката искра, но „не разпалват тази искра”, не се трудят в изпълнението на заповедите:

59

култура и изкуство«Огромното болшинство от нашите най-

добри художници и писатели може да бъде сравнено с хора, които са дошли в църквата, когато службата вече е започнала и храмът е пълен с народ. Такива хора застават до входа, трудно е да се влезе, а те за това и услилия не полагат. Това- онова от богослужението дос-тига и до тук: Херувимската песен, “Тебе поем”, “Господи, помилуй”; така постоят, постоят и си тръгват, без да побъдат в самия храм… Души-те им, като динамит,избухват от най-малката искра, но за съжаление, те не разпалват тази искра и тя угасва.».

Всичко трябва да правим като пред очите на БогаПреподобният Нектарий наставлявал творческите хора:

«Можем да се занимаваме с изкуство, като с всяко друго дело, например дърводелство или отглеждане на крави. Но всичко трябва да пра-вим като пред очите на Бога. Има голямо изку-ство и малко. Ето какво бива малкото: има звуци и светлина. Художникът е човек, който може да възприеме тези едва уловими цветове, оттенъ-ци и нечуваеми звуци. Той предава своите впе-

чатления на платно или хартия. Получавават се картини, ноти или поезия. Тук звуците и светли-ната сякаш биват убити. От светлината остава цвят. Книгата, нотите или картината са своего рода гробница на светлината и звука.

Идва читателят или зрителят, и ако той съ-умее творчески да погледне, да прочете, въз-кръсва смисълът на всичко. И тогава се затваря кръгът на изкуството. Пред душата на зрителя и читателя избухва светлина, звукът става дос-тъпен за неговия слух. Затова художникът или поетът нямат с какво особено да се гордеят. Те просто вършат само своята част от работата. Напразно считат себе си за творци на своите произведения- един е Творецът, а хората само убиват думите и образите на Твореца, а после ги възвръщат към живот с получената от Него сила на духа.

Но има и голямо изкуство – оживотво-ряващо и въодушевяващо слово (например псалмите на Давид). Пътят към това изкуство се гради чрез личния подвиг на художника – това е пътят на жертвата, и само един от мно-гото достига целта…»

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Чудесата на вярата

чудотворни икони нА ПресветА БогородиЦА в мАнАстирА вАтоПед

на североизточното крайбрежие на Атонския полуостров се намира све-тият манастир Ватопед. Съгласно пре-

данието, той е бил построен от Константин Велики. Бил е унищожен и наново построен

от император Теодосий Велики, за да почете Света Богородица, която спасила сина му от удавяне, насочвайки го към една къпина (ва-тос- къпина, гр.). Затова манастирът се нари-ча Ватопед (дете в къпините). В манастира се

60

чудесата на вяратанамират множество християнски реликви и чудотворни икони. Част от тях са: Свети-ят пояс на Богороди-ца, който се състои от три части, съхранява-ни в три отделни ков-чежета; мощи на св. Андрей Критски, на св. Евдоким Ватопед-ски, Модест Йеруса-лимски, св. Григорий Богослов, карата на св. Йоан Златоуст с нетленното му ляво ухо и мн.др.

Във Ватопедска-та света обител се намират седем чу-дотворни икони на Света Богородица. Първата от тях се нарича Ктиторска или още Олтарница. Тя е подарена през IV от импера-тор Теодосий Велики в знак на благодарност към Пресветата Дева за чудесното спасение на сина му Аркадий от морските вълни. Тъй като императорът бил ктитор на манастира, нарекли иконата Ктиторска. Другото й наз-вание Олтарница идва от местонахождени-ето й - в горната част на олтара в съборния Благовещенски храм. През 9-ти и 10-ти век арабите разорявали и разграбвали остров Крит, Сицилия и други острови в Средизем-но море, измежду които и Атонския полуос-тров. По време на нападение срещу манасти-ра, еклесиархът успял да скрие Ктиторската икона и Светия Кръст. Той спуснал светини-те в един празен кладенец под олтара и по-ставил пред тях запалена свещ. Отгоре по-крил кладенеца с мраморна плоча. Опитал се да избяга, но разбойниците го заловили и откарали на остров Крит. Прекарал в плен около 70 години и накрая по Божия милост получил свободата си. Като се върнал в светата Ватопедска обител, той разказал на братята си къде са скрити светините. Кога-

то монасите вдигна-ли плочата на пода в олтара, намерили Светия Кръст, икона-та на Пресвета Бого-родица, изправена във водата, а свещта, все още горяла пред тях. Тази свещ и до днес не угасва пред лика на Пречистата. Монасите постоянно добавят восък към свещта, съхранявай-ки така свидетел-ството за древното чудо от поколение за поколение.

Друго чудо, свър-зано с тази икона, разказва как няко-га един монах имал

затруднение да разбере смисъла на един молитвен стих, и изпаднал в униние, че не намерил никого, който да му го обясни. Случило се така, че по това време двама архийереи от Константинопол - Кирил и Киприян били отседнали в манастира и го-лям брой монаси от цял Атон се събрали, за да получат тяхната благословия. На хра-мовия празник Благовещение на Пресвета Богородица в момента, в който единият от архийереите- Кирил прибирал Светите Дарове, монахът чул глас от иконата, кой-то съвсем точно му обяснил значението на въпросния стих. Монахът благодарил със сълзи на Пречистата Дева за това чудесно обяснение.

В манастира от древност се почита дру-га икона на Пресвета Богородица- „Отрада” или „Утешение” (Парамития). Веднъж към стените на Светата обител тайно се прибли-жила група разбойници. Покровителката на Светогорските монаси обаче, не позволила да бъде осквернен манастирът, посветен на Пречистото й име. Както всяка сутрин, игуменът Генадий пристъпил към иконата,

61

чудесата на вяратаза да изпроси обичайното благословение от Божията Майка за трудовете през деня. Изведнъж от нея се чул глас: „Днес не отва-ряйте портите на обителта, а се качете на манастирските стени и прогонете разбой-ниците!” Игуменът, смутен устремил поглед към иконата и му се открило изумително чудо. Той видял, че ликът на Божията Майка оживял. Също и ликът на Младенеца Иисус. Предвечният Младенец протегнал десни-цата Си, закривайки с нея устата на Своята Майка, обърнал към нея лицето Си и казал: „Не, Майко Моя, не им казвай това! Нека понесат заслужено наказание!” Но Пресве-та Богородица като се опитвала да задър-жи със своята ръка ръката на Своя Син и Господ,отвръщайки лицето си надясно, пов-торила още два пъти същото предупрежде-ние. Образите на Светата икона останали в това положение. Поразен от страшното видение, игуменът веднага събрал всички братя и им разказал какво се е случило. Мо-насите прославили Застъпницата на хрис-тиянския род за дивното й ходатайство, из-лезли на манастирските стени и отблъснали нападението. След това чудесно събитие внимателно отделили иконата от стената и я украсили със сребърна позлатена риза. Празникът в чест на чудотворната икона „Утешение”, известна още като Ватопедска, се чества на 21-ви януари, тъй като на този ден през 807г. станало чудесното събитие. С тази икона се свързва и животът на св. Нео-фит, който бил еклесиарх в храма. В даден момент бил изпратен от Ватопед да служи в манастирския метох в Евбея. Там той сери-озно се разболял и се помолил на Пресвета Богородица да почине във Ватопед, който бил негов дом. Тогава чул глас: „Неофите, върви в манастира и след една година ще бъдеш готов.” Неофит благодарил на Божи-ята майка за това удължаване на неговия живот и казал на помощника си да потготви завръщането им на Света Гора. Една годи-на по- късно, след като приел Свето При-частие, изкачвайки се по стълбите, Неофит чул гласа на Света Богородица, която му

казала:”Неофите, времето на твоето отпъту-ване дойде.” Отивайки към килията си, той се почувствал зле и след като взел прошка от братята си, предал своя дух.

Следващата чудотворна икона е наре-чена „Заклана” заради раната, която й на-несъл един монах. Еклесиархът често за-къснявал за хранене и веднъж грижещият се за трапезата, недоволен от неговото за-къснение, отказал да му даде да яде. Мона-хът, негодувайки се върнал в храма, но там неговият гняв още повече се усилил и със силно смущение на духа, той се приближил към иконата на Божията Майка и започнал да я укорява, като казвал: „Докога ще ти служа, Богородице, дори къшей хляб не ми дават да подкрепя силите си.”След тези думи той, бидейки не на себе си, взел ножа, с който чистил восъка и като замахнал силно, ударил с него Света Богородица по бузата. От раната бликнала кръв, а лицето на Божията Майка се покрило със смъртна бледност. Поразен от необясним ужас, мо-нахът паднал на пода пред иконата. Много скоро в манастира узнали за произшест-вието. Игуменът и братята с изумление за-белязали, че кръвта, струяща от бузата на Пресветата, още не е засъхнала. Намерили виновния монах ослепял и съсем обезу-мял. На другия ден извършили всенощно бдение с молитви за спасение и помилване на нещастния им събрат. Той все пак оста-нал още три години сляп и с помътнен ум. Накрая Утешителката на каещите се се яви-ла на игумена в сънно видение и заявила, че заради неговите молитви и ходатайство, тя прощава на престъпника и му дарява из-целение. „Впрочем” добавила тя „ръката му, заради дръзката и светотатствена постъп-ка към Мен, ще бъде осъдена на Второто пришествие Христово.” На сутринта болни-ят дошъл на себе си - прогледнал и съвър-шено се освободил от недъга си. Направил стасидия пред закланата от него икона. Прекарал остатъка от живота си в искре-но покаяние, като не преставал да укорява себе си за дръзкото светотатство. Ходатай-

62

чудесата на вяратаката за грешните не го оставила без утеха. Явила се преди смъртта му, простила му, но отново потвърдила, че дръзката ръка ще бъде осъдена на Страшния Съд. Накрая покаялият се брат мирно отишъл при Гос-пода. Когато по Светогорски обичай, след три години извадили костите на монаха, пред братята се разкрила ужасна гледка. Всички кости били светли и носели върху себе си белега на Божията милост, но ръ-ката, извършила страшната постъпка, оста-нала почерняла и неразложена. Тази ръка и до днес се съхранява в манастира. Ико-ната на Пресвета Богородица „Заклана” все още носи неизличимите следи от раната и кръвта, изтекла от нея по чуден начин.

Свещеник, посетител на манастира, по-ставил под въпрос истинността на чудото, прославило иконата. Когато поставил пръ-ста си на мястото, където иконата е нара-нена, веднага потекла кръв. Свещеникът се ужасил и паднал мъртъв, преди да успее да напусне храма.

Благодатта на чудодейно изцеление на души и тела обилно се излива чрез прекрас-ната икона на Божията Майка „Всецарица” (Пантанаса). Самото име на иконата Всеца-рица говори за особената всеобхватна сила на нашата Пречиста Владичица. Според раз-казите на старците от светата Ватопедска обител иконата се прославила по следния начин: Някой си млад човек, който дълго време се занимавал с душегубното дело на магията, влязъл в манастирския Съборен храм и точно се канел да направи земен по-клон пред иконата, когато изведнъж лицето на Божията майка се озарило от неземна светлина. Незнайна сила хвърлила юношата на земята. Като дошъл на себе си, със сълзи на очи изповядал на свещеника колко далеч го били отвели неговите пътища от Божии-те заповеди. По свидетелството на Свето-горците, чрез тази икона на Богородица се изливат многобройни изцеления от ракови заболявания. Чудотворната икона „Всеца-рица” се почита не само на Атон, но и далеч извън неговите предели.

Следващата икона на Пресветата Дева се нарича Антифонитрия, което означава „Провикнала се”. Историята разказва, че ма-настирът бил посетен от Плацидия -дъщеря на император Теодосий Велики. Когато тя пристъпвала към Католикона, за да влезе през малката странична врата, се чул глас: „Какво търсиш тук? Тук се намират монаси, а ти си жена. Защо даваш повод на врага да се бори срещу нас с противоположни аргу-менти. Спри! За твое добро не прави друга крачка.” След тази случка било въведено т.нар. правило „Аватон”- непрестъпност за жените. За да почете чудото,Плацидия по-строила в манастира храм, в чест на Свети Димитър.

Иконата на Божията Майка „Простреля-на” (Пироволитисис) се свързва с история, случила се през 1822г. Група турски войни-ци пристигнали в манастира и един от тях, като видял иконата, стрелял по нея. Куршу-мът направил дупка в дясната ръка на Бо-жията Майка. В резултат на това действие, моментално полудял и се обесил на едно маслиново дърво пред манастира. Остана-лите турци били ужасени от небесното въз-

63

чудесата на вяратамездие и побързали да напуснат обителта. Когато командирът на отряда разбрал какво е станало с войника, който бил негов пле-менник, наредил да го оставят непогребан като престъпник.

Богородичната икона „Елеуса” е дошла от руския скит „Свети Андрей”, намиращ се близо до Карея, столицата на Света Гора. Разказва се, че някога тя била зазидана в стената на джамия в Константинопол, която всъщност е била православен храм. Открита е от работници християни през 1893г. Тайно е продадена на метоха към скита Свети Ан-дрей в Константинопол. От метоха е доне-сена в Светогорския скит от руски монаси, след което попада в манастира Ватопед. Чудото, прославило тази икона, е свързано с блажени Генадий, който имал задачата да разпределя запасите в манастира. Иконата се намирала на стената в избата, където се съхранявали елея и виното. Дошъл момент,

когато монахът трябвало да съобщи на игу-мена, че запасът от елей привършва и ще се наложи да лишат братята, за да може по-следният наличен съд да се използва в хра-ма. Игуменът му отговорил, че не бива да се тревожи, а да продължи да разпределя елея свободно, както до сега. Един ден блажени Генадий отишъл да прелее последните кап-ки, както той си мислел, от елея останал на дъното на съда, където го съхранявали. Ко-гато отворил вратата открил, че съдът пре-ливал, а елеят дори достигал до вратата на избата. Иконата издавала чудно благоуха-ние.

Всеки, докоснал се до неземната духовна красота на иконите, пази в сърцето си бла-годатната топлина, с която дарява Божията Майка. Тази благодат поклонникът отнася със себе си в своя дом, а в душата остава трепетното очакване за следващото посе-щение в Градината на Пресветата Дева.

Що е истина?

не Бъди козирог, или зАЩо ЦърквАтА не одоБрявА АстрологиятА

Сергей Худиев

защо Църквата се отнася негативно към астрологията? Казано накрат-ко, защото признаването, че звезди-

те имат власт над нашия живот би проти-воречало на две важни истини на нашата вяра, а именно - човешката свободна воля и Божият промисъл.

Неотдавна един известен човек – за

който, беше известно, че е православен – разказа за зодиакалния си знак и за това как той влияе на личния му живот. Нещо обичайно – почти във всеки вестник има публикуван хороскоп, за да могат овните, скорпионите и козирозите да разберат какво им готви днешният ден. Запознавай-ки се, хората питат „коя зодия сте?”, (надя-

64

Що е истина?

вам се, че не сте овен – хо-роскопът ми ме съветва да си нямам вземане даване с овни!), а на телевизионните екрани от време на време се явяват загадъчни лично-сти, възвестявайки с тайн-ствени гласове уж някакви пророчества – впрочем, пророчествата не се сбъд-ват никога, което не пречи на загадъчните личности да продължават да вещаят и по- нататък със същия тайнствен вид.

Интересно е, че астро-лозите процъфтяват – и са в състояние да плащат скъпа реклама. Хората са готови не просто да се вслушват в съветите им, но и да плащат за тях. От друга страна, много хора се огор-чават, когато им казват, че интересът към астрологията и православната вяра са не-съвместими.

Нека разгледаме това по-подробно. В древността астрологията е била много популярна. Това отчасти е разбираемо – за хората, които са се занимавали със селско стопанство е било много важно да произвеждат навреме нещата, да се сее прекалено рано или прекалено късно би означавало гладна смърт. Естественият календар, с който се сверявали хората, били звездите – и им се струвало очевид-но, че щом такива важни решения, като сеенето и жътвата, трябва да се определят по звездите, то това трябва да се отнесе и към другите важни действия – встъпване-то в брак, военните походи и други подоб-ни неща. Изглеждало, че ако е така важно да се сее и жъне по звездите, зад тях стоят някакви могъщи божества, с волята на ко-ито хората трябва да съобразяват всички-те си дела.

В подворието на източните владетели

важно място заемали „експертите”- както ние бихме ги нарекли сега, които тряб-вало да определят дали времето е благо-приятно или не за тези или онези дейст-вия. Някои историци дори отбелязват, че по този начин се е получавало своего рода колегиално управление — опитните предсказатели можели да удържат младия и разгорещен цар от прибързани дейст-вия, позовавайки се на „неблагоприятни предзнаменования”.

Библията споменава такива «експерти» и говори за тяхната пустота и безсмисле-ност. Пророкът говори за гибелта на Вави-лон:

«Стой си прочее с твоите магии и с мно-гото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би - ще си помогнеш, може би - ще устоиш.

Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават не-бесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.

Ето, те са като слама: огън ги изгори; не

65

Що е истина?

избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.

Такива са станали за тебе ония, с кои-то си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява. » (Ис. 47:12–15).

В наши дни астрологията малко се е променила — сега акцентът не е върху държавните въпроси, а върху предоставя-нето на лични консултации. Как би след-вало да се държите, ако сте овен? А ако искате да вземете на работа някого, какво може да ви каже за него датата му на раж-дане? А на кой ден е по- добре да сключи-те сделка или да бъдете опериран?

Защо, все пак, всичко това е лошо от гледна точка на Православието? Ние, православните хора, вярваме в две реал-ности, несъвместими с предсказанията – в свободната воля на човека и в Божия промисъл. Нека започнем със свободната воля.

Свободната воля означава, че ние сами сме автори на нашите решения. Разбира се, сблъскваме се с различни влияния, добри и лоши, имаме определени вродени чер-ти- например, някой по натура е флегмати-чен, а някой – обратното, темпераментен, но решенията, които вземаме пред лицето на всичките тези явления, са изцяло наши. Те не са предопределени от още нещо- от гените или от звездите.

Човек сам избира своя път в живота — труд или престъпление, любов или егоизъм, усърдие или леност, вяра или противопоста-вяне. И онова, до което той ще стигне в своя жи-вот – а най-важното, във вечността – се определя от решенията, които той

взема. Какъв човек ще бъде, какъв харак-тер ще развие – също е резултат от него-вите решения.

Тези решения — а, съответно и послед-ствията от тях – не се определят от звезди-те, гените или социалното ни обкръжение. Със свободната воля са свързани такива принципни за нашата вяра понятия, като грях и покаяние. Когато се каем – а това е абсолютно необходимо за вечното ни спа-сение – ние си признаваме, че сме съгре-шили и имаме нужда от прошка. Именно ние сме вземали неправилни решения и сме вършили неправилни постъпки, и не някаква сила вместо нас, било то звезди или нещо друго, са ни довели до тук, до този житейски момент. Ние сме съгреши-ли, ние сме си виновни, ние се нуждаем от прошка и помощ, за да поправим пътя си.

И ние можем да вземем решение да поправим нещата — не сме предопреде-лени от звездите да грешим и по- ната-тък, можем във всеки един момент да се обърнем към Бога и да поискаме Неговата прошка и помощ. Нашият живот може да се промени, ние можем да спрем да лъжем себе си, занимавайки се с всякакви хорос-копи.

Другата необходима съставна част на

66

Що е истина?

нашата вяра е Божият промисъл. Ние вяр-ваме, че Бог насочва всичко случващо се към предначертаните от Него цели, така, че всичко, което става по света – и в живо-та на конкретните хора – ще е за вечното благо и спасение на верните. Това прежи-вяване на Промисъла Божий намира отра-жение в Псалом 138:

« Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти

отдалеч разбираш моите помисли. Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш,

и всички мои пътища са Тебе известни. Още думата ми не дошла на езика ми,

Ти, Господи, вече точно я знаеш. Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и сла-

гаш ръка върху мене. Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е

високо, не мога да го постигна! …Не са били скрити от Тебе костите ми,

когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

Твоите очи видяха зародиша ми; в Тво-ите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.»

Бог е вездесъщ, т.е. притежава пълно и безгрешно знание за всичко, в т.ч. за всички актове на свободна воля на хора-та, ангелите и бесовете. Бог знае – винаги е знаел – че аз пиша тази статия, и че вие я четете. Нашите постъпки се определят от нас, не от Бога, те са напълно свободни – но за Бога, намиращ се извън времето, те вече са извършени и включени в замисъ-ла Му.

В книгата Деяния на Светите Апостоли се разказва за това, как Апостолите, сблъск-вайки се с враждебността на властта, се обърнали към Бога с такава молитва:

«Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

Ти си, който чрез Духа Светаго с уста-та на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, а людете

замислиха суетни неща?Въстанаха царете земни, и събраха се

князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник.”

Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езич-ниците и с народа израилски,

За да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.»

(Деян.4:24–28).Противниците на Бога изобщо и не по-

мислят за изпълнението на Божията воля – Ирод и Пилат преследват своите цели и, разбира се, ги преследват сами, Бог не ги принуждава и не ги кара да постъпят по този начин. Но в крайна сметка те ще на-правят именно това, «което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане».

Това може да се сравни с партия на ед-новременна игра с опитен гросмайстор – всеки от играчите прави своите ходове самостоятелно, според своята воля, из-хождайки от собствените си цели и зами-сли, но многото знания на гросмайстора ще доведе до това, че партията ще се раз-вива именно така, както той е набелязал, и ще доведе именно до този резултат, който той е определил.

Волята Божия по никакъв начин не може да бъде подчинена на разположе-нието на звездите; Бог е Творецът на тези звезди, а не техен слуга. Нашето бъдеще, както казва и псалмопевецът, е в Неговите ръце. Затова Църквата се е отнасяла ви-наги негативно към астрологията; а едно от най-ранните наставления във вярата, „Учението на Дванадесетте апостоли”, казва: «не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идоло-поклонство».

Нашият живот се определя не от звез-дите, а от Създателя на звездите.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

67

Гласът на отците

мисли нА стАреЦА гАвриил грузински(1929-1995)

1. Смъртта-това е Преображение. Не се страху-вайте от смър-тта, а от Божия Съд.

2. Не Господ ос-тавя човека, а човекът оставя Бога. Адът – това е отдалечаване от Господа.

3. Само който се научи да оби-ча, ще бъде щастлив. Не си мислете, че лю-бовта е вроден талант. На любов можем да се научим и ние трябва да правим това.

4. Без жертва заради Господа и ближния, нищо не може да се получи в духовния живот. Без жертва няма да се научиш на любов.

5. През последните времена любовта, сми-рението и добротата ще спасяват хората. Добротата ще им отвори вратата на Рая, смирението ще ги въведе там, а любовта ще им покаже Бога.

6. През последните времена не гледайте небето. Може да се прелъстите от чуде-

сата, който ще станат там. Ще сгрешите и ще погинете.

7. Всички изпитания ще минат покрай сми-рения и няма да го докоснат. Без смире-ние никой няма да влезе в Царството Не-бесно.

8. Времето е голяма милост. То се дава на човека за спасение.

9. Милостта е злато. Смирението –брилянт.

10. Няма такъв грешник, който Бог да не приеме чрез Покаяние и Свето Причас-тие.

68

съдържание

Енорийски животПравославни беседи - петък от 18:15 чНеделно училище за деца - неделя от 10:30 чБиблиотека - петък от 18:00 - 19:00 ч и неделя от 10:30 - 11:00 чПоклоннически пътувания по манастирите

БогослужениеМолебен канон към Света Богородица - петък от 18:00 чВечерня - събота от 17:00 чУтреня - от 8:00 чСв. Литургия - неделя от 9:00 чСв. Литургия се отслужва на всички по-големи църковни празници

Редакционен екип

ПротойерейДончо Александров

ПротойерейТеодор Стойчев

СвещеникЯсен Шинев

Йоанна Калешева

Весела Митева - Костова Крикор Андреасян Диана Янчева Валя Марчелова

ПОКЛОНЕНИЕТО НА ВЛъХВИТЕ И ЗАГАДКАТА НА ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1ДА ВКУСВАМЕ СМИРЕНИЕТО С ЧЕРПАК . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7АПОСТОЛОС ЦАЛАПАТАС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ ПРОСТО . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14ЗА СъВРЕМЕННИТЕ ХРИСТИЯНИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17БЕЗ НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20СъНИЩАТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23ЗА АНГЕЛА ХРАНИТЕЛ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28МОНАХъТ-ОСИНОВИТЕЛ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29„НЕ МОГА ДА ТЕ ИЗПОВЯДАМ»“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .34ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ ИЛИ КАК СТАНАХ ПРАВОСЛАВНА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37„ВСИЧКО, КОЕТО Е ТВОЕ, ПРИНАСЯМЕ НА ТЕБЕ…” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .40ВъЗДЕСъЩИЯТ ДНЕШЕН ДЕИЗъМ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42КОГАТО МъЧЕНИЧЕСТВОТО БЕШЕ НАЧИН НА ЖИВОТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46ИЗБОРъТ НА ИОНА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49ЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАВИСИМОСТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52ЗА МУЗИКАТА, ЖИВОПИСТА, ТЕАТъРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В МАНАСТИРА ВАТОПЕД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59НЕ БъДИ КОЗИРОГ, ИЛИ ЗАЩО ЦъРКВАТА НЕ ОДОБРЯВА АСТРОЛОГИЯТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63МИСЛИ НА СТАРЕЦА ГАВРИИЛ ГРУЗИНСКИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67

Начала

Посетете интернет страницата ни: www.sv-atanasii-varna.org

Дарения за храма:BIC COD: STSABSF

IBAN: BG 49STSA930000104501152„Банка ДСК“ ЕАД клон Варна

Митрополит Варненски и Великопреславски Кирил. В знак на благодарност, признателност и уважение към неговата личност.

За първи път в гр. Варна, по повод празника Въведение Богородично, се проведе шествие, ор-ганизирано от Варненската и Великопреславска св. митрополия и община Варна. Тържеството започна с божествена света Литургия в катедралния храм „Св. Успение Богородично”. След това продължи с праз-нично шествие, в което се включиха кметът на Варна Иван Портних, председателят на ОбС Иван Луков, све-

щеници от гра-да, предста-вители на о б л а с т н а т а а д м и н и с т р а -ция. Кметът на Варна Иван Портних поз-драви всички с празника на християнското семейство и християн-ската младеж.

На 08.09.2013 г. след празничната литургия в чест на Рождество Богородично, протойерей Дончо Алексан-дров освети новата стено-писна икона в двора на храм ‘’Св. Атанасий’’, посветена на св. Богородица ‘’Живоносен източник’’. Тя е дело на ико-нописците Катя и Младен Костадинови. Изградена е над езерото в дворното прос-транство. ‘’Още преди да вле-

зем в храма, Св. Богородица ще ни посреща, а ние да търсим нейната молитвена подкрепа за изпълване с истинския живот, който е Господ Иисус Христос’’- по-жела отец Дончо на християните.

През месеците октомври и ноем-ври се проведоха две поклоннически пътувания. Първото бе по светите земи в Израел и Йордания, по местата, осветени от стъпките на Гос-под Иисус Христос. Навсякъде биваха прочитани съответните текстове от св.евангелие. При водите на река Йордан се отслужи водосвет, а на мястото на преумножаване на хлябове-те – петохлебие.Необяснимо с думи ще остане покло-нението на Божи Гроб.

Второто вече традиционно поклонение бе до Света Гора. На път за южната ни съседка, групата по-сети Самоковския, Рилския манастир и стария храм в село Добърско. На гръцка територия поклонението бе в манстира св.Йан Кръстител край Серес, храм „Св.

Димитър” в Солун, манастира св.Йоан Богослов, където е гробът на стареца Паисий в близост до село Сорути и храм „Св.Архангел Миха-ил” с едноименната чудотворна икона

в село Тахиардис.Основната цел бе Атон и участието във втория празник на нашия Зографски манастир.Освен него християните имаха радостта да посетят Великата лавра, Ивер, Ставроникита, Пантократор, скита св.Илия, Ватопед и Котлумуш.И тази година има-ше трудности и изпитания, но те бяха нищожни в срав-нение с придобитата благодат.

По повод големия празник Въведение Бого-родично, църковното на-стоятелство при храм ‘’Св.Атанасий’’ гр. Варна издаде в джобен формат ‘’Божест-вена литургия на св. Йоан Златоуст’’ и аудио диск с текстовете на Евангелие-то с благословението още приживе на блаженопо-чиналия и приснопаметен Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Литургията на св. Йоан Златоуст е отпечатана изця-ло на български език по повод 1150 годишнината от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий,

които се бориха срещу три-езичната ерес и за разбира-ем богослужебен език. Като продължение на издаденото преди две години Евангелие в книжен джобен формат бе издаден този аудио компакт диск с евангелията според св. Матей, св. Марко, св. Лука и св. Йоан по синодалния текст на Библията. Книжката и аудио дискът са посветени на 175 годишнината на храм

‘’Св.Атанасий’’, която се отбелязва през настоящата го-дина, и благодарение на щедри дарители християни ще се разпространяват безплатно в храм ‘’Св.Атана-сий’’

Енорийски новини

Разпространява се безплатноРазпространява се безплатно