Anna GodbersenThe Lucky Ones

Copyright © 2012 by Anna GodbersenAll rights reservedJacket photo © 2012 by Karen Pearson/MergeLeft Reps, Inc.Author photo by Chris Mottalini

Ана ГодбърсънБогати и красивиПолет към бъдещето

© Цветана Генчева, преводач, 2015© Карин Пиарсън, снимка на корицата, 2012© Крис Моталини, снимка на автора, 2012© Enthusiast ­ запазена марка

на “Алто комюникейшънс енд пъблишинг” ООД, 2015ISBN 978-619-164-150-5

ОЩЕ ОТ АНА ГОДБЪРСЪН:

Превела от английскиЦветана Генчева

София, 2015

АНА ГОДБЪРСЪН

П О Р Е Д И Ц АБ О Г А Т И И К Р А С И В И

5

1

ПРЕЗ ВТОРАТА НЕДЕЛЯ НА АВГУСТ Астрид беше госпо-жа Чарли Грей от точно две седмици и започваше да свик-ва с мисълта. Лежаха край басейна, потънали в спокой-ствие и мълчание, както всеки ден, откакто жегатастана непоносима. По тъмно той тръгваше на обикол-ка. Научи, че това е напълно нормално за женените.Съпругата си остава край семейното огнище и се отда-ва на съпружески мисли, като например кого да поканина обяд или кои мебели да смени. Междувременно съпру-гът излиза сутринта, за да се впусне в тайнствениясвят на бизнеса си. Ако пък се окаже незаконен търго-вец на алкохол, излита от семейното гнездо нощем.

Нямаше намерение да се омъжва за Чарли. След запо-знанството той я вълнуваше много повече от остана-лите є познати, но толкоз. Беше є приятно и напълнодостатъчно да го нарича свое гадже, без да губи небезиз-вестния си вкус към флиртовете. Той беше є изневерилведнъж, поне този случай є бе познат. Двамата имахазабележителна връзка още от самото начало, а след катобаща му почина неочаквано и по ужасен начин, се сгоди-ха. Дори тогава хората се питаха дали годежът щеиздържи. Движеха се неотлъчно заедно по гребена навълната ­ Чарли и Астрид. Това беше, преди семействоХейл да я отвлече. Сетне всичко помежду им стана раз-

6

лично. Тогава той се вмъкна във влажния склад, в койтотя бе сигурна, че ще умре. Беше убил човека, измъчвал япрез онези ужасни часове, а след това я бе отнесъл у домав силните си ръце. Тогава тя разбра с абсолютна сигур-ност, че го обича.

Колко много го обичаше само! Обичаше наперената мупоходка на излизане от някой бар към даймлера, след катотъкмо бе сключил сделка. Обичаше начина, по който по-емаше лицето є между дланите си, за да притисне по-силно устните си към нейните. Обичаше начините, покоито я изненадваше с бижута. Обожаваше да виждаимето му, написано на хартия, когато го споменавахавъв връзка с “бившата госпожица Астрид Донъл”. Обича-ше тялото му, отпуснато до нейното на двойния шез-лонг до басейна в Догуд. Техният басейн. Той беше едър,кожата му блестеше на слънцето и подчертаваше бе-лия бански, същия цвят като нейния. Тъкмо това бе на-чинът, по който тя винаги си бе представяла брака.

Бяха изпили шампанското и портокаловия сок, коитоприслужницата Мили им донесе с обяда, и усещаха ко-жата си изсушена след последното плуване. Той лежешепо гръб, разтворил широко крака, също като морска звез-да, а тя беше по корем, подпряла се на лакти, за да гонаблюдава. Очите му бяха затворени ­ дали за да ги за-щити от слънцето, или защото спеше, тя не можа даопредели, ­ а раменете отпуснати.

­ Какво зяпаш?Младата жена примигна изненадано. Очите му бяха

все още затворени, но тогава забеляза зачатъка на ус-мивка в единия ъгъл на устата му.

­ Теб, разбира се, огромен грубиян!­ Да не би да планираш как да ме свалиш от трона,

котенце? Отрова, нож за хартия, отряд стрелци?­ О, Чарли ­ отвърна Астрид с тих, наситен с прес-

торена жалост глас. ­ Уредя ли да те ликвидират, нямада има предварително предупреждение.

7

­ Да не би да си решила да го направиш бързо и безбо-лезнено, нещо като сантиментален жест заради любо-вта, която някога изпитвахме един към друг.

­ Разбира се! Аз съм безмилостна, мили, не съм зло-барка.

­ Благодаря за което. ­ Чарли театрално намръщи челои размаха показалец като учител. ­ Само че, като твойментор и ръководител в света на рекета и порока, държада те посъветвам да се въздържаш от сантименталнижестове. За теб това може и да са дребни, но подобнинезначителни грешки са проваляли много по-жестокимъже от теб.

Астрид разтвори пухкавите си устни и ахна.­ Нима е възможно да има по-жестоки мъже от мен? ­

попита тя престорено възмутена.Той не отговори и шегата се стопи във влажния следо-

бед.Настъпи тишина. Астрид затвори очи, за да се скрие

от яркия блясък. Усети, че заспива, когато ръцете наЧарли стиснаха раменете є. Той я преобърна бързо, нео-чаквано и я притисна. Изненадата бе като порив настуден вятър.

­ Видя ли? ­ натякна доволно той и се усмихна. ­ Акосе размекнеш, както сега, направо се молиш врагът дате нападне изневиделица.

Беше съвсем наблизо и тя усети как кожата му е по-пила топлината на слънцето.

­ На краля му се иска да властва още един ден ­отвърна сухо Астрид и є се прииска да може да помръднеръце. Опита да се измъкне, пробва колко стегната е хват-ката му, но неговите ръце бяха силни и не помръдваха,също като усмивката му. Слънцето беше толкова жар-ко, че небето изглеждаше почти бяло, и тя затвори очи,за да не я заслепи.

­ Чарли.И двамата се обърнаха към дошлия. Чарли видя Елайъс

Джоунс, дясната ръка на баща си, преобърна се от дру-

8

гата страна на Астрид и се подпря на лакът, без да сеотдръпне от тялото на съпругата си.

­ Здрасти, Джоунс! Кажи, не съм ли си хванал красиваженичка? ­ попита щастливо и със свободната си ръкаобгърна кръста є.

­ Да.Чарли целуна Астрид по челото, после погледна Джо-

унс, сякаш да му покаже, че е готов да чуе новините.­ Довечера, на пътя за Рай Хейвън.По начина, по който заговори, Астрид разбра, че всяка

една от думите включва още пет.­ След залез ли?­ По залез трябва да сме на позиция.­ Добре.Чарли смръщи чело, гласът му стана дрезгав, но ръка-

та му не помръдна от корема є.­ Добре ­ отвърна той, като обмисляше неизказано-

то в съобщението на Джоунс и го възприемаше.Нищо повече не беше казано. Астрид разбра, че Джо-

унс си тръгва, по тихото шумолене на тревата, дока-то се връщаше към къщата. Прегърна Чарли с две ръцепрез врата и се превъртя върху него. Два гъсти кичураруса коса се разстлаха и скриха лицата и на дваматаот слънцето. Той обгърна с ръце кръста є, притисна седната основата на главата є, а другата спусна къмдупето.

­ Довечера кралят заминава на боен поход ­ прошеп-на тя.

Притисна я още по-силно към себе си, за да я целуне.Устните му бяха сухи и тя усети лекия вкус на шампан-ско и портокалов сок по езика му.

­ Да, довечера. ­ Чарли прибра косата є зад ушите иогледа лицето є. ­ Само че без кралицата.

­ И без това кралицата има друг ангажимент. ­ Аст-рид извърна лице и тръсна коса с безразличие.

­ Виж ти! ­ Чарли я притисна отново. Този път тяусети ударите на сърцето му, които кънтяха също като

9

барабан, и тайно се зарадва, че той ревнува, макар данямаше причина.

­ Да! Ще вечерям у баба Донъл в Шагбарк Холоу. Налитрябваше и ти да дойдеш? Забрави ли?

Изражението му издаде, че не помни, въпреки товавъздъхна пресилено дълбоко, за да покаже колко съжалява.

­ Много се извинявам, котенце. Увлякох се и забравих.­ Няма нищо. Просто не започвай да забравяш важни

неща, като например, че любимите ми цветя са макове-те, или кога е рожденият ми ден. ­ Зашепна драматич-но. ­ На двайсет и трети август. Предстои! Както и дае ­ продължи. ­ Баба Донъл ненавижда новите хора.

­ Нови хора ли?­ Не нови за мен, мили. Нови за нея! ­ Астрид млясна

бързо Чарли по устата и се измъкна от горещата мупрегръдка. Пристъпи на пръсти към басейна и добави: ­Бабчето си живее по установени правила ­ повечето дамиот нейното поколение са такива.

­ Да не би да си мисли, че си прекалено добра за мен?Астрид го погледна през рамо и намигна по момичеш-

ки закачливо.­ Разбира се, че съм прекалено добра за теб. ­ Възглав-

ниците на шезлонга бяха смачкани там, където бяхалежали. Чарли я наблюдаваше така, сякаш всеки моментщеше да отлети. ­ Тази вечер ще правиш нещо различно,нали?

­ Да.­ По-опасно ли е от обикновено?­ Няма защо да се тревожиш ­ ще взема всички необ-

ходими мерки. Не казвай на никого къде отиваш довече-ра, а след като приключиш с баба си, се прибери правовкъщи.

Астрид погледна замислено тюркоазената повърхностна басейна. Умението да пренебрегва онова, което не енепосредствено пред нея, и да избягва бедите, бе вроде-но. Само че след нощта в склада, когато усети миризма-та на туршия и лук по дъха на похитителя, когото по-

10

късно застреляха ­ тя проявяваше нездраво любопит-ство за делата на Чарли. Мисълта я плашеше, но не єпречеше да се пита защо вече не може да си затваря очи-те за онова, което се случваше след падането на мрака.

Чарли продължи през рамо:­ Ще вземеш бодигард и той ще чака отвън през цяло-

то време. Ще кажа на Виктор да се грижи за теб довече-ра. Той е най-добрият стрелец от момчетата ми и вина-ги следи изключително зорко.

­ Добре. ­ Астрид намести банския и се гмурна.

От балкона на апартамент “Кала” на третия етажна Догуд Кордилия Грей усещаше присъствието на мъже-те, разположили се сред дърветата и в живия плет око-ло имението на покойния є баща. Напоследък някой не-прекъснато наблюдаваше и присъствието му не се забе-лязваше. От нощта, в която хора от семейство Хейлотвлякоха Астрид, на нито едно от момичетата не бешепозволено да напуска имението без бодигард. Чарли вни-мателно следеше къде може и къде не може да ходят.

­ Лети, моля те, не тръгвай ­ рече тя и обърна гръбна ширналия се Догуд, за да влезе в просторната спалня,в която се беше настанила по средата на май.

Лети, най-старата є приятелка, бе застанала до ле-глото, наведена замислено над отворения куфар, и се ко-лебаеше как да натъпче вътре наскоро придобититевещи. Тя примигна по типичния си невинен, загрижен на-чин. За момент на Кордилия є се стори, че са се върналиотново в Охайо и са във влака за Ню Йорк, задъхани зара-ди всичко, от което се бяха отказали, жадни за онова, ко-ето предстоеше. В следващия момент изражението в очи-те на Лети се промени. Сладка усмивка завладя малкатакато копче уста и тя поклати глава с нещо като тъга.

­ Знаеш, че трябва! Нали затова дойдох.Нито едно от двете момичета не приличаше на про-

винциалната девойка, която слезе от влака на гара “Пен-

11

силвания” в първите седмици на лятото, стиснала ку-фар, със замечтаното изражение на новодошла. Скром-ността и стеснителността попречиха Лети да се явина прослушване през първите месеци в Ню Йорк. Сегаобаче беше под крилото на Валънтайн О‚Дел. Неговитефилми двете гледаха в стария си живот в тясното кинов малкото градче Дифайънс. След като две седмици Летипътуваше с влак до града за уроци с Валънтайн и курспо актьорско майсторство, той и съпругата му, СофияРей ­ която му партнираше във всички филми, за сетенпът предложиха на Лети да се премести в апартамен-та им на Парк Авеню, за да наглеждат по-зорко превръ-щането є в онова, което тя открай време искаше да бъде:фурия на сцената.

­ Знам ­ въздъхна Кордилия и се отпусна на мекия бялстол край отворените френски прозорци към балкона.Бял килим разделяше двете момичета също като току-що навалял сняг. ­ Имаш късмет, че се махаш от товамясто!

­ Стига глупости, много скоро и ти ще отлетиш. Щеми дойдеш на гости, ще пием чай с филмови звезди! ­Лети се разсмя с веселия, звънлив смях, като на птичка,която пее по залез. Кордилия също прихна. Яйчо, хрътка-та на Лети, седнала в краката на господарката си, по-клати глава напред и назад, все едно искаше да участвавъв веселбата.

Лети пристъпи към тоалетката и зарови в неразбо-рията там. Яйчо я последва и се настани в краката є.Кордилия вдигна с въздишка вестника от полиранатамасичка от орехово дърво и отвори на страниците съссветската хроника на “Ню Йорк Импириъл”.

Снощи в “Трезор” мярнахме дъщерята на покой-ния контрабандист Дариъс Грей да се грижи засемейния бизнес. Подтичваше напред-назад помозайката в пищна рокля от черна коприна, кес-

12

тенявата є коса бе плътно пригладена към гла-вата, устните блестяха. Заведението бе пълно допръсване със спортисти, светски личности, ко-марджии и поети, но така и не забелязах пилотаМакс Дарби, който е добре известен с непоноси-мостта си към нощните клубове, както и съссклонността си към акробатични номера въввъздуха. Наскоро се разчу, че развива слабост къмКордилия Грей... Какво става между пълниявъздържател и момичето, което стои зад успехана “Трезор”? Дали ще ги видим отново заедно?

Пръстите на Кордилия стиснаха вестника, докатопреглъщаше странния коктейл от гордост и раздразне-ние. Беше позволила на журналиста Клод Карион да семотае в заведението є и да пие безплатно. Така си осигу-ряваше добър бизнес: името є редовно се появяваше вколонката му, откакто тя пристигна в Ню Йорк, а по-добно внимание съществено допринасяше за успеха на“Трезор”. Ако съществуваше автор, създал мита Корди-лия Грей, то това беше той. Тя обаче не харесваше никакмъжа в скъп костюм, който не му стоеше добре, с разде-лена на път в средата коса и кожа като на нощна пти-ца. Бе наясно, че неговото внимание само ще затруднинови срещи с Макс.

­ Имаш невероятен късмет, че можеш да обикаляшкъдето пожелаеш, без да се тревожиш, че те дебнатжурналисти или бодигардове! ­ подхвърли госпожицаГрей, докато сгъваше вестника, за да го остави.

Лети отстъпи от огледалото. Пробваше червило, ус-тата є беше с цвета на мак, който подчертаваше наси-теносините є очи. За момент погледна Кордилия съссъчувствие. Все пак по устните є затрепка игрива ус-мивка. Тя стъпи на килима, първоначално разтърси ра-мене, сетне подскочи като сърничка, накрая размахаръце и започна див танц. Докато стигна до стола крайфренските прозорци, и двете се заливаха от смях.

13

­ Не се преструвай пред мен, Корд ­ подхвърли Лети,когато приключи с изпълнението и приятелката є на-прави място на стола. ­ Знам, че тайничко харесваш иславата, и богатството, макар да разправяш колко нежелаеш да си в светлината на прожекторите! ПростоМакс ти липсва, но ще го видиш съвсем скоро. Познавамте и съм сигурна, че ще намериш начин.

Спряха да се кискат и Кордилия въздъхна. Лети, раз-бира се, беше права. Уикендът беше дълъг, а Кордилия беработила упорито в “Трезор”. Сега предстоеше нова сед-мица и тя бе заредена с много енергия. Дълбоко в себе сичувстваше как в най-скоро време ще види Макс. Ако съдба-та не уредеше нещо, то тя самата щеше да се погрижи.

Ана Годбърсън

ПОЛЕТ КЪМ БЪДЕЩЕТО

Поредица Богати и красиви

Превод Цветана ГенчеваРедактор Велислава ВълкановаКоректор Снежана Бошнакова

Предпечат Митко Ганев

Американска. Първо изданиеФормат 60Ї90/16Печатни коли 17

ISBN 978-619-164-150-5

Издава

Запазена марка на“Алто комюникейшънс енд пъблишинг” ООД

София, ул. “Кракра” № 20тел. 02/ 943 87 16факс: 02/ 943 87 18

e-mail: office@enthusiast.bg

Печат “АЛИАНС ПРИНТ”