1

7ДнсциплиниЗа Личното ОбщениеРъстъжт Ни В Бога

от Джон Малър

2

СъдържаниеВъведение ........................................................................................................................................................ 3Глава 1 Молитва: ............................................................................................................................................. 4

дисциnлината на близостта ........................................................................................................................ 4Предложения за нашето лично молитвено време ............................................................................ 6Образец на молитвено време ............................................................................................................. 6Групова молиrпва ................................................................................................................................ 7

Глаба 2 Пост: ................................................................................................................................................... 9дисциплината на лишаването ................................................................................................................... 9

Защо да постим? .................................................................................................................................. 9Някои библейски примери за поста .................................................................................................. 9Какво става с телата ни, кozaтo постим .......................................................................................... 10Видове пост ....................................................................................................................................... 10Предложения как да постите ............................................................................................................ 10Отделете време за молитва по време на пост. .................................................................................11Бележка до хората, които употребяват медикаменти: * .................................................................11

Глава 3 Четене на Библията: ........................................................................................................................ 13Дисциплината на Изучаванетокак е Наnисана Библията ...................................................................... 13

Части на Библията ............................................................................................................................. 13Други Писания .................................................................................................................................. 13Защо да четем Библията? ................................................................................................................. 14Как да четем Библията? .................................................................................................................... 14Някои nредложения за четене на Библията: ................................................................................... 14Изучаване на Библията ..................................................................................................................... 14Източници на информация ............................................................................................................... 16Размишление върху Писанията ....................................................................................................... 16Запаметяване ..................................................................................................................................... 17

Глава 4 Хваление: .......................................................................................................................................... 18Дисциплината на Обожанието ................................................................................................................. 18

Конкретни инструкции ..................................................................................................................... 18Предложения ..................................................................................................................................... 19

Глава 5 Свидетелстване: ............................................................................................................................... 20Дисциплината на Състрадание ................................................................................................................ 20

що е Свидетелстването? ................................................................................................................... 20Как да свидетелстваме? .................................................................................................................... 20Когато споделяте вашата вяра: ......................................................................................................... 21свидетелствате: .................................................................................................................................. 22Стихове, които можете да използвате: ............................................................................................ 23На кого да свидетелстваме? ............................................................................................................. 23

Глава 6 Даване: .............................................................................................................................................. 24Дисциплината на Упованието .................................................................................................................. 24

Даване на десятък ............................................................................................................................. 24Приноси ............................................................................................................................................. 24Даване на милостиня ........................................................................................................................ 25Как да даваме .................................................................................................................................... 25

Глава 7 0бщение: ........................................................................................................................................... 26Дисциплината на Единството .................................................................................................................. 26

Приятелства ....................................................................................................................................... 27

3

ВъведениеЦелта на тази книжка е да представи практични напътствия за вярващите в Господ Исус Христос

за седем дисциплини, съществени за духовния растеж: молитва, пост, изучаване на Библията, хваление, свидетелстване, даване и общуване с други вярващи. Това ще бъде кратък, нескъп, практически наръчник, който да помогне на хората в техните начални стъпки, а не изчерпателен и всеобхватен учебник. Тя е за християни, които имат искрено желание да растат в Христа. Споменатите принципи и предложения трябва да бъдат прилагани според водителството на Святия дух, със свободата Святия дух да ги променя и наглася според нуждата.

Стиховите препратки са дадени (обикновено в скоби) по следния начин: Книга глава: стихове, Допълнителни глави са разделени чрез точка и запетая (;). Примери:

Йоан 3:16 = Евангелието на Йоана, глава 3, стих 161 Йоан 2:15 = Първото послание на Йоан; глава 2, стих 15 Юда 6 =(Иmа само една глава) стих 6Йоан 17 = Евангелието на Йоана, глава 17, цялата главаЙоан 3:16-18 = Евангелието на Йоана, глава 3, стихове 16, 17, 18Йоан 3:16, 21 = Евангелието на Йоана, глава 3, стихове 16 и 21Йов 1:12; 2:5 = Йов глава 1 стих 12, и глава 2 стих 5

4

Глава 1Молитва:

дисциnлината на близосттаВ отговор на въпроса на учениците си, „Господи, научи ни да се молим 11:1) , Господ Исус им

даде образец за молитва, намиращ се в Матей 6:19-13 и Лука 11:2-4.Ние ще използваме образеца от Матей 6:

„Небесни Отче” (Матей 6:9)Ние трябва да се обръщаме към Бог Отец

Ние трябва да се молим с помощта на Святия Дух, чрез Исус Христос, Синът, на Отца. Ние не бива да се молим на или чрез: Дева Мария, светиите, нашите предци или мъртвите. „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус”.(1 Тимотея 2:5) Ние имаме взаимоотношение с Бог като нашия истински Отец. Исус предаде себе си за нас за да ни приведе при Бога (1 Петрово 3:18) Ние трябва да се отнасяме към Бог като към наш баща (Вижте Йоан 6:32-65 Исусовото лично взамоотношение с Отца). Говоренето с Бога прави от молитвата молитва, а не специален тон на гласа или лъжливо духовно или религиозно отношение. Нито пък трябва да се молим само в определени пози. Има най-малко 10 пози, споменати в Библията, в които хората са се молили.

Те са:1. С наведена глава (Изход 34: 8-9)2. Наведен с лице между коленете( 111 Царе 18:42)3. Изправен (111 Царе 19:11,13,14)4. Седнал (1 Летописи 17:16)5. На колене с ръце вдигнати към Господа (Езра 9:5)6. На легло (Псалом 9:4)7. С лице на земята (Матей 26:39 - първата молитва на Исус в Гетсиманската градина)8. Коленичейки (Лука 22:4) - Исусовата втора или трета молитва в градината)9. С оковани 13113 вериги нозе (Деяния 16:24-25)10. Вдигайки ръце (1 Тимотея 2:8)

Ние можем да се молим в каквато и да е поза! Нито пък трябва дa се молим само на определени места. Само в Новия завет са споменати няколко на брой места: вътрешна стая (Мат 6:6), в пустинята ( Лука 5:16), горницата (Деяния 1:13-14), храма (Деяния 3:1); покрива (Деяния 10:9), затвора (Деяния 16:24-25). В същност, Библията конкретно учи, че ние трябва да Се молим навсякъде (1 Тимотея 2:8).

Библията не учи, че трябва да използваме определени думи или специални думи. Ние можем да се молим с нашето разбиране (на език, който знаем) или да се молим на езици ( на земен или небесен език, който ние не знаем). Всъщност трябва да се молим и по двата начина (1 Коринтяни 14:15). Когато се молим на езици, ние назидаваме себе си (1 Коринтяни 14:4) и изграждаме вярата си ( Юда 20). Няма определено време по което ние трябва да се молим. Ние трябва да се молим по всяко време (Ефесяни 6:18) и непрестанно (1 Солунци 5:17). Ние трябва да сме постоянни в молитва (Колосяни 4:2).

Един мисионер отишъл в далечно племе да проповядва евангелието. Завели са го в една колиба, където една гола, полудяла, обладана от демони жена била държана в клетка. Той заповядал на демоните да я напуснат и започнал да чувства силно потискане. Толкова силно, че дори припаднал от изтощение. Той се помолил „Господи, нека брат Робърт да се моли!” По същото време брат Робърт в Тексас се събудил, чувствайки загриженост за мисионера. Започнал да се моли на езици и записал деня, времето и грижата, които почувствал. Мисионерът усетил нова сила, изправил се и изгонил демоните от жената. Когато местните жители видяли силата на Бога, те се обърнали към Господа. По-късно Робърт попитал мисионера какво е ставало в деня и часа на времето, което си бил записал и тогава научил за отговорената молитва. Повечето от нас чувстват дълбоко отвътре, когато нещо около нас не е наред без да има явна причина за това. Нашият дух може да усети нечист дух около нас (например когато някой човек с похотливи чувства мине покрай нас) или Святия Дух може да споделя

5

с нас някой товар на Бога, за да се молим. Когато знаем какво става, можем да се молим с нашето разбиране. Иначе можем да се молим на езици. Апостолите знаеха какво се виждаше добро на Святия Дух (Деяния 15:28)

„Да се свети името Ти” (Матей 6:9)Нашата първостепенна мотивация трябва да бъде славата на Господа

Ние желаем да го видим почетен. Библията ни учи да правим всичко за Божия слава (1 Коринтяни 10:31). Ние можем да започнем нашето молитвено време с благодарение, хваление и поклонение. „Влезте в портите му с благодарение и в дворовете му с хваление” (Псалом 100:4). Това ни помага да видим нещата от Божията гледна точка и да изграждаме вярата си. Това ни припомня Божието величие и предишни отговори на молитви. Ние изразяваме нашата благодарност към Бога. Святият Дух също ни изобличава за грехове, които сме извършили, за да може ние да ги изповядаме, да се покаем и да получим прошка и отговор на молитвите си.

„Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така u на земята” (Матей 6:10)Целта на нашата молитва: Божието царство (Неговото проявление) и Неговата воля да бъдат изразени

на земята, както на небетоНие сме поданици на Божието царство. Въпреки че нашите тела съществуват в настоящия

нечестив свят (Галатяни 1:4), духовно ние сме поставени да седим в небесни места в Христа Исуса (Ефесяни 2:6). В този смисъл ние всъщност живеем в Божието царство. Бог иска земята да бъде като небето. Той иска ние да знаем Неговата воля и да имаме увереност, когато се молим (1 Йоаново 5:14-15). Желанието на Божието сърце е да благослови народите като ги отвърне от нечестието им (Деяния 3:26) за спасение в Исус Христос (Деяния 4:12). Той е избрал нас, Неговия дом (Евреи 3:6), да се молим за народите (Исая 56:7). Това се нарича ходатайство (застъпничество). Ние можем да променим историята! Бог осъжда греха, но Той търси човек (Исайя 41:28; 59:16), който да застане в„пролома”. Проломът е дупка (поради греха) в духовната защита на даден народ (Езекил 13:5). Бог иска хора да застават пред Него, за да отвърнат гнева Му (Еремия 18:20). За да направим това, ние трябва да познаваме Господа и да имаме любов за хората, толкова, че дори да плачем за тях пред Бога (Еремия 9:1). Исус ни каза да се молим, за да бъдат изпратени работници за жетвата (Матей 9:37-38). В Христос ние дори можем да имаме народите за наше наследство - ако поискаме (Псалом 2:7-8)! Молитвата е също придружена от общение с Бога и благословията 01’ Неговото присъствие (радост - Псалом 16-11; освежаване - Деяния 3:19). Ако ние се молим според Божията воля, можем да се молим в Неговото име (Йоан 14:13-14). Да се молим „в името на Исус” не означава просто да кажем тези думи в края на молитвата. Това означава да се молим като посланици на Исус (11 Коринтяни 5 :20). Посланикът може да прави договори само според властта дадена му от неговото правителство.

„Дай ни днес ежедневния хлаб” (Матей 6:11)Това се нарича моление - искаме Бог да снабд60и нуждите ни

Правилно и добро е да се молим за нашите нужди. Ние трябва да бъдем конкретни, когато се молим. Конкретните молитви получават конкретни отговори. В Марко 10:51 Исус видя, че човекът беше сляп, но искаше от човека да каже точно какво желае. Учениците се молеха за дързост (Деяния 4:29) и получиха отговора (Деяния 4:31). Ние трябва да се помолим с вяра (Матей 21:22), а не с безсмислени повторения (Матей 6:7). Да се молим с молитвата „Отче наш, който Си на небесата...” няколко пъти на ден, за да бъдем чути от Бога, да получим специално благоволение от Бога или да си препишем някоя заслуга в небето е пример за „безсмислено повторение” (Вижте примера на Исус молейки се на своя небесен Отец в Йоана, 17 глава). Ние можем и трябва да се молим за нуждите повече от един път - докато нолучим отговора или докато се уверим, че сме получили отговора и че няма нужда от повече молитва. Библията дава примери на Исус (Марко 8:22-26, 14:35-39), на апостол Павел (2 Коринтяни 11:28, 12:8) и на учениците (Деяния 12:3-6) да правят това. Исус положи ръце на един слян човек и след това искаше да разбере дали той беше изцерен и после 0’1’110130 положи ръцете си на човека (Марко 8:25). Исус не каза на човека да „изповяда, че е изцерен” или „да благодари на Бог за изцерението”, въпреки че има място и за благодарение и изповед на вяра (виж частта за хваление и изучаване на Библията).

„Прости ни дълговете както ние прощаваме на нашите длъжници” (Матей 6:12)

6

Важността на прошкатаИсус учеше, че ние трябва да прощаваме. Това не е избор. Той свързва прошката с молитвата,

с вярата и с получаването на прошка (Мат 6:12; 18:21-35; Марко 11:22-26). Накратко, има четири стъпки да простим на другите:1. Изповядайте пред Бога гнева, огорчението, непростителността и омразата като грях.2. Като действие на вашата воля (не на чувствата, които все още може да са наранени) простете

на човека за неговите конкретни наранявания. Молете се с висок глас (не викайки) ,,Отче, като действие на моята воля аз прощавам на _____ за _____ “.

3. Помолете Бог да благослови този човек и се отречете (на глас) от изречените проклятия срещу тях (например: „Той ми взе бонбона - дано се задави с него!”). Това включва да решите да не обсъждате греха на този човек с другите. Ако не можете да направите това, трябва отново да се върнете към стъпки 1 и 2.

4. Помолете Бог да изцери сърцето Ви.„Не uu въвеждай 6 изкушение, а uu избави от лукавия” (Матей 6:13)

Бог желае ние да ходим В СВЯТОСТПобеда над греха, избягване на изкушенията и избавление от злото са част от живота на вяра.

Чрез вяра можем да угодим на Бога (Евреи 11:6). Нашето поведение ще повлияе на живота на тези около нас и ще определи нашите вечни награди (Откровение 20:12). Ние трябва да се молим за благодат във време на нужда (Евреи 4:16)

Предложения за нашето лично молитвено времеВреме: Добре е да имате определено време, посветено за молитва. За повечето хора

сутрините са най-удобни. Ако сте свежи вечер това е добре, но внимавайте да не отлагате, докато се уморите прекалено много.

Място: Намерете си определено място, където можете да бъдете сами (за да можете да говорите на глас без да се страхувате, че другите може да ви чуят). Това може да бъде стая, място в гората, дори в кола или на разходка.

Бележки: Дръжте лист и химикалка наблизо, за да може да си записвате това, което ви дойде наум. Може би Господ ще ви говори или може би ще се сетите за нещо, което трябва да направите днес. Вместо да мислите за това непрекъснато, за да не го забравите, запишете го. Така може да насочите вниманието си върху молитвата.

Библия: Молете се с Божието слово - когато прочетете напътствие като „бъдете изпълнени с духа” (Ефесяни 5:18) молете се, „Отче, помогни ми да бъда изпълнен с Духа”.

Бдете: Ако лесно заспивате докато се молите, направете нещо, за да стоите будни, нанример разхождане, викане, дори ядене или пиене на кафе (това са две последни възможности - ако толкова ви се спи, тогава вероятно трябва да промените програмата си).

Дневник: Водете си тетрадка или молитвен дневник. Отбелязвайте си конкретни молитви, това, което Бог ви говори и датата. Мои да има време, когато не чувствате присъствието на Господа то: кова силно, колкото друг път. Продължавайте да се молите и пред( такова време, тъй като Писанието обещава, че ще ножънем тов което посеем (Галатяни 6:7-9) Молитвена тетрадка или дневни може да ни помогне да останем целенасочени. Те също могат представляват основа за по-нататъшно преоценяване на целен сочеността на нашите молитви или служение. 01)1110 може да т използваме, за да си записваме отговори на молитви.

Слушайте: След като почувствате, че сте в Божието присъствие прекарайте известно време мълчаливо, слушайки за Божия гла Това се нарича чакане на Господа (Псалом 85:8, Еклезиаст 5:1 Ако Бог ви говори, молете се според Неговите думи. Ако имат видение или усещане, молете се според него (вижте Йоан 5:19-2 8:38). Например, ако мислите за някого и в ума ви се появ картина как той пада в дупка, молете се „Отче, пази го от лоц нланове или от примки, които го очакват.

Карти: Картите може да са много полезни, ако се молите за народ] те, така както и литература но световна география.

7

Ние трябва да имаме редовно посветено време за молитва (Лу~ 5:16). Ние също трябва да се молим през целия ден (Ефесяни 6:18), та~ както бихме говорили на нриятел (Йоан 15:15).

Образец на молитвено време1. Благодарене, хваление и поклонение

„Отче, благодаря ти за този ден. Благодаря ти за безопасно пътуване вчера. Благодаря ти за дъжда, който валя напоследък

2. Покаяние за грехове, от които не сте се покаяли още. „Отче, прости ми за моето егоистично отношение вчера, когw говорих с Петър. Прости ми, че бях критичен към другите светl и говорех против брат Иван”.

3. Попитайте Бог какво има в сърцето Му „Боже, какво е на сърцето ти днес?”

4. Чакайте на Господа5. Молете се за това, за което Бог говори

„Отче, имах усещането, че нашия съсед е много разстроен за кола’ си. Моля те, дай му мир и мъдрост какво да прави”.

6. Молитва за мъдрост на водачите - градски, областни, държавн международни ,,Отче, заставам пред теб за президента. Моля Те, дай му мъдрост страх от Бога, когато води този народ. Пази него и семейството му от всяко лошо влияние. Дай му благост да взема правилни решения”

7. Молитва за нуждите на местната църква „Исусе, Ти изграждаш църквата си. Дай на пастира ни мъдрост като ни води. Покажи му нова посока, ако е необходимо да поеме в този момент. Помогни на сестра Мария да се грижи за майка си”;

8. Молитва за нуждите на света; - глад, нещастия (други молитви от този род. Кажете на Господа какво е във вашето сърце!)

9. Молитва за разпространението на благата вест сред народите (Колосяни 4:3)10. Молитва за Израел (Псалом 122:6-9)11. Молете се за нещата, за които Бог ви е направил отговорни: вашето семейство, приятели, работа.12. Молитва за вашето семейство - спасение, изцеление, снабдяване, защита.13. Молитва за успех на нещата, които са в програмата ви за деня.

Групова молиrпваБиблията конкретно споменава за вярващи, които се молят заедно (Деяния 1:14; 2:42; 4:24-31).

Тъй като груповата молитва е много мощна, заслужава си да се направят някопко предложения, които да улеснят молитвата на вярващите заедн . Има благословение от Господа вълху единството (Псалом 133). Ключ за специалната сила на груповата молитва е съгласието (Матей 18:19-20). Целта на този вид молитва е да е целенасочена и мощна. Писанието използува битката като илюстрация. Ако един може да прогони 1000, тогава двама могат да прогонят 10 000 (Второзаконие 32:30). Молитвата трябва да бъде ясна, разбираема и такава, че всеки молещ се да може напълно да се съгласи с нея. Моленето на езици не е забранено на молитвени срещи, но молитвата на съгласие трябва да е на разбираем език (1 Коритяни 14:16 - 17). Практически, тези молитви трябва да бъдат кратки и конкретни, за да няма объркване и всички да могат да се съгласят. (В Деяние 4:24-30, те се молеха за дързост и за чудеса и това е което получиха). Един човек може да се моли на глас, а другите могат да казват „Амин!” Може да изглежда просто и незначително, но всъщност е толкова важно, че едно от имената на Господа е „Амин” (Откровение 3:14).

Използвайки друга битка за илюстрация, да предположим, че една армия желае да завладее върха на планината, който е окупиран от врага. Един ефективен начин да се направи това е да се обгради планината и да се напредва от всички страни едновременно, а не да се изпраща по един войник. На една молитвена среща, ако Святият Дух води да се молим за дадена ситуация, всеки който иска да се моли за тази ситуация трябва да има възможност да се моли преди да се премине към друга тема. Например, ако хората се молят за президента, един човек може да се моли (докато другите се съгласяват) за мъдрост за президента, друг може да се моли за защита на президента, за семейството

8

му и т.н. Обаче, ако един човек се моли за президента, след това друг за Китай, след това друг за баба си, ние се молим за много неща. Това затруднява насочването на нашето внимание върху един предмет и чакането на Господа за това, което може да каже как да се молим за тази нужда.

Молете се често с други вярващи, било то на официална молитвена среща или просто при общуване (Деяния 2:42, 46). Мъж и жена, които не са женени един за друг трябва да избягват да се молят заедно сами по две причини: да избягват страстите (2 Тимотея 2:22) и да избягват проявления на злото (I Солунци 5:22).

9

Глаба 2Пост:

дисциплината на лишаванетоПостът е да не приемаш храна или вода, или и двете. Споменат е няколко пъти в Стария и в

Новия Завет, като на него е посветена дори цяла глава (Исатя 58). Ние ще говорим за това защо трябва да постим, за някои библейски примери за поста, за това какво става с телата ни, когато постим, за видовете пост и как да постим.

Защо да постим?Исус учеше учениците си да постят. В Матей 6:16 той каза „Когато постите”, а не „Ако постите”.

Според Исаия 58, ностенето може да доведе до: изцерение, нраведност (победа над греха и лошите наници), защита (стих 8); отговорена молитва (стих 9); светлина (ст. 10), водителство, удовлетворение и сила (стих 11); възстановяване и ефективно служение (стих 12). Мъжете от Явис - Галаад постиха седем дена след като Израел беше поразен в битка. Това отбеляза повратен момент в историята на този народ ( I Царе 31 :13). Данаил 10 глава описва ангел посланик от Господа, който надмогва демонична намеса в 071’013013 на три седмици молитви и пост. Исус пости 40 дена в пустинята и се върна със силата на Духа да започне своето земно служение (Лука 4:14). Корнилий постеше, когато дойде ангел с послание, което помогна неговият дом да бъде първия езичес 1 доm приел кръщението със Святия Дух и Исус като Спасител.

Една дума описва всички тези събития: Сила! Постът освобождава Божията сила по няколко начина:

• Поставя ни в положение, в което можем да получим от Бога;• Може да обезвреди дявола и да причини духовен пробив;• Помага ни да насочим нашето внимание към Господа и към отговора на нашите молитви;• Отрича плътта ни;• Изгражда вярата ни като служи на духа ни и препречва пътя на собствената ни воля.Много хора оправдават поста на основата, че той е добър за нашите тела. Доказателствата

за това са напълно неубедителни. Като християни, фактът, че това е Божията воля трябва да бъде достатъчна причина за нас да постим.

Някои библейски примери за поста1. Второзаконие 9:9,18 (също Изход 24:12-18) - Моисей два пъти прекара по 40 дни без храна и вода

(докато беше в присъствието на Бога на планината). Уместно е да отблежим, че това беше свръ-хестествено преживяване, вдъхновено от Бог. Моисей не реши да се моли и да търси Господа и да пости без храна и вода за 40 дена Бог заповяда на Моисей „Изкачи се при мен!” (Изход 24:12)

2. Съдии 20:26 - Израилтяните постиха след като два пъти бяха победени в битка. Резултатът беше победа в третата битка.

3. I Царе 7:5-6 - Израиляните съчетаха поста с изповед и покаяние4. Псалом 35:13 - Давид съчета поста с молитва за болния.5. Псалом 69:10 - Давид използваше носта, за да смирява душата си,6. Исайя 58:3-5 - В допълнение на списъка от благата на поста, тази глава също говори и за

„неправилен” пост. Хората постеха, за да бъдат религиозни, с погрешно отношение. Стихове от 6 до 14 описват „носта, който Бог е избрал”: да спрем да потискаме другите, да се отречем от себе си, да споделяме.

7. Данаил 9:1-3,21 - Данаил пости и се моли, очаквайки Бог да изпълни пророчеството на Еремия и да възстанови Ерусалим.

8. Йона 3:5-10 - Хората от Ниневия се покаяха, когато Йон проповядва. Това беше придружено от „силно викане към Бога” (стих 8) и „човеците и животните” да не вкусят нищо и да не пият вода.

9. Матей 4:1-2 (също Лука 4:2) - описва как Исус ности 40 дена, Въпреки че не се казва дали е пил вода, може да се предположи, че е пил поради две причини: Първо, казва се, че Той огладня. Акс човек прекара без храна и вода няколко дена, той първо ще желае вода, а не храна. Второ, Исус

10

направи това, докато беше изкушаван от дявола (Лука 4:2). Следователно, Той правеше това като Човек, със слабостите, които характеризират нашата човешка същност (но без да съгреши). Да оцелееш след 40 дена изисква Божествена намеса, което би направило борбата с изкушенията по-незначителна.

10. Матей 17:14-21- Исус споменава молитвата и поста като средствс за придобиване на духовна сила, необходима да подейства за извършването на определен вид освобождение.

11. Деяния 13:1-3 - Святият Дух проговори на учениците, докато те „служеха на Господа и постеха”. Отново постът присъстваше при изпращането на Павел и Варнава на тяхното апостолско пътуване.

Какво става с телата ни, кozaтo постимНормално телата ни използват вид захар, наречена глюкоза за получаване на енергия. Тя

циркулира в кръвта ни и прави възможно съкръщаването на мускулите, функционирането на мозъка и сърцето. През първите 24 до 48 часа без храна нашите тела използват специална форма на глюкозата, наречена гликоген, който е натрупан в черния дроб. След като той се изчерпи, тялото трябва да превърне други съставки на тялото в глюкоза и започва да използва енергията, натрупана като мазнини. Необходимо е обаче на тялото от 1 710 2 седмици да се приспособи към използването на мазнината като източник на енергия. (Преминаването от използването на глюкоза към използване-то на мазнини е подобно на превръщането на бензинов двигател в двигател, използващ друго гориво. Това отнема известно време и докато настъпят всичките необходими промени, използването на горивото е неефективно). След този период тялото (особено мозъка) е поприспособено към новия енергичен източник, въпреки че може да не функционира толкова добре, колкото с глюкозата. Това се забелязва там, където е необходимо „бързо мислене”. Това продължава докато почти всичките мазнини в тялото се изчерпят. Продължителността на времето, докато това стане зависи от височината, тежестта (особено от количеството мазнини, което хората имат), метаболизма, активността на отделната личност и от температурата на околната среда. (Колкото но-студено е времето, толкова повече енергия използваме, за да нотдържаме телата си топли. По време на пост, хората може да забележат, че им се вие свят, когато се изправят. Техният дъх има особен мирис; те се чувстват по-слаби, по-студено им е и им се сни повече от обикновено (въпреки че може да не могат да спят добре). Някои се улавят по-често да блуждаят с ума си, когато постят. Понякога хората чувстват болки в„костите си”. Някои хора имат главоболие през първите един или два дена на поста, особено ако са привикнали към употреба на кофеин (като в кафето, чая, колата, шоколада). След като повечето от мазнините в тялото се изчерпят, тялото достига в състояние на действително изтощение от глад. Няма достатъчно енергия да оцелее и тогава или трябва да мине без енергия или да унищожи важни тъкани, за да произведе енергия. Може би това е което се има предвид, когато се казва, че Исус пости и след това огладня (Матей 4:2).

Видове постВъпреки че не им дава наименувания Библията споменава различни постове. Ние ще ги

обозначим, за да (ни помогне да) разберем за какво става въпрос.1. Абсолютен ност е постът при който нищо не се консумира - нито храна, нито вода. Дълъг

абсолютен пост е сноменат в Библията, само когато е имало чудотворно събитие, помагащо на хората в пост да оцелеят. Иначе той е бил само за кратки периоди от време.

2. Нормален пост е когато се приема само вода.3. Частичен пост е всеки ност, нри който се приема друга някаква храна или напитки, други

освен вода Данаил 10:3 описва такъв пост. Данаил се отказа от всяка храна, която харесваше, специално месо и вино. Някои хора се чувстват водени от Господа да ядат само онределени храни или сокове, или зеленчуци. Други се отказват само от определена храна, като десерти или шоколади. Въпреки че изглежда подобен на диета постът не е диета, която има за цел загубване на килограми.

Предложения как да поститеКакто споменава Исус в Матей 6:16-18 постът е да се извършва пред Бога. Ние сме свободни да

изберем как да постим: каквото чувстваме че Бог ни води да не ядем или да не пием, кога и за колко

11

дълго, по какви причини и др. Себеотричането и правилните действия отразяват сърце на смирение и съкрушеност пред Бога. Тога прави поста приемлив за Бога (Исайя 58). Исус предупреждава постът да не бъде забелязан от хората. Ако ние постим, другите ще знаят (и ще е необходимо да знаят). Напълно и разумно е да кажете на съпругата си, че постите. Това не е за да я впечатлите колко духовен сте, но за да не приготвя ненужна храна. Ако някой разбере, че постите, това не означава, че вашият пост става безсмислен. Исус говори за нашия мотив за пост. Ако ние постим за Бог, а не за човеците, това дали хората са разбрали или не е несъществено.

Обикновено е по-лесно да постите, ако предварително решите колко дълъг ще е поста. Ако никога нреди не сте постили, започнете с кратък пост. Започнете като постите по едно ядене или един ден (освев ако Господ не ви е говорил да постите по-дълго) като пиете само вода Щом веднъж успеете да издържите един ден без храна, може да опитате за по-дълго (3 дни, след това до 10 дни). Може да опитате да постите само с вода или с вода и сокове, или със зеленчуци. Ако можете да избегнете разговорите за храна, постенето ще бъде по-лесно. Приложете здрав разум - бъдете мъдри, когато постите. Ако сте строител и извършвате строителна работа на небостъргач и ви се завие свят когато постите, внимавайте! Или не постете, когато работите, или яжте колкото е необходимо да ви помогне да работите безопаснс (вижте Коринтяни 7:22 и 2 Коринтяни 8:12). Ако се намирате на Господня вечеря по време на пост, чувствайте се свободни да участва те, освен ако специално не чувствате, че Господ иска да се въздържите Вие се нуждаете от изключително малко количество храна, за да „възвестите Господнята смърт, докато Той дойде” (I Коринтяни 11:26).

Отделете време за молитва по време на пост.Често Господ ще ни накара да постим за определена цел. Ние можем да постим и да се молим,

Божията воля да бъде извършена в тази ситуация. Ако пиете само вода, пийте много, особено по време на по-дълъг пост. Освен ако нямате ясно, свръхестествено преживяване, призоваващо ви към по-дълъг пост. Не продължавайте абсолютен пост повече от три дни. 01,11.10, не ностете повече от 30 дена без слово от Господа. Запазете по-дългите от 10 дни пости за специално време на приближаване към Господа. В зависимост от вашето физическо състояние и запаси от мазнини, постите от 30 или 35 дни магат в действителност да бъдат опасни. Добре е да имате позволение от Господа нреди да постите толкова дълго. След дълъг пост може да започнете да чувствате действителна болка в стомаха си или може изведнъж да почувствате рязка промяна в това как се чувствате. Това вероятно е сигнал, че се изчерпват запасите от мазнини в тялото ви и че е време да нрекратите поста си.

Колко често и колко да постите зависи от няколко неща. Вашите конкретни отговорности и обстоятелства може да са най-важните фактори. Ако носите отговорност за хора или проект и се появи проблем, може да прибавите пост към другите действия, които предприемате за разрешаването на проблема. Например, ност и молитва за освобождението на човек, както е споменато в Матей 17:21. Интересно е, че Исус не започваше веднага да пости, когато се сблъскваше с демонизирани хора. Молитвата и постът вече бяха част от Неговия живот. Беше почти като резервоар, който Той имаше и поддържаше винаги пълен. Ако няма никакви належащи нужди, може да усетите, че редовен или непланиран пост ви помага да сте по-силни (духовно). Това е част от дисциплиниране на нашите тела (I Коринтяни 9:27). Това може да е особено важно ако сте или се надявате да бъдете в християнско служение (вижте Деяния 13:2 и II Коринтяни 6:5 и 11:27). На някои хора им е лесно да постят редовно един или два дена всяка седмица или няколко дни по веднъж в месеца. Слушах един човек, който пости 40 дни два пъти в годината, да говори! Не е изненадващо, че той има много мощно ,служение.

Разумно е поста да се прекъсва постепенно. Ако сте били в тридневен абсолютен пост започнете с една или две чаши вода и още една, около половин час по-късно. След по-дълъг пост, вашият стомах се свива и съдържанието на бактерии във вашите вътрешности се променя. Добре е да започнете да ядете малки количества храна, които можете лесно да смелите. Първо пийте сокове, след това - може би при следващото хранене - поемете скорбяла (ориз, хляб или варени картофи) и кисело мляко. Следващото хранене или на следващия ден прибавете плодове, нетлъсто месо, след това зеленчуци и най-накрая мазни храни и прясно мляко. Ако набързо поемете всичките храни, които не сте поемали по време на поста, може да получите стомашно разстройство.

12

Бележка до хората, които употребяват медикаменти: *Ако вие сте на ежедневно медикаментно лечение, консултирайте се с лекуващия лекар.

Някои лекари не считат поста за важен или пък за твърде опасен и ще ви кажат да не постите. В действителност много рядко дадено болестно състояние изключва поста, но постенето може да доведе по-лесно до усложнения. Вашето кръвно налягане може да спадне малко по време на поста и да изисква по-малки количества медикаменти. Хапчетатаза диабет и инсулиновите дози обикновено ще бъдат намалени значително (наполовина през първите няколко дни и после може би още по-малко или съвсем), но при този случай приемането на вода ще бъда изключително важно. Някои състояния и медикаменти не изискват никаква промяна при носта. Попитайте лекаря как най-безопасно може да постите (а не дали може да постете).

13

Глава 3Четене на Библията:

Дисциплината на Изучаванетокак е Наnисана БиблиятаБиблията е сбор от 66 книги, 39 в Стария Завет и 27 в Новия Завет. Те са написани от

Евреи в продължение на повече от две хиляди години. Централната тема на всяка от тях е: взаимоотношението на Бога с човека. Библията е напълно вярна - всяка дума. Свети мъже на Бога говореха както бяха подбудени от Святия Дух. Техните думи бяха запазени през годините от книжниците. Стандартите за преписване на Писанието (друго име на Библията) са невероятно строги. Книжниците броели всяка буква и дори са знаели коя е средната буква на Стария Завет.

Стария завет е първоначално написан на еврейски и няколко страници на халдейски. Новият Завет е написан на гръцки, с изключение на няколко арамийски думи. Библиите на съвременните езици са преведени или от еврейски и гръцки, или от преводи на други езици. Преводите могат да се стремят да бъдат буквални и да отговарят на първоначалния стил и подреждане на думите колкото е възможно наймного. Те могат да бъдат перефразирани и да предават главния смисъл на всяка фраза или изречение, въпреки че е възможно отделни думи да не бъдат точно преведени.

Конкордансът е азбучно подреждане на всички думи в Библията. Той казва къде се намира всяка дума. Изреченията в Библията са номерирани. Те се наричат стихове и обикновено са определени от Книга, глава и номер. Някои конкорданси дават и еврейската или гръцка дума, от която е преведена дадена.

Части на Библията1. Моисей написа n ьрвите пет книги от Библията: Битие („книга на началата”, Изход, Левит, Числа,

Второзаконие. Те заедно са още наречени Петокнижието, Закона или Тората.2. Петокнижието е следвано от серия от книги, даващи подробности за еврейската история след

времето на Моисей до около 350 години преди Христа. Историческите книги са Исус Навиев, Съдиv, Рут, I- VI Книга на Царете, 1 и 2 Летописи, Ездра., Неемия, Естир.

3. Следват няколко поетически книги (вънреки че не се римуват): Йов (занимава се с въпроса защо праведните страдат); Псаломи (сбор от песни, подчертаващи взаимоотношенията на човека с Бога); Притчи (думи даващи мъдрост на човека за взаимоотношенията му с други хора); Еклесиаст (наблюденията на един мъдър човек за земния живот); Песен на песните (песен за романтичната любов; тя също е алегория за взаимоотношението между Христос и Църквата).

4. Следва поредица от книги на пророците. Те са наречени големите пророци (Исая, Еремия, Плачът на Еремия, Езекиил, Данаил) и малките пророци (Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия).

5. Новия Завет започва с четирите евангелия (Матей, Марко, Лука, Йоана). Те описват живота на Христос.

6. Деяния на апостолите е свидетелство за началото на Христовата църква.7. След Деяния има 1151103311(0 послания (писма). Те са написани от ранните църковни водачи до

отделни личности, църкви и от християните евреи. Те съдържат доктрини (учения) на християн-ската вяра и много конкретни приложения на Христовите поучения към всекидневния живот.

8. Последната книга в Библията е Откровение. Това са много драматични видения, видяни от Апостол Йоан. Те съдържат видения на небето, предсказания за последните времена и уверения за крайната победа на Христос (и Християните).

Други ПисанияНяколко века след Христа, църковните лидери се срещали и решили кои писания те чувствували

като божествено вдъхновени. Това станало поради лъжливите учения, които се разпространявали. Тези писания, които били приети като дадени от Бога били наречени „Канона на Писанието”. Сбор от религиозни писания, наречен „Апокрифа”, често се включва в православните и католически Библии. Те обаче не са приети като Писание. Протестантските преводи обикновено не ги включват. Въпреки че те имат някаква литературна и историческа стойност, понеже не са вдъхновени от Бога, те нямат

14

стойност в нашия живот на растеж. Най-добре е да не бъдат четени заедно с нашето ежедневно четене на Библията, за да не се объркаме или заразим „чистото мляко на словото” (I Петрово 2:2)

„Несвято писание”: Има няколко превода на Библията, които от повечето учени не се признават за вярно преведени от оригиналние Писания. Пример за такъв превод е използуваният от английско говорящите свидетели на Йехова. Има също други книги, които са използувани, продавани и рекламирани от определени религии и секти. Те не са божествено вдъхновени и ни бива да се бъркат с Библията. Обикно-вино ние дори не трябва да ги четим. Експиртите се научават да разпознават фалшивите пари като изучават истинските. Ние по-добре ще оползотворим времето си изучавайки Библията, не имитациити. Примири са Карана, Книгата на Мормон, Индийските веди, списаниито „Стражарска кула” (на Свидетелите на Йихова).

Защо да четем Библията?Четенето на Божиито слово е същиствено важно за духовния растиж. Според Библията, тя

е вдъхновина (2 Тимотия 3:16), тя е завинаги установина на нибито (Псалом 119:89); тя няма да премине (Исайя 40:8); ноказва ни как да живеем (Псалом 119:1); прави ни мъдри за спасении (2 Тимотия 3:15). Четинето, размишляванито и подчиняване на Библията ще доведат до успих и благоденствие (Исус Навиив 1:8). Тя е сигурния начин да чуем Боr да говори и е крайния съдия на всяко откровиние.

Как да четем Библията?Библията има за цел да прамени живота ни. Исус каза, че човик живие чрез всяко слово, които

излиза от устата на Бога (Матий 4:4). Библията и духовна храна. Добри е да познаваме цялата Библия. За припоръчване е да прачетете цялата Библия по веднъж всяка rадина или всеки две години. За да прочитим Библията за една rодина, нии щи трябва да четем читири глави всики ден като приемем, чи можи да пропусним някои дни. Обикновено е по-интересно, ако четим от някол-ко различни части на Библията всики дин, отколкото да прочитим читири rлави подред. Осемте изредини па-наприд части на Библията ни са иднакво дълrи. Митодичин начин да прочетети цялата Библия е да четите една глава от Новия завет и три от Стария Завит всики ден. Можи да четете по една глава от трите части на Стария завет. Ако искате да се концентрирате върху идна книга, може да прочетети някалко глави от тази книга.

Някои nредложения за четене на Библията:Думити в Библията са Бажии думи. Листите и мастилота са си просто листи и мастила, нищо

павечи. Библиити нямат някакви магически качества. Да държити Библия в стаята, в къщата; в ковчеr или където и да е другаде няма никаква специална сила, нито пък печили благоволение или заслуга пред Бога. Чувствайти се свободни да си

отбилязвате в Библията. Записването на стихове-препратки към свързани стихаве мажи да е мнаго полезно. Занисванито на датата, когато прочетите rлава или книrа може да ви помоrни да прослидити нроrриса в читинито на Библията (моливът и най-доброто сридство за тази конкретна цил).

Добра идия е да се молим приди да започним да четим Библията, искайки Бог да ни помогни да я разбирем правилно. Доката читем Библията можим да продължим да си молим. Напримир, когато читем „Прибъдвайте в мин” (Йоан 15:4), молити се, „Господи, помоrни ми да пребъдвам в теб!” След като прочетити „Това и моята заповид да си обичати идин друг” (Иоан 15:12), молити се „Отчи, дай ми блаrодат да обичам хората и спициално моити братя и сестри в Христа”. Така ние се „молим според Писанието”.

Изучаване на БиблиятаПриживявайти Словото! Търсити стихове, каита да снабдяват нуждите ви, да разрешават

проблимити ви и да ви обясняват някои ниобикновени преживявания. Например, ако свидитили на Йехова дойдат до вашата врата, 2 Йоан 10-11 ни казва да ни rи пусками в къщата си. Ако срещнити индуси, които прокламират привъплъщениито, Евреи 9:27 ни учи, чи умирами виднъж и слид това идва съда. Когато изучавами Библията, ние имами свободата да я изучавами „чрез Духа”. Познаванито на Библията ще ни помогни да отсъждами сънищата и виденията. Ако си спомняме

15

дадин сън, нии можем да изучаваме Библията, за да научим символичното значинии на нещата в съня.

Полизно и да имами титрадка с придмитити, които сми изучавали в Библията, за бъдищи справки. Водети си тетрадка, записвайки това, които си говори в църквата. Коrато чуити послании в църквата, запишити си стихавити върху които си rовори. Също си записвайти изказвания, които са особено съдържатилни за вас или за които не сти сиrурни дали са вирни. По-късно изследвайте това, които сте чули. Погледнете стиховете и си апитайте да намирите стихове, които патвърждават това, които проповедникът и споделил. Ако чуите нещо, което явно не и правилно, намерети стихове да га докажети. Познавайте добре това, в което вярвати! Това, което сми научини трябва да е реално в сърцата ни, ако искаме то да ни е от полза.

Ако не разбирате някой стих, научите го наизуст. Господ щи отвори очите ви за значинието на стиха, когато минавате през по-нататъшни опитности в живота и в християнския растеж. В Йоан 7:17 Исус каза, „Ако иска някой да върши Неговата воля, щи познае дали учинието е от Бога или аз от себи си говоря.” Ако искати да знаети някоя доктрина или писание, решети да изпълнявате словото. Подчинявайти на това, които Библията учи, дори да ви кара да се чувствате удобно или да изисква вие да се промините.

Ние можем да изучавами книrи, герои, автори (например всички сания на апостол Павил), теми, периоди от времето или употребата определени думи. Цилта на изучаването трябва да бъди по-rолямо ание за истината (Библията), за да можим ние да имами по-голямо кровение за Истината (Исус Христос). Като използваме 1 Коринтя-11:27 като примир ще димонстрирами какво трябва да търсим,гато изслидваме един стих:1. Контекста. Задайте си въпроса:

А. Кога е нанисано това? Първи век слид Христовата смърт

Б. Кой го написа? Апостол Павел и брат Состин (1 Коринтяни 1:1)

В. До кого беше нанисано? До вярващите в Коринтянската църква (1 Коринтяни 1:2)(1) Какъв е нредметът на тази книга?

Да си избяrват плътските нища в църквата. Конкретни проблими като разделения, ниморалност и безредии са назовани.

(2) Какъв е нредметът иа тази глава? Опредилени традиции, в които Павел и поучавал Коринтя ните, спициално покривала за rлавата и Господнята вечиря.

(3) Какъв е нредметът на нредходните и следващите стихове? Правилният начин и значимостта на взимане на Господня вечеря (стихове 17-34).

2. Намерение. Задайте си въпроса:А. Защо беше нанисано това?

(1) Имами ли конкретем проблем? Да, хората се напиваха и ядяха биз да мислят за друrите по времи на Господнята вичеря (1 Коринтяни 11:21).

(2) Има ли нищо от всеобщ интерес, които да и уточнено? Да, значението на причастието (стихови 23-26) и важността от ред при вземане на Господня вичиря (стихове 27-34)

Б. Какво е целял да ностигне автора, когато е нанисал това?(1) Опитвал ли си е да повлияе на повидението им?

Да, той искал Коринтяните да променят начина, по който са вземали Госнодня вечеря.

(2) Онитвал ли се е да ноучава, за да им даде но-добро разбиране на доктрината? Да, Той rи поучавал върху символиката и значението на Госnодняте вечеря.

3. Смисъла. Задайте си въnросите:А. Какъв е очевидният смисъл?

Не се наnивайТе на Госnодня Траnеза, бъдете учтиви и се изчаквайте взаимно.

16

Б. Има ли но-дълбок, но-малко очевиден смисъл? ГосnодняТа вечеря е сериозно, значимо и силно нещо. Ние Трябва да участваме в нея nо досТоен начин. Това включва да бъдем новородени (сТих 29), да имаме чисТа съвест (сТих 28), и да нямаме неизnовядан rрях (стих 31).

В. Има ли някакво символично значение? ХлябъТ и виното предсТавляваТ Тялото и кръвта на Госnода Г. Кое е но-важно: буквалното значение или символичното? В този случай и двете са важни.

Г. Има ли ключови думи или фрази, които носочват значението? (Ключ: Внимавайте за ключови думи като следователно, Тъй че и др. и за nървия nъТ, коrато дадена дума или идея е уnотребена, което често е в Битие). Да, думаТа следоваТелно (стихове 27 и 33).

4. Приложението. Задайте си вънроса:А. Как нриложението на този стих влияе на живота в църквата от ХХ век?

Вземането на Госnодня вечеря верояТно е 6111о различно Тоrава оТ nовечето църкви днес. То е предсТавлявало пове че хранени отколкото вземанеТо на парче хляб и глъТка вино или rроздов сок.

Б. По какъв начин този стих се отнася до моя живот?(1) Този сТих оТнася ли се до някоя част оТ моя живоТ?

ГлавноТо му приложение е в контексТа на Госnоднята вечеря.(2) Моят живоТ (моиТе мисли, думи, дейсТвия) отrоварят ли на това, което този сТих

изисква? Ако ние крием Това, което сме наnравили или nравим от Бога, тогава отrоворът е не.

В. Трябва ли да се променя, за да изnълнявам и да съм в подчинение на Този сТих? Ако ние не сме внимаТелни към друrи християни, или ако се наnиваме, или ако държим грях в живоТа си ние трябва да се променим.

Източници на информацияИма няколко полезни източника при изучаване на БиблияТа. Библейските речници дават

значението на думите оТ Библията. Биб-лейскиТе енциклопедии са обикновено многотамни Трудове, коита разглеждаТ почти всяка Тема в Библията със значителни подробносТи. Библейските наръчници са еднотамни издания с краТки уроци върху по-важните Библейски теми. Библейските коментари се опиТваТ да дадаТ значенияТа и тълкованияТа на Писаниета, книга по книга или сТих по стих. Например, речникът ще даде определение 111о е пророчествота. Енциклоnедията ще има чеТири страници с изложение върху пророчесТвота със съотвеТните стихове. Може да съдържа резултати оТ изследванета как се е гледало на пророчесТвота в древниТе времена. Един наръчник ще има няколко пасажа върху пророчествота и няколко сТихови справки. КоменТарът може да сnомене конкретно пророчество в изложение оТ една rлава. Въnреки че Тези изтачници са ценни не замесТвайТе с Тях вашета собствено чеТене на Библията.

Размишление върху ПисаниятаНие трябва да размишляваме върху Библията (Исус Навиев 1:8). Това няма нищо общо с

нндуизма! Размишляванета върху Писаниета значи да мислим за значениета и приложениета на даден сТих. Първо, научаваме наизуст часТ оТ Писаниета. После мислим върху всяка дума и фраза. Проста размишление 131,1 Йоан 3:16;

„Защото Бог толкова възлюби”: Това ни казва, че Боr може да обича и че Бог възлюби много.„Света”: Боr обича всички. Той обича всички много.„Че даде”: БожияТа любов го накара да предприема дейсТвие. Тя не беше проста емоция.

В действиТелност Тази любов няма нищо общо с романТичнаТа страсТ от книгите и филмите. ЛюбовТа на Бога rо мотивира да даде

„своя единороден син”: Колко велика беше тази любов! Каква жерТва! ПредставеТе си да дадеТе единсТвен син! Адам беше създаден оТ пръст, но Исус беше роден. ЧувсТваТа в сърцета на Бог Отец Трябва да са много подобни на нашиТе собствени чувства. Това е учудващо.

„та всеки който”: Това означава всички хора - навсякъде.

17

„вярва в Него”: Ключът е да вярва, да има вяра. Това означава, че вярванета има последсТвия за вечностТа. ВяраТа трябва да е живота-променяща сила. Тя не е нещо смъТно или без посока. Тя трябва да бъде вяра в Исус Христос!

„да не погине, но”: Някой хора ще погинат. Вечното осъждение е реалност. Обаче Бог не иска хората да погинат за вечността. Той иска хората да са на небето, не в ада.

„да има вечен живот”: Трябва да има някакъв живот след живота или друго време. Алтернативата на почиванета е да имат живот. Този живот е вечен. Ние можем да изберем да влезем в този живот ката повярваме в Божия син!

ЗапаметяванеНаучаванета наизуст е по-лесно отколкото изглежда. Първо изберете стих или rлава за

запамеТяване. Трябва да е такъв, койта има значение за вас. Препишете тази часТ на карТа или лист, който можете да носиТе 13143 вашия джоб или чанта. НапишеТе номера на сТиха (например Йоан 3:16) над или под писаниета. Когата имате свободно време, погледнете думите. Чаканета (на опашка, за асансьор и др.) е удобно време за тава. Всеки път когата преговаряте стих, повтарете препраТката преди и след сТиха. Когато успеете да повториТе целия сТих без поглеждане, започнете да размишляваТе върху него и започнеТе да запаметявате друг стих! Запаметяванета и размишлениета върху Писанията може да помогне да се изцеряТ умовете на хората, особено тези с минали злоупоТреби с алкохол или наркотици. КогаТо нашите мисли започнат да съвпадаТ с Божието Слово, нашите умове ще станаТ по-подредени.

Веднъж щом сме повярвало на Божието Слово и го знаем, ние можем да го говорим. Това е много важно, тъй ката изговоренота слово освобождава специална сила (вижТе Марко 11:23 и Римляни 10:10, 17 и 2 Коринтяни 4:13). Когата се сблъскаТе с Трудна или необикновена сиТуация, помолеТе Бог да ви покаже подходящи Библейски сТихове. Веднъж научили ги, говореТе Божиета Слово за тази сиТуация. (Биж Йоан 11 глава за пример на Исус да прави тава).

18

Глава 4Хваление:

Дисциплината на ОбожаниетоХвалениета е да кажем на Бог колко велик е Той. Това е естест-веният отговор на всяко

сътворено същество при откровениета за нашия Бог Творец. Давид, овчарчета, коета уби Голиат и по-късно стана цар на Израел имаше уникално разбиране за хвалениета. Той написа повечета от псаломите. Псаломите са изпълнени с инструкции и примери за хваление. Редът на давид за хваление и благодарение послужи ката образец, използван от следващите царе на Израел. (2 Летаписи 7:6; 8:14; 23:18). Новият завет също съдържа примери за хваление. Обаче вместа да дава повече упътвания за тава как да хвалим Бога, тай ни препраща при псаломите. Ефес 5:18-19 ни казва да сме изпълнени е духа и да пеем псаломи. Колосяни 3:16 ни казва да оставим Божиета 01о13о да обитава богато в нас и да пеем псаломи. Ако пеенето на псаломите е свързано с това да бъдем изпълнени с Духа и Божиета слово, тогава та е много важно. Ние трябва да вършим всичко за Божията слава (1 Коринтяни 10:31) и всеки, койта пренася хвала прославя Боrа (Псаломи 50:23). Бог трябва да бъде хвален! (Това не е наставление. Това е вечна истина, основана на Божия характер.) Исус каза, „Ако те замълчат, камъните ще извикат”. На небета херувимите не престават да казват „Свят, свят, свят Господ Бог Всемогъщи, койта беше, койта е и койта ще бъде!”, доката старците падат и му се покланят (Откровение 4:8-11).

Хвалението зависи от Божиета величие, не от нашите гласови качества, музикален талант, инструменти, емоции или обстаятелства. Тъй като Бог е наредил ние да го хвалим (Псалом 81:1-5), ние трябва да го хвалим какта Той ни заповядва. Ние трябва да хвалим Бог по Неговия начин, не по нашия. Той е нашият Цар и Господ, ние сме Негови хора. Ние трябва да хвалим Господа по всяко време (Псалом 34:1), всеки ден (Псалом 145:2), във всички народи (Псалом 57:9), с цяло сърце (Псалом 138:1), според Неговата праведност (Псалом 7:17) и според Неговото величие (Псалом 150:2). Псалом 100:4 казва да влезем в портите му с благодарение и в дворовете му с хваление. Това е една от причините, поради коита често започваме срещите с пеене.

Благодарението и хвалението са добър начин да започнем нашета лично време с Господа. Псалом 22:3 казва, че Бог обитава в хваленията на Израел. Бог живее в хваленията на Своите хора! Когата ние хвалим Господа, ние се приближаваме до Него и Той се приближава до нас (511(о13 4:8).

Преди да изброим конкретни инструкции относно хвалението, заслужава си да кажем какво Библията не казва. Тя не предлага никакви музикални ноти или гами. Не забранява никакъв музикален инструмент. Библията никога не казва, че -слушането на музика е хваление на Бога. Тя нита издига, нита забранява даден вид музика.

Някоя музика може да бъде от Дявола, тъй като Библията изрежда „Тъпънчетата и свирките” сред украшенията на дявола (Езекиил 28:13). Ако музиката възбужда нашето плътско естество или ако е болезнено силна, или ако по-голямата част от вниманиета е върху музиката или музикантите, а не върху Господа, не е добре.

Конкретни инструкции1. Пейте тази вид хвалебни песни, коита ви харесва да пеете.2. Хвалението е приятно. (Псалом 147:1).3. Не се страхувайте да измисляте нова мелодия и нови думи. Пейте нова песен. (Псалом

33:3). Ката правим тава под водителствота на Святият Дух, тава може да вземе формата на пророчества, песни и пеене на езици (1 Коринтяни 14:15). Ако искате да запомните песен, коята Бог ви дава, за тава ще ви помогне записващ касетафон, освен ако не умеете да записвате музика с нотен текст.

4. Пляскайте с ръце (Псалом 47:1)5. Танцувайте на Господа (Псалом 30:11, 149:3, 150:4, I Царе 6:14, Изход 15:20, 1 Летаписи 15:29).

Танцуванета може да бъде хореографски замислено или да бъде подскачане нагоре - надолу когато

6. Святият Дух действа в сърцата ни. Това не е дискотанц или

19

7. валсиране. То абсолютно никога не е чувствено или намекващо, нито пък включва прегръщане на мъж и жена и Т.Н.

8. Шумно (2 Летаписи 30:21, Лука 19:37)9. „Възклицание” и вик на радост (Псаломи 32:11, 35:27).10. С вик (Псалом 47:1)11. С пеене (Псалом 30:4)12. С химни (Матей 26:30)13. С устрем, славно (Псалом 66:2)14. С инструменти

А. Кимвали (Псалом 150:5)Б. флейта (Псалом 87:7, 150:4)В. арфа (Псалом 19:4; 57:8; 71:22)Г. десетострунна арфа (Псалом 32:2, 144:9)Д. псалтир (Псалом 33:2, 57:8)Е. роr (Псалом 47:5, 81:3, 98:6)Ж. струни (Псалом 150:4)З. дайре (Псалом 81:2, 149:3)И. умело (Псалом 33:3)

15. Облечете „дрехи на хваление” вместо „дух на унилост” (Исаийя 61:3). Сатана иска да бъдем обезкуражени, защото „радостта в Господа е силата ни” (Неемия 8:10). Решениета да хвалим Господа е действие на нашата воля. Давид заповяда на своята душа да блаrославя Господа сякаш даваше заповеди на войник (Псалом 103:1-2).

ПредложенияКоrата отидете на неофициално църковно събиране, имайте в сърцета си една или две песни да

запеете. Коrата хвалите Господа, освободете ума си от всичко останало. Хвалението е важно служене пред Господа. Това е нашата възможност да Го блаrословим. Той заслужава най-доброта, коета имаме, нашето пълно внимание. Ако свирите на инструмент, упражнявайте се да хвалите Господа използу-вайки вашия инструмент. Ако е възможно, донесете го на църква. Ако не свирите на инструмент, помислете си да се научите да свирите на някой прост инструмент ката китара, дайре, тамбура или кастанети

За нещастие много хевиметал и хардрок песни говорят за оrорчение, гняв и насилие. Тези музикални стилове може да са приемливи за евангелизиране, но ако тава е видът музика, който вие обичате да слушате вероятно е необходимо да бъдете освободени. Такава зависимост от музиката обаче не е ограничена само с хевиметал!

20

Глава 5Свидетелстване:

Дисциплината на СъстраданиеСподелянета на нашата вяра с другите е едно от най-възнаграждаващите и предизвикателни

преживявания при следването на Христос. Исус каза, „Елате след мен и аз ще ви направя ловци на човеци” (Марко 1:17). Думите на Христас, записани в Матея 28:18-20 са наречени Голямота Поръчение. Исус спомена две големи заповеди (да обичаме Господа и да обичаме бли)кния какта себе си) и едно поръчение (да правим ученици). В сърцета на всички вярващи има желание другите да познаят Исус Христас, Спасителя на света. Създаванета на ученици е чудесна привилегия и огромна отговорност. Три стиха, коита подчертават тава:1. „И ако някой не се намери записан в книгата на живота, тай бъде хвърлен в огненота езеро”.

(Откр.20:15)2. „Разумните ще сияят със светлостта на простара и ония, които обръщат мнозина в правда като

звездите до вечни векове” (Данаил 12:3)3. „И господарят рече на слугата:” „Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш,

убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.” (Лука 14:23)Когата доведем някого до Христас, вечността се променя за него, за нас и за Бога. Вместо да

отиде в огненота езеро, този човек ще отиде на небето! Ние ще имаме още един брат или сестра на небето с нас и ще получим вечни награди (ще сияем ката звездите). Бог ще има друг син или дъщеря в Своето небесно семейство. Това наистина е огромна отговорност! Исус, светлината на света (Йоан 8:12) нарече нас светлина на света (Матей 5:14-16). Божията воля за нас е да разпространяваме благата вест и хората да повярват (Йоан 4:34-35). дори хората да отхвърлят евангелието, проповядванета на евангелиета е само по себе си добро (Марко 16:15). Целта обаче е да се печелят души за Исус Христос

що е Свидетелстването?Свидетелстванета е споделянета на нашата вяра. То е да кажем на някого евангелието,

благата вест, че те могат да повярват в Исус Христас и да бъдат спасени. Посланието, коета Исус проповядваше беше проста: „Покайте се, защота наближи небесното царство” (Матей 4:17). Казано по друг начин „Боr е Цар на небета и Неrовота управление и власт са дошли близо до нашия живот. Приемете го като свой Владетел, отвърнете се от греховете си и повярвайте в Неrовия син. Акоrо направите, Той ще ви приеме в царствота Си, ще ви прости и ще ви даде нов живот. Ако не го направите, ще има вечно осъждение”. Коrата Исус Христос е Господ на някого, Той е на власт, Той е господарят.

Да бъдеш ученик започва с решение (да следваш Христас), но не свършва до тук. Ученикът е учащ се, някой, който следва Христас и се учи от Неrо. Откакто ние сме направили тава, ние искаме и друrите да споделят тази радост. Проповядване на еванrелиета може да включва и споделянета на нашета свидетелство с другите; как ние сме срещнали Исус. То може да включва споделянета на Библейски стихове, за да се отrовори на въпроси или да се отговори на определена нужда. Може да бъде придружено от изслушване, помагане, проява на загриженост или молитва за болен човек или друга нужда. Споделянето на нашата вяра е сравнено със сеене на семе (Псалом 126:5; Матей 13:3-23; Марко 4:3-20; Лука 8:4-15; Матей 13:24-32, 37-43; Йоан 4:35-38). Както при сеенета на семена трябва да сеем богато, за да жънем боrата (2 Коринтяни 9:6). Ние носим благата вест за Исус Христос, не правила. Нашата поръка е да правим от хората последователи на Исус. Тя не е да насилим всички да живеят по-праведно, нита пък е да осъждаме хората за техния rрях. Тези задачи са отrоворност на Исус Христас и Святия Дух. Ние можем да изявим и да поддържаме Божия стандарт за праведност, Неrовата святост и Неrовите присъди, за да не може хората да пренебреrват изобличениета на Святия Дух.

21

Как да свидетелстваме?Свидетелствайте като споделяте вашата вяра, а не вярата на някой друг (Деяния 19:13-16).

Всички християни имат свидетелство - как те са срещнали Исус Христос. Вие можете да споделите това. Споделете своята вяра: не своята филисофия, не тава, което сте прочели в книга, не своето хоби, мнение и т.н. Нашата вяра е това, коета ни вълнува за Исус. Споделете своета вълнение за нашия вълнуващ, чудесен Господ Исус Христос. Исус каза, че ако Той бъде издигнат, Той ще привлече всички хора при себе си (Йоан 12:32). Ние имаме добра вест, заключваща се в Исус Христос, а не в правила. Има поговорка, че трябва да уловите рибата преди да можете да я изчистите. Хората трябва да дойдат с греховете си при Исус като техен Спасител. Само Исус може да ни спаси и да ни избави от rреховете си.

Ако искаме от хората да станат святи преди да приемат Христос, ние искаме тава, коета Библията казва, че е невъзможно. Свидетелстванета може да изведе на показ тава, което пречи на някого да отиде при Христас, но целта му не е да разкрие всеки недостатЪк в живота на всеки човек.

Когато споделяте вашата вяра:1. бъдете приятелски настроени - бъдете приятели с хората без да обичате света. Ние Трябва да

бъдем отделени от света и rреха, но да имаме контакти с невярващите (1 Коринтяни 5:9-11; Йоан 17:15). Животът 6n бил много по-лесен, ако прекъснехме всички контакти с невярващите. Обаче, Исус ни е призовал да бъдем Негови свидетели пред света.

2. бъдете вежливи - по-лесно е да хванете мухите с мед, отколкото с оцет. Думите ни трябва да са изпълнени с блаrодат, но заедно със сериозната истина за Божия съд (Колосяни 4:5-6).

3. бъдете ясни - кажете на хората какво трябва да направят, за да4. бъдат спасени (Деяния 16:30). Не казвайте на хората „четете5. Библията и се молете и бъдете християни и ще отидете на небето”. Вярването в Исус не е неясно.

То е конкретно. Хората моrат да изповядат с устата си Господ Исус Христос и да повярват в сърцата си, че Боr rо е възкресил от мъртвите (Римляни 10:8-9). Исус каза на лаодикийците да отворят вратата и Той ще влезе (Откр. 3:20). Хората могат да отворят живота си, за да бъде управляван той от Христос.

6. бъдете уверени - познавайте Този, в коrота вярвате. Не се страхувайте да отстаявате, че Исус е единствения wwr по който хората да стигнат до небета (Йоан 14:6). Исус или казваше истината, или лъжеше. Ако това е истината, тогава Мохамед, Буда, индуските боrове и всичко и всички останали не са пътя (Деяние 4:12). Този живот е единствената възможност да бъдем спасени (Евреи 7:27). Няма никакво превъплъщение!

7. бъдете прости - знайте и възвестете Исус Христас и Неrо разпнат (1 Коринтяни 2:2). Не се впускайте в доктринални дискусии (Матей 7:6). Опитвайте се да избягвате отклонения от темата за вяра в Исус Христас. Много хора биха искали да говорят за ескимосите, за философии и за еволюцията. Главният въпрос не е какво мислят ескимосите за Исус. Исус каза, „вие кой казвате че ^1,1%0” Това е истинският въпрос: Исус Христос Господ ли е?

8. бъдете развълнувани - за Исус! Дори и да не знаете мноrо бибnейски стихове, хората ще поискат тава, коета вие имате.

9. бъдете смели - вие носите думи на вечен живот. Хората ще видят, че сте имали свръхестествено преживяване с Господа (Деяние 4:13). Смелостта идва от изпъnванета със Святия Дух (Деяния 2:14, 6:5, 7:55). Бъдете посветени на Господа и бъдете изпълнени със Святия Дух (Ефесяни 5:18-19).

10. бъдете готови да служите (Матей 5:16). Една църква има хора, които нарочно се возят в асансьорите на гоnеми жиnищни бnокове. Те предnагат да носят покупките. Тоrава сподеnят бnаrата вест за Исус Христос. Хората, на които те сnужат моrат да чуят и видят евангелиета в действие.

11. нроявявайте любов към хората - имайте истинска rрижа за хората. Любовта на Исус към хората rо движеше към действие (Матей 9:35-38).

12. разналвайте дарбите на Святия Дух. Коrато срещнете някого, търсете от Бога да осъществи царството си в живота му. Предлаrайте да се моnите за хората, ако имат нужда. Когато хората бъдат изцерени. освободени или избавени чрез чудо иnи сnово на знание, те ще бъдат поотворени

22

за спасение (Йоан 4:17-18). Един човек е казал „Ако искате дарбите на Святия Дух, поставете се в ситуация, в която ще се нуждаете от тях”. Свидетелстванета е добър начин да направите това.

13. насърчавайте вяра - особено ако хората казват че не вярват. Не им изнасяйте дъnго поучение що е вярата (не им проповядвайте за вярата, насърчавайте вярата им.) „Можеш да бъдеш спасен! Мо-жеш да повярваш!”

14. бъдете бдителни - Боr довежда хора в нашия живот. Такива срещи с хора са наречени „божествени срещи”. Търсете възможности да сподеnяте евангеnието.

15. молете се души да се спасяват чрез вашето служение. Ако сме мъдри ще печелим души (Притчи 11:30). Боr обещава да ни даде мъдрост, ако Му искаме с вяра (Яков 1:5). Псалом 126:5-6 описва човек, жънещ рекоnтата, след като е сеял със съnзи.

16. изобилствайте - нека всички да чуят добрата вест (Ефесяни 11:1-2, 6)! Някои хора са си поставили за цел да казват поне на един човек за Исус всеки ден или всяка седмица. Понякоrа посланието ще бъде отхвърлено, понякоrа прието. Исус rовори за тава посяване и пожънване (Йоан 4:37).

17. печелете души, не спорове. Не се опитвайте да знаете всички отговори и избягвайте да бъдете въвличани в противоречия. По-добре е да загубите спор, но да спечеnите една душа! Ако хората чувстват, че са заrубили спор, те честа биха се затвориnи за Исус Христос.

18. ако сте твърде притеснени да говорите на хората, упражнявайте се да разказвате свидетелството си сами в rората или пред

19. огледалото.20. бъдете изобретателни - търсете начини да сподеnяте вярата си. Това се отнася до лично и

обществено свидетеnстване. а. Може би вие и вашите приятели може да направите сценка иnи програма в училище, в завода иnи на обществено място. Може да използвате притчите на Исус или истарията за Исус, възкресяващ пазар от Мъртвите.

21. Група християни могат да пеят хваnебни и победни песни докато вървят през rрада ката парад. Тези хвалебни маршове

22. моrат да доведат ^о разговори за духовни неща.23. в. Може да проведете една или повече обществени еванrеnизации с молитва за боnни, раздаване

на Бибnии, Нови завети иnи брошури (книжки, коита разказват евангелскота послание). Тези събития могат да бъдат орrанизирани иnи непnанирани.

24. Помислете за възможността да си направите брошура за своето25. лично свидетелство. Тя представnява кратка истария (няколко26. странички) как сте повярвали в Христас.27. Използвайте своите скрити оръжия! Дадени са някои много мощни оръжия:28. Любовта никога не отпада (1 Коринтяни 13:8)29. Ние можем да победим дявола чрез словото на нашета свидетеnство (Откр. 12:11).30. Отъждествявайте се с хората. „Пnачете с тези, коита пnачат” (Римляни 12:15). Използвайте общи

интереси иnи преживявания, 33. да започнете разrовор или иnюстрирате евангелските истини. Например, „Аз също карах някога камион. Не винаги е лесно да се управлява гоnямо превозно средство. Осъзнах, че и с живота е така. Ние се нуждаем от някоrо, който да е винаrи в контроn на живота и бъдещета ни. Коrата осъзнах, че само Исус може да направи това, Аз го приех като моя небесен Шофьор”. 2. Сведете разговора до нивото на познание на човека, на когото

свидетелствате:1. Ако някой човек е индус или вярва в изтачните философии.2. Насочете вниманиета върху посnаниета за кръста (1 Коринтяни 1:18-23). Исус Христос страда и

умря за греховете ни. Няма никакво превъплъщеиие (Евреи 9:27).3. Ако иякой е катаnик иnи се преклаия иа предците посочете му, че има само едии посредиик,

човекът Исус Христос (1 Тимотея 2:5)4. Ако иякой е себеправеден, кажете им, че ие могат да се спасят! Исус дойде да спаси rрешниците

(Матей 9:13). Всички са съrрешиnи (Римляии 3:23)5. Ако иякой си мисли, че трябва да е достатъчио добър, за да се спаси, кажете му, че иита едиа твар

ияма да се оправдае чрез деnа (Гаnатяни 2:16)

23

6. Ако иякой си мисnи, че е спасеи, ио е оцевидно, че ие е, покажете им, че те трябва да се иовородят (Йоан 3:3)

7. Ако те са яростио противящи се иа Христас, кажете им, „Исус предпочита студеиите хора пред хладките” (Откр. 3:15-16). Тоrава ги предизвикайте да бъдат честии и да срещиат Исус.

8. Ако иякой е гиевеи иа злото във света, иапомиете им за иашата свободиа воnя и порочиа природа (Еклесиаст 7:20-22; Римnяни 3:23). Боr е проявил миnост към иас.

9. Ако хората страдат или са обезсърчеии, предложете им иадежда. Ние сnужим иа Бог иа надеждата. (Римnяии 15:13).

10. Някои хора може да се опитат да стоварят отговориостта върху вас иnи да използват вашите слабости ката извииеиие да ие сnедват Христос. Ако някой прави това, посочете му Исус (2 Кориитяни 4:5).

Стихове, които можете да използвате:Йоан 3:3 - Ние трябва да се новородимЙоан 3:16 - Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син.Деяния 4:12 - Няма друго име, чрез което да се спасим.Римляни 3:23 - Всички са съгрешилиРимляни 6:23 - Заплатата за греха е смърт, вечният живот е дар,Римляни 10: 8, 9 - Вярвайте u изповядайте за да бъдете спасениЕфесяни 2:8, 9 - Ние сме спасени по благодат чрез вяра, не чрез делаОткр. 3:20 - Покаиете Исус в своета сърце. Беnежка: Този стин може да се използва ката иачалиа

точка в обръщането на човек към Господа. Покаяние и предаване на Христос трябва да съпътстват тази покана. Добре е да знаете стихове, които имат някакво значение за вас

Коrато използвате стихове, ие цитирайте препратките. Обикновено W нямат смисъл за невярващите, освен ако не им показвате стиховете от Библията.

На кого да свидетелстваме?Най-добрите хора за еванrелизираие са нашето семейство и приятеnи. Ние можем да разберем

техните нужди по-добре от всеки друг. Бог е избрал специални християии, които да изпрати при тях: нас! Повечета хора отиват иа църква защота са били поканеии от приятеn, а ие защото са били иа евангеnизациониа среща. Това ие е за да омаnоважим еванrеnизационните срещи. Те са бибnейски, ефективни и иеобходими. Въпреки това не оrраничавайте споделянето иа вашата вяра до евангеnизациоиии срещи. Хората коита са най-отворени за еваигелието са тези, коита преминават през Трудни изпитания: промяна в работата, загуба на работата, смърт на nюбим човек, сериозна боnест, финаисови пробnеми, трудности със закоиа, преместваие. Независимо дали тези хора приемат Христос или не, ние трябва да им покажем Божията любов (Матей 25:31-46). Въпреки, че тази вид хора са най-отворени всички трябва да чуят евангелието. Споделяйте с всички! В случай иа силио rонеиие специалио ще се нуждайте да бъдете водени от Святия Дух. Искайте от Бог дързост (Деяиие 4:29).

24

Глава 6Даване:

Дисциплината на УпованиетоДаването е характерна черта на самият Боr (Йоан 3:16). Свързано е с Христовата вечна

праведност (Псалом 112:9, 2 Коринтяни 9:9). Даването (коrато не се опитваме да получим нещо във замяна) изисква ние да имаме вечен небесен поглед върху нащата. Когато даваме, ние посвещаваме притежанuята си в ръцете на Господа, за което е необходимо вяра и упование в Неrо (Притчи 19:7). Исус каза на младия богат блаrородник, „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко що имаш, дай rо на бедните и ще имаш боrатство на небето, и ела, и ме следвай” (Матей 19:21). Коrата животът ии свърши, ние ще оставим всички земни боrатства зад нас. Обаче коrато даваме, ние си трупаме боrатства на небето (Матей 6:19, 20). Исус каза, „По-блаrословено е да даваш, отколкото да получаваш” (Деяние 20:35). „Дай и ще ти се даде; добра мярка, натъпкана, добре стръскана и преливаща ще ти бъде дадена в пазухата. Защото с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери” (Лука 6:38). Бибnията учи на споделяне (Евреи 13:16) и на щедрост (2 Коринтяни 9:5). Ние ще пожънем това, което посеем. „Който посее оскъдно, оскъдно и ще пожъие; който посее изобилно, изобилио и ще пожъне” (2 Коринтяни 9:6).

Бибnейското даване попада в три катеrории: десятък, приноси и милостиня. Десятъкът е даване на една десета, обикновеио 10% от нашия доход. Приносите са дарение (за Господа, за Неrовото дело или за Неrовите работници) над десетте процента. Милостинята е даване на бедните. Даване на боrатите (с надежда на някаква отплата е небиблейско) (Притчи 21:16).

Даване на десятъкДаването на десятък започна, коrато Аврам даде десятък на Мелхиседек. (Битие 14:20).

Господ чрез Моисей направи даването на десятък закон за израuляните (Левит 27:30). От десятька Левитското свещеничество можело да живее и да изпълнява своята служба към Господа. Въпреки че изпитването на Господа е забранено, в случая с десятъка, Той всъщност покани евреите да rо изпитат да видят дали Той ще rи възнаrради за даването на десятък. „Донесете всички десятъци във влаrаnището, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте в това”, казва Господ на силите, „дали ияма да отворя nрозорците на небета и да изnея такива блатословеиия за вас, че да няма мяста да Ги поберете” (Малахия 3:10). Това иаистина е чудесио обещание! Маnахия 3 rлава дори иарича недаването иа десятък „крадене на Боrа” и Го цитира като причина за финаисови проблеми.

В Новият Завет нита веднъж не е заповядаио даването на десятък. (То се подразбира) (Лука 11:42). Даваието на тези, които са в сnужение, обаче е заповядаио (1 Коринтяии 9:14; Матей 10:10, Лука 10:7, 1 Тимотея 5:18). Принципът не се промеия. Делота на Госnода и Неrовите работиици се нуждаят от nари, коита Боr дава на Своите хора. Божиите хора имат отrоворността и възможността да дадат на Господа иТака да благословят делото иа Господа и да си натрупат вечии боГатства (1 Тимотея 6:18, 19).

Друr принцип в Писаниета е принципа за „първите плодове”. Първите узрели плодове от еврейската реколта принадnежали иа Бога (Изход 23:19) и това включваnо и първородните („Посвети на мен всяко първородно, всяко, ксета отваря утроба между Израиляните - и човек, и животно; та е мсе” (Изход 13:2). Даваието на първите плодове отново на Господа е признание, че Той е Източникът на нашите бnаrословения и в същото време тава е зависимост от Него за бъдещето. Десятъкът принадлежи на Боrа. (Левит 22:30-32). Ние трябва да имаме разбирането, че каквита и пари да притежаваме те са в действителиост Божии пари (Агей 2:8). Тогава даваието става мноrо по-лесно!

ПриносиПриносите се дават на Госnода от свободна воля, не ката десятък (Битие 8:20). В Моисеевият

закон някон от приносите бяха заплата за Греховете, доката други бяха изрази на бnагодарност (Изход 20:24; 29:14). В Новият Завет самопожертвуватеnния живот и даваие иа живота ни за Господа са споменати като прииоси (Римляни 15:16, Ефесяни 5:2, филипяни 2:17), така както и блаГодарението и хвалението (Евреи 13:15). Описани са няколко случаи на даване на църковните водачи (Деяние

25

2:44-45, 4:34-37). Очевидно тези дарения са били мноГо по-Големи от десятъците. Преди да бъдат разпръснати от Гонеииета (Деяние 8), някоnко от светиите дадоха имотите си (Деяние 4:34-37). Те сиГурно са остаиали там, коГато вярващите бяха проrоиеии от Ерусалим. Така светиите са имали възможността да превъриат нещо толкова временно във вечна наrрада.

Даване на милостиняИсус ии даде указания да даваме иа бедните (Матей 6:2-3). Той ни каза дори „да продадем имота

си и да даваме милостиня” (Лука 12:33). Той сиrурно е имал навика да дава на бедните (Йоан 13:29). Светиите даваха на бедните (Деяния 11:29-30; Римляни 15:26;1 Коринтяни 16:3; 2 Коринтяни 8:4, 19-20). Павел желаеше да помага на бедните, което и друrите лидери го насърчаваха да прави (Гanатяни 2:10). Той отдели доста внимание на събирането на дарения за бедните светии (2 Кориитяни 8 и 9).

Как да давамеДобро начало е да даваме 10% от целия си доход на Господа. Това обикновено означава на

местната църква. Ако това не е възможно или не е за препоръчване, десятъка може да отиде за конкретно дело или служение, което вие познавате. Повече от това, бъдете готави да правите дарения на служения или nроекти за напредъка на Божиета царство (Тит 3:1). Имайте rотавност и желание да помагате на бедните. „Не въздържай доброта от ония, на които се полага, когата е в силата на ръката ти да rо направиш” (Притчи 3:27)

26

Глава 70бщение:

Дисциплината на ЕдинствотоСам Бог, вълреки че е един Боr, съществува като три личности. Те винаги са съществували

в общение един с друr. Небесните войнства (анrели, херувими, серафими) също съществуват в общиост. Боr видя, че не е добро за човека да бъде сам (Битие 2:18). Да живееш в общение не е само Божията воля, но и Бония начин и nрирода. Ние трабва да имаме взаимоотношения с друrите вярващи.

Да бъдем с друrи части от Христовото тяло е голяма лривилеrия. Бог ии е дал блаrодат да фуикционираме nравилно в това тяло (Римляии 12:3-6, Ефесяни 4:4-7). Христавото тяло се състои от всички вярващи ло света. Местната църква е проявление на част от това тяло. Всеки един от нас трябва да е свързаи с други члеиове от местната църква ако искаме да имаме правилна връзка с Главата иа тялото (Ефесяии 4:15-16). Всички иие сме различни и всеки един от нас има мяста в тялото (1 Кориитяни 12:16-20, 27). Нашето лрисъствие или отсъствие може да окаже влияние върху цялото тяло (1 Коринтяни 12:26). Местната църква е лоле за служеиие, закрила и място за учение, утеха, молитва и възстановяване за нас. Връзката с другите християии ни помаrа да вършим добри дела и да победим rреха. (Евреи 3:13; 10:24-25).

Общуването с друrите християни ие е ограничено до посещение на църква в неделя сутрин. То включва неофициални събирания, малки групови срещи, молитва заедно (събрани на едно място или по телефона), обсъждане на Библията с приятели и др. Гоnемите грулови срещи често са много насърчаващи. Те могат да бъдат чудесно време за тържество. Малките rруnи позволяват ловече междуличностно взаимодействие и близост. И двата вида са важни и библейски. (Деяния 2:46).

Библията ни nредулреждава да не сnираме да се събираме заедно (Евреи 10:25). Грехът е измамлив и може ^2. закорави сърцата ни (Евреи 3:13). Може да ии оrорчи (Евреи 12:15). Ние можем взаимно да си помоrнем да имаме nоглед напред, иасочен към небето и вечността (Римляии 15:14). Дадени са ни ииструкции да се вдиrаме и лоправяме взаимио (Галатяии 6:1). „Изповядвайте си преrрешеиията един на друг и се молете, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яков 5:16). Правейки тава можем да си помоrнем един на друг да бъдем nобедители. Също има специална блаrодат да получим прошка и изчистване, коrата другите християни ии nростят (Йоан 20:23). В една малка rрупа са създадени взаимоотношенията и довериета, коита ще ни nомоrнат да се отворим и да изnовядваме rреховете и Трудиостите си.

Откриваие на духовната тъмнина чрез изловед е често най-важната стъnка към победата (Йоан 1:5; 3; 19-21; Ефесяни 5:11-14). Също други християни Могат да се молят за нас, какта и ние за тях, когата сnоделим иуждите си. Ние можем да се молим един за друг или за нуждите по света. Има власт, коrато ние се съrласим заедно в молитва (Матей 18:18). Малки rрупи за библейски урок могат да осиrурят на всички възможността да участват - да сnоделят и да задават въnроси.

Общението сдруги вярващи развива характера иа Христос в нас. Исус ни заповяда да се обичаме един друг (Йоан 13:34). Ние всички трябва да се научим да се смирим, да служим, да слушаме, да се обичаме и да се грижим един за друr (Римляни 12:10, 1 Петрово 5:5). Коrата правим това, ние растем в Христа и можем повече да помагаме на друrите. Научаваме се да съветваме и изrраждаме иавици, да се rрижим и да споделяме. Всички тези неща са аспекти на Божия характер.

Коrато се събираме заедио, от полза ще ии бъдат някои насоки. Мъж и жена не бива да се срещат иасаме. Това е за да се избяrва всяко нещо, коета има вид на зло и да се избяrват младежките страсти (1 Солуици 5:22; 2 Тимотея 2:22). Срещите трябва да започват навреме от уважеиие към частите на Христавота тяло. Исус Христас вииаrи трябва да има първеиство (Колосяни 1:18). Библията не поставя ограничения за продължителността иа срещите. Поне ведиъж Павел rовори цяла нощ (Деяния 20:17-11).

Едно основио правило обобщава общениета ни с друrите вярващи и ходенета на църква: Правете rо! Отделянета от общение идва от егоизъм и nоставяне на иашите желания преди волята иа Бога (Притчи 18:1). Не си nозволявайте да си намирайте извинеиия. Въпреки че често е мноrо

27

изкушаващо да работим всеки ден, за да „напреднем”, ние трябва да отделяме време да се срещием с друrи християии поие веднъж в седмицата. Иначе може да позволим нашият поrлед да се насочи към светски иеща (материализъм, сексуалиа неморалност, амбиции) вместо към иебесните иеща. Пропускане на среща в живота ни трябва да е изключениета, а не nравиnота! Не проnускайте боrослу-жеиие, без яснота водителство на Святия Дух. Ако имате колебание да отидете ли на църква или ие, таrава отидете! Ще се срещнете с други вярващи и със самия Госnод и ще бъдете блаrословени (Матей 18:20).

ПриятелстваНие трябва да изграждаме взаимоотношения с друrи членове от Христавото тяло. Това изисква

време и еиергия. Ние се иуждаем от общение за--изrряжданета на иашия характер и за нашета духовно здраве! Истиискота приятелство може да трае за цял живот. Много хора нямат истински nриятели. Ние имаме възможността да изградим дълбоки, Трайни взаимоотношения. Това е nоради нашета духовно единство, коета имаме в Христа.

Мноrо общности не предлагат възможност за развиване на здрави взаимоотношения. Следователно ние трябва да положим усилие да се протеrнем към друrите и да изrрадим приятелства. Времета в служение, неофициалните разговори и дейностите за отдих са важни пътища за изrраждане на взаимоотношения. Те не бива да заместят, а да доnълнят времета с нашите семейства. Мъжете имат нужда от другите мъже, жените имат нужда от другите жени. Мъжете моrат да се nодкрепят,насърчават и наставляват чрезздрави,чисти приятелства.

Също жените моrат да си помагат една на друга. Хората трябва да имат добри взаимоотношения с хората от техния пол. Ако нямат, те лесно може да се обезсърчат или дори да започнат нездрави взаимоотношения с хората от противоположния пол. Отделете време, за да бъдете nриятели! Може да не е лесно, но е възнаrраждаващо.