В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: Отзвук от празника на Патрона - стр. 1, 2

Състезание „Лъвче” - стр. 2

Есета за Левски - стр. 3

Наши ученици за Левски - стр. 4

Училищен конкурс „С България в сърцето” - стр.5

Състезание „ЗАБАВНА МАТЕ-МАТИКА” - стр.6

Отзвук от Свети Валентин - стр. 7

БАБИНДЕН И БАБА МАРТА - стр. 8

3 МАРТ - стр. 9

8 Март и Благовещение - стр. 10

Ученически творби - стр. 11

„Училището – начин да откриеш себе си” - стр. 12

Медицинската сестра съветва - стр. 13

Ученически изяви - стр. 14, 15

МАРТ - 2011

Въпреки студената сутрин на 18 фев-руари повече от сто ученици от 5-те и 11-те класове се събраха пред бюст паметника на Васил Левски в парка на СОУ „Васил Левски”, за да почетат паметта на патрона на учи-лището. Предста-вители на СОУ „Васил Левски” и

на община Севлиево поднесоха венци пред паметника на Апос-тола. Мъглата ни обгръщаше с ледена прегръдка, сякаш искаше да ни пренесе в онзи мразовит февруарски ден на 1873 година, в която е загинал смелият Дякон на свободата. Всички се чувс-твахме малко тъжни, но уютно сгрени от топлината и обичта в очите на нашия патрон. Водещи на церемонията бяха Цветомил Ванев и Полина Пенче-ва от 12 „а” клас, а Тони Антоан от 5 „а” клас рецитира вдъхно-вено, като истински артист, стихотворение, посветено на Апос-тола.

Иванета Данаилова и Поля Пенчева – VІІв клас

ОТЗВУК ОТ ПРАЗНИКА НА ПАТРОНА

Всички знаем, че на 19 фев-руари се чества празникът на Васил Левски - тогава всички училища, носещи това име, празнуват. Нашето училище също носи името на великия Апостол на свободата и по тра-диция всяка година по класове и по етапи, цяла седмица пос-вещаваме на патрона на учи-лището. Тази година на 18 февруари учениците от нача-лен етап почетоха паметта на Левски с тържество в НЧ „Развитие-1870”.

Програмата откриха по-големите ученици, които реци-тираха стихотворение за Левс-ки. Те поканиха на сцената и нашия директор г-н Томев, който приветства всички при-състващи ученици и учители и прочете поздравителен адрес от инспектората в Габрово, специално изпратен за учи-лищния празник. Както всяка година, и сега имаше награди. Всички ученици, представили се добре на състезание „Лъвче” и националното състе-зание по английски език, полу-чиха награди, които бяха още по-скъпи в този тържествен ден. След официалната част и

награждаването изведнъж

пред учениците излязоха трите прасенца от Музикално-драматичният театър във Вели-ко Търново. Те изиграха попу-лярната приказка „Трите пра-сенца”, с което зарадваха всички присъстващи.

Велина Илиева и Цветомира Недкова

7б клас

ПАТРОНЕН ПРАЗНИК

НАЧАЛЕН ЕТАП

2 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ОТЗВУК ОТ ПРАЗНИКА НА ПАТРОНА

С ИМЕТО НА ЛЕВСКИ В СЪРЦАТА Честване на 138 години от гибелта на патрона на наше-то училище Васил Левски Учениците от 5-12 ти клас и

тази година честваха годиш-нината от смъртта на В. Левс-ки в ДК „Мара Белчева”. Тази година бележитата дата бе

почетена един ден предвари-телно – на 18 февруари. Програмата беше открита от

ДВС „Децата на Севлиево”, които изпълниха химна на Ре-публика България и вълнува-щата възрожденска песен „ Къде си, вярна ти, любов на-родна”. Водещите представи-ха гостите: г-жа Ценка Йон-кова , г-жа Поля Косева , г-н

Митхат Алибашев , г-жа Кра-симира Йорданова , г-н Ми-рослав Марков , г-н Николай Петров , г-жа Илияна Николо-ва , г-жа Анелия Блажева, г-н Момчил Момчилов , г-жа Нели Перова, г-н Иван Томев , г-н Никола Гърков , г-н Николай Захариев , г-н Николай Цон-чев. Директорът на училището г-

н Томев произнесе празнично слово, а след него поздрави и поздравителни адреси подне-соха заместник кметът Ценка Йонкова и председателят на УН М. Марков, който подари от името на Училищното нас-тоятелство прекрасна кошни-ца с цветя и две картини за двете учителски стаи. Учени-ци от СОУ „В. Левски” под ръ-ководството на г-жа К. Пан-дурска и г-жа В. Ангелска пресъздадоха вълнуващи сце-ни от живота на Апостола, припомняйки ни отново тра-гичната история за залавяне-то на Левски и неговото изк-лючително мъжество и само-жертвеност в последните дни на живота му. Тържеството завърши с наг-

раждаването на изявилите се в състезания и олимпиади ученици.

СЪСТЕЗАНИЕ „ЛЪВЧЕ”

Всяка година в гр. Севлиево се провежда състезание „Лъвче”, посветено на патрона на нашето училище. В него мерят сили, умения и ловкост в дисциплина-та дълъг скок ученици от всички възрастови групи. Ние присъст-вахме на състезанието на учени-ците от 5 до 12 клас, което се проведе във физкултурния салон на училището. Почти всеки клас имаше свои

представители, които се старае-ха не само да вземат награда за себе си, но да заслужат аплодис-ментите на публиката за класа

си, а и да докажат, че са достой-ни да учат в нашето училище. Както на всяко състезание, така и тук освен безспорните победи-тели, имаше и такива, които се справяха не толкова добре, но те не се отказваха, защото знае-ха – важното е участието. За всички ученици, класирани

на първо място, имаше грамоти за участие и предметни награди, а участниците, класирали се на второ и трето място, получиха грамоти за участие. Всички заед-но – и победители, и победени, и публика - се забавляваха.

Велина Илиева и Цветомира Недкова 7б клас

ЦВЕТЯ ЗА ПРАЗНИКА ОТ УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО

СНИМКА: ДИМИТРИНКА ПЕНЕВА

3 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ПОСВЕТЕНО НА ПРАЗНИКА НА ПАТРОНА

ВАСИЛ ЛЕВСКИ - ИМЕТО НА СМЕЛОСТТА

Наближава 19 февруари. Денят, в който преди 138 годи-ни е обесен Васил Левски. Би трябвало да пиша за Левски, за живота и делата му... Но за тези неща има изписани толко-ва много редове...

Училището, в което уча, но-си името на Левски. Най-голямото и елитно училище в град Севлиево и в цялата об-щина. Десет години уча в него и се гордея с това. Големият вход и стълбите към училище-то, големият надпис над входа - Средно общообразователно училище „В. Левски”, в който се заглеждам всеки път, преди да вляза - всичко това ме кара

да обичам това училище. Никога не съм била почита-

тел на историята, но този над-пис винаги ме е карал да се замисля, да си спомня часовете по история, когато изучавахме революционерите. Спомням си, още бях в начална степен, ко-гато ни разказваха за подвизи-те на Левски, а аз бях изумена как може един човек да напра-ви такива неща. И мисля, че Левски не е просто човек, а много повече. Бил е воден от желанието България, тази кра-сива държава, да е свободна. Обикалял е държавата, за да разпространява идеите си, имал е толкова много последо-ватели. А сам той млад, едва навършил 30 години, но зрял и силен с идеите си, се бори със

зъби и нокти за свободата на държавата си. Винаги съм сим-патизирала на силните хора, затова Левски винаги е бил любимата ми историческа лич-ност. Какво ли не е направил, какво ли не е пожертвал за свободата?

Винаги чувствам трепет, когато видя този надпис и прекрачвам прага на училище-то. Горда съм, че уча в учили-ще, което носи името на Дяко-на. Зареждам се с енергия и гордост, че съм част от него. Сигурна съм, че ако сградата имаше чувства, също щеше да е изключително горда, че носи това име. Името на смелостта - Васил Левски.

Яна Вескова – 10А

ЗА ДВА ПОРТРЕТА И ЗА СТЕНИТЕ НА ЕДНО УЧИЛИЩЕ

Веднъж нарисувах красив портрет на Васил Левски. На-истина, рисунката беше една от най-добрите ми. Бях във втори или трети клас. Няколко години по-късно се опитах да нарисувам още един портрет на Апостола, ала този път се получи грозна комбинация от криви линии и несъвместими цветове. Сега това ми показва колко неповторим е Левски.

Нарисувах и двете рисунки в училището, носещо името на великия българин. Средно об-щообразователно училище „Васил Левски” е единственото училище, в което досега съм учила. Стените му са били сви-детели на всички онези емо-ции, които едно растящо дете изпитва и от всяко мое чувство е останало нещо запечатано в тях. И стените пазят емоциите, независимо дали са стари, с рушаща се мазилка или наско-ро боядисани. Те стоят стабил-но изправени, поддържат теж-

кия покрив и ме гледат, гледат всички нас как растем и се развиваме. Те тихомълком пое-мат тежката участ да ни пред-пазят от студения вятър, мок-рите дъждовни капки, нетърпи-мата жега. Те със своята сигур-ност и необяснима топлина ни карат да се чувстваме поне малко уверени. Стените са пое-мали десетки от юмруците ми, когато съм била ядосана, но нито веднъж не се оплакаха и продължават да излъчват топ-лина и уют.

Случвало ми се е да стъп-вам и в други училища, също носещи името Васил Левски, но в тях нямаше познатата сигур-ност, която стените на собстве-ното училище ми дават. Не бе-ше същото. Това ми показва колко неповторимо е моето училище. Не, почти няма друго място, което да е погълнало толкова много от мен, почти не съществуват други стени, гле-дали ме толкова дълго. А какво общо имат стените

на СОУ „В.Левски” с истинския Дякон? Е, имат много общо. Поне за мен е така. Стените на

училището ми сякаш по маги-чески начин са поели силата на Апостола и с огромна търпи-мост, разбиране, устойчивост, дори смелост издържат ударите на времето. Те с вежливост и с очи, скрити в тухлите, също както сиво-сините очи на Левс-ки ми вдъхват увереност. Тези стени енергично поемат те-жестта на покрива за мен, за нас, така както Дякона е пое-мал тежестта на постоянното бягство, за да може народът да се измъкне от робството. И сте-ните мирно ме гледат как рас-та, така, както мирно гледат как България се развива веч-ните паметниците на Апостола в Карлово, София, Ловеч, Вра-ца и във всеки друг наш град.

Веднъж нарисувах красив портрет на Васил Левски. Бях във втори или трети клас. Учи-лището ми беше свидетел на това дело. Стените му още го помнят. А аз не мога да ги заб-равя. Топлината, увереността, силата, неповторимостта – съ-що като Левски.

Бетина Цвяткова – 10А

4 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ПОСВЕТЕНО НА ПРАЗНИКА НА ПАТРОНА

ВАСИЛ ЛЕВСКИ - НАШИЯТ ПАТРОН За Апостола на българската свобода могат да се кажат

много и различни неща. Повечето от тях вече са казани, но ще се опитам и аз да кажа нещо за нашия патрон. В най- светлите страници на историята от тъмния пери-

од на робството в България със златни букви е вписано името на Васил Иванов Кунчев - Левски. Във всяко бъл-гарско сърце живее споменът за него - Апостола, неулови-мия Дякон, мъжа с най- чистата душа!. Да се пише за Левски е трудно - той е образ, дълбоко

запечатан в съзнанието на всеки българин. Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свя-та, за която да се е говорило толкова много и същевре-менно да се знае толкова малко. Името му е синоним на свободата, на дълбоката вяра в обикновените хора. Буд-ният ум, непоколебимият дух и неизмеримата му смелост са го направили незабравим в паметта на народа. През краткия си живот момчето от Карлово си спечелва

множество прозвища и имена (Левски, Дякона, Джин Гиби и още много други), но в съзнанието на своя народ той остава просто Апостола. Безброй са мъжете, загинали в името на свободата, но нейният апостол е един! Роден в края на едно петвековно робство и убит само няколко го-дини преди мечтаното освобождение, Левски не доживява свободата на България - и въпреки това той е бил свобо-ден, защото неговият несломим дух, силен характер и раз-бирания за живота говорят не за покорен роб, а за истинс-ки свободен човек. Неустрашимостта на Дякона е съчетана с бистър и про-

ницателен ум. Той е изрекъл думите: „Ние сме във време-то и времето е в нас”, които ще останат в световната сък-ровищница на човешката мисъл. А собственото си място в живота определя така: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само себе си”. Думи силни, изречени от Апостола на свободата Васил Левски. Левски е не само национален герой – той е пример,

който никога не бива да се забравя! Но достатъчно ли е това за нас като народ, който трябва да се прекланя и гордее силно пред личността на Апостола, дали сме дос-тойни негови потомци? Жалко е, че все по-малко деца знаят кой е Левски, за-

щото той е човекът , дал най- много от себе си, посветил се изцяло и напълно на идеята за свободна България - го-тов да даде всичко, без да иска материална отплата. Единственото нещо, което той желае, е „най-ценното бла-го на земята”- свободата на поруганото отечество. А един-ствената отплата, която ние можем и трябва да му дадем, е вечната памет в историята на народа и стремеж към дос-тигането на завещаните ни от него идеали. В сърцето на всеки българин винаги трябва да има една

малка частичка искрена благодарност и преклонение пред светлата личност на Левски – Дякона, Апостола, патрона на толкова училища в България, едно от които е и нашето.

Велимира Станиславова Тихова - Vб клас

БЕЗСИЛНА Е БЕСИЛКАТА… Родил се този синеок герой, в робство и неволя той. С думи огнени народа насърчавал и в идеята за свобода ги убеждавал.

Но една вечер заплели се навущата в оградата висока и Левски хванали в ханчето на попа.

Осъдили на смърт Апостола на свободата, но се оказала бесилката

безсилна да заличи за него спомена в сърцата.

Мартина Иванова - 9б клас

МИСЛИ ЗА ЛЕВСКИ „Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само мене си.” – Силни думи, изречени от Апостола, който все още е в сърцата ни и ще остане там! Невъзможно е да си представим мина-лото, без да споменем за усилията на българския народ да се съхрани вели-чавото дело на Левски. Народната па-мет предава славата и подвизите му от поколение на поколение и така те сти-гат до нас. Но защо такъв велик и славен герой не успява да доживее до старост, а загива млад, убит от безмилостните ръце на турците? Наистина ли е било случайно? Та нали той е бил толкова смел, ловък, изобретателен. И искал най-доброто за България – да види родината си сво-бодна, а народа – щастлив. След смъртта му всички страдат - стари и млади. Защо? Може би той е единст-веният, изправил се сам срещу всички, без да помисли за себе си, за това, че може да загине. В моите представи Левски е живял в постоянна опасност, нямал нито миг покой, но въпреки това лъчезарната усмивка не слизала от лицето му. Той бил с медено слово и топъл глас и дори в студ и мраз в захлас пеел бунтовни песни. Народът е най-добрият съдия. Той му отрежда голямо място в българ-ската памет, както и в нашите сърца. На такъв българин мога да кажа само: „Поклон, дълбок поклон!” - пред дело-то му, светлата му памет и героизма му. За мене Левски е най-големият на-ционален герой.

Траяна Цанкова – 5б клас

5 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

Изминалата 2010 г. беше празнична за град Севлиево - отбелязахме 430г. от същест-вуването му като град. Поради тази причина тазгодишният втори училищен конкурс за компютърни презентации „С България в сърцето” беше пос-ветен именно на празника на града. Какво са научили за родното

си място, демонстрираха уче-ници от II ОУ „Стефан Пешев”, Професионална гимназия по керамика и мебелно производ-ство и СОУ „Васил Левски”. Гост на конкурса беше г-н

Найден Петров - директор на Историческия музей в града. Той беше и председател на ко-мисията по оценяване на раз-работените проекти. Комисията беше в състав: 1. Найден Петров 2. Толина Иванова 3. Фатме Ибрямова 4. Димитър Димитров 5. Бистра Студенкова В началото бе дадена думата

на г-н Петров, който поздрави участниците, пожела им късмет и разказа малка част от исто-рията на Севлиево. Участниците се състезаваха в

три възрастови групи: 1 група - 5-6 клас 2 група - 7-9 клас 3 група - 10-12 клас

Компютърните презентации трябваше да бъдат с времетра-ене 12 минути. Конкурсът започна с презен-

тацията на Михаела Минчева и Николета Николова от Второ основно училище. Тяхната те-ма беше от историята на Сев-лиево. След тяхната изява сво-ята презентация представи шестокласничката Персияна Христова със същата тема. Във втора възрастова група

се състезаваха Надежда Ива-нова и Преслава Иванова от 7а клас на СОУ „Васил Левски” и Мироцвета Иванова и Димитър Братованов, ученици от 9а клас в нашето училище. Конкурсът завърши с участи-

ето на екипите от трета въз-растова група. Наш представи-тел там бе Вилдан Рамиз от 11а клас. В края на шоуто журито нап-

рави компетентен анализ на всички презентации, като от-беляза слабостите и положи-телните страни на проектите. Във всяка възрастова група

бяха излъчени победители:

5-6 клас: Михаела Минчева и Николета

Николова – ІІ ОУ „Ст. Пешев”; 7-9 клас: Преслава и Надежда Иванови

от СОУ „Васил Левски”( І мяс-то) и Мироцвета Иванова, Ди-митър Братованов (ІІ място);

10-12 клас: Вилдан Рамиз – СОУ „Васил

Левски”. Награди получиха всички

екипи, представили своя пре-зентация. Конкурсът завърши, очакваме следващата година да се включат и нови участни-ци.

Репортер: Мартин Любенов – VІб клас

УЧИЛИЩЕН КОНКУРС „С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО”

6 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

Може ли математиката да бъде забавна? Ще отговорите: не, за-щото в нея няма нито музика, нито багри, цветове, форми – нещо, което да зарадва сетивата ни, да ни накара да усетим привличане, възхищение, лю-бов. Не може да ни развесели и разсмее, нито да ни натъжи – освен когато е свързана с така често срещаните слаби оценки. С математика на купон – не ста-ва! Всъщност не сте прави. И ре-

шаването на задачи може да бъ-де купон. Това доказаха учени-ците от 12а клас и техният пре-подавател г-жа Марияна Марко-ва, които ни поканиха на състе-зание „Забавна математика”. Гост на тържеството беше инс-пекторката по математика от ре-гионалния инспекторат г-жа Снежана Блажева. Водещите Тея, Мишел и Цветомил покани-ха участниците на сцената. Това бяха отборите на 8а, 9а, 10а и 11а клас. Всеки отбор се състое-ше от трима участници, които щяха да решават задачи в три кръга. Всеки кръг съдържаше разнообразни задачи – матема-тически, логически, за досеща-не. През времето, когато отбори-те работеха, организаторите се бяха постарали публиката да не

скучае. Водещите разказваха любопитни истории за известни математици, задаваха въпроси на публиката, поставяха за раз-решаване интересни логически задачи. А на видеостената вър-вяха презентации, подготвени от учениците под ръководство-то на г-жа Евгения Пенчева, които постоянно ни караха да затаяваме дъх – цветове и дви-жения, звуци и багри се преп-литаха и образуваха причудли-ви форми, за които водещите ни разясняваха какви проекции на уравнения и сложни матема-тически изчисления са. Разб-рахме, че всичко в природата има свое математическо изра-жение – дори черупката на ох-люва и крилете на водното кон-че – те представляват идеална проекция на златното сечение в природата. Водещите задаваха въпроси

на публиката, поставяха зада-чи, а двете асистентки следяха за верните отговори и раздава-ха награди – лесно можете да се досетите какви: пергели, моливи, триъгълници. Но и водещите не останаха

необезпокоени – лично дирек-торът на училището г-н Томев, като един истински математик, реши да ги изпита. Той ги по-

пита как може да се засадят 10 дръвчета в 5 реда по 4 дръвчета във всеки ред. След лек стрес и колебание Тея, Цветомил и Ми-шел решиха задачата – трябва да разположим дръвчетата във формата на петолъчна звезда. Господин Томев разказа анекдо-ти за математици и всички много се забавляваха. От направената равносметка в

края на третия кръг стана ясно, че два отбора – на 8а и на 11а, са с равен брой точки и се нала-га двубой, за да се определи от-борът на трето място. По-бързата реакция на 8а клас за съжаление не беше достатъчна – те дадоха грешен отговор и третото място спечелиха 11а клас. На второ място се класираха 10а клас, а първо място бе присъдено на учениците от 9а клас. И чудно, уж – задачи, уж – ма-

тематика, а никой не беше умо-рен. Напротив – всички искаха шоуто да продължи. И то със си-гурност ще продължи – в учеб-ните часове, защото учениците от профилираните „А” паралелки показаха, че и математиката мо-же да бъде интересна и забавна, да бъде обичана и желана. Поне в нашето училище е така!

НЕВЕРОЯТНО, НО – ФАКТ: И МАТЕМАТИКАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБАВНА!

7 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

„СУПА ОТ ЛЮБОВ” – така се наричаше шоуто на учениците от гимназиален етап, организи-рано по повод деня на влюбе-ните, свети Валентин. Домаки-ни на партито бяха членовете на Ученическия съвет. Чрез хумористични сценки и скечо-ве, много смях, музика и бога-ти на картини, звукове и фор-ми презентации, организатори-те се опитаха да ни представят любовта от няколко различни ъгъла – романтичен, хуморис-тичен и напълно реалистичен. Публиката очакваше всеки следващ момент и избухваше в ръкопляскания и възгласи на одобрение. Всички приветства-ха идеята на Ученически съвет не само да ни забавляват, а и да ни припомнят, че и ние, учениците, сме хора, че и ние имаме нужда да се обичаме.

Емил Тотев – VІа клас

СУПА ОТ ЛЮБОВ

*** Едно прекрасно чувство, наречено любов, в сърцето ти огрее ли, се помни цял живот…

Щом влюбиш се внезапно започва нов възход. И мигове прекрасни очакваш цял живот… Мартина Иванова – ІХб

*** Ах, какъв живот живеем – в свят безмилостно суров! А в болката си все копнеем поне за капчица любов..

Всеки си крещи на воля и по всички хвърля кал. Хора, без да се замислят, мачкат другите без жал.

Мартина Иванова – ІХб клас

НЕДОИЗКАЗАНА ЛЮБОВ Свети Валентин е денят в който разпалва се жарта, пламва най-горещо любовта и подаряват се чудесни неща. Червени рози, бели рози, някои харесват и мимози. Плюш с форма на сърце, а може и дори мече. Тоз подарък ти вземи и на любимия човек го подари!

Станислав Костов – 6а клас

ПРАЗНИЦИ

БАБИНДЕН И БАБА МАРТА Една вълнуваща среща на баби и внуци

ФОТООКО КАКВО ВИДЯ НАШАТА КАМЕРА?

Вълнуващите мигове от срещата между поколенията запечатаха за вас:

Иванета и Поля VІІв клас

Емил Тотев – VІа клас

8 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ПРАЗНИЦИ

3 МАРТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО – ТО ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДЕ

Трети март 1878 година – рожденият ден на нашата на-ционална неза-висимост, пос-рещана като скъп и изстрадан празник…

Сан -Стефано – 3 март 1878 година. Когато Нелидов пое писалката, за да подпише Сан-стефанския мирен договор, ръ-ката му затрепера. Дипломатът се прекръсти и дълго въртя сложния си подпис върху исто-рическата хартия. В същото време Садулах паша поиска чаша вода, а колегата му Са-фет паша предложи щипка ен-фие на граф Игнатиев. Цере-монията беше кратка и сдър-

жана. След слагането и на последния подпис победители и победени се изправиха едни срещу други, кимнаха по во-енному и се разделиха. Навън грееше пролетно слънце, пре-пускаха кавалерийски разез-ди и се носеше нескончаемо руско „ура”. Така на 3 март 1878 година завърши послед-ната Руско-Турска война. Всички, работили за победата на руското оръжие, ликува-ха…

Ликуваше и България! Но в българското ликуване имаше и нещо много по-силно, от-колкото в ликуването на оста-налите.

Докато за Европа договорът в Сан-Стефано беше просто краят на една политическа тревога, за България той бе всичко. Неговите подписи я връщаха в живота. Те я из-важдаха от тъмните бездни на робството и потвърждаваха нейната вечност, слагаха на-чалото на една нова евро-пейска държава. Отсега ната-тък България можеше да бъде притеснявана и атакувана, но не можеше да бъде оспорва-на.

Освобождението! Чакано, жадувано цели пет века! То трябваше да дойде! То не мо-жеше да не дойде! От страш-

ните пожарища на Чипровското въстание, от книжицата на Па-исий до дръвника на Батак, от хайдушките чети до четата на Ботев, Свободата събираше си-ли и опит, търсейки брод към бъдещето. Макар и столетия наред оставяна на себе си, България не губеше надежда. Доказа на Европа, че е жива, че там, под камшиците и око-вите, става нещо велико. Годи-ни преди историческото утро в Сан-Стефано, тя вече имаше своя страшен, но славен лето-пис: имаше Велчовата завера и „горските пътници” на Раковс-ки, имаше бесилото на Левски и поезията на Ботев. Имаше Априлското въстание и негови-те голготи, развълнували съ-вестта на епохата.

Ето защо върху Санстефанс-кия мирен договор стоеше не-видим и нейният подпис. Кър-вавият подпис на българската свобода, сложен от хиляди по-сечени ръце и хиляди юнашки сърца, паднали заради Бълга-рия.

А следваха Свищов и Плевен, Шипка и Стара Загора, сурови-ят Балкан и пътят към София…И никой не спря, не се стъпи-са…Редом с руските войни бяха българските опълченци. Готови бяха да понесат тежестите на войната, не се страхуваха от загуби. Отдадоха живота си, за да изгрее този Ден първи на Свободата.

И нека днес по-припряно туп-тят сърцата ни, нека по бълга-ри от всеки друг път се почувс-тваме. Защото Трети март не е обикновена дата – той е наш национален празник!

ГАЛЯ ВЪЛКОВА

ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ИСТОРИЯ И

ЦИВИЛИЗАЦИЯ

9 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

10 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ПРАЗНИЦИ

НА ПАРТИ – КАТО НА ПАРТИ… И ОЩЕ НЕЩО Кой казва, че учителите не

разбирали от веселие и купо-ни? Ако мислите така, заповя-дайте в нашето училище и ние ще ви опровергаем. Тук учите-ли и ученици си спретнаха чу-десно осмомартенско женско парти. Домакини бяха Мишел и Клаудия от 12а клас, а техни гости - участниците в СИП му-зика от 12а клас с ръководител г-жа Е. Пенчева, ученици от дванайсетите класове, както и преподавателите г-жа Десева, г-жа Конова, г-жа Й. Митева, г-жа Теодора Конова и разбира

се, библиотекарката Ц. Сярова. Като на всяко парти – имаше

лакомства на масата, имаше музика и танци. Публиката – ученици от гимназиален етап на училището и техните учите-ли, приемаше възторжено всичко – и чудесното есе на Бетина от 10а клас за женската сила и власт, и притчата, раз-казана от г-жа Т. Конова, за сълзите на жената, орисана да бъде силна в слабостта си, и народната песен, изпълнена от Клаудия - „Ела се вие, преви-ва…”, и поп изпълненията на Моника от 12в клас, на Мишел и на Стела от 12а клас. Моника успя да изненада и просълзи своята майка – г-жа Й. Митева, като изпълни нейна любима песен с мил поздрав и думи на топла благодарност. Модното дефиле на бъдещите абитури-ентки, представено от Теа, Клаудиа и Стела от 12а и Ире-на от 12б клас, освежи партито и го озари с младост, красота и изисканост, а репликите на во-

дещата – г-жа Р. Конова, вна-сяха свежо настроение и праз-ничност. Не можем да не спо-менем удивителното изпълне-ние на групата ентусиасти, участници в партито, изпели на прима виста, без репетиция и предварителна уговорка, труд-ната песен на големия Ф. Кир-коров „Мне мама часто говори-ла” – при това с музикален съпровод! Или ръченицата на Габриела Петкова и Габриела Илиева от 12 в клас, на която убедително отиграваха Ц. Ся-рова и г- жа Десева. Публиката аплодираше бурно

всяко ново изпълнение, тя в пълния смисъл на думата се чувстваше част от това праз-нично женско парти. И като на парти – тя също вкуси от изку-сителната почерпка на празну-ващите на сцената. Една пога-ча и купа с мед чакаха всеки един от наброяващата близо 200 души публика да си отчупи – за здраве, за повече берекет, за нови такива срещи!

БЛАГОВЕЩЕНИЕ 25 МАРТ Благовeщене, Благовец, Бла-

гоец - в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окон-чателното пробуждане на при-родата.

След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го заку-

ка кукувица, да бъде през ця-лата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети , а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Момата, първа видяла лястовица, прави три възела на бяла кърпа, завърз-ва я на покрива и след три дни по възлите гадае какъв момък ще я вземе. .

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да съби-рат сладък мед. Пробиват уши-те на момиченцата, за да им сложат обеци.

Вярва се, че на Благовеще-ние и най-силната отрова губи своята сила, затова се пали огън – за пречистване. Запале-ният огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не

ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият - „да не ги дупчат змии-те”, не месят хляб, „че ще се свие зъмя на него”.

В Западна България от сут-ринта на Благовещение из се-лото тръгват моми и пеят спе-циални благовешки песни.

Благовещение е голям цър-ковнохристиянски празник, ут-върден през VII век. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богороди-ца се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази бла-га вест дава и наименованието на празника.

Иванета Данаилова и Поля Пенчева – VІІв клас

11 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

РОЗАТА Здравейте! Моето име е Роза. Цвете съм. Всеки член от се-мейството ми е обагрен с раз-личен цвят – червено, бяло или жълто. Тялото ми е строй-но и слабо. Всички ми казват колко съм красива – и хората, и другите цветя, но аз не съм получавала възможността да се огледам в някое огледало, както правят те – хората. Дру-гите цветя ми завиждат за кра-сотата и ме нападат, затова са и бодлите по тялото ми. Ако можех да избирам съдбата си, нямаше да ги имам. Сигурна съм, че отстрани изг-леждам надменна, седейки често далеч от другите цветя, рядко със семейството си. Си-гурна съм, че изглеждам, ся-каш съм си самодостатъчна и нямам нужда от други около мен, които само ще вдигат врява и шум. Сигурна съм, че изглеждам, сякаш търся вни-мание – сякаш искам хората само мен да гледат и само мен да искат, сякаш искам да пре-небрегват другите цветя. Но истината е, че съм много са-мотна. Глупавите бодли ми пречат да си играя с другите, защото ги е страх да не се убо-дат. Не мога да танцувам с вя-търа, не мога да погаля дъжда. Когато хората, опитвайки се да ме откъснат от някой храст, се убодат, предполагам ги боли, защото от импулса им остава само защитен рефлекс – зах-върлят ме на земята. А когато съм паднала, никой не ме иска повече и просто си заминават. Аз оставам отново сама, зах-върлена на някоя улица, без-жизнена, незначителна. Другите цветя не знаят колко много искам да бъда около тях. Всички са толкова краси-ви и благоуханни, а те си мис-лят, че мисля така само за се-бе си. Не искат да ме опознаят

– може би от страх, че ще ги нараня. Но цветният бог ме е създал по този начин, не мога да се променя и цветята не мо-гат да го разберат. Кактусът може би би ме разбрал. Но има едно място, където винаги се чувствам добре. Каз-ват му цветарски магазин. Там съм със семейството си и съм близо до другите цветя. Тогава успяват да ме опознаят, а аз - да разбия всеки мит за мен. Хората тук идват, избират си цвете и го купуват – най-често за подарък. За себе си знам, че съм страхотен подарък. Хо-рата обичат да ме имат в домо-вете си. Надявам се някой ден някой човек да ме сложи близо до огледало. Просто да видя защо всички ми повтарят кол-ко съм красива и дали ме лъ-жат. Външният вид лъже. Може да имам бодли, но съм невероят-но цвете. Може да съм красива и да седя сама, но това не зна-чи, че съм надменна. Просто другите виждат само външната обвивка. Почти никой не се осмелява да погледне какво има вътре, под обвивката.

Яна Вескова – 10А

ПЪРВИ СТЪПКИ

Пролетта долетя с птички и пчелички! Баба Марта раздава мартенички за всички! =========== На даскалото слагам край, започва неземен рай! Купони до полуда в клуб „ЗАБЛУДА”! =========== Гаджето богато - като елен рогато. По краката е космато, а в главата е пернато! Като таралеж бодливо – много е игриво! =========== Делфинче - палаво, игриво, плува си щастливо! Синьо е като небето, палаво като морето. =========== Кученце – палаво, игриво, мята си опашчица щастливо! Топчицата му хвърли, в миг ще полети! =========== Пчелички – малки, работливи, опрашват росни карамфили! От цветец на цветец ще стане вкусен медец!

Доротея 6б клас

СНЕГЪТ Снегът вали мокър – бавен, замръзнал от студа дъжд, снежинки искрят като звезди – и плачат, минавайки край опустялата лампа, безсмислено светеща без летните пеперуди. Духва вятър – снежинките се разпиляват, после събират и правят преспи. Снегорините се събуждат , забръмчават премръзнало – вече ден е! Минават деца . Веселят се, мокрят се – и замръзват – и пак са весели! Зима е. Зима със сняг.

Рафаело Рафаелов – VІІв клас

„УЧИЛИЩЕТО – НАЧИН ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ”

12 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА ПО ПРОЕКТА

През периода 1.11.2008-30.12.2009 година СОУ „Васил Левски” работи по проект „Училището – начин да откри-еш себе си” по програма РЧР на ЕСФ на стойност 45 120 лв. Във връзка с дейностите по проекта в училището бяха изг-радени 11 клуба за извънклас-ни дейности. Целта им бе да развиват самостоятелната дей-ност на учениците, уменията им за работа в екип и поемане-то на отговорности.

На 1.03.2011година се про-веде среща във връзка с осъ-ществяването на оценка на клубната дейност, финансира-

на от Европейските социални фондове. Целта на срещата бе-ше да се отчете ефективността от работата, както и затрудне-нията по изготвянето на доку-ментацията и финансирането дейността на клубовете. В сре-щата взеха участие представи-тел на МОН по реализиране на програмата за ЕСФ от София – от една страна, г-жа Г. Вълко-ва, ръководител и координатор на проекта - от друга, и парт-ньорите по проекта: г-н Тома Томев – директор на СОУ „В. Левски”, г-н М. Марков – пред-седател на Училищното настоя-телство, и г-н Митхат Алиба-шев – заместник-кмет, отгова-рящ за европейските проекти. Присъства и представител на

учениците, участници в клуб-ната дейност по проекта. Чрез анкета и допълнителни въпро-си гостите получиха информа-ция по много от интересуващи-те ги въпроси. Впечатление направи огромното количество свършена от учителите и уче-ниците работа, качеството на отделните дейности, както и изрядната документация, което накара представителя на про-веряващия орган да даде мно-го висока оценка на извърше-ното. А това бе достатъчно удовлетворение за продължи-телната, трудна, изпълнена с проблеми и препятствия, но и с много приятни вълнения и пре-живявания работа. Валентин Минков - ХІ а клас

ТУРНЕ ДО НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ „ЗЕМЯТА И ХОРАТА” На 29 януари 2011 година ученици от СОУ „Васил Левски” направиха пътуване до Национален му-зей „Земята и хората”, за да посетят изложбата на динозаври в реални размери. Тази изложба представя как са изглеждали, как са се движели и как са общували помежду си едни от най-старите същества, бродели някога по Земята. На екскурзията имаше ученици от 6 до 12 клас. Всички много се забавляваха. Ръководители на групите бяха Йорданка Митева и Красимира Попова.

Текст и снимки: Емил Тотев - 6а

13 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

ТУБЕРКУЛОЗА НАШАТА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА СЪВЕТВА

В годините преди възникването на индустриалната революция доста често се е прие-мало, че болните

от туберкулоза са вампири. Хората смятали, че когато в едно семейство почине човек от туберкулоза, останалите му членове губят своето здраве и бавно умират. Според суеве-рието се вярвало, че умрелият от туберкулоза член на се-мейството бавно източва жи-вота на своите близки. Сигурни доказателства за

наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка дати-рат от преди 2 000 години в мумии, открити в Андите. От общо 12 в 7 от тях има ясни доказателства, че са боледу-вали от това заболяване. За щастие днес болните от ту-беркулоза не са толкова мно-го, но през последното десе-тилетие броят им нараства.

За да научим нещо повече за тази коварна болест, за която напоследък все често се гово-ри, помолихме медицинската сестра да ни разкаже за нея. Туберкулозата е тежко ин-

фекциозно заболяване, причи-нено от микробактерии. Осно-вен източник на заразата е болният от туберкулоза. От инфекцията се заразяваме чрез въздуха. Инфекцията не означава болест. Само малка част от инфектираните ( от 5 до 10% ) по-късно развиват болестта.От състоянието на имунната защита на човека зависи дали ще се развие за-боляване или не. Всеки от нас може да се за-

рази, но най-често се заразя-ват хора, намиращи се в тесен контакт с болни от активна форма на туберкулоза. Веро-ятността да се заразим в об-ществения транспорт е малка. По- често заболяват хора с от-слабена имунна защита.

Често в началото инфекция-та е без симптоми. Когато тя преминава в активна форма на болест , бактериите се „събуждат” и започват да се размножават. При болните се появяват следните симптоми:

- продължителна кашлица, - болки в гърдите; - отпадналост и безсъние; - повишена температура и

изпотяване; - безапетитие. Туберкулозата е лечима, но

само при условие, че болният проведе пълно лечение с про-тивотуберкулозни препарати. Веднага след приемането на такива медикаменти вероят-ността за заразяването на околните значително намалява и болният се възстановява бързо. При своевременно отк-риване и правилно лечение болестта може да се излекува напълно.

Записали: Иванета и Поля - 7в клас

ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕМ

Анорексията вече не е най-голямата заплаха за манекен-ките, туберкулозата я измести. Това твърди пулмологът д-р Галина Петрова, мениджър от Националната програма за борба с опасната болест. В белодробна болница наскоро е постъпила за лечение мане-кенка, която пипнала жълтата гостенка, заради хроничните си диети. Причината за отсла-бения организъм са гладува-нето и редовното недоспива-не. Оказало се, че рисков кон-тингент са дори вегетарианци-

те. За разлика от миналото, днес туберкулозата е болест и на богатите. Много млади мо-мичета от добри семейства, които неистово гладуват, за да влязат в мерките от списания-та, получават същата диагно-за. Сред представителите на

нетрадиционната сексуална ориентация процентът на бол-ните е също доста висок, за-щото сега жълтата гостенка много често се движи в комби-нация със СПИН.

Иванета и Поля - 7в клас

МЕЖДУУЧИЛИЩНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО БАСКЕТБОЛ 5-7 КЛАС

На 12.02.2011 г. от 16,30 ч и 17,30 ч. в спортна зала „Дан Колов” се проведоха междуучилищните състезания по баскетбол. Залата беше почти напо-ловина пълна. Имаше фенове и ученици, дошли да подкрепят приятелите си или просто да погледат малко баскетбол. Всеки пък, щом единият от двата отбора вкарваше кош или стреляше, за да изпълни някои фал, от публиката се чуваха окуражителни

викове и скандирания. Нашите момичета от 5-7 клас победиха II ОУ „Христо Ботев” само с 2 точки преднина, отбелязани в края на мача - точно в последните 3-4 секунди. Срещата завърши с резул-тат 16-14 за нас, но трябва да се признае, че борбата беше много оспорвана. Опонентите бяха доста силни и добри. При момчетата от 5-7 клас на СОУ нещата бяха различни. Те

имаха за съперник момчетата от I ОУ „Христо Ботев” и завършиха с тях играта с разлика от 30 точки при резултат 40-10 за нас. На 23.02.2011 г. в зала „Дан Колов” се проведе второто състеза-

ние на момчетата. Те победиха II ОУ „Христо Ботев” с 43 на 37. Срещу I-во основно училище нашите момичета няма да играят, за-щото това училище нямат момичешки отбор, с който да се предста-вят. Както момчетата, така и момичетата отиват на областните със-тезания. Нека им пожелаем успех и победа на следващия етап от баскетболната надпревара.

Поля и Иванета –VІІв клас

ИЗЯВИ

14 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

СЪСТЕЗАНИЕ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА 2-6 КЛАС

В днешно време всички тий-нейджъри, дори и малчуганите, учат английски език. Често се провеждат състезания, за да се проверят знанията на ученици-те. Наскоро в град Габрово се проведе една такава надпрева-ра за ученици от 2 до 6 клас в училище СОУ „Найден Карлов”. Това състезание се нарича „I can do it” и в него участваха деца от цялата област. Естествено, учениците от на-

шето училище се представиха отлично: Преслава Мичорова от 6 „а” клас грабна I-во място, Лора Маркова, също от 6 „а” клас , взе IV-то място, Габрие-ла Белоева от 5 „а” клас , си извоюва IV-то мястоа Ивелин от 3в клас спечели ІІ-ро място при учениците от начален етап. Също така от наши уче-ници бяха заети призовите III-ти места. Добре се представиха Стела

Емилова, Мария-Хелена Палие-ва, Иво Станчев, Александра Балканска, Валентин Валери-ев. Всички деца получиха сим-волични, но хубави подаръци. Ръководители на отбора бяха преподавателите по английски език Боряна Борисова, Тереза Ташкова, С. Паришева.

За вас разказаха: Иванета Данаилова и

Поля Пенчева – 7в клас

БАСКЕТБОЛЕН ТУРНИР ЗА КУПА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

Баскетболният турнир, който СОУ организира за първа година за Купа „Васил Левски”, за-мества досегашния общоградски турнир „Лъвски скок”. В това първото издание се срещнаха отборите на Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев” – Габрово, сре-щу отбора на СОУ „Васил Левски” и Национал-на Апроловска гимназия срещу отбора на Про-фесионална гимназия по механоелектротехни-ка „Ген. Иван Бъчваров”. В първата среща по-

беди с една точка разлика, реализирана в последната секунда, отборът на ПМГ. Младежите от габровското училище срещнаха на финала победителя в другата среща, отбора на ПГМЕТ. Гостите водеха през цялото време със значителна разлика и заслужено победиха с повече от 30 точки отбора на севлиевското училище. Така първият носител на купа „В. Левски” беше отборът на приро-доматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев”. Те получиха ку-пата от председателя на Сдружение училищно настоятелство при СОУ - Мирослав Марков. Останалите отбори получиха грамоти за второ и трето място. За всички отбори УН беше подсигурило бас-кетболни топки, шапки с логото на турнира, торти, химикали. Бяха присъдени призове за най-добър реализатор и най-полезен играч. В полувремената на срещите за доброто настроение на публи-

ката се погрижиха ученици от СОУ, които са в Клуба по спортни танци към Детски комплекс „Йовко Йовков”, и момичетата от СОУ от Клуба по поп пеене, воден от Цветан Цонев в ДК „Йовко Йов-ков”.

15 СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК МАРТ - 2011

*** В училище: - Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? - Ами татко нямаше време да ми помогне… *** В час по химия учителката пита: - В какво се разтварят мазни-ните? - В тиган! - отговаря Иванчо. *** Майка казва на детето си: - Не ходи толкова на дискоте-ка, ще оглушееш! - Да мамо, вече обядвах.

*** Първи учебен час. Учителка-та: - Деца, ако някой иска да ка-же нещо, трябва да вдигне ръка. Иванчо веднага вдига ръка. Учителката: - Кажи, Иванчо! - Само проверявам дали сис-темата работи. *** - Иванчо, защо вчера не си бил на училище? - Ами учителката имаше рож-ден ден и реших да й напра-вя подарък. - Какъв подарък? - Ами не отидох на училище *** В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: - Имаш късмет, тате! - Защо? - Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите.

*** - Мамо, в училище всички ми казват, че съм много разсеян. Кажи, че не е така? ! - Момченце, ти живееш в апартамента отсреща. *** Учителката по биология раз-казва: - Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: - А къртицата откъде знае колко точно тежи? *** Иванчо: - Мамо, помниш ли, че ми ка-за, че ако изкарам 4, ще ме пуснеш да играя целия ден? - Да, а защо? - Днес може да ме пуснеш за половин ден. С вицовете ви развесели: Петър Бончев от 7в клас

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ С МАРИЕЛА ХРИСТОВА 7В

Печатница: „М-ПРЕС” ООД - СЕВЛИЕВО, тел. 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ”

СОУ „Васил Левски” - Севлиево e-mail: uchilisten_vestnik@abv.bg

РЪКОВОДИТЕЛ: Венета Дончева ПРЕДПЕЧАТ: Димитър Димитров

uchilisten_vestnik@abv.bg Това е електронната ни поща. Пишете ни за всичко, което ви вълнува! ще се опитаме да ви отговорим; ще потърсим за вас отговор от компетентните по вашия случай лица;

ще ви свържем с хората, които ви интересуват!

Випуск 2011 – СОУ „Васил Левски”, организира благотво-рителен концерт - „С УСМИВКА В БЪДЕЩЕТО”, с цел на-биране на средства за децата от Дневен център за деца с увреждания, гр. Севлиево. Идеята за такъв концерт се роди през декември 2010 г. Учениците са ръководени от мотото: „Ако си дал от себе си, не си живял напразно”. Своето участие в концерта потвърди победителката от първия български конкурс Music Idol - Невена Цонева, бивша възпитаничка на училището.