1

АКТУАЛИЗИРАН ДОКУМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕНА

ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОНЗА ПЕРИОДА 2009-2013 г.

Пловдив, 2009 г.

2

ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН

3

Защо се налага актуализация?

От 1 януари 2007г. България е член на ЕС и в сферата на регионалното развитие и политика се прилагат както националното, така и европейското законодателство.

Настъпи промяна в териториалния обхват на Южен централен район, в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС/1059/2003г. и Регламент на ЕО/176/2008г. Новият териториален обхват на Южния централен район обхваща областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Област Стара Загора преминава към Югоизточен район.

С цел засилване на стратегическата ориентация по отношение на общоевропейските цели за развитие на регионите и адаптирането им към финансовите инструменти, които се прилагат за периода 2007- 2013г.

През 2008г. бе приет нов Закон за регионалното развитие /обн. в ДВ, бр. 50 от 30 май 20008г./ и Правилник за прилагане на Закона за регионално развитие /обн. в ДВ, бр. 80 от 12 септември 2008г./

В процеса на актуализация на РПР са отчетени промените в Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015г., която бе актуализирана през 2009 г.

4

Въведение

Актуализацията е направена на база предоставена информация от Национален статистически институт към 31.12.2007 г.

5

Състояние на регионалната икономика

Южен централен район се нарежда на второ място от другите NUTS 2 райони по стойност на произведен брутен вътрешен продукт, след Югозападен район.

По показателя БВП на глава от население за 2007г. Южен централен район се нарежда на четвърто място от районите на ниво 2, като изпреварва само Северозападен и Северен централен район. Средната стойност на БВП на човек в района е 5 313 лв. при средни показатели за страната от 7 379 лв. В района област Пловдив е с най-висок БВП/човек – 5 723 лв., а с най-нисък е област Хасково – 4 391 лв.

При сравнение на регионалния БВП на глава от населението със страните в Европейския съюз (ЕС-27) и Еврозоната, Южен централен район ( както и другите райони от ниво 2 в Република България) е на едно от последните места с 2 716 евро/глава от населението за 2007г., при 24 900 евро/глава от населението за ЕС – 27.

6

Състояние на регионалната икономика

Развитието на туризма в Южен централен район има все по-голямо значение за икономиката и заетостта в района.

Южен централен район притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги, който предстои да бъде осъществен, с оглед нарастване на конкурентоспособността на района, като част от регионите в ЕС.

Преструктурирането и модернизирането на отрасъла, допълването на сезонния туризъм с алтернативни форми, както и осигуряване на устойчиво интегрирано развитие на туризма в района са необходими с цел справяне с конкурентния икономически натиск в рамките на ЕС и в глобален мащаб.

7

Социална сфера

Равнището на безработица в Южен централен район за 2007 г. е 7,8 %, при 6,9 % за страната.

Вътрешнорегионалното разпределение на безработицата показва диспропорции и значителни отклонения от средното равнище за района. Най-висока безработица, с тенденция към постепенно намаляване се регистрира в област Смолян – над 11.1%, в област Пазарджик безработицата има структурен характер и се запазва относително висока – 9.6%, а най-ниска е безработицата в област Пловдив – 5.8%.

В териоториален аспект равнището на безработица показва спад във всички 28 области. Като център на ЮЦР област Пловдив е една от осемте области, в които равнището на безработица е по-ниско не само от средното равнище на страната, но и от средното равнище на безработица за 2007 за Европейския съюз.

8

Социална сфера

В системата на образованието на територията на Южен централен район са включени общо 662 образователни институции, 537 общообразователните училища и 5 университета и специализирани висши училища са, разположени само в Пловдив.

Системата на здравеопазването в Южен централен район е сравнително добре развита и покрива нуждите от здравна помощ на населението в съответствие със стандартите за страната. Болничната помощ разполага с 64 болнични заведения. На ниво области разпределението на услугите в системата на здравеопазването е сравнително равномерно при задоволително качество на болничната и извънболничната помощ, като в периферните и отдалечените населени места се усеща недостиг на специализирани здравни услуги при недоизграденост или липса на съответната медицинска база и оборудване.

9

Инфраструктурно развитие

Пътищата с най-голямо значение за интегрирането на ЮЦР с националната и европейска пътна мрежа са автомагистрала „Марица” и път Е-80, като част от европейския транспортен коридор №4, автомагистрала „Тракия” и път-Е773, като част от коридор № 8 и път І-5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.

По ОП “Транспорт”, спрямо годишната индикативна програма за 2009г. се предвижда изграждането на пътни отсечки, най-важна от които е АМ “Марица” от км 5 до км 72.

Предстои да бъдат рехабилитирани следните обекти, които са включени в програма „Транзитни пътища 5”: път ІІ-86 Асеновград-Чепеларе; ІІ-86 Пловдив-Асеновград; ІІ-64 Баня-АМ „Тракия” от км. 9 до км. 49; ІІІ-804 Поповица-Асеновград; І-8 пътен възел Мухово-Пловдив.

Предстои изпълнението на алтернативен проект по ОП “Транспорт”- “Рехабилитация на транзитни пътища IV, ФАЗА II” и включва следните пътни отсечки: Път I-5-Димитровград-Хасково от км 282 до км 288, Път I-5 -Узунджовска детелина от км 293 до км 299, Път I-8-Първомай- Хасково от км 264 до км 266, Път I-8-Първомай-Хасково при с. Върбица от км 277 до км 293, Път I-8-Хасково-Харманли от км 301 до км 326.

Предстоят да бъдат рехабилитирани и два обекта по Оперативна програма „Регионално развитие”: ІІІ 6061 Старосел-Красново и ІІІ 565 Пловдив-Шишманци.

10

Инфраструктурно развитие

Свързването на пътната мрежа на ЮЦР с тази на съседния граничен район от Република Гърция се осъществя през ГКПП „Свиленград-Орменион”, а с Република Турция през ГКПП „Капитан Андреево”.

След завършване на строителството на ГКПП Маказа и пътната връзка до него път І-5 ще достига до пристанище Александруполис на Егейско море и ще очертае нови перспективи за района.

В процес на изграждане е и ГКПП „Рудозем-Ксанти”, който заедно с бъдещия ГКПП Маказа ще интензифицира трансграничното и междурегионалното сътрудничество между България и Гърция и ще направи граничните части на района по-привлекателни за инвеститорите.

11

Железопътна мрежа

Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Южен централен район.

По ОП “Транспорт”, съгласно одобрената годишна индикативна програма за 2009 г. се предвижда:

- Проект “Модернизация на ж.п. линия София - Пловдив”. - Проект “Реконструкция и електрификация на ж.п. линия Свиленград -

Турска граница”. - Проект “Подновяване на участъци от железопътната инфраструктура

по ж.п. линия Пловдив - Бургас ”. - Проект “Удвояване и електрификация на ж.п. линия Първомай -

Ябълково ”.

12

Екологично състояние на ЮЦР

Южен централен район е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. В този район са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми.

Необходимо е обаче да се отбележи наличието на съхранени екологично чисти територии в планините на района.

В ЮЦР направените разходи за околна среда са 13,14 % от тези за страната. През 2007 г.,както и в предходните години най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда са направени в област Пловдив – 33,2% от разходите за района, следвана от област Хасково - 23, 6 %. Най-малки разходи за опазване и възстановяване на околната среда са направени в област Кърджали - само 8,9 % от общите разходи за района.

Направените инвестиции за опазване и възстановяване на околната среда са свързани с опазването чистотата на трансграничните реки и управлението на битовите отпадъци.

13

Екологично състояние на ЮЦР

Предвид потенциала на района за развитие на разнообразни форми на туризъм, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно, тъй като ще се подобри качеството на средата и ще се засили привлекателността на местата за туризъм.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”. Тук се намира и целият масив на Родопите.

На територията на Южния централен район са разположени 23 защитени зони по директива 79/409/ЕС (за птиците) и 4 защитени зони по Директива 92/43/ЕС за Местообитанията.

14

Силни страни

1. Наличие на Европейски транспортни коридори 4,8 и 9, които интегрират района в европейски и глобален план.

2. Положителна тенденция в развитието на туризма /сезонен и алтернативен-спа, екологичен, спортен, ловен, конгресен туризъм и др.).

3. Разнообразен туристически потенциал в ЮЦР /природно и културно наследство/, което позволява устойчиво развитие на туризма.

4. Изграждащи се нови ГКПП с Гърция. 5. Наличие на потенциал за използване на възобновяеми енергийни източници

в отделни части на района.6. Добре развит сектор на микро и МСП.7. Съхранено биоразнообразие и наличие на множество зони по Натура 2000,

и наличие на богато културно-историческо наследство.8. Наличие на научно-изследователски и университетски центрове и на

квалифицирани кадри в сферата на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, текстилната и обувната индустрия, балнеолечението и туризма.

15

Стратегически цели

Стратегическа цел 1. „Намаляване на вътрешно-регионалните различия и подобряване на средата за живот и бизнес в Южен централен район чрез инвестиции във физически и човешки капитал”.

Стратегическа цел 2. „Приближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС, чрез повишена конкурентноспособност на икономиката на региона, основана на местни ресурси, нови технологии и иновации”.

16

Приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика, базирана на знанието и местните ресурси”

Специфична цел 1.1: „Създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство”

- Важна роля за постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР ще има създаването на клъстери в областта на туризма, селското стопанство, горското стопанство, електротехническата промишленост и добивната индустрия.

Специфична цел 1.2: „Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура”

- Изграждане на бизнес инкубатори,обновяване на стари производствени зони и насърчаване развитието на публично-частното партньорство. За постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР важна роля ще играе създаването на нови или развитие на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в Пловдив, Димитровград, Кърджали, Пазарджик, Хасково, Раковски и др.

Специфична цел 1.3: „Развитие на туризма” - Богатият ресурсен потенциал за развитие на алтернативни форми за туризъм

(спа, екологичен, спортен, ловен, конгресен и др.) се явява възможност за икономиката, стимулиране на местното предприемачество и овладяване на процесите на обезлюдяване на планинските райони.

17

Приоритет 2 „Развитие и модернизация на техническата инфраструктура и градската среда в ЮЦР”

Специфична цел 2.1 „Развитие и модернизация на регионалната и местната транспортна инфраструктура”

- Подобряване на достъпа до културно-историческите паметници и осигуряване на възможност за развитие на туризъм и на икономически връзки със съседните области и региони.

● Специфична цел 2.2 „Развитие на техническата инфраструктура – ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”

- Подобряване техническото състояние на ВиК инфраструктурата, подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъците и изграждане на инсталации за използване на ВЕИ.

● Специфична цел 2.3 “Развитие на ИК технологии” - осигуряване на широколентов достъп и възможност за въвеждане на он-лайн

услуги. ● Специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда” - Подобряване на физическата среда и изграждане на транспортни системи,

подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия, и осигуряване на достъп до обществени сгради на лица с неравностойно положение.

18

Приоритет 3 „Подобряване на социалната инфраструктура”

Специфични цел 3.1 “Създаване, развитие и пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация”

- Ще се стимулират дейности, насочени към подобряване на човешките ресурси, чрез инвестиции в човешки капитал, модернизация на материално-техническата база и подобряване гъвкавостта на пазара на труда, чрез стимулиране участие на жените в пазара на труда, като се създадат условия за съчетаване на труда с частния живот за намаляване на неравнопоставеността.

● Специфична цел 3.2: „Подобряване на образователната, социалната и културна инфраструктура”

- Специфичната цел обхваща допълнително подобряване състоянието на образователните и културните институции, тяхното модернизиране и обновяване.

19

Приоритет 4 „Укрепване на институционалния капацитет на регионално и местно ниво за подобряване процеса на управление и подпомагане на инициативи за регионално и местно развитие”

Специфична цел 4.1 „Подобряване на местния капацитет за въздействие върху развитието на района”

- Създаване на капацитет за по-добро усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, програмно проектиране, наблюдение и оценка и по-добрата политика на тези нива, ще съдейства и за осъществяването на публично-частни партньорства в различни сектори на икономиката, инфраструктурата и социалната сфера.

Специфична цел 4.2 „Развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационално сътрудничество”

- Интервенциите ще подкрепят проекти за модернизация на трансгранична инфраструктура, подобряване на капацитета на общините, осъществяване на съвместни проекти за икономическо развитие, опазване на околната среда, туризъм, културен, образователен обмен и работа в мрежи.

20

Финансиране по оперативни програми в Южен централен район в евро

Оперативна програма

Европейски фонд за регионално развитие

Европейски социален фонд

Кохезионен фонд

Национално финансиране

Общо

Южен централен район

618 051 833.2 200 282 653.3 447 270 895.3 257 285 501.7 1 522 890 883.4

Регионално развитие

265 908 958.0 0.0 0.0 46 925 110.1 312 834 068.1

Конкурентноспособност

193 757 584.4 0.0 0.0 34 192 514.8 227 950 099.2

Човешки ресурси

0.0 200 282 653.3 0.0 35 343 997.7 235 626 650.9

Транспорт 71 999 148.4 0.0 245 135 804.8 74 633 848.5 391 768 801.8

Околна среда

86 386 142.3 0.0 202 135 094.4 66 190 037.2 354 711 263.4

21

Индикатори Системата от индикатори за наблюдение служи за наблюдение

изпълнението на РПР и за оценка на постигната ефективност и ефикасност.

В РПР на ЮЦР са определени следните основни индикатори за въздействие: Брутен вътрешен продукт (на човек от населението/ в лв.); Брутна добавена стойност (в млн. лв.); Равнище на заетост (в %) и общ доход на домакинства.

Индикаторите за наблюдение и оценка на въздействието са обвързани с целите и приоритетите на плана и се вземат предвид при разработването на единната система от индикатори за наблюдение на Регионалните планове за развитие. На ниво приоритет са дадени основни и специфични индикатори, които да дават по-добра възможност за отчитане на напредъка и спецификата на района. Към всеки приоритет в РПР са дадени индикатори за резултат и индикатори за продукт.

22

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Даниела Опълченска Секретар на Регионалния съвет за развитие в Южен централен район

Тел: 032/ 60 55 62E-mail:d_opalchenska@abv.bg